🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.
В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.
Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.
Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.
Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.
Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.
Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.
„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.
Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.
„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.
Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.
Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.
Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.
Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.