Нов украински прехващач порази „Шахед“ при изпитание

🇺🇦🛩️ Украински прехващач е поразил реактивна версия на руския дрон камикадзе „Геран“ по време на изпитание, но управлението му се нуждае от доработка. Това съобщи Володимир Зеленски на 15 септември след доклад на главнокомандващия на Въоръжените сили Михайло Драпатий. Същия ден президентът, Драпатий и министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара са определили и следващите приоритетни цели за далекобойните удари.

Зеленски не назова модела на прехващача, а украинските медии съобщиха за изпитанието, без да посочват конкретен вид. По думите му прехващането е успешно, но работата по управлението продължава и изисква още време. В същото изявление президентът свърза успехите на далекобойните удари по руската петролна промишленост с възможностите пред дипломацията: според него осезаемият ефект върху този източник на средства за войната засилва дипломатическите позиции на Украйна.

Един от основните проблеми при новото поколение украински прехващачи е разликата в скоростта спрямо реактивните ударни дронове. LITAVR на компанията F-Drones, един от използваните украински прехващачи, развива до 350 км/ч. Обявените му спецификации включват таван на полета до 9 км и работен радиус около 40 км. Подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС) отчете полет на повече от 80 км разстояние от точката на пуск, но това не е равнозначно на обявения работен радиус.

Разработката на LITAVR започва през есента на 2024 г. На следващото лято дронът преминава изпитания и получава кодификация – официално вписване в номенклатурата на въоръжение, което позволява неговото закупуване от държавата. Серийните доставки за въоръжените сили започват през есента на 2025 г. Този прехващач има дневна и термовизионна камера и навигация, независима от сателитен сигнал. След като операторът захване целта, автоматичната система го насочва към нея в последния етап на прехващането.

Реактивните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ достигат скорости от съответно около 500 и до 600 км/ч – с 40–70% над максималната скорост на LITAVR. За „Геран-5“ се съобщават бойна част от 90 кг, до 950 км обсег и до 6 км таван на полета. Тези характеристики го доближават по профил на заплахата до крилата ракета и го отличават от „Шахед-136“ с бутален двигател, срещу който беше изградена украинската мрежа от мобилни огневи групи.

По-бавният прехващач все пак може да порази по-бърза цел. През април подразделение на 42-ра отделна механизирана бригада съобщи, че е свалило реактивен „Шахед“ с LITAVR, и публикува кадри. Прехващането беше описано като извършено на насрещен курс. При такова съотношение на скоростите възможностите за догонване са ограничени, а навременното откриване на целта и извеждането на прехващача на подходяща позиция имат ключово значение.

По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна руската военна промишленост вече произвежда по около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно, в сравнение с 2800 с бутален двигател „Геран-2“. През август ведомството съобщи, че производството на по-ранния вариант „Геран-3“ е било прекратено, а линиите са пренастроени за двата реактивни модела. Ако тези оценки се окажат точни, то реактивните дронове придобиват все по-голяма тежест в руското производство. Самите производствени количества обаче не установяват точния им дял в атаките.

Сведенията за бойната употреба също показват нарастваща роля на реактивните модели. За юли е посочен брой от около 1500 изстреляни реактивни дрона, а към края на август се съобщава за над 2500. Обявената руска цел, разкрита от украинското военно разузнаване още през май, е реактивните модели да достигнат половината от всички дронове от типа „Шахед“.

Мащабът на въздушните удари поставя все по-сериозни изисквания към отбраната. За седмицата преди изпитанието беше съобщено за около 2100 дрона, близо 1700 планиращи бомби и 78 ракети, използвани в ударите по украинските градове. Броят на дроновете включва и евтини имитатори, които участват в същите вълни, за да претоварват ПВО мрежата. Атаките и въздушните тревоги вече не се ограничават до часовете през нощта.

Преминаването към реактивни двигатели ограничава възможностите на един от най-евтините компоненти на украинската ПВО – мобилните огневи групи. Оценки, публикувани в началото на годината, докладват за успеваемост до 96% срещу дронове с бутални двигатели и приписват ключовия принос на групите с тежки картечници и прожектори. По-високата скорост на реактивните варианти съкращава времето за реакция, а полетът на по-голяма височина може да ги изведе извън обсега на тези оръжия.

С оглед на развиващата се заплаха се разработват прехващачи като Sting на Wild Hornets, ZIRKA и P1-SUN. На 21 август беше съобщено за кодифицирането и приемането на въоръжение на Alexa Spatium, представен като първия украински прехващач с турбореактивен двигател. Той бива изстрелван от подвижна катапултна установка, има 600 км/ч обявен таван на скоростта и може да се върне за повторно използване, ако не бъде изразходван при поразяването на цел.

Все по-сериозните предизвикателства пред отбраната на Украйна включват както техническата доработка, така и мащабиране на производството. На съвещание на 3 септември Зеленски каза, че има производители и разработени прототипи, и отправи призив към частния бизнес да участва в производството и доставките на компоненти. Той добави, че разузнаването е разкрило руски план за увеличаване на производството на високоскоростни ударни средства. По думите му украинският отговор няма да бъде само отбранителен, а съответните операции вече са одобрени.

Седмица по-късно, на съвместна пресконференция с канадския премиер Марк Карни в Калгари, Зеленски очерта по-конкретно ограниченията. Над 60 компании работят по прехващачи, но само 3-5 демонстрират осезаеми резултати. Според него проблемът е не само технологичен: за производство на хиляди единици дневно е нужно е съответното финансиране. Именно с тази потребност е свързано и настояването му за полагане на основите на съвместно производство и изграждане на производствени линии в чужбина.

Обявеният същия ден канадски пакет предвижда 350 млн. канадски долара по многонационална програма JUMPSTART за ракети-прехващачи. Зеленски свърза обявената подкрепа със зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и тактическата авиация на страната. Дроновете-прехващачи, разработвани и произвеждани в Украйна, трябва да осигурят по-евтин начин за защита от масираните безпилотни атаки. При хиляди цели седмично цената на изразходваните средства се превръща във фундаментален критерий за устойчивостта на отбраната.

На 14 септември президентът съобщи, че средствата за ускоряване на разработките и изпитанията вече са осигурени. Ден по-късно последва докладът на Драпатий за успешното поразяване. Само по себе си това не позволява категорични заключения. Според изявлението на Зеленски дронът е поразил въздушната цел при конкретните условия на теста. Това не установява вероятността за успешно прехващане при масирана атака, цената на брой и готовността за производство в нужните количества. Не показва и дали посочената цел е била догонена, или прехваната на насрещен курс.

Уговорката за управлението показва, че по конкретния образец все още предстои да се изпълни техническа работа. Осигуреното финансиране може да подпомогне доработката и производството, но само по себе си не доказва, че инженерните проблеми са решени.

Публикуваните оценки за други прехващачи дават ориентир за разходите: 2000 долара за LITAVR и 10 000 долара за турбореактивния Griffen на британско-украинската компания Firebolt Engineering, който извърши първо прехващане на „Шахед“ в реални бойни условия на 8 юли, след което беше започнато разширяване на производството. По данни на отраслови издания около 20 украински компании работят конкретно по високоскоростни прехващачи.

Затова следващият съществен показател е съчетанието между доказана бойна ефективност и достатъчен обем на производство. Оценката от 3000 произведени руски реактивни дрона месечно показва мащаба на задачата, но не може да директно да се превърне в необходим брой украински прехващачи. Значение имат и както тяхната успеваемост, така и разходът срещу единична цел и приносът на останалите ПВО средства.

Кодификацията и обявяването на серийни доставки на изпитания образец биха могли да покажат напредък към въвеждането му на въоръжение. Данните за поразени с него реактивни дронове „Геран“ в реални бойни условия биха позволили да бъде оценена и неговата пригодност срещу по-бързолетящи цели. Поредица от успешни изпитания без последващи доставки обаче може да означава, че преходът от прототип към реална отбранителна способност още не е завършен.

Анализ: 12,7 млрд. долара висят на непопулярни гласувания в Киев

🇺🇦💰 Президентът Володимир Зеленски призова Върховната рада да приеме 7 законопроекта през седмицата, за да осигури външното финансиране, нужно за бюджета на страната. В своето вечерно обръщение на 14 септември той предупреди, че част от мерките ще бъдат трудни и непопулярни, но са нужни за финансирането на отбраната и устойчивостта на Украйна. Повечето проекти в дневния ред за седмицата от 15 септември са на етап първо четене.

Призивът идва на фона на очаквани 12,7 млрд. долара външно финансиране до края на годината, обвързано с изпълнение на законодателни и правителствени ангажименти. Бюджетът за 2026 г. разчита на средствата за покриване на вече планирани разходи и поети държавни задължения.

Зеленски заяви, че решенията не са въпрос на политически предпочитания, а на средства, с които Украйна да продължи да функционира и да се отбранява. На същия ден председателят на Радата Руслан Стефанчук призова депутатите да не използват парламентарните процедури за блокиране на законопроектите, като посочи конкретно масовото внасяне на поправки. По думите му от парламента зависи не само качеството на законите, но до голяма степен и способността на държавата да посреща финансовите си задължения.

На 27 август председателят на бюджетната комисия Роксолана Пидласа обяви, че до края на годината Киев може да получи 12,7 млрд. долара по 4 линии: инструмента на ЕС Ukraine Facility, заем Ukraine Support Loan, програма на Международния валутен фонд и кредит на Световната банка. През първата сесийна седмица депутатите приеха 2 от 6 нужни решения. С тях е свързано финансиране за 315 млн. долара при планирани 6,4 млрд. долара за периода – около 5% от сумата.

Връзката между тези плащания и отбраната минава през гражданската част на бюджета. Описаната външна подкрепа за бюджета покрива пенсии, заплати в бюджетния сектор, здравеопазване и енергийна подкрепа през зимата. Пример са 841 млн. долара от Световната банка, предназначени конкретно за изплащането на пенсии.

Вътрешните приходи и финансиране (данъци, мита, вътрешен дълг и постъпления от приватизация), дават ресурс за отбраната. Когато външната подкрепа постъпи навреме, тя позволява по-голям дял от средства, събрани в страната, да бъде насочвана за нуждите на отбраната. При забавяне правителството може да се наложи да покрива неотложни граждански плащания с вътрешен ресурс, което би ограничило средствата за отбрана, включително за снабдяване на войските.

Зимата засилва този натиск: подготовката за отоплителния сезон и енергийната подкрепа за населението не могат да се отлагат без последствия. Сергий Корецки постави подготовката за сезона сред основните приоритети на кабинета още при своето встъпване в длъжност.

Представената от премиера пред депутатите в началото на септември бюджетна ревизия посочва недостиг от 27 млрд. долара за отбрана. Корецки, който оглави кабинета на 16 юли след Юлия Свириденко, определи на 14 септември състоянието на държавните финанси като близко до критично. Той алармира, че забавяне на законите би поставило под въпрос 29,5 млрд. долара външна подкрепа за годината.

Натискът за бързо гласуване е свързан с график на международните програми. Плащанията се отпускат на траншове след оценка на изпълнените ангажименти. Кабинетът е поел такъв да осигури приемането на 43 закона и 44 правителствени решения до 1 ноември 2026 г. 26 от законопроектите вече са внесени, а други 17 предстои да бъдат внесени. Сред междинните срокове попадат 29 септември за ангажимент, свързан с Висшия антикорупционен съд, и 30 септември за пакет от 13 текста.

Правителството и парламентът имат различни задачи. Кабинетът може сам да приема актовете от своята компетентност, докато за всеки законопроект е нужно парламентарно мнозинство. Това обяснява призива на Зеленски, отправен едновременно към изпълнителната власт и към Радата. До началото на септември в парламента чакаха 27 законопроекта, част от които с крайни срокове за същия месец. За текстовете, които трябва да преминат две четения, са нужни последователни гласувания в рамките на същия график.

На 2 септември парламентът гласува три текста по Ukraine Facility – инструмента на ЕС за 58 млрд. долара, задействан през 2024 г. Те засягат сближаването на правилата за възобновяема енергия със стандарти на ЕС, реформа на държавната помощ и режима на специалните задължения в публичния сектор. Последният текст премина само първо четене. С тези решения е свързано финансиране от 411 млн. евро – красноречив пример за значителните суми, които зависят от напредъка по законодателните ангажименти.

От началото на септември кабинетът е изпратил 8 законопроекта към парламента. 3 от тях, внесени на 9 септември, засягат управлението на Национална комисия по ценните книжа и фондовия пазар, държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ и Висшата квалификационна комисия на съдиите – орган, подбиращ кандидатите за съдийски длъжности.

Тези проекти не предвиждат пряко събиране на бюджетни приходи. Те променят назначенията в регулатор, управлението на железниците и подбора на съдии, изпълнявайки институционални условия по програми на международно ниво. Финансовият им ефект произтича от обвързаните с тях плащания.

Най-спорната мярка е премахването на освобождаването от ДДС за международни пратки на стойност до 150 евро. Предишните опити за промени в Митническия и Данъчния кодекс са свързани със законопроекти № 15460 и № 15112-д. Гласуванията на 26 май и 1 септември не осигуриха нужното мнозинство: посочената подкрепа е съответно 194 и 198 депутати при нужни 226. Текстовете бяха върнати за доработване и накрая беше внесена нова редакция под № 16051-1, препоръча за приемане от финансовата комисия чак от третия опит.

Мярката е конкретен ангажимент за реформа по меморандума с МВФ от 13 февруари 2026 г. Върху него се основава 4-годишната програма за 8,1 млрд. долара. Изпълнението на подобни ангажименти е важна част от оценката на фонда при прегледите по програмата.

Очакваните приходи са около 10 млрд. гривни годишно, предназначени за сектора за сигурност и отбрана. Новият режим би влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2027 г. С приемането на закона е обвързан и транш от МВФ за 700 млн. долара, както и второ плащане по макрофинансовата помощ на ЕС за 3,7 млрд. евро.

Така мярката има два различни финансови ефекта: бъдещи данъчни приходи и възможност за получаване на външни средства преди тях. Политическата цена обаче възниква още при гласуването, а потребителите биха усетили поскъпването на покупките след влизането ѝ в сила. Това разминаване помага да се обясни съпротивата срещу инициатива, която се обсъжда от почти две години.

Резултатите от гласуванията сами по себе си не установяват преднамерен саботаж. Недостигът от 32 и 28 гласа показва липса на достатъчна подкрепа, но не обяснява мотивите на отделни депутати. Управляващата партия „Слуга на народа“ първоначално блокира напредъка заради спор около поправките, а необходимото мнозинство не беше осигурено и след отстраняването на спорните текстове.

Опозицията също обвързва подкрепата си за закона с отстъпки. Депутатът Володимир Ариев заяви, че ако управляващите искат мярката да бъде приета, трябва да се съобразят с предложенията на неговата група.

Изборите в Украйна остават отложени заради влязлото в сила военното положение, но това не премахва възможните изборни съображения при гласуване за одобрение на непопулярни мерки. ДДС на евтините международни пратки би бил видим за потребителя при всяка една облагаема поръчка. Това е възможно обяснение за нежеланието на депутати да подкрепят промяната, въпреки че тя не доказва мотивите им.

Европейският опит дава полезен контекст. От 1 юли 2021 г. ЕС премахна освобождаването от ДДС при внос на пратки под 22 евро и въведе схемата IOSS за улеснено деклариране и плащане на ДДС при определени продажби на вносни стоки в пратки до 150 евро. Двата прага имат различно предназначение: този от 150 евро не означава освобождаване от данъка. Примерът показва, че облагането на пратки с ниска стойност не е изискване, прилагано само към Украйна, но сам по себе си не решава конкретния украински спор.

Руската държавна агенция ТАСС представя парламентарните затруднения като проблем на президентската власт. На 3 септември тя публикува материал, който цитира коментар на „Украинска правда“, който сравни Зеленски с ездач, затънал в блато, който подканя коня си към последни скокове. В публикацията е поставен и въпросът кой е вкарал коня в блатото. Агенцията отделно отбелязва, че президентската политическа сила формално разполага с мнозинство в Радата.

Въпросната интерпретация не разграничава достатъчно трудностите при изпълнение на условията на МВФ за финансиране от загубата на достъп до него. Обвързването на плащанията с реформи е ключов елемент от механизма на програмите с МВФ. Описаните събития показват затруднения при осигуряване на нужната парламентарна подкрепа, но сами по себе си не доказват, че Украйна е изгубила достъп до договорените средства. Подписаната 4-годишна програма обаче също не гарантира автоматично получаване на всеки транш: изпълнението на ангажиментите остава съществено условие.

Един възможен сценарий е Радата да придвижи напред проекти от 9 септември, които нямат толкова пряко отражение на потребителските разходи, а да отложи данъчната мярка до наближаването на поредния срок. Двата провалени опита за приемането ѝ показват устойчивостта на съпротивата въпреки силния натиск. Те обаче не са достатъчни, за да се предвиди следващото гласуване.

Приемането на законите няма непременно да доведе до незабавни преводи. Изпълнението на условията и одобряването на отделните плащания също отнемат време, а забавянето може да измести постъпленията спрямо бюджетния график. Дали това ще ограничи средствата за отбрана през зимата, ще зависи както от решенията на парламента, така и от действителното постъпване на външто финансиране през оставащите месеци. 

Зеленски отстрани генералния прокурор на Украйна часове след излизането му от страната

🇺🇦⚖️ Украинският президент Володимир Зеленски отстрани генералния прокурор Руслан Кравченко с указ, броени часове след като стана известно, че същият е напуснал страната. Кравченко е преминал границата през нощта със служебен автомобил, твърдят местни медии, позовавайки се на източници от полицейските органи. Офисът му описа пътуването като задгранична командировка. Малко преди да замине Кравченко публикува обръщение на видео, в което посочва, че е подписал уведомление за подозрение срещу Семен Кривонос, директора на Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Именно бюрото от 10 дни разследва предполагаема престъпна схема в ръководената от Кравченко прокуратура.

Уведомлението за подозрение е процесуален акт, с който в Украйна официално се формулира подозрение за извършено престъпление. Кравченко смята, че Кривонос е заподозрян в подправяне на документи с цел получаване на неправомерна облага в особено големи размери, както и във фиктивно осиновяване, което и да послужи като основание за избягване на съдебна отговорност. Второ уведомление е подписано срещу човек, близък до ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). То се отнася до предполагаемо влияние върху съдии от Висшия антикорупционен съд, предлагане на облаги и съдействие за избягване на мобилизация. Кравченко твърди, че именно тези две разследвания са „поводът и истинската причина за нощния щурм“ срещу неговото ведомство.

Кривонос отговори на следобеден брифинг, че не е виждал документ на хартия, уведомление никой не му е връчвал и такъв документ не е постъпвал нито в бюрото, нито в антикорупционната прокуратура. Той описа публикуваното като непонятна измислица и „подозрение в Telegram“. „Не коментирам и не възнамерявам да коментирам глупости и подозрения в Telegram“, заяви Кривонос. Според него случващото се представлява безпрецедентна информационна атака, насочена към отклоняване на общественото внимание, паралелно с политизиране работата на антикорупционните органи.

В съвместно изявление НАБУ и САП определиха действията на Кравченко като „продължение на системна атака срещу независимите органи за борба с корупцията“. Украинската НПО „Център за противодействие на корупцията“, която следи разследванията, изказа и друга версия: подписване на уведомлението срещу Кривонос е било условието, срещу което на Кравченко е осигурена възможност да напусне страната. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение.

Указ №905/2026 отстранява Кравченко от длъжност на основание чл. 11, ал. 2 от Закон за правния режим на военното положение. Документът е кратък и не съдържа никакви мотиви. Цитираната наредба разрешава и отстраняването без предварително решение на Върховната рада, докато назначаването и освобождаването на генералния прокурор изискват участието на парламента. Още през сутрешните часове на деня Зеленски публично обяви: „За този генерален прокурор има само един изход: освобождаване от длъжност.“

Парламентарната комисия по правоохранителна дейност подкрепи единодушно със 17 гласа предложение за освобождаването му, отправено от президента. Пленарното гласуване е насрочено за 15 септември. До назначаването на нов ръководител правомощията се поемат от първият му заместник. Като най-вероятния изпълняващ длъжността се споменава Олексий Хоменко, който вече ръководеше ведомството от октомври 2024 г. до юни 2025 г., между оставката на Андрий Костин и назначаването на Кравченко.

Кравченко поема поста като най-младият ръководител на Генералната прокуратура след независимостта на страната. Кариерата му преминава през Бучанската окръжна прокуратура, която разследва военните престъпления в града, а от април 2023 г. води Киевската областна военна администрация. На 31 декември 2024 г. оглавява Държавна данъчна служба. Зеленски го предложи за генерален прокурор в средата на юни 2025 г. Върховната рада подкрепи назначението с 273 гласа, а указът беше издаден на 21 юни.

Непосредствената поредица от събития, довела до отстраняването му, започва на 4 септември. НАБУ и САП обявиха операция „Карфаген“ и задържането на Сергий Кропива, заместник-началник на департамент за международно правно сътрудничество в Офиса на генералния прокурор. Според разследващите Кропива е ръководил престъпна организация, събирала пари от колцентрове за телефонни измами срещу защита от намеса на правоохранителните органи и е изпирала получените средства. На един от записите се хвали, че разполага с правомощията на заместник-генерален прокурор, но не иска официално да заема длъжността, защото това би привлякло внимание.

Според материалите по делото групата е деляла колцентровете на „свои“ и „чужди“ в зависимост това дали плащат. Информацията за тяхната принадлежност към двете категории е предоставял ИТ експерт в групата. Разследващите твърдят, че претърсванията през февруари в колцентрове в Днипро, представени като удар по телефонните измами, всъщност са били наказателна мярка срещу неплащащите. Парите са събирани на обменно бюро на бул. „Леся Украинка“ в Киев. Кропива искал да придаде законен произход на общо 90,4 млн. гривни, или около 1,7 млн. евро. Част от средствата са били събрани още докато е работил в Одеска област.

Висшият антикорупционен съд постанови задържане под стража за Кропива с вариант за освобождаване срещу парична гаранция от 120 млн. гривни (близо 2,3 млн. евро). Прокуратурата беше поискала гаранция от 200 млн. гривни. За партньорката му Елизавета Ивахненко, с която живее на семейни начала, гаранцията е в размер на 20 млн. гривни, а за шофьора, събирал плащанията – 3 млн.

В публикуваните от НАБУ записи участниците споменават и човек, когото наричат само „шефа“. Бюрото не посочи име, но уточни, че той преди това е ръководил Държавната данъчна служба. В един от разговорите Кропива се обръща към него с бащиното име Андрийович. Руслан Андрийович Кравченко оглавяваше данъчната служба до назначаването си начело на прокуратурата. Това съвпадение насочва вниманието към него, но само по себе си не установява участие в престъпната схема. Кравченко не е обвиняем, не му е връчвано уведомление за подозрение и отрича да е знаел за престъпления.

На 4 и 5 септември разследващите претърсиха дома и служебния му кабинет. В жилището му са описани работни схеми, празни пликове и 4 ваучера на стойност по 50 хил. гривни за магазин за мъжко облекло. При негов подчинен в Офиса на генералния прокурор са намерени 50 хил. долара в брой, а при негова заместничка – часовник, подарен ѝ от Кропива. Според разследващите Кропива е уреждал ремонта на наетата от Кравченко къща в Козин и е организирал празнуването на рождения си ден в Мадрид през март. Кравченко признава, че е поискал помощ за ремонта, но твърди, че е възстановил разходите. Той настоява, че името му е използвано без негово знание. На 7 септември, след среща със Зеленски, подаде оставка.

Сблъсъкът между ръководството на прокуратурата и антикорупционните органи обаче предхожда операция „Карфаген“. На 22 юли 2025 г. Върховната рада прие закон №4555-IX, отнел процесуалната автономност на НАБУ и САП и подчинил работата им на генералния прокурор. Хиляди хора излязоха на протести в големите градове. На 31 юли парламентът върна ключовите гаранции за независимост на бюрото и антикорупционна прокуратура. Промените, засягащи самата прокуратура, останаха в сила.

Според разследвания на украински журналисти Кравченко е участвал активно в прокарването на закона и в замяна е получил възможност да включи разпоредби, обслужващи собствените му интереси. Две от тези промени са особено важни за последвалите назначения и разследвания. Конкурсите за назначения бяха премахнати за срока на военното положение. Така от август 2025 г. стана възможно хора с юридическо образование да бъдат назначавани без конкурс в централното управление или в областните прокуратури. Едновременно с това бяха разширени процесуалните правомощия на главния прокурор: той получи възможност да дава указания пряко на разследващия, без да минава през прокурора по делото, както и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори, като по този начин спира работата по тях.

По новите правила през август 2025 г. в Офиса на генералния прокурор беше назначен и Кропива. Дотогава той не е бил прокурор: работил е в киберполицията и като заместник-ръководител на Одеската областна администрация. Ръководната длъжност в прокуратурата получава без конкурс. Според Лабораторията за законодателни инициативи – украинска организация, която следи реформата в правосъдието – над 1000 души са назначени в системата по същия ред. Още 3 дни след встъпването си в длъжност Кравченко беше отменил и подготвяната система за кадрови резерв за ръководни позиции, по която ведомството и редица международни експерти бяха работили една година.

Друг спорен въпрос е реакцията му на скандала с фиктивното удостоверяване на инвалидност, който през 2024 г. доведе до оставката на предшественика му Андрий Костин. Кравченко обеща да изясни случая, но вместо да предприеме конкретни действия за търсене на наказателна отговорност, изпрати жалби до квалификационно-дисциплинарната комисия. Около 80% от дисциплинарните преписки бяха прекратени. Наказателна отговорност не последва, а част от засегнатите възстановиха по съдебен ред признатата си инвалидност.

Кравченко от своя страна обвинява антикорупционните органи, че използват операцията за свои собствени цели. Според него тя е целяла достъп до материали по дела срещу ръководители и служители на НАБУ и САП. Той твърди, че при претърсванията техни представители са получили достъп до защитени документи, част от които са копирали и изнесли. По думите му ръководената от него прокуратура работи по десетки преписки за тежки престъпления, свързани със служители на бюрото и САП и са разпитани над 100 души. В представената информация няма публични данни, които да потвърждават заявените мащаби и предмет на тези разследвания.

Спорът има значение и за преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Клъстер 1 „Основи“ – групата от преговорни теми, включваща върховенството на закона и борбата с корупцията – беше отворен през юни 2026 г. Конкурсният подбор на генерален прокурор е сред 10 приоритетни реформи, договорени с Европейската комисия. На 14 септември говорителят на ЕК Гийом Мерсие заяви, че Брюксел не коментира отделни случаи, но независимостта на НАБУ и САП трябва да бъде защитена, за да могат двете институции да работят пълноценно.

Кадровите решения следват бързо, но правомощията на генералния прокурор остават непроменени. Ако законът бъде запазен в сегашния си вид, следващият ръководител също ще може да назначава без конкурс и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори. Именно затова само смяната на Кравченко не е достатъчна, за да се заключи, че натискът върху антикорупционните органи е приключил.

Осло и Киев се разминаха за дрона край самолета на Зеленски

🇺🇦✈️🇳🇴 Самолетът на украинския президент Володимир Зеленски се е разминал с малко от руски дрон при излитането си от Кишинев към Осло във вторник, 8 септември, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в ефира на NRK. Източник в президентството даде пред AFP различна версия: в Молдова е била активирана въздушна тревога заради дрон във въздушното пространство на страната и съседна Румъния, но твърдението, че Зеленски се е намирал в опасност, е „преувеличено“. Двете версии имат официална хронология от Министерствата на отбраната на Молдова и Румъния, според която ударен дрон се е насочил към Кишинев, налагайки небето в централната част на страната да бъде затворено за полети в следобедните часове, когато самолетът на Зеленски е трябвало да излети.

„Самолетът му беше почти улучен от дрон на излитане от Молдова. Това е реалността, в която живее“, каза Стьоре. Двамата се срещнаха два пъти за денонощие: във вторник вечерта в хотел Plaza в центъра на Осло, където Зеленски пристигна в около 21 ч. и сряда сутринта в кабинета на премиера, преди погребението на крал Харалд V. На въпроса как е минала нощта Зеленски отговори, че не е била добра, защото е прекарал времето на телефона, получавайки информация къде са паднали ракетите. Reuters и Al Jazeera отбелязват, че Стьоре не уточни откъде разполага с информацията за инцидента и на какво разстояние от самолета е преминал дронът. Кабинетът му също не даде повече подробности.

Молдовската хронология е точна до минутата. Според Министерството на отбраната в Кишинев системите за въздушно наблюдение са засекли „Шахед“ в 16:20 ч. местно време, пристигнал откъм украинското село Славяносербка, преминавайки над Бендер и Приднестровието и насочвайки се към Кишинев. След това е завил на запад през Бълънещ и Четирен в Унгенския район и към 16:37 ч. напуска страната при Загаранча. Още в 16:30 ч. властите затвориха въздушното пространство над централната част на Молдова, а няколко пътнически самолета останали във въздуха в очакване на разрешение за кацане на летището в Кишинев. В съобщението на министерството самолетът на украинския президент не се споменава.

След навлизането на дрона в Румъния проследяването продължило и от румънска страна. Два испански изтребителя F/A-18 от авиобазата „Михаил Когълничану“, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция, излетели в 16:39 ч. В 16:47 ч. радарите проследявали апарата на 18 километра северно от град Роман. Системата RO-Alert предупредила жителите на окръзите Яш, Сучава, Нямц, Ботошани и северната част на Васлуй, а летището в Яш временно спряло излитанията и кацанията.

В 17:02 ч. сигналът му изчезва от радарите на границата между окръзите Яш и Ботошани. В 17:08 ч. той се появява повторно над Молдова. В 18:30 ч. властите в Румъния са уведомени, че е паднал в слънчогледово поле близо до село Михъйлений Век в Ръшкански район, където предизвикал четири пожара. Властите на Молдова потвърдиха, че става дума за същия дрон.

Норвежката агенция NTB съобщи, че Зеленски е кацнал на летище Гардермуен в 18:56 ч. местно време или 19:56 ч. молдовско — около 3,5 часа след първото засичане на дрона над Молдова. Полетът от Кишинев до Осло трае около три часа, но нито една от трите страни не е публикувала часа на излитане.

Kyiv Independent цитира неназован източник, според когото дронът е прелетял опасно близо до самолета. Твърдението противоречи на версията на AFP, че опасността е преувеличена. Министерство на отбраната на Молдова не твърди официално, че дронът е руски, а го описва само по тип и посока, от която е дошъл.

Президентът Мая Санду обаче заяви още на 17 август пред Teleradio Moldova, че траекториите на полетите на подобни дронове показват умишлено насочване над страната. На 27 август, когато Зеленски пристигна за Деня на независимостта в Кишинев, 5 дрона прелетяха над Молдова часове преди тържествата, а Санду описа случилото се като „сплашване“.

От началото на лятото Кишинев се използва като отправна точка за редица пътувания на Зеленски. Според данни на FlightAware за срещата в Лондон на 7 юни неговият самолет е излетял от молдовската столица, не от полското летище Жешув, което години наред беше изходна точка за украинските делегации.

Промяната съвпадна с кризата между двете страни около почетното звание „Герои на УПА“, връчено на 26 май на Северния център за специални операции, след което полският президент Карол Навроцки отне на 19 юни Ордена на Белия орел на Зеленски. Летището в Кишинев се намира на няколко десетки километра от Приднестровието и съвсем близо до маршрути, по които от лятото насам руски дронове няколко пъти навлизаха от Одеска област към Румъния.

Стьоре говори за нощта срещу 9 септември, когато руски дронове удариха граничния пункт „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница в Одеска област. Двама души бяха убити, а трима са ранени. В цялата страна за денонощието бяха отчетени общо 12 убити и 66 ранени.

В Осло двамата държавни лидери проведоха разговори с представители на отбранителната индустрия по програмата „Фрея“ за антибалистичен прехващач, базиран на NASAMS. След погребението украинският президент отпътува за Канада.

Китай поиска пауза над Владивосток, Киев я даде

🇨🇳🛡️ Китай е поискал от Украйна да не нанася удари по Владивосток за периода, в който се провежда Източният икономически форум в града. В отговор Киев се е съгласил, предоставяйки уверението си, че ще се въздържа от удари. Това съобщи японската агенция Kyodo на 4 септември, като се позова на осведомени източници, според които молбата е продиктувана от съображния относно сигурността на китайската делегация, начело с първия вицепремиер Дин Сюесян – член на Постоянния комитет на Политбюро и шести по ранг в партийната йерархия.

Три дни по-рано Зеленски описа уговорката, без да назове конкретна държава. В обръщението на видео от 1 септември той спомена две молби: американска – да няма удари по Москва и Санкт Петербург в периода 25-27 август, отправена по време на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, и втора от неназована голяма сила. „Когато друга голяма сила ни помоли за определен период да прекратим ударите по направление Владивосток, осигурихме и това“, каза той. След това очерта границата на такива отстъпки: „Небето над Русия засега е за дронове, не за гражданска авиация.“ Kyodo посочва коя е втората държава – Китай.

По отношение на публично известните украински средства за далекобойни удари уверението на практика не ограничава Киев. Разстоянието до Владивосток възлиза на повече от 6500 км. Най-далечният публично известен украински удар беше нанесен на 6 юли 2026 г. срещу рафинерията в Омск, разположена на около 2500 км от Украйна, а заявеният максимален обсег на най-далекобойния украински дрон FP-1 е 3400 км. Следователно Владивосток остава извън обсега на поразяване, демонстриран от Украйна до този момент.

Дистанцията обаче не изчерпва възможните сценарии. Kyodo допуска, че Пекин се опасява от повторение на специалната операция „Паяжина“ от 1 юни 2025 г. – този път с дронове, предварително прехвърлени към Приморския край в камион. При операцията 117 дрона бяха внесени тайно в Руската федерация, след което бяха изстреляни от товарни платформи в непосредствена близост до предварително набелязани цели – пет авиобази. Една от тях беше „Украинка“ в Амурска област, която се намира на под 1000 км от Владивосток – единствената, срещу която ударът се провали: камионът с дроновете се запали по пътя Чита–Хабаровск. Приморският край досега не е бил обект на въздушни атаки. Именно затова опасението в този сценарий не е за полет на хиляди километри от Украйна, а за тайно прехвърляне на дронове по суша и тяхното пускане в близост до целите.

Руските мерки за сигурност около форума са насочени именно срещу подобен сценарий. От сутринта на 31 август до полунощ на 4 септември властите забраниха превоза на опасни, взривоопасни и отровни товари, оръжие и боеприпаси. В същия период движението на камиони над 5 тона по всички маршрути, използвани от охраняваните официални лица, беше преустановено в периода от 7 до 22 часа. Полетите в радиус от 250 км около Владивосток бяха ограничени между 1 и 4 септември, докато плаването в заливите е забранено, а кампусът на Далекоизточния федерален университет на остров Русский е затворен за свободен достъп от 30 август. В кортежа на президента Путин се движеше и пикап с монтирана зенитна установка, запечатан и публикуван от изданието „7х7“ на 3 септември.

Подготовката започна още по-рано. От 1 ноември 2025 г. в Приморския край действа забрана за заснемане на последиците от удари с дронове. Това е първата такава мярка в руския Далечен изток, при това въведена в регион, който все още не е бил свидетел на нападение. Източният икономически форум е водеща витрина на руския завой към Азия, а организаторите очакваха да бъдат сключени 385 споразумения на стойност 6,5 трилиона рубли – повече от рекорда на юбилейното издание година по-рано. Мерките на терен обаче не са способни да заместят твърдото политическо уверение от Киев. Вероятно тъкмо поради тази причина Пекин е потърсил такова уверение от страната, която определя целите на ударите дълбоко на руска територия.

Военната цена на отстъпката е минимална, поне спрямо публично известните украински способности за далечен удар. Докато делегациите заседаваха на остров Русский, украинската кампания срещу рафинерии и складова инфраструктура продължи без почивка. На 2 септември КИНЕФ в Ленинградска област – втора в страната по общ капацитет за преработка – преустанови изцяло работа. На 3 септември безпилотни катери атакуваха пристанището в черноморския курорт Сочи, където поразиха спомагателния съд „Нефрит“. През нощта срещу 4 септември руското министерство на отбраната съобщи за 490 свалени дрона в небето над 20 руски региона, Московска област, Краснодарския край, окупирания Крим и Черно море.

На самия форум Путин призна, че руските власти са подценили рисковете за цивилната инфраструктура. „Изхождахме от това, че става дума за чисто граждански обекти, които не могат да бъдат мишена на удари дори при въоръжен конфликт. Но в това сгрешихме“, каза той. По информация на Kyiv Post ударите по руски рафинерии от началото на годината са над 70, обемът на преработка е спаднал до най-ниското си равнище от две десетилетия насам, производството на бензин покрива само 70% от вътрешното търсене, а поне 17 региона продължават да действат ограничения върху продажбата на гориво.

Китай има и съвсем конкретен икономически интерес по същото крайбрежие. Козмино, крайният терминал на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“, се намира на 200 км от Владивосток. Само през първите 7 месеца на 2026 г. Китай е изкупил 83% от товарите оттам спрямо 88% година по-рано, показват данните на Kpler и Vortexa. Сортът ESPO се търгува с премия спрямо Брент, достигаща 10 долара за барел. Дин Сюесян се срещна с Путин на 2 септември и заяви готовност за по-задълбочено обвързване на китайските и руски интереси в инвестициите и енергетиката.

Kyodo поставя молбата и в този по-широк енергиен контекст. Русия получава значителна част от приходите, с които финансира военната си агресия срещу Украйна, от петролния износ, а Китай е основният купувач на суровината, изнасяна през Козмино. Това само по себе си не доказва, че енергийният интерес е причина за молбата от Пекин. Официално посоченият мотив остава сигурността на делегацията. От географска гледна точка обаче поисканата гаранция засяга район, където минава един от важните руски петролни маршрути към Китай.

Отстъпката не доказва, че Пекин определя избора на украински цели. Тя по-скоро показва, че Киев е готов да предоставя кратки и военно евтини ограничения, когато подобна молба идва от голяма сила. Зеленски и Си Дзинпин са разговаряли директно само веднъж от 2022 г. насам. Поканата, отправена през февруари от министъра на външните работи Ван И към украинския му колега Андрий Сибига, все още не е разгърната в конкретно уточнена дата за визита. Междувременно Киев санкционира китайски дружества за компоненти, открити в дронове „Шахед“.

Случаят с Владивосток е една от три идентични паузи през последните две седмици. Искането на САЩ се отнасяше до Москва и Санкт Петербург за периода 25-27 август. Китайската – до Владивосток за периода 1-4 септември. На 5 септември Путин се съгласи на реципрочно въздържане от удари по Киев по време на визитата на Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Това очертава възможен модел: докато преговорният процес е активен, Киев може да предоставя кратки и географски ограничени гаранции, когато военната им цена е по-малка от потенциалната дипломатическа полза. Засега обаче няма доказателство, че Пекин е обещал или предоставил нещо в замяна.

📽️ Видео: В състава на кортежа на президента Владимир Путин във Владивосток беше забелязан военен пикап с прикрепено зенитно оръдие, 2 септември 2026 г.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Зеленски обяви руското въздушно пространство за де факто затворено

🇺🇦✈️🇷🇺 Украйна предупреди авиокомпании и застрахователи да приемат небето над Русия за опасно и да се подготвят за фактическото му затваряне за граждански полети. Предупреждението дойде на 1 септември от президента Володимир Зеленски в обръщение, публикувано в Telegram:

„Днес искаме да предупредим всяка авиокомпания, която използва руското въздушно пространство, всеки застраховател и всички, които още ползват ключовите руски летища – руското небе става напълно опасно.“ Макар руските власти да не съобщават това както трябва, добави той, небето над Русия де факто ще бъде затворено. Украйна не се насочва срещу пътнически самолети, уточни президентът; просто над Русия ще има дронове в мащаб, с който превозвачите ще трябва да се съобразяват. Обръщението дойде в деня, когато руски удари по Киев и областта убиха 12 души и раниха 21.

Зеленски посочи и другата страна на предупреждението: при поискване от дипломатическите партньори Киев може временно да спира ударите, за да осигури преминаването на конкретен полет. Прецедентът е отпреди седмица. Около визитата на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август украинската страна се въздържа от използването на дронове и ракети срещу руския север за период от три денонощия по американска молба, за да може самолетът му да кацне във Внуково.

Симон Шустър от The Atlantic описа изявлението като официален старт на операцията, за която изданието съобщи на 20 август под името M&M's. Един от източниците, които първоначално са му описали плана, потвърдил сутринта на 2 септември: „Това е то.“ Самият Зеленски не назова операция; връзката с M&M's е направена от Шустър въз основа на този източник.

Докладът от 20 август, базиран на сведения от двама души с директни познания за предложението, описва план за изпращане на до 1000 дрона на нощ към московските летища. Апаратите не би трябвало да чакат потвърждение от оператор: бордовата камера би сравнявала изображението в реално време със заредени предварително карти и снимки на целта. Така системата би позволила както нанасянето на удар без да има нужда от човешко решение в последния момент, така и навигация без радиовръзка, уязвима за средствата за електронна война на руските сили. Замисълът е бил гражданските полети да бъдат задържани на земята достатъчно дълго, за да се откъсне свързаният с Кремъл елит от света и президентът Владимир Путин да е принуден към примирие. Плановиците са предлагали авиокомпании да бъдат предупредени предварително, за да изтеглят самолетите си.

В деня на публикацията служител от Офиса на президента нарече доклада „пълни глупости“ и заяви, че Украйна не разполага с достатъчно надеждно далекобойно оръжие, за да поразява летища без рискове за пътнически самолет. Три дни по-късно Михайло Федоров – министър на отбраната до освобождаването му от поста на 16 юли и посочен от изданието като автор на плана – потвърди пред „24 канал“, че такъв проект съществува. Той обясни и произхода на името: на рождения си ден раздавал M&M's по време на съвещание за напълно автономни дронове за удари в дълбочина и предложил проектът да бъде наречен така.

Подготовката беше прекратена след освобождаването на Федоров. Един източник на изданието допуска, че друг екип би може възстанови проекта за три месеца; от отстраняването му до обръщението на Зеленски са минали около шест седмици. Министерството беше поето от генерал-майор Йевгени Хмара – временно от 20 юли и окончателно след утвърждаването му от Върховната рада на 19 август с 312 гласа „за“. Работата по далекобойните удари обаче отдавна не се ръководи само от министерството: операциите срещу рафинерии и складова инфраструктура в Русия се провеждат през Силите за безпилотни системи (СБС), командвани от Роберт Бровди и през управлението за безпилотни системи на Главното управление на разузнаването (ГУР). Именно негови оператори поразиха комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област в нощта преди изявлението.

Предупреждението вече има и практическа основа. Комплексът в Уст-Луга, преработващ газов кондензат с капацитет около 8 млн. тона годишно, гори след удара; ПВО съобщи за 52 свалени апарата над областта за период от 4 часа. Един дрон прекоси латвийското и естонското въздушно пространство и доведе до вдигане във въздуха на турски изтребител F-16 по линия на НАТО, а Финландия временно ограничи движението край залива. През същата нощ Внуково и Домодедово въведоха ограничения, заради които Pegasus отмени шест полета между Турция и Москва. Росавиация ги вдигна в 06:13 ч. местно време. За мащаба, за който говори Зеленски, има и по-ранен ориентир: в нощта срещу 18 август руското министерство на отбраната обяви 791 свалени дрона над 15 области и окупирания Крим, а кметът на Москва Сергей Собянин – 620 дрона, които бяха насочени към столичния регион.

Адресатите на предупреждението обясняват и механизма, чрез който то би могло да проработи. Полетите над Русия не зависят само от решението на конкретен превозвач – определящи са също цената и условията на застрахователната полица за военен риск. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA) държи небето над Русия в бюлетина си за конфликтни зони именно заради опасността граждански самолет да попадне в отговора на ПВО срещу украински удари. Консултантската Osprey Flight Solutions оценява ежедневните удари в дълбочина на руска територия, включително край Москва и Санкт Петербург, като „почти сигурни“ до края на 2026 г., а риска руската ПВО да сбърка граждански самолет – като реален.

Небето над Русия обаче все още поема значителен трафик. Turkish Airlines поддържа най-широката мрежа със 7 руски дестинации от Истанбул; най-голям обем транзитни прелитания извършват 4 големи китайски авиокомпании. До Русия летят също Emirates, Etihad, Qatar Airways, седем, Gulf Air и Air Arabia, както и Air India, Air Serbia и El Al. За застрахователите московското направление носи и тежък финансов прецедент от началото на войната: около 400 самолета на западни лизингодатели за над 10 млрд. долара са блокирани в Русия от февруари 2022 г., а делата по тях срещу Chubb, Fidelis и синдикати на Lloyd's продължават. Затова оценките в сектора не предвиждат внезапно оттегляне на покритието, а по-строго тълкуване на изключения за прелитане над Русия и Беларус при следващото подновяване на полиците.

Путин отговори в нощта срещу 2 септември пред журналисти след срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек. Думите на Зеленски звучали като „държавен тероризъм“, заяви той; Москва ще намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаряло. В същия разговор Путин обяви своята готовност за „конкретни“ преговори по Украйна, ако процесът получи нов тласък. Двойният сигнал се вписва във вече обявена ескалация: на 30 август руското министерство на отбраната алармира за предстоящ масиран удар по украинската енергетика, а според източници на The Economist Путин е избрал разширяването на войната след няколко седмици обмисляне през лятото.

Учебната година в Украйна започна в укритията при шести ден удари

🇺🇦🎒 Украйна откри новата учебна година в бомбоубежищата. В лицей в Киевска област, разрушен от руската армия по време на офанзивата срещу столицата през март 2022 г. и възстановен миналата есен, въздушна тревога прекъсна тържеството и принуди президента Володимир Зеленски да слезе заедно с първокласниците в укритието на сградата. Там той поигра с децата на отгатване на думи и направи с тях няколко упражнения. Също днес спасителни екипи разчистиха развалините от нощния удар, отнел живота на 12 души в Киев и региона.

Атаката започна в 18 ч. на 31 август и продължи цялата нощ. По данни от Командването на ВВС на Украйна руската армия е използвала 218 дрона от тип „Шахед“ и примамки „Пародия“, около 1/3 от тях – реактивни, поради което по-трудни за прехващане от витловите. Ракетният компонент е включвал балистични ракети „Искандер-М“ и KN-23, зенитни ракети от С-400, използвани по наземни цели, крилати ракети „Калибър“ и „Бандерол“, противокорабни „Циркон“ срещу сухопътни обекти и противорадарни ракети Х-31П, насочвани по излъчването на радарите на ПВО. Пусковете бяха извършени от Курска, Милеровска, Орловска област, от Приморско-Ахтарск в Краснодарския край, както и от окупираните Донецк и Гвардейско в Крим. Обстрелът засегна Киев и още 8 области, а основни посоки бяха Киевска и Одеска област. Украинската отбрана свали или потисна 199 цели, сред тях 5 балистични ракети и 187 дрона; директни попадения бяха отчетени на 28 места, а отломки от свалени цели паднаха на още 10. Осем от загиналите са в самия Киев, а сред ранените има 3 деца. Шестима служители на „Укрзализниця“ бяха убити, когато балистична ракета порази депо на държавната железница. В Бориспол беше повредена жилищна сграда. В разчистването и издирвателните дейности бяха включени близо 350 души.

Тревогата в училище не е изолиран епизод. Нощта срещу 1 септември беше шестият пореден ден на тежки удари срещу столицата – най-дългата непрекъсната серия, откакто Москва започна пълномащабната война преди повече от четири години и половина, отбелязва Associated Press. От полунощ в четвъртък до обед във вторник в Киев са обявени 60 тревоги с обща продължителност от 47 часа. За същия период в столицата и областта загинаха поне 53 души, а над 100 са ранени. Най-тежкият единичен случай за периода е ударът по складове в село Мила на 29 август. Дрон „Геран-4“ запали площадка, а вторични детонации на боеприпаси убиха 38 души, от които 34 обитатели на дом за възрастни, и повреди над 130 къщи. Службата за сигурност образува производство, а самият Зеленски определи съхраняването на взривни вещества толкова близо до жилищни улици като нехайство. Това е вторият поразен склад за боеприпаси край Киев за два месеца. В отговор украински дронове поразиха експортния терминал „Уст-Луга“ в Ленинградска област, на около 800 км от украинска територия.

Мащабът личи най-добре от съотношението. Между полунощ в четвъртък и обед във вторник са изминали 132 часа. 47 от тях градът прекарва под воя на сирените – над една трета от времето. Тъкмо в този режим училищата планираха първия учебен ден: не като изключение, което трябва да се изчака в сутерена, а като постоянен фон, около който се изгражда разписанието.

Училищната статистика за този 1 септември показва мащаба на свиването. В първи клас тръгнаха 243 398 деца при около 400 000 през последната есен преди войната и с 10% по-малко от миналата есен. Според УНИЦЕФ над 1,8 млн. украински деца живеят извън страната, а вътрешно разселените се броят отделно. От началото на пълномащабната инвазия 423 учебни заведения са разрушени напълно, съобщи омбудсманът Дмитро Лубинец. Само в Киев за този септември бяха ремонтирани 47 сгради, повредени при удари.

Част от столичните училища вече не слизат в сутерена в случай на тревога, а направо започват деня там. „Украинско глобално училище“ обяви, че при сегашния темп на атаките постоянното качване и слизане е станало непосилно, и премести часовете долу за постоянно; общонационалният урок за началния курс се проведе в укрития в цялата страна. Ученикът, който помни училище в мирно време, днес е поне в осми клас – всички под него познават само тази форма на учебен ден.

Лицеят, който Зеленски посети, е сред обектите, върнати в строя през 2025 г. След реконструкция сградата вече разполага с укритие, автономно захранване, физкултурен салон, столова, ресурсна стая и кабинет на психолог. „Може би инфраструктурата може да се подобри още, но въпреки това всичко е на достатъчно високо ниво“, каза президентът и веднага след това допълни: „Няма главното – мир. Това е истината.“ За атаката той се изказа рязко: „Дори сред всякакви врагове има разбиране, че децата са деца. Но руснаците правят децата участници във войната.“ Зеленски добави, че много би искал децата да посрещат своя първи септември не в бомбоубежище.

Втората част от изявлението беше насочена не към Москва, а към съюзниците на Киев. „През последните две седмици целият свят, Европа и светът, които ни помагат, са във ваканция“, заяви Зеленски и определи усещането като дипломация по график: щом е отпуск, значи е отпуск. От партньорите той поиска не думи, а реакция, съизмерима с темпа на ударите. Упрекът беше направен в момент, когато преговорният коловоз е почти празен, но не напълно неподвижен. Последният кръг тристранни преговори с участието на САЩ беше проведен през февруари, а усилията за мир утихнаха, след като Киев отхвърли ултиматума за доброволно изтегляне от целия Донбас – дори от територии, които руската армия никога не е окупирала. На 27 август Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента, допусна възможността за провеждане на директен разговор с руските преговарящи през септември и подчерта, че украинската страна държи на американско участие. Самият Зеленски описа разговора си с пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър като подробен и конструктивен, а датите за тяхно посещение в Украйна се уточняват. Именно на 1 и 2 септември външните министри на ЕС провеждат заседание в ирландския Уиклоу заедно с украинския, британския и канадския топ дипломат. Замразените руски активи за около 210 млрд. евро отново са на дневен ред: заемът в размер на 90 млрд. евро, договорен през декември и одобрен през април, вече не покрива нуждите на Украйна, а Нидерландия, Полша, Испания и Швеция поискаха от Европейската комисия да върне въпроса на масата.

Началото на серията съвпада с две обявени руски решения. The Economist съобщи, позовавайки се на лица, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото президентът Владимир Путин е избрал ескалацията: нови 300-400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна мрежа, както и по-остра хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. Още на същия ден Министерството на отбраната на Руската федерация обяви именно такъв удар по енергийната мрежа. Разглеждани поотделно, сроковете могат да бъдат случайни; взети заедно със състава на използваните средства и с избора на дата, те правят вероятно вълната да следва предварително взето политическо решение, а не просто наличния боекомплект.

Кишинев награди Зеленски и обвърза собствения си мир с украинската съпротива

🇲🇩🎖🇺🇦 Президентът на Молдова Мая Санду удостои украинския си колега Володимир Зеленски с „Ордена на Републиката“ – най-високото държавно отличие на страната – с указ, който обвърза мира в Молдова с украинската съпротива. Санду подписа указа на 24 август в Киев, в деня на 35-ата годишнина от независимостта на Украйна, а три дни по-късно Зеленски пристигна в Кишинев за 35-ата годишнина от независимостта на Молдова.

С указа украинският президент е отличен „за изключителен принос към защитата на мира и свободата на европейския континент, както и в знак на признателност на народа на Република Молдова за смелостта на украинския народ“. Пред камерите Санду разви същата теза: вече 4 години и половина украинците бранят страната си, а Молдова живее в мир и благодарение на тяхната смелост. „Орденът на Републиката“ е най-старото отличие в молдовската система и се присъжда за изключителни заслуги в различни области.

Размяната на отличия беше двустранна. Същия ден Зеленски връчи на Санду орден „Княгиня Олга“ I степен, учреден през 1997 г. и присъждан на жени. Официалното изявление посочва заслугите за сътрудничеството между Кишинев и Киев, както и за украинския суверенитет и териториална цялост. Санду не е единствената отличена: на церемонията в Киев украински ордени получиха още трима президенти и трима премиери.

За Молдова 24 август има и друго историческо значение. На тази дата през 1944 г. Червената армия превзема Кишинев в хода на Яшко-Кишиневската операция, а годишнината се отбелязва в страната като ден на освобождението от фашистката окупация. На брифинг три дни по-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини управляващата партия „Действие и солидарност“, че не е запалила вечния огън, загърбвайки датата.

Днес Кишинев отбеляза 35 години от независимостта на Молдова с военен парад на площад „Великото национално събрание“. В него участваха близо 2000 военнослужещи и служители на силовите структури, над 100 единици техника и групи със знамена от Румъния, Украйна, Литва, Италия, Полша, Франция, Чехия и САЩ. В строя преминаха и 150 ветерани от войната за независимост, а втори парад се състоя в Бълци. Зеленски и румънският президент Никушор Дан пристигнаха за годишнината. Програмата предвиждаше двустранна среща със Санду, тристранни преговори между делегациите на Украйна, Молдова и Румъния в президентския дворец и общо обръщение към събралите се на площада вечерта.

Зад символиката стои и конкретно икономическо споразумение от началото на месеца. От 10 август до края на 2026 г. молдовската железница предоставя на Украйна 50% отстъпка за транзитни превози. Тя е договорена след разговор между министър-председателите Сергий Корецки и Василе Тофан и е обявена на 12 август. Преференциалната тарифа прави по-достъпен сухопътния коридор към румънското пристанище Констанца в момент, когато корабоплаването към украинските черноморски пристанища е спряно от 23 юли заради заплахата от руски удари. Ползата е взаимна: Киев получава алтернативен маршрут за износ на зърно, а Кишинев увеличава трафика по собствената си железопътна инфраструктура.

Процесът на европейска интеграция върви успоредно с дипломатическото сближаване. На 15 юни Молдова и Украйна отвориха заедно първия си преговорен клъстер на междуправителствени конференции, посветени на основните ценности. Месец по-късно, на 14 юли, Съветът на ЕС отвори за Кишинев и шестия клъстер, обхващащ външната политика, сигурността и отбраната – втория от общо шест клъстера, отворени за страната. Правителството на Тофан, утвърдено от парламента на 21 юли след оставката на Александру Мунтяну, обеща да ускори процеса и постави подписването на договор за присъединяване в хоризонта на 2028 г.

Близостта до войната има и пряка цена. На 9 август ударен дрон падна край село Крокмаз, до молдовско-украинската граница, удари се в дърво на около 2,5 метра височина и се взриви. Според местната полиция това е първият дрон от този вид, открит на територията на страната. Външното министерство описа случая като нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Молдова, а на 10 август отзова посланика си в Москва за консултации. Руският посланик в Кишинев Олег Озеров заяви, че няма доказателства дронът да е руски.

Румъния премина по сходен път месец по-рано. Между 24 и 26 юли румънски изтребители свалиха три дрона, навлезли без разрешение в националното въздушно пространство. Букурещ отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате за консултации, а на 27 юли обяви служител на руското посолство за нежелан. Руският отговор дойде точно днес, докато Никушор Дан беше в Кишинев: външното министерство в Москва обяви за персона нон грата служител на румънското посолство. Още на 14 август Захарова представи двете отзовавания като действия, извършени „по обща методика“.

Отделна линия в отношенията минава през Приднестровието. На 15 май руският президент Владимир Путин подписа указ, с който въведе облекчен ред за приемане на жители на региона в руско гражданство, а от 25 май руското посолство в Кишинев започна да приема документи. Санду отвърна, че Кремъл не би могъл да окаже повлияе върху вътрешната и външната политика на Молдова. Тя посочи също, че млади хора от левия бряг на Днестър вече се преместват на десния от страх да не бъдат мобилизирани.

Оттогава Санду поставя изтеглянето на руския контингент като въпрос, който би могъл да бъде включен в бъдещите преговори за прекратяване на войната в Украйна. Приднестровието фактически се отделя след въоръжения конфликт през 1992 г. и не е признато от нито една държава – членка на ООН. Молдова остава извън военни съюзи по силата на конституцията, а Русия признава териториалната ѝ цялост, но продължава да подкрепя Тираспол политически и икономически и поддържа непрекъснато военно присъствие в региона.

Москва представи размяната на ордени като отплата за политическите договорки между Кишинев и Киев. На същия брифинг Захарова обвърза отличията със серия от споразумения между двете страни, сред които отстъпката за жп транзит, както и с назначенията на румънци в молдовското правителство. Според нея те са доказателство за загуба на независимост и разрушаване на националната идентичност. 2 дни по-рано, на 25 август, румънският депутат Клаудиу Нъсуй, бивш министър на икономиката в Букурещ, прие поста министър на икономическото развитие и цифровизацията в кабинета на Тофан, след като получи молдовско гражданство с указ на Санду. Тираспол не излезе с публична реакция по повод наградата.

Самото отличие не променя нищо в материален план, а част от символното му значение се размива в установената дипломатическа практика. Взаимното връчване на ордени между съюзници по повод дадена годишнина не е необичайно, а Зеленски удостои с украински отличия седмина държавни и правителствени ръководители в един и същи ден.

Молдовският указ обаче не се изчерпва с протоколна благодарност. Той формулира позицията на Молдова за собствената ѝ сигурност – и то в седмица, през която нейната железница намалява наполовина тарифата за украински транзит, бивш румънски министър влиза в правителството в Кишинев, а знаменни групи от 8 партньорски държави участват във военния парад.

На този фон наградата може да се тълкува не като отделен жест, а като оформяща се политическа позиция: Кишинев вписва украинската съпротива в разбирането за собствената си сигурност в навечерието на евентуални преговори, в които желае да бъде поставен и въпроса за Приднестровието.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

Зеленски препрати към НАТО въпроса за украински войски за Естония

🇺🇦🛡️ Украинският президент Володимир Зеленски отказа да поеме ангажимент, че ще изпрати военни при сценарий на руско нападение срещу Естония, и отбеляза, че защитата на Прибалтика е задача на НАТО. Той говори на 25 август в Киев, по време на съвместна пресконференция с естонския си колега Алар Карис; въпросът дойде от журналист, а отговорът беше цитиран от Укринформ.

„Що се отнася до нашите военни – Украйна не е в НАТО. Естония е в НАТО. Ако вярваме в силата на НАТО, то Естония, не дай боже, но ако има някакви рискове, разполага с над 30 страни, които по мое мнение трябва едновременно да защитават всяка страна съюзник“, каза Зеленски.

Вместо войски Киев предлага друго. Украинският президент заяви, че страната му е готова да сподели със съюзниците боен опит от съвременната война и собствените си технологии: през инициативата Drone Deal, чрез обучение на оператори на дронове и чрез поддръжка на системите за ПВО. Той повтори и постоянния си довод, че украинското членство би било изгодно за сегашните членове, защото сваля рисковете за тях.

Посещението има собствен часовник. Карис посещава Украйна за последен път като действащ държавен глава, тъй като не се кандидатира за втори мандат. Рийгикогу избира наследника му на 2 и 3 септември; за избор в парламента са нужни две трети от състава, или 68 от 101 гласа, а ако депутатите не се справят, това решение минава към избирателна колегия. Зеленски благодари на Естония за възстановените обекти в Житомирска област и за участието във военновременните коалиции.

Естонският принос има своето измерение. Страната обвърза помощта си с процент от икономиката: поне 0,25% от БВП годишно за военна помощ за Украйна, което за настоящата година прави близо 111 млн евро. Разпределението насочва 90% към промишлената мярка и по 5% към ИТ коалицията и обучението, докато покупките са фокусирани върху дронове и антидрон системи. Отделно страната е внесла 21 млн евро по списъка с приоритетни потребности на Украйна (PURL) – механизъм, по който съюзниците осигуряват финансиране на американско оръжие за Киев. По дял от икономиката, натрупан от началото на войната, Естония е втора след Дания.

Ден по-рано украинската столица бе домакин на коалицията на желаещите, заседавала на 24 август, когато Украйна отбеляза 35 години независимост. Съпредседател на срещата беше естонският премиер Кристен Михал. Участниците се договориха да подсилят спешно украинската ПВО, да увеличат военната помощ, да затегнат санкциите срещу Руската федерация и да продължат подготовката на многонационални сили, които да се разгърнат след надеждно прекратяване на огъня. Съвместното изявление на съпредседателите ги вписва в широк пакет от политически и юридически обвързващи гаранции за сигурност. Карис потвърди, че естонското правителство е готово да прати военни в състава на тези сили.

Двете изявления стоят на един ден разстояние. В понеделник Киев получи обещание за чужди сили на своя територия; във вторник, попитан за обратната посока, Зеленски препрати към член 5. Обещанието към него и препращането към НАТО стъпват на различни основания: Украйна води война на собствена територия и не разполага със свободни съединения, а Естония е обвързана с договор, който Украйна не е подписала. Украинският президент не твърди друго – той описва точно правното положение, в което се намира.

Въпросът обаче не е просто хипотетичен. На 10 август Reuters съобщи, че Полша, Литва, Латвия и Естония координират охраната на критичната си инфраструктура срещу удар, който Москва би могла да представи за чужд. Разузнавателен служител от една от балтийските държави описа пред агенцията оценката: руското военно и вътрешно разузнаване провеждат подготовка за нападение срещу инфраструктура в Прибалтика и Полша с дронове украинско производство. Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс определи хибридната заплаха като по-вероятна отпреди и изброи усилената охрана на язовирната стена на Даугава край Рига и подземното газохранилище в Инчукалнс. Полската държавна ядрена компания откри подправени документи с произход източно от границата и предаде случая на органите на реда.

За целта Литва извади военни сили. Заповедта на министъра на отбраната Робертас Каунас е от 17 юли, а разгръщането течеше от 19 юли до 19 август и включваше до 30 военнослужещи с транспортни средства и плавателен съд с екипаж. Те подкрепиха Службата за обществена сигурност, която отговаря за защита на критичните обекти. Под охрана застанаха терминалът за втечнен природен газ в Клайпеда, терминалът за петролни продукти, електропроводът LitPol Link с Полша, подстанцията в Алитус и Круонската ВЕЦ.

Пленените украински дронове са само едната половина от проблема в Прибалтика. Другата е, че дронове, изстреляни от украинската армия, падат в региона от март месец насам. Насочени към руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск, те навлизат в чуждото въздушно пространство като резултат от руската електронна война: на 23 март в Литва, на 25 март в Латвия и Естония, на 7 май отново в Латвия, където един дрон се взриви в петролно депо край Резекне. Свалянията започнаха няколко седмици по-късно. Румънски изтребител F-16 порази апарат над Естония през май, френски изтребител направи същото над Латвия през юни, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon свали втори такъв над Балвския новад, на около 35 км от руската граница. Киев приема отговорността за дроновете; на 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руското твърдение, че територията им се използва за украински удари.

Числото, което Зеленски избра, също носи товар. Над 30 страни описва състава на пакта, но според оценки на разузнаването, цитирани от Reuters, поставят сценария с фалшив флаг като проверка на решимостта на НАТО в момент, когато ангажиментът на САЩ към източния фланг е поставен под въпрос. Сред обявените участници на 24 август нямаше американски представител, а Украйна поиска от европейските партньори 300 прехващача за ПВО през зимата; САЩ са изправени пред собствен недостиг след войната срещу Иран и се въздържат от големи доставки за Киев. Франция обеща нови прехващачи, а Лондон разреши на MBDA да предостави класифицирана информация за компонентите на Storm Shadow, за да тръгне производство в Украйна. Гаранцията, към която украинският президент препрати Талин, е същата гаранция, чиято здравина балтийските столици проверяват от месеци.

Отговорът вероятно ще се задържи като украинска позиция. Докато войната тече, Киев няма как да поеме ангажимент за отбрана извън границите си, а и няма интерес да отслабва довода, че тъкмо членството в НАТО носи защитата. Обратната теза, според която отказът ще охлади балтийската подкрепа, не почива на фактите: Карис заяви готовността на Талин да участва в многонационалните сили в същия ден, в който чу отговора.