Украйна ще получи лиценз за производство на далекобойни ракети и ПВО от западните партньори.

🇺🇦🤝🇺🇸 САЩ и европейските страни от Г7 ще предоставят на Украйна лиценз за производство на системи за противовъздушна отбрана и далекобойни ракети, съобщи преди малко La Parisien, позовавайки се на източник от сферата на дипломацията по време на срещата на върха на Г7 в Евиан.

„Ще произвеждаме под лиценз не само системи за ПВО, но и средства за дълбоки удари, т.е. далекобойни ракети“, заяви източникът в кулоарите на срещата на Г7, която тази година се провежда във Франция.

В съвместно изявление държавните ръководители на страните от Г7 се договориха да увеличат доставките на средства за противовъздушна отбрана, системи и прехващачи, както и на способности за далекобойни удари. Освен това те заявиха готовност да предоставят на Украйна лицензи, които да ѝ дадат възможност да увеличи собственото си военно производство.

Американските компании ще могат да предоставят лицензи за целта на европейски производители, съобщава пред пресата германският канцлер Фридрих Мерц, изразявайки голяма „благодарност към президента Тръмп за огромното му желание за сътрудничество“.

„В момента всички ние произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, разполагащи с производствени мощности, включително европейски и украински дружества“, заяви той.

Ключовото решение идва само ден след като САЩ обявиха възстановяване на част от санкциите върху руския петрол, които бяха временно преустановени за справяне със скока в цените на суровия петрол, предизвикан от войната срещу Иран.

Страните от Г7 са „единни“ срещу Русия

Тръмп, който през последните седмици беше изцяло погълнат от конфликта срещу Иран, също така обеща да направи „всичко възможно“, за да помогне за спирането на огъня в Украйна. Мирните преговори с посредник САЩ, които не успяха да постигнат пробив, бяха замразени в началото на конфликта в Близкия изток в края на февруари.

Изправена пред масирани руски удари и недостиг на средства за противодействие, Украйна редовно изисква допълнителни доставки от своите партньори, специално американски ракети Patriot, финансирани от нейните европейски съюзници. Доставките обаче остават сложни, а запасите се изчерпват. „В общи линии, при всяка масирана атака от страна на Русия, украинците трябва да изстрелват около 20 ракети от системата Patriot“, разкри дипломатически източник в Г7, визирайки „наличието на запаси в Близкия изток и несъмнено в САЩ“.

Единството на Г7 в подкрепата за Украйна беше отразено в съвместната декларация на всички членове, която потвърди непоколебимата позиция в защита на страната и нейната териториална цялост, успокои украинския президент Володимир Зеленски. Той действа изключително предпазливо с Тръмп след срещата им в Овалния кабинет през февруари 2025 г.

Украинският лидер приветства „важните резултати за Украйна“ от срещата на върха на седемте големи. „Най-важното: договорихме се за по-нататъшно укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна“, написа той днес сутринта.

Световните лидери са „единни“ и „отчитат, че на терен има динамика“ в полза на Украйна, поради което са съгласни да „засилят натиска“ върху Русия и да доставят повече средства за противовъздушна отбрана на Киев, очерта източник от френската дипломация.

„Страхотно е, че всички разбират, че Русия няма да спечели и че трябва да окажем натиск върху Путин, за да сложи край на тази война“, реагира Зеленски, който беше поканен от Еманюел Макрон да остане до края на срещата на върха в сряда.

Лукашенко се извини на Зеленски: „Може би прекалих“.

🇧🇾🤝🇺🇦 Президентът на Беларус Александър Лукашенко се извини публично на украинския си колега Володимир Зеленски за предишни остри реплики, които е отправил по негов адрес. По време на своето интервю за Al Arabiya English той коментира миналите си критики към украинския държавен глава и се опита да даде контекст на думите си, съобщи „Главред“.

„Може би прекалих, но това беше отговор на негови изявления: „Да, имаме 500 цели, знаем къде се намира Лукашенко. Утре ще ударим с ракети и дронове.“ Аз мълчах. Дори всички се изненадваха, че мълча. Разбирах, че човекът е подложен на такъв натиск – млад човек, неопитен, не е военен. Може би нещо в главата му не е щракнало. Мълчах. Но когато започнаха да ме заплашват, бях длъжен да отговоря и на това“, каза Лукашенко.

„Ако Володимир Олександрович се е обидил, аз му се извинявам за тези думи. Може би не трябваше, като се има предвид, че все пак той воюва. Може би не трябваше да се изказвам толкова остро по въпроса. От друга страна обаче, той трябва да разбере това, което често казваме: каквото почукало, такова отговорило“, добави той.

Освен извинението, Лукашенко коментира опасенията от евентуалното разширяване на фронта на мащабната война на Русия срещу Украйна. Той подчерта, че Минск няма интерес военните действия да се прехвърлят на територията му. Според Лукашенко инфраструктурата на страната му би била силно уязвима при евентуални удари, като уверява, че на територията на Беларус вече са идентифицирани 500 потенциални цели.

„Беларус е много уязвима във военно отношение, ако Украйна започне да я атакува по същия начин, по който атакува Русия, защото за украинските войници Беларус е като на длан. Ние перфектно разбираме, че нашите основни обекти за жизнено осигуряване – производствени и логистични – ще попаднат под удар“, заяви той.

Лукашенко се спря и на скорошните си разговори с руския президент Владимир Путин, и увери, че Кремъл не вижда полза от директното участие на беларуските сили в избухналите враждебни действия. Той посочи, че ако бъде отворен нов фронт откъм Беларус, това би удължило линията на контакт с 1500 км – отсечка, която според него и двете страни биха отбранявали трудно.

Той алармира, че такъв сценарий може из основи да промени характера на ситуацията и потенциално да доведе до пряка конфронтация между съюза Русия-Беларус и НАТО.

„Разбираме, че влизането на Беларус във войната под каквато и да е форма, в тази ситуация, е недопустимо. То ще донесе повече вреда, отколкото полза“, категоричен е беларуският лидер, останал известен като последния европейски диктатор. Той потвърди, че няма намерения да започва военни операции срещу Украйна и припомни своите по-ранни, неосъществени предложения за преговори по време на първите седмици от инвазията.

„От страна на Беларус и особено от моя страна не бива да се очакват военни действия. Още от първите дни на войната му предлагах как да се споразумеем, как да сключим мир; ако ме беше послушал тогава, през 2022 г., днес изобщо нямаше да се говори за това къде да се спре на линията на съприкосновение“, заключи той.

След предупреждението от страна на командира на Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди относно установяването на 500 потенциални цели в Беларус, Лукашенко отхвърли това изявление и обяви, че Минск е подготвил ответен отговор.

Той изтъкна, че украинските сили се стремят да избегнат допълнителен фронт, докато в същото време увери, че в отговор администрацията му също е изготвила собствен списък от 500 цели. По време на изказването си беларуският лидер изрично спомена, че му е известна една „много сериозна цел“ с точни координати, която се намира в близост до границата между двете страни.

Стармър обеща да „задуши“ руските приходи и да осигури 210 млн енергийна помощ за Украйна.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският премиер Киър Стармър обеща да „задуши“ приходите на Кремъл с нови санкции и да предостави ядрено гориво за Украйна на стойност стотици милиони лири, по време на разговорите си със световните лидери във Франция за срещата на Г-7.

След мъчителна политическа седмица у дома, Стармър опита да излезе на предна позиция на международната сцена по време на срещата на „Групата на седемте“, която започна в понеделник във френския курорт Евиан ле Бен, на брега на Женевското езеро. Във вторник, първия пълен ден от срещата на върха, британският премиер ще проведе среща с украинския президент Володимир Зеленски и индийския премиер Нарендра Моди. Очаква се той да обяви нов пакет санкции срещу Руската федерация броени дни след като британски части задържаха петролен танкер от „сенчестия флот“ във водите на Ламанша.

Освен това Стармър планира да използва срещата, за да увери американския президент Доналд Тръмп, че има готовност да увеличи разходите за отбрана след оставката, подадена миналата седмица от неговия министър на отбраната Джон Хийли, както и продължаващите забавяния в неговия план за инвестиции в отбраната – но не се очаква да проведе двустранна среща с американския президент.

На този етап се очаква планът за инвестиции в отбраната да бъде публикуван преди срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която започва на 7 юли.

След поредица от опустошителни руски атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, Стармър обеща нов транш от 210 млн лири за ядрените централи на страната през следващите 2 години, които по думите му ще „осигурят енергия за Украйна през предстоящите зими“.

„Ние ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е нужно, и това съобщение потвърждава това“, заяви той. „Путин трябва да изтегли танковете си, да прекрати варварските си удари и да седне на масата за преговори.“

Британски правителствени служители заявиха, че инвестицията на Агенцията за експортно кредитиране на Обединеното кралство (UK Export Finance) в Urenco, мултинационална компания за обогатяване на уран, в която  правителство има 33% дял, ще доставя обогатен уран на украинската компания „Енергоатом“, която управлява четирите атомни електроцентрали в страната. Сделката беше договорена между Стармър и Зеленски по време на среща между двамата на „Даунинг стрийт“ миналата седмица.

Сделката, което следва предходен двугодишен договор за доставка на ядрено гориво за Украйна, ще подкрепи работните места и износа на Обединеното кралство, а една трета от съдържанието на уран ще идва от завода за преработка на Urenco в Честър, уточниха служители.

Новите санкции ще бъдат насочени към финансови мрежи и ще разширят броя на санкционираните плавателни съдове от „сенчестия флот“, който превозва петрол и втечнен природен газ, до над 600. Новите мерки се очаква да засегнат и мрежа, която играе ключова роля в тайното снабдяване на руската армия със западни технологии, както и редица доставчици, помагащи на Москва да извършва незаконни парични преводи по целия свят.

Г-7, която обединява лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, заедно с ЕС, като за разговори са поканени и лидери от други страни, ще се опита да укрепи отслабващата американска подкрепа за Украйна, но също така ще се фокусира върху зараждащото се мирно споразумение между САЩ и Иран и очакваното отваряне на Ормузкия проток.

В неделя хиляди протестиращи срещу Г-7, сред които еколози и феминистки, участваха в сблъсъци с полицията в Женева, по време на които опожариха автомобил и счупиха прозорците на банка.

Стармър може да се сблъска с трудни въпроси от страна на Тръмп, след като Белият дом призова Обединеното кралство да се откаже от налагането на забрана за социални медии за лица под 16 години, която беше обявена в понеделник. Официални представители на САЩ уточниха, че въпреки предстоящото участие на Тръмп в работна сесия на Г-7 заедно със Зеленски във вторник, двамата няма да проведат двустранна среща.

Тръмп има насрочени двустранни срещи в кулоарите на срещата на Г-7 с френския президент Еманюел Макрон, а също така с държавните глави на Египет, Индия, Катар и ОАЕ, разкри служител пред The Guardian.

Украйна подготвя искане за спешна военна помощ от съюзниците в размер на 20 млрд долара.

🇺🇦 Украйна се готви да поиска спешна военна помощ в размер на 20 млрд долара от своите партньори с аргумента, че следващите месеци се явяват тесен и потенциално решителен прозорец за укрепване на временното предимство на бойното поле срещу Русия.

„Всички виждат, че Русия гори, а ние искаме тя да гори още по-силно, но ни е необходимо финансиране, за да го направим“, заяви високопоставен украински представител.

POLITICO съобщава, че искането ще бъде официално направено на 18 юни по време на следващата среща на Контактната група за отбраната на Украйна (групата „Рамщайн“), на която ще бъде координирана военната и финансова помощ за страната от съюзниците.

В основата си въпросното предложение отразява централния украински аргумент: че в момента инерцията на бойното поле наклонява везните в полза на Киев, но тази динамика ще се запази само за ограничен период от време, освен ако не бъде подкрепена с незабавно и мащабно финансиране.

За какво са предназначени тези 20 млрд долара?

Искането е изрично обвързано с това, което украинските дипломати описват като стесняващ се прозорец на бойното поле, в който ускореното финансиране трябва да бъде трансформирано в директно разширяване на военния капацитет, преди настоящият импулс да отслабне.

Според източниците на американското издание, средствата ще бъдат разпределени в приоритетни области, които вече са били представени на НАТО преди срещата на 18 юни, включително:

• въздушна и балистична отбрана с прехващачи PAC-3, доставени по механизма JUMPSTART
• увеличени вноски в Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL)
• разширени поръчки на ударни и прехващащи дронове, боеприпаси, електронна война, далекобойни ударни способности и оборудване, произлизащо от местната отбранителна индустрия и съюзниците.

Отвъд водещата цел за разширяване на капацитета, мащабите на искането съвпадат с широко потвърдения структурен недостиг на средносрочно финансиране за украинската отбрана.

Презентация на Европейската комисия разкри оценка на недостига в украинската отбрана за тази календарна година, който възлиза на 19,6 млрд евро, дори след отчетените 100 млрд долара в рамките на ангажименти за подкрепа и заема на ЕС от 90 млрд евро. На практика украинското предложение се стреми да изтегли напред финансиране, което иначе трябва да се разпредели чак догодина, поставяйки го в текущия оперативен цикъл, за да затвори празнината незабавно, а не поетапно.

Длъжностните лица описват целта като осигуряване на възможност Украйна да поддържа интензивността на своите ударни операции паралелно със защитата на критична инфраструктура от постоянни въздушни атаки.

Структура на финансирането

Украински служители казват, че вноските ще бъдат разпределени между отделните партньори, като се очаква всяка държава да осигури 2-6 млрд долара за постигане на крайната цел от 20 млрд долара. Вноските могат да бъдат под формата на директна помощ или отпускане на заеми.

Предложението е било обсъдено в рамките на наскоро проведена среща между министъра на отбраната на Украйна Михайло Федоров и официални лица от Норвегия, Швеция, Германия и Канада, според източниците, запознати с разговорите. През последните месеци Федоров е провел и двустранни консултации в няколко от тези държави, които са били насочени към съгласуване на позициите преди срещата в Германия.

Тазгодишният бюджет за отбрана на Украйна възлиза на 98 млрд долара, като разходите за отбрана поглъщат около 40% от БВП, което представлява един от най-високите проценти на военни разходи към БВП в световен мащаб. Следователно пакетът от 20 млрд долара би надградил вече рекордните вътрешни разходи, вместо да ги замени.

Защо точно сега?

Слуховете за момента са продиктувани от сближаването на оперативна спешност и затягащи се финансови ограничения. Украински официални лица смятат, че текущата среда на бойното поле е ограничен „прозорец от възможности“, в рамките на който допълнителните ресурси биха могли да се превърнат в измерими ползи, преди руската армия да успее да се адаптира, след което да си върне обратно инициативата.

В същото време тази оценка е тясно обвързана със широкообватен стратегически разчет, фокусиран върху времето. Украинските служители смятат, че страната им притежава временно предимство на бойното поле – такова, което е малко вероятно да продължи дълго – което прави идните месеци критични за поддържане на инерцията и оказване на натиск върху руската армия.

Това мнение намира отзвук и извън класифицираните разузнавателни оценки. В интервю за CBS News от 29 май, украинският държавен глава отговори на изявлението на командира на Трети армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки, че Украйна има от 6-9 месеца, за да поеме инициативата в бойните действия, както и да укрепи своите позиции. Зеленски потвърди оценката с думите: „Да, вярно е.“

Зеленски отбеляза още, че руската армия е започнала да губи инициативата през декември 2025 г. В началото на новата година той е информирал американските партньори, че предстои да се отвори такъв прозорец, тъй като руските сили понасят месечни загуби на личен състав, изпреварващи капацитета за попълването им.

Този прозорец обаче се сблъсква с практическо затруднение във финансирането: Министерство на отбраната на Украйна посочва, че около 4 млрд долара от наличната помощ за отбрана остават на разположение за нови обществени поръчки, а останалата част е разпределена или обвързана с договори. Това сериозно ограничава краткосрочната способност на Киев да мащабира производството, да попълва запасите и да поддържа темпото на операциите.

В резултат на това искането за 20 млрд долара се рамкира като незабавна коригираща мярка, насочена към отключване на забуксувалия капацитет за обществени поръчки и да гарантира, че обещаната международна подкрепа може да се реализира в реален капацитет за отбрана, докато условията на бойното поле позволяват.

Искането за финансиране идва в период на паралелни дискусии сред съюзниците от НАТО за разширяване на дългосрочните рамки за военна помощ за Украйна. Държавите-членки на НАТО обмислят предложение за нов пакет от военна помощ за Украйна на стойност 70 милиарда евро (около 81 милиарда долара), който може да бъде представен на срещата на върха на алианса в Анкара следващия месец, според четирима дипломати от НАТО, цитирани от POLITICO.

„Ключът е да имаме твърд ангажимент от Анкара, че критичната подкрепа за Украйна ще бъде продължена на устойчива и по-справедлива основа“, заяви висш дипломат от НАТО. Предложението, споделено от Германия миналия месец, въвежда нов механизъм за осигуряване на прозрачност при разпределяне на средствата за Украйна. Инициативата идва на фона на разговори за балансиране на финансовия ангажимент в подкрепа на Киев, между страните членки.

Зеленски наложи санкции на руски медии и съдия, замесен в смъртта на украинска журналистка.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Президентът на Украйна Володимир Зеленски наложи санкции срещу руски пропагандни медии и съдилища, съпричастни към преследвания и репресии срещу украинци, според официално изявление, публикувано от канцеларията на президента.

Списъкът със санкции включва 29 физически и 17 юридически лица, сред които присъстват съдии, замесени в наказателни производства срещу украинци в Руската федерация и окупирания Крим, както и задочни присъди на украински активисти, журналисти и политици.

Сред засегнатите лица е московският съдия Тимур Вахрамеев, който е отговорен за системно постановяване на политически мотивирани съдебни решения срещу украински цивилни и членове на доброволчески военни части. Освен това той е обвинен за улесняване изолацията на незаконно задържани украински журналисти и съучастие в лишаването от свобода на журналистката Виктория Рощина, загинала в руски плен.

Новият пакет санкции засяга и близки до Кремъл пропагандни медии и редакционните им ръководства, които бяха обвинени в системно разпространение на дезинформация. Списъкът включва Gazeta.Ru, Lenta.Ru, както и Съюзът на руските журналисти.

„Вярваме, че всички замесени в преследването на украинци и тиражирането на руска пропаганда е нужно да понесат отговорност за действията си. Украинските санкции са само началото, предстоят следващи решения. Благодарни сме на правозащитните групи за информацията и оказаното съдействие при документирането на тези случаи“, заяви съветникът на президента по санкционната политика Владислав Власюк.

Смъртта на Виктория Рощина

За изчезването на Виктория Рощина в окупираните територии беше съобщено за първи път през август 2023 г. Москва потвърди официално нейният арест едва през май 2024 г. Половин година по-късно беше оповестена смъртта ѝ, след като нейният баща получи официално известие от руските власти – твърдение, впоследствие потвърдено и от украински официални лица.

Според данни, цитирани от международни разследвания, преди смъртта си Рощина е била държана в няколко центрове за лишаване от свобода, включително Изправителна колония № 77 в Бердянск и Следствен изолатор № 2 в Таганрог, масово описван като едно от местата с най-сурови условия за задържани украинци.

Тялото на журналистката беше върнато обратно на украинска земя в края на февруари 2025 г. в рамките на поредния обмен, който включваше тленните останки на 757 украински граждани.

По-късно международно разследване на Forbidden Stories и медиен консорциум от 13 издания оповести, че на върнатото в Украйна тяло са липсвали няколко вътрешни органа, което поражда опасения за евентуални опити да се прикрие реалната причина за смъртта. Останките са били доставени на 14 февруари 2025 г. по време на операция за репатриране, в рамките на която получените от руските власти документи описват тялото (под № 757) като „неидентифициран мъж“ с придружаваща бележка с надпис „СПАС“.

Украински съдебни експерти първоначално установяват, че тленните останки принадлежат на жена. По-късно е проведена ДНК експертиза от Главната прокуратура на Украйна, чийто резултат показва 99% съвпадение с Виктория Рощина.

По-рано стана ясно, че жилище под наем в окупирания Енергодар, където през август 2023 г. е пребивавала украинската журналистка, е било оборудвано с устройства за аудио подслушване и апаратура за наблюдение.

Украйна и Франция засилват сътрудничеството в сферата на противовъздушната отбрана.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна и Франция взеха решение да задълбочат двустранното военно сътрудничество във връзка със спешните нужди на Киев от укрепване на противовъздушната му отбрана още тази година.

Украински официални лица проведоха разговори на високо равнище с френския министър на въоръжените сили и ветераните Катрин Вотрен. Фокусът на тези дискусии беше изместен към спешното придобиване на модерни радарни комплекси и ракети-прехващачи, обяви днес украинският министър на отбраната Михайло Федоров.

Тези средства имат жизненоважно значение за подобряване на способностите за засичане и противодействие на въздушни заплахи, което би осигурило по-надежден щит за украинските градове в лицето на продължаващи въздушни атаки.

Централно място в преговорите заемаше доставката на ракети Aster-30, които остават основен приоритет за отбранителните нужди на Украйна. Двете страни отделиха сериозно внимание и на укрепването на защитата срещу балистични ракети.

Оптимизирайки съвместните усилия Украйна се стреми да постигне максимална ефективност при използването на международни ресурси, гарантирайки, че са насочени към решения, които осигуряват най-непосредствените и осезаеми резултати за нейните въоръжени сили и защитата на цивилното население.

Извън непосредствения трансфер на военно оборудване, разговорът засегна още дългосрочното индустриално синергично партньорство. Като ключови цели бяха посочени евентуални планове за локализирано производство на френско оръжие на територията на Украйна, както и стартирането на съвместни проекти в отбранителната индустрия.

Украинското ръководство изрази своите благодарности към Франция за непоколебимата подкрепа за отбраната на Украйна, както и за проактивната позиция в борбата срещу руския „сенчест флот“, използвна за заобикаляне на международния санкционен режим и поддържане на финансирането на нейните военни операции.

След разговорите в Лондон на 7 юни президентът Володимир Зеленски осигури споразумения с Обединеното кралство, Франция и Германия, предназначени за укрепване на антибалистичната отбрана на Украйна. По време на срещата с премиера Кийр Стармър, канцлера Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон, темата относно спешната необходимост от ракети-прехващачи беше повдигната от президента Зеленски, който предложи трите нации да обединят финансовите и индустриални ресурси, за да създадат общоевропейска програма за ракетни прехващачи, с цел намаляване на зависимостта от американското производство.

Войната на Русия срещу Украйна надмина по продължителност Първата световна война.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Вчера се навършиха точно 1568 дни от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, чиято продължителност вече надхвърля тази на Първата световна война, един от най-смъртоносните въоръжени конфликти в човешката история.

Според изданието NV.ua, което се позовава на исторически източници, „Голямата война“ е продължила точно 1568 дни, започвайки на 28 юли 1914 г. и приключвайки на 11 ноември 1918 г. Тя обхваща период от 4 години, 3 месеца и 14 дни, през които десетки държави се включват към бойните действия, преначертавайки глобалния политически ред.

Към 10 юни пълномащабната война на Русия срещу Украйна продължава същия брой дни, което означава, че настоящата фаза на конфликта вече е надхвърлила времетраенето на Първата световна война, отнела между 15 и 22 милиона живота, в които влизат военнослужещи и цивилни граждани. Освен това около 21 милиона войници са ранени по време на конфликта, което го прави една из най-смъртоносните войни в човешката история, отбелязва „НВ“.

Нарастващите руски загуби

Към днешна дата руската армия е загубила общо 1 377 510 военнослужещи на бойното поле от самото начало на войната ѝ срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Това сочат данните от последното издание на сутрешния брифинг на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Оценките на западното разузнаване също показват колосални загуби в жива сила и техника. Директорът на Правителствената служба за комуникации на Обединеното кралство (GCHQ) Ан Кийст-Бътлър обяви, че към настоящия момент руският президент Владимир Путин започва да отстъпва инициативата на бойното поле. В изказване пред The Guardian тя потвърди, че „близо половин милион руски войници“ са намерили смъртта си на фронта срещу украинските войски, откакто Путин разпореди пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г.

Оценките на Обединеното кралство в общи линии съвпадат с наскоро оповестените данни от украински официални лица, които сочат нарастващи руски загуби на бойното поле. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски по-рано заяви, че руските сили са претърпели приблизително 141 500 жертви от началото на 2026 г., включително над 83 000 съобщени за убити.

Украинският министър на отбраната Михайло Федоров също подчерта все по-нарастващата цена на руските настъпателни усилия и заяви, че средните месечни загуби на жива сила на страната сега надхвърлят 35 000 души. По думите му, броят на загубените руски войници за всеки квадратен километър превзета територия е нараснал рязко – от 67 през октомври до 179 до април, което показва немислимата човешка цена, свързана с продължаващите опити на руската армия за териториални завоевания в Донбас.

Забавяне на напредъка на бойното поле

Периода от началото на годината досега беше белязан от изключително ограничени териториални завоевания за Въоръжените сили на Руската федерация, което повдига въпроси относно ефективността на настъплението. Украинското командване обяви, че успешно е възстановило контрола си върху територия с площ между 400 и 500 кв. км. през февруари и март. Имайки това предвид, числовото изражение на руските щурмови операции изглежда дори още по-скромни.

След далеч по-успешната 2025 г. периодът от нова година насам беше белязан от най-слабото представяне на руската армия на бойното поле от етапа на позиционната война през 2023 г. и тенденцията показва признаци на влошаване.

„Руските сили не успяха да постигнат значителен оперативен напредък през последната година, въпреки че поддържат настъпателни действия по няколко сектора на фронта“, според оценка на Института за изследване на войната (ISW), публикувана на 10 май.

Украинският проект DeepState отбелязва, че руските сили са превзели дори по-малко територия през април, отколкото през март, напредвайки с общо около 300 кв.км. за период от 2 месеца. Най-значими придобивки са отчетени в Донецка област, където за същия период са окупирани допълнителни 53 кв.км.

Украйна продължава да държи под свой контрол около 7000 кв. км. територия в западните части на Донецка област. При запазване на темпа на руското настъпление, регистриран през април, окупирането на остатъка от Донбас може да отнеме на силите на Кремъл още поне няколко години и то на огромна човешка цена.

Последна териториална информация

Само през май Въоръжените сили на Украйна успяха да си върнат повече земя, отколкото руските сили успяха да окупират, което превърна май в първия месец от украинската контраофанзива през 2023 г. с отрицателен нетен териториален баланс на сметката на Кремъл.

Според Militarnyi, който цитира източници от ВСУ, руската армия е окупирала около 130 кв.км. украинска земя през май – спад в сравнение с близо 150–160 кв.км. през април.

През същия период украинските сили обявиха, че са освободили територия и са елиминирали руски позиции на площ от около 250 кв. км. В резултат на това нетният резултат за миналия месец възлиза на 120 кв.км. в полза на Киев.

Наскоро генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи директен апел към младите руснаци, отправяйки призив да подлагат на съмнение и критична оценка всяка информация, представяна от тяхното правителство във връзка с войната срещу Украйна.

Говорейки на пресконференция в Киев на 3 юни с украинския президент Володимир Зеленски, Рюте подчерта суровата реалност на войната и посочи, че Москва крие истинските мащаби на своите загуби, за да поддържа темповете на вербуване на личен състав за фронтовата линия.

Украински удари по Самара и Чебоксари разширяват дълбочинната кампания срещу руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от успешни удари рано сутринта днес отново изнесе далекобойната кампания на Украйна на близо 800 км дълбочина в Руската федерация – разстояние, което само допреди две години Москва смяташе за своя недосегаем индустриален тил.

По данни на Telegram канала Exilenova+ украински дронове са поразили Куйбишевската рафинерия в Самара, докато производствена площадка в Чебоксари, столицата на Чувашия, е била поразена от крилати ракети. Хронологията от изминалата нощ подсказва координиран замисъл: според губернатора на Самарска област Вячеслав Федорищев въздушна тревога е била обявена часове по-рано – индикация, че Киев е комбинирал ударни средства с различни профили през цялата нощ.

Куйбишевската рафинерия е една от трите мощности за преработка на „Роснефт" в Самарска област, заедно с Новокуйбишевска и Сизранска, което превръща региона в ключов гръбнак на руското производство на горива за нуждите на армията и за износ. Поразяването ѝ не е изолиран инцидент, а поредния епизод в систематична кампания за изтощаване на паричния поток и логистиката, които захранват войната. Тъкмо тази повторяемост, при която самарският възел е удрян нееднократно през последната година – превръща всеки нов инцидент по резервоарния парк от тактическо събитие в кумулативен натиск върху капацитета за ремонт и икономиката на застраховане на руската петролна индустрия.

Ударът по Чебоксари носи отделна логика. Негова цел е завода ВНИИР-Прогрес, известен като производител на навигационни и GNSS-модули (включително от семейството „Комета") за ударни дронове „Шахед", крилати ракети „Калибър" и балистични ракети „Искандер-М", а също така за авиационни бомби с УМПК. Ударът влиза във фина доктринална тенденция: пренасочване на огъня от платформите към тесните места във веригата на доставки, които правят руските прецизни боеприпаси устойчиви на електронно заглушаване.

Тези два удара не са изключение. Те се наслагват върху серия операции от началото на юни, които очертават паралелен натиск по две отделни оси: стратегическия енергиен и индустриален тил и оперативната логистика на окупирания юг. В нощта на 7 юни украинското командване потвърди поразяване на моста при село Чонгар, една от малкото сухопътни връзки между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област в залива Сиваш. Същата нощ Силите за специални операции. (ССО) на Украйна съобщиха за удар по петролното депо при Йеди Куйу в източен Крим. Ден по-рано, на 6 юни, пилоти на дронове от 3-ти полк на ССО заявиха, че са установили въздушен контрол върху участък от сухопътния коридор, по който Русия снабдява полуострова – твърдение, което очертава тенденция към трайно отричане на маршрути, а не отделни удари.

Хронологичната рамка придава на кампанията и ясно политическо измерение. На 3 юни, докато делегациите пристигаха за Петербургския международен икономически форум – витрината, с която Кремъл демонстрира предполагаемия си имунитет срещу санкциите и международната изолация, украинският президент Зеленски лично потвърди удар по нефтен терминал в Ленинградска област. Изборът на точния момент за удара трудно може да се тълкува като случаен: поразяването на енергийна инфраструктура край Санкт Петербург в деня на откриване на форума е ясен сигнал за реномето на руската икономическа стабилност пред чуждестранните инвеститори.

Сглобена в едно, картината от първите 10 дни на юни показва кампания, която вече не се изчерпва с отделни ефективни удари, а действа като устойчива и непрекъсната система на изтощение. Тя атакува едновременно три различни слоя на руското военно усилие – рафиниращия капацитет, който превръща суровината в гориво за фронта и генерира средства за продължаване на войната; отбранително-промишлени възли, осигуряващи производство на „мозъка" на прецизните оръжия; и сухопътните артерии, които поддържат окупацията на юг.

Стратегически значима обаче е не съдбата на който и да било отделен обект, а постоянството на украинския натиск – Киев разширява систематично и непреклонно географията на своите цели и принуждава Москва да разпределя все по-оскъдната си противовъздушна отбрана върху територия, която доскоро не изискваше никаква.

Зеленски пред Sky News: Готови сме да спрем войната по текущата линия на фронта, но без териториални отстъпки.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски е готов да прекрати войната по настоящата линия на фронта и да премине към преговори, обяви самият той в интервю за Sky News. Зеленски представи това като най-краткия път към прекратяване на огъня, като в същото време отхвърли всякаква сделка, която отстъпва украинска земя на Руската федерация. Освен това той отправи призив към съюзниците си да запълнят липсващите звена в украинската ПВО.

Руският президент Владимир Путин отхвърли всяко едно предложение за прекратяване на огъня, отправено от Украйна и САЩ, и продължава с отказите да спре пълномащабната война, която самият той започна на 24 февруари 2022 г. Дали конфликтът изобщо ще бъде замразен, зависи изцяло от Путин, чиито искания все още се простират далеч отвъд това, които руската армия успя да окупира за четири години и половина.

„Най-бързият път“ за спиране на боевете

Запитан къде би замразил линиите, ако Москва се съгласи на примирие, Зеленски увери, че е готов да приеме днешните позиции. „Да, това е най-бързият път“, каза той.

Украинският държавен глава настоя, че това не е подарък. Президентът не иска просто да замрази конфликта, а да сложи край на войната, така че да не може да започне отново „заради някакви луди хора“. Замразяването би позволило на украинската нация да спаси живота на децата си и да върне войниците обратно у дома. Всяко примирие трябва да бъде пълно, без руските игрички и да бъде наблюдавано от американските и европейски партньори. Едва тогава страните биха седнали на масата за преговори, за да сложат край по дипломатически път. Примирието, добави той, е „най-големият компромис от наша страна“.

Противовъздушната отбрана е на първо място

Най-неотложната нужда на украинската страна са ПВО системите, подчерта Зеленски. Страната му страда от остър дефицит на антибалистични ракети, тъй като доставките от САЩ са забавени заради войната в Близкия изток. Той отново поиска допълнителни зенитно-ракетни комплекси Patriot. Русия извършва ежедневни атаки, най-често с около 300 камикадзе дрона с голям обсег. В най-тежките нощи тя изстрелва от 600 до 850 дрона и десетки ракети.

Местно произведените прехващачи вече са отговорни за неутрализирането на повечето въздушни заплахи, но пропуските остават опасни.

Собственият арсенал на Украйна

Украйна основа повече от 400 отбранителни компании след пълномащабната инвазия, каза Зеленски. Десетки от тях се нареждат начело в световен мащаб. Те произвеждат дронове и ракети, някои от които са под земята, а страната е близо до създаването на своя собствена балистична ракета. Украйна вече може да сподели опита си със съюзниците и дори да изгради европейски противовъздушен щит. Киев се стреми към производството на безпилотни системи в мащаби, с които малко страни биха могли да се конкурират.

Връщане на войната на руска територия

Украинските удари срещу Ленинградска и Московска области бяха отговор на руските атаки по енергийната мрежа на Украйна, уточни Зеленски. Санкт Петербург се превърна в мишена на масирани украински атаки на два пъти през изминалата седмица. Зеленски сподели, че иска руснаците, които са далеч от фронта, да усетят войната, която самите те са започнали. Техният президент Путин разбира само от „тотален натиск“, подчерта той. Санкциите срещу „сенчестия флот“ от танкери, които заобикалят ограниченията, както и срещу износа на петрол и газ, удрят най-силно.

Путин, писмото и посредникът на Кремъл

Зеленски заяви, че Путин не желае да прекрати войната и сигнализира, че иска да победи. Дали сраженията ще спрат „зависи на 100% от неговото решение“, обяви украинският лидер. Отвореното писмо от 4 юни, което Москва отхвърли като „грубо“, е имало за цел да доведе до отговор и да осъществи пробив в информационния балон, в който се е затворило руското общество, което според Зеленски живее в „някакъв фантастичен свят“. Руският бизнесмен Роман Абрамович е идвал в Киев, за да предава съобщения на Путин, разкри Зеленски.

Ключовото му послание е било за Донбас: Украйна няма да изостави земята си, а компромиси ще дойдат едва след като бъде въведено пълно прекратяване на огъня. Той е готов да се срещне във всякакъв формат, но не в Русия или Беларус. Лидерите не могат да решават „без нас за нас“, подчерта Зеленски в послание, насочено към Вашингтон. В същото време Кремъл продължава да настоява за капитулация на Украйна и доброволното предаване на украинския крепостен пояс в западната част на Донецка област.

Украински дронове отново атакуваха множество военни цели в Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова атака с далекобойни дронове през изминалата нощ срещу стратегическа военноморска инфраструктура в Ленинградска област, включително арсенали на Балтийския флот и други военни цели в Кронщат, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

„Време е да сложим край на тази война. Но руският владетел иска да продължи да се бие. Ето защо украинските санкции срещу тази агресия работят. През изминалата нощ нашите дронове изминаха разстояние от около 1000 км до района на Санкт Петербург – до арсеналите на вражеския флот и база в Кронщат“, заяви Зеленски.

По думите му украинските оператори са поразили и руска петролна база, разположена в Краснодарския край, на около 500 км от руско-украинската държавна граница.

„Русия трябва да сложи край на войната си и да спре атаките срещу живота. Всяко проявление на неправда към Украйна ще получи справедлив отговор. Благодаря на нашите воини за тяхната прецизност“, добави държавният глава.

Руски официални лица твърдят, че системите за противовъздушна отбрана са свалили 144 дрона, и докладват за избухване на пожар в неуточнен обект на руското министерство на отбраната в Ломоносовски район. Местните власти обявиха частична евакуация на жителите в близост.

Според „Астра“ и кадри, публикувани от местни жители, няколко обекта с военно значение са били засегнати по време на атаката.

Експерти в OSINT сферата успяха да идентифицират дим близо до Научно-изследователския институт по морска топлотехника – предприятие от руския военно-промишлен комплекс, ангажирано с разработването на оръжия за подводници, включително торпеда от серията „Физик“ и компоненти за противоторпедна система „Пакет“.

Други кадри, геолокирани от „Астра“, показват дим в близост до Кронщатския морски завод – едно от основните ремонтни съоръжения на руския флот, който обслужва големи бойни кораби и подводници от Балтийския флот и други руски военноморски формирования.

Серия от експлозии бяха докладвани близо до 15-ти арсенал на руския флот в селището Болшая Ижора, западно от Санкт Петербург. Видеа, споделяни онлайн, показват това, което изглежда като вторични детонации в района.

Ударът идва три дни след като украински дронове поразиха руската корвета „Бойкий“, разположена във военна база Кронщат. Корабът от проект 20380 е част от Балтийския флот и често е подложен на техническа поддръжка от завода в Кронщат.

Зеленски с отворено писмо към Путин с призив за среща между двамата.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски изпрати отворено писмо до руския президент Владимир Путин, в което отправя официално предложение за провеждане на среща между двамата, насочена към прекратяване на войната между двете страни.

Представям превод на писмото на български, без редакторска намеса:

 

Отворено писмо до президента на Руската федерация

От президента на Украйна

Когато дойдохте на власт в Русия преди повече от 26 години, мнозина в Украйна ви гледаха положително. Така беше. Но това вече е в миналото.

Сега огромното мнозинство от украинците приемат положително факта, че нашите дронове с далечен обсег „посетиха“ откриването на вашия форум в Санкт Петербург, изминавайки разстояние от над 1000 километра. Както много добре знаете, това разстояние не е лимитът на нашите възможности.

За 26 години вашето управление напълно промени дневния ред в отношенията между Украйна и Русия. От дискусии за търговия и други цивилни въпроси, нашите нации преминаха към разговори почти изключително за удари и загуби. Вие прекарахте близо половината от тези 26 години във властта, водейки война срещу Украйна.

Каквото и да казвате за НАТО, геополитиката или руския език, тази война е ваш личен избор – война без реална причина. Така историята ще я запомни. Тези години можеха да бъдат много по-различни.

Често чуваме, че се чувствате комфортно с тази война. Разбира се, не и когато става дума за сигурността на вашата резиденция във Валдай или за вашия парад в Москва. Собственият ви живот е ценен за вас. Но сега всички виждаме, че руснаците най-после се чувстват по-малко комфортно с тази реалност – с факта, че войната носи все повече негативни последици за Русия.

Те не харесват нашите дронове и ракети. Не харесват недостига на гориво и постоянно растящите цени. Не харесват постоянните ограничения. Не харесват намерението ви да започнете втора вълна на мобилизация, за да разширите войната в друга посока в Украйна или да я използвате срещу други съседни на Русия страни. Не харесват факта, че не се вижда краят на вашата война.

Да, все още можете да принуждавате руснаците да съществуват по този начин. Но ресурсите ви значително се свиват. Няма да имате достатъчно пари или политически капитал, за да продължите да купувате лоялността на руснаците така, както го правихте през последните 26 години. Ние ще направим всичко възможно светът да ускори този момент.

Както сами обичате да казвате: „трябва да сметнем числата“. Вчера получих доклад за загубите на вашата армия на фронта в Украйна през май. Отново броят надхвърли 30 000 убити и тежко ранени руски войници. Поддържаме това ниво месец след месец и имаме видеопотвърждение за всяка една ваша загуба – това не са празни твърдения. Знаем, че 63 процента от загубите ви на бойното поле са убити, а само 37 процента са ранени. В XXI век нито една армия не може да си позволи такова съотношение. И делът на убитите ще продължи да расте.

Не че ние в Украйна се интересуваме от съдбата на руските войници след всичко, което вашата война донесе на нашата страна. Но аз се интересувам от украинците. Губим наши хора и всяка загуба е болезнена за нас. Дори когато съотношението на украинските към руските загуби е едно към пет или едно към шест, това все още има огромно значение. Има значение и това, че редовно отлагате, на всеки няколко месеца, собствените си крайни срокове за превземане на наши региони – особено Донецка област. И няма да я превземете и тази година.

Но ние в Украйна не искаме постоянна война. Знаем много добре, че животът без война е безкрайно по-добър. И искаме да постигнем това. Убеден съм, че мнозинството руснаци също биха отговорили положително на това – и вие го знаете.

Мнозина не вярваха, че Украйна ще успее да издържи толкова дълго. Вие не вярвахте. И тези, които ви съветваха, също не вярваха. Това беше грешка. Не очаквахте пълномащабна съпротива от Украйна и не предвидихте, че нещата ще стигнат толкова далеч. И все пак, ето ни тук – в петата година на тази пълномащабна война. Не се страхувайте да поемете по пътя към края на тази война. Това е главното, което се изисква от вас сега.

Украйна запази своята независимост. И ще я запази. Въпреки всички прогнози за противното. Обединихме мнозина по света, за да застанат с Украйна и срещу вас. Намерихме оръжията и финансирането, от които се нуждаехме. Ние получаваме подкрепа. Вие получавате санкции. И така ще бъде, докато няма справедливост за Украйна – справедливостта, която търсим и която може да бъде постигната.

Няма да позволим на тези, които се опитват да ви убедят, че санкциите срещу Русия ще бъдат значително облекчени и че подкрепата за Украйна ще намалее драстично без никаква смислена промяна в позицията ви спрямо Украйна, да успеят. Примерът с Орбан показва как тези, които избират да помагат на Русия във войната ѝ срещу нас, завършват в позор.

Украйна издържа сурови зими, докато вие се опитвахте да унищожите енергийната ни система. Стояхме твърдо – и дори в тъмнината устойчивостта на украинците остана непокътната. Пренесохме войната на ваша територия и вие не бихте могли да се справите с това без помощта на Северна Корея. Вие сте първият владетел на Русия, който се обръща към Пхенян за помощ. Днес сте напълно зависими от Китай – също за първи път в историята на Русия.

Вярвахте, че украинците няма да имат сили да се защитават. Днес нашият народ помага на партньорите ни в Близкия изток и Залива да изградят собствената си отбрана. Надявахте се на вътрешни вълнения в Украйна. Вместо това, собствените ви военни формирования организираха метеж срещу вас. На 23 юни ще се отбележи поредната годишнина от това събитие и мълчанието няма да изтрие този факт от историята.

А сега вие сте този, в когото собствените ви чиновници, бизнесмени и пропагандатори гледат с очевидна умора. Светът го вижда. Светът не се е уморил от Украйна, както дълго се надявахте. Но има нарастваща умора от Русия – дори сред тези в по-широкия свят, които ви помагат да заобикаляте санкциите и да поддържате икономиката си на повърхността. Не можете да не го забележите. След 26 години на власт възрастта започва да си казва думата. И с времето умората от вас само ще расте.

Виждали сме разузнавателни доклади, показващи, че сега обмисляте планове за продължаване на войната през 2027 и 2028 г. Знаем също, че се надявате балистичните ракети да постигнат за вас това, което всичко останало не успя. Искате да въвлечете Беларус още по-дълбоко в тази война и сега сме принудени да се подготвяме и за това. Виждаме, че се опитвате да организирате нещо около Приднестровието. Вашите пропагандатори заплашват по един или друг начин всяка страна, граничеща с Русия. Наистина ли искате да преминете през всичко това?

Изборът сега е ваш. Край на войната. Украйна предлага тази война да приключи. Това трябва да стане честно, с достойнство и с гаранции, че войната няма да бъде разпалена отново.

Виждаме, че САЩ са напълно фокусирани върху въпроса за Иран и би било грешно просто да се чака, докато войната в Европа се върне в центъра на тяхното внимание. Украйна предлага тази война да приключи чрез директен контакт между нас – и вас.

Предлагам среща. Всеки чу вашите представители как усмихнато казват, че аз уж можело да дойда в Москва. Но след тези 26 години няма какво да прави украински лидер във вашата столица – точно както няма какво да прави руски лидер в Киев. Има държави, които традиционно са приемали лидери за решаване на въпроси за войната и мира. Швейцария, Турция, страните от арабския свят – мнозина са способни и желаят да бъдат домакини на такава среща. Лидерите решават ключовите въпроси. Винаги е било така и винаги ще бъде.

Предлагам да се определи ясна дата за такава среща. Чухме, че в Аляска ви е било обещано решаването на определени въпроси относно Украйна и Европа. Но сами виждате, че украинските и европейските въпроси не се решават в Анкоридж. Други договорени участници биха могли да се присъединят към двустранния формат, който да бъде установен между нас.

Тъй като войната се води в Европа и тъй като Украйна се нуждае от гаранции за сигурност, докато вие също търсите гаранции за себе си, би било логично да се включат онези, които наистина могат да служат като гаранти. Вярваме, че Европа трябва да бъде част от този процес – тези, които наистина имат капацитета да влияят на ситуацията. Вярваме също, че САЩ трябва да бъдат част от процеса. Това е, което би могло да помогне за оформянето на нова архитектура за сигурност за нашата част от света.

Вече преживяхме много споразумения с Русия, включително Минските, които в крайна сметка се провалиха. Ето защо първо трябва да намерим директни отговори между нас на въпросите, които остават, и да не се крием от трудните проблеми зад формули, технически работни групи или безкрайно изгубено време в совалкова дипломация.

Вашата война завинаги раздели Украйна и Русия. Фронтовата линия днес е линията, от която трябва да започне дипломацията. Украйна е готова за пълно прекратяване на огъня за времето на преговорите. Това е стандартна практика и настоящите събития около Иран само затвърждават този извод. Опитът да се установи истинска тишина е най-добрият начин да започнем да говорим помежду си. Вярваме, че това няма да бъде просто опит, а реално прекратяване на огъня – ако това е, което искате.

Знаете, че САЩ имат капацитета да наблюдават прекратяване на огъня по протежение на линията, където спират военните действия. Украйна е готова за размяна на военнопленници „всички за всички“ и това може да се превърне в добър пролог към края на войната. Трябва да се предприемат сериозни стъпки за връщането на цивилните и децата, които бяха отведени по време на войната. Трябва да определим какво бъдеще очаква поколенията украинци и руснаци, които ще дойдат след нас.

Ако вие лично не стигнете до заключението, че е време да сложите край на тази война, Украйна ще продължи да се бори за своето съществуване. Ще имаме тези, които ни подкрепят. Но вие също ще трябва да се борите много по-усилено за собственото си съществуване – не за това на Русия, а за вашето собствено. И това не е заплаха от мен или от Украйна. Това е факт от руската история, който добре познавате: когато Русия се умори, идва промяна.

Можем да работим за тази умора. Можете да спрете войната си.

Вечна памет на всички, чийто живот бе отнет от тази война.

Слава на Украйна!

Рюте: „Украйна постигна такива успехи, че Путин може да организира парада си само след разрешение от Киев.“

🇺🇦 В двора на Мариинския дворец в Киев генералният секретар на НАТО Марк Рюте произнесе реплика, която за секунди обиколи международните медии, защото успя да събере в едно иронията и обективната реалност на войната. „Украйна постигна такива успехи“, каза той, заставайки до президента Володимир Зеленски, „че Путин вече може да организира парада си на 9 май само след разрешение от Киев.“

Фразата прозвуча като дипломатическа шега, но всъщност е внимателно формулирано послание: след повече от четири години пълномащабна война Кремъл вече не изглежда като онази страна, която диктува условията на конфликта. Напротив – все по-често той е принуден да реагира на действията на Украйна.

Тазгодишното издание на парада на Червения площад показа това по начин, който трудно може да бъде скрит зад традиционната руска патетика. Празненството за 9 май 2026 г. се превърна в най-краткия военен парад в съвременната история на Русия – едва 45 минути. За първи път от 20 години насам Москва не изкара по паважа нито една тежка бойна машина. Нямаше нито танкове, нито самоходна артилерия, нито дори ракетни комплекси. Оръжията, с които Кремъл години наред демонстрираше илюзорните си претенции на военна суперсила, този път присъстваха единствено на екраните край площада. Вместо демонстрация на мощ светът видя предпазлив спектакъл, проведен под сянката на война, която постепенно изчерпва ресурсите на руската армия.

Особено показателен беше съставът на участниците и гостите. За първи път сред маршируващите части имаше севернокорейски военнослужещи – символичен жест към Пхенян, който изпрати 12 000 свои бойци в подкрепа на руските опити за блокиране на украинската офанзива в Курска област през 2024 г. Само по себе си тяхното присъствие на Червения площад бе достатъчно красноречиво: държава, която в продължение на десетилетия се представяше като самодостатъчна военна империя, демонстрира отчаяна зависимост от най-изолирания режим в света. Списъкът с чуждестранни гости само подсили усещането за безпрецедентната международна изолация на президента Владимир Путин. Той беше придружен от беларуския диктатор Александър Лукашенко, лидерите на Казахстан, Узбекистан и Лаос и краля на Малайзия – диаметрално противоположно на образа на глобалното влияние, който Москва се опитваше да внуши в предишни години.

Най-силният удар обаче дойде не от самия парад, а от документа, допуснал неговото провеждане. Ден преди 9 май президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който Украйна формално „разрешава“ провеждането на тържествата в Москва, като временно изключва Червения площад и околните райони от списъка с потенциални цели за украински удари. Текстът беше изготвен с подчертана юридическа точност – включително с конкретни координати – и носеше премерено тънък сарказъм. Зад иронията обаче имаше прагматична цел: договореното кратко примирие трябваше да осигури размяна на военнопленници между двете страни във формат 1000:1000. Зеленски превърна сигурността на руския парад в разменна монета за връщането на своите хора у дома.

Точно тук се крие политическата сила на жеста. Киев не отправи молба, а наложи рамка. В навечерието на своя най-важен пропаганден ритуал, Русия беше лишена от възможността да диктува, докато Украйна демонстрира, че разполага със способността и волята да окаже директно влияние върху него. Затова и реакцията на Кремъл беше толкова нервна. Говорителят Дмитрий Песков побърза да определи указа като „глупава шега“ и изрично настоя, че Кремъл не се нуждае от ничие разрешение, за да отбележи Деня на победата. Изказването му обаче издаде точно обратното: ако жестът беше без значение, Кремъл нямаше да побърза да се оправдае.

През последните години 9 май беше водещата сцена на руската военна митология – денят, в който Кремъл се опитваше да представи войната в Украйна като продължение на победата над нацизма през 1945 г. Танковете, ракетите и авиацията трябваше да внушат историческа непрекъснатост и непоклатима сила. През 2026 г. този спектакъл изглеждаше като бледа сянка на самия себе си: по-кратък и предпазлив и лишен от всяка форма на увереност. А най-неудобният факт за Путин беше, че всичко това се случи по силата на примирие, постигнато чрез посредничеството от Вашингтон и формално „разрешение“ от Киев.

Именно затова думите на Рюте намират такъв силен отзвук. Не защото правят някакво сензационно разкритие, а защото уловиха стратегическия завой на войната. В продължение на години Кремъл се опитваше да внушава, че времето работи в негова полза, а рано или късно Украйна ще бъде пречупена. Днес тя все по-често съумява да обърне тази логика – не непременно чрез драматични пробиви на фронта, а благодарение на способността да подкопае образа на руското величие. А във война, която освен с оръжие, от дълги години се води за сърцата и умовете на хората, значението на подобни епизоди се простира далеч отвъд символизма.

Лукашенко: Военно нападение срещу Беларус ще промени изцяло характера на войната в Украйна/

🇧🇾 Не дай си Боже да бъде извършено военно нападение срещу територията на Беларус, тогава войната в Украйна ще придобие напълно различен характер. Тов заяви президентът Александър Лукашенко в свое изявление пред журналисти в кулоарите на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май.

„В Украйна не е имало беларуски войници и никога няма да има. Това никога няма да се случи. Никога! Ние нямаме войници там и никога няма да имаме. Той знае това, украинските военни също го знаят“, подчерта той в отговор на изявлението на президента Володимир Зеленски, според което са установени около 500 евентуални цели на територията на Беларус. „Нека Володимир Александрович [Зеленски] ме извини, но това са просто някакви празни приказки“, заяви беларуският държавен глава.

Той подчерта, че украинските военни не искат война с Беларус и напълно осъзнават, че нямат нужда от още 1500 км фронтова линия. Според него Киев е тласкан към подобни агресивни изявления от европейските си партньори: „Европейците го притискат да прави такива изявления. Как така те ще защитават Украйна, а самата Украйна ще мълчи? Затова той изтърсва такива неща.“

„А след това той уж поканил нашите „тихомирни и безделници“, както се казва. Радвам се, че ги е поканил. И благодаря на руснаците, които забелязаха това, чух го по РТР. Добре е, че обърнаха внимание на нашата т.нар. опозиция. Те не са опозиция. Те са бандити. Надяват се да обучат екстремисти сред беларуси, украинци, поляци и литовци, а след това да нахлуят и да превземат някои районни центрове. Не дай си Боже да бъде предприето военно нападение срещу Беларус от която и да е територия, тогава войната в Украйна ще придобие съвсем различен характер“, заплаши Лукашенко, известен като „последния европейски диктатор“.

Зеленски предупреди, че руското командване готви нови мащабни удари по Киев.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че разузнавателните служби разполагат със сведения, според които руското командване готви нова широкомащабна въздушна атака срещу Украйна, и го посочи като доказателство, че Кремъл продължава да залага на „ракетите и по-нататъшната война“, вместо на дипломацията.

„Важно е всички наши партньори да знаят какво се случва“, каза Зеленски.

От няколко дни жителите на Киев се готвят за пореден удар. Предупреждението беше отправено след публични заплахи от Москва за нови удари по столицата и официално писмо, изпратено от украинския държавен глава до американския му колега Доналд Тръмп, в което той алармира за задълбочаващия се недостиг на зенитни ракети и системи за противовъздушна отбрана, по-конкретно на средства за защита срещу удари с балистични ракети.

На 25 май руският министър на външните работи Сергей Лавров е заявил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че руската армия възнамерява да нанесе удари по „центровете за вземане на решения“ в Киев, при което е отправил призив за евакуация на американското посолство в Киев.

Министерство на външните работи на Руската федерация излезе с отделно изявление, в което призова чуждите граждани, включително дипломатите, да напуснат града. Нито едно чуждестранно посолство в Киев обаче не е евакуирало служителите си след отправените заплахи.

Всичко това беше предшествано от най-мащабната въздушна атака срещу Киев и областта в последната година, извършена на 24 май, в рамките на която бяха изстреляни над 90 ракети и 600 дрона, които причиниха сериозни разрушения в столицата.

Зеленски отбеляза, че предупреждението на разузнаването илюстрира нуждата от допълнителен санкционен натиск върху агресора, както и от това партньорите да не допускат забавяне в изпълнението на ангажиментите за доставка на ПВО към Украйна.

Президентът допълни, че е обсъдил въпроса с министъра на външните работи Андрий Сибиха, включително какво могат да предприемат партньорите на Украйна през следващите седмици, за да укрепят отбраната на страната.

„Противобалистичната отбрана е ключова задача“, заключи Зеленски.

Американски сенатор Блументал е оптимист, че САЩ ще отговорят положително на спешния призив на Зеленски за ПВО

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският сенатор Ричард Блументал изрази оптимизъм, че Белият дом ще даде положителен отговор на официалното запитване, изпратено от украинския президент Володимир Зеленски във връзка с критичния недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Призивът, изпратен директно до президента Доналд Тръмп и Конгреса на САЩ, подчертава спешната нужда от оказване на подкрепа с оглед на непрекъснатите въздушни удари през последните седмици на пълномащабната война в Украйна, съобщи местното издание Hromadske.

По време на брифинг в столицата Киев сенатор Блументал подчерта, че макар да не може да говори от името на администрацията, той има сериозни очаквания, че тя ще откликне на призива за помощ.

„Не мога да говоря от името на администрацията. Ние сме членове на Конгреса. Но се надявам и имам очакване Америка да отговори положително на това искане. Вече сме го правили преди. И трябва да го направим отново в бъдеще, защото това буквално опира до спасяването на човешки животи“, заяви той.

Сенаторът посочи конкретно въздействието на масираната атака, извършена през нощта срещу 24 май, с което подчерта, че настоящата ситуация изисква незабавни действия. Според него Украйна изпитва отчаяна нужда от прехващачи, съвместими със зенитно-ракетните комплекси Patriot. Според Блументал както Конгресът на САЩ, така и екипът на президента Тръмп трябва да дадат приоритет на тези доставки, за да гарантират сигурността на страната.

Коментирайки писмото на украинския държавен глава, сенаторът го описа като красноречив и професионален. „И трябва да кажа, че писмото много ясно и умело излага този апел, както и благодарността към американците за всичко, което сме направили до този момент“, добави той.

В своя спешен призив Зеленски предупреди за критично изчерпване на активите за противовъздушна отбрана и подчерта, че настоящата ситуация изисква бърз и ефективен отговор от Вашингтон.

Украинският президент изрично поиска допълнителни ракети Patriot PAC-3, както и оборудване за ПВО, с което да защити своята страна от ежедневните въздушни удари.

В писмото се обръща внимание и на някои трудности при получаването на американско оръжие по програмата PURL. Зеленски отбелязва, че директното обръщение, едновременно към президента и Конгреса, е необичайна стъпка, наложена от настоящата извънредна ситуация.

По време на своето посещение в Киев сенатор Блументал изтъкна бързото развитие на украинските технологии в сферата на отбраната, след като разгледа местно предприятие за безпилотни системи. Размишлявайки върху визитата си, Блументал отбеляза, че темпото на иновациите е забележително, заявявайки: „Америка трябва да стане по-гъвкава и адаптивна. Украинците буквално ни преподават уроци всеки божи ден.“

Сенаторът подчерта, че войната е достигнала исторически повратна точка, в която безпилотните системи, които варират от въздушни през сухопътни до подводни, са се превърнали в решаващата технология на съвременното бойно поле.

Надграждайки предишните усилия на Конгреса за укрепване на украинската отбрана, наскоро сенатор Роджър Уикър подчерта нуждата от стабилна военна помощ в свое обръщение към Сената. Републиканецът произнесе силна реч, с която подкрепи Киев и отправи остри критики по адрес на руския президент Владимир Путин, като призова съюзниците да не му вярват.

Уикър заяви, че Путин се „подиграва с мирния процес“, изтъквайки най-мащабната въздушна атака от началото на войната като доказателство, че Кремъл не се интересува от истински преговори. Той описа руския държавен глава като „диктатор с десетилетия кръвопролития по ръцете си“ и посочи, че е необходимо САЩ да продължат своята подкрепа за Киев, укрепвайки неговата противовъздушна отбрана и способности за нанасяне на удари в дълбочина, с което да демонстрират пред Путин, че военните му цели остават непостижими.

Светлана Тихановска в Киев: Победата на Украйна е пътят към свободата на Беларус.

🇧🇾🤝🇺🇦 Лидерът на беларуската опозиция Светлана Тихановска пристигна в Киев на първото си официално посещение в Украйна, където заяви, че украинската отбрана срещу пълномащабната инвазия на Русия е жизненоважен източник на решимост и вдъхновение за беларуския народ.

На пресконференция Тихановска подчерта, че победата на Украйна е тясно свързана с бъдещото освобождение на Беларус от настоящия авторитарен режим, съобщи държавната медия „Суспилне“ на 25 май.

По време на визитата беше потвърдено също, че украинският учен Ярослав Чорногор, лектор в Националния университет „Киево-Могилянска академия“, е назначен за посланик със специални поръчения за Беларус в Министерството на външните работи на Украйна, който ще отговаря за отношенията с демократичните сили в страната.

„Въпреки руския терор Украйна удържа фронта, демонстрира решителност, вдъхновява целия свят и, разбира се, на първо място беларусите. Победата на Украйна е и пътят към свободата на Беларус“, заяви Тихановска.

Опозиционният лидер обясни, че основната цел на нейното пътуване до Киев е била ясно да демонстрира, че народът на Беларус стои твърдо зад независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

В същото време тя открито призна, че беларуският диктатор Александър Лукашенко е превърнал своята нация в съучастник във военната агресия на Москва.

„Лукашенко е узурпатор, който загуби изборите. Той не представлява беларусите и служи изцяло на интересите на Кремъл и имперска Русия. Но Беларус не е Русия. И беларусите не са неудобни режими. Беларусите стояха с вас рамо до рамо, загиваха в окопите от 2014 г. насам. Хиляди беларуси се обявиха против войната, а стотици остават арестувани заради подкрепата си за Украйна“, добави тя.

По време на срещите си Тихановска разговаря с украински официални представители, за да начертае бъдещото сътрудничество между Киев и демократичните институции на Беларус. Тя потвърди, че регионалната сигурност и дългосрочната стабилност зависят от установяването на свободна и суверенна беларуска държава.

„За нас е много важно Украйна да вижда в една свободна Беларус бъдещ партньор и съсед, а не заплаха. Само свободна, демократична Беларус ще стане фактор за стабилност и сигурност в региона, а не инструмент на агресивната политика на Кремъл. Нуждаем се от повече взаимен диалог, повече контакти между хора, експерти, гражданско общество и демократични институции. Путин и Лукашенко направиха всичко, за да унищожат приятелските отношения между нашите народи, но нашата задача е непременно да ги възстановим“, заключи тя.

Тихановска пътува със специален влак по покана на президента Володимир Зеленски и бе придружена от делегация от висши опозиционни фигури, включително заместник-ръководителя Павел Латушко.

При пристигането си групата бе посрещната на гарата от Ярослав Чорногор, украинския посланик със специални поръчения, след което Тихановска отиде директно да отдаде почит на гроба на беларуската доброволка Мария Зайцева, загинала в битка срещу руските сили.

Зеленски: Франция е готова да работи по противобалистичната отбрана на Украйна.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Франция е изразила своята готовност да сътрудничи на Украйна за укрепване на нейните способности за отбрана срещу балистични ракети, след телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон.

Според изявление на Зеленски, публикувано в Telegram, двамата държавни глави са обсъдили укрепването на украинската ПВО, процеса по присъединяване на Украйна към ЕС и координацията по международни въпроси, сред които африканската тематика.

„Обсъдихме укрепването на нашите способности да спираме руските атаки още сега. Благодаря за готовността да укрепите нашата противовъздушна отбрана“, заяви Зеленски след разговора и добави, че „Франция е готова да работи по антибалистиката“, определяйки това като „силно решение и важна стъпка“.

Украйна продължава да понася ежедневни руски удари с балистични и крилати ракети и дронове яяградове и критични обекти. Украински официални представители многократно алармираха относно недостига на ракетни прехващачи за системата MIM-104 Patriot търси алтернативи на американските ракети-прехващачи PAC-3, като Зеленски бе заявил по-рано, че страната води преговори с две държави за допълнителни противобалистични способности.

По време на разговора двамата президенти коментираха и европейската интеграция на Украйна, включително откриването на следващите преговорни клъстери с Европейския съюз. „Франция подкрепя Украйна и разбира колко важна е тази стъпка за всички украинци“, заяви украинският лидер и сподели, че Макрон го е запознал със скорошната си обиколка в африкански страни, а двамата са постигнали договорка за поддържане на тясна координация по направление Африка, тъй като тя е „важна и за Украйна“.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската компания Fire Point представи своя проект за прехващач FP-7.x Freya, национална противобалистична ракета, проектирана да се справя със заплахи като „Искандер-М“, използвайки европейски технологии и западни радарни системи.

Русия готви масирана атака срещу „центрове за вземане на решения“ в Киев.

🇺🇦⚠️🇷🇺 Русия готви нова масирана вълна от удари с ракети и дронове по Украйна, насочени към близо две дузини политически центрове и военни обекти. Това показват документи, прихванати от украинското разузнаване.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви заплахата след брифинг на високо ниво с ръководството на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, Главното управление на разузнаването, Службата за външно разузнаване и Службата за сигурност на Украйна, проведен вчера.

Това предупреждение идва след скорошна ескалация, най-мащабната от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, при която на 13–14 май руските сили изстреляха 1567 дрона и 56 ракети, включително нощен удар по Киев с 675 ударни дрона и 56 ракети.

„Специалисти от Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната се сдобиха с документи, доказващи, че руснаците готвят нови ракетни и дрон удари по Украйна, насочени конкретно, както те посочват, към 'центрове за вземане на решения'. Сред тях са близо две дузини политически центрове и военни обекти“, заяви Зеленски.

Украинският държавен глава потвърди, че е запознат с данните на разузнаването. Той допълни, че украинските военни вече избират цели за следващия кръг от кинетични санкции спрямо Русия, с които да противодействат на непрестанните удари срещу украинските градове и села.

„Украйна няма да остави нито един удар, който отнема живота на нашите хора, без последствия за агресора. Имаме пълното основание да отговорим срещу руската петролна индустрия, военно производство и онези лица, които извършват пряко военни престъпления срещу Украйна и украинците“, категоричен е Зеленски.

Според данни на военното разузнаване, цитирани от Defense Express, Русия е увеличила бързо производството на далекобойни ударни дронове, а крайната цел е да достигне темпове на производство от около 500 единици на дневно до началото на 2027 г.

Според тези планове Москва има намерение да произведе общо 110 000 далекобойни дронове от всички типове през годината, включително близо 60 000 ударни дрона и още 50 000 примамки, проектирани за претоварване на украинската ПВО.

Това прогнозирано производство представлява 40% увеличение на общото производство на дронове с дълъг обсег в сравнение с 2025 г., като се очаква средните дневни нива на производство да нараснат от 142 дрона през януари 2026 г. до около 455 дрона до декември.

 

📸 Снимка: Президентът Зеленски отдава почит на жертвите на руски ракетен удар по 9-етажна жилищна сграда в Киев, 15 май 2026 г. (Getty Images)

Зеленски: Украйна изпраща експерти по противовъздушна отбрана в Латвия

🇺🇦🤝🇱🇻 Украйна изпраща екип от експерти по противовъздушна отбрана в Латвия, който ще споделят своя боен опит при разширяването на европейския анти-дрон щит.

Изявлението последва среща между Зеленски и латвийския президент Едгарс Ринкевичс, проведена вчера в Румъния, на която двамата държавни глави се фокусираха върху регионалното сътрудничество в областта на сигурността и инициативите за дронова отбрана.

Украйна се стреми да подпише споразумение в сферата на отбраната с Латвия във формат „Дронова сделка“, насочен към изграждане на многопластова мрежа за ПВО, способна да се справи с различни по вид въздушни заплахи, включително дронове и ракетни удари.

„Ще изпратим наши експерти в Латвия, за да обменим опит и окажем пряка помощ в защитата на въздушното пространство. Важно е да работим заедно за укрепване на отбраната на Европа“, каза украинският президент след срещата. Според него на срещата е била обсъдена и цялостната ситуация със сигурността в Европа, като двамата са били обединени около тезата, че Русия остава водещ източник на нестабилност и военна заплаха в региона.

Предложението отразява засиления интерес на Европа към бойния опит на Украйна, особено в сферата на борбата с масирани безпилотни атаки, електронна война и комбинирани ракетни удари. Тактиките на Киев и технологиите за война с дронове привличат все по-голямо внимание от страна на страните от НАТО, търсещи адаптация към съвременните конфликти с висок интензитет.

Зеленски изрази своята благодарност към Латвия за продължаващата подкрепа за европейската интеграция на Украйна и подчерта колко важно е отварянето на всички оставащи преговорни клъстери с ЕС „възможно най-скоро“.

Зеленски обеща „справедлив отговор“ след масираната руска атака с ракети и дронове

🇺🇦 Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Русия ще получи „справедлив отговор“, след като масираната атака с ракети и дронове през изминалата нощ уби цивилни и нанесе щети на стотици обекти в цялата страна.

„Към момента в Киев са потвърдени петима загинали в резултат на руската атака снощи. Изразявам своите съболезнования на семействата и близките им“, написа Зеленски.

Според украинския държавен глава около 40 души са ранени в Киев, още 7 – в Киевска област, 28 – в Харков, и 2 – в Одеска област. Общо 180 обекта в страната са докладвани за понесени щети, от които над 50 жилищни сгради.

В столичния квартал Дарницки продължава спасителната операция – властите търсят хора, за които се смята, че са затрупани под развалините на сградите. Зеленски съобщи, че над 10 души все още са в неизвестност. В операцията са ангажирани над 750 служители на Държавната служба за извънредни ситуации и 750 полицаи.

По-рано днес Зеленски обвини руските сили, че са атакували с FPV дронове автомобил на хуманитарна мисия на ООН в Херсонска област. „Руснаците на два пъти атакуваха автомобил на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси с FPV дронове и няма как да не знаят кой автомобил атакуват“, категоричен е той. По думите му в автомобила са се намирали ръководителят на хуманитарната служба на ООН и 8 служители. Няма данни за пострадали.

Въпреки мащабите на атаката украинската ПВО е прехванала 93% от въздушните заплахи, съобщи Зеленски, според когото „най-трудното предизвикателство остава защитата срещу балистични ракети“. Той призова за засилване на санкционния натиск срещу Кремъл и предупреди, че Русия „трябва да усети последствията от своя терор“.

„Важно е светът да не мълчи за този терор и да застане с Украйна“, написа Зеленски.

Frontline Monitor припомня: Русия извърши едно от най-продължителните въздушни нападения срещу Украйна, в рамките на която изстреля над 800 дрона за денонощие и уби шестима цивилни. Зеленски обвърза момента на удара с пристигането на американския президент Доналд Тръмп на официална визита в Китай, описвайки го като съзнателен руски опит да се наруши дипломатическият момент.