🇺🇦🛩️ Украински прехващач е поразил реактивна версия на руския дрон камикадзе „Геран“ по време на изпитание, но управлението му се нуждае от доработка. Това съобщи Володимир Зеленски на 15 септември след доклад на главнокомандващия на Въоръжените сили Михайло Драпатий. Същия ден президентът, Драпатий и министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара са определили и следващите приоритетни цели за далекобойните удари.
Зеленски не назова модела на прехващача, а украинските медии съобщиха за изпитанието, без да посочват конкретен вид. По думите му прехващането е успешно, но работата по управлението продължава и изисква още време. В същото изявление президентът свърза успехите на далекобойните удари по руската петролна промишленост с възможностите пред дипломацията: според него осезаемият ефект върху този източник на средства за войната засилва дипломатическите позиции на Украйна.
Един от основните проблеми при новото поколение украински прехващачи е разликата в скоростта спрямо реактивните ударни дронове. LITAVR на компанията F-Drones, един от използваните украински прехващачи, развива до 350 км/ч. Обявените му спецификации включват таван на полета до 9 км и работен радиус около 40 км. Подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС) отчете полет на повече от 80 км разстояние от точката на пуск, но това не е равнозначно на обявения работен радиус.
Разработката на LITAVR започва през есента на 2024 г. На следващото лято дронът преминава изпитания и получава кодификация – официално вписване в номенклатурата на въоръжение, което позволява неговото закупуване от държавата. Серийните доставки за въоръжените сили започват през есента на 2025 г. Този прехващач има дневна и термовизионна камера и навигация, независима от сателитен сигнал. След като операторът захване целта, автоматичната система го насочва към нея в последния етап на прехващането.
Реактивните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ достигат скорости от съответно около 500 и до 600 км/ч – с 40–70% над максималната скорост на LITAVR. За „Геран-5“ се съобщават бойна част от 90 кг, до 950 км обсег и до 6 км таван на полета. Тези характеристики го доближават по профил на заплахата до крилата ракета и го отличават от „Шахед-136“ с бутален двигател, срещу който беше изградена украинската мрежа от мобилни огневи групи.
По-бавният прехващач все пак може да порази по-бърза цел. През април подразделение на 42-ра отделна механизирана бригада съобщи, че е свалило реактивен „Шахед“ с LITAVR, и публикува кадри. Прехващането беше описано като извършено на насрещен курс. При такова съотношение на скоростите възможностите за догонване са ограничени, а навременното откриване на целта и извеждането на прехващача на подходяща позиция имат ключово значение.
По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна руската военна промишленост вече произвежда по около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно, в сравнение с 2800 с бутален двигател „Геран-2“. През август ведомството съобщи, че производството на по-ранния вариант „Геран-3“ е било прекратено, а линиите са пренастроени за двата реактивни модела. Ако тези оценки се окажат точни, то реактивните дронове придобиват все по-голяма тежест в руското производство. Самите производствени количества обаче не установяват точния им дял в атаките.
Сведенията за бойната употреба също показват нарастваща роля на реактивните модели. За юли е посочен брой от около 1500 изстреляни реактивни дрона, а към края на август се съобщава за над 2500. Обявената руска цел, разкрита от украинското военно разузнаване още през май, е реактивните модели да достигнат половината от всички дронове от типа „Шахед“.
Мащабът на въздушните удари поставя все по-сериозни изисквания към отбраната. За седмицата преди изпитанието беше съобщено за около 2100 дрона, близо 1700 планиращи бомби и 78 ракети, използвани в ударите по украинските градове. Броят на дроновете включва и евтини имитатори, които участват в същите вълни, за да претоварват ПВО мрежата. Атаките и въздушните тревоги вече не се ограничават до часовете през нощта.
Преминаването към реактивни двигатели ограничава възможностите на един от най-евтините компоненти на украинската ПВО – мобилните огневи групи. Оценки, публикувани в началото на годината, докладват за успеваемост до 96% срещу дронове с бутални двигатели и приписват ключовия принос на групите с тежки картечници и прожектори. По-високата скорост на реактивните варианти съкращава времето за реакция, а полетът на по-голяма височина може да ги изведе извън обсега на тези оръжия.
С оглед на развиващата се заплаха се разработват прехващачи като Sting на Wild Hornets, ZIRKA и P1-SUN. На 21 август беше съобщено за кодифицирането и приемането на въоръжение на Alexa Spatium, представен като първия украински прехващач с турбореактивен двигател. Той бива изстрелван от подвижна катапултна установка, има 600 км/ч обявен таван на скоростта и може да се върне за повторно използване, ако не бъде изразходван при поразяването на цел.
Все по-сериозните предизвикателства пред отбраната на Украйна включват както техническата доработка, така и мащабиране на производството. На съвещание на 3 септември Зеленски каза, че има производители и разработени прототипи, и отправи призив към частния бизнес да участва в производството и доставките на компоненти. Той добави, че разузнаването е разкрило руски план за увеличаване на производството на високоскоростни ударни средства. По думите му украинският отговор няма да бъде само отбранителен, а съответните операции вече са одобрени.
Седмица по-късно, на съвместна пресконференция с канадския премиер Марк Карни в Калгари, Зеленски очерта по-конкретно ограниченията. Над 60 компании работят по прехващачи, но само 3-5 демонстрират осезаеми резултати. Според него проблемът е не само технологичен: за производство на хиляди единици дневно е нужно е съответното финансиране. Именно с тази потребност е свързано и настояването му за полагане на основите на съвместно производство и изграждане на производствени линии в чужбина.
Обявеният същия ден канадски пакет предвижда 350 млн. канадски долара по многонационална програма JUMPSTART за ракети-прехващачи. Зеленски свърза обявената подкрепа със зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и тактическата авиация на страната. Дроновете-прехващачи, разработвани и произвеждани в Украйна, трябва да осигурят по-евтин начин за защита от масираните безпилотни атаки. При хиляди цели седмично цената на изразходваните средства се превръща във фундаментален критерий за устойчивостта на отбраната.
На 14 септември президентът съобщи, че средствата за ускоряване на разработките и изпитанията вече са осигурени. Ден по-късно последва докладът на Драпатий за успешното поразяване. Само по себе си това не позволява категорични заключения. Според изявлението на Зеленски дронът е поразил въздушната цел при конкретните условия на теста. Това не установява вероятността за успешно прехващане при масирана атака, цената на брой и готовността за производство в нужните количества. Не показва и дали посочената цел е била догонена, или прехваната на насрещен курс.
Уговорката за управлението показва, че по конкретния образец все още предстои да се изпълни техническа работа. Осигуреното финансиране може да подпомогне доработката и производството, но само по себе си не доказва, че инженерните проблеми са решени.
Публикуваните оценки за други прехващачи дават ориентир за разходите: 2000 долара за LITAVR и 10 000 долара за турбореактивния Griffen на британско-украинската компания Firebolt Engineering, който извърши първо прехващане на „Шахед“ в реални бойни условия на 8 юли, след което беше започнато разширяване на производството. По данни на отраслови издания около 20 украински компании работят конкретно по високоскоростни прехващачи.
Затова следващият съществен показател е съчетанието между доказана бойна ефективност и достатъчен обем на производство. Оценката от 3000 произведени руски реактивни дрона месечно показва мащаба на задачата, но не може да директно да се превърне в необходим брой украински прехващачи. Значение имат и както тяхната успеваемост, така и разходът срещу единична цел и приносът на останалите ПВО средства.
Кодификацията и обявяването на серийни доставки на изпитания образец биха могли да покажат напредък към въвеждането му на въоръжение. Данните за поразени с него реактивни дронове „Геран“ в реални бойни условия биха позволили да бъде оценена и неговата пригодност срещу по-бързолетящи цели. Поредица от успешни изпитания без последващи доставки обаче може да означава, че преходът от прототип към реална отбранителна способност още не е завършен.