🇺🇦⚔️🇧🇾 Украйна регистрира това, което президентът Володимир Зеленски определи като „специфична дейност“ в участъци от северната си граница с Беларус, привличайки вниманието към потенциалното развитие на ситуацията в района. Според изявление, публикувано от Зеленски във Facebook на 2 май, активността е била наблюдавана от беларуската страна на границата.
„Вчера беше забелязана доста специфична активност в определени райони по границата между Украйна и Беларус – от беларуска страна. Записваме всичко внимателно, контролираме всичко и при необходимост ще реагираме“, заяви Зеленски в обръщението си, записано на видео. Той добави, че страната остава готова да защити своя суверенитет и предупреди, че „всеки, който бива въвлечен в каквато и да е агресивна дейност срещу Украйна, трябва да разбере това“.
Зеленски не уточни точния характер на дейността. Неговите думи обаче следват предишни изявления, в които той предположи, че Русия може да се опита да въвлече Беларус още по-дълбоко във войната срещу Украйна. През април той докладва, че в близост до границата са наблюдавани инфраструктурни дейности, сред които изграждане на пътища, водещи към Украйна, и създаване на артилерийски позиции.
Отделно Андрий Коваленко, директор на Центъра за противодействие на дезинформацията, заяви в Telegram, че всички движения по границата с Беларус се наблюдават, а евентуални действия по това направление вероятно ще бъдат ограничени по обхват, предполагайки, че „най-много могат да се случат незначителни провокации“.
🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха да изграждат ешелонирана отбрана по северната граница – от водохранилището на Киев до Суми, достигаща до 100 км в дълбочина. Тези укрепления са проектирани така, че да попречат на руските войски да създадат буферна зона и включват нови средства за борба с FPV дронове с оптични влакна.
📸 Снимка: Украински войници от 120-ти батальон за териториална отбрана участват в учения по границата с Беларус в района на Чернобил, 16 март 2024 г. (Getty Images)
📰 📈 🇺🇦 Украйна се изкачи до 55 място от 180 държави нагоре в Световния индекс за свобода на печата, което бележи скок със 7 места спрямо година по-рано и общо 50 позиции след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.
Според най-новия индекс тя вече изпреварва по свобода на печата няколко страни от Г-7, включително Италия, Япония и Съединените щати.
Индексът оценява страните по пет критерия: политически, икономически, социални, културни условия и условия за сигурност. Украйна бележи подобрение в политическата, социалната и културната категория, сподели Полин Мофре, ръководител на проектите за Украйна в „Репортери без граници“ (RSF), пред обществената телевизия „Суспилне“ на 30 април.
„Медийният пейзаж в Украйна е много устойчив. Журналистите тук продължават да разследват случващото се в страната и да отправят предизвикателства към властимащите, а това води до по-голяма прозрачност“, отбеляза Мофре.
Тя посочи, че сред последните събития, допринесли за подобрението, са подновения достъп на журналисти до заседанията на парламентарните комисии във Върховната Рада от януари и създаването на група в WhatsApp за директна комуникация между украинския президент Володимир Зеленски и стотици украински журналисти.
В същото време Мофре подчерта, че въпреки напредъка през последната година, свободата на печата в Украйна остава в „проблемно“ състояние. Тя припомни, че RSF настоява за прекратяване на националния телемаратон с аргумента, че той отслабва медийния плурализъм, както и за подобрения в законите, свързани с прозрачността на собственост.
Тя заяви, че RSF настоява още властите да премахнат пречките пред журналистите, работещи във фронтовите региони, включително в Херсон и Суми, „където някои военни не допускат репортери без обяснения, свързани със сигурността“.
Омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец заяви, че 26 украински журналисти и медийни служители са незаконно задържани от руската армия, а Международният комитет на Червения кръст потвърди ареста само на един от тях. Той направи изказването на кръгла маса на тема „Устойчивост и благосъстояние на украинските медийни професионалисти по време на война“, според репортаж на „Укринформ“ от 24 март.
„През 2025 г. големият ни екип, който се фокусира над връщането на украински граждани, включващи цивилни заложници, военнопленници и деца – успя да върне само трима украински журналисти“, призна омбудсманът.
🇷🇺📞🇺🇸 Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп проведоха разговор по телефона, съобщи Юрий Ушаков, висш дипломат и близък съветник на Путин. Разговорът е продължил над 90 минути, в рамките на които са били обсъдени редица теми, свързани с руската инвазия в Украйна и международната ситуация.
По време на разговора Путин е предложил „примирие за периода около Деня на победата“, отбелязван от Русия на 9 май. Според висши дипломати Тръмп е изразил подкрепата си за това предложение. Путин от своя страна е осъдил скорошния опит за покушение, изказвайки своята подкрепа за американския президент.
Сводката на Кремъл за разговора цитира Тръмп, според когото сделката за примирие „вече е близо“. В същото време Путин е използвал разговора, за да повтори твърденията си за използване на „терористични методи“ при украинските атаки и е настоял, че „целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“. Въпреки това руската страна е индикирала предпочитание тези цели да бъдат постигнати чрез преговори.
Руският държавн глава е отправил и поздрави по случай рождения ден на първата дама Мелания Тръмп, която е похвалил за ролята в „събирането на руски и украински деца с техните семейства“. Този коментар идва на фона на влязла в сила заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд в Хага срещу Путин във връзка с незаконната депортация на украински деца.
Освен това двамата лидери са обсъдили потенциални „взаимноизгодни проекти в икономиката и енергетиката“, според съобщения в руските държавни медии. Тези теми остават основна тема на контактите между двамата последните месеци. По време на брифинг на 10 март 2026 г. Доналд Тръмп сподели подробности за предишен разговор с Путин, определяйки го като продуктивен и положителен обмен.
Лидерите са обсъдили и настоящата ситуация в Близкия изток, където Путин изразил желание да съдейства, на което Тръмп е отвърнал, че далеч по-значим принос би било прекратяването на войната срещу Украйна. Преди броени дни Тръмп изтъкна „дълбоката неприязън“ между лидерите на двете воюващи страни, като според него конфликтът изглежда безконечен.
🇺🇦 Ексклузивни кадри се появиха в социалните мрежи, които показват работния кабинет на ръководителя на Офиса на президента Кирило Буданов, където сред официалната обстановка вниманието е привлечено от един конкретен аксесоар – яркочервен тефтер с провокативния надпис „Список під*расів-2026“, който надали се нуждае от пояснение.
Това стана ясно от интервю със самия Буданов, проведено от „Бабел“, след което червеният тефтер на Буданов буквално покори потребителите в социалните мрежи. Работното място на Буданов се различава значително от кабинетите на неговите предшественици. Длъжностното лице е избрало помещение на втория етаж, което по-рано е било използвано от Сергей Шефир, като е отказало значително по-големия кабинет на Андрей Ермак.
Над главата на ръководителя е поставена икона. Освен това в приемната е била добавена „стена на паметта“ с портрети на всички ръководители на администрациите, включително Медведчук и Янукович. Това е позицията на Буданов: служителите трябва да бъдат запознати с истинската история на институцията, в която работят.
В същото време международни експерти дават положителна оценка за работата му. Според британския военен експерт и бивш офицер от Кралския флот Джон Форман, Буданов е политик от новото поколение с нестандартен подход към управлението на делата.
🇲🇩🤝🇺🇦 Молдова обсъжда създаването на международен механизъм за разрешаване на ситуацията в Приднестровието, заяви президентът на страната Мая Санду по време на съвместна пресконференция с украинския си колега Володимир Зеленски в Киев.
„Укринформ“ съобщи, че Санду е потвърдила провеждането на консултации с международни партньори, сред които Европейския съюз, относно потенциална рамка за реинтеграция на региона. Тя заяви, че всички страни признават необходимостта от процес, насочен към демилитаризация, деолигархизация и демократизация.
„За да се осъществи този етап, ни е нужна международна подкрепа. Точно това обсъждаме, особено с ЕС през последните дни. Що се отнася до приноса на Украйна, бих казала, че най-големият принос, който вече е дала, е фактът, че държи руската армия далеч от границите на Молдова. Това ни дава възможност да търсим мирно уреждане на конфликта и ние високо ценим това“, каза Санду.
Санду подчерта, че Молдова ще играе централна роля в процеса по оформянето на бъдещия механизъм, като същевременно ще продължи консултациите със своите партньори.
Говорейки на същата пресконференция, Зеленски заяви, че продължаващото присъствие на руски контингент в сепаратисткия регион остава ключова пречка за развитието на Молдова и създава дългосрочни рискове във връзка със сигурността. Той посочи, че Украйна подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Молдова и по-рано е предлагала помощ в енергийния сектор като алтернатива на руските доставки.
„Веднъж предложихме въглища, помощ и подкрепа вместо руския газ, който отиваше към тяхната станция, но винаги сме го правили по дипломатичен начин. Винаги сме го комуникирали с президента на Молдова. Където тя подкрепя и вижда подкрепата на Украйна, ние ще бъдем надежден партньор“, каза Зеленски.
Зеленски отбеляза, че решенията за всички международни управленски или преходни споразумения относно Приднестровието попадат под юрисдикцията на Молдова, докато за Украйна този въпрос е пряко свързан със сигурността на нейните граници. Според „Укринформ“, Зеленски е поставил под въпрос доколко ще е уместно изобщо участието на Руската федерация в какъвто и да е бъдещ международен механизъм по въпроса.
„Мисля, че Молдова не разглежда международен механизъм с Русия, защото Русия без съмнение остава там, за да блокира нормалния живот на страната. Виждаме, че нищо нормално не се е случило в продължение на почти четири десетилетия окупация“, заяви той.
Приднестровието, отцепил се регион, който обхваща териториите на Молдова, разположени от поречието на река Днестър до държавната граница с Украйна, се намира под контрола на сепаратисти от началото на 90-те години на миналия век. Руски военен контингент остава разположени в региона, който отдавна е предмет на спорове и напрежение между Кишинев и Москва.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Европейският съюз предложи широка мирна рамка, която изисква от Русия да изтегли своите въоръжени сили от Беларус, Грузия, Армения и Приднестровието. Планът, оповестен от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, отправя призив за премахване на руските ядрени оръжия от Беларус, изплащане на репарации и реципрочно редуциране на силите, обвързано с евентуално изтегляне на украински войски.
🇺🇦🤝🇦🇿 Украйна е готова да проведе тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан. Това посочи президентът Володимир Зеленски по-рано днес по време на съвместна пресконференция с азерския си колега Илхам Алиев в Баку.
Според официалното изявление на Зеленски, направено по време на пресконференцията, Киев остава отворен за дипломатически ангажименти в тристранен формат, при условие че Русия демонстрира готовност за участие.
„Готови сме за тристранни преговори. Имахме подобни разговори в Турция и Швейцария и със сигурност сме готови за такива в Азербайджан, ако Русия е готова за дипломация“, заяви президентът.
Зеленски подчерта, че Украйна цени ролята на международните партньори в посредничеството на потенциални преговори и отбеляза, че подобни формати вече са били изпробвани. Той също така повтори, че Киев е отворен за диалог на различни места, с изключение на Русия и Беларус.
По време на своята визита в Азербайджан, първото на Зеленски от началото на пълномащабната руска инвазия, двете страни подписаха шест двустранни споразумения, фокусирани върху сътрудничеството в сферата на сигурността и разширяването на търговско-икономическите връзки, включително увеличаване на общия търговски оборот. Украинският президент се срещна и с украински военни, разположени в чужбина за обмен на опит в противовъздушната отбрана.
По-рано, през март, Зеленски заяви, че сигналите за тристранни преговори са отслабнали с оглед на ескалиращото напрежение в Близкия изток, но добави, че Украйна ще възобнови тези дипломатически усилия, когато условията го позволят.
Тогава той каза: „Веднага щом ситуацията със сигурността и общият политически контекст позволят продължаването на тази тристранна дипломатическа работа, това ще бъде направено. Украйна е готова за това.“
Руски служители също коментираха формата. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано заяви, че тристранната група с участието на Украйна, САЩ и Русия в момента е „на пауза“, като същевременно отбеляза, че контактите между страните продължават по въпроси като размяната на затворници.
🇺🇦 Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна и бивш шеф на Главното управление на разузнаването (ГУР), взе участие в тазгодишното издание на Киевския форум по сигурността, където направи обстоен преглед на войната с Русия – преговорната рамка, военно-технологичната динамика на конфликта, кинетичните санкции срещу петролната индустрия на агресора и подготовката за следващата зима.
Форумът, организиран от фондация Open Ukraine на бившия премиер Арсений Яценюк, събра заедно украински представители, западни партньори и анализатори в ключов етап от конфликта, който навлезе в петата си година, след месеци на неуспешни опити на администрацията на Тръмп да постигне споразумение между страните за прекратяване на огъня, докато Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз на руския суров петрол до 16 май.
Украйна няма да се съгласи на териториални отстъпки и трябва да остане единна, за да избегне слабостта и да съхрани държавата си, подчерта Буданов по време на речта си.
„Червената линия е проста и ясна за всички. Първо: няма да се откажем от нищо. Това няма как да се случи, без значение кой се опитва да ни притисне“, категоричен е Буданов. Той изтъкна, че вече има разработено решение за Донбас, което ще отговаря приоритетно на украинския интерес и допълни, че „никой няма право да търгува със земя“.
„Не мисля, че някой в Украйна би се съгласил да признае загубата дори на милиметър от нашата територия. Напълно уверен съм в това. Фактът, че не сме постигнали споразумение, също е добре известен. Но точно за това служи този процес. Той може да постигне или да не постигне целта си – това също е нормална ситуация. Готови сме за всякакво развитие“, каза още Буданов.
По думите му ако Украйна остане силна, тя ще разполага с пространство за маневриране, докато слабостта би позволила на други страни да диктуват своите условия. „Намираме се в ситуация, в която, ако сме слаби, никой изобщо няма да разговаря с нас“, допълни той.
Буданов посочи още, че украинците трябва да се обединят в името на оцеляването на държавата, тъй като „друг вариант просто няма да има“.
На 31 март президентът на страната Володимир Зеленски сподели, че Русия настоява Украйна да се изтегли от териториите под неин контрол в Донбас с твърдението, че „тогава войната ще приключи“. По думите му Кремъл е поставил условие, според което ако Украйна не се изтегли в следващите два месеца, руската армия ще вземе Донбас и „тогава ще има други условия“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-късно заяви, че не са поставяни крайни срокове за изтеглянето на украинските войски, но добави, че това „трябва да се случи днес, или още по-добре – вчера“.
Зеленски многократно е потвърждавал, че украинската позиция във връзка с териториалните въпроси остава непроменена и страната няма да се съгласи на доброволно предаване на Донецка и Луганска област в ръцете на Русия. В интервю за Corriere della Sera, публикувано на 3 март, Зеленски увери, че Украйна няма да изостави Донбас и неговите 200 000 жители, тъй като хипотетичното изтегляне би отворило пътя на Русия за настъпление по-дълбоко в страната и не би спряло по-нататъшните искания на Кремъл.
🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.
Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.
След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.
Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).
„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.
Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.
Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.
В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.
„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.
🇷🇺🇺🇳 Василий Небензя, постоянен представител на Руската федерация в ООН, обвини ръководството на Украйна, че изнася „единствено наемници и оръжия, които изплуват в конфликтни точки по целия свят“, а заедно с тях „театрални представления, предимно на европейски сцени“. Думите бяха изречени по време на неформална пленарна сесия на Общото събрание на ООН, която беше посветена на реформи на Съвета за сигурност, записът от която е достъпен в UN WebTV.
В първата част на репликата си Небензя обрисува набирането на личен състав в Украйна с думите, че „ловът на украински мъже тече посред бял ден, извличат ги от апартаменти, частни домове, обществен и личен транспорт от болнични легла, работни места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини“. По думите му „хората биват осакатявани и пребивани до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошокови палки“, включително срещу „инвалиди със сериозни заболявания“.
„Такъв тип безопасност ли иска Зеленски да изнася по целия свят?“, попита дипломатът и сам даде отговор на въпроса, изтъквайки тезата за „наемниците и оръжията“.
Репликата смесва реална тема – принудителните практики на териториалните центрове за набиране (ТЦК) към Министерство на отбраната на Украйна, документирани от украински омбудсман, журналисти и западни медии, по които Киев периодично уволнява ръководители и образува дисциплинарни производства – със стандартния пропаганден разказ на Москва за „нелегални наемници“ и „износ на конфликт“. По-съществено обаче е какво неволно признава самото твърдение за „износ на оръжия по целия свят“ с оглед на целите, заявени от Владимир Путин на 24 февруари 2022 г.: „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна. Първата – в първоначалното си тълкуване – предполагаше свеждане на украинския военен потенциал до незначителни параметри, докато в по-радикалните ѝ прочити – дори разпад на украинските въоръжени сили като организиран инструмент.
Балансът по тази цел към април 2026 г. е диаметрално противоположен. Украйна влезе във войната февруари 2022 г. с действаща армия от порядъка на 200 000 военнослужещи. По данни, цитирани в последното издание на The Military Balance на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), въоръжените сили днес наброяват над 900 000 военнослужещи – най-голямата и най-опитна редовна армия в Европа. Икономиката на страната беше преструктурирана за военно производство: капацитетът на украинската отбранителна индустрия, по публично изразени от Киев оценки, достигна порядъка на 35 млрд. долара годишно за 2025 г. – многократно повече от предвоенните нива, при това с продължаваща пропускливост между наличен капацитет и осигурени реално поръчки. Украйна се превърна във водещия производител на ударни и разузнавателни дронове в Европа, а според данни, оповестявани многократно от правителството в Киев, годишният обем през 2025 г. се измерва с милиони изделия от всички категории – от дронове с изглед от първо лице (FPV) до ударни платформи с обхват над 1000 км, използвани за удари срещу петролна, транспортна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил.
Киев разгърна или възроди серийно производство на самоходната гаубица „Богдана“, семейство крилати ракети „Нептун“ (вариантът с удължен обсег „Лонг Нептун“) и морски безпилотни кораби „Магура“, използвани срещу кораби от Черноморския флот на Руската федерация. От 2025 г. правителството на Украйна, с личното участие на президента Володимир Зеленски, обяви поетапно отваряне на износа на специализирани военни продукти, най-вече технологии за дронове, за да бъде финансирано допълнителното производство за собствените нужди на въоръжените сили. Паралелно Киев сключи индустриални договорености с Дания, Германия, Обединеното кралство, Полша, Норвегия и САЩ за съвместно производство на боеприпаси, техника и безпилотни системи – програми, които бяха структурирани за дългосрочно функциониране независимо от хода на военните действия.
Именно тази реалност прави изказването на Небензя неволно красноречиво. Ако Украйна реално е в състояние да „изнася оръжия по целия свят“ – твърдение, което в мащабите, обрисувани от Москва, не се потвърждава от реалните обеми на износ, цитирани в SIPRI или Conflict Armament Research – това автоматично значи, че тя не е демилитаризирана, а превърната във военно-индустриален фактор, какъвто никога до момента не е била. Киев произвежда повече артилерийски боеприпаси от довоенните години, експоненциално повече дронове, като има натрупан уникален боен опит от военен конфликт с висока интензивност, какъвто никоя друга европейска армия (включително руската преди 2022 г.) не е водила през последните три десетилетия.
Спрямо изходно заявената цел за демилитаризация това представлява стратегически провал на руския план за резултат от „специалната военна операция“. Вместо редуцирана и дезорганизирана армия, Русия се сблъсква с противник с все по-голяма численост, с мощна отбранителна промишленост, интегриран в западните вериги за доставка и индустриално обучение, и с тестван мащабен боен опит. Цената на този ефект за самата Русия също е значителна – общите ѝ загуби (убити, безследно изчезнали и ранени) към началото на тази година се оценяват на над един милион души, според данни на Министерството на отбраната на Обединеното кралство и западните разузнавания. Москва оспорва цифрите, но те се потвърждават от редица независими източници.
„Демилитаризацията“, заявена в първите часове на пълномащабната инвазия, в практически план е заместена от неумолима война на изтощение, в която собствените ѝ военни ресурси страдат от все по-тежка ерозия.
Реалната тема за принудителната мобилизация в Украйна не бива да бъде пренебрегвана, но тя си има своя не по-малко груб аналог от страна на Руската федерация: принудителни привиквания, вербовка на затворници, на задържани по административен ред, примамване на мигранти с фалшиви обещания за трудова заетост, натиск върху ученици и студенти за сключване на договор, документиран от „Медиазона“, руската служба на Би Би Си, Reuters и руски НПО в условия на значително ограничено публично пространство. Използването на украинската ТЦК тема в реториката на Москва има функция на асиметричен инструмент, пренасочва вниманието от нейните собствени практики към тези на опонента.
Твърдението, че Зеленски иска „продължаване на конфликта“, игнорира факта, че предложенията, придвижвани в края на 2025 г. и началото на 2026 г. от САЩ и ЕС, последователно се сблъскват с руските позиции, изискващи от Украйна предварително признаване на анексии и ограничаване на военния капацитет след евентуално, но не гарантирано прекратяване на огъня. Именно последният елемент – опит „демилитаризацията“ да се реанимира с преговорна формула, след като не бе постигната на бойното поле – остава ключова пречка пред сключване на всеобхватно примирие. Ултиматумите, които Путин не успя да наложи военно, днес опитва по дипломатически път. Точно тази цел Киев и съюзниците отказват да легитимират.
🇺🇦🤝🇧🇾 Украинският президент Володимир Зеленски предупреди за нарастване на военната активност в Беларус и намекна, че Русия може би се подготвя да задълбочи използването на беларуска територия във войната си срещу Украйна.
В обобщение на доклад от главнокомандващия генерал Олександър Сирски, Зеленски заяви, че украинските въоръжени сили продължават да удържат позициите си по фронтовата линия и не позволяват на Русия да си върне инициативата.
„Високото темпо на елиминиране на окупаторите продължава и през април. Руснаците не успяват да завземат инициативата на фронта и това е важно“, каза той.
Същевременно украинското разузнаване проследява подновени руски усилия за реорганизация на силите, вероятно с цел компенсиране на недостига на жива сила. Според Зеленски това е пряко свързано с повишената военна активност в Беларус.
„Наблюдаваме и опити на окупационните сили да се прегрупират – най-вероятно за да компенсират недостиг на личен състав. В този контекст става все по-ясно защо се засили военната активност в Беларус“, заяви той.
Зеленски посочи конкретни събития близо до северната граница на Украйна, включително инфраструктурни дейности, които биха могли да подпомогнат бъдещи операции. „Според разузнаването в граничните зони на Беларус е в разгара си строителство на пътища към територията на Украйна и изграждане на артилерийски позиции“, каза той.
Киев смята, че тези ходове може да са сигнал за нов опит на Москва да въвлече Беларус директно в своята война. Киев вече е изпратил предупреждения към Минск по дипломатически канали.
„Смятаме, че Русия може отново да се опита да въвлече Беларус в своята война. Наредих да се използват подходящи канали, за да се предупреди де факто ръководството на Беларус за готовността на Украйна да защитава своята земя и независимост“, каза Зеленски.
Украинският президент се позова и на скорошни международни събития като предупредителен пример, призовавайки беларуските власти да избягват решения, които биха могли допълнително да ескалират ситуацията.
„Естеството и последиците от последните събития във Венецуела трябва да служат като предупреждение за беларуското ръководство срещу допускането на грешки“, добави той.
Опасенията във връзка с ролята на Беларус във войната не стихват от 2022 г., когато руските сили използваха нейната територия като плацдарм за първоначалната инвазия. В последно време анализатори наблюдават засилена активност на руските военни и развитие на инфраструктурата в Беларус, включително усилия за разширяване на оперативните възможности и поддръжка на операции с дронове.
Зеленски заяви, че Украйна продължава да планира бъдещи операции с голям обсег, сигнализирайки, че Киев се подготвя за различни сценарии в хода на войната.
В допълнение, днес беларуският президент Александър Лукашенко подписа указ за свикване на офицери от запаса на военна служба.
През 2026 г. се очаква беларуски граждани от мъжки пол на възраст под 27 години, които са офицери от запаса и не са преминали задължителна военна служба, да бъдат мобилизирани по силата на нов закон за наборната служба. По-рано скокът във военната активност в Беларус предизвика безпокойство с масови повиквателни за резервисти и интензивни учения близо до украинската граница.
От средата на февруари беларуските власти свикват резерви за внезапни военни обучения, което предизвика сериозно безпокойство сред местните общности. Мобилизацията засегна осезаемо многодетни бащи, а в социалните мрежи се появиха съобщения за хора, експресно призовани за обучение, включително такива, които преди това дори не са служили във въоръжените сили.
🇸🇪🤝🇺🇦 Шведският крал Карл XVI Густаф пристигна на необявена визита в Киев днес. Това е първа негова визита в Украйна от 18 години насам и първата на монарх от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., съобщи украинският президент Володимир Зеленски.
Шведският монарх пристигна в западния град Лвов, където проведе среща със Зеленски. Неговата визита се разглежда като символичен жест на подкрепа от страна на шведското кралско семейство към украинската кауза в лицето на продължаващата руската агресия.
„Кралят на Швеция Карл XVI Густаф започна посещението си в Украйна, като заедно с мен почете паметта на нашите загинали воини. Изключително благодарни сме за този жест на уважение“, заяви Зеленски.
Монархът беше придружен от официална делегация, начело с министъра на външните работи на Швеция. Предишното му посещение в Украйна датира от 2008 г., когато той пътува заедно с кралица Силвия.
По време на разговорите между двамата Зеленски сподели, че планира да обсъди разширяване на военното сътрудничество с Швеция, включително потенциалното стартиране на програми за обучение на украински пилоти на произведените в Швеция изтребители Gripen.
„Благодарни сме и за новата програма за укрепване на защитата на нашето небе и за бъдещото развитие на модерния въздушен флот с шведски самолети Gripen. Силно се надяваме, и ще обсъдим това днес с Негово Величество, нашите пилоти да започнат обучение още тази година“, каза Зеленски.
Украинският президент благодари на скандинавския монарх за непреклонната подкрепа, и на кралица Силвия за нейния ангажимент към различни хуманитарни инициативи. Той отличи програми като „Bring Kids Back UA“, насочена към връщането на украинските деца, отвлечени по заповед на руския президент Владимир Путин, и подкрепата, оказвана на програмите за училищно хранене в цялата страна.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано се появиха сведения, според които Военноморските сили на Украйна са използвали за първи път в реални условия шведските противокорабни ракети RBS-15, с които са поразили сондажната платформа „Сиваш“ в акваторията на Черно море.
🇺🇦🤝🇳🇱 Украинският президент Володимир Зеленски посети Нидерландия, където се срещна с украински военнослужещи, преминаващи обучение на противоминен кораб от клас Alkmaar във военноморска база на Кралския флот на страната. По време на визитата Зеленски разговаря с премиера Роб Йетен за хода на подготовката и бъдещите планове за развитие на украинския военноморски флот.
Нидерландия ще завърши изцяло обучението на екипажа и ще предаде кораба на Киев през юни. Той ще получи името „Геническ" в памет на едноименния миночистач от клас „Евгения", който беше загубен при изпълнение на бойна задача през 2022 г. след удар с крилати ракети, изстреляни от окупирания Крим. Оригиналният кораб бе емблематичен за украинския флот. През март 2014 г. неговият командир Олександър Бойчук отказа да предаде плавателния съд на руските сили при анексията на Крим, а екипажът оказа съпротива при опита за абордаж в езерото Донузлав.
Новият кораб ще бъде общо пети в бъдещия украински противоминен флот и втори, доставен от Нидерландия. Предишните четири също са от клас Alkmaar – съвместна разработка на Белгия, Франция и Нидерландия, която датира от 90-те години. През юни 2025 г. Украйна получи белгийския „Нарсис", преименуван на „Мариупол", и нидерландския „Влаардинген", преименуван на „Мелитопол", а през октомври същата година – вторият кораб от Нидерландия, съобщи тогава командващият ВМС на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа.
Петият кораб, бившият нидерландски „Маккюм", е предназначен да стане „Геническ". Корабите от класа имат водоизместимост 520–630 тона и екипаж от около 36 души, като са оборудвани с хидроакустични системи и подводни дронове за откриване и обезвреждане на мини.
Визитата съвпадна с церемония по връчване на международната награда „Четирите свободи" (Four Freedoms Award) на Зеленски и украинския народ, проведена в Миделбург, Нидерландия, съобщава NL Times. Зеленски връчи отличия на шефа на отбраната на Нидерландия генерал Оно Айхелсхайм и украински военнослужещи. След церемонията двамата държавни глави обсъдиха и започването на съвместно производство на дронове.
Укрепването на противоминния капацитет на Украйна е свързано с оперативната обстановка в Черноморския регион, където минната заплаха продължава да носи значителни рискове за търговското корабоплаване и за украинските военноморски операции.
🇮🇹🤝🇺🇦 Италианският премиер Джорджа Мелони и украинският президент Володимир Зеленски заявиха след разговори в Рим по-рано днес, че ще работят заедно за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната, включително при производството на безпилотни летателни апарати.
Въпреки това не бяха обявени конкретни подробности, а Зеленски поясни, че екипи от двете страни тепърва ще уточняват детайлите.
„Днес обсъдихме подробно как да укрепим сътрудничеството си в сферата на отбраната“, посочи Мелони пред репортери. „Италия е особено заинтересована от развитието на съвместно производство, най-вече в областта на дроновете – сектор, в който знаем много добре, че през последните години Украйна се превърна във водеща нация.“
Вчера Зеленски посети Берлин, където двамата с германския канцлер Фридрих Мерц обявиха стратегическо партньорство, фокусирано върху отбраната и безпилотните технологии.
Войната с Иран даде шанс на Киев да демонстрира своя опит в сферата, натрупан за повече от четири години пълномащабна война с Русия. Зеленски изпрати специалисти и посети държавите в Персийския залив, които се превърнаха в мишена на атаки от страна на Иран, който е близък съюзник на Русия.
„Украйна разработи специален формат на споразумение за сигурност, който наричаме Drone Deal. Нашият опит, военни умения и отбранителни способности в областта на дроновете, ракетите, електронната война и обмена на данни – предлагаме да обединим всичко това с възможностите на нашите партньори, така че да се подкрепяме взаимно“, разкри украинският държавен глава.
По-рано днес той посочи, че сътрудничеството в противовъздушната отбрана е основен приоритет за Украйна. Това се случи ден след като властите в няколко украински области съобщиха, че руските удари са убили седем души, включително дете.
„Нуждаем се от ракети за ПВО всеки божи ден – всеки ден руснаците продължават ударите по нашите градове“, написа той на публикация в X.
Вчера Зеленски посети и Норвегия, където след разговори с премиера на страната Йонас Гар Стьоре постигна съгласие за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността.
Ден след като получи остри критики от американския президент Доналд Тръмп заради нежеланието на Италия да се включи във войната с Иран, Мелони повтори необходимостта САЩ и Европа да работят заедно по въпроса за Украйна.
„Разделеният Запад и разпокъсаната Европа биха били единственият истински подарък, който можем да дадем на Москва“, каза тя. Мелони е един от най-близките съюзници на Тръмп в Европа и защитава украинската кауза пред него. Но ден след като заяви пред италианския всекидневник Corriere della Sera, че е „шокиран от нея“, той продължи с критиките си в сряда, казвайки пред Fox News: „Вече нямаме същите отношения.“
Италия отказа да позволи на някои американски самолети, участвали в бойни мисии срещу Иран, да използват военноморска въздушна база „Сигонела“ на остров Сицилия – ключово съоръжение за операциите на САЩ в Европа, Африка и Близкия изток, което помещава над 40 техни командвания и подразделения.
Зеленски притиска държавите в Европа да се присъединят към програмата PURL, стартирана миналата година, която позволява на Украйна да получава американско оборудване, финансирано от европейски страни. Италия изпраща оръжия, включително френско-италианската система за ПВО SAMP/T, но досега не се е включвала към PURL.
🇳🇴🤝🇺🇦 Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре предложи актуална информация за статуса на обещаните на Украйна изтребители F-16. Той потвърди, че официално те са прехвърлени в собственост на Украйна, но в момента преминават през мащабни ремонтни дейности, преди да бъдат разположени за операции.
Говорейки по време на съвместен брифинг с украинския президент Володимир Зеленски, Стьоре разкри, че доставените от страната му F-16 са били изведени от експлоатация и не са летели от няколко години, тъй като норвежките военни преминаха към изтребители от пето поколение F-35.
За разлика от други съюзнически държави, които прехвърлиха самолети направо от активните бойни флотове за незабавна употреба от украинските военновъздушни сили, норвежките машини се нуждаят от значителна поддръжка и подготовка.
„Сега те принадлежат на Украйна и сега се ремонтират и подготвят за експлоатация от белгийски технически специалисти по силата на споразумение, сключено със САЩ и Украйна“, заяви Стьоре и добави: „Смятам, че първите самолети ще са готови за експлоатация скоро, но вече са част от украинските военновъздушни сили“.
Забавянето на доставката на обещаните бойни самолети разкрива логистично и политическо „тясно място“ в европейската „коалиция за изтребители“. Въпреки че наскоро САЩ възложиха договор за 235 милиона долара на белгийската компания Sabena Aerospace Engineering за поддръжка на украинския състав от F-16, в момента базата е претоварена поради остър недостиг на капацитет.
Графикът беше допълнително подкопан от факта, че по-рано Норвегия реши да продаде 32 от най-запазените си изтребители F-16 на Румъния. Така обещаните на Киев се оказаха със силно амортизирани корпуси, които пристигнаха на части и при тях липсват десетки критични компоненти.
Този логистичен регрес в Норвегия отразява подобни спънки в целия континент, преди всичко в Белгия, която спря трансфера на обещаните 30 самолета поради забавяне в доставките на американски заместители F-35. В резултат на това, въпреки оптимистичните политически декларации, фактическото разгръщане на важните въздушни активи остава парализирано в ремонтните хангари.
🇺🇸 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс определи спирането на преките продажби на американско оръжие за Украйна като един от основните успехи на настоящата администрация.
„Казах, че трябва да спрем финансирането на войната в Украйна. Нали? И очевидно все още вярвам в това“, каза той по време на своя реч на Държавния университет на Джорджия.
„Това е едно от постиженията на нашата администрация, с които се гордея най-много – казахме на Европа, че ако иска да купува оръжие, може да го направи, но САЩ вече не купуват оръжия и не ги изпращат на Украйна. Ние просто излязохме от уравнението. Така че това е много добро нещо“, добави Ванс.
Американската помощ за Украйна претърпя значителна трансформация, която се характеризира с преход към по-дългосрочни, но финансово ограничени механизми в сравнение с първите години на военния конфликт.
Основният инструмент за военна помощ в момента е Инициативата за съдействие в областта на сигурността на Украйна (USAI), благодарение на която Пентагонът сключва договори с американски компании за производство на нови оръжия.
Законът за националната отбрана (NDAA), подписан от президента Тръмп, предвижда 400 милиона долара военна помощ за Украйна за текущата фискална година.
САЩ вече не финансират пряко нови големи пакети със собствени средства, както правеха през 2024 г. Вместо това те разчитат на механизъм, при който европейските съюзници финансират покупки на американско военно оборудване за Украйна.
Доставките са фокусирани над критични нужди като прехващачи за зенитно-ракетни системи Patriot, прецизни боеприпаси и артилерия. Америка продължават да предоставя разузнавателни данни в подкрепа на дефанзивни операции и възстановяване на териториите на Украйна. В икономически план фокусът се измести от директната бюджетна подкрепа към дългосрочни партньорства за реконструкция.
Наскоро беше обявено споразумение за създаване на икономическо партньорство между САЩ и Украйна, което да бъде насочено към дългосрочен просперитет и възстановяване.
Продължава разследването на незаконните депортации и подпомагане на рехабилитацията на украински деца, завърнали се от Русия.
Въпреки че новите бюджетни средства са по-малко, доставките продължават благодарение на фондове, които бяха одобрени от администрацията на Байдън, които все още се усвояват.
Въпреки това Тръмп упражнява по-строг контрол, като периодично извършва прегледи на способностите, което понякога води до временни прекъсвания на определени доставки.
🇮🇹 Икономическият натиск остава „най-ефективното оръжие“, за да бъде принудена Русия да сложи край на войната си срещу Украйна. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони в отговор на въпрос дали Европа трябва да облекчи забраната си за внос на руски газ.
Мелони говори в кулоарите на винен панаир, след като ръководителят на енергийната група Eni предположи, че ограниченията на ЕС трябва да бъдат преразгледани, докато блокът се бори с последиците от конфликта с Иран върху енергийните доставки.
Енергийните опасения в Италия и цяла Европа нараснаха, след като войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран доведе до затварянето на Ормузкия пролив за повечето кораби – ключов морски маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).
„Икономическият натиск, който упражняваме върху Русия през последните години, е най-ефективното оръжие за подпомагане изграждането на мира, затова трябва да бъдем много внимателни как продължаваме напред“, каза Мелони пред репортери.
Москва е изправена пред забрана за внос на втечнен природен газ по краткосрочни договори от 25 април и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. Изпълнителният директор на Eni Клаудио Дескалци заяви, че не е ясно как ще бъдат заменени 20 милиарда кубически метра руски LNG.
Говорейки в северния италиански град Верона, Мелони, която утре предстои да срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Рим, изрази надежда, че може да бъде постигнат напредък към мира преди влизането в сила на забраната.
Нейният съюзник, крайнодясната партия „Лига“, която често е изразявала проруски позиции, също я призовава да поднови доставките от Москва. Лидерът на партията Матео Салвини заяви днес, че е обсъдил с министъра на икономиката Джанкарло Джорджети неоповестен план за замразяване на цените на енергията на нивата преди избухването на войната с Иран на 28 февруари, но не предостави подробности за потенциално скъпата мярка.
🇺🇦🌾🇬🇭 Украйна стартира своя първи селскостопански хъб в Африка, откривайки център за преработка и дистрибуция на хранителни продукти в Гана като част от инициативата „Храна от Украйна“.
Украинският вицепремиер Юлия Свириденко обяви новината в публикация на Telegram по-рано днес, в която заяви, че въпреки продължаващата война, Украйна продължава да играе централна роля в продоволствената сигурност в глобален мащаб, докато в същото време преминава към нов модел на сътрудничество.
Според Свириденко хъбът е създаден от украинския агробизнес в партньорство с правителството на Гана, в изпълнение на договорки, постигнати по време на конференцията „Храна от Украйна“ през ноември 2025 г.
„Това е нов формат на нашето присъствие в света, при който хуманитарната подкрепа идва заедно с развитие на партньорства и местната икономика“, каза тя.
Обектът ще съчетава селскостопански продукти от Украйна с местно произведени стоки за оформяне на хранителни пакети за дистрибуция. Следващата фаза ще се фокусира върху разширяване на операциите по преработка, опаковане и порциониране директно в Гана.
Първите хранителни пакети включват местен ориз и макаронени изделия, произведени в Гана с украинско брашно. При откриването на обекта бяха раздадени 4000 хранителни пратки на уязвими групи, сред които вдовици в Гана.
Украинските власти гледат на страната като на един от ключовите си партньори в Западна Африка в усилията за разширяване на хуманитарните програми и укрепване на търговските връзки в региона.
„Готови сме да споделим нашия опит, технологии и практика за повишаване на добивите, за да укрепим заедно глобалната продоволствена сигурност“, каза Свириденко.
Стартирането на агрохъба в Гана се случва в момент, когато Украйна продължава да разширява глобалния си отпечатък извън традиционните пазари. По-рано този месец Украйна отвори китайския пазар за износ на пшенично брашно след подписване на двустранен протокол за санитарни и фитосанитарни стандарти.
Споразумението, обявено на 6 април от Серхий Ткачук, ръководител на Държавната служба на Украйна по въпросите на безопасността на храните и защитата на потребителите, определя подробни изисквания за контрол на качеството и безопасността на всеки етап – от отглеждането на пшеницата до доставката на преработеното брашно.
Подписан съвместно с китайския посланик в Украйна Ма Шънкун, протоколът беше предшестван от цялостна оценка на регулаторните системи на Украйна от страна на китайските власти, която потвърди доверието в безопасността и качеството на нейните селскостопански продукти.
„Протоколът установи ясни и прозрачни изисквания за всички етапи на производство и износ – от отглеждане на пшеницата до доставка на готовата продукция на китайския пазар. Това включва осигуряване на цялостна проследимост, спазване на санитарните и фитосанитарните норми и постоянен държавен надзор“, отбеляза Ткачук.
Всичко това идва на фона на променящата се динамика на световния пазар на зърно. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 3 април, че Египет е решил да спре приема на зърното, откраднато от Русия от окупираните територии. Той отбеляза още, че Египет е готов да даде своя принос за усилията, насочени към постигане на достоен мир, както и че двете страни са постингали съгласие да поддържат контакт чрез своите външни министри.
🇩🇪🤝🇺🇦 Русия няма шанс да спечели войната срещу Украйна, затова трябва да я прекрати възможно най-скоро, категоричен е германският канцлер Фридрих Мерц, който заяви това на съвместен брифинг за пресата след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски по-рано днес в Берлин.
Той разкри, че Германия ще предостави нови пакети с военна помощ на Украйна, включващи ПВО комплекси, далекобойни оръжия, дронове и боеприпаси.
„Днес отново договорихме нови пакети от помощи, основно в сферата на противовъздушната отбрана. Това включва ПВО, оръжия с голям обсег, дронове и боеприпаси“, заяви той.
Мерц подчерта, че партньорството е от полза не само за Украйна, но и за сигурността на самата Германия, и отбеляза, че нито една друга армия в Европа не е натрупала подобен боен опит през последните десетилетия.
Той акцентира и върху текущото сътрудничество в производството на свръхмодерни дронове, както и новото споразумение между министерствата на отбраната на двете страни за обмен на дигитални данни от бойното поле – ход, който той описа като критичен за разработката на оръжейни системи от следващо поколение.
„Друг пример е току-що подписаното от нашите министри на отбраната споразумение за обмен на цифрови бойни данни за разработване на нови оръжейни системи. Значението на това споразумение трудно може да бъде надценено. Фактът, че сега разработваме такива системи в Европа заедно с Украйна, повишава нивото на независимост на континента“, каза Мерц.
Зеленски потвърди, че са подписани общо 10 споразумения между двете страни, сред които договорености за доставка на ракети PAC-2 за пусковите установки Patriot и допълнителни ракети за немските комплекси IRIS-T. Той добави, че двете страни са обсъдили разширяването на производството на ракети в рамките на Европа, за да бъде осигурен достатъчен собствен капацитет за нуждите на въздушната отбрана.
„Трябва да осигурим капацитет, при който европейците да могат да произвеждат всичко нужно за защитата на Европа на европейска земя. Индустриалната ни база, технологична основа и военно-политически способности трябва да бъдат достатъчно силни, за да гарантират надеждна защита на живота във всяка европейска страна при всякакви обстоятелства“, заяви Зеленски.
„Това включва способността за производство на антибалистични системи за ПВО в нужните обеми, и защита срещу дронове и всякакви въздушни заплахи. Обсъдихме това с лидерите и работим за постигането на този резултат. Украйна е готова да даде своя принос.“
Украинският президент предложи и двустранна „сделка за дронове“ с Германия, която обхваща съвместното производство на различни видове безпилотни апарати, ракети, софтуер и модерни системи за защита.
„Предложихме на Германия сделка за дронове – двустранно споразумение, което обхваща производството на различни видове дронове, ракети, софтуер и модерна отбрана“, каза Зеленски и добави, че двете страни вече преминават към практическо изпълнение.
„Нашият опит може да бъде интегриран в европейската система за сигурност“, добави той.
Двете страни подписаха документи в широк спектър от сфери на сътрудничество. Те включват споразумение между министерствата на отбраната, подписано от Борис Писториус и Михайло Федоров, както и декларация за намерение за подкрепа на индустриалното възстановяване и устойчивост, сключена от министерствата на икономиката на двете страни.
Документите бяха разписани в Берлин в присъствието на Зеленски и Мерц, което символизира все по-тясното партньорство, което надхвърля непосредствената военна помощ и преминава в дългосрочни ангажименти на отбранителната индустрия и европейската интеграция на сигурността.
По-рано германската компания Rheinmetall обяви партньорство с нидерландската аерокосмическа фирма Destinus, известна с доставката на крилати ракети Ruta за Украйна, за съвместна разработка на реактивна артилерия за далекобойни удари.
Двете компании планират да създадат съвместно предприятие под името Rheinmetall Destinus Strike Systems през втората половина на тази година. Инициативата ще се фокусира върху разработката на крилати ракети, както и на снаряди за реактивни системи за залпов огън, някои от които са алтернатива на ракетите GMLRS, използвани от американските установки HIMARS.
🇺🇦🤝🇩🇪 Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Берлин за официални разговори с германския канцлер Фридрих Мерц, чиято страна е сред водещите поддръжници на Украйна в нейната борба срещу пълномащабната инвазия на Русия, която навлезе в петата си година.
Германският министър на отбраната Борис Писториус също проведе разговори със своя колега Михайло Федоров – бивш ръководител на цифровата трансформация на Украйна, който пое новия си пост през януари и на когото се приписва напредъка в технологиите за военни дронове.
Усилията за прекратяване на войната между Русия и Украйна, ръководени от САЩ, напоследък утихнаха, тъй като конфликтът в Иран погълна вниманието на Белия дом. Въпреки това Тами Брус, заместник-посланик на САЩ в ООН, заяви пред Съвета за сигурност вчера, че „ще продължи да настоява за договорен и траен край“ на войната.
Западни анализатори и официални лица твърдят, че през последните месеци Украйна е отбелязала успехи на бойното поле срещу руската армия, която има значително по-голяма численост, но не успява да се възползва от нея.
Междувременно далекобойните дронове и ракети, които Киев произвежда, многократно поразиха петролни рафинерии, пристанища и производствени предприятия дълбоко на територията на Руската федерация.
Украйна се намира „на много по-добро място, отколкото на всеки друг етап от тази ужасяваща война“, заяви президент Александър Стуб в института „Брукингс“ във Вашингтон в понеделник.
„Украйна има надмощие от военна гледна точка“, заяви Стуб, отбелязвайки, че миналия месец Украйна е изстреляла повече дронове и ракети по Русия, отколкото Русия по Украйна.
Москва също претендира за напредък на бойното поле. Независима проверка на твърденията на всяка от страните не е възможна. Русия окупира около 20% от Украйна, включително Кримския полуостров, който анексира през 2014 г.
В продължение на месеци Украйна страдаше от недостиг на финансови средства, тъй като обещаният заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро, беше блокиран от Виктор Орбан. Поражението на изборите през уикенда обаче ще доведат до освобождаване на сумата, а победителят в тях и бъдещ унгарски премиер Петер Мадяр заяви, че ще деблокира сумата.
🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинската армия е превзела успешно позиция на руските сили, използвайки единствено дронове и наземни роботизирани системи, без участието на пехотни сили. Това отбеляза в изявление президентът Володимир Зеленски, споделяйки любопитни детайли за мисията и подчертавайки, че това представлява значителна промяна в начина, по който се води модерната война.
„За първи път в историята на тази война вражеска позиция беше превзета изцяло от безпилотни платформи – наземни роботи (UGV) и дронове. Окупаторите се предадоха, а операцията беше проведена без участието на пехота и без загуби от наша страна“, обясни Зеленски.
Украинският държавен глава отбеляза, че различни роботизирани системи, сред които Ratel, Termit, Ardal, Lynx, Snake, Protector и Volya, са изпълнили над 22 000 мисии през последните три месеца. Той обясни, че основната цел на интеграцията им е да бъде сведен до минимум рискът за личния състав в зони с висока опасност.
„С други думи, животи бяха спасени повече от 22 000 пъти – робот влезе в най-опасните райони вместо войник. Става дума за високи технологии в защита на най-висшата ценност – човешкия живот“, отбеляза президентът.
Този крайъгълен камък следва други примери от последните месеци за безпилотни платформи, чиято роля е да подпомагат сложни сценарии на бойното поле.
Главнокомандващият генерал Олександър Сирски наскоро докладва за значително увеличение в използването на роботизирани комплекси, при което са били изпълнени с 50% повече задачи през месец март в сравнение с предходния месец.
Въоръжените сили на Украйна разшириха съществено употребата на наземни роботизирани системи, с които се проведоха над 9 000 мисии само в рамките на месец март. Това представлява съществено увеличение спрямо предходни периоди, тъй като армията поставя приоритет върху разполагането на безпилотни системи в среда с висока заплаха, за да намали рисковете за личния състав.
Роботите са използвани основно за критична логистична подкрепа, като доставка на боеприпаси и евакуация на ранени войници, като броят на звената, прилагащи тази технология, е скочил от 67 в края на 2025 г. до поне 167 към днешна дата.
