Защо отстраняването на Ермак представлява трус за Украйна.

📸 Снимка: Yan Dobronosov/Getty Images

🇺🇦 Оставката на Андрий Ермак от поста ръководител на президентската администрация на Украйна е тектоничен трус за страната и отваря вратата за ожесточена битка за начина, по който се управлява тя.

Известен с прозвището „зеления кардинал“ заради военните дрехи в стила на Зеленски, някога слабо познат адвокат и продуцент на нискобюджетни филми, Ермак придоби огромно влияние в ролята на най-близкия съветник на Зеленски и мнозина го възприемаха почти като съпрезидент и дори повече.

Опозиционните политици ще използват уволнението му заради корупционен скандал за 100 милиона долара, за да настояват още по-силно за създаване на правителство на националното единство в Киев – нещо, което те искаха още в началото на пълномащабната война преди близо 4 години. Излизането на Ермак със сигурност ще ги окуражи допълнително.

Без съмнение този стоманен бивш адвокат ще липсва на Зеленски. Редица украински коментатори го смятаха за „продуцента“ в управляващия дует – с бившия телевизионен комик в главната роля.

Сега обаче Зеленски остана без продуцент точно когато са в ход изключително тежките преговори със САЩ за спорния „мирен план“ на президента Доналд Тръмп, който трябва да прекрати руската война, докато зимата настъпва и силите на Кремъл се опитват да се възползват от предимството си на мрачните фронтове в Донбас.

Все пак Ермак надали ще липсва на мнозина. Неговият монопол върху властта отдавна разпалва недоволство – както в Украйна, така и сред нейните западни партньори.

Не е изненада, че опозиционни политици и бивши служители от високите етажи на властта, които се сблъскваха неведнъж с него, посрещнаха новината с облекчение и надежда, че ще доведе до ключова промяна в стила на управление на Зеленски и ще сложи край на свръхцентрализирания му подход.

„Не вярвах, че някога ще си тръгне“, призна бивш високопоставен украински служител, пожелал да остане анонимен, „за да не изглежда, че танцува върху гроба на Ермак“.

Критиците му често припомнят неуспешния опит на Зеленски това лято да ограничи независимостта на органите за борба с корупцията – ход, който първоначално подсили страховете, че властта затяга контрола си върху институциите, които трябва да я балансират.

За опозиционната депутатка Лесия Василенко напускането на Ермак „показва нулева толерантност към корупцията и че президентът се вслушва в тревогите на хората“. Други го нарекоха глътка свеж въздух.

Други представители на опозицията обаче се съмняват дали Зеленски наистина ще се възползва от момента, за да възприеме по-широка и приобщаваща политика.

Бившата вицепремиерка Иванна Климпуш-Цинцадзе заяви пред POLITICO, че все още не е сигурна дали случилото се ще промени начина на управление на Зеленски.

„Точно това е въпросът. Властта трябва да се върне към конституцията. Парламентът трябва да си върне правомощията“, каза тя.

„Това означава президентът да седне да разговаря с всички фракции, да преосмислим отношенията в парламента и да съставим истинско правителство на националното единство, което да отговаря пред парламента, а не пред президентската администрация“, добави тя.

Украинската журналистка и бивш съветник на Зеленски Юлия Мендел, превърнала се в критик на властта, определи оставката на Ермак като „отчаяна реакция на непоносим натиск“.

„Зеленски няма истински заместник, защото никога не е предполагал, че нещата ще стигнат дотук. Но напрежението стана толкова голямо, че изборът бе сведен до него или Ермак. И Зеленски избра себе си“, каза тя.

Все пак Мендел се съмнява, че промяната ще е дълбока: „Ермак може просто да остане кукловодът в сянка“, предположи тя.

Григорий Ивченко: Украинските загуби възлизат на 500 000 убити и още толкова ранени.

🇺🇦 Загубите на Украйна в хода на пълномащабната инвазия възлизат на около 500 000 загинали и толкова ранени. Това заяви Григорий Ивченко, украински депутат и член на Комитета по национална сигурност и отбрана към Върховната рада в интервю за подкаста „Суперпозиция“.

„Повече от 500 000 души са двеста, приблизително толкова са и триста“ – имайки предвид половин милион загинали и още толкова ранени. На въпрос от водещия Виктор Коломиец дали е сигурен в тези числа, той отговори: „Да... Мисля, че тези цифри могат да са още по-високи. Казвам каквото имам сега и трябва някак да комуникираме с тях“.

Ивченко е категоричен, че всяко едно решение за отстъпление от украински територии трябва да бъде взето с национален консенсус, тъй като войната е довела до „пълно опустошение за двете страни и загуба на поколения“. Освен това той засегна и темата за мирния план на Белия дом, включващ изтегляне от неокупираните части на Донецка и Луганска област, признаване на руския език като официален и отдаване под наем на земи в Донбас.

„Не вярвам в никакви преговори за стабилен мир. Никой не може да гарантира, че Путин няма да откъсва парче по парче от Украйна“, подчерта той и призова за внимателен анализ на всяка от 28-те точки на плана.

Междувременно ООН съобщава за рязък скок на жертвите сред цивилното население: през първите 10 месеца на 2025 г. са регистрирани 12 062 загинали цивилни – 27% повече от онези през цялата 2024 г. Тези числа илюстрират хуманитарната криза, предизвикана от ежедневни руски удари с дронове и ракети в цялата страна, включително срещу обекти на енергийната мрежа.

Ивченко коментира и корупционния скандал, който според него е отслабил преговорните позиции на Киев: „Нашата преговорна позиция стана по-слаба... заради този корупционен скандал“. Той призова за радикални стъпки – оставка на правителството и назначаване на премиер, ползващ се с по-висок рейтинг на доверие от Зеленски, намеквайки за фигури като Валерий Залужний и Кирило Буданов, за да се въведе парламентско-президентска република и да се отдели изпълнителната власт от Офиса на президента.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на войната в реално време. Следете страниците ни в социалните мрежи за по-нататъшни репортажи.

Бивш председател на Върховната рада беше застрелян в Лвов.

🇺🇦 Бившият председател на Върховната рада на Украйна Андрей Парубий е бил застрелян във Лвов, съобщава украинската служба на Радио Свобода.

Президентът на страната Владимир Зеленски съобщи, че информацията за убийството е потвърдена от министъра на вътрешните работи и главния прокурор.

Полиция потвърди, че стрелбата е станала в обедните часове на деня в Сиховски район на областния град, като при пристигането си медицинският екип е установил, че смъртта вече е настъпила. Седем гилзи са открити на местопрестъплението от криминалистите.

Извършителят на убийството е успял да избяга и в момента се издирва. По данни на местни медии е бил облечен в куриерска униформа и е стрелял няколко пъти по Парубий, след което се е оттеглил от мястото с електрически велосипед.

РБК-Украина, позовавайки се на свои източници, съобщава, че полицията вече е излязла на следите на заподозрения.

Андрей Парубий е роден на 31 януари 1971 г. в Червоноград, Лвовска област. През 2013-2014 г. взима активно участие в събитията на Евромайдана, където е комендант на палатковия лагер и лидер на обществената организация „Самоотбрана на Майдана“.

През 2014 г. заема поста секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

През 2016–2019 г. е председател на Върховната рада – националния парламент на страната.

За първи път става народен депутат през 2007 г. и влиза в съставите на VIII и IX парламенти на Украйна. От декември 2014 г. до април 2016 г. е заема поста на първи заместник-председател на Върховната рада.

В края на 80-те години на ХХ век е видна фигура в национално-демократичното движение на Украйна, организира първите антисъветски прояви във Лвов. Два пъти е арестуван заради своята обществено-политическа дейност.

Заемал е ключови постове в междупарламентарни организации и е работил активно по въпросите на сътрудничеството с НАТО и европейската интеграция на Украйна.

„Вето на закона!“ — Протести в цяла Украйна срещу закон, застрашаващ антикорупционните органи

🇺🇦 Хиляди демонстранти излязоха по улиците на Киев и други големи градове в Украйна, след като депутатите приеха закон, който на практика ликвидира два от ключовите антикорупционни органи на страната. Проведените днес общонационални протести са първите от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

Демонстранти се събраха в Киев, Лвов, Днипро и Одеса, за да се противопоставят на проектозакона, който дава широки правомощия на главния прокурор спрямо Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП).

„Вземете картон от кутии и направете плакати, на които да напишете всичко, което мислите за неотдавнашното нападение“, написа военният ветеран Дмитро Козятински в публикация на своя профил във Facebook, която помогна за мобилизирането на протестите.

Проектозаконът позволява на главния прокурор да преназначава дела извън агенцията, да издава обвързващи указания на НАБУ и да делегира правомощията на САП на други прокурори. Неговите критици твърдят, че промените премахват предпазните мерки, които защитават двете институции от политическа намеса.

Парламентът одобри законопроекта по-рано днес с 263 гласа „за“, 13 „против“ и 13 „въздържал се“. В рамките на няколко часа мярката премина през комисия и законодателния орган и беше подписана от председателя Руслан Стефанчук. Сега се очаква решението на президента Володимир Зеленски – да го подпише или да наложи вето.

В столицата протестиращи, носещи знамена и ръчно изработени табели, скандираха „Ръцете долу от НАБУ и САП“, „Вето на закона“ и „Без корупция в правителството“. Протестите бяха проведени в приповдигната и предизвикателна атмосфера, със скандирания „Властта принадлежи на народа“ и периодични изпълнения на националния химн. На мястото на събитието имаше журналисти от Kyiv Independent, които споделиха, че сред тълпата от хора е имало ветерани, действащи военнослужещи и цивилни.

Протести избухнаха и в западния град Лвов, където няколкостотин души се събраха на централния площад „Свобода“, скандирайки „Позор!“ и „Корупцията е смъртта на бъдещето“. Застанали около статуята на най-почитания украински поет Тарас Шевченко те държаха табели с призиви президента да блокира закона.

Протестите отразяват нарастващо безпокойство, че антикорупционната борба на Украйна, основно условие за членство в ЕС и международна помощ, е застрашена. По-рано този ход доведе до критики от международните партньори на Киев. Европейският комисар по разширяването Марта Кос изрази „сериозна загриженост“ относно приемането на законопроекта.

„Премахването на ключови предпазни мерки, които защитават независимостта на НАБУ, е сериозна крачка назад. Независими органи като НАБУ и САП са от съществено значение за пътя на Украйна към ЕС. Върховенството на закона остава в центъра на преговорите за присъединяване“, написа Кос в X.

Промените биха довели до унищожаване на независимостта на НАБУ и САП и практически подчиняване на дейността им на главния прокурор, се посочва в изявление на НАБУ.

„Антикорупционната инфраструктура на Украйна, изградена от 2015 г. насам, ще бъде унищожена“, предупреждават от агенцията.

Военното разузнаване и украински депутат опровергаха апокалиптична прогноза, приписвана на Буданов.

Генерал-майор Кирило Буданов, началник на Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, в кабинета си в Киев, Украйна, 20 януари 2023 г.
📸 Снимка: Serhiy Morgunov/Washington Post

🇺🇦 „Главно разузнавателно управление към Министерството на отбраната на Украйна подчертава, че предполагаемият цитат, приписван на ръководителя на управлението от закрито и секретно заседание на Върховната рада, не отговаря на истината“, се посочва в официално изявление в Telegram канала на ГУР.

Изявлението е по повод твърдение на Украинска правда от 27 януари, че по време на заседание във Върховната Рада, проведено при закрити врата, Кирило Буданов е предупредил, че „оцеляването на Украйна може да бъде изложено на риск, ако преговорите за прекратяване на войната с Русия не започнат до лятото“.

„Призоваваме всички представители на медиите да се въздържат от разпространение на слухове, непроверена или невярна информация, особено по въпросите на националната отбрана по време на война. За съжаление, някои политици могат да изопачат фактите за собствените си интереси, като използват журналисти в процеса“, допълват от ведомството.

Според вестника, Върховната Рада е провела закрито заседание, на което парламентарните лидери и членове на политическите партии са поканили военното командване да представи „ясна оценка на текущото състояние на войната“.

Източници казаха, че дискусиите са започнали с подробни доклади от Генералния щаб на ВСУ, но най-впечатляващият момент настъпил, когато Буданов бил попитан колко време остава на Украйна.

„Ако няма сериозни преговори преди лятото, може да започнат много опасни процеси, които застрашават съществуването на Украйна“, е казал Буданов според източник на изданието, който твърди, че „думите му са накарали стаята да замълчи, а присъстващите са разменили неспокойни погледи“.

Олексий Хончаренко, друг украински депутат, който също е присъствал на закритото заседание, опроверга информацията и заяви, че вестникът е изопачил изявлението на Буданов: „Той не е казал това. Той каза, че ако нищо не се промени, фронтът може да се срути и ще има проблеми.“

Освен това публикацията посочва нарастващото напрежение в политическото ръководство на Украйна, на фона на дискусии за провеждането на евентуални избори. Неназован член на партията Слуга на народа е заявил: „Никой не знае какво ще се случи, но всички се подготвят. Всичко зависи от това дали Русия може да бъде привлечена на масата и дали може да се сключи сделка.

Служители, близки до президента Зеленски, казаха, че осигуряването на гаранции от съюзниците на Украйна и особено от Съединените щати е ключов приоритет, като един от тях заяви: „Работим върху споразумение със САЩ, което да бъде одобрено от Конгреса. Това би изпратило силно послание за подкрепа към света“.

Те обаче признаха, че руските искания, като ограничения във въоръжените сили или неутралитет на страната остават огромно предизвикателство и пречка за при евентуални преговори.

На съвместна пресконференция с молдовския президент Мая Санду, проведена в събота в столицата Киев, Зеленски призна, че все още няма ясен план за мирни преговори, но изрази надежда, че всички бъдещи преговори ще включват Украйна, САЩ, Европа и Русия, въпреки че подробностите остават неясни.

„В момента нямаме единен план за това как могат да се случат преговорите“, допълни той.

Освен това Зеленски защити решението си да забрани преките преговори с ръководството на Русия, като отбеляза, че е необходимо да се спре сепаратизмът и да се запази контролът върху цялостния преворен процес, допълвайки че „аз съм президентът на Украйна и съм забранил на всеки друг да преговаря с Русия“.

Кремъл заяви, че е отворен към преговори, но настоява преди това да бъде отменена забраната за преговори в Украйна. Междувременно Доналд Тръмп заплаши Владимир Путин с въвеждането на по-строги санкции, ако откаже да преговаря.

Зеленски представи своя план за победа пред парламента на Украйна.

🇺🇦 На 16 октомври президентът Володимир Зеленски представи своя план за победа на Украйна пред парламента на страната, съобщава украинското издание Kyiv Post.

Планът, обявен по време на срещата, се състои от пет точки с три секретни приложения, които не бяха оповестени. Зеленски заяви, че планът вече е бил споделен с онези западни съюзници, които играят ключова роля в доставката на оръжия за Украйна.

Първоначално Зеленски очерта контекста, който доведе до необходимостта от план в отговор на исканията на Русия за прекратяване на войната чрез преговори въз основа на ултиматумитете ѝ и продължаващите атаки срещу критичната и гражданска инфраструктура на Украйна - индикация, че Русия в действителност не планира мир.

Той също така спомена подкрепата, която Русия получава от Китай, Северна Корея и Иран, като последните две страни увеличиха доставките си на военни материали. Той добави, че Пхенян не само предоставя оръжия, но и персонал, както военнослужещи, така и работници във военните заводи.

Централната идея на плана е, че Украйна трябва да бъде укрепена, за да устои на коалицията на Русия, Северна Корея и Иран.

Обобщение на плана от пет точки

Точка 1: Западните страни трябва незабавно да поканят Украйна да се присъедини към НАТО. Това би демонстрирало ясно намерение за интегриране на Украйна в западната система за сигурност. Според Зеленски това би било и знак за смелостта и решителността на Запада.

Точка 2: Укрепване на отбранителните способности на Украйна чрез предоставяне на Украйна на допълнителни оръжия и позволяването те да бъдат използвани срещу цели дълбоко в Русия. Към тази клауза е приложено секретно приложение, което е споделено със съюзниците.

Точка 3: „Възпиране“. Зеленски призова западните страни да разположат неядрени военни сили в Украйна след войната, за да предотвратят по-нататъшна руска агресия. Тази точка включва и секретно приложение, предоставено на лидерите на САЩ, Обединеното кралство и Италия.

Точка 4: Икономически мерки. Зеленски отбеляза, че Украйна притежава значителни минерални находища и предприятия, които могат да попаднат в ръцете на Русия, ако Украйна бъде победена, за което той предложи установяване на икономически споразумения със западните сили за осигуряване на тези ресурси.

Точка 5: Сигурност. След войната силите на Украйна ще имат възможно най-богат опит в използването на западни оръжия в пълномащабен конфликт. Зеленски предположи, че украинските въоръжени сили могат да заменят американските сили в Европа след войната.

Зеленски заяви, че Украйна няма да бъде единствената цел на Путин, ако бъде позволено на Русия да спечели. Други държави могат да бъдат атакувани, а победа срещу Русия в Украйна би донесла мир в други региони, където Русия разширява влиянието си – особено в Близкия изток и Африка.

Реакции на плана

Първоначалната реакция в украинските социални медии и от политици беше изненада, че планът за победа е по същество набор от предложения, искания и искания, насочени към западните съюзници, а не стъпките, които Украйна може да предприеме.

Украински военнослужещ, който гледаше предаването на Върховната рада с Kyiv Post, зададе много уместен въпрос:

„Ами ако някой от другата страна каже не? Да, в най-добрия интерес на Запада е да помогне на Украйна, но какво ще стане, ако не могат или по вътрешнополитически причини не искат? Какво тогава?"

Опозиционният политик Алексий Гончаренко, народен депутат от Партията на европейската солидарност повдигна втори въпрос:

„Прехвърлихме почти цялата отговорност върху нашите партньори. Но какви изисквания поставяме пред себе си? Къде е смисълът от борбата с корупцията, укрепването на демократичните институции и т.н.? Ние изискваме много от нашите партньори, но каква е нашата роля в това?“ – попита той.

Медийни специалисти, които често посещават САЩ и са запознати с политиката на страната, по подобен начин критикуваха плана на Зеленски.

„И двата лагера – поддръжниците на Доналд Тръмп и екипът на Байдън – бяха критични към плана (макар и не напълно негативни, което е важно да се отбележи) и имаха няколко коментара. Първо, няма особености, например по отношение на далечните удари. Второ, планът предполага продължителна война, а не стъпки за скорошното й прекратяване, което е приоритетът на двете групи. Те също така се чудят защо Украйна иска повече оръжия, но не се занимава с проблемите на мобилизацията, мотивацията и персонала на бригадите, пише политическият коментатор Юлия Забелина в Telegram.

Мнозина очакваха Зеленски да включи конкретни подробности за мобилизацията и демобилизацията на онези, които се сражават от началото на войната.

Според източници на Kyiv Post, близки до президента, плановете на Украйна в тази област ще бъдат обявени отделно. Основният проблем е, че войната достигна ново ниво, където най-важните елементи вече зависят от западните държави.

„Сега от украинците не зависи много. Ако например се използва една трета повече самолети, не можете да се занимавате само с хора; трябва да унищожите депа за съхранение, военни летища и логистика. Те изискват оръжия, разузнаване и разрешение за нанасяне на удари по летища и линии за доставки“, заяви източник, пожелал анонимност.

Очаква се Зеленски да обяви допълнително плановете на Украйна в близко бъдеще, когато представи предложението на Европейския съвет.

Зеленски подписа закон, забраняващ дейността на свързаната с Кремъл Украинска православна църква.

Изглед с дрон към т.нар. Киево-Печорска лавра – исторически православен манастир, разположен на бреговете на река Днепър в столицата Киев, 6 октомври 2021 г.
📸 Снимка: Shutterstock

🇺🇦⛪🇷🇺 Далеч от фронтовата линия, Украйна води още една битка с Русия в стремежа си да се откъсне от влиянието на Кремъл в религиозните институции.

В събота, Деня на независимостта на Украйна, президентът Володимир Зеленски подписа закон, забраняващ свързаните с Русия религиозни общности. Основна мишена на законопроекта е Украинската православна църква (УПЦ), която исторически е била свързана с Руската православна църква, известна още като Московската патриаршия.

Зеленски се позова на законопроекта във вечерното си обръщение, като заяви, че „днес украинското православие прави крачка към освобождението си от дяволите на Москва“.

Новият закон дава на УПЦ и други религиозни групи девет месеца да прекъснат връзките си с Русия или рискуват да бъдат закрити със съдебна заповед. Законът беше приет от украинския парламент на 20 август, като 265 депутати гласуваха „за“ и едва 29 – „против“.

Докато УПЦ твърди, че е прекъснала връзките си с Руската православна църква през 2022 г., украинската „Държавна служба за етническа политика и свобода на съвестта“ твърди, че това не е така и връзките ѝ все още са непокътнати, оставяйки я в орбитата на Москва.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обвини УПЦ в разпространение на руска пропаганда. От началото на пълномащабната инвазия СБУ е образувала наказателни производства срещу повече от 100 духовници на УПЦ. Близо 50 от тях вече са с повдигнати обвинения, а други 26 са произнесени присъди, съобщават от службата.

Един от осъдените духовници използва своите проповеди, за да защити пълномащабната инвазия на Русия и последвалата окупация на части от Украйна. В разговори с енориаши духовникът се е опитал да ги убеди да отидат в Русия или в окупираните от нея украински региони, за да помогнат на руснаците, за което е осъден е на пет години лишаване от свобода.

Целта на този закон е да забрани дейността на Московската патриаршия в Украйна, „която е инструмент на руското влияние и пропаганда“, според Микита Потураев, депутат от Върховната  рада на Украйна, който е сред авторите на законопроекта.

„Московската патриаршия не е вдъхновител, а участник във войната“, каза Потураев.

По-голямата част от украинците са православни. Векове наред украинските църкви са били подчинени и администрирани от Московската патриаршия. Но с анексирането на Крим от Русия през 2014 г. православните църкви в Украйна се разделиха. През 2019 г. духовният лидер на православния свят патриарх Вартоломей I от Константинопол официално призна независима православна църква на Украйна със седалище в Киев.

За лидера на украинската киевска църква митрополит Епифаний законът дава възможност „за защита на украинското духовно пространство от игото на руския свят“.

„Всички виждат, че в Русия религиозните центрове, не само Московската патриаршия, но и центровете на мюсюлмани, протестанти и будисти, са под пълния контрол на Кремъл. Нещо повече, те разпространяват идеологията на руския свят, оправдават войната срещу Украйна, наричайки я свещена война. Твърдят, че унищожаването на Украйна е морално оправдана цел и дори дълг на руските войски“, обясни той.

Според проучване, проведено от Киевския международен институт по социология (KIIS) през април 2024 г., 83% от украинците смятат, че държавата трябва да се намеси в дейността на УПЦ в една или друга степен. По-специално, 63% смятат, че украинската православна църква трябва да бъде напълно забранена в Украйна.

Митрополит Климент, говорител на УПЦ, разкритикува законопроекта в изявление във Фейсбук, наричайки закона опит „да се разделят хората на правилни и грешни“.

Пред църква на УПЦ в Киев 47-годишен енориаш каза, че неотдавнашните действия срещу неговата църква са задушаващи. „Правителството сега се прокрадва в душата ми. От мен зависи да реша как да се моля. Те са напълно полудели“, каза енориашът, който отказа да назове името си от страх от репресии, пред CNN.

Игор, украински офицер, е посещавал храмове на УПЦ, но сподели, че е спрял да ходи на църква напълно.

Въпреки че не смята, че политиката трябва да се намесва в религията, той признава, че „има много свещеници в Украинската православна църква, които подкрепят Русия и войната в Украйна. За това те трябва да отговарят пред Бога.

Украинската Рада прие нов закон за мобилизацията

Украински войници по време на военно обучение на неразкрито местоположение в Полша.
📸 Снимка: Wojtek Radwanski/AFP/Getty Images

🇺🇦 Върховната рада на Украйна прие закон за засилване на мобилизацията във въоръжените сили на страната, пише BBC. След разглеждане в парламента от закона бяха премахнати разпоредбите, предвиждащи демобилизация на онези, които вече са в редиците на въоръжените сили на Украйна. Освен всичко друго, законът въвежда строги мерки срещу тези, които избягват мобилизацията.

За да влезе в сила, той все още трябва да бъде подписан от президента Владимир Зеленски.

Основната задача на закона е да регистрира всички военнозадължени лица и да актуализира данните им. Това ще опрости процеса на мобилизация за властите, тъй като службите за военна регистрация и набор (сега в Украйна те се наричат ​​TЦК - "териториални центрове за набиране на персонал") ще разполагат с актуална информация за потенциални новобранци.

• Гражданите на Украйна трябва сами да се свържат с службите за военна регистрация и записване, за да получат документи за военна регистрация. Тоест служителите на TЦК няма да трябва да ги "хващат" по улиците, както често се случва сега.
• Мъжете на възраст 18-60 години са длъжни да актуализират своите пълномощия в рамките на 60 дни във военната служба за регистрация и вписване, центъра за административни услуги (ЦАУ) или в електронния акаунт на наборника.
• Също така мъжете трябва да имат и да носят със себе си документи за военна регистрация и да ги представят при поискване от служители на полицията или TЦК.
• Без тези документи украинците в чужбина няма да могат да получат паспорт или да получат консулски услуги.
• Гражданите, регистрирани в армията, могат доброволно да регистрират своя електронен акаунт.
• Вместо наборна повинност законът въвежда "основно военно обучение" за гражданите. Може да бъде завършен по време на обучение в университети или в учебни центрове на въоръжените сили на Украйна. Такава подготовка ще започне на 1 септември 2025 г.
• Тези, които избягват мобилизацията, ще имат проблеми със закона. По-специално, проектозаконът предлага да се позволи на TЦК да отнеме шофьорските си книжки на укриващите се чрез съдилищата. Те също ще бъдат изправени пред значително увеличение на глобите.
• Службата за военна регистрация и вписване ще може да се свърже с полицията с искане за задържане на укриващия се в набора. Ако това не е възможно, тогава TЦК изпраща на гражданина препоръчано писмо с искане да се яви във военната служба за регистрация и вписване. Писмото се счита за връчено дори лицето да не го е получило.
• Лица, които не са преминали военна служба или основно военно обучение, няма да могат да работят в държавната служба, прокуратурата и полицията.