Швеция внася 5,4 млн евро и удвоява транспортния фонд за Украйна

🇸🇪🚆🇺🇦 Швеция ще внесе 60 млн крони, около 5,4 млн евро, във Фонда за подкрепа на транспортната инфраструктура на Украйна (UTSF), като по този начин ще увеличи повече от два пъти средствата, с които той разполага за ремонт на пътища, мостове и жп линии, разрушени от руски удари. Вноската беше обявена от Министерството на възстановяването, инфраструктурата и транспорта на Украйна днес в Telegram. С нея обявеното финансиране достига около 10 млн евро, а според ведомството това е достатъчно, за да бъде изпробван механизмът му и да започнат първите проекти.

Парите не са отделна помощ, а част от зимния пакет от 500 млн шведски крони (45 млн евро), оповестен от министърката по европейските въпроси Йесика Розенкранц на 16 октомври. Пакетът е насочен основно към енергийната мрежа в навечерието на отоплителния сезон, а останалите средства отиват за здравеопазване и реконструкция. „Докато Русия брутално напада цивилната енергийна инфраструктура преди поредната зима във война, ние отговаряме с помощ за възстановяване и здравеопазване“, написа Розенкранц в X.

Министър Микола Калашник свърза вноската с ежедневните удари по транспортната мрежа. „Подкрепата на Швеция е важен принос за устойчивостта и възстановяването на транспортната система на Украйна. Руските атаки ежедневно създават нови проблеми за нашата инфраструктура, но ние продължаваме да поддържаме транспортните връзки, логистиката и работата на икономиката“, заяви той. По думите му тези 5,4 млн евро ще разширят възможностите за ремонт, ще позволят изпълнение на нужните инфраструктурни проекти и ще направят транспортните маршрути по-надеждни.

Фондът отпуска безвъзмездни финансови средства. Киев определя приоритетите и координира проектите, но Централната агенция за управление на проекти (CPVA) на Литва провежда поръчките, сключва договори и плаща директно на доставчиците. Сред целите министерството посочва ремонта на повредени пътища и мостове, закупуването на специализирана техника и изграждането на алтернативни логистични маршрути и връзки със страните от ЕС. Калашник беше още по-конкретен на 14 октомври, когато назова най-спешните нужди: локомотиви, техника за възстановяване на разрушени съоръжения и оборудване за системите за електронна опашка на 11 автомобилни гранични пункта със страни от Съюза.

Фондът е създаден в 3 етапа. На 3 декември 2025 г. Канада, Литва, Швеция и Украйна подписаха съвместна декларация за сформирането му в рамките на Международния транспортен форум (ITF) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Същите 4 държави подписаха самото споразумение в Стокхолм на 16–17 февруари 2026 г. по време на 4-тия диалог на високо равнище за транспорта в Украйна. Към декларацията се присъединиха и Дания, Германия, Норвегия, Естония и Обединеното кралство. Първи реални вноски бяха обявени в Гданск на 25 юни, по време на конференцията за реконструкция на Украйна: по около 1 млн евро от Литва, Швеция и Норвегия и 100 000 евро от Естония, общо 3,1 млн евро. Германия се включи на 14 октомври с още 1 млн евро и така общата сума достигна 4,1 млн евро преди новата вноска от Швеция.

Според обявените суми скандинавската държава е основният дарител на фонда. С първоначалния 1 млн. тя е осигурила общо около 6,4 млн евро, близо 2/3 от целия фонд. Нито една от останалите обявени вноски не надхвърля 1 млн евро.

Фондът обаче е малък, а щетите са огромни. Петата оценка на щетите и нуждите от реконструкция (RDNA5), публикувана февруари от Световната банка, ЕС, ООН и украинското правителство, сочи че транспортът е на първо място по нужди от възстановяване сред всички сектори – с 96,3 млрд. долара за периода 2026–2035 г. – повече от енергетиката и жилищния фонд. Спрямо предишната оценка тези нужди са нараснали с около 24%, защото през 2025 г. Русия засили ударите по железниците и пристанищата. Десетте милиона евро на UTSF представляват около 1/8000 от тази сума.

Затова фондът не може да поеме обновяването на мрежата, а само да покаже, че механизмът работи. Дали механизмът работи, ще стане ясно, когато първите локомотиви и оборудване за граничните пунктове бъдат доставени в Украйна чрез литовската агенция. Само тогава големите дарители ще имат реално основание да насочат през този канал суми, съизмерими с нуждите, а не с бюджета на един зимен пакет.

Сателитен анализ: 97.4% от многоетажните сгради в Бахмут са напълно разрушени.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Сателитен анализ на Бахмут – украинският град, който попадна под руска окупация през май 2023 г. след тежка 10-месечна битка, сочи, че 97,4% от многоетажните жилищни сгради в него са разрушени, което го превръща в поредния градски район, напълно заличен от руската инвазия в страната.

Независимото издание „Вот Так“ анализира публично достъпни сателитни изображения, датиращи от октомври 2024 г. с които извърши оценка на състоянието на 344 жилищни сгради на 3 или повече етажа в града.

До началото на войната Бахмут беше административен център на едноименния район в Донецка област, чието население надхвърляше 70 000 души. Градът беше ключов хъб за добив на сол, преработка на цветни метали и машиностроене.

Москва започна масирана кампания на артилерийски обстрел срещу града през май 2022 г. През август същата година руските сухопътни войски и ЧВК „Вагнер“ предприеха координирани щурмове. Украйна загуби контрола върху центъра на Бахмут към средата на април 2023 г. Русия обяви пълен контрол на 20 май – факт, който беше признат и от украинското командване десетина дни по-късно.

От 344 оценени сгради, 6,7% са изравнени със земята – невъзстановими руини, при които по-голямата част от носещата маса е рухнала, като в някои случаи е останало да стърчи само едно отделно стълбище.

Едва 2,6% са запазили някаква функционална форма. Основната част от изследвания жилищен фонд попада в междинната категория: сгради със срутени крила, етажи или цели конструктивни секции, които все още стоят като полуразрушени корпуси.

Западните квартали „Юбилейни“ и „Самолет“ са понесли най-тежки загуби, тъй като през последните месеци на сраженията високите жилищни блокове бяха превърнати в пехотни опорни пунктове и огневи позиции и от двете воюващи страни.

Мащабът на унищожението отразява характера на битката, която се опираше на масиран артилерийски обстрел и вълни от пехотни атаки – модел, който по-късно се промени по целия фронт, тъй като развитието на войната с дронове намали необходимостта от толкова тотално изравняване на градската среда.

До октомври 2025 г. официалният регистър на щетите в Украйна е вписал към 16 300 имота в рамките на Бахмут, покривайки 82% от подадените искове. През юни 2024 г. заместник-ръководителят на военната администрация на града Александър Марченко заяви пред „Вилне Радио“, че 99% от всички жилищни структури са унищожени, включително близо 15 000 частни къщи. Той описа топлофикационната, енергийната, газовата и водната мрежа на града като напълно унищожени.

Окупационните власти не са предложили никакъв надежден план за възстановяване през трите години, откакто градът е под техен контрол. Първоначалните предложения реконструкцията да бъде финансирана от бюджета на Република Татарстан не доведоха до нищо.

Денис Пушилин, ръководител окупационните власти в Донецка област, предложи руините да бъдат запазени като мемориални обекти, по примера на Волгоград (Сталинград в годините на Втората световна война).

Към днешна дата няма информация в града да е останало население. През април 2025 г. руски военнослужещи боядисаха уличните стълбове по опустошените улици в цветовете на руския трикольор, с което отбелязаха Деня на победата.

Действията на Русия с разрушените жилища в други окупирани украински градове създават мрачен прецедент. Строителните отпадъци от съборените блокове в Мариупол бяха преработени в 100 000 тона натрошен камък, който беше използван за пътно строителство в окупираните региони на Украйна. Разследващи предупредиха, че материалът вероятно съдържа човешки останки от загиналите по време на битката за града.

Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Белгийски медии: Русия шпионира в Северно море с цивилни плавателни съдове

🇷🇺👀 Русия извършва шпионаж в Северно море с цивилни плавателни съдове, съобщават днес белгийски медии, позоваващи се на данни от журналистическо разследване и цитирани от БТА.

Отбелязва се, че подозрителните движения са засечени в райони, където преминават подземни съобщителни и захранващи кабели, както и край ветрогенераторни паркове и тръбопроводи.

Разследването е проследило 945 движения на 200 руски плавателни съда, като в повечето случаи е установено приближаване на по-малко от един километър от чувствителна морска инфраструктура. Преди месец бе съобщено, че от началото на годината край белгийските брегове са били засечени поне пет кораба, за които има съмнения, че служат за разузнаване.

От Белгийската служба за морска безопасност уточняват, че става все по-трудна преценката кои плавателни съдове служат за шпионаж, защото за целта вече се използват не само военни и изследователски, но и риболовни кораби. Говорител на службата пояснява, че най-често съмнения будят плавателните съдове, които внезапно намаляват скоростта на движение. От белгийското правителство допълват, че в шпионска дейност са заподозрени и китайски кораби с двойно предназначение.

Медиите уточняват, че основната част от подозрителните движения са били засечени непосредствено преди руското нападение срещу Украйна преди две години. Допълва се, че със събраните данни Русия лесно би могла да прецени къде да извърши саботажи.

В края на април миналата година в белгийския пристанищен град Остенде се състоя среща на няколко държави от ЕС, които се обединиха за съвместен добив на енергия от Северно море. В срещата участваха Белгия, Дания, Германия и Нидерландия, които решиха да свържат своите енергийни системи още по-тясно, за да се противопоставят на опитите на Русия за т. нар. енергийно изнудване. Към тях се присъединиха също Франция, Великобритания, Ирландия, Норвегия и Люксембург.

Цялото разследване може да бъде намерено на следния адрес: Almost 200 Russian ships suspected of spying in the North Sea.