Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.

Младенов и Кушнър при Нетаняху осем дни след израелския отказ

🇮🇱🇧🇬 Николай Младенов влезе днес в кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим заедно с Джаред Кушнър и Тони Блеър – осем дни след като той отхвърли публично документа, чието прилагане е отговорност на българският дипломат. Срещата беше потвърдена пред The Times of Israel от официално лице, запознато с подготовката за нея. Не беше уточнено кои израелски представители участват в разговорите с тримата.

Същият източник омаловажи разминаването по оста Вашингтон-Йерусалим. Целта на срещата днес беше не Израел да постави подпис на 15-точковия план, а да има „придвижване по всички елементи, по които можем“. Тази формулировка отговаря на ролята, която Младенов изпълнява от януари.

Той е върховен представител за Газа и генерален директор на Съвета за мир – органа, поставен начело на прехода в ивицата по силата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 17 ноември 2025 г. Назначението беше обявено от самия Нетаняху и потвърдено от Белия дом. Постът изисква едновременно доверието на Израел, САЩ и арабските столици, а малцина дипломати могат да се похвалят едновременно с трите. Бившият български външен и военен министър, който между 2015 и 2020 г. бе координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, осъществява връзката между Националния комитет за администрацията на Газа и Съвета за мир. Съставеният от палестински технократи орган е оглавяван от Али Шаат и трябва да поеме цивилните служби и всекидневното управление на територията.

Планът, приет от Съвета на 30 юли, представя разоръжаването като опис, а не като капитулация. Оръжието се предава на палестинския национален комитет, а не на Израел или на друга непалестинска страна, след което трайно се извежда от употреба. Независима международна комисия проследява инвентаризацията и складирането и може да одобри удължаване на сроковете само със съгласие на всяка от страните. Описът трябва да започне 14 дни след формалното приемане на плана, а самата демилитаризация е разчетена за период от 200 до 300 дни. Между палестинските фракции и Израелските отбранителни сили (IDF) трябва да застане Международната стабилизационна сила с численост от 5000 души, командвана от американски генерал, натоварена с обучение на новата палестинска полиция. Всяка една фаза от изтеглянето на Израел е обвързана със съответна фаза от разоръжаването на Хамас и останалите терористични групировки.

Планът се препъна именно в думата „формално“. На 9 август Нетаняху заяви на заседание на управляващия кабинет, че отхвърля 15-точковия документ, и настоява армията да не напуска нито една от своите позиции, докато Хамас не бъде разоръжен реално, а не фиктивно. Той повтори, че докато е премиер, палестинска държава няма да има нито в Газа, нито в Юдея и Самария (Западния бряг). Междувременно Хамас условно прие предложената рамка: групировката заяви, че няма да предприеме нито една стъпка, ако израелските сили не изпълнят своите задължения, заяви Гази Хамад.

В неделя, в египетския Ел Аламейн, Кушнър разговаря над два часа с лидера на палестинската групировка Халил ал-Хая в присъствието на посредници от Египет, Катар и Турция. Той поиска конкретни и проверими стъпки, прекратяване на въоръжените шествия по улиците на Газа и безпрепятствено предаване на властта на новата администрация. Кушнър формулира условието на Израел в едно изречение: Газа не трябва никога повече да бъде източник на терор срещу Израел. Ал-Хая потвърди ангажимента на движението, но веднага го обвърза с поведението на Израел.

Позицията на Младенов обаче не отговаря на образа, който изграждат израелските му критици. На 4 август Съветът обяви, че изтегляне на Израел няма да има, преди разоръжаването да приключи – т.е. само повтори искането на Нетаняху. През май българският дипломат отправи призив към съвета да използва всички свои налични средства, за да принуди Хамас да се разоръжи, а Израел – да спазва примирието, като изтъкна, че трети път да няма има. При учредяването на Съвета в Давос през януари той сведе целия план до само едно изречение: една власт, един закон, едно оръжие.

Искането, което Младенов отнесе до лично Нетаняху на 3 август, беше далеч по-конкретно: прекратяване на въздушните удари от страна на IDF. Те обаче не спряха. През същия уикенд интензивността им нарасна, което доведе до 17 загинали, а броят на убитите от началото на примирието през октомври 2025 г. достигна 1250 души. Огънят е овладян, но край Жълтата линия, която разделя Газа почти наполовина, инциденти са регистрирани почти ежедневно: танк беше поразен от взривно устройство, а двама души бяха застреляни, след като преминаха линията. Замислена като временен шев, тя постепенно се утвърждава като де факто граница.

Успоредно с политическата рамка Съветът работи и по второ направление: ускоряване на хуманитарната помощ и реконструкцията при заявена гаранция, че товарите няма да бъдат разграбвани или отклонявани чрез заплахи. Планът изключва Хамас от бъдещото управление на ивицата, а Младенов настоява публично за това още от началото на мандата си. В Давос през януари той описа изходната точка пряко: два милиона души се събуждат в палатки и временни подслони и се опитват да нахранят своите деца, а примирието се запазва, макар да е далеч от съвършено.

Отказът от 9 август обаче не е задължително окончателен. По данни на израелския Канал 12 ден по-рано Нетаняху лично е одобрил пилотно изтегляне от три малки зони край Рафах, съгласувано както с армията, така и с администрацията на Тръмп чрез Съвета. За едно денонощие обаче той променил своето решение. Служител от израелския апарат за сигурност разказал, че научил за промяната от медиите. Следователно позицията на премиера не е неподвижна, но промяната ѝ зависи и от друг календар.

Този календар се отнася до вътрешната политическа сцена в Израел. Днес, докато Кушнър, Младенов и Блеър разговаряха в кабинета на Нетаняху, Ликуд провеждаше вътрешни партийни избори за кандидатската си листа, а парламентарният вот е насрочен за 27 октомври. Арабски дипломат формулира ограничението пред The Times of Israel ясно: напредък няма да има, докато Нетаняху не се откаже публично от позицията си, а той няма да го направи с наближаването на изборите.

Оттук нататък аритметиката работи срещу плана. Дори описът да започне още утре, 14-дневният срок ще изтече в началото на септември, а предвидените 200 до 300 дни за демилитаризация отвеждат процеса до март или юни 2027 г. Мандатът на стабилизационна сила по Резолюция 2803 изтича през 2027 г., а този на Съвета – две години след неговото учредяване. Времевият прозорец, в който трябва последователно да се осъществят разоръжаване и предаване на управлението, се свива с всяка седмица забавяне.

Междувременно самата стабилизационна сила се сформира бавно. На 15 юли Мароко официализира своето участие на церемония, водена от Младенов, и пое ангажимент да предостави 400 военнослужещи, офицери за командна структура, обучение на полицейски сили и полева болница. Индонезия и Косово също попадат в държавите, заявили участие, а към края на юли Израел одобри влизане на силата. Столиците, обмислящи изпращане на войски, обаче се опасяват от директен сблъсък с Хамас.

Малко вероятно е описът да започне преди парламентарния вот в Израел. Дипломат, запознат с усилията за подготовка на силата, вече не очаква първото реално предаване на оръжие преди самия край на годината. Ако прогнозата се окаже погрешна, признаците ще бъдат видими и без официални изявления: марокански контингент, влязъл в ивицата, прекратени израелски удари и започнала инвентаризация на оръжията. Ако до края на октомври нито едно от трите не се случи, планът от 30 юли ще е чакал израелските избори по-дълго, отколкото чакаше отговора на Хамас.

Ръкостискането в Исламабад – символиката, която не остана незабелязана

🇺🇸🤝🇮🇷 Вчера в Исламабад започнаха първите директни преговори между САЩ и Иран от основаването на Ислямската република през 1979 г. насам. Американската делегация бе водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, а иранската – от председателя на парламента Мохамад Бакер Калибаф и външния министър Абас Арагчи.

Преговорите с посредничеството на Пакистан продължиха 21 часа в хотел „Серена“, но приключиха без да бъде постигнато споразумение – иранската страна отказа да се ангажира с отказ от разработката на ядрено оръжие. Ванс се завърна във Вашингтон, като заяви: „Не постигнахме споразумение“.

Въпреки провала на преговорите, един жест привлече вниманието – ръкостискането между ръководителите на двете делегации в началото на срещата, отразено от Wikipedia в хронологията на Islamabad Talks. Ливанската журналистка Дима Садек коментира този момент с остра наблюдателност: на 14-тия ден от смъртта на върховния лидер на Иран служители на режима стиснаха ръцете на тези, които го убиха.

Аятолах Али Хаменей беше ликвидиран на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел в Техеран, извършени в рамките на военната кампания срещу Иран. Иран обяви 40-дневен траур, а масовите церемонии за 40-тия ден се проведоха на 9 април – два дни преди началото на преговорите в Исламабад, съобщава IranWire. Новият върховен лидер Моджтаба Хаменей, син на убития аятолах, беше назначен от Съвета на експертите на 8 март.

Наблюдението на Садек улавя парадокса, пред който е изправен Техеран: режимът води преговори и разменя дипломатически любезности с държавата, отговорна за ликвидирането на неговия върховен лидер, само седмици след края на националния траур. Пакистанският външен министър Ишак Дар заяви, че Исламабад ще се опита да организира нов кръг от преговори в идните дни, предаде PBS.

Висш американски генерал призовава Тръмп за предпазливост спрямо Иран.

🇺🇸 Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил висшите държавни служители начело с президента Тръмп, че военна кампания срещу Иран крие сериозни рискове, по-специално опасност от въвличане в продължителен конфликт. Това събщи Axios, цитирайки източници, запознати с вътрешните дискусии, според които генералът е изразил предпазливост относно потенциални последици.

Белият дом е ангажиран в дебат за това как да се подходи към конфронтацията с Иран. В момента няколко гласа в кръга на Тръмп отправят призиви за сдържаност, въпреки че според някои източници самият президент клони към нанасяне на удар. Централният въпрос в дискусиите е как би изглеждал успехът при евентуални военни действия и колко рисковано би било постигането му. От друга страна, постигането на ядрена сделка вероятно би означавало отстъпление от някои от досегашните „червени линии“ на президента.

Докато Тръмп обмисля дали и как да удари Ислямската република, пратениците му Джаред Кушнър и Стив Уиткоф го призовават да изчака и да даде шанс на дипломацията. Тези данни за позициите в екипа на Тръмп се основават на разговори с пет източника, присъствали или информирани за срещите на високо равнище. Позицията на Кейн е смятана за особено влиятелна, тъй като е най-висшият военен съветник на президента и се ползва с уважението му. Според източниците никой в момента не се застъпва за инвазия или сухопътна операция.

Подобно на планирането на операцията за залавянето на Николас Мадуро, Тръмп е овластил малък мозъчен тръст, който да проучи проблемите с Иран и да му представи набор от опции. Те трябва да бъдат упражнени в избран от него момент, така че да максимизират натиска и да минимизират риска. Докато Кейн е бил твърдо за операцията във Венецуела, сега той е предпазлив в дискусиите за Иран. Един от източниците го описва като „колеблив воин“ по тази тема, тъй като генералът вижда залозите при мащабна операция в Иран като по-високи, с по-голям риск от американски жертви. Друг източник уточни, че председателят не е скептичен към кампанията, а вместо това е „реалист“ относно шансовете за успех и за това, което би последвало след началото на войната.

„В ролята си на военен съветник на президента, министъра на войната и Съвета за национална сигурност, генерал Дейн предоставя набор от военни варианти, както и вторични съображения и свързаните с тях рискове“, отбеляза говорителят на Обединения щаб Джо Холстед пред Axios. Говорителката на Белия дом Ана Кели добави, че Тръмп изслушва множество мнения и взема решения въз основа на националната сигурност на САЩ.

През последните седмици Кейн е единственият военен лидер, който инструктира Тръмп за Иран. Командирът на CENTCOM адмирал Брад Купър не е бил канен на срещите и не е разговарял с президента от началото на кризата през януари, за разлика от своя предшественик генерал Ерик Курила. Вицепрезидентът Ванс също е повдигнал въпроси относно сложността на операцията, но според източници не е категорично против удара. Той се надява преговорите в Женева в четвъртък да доведат до дипломатически пробив, макар да не е оптимист.

В същото време държавният секретар Марко Рубио има неутрална позиция, като вместо това се фокусира повече в случващото се в Куба и Венецуела. Стив Уиткоф и Джаред Кушнър планират разговор с иранския външен министър Абас Арагчи в четвъртък в Женева. Тяхното послание към Тръмп е, че времето е на негова страна и трябва да види какво може да получи от иранците, преди да „дръпне спусъка“. Източници твърдят, че Тръмп е склонен към удар от няколко дни, но се е съгласил да даде още малко време за преговори, за да се увери, че всички пътища към сделка са изчерпани.

На обратния полюс е сенатор Линдзи Греъм, който е сред основните защитници на военните действия. Той изрази съжаление, че много съветници на Тръмп го съветват да не бомбардира Иран, и го призова в телефонен разговор да пристъпи към удар. Израелският премиер Бенямин Нетаняху също е разтревожен от възможността САЩ да се откажат от военните опции, а според източник от Белия дом той е напуснал последната среща с Тръмп с усещане, че не е успял да го привлече на своя страна.

Висш служител на администрацията обобщи ситуацията: „Всеки си върши работата. Решението за удар, кога и как, или дали изобщо да има такъв, все още не е взето.“

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Планът на САЩ да изградят „новата Газа“ на земя под израелски контрол среща съпротива.

🇺🇸🇵🇸 Едно от основните предложения за реконструкция на ивицата Газа, презентирано на евентуални донори от Персийския залив от служители на Белия дом, включва изграждането на половин дузина жилищни райони в източната половина на палестинския анклав, която в момента се намира под израелски контрол, разкриха двама арабски дипломати пред The Times of Israel.

Те обясниха, че американските служители често използват термина „новата Газа“, за да назоват проекта, който трябва да се осъществи от източната страна на Жълтата линия – границата, до която се изтеглиха израелските войски с влизане в сила на мирното споразумение между Израел и Хамас на 10 октомври.

След частичното изтегляне Израел контролира около 53% от територията на анклава, но мирният план на Тръмп предвижда IDF постепенно да се оттегли отвъд границата и да я напусне напълно.

Това изтегляне обаче е обвързано с успеха на т.нар. Международна сила за стабилизация (ISF), която трябва да осигури сигурността в следвоенна Газа, и с разоръжаването на терористичната групировка Хамас, която не показва никакъв интерес да се откаже от своето оръжие.

Поради изключителната трудност за изпълнение на тези две условия, САЩ не чакат и започват процеса на реконструкция. Зетят на Тръмп Джаред Кушнер заяви, че Белият дом иска той да започне от израелската страна на Жълтата линия, най-вече от южния град Рафах.

Според предложението до един милион палестинци или около половината от населението на Газа ще се преместят в жилищните райони от израелската страна на границата. Въпросните райони ще бъдат изградени в рамките на две години, дори ако силите на IDF не се изтеглят дотогава, казаха двамата дипломати, запознати с плана, и добавиха, че смятат този срок за силно нереалистичен.

„Палестинците може да не искат да живеят под властта на Хамас, но самата идея, че ще са готови да се преместят и да живеят под израелска окупация, под контрола на страна, която те също смятат за отговорна за смъртта на 70 000 свои сънародници, е чиста фантазия“, заяви един от двамата арабски дипломати, завишавайки умишлено броят жертви, докладван от здравното министерство на Газа, контролирано от Хамас, което не прави разлика между цивилни и терористи.

Белият дом не отговори на запитване за коментар, отправено от The Times of Israel, но негов служител отхвърли твърдението, че вече е взето решение за конкретен план за следвоенното управление на Газа, и подчерта, че усилията все още се намират в своя начален етап и се обсъждат много идеи.

Една от тези идеи, разработена в Координационния център за гражданско-военни връзки (CMCC) със седалище в Кирят Гат, предвижда създаването на „хуманитарен пояс“ с около 16 пункта за раздаване на помощи, разположени по Жълтата линия, по подобие на онези от бившата Фондация за хуманитарна помощ в Газа.

Планът обаче срещна съпротива от хуманитарни агенции и международни организации, работещи в CMCC, и така и не беше предвиден за реализиране, споделят неназовани източници.

В същото време САЩ искат в близко бъдеще ISF да е разположена от другата страна на Жълтата линия – в зоната, която в момента де факто се намира под контрола на Хамас, споделиха дипломатите и отбелязаха, че идеята среща съпротива от Саудитска Арабия и ОАЕ, на които Тръмп възлага основните си надежди за финансиране на проекта.

Докато Тръмп твърди, че държавите са нетърпеливи да се включат в усилията за разоръжаване на Хамас, и двамата арабски дипломати настояха, че това далеч не е така.

Мюсюлмански страни като Индонезия, Азербайджан, Турция и Египет може да са предложили да изпратят войски за ISF, но не и без ясен мандат от ООН или поне някакво споразумение с Хамас, с което терористичната групировка да предаде поне част от своите оръжия.

Вторият дипломат отбеляза, че за Щатите е по-лесно да убедят държави да се включат към ISF, ако те първо бъдат разположени от източната страна на Жълтата линия вместо IDF, паралелно с договорена сделка за разоръжаване на Хамас.

И двамата дипломати признаха, че не им е известно дали Кушнер и другите представители на Белия дом, които отговарят за досието Газа, се вслушват в критиките, получени от някои свои съюзници от Залива.

Вторият дипломат добави, че арабските държави правят опити да лавират внимателно, отхвърляйки ключови елементи от мирния план за Газа, но без да афектират Тръмп, тъй като неговата подкрепа по различни въпроси е от съществено значение за тях.

Дипломатът добави, че американските служители, от които се информират за усилията на Белия дом, са казали, че се надяват да представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН за създаване на ISF, вероятно преди посещението на саудитския принц Мохамед бин Салман в Белия дом на 18 ноември, което е отбелязано като ключова дата за мирния процес за Газа.

Чернови на резолюцията вече започнаха да се разпространяват сред мисиите на ООН на различни страни в Ню Йорк, твърди единият от двамата арабски дипломати.

„Триумфът“ на Тръмп в Близкия изток на корицата на списание Time

🇺🇸 Списание Time посвети корицата на следващия си брой на „триумфа“ на президента Доналд Тръмп в Близкия изток, отбелязвайки първата фаза на мирния план за Газа, който може да намери отражение по целия свят.

В понеделник списанието представи новия си брой, на чиято корица Тръмп гледа уверено напред, следван от заглавие „Неговият триумф“.

„Живите израелски заложници, държани в Газа, бяха освободени в първата фаза от мирния план на Доналд Тръмп, заедно с освобождаването на палестински затворници. Сделката може да се превърне в ключов успех във втория мандат на Тръмп и да отбележи стратегическа повратна точка за Близкия изток“, написа Time в публикация на X.

Корицата е в ярък контраст с многобройните неласкави публикации за Тръмп, които списанието пусна назад в годините, въпреки че два пъти го е обявявало за „Личност на годината“.

Статията към корицата отбелязва мотото на Тръмп, че „изкуството на сделката“ може да „реши всичко“.

„Това беше неговото верую в бизнеса, а след това и в политиката: схващането, че всеки конфликт, колкото и неразрешим да изглежда, може да бъде уреден с преговори“, гласи още публикацията, изтъкваща ключовата роля, изиграна от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър.

„Сделката може да се превърне в ключов успех на втория мандат на Тръмп, изпълнявайки обещание от кампанията си да сложи край на войната, отнела десетки хиляди животи, като върне израелските заложници при семействата им и започне трудния процес на възстановяване на Газа. Тя може да отбележи повратна точка за Близкия изток. Ако мирът се задържи, регионът може да влезе в нова ера, белязана не толкова от конфликти, колкото от възможност за трансформация, включително възстановяване на Газа след Хамас и нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.“

Последните 20 живи заложници се завърнаха у дома вчера след над две години, прекарани в плен след терористичната атака на 7 октомври 2023 г. Засега са предадени само 4 от 28-те тела на загинали заложници, като това е част от по-широка размяна, в рамките на която Израел освободи 2000 палестински затворници, сред които дългогодишни членове на терористични организации.

Ранните етапи от мирния план на Тръмп му донесоха рядко срещани похвали в медиите.

„Чуйте, независимо дали харесвате Тръмп или не, мисля, че той, Стив Уиткоф и Джаред Къшнър заслужават признание за тази сделка. Те се срещнаха лично с Хамас. Преди смятах, че не се говори с терористи, но понякога мирът може да бъде постигнат единствено като седнеш с някои от най-зловещите хора и се опиташ да намериш начин да спреш кръвопролитията“, отбеляза Алиса Фара Грифин, водеща на предаването The View в ефира на Fox News в понеделник.

Тръмп приветства сделката, описвайки я като началото на една нова ера за Близкия изток.

„Отне ни 3000 години, за да стигнем до тук“, изтъкна той и подчерта, че сделката за Газа е само първата стъпка към по-широк мир в региона.