Военната хунта в Мали е на ръба на колапса.

🇲🇱🇷🇺 Военната хунта в Мали е на ръба на колапса след месеци на обсада на столицата Бамако от свързаната с Ал-Кайда терористична групировка Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM).

Масовата криза с горивата в тази страна без излаз на море, причинена от блокадата на вноса на гориво по главните шосета, принуди властите да затворят всички училища от края на октомври до средата на ноември. На 7 ноември Франция се присъедини към САЩ и Великобритания с призив към гражданите си да напуснат страната, а американското посолство евакуира част от персонала и техните семейства.

На 18 ноември генералният секретар на ООН информира Съвета за сигурност за „момент на изключителна спешност“ и риска от „катастрофален домино ефект“ в Сахел и цяла Западна Африка. Продължаващата блокада е ескалация от страна на JNIM, която за пръв път разпростира влиянието си толкова далеч на юг. Възможно е блокадата да принуди хунтата на президента Асими Гойта или да седне на масата за преговори, или както през 2012 г. напредъкът на бойците да предизвика нов военен преврат. По-малко вероятният, но напълно възможен сценарий е JNIM да завземе властта, което би превърнало Мали в „африкански Афганистан“, подобно на падането на Кабул под натиска на талибаните през 2021 г., където терористите ще могат свободно да се обучават, действат и планират атаките си от сигурно убежище.

Как се стигна дотук и какви са последиците от евентуално превземане на Мали от джихадистите? Превземането на властта от JNIM ше е първият случай, при който филиал на Ал-Кайда превзема държава, с огромни регионални и силно подценявани глобални последици. Този стратегически обрат в 10-годишната война в Мали може да сложи край на Съюза на държавите от Сахел (AES) между Мали, Буркина Фасо и Нигер, както и на руското влияние в региона. В дългосрочен план режим на JNIM би увеличил значително риска от международен тероризъм.

Превземането на властта от джихадисти вече е реален сценарий

От 2012 г. насам Мали преживя три военни преврата (2012, 2020 и 2021 г.) и ескалация на бунта, който първо беше сепаратистки, после ислямистки. Вътрешната несигурност доведе до свалянето на двама демократично избрани президенти – Амаду Тумани Туре и Ибрахим Бубакар Кейта.

Опитите за възраждане на демокрацията и стабилността имаха само временен успех. През 2012 г. големи градове паднаха в ръцете на ислямисти и туарегски бунтовници, които искаха да създадат собствена държава на север, наричана понякога „Азауад“. Френската операция „Сервал“ от 2013 г. спаси правителството и спря настъплението на екстремистите към Бамако. През 2014 г. ООН стартира мисията MINUSMA за стабилизиране на страната.

През 2017 г. четири групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб (AQIM), обединиха сили в JNIM. За съжаление сигурността продължи да се влошава въпреки присъствието на сили на ООН и Франция, което след превратите през 2020 и 2021 г. доведе до призиви към Запада да напусне. В крайна сметка и Франция, и ООН изтеглиха своите сили, докато протестиращи в Мали развяваха руски знамена и призоваха за помощ от Москва. В крайна сметка тя я получиха и частната армия „Вагнер“ стана основен партньор по сигурността през 2022 г. Резултатът: нарушенията на правата на човека и въоръжените сблъсъци се увеличиха.

През 2024 г. Мали се нареди на пето място в света по степен на засегнатост от тероризъм според Глобалния индекс на тероризма. Миналата година въоръженият конфликт отне живота на най-малко 1900 души – третото най-високо ниво в историята след 2022 и 2023 г. JNIM разшири своята територия в централните, североизточни и южни части на страната. Тъй като армията и Вагнер не успяха да защитят много общности, в централно Мали в подкрепа на правителството бяха мобилизирани милициите „Дозо“, които често влошават още повече ситуацията. Операциите на армията и „Дозо“ срещу блокадата на горивата доведоха до рекордни нива на насилие и масови зверства в регионите Сегу и Сикасо през последния месец.

Начало на края за съюза в Сахел

Буркина Фасо и Нигер имат сходни истории – влошаваща се сигурност заради атаките на JNIM и Ислямска държава в Сахел, военни преврати и крехка политическа ситуация след тях, при която хунтите отхвърлиха помощта на западните страни и се обърнаха към Русия – първо Вагнер, после Африкански корпус.

През септември 2023 г. трите държави напуснаха регионалната организация ECOWAS и създадоха AES – отбранителен пакт срещу джихадистката заплаха и за запазване на властта. Евентуалното падане на Бамако би означавало, че една от трите основни членки отпада; оставащата ос Буркина-Фасо–Нигер би била сериозно застрашена и принудена да се отбранява.

Поражение за Русия в Сахел

Макар JNIM да се представя за алтернатива на „марионетките на Запада“, нейно идване на власт би означавало преди всичко угасване на руската звезда в Сахел. JNIM се сражава срещу руските наемници от години и няма да се нареди на опашка при Владимир Путин.

Провалът на AES и Русия да защитят Мали ще бъде поучителна история, че руската намеса често влошава конфликтите. Замяната на сътрудничеството със западните демокрации с Африканския корпус в името на „националния суверенитет“ може да беше популярна, но е губеща стратегия.

Руското влияние в Сахел нараства от 2017 г. Руски сили пристигнаха в Буркина Фасо през януари 2024 г. и в Нигер през май 2024 г. При този развой други покани едва ли ще последват.

Връщането на французите звучи политически невъзможно заради общественото мнение, но смяна на режима от конкурентна военна фракция или екстремистите на JNIM, може да отвори прозорец за САЩ да засилят сътрудничеството с държави извън съюза в Сахел, особено по крайбрежието на Западна Африка и съседите на Мали.

Риск от държавно спонсориран тероризъм в Африка

Ако има една групировка на континента, която да следим освен Ал-Шабаб, най-компетентният клон на Ал-Кайда, който някога имаше пилот в обучение за атака като на 11 септември, това е JNIM. Ако тя завземе държавния апарат, Мали лесно може да се превърне в рай за джихадисти в региона, както и във водещия държавен спонсор на тероризъм – подобно на Судан след преврата през 1989 г., когато на власт дойдоха ислямисти.

Много африкански терористични групи, заклели се във вярност на Ал-Кайда или ИДИЛ, остават фокусирани над местни проблеми въпреки ребрандирането – но JNIM има потенциал да еволюира. В нейните гени е организацията AQIM, чиито лидери (макар вече покойници) се сражаваха срещу Съветския съюз в Афганистан и имаха директни връзки с Осама бин Ладен. JNIM запази вярност към централното ръководство на Ал-Кайда и под ръководството на Ияд аг Гали създаде по-нова, по-голяма и по-смъртоносна марка.

Държави извън Сахел могат да се окажат мишени, а JNIM да разшири своята зона на влияние. В края на октомври групировката пое отговорност за първата си атака в Нигерия, при която загина нигерийски войник. Забележително е, че в близост до мястото действа откъсналата се от Боко Харам групировка Ансару, за която някога се смяташе, че има връзки с AQIM.

Бамако е изправен пред по-силен враг от всякога, но за разлика от 2013 г. сега няма как да ползва западна подкрепа, за да го победи. Африканският съюз предлага единствено реторична подкрепа, без войски на терен. Единствената правдоподобна външна намеса изглежда от ECOWAS. Въпреки че по-рано тази година организацията изключи Мали, Нигер и Буркина Фасо, тя остави вратата си отворена за ново сътрудничество.

Ако има спасителен пояс, Бамако трябва да го сграбчи. Ако JNIM остане безконтролна, тя ще стане по-смела, по-голяма, ще привлече нови филиали и един ден може да спонсорира или улесни операции далеч извън региона.

Превратът в Гвинея-Бисау е факт, военните поемат властта.

🇬🇼 Военните се появиха в ефира на държавната телевизия в Гвинея-Бисау и обявиха, че поемат властта в страната, след съобщения за престрелки в района на президентския дворец и изявление на президента Умаро Сисоко Ембало, който обяви пред френски медии, че е свален от власт и задържан, три дни след изборите за президент и парламент.

Това е поредният преврат в Западна Африка през последните години. От 2020 г. насам такива бяха извършени в Судан, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Габон, Гвинея и сега Гвинея-Бисау.

„Върховното военно командване за възстановяване на националната сигурност и обществения ред решава незабавно да отстрани президента на републиката и да спре дейността на всички държавни институции на Република Гвинея-Бисау до ново нареждане“, заяви говорителят Диниш Н’Чама.

Той обясни, че военните действат заради „разкриването на действащ план“ за дестабилизиране на страната чрез „манипулиране на изборните резултати“. По думите му схемата е била организирана от „някои национални политици с участието на известен наркобарон, местни и чуждестранни лица“, без да предостави повече подробности.

Войниците обявиха незабавно прекратяване на изборния процес и дейността на всички медии, както и затваряне на всички сухопътни, морски и въздушни граници.

Гвинея-Бисау е преживяла четири преврата и редица неуспешни опити за такъв от независимостта си насам, включително един опит миналия месец. Освен това страната се превърна в ключов пункт за трафика на наркотици между Латинска Америка и Европа.

Президентските и парламентарните избори бяха проведени в неделя. Във вторник победа обявиха както действащият президент Умаро Сисоко Ембало, така и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните предварителни резултати се очакваха чак в четвъртък.

Как протече превратът?

В сряда по обяд край президентския дворец се чуха първите изстрели. Журналист на Асошиейтед прес докладва, че пътищата към двореца са блокирани, а контролно-пропускателните пунктове се охраняват от тежко въоръжени и маскирани войници.

Представител на президентския дворец заяви, че група въоръжени мъже са направили опит за щурм на сградата, което е довело до престрелка с охраната. Служител на вътрешно министерство посочи, че е имало стрелба и край сградата на Националната избирателна комисия, разположена наблизо. И двамата говориха при условие за анонимност.

Ключов член на международна наблюдателна мисия съобщи, че председателят на избирателната комисия е арестуван, а нейният офис – запечатан от военните.

„Президентът разговаря с хора и каза, че е задържан от армията“, сподели друг анонимен служител пред АП.

Френското издание Jeune Afrique цитира Ембало, че е арестуван при преврат, начело с началника на генералния щаб, но уточни, че не е бил подлаган на насилие.

„Аз съм свален от власт“, каза Ембало пред телевизия France 24. Самият той беше изправен пред обвинения в липса на легитимност, след като опозицията настоява, че отдавна е с изтекъл мандат, поради което не го признава за президент. Според конституцията мандатът е пет години. Ембало дойде на власт през февруари 2020 г. Опозицията смята, че мандатът му е трябвало да приключи на 27 февруари тази година, въпреки постановление на Върховния съд, че всъщност трябва да остане на власт до 4 септември. Президентският вот обаче беше отложен за ноември.

Международни реакции и искания за връщане към конституционния ред

ООН следи ситуацията в Гвинея-Бисау „с дълбока загриженост“. Генералният секретар Антониу Гутериш отправи призив към всички национални участници „да проявят сдържаност и да спазват върховенството на закона“, заяви говорителят му Стефан Дюжарик.

В съвместно изявление мисиите за мониторинг на Африканския съюз и регионалната организация ECOWAS осъдиха „грубия опит за нарушаване на демократичния процес“ и призоваха за незабавно връщане към конституционния ред и освобождаване на задържаните изборни служители.

Коалицията на гражданското общество „Народен фронт“ обвини Ембало и армията в организиране на „инсцениран преврат“, за да осуетят обявяването на изборните резултати и да задържат властта.

„Този маньовър има за цел да попречи на публикуването на резултатите, предвидено за утре, 27 ноември“, гласи тяхното изявление. Според коалицията Ембало планира да назначи нов временен президент и премиер, след което да свика нови избори, в които отново да се кандидатира.

Западна Африка преживява вълна от преврати след 2020 г. Три вътрешноконтинентални държави – Мали, Нигер и Буркина Фасо – в момента се управляват от военни, дошли на власт със сила и обещаващи повече сигурност срещу ислямистките бунтове. В съседна Гвинея генерал Мамади Думбуя свали президента през 2021 г. В Габон през 2023 г. бунтовнически войници поеха властта малко след обявяването на президентската победа на избори без международни наблюдатели. През април водачът на преврата генерал Брис Олиги Нгема беше избран за президент.

Лидерът на хунтата в Гвинея ще участва в избори без реална конкуренция.

🇬🇳 Лидерът на хунтата в Гвинея Мамади Думбуя и други осем кандидати бяха одобрени да се явят на президентските избори следващия месец, според списък, публикуван от Върховния съд през уикенда.

Думбуя се закле, че няма да се кандидатира, когато завзе властта в страната през 2021 г. Но новата конституция, прокарана от правителството под военно ръководство и одобрена на референдум през септември, отвори вратата за неговата кандидатура.

Двама силни потенциални претенденти – бившият президент Алфа Конде и бившият премиер Селу Далейн Диало – не отговарят на условията за участие заради правилата за възраст и пребиваване, заложени в новата конституция.

Лидерът на хунтата обяви кандидатурата си като независим кандидат миналата седмица – ход, който вероятно ще го задържи начело на властта за още най-малко пет години.

Думбуя ще се състезава с предимно непознати кандидати като Абдулай Йеро Балде, бивш министър на висшето образование и заместник-губернатор на централната банка, и Фая Милимоно, критик на хунтата и опозиционен лидер.

Лансана Куяте, бивш премиер, чиято кандидатура също не беше приета, възнамерява да обжалва решението, стана ясно от изявление на партията му, разпространено във Facebook.

През 2022 г. правителството на Думбуя предложи двегодишен преход към избори след преговори с регионалния блок ECOWAS, но така и не спази договорения срок. Предстоящите избори в страната, насрочени за 28 декември, трябва да сложат край на формалния преход към цивилно управление.

Зверства в Мали: Десетки екзекуции от армията на Мали и ЧВК Вагнер

Руски бойци от групировката Вагнер в северно Мали на снимка без дата, публикувана от френските военни през 2022 г.

🇲🇱🇷🇺 Въоръжените сили на Мали и ЧВК „Вагнер“ са извършили десетки екзекуции без съдебен процес и отвличания на мъже от етническата група фулани от януари 2025 г. насам, съобщи днес Human Rights Watch.

От януари насам малийската армия и руската паравоенна групировка, които в последните три години провеждат съвместни операции срещу ислямистки въоръжени групировки, са екзекутирали най-малко 12 мъже и отвлекли най-малко 81 други, в контекста на операции за борба с бунтовниците в няколко региона на страната срещу свързаната с Ал-Кайда Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). Свидетели твърдят, че военнослужещи от малийската армия и наемници от групата „Вагнер“ са извършили злоупотреби срещу хора, принадлежащи към етническата група фулани, които обвиняват в сътрудничество с JNIM.

„Военната хунта на Мали носи крайната отговорност за извънсъдебните убийства и отвличания, извършени от армията и съюзническите бойци от групата Вагнер. Хунтата трябва да сложи край на злоупотребите, да разкрие местонахождението на задържаните, да разследва и да подведе под отговорност виновните“, заяви Илария Алегроци, старши изследовател по Сахел в HRW.

Африканският съюз трябва да настоява пред военната хунта на Мали да разследва тези сериозни твърдения, да преследва справедливо отговорните и да осигури обезщетение за семействата на жертвите, отбелязват от HRW.

Правозащитната организация интервюира 29 души, запознати с инцидентите, по телефона между февруари и май 2025 г. включително 16 очевидци и 7 лидери на общности, активисти, журналисти и представители на международни организации. На 10 юни тя изпрати писмо до министрите на правосъдието и отбраната на Мали със своите констатации и въпроси, но не получи отговор.

HRW също така получи достоверни доклади, потвърдени от ООН, че армията и бойците на Вагнер са екзекутирали до 65 пастири и търговци на добитък от фулани от село Себабугу, регион Кайс, през април, след като са ги събрали и отвели към армейски лагер.

Обвинения и конфликти

Сателитни изображения от 5 февруари 2025 г. показват десетки изгорели домове и други структури в село Кобу след нападение на 23 януари.
📸 Снимка: Airbus / Google Earth

Ислямистките въоръжени групи, които също са замесени в редица тежки злоупотреби, отдавна са съсредоточили усилията си за набиране на членове върху общността на фулани. Последователни правителства на Мали са смесвали общността на фулани с ислямистки бойци, излагайки ги на сериозен риск.

На 30 март малийската армия и бойците на „Вагнер“ навлизат в Белиданедджи, регион Сегу, и без съдебен процес екзекутират най-малко шестима цивилни от групата фулани, които са бягали или са се укривали, твърдят свидетели.

„Простреляха приятеля ми в гърдите пред мен. Когато войниците си тръгнаха, открихме пет тела и евакуирахме един ранен мъж, но той по-късно почина в болницата“, разказва 47-годишен мъж.

На 19 март малийската армия и бойци на „Вагнер“ проведоха операция в село Курма, регион Сегу. „Те ги биеха с прикладите на пушките си, преди да ги хвърлят в пикап“, обясни 50-годишен селянин, според когото са задържали най-малко 12 мъже от фулани. Роднините им са ги търсили в различни места за задържане, но властите не предоставили информация за това къде се намират.

Присъствието на „Вагнер“ и последиците

HRW документира широко разпространени злоупотреби от малийската армия и руски наемници по време на операции за борба с бунтовниците в цяло Мали от 2021 г. насам. На 6 юни руската група обяви, че се изтегля от Мали, след като е „изпълнила“ мисията си.

Източници от сферата на сигурността споделиха пред медиите, че наемниците на Вагнер ще бъдат заменени от т.нар. Африкански корпус – паравоенна групировка под директен контрол от руското министерство на отбраната, създадена след смъртта на основателя на „Вагнер“ Евгений Пригожин през 2023 г.

Призиви за действия

Обявеното преформулиране на руското присъствие в Мали съвпадна с поредица от големи атаки от ислямистки въоръжени групи и туарегски сепаратистки групи през юни, които убиха десетки малийски войници и някои бойци от Африканския корпус.

Африканският съюз трябва да засили своя ангажимент в страната, за да съдейства за защитата на цивилното население от злоупотреби от всички воюващи страни, включително с подпомагане на разследвания на злоупотреби и настояване за справедливи съдебни преследвания. Това е особено спешно след оттеглянето на Мали от регионалния блок на ECOWAS през януари, което лишава жертвите на злоупотреби от възможност за обезщетение в западноафриканския регионален съд. Мироопазваща мисия на ООН се изтегли през 2023 г. след искане, отправено от военната хунта в Бамако, което увеличи опасенията относно защитата на цивилното население и мониторинга на злоупотреби.

Всички страни в конфликта в Мали са обвързани от международното хуманитарно право, по-конкретно Общ член 3 от Женевските конвенции от 1949 г. и обичайното военно право. Той забранява убийствата, жестокото отношение и изтезанията на всеки, който се намира в арест. Лица, извършващи сериозни нарушения на военното право с престъпно намерение или отговорни като командири, могат да бъдат преследвани за военни престъпления.

Документираните арести без връзка с външния свят по същество са отвличания, които нарушават Международната конвенция за защита на всички лица от отвличания, по която Мали е страна.

Освен това Мали е страна и по Римския статут на Международния наказателен съд, който води разследване на предполагаеми военни престъпления, извършени в страната от 2012 г. насам.

„Високопоставените малийски и руски служители трябва да разберат, че могат да носят отговорност за престъпленията, извършени от техните войници и наемници. Независимо дали Африканският съюз най-накрая ще успее да принуди властите в Мали да разследват и преследват злоупотреби, или Международният наказателен съд ще се намеси, свързаните със сегашните зверства може да се изправят пред съдебни процеси в бъдеще“, предположи Алегроци.

Американски генерал критикува Буркина Фасо за слабост в борбата с тероризма

🇺🇸🇧🇫 Ръководителят на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) генерал Майкъл Лангли защити критиките си към лидера на хунтата в Буркина Фасо капитан Ибрахим Траоре заради това, че не поставя борбата с тероризма в приоритетите си.

Генерал Лангли, който говори пред журналисти преди конференция на африканските началници на отбраната в Найроби тази седмица, уточни, че предишните му изказвания за отслабените усилия на страната в борбата с тероризма може да са били преувеличени. Въпреки това изрази безпокойство, че военната хунта не дава приоритет на борбата с въоръжените бунтове.

„Има много шум и дезинформация в информационното пространство. Комисията по въоръжените сили в Сената ми зададе въпрос относно военните усилия в различните части на континента и къде изглежда, че тези усилия не съответстват на ценностите“, каза той.

„Отговорът ми бе изцяло военен: когато споменах Буркина Фасо, беше във връзка с най-голямата ѝ заплаха – тя се намира в епицентъра на тероризма, най-мащабния в света. Но ресурсите са насочени само към защитата на режима, вместо към по-широки действия. Според мен, с избора на партньори, който те направиха, няма да постигнат поставените цели.“

Генерал Лангли се превърна в обект на критики от африкански потребители на социалните мрежи, след като през април заяви пред Сената на САЩ, че Траоре е национализирал златния сектор, за да защити режима си, вместо да инвестира в справянето с нарастващия тероризъм.

„Нямам нищо против да го кажа ясно – златните резерви на страната се използват, за да се защити военният режим“, каза той.

Траоре национализира добива и забрани износа на необработено злато от Буркина Фасо. Златните ѝ резерви се оценяват на около 4 милиарда долара. Макар и хунтата в страната да си спечели подкрепа на континента заради борбата, която поведе срещу злоупотребите с ресурси, американският генерал изрази мнение, че тези средства не носят ползи на населението.

Във вторник Лангли заяви, че Съединените щати не се опитват да диктуват вътрешната политика на Буркина Фасо, но подчерта, че липсата на фокус върху бунтовническите групи вреди на по-широкия регион на Сахел. Екстремисти като Ислямска държава, Ал-Кайда и близките им структури успяват да разширят своя обхват.

„Всяка държава взема самостоятелни решения относно сигурността си, включително кои партньори да избере, за да постигне своите цели. Но около 50% от региона е под контрола на терористични организации – техният суверенитет вече е под заплаха“, каза той.

„Ако Буркина Фасо постигне успех в борбата с тероризма, печелят всичките ѝ съседи. Необходима е съвместна работа. Ресурсите трябва да бъдат насочени към изграждане на тази колаборация. Ако всички успеят, печели Западна Африка“, посочи той. Генерал Лангли допълни, че суверенитетът е важен и че САЩ уважават правото на страните да взимат собствени решения, но ще продължат да предлагат своите възможности за сътрудничество.

„Коментарите ми бяха насочени към управлението на военните ресурси и външната подкрепа в борбата срещу тероризма.“ Той говори по време на среща на началници на отбраната от целия континент в Найроби, чиято цел е да се обсъдят предизвикателствата пред сигурността и необходимостта от единство в борбата срещу тях.

Срещата се провежда на фона на геополитическо съперничество между САЩ, Русия и Китай в Африка. Буркина Фасо, заедно с други държави от Сахел начело с военни режими като Нигер и Мали, избраха да засилят връзките си с Русия за сметка на Запада. И трите държави оттеглиха от регионалния блок ECOWAS, с който по-рано сътрудничеха за справяне с въоръжените бунтове.

Въпреки това, поемането на властта от страна на хунтата в Буркина Фасо не доведе до пълно прекратяване на сътрудничеството със САЩ. Вашингтон беше принуден да изтегли сухопътните си войски, както и да ограничи политическите си ангажименти, тъй като американската политика изисква сътрудничество предимно с цивилни правителства.

Според AFRICOM тези политически проблеми позволяват на екстремистките групи да разширят обхвата си към бреговете на Западна Африка, където се занимават с престъпления като трафик на хора, за да поддържат ресурсите си.

„Наблюдаваме как различни екстремистки групировки напредват на запад и се концентрират именно в Буркина Фасо – измерено по броя нападения. Така че Мали и Буркина Фасо участват тежка битка“, каза Лангли.

„Нужно е да останем ангажирани. Знаем, че те вече работят с други партньори – това е тяхно право – но ние търсим нови начини да продължим сътрудничеството.

Изграждането на капацитет за партньорство, включително със споделяне на информация и разузнавателни данни, ще им позволи да изградят институционален капацитет и да поемат отговорността.“

Нигер напуска регионалната коалиция за борба с тероризма MNJTF.

🇳🇪 Управляващата хунта в Нигер взе решение да напусне регионалната коалиция за борба с въоръжените ислямистки групировки в басейна на езерото Чад в Западна Африка, с което затвърди окончателния разрив с бившите си съюзници в региона.

Решението за оттегляне от т.нар. Многонационални съвместни оперативни сили (MNJTF) беше обявено в бюлетин по държавната телевизия през уикенда и „отразява заявеното намерение за укрепване на сигурността на нефтените обекти“, се посочва в бюлетина, без да се предоставят повече подробности.

Коалицията беше основана през 2015 г. от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия като колективен отговор  на нарастващите джихадистки атаки на територията на четирите страни. В апогея си тя включваше около 10 000 войници и се сражаваше срещу множество ислямистки групировки, но преди всичко с „Боко Харам“ и неговите разклонения. Въпреки това, напредъкът на силите бе сериозно затруднен или напълно обезсмислен от лоша координация и недостатъчно оборудване.

„Силите никога не са били особено ефективни“, заяви Улф Лесинг, ръководител на програмата за Сахел в германската „Фондация Конрад Аденауер“, според когото техният спад еж„добра новина за джихадистите и лоша новина за жителите на района около езерото, рибарите и фермерите, които просто искат да продължат обичайния си живот, но сега ще получават по-малка военна подкрепа“.

Напускането на MNJTF от страна на Нигер се случи само няколко дни след като ръководителят на хунтата Абдурахман Тиани положи клетва като президент до 2030 г. по силата на нова харта, която суспендира конституцията и разпусна всички политически партии.

Нигер се изолира и от Иконом ическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), след като беше подложен на санкции заради преврата, свалил демократично избрания президент Мохамед Базум през юли 2023 г. В рамките на два месеца след като узурпира властта, хунтата се присъедини към създадения наскоро Алианс на държавите от Сахел (AES) заедно с Буркина Фасо и Мали, които също претърпяха военни преврати след 2020 г.

Оттогава тристранният алианс въведе нови биометрични паспорти, заменящи старите регионални документи, а в понеделник обяви 0,5% данък върху вносните стоки от страните-членки на ECOWAS.

Икемезит Ефионг, управляващ партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически рискове SBM Intelligence, заяви, че мярката слага край на „дългата история на свободната търговия в западния Сахел“ и може да промени динамиката на преговорите между двата конкурентни алианса.

„Като се има предвид ангажиментът на ECOWAS да поддържа отворени граници и стокообмен със страните от AES, мисля, че този данък ще принуди ECOWAS да се откаже от меките си мерки и да предприеме по-решителни действия срещу AES“, предположи Ефионг.

На този етап не става ясно как изтеглянето на Нигер от MNJTF ще повлияе на споразумението за сигурност, сключено със съседна Нигерия през август миналата година. Двете държави споделят обща граница с дължина 1 600 км, но стремежът на ръководения от Нигерия ECOWAS към бързо възстановяване на демократичното управление предизвика напрежение между страните.

Ефионг посочи, че няма нищо изненадващо, че властите в Ниамей търсят нови икономически и военни партньори след изгонването на френските войски през 2023 г.

„Нигер се оттегля от всичките си основни регионални двустранни и многостранни ангажименти, повечето от които възприема като повлияни или вдъхновени от западния свят“, каза той и посочи, че в миналото MNJTF е получавала военна и разузнавателна помощ от западни партньори.

Буркина Фасо, Мали и Нигер се съгласиха на гратисен период при оттеглянето от ECOWAS.

📸 Снимка: ECOWAS

🇧🇫🇲🇱🇳🇪 Буркина Фасо, Мали и Нигер ще имат шестмесечен гратисен период след излизането им от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), планирано за 29 януари – една година след като страните обявиха намерението си да напуснат алианса.

Решението, постигнато на срещата на върха на водещата икономическа общност на Западна Африка този уикенд в нигерийската столица Абуджа, се разглежда като последен опит да за разубеждаване на трите страни да напуснат – ход, който блокът така не успя да спре. Буркина Фасо, Мали и Нигер потвърдиха решението си да напуснат, описвайки го като „необратимо“.

Трите държави, разположени в раздирания от въоръжени конфликти и насилие регион Сахел, са сформирали своя собствена група, наречена Алианс на държавите от Сахел (AES). Новата дата за напускане беше удължена до 29 юли, въпреки че 29 януари остава официалната дата за оттегляне. Блокът се надява да използва шестмесечния преходен период, за да убеди страните да се върнат.

В събота трите страни заявиха, че териториите им ще останат безвизови за гражданите на страните-членки на ECOWAS дори и след напускането им. Този ход смекчи опасенията, че тяхното напускане може да застраши свободната търговия и движение за 400-те милиона души, населяващи региона.

Сред присъстващите на срещата на върха беше сенегалският президент Басиру Диомайе Файе, който играе ролята на посредник между 15-членния блок и трите държави, взели окончателното решение да напуснат.

Президентът на Сенегал, назначен през юли да води преговорите, се похвали с „постигнат напредък“ в преговорите с трите страни и допълни, че няма причина за прекъсването на отношения на фона на продължаващите опасения за сигурността на региона, застрашен от терористични групировки като Ислямска държава и Ал-Кайда, които спечелиха значителни позиции в последните няколко години.

Оттеглянето на Буркина Фасо, Мали и Нигер от ECOWAS ще отбележи кулминацията на един бурен период за Сахел, където поредица от преврати от 2020 г. насам доведоха военните власти на власт. Новите правителства насърчиха по-тесни връзки с Русия за сметка на техния бивш колониален владетел Франция и други някогашни съюзници от региона и извън него.

Отцепилата се конфедерация на военните хунти подкопава срещата на върха на западноафриканските лидери.

Държавните глави на Мали Асими Гоита, Нигер Абдурахаман Тиани и Буркина Фасо Ибрахим Траоре позират за снимки по време на първата редовна среща на върха на Алианса на държавите от Сахел (AES) в Ниамей, Нигер, 6 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahamadou Hamidou

🇳🇪🇲🇱🇧🇫 Среща на върха на западноафриканските лидери се открива днес на фона на политически сътресения, породени от отделянето на военните диктатури на Нигер, Мали и Буркина Фасо в нов военно-политически съюз.

Трите държави обявиха, че формират нова конфедерация, а дръзкото им първо събрание съвпада с навечерието на срещата на върха на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), отбелязвайки поредния тест за стабилността на регионалния блок, от който трите държави се отделиха по-рано тази година.

Това далеч не е единственото предизвикателство, пред която е изправен регионалния блок, който се намира в период на нарастващо джихадистко насилие, финансови проблеми и затруднения при събирането на регионални сили.

Не беше ясно как ще реагира отслабеният блок, след като Нигер, Мали и Буркина Фасо приеха договор за създаване на „Конфедерация на сахелските държави“ в Ниамей в събота.

Безвъзвратно обърнали гръб

Хунтите в тези три страни дойдоха на власт чрез поредица от преврати през последните години и обявиха съвместното си напускане на ECOWAS през януари тази година.

Те се дистанцираха от бившия колониален владетел Франция и изгониха френските войски, като генералът на Нигер Абдурахаман Тиани призова за създаването на „общност, далеч от хватката на чужди сили“.

„Нашият народ безвъзвратно обърна гръб на ECOWAS“, каза генерал Тиани в събота, отхвърляйки молбите на блока да се завърне обратно към него.

Излизането на страните от Сахел от ECOWAS отчасти беше подхранено от обвиненията им, че Париж манипулира блока и не му предоставя достатъчно подкрепа в усилията срещу джихадистите.

Срещата на върха в неделя в нигерийската столица Абуджа идва на фона на призиви за възобновяване на диалога, направени от няколко западноафрикански президенти.

Това ще бъде първата подобна среща за новия президент на Сенегал Басиру Диомайе Файе, който заяви през май, че помирението е възможно.

Връзките на Нигер с ECOWAS се влошиха след преврата от юли 2023 г. довел Тиани на власт, в отговор на който блокът наложи санкции и отправи заплахи за военна намеса за възстановяване на сваления президент Мохамед Базум.

Санкциите бяха отменени през февруари, но отношенията остават недружелюбни.

Създаване на регионална военна сила

Преди срещата на върха на ECOWAS министрите на отбраната и финансите разглеждат възможността за финансиране на отдавна предложена „регионална сила за борба с тероризма и възстановяване на конституционния ред“, според Комисията на ECOWAS.

Той призовава за създаването на първоначално звено от 1500 души и едно от предложенията беше след това да се събере бригада от 5000 войници на цена от около 2,6 милиарда долара годишно.

ECOWAS е предприемала военни интервенции в миналото, но заканите й да го направи след преврата в Нигер се провалиха.

Докато блокът се бори с предизвикателствата, пред които е изправен регионът, шефът на комисията на ECOWAS Омар Алиу Турей предупреди, че неговото „финансово състояние намалява“.

Преди срещата на върха той призова за „спешни и решителни действия, даващи възможност на ECOWAS да отговори на разнообразните изисквания на деня“.

В същото време се появиха и съобщения за разногласия относно възможното преназначаване на нигерийския президент Бола Ахмед Тинубу за председател на ECOWAS.

Медийният съветник на нигерийския президент Байо Онануга отбеляза пред AFP, че „докато някои страни искат той да остане, тъй регионът е изправен пред период на криза, франкофонските страни също искат мястото.“

Очакваше се някои френскоговорящи страни да изпратят своите външни министри на срещата на върха в неделя вместо своите лидери.

Външният министър на Бенин заяви пред АФП, че президентът Патрис Талон няма да присъства „по причини, свързани с графика“ и отрече да има конфликт, уверявайки, че Талон подкрепя преназначаването на Тинубу.

Държавните глави на Мали Асими Гоита, Нигер Абдурахаман Тиани и Буркина Фасо Ибрахим Траоре позират за снимки по време на първата редовна среща на върха на Алианса на държавите от Сахел (AES) в Ниамей, Нигер, 6 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahamadou Hamidou

Нигерия е разположила въоръжени сили на територията на Гамбия за операция ECOMIG.

Командир на 7-ма дивизия на нигерийската армия, генерал-майор Ваиди Шаибу.
📸 Снимка: regnum.ru

🇳🇬⚔️🇬🇲 Нигерия е разположила контингент от общо 197 войници в Гамбия като част от Механизма за подкрепа на мира в Африка за мисията на ECOWAS в Гамбия (ECOMIG), заяви началникът на операциите в щаба на нигерийските въоръжени сили генерал-майор Бонифас Синджен.

Той допълни, че нигерийските войници в мироопазващата мисия ще бъдат натоварени със задачата да бъдат добри посланици на страната и да поддържат нейните уважавани ценности и имидж.

Началникът на операциите в щаба на армията, генерал-майор Бонифас Синджен пое обвинението по време на церемонията по дипломирането на войски от деветата мисия на нигерийската компания ECOWAS в Гамбия, проведена в Международния център за лидерство и поддържане на мира Мартин Лутър Агуай (MLAILPKC), военен кантон Джаджи в щата Кадуна.

Генерал-майор Синджен обясни, че политическата криза в Гамбия е засегнала живота на много невинни цивилни, като подчерта, че присъствието на нигерийски миротворци ще спомогне за поддържането на съществуващите мир и стабилност в региона. В допълнение, той не пропусна да напомни необходимостта от спазване на най-високите стандарти за професионализъм, дисциплина и зачитане на човешките права.

Призовавайки контингента да се придържа към принципите и насоките на ООН за мироопазващи операции, той ги натовари и със задача да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Гамбия.

По-рано в приветствената си реч ръководителят на MLAILPKC, генерал-майор Адемола Адедоя обясни, че центърът е успял да даде войските на необходимите знания и опит за провеждането на успешни операции в подкрепа на мира.

Операция ECOMIG стартира през 2017 г. Целта й беше да принуди президента на Гамбия Яя Джаме да се откаже от властта. Джаме загуби изборите през декември 2016 г., но отказа да напусне поста.

През 2017 г. Джаме беше принуден да приеме резултатите от изборите и напусна страната, заминавайки в изгнание в Екваториална Гвинея.