„Алфа“ на СБУ отчете рекорден брой поразени руски военни: 3198 за седмица

🇷🇺🎯🇺🇦 Операторите на Центъра за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са извадили от строя 3198 руски военнослужещи за седмица. Това е най-големият седмичен брой, който звеното е публикувало до момента в цялото си съществуване. Според данни на СБУ от 31 октомври 2146 от тях са убити, а 1052 са ранени. СБУ определя резултата като „рекорден показател“ за своите бойци „за такъв кратък период“. След летния спад центърът отново отчита повече поразени руски военни. Последният 7-дневен резултат надхвърли средния седмичен брой дори през март, най-силния месец в отчетите на „Алфа“ за 2026 г.

Месечните отчети на СБУ показват как се е променял този брой. През март „Алфа“ отчете над 10 200 убити и ранени руски военнослужещи, а през април – над 10 000. През май броят намаля до над 8000, а през юни – до над 5500. През юли и август той остана около 6000 на месец. През септември се увеличи отново до над 7600, което прави средно около 1800 на всеки 7 дни. Броят в новия отчет е около 1400 по-висок от тази средна седмична стойност. Спрямо март, когато средният седмичен брой бе около 2300, разликата е около 900.

Отчетите за по-кратки периоди показват същата тенденция. На 11 април СБУ съобщи за 1883 поразени за предходните 7 дни, а на 2 май – за над 2500. През септември за две седмици бяха отчетени близо 2800, т.е. около 1400 на седмица. Сега броят е 3198.

Мащабът личи и при сравнение със загубите по целия фронт. От 24 до 30 октомври, 7-те дни преди поста на СБУ, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 11 570 руски загуби в жива сила. Дневните стойности са между 1400 и 1990. Генщабът оценява загубите от всички родове войски. Службата не посочва точните дати на своя отчетен период, но ако той съвпада с тези дни, на „Алфа“ се падат малко над 1/4 от тези загуби.

СБУ уточнява, че това са „верифицирани данни“ на самото подразделение. Общата система на украинските сили за отбрана изисква доказателство под формата на видеозапис или снимка: военните качват записа на поразяването в бойната система DELTA и едва след проверката му дадената част получава награда точки по програмата „Армия на дроновете. Бонус“. С тях подразделенията поръчват дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. В годишното класиране по бойни точки за 2025 г. тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на второ място. За март 2026 г. я постави на първо място сред звената с дронове. Оттогава СБУ посочва „Алфа“ на първо място всеки месец, а в отчета за септември – за седми пореден път.

Ударите по пехотата на фронта са само част от работата на „Алфа“. Същото подразделение нанася и удари в дълбочина на Руската федерация. На 17 септември СБУ съобщи, че дроновете му са поразили 3 самолета и 3 вертолета на военното летище в Ростов на Дон. На 20 септември СБУ обяви, че в координация с различни части на Силите за отбрана е поразила Московската петролна рафинерия в район Капотня, на около 15 км по въздушна линия от Кремъл. На 4 октомври СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея и уточни, че разстоянието до целта е около 500 км. Президентът Володимир Зеленски заяви на 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза годишнината си, че на сметката на бойците ѝ са „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“.

Публикацията за рекорда е и покана за постъпване в подразделението. СБУ завърши публикацията с призив към желаещите да се включат към „едно от най-ефективните подразделения“ и да попълнят анкета. С този призив завършва всеки месечен отчет на „Алфа“ от март насам. Месечният отчет за октомври ще покаже дали седмичният брой от 3198 е единичен връх, или подразделението се връща към пролетните над 10 000 на месец. По досегашния ритъм СБУ публикува месечния отчет в дните от 6-17 число след края на отчетния период.

Без обща снимка в Атланта: европейски министри отказаха да застанат до Лавров

🇺🇸📸🇷🇺 Домакините на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта отмениха традиционната обща снимка, след като европейски дипломати отказаха да застанат в един кадър с руския външен министър Сергей Лавров. Двама американски служители, говорили пред Associated Press, казват, че държавният секретар Марко Рубио е извадил снимката от програмата късно на 29 октомври, когато няколко европейски делегации заплашили да я бойкотират или да напуснат. Кадърът е бил планиран за следващата сутрин. Рубио преценил, че спорът ще отклони разговорите от дневния ред. Отмяната потвърждават и Bloomberg, AFP и CNN, а американски служител обясни, че организаторите не искат церемониалният кадър „да отклони вниманието от дипломатическите разговори“.

Самата снимка е ритуал, но тя открои разминаване, което не се отнася само до протокола. Вашингтон е председател Г-20 тази година, покани Русия в Атланта и още през септември покани президента Владимир Путин на срещата на върха в Маями. Европейските съюзници на САЩ отказват дори символичния жест да застанат до Лавров. Двата подхода към Кремъл се срещнаха в една зала и протоколът отстъпи: Лавров остана в Атланта, а общият кадър отпадна.

Позицията на Лондон беше известна от дни. На 27 октомври в Камарата на общините депутатката Хариет Болдуин попита ръководителя на британската дипломация Ед Милибанд дали ще изключи възможността да се ръкува с Лавров в Атланта, като се позова на хибридните атаки на Русия срещу британски цели. „Ние не общуваме по този начин с руснаците и не сме го правили от няколко години“, отговори Милибанд и добави, че Обединеното кралство е наясно с нуждата да противодейства на руската хибридна заплаха. Източник в британското правителство заяви: „Нямаше да участваме в никаква официална снимка с руския министър на външните работи.“ Според Daily Mail Милибанд е настоявал домакините да организират отделен кадър със съюзниците.

На заседанието на 30 октомври Милибанд се обърна директно към Лавров. „Нека кажа това направо на руския външен министър: всички знаем кой е агресорът в тази война“, заяви той по данни на PA и се позова на удара по жп инфраструктура в Днипро ден по-рано: „Само вчера вашите дронове нападнаха и убиха 15 души.“ И завърши: „Путин тогава мислеше, че ще спечели тази война лесно. Но вие не печелите тази война.“

Германският му колега Йохан Вадефул стигна до същата позиция след известно колебание. Според Bild, той първоначално не е смятал да избягва общата снимка. На 30 октомври обаче dpa го цитира: „Няма да има семейна снимка, на която европейските ни партньори да стоят заедно с господин Лавров.“ Пред AFP той каза, че с Русия „няма нормални отношения“, и обеща да я призове да приеме украинското предложение за примирие, което да започне от Черно море. На 29 октомври върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обеща да настоява пред партньорите от Г-20 за по-силна подкрепа за Украйна и търсене на отговорност от Русия чрез Специалния трибунал и Международната комисия по искове. След изказването на Лавров тя каза пред AFP: „Той изрече много лъжи, представи много неверни версии.“

Лавров отговори по време на пресконференция след първия ден, чийто запис публикува руското външно министерство. Той припомни, че Вадефул го е помолил за среща в Ню Йорк преди месец, а сега обявява, че ще му каже всичко за агресивната война и никога няма да се снима с него. „Аз наричам това дипломация на семейната снимка. Ако за тях главното е как изглеждат на семейната снимка, кой стои до тях… Е, с това всичко е казано“, посочи Лавров. Европейските колеги, по думите му, продължават да се придържат към „арогантен бойкот“. Към американците беше подчертано любезен: „И прави чест на нашите американски домакини, че не се притесняват да обсъждат тези неща и слушат внимателно.“ Разговорът с Рубио описа като добър, но кратък, защото домакинът има много задължения, и отбеляза, че двамата са говорили и за двустранните отношения. Нито едно от двете правителства не обяви официални двустранни разговори.

Атланта не е първият случай. На заседанието на финансовите министри от Г-20 през септември участници отказаха да позират с Антон Силуанов, който оглавява Министерство на финансите на Русия, и кадрите бяха направени без него, съобщава Bloomberg. По данни на AFP европейските представители не се появяват в общи кадри с руски делегации и на другите срещи на Г-20 тази година.

Съставът на участниците също беше предмет на спор. Украйна не беше поканена. Американски служители обясниха пред AP, че Вашингтон е поканил само официалните членове. В Атланта обаче участва и Полша, чийто външен министър Радослав Сикорски присъства за първи път като гост, а Русия се противопоставя на членството ѝ. Южна Африка, единственият член от африканския континент и един от основателите на Г-20, беше отстранена изключена от Вашингтон. „Последователно заявихме, че неучастието ни не е доброволно“, каза Пиндиле Кунене, говорителка на южноафриканския външен министър Роналд Ламола.

В деня на отменената снимка Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса за възможна продажба на Украйна на до 500 ракети PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Цената на сделката е 2,1 млрд. долара. Според кореспондента на Радио Свобода Алекс Рауфоглу доставките се очакват от 2030 г. нататък, а президентът Володимир Зеленски написа, че ракетите ще пристигнат чак след няколко години. AP пише, че част от членовете на Г-20 са били обезпокоени от поканата за Русия на фона на засилени удари по Украйна.

Пътят към Маями минава през същите разговори. Рубио обяви поканата към Путин на 23 септември, след разговор с Лавров, проведен в кулоарите на Общото събрание на ООН, представяйки я като възможност руският президент да говори с Тръмп и други световни лидери. Тогава той каза пред журналисти: „Мисля, че и двете страни са изразили интерес към някакво ограничено примирие, което да включва енергетиката и зърното. Очевидно и това няма да е лесно.“ На 11 октомври Тръмп заяви, че Русия и Украйна са се съгласили на енергийно примирие, но Кремъл не го потвърди, а на следващия ден Лавров каза, че Русия няма да даде на Украйна възможност за отдих на бойното поле. В Атланта той заяви, че Русия няма да допусне Украйна да представлява „военна заплаха за законните интереси на Руската федерация в областта на сигурността“. Срещата на върха в Trump National Doral е насрочена за 14–15 декември.

Обща декларация от Атланта няма да има. Разговорите приключват днес с обобщение на председателя, което Рубио ще публикува, защото по думите на присъствали дипломати консенсус за Украйна, войната с Иран, митата и Южнокитайско море не е възможен. „Имаме войни, а участници в тези войни седят около масата, затова е много трудно да се договорим за обща линия“, каза Сикорски пред AP. Рубио не оттегли поканата за Лавров и предпочете да отмени общия кадър, вместо да остави спора да засенчи дневния ред, а европейците удържаха позицията си, без да напускат залата. Така разминаването остана открито, но не провали срещата.

Костюм на руски военен и кокошник на Хелоуин в Белия дом.

🇺🇸🎃 Президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания Тръмп раздадоха шоколади на две деца, облечени като руски военен и руска девойка в народна носия, на ежегодния празник за Хелоуин в Белия дом на 29 октомври. Момчето носеше облекло, което изглеждаше като униформа на руската армия, и офицерска фуражка, а момичето беше в традиционен сарафан и с украшение за глава във формата на кокошник. Сцената е включена в официалния запис на празника, излъчен на живо в канала на Белия дом в YouTube.

Срещата продължи по-малко от минута и премина като всяка друга с децата от дългата опашка. Момчето носеше униформа с камуфлаж и жълта кръгла нашивка на лявото рамо, както и маслиненозелена фуражка с козирка, чиято кокарда е по образец на герба на СССР. Момичето беше с тъмен сарафан на червени цветя върху бяла блуза с бухнали ръкави и червена панделка в косата, а обръчът на главата ѝ беше оформен като кокошник – високата украса от руската женска носия. Мелания Тръмп им подаде шоколади от кошницата си, президентът се наведе към момичето, после двете деца се отдръпнаха, за да направят място на следващите.

Белият дом покани на празника семейства на военни и служители на реда, приемни семейства и държавни служители, а през входа минаха стотици деца в костюми на супергерои, животни и анимационни герои. Двете деца в руски костюми привлякоха внимание, когато „Европейска правда“ публикува откъс от записа и темата се разпространи в украинските медии. Бившият съветник в Министерството на вътрешните работи на Украйна Антон Геращенко написа в X: „В момента това наистина са най-страшните костюми.“

Не става ясно кои са децата и кой е избрал костюмите им, а Белият дом не е коментирал тяхното облекло. Потребители в Х приписаха децата на заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър, но в записа от празника се вижда друго. Милър, съпругата му Кейти и техните деца излизат при президента още в първите минути, в обща група със семейството на министъра на отбраната Пийт Хегсет, както отбелязва и пул-репортът на журналистите от събитието. Двете деца в руските костюми минават почти 10 минути след това, в друга група. Най-голямото дете на Милър е дъщеря, родена през ноември 2020 г. докато момчето с фуражката е видимо по-голямо от нея.

Броени часове преди раздаването на шоколадите руски удари убиха и раниха деца в три украински града. Около обяд на 29 октомври, когато улиците в центъра на Чернигов бяха пълни с хора, тръгнали на работа или по задачи, удар уби две 15-годишни момичета. Ранените са 31, сред които 4 деца, като най-малкото е момиченце на 10 месеца. Брат и сестра се намират в тежко състояние. Губернаторът Вячеслав Чаус заяви, че ударът е нанесен с „Бандерол“ – малка крилата ракета, която се изстрелва от дрон.

Същия ден реактивен камикадзе дрон порази перон на жп гарата в Днипро. Загиналите са 14 според данни на областния управител Олександр Ганжа, а сред тежко ранените е 11-годишно момче. В Кременчук удар с дрон порази жилищен блок: 3-ма души загинаха, а ранените са 32, сред тях 6 деца. В Изюм 3 управляеми авиобомби удариха 5-етажна сграда и убиха 5 служители на местния център за контрол на заболяванията. Според обобщените данни на Kyiv Post атаките през деня са отнели живота на 25 души в цялата страна, а ранените са 110. На 30 октомври, докато кадрите от Белия дом се споделяха в социалните мрежи, Чернигов беше в траур за 4 свои жители, убити в руски удари между 21 и 29 октомври, сред които и двете момичета.

Домакините не избират костюмите на гостите, а Тръмп и съпругата му раздаваха шоколади на всяко дете, което стигаше до тях. Хелоуин обаче е празник на страха и децата се обличат като онова, от което хората се боят. Тази година костюмът на руски войник се оказа най-точният избор: в Чернигов, Днипро, Кременчук и Изюм същия ден той не беше маскарад.

Преди 85 години Рузвелт обеща на Сталин милиард долара по „Заем-наем“

Тълпи от хора и почетен караул от танкове, посрещащи М. Майски, съветски посланик, и членове на руската военна мисия, които пристигат в танков завод във Великобритания, където е седмичното производство на танкове за Съветския съюз. 📸 Снимка: British Ministry of Information

Камиони Studebaker, Ford и Chevrolet край Москва през 1944 г. Броят на вагоните, доставени на СССР по програмата „Ленд-лийз“ по време на войната, е 428 000 бройки, което е 1,75 пъти броя на произведените в страната вагони - 244 000 вагона. Освен това са доставени 1900 парни локомотива (съветско производство - 446 броя), повече от 11 000 вагона (малко повече от 1000 вагона са произведени в СССР).

Президентът Франклин Д. Рузвелт подписва законопроекта за „Ленд-Лийз“ за предоставяне на помощ на Великобритания, Китай и Гърция.

Сталин благодари за оценката на САЩ на Московската конференция на трите сили и официално приема безлихвен заем от 1 милиард долара от САЩ за заплащане на оръжие и суровини за военните усилия на СССР срещу Нацистка Германия („кървав хитлеризъм“).

🇺🇸🤝🇷🇺 Преди 85 години, на 30 октомври 1941 г., докато германската армия настъпва към Москва, американският президент Франклин Д. Рузвелт предлага на Йосиф Сталин доставки по закона за „Ленд-Лийз“ на стойност до 1 млрд долара. В посланието си той съобщава, че е одобрил доставките на цялото договорено военно оборудване и всички боеприпаси и е наредил те да започнат незабавно и в максимално възможните количества.

Финансирането е безлихвено, с начало на изплащането 5 години след края на войната и срок за погасяване от 10 години. Така договорките от Московската конференция за снабдяването стават конкретен финансов ангажимент към съветската съпротива на операция „Барбароса“. Дълговете по него надживяват Съветския съюз. Договорената през 1972 г. сума от 722 млн. долара така и не е изплатена по график, дългът служи близо 3 десетилетия като лост в търговската политика на Вашингтон, а вноските по него са включени в споразуменията за разсрочване с Парижкия клуб, към който Русия погасява предсрочно целия си дълг през август 2006 г.

Текстът е публикуван в поредицата „Външните отношения на Съединените щати“ (FRUS) на Държавния департамент, но не в своя оригинален вид. Публикуван е преразказ на текста, отпечатан в бюлетина на департамента на 8 ноември 1941 г. Причината е в начина, по който писмото стига до адресата си.

Протоколът и цената му

Законът „Ленд-Лийз“ от 11 март 1941 г. позволява на американския президент да предоставя материали и въоръжение на държави, чиято отбрана е обявена за жизненоважна за отбраната на САЩ. Когато Нацистка Германия напада Съветския съюз на 22 юни, Москва не е сред тях и плаща покупките си сама. По данни на държавния секретар Кордел Хъл от средата на септември Вашингтон вече ѝ е предоставил авансово 90 млн долара: 40 млн от изкупено от Министерство на финансите съветско злато, а останалите с Корпорацията за финансиране на реконструкцията. Съветникът на Рузвелт Хари Хопкинс иска в писмо от 15 октомври да не се споменава, че правителството ще използва „Ленд-Лийз“ за покупките на Москва.

Американската и британската мисия, водени от специалния представител на президента Аверел Хариман и от лорд Бийвърбрук, пристигат в Москва на 28 септември. Протоколът с дата 1 октомври обхваща периода до 1 юли 1942 г. С него САЩ се ангажират да доставят по 200 самолета месечно: 100 бомбардировача и 100 изтребителя, или общо 1800 самолета P-40, A-20 и B-25. Към тях се добавят средно по 250 танка месечно. Артилерията включва 152 зенитни оръдия с калибър 90 мм и 756 противотанкови оръдия с калибър 37 мм, всички с боеприпаси. Експертите изчисляват, че от поисканите суровини на стойност 340 млн долара могат да бъдат доставени количества за 270 млн.

Сумата от 1 млрд долара идва от доклада на Хариман до Рузвелт, датиран 29 октомври, ден преди писмото до Сталин. Хариман оценява програмата на около 1 млрд. долара до следващия юли и пише, че Русия не може да продължи да я финансира сама. Затова препоръчва да бъде разрешено отпускането на средствата по „Ленд-Лийз“ „при първа възможност“. Докладът завършва с убеждението, че Русия „ще продължи да се бие дори при отстъпление“, с препоръка да ѝ се помогне незабавно. Милиардът от 30 октомври е кредитът, който покрива цената на договореното с протокола.

Същият доклад описва и пътя на доставките. Руснаците смятат, че могат да приемат средно около 270 000 тона товари месечно през Архангелск, 224 000 през района на Владивосток и едва 6000 през Персийския залив. Архангелск обикновено замръзва от декември до юни, а единствената жп линия от него минава недалеч от фронта; Владивосток е изложен на японска намеса, а превозът оттам до Москва трае 100 дни.

Седмицата след посланието

Американското посолство вече не се намира в Москва. В дните между 15 и 20 октомври посланик Лорънс Стайнхард е евакуиран в Куйбишев, днешна Самара. Там на 2 ноември той връчва устно предложението на Рузвелт на заместник-народния комисар на външните работи Андрей Вишински, който поисква да му бъде оставен текстът, но посланикът отказва, защото така би изложил на риск сигурността на шифъра на ВМС на САЩ, и вместо това връчва меморандум с внимателно подготвен преразказ.

Сталин отговаря на 4 ноември, без да е виждал оригинала – приема „с искрена благодарност“ безлихвения заем от един милиард долара за заплащане на доставките на въоръжение и суровини „като изключително сериозна подкрепа“ в борбата с общия враг и изразява пълно съгласие с условията, обещавайки да доставя на САЩ наличните суровини. Вишински връчва отговора в Куйбишев малко след 1:00 ч. през нощта срещу 6 ноември. Два часа по-късно той иска разрешение Сталин да използва съдържанието на предложението на САЩ в речта си за годишнината на Октомврийската революция. Държавният департамент дава разрешение по телеграфа.

Вечерта на 6 ноември, на тържественото заседание на Московския съвет, Сталин казва, че след решението на САЩ „да предоставят на Съветския съюз заем в размер на 1 млрд долара“ може „да се каже с увереност, че коалицията на Съединените американски щати, Великобритания и СССР е реално дело, което расте и ще расте в полза на нашето освободително дело“. На 7 ноември съветският повереник Андрей Громико връчва на Рузвелт руския текст на отговора. Президентът казва, че трябва да бъде намерен начин двамата да си разменят точните текстове, без германците да ги узнаят, защото все още се налага кореспонденцията им да се предава в преразказ.

Същия ден Рузвелт се обръща към администратора на програмата Едуард Стетиниъс: „Днес установих, че отбраната на СССР е жизненоважна за отбраната на Съединените щати.“ Той му нарежда да прехвърли незабавно отбранителни материали на СССР, „за да изпълни условията“ на писмото си до Сталин от 30 октомври. Обещанието предшества правното основание за него с една седмица.

Вторият милиард и общото споразумение

До средата на февруари 1942 г. заявките на Москва вече надхвърлят първия милиард. На 13 февруари Рузвелт съобщава това на Сталин и предлага втори милиард при същите условия. Сталин го приема на 20 февруари, но изразява надежда, че в бъдеще страните ще преразгледат финансовите договорки заради крайното напрежение, на което са подложени ресурсите на СССР. На 11 юни 1942 г. Хъл и посланикът на СССР Максим Литвинов подписват във Вашингтон споразумение за принципите на взаимната помощ във войната. До 1945 г. американските доставки за СССР стигат около 10,8 млрд. долара според изчисленията, цитирани от Christian Science Monitor през 1985 г.; „Комерсант“ посочва 10,982 млрд.

Дългът след войната

Разплащането остава за мирно време, а мирното време идва със Студената война. САЩ изчисляват на 2,6 млрд. долара останалите в СССР материали с гражданско предназначение. Съветското правителство първо предлага 170 млн. През октомври 1972 г. в пика на разведряването Вашингтон и Москва се споразумяват за 722 млн. долара, като администрацията на Ричард Никсън упълномощава своите преговарящи да намалят лихвата на разсрочените вноски до 3%. Изплащането трябва да продължи до 2001 г. и зависи също така от изпълнението на търговското споразумение, сключено същата година.

Сделката се проваля заради емиграцията на евреите от СССР. Законът за търговията от 1974 г. обвързва търговските облекчения за СССР с правото на свободна емиграция с поправката „Джаксън–Ваник“. Москва отказва да приеме това условие и двете споразумения рухват. Дотогава СССР е изплатил 48 млн. долара и остават още 674 млн. Законът от 1974 г. съдържа и по-конкретна разпоредба: просрочието по дълга за „Ленд-Лийз“ води до отнемане на режима на най-облагодетелствана нация в търговията.

След разпада на СССР Русия поема задълженията му и през 90-те години договаря разсрочването им чрез няколко споразумения с Парижкия клуб, неформалния кръг на държавите кредитори. Остатъкът от военния дълг не е забравен и през 2000 г. отново става политически въпрос. Според Изследователската служба на Конгреса от около 485 млн. долара дълг от съветско време към САЩ, който подлежи на разсрочване по двустранното споразумение за вноските от 1999 и 2000 г., 155 млн. са от дълга за „Ленд-Лийз“. В средата на юни 2000 г. председателите на комисиите по външна политика в двете камари, сенаторът Джеси Хелмс и конгресменът Бенджамин Гилман, обявяват, че блокират споразумението заради Чечня и подкрепата на Москва за Сърбия. Ако разсрочването не влезе в сила, на 1 юли Русия трябва или да плати, или да загуби търговския си режим. На 30 юни администрацията на Бил Клинтън обявява, че продължава с разсрочването въпреки възраженията им. Мотивът ѝ е, че отказът няма да промени поведението на Русия, ще затрудни изплащането на дълговете и ще създаде проблеми с другите кредитори от клуба.

На 21 август 2006 г. Русия завършва предсрочното изплащане на целия дълг към Парижкия клуб с превод от 23,7 млрд. долара. Радио Свободна Европа отбелязва, че с него завършва официалната дългова история на бившия Съветски съюз. Наличните документи не уточняват каква част от преведената сума се отнася до всеки вид задължение. След това плащане обаче Русия вече няма дълг към клуба, а шест години по-рано споразуменията за разсрочване с него включват и вноските за „Ленд-Лийз“.

Какво остава от модела

Писмото от 30 октомври 1941 г. показва цената на бързината. САЩ обещават оръжие за 1 млрд долара една седмица преди да обявят отбраната на СССР за жизненоважна, по препоръка на мисията на Хариман, която смята продължаването на руската съпротива за въпрос от първостепенно значение и настоява помощта да тръгне веднага. Въпросът за плащането е отложен за след войната, а отложената сметка по-късно става лост в търговската политика. През 1974 г. Конгресът обвързва просрочието ѝ с търговския режим на СССР, а през 2000 г. председателите на двете комисии по външна политика опитват да я използват като средство за натиск заради Чечня. Администрацията на Клинтън преценява, че отказът да се разсрочи дългът няма да промени поведението на Москва, и разсрочва 155-те млн въпреки сериозните възражения. Лостът е реален в Капитолия, но самото правителство на САЩ не очаква той да повлияе на Москва.

Името на закона се връща на 9 май 2022 г. Тогава президентът Джо Байдън подписва закон за „Ленд-Лийз“ в защита на демокрацията в Украйна. Той изтича на 30 септември 2023 г., без по него да бъде доставено нито едно оръжие. Според United24 Media служител на Белия дом обяснява избора с предпочитанието към помощ, която Украйна „няма да трябва да връща по-късно“. През 2022 и 2023 г. помощта минава през други механизми: доставки от наличностите на американската армия по решение на президента, Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна и Програмата за чуждестранно военно финансиране. От лятото на 2025 г. американското оръжие отново стига до Украйна срещу плащане, но по много различна схема: по механизма PURL съюзниците от НАТО го купуват за Киев. Вашингтон взема името от 1941 г., но не и модела на отложено плащане, при който разплащането приключва 65 години по-късно.

Пашинян подкрепи депутатите си след масово сбиване в арменския парламент

🇦🇲🥊 На 29 октомври 2026 г. дебатът за член на Сметната палата в Народното събрание на Армения прерасна в масово сбиване между депутати от прозападната управляваща партия „Граждански договор“ и опозиционната фракция „Силна Армения“. Председателят на парламента Рубен Рубинян отказа да прекъсне заседанието, „за да видят всички“. Същия ден премиерът Никол Пашинян застана зад своята фракция, включително зад вицепредседателя, който хвърли стол към опозицията. Целият епизод е наличен в официалния запис на парламента, излъчван на живо.

Поводът дойде от трибуната. Тарон Чахоян от „Граждански договор“ започна с тезата, че опозицията няма право да говори за корупция, защото „корупцията е свързана с вас“. На опозиционен депутат каза, че е бил „помощник на Манвел, който краде консерви“, намек за генерала от запаса Манвел Григорян, обвинен през 2018 г., че е присвоил храна, предназначена за войници. После се обърна към лидера на фракцията Нарек Карапетян: „Господин Карапетян, не съм аз виновен, че целият ви род се занимава с политика, включително чичо ви, баща ви, а синът на чичо ви водеше много активна политическа дейност. Ще кажа и повече: той се канеше да открие дори министерство в страната ни. […] което по собствената им формулировка трябваше да удовлетворява всички жени, и до днес не се е извинил на жените за това.“

Синът на чичото е Саргис Карапетян, син на бизнесмена Самвел Карапетян, основател на „Силна Армения“. В епизод от 31 януари на подкаста Triangle, който Саргис води, името „министерство на секса“ подхвърля гостуващият социолог Армен Хачикян, а самият Саргис пита: „Можем ли сега наистина да кажем, че в Силна Армения няма да има неудовлетворена жена?“ Според OC Media думите му предизвикаха обвинения в сексизъм още тогава.

Карапетян извика нещо от мястото си, по описанието на Azatutyun с фамилиарното „ара“, а Чахоян му го върна: „Ти си ара от петите до главата.“ Водачът на „Силна Армения“ стана и тръгна към трибуната, около Чахоян се струпаха депутати от двата лагера и започнаха юмруци и ритници. В залата схватката продължи с прекъсвания около 6 минути до обявяването на почивка, после се пренесе в коридорите. Арменската служба на Радио Свободна Европа определя целия бой като около половин час. Вицепредседателят Ваагн Алексанян от управляващата партия хвърли стол към редиците на опозицията, хвърчаха бутилки, а масите едва не бяха преобърнати. Андраник Геворгян от „Силна Армения“ беш с разбит нос, дрехите на Рубен Мхитарян бяха разкъсани и до парламента пристигна линейка, съобщава „Аравот“. Сбиването продължи в коридорите, където охраната застана като жив кордон между двете страни.

Записът показва и какво правеше председателят междувременно. „Уважаеми колеги, нарочно не обявявам почивка, за да видят всички това, и няма да обявя почивка. Заседанието ще продължи така“, каза Рубинян и добави: „Вие решете дали ще има бой, или няма да има, аз не съм против.“ Няколко минути по-късно отново заяви: „Уважаеми колеги, ако сте приключили, седнете, ако не – може да продължите, не възразявам.“ Почивката дойде едва след още няколко минути. По-късно пред журналисти Рубинян обясни, че е извикал охраната веднага щом е започнал истинският бой, а дотогава е искал всички да видят какво става.

След повече от час почивка председателят се върна с присъдата си. Каза, че е прегледал кадрите, и обяви, че Чахоян „не е използвал в речта си нито една обидна дума“, въпреки че същият запис пази репликата за Манвел и консервите. Според Рубинян Карапетян е станал, за да удари говорещия, а първия удар е нанесъл друг депутат от „Силна Армения“, Гарник Давтян. После Рубинян се обърна към малцинството с думи, които звучат като програма:

„Както казах преди 2 месеца, предлагаме правило за добро възпитание: ще го спазвате, ще сме възпитани, няма да го спазвате, ще получите 10, 20, 30, 40, 60 пъти повече. И получихте, Бог ми е свидетел, получихте.“ За стола на Алексанян не спомена нищо. Обеща обаче, че ако се потвърди, че помощници на опозиционни парламентаристи са нападали членове на мнозинството в коридора, ще бъдат изхвърлени и няма да бъдат пускани в сградата.

Чахоян довърши речта с извинение „към обществото и народа“ за „хулиганското поведение“ на опозицията и с предупреждение, че опозиционните депутати „ясно ще осъзнаят, че следващия път, когато провокират бой, пак ще ядат бой“. Към Карапетян се обърна направо: „Ударих, господин Карапетян. Провокирахте бой, ударих, изядохте го – това искахте.“

Пашинян говори пред журналисти след заседание на правителството. „Осъждам насилието, но подкрепям мерките, предприети днес от управляващата фракция, защото ако някой е в опозиция, това не означава, че трябва да се държи нагло“, цитира го държавната агенция Armenpress. Попитан за стола, той отговори: „Със стол ли е, с каквото и да е – адекватно е и правилно е.“ И допълни, по записа на „Аравот“: „Ако някой мисли, че може да протегне ръка и да удари депутат, тази ръка просто ще я счупим, ако трябва – и със стол ще я счупим.“

Карапетян, след като получи думата от името на фракцията си, не отрече боя, а го омаловажи. „Това, което се случи днес, изобщо е обичаен процес на парламентаризма“, посочи той. Хората, които месеци наред им късали нервите, „ядоха в устата, и то здраво“, а случилото се нарече „момчешки, арменски, нормален бой“. Поиска обаче „червена линия“: когато мнозинството налага правила, не е приемливо негов представител да заплашва със сила. Депутатката от „Силна Армения“ Марианна Каграманян заяви, че „отговорността за случилото се в пълния ѝ обем носи Рубен Рубинян“. Омбудсманът Анахит Манасян изрази несъгласието си с премиера и поиска надлежно разследване. Прокуратурата съобщи пред Azatutyun, че няма информация за образувано наказателно производство.

Сбиването в залата е продължение на по-дълъг сблъсък. На изборите на 7 юни „Граждански договор“ взе 64 от 105-те места, „Силна Армения“ – 29, а алиансът „Армения“ – 12. Основателят на втората сила Самвел Карапетян е арестуван на 18 юни 2025 г. по обвинение в публични призиви за завземане на властта. От 30 декември 2025 г. е под домашен арест, който Антикорупционният съд удължи с още два месеца в средата на септември. Срещу самия Нарек Карапетян също има обвинение: на 22 юли ЦИК разреши на прокурорите да го обвинят, но не и да го арестуват. Разследващите го подозират в изпиране на пари и в плащане на хора да присъстват на митингите на партията, а той отрича. Когато Чахоян изрежда „чичо ви, баща ви“ от трибуната, той говори за семейство, в което двама души са обвиняеми, а единият е под домашен арест.

Напрежението в залата расте от лятото. На 19 август Алексанян, тогава като председателстващ, отстрани от залата Давид Казинян от „Силна Армения“ и извика охраната. На 6 октомври се стигна до сбиване, след като Рубинян прекъсна речта на Едгар Казарян от „Силна Армения“.

Схватките в арменския парламент не са новост. Различно е друго: на 29 октомври председателят отказа да прекрати заседанието, докато боят течеше, и после представи изхода му като изпълнено предупреждение. Ръководителят на правителството описа хвърлянето на стола като адекватно и правилно и обеща, че ръката на всеки, който удари депутат, ще бъде счупена. Управляващите имат и своя версия със собствена опора: според Armenpress Карапетян пръв става от мястото си и тръгва към трибуната. Рубинян го обвинява, че е станал, за да удари говорещия, а Чахоян твърди, че всичко е било предварително планирано. Колкото и да е защитима тази версия за първите секунди, тя не обяснява стола, оставената да тече схватка и обещанието за „60 пъти повече“.

Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Доближен до Медведев е собственик на кампус в Силициевата долина.

🇷🇺💰🇺🇸 Руският бизнесмен Виталий Юсуфов, чиято компания притежава бившия кампус на списание Sunset в Менло Парк, в сърцето на Силициевата долина, е бил мажоритарен собственик на „Основа Телеком“. Операторът, в който Министерство на отбраната на Руската федерация е имало блокиращ дял, е изграждал мрежа за поверителна комуникация за руската армия. Историята е проследена от разследване на The Newsground, независимо издание на журналиста Скот Стедман, публикувано на 29 октомври и основано на публикации в руската специализирана преса от миналото десетилетие, което излиза месец след като конгресменът демократ Сам Ликардо поиска от Министерството на финансите на САЩ да провери Юсуфов и да обмисли санкции срещу него, докато имотът остава в центъра на съдебна битка за един от най-големите строителни проекти в региона.

„Основа Телеком“ е основано през 2010 г. Според ComNews 75%-1 акция са собственост на „Айкоминвест“, инвестиционно дружество на Юсуфов, а 25%+1 акция – на „Воентелеком“, собственост на министерство на отбраната. През септември 2011 г. Държавната радиочестотна комисия отпусна без конкурс на оператора честотите 2,3–2,4 GHz в цяла Русия. Това стана по молба на тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков към тогавашния президент Дмитрий Медведев, а замисълът беше да се изгради мрежа с двойно предназначение и подсистема за конфиденциална връзка за въоръжените сили.

Към началото на август 2014 г. месеци след анексирането на Крим министърът на отбраната Сергей Шойгу застана пред микрофона в Деня на иновациите на министерството край Москва с ръка върху голям червен бутон. На снимката, публикувана от The Newsground, логото на „Основа Телеком“ се повтаря на стената зад него под надписа „официален партньор“. През същото лято на полигона Алабино операторът демонстрира как подсистемата му предава видео на движещи се и неподвижни обекти. Според The Newsground кадрите са от камери на бойни машини и дрон. Говорителят на оператора Александър Бахорин каза пред ComNews, че мрежата „е показала отлични резултати в различни условия, включително близки до бойните“.

Отношенията с военните обаче далеч не бяха гладки. Шойгу оглави министерството в края на 2012 г. и през февруари 2013 г. писа на президента Владимир Путин, че „Основа“ не се нуждае от честотите, ведомството не възразява те да се предоставят с конкурс. Според The Moscow Times ведомството смята за непрактично да изгражда собствена мрежа с шифровани подсистеми. Военните оттеглиха положителните си становища за електромагнитна съвместимост, а операторът заведе поредица от съдебни битки. В негова подкрепа се намеси Медведев, вече като премиер: на 26 декември 2013 г. той подписа резолюция, според която „трябва честотният ресурс да бъде въведен в експлоатация“. Това показва копие на документа, с което разполага „Ведомости“. Въпреки всичко на 28 октомври 2014 г. CNews обяви, че двете страни са постигнали съгласие и са подписали споразумение за сътрудничество в разработките и иновациите за въоръжените сили.

„Основа“ твърдеше, че е вложила над 1 млрд. рубли в системата за конфиденциална връзка, както и че тя е готова да приема абонати в 19 града. Към октомври 2014 г. системата все още няма нито един потребител, отбеляза CNews, а през юни 2015 г. мрежата спря работа. Според руски съдебни регистри, цитирани от The Newsground, „Айкоминвест“ е продължил да кредитира оператора до 2022 г. 4 години по-късно през юни 2026 г. „Основа“ е обявена в несъстоятелност.

Виталий е син на Игор Юсуфов, министър на енергетиката в периода от 2001-2004 г. По-късно е специален представител на Кремъл за международното енергийно сътрудничество. Пътят на сина му към ВТБ, втората по големина руска банка, започна през 2011 г. Тогава той купува 19,91% от „Банката на Москва“ с кредит от 1,1 млрд долара от самата банка. По данни на „Интерфакс“ той върна кредита, след като препродаде пакета на ВТБ, която тогава поема контрола над банката. Бившият ѝ президент Андрей Бородин твърди, че Юсуфов дал да се разбере, че действа в интерес на Медведев, описван от него като „млад човек“. Бащата отвръща, че младият човек е синът му и никой друг.

Сега The Newsground публикува изтекли банкови записи, според които Виталий Юсуфов държи значително състояние във ВТБ. Обновен през март 2025 г. запис оценява неговите депозити на около 44 млн. долара и посочва натрупана лихва от 768 млн. рубли (около 9,1 млн. долара). ВТБ е под пълните блокиращи санкции на САЩ от 24 февруари 2022 г. – деня на пълномащабната инвазия в Украйна. Режимът обаче не забранява автоматично на руски граждани извън САЩ да държат депозити в нея.

През май 2018 г. Willow Project, дружество от Делауеър под контрола на Юсуфов, купува бившия кампус на списание Sunset за сумата от 72 млн. долара. Според Wall Street Journal и New York Times продажбата има одобрение от Deutsche Bank, съсобственик на имота, въпреки възраженията на комитета по репутационен риск в Ню Йорк, а след нея служители на банката подават сигнал в FinCEN за подозрителна операция. На мястото на стария кампус компанията N17 Development, която представлява собственика, предлага проекта Willow Park с 665 жилища, хотел и офиси. Най-високата от 3-те негови кули ще има 39 етажа, последния от които ще достига около 140 м.

В своето писмо от 23 септември до министъра на финансите Скот Бесънт Ликардо настоява за проверка от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) и иска да се провери дали има основания за санкции както срещу Юсуфов, така и срещу баща му. „Публичните източници повдигат сериозни въпроси за връзките на Виталий Юсуфов с руското правителство и с лица, свързани с организираната престъпност“, пише конгресменът. Доводът му за риска за сигурността е свързан с локацията на имота: „много високата концентрация на компании и изследователски центрове в отбранителните технологии, изкуствения интелект и квантовите изчисления в региона“ федералните власти трябва да гарантират, че „служители на Кремъл и техните посредници не могат да получават чувствителна информация за критично важни американски компании и техните служители“. The Newsground например пише, че изследователската лаборатория на In-Q-Tel, фонда за рисков капитал, създаден от ЦРУ, се намира на по-малко от миля от имота.

Украйна включи Виталий Юсуфов в своя санкционен списък на 19 октомври 2022 г. с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана; баща му е под украински ограничения от същата дата, а от юни 2025 г. – и под канадски. В САЩ нито един от двамата не е санкциониран, а ведомството не е отговорило публично на Ликардо. Ръководителят на N17 Ойсин Хенеган нарече искането му „основано на неверни публикации и на онова, което може да се опише само като фантазия на NIMBY“, както в САЩ наричат противниците на ново строителство в собствения им квартал.

На 2 октомври Willow Project заведе дело срещу Менло Парк в Окръжния съд на Сан Матео. Искът обвинява града, че е променял изискванията и е бавил разглеждането на проекта, и твърди, че проектът има право на ускорената процедура по калифорнийския закон AB 2011. Подобни обвинения отправи през юли и главният прокурор на щата Роб Бонта; Менло Парк ги отхвърля. На 19 октомври общинският съвет на съседния Пало Алто взе единодушно решение да подкрепи Менло Парк в делото. Междувременно общинският съветник Дрю Комбс съобщи на 29 септември за „сериозен купувач“, готов да плати повече от платените през 2018 г. 72 млн. долара; сделка не е обявена.

Най-тежкото твърдение около покупката остава непотвърдено. Руското разследващо издание „Проект“ цитира източник, близък до бизнеса на семейство Юсуфови, според когото кампусът е закупен в интерес на семейството на Медведев. The Newsground признава, че не може да потвърди това твърдение по независим път. Предприемачът Константин Хайт, работил с Юсуфов, описа пред изданието ролята му спрямо сина на Медведев Иля така: „Виталий беше негов портфейл и основен преговарящ“. През 2022 г. „Проект“ писа, че 74-метровата яхта „Вселена“, използвана от семейството на Медведев, е платена от семейство Юсуфови. Според публикации от април 2025 г. тя е купена от американския търговец на автомобили Джон Сталупи, бивш бизнес партньор на президента Доналд Тръмп, след което е преименувана на CASINO ROYALE.

Документите от онези години показват по-сложна картина от кадъра с бутона. „Основа“ свързва Юсуфов с руската държава преди всичко с предоставените привилегии: честоти без конкурс, подкрепа от Сердюков и после от Медведев, дял на министерство на отбраната. Като изпълнител за армията операторът не постигна много: новото ръководство на ведомството се отказва от неговите услуги, а системата за конфиденциална връзка стои без потребители дори когато двете страни подписват споразумението. Още през 2014 г. според CNews става ясно „Основа“ ще разчита преди всичко на търговски клиенти. Затова е по-вероятно военната рамка да е служила за достъп до дефицитни честоти, отколкото да осигурява на армията реално работеща система за комуникация. Срещу този прочит стоят споразумението от октомври 2014 г. и демонстрацията от Алабино, които показват, че военните са продължили да работят с оператора и след писмото на Шойгу до Путин. И при двата прочита въпросът на Ликардо за произхода на парите не губи тежест, а вниманието се измества от „Основа“ към ВТБ и към кръга около Медведев.

Делото в Сан Матео ще реши дали кулите на Willow Road могат да бъдат одобрени по ускорена процедура, но не и. това кой ще ги издигне. Пред KQED Ликардо посочва, че именно санкциите биха спрели Юсуфов да строи. САЩ обаче не санкционираха нито него, нито баща му в четирите години след решението на Украйна от октомври 2022 г. Нито след вписване на бащата от Канада през юни 2025 г. Затова бързото им включване в санкционния списък изглежда малко вероятно. Остава възможността за продажба на купувача, за когото говори Комбс, макар Хенеган да каза пред San Francisco Chronicle, че проектът „не се продава“. Единствено обявена сделка би сменила собственика на кампуса, без да се чака решение на съда или на Вашингтон.

Италиански Chinook се разби край Брчко: четирима загинали, 11 ранени

🇮🇹🕯️🇧🇦 4 италиански военнослужещи загинаха и 11 бяха ранени, когато тежък транспортен хеликоптер Chinook на Сухопътните войски на Италия се разби вчера следобед в района на Горице край Брчко, в североизточна Босна и Херцеговина. Машината беше част от италианския контингент в EUFOR Althea, военната мисия на Европейския съюз в страната. Командването на EUFOR съобщи, че хеликоптерът е паднал при рутинна тренировка. Министерство на отбраната на Италия потвърди, че на борда са били 15 души, и посочи, че причините се изясняват.

Сред загиналите са 2 военни от Сухопътните войски и 2 от Военния доброволчески корпус на Италианския червен кръст (CRI), спомагателен санитарен корпус към въоръжените сили. Министърът на отбраната Гуидо Крозето оповести имената им вечерта: сержант Симоне Руджа и сержант Клаудио Маркези от Авиацията на Сухопътните войски, лейтенант Франко Адриано Дзекило и сержант Лаура Прокачи от корпуса на Червения кръст. Миланският Il Giorno представя Дзекило като военен лекар от Милано. Според Leggo, който се позова на източници във Витербо, двама от загиналите са служели в 1-ви полк „Антарес“ на армейската авиация, който е базиран в града. Официално потвърждение на това няма.

Министерството обясни, че не е публикувало никакви детайли, преди семействата да бъдат уведомени. На своя профил в X Крозето написа: „Изчакахме драматичната вест за смъртта на близките им да достигне до семействата и искахме да не позволим стотици други семейства да изживеят часове на тревога в очакване да научат имената на хората, засегнати от инцидента.“ В официалното съобщение на ведомството добави: „В този момент на огромна болка мислите ми са преди всичко при семействата на нашите загинали, на които изказвам съболезнования от свое име и от името на цялото отбранително ведомство. Няма думи, които да компенсират толкова голяма загуба.“

Броят на жертвите беше постепенно изяснен. Според Klix.ba хеликоптерът е паднал около 16:00 ч. местно време. Първите сведения бяха за 3 загинали на място и 12 ранени. Директорът на здравния център в Брчко Ясмин Механович заяви пред сайта, че един от ранените остава с опасност за живота, а кметът на Брчко Синиша Милич заяви пред РТРС, че няколко души се намират в критично състояние. Малко след 19:00 ч. Klix.ba съобщи, че един от ранените е починал, с което броят на загиналите е нарастна до 4. По-късно бяха дадени уверения, че животът на никой от 11-те оцелели не е в опасност. В последното си съобщение EUFOR уточни, че 2 ранени са преместени в болница в Тузла, 9 се лекуват в Брчко и всички се намират в стабилно състояние. Министерството изпрати при тях свои военни лекари.

Мястото на катастрофата попада в пределите на окръг Брчко, автономна административна единица извън Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. На място веднага пристигнаха полицията на окръга, пожарникари и линейки, а районът беше отцепен. В първото си изявление EUFOR посочи, че при падането не са пострадали цивилни, нито са поразени сгради, имущество или превозни средства. Публикуваните на сайта снимки от мястото показват разкъсания фюзелаж на Chinook, легнал на една страна, и военни, които работят край останките.

Какво точно се е случило във въздуха, засега не е обявено. Министерството на отбраната на Италия обяви, че разследването вече е в ход и трябва да изясни обстоятелствата как е протекъл инцидентът. EUFOR обяви, че провежда „пълно и щателно разследване“ и ще даде повече факти, когато те бъдат установени. Мисията призова гражданите да не тиражират дезинформация, да се въздържат от спекулации и да следят само официалните ѝ канали.

Фаиз Илиязович, който е шофирал със сина си през Брчко, разказа пред Klix.ba, че машината е минала над тях. „Синът ми отвори прозореца и казва, че нещо в колата тропа. Обърнах се – хеликоптерът с две витла летеше и здравата тропаше“, описа той. По думите му машината е прелетяла „почти над целия град“, но за щастие е паднала встрани: „За съжаление, това е нещастие, но можеше да бъде и по-лошо.“ Илиязович каза още, че по-късно е видял запис, направен от млад мъж, на който според него „се виждаше, че има някаква повреда“.

Кратък вертикален клип, споделен в X от босненски профили, показва летателен апарат с 2 ротора, който лети ниско над обрасло поле. Силуетът му се завърта и той се спуска към линията на дърветата, зад която изчезва. Мястото на заснемане на кадрите не е установено. Klix.ba публикува запис от последните секунди преди падането, който приписва на портала „Дешавания в Биелина“. The Aviationist описва запис, на който Chinook се върти неуправляемо, преди да падне. Нито EUFOR, нито министерството в Рим са коментирали записите.

Разбилият се Chinook е ICH-47F, италианският вариант на американския хеликоптер CH-47F Chinook. Това е тежък транспортен хеликоптер с 2 тандемни ротора, предназначен за превозване на войски и товари. През 2009 г. италианската агенция за въоръжения ARMAEREO поръча 16 такива машини на AgustaWestland, днес част от Leonardo, по споразумение с Boeing: фюзелажите се произвеждат в Пенсилвания, а окончателното сглобяване се извършва във Вергиате. Новите ICH-47F замениха 40-те стари ICH-47C, които италианската армейска авиация получи през 70-те години. Те са производство на Elicotteri Meridionali, която произвежда американския CH-47C по лиценз. Днес 11-а ескадрилна група „Ерколе“ на 1-ви полк „Антарес“ използва ICH-47F на военното летище във Витербо, на 107 км северозападно от Рим.

Италия командва мисията EUFOR Althea от 21 януари 2026 г., когато генерал-майор Маурицио Фронда пое командването от румънския генерал-майор Флорин-Мариан Барбу. Операцията започна към края на 2004 г. и поддържа сигурността в Босна и Херцеговина, подпомагайки местните власти и обучавайки въоръжените сили. Според Sky TG24 в нея участват около 1600 военнослужещи от 24 страни, а италианският контингент от около 300 души е най-големият. Щабът е в Кемп Бутмир край Сараево.

Според Klix.ba, който се позовава на архива на агенциите и на базата данни Aviation Safety Network, това е първата катастрофа с хеликоптер на EUFOR със загинали в Босна от 19 юни 2008 г. Тогава в Централната част на страната се разби BO-105 и загинаха двамата испански пилоти и двама германски офицери. По общ брой пострадали случаят край Брчко е най-тежката авиационна катастрофа на международния контингент в страната след 17 септември 1997 г. Тогава хеликоптер на ООН се удари в планината над Фойница в гъста мъгла. Тогава загинаха 12 души, сред които и заместник-върховният представител Герд Вагнер.

Премиерът Джорджа Мелони заяви: „Новината за трагичния инцидент с италиански хеликоптер на EUFOR в Босна и Херцеговина ме изпълва с дълбока скръб. Мислите ми са с жертвите, техните семейства и всички участници в мисията за мир и стабилност в региона, които преживяват часове на тревога.“ Вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че „посланикът на Италия в Сараево вече пътува към Брчко, мястото на инцидента“. Солидарност с колегите от EUFOR изрази и командващият щаба на НАТО в Сараево.

Крозето обяви, че на 30 октомври сутринта заедно с началника на Генералния щаб на отбраната и с още военни лекари специалисти ще посети ранените и останалите италиански военни в Босна. Катастрофата промени и подготовката за Деня на въоръжените сили на Италия на 4 ноември. По думите на министъра „Селото на отбраната“, чието тържествено откриване беше насрочено за 30 октомври, няма да бъде място за празник. Вместо това гражданите ще могат да отидат там с молитва, цвете, послание или само с присъствието си, за да изразят съпричастността си към загиналите и семействата им.

Норвегия задържа санкциониран кораб на „Арктик СПГ 2“ без валиден флаг

🇳🇴⚓🇨🇳 Норвегия задържа YA QING HAI YANG, кораб за тежки товари с китайски собственик, който през 2024 г. участва в превоза на модулите на електрическа централа за руския проект „Арктик СПГ 2“ и оттогава се намира под санкции на САЩ и ЕС. Основание обаче не са санкциите, а документите: при проверка на 13 октомври Норвежката морска администрация установи, че няма валидна регистрация под флаг и не разполага с изискваните сертификати. „По време на инспекцията беше установено, че корабът няма валидна регистрация под флаг и не разполага с необходимите сертификати“, каза пред High North News Даг Инге Орхус, директор по комуникациите на администрацията. „Затова корабът е задържан до второ нареждане.“

YA QING HAI YANG влезе в Андфьорден, край остров Андьоя във Вестеролен, заедно с друг тежкотоварен китайски кораб – JIAN YANG CHENG HE, за да се укрият от буря. През лятото и двата са плавали от Китай по Северния морски път, след което са направили престой при Мурманск и морската граница между Норвегия и Русия. Задържаният плава под флага на Гватемала, която не поддържа публичен корабен регистър, затова Lloyd's List класифицира регистрацията като потенциално фалшива, пише The Insider. В санкционните бази данни той е вписван последователно под флаговете на Панама, Гвиана и Гватемала. За да бъде освободен корабът, неговият собственик е нужно да го впише по законен начин в корабния регистър на дадена страна и да получи валидни сертификати; едва тогава инспекторите ще довършат спрения преглед. Пред вестник Nordlys Орхус предупреди, че при подновяването на прегледа могат да бъдат открити и други нарушения.

Към момента не е известен друг случай Норвегия да е задържала съд, плаващ под фалшива регистрация. Самият Орхус не можа да го потвърди веднага и каза, че трябва да провери архива на администрацията. През септември 2025 г. Lloyd's List съобщи, че Норвегия и няколко други европейски държави рутинно проверяват документите за флага и застраховката на подозрителни кораби, но не са задържали такъв с фалшива регистрация. Двете по-ранни задържания в норвежки води, които се споменават във връзка със случая, имат друго основание. Товарният кораб SILVER DANIA беше спрян към края на януари 2025 г. по подозрение за повреда на подводен кабел и скоро беше освободен. Руският изследователски кораб PROFESSOR MOLCHANOV беше задържан през септември 2026 г. в Свалбард по съдебно разпореждане, издействано от украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“, за да бъде изпълнено арбитражно решение срещу Русия. Там норвежките власти действаха като изпълнители по граждански спор.

Задържането идва след месеци, в които Осло подчерта своята предпазливост. През февруари премиерът Йонас Гар Стьоре заяви, че Норвегия няма стремежи да конфискува кораби, и наблегна на безопасното и организирано корабоплаване. Проверките на застраховките, въведени през 2025 г., бяха доброволни и не включваха качване на борда. Този път основанието беше установено при стандартна процедура: YA QING HAI YANG потърси убежище от лошо време в норвежки води, а проверката, която властите извършват по стандартната процедура на всеки съд, потърсил място за убежище, потвърди съмнението за гватемалския му флаг, което Lloyd's List вече беше отбелязал. Морската администрация казва изрично, че основанието за задържането са регистрацията и сертификатите, а не санкциите.

Историята на кораба е причината случаят да не е рутинен. През октомври 2024 г., под името OCEAN 28, той пренесе заедно с NAN FENG ZHI XING модулите на централата, построена от китайската Wison New Energies за втората производствена линия на „Арктик СПГ 2“ – завода на „Новатек“ на полуостров Гидан. Двата съда изминаха над 1500 морски мили през частично заледено море, понякога със скорост 1–2 възела, въпреки че OCEAN 28 няма ледов клас. В последната част от маршрута ги придружаваше атомният ледоразбивач „Сибир“, съобщи тогава gCaptain. Според Държавния департамент на САЩ модулите са претоварвани в междинни китайски пристанища между няколко кораба, част от които са прикривали своята самоличност и местоположение. Сред тях е и HUNTER STAR, а разследването на High North News показа, че OCEAN 28 е бил преименуван по време на операцията.

Санкциите бяха наложени на 10 януари 2025 г. Така Вашингтон блокира корабостроителния завод Zhoushan Wison Offshore and Marine, самия OCEAN 28 и неговия оператор Hongkong Yaqing Shipping, който дотогава не беше санкциониран. По-късно корабът попадна в санкционните списъци на ЕС и Швейцария.

JIAN YANG CHENG HE не е задържан. Корабът плава под китайски флаг. Инспекторите се качиха на борда му на 21 октомври, когато времето позволи, и откриха 5 нарушения, за които определиха срок за отстраняване. Сред тях са липса на ред, недостатъчно обезопасени горещи повърхности и документация, която се нуждае от актуализиране. „Когато влезе в място за убежище, норвежките власти следваха стандартната процедура за такива ситуации и извършиха проверка на борда“, заяви Орхус. Администрацията не е установила връзка между него и попадналите под санкции руски енергийни проекти. На снимки, заснети от брега, на палубата на YA QING HAI YANG се виждат пристанищни кранове, но за кого са и накъде пътуват двата кораба, засега няма публично потвърждение. По въпросите за сигурността, свързани с тяхното присъствие край Андьоя, администрацията отправи запитване до компетентните органи. На 19 октомври Брюнял Стурдал, говорител на Обединеното оперативно командване на норвежките въоръжени сили, повтори официалното обяснение: „Корабите все още имат разрешение да се укриват от продължаващите бури в района.“ Вятърът отслабна до около 13 възела към 23 октомври, а двата съда оставаха край Андьоя вече повече от 10 дни, отбелязва High North News.

Дания, Швеция и Франция вече спират санкционирани кораби заради съмнения за техния флаг, въпреки че го правят по различен път. На 20 февруари 2026 г. Датската морска администрация задържа контейнерния кораб NORA, санкциониран от САЩ по програмата за санкции срещу Ислямска република Иран, който беше хвърлил котва в датски териториални води под флага на Коморските острови, които отрекоха, че е вписан в техния регистър. От март до началото на май Швеция задържа 5 кораба, 3 от тях са заподозрени в плаване под фалшив флаг. Капитаните на CAFFA, SEA OWL 1 и JIN HUI бяха арестувани по подозрение за представяне на фалшиви документи. На 12 октомври военнослужещи от френския флот се качиха на борда на танкера DF PEAK на 450 морски мили южно от Реюнион. Президентът Еманюел Макрон обяви, че корабът е заподозрян в плаване под фалшив флаг и незаконен превоз на гориво, носи флага на Бенин и се намира под санкции на ЕС.

Най-близо до норвежкия случай е датският: NORA също беше на котва, в датски териториални води, и също беше задържан, защото държавата, на чийто регистър се позовава, отрече той да влиза в него, а не заради санкционния списък, в който вече фигурираше. Швеция действа на същото основание, повдига наказателни обвинения за неистински документи, а Франция – с абордаж в открито море, при който подозрението стои редом със санкциите на ЕС. И в четирите държави основанието за действие е свързано с флага. Върху това тълкуване може да се противопостави доводът, който признава и изданието High North News: инспекцията е рутинна, а задържането не значи непременно смяна на политиката. През същата процедура премина и JIAN YANG CHENG HE, който получи забележки и остана свободен. Норвегия не е сменила курса си официално. Тя показа обаче, че обикновената инспекция на кораб в място за убежище стига, за да спре санкциониран съд с фалшива регистрация.

Разузнавачи от 93-та бригада плениха руски пехотинци в тила край Русин Яр

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателната рота Chameleon Team на 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“ е пленила няколко руски войници при прочистване на горските пояси край Русин Яр в Донецка област, където руска пехота редовно се промъква в тила на украинските позиции. Пленените не са оказали съпротива и са се предали доброволно. Бригадата публикува видео в Telegram, придружено от кратко съобщение, че ротата „по време на изпълнение на задача е взела в плен наведнъж няколко руснаци“, и с иронична добавка: „Поздравяваме окупатора с попълването на нашия обменен фонд.“

Записът е на самата рота. Видеото първо се появи на 26 октомври в канала на Chameleon Team, без да има придружаващ текст. Кога точно е заснето, командването не съобщава. Telegram каналът WarArchive, който каталогизира кадри от бойното поле, го датира около 8 октомври.

Епизодът показва как се води отбраната на този участък през есента на 2026 г. Наред с щурмовете срещу самите позиции малки вражески групи се промъкват между тях и се укриват в тила им. Затова украинските части прочистват и собствения си тил. Русин Яр е на Костянтинивското направление, в зоната за отбрана на бригадата „Холодни Яр“ югозападно от Костянтинивка. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчете на 28 септември 25 руски атаки на това направление за денонощие, а измежду населените места, щурмувани от руските части, назова и Русин Яр.

Самата бригада описа обстановката през тримесечието преди този епизод в отчет от 1 октомври. В него се посочва, че през юли, август и септември противникът е продължил щурмовете и опитите за проникване в 9 села от зоната ѝ за отбрана, сред които Новопавливка, Торске и Петривка. Подразделения на бригадата са удържали и участъците край Русин Яр, а по време на действия по разузнаване и претърсване войници от механизираните, мотопехотните и стрелковия батальон са попълнили обменния фонд, запаса от пленници, които Киев може да размени срещу свои. На отделни участъци бригадата е действала заедно с батальоните на 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Изводът в отчета е, че в нейната зона за отбрана „всички опити на руските войски да завземат нови участъци от нашата територия са претърпели неуспех“.

Военнослужещи от „Холодни Яр“ описаха тактиката, с която Chameleon Team се сблъсква в горските пояси – ивиците дървета между нивите. Главният сержант Виталий Пясецки с позивна „Стохид“ обясни в интервю за Армия TV, телевизията на Министерство на отбраната на Украйна, че врагът разчита на малките пехотни групи от по 1-2 военнослужещи и на групи с мотоциклети. По думите му нападащите се опитват да обхванат украинските части от фланговете, а част от руските пехотинци съумяват да се установят в укрития близо до линията на контакт. Украинските войски ги откриват по данни от разузнаването и ги унищожават на място. Пясецки добави, че е станало значително по-трудно да се вземат пленници.

Видеото от горските пояси не е единственият такъв запис на ротата този месец. На 26 октомври ArmyInform и Censor.NET споделиха друг неин запис от района на Костянтинивка, заснет с action камера. Разузнавачите се движат през гориста местност и стигат до замаскирано укритие, чийто вход е прикрит с клони. Вътре се е скрил щурмовак от руската армия, който по думите на авторите на видеото е спял. Будят го с поздрав за добро утро и заповед да вдигне ръце. Той не оказва съпротива, а разузнавачите му вземат оръжието, след което го връзват и го отвеждат.

Chameleon Team е съставена от млади доброволци, постъпили в армията по програма „Контракт 18–24“. Министерството на отбраната я въведе на 11 февруари 2025 г. Тя предлага едногодишен договор за хора на възраст от 18-24 години. Еднократното възнаграждение е 1 млн. гривни и се изплаща на части. ArmyInform показа тяхното бойно кръщение през октомври 2025 г. Първата задача на новите разузнавачи е включвала прочистване на горски пояс и унищожаване на противника в него. Ротата не за първи път показва пленници от този участък. През февруари 2026 г. Censor.NET сподели неин запис от прочистване на укрепления при Костянтинивка, при което двама войници на врага излизат с вдигнати ръце.

Колко дълбоко в тила вече достига заплахата, личи от друга публикация на бригадата от 28 октомври. В нея се посочва, че доскоро пътят от Дружкивка след табелата „Краматорск“ се е смятал за условно безопасен, а сега руски дронове постоянно атакуват този участък. Мобилна огнева група от батальон Alcatraz на 93-та бригада патрулира по него пеша, защото така шансът да избегне среща с дрон е по-голям. „Обстановката в Краматорск постоянно се променя, бойните действия се активизират“, пише в публикацията.

Групата, стигнала зад позициите при Русин Яр, е попаднала в украински плен, без да оказва съпротива, а според тримесечния отчет бригадата удържа участъка. Наличието на руски военнослужещи в тила, както и необходимостта мобилната група да се придвижва пеша по пътя към Краматорск заради дроновете обаче показват, че през октомври 2026 г. удържането на фронта за 93-та бригада включва и редовно претърсване на собствения ѝ тил.

65 години от „Цар бомба“ – рекордният взрив, който не беше оръжие

🇷🇺☢️ Преди 65 години, на 30 октомври 1961 г. в 11:32 ч. московско време, над архипелага Нова земя избухва най-силния заряд, който човек някога е взривявал. Специално приспособен бомбардировач Ту-95В пуска термоядрено изделие, станало известно като „Цар бомба“, с маса около 25 тона. То се спуска с парашут, за да даде време на самолета да се отдалечи на безопасно разстояние, и избухва на 4 км над целта с мощност от 50 мегатона тротилов еквивалент. Част от западните оценки посочват 57–58 мегатона. Създателите на бомбата я описват не като оръжие, а като еднократна демонстрация на сила. В същата посока сочат единственият екземпляр и самолетът носител, който трябва да бъде преправен, за да я вдигне във въздуха.

Изделието, обозначено в документите като РДС-220 или АН602, е сглобено в Арзамас-16, секретен център за ядрени оръжия. То има 3 степени, дължина 8 метра и диаметър 2 метра. Толкова е голямо, че не може да се побере в бомбения отсек на Ту-95. Част от фюзелажа е изрязана, монтиран е подемен механизъм, който е създаден специално за случая, и по време на полета повече от половината бомба стърчи извън самолета. Корпусът и дори витлата са боядисани с бяла отразяваща боя за защита от светлинния импулс; със същата боя е покрита и летящата лаборатория Ту-16, която придружава бомбардировача. Двете машини излитат от летището край гара Оленя на Колския полуостров, където е докарана с влак и самата бомба. Екипажът на Ту-95В е командван от майор Андрей Дурновцев, който се връща от полета като подполковник и Герой на Съветския съюз.

Бомбата е пусната от 10 500 метра височина. Докато пада бавно с огромния парашут, самолетите успяват да се отдалечат на 45 км от точката на детонация. По разказа на конструкторите Виктор Адамски и Юрий Смирнов, участвали в проекта, дори при неизправност на парашута екипажът не е застрашен: специален механизъм позволява детонацията едва след като самолетът е на безопасно разстояние. Ударната вълна все пак настига бомбардировача и той рязко губи височина, но екипажът се прибира. Светлинният импулс запалва кабели в придружаващия Ту-16 и един от членовете на екипажа получава изгаряния.

Взривът е над полигона в залива Митюшиха, в района на Сухой нос на северния остров от архипелага Нова Земя. Светкавицата се вижда от 1000 км разстояние въпреки облачността, а гъбата се издига до 64 км, т.е. над стратосферата. Участник в изпитанието усеща топлинния импулс на 270 км разстояние. На стотици километри от епицентъра дървени къщи са разрушени, а каменните остават без покриви, прозорци и врати. Радиовръзката прекъсва за близо час, а атмосферната вълна обикаля Земята 3 пъти. Един от операторите, които снимат изпитанието, чува след бялата светкавица далечен, глух тътен, „сякаш земята е била убита“. Свидетел, огледал епицентъра след взрива, описа терена като „пързалка“: снегът се е разтопил, ръбовете на скалите са лъснали, а по земята не е останала нито една неравност.

Спорът за мощността на взрива продължава и до днес. През 1991 г. съветските учени съобщават, че уреди са отчели 50 мегатона, и оттогава тази стойност се използва в руските източници, въпреки че в медиите се среща и числото 58,6. Дотогава на Запад се приема по-високата оценка от около 58 мегатона, която дава и техническата справка на Johnston's Archive. Конструкторите сравняват резултата с всички експлозиви от Втората световна война, включително двете атомни бомби над Япония: взривът е 10 пъти по-силен от тях, взети заедно. 97% от енергията идва от термоядрен синтез, затова зарядът се оказва необичайно „чист“ и оставя малко продукти на делене.

Въпреки това посочената мощност е половината от първоначално замислената. В пълния вариант третата степен на изделието съдържа уранова обвивка, с която мощността би стигнала около 100 мегатона. За това изпитание уранът е заменен с олово, за да се намалят радиоактивните отлагания. Поради това Смирнов и Адамски пишат, че изпитанието на 30 октомври на практика е тест на конструкцията на оръжие с мощност 100 мегатона. Взрив с такава сила, пресмятат те, би предизвикал огнено торнадо върху площ, по-голяма от американския щат Мериленд.

Оттук произлиза и най-категоричната им оценка. „50-мегатонната бомба, изпитана на 30 октомври 1961 г., никога не е била оръжие“, пишат двамата през 1994 г. в бюлетина на Проекта за международна история на Студената война към Wilson Center. Тя „никога не е имала военно значение. Тя е еднократна демонстрация на сила, част от взаимното сплашване между суперсилите. Това е основната цел на изпитанието“. Самата конструкция на изделието води до същия извод: 25 тона метал, които не се побират в Ту-95, парашут, без който носителят не може да оцелее, и един единствен екземпляр, без намерение за серийно производство.

Обратната версия също има привърженици, включително сред лицата, най-близко до проекта. Директорът на полигона на Нова земя Гавриил Кудрявцев обяснява появата на свръхмощни бомби с липсата на точност на тогавашните ракети: голямата мощност трябва да компенсира голямото отклонение. Адамски и Смирнов смятат това обяснение за странно. Според тях е вярно единствено, че изпитанието има голямо техническо значение. Окончателният доклад на конструкторите, готов на 24 октомври, завършва с извода, че успехът „отваря възможността за създаване на устройство с практически неограничена мощност“. Тази детонация доказва, че конструкцията работи. Тази конструкция обаче не дава на армията оръжие.

Изпитанието на полигона в Нова земя е предшествано от 3 години затишие. От ноември 1958 г. СССР, САЩ и Обединеното кралство спазват доброволен мораториум върху ядрените тестове, докато в Женева вървят преговори за забраната им. Свалянето на американския разузнавателен самолет U-2 край Свердловск на 1 май 1960 г. проваля срещата на върха в Париж, а издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 г. води до буря от протести на Запад. По думите на Адамски и Смирнов, в средата на юли 1961 г. конструкторите са работили по 50-мегатонното изделие. На 1 септември Съветският съюз прекъсва ядрения мораториум като извършва атмосферния взрив над Семипалатинския полигон в Казахстан, а „Цар бомба“ е кулминацията на есенната серия. Сахаров нарича планираното изпитание „сърцевината на програмата“.

Москва не крие планираното изпитание, а напротив, разгласява го. На 17 октомври, в отчетния доклад пред XXII конгрес на КПСС, Никита Хрушчов обявява, че серията ще завърши с водородна бомба от 50 млн. тона тротил. Каза, че СССР има и бомба от 100 млн. тона, но няма да я взриви, защото дори на най-отдалеченото място тя би избила прозорците и у самите тях. „С взривяването на бомбата с мощност 50 милиона тона ще изпитаме и устройството за взривяване на бомба с мощност 100 милиона тона“, казва той. Конструкторите отбелязват, че предварителното обявяване на мощността е безпрецедентна стъпка и отговаря на целите на политическата игра. На 27 октомври Общото събрание на ООН приема резолюция №1632 с 87 гласа „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“. С нея то отправя тържествен призив към съветското правителство да се откаже от своето намерение да взриви в атмосферата 50-мегатонна бомба до края на месеца. Само три дни след гласуването изпитанието е факт. Министърът на средното машиностроене Ефим Славски и маршал Кирил Москаленко, които наблюдават експлозията от самолет, телеграфират на Хрушчов, че „изпитанието на Нова земя премина успешно“, и се завръщат за конгреса.

За Андрей Сахаров, един от петимата автори на окончателния доклад за изделието, свръхзарядът се явява преломна точка. По сведения на Адамски и Смирнов това е последното ядрено изделие, по което работи интензивно, сериозно и без колебание. Той приема проекта с желанието да демонстрира абсолютната разрушителност на оръжието и липсата на победители при евентуален сблъсък. Самият Сахаров разказва в мемоарите си и друго: на 10 юли 1961 г. изпраща на Хрушчов бележка срещу подновяването на изпитанията и се заема с „Голямата бомба“ едва след като Хрушчов отхвърля възражението и го смъмря, че се намесва в политически дела. Когато по света избухват протести срещу обявения тест, Сахаров спокойно отбелязва, че взривът може да изпочупи няколко прозореца в съветските посолства в 2-3 западни държави, но нищо повече няма да последва. На въпроса защо са нужни „човекоядски“ оръжия той отговаря с думите на самия Хрушчов: нека устройството виси над главите на капиталистите като дамоклев меч.

От края на 50-те години Сахаров вече предупреждава за последиците от надпреварата във въоръжаването. През 1975 г. му е присъдена Нобелова награда за мир „за борбата му за човешките права в Съветския съюз, за разоръжаване и сътрудничество между всички нации“. Властите обаче не го пускат да я получи в Осло, а по-късно го лишават от съветските му отличия и години наред го държат под наблюдение в Горки. Връща се в Москва едва при Горбачов.

Полигонът е на прага на Скандинавия: от него до Норвегия са около 900 км. През септември 1961 г., когато съветската серия от изпитания вече е започнала, норвежките здравни власти изготвят план за населението на Финмарк, включително предупреждение хората да слязат в бомбоубежищата и евакуация при дози над 100 милисиверта. Хората не са уведомени нито за праговете, нито за плановете, пише The Barents Observer. Малко места по света са получили толкова радиоактивни отлагания от атмосферните изпитания, колкото Баренцовият регион.

Кадрите от взрива не остават само в сейфовете. На съветското ръководство е прожектиран 20-минутен филм за разработката и теста, който завършва с извода, че „още по предварителните данни е очевидно, че взривът е поставил рекорд по мощност“. Пълният документален запис остава секретен до 20 август 2020 г., когато държавната корпорация „Росатом“ го публикува в YouTube по повод 75-ата годишнина на ядрената промишленост на страната. Седмица по-късно корпорацията ограничи достъпа до него, а днес оригиналът в канала ѝ е скрит; копията останаха в други канали. Около 40-минутният филм показва превозването на заряда с влак до Оленя, белия бомбардировач над Баренцово море, парашута и огненото кълбо, заснето от няколко гледни точки.

Взривът не довежда веднага до забрана на атмосферните изпитания, макар „Известия“ и руската телевизия да го твърдят още в началото на 90-те години. Преговорите продължават още почти две години, през които светът преживява и Карибската криза. Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под вода е подписан в Москва на 5 август 1963 г. от САЩ, СССР и Обединеното кралство. Според Адамски и Смирнов, рекордът е помогнал косвено за напредъка в преговорите. Нова земя остана основният съветски, а после и руски полигон: от 1955 г. там са проведени над 220 ядрени изпитания, последното на 24 октомври 1990 г. Последното американско изпитание е от 1992 г. в Невада.

30 октомври е годишнина и от друго решение. На тази дата през 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в Truth Social, че „заради програмите за изпитания на други държави“ е наредил на Министерството на войната „да започне изпитания на нашите ядрени оръжия на равна основа“. На 2 ноември министърът на енергетиката Крис Райт уточни пред Fox News, че става дума за изпитания на системи, не ядрени взривове. На 5 ноември на заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация министърът на отбраната Андрей Белоусов предложи незабавно да започне подготовката за пълномащабно ядрено изпитание на Нова земя. Президентът Владимир Путин нареди на ведомствата да съберат информация и да внесат предложения за евентуалното начало на подготовката и заяви, че ако САЩ или друга ядрена държава проведат изпитание, Русия ще бъде длъжна да вземе ответни мерки. Неговият говорител Дмитрий Песков уточни, че Кремъл само проучва дали подготовката изобщо е необходима. Към 30 октомври 2026 г. нито Русия, нито САЩ са детонирали ядрен заряд. На 30 септември 2026 г. Националната администрация по ядрена безопасност на САЩ извърши в тунел на полигона в Невада взрив с химически експлозив. Експериментът се очаква да подобри засичането на маломощни ядрени изпитания.

„Цар бомба“ остава най-силният довод, че рекордът в ядрената мощност е политически жест, а не военна способност. Изделието съществува в един екземпляр, мощността му е обявена предварително, а пускането е организирано така, че носителят да оцелее. 65 години след взрива полигонът над Сухой нос, на който от 1990 г. не е избухвал ядрен заряд, отново е в центъра на спора за изпитанията. Според сателитни снимки от август 2025 г. там има готов тунел за подземни изпитания, а втори се строи. Към 30 октомври 2026 г. Кремъл не е обявил начало на подготовката, а Вашингтон говори за изпитания на системи, не за ядрени взривове. Затова първият сигнал няма да е самият взрив, а обявено решение на Путин по предложенията, които поиска преди година: то ще покаже дали полигонът преминава от заявена готовност към действие.

Binance оцени на 6,3 млрд. долара кражбата от горещите си портфейли

💻🔓 Binance, най-голямата криптоборса в света, оцени общия размер на криптовалутите, изнесени от нападател от горещите ѝ портфейли вчера на 6,3 млрд. долара. Това обяви нейният съизпълнителен директор Ричард Тенг. Това е най-голямата кражба в историята на криптовалутите, над 4 пъти повече от 1,5 млрд. долара, отнети от Bybit през февруари 2025 г. Компанията за блокчейн разузнаване TRM Labs приписва атаката „с висока степен на увереност“ на севернокорейската група TraderTraitor, на която ФБР приписа и кражбата от Bybit. Binance обещава да покрие всички загуби, а 3 млрд. долара вече са замразени.

Разследването показва, че инцидентът може да е започнал от компрометиран лаптоп на DevOps инженер, т.е. на инфраструктурен специалист, през която софтуерът на борсата се пуска в работа. Лаптопът е дал на нападателя достъп до сервизен контейнер, изолирана среда, в която работи част от услугите на Binance, и оттам той е подал неразрешени транзакции за теглене. Тенг уточни, че атакуващият не е използвал просто правата на един инженер и че атаката не е била единично действие с едно кликване, а по-сложен процес. „Досега не сме открили доказателства за изтичане на частен ключ на портфейл“, написа той. Час по-късно Binance призна, че последващото разследване е открило „допълнителни точки на пробив“. Цялостен анализ компанията обещава след края на разследването.

Публичните записи на транзакциите описват същото отвън. По данни на TRM Labs от портфейли на Binance са изнесени 6,36 млрд. долара в 10 блокчейна, по-голямата част за около 20 минути. В Ethereum горещият портфейл „Binance 14“, през който са минали над 31 млн. транзакции, е пренасочен малко след 22:20 ч. българско време по стандарта EIP-7702 към чужд смарт договор, т.е. програма, записана в самия блокчейн. Делегирането носи 50 предварително подписани разрешения, по едно за всяка следваща транзакция. Малко над 3 минути по-късно договорът изнася 167 464 етера (ETH, основната валута на Ethereum) и 63 вида токени с една-единствена транзакция. В останалите 9 блокчейна средствата са излезли с обикновени подписани преводи. TRM стига до заключение, че нападателят е получил възможност да кара системата за подписване на горещите портфейли на Binance да подписва транзакции по негов избор.

Първите оценки се разминаваха, защото течът продължи на вълни: втора вълна около 01:05 ч. е достигнала портфейлите на Binance в Avalanche и Polygon, сочи TRM. През нощта Blockaid отчиташе 3,3 млрд. долара в Ethereum, Arbitrum и Avalanche, а Arkham Intelligence – 5,84 млрд. по салдата на адресите с етикета „binance-hacker-1029“. TRM дава 6,36 млрд. по цените в момента на всеки превод и 6,23 млрд. по цените от днес, 30 октомври. Главният изпълнителен директор на Chainalysis Джонатан Левин посочва 6,4 млрд.

Първото изявление на Binance от 23:16 ч. говори единствено за „потенциален проблем със сигурността“, а само минута по-рано съоснователят на борсата Чанпън Джао написа: „Средствата на потребителите са в безопасност! Наистина прилича на хак срещу Binance.“ Около 02:00 ч. на 30 октомври борсата спря всички депозити и тегления и обяви, че ще покрие загубите. Сутринта депозитите отново работят, а тегленията са спрени, докато се преработи услугата за теглене и свързаните с нея адреси. Разрешенията на засегнатите адреси са отменени. По думите на Binance изтичането е спряло в момента, в който е била спряна услугата за теглене, а подновяването ѝ се очаква около сутринта на 1 ноември.

„Binance ще покрие всички загуби от фонда SAFU и от средствата на компанията“, написа Тенг. Резервният фонд SAFU държи около 15 000 биткойна, т.е. около 1,2 млрд. долара по настоящия курс. Ако замразените 3 млрд. бъдат върнати, от оценката на Binance остават 3,3 млрд., от които фондът покрива 1/3. Останалото ще трябва да дойде от средствата на самата компания.

Замразяването тръгна от емитентите на стейбълкойни, токени, обвързани с долара, които могат да бъдат блокирани от издаващата ги компания, независимо кой ги притежава. Изпълнителният директор на Tether Паоло Ардоино съобщи първо за над 1,567 млрд. замразени USDT, а по преброяването на TRM към 02:30 ч. Tether е блокирала 1,77 млрд. Ръководителят на Circle Джеръми Олер обяви над 800 млн. USDC, замразени в координация с правоохранителни органи. First Digital е замразила откраднати FDUSD, без да посочи сума. Съизпълнителният директор на Binance И Хе благодари и на Ripple, която е спряла около 200 млн. долара, а TRM потвърждава по публичните записи 40,5 млн. замразени RLUSD. В 01:22 Binance даде като проверена обща сума 2,54 млрд., а в 02:52 ч. – около 3 млрд.

В същото време нападателят се надпреварваше със замразяването. Според TRM той е продал на маркет мейкъри USDT за около 325 млн. долара с отстъпка от над 10%, теглил е етер назаем в платформата Aave срещу USDT и е прехвърлил USDT в платформата за заеми JustLend в Tron. 18 270 биткойна раздробява с верига от последователни преводи, при всеки от които се отделя малка част. Биткойн и етер нямат емитент, който да ги блокира. Изключение засега прави Arbitrum: Съветът за сигурност на тази мрежа е използвал извънредните си правомощия, за да принуди два превода от портфейла на нападателя, и е изтеглил извън обсега му около 30 млн. долара в етер и ARB.

Извършителя засега назовават само частни компании. TRM стъпва на разузнавателни данни от блокчейна и извън него и посочва съвпадения с Bybit и с KelpDAO: малки тегления от миксера Tornado Cash, с които се захранва портфейл на оператора, подготовка дълго време преди удара и подписи, събрани предварително и изпълнени наведнъж. Адресът, управлявал договора срещу „Binance 14“, е получил 0,1 ETH от Tornado Cash на 28 октомври. Левин написа: „Смятаме, че хакът срещу Binance за 6,4 млрд. долара вероятно е извършен от севернокорейската група TraderTraitor заради връзки с предишен хак.“ Associated Press не се позова нито на американските, нито на южнокорейските власти, а към 30 октомври ФБР не е пуснало предупреждение за случая.

Борсата Bybit беше ограбена на 21 февруари 2025 г. и ФБР назова извършителя 5 дни по-късно. Тогава подписващите са одобрили транзакция, показваща верния адрес, но подменяща логиката на договора. Многостранната група за наблюдение на санкциите (MSMT), която 11 държави създадоха извън ООН, след като през 2024 г. Русия блокира подновяването на мандата на експертната група на Съвета за сигурност, изчислява, че от януари 2024 г. до септември 2025 г. Пхенян е откраднал около 2,84 млрд. долара в крипто. Според нея режимът е купувал с тях оръжие, материали и суровини, забранени от резолюциите на Съвета за сигурност. Tornado Cash беше подложен на санкции от Службатата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ от август 2022 г. заради, измежду другото, изпирането на 455 млн. долара, откраднати от друга севернокорейска група – Lazarus Group. Санкциите са отменени на 21 март 2025 г. след решение на апелативния съд на Пети окръг, че OFAC е превишила правомощията си.

Пазарът реагира веднага. По данни на CoinDesk биткойнът е поевтинял с над 3% за 24 часа до около 77 400 долара, след като за кратко доближи 76 000. BNB, токенът на Binance, е загубил около 5%. Принудителните ликвидации на позиции на пазара са за около 1,5 млрд. долара. „Подозирам, че спадът на цените има още накъде да продължи“, коментира Джефри Кендрик, ръководител на проучванията на цифровите активи в Standard Chartered.

Обяснението на Binance и оценката на TRM описват една и съща слабост: доказателства за изтекъл частен ключ няма, но системата, която го използва, е подписвала онова, което ѝ е подал нападателят. Колкото и добре да е пазен ключът, защитата на горещия портфейл зависи от машините и хората, които могат да дават команди на подписващата система. Дали лаптопът е бил входът, или само една от точките, остава отворено, след като самата Binance говори за допълнителни пробиви.

Съвпадението на оценките на две компании и на почерка с Bybit прави авторството на Северна Корея много вероятно, но засега това е оценка на частни компании, а не официална държавна позиция. Ако се потвърди, откраднатото за една нощ ще бъде над два пъти повече от всичко, което MSMT отчете като откраднато от Пхенян за 21 месеца.