Анализ: 12,7 млрд. долара висят на непопулярни гласувания в Киев

🇺🇦💰 Президентът Володимир Зеленски призова Върховната рада да приеме 7 законопроекта през седмицата, за да осигури външното финансиране, нужно за бюджета на страната. В своето вечерно обръщение на 14 септември той предупреди, че част от мерките ще бъдат трудни и непопулярни, но са нужни за финансирането на отбраната и устойчивостта на Украйна. Повечето проекти в дневния ред за седмицата от 15 септември са на етап първо четене.

Призивът идва на фона на очаквани 12,7 млрд. долара външно финансиране до края на годината, обвързано с изпълнение на законодателни и правителствени ангажименти. Бюджетът за 2026 г. разчита на средствата за покриване на вече планирани разходи и поети държавни задължения.

Зеленски заяви, че решенията не са въпрос на политически предпочитания, а на средства, с които Украйна да продължи да функционира и да се отбранява. На същия ден председателят на Радата Руслан Стефанчук призова депутатите да не използват парламентарните процедури за блокиране на законопроектите, като посочи конкретно масовото внасяне на поправки. По думите му от парламента зависи не само качеството на законите, но до голяма степен и способността на държавата да посреща финансовите си задължения.

На 27 август председателят на бюджетната комисия Роксолана Пидласа обяви, че до края на годината Киев може да получи 12,7 млрд. долара по 4 линии: инструмента на ЕС Ukraine Facility, заем Ukraine Support Loan, програма на Международния валутен фонд и кредит на Световната банка. През първата сесийна седмица депутатите приеха 2 от 6 нужни решения. С тях е свързано финансиране за 315 млн. долара при планирани 6,4 млрд. долара за периода – около 5% от сумата.

Връзката между тези плащания и отбраната минава през гражданската част на бюджета. Описаната външна подкрепа за бюджета покрива пенсии, заплати в бюджетния сектор, здравеопазване и енергийна подкрепа през зимата. Пример са 841 млн. долара от Световната банка, предназначени конкретно за изплащането на пенсии.

Вътрешните приходи и финансиране (данъци, мита, вътрешен дълг и постъпления от приватизация), дават ресурс за отбраната. Когато външната подкрепа постъпи навреме, тя позволява по-голям дял от средства, събрани в страната, да бъде насочвана за нуждите на отбраната. При забавяне правителството може да се наложи да покрива неотложни граждански плащания с вътрешен ресурс, което би ограничило средствата за отбрана, включително за снабдяване на войските.

Зимата засилва този натиск: подготовката за отоплителния сезон и енергийната подкрепа за населението не могат да се отлагат без последствия. Сергий Корецки постави подготовката за сезона сред основните приоритети на кабинета още при своето встъпване в длъжност.

Представената от премиера пред депутатите в началото на септември бюджетна ревизия посочва недостиг от 27 млрд. долара за отбрана. Корецки, който оглави кабинета на 16 юли след Юлия Свириденко, определи на 14 септември състоянието на държавните финанси като близко до критично. Той алармира, че забавяне на законите би поставило под въпрос 29,5 млрд. долара външна подкрепа за годината.

Натискът за бързо гласуване е свързан с график на международните програми. Плащанията се отпускат на траншове след оценка на изпълнените ангажименти. Кабинетът е поел такъв да осигури приемането на 43 закона и 44 правителствени решения до 1 ноември 2026 г. 26 от законопроектите вече са внесени, а други 17 предстои да бъдат внесени. Сред междинните срокове попадат 29 септември за ангажимент, свързан с Висшия антикорупционен съд, и 30 септември за пакет от 13 текста.

Правителството и парламентът имат различни задачи. Кабинетът може сам да приема актовете от своята компетентност, докато за всеки законопроект е нужно парламентарно мнозинство. Това обяснява призива на Зеленски, отправен едновременно към изпълнителната власт и към Радата. До началото на септември в парламента чакаха 27 законопроекта, част от които с крайни срокове за същия месец. За текстовете, които трябва да преминат две четения, са нужни последователни гласувания в рамките на същия график.

На 2 септември парламентът гласува три текста по Ukraine Facility – инструмента на ЕС за 58 млрд. долара, задействан през 2024 г. Те засягат сближаването на правилата за възобновяема енергия със стандарти на ЕС, реформа на държавната помощ и режима на специалните задължения в публичния сектор. Последният текст премина само първо четене. С тези решения е свързано финансиране от 411 млн. евро – красноречив пример за значителните суми, които зависят от напредъка по законодателните ангажименти.

От началото на септември кабинетът е изпратил 8 законопроекта към парламента. 3 от тях, внесени на 9 септември, засягат управлението на Национална комисия по ценните книжа и фондовия пазар, държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ и Висшата квалификационна комисия на съдиите – орган, подбиращ кандидатите за съдийски длъжности.

Тези проекти не предвиждат пряко събиране на бюджетни приходи. Те променят назначенията в регулатор, управлението на железниците и подбора на съдии, изпълнявайки институционални условия по програми на международно ниво. Финансовият им ефект произтича от обвързаните с тях плащания.

Най-спорната мярка е премахването на освобождаването от ДДС за международни пратки на стойност до 150 евро. Предишните опити за промени в Митническия и Данъчния кодекс са свързани със законопроекти № 15460 и № 15112-д. Гласуванията на 26 май и 1 септември не осигуриха нужното мнозинство: посочената подкрепа е съответно 194 и 198 депутати при нужни 226. Текстовете бяха върнати за доработване и накрая беше внесена нова редакция под № 16051-1, препоръча за приемане от финансовата комисия чак от третия опит.

Мярката е конкретен ангажимент за реформа по меморандума с МВФ от 13 февруари 2026 г. Върху него се основава 4-годишната програма за 8,1 млрд. долара. Изпълнението на подобни ангажименти е важна част от оценката на фонда при прегледите по програмата.

Очакваните приходи са около 10 млрд. гривни годишно, предназначени за сектора за сигурност и отбрана. Новият режим би влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2027 г. С приемането на закона е обвързан и транш от МВФ за 700 млн. долара, както и второ плащане по макрофинансовата помощ на ЕС за 3,7 млрд. евро.

Така мярката има два различни финансови ефекта: бъдещи данъчни приходи и възможност за получаване на външни средства преди тях. Политическата цена обаче възниква още при гласуването, а потребителите биха усетили поскъпването на покупките след влизането ѝ в сила. Това разминаване помага да се обясни съпротивата срещу инициатива, която се обсъжда от почти две години.

Резултатите от гласуванията сами по себе си не установяват преднамерен саботаж. Недостигът от 32 и 28 гласа показва липса на достатъчна подкрепа, но не обяснява мотивите на отделни депутати. Управляващата партия „Слуга на народа“ първоначално блокира напредъка заради спор около поправките, а необходимото мнозинство не беше осигурено и след отстраняването на спорните текстове.

Опозицията също обвързва подкрепата си за закона с отстъпки. Депутатът Володимир Ариев заяви, че ако управляващите искат мярката да бъде приета, трябва да се съобразят с предложенията на неговата група.

Изборите в Украйна остават отложени заради влязлото в сила военното положение, но това не премахва възможните изборни съображения при гласуване за одобрение на непопулярни мерки. ДДС на евтините международни пратки би бил видим за потребителя при всяка една облагаема поръчка. Това е възможно обяснение за нежеланието на депутати да подкрепят промяната, въпреки че тя не доказва мотивите им.

Европейският опит дава полезен контекст. От 1 юли 2021 г. ЕС премахна освобождаването от ДДС при внос на пратки под 22 евро и въведе схемата IOSS за улеснено деклариране и плащане на ДДС при определени продажби на вносни стоки в пратки до 150 евро. Двата прага имат различно предназначение: този от 150 евро не означава освобождаване от данъка. Примерът показва, че облагането на пратки с ниска стойност не е изискване, прилагано само към Украйна, но сам по себе си не решава конкретния украински спор.

Руската държавна агенция ТАСС представя парламентарните затруднения като проблем на президентската власт. На 3 септември тя публикува материал, който цитира коментар на „Украинска правда“, който сравни Зеленски с ездач, затънал в блато, който подканя коня си към последни скокове. В публикацията е поставен и въпросът кой е вкарал коня в блатото. Агенцията отделно отбелязва, че президентската политическа сила формално разполага с мнозинство в Радата.

Въпросната интерпретация не разграничава достатъчно трудностите при изпълнение на условията на МВФ за финансиране от загубата на достъп до него. Обвързването на плащанията с реформи е ключов елемент от механизма на програмите с МВФ. Описаните събития показват затруднения при осигуряване на нужната парламентарна подкрепа, но сами по себе си не доказват, че Украйна е изгубила достъп до договорените средства. Подписаната 4-годишна програма обаче също не гарантира автоматично получаване на всеки транш: изпълнението на ангажиментите остава съществено условие.

Един възможен сценарий е Радата да придвижи напред проекти от 9 септември, които нямат толкова пряко отражение на потребителските разходи, а да отложи данъчната мярка до наближаването на поредния срок. Двата провалени опита за приемането ѝ показват устойчивостта на съпротивата въпреки силния натиск. Те обаче не са достатъчни, за да се предвиди следващото гласуване.

Приемането на законите няма непременно да доведе до незабавни преводи. Изпълнението на условията и одобряването на отделните плащания също отнемат време, а забавянето може да измести постъпленията спрямо бюджетния график. Дали това ще ограничи средствата за отбрана през зимата, ще зависи както от решенията на парламента, така и от действителното постъпване на външто финансиране през оставащите месеци. 

Твърдение за мини в Баб ел-Мандеб сочи към брега, не към коридора

Сателитно изображение от Copernicus Sentinel Data от 10 септември 2016 г. сочи черен дим, издигащ се над пустинята югоизточно от Медина по протежение на маршрут на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия. (2026 Copernicus Sentinel Data)

Йеменски рибари минават покрай търговски кораб в стратегическия проток Баб ел-Мандеб, 5 април 2026 г. (AP Photo/Abdulnasser Alseddik)

🇾🇪💣 Хутите са поставили морски мини в Баб ел-Мандеб и са изкопали окопи в планините над протока, твърди анонимен военен източник от Йемен пред германската агенция dpa във вторник. Според него мерките имат за цел да попречат на правителствените сили да си върнат териториите, изгубени през последната седмица, а не да прекъснат международното корабоплаване. Източникът не уточнява за конкретни места, брой или видове мини. До края на деня нямаше независимо потвърждение нито за минирането, нито за изграждането на окопите.

Съобщението идва след серия от загуби на правителствените сили по бреговете на Червено море. Новото настъпление на хутите стартира на 3 септември по 3 различни направления. На 10 септември те превзеха Хайс и ал-Хоха в южната част на провинция Ходейда, пристанищния град Моха, както и остров Зукар. Още на следващия ден те установиха контрол върху Дубаб и остров Перим в самия проток, а на 14 септември – над островите Голям и Малък Ханиш след изтеглянето на гарнизона.

Саудитска Арабия ограничава намесата си. Според Axios Мохамед бин Салман е поискал от президента на САЩ Доналд Тръмп да бъдат нанесени въздушни удари, но е получил отказ.

Предишно твърдение за морски мини беше свързано със силите на Тарик Салех. На 22 август източник от военните среди заяви пред местната агенция Saba, че морските отряди на Националните съпротивителни сили са обезвредили мина в „жизненоважен участък от международния коридор“ и са унищожили лодка, натоварена с експлозиви. По това време те все още контролираха позиции по крайбрежието, които бяха загубени на по-късен етап.

Вариантите за миниране зависят предимно от релефа на дъното, дълбочината и използваните боеприпаси. Баб ел-Мандеб е широк около 30 км в най-тясната си част. Вулканичният остров Перим, с площ 13 кв.км, го разделя на два неравни канала. Западният, Дакт ел-Маюн, е широк около 26 км и достига дълбочина от 310 метра. През него преминава основният маршрут за международно корабоплаване между Червено море и Аденския залив. Източният, Баб Искендер, минава непосредствено до йеменския бряг, широк е около 3 км и има дълбочина около 30 метра.

Според аналитичното издание Covert Shores хутите разполагат с контактни мини местно производство KS-1 и KS-2 („Мерсад“), боеприпаси по ирански образец, магнитни мини за прикрепване към корабни корпуси и импровизирани плаващи взривни устройства от газови бутилки. Котвените мини се задържат под водната повърхност чрез въже, свързано с котва на дъното. Без данни за конкретния модел и начина на поставяне обаче дълбочината сама по себе си не позволява да се определи къде могат да бъдат използвани.

Плиткият източен канал и крайбрежните подстъпи са възможни места за миниране с цел възпрепятстване на морски десант към Дубаб, Моха или Перим. Такава хипотеза отговаря на целта, посочена от анонимния източник, но наличните данни не установяват местоположението на евентуалните минни заграждения и не изключват опасност за западния канал.

Рискът не се ограничава непременно до мястото на поставяне. Котвени мини могат да се откъснат от силно вълнение, а плаващите взривни устройства се носят от теченията. Групата на експертите на ООН за Йемен отчете 44 морски мини, открити за 2017 г. в Червено море и Аденския залив – 4 от тях поразиха търговски кораби.

Съобщението за миниране засяга маршрут, чието значение за енергийните доставки нараства. По оценка на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през Баб ел-Мандеб са преминавали 5,4 млн. барела петрол и течни горива дневно през последното тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. потокът достига 8,1 млн. барела дневно, от които 6,1 млн. суров петрол и кондензат. Увеличението е свързано с пренасочването на саудитския износ по тръбопровода изток–запад към Янбу на Червено море.

Между същите две тримесечия потокът през Ормузкия проток е спаднал от 21,6 на 4,9 млн. барела дневно. Скокът в обемите на транзит през Баб ел-Мандеб не компенсира въпросния спад, но значи, че евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало по-голям обем енергийни доставки.

Контролираните от хутите власти в Сана обявиха плаването през пролива за безопасно. Още същия вторник т.нар. „министерство на външните работи“ на Ансар Аллах обяви, че опитите да бъде внушено обратното са „подвеждащи международната общност“. ТАСС предаде позицията часове преди появата на самата новина за мините. Ден по-рано Зейд ал-Уашли, председател на управителния съвет на пристанищното дружество в Червено море под контрола на хутите, съобщи за 85 кораба, преминали в протока за 72 часа. Той определи това като „близо 96%“ от обичайния обем.

Другите налични данни използват различни показатели и периоди, което ограничава прякото им сравнение. Според Kpler, в понеделник са преминали 21 кораба за превоз на товари срещу 28 предния ден и 50 дневно преди началото на войната през февруари.

Звеното за анализ на открити източници на „Ал Джазира“ отчита според данни на MarineTraffic общо 116 транзита в двете посоки от 11 септември до сутринта на 14 септември. Средният дневен поток от началото на месеца е около 38 преминавания.

Обявените от ал-Уашли 85 кораба за 72 часа означават близо 28 дневно – по-ниска стойност от данните на MarineTraffic за приблизително същия период. Без еднакви времеви граници и яснота кои категории кораби са включени обаче разликата не доказва възникнало противоречие. Ал-Уашли не посочва и базата, спрямо която изчислява своите „96%“. Единственото изрично сравнение с предвоенното ниво в посочените данни е на Kpler и то показва по-нисък трафик.

Опитът от Ормузкия пролив показва, че предупрежденията за мини могат да имат икономически последици още преди самата заплаха да бъде напълно изяснена. На 28 август началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър обяви, че силите са разминирали схемата за разделно движение – определените коридори за корабите в двете посоки. Съобщението не се отнасяше за целия проток.

Съвместният център за морска информация (JMIC) и Морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) продължиха да алармират за дрейфуващи мини и такива с необозначено местоположение в тези коридори и около тях. Съвместният комитет по военните рискове на застрахователния пазар „Лойдс“ пази категорията на риска до независимо потвърждение на разминирането. Според оценките на брокера Marsh застрахователната премия за военен риск при преминаване през Ормуз беше между 3 и 8% от стойността на корабния корпус спрямо 0,25% преди войната.

Съобщенията за отделни инциденти също остават предмет на спор. В понеделник флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви, че танкерът „Ел Гая“, плаващ под панамски флаг, е попаднал на мина южно от Ормуз. Централното командване на САЩ отхвърли тази версия като невярна. Според него корабът е бил изваден от строя от иранска ракета още предишния месец, а през уикенда е бил поразен с дрон край Оман. Подобна несигурност може да поддържа високата оценка на риска, без причината за конкретния инцидент да е установена.

Ако наличието на мини във водите на пролива Баб ел-Мандеб бъде потвърдено, разминирането ще постави въпроса за наличните специализирани средства. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от състава си още четирите миночистача от клас Avenger, базирани в Бахрейн – Devastator, Dextrous, Gladiator и Sentry. Задачите им бяха прехвърлени на бойни кораби за крайбрежни води от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции.

Последните 4 миночистача от клас Avenger са базирани в Сасебо, Япония, далеч от двата протока в Близкия изток. Започналото през април разминиране на Ормуз вече изисква противоминни средства. От наличната информация обаче не може да се определи какъв допълнителен ресурс би могъл да бъде насочен към Баб ел-Мандеб.

На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН вчера помощник генералният секретар Халед Хиари предупреди, че ескалацията по западното крайбрежие на Йемен застрашава корабоплаването през Баб ел-Мандеб и може да засегне енергийните пазари и продоволствената сигурност. По неговата оценка транзита на стоки през Червено море засега изглежда до голяма степен незасегнат, но боевете ескалират тревогата на пазарите с оглед на продължаващите затруднения в Ормуз. Йеменският дипломат Абдула Али Фадел ас-Саади поиска осъждане на нападенията на хутите, налагане на действащото оръжейно ембарго и подкрепа за възстановяване на правителствения контрол върху крайбрежието, пристанища и териториални води. Хиари призова за сдържаност и възобновяване на политическия диалог под егидата на ООН.

Междувременно саудитската коалиция обеща „твърд“ отговор, след като в понеделник ракети и дронове на хутите раниха 13 цивилни в Хамис Мушаит, Абха и Таиф.

Анализ: Блинкън повтори формулата за две държави пред американска аудитория

🇺🇸🎙 Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи призив за нова вълна на подкрепа към решението за две държави на израелско-палестинския конфликт, включително в САЩ. В своето интервю за Bloomberg Radio, той обобщи целта с думите „сигурен Израел, суверенна Палестина“, но не уточни конкретни стъпки за нейното постигане. Изказването беше  направено в края на разговора, когато бяха засегнати разделението в Демократическата партия по отношение на Израел и въпросът дали и следващият американски президент ще трябва да търси решение за Газа.

Блинкен се обърна към два максималистични лагера: към онези, които според него скандират „от реката до морето“ с искане Израел да изчезне от лицето на земята, и към привържениците на „Голям Израел“, които искат да изчезне палестинската държавност. Той отхвърли и двете перспективи, като посочи, че става дума за 7 милиона евреи и 7 милиона араби и нито една от двете общности няма да изчезне. Според него отказът да се приеме тази ключова реалност превръща хората в част от проблема, не от неговото решение. „Какво е решението? Решението е това, което винаги е било, въпреки че вече сякаш никой не вярва в него: сигурен Израел, суверенна Палестина“, обобщи Блинкен.

Веднага след това той уточни, че търси подкрепа не само от израелци и палестинци, но и от американците, и допълни, че човек може с основание да се обяви против политиката на държавата Израел, без да оспорва нейното право на съществуване. Този акцент отговаря на темата за разделението сред демократите, която беше повдигната от водещия Джо Матю.

Интервюто, което продължава малко под 24 минути, е посветено предимно на други въпроси: регулирането на изкуствения интелект, войната срещу Иран, пакета санкции срещу Русия и две публикации в израелския печат, свързани с клането от 7 октомври 2023 г. Блинкен определи като измислица обаждането от премиера на Катар, описано в една от тях. За другото сведение – че президентът на ОАЕ е отправил предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху – заяви, че Вашингтон не е чувал за такова нещо. Отговорът за решението за две държави бе последният по политическа тема, преди разговорът да премине към неговите мемоари, които той очаква да излязат през есента на 2027 г.

В самото интервю има ключова разлика между начина, по който Блинкен говори за Иран, и този, по който представя конфликта между Израел и Хамас. За Ислямската република той определя мирните преговори като изход и заяви, че войната може и трябва да приключи още на следващия ден. В същото време призна, че договорката би дала нещо и на Техеран: плащане за транзит през Ормузкия проток, което формално да не се нарича такса, облекчаване на санкциите или съчетание от двете. Според него военно решение няма без пълномащабна сухопътна инвазия, а Иран разполага с десетки хиляди ракети и дронове и продължава да ги произвежда. В отговора за Израел и палестинците Блинкен не уточни коя страна трябва да направи отстъпка и какво би получила срещу нея.

Променен е и начинът, по който той представя демографския аргумент. В статия за Wall Street Journal от 11 август 2025 г. Блинкен използва три числа: 7 млн. израелски евреи, 2 млн. израелски араби и около 5 млн. палестинци на Западния бряг и Газа. Изводът му е същият – нито една от тези общности няма да изчезне, независимо от представите на екстремистите от двете страни. Пред Bloomberg трите числа той обобщава в две.

Посочените статистически данни подкрепят твърдението за приблизително равенство в демографията. На 12 май 2026 г. палестинското статистическо министерство докладва за 7,4 млн. палестинци в пределите на историческия регион. Към 1 януари 2026 г. израелското ведомство отчита 7,8 млн. души в категория „евреи и други“, от които 7,2 млн. са евреи. Това са близки по размер общности, макар данните да са актуални към различни дати и да използват различни категории. Обобщението на Блинкен не изключва 2 млн. израелски араби от сметката, но заличава разграничението между самите тях като пълноправни граждани на Израел и палестинците в Западния бряг и ивицата Газа. Демографското сравнение само по себе си не значи, че те образуват единен политически лагер.

Самото решение също е представено в съкратен вид. Статията от август 2025 г. беше отговор на обявените от Франция, Великобритания, Канада и Австралия намерения за признаване на палестинска държава. В нея Блинкен направи предложение за механизъм: признаване в определен срок и при изпълнение на конкретни условия, 3-годишен период и оценка дали са спазени всички изисквания, изготвена от Съвета за сигурност на ООН. Правото на американско вето трябваше да даде гаранция на Израел. Условията за разоръжаването на палестински фракции, отказ от обвързване с Иран и реформа на Палестинската автономия. Отговорът в ефира на Bloomberg нито един от тези срокове, условия и гаранции не бяха изложени. Акцентът беше върху целта и обществената подкрепа за нея, което само по себе си не доказва отказ от предишни предложения.

Подобно обръщение към двата лагера направи Рам Емануел на 8 юли 2026 г. в Тел Авив. Бившият посланик в Япония и ръководител на кабинета на президента Барак Обама заяви, че нито скандиращите „от реката до морето“, нито привържениците на „Голям Израел“ ще постигнат целите си. Той определи и двете представи като фантазии, скандирани от фанатици.

Емануел обаче добави конкретни предложения: санкции срещу заселници, срещу израелски длъжностни лица, които оправдават тяхното насилие, и срещу банките и строителните дружества, които финансират и изграждат нови селища. Той представи решението за две държави като „решение с 23 държави“, по което арабските столици поемат отговорност за палестинското ръководство. Така в рамките на малко повече от два месеца двама висши демократи използваха идентичен аргумент, но Емануел го обвърза с конкретни мерки за натиск.

Междувременно положението на терен се промени значително. Примирието от 9 октомври 2025 г. очерта т.нар. „жълта линия“, зад която израелските сили запазиха контрол върху 210 кв. км (58% от ивицата Газа). На 28 май 2026 г. Нетаняху нареди на IDF да овладее 70% от територията и този дял беше достигнат през юли месец. На 7 юли Хамас разпусна цивилното си правителство след близо две десетилетия във властта, докато ръководителят на администрацията му Мохамед ал-Фара подаде оставка. Разоръжаване обаче не беше обявено. Разпускането на правителството само по себе си не установява, че движението е загубило фактическото си влияние върху управлението.

Органът, който трябва да поеме управлението на ивицата, е Националният комитет за администрацията на Газа (NCAG). Той е съставен от палестински технократи и беше учреден през януари 2026 г. по Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Комитетът е подчинен на Съвета за мир, ръководен лично от Доналд Тръмп, с генерален директор Николай Младенов.

Комитетът, оглавяван от Али Шаат, работи от Кайро, тъй като Израел не допуска неговите членове в Газа. Той се отчита пред Съвета за мир и Съвета за сигурност, а Палестинската автономия се очаква да поеме управлението едва около 2027 г. На 4 август 2026 г. Съветът за мир обяви, че израелско изтегляне отвъд жълтата линия ще има единствено след пълното разоръжаване на Хамас, което включва лекото и тежкото въоръжение, наред с подземна инфраструктура .

Така процесът е поставен като предварително условие за изтеглянето, а бъдещата администрация остава извън ивицата Газа. Това затруднява прехода към ново управление и възстановяване, но не твърди, че всяка дейност по тях е невъзможна преди пълното изтегляне. Налице е разминаване между формалните решения и контрола на терен: Хамас е разпуснал цивилното си правителство, без да обявява разоръжаване, Израел контролира 70% от ивицата, а комитетът на Шаат продължава да работи от Кайро.

Блинкен заяви пред Bloomberg, че е оставил план за следвоенното управление на Газа: как да се гарантира сигурността, как да се управлява анклава и как да се възстанови така, че израелските сили да могат да се изтеглят изцяло. Планът е предаден при смяната на американските администрации в началото на 2025 г. Действащият механизъм е различен, с друго ръководство и резолюция на ООН. Той обаче трябва да реши същия фундаментален проблем – как да съгласува сигурността, предаването на властта и изтеглянето на Израел. Самото наличие на предишния план не показва дали той би преодолял сегашното блокиране.

В Западния бряг протича отделен процес. През юли 2025 г. Кнесетът прие със 71 на 13 гласа необвързваща резолюция за разпростиране на израелския суверенитет върху територията. През октомври законопроект на депутата Ави Мааз със същата насоченост премина първоначално гласуване с 25 на 24 гласа. След това председателят на управляващата коалиция Офир Кац обяви, че процедурата няма да продължи. През април 2026 г. Chatham House описа развитието като ускоряваща се фактическа анексия – процес, който не зависи единствено от приемането на формален закон.

Политическата среда също поставя ограничения пред призива на Блинкен. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли, а изборите са насрочени за 27 октомври. Според допитване на института „Митвим“ от юни подкрепата за решението за две държави сред израелските евреи е 25% – близо половината от нивото до 7 октомври 2023 г. Нито една еврейска опозиционна партия не води кампания с такава платформа.

Първичните избори на демократите в САЩ през 2026 г. показаха успехи на кандидати с остри критики към Израел. На 4 август Абдул Ел-Сайед победи Хейли Стивънс в надпреварата и спечели номинация за сената от Мичиган въпреки 65 млн. долара разходи на външни организации в нейна подкрепа. Кандидатите, които определят израелските действия в Газа като геноцид, спечелиха първични избори в Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Колорадо. Тези резултати са важни за средата, в която Блинкен търси подкрепа, но сами по себе си не показват отхвърляне на решението з две държави.

В разглеждания отговор Блинкен се обръща към привържениците на две крайни позиции, без да отправя конкретни искания към правителството на Израел, Хамас или Съвета за мир. Именно решенията на тези участници имат ключово значение за разоръжаване, изтегляне и достъп на комитета до Газа. Съдбата на законодателните инициативи за Западния бряг зависи отделно от парламентарната процедура в Кнесета и политическите кръгове на Израел.

Възможен е и друг прочит на изказването. В контекста на въпроса за партийната политика на САЩ призивът може да е бил насочен преди всичко към запазване на обществена подкрепа за решението за две държави. При такова тълкуване Блинкен търси съгласие около политическа цел, без да предлага в този отговор нова преговорна инициатива. Това обяснява и защо непосредствено след призива той разграничава критиката към израелската политика от оспорването на правото на държавата да съществува. Практическият въпрос обаче остава: кой трябва да направи първата отстъпка и какво би получил срещу нея.

Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Анализ: ФСБ и технократите се борят за дигиталния апарат на Москва

🇷🇺👁 В руската държава се води борба за контрол върху дигиталната инфраструктура, която съчетава удобни обществени услуги с мащабно наблюдение на населението. Така беше описана ситуацията от руски служител, участвал в нейното изграждане, говорил с условие за анонимност пред The New York Times. По думите му технократите от Министерството на дигиталното развитие създават системите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) ги използва, но е готова да прекъсне тяхната работа винаги, когато сметне, че съществува заплаха за сигурността.

Мащабите обясняват залога. Според описанието на репортажа в Москва работят около 300 000 камери за видеонаблюдение, свързани с биометрични бази данни. Покритието прави придвижването през града, без човек да бъде заснет, практически невъзможно. Камерите, използвани за преминаване през турникетите на метрото чрез лицево разпознаване, служат и за издирване на хора. Предоставянето на биометрични данни формално е доброволно, но се рекламира широко, а част от възможностите за ползване на градски услуги зависят от него. Към юли 2026 г. 10 милиона руски граждани използват под някаква форма приложения с биометрично разпознаване. Кремъл иска технологията да бъде въведена и на всички летища. Московската управа пък обяви, че системата ще разпознава пътниците в автобусите и трамваите и ще удържа цената на пътуването след потвърждение в приложението.

Тези системи не обслужват само борбата с престъпността. Сравнението на заснетите лица с биометрични бази данни позволява на властите да издирват критици на правителството след протести. В репортажа това е противопоставено на възможността преследвани хора да се укриват в отдалечени градове по времето на сталинските чистки – възможност, която днешното наблюдение силно ограничава. Други големи градове в Европа също разполагат с обширни мрежи от камери – най-известният пример за такъв е Лондон. Според описаното сравнение обаче системата в Москва е по-централизирана и работи при по-малко ограничения върху биометричното разпознаване.

Практическите ползи също са важна част от картината. Използването на технологии в полицейската работа съпътства промяната на Москва спрямо периода на улични грабежи и убийства отпреди 25 години, въпреки че само по себе си това не показва какъв дял от подобрението се дължи на наблюдението. Биометричното удостоверяване се използва за дейности от плащане на билет за метро до сделки с апартаменти. Рисковете се проявяват и при грешки в разпознаването. През април полицията задържа руски рок музикант на гара в Санкт Петербург, след като системата го обърква с издирван украински общественик с подобна външност. При проверката полицаите дърпат косата му, за да установят дали носи перука, след което го освобождават.

Дигитализацията променя и начина, по който държавата призовава хора за военна служба. След като през 2022 г. хиляди руснаци напуснаха страната, за да избегнат мобилизацията, властите въведоха електронни повиквателни със същата правна тежест като хартиените. В репортажа механизмът е описан с „Госуслуги“ – централния онлайн портал за държавни услуги, здравна информация и удостоверяване на самоличност. Електронното връчване е обвързано със забрана за напускане на страната, която може да влезе в действие, преди получателят да е реагирал. През есента на 2025 г. Москва и други три региона проведоха призива за наборна служба изцяло с електронни повиквателни.

През март 28-годишният фотограф Влад получава повиквателна за задължителен медицински преглед във военното окръжие и научава за забраната да напуска страната, когато отваря портала. Той не се явява и не разкрива фамилията си поради страх от репресии. Възприема повиквателната като първа стъпка към това да бъде изпратен на фронта. Признава, че заради камерите е престанал да използва метрото.

Наборната служба и мобилизацията обаче са различни механизми. Описаното използване на електронния регистър се отнася до наборната служба, докато слуховете, разпространявани из Русия, говорят за втора мащабна вълна на мобилизация след тази през септември 2022 г. Аргументът, че тя не изисква нов указ, се основава на обстоятелството, че тогавашният указ не е отменен. Според публикация на The Economist от 30 август регионалните власти оказват натиск за набиране на хора, така че недоволството да остава на местно ниво, а подходът се изпитва в Пензенска област, откъдето през изминалото лято пристигнаха десетки видеа от насилствено събиране на хора от улиците. Установените инструменти за регистрация и проследяване са способни да подпомагат и процеса по мобилизация, но това не означава, че процедурите са еднакви или че регистърът вече се използва по този начин.

Именно около контрола върху посочените инструменти анонимен служител пред The New York Times вижда институционален конфликт. По думите му технократските ведомства влизат в сблъсък с ФСБ и конкретно с нейното звено, отговорно за политическия надзор. Службата се възползва от готовите системи, но винаги е предпочитала традиционните способи за наблюдение и контрол, дори когато решенията ѝ създават пречка на технологии, в които са вложени милиарди. Източникът обяснява това с борба за самосъхранение: според него изкуственият интелект поставя под въпрос нуждата от обширна агентурна мрежа.

Правомощията на ФСБ имат и законова опора. През февруари Путин подписа акт, задължаващ телекомите да прекъсват услугите на абонати по искане на службата. ФСБ го представи като инструмент за сигурност и борба с тероризма. През март мобилният интернет в голяма част от центъра на Москва спря за повече от две седмици и наруши работата на дигиталните услуги. Според оценките, цитирани от The Moscow Times, бизнесът в столицата е загубил между 3 и 5 млрд. рубли само през първите 5 дни. Най-тежко са засегнати куриерските служби, такситата и търговията на дребно. Прекъсванията засегнаха и държавни институции: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че президентската администрация е преминала изцяло на стационарни телефони, а Държавната дума остана без интернет и мобилна връзка.

Случаят не е изолиран. Human Rights Watch описа март като месец на рязко зачестяване на прекъсванията в цяла Русия. Центърът за източни изследвания (OSW) отчете същото повишение, докато Chatham House го разглежда като затягане на контрола на Кремъл върху руското интернет пространство. Според цитираната оценка на Top10VPN Рускта федерация се намира на първо място в света по брой прекъсвания през 2025 г. Мониторинг група „На связи“ е регистрирала ограничения в поне 63 региона. Връзката в столицата беше възстановена в края на март, но практиката на прекъсвания продължи.

Едно от обясненията, приведени в материала, свързва прекъсването през март с паника в руския държавен апарат след съобщеното убийство на иранския върховен лидер Али Хаменей на 28 февруари в съвместните въздушни удари на САЩ и Израел. Според Financial Times израелското разузнаване е проникнало в мрежата от пътни камери в Техеран, от която в продължение на години е получавало кадрите директно до собствени сървъри. Това му е дало възможност да проследи навиците и движенията на охраната на Хаменей, което от своя страна е подпомогнало подготовката на удара. Така инфраструктурата за вътрешно наблюдение стана основния инструмент за обезглавяване на иранския режим. Официалното обяснение е противодействие на украинските дронове: според властите прекъсването на мобилните мрежи цели да затрудни навигацията и комуникациите им. Мартенският епизод е част от поредица ограничения, продължила и след това.

Двете обяснения не се изключват непременно, но наличните данни не дават да се установи относителната им тежест. По-ясна са практическите последствия: решенията за сигурност могат да прекъснат услуги, от които един мегаполис вече изцяло зависи. Етнографът Джереми Морис, представен като един от малкото западни изследователи, които продължават да работят на терен в Русия, сравнява посоката с процеса на неравномерна глобализация преди 25 години – силно свързани технологични средища съществуват заедно с места, където икономиката функционира без подобна инфраструктура.

И дигиталното министерство, и службата за сигурност търсят подкрепата на Путин. Той от своя страна иска от правителството паралелно да развива изкуствения интелект и да ограничава зависимостта му от Запада. През април, на широко огласена конференция в Кремъл, той представи задачата като въпрос на оцеляване за държавата. По думите му суверенитетът на Русия в близко бъдеще и самото съществуване на държавата зависят от успеха в изкуствения интелект, дигиталните платформи и автономните системи.

Амбицията обаче се сблъсква с ограничения достъп до нужния хардуер. Западните санкции затрудняват сериозно придобиването на най-модерните чипове, а много водещи специалисти в областта емигрираха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Според репортажа водещите руски езикови модели – на най-голямата държавна банка и на водещата технологична компания – са вдъхновени от китайски такива с отворен код или използват съществени техни разработки. През май ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф заяви, че се надява GigaChat да заработи с китайски ускорители – специални чипове за изчислителни задачи, включително изкуствен интелект. Като най-вероятен вариант е посочена серията Ascend на Huawei. За тези чипове се конкурират и ByteDance, Alibaba и Tencent, което поставя руското търсене в конкуренция с големи китайски купувачи, без само по себе си да показва кой има предимство при доставките.

Успоредно с това Руската федерация развива свои собствени средства за достъп до дигитални услуги. На 8 септември „Комерсант“ съобщи, че „КриптоПро“, санкционирана от САЩ компания, разработва браузър с вградена криптография по руските стандарти ГОСТ. Посоченият повод е премахването на разширението на компанията от магазина на Chrome през февруари 2025 г. при прехода към новия стандарт за разширения Manifest V3. Това е затруднило използването на руски електронни подписи чрез засегнатото разширение. Според публикацията ФСБ вече е дала зелена светлина, а след сертификация от Федералната служба за технически и експортен контрол се очаква браузърът да се превърне в задължителен за всички държавни институции в рамките на 1-2 години. Московският политически анализатор Иля Гращенков описва общата посока като опит за съчетаване на привидно несъвместими цели: дигитална граница, която отделя Русия от света, и ускорена дигитализация вътре в нея.

Защитниците на модела се позовават на реалните удобства за гражданите. Близки до Кремъл анализатори твърдят, че приложенията и събирането на данни позволяват бърз отговор на обществените нужди, какъвто западните демокрации не предлагат. Според тях смяната на управлението силно затруднява дългосрочното планиране, а защитата на личната неприкосновеност понякога ограничава развитието на дигитални услуги. Глеб Кузнецов, политически анализатор, работил в един от водещите мозъчни тръстове, близки до Кремъл, представя Москва при Сергей Собянин и Шънджън в Китай като градски модели, превъзхождащи западните столици. Той обяснява високото одобрение за московския кмет с работата му в интерес на жителите, като отхвърля обяснението с липсата на изборна конкуренция.

Тази защита на модела се опира на спада в престъпността и работещите услуги. Полезността им обаче не решава въпроса за границите на държавния достъп до личните данни. В репортажа китайската система за социален кредит е представена като модел за оценка на поведението и налагане на ограничения, от който Русия все още изостава, но който привлича руските технократи. Самото сравнение очертава ясно посоката на техния интерес. Влад от своя страна би предпочел свободата пред всяко удобство на дигитална услуга. Той сравнява живота в днешна Русия с живот с кислородна маска.

Загина генерал, награден от Путин за превземането на Константиновка – градът още държи.

🇷🇺🪦 Казанското Суворовско военно училище съобщи за смъртта на генерал-майор Антон Грунис, командир на 4-та отделна мотострелкова бригада. Некролог със снимката му е публикуван на 14 септември в официалния канал на учебното заведение и обединението на неговите възпитаници „Суворовско братство“. Само 17 дни по-рано Министерство на отбраната съобщи, че министърът Андрей Белоусов му е връчил медала „Златна звезда“ на Герой на Русия. Церемонията последва доклад на Грунис за превземането на Костянтиновка в Донецка област – град, който по налични оценки към 10 септември украинската отбрана продължава да удържа.

Няма потвърждение за смъртта му от руското военно командване, което по правило не коментира подобни случаи. В цитираните публикации не са посочени дата, място и обстоятелства около смъртта му. Telegram каналът ASTRA, записът в базата данни „Миротворец“ и публикациите на каналите, проследяващи руските загуби в Украйна, възпроизвеждат некролога, без да предлагат допълнителни подробности. Съобщението идва от училището, което Грунис е завършил, а не от министерството, което наскоро го е наградило.

Грунис е роден през 1979 г. в Казан. Завършва местното Суворовско военно училище и Московското висше общовойсково командно училище. Воюва в Чечня, Южна Осетия и Сирия и участва в превземането на Крим в навечерието на незаконното му анексиране през февруари 2014 г. Преминава в запаса през 2021 г. и през 2023 г. се връща обратно в активна служба. През май същата година, в разгара на битката за Бахмут, поема 4-та бригада след смъртта на нейния командир полковник Вячеслав Макаров при удар по команден пункт. Получава генералско звание на 2 май 2024 г.

Бригадата не е създадена като редовна част на руската армия. Сформирана е през 2014 г. от въоръжените формирования на т.нар. „Луганска народна република“. В сведенията за нея фигурира като войскова част 40318 в състава на 2-ри гвардейски армейски корпус. Участва в боевете за Тошкивка и Гирске в Луганска област, а след това – за Бахмут, Часив Яр и подстъпите към Костянтиновка. От 2023 г. действа изцяло по това направление.

Руската военна преса превръща Грунис в публична фигура. Путин го споменава поименно, като изтъква, че офицер с литовска фамилия, роден в Казан, се бие блестящо. Коментатори го причисляват към „маршалите на победата“ по аналогия със съветските военачалници от Втората световна война.

Вечерта на 3 юли Министерство на отбраната обяви падането на Костянтиновка, използвайки „освободена“. Според Conflict Intelligence Team съобщението е било съобразено с посещението на Путин в спомагателен команден пункт. Там генералите му показват карта на фронта, която в споделените кадри по изключение е ясно видима, а не замъглена.

На следващата сутрин Грунис и полковник Александър Картавкин докладват по конферентна връзка лично на Путин. „ отделна мотострелкова бригада в хода на боевете за Костянтиновка настъпваше в левобрежната част на града“, казва Грунис. Той описва 4 отбранителни рубежа, подготвени от украинците на подстъпите и вътре в града. Руското министерство твърди, че украинските загуби в боевете за Костянтиновка възлизат на 13 500 души, и предлага на Киев прекратяване на огъня.

Разпространените на същия ден руски кадри показват военнослужещи, които поставят знамена в различни квартали. Такива записи сами по себе си не доказват траен контрол върху заснетите места или целия град. Според описаната тогава оперативна обстановка по-голямата част от града остава сива зона, с украински позиции и продължаващи сражения в пределите му.

На 4 юли Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна заяви, че украинските войски продължават да държат Костянтиновка. Неговият говорител майор Андрий Ковальов характеризира руските твърдения като дезинформация. Зеленски предложи на Путин да се срещнат лично в Костянтиновка, след като настоява, че руските войски я контролират, и да потърсят дипломатическо решение на място.

Награждаването се проведе близо два месеца по-късно. На 28 август Министерство на отбраната съобщи, че Белоусов е връчил „Златна звезда“ на Грунис и Картавкин, вече произведен в чин генерал-майор, а като основание е посочено проявено мъжество и героизъм при изпълнение на воинския дълг. Тази израз сам по себе си не уточнява дали наградите са присъдени конкретно за обявеното превземане на Костянтиновка, но така или иначе не са известни други успехи, постигнати от формирования под командването на Грунис.

На 2 септември Народният съвет на т.нар. „Донецка народна република“ учреди медал „За освобождението на Костянтиновка“. Председателят на съвета Денис Пушилин подписа документа, в който „освобождението“ е записано с дата 3 юли.

Оценките за обстановката обаче не показват установен пълен руски контрол. Според картата на DeepState към 10 септември руските сили държат тясна ивица по южния край на Костянтиновка, а до 80% от нейната територия е обозначена като сива зона. Френският анализатор Клеман Молен оценява руския контрол на около половината град.

Сведения за разположението на украинските позиции описват изтегляне на източния бряг на Кривий Торец и задържане на позиции в промишлената зона, в центъра по улица „Правобережна“, а също така и на малък плацдарм отвъд реката.

Костянтиновка има ключово значение и за украинската логистика. От града тръгват пътища към Славянско-Краматорската агломерация – последната голяма градска зона в Донецка област, която е контролирана от украинските сили. Падането му би удължило маршрутите за снабдяване на техния контингент в града. Киев прехвърли подкрепления в началото на септември, а около 10 септември беше докладван забележим спад в активността на опитващите се да настъпят руски сили. Възможни обяснения са прегрупиране и изтощение, но наличните сведения не позволяват да се установи конкретна причина.

Съобщението за Грунис значи, че двама последователни командири на бригадата са починали от битката за Бахмут насам. Макаров загина през май 2023 г. при удар по команден пункт. Грунис го наследи начело през следващите над 3 години – период, обхванал боевете за Часов Яр и подстъпите към Костянтиновка. Между момента на поемане на командването и публикуването на некролога изминават около 3 години и 4 месеца, но точната продължителност на службата му начело на бригадата остава неясна без дата на смъртта.

Случаят илюстрира пропастта между очакванията за руски пробив през пролетта на 2026 г. и резултатите от опитите за това около половин година по-късно. Руските загуби през пролетно-лятната кампания вече надхвърлят 200 000 души, без нито един успешен механизиран щурм. Киев съобщи, че неговите сили са освободили 745 кв. км и 26 населени места около Олександривка.

Само за юли украинската страна отчита загубата на 42 860 руски военнослужещи – най-високата месечна стойност от януари 2025 г. насам. Тези числа не подлежат на независимо потвърждение и не следва да се представят като брой убити, тъй като цитираните сведения не предлагат конкретна разбивка или описание какво включват те.

Отделно Институтът за изследване на войната (ISW) оценява върнатата под украински контрол територия на същото направление на 627 кв. км между 29 януари и 12 август. DeepState отчита нетно разширение на територията под руска окупация в Донецка област с 36 кв. км през юли. Тези териториални оценки дават допълнителен контекст за хода на сраженията, но не доказват украинските данни за загубите.

В случая с Костянтиновка разминаването е конкретно и очевидно: руското военно командване обяви града за превзет на 3 юли; участвалите в доклада офицери впоследствие са наградени; учреден е и медал с тази дата. Същевременно описаните оценки към 10 септември показват продължаващи боеве и само частичен руски контрол. Тази последователност показва как обявеният успех получава официално признание, преди такъв изобщо някога да е бил постиган.

Руските дронове „Молния“ летят с магнитен компас пред бордовата камера

🇷🇺🧭 Обикновен магнитен компас, закрепен с винтове към корпуса, служи като помощен ориентир на руски дронове камикадзе „Молния“ при заглушена сателитна навигация. За решението съобщи на 20 юли Сергий „Флеш“ Бескрестнов, съветник на украинския президент по отбранителни технологии, по думите на когото бордовата камера периодично се накланя към самия компас. Кадри от такъв полет отново се появиха през септември и събраха милиони гледания в социалните мрежи.

„Технологиите на Сколково продължават да се развиват“, написа тогава Бескрестнов. „На дрона е монтиран компас, а камерата периодично се накланя надолу, за да го наблюдава.“ Репликата е иронична препратка към държавния технологичен парк край Москва, замислен като център за високи технологии. Описаният уред струва около два долара в магазин за туристическо снаряжение. Той е закрепен за борда с винтове, а не с тиксо, както се твърди в част от по-късните преразкази. Наблюдението се основава на отделни записи от дронове и не установява доколко е разпространено решението в серийното производство.

Компасът показва посока спрямо магнитния север, а не местоположение. От него не може да се разбере къде се намира дронът и какво разстояние остава до крайната цел. Посоката обаче би могла да послужи за навигация по счисление – изчисляване на приблизителното положение спрямо известна начална точка чрез курса, скоростта и изминалото време. За „Молния“ се посочват обхват до 50 км и продължителност на полета около половин час. Тези параметри сами по себе си не показват колко голяма грешка се натрупва без спътникова навигация.

В заключителния етап на полета част от вариантите използват бордов компютър за визуално разпознаване на целта, а други разчитат на оператор. Това може да позволи корекция на подхода, ако целта е попаднала в полезрението на камерата. От описаните наблюдения обаче не става ясно дали показанието на компаса се разчита автоматично или от човек.

Ограниченията на решението произтичат от самия уред. Близки метални части и магнитни полета могат да изкривят показанието, което прави важни разположението на електромотора, акумулатора и захранващите кабели, както и предварителното калибриране. За съпоставяне с географска карта трябва да бъде отчетена и разликата между магнитния и географския север. По време на завои и други маневри стрелката може да се колебае, което затруднява разчитането. Затова компасът е помощно средство за поддържане на посока, а не самостоятелна система за точно насочване към конкретна сграда.

„Молния“ е описвана като най-евтината руска ударна платформа. Сглобява се от шперплат, стиропор и две алуминиеви тръби. За базовите дронове се посочват размах около 1,5 метра, излетна маса до около 10 кг и боен товар от 3-5 кг. Сред документираните заряди са кумулативна бойна глава от РПГ-7 и противотанкова мина ТМ-62, но точните конфигурации и съответната маса не са уточнени. Материалите и компонентите за един апарат, включително електрониката и акумулаторите, се оценяват на под 400 евро.

Производителят е „Атлант Аеро“ в Таганрог. Предприятието произвежда ударните „Молния-1“ и „Молния-2“, както и разузнавателния „Молния-2Р“. На изложението за национална сигурност в Минск на 17 юни „Ростех“ представи серията за износ под името Lightning 13. Експортният вариант има обявен полезен товар до 13 кг и оперативен обхват до 50 км. Тези спецификации трябва да бъдат разграничавани от данните за по-леките апарати: полезен товар от 13 кг не може да се отнася за конфигурация с обща излетна маса около 10 кг.

Простотата на компаса изпъква на фона на останалото оборудване на дрон. Управлението е реализирано на база ExpressLRS – протокол с отворен код, използван и в любителски системи, за който е посочен до 100 км обхват. Това не значи непременно, че всяка версия на „Молния“ поддържа връзка на такова разстояние.

В разузнавателния вариант украински специалисти са откривали микрокомпютър Raspberry Pi 5 и китайски миникомпютър с лицензирана версия на Windows 11. Описаното оборудване включва и камера SIYI ZR10 с 10-кратно оптично увеличение и триосна стабилизация. Част от дроновете бяха оборудвани с терминали на Starlink, използвани за предаване на телеметрия и видео извън обхвата на директната радиовръзка. По този начин платформата съчетава проста конструкция с електроника, достъпна на свободния пазар. Оценката от под 400 евро обаче не може автоматично да се пренася върху всички версии с допълнително оборудване.

Компасът е поредната описана доработка на платформата. Изданието 19FortyFive открои 4 промени само за половин година. През януари върху „Молния“ се появяват терминали Starlink за телеметрия и видео. Следва вариант с оптично влакно, при който управлението се предава по физически кабел и този канал не подлежи на заглушаване. На 1 юли Бескрестнов описва апарати с бордови компютър и машинно зрение, които летят без команден канал и без антени. Четвъртата доработка е механичният компас. Самият той не се нуждае от захранване, но камерата, чрез която се наблюдава, използва електричество.

Тези решения променят по различен начин зависимостта на дрона от радиовръзка и спътникова навигация. Starlink осигурява алтернативен канал за комуникация, оптичното влакно заменя безжична връзка с кабел, а автономното насочване може да намали нуждата от команди по време на полета. Компасът дава ориентир в условия на заглушен сигнал от GPS и ГЛОНАСС, но сам по себе си не прави целия безпилотник независим от връзка по радиоканал. Колкото по-малко ефективно е заглушаването срещу конкретния вариант, толкова по-важно става физическото му прехващане.

През юни над Запорожие беше свалена „Молния“ с автономно насочване, поразена от дронове прехващачи украинско производство. По данни на украински разчети руските сили пускат до около 10 такива дневно, но не е уточнено за какъв район и период се отнася тази оценка. Операторите определят откриването им като трудно заради полета на малка височина и липсата на излъчване, позволяващо тяхното засичане. Евтините ударни дронове принуждават отбраната да отделя допълнителни средства за противодействие, няма данни, които да позволяват директно сравнение между разходите на двете страни.

Междувременно под удар попадна и производството. Според публикации на канали за OSINT анализи през нощта на 11 срещу 12 септември украински дронове са поразили две площадки на „Атлант Аеро“ в Таганрог. Публикуваните сателитни снимки са разчетени като показващи три разрушени производствени и складови сгради на едната площадка и още няколко на втората.

Системата за наблюдение на пожари NASA FIRMS регистрира термични аномалии в района на поне четири промишлени обекта в същия град. Постъпиха сведения за пожар в горивни резервоари на военното летище Таганрог-Централен в същата нощ. Данните от FIRMS са индикатор за огнища, но не установяват мащабите на понесените щети. За септемврийския удар сведенията идват от сателитни изображения и съобщения на местните власти за пожари. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди официално по-ранен удар по Таганрог през април.

Компасът може да помогне на „Молния“ да поддържа посока при заглушен сигнал на сателитна навигация. Той обаче не определя местоположение, не гарантира достигане до целта и не премахва зависимостта от комуникационен канал. Значението му се крие в добавянето на евтин резервен ориентир към платформа, която вече се доработва по няколко различни начина.

Полша извади от Балтийско море непокътнат руски дрон „Гербера“

🇵🇱🛩 Хидрографска моторница, управлявана от Военноморските сили на Полша, извади руски дрон от крайбрежните води до плажа на Русиново до Ярославец, а резултатът от предварителни огледи сочи, че става дума за нов вариант на дрона „Гербера“. Находката беше направена на 14 септември, за нея съобщи вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, който я описа в ефира на TVN24 като по-напреднала от всичко, което службите на страната са имали шанса да анализират досега.

Дронът е бил забелязан от екипажа на моторницата при преход в района, след което е изваден от водата и положен на брега, каза подполковник Яцек Горишевски, говорител на Оперативно командване на видовете въоръжени сили. Мястото се намира в Западнопоморско войводство, на около 40 км от Слупск. Към плажа бяха изпратени полиция, военна жандармерия и сапьорски патрул, а корпусът беше отцепен и подготвен за транспортиране.

Във вторник сутринта говорителят на коменданта на Военната жандармерия подполковник Дариуш Розкош обяви първите резултати: химиците не са установили радиоактивна опасност, нито химическо заразяване. Проверката продължава за пиротехнически вещества, т.е. дали все още корпусът носи взривно вещество.

Именно недетонирал заряд прави находката необичайна. Според сведения на Артур Мленда от TVN24 при Русиново става въпрос за разузнавателната версия на „Гербера“ със самоунищожителен заряд, който не се е задействал. Самоликвидацията е механизмът, с който производителят се пази точно от този изход: дрон, паднал извън обсега на собствените сили, трябва да изгори електрониката си, преди чужд специалист да я види. Тук това не се е случило и Варшава разполага с почти непокътнат образец, която според министъра Косиняк-Камиш може да представлява находка от ключово значение за анализиращите служби, сред които Службата за военно контраразузнаване.

Състоянието на корпуса е онова, което отличава случая. Прехватът и ударът в земята оставят фрагменти, от които конструкцията може отчасти да бъде възстановена, докато тук предметът е излязъл от водата съвсем цял и позволява да бъде разчетено не само устройството, но и произходът на отделните части. Това от своя страна има пряко санкционно приложение: серийните номера на чиповете и модемите водят към конкретни доставчици и към маршрутите, по които компонентите стигат до завода.

„Гербера“ е произвеждан от 2024 г. в предприятието в Елабуга, Република Татарстан, и остава най-евтиното руско ударно средство: вътрешна рамка от шперплат под обшивка от стиропор, двигател с вътрешно горене и тласкащо витло, обща себестойност от около 10 000 долара. Дължината е 2 метра, размахът на крилото е 2,5 метра. Формата повтаря скъсеното делта-крило на „Геран-2“, руската версия на иранския „Шахед-136“, за да даде на радара същия отпечатък. Пуснат в рояк, евтиният му корпус принуждава украинската ПВО да изразходва скъп прехващач или да се разкрие, докато по-тежките дронове вървят към целта си.

Изделието се произвежда в три конфигурации: примамка, разузнавач и ударна версия с малък заряд. Точно тук се крие стойността на целия екземпляр. По данни на украинското военно разузнаване конфигурацията за разузнавателни мисии носи стабилизирана камера Topotek и мрежов модем на Xingkay, който свързва няколко дрона в обща мрежа, позволявайки им да си ретранслират сигнала от оператора – решение, което ги превръща в много по-устойчиви на заглушаване. Камерата и модемът струват заедно около 8500 долара – почти колкото оценената себестойност на целия дрон.

Какво точно отличава извадения при Русиново корпус, Варшава не е казала. Косиняк-Камиш се задържа на версията за нов модел „Гербера“ и препоръча „изключителна предпазливост в коментарите и анализите“; канцеларията на премиера Туск посочи разлики в конструкцията на корпуса, без да ги уточни. От средата на август украински сведения описват по-едра разновидност под името „Гербера-2“: полезен товар между 20 и 30 кг срещу 5 кг за базовия вариант. Към това се добавят резервоар от 63 литра и по-мощен двигател. Тези данни идват от разбор на отломки в Украйна и не са потвърдени от полските власти. Ако техническият доклад ги срещне в корпуса при Ярославец, разликата няма да е козметична: заряд от такъв порядък прави „Гербера“ от примамка в средство за нанасяне на удари. Според същия анализ именно това е замисълът, а производството на „Геран-2“ се пренасочва към реактивния вариант „Геран-4“.

Мащабът, в който се произвежда този дрон, обяснява защо промяната в него тежи. Руският военен експерт Алексей Потапов заяви пред ТАСС през август, че серийните номера говорят за преминат праг от 100 000 произведени единици. Собствената му оценка в средата на 2025 г. е била между 15 000 и 20 000. Всичко това идва от руски анализатор, т.е. заинтересована страна, като не подлежи на независимо потвърждение, но подобен порядък би означавал, че всяко подобрение на конструкцията се тиражира бързо и то в големи количества.

По какъв път корпусът е стигнал до балтийското крайбрежие на Полша, остава неясно. Горишевски изрази предположение, че дронът най-вероятно е дрейфувал от международни води към териториалните води на Полша. В подкрепа на това той се позова на факта, че от 30 юли Варшава не е регистрирала нарушения на въздушното си пространство. Косиняк-Камиш добави, че Русия го е изгубила най-вероятно при изпитания или маневри над Балтийско море, и подчерта, че към момента нищо не сочи дронът да е бил насочен към Полша.

Паралелно със самата находка се разви и втори сюжет. Скоро след изявлението на ведомството в мрежата тръгнаха две снимки, представени като кадри на извадената находка. На автентичната опашката носи жълт знак „5+0“; на другата знаците са бели, а номерът е „540“. Второто изображение е генерирано с изкуствен интелект, заяви Горишевски пред PAP, а анализ на инструмента Hive Moderation дава 83,5% вероятност това да е така. Канцеларията на премиера Туск отправи призив за сравнение между двете снимки, но дотогава фалшификатът вече беше навлязъл в публикации на една част от медиите – с два-три часа преднина пред опровержението.

Официалната версия на полската държава има конкретен факт в полза на собствената си версия: радарите не са засичали нарушения от края на юли, а корпус от шперплат и стиропор може да плава продължително време на повърхността, движейки се по течението. Друго обяснение, че дронът е бил изпратен съзнателно към бреговете на НАТО, но няма собствена доказателствена следа – няма запис на полет, нито е установена характерна траектория. Затова дрейфът остава много вероятното обяснение за появата му при Русиново, а тежестта на случая лежи другаде: не в начина, по който е дошъл, а в това какво ще покаже разглобяването.

Проверката е конкретна и предстои скоро. Потвърждение за най-тежкия прочит би бил технически доклад, който открие в корпуса резервоар от 63 литра и бойна глава от около 20 кг, т.е. ударна, а не разузнавателна конфигурация. Обратният сценарий е стандартна „Гербера“ с камера и мрежов модем, изгубила навигация над Балтийско море. Дотогава Полша има достъп до онова, което самоунищожението е трябвало да отнеме: непокътнатия чертеж на дрона.

Загинал при удар по бензиностанция в Киев, горивният пазар остава стабилен

🇺🇦⛽ Мъж почина в болница след като руски дрон камикадзе порази бензиностанция на „Укрнафта“ в Дарницкия район на Киев рано сутринта на 15 септември. Други 8 цивилни пострадаха при ударите по града, двама от които тежко. Това са четвъртата и петата поразена бензиностанция в столицата за последните пет дни. Изпълняващият длъжността ръководител на градската военна администрация Андрий Ткачов заяви по националния телемаратон, общата програма на украинските телевизии, че от началото на годината в Киев са пострадали 16 такива обекта, но недостиг на гориво не се очаква.

Първият дрон удари бензиностанцията в Дарница около 6:00 ч. Втората вълна настъпи след 8:00 ч. Вторият удар беше насочен към бензиностанция в Голосеевски район и вдигна гъст дим над квартала. По описание на кореспондент на hromadske той е ударен от реактивен „Шахед“, попаднал в сградата точно над касовата зона и повредил покрива. В Дарница аварийните екипи работиха на място. Кметът Виталий Кличко съобщи, че раненият е откаран в болница в тежко състояние, а около 10:35 ч. – че е починал.

Двата удара са част от руска ударна кампания. От 18:00 ч. на 14 септември в нея участваха около 200 дрона камикадзе: „Шахед“ в различни варианти, включително реактивни, „Гербера“ и примамки „Пародия“. Около 08:00 ч. украинската ПВО докладва за свалени или потиснати 187 от тях, а точни попадения са отчетени на 7 места. В Оболон горяха складови помещения, докато в Соломянски район е ударена нежилищна сграда, по която около 10:00 ч. дойде второ попадение.

Военният наблюдател Александър Коваленко свързва серията с вариант на „Геран-4“ с оптична глава за самонасочване, т.е. система, която разпознава целта по предварително заредено изображение в крайната фаза на полета. Украинските военни не са коментирали този вариант, но такова насочване дава отговор на попадението точно над касовата зона на обект, чиято застроена част е няколко десетки квадратни метра.

Ткачов заяви, че руските войски нанасят умишлени удари по бензиностанции в столицата Киев, а броят на пострадалите обекти е достигнал 16, но пазарът на гориво в града остава стабилен и заплаха от недостиг в момента няма. Основната му тревога е друга. „Преди всичко нашите граждани трябва да спазват мерките за безопасност и да остават в укритията. Бензиностанциите трябва да се затварят при въздушна тревога, а всички клиенти и служители да се евакуират до най-близкото укритие“, каза той.

По данни на данъчната служба в Киев има 270 действащи лиценза за търговия на дребно с нефтопродукти и още 529 в Киевска област. 16-те ударени станции са под 6% от столичната мрежа, а подземни резервоари с гориво трудно се унищожават с дрон: поразява се надземната част, т.е. бензиновите колонки, търговското помещение и навесът. Директорът на консултантската група „А-95“ Сергий Куюн посочва, че около 80% от ударените станции в страната се връщат в експлоатация, поради което в нито един регион не се е стигнало до недостиг или поскъпване.

Според вицепремиера и министър на енергетиката Денис Шмигал от началото на годината на територията на Украйна са поразени над 300 бензиностанции. Тежестта не пада равномерно: най-широко засегнати са прифронтовите Харковска и Днепропетровска област, а Киев дълго време беше в периферията на ударите. От 16-те пострадали столични обекта от началото на 2026 г. пет дойдоха само през последните пет дни.

Куюн определя смисъла на киевската серия еднозначно като терор и подчертава, че тактиката изобщо не е нова: същото се прави в Суми, Харков, Запорожие и Днепър, а разликата е само в това, че Киев все още се намира значително извън обсега на FPV-дронове, управлявани през камера от оператор, евтините ударни дронове „Мълния“ и планиращите бомби ФАБ/КАБ с УМПК. Преди началото на серията се появи списък с 18 обекта, по които се готвят удари, и за два дни бяха поразени три от тях. Куюн, който следи пазара отблизо и говори от позицията на лице от бранша, допуска, че списъкът е истински и някой е искал той да бъде видян. По думите му след появата на списъка всеки въпрос опира до едно: влиза ли дадената станция в списъка.

Серията започна на 10 септември, когато руските сили удряха Киев с реактивни дронове практически цял ден, един от тях падна в бензиностанция в Голосеевски район; четирима души бяха ранени, а трима от тях бяха настанени в болница. На 11 септември бяха разрушени станциите на Троещина и край метростанция „Почайна“, където дойде повторно попадение, ранило един от спасителите, пристигнали на място минути след първия удар. Тогава загинаха двама жители на града, а от 6 от 8 ранени останаха в болница. Всички поразени обекти принадлежат на националната мрежа „Укрнафта“.

Според оценката на Куюн ефективна защита срещу този клас дронове на практика няма. В прифронтовите области операторите опъват мрежи и заваряват стоманени решетки над колонките, но при реактивен дрон „Шахед“ нито мрежата, нито решетката задържат бойната му глава. Там вече се монтират десетки бетонни укрития и същото започва в столицата, а дотогава разпореждането на Ткачов за затваряне при задействане на въздушна тревога и извеждане на клиенти и персонал остава единственото, което реално сваля риска.

Ударите дойдоха на сутринта след изявление на американския президент Доналд Тръмп в Truth Social от 14 септември, че Украйна се е съгласила да не атакува руските енергийни обекти, а Русия е поела аналогичен ангажимент. Нито една от двете страни обаче са потвърдили това официално. Договорката, както Тръмп я описа, се отнася до енергетиката, т.е. до електропреносна мрежа и производство на ток; търговски обекти за гориво на дребно вероятно стои извън тази рамка и нищо в изявлението от понеделник не сочи другояче. Идеята за енергийно примирие на президента Володимир Зеленски, който я изложи на 11 септември, в деня на най-тежкия удар срещу горивната мрежа на Киев досега във войната: руската армия да спре ударите по енергийната система на Украйна, която ще отговари огледално.

16-те ударени бензиностанции не оказват влияние нито на цени, нито на наличности: мрежата е достатъчно обширна и подлежи на твърде бързи ремонти, за да бъде извадена от строя по подобен начин. Онова, което ударите произвеждат, е риск за хората, които зареждат и работят на тези обекти, и ежедневно напомняне, че обичайната спирка по градския маршрут може да се окаже целта. Ако попаденията останат по колонките и търговските помещения, а цените и наличностите не помръднат, картината е точно тази. Преместят ли се към горивните бази, терминалите и подземните хранилища на едро, въпросът престава да бъде за уплахата и става за снабдяването.

📽️ Видео: Последиците от руски удар по бензиностанция в Голосеевски район в Киев, чийто покрив беше поразен точно над касовите апарати. (Вікторія Бега / hromadske)

Руски документи отчитат 24 хеликоптера за Иран, заснети са единици

🇷🇺🚁 Пет възела за чуждестранна поръчка в руския военно-промишлен комплекс от декември 2025 г. са били придружени от необичайно указание: етикетите им да бъдат преработени на английски език, а надписът „експортна доставка“ – премахнат. Компонентите са свързани с договор за доставката на щурмови хеликоптери на Иран, сочат поверителни вътрешни документи, описани от United24 Media.

Поръчката е проследена до външнотърговски договор от 29 юни 2020 г. с участие на „Рособоронекспорт“ – държавния посредник, през който минават над 85% от руския износ на въоръжение. През октомври 2022 г. Павловският машиностроителен завод „Восход“ отбелязва, че „Роствертол“ в Ростов на Дон се подготвя да произведе 24 хеликоптера с обозначение „изделие 2983“. Става дума за Ми-28НЕ – експортния вариант на двуместния Ми-28, предназначен за операции през нощта и при различни метеорологични условия.

Едни и същи кодове се появяват в различни години в документацията на няколко предприятия и позволяват да бъде проследена веригата от подизпълнители. Раменското конструкторско бюро отговаря за бордовата електроника; „Аеросила“ получава запитване за производството през септември 2024 г. Саратовското ЕПО „Сигнал“ представя цените за своята част от поръчката. За подготовката на екипажите „Динамика“ доставя комплексен тренажор с подвижна платформа, който позволява обучение, без да се изразходва летателният ресурс на самите хеликоптери.

Според описаните от United24 Media документи 24 хеликоптера са доставени на Иран през 2025 г. Освен това документацията сочи, че санкционирани предприятия продължават работа по същата поръчка и след посочения период на доставка.

Публичните сведения извън документите установяват по-малко. В периода 30 декември 2025 г. – 1 януари 2026 г. платформи за проследяване на полети регистрират поне пет руски военно-транспортни самолета Ил-76, насочили се към Техеран. На 28 януари се появяват снимки на един Ми-28НЕ с пикселен пустинен камуфлаж и без ирански опознавателни знаци. Мястото на заснемане е определено чрез геолокация като хале на Pars Aerospace Services Company на летище Мехрабад. През февруари са публикувани и записи на хеликоптер в полет над западен Техеран.

Оценките на специализирани издания варират между 3 и 6 машини. TWZ и The Aviationist изрично пишат, че нито поръчаното, нито доставеното количество е публично известно. В цитираните сведения няма данни за нова партида след февруари 2026 г.

Разликата между 24 и 6 не е непременно противоречие: публичните кадри може да показват само част от доставеното. Приемо-предавателни процедури, съхранение и графици за въвеждане в експлоатация биха могли да обяснят защо останалите машини не се виждат. Възможно е обаче отчетеното в документацията да изпреварва реалното изпълнение. Наличните сведения не позволяват да изберем между тези хипотези, нито да установим дали документалното понятие „доставени“ означава физическо пристигане на всички хеликоптери в Иран.

Сходна неяснота е налице и при многоцелевите изтребители Су-35. Документи от същия изтекъл масив описват производството на 16 самолета за Ислямската република по сделка за 48 броя, а през юли 2026 г. руски източници съобщиха за 20 завършени самолета. В цитираната информация няма потвърждение за пристигането на Су-35 в Иран.

Броят на хеликоптерите има значение за оценката на иранските възможности след кампанията, започнала на 28 февруари 2026 г. Според изчисленията на проекта за проследяване на военни загуби globalmilitary.net Техеран е загубил над 90 летателни апарата, а транспортната авиация и платформите за дозареждане във въздуха са понесли тежки загуби. Любопитен факт е, че Иран разполагаше с два Boeing 707 и единствения в света летящ KC-747, унищожени на летище Мехрабад на 6 март 2026 г.

Военновъздушните сили на Иран избягваха борбата за контрол върху въздушното пространство: оцелелите самолети бяха разпръснати, а ответните удари бяха поверени на ракетни и дронови отряди към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Известно е за партида МиГ-29, разгърната в Шираз като временно попълнение. Оценката, че възстановяването на авиацията оттогава зависи почти изцяло от Москва, обаче се нуждае от допълнителна опора.

С оглед на тежките загуби разликата между попълване на загубите с 3 и 24 хеликоптера е огромна. Дори и по-голямото количество обаче само по себе си не гарантира възродена способност за действия с щурмови хеликоптери.

Още през февруари Пол Идън  във Forbes, че нито Ми-28НЕ, нито Су-35 могат да възстановят въоръжените сили, чиято авиация разчита основно на американски самолети отпреди 1979 г. Според него този недостиг засяга не просто машините, но и поддръжка, боеприпаси и обучени екипажи. Тренажорът на „Динамика“ и обучението в Русия са свързани именно с подготовката на персонал, но наличните сведения не позволяват да се оцени кога и до каква степен тя ще се превърне в реална бойна способност.

Друга част от същия масив документи е свързана със сухопътната техника. През юли 2024 г. Арзамаският машиностроителен завод и иранската компания Pars Khodro, установена в свободната икономическа зона „Арас“, подписват споразумение за две бронирани машини „Спартак“ на обща стойност 570 000 долара. През април 2025 г. посоченото количество нараства до 82 машини. Друг документ описва 80 броя за 20,16 млн. евро с получател техеранската „Pishgam Sanat Gharb“. Плащанията преминават през Trinity Limited LLC, регистрирана на Маршаловите острови.

За 2026–2027 г. са предвидени до 120 единици. Обсъждани са и 10 бронирани машини „Атлет“, а описаният общ планиран обем надхвърля 200 машини и обхваща период до 2029 г. Отделните количества не могат да се събират автоматично, тъй като не е ясно кои документи описват разширение на вече договорена сделка и кои – допълнителни доставки.

Отделно са предвидени 80 китайски комплекта за видеонаблюдение на стойност около 720 000 евро, които трябва да бъдат доставени на граничните части и звената за вътрешна сигурност, а не сухопътните войски.

Договорките включват и обучение по експлоатация и поддръжка, за което ирански персонал е пътувал до Арзамас. Морският превоз е възложен на товарния кораб „Композитор Рахманинов“, чийто график включва превоз на поне 36 бронирани машини. САЩ са санкционирали кораба заради трансфера на военни товари между Русия и Иран в Каспийско море.

През същия месец, за който е предвидена промяната на етикетите по хеликоптерната поръчка, украинските въоръжени сили съобщават за удар по кораба. На 12 декември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна обявиха, че заедно с нелегалната група „Черна искра“ са поразили „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Сарджа“ край брега на Калмикия. Според тях участниците в движението са предоставили сведения за маршрута и товара.

Това не е първата публикация от същия масив. По-рано United24 Media публикува документи за доставки на ракети въздух–въздух за Иран, планирани за догодина, и кореспонденция по програма за изтребители. Така изтеклата документация обхваща няколко направления на руско-иранското военно сътрудничество.

Публичната информация от иранска страна остава ограничена. През март външният министър Абас Арагчи потвърди, че Русия и Китай предоставят военна помощ, но до момента сделка за доставка на Ми-28НЕ не е обявявана. Не е публично установено и колко от пристигналите хеликоптери са оцелели след кампанията и дали са участвали в бойни действия.

Засега числото 24 се основава на документи, описващи руската страна на сделката. Евентуалната поява на повече отделно разпознаваеми машини с ирански опознавателни знаци и бордови номера би помогнала да се установи минималният доставен брой. Нови транспортни полети или церемония по предаване биха дали полезни като сведения, но сами по себе си не доказват доставка на всички 24 бройки. Отсъствието на нови кадри също не е достатъчно, за да я опровергае.

Въпреки това изложените документи са красноречиво доказателство за нарастващата продължителност и обхват на военното сътрудничество по оста Москва-Техеран. Поръчката на хеликоптери се проследява чак до 2020 г. Отделната сухопътна линия включва плащания през офшорна фирма, обучение в Арзамас край Нижни Новгород и планове до 2029 г. Ако документите действително са автентични, те очертават военно сътрудничество с няколко направления и дългосрочен график, чието реално изпълнение засега остава на хартия.

Форумът „Валдай“ се мести от Сочи в Московска област

🇷🇺 Годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“, от чиято трибуна вече две десетилетия руският президент Владимир Путин излага собствения си прочит на международния ред, тази година няма да се проведе в Сочи. Според Financial Times президентската охрана е настояла той да бъде преместен в Московска област поради сериозната заплаха от украински дронове по руското крайбрежие на Черно море. Изданието съобщи това на 15 септември, позовавайки се на четирима източници, запознати с решението.

Около 120 гости вече са били получили покани за събитието в черноморския курорт, когато през август неговите организатори са ги уведомили за промяната. Според източниците на Financial Times за това са настоявали от Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на висшите държавни лица и охраната на обектите, в които работят. На 14 септември клубът потвърди, че 23-тата годишна среща ще бъде проведена в Московска област от 28 септември до 1 октомври на тема „Отговорност за бъдещето: границите на възможното или възможности без граници?“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и организаторите не са отговорили на въпросите на изданието във връзка с причината за преместването.

Клубът съществува от 2004 г. като форум, на който руското политическо ръководство представя подробно позициите си във външната политика пред чуждестранни изследователи и журналисти. Пленарната сесия с Путин обикновено е сред основните поводи за публично излагане на тези позиции. Сочи е традиционното място на провеждане, но други места също са били домакин: 17-ата през 2020 г. се състоя в Москва заради пандемията, която възпрепятства пътуванията на чуждестранни участници, а 19-ата през 2022 г. също беше в столицата. През 2020 г. причината беше обявена публично; за сегашната промяна обяснение дават само източниците на Financial Times. Тази година се очаква да участват министърът на външните работи Сергей Лавров, вицепремиерът Александър Новак и помощникът на президента Максим Орешкин.

Преместването се вписва в наблюдаваното ограничаване на посещенията на Путин в Сочи, въпреки че това само по себе си да не установява причината за промяната. Резиденцията „Бочаров ручей“ дълго беше едно от най-често използваните му работни места. Посочените данни сочат 24 посещения в курорта през 2021 г. – последната пълна година преди пълномащабната инвазия – и по две през 2024 и 2025 г. Последното беше през октомври 2025 г. Тогава 22-рата среща на клуба се проведе в Сочи от 29 септември до 2 октомври на тема „Полицентричният свят: инструкция за употреба“, а Путин говори и отговаря на въпроси почти четири часа на пленарната сесия. Оттогава няма данни за негова публична поява в града.

Сходна тенденция описват руското издание „Агентство“ и Novaya Gazeta Europe. През август те съобщиха, че Путин е прекратил своите посещения в областите от европейската част на Русия, до които украинските дронове достигат редовно. Според анализа им при подновените пътувания през юли и август той е посетил почти изцяло градове отвъд Урал. Изводът се основава на разпределението им: избраните региони или не са били атакувани, или са били атакувани рядко. Това подкрепя хипотезата, че заплахата има пряко влияние върху избора на местата.

Петербургският международен икономически форум показва, че украинските удари не водят автоматично до отмяна на събития с участието на Путин. Форумът започна на 3 юни 2026 г. на фона на мащабна атака с дронове: властите докладваха 50 свалени над Ленинградска област, а работата на летище „Пулково“ беше временно ограничена. Украински удар по петролен терминал в Санкт Петербург предизвика пожар, чийто огромни стълбове дим се виждаха директно от мястото, където се провеждаше форума, а кадри обиколиха интернет. Въпреки това Путин участва в пленарното заседание на 5 юни.

През последните 6 седмици бяха нанесени серия от украински удари срещу руското крайбрежие на Черно море, включително по ПВО комплекси. За нощта на 9 август командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди, с позивна „Мадяр“, съобщи за поразена позиция на С-400 „Триумф“ край курортния град Геленджик, разположен на 251 км от Сочи. По думите му същата установка е изстреляла 6 ракети към територията на Украйна на предния ден, а след удара е горяла в продължение на 3 часа. За същата нощ той докладва за поразен комплекс „Тор“ в Ростовска област, „Панцир-С1“ в Ейск и две радарни станции.

В нощта срещу 4 септември украински дронове удариха Сочи и съседната федерална територия „Сириус“, която е отделена от Краснодарския край и се управлява директно от Москва. Оперативният щаб на региона потвърди атаката и възникналия пожар в петролна база. Каналът ASTRA в Telegram уточни, че става въпрос за базата на „Роснефт-Кубаннефтепродукт“ в Адлерски район. Анализ на кадри от очевидци отчете и второ огнище край река Псоу, на границата с Абхазия, в район, където се посочва, че е разгърнат ЗРК С-300 или С-400. Резиденцията на Путин се намира на няколко десетки километра от там.

За вечерта на 9 септември, 5 дни преди клубът да обяви новото място на провеждане, беше докладван удар на украински морски дронове по крайбрежната ивица на Сочи. По данни на властите в Краснодарския край са ранени около 30 души, сред които 2 деца. Атаката е извършена по време на концерт в крайбрежна зала „Фестивальный“. Публиката е евакуирана, а по крайбрежието избухва пожар. Заплахата от морски дронове изисква и мерки за защита откъм морето, включващи наблюдение от брега и патрулни плавателни съдове. Разположените в района зенитно-ракетни комплекси не изчерпват необходимата защита.

Атаките от началото на месеца обаче са извършени след момента, в който уведомлението е било изпратено до гостите на събитието. Те илюстрират продължаващата заплаха за района, но сами по себе си не дават обяснение на вече взетото към онзи момент решение.

Ударите засягат и други части на Краснодарския край. Рафинерията в Туапсе беше атакувана цели четири пъти в рамките на няколко дни от средата на април до 1 май. При последния удар срещу нея беше запален морският терминал, а предходните доведоха до загинали и разлив на гориво към реката и морето. В нощта срещу 12 август губернаторът Вениамин Кондратиев съобщи за двама загинали, сред които 8-годишно дете в Новоросийск, и 12 ранени при мащабна атака с дронове.

Преместването в Московска област не поставя форума извън обхвата на украинските дронове. През нощта срещу 2 септември Росавиация ограничи работата на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметьево“ заради приближаващи безпилотни летателни апарати. На следващата нощ кметът Сергей Собянин съобщи за 10 свалени дрона на подстъпите към столицата. Евентуалното предимство на новото място би зависело от конкретните условия за охрана и противовъздушна защита.

Сведенията за удари по Геленджик, Сочи и „Сириус“, заедно с изключително редките посещения на Путин и последователното избягване на Европейска част на Русия, подкрепят хипотезата, че заплахата е решаваща за тези решения. Ако обяснението на източниците на Financial Times е коректно, преместването на „Валдай“ е конкретен пример как заплахата влияе върху организацията на ежегодни събития от ключово значение за Путин.