петък, 31 юли 2026 г.

Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко
полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

F-35B се разби в базата Мирамар край Сан Диего, пилотът катапултира

🇺🇸✈️ Изтребител F-35B Lightning II от Корпуса на морската пехота на САЩ се разби на 31 юли, около 10:00 ч. местно време, на територията на авиобаза „Мирамар“ в Сан Диего, Калифорния. Пилотът успя да катапултира без да получи сериозни наранявания.

Служител на базата потвърди инцидента със стандартната за военния протокол отговор: „Можем да потвърдим произшествие от „Клас А“ с участието на F-35B на Морската пехота в района на авиобаза „Мирамар“. Пилотът катапултира и беше открит.“ Причината за инцидента все още не се съобщава.

Кадри от хеликоптер на местната телевизия KNSD показват разпадането на машината на поне две части сред опожарен участък с размерите на футболно игрище. Пожарът избухна източно от пистите на базата – край кръстовището на пътищата „Киърни Вила“ и „Джонсън“, в поле северно от магистрала SR-52. Гъст черен дим се виждаше от километри над района Кърни Меса и северните квартали на Сан Диего. Спешни екипи на базата и пожарната служба на града работиха на място през по-голямата част от сутринта.

На борда е имало само един пилот, което изключва наличието на втори летец по време на учебния полет. Няма сведения за пострадали на земята, а цивилните съоръжения около базата не са засегнати от удара. Официалният израз „в района на базата“ оставя отворен въпроса дали инцидентът е станал в границите на летището, или в непосредствена близост извън тях. Кадрите от въздуха и ориентирите обаче сигурно позиционират останките на самата територия на „Мирамар“. Част от местните медии определиха мястото като зона до пътеката за рулиране, а други – като открито поле на неколкостотин метра от нея. Засега не е направено официално уточнение по този въпрос.

Обозначението „Клас А“ не е оценка за тежест на катастрофата, а конкретен счетоводен праг. Пентагонът класифицира така всеки инцидент, свързан със загинал, трайна нетрудоспособност или щети за над 2,5 млн долара. При машина със средна единична цена (когато е готова за полет) от около 109 млн долара за производствени партиди 15–17, всяка пълна загуба автоматично попада в тази категория.

F-35B е и най-скъпият от трите варианта в програмата:

  • F-35A (за Военновъздушните сили) струва около 82,5 млн долара;
  • F-35C (палубната версия) е около 102,1 млн долара;
  • F-35B (за Морската пехота) е най-скъпият поради специфичната си конструкция.

Разликата в цената идва от подемната система. F-35B е вариант за скъсено излитане и вертикално кацане: вал от главния двигател задвижва подемен вентилатор зад пилотската кабина, а изходната дюза се завърта надолу. Поради тази сложна система машината носи по-малко гориво и боен товар в сравнение с другите две версии. Тя обаче може да действа от десантни кораби и импровизирани площадки, което я превръща в основния изтребител на Морската пехота за експедиционни операции. Тъкмо тази конструктивна сложност е причината F-35B традиционно да изостава по показатели за техническа изправност според докладите на надзорните органи.

Военновъздушна база „Мирамар“ е дом на 3-то авиокрило на Морската пехота – най-голямото авиационно съединение на Корпуса по Западното крайбрежие. Тя премина от Военноморските сили към Морската пехота в края на 90-те години, след като известната Школа за оръжейна подготовка на изтребителната авиация („Топ Гън“) беше преместена в Невада. Днес базираната там 11-а авиационна група обединява:

  • две ескадрили с F-35C;
  • две ескадрили с F/A-18 Hornet;
  • една тренировъчна ескадрила с F-35B;
  • една ескадрила със самолети-цистерни KC-130J;
  • спомагателни части.

Медиите свързаха разбилия се самолет именно с 11-а авиационна група, макар да не посочиха конкретна ескадрила. Единствената част в „Мирамар“, която лети на F-35B, е 502-ра учебна изтребително-щурмова ескадрила (VMFAT-502), подготвяща новите пилоти за този вариант. Принадлежността на машината обаче все още не е официално потвърдена и не бива да се приема за даденост, докато Корпусът не я назове.

„Мирамар“ се намира в средата на гъсто застроен градски район. Пистите ѝ граничат с кварталите Кърни Меса, Мира Меса и Юнивърсити Сити, а под глисадите за кацане минават две междущатски магистрали, жилищни улици и търговски паркове.

Най-тежкото произшествие в новата история на базата се разиграва именно там: на 8 декември 2008 г. F/A-18D от тренировъчна ескадрила губи и двата си двигателя при захода за кацане и се рухва върху две къщи в Юнивърсити Сити. Загиват четирима души от едно семейство, сред които две малки деца. Пилотът съумява да катапултира на едва 120 метра височина, след като прави опит да насочи самолета далеч от жилищните сгради. Разследването на Корпуса тогава посочи като причини небрежна поддръжка и човешка грешка. При настоящия случай останките останаха в границите на летището.

Разследването на днешния инцидент ще протече по стандартната процедура на Морската пехота: командна проверка и отделен съвет по безопасност, чиито заключения обикновено се публикуват месеци след самото събитие. Поглед върху темпото дава последният подробно документиран случай с F-35B: през септември 2023 г. пилот от „Мирамар“ (по онова време командир на изпитателната ескадрила VMX-1) катапултира при подход за кацане в Чарлстън, Южна Каролина, след поредица от системни откази. Самолетът продължи да лети без пилот още 102 км, преди да падне в гориста местност. Разследването беше публикувано едва през октомври 2024 г. с извода, че машината всъщност е била управляема, а пилотът погрешно е преценил, че е излязъл от контрол. Наказателни мерки не бяха предложени, но офицерът беше освободен от командния си пост.

Списъкът с изгубените F-35B на Корпуса остава сравнително кратък:

  • 28 септември 2018 г.: Първата катастрофа с F-35 изобщо – край авиобаза „Бофорт“ в Южна Каролина.
  • Септември 2020 г.: F-35B от ескадрила в Юма се сблъска във въздуха със самолет-цистерна KC-130J по време на презареждане над Южна Калифорния.

И в двата случая пилотите катапултираха и оцеляха, а екипажът на танкера успя да приземи повредената машина аварийно („по корем“) в открито поле.

Днешното произшествие се случва на фона на отрицателна статистика за годината. По данни на Пентагона към 29 юли 2026 г. четирите рода войски са регистрирали общо 50 инцидента от „Клас А“ с безпилотни и пилотирани апарати, спрямо 45 за същия период на 2025 г. При Морската пехота съотношението е 4 срещу 5. Този ръст се дължи главно на Военновъздушните сили, които отчитат 25 случая спрямо 19 година преди това. От 2020 г. насам тежките авиационни произшествия са отнели най-малко 180 живота – в това число влизат и 67-те жертви от сблъсъка над Вашингтон през януари 2025 г.

Флотът от F-35 влиза в тази статистика с официално влошени показатели за поддръжка. В доклад от юни 2026 г. Сметната палата на САЩ (GAO) отчете спад на технически изправните машини от 67% на 44% за периода между финансовата 2021 и 2025 г., а на напълно боеспособните – от 38% на 25%. За конкретния вариант F-35B спадът е от 67% на 53,9%. Ръководителят на програмата предупреди през същия месец, че флотът е надраснал капацитета на поддържащата го система и подобрение не се очаква преди края на годината. Дали тези фактори имат общо със случая в „Мирамар“, ще установи разследването; за момента няма данни за техническа неизправност.

За самата база и 3-то авиокрило това е второто тежко произшествие за по-малко от два месеца. През юни изтребител F/A-18 Hornet от същата 11-а авиационна група се разби в планински район в щата Вашингтон по време на учебен полет. Пилотът катапултира и беше открит жив, но машината (на стойност около 66,5 млн долара) беше напълно унищожена. През август 2023 г. пилот на F/A-18D загина при падане на самолета му северно от „Мирамар“.

Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

  • Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
  • Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
  • Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
  • Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
  • Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

2000 души и готови лозунги: документът зад митингите пред 14 посолства

🇷🇺 Организационен документ, с който се е сдобила разследващата група VOID, описва предварително планираните митинги пред посолството на САЩ и дипломатическите мисии на 13 европейски страни в Москва на 4 юни 2026 г. Документът съдържа детайли за броя участници (2000 души), дословните текстове за плакати и скандирания, образцови снимки за изгледа на сцената, както и отговорници, които да следят за изпълнението.

Предписаните лозунги са запазени дословно в публикацията. В плакатите и скандиранията е трябвало да присъстват фразите: „Вашето оръжие убива деца“, „Можеха да живеят“ и „Няма да забравим. Няма да простим.“ Отделен шаблон е предвиждал името на приемащата държава да се вписва в готова формула: „[Име на държавата] е спонсор на терористи.“ Друг заложен израз гласи: „Ръцете ви са в кръв до лактите.“ Адресат на тези думи не е Киев, а самата страна, пред чиято дипломатическа мисия се провежда акцията. По този начин обвинението е насочено пряко към доставчика на оръжие, а не към онзи, който го използва на бойното поле.

Самият документ не е публикуван в неговата цялост и според наличните материали не носи печата на конкретно разпоредило се ведомство – цялата известна информация за него преминава през описанието на VOID. Групата определя листа като набързо съставен, но съдържащ всичко нужно за централно управлявана политическа акция: кога, как и под чий надзор да бъде проведена. Според тяхната оценка това е класически случай, в който демонстрацията не изразява автентично обществено мнение, а просто изпълнява служебна поръчка.

Проведените на 4 юни митинги са напълно реални и добре документирани – при това от руската страна. Държавната телевизия „Пети канал“ изброи мисиите на Обединеното кралство, Франция, Литва, Латвия, Полша и Естония сред местата на акциите. Участниците държаха портрети на убити и плакати с абсолютно същите текстове, които документът предписва. Медията Life.ru отчете 175 души пред френското посолство и 150 пред британското. Московската международна академия, чиито студенти са участвали организирано, съобщи за общо над 3000 активисти в протестите. Между заявените в документа 2000 души и тези отчетени стойности няма противоречие, което да показва провалена мобилизация: поръчката е изпълнена, а според институционалните доклади – дори надхвърлена.

Повод за протестите беше ударът по окупирания град Старобилск в Луганска област в нощта срещу 22 май. Вечерта на същия ден Генералният щаб на Украйна разкри, че през нощта са били поразени редица обекти на руската армия: рафинерия, складове за боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, пунктове за управление и жива сила. Според официалната формулировка на украинското съобщение, сред тях е бил и един от щабовете на подразделението „Рубикон“ в района на Старобилск. „Рубикон“, официално наричан Център за перспективни безпилотни технологии, е основното руско звено за война с дронове и действа по цялата линия на фронта.

Руската версия е коренно противоположна от самото начало. Според официалните съобщения от Москва, дроновете са ударили учебния корпус и общежитието на колеж на площад „Гогол“, а Министерството на външните работи заяви, че в близост няма никакви военни обекти. Данните за жертвите растяха на вълни: първоначално беше съобщено за 4 убити и 35 ранени; по-късно президентът Владимир Путин докладва за 6 загинали; на 23 май Министерството извънредните ситуации съобщи за 12 жертви, а ТАСС повиши броя им на 18. На 24 май, след приключване на издирвателните дейности, ведомството обяви окончателната цифра: 21 загинали и 42 ранени. Ден по-рано окупационната администрация публикува списък с имената и датите на раждане на загиналите.

Именно този списък обаче подкопава лозунга, предписан за плакатите. Руското външно министерство и част от държавните медии представиха жертвите като деца на възраст между 14 и 18 години, а комисарят по правата на човека Яна Лантратова говори за „86 спящи тийнейджъри“ в общежитието. Самият списък на окупационните власти обаче показва, че загиналите са на възраст между 18 и 22 години, като най-младият от тях току-що е бил навършил 18. Медията The Kyiv Independent откри профили във „ВКонтакте“ на 19 от 21 души, фигуриращи в списъка. Имената и възрастите съвпадат напълно, а нито един от видяните профили не показва активност след 21 май. С други думи – смъртните случаи изглеждат автентични, но възрастта на жертвите не отговаря на тази, използвана от пропагандната кампания.

Дали ударените корпуси са били военен обект остава неустановено, което е и същината на целия спор. На адрес площад „Гогол“ №1 се намират две отделни учебни заведения: пететажната сграда на Старобилския колеж към Луганския педагогически университет (където учебните зали и общежитието са под един покрив) и съседната двуетажна тухлена постройка на Старобилския професионален колеж. Сателитните снимки на Planet Labs показва поне пет поразени сгради в квартала, две от които са учебни. На 24 май руското МВнР организира посещение за чуждестранни кореспонденти, но според „Медуза“ журналистите са били допуснати само до едната сграда, докато достъпът до тухлената постройка (за която се твърди, че няма пострадали) е бил отказан. Медии като BBC и CNN отклониха поканата. Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team, работил по открити източници без посещение на място, заяви, че през първото денонощие не е открил белези за наличие на военен обект на този адрес. „Медуза“ стигна до заключението, че наличните данни сочат по-скоро за разузнавателна грешка, а BBC на руски език отбеляза на 29 май, че липсват доказателства за военно използване на професионалния колеж. Изданието The Insider формулира дилемата най-точно: ако украинската версия е вярна, единият от двата корпуса на общия адрес е бил законна военна цел, а разрушаването на другия с намиращите се вътре студенти е трагична грешка.

Около тези стени обаче документираните доказателства са конкретни. Според анализа на „ИнформНапалм“ от 1 юни, четвъртият и петият етаж на сградата са били използвани като общежития на две структурни звена на създадения от окупационната власт „Лугански държавен педагогически университет“: Старобилския педагогически колеж и Старобилския факултет. Първите три етажа са били предназначени за учебни зали и служебни офиси. На официалния сайт на факултета са запазени съобщения за военни курсове към центъра „Воин“, преминати от студенти. Публикуваните там снимки показват не само издадените сертификати, но и специализирано оборудване за обучение на оператори на безпилотни летателни апарати.

Подготовката за бойно приложение на дронове в Луганска област се извършва именно с мрежата на „Воин“, чийто местен клон функционира от 1 април 2024 г. на базата на Колежа по автосервиз. Програмата приема младежи и девойки на възраст от 14 години нагоре, а обучението включва пилотиране и сглобяване на дронове. През април ръководството на клона отчете „хиляди юноши и младежи“, преминали през курсовете за последните две години. Още през март 2025 г. същата организация се похвали с активно сътрудничество с училищата и „всички висши учебни заведения“ в окупираната област. Според данни на „ИнформНапалм“ интензивни курсове се провеждат също така в базата на Института за гражданска защита към създадения от окупационната власт университет „Дал“, а през тях преминават студенти от педагогическия университет, включително от неговите филиали в Старобилск. Самата мрежа „Воин“ е учредена през 2022 г. по заповед на Путин.

Съседният професионален колеж, до чиято сграда чуждите журналисти не бяха допуснати, е поддържал в официалния си канал в Telegram поредица от обяви за военна служба по договор. На 5 декември 2025 г. заведението дори е било домакин на вербовчик от местното бюро за набиране на войници, който е правил презентации пред студентите. Разследване на „Донбас.Реалии“ установи, че Министерство на отбраната на Руската федерация набира студенти за специализирани звена за дронове в поне 8 университета и 5 колежа в окупираните части на Донецка и Луганска област, като документите за това нерядко се оформят директно в самите деканати.

Отделно в мрежата се появи документ, подписан от директора на професионалния колеж през януари 2026 г., с който се разпорежда предоставяне на общежитийни помещения на военно поделение. Окупационните власти бързо го обявиха за фалшификат, а автентичността му все още не е независимо потвърдена. Защо преките следи са оскъдни, обяснява самата учебна програма: участниците в нея преминават обучение по основи на оперативна сигурност, което ограничава публичната информация в личните профили и оставя на изследователите единствено косвени белези. Изхождайки от тези данни, The Kyiv Independent отбеляза, че най-малко трима от загиналите са участвали в „Руските студентски отряди“, а една студентка е била част от лятната програма „Алабуга Топ“ в Татарстан, където Русия сглобява ударните си дронове.

Всичко това не представлява изолиран инцидент, а добре установен модел на поведение. Благотворителна фондация „Схид SOS“ регистрира системно използване на учебни сгради за настаняване на личен състав, щабове, огневи позиции, пунктове за наблюдение и места за задържане в Херсонска, Харковска и Донецка област, въпреки че организацията да не разполага с независимо проверени данни за корпуса в Старобилск.

Правните последици от това са двойни, но Москва премълчава втората половина от истината: използването на учебно заведение за военни цели нарушава международното хуманитарно право и превръща сградата в законна военна цел – факт, напомнен от Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Обратното също е в сила: присъствието на военни не отменя автоматично защитения статут на едно общежитие, а възрастта на загиналите сама по себе си не прави въздушния удар законен. Отворени остават ключовите въпроси: дали обектът действително е ползван за военни цели в този момент, дали присъстващите са участвали във военните действия и дали очакваното военно предимство от удара е било съразмерно с предвидимите цивилни жертви. Отговорът на тези въпроси липсва не поради липса на данни за милитаризацията на двете учебни заведения, а защото в сградите така и не е допуснат независим наблюдател.

Последвалата кампания беше организирана светкавично и в няколко направления едновременно. Още на 22 май Москва поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН и обвини Украйна във военно престъпление. Няколко държави настояха за достъп на международни наблюдатели до мястото, такъв обаче не беше предоставен, а самата ООН заяви, че няма възможност да провери случилото се. Мониторинг екип на компанията LetsData анализира 277 рускоезични публикации в Telegram и X и установи, че ударът масово се представя като „терористичен акт“ срещу студенти с напълно идентични формулировки, което подсказва съгласувана редакционна линия. Путин се позова на случая в Старобилск на 5 юни в отговор на отвореното писмо на президента Володимир Зеленски с предложение за преки преговори. Впоследствие масираните удари по Киев на 24 май и 2 юни бяха официално обосновани именно с този инцидент. Любопитен детайл е, че предупреждението към чужди дипломати да напуснат украинската столица „за собствена безопасност“ всъщност предхожда самия удар: руското външно министерство го отправи още на 7 май, след което го повтори на 25 и 26 май, вече вплетено в новия медиен сюжет.

В тази цялостна верига митингите заемат роля, за която официалните държавни съобщения сами по себе си са недостатъчни. Изявлението в Съвета за сигурност е инструмент на дипломацията, публикация в Telegram е медийно послание, а хората с портрети пред оградата на дадено посолство произвеждат визуален кадър. Той създава илюзия за спонтанно народно недоволство и може да се използва както за вътрешна, така и за външна аудитория. Документът на VOID показва, че този кадър е предварително поръчан – заедно с текста върху плакатите. Стойността на подобна акция не се състои в реална промяна на западната политика (200 души пред една ограда не могат да променят решение за военна помощ); тя се крие в самото създаване на изображението и адреса, до който то се изпраща. Именно затова формулата върху плакатите гласи „[Име на държавата] е спонсор на терористи“, а не съдържа директно обвинение по адрес на Киев – по този начин тежестта на вината се прехвърля едновременно върху 14 западни столици.

Този похват има добре известна история. През 2023 г. центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски получи стратегически документи от руската президентска администрация, описващи как малки групи трябва да инсценират протести в Париж, Хага, Брюксел и Мадрид – включително антитурски акции, в които участници се представят за украинци. През юли 2026 г. контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна и полските служби разкриха мрежа, организирала пет платени антиукраински демонстрации във Варшава и Вроцлав. В резултат 11 души бяха депортирани, а на участниците е било плащано между 100 и 200 долара за явяване. Разликата в случая с Москва е единствено, че поръчката е вътрешна и не изисква конспиративност, защото акцията се провежда напълно открито, пред камерите, в столицата на самата държава организатор.

Как този механизъм се възприема от държавната власт пролича от думите на Путин седмица по-късно. На форума на Общоруския народен фронт „Всичко за победата“ на 13 юли актьорът и тв водещ Михаил Галустян му представи новото си предаване „Битка на дронове“ – с участие на военни от фронта, студенти и известни лица, заснето на живописни места из страната. Отговорът на Путин беше кратък и красноречив: „Успех. Пропагандата е изключително важно нещо.“

Заключението, че митингите от 4 юни са изпълнена държавна поръчка, стъпва на описанието на документ, който не е публикуван в пълния си вид, и се крепи на достоверността на групата VOID. Пълното съвпадение между предписаните текстове и лозунгите, заснети пред френското посолство обаче, подкрепя тази теза изключително силно. По-важният открит въпрос обаче остава другият. Не дали двете заведения на площад „Гогол“ са били вплетени във военната машина на окупацията – това беше потвърдено и от сертификатите и оборудването на собствения им сайт, и от обявите за набиране в собствения им канал, а дали в онази нощ е имало цел, която да оправдае цената. Отговорът няма да дойде, докато в Старобилск не влязат хора, които не са доведени от организатор в Кремъл.

Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

Анализ: Харков строи „купол“ срещу FPV на оптично влакно – градът догонва фронта

🇺🇦🛡️🇷🇺 Харковската областна военна администрация и 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна разработват от седмица експериментален проект за активно противодействие на руските дронове с оптично влакно, т.е. опит технология от фронта да бъде разгъната над милионен град, а не над отсечка от бойната линия

Пилотният проект се изпълнява в неоповестен район на областта, а при успех ще обхване цялата територия. Целта е да се изгради – по думите на началника на областната администрация Олег Синегубов – „защитен купол около Харков срещу FPV дронове с оптично влакно“. Синегубов обяви самата инициатива на 29 юли в ефира на „Радио Хартия“ – медията на самия корпус, който ръководи разработката. Подразделението беше създадено през април 2025 г. на основата на 13-та бригада с оперативно предназначение „Хартия“ и се командва от полковник Игор Оболенски.

Думата „активно“ носи цялата тежест на тази новина. Дронът, управляван чрез размотаваща се оптична нишка, нито излъчва, нито приема сигнали. Поради това средствата за електронна война, на които защитата на Харков се осланя от години, са безсилни. Остават физическите решения, макар Синегубов да отказа да разкрие кои от тях са включени в експеримента. Категорията на тези решения обаче е известна и се свежда до няколко основни направления: дронове-прехващачи, настигащи целта и свалящи я с удар; дистанционно управляеми огневи модули и автоматизирани турели с оптично-електронно насочване; мобилни групи с гладкоцевно оръжие; акустично и оптично засичане; както и удари по самия операторски разчет, доколкото дължината на макарата ограничава периметъра, в който може да се намира. Кое от изброените средства е залегнало в пилотния проект, за момента остава неясно.

Активното противодействие е първият от общо три ешелона. „Военните експериментират и търсят средства за активно противодействие. Вече седмица работим с Втория корпус на НГУ „Хартия“ по експериментален проект, който ще се реализира на конкретен участък от територията – няма да разкриваме къде точно“, каза Синегубов. Вторият ешелон е пасивен и предвижда разполагането на анти-дрон мрежи по околовръстната пътна мрежа на Харков, а не само по северните ѝ отсечки, както и по Харковското шосе от околовръстното до кръстовището с улица „Академик Проскура“. Трети ешелон е крайният рубеж: „Физическо унищожаване, при което екипи ще действат с пушки или автоматизирани турели – това е третата, последна линия, която трябва да свали онова, с което първите два ешелона не са се справили. Вчера разглеждахме този въпрос. Имаме и средствата, имаме и хората.“

Финансирането на експеримента е поето изцяло от областния бюджет. „Работата е изключително сложна. Сложни средства, сложно финансиране. Ще го финансираме изцяло от областния бюджет, защото проектът е експериментален. Когато покаже своята ефективност, разбира се, ще поискаме средства по платформата United24, като е възможно да привлечем и други източници“, заяви Синегубов. Мащабирането на системата обаче изисква суми, с каквито областта не разполага самостоятелно.

Цифрата, с която началникът на администрацията обясни спешността на мерките, лесно може да бъде разтълкувана погрешно. „При нас биха долитали по близо сто FPV дрона с оптично влакно на ден върху град Харков“, заяви той, описвайки хипотетичен сценарий при липса на каквато и да е защита, а не отчет за реално извършени атаки. Действителният брой е известен и е значително по-нисък: от началото на май до 30 юни до града са стигнали 29 FPV дрона от стотици изстреляни. Данните са на военнослужещия Данило Акуленко, който отдават тази разлика на действащата електронна война. Той обаче предупреди, че врагът постоянно сменя честоти, проучва по-слабо защитени участъци и търси заобиколни решения. Следователно отбраната действа, но тя е ефективна срещу радиоуправляемите апарати – именно класът, който оптичното влакно обезсмисля.

Мащабът на заплахата, под която градът вече се намира, личи от седмичния отчет на кмета Игор Терехов за периода 21–28 юли: 17 обстрела, от които 10 с FPV дронове, още 2 дрона, паднали без детонация, 2 удара с дронове „Молния“ и по 1 попадение от „Италмас“, реактивен „Шахед“ и крилата ракета „Бандерол“. Ранени са 24 души (сред които 3 деца), а 3-ма са загинали. Повече от половината апарати са били насочени срещу автомобили и горивно-смазочна инфраструктура (бензиностанции и газови колонки); ударени са камион за хляб и автомобил за доставка на вода. Най-разрушително е било попадението на ракетата „Бандерол“, която е сринала 2 частни къщи и нанесла щети на над 20 други.

От май насам FPV дроновете са отнели живота на 4-ма души в Харков – всички в северния сектор на града. На 21 май на околовръстния път загина шофьор на камион; на 19 юни в квартал Пятихатки беше убит пътник в лек автомобил; а на 24 юли на Харковското шосе, в същия район, загинаха още двама водачи. Географията на атаките не е случайна. Село Липци, към което руските части се опитват да пробият успоредно с натиска при Волчанск, се намира на около 20 км северно от Харков. В същото време Русия вече подготвя серийно производство на FPV дронове с макари за влакно с обхват от 30 до 50 км. Депутатът от градския съвет Максим Радченко, който служи в украинската армия от 2024 г., описва процеса така: „Дори линията на бойно съприкосновение да остава статична и пехотата да държи позициите си, зоната на поразяване се разширява и дълбочината ѝ нараства. От ноември миналата година наблюдавахме как тя се задълбочава последователно с 5, с 10, с 15 км. Това бяха ясните сигнали.“

Синегубов цитира статистика, която безгласно сочи колко съществено се различават двете отбранителни задачи. От началото на 2026 г. в Харковска област са обезвредени 2000 баражиращи боеприпаса от типа „Шахед“ и „Италмас“ (476 от тях само през юни, а за текущата непълна седмица – над 100, включително реактивни „Шахед“, свалени сутринта на 29 юли по подстъпите към града). Тази впечатляваща цифра обаче се отнася за съвсем различен клас цели. „Шахед“ лети високо и продължително, засича се от радари и се поразява от мобилни огневи групи и зенитна артилерия. FPV дронът с оптично влакно се появява броени минути след пускането си, лети ниско между сградите, не излъчва сигнал и струва няколкостотин долара. Ето защо изграденият капацитет срещу първия тип заплаха е неприложим спрямо втория – нито сензорни системи, нито средства за поразяване, нито икономическа ефективност на прихващането.

Предупрежденията за тази заплаха изпреварват настоящия експеримент с пет месеца. Радченко постави въпроса на сесия на градския съвет още през февруари, но тогава кметът му отговори: „Моето отношение е, че войната трябва да бъде завършена, а не да се слагат мрежи.“ На 28 юли обаче Терехов вече бе променил тона си. „Без излишен шум започнахме да заделяме и насочваме собствени средства от градския бюджет за тази цел“, заяви той пред журналисти, без да уточни конкретните суми или предназначението им. Ден по-късно, на сесия на съвета, той добави, че общинските предприятия са закупили оборудване, способно да произвежда „определена защита, за да не стига оптичното влакно до града“, както и че градът е „установил определен рубеж“ и е „разработил и разпространил“ системи за електронна война.

Подобно описание от страна на кмета обаче се сблъсква със самата същност на заплахата, тъй като средствата за електронна война не влияят върху апарати без радиоканал. Терехов не поясни какво точно е закупеното оборудване, а изрично споменатият от него РЕБ по дефиниция работи срещу радиоуправляеми дронове, но не и срещу тези на нишка. Именно това ключово разминаване обяснява защо областната власт и корпус „Хартия“ търсят коренно различно решение.

Общественикът Никита Соловьов оспорва и начина, по който градската управа разпределя отговорността, за да оправдае забавянето. „Условно казано, на околовръстния път – тоест на административната граница на града – правомощията на областната военно-гражданска администрация приключват. Тези правомощия са в ръцете на град Харков“, посочва той. Синегубов от своя страна категорично отказва да дели отговорността: „Тук не може да има разделение. Това е съвместна отговорност на всички ни, за да направим максимума и да гарантираме безопасността на цивилното население и логистиката. Наш приоритет в момента са пътищата в областта – преди всичко логистичните трасета, евакуацията на ранените и извеждането на мирните жители.“

Данните за изграждането на мрежите ясно показват къде всъщност е проблемът. Според писмен отговор на Службата за възстановяване и развитие на инфраструктурата до „Гвара Медиа“, към 18 юни в областта са защитени едва 65,69 км от нужните 713 км пътища с държавно значение, което прави точно 8,44%. Целево финансиране липсва и до днес; дейностите се покриват от перото за текуща експлоатационна поддръжка на пътната мрежа – със средства, предвидени за друга цел. В края на юли подизпълнители са реализирали едва около 10% от планираното и са спрели работа, а вече извършените дейности остават като неизплатен дълг.

Харков не е първият град, изправен пред този проблем, нито първият, който стига със закъснение до нужно решение. Херсон, чиито квартали са разположени на едва 5 км от най-близките руски позиции, инсталира антидрон мрежи още от лятото на 2025 г. по основните си артерии, по шосето от гарата до изхода на града, по централния булевард и около част от социалните обекти. В Запорожие първоначално имаше колебания: през януари началникът на областната администрация Иван Федоров обяви, че няма да поставят мрежи, тъй като методът не е особено ефективен. През юни обаче, след като дронове започнаха да поразяват частни автомобили и маршрутки, градът задели средства от собствения си бюджет и към днешна дата е покрил 100 000 кв. метра. В Суми на 29 юли премиерът Сергей Корецки съобщи, че правителството отпуска 70 милиона гривни от резервния фонд за антидрон защита на улиците и пътищата. Сценарият се повтаря навсякъде по един и същ шаблон: първоначален отказ, последван от цивилни жертви, и едва тогава – заделяне на бюджет.

Какво всъщност стои зад понятието „автоматизирани турели“ в материален план, може да бъде видян от съседен технически пример. На 3 юли украинската компания Contra Drone демонстрира на закрити полеви изпитания комплекс от над 20 технологични решения. В негов център е MADS – автоматизирана мини-система за ПВО, която засича, съпровожда и поразява малки въздушни цели без намесата на оператор при скорости до 300 км/ч, на разстояние и височина до 1 км, използвайки ракети с осколочна, термобарична или мрежова бойна част. Към комплекса е включен и радарът CD-T15, способен да следи над 300 обекта на дистанция до 22 км. Никой официален източник не свързва компанията с харковския проект, а посочените параметри са декларирани от самия производител. Този пример обаче илюстрира технологичната зрялост на цялата категория, а не конкретното съдържание на пилотната програма.

Срещу надеждата за изграждане на пълен защитен купол обаче стои реалният опит на останалите градове по фронта. Нито Херсон, нито Запорожие са успели да създадат активен пояс за прехващане на дронове – и двата града разчитат предимно на пасивни мрежи и мобилни огневи екипи, а Запорожие все още доработва самата конструкция на мрежовата защита. Активното противодействие си остава специализирано решение за бойното поле, поддържано от военни разчети, а не от общинска инфраструктура. По-предпазлив прочит показва, че харковският „купол“ на практика вероятно ще бъде сведен до втория и третия ешелон, а първият ще остане местен експеримент в ограничен участък. Разликата между тези два изхода не е толкова техническа, колкото финансова: областният бюджет е достатъчен за изпитания, но не и за цялостен периметър по околовръстно шосе на града, докато държавното финансиране дори за далеч по-евтината мрежова програма бави отпускането си вече повече от година.

четвъртък, 30 юли 2026 г.

ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

Карта с разместена Африка провали презентация на Държавния департамент в Рио

🇺🇸🌍 Нигерия се оказа затворена сред пясъците на Сахара, Мозамбик – преместен в Африканския рог, а Кот д'Ивоар се появи на другия край на континента. Картата на Африка, прожектирана на екрана по време на презентация на Държавния департамент на САЩ по време на конференция AIDS 2026 в Рио де Жанейро, размени означенията на всяка държава. Границите на Уганда и Малави са преначертани, а цветовете в легендата сочеха към държави, които нямаха нищо общо с надписите до тях. Ройтерс прегледа видео от изложението и установи воден знак, издал употребата на инструменти на OpenAI. От компанията съобщиха, че вече проверяват случая.

Презентацията беше изнесена от Джеф Греъм – изпълняващ длъжността глобален координатор на САЩ по въпросите на СПИН и ръководител на Извънредния план на президента за подпомагане в борбата със СПИН (PEPFAR). Слайдовете представяха новата система от двустранни здравни споразумения, с която Вашингтон преустройва най-голямата програма за здравна помощ в историята си. Част от аудиторията в залата бяха именно делегати от държавите, които картата не успя да разположи правилно. Те извадиха телефоните си и публикуваха кадрите още преди презентацията да е приключила. Конференцията, която се провежда от 26 до 31 юли, е основният международен форум по темата, а участието на американската делегация беше най-очакваното институционално събитие в програмата.

Държавният департамент реагира в рамките на деня. Негов говорител нарече случилото се „нелепа грешка, допусната от член на екипа, който набързо е променил презентацията непосредствено преди изложението на AIDS 2026“. Той допълни, че ведомството поема „пълна отговорност за объркването и за изкривената представа, която това създаде у присъстващите, включително у нашите африкански партньори“. В самото изявление не беше посочено конкретно име, а процедурата, по която един официален визуален материал стига до екрана без предварителна проверка, остана неизяснена.

Шумът около случая тръгна от публикация в Substack на Емили Бас – дългогодишен изследовател на СПИН, която нарече грешките проява на неуважение към африканските колеги. Оттам кадрите бързо преминаха в LinkedIn, където един от постовете събра около 40 хиляди гледания. „Който е създал и одобрил този слайд, не е знаел къде се намират държавите в Африка и не си е направил труда да провери работата си“, обясни Мат Пети, експерт по изкуствен интелект и геополитика в Атлантическия съвет.

Стратегията „Америка на първо място“ в глобалното здравеопазване, обявена от Държавния департамент на 18 септември 2025 г. предвижда прекратяване на досегашния донорски модел. Той ще бъде заменен от 5-годишни двустранни меморандуми за разбирателство със 71 подпомагани държави в периода 2026–2030 г. По силата на тези споразумения Вашингтон поема ангажимент да финансира медицинските консумативи и здравните работници на първа линия. В замяна насрещната страна се задължава постепенно да увеличава собствените си разходи за здравеопазване на фона на планираното съкращаване на американската помощ. Записаната в документа цел е повечето партньори да постигнат пълна финансова самостоятелност в срока на споразумението.

Пред конференцията Греъм отчете 34 подписани меморандума, близо 15 мрлд долара поети ангажименти от САЩ за следващите 5 години и над 10 млрд долара, обещани от партньорските държави като вътрешно финансиране. „Ангажиментът ни към ликвидирането на ХИВ остава неотслабващ. Тук сме. Продължаваме да заемаме водещо място“, заяви той. Греъм описа прехода към национална отговорност като изпълнение на заложеното в законодателството за PEPFAR още от 2008 г., а не като стъпка назад.

Други участници във форума обаче представиха данни за реалната отправна точка на този преход. Според доклад на KFF и UNAIDS донорските плащания за борба с ХИВ в страните с ниски и средни доходи бележат спад от 8,3 млрд долара през 2024 г. на 6,2 млрд през 2025 г. – срив от 25%, при положение че на САЩ се падат около 75% от общия донорски ресурс. Анализ на данните на PEPFAR за фискалната 2025 г. отчита 1714 затворени центъра за предоставяне на здравни услуги (включително над 1000 държавни заведения) и 77 163 деца по-малко на лечение спрямо предходната година (спад от 14,2%). Употребата на предпазна терапия преди рискова експозиция (PrEP) е намаляла с 38% за една година, финансирането за тестване в страните с висока заболеваемост е спаднало с 22%, а това за презервативи е рухнало с 93%. От UNAIDS алармират, че при трайно запазване на тези съкращения светът е застрашен от 6,6 млн нови заразявания и 4,2 млн допълнителни смъртни случая до 2029 г.

Зад тези проценти стоят конкретни промени в работата на терен. В Кения и Замбия болниците, управлявани от религиозни организации, бяха принудени да свият посещенията по домовете, работата си в общността и тестването за ХИВ поради съкратените бюджети. Те преразпределиха останалия персонал, за да продължат да обслужват поне селските райони. В Южна Африка броят на децата, получаващи лечение по програмата на САЩ, е спаднал с 45% само за една година.

Именно тези данни захранват засилената съпротива срещу меморандумите. Ейша Ръсел от организацията Health GAP и Ивет Рафаел от Южна Африка заявиха пред конференцията, че преходът създава „извънредно положение за общественото здраве“. Те възразиха, че новите споразумения се договарят при пълна липса на диалог със засегнатите общности и обвързват здравната помощ с широки геополитически цели на САЩ. Заместник-ръководителят на PEPFAR д-р Ребека Бънел възрази, че националната отговорност и здравните резултати не се изключват, а се подсилват взаимно.

Спорът придоби и правни измерения. През април 2026 г. правителството на Гана отказа споразумение за 109 млн долара за 5-годишен период. Причина беше възражение от Комисията за защита на данните срещу клаузи, които дават на американската страна достъп до националните здравни регистри, съпътстващите ги данни и вътрешните информационни системи – при това без насрещни гаранции. Зимбабве повдигна сходни възражения по-рано същата година, а изпълнението на подобна договореност в Кения бе временно прекратено от съда след дело, заведено от организация за защита на потребителите. От правителствата на африкански държави се иска да поверят чувствителна национална информация на партньор с презентация, която през същата седмица не съумя дори да разположи държавите им на картата на континента.

Нигерия, разположена насред Сахара на въпросния слайд, е и мястото, където военното присъствие на САЩ е най-осезаемо. През декември 2025 г. Вашингтон нанесе въздушни удари по цели на Ислямска държава в северозападната част на страната. На 13 февруари 2026 г. пристигна първата вълна от около 200 войници, които влизат в ролята на инструктори за обучение местните въоръжени сили в употреба на разузнавателна информация и съгласуването на въздушни и сухопътни операции. По-късно бяха разположени и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Държавата, чието крайбрежие просто изчезна от официалния американски слайд, е същата, в която американски военни действат на терен и където въздушни удари поразилиха цели преди по-малко от година.

Държавният департамент на САЩ е сред най-активните потребители на генеративен AI в администрацията. Вътрешният му чатбот StateChat отчита над 62 000 потребители към юни, а стратегията на ведомството за изкуствен интелект за 2026 г. предвижда разгръщане на автономни системи за административни задачи, реакция при извънредни ситуации и надзор върху чуждестранната помощ. „Печеленето на надпреварата в сферата на изкуствения интелект не подлежи на преговори“, заяви държавният секретар Марко Рубио при представянето на документа. Именно със същия клас инструменти е генерирано и изображението, което стигна до трибуната на международен форум без никаква проверка на съдържанието.

Официалното обяснение на Държавния департамент търси причината за провала не в самия инструмент, а във веригата за контрол и одобрение: един служител, нанесъл промени в последния момент. Тази версия е логически издържана – ведомството назова конкретна причина и пое отговорност в рамките на денонощие. Тя обаче не дава отговор на по-важния въпрос: как карта без нито едно вярно обозначение преминава през цялата подготвителна процедура за изложение, изнасяно от най-висшия американски представител в тази област, пред аудитория от самите държави, които тя изобразява?

Испания разгърна армия в Сеута след масов пробив на границата с Мароко

🇪🇸🌊🇲🇦 Испания разположи армейски части в Сеута, след като на 30 юли хиляди преминаха напречно през границата от Мароко в испанския анклав, а от водата бяха извадени 15 тела. Правителството възложи на разположените в града армейски подразделения да подпомогнат Гражданската гвардия „при упражняването на нейните правомощия и при всички други задачи, нужни за поддържането на сигурността в Сеута“. По първоначални данни удавените бяха 9, но до края на деня Морската служба на Гражданската гвардия извади 14 тела, а екипите на Морско спасяване – още 1. Премиерът Педро Санчес и вътрешният министър Фернандо Гранде-Марласка пристигат в града днес за инспекция на граничния пункт „Тараджал“ и среща с ръководствата на полицията и гвардията.

Повечето преминали заобиколиха вълнолома на „Тараджал“ с плуване, а част от тях използваха надуваеми средства. Испанските спасителни служби извадиха от водата над 300 души; още толкова преминаха през спешните отделения на местните болници. Центърът за временен престой на имигранти, разчетен за 512 места, от дни работеше над капацитета, а в четвъртък приюти над 1000 души, а приблизително още толкова разпънаха лагер около оградата му. В същото време центровете за непридружени малолетни надхвърлиха капацитета си 16 пъти. „Ситуацията е пълен хаос“, заяви пред Associated Press Рашид Сбихи, ръководител на сдружението на служителите от Гражданската гвардия, охраняващи границата. „Невъзможно е да се дадат точни числа, но преминават хиляди“, добави той, описвайки границата като „напълно рухнала“.

Точният мащаб на събитията остава спорен. Градските власти отчитат между 1500 и 2000 влизания за 10 дни. Председателят на автономния град Хуан Хесус Вивас формулира съотношението още по-остро: само за пет дни в Сеута са влезли хора, равняващи се на 2% от цялото ѝ население (което по последни оценки е около 83 500 души). В същото време испански издания цитират полицейски източници за над 10 000 нередовни влизания през същия период на натиск. Официално потвърждение за подобен мащаб липсва, а самата Гражданска гвардия признава, че не разполага с точно преброяване. За съпоставка: по данни на вътрешното министерство от началото на 2026 г. до 15 юли в Сеута са влезли общо около 3000 души по суша и море. Това означава, че 10-дневният наплив в края на юли се равнява на две трети от целия поток за изминалите седем месеца.

На 8 юли 2026 г. Пето отделение на Административната колегия на Върховния съд отхвърли жалбата на държавата по делото на гражданин на Алжир, задържан на 14 ноември 2024 г. при опит да влезе в Сеута с плуване. Съдът потвърди, че десетата допълнителна разпоредба на Закона за чужденците не позволява незабавно отблъскване на границата в такива случаи. Тази разпоредба, приета през 2015 г. за узаконяване на незабавното връщане на хората, прескачащи оградата, обхваща единствено онези, които „преодоляват гранични съоръжения за сдържане“. Магистратите посочиха, че морето не е такова съоръжение, а всичките технически средства за наблюдение (като дронове и термокамери) служат за откриване, а не за физическо възпиране. Поради това влезлите с плуване попадат под разпоредбите на чл. 58, ал. 3 – стандартно производство по експулсиране с осигурена адвокатска защита и право на молба за международна закрила, което отнема месеци. Съдът обаче уточни и обратното: нищо не би попречило на незабавното връщане, ако в морето бъдат изградени физически прегради за защита на граничната линия.

Ефектът от това решение се отрази в смяната на миграционните маршрути. Министерството на вътрешните работи на Испания обвини мрежите за трафик на хора, че са използвали съдебното решение като реклама за услугите си. Служител на Гражданската гвардия разказа пред Al Jazeera, че след съдебното произнасяне първоначално е имало бавен поток, който в четвъртък е ескалирал рязко. Съдебното решение промени не мотивацията на мигрантите, а „цената“ на самия опит: прескочилият оградата се озовава обратно в Мароко за минути, докато доплувалият получава право на официално производство. Смъртността по морския маршрут обаче нарастваше и преди това – Гражданската гвардия е извадила 21 тела през 2024 г., 46 през 2025 г. и 27 от началото на настоящата година до последната седмица на юли (общо 94 жертви за 31 месеца). Географията обяснява риска: разстоянието от мароканския град Фнидек до испанския бряг е около 5 км, а от съседния Белюнеш – дори по-малко. Само за 48 часа около масовото преминаване към черната статистика се добавиха 13 удавени, с което загиналите край бреговете на Сеута през 2026 г. надхвърлиха 40 души.

Мнозинството от преминалите са млади мароканци, включително непълнолетни, пристигнали от различни области на страната, а не само от близките Фнидек и Кастилехос. Придвижването им към граничната зона е организирано в социалните мрежи, където в дните преди 30 юли се разпространиха призиви, представящи Сеута като сравнително лесен вход към Европа. Част от хората, достигнали испанския бряг, бяха заснети да викат „Вива Еспаня“. „Положението остава извън контрол, докато разговаряме“, заяви пред Al Jazeera мароканският активист Закария Зароки. В самия град реакцията беше противоположна: жители на Сеута излязоха на протест срещу масовото пристигане. Палатковият лагер около центъра за настаняване и разпръсването на жени и деца из централните квартали превърнаха кризата от гранична в градска за по-малко от денонощие.

Операцията по подкрепление обхваща много повече от армейските единици, които привлекоха обществено внимание. Постоянният състав от 60 служители на гвардейското звено за гранична сигурност получи подкрепление от един взвод от 29 души и още два по 40 души, 30 гвардейци от андалуските части, 8 водолази от специалната група за подводни дейности, две средни патрулни лодки, четири надуваеми катера, хеликоптер и патрулния кораб „Дуке де Аумада“, очакван на 31 юли. Допълнително Националната полиция пренасочи 200 служители от частите за бързо реагиране и превенция. Вечерта на 30 юли правителствената делегация в Мелиля затвори „Бени Ензар“ – единствения действащ пункт на този анклав – след едновременен опит за пробив през пункта и през зоната „Дике Сур“. Междувременно Мадрид и Рабат се договориха да ускорят процедурите по връщане на влезлите нередовно.

Официално Рабат отрича каквато и да било намеса. Министерство на вътрешните работи на Мароко се въздържа от публичен коментар, а дипломатически източници посочиха престъпните мрежи като единствен организатор, описвайки сътрудничеството в сферата на миграцията като „образцово“. Испанското вътрешно министерство също заяви, че Мароко работи в тясно взаимодействие и предотвратява редица опити. Срещу тази официална позиция обаче стоят думите на Ашраф Маймуни от Мароканската асоциация за правата на човека, който нарече ситуацията изключителна: „Тази сутрин границата при „Тараджал“ беше отворена при необичайни обстоятелства и хората просто преминаха.“ Подобен прецедент вече съществува: през май 2021 г., след като Испания прие за лечение Брахим Гали (лидер на Фронта „Полисарио“), между 8 000 и 10 000 души влязоха в Сеута за два дни при съзнателно отпуснат марокански контрол. Този дипломатически спор приключи едва през март 2022 г., когато Педро Санчес подкрепи мароканския план за автономия на Западна Сахара.

Тази съпоставка прави твърде вероятен извода, че и този път контролът по крайбрежието между Фнидек и Кастилехос е бил отпуснат, а не просто преодолян. Хиляди младежи от цяло Мароко се придвижиха до граничната зона, без силите за сигурност да ги спрат по пътя, а опитът за пробив при „Бени Ензар“ се случи в същия ден на стотици километри разстояние. Алтернативното обяснение обаче също има своите аргументи и не бива да се пренебрегва: съдебното решение от 8 юли и мобилизацията в социалните мрежи са напълно достатъчни да предизвикат такъв прилив и без директно решение от Рабат. Освен това, за разлика от 2021 г., в момента между двете столици няма открит конфликт – испанската подкрепа за плана за автономия остава в сила, а външното министерство определя отношенията като отлични. Изданието „Ел Еспаньол“, известно с критичната си линия спрямо правителството, обвързва момента на наплива със затоплянето на отношенията между Санчес и Алжир и призива му Алжир да задейства механизмите за репатриране, но към момента липсват източници, които потвърждават такава връзка.

Политическата реакция в Испания беше мигновена. Вивас обяви „абсолютно хуманитарно и социално бедствие“ и поиска задействане на чл. 23 от Закона за националната сигурност – искане, подкрепено от всички политически сили в местното събрание, включително социалистите. Вътрешното министерство отказа обявяването на извънредно положение на национално ниво, но обеща пълно осигуряване на ресурси. Лидерът на опозиционната Народна партия Алберто Нунес Фейхоо настоя за възстановяване на ефективния контрол и масирано военно присъствие, докато Сантяго Абаскал от „Вокс“ определи събитията като „нашествие“ и хвърли вината върху премиера Санчес. Натиск последва и от чужбина: министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни призова за затваряне на Шенгенското пространство за Испания, а премиерът Джорджа Мелони предложи извънредни мерки, включително временна изолация на Испания от Шенген. Европейската комисия предложи оперативна подкрепа чрез агенция „Фронтекс“, а комисарят по вътрешните работи Магнус Брунер напомни, че защитата на външните граници остава основен приоритет.

Досегашният режим на сигурност в Сеута се крепеше на два стълба: мароканската готовност да спира мигрантите преди сушата и незабавното им връщане, ако достигнат брега. Решението на Върховния съд премахна втория стълб за морския маршрут и посочи единствения законен начин той да бъде възстановен – изграждането на физически съоръжения за сдържане в самото море. Подобен проект обаче изисква време, значителен финансов ресурс и почти сигурно ще доведе до нови съдебни битки. Дотогава всяко успешно влизане означава месеци юридически процедури и гарантиран престой в система, разполагаща с едва 512 места. При тези условия армията не може да възстанови отнетата правна опора, а просто печели време за търсене на политическо решение. Дали решаващият фактор за кризата е бил наистина правният, ще проличи по няколко ясни знака: евентуална промяна в Закона за чужденците или строеж на морски прегради, съчетани с реално изпълнение на споразуменията с Рабат за връщане на мигрантите. От друга страна, бързото „пресъхване“ на миграционния поток без прилагането на подобни законодателни и инфраструктурни мерки би доказало, че ключовият фактор отново е бил в ръцете на Мароко, а не в съдебната зала.