Хибридната война се води сега, пряката война с Европа е сценарий до 2045 г.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Русия не се е отказала от възможността за директна война с Европа и я разглежда като един от сценариите за въоръжени конфликти до 2045 г. Днес обаче основното ѝ средство срещу континента е хибридната война, за която в Европа работят почти 400 служители на специалните служби. Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) публикува тази оценка на 13 октомври на официалния сайт под заглавие „С какво всъщност Русия заплашва Европа?“. 6 от сценариите засягат Северна Европа, а според ведомството тези за Полша и Прибалтика „активно се разработват“.

Директната конфронтация остава дългосрочен сценарий. СЗРУ отбелязва, че настоящата цел в Европа е да подкопае подкрепата за Украйна, като поема сама възможно най-малък риск. За тази цел Русия разполага с много по-ефективни средства от директно нахлуване: диверсии, кибератаки, дезинформация, операции за влияние, „случайни посещения“ на дронове и шпионаж. Почти 400-те души, които СЗРУ отчита в Европа, позволяват на Москва системно да проверява докъде може да стигне, като се стреми да действа под прага, който би задействал колективния отговор на НАТО.

Сценарият, който службата описва най-подробно, е контролирана регионална криза на източния фланг на алианса. По руски оценки, на които се позовава СЗРУ, балтийските републики са сед най-уязвимите звена на европейската сигурност. Подобна криза би принудила НАТО да взема решения в условия на несигурност с малко време за реакция. Целта на кризата не е постигане на военна победа над алианса, а демонстрация, че той уж не може да реагира бързо и да защити колективно членовете си. Според СЗРУ режимът на Путин „априори“ се нуждае от външен враг, с който да оправдава политиката си, да мобилизира обществото и да запази контрола върху него.

Броят на сценариите за Северна Европа не е нов. На 25 март 2025 г. заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в изказване, цитирано от „Укринформ“, че Москва е разработила 15 различни сценария за военни конфликти в годините до 2045 г. 6 от тях засягат Северна Европа, докато 4 – само Полша. Материалът на СЗРУ отново споменава 6 сценария за Северна Европа, без да уточни общия брой и без да описва тяхното съдържание.

Самата оценка е формулирана като отговор на президента Владимир Путин. На заседание на дискусионен клуб „Валдай“ на 1 октомври руският президент заяви, че страната му не заплашва никого и не се кани да напада никого нито през 2029, нито през 2030, нито през 2050 г. В същия разговор, отговаряйки на въпрос за Калининград, той заплаши, че ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, „неизбежно и незабавно“ ще възникне въпросът за употребата на „всички оръжия, с които разполага страната“. Путин не спомена изрично ядреното, като посочи, че изявлението и писмата на Министерство на външните работи по повод Калининград не го споменават. В същото време той отбеляза, че Франция и Обединеното кралство са ядрени сили, и допълни, че „такива средства за поразяване, каквито днес има Русия, няма никой“. СЗРУ тълкува думите му като заплаха, включително с ядрено оръжие, и ги счита за част от системна кампания за сплашване на европейските правителства и общества. Целта на тази кампания, отбелязва СЗРУ, е да възпре военната подкрепа за Украйна, да отслаби готовността на Европа да укрепва отбраната си и да всее страх от пряка конфронтация.

ГУР описа конкретната форма на този натиск 11 дни по-рано. На 2 октомври то съобщи, че руските служби са получили инструкции да ескалират своята дейност в държавите от ЕС и НАТО и да готвят хибридни атаки срещу подкрепата за Украйна и способностите на алианса. За тези операции, в това число диверсии, Русия планира да използва агенти, вербувани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб и Федералната служба за сигурност (ФСБ). В полезрението са военни съоръжения, критична инфраструктура и системи за комуникация. Сред вероятните цели ГУР посочва приемните станции на сателитния интернет Starlink в европейски страни и съобщава, че е предупредило партньорите си.

Скорошен случай в Латвия илюстрира как протича работата с местни агенти. На 30 септември Службата за държавна сигурност (VDD) на страната обяви, че на 28 юни в резултат на съвместни действия със службата за военно контраразузнаване е арестувала двама съграждани по подозрение, че са събирали сведения за ГРУ относно авиобаза на въоръжените сили, за радари и бойна авиация. Според VDD по поръчка от Москва единият от двамата е извършил разузнаване с малък частен самолет и заснел военната база Адажи, където е разположена многонационалната бригада на НАТО в Латвия.

Случаят в Германия показа цялата верига – от полковник до пряк изпълнител. Съвместно разследване на The Insider и Der Spiegel от 8 октомври свърза нападението с дрон срещу украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август с полковника от ГРУ Денис Смолянинов, считан за висш офицер от звеното на ГРУ за диверсии на Запад. По-надолу във веригата се намират бизнесмен с руско и латвийско гражданство, с когото е осъществена логистиката, и бивш шофьор на камион от Беларус, чиято ДНК е била намерена по дрона. Берлин приписа нападението на Русия още на 1 септември и разпореди затварянето на последното руско генерално консулство в Германия – това в Бон.

Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия подреди заплахите по същия начин. На 5 октомври президентът ѝ Мартин Йегер каза пред парламентарната контролна комисия на Бундестага, че Русия „води срещу нас война в сянка“ и се стреми да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна. Йегер очаква и нови ядрени заплахи. „Към момента не виждаме признаци за мащабно нападение на Русия срещу територията на НАТО“, заяви Йегер, но допусна военни действия на Русия с ниска интензивност „особено в Балтика“, както и операции под чужд флаг, т.е. инсценирани действия, приписани на друг.

Твърдението, че Кремъл се съобразява с настроенията, които витаят в руското общество, СЗРУ подкрепя с доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR), който стъпва на социологически проучвания и на 14 фокус групи на „Левада-център“ от април до август 2026 г. Яна Кобзова и Кадри Лийк пишат, че руските граждани обикновено посочват първо Великобритания, Франция и Германия за неприятелски страни, които са следвани от Прибалтика, Финландия и Полша. Мнозинство от 61% смята, че е време за мирни преговори, но 59% смятат, че ако мир все още не може да бъде постигнат, е уместно атаките да се засилят, вместо да се правят нови отстъпки.

СЗРУ не е страничен наблюдател: текстът завършва с призив към Европа да вижда в Украйна не периферия на своята сигурност, а свой „незаменим преден рубеж“. Киев има директен интерес от това европейските столици да възприемат заплахата като обща. Подредбата на заплахите обаче съвпада с тази, формулирана от BND, при положение че Германия не се намира във война: и двете служби виждат настоящата заплаха в хибридния натиск и сочат Балтика като особено уязвима. Мащабното нападение срещу НАТО е считано от СЗРУ за сценарий в периода до 2045 г. BND към момента не вижда признаци за него. Затова най-вероятно е натискът да продължи под прага на колективната отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.

Оценката ще бъде потвърдена, ако в европейски държави бъдат извършени нови арести или официално се посочи кой стои зад диверсиите срещу ъплинк станции на Starlink, военна инфраструктура или средства за комуникация, както и ако на източния фланг възникне инцидент, в резултат на който съюзниците трябва за броени часове да решат дали да поискат консултации по член 4. Тази оценка ще отслабне, ако през зимата предупреждението на ГУР не доведе до нито един установен случай.

Шест години затвор за латвийска активистка, изпратила 43 евро за руската армия

🇱🇻⚖️🇷🇺 Рижкият градски съд осъди на 7 октомври проруската активистка от Резекне Полина Камльова на 6 години затвор за превод на 157 беларуски рубли (около 43 евро) за закупуване на заглушител на дронове за руските войски на фронта в Украйна. Плащането е извършено през посредник в Беларус. Освен лишаването от свобода съдът ѝ наложи три години пробационен надзор. За присъдата съобщи местната новинарска агенция LETA.

Съдът приспадна от срока времето, което подсъдимата е прекарала в ареста от момента на задържането си на 2 декември 2025 г. В затвора ѝ остават 5 години, 1 месец и 25 дни. До влизането на присъдата в сила тя остава под стража и може да я обжалва пред Рижкия окръжен съд, който е въззивната инстанция. Делото е по чл. 77.2 от Наказателния закон на Латвия, „финансиране на въоръжен конфликт“, който предвижда до 10 години затвор и до 3 години пробационен надзор. Съдът ѝ определи 6 от възможните 10 години и пълния срок на надзора.

Според обвинението, както го предава LETA, всичко започва с кореспонденция в WhatsApp през декември 2024 г. Познат на Камльова от Русия, лице за контакт на руския военно-патриотичен център за специална подготовка „Каскад“, ѝ предлага да помогне на руската армия да събере пари за оборудване за войната в Украйна, на което тя се съгласява. След това познатият ѝ уточнява за какво събират пари: за устройство, наречено в обвинителния акт „куполно покритие за електронна война FPV-4 – заглушител на дронове“.

Камльова е наясно, че не може да преведе пари от латвийска към руска банка. Две от най-големите банки в страната спряха плащанията към Русия още през 2022 г.: SEB в Латвия преустанови на 1 юни 2022 г. всички преводи към и от Русия и Беларус във всички валути, а Luminor, действаща в Латвия, Литва и Естония, спря от същата дата изходящите плащания към двете страни. Затова Камльова писа в WhatsApp на свой познат в Беларус и го помоли да преведе парите вместо нея, без да му казва за какво са. Той изпълни указанията ѝ и преведе 157 рубли от личната си сметка в беларуска банка.

Така парите стигат до Русия, без Камльова да нарежда превод от своя сметка. Веригата обаче остави следа на друго място: според обвинението всяка стъпка до самия превод е отразена в съобщение в WhatsApp – от руското предложение и поръчката на заглушителя за дронове до самата молба към беларуския посредник. Службата за държавна сигурност на Латвия (VDD) образува делото на 25 ноември 2025 г. и седмица след това задържа Камльова и претърси два свързани с нея обекта в Резекне и община Прейли, откъдето иззе носители на информация. На 28 януари 2026 г. в свое официално изявление, обявяващо предложението за повдигане на обвинение, отправено към прокуратурата, службата определи целта на парите без уговорки: оборудване за заглушаване на дронове „за руските войници на фронта в Украйна“.

FPV дроновете са малки ударни безпилотни летателни апарати, управлявани от оператор в реално време с видеоочила. Куполните заглушители срещу тях създават около машина или позиция зона, в която дронът губи връзката с оператора или видеосигнала. По същия начин през юли 2024 г. The Defense Post определи руската система „Зонт“ (в превод: „чадър“) и изтъкна, че военните са поискали такава защита след месеци, белязани от колосални загуби на бронирана техника от FPV дронове. Подобни заглушители се закупуват и чрез дарения: още към края на 2023 г. наблюдател, цитиран от Business Insider, посочи многобройни руски канали в Telegram, събиращи пари за заглушители за отделни руски части. Сумата на Камльова е вноска в такава кампания за набиране на средства: лицето за контакт я помоли да помогне със събирането на пари за устройството.

Член 77.2 не поставя праг на сумата. В сегашната си редакция от февруари 2015 г. той наказва прякото или косвено събиране или предаване на парични средства или имущество, „придобити по какъвто и да е начин“, на страна във въоръжен конфликт извън Латвия, чиито действия са насочени срещу териториалната цялост или политическата независимост на държава. На 16 март 2026 г. същият Рижки градски съд осъди член на организирана група на 11 години лишаване от свобода, 3 години надзор и експулсиране. Ръководената от него група е изпратила в Русия няколко десетки комплекта Starlink Mini, части за оръжие, гилзи, куршуми и преносими метеорологични станции за балистични изчисления на обща стойност 200 000 евро, като това дело включваше и нарушаване на санкциите на ЕС. През октомври 2025 г. Рижкият окръжен съд наложи на бившия общински съветник в Рига Игор Кузмук от партия „Съгласие“ 2 години затвор и 1 година надзор, тъй като сподели в собствения си канал в Telegram призив за набиране на пари и снабдяване на руските сили.

Сумата на Камльова е над 4000 пъти по-малка от тази по делото за Starlink, докато срокът на присъдата ѝ е малко над половината от срока по онова дело. Спрямо присъдата на Кузмук за споделения призив той е три пъти по-дълъг. Сравнението сочи, че за латвийските съдилища решаващо е какво се финансира с превода и за кого е предназначено, а не размерът на сумата: пари за конкретно военно устройство за фронта тежат повече от споделен призив, независимо от размера им.

Камльова членува в проруската партия „Руски съюз на Латвия“. След ареста ѝ лидерът на партията Андрей Пагор, общински съветник в Йелгава, я нарече своя съратничка и определи случващото се в страната като твърде подобно на „лов на вещици“. Пет дни след задържането в колонка в RT беше обявено, че Съветът за развитие на гражданското общество и правата на човека към руския президент ще се обърне във връзка със случая към върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк. Колонката я представи като шивачка от фабрика в Резекне, която до 2022 г. организирала концерти на руска музика и почиствала братските гробове на съветски войници. В колонката се твърди, че доказателства не са били представени; делата в Латвия нарече „бавен геноцид“ на несъгласните и отправи предупреждение, че по този член „дори ако просто изпратиш в Русия буркан сладко, могат да те обвинят във финансиране на агресията“. Очаквано руските твърдения се разминават с обективната истина, а присъдата описва друго: не пратка за роднини, а пари за заглушител, поискани от лице за контакт на военно-патриотичен център за руските сили на фронта. Месец по-рано в друга колонка в RT същият съвет обяви, че ще се обърне към Тюрк и заради Кузмук. Разликата между двете присъди обаче следва вида на деянието, а не политическия профил на осъдените.

Присъдата е на първа инстанция и този подход ще бъде проверен в два случая. Рижкият окръжен съд ще покаже дали малката сума може да доведе до по-кратък срок: съществено намаление би означавало, че размерът на превода все пак има тежест. Втората проверка ще дойде от делата на две жени, задържани от VDD през май и август 2026 г. по чл. 77.2. Според службата едната, руска гражданка, от години живееща в Латвия, е превеждала редовно пари в подкрепа на руската армия по призиви в интернет след началото на пълномащабната инвазия. Другата е негражданка на Латвия – статут на бивши съветски граждани и техни потомци, които все още не са получили латвийско гражданство – и превела събрани дарения от сметката си към Русия. Присъди със срокове, съпоставими с този на Камльова, ще потвърдят, че в Латвия всеки един превод за армията на агресора се наказва като финансиране на войната, без значение от неговия размер. Преводът през Беларус заобиколи банковата забрана, но кореспонденцията остави следа, благодарение на която прокуратурата разкри престъплението.

Неидентифициран обект от Беларус затвори летище Вилнюс за по-малко от час

🇧🇾✈️🇱🇹 Обект, навлязъл във въздушното пространство на Литва от Беларус, затвори небето на летище Вилнюс за под един час днес сутринта и вдигна изтребители на НАТО. Следобед властите в страната прекратиха търсенето, без да са установили дали става въпрос за дрон или ято птици. Въоръжените сили обявиха в 9:48 ч. жълт код за въздушна тревога за окръг Вилнюс и град Укмерге, разположен северозападно от столицата, която беше отменена малко след 10:30 ч.

Жълтата степен означава вероятно нападение, но още не тече, и хората трябва да си набележат укритие за сценарий, при който тревогата стане червена. Според Дарюс Бута от Националния център за управление на кризи въздушната заплаха е навлязла от Беларус. Центърът посочи, че параметрите му приличат на тези на дрон. След отбоя директорът му Вилмантас Виткаускас обясни пред LRT, че обектът е изчезнал от зоната на наблюдение и вече не представлява заплаха. „Ако е паднал и ако е бил дрон, трябва да бъде открит. Но не е задължително да е бил дрон, защото някои параметри сочат, че скоростта е малко по-ниска от обичайната. Може да е било някаква аномалия или нещо, свързано с миграцията на птиците“, каза Виткаускас.

Армията съобщи, че изтребителите в района не са засекли нищо, а мястото, където сигналът е изчезнал от радарите, ще огледа хеликоптер на ВВС. Виткаускас пък посочи, че обекта са засекли както тактическите радари на изтребители, така и всички системи за наблюдение на въздушното пространство, но не можеше да уточни какво точно е видяно. Военните и полицията предприеха търсене до ранния следобед. „Обектът не беше идентифициран, не беше открит, търсенето е прекратено“, каза след това Виткаускас. По думите му отметката е засечена отвъд границите на страната, след което е изчезнала, преди да достигне Вилнюс. Пожарната и аварийно-спасителна служба междувременно получи обаждания за подозрителни звуци или забелязан обект, а сигналите от жители идваха от много различни места, от Мариямполе в югозападната част на страната до Молетай, северно от Вилнюс. Минск не беше коментирал случая публично до ранния следобед на 3 октомври.

От каквото и да се окаже, че е била причинена тревогата, последиците от нея бяха осезаеми. Държавната компания Lietuvos oro uostai отчете 12 засегнати полета. Отменени бяха полетите от Вилнюс до Варшава и до Копенхага, както и обратният от Копенхага. Самолет беше пренасочен към Каунас, откъдето пътниците бяха докарани с автобус, а осем полета закъсняха. Търговската верига Maxima временно спря магазините, складовете и цеховете си в окръзите, получили предупреждението. Влаковете не бяха спирани: по думите на железопътната група LTG това става на най-близката гара едва при червена тревога.

Литовското небе беше затваряно по подобни поводи и миналия месец. На 13 септември столицата затвори въздушното си пространство заради тревога, която се оказа ято птици. Тогава Центърът за управление на кризи обясни, че в данните на първичния радар, който вижда само отразения сигнал, птиците и дроновете могат да изглеждат идентично. Малко след полунощ на 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от авиобаза Шяуляй свалиха дрон, навлязъл над Кайшядориския район от Беларус. Това е първият дрон, унищожен над територията на Литва. Президентът Гитанас Науседа уточни, че става въпрос за руски дрон „Гербера“, предназначен за Украйна и отклонен от нейните средства за електронна война, но допусна и умисъл: Русия може преднамерено да оставя дронове да се отклонят към Прибалтика или Полша, за да „държат обществото в напрежение“, каза той и оени „Това несъмнено е в интерес на Русия“.

Летището, отдалечено на около 30 км от границата на Беларус, знае цената на такива затваряния от есента на 2025 г. Тогава балоните, с които контрабандисти пренасят цигари от Беларус, го затваряха общо за над 60 часа до началото на декември. Засегнати бяха над 350 полета и около 51 000 пътници. Премиерът Инга Ругинене говори за „беларуската хибридна атака“. Границата между двете страни беше затворена, а на 9 декември беше въведена и извънредна ситуация, за която беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че е преувеличена.

Честотата на тревогите вече има критици сред депутатите в Сейма. На 30 септември Respublika.lt цитира Дайнюс Гайжаускас, според когото при свалянето на дрона на 15 септември сигналът за тревога е стигнал до хората в района, след като дронът вече е бил унищожен: „На хората беше казано да търсят укритие от заплаха, която по това време вече е неутрализирана. Какъв тогава е смисълът на такова предупреждение?“ На 3 октомври тревогата беше обявена и отменена, без да стане ясно какво я е предизвикало, а Виткаускас подчерта, че винаги трябва да се оценява най-лошият сценарий, за да има време за подготовка. Само ден по-рано, на 2 октомври, министерство на отбраната беше обявило, че провежда изпитания от украинската система SkyFortress, която засича нисколетящи дронове и крилати ракети по звука или по радиосигнала им и ги класифицира в реално време с помощта на изкуствен интелект. „Заплахите от въздуха се менят бързо и ние съответно приспособяваме решенията си“, каза министърът на отбраната Робертас Каунас. Виткаускас уточни на 3 октомври, че акустичните сензори реагират само на звук, който вече могат да разпознаят, и че и те не засичат всичко.

Търсенето приключи без да бъде открита находка, поради което случаят вероятно ще се нареди до този от 13 септември, а не до свалянето два дни по-късно. Находка може да бъде намерена и впоследствие: през юли 2025 г. дрон „Гербера“, преминал през въздъшното пространство на Беларус, беше намерен четири дни по-късно на военния полигон Гайжюнай. Последиците обаче не зависят от отговора: докато пограничните радари не различават надеждно ято птици от бавен дрон, подобни сигнали откъм Беларус ще продължат да затварят летища и да активират въздушна тревога.

Частен самолет над Адажи: Латвия задържа двама заподозрени в шпионаж за ГРУ

🇱🇻🕵️🇷🇺 Латвия остави в ареста двама свои граждани по подозрение, че са събирали данни за военната авиация и радарите на страната от името на Главното управление на разузнаването (ГРУ), а единият от тях е снимал военния обект в Адажи, където е разположен щабът на многонационалната бригада на НАТО, използвайки малък частен самолет. Арестът е бил извършен на 28 юни, но беше оповестен от Службата за държавна сигурност (VDD) чак на 30 септември.

Разследването започва на 27 юни по сигнал на Службата за военно разузнаване и сигурност (MIDD), с която VDD провежда задържането. Производството е образувано по чл. 85, ал. 1 от Наказателния закон: събиране на сведения, които не подлежат на разгласяване, и предаването им на чуждо разузнаване по негова задача. Наказанието по този член възлиза на 1-10 години лишаване от свобода. За държавна тайна законът включва отделна алинея, която предвижда до 20 години, въпреки че производството засега не е по нея.

Според VDD задържаните са придобили и предали на ГРУ сведения за отбранителната система на Латвия, дейността на съюзническите сили на НАТО и за различните форми на помощ за Украйна. Сред обектите и темите, за които са събирани данните, са авиобаза на Националните въоръжени сили, радарни системи и движението на военния въздушен транспорт. VDD не уточнява коя авиобаза има предвид. Определението вероятно се отнася до авиобаза на Националните въоръжени сили в Лиелварде, югоизточно от Рига, където са концентрирани военновъздушните сили на страната, а от юли 2025 г. там са базирани канадски машини CH-147 Chinook от авиационния батальон на бригадата на НАТО.

По версията на разследването един от двамата е разузнал и заснел авиобазата в Адажи от въздуха, като за целта използва малък частен самолет. Разположена североизточно от Рига, тя е дом на многонационалната бригада на НАТО в Латвия, която е предвождана от Канада, обединява части от 14 държави и от май 2026 г. се намира в пълна оперативна готовност. В годишния си доклад за 2025 г. VDD пише, че една от основните задачи на руските служби в страната е била да откриват уязвимостите на критичната инфраструктура, на държавните институции и на военните обекти. Според латвийската служба такава информация позволява на Русия да прецени устойчивостта на Латвия и възможностите ѝ за гражданска и военна съпротива при евентуално руско нахлуване.

Срещу задържаните има подозрения и за подкрепа на потенциални разузнавателно-диверсионни групи на територията на страната, т.е. малки отряди, действащи на чужда територия, за да разузнават и извършват саботажи. В същия доклад VDD отбелязва, че службите на Русия се стремят не само да събират сведения, но и да изградят и поддържат мрежа за подпомагане на диверсии и саботаж. В деня на задържането VDD и MIDD са претърсили три свързани с двамата обекта в Рига и в община Адажи, където е самата база. Иззети са голямо количество носители на данни, документи и записки, чието съдържание се проучва подробно.

Случаят има сходства с двата шпионски случая от 2025 г., описани в доклада на VDD. На 27 август 2025 г. службата задържа местен гражданин, за когото установи, че е предал местоположението, устройството и охраната на военни обекти, включително складове за въоръжение, и докладвал за присъствието на войски от съюзнически държави. Задачите си от ГРУ е получавал през Telegram. През нощта на 18 октомври 2025 г. отново с MIDD и отново по неин сигнал, VDD задържа и втори, който е събирал информация за частната авиационна инфраструктура, сред нея летище Спилве в Рига, както и за съюзническите сили и помощта за Киев. Той се е срещал с офицер от ГРУ на руска територия и действа по идеологически подбуди. На 30 юни 2026 г. два дни след новото задържане, съдът го осъди на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода.

По описанието на VDD изпълнителите на палежите и другите враждебни акции се набират с обяви за бърза печалба в регионални групи в платформата Telegram и престъпната среда, включително сред настоящи и бивши затворници. Между руския офицер и изпълнителя стоят един или няколко посредници, а VDD нарича изпълнителите „агенти за еднократна употреба“ и подозира руска намеса в няколко палежа в Латвия през 2025 г. Трима латвийски граждани са заподозрени и за палежа в нощта на 15 август 2026 г. в Талин, където изгоря сграда, използвана от Milrem Robotics, естонски производител на наземни роботизирани платформи, които се доставят и на украинската армия. Те са задържани в Латвия и предадени на Естония от септември. Естонската прокуратура проверява и версия за саботаж, а министър-председателят Кристен Михал заяви, че се разследва възможно руско участие.

Съобщението за новото задържане излезе три дни преди изборите за латвийския Сейм на 3 октомври. На 28 септември VDD предупреди, че Русия може да засили дезинформацията срещу партиите и кандидатите, твърдо подкрепящи Украйна, и по време на избори не могат да бъдат отписани провокации, дирижирани от Русия или Беларус, въпреки че на този етап конкретни признаци няма. На 9 септември латвийската служба образува и дело за заплахи с тероризъм срещу местни фирми, които произвеждат и доставят въоръжение на Украйна, след ултиматум на прокремълската група Global Citizens Against War 1984; на следващия ден в Рига беше задържан един човек.

На 30 септември правителството на страната одобри законопроект, който затяга покупката на имоти край обекти, критични за националната сигурност, и около военни складове и полигони. Досега забраната там важи за руските граждани без разрешение за пребиваване, а проектът я разширява до онези, които имат такова, и до гражданите на Беларус без разрешение. В мотивите се посочва риска имотът да послужи за разузнаване и наблюдение, включително на военни учения и придвижване на войски. Ако Сеймът приеме проекта, ограниченията ще влязат в сила от 1 януари 2027 г. Латвия и Финландия въведоха още през 2025 г. по-широки забрани, прилагани на цялата им територия, а Естония вече вкара законопроект в парламента.

Всички тези ограничения засягат руски и беларуски граждани, а няколко разследвания в последната година са насочени срещу латвийски граждани: такива са двамата от Адажи, арестуваните през 2025 г. и тримата заподозрени за палежа в Талин. VDD отбелязва в доклада си, че ГРУ и другите руски служби се опитват да вербуват хора от Латвия, включително на границата, дори когато нямат достъп до секретна информация. Литовските мотиви са насочени към друг риск – наблюдение на стратегически обект продължително време от близък имот. Делото за Адажи не доказва използване на такъв канал: известно е единствено, че място от претърсените се намира в същата община като базата. Имотните ограничения могат да затруднят наземно наблюдение за продължителен период, но не адресират въздушното разузнаване – за снимките над Адажи според VDD е използван малък самолет. Затова ключова остава работата на контраразузнаването: и новото задържане, и случаят със Спилве са започнали по сигнал на военната служба MIDD.

Бабиш: ако Русия нападне балтийска държава, Чехия трябва да изпрати две бригади

🇷🇺🛡️🇨🇿 Ако Русия нападне някоя от страните в Прибалтика, Чехия трябва да изпрати две механизирани бригади по член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана на НАТО, заяви премиерът на страната Андрей Бабиш. Три години и половина по-рано, като кандидат за президент, той отговори на почти същия въпрос с „определено не“.

Бабиш говори в предаването „15 минути с Катержина Перкнерова“ на сайта Deník.cz. Водещата му зададе въпроса дали страната е готова за руско нападение срещу държава от НАТО, граничеща с Русия, за каквото алармира директорът на чешкото контраразузнаване BIS Михал Коуделка. „Това, че не говорим за това и журналистите не получават материал за статиите си, не означава, че не се занимаваме с него“, отговори Бабиш. Той разказа, че се е срещнал с президента Петър Павел по-рано същия ден, след церемонията по прибирането на коронните бижута в Пражкия замък, на която и двамата са сред пазителите на ключовете. Обсъдили са дневния ред на Съвета за сигурност на страната, който ще заседава на 20 октомври, и този път са говорили „много конкретно“. „Разбира се, че се подготвяме […]. Ако не дай боже се стигне дотам Русия да нападне някоя балтийска държава, по член 5 трябва да изпратим две от нашите механизирани бригади“, подчерта премиерът и допълни, че Чехия би била готова за действие и двамата с Павел говорят за това, но не вижда причина да разкрива поверителни сведения.

Двете механизирани бригади са практически цялата маневрена бойна сила на сухопътните войски. 4-та бригада за бързо развръщане в Жатец е въоръжена с колесни бойни машини на пехотата Pandur II. 7-а механизирана бригада в Хранице разполага с танкове и верижни бойни машини, като в плановете на НАТО е предназначена за колективната отбрана на Алианса. Третото маневрено формирование на армията, 43-ти въздушно-десантен полк, все още се намира в процес на изграждане. Бабиш не беше уверен в назоваване на гарнизоните: спомена Простейов, а после „Бехине или Табор, сега не си спомням“. Простейов е базата на 601-ва група специални сили и разузнавателни части, докато в Бехине е разгърнат инженерен батальон, предназначен за поддръжка на 4-та бригада, докато в Табор е един от механизираните ѝ батальони.

През 2023 г. публичната реторика на Бабиш беше диаметрално различна. В дебата на Чешката телевизия на 22 януари, преди балотажа същия Павел, той беше попитан дали би изпратил войници, ако бъдат нападнати Полша или Прибалтика, на което той повтори „определено не“ и добави: „Искам мир, не искам война“. Бивш началник на Генералния щаб и председател на Военния комитет на НАТО, Павел му отправи напомняне във връзка с член 5. Отговорът предизвика критики и още тогава Бабиш го смекчи в Twitter с оправданието, че нямал желание да отговаря на хипотетичен въпрос, но „ако реално се стигне до нападение, разбира се, бих спазил член 5“. Няколко дни по-късно той загуби балотажа от Павел.

Съюзническото задължение не се пренася в помощта за Украйна. Правителството на „АНО“, SPD („Свобода и пряка демокрация“) и „Мотористите“, което Бабиш оглавява от декември 2025 г., не дава бюджетни пари за чешката инициатива за муниции. Благодарение на нея се купуват предимно артилерийски боеприпаси за Киев от трети страни и тя продължава със средства от съюзниците. Чехия не участва в гаранциите по заема на ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро, а на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли премиерът Бабиш заяви, че няма да се включи в съюзническата помощ от 70 млрд. евро за 2026 г. Изключение прави еднократната вноска в размер на 140 млн. крони в PURL, механизма на НАТО за поръчка на американско оръжие за Украйна, която министърът на външните работи Петър Мацинка определи като символична.

Попитан в същото интервю за помощта за Киев преди срещата с италианския премиер Джорджа Мелони, Бабиш отвърна, че търси къде са европейските антибалистични ракети, „за които настоятелно призовава президентът Зеленски“, и не разбира защо предното правителство не е продължило покупките на Spyder, израелската система за противоракетна отбрана. Предложи съюзниците да си разделят производството, като Франция, Германия и Италия се концентрират върху антибалистичните ракети с пари от бюджета на ЕС. Spyder обаче е зенитно-ракетен комплекс срещу самолети, дронове и крилати ракети, не балистични. Четирите му батареи са поръчани с междуправителствено споразумение от октомври 2021 г., в последните месеци на предното управление на Бабиш. На 19 септември министърът на отбраната Яромир Зуна обяви, че комплексът е минал войсковите изпитания, а Бабиш каза, че армията обмисля още батареи от по-ново поколение.

Предупреждението, за което беше попитан премиерът, Коуделка отправи на 20 септември в интервю за The Guardian. Според него руски тест за единството на НАТО може да се случи до няколко месеца, а не години, включително като ограничено нападение срещу съюзническа държава, която граничи с Руската федерация. Балтийските събеседници на вестника са по-предпазливи и казаха, че не виждат признаци за нападение. В средата на септември словашкият премиер Роберт Фицо заяви в Прешов, че не иска Словакия да влиза във военен конфликт „заради някакъв член 5“. Павел му отговори на 21 септември от Ню Йорк, че поставянето на член 5 под съмнение е опасно в сегашната обстановка.

Интервюто излезе в деня, в който Камарата на депутатите проведе извънредно заседание по настояване на опозицията за вот на недоверие към кабинета, 10 дни преди общинските избори и първия тур на изборите за Сенат на 9-10 октомври. В същия разговор Бабиш описа заседанието като предизборен театър. Съветът за сигурност на Чешката република, чийто дневен ред са подготвяли двамата, заседава на 20 октомври под председателството на Бабиш. Дотогава от чешкия отговор на евентуално нападение публично е известно само числото, което Бабиш назова: две механизирани бригади.

Путин отрича планове за война с Европа и говори за правата на рускоезичните в балтийските държави

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви на 25 септември в Санкт Петербург, че не се готви за война с Европа. В същото време той заяви, че правата на рускоезичното население в Прибалтика се нарушават и вече е изработен „определен подход“ за реакция.

„Да, знаем, че там се нарушават правата на рускоезичното население, но вече знаем как да реагираме и сме изработили определен подход към това. Реагираме в хуманитарен план и по линия на международното право“, заяви руският президент пред журналисти след пленарното заседание на Международния форум на обединените култури. След това допълни: „Ще продължим и занапред да се борим за правата на нашите сънародници, но в полето на международното право. Други инструменти никога не сме възнамерявали да прилагаме, не сме прилагали и не възнамеряваме да прилагаме.“

Думите бяха отговор на въпрос за Мартин Херем, бивш командващ на естонските отбранителни сили, който наскоро положи клетва като министър на отбраната. Журналистът, задал въпроса, му приписа готовност да убива „всеки руснак, който премине границата“, и твърдението, че ако руснаците не нападнат първи, „на естонците е по-изгодно да го направят сами“. Путин нарече „пълен абсурд“ твърдението, че Русия се кани да нападне някого. За Херем използва поговорката „циркът си замина, а клоуните останаха“ и определи думите му като „политическа клоунада“. Накрая сравни населението на Естония, по неговите думи малко над 1,3 милиона души, на руската армия, която според него наброява 1,535 милиона военнослужещи.

Първата реплика на Херем е предадена променена и без ключов контекст. В публичната си лекция „Как да се подготвим за война?“ в Тартуския университет на 17 септември, само ден след клетвата, той се извини за „ужасните думи“ и формулира посланието, което според него Естония трябва постоянно да отправя към Русия: „ако преминете границата, ще ви избием всички“. Репликата за нападение е от друга част на същата лекция, в която министърът обяснява колко струва на държавата дълго да държи мобилизирани резервисти: „Казвал съм го на шега, че ако стигнем до оранжевата зона и извършим мобилизация, а Русия не нападне, икономически би било по-правилно да нападнем сами.“ Във въпроса към Путин от думите му са отпаднали и условието, и уговорката за шегата.

От 20 септември руски канали в Telegram споделят и сглобен „цитат“ на Херем, според който Естония може да воюва сама с Русия. Проверката на факти на естонското издание Delfi установи, че текстът е слепен от изказвания от 2023, 2024 и 2026 г. и твърдение, че страната може да се сражава сама, не е открито в нито едно от тях. Във всяко проверено изказване Херем говори за колективна отбрана със съюзниците от НАТО, които не присъстват в численото сравнение на Путин.

Описаните публични действия по този „подход“ са правни. От есента на 2022 г. руското министерство на външните работи изпраща на Естония, Латвия и Литва ноти по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Съвместно разследване на Re:Baltica, Delfi и LRT от юли установи, че Латвия и Литва са получили по 5, а Естония – 4. Москва ги кани на преговори, тъй като конвенцията изисква такъв опит, преди спорът да се отнесе до Международния съд на ООН в Хага. Естония отговори, че е готова да проведе разговори в Тарту или в Хага. На 31 май говорителката на министерството Мария Захарова обяви, че задължителната досъдебна фаза приближава края си и делото може да стигне до съда „до края на тази година“. Искът се подготвя от московската адвокатска кантора „Монастирски, Зюба, Степанов и партньори“. Към 27 септември съобщение за подаден иск няма.

Балтийските правителства отхвърлят обвиненията. Латвийската служба SAB описва руската стратегия като използване на международното право в хибридния натиск към Запада. В публичен доклад от юни службата предупреди, че Русия може да превърне делото в „претекст за пряка конфронтация с балтийските страни“. През май естонският външен министър Маргус Цахкна нарече руските претенции „умишлена злоупотреба с механизмите на международното право за политически и пропагандни цели“.

Най-конкретният предмет на критиката на Путин е статутът на негражданите, наречен от него „измислици“ и „безсмислица, която вече от години е факт от международния живот“. В Латвия статутът включва бивши граждани на СССР, които на 1 юли 1992 г. са живеели постоянно в страната и нямат друго гражданство. Службата по гражданство и миграция отчита 162 682 такива в началото на 2026 г. – 8,7% от населението. Те имат право на пребиваване по закон и са защитени от експулсиране. В Естония има 58 309 души, записани без конкретно гражданство, докато в Литва такъв статут няма. Другата претенция, която Захарова изрежда, е потискането на руския език, включително в училищата: в Латвия държавно финансираното образование вече се води само на латвийски, а Естония постепенно заменя руския като основен език на обучение до 2030 г.

Четири месеца по-рано, на 25 май, Путин подписа поправки в законите за гражданството и за отбраната, разширяващи военните му правомощия, които влязоха в сила от 5 юни. Те му дават свобода да използва въоръжените сили за защита на руски граждани, арестувани, задържани или преследвани в чужбина по решения на чужди съдилища, упълномощени без участието на Руската федерация, или на международни съдебни органи, чиято юрисдикция тя не признава. Обхватът е по-тесен от „сънародниците“ в думите от Санкт Петербург: законът засяга само руски граждани и само при съдебно преследване, а латвийският негражданин по закон няма друго гражданство. Председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко описа поправките така: „Говорим не за въвеждане на въоръжените сили в чужбина, а за защита на граждани, за акция по спасяване на хора.“

В деня на пресконференцията държавната агенция РИА „Новости“ публикува и след около три часа изтри коментар на Александър Носович, главен редактор на сайта RuBaltic.ru, озаглавена „Русия я чака още една СВО. Тя ще бъде много кратка“. Текстът отправяше заплаха с ядрен удар срещу Литва – „само ракети със съответния заряд“, в отговор на гласуването в литовския Сейм от 22 септември. Тогава 99 депутати срещу 13 подкрепиха предложението от конституцията да отпадне забраната за оръжия за масово унищожение и чужди военни бази. На мястото на коментара агенцията остави бележка, че тя не отговаря на мнението на редакцията и на „държавната политика на Руската федерация“.

Начина, по който Путин отхвърли опасенията на Европа, има документирана предистория. На 15 февруари 2022 г., след разговорите с германския канцлер Олаф Шолц, кореспондентка на Deutsche Welle го попита изключва ли война в Европа. В отговора си Путин постави въпроса дали Русия я иска и заключи: „Разбира се, че не.“ Същия ден Захарова каза в ефира на италианската Rete4, че за намерение на Русия да нападне Украйна говорят „само безумни, луди, лишени от морал хора, които се занимават с фалшификации“. 9 дни по-късно Путин обяви пълномащабната инвазия, формулирайки нейната цел като „защита на хората, които в продължение на осем години са подложени на издевателства, геноцид“. Уверението, че за сънародниците „други инструменти“ не са прилагани, също се разминава с архива на Кремъл. На 1 март 2014 г. Путин иска разрешение от Съвета на федерацията за употреба на въоръжените сили на територията на Украйна, като се позова на „заплахата за живота на гражданите на Руската федерация, нашите сънародници“.

Съпоставката откроява две познати теми в руската реторика: отричането на намерения за военни действия и позоваването на правата на сънародници. През 2014 г. втората тема присъства в искането за използване на армията в Украйна, а през февруари 2022 г. уверенията, че не иска война, предхождат нахлуването. Тези прецеденти дават основание текущите уверения да се тълкуват критично. Законът от май допуска употреба на въоръжените сили при определени случаи на преследване на руски граждани в чужбина; той не обхваща всички рускоезични или неграждани. Департаментът за държавна сигурност на Литва тълкува подготвеното дело преди всичко като средство за информационна кампания. На 24 септември Херем заяви, че военната оценка на заплахата за Естония „към момента остава непроменена“, а основните усилия и ресурси на Русия са концентрирани срещу Украйна. Предупреждението на SAB за възможен претекст за конфронтация остава оценка на риск, а не установено руско намерение.

Следващите конкретни развития са дали Русия ще подаде иск в Хага до края на годината и дали ще поиска временни мерки – например за обучението на руски. Отделен въпрос е дали законът от май ще се разшири отвъд руските граждани към други категории „сънародници“. Значение ще има и реакцията на Москва на следващите гласувания в литовския Сейм, насрочени за 6 октомври и 12 януари. Евентуално искане до Съвета на федерацията за използване на въоръжени сили би означавало съществена промяна спрямо заявения правен и хуманитарен подход. Самата подготовка на съдебно дело не установява такава промяна.

Дания готви енорийските си свещеници за 10–20 загинали на ден

🇩🇰⚰️ Датската народна църква ще подготви близо 2000 енорийски свещеници за провеждане на военни погребения при евентуален голям конфликт в Европа. Според Томас Х. Бек, ръководител на пасторската служба на въоръжени сили, в най-тежките дни загиналите датски военнослужещи биха могли да достигнат 10–20 души дневно. От януари 2027 г. военните пастори ще провеждат обучения в цялата страна: как се посреща тялото на загинал военнослужещ, как се извършва военно погребение и как се уведомяват близките за смъртта. Бек представи плановете пред TV 2 на 3 септември.

„При голяма война мога да си представя, че в най-тежките дни ще имаме по 10–20 загинали. Важно е да сме подготвени да се справим с такава ситуация“, казва той. Военните пастори няма да могат да поемат тази задача сами. Бек представя числото като оценка за нуждите на подготовката, а не като разузнавателна прогноза за конкретна война. Практическият въпрос е дали ще има достатъчно обучени духовници, които да извършват погребенията и да подкрепят близките.

За периода на участието си в Афганистан от 2002 до 2013 г. Дания губи 44 военнослужещи: 37 убити в бой и 7 починали от болест или злополука. При посочения от Бек дневен брой загинали съпоставими загуби биха настъпили за малко над 2 до малко над 4 дни. Самият той е бил 5 пъти в Афганистан.

Във войната в Афганистан е имало по няколко смъртни случая годишно и пасторите на въоръжените сили са успявали да поемат погребенията. Опитът от войната в Украйна обаче показва нуждата от подготовка за значително повече загинали. При такъв сценарий и останалите свещеници в страната ще трябва да могат да посрещат телата на военнослужещите и да извършват военни погребения.

Обучението включва процедури, които не са част от обичайната енорийска работа: поставянето на датското знаме върху ковчега, разполагането на военната шапка, сабята и кадифената възглавница за медалите и реда за уведомяване на близките. Духовниците ще бъдат запознаят още с особеностите на работата с военнослужещи.

Средствата вече са предвидени. Отбранителното споразумение от ноември 2024 г. заделя 1,8 млн. крони (около 240 хиляди евро) за проекта „Народна църква и отбрана“. В момента като военни пастори служат 95 души, които в ежедневието са енорийски свещеници. Програмата стъпва върху тази връзка между църквата и въоръжените сили: тя не създава нова служба, а подготвя повече духовници за погребалните обреди и работата с близките на загиналите. Ако обучението обхване целия енорийски клир, броят на подготвените свещеници ще надхвърли повече от 20 пъти сегашния брой на военните пастори.

Дания използва и опита на съседните държави. Двама датски представители са наблюдавали шведското учение „Аурора 26“, проведено между 27 април и 13 май с участието на съюзници от 12 държави. В него беше разигран сценарий с 500 загинали военнослужещи, който включва установяване на самоличност, поставяне на тела в чували и погребения с участието на духовник. „Имаме много да учим и от шведите, и от финландците, когато става дума за по-мащабни учения“, казва Бек.

Шведската църква вече се готви за значително по-голям брой погребения. Според TV 2 църковните власти на Готланд имат готовност да погребат до 3000 души – около 5% от населението на острова. Това отговаря на препоръчания за всички шведски енории дял от местното население, за който трябва да бъде осигурен капацитет. В главното гробище на острова са предвидени 1500 временни гроба, от които останките по-късно да бъдат преместени за погребение в родните енории на починалите.

Оценката на Бек за 10–20 загинали дневно се отнася до участие в конфликт извън Дания, а не до военни действия на датска територия. Според цитираната оценка на Службата за военно разузнаване на Кралство Дания към момента няма заплаха от нападение срещу страната. Бек призна, че публичното обсъждане на подобни числа може да изплаши хората. Той обаче смята, че повечето датчани ще разберат нуждата от такава подготовка: изграждането на въоръжени сили и изпращането на военнослужещи на мисии по източния фланг на НАТО изискват готовност и за възможни загуби. „Не е приятно. Но когато военнослужещ отдава живота си, го прави за своята страна“, казва той.

Допусканията за собствени загуби обикновено се смятат за чувствителна част от военното планиране и остават в рамките на отбранителното ведомство. Датските власти рядко ги обсъждат публично. Затова уточнението на Бек е съществено: той посочва възможен мащаб, за който духовниците трябва да са подготвени, а не официална прогноза за броя на бъдещите жертви.

Датският ангажимент по източния фланг има конкретно изражение. През август батальонна бойна група от над 800 военнослужещи пристигна в Латвия и се установи в лагера „Валдемар“, а техника беше доставена по море от Дания. На церемония в лагера формированието премина под командването на ръководената от Канада многонационална бригада в Латвия, в която служат военнослужещи от други 12 държави от НАТО. Мандатът на датската бойна група продължава до януари 2027 г. Това е конкретен пример за мисиите, за които говори Бек.

Подготовката за евентуален конфликт се обсъжда публично и в други държави по източния фланг. На 17 август полският заместник-министър на отбраната Чезари Томчик заяви, че страната „се готви за война, надявайки се тя никога да не дойде“. По думите му Кремъл може да предприеме мащабна провокация в рамките на месеци. Томчик коментира оценката на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Алексус Гринкевич, че Русия може да възстанови военния си потенциал до 2027 г.

Очакването за 10–20 загинали дневно само по себе си не значи, че Дания очаква война. То обяснява защо според Бек подготовката трябва да обхване много повече духовници. Програмата разширява готовността за възможни загуби и едновременно с това изпълнява по-рано взето бюджетно решение: средствата са предвидени през ноември 2024 г., а началото на обучението е планирано за януари 2027 г. – около две години и два месеца по-късно. Цитираната оценка за заплахата срещу самата Дания не сочи промяна.

По-ясна представа за обхвата на инициативата ще дадат реалният брой обучени свещеници, повторението на курсовете и евентуално допълнително финансиране над първоначалните 1,8 млн. крони. Нови средства и последващи обучения биха показали разширяване на програмата. Ако тя се запази в своите първоначални рамки, това ще означава изпълнение на вече одобреното, без само по себе си да обезсилва практическото му значение. Възможно е през следващата година и други държави с контингенти по източния фланг да обявят сходни мерки. Кадифената възглавница за медалите е показателен детайл: ритуалът е установен отдавна, но сега Дания планира да подготви близо 2000 духовници да го извършват при условия, които надхвърлят значително досегашния им опит.

Зеленски препрати към НАТО въпроса за украински войски за Естония

🇺🇦🛡️ Украинският президент Володимир Зеленски отказа да поеме ангажимент, че ще изпрати военни при сценарий на руско нападение срещу Естония, и отбеляза, че защитата на Прибалтика е задача на НАТО. Той говори на 25 август в Киев, по време на съвместна пресконференция с естонския си колега Алар Карис; въпросът дойде от журналист, а отговорът беше цитиран от Укринформ.

„Що се отнася до нашите военни – Украйна не е в НАТО. Естония е в НАТО. Ако вярваме в силата на НАТО, то Естония, не дай боже, но ако има някакви рискове, разполага с над 30 страни, които по мое мнение трябва едновременно да защитават всяка страна съюзник“, каза Зеленски.

Вместо войски Киев предлага друго. Украинският президент заяви, че страната му е готова да сподели със съюзниците боен опит от съвременната война и собствените си технологии: през инициативата Drone Deal, чрез обучение на оператори на дронове и чрез поддръжка на системите за ПВО. Той повтори и постоянния си довод, че украинското членство би било изгодно за сегашните членове, защото сваля рисковете за тях.

Посещението има собствен часовник. Карис посещава Украйна за последен път като действащ държавен глава, тъй като не се кандидатира за втори мандат. Рийгикогу избира наследника му на 2 и 3 септември; за избор в парламента са нужни две трети от състава, или 68 от 101 гласа, а ако депутатите не се справят, това решение минава към избирателна колегия. Зеленски благодари на Естония за възстановените обекти в Житомирска област и за участието във военновременните коалиции.

Естонският принос има своето измерение. Страната обвърза помощта си с процент от икономиката: поне 0,25% от БВП годишно за военна помощ за Украйна, което за настоящата година прави близо 111 млн евро. Разпределението насочва 90% към промишлената мярка и по 5% към ИТ коалицията и обучението, докато покупките са фокусирани върху дронове и антидрон системи. Отделно страната е внесла 21 млн евро по списъка с приоритетни потребности на Украйна (PURL) – механизъм, по който съюзниците осигуряват финансиране на американско оръжие за Киев. По дял от икономиката, натрупан от началото на войната, Естония е втора след Дания.

Ден по-рано украинската столица бе домакин на коалицията на желаещите, заседавала на 24 август, когато Украйна отбеляза 35 години независимост. Съпредседател на срещата беше естонският премиер Кристен Михал. Участниците се договориха да подсилят спешно украинската ПВО, да увеличат военната помощ, да затегнат санкциите срещу Руската федерация и да продължат подготовката на многонационални сили, които да се разгърнат след надеждно прекратяване на огъня. Съвместното изявление на съпредседателите ги вписва в широк пакет от политически и юридически обвързващи гаранции за сигурност. Карис потвърди, че естонското правителство е готово да прати военни в състава на тези сили.

Двете изявления стоят на един ден разстояние. В понеделник Киев получи обещание за чужди сили на своя територия; във вторник, попитан за обратната посока, Зеленски препрати към член 5. Обещанието към него и препращането към НАТО стъпват на различни основания: Украйна води война на собствена територия и не разполага със свободни съединения, а Естония е обвързана с договор, който Украйна не е подписала. Украинският президент не твърди друго – той описва точно правното положение, в което се намира.

Въпросът обаче не е просто хипотетичен. На 10 август Reuters съобщи, че Полша, Литва, Латвия и Естония координират охраната на критичната си инфраструктура срещу удар, който Москва би могла да представи за чужд. Разузнавателен служител от една от балтийските държави описа пред агенцията оценката: руското военно и вътрешно разузнаване провеждат подготовка за нападение срещу инфраструктура в Прибалтика и Полша с дронове украинско производство. Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс определи хибридната заплаха като по-вероятна отпреди и изброи усилената охрана на язовирната стена на Даугава край Рига и подземното газохранилище в Инчукалнс. Полската държавна ядрена компания откри подправени документи с произход източно от границата и предаде случая на органите на реда.

За целта Литва извади военни сили. Заповедта на министъра на отбраната Робертас Каунас е от 17 юли, а разгръщането течеше от 19 юли до 19 август и включваше до 30 военнослужещи с транспортни средства и плавателен съд с екипаж. Те подкрепиха Службата за обществена сигурност, която отговаря за защита на критичните обекти. Под охрана застанаха терминалът за втечнен природен газ в Клайпеда, терминалът за петролни продукти, електропроводът LitPol Link с Полша, подстанцията в Алитус и Круонската ВЕЦ.

Пленените украински дронове са само едната половина от проблема в Прибалтика. Другата е, че дронове, изстреляни от украинската армия, падат в региона от март месец насам. Насочени към руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск, те навлизат в чуждото въздушно пространство като резултат от руската електронна война: на 23 март в Литва, на 25 март в Латвия и Естония, на 7 май отново в Латвия, където един дрон се взриви в петролно депо край Резекне. Свалянията започнаха няколко седмици по-късно. Румънски изтребител F-16 порази апарат над Естония през май, френски изтребител направи същото над Латвия през юни, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon свали втори такъв над Балвския новад, на около 35 км от руската граница. Киев приема отговорността за дроновете; на 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руското твърдение, че територията им се използва за украински удари.

Числото, което Зеленски избра, също носи товар. Над 30 страни описва състава на пакта, но според оценки на разузнаването, цитирани от Reuters, поставят сценария с фалшив флаг като проверка на решимостта на НАТО в момент, когато ангажиментът на САЩ към източния фланг е поставен под въпрос. Сред обявените участници на 24 август нямаше американски представител, а Украйна поиска от европейските партньори 300 прехващача за ПВО през зимата; САЩ са изправени пред собствен недостиг след войната срещу Иран и се въздържат от големи доставки за Киев. Франция обеща нови прехващачи, а Лондон разреши на MBDA да предостави класифицирана информация за компонентите на Storm Shadow, за да тръгне производство в Украйна. Гаранцията, към която украинският президент препрати Талин, е същата гаранция, чиято здравина балтийските столици проверяват от месеци.

Отговорът вероятно ще се задържи като украинска позиция. Докато войната тече, Киев няма как да поеме ангажимент за отбрана извън границите си, а и няма интерес да отслабва довода, че тъкмо членството в НАТО носи защитата. Обратната теза, според която отказът ще охлади балтийската подкрепа, не почива на фактите: Карис заяви готовността на Талин да участва в многонационалните сили в същия ден, в който чу отговора.

Съюзни изтребители свалиха дрон над Латвия 50 минути след тревогата

🇱🇻✈️🇮🇹 Изтребител Eurofighter Typhoon на италианските ВВС от мисията на НАТО „Baltic Air Policing“ свали чуждестранен дрон над община Балви в източна Латвия в 04:50 ч. сутринта днес, 50 минути след като Националните въоръжени сили докладваха заплаха във въздушното пространство над 5 гранични общини. Това е първият дрон, свален от италиански изтребител в мисия на НАТО.

Тревогата тръгна малко преди 04:00 ч. Оранжево предупреждение, което означава потвърдена опасност с указания за незабавно изпълнение, стигна до мобилните телефони в Аугшдаугава, Прейли, Резекне и Балви; за Алуксне беше обявена възможна заплаха. Съобщението инструктираше жителите да влязат в помещение, да затворят прозорците и вратите и да спазват принципа на двете стени, т.е. да поставят поне две прегради между себе си и откритото, които да поемат отломки или ударна вълна; при нисколетящ или подозрителен предмет да не се приближават, а да позвънят на 112.

Прехватът беше ръководен от Обединения център за въздушни операции на НАТО в Юдем, Германия. От авиобазата Шяуляй в Литва излетяха два италиански Eurofighter Typhoon от временното формирование „Baltic Thunder III“, а от естонската база Емари се вдигнаха два турски F-16. След успешна индентификация единият италиански самолет свали дрона на голяма височина над необитаема местност. Община Балви граничи с Псковска област на Руската федерация.

Търсенето на останките продължи до късно през деня. Говорителката на Обединения щаб Ивета Берзиня поясни, че точно защото машината е поразена високо, отломките може да са се разпръснали на значително разстояние, а произходът ѝ не може да бъде установен, преди целият район да бъде претърсен. Войници претърсваха гориста местност до село Ругаи, на около 35 км от руската граница. Министърът на отбраната Раивис Мелнис отхвърли твърденията, че апаратите са били няколко: бил е един, а шумът, който хората са взели за други машини, най-вероятно е от ускоряващите изтребители.

Мелнис изложи и причината за стрелбата: нямало е гаранция, че дронът ще падне безопасно в необитаема местност, а щом навлезли в латвийска територия дронове могат да застрашат жителите, те трябва да бъдат унищожавани. Дотогавашната естонска и латвийска практика беше обратната — проследяване до падането и оглед на останките на земята. Тя има смисъл само докато машините падат в гората, а не върху петролно депо.

Рига не назовава Киев. Официалното изявление на Министерството на отбраната е, че апаратът е попаднал във въздушното пространство на страната „в резултат на руската електромагнитна война“. Латвийските и естонските власти тълкуват цялата поредица от март насам като украински далекобойни машини, тръгнали срещу руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск в Балтийско море, отклонени от руско електронно заглушаване по маршрута; украинският министър на външните работи Андрий Сибиха потвърди механизма за латвийските случаи. На 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руски твърдения, че територията им се използва за удари с украински дронове. НАТО изрази пълна солидарност с всичките си засегнати съюзници и заяви, че отговорността за нарушенията на въздушното пространство е изцяло руска.

Прагът на реакция по северното крило на фланга падна за три месеца. На 25 март два дрона навлязоха от Русия в латвийското и естонското небе, като единият удари електроцентралата Аувере в Естония; на 7 май две машини паднаха в Латвия и едната детонира в петролно депо край Резекне, повреждайки четири празни резервоара; на 23 май трета потъна в езерото Дридзис. Първият изстрел дойде на 19 май, когато румънски F-16 свали апарат над Естония, а 20 дни по-късно френски изтребител унищожи дрон край Берзгале в Резекненска община, на около 30 км от границата. Днешният случай е вторият над Латвия.

Системата, която вдига хората от леглата, е на под три месеца. От 23 май Националните въоръжени сили разпращат клетъчни съобщения в две нива: жълтото означава възможна заплаха без искане за незабавно действие, оранжевото означава засечена заплаха, а едно и също предупреждение може да се повиши и да се върне обратно, докато обстановката се променя. На 29 май Центърът за управление на кризи изготви и насоки за поведение, включително за онзи, когото тревогата завари на открито, и уточни, че автоматична евакуация на обществените сгради не се налага. Целият този механизъм се появи в дните веднага след майските критики, че част от предупрежденията са стигнали до телефоните със закъснение.

Цената на честотата вече е измерена. Още на 25 май Латгалската туристическа асоциация обяви, че отказа от чуждестранни резервации са стигнали 60%, а вътрешните са с 40% под тези от миналата година, и описа това като най-тежката криза в бранша след пандемията. Общините в Латгале още през май изписаха свои собствени планове за действие при дронове, вместо да чакат централно указание.

Отговорът с материална част обаче изостава от отговора с процедура. Правителството е заделило над един милиард евро за противовъздушна отбрана, от които по 200 милиона годишно до 2027 г., а част от парите отиват за прикритие на язовири, електроцентрали и газови съоръжения. Командващият военновъздушните сили полковник Виестурс Масулис заяви, че производители вече са били потърсени за лек боен самолет, а оценяваният вариант е Embraer A-29 Super Tucano: над 6 часа патрулиране, инфрачервени и електронно-оптични сензори, вградени 12,7 мм картечници и излитане от къси и неподготвени писти; от март се работи с Valkyrie Aero по автоматично разпознаване на безпилотни цели. Решение няма и Рига чака цени и срокове. Логиката личи от самите характеристики: с картечница и шест часа в небето заблудената евтина машина се сваля многократно по-евтино, отколкото с ракета от изтребител, вдигнат по тревога.

Същият ден Латвия приключи и учението „Baltic Trust 26“ на полигона Селия, в рамките на което около 650 военнослужещи от страната, съюзници и партньори, сред които Украйна, Австралия и Япония, отработваха именно свързването на дронови и анти-дрон системи. Докато то продължаваше, в X се появиха съобщения за загинали при учението войници, разпространявани от изкуствено създадени профили, част от които са с голяма аудитория и знак за потвърдена самоличност, а част от публикациите имитираха оформлението на Euronews. Въоръжените сили опровергаха инцидента и предупредиха, че значката за потвърден профил не е гаранция за истина.

Политическата цена беше платена предварително. Андрис Спрудс подаде оставка като министър на отбраната след инцидентите през май, критикуван за несвалените дронове и закъснелите предупреждения, и кабинетът на Евика Силиня падна; сегашният кабинет на Андрис Кулбергс дойде с Мелнис и с обявената му формула, че дроновете трябва да се свалят, а за това е нужна цялата верига засичане, проследяване и прехват. Прагът, установен тази нощ, много вероятно ще се задържи, докато украинската кампания срещу руските балтийски пристанища продължава: веднъж платена, политическата цена на въздържането не може да бъде платена втори път от същия кабинет. Отворен остава не дали Латвия ще стреля, а къде може да си позволи да го направи — и на 8 юни край Берзгале, и днес над Балви огън беше открит над слабо населена местност, а самият министър призна, че гаранция за безопасно падане не е имало.

Литовската следа в руския военен внос: Как санкционирани стоки пресичат границите на НАТО?

🇱🇹📦🇷🇺 Литовска фирма е изнасяла за Русия терминали и кабели за Starlink през 2024 г., декларирайки ги като „керамични плочки“. Заедно с тях са изнасяни и двигатели, каквито руската армия използва в ударните си дронове. Това разкри независимото руско издание The Insider в съвместно разследване с литовския разследващ център „Сиена“.

Разкритията засягат изключително чувствителна тема: малката балтийска страна поддържа един от най-строгите гранични и митнически режими спрямо Русия в целия Европейски съюз, а забранените стоки са тръгвали именно оттам – от самата вътрешност на НАТО.

 

Фиктивен бизнес в малко село

Дружеството UAB Eseka – с изпълнителен директор Еймантас Скарджюс и регистрация в малко имение в село Кунигишкяй, район Аникшчяй – на пръв поглед не показва признаци за мащабна стопанска дейност. Според митническите данни, анализирани от The Insider, фирмата е насочвала пратките си към Русия през Латвия, където според източници на „Сиена“ граничният контрол е по-занижен. Тъй като поради санкциите Starlink вече не може да се продава легално в Русия, терминалите пътуват под чуждо име. В случая с Eseka те са маскирани като керамични плочки. Обичайните крайни точки в митническите документи са Псков и населени места в Ленинградска област – региони в руския северозапад, намиращи се в непосредствена близост до балтийската граница.

Истинският бизнес на Eseka, както става ясно от регистрите, е продажбата на промишлено оборудване на руски клиенти. Сред доставките личат американски броячи на аерозолни частици, сензори за нивото на течности в химически резервоари и германски електромагнитни клапани за понижаване на налягането. Това е оборудване с двойно предназначение, което е приложимо в широк кръг индустрии, включително и в отбранителната.

Именно на този фон изпъкват комплектите Starlink и авиационните двигатели, които не се вписват в никакъв граждански профил. Освен сателитните терминали, компанията е доставила на руските си партньори 124 двигатели на японската компания O.S. Engines за около 65 000 долара, платени в юани. В митническите документи те са описани като мотори „за големи радиоуправляеми самолетни модели“ с хоби предназначение – бутални двигатели с малък работен обем и ниска мощност. Купувач на пратката е руското дружество „Алианс“, а поръчката е направена от името на хонконгската компания IPM Limited, която е под санкции на САЩ от 1 май 2024 г.

Разследващите са категорични, че точно тези японски двигатели се откриват в руските военни дронове по фронтовата линия в Украйна. Относно крайния получател на компонентите за Starlink, Йонас Оман – основател на известната литовска организация в подкрепа на Украйна „Синьо и жълто“ и запознат с данните за товарите – заявява без колебание: крайният получател е руската армия.

 

Държавни поръчки и фиктивен износ за Централна Азия

Още по-фрапиращ е случаят с втората литовска фирма, попаднала в разследването. Транспортно-логистичното дружество Jumbo Transport, чийто акционер и дългогодишен ръководител е Марянас Вавиловас, днес е в производство по несъстоятелност, но доскоро е обслужвало отбранителните структури на самата Литва. Между 2022 и 2025 г. то е изпълнило договори за над 3 милиона евро с Агенцията за отбранителни ресурси към Министерството на националната отбрана и за над 400 000 евро с поделения на литовската армия.

Записи от телефонни разговори на бившия ръководител на компанията, до които се е добрал центърът „Сиена“, показват, че дружеството съзнателно е подавало към митниците фалшиви декларации. Товарът е обявяван за Казахстан, но реално е разтоварван на руския пазар.

„Купуваме в Европа. Уж продаваме за Казахстан, плащат ни от Казахстан, уж превозваме за Казахстан. А в действителност не отива в Казахстан“, признава Вавиловас в един от записите.

Реакцията на официалните власти във Вилнюс бе светкавична и остра. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас, встъпил в длъжност на 11 ноември 2025 г., не спести критиките си:

„Това са държавни предатели. Предатели на нашата държава. Те недвусмислено помагат на Русия да поддържа способността си да убива цивилни“, заяви той пред „Сиена“.

Каунас обяви, че възнамерява да сезира военното контраразузнаване, Службата за обществени поръчки и прокуратурата, за да се провери дали собствениците на замесените фирми изобщо отговарят на изискванията за национална сигурност. Оттук произтича и по-голямата тревога зад разследването: същите логистични канали, които днес захранват руската агресия срещу Украйна, утре лесно биха могли да обслужват руски хибридни или военни действия срещу самите балтийски страни – сценарий, който литовските служби за сигурност приемат напълно сериозно.

 

Технологичният механизъм зад сивия внос

Механизмът, по който функционират подобни доставки, е добре проучен от военните експерти. Русия се снабдява със Starlink чрез сивия пазар в трети страни и подставени лица, след което монтира терминалите на различни безпилотни апарати с голям обсег – сред идентифицираните на бойното поле са моделите „Геран-2“, „РД-8“, „Молния“ и „БМ-35“. Сателитната връзка им осигурява далекобойно управление и видеовръзка в реално време, което ги прави много по-опасни и точни от апаратите, разчитащи единствено на автономна инерциална навигация.

За да спрат тази практика, SpaceX и украинското правителство разработиха механизъм за противодействие: украинските военни регистрират идентификационните номера на своите легитимни терминали в бойната система за управление „Делта“, а мрежата блокира достъпа за всички устройства извън този списък. Така руската армия в голяма степен бе отрязана от директно ползване на услугата на фронта.

Литовската следа обаче не е изолиран случай. На 8 май The Insider, съвместно с разследващия проект Nordsint, разкри, че Русия си набавя друг критичен компонент за същите дронове от Китай – високотехнологичните антени. Разследващи журналисти, представили се под прикритие за руски военни доставчици, се свързват с водещия китайски производител на навигационна апаратура Harxon Corporation. Представител на компанията открито признава за сътрудничество със завода в Алабуга (основната производствена база за руските дронове „Геран“ и „Гербера“) и без колебание приема поръчка за 200 специализирани военни антени за над 5,4 милиона юана (около 800 000 долара). Плащането е договорено през руската банка ВТБ с посредничеството на фиктивна фирма.

Тези антени от типа CRPA (Controlled Receptive Pattern Antenna) са изключително важни – те позволяват на безпилотния апарат да определя посоката на вражеското радиоелектронно заглушаване и да го филтрира, запазвайки стабилна връзка със сателитите. Намерените останки от свалени дронове тип „Шахед“ в Украйна потвърждават тези разкрития: върху откритите антени стоят китайски стикери с надпис „навигационна антена за селскостопанска техника“. Впоследствие фирмата Harxon бе включена в санкционните списъци на Обединеното кралство, което предизвика официален протест от страна на Пекин.

 

Пъзелът се нарежда

Взети заедно, двете разследвания сглобяват един и същ опасен пъзел. Всеки ударен дрон, който Русия изстрелва по украинските градове, представлява мозайка от технологии, преминали през санкционните бариери: японски двигател за тяга, американски терминал за връзка и китайска антена за защита от заглушаване. Логистиката, която ги пренася, необезпокоявано пресича границите на държава членка на НАТО.

За Литва моралният и политически удар е двоен. Собствени местни компании не просто подхранват руската военна машина, но една от тях доскоро е отговаряла за превоза на товари за нуждите на самата литовска армия. Дали разкритията ще доведат до реални присъди, предстои да разберем. Това ще бъде и най-големият тест за това доколко строгият граничен контрол, с който Вилнюс се гордее, е подплатен с правосъдие, способно да спре нарушителите вътре в страната, където доскоро едно обикновено митническо клеймо „керамични плочки“ е било напълно достатъчно за безпрепятствено преминаване.

Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Френски изтребители свалиха дрон над Източна Латвия след въздушна тревога.

🇱🇻✈️🇫🇷 Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия обявиха днес сутринта възможна заплаха във въздушното пространство над общините Алуксне, Лудза, Балви и Резекне, а час по-късно съюзнически изтребители свалиха дрон, навлязъл над източната част на страната. Самият епизод продължи минути, но се вписва в процес, който от тази пролет престана да бъде изключение по източния фланг на НАТО: трайно преливане на въздушната война от Украйна към територията на Алианса и също толкова траен и вече почти рутинен отговор – изпращане на предупреждения към населението и изтребители на бойно дежурство, които свалят нарушителите. Икономическата асиметрия на този вид отговори Алиансът се опитваше да реши на собствен полигон в Латвия едва 13 дни преди днешния инцидент.

Тревогата беше подадена по двустепенната система за оповестяване на латвийската гражданска защита, при която по-ниското жълто ниво сигнализира за възможна, но непотвърдена заплаха, а оранжевото – потвърдена опасност, изискваща незабавно действие. Жителите на засегнатите общини получиха съобщение от жълтото, информативно ниво:

„Бъди готов! Информираме ви, че е възможна заплаха във въздушното пространство на Латвия. Допълнителни действия засега не са нужни. Ако обстановката се промени, ще получите съобщение с клетъчно оповестяване за необходимите действия."

За Лудза и Резекне НВС добавиха по-конкретни указания за влизане в закрито помещение, изрично спазване на принципа на двете стени, т.е. да се намира в стая, отделена от външната страна с поне две прегради, и при забелязан нисколетящ подозрителен обект да не се приближава до него, а да се звъни на 112. По сведения на латвийската обществена медия LSM тревогата е била отменена към 10:30 ч.

Самото сваляне беше потвърдено от официалния акаунт на латвийските въоръжени сили, който приписа това на съюзнически изтребители от Въздушно-космическите сили на Франция. Това съвпада с актуалната ротация на мисията за охрана на въздушното пространство над Прибалтика (Baltic Air Policing): френски многоцелеви изтребители Rafale, разположени в авиобаза Шяуляй в Литва, носят настоящото дежурство и според Euronews са излитали по тревога 11 пъти само за последната седмица, за да прехващат руски военни самолети, летящи без подаден план и без установена радиовръзка. По данни на военен говорител, цитиран от Reuters, дронът е навлязъл в латвийското въздушно пространство откъм руска територия; по сведения на очевидци, предадени от LSM, той е бил свален в района на Наутрени, между Резекне и Карсава, макар точното място да остава без независимо потвърждение.

Произходът на самия дрон засега не е известен. Преобладаващите официални сведения за цялата вълна от инциденти не сочи към умишлена руска атака, а към украински дронове, отклонени от курса от средствата за електронна война на руските въоръжени сили – теза, потвърдена както от украинския министър на външните работи Андрий Сибига, който признал, че украински дронове са навлезли в Латвия заради руско електронно въздействие, така и от премиера Евика Силиня, която още след предишен инцидент уточни, че независимо от произхода на тези полети, те са следствие от руската агресия срещу Украйна. Тяхното натрупване обаче има своята политическа цена: на 7 май дрон порази петролно хранилище край Резекне с 4 празни резервоара без жертви, а министърът на отбраната Андрис Спрудс, който първоначално допусна, че апаратите са украински, по-късно подаде оставка заради провалите в отбраната. Неговият наследник възприе осезаемо по-твърда линия, формулирана пред Baltic News Network с лаконичното изискване дроновете да бъдат сваляни.

Този завой личи в самата хронология на събитията. Серията нарушения тръгна още през март и постепенно обхвана Литва, Латвия, Естония и Финландия, като в първите месеци отговорът се изчерпваше с проследяване и предупреждения. Повратната точка дойде на 19 май, когато румънски изтребител F-16 под флага на същата  съвместна мисия свали предполагаем украински дрон над естонска територия – първото прехващане на дрон от самолет на НАТО над страната. Свалянето от 8 юни на свой ред изглежда, поне по достъпните към момента данни, първото успешно унищожаване на дрон над латвийска теритроия, а не просто поредната регистрирана и оставена да отмине заплаха.

Зад този оперативен успех обаче стои проблем, който самата Латвия призна публично броени дни по-рано. На 26 май, на новооткрития полигон за безпилотни системи на НАТО Селия в централната част на страната – разчистен участък от два на 2 кв. км. – съюзът подложи на изпитание цяло поколение анти-дрон системи, като резултатът очерта както напредъка, така и неговите ограничения. Системата Blaze, разработена от местната компания Origin Robotics, осъществи автономно прехващане; Kreuger 100 на шведската Nordic Air Defense даде 2 попадения и 1 пропуск от 3 опита; Raven на германската RDC Systems демонстрира скорост 450 км/ч. Други образци пропуснаха целта, преди да я поразят след повторен опит.

Самите домакини не скриха пътят, който предстои да бъде извървян: майор Модрис Кайришс от Центъра за компетентност по автономни системи на Латвия призна, че технологията на дроновете върви няколко крачки пред средствата за борба с тях. В същото време генерал-майор Андис Диланс от Министерство на отбраната на Латвия оценки дроновете и системите за противодействие като централни за военната ефективност – извод, който според него Украйна е доказала с пълна яснота.

Числата зад това разстояние обясняват защо то продължава да е толкова трудно за затваряне. Според оценка на анализатора Али Джавахери от PitchBook апаратите от класа на иранския „Шахед" струват между 15 000 и 50 000 долара, докато прехващачите, способни да ги свалят, се движат в диапазона 1-12 млн – съотношение, при което защитата е стотици пъти по-скъпа от заплахата. Декларираната цел на тестивете беше именно тази крива да се обърне, постигайки единично прехващане на цена от под 30 000 долара. Дотогава Латвия запълва празнината с импровизирани мерки, сред които разполагане на мобилни прехващащи разчети по границата с Русия – евтин, но частичен заместител на отбрана, която все още не съществува в нужния мащаб.

Тук се събират двете лица на 8 юни. Прехващането е тактически успех, но и ярка илюстрация на асиметрията, която НАТО се опитва да разреши: многомилионен изтребител и неговата ракета, вдигнати срещу безпилотен апарат за няколко хиляди – точно онази размяна на стойност, която прави заплахате от дронове неустойчива за париране в дългосрочен план.

Дори да приеме най-правдоподобната версия, че дроновете са украински и са отклонявани от руската армия, политическата и финансова тежест на отговора все още пада изцяло върху НАТО. Така истинската новина не е единичното сваляне, а това, че извънредното стана рутина: почти всяка седмица нормалният ритъм на живот в европейски държави е нарушаван от въздушна тревога, а дежурния изтребител бива вдигнат по тревога, за да неутрализира нарушителя.

Въпросната процедура обаче е кръпка, а не отбрана – тя удържа небето единствено защото вдига най-скъпия си наличен инструмент срещу най-евтината заплаха, докато прехващачът, който би я направил икономически поносима, все още се подлага на изпитания на полигон и не е въведен в експлоатация. Докато тази крива не бъде обърната, подобни епизоди ще се превърнат от изключение в ежедневна реалност по източния фланг на НАТО.

Не, украинските дронове към Санкт Петербург не летят през въздушното пространство на НАТО.

🇺🇦✈️🇷🇺 През нощта срещу 3 юни докато Санкт Петербург се готвеше да открие ежегодния международен икономически форум – ежегодната витрина на икономиката на Кремъл, позната още като „руския Давос“ – украински дронове удариха петролен терминал в самия град и цели на военноморската база в Кронщат.

Успехът на операцията оживи едно твърдение, което от месеци кръжи в руското информационно пространство: че за да достигнат Санкт Петербург, украинските дронове летят през въздушното пространство на НАТО – над Прибалтика и Финландия. Подобна хипотеза е едновременно географски и оперативно несъстоятелна, но може би най-яркото ѝ опровержение идва от неочаквана посока – системата за оповестяване на цивилното население на Руската федерация.

Нападението се вписа в кампания, която Украйна води от края на март срещу руската инфраструктура за износ на петрол по Финския залив. Според данни на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко над областта са били свалени 59 безпилотни апарата; губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов съобщи за поразени съоръжения в Кронщат и Кировския и Красноселския район на града, както и за няколко ранени, но без жертви. Според репортаж на NPR апаратите са изминали над 1000 км до целта. Това не е изолиран случай: само пристанището Уст-Луга беше поразено 5 пъти за 10 дни в края на март, а ударите по Уст-Луга и съседния Приморск са насочени към лишаване на руския бюджет от приходи при високите цени на петрола.

Географията на целите обяснява нагледно защо маршрутът няма нужда от чуждо небе. Уст-Луга е дълбоководно пристанище в Кингисепския район на Ленинградска област, разположено при устието на река Луга във Финския залив – на около 170 км западно от Санкт Петербург и на едва 35 км от границата с Естония, според справочни данни за пристанището. Приморск лежи на северния бряг на залива, Кронщат – на остров Котлин в подстъпите към града, а самият Санкт Петербург затваря залива в най-източната му точка. Целият този пояс е руска суша и руски териториални води; въздушното пространство на Естония остава на южния, а на Финландия – на северния бряг, встрани от оста, по която апаратите подхождат към целите.

Документираната траектория следва именно тази ос. По данни от съобщенията около удара от 3 юни, преди да навлязат в небето над Финския залив, дроновете са летели покрай границата над Чудското езеро и над Псковска област – коридор, който затруднява противодействието, защото апаратите се прокрадват по руския периметър. Кадри в социалните мрежи показват дрон от тип FP-1 в нисък полет над залива в посока Ленинградска област, чиято вероятна цел е Кронщат. С други думи, пътят минава над руска територия и над водите на залива, а не над суверенната земя на Естония или Финландия.

Тук се намесва наблюдението, върху което стъпва опровержението. Естонският анализатор Ерик Канике, стратег в дружеството за отбранителни данни SensusQ, реконструира коридора на украинските удари не от украински, а от руски данни – от публично оповестените и времево маркирани сигнали за въздушна опасност към цивилните. Като нанесе последователността на тези сигнали по региони, Канике възстанови приблизителната траектория на полета от Украйна към Ленинградска област и пристанищата Приморск и Уст-Луга. Изводът е парадоксален: ако моделираме самата руска система за оповестяване, тя очертава маршрут, който върви над руска земя и над залива. Руските предупреждения сами издават пътя на дроновете – и този път те не пресичат НАТО.

Опровержението обаче не отрича едно реално зрънце факт, върху което руската версия паразитира. На няколко пъти украински или приписвани на Украйна дронове действително нахлуха в небето на държави-членки на НАТО – Литва, Латвия, Естония и Финландия – в поредица инциденти между март и май; на 19 май изтребител на съюзническата въздушна полиция за пръв път свали дрон над Естония, по данни на Defense News и Euronews. Причината за тези отклонения обаче не е маршрут, а смущение. По данни на Defense News Русия излъчва фалшиви спътникови сигнали (GPS spoofing) от Калининград, достатъчно силни да превземат навигацията на апарата и да го отклонят; Литва е преброила 36 такива предавателя към края на май 2026 г. – спрямо едва три в началото на 2025 г. – със смущения, достигащи 450 километра. Външният министър на Украйна Андрий Сибига заяви, че апаратите са навлезли в Латвия „в резултат на руски системи за електронна война“, а разследванията са доказали, че това е следствие от руско смущаване, целенасочено отклоняващо апаратите от целите им в Русия. Финландският министър-председател Петери Орпо допусна същото за навлизанията над Финландия. Дори правителството в Талин, по данни на естонското издание Postimees, отказва да приеме, че Украйна нарушава естонското небе умишлено.

Оттук се вижда и същинската функция на твърдението. Русия отрича, че сама отклонява апаратите, и представя навлизанията като доказателство, че балтийските държави съдействат на ударите срещу руска територия – рамка, документирана в анализ на Defense News от 29 май 2026 г. Така отклоненията, породени от руското смущаване, се преобръщат в обвинение срещу НАТО.

Картината, която се получава при наслагване на тези елементи, е последователна и не оставя място за версията за умишлен прелет над НАТО. Русия насища брега на Балтийско море с електронна война, което отклонява част от украинските дронове, насочвайки ги към съюзническа територия. По-късно Москва предявява тези случайни навлизания като улика за съучастие на алианса. Руската система за въздушна тревога опровергава твърдението, тъй като прокарва маршрут през Псковска и Ленинградска области и Финския залив, а не през Прибалтика и Финландия. Твърдението за „прелитане през НАТО“ оцелява единствено чрез смесването на две различни неща: рядкото, умишлено предизвикано отклонение и редовния, планиран коридор на удара. Разграничи ли се едното от другото, остава фактът, че за да ударят Санкт Петербург, Уст-Луга или Приморск, украинските дронове летят изцяло над руска територия и водите на Финския залив, а най-сигурният свидетел на това е руската гражданска отбрана.

Естония калява и обществото, и границата: устойчиво мнозинство за отбрана, първи сензори срещу руските дронове.

🇪🇪 Готовността на естонското общество да брани страната си остава на нива, които малко съюзници в НАТО могат да демонстрират – и тя се измерва точно в момента, в който източният фланг на алианса поглъща засиления натиск от нахлуващи в небето му дронове.

Според ежегодното проучване на общественото мнение по въпросите на националната отбрана, поръчано от Министерството на отбраната на Естония и представено от обществената медия ERR на 31 май, 81% от всички анкетирани смятат, че страната трябва да окаже въоръжена съпротива при нападение, а 62% заявяват лична готовност да допринесат за отбраната според уменията и възможностите си. Това не са изолирани резултати, а индикатор за обществена устойчивост, която Талин полага в основата на цялата си отбранителна доктрина.

Готовността за личен принос се запазва стабилна през последните две години – признак, че потенциалът за мобилизация не е реакция на конкретна тревога, а трайна нагласа. Под повърхността на тези данни обаче се очертава най-съществената вътрешна разделителна линия: сред етническите естонци желание да участват в националната отбрана изразяват 69%, докато сред анкетираните от други етнически групи той пада до 48%. Тази разлика от над 20 пункта е същинският обект на анализ, защото именно тя бележи периметъра, в който противникова хибридна кампания би търсила ефект.

Останалите измерения на проучването очертават общество, което не просто декларира воля, но и одобрява институционалния апарат зад нея. Половината от населението смята, че Естония е способна да се отбранява сама до пристигането на съюзническа помощ – формулировка, която отразява директно логиката на предно разположената отбрана на НАТО, в която националните сили трябва да удържат до идване на подкрепления. Над половината анкетирани оценяват положително развитието на отбранителните способности на страната през последните години. Подкрепата за конкретните военни мерки остава висока: 81% одобряват ученията на резервистите, 79% – учебните полети на съюзническата авиация във въздушното пространство на Естония, а одобрението за разширяване на военните полигони нараства до 64%. Въпросните нагласи се потвърждават на терен – пролетното учение „Кевадторм" мобилизира хиляди резервисти, а ERR съобщи, че Военновъздушните сили изрично призовават населението да докладва за забелязани летящи обекти.

Особено показателна е картината около бюджета за отбрана – въпрос, по който обикновено обществената подкрепа се топи първа. В Естония тя се държи: 35% от анкетираните искат увеличение на военните разходи, равен дял настоява те да се запазят на сегашното равнище, и едва 17% смятат, че трябва да бъдат намалени. Министър-председателят Кристен Михал застана зад харченето на поне 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана от 2026 г., а министърът на отбраната Ханно Певкур одобри план за развитие, който предвижда над 10 милиарда евро за периода 2026–2029 г., с бюджет за 2026 г. от порядъка на 2,4 милиарда евро. По данни, цитирани от ERR, средното равнище на разходите се очаква да достигне около 5,4% от БВП до 2029 г. – рязко покачване спрямо предишните близо 3,4%. Готовността на обществото да понесе тази тежест е политически капитал, без който подобна траектория би била неудържима.

От гледна точка на външната политика, проучването затвърждава стратегическта посока на Естония. Нейното членство в НАТО продължава да се радва на широка подкрепа – 82% от всички анкетирани искат страната да остане в алианса, а 71% смятат, че членството възпира военен конфликт. Подкрепата за Украйна също остава значителна: 67% се обявяват за продължаване на помощта за Киев. Тук обаче етническата делителна линия се проявява в най-острата си форма – сред етническите естонци продължаваща помощ подкрепят 80%, докато сред анкетираните от друг етнически произход делът е 41%. Същият разлом, който се вижда при готовността за лична отбрана, се възпроизвежда и при отношението към Украйна, което подсказва, че двете нагласи имат общ корен в идентичностното разделение на естонското общество.

Декларираната воля се материализира и в бетон, кабели и радари. Полицейският и граничен департамент на Естония разположи през май първите постоянни системи за откриване и наблюдение на дронове по участъци от границата с Русия. По данни на естонското Министерство на вътрешните работи първоначалните системи са монтирани на три места по югоизточната граница – между тройната точка Естония–Латвия–Русия и ГКПП Лухамаа. Освен стационарните инсталации властите въвеждат и подвижни радари, монтирани на ремаркета, които могат да се преместват според нуждата, за да покриват трудния терен и потенциалните слепи зони по границата. Талин обяви намерението си да покрие цялата източна граница с подобни средства до края на годината, като там, където неподвижните датчици все още не са изградени, временно работят мобилните устройства.

Тази инвестиция има своя конкретен повод. На 19 май румънски изтребител F-16, базиран в литовската база Шяуляй в рамките на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, свали навлязъл в естонското небе дрон, който властите определиха като украински – според международни медии, сред които Defense News и Euronews, това е първият подобен случай. Летателният апарат падна в блатиста местност в централна Естония, а няколко часа по-късно Киев поднесе своето публично извинение. Около инцидента се натрупаха твърдения – включително донякъде мълчаливо признати от официални лица – че Русия използва средства за електронна война, за да отклонява украински далекобойни ударни дронове, насочени към руски цели, към територията на страните от източния край на Балтийско море.

Стратегическият разчет зад тези два паралелни процеса е последователен. Естония не разчита на численост – със своите под милион и половина жители тя няма как – а на комбинацията между обществена устойчивост, предно разположена отбрана и присъствие на съюзниците. Проучването показва, че първият от тези стълбове засега издържа: мнозинството приема и риска, и сметката. Най-уязвимото място в конструкцията обаче не е военно, а социологическо. Делът от 48% готовност за отбрана и 41% подкрепа за Украйна сред неетническите естонци очертава сегмент от обществото, който десетилетия наред е основна мишена на руските операции за влияние; устойчивата разлика спрямо етническото мнозинство е не реторична фигура, а директен резултат от това въздействие.

Поставена в дългосрочната линия на местната политика след 2022 г., новата вълна от данни и физическата граница, която Естония изгражда срещу дроновете, са две лица на една и съща стратегия: превръщането на цялото общество и държавна територия в среда, в която цената на принудата надвишава очакваната полза за врага. Възпирането, което Естония изгражда, не се изчерпва с танкове и оръдия – то стъпва на премерената готовност на едно малко общество да плати, и точно затова всяко разширяване на вътрешния разлом между двете му части остава най-чувствителният индикатор, който си струва да се следи.