САЩ пренасят кампанията срещу картелите на сушата в Колумбия и Еквадор

🇺🇸✈️🇨🇴 Специализиран транспортен самолет MC-130J Commando II на Командването за специални операции на ВВС на САЩ (AFSOC) е изпълнил най-малко 3 полета до колумбийската столица Богота през септември, сочат публични данни от платформи за проследяване на полетите. И трите полета са двупосочни, без престой в Колумбия, а откъде е излитал самолетът, не се съобщава. Междувременно Пентагонът прехвърли от Африка в Колумбия и Еквадор няколко ударно-разузнавателни дрона MQ-9 Reaper. В Колумбия военнослужещи от 7-а група на специалните сили на Сухопътните войски на САЩ, известни като „Зелените барети“, участват в съвместни операции с местните сили срещу картелите. В Еквадор освен тях действат и Marine Raiders, командосите на морската пехота на САЩ.

Lockheed MC-130 е вариант на транспортния C-130J Super Hercules, пригоден за мисиите на AFSOC. Според справка на командването самолетът доставя и извежда специални сили и ги снабдява, като каца или спуска товара с парашут. Той дозарежда във въздуха хеликоптери и конвертоплани като Bell–Boeing V-22 Osprey и лети предимно нощем на малка височина, включително над „политически чувствителни и силно враждебни територии“. Може да превозва до 19 тона товар. В началото на април американските сили унищожиха два от тези самолети на земята по време на спасителната мисия за единия от двамата пилоти, катапултирали във вътрешността на Иран. Не е публично известно какво е превозено до Богота през септември.

За прехвърлянето на дроновете съобщи The New York Times на 6 октомври, позовавайки се на американски официални лица. Те идват от Африканското командване (AFRICOM), което тази година разчиташе основно на MQ-9 за десетките си удари срещу „Ал Шабаб“, местния клон на Ал-Кайда в Сомалия. Броят им е малък, а колко са изпратени във всяка от двете страни, не е ясно. CNN съобщи още на 18 септември, че дроновете на AFRICOM се пренасочват към Латинска Америка. С това решение от африканския театър се изтеглят единици в момент на недостиг: по данни на вестника във войната с Ислямската република са унищожени най-малко 45 единици MQ-9, около една четвърт от целия американски флот. Тези дронове могат да стоят във въздуха над денонощие, носят камери и радар и могат да бъдат въоръжени с ракети Hellfire, така че да поразяват сами целта, която следят.

Еквадорският министър на отбраната Джан Карло Лофредо сподели в интервю за местна радиостанция на 2 октомври, че два дрона са предоставени на страната в рамките на сътрудничеството и вече летят над нея. Колумбия договори своите единици още през лятото. На 18 август министърът на отбраната генерал Хорхе Мора обяви, че страната ще получи на заем три броя MQ-9A за разузнаване, наблюдение и действия срещу наркотрафика и въоръжените групировки, а по-късно ще закупи и четвърти. Не е публично известно колко от тях вече са в Колумбия. Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) отказа коментар, позовавайки се на оперативната сигурност.

Новото правителство отвори пътя за това разгръщане в Колумбия. На 12 август в Панама министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обяви, че президентът Абелардо де ла Есприеля, встъпил в длъжност на 7 август, е поискал от Пентагона да се включи в борбата на колумбийската държава срещу „наркотероризма“ и предоставя разрешение за съвместни бойни операции. Колумбия стана 19-ият член на Коалицията срещу картелите на двете Америки. Сенатор Иван Сепеда от левия „Исторически пакт“ оспори решението, защото според конституцията само Сенатът може да разреши влизането на чужди войски. Разположена в авиобаза Еглин, Флорида, 7-а група отговаря за Латинска Америка и отдавна обучава колумбийски войски. През 2016 г. бригада за борба с наркотиците на колумбийската армия я почете официално заради съвместната работа. Сега военнослужещите от групата вече участват в самите акции.

В Еквадор вече е даден ход на сухопътната фаза. На 6 март еквадорски и американски сили с хеликоптери, самолети, речни лодки и дронове удариха лагер за обучение на „Командосите на границата“ (Comandos de la Frontera) – колумбийска групировка, съставена от отцепили се бойци на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC). Лагерът се намираше в североизточната част на страната, до колумбийската граница, а видеото от удара сподели самото SOUTHCOM. На 24 септември около 50 негови военнослужещи и агенти на Администрацията за борба с наркотиците (DEA) участваха в претърсвания в района на Гуаякил, насочени срещу мрежа, която властите свързват с мексиканския картел „Халиско – Ново поколение“ (CJNG). Двамата американци влязоха в една от къщите заедно с американска прокурорка, а на снимките от акцията си личат отличителни знаци на Marine Raiders. В резултат 36 заподозрени са оставени за постоянно в арест. Frontline Monitor отрази много подробно цялата операция.

По непотвърдени данни на профила LatAmMilMovements, цитирани от Адам Айзаксън от Washington Office on Latin America (WOLA), към 6 септември в авиобаза Таура в провинция Гуаяс е имало три разузнавателни самолета Pilatus U-28 Draco от парка на AFSOC. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио описа този нов модел на сътрудничество в столицата Кито на 9 септември: „Вече провеждаме съвместни операции. Не ни е непременно нужна база тук, за да го правим.“

Таура обаче се превърна в предмет на конституционен спор. Върховният закон на Еквадор включва изрична забрана за чуждестранни военни бази, а на 16 ноември 2025 г. се проведе референдум, на който над 60% от всички гласували отхвърлиха свалянето на забраната. На 8 септември командващият еквадорските ВВС генерал-лейтенант Маурисио Саласар Мачука поиска писмено от началника на Съвместното командване правна рамка за временните полети за поддръжка, които ВВС на САЩ планират в базата. Той настоява да не превръщат Таура в чуждестранна база и тя да остане под оперативния и административния контрол на еквадорските ВВС. Два дни по-късно президентът Даниел Нобоа го освободи с декрет № 496, без да даде причина.

Кампанията започна през септември 2025 г. в морето с въздушни удари по катери, заподозрени в превоз на наркотици. Загиналите при тях са между 235 и 238, сочат изчисления на Associated Press и на InSight Crime, а самите удари са между 70 и 79 на брой. Последният такъв е от 4 октомври в Карибско море и при него са убити 4 души. През лятото темпото в морето спадна: ударът от 23 август беше първият за последните два месеца. В края на септември командващият SOUTHCOM генерал Франсис Донован сподели пред The Wall Street Journal: „Дали виждам ударите на сушата като вариант? Да“, след което допълни: „Искаме всички варианти да са на масата.“

Самолетът, дроновете и „зелените барети“ в Колумбия се вписват в обща последователност. Безпилотните летателни апарати осигуряват постоянно наблюдение на границите и маршрутите на трафика, командосите превръщат наблюдението в конкретни действия заедно с местни сили, а самолетите на AFSOC осигуряват операцията. Двупосочните полети на MC-130J до Богота отговарят на третото звено: самолет, който каца на столичното летище и излита с нулев престой, не прониква скрито, а доставя хора или товар. По-вероятно е полетите да обслужват „зелените барети“, които вече провеждат операции в страната. Същото снабдяване би било нужно и за стандартните обучения, които 7-а група провежда с колумбийци, така че полетите сами по себе си не доказват бойна мисия. В Еквадор същата схема вече доведе до удар по лагер и претърсвания с участието на американци. Колумбия следва същия път с около пет месеца закъснение: разрешение за съвместни действия, дронове, хора на терен.

Колумбийските MQ-9A обаче са предоставени на заем на въоръжените сили, които ще ги използват сами, а за двете единици MQ-9 над Еквадор няма данни да са въоръжени. Нобоа настоява в ефира на Bloomberg TV, че армията и полицията на Еквадора имат ръководната роля във всяка акция. Така Вашингтон би осигурявал разузнаване, планиране и снабдяване, а ударите и арестите биха оставали за местни сили. В страната тази граница вече е премината: SOUTHCOM сам показа удара от 6 март, а американски военнослужещи влязоха в жилищата на 24 септември. Затова е много вероятно Колумбия също да тръгне по тези стъпки и близките няколко месеца да бъде обявена първата съвместна акция с американско участие на колумбийска земя.

Тази прогноза би се потвърдила при съобщение на SOUTHCOM за удар или претърсване на територията на Колумбия, снимки на местните MQ-9A с окачени ракети или полети на MC-130J до летища в райони, където се отглежда кока, а не само до столицата. Тя би се опровергала, ако MQ-9A запазят изцяло разузнавателна роля под колумбийски контрол, а Сенатът в Богота преустанови съвместните действия, преди да са станали публични. Ако се случи първото, кампанията, която повече от година се отчиташе в унищожени катери, ще започне да се отчита и за разбити лагери и обискирани частни имоти в Колумбия.

САЩ прехвърлят 500 военнослужещи на Рио Гранде след картелен огън от Мексико

🇺🇸⚔️🇲🇽 Около 500 американски военнослужещи бяха разгърнати в долината на река Рио Гранде в Южен Тексас, а част от тях са спускани с вертолети CH-47 Chinook направо на островите по реката. Това се случва след като преди шест дни наркокартели откриха огън по отряд на Бреговата охрана на САЩ до Гарсеньо, който отвърна на огъня. Кадри от операцията бяха публикувани от NewsNation. Северното командване на САЩ (NORTHCOM), отговарящо за отбраната на американската територия, потвърди пред Newsweek самата операция и името ѝ: Unified Response.

Престрелката се разиграва на 26 септември, когато подразделение на Бреговата охрана по Рио Гранде провежда операция по прехващане съвместно с федерални партньори по течението на реката и попада под обстрел „от мексиканската граница“, както гласи официалното изявление. Първите изстрели дойдоха от мексиканска страна, уточниха пред Stars and Stripes официални лица от ведомството; според изданието отрядът е прехващал мигранти, опитващи се да преминат границата. Ранени няма нито сред хората на службата, нито сред останалия личен състав, а лодките и оборудването са невредими. Гарсеньо е малко селище в окръг Стар, недалеч от Рома, а срещу него, на южния бряг, е мексиканският щат Тамаулипас.

Службата подсили присъствието по Рио Гранде преди година. На 9 октомври 2025 г. тя започна операция River Wall и прехвърли в Тексас допълнителни лодки за бързо реагиране, плиткогазещи плавателни съдове, средства за командване и управление и тактически групи, за да контролира около 420 км от Рио Гранде. На място отрядите работят заедно с Граничния патрул, Министерството на войната и Военното управление на Тексас, което ръководи Националната гвардия на щата. Обстоятелствата около инцидента се разследват, а изявлението подчертава, че заплахите срещу хората и партньорите ѝ „се приемат изключително сериозно“.

Кадрите, получени от NewsNation, показват как Chinook, тежкият транспортен вертолет с два носещи винта, каца на суха поляна сред ниски храсти. Войниците слизат и се разгръщат в разредена верига през тревата, по-далеч от вертолета, а зад тях се издига ивица гъста зелена растителност. Записът е направен отдалеч, иззад голо дърво. По думи на NewsNation той е заснет от мексиканската страна на границата, а телевизията го обозначава като публикация на Матео Гарсия във Facebook. Поне един от островите в окръга е известен на граничните служби като канал за трафик. По думи на служители на Граничния патрул пред Border Report необитаемият остров Фронтон в западната част на окръг Стар е бил сцена на трафик на наркотици и хора. През 2024 г. губернаторът на Тексас Грег Абът изпрати части на Националната гвардия на щата да свържат острова със сушата, за да не служи повече на престъпните групировки.

NORTHCOM определя Unified Response като усилие „бързо да подсили“ войските и федералните агенти в региона. Пред Newsweek негов говорител изброи задачите: операцията „ще увеличи патрулния капацитет, ще подсили ключови участъци, ще осигури допълнителни възможности за наблюдение и засичане“ и ще засили охраната около критични обекти в подкрепа на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) и Службата за митническа и гранична защита (CBP). Unified Response е част от продължаващата операция Ardent Vanguard, с която Съвместната оперативна група „Южна граница“ (JTF-Southern Border) предлага военни способности на граничните служби. Към началото на септември под нейно командване служеха около 8000 американски военнослужещи.

Източник от DHS, цитиран от Breitbart Texas, определи прехвърлянето като пряка мярка за защита на силите след нападението. Според него в долината ще бъдат прехвърлени войници от Сухопътните войски на САЩ, които досега бяха на границата в Западен Тексас, и ще останат там най-малко 30 дни. Граничният екип на изданието, в който пише бивш началник на отдел в Граничния патрул, описва случая като „непредизвикано трансгранично нападение“. Оперативната група поставя акцента другаде. В изявление за Stars and Stripes тя определя разгръщането като „част от планираната подготовка за исторически наблюдаваното сезонно увеличение на опитите за незаконна дейност“, а инцидента от 26 септември нарича „пример за този ръст“. Така оперативната група сама вписва стрелбата в обосновката си, но като пример за заплаха, за която се е готвила предварително, а не като единствена причина.

Споменатият ръст е сезонен и засяга опитите за незаконна дейност, докато арестите на мигранти за цялата година намаляват. Според данните на CBP до края на август долината на Рио Гранде остава секторът с най-много задържания на мигранти по суша през финансовата 2026 г., започнала на 1 октомври 2025 г., с над 19 500 случая. Това е с 43% по-малко от година по-рано.

Над реката се води и друга борба. На 25-26 август силите на JTF-Southern Border свалиха в същия участък три дрона с Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL) – високоенергиен лазер, монтиран на превозно средство, експлоатиран от Сухопътните войски, който е версия на LOCUST на AeroVironment. Командването за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD) и NORTHCOM описаха свалените дронове като „враждебни“ и свързани с картелни мрежи, защото подпомагали дейност, която застрашава американските военни и служителите на CBP. Министерството на националната отбрана на Мексико ги описа другояче: търговски дронове, с които трафикантите на мигранти следят властите, обезвредени над американска територия.

Освен лазера военните разполагат и със средства за заглушаване, които връщат дроновете обратно, без да ги унищожават. От началото на годината са спрени около 300 дрона, свързани с картелите, 11 от които бяха свалени за 10 дни. Полковник Робърт Фелисио, командир на разположената на границата 130-а бригада за осигуряване на маневъра, обясни пред CBS News разликата: върнатият дрон излита отново, а свалянето гарантира, че същият инструмент няма да бъде използван пак срещу американските сили. Армейските офицери оценяват спада в активността на дроновете в сектора на около 75%, макар сами да допускат, че картелите може просто да са сменили маршрутите. Една от целите на картелните дронове, по думи на американски представители пред CBS, е да проследяват къде са войниците и граничните агенти, за да знаят контрабандистите кои участъци да заобиколят, когато прекарват хора или наркотици.

Към 3 октомври Мексико не е коментирало официално нито престрелката, нито подсилването на отрядите. Ден преди това президентката Клаудия Шейнбаум прекъсна своята сутрешна пресконференция и отложи за понеделник, 5 октомври, всички въпроси извън темата за културата, в това число за отношенията със САЩ. Позицията ѝ по същината е известна отпреди: тя е заявявала, че всяко едностранно американско действие на мексиканска земя би било тежко нарушение на суверенитета. В същото време военните от двете страни провеждат от февруари 2025 г. „огледални операции“, при които всяка страна патрулира своя бряг и обменя информация за трафика на оръжие и наркотици, по данни на Министерството на националната отбрана на Мексико. Фелисио също посочи пред CBS, че правителството на САЩ координира с мексиканските власти проследяването на потенциални заплахи.

Обстрелът от мексиканската страна на реката не е новост за окръг Стар. На 27 януари 2025 г. агенти на Граничния патрул попаднаха под обстрел край Фронтон, също без ранени. Сега срещу същия бряг стои военна структура, прехвърляща войски с вертолети и сваляща дронове с лазер. Задачите обаче остават изцяло на американска земя: патрулиране, наблюдение, засичане и защита на обекти.

Подсилването вероятно ще остане в тези граници, с повече хора и повече очи по американския бряг на Рио Гранде и без действия отвъд него. Обратният сценарий има собствен аргумент: през 2025 г. САЩ обявиха няколко мексикански наркокартела, сред които и активният в региона Картел на Залива, за чуждестранни терористични организации, а Тръмп нарече картелите „ИД на Западното полукълбо“.

50 американски военни участваха в обиски срещу клетка на CJNG в Еквадор

🇪🇨🚨🇺🇸 Еквадорската полиция задържа 39 души от мрежа, която правителството свързва директно с мексиканския картел Халиско – Ново поколение (CJNG), като в част от жилищата заедно с полицаите влязоха и американски военни. В акцията участваха 50 души от Силите за специални операции (ССО) на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), агенти на Администрацията за борба с наркотиците (DEA) и прокурорка от САЩ. Министърът на вътрешните работи Джон Реймберг, който също беше на място, потвърди, че за първи път военнослужещи участват в обиски на територията на Еквадор.

Обиските започнаха в 02:00 ч. по време на полицейския час в 4 провинции. Над 320 полицаи едновременно влязоха в адреси в 8 кантона на провинциите Гуаяс, Лос Риос и Ел Оро, сред тях Гуаякил, Самборондон и Мачала. Предполагаемият лидер на мрежата е задържан в луксозния затворен комплекс Пуерто Моколи в Самборондон, а нейният финансит – в друг затворен комплекс, Риберас дел Батан. Всички задържани са граждани на Еквадор.

Президентът Даниел Нобоа свърза акцията с речта си пред Общото събрание на ООН от предишния ден, в която предупреди, че „никоя държава не може сама да се изправи срещу враг, който пресича границите“. Централата на DEA заяви: „Тази координирана операция показва силата на американските и еквадорските правоохранителни органи, които работят рамо до рамо: обменят разузнавателни данни, съчетават своята експертиза и действат срещу заплахите и за двете държави. Прекъсването на дейността на чуждестранни терористични организации като Los Lobos и CJNG е от съществено значение за защитата на националната ни сигурност и за изграждането на по-безопасно Западно полукълбо.“

По описанието на местния всекидневник El Universo в къщата в Пуерто Моколи влязоха двама американски военни, прокурорката и нейната охрана, за да разпознаят и потвърдят обекта на операцията. Полицаите от Специалната мобилна група за борба с наркотиците (GEMA) охраняваше периметъра и изведе задържания. Вътре американците събираха и преглеждаха уликите, включително телефони и компютри, със специална техника за трансфер на съдържанието от едно устройство в друго. Без нея анализът би отнел поне месец, каза Реймберг; този път отне минути.

Униформите на войниците бяха с вградени заглушители срещу дронове, каските им с прибори за нощно виждане и слушалки, а в един от автомобилите също беше инсталирана по-мощна система за заглушаване. Реймберг и министърът на отбраната Джан Карло Лофредо изброиха още дронове с инфрачервени камери и сателитно проследяване на целите. Според Лофредо същата техника е използвана и при по-ранни акции.

До 24 септември участието на САЩ имаше друга форма. На 3 март SOUTHCOM съобщи, че американски и еквадорски военни започват действия срещу организации, които САЩ определя като терористични, но по данни на El Universo оттогава сътрудничеството се е свеждало до обучения, симулации и акции с подкрепа от американско разузнаване. Така беше и на 26 август, когато полицията удари Los Choneros и Los Lobos в операциите Jericó и Factoría. Първата банда е ключов партньор на мексиканския картел Синалоа, а втората се е отцепила от нея и по оценка на Министерството на финансите на САЩ е изградила маршрутите си със връзки с CJNG; САЩ обяви и двете за чуждестранни терористични организации на 4 септември 2025 г. DEA и SOUTHCOM подкрепиха акциите през август, по оценка на вестник Extra основно с обмен на информация. Factoría завърши с 24 задържани, сред тях 2 мексикански пилоти, които според министъра са прехвърляли дрога към Мексико и САЩ и са свързани с CJNG.

Ден преди обиските, на 23 септември, въоръжените сили на Еквадор заедно със SOUTHCOM убиха в Манта мъж с псевдоним „Чарли“ и двама души от охраната му. Нобоа го нарече логистичен и финансов оператор на мрежи за наркотрафик, а Лофредо го причисли към Los Choneros и колумбийската групировка Frente Oliver Sinisterra, с връзки и с CJNG; самоличността му още се установява с експертизи. На 9 септември в Кито държавният секретар Марко Рубио обяви за чуждестранна терористична организация и бандата Los Tiguerones и каза: „Вече провеждаме съвместни операции. Не ни е задължително нужна база тук, за да го правим.“ Рубио добави, че „нашите елитни сили“ действат една до друга срещу тези групи.

Разбитата на 24 септември мрежа според Реймберг не е клон на местна банда: „Тази организация няма никаква връзка с местни банди. Тя имаше директна връзка с CJNG.“ Министърът описа как тя е получавала кокаин от Колумбия, складирала го е в Еквадор и го е укривала в контейнери, подготвени за морски превоз от пристанищата на Гуаякил и Мачала към Централна Америка, САЩ и Европа. Лидерът ѝ поддържал пряка връзка с картела в Мексико, а финансистът е отговарял за плащанията. Разследването е започнало през януари. По изчисление на Реймберг заловените през годината пратки, отвели полицията до структурата, са ѝ стрували 322 млн. долара.

Операциите от последния месец засегнаха два канала, свързани с CJNG. Августовският удар по Los Lobos засегна въздушния: две нелегални писти, малък самолет и мексикански пилоти. Клетката от 24 септември е работила по море, през контейнерните терминали, и според министъра без местен посредник.

Лидерът на картела междувременно се смени. На 22 февруари 2026 г. специалните части на мексиканската армия, с разузнавателни данни от САЩ, ликвидираха в Тапалпа, щата Халиско, неговия основател Немесио Осегера Сервантес „Ел Менчо“. За нов лидер Държавният департамент сочи доведения му син Хуан Карлос Валенсия Гонсалес „Пелон“, за когото през август вдигна наградата до 25 млн. долара. Разследване срещу еквадорската клетка е започнало месец преди смъртта на „Ел Менчо“, така че прекият канал е работил още при стария лидер.

В обиските участваха двама прокурори – от Еквадор и САЩ. Главната прокуратура на Еквадор води делото като организирана престъпност, но Реймберг каза, че понеже голяма част от дрогата е била предназначена за САЩ, някои от задържаните може да бъдат обвинени и там, а след това да се стигне до екстрадиция. Към 24 септември официални искания не са обявявани. Прецедент има: на 20 юли 2025 г. Еквадор предаде на САЩ Хосе Адолфо Масиас Виямар „Фито“, лидер на Los Choneros, обвинен от федералната прокуратура в Бруклин. Това беше първата екстрадиция на еквадорски гражданин след референдума, който разреши екстрадирането на граждани през април 2024 г.

Паралелно присъствието на САЩ расте в авиобаза Таура, на около 30 км от Гуаякил. От началото на август морски пехотинци от 8-и батальон за бойна логистика разчистват терен и заградиха периметъра с бодлива тел. На 7 септември в базата кацнаха два конвертоплана MV-22B Osprey на морската пехота и на същия ден единият подкрепи акция на армията срещу дисидентска група на т.нар. Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC) в Амазония. Адам Айзаксън от Washington Office on Latin America (WOLA), който извършва мониторинг на американското военно присъствие в региона, изброява в хронология от 25 септември и поне 3 едномоторни разузнавателни самолета U-28A Draco на Командването за специални операции към ВВС на САЩ, както и непотвърдено – дронове MQ-9 Reaper.

Конституцията на Еквадор забранява чужди военни бази, а на референдума на 16 ноември 2025 г. над 60% гласуваха против отпадане на забраната. На 8 септември командващият ВВС генерал-лейтенант Маурисио Саласар Мачука поиска правна рамка от началника на Съвместното командване, в която „временни полети за поддръжка“ на ВВС на САЩ в Таура да не се превърнат в чуждестранна военна база, а базата да остане под оперативния и административния контрол на ВВС на Еквадор. Два дни по-късно Нобоа го освободи с декрет №496, без да обясни решението.

На 21 септември, в интервю за Bloomberg TV, президентът предложи партньорството със САЩ, Бразилия и ЕС да се концентрира в Таура и заяви: „Всички операции трябва да се ръководят от Въоръжените сили и полицията на Еквадор.“ Ежедневникът Expreso писа на 24 септември, че документ за командването, срока и числеността на чуждестранното присъствие в базата не е публикуван. Реймберг уточни, че военнослужещи от САЩ могат да стрелят, ако бъдат нападнати, а имунитетът им стъпва върху споразуменията между двете държави. Още на 18 юни Нобоа подписа декрет №424, който осигурява на военнослужещи от партньорски държави имунитет по международните инструменти на Еквадор.

Разделението на ролите в Самборондон съвпада с условието, което Нобоа постави в Ню Йорк: задържането правят полицаите от GEMA, делото води прокуратурата на Еквадор. Американската страна осигурява онова, което местната полиция няма – нощно виждане, защита от дронове, извличане на данни за минути – и стоят там, където се събират доказателствата. Министърът сам допусна обвинения в САЩ, а самото присъствие на прокурорка от САЩ при изземването и прецедентът с „Фито“ правят този изход твърде вероятен.

15 държави поискаха Договорът от Рио да бъде задействан срещу картелите.

🇺🇸🌎 15 правителства от Западното полукълбо обявиха намерението си да координират замразяване на активи, визови ограничения и наказателно преследване срещу 24 поименно изброени престъпни организации. Те планират и общо искане до Организацията на американските държави (ОАД) за консултации по Договора от Рио – регионално споразумение, което допуска мерки до употреба на въоръжена сила. Съвместното изявление беше разпространено от Държавния департамент на САЩ на 22 септември, в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Под текста стоят САЩ, Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Ел Салвадор, Гаяна, Хондурас, Панама, Парагвай, Перу и Тринидад и Тобаго. Поводът бе второто заседание на „Щит на Америките“ – коалицията, която администрацията на Доналд Тръмп учреди на 7 март тази година. Оперативното ѝ звено работи от щаба на Южното командване в Доръл, Флорида. Изявлението очертава три направления на сътрудничество: икономика, сигурност и многостранна координация.

Тръмп призова участниците официално да определят наркотерористите като обща заплаха за стабилността и да наложат „съкрушителни санкции“ срещу всичките 24 организации, които САЩ са определили като чуждестранни терористични организации. Няколко часа по-рано, от трибуната на Общото събрание, той използва далеч по-остри думи: картелите са „ИДИЛ на Западното полукълбо“ и „врагове, които воюват с цивилизацията“. Според него те „трябва да бъдат убивани, изгонвани или задържани като вражески бойци без възможност за освобождаване, което и правим“.

Приложеният към изявлението списък включва организации от Централна и Южна Америка, Мексико и Карибския басейн. Сред тях са „Мара Салватруча“ (MS-13), венесуелската „Трен де Арагуа“, 8 мексикански картела, 4 еквадорски банди и 3 големи въоръжени групировки в Колумбия. Посочени са също бразилските „Примейро Командо да Капитал“ и „Командо Вермельо“, 2 водещи криминални структури в Хаити, както и перуанската „Сендеро Луминосо“.  Голяма част от изброените се намират в държави извън коалицията.

Определянето им като терористични организации има конкретни правни последици. Американският режим забранява съзнателното предоставяне на материална подкрепа на такива организации при предвидените в закона условия. Той задължава и финансовите институции на САЩ, които държат средства, свързани с тях, да ги задържат и да уведомят Министерството на финансите.

Изявлението цели координирани мерки и в останалите 14 държави, но не установява единен правен режим. Уговорката е изрична: действията ще се предприемат, когато са приложими и съобразно международните задължения и вътрешното право на всяка страна. Организациите ще бъдат преследвани независимо от наименованията, под които са известни в отделните държави.

Другият съществен ангажимент е намерението за общо искане до председателя на Постоянния съвет на ОАД за консултации по членове 6 и 13 от Междуамериканския договор за взаимопомощ, известен като Договора от Рио. Член 6 допуска процедура и при заплахи за мира, които не представляват въоръжено нападение, а член 13 урежда инициирането ѝ. Член 8 предвижда мерки от дипломатически и икономически ограничения до употреба на въоръжена сила. Самото започване на консултации обаче не разрешава военна операция. Член 20 изрично постановява, че никоя страна не може да бъде задължена да използва сила без съгласието си.

Политическото значение на инициативата се крие в опита борбата срещу престъпните организации да бъде разглеждана и чрез договор за регионална сигурност, сключен през 1947 г. Това разширява обсъждането отвъд полицейското сътрудничество и санкциите, без само по себе си да предрешава избора на военни средства. По сведения на колумбийски медии Тръмп е казал на участниците в заседанието, че САЩ са готови да действат военно срещу картелите, ако съответните правителства не се справят сами.

Три от подписалите държави не са страни по договора. Боливия подава уведомление за денонсиране през 2012 г., Еквадор – през 2014 г., а Гаяна никога не се е включвала. Самото изявление отчита това: участници извън договора подкрепят инициативата и заявяват готовност да съдействат в рамките на вътрешното си законодателство.

Дипломатическата инициатива се развива в период на продължаваща вече година кампания на Пентагона. Първият удар по плавателен съд, заподозрян в пренос на наркотици, беше нанесен от 2 септември 2025 г. За периода до 19 септември 2026 г. в цитираните сведения от хронологията на Just Security се посочват 70 удара, 234 убити, 23 безследно изчезнали и 3 оцелели.

Пред Общото събрание на ООН Тръмп заяви, че ударите са унищожили „97% от наркотиците, идващи по вода“. Съобщението на Белия дом не посочва количествата и метода, въз основа на които е изчислен този дял. В същото време според InSight Crime цената на едро на кокаина в САЩ е на рекордно ниско равнище. Това е важен пазарен показател, но не измерва директно ефекта от ударите и не позволява самостоятелна проверка на заявените 97%.

Извън коалицията остават Мексико, Бразилия, Венецуела, Куба и Канада. Тръмп отправи конкретни критики към Мексико, като от трибуната на ООН го нарече „епицентъра на картелско насилие“ и заяви, че страната „трябва да си върне контрола над собствената земя“. Президентът Клаудия Шейнбаум отговори, че Мексико няма нужда от присъди отвън, и постави въпроса за американското потребление на наркотици и оръжията, които се доставят на юг. Мексико напусна Договора от Рио през 2004 г. и няма право на глас по него.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио свърза разрастването на коалицията с политическите промени в региона. Според него сред най-обнадеждаващите развития в последните две години е „появата на силни лидери“, готови да се изправят срещу транснационалния тероризъм.

Включването на няколко държави съвпада със смяната на управлението им. Чили влезе при Хосе Антонио Каст, а Колумбия се присъедини на 7 август – деня, в който Абелардо де ла Есприеля смени Густаво Петро. Перу обяви решението си на 10 септември, по време на посещение на Рубио в Лима. На заседанието в Ню Йорк Колумбия беше представена от вицепрезидента Хосе Мануел Рестрепо.

Разширяването обаче изпреварва изработването на общ механизъм за действие. В средата на август InSight Crime посочи, че 5 месеца след учредяването си коалицията все още няма официално одобрен общ план. Според анализа не са определени нито оперативните, нито финансовите задължения на участниците – за разлика от „План Колумбия“ и Инициативата от Мерида, които започват с разписани рамки и срокове.

Същият анализ посочва Еквадор като предупреждение за ограниченията на подход, концентриран върху силовите мерки. През 2020 г. убийствата в страната са малко над 7 на 100 000 души, докато през 2025 г. достигат 50 на 100 000. Ръстът илюстрира мащаба на влошаването на сигурността, но сам по себе си не доказва каква част от него се дължи на избраната политика.

Следващият проверим етап е внасянето и разглеждането на искането в ОАД. Свикването на консултации и приемането на конкретни решения биха показали, че инициативата преминава отвъд общата политическа позиция. Отделен показател ще бъде дали участниците приемат и прилагат нужните национални мерки срещу изброените организации.

Ако процедурата не напредне или правителствата не последват декларацията с действия, това би показало ограниченията на координацията. Засега общият списък не означава едновременно замразяване на активи в 15 държави: изпълнението зависи от правото, решенията и сроковете във всяка от тях.

Мексиканската армия ликвидира главатаря на картела „Лос Рейес“ в планините на Токумбо.

🇲🇽🎯 Мексиканската армия ликвиидира Луис Енрике Бараган Чавес, известен като „Р5“ и „Ел Гуичо“ – главатар на картела „Лос Рейес“ в щата Мичоакан, който имаше заповед за задържане и екстрадиция в САЩ. При престрелка в ранчо Родео дел Пинал, община Токумбо, загинаха двама въоръжени мъже, единият от които е бил Бараган Чавес, съобщи министърът на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч. Държавният департамент на САЩ предлагаше награда до 3 милиона долара за него.

Операцията беше проведена в нощта срещу понеделник, 31 август, по данни на военното разузнаване. В нея участваха подразделения на Министерство на отбраната и Националната гвардия в координация с Главната прокуратура на щата и полицията на Мичоакан. По думите на Гарсия Арфуч двете въоръжени лица открили огън по военнослужещи, а при ответния огън и двамата са загинали. След престрелката са били иззети две автоматични пушки, боеприпаси и пълнители за оръжия от различен калибър, както и една четириколка. Родео дел Пинал е малко селище в планинската част на Токумбо, недалеч от Лос Рейес де Салгадо – рядко населен пояс от стопанства и пасища.

Гарсия Арфуч определи Бараган Чавес като главен координатор на рекета на производителите на авокадо в района и посочи, че той е застанал начело на групата след ареста на Алфонсо Фернандес Магалон, „Пончо Ла Кирингуа“, на 1 август в съседната община Лос Рейес. Магалон е прехвърлен в Мексико Сити и предаден на специализирана прокуратура за организирана престъпност. Месец по-късно неговият приемник загина в планините от другата страна на общинската граница.

Оценката на САЩ за ролята на Бараган Чавес е по-тясна от тази на Мексико. Разследващата служба на Министерството на вътрешната сигурност (HSI) го описва като началник на въоръженото звено на картела „Лос Рейес“ и регионален водач на коалицията „Картелес Унидос“, отговарящ за рекета на производители на авокадо. Според обвинителния акт, внесен в съда на окръг Колумбия, той е водил бойна фракция, която налага контрола на организацията чрез автоматично оръжие, самоделни експлозиви, камикадзе дронове, бронирани превозни средства и чуждестранни наемници, и е участвал в превоза на метамфетамини към американския пазар. Министерство на отбраната на Мексико му приписва и заповедта за засада през 2025 г., при която загива лейтенант от пехотата.

Наградата за Бараган Чавес беше обявена на 14 август 2025 г. Тогава Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения срещу петима от високопоставените фигури в съюза, а Държавният департамент предложи за тях общо 26 милиона долара – 10 милиона за водача на коалицията Хуан Хосе Фариас Алварес, „Ел Абуело“, 5 милиона за Фернандес Магалон и 3 милиона за Бараган Чавес. Самата коалиция беше включена в списъците на чуждестранните терористични организации и на специално определените глобални терористи на 20 февруари 2025 г.; в официалното обозначение „Картел де Лос Рейес“ фигурира като един от нейните псевдоними. По условията на програмата наградите се изплащат за информация, довела до арест или осъждане. След смъртта на Бараган Чавес и двете възможности отпадат, а обвинителният акт остава без подсъдим.

Картелът, който той ръководи едва месец, не е класическа наркоструктура. Той възниква в началото на 2010-те години като самоотбранителна група срещу „Лос Кабалерос Темпларио“ и остава ограничен до пет общини в западната част на Мичоакан: Котиха де ла Пас, Токумбо, Лос Рейес де Салгадо, Буенависта Томатлан и Перибан де Рамос. Действа като подструктура на „Картелес Унидос“ под картела на Тепалкатепек, ръководен от Фариас Алварес. Приходите му идват от три основни източника – такси върху авокадото и лимона, тайни самолетни писти за кокаин от Колумбия и разпространение на метамфетамини, фентанил и хероин в САЩ чрез семейни мрежи на мичоаканската диаспора. В миналото групата получава помощ от „Халиско Нова генерация“ (CJNG) в борбата срещу тамплиерите; днес двете организации си оспорват същия земеделски пояс.

Операцията от неделя вечер е шестият удар по ръководните звена на престъпните структури в Мичоакан и съседния Халиско за половин година. Поредицата започна с убийството на Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“, основателя на CJNG, на 22 февруари в планинския район на Тапалпа. Последваха задържанията на Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, на 14 юли и на Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, на 30 юли, а след това и на Фернандес Магалон. На 19 август армията разби въоръжената клетка на регионалния шеф на CJNG Ераклио Гереро Мартинес, „Тио Лако“, без да залови самия него.

Икономическата основа, върху която действат тези групи, обаче не се е променила. Изнудването на производителите на авокадо и лимон остава постоянен източник на приходи за престъпните структури в западната част на щата и е една от причините федералните сили да поддържат присъствието си в района. „План Мичоакан за мир и справедливост“ на президента Клаудия Шейнбаум – над сто мерки за близо 57 милиарда песос, представени след убийството на кмета на Уруапан Карлос Мансо на 1 ноември 2025 г. – постави именно борбата с изнудването в центъра си. От ноември до юли по него са задържани 950 души за това престъпление, а президентството отчита спад на умишлените убийства в щата с 46 на сто. Лидерът на лимонопроизводителите Бернардо Браво беше убит на 20 октомври 2025 г., след като публично отказа да плаща.

Какво действително ще промени ударът от неделя, зависи от механизъм, който вече веднъж се прояви. След ареста на 1 август способността на групировката да упражнява принуда преживя водача си с часове: нейни хора затвориха най-малко пет пътни отсечки към Хакона, Перибан и Уруапан още преди Магалон да стигне до Мексико Сити, а мястото му беше заето в рамките на дни. „Картелес Унидос“ е съюз от полуавтономни местни групи, всяка със собствена територия и собствен източник на приходи. Структурата е устроена така, че да поема загубата на отделен командир, а досегашните удари по ръководството ѝ водеха основно до преразпределяне на функциите между наследниците. Загубата на двама последователни ръководители на една и съща фракция в рамките на месец обаче стеснява кръга от хора, способни едновременно да контролират трафика, събирането на таксите и въоръжената защита.

Другият възможен сценарий вече се разигра наблизо. След смъртта на Осегера Сервантес американските ведомства определиха като нов ръководител на CJNG доведения му син Хуан Карлос Валенсия Гонсалес, „Ел 03“, но самата организация не обяви единен приемник и по-голяма тежест падна върху регионални шефове като Гереро Мартинес. Обезглавяването там доведе до разпръскване, а не до разпад, и е по-вероятно същото да се повтори в „Лос Рейес“, отколкото структурата да се разпадне. Територията на групата е ограничена до пет общини, но във всяка от тях има кой да поеме събирането на таксите.

Едно обаче вече е изключено. Три пъти от февруари 2025 г. насам мексиканското правителство е предало общо 92 души на американското правосъдие извън процедурата по екстрадиция. Заповедта за „Ел Гуичо“ остана неизпълнена и каквото и да е знаел за маршрутите и финансите на коалицията, тази информация вече няма да бъде получена от него в рамките на американско дело. Останалото се измерва бавно – и в песо на килограм: ако през следващите месеци производителите на авокадо и лимон в петте общини продължат да плащат същите ставки на нов събирач, ударът ще се е оказал просто смяна на лицето.

Армията задържа дъщерята на регионален шеф на CJNG; блокади в Мичоакан

🇲🇽 Мексиканската армия и Националната гвардия задържаха дъщерята и партньорката на Ераклио Гереро Мартинес, наричан „Тио Лако“, когото федералните власти сочат за регионален ръководител на картела „Халиско – Нова генерация“ (CJNG) в Мичоакан и Халиско. Самият Гереро не попада сред задържаните. През следващите часове щатският център за наблюдение и управление C5 регистрира барикади в поне 24 точки от пътната мрежа на повече от 10 общини, горящи превозни средства по магистралите и престрелки, започнали още преди разсъмване.

Операцията е проведена в ранните часове на 19 август в две малки селища: Тинаха де Варгас в община Танхуато и Колесио в община Екуандурео, в северозападната част на щата, близо до границата с Халиско. Според съвместното изявление на Министерството на отбраната, Националната гвардия, Министерството на сигурността и гражданската защита, Главната прокуратура и Военноморските сили са задържани 9 души – всички описани като членове на въоръжената клетка на Гереро. Двама от тях са посочени по мексиканска процедура преди повдигането на обвинения само с началната буква на фамилията: Марисол „Н“, негова дъщеря, и Лурдес „Н“, негова партньорка.

Описът на иззетото очертава мащаба на клетката по-точно от всяка обща характеристика. Военните са иззели два имота, 64 превозни средства, 1 от които бронирано, и 7 мотоциклета. Оръжейният арсенал включва картечница калибър .50, четири картечници Minimi калибър 5,56 мм, 9 дългоцевни и 1 късоцевно оръжие, 2 гранатомета, 8 самоделни взривни устройства, дрон, боеприпаси, пълнители и тактическо снаряжение. Съчетанието от картечница .50, Minimi и гранатомети не е типичният арсенал на престъпна група, занимаваща се само с охрана на реколта. То позволява организирана съпротива срещу силово звено, включително колона с бронирани превозни средства. 8-те самоделни устройства сочат в същата посока: групата е разполагала със средства за миниране на пътни участъци, а не само за сплашване на търговци.

Реакцията следваше вече познатия за щата модел. Хора на групировката изкараха камиони и автобуси на пътното платно и ги подпалиха по отсечките Самора–Ла Пиедад, Санабрия–Пуреперо–Чуринцио, Пуреперо–Тласасалка, Сакапу–Кирога, Самора–Карапан и Окотлан–Ла Пиедад. Блокадите и палежите обхванаха и районите на Морелия, Пацкуаро, Чилчота, Коенео и Тангансикуаро. Властите задействаха плана „Антиблокео“ и обявиха, че движението е възстановено в течение на деня. Съседните щати Халиско и Гуанахуато активираха протоколи за засилено наблюдение, а властите в Гуанахуато отрекоха на тяхна територия да има пътни блокади.

Правителството коментира операцията с крайно общи изказвания. Президентът Клаудия Шейнбаум съобщи на сутрешния си брифинг, че от нощта се провежда операция за задържането на „една или няколко значими цели“ и че кабинетът по сигурността ще представи подробности по-късно. Губернаторът на Мичоакан Алфредо Рамирес Бедоля определи блокадите като реакция на престъпни групи „след ефективни арести“ и съобщи за разгръщането на сили съвместно с армията и гвардията. Нито едно от двете изявления не назова Гереро. Федерални източници обаче съобщиха пред мексикански медии, че именно той е бил основната цел и е успял да се измъкне. Официалният списък потвърждава само, че Гереро не е сред задържаните.

Гереро Мартинес е на над 70 години и е сред най-дълго действащите командири по границата между Мичоакан и Халиско. Той ръководи фракцията „Лос Герерос“, чието въоръжено звено се представя като „Фуерсас Еспесиалес Тио Лако“. Базата на клана се намира именно в Тинаха де Варгас – селището, в което армията влезе в сряда преди разсъмване. Профилите на Гереро очертават три паралелни източника на приходи: кражба на горива във Веракрус, Синалоа, Халиско и Гуанахуато, производство на синтетични наркотици в собствени лаборатории и системно изнудване на търговци и земеделски производители. През 2015 г. той е задържан като предполагаем поръчител на убийството на бивш водач на самоотбранителна група, но впоследствие е освободен при неизяснени обстоятелства. През 2025 г. мексиканските власти му приписват заповедта за нападения, при които загиват трима военнослужещи.

Операцията от февруари засяга Гереро и лично. Синът му Рубен Гереро Валадес загива на 22 февруари 2026 г. в същия сблъсък в Тапалпа, Халиско, в който федералните сили убиха Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“ – основателя и дългогодишен ръководител на CJNG. Присъствието на сина на Гереро на мястото на операцията беше едно от най-ясните доказателства за близостта на клана до върха на картела.

Смъртта на „Ел Менчо“ не доведе до появата на безспорен наследник начело на CJNG. Американските ведомства посочиха като нов ръководител Хуан Карлос Валенсия Гонсалес, „Ел 03“, доведен син на убития. Самата организация обаче не е обявила единен приемник, а мексиканските анализи описват структура, при която различни фигури поотделно контролират международния трафик, финансите и координацията на въоръжените клетки. Практическото следствие се вижда особено ясно в Мичоакан: все по-голяма тежест пада върху регионалните ръководители, а човек като Гереро съчетава контрола върху територия, приходи и огнева мощ. Затова ефектът от удара по неговата клетка не се измерва с формалния му ранг, а с това дали тези три функции ще бъдат поети от един нов център.

Операцията е петият сериозен удар за половин година в Мичоакан и съседния Халиско. След убийството на „Ел Менчо“ на 22 февруари последваха задържанията на Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, на 14 юли, на Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, на 30 юли и Алфонсо Фернандес Магалон, „Пончо Ла Кирингуа“, на 1 август. Всяка от тези операции беше последвана в рамките на часове от палежи и затваряне на пътища. Отделно от операцията на 19 август, ден по-рано армейски патрул попадна под обстрел в селището Лос Палийос, община Лос Рейес. При последвалата престрелка загинаха петима въоръжени, чиято самоличност прокуратурата на щата все още установява.

Федералното присъствие в щата е засилено от миналата есен, след като на 1 ноември 2025 г. кметът на Уруапан Карлос Мансо беше застрелян на градския площад. Отговорът на Шейнбаум, представен осем дни по-късно, беше „Планът за мир и справедливост в Мичоакан“: 12 направления и над сто мерки на стойност повече от 57 милиарда песос, заедно с разполагането на 10 506 военнослужещи и гвардейци в рамките на операция „Парикутин“. Паралелно се разшири и американският натиск. На 20 февруари 2025 г. Държавният департамент включи CJNG в списъка на чуждестранните терористични организации заедно с картела от Синалоа, „Картелес Унидос“ и още пет структури, а през юли тази година добави и „Лос Виаграс“ и картела от Хуарес. Тези обозначения разшириха възможностите за използване на финансови и наказателноправни инструменти срещу мрежите, но не промениха онова, което се видя в сряда по пътищата на Мичоакан.

Скоростта, с която могат да бъдат блокирани пътищата, остава най-точният измерител на онова, което държавата все още не е отнела от групировката. За организирането на 24 блокади в рамките на няколко часа и в повече от 10 общини е нужна мрежа от местни хора, автомобили, гориво и комуникации. Такава мрежа не зависи от присъствието на един човек и не се разпада със задържането на негови роднини.

Възможно е обаче и обратното тълкуване: мащабът на палежите да издава не сила, а тревога. Предишните загуби на ръководни фигури също бяха последвани от показни блокади, а след тях – от преразпределяне на територии. Разликата между двете хипотези ще проличи по два признака. Първият е дали през следващите седмици Гереро отново ще се появи начело на своята клетка, или зоната ще премине под контрола на друг оператор. Вторият е дали кражбата на горива по маршрутите към Веракрус и изнудваческата „такса“ върху производителите в Танхуато и Екуандурео ще намалеят, или просто ще сменят събирача. Ако арсеналът е иззет, но плащанията продължат при същите размери, задържането на 9 души ще се е оказало само смяна на подпис.

Армията задържа „Пончо Ла Кирингуа“; картелът блокира пътища в Мичоакан

🇲🇽 Мексиканската армия задържа Алфонсо Фернандес Магалон, известен като „Пончо“, ръководител на картела „Лос Рейес“, за когото Държавният департамент на САЩ предлагаше награда в размер на 5 милиона долара.

Арестът стана в събота, 1 август, в селището Имбаракуаро в община Лос Рейес в западния щат Мичоакан; заедно с него бяха задържани двама негови сътрудници, а военните конфискуваха наркотици, боеприпаси и оръжие. Операцията беше изпълнена от армейски части и Националната гвардия по съдебна заповед за незаконно лишаване от свобода и подбуждане към бунт, съобщи министърът на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч.

Часове след ареста хора на групировката вдигнаха блокади по пътищата и подпалиха превозни средства, сред тях автобус, в общините Лос Рейес и Перибан. Гарсия Арфуч потвърди действията, приписвайки ги на членове на същата организация, а до неделя властите обявиха, че обстановката е била овладяна. Пончо и двамата задържани с него бяха прехвърлени с хеликоптер на ВВС в Мексико Сити, където бяха предадени на Специализирана прокуратура за организирана престъпност (FEMDO) към Главната прокуратура.

Министерство на отбраната описва задържания като отговорен за атаки с дронове срещу военнослужещи в общините Котиха, Тингиндин и Хакона, при които има загинали. Американските департаменти го определят като близък сътрудник на Хуан Хосе Фариас Алварес, наричан „Ел Абуело“, който ръководи цялата коалиция „Картелес Унидос“; картелът „Лос Рейес“ е една от групите в нея. По обвинението на Вашингтон Фернандес Магалон е контролирал самолетни писти за пренос на кокаин от Колумбия и е набирал бивши колумбийски военни и полицаи, за да ги хвърля срещу съперника от картела „Халиско Нова генерация“ (CJNG). Групата има присъствие в Котиха, Токумбо, Лос Рейес де Салгадо, Буенависта Томатлан и Перибан, производствен пояс, чиито земеделски стопанства години наред плащат такса за спокойствие.

Обвиненията, повдигнати срещу него от САЩ, се трупат от години. На 20 февруари 2025 г. Държавният департамент вписа „Картелес Унидос“ в списъка с чуждестранни терористични организации сред особено определените глобални терористи. На 14 август Министерство на правосъдието оповести обвинения срещу петима от висшите ръководни кадри на съюза – Фариас Алварес, Фернандес Магалон, Луис Енрике Бараган Чавес („Р5“), Едгар Ороско Кабадас („Ел Камони“) и Николас Сиера Сантана („Ел Гордо“) – за конспирации за производство и разпространение на метамфетамини, кокаин и фентанил, предназначени за внос в САЩ, а трима от тях, сред които задържания в събота, за употреба на автоматично оръжие и взривни устройства при трафика. В същия ден Министерство на финансите санкционира двете структури – „Картелес Унидос“ и „Лос Виаграс“ – заедно със 7 техни ръководители. Общият размер на наградите за информация по делото е 26 млн долара, от които 10 млн за „Ел Абуело“ и 5 млн за „Пончо“.

Арестът се вписва в бърза серия удари по върховете на криминалните структури в Мичоакан и съседния Халиско. На 22 февруари федерални сили убиха Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“, основателя и ръководител на CJNG, в планинската част на Тапалпа; мексиканското министерство на отбраната призна принос на американското разузнаване за операцията. На 14 юли в Акахуато, община Апацинган, беше арестуван Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, описван като оперативен ръководител на „Лос Виаграс“. На 30 юли в Атотонилко беше заловен Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, когото разследването сочи като поръчител на убийството на Карлос Мансо, кмет на град Уруапан. Между тези два ареста Държавният департамент вписа и „Лос Виаграс“, и картела от Хуарес в терористичния списък; мярката влезе в сила на 16 юли.

Засиленото федерално присъствие в Мичоакан тръгна от смъртта на Мансо, застрелян на 1 ноември 2025 г. на градския площад в Уруапан, докато се снима с деца по време на местен празник. Кметът беше поискал подкрепа от федералното правителство поне 10 пъти. Президентът Клаудия Шейнбаум отговори с „План Мичоакан за мир и справедливост“, който обединява над 100 мерки за близо 57 млрд песос, насочени по официалното описание към предотвратяване на изнудването и свалянето на убийствата. От 10 ноември до 20 януари по него са задържани 430 души. Стопанската основа на насилието обаче в непокътната: според американските ведомства „Лос Виаграс“ и съюзните фракции събират такси от производители на авокадо и лимон, от животновъдите и от цели населени места, а лидерът на лимонопроизводителите Бернардо Браво беше убит на 20 октомври, след като публично отказа да плаща.

Вашингтон приписа резултата от събота на двустранно партньорство. Посланикът на САЩ в Мексико Роналд Джонсън похвали армията и кабинетът по сигурността и заяви, че задържането показва как „престъпниците нямат къде да се скрият“. Сътрудничеството има и по-осезаемо измерение: правителството на Шейнбаум предаде на американското правосъдие 29 души на 27 февруари 2025 г., още 26 през август същата година и 37 на 20 януари 2026 г. Тези прехвърляния минават извън обичайната екстрадиционна процедура и бяха обосновани с опасността, която засегнатите представляват за собствената му сигурност. През януари президентът Доналд Тръмп заяви, че наземни удари по картелите могат да се случат „където и да е“, като това включва Мексико, а Шейнбаум многократно очерта американска военна операция на територията на Мексико като червена линия.

Руска гражданка, определена за special interest alien, беше задържана от граничен патрул на САЩ.

🇷🇺🚧🇲🇽 Съвместен наряд на Тексаския департамент за обществена безопасност (DPS) и Граничен патрул на САЩ залови група мигранти, опитали се да влезат нелегално в страната през границата с Мексико в района на Рома, щата Тексас. Сред задържаните се оказа руска гражданка с определението special interest alien – категория, при която самият произход на лицето е достатъчно основание за неговото изваждане от потока и поставяне под специално внимание от контраразузнаването.

С оглед на хилядите задържания всяка седмица по протежение на 3200 км граница епизодът е незначителен, но тежестта му се крие в съвпадението на три неща – кой е задържан, откъде идва и през какво е минал, за да стигне дотук.

Защо именно Рома, става ясно от самата география. Градчето с население под 10 000 души се е разпростряло на северния бряг на Рио Гранде, в обеднелия окръг Стар, в западния край на едноименната долина – сектора с най-тежък нелегален трафик по цялата южна граница. Отсреща, в мексиканския щат Тамаулипас, властта на терен е в ръцете на Картелът от Залива (Cartel del Golfo, CDG) – структура, която контролира трафика на хора по тамошните маршрути с такава точност, че движението е поставено на системна, почти счетоводна основа. Местните органи многократно са документирали практиката прехвърлените мигранти да носят цветни гривни – знак, че таксата към картела е платена и че носителят е „оторизиран" да се придвижи по коридора. Самото корито на реката около Рома е осеяно с обрасли островчета, известните като Roma Islands и разположеният малко по на юг Фронтон, които заради мъглявия си статут в средата на течението от години не са нито съвсем мексикански, нито съвсем американски, поради което отдавна функционират като предни постове на картела, обект на отделен спор между тексаски и федерални агенции за това кой да ги обезпечи. Който премине тук, по правило не го прави сам: пресичането не е самоволна авантюра през поредната плитчина, а услуга, която е логистично осигурена от трансгранична престъпна организация срещу съответното заплащане.

Именно това изостря въпросите около руската гражданка, но също така налага да изясним обозначението и докъде точно се простира то. Поради звученето терминът special interest alien често бива тълкуван погрешно. Той не се отнася нито до терорист, нито до установен оперативен работник, а обхваща лице от една от около 26 (в отделни периоди до 35) държави, които Държавният департамент следи с повишено внимание, тъй като представляват източник на риск за националната сигурност и контраразузнаването. Самото Министерство на вътрешната сигурност на САЩ отбелязва, че етикетът „не сочи конкретна уличаваща информация за лицето", а имиграционни юристи от години повтарят едно и също: решаващото е страната в паспорта, а не индивидуална оценка на биографията или контактите зад него. Класификацията е сито, не присъда – основание за проверка, а не неин резултат.

И все пак средата, в която е попаднал паспортът, не позволява случаят да бъде отписан като статистически шум. Лейт. Крис Оливарес, говорител на DPS за Южен Тексас, определя района на Рома като зона, в която съвместните екипи на щатската полиция и Граничния патрул работят на практика без пауза в рамките на вече дългогодишната Operation Lone Star, с която Тексас оказва подкрепа на федералния контрол със собствения си личен състав и техника. В тези оперативни условия транзитът на руски гражданин през коридор, който се намира под контрола на влиятелен наркокартел, насочва вниманието към една по-тревожна версия: че тази инфраструктура, която ежедневно прекарва мигранти от Централна Америка и все по-често такива, идващи отвъд океана, е еднакво способна да придвижи и лице, чието пресичане струва на някого повече от обявената такса. Картелът от Залива не прави разлика между икономически мигрант и потенциален актив – той продава достъп, а какво купува другата страна, не го засяга.

А най-вероятното обяснение тегли точно в обратната посока. Преобладаващата част от руснаците, които от 2022 г. насам търсят вход през южната граница, бягат от мобилизация, политически натиск и икономическа примка и подават молби за убежище – поток, ускорил се значително от началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г. В огромната си част този поток няма нищо общо с шпионска дейност. Много по-вероятно е типичният „special interest alien“ руски гражданин да бъде безработен програмист от Екатеринбург, отколкото офицер от специалните служби – класификацията, както стана ясно, се базира на паспорта на лицето, а не на неговото досие.

Значението на новината обаче не идва от това дали конкретният руски гражданин е „някой", а от онова, което осветява за устройството на южната граница. В период на обтегнати отношения между Вашингтон и Москва и повишена бдителност към руски граждани, южната граница се очертава като най-достъпния начин за влизане в страната – не заради отсъствието на охрана, а защото е приватизирана. Решението кой и срещу каква цена ще премине границата през Рома довечера не зависи нито от Вашингтон, нито от Остин. То се взима отсреща в Тамаулипас, където действа безскрупулна престъпна организация, чийто бизнес модел не се интересува по никакъв начин от националната сигурност на САЩ. Точно тази делегирана към картели „гранична сигурност" е уязвимостта, която единичният руски паспорт край Рио Гранде осветява – и която нито гривната на китката, нито нарядите по реката могат да скрият. Арестът в неделя е тактически успех на граничните сили, но остава отворен въпросът – колко подобни преминавания приключват не с арест, а преминавайки от северната страна на границата – незабелязано в среднощния мрак.

Мащабна акция на мексиканската армия в щата Синалоа. Задържан ли е братът на Ел Чапо?

🇲🇽🚨 Въоръжените сили на Мексико проведоха мащабна операция в община Бадирагуато на щата Синалоа, както и в граничните зони с Дуранго – част от историческия „Златен триъгълник“ на наркотрафика, стана ясно от изявление на министъра на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч, според което действията, проведени основно от Министерство на националната отбрана, са довели до задържането на неуточнен брой лица.

Telegram канали, близки до фракцията „Лос Чапитос“ на картела Синалоа, публикуваха видео от първите часове на операцията, в което на служебни честоти на картелите обявяват, че единият от задържаните е бил Аурелиано Гусман Лоера, известен като „Ел Гуано“ – брат на излежаващия присъда в САЩ наркобарон Хоакин Гусман „Ел Чапо“.

По същите неофициални данни летището в Куликан е било блокирано, а групата задържани е била прехвърлена към Мексико Сити. Гарсия Арфуч обаче изрично уточни, че залавянето на този обект „все още не е потвърдено“.

Около самоличността на основния задържан се очертават противоречия. Специализирани канали, посветени на картелите в Латинска Америка посочват, че датата на раждане на задържания не отговаря на онази, обявена от Държавния департамент на САЩ за „Ел Гуано“, а лицето визуално се различава от известните му снимки; документите при задържането обаче го идентифицират именно като Аурелиано Гусман Лоера. Според първите кадри, публикувани в мрежата, военните са изненадали среща на няколко командири на „Лос Чапитос“.

„Ел Гуано“ е сред най-търсените от Вашингтон обекти. Държавният департамент на САЩ предлага награда от 10 млн долара за информация, водеща до залавянето му, след повдигнато през 2019 г. обвинение от федерален съд в Аризона за участие в международен сговор за разпространение на хероин, кокаин и фентанил. Според оценки на американската администрация той ръководи самостоятелна структура в Бадирагуато с производствени мощности в района на „Златния триъгълник“.

Операцията се вписва в продължаващата вътрешна война в картела на Синалоа. Конфликтът между фракциите „Лос Чапитос“ (синовете на Ел Чапо) и „Ла Майиза“ (обкръжението на Исмаел Самбада, „Ел Майо“) избухна на 9 септември 2024 г., след като „Ел Майо“ беше предаден на американските власти от членове на „Лос Чапитос“. По данни на Съвета за обществена сигурност на щата Синалоа оттогава там са регистрирани над 1800 убийства и 2400 безследно изчезнали. През май 2025 г. кметът на Бадирагуато Хосе Пас Лопес Еленес заяви пред местни медии, че около 100 семейства (близо 450 души) са били принудени да напуснат домовете си заради насилието.

Натискът върху района нараства допълнително от началото на годината. В края на март мексиканските военни иззеха над 300 самоделни взривни устройства в Ла Туна, Бадирагуато ‎ – селото, в което е израснал „Ел Чапо“ и което остава родово огнище на семейство Гусман. През декември 2025 г. Военноморските сили (Semar) вече провеждаха операция в „Златния триъгълник“ с обявена цел залавянето на „Ел Гуано“, без потвърден резултат. Според местния вестник El Sol de Sinaloa през последните 10 години властите са пропуснали да го заловят поне в 6 предходни акции.

До момента федералното правителство не е представило задържаните пред медиите и не е публикувало имена. Според Гарсия Арфуч оперативните действия в района продължават.

Фракцията на Майо в картела Синалоа удари конвой на враждуваща фракция с дрон-бомба.

🇲🇽 Въоръжени членове на фракцията „Ла Майиса“ от картела Синалоа атакуваха автомобили на техните съперници от „Лос Чапитос“, друга фракция на същия картел. Според кадри, публикувани онлайн, ударът е нанесен с търговски дрон от типа DJI Mavic или Matrice, модифициран за изпускане на импровизирано взривно устройство (air-dropped IED) – метод, наложил се като стандартна тактика сред организираните престъпни групи в Мексико.

Инцидентът е част от вътрешния конфликт в картела Синалоа, избухнал на 9 септември 2024 г. с предаването на ветерана наркобос Исмаел „Ел Майо“ Замбада на американските власти от членове на „Лос Чапитос“. Оттогава двете крила водят открита война в щата Синалоа и съседните региони.

Според данни на ACLED, между юли 2024 и март 2025 г. сраженията между фракциите и атаките срещу цивилни са се увеличили почти четири пъти спрямо предходните осем месеца, с пик през октомври и ноември 2024 г.

Употребата на въоръжени дронове в конфликтите между мексиканските картели не е ново, но темповете на ескалация са. Според Unmanned Airspace, позоваваща се на мексиканските въоръжени сили, само през 2025 г. армията е регистрирала над 260 атаки с дронове от картели, а 42 военни, полицаи и членове на картели са били ранени от взривни устройства, изпуснати от безпилотни апарати.

Изследване на Armament Research Services (ARES) документира, че в почти всички случаи картелите адаптират търговски дронове, най-често от серията DJI Mavic заради ниската им цена и достатъчната товароносимост, за изпускане на боеприпаси с ударни запалки, като по-новите модификации включват фрагментационни елементи за увеличаване на поразяващия ефект.

Двете фракции се адаптират и на технологично ниво. Според Latin Times, „Ла Майиса“ е придобила антидронова система SkyFend Hunter – преносим заглушител, способен едновременно да прекъсва управление, навигация и видеопоток на множество дронове в радиус от 3 км – както и SkyFend Spoofer, излъчващ непрекъснати фалшиви сигнали в обхват от 2 км. Оборудване от подобен клас обикновено е предназначено за държавни структури, но придобиването му от картел илюстрира степента, до която конфликтът в Синалоа е преминал от обикновената престъпна дейност към съвременни партизански тактики.

През февруари 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп формално обяви картела Синалоа за чуждестранна терористична организация (FTO) – решение, разширяващо инструментариума на силовите ведомства на САЩ срещу мексиканските групировки, но засега не е довело до видимо намаляване на насилието на терен.

САЩ се учат от Украйна как да се борят с дроновете на картелите

🇺🇸🤝🇺🇦 Бюрото по международни наркотици и правоприлагане (INL) към Държавния департамент на САЩ проведе съвместно учение с Администрацията за борба с наркотиците (DEA) и украински експерти по безпилотни системи в Тексас.

Целта на обмена е изграждане и тестване на дронове, както и споделяне на бързо развиващите се тактики за тяхната употреба и противодействие. „Това партньорство от първа линия помага на правоприлагащите органи в САЩ да изпреварват употребата на дронове от картелите и престъпните мрежи в нашето полукълбо и да защитават американците", заяви Държавният департамент.

Инициативата идва в момент на рязко нарастваща заплаха от дронове по държавната граница между САЩ и Мексико. Средно 328 мексикански дрона прекосяват ежедневно зоната от 500 метра от границата, а през фискалната 2025 г. са засечени 34 682 полета в тази зона, според данни на Border Report. Картели използват дроновете за контрабанда на наркотици, наблюдение на граничния патрул и атаки срещу конкуренти.

Картелът „Халиско – Ново поколение" (CJNG) разполага със собствено звено „Оператори на дронове", което е отговорно за 42 инцидента с 21 загинали между 2021 и 2025 г. – според данни на Small Wars Journal.

Тревожно е, че картелите вече заимстват бойни тактики директно от украинския фронт. Според разследване на Intelligence Online, оперативни лица на мексикански картели са инфилтрирали Международния легион на Украйна под фалшива самоличност с цел да получат обучение за управление на FPV дронове в реални бойни условия. Украинските контраразузнавателни служби са разследвали случаите. Atlantic Council предупреди, че картелите вече възприемат тактиките на първо лице (FPV), използвани масово на украинския фронт, и ги адаптират за собствени цели – включително въоръжени атаки.

Украинският опит е уникално приложим, след три години пълномащабна война е натрупал безпрецедентна експертиза в разработката, производството и бойната употреба на евтини дронове, както и в тактиките за борбата с тях. През февруари въздушното пространство над Ел Пасо беше временно затворено, след като властите тестваха нова лазерна система за борба с дронове в отговор на опасения от нахлуване на дронове на картели, съобщи The War Zone. През декември 2025 г. Конгресът прие закона SAFER SKIES в рамките на Закона за националната отбрана за 2026 г., който разширява правомощията на щатската и местната полиция да свалят дронове – правомощие, което преди имаха само федералните правоприлагащи органи, съобщава Newsweek.

Ескалация в Латинска Америка: Колумбия обвини Еквадор в бомбардировки и 27 жертви на границата

🇨🇴⚔️🇪🇨 Колумбийският президент Густаво Петро обвини Еквадор в хвърляне на бомби на колумбийска територия, добавяйки, че в близост до общата им граница са открити 27 „овъглени тела“.

„Ще разследваме обстоятелствата из основи, случило се е много близо до границата с Еквадор, което отчасти потвърждава подозрението ми, но трябва да проучим внимателно: бомбардират ни от Еквадор и това не са въоръжените групировки“, заяви Петро по време на заседание на правителството в понеделник вечерта.

Обвинението бележи ескалация на напрежението между двете съседни страни, след като президентът Даниел Нобоа бързо отхвърли твърденията като неверни, настоявайки, че операциите срещу наркотрафика, водени от неговата страна поразяват цели само в рамките на Еквадор.

Във вторник Нобоа отговори на Петро: „с международно сътрудничество продължаваме борбата като удряме скривалищата на тези групировки, съставени предимно от колумбийци, на които собственото правителство е позволило да проникнат в страната ни поради хлабав граничен контрол“.

Петро обаче затвърди позицията си, заявявайки в социалната мрежа X: „Има 27 овъглени тела и обяснението не е достоверно“.

Колумбийският министър на отбраната Педро Санчес обяви, че колумбийски сили са изпратени на границата, за да разследват случая и да извършат контролирано унищожаване на предполагаема еквадорска бомба.

По-рано този месец САЩ и Еквадор обявиха съвместна военна кампания срещу престъпните групи, действащи в страната Миналата неделя тя започна 15-дневна съвместна операция със САЩ, разполагайки хиляди военни и полицаи в най-засегнатите от престъпността провинции и обявявайки нощен час.

Назад в миналото Нобоа е обвинявал многократно колумбийските власти, че не могат да се преборят с организираната престъпност и да охранява своята страна от границата.

През февруари Еквадор наложи 30% мита върху Колумбия, които нарече „такса сигурност“. Оттогава спорът „око за око“ доведе до омагьосан кръг от взаимни вносни налози, достигащи 50%, което предизвика критики от страна на бизнеса и работниците от двете страни на границата.

Въпреки това, в началото на този месец съседите обединиха сили в борбата с престъпността по своята 600 км обща граница. Нобоа, съюзник на президента Тръмп, се съгласи да сътрудничи с американските операции към групировки на организираната престъпност през март.

Нобоа беше и сред 17-те лидери от Латинска Америка и Карибите, поканени да се включат към инициативата „Щит на Америка“ миналата седмица. Алиансът, от който Колумбия беше изключена, обеща да използва пълна военна мощ срещу трафикантите на дрога. Миналата седмица ФБР отвори и първия си офис в Еквадор.

ФБР предупреждава за заплаха от ирански атаки с дронове срещу Калифорния

🇺🇸 През последните дни ФБР е изпратило предупреждение до полицейски участъци в Калифорния, че Иран може да предприеме ответни действия с изстрелване на дронове срещу Западното крайбрежие. Това става ясно от бюлетин за безопасност, видян от репортери на ABC News.

„Наскоро получихме сведения, че към началото на февруари Иран е планирал да проведе изненадваща атака с дронове от неидентифициран плавателен съд край бреговете на САЩ. Конкретна мишена да са цели в Калифорния, в случай че САЩ нанесат удари срещу Иран“, гласи предупреждение, разпространено в края на февруари. „Към момента нямаме допълнителни данни за точното време, метода, конкретната цел или извършителите на тази предполагаема атака.“

Предупреждението идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп засилва своите удари срещу режима в Иран, който от своя страна отговаря с удари от дронове по американски обекти в целия Близък изток.

През последните няколко месеца разузнавателните служби на САЩ изразиха тревога по отношение на нарастващата употреба на ударни дронове от картелите в Мексико и рисковете подобни средства да бъдат използвани за нанасяне на удари по американските сили и персонал в близост до границата с Мексико.

„Непотвърден доклад смята, че неразкрити лидери на мексикански картели са оторизирали удари с дронове камикадзе срещу американски правоохранителни органи и военни по границата между САЩ и Мексико“, гласи бюлетин от септември 2025 г., прегледан от ABC News.

„Подобен удар по американски персонал или интереси на територията на САЩ не би имала прецедент в досегашната история, но е реалистичен сценарий, въпреки че картелите често избягват действия, които биха могли да доведат до нежелано внимание или сериозен отговор от американските власти.“

„Службата за спешни услуги към губернатора работи активно с щатските, местните и федералните служители по сигурността, за да защитим нашите общности“, заявиха от кабинета на губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм пред ABC News.

Шерифската служба на Лос Анджелис (LASD) от своя страна увери, че „предвид настоящите глобални събития“ поддържа „повишено ниво на готовност“.

„Като превантивна мярка в контекста на текущите религиозни празници, Департаментът продължава да провежда засилени патрули около молитвени домове, културни институции и други ключови точки в окръга“, се отбелязва в официално изявление.

„Извършихме проактивен преглед на планираните разполагания, подобрихме координацията между патрулните станции и подсигурихме допълнителни ресурси в случай на необходимост“, се допълва в него

Джон Коен, текущ сътрудник на ABC News и бивш началник на разузнаването в Министерството на вътрешната сигурност, сподели опасенията си относно сценарий на пренасяне на войната с дронове както от Тихия океан, така и от Мексико.

„Знаем, че Иран има широко присъствие в Мексико и Южна Америка. Те имат изградени връзки, разполагат с дронове, а сега имат и мотив за извършване на атаки. ФБР действа правилно, издавайки това предупреждение, за да могат щатските и местни власти да се подготвят по-добре и да реагират на тези заплахи. Информация от този вид е от ключово значение за органите на реда“, коментира Коен.

Въпреки че предупреждението на ФБР не уточнява как точно плавателните съдове с ударни дронове биха се доближили до континенталната част на САЩ, службите отдавна се опасяват от евентуалното разполагане на оборудване, било то на сушата или на кораби в морето, в случай на военен конфликт срещу Иран.

Последният път на „Ел Менчо“: Златен ковчег и военна обсада в Халиско

🇲🇽 Златен ковчег, луксозни пикапи, обсипани с бели рози, и тежко въоръжен конвой – така изглеждаше последното пътуване на Немесио Осегера Сервантес, известен като „Ел Менчо“. В понеделник следобед един от най-издирваните хора в света пое по вечния си път в елитното гробище „Recinto de La Paz“ край Гуадалахара, оставяйки след себе си град, потънал в напрегнато очакване и безпрецедентна обсада.

Операцията по погребението на лидера на картела „Халиско – Ново поколение“ (CJNG) беше организирана в мащаби, достойни за държавен глава. Траурната процесия премина през ключови зони на община Сапопан, докато армейски части и федерални агенти буквално блокираха достъпа до периметъра на гробищния парк, превръщайки финалния акт на изпращането му в демонстрация на сила под дулата на автоматите.

Самата колона от автомобили, натоварена с огромни цветни венци, се движеше под постоянен и зорък надзор на въздушен патрул и тежковъоръжени полицейски части. Погребението не беше просто частна церемония, а събитие с висок степен на риск, което принуди властите в Мексико да мобилизират наличния ресурс на щата Халиско, за да осуетят нова спирала на кървави инциденти в деня на неговото полагане в земята.

При пристигането си в гробищния парк шествието беше посрещнато от група хора и оркестър, докато части на армията поддържаха присъствие в района, за да осуетят евентуални инциденти.

От миналия петък беше засечена масирана мобилизация на полиция и армейски части в близост до обекта. Операцията включваше разгръщането на бронирани патрули и два автомобила от тип „Rhino“ – оборудване, обикновено използвано за трансфер на задържани лица с висока степен на опасност. Сигурността на мястото беше подсилена от части на мексиканската армия, Националната гвардия и държавната полиция.

Мястото на вечен покой разчупва традиционния модел на гробище, поставяйки приоритет върху естествената и спокойна среда с градини, фонтани и открити пространства. Концепцията е много по-близка до парк с добре поддържани градини, където преобладават дискретни плочи върху тревата, вместо масивни гробници.

След като миналата неделя, 22 февруари, Немесио Осегера Сервантес беше ликвидиран, неговото погребение превърна Гуадалахара в зона под зорко наблюдение, а самото поклонение се проведе при пълна секретност и засилена федерална охрана. Бдението се състоя в неделя, районът беше отцепен от армията и Националната гвардия, а над мястото постоянно патрулираше хеликоптер.

Важно е да се отбележи, че останките на „Ел Менчо“ бяха предадени от Главната прокуратура на републиката (FGR) на неговите близки в град Мексико, след което бяха транспортирани с конвой до Гуадалахара. На самото погребение пристигнаха множество траурни венци, на които липсваха традиционните ленти с посвещения или името на изпращача. Местните медии съобщиха за пристигането на поне 12 такива венеца.

Една от цветните композиции, която привлече най-голямо внимание, беше във формата на петел, изработена от червени рози с бели детайли и инициалите CJNG в горната част. Този аранжимент е препратка към неговия прякор – „Господарят на петлите“.

В същото време в социалните мрежи се върти видео, на което се вижда, че сред присъстващите в погребалния дом се отличава руса жена, за която се предполага, че е Лайша Мишел Осегера Гонсалес, дъщеря на покойния наркобарон.

Въпреки засилените мерки, бяха регистрирани престрелки, опити за отвличане и опожаряване на превозни средства в две точки на града, които бяха осуетени от органите на реда. Мобилизацията на полиция и военни части разпали сериозно напрежение сред местното население. 25 служители на Националната гвардия и над 30 членове на картела CJNG загинаха при сблъсъците по време на военната операция на 22 февруари, довела до смъртта на „Ел Менчо“.

Масова паника и евакуация на международното летище в Гуадалахара.

🇲🇽 Масова евакуация и вълна от паника на международно летище „Мигел Идалго и Костиля“ в Гуадалахара, след като въоръжени отряди на картела CJNG нахлуха в терминала. Според очевидци, те са заплашили да подпалят сградата, докато пътници и персонал са бягали в опит да се спасят под звуците на стрелба.

Нападението е част от масираната ответна реакция на картела след смъртта на техния лидер „Ел Менчо“ по време на операция на специалните сили на мексиканската армия в Тапалпа в ранните часове на днешния ден.

⚽️ Този безпрецедентен пробив поставя под сериозен въпрос готовността на Мексико за предстоящото Световно първенство по футбол през лятото. Само след броени месеци стадионът в Гуадалахара трябва да приеме ключови мачове, включително двубоя на домакините от Мексико на 18 юни. Нахлуването в стратегически обект от ранга на международно летище демонстрира стряскаща липса на контрол над критичната инфраструктура.

Без съмнение ФИФА и международната общност ще насочат поглед към региона, който се превръща в бойна зона между армията и картела Халиско – Нова генерация (CJNG), а сигурността на хилядите очаквани фенове изглежда илюзорна. Ако федералното правителство не успее да стабилизира щата в най-кратки срокове, летището, което трябваше да бъде входна врата за света, ще остане символ на пореден мрачен епизод в историята на страната.

Код червено в мексиканския щат Халиско, убит е лидерът на CJNG.

🇲🇽💊 Властите в мексиканския щат Халиско обявиха най-висока степен на тревога („Код червено“) след операция на армейските специални части в град Тапалпа, при която е ликвидиран лидера на картела „Халиско – Ново поколение“ (CJNG) Немесио Осегера Сервантес, известен като „Ел Менчо“.

Сведенията за смъртта му бяха оповестени от федерален служител пред Washington Post и потвърдени от местните издания като El Universal. Според източниците операцията е била проведена в ранните часове на неделя, като е предизвикала тежки боеве между силите за сигурност и бойци на престъпния синдикат.

Губернаторът на Халиско Пабло Лемус Наваро потвърди в X, че федералните сили стоят зад акцията, провокирала ответни действия от картела за блокиране на достъпа на властите. Въоръжени лица прекъснаха основните пътни артерии към столицата на щата Гуадалахара, използвайки запалени превозни средства – тактика, прилагана от местните престъпни структури за осуетяване на военни маневри. Подобни инциденти, включително палежи на автомобили и грабежи на магазини, са регистрирани и в съседните щати Мичоакан и Гуанахуато, които се считат за бастиони на CJNG.

В курортния център Пуерто Валярта общественият транспорт е спрян за неопределено време, а над 10 автомобила са били подпалени в различни части на града. Местните власти и хотелите съветват всички граждани и туристи да останат по местата си, докато силите за сигурност поддържат засилено присъствие по улиците. Жителите на щата получават неофициални предупреждения чрез квартални групи за комуникация да избягват пътувания, които не са от неотложно значение, тъй като оперативната обстановка остава сложна.

Смъртта на Осегера Сервантес е значителен удар по една от най-мощните престъпни мрежи в Латинска Америка, известна с оперативното сътрудничество с колумбийските екстремисти от FARC-EMC и венецуелския Cártel de los Soles. Лидерът на CJNG беше обект на международно издирване, а Държавният департамент на САЩ предлагаше награда от 15 милиона долара за информация, водеща до неговото задържане.

През февруари САЩ официално обозначи CJNG за чуждестранна терористична организация. В момента властите в Мексико се фокусират върху овладяването на ответното насилие в западната част на страната, а пълните детайли около военната операция в Тапалпа все още не са оповестени официално.

F-35 от Националната гвардия на Върмонт се насочват към Карибите за операция „Южно Копие“.

🇺🇸✈️ Изтребители F-35 Lightning II от състава на 158-мо въздушно крило на Националната въздушна гвардия на Върмонт се отправят към Карибския басейн, където ще участват в ударни мисии в рамките на операция „Южно копие“, съобщи американски служител за The War Zone. Този ход отбелязва поредно натрупване на американски военни в региона за мисията за борба с наркотиците и оказване на натиск над венецуелския диктатор Николас Мадуро.

Служител на Пентагона не успя да уточни точния брой самолети, дата и час на пристигане или мястото на разполагане, но предположи, че ще летят до „Руузвелт Роудс“ – възродената база на ВМС на САЩ в Пуерто Рико, която служи като междинен пункт за събиране на авиация и военнослужещи в района.

Стелт изтребители от Корпуса на морската пехота на САЩ започнаха да идват в базата в средата на септември. Самолети за електронна атака E/A-18G Growler също пристигнаха там вчера, което вероятно е най-очевидния признак, че САЩ се готвят за въздушни удари, повече от всеки друг през последните няколко месеца.

В сряда медиите във Върмонт съобщиха, че техника на въздушното крило се готви за разполагане, но не уточниха къде. „В сряда подполковник Меган Смит потвърди пред Vermont Public, че 158-мо изтребително крило „е получило федерална заповед за мобилизация“, съобщи изданието.

„Въпреки че не можем да обсъждаме конкретни срокове и местоположения, летците ни се обучават непрекъснато, за да гарантират, че са напълно подготвени да подкрепят федерални и щатски мисии, когато и където са нужни“, заяви Смит в имейл.

Републиканският губернатор Фил Скот заяви, че не разполага с информация за това къде ще бъдат разположени изтребителите. „Скот заяви по време на седмичния си брифинг с медиите в сряда, че Пентагонът е издал заповедите за мобилизация съгласно член 10 от федералният закон, който позволява на президента да постави сили от Националната гвардия под федерално командване“, според новинарското издание.

„Няма много какво да споделя, защото не знам за нито една мисия. Доколкото разбирам, в момента всичко идва от Националната гвардия или от Пентагона“, каза Скот.

Разполагането на F-35A в Карибите, които са първите тактически самолети на ВВС на САЩ, направили това, отваря възможност за пускане на управляеми бомби от 900 кг. по цели дълбоко на територията на Венецуела.

В момента изтребителите от пето поколение F-35B, разположени в Пуерто Рико, са ограничени до 450 кг боеприпаси. Освен това те имат значително по-кратък обсег и реално отсъстваща маневреност. На борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford няма разположени F-35, а само F/A-18 Super Hornet, а USS Iwo Jima в момента превозва малък контингент от AV-8B+ Harriers.

Като се вземе предвид всичко това, разполагането на F-35A е сериозен сигнал за това какво можем да очакваме в следващите няколко дни.

Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.