Жозеф Кабила оглави фронт с M23 срещу властта в Киншаса

Бившият президент на ДР Конго Джоузеф Кабила (в средата) седи с лидера на M23 Султани Макенга (вдясно) и лидера на Алианса на река Конго (AFC) Корней Нангаа (вляво) по време на подписването на учредителен документ на Фронта за преосмисляне на нацията в Гома, 12 октомври. 📸 Снимка: Jospin Mwisha/AFP via Getty Images

Бойци на М23 в Гома, столица на провинция Нор Киву в източната част на страната, а контролът на групировката и появата на нова коалиция на бившия президент повдигнаха нови въпроси относно перспективите за мир. 📸 Снимка: Jospin Mwisha/AFP

Нова коалиция на бившия президент, наследяваща съюза AFC-M23, заяви, че ще спази ангажиментите, поети на преговорите за спиране на конфликта в Източно Конго, проведени в Доха, Катар. 📸 Снимка: Moise Kasereka / EPA

🇨🇩⚔️ Бившият президент на ДР Конго Жозеф Кабила застана начело на нов политико-военен фронт, в който влизат командирите на движението M23, и така осигури на въоръжения бунт в източната част на страната онова, което досега му липсваше: лице, познато в цялата страна, а не само в района на бунта. Фронтът за преучредяване на нацията (FRN) беше обявен в Гома на 12 октомври, а неговата политическа декларация обещава борба срещу властта на президента Феликс Чисекеди „с всички средства, включително със сила“. Подписаният акт „окончателно слага край на съществуването“ на Алианса „Река Конго“ (AFC), политическа коалиция, в рамките на която воюваше M23, която сега се наследява по право от FRN.

M23 е бунтовническо движение, което от началото на 2025 г. контролира Гома и Букаву и което се ползва с подкрепата на Руанда, според ООН, САЩ и Киншаса. Военното ръководство на новия фронт остава в ръцете на командирите на M23. Кабила е единодушно избран за председател до пълното изграждане на органите на фронта. Негови заместници са Корней Нанга, досегашен водач на AFC и бивш председател на изборната комисия, и Бертран Бисимва, политическият лидер на M23. Султани Макенга, военният командир на M23, е началник-щаба на въоръженото крило, наречено Революционна армия на Конго (ARC), с ранг на заместник-председател, а генерален секретар е Фреди Каники. Кабила управлява страната в периода от 2001 до 2019 г. след убийството на баща си Лоран-Дезире Кабила.

Висшият военен съд в Киншаса го осъди задочно на смърт на 30 септември 2025 г. за държавна измяна, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Кабила отрича обвиненията и ги определя като политически мотивирани. На 30 април 2026 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ го санкционира за подкрепа на M23 и AFC. Откакто се появи в Гома през май 2025 г., Кабила многократно е посещавал контролираните от бунтовниците територии.

Правителството отговори с обвинение в подготовка за война. Говорителят Патрик Муяя заяви пред AFP на 16 октомври, че Кабила „е решил да придаде официална форма на широкомащабното си нападение срещу Републиката“, а изборът да се вдигне оръжие „значи да се убиват конгоанци в опит да се завладеят земи“. Новата структура според Муяя е просто смяна на фасадата: „Действащите лица са същите, същността на движението е същата“. В реч, публикувана още същия ден, Кабила описа властта като режим, „мотивиран единствено от стремежа да остане на власт завинаги“. Витал Камере, лидер на Съюза за конгоанската нация, призова бунтовниците да се откажат с думите: „Не можеш да заличиш собственото си минало, като обвиняваш наследника си“. На 22 октомври губернаторът на Северен Убанги поведе в Гбадолите шествие срещу FRN.

Последва и международно осъждане. Белгийският министър на външните работи Максим Прево заяви, че „този път е нелегитимен и не води нито към стабилност, нито към мир, нито към демокрация“. Махмуд Али Юсуф, председател на Комисията на Африканския съюз, припомни на 20 октомври Африканската харта за демокрация, избори и управление, която забранява вземането на властта със сила, без да назове Кабила. Самият FRN се позовава на член 64 от конституцията, който задължава всеки конгоанец да осуети опита на човек или група да вземат властта със сила или да я упражняват в нарушение на основния закон. Същият член дава името и на мирната опозиция срещу Чисекеди.

Ходът идва в момент, когато Чисекеди се намира под натиск и от мирната опозиция. Изборите, които през 2018 г. го доведоха на власт, бяха широко оспорени като нелегитимни, а неговият втори мандат изтича през 2028 г. През юни парламентът прие закон за условията за свикване на учредително събрание и провеждане на референдум, а опозицията го тълкува като път към трети мандат. Коалицията „Член 64“ (C64) организира протест на 12 юни, разпръснат със смъртоносна сила, и национален ден на протест на 15 септември. Данни на ACLED сочат, че на този ден са проведени 17 протеста в страната, но нито едно шествие не е достигнало крайната си точка, а движението на Кабила „Да спасим ДРК“ вече се е отделило от C64. След обявяването на FRN Муяя поиска от C64 да заяви позицията си спрямо Кабила.

Междувременно на 14 октомври в рамките на мащабна акция белгийската полиция извърши обиск на имоти в Брюксел, Фламандски Брабант и Валонски Брабант. Федералната прокуратура потвърди разследването за пране на пари срещу 9 души с белгийско гражданство, а според The Brussels Times става дума за доверени лица и роднини на Чисекеди. Обвиняват ги, че са участвали в разграбването на мини в провинциите Горна Катанга и Луалаба. Разследването започва през 2025 г. по жалби на конгоански НПО и бивши директори на държавната минна компания Gécamines.

В своя публикация за Great Lakes Eye, Самсън Касуджа пише, че Киншаса „вече се изправя пред по-страшна опозиция: въоръжено движение с доказани военни възможности, ръководено от бивш президент с обширни политически мрежи“. След като M23 и руандийската армия превзеха Гома през януари и Букаву през февруари 2025 г., фронтът се стабилизира. Под натиска на САЩ бунтовниците се изтеглиха от Валикале през март 2025 г. и от Увира през януари 2026 г., сочи Democracy in Africa, а боевете с дронове и артилерия продължават главно в Южно Киву. По оценка на ACLED армията на ДРК и съюзните ѝ местни опълчения „Вазалендо“ засилват натиска върху M23 в двете Киву с помощта на бурундийски войски, а Чисекеди изглежда е осигурил подкрепата на САЩ срещу отстъпки в областта на минералните ресурси.

30 години по-рано бащата на Кабила тръгна по подобен път. През октомври 1996 г. Лоран-Дезире Кабила оглави Алианса на демократичните сили за освобождението на Конго (AFDL), подкрепен от Руанда и Уганда, и на 17 май 1997 г. войските му влязоха в Киншаса, а Мобуту Сесе Секо падна. Тогава обаче походът започна срещу държава в разпад. Днес редом с армията на Киншаса воюват бурундийски войски, а Вашингтон вече санкционира Кабила.

Самият фронт също е крехък. Critical Threats, позовавайки се на Africa Intelligence, съобщи на 1 октомври за заговор срещу Макенга, готвен от началото на 2026 г. и потушен без публичност от службите за сигурност на M23. Анализът на Democracy in Africa определя ролята на Нанга като преди всичко символична и сочи, че Макенга е задържал един от неговите съветници. Radio Okapi съобщава, че няколко членове на партията на Кабила, Народната партия за възстановяване и демокрация (PPRD), публично са се разграничили от FRN и са подали оставка. Според проучване, цитирано от Foreign Policy, към края на мандата на Кабила 8 от 10 конгоанци са имали отрицателно отношение към него.

Под въпрос са и дипломатическите усилия, концентрирани около минералните ресурси. На 27 юни 2025 г. външните министри на ДРК и Руанда подписаха във Вашингтон мирно споразумение, а на 4 декември 2025 г. Чисекеди и руандийският президент Пол Кагаме сключиха там Вашингтонските споразумения, сред които е стратегическо партньорство между САЩ и ДР Конго, която добива над 70% от световния кобалт. Отделно в Доха, с посредничеството на Катар, правителството и AFC/M23 обсъждат примирие, връщане на бежанци и освобождаване на задържани. Каники обяви, че FRN поема ангажимента на AFC от тези преговори. Муяя от своя страна настоява Руанда да изтегли своите войски успоредно с неутрализирането на бунтовниците хуту от Демократични сили за освобождение на Руанда (FDLR). Според Foreign Policy войната е прогонила от домовете им над 8 млн. души.

Политическите трусове засенчват епидемията, която се разраства на същата територия. Ебола, причинена от вируса Бундибугио, се разпространява от май 2026 г. в Итури и Северно Киву, провинциите, обхванати и от войната. Към 19 октомври Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) отчита 9552 потвърдени случая и 4602 смъртни случая в страната. Още през юли „Лекари без граници“ определи огнището като най-бързо разрастващото се в историята, а одобрена ваксина или специфично лечение срещу този вирус няма. Извън страната случаи има в Уганда, която вече обяви огнището си за приключило, а също така в Кения, Франция и Нигерия, която потвърди първия си случай на 20 октомври.

Поход към Киншаса в обозримо бъдеще е много малко вероятен: фронтът остава в Киву, на около 1600 км по права линия от столицата, а според доклада на експертите на ООН от 11 юни повечето ръководители на M23 не искат да водят операции отвъд двете провинции. Ескалация е възможна в друга посока. Democracy in Africa смята, че разширяване на операциите на юг, през Увира и Калемие, би имало смисъл, а оттам пътят води към Катанга, с която исторически се свързва политическата база на Кабила. Затова FRN изменя преди всичко политическия залог: бунтът, който Киншаса описва като руандийска намеса в Киву, вече се позовава на член 64, точно когато опозицията обвинява Чисекеди в опит за трети мандат. Дали FRN ще се превърне в национален фронт, ще покажат Мойз Катумби, Мартин Фаюлу, Дели Сесанга и Жан-Марк Кабунд, които не се присъединиха и към платформата „Да спасим ДРК“. Докато никой от тях не застане до FRN, Муяя е прав, че действащите лица са същите.

Засада в Източно Конго удари частните сили на Ерик Принс

🇺🇸🪖🇨🇩 Засада срещу отряд на Vectus Global, компанията на основателя на Blackwater Ерик Принс, уби и рани около 20 души на 17 септември в провинция Южно Киву, разположена в богатата на природни ресурси източна част на ДР Конго. Сред загиналите са поне 7 конгоанци и бивш боец на специалните сили на Нова Зеландия. Ранени са бившият американски „зелен барет“ Тим Кенеди, бивш състезател в UFC, и още един нает чуждестранен военен специалист. Reuters разкри мащаба на загубите, както и участието на хората на Принс на 9 октомври след разговори с 10 души с преки и косвени сведения за нападението. Според един от тях досега фирмата не е губила хора в страната, а източник от местните сили за сигурност допуска, че сред жертвите има и местни селяни. Представител на Vectus отказа коментар.

Официално не е обявено кой е извършил нападението. Двама от източниците твърдят, че засадата е дело на армията на Руанда. Трети източник, с пряк достъп до операцията, разказва, че отрядът се е движил между две позиции и сложният характер на атаката сочи към армията на Руанда, която подкрепя бунтовниците от движението М23. Източник в правителството допуска, че тя е открила наемниците, след като е проследила до него собствения му разузнавателен дрон.

Във войната, в която е попаднала групата на Принс, се сражават две страни, всяка от по няколко съюзника. Едната е М23 („Движение 23 март“), бунтовническа групировка, част от политическата коалиция Алианс на река Конго (AFC). В началото на 2025 г. тя превзе Гома и Букаву, столиците на провинции Северно и Южно Киву. ООН и западни правителства смятат, че зад нея стои Руанда, която според тях дори командва групата. Групата експерти на ООН по ДР Конго, която следи санкционния режим на Съвета за сигурност, пише в своя доклад от юни, че М23 разширява територията си с постоянна подкрепа на руандийската армия. От другата страна са Въоръжените сили на ДР Конго (FARDC), които воюват заедно с войски на съседна Бурунди, както и правителствени милиции, известни като Вазалендо („патриоти“ на суахили), и чуждестранни наемници.

Кенеди, на 47 години, е оцелял с 3 огнестрелни рани в крака и според трима от източниците на Reuters се лекува във военномедицински център „Уолтър Рийд“ край Вашингтон. Военният кореспондент Робърт Йънг Пелтън, който от години следи операциите на Принс, каза пред новозеландския NZ Herald, че Кенеди е бил евакуиран през Бужумбура и Йоханесбург. Пелтън назова и загиналия новозеландец: Джъстин Конаглен, бивш младши ефрейтор от елитния полк за специални операции (SAS) на страната. През март той е излязъл в неплатен отпуск и напуснал службата през август. Тялото му е върнато в страната и погребано в родния му Нортланд, а Отбранителните сили на Нова Зеландия съобщиха единствено, че помагат на семейството, но „нямат какво да добавят“. Кенеди не е коментирал публично.

Повече за самата битка разказа Брент Тъкър, бивш член на 1-во оперативно подразделение на специалните сили, по-известно като „Делта форс“. Той открито оспорва разкази на Кенеди за военната му биография и въпреки това потвърди раняването му в подкаста си. По думите му Кенеди е бил в група с трима чужденци, двама от които са били тежко ранени, а третият е загинал. Тъкър твърди, че тримата са чакали за евакуация 8-10 часа, и нарече групата „доста малка, за да обикаля из Конго“. Наемникът няма подкрепата, на която разчита войникът от редовна армия, коментира той: някой, който бързо да се притече на помощ, когато нещо се обърка.

Официално Принс влезе в Конго, за да помогне на държавата да събира данъци от мините. През декември 2024 г. сключи с правителството в Киншаса 5-годишен договор, който според експертната група съчетава финансов надзор над минните приходи със „специализирана военна подкрепа“ за армията. През юни 2025 г. негова фирма от ОАЕ регистрира дъщерно дружество в ДР Конго, с което и Vectus Global. Vectus подписа с министерството на финансите в Киншаса договор за борба с контрабандата, корупцията и укриването на данъци в добивната индустрия, включително със създаването на „минна бригада“. Според експертите този договор има и таен военен компонент: охрана на границите с Руанда и Замбия, стратегически съвети за командването, придобиване и разполагане на летателни средства и наемане на чуждестранни ветерани. По думите на служители на Vectus целта е армията да може ефективно да противодейства на „стратегически цели като руандийското заглушаване“, т.е. радиоелектронни средства, с които Руанда смущава навигацията и връзките. В края на 2025 г. служител на Vectus призна пред експертите, че войната е изместила фокуса на договора от приходите към сигурността.

Изпълнението на военната част от договора започна в Увира, пристанищен град на езерото Танганика до границата с Бурунди. На 4 декември 2025 г. президентите на двете страни Феликс Чисекеди и Пол Кагаме подписаха споразумение за прекратяване на бойните действия на среща, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон. В дните преди подписването М23 и руандийската армия бяха започнали настъпление и на 10 декември превзеха Увира; по данни на ООН Руанда е разположила за операцията над 8000 войници. Под международен натиск нападателите се изтеглиха на 18 януари. Според Reuters екипите на Принс са управлявали дронове, за да помогнат на конгоанците да удържат града, и агенцията определи това като първото известно участие на силите му на фронта в Конго. Групата експерти добавя, че наетите военни специалисти са влезли в Увира заедно с армията, на 1 февруари са подкрепили удари с дронове по позиции на М23 около Минембве, а между 2 и 8 февруари са спуснали от въздуха конгоански командоси. През март Кристоф Сиро, координатор на Vectus в Конго, отрече пред експертите да има отношение към военната част на договора, но няколко източника, сред които служители на фирмата, потвърдиха неговата роля на координатор.

От Увира конгоанската армия и чуждите наемници поеха към планинските плата на Южно Киву. Минембве е средище на банямуленге, конгоанските тутси от платата, и опора на въоръжената групировка Твирванехо, съюзник на М23 с 2500-3000 бойци. Настъплението на силите от Конго, Бурунди и Вазалендо към градчето започна в края на януари с участието на наемниците. През април руандийски удари с дронове принудиха настъпващите да изоставят ключови позиции. През септември наблюдатели на конфликта, цитирани от NZ Herald, съобщаваха, че хората на Принс работят с дронове и ПВО по пътя към Минембве със специалните сили на Конго. На 17 септември на подстъпите към градчето се водеха боеве, а разселените възлизаха на близо 42 000. Мястото на засадата не е назовано и засега нищо не сочи, че екипът е бил там.

Принс е съюзник и поддръжник на Тръмп, чиято власт посредничи между Киншаса и Кигали. Държавният департамент отказа коментар за засадата и заявява, че няма договори с Принс в Конго, макар американски представители да говорят за по-тясно сътрудничество с Vectus в Хаити. На 2 март същата администрация наложи санкции на руандийските отбранителни сили и четирима техни командири, като Министерството на финансите на САЩ посочи превземането на Увира сред основанията за това. Ако версията на източниците на Reuters се потвърди, американски гражданин е тежко ранен от войска, санкционирана от собственото му правителство, докато е работил по договор, по който Вашингтон не е страна.

По думите на Пелтън наемниците са работели по опазването на минните приходи, борбата с контрабандата и събирането на данъци, а звеното на Кенеди той нарича „данъчна бригада“. През февруари източник също твърдеше, че след Увира екипът на Принс се е върнал към основната си работа по приходите. Ако екипът, попаднал в засадата, е изпълнявал именно такава задача, загубите говорят повече за опасността на пътя в Южно Киву, отколкото за участие в боевете. Документите на ООН обаче показват, че приходите и войната са преплетени още в самия договор: една и съща фирма охранява мини, планира операции и управлява дронове над фронта. Екип с разузнавателен дрон над Южно Киву трудно се отличава от военна цел, каквато и да е задачата му. Също през февруари висш конгоански служител по сигурността предвиди пред Reuters, че присъствието на свързани със САЩ наемници вероятно ще възпира М23 от директен сблъсък с тях. Ако засадата е дело на руандийските войски, това очакване не се е сбъднало.

Хуманитарна криза и провал на дипломацията: Източно Конго остава под контрола на бунтовниците

🇨🇩 Лидер в борбата за човешки права в Демократична република Конго предупреди, че условията в източната част на страната продължават да се влошават въпреки дипломатическите усилия, водени от президента на САЩ Доналд Тръмп през последната година.

Дисмас Китенге Сенга, президент на Groupe Lotus, организация със седалище в град Кисангани, заяви, че ежедневието в районите, засегнати от бунтовете на движението M23, се е влошило рязко. Обширни части от източната част на страната остават под контрола на бунтовници след подновените офанзиви, а структурите на местната власт и икономическата дейност са сериозно нарушени.

„Вече няма директен транспорт и връзка между изтока и запада“, каза Китенге, описвайки как на жителите се налага да минават транзитно през Руанда, за да достигнат до останата част на собствената си родина. Той добави, че държавните служители остават без заплати, а местната икономика е срината, докато стоките циркулират само при строги ограничения.

Китенге заяви, че споразумението от Вашингтон, подписано в Белия дом, не е довело до така очакваното примирие. „Боевете продължават“, заяви той, отбелязвайки, че насилието се е разпространило в райони, които преди това не са били засегнати от конфликта.

Упоритото продължаване на бойните действия илюстрира ограниченията на дипломатическите договорки в условията на вкоренена несигурност. Групировката М23, която през последните няколко години отбелязва възход, продължава да контролира територии след настъплението си, което усложни още повече усилията за стабилизация.

Общественият скептицизъм към споразумението е обвързан и с неговите икономически измерения. Китенге сподели, че много конгоанци се опасяват от клаузите, позволяващи чуждестранни инвестиции, особено тези от американски компании, и не вярва, че те могат да доведат до реални ползи за местното население.

Огромните богатства в земните недра на Източно Конго остава в центъра на конфликта. Китенге отбеляза, че местните общности очакват договорите за ресурси да подобрят условията на живот. По думите му те искат „наистина да почувстват, че техните ресурси им носят благоденствие“.

Опасенията се засилват от отколешни обвинения, че Руанда се възползва от добив на редкоземни метали в региона. Въпреки че Кигали отрича тези твърдения, това усещане продължава да оформя общественото мнение съседно Конго.

Активистът обясни, че икономическото недоволство и несигурността засилват циклите на нестабилност, особено в регионите, където държавната власт е слаба.

Китенге посочи последните санкции на САЩ срещу въоръжените сили на Руанда като пример, че външният натиск може да повлияе на ситуацията. Той заяви: „Тези санкции трябва да бъдат засилени, докато всички руандийски войски не напуснат територията на Конго“, настоявайки за устойчиви международни действия.

Освен санкциите, той отново призова за така необходимите структурни реформи, включително по-силно демократично управление, работеща съдебна система за разследване на военни престъпления и способна да устои на външна експлоатация национална икономика.

Хуманитарната цена на конфликта остава основен повод за тревога. „Конгоанските жертви се чувстват изоставени от света. Всичко, за което молим, е справедливост, мир и равнопоставено уважение към народа на ДРК“, увери Китенге.

Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

Военен съд в ДР Конго осъди на смърт бившия президент Жозеф Кабила

🇨🇩 Военен съд в Демократична република Конго осъди на смърт задочно бившия президент Жозеф Кабила, след като го призна за виновен във военни престъпления, държавна измяна и престъпления срещу човечеството.

Не е ясно как ще се изпълни присъдата, тъй като мястото на Кабила, който беше осъден задочно през юли, остава неизвестно, след като за последно беше забелязан публично в град под контрола на бунтовници, по-рано тази година. Политическата партия на Кабила нарече присъдата политически мотивирана.

Съдът в Киншаса разпореди незабавния арест на Кабила.

Правителството заяви, че Кабила е сътрудничил с Руанда и подкрепяната от нея бунтовническа милиция М23, която превзе ключови градове в светкавична офанзива през януари в богатата на минерали източна част на страната.

Кабила отрече обвиненията, въпреки че изрази подкрепа за кампанията на бунтовниците в статия, публикувана през февруари в южноафриканския вестник Sunday Times.

Във вторник висшият военен съд в Киншаса постанови, че Кабила е виновен за държавна измяна, военни престъпления, заговор и организиране на въстание. Освен това съдът задължи Кабила да плати 29 млрд долара като обезщетение на Конго, както и по 2 млрд долара на провинциите Южно и Северно Киву.

Съдът посочи, че прокуратурата е представила конкретни показания, уличаващи Кабила, от Ерик Нкуба, бившия началник на щаба на лидера на бунтовниците Корней Нангаа, който е в затвора. Нкуба беше осъден за бунтовнически действия през август 2024 г.

Според съда Нкуба е заявил, че Кабила редовно е разговарял по телефона с Нангаа за планове за свалянето на правителството на настоящия президент Феликс Чисекеди.

Ръководителят на Народната партия за реконструкция и демокрация на Кабила нарече присъдата „политическо и несправедливо решение“.

„Смятаме, че явната цел на диктатурата на власт е да елиминира и неутрализира един от водещите политически играчи“, заяви постоянният секретар на партията Еманюел Рамазани Шадари в интервю за Associated Press.

Ричард Бондо, адвокат, представляващ провинциите Северно Киву и Южно Киву, изрази своето задоволство от съдебното решение. „Правосъдието, извършено от името на конгоанския народ, носи удовлетворение на хората“, обобщи той.

Кабила ръководи Конго в периода 2001-2019 г. Той пое президентското кресло на 29-годишна възраст след убийството на баща му, бившия президент Лоран Кабила, и удължи мандата си, като отложи изборите с две години след изтичането на срока му през 2017 г. Неговият кандидат загуби на изборите през декември 2018 г. от дългогодишния си политически съперник Чисекеди, който управлява страната от 2019 г.

През май Сенатът на страната гласува за отмяна на имунитета на Кабила от съдебно преследване, ход, който самият той описва като диктаторски.

Кабила живееше в изгнание извън Конго, но се завърна през април в Гома, един от градовете, контролирани от бунтовническата групировка. Настоящото му местоположение е неизвестно.

Десетилетният конфликт в Конго ескалира през януари, когато бунтовниците от М23 напреднаха и завзеха стратегическия град Гома, последван от град Букаву, който превзеха през февруари. Сраженията отнеха живота на около 3000 души и влошиха една от най-големите хуманитарни кризи в света, като около 7 милиона души бяха разселени.

Руанда и ДР Конго провеждат първо заседание на съвместен комитет за надзор по мирната сделка.

Бунтовници от движението M23 се събират в пикап, след като са открили въоръжение при акция за почистване на училище за укрепване на местната солидарност с превземането на Букаву, провинция Южно Киву в източната част на Демократична република Конго, 20 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

🇷🇼🕊️🇨🇩 Руанда и Демократична република Конго проведоха първата среща на съвместния си надзорен комитет в четвъртък, предприемайки важна стъпка към изпълнението на мирното споразумение, договорено миналия месец във Вашингтон, въпреки че част от ангажиментите все още не са изпълнени.

Съединените щати, Африканският съюз и Катар се присъединиха към срещата на комитета във Вашингтон, който беше създаден като форум за решаване на въпроси, свързани с изпълнението и разрешаването на спорове по мирното споразумение.

Сделката между двете страни през юни отбеляза пробив в преговорите, водени от администрацията на президента Доналд Тръмп, която има за цел да сложи край на сраженията, отнели хиляди животи, и да постави начало на западни инвестиции в размер на милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други редки метали.

Дветете африкански държави се ангажираха да изпълнят сделка от миналата година, предвиждаща изтеглянето на руандийските войски от източната част на съседно Конго в рамките на 90 дни. Беше договорено също те да сформират съвместен механизъм за координация на сигурността в рамките на 30 дни и да приложат договорен миналата година план за наблюдение и проверка на изтеглянето на руандийските войници в рамките на три месеца.

Въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC) трябва да приключат в същия срок своите операции срещу Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), разположена в Конго въоръжена групировка, която включва остатъците от бившата армия и милиции на Руанда, отговорни за геноцида през 1994 г.

Въпреки това изминаха 30 дни от сключване на споразумението, но среща на съвместния механизъм за координация на сигурността така и не беше проведена, а операциите срещу FDLR и изтеглянето на войниците на Руанда все още не са започнали. В график все още е само срещата на съвместния надзорен комитет, която трябва да се проведе в рамките на 45 дни от подписването.

Старшият съветник на Тръмп за Африка Масад Булос заяви пред репортери в сряда, че в близките няколко дни ще бъде обявена среща на механизма за сигурност и подчерта, че споразумението не е излязло от релси.

Попитан за липсата на напредък по операциите срещу FDLR и изтеглянето на руандийските войски, Булос каза: „Нямаше определен срок за това… ако погледнете хронологията на това, което успяхме да постигнем от април насам, то е значително и напълно в съответствие с нашите стремежи. Така че в никакъв случай не е излязло от релси.“

Източници, запознати с преговорите, обаче признаха забавяния в изпълнението на споразумението, но добавиха, че това все още не застрашава цялостното споразумение. Военни и дипломатически източници споделиха пред Ройтерс, че страните в конфликта, включително въоръжени групировки като М23 и бойци от милиция, известна като Вазалендо, са подсилили своето военно присъствие на. фронта в източната част на страната.

Центърът за борба с финансирането на тероризма включи три лица от Африка в списъка си

🇺🇸🛡️🌍 Центърът за борба с финансирането на тероризма (TFTC) обозначи трима поддръжници на Ислямска държава в Ирак и Сирия в Африка. Тези лица, определени на 14 юли, са в ролята на ключови финансисти и оперативни лица на групировката, подпомагайки нейната дейност и нейните лидери в Демократична република Конго, Сомалия и Южна Африка.

TFTC е международен орган, създаден за укрепване на сътрудничеството между седем държави, Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ, за прекратяване на мрежите за финансиране на тероризма и свързаните с тях дейности от общ интерес.

Създаден през 2017 г., той се фокусира върху координацията на съвместни действия за прекъсване източниците на финансиране за терористични групировки, които включват целенасочени санкции, обмен на практическа информация за нелегални финансови мрежи и провеждане на семинари за изграждане на капацитет за укрепване на институционални защити срещу финансирането на тероризма.

Едно от обозначените лица е Зайд Гангат. Той е поддръжник и инструктор на Ислямска държава, понастоящем базиран в Южна Африка. В исторически план лидeрите на групата в страната са генерирали средства за групировката, използвайки грабежи, рекет и взимане на заложници за откуп.

Също така е определена базираната в ДР Конго Хамида Набагала, която служи като посредник за финансовите потоци на Ислямска държава в Централна Африка. Освен това Набагала е обвинена във финансирането на атентата в Кампала през октомври 2021 г., при който загина един човек, а най-малко трима други бяха ранени. През същата година властите в Уганда заловиха оперативен член на групировката, получил финансиране от Набагала. Тя също се опитала да изведе трите си деца от Уганда, за да ги изпрати в лагери на филиали на групировката в съседна ДР Конго.

От 2019 г. Абдивели Мохамед Юсуф е ръководител на филиала на Ислямска държава в Сомалия и лично играе ключова роля в доставката на чуждестранни бойци, запаси и боеприпаси от името на местния клон, който служи като център за разпределение на средства и насоки към останалите клонове и мрежи на групировката в Африка и генерира до стотици хиляди долари на месец чрез изнудване и други незаконни дейности. Приходите ѝ възлизат на 2,5 милиона долара за 2021 г. и внушителните 2 милиона долара през първата половина на 2022 г.

Обозначенията „подчертават нашия общ ангажимент за прекъсване на способността на ИДИЛ и други терористични групи да имат достъп до международната финансова система, където и да се стремят да действат“, отбеляза Брадли Смит, изпълняващият длъжността заместник-секретар на Министерството на финансите на САЩ за тероризма и финансовото разузнаване Брадли Смит.

„Съединените щати, заедно с нашите партньори от TFTC, остават решени да атакуват терористичните групи, финансистите им и техните мрежи за подпомагане, които позволяват смъртоносните им атаки и дестабилизиращи дейности по целия свят“, увери той.

38 убити в атака на свързани с Ислямска държава екстремисти срещу църква в източно Конго.

🇨🇩 Най-малко 38 души бяха убити, а 15 други са ранени, след като въоръжени бойци нахлуха в католически храм в Команда, ключов град в размирната провинция Итури в североизточната част на Демократична република Конго. Това съобщиха официални лица в неделя.

Атаката е извършена от Съюзните демократични сили (ADF) – екстремистка групировка, създадена от угандийски бунтовници и вече свързана с Ислямска държава. Свидетели разказват, че бойците са използвали както огнестрелни оръжия, така и мачете, нахлувайки в църквата по време на неделната литургия и избивайки поклонниците вътре.

Няколко души остават изчезнали след нападението, потвърдено от военен говорител в Итури, който заяви, че извършителите са разпознати като бойци на ADF.

Команда, където се е случило нападението, служи като търговски кръстопът, свързващ Итури със съседните провинции Чопо, Северно Киву и Маниема – региони, които през последните години са свидетели на непрекъснато насилие.

Това е един от най-смъртоносните инциденти откакто ADF извърши последната си атака в района на Мамбаса през февруари, при която загинаха 23 души. Групата е активна в страната от десетилетия, но засили значително операциите след като се закле във вярност на Ислямска държава през 2019 г. Оттогава тя действа под знамето на „Ислямска държава – провинция Централна Африка“ (ISCAP).

Въпреки съвместната офанзива, която предприеха въоръжените сили на Уганда и Конго през 2021 година, насочена към изкореняване на групата, смъртоносните нападения продължават в източната част на страната, като хиляди цивилни са убити или разселени през последните четири години.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

Безредиците в ДР Конго предлагат възможности на Ислямска държава

Военнослужещи от въоръжените сили на Демократична република Конго стоят на стража срещу бунтовническата групировка М23 в Люберо, провинция Северно Киву, 27 октомври 2024 г.📸 Снимка: REUTERS

🇨🇩 С над 100 въоръжени групировки, действащи в източната част на Демократична република Конго, регионът е една от най-тежко засегнатите конфликтни зони в световен мащаб. Офанзивата на бунтовниците от M23, започнала в края на януари, допълнително изостри насилието и хаоса.

Тъй като M23 бързо разшириха територията си на север и юг от регионалната столица Гома, те привлякоха повече внимание от конгоанската армия (FARDC) и съюзническите милиции, което може би е дало повече пространство на местния филиал на Ислямска държава да започне атаки.

„Дори по консервативни оценки на смъртните случаи, първото тримесечие на тази година е най-смъртоносното от 2002 г. насам, когато страната беше въвлечена във Втората конгоанска война“, пише анализаторът Лад Серват в доклад от 18 юни за Armed Conflict Location and Event Data (ACLED).

„Макар че както M23, така и Съюзните демократични сили (ADF) са активни в Северно Киву от много време, преди това операциите на всяка група бяха концентрирани в различни географски райони. Когато районите се сближиха, това, което последва, е показателно за риска от ескалация на несигурността чрез припокриващо се насилие“, пише Серват.

Първоначално сформирана като бунтовническа група през 1994 г. в Уганда, ADF се ръководят от Муса Балуку, който насочи групата към по-екстремистки възгледи. През 2019 г. той се закле във вярност на Ислямска държава и преименува групата на Ислямска държава – провинция Централна Африка (ISCAP).

През януари група експерти на ООН публикуваха доклад, в който се посочват постоянни слухове за контакти между M23 и ISCAP, които се засилиха, когато M23 започна да настъпва в района на операции на ISCAP в Луберо през февруари 2025 г.

„Многобройни източници потвърждават, че M23 са търсили пакт за ненападение с ADF, искайки безопасно преминаване и призовавайки ADF да ограничат атаките си само до войници на FARDC. Съобщава се, че Балуку е отказал, позовавайки се на недоверие към M23 и потвърждавайки своя ангажимент да продължи атаките срещу „неверници“ цивилни“, се посочва в доклада.

Едновременните операции на M23 и ISCAP в провинция Северно Киву през първите три месеца на годината разселиха хиляди и доведоха до повече от 1600 докладвани смъртни случая, по данни на ACLED.

„Макар че M23 и ISCAP все още не са се сблъсквали помежду си, едновременните им операции в географски близки райони са напрегнали максимално капацитета на FARDC да противодейства на двете групи едновременно. Докато FARDC се опитваше да ограничи настъплението на M23 през първите три месеца на 2025 г., вниманието ѝ беше отклонено, позволявайки на ислямистката група да извърши рязко увеличение на атаките срещу цивилни“, обясни Серват.

В отговор на настъплението на M23 през февруари, Народните отбранителни сили на Уганда разположиха нови 1000 войници като част от операция „Шуджаа“, с което броят им е достигнал до 5000 души. Уганда си сътрудничи с конгоанската армия срещу ISCAP в провинциите Северно Киву и Итури в източната част на страната от самото начало на операцията през 2021 г.

През март военното разузнаване на Уганда заяви, че ISCAP е сключила нов съюз с коалиция от милиции Ленду, наречена Кооператив за развитие на Конго.

След като атаки на ISCAP убиха 24 цивилни през месец май, Тиу Упанги Муса, традиционен вожд в района на Касенье в Луберо, заяви пред новинарското издание Congo Quotidien, че ISCAP „вече не е сама и други въоръжени групи с подобни методи действат в сянка.“

През март Службата за разузнаване и анализ на сигурността на Dragonfly предупреди, че ISCAP възнамерява да използва фокуса на FARDC върху бунтовниците от M23.

„Въз основа на скорошното увеличаване на темпото на атаките си, изглежда, че вече действа с по-голяма свобода, тъй като военните отклониха някои ресурси от региона“, се посочва в доклада.

Серват се съгласи с горния извод и предупреди, че ISCAP може да засили смъртоносните си атаки през втората половина на 2025 г.

„Въпреки относителното затишие в бунтовете на M23, последвалият срив на властта е предоставил достатъчно възможности на ISCAP да консолидира своето присъствие в източната част на ДР Конго, излагайки местното цивилно население на последиците от масовото насилие“, обобщи той.

Конго и Руанда са близо до мирен договор с посредничеството на Тръмп.

Министърът на външните работи на Демократична република Конго Терез Кайиквамба Вагнер, държавният секретар на САЩ Марко Рубио и министърът на външните работи на Руанда Оливие Ндухунгирехе по време на церемония по подписване на принципна декларация между двете страни, Вашингтон, окръг Колумбия, 25 април 2025 г.
📸 Снимка: Sipa USA/Alamy Live News

🇺🇸🇨🇩🇷🇼 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че заедно с държавния секретар Марко Рубио е осигурил „прекрасен“ договор между Демократична република Конго и Руанда, а Пакистан го е номинирал официално за Нобеловата награда за мир за 2026 г.

„Много съм щастлив да съобщя, че заедно с държавния секретар Марко Рубио уредихме прекрасен договор между Демократична република Конго и Република Руанда във войната, известна с жестоко кръвопролитие и смърт, повече дори от повечето други войни, и продължава от десетилетия“, заяви Тръмп в публикация на своята платформа Truth Social.

Президентът отбеляза, че представители на двете страни ще бъдат във Вашингтон в понеделник, за да подпишат документите. Освен това той обсъди шансовете си да спечели Нобеловата награда за мир, заявявайки, че няма да я получи, „независимо какво направи“.

„Това е велик ден за Африка и, честно казано, велик ден за света“, допълни Тръмп в публикацията. „Няма да получа Нобелова награда за мир за това, няма да получа Нобелова награда за спирането на войната между Индия и Пакистан, няма да получа Нобелова награда за спирането на войната между Сърбия и Косово, няма да получа Нобелова награда за поддържане на мира между Египет и Етиопия (огромен язовир, построен от Етиопия, глупаво финансиран от САЩ, значително намалява водата, течаща в река Нил), и няма да получа Нобелова награда за сключване на Авраамовите споразумения в Близкия изток, които, ако всичко върви добре, ще бъдат изпълнени с включване на допълнителни държави, и ще обединят Близкия изток за първи път в историята!“

„Не, няма да получа Нобеловата награда за мир, независимо какво правя, включително за Русия/Украйна и Израел/Иран, каквито и да са резултатите, но хората знаят, и това е единственото, което има значение за мен!“

В сряда Индия отхвърли твърденията на Тръмп, че е прекратил войната между Пакистан и Индия.

„Преговорите за спиране на военните действия се проведоха директно между Индия и Пакистан по съществуващи военни канали и по настояване на Пакистан“, написа външният секретар на страната Викрам Мисри в съобщение до пресата. Премиерът Нарендра Моди също потвърди, че страната му „не е приемала посредничество в миналото и никога няма да го направи“.

Споменаването на Нобеловата награда за мир дойде почти два часа след като правителството на Пакистан разпространи дълга публикация в X, с която номинира официално Тръмп за наградата.

„Правителството на Пакистан взе решенеие да препоръча официално президента Доналд Дж. Тръмп за Нобеловата награда за мир за 2026 г. в знак на признание за неговата решителна дипломатическа намеса и ключово лидерство по време на скорошната криза между Индия и Пакистан“, се посочва в написаното. „Международната общност беше пряк свидетел на непровокирана и незаконна индийска агресия, представляваща грубо нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Пакистан и довела до трагична загуба на невинни животи, включително жени, деца и възрастни хора.“

Политическото ръководство в Исламабад заяви, че в момент на повишена регионална нестабилност Тръмп е показал „голяма стратегическа далновидност и изключително държавническо умение“ със „здраво дипломатическо ангажиране“ с двете страни във конфликта, с което е осигурил примирие.

„Тази намеса е свидетелство за ролята му на истински миротворец и ангажимента му към решаване на конфликтите с диалог“, продължава публикацията. „Правителството на Пакистан също признава и цени искрените предложения на президента Тръмп да помогне за разрешаването на дългогодишния спор за Джаму и Кашмир между Индия и Пакистан – проблем, застанал в основата на регионалната нестабилност.“

„Пакистан остава с надежда, че неговите искрени усилия ще продължат да допринасят за регионална и глобална стабилност, особено в контекста на продължаващите кризи в Близкия изток, включващи хуманитарната трагедия в Газа и влошаващата се ескалация с участието на Иран.“

Според уебсайта на Нобеловата награда, за да се номинира дадено лице за Нобелова награда за мир, то трябва да бъде „квалифициран номинатор“, което включва национални правителства, държавни глави, предишни носители на наградата и членове на определени международни организации.

Процесът на номинация е поверителен, а кандидатурите трябва да бъдат подадени до 31 януари, откъдето идва номинацията за 2026 г.

Южна Африка изтегля контингента си от Демократична република Конго.

Войниците са част от регионалните сили на Южноафриканската общност за развитие (SADC), разположени в източната част на Демократична република Конго през декември 2023 г. по време на активизирането на бунтовете на движението M23.

🇿🇦🇨🇩 Южна Африка започна поетапното изтегляне на своите мироопазващи сили и военна техника от източната част на Демократична република Конго, обяви в неделя министърът на отбраната и ветераните от войните Анджи Мотшегка.

„Това решение е резултат от интензивни регионални дипломатически усилия, консултации на високо равнище с редица заинтересовани страни и напредък в мирните процеси в източна ДРК“, заяви Мотшегка по време на брифинг в Претория, административната столица на Южна Африка.

Контингентът е част от Мисията на Общността за развитие на Южна Африка (SADC) в ДРК, разположена през декември 2023 г. заедно с контингенти от Малави и Танзания. Изтеглянето на силите бележи важен етап в усилията за стабилизиране на региона, подчерта министърът.

„Изтеглянето на войниците от Националните отбранителни сили на Южна Африка (SANDF) от източна ДРК е нова глава в нашата регионална мироопазваща мисия. Това отразява увереност в стремежа на Конго да поеме контрол върху вътрешната си сигурност с по-малко чуждестранно военно присъствие, подкрепено от дипломатически и развойни партньорства“, заяви Мотшегка.

Първата група войници и техника вече е пристигнала в Танзания, но не се уточнява кога ще се завърне в Южна Африка.

Изтеглянето се осъществява на фона на продължаващи мирни преговори между правителството и бунтовническата групировка „Движение на 23 март“ (M23). Те започнаха след като в боеве с M23 през януари загинаха 14 южноафрикански войници, а бунтовниците продължиха да настъпват и да превземат ключови градове в източната част на страната.

Подчертано бе също, че ранени южноафрикански войници, върнати от Конго, продължават да се лекуват в болници в Южна Африка.

Командирът на SANDF генерал Рудзани Мапхуаня оповести подробности за изтеглянето, като посочи, че придвижването на войските и техниката се извършва по суша – от източната част на ДРК през Руанда към Танзания. Очаква се операцията да приключи до края на месец май.

„Като част от този процес, SADC изтегля войските си и оборудването от районите около Гома и Саки по предварително определен маршрут през територията на Руанда“, обясни той и допълни, че след пристигането си, войниците ще преминат медицински и психологически прегледи и ще получат необходимата подкрепа, преди да се върнат при своите семейства.

Изтеглянето идва в момент на несигурност в региона, като присъствието на SADC се оценяваше като важна военна подкрепа в борбата срещу бунтовнически групи и за стабилизиране на зоните, контролирани от правителството в Киншаса.

Местните милиции под знамето „Уазалендо“ променят баланса в конфликта в източна ДР Конго.

🇨🇩 В източната част на Демократична република Конго терминът „Уазалендо“ (от суахили – „патриоти“) се е превърнал в неотменима част от местния речник, почти толкова широко разпространен, колкото и самите бойци в камуфлаж.

Става въпрос за местни паравоенни формирования, които си сътрудничат с редовната армия на страната (FARDC) в битката срещу бунтовниците от M23 – въоръжена група, която тероризира провинция Северно Киву от близо две години. От октомври 2023 г. насилието в региона рязко ескалира, а с нарастващия брой въоръжени бойци конфликтът навлезе в още по-опасна фаза.

„Преди и нас ни наричаха бунтовници. Днес вече сме Уазалендо и не се крием“, похвали се пред френското издание Le Monde боец от групата за самоотбрана Мазембе Майи-Майи.

Източно Конго е арена на многопластов конфликт, продължаващ близо три десетилетия, взел живота на около 6 милиона души и прогонил близо 7 милиона от домовете им, предизвиквайки една от най-големите вътрешни хуманитарни кризи в света.

Според доклад на Експертната група на ООН от декември 2023 г. повече 120 въоръжени групи действат в региона, но много от тях вече си сътрудничат с армията. Под знамето на Уазалендо, описвано като символ на „истинските патриоти“, те се опитват да легитимират своята дейност като се позиционират за евентуална бъдеща интеграция във FARDC.

Призивът към народа дойде още през ноември 2022 г., когато президентът Феликс Чисекеди прикани млади мъже и жени да се включат в „групи за бдителност“ в подкрепа на армията. Оттогава насам около 40 000 бойци са преминали обучение като част от Уазалендо.

„Това вече е лозунг, който всички използват“, казва християндемократичният кандидат от Северно Киву Кристиан Бадосе. „Властта превърна доктрината 'Уазалендо' в популистко послание.“

На 3 септември 2023 г. правителствен указ легализира присъствието на милиции в състава на FARDC. Така се формира анти-M23 коалиция, в която освен Уазалендо влизат и въоръжените сили на Бурунди, както и FDLR – хуту бунтовници, свързани с геноцида в Руанда през 1994 г.

Макар че армията на страната отрича официално партньорство с FDLR, анализатори на ООН са документирали, че към средата на декември 2023 г. на фронтовата линия са M23, подкрепяни от руандската армия, срещу FARDC, подпомагани от Уазалендо, FDLR, частни военни компании и войници от Бурунди.

Гражданското население страда най-много, тъй като е изправено пред произволни обстрели, отвличания и убийства, извършвани от всички страни в конфликта.

Докладът на ООН потвърждава сътрудничество между M23 и Твирванехо – група, действаща в Южно Киву в защита на местното тутси население. Това се усложнява допълнително от други въоръжени групи: CODECO и Zaire водят битки в провинция Итури; Нюатура, съюзник на FDLR, действа в Северно Киву, а близката до Ислямска държава групировка Allied Democratic Forces ескалира атаките си в Уганда.

Освен това конгоанската армия разчиташе на помощта на 1000 румънски наемници, които бяха обсадени и се предадоха на бунтовниците от M23 в Гома, столицата на провинция Северно Киву.

Експерти предупреждават, че правителството в Киншаса залага твърде много на военно решение и това крие сериозни рискове.

„Колкото повече армията и Уазалендо се хвърлят в сражения, толкова по-големи са загубите за цивилните. Киншаса има нужда от по-реалистична стратегия“, коментира Ричард Монкриф от Crisis Group пред Al Jazeera.

„Оръжието, дадено на Уазалендо, може в краткосрочен план да помогне срещу M23, но в дългосрочен – да засили самите милиции. Това е опасна игра“, заяви Дейвид Егеса, базиран в Кампала експерт по сигурността

Създателят на Blackwater ще осигури защита на минералните залежи на ДР Конго.

🇺🇸🤝🇨🇩 Ерик Принс, основател на частната военна компания Blackwater и поддръжник на Доналд Тръмп, се съгласи да осигури защита на огромните минерални залежи на ДР Конго, съобщи Ройтерс, позовавайки се на двама източници, близки до него, конгоански служител и двама дипломати.

Сделката, насочена към получаване на повече приходи от индустрия, помрачена от контрабанда и корупция, е постигната преди подкрепяните от Руанда бунтовници М23 да започнат мащабната си офанзива през януари, с която превзеха двата най-големи града в източната част на страната.

Текущите дискусии за прилагане на сделката идват в момент, докато САЩ и Конго проучват по-широка сделка за партньорство в сферата на критичните минерали, след отправено предложение от огромната африканска страна към администрацията на Тръмп за сделка от типа "минерали за сигурност".

Принс основава Blackwater, преди да я преименува на Constellis и продаде през 2010 г. след като няколко служители бяха обвинени в убийство на иракски цивилни. Мъжете бяха осъдени, но по-късно помилвани от Тръмп по време на първия му мандат.

Администрацията на Тръмп не е уточнявала как може да допринесе за сигурността на Конго при евентуална сделка. Анализатори и бивши американски служители отбелязаха, че разчитането на изпълнители по сигурността като Принс може да бъде вариант за властите в Киншаса.

Споразумението за сигурност е договорено с финансовото министерство и съветниците на Принс ще се съсредоточат върху подобряване на събирането на данъци и намаляване на трансграничната контрабанда на минерали, споделиха двама източници, близки до Принс. Засега не се планира да бъдат разполагани изпълнители по сигурността в зони на активен конфликт, казаха източниците.

Демократична република Конго разполага с огромни залежи от мед, кобалт, литий и колтан – минерал, широко използван в смартфони, компютри и електрически превозни средства – но от десетилетия страната е измъчвана от въоръжени сблъсъци в източната си част.

Сделката между Конго и Принс първоначално включваше план за разполагане на изпълнители в Гома, столица на провинция Северно Киву и най-големият град в източно Конго. Но сега градът е под контрола на бунтовническото движение M23, което държи участъци от богатата на минерали територия на страната.

Източник, близък до правителството на Конго, каза пред Ройтерс, че първоначалното разполагане на съветниците на Принс се очаква да започне на юг, далеч от района, контролиран от M23 и неговите съюзници.

„Ако погледнете само Катанга, ако погледнете Колвези точно до границата между Замбия и Конго, те твърдят, че има около 40 милиона долара на месец загубени приходи от това, което излиза и това, което влиза“, обясни източникът.

Дипломатически източник сподели пред Ройтерс, че първият етап от усилията на Принс в Конго ще се съсредоточи върху осигуряването на мините и данъчните приходи в провинция Катанга, където е съсредоточено производството на мед. Очаква се там да бъдат разположени съветници с технически експерти от компания, специализирана в тестовете и проверката на стоки.

Източникът не предостави подробности за това как съветниците ще се справят с корупцията в сектора, който отдавна източва приходи, които иначе биха потекли към държавата.

Феликс Чисекеди, член на кабинета на конгоанския президент, заяви, че е подписано принципно споразумение с Принс, но подробностите за това къде и колко съветници ще бъдат разположени предстои да бъдат уточнени. Принс работи в Африка повече от десетилетие, като първоначално осигуряваше логистика за петролни и минни компании до отдалечени кътчета на континента.

Редица компании, контролирани от Принс, действат на територията на Конго още от 2015 г. Те се занимават с транспортна дейност и правят опити да се включат в сектора на минералите. Двамата източници, близки до Принс, заявиха, че новото споразумение следва години на разговори за това как да бъде подобрен държавният контрол върху минералните ресурси.

По-рано Принс предложи да изпрати хиляди изпълнители в източните части на страната по време на преговорите с Киншаса през 2023 г. Тези дискусии в крайна сметка не доведоха до сделка.

Конго отдавна обвинява Руанда в плячкосване на минерали от региона, твърдение, подкрепено от независими организации, включително ООН и организацията с нестопанска цел Global Witness. Руанда отрича обвиненията.

Тази загуба на приходи от копаене е едно от основните опасения, с които екипът на Принс ще се стреми да се справи, каза един от източниците, близки до Принс.

Целта е да се гарантира, "че добивните индустрии работят прозрачно и че тяхното производство и приходи са правилно разпределени в съответствие с минния кодекс на Конго", каза източникът.

ООН и правителства на западни страни твърдят, че Руанда предоставя въоръжение и войски на бунтовническото движение М23, съставено предимно от етнически тутси.

Президентът на Бурунди твърди, че разполага с план на Руанда да го атакува.

🇧🇮⚔️🇷🇼 Президентът на Бурунди Еваристе Ндайишимие разкри, че разполага с „достоверни разузнавателни данни“ за план на Руанда да атакува страната му, чиито въоръжени сили се сражават с подкрепяните от Руанда бунтовници в съседна Демократична република Конго.

Той не даде подробности за предполагаемия план, който беше опроверган от Руанда, и заяви, че се надява проблемът да бъде разрешен чрез диалог.

„Знаем, че той има план да атакува Бурунди“, каза Ндайишимие в интервю за Би Би Си, визирайки президента на Руанда Пол Кагаме. „Бурундинците няма да приемат да бъдат убивани, както убиват конгоанци. Бурундийците са бойци“, подчерта той.

Външният министър на Руанда Оливие Ндухунгирхе описа изявлението като „жалко“, добавяйки в публикация на X, че двете страни водят дискусии и са се съгласили за необходимостта от военна и вербална деескалация.

Думите на Ндайишимие подчертаха регионалните залози на конфликта в източно Конго, където в момента продължава успешното настъпление на бунтовниците от движението М23, което от януари насам завладя обширни територии и уби хиляди.

Войната в източно Конго от 1998-2003 г. привлече повече от половин дузина чуждестранни армии. Този път Руанда предоставя оръжия и войски в подкрепа на бунтовниците, според сведения на ООН, докато войските на съседно Бурунди се сражават на страната на конгоанските сили.

Руанда многократно отрича да подкрепя M23, заявявайки, че силите ѝ действат в самоотбрана срещу армията на Конго и милициите, враждебни на Кигали.

Бурунди е разположил войски в Конго от години, за да преследва бурундийските бунтовници там, но изтегли по-голямата част от своите 12 000 войници от страната през февруари, според бурундийски офицер и дипломатически източници, разговаряли с Ройтерс.

Официални лица от Бурунди и Руанда са се срещали неведнъж през последните седмици, като са постигнали съгласие армията на Руанда и M23 да не окупират ключовия град Увира в конгоанската провинция Южно Киву, който се намира в близост до търговската столица на Бурунди Бужумбура, според четири източника на Ройтерс, запознати с преговорите.

И двете страни потвърдиха официално, че са се състояли срещи, но без да навлизат в каквато и да е била конкретика.

Обзор на войната в Конго – 27 февруари 2025 г.

🇨🇩⚔️🇷🇼 Ежедневен обзор на войната в източната част на Демократична република Конго между въоръжените сили на страната (FARDC) и бунтовническото движение M23, подкрепяно от Руанда, от Critical Threats.

Ключови изводи

• M23 продължава сондиращите атаки по източния фланг на конгоанската армия (FARDC) в района Луберо в Северно Киву.
• М23 обвини правителството в Киншааса, че е извършило предполагаем опит за убийство на Корней Нангаа, лидер на политическия клон на движението, по време на публичен митинг в Букаву.
• Нангаа очерта планове за консолидиране на контрола на M23 над Букаву и предупреди, че ще продължи настъплението си в Южно Киву през „следващите дни“ по време на реч на митинга.

Северна ос: Луберо-Бутембо-Бени-Буниа

Акаунти в социалните медии, близки до M23 съобщават, че бойците на движенито са се придвижили през село Вунякондоми в област Луберо в Северно Киву, което се намира на около 8 км северно от град Кипесе, превзет от бунтовниците на 20 февруари в опит за обграждане на позициите на FARDC по шосеен път RN2 и в град Луберо, столица на областта.

Местните медии съобщават, че силите на FARDC са били разположени в град Касинджве, намиращ се на 6 км северно от Вунякондоми, за да блокират фланговата маневра на M23 на 23 февруари.

Южна ос: Букаву-Увира-Барака-Калемие

M23 обвини властите в Киншаса, че стоят зад неуспешния опит за убийство срещу Корне Нангаа, лидер на Alliance Fleuve Congo (AFC), политическо крило на M23, извършен на 27 февруари.

Две последователни експлозии избухнаха в близост до сцената на публичен митинг, когато Нангаа завърши изказването си. Атаката не успя да нарани висши членове на AFC-M23, но уби най-малко 11 души и предизвика повсеместно напрежение в града.

Ръководството на движението директно обвини президента Феликс Чисекеди, че е наредил атаката и твърди, че е заловило извършителите от FARDC.

От своя страна Чисекеди осъди нападението като „отвратителен терористичен акт” и намекна, че става дума за операция под фалшив флаг, извършена от „чужда армия, присъстваща незаконно на конгоанска земя.”

Нангаа очерта плановете си за консолидиране на контрола върху Букаву и предупреди, че M23 ще продължи настъплението си в Южно Киву през „следващите дни“ по време на реч на политически митинг в града. По време на митинга на 27 февруари той разкри, че ще назначи нов губернатор на Южно Киву, двама негови заместници и нов кмет на Букаву в следващите два дни.

Освен това той се закани, че „идните дни” бунтовиците ще превземат градовете Увира, Камитуга, Физи и Шабунда в Южно Киву.

На 25 февруари M23 предупреди, че ще превземе Увира, ако FARDC „продължат с атаките си срещу цивилното население”.

М23 се подсилва с подкрепления, превзе ключов миньорски град.

🇨🇩⚔️🇷🇼 Едва няколко дни след като превзе ключовия град Гома в конгоанската провинция Северно Киву, движението M23 обяви едностранно хуманитарно „прекратяване на огъня“, влязло в сила вчера.

Бунтовниците обявиха също, че нямат намерение да поемат контрол над Букаву или други селища в региона, но на разсъмване в сряда избухнаха интензивни сблъсъци между M23 с неговите съюзници от Руанда и въоръжените сили на Демократична република Конго, съобщи AFP.

В резултат от сраженията М23 превзеха миньорския град Нябибве, разположен на около 100 км от Букаву и на 70 км от летището на провинцията.

„Това е доказателство, че обявеното едностранно прекратяване на огъня, както обикновено, беше трик“, заяви Патрик Муяя, говорител на конгоанското правителство.

За повече от три години на битки между подкрепяната от Руанда групировка и конгоанската армия бяха обявени половин дузина примирия и спирания на огъня, всяко едно от които беше нарушавано.

През последните дни местни и военни източници съобщиха, че както армията, така и бунтовниците и техните съюзници от Руанда, са в процес на подсилване с доставяне на нови войски и оборудване в региона.

Превземането на Гома миналата седмица отбеляза значителна ескалация в богатия на природни ресурси регион, белязан от безмилостен конфликт, продължил близо три десетилетия, в който участват около 100 въоръжени групи.

Най-малко 900 души бяха убити при сблъсъците в Гома, а други 2880 са ранени, според данни на хуманитарния орган на ООН.

Съществуват опасения, че насилието може да доведе до по-широк конфликт, които стимулираха регионалните органи, посредници като Ангола и Кения, както и ООН, Европейския съюз и други страни да положат дипломатически усилия за мирното му разрешаване.

Дипломатически източници казват, че оцеляването на правителството на президента на Конго Феликс Чисекеди, спечелил втори мандат през декември 2023 г., също може да бъде заложено на карта, ако подкрепяната от Руанда М23 продължи да изтръгва контрола над по-голямата част от източната част на огромната централноафриканска страна.

Посолството на САЩ в Конго предупреди всички американци да напуснат незабавно страната.

🇺🇸🇨🇩🚨 Посолството на САЩ в Киншаса издаде предупреждение до всички американски граждани в Демократична република Конго със съвет да напуснат незабавно страната с наличните търговски полети.

Освен това посолството заяви, че намалява допълнително броя на американския персонал, работещ в него. Поради ситуацията със сигурността в столицата няма да провежда интервюта за визи, както и няма да предлага рутинните услуги за граждани на САЩ.

От там съветват американските граждани в страната да се уверят, че документите им за пътуване са изрядни, а най-необходимите неща са опаковани в чанти, които са лесно преносими. По информация на посолството, граничните пунктове остават отворени за транзит, както и много полети заминават от столичното летище Н’Джили.

Предупреждението идва в отговор на ескалацията на насилието в Киншаса, която включва атаки срещу посолството на САЩ и редица чуждестранни дипломатически мисии.

Десетки хиляди конгоанци на шествие против войната в Букаву.

🇨🇩 Десетки хиляди излязоха на шествие по улиците на Букаву в Демократична република Конго, за да кажат „не на войната“, на фона на продължаващи сражения между бунтовниците от движение М23 и конгоанската армия в източния град Гома.

Кадри показват протестиращи, които маршируват по улиците на Букаву със знамена на страната и табели с надписи „Повече от 30 години – ДРК във война“.

Нене Бинту, директор на Службата за координация на гражданското общество в Южно Киву, приписа рязкото влошаване на ситуацията със сигурността на „войната, наложена ни от Руанда и нейните съюзници на конгоанска земя“ и добави, че гражданското общество в региона се чувства изоставено в борбата си срещу балканизацията на страната.

„Ние сме зад тях, ще продължим да се борим, да се застъпваме до най-високо ниво“, подчерта един от протестиращите, очевидно имайки предвид въоръжените сили на страната, а друг осъди остро действията на Руанда, описвайки ги като агресия и нарушение на международните права.

Конгоанските власти прекъснаха дипломатически връзки с Руанда в събота вечерта, след като описаха нейните действия като „обявяване на война“. Кигали изпрати войски през границата, за да подпомогне офанзивата на бунтовническото движение M23 срещу Гома. Въпреки многобройните доказателства, предоставени от експерти на ООН, Руанда продължава да отрича всички обвинения по свой адрес.

Съобщава се, че най-малко 13 войници от мироопазващите сили на ООН и Африканския съюз са били убити в източната част на страната през изминалата седмица, докато бунтовниците настъпваха към Гома, регионална столица на Северно Киву с население от 2 милиона жители и жизненоважен пункт както за сигурността, така и за хуманитарните усилия.

ООН съобщи, че броят на вътрешно разселените лица в страната се е увеличил до над 7,2 милиона, което превръща кризата в една от най-тежките в световен мащаб. Местната икономика се основава на селското стопанство и добива на природни ресурси, сред които злато, диаманти, мед и кобалт.

Безредици в Киншаса, протестиращи нападнаха чуждите посолства.

🇨🇩 Стотици протестиращи в Киншаса нападнаха сградите на чуждите посолства, настоявайки за незабавни действия срещу бунтовниците от движение М23 в източната част на страната, а местната полиция използва сълзотворен газ, за ​​да ги разпръсне.

Демонстрантите атакуваха дипломатическите мисии на няколко страни, сред които САЩ, Франция, Белгия, Япония и Руанда, като настояват за спиране на настъплението на бунтовниците. Атакувани са също посолствата на Кения и Уганда, според журналисти от Associated Press, които предават от мястото на събитието.

Полицейските сили използваха сълзотворен газ, за да спрат протестното шествие, чиито участници според съобщенията са плячкосали и подпалили част от сградите на дипломатическите мисии.

Силите за сигурност на страната се опитваха да забавят офанзивата на бунтовниците, подкрепяни от Руанда, които навлязоха в Гома, столица на провинция Северно Киву. Движението М23 е само една от около 100-те въоръжени групи, борещи се за плацдарм в богатия на минерали регион.

„Осъждаме лицемерието на международната общност, която трябва да каже на Руанда да прекрати тази авантюра“, заяви Тимотей Чишимби, един от протестиращите.