Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Тръмп иска обратно авиобаза Баграм. Сателитни снимки показват как талибаните я използват.

🇦🇫✈️🇺🇸 Над четири години след като талибаните си върнаха контрола над Афганистан през август 2021 г. мрежата от огромни военни бази, които бяха изоставени от САЩ след 20 години война, е почти неизползвана. Това е факт въпреки твърденията на пропагандата относно мащабна военна дейност и първоначалните планове за превръщането им в икономически центрове.

Анализ на сателитни изображения, данни от публични източници и интервюта със служители от региона, проведени от The Washington Post, разкрива, че изпадналият в парична криза и изолиран режим на талибаните е успял да използва само минимална част от съоръженията.

🛑 Провалът на икономическите зони в „Баграм“

Една от първите обявени цели на талибаните след повторното им превземане на властта през 2021 г. беше да превърнат бившите американски бази, като ключовата авиобаза „Баграм“, в специални икономически зони. Тези намерения обаче бяха официално изоставени.

Ахундзада Абдул Салам Джавад, официален говорител на Министерството на промишлеността и търговията на Ислямско емирство Афганистан, си призна публично пред The Post, че идеята е отменена:

„След технически оценки заключихме, че превръщането на военни съоръжения в икономически центрове би изисквало поредица от големи разрушавания и реконструкции — процес, който би бил едновременно скъп и увреждащ за нашия военен сектор“, заяви Джавад,

Според Асфандяр Мир от Stimson Center, това е отражение на цялостната борба на талибаните да превърнат силно зависимата от чужда помощ афганистанска икономика в самодостатъчна.

🖼️ Самолети-примамки и ограничен капацитет

Въпреки че режимът твърди, че военните му използват съоръженията, сателитните снимки показват изключително ограничена активност за изминалите четири години.

Авиобаза Баграм: На пистата, пълна с американски самолети в миналото, сега се виждат само снимки на самолети, нарисувани директно над асфалта. Експерти са на мнение, че те са предназначени да служат като примамки и не са мръднали от американското изтегляне.

„Голяма част от оборудването, което наследиха, не работи“, коментира Мир. Проведеният от него анализ сочи, че макар да е имало конкретни усилия за спасяване на резервни части, количеството на реалните оръжейни системи и самолети с висока стойност е ограничен.

⚙️ „Канибализиране“ на изоставеното оръжие

По време на изтеглянето си американските сили оставиха военно оборудване за повече от 7 милиарда долара, което е накарало талибаните да се фокусират над „централизиране, оценяване и спасяване на своя новооткрит флот“, според геопространствения анализатор Уилям Гудхинд:

Кандахар: Снимките свидетелстват за стотици бронирани машини, сред които Humvee-та, които са били „изкормени, а шаситата им струпани на открито“.

Летище Кабул: Наблюдава се процес на „консолидиране на цялото пленено оборудване и канибализиране на части, необходими за ремонт“ на самолети като A-29 Super Tucano и хеликоптери UH-60 Black Hawk.

Подобна дейност разпали сериозно безпокойство в съседен Пакистан, където военен служител посочи, че талибаните намират нови начини за ремонт на самолети, набавяйки части от черния пазар. Освен това, голяма част от изоставеното леко оръжие, включително над четвърт милион пушки, се появяват в ръцете на бунтовници в Пакистан, лоялни на афганистанския режим.

🏙️ Разделението Кабул-Кандахар: Борба за власт?

Наблюдава се и забележително разделение в използването на активите между градовете Кабул и Кандахар.

Кандахар, който е духовен и политически център на върховния лидер Хайбатула Ахундзада, изглежда „почти празен от самолети“ на последните сателитни изображения.

Летище Кабул, за сметка на това е останало „център на авиационна дейност“. Талибаните дори издигат 10 нови кули за наблюдение в неговата източна част през 2023-24 г., повишавайки сигурността около зоната на самоубийствения атентат от август 2021 г.

Според висш пакистански служител, посочената концентрация в Кабул е знак за слабост, тъй като талибаните нямат достатъчно персонал и оборудване, за да поддържат многобройни бази. Други експерти като Мир виждат в това отражение на вътрешната динамика на властта, където фракцията Хакани, активна в столицата, може да води борба за власт с базираните в Кандахар хардлайнери.

„Контролът над Кабул е ключов“, заключава Мир.

Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

Хамас твърди, че оръжията му са гарантирани от международното право.

🇵🇸 Халил ал-Хая, лидер на терористична организация Хамас, настоява, че нейните оръжия са „гарантирани от международното право“ и отхвърли въвеждането на Международни сили за стабилизация (ISF), предназначени за осигуряване на сигурността и разоръжаване на Хамас и други палестински групировки, съгласно заложеното в мирния план американския президент Доналд Тръмп.

В реч по повод 38-ата годишнина от създаването на „Харакат ал Мукауама ал Исламия“, Хая обяви, че функциите на ISF е необходимо да бъдат ограничени до „поддържане на примирието и разделяне на страните по границата на Ивицата Газа“, според писмени коментари, публикувани от Хамас.

„Потвърждаваме, че съпротивата и оръжията ѝ са законно право, гарантирано от международното право на всички нации под окупация. Отворени сме към проучването на всякакви предложения за запазване на това право, като същевременно се гарантира създаването на независима палестинска държава и самоопределение за нашата палестинска нация“, заяви Хая.

ISF е част от втората фаза на плана, която беше приета с резолюция на Съвета за сигурност на ООН миналия месец, според която „достоверен път“ за палестинско самоопределение и държавност може да е възможен, докато върви реконструкция на демилитаризирана Газа, като Палестинска автономия със седалище на Западния бряг се реформира „добросъвестно“, за да бъде счетена за компетентна да поеме контрола над ивицата от международните сили.

В речта си Хая призова Хамас и Фатах, която контролира Палестинската автономия, да „постигнат общ език и споразумение за съвместна национална програма“, което да включва „съживяване на палестинския политически живот чрез избирателната кутия“, което предполага, че терористичната групировка има стремежи да продължи управлението си в ивицата Газа, дори ако това е в рамките на американския мирен план.

Подобни призиви за „национално единство“ и изборен процес идват на фона на дълбоко разделение между поддръжниците на двете групировки, което датира от 2007 г. Тогава Хамас пое контрола над ивицата след кратка, но кървава гражданска война с Фатах, избухнала година след парламентарните избори от 2006 г., завършила със публичната екзекуция на стотици членове на Фатах в ивицата Газа и депортацията на оцелелите към Западния бряг. Разпадът на съвместната власт води до разделение на двете палестински територии – ивицата Газа под контрола на Хамас и Ислямски джихад, както и Западния бряг, контролиран от Палестинска автономия, доминирана от Фатах.

Оттогава насам всички опити за помирение, сред които сключени споразумения за правителство на националното единство, търпят провал заради последователните откази от разоръжаване на Хамас, които стоят в основата на скептицизма към идеята Хамас да бъде интегриран в евентуална бъдеща власт в ивицата Газа без предварително разоръжаване.

Хая приветства терористичното клане, извършено от Хамас и други групировки, на 7 октомври 2023 г. Освен това той благодари на арабските и мюсюлманските страни, дали своя принос с хуманитарна помощ за населението в анклава, и похвали Русия и Китай за позицията им в подкрепа на Палестина в Съвета за сигурност на ООН.

Лидерът на Хамас поздрави онези, „които подкрепиха нашия народ на градските площади, улици и университети“, визирайки масовите протестни акции на крайнолеви активисти в западните страни, насочени срещу Израел, много от които бяха свързани с увеличаване на антисемитската реторика и терористичните нападения срещу евреи.

ФБР: Иран продължава да обмисля активно отмъщение за убийството на Сюлеймани

Погребално шествие за иранския генерал Касем Солеймани и Абу Махди ал-Мухандис, командир на иракската милиция Катаиб Хизбула, убити при американски удар с дрон на летището в Багдад, 6 януари 2020 г.
📸 Снимка: Khamenei.ir / Reuters

🇺🇸⚔️🇮🇷 ФБР предупреди, че кампанията на Ислямска република Иран за отмъщение заради ликвидирането на шефа на Революционната гвардия Касем Сюлеймани от американски дрон, остава активна и упорита.

По време на изслушване пред Комисията по вътрешна сигурност към Камарата на представителите, директорът по операциите на ФБР Майкъл Глашийн заяви, че от януари насам са извършени над 70 ареста, свързани с враждебна чуждестранна разузнавателна дейност.

„Иран продължава да крои заговори за атаки срещу бивши правителствени служители в отговор на смъртта на командващия силите Ал-Кудс към КСИР Касем Сюлеймани през януари 2020 г. Освен това те продължават да предоставят подкрепа на своите проксита и терористични организации по света като ливанската Хизбула“, заяви той.

Сюлеймани беше убит при удар с американски дрон близо до летището в Багдад през януари 2020 г. Атаката, разпоредена от президента Доналд Тръмп, се превърна в ключов разрив в отношенията на заклетите врагове и оттогава е използвана от иранските служби като оправдание за дългосрочно отмъщение.

Глашийн заяви, че ФБР вече е осуетило няколко разкрити заговора, като отбеляза, че през октомври 2024 г. федералните прокурори повдигнаха обвинения към боец на гвардията, назначен да мрежа от криминални съучастници за атаки срещу американски служители, сред които Тръмп.

Факторът „Юнска война“

Според Глашийн, заплахата от Техеран се простира отвъд целенасочените атентати до „периодично наблюдение на еврейски и израелски обекти и лица в Съединените щати“.

„Възможно е конфликтът между Израел и Хамас и последвалите удари между Иран и Израел да предизвикат засилено иранско наблюдение на еврейски и израелски лица, живеещи в САЩ“, каза той пред законодателите.

Израел нанесе удари по цели в Иран през юни, което предизвика ответни ракетни атаки и атаки с дронове. Размяната на обстрели продължи 12 дни, преди постигнатото благодарение на Белия дом примирие да спре обмена.

Тази конфронтация отбеляза най-прекия военен сблъсък между двата съперника от десетилетия и повиши безпокойството във Вашингтон относно иранската активност в световен мащаб.

Глашийн описа Иран като един от най-способните кибер противници на САЩ, действащ в „размитo пространство, където често се сливат криминални групи и поддържани от държавата играчи“.

Той каза, че Центърът за мисии по иранските заплахи (ITMC) към ФБР е подсилил координацията между звената за киберсигурност, контраразузнаване и борба с тероризма, за да „преборят заплахата за интересите на Америка от Иран и неговите проксита“, но не очерта нови, конкретни заплахи.

Израел се съгласи да заплати разчистването на руините в Газа.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Съединените щати поискаха от Израел да заплати за разчистване на отломки от ивицата Газа и да поеме отговорността за мащабната инженерна операция, съобщи Ynet, цитирайки служител от високите етажи на израелското правителство.

Според репортажа на израелската медия, страната се е съгласила с искането, което ще струва един милиард шекела. Кабинетът на премиера не отговори на запитвания за коментар.

Според информация от Програмата на ООН за развитие, цитирана от Wall Street Journal, в Газа има 68 милиона тона отломки.

В неделя министър-председателят на Катар Мохамед Абдулрахман Ал-Тани заяви, че страната няма да поеме сметката за реконструкция на Газа.

„Не ние сме тези, които ще напишат чек за реконструкция на това, което други унищожиха. Когато говорим за Газа, Израел срина тази земя“, посочи той в интервю на сцената на Годишния дипломатически форум в Доха.

Според репортажа на Ynet, американският посланик в Турция Том Баррак ще се срещне с премиера Бенямин Нетаняху следващата седмица, за да се опита да го убеди да приеме турски войски в Газа – нещо, което Израел категорично заяви, че няма да допусне.

Служител по сигурността разкри, че САЩ са фокусирали разговорите с Израел предимно върху реконструкцията, а теми като разоръжаването на Хамас не се повдигат. Той уточни, че по време на личните разговори с премиера Нетаняху той е предположил, че в крайна сметка задачата по разоръжаване пак ще бъде възложена на IDF.

Русия и Беларус протягат ръка на Николас Мадуро на фона на натиска от Тръмп

🇧🇾🇷🇺 Русия и нейният близък съюзник Беларус се обърнаха към подложения на силен натиск венецуелски диктатор Николас Мадуро, а американският президент Доналд Тръмп ескалира мерките за отстраняването му, което повдига възможността да потърси убежище в чужбина.

Източници съобщиха за Ройтерс, че по време на телефонен разговор на 21 ноември Мадуро е казал на Тръмп, че е готов да напусне Венецуела, но само при условие че той и близките му получат пълна правна амнистия.

В четвъртък беларуският президент Александър Лукашенко проведе среща с Хесус Рафаел Салазар Веласкес, посланик на Венецуела в Москва, втора среща в рамките на 17 дни.

Според държавна агенция БелТА, Лукашенко е споделил на пратеника, че Мадуро винаги е добре дошъл в Беларус и е време да ги посети. Освен това днес беларуският президент беше цитиран как припомня на Веласкес, че на първата среща са се договорили да „координират някои въпроси“ с Мадуро.

„Договорихме се, че след разрешаване на конкретни въпроси ще намерите време да дойдете при мен и да се срещнем отново, за да можем да вземем подходящо решение, което е в компетентността ни. И ако е нужно, тогава ще включим и президента на Венецуела.“

Ройтерс поиска коментар от кабинета на Лукашенко относно значението на срещите и дали Беларус би била готова да предложи убежище на Мадуро, ако той се оттегли. Отговор не беше получен.

Кремъл заяви, че по време на телефонен разговор с венецуелския президент днес Владимир Путин е „потвърдил подкрепата си за политиката на правителството на Н. Мадуро, насочена към защита на националните интереси и суверенитета в лицето на нарастващия външен натиск.“

Администрацията на Тръмп е категорична, че не признава Мадуро, който е на власт от 2013 година, за легитимен президент на Венецуела. Той твърди, че е спечелил изборна победа миналата година на вот, отхвърлен като фарс от международната общност. Независими експерти смятат, че опозицията е спечелила убедително.

През последните месеци Тръмп засили натиска върху Венецуела, не на последно място с масивно военно струпване в Карибския басейн.

В интервю за Politico тази седмица Тръмп заяви, че „дните на Мадуро са преброени“, но в същото време отказа да коментира дали би бил готов да изпрати американски войски във Венецуела.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред репортери в четвъртък: „Надяваме се, че Белият дом ще успее да предотврати по-нататъшно плъзгане към пълномащабен конфликт, който заплашва да има непредсказуеми последици за цялото Западно полукълбо.“

Лукашенко, дългогодишният авторитарен лидер на Беларус, поддържа приятелски връзки с Мадуро, а по-рано тази година започна и диалог с администрацията на Тръмп, след като години наред беше игнориран от Вашингтон и други западни държави заради дългото му досие в погазването на правата на човека и подкрепата за руската агресия срещу Украйна.

Тръмп започна да облекчава американските санкции срещу Беларус, а миналия месец за специален пратеник в страната беше назначен Джон Коул, който ще продължи дипломатическите усилия във връзка с освобождаването на политически затворници от затворите на режима в Минск.

Американски план за преструктуриране на икономиките на Русия и Украйна предизвика сблъсък с Европа.

🇺🇸⚔️🇷🇺 През последните седмици администрацията на Тръмп връчи на европейските страни поредица от документи, всеки от които по една страница, в които е изложена визията за реконструкция на Украйна и връщането на Русия в световната икономика.

Предложенията разпалиха ожесточена битка между САЩ и традиционните им съюзници в Европа на масата за преговори. Резултатът може да промени коренно икономическата карта на континента.

Американският план е описан в приложения към настоящите мирни предложения, които не са били публични, но бяха разкрити пред Wall Street Journal от американски и европейски официални лица. Документите предвиждат американски финансови компании и други фирми да използват около 200 милиарда долара замразени руски активи за проекти в Украйна, включително огромен дата център, който да се захранва от атомната централа в Запорожие, в момента окупирана от руските войски.

Друго приложение представя общата визия на Белия дом за извеждане от изолация на икономиката на Руската федерация чрез инвестиции на американски компании в стратегически сектори от добива на редки елементи до сондажи за нефт в Арктика и връщане на руските енергийни потоци в Западна Европа и останалия свят.

Някои европейски служители, запознали се с документите, заявиха, че не са сигурни дали конкретни американски предложения трябва изобщо да бъдат приемани на сериозно. Един от тях сравни идеите с визията на президента Тръмп за изграждане на ривиера в ивицата Газа. Друг сравни предложените енергийни сделки САЩ–Русия с икономическа версия на конференцията в Ялта през 1945 г. довела до поделянето на Европа между победителите във Втората световна война.

Представител на Белия дом заяви, че Тръмп и екипът му работят за постигане на сделка, която да сложи край на войната, която според него продължава твърде дълго. В сряда Тръмп обсъди мирния процес в телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.

В сряда той разкри пред журналисти, че обмисля дали да присъства на среща в Европа през уикенда. „Мисля, че имахме някои спорове за хората и ще видим как ще се развие“, каза той. „Не искаме да си губим времето.“

Европа, която полага усилия да се откаже от руския газ, за да лиши Кремъл от средства за войната и да намали собствената си зависимост от стратегически съперник, не желае да поднови доставките на енергия от държава, която смята за най-голямата заплаха за сигурността си.

Европейски представители искат замразените руски активи, съхранявани в европейски институции, да се използват за отпускане на заем на изправеното пред финансови затруднения правителство на Украйна, за да може да купува оръжие за отбраната и да продължи да функционира, докато хазната му се изпразва.

Сблъсъкът на преговорите вече не е само за граници, а все повече за бизнес, като в неочакван обрат поставя един срещу друг не само Украйна и Русия, но и САЩ срещу съюзници в Европа. The Journal съобщи, че американски компании, известни като свързани с администрацията на Тръмп, се поставя да спечели от американския мирен план.

Германското правителство полага усилия да обясни, че европейските санкции забраняват всякаква работа или финансови транзакции, свързани с ремонта или повторното пускане в експлоатация на „Северен поток“, който беше саботиран от украински водолази през 2022 г.

Европейски служители изразиха опасения, че американският подход да осигури така необходимото облекчение на Кремъл, с което той да ускори икономиката си и в крайна сметка да се превъоръжи. Нова оценка оценка на западно разузнаване посочва, че формално погледнато Русия вече се намира в рецесия от шест месеца, а трудностите пред воденето на военна икономика, съчетани с опитите за контрол на цените, създават системен риск за банковия ѝ сектор.

Ако американската визия надделее, тя ще осуети европейските планове за подкрепа на украинското правителство и бетониране на икономическата изолация, в която е Руската федерация. Резултатът, според няколко представители, е трескава надпревара да се действа бързо, преди САЩ да наложат собствените си договорености.

Американски представители, участващи в преговорите, твърдят, че европейският подход бързо ще изчерпи замразените средства. Вашингтон, от своя страна, ще привлече ръководители от Уолстрийт и милиардери от частния капитал да инвестират парите и да увеличат наличния за влагане обем. Един от участниците в преговорите заяви, че под американско управление сумата може да нарасне до 800 милиарда долара. „Нашето усещане е, че наистина разбираме от финансов растеж“, каза той.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е участвал в ползотворни разговори с изпълнителния директор на BlackRock Лари Финк.

Преговарящият екип вижда общата икономическа дейност и взаимната енергийна зависимост като основа на философията си „бизнес срещу мир“: например украинските датацентрове биха черпили ток от разположената в момента под руска окупация Запорожка АЕЦ – най-голямата в Европа.

На срещата със Зеленски и лидерите на Франция и Великобритания на „Даунинг стрийт“ №10 този понеделник германският канцлер Мерц призна, че е „скептичен към американските предложения.

Миналата седмица Европейският парламент и правителствата на държавите членки финализираха законодателно споразумение за пълно спиране на вноса на руски тръбопроводен газ до две години. Огромната мрежа от тръбопроводи, наследена от съветската епоха, почти изцяло е изключена или взривена от украински водолази.

Дебатът между партньорите от двете страни на Атлантика обърна с главата надолу почти половин век американска и европейска политика спрямо Москва. Президенти от Роналд Рейгън до Тръмп в неговия първи мандат настояваха европейските съюзници да преосмислят енергийната зависимост от Москва.

Европа от своя страна дълго се придържаше към политиката „Wandel Durch Handel“ („Промяна с търговия“) – вярата, че икономическите връзки на Кремъл със западния свят ще го възпрат от война и дори ще помогнат за износ на демокрация на руска територия. Тръмп във втория си мандат заложи на сходен подход, с разликата, че администрацията му не очаква Русия да се превърне в демокрация.

Натовареният и ускорен график на срещите на дипломацията и срещи на върха през последните седмици показва, че дебатът се носи с бясна скорост към бурен финал.

Специалният представител на Белия дом Стив Уиткоф и зетът на Тръмп Джаред Къшнър водят консултации с водещи ръководители от Уолстрийт за съживяването на разрушената украинска икономика. Техният план, представен на украинците, включва предложение ветераните да оставят оръжието и да получават заплати на ниво Силициева долина, управлявайки едни от най-модерните дейта центрове в света, построени от американски компании. Главният преговарящ от украинската страна Рустем Умеров е редовен гост в луксозната вила на Уиткоф в Маями.

Вчера европейските лидери проведоха телефонен разговор с Уиткоф и ще се срещнат в Париж още този уикенд. В понеделник те ще се съберат отново в Берлин. Уиткоф и Къшнър ще се включат във видео конферентна връзка.

Двамата американци прекараха часове с руския президент Владимир Путин миналата седмица, като аргументираха, че Русия трябва да покаже готовност да сложи край на войната по дипломатически път, преди да може да се възползва от облекчаване на санкциите и инвестициите, които би донесла евентуална мирна сделка.

Администрацията на Тръмп заплаши международния съд в Хага с нови санкции ако не промени Римския статут.

🇺🇸⚔️🇺🇳 Администрацията на Доналд Тръмп иска Международният наказателен съд да измени своя учредителен документ – Римския статут, така че да няма право да разследва американския президент и най-висшите му служители, заяви анонимен представител на Белия дом, който заплаши с нови американски санкции срещу съда, ако той не се съобрази.

Ако съдът не изпълни това искане, както и още две – да прекрати разследванията срещу лидери на Израел във връзка с войната в Газа и да приключи официално предното разследване за действията на американски войски в Афганистан – Вашингтон може да наложи санкции на още служители на съда и дори на самия съд като институция.

Налагането на санкции срещу МНС би означавало сериозна ескалация в американската кампания срещу институцията, която отдавна е обект на критики от политици в двете големи партии заради твърдения, че застрашава американския суверенитет.

Служител на Белия дом, говорил при условие за анонимност, заяви, че вече е предал исканията на страните-членки на съда, сред които и американски съюзници, както и директно на институцията. Съединените щати не са страна по Римския статут, с който през 2002 г. беше създаден съдът като съд от последна инстанция с правомощия да преследва дори действащи държавни глави.

Това искане и заплахата за подновяване на санкционната кампания срещу него досега не бяха оповестявани публично.

През ноември миналата година съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, бившия министър на отбраната Йоав Галант и лидера на Хамас Ибрахим ал-Масри за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Газа.

През март 2020 г. прокурорите на съда започнаха разследване за Афганистан, което включваше и възможни престъпления от страна на американски военни. От 2021 г. насам намали приоритета на американската следа, но официално не е прекратил разследването.

За да принуди трибунала да се откаже от тези дела, Вашингтон наложи санкции на 9 служители на съда по-рано тази година, сред които имаше съдии и прокурори. Досега обаче администрацията на Тръмп се въздържа от санкции срещу съда като юридическо лице – мярка, която би довела до тежки нарушения в ежедневната му работа.

„Съществува нарастваща тревога, че през 2029 г., когато мандатът на президента приключи, МНС може да насочи вниманието си към президента, вицепрезидента, министъра на отбраната и други висши лица и да започне наказателно преследване срещу тях. Това е неприемливо и няма да го допуснем“, каза служителят на Белия дом.

Всяка промяна в Римския статут за удовлетворяване на американското искане вероятно ще бъде бавен и сложен процес, който изисква одобрението на две трети от ратифициралите го държави.

„Измененията на Римския статут са изключителна прерогатива на държавите-членки“, заяви пресслужбата на МНС в отговор на въпроси на Ройтерс. Те не коментираха дали Вашингтон е отправял директно искане за имунитет от преследване за Тръмп.

Санкции срещу самия съд като институция биха могли да засегнат основни ежедневни дейности – от изплащането на заплати на персонала до достъпа до банкови сметки и обикновен софтуер.

МНС е единственият постоянен трибунал за военни престъпления в света, с 125 държави-членки, сред които целият ЕС, но без големи сили като САЩ, Китай и Русия.

Мандатът на съда му позволява да преследва физически лица за престъпления, извършени от тях или подчинени граждани на територията на държава-членка, а това включва действащи държавни глави.

Служителят на Белия дом не уточни действията, които биха могли да станат обект на разследване от съда. Той обаче спомена „отворени разговори“ в международните правни среди, че след края на мандата на Тръмп през 2029 г. той може да се насочи към него и най-близките му сътрудници.

„Решението е да променят Римския статут, за да стане абсолютно ясно, че нямат юрисдикция“, заяви служителят.

От септември насам американски военни нанесоха серия от смъртоносни удари по предполагаеми кораби за трафик на наркотици в Карибско море и източното крайбрежие на Латинска Америка, при които бяха убити над 80 души.

Членове на Конгреса заявиха, че ще разследват дали американската армия нарушава закона, след като стана ясно, че е нанесла повторен удар, при който са били убити двама оцелели от друг удар малко преди това. Белият дом защити действията ѝ като законни.

Попитан дали искането към съда е свързано с опасения от евентуално разследване за американски действия във Венецуела, той отказа да даде подробности. Двамата заместник-главни прокурори на международния съд заявиха пред Ройтерс, че не са получавали искания за разследване на действия на американските сили във връзка с Венецуела.

Евентуалното узаконяване на пълен имунитет за конкретни лица би се възприело като подриване на основополагащи принципи на съда и би изисквало одобрението на Асамблеята на държавите-членки.

Въпреки че повечето изменения изискват подкрепата на най-малко две трети от неговите членове, фундаментални промени в юрисдикцията на съда биха нуждаели от още по-голямо мнозинство, се казва в самия статут.

Кийт Келог: Сделката за прекратяване на войната в Украйна е близо.

Украински военнослужещ се разхожда в жилищен комплекс, поразен от руски обстрел в град Константиновка на фронтовата линия в Донецка област, Украйна, 15 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Oleg Petrasiuk/Press Service of the 24th Separate Mechanized Brigade

🇺🇸🤝🇷🇺 Специалният пратеник на Белия дом за Украйна заяви, че сделката за прекратяване на войната в Украйна е „наистина много близо“ и зависи от решаването на двата основни въпроса, докато от Кремъл отговориха, че е необходимо част от предложенията да понесат радикални промени.

Тръмп, който иска да остане в историята като президент-миротворец, призна, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война се е оказал най-сложният въпрос във външната политика от началото на мандата му.

Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. след осем години на ограничени сблъсъци между подкрепяни от Москва сепаратистки сили и украинската армия в Донбас – регионът, съставен от Донецка и Луганска области.

Специалният пратеник за Украйна Кийт Келог, който предстои да напусне своя пост през януари, заяви по време на форума за национална отбрана „Роналд Рейгън“, че усилията за разрешаване на конфликта са „на последните 10 метра“ – разстояние, което според него винаги остава най-трудно за изминаване.

Донбас и Запорожката АЕЦ – ключови въпроси без отговор

Според него два ключови нерешени проблема са свързани с територията – преди всичко бъдещето на Донбас – и със съдбата на АЕЦ Запорожие – най-голямата атомна централа на континента, която в момента се намира под руски контрол.

„Ако уредим тези два въпроса, смятам, че всичко останало ще се нареди сравнително добре“, каза Келог в събота в Президентската библиотека и музей „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния.

„Почти сме там. Наистина, наистина сме много близо“, добави Келог.

След като миналата седмица президентът Владимир Путин проведе 4-часови разговори в Кремъл със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър, най-близкият съветник по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че са обсъждани „териториални проблеми“.

Това е кодът на Кремъл за претенциите му към цялата територия на Донбас, въпреки че Украйна все още контролира най-малко 5000 кв. км от региона. Почти всички държави по света признават Донбас за част от Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предаването на останалата част от Донецка област е незаконно без референдум и би предоставило на Русия плацдарм за бъдещи настъпления срещу страната.

В неделя руски медии цитираха Ушаков, че Съединените щати ще трябва да направят „сериозни, бих казал – радикални промени в своите документи“ относно Украйна. Той не уточни какви точно промени иска руската страна.

В събота Зеленски съобщи, че е провел дълъг и „съдържателен“ телефонен разговор с Уиткоф и Кушнър. В Кремъл заявиха, че очакват именно Кушнър да извърши ключова работа по изготвяне на евентуална сделка.

Над 2 милиона убити и ранени

Келог, който е пенсиониран генерал-лейтенант, воювал във Виетнам, Панама и Ирак, определи мащаба на загиналите и ранените във войната в Украйна като „ужасяващ“ и безпрецедентен за такъв регионален конфликт.

Според него общите загуби на двете страни възлизат над 2 милиона жертви (убити и ранени) от началото на войната. Нито една от двете страни не оповестява достоверни данни за собствените си загуби.

В момента Русия контролира едва 19% от територията на Украйна, като това включва Кримския полуостров (анексиран през 2014 г.), Луганска област, над 80% от Донецка и 75% от Херсонска и Запорожка област, както и малки ивици от Харковска, Сумска, Миколаивска и Днепропетровска област.

Миналия месец в медиите изтече пакет от 28 предложения в проект за мирно споразумение, което предизвика тревога сред официални лица от Европейския съюз и Украйна, които предупредиха, че той отстъпва пред основните руски ултиматуми – отказ от членство в НАТО, руска окупация над една пета от Украйна и ограниченията върху украинската армия.

САЩ подготвят план, включващ евентуална военна намеса в Нигерия

🇫🇷🤝🇳🇬 Франция обяви своята подновена подкрепа за Нигерия в отговор на борбата ѝ с проблемите в сферата на сигурността, присъединявайки се към глобалните партньори на африканската страна, сред които САЩ и Русия.

Намерението беше оповестено публично след телефонен разговор, проведен на 7 декември, между френския президент Еманюел Макрон и нигерийския му колега Бола Тинубу, в който Франция се ангажира да „укрепи партньорството с властите“ и да предостави помощ на местното население, засегнато от тероризъм и въоръжено насилие.

„Говорих с президента на Нигерия Тинубу и изразих солидарността на Франция пред трудностите със сигурността на страната, особено терористичната заплаха в северната част“, написа Макрон.

„По негова молба ще засилим партньорството с властите в Нигерия и ще подкрепим населението, засегнато от насилието. Призоваваме всички партньори да увеличат ангажимента си – никой няма право да остане просто наблюдател“, призова той.

Това развитие идва на фона на засиленото напрежение между Нигерия и Съединените щати, което в крайна сметка накара президента Тръмп да обяви Нигерия за „държава с особено безпокойство“ заради твърдения за мащабни преследвания на християни, населяващи територията на страната.

Тинубу отправи многобройни призиви за международна подкрепа, в които подчерта спешната нужда от координирани усилия за защита на цивилните и връщане на стабилността.

Очаква се подкрепата на Франция да бъде фокусирана над обучение, споделяне на разузнавателни данни и целенасочена хуманитарна помощ, което отразява преминаването от военни разполагания от широки мащабни към съвместен, консултативен подход.

Експерти посочват, че това отразява еволюция в стратегията на Франция в Африка, която поставя приоритет върху изграждането на капацитет на местните сили, вместо на дългосрочно присъствие на чужди войски.

САЩ и Русия обещаха помощ в сферата на разузнаването, логистиката и обучението в сектора на сигурността – Вашингтон предлага засилено споделяне на разузнавателна информация, ускорена подкрепа с отбранително оборудване и техническа помощ, докато Москва се ангажира да споделя стратегии за борба с тероризма, да доставя военно оборудване и да разшири обучението на личния състав в Нигерия.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова разкри, че е готова да помогне на Нигерия в борбата ѝ с тероризма, след като отбеляза, че досегашните усилия на страната в борбата с тероризма са били сериозни.

„Русия е готова да продължи да оказва нужната помощ на своите нигерийски партньори“, каза тя и допълни, че въоръжените сили и силовите структури на Нигерия са „натрупали значителен опит в ефективното противодействие на терористичните заплахи“.

Участието на редица международни партньори подчертава стратегическото значение на Нигерия в Западна Африка и Сахел, където повсеместната несигурност се разпространява през границите и дестабилизира съседните страни.

Гражданскотото общество и групите за защита на правата на човека приветстваха тези заявки за международна подкрепа, но подчертават, че помощта трябва да върви ръка за ръка с реформи във властта, зачитане на правата на човека и инициативи за сигурност, базирани на общностите, които да постигнат устойчиви резултати.

Хакан Фидан: Тръмп трябва да се намеси лично при Нетаняху за мир в Газа.

Турският външен министър Хакан Фидан наблюдава, докато присъства на сесия в първия ден от ежегодната дипломатическа конференция в Доха, 6 декември 2025 г.
📸 Снимка: Mahmud Hams/AFP

🇹🇷🇺🇸 Турският външен министър Хакан Фидан предупреди, че президентът Доналд Тръмп ще трябва да се намеси лично и решително при израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако не иска постигнатото споразумение за Газа да се провали заради ежедневните нарушения от израелска страна.

„В един момент президентът Тръмп трябва да проведе много сериозен разговор с Нетаняху. Ако не се намесят, опасявам се, че планът може да пропадне заради ежедневните израелски нарушения на примирието“, заяви Фидан в събота на сцената на форума в Доха.

Израел твърди, че армията му реагира единствено на ежедневни провокации от страна на Хамас, сред които стрелба по израелски войници. Освен това IDF съобщи, че ежедневно ликвидира лица, приближаващи се до т.нар. Жълта линия – условната граница, разделяща Газа на източна част под израелски контрол и западна под контрола на Хамас.

Фидан подчерта, че Хамас реално е изпълнил почти всичко, което му е било поискано: върнал е телата на всички заложници с изключение на едно. Срокът беше 72 часа след 10 октомври, но все пак договореното предвижда известна гъвкавост, тъй като част от останките са заровени дълбоко под руините.

„Мисля, че Тръмп ще проведе важен разговор с Нетаняху до края на годината“, каза турският министър, намеквайки, че американският президент ще окаже сериозен натиск върху израелския премиер по време на планираната му визита във Вашингтон в края на декември.

Фидан потвърди информацията на The Times of Israel, че Израел налага вето върху участието на Турция в Международни сили за стабилизиране на Газа (ISF), а това е раздразнило потенциални участници, които виждат Анкара като застраховка.

„Те искат Турция да участва в силите, защото знаят, че можем да поемем водеща роля и да им осигурим по-голяма легитимност и обществена подкрепа“, заяви Фидан в отговор на конкретен въпрос за Индонезия и Азербайджан.

„Индонезия, Азербайджан и редица други мюсюлмански и арабски страни, с които работим отблизо – точно това искат да видят, преди да изпратят свои войски“, твърди Фидан.

Докато Америка се надява, че през следващите седмици ще реши въпроса с разоръжаването на Хамас, Фидан смята, че приоритет трябва да бъде незабавното разполагане на ISF по Жълтата линия, за да се спрат почти ежедневните смъртоносни сблъсъци.

В необичайно откровени думи с лек укор към Вашингтон той отбеляза, че една от пречките пред напредъка е липсата на достатъчно ресурс в американския екип:

„Една от практическите проблеми е, че хората от американска страна, които отговарят за посредничество по Газа, са същите, които се занимават с Русия и Украйна“, отбеляза той, имайки предвид Стив Уиткоф и Джаред Кушнър. Фидан похвали усилията им, но е категоричен, че двата големи конфликта са прекалено много за един и същи екип.

Турция е готова да поеме ролята на гарант на споразумението, но Фидан отбеляза, че подписаният документ ѝ дава ограничени правомощия, а Израел не допуска турско присъствие на терен в Газа.

На въпрос относно твърденията на семейството на известния палестински затворник Марван Баргути, че отново е бил пребит от израелски надзиратели Фидан заяви, че това е един от „хилядите“ случаи на изтезания в израелските затвори. Израел категорично отрича обвиненията и твърди, че затворниците се третират според международното право, но одит на омбудсмана установи, че от октомври 2023 г. условията за палестинските затворници с драстично влошени, като много от тях страдат от тежък глад.

„Израел действа безнаказано, защото знае, че международната общност е безсилна да го спре да използва сила. Но има и други неща, които общността може да направи“, заяви Фидан, посочвайки нарастващите младежки протести по света и вълната от признавания на палестинска държава.

„Господин Нетаняху вреди изключително много на бъдещето на Израел“, обобщи турският топ дипломат.

САЩ: Европа подкопава демокрацията, не иска мир в Украйна и цивилизацията ѝ ще бъде заличена.

🇺🇸📄 Новата стратегия за национална сигурност на САЩ отправя призив за „култивиране на съпротива“ в Европа и предупреждава, че континентът подкопава демокрацията, спира мира в Украйна и се сблъсква със „заличаване на цивилизацията“ заради висока миграция и спад на раждаемостта.

Документът обвинява европейските страни в проваляне на американските усилия за прекратяване на войната в Украйна, като упреква правителствата, че игнорират онова, което той определя като „голямо европейско мнозинство“, желаещо мир.

„Бързото прекратяване на военните действия“ е от съществено значение „за стабилизиране на европейските икономики, предотвратяване на неочаквана ескалация или разрастване на войната, както и възстановяване на стратегическото равновесие с Русия“, се посочва в документа, който беше публикуван днес.

Публикуването му съвпада с подновения натиск на президента Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна. Този стремеж предизвиква страхове в европейските столици, че Белият дом е готов да принуди Киев да направи отстъпки по няколко от своите дългогодишни „червени линии“.

Документът в 33 страници илюстрира радикалната преориентация на външната политика на САЩ при Тръмп, която издига като основна своя цел американското господство в западното полукълбо, което накара мнозина да я опишат като съвременна версия на Доктрината Монро.

„Дните, в които Съединените щати подпират целия световен ред като Атлас, са приключили“, се посочва още в документа. В него се подчертава и идеологичната пропаст, разтворила се между Вашингтон и неговите традиционни съюзници, изобразявайки европейския континент като място, където „икономическият упадък е засенчен от реалната и по-остра перспектива за заличаване на цивилизацията“.

В директно предизвикателство към ЕС документът заявява, че Вашингтон трябва да „отглежда съпротива срещу настоящата траектория на Европа в рамките на европейските нации“ и освен това хвали нарастващото влияние на евроскептицизма и дясно-популистките партии, чийто възход може може да застраши бъдещето на блока.

„Американската дипломация трябва да продължи да защитава истинската демокрация, свободата на изразяване и безкомпромисно честване на индивидуалния характер и история на европейските нации“, се казва в стратегията.

„Америка насърчава своите политически съюзници в Европа да подкрепят възраждането на духа, а нарастващото влияние на европейските патриотични партии дава повод за голям оптимизъм.“

Стратегията напомня силно на речта, която вицепрезидентът Джей Ди Ванс произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, която смая европейските страни със своя конфронтационен тон и твърдението, че Европа се сблъсква с по-сериозна заплаха от собствените си демократични провали, отколкото от руската агресия.

Според обширния документ, който обхваща и американските отношения с Азия и Близкия изток, Белият дом ще следва политика на „прехвърляне на тежестта“, която има за цел да накара Европа „да се изправи на краката си и да действа като група съгласувани суверени нации, включително с поемане на основна отговорност за собствената си отбрана“.

Той включва призив за „корекция на глобално военно присъствие, за да се справим със спешните заплахи в нашето полукълбо – особено мисиите, посочени в тази стратегия – и далеч от театри, чиято относителна важност за американската национална сигурност е намаляла през последните десетилетия или години“.

Публикуването на стратегията в петък ще бъде последвано от преглед на отбранителната позиция на САЩ през следващата година, който ще прехвърли военни активи, за да отговарят на текущите приоритети във външната политика.

Стратегията за сигурност в голяма степен третира Китай като икономическо предизвикателство и казва, че Вашингтон ще „пребалансира икономическите отношения на Америка с Китай, давайки приоритет на реципрочността и справедливостта, за да възстанови американската икономическа независимост“.

В същото време обаче допълва, че „това трябва да бъде придружено от силен и продължителен фокус върху възпирането, за да се предотврати война в Индо-Тихоокеанския регион“.

Документът твърди, че „този комбиниран подход може да се превърне в добродетелен кръг, тъй като силното американско възпиране създава пространство за по-дисциплинирани икономически действия“, докато те „водят до по-големи американски ресурси за поддържане на възпирането в дългосрочен план“.

Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Защо отстраняването на Ермак представлява трус за Украйна.

📸 Снимка: Yan Dobronosov/Getty Images

🇺🇦 Оставката на Андрий Ермак от поста ръководител на президентската администрация на Украйна е тектоничен трус за страната и отваря вратата за ожесточена битка за начина, по който се управлява тя.

Известен с прозвището „зеления кардинал“ заради военните дрехи в стила на Зеленски, някога слабо познат адвокат и продуцент на нискобюджетни филми, Ермак придоби огромно влияние в ролята на най-близкия съветник на Зеленски и мнозина го възприемаха почти като съпрезидент и дори повече.

Опозиционните политици ще използват уволнението му заради корупционен скандал за 100 милиона долара, за да настояват още по-силно за създаване на правителство на националното единство в Киев – нещо, което те искаха още в началото на пълномащабната война преди близо 4 години. Излизането на Ермак със сигурност ще ги окуражи допълнително.

Без съмнение този стоманен бивш адвокат ще липсва на Зеленски. Редица украински коментатори го смятаха за „продуцента“ в управляващия дует – с бившия телевизионен комик в главната роля.

Сега обаче Зеленски остана без продуцент точно когато са в ход изключително тежките преговори със САЩ за спорния „мирен план“ на президента Доналд Тръмп, който трябва да прекрати руската война, докато зимата настъпва и силите на Кремъл се опитват да се възползват от предимството си на мрачните фронтове в Донбас.

Все пак Ермак надали ще липсва на мнозина. Неговият монопол върху властта отдавна разпалва недоволство – както в Украйна, така и сред нейните западни партньори.

Не е изненада, че опозиционни политици и бивши служители от високите етажи на властта, които се сблъскваха неведнъж с него, посрещнаха новината с облекчение и надежда, че ще доведе до ключова промяна в стила на управление на Зеленски и ще сложи край на свръхцентрализирания му подход.

„Не вярвах, че някога ще си тръгне“, призна бивш високопоставен украински служител, пожелал да остане анонимен, „за да не изглежда, че танцува върху гроба на Ермак“.

Критиците му често припомнят неуспешния опит на Зеленски това лято да ограничи независимостта на органите за борба с корупцията – ход, който първоначално подсили страховете, че властта затяга контрола си върху институциите, които трябва да я балансират.

За опозиционната депутатка Лесия Василенко напускането на Ермак „показва нулева толерантност към корупцията и че президентът се вслушва в тревогите на хората“. Други го нарекоха глътка свеж въздух.

Други представители на опозицията обаче се съмняват дали Зеленски наистина ще се възползва от момента, за да възприеме по-широка и приобщаваща политика.

Бившата вицепремиерка Иванна Климпуш-Цинцадзе заяви пред POLITICO, че все още не е сигурна дали случилото се ще промени начина на управление на Зеленски.

„Точно това е въпросът. Властта трябва да се върне към конституцията. Парламентът трябва да си върне правомощията“, каза тя.

„Това означава президентът да седне да разговаря с всички фракции, да преосмислим отношенията в парламента и да съставим истинско правителство на националното единство, което да отговаря пред парламента, а не пред президентската администрация“, добави тя.

Украинската журналистка и бивш съветник на Зеленски Юлия Мендел, превърнала се в критик на властта, определи оставката на Ермак като „отчаяна реакция на непоносим натиск“.

„Зеленски няма истински заместник, защото никога не е предполагал, че нещата ще стигнат дотук. Но напрежението стана толкова голямо, че изборът бе сведен до него или Ермак. И Зеленски избра себе си“, каза тя.

Все пак Мендел се съмнява, че промяната ще е дълбока: „Ермак може просто да остане кукловодът в сянка“, предположи тя.

Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.

Тръмп „затвори“ въздушното пространство на Венецуела.

🇺🇸✈️🇻🇪 Два палубни изтребителя F/A-18E Super Hornet бяха засечени в полет по крайбрежието на Венецуела с изключени транспондери, според онлайн платформи за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите, излетели от американския самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78), разположен в Карибско море, са прелитали на ниска височина в международно въздушно пространство на под 50 км от столицата Каракас. Изключването на транспондерите прави невъзможно разпознаването им от гражданските радари и се възприема като провокация от режима на Мадуро.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че авиокомпаниите трябва да считат въздушното пространство на Венецуела за затворено – ход, който засилва допълнително натиска върху ръководството в Каракас на фона на седмици на ескалиращо напрежение между двете страни, довело до сериозна заплаха от военна операция срещу Мадуро.

Затварянето на въздушното пространство над дадена държава често е първа стъпка преди въздушни удари. Последното изявление на Тръмп идва на фона на масирано струпване на американски военни сили в региона през последните седмици.

Администрацията на Тръмп обвинява режима на Мадуро, че ръководи картел, който изпраща наркотици към САЩ. В понеделник тя обяви Cartel de los Soles за терористична организация. Този ход може да предостави правно основание на Пентагона да нанесе удари срещу правителствени цели на територията на Венецуела. Всъщност обаче тази групировка не е нито формална организация, нито класически картел.

От Белия дом все още няма отговор на запитването защо Тръмп предупреди самолетите да не прелитат над Венецуела и какво е сегашното разположение на американските сили в региона.

Тръмп няма законово право да затваря едностранно въздушно пространство на чужда държава, но изявлението му изглежда като заплаха за атака или опит да накара венецуелския режим да повярва, че такава се обмисля сериозно.

Тръмп многократно обвини Мадуро, че оглавява наркокартел, и заяви, че не изключва изпращане на войски в страната.

От август насам американската армия струпа значителни сили и техника в Карибския басейн, а от началото на септември насам нанесе удари по десетки лодки, за които администрацията твърди, че участват в наркотрафика, при което загинаха десетки хора. В отговор Мадуро разпореди мобилизация на войските и народната милиция в страната.

Преди малко над седмица Федералната авиационна администрация (FAA) издаде предупреждение към пилотите да проявяват „повишено внимание“ при полети над Венецуела „поради влошаваща се ситуация със сигурността и засилената военна активност“ в и около страната.

Обикновените хора във Венецуела остават в пълна несигурност – хванати между заплахата от американска атака и правителство, на което не вярват, че им казва истината.