🇺🇸🛡️🇪🇺 Евентуална администрация на демократите след края на втория мандат на президента Доналд Тръмп ще спре заплахите към Дания и нападките по адрес на Канада, но няма да върне отношенията между САЩ и ЕС към състоянието им преди него. Вашингтон ще продължи да притиска европейците да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана, няма да бъде по-либерален в търговията и може просто да не разполага с парите за досегашната си роля. Тази прогноза направи на 13 октомври 2026 г. на Варшавския форум за сигурност Джим Химс, старшият демократ в Комисията по разузнаване на Камарата на представителите.
Химс говореше в панела „Нова европейска архитектура за сигурност“, воден от Бронуен Мадокс, директор на британския институт за международни отношения Chatham House. До него на сцената седяха адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, Бартош Гродецки, началник на Бюрото за национална сигурност към полския президент Карол Навроцки, и Ерик Беранже, изпълнителен директор на европейския ракетен производител MBDA. Въпросът от залата беше зададен от Йоел Линайнмяки, експерт във Финландския институт за международни отношения (FIIA), който на следващия ден публикува отговора в X. В периода 2019-2023 г. Линайнмяки заема поста специален съветник на тогавашния външен министър Пека Хаависто и подготвя доклада за присъединяване на Финландия към НАТО. Изследва и споразумението от 18 декември 2023 г. за отбранително сътрудничество със САЩ, което предоставя на Пентагона достъп до 15 финландски бази и полигона. Той попита какво ще остане същото и какво ще се промени в очакванията на бъдеща администрация на демократите към Европа в областта на сигурността и отбраната.
„Привидно, привидно всичко ще бъде различно“, започна Химс. Той допусна, че демократите ще спечелят предстоящите междинни избори на 3 ноември, което смята за вероятно, а след две години в Белия дом ще има демократ. „Няма да има заплахи към Дания. Няма да има нападки към Канада. Всички нелепи, циркови изяви на сегашния президент, които не служат на никаква реална цел и всъщност вредят, ще изчезнат. Ще се върнем към по-дипломатичния си, глобалистки облик“, каза конгресменът и повтори: „Привидно.“ Тръмп настоява САЩ да придобият Гренландия, автономна територия на Дания, а Канада наричаше потенциален 51-ви щат.
Химс, който сам признава, че никога не е пестил критиките към Тръмп, призна, че зад цирка често се крие истина. „А истината е, че американците са осъзнали, и Тръмп се възползва от това, че цяло поколение сме плащали много висока цена за отбранителния чадър“, посочи той. Затова натискът върху европейците ще продължи и при следваща администрация. В това Химс вижда парадокс: „имаме нужда Европа да изгради индустриална база за своята отбрана“, но според него това значи също, че „трябва да спрем да настояваме европейците да купуват американско оръжие“.
Този парадокс се прояви и на самата сцена. Беранже, чиято компания влага 5 млрд. евро в нови мощности през следващите 5 години, настоя европейските производители да получават предимство при оръжейните поръчки: ЕС може да разгърне пълния си капацитет само ако сама развива способностите си. Гродецки зае обратната позиция. Той посочи, че SAFE, механизмът на ЕС за финансиране на отбранителни поръчки със заеми за 150 млрд. евро, изключва САЩ и Турция, а според него „всяко географско ограничение вече няма смисъл“.
Химс нарече натиска за поделяне на тежестта „тектоничен факт“. Според него отвъд океана има консенсус, че цената, платена в следвоенната епоха, „започвайки някъде от 70-те години, когато започнахме да се деиндустриализираме“, е била твърде висока. Първото следствие засяга търговията. Химс е бивш банкер от Goldman Sachs и между 2017 и 2019 г. ръководи т.нар. Коалиция на новите демократи, центристката група на партията в Камарата. Той се определи като „един от последните привърженици на свободната търговия във Вашингтон“ и призна, че затова му е трудно да го каже: „не очаквайте демократическа администрация изведнъж да стане много по-либерална в търговията“. Това щяло да остане „постоянен дразнител“ в отношенията с Европа.
Второто следствие са парите. „Винаги съм малко скептичен, когато съм в Европа и чувам политиците да казват, че ще харчим 5–6% от БВП, имайки предвид колко по-развита е социалната държава тук спрямо американската“, каза Химс. Според него Европа и САЩ се сблъскват с фискални ограничения, каквито не са познавали до момента: „Дългът ни е 100% от БВП. Имаме зашеметяващи задължения по Medicare, за които не е осигурено финансиране. Така че може просто да нямаме парите да играем ролята, която сме играли досега.“ Medicare е федералната здравна програма за хората над 65 години. Според прогноза на Бюджетната служба на Конгреса от февруари 2026 г. дългът, притежаван от инвеститори, е достигнал 101% от БВП за фискалната година, приключила на 30 септември.
Целта, чието постигане Химс поставя под съмнение, е обща за ЕС. На срещата на върха в Хага миналия юни съюзниците се ангажираха до 2035 г. да инвестират 5% от БВП за отбрана и свързаната с нея сигурност, от които 3,5% за основни отбранителни разходи. Срещата в Анкара през юли 2026 г. беше посветена главно на нейното изпълнение. Източният фланг върви по-бързо. Според годишния доклад на НАТО Полша е отделила 4,3% от БВП през 2025 г. и това е най-големия дял в съюза. Литва се е ангажирала да отделя 5-6% годишно до края на десетилетието.
Последните думи на Химс бяха за историята. „Гените ни са по-изолационистки, отколкото си спомняме“, каза той и нарече това опасно не само заради Русия. Предизвикателствата занапред вече не са нацизмът, фашизмът и комунизмът, а пандемиите, климатичните промени и изкуственият интелект, с които можем да се справим само на глобално равнище. Мадокс обобщи отговора му така: „По-малко театър, но вероятно митата остават, а за отбраната – не много повече. Отрезвяващо послание.“
По-рано в същата дискусия Химс очерта перспективите в краткосрочен план, в който предвижда далеч по-бърза промяна. Тръмп според него се намира в „много различно положение“ от Конгреса и населението, а всяко предложение в Конгреса за военна помощ или осъждане на руски действия се приема с мнозинства от 3/4 – както в Камарата, така и в Сената. Анкетите и прогнозните пазари сочат „доста масово отхвърляне на президента“ на изборите: почти сигурна смяна на мнозинството в Камарата на представителите и доста вероятна в Сената. В началото на септември осреднени резултати на Silver Bulletin от анкетите за партийни предпочитания даваха на демократите преднина от 6,6%. „Това означава, че пакетите с помощ минават не за 9 месеца, а за 9 дни или 9 седмици“, каза Химс. Мадокс го попита дали междинните избори биха могли веднага да променят подкрепата за Украйна, а той отговори, че законодателният процес отнема време. Механизмът, на който залага, е бюджетът. Според него Тръмп е „човек без идеология“, сключващ сделки. Ако демократите поемат контрола върху бюджета, той „ще трябва да сключи сделка, за да финансира приоритетите си“, а по-решителна и последователна подкрепа за Украйна би била едно от исканията в замяна.
Останалите на сцената виждаха по-малко пукнатини. Според Каво Драгоне отношенията между Европа и САЩ от военна гледна точка „никога не са били по-силни“. Гродецки не прие твърдението, че Вашингтон е изгубил интерес към сигурността на Европа: той продължава да допринася със сили на терен, индустрия и наука, а прегледът на американското военно присъствие в света и Европа, който Варшава чака, се очаква през ноември.
Химс говори и за Китай. Според него той има нужда от пазарите в Европа и Северна Америка и предпочита те да не действат заедно по търговските въпроси. Радват го Брекзит, раздорите в ЕС и поредната война на САЩ в Близкия изток. Войната в Украйна обаче би трябвало да тревожи Пекин, защото неговата армия не е изпитана в реален бой, „разядена от корупция“ и най-много би могла да води „войната отпреди 30 години“ с големи, сложни и уязвими платформи, докато украинците са променили самия характер на войната. За да стигнат до Тайван, тези платформи трябва да прекосят около 160 км открито море. „Пекин сега трябва да си казва: Боже мой, всички вложения, с които сме довели армията и своите стратегически способности до сегашното им равнище, може да се окажат без значение“, каза Химс.
Казаното във Варшава засяга два времеви хоризонта. Краткосрочният е свързан с Конгреса: ако Камарата бъде спечелена от демократите, което според анкетите е вероятно, от януари тя ще контролира бюджета и чрез него ще може да влияе върху помощта за Украйна. Дългосрочният е свързан с Белия дом след 2029 г. и там промяната, която Химс обещава, е предимно в тона. Каво Драгоне не вижда пукнатина, но говори за връзките между армиите, докато Химс я открива в бюджетите и митата. Дали Химс е прав, ще си проличи по две неща. Първото е дали мнозинството на демократите в Камарата ще използва бюджета, за да свали митата върху европейския внос, или ще ги остави, както той предвижда. Второто е дали кандидатите ѝ за президент през 2028 г. ще обещаят на ЕС по-голям американски принос в отбраната му, или ще повторят искането той да плаща сам. Ако и двете неща потвърдят думите му, Европа ще получи от демократите по-учтив съюзник, който иска още от същото.