Анализ: Подслушаният кабел до Троицк и служителят, който го издаде

🇷🇺📼 Един съботен следобед през 1985 г. оперативният служител на ЦРУ Джийн Койл и съпругата му Джан изкопаха дупка в гориста местност край Калужко шосе в южните подстъпи на Москва, смениха ролките в заровеното записващо устройство и отново засипаха с пръст прикритото оборудване. Тази система прихващаше сигнала от подземна линия, по която Министерство на отбраната на Съветския съюз обменяше данни по телефон и телеграф със секретен научен център, разположен в околностите на руската столица. Койл разказа подробно за този оперативен ход в епизод на подкаста Spycraft 101, публикуван на 7 септември 2026 г.

Линията се превърна в ключова цел на ЦРУ, след като откритият ефир спря да носи търсената информация. Към средата на 70-те години американските служби прихващаха пренос на данни в микровълновия обхват, който в даден момент изчезна от ефира: чувствителните съобщения бяха прехвърлени към подземен кабел с оловна обвивка. Другият край на трасето водеше към Троицк, тогава закрит град в южните покрайнини на Москва, където работеше институт, описван в западни източници като център за изследвания в областта на ядрените въоръжения. Руските го сочеха като лаборатория по лазерна тематика и филиал на Курчатовския институт. Днес той работи под името ТРИНИТИ. Разработването на техническото решение беше одобрено през 1977 г. Подготовката в Москва започна две години по-късно, а самото устройство е инсталирано през пролетта на 1981 г.

В американски документи случаят може да се срещне под две различни обозначения: CKTAW в по-ранните сведения и GTTAW в разказа на Койл. Не става дума за две различни операции. CK и GT са последователни префикси с две букви, с които Лангли обозначава съветското направление, а тяхната смяна е рутинна мярка срещу компрометиране. В съветското контраразузнаване същата операция става известна под собственото кодово название БИЛЯРДНА ТОПКА.

Системата използва индуктивно прихващане – снемане на сигнала от електромагнитното поле около самия проводник, без целостта на кабела да бъде нарушена. Около екранирания сноп се поставя сензорна муфта, която не пробива обвивката и затова не оставя видима следа при рутинната проверка на линията. Сигналът постъпва от нея към метална кутия, заровена на около метър и половина от шахтата. Там има магнетофони с висок капацитет, приемо-предавател, управляваща електроника и собствено захранване, предвидено да работи между 4 и 6 месеца. Комплектът включва и датчик за намеса, който изпраща дистанционен сигнал при отваряне на укритието.

Преди това обаче е трябвало да се установи коя точно линия носи търсения трафик. Подземният колектор събира снопове от кабели с диаметър между 5 и 13 см, без външни белези, по които да се разбере какво пренася всеки един от тях. Първото проникване през 1981 г. е било разузнавателно: офицер слязъл през тесния вертикален вход, дълбок около 6 метра, свързал преносим анализатор с тегло от 11 кг и направил пробни записи от няколко линии. Материалът бил изпратен за обработка, а решението коя линия да бъде обхваната от муфтата е взето няколко месеца по-късно. Процедурата на място отнемала около един час и половина.

Мащабът на проекта личи от товара, който оперативният служител е трябвало да носи до шахтата. Раницата с оборудването е тежала 36 кг и според Робърт Уолъс и Кийт Мелтън, първият от които ръководи Службата за технически средства на ЦРУ, струвала близо 20 млн. долара – повече от 500 хил. долара / кг. По думите на Койл разработката на цялата система поглъща 40 млн. долара. Също толкова сериозна е подготовката: на полигон Фермата във Вирджиния е построено пълноразмерно копие на московския люк, а инструктори от Агенцията за национална сигурност обучавали оперативните служители как да извършват процедурата. Мястото било избрано след проучване на повече от 10 входа по Калужко шосе, преди екипът да се спре на един в зелена ивица с ширина около 15 метра.

Тъкмо необходимостта от периодично обслужване е структурната слабост на цялата система. Захранването издържа 4-6 месеца, а записите не се предават по въздуха – ролките трябва да се извадят ръчно. При такъв интервал са нужни 2-3 посещения годишно, което за 4-годишния период между поставянето през 1981 г. и прекратяването на операцията през 1985 г. значи около 10 излизания. Всяко едно от тях създава нов риск от разкриването на служител с дипломатически имунитет в район, който Второ главно управление на КГБ има всички основания да наблюдава. Технологията за 20 млн. долара осигурява достъп до трафика, но няма как да премахне нуждата от човешко присъствие на мястото.

Прикритието на Койл е изградено по такъв начин, че отсъствията му да не будят подозрение. В посолството той минава за втори секретар в политическия отдел, който отговаря за закупуване на литература, и обикаля книжарници из съветските републики, за да набави книги и издания за библиотеките и ведомствата в САЩ. Длъжността обяснява редовните му отсъствия и пътувания из страната, но не предполага оперативна роля. Отнема му шест месеца, за да изгради образа на незначителен чиновник, и още толкова, за да се убеди, че КГБ вече не го наблюдава постоянно и непрекъснато. Самият той определя тази преценка като същинското оперативно умение: КГБ разполага с огромни ресурси, но не може паралелно да следи всички дипломати от чуждестранните посолства. Затова ключовият въпрос не е как да се измъкнеш от постоянна „опашка“, а първо да установиш дали изобщо си следен в конкретния ден.

Съботата избира именно заради рутината. Двамата отдавна били изградили предвидим модел за съботния следобед – спорт, а след това миене на колата – който евентуалните наблюдатели в даден моемент просто да приемат за обичаен. В деня на операцията Койл и съпругата му стигнали до района, продължили пеша в гората и намерили люка. Цялото оперативно излизане продължава часове: до шахтата трябва да разкопаят укритието, да сменят ролките, да заровят всичко още веднъж и да заличат всички следи. Връщайки се към посолството, вече убедени, че не са засечени, пускат Born in the U.S.A. на Брус Спрингстийн на касетофона в колата.

Джан Койл участва като пълноправен участник в операцията. Двамата биват подложени на специализирана подготовка, включително почти цяла календарна година за обучение по руски език, и заедно са натоварени със задачата. Разликата между двамата е техният статут: тя работи за ЦРУ на непълно работно време. Койл получава 2500 долара бонус, а по-късно и Медал за заслуги на разузнаването (Intelligence Medal of Merit); за своето участие на същия ден Джан получава 74,50 долара след данъци. По-късно става щатен служител и служи близо 24 години. И размерът на бонуса, и сумата, платена на Джан, са известни от разказа на Койл и нямат потвърждение. Ако наистина са точни, контрастът между тях показва как службата тогава отчита и заплаща труда на съпруги, поемали реални оперативни задачи, без да заемат съответна щатна длъжност.

Руската версия за края на операцията е известна от мемоарите на генерал Рем Красилников, ръководител на контраразузнаването по американското направление към Второ главно управление на КГБ. Според него устройството е открито през лятото на 1985 г. в гората край Калужко шосе, което води до установяването на денонощно наблюдение на мястото с намерение да залови човека, който го обслужва. Засадата обаче била прекратена, тъй като датчикът за намеса вече бил подал сигнал и американците знаели, че някой е отварял укритието. Красилников описва техниката подробно, включително индуктивната муфта върху екранирания кабел, и посочва служителите от московската резидентура, които според него са обслужили оборудването. Койл е сред тях. Така ключов елемент от участието, описано от него 40 години по-късно, е потвърдено и от насрещната, съветска страна.

В основното западната хронология съвпада, но поставя първия признак за компрометиране по-рано. През пролетта на 1985 г. офицер от резидентурата регистрира сигнал за намеса, а извадените след това записи показват, че системата е спряла да работи. Операцията е прекратена. Американската версия за източника на компрометиране е очертана през август 1985 г. Тогава дезертирал полковник от КГБ Виталий Юрченко описва пред своите американски събеседници източник на КГБ, идентифициран като Едуард Лий Хауърд. През ноември Юрченко се връща в съветското посолство във Вашингтон и заявява, че е бил отвлечен, но версията за Хауърд вече е очертана. Хауърд е уволнен от ЦРУ през май 1983 г., след като при проверка с полиграф признава за употреба на наркотици, кражби и нарушения по време на своето обучение. До онзи момент обаче е преминал цялата подготовка за командировка в Москва, за която се готви, но в последния момент не е изпратен, включително упражненията в копието на люка. На 19 септември 1985 г. се измъква от наблюдението на ФБР в Ню Мексико, а през август 1986 г. Москва му предоставя убежище.

Общият извод се вижда в сравнението с други големи западни операции срещу кабелните комуникации в Съветския съюз. Три от тях приключват по същия начин. Берлинският тунел от 1955 г. е компрометиран от Джордж Блейк още през 1953 г. преди първата копка, но КГБ го оставя да работи, за да не разкрие агента си. Подводната операция в Охотско море бива разкрита, след като служителят на Агенция за национална сигурност Роналд Пелтън влиза в съветското посолство във Вашингтон през януари 1980 г. На следващата година спасителен кораб застава над точката и записващият модул изчезва от дъното. Мисията по кабела до Троицк, според западната версия, е компрометирана от лице, преминало подготовка на макета му. При трите случая техническата система работи, а пробивът идва отвътре.

Алтернативната версия също трябва да бъде взета под внимание, тъй като идва от самите руски източници. Красилников представя откриването като резултат от работа на контраразузнаването, въпреки че в руската публицистика е жив спорът дали конкретната информация е дошла от Хауърд, или от Олдрич Еймс, разкрит едва през 1994 г. Москва има очевиден интерес да приписва такива находки на своята ефективност, а не на информация, подадена от агент. Дори при най-благоприятния за тази версия прочит обаче Хауърд е знаел за операцията, а от септември 1984 г. поддържа контакт с КГБ – най-малко половин година преди да бъде активиран първият сигнал за намеса през пролетта на 1985 г.

Един от днешните функционални еквиваленти на кабела до Троицк лежи на морското дъно и играе ключова роля за пренос на несравнимо по-мащабни обеми информация. В рамките на публичния дебат защитата на подобна инфраструктура обикновено се разглежда преди всичко като физическа задача: патрули, сензори и наблюдение на корабния трафик. Опитът от четирите години под Калужко шосе показва защо тази сметка може да бъде непълна. Трите исторически случая не доказват, че човешкият фактор винаги има решаваща роля, но демонстрират как сложна и добре прикрита техническа система може да се обезсмисли от лице, което знае за нея.

Шведската отбрана поиска отчуждаване на руския имот при Мускьо

🇸🇪⚓🇷🇺 Шведските въоръжени сили поискаха държавата принудително да отчужди цял нос при един от входовете към военноморската база Мускьо, купен през 2017 г. от съпругата на руски бизнесмен. Искането беше внесено на 25 август от Fortifikationsverket – ведомството, което управлява имотите на отбраната. Окончателното решение трябва да бъде взето от правителството.

Мотивите са конкретни и практически. Според Въоръжените сили имотът е единствената територия в района на базата, с която те не разполагат, за да изградят ефективна отбрана – преди всичко срещу дронове. „Безпилотните системи могат да се използват по много различни начини – както за наблюдение и събиране на разузнавателни данни, така и за преки нападения“, казва генерал-лейтенант Карл-Йохан Едстрьом, началник на Отбранителния щаб.

Вторият мотив е свързан със собствеността. В заявлението се посочва, че собственичката и съпругът ѝ представляват заплаха за сигурността и че Русия би получила значително оперативно предимство, ако имотът остане в сегашните ръце. Това е оценка на военното ведомство. Срещу двамата не са повдигани обвинения и няма съдебно решение, което да установява подобна дейност.

Мускьо се намира южно от Стокхолм и е свързан със сушата чрез 3 км подводен тунел. Базата заема площ, приблизително равна на тази на Стария град на Стокхолм. Голяма част от нея е изградена чрез взривяване на скалата, а във вътрешността ѝ се намират щабът на флота и доковете за подводници. Непосредствено след изхода на тунела, вляво, започва Бергхолмен – нос с 1,8 хектара суша и още около 2 хектара водна площ, който гледа директно към фарватера.

Върху билото, на 14 метра над морското равнище, се издига голямо строително покритие с дължина около 20 метра. Къщата под него ще бъде с площ над 600 кв. метра, близо половината от които под земята. Освен това са предвидени гараж, кинозала и работилница с площ над 100 кв. метра. Долу, при частния кей, спират бетоновози. Строителството беше преустановено за няколко години, но се възобнови през есента на 2025 г.

Историята започва през август 2017 г., когато имотът е купен за 18 млн крони, платени без ипотечен кредит. В нотариалния акт като собственик е вписана Татяна Сазонова – шведска гражданка, която живее в Стокхолм. Данъчната агенция обаче определя като действителен собственик и ползвател нейния съпруг, руския бизнесмен Станислав Алешченко.

През януари 2023 г. Expressen публикува първото разследване за покупката. Изданието установява, че Алешченко е притежавал дялове в руски дружества, работили с държавната ядрена корпорация „Росатом“. Той е бил и съсобственик на компания, за която източници в Русия твърдят, че е доставяла компоненти за ядрено оръжие.

Данъчната проверка води до отделен резултат. Тя установи над 600 млн крони недекларирани капиталови доходи, прехвърлени с дружествена схема в Панама, и начислява допълнителен данък от 224 млн крони. За известно време държавата поставя имота под запор като обезпечение. Алешченко плаща цялата сума, освобождава имота от запора и оспорва данъчното начисление. След като губи делото на първа инстанция, спорът е отнесен пред апелативния административен съд Kammarrätten.

Разкритието от 2023 г. не води до институционална намеса, защото действащото законодателство не дава подходящ механизъм. Разрешението за строеж е издадено в съответствие с подробния устройствен план и без отклонения от него, поради което общината няма правно основание да го откаже.

„Това е направо отвратително, честно казано. Не искам руски олигарх да си строи огромна къща на нос срещу нашата военноморска база“, казва пред Fokus Свен Густафсон от Умерената коалиционна партия, оглавяващ общинската управа в Ханинге. Според него служителят, който издава строителни разрешения, не може да спре проекта заради близостта му до военноморската база, защото подобна правна норма не съществува. Общината би трябвало да разполага с възможност да откаже разрешението, добавя Густафсон, но такава възможност няма. Местната власт се обръща както към Въоръжените сили, така и към областната управа, но нито една от институциите няма правомощия да се намеси.

През декември 2024 г. държавна комисия, начело с апелативния съдия Хенрик Мац, предлага решение. Според предложението придобиването на недвижими имоти от чужденци и чуждестранни юридически лица трябва да преминава през разрешителен режим, а сделките, които могат да навредят на съществени интереси на системата за тотална отбрана, да бъдат спирани.

Предвиждаше се законът да влезе в сила на 1 юли 2026 г., като изрично не се прилага за придобивания, извършени преди тази дата. За случая „Мускьо“ това значи, че дори да беше приет в предвидения срок, законът нямаше да засегне нито покупката, нито строежа.

Съгласувателната процедура през 2025 г. разкрива още по-съществен пропуск. Проектът обхваща само лица, които притежават гражданство на държава извън Европейското икономическо пространство. Алешченко обаче има както руско, така и кипърско гражданство. Това означава, че властите не биха имали право дори да проверят подобна сделка.

Шведската служба за сигурност Säkerhetspolisen посочва в становището си, че пълното изключване на държавна намеса при покупки от граждани на антагонистични държави само защото те притежават и гражданство на страна от Европейското икономическо пространство, може в значителна степен да обезсмисли закона.

Службата предупреждава и за използването на подставени лица, или т.нар. булвани. Подставеното лице няма само да поиска разрешение, поради което надзорният орган трябва да разполага с правомощие да започва проверка по собствена инициатива – възможност, която комисията не предлага.

Инспекцията по стратегическите продукти напомня, че субектите с враждебни намерения действат дългосрочно и планомерно. Няколко областни управи, на които се предвижда да бъде възложен надзорът, отговарят, че не разполагат с необходимите знания, за да преценят кои имоти са от значение за отбраната.

Проектът изключва от обхвата си и придобиванията чрез делба, наследяване и завещание. В случая с Мускьо това би позволило собствеността да бъде прехвърлена от съпругата на съпруга без никаква проверка.

През ноември 2025 г., когато строителството вече е подновено, Сазонова за първи път говори публично. Пред Expressen тя заяви, че съпругът ѝ няма нищо общо с проекта, не живее в Швеция, не е идвал в страната от години и не проявява интерес към строежа. Къщата и земята са нейни, подчертава тя, а самата тя е шведска гражданка.

На подозренията, че имотът може да бъде използван за разузнавателна дейност, Сазонова отговаря кратко: „Това е просто смешно, хората си измислят.“ По думите ѝ при покупката тя не е знаела колко близо се намира военноморската база и определя това като нещастно съвпадение.

Сазонова отказва да каже дали е запазила руското си гражданство. През август 2026 г. шведската агенция TT съобщава, че тя притежава както руско, така и шведско гражданство. Сазонова заявява, че ще завърши къщата, защото проектът продължава отдавна и за нея представлява интерес да го доведе докрай. Другата възможност, по думите ѝ, е просто да отпише вложените средства като загуба.

Предвиденият срок 1 юли 2026 г. изтече, без законът да влезе в сила. Към 27 август 2026 г. законопроект, изготвен въз основа на предложението на Мац, не се открива нито в регистрите на правителството, нито в тези на Риксдага, въпреки че кабинетът беше заявил намерение да го внесе през пролетта.

Вместо това на 8 юни правителството назначи втора комисия, отново под ръководството на Мац. Този път задачата ѝ е да разработи ново основание за отчуждаване за защита на сигурността на Швеция. Комисията трябва да представи заключенията си най-късно до 31 март 2027 г.

Затова документът от 25 август не стъпва на нов закон, а на наличния ред за принудително отчуждаване. Процедурата се състои от два етапа: кабинетът първо разрешава или отказва отчуждаването, а в случай че го разреши, спорът за размера на обезщетението се решава от съда. Държавата заплаща пазарната цена на имота – следователно става дума за отчуждаване, а не за конфискация.

Как ще се произнесе кабинетът, остава открит въпрос. Пред правителството вече чака и друго подобно искане. На 24 септември 2025 г. управата на Вестерос поиска да отчужди терена на руска православна църква, построена в непосредствена близост до летището. Искането последва предупреждение на Säkerhetspolisen, че храмът се използва като платформа за събиране на информация и за оказване на влияние върху Швеция.

Fokus определя подобна процедура като без аналог в съвременната история на страната. 8 месеца след внасянето на искането министърът на инфраструктурата Андреас Карлсон от Християндемократите (ХД) заяви пред SVT, че правителството все още подготвя преписката. По думите му подробностите и сроковете не могат да бъдат оповестени, защото попадат под режима на външнополитическата и отбранителната тайна. Решение няма и до днес.

Министърът на отбраната Пол Йонсон също отказа да коментира конкретния случай, но заяви, че искането за Мускьо ще бъде разгледано приоритетно, тъй като е свързано с изграждането на системата за тотална отбрана.

Разрешаването на отчуждаването изглежда вероятно. Искането идва от Въоръжените сили, основава се на конкретна отбранителна необходимост, а не единствено на самоличността на собствениците, и е внесено през година, в която кабинетът вече създаде комисия именно за решаването на подобен проблем. Кога обаче ще бъде взето решението, е отделен въпрос. Искането от Вестерос чака вече 11 месеца.

Юридическата празнина в Швеция има български аналог, макар че тук проблемът се проявява по различен начин. Конституцията не позволява на чужденци и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз да придобиват земя, освен по силата на международен договор или чрез наследяване по закон. Те обаче могат да придобиват сгради и дружествени дялове. Поради това руското присъствие на българския имотен пазар се реализира предимно чрез регистрирани в страната дружества.

От март 2024 г. към Министерския съвет действа и междуведомствен съвет за скрининг. Всяка пряка чуждестранна инвестиция от инвеститор от Русия или Беларус подлежи на проверка, без да се прилага минимален стойностен праг. Режимът изрично обхваща земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на критична инфраструктура, включително отбранителна.

Този механизъм обаче се задейства при инвестиция – тоест при придобиване на дял в предприятие или при вложение над 2 млн евро – а не при покупка на къща от физическо лице. Покупката на Бергхолмен е именно такава сделка.

Никой не знае точно какъв е мащабът на руската собственост в България. Според справка на Агенцията по вписванията, поискана от вестник „Сега“ и получена след съдебна процедура, в Имотния регистър се откриват 10 954 имота с 10 375 собственици. Около половината от тези имоти се намират в община Несебър. От съответните партиди 8 723 са създадени след 24 февруари 2022 г.

Отделно са установени 7 854 дружества с руски съдружник или руски едноличен собственик на капитала. Това представлява 0,84% от близо 935 000 капиталови дружества в страната.

Агенция по вписванията уточнява, че гражданството не е сред обстоятелствата, които задължително се вписват, и че извлечение, направено по този критерий, не може да предостави точна и пълна картина. Това значи, че горните числа описват наличните данни в регистъра, а не действителния мащаб на собствеността в страната.

Положението в Швеция е сходно. Изследователи от Шведския институт за отбранителни изследвания (FOI) са установили най-малко 247 имота, притежавани от руски граждани, но се предполага, че действителният им брой е значително по-голям.

Показател, че Швеция действително затяга режима, би било решение на кабинета по поне едно от двете искания – за Мускьо или за Вестерос – през следващите месеци, както и внасянето на законопроекта по предложението на Мац през есенната сесия. Обратен сигнал би била още една парламентарна сесия без внесен законопроект, съчетана с продължаващо мълчание по двете искания до края на годината.

Значението на случая не се изчерпва с една къща. Между покупката през 2017 г. и искането от 25 август стоят девет години, през които шведската държава е знаела какво се строи при входа на една от най-защитените ѝ военноморски бази, но не е разполагала с механизъм да го спре. Разрешението за строеж се издава въз основа на устройствения план, а не според самоличността на собственика.

Поисканото сега отчуждаване идва след започването на строежа, а не преди сключването на сделката. Ако процедурата бъде одобрена, държавата ще трябва да плати пазарна цена за имот, чието придобиване би могла да блокира без обезщетение още през 2017 г., ако тогава разполагаше с необходимото правно основание.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.

15 години затвор за фотожурналистката Ялда Моайери по закона за шпионаж

🇮🇷⚖️📷 Иранската фотожурналистка Ялда Моайери получи присъда от 15 години затвор заради своите снимки и интервюта. За това тя научи в събота, 8 август, на Деня на журналиста в Иран, когато се яви в Революционния съд в Техеран, съобщи Ройтерс. Наказанието е постановено по закона за шпионажа, приет след 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. Той разширява възможностите на режима да преследва работата с чуждестранни медии като престъпление срещу националната сигурност.

Официални документи по делото не ѝ бяха предоставени. Приятел, който я придружавал, преписал на ръка обвинителния акт в сградата на съда. Според преписа, с който Ройтерс разполага, обвиненията срещу нея включват „интервюиране с мрежи, враждебни на системата“ и изпращане на снимки до субекти в Израел и САЩ, определени като „враждебни“. Самата Моайери посочва, че е предоставила на CNN кадри от щетите след въздушните удари по Иран и през март 2026 г. е дала интервю за своята журналистическа работа.

Наказанието не се изчерпва със лишаването от свобода. Според данни на Международната федерация на журналистите (IFJ) от 12 август съдът е разпоредил конфискация на техниката ѝ, включително камерите и телефона, и налага забрана за упражняване на медийна и културна дейност, заемане на публична длъжност и публикуване в социалните мрежи. „Иранският режим достигна ново равнище на репресия, увеличавайки наказанията за онези, които се осмеляват да критикуват Ислямската република“, заяви главният секретар на федерацията Антони Беланже.

Законът, по който е осъдена, носи името „Закон за засилване на наказанието за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави срещу националната сигурност и интереси“. Парламентът на Ислямската република одобри първоначалния законопроект в края на юни 2025 г. – броени дни след края на войната с Израел. Съветът на пазителите го върна заради неясноти, а окончателната редакция премина през парламента и беше одобрена през есента на същата година.

Той предвижда смъртно наказание за конкретни оперативни и разузнавателни действия в полза на Израел, САЩ или други държави и организации, определени като враждебни. Отделни негови разпоредби тълкуват като криминално деяние политическа, културна, медийна и пропагандна дейност и изпращането на снимки, видео и информация до чуждестранни и определени като враждебни медии и платформи, когато властите преценят, че това застрашава националната сигурност. При по-тежка квалификация подобни действия биха могли да попаднат и под състава „корупция по земята“ (efsad-e fel-arz), който в иранското право може да доведе до смъртно наказание. Законът съкращава и сроковете по производството: за Моайери срокът за обжалване е 10 дни – наполовина спрямо предишния режим.

Наказателната практика по сходни обвинения стига често до бесилката. Пет дни преди Моайери да се яви в съда иранските власти обесиха Омид Бехзад и Пурия Сафват, осъдени за предоставяне на координатите на военни и охранявани обекти на служители на „Мосад“. Екзекуциите по обвинения, свързани с националната сигурност и шпионажа, зачестиха след началото на въздушните удари на Израел и САЩ на 28 февруари. На 27 юли експерти на ООН заявиха, че Техеран очевидно се стреми да всее страх в обществото със смъртните присъди, както и да възпре бъдещи демонстрации и заглуши несъгласието. Делата по подобни обвинения се гледат при закрити врата, а подсъдимите често нямат достъп до доказателствата срещу тях.

Обвинението към Моайери идва след два обиска в дома ѝ от началото на годината. Разузнавателното звено на Корпуса на стражите на Ислямската революция (IRGC) влезе в жилището през януари, докато в страната вървяха масови протести срещу режима, и конфискува телефона, лаптопа и друга електроника, разказва тя. Служители на IRGC се върнали, след като САЩ нанесоха въздушни удари по Иран. „При това идване взеха всичко, включително камерите, които притежавах от детството си“, спомня си Моайери. „Бях подложена на няколко разпита и в крайна сметка делото ми беше препратено към 33-ти клон на Прокуратурата по сигурността, а след това към Революционния съд.“

Правозащитни групи датират самото произнасяне на присъдата по-рано. Hengaw и IFJ съобщават, че е била постановена задочно на 19 юли от 29-и клон на Революционния съд в Техеран, с формулировка „дейност в интерес на ционисткия режим и САЩ“. Така между решението и деня, в който Моайери е научила за него в съдебната сграда, минават близо три седмици.

Отказът да ѝ бъдат предоставени документите по делото е начинът, по който Ислямската република иска да „заглуши“ подсъдимите и показва съдебна власт, която „откровено“ действа като държавен агент, отбелязва Роя Боруманд, изпълнителен директор на Центъра за човешки права „Абдорахман Боруманд“ със седалище в САЩ. Говорителят на иранската мисия в ООН в Ню Йорк не отговори на искането за коментар по случая.

Присъдата идва на фона на силно ограничена среда за иранските медии. „Репортери без граници“ отчитат 16 задържани журналисти в страната от началото на годината, а Комитетът за защита на журналистите (CPJ) през март докладва, че зад решетките са поне 15. През май CPJ и „Репортери без граници“ алармираха, че иранският режим използва продължилото 83 дни прекъсване на интернет, за да прикрие реалните мащаби на репресиите срещу медиите. Сред затворниците в техеранския затвор „Евин“ са иранско-американският журналист Реза Вализаде и японският репортер Шиносуке Кавашима.

Прекъсването започна на 8 януари, в разгара на протестите, избухнали в края на декември след рухването на риала. Норвежката организация Iran Human Rights преброи най-малко 3428 убити демонстранти до 22 януари и около 40 000 задържани. Защитници на човешките права в Иран (HRANA) посочи в своя отчет от 23 февруари, че около 6800 цивилни са били убити, а 53 800 са задържани. Точните мащаби на жертвите остават невъзможни за независимо потвърждение при ограничения достъп до информация. Мишените на арести след кървавото сгазване на протеста включват лекари, адвокати, политици с реформистки идеи и журналисти.

Работата на Моайери е концентрирана основно върху жените. Тя прави едни от първите документирани кадри на жени, задържани от нравствената полиция – сред тях снимка от 2007 г. на две жени, седнали в бели полицейски микробуси, с облени в сълзи лица. През 2017 г. заснема студентка по време на протест срещу икономическото положение в Техеранския университет, която върви през сълзотворния газ с вдигнат юмрук. Администрацията на Доналд Тръмп впоследствие използва кадъра в свои изявления за човешките права в Иран. През 2023 г. Моайери получава международната награда „Кураж в журналистиката“.

Присъдата не е първата в биографията ѝ. През 2022 г. Моайери прекарва три месеца в ареста и получава осемгодишна присъда за отразяването на протестите „Жена, живот, свобода“, избухнали след смъртта на младата Махса Амини в ареста на нравствената полиция. По-късно обща амнистия намалява наказанието, но делото продължава да я излага на разпити от страна на властите. Моайери е лежа и две години в затвора „Гарчак“ – място, което преди това самата тя е снимала.

Новото в настоящия случай е правният механизъм. Предишните дела срещу нея се водеха по обвинения за действия срещу националната сигурност и подстрекаване към безредици. Обвиненията бяха оспорвани от правозащитни групи, но поне се свързваха непосредствено с отразяването на протестите. Законът от 2025 г. разширява значително тази рамка: интервюто за чуждестранна телевизия или изпращането на кадър вече могат да се третират не просто като медийна дейност, а като форма на подпомагане на враждебна държава или действие срещу националната сигурност. Свитият до 10 дни срок за обжалване затруднява още повече защитата, а при предишното дело на Моайери облекчаването на присъдата дойде не от съд, а благодарение на общата амнистия.

„Нито една от тези присъди не ме е накарала да изоставя пътя си дори за миг. Продължих да документирам и да показвам реалностите на иранското общество“, заявява Моайери. „Нямам какво да губя. Режимът ми отне всичко и единственото, което все още имам, са моята истина и честност на наблюдател.“

21 от 117 руски дипломати в Австрия със следи към разузнаването

🇷🇺🕵️📡🇦🇹 Най-малко 21 от 117 официално вписани руски дипломати в Австрия имат проследими връзки с руските разузнавателни и силови служби. Това установява разследване на изданието „Агентство“ от 10 август 2026 г., изградено върху публичните дипломатически списъци на австрийското външно министерство и профилите в базата RuPEP.org. Съотношението е приблизително 1 на 6 и обхваща само хората с публично обявени имена: административно-техническият състав на руските представителства, за който списъци не се публикуват, изобщо не влиза в тази сметка.

Числата се разпределят между посолството и постоянни представителства. От 48 дипломати в посолството 8 имат връзки със службите: 3 със Службата за външно разузнаване (СВР), 3 с Главното разузнавателно управление на Генералния щаб (ГРУ), 1 едновременно със СВР и ГРУ и 1 с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и 9-и човек – 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР), работил в Австрия до лятото на тази година.

В постоянното представителство при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чийто състав австрийското външно министерство определя на 22 души, 7 имат връзки със силовите структури. Сред останалите 47 дипломати към международните организации със седалище във Виена подобни следи са установени при 5: трима към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и двама в представителствата към структури на ООН.

Материалът стъпва на четири вида данни от открити източници: адресна регистрация, изплатени доходи от конкретно посочено военно поделение, месторабота на съпруг или родител и завършено учебно заведение. RuPEP.org, откъдето идва по-голямата част от информацията, е публична база за политически значими лица в Русия и Беларус с повече от 14 000 профила, поддържана от украинския Център за противодействие на корупцията. Банки я използват при проверки за произхода на средства, а Bellingcat я включва в наръчника си за разследвания.

Отделни случаи показват колко плътна е мрежата от съвпадения. 48-годишният съветник Евгений Амбросий е регистриран на московската улица „Вилнюс“ 17, в сграда, в която СВР е получила 93% от апартаментите. 53-годишният аташе Александър Соболев е получавал доходи от войскова част 21247 – академията на СВР, а 38-годишният му колега Александър Палоян – от поделение 33949 на същата служба. При 54-годишния аташе Дмитрий Фьодоров връзката минава през неговата съпруга, работила в детска градина №1461 на подчинение на СВР. 42-годишният първи секретар Александър Головашкин, чийто баща е служил в ГРУ, е регистриран на улица „Гризодубова“, където се намират служебни жилища на управлението. 38-годишният военен аташе Алексей Фокин фигурира с адрес в/ч 46179 и Център за специално предназначение „Сенеж“, а 35-годишният аташе Станислав Александриди е посочил директно щаба на ГРУ на Хорошевско шосе 76б. 48-годишният Дмитрий Крамарев в началото на 2000-те е работил в научно-техническия център „Атлас“, подчинен на ФСБ.

При ОССЕ картината се повтаря с други имена. 51-годишният съветник Виталий Козлов е посочил като свой адрес военния университет на ГРУ на улица „Народно опълчение“. Същият комплекс се появява и при 61-годишния съветник Александър Заярни от представителство при структурите на ООН. 44-годишният първи секретар Сергей Килдяшов и 39-годишният втори секретар Алексей Силантиев използват еднакви адреси, единият от които е служебният жилищен блок на ГРУ на улица „Гризодубова“. 45-годишният първи секретар Владимир Кравченко е работил в началото на 2000-те в 4-ти централен научно-изследователски институт на Министерство на отбраната, който отговаря за ракетното въоръжение. Членовете на делегацията Сергей Рижков, на 67 години, и Руслан Шишин, на 58, са посочвали адреси на Генералния щаб и военни академии; Рижков е служил и в поделение 22280.

Най-чувствителните случаи са в представителството при МААЕ. 38-годишният втори секретар Григорий Кривенченко е получавал доходи от войскова част 52025 – по определението на „Агентство“, арсенал за ядрени боеприпаси край Можайск, а съпругата му е посочвала адреса на военния университет на ГРУ. 42-годишният първи секретар Сергей Березин е регистриран в център за специална свръзка на управлението в Смоленска област, а съпругата на 51-годишния съветник Игор Холодников е вписала като адрес щаб на ГРУ на Хорошевско шосе. Така в руската делегация при агенцията, която наблюдава ядрените програми по света, има хора с документирани биографични връзки със складирането на ядрени боеприпаси и с шифрованата свръзка на Генералния щаб.

Числото 21 трябва да се разглежда като долна граница, установима с открити източници, а не като оценка за цялото руско дипломатическо присъствие в Австрия. Австрийското контраразузнаване брои около 500 руски дипломатически служители в страната и допуска, че до една трета от тях събират информация, както Financial Times съобщи на 17 март. Двете числа измерват различни неща: 117 са публикуваните имена, около 500 включват и техническия персонал, за който публичен списък няма. Приложена към пълната численост, австрийската оценка означава около 165 души – близо 8 пъти повече от онова, което отворените регистри могат да покажат. Разликата между 21 и 165 е именно слоят, до който журналистическата проверка няма достъп. При ОССЕ обаче съотношението от 7 на 22 вече се доближава до австрийската оценка за една трета: публичните следи са най-гъсти там, където съставът е най-малък и най-подробно описан.

Плътността на това присъствие има и конкретно географско обяснение. Виена е седалище на ООН, ОССЕ, МААЕ и ОПЕК, а върху руските дипломатически имоти в града са разположени много сателитни чинии, чрез които според западни служби Москва прихваща сателитен трафик на международните институции. Financial Times установи, че броят на тези антени е скочил осезаемо през последните две години. Западните служби описват комплекса край Дунав, известен като „Русенсити“, като една от най-големите руски платформи за електронно разузнаване на Запад, обслужваща цели в НАТО, Близкия изток и Африка. Австрийската служба за вътрешно разузнване алармира, че техническите възможности и подвижната насоченост на прихващащи станции в града създават значителна заплаха за сигурността, а разположението на комплекса край реката осигурява особено удобен ъгъл към сателитните комуникации. Прокурорската проверка, довела до експулсиранията през май, започна именно след съобщенията за прихващане на този трафик.

Австрийският отговор досега е поредица от отделни мерки, разтеглени в продължение на шест години. През август 2020 г. Виена обяви за персона нон грата един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. последваха още четирима – поравно от посолството и от представителството при ООН – с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един.

Мярката от тази пролет остана в същия порядък. На 4 май 2026 г. Австрия обяви за нежелани трима служители от посолството и от постоянното представителство при ОССЕ заради антените върху покривите на дипломатическите сгради и комплекса в квартал Донаущат. Още в средата на април руският посланик беше привикан във външното министерство, а Москва получи две седмици да свали имунитета на тримата, за да може прокуратурата да продължи своето разследване. Отговор не последва. Външната министърка Беате Майнл-Райзингер заяви, че е недопустимо дипломатическият имунитет да се използва за шпионаж. Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.

16 дни по-късно, на 20 май, Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп SINA-S от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Делото се смята за най-тежкия шпионски процес в страната от десетилетия; защитата обжалва присъдата.

Съпоставката с България показва как изглежда алтернативата на този поетапен подход. На 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители, като посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица. Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.

Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена. 15-те отстранени от 2020 г. насам при обща численост от около 500 души се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично: за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка. Доход от конкретно посочено поделение на СВР или ГРУ е лично плащане към самия дипломат, а служебно жилище на военното ведомство се предоставя на служител, не на случаен познат. Затова съвкупността от подобни следи се очертава като устойчив модел на командироване, а не просто като сбор от съвпадения.

Практическият залог е достъпът до самите международни институции и техните работни процеси. Делегациите при ОССЕ и МААЕ участват в обсъжданията за наблюдение на примирия и за контрол над ядрени материали, а хората с проследими биографични връзки с ГРУ и други руски силови структури са 7 от 22 души при ОССЕ и 3 от общо 47 дипломати към останалите международни организации във Виена. Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната: досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия, обратно, ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.

Руското разузнаване е следило основателя на баварска фирма за бойни дронове

🇩🇪🕵️🇷🇺 Двама души, вербувани онлайн с нулева подготовка в специалните служби, са наблюдавали от декември 2025 до март 2026 г. Щефан Туман, основател и управител на Donaustahl, баварска фирма за дронове, която доставя разузнавателни и ударни единици на украинската армия.

Федералното ведомство за защита на конституцията тълкува проследяването като подготовка на убийство. Случаят беше изложен на 5 август седмичникът Die Zeit въз основа на материали на разследващите органи и служители по сигурността. Арестът на двойката е извършен през март – в Северен Рейн-Вестфалия и Испания.

Donaustahl е малко предприятие с профил, който Москва има основание да следи. Туман го основава през 2019 г. без опит в безпилотните технологии; седалището е в Хутхурм, окръг Пасау, а щатът от трима души е нараснал до около дузина специалисти. Пътят на компанията минава през търговия с изведени от употреба армейски запаси и снабдяване на украински части, преди да стигне до собствено изделие. MAUS е модулен квадрокоптер, чиито първи образци се раждат през 2023 г. заедно с украински партньор и са произведени от дърво, за да поевтинеят; апаратът носи до 2,7 кг полезен товар в обсег от 5-7 км, разполага с камери с висока разделителна способност за нощна работа и изпълнява както задачи за наблюдение, така и ударни мисии. През юли 2024 г. германското стопанско министерство разреши производството и износа, а първите машини заминаха за украинския полк Kraken.

Оттам нататък предприятието слезе едно ниво по-надолу във веригата. От 2025 г. то произвежда собствени полетни контролери и регулатори на оборотите за FPV дронове, чиито бройки вече се мерят в шестцифрени числа, и обяви, че изнасянето на критичната електроника към Китай е приключило. Самият Туман изгради публичния си профил в платформата X, където говори открито срещу Русия; още през юли 2024 г. изданието VDI Nachrichten го описа като предприемач, търсещ успеха паралелно както в социалните мрежи, така и при обрата на германската политика в отбраната.

Следенето започва в Щраскирхен, градчето в Долна Бавария, където той живее. През декември 2025 г. мъж, определен в разследването като Сергей Н., се доближава до жилището му, заснема с телефона си входа на сградата и табелата с имената на живущите. Германските ведомства вече са били нащрек: чужда агенция на партньорска държава ги е предупредила, че Туман е изложен на повишена опасност. Баварската полиция задържа Сергей Н. и изземва мобилните му телефони, но не успява да извлече данните от тях в рамките на срока за задържане и го освобождава.

Извличането идва по-късно и променя картината. Разследващите установяват, че Сергей Н. е поддържал връзка с руското разузнаване и се е опитал да проследи бащата на Туман, за да установи къде се намира синът. Дотогава обаче той вече е напуснал Германия със семейството си и се е установил в Испания. Die Zeit посочва, че наблюдението е продължено от Ала С. – румънска гражданка, жител на провинция Северен Рейн-Вестфалия. През март 2026 г. федералната прокуратура задържа и двамата, Сергей Н. в Испания, Ала С. в Германия, по подозрение в агентурна дейност за чуждо разузнаване.

Профилът на задържаните е характерният за начина, по който Москва работи в Европа от три години насам. Сергей Н. е украински гражданин, зидар от Харков без каквато и да е връзка със специални служби; Ала С. също няма подготовка. Германските служби наричат такива хора агенти за еднократна употреба: набирани през социалните мрежи срещу заплащане, за да следят или да извършат диверсия, при пълно съзнание на възложителя, че ще бъдат разкрити. Ведомството за защита на конституцията работи и в обратната посока. През първите дни на август местната служба в Бремен изкара за две седмици предупреждение по големите билбордове в Бремен и Бремерхафен, две пристанищни средища с авиокосмическа промишленост, които заради ролята си на логистичен възел на НАТО минават за изложени на особен риск. Според прокуратурата самото посегателство е щяло да бъде извършено от други хора.

Оценката на службите и обвинението обаче не съвпадат. Следственият съдия във Федералния върховен съд не вписа в заповедта за арест подготовката на убийство и двамата са разследвани единствено за агентурна дейност. Разликата не е във фактите, а доказателствата за тях: наблюдението, снимките и връзката с руски агент се документират с телефони и движение, а замисълът за убийство изисква следа от самата поръчка. Именно там наказателното производство изостава от аналитичната преценка.

Туман днес живее под лична охрана, защото степента на опасност за него се преценява като много висока. Публично той не смекчи позицията си. „Русия не иска мир. Тя иска унищожението на Запада“, написа той в LinkedIn. Пред същата аудитория обясни, че присъствието на публични прояви е станало прекалено рисково и „по определени причини“ засега не може да участва в тях. Федералният вътрешен министър Александер Добринт получава редовни доклади по случая, който в Берлин се води чувствителен за националната сигурност.

Веригата, в която случаят се вписва, е добре документирана и започва две години по-рано. През юли 2024 г. CNN разкри, че американското и германското разузнаване са осуетили руски заговор за убийството на Армин Папергер, изпълнителен директор на Rheinmetall, най-големия производител на бронирана техника и боеприпаси за Украйна. Според западни служители тогава замисълът е бил най-напредналият от поредица руски планове срещу ръководители на европейската военна промишленост, а Папергер получи засилена охрана. С други думи, мишената не е нова, ново е само нейното мащабиране надолу: този път ударът е бил насочен към предприятие с дузина служители.

Между двата случая стои трети, потвърден от самата федерална прокуратура. На 29 април тя обяви ареста в Берлин на Сергей К. – гражданин на Казахстан, за когото следственият съдия издаде заповед на 23 април. По обвинението той поддържа непрекъсната връзка с руска разузнавателна служба най-късно от май 2025 г. и предава сведения за германската военна помощ за Украйна и отбранителната промишленост, при това с изричен интерес към компаниите, разработващи дронове и роботизирана техника. Освен това е препращал снимки на обществени сгради в Берлин и на военни колони по магистралите, включително колона на друга страна от НАТО, посочвал е подходящи цели за диверсия и е предлагал да набере хора за екип по саботаж и шпионаж.

През юни веригата стигна до взривно вещество. В началото на месеца сръбските специални части спряха при Суботица, на границата с Унгария, камион с подготвени скривалища, а в багажа на пътуващите откриха взривно устройство; двамата мъже са в ареста от 12 юни. Висшата прокуратура в града потвърди, че срещу тях е започнало разследване за неправомерно производство, притежание и търговия с оръжие и взривни материали в съучастие, а на 9 юли арестът им беше продължено до 10 август. Според Bild те също са агенти за еднократна употреба, работили за Кремъл, а Die Welt посочва Бавария като място на планираната атака; арестът е станал възможен благодарение на сведения от приятелски служби, сред които германските. По телефоните им следователите откриха контакти с представители на руското разузнаване.

Разследващите органи смятат освен това, че поне още едно германско предприятие е под наблюдение. Баварското средоточие не е случайно: освен Donaustahl, там са и Quantum Systems, и Helsing, две от европейските компании, които промениха украинското въздушно разузнаване и удари.

Прецедент, показателен за това докъде Москва е готова да стигне на германска земя, стои от 2019 г. На 23 август Зелимхан Хангошвили, чеченски полеви командир и грузински гражданин, беше застрелян посред бял ден в берлинския Малък Тиргартен. През декември 2021 г. берлинският съд осъди изпълнителя Вадим Красиков на доживотен затвор, като прие тезата на прокуратурата, че става дума за държавна поръчка за убийство на германска земя; през август 2024 г. Красиков се прибра в Русия при най-голямата размяна на затворници между Москва и Запада. Разликата с днешния случай е в занаята: тогава работеше офицер от специално подразделение, сега пред жилището на Туман стои зидар с телефон.

Причината немската промишленост да се окаже мишена е видима публично и продължава да расте. На 4 август тази година, при посещение в завода на KNDS в Касел, министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че самоходната гаубица RCH 155 „се посреща с голямо одобрение в Украйна“, с което за първи път висш германски представител даде да се разбере, че машините вече са там. Дотогава Берлин официално потвърждаваше само обучението на украински военнослужещи в Германия. Договорът на KNDS с Киев от 2024 г. е за 54 системи, а особеността на RCH 155 е стрелбата в движение, която я прави много по-трудна цел за контрабатарейния огън и дроновете.

СБУ задържа агентка на ФСБ, следила резервните командни пунктове край Павлоград

🇺🇦🕵️🇷🇺 Жена от Днепропетровска област е обикаляла пеша околностите на Павлоград, за да открие резервните командни пунктове и места за временна дислокация на Силите за отбрана на Украйна, както и паркингите, на които военните оставят своите автомобили. Задържането ѝ обяви на 6 август Службата за сигурност на Украйна (СБУ); по данни на контраразузнаването тя е изпълнявала срещу заплащане задачи на офицер от департамента за военно контраразузнаване на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и е коригирала ракетни и дронови атаки по Павлоградския район.

Методът, описан от СБУ, не изисква нито техника, нито подготовка. Жената обхождала местността пеша, снимала скрито обектите, които според нея се използват от украинските защитници, и ги отбелязвала на Google Maps. За да прикрие заниманието си, ползвала измислен псевдоним. Цялото оборудване, иззето при обиска по местоживеенето ѝ, се свежда до мобилен телефон и таблет, в които според контраразузнаването има доказателства за работа в полза на противника.

Списъкът от цели се отличава от онова, което руското разузнаване обикновено търси в украинския тил. Резервният команден пункт и мястото за временна дислокация нямат постоянен адрес: те се появяват за седмици и после се преместват. Сателитната снимка ги хваща само ако операторът вече знае къде да гледа, а разузнавателният дрон трябва да прелети точно над тях и да се върне. Човекът, който живее близо и минава оттам всеки ден, забелязва кога дворът се е напълнил с бусове, без да прави нищо необичайно. Именно затова пешеходното обхождане и маркерът в общодостъпна карта вършат това, за което иначе е нужна техника.

Отделно от щабовете агентката следяла и къде украинските военнослужещи паркират автомобилите си. Според СБУ събраното впоследствие би позволило на Русия да планира атентати. Става дума за друг тип поражение: не по обект, а по конкретни хора, разпознати по колата си в град, който е техен тил, а не техен фронт.

Разкриването е дошло от киберспециалистите на СБУ, които според съобщението са установили жената още в началния етап на разузнавателната ѝ дейност, документирали са деянията поетапно и са я задържали по местоживеене. Следователите ѝ повдигнаха подозрение по чл. 111, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна, т.е. държавна измяна, извършена по време на военно положение. Задържаната е без право на парична гаранция; заплашва я доживотен затвор с конфискация на имуществото. Мерките са провеждани от служители в Харковска и Днепропетровска област под процесуалното ръководство на Днепропетровската областна прокуратура.

Практическата последица е описана пестеливо, но недвусмислено. Освен ареста СБУ отчита и комплексни мерки за обезопасяване на пунктовете за базиране и на маршрутите за придвижване на Силите за отбрана. Формулировката покрива и смяна на разположения. Ранното засичане, което службата подчертава отделно, има точно тази стойност: между момента, в който един цивилен маркира двор на общодостъпна карта, и момента, в който по този двор пада боеприпас, стои интервал, в който противодействието още е възможно.

Павлоград, районен център в източната част на областта, влезе тази година в съвсем нова категория цели. До юли той живееше под ракети и дронове, но не познаваше управляеми авиационни бомби, които доскоро заплашваха преди всичко прифронтовите общини на Синелниковски район. Това се промени на 20 юли, тъй като руската авиация за първи път го достигна с този боеприпас: 2 жертви, 15 ранени, изкъртени прозорци и разбити фасади на многоетажни жилищни блокове. Председателят на областния съвет Микола Лукашук потвърди, че такъв удар по града се случва за първи път.

Оттам нататък ритъмът се сгъсти. На 23 юли нова бомбардировка подпали предприятие от хранителната промишленост: 3 загинали и 28 ранени, сред тях двегодишно момиче, а трима от пострадалите останаха в реанимация. На 30 юли поредното попадение запали апартаменти в многоетажна сграда, отне 1 живот и остави 5 ранени, включително момчета на 11 и на 14 години. На следващия ден руските сили атакуваха 4 района на областта над 60 пъти с дронове и артилерия; в Павлоград пламна търговски комплекс и 8 души бяха ранени, 2 от тях в тежко състояние. Само за 12 дни през юли ударите по града отнеха 6 живота и раниха 56 души. От 1 октомври 2025 г. Павлоград носи почетно звание „Град-герой на Украйна“, присъдено с указ на президента Володимир Зеленски едновременно на 16 украински града.

Промяната в обсега има име. Според украинския анализатор Константин Довган, цитиран от „24 канал“ на 30 юли, новата руска планираща бомба УМПБ-5 за първи път е достигнала Павлоград, изминавайки близо 100 км. Боеприпасът е изграден върху ФАБ-250 с преработени крилни елементи, удължаващи планирането, крайната му скорост при подхода достига около 400 км/ч, а реактивният вариант УМПБ-5Р се оценява на между 160 и 200 км. Дотогава разстоянието беше достатъчна защита за града, но сега вече не – дълбочина от 100 км спрямо мястото на пуск не изваждат Павлоград от обсега на руската авиация. В Павлоград работи и химически завод, чиято дейност се дели на четири направления: утилизация на боеприпаси, производство на твърди ракетни горива, изработка на двигатели за ракети и производство на взривни вещества. Именно там се правят горивните смеси за украинските ракетни комплекси „Вилха“ и „Нептун“ и обяви наемането на 540 нови работници за подновената си програма по нови системи.

Случаят не е изолиран. Месец по-рано, на 6 юли, СБУ обяви арест на мъж и жена, вербувани от ФСБ в тази област и натоварени с наблюдение на ключова ТЕЦ, захранваща прифронтовите общини. Той, укривал се от мобилизация жител на Днипро, търсел не само техническото състояние на централата, но координатите на огневи позиции на местната ПВО; тя, безработна жителка на Зеленодолск, търсела местата на разгръщане на мобилните огневи групи и следяла последиците от въздушните удари. И двамата бяха обвинени по същия текст от Наказателния кодекс и оставени в ареста без право на гаранция.

Двете поръчки описват различен интерес. Тази от юли е за енергетика и противовъздушна отбрана, т.е. за обекти с фиксиран адрес и ефект върху целия регион. Тази от август е за щабове и личен състав: къде спи, откъде се управлява и с какво се придвижва конкретна група военнослужещи в даден район.

На 31 юли беше съобщено за задържан работник на предприятие за обработка на гранит в Житомир. Данни на разследването показват, че е събирал сведения за ТЕЦ и подстанции, захранвали Киевска и Житомирска области, и предавал на руската страна данни за разположението на подразделения, техника, полигони и летища в северната част на страната. Вербуван е през Telegram канали, където търсел бързи пари. Седмица по-рано, на 24 юли, СБУ задържа в Киев двама безработни, регистрирали и активирали 76 терминала на сателитната мрежа Starlink в услуга на ФСБ. Според разследването врагът е планирал да ги използва тъкмо за коригиране на ракетни и дронови удари и за засичане на средствата за електронна война, прикриващи отбранителните позиции. Каналът за вербуване беше същият.

Тъкмо той е общата нишка. По разследването жената край Павлоград е попаднала в полезрението на руските служби, докато търсела „бързи“ заработки в Telegram канали. В началото на август СБУ пусна нова вълна от своята кампания срещу вербуването с мотото „ФСБ ще стане който и да е, за да станеш предател“. Механиката е описана подробно: вербовчиците се представят за работодатели, доброволци и служители на реда, ползват и сайтове за запознанства, а доверието се изгражда в социалните мрежи и чат приложения. Първата задача изглежда безобидна, а именно да снимаш обект, да пренесеш пакет, да купиш строителни материали, да споделиш информация. Заплащането идва веднага, ангажиментът се обяснява като дребна услуга, а правната квалификация на извършеното става ясна едва при задържането.

Профилът, който се очертава от четирите случая, няма много общо с представата за професионален агент. Укриващ се от мобилизация мъж от Днипро, безработна жена от Зеленодолск, работник в гранитен завод в Житомирска област, двама безработни жители на Киев и сега жена от Павлоградски район, търсела начин за спечелване на страничен доход. Общото между тях не е убеждение, а разполагаемост: хора без стабилна работа, с телефон и със свободно време, които живеят достатъчно близо до целите, които Москва иска да види. Достъп до класифицирани данни не се изисква; изискват се присъствие на терен и готовност да бъде изпълнена поръчка, чиято цел кураторът не обяснява.

Мащабът, който СБУ признава за тази година, е значителен. От началото на 2026 г. в Украйна са регистрира над 300 диверсионно-терористични прояви; контраразузнаването заедно с Националната полиция отчитат 249 разкрити случая и 84 осуетени престъпления. Официалната препоръка е гражданите да сигнализират за опит за вербуване, преди да са извършили каквото и да било, на безплатната телефонна линия 1516 или през чатбота на СБУ в Telegram. Разликата между двата изхода е точно тази: съобщеният опит е осуетено престъпление, премълчаният стига до чл. 111.

Бивш пилот на Rafale под следствие за шпионаж в полза на Китай.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Пиер-Анри Шуе, бивш пилот на изтребител Rafale от Военноморските сили на Франция и автор на един от най-гледаните френски авиационни канали в YouTube, е привлечен като обвиняем в Париж по четири състава от наказателния кодекс, свързани с измяна и шпионаж: разкриване на държавна и отбранителна тайна, разузнаване в полза на чужда сила, събиране на сведения за основни интереси на нацията и предаване на информация на чужда държава. Миналата седмица той се изправи пред съдия-следовател след ареста си от Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) и обиск в дома му, като му беше определена мярка „съдебен контрол“. Това съобщава изданието Intelligence Online, според което проверката срещу него продължава под ръководството на съдия-следовател.

40-годишният Шуе има двойно френско-канадско гражданство. Като пилот на Rafale е излитал от палубата на самолетоносача „Шарл дьо Гол“, за да изпълнява бойни мисии срещу Ислямска държава на територията на Ирак след атентатите в Париж и на „Стад дьо Франс“ през ноември 2015 г. За проявена смелост в бойни условия е удостоен с Кръста за военна доблест. Официално пилотската му кариера продължава от 2010 до 2019 г. Окончателно напуска военноморските сили през 2021 г. и се насочва в сферата на консултантските услуги и обучението на корпоративни клиенти. По време на локдауна основава YouTube канала „Ate Chuet“, който днес има около 566 000 абонати. Това го превърна в едно от най-разпознаваемите лица на военната авиация пред широката публика във Франция и чест коментатор в новинарските телевизии след началото на руската агресия срещу Украйна.

В основата на делото стоят две пътувания до Китай – през септември 2018 г. и август 2019 г. По това време Шуе все още се намира на военна служба. Според близък до разследването източник цитиран от AFP, той е пътувал, без да уведоми своето командване, с което е нарушил вътрешните правила на въоръжените сили. Придружаван е от британски пилот, а плащането е преминало през школа за летателни изпитания в Южна Африка, организирала пътуването. Фактурирането от своя страна е извършено с дружество, регистрирано регистрирано в Обединеното кралство. Според разследване на Mediapart от април 2023 г. четиридневната му намеса тогава струва над 20 000 евро, а вторият семинар, посветен на радарния самолет на френските военноморски сили, е фактуриран за повече от 60 000 евро. През септември 2018 г. пилотът е говорил и за система за прецизно кацане, стъпила на GPS. По същото разследване в занятията вероятно е ставало дума и за скорошни западни операции в Близкия изток, тоест за материя, натрупана от собствения му боен опит над Ирак. Именно съдържанието на преподаденото, а не самият факт на пътуванията, е основанието, което ведомството посочи пред прокуратурата, за да поиска проверка за разузнаване в полза на чужда сила.

Шуе отхвърля категорично всички обвинения. „Ограничих се до два семинара от по три дни. Пътуването ми през 2019 г. не мина добре и оттогава не съм стъпвал в Китай“, заявява той пред Le Canard enchaîné. В право на отговор, публикувано от Ouest-France през април 2025 г. той настоява, че нито едно негово пътуване зад граница като кадрови военен не е извършено без предварително известие или последвало докладване пред компетентните служби. Той допълва, че никога не е разкривал сведения, които да не са били вече свободно достъпни от открити източници. В същия текст той изрази желание да бъде изслушан от правосъдието при първа възможност и увери, че разполага с всички доказателства за липсата на основание в подозренията. Според френското право привличането като обвиняем означава, че съдия-следователят е открил сериозни или съгласувани улики за участие в престъпление. Това поставя началото на същинското разследване, а не го приключва, като презумпцията за невиновност остава напълно в сила.

Хронологията на случая е много по-дълга от текущото производство. Още от септември 2019 г. Intelligence Online съобщава, че към няколко френски пилоти на „Рафал“ са отправяни оферти от китайски компании в различни държави. През май 2022 г. видео от Китай, показващо двама пилоти, единият от които чужденец, върна темата на дневен ред, а изданието разкри мрежата от западни инструктори, работили за китайската военна авиация. Разследването на Mediapart от 3 април 2023 г. за първи път съобщи името на Шуе и точни парични суми. Le Canard enchaîné публикува свой материал две години по-късно, а на 19 февруари 2025 г. прокуратурата в Париж получи официално сезиране от министъра на въоръжените сили за бивш кадрови военен, заподозрян в разузнаване в полза на чужда сила, разкриване на отбранителна тайна, нарушаване на заповеди, несъвместимост на дейности и пране на пари от данъчни измами. По този начин преписката премина от военното контраразузнаване към DGSI и доведе до ареста и обиските от този месец.

Предвидените от закона наказания са изключително тежки. Разузнаването в полза на чужда сила се наказва с до 30 години лишаване от свобода и глоба до 450 000 евро; предаването на сведения на чужда държава – с до 15 години затвор и 225 000 евро; събирането на информация със същата цел – с до 10 години затвор; а разкриването на отбранителна тайна от лице, на което е поверена – със 7 години затвор и 100 000 евро глоба. Строгият правен режим, който задължава бившите военни да декларират пред министъра всяка една работа за чужда държава или чужда фирма в срок до 10 години след края на договора си, влезе в сила със Закона за военното програмиране едва през лятото на 2023 г. и затова не обхваща със задна дата действия, за които е обвинен Шуе.

Школата в Южна Африка не е изолиран случай. Test Flying Academy of South Africa (TFASA) от много години е под наблюдението на няколко западни разузнавания като посредник, наемащ бивши пилоти и инструктори от държави-членки на НАТО, за да предадат бойния си опит на летците от Народната освободителна армия на Китай. През юни 2023 г. САЩ включва академията в списъка със субекти под експортен контрол, а през юли 2024 г. наложи санкции на четири компании заради връзките с нея и с обучението на китайски военни пилоти. Най-известният подобен случай е този на Даниъл Дъган – бивш пилот от Морската пехота на САЩ, арестуван в Австралия през октомври 2022 г. по искане за екстрадиция от Вашингтон. Обвинителният акт срещу него от 2017 г. съдържа четири обвинения, включително за нарушение на закона за контрол върху износа на оръжия, и го товари, че е обучавал китайски летци как да кацат на самолетоносач. Дъган отрича и твърди, че е обучавал само цивилни, но на 16 април 2026 г. Федералният съд в Австралия отхвърли жалбата му срещу екстрадицията. Самата академия TFASA отхвърля обвиненията и поддържа, че цялото ѝ обучение е напълно законно, спазва международните стандарти и прилага вътрешен правилник, който не допуска класифицирана или чувствителна информация в програмите. Американското обвинение обаче се основава на друг факт: че още през 2008 г. Държавният департамент е уведомил писмено Дъган, че за обучение на чужди военновъздушни сили му е необходимо специално разрешение, каквото той никога не е искал.

Мащабът на проблема започва да личи от официалните данни във Великобритания. През октомври 2022 г. Министерството на отбраната в Лондон предупреди, че близо 30 бивши военни пилоти вероятно са приели оферти (които достигат до 237 911 паунда), за да обучават китайски военни, и оповести законови промени, криминализиращи тази дейност. През март 2023 г. командирът на Кралските военновъздушни сили нарече тази практика „неприемлива“. Берлин призова Пекин незабавно да спре да наема бивши германски военни летци, Отава започна проверки по аналогични случаи, а през септември 2023 г. Канбера прие специален закон срещу вербуването на австралийски военнослужещи от чужди въоръжени сили.

Търсените умения имат много точен адрес. Кацането върху палуба на самолетоносач е най-сериозното препяствие пред изграждане на всеки нов флот, тъй като се усвоява единствено с реален летателен опит и не може да се научи единствено от документация. Хората с такава квалификация са изключително малко и по друга причина: извън американския флот, единствената западна държава, която поддържа десетилетия наред самолетоносач с катапултно излитане и спирачни въжета, е Франция. Пилотите от „Шарл дьо Гол“ са малцината извън Америка с непрекъсната практика точно в този режим, към който сега Пекин преминава с новия си кораб Fujian. През октомври 2022 г. Le Figaro публикува разказ на бивш френски пилот на Super Étendard, към когото е била отправена оферта от същата школа: договорът е предвиждал около 20 000 евро месечно (нето) за тригодишно обучение на китайски инструктори на място. „Офертата беше изключително примамлива. Търсят инструктори с квалификация за кацане на самолетоносач“, споделя той анонимно.

Днес Китай разполага с три самолетоносача. През септември 2025 г. страната стана втората в света след САЩ, която разполага с действащи електромагнитни катапулти (монтирани именно на Fujian), от които се изстрелва новият палубен изтребител J-15T. Според оценки на американското разузнаване, цитирани от Newsweek, Пекин планира да пусне на вода още 6 кораба от този клас до 2035 г. и така да достигнат 9 броя. Числото е прогнозно и не е потвърдено официално като намерение от китайските власти, но тази посока съвпада изцяло с действията и официалните заявления на Народната освободителна армия, а тя се нуждае от десетки квалифицирани палубни летци, каквито няма откъде да вземе наготово.

Какво точно е преминало от западната пилотска кабина към китайските учебни аудитории, предстои да установи следствието. Финансовите потоци, датите на двете пътувания и служебният статус на Шуе към онзи момент са ясно установени; съдържанието на самите семинари – все още не. Именно то ще определи дали казаното е останало в рамките на общодостъпната информация, както настоява обвиняемият пилот, или е прекрачило границата към поверителните оперативни знания, за чието разкриване френското право предвижда три десетилетия затвор.

Обвинението за шпионаж в Хабаровск разширява географията на руските дела за държавна измяна

🇷🇺🕵️ 55-годишен жител на Хабаровск е задържан по обвинение в държавна измяна заради предаване на сведения на разузнаването на Нова Зеландия. Това съобщи вчера Центърът за обществени връзки на Федералната служба за сигурност (ФСБ), според който на обвиняемия вече е определена мярка за неотклонение задържане под стража. Член 275 от Наказателния кодекс на Руската федерация, по който му е повдигнато обвинение, предвижда до доживотен затвор, откакто на 28 април 2023 г. президентът Владимир Путин подписа закона за утежняването му.

Според ФСБ, роденият през 1971 г. руски гражданин е потърсил контакт с представители на Службата за сигурност и разузнаване на Нова Зеландия (NZSIS), а след това, по нейно задание „от користни подбуди“ е предавал през чуждестранни услуги за електронна поща и чат приложения информация, която би могла да се използва срещу сигурността на страната.

Кръгът на интереса е очертан конкретно: военното и военно-техническото сътрудничество на Москва със страните от Индо-Пасифика. NZSIS отговаря за вътрешната сигурност и външното разузнаване, а самото електронно разузнаване е задача на отделно ведомство – Бюрото за сигурност на правителствените комуникации (GCSB). И двете влизат в състава на „Пет очи“ заедно със службите на САЩ, Обединеното кралство, Канада и Австралия.

Публикуваните от ТАСС кадри от ареста показват операция на градска улица: мъжът е застигнат в близост до гаражи и повален на асфалта, докато служител му обявява, че е заподозрян в държавна измяна. Записът от обиска в жилището му включва пачки щатски долари, а сред показаните вещи има и модели на западна и японска военна техника. Извън обявеното от ФСБ, няма публично достъпна информация, нито за естеството на предадените сведения, нито за самоличността на обвиняемия. The Moscow Times потърси посолството на Нова Зеландия в Москва за коментар.

В Хабаровск се намира щабът на Източния военен окръг, който обединява армейските части в Далечния изток и Забайкалието, а Хабаровският край е сред малкото региони на страната, където отбранителната индустрия произвежда както бойни самолети, така и бойни кораби. Авиационният завод „Ю. А. Гагарин“ в Комсомолск на Амур е водещ производител на изтребители Су-57 и Су-35С.

През февруари губернаторът Дмитрий Демешин заяви, че предприятието е увеличило производството и на двата типа, като в края на май Обединена авиостроителна корпорация обяви, че предприятието е заредено с поръчки до 2030 г. и започва строеж на чисто нов корпус. Отделно Амурският корабостроителен завод спусна на вода на 1 юли малкия ракетен кораб „Шторм“ по проект 22800, трети от серия за четири единици за Тихоокеанския флот; до края на тази година директорът на завода Михаил Боровски очаква да бъде спуснат и петият корвет от паралелна серия.

Основното в случая е, че новината не е важна заради предполагаемо доказана разузнавателна операция, а защото показва как Москва включва по-малките партньори от „Пет очи“ в засиления си наратив в сферата на контраразузнаването.

Нова Зеландия и мрежата „Пет очи“

Част от продукцията на авиационният завод върви и по линия на износа към същия този регион. На 14 април „Рособоронекспорт“ съобщи, че вече са сключени няколко договора за изтребителя Су-57Е и че списъкът с клиенти се разширява; съобщението беше насочено към изложението Defence Services Asia в Куала Лумпур в периода 20-23 април, където компанията предложи своя изтребител на Малайзия за надграждане на вече използвания от нея Су-30МКМ. В края на януари ръководителят на ОАК Вадим Бадеха заяви, че договорът с Индия за Су-57 се намира в напреднал етап на технически консултации и обхваща вариант за производство на самолета в индийски заводи, където към момента се сглобява Су-30. Имената на държавите, които вече са подписали, не са обявени.

Самото партньорство, за което според ФСБ е искана информацията, преживява необичайно натоварена година. През април министърът на отбраната Андрей Белоусов обяви готовност още през 2026 г. да бъде подписан план за двустранно военно сътрудничество между Русия и Северна Корея в периода 2027–2031 г. На 27 юни руски Ту-95МС и китайски H-6K проведоха съвместен въздушен патрул над Източнокитайско и Японско море и западната част на Тихия океан, продължил около шест часа, с ескорт от Су-30СМ и Су-35С. От 6 до 13 юли двете страни проведоха и военноморските учения „Морско взаимодействие – 2026“ в Жълто море. Изтребителите, които летяха за прикритие на патрула през юни, излизат от цеховете в Комсомолск на Амур.

Отделно ФСБ предложи и обяснение за начина, по който е възникнал контактът: по думите ѝ, предадени от РИА Новости, разузнаването на Нова Зеландия е създавало условия за шпионаж по собствена инициатива с публикуването на обяви в интернет. Публично потвърждение от страна на Уелингтън за подобна практика не е публично известна, а по правило страната не коментира разузнавателни операции, така че твърдението е изцяло на ФСБ.

Ограниченията на публичните доказателства

Публичните оценки на новозеландските служби обаче от години назовават Русия поименно. В годишния си доклад за 2024 г. NZSIS посочва Китайската народна република и Руската федерация като водещи заплахи за страната по линия на шпионажа и чуждестранната намеса; в него се съобщава и че NZSIS е прекъснала дейността на чужда разузнавателна служба, която упорито се е опитвала да вербува новозеландци, като ѝ е изпратила предупреждение чрез свързана с нея организация. Публичните оценки „Средата на заплахите за сигурността на Нова Зеландия“ за 2024 и 2025 г. открояват Русия, Китай и Иран като държави, прибягващи до прикрити или заблуждаващи действия.

Двустранните отношения отдавна се намират в най-ниската точка от десетилетия. Парламентът в Уелингтън прие единодушно Закона за санкциите срещу Русия на 9 март 2022 г.; оттогава страната е наложила всички видове ограничения на над 1800 физически лица, сред които и президента Владимир Путин, и санкционира предприятия от военно-промишления комплекс. Само тази година регламентите бяха изменяни два пъти: на 20 февруари, когато бяха включени 23 души, 13 структури и 100 кораба, а таванът на цената на суров петрол от Русия беше свален от 47,60 на 44,10 долара за барел, и на 7 май, когато бяха добавени 11 структури и 9 лица, сред тях такива от Северна Корея и Ислямска република Иран. Политическите консултации на двете външни министерства са замразени от 2022 г. – въпреки че посолството на Нова Зеландия в Москва работи без прекъсване от 1973 г. През юни руският посланик в островната държава Станислав Кранс посочи в свое интервю, че основната му задача е връщането на диалога.

По-широката репресивна рамка

Обвинението попада в най-масовия състав на руското наказателно преследване за сътрудничество с чужди служби. По изчисления на аналитичния център на Кирил Парубец за проекта „Первый отдел“ през 2025 г. руските съдилища са произнесли поне 458 присъди по делата за държавна измяна, шпионаж, поверително сътрудничество с чужд гражданин и оказване на помощ на противника, а осъдените са най-малко 478 души, което е рекорд, откакто настоящият Наказателен кодекс влезе в сила през 1997 г. Оправдателна присъда не е произнесена нито веднъж.

Само по член 275 са осъдени 376 души, или 80% от всички случаи. Броят на разследваните и осъдените по тези четири състава е нараснал от около 1000 към края на 2024 г. до най-малко 1627 една година по-късно, а през първото тримесечие на 2026 г. в съдилищата са постъпили 143 нови дела срещу 125 за същия период на предходната година. Само четири дни преди случая в Хабаровск, на 23 юли ФСБ обяви ареста на трима жители на Луганска област, за които се твърди, че независимо един от друг са предавали военни данни на украинските служби.

Какво конкретно е стигнало до чужди ръце, ако изобщо е стигнало, вероятно никога няма да стане публично известно. Делата по член 275 се разглеждат при закрити врата, а материалите по тях остават засекретени; разследващите журналисти на „Первый отдел“ описват режима около делата от тази категория като пълна секретност. Известното към момента се изчерпва с версията на ФСБ и с кадрите, които тя разпространи. Останалото ще бъде решено в зала без публика – в града домакин на Източния военен окръг.

СБУ разби мрежа в Киев, регистрирала 76 Starlink терминала за ФСБ

🇺🇦🛰️🇷🇺 Двама безработни жители на Киев бяха задържани за това, че са регистрирали и активирали 76 терминала на сателитната платформа Starlink в полза на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Това съобщи Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в изявление днес. Според данните на контраразузнаването двамата са били вербувани в Telegram канали с обещания за лесни и бързи пари, като са действали под прякото ръководство на офицер от руското разузнаване. Случаят предлага рядък и подробен поглед към начините, по които Москва се опитва да си върне достъпа до сателитната мрежа, от който беше лишена в началото на годината.

Схемата, описана от СБУ, следва елементарна логика за заобикаляне на проверките. В началото двамата са регистрирали сателитни комплекти на свое име (законно действие само по себе си), след което предавали данните за достъп до профилите на своя куратор от ФСБ. За да активират повече устройства от бройката, която две реални самоличности биха могли да оправдаят, те използвали фалшиви украински паспорти. В схемата бил привлечен и служител на пощите, който им помагал да заобиколят изискванията на Starlink за потвърждаване на самоличността – ключовата стъпка, която трябва да свърже всеки терминал с конкретно и проверяемо лице.

Според СБУ руските военни планирали да използват 76-те терминала за две основни задачи: координация на ракетни и дронови удари в украинския тил и засичане разположението на средства за електронна война, които покриват челните позиции на украинската армия. Значението на тези устройства за подобни мисии е доказано. Starlink осигурява стабилна връзка там, където руските военни канали са заглушени, и позволява дистанционно управление в реално време – предимство, за което Москва е готова да плати висока цена.

Оперативните служители са задържали заподозрените в домовете им, като са иззели мобилни телефони с доказателства за комуникацията им с руското разузнаване. Всички нерегламентирани терминали са били блокирани по време на операцията. На задържаните е повдигнато обвинение за държавна измяна в условия на военно положение – състав от Украинския наказателен кодекс, който предвижда доживотен затвор с конфискация на имущество. За момента няма издадена присъда, а единственият източник на информация по случая за момента остава самата СБУ.

Защо Кремъл влага толкова усилия в един граждански интернет продукт? Отговорът се крие в мащаба на войната с дронове. Руската кампания с „Шахед“ разчита на връзка, издържаща на интензивната украинска електронна война. Там, където сателитната навигация и стандартните военни канали се заглушават, Starlink сигналът продължава да работи. Интегрирането на терминал на борда осигурява на оператора контрол над дрона в реално време на стотици километри. Това му дава свобода да коригира и пренасочва удара след изстрелването, вместо да разчита на предварително зададен маршрут. При хиляди изстрелвания месечно дори частичното възстановяване на такъв достъп носи осезаемо оперативно предимство – причина руското разузнаване да изгражда цели мрежи за вербуване.

Контекстът на операцията става още по-ясен предвид мерките, въведени преди пет месеца. На 2 февруари украинското правителство наложи режим на „бял списък“ за Starlink: на територията на страната остават активни само изрично регистрирани терминали, а всички останали се изключват. Решението, разработено от Министерството на отбраната съвместно със SpaceX – имаше за цел да пресече масовия контрабанден монтаж на сателитни комплекти върху руските дронове „Шахед“ и „Геран“. До 5 февруари Генералният щаб на ВСУ обяви, че руският достъп по фронтовата линия е напълно прекъснат. Впоследствие бяха въведени и допълнителни защити – ограничаване на работната зона по географски принцип и автоматично изключване при скорост над 90 км/ч, за да се спре употребата на терминали върху бързи дронове. Самата регистрация преминава през два канала: военните вписват терминалите си чрез бойната система „Делта“, а цивилните – през платформата за държавни електронни услуги. И в двата случая процедурата е обвързана с потвърдена самоличност. Тъкмо тази проверка се оказа слабото място, атакувано от киевската клетка с помощта на подкупения пощенски служител.

Тази затворена врата обяснява защо на Москва изобщо са ѝ необходими подобни мрежи. Лишено от достъп до системата, руското разузнаване възприе противоположен подход: вместо да вкарва чужди устройства през границата, започна да регистрира привидно легитимни терминали отвътре – с украински граждани, с украински документи и през украинската пощенска инфраструктура. Разбитата клетка е именно този модел в най-чистия му вид.

Събитията на бойното поле през пролетта показаха колко скъпо струва на руснаците загубата на интернет услугата. След нейното изключване през февруари украинската армия си върна около 400 кв.км. територия в Запорожка област в рамките на броени дни – първите ѝ териториални придобивки след 2023 г. Оценки на представител на НАТО, а по-късно и доклади на Пентагона, отдадоха този напредък на факта, че близо 90% от руските сили в сектора са останали без сателитна връзка, което е затруднило руското командване при управлението на войските. Анализът на представител на НАТО беше премерен – той отчете „временно, но значително“ влошаване на бойните способности, а не траен обрат. Съвсем достатъчен обаче се оказа дори временният срив в командването, за да отпуши офанзива, каквато Киев не беше провеждал от две години. Оттогава руската страна полага непрекъснати усилия да възстанови комуникациите по други начини, като настоящата операция показва, че тези усилия продължават.

Руските опити за експлоатация на Starlink датират не от вчера. Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна документира стотици удари с дронове, оборудвани със сателитни комплекти, още през 2024 г. Те се доставяха по сиви канали от Дубай и бивши съветски републики, активирани в страни, където услугата е законна, и внасяни в Украйна с подправени документи. В началото на февруари след като тогавашният министър на дигиталната трансформация Михайло Федоров обяви „белия списък“, основателят на SpaceX Илон Мъск заяви публично: „Мерките, които взехме, за да спрем неоторизирано използване на Starlink от Русия, проработиха“, като призова Киев да съобщава за всеки останал случай. Независими анализатори подчертават, че няма доказателства SpaceX да е предоставяла услугата директно на руските въоръжени сили – руснаците са се сдобивали с терминалите чрез трофеи от бойното поле или през черния пазар.

Задържането в Киев не е изолиран случай, а част от устойчива тенденция. Откакто „белият списък“ оскъпи контрабандните терминали, СБУ неколкократно съобщава за задържани лица – сред които и дезертьор от Киев по-рано тази година, – вербувани да регистрират Starlink комплекти на свое име в полза на врага. Вътрешната регистрация се обособи като нова линия за противодействие на контраразузнаването на СБУ, различна от прехващането на контрабанда по границата: докато на границата се залавят устройства, тук се ловят самоличности. Схемата е привлекателна за руското разузнаване заради ниската си цена: вербуването на финансово задлъжняли местни хора през Telegram (модел, който се засича все по-често и при саботажи, и при разузнаване) струва евтино, не изисква руски агенти на терен и лесно се възстановява след провал. Затова и единичен арест, колкото и успешен да е той, рядко затваря целия канал.

Разбитата клетка очертава границите на мярката от февруари, но в същото време откроява предимството, което тя предоставя на Киев. За разлика от фронтовата линия, където руснаците разчитаха на пленени или контрабандни устройства, тук цялата верига преминава през украинска територия и държавни институции: регистъра на терминалите, паспортните данни, пощенските служби и правосъдната система. Гражданските терминали извън военния сектор са сравнително малко и са поименно заведени. Ето защо 76 устройства, регистрирани на името на двама безработни, представляват аномалия, която системата е проектирана да засече. Слабото звено в схемата се оказва не анонимната „чиста самоличност“, а подкупеният пощенски служител на гишето за проверка – именно пунктът, който държавата контролира пряко.

Оттук нататък предимството е на страната с институционалния апарат. СБУ действа на своя територия, с пълния държавен ресурс, срещу еднократни посредници, вербувани през Telegram. ФСБ, от своя страна, работи дистанционно, на висока цена и през лесно заменяеми пионки. Това не премахва риска напълно: докато проверката зависи от служители, които могат да бъдат подкупени, пролуката ще съществува, а на Русия са ѝ достатъчни дори няколко трайно свързани терминала, за да извлече оперативна полза. Всеки опит за разрастване на схемата обаче изисква нови вътрешни съучастници, които Украйна е способна да неутрализира много по-бързо, отколкото Русия успява да ги вербува.

Генерал от ГУР: всеки задграничен свещеник на РПЦ е обвързан със спецслужбите

🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.

„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.

Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.

Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“

Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.

Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.

България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.

В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.

Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.

Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.