Разузнавателен меморандум сочи лагер край Габрово за обучение на руснаци

🇧🇬🪖🇷🇺 Тренировъчният център „Алфа-Метал“ в село Междене, Габровска област, е посочен за лагер, в който ветерани от специалните сили на западни страни обучават руски граждани и военнослужещи. Това се посочва в меморандум, изготвен за Австралийската служба за секретно разузнаване (ASIS) и предназначен за споделяне с партньорски държави в рамките на разузнавателния формат Five Eyes. Информацията беше огласена от The Telegraph, след като британското издание получи копие от него.

Меморандумът цитира разговори с трима австралийски граждани – двама бивши членове на специалните сили и действащ резервист, които твърдят, че са били поканени да станат инструктори в лагери в България и Сърбия, които приемат руски клиенти. Разговорите с тях са водени от посредник, чието име вестникът не разкрива от мерки за сигурност. На тази основа оценката стига до извод „с висока степен на увереност“, че запасняци от западни армии са наемани да обучават руснаци, сред които действащи военнослужещи.

За лагера в Междене се твърди, че наема инструктори с различен професионален опит – Special Air Service (SAS) на Обединеното кралство, Commando Regiment на Австралия, Navy SEALs в САЩ. Според меморандум след 2022 г. частни тренировъчни центрове на територията на Европа са продължили да приемат граждани на Руската федерацуя за курсове като „напреднала подготовка за близък бой“. Двамата бивши оператори твърдят, че настоящи служители на центъра са им съобщили за курсисти от Русия и през 2025 г.

Самата база е публична и лесна за намиране. „Международни центрове за специална подготовка по охрана и сигурност Алфа-Метал“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 11 август 2014 г. със седалище Габрово; управител и едноличен собственик е Димитър Друмчев. Сайтът на компанията описва терен от 30 хектара с полигон за бой в населено място, открито стрелбище, лекционни зали, общежитие и собствена летателна площадка с 535-метрова писта за излитане и кацане.

Дружеството е представено като българския клон на британската Alfa Metal Ltd. Ценоразписът потвърждава мащаба на дейността, описана от британското издание: курсът за снайперисти от второ ниво се извършва 4950 евро, курсът по лична охрана – 3 300 евро, а комбинираното обучение с дронове – 5 500 евро. Сред изброените клиенти на страницата „За нас“ са Gazprom International B.V. и „Газпром зарубежнефтегаз“.

Руската връзка е лесно проследима. Частното предприятие „Алфа Регион“ със седалище в Санкт Петербург поддържа страница на уебсайта си, озаглавена „Център за специална подготовка“, за чието съществуване Frontline Monitor може да потвърди. На нея е описан център, основан през 2006 г. в Габрово, с инструктори „с голям опит в специалните подразделения на армията и полицията в България, Русия, Гърция, Израел, САЩ и Украйна“. Предлага се още курс за частни военни изпълнители, предназначен за лица, които се намират в „нестабилни райони и райони с повишен риск“.

Това дословно е текстът, цитиран от The Telegraph като реклама на лагера. На сайта на „Алфа-Метал“ обаче към същата дата вече не се вижда препратка към „Алфа Регион“ – нито в английската, нито в българската, нито в руската му версия.

Отговорът на центъра пред The Telegraph минава на три етапа. Говорител заяви, че „Алфа-Метал“ никога не е наемал бивши членове на SAS, не поддържа контакт със Силите за специални операции и не е провеждал курсове с руснаци от началото на пълномащабната инвазия нахлуване в Украйна. Връзката с „Алфа Регион“ той обяснява със „сходство между имената на независими юридически лица“.

Когато журналистите му показват страница от сайта на самия център, в която е споменато за „партньорско споразумение“ с петербургската фирма, говорителят признава за „исторически професионални контакти“. Той отбелязва, че центърът е „започнал преглед на архивните маркетингови материали“, за да коригира „остаряло съдържание“. Официалното становище завършва с категорично отхвърляне на обвинението, че компанията използва или е използвала бивши членове на британския SAS или други западни специални сили за обучение на руснаци или на хора, които възнамеряват да воюват в Украйна на страната на Русия.

Две публични следи обаче заслужават отделно внимание. На промоционална страница за инструкторите си центърът е сложил снимка с емблемата на SAS, а преди половин година е публикувал в LinkedIn обява, през която търси „гражданин на Обединеното кралство“ със „силен оперативен опит и доказан инструкторски опит“. В нея се казва: „Понастоящем търсим опитен инструктор от SAS, който да се присъедини към екипа ни.“

В списъка на сайта фигурира и американски гражданин, който според своя публичен профил е служил 12 години в Командването за специални операции на Сухопътните войски на САЩ и в Националната гвардия на Тексас. Профилът му изброява парашутен курс и програма за подготовка на рейнджъри (1987), курс за операции в джунгла и подготовка за разузнавач-плувец (1988) и курс за далечно наблюдение (1990). The Telegraph не го назовава; профилът му е публично достъпен.

Тези следи сами по себе си не доказват, че бивш член на SAS реално е бил нает, нито че инструктори от западни държави са обучавали руски военнослужещи на българска територия от февруари 2022 г. насам. Те показват обаче, че центърът публично е търсил инструктор с опит в SAS, както и представя сред екипа си човек с опит в Силите за специални операции на САЩЩ.

Сред представители на SAS твърденията бяха посрещнати със скептицизъм. Няколко души от общността на полка споделиха пред The Telegraph, че подобна дейност би представлявала предателство спрямо основни ценности на елитната част. Неназован източник от високо ниво допълва, че не знае за ветерани, обучаващи руснаци: „SAS е малка общност и хората говорят. Ако някой правеше това, щяхме да знаем.“

Той оценява броя на ветераните от полка на около 5 000 души, срещу най-малко 25 000, които според него се представят за такива, защото „това стои добре в автобиографията им“. Фил Кампиън, бивш щаб-сержант от 22-ри полк на SAS, определя подобна дейност като неетична и допуска, че с нея би се заел само човек, който е „напълно отцепил се“ или е „движен от долара“.

Полковникът от резерва Дейвид Уайт отбелязва, че ветерани от специалните сили отдавна преминават към частния сектор за военно консултиране, но според него полкът не би проявил особено съчувствие спрямо ветеран, хванат да обучава руснаци. Британското министерство на отбраната отказва коментар по въпроси, свързани със специалните сили и разузнаването, и препраща към Закона за националната сигурност, който дава на службите и полицията инструменти „да откриват и осуетяват заплахи“.

The Telegraph припомня, че действащите законодателства на Австралия и Обединеното кралство забраниха на ветерани от специалните сили да използват собствената си подготовка, за да помагат на чужда държава. По данни на вестника меморандумът вече е предмет на разследване в ASIS, но източник, близък до случая, очаква резултатите да бъдат споделени с властите в Лондон и Вашингтон.

Една от хипотезите, които The Telegraph предлага за това търсене на подготовка извън Русия, е недостигът на хора и натискът върху руската система за попълване и обучение на войските. Според оценка на Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) руската армия е понесла най-малко 1,4 млн. убити, ранени и изчезнали от февруари 2022 г. до юни 2026 г., а цитираните западни оценки за броя на убитите достигат 500 000.

На 29 август западни официални лица заявиха пред The Guardian, че руската армия жертва средно по около 6 000 души месечно повече, отколкото успява да набере, при приблизително 1 000 новопостъпили дневно. The Telegraph допуска, че проблемите с подготовката на попълненията може да са подтикнали руски военнослужещи да търсят курсове извън страната, за да подобрят уменията си или да компенсират недостатъци в първоначалното си обучение.

Това обаче е хипотеза на редакцията на британския вестник. Меморандумът, поне във вида, представен от британското издание, не посочва нито един конкретен руски курсист, военна част или маршрут от учебния център към фронта.

В България твърденията засега остават без публична институционална реакция. До днес следобед нито една българска медия не е отразила случая, нито Държавна агенция „Национална сигурност“, нито Министерството на вътрешните работи, нито Министерството на отбраната са коментирали лагер, който на собствения си сайт се представя като лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение и като работещ с НАТО и ООН.

Именно българските институции могат да проверят на място най-съществения елемент от твърдението: кой е преминавал през полигона в Междене след февруари 2022 г. и с какви документи за самоличност.

Оценката в меморандума би получила значително по-силна подкрепа, ако разследването на ASIS посочи конкретни курсисти, дати или платежни следи, или ако българските служби установят руски граждани в регистрите на центъра. Обратно, тя би отслабнала, ако проверките не открият нищо отвъд разказите на австралийските източници и ако документацията за курсистите след 2022 г. не покаже нито един руски гражданин.

Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Анализ: Буданов публикува африканските кадри на ГУР без нито един подпис

🇺🇦📷🌍 Кирило Буданов публикува снимки, на които въоръжени мъже в цивилно облекло са застанали пред колона от паркирани в редица пикапи с монтирани картечници, а десетки предполагаеми бойци са седнали в кръг върху оранжевия пустинен пясък, наблюдавайки мъж с вид на европеец, застанал зад автомат, вероятно военен инструктор. Кадрите бяха публикувани на 7 септември в неговия канал в Telegram по повод Деня на военното разузнаване. Снимките са четири и нито една не е придружена от конкретно описание. Единствената географска рамка идва от изказването на Буданов, което гласи:

„От Русия до Африка, от костюма до камуфлажа – Главното управление на разузнаването брани интересите на Украйна по цялата планета по всякакъв начин.“

Значението на публикацията идва не само от съдържанието ѝ, но и от позицията на нейния автор. Буданов е начело на президентския офис от 2 януари 2026 г. и вече не ръководи военното разузнаване, което премина под ръководството на генерал-лейтенант Олег Иващенко. Снимките, които „Главком“ определя като идващи от личния архив на бившия топ разузнавач, не са публикувани от пресслужбата на ГУР, а от ръководителя на президентския офис. Същия ден Буданов пусна и отделен поздрав, в който напомни, че ГУР вече 34 години се грижи за сигурността на Украйна.

Четирите колажа събират общо 14 снимки, които обхващат много по-широк спектър от африкански кадри. На първата снимка самият Буданов позира с група мъже в пълно бойно снаряжение пред тежко повредена едноетажна сграда с разрушен покрив и избити прозорци. Повечето са в камуфлаж и тактически жилетки, а при няколко се виждат автомати или карабини. Лицето на бившия топ разузнавач е оставено видно, докато тези на останалите са размазани. Самата снимка не е надписана и не позволява надеждно определяне на мястото или датата.

Второто изображение е колаж от пет кадъра, три от които очевидно са заснети в сух африкански пейзаж от Сахел или съседен на него регион. На първия шестима мъже позират върху каменисто възвишение; един е клекнал отпред, а четирима ясно държат автомати от семейството АК или сходни оръжия и носят различни нагръдни системи за пълнители. Под тях се виждат ниски сгради насред обширна суха равнина. На втория кадър мъж с тениска, шорти и маратонки провежда демонстрация на работа с картечница от семейството ПК пред няколко десетки мъже, седнали в широка дъга около него. Част от тях са в пустинно камуфлажно облекло, други – в цивилни дрехи, а зад групата стоят още въоръжени мъже. Видяното напомня обучение или инструктаж на местни бойци, въпреки че снимката сама по себе си да не ни позволява да установим със сигурност тяхната принадлежност.

Най-големият кадър в същия колаж показва колона от пикапи „Тойота“, натоварени с местни бунтовници. На поне един от автомобилите е монтирана тежка картечница, а върху друг се забелязва лице с противотанков гранатомет от типа РПГ-7. На преден план позират четирима мъже с разнообразна тактическа екипировка и скрити лица; само левият ясно държи автомат. Останалите две сцени в колажа са заснети извън пустинната среда: група мъже в тъмни костюми на стълбите на Анъткабир в Анкара и мъж, застанал с украинско знаме в ръце пред разрушена постройка, вероятно в пределите на неизвестна промишлена зона.

Третото изображение от публикацията също е колаж от пет сцени. В горния ляв ъгъл група мъже в цивилно облекло позира в познатия интериор на Голямата джамия „Шейх Зайед“ в Абу Даби. До него се вижда група украински военнослужещи в камуфлаж и с жълти отличителни ленти, въоръжени с автомати и карабини, на път в населено място. Долу вляво друга група мъже позира пред военно-транспортен самолет Ил-76МД с украинско знаме, вероятно освободени пленници. Кадърът долу в средата включва петима мъже, някои с покрити лица и автомати, които стоят в сух, каменист планински терен. Последната сцена показва бойци с голямо знаме на украинското военно разузнаване върху метална палуба или платформа край море.

Четвъртото изображение съдържа три кадъра. На първия група тежко въоръжени мъже с отличителни ленти в зелено позира сред гъста растителност. На втория човек със скрито лице е застанал на Червения площад в Москва, непосредствено пред Кремъл и Спаската кула – визуалният кадър с най-недвусмислено послание от цялата поредица. Третият показва група украински военнослужещи с жълти ленти в застроена среда; няколко от тях държат знаме със символиката на ГУР. И тук няма дата или пояснение за операцията, частта или обстоятелствата на заснемането.

Онова, което кадрите позволяват да се твърди, е ограничено, но не е без значение. Някои снимки показват въоръжени мъже без униформи – в цивилно облекло, с автомати с дървени приклади и платнени жилетки за пълнители. В тази поредица има карабини от западен тип, оптични мерници и съвременни бронежилетки. Разликата в екипировката отделя ясно сцените в цивилно облекло от тези с конвенционално снаряжение, но сама по себе си не внася уточнения за характера на операциите. Кадрите не могат да бъдат датирани и по екипировката, тъй като автоматите от съветски образец от десетилетия са широко достъпни в Сахел.

Африканската линия в дейността на украинското военно разузнаване не започва с въпросните кадри. През септември 2023 г. CNN документира 14 удара с дронове срещу опорен пункт на Силите за бърза подкрепа (RSF) в Омдурман. Медията разпозна в най-малко 8 случая търговски дронове от видовете, използвани от украинската армия, както и украински надпис на пулт за управление, но не успя да потвърди категорично украинско участие. През февруари 2024 г. Kyiv Post публикува видео на бойната група „Тимур“ на ГУР по време на разпит на пленени наемници от ЧВК „Вагнер“ в Судан, а The Wall Street Journal разкри операция по извеждането на судански генерал. Дейвид Игнейшъс от Washington Post допълни картината със сведения от Южна Африка: проследяването на товара на кораба Lady R в Саймънстаун през декември 2022 г. заедно с операцията около учебния кораб „Смолний“ в Кейптаун през август 2023 г.

Самият Буданов е определял Африка като поле на действие. В интервю за Washington Post от 18 април 2024 г. той отговори на въпрос за операциите срещу руските наемници на континента: „Провеждаме операции, насочени към намаляване на руския военен потенциал навсякъде, където е възможно. Защо Африка да бъде изключение?“ Логиката зад това изречение е проста и Киев няма причина да я прикрива. Руските операции в Африка осигуряват достъп до злато и канали за заобикаляне на санкциите, а през 2023 г. оценка на висш судански военен, цитирана от CNN, определи около 90% от оръжието на RSF за получено по линия именно на „Вагнер“. Освен това руските структури в Африка са далеч по-достъпна цел, тъй като действат далеч от защитата, която осигуряват русктие силови структури на собствена територия.

Три месеца след интервюто тази политика демонстрира и своята дипломатическа цена. След разгрома на колона на малийската армия и „Вагнер“ при Тинзауатен в края на юли 2024 г. говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви в ефира на телемаратона „Единни новини“, че бунтовниците са получили „нужната информация, и не само информация“. Посолството на Украйна в Сенегал сподели записа, а малко по-късно беше изтрит, в отговор на което Дакар привика посланик Юрий Пивоваров. Бунтовниците съобщиха за 84 убити руснаци и 47 малийци при Тинзауатен – данни, които по-късно бяха повторени от Washington Post. На 4 август 2024 г. военната хунта в Бамако скъса дипломатически отношения с Киев и го обвини в подкрепа за тероризъм, а Нигер направи същото няколко дни по-късно. На 19 август 2024 г. министрите на външните работи на трите членки от Алианса на държавите от Сахел (AES) Карамоко Жан-Мари Траоре, Бакари Яу Сангаре и Абдулай Диоп изпратиха обща жалба до председателя на Съвета за сигурност на ООН с искане за реакция в отговор на украинските действия, с което да бъдат осуетени евентуални подривни акции и заплахи за стабилността в региона. Украинското външно министерство отхвърли обвиненията и посочи, че спазва международното право и принципа на държавния суверенитет.

Оттогава обстановката в Сахел се усложни за режимите. На 25 април 2026 г. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) започнаха мащабна офанзива, насочена по осем паралелни направления в Мали, сред които столицата Бамако и големите градове Кати, Гао, Севаре и Кидал. Последният премина под контрола на туарегските сепаратисти от FLA още същия ден. Министърът на отбраната Садио Камара загина в Кати при самоубийствен атентат с кола-бомба пред дома му заедно с втората си съпруга и две от внучетата си. На 27 април Африканският корпус, структура на Министерството на отбраната на Руската федерация, наследила част от структурите на ЧВК „Вагнер“ в Африка, потвърди за своето изтегляне от града, договорено с посредничество от Алжир.

Данните за загубите на двете страни от онези дни се разминават значително. Малийската хунта и нейните съзници от Африканския корпус съобщиха за над 1000 убити бунтовници, а Министерството на отбраната в Москва – за поне 305 убити при въздушни удари. От своя страна FLA заяви, че само в рамките на Кидал са били убити няколко десетки и пленени над 200 военнослужещи от армията на Мали. В същите дни Фронтът обвини украински наемници, че са действали около Кидал и Гао, използвайки преносими зенитно-ракетни комплекси от западен произход, без да представи доказателства.

Руското военно присъствие в Африка също претърпя редица трансформации. „Вагнер“ отстъпи мястото си на Африканския корпус, поставен под директния контрол на Министерство на отбраната през 2024–2025 г. Междувременно ГУР все по-често описва Африка и като поле на противопоставяне в сферата на масовата информация. На 30 юли 2026 г. то публикува информация за мрежата Africa Politology, за която отбелязва, че действа под контрола на Службата за външно разузнаване (СВР) в Централноафриканската република, Чад, Мали, Ангола, Мадагаскар, Намибия и Южна Африка и има за задача, наред с друго, да дискредитира Украйна. Месец по-рано ГУР определи Африка като „полигон за руско когнитивно оръжие“.

На 10 юли 2026 г. Фусейну Уатара, заместник-председател на комисията по отбрана в преходния съвет на Мали, заяви, че украински инструктори обучават бойци от туарегските сепаратисти и от сахелския клон на Ал-Кайда и доставят камикадзе дронове. „Тези младежи са ни известни. Вече сме ги включили в списъците си и разполагаме с имената им“, каза той. Доказателства така и не бяха представени, а Киев не коментира публично твърдението.

Кадрите не добавят факт за конкретна операция. Те добавят факт за това какво Киев е готов да покаже. Досега сведенията за украинска дейност в Африка идваха предимно от чуждестранни публикации, едно изявление на говорител, последвано от дипломатически разрив с две страни от региона, и от отговор на Буданов пред американски вестник. От 7 септември към това бяха добавени и изображения, публикувани лично от ръководителя на Офиса на президента. Политическата разлика е видима: следващия път, когато Мали представи списък с имена, ще може да посочи и снимки, независимо какво реално доказват те.

Срещу този прочит стои и по-просто обяснение, което самата публикация подкрепя. Датата има очевидно календарно основание: 7 септември е професионалният празник на украинското военно разузнаване. Подборът очевидно е ретроспективен – Антарктида, Анкара, Абу Даби, самолет с освободени пленници и морска платформа не представят един оперативен театър, а различни епизоди от кариерата на Буданов, а „Главком“ определя снимките именно като част от личния му архив. Африканските кадри може да са отпреди години и да принадлежат към суданското досие от 2023–2024 г., а не към сахелското. Нищо в самите изображения не позволява надеждно да се избере между тези две възможности.

Затова значението на публикацията е политическо, а не оперативно. Тя не променя съотношението на силите в Сахел, където Африканският корпус загуби Кидал без доказано украинско участие в самата офанзива. Кадрите вероятно ще дадат повод за нова вълна от обвинения от Бамако, без Киев непременно да добави дата или място към тях. Потвърждение от украинска страна за присъствие на нейни хора в Мали няма, а официалната позиция на външното министерство от 2024 г. насам е да отхвърля подобни обвинения. Снимките, публикувани от ръководителя на Офиса на президента, не опровергават отрицанието конкретно за Мали, но правят по-трудно общото отрицание на украинска активност в Африка.

Тезата, че африканското досие остава активно и през 2026 г., би се засилила при назована операция в официално съобщение на ГУР, при видимо завръщане на Киев в региона чрез бъдещата правна рамка за частните военни компании, чието разработване Владимир Зеленски възложи на 6 май 2026 г., или при публикуван от Бамако поименен списък. Тя би отслабнала при продължително мълчание по темата до края на годината или ако кадрите бъдат идентифицирани като судански. Засега единственият сигурен надпис под тях остава изречението на самия Буданов.

Френското външно разузнаване е разговаряло с председателя на беларуския КГБ

🇫🇷🤝🇧🇾 Висши служители на френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) са пътували до Минск към средата на юли за разговори, организирани специално с Иван Тертел, ръководител на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ). Това съобщи онлайн изданието Intelligence Online, а беларуските „Хартия'97“ и REFORM.news споделиха информацията на 7 септември. Двете столици нито са потвърдили срещата, нито са я опровергали.

Срещата от юли допълва поредица срещи, при които френската страна постепенно разширява каналите си за комуникация с беларуското ръководство. На 5 и 6 февруари в Минск пристигна Брис Рокфьой, директор на дирекция „Континентална Европа“ в Министерство на външните работи на Франция и съпредседател на Минската група на ОССЕ по Нагорни Карабах до нейното разпускане през 2025 г. Той проведе разговори с беларуския заместник-министър на външните работи Игор Секрета, а ведомството му след това обяви, че подобни контакти често остават поверителни.

На 24 май френският президент Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко, в който според AFP го е предупредил за рисковете от евентуално директно въвличане на Беларус във войната срещу Украйна. В началото на юни, по сведения на агенция „Позирк“, която се позовава на дипломатически източник, до Минск е пътувал генералният директор на DGSE Никола Лернер. Според същия източник той е разговарял с Лукашенко.

Юлската визита се различава най-вече по избрания събеседник. Лернер е разговарял с президента, докато френската делегация през юли е насочила контакта директно към КГБ – институцията, която отговаря както за контраразузнаването, така и за сигурността на режима. Какво точно е било обсъждано, не е известно.

За юнския разговор са налице по-подробни сведения. „Позирк“ посочва като теми регионалната сигурност, запазването на неядрения статут на страната, недопускане на въвличането ѝ във войната срещу Украйна, освобождаване на политически затворници и перспективи за сътрудничество с Европейския съюз.

Разузнавателният канал позволява неща, които за официалната дипломация е трудно да постигне. Разговор между служби не изисква признаване на резултата от изборите през 2020 г., нито публична среща и снимка с ръкостискане, и не се превръща автоматично в политически въпрос за Европейския съюз. В същото време той осигурява директен достъп до институцията, ръководеща контраразузнаването и има пряко отношение към съдбата на задържани по политически случаи и такива, свързани със сигурността.

Френското външно министерство запази паралелно свой дипломатически канал: Рокфьой се срещна със заместник-министър, а не с държавния глава. Разузнаването, от своя страна, е получило достъп както до президента, така и до председателя на КГБ.

Натискът върху Лукашенко идва и от Москва. The Wall Street Journal съобщи на 24 юни, позовавайки се на осведомени лица, че от началото на годината Кремъл настоява беларуската държава да разшири участието си във войната – включително чрез предоставяне на територия за изстрелване на дронове срещу Украйна и откриване на нов фронт на запад, който да принуди Киев да отклони част от своите сили от източния фронт.

Според същата публикация Москва е разглеждала и възможността да използва Беларус в операции срещу съседни държави от НАТО, като средство за натиск върху Лукашенко е заплахата за намаляване на руската финансова подкрепа.

Нов фронт засега не е открит. В същото време Беларус е домакин на тактическо ядрено оръжие и през май участва в съвместна тренировка за бойната ѝ употреба. След нея президентът Владимир Путин обяви нови учения „Щит на Съюза“, планирани за 2027 г. Именно този баланс – руско военно присъствие без пряко включване на Беларус във войната – е онова, което Париж очевидно се стреми да запази.

Военната картина е по-ясно документирана, тъй като част от развитието беше обявено от самите беларуски власти. В началото на август командващият Силите за специални операции Александър Илюкевич съобщи, че в Гомелска област, която граничи с Черниговска, Киевска, Житомирска и Ровненска области на Украйна, се формира нова десантно-щурмова бригада.

В същата област беларуската редакция на Радио Свобода документира строеж на военен полигон в района на село Якимовка, на около 40 км от границата, благодарение на документация, получена от Дружеството на железничарите на Беларус. Възложител е Военният проектен институт, а проектът предвижда отделен коловоз за 60 вагона и товарна платформа с рампа за колесна и верижна техника. Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) реагира на новината в края на август.

Последната седмица от миналия месец показа почти едновременно активизиране както на западните, така и на руските контакти около Минск. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на посещение в Москва без предварително обявление. Кремъл заяви, че не се е срещал лично с Путин, а с представители на руските разузнавателни служби. Същия ден в Минск беше руският първи вицепремиер Денис Мантуров.

На следващия ден секретарят на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович обяви внезапна проверка на бойната готовност, при която една бригада трябваше да напусне своето място на постоянно базиране и да изпълни задачи без да е предварително запозната. Той заяви още, че в хода на проверката ще бъдат упражнявани способи за поразяване на противника, като се отчита опитът от бойните действия в Украйна и Иран. Самият Волфович свърза проверката с присъствието на Ратклиф в руската столица.

На 27 август Лукашенко замина за Русия. На 28-и се срещна с премиера Михаил Мишустин, а на следващия ден – с президента Путин. Пред Мишустин беларуският държавен глава определи положението по южната и западната граница на Беларус и Русия като обща задача за двете държави.

По време на пътуването и престоя на Ратклиф в руската столица САЩ поиска от Киев временно да сложи на пауза ударите с дронове срещу Москва и Санкт Петербург. Няколко дни по-късно The Economist съобщи, че след няколко седмици на разговори през лятото Путин е избрал да поеме към нова ескалация, включително с мобилизация на допълнителни 300 000–400 000 военнослужещи.

Между 25 август и 10 септември Военновъздушните сили и Силите за противовъздушна отбрана на Беларус провеждат оперативно-тактическо учение, чийто втори етап се състои на полигона „Ашулук“ в Южна Русия.

В публичните сведения за двустранните връзки между Франция и Беларус обаче липсва един потенциално важен случай. През април в Беларус е задържан французин на име Борис – пенсиониран армейски офицер, пристигнал със своята съпруга при нейни близки. По думите на семейството му той е снимал железопътни влакове – негово хоби от детските години, което може да се проследи по материалите, които е публикувал в специализирани издания. Над него прелетял дрон, след което бил задържан от милицията.

Срещу него няма повдигнато обвинение. Близките му твърдят, че нямат информация къде се намира и дали има достъп до адвокат, и са писали до Елисейския дворец. „Наша нива“ публикува случая на 24 юли – около седмица след визитата на френската делегация.

Хипотезата на Frontline Monitor е, че задържаният френски гражданин е бил сред темите на разговора през юли. Това звучи правдоподобно, но засега не е постъпвала публична информация, която да го потвърждава. Освобождаването на затворници вече е било част от описания дневен ред през юни; по време на срещата през юли в беларуски арест се е намирал френски гражданин без публична информация за повдигнато обвинение; а разговорът е бил организиран именно с институцията, която го държи.

Съществува и друга хипотеза. Тертел ръководи служба, чиято дейност е предмет на разследвания в Европа. През септември 2025 г. Чехия, Румъния и Унгария обявиха, че са разбили мрежа на беларуското КГБ, която е действала на територията на ЕС. Следователно разговор между DGSE и КГБ би могъл да е свързан именно с тази мрежа, а не с конкретен затворник. Двете хипотези не се изключват взаимно.

📸 Снимка: Генералният директор на  Никола Лернер по време на церемония по повод 10-ата годишнината от терористичните атаки в Париж и Сен Дени, при които загинаха 132 души, а стотици други бяха ранени. 13 ноември 2025 г. (Ludovic Marin, Pool via AP)

Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.

Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

Шефът на ЦРУ разговаря в Москва с разузнаването, но не с Путин

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва вчера, където разговаря с ръководителите на руското разузнаване, но без да срещне с президента Владимир Путин. Това заяви на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като уточни, че Путин е получил доклад с резултати от разговорите. Пътуването е първата визита на ръководител на разузнавателна служба на САЩ в руската столица от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster на ВВС на САЩ излетя от съвместна база „Андрюс“ край Вашингтон, направи междинна спирка в Рига на 23 август и кацна на московското летище „Внуково“ на 25 август сутринта. Броени часове преди визитата да бъде оповестена от Кремъл заявиха пред медиите, че не разполага с информация за американски самолет на летище „Внуково“ и че няма планирани срещи с официални лица от САЩ. Самолетът напусна Москва около 19:00 ч. на същия ден. Вашингтон е поискал от Киев да се въздържа от удари по Москва и Санкт Петербург, докато Ратклиф е на руска територия. Киев е трябвало да бъде информиран за съдържанието на разговорите след приключването, но не е потвърдено дали след Москва Ратклиф е продължил към Киев.

Сигнал, че Кремъл е бил готов за визитата, дойде от президентския журналистически пул. Кореспондентът Александър Юнашев съобщи, че Путин е променил работния си график за деня и е отменил голяма проява, подготвяна от стотици хора и насрочена дни по-рано. Какво е било събитието, не беше съобщено.

Съвпадението породи и втора версия. Няколко издания съобщиха, че в деня на визитата Путин е подписал 3 засекретени указа, които са видни от номерацията на официалния портал за правна информация. Номерата 605, 606 и 607 реално липсват. Указ № 604 е от 24 август и урежда мерки за безопасността на обектите на критичната инфраструктура. Публикуваните след него укази № 608, 609 и 610 са от 25 август. Първите два освобождават Елбрус Кутрашев от поста посланик в Ирак, който той заемаше от април 2021 г., и назначават на негово място Тимур Печаткин. Третият указ променя състава на комисиите за хората с увреждания и ветераните.

В същото време обаче празнините в номерацията са обичайни за регистъра, а не изключение. Периодът от 10 юли до 25 август обхваща 128 последователни номера. Публикувани са 71, докато останалите 57 липсват, разпределени в 19 отделни празнини. Има и по-дълги пропуски. Между 4 и 6 август отсъстват 13 поредни номера, а между 15 и 21 август – 7. На самия 24 август липсва и № 600, без това да предизвика публикации.

Не е установено и кога са подписани трите липсващи указа. Предходният публикуван указ е от 24 август, а следващият – от 25 август. Указите с ограничено разпространение обичайно засягат кадрови назначения в силови ведомства, награждаване и въпроси, свързани с държавната тайна – категории документи, редовно появяващи се появяват в календара.

Съществува обаче и по-директен прецедент. На 30 юли 2024 г. Путин издаде 7 закрити указа с номера от 636 до 642. Два дни по-късно в Анкара се състоя мащабна размяна на затворници между Русия и Запада, а закритите документи се оказаха укази за помилване на Евън Гершкович, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза и останалите предадени при размяната. Тази версия се споделя и сега: изданието „Важни истории“ допусна, че някой от липсващите укази може да и именно за помилването на Чарлс Зимерман, американец, осъден в Сочи на 5 години затвор заради оръжие, намерено на яхтата му.

Съдържанието на указ № 604 дава повече конкретни детайли от липсващите номера. Документът позволи на държавата да въведе временно управление на обекти от критичната инфраструктура, чиито собственици не са осигурили защита срещу дронове. Мярката идва след повече от година украински далекобойни удари срещу руски рафинерии, помпени станции и електрически подстанции. На практика тя прехвърля цялата отговорност за недостатъчната защита върху собствениците, вместо да осигури средства за тази защита.

Ратклиф не беше единственият чуждестранен гост в Москва на 25 август. На същия ден архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Ватикана за отношенията с държавите, разговаря с руския външен министър Сергей Лавров. Галахър оглавява делегация, която остава в Русия до 27 август, и повтори призива на папа Лъв XIV за прекратяване на войната и започване на истински преговори с международна подкрепа.

„Готови сме да предложим добрите си услуги по всякакъв възможен начин с надеждата, че такъв желан мир може да бъде постигнат възможно най-скоро“, заяви той и добави, че с Лавров са открили допирни точки. Двамата се договориха и за сътрудничество по хуманитарни въпроси, включително за съдбата на децата, засегнати от войната.

Темата на разговорите на Ратклиф не беше обявена от нито една от двете страни. The Wall Street Journal обяви, цитирайки неназовани източници, че вероятно е донесъл предупреждение, основано на данни от американското разузнаване: Кремъл подготвя нова мобилизация и обмисля провокация към държава от НАТО, с която да изпита решимостта на алианса. Руските официални лица отричат да се подготвя вълна мобилизация и я определят като ненужна. Обсъжда се и версията, че Ратклиф е представил вариант на мирен план.

Датата, около която са концентрирани тези очаквания, е близка. Изборите за Държавна дума са насрочени за 20 септември, а аргументът на украинските и западните анализатори е прост: непопулярна мярка преди вота би понижила резултата на управляващата партия, поради което евентуалното начало на мобилизация се очаква след изборите.

Посещението повтаря схема отпреди близо 5 години. На 2-3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс прекара 2 дни в Москва по поръчение на Джо Байдън, за да предупреди Кремъл да не започва война срещу Украйна. Първо той разговаря със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, а на следващия ден – с директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. С Путин, който тогава се намира в Сочи, Бърнс разговаря по телефона, както съобщи Кремъл. Руската армия нахлу в Украйна три месеца по-късно.

Наришкин е събеседникът, с когото Ратклиф поддържа връзка от началото на мандата си през януари 2025 г. Песков описа посещението именно като контакт между разузнаванията. Този канал изпълнява функция, която дипломатическият в момента не изпълнява: тристранните преговори с участието на Укрйана реално са замразени от февруари, когато започна войната с Иран, а обявеното пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не се е състояло.

На 14 август Лавров заяви, че Путин е готов да приеме двамата, но значение ще имат предложенията, които биха донесли. При това положение е по-вероятно Ратклиф да е предал предупреждение, не предложение. Тази версия обаче се основава на публикация на едно издание, позоваващо се на неназовани източници.

Директорът на ЦРУ пристигна във Внуково с военнотранспортен C-17

🇺🇸✈️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е пристигнал в Москва за срещи, съобщи CBS News, като се позова на множество свои източници. С кого точно е разговарял и какъв е бил дневният ред, остава неясно, а Кремъл заяви, че няма информация за визитата. Според съобщението Ратклиф е долетял с военнотранспортен самолет на ВВС на САЩ – по начин, който е направил пристигането му видимо за всеки, следящ платформите за проследяване на въздушния трафик.

Става дума за Boeing C-17A Globemaster III с борден номер 07-7181 и позивна RCH4555. Самолетът излетя от международното летище в Рига около 08:50 ч. местно време на 25 август и кацна на московското летище Внуково около 10:04 ч., след като премина през беларуското въздушно пространство. Два дни по-рано, на 23 август, той пристигна в Рига директно от обединена база „Андрюс“ край Камп Спрингс, щата Мериленд, където е базирано и авиационното крило, обслужващо президента на САЩ. Министерство на отбраната на Латвия потвърди, че полетът е надлежно съгласуван и разрешен във въздушното пространство на страната, но отказа допълнителен коментар, тъй като не става дума за латвийска операция.

Изборът на самолет е необичаен за такова пътуване. C-17 е стратегически транспортен самолет, създаден за превозване на войски, тежка бронирана техника и други товари на големи разстояния. Ръководителите на ведомства като ЦРУ обикновено използват Gulfstream C-37B – по-малък самолет на ВВС, предназначен за превоз на високопоставени лица. Именно такава машина кацна във Внуково през февруари 2025 г., за да прибере освободен затворник. C-17 обаче може да изпълнява и командно-щабни задачи: в товарния отсек могат да се монтират специални кабини със защитени комуникации, осигуряващи работно пространство за високопоставени служители.

Разликата между двата самолета се отразява и на публичната видимост на полета. По-малкият Gulfstream може да изглежда като поредния служебен и правителствен полет и обикновено привлича далеч по-малко внимание. C-17 е голяма четиримоторна машина с размах на крилете над 50 метра, а конкретният самолет извърши полета с включен транспондер по маршрут, който онлайн платформите показваха в реално време. Часове преди първите официални реакции той вече беше идентифициран и обсъждан публично.

Подобен полет не би могъл да бъде извършен без предварително разрешение от руската страна. Съгласно член 3, буква „в“ от Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване държавните въздухоплавателни средства, включително военните, нямат право да прелитат над чужда територия или да кацат на нея без изрично разрешение. На практика то често се оформя като дипломатическо разрешение по установената от съответната държава процедура. Латвия вече потвърди, че е разрешила полета в своето въздушно пространство, а за последващия маршрут са били необходими съгласието на Беларус за транзита и на Русия за прелитането и кацането.

Публичната реакция на Кремъл не изясни въпросното разминаване. Говорителят Дмитрий Песков заяви пред журналисти на 25 август, че не разполага с такава информация, и добави, че през седмицата не са насрочени срещи с представители на американската администрация. Това не значи непременно, че руски компетентни ведомства не са разрешили полета, а само че Кремъл не потвърждава неговата задача или предполагаемите срещи. От САЩ също не последва официално потвърждение: говорител на Европейското командване на САЩ (EUCOM) заяви, че няма какво да съобщи, а кабинетът на министъра на отбраната отказа да коментира задачата на самолета. По-късно в социалните мрежи се появиха непотвърдени кадри на автомобилна колона с американски дипломатически номера в Москва.

Американски военни самолети се появяват изключително рядко в руската столица. Според руски държавни медии последният C-17 на ВВС на САЩ е кацнал в Москва през 2017 г., но това твърдение не е независимо потвърдено. Внуково обслужва редовни граждански линии, но също разполага с правителствен терминал, използван от чуждестранни делегации. През януари там пристигнаха специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Най-вероятният институционален канал за визитата на директор на ЦРУ е Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). От 5 октомври 2016 г. тя се ръководи от Сергей Наришкин. Публично известната му кариера след разпадането на СССР е предимно политическа и административна, макар биографията му да включва и работа като офицер от КГБ в съветското посолство в Брюксел през 80-те години. По-късно заемаше поста вицепремиер между 2004 и 2008 г., ръководител на президентска администрация до 2011 г. и председател на Държавната дума до назначаването си начело на СВР.

Историята на този канал показва, че той остава действащ дори когато повечето други форми на контакт са ограничени. На 2 и 3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс посети Москва, където бе изпратен от президента Джо Байдън. Той разговаря с Наришкин и със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и предаде безпокойството на САЩ от струпването на руски войски по границата с Украйна.

Контактите не прекъснаха напълно и след пълномащабното нахлуване в Украйна. На 14 ноември 2022 г. Бърнс и Наришкин се срещнаха в Анкара. През март 2025 г. Ратклиф и Наришкин проведоха първия си публично известен телефонен разговор след повече от две години. Според изявлението на руската служба двамата са се договорили да поддържат редовен контакт, за да допринасят за международната стабилност и сигурност и за намаляване на конфронтацията между Москва и Вашингтон. По-късно Наришкин заяви, че са си оставили възможност да се свързват по всяко време, и на няколко пъти публично допусна провеждането на лична среща.

Останалите канали между Москва и Вашингтон се намират в значително по-лошо състояние. На 21 август заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че двустранните връзки се развиват само по административна, разузнавателна и парламентарна линия; икономическото направление отсъстваше от изброяването му. В края на юли държавният секретар Марко Рубио отхвърли руската теза, че на срещата в Анкоридж е постигната договореност, върху която руската дипломация впоследствие градеше твърденията си за съществуващо съгласие. Обсъжданото от началото на август пътуване на Уиткоф и Кушнър до Киев и Москва остава непотвърдено както от Вашингтон, така и от Москва.

Засега начинът на пристигането говори повече от неизвестното съдържание на визитата. Полетът е получил необходимите разрешения, извършен е с голям транспортен самолет и е преминал с включен транспондер по целия маршрут. Това подкрепя хипотезата, че е било предвидено той да бъде забелязан. За дискретна визита е можело да бъде използван представителният Gulfstream, който би изпълнил същата пътническа задача при значително по-нисък публичен профил, макар и без гаранция, че полетът ще остане невидим за платформите за проследяване.

Възможен е и друг прочит: C-17 се използва, когато трябва да бъдат превозени обемен товар или голяма група хора. Самолетът, който кацна във Внуково през февруари 2025 г., пристигна именно във връзка с предаване на човек. Двете обяснения не се изключват взаимно – една товарна или консулска задача не пречи самото пристигане да носи и политическо послание.

Русия изнесе част от радарните си самолети на граждански летища

🇷🇺 Два самолета за ранно предупреждение и контрол (AWACS) А-50У стоят една до друга на открита рампа на руско летище, без укритие и импровизирана защита, а покрай тях рулира пътнически полет, от чийто прозорец ги снима пътник. Надписът върху кадрите посочва бордовите им номера, изписани в червено на кила: RF-93952 (45) и RF-50606 (51). Заедно те представляват половината от целия флот А-50У, които Въздушно-космическите сили на Руската федерация могат да вдигнат във въздуха.

Кадрите не са геолокирани. На тях се виждат равен терен, тревни ивици и бетон, измокреб от дъжда, но нито сграда, нито надпис, по които летището да бъде разпознато. Двете машини обаче се идентифицират еднозначно. RF-93952 постъпи на въоръжение в края на 2018 г. като поредната модернизирана машина от серията; RF-50606 влезе в Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“ през 2021 г. и излезе оттам около 2023 г. По крилата им няма следа от импровизираната защита, която руските части започнаха да използват по-късно: наредени автомобилни гуми и струпани отпадъци, каквито сателитна снимка на Maxar от 3 май 2025 г. документира върху А-50У в Иваново.

Под подобния на гъба обтекател стои военно-транспортен самолет Ил-76МД, модифициран около антената. Радарната станция „Шмел-М“ открива въздушни цели на разстояние над 600 км и наземни на около 300 км, следи до 150 цели паралелно и може да насочва до 10 изтребителя срещу тях. Екипажът наброява 15 души: 5 в пилотската кабина и 10 на работните места в товарния отсек. Един полет продължава около 4 часа при отдалечаване до 1000 км от базата, а дозареждането от Ил-78 може да удължи допълнително престоя във въздуха. Съветската промишленост произведе 42 такива апарата между 1978 и 1992 г., но електрониката остаря много преди планерите. Затова през 2003 г. беше стартирана програмата за цифровизация: нова изчислителна база, по-леко оборудване и подобрена обработка на сигнала. Държавните изпитания през септември 2008 г. стартираха, което в крайна сметка доведе до предаването на първия сериен борд на 31 октомври 2011 г., а до септември 2023 г. бяха получени общо 8 машини в този стандарт.

Почти целият парк от този тип е концентриран около едно място. 610-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на военно-транспортната авиация, базиран на летище Иваново-Северни, е паралелно експлоатираща част, място за съхранение и ремонтна база; там действа и 308-и авиоремонтен завод. Концентрацията е наследство от съветската логика на специализирани центрове и притежава своето оперативно обяснение – докато противникът не се окаже способен да достига дотам.

Значението на самата техника се вижда най-ясно през последните два месеца. Според украинската група „КіберБорошно“, обработила над 1600 съобщения за полети в периода от 4 юни до 2 август. До 22 юни почти не е имало полети на А-50У, а от 23 юни те са поели нощни дежурства над Уляновска и Самарска област. За целия период са преброени около 60 излитания. На 7 юли във въздуха се вдигат 4 машини едновременно – т.е. на практика целият оценяван боеспособен състав.

Причината за това има конкретно име: FP-5 „Фламинго“, крилата ракета на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава от порядъка на 1150 кг. От началото на 2026 г. тя нанася удари по цели, до които предоставените от западните съюзници системи не достигат: Воткинск в Удмуртия през февруари, заводът ВНИИР-Прогрес в Чебоксари на 5 май и отново на 10 юни, заводът „Авитек“ в Киров през нощта на 24 юли. Крилатата ракета лети на малка височина, поради което остава под радио хоризонта на наземните радарни станции, така се появява на екраните чак в последните минути. Точно тази празнота се запълва от радара на A-50У, който осигурява обзор от височина. На 2 август руското министерство на вътрешните работи обяви, че е прехванало 6 от 6 изстреляни ракети, приписвайки ключова роля именно на въздушното откриване.

Тук започва и критичната част от оценката. Русия получи 8 единици А-50У; към юни 2026 г. Defense Express оцени остатъка на не повече от 5, от които летящи са най-много 4. Отделно от това сателитен анализ към 4 юни на групата AviVector преброи 12 корпуса от семейството А-50 на руска територия. Тази разлика не идва от противоречие: модернизация до стандарт „У“ получиха само 8 планера, а останалите на летище Иваново са предимно нелетящи или се намират на съхранение. Изброяването по сателитни снимки показва налични корпуси, но не и тяхната боеготовност.

Поредицата от събития, довели парка до това състояние, е кратка и добре датирана. На 26 февруари 2023 г. дронове повредиха А-50У (борд 41) на авиобаза Мачулишчи в Беларус, а ремонтните части пътуваха дотам със самолет от Иваново. На 14 януари 2024 г. над Азовско море беше свален борд 37, поразен със зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, потвърдено от американски офицер. На 23 февруари 2024 г. падна борд 42, по украински данни улучен от съветски зенитно-ракетен комплекс С-200 „Вега“. На 1 юни 2025 г. при операция „Паяжина“, украински дронове достигнаха непосредствено до Иваново; Институтът за изследване на войната (ISW) прие, че една машина е повредена или унищожена, макар руските отчети за загубите да не я включват. На 25 ноември 2025 г. удар срещу авиационния завод в Таганрог порази летящата лаборатория А-100ЛЛ заедно със самолета А-60 – т.е. унищожи изпитателната база на цялата програма „Премиер“, която трябваше да наследи А-50. На 17 март 2026 г. Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен А-50 в 123-ти авиоремонтен завод в Стара Руса, Новгородска област, където машината се е намирала на ремонт.

Попълването на парка върви много по-бавно от неговото изтощаване, а на моменти практически спира. На 31 май 2026 г. руският канал Fighterbomber обяви, че въздушно-космическите сили са получили поредния модернизиран борд. Анализатори на AviVector разпознаха самолета: RF-92957, борд 47 – първата серийно модернизирана машина, предадена още през 2011 г., която на 30 май е проверявала наземните си системи за връзка след приключен ремонт. Върнатият от сервиз планер беше представен като нова доставка.

Оттук следва и логиката на разпръскването, която кадрите илюстрират. Най-новият публикуван сателитен преглед на групата AviVector, оповестен от изданието Militarnyi на 12 август, описва състоянието към 4 юни така: основното концентриране остава в Иваново-Северни, на около 700 км от украинската граница, с осем корпуса; един самолет е засечен във Воркута-Советски в Република Коми, на 2300–2400 км; още три стоят на граждански летища – Бегишево в Татарстан, Челябинск и Нижневартовск в Ханти-Мансийския автономен окръг. Апаратът в Челябинск е пристигнал между 1 и 2 юни, а през март там са били два. След украинския удар от 4 юли базирането се измести още по-навътре, към Болшое Савино край Перм, Оренбург-2 и отново Челябинск.

Цивилната инфраструктура също стана част от тази схема, при това по публично оспорен начин. На 28 май 2026 г. на сайта на холдинга „Аеропорти регионов“, най-големия оператор на регионални аерогари в Русия, се появи обръщение до президента Владимир Путин, подписано с името на изпълнителния директор Евгений Чудновски. Текстът твърдеше за фактическо изземване на летищна инфраструктура от военните и службите, разполагане на бойни самолети и боеприпаси на гражданска територия и „атмосфера на страх“ сред персонала. Компанията обяви, че сайтът е хакнат, определи текста като фалшив и свали страницата. Документът остава оспорен; наличието на самолетите на трите граждански летища според сателитните снимки – не.

Малката височина е общият знаменател и за източния фланг на НАТО. Самолетният радар е ключовия актив, който може да открие крилата ракета или дрон отвъд радарния хоризонт на наземните станции и точно това ограничение се оказа важно на 8 август 2026 г. когато дрон нахлу от въздушното пространство на Румъния и се взриви в слънчогледово поле край бившия граничен пункт „Кардам“. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че апаратът се е движил по курс извън обхвата на радарите, вероятно отклонен от средства за електронна война; Министерството на отбраната определи останките като украинска примамка „Майя“ и заяви, че няма данни за умишлени действия срещу България. Докато Русия разпределя ограничен парк от 4 самолета по широка дъга на фронта и тила, НАТО концентрира въздушното наблюдение в същия басейн. На 7 август разузнавателен самолет Bombardier Artemis II летя над Черно море до Краснодарския край; през юли натовски E-3A и френски E-3CF работеха съгласувано по източния фланг, с френски танкер A330 MRTT в зона за дозареждане над западната акватория на морския басейн. Румънски изтребители F-16 свалиха три дрона в три поредни денонощия от 24 до 26 юли, а командването и управлението във въздуха се осигуряваше именно от E-3A. Мисията Eastern Sentry, стартирана през септември 2025 г. след нахлуване на 19 руски дрона в Полша, продължава да уплътнява точно този слой.

Разчетът на Москва не е ирационален. Иваново беше достигнато на 1 юни 2025 г. не с удар от разстояние, а контрабандно внесени дронове, изстреляни от камиони – заплаха, срещу която самото разстояние нямаше как да помогне. Челябинск и Нижневартовск обаче се намират съответно на близо 1900 и на над 2600 км от Украйна, което извежда техниката извън документираната дълбочина на украинските удари: Воткинск е на около 1300 км, Чебоксари – на около 900. Разпръскването по граждански летища добавя още нов защитен слой, защото усложнява целевата картина и паралелно повишава политическата цена на всяко попадение по такава инфраструктура.

Цената на този разчет обаче се плаща от функцията на системата. Летящият радар никога не е навлизал във въздушното пространство на Украйна и не е било необходимо, защото руската бойна авиация също действа основно извън него поради гъстата ПВО мрежа и тежките загуби в първите дни от пълномащабната война. Су-34 пускат планиращи бомби на 35–50 км пред линията на контакт, а реактивните комплекти, използвани от това лято, изместват точката на пускане на 150–200 км навътре в руския тил. Су-35С стрелят с Р-37М от руска територия, извън обсега на наземната украинска ПВО. Ролята на А-50У в тази схема е да вижда отвъд линията вместо тях, да подава целеуказване и да осигурява корекции по средата на траекторията, докато изтребителят може да запази радиомълчание и да не се издава със собствения си радар. Тази задача не е отпаднала. Тя просто не може да се изпълни от Поволжието: 600 км обсег на „Шмел-М“ приключва далеч преди украинската граница.

Заместникът е по-слаб и това беше признато дори от авторитетни руски източници. Още през април 2025 г. Fighterbomber разкри, че Су-35С е поел ролята на радар във въздуха вместо А-50У, „макар и принудително“. Станцията „Ирбис“ открива цели на разстояние до 400 км и може да проследява до 30 едновременно, но за да вижда, трябва да излъчва – а с това издава присъствието на самия изтребител. Нощните дежурства над Уляновск и Самара, от своя страна, вече са ПВО на руския тил, при това изпълнявана от планери от края на 80-те години на миналия век, чийто остатъчен ресурс намалява с всяко излитане. Замяна за самите А-50У няма откъде да дойде: единственият производствен и изпитателен център в Таганрог загуби своята летяща лаборатория през ноември 2025 г. и приключи годината с многомилионна загуба след печалба година по-рано. Така Русия изразходва практически невъзстановим парк за отбраната на собствения си тил, докато над фронтовите подстъпи мястото му се заема от изтребител, който трябва да излъчва, за да вижда.

Проверката на този прочит е проста и предстои. Ако през есента бордовете се върнат на летища западно от Волга и четворните излитания се повторят, значи Москва е преценила, че рисковете от фронтовата работа отново си струват. Ако вместо това дежурствата останат нощни, единични и дълбоко в тила, а следващата „нова“ доставка пак се окаже излязъл от ремонт планер отпреди 15 години, свиването ще продължи от само себе си, без никой да сваля каквото и да било.

21 от 117 руски дипломати в Австрия със следи към разузнаването

🇷🇺🕵️📡🇦🇹 Най-малко 21 от 117 официално вписани руски дипломати в Австрия имат проследими връзки с руските разузнавателни и силови служби. Това установява разследване на изданието „Агентство“ от 10 август 2026 г., изградено върху публичните дипломатически списъци на австрийското външно министерство и профилите в базата RuPEP.org. Съотношението е приблизително 1 на 6 и обхваща само хората с публично обявени имена: административно-техническият състав на руските представителства, за който списъци не се публикуват, изобщо не влиза в тази сметка.

Числата се разпределят между посолството и постоянни представителства. От 48 дипломати в посолството 8 имат връзки със службите: 3 със Службата за външно разузнаване (СВР), 3 с Главното разузнавателно управление на Генералния щаб (ГРУ), 1 едновременно със СВР и ГРУ и 1 с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и 9-и човек – 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР), работил в Австрия до лятото на тази година.

В постоянното представителство при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чийто състав австрийското външно министерство определя на 22 души, 7 имат връзки със силовите структури. Сред останалите 47 дипломати към международните организации със седалище във Виена подобни следи са установени при 5: трима към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и двама в представителствата към структури на ООН.

Материалът стъпва на четири вида данни от открити източници: адресна регистрация, изплатени доходи от конкретно посочено военно поделение, месторабота на съпруг или родител и завършено учебно заведение. RuPEP.org, откъдето идва по-голямата част от информацията, е публична база за политически значими лица в Русия и Беларус с повече от 14 000 профила, поддържана от украинския Център за противодействие на корупцията. Банки я използват при проверки за произхода на средства, а Bellingcat я включва в наръчника си за разследвания.

Отделни случаи показват колко плътна е мрежата от съвпадения. 48-годишният съветник Евгений Амбросий е регистриран на московската улица „Вилнюс“ 17, в сграда, в която СВР е получила 93% от апартаментите. 53-годишният аташе Александър Соболев е получавал доходи от войскова част 21247 – академията на СВР, а 38-годишният му колега Александър Палоян – от поделение 33949 на същата служба. При 54-годишния аташе Дмитрий Фьодоров връзката минава през неговата съпруга, работила в детска градина №1461 на подчинение на СВР. 42-годишният първи секретар Александър Головашкин, чийто баща е служил в ГРУ, е регистриран на улица „Гризодубова“, където се намират служебни жилища на управлението. 38-годишният военен аташе Алексей Фокин фигурира с адрес в/ч 46179 и Център за специално предназначение „Сенеж“, а 35-годишният аташе Станислав Александриди е посочил директно щаба на ГРУ на Хорошевско шосе 76б. 48-годишният Дмитрий Крамарев в началото на 2000-те е работил в научно-техническия център „Атлас“, подчинен на ФСБ.

При ОССЕ картината се повтаря с други имена. 51-годишният съветник Виталий Козлов е посочил като свой адрес военния университет на ГРУ на улица „Народно опълчение“. Същият комплекс се появява и при 61-годишния съветник Александър Заярни от представителство при структурите на ООН. 44-годишният първи секретар Сергей Килдяшов и 39-годишният втори секретар Алексей Силантиев използват еднакви адреси, единият от които е служебният жилищен блок на ГРУ на улица „Гризодубова“. 45-годишният първи секретар Владимир Кравченко е работил в началото на 2000-те в 4-ти централен научно-изследователски институт на Министерство на отбраната, който отговаря за ракетното въоръжение. Членовете на делегацията Сергей Рижков, на 67 години, и Руслан Шишин, на 58, са посочвали адреси на Генералния щаб и военни академии; Рижков е служил и в поделение 22280.

Най-чувствителните случаи са в представителството при МААЕ. 38-годишният втори секретар Григорий Кривенченко е получавал доходи от войскова част 52025 – по определението на „Агентство“, арсенал за ядрени боеприпаси край Можайск, а съпругата му е посочвала адреса на военния университет на ГРУ. 42-годишният първи секретар Сергей Березин е регистриран в център за специална свръзка на управлението в Смоленска област, а съпругата на 51-годишния съветник Игор Холодников е вписала като адрес щаб на ГРУ на Хорошевско шосе. Така в руската делегация при агенцията, която наблюдава ядрените програми по света, има хора с документирани биографични връзки със складирането на ядрени боеприпаси и с шифрованата свръзка на Генералния щаб.

Числото 21 трябва да се разглежда като долна граница, установима с открити източници, а не като оценка за цялото руско дипломатическо присъствие в Австрия. Австрийското контраразузнаване брои около 500 руски дипломатически служители в страната и допуска, че до една трета от тях събират информация, както Financial Times съобщи на 17 март. Двете числа измерват различни неща: 117 са публикуваните имена, около 500 включват и техническия персонал, за който публичен списък няма. Приложена към пълната численост, австрийската оценка означава около 165 души – близо 8 пъти повече от онова, което отворените регистри могат да покажат. Разликата между 21 и 165 е именно слоят, до който журналистическата проверка няма достъп. При ОССЕ обаче съотношението от 7 на 22 вече се доближава до австрийската оценка за една трета: публичните следи са най-гъсти там, където съставът е най-малък и най-подробно описан.

Плътността на това присъствие има и конкретно географско обяснение. Виена е седалище на ООН, ОССЕ, МААЕ и ОПЕК, а върху руските дипломатически имоти в града са разположени много сателитни чинии, чрез които според западни служби Москва прихваща сателитен трафик на международните институции. Financial Times установи, че броят на тези антени е скочил осезаемо през последните две години. Западните служби описват комплекса край Дунав, известен като „Русенсити“, като една от най-големите руски платформи за електронно разузнаване на Запад, обслужваща цели в НАТО, Близкия изток и Африка. Австрийската служба за вътрешно разузнване алармира, че техническите възможности и подвижната насоченост на прихващащи станции в града създават значителна заплаха за сигурността, а разположението на комплекса край реката осигурява особено удобен ъгъл към сателитните комуникации. Прокурорската проверка, довела до експулсиранията през май, започна именно след съобщенията за прихващане на този трафик.

Австрийският отговор досега е поредица от отделни мерки, разтеглени в продължение на шест години. През август 2020 г. Виена обяви за персона нон грата един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. последваха още четирима – поравно от посолството и от представителството при ООН – с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един.

Мярката от тази пролет остана в същия порядък. На 4 май 2026 г. Австрия обяви за нежелани трима служители от посолството и от постоянното представителство при ОССЕ заради антените върху покривите на дипломатическите сгради и комплекса в квартал Донаущат. Още в средата на април руският посланик беше привикан във външното министерство, а Москва получи две седмици да свали имунитета на тримата, за да може прокуратурата да продължи своето разследване. Отговор не последва. Външната министърка Беате Майнл-Райзингер заяви, че е недопустимо дипломатическият имунитет да се използва за шпионаж. Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.

16 дни по-късно, на 20 май, Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп SINA-S от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Делото се смята за най-тежкия шпионски процес в страната от десетилетия; защитата обжалва присъдата.

Съпоставката с България показва как изглежда алтернативата на този поетапен подход. На 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители, като посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица. Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.

Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена. 15-те отстранени от 2020 г. насам при обща численост от около 500 души се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично: за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка. Доход от конкретно посочено поделение на СВР или ГРУ е лично плащане към самия дипломат, а служебно жилище на военното ведомство се предоставя на служител, не на случаен познат. Затова съвкупността от подобни следи се очертава като устойчив модел на командироване, а не просто като сбор от съвпадения.

Практическият залог е достъпът до самите международни институции и техните работни процеси. Делегациите при ОССЕ и МААЕ участват в обсъжданията за наблюдение на примирия и за контрол над ядрени материали, а хората с проследими биографични връзки с ГРУ и други руски силови структури са 7 от 22 души при ОССЕ и 3 от общо 47 дипломати към останалите международни организации във Виена. Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната: досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия, обратно, ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.