CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Анализ: Пътуването на Каш Пател до Русия, което ФБР не потвърждава

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ФБР Каш Пател планира да посети Русия в средата на октомври. Това би било първото пътуване на действащ шеф на Бюрото в страната от 2013 г. насам, като вероятен домакин е  Федерална служба за сигурност (ФСБ) – приемник на съветското КГБ. Новината беше съобщена от изданието Politico на 20 юли, с позоваване на официален представител и източник със сведения за плановете, и двамата пожелали анонимност. Посочените дати за визитата са 14-15 октомври, със спирания в Москва и Санкт Петербург.

Официално ФБР не потвърждава нито самия престой, нито неговия дневен ред. Говорителите на Бюрото и на Министерството на правосъдието отказаха коментар, а Белият дом пренасочи запитванията към ФБР. Към момента не е ясно дали Пател ще се срещне с президента Владимир Путин или с негови сътрудници, нито какви теми смятат да бъдат обсъдени. Самото издание подчертава, че плановете са предварителни и подлежат на промяна.

Информационният вакуум, около който нито Вашингтон, нито Москва дават официални изявления, бързо се изпълни с разнообразни политически тълкувания. Липсата на обявен дневен ред се оказа по-интригуваща от самата новина: при пълно отсъствие на факти, всяка страна вписа в съобщението собствените си интереси и опасения.

Руските държавни медии представиха новината като поредно доказателство, че Москва и Вашингтон имат работещи канали за връзка въпреки войната в Украйна и санкционния натиск. Този подход е добре познат. Малко преди съобщението за Пател, агенция ТАСС посочи появата на висш служител от администрацията на икономическия форум в Санкт Петербург като „обрат“ в американската политика спрямо Русия. Неофициалната информация е удобен инструмент: тя е достатъчно правдоподобна, за да бъде използвана за пропаганда, и същевременно достатъчно неопределена, за да бъде отречена при нужда.

Реакцията на Кремъл е показателна тъкмо с онова, което спестява. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че няма информация за подобна визита, но бързо добави, че такива пътувания „обикновено се провеждат зад закрити врата“. Тази формула нито потвърждава, нито опровергава събитието, а просто оставя внушението да работи.

Във Вашингтон реакцията беше също толкова бурна, но дойде едновременно от двата края на политическия спектър. От крайната десница Лора Лумър, близка до Тръмп, публично попита защо шефът на ФБР пътува до Русия точно когато Белият дом подготвя нови санкции срещу Москва. От центъра и вляво подозренията са насочени към самите мотиви: защо точно Пател и защо точно сега?

Съмненията се подхранват допълнително от предишни пътувания, които вече му навлякоха разследване в Конгреса. Водещите демократи в правните комисии на Камарата на представителите и Сената – Джейми Раскин и Дик Дърбин – започнаха съвместна проверка за това как Пател използва служебните самолети и бюджетните средства. Повод за това станаха посещението му на финала по хокей на Зимните олимпийски игри в Италия (обяснено с екстрадиция на хакер), снимките му как се гмурка край потопен боен кораб в Пърл Харбър, както и обвиненията, че е ползвал държавен самолет, за да отиде на концерт на приятелката си – кънтри певица. Към това се добавя и плащане от 25 000 долара през 2025 г. за участие във филмова продукция, финансирана от компания, свързана с Кремъл – детайл, който критиците му бързо припомниха.

И двете тълкувания обаче стъпват върху твърде оскъдни факти и нито едно от тях не е напълно убедително. Контактите на ниво директори между службите на двете държави не са безпрецедентни. Робърт Мълър, последният шеф на ФБР, посетил Москва през 2013 г., по-късно оглави разследването за руската намеса в изборите – същото, което Пател с години наричаше „измислица“. Директори на ЦРУ, като Майк Помпео, също са осъществявали подобни визити, като Помпео тогава заяви, че на тези срещи „твърдо защитаваме интересите на Америка и не правим компромиси“. Следователно е напълно възможно пътуването просто да е рутинна линия за контакти по въпросите на борбата с тероризма или организираната престъпност – теми, по които ФБР и ФСБ продължават диалога си независимо от политическото напрежение. Именно този канал сработи, когато ФСБ подаде сигнал до ФБР за Тамерлан Царнаев – един от бъдещите извършители на атентата по време на Бостънския маратон през 2013 г.

Също толкова възможно е обаче визитата да е съзнателен политически сигнал. Тя се вписва в по-широката серия от контакти на администрацията на Тръмп с Русия, в които попадат срещите на специалния пратеник Стив Уиткоф и на зетя Джаред Къшнър с Путин относно прекратяването на войната в Украйна. Фактът, че домакин е именно ФСБ, а не полицейска или прокурорска служба, измества акцента от правоприлагането към сферата на разузнаването. На база на оскъдните сведения и двете хипотези имат равен коефициент на вероятност – данните просто не са достатъчни, за да се направи категоричен извод.

Необичайното в случая е и самата фигура на пътуващия. Досега външните политически контакти с Москва вървяха по линия на дипломацията и разузнаването – чрез пратеника Уиткоф, Къшнър или директорите на ЦРУ. Но ФБР е служба с предимно вътрешен мандат: контраразузнаване, борба с тероризма и престъпност на територията на САЩ. Поради това директор на бюрото, гостуващ на ФСБ, трудно може да се възприеме просто като поредния епизод от преговорите за Украйна.

Освен това самият момент е изключително чувствителен. Новината се появява тъкмо когато изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч се бори за утвърждаване в Сената, а Белият дом подготвя нов пакет от санкции срещу Москва. Посещение в Кремъл, обявено на такъв фон, съчетава демонстрация на близост и натиск в едно и също време, засилвайки въпросите на критиците: какво точно се договаря при тези срещи и на каква цена?

Иран праща предполагаеми агенти в Британия през лодките в Ламанша

🇬🇧🌊🇮🇷 Британските служби са задържали няколко души с предполагаеми връзки с разузнаването на Ислямска република Иран сред мигрантите, пресекли Ламанша с малки лодки. В същото време част от каналите за трафик на хора от Близкия изток до френския бряг се направляват от Революционната гвардия (IRGC).

Това сочи разследване на британския вестник The Telegraph, публикувано на 24 юли, което се позовава на анонимни ирански официални лица, трафиканти и анализатори по сигурността. Задържаните заподозрени са свързани с Министерство на разузнаването и сигурността (MOIS) на Техеран – основната задгранична разузнавателна служба на режима.

В ядрото на описаната схема стои „Звено 700“ – логистичното и контрабандно рамо на специалните сили „Ал-Кудс“ (външното крило на IRGC), което попада под британски санкции още през 2024 г. заради действия, които имат за цел да дестабилизират Обединеното кралство. По думите на трафиканти Техеран е помагал на мигранти от лагерите около Кале да стигнат до Англия срещу обещание за „услуга“, след като се установят.

„Повечето от тези хора бягат от бедността и са готови на всичко срещу по-евтино пътуване“, обяснява един от контрабандистите. Двама източници, запознати с маршрутите към Европа, твърдят, че части от мрежата се контролират пряко от иранската държава: „някои отсечки всъщност са собственост на правителството“, а контролът върху даден маршрут означава, че „можеш да правиш каквото си поискаш“.

Тези трасета обаче не са изградени заради мигрантската вълна. Първоначално те са прокарани за пренос на оръжие, пари и оръжия за подкрепяните от Иран групировки в Близкия изток. Едва по-късно са насочени към трафика на хора към Европа и Британия. Оттук произтича характерната импровизация в схемата. Един от трафикантите я описва с поразителна простота: посредник – който понякога сам не подозира, че работи за Иран – заговаря човек, чакащ в парк в Кале или Дюнкерк, и за по-малко от седмица го качва на лодка към Лондон. Тъкмо тази стихийност, а не добре смазана шпионска машина, личи в разказите на самите контрабандисти.

Най-крайните твърдения в разследването идват от ирански представител, който определя мигрантските канали като по-ценни от ракетите: „В момента имаме революционни хора точно там, в Лондон… те чакат нашите указания. Още не сме ги дали, но лесно можем да направим Лондон опасен за вас, ако поискаме.“ Той допълва: „Тези канали са по-важни и по-полезни за нас от ракетите – нямаме нужда от ракета, за да ударим Лондон, има по-лесен начин.“ Подобна реторика е премерена заплаха, а не описание на наистина разкрита мрежа. Тонът цели да всее страх, а цитираните от вестника експерти се съмняват дали зад думите стои реален капацитет.

Линет Нусбахер, бивш старши съветник по сигурността в британското правителство, смята, че Техеран няма „стратегическото търпение“ да внедрява истински, дълбоко законспирирани агенти в Британия. Кристиан Густафсон от Центъра за изследване на разузнаването и сигурността към университета „Брунел“ стига по-далеч: според него целта на Иран е по-скоро да породи достатъчно страх, за да отслаби подкрепата на Обединеното кралство за американските операции срещу режима, отколкото да инфилтрира свои кадри. За Иран е много по-вероятно да вербува хора, които вече живеят в страната, вместо да ги прекарва по опасни и нелегални мигрантски маршрути.

Тази оценка съвпада с признанията на самите източници от сигурността пред изданието: през малки лодки преминават значително по-малко лица с връзки към IRGC, отколкото през напълно легалните полети от Европа. Освен това лодките са скъп и ненадежден транспорт. По-сериозен риск за националната сигурност остава радикализирането и активирането на иранската диаспора в Лондон, както и използването на вече изградени прокси мрежи в страната. Макар разследването да документира иранско присъствие и опити за проникване, собствените му източници изместват акцента от сензационния образ на „агентите в лодките“ към по-старите и изпитани методи на режима.

Министерството на вътрешните работи заяви, че прилага строги проверки за сигурност към пристигащите с малки лодки и всеки, определен като заплаха, се задържа веднага с цел бърза депортация. За да прихваща заподозрени още в морето, ведомството е разположило дронове и наблюдателни кули с изкуствен интелект над Ламанша. Освен това правителството разшири правомощията на полицията и службите за преследване и неутрализиране на лица, работещи за IRGC.

Разследването се появява едва 11 дни след като на 13 юли 2026 г. вътрешният министър Шабана Махмуд обяви IRGC за заплаха за националната сигурност по новия режим за държавно спонсорирани структури – стъпка, равносилна на пълна забрана, с наказание до 14 години затвор за подкрепа на организацията. Контекстът е още по-напрегнат заради предупреждението на генералния директор на MI5 Кен Макалъм от октомври 2024 г., че от началото на 2022 г. насам службите и полицията са осуетили над 20 „потенциално смъртоносни“ заговора с иранска следа. До този момент те са били насочени предимно срещу ирански дисиденти и критици на режима на британска земя – „заговор след заговор, с безпрецедентен темп и мащаб“, по думите на Макалъм. Зад тях често стоят криминални посредници – от наркотрафиканти до дребни престъпници, използвани от Иран. Самият Макалъм предупреди, че натискът може да се разшири извън емигрантската опозиция: рискът от ескалация на иранската агресия на британска територия нараства при последващо изостряне на кризата в Близкия изток.

Разкритията засилиха и политическия натиск. Алиша Кърнс, говорител на опозицията по въпросите на сигурността, призова кабинета „да погледне истината в очите: IRGC използва кризата с малките лодки, за да разположи свои оперативни работници по британските улици“. Тя настоя за спешна работна група за издирване на ирански агенти сред пристигащите, за обявяване на MOIS за вражеска организация според законодателството срещу враждебни държави, както и за извънредни правомощия за закриване на параванни структури на IRGC, като Ислямския център на Англия.

Материалът излиза на фона на рекорден натиск през Ламанша: само дни по-рано над 165 мигранти прекосиха протока с една-единствена надуваема лодка – нов пик, надминал предишния рекорд от 128 души. По данни на вестника над 30 000 ирански граждани са влезли нелегално в Британия по този маршрут, което прави практически невъзможно да се установи колко агенти на иранските служби вече са на британска територия.

Разгледано трезво, разследването съпоставя две групи твърдения с много различна доказателствена тежест. От едната страна е документираното: санкционираното „Звено 700“, задържаните лица с връзки с MOIS и поредица осуетени заговори, които потвърждават реален и активен ирански интерес към Британия. От другата страна са твърденията, че режимът „владее“ маршрутите и разполага с готови за действие клетки в Лондон. Те обаче се базират единствено на анонимни трафиканти и един ирански представител, чиито думи звучат по-скоро като демонстративна заплаха, отколкото като разкрита операция.

Самите източници на изданието изместват акцента от лодките – които са бавен, скъп и лесно проследим канал – към легалните полети и вербуването на място. Всяка държава, която търси надеждно инфилтриране, би предпочела точно тези методи, както посочва Густафсон. Ето защо най-значимото в тази история не е толкова реалният капацитет за прекарване на агенти през Ламанша, колкото ефектът от самото говорене за него: страхът, който подкопава подкрепата за натиска към Техеран, се постига много по-евтино отколкото която и да е агентурна мрежа.

Су-57 се разби край Москва; „ИнформНапалм“ си приписва загубата

🇺🇦🔍🇷🇺 Руски изтребител Су-57 се разби днес в Подмосковието, а само часове по-късно украинската общност „ИнформНапалм“ заяви, че инцидентът е резултат от нейна операция, накарала столичната ПВО да порази приятелски самолет. Министерството на отбраната коментира случая пестеливо, като съобщи единствено за авария на „учебно-боен самолет“ при излитане, посочвайки като вероятна причина „техническа неизправност“.

Както вече съобщихме, самолетът се е разбил в открита местност между населени места край село Луцино в Одинцовски район на Московска област, недалеч от Звенигород. Полетът е бил учебен и без боекомплект. Пилотът е успял да отклони машината от жилищните постройки и да се катапултира, без да има пострадали на земята. Следственият комитет на Руската федерация образува проверка за нарушаване на правилата за полети. Су-57 е единственият серийно произвеждан руски изтребител от пето поколение и то в ограничени количества, разработката ѝ продължи години, а високата ѝ цена прави всяка загуба чувствителна и трудно пренебрежима.

Официалното обяснение за „техническа неизправност“ обаче не сложи край на въпросите вътре в самата Русия. В прокремълските военни среди бързо се появиха съмнения за приятелски огън. Популярни канали като „Романов“ и Arrowsmap отправиха въпроси към разчета на доброволческото звено „БАРС Москва“ и се запитаха дали изтребителят не е свален от собствената ПВО. Единият от тях дори допусна използването на преносим зенитно-ракетен комплекс. Именно тези публикации, според „ИнформНапалм“, са подтикнали групата да разкрие част от своята операция.

„БАРС Москва“ е доброволческо звено, изградено под патронажа на столичните власти и финансирано от Министерство на отбраната и правителството на Москва, за да защити въздушното пространство над града и съседните области от украински дронове. По официално обявените планове то трябва да наброява хиляди доброволци, организирани в стотици мобилни огневи групи, въоръжени с дронове-прехващачи, лазерни комплекси и стрелково оръжие. Формированието представлява импровизиран, но бързо разрастващ се елемент от руската ПВО, натоварен със задачата да прехваща онези евтини дронове, които класическите зенитно-ракетни системи не успяват и не е рентабилно да поразят.

Разказът на „ИнформНапалм“ започва няколко дни по-рано. На 17 юли тя обяви, че обработва нов масив от прехванати руски материали, сред които стриймове от полигон, на който се подготвят разчетите на „БАРС Москва“ за борба с украинските дронове. Един от тези прехванати стриймове беше публикуван сега. Нейни анализатори са синтезирали и обобщили данните за подготовката на личния състав, използваната техника, софтуера, бойните алгоритми и уязвимости на системата. Информацията е обобщена в аналитична записка и е предадена на съответните структури на Силите за отбрана на Украйна. След това, твърди групата, е бил намерен вариант да се повлияе на един от разчетите на „БАРС Москва“, така че руската система в крайна сметка да бъде насочена срещу руска цел. „Руската ПВО се задейства. Но този път в интерес на Украйна“, завършва съобщението.

Потвърден засега е единствено фактът, че Су-57 се е разбил – това се признава както от руските официални институции, така и от местните медии. Версията за приятелски огън идва от руски военни блогъри, докато официалната позиция остава, че по предварителни данни става дума за техническа неизправност, проявила се още при излитането. Твърдението, че загубата е резултат от украинска операция, идва изцяло от самата „ИнформНапалм“ и засега няма независимо потвърждение. Публикувани от групата материали: прехванат стрийм от полигона и откъс от аналитична записка – показват, че реално е събрала разузнавателни данни за „БАРС Москва“. Те обаче не установяват връзка между тази дейност и конкретния инцидент от 23 юли.

Дори бъдеща проверка да потвърди версията за приятелски огън, отделен въпрос ще остане дали именно „ИнформНапалм“ е предизвикала това, или си приписва резултат, настъпил без оглед на нейните действия, но съвпаднал с реалните ѝ пробиви. Стойността на подобно твърдение е не само потенциално оперативна, но и психологическа. Заявката, че чужд играч е накарал московската ПВО мрежа да порази руски самолет, допълнително засилва недоверието в руската отбрана – недоверие, което Z-каналите вече сами изразиха. „ИнформНапалм“ не крие и този аспект. Групата благодари на „кибер експертите на бъдещите Киберсили“ на Украйна и използва случая, за да подсети Върховната рада, че все още не е гласувала създаването им. Напомня и за по-ранна операция: през 2025 г. в рамките на OKBMLeaks публикува секретни документи на руския производител на компоненти за Су-57 (ОКБМ), които по нейни данни са преведени на 13 езика. Така групата внушава, че и обяснението за „техническа неизправност“ в случая със Су-57 заслужава съмнение.

Пореден „Шахед“ с необяснима антена загатва за шпионска схема с FM приемници.

🇺🇦📻🇷🇺 Поредният руски камикадзе дрон „Шахед“ с дълга антена без ясно предназначение е открит в Украйна, а работната хипотеза за нейната роля описва разузнавателна схема, съчетаваща вербувани в социалните мрежи информатори и обикновени битови FM радиоприемници.

Находката от Черниговска област съобщи в своя канал в Telegram Сергий Бескрестнов („Флеш“) – съветник на украинския президент по отбранителните технологии и вероятно най-известният експерт в областта на дроновите комуникации в страната. По думите му специалистите чакат в ръцете им да попадне незасегнат екземпляр, върху който предположенията да бъдат проверени, а реалното предназначение на антената – установено.

„Открит е пореден Шахед с необяснена антена. Много чакам той да бъде взет като трофей, за да потвърдим предположенията как се използва“, написа Бескрестнов (цитатите са в превод от украински).

Работната му хипотеза описва следната верига. Руското разузнаване вербува сътрудници през социалните мрежи, като им разпорежда да закупят обикновен радиоприемник и диктофон. В уговорен час вербуваният настройва приемника на неизползвана честота (Бескрестнов дава за пример 85,5 MHz) и оставя диктофона да записва до включения апарат. Готовият аудиофайл след това заминава до предварително уточнен акаунт в Telegram. Самият „Шахед“ междувременно носи бордови FM предавател, „който постоянно излъчва в ефир условно кодирана информация за полета“, както формулира Бескрестнов в поста си.

Такава подредба, разсъждава той, би позволила на Русия да събира данни за полета на дроновете, без да разчита на конвенционална военна комуникационна инфраструктура. Едновременно с това съветникът изрично подчертава, че идеята остава предположение, докато пленената апаратура не бъде изследвана.

Скептицизмът му към елегантността на замисъла е неприкрит. „Зад тази технологично идиотска операция явно стои някакъв полковник от ГРУ на възраст над 60 години, който се смята за гений и вероятно дори е получил награда. Само си представете – да създадеш цялата тази шпионска операция заради някаква глупост“, пише той.

Бескрестнов е дългогодишен радио инженер, който от началото на пълномащабната инвазия разглобява и описва комуникационна апаратура на руските дронове – от честотните диапазони на управление до техните сателитни антени, а каналът му в Telegram се превърна в справочник по военните радиочестотни въпроси. В началото на годината той беше назначен за съветник по технологиите към министъра на отбраната Михайло Федоров, преди да поеме сегашната си роля при президента. В нощта на 20 април 4 безпилотника „Шахед“ връхлетяха семейната му къща в Бровари край Киев. Поне един удари сградата и я разруши, а самият той се размина с леки наранявания и написа от болницата, че е оцелял по чудо, описвайки удара като целенасочен опит на Русия да го убие.

Находката от Черниговска област се вписва в дълга поредица от руски импровизации на връзката с „Шахед“ – и също толкова упорити украински усилия по нейното прекъсване. Още през 2024 г. в свалени дронове се намериха LTE модеми, работещи през мобилните мрежи, а по оценка на Бескрестнов от април 2026 г. около една пета от тях носят подобна клетъчна връзка. През май 2025 г. открита в дрон ръкописна бележка разкри управление в реално време през ботове в Telegram. През ноември 2025 г. Бескрестнов документира радио модеми, с които дроновете „Шахед“ и „Гербера“ образуват помежду си радиомрежа: сигналът се предавач от машина на машина, докато в началото на веригата стоят мощни антени по високи точки на руска територия.

Към края на 2025 г. на дроновете започнаха да се появяват и контрабандни терминали Starlink, позволяващи управление в реално време на стотици километри разстояние – канал, който Министерство на отбраната на Украйна и SpaceX запушиха със своя „бял списък“ от 2 февруари: оттогава в страната работят само изрично регистрирани терминали, а броени дни по-късно ведомството обяви руския достъп за отрязан. През април украински военни съобщиха за дронове-ретранслатори, които препредават управляващия сигнал и по този начин позволяват на „Шахед“ да маневрират по-дълбоко в украинския тил.

Ако хипотезата се потвърди, FM каналът би бил най-примитивния опит в тази верига: еднопосочна емисия в обхвата на битовото радио, която се приема не от военна станция, а от цивилен с приемник от търговската мрежа. Примитивността обаче има съвсем пресен прецедент. През последните седмици стана известно, че Русия монтира на евтините си ударни дронове „Молния“ обикновен магнитен компас – един от най-старите навигационни уреди изобщо – закрепен в полезрението на бордовата камера, така че автоматика или даден оператор да сверяват курса, когато спътниковата навигация е заглушена от средствата за електронна война на противника. Компасът не излъчва и не приема нищо – и именно затова никакво заглушаване не го хваща.

Китайски ледоразбивачи прекосиха американската икономическа зона на път към Арктика

🇺🇸🧊🇨🇳 Китайските полярни ледоразбивачи „Xuelong“ и „Xuelong 2“ преминаха през изключителната икономическа зона на САЩ и разширения американски континентален шелф в Берингово море на път към Арктика – и Бреговата охрана на САЩ изпрати патрулния кораб USCGC Munro, за да ги държи под наблюдение: първият проследен китайски транзит през двете зони за тази година. Усилията са част от Frontier Sentinel – постоянна мисия на службата за проследяване на чуждата дейност в Арктика. Преминаването на „Сюе Лун“ на север е документирано на 12 юли, а Бреговата охрана оповести операцията с съобщение до пресата на 17 юли.

USCGC Munro (WMSL-755) принадлежи към клас Legend – най-големите патрулни кораби за национална сигурност, с които службата разполага. Задачата на Frontier Sentinel, по описанието на Бреговата охрана на САЩ, е „да защитава американските суверенни права, да гарантира съответствие с международното право и да позиционира службата за бърза реакция при всяка засечена злонамерена дейност“.

„Заедно с Министерство на войната, Държавния департамент и международните ни партньори отговаряме активно на действията на съперниците в една все по-оспорвана Арктика“, заяви командващият Арктическия окръг на Бреговата охрана контраадмирал Боб Литъл.

Самото преминаване не нарушава международното право и това се подчертава изрично от Брегова охрана. Морското право позволява на чужди плавателни съдове да преминават свободно през ИИЗ на друга страна – ивицата до 200 морски мили от брега, в рамките на която крайбрежната страна държи суверенните права върху ресурсите, без водите да са нейна територия. Разширеният континентален шелф продължава същата логика отвъд тези 200 мили: дъното там принадлежи на крайбрежната държава, водният стълб над него не. Границата на позволеното минава другаде: научните изследвания в тези зони се нуждаят от предварително съгласие на крайбрежната страна, а събраните данни подлежат на споделяне с нея. Точно затова службата отделя законния транзит от способността, която той придвижва на север: корабите от типа на „Xuelong“ и „Xuelong 2“ носят оборудване за събиране на подробни океанографски данни – релеф на морското дъно, температура и соленост на водата.

Тези измервания хранят климатичната и океанската наука, но със същата точност обслужват и планирането на военните, отбелязва Бреговата охрана. По релефа на дъното се ориентират подводници; температурните и соленостните профили определят как се разпространява звукът под водата – тоест къде една подводница може да се укрие от чужда хидроакустика и къде сама става уязвима; а детайлната карта на дъното обхваща и трасета на подводна инфраструктура, включваща комуникационни кабели, по които минава свързаността между континентите.

Двата ледоразбивача не пътуват сами. Те са част от 16-ата китайска арктическа експедиция, потеглила на 3 юли с 4 изследователски кораба – за първи път Пекин изпраща толкова в едно арктическо плаване, съобщи Arctic Today. Освен двата „Снежни дракона“ на север се движат „Дзи Ди“ и „Тансуо-3“ – многоцелеви кораб, влязъл в строя в края на 2024 г., който носи обитаемия дълбоководен апарат „Шънхай Юнши“, спускан през шахта в корпуса и способен да работи под арктическия лед. Обявената програма на експедицията, която се организира от Министерството на природните ресурси на Китай, включва изследвания на морския лед, хидрологията, биологията, екологията и атмосферата до октомври, както и геоложки проучвания на хребета Гакел съвместно с руски и германски учени.

Транзитът в Берингово море е и първото тазгодишно повторение на модел, който Вашингтон вече е виждал. През 2025 г. Министерство на вътрешната сигурност на САЩ определи китайската активност в Арктика като безпрецедентна: пет китайски изследователски съда („Сюе Лун 2“, „Дзи Ди“, „Тансуо-3“, „Шънхай И Хао“ и университетският „Джуншан Дасюе Дзи Ди“) участваха в продължителни операции над разширения континентален шелф на САЩ, включително десетки спускания с обитаем подводен апарат в Северния ледовит океан.

Мащабът зад отделния епизод стана видим през март, когато разследване на Ройтерс описа програмата за картографиране на океанското дъно, разгърната от Китай през Тихия, Индийския и Северния ледовит океан. Според данни за морския трафик, прегледани от агенцията, поне осем китайски изследователски кораба са извършвали подобна дейност, съсредоточена около военно значими води: край Филипините, Гуам, Хавай и американски обекти на атола Уейк. Изследователският „Дунфанхун-3“ на Китайския океански университет е прекарал 2024 и 2025 г. в совалки край Тайван, Гуам и подстъпите към Малакския проток, а успоредно с това Китай е разположил стотици сензори, буйове и подводни сензорни решетки на изток от Япония, край Филипините и около Гуам. Картографирани са и води край Аляска и Арктика.

„Данните от тези проучвания биха били потенциално безценни при подготовка на бойното пространство“, коментира Питър Скот, бивш командващ австралийските подводни сили; Дженифър Паркър, бивш офицер по противолодъчна отбрана в австралийския флот, вижда в мащаба заявка за океански флот, „изграден и около подводните операции“.

Арктическата посока на тази програма има и собствено име. Пекин от десетилетие разширява полярния си изследователски флот в рамките на стратегията, която сам нарича „Полярен път на коприната“ – заявка за достъп до арктическите маршрути за корабоплаване и научни данни, въпреки че Китай няма крайбрежие на Арктика; обявената амбиция е страната да се превърне в „полярна велика сила“ до 30-те години на века. Насреща стои американски флот от само 3 действащи ледоразбивача – срещу 5 китайски и десетки руски. Конгресът одобри строителството на 11 нови арктически патрулни кораба (Arctic Security Cutters), поръчани при Davie, Rauma Marine Constructions и Bollinger, но доставките са планирани за 2028–2035 г. Първите три са предвидени за базиране в Аляска.

Отделният транзит е рутинен: преминаване, което международното право изрично позволява, наблюдавано от разстояние и без инцидент. Тежестта е в натрупването. Втора поредна година Китай изпраща в Арктика голяма координирана експедиция; за пръв път – четири съда наведнъж; година по-рано пет китайски кораба работиха продължително над разширения американски шелф. Индикации сочат постепенно превръщане на китайското научно присъствие в постоянна величина във води, които Вашингтон доскоро делеше с Москва – присъствие, което не нарушава правила, но с всяка кампания оставя у Пекин повече данни за океана, който би бил арена на всяко бъдещо подводно съперничество.

Разузнавателен самолет следи линията с Косово, сръбски щурмовици – в недатиран клип

🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.

Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.

HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.

Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.

Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.

Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.

Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.

На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.

Капанът на Кремъл: Схемата за принудителна мобилизация на чужденци в Украйна.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кадрите започват с образ, който самият запис не обяснява: тъмнокож мъж в елементи от руска военна униформа насред плантация в източна Украйна, с частично свалено облекло, секунди преди да бъде застигнат от украински дрон. Причината за състоянието му остава извън рамката на видеото – Frontline Monitor има своя версия, но няма да гадае. Това, което кадърът улавя несъмнено, е финалът: дронът се снижава, изравнява се с човека на земята и записът прекъсва там, където свършват стотици подобни клипове от тази война – рязко, без епилог.

Като изолиран случай сцената не носи особена тежест. Значението ѝ идва от това, че отдавна не е изолирана. Кадри с африкански мъже в руска униформа, преследвани из украинските полета от FPV дронове, се появяват в украински военни канали в „Телеграм“ с такава честота, че сами по себе си вече са новина: това, което преди година беше рядкост, днес се е превърнало в почти ежедневен жанр. Записът от плантацията е поредният му епизод – и именно затова въпросът кой е човекът под дрона е по-съществен от начина, по който приключва сцената.

Отговорът почти сигурно се крие в един от най-бързо разрастващите се елементи на руското военно усилие. През последната година Москва е изградила тих канал за привличане на хора от почти всяка африканска държава към фронта в Украйна. Мащабът, доколкото изобщо може да бъде измерен, идва основно от украински източници: към май 2026 г. Киев твърди, че в редовете на руската армия служат над 28 000 чужди граждани, а украинското външно министерство говори за повече от 1400 граждани от 36 африкански държави, установени на фронта. През март Европейският парламент, позовавайки се на собствени оценки, определи набирането от Африка като организирана схема, обхващаща хиляди хора. Отделно разследване, цитирано от американски медии, проследява руската вербовъчна мрежа до граждани на около 130 държави – мащаб, който отговаря на индустриална операция, отколкото до спорадична практика.

Африканците не са единственият външен ресурс: към същата украинска оценка Киев добавя и около 14 000 севернокорейски военнослужещи, изпратени по държавна линия. Но за разлика от тях – дошли по силата на споразумение между две правителства – африканците пристигат поединично, често подведени и без очевидно съгласие, което ги превръща в безгласна буква. Логиката зад двата потока е сходна и Атлантическият съвет я формулира директно: колкото повече се увеличават руските загуби на фронта, толкова по-настойчиво Москва търси жива сила извън собствените си граници, за да отложи нова вътрешна мобилизация.

Механизмът е описан достатъчно последователно от CNN, Foreign Policy и Africa Center for Strategic Studies, за да не се възприема като спорен. Ядрото му е измамата. Вербовъчни мрежи таргетират хора от бедни региони чрез социалните мрежи с обещания за цивилна работа, образование или гражданство. След пристигането в Русия документите им често се отнемат, а под натиск те са принуждавани да подписват договори с армията.

Оттам пътят е кратък и еднопосочен – към най-опасните участъци на фронта, с минимална подготовка, слабо оборудвани и, според свидетелства на оцелели пред CNN, с прояви на расово насилие от страна на командири. Обучението се измерва в дни, а не в седмици, а разпределението им в щурмови групи от първа линия ги поставя в зоната с най-висока смъртност. „Бягаш или умираш“, обобщава един от потърпевшите. Именно тази комбинация – чужденци без език, без връзки и без реален изход, използвани като разходна пехота – прави подобни кадри статистически предвидими.

Съществува и втори канал, по-малко видим от обявите за вербуване. Според украинското военно разузнаване Русия все по-често оказва натиск върху хора, които вече се намират на нейна територия – трудови мигранти, студенти или търсещи убежище – поставяйки ги пред избор между фронта и депортация или затвор. Разследване на New York Times от май 2026 г. описва случаи, в които африкански граждани, наети за цивилна работа, впоследствие се озовават на украинския фронт без реално информирано съгласие. В този модел границата между доброволец и принудително мобилизиран се размива напълно, а удобният за Москва наратив за „чужди доброволци срещу заплащане“ губи опора.

За африканските държави това се превръща в деликатен дипломатически проблем. Част от тях поддържат близки отношения с Москва или зависят от нея за зърно, оръжие и услуги по линия на бившата „Вагнер“, днес трансформирана в „Африкански корпус“ под контрола на руското министерство на отбраната. Откритото обвинение срещу Кремъл носи риск от политически и икономически последици, затова реакциите остават предпазливи – предупреждения към гражданите, ограничени репатрирания, но рядко директни обвинения. Информационната празнина се запълва от украинска страна, където всеки пленен африкански войник и всеки подобен клип се превръщат в аргумент пред международната аудитория.

На оперативно ниво отделният случай не променя хода на бойните действия. Фронтовата линия не реагира на него, а самият удар е част от ежедневната рутина на дроновата война. Значението му е в друго – като индикатор за състоянието на руската жива сила. Обръщането към Африка не е идеологически избор, а следствие от недостиг: вътрешното набиране не покрива темпа на загубите, а нова мобилизация остава политически рискова. Украинското военно разузнаване (ГУР) оценява, че Русия се стреми да привлече до 20 000 чужди бойци през 2026 г. – не като разширение, а като компенсиране на дефицит.

В този контекст всеки подобен клип е по-малко история за отделен човек и повече симптом на структурен недостиг: армия, която компенсира липсата на собствени войници с външен ресурс. Внесените бойци се концентрират именно в най-опасните щурмови роли, където загубите са най-високи, което прави употребата им функционално еквивалентна на „заместваща пехота“. Африка е най-новият, но не първият източник – преди това същите мрежи са насочвани към Непал, Централна Азия, Куба и Индия. Географията се сменя, моделът остава.

Записът има и информационна функция, независимо от конкретната съдба на човека в него. Украинските канали разпространяват подобни кадри, за да покажат на потенциални новобранци в чужбина какво реално означава обещанието за „работа“ в Русия. Не може да се твърди, че всеки такъв клип е заснет с тази цел, нито че всеки показан човек е бил измамен – но като съвкупност тези записи функционират като контранаратив на руската вербовъчна пропаганда.

Вероятността тази тенденция да се задълбочава е висока. Докато руските загуби остават значителни и докато вътрешната мобилизация носи политически риск, външният наем на жива сила ще остане най-достъпният резерв. Ако потоците продължат – нови кадри, нови идентифицирани граждани, разширяване към нови държави – това ще потвърди устойчивостта на модела. Обратен сценарий би изисквал или рязко увеличаване на вътрешния набор, или ефективно затваряне на външните канали – нито едно от двете не се наблюдава.

В този смисъл кадърът от плантацията вероятно няма да остане изключение, а част от по-дълга поредица, която ще се разгръща дотогава, докато една страна има нужда от хора за фронта, а другаде има хора, които могат да бъдат излъгани или принудени да ги запълнят.

Талибаните наложиха забрана за смартфон на всички свои служители.

🇦🇫🚫📲 Върховният лидер на Ислямско емирство Афганистан и водач на талибаните мула Хайбатула Ахундзада наложи забрана върху използването на смартфони от членове на движението и държавни служители – мярка, която на пръв поглед звучи като поредната аскетична приумица на теократичната власт в Кабул, но при по-внимателен прочит издава нещо доста по-показателно: вътрешна тревога за сигурността в самото сърце на властовия апарат.

Според Afghanistan International министерството на правосъдието на ислямската република е разпространило документа сред ръководителите на военните съдилища, полицейски началници и разузнавателните служби на талибаните в осем провинции на страната – т.е. не сред цивилното население, а сред органите, които боравят с оперативно чувствителна информация.

Тъкмо адресатът на заповедта е по-красноречив от самата забрана. Когато един режим лишава от смартфони не учениците и пазарджиите, а собствените си военни магистрати, полицейски командири и разузнавачи, той по същество признава, че мобилното устройство в ръката на служителя е по-сериозна заплаха за вътрешната дисциплина, отколкото инструмент за нейното укрепване. Към документа е приложен и специален регистър, в който се вписват името, длъжността, мястото на служба, мобилният оператор и телефонният номер на всеки човек, попаднал под ограничение – бюрократична прецизност, която превръща забраната от риторичен жест в проследим административен механизъм. Нарушителите ще се третират като престъпници, а наказанието им ще бъде определено в съда; преходът от „забранено" към „наказуемо" е именно онова, което отличава една декларация от действаща норма.

Реакцията по места доби почти ритуален характер. След издаването на заповедта в социалните мрежи беше разпространено видео, на което член на талибаните собственоръчно унищожава смартфона си, а по данни на Kabul Now началникът на полицията в район Бармал в провинция Пактика и четиринайсет негови подчинени публично са строшили устройствата си. Подобни сцени – служители, които демонстративно чупят телефони пред камера – носят отпечатъка на показно подчинение, типично за движение, чиято легитимност все още почива повече върху верността към фигурата на върховния лидер в Кандахар, отколкото на институционални процедури. Заповедта не идва в условия на институционален вакуум: преди това департаментът по ислямско образование към министерство на образованието вече беше забранил на студентите да внасят смартфони в училищата и религиозните семинарии, така че настоящата мярка по-скоро разширява нагоре по йерархията една вече установена логика на дигитални рестрикции.

Важно е да се отбележи какво заповедта не казва: публично оповестеният документ, поне според наличните сведения, не уточнява изрично своите мотиви. Затова всяко обяснение остава изцяло в полето на анализа, а не на установените факти. И все пак обхватът на мярката (силовия и разузнавателния ешелон), поименната регистрация и криминализацията предполагат съображения за оперативна сигурност: страх от изтичане на информация, проследяване на комуникациите и уязвимост към чуждо техническо разузнаване. Това е ирония, която преследва всяка бунтовническа организация, поела държавната власт – тази мрежова конспиративност, която някога позволи на талибаните да оцелеят срещу технологичното превъзходство на западната коалиция, сега се обръща навътре като инструмент за затягане на контрола върху собствените редици.

Този вътрешен сюжет придобива допълнителна тежест, поставен срещу траекторията на Кабул в сферата на външната политика. През 2021 г. талибаните завзеха властта в Афганистан, събаряйки подкрепяното от САЩ правителство. През 2024 г. руският президент Владимир Путин ги нарече „съюзници в борбата с тероризма", а през лятото на 2025 г. Москва стана първата столица, която призна Ислямския емират Афганистан, изключи движението от списъка на терористичните организации и прие негов посланик. През май тази година Русия и талибаните подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество – документ, подписан от Сергей Шойгу – секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – без да са известни конкретни подробности. Малко след това Москва предложи на Кабул да възстановят оставената в страната съветска военна техника, затваряйки един символичен кръг от епохата на 1980-те.

Мащабът на това сближаване обаче следва да се чете трезво. Ориенталистът Руслан Сюлейманов определя сделката по-скоро като „символична" по своя характер и изключва формирането на „военен съюз", подобен на отношенията между Русия и Северна Корея. В неговия прочит руското присъствие ще бъде ограничено до изпращане на военни специалисти и провеждане на „местни учения и инструктажи". Именно тази дистанция между жеста и същността е ключова за разбирането на двата паралелни процеса, които се разгръщат в Кабул.

И тук двете линии, вътрешната забрана и външното партньорство, се срещат в обща точка. Режим, отворил едновременно вратата за руски военни инструктори и затворил джобовете на собствените си разузнавачи за смартфони, демонстрира характерната за талибаните асиметрия: висока готовност за външна легитимация и дълбоко недоверие към собствената сигурност. Забраната не е изолиран акт, а индикатор за консолидация, в която движението вече не воюва за държавата, а се опитва да я обезопаси отвътре – дори срещу самата себе си. Колкото по-нашироко Кандахар отваря емирата за чуждо технологично и военно съдействие, толкова по-настойчиво ще се стреми да капсулира потоците от информация в собствения си апарат, защото признанието отвън не премахва, а изостря параноята от проникването отвътре. В този смисъл ритуално счупеният телефон на полицейския началник от Бармал е не куриоз, а малък барометър на една власт, която все още се чувства обсадена в собствената си столица.

Война на релсите: анатомия на руската съпротива срещу Кремъл в дълбокия тил.

🇷🇺 Руската съпротивителна група „Черна искра“ съобщи, че е извела от строя газопровода „Валдай-Псков-Рига“ в района на Стара Руса – артерия, която захранва Псковския завод за апаратура за далечни комуникации, производител на секретно радио оборудване за Министерството на отбраната, Газпром и РЖД.

В своята публикация тя свърза избора на целта с три доверени лица на президента Владимир Путин – Сергей Чемезов от „Ростех“, Алексей Милер от „Газпром“ и Олег Белозьоров от РЖД – и с премерена ирония заявява, че отсега нататък „тя решава на кого да тече газът в северозапада на Русия“. Жестът е показателен не толкова с физическия резултат – независимо потвърждение за поражението липсва, а такива канали често надценяват постигнатия ефект – колкото с това, че илюстрира един цял пласт от войната, който до голяма степен остава непознат за широката публика: въоръжената съпротива във вътрешността на Русия.

Зад групата „Черна искра“ стои една-единствена публична фигура – Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на Газпромбанк, който от началото на войната се сражава на украинска страна и през май осветли движението, след като обяви неговите цели без заобикалки: диверсии, сваляне на режима и разпад на империята. Но „Черна искра“ е просто един фрагмент от мозайка, която е далеч по-разнородна и противоречива отколкото победоносната реторика на тези канали внушава.

Грешката, която допускат повечето външни наблюдатели, е да обединят под названието „руска съпротива“ цели четири явления с различна природа и лоялност.

• Идеологически мрежи – като „Бойна организация на анархокомунистите“ (БОАК), която от февруари 2022 г. извежда от строя жп линии, подпалва военкомати и комуникационни кули и публикува наръчници за саботаж. Това са реални антивоенни руснаци, които по собствените им оценки поддържат между 20 и 40 автономни клетки на територията на Русия.
• Проукраински диверсанти – „Атеш“ (в превод: „огън“) – група с кримско-татарски корени, отговорна за над половината диверсии в Русия, с 32 акции, проведени само за 2025 г. – от държавната граница с Украйна чак до Далечния изток.
• Националисти – Легион „Свобода на Русия“ и „Руски доброволчески корпус“ (обявен от Кремъл за терористична организация на 30 декември 2023 г.), действат не като нелегална мрежа, а като подразделения в състава на Въоръжените сили на Украйна и провеждат трансгранични операции в Курска и Белгородска области.
• Хибридни явления – „Черна искра“ съчетава публично лице зад граница с агентурна мрежа на терен.

Моделът на действие издава именно тази разнородност. Идеологическите клетки залагат на евтиния, масов саботаж: разглобяване на скрепления на релси, палежи на релейни шкафове по участъци – точката, в която минимално усилие спира максимален трафик. „Атеш“ работи на същия принцип, но координирано с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна: на 7 юни групата съобщи за унищожаване на тежък жп кран от серията ЕDK-300/5 във Воронежка област, а през май претендира, че диверсия в Московска област е лишила част от ПВО около столицата от капацитет за наблюдение. На по-високо, професионално ниво са съвместните удари със Силите за специални операции (ССО) на Украйна – както при поразяване на първичната установка за преработка на Илския НПЗ в Краснодарски край през септември 2025 г. и завода „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област в нощта на 4 октомври, и двата приписани на сътрудничество с „Черна искра“. Към тях ще добавим и серия от съмнителни взривове по танкери в руски пристанища от края на 2024 г. насам.

Тъкмо тук е и най-неудобният факт за романтичния разказ. Голяма част от хилядите случаи (ACLED анализира над 1200 събития в Русия и окупираните територии на Украйна) се извършват не от идеологически борци, а от наети аматьори, често непълнолетни, вербувани в Telegram срещу заплащане. ГУР предлага възнаграждение в парични суми за палеж, изисква фото, видео и GPS-доказателство за извършеното и плаща суми от порядъка на 10 000 рубли (около 120 долара) на еднократни изпълнители, които често не осъзнават, че са оперативен консуматив. Кремъл води огледална кампания, вербувайки украински тийнейджъри по съвсем сходен начин. С други думи, под знамето на „съпротивата“ съжителстват автентичното политическа съпротива и студената, транзакционна икономика на саботажа, в която рискът е изнесен изцяло върху най-уязвимите.

Отговорът на Кремъл е тъкмо толкова безмилостен, колкото и системен. ФСБ преобразува саботажа в основание за показателни присъди: по членовете за тероризъм руските съдилища произнасят средно около 5 присъди дневно. Жител на Краснодарския край получи 16 години за палеж на жп мрежата още в началото на 2025 г. В края на декември четирима жители на Кубан получиха дългогодишни присъди за палеж на релеен шкаф. Анархистът Руслан Сидики беше осъден на 29 години от гарнизонния военен съд в Рязан за взрив на релси към фронтовата линия, както и за удар с дрон срещу военна база, с над 58 милиона рубли обезщетения и глоби. Все по-често на подсъдимата скамейка сядат непълнолетни – двама тийнейджъри на 15 и 16 години в Нижегородска област получиха 6 и 8 години за диверсия на жп линия. През март 2026 г. ФСБ докладва общо 37 ареста на руски граждани за палеж по украински инструкции, а от началото на 2025 г. твърди, че десетки „терористични“ деяния с участие на малолетни са били осуетени.

Стратегическата равносметка изисква трезва оценка, която самите канали избягват. Физическият ефект на огромна част от тези акции е тактически и преходен: повредени релейни шкафове, прекъснати трасета и подпалени трансформатори се възстановяват бързо, а трафикът се пренасочва – заключение, до което стига и ACLED, описва нанесените щети предимно като символни. Реалната стойност на групата лежи другаде – в информационно и психологическо измерение: то принуждава Кремъл да разпилява ресурс по охрана на хиляди километри тилова инфраструктура, подхранва усещането за несигурност дълбоко зад фронта и доставя на украинското разузнаване мрежа от очи в територия, до която иначе няма достъп.

Същата равносметка обаче разкрива структурните ограничения на този вид съпротива: дълбоката фрагментация и идеологическа несъвместимост на съставните ѝ части – анархисти, либерали и националисти емигранти не споделят нито обща визия, нито командна структура или контакти – и до известна степен зависят от външно спонсорство. Доколкото живецът ѝ се захранва от украински пари и логистика, тя остава помощен инструмент в борбата срещу руската агресия, а не автономен вътрешен политически фактор, способен да бутне режима на Путин. „Ледът се пропука“, както заявява „Черна искра“, но от пукнатината до разлома има дистанция, която нито честотата на саботажите, нито реториката са в състояние да скъсят.

Южен Судан поиска от Египет да закрие своята предна база в страната.

🇸🇸🇪🇬 Южен Судан поиска закриване на база, експлоатирана от египетската армия в Пагак, стратегически град в близост до границата с Етиопия. Този ход демонстрира промяна в баланса на силите в басейна на река Нил и ново геополитическо пренареждане с участието на Адис Абеба, Джуба и Кайро, съобщава „Almohagig“.

Обектът, описан от египетски представители като „предна оперативна база“, според съобщения е използван за обучение, техническа поддръжка и мониторинг на дебита на река Нил, особено във връзка с развитието около новия язовир „Велико възраждане на Етиопия“ (GERD).

Правителствен служител от Египет, цитиран от Al-Hurra, заяви, че разположеният в Пагак контингент е включвал „близо 260 души персонал, ангажирани с техническа поддръжка, военно обучение, мониторинг и координация на логистиката“. Градът се намира в южния щат Горни Нил, в изключително чувствителна зона на точката, която събира границите на Етиопия, Судан и Южен Судан.

Наблюдатели, цитирани от „Almohagig“, разглеждат решението на Джуба като част от по-широко пренареждане на съюзите в региона, особено във връзка с напрежението за водните ресурси на река Нил между държавите от горното и долното течение, както и развиващите се партньорства в сферата на сигурността в Африканския рог.

Посланик Фаузи Ашмауи, бивш помощник на министъра на външните работи на Египет, беше цитиран да казва, че съоръжението не е обикновена военна база, а „предна оперативна база“ за поддържане на стратегическо наблюдение по западната граница на Етиопия. Той настоява, че въпреки закриването ѝ, позициите на Египет в региона остават непокътнати, опирайки се на това, което той нарече „интегрирана система от стълбове на националната сигурност“ в Судан, Африканския рог и Червено море.

Въпреки това изданието съобщи, че решението отразява четири съвпадащи промени в стратегическите разчети на Южен Судан: включването му към Рамковото споразумение за сътрудничество в басейна на река Нил (CFA) в края на 2024 г.; нарастващата зависимост от алтернативни маршрути за износ на нефт и логистика през Етиопия с оглед на нестабилността в Судан; опасенията от превръщането му в арена на регионални прокси конфликти; и сигнал от страна на президента Салва Киир Маярдит в условия на икономическа криза и засилена конкуренция на вътрешната политическа сцена.

През февруари 2026 г. Южен Судан отправи публичен апел към Египет и Судан да се включат към CFA – договор за басейна на река Нил, замислен да насърчава справедлива и устойчива употреба на неговите водни ресурси между крайбрежните държави. Говорейки по време на честванията на Деня на Нил в Джуба, министърът на водните ресурси и напояването на Южен Судан Джеймс Мауич Макуач призова трите държави и Демократична република Конго да станат страни по споразумението, тъй като по-широкото участие ще засили регионалното сътрудничество и ще насърчи по-приобщаваща рамка за управление на споделената речна система.

CFA влезе в сила на 13 октомври 2024 г. след събирането на нужния брой ратификации и оттогава насам получи подкрепа от няколко страни по горното течение – Етиопия, Руанда, Уганда, Танзания и Демократична република Конго. Въпреки това Египет и Судан настоятелно отхвърлят договора, който според тях противоречи на отдавна установени споразумения за разпределение на водата, датиращи от колониалната епоха, които им предоставят мажоритарния дял от водите на реката.

Етиопия настоятелно подкрепя CFA. На брифинг през август 2025 г. официалният говорител на Министерство на външните работи Небиат Гетачеу описа сделката като „знаков правен инструмент“, регламентирал справедливо използване на Нил.

Коридорът Пагак

Самият коридор придобива все по-голямо значение в свързаността между Етиопия и Южен Судан, особено чрез предложените инфраструктурни и енергийни трасета от Гамбела до Горни Нил. През май 2024 г. правителството на Южен Судан представи пред парламента договор за финансиране в размер на 738 милиона долара с Етиопия за модернизация на магистралата Палуч-Матианг-Майвут-Пагак – проект, за който Южен Судан е оформен като получател на кредита, докато Етиопия действа като финансист.

Година по-късно, през май 2025 г. военни командири от Етиопия и Южен Судан постигнаха съгласие да укрепят съвместните операции по общата граница на двете държави, които да се фокусират предимно върху „незаконни елементи“, контрабанда и трансгранична координация на сигурността. Разговорите се проведоха в самия Пагак, илюстрирайки нарастващата роля на града като важен пункт за сигурността и икономически възел между двете страни.

Двете държави поддържат стабилна дипломатическа инерция и през настоящата година, стъпвайки върху серия от ангажименти на високо равнище, насочени към засилване на политическото доверие, както и разширяване на икономическата интеграция между двете съседки.

През януари външният министър на Етиопия Гедион Тимотевос пътува до Джуба, където се срещна с президента Салва Киир и предаде специално съобщение от премиера Абий Ахмед. Според официални доклади разговорите са потвърдили „дългогодишното партньорство и споделените интереси“ между двете страни, които подчертали нуждата от засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по регионални и двустранни теми.

Дискусиите поставиха особен акцент в икономическата свързаност, включително разширяването на търговията, инвестиционните потоци и развитието на инфраструктура. Пътните и енергийните междусистемни връзки заеха централно място, отразявайки интереса на двете страни към свързването на техните пазари и подобряването на трансграничния достъп в подкрепа на целите за развитие.

Дипломатическият ангажимент продължи и през април, когато премиерът Абий Ахмед и президентът Салва Киир проведоха нови двустранни разговори, насочени към регионалните събития и споделените стратегически приоритети. Абий заяви, че двамата са „дали приоритет на икономическото сътрудничество, проучвайки начини за стимулиране на инвестициите и разширяване на възможностите чрез по-силни партньорства“, като в същото време са обменили актуални сведения относно вътрешния и регионалния напредък.

„Almohagig“ отбелязва, че загубата на присъствието на Египет в Пагак не означава непременно стратегическо отстъпление. Изданието съобщи, цитирайки Ашмауи, че Египет продължава със стремежа към координирано регионално влияние чрез съюзи с Еритрея, ангажираност с програмата за единство на Сомалия и партньорство със суданските въоръжени сили, наред с усилията за поддържане на натиск върху Етиопия в самите преговори за басейна на Нил.

Затварянето на обекта обаче се тълкува широко от наблюдатели като епизод от пренареждане на влиянието в басейна на Нил, където Етиопия, Южен Судан, Египет и Судан все по-често се включват в застъпващи се икономически, инфраструктурни и съюзи за сигурност.

Както обобщава „Almohagig“, ходът отразява навлизане на региона в „нова фаза на пренареждане на алиансите“, простираща се отвъд триъгълника Судан-Етиопия-Южен Судан в стратегическия театър на Африканския рог и Червено море, където конкуриращи се инфраструктурни коридори и партньорства за сигурност преформатират традиционните сфери на влияние.

Шефът на ЦРУ при Байдън: Руският елит вече се съмнява в Путин.

 🇺🇸 Когато тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс провежда своя разговор с Владимир Путин в края на ноември 2021 г. по защитена телефонна линия, той вече разполага с разузнавателни данни, според които Кремъл се готви за най-мащабната сухопътна инвазия в Европа след 1945 г. 4 години и половина по-късно в обширно интервю за The Economist, той определи настоящия етап не като прелом на самото бойно поле, а като такъв в начина, по който руският политически елит започва да гледа на войната.

Бърнс споделя как самата среща от ноември 2021 г. го оставя по-разтревожен, отколкото е бил на отлитане за Москва. Точността на събраните разузнавателни данни надхвърля чисто военното планиране и включва детайли относно политическата подготовка: на нива от самото федерално правителство до кметовете в отделни градове. Федералната служба за сигурност (ФСБ) предварително разпределя кой украински служител на коя длъжност ще бъде поставен след предполагаемия колапс на украинската държавност. Бърнс окачествява тази подробност като показателна – именно че водещата роля в планирането е отредена на службата за вътрешна сигурност. От гледната точка на Путин и тесния му кръг Украйна никога не е била въпрос на външна политика, а на вътрешно възстановяване на имперския порядък.

Тази фиксация, която Бърнс споделя, че е чувал много пъти директно от самия Путин, изгражда оперативната рамка на цялата инвазия: Русия не може да бъде велика сила, а Путин не може да бъде велик руски лидер, освен ако не държи под свой контрол Украйна и избора ѝ. На срещата в Москва Бърнс вижда събеседника си напълно непреклонен. Дори изложените, по нареждане на президента Джо Байдън, подробности във връзка с последици, санкционни и военни, от евентуалната инвазия, не предизвиква нито отрицание, нито оспорване. Посланието на Путин към западния свят се свежда до три думи: „И какво ще направите по въпроса?"

Зад тази увереност стои серия от стратегически предположения, които по-късно се оказват дълбоко погрешни. Путин преценява, че САЩ са в позиция на тактическа слабост след пандемията и след хаотичното изтегляне от Афганистан, че европейските лидери не разполагат с политическа воля за продължителна конфронтация и че самата руска армия, подложена на усилена модернизация в последното десетилетие, ще прегази безпроблемно украинските войски. Към това се добавя личното убеждение на Путин, което самият отй се опитва да втълпи на Бърнс като на „бавноразвиващ се ученик в начално училище" – че Украйна не е истинска държава, че тя е слаба, разделена и податлива на бърза дезинтеграция отвътре.

Точно тук, по сметката на Бърнс, се крие и грешката, която Путин не вижда: систематичната работа на ЦРУ с украинските служби за сигурност след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. изгражда оперативна спойка, която агенцията познава отвътре. На същата среща Бърнс поставя въпроса пред хора от обкръжението на Путин и лично пред самия него: разбират ли, че украинците ще се борят с максимална упоритост и ще имат пълната подкрепа на Вашингтон? Отговорът не идва с думи. Той идва на терен още в първите дни на инвазията от февруари 2022 г.

4 години по-късно цената на тази погрешна сметка е документирана. Бърнс потвърди публични оценки, според които руските загуби надхвърлят милион убити и ранени, а Путин е заложил бъдещето на руската икономика на военновременна траектория. През пролетта Кремъл получи временно облекчение в резултат на войната срещу Иран и ситуацията в Ормузкия пролив, което се изразява в два едновременни ефекта. Първо, сътресенията на енергийните пазари вдигнаха руските приходи от износа на въглеводороди. Второ, излизащите от складовете на Пентагона зенитни ракети, които биха стигнали до Украйна, бяха пренасочени към операциите в Близкия изток и попълване на изразходените запаси на американските военни. Според Бърнс именно отсъствието на зенитните ракети, от които украинците така отчаяно се нуждаят, е най-болезнената косвена последица за Киев.

Това облекчение обаче е временно и натискът продължава да се натрупва не само от загубите и въздействието на украинските удари с дронове по руска енергийна инфраструктура, които според интервюиращия журналист от The Economist нанасят тежки щети на сектора, но и от едно по-фундаментално явление: руският елит за пръв път започва да поставя под въпрос ключовата увереност, върху която Путин гради войната – че времето работи на негова страна. Бърнс споделя, че само преди година собствената му оценка е била, че руският президент се чувства твърде самоуверен и вярва, че е способен да изтощи украинците до политическа капитулация. Днес, по същата му оценка, голям брой представители на руския елит, а и такива извън него, започват да задават въпрос, който дълго време беше табу: защо не виждат никаква вероятност за пробиви на фронта в обозримо бъдеще?

Тази промяна намира потвърждение в анонимна публикация, разпространена от The Economist няколко седмици по-рано, в която високопоставена бивша фигура от руския политически елит споменава за бъдеще след Путин и за преход на реториката от „нашата война" към „неговата война". Въпреки това Бърнс не подкрепя прекомерния оптимизъм: натрупаният натиск още не е достигнал степен, която да застраши контрола на Путин върху руското общество. „Той все още е доста добър в едно нещо – да репресира хората и да обезсърчава всеки, който би си помислил обратното", обясни бившият директор на ЦРУ. Репресивната машина, наследена и доразвита от ФСБ, продължава да работи на пълни обороти.

Следователно, прогнозата на Бърнс не е еднозначна. Той е на мнение, че Путин и обкръжението му започват да усещат значително по-тежък натиск за влизане в сериозни преговори. От друга, точният момент остава неясен: „следващия месец или след шест месеца, трудно е да се определи с абсолютна точност сега", заяви Бърнс. Той все пак остава категоричен за едно: натискът трябва да бъде поддържан както по икономическата ос, така и на бойното поле, защото единственото нещо, което би накарало напълно непреклонния, но прагматичен Путин да преговаря сериозно, е увереността му, че алтернативата ще се окаже много по-скъпа.

Комисията по назначенията одобри отново генерал Роман Гофман за нов шеф на Мосад.

🇮🇱 Комисията по назначаване на висши държавни служители одобри отново назначението на генерал-майор Роман Гофман за следващия ръководител на Мосад, след като изслуша две ключови фигури в центъра на спорен случай, в който Гофман е бил замесен по време на службата си като командир на 210-а дивизия на Израелските отбранителни сили (IDF) през 2022 г.

Трима от членовете на комисията изразиха мнение, че назначаването на Гофман трябва да продължи, докато председателят на комисията – пенсионираният председател на Върховния съд Ашер Грунис – отново гласува против, заявявайки, че въпросният инцидент се нуждае от допълнително изясняване.

Повторните дискусии на консултативната комисия се проведоха по искане на Върховния съд след изслушване по жалби срещу назначаването на Гофман, в които се твърди, че той е излъгал за случая, което представлява нарушение на етичния кодекс за поведение на висшите служители.

„Премиерът категорично отхвърля мнението на малцинството, че въпросът трябва да се проучи допълнително, и заявява, че генерал Гофман е бил подложен на несправедливо изпитание, докато в крайна сметка от цялата афера не е излязло абсолютно нищо“, се казва в отговор на канцеларията на премиера след решението на комисията. От там допълват, че Нетаняху призовава Върховния съд да отхвърли жалбите срещу решението за Гофман и да му позволи да поеме поста си без забавяне.

Изглежда малко вероятно съдът да се намеси повече по въпроса, тъй като комисията изпълни искането му да придобие по-пълна представа за случая и потвърди първоначалното си решение, че одобрява назначаването.

През 2022 г. 210-а дивизия на IDF, под командването на Гофман, разрешава на Ори Елмакаис да публикува разузнавателни данни в своя канал в Telegram в рамките на онлайн операция за оказване на влияние. По-късно Елмакаис, който по това време е на 17 години и следователно непълнолетен, е арестуван и обвинен в шпионаж, след като службата за вътрешна сигурност Шин Бет разбира за публикуваната от него информация, без да знае, че той работи с армията.

Елмакаис е оправдан едва 18 месеца по-късно, а през това време Гофман не информира нито Шин Бет, нито прокуратурата, че младежът е сътрудничил на IDF. Гофман е разследван от армията за операцията за влияние през май 2022 г. В резултат на това в досието му е вписана дисциплинарна забележка за инцидента.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

Тулси Габард подаде оставка като директор на националното разузнаване.

🇺🇸 Директорът на националното разузнаване на САЩ Тулси Габард обяви, че подава оставка от поста си в края на юни, като посочи като причина онкологичното заболяване на съпруга си. Като отявлен критик на интервенциите зад граница, тя до голяма степен беше изолирана от действията на Тръмп в националната сигурност, включително тези във Венецуела и Иран. Габард заяви, че последният ѝ работен ден ще бъде 30 юни.

„За съжаление се налага да подам оставката си, считано от 30 юни 2026 г. Съпругът ми Ейбрахам наскоро беше диагностициран с изключително рядка форма на рак на костите. Той е изправен пред сериозни изпитания през следващите седмици и месеци. В този момент трябва да се оттегля от държавната служба, за да бъда до него и да го подкрепя изцяло в тази битка“, пише Габард в писмо до президента Доналд Тръмп.

Тръмп бързо похвали Габард и обяви, че нейният първи заместник Арън Лукас ще заеме поста на директор на националното разузнаване. „Нейният прекрасен съпруг Ейбрахам наскоро беше диагностициран с рядка форма на рак на костите и тя, напълно правомерно, иска да бъде до него, за да му помогне да възстанови здравето си, докато в момента заедно водят тази тежка битка“, написа Тръмп в Truth Social, добавяйки, че Габард е свършила „невероятна работа и ще ни липсва“.

През последните няколко седмици служители в Белия дом дочуваха слухове, че Габард планира да напусне, но допреди две седмици тя отричаше, заяви висш служител от администрацията. В петък Габард се е срещнала с Тръмп в Овалния кабинет, за да му връчи писмото, според източник, запознат със ситуацията.

В писмото си Габард посочва, че не може да остави съпруга си да се изправи сам пред диагнозата. „Ейбрахам е моята опора през всичките 11 години на брака ни – той стоеше твърдо до мен по време на мисията ми в Източна Африка в рамките на Съвместното командване за специални операции, при множество политически кампании, а сега и по време на службата ми на този пост. Неговата сила и любов ме крепяха пред всяко предизвикателство. Не мога с чиста съвест да искам от него да се изправи сам в тази битка, докато аз продължавам да заемам тази толкова взискателна и поглъщаща времето ми позиция“, пише тя.

Мандатът на Габард беше съпътстван от противоречиви и объркващи послания, по-специално относно войната на САЩ с Иран, което на моменти я поставяше в немилост пред Белия дом. Тя ще е поредният член на кабинета, който напуска, след като Тръмп отстрани министъра на вътрешната сигурност Кристи Ноем и главния прокурор Пам Бонди, и след напускането на министъра на труда Лори Чейвс-ДеРемър.

„Въпреки че постигнахме значителен напредък в Службата на директора на националното разузнаване (ODNI) – налагайки безпрецедентна прозрачност и връщайки почтеността на разузнавателната общност – осъзнавам, че остава още важна работа за вършене“, пише Габард в писмото си до Тръмп и отбелязва, че е поела ангажимент да осигури плавен преход в управлението.

Ройтерс: Китай тайно е обучавал руски военнослужещи на своя територия

🇨🇳🪖🇷🇺 Китай е провел тайно обучение на около 200 руски военнослужещи на собствена територия в края на миналата година, част от които по-късно се завръщат, за да участват в операции срещу Украйна. Това съобщи Ройтерс днес, позовавайки се на данни от разузнавателни служби на три европейски страни.

В публикацията се посочв, че програмата за обучение е била официално оформена съгласно споразумение, което беше подписано от висши военни функционери от двете страни в Пекин на 2 юли 2025 г.

Съгласно посочената договореност е било планирано близо 200 руски военнослужещи да преминат обучение във военни бази в Пекин и Нанкин, а в замяна се очаква Руската федерация да приеме и организира подготовка на няколкостотин военнослужещи от Народната освободителна армия на Китай.

Твърди се, че споразумението включва строги клаузи за конфиденциалност, които налагат пълна забрана върху медийното отразяване на двустранния обмен, както и споделянето на информация с трети страни.

Според констатациите на разузнаването, цитирани от Ройтерс, руският личен състав е преминал инструктаж в области като воденето на война с дронове, системи за електронна война, армейска авиация и механизираната пехота.

Служители от европейски разузнавания заявиха, че китайски производители на дронове и свързани с отбраната индустрии са осигурили на руските въоръжени сили достъп до напреднали технологии и авангардни практики за обучение, включващи използването на системи за полети с симулатори.

Съобщава се, че голяма част от руските участници са висши военни инструктори, което позволява придобитите в Китай знания да бъдат предадени допълнително надолу по структурата на руското военно командване.

Служителите отбелязват, че китайски военни делегации посещават редовно Русия най-малко от 2024 г. насам. Въпреки това разузнавателни служби описват проведените обучения на руски военнослужещи на територията на Китай като качествено нов етап на военното сътрудничество между двете страни.

Осигурявайки оперативна и тактическа подготовка на военнослужещи от руската армия, които по-късно отиват на бойното поле в Украйна, Китай изглежда се е ангажирал по-сериозно с военната агресия на Кремъл срещу Украйна, отколкото се смяташе досега.

Едно от европейските разузнавания е открило няколко руски войници, от младши сержанти до подполковници, които след завършване на обучението в Китай са взели участие в бойни операции с дронове в окупирания Крим и териториите на Запорожка област, които се намират под руска окупация.

Китай и Русия обявиха официално своето „безгранично“ стратегическо партньорство малко преди началото на пълномащабната война в Украйна на 24 февруари 2022 г. и обещаха да разширят двустранното сътрудничество в сферата на отбраната.

В същото време, на 19 май Русия започна тридневно учение с участието на своите стратегически ядрени сили, в които за участие бяха мобилизирани около 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника само броени часове преди президента Владимир Путин да замине на двудневно посещение в Пекин.

Министерство на отбраната на Руската федерация уточни, че маневрите, които трябва да продължат до 21 май, включват няколко родове войски от въоръжените сили на страната.

В търсене на дигитален суверенитет: Германското разузнаване заменя Palantir с френски AI.

🇩🇪🤝🇫🇷 Федералната служба за защита на конституцията (BfV), отговорна за вътрешното разузнаване на Германия, избра френската технологична компания ChapsVision за управление на своите информационни системи.

Ведомството ще използва софтуера ArgonOS вместо системите, предоставяни от американската корпорация Palantir. Това решение демонстрира стремежа на германските власти да използват европейски технологии за инфраструктура на своята национална сигурност, пише POLITICO.

BfV планира да използва платформата ArgonOS за обработка както на структурирани, така и на неструктурирани данни за своите анализатори. Този ход следва изявления на директора на BfV Синан Селен от декември, в които той отбеляза приоритета на службата към европейски решения.

Софтуерът вече беше въведена от няколко държавни органа във Франция, сред които службата за вътрешно разузнаване (DGSI).

Марк Хайнрихман, председател на комисията за контрол на разузнаването в германския парламент, отбеляза, че изборът на ArgonOS е израз на европейския дигитален суверенитет.

„С избора на ArgonOS BfV изпраща ясен сигнал относно дигиталния суверенитет на Европа. Дали ArgonOS ще успее да се задържи на повърхността в дългосрочен план, трябва да се докаже от практическата му употреба. Ефективността трябва да остане основен критерий, а не просто произходът“, каза Хайнрихман.

Решението беше направено в период на дебати относно присъствието на Palantir в Германия. Въпреки че част от местните полицейски сили използват Palantir, а Министерство на вътрешните работи обмисля внедряването му за федералните сили, критиците изразяват опасения във връзка със защитата на данните и зависимостта му от американски доставчици.

Главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп защити технологията на своята компания пред BILD, като заяви, че тя се използва „на всяко сериозно бойно поле по света“. Той допълни, че макар да разбира желанието за независими системи, се съмнява дали Германия може да си позволи отказа от възможностите на Palantir.

Пълното внедряване на ArgonOS зависи от предстоящите законодателни реформи в Германия. Очаква се тези промени да разширят цифровите правомощия на BfV и да актуализират регулациите за начина, по който биват споделяни и съхранявани личните данни. Докато тези реформи не бъдат приети, новата система не може да се разгърне напълно.

По време на посещението си в Киев на 12 май Алекс Карп се срещна с президента Володимир Зеленски, за да обсъдят засилването на сътрудничеството в сферата на отбраната между Украйна и нейните партньори.

Palantir разработва софтуер, който помага на правителства, въоръжени сили и компании да осмислят огромни обеми от фрагментирани данни. В Украйна неговите инструменти с изкуствен интелект се използват от армията за подпомагане анализа на бойното поле, прехващане на цели и ускоряване на процеса по вземане на решения. Ролята на компанията е да превърне разпокъсаната информация в нещо, благодарение на което държавите и техните институции могат да действат бързо.