Разузнавачи от 93-та бригада плениха руски пехотинци в тила край Русин Яр

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателната рота Chameleon Team на 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“ е пленила няколко руски войници при прочистване на горските пояси край Русин Яр в Донецка област, където руска пехота редовно се промъква в тила на украинските позиции. Пленените не са оказали съпротива и са се предали доброволно. Бригадата публикува видео в Telegram, придружено от кратко съобщение, че ротата „по време на изпълнение на задача е взела в плен наведнъж няколко руснаци“, и с иронична добавка: „Поздравяваме окупатора с попълването на нашия обменен фонд.“

Записът е на самата рота. Видеото първо се появи на 26 октомври в канала на Chameleon Team, без да има придружаващ текст. Кога точно е заснето, командването не съобщава. Telegram каналът WarArchive, който каталогизира кадри от бойното поле, го датира около 8 октомври.

Епизодът показва как се води отбраната на този участък през есента на 2026 г. Наред с щурмовете срещу самите позиции малки вражески групи се промъкват между тях и се укриват в тила им. Затова украинските части прочистват и собствения си тил. Русин Яр е на Костянтинивското направление, в зоната за отбрана на бригадата „Холодни Яр“ югозападно от Костянтинивка. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчете на 28 септември 25 руски атаки на това направление за денонощие, а измежду населените места, щурмувани от руските части, назова и Русин Яр.

Самата бригада описа обстановката през тримесечието преди този епизод в отчет от 1 октомври. В него се посочва, че през юли, август и септември противникът е продължил щурмовете и опитите за проникване в 9 села от зоната ѝ за отбрана, сред които Новопавливка, Торске и Петривка. Подразделения на бригадата са удържали и участъците край Русин Яр, а по време на действия по разузнаване и претърсване войници от механизираните, мотопехотните и стрелковия батальон са попълнили обменния фонд, запаса от пленници, които Киев може да размени срещу свои. На отделни участъци бригадата е действала заедно с батальоните на 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Изводът в отчета е, че в нейната зона за отбрана „всички опити на руските войски да завземат нови участъци от нашата територия са претърпели неуспех“.

Военнослужещи от „Холодни Яр“ описаха тактиката, с която Chameleon Team се сблъсква в горските пояси – ивиците дървета между нивите. Главният сержант Виталий Пясецки с позивна „Стохид“ обясни в интервю за Армия TV, телевизията на Министерство на отбраната на Украйна, че врагът разчита на малките пехотни групи от по 1-2 военнослужещи и на групи с мотоциклети. По думите му нападащите се опитват да обхванат украинските части от фланговете, а част от руските пехотинци съумяват да се установят в укрития близо до линията на контакт. Украинските войски ги откриват по данни от разузнаването и ги унищожават на място. Пясецки добави, че е станало значително по-трудно да се вземат пленници.

Видеото от горските пояси не е единственият такъв запис на ротата този месец. На 26 октомври ArmyInform и Censor.NET споделиха друг неин запис от района на Костянтинивка, заснет с action камера. Разузнавачите се движат през гориста местност и стигат до замаскирано укритие, чийто вход е прикрит с клони. Вътре се е скрил щурмовак от руската армия, който по думите на авторите на видеото е спял. Будят го с поздрав за добро утро и заповед да вдигне ръце. Той не оказва съпротива, а разузнавачите му вземат оръжието, след което го връзват и го отвеждат.

Chameleon Team е съставена от млади доброволци, постъпили в армията по програма „Контракт 18–24“. Министерството на отбраната я въведе на 11 февруари 2025 г. Тя предлага едногодишен договор за хора на възраст от 18-24 години. Еднократното възнаграждение е 1 млн. гривни и се изплаща на части. ArmyInform показа тяхното бойно кръщение през октомври 2025 г. Първата задача на новите разузнавачи е включвала прочистване на горски пояс и унищожаване на противника в него. Ротата не за първи път показва пленници от този участък. През февруари 2026 г. Censor.NET сподели неин запис от прочистване на укрепления при Костянтинивка, при което двама войници на врага излизат с вдигнати ръце.

Колко дълбоко в тила вече достига заплахата, личи от друга публикация на бригадата от 28 октомври. В нея се посочва, че доскоро пътят от Дружкивка след табелата „Краматорск“ се е смятал за условно безопасен, а сега руски дронове постоянно атакуват този участък. Мобилна огнева група от батальон Alcatraz на 93-та бригада патрулира по него пеша, защото така шансът да избегне среща с дрон е по-голям. „Обстановката в Краматорск постоянно се променя, бойните действия се активизират“, пише в публикацията.

Групата, стигнала зад позициите при Русин Яр, е попаднала в украински плен, без да оказва съпротива, а според тримесечния отчет бригадата удържа участъка. Наличието на руски военнослужещи в тила, както и необходимостта мобилната група да се придвижва пеша по пътя към Краматорск заради дроновете обаче показват, че през октомври 2026 г. удържането на фронта за 93-та бригада включва и редовно претърсване на собствения ѝ тил.

2 боеприпаса HIMARS унищожиха командния пункт на руски танков полк

🇷🇺🎯🇺🇦 Месеци разузнаване и два боеприпаса от високомобилната реактивна система за залпов огън M142 HIMARS бяха нужни на 33-та отделна механизирана бригада, за да унищожи командния пункт на 26-и танков полк към 47-ма дивизия на 1-ва гвардейска танкова армия н Московския военен окръг – мястото, от което командването на полка управлява своите подразделения. Бригадата обяви удара на 26 октомври с видео в Telegram и Facebook. По думите ѝ пунктът се е намирал на 15 км навътре от зоната на бойните действия. Датата на самия удар не е посочена.

Изстрелването на двете ракети е последната и най-кратка част от операцията. Според надписи във видеото събирането на данни за целта е продължило месеци: разпити на военнопленници, изучаване на местността, прехващане на разговори в радио ефира и анализ на събраната информация. Разузнавачите са уточнявали координатите, докато не са потвърдили окончателно целта, и едва тогава са насочили HIMARS. В кадрите се виждат двата взрива и димът над горска ивица между обработени ниви.

HIMARS изстрелва управляемите ракети GMLRS, чийто обсег по данни на производителя Lockheed Martin надхвърля 70 км. Пусковата установка носи един контейнер с 6 ракети. Украйна използва системата още от лятото на 2022 г. Колесното шаси позволява на разчета да стреля и бързо да напусне позицията. Пункт на 15 км от зоната на бойните действия се намира в рамките на този обсег, поради което решаващото условие се оказва точността на координатите, а не обсегът или точността на ракетите, които са многократно доказали се. 33-та бригада не уточнява какъв точно боеприпас е използван.

Резултатът е описан в публикацията с думите: „Всички, които оцеляха, бягаха с каквото имаха, а останалите загуби на врага още ги броим.“ Надписите в записа са по-подробни. Работата на командния пункт е спряла, а остатъците му е трябвало да бъдат преместени. Управлението на руските звена „от полка до взводовете“ е било нарушено за поне 72 часа, а натискът от малки пехотни групи в участъка, за чиято отбрана отговаря бригадата, е намалял.

Записът включва и прехванати разговори в ефира. В тях се чува как руски военнослужещ казва, че „всички бягат оттам като плъхове от кораба“. Следва ироничният упрек: „Защото трябваше да се преместят, а не да седят 3 години на едно място.“ Втората реплика посочва уязвимостта, на която е стъпила цялата операция. Командният пункт, който не сменя мястото си, може да бъде наблюдаван месеци наред, а координатите му – проверявани многократно до окончателното им потвърждаване.

26-и танков полк влиза в състава на 47-а танкова дивизия на руските сухопътни войски. Сформиран в края на 2021 г. в Мулино, Нижегородска област, той наследи ядрото на разформированата 6-а танкова бригада. Бригадата не посочва участъка, в който е поразен пунктът на полка.

От 30 септември украинската 33-та бригада носи почетното наименование „Дмитро Байда-Вишневецки“, което ѝ беше дадено с указ на президента Володимир Зеленски. Вишневецки е казашки предводител от XVI в. Неговата крепост на остров Мала Хортица се смята за предшественица на Запорожката Сеч.

Това далеч не е първия такъв удар от бригадата с американския комплекс. На 2 август 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че бойците ѝ са открили руско артилерийско оръдие и са насочили удар с HIMARS по него. Оръдието е унищожено заедно с разчета.

На 26 октомври 2025 г. бригадата съобщи за неуспешен руски щурм при Володимиривка в Донецка област. От 5-те бронирани машини, тръгнали откъм Новоторецке, 3 са затънали в калта и екипажите им са излезли във водата. По струпаните руски сили тогава е стреляла украинската артилерия, включително HIMARS.

Все още няма официално потвърждение за мащаба на руските загуби, но ефектът от удара, описан от 33-та бригада в записа, е друг: най-малко три денонощия нарушено управление от полка до взводовете и силно отслабен натиск на пехотата в защитавания от нея участък.

В утрото на нахлуването френският посланик в Киев предпочете да чака руснаците

🇫🇷🏛️🇺🇦 Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. в Киев вече се чуват експлозии и стрелба, но френският посланик няма намерение да напуска украинската столица. „Смятаме, че е по-сигурно да изчакаме руснаците. А след това евентуално да ни експулсират по шосе при по-безопасни условия. Пазете се“, написа той на колегите си в групата на европейските посланици в Signal. Италианският и белгийският му колега отговориха, че са съгласни. „Какъв идиот“, помисли си друг участник в групата. Епизодът е описан във възстановка на събитията, публикувана от нидерландския вестник de Volkskrant на 8 юли 2026 г. Тя разказва как разузнавателните служби на Нидерландия до последно не допускат, че Русия ще нападне.

Вестникът разговаря с 19 души, участвали в събирането на разузнавателни данни или в решения, взети въз основа на тях. Повечето говорят анонимно, а 13 от тях, както и самите служби, са прегледали текста преди публикуване. Участниците в чата не са назовани. По това време Франция в Киев е представлявана от Етиен дьо Понсен, Италия – от Пиер Франческо Дзадзо, а Белгия – от Алекс Ленартс. Дьо Понсен е познат също с периода в София: между 2007 и 2010 г. представлява Франция у нас, а от 2023 г. е начело на мисията във Варшава.

Във възстановката на събитията съобщението е противопоставено на действията на нидерландската мисия. Йенес де Мол, тогавашният посланик на страната, започна да се готви за война още в края на ноември 2021 г. след предупреждение, отправено на 17 ноември от дипломати на САЩ и Обединеното кралство по време на редовната среща на европейските посланици, според което ЦРУ очаква руско нахлуване. На 11 февруари 2022 г. той призова нидерландците, които нямат наложителна причина да остават, да напуснат територията на Украйна и изпрати у дома близките на служителите, а по решение на тогавашния министър на външните работи Вопке Хукстра основният екип от 15 души вече работи от Лвов. Още на 24 февруари министерството решава екипът да напусне и Лвов. Де Мол свали знамето от консулството и на следващия ден бронираните автомобили потеглиха под полицейски ескорт към Полша, без екипът да има къде да нощува. „Контрастът с французите, които до последния момент вярваха в дипломацията, е голям“, пише вестникът.

Според участник в срещата от 17 ноември дьо Понсен е бил на мнение, че САЩ и Обединеното кралство преувеличават заплахата. Според стенограмата от закрито изслушване пред комисията по външни работи на Националното събрание на 4 май 2022 г. дьо Понсен казва: „Тази война беше предвидена: видяхме как се надига бурята.“ По думите му кризата е започнала в края на октомври и началото на ноември 2021 г. със струпването на руски войски по украинската граница. На 19 февруари мисията е призовала сънародниците си незабавно да напуснат Украйна, а за утрото на 24 февруари той каза: „Бяхме готови, въпреки известното вцепенение пред мащаба, който придоби войната.“

Той описва и първото утро на инвазията. В 4 ч. в посолството чуват първите ракети и виждат проблясъци в небето над Киев. В 4:30 ч. събира всички изпратени от Париж служители в сградата под охрана от Групата за намеса на Националната жандармерия (GIGN), пристигнала на предния ден, и създава кризисен щаб. На французите, които не са се вслушали в призива да напуснат страната, екипът му заедно с министерство на външните работи препоръчва да останат по домовете, вместо да тръгват по пътищата, защото „руснаците можеха да бомбардират цялата страна, колкото и да е голяма, и опасността беше навсякъде от сутринта на 24 февруари“.

Последват, по думите му, „четири много трудни дни“. „Всяка сутрин се будехме с въпроса дали руснаците няма да са пред вратата ни на мястото на украинската Национална гвардия“, разказа той. След няколко дни дипломатите започнаха да усещат, че руският план може да се провали или поне че падането на Киев няма да бъде толкова лесно, колкото Путин е смятал, и че руската армия се насочва към опит за обкръжаване на столицата. Тогава Париж взима решение да премести мисията в Лвов. На 28 февруари външният министър Жан-Ив Льо Дриан обяви решението и уточни, че посланикът остава в Украйна.

Същия ден в 17:30 ч. на ул. „Рейтарска“, където се намира френското посолство, се събира колона от около 50 автомобила под охраната на GIGN. Знамето е свалено, дьо Понсен лично сваля табелата, а архивът гори според установената процедура. С французите тръгват японският посланик и италиански дипломати, както и белгийският посланик, който от няколко дни се укрива със своите служители във френската сграда. The Brussels Times съобщи на 2 март, че мисията се мести в сградата на френското посолство, а говорител на белгийското външно министерство потвърди, че персоналът е напуснал страната.

На 30 км от Киев след залез слънце колоната спира на вътрешен контролно-пропускателен пункт. Нервните украински военнослужещи казват, че руските войски са на около 3 км. Чуваше се ракетен и минохвъргачен огън. Колоната се мести, но скоро спира отново, за да не се натъкне на руснаци. Дипломатите отказват да пренощуват в казарма от опасения за ракетен удар и лагеруват в почивна база, а през нощта пада сняг. На другата сутрин колоната продължава и пътува около 36 часа, начело с автомобил на Националната гвардия. Повечето служители се прибират във Франция, а дьо Понсен с основната група от сътрудници се завръща в зоната на бойните действия и стига Лвов на 2 март в 22 ч. „Бяхме единствените, които караха в обратната посока“, каза той пред депутатите.

Италианският представител остана в столицата по-дълго от френския си колега. През нощта срещу 2 март Дзадзо извежда на сигурно място 100 души, сред тях 20 деца, съобщи агенция AGI. На 1 март италианското външно министерство призовава своите сънародници в столицата да напуснат с всички възможни средства и през първите дни на март Дзадзо пристига в Лвов. Италианското посолство е описвано като последното на голяма държава от ЕС, преместено от Киев в друг град на Украйна. Белгия затвори своето. Консулските въпроси поеха нейните дипломати във Варшава, а мисията се върна в украинската столица през юли 2022 г.

De Volkskrant разглежда епизода през по-широка призма: повечето държави в ЕС, включително Германия и Франция, според вестника до последния момент не вярват, че войната идва. Ръководителят на Федерална разузнавателна служба (BND) на Германия е толкова убеден, че война няма да има, че през първата ѝ нощ спи в хотел в Киев и трябва да напусне страната в последния момент. BND потвърждава на 25 февруари, че нейният председател Бруно Кал е в Украйна за „спешни разговори“ и заради бойните действия и затваряне на въздушното пространство се е завърнал по суша. Пътуването е трудно и бавно заради бежанците, които се придвижват в същата посока. Кал оглавява службата до септември 2025 г. След това става посланик при Светия престол. Във Франция началникът на Дирекцията за военно разузнаване (DRM) генерал Ерик Видо напуска поста в края на март 2022 г. Доклад на Министерство на въоръжените сили на страната го упреква в „недостатъчни брифинги“ и непознаване на темите, а според друга версия напускането е част от реформи на дирекцията. Според de Volkskrant това е единственото уволнение след провала на европейските служби.

Френското посолство се завръща в Киев на 15 април 2022 г. и отваря повторно на следващия ден след като 7 седмици работи от Лвов. Там, по думите на дьо Понсен, са представени само 6 държави от ЕС: Унгария, 2 балтийски държави, Хърватия, Италия и Франция. „Макар да напуснахме Киев от последните и се върнахме сред първите, не ние останахме най-дълго“, каза той пред депутатите. Полският посланик Бартош Цихоцки, добави дьо Понсен, е единственият представител на страна членка на ЕС, който изобщо не е напускал Киев. В началото на юни 2022 г. Зеленски връчва държавни отличия на Цихоцки и на папския нунций архиепископ Висвалдас Кулбокас. Тогава той благодари на „онези, които не напуснаха Киев през тези 99 дни“, както и на дипломатите, останали в града, докато са могли, и на онези, които бързо се върнаха.

Дрон уби двама в 24-етажен блок в Киев ден след възстановяването на предупрежденията

🇷🇺💥🇺🇦 Руски ударен дрон порази 24-етажен жилищен блок в Святошински район на Киев сутринта на 21 октомври и уби двама души. Дронът удари около 7 ч. на нивото на 20-ия етаж и предизвика пожар, съобщи кметът Виталий Кличко в Telegram. Спасителите откриха телата на загиналите в разрушения апартамент. Ранен е 46-годишен мъж, който минавал покрай сградата в момента на удара, а други двама души са пострадали в столицата и са настанени в болница. Ударът беше нанесен по-малко от денонощие, след като президентът Володимир Зеленски потвърди, че страната му отново получава предупреждения за изстрелването на руски балистични ракети – такива не беше получавала от около седмица.

Кличко съобщи за загиналите малко след 9:00 ч. – около 2 часа след първото съобщение за удара. Пожарът обхвана около 70 кв. метра и спасителите го потушиха. Атаките в столицата започнаха още преди това: към полунощ отломки от свален дрон паднаха на открито в същия Святошински район, вечерта бяха атакувани склад в Деснянски и гаражна кооперация в Святошински район, а към 6:00 ч. сутринта дрон падна върху паркирани коли в Деснянски. Почти по същото време друг дрон се заби на открито в Соломянски, този път без пожар. 7 автомобила са изгоряли, по данни на Държавната служба за извънредни ситуации и около 10 според полицията. Предишния ден руските удари по столицата раниха 21 души, съобщи кметът, а вечерта на 20 октомври дрон удари транспортен обект в Соломянски.

ВВС на Украйна съобщиха, че от 18:00 ч. на 20 октомври руската армия е изстреляла по страната крилати ракети „Искандер-К“ на 9К720 „Искандер“ откъм Ростовска област. Изстреляни са и 186 ударни дрона от типа „Шахед-136“ и сродни модели, сред тях 88 реактивни, както и евтини дронове имитатори „Пародия“, които служат за претоварване на ПВО. До 8:30 ч. тя е свалила или неутрализирала с електронна война 150 дрона, а още 10 са били във въздуха. Попадения има на 27 места, отломки са паднали на още 13. В сводката не се посочва колко са били ракетите и дали някоя е свалена.

Най-тежко след Киев пострада село Коротич в Харковска област. Дронове поразиха частна къща, убивайки 81-годишна жена и 83-годишен мъж, съобщи губернаторът Олег Синегубов. Поразени са 13 частни къщи. 11 цивилни, сред които бебе на 2 месеца и 8-годишно дете, са получили спешна помощ заради остър стрес. В Кременчуг руски дрон запали сградата на националния университет „Михайло Остроградски“ и рани 3-ма души, сред тях 16-годишен, който е настанен в болница с мозъчно сътресение.

Ударите стигнаха и до тила. В Полтава горяха административна сграда и складове. В Уман дронове удариха хипермаркет, поразиха хотел и раниха един човек. В село от Лвовска област пожар избухна в предприятие, а къща беше поразена в съседно село. Ранените там са двама.

Зеленски обяви подновените предупреждения на 20 октомври в Осло. По думите му вчера сутринта, на път за норвежката столица, е говорил с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за разузнаването, за Starlink, за ракетите прехващачи и за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot. Зеленски добави, че ще говори с Рубио отново в рамките на 48 часа. Washington Post обяви, че в Осло той се е срещнал и със специалния пратеник Стив Уиткоф.

През предходната седмица Киев посрещна балистичните ракети без предварителни сигнали. Руските удари на 12 и 13 октомври вечерта бяха нанесени без сирените в столицата да се задействат предварително. Това се случи едва когато ракетите вече падаха. Ударът от 13 октомври уби 2 души в 9-етажен блок в Деснянски. На 18 октомври Зеленски обяви, че предупрежденията са подновени, но още същата вечер ракетите отново удариха преди тревогата. В нощта срещу 19 октомври Русия атакува на две вълни. По думите на говорителя на ВВС Юрий Игнат за първата в около 23 ч. предупреждение не е имало, а за втората в 3 ч. информация е постъпила, но е оставало твърде малко време за реакция.

Във Вашингтон отричат, че е имало прекъсване. Президентът Доналд Тръмп заяви пред журналисти още на 13 октомври: „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“. Рубио отхвърли твърденията, че има прекъсване на обмена, и обясни липсата на предупреждения със софтуерен проблем в системата за ранно предупреждение на Киев. Прекъсването обаче започна ден след като Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което Кремъл така и не потвърди. Financial Times съобщи, че официални лица отвъд океана са заплашили да спрат обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие, ако не ударите по руските рафинерии не бъдат прекратени. Украйна временно ги спря, но Русия продължи да удря украинската енергетика. Подобна пауза вече е имало: в началото на март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп спря за около седмица предаването на разузнавателни данни на Киев и го поднови чак след разговорите в Джида на 11 март. Тогава прекъсването беше обявено публично, а сега се отрича.

Хронологията следва политически решения, а не отстраняване на техническа повреда. Предупрежденията изчезнаха веднага след заплахите и бяха подновени след разговор на украинския президент с държавния секретар, в който разузнаването е обсъждано заедно с Patriot и Starlink, а не след обявено отстраняване на повреда в украинската система. Затова е много вероятно спирането да е използвано като лост за натиск, а не да е резултат от технически срив. Версията на Рубио има собствена опора: преди втората вълна на 19 октомври сигнал все пак е постъпил, което е съвместимо и с постепенно възстановяване на техническия канал. Тази опора обаче е по-слаба, тъй като Вашингтон досега не е посочил каква е повредата, нито успя да обясни кога и как е отстранена.

Нощта срещу 21 октомври не постави на изпитание подновения канал. В сводката няма балистични ракети, а дронът, ударил блока на 20-и етаж, лети с часове и се следи от украинските акустични сензори и радари. Предупрежденията, които САЩ подновиха, се отнасят до друго. Украйна ги получава главно от сателитната система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа на ракетния двигател още при самото изстрелване. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания обясни пред Reuters, че европейските съюзници имат много ограничени възможности да я заместят, тъй като система с подобни възможности могат да осигурят само САЩ. Ако при следващия удар с балистични ракети по Киев ВВС обявят заплахата минути преди взривовете, каналът вече работи. Ако сирените още веднъж съвпаднат с взривовете, както на 12 и 13 октомври, обявеното подновяване е останало на думи. Друго развитие ще покаже връзката още по-ясно: изчезнат ли предупрежденията отново, щом Украйна поднови ударите по рафинериите, техническото обяснение отпада категорично като несъстоятелно.

Сирия задържа Михрач Урал, основния заподозрян за клането в Банияс

🇸🇾🕵️🇹🇷 Главната разузнавателна служба на Сирия арестува Михрач Урал, по-известен в страната като Али Каяли с прозвището „касапина на Банияс“. Дамаск го счита за основния заподозрян за клането в село Ал-Байда и квартал Рас ан-Набаа на град Банияс през май 2013 г. Тогава по данни на Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) са убити 459 цивилни, предимно сунити. Анкара го издирва от 13 години заради атентата в турския граничен град Рейханлъ от същия месец, отнел живота на 53 души.

Държавната агенция SANA обяви ареста в четвъртък, 15 октомври. Според нея Урал е бил заловен „при опит да избяга през границата“, без да уточни коя. Агенцията сподели и снимка на задържания в затворнически дрехи. Президентският съветник по медиите Ахмад Муафак Зайдан приветства ареста и обеща отговорните за убийства да бъдат преследвани, колкото и време да е минало. Турските служби представят по-подробна версия пред Anadolu, според която Националната разузнавателна организация (MIT) и сирийските служби са провели съвместна операция на границата между двете държави през нощта на 14 срещу 15 октомври. Това станало, след като Урал, който се криел от падането на Асад, се опитал да смени скривалището си.

Ливански медии представят различна версия. Според MTV Lebanon непознати са нахлули в дома на сириец на име Али Халил Ибрахим в Мансурия, в района Метн източно от Бейрут, вързали са съпругата и сина му и са го отвели в неизвестна посока. Под това име, пише Lebanon Debate, Урал е живял там със своите близки. Телевизията твърди, че отвлеченият е именно той, че вече се намира в Сирия, а това е третото отвличане на сирийци от ливанска територия. Случая разследва отдел „Информация“ на Силите за вътрешна сигурност на Ливан. Ежедневникът Asharq Al-Awsat, който също предава версията на MTV, уточнява, че не е успял да извърши независима проверка. Според официалните версии на Дамаск и Анкара арестът е бил извършен на границата. В тях Ливан не се споменава.

Арестът идва 11 дни след като на 4 октомври Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви ареста на Джамал Трабулси, заместник на Урал в групировката „Сирийска съпротива“. Ведомството го свързва със същите две кланета, както и с боеве в провинциите Хама, Идлиб и Алепо. На 1 октомври MIT задържа Омар ал-Хатиб, докато той се опитвал да избяга по море към Европа. Анкара го смята за един от организаторите на атентата в Рейханлъ.

Ал-Байда, село край Банияс в крайбрежната провинция Тартус, и сунитският квартал Рас ан-Набаа в самия град бяха нападнати на 2-3 май 2013 г. В доклад от август 2013 г. Независимата международна комисия на ООН за разследване на Сирия установи, че правителствените сили са обкръжили и обстреляли Ал-Байда, а после са влезли в селото заедно с бойци на Силите за национална отбрана (NDF), както се нарича по онова време опълчението на режима. На следващия ден същото се повтори в Рас ан-Набаа. Комисията заяви, че не е открила следи от бойни действия на въоръжената опозиция в Ал-Байда и Рас ан-Набаа при убийствата и изчисли броя жертви на 150-250 в селото и 150-200 в квартала. Human Rights Watch документира случаи на най-малко 248 екзекутирани, а SNHR, която събира имената на жертвите от първите дни, отбелязва 459 убити, от тях 92 деца и 71 жени. Свидетелства на оцелели описват разстрели и убийства с хладно оръжие, изгорени къщи и тела, трупове по улиците, в дюкяните и мазетата.

Името на Урал се появява в доклада от 10 май 2013 г. на SNHR, в който жители на района го сочат като един от командирите на клането. На 5 май, 2 дни след това, в интернет беше публикуван видеозапис, в който той казва, че Банияс е единственият изход на „предателите“ към морето, градът рано или късно трябва да бъде обсаден и да започне „прочистване“. Не е известно кога точно е заснет записът. Още в същата година Урал отрече обвиненията в интервю за BBC Türkçe и настоя, че по време на клането е бил с хората си в Латакия, а групата му „никога не посяга на цивилни“ и че твърденията за клане са абсурдни.

Урал, който е алауит като династията Асад, е роден през 1956 г. в Антакия, в турската провинция Хатай, към която Сирия предявява претенции и след нейното присъединяване към Турция през 1939 г. Като младеж той влиза в Народната освободителна партия-фронт на Турция (THKP-C) и оглавява отцепилото се от нея крило „Аджилджилер“ („Спешните“), което води въоръжена борба за връщането на Хатай към Сирия. През 1978 г. е хвърлен в затвора, а през 1982 г. бяга в Сирия, където по времето на Хафез ал-Асад получава сирийското си гражданство и името Али Каяли. След избухването на гражданската. война през 2011 г. оглавява фракция на име „Сирийска съпротива“, която участва в сраженията в провинция Латакия редом с армията на Башар ал-Асад. Неведнъж е обявяван за убит, а през септември 2018 г. оцелява при атентат в същата провинция.

В Турция името му е свързано с датата 11 май 2013 г. На този ден две коли бомби избухват пред общината и пощата в Рейханлъ, на 10 км от границата със Сирия. Тогавашните власти посочиха сирийското разузнаване като отговорно за атентата, а прокуратурата в Адана добави Урал към обвинителния акт като пряк участник. Той отрече това и обвини израелските служби. Когато през февруари 2018 г. съдът произнесе присъдите, делото срещу него и останалите беглеци беше отделено. От 2018 г. насам MIT връща в Турция беглеците един по един, а сега Анкара обяви, че с Урал е задържан и последният.

В Ал-Байда, Банияс и Джабле новината беше посрещната с такбири – възгласи „Аллаху акбар“ от местните джамии, а местни излязоха по улиците, сочат кадри от социалните мрежи и репортаж на кореспондентка на „Syria Now“, платформа на Al Jazeera за страната. „Цялото ми семейство загина в клането в Ал-Байда, убиха около 45 души, сред тях жени и деца“, каза пред нея местен жител, който поиска Урал да бъде екзекутиран на площада в селото, пред близките на жертвите. Друг свидетел посочи дюкян, в който по думите му имало над 100 изгорени трупа, натрупани един върху друг.

Директорът на SNHR Фадел Абдулгани определи ареста като важна стъпка към постигане на справедливост за близките на жертвите, чакали повече от 13 години. Той настоява обаче връзката между престъпленията и всеки заподозрян да бъде доказана в съда, независимо дали става дума за участие, издадени заповеди или отговорност като командир за действията на подчинените му. Той заяви готовността на мрежата да осигури свидетелства, снимки и записи, които събира от 2013 г. Абдулгани подчерта, че те ще станат доказателства едва след проверка на техния произход и автентичност. Ръководителят на Националния орган за преходно правосъдие Абдулбасит Абдуллатиф заяви, че престъпленията от миналото не се погасяват по давност, а министърът на правосъдието Мазхар ал-Уайс нарече ареста ново постижение на държавата.

Ако се стигне до процес, той ще се води в държава, по чието крайбрежие имаше кръвопролитие и срещу алауитите. През март 2025 г. нападения на клетки от привърженици на бившия режим срещу службите за вътрешна сигурност прераснаха в отмъщение: близки до новата власт въоръжени групи избиха алауити на десетки места по крайбрежието. Правителствената комисия за установяване на фактите посочи общо 1 426 загинали при тази вълна на насилие, повечето от които цивилни, и състави списък с общо 298 заподозрени за посегателства срещу алауити. Сред засегнатите места отново беше град Банияс: Amnesty International документира над 100 убити в града на 8-9 март, повечето в квартал Ал-Кусур. Затова делото срещу Урал ще покаже не само каква присъда ще получи той, но и дали Дамаск съди престъпленията от 2013 г. и от 2025 г. по едни и същи правила. Отговорът ще личи по това дали обвинението ще бъде повдигнато публично, дали заседанията ще бъдат открити и дали защитата ще може да оспори доказателствата, представени от SNHR. Предстоят също приключване на ливанското разследване за Мансурия и окончателно решение на турската държава дали да поиска предаването му.

Спор за пътниците на египетския самолет, кацнал в Израел преди 7 октомври

🇪🇬✈️🇮🇱 Египетският бизнес самолет, престоял малко над час на летище „Бен Гурион“ на 26 септември 2023 г., е возил двама бизнесмени, пристигнали от Египет, а не тогавашния началник на египетското общо разузнаване Абас Камел. Това съобщава израелската обществена телевизия „Кан“ в репортаж, който оспорва разследването на The Atlantic, според което Камел е дошъл 11 дни преди нападението на Хамас, за да предупреди, че движението готви голяма атака. Материалът е излъчен ден след като премиерът Бенямин Нетаняху за първи път потвърди посещението.

Според репортажа на Итай Блументал във вечерната емисия на „Кан 11“ самолетът е собственост на Smart Aviation, чартърен оператор от Кайро. В 9:50 ч. каца, получава наземно обслужване от компанията QAS и в 10:57 ч. излита обратно за Кайро без пътници. Двамата пътници са влезли в Израел през частния терминал Fattal. Няколко неназовани източници, запознати с полета, го определят като обикновен бизнес полет, който не е регистриран нито като официален, нито е свързан със сигурността. Имената на пътниците са известни на авиационните власти в Министерство на транспорта, на летищния терминал, на Службата за население и имиграция и на самата чартърна компания. Правилата за поверителност в бизнес полетите обаче не дават на никого от тях да ги коментира.

Kan News и The Atlantic описват един и същ полет. Между 9:50 и 10:57 ч. минават 67 минути, точно колкото е бил престоят, по данни на израелския авиационен орган, цитиран от списанието. Същото се потвърждава от платформи за проследяване на полетите. Двете версии се разминават по описанието на полета и хората на борда. В статията си от 25 септември 2026 г. Вивиан Салама пише за „чартърен самолет Cessna, свързан с египетските разузнавателни служби“, който е бил паркиран „в изолиран сектор на летището, използван за чувствителни дипломатически мисии и мисии по сигурността“. Според „Кан“ пътниците в него са минали през терминала за частна авиация, а полетът е бил обикновен бизнес курс.

Според The Atlantic Камел е казал на израелските събеседници, че Хамас показва признаци на подготовка за голямо нападение и времето за осуетяването му изтича. Препоръчал е на правителството икономически отстъпки за движението, за да се избегне сблъсък. Посланието му, по думите на бивш израелски служител, запознат по-късно с посещението, било, че ако Израел не промени курса си, Газа ще избухне в лицето му. Камел не е посочил дата, цел или подробности за атаката, а списанието не успя да установи с кого точно е говорил. Версията се основава на сведения от израелски, египетски, арабски, американски и европейски служители, информирани за посещението след 7 октомври. Египетски служител заяви пред изданието, че щом Камел отива в Израел за един час, това „означава, че самият ал-Сиси е преценил: трябва да отидеш там и да им го кажеш лично“. Говорителите на Нетаняху и тези на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси не отговориха на изпратените запитвания. Камел се оттегли от поста през октомври 2024 г. и днес е съветник и специален пратеник на ал-Сиси.

Три години канцеларията на Нетаняху отричаше всякакъв контакт. На 9 октомври 2023 г. след като Ynet съобщи, че Камел е предупредил за „нещо необичайно, ужасяваща операция“, тя написа, че премиерът „нито е говорил, нито се е срещал с шефа на египетското разузнаване от съставянето на кабинета, нито пряко, нито косвено“. Тогавашният съветник по национална сигурност Цахи Ханегби отрече пред The Atlantic дори самото посещение.

На 13 октомври 2026 г. в предаването „Патриотите“ по близкия до израелското правителство „Канал 14“ Нетаняху за първи път потвърди, че Камел е идвал в Израел. Водещият го попита за самолета, за който е говорил бившият му военен секретар Ави Гил, и Нетаняху отговори, че не са се срещали, тъй като по това време е бил на държавната церемония за 50-годишнината от войната Йом Кипур от 1973 г. После насочи въпроса към онова, което нарече „нашата дълбока държава“: „Тук беше министърът на разузнаването на Египет, прекара тук, не знам, 59 минути на земята. Искам да знам с кого се е срещнал.“ Призова службите за сигурност и органите на реда да извършат проверка, защото „има камери, има документация“, и добави, че истината е, че „някой друг, който се е срещнал с него, се опитва да го стовари върху мен“. Посочената от него продължителност се разминава с 67-те минути от летищния дневник.

В същото интервю Нетаняху заяви: „Откога шеф на разузнаване идва и разговаря с държавен ръководител? Не ми се е случвало нито веднъж. Няма такова нещо.“ На 30 май 2021 г. канцеларията му беше публикувала видео, озаглавено „Премиерът Бенямин Нетаняху се среща с началника на египетското общо разузнаване Абас Камел“. На кадрите двамата си стискат ръцете и разговарят в резиденцията на премиера в Йерусалим, а Камел е начело на делегация от Кайро.

Бившите началници на службите отговориха с опровержения. Тогавашният министър на отбраната Йоав Галант, началникът на Генералния щаб Херци Халеви, шефът на службата за вътрешна сигурност Шин Бет Ронен Бар, съветникът по национална сигурност Ханегби и шефът на военното разузнаване Аарон Халива отрекоха да са срещали Камел на 26 септември 2023 г. Висш източник от апарата за сигурност заяви пред Ynet вечерта на 14 октомври: „Направихме всички проверки впоследствие и не знаем за подобно събитие. Силно се съмняваме, че изобщо е бил в страната. Ако Нетаняху знае, че е бил тук, нека каже с кого се е срещнал.“

Ави Гил е военен секретар на Нетаняху от декември 2022 до май 2024 г. На 8 октомври в интервю за „Канал 12“ той каза, че не знае да е имало предупреждение от Египет. Заяви обаче, че разузнавателен самолет от страната е кацнал в Израел и останал малко повече от 60 минути, като подчерта, че това е факт. Не можа да посочи кой е бил на борда. Журналистът Шломи Елдар, съавтор на разследване на Haaretz от 8 септември 2026 г. за предупреждение, отправеон от президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, твърди, че е наясно кой израелски служител е приел Камел. Според него срещата е продължила 61 минути, проведен е разговор по телефона, а има и записи от охранителните камери. Елдар не уточнява име. На Нетаняху отговори, че може да му се обади, за да го научи. Други източници не потвърждават твърдението му.

Репортажът на „Кан“ засяга само полета от 26 септември. Той не включва другите канали, по които според публикации Египет е предал опасенията си на Израел. The Atlantic пише, че е продължил да предупреждава до два дни преди нападението, а на 5 октомври 2023 г. е изпратил съобщение, което не посочва конкретна дата и начин на нападение, но ясно изразява спешността на предупреждението. В края на септември 2026 г. The Wall Street Journal съобщи, че Камел се е обадил лично на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с оглед на това, че предишните две предупреждения от Египет не са били взети под внимание. Канцеларията на премиера отрича и този разговор.

Спорът се разгаря едва 13 дни преди парламентарните избори, насрочени за 27 октомври. На 14 октомври Ронен Бар заведе дело за клевета срещу Нетаняху заради обвиненията, че не го е предупредил навреме за 7 октомври. Държавна анкетна комисия за атаката все още няма. Така въпросът кой е слязъл от самолета на Smart Aviation сутринта на 26 септември 2023 г. опира до две имена в списък, който пазят Министерството на транспорта, терминалът Fattal, Службата за население и имиграция и самият оператор. Нито една от тях обаче не ги е оповестила.

Втора вечер без предупреждение от партньорите: балистични ракети убиха двама в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Руски балистични ракети удариха Киев вечерта на 13 октомври и убиха двама души в 9-етажен жилищен блок в Деснянски район. Това е втора поредна вечер, в която страната не беше известена за пусковете от руска страна. В 22:40 ч. Командването на ВВС съобщи за заплаха от балистични ракети в столицата, а градската администрация обяви червена тревога. По данни на ВВС ударът е нанесен около същия час.

Кметът Виталий Кличко съобщи за попадение в блока в 22:51 ч. Пожарът обхвана апартаменти на 1-8 етаж, а обитателите на горните етажи бяха евакуирани. След полунощ в поразената сграда беше открит втори труп на загинал при удара. Ранените са 21, сред тях 8-годишно дете. 16 са настанени в болница, 4 от тях в тежко състояние. Наблизо горя складов обект, а отломки запалиха тревата на стадион в Дарницки район. Местен жител на име Максим разказа пред The Kyiv Independent, че със своята партньорка излезли в коридора, тъй като близък взрив изпочупил прозорците, и оттам тръгнали към укритие. „Всичко стана много бързо. Дори не разбрахме какво става“, каза той.

Президентът Володимир Зеленски написа, че основната цел е била енергетиката, по-точно ТЕЦ-4 – едно от основните енергийни съоръжения на Киев – има попадение. „Отново без предупреждение от партньорите“, призна той и добави, че ракетите са засечени от украинската система „на практика вече при приближаване до Киев“. По думите му разузнаването показва, че Руската федерация подготвя нови изстрелвания, а ударът по поредната електрическа централа сочи, че Русия не смята за нужно да спазва обявеното от президента на САЩ примирие. „И определено не е справедливо, когато те унищожават енергетиката, а Украйна дори не получава предупреждения за пусковете на балистични ракети“, написа Зеленски.

Съветникът на президента Дмитро Литвин каза пред журналисти, че съюзниците не са предупредили Киев за втори пореден ден и че това е необичайно. ВВС потвърдиха, че не са получили данни от партньорите за пускове от територията на врага нито на 12, нито на 13 октомври, и съобщиха, че причините се изясняват. Заради заплахата от руски балистични ракети тревога бе обявена в части от Ивано-Франкивска, Волинска и Лвовска област, далеч от фронта.

Вечерта на 12 октомври ударът беше нанесен по идентичен начин. В 22:10 ч. тревогата и първите взривове в Киев съвпаднаха с точност до минута. ВВС съобщиха, че радарите са засекли ракетите едва по време на атаката, като в своята сутрешна сводка уточниха, че ракетите са били 5, от оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и зенитно-ракетни комплекси С-400, изстреляни от Брянска област. Попаденията бяха в обект на транспортната инфраструктура в Днипровски район и 4-етажен складов обект в Деснянски район. По-рано на същата вечер дрон порази 25-етажен жилищен блок в Дарницки район и уби една жена. Здравният департамент на градската администрация отчете при ударите по столицата на 12 октомври най-малко 12 ранени, сред тях 17-годишен.

Предупрежденията за пусковете секнаха веднага след публикациите, че Тръмп заплашва да спре именно споделяне на разузнавателни данни. На 11 октомври той обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, след като облекчи санкциите срещу руския износ на дизел с довода, че това ще се свалят цените на горивата преди междинните избори в САЩ през ноември. Кремъл не потвърди примирието. На 12 октомври The Kyiv Independent разкри, че официални лица са заплашили да спрат потока на разузнавателни данни и доставките по PURL, ако Киев продължи с ударите срещу руски рафинерии. PURL е механизмът, по който съюзниците от НАТО плащат за американско оръжие за Украйна. Обаждания от американска страна са получили заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса, който отговаря за военните въпроси, и главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Михайло Драпатий. „Обадиха се със заплахи на всички висши военни. Казват на всички, че ще прекратят и споделянето на разузнавателна информация, и PURL“, каза украински служител пред изданието.

„Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви пред журналисти Тръмп във вторник. На въпрос дали руската страна е нарушила примирието, отговори: „Ще ви кажа по-късно.“ Зеленски заяви пред NPR, че потокът от разузнавателни данни не е прекратен, но неговите генерали получили предупреждение по военна линия, че той може да бъде спрян. Външният министър Андрий Сибиха потвърди на Варшавския форум за сигурност, че сътрудничеството продължава, и обясни закъснялата тревога  със „специалния тип въоръжение, използван от руската страна“.

Сравнението на датите говори по-скоро за политическо, отколкото за техническо обяснение. В заплахите споделянето на разузнавателна информация е споменато изрично, а Литвин описа отсъствието на сигнал като необичайно. За ранно предупреждение Киев разчита до голяма степен на американската сателитна система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа от двигателя на ракета още при изстрелването. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания каза пред Reuters, че европейските съюзници имат „много ограничени“ възможности да я заместят, защото такава система могат да осигурят само САЩ. Подобна пауза вече имаше веднъж: през март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп прекрати за около седмица споделянето на разузнавателни данни на Украйна, което беше подновено едва след разговорите в Джида на 11 март.

Украинското министерство на външните работи продължава да се придържа към техническото обяснение. Сибиха обаче даде това обяснение за първия удар, часове преди същото да се повтори при втория, а типът на ракетите от 13 октомври още не е обявен. Следващите изстрелвания ще покажат дали реалната причина е политическа или техническа: ако предупреждение липсва и при ракети от друг тип, обяснението с вида на оръжието отпада.

📸 Снимка: Последиците от попадението на руска балистична ракета в жилищен блок на левия бряг на река Днепър в Киев. (Yan Dobronosov)

Хибридната война се води сега, пряката война с Европа е сценарий до 2045 г.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Русия не се е отказала от възможността за директна война с Европа и я разглежда като един от сценариите за въоръжени конфликти до 2045 г. Днес обаче основното ѝ средство срещу континента е хибридната война, за която в Европа работят почти 400 служители на специалните служби. Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) публикува тази оценка на 13 октомври на официалния сайт под заглавие „С какво всъщност Русия заплашва Европа?“. 6 от сценариите засягат Северна Европа, а според ведомството тези за Полша и Прибалтика „активно се разработват“.

Директната конфронтация остава дългосрочен сценарий. СЗРУ отбелязва, че настоящата цел в Европа е да подкопае подкрепата за Украйна, като поема сама възможно най-малък риск. За тази цел Русия разполага с много по-ефективни средства от директно нахлуване: диверсии, кибератаки, дезинформация, операции за влияние, „случайни посещения“ на дронове и шпионаж. Почти 400-те души, които СЗРУ отчита в Европа, позволяват на Москва системно да проверява докъде може да стигне, като се стреми да действа под прага, който би задействал колективния отговор на НАТО.

Сценарият, който службата описва най-подробно, е контролирана регионална криза на източния фланг на алианса. По руски оценки, на които се позовава СЗРУ, балтийските републики са сед най-уязвимите звена на европейската сигурност. Подобна криза би принудила НАТО да взема решения в условия на несигурност с малко време за реакция. Целта на кризата не е постигане на военна победа над алианса, а демонстрация, че той уж не може да реагира бързо и да защити колективно членовете си. Според СЗРУ режимът на Путин „априори“ се нуждае от външен враг, с който да оправдава политиката си, да мобилизира обществото и да запази контрола върху него.

Броят на сценариите за Северна Европа не е нов. На 25 март 2025 г. заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в изказване, цитирано от „Укринформ“, че Москва е разработила 15 различни сценария за военни конфликти в годините до 2045 г. 6 от тях засягат Северна Европа, докато 4 – само Полша. Материалът на СЗРУ отново споменава 6 сценария за Северна Европа, без да уточни общия брой и без да описва тяхното съдържание.

Самата оценка е формулирана като отговор на президента Владимир Путин. На заседание на дискусионен клуб „Валдай“ на 1 октомври руският президент заяви, че страната му не заплашва никого и не се кани да напада никого нито през 2029, нито през 2030, нито през 2050 г. В същия разговор, отговаряйки на въпрос за Калининград, той заплаши, че ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, „неизбежно и незабавно“ ще възникне въпросът за употребата на „всички оръжия, с които разполага страната“. Путин не спомена изрично ядреното, като посочи, че изявлението и писмата на Министерство на външните работи по повод Калининград не го споменават. В същото време той отбеляза, че Франция и Обединеното кралство са ядрени сили, и допълни, че „такива средства за поразяване, каквито днес има Русия, няма никой“. СЗРУ тълкува думите му като заплаха, включително с ядрено оръжие, и ги счита за част от системна кампания за сплашване на европейските правителства и общества. Целта на тази кампания, отбелязва СЗРУ, е да възпре военната подкрепа за Украйна, да отслаби готовността на Европа да укрепва отбраната си и да всее страх от пряка конфронтация.

ГУР описа конкретната форма на този натиск 11 дни по-рано. На 2 октомври то съобщи, че руските служби са получили инструкции да ескалират своята дейност в държавите от ЕС и НАТО и да готвят хибридни атаки срещу подкрепата за Украйна и способностите на алианса. За тези операции, в това число диверсии, Русия планира да използва агенти, вербувани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб и Федералната служба за сигурност (ФСБ). В полезрението са военни съоръжения, критична инфраструктура и системи за комуникация. Сред вероятните цели ГУР посочва приемните станции на сателитния интернет Starlink в европейски страни и съобщава, че е предупредило партньорите си.

Скорошен случай в Латвия илюстрира как протича работата с местни агенти. На 30 септември Службата за държавна сигурност (VDD) на страната обяви, че на 28 юни в резултат на съвместни действия със службата за военно контраразузнаване е арестувала двама съграждани по подозрение, че са събирали сведения за ГРУ относно авиобаза на въоръжените сили, за радари и бойна авиация. Според VDD по поръчка от Москва единият от двамата е извършил разузнаване с малък частен самолет и заснел военната база Адажи, където е разположена многонационалната бригада на НАТО в Латвия.

Случаят в Германия показа цялата верига – от полковник до пряк изпълнител. Съвместно разследване на The Insider и Der Spiegel от 8 октомври свърза нападението с дрон срещу украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август с полковника от ГРУ Денис Смолянинов, считан за висш офицер от звеното на ГРУ за диверсии на Запад. По-надолу във веригата се намират бизнесмен с руско и латвийско гражданство, с когото е осъществена логистиката, и бивш шофьор на камион от Беларус, чиято ДНК е била намерена по дрона. Берлин приписа нападението на Русия още на 1 септември и разпореди затварянето на последното руско генерално консулство в Германия – това в Бон.

Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия подреди заплахите по същия начин. На 5 октомври президентът ѝ Мартин Йегер каза пред парламентарната контролна комисия на Бундестага, че Русия „води срещу нас война в сянка“ и се стреми да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна. Йегер очаква и нови ядрени заплахи. „Към момента не виждаме признаци за мащабно нападение на Русия срещу територията на НАТО“, заяви Йегер, но допусна военни действия на Русия с ниска интензивност „особено в Балтика“, както и операции под чужд флаг, т.е. инсценирани действия, приписани на друг.

Твърдението, че Кремъл се съобразява с настроенията, които витаят в руското общество, СЗРУ подкрепя с доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR), който стъпва на социологически проучвания и на 14 фокус групи на „Левада-център“ от април до август 2026 г. Яна Кобзова и Кадри Лийк пишат, че руските граждани обикновено посочват първо Великобритания, Франция и Германия за неприятелски страни, които са следвани от Прибалтика, Финландия и Полша. Мнозинство от 61% смята, че е време за мирни преговори, но 59% смятат, че ако мир все още не може да бъде постигнат, е уместно атаките да се засилят, вместо да се правят нови отстъпки.

СЗРУ не е страничен наблюдател: текстът завършва с призив към Европа да вижда в Украйна не периферия на своята сигурност, а свой „незаменим преден рубеж“. Киев има директен интерес от това европейските столици да възприемат заплахата като обща. Подредбата на заплахите обаче съвпада с тази, формулирана от BND, при положение че Германия не се намира във война: и двете служби виждат настоящата заплаха в хибридния натиск и сочат Балтика като особено уязвима. Мащабното нападение срещу НАТО е считано от СЗРУ за сценарий в периода до 2045 г. BND към момента не вижда признаци за него. Затова най-вероятно е натискът да продължи под прага на колективната отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.

Оценката ще бъде потвърдена, ако в европейски държави бъдат извършени нови арести или официално се посочи кой стои зад диверсиите срещу ъплинк станции на Starlink, военна инфраструктура или средства за комуникация, както и ако на източния фланг възникне инцидент, в резултат на който съюзниците трябва за броени часове да решат дали да поискат консултации по член 4. Тази оценка ще отслабне, ако през зимата предупреждението на ГУР не доведе до нито един установен случай.

Бившият шеф на BND Аугуст Ханинг е задържан по подозрение в шпионаж

🇩🇪🕵️ Федералната прокуратура на Германия арестува Аугуст Ханинг, бивш президент на Федералната разузнавателна служба (BND), по подозрение в опит за държавна измяна и агентурна дейност в полза на чуждо разузнаване. Заедно с него е арестуван и Манфред Д., ръководител на кабинета на няколко поредни ръководители на службата, който според прокуратурата е предал 2000 секретни документа на Ханинг срещу заплащане. Подробности по случая бяха оповестени от прокуратурата в Карлсруе, а арестите бяха извършени от служители на Федералното криминално управление (BKA) по заповед на съдията по разследването към Федералния върховен съд.

80-годишният Ханинг ръководи BND от декември 1998 г. до края на ноември 2005 г. След това до ноември 2009 г. е държавен секретар във Федералното министерство на вътрешните работи. Оттам насетне работи като консултант по сигурността в частния сектор. BND е службата за външно разузнаване на страната и по закон е ведомство към Федералната канцелария; където Ханинг заема поста координатор на федералните разузнавателни служби, припомня Tagesschau. Юристът с докторска степен заема длъжността отговорник по защитата на класифицираната информация в представителството на Западна Германия в ГДР. Манфред Д. е началник на неговия кабинет в BND и го последва като командирован помощник в министерството на вътрешните работи. От март 2012 до март 2026 г. отново води кабинета на няколко поредни началници на службата и има достъп до множество секретни сведения.

Срещу Ханинг има силни подозрения за 4 деяния по чл. 94, 96 и 99 от Наказателния кодекс: шпионаж с цел предателство, проучване на държавни тайни, опит за държавна измяна и агентурна дейност в полза на чужд разузнавателен апарат. На Манфред Д. се вменява оказването на помощ при опита за измяна и шпионажа с цел предателство.

Според заповедите за арест двамата вероятно се уговарят през пролетта на 2010 г. Д. да набави на Ханинг ценни сведения от BND срещу заплащане, които бившият президент да използва за печалба в собствената си частна консултантска дейност. Bild пише, че Ханинг е планирал да ги препродава. До юни 2022 г. Ханинг получава близо 2000 документа, много от които са класифицирани и са предназначени само за вътрешна употреба в службата. Материалите служат за информиране и подготовка ръководството на разузнаването, най-вече за съвещания за обсъждане на обстановката: редовна среща във Федералната канцелария на висши представители от федералните ведомства и германските служби за сигурност. Според Tagesschau на нея веднъж седмично се събират ведомствените ръководители. По данни на WDR, NDR и Süddeutsche Zeitung става дума за изключително чувствителни доклади, например за иранската ядрена програма и руската армия, а според сведения от средите на сигурността сред тях има и материали на служби от партньорски държави.

Заповедите описват и два епизода, свързани с чужбина. В единия Ханинг използва предадените му тайни материали, за да състави анализ за служител на чуждо разузнаване. Към момента не е ясно дали анализът стига до адресата. Освен това години наред поддържа тесен обмен на данни с представител на службата за външно разузнаване на друга държава и му предоставя политическа информация, основана отчасти на материали от Д. Прокуратурата не посочва кои конкретно са чуждите служби, нито какви суми са платени. Германските медии отбелязват, че в случая с анализа не става дума за Руската федерация, а получателят на втория обмен остава неясен.

Случаят започва с материали, открити при претърсване, което прокуратурата в Хамбург провежда в дома на Ханинг през септември 2025 г. по наказателно дело срещу предприемачката Кристина Блок. Местните прокурори твърдят, че към края на 2023 г. тя поръчва отвличането на двете си най-малки деца заради спор за попечителство. През есента на 2025 г. те казват, че подозират и Ханинг: през 2022 г. той и пенсиониран бивш служител на Управлението на криминалната полиция на провинцията (LKA) в Хамбург, като ръководен фактор в охранителна фирма, приемат поръчка от Блок за отнемане на децата. Ханинг отрича участие, като според изданието до май 2026 г. той е част от ръководството на швейцарска охранителна компания, чието германско дъщерно дружество за известно време е наемано в спора за родителски права. При анализа на иззетите материали служители на LKA попадат на електронен носител със секретни документи на BND, твърдят WDR, NDR и Süddeutsche Zeitung. LKA предава материалите на федералните власти и към началото на май 2026 г. федералната прокуратура поема случая и започва секретено производство срещу двамата. Разследването се води в сътрудничество с BND и BKA.

Кристина Блок е наследница на германската ресторантьорска група Block House. Тя и нейният бивш съпруг Щефан Хензел имат 4 деца. Двете най-малки остават при бащата в Дания след визита през август 2021 г. и това изостря международния спор за родителските права върху тях. Според репортаж на ZDF октомври същата година германски съд предоставя временно на майката правото да определя местоживеенето им, но датските власти не се съобразяват с германското решение.

В нощта на 31 декември 2023 г. срещу 1 януари 2024 г. маскирани мъже нападат Хензел и отвеждат насила 10-годишния му син и 13-годишната му дъщеря. Според възстановка на обвинението, преразказана от NDR, отвличането е извършено край пристанището близо до дома му, където семейството гледа новогодишните фойерверки. На децата са залепени устите, а на момичето са вързани ръцете, според NDR при откриването на процеса. След прехвърлянето им през границата те са откарани в Южна Германия. Според изложението на обвинението, предадено от n-tv/dpa, групата ги превозва с кемпер чак до Баден-Вюртемберг, където ги държи против волята им до пристигането на Блок на 2 януари 2024 г. До вечерта на този ден те вече са при майка си в Хамбург, а три дни по-късно Висшият областен съд в Хамбург разпорежда тяхното връщане при бащата. Децата впоследствие са върнати в Дания.

Израелската фирма, която според обвинителния акт участва в организация на отвличането, е Cyber Cupula, начело с Давид Баркай. Според съдебни репортажи на NDR и n-tv един от обвиняемите израелци с името Тал С. признава участие и описва как е повалил бащата и е залепил устите на децата, когато те викали за помощ. Той твърди, че е вярвал, че ги спасява, и че Баркай се е представял като бивш служител на Мосад, израелското външно разузнаване. Защитата на Тал С. отхвърля медийните описания на самия обвиняем като бивш агент на Мосад; той описва работа в полицията и охраната на израелски енергиен доставчик.

В своя публикация за случая Ynet описва групата като съставена от трима бивши оперативни служители на Мосад. Сведенията за предишна служба на отделни участници не установяват държавно участие в акта по отвличането. Според репортаж на dpa, публикуван от beck-aktuell на 17 юни, самият Баркай отбелязва пред съда, че в миналото е работил в израелското разузнаване, но не може да предложи повече подробности.

Предполагаемото посредничество на Ханинг между семейство Блок и израелската фирма е описано от Ynet. Съдебният репортаж на Legal Tribune Online от 20 януари 2026 г. представя и версията на самия Баркай: той е бил запознат с Ханинг от израелски бизнесмен, първоначално като с потенциален клиент. Двамата впоследствие се срещали многократно и се договорили Ханинг да му намира клиенти в Германия срещу услуги в областта на киберсигурността. Баркай твърди, че Ханинг му разказва за неуспешния опит за връщане на децата през ноември 2022 г. от неговата охранителна фирма System 360. Тези показания описват делови отношения и разговори между двамата; Ханинг продължава да отрича участие в самото отвличане.

Отделно в публикациите се появява Яаков Пери, бивш директор на Шабак, израелската служба за вътрешна сигурност, и президент на CGI Group, компания за бизнес разузнаване. Според Ynet твърдението, че Ханинг се е обърнал към Пери за сформиране на израелски екип, идва от сведения на германския частен детектив Вернер Маус от януари 2025 г. Ханинг отрича да е контактувал с Пери по случая, а CGI Group отрича изцяло каквото и да било участие и предприема правни действия срещу тиражирането на такива обвинения. Името на Дани Ятом, бивш директор на Мосад, е посочено от Хензел. В интервю, цитирано от Ynet, Ятом потвърди, че познава Ханинг, но категорично отрича всякаква връзка с отвличането.

Сведенията за начина, по който са били привлечени изпълнителите, представляват ключова част от спора. В публикация от 10 октомври 2025 г. Ynet представя разказите на двама израелски шофьори и на адвоката им Нир Ясловиц, според които Баркай ги е уверявал, че операцията е съгласувана с германските власти и цели изпълнение на съдебно решение за връщане на децата. Според MOPO към 10 март 2026 г. двамата шофьори, Баркай и неговата сътрудничка Керен Тененбаум вече са предоставили своите показания пред прокуратурата. На 27 април 2026 г. NDR съобщи, че един от шофьорите дава показания лично пред съда с гаранция, че може да влезе и излезе от Германия без задържане. Той твърди, че му е било възложено да помогне на децата без насилие. Адвокатът представя уверенията за съгласуване с германските власти като обяснение защо шофьорите са се включили в операцията.

На 30 юни 2026 г. 42-годишен израелски шофьор от екипа е разпитан чрез видеовръзка от Израел. Според съдебния репортаж на dpa той заявява, че Баркай е уверявал екипа в съгласуването на спасителната акция с властите и че участниците са му се доверили, без да задават допълнителни въпроси. Свидетелят твърди, че е разбрал конкретната си задача едва в Дания и впоследствие се е почувствал използван. По данни на MOPO самият Баркай е заявил, че е съставил екипа по поръчка на Блок и семейния адвокат. Освен това той настоява, че е бил многократно уверяван в законността на операцията. Така показания описват хронология на възлагането според участниците, но не установяват разрешение от германските власти.

В същия репортаж на dpa шофьорът разказва за среща с Блок преди отвличането, която според него се е състояла на 30 декември 2023 г. Тя се обърнала към маскираните мъже в конферентна зала на семейния хотел Grand Elysée и им отправила благодарности. Защитата на Блок отрича такава среща изобщо да се е провеждала, изтъквайки разминавания между сведенията на израелските участници за датата и часа ѝ.

Блок отрича да е поръчала отвличането или да е знаела предварително за насилствената акция. Според съдебния репортаж на NDR от 25 август 2026 г. тя и защитата поддържат версията, че израелският екип е действал автономно. Блок заявява, че за връщането на децата би настоявала за собственото си присъствие, участие на полицията и психологическа подкрепа. Същият репортаж отбелязва, че показания на дошли от Израел участници са насочили към нейно предварително знание.

Връзката между двете разследвания е конкретна: претърсването по случая с децата води до откриването на секретните документи и до отделното производство за шпионаж. Публичното съобщение на федералната прокуратура не назовава държави, чиито разузнавания са получили или са били предназначени да получат секретна информация от Ханинг. Споменаването на израелски граждани и компании в делото за отвличане само по себе си не установява кои са адресатите на секретните материали.

Според Tagesschau Ханинг е задържан рано сутринта на 6 октомври 2026 г. в своя дом в Нордвалде край Мюнстер, а съучастникът му е арестуван в Бавария. Bild сочи Нордвалде като мястото, където е задържан Ханинг. Прокуратурата отбелязва окръг Щайнфурт в Северен Рейн-Вестфалия и Бад Тьолц-Волфратсхаузен в Бавария, като започват претърсвания там и в Берлин. Двамата се очаква да бъдат изправени пред съда на 6–7 октомври за обявяване на заповедите и решение дали да останат в предварителния арест. Говорител на федералното правителство заяви, че кабинетът няма да коментира случая, позовавайки се на следствената тайна, а адвокатите на Ханинг не отговарят на запитване, отправено от Tagesschau на 6 октомври сутринта. Изданието е поискало позиция и от BND.

За BND това е втори тежък случай за последните няколко години, отбелязва Tagesschau. Пред берлинския висш областен съд е изправен директор на отдел в службата по обвинение, че е предал строго секретни данни за кибероперациите на BND през 2022 г. В разузнавателни среди изтичането на материали, подобно на сегашния случай, се смята за най-тежкия възможен сценарий: събитията крият реална опасност съюзнически служби биха могли да загубят доверие в BND и да я лишат от важна информация. Неясно остава и как Д. е изнасял документите от охраняваната институция. Депутатът от „Зелените“ Константин фон Нотц, член на парламентарната комисия за контрол над разузнаването, поиска бързо и пълно изясняване на обвиненията и забрана на бившите носители на държавни тайни да извършват лобистка дейност след напускането на длъжността си, предаде Der Spiegel.

Ако подозрението срещу Ханинг и Д. се потвърди, пишат репортерите на WDR и NDR, това ще бъде афера с исторически мащаб: досега в историята на ФРГ не е имало подозрение за държавна измяна, засягащо толкова високопоставен бивш държавен служител.

БНД: Путин не може да спре нападението, без да застраши властта си

🇩🇪⚔️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е преминал точката, от която би могъл просто да прекрати войната срещу Украйна, без да застраши основите на собствената си власт. Това предупреди Мартин Йегер, президент на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND), по време на публично изслушване в Бундестага на 5 октомври. В същото изказване той подчерта, че Германия е застрашена от въвличане във въоръжен конфликт с Руската федерация, която я изпитва и следи как ще реагира, и че залага на нейната слабост.

Йегер говори във встъпителното си изказване на ежегодното публично изслушване на Парламентарната контролна комисия, която следи дейността на трите служби. Това е единственото заседание в годината, на което главите на BND, Службата за военно контраразузнаване (MAD) и Федералната служба за защита на конституцията (BfV) отговарят на въпроси на депутатите публично; иначе заседанията са закрити. Според официалния текст на изказването, публикуван на сайта на BND, Путин трябва да покаже успех в Украйна, който от руска гледна точка да оправдае „огромните жертви“, понесени дотук, и това го кара да действа. Според Йегер руската държава се намира в големи икономически затруднения, войната не се развива според плановете на Москва, а страната „изчерпва собствените си ресурси“.

В Москва обаче „никак не цари объркване“, смята Йегер: ръководството знае ограниченията на военните и икономическите си възможности и компенсира своята слабост с репресии вътре в страната, с насочване на ресурсите към войната и, „това е решаващото“, с „решителност и готовност за риск“.

„За руското ръководство волята и готовността за жертви значат повече от материалните ресурси, парите и човешките животи. Това са валутите, с които Русия работи. Те ще бъдат вписани и в нашата сметка.“ Москва действа с убеждението, че в крайна сметка Германия няма да устои на този натиск и сплашване. „Москва залага на нашата слабост.“

Йегер изброи 4 очаквания, които обхващат както Украйна, така и Германия. Първо, руските бойни действия срещу Украйна са ескалирали от лятото и Русия има за цел да я постави на колене през предстоящата зима: той предупреди за атаки „със суровост и жестокост, каквито досега не сме виждали в такъв мащаб“, поради което войната влиза в „нова, изключително опасна фаза“. Второ, Москва се опитва по възможност да осуети западното производство на оръжие и военни материали за Киев и доставките им, „включително кинетично, включително у нас“, тоест със силови средства. Трето, Русия цели да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна с опити за сплашване и чрез по-нататъшна намеса, като „вероятно отново ще има и ядрени заплахи“, на които Германия трябва да устои. Четвърто, към момента BND не наблюдава признаци за мащабно руско нападение срещу територия на НАТО, но допуска военни операции с ниска интензивност, особено в Балтика, и не изключва операции под фалшив флаг, т.е. скрити акции, организирани по начин, по който могат да бъдат приписани на друг.

Всичко това Йегер нарече „сенчеста война“: необявена война, която „не се побира в обичайните военни или правни категории“. „Не сме в състояние на отбрана и въпреки това ни нападат.“ Състоянието на отбрана е режимът, който Основният закон предвижда при въоръжено нападение срещу страната. Още в началото на своето изказване той нарече опита за нападение в Лайпциг „само един пример“ за опасността от въоръжен конфликт срещу Русия. Вечерта на 4 август 2026 г. на летището Лайпциг/Хале е трябвало да избухне дрон с професионално взривно вещество и детонатор; така описва случая Федералната прокуратура, която го пое два дни по-късно. На 1 септември федералните власти обявиха, че полицейските разследвания, начинът на действие и разузнавателните данни заедно доказват руска отговорност, и съобщи, че затваря генералното консулство на Руската федерация в Бон на 18 септември. Кремъл отхвърля обвиненията срещу него, които Путин нарече „тежка грешка“ и определи представените досега доказателства като подправени.

На същото изслушване шефът на вътрешното разузнаване Синан Селен посочи, че Русия показва готовност за саботаж и убийства, а спектърът на действия включва дезинформация и опити за атентат като посочения на летище Лайпциг/Хале. „Нападат ни сега, не чак през 2029 г.“, заяви той, имайки предвид годината, когато според военните сценарии на Бундесвера, НАТО и BND руската армия ще е възстановила способностите си за мащабна инвазия. Ръководителят на Военната служба за контраразузнаване Мартина Розенберг посочи: „Докато преди говорехме за абстрактна заплаха, днес сме изправени пред конкретни нападения.“

Оценката на Йегер съвпада с онова, което The Economist писа на 30 август, стъпвайки върху сведенията на източници, близки до Кремъл. След няколко седмици размисъл през лятото Путин е избрал ескалацията, а на приближени е споделил опасения, че „ще ме обесят“ при поражение в Украйна, без изданието да уточни кога. Западното разузнаване допуска руски удари срещу европейски заводи, произвеждащи за украинската армия, но не смята пряк сблъсък с НАТО за вероятен сценарий на този етап, а министерството на отбраната в Москва обяви подготовка на нова масирана вълна от удари срещу украинската енергетика. На 3 октомври руското външно министерство предупреди чужденците, включително дипломатите, че излагат живота си на смъртна опасност, ако се намират в Украйна; военното ведомство обеща да засили ударите по страната; на 4 октомври руски дрон удари Северния мост над река Днепър в Киев, докато в града пристигаше канцлерът Фридрих Мерц. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви пред Reuters, че Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйн е видяло документи за „нова доктрина“ на Путин, която допуска удари по по-широк кръг цивилни цели преди зимата.

Година по-рано, на 13 октомври 2025 г. Йегер отправи предупреждение, че „в Европа в най-добрия случай цари леден мир, който на отделни места във всеки момент може да се превърне в гореща конфронтация“. Изказването днес започва с твърдението, че изострянето на обстановката, което BND е предсказала преди година, е настъпило „в пълна степен“. През 2025 г. той заяви още, че службата „трябва да стане и ще стане по-оперативна“, а сега увери, че новият закон за BND ще я промени из основи: „Ще бъдем друга, нова BND.“ Правителственият законопроект, внесен в Бундестага на 7 септември, би дал на BND право при специфична опасност от чужди сили да предприема действия по своя инициатива. Според пояснение на министерство на вътрешните работи, публикувано от Бундестага, това включва проникване в информационните системи на лаборатории за химическо оръжие или на заводи за дронове, за да се саботира тяхното производство, и изключване на сървъри на държавни хакерски групи. Бундестагът още не го е приел.

Тезата на Йегер стъпва върху наблюдение, което в публикувания текст не е подкрепено с данни: че властта на Путин зависи от резултата в Украйна. Йегер я изложи в същото изказване, в което приветства закона за разширяване на правомощията на BND, затова сама по себе си тя не е достатъчна. Подкрепя я обаче извод, до който стигат независими източници около Кремъл, а руските действия от последните седмици отговарят напълно на него: удари по украинските градове, обещание за ескалация и предупреждения към дипломати на чужди държави, пребиваващи в Украйна. Алтернативното обяснение е, че ескалацията е пореден опит за натиск преди преговорите, които САЩ искат да организират до края на октомври, по думите на Зеленски. Това обаче не опровергава тезата. Ако Путин трябва да постигне успех, натискът и масата за преговори са два пътя до един и същ резултат, а според The Economist той се страхува за живота си, ако войната срещу Украйна приключи без да бъде постигната минималната му цел, а именно пълното овладяване на Донбас.

Американски служители смятат китайско нахлуване в Тайван преди 2028 г. за малко вероятно

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китайско нахлуване в Тайван по-рано от 2028 г. се смята за все по-малко вероятно, въпреки че държавният глава Си Дзинпин е наредил на армията си да бъде готова да превземе острова със сила до 2027 г. Това смятат служители на американското разузнаване, цитирани от Reuters на 1 октомври. Причините, които изтъкват, са две – кампанията за борба с корупцията в Народната освободителна армия е забавила нейната бойна готовност, а Пекин изчаква изборите за президент в Тайпе, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г. и от които част от китайските официални лица се надяват да излезе правителство, по-склонно да приеме властта на Пекин.

Според източниците на Ройтерс обратен за Пекин изход от вота би повишил риска след 2028 г. Същите източници твърдят, че Пекин може все по-често да обмисля употребата на сила от 2028 г. натам, в случай Демократичната прогресивна партия (ДПП), която държи президентския пост от 2016 г. спечели четвърти пореден мандат, и особено ако бъде преизбран президентът Лай Чин-те. „Ако това се случи, мисля, че 2028 г. става доста напрегната“, посочи един от служителите. Лай е на поста от май 2024 г. и заедно с партията си отстоява отделната от Китай идентичност на Тайван, докато Пекин смята острова за неотменима част от своята територия. Говорителката на тайванския президент Карън Куо отговори, че при Лай Тайван ще укрепва самоотбраната си и ще работи с демократичните си съюзници, включително САЩ, за да запази статуквото. „Тайван няма да се откаже от ангажимента си към демокрацията и свободата пред лицето на каквато и да е военна заплаха“, добави тя.

Срокът 2027 г. задава спешността, с която американски администрации една след друга отговарят на Китай в Индо-Пасифика. Народната освободителна армия догодина навършва 100 години. Първи за указанието на Си заговори публично директорът на ЦРУ Уилям Бърнс през февруари 2023 г. Тогава той подчерта, че то не означава непременно решение за нахлуване през 2027 г. или която и да било друга година. Пекин никога не е потвърждавал публично такава заповед, а анализатори, на които се позовава Reuters, тълкуват срока като ориентир за готовност, не като график за война.

Разузнаването на САЩ смекчи тълкуването си още през март. В годишния доклад за заплахите то записа, че китайските лидери не планират нахлуване през 2027 г., нямат конкретен срок за обединение и предпочитат да го постигнат без сила. Bloomberg свърза промяната с широкия стремеж на администрацията на Тръмп за по-помирителен тон спрямо Пекин. Сред факторите, които Пекин ще претегли, преди да избере военен път, докладът посочи готовността на армията, политиката на Тайван и намесата на САЩ в евентуален въоръжен конфликт. Новата оценка обвързва първите два фактора с конкретен календар.

Чистката е стигнала до върха на командването. Си не е отменил целта въоръжените сили да разполагат до 2027 г. със способност да превземат Тайван, но през 2025 г. те са постигнали по-малко, отколкото навярно са планирали, заради кампанията срещу корупцията. Централната военна комисия, висшият военен орган на страната, е останала с 2 действащи членове от 7, влезли в нея през октомври 2022 г.: председателя Си Дзинпин и заместник-председателя Джан Шънмин. Последно генералите Джан Юся и Лиу Джънли бяха отстранени от държавната комисия на 28 август. Лиу беше начело на Обединения щаб – органа, отговорен за планиране и координиране на бойните операции, в който би се подготвяла и всяка десантна операция.

Изоставането си личи в ученията, твърди един от американските служители. През 2025 г. те били по-малки и по-безобидни, отколкото в предходните години, а през 2026 г. донякъде се възстановили, без китайското военно ръководство да е доволно от готовността на войските. Поне последното учение от миналата година не пасва на това описание. На 29-30 декември Източното бойно командване, което отговаря за района на Тайван, проведе учението „Мисия правосъдие 2025“ с участието на сухопътните сили, флота, авиацията и Ракетните войски. Обявената задача беше да се отработи блокада на ключови пристанища и райони. По оцетнка на Енрико Кау от Тайванската асоциация за стратегически изследвания това е второто по мащаб от 7-те най-мащабни учения след визитата на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август 2022 г. Ракетна артилерия стреля в морето на 24 морски мили от тайванския бряг.

Според същия служител Пекин е извлякъл безценен урок от войните в Украйна и Иран: започне ли веднъж операцията, тя трябва да напредва бързо, без войските да затънат в продължителен конфликт. За разлика от руската армия, която през февруари 2022 г. нахлу в Украйна по суша, Китай първо трябва да прекоси Тайванския проток, широк 130 км в най-тясната си част. „Твърде много елементи все още не са на мястото си за онова, което би било най-трудната военна операция, предприемана от която и да е армия, вероятно след десанта на съюзниците в Нормандия“, смята служителят. Докладът на разузнаването от март описва същото ограничение: китайски официални лица признават, че евентуален десант в Тайван е изключително труден и с висок риск от провал, особено ако САЩ се намесят.

За значението на резултата от изборите в САЩ източниците не са единодушни. Според трима от тях Пекин ще иска да види и изхода от президентските избори през ноември 2028 г., особено след като избирателите в Америка подкрепят все по-малко военни намеси зад граница. Служителят, който говори за напрегнатата 2028 г., смята, че в Пекин виждат демократите и републиканците като до голяма степен единни за Тайван. „Според мен той не става толкова решаващ фактор, колкото би могъл да бъде преди 15 години“, казва той за американския вот. Самият Доналд Тръмп омаловажава риска Китай да нападне Тайван, докато е начело на Белия дом. През август 2025 г. той сподели в ефира на Fox News, че Си му е обещал: „Никога няма да го направя, докато си президент[...] Но аз съм много търпелив и Китай е много търпелив“. Вторият мандат на Тръмп изтича през януари 2029 г. – година след изборите в Тайван.

След визитата си в Пекин през май Тръмп отлага „зелената светлина“ за нов пакет въоръжение за Тайван на стойност 14 млрд. долара, който нарича „коз в преговорите“. На 23–25 септември той посрещна китайския държавен глава във Вашингтон и след срещата сподели само, че Тайван е бил обсъден и Си знае позицията му. Американската стратегия от години стъпва на въоръжаването на Тайван, за да може островът да удържи китайските сили достатъчно дълго, докато САЩ и други държави му се притекат на помощ. Пентагонът не пожела да направи коментар по оценката, а министерство на външните работи на Китай и посолството му във Вашингтон не отговориха на Reuters.

Междувременно Пекин говори за мирно обединение. На приема за националния празник на 30 септември Си Дзинпин призова за „мирно развитие на отношенията през протока“ и напредък във „великото дело на националното обединение“, като отново се обяви срещу привържениците на независимостта на Тайван и намесата на външни сили. На 10 април той прие Джън Лиуън, председателката на опозиционния Гоминдан. Партията ѝ се застъпва за по-тесни връзки с Пекин. Срещата беше първата между лидерите на Гоминдана и Китайската комунистическа партия от 2016 г.

Първата проверка на настроенията на демократично управлявания остров предстои на 28 ноември, когато се избират кметове, окръжни управители и съветници. В последните два цикъла местният вот не предсказа президентския. Гоминданът взе мнозинството от 22 кметски и окръжни поста на местните избори през 2018 и 2022 г., но по-малко от 14 месеца след всеки от тях губеше президентската надпревара от ДПП.

В цитираната от Reuters оценка фокусът се измества от 2027 г. като срок за военна готовност към изборите през януари 2028 г. Изпразнената Централна военна комисия и докладът на американското разузнаване от март са сред водещите аргументи на източниците за по-нисък риск преди изборите. Това не означава край на военния натиск: от август 2022 г. Пекин е провел 7 големи учения, последното от които отработи морска блокада на Тайван. Оценката на източниците би имала допълнителна опора, в случай че кадровият вакуум във военното ръководство се запази и Пекин продължи да разширява политическите контакти преди вота

📽️ Видео: Учението „Мисия правосъдие 2025“, проведено от Източното бойно командване на Народната освободителна армия в Тайванския проток и около острова, с обявена задача да отработи блокада на ключови пристанища, 29-30 декември 2025 г. (CGTN)

Нова въоръжена група в Сирия се обяви срещу Израел

🇸🇾📜🇮🇱 Нова въоръжена групировка „Сарая Низа ал-Каба'ил“ обяви сформирането си „за сблъсъка с престъпните евреи в земята на Шам“. Кюрдската мрежа Rojava Intel я представи като предполагаем продукт на сирийското и турското разузнаване. Тя се нарежда до поредица групи, които от началото на 2025 г. се обявяват срещу присъствието на израелските сили в Южна Сирия, но към днешна дата нямат нито една значима операция.

Rojava Intel се описва като кюрдска мрежа, събираща сведения от общността и публично достъпни данни, и сподели изявлението в Telegram заедно със своя бележка. По „данните, които получихме“ формированието е създадено от турските и сирийски служби, ръководено е от Абу Ахмад Закур, отговорникът за племенните въпроси в Сирия, осигуряващ подкрепа и оръжие от Турция. Основната цел са атаки срещу израелски бази и позиции в Южна Сирия. Каналът не посочва откъде идва информацията, нито къде е взел самия документ.

Документът е озаглавен „военно крило“ и носи дата 30 септември 2026 г. В горния му десен ъгъл стоят две знамена. Черното носи шахадата, мюсюлманския символ на вярата. Червеното също носи шахадата, а под нея са белите полумесец и звезда от турското знаме. Текстът започва със стих от сура „Ал-Анфал“ с призив срещу враговете всеки да приготви „каквото можете от сила“ и обвинява Израел за „ежедневно навлизане на престъпните евреи в земята на Шам“ (традиционно арабско название на Сирия и Леванта), безчинствата им на юг, убийствата и арестите на беззащитни мюсюлмани и бездействието „на близки и далечни“. Думата „Израел“ в текста не се споменава нито веднъж: противникът на юг е назован „престъпните евреи“.

Името значи „Отрядите на откъсналите се от племената“ и идва от хадис, предаден от Абдулла ибн Масуд и включен в сборниците на Ибн Маджа и Ахмад ибн Ханбал. На въпрос за „чужденците“, на които е обещано блаженство, Пророкът отговаря, че това са откъсналите се от племената си. Тълкуванията ги описват като малцината, напуснали рода си заради вярата. Изявлението използва израза в същия смисъл: създаването на групировката обявяват „братя муджахидини в земята на Шам“, откъснали се „от племената и фракции“. Подписано е от „главния военен командир“ Абу Муаз Акнаф. Името на Закур в документа не се появява, а Турция присъства само в знамето.

Втората половина на изявлението отправя призив към „свободните синове на Шам“ да се присъединят към муджахидините, които искат да разкъсат оковите на мюсюлманската общност, която е притисната „между клещите на чуждия окупатор и клещите на предателските управници“. Кои са управниците, документът не уточнява, а правителството на Ахмед аш-Шараа не се споменават.

В Южна Сирия от януари 2025 г. издава изявления „Фронтът на ислямската съпротива в Сирия“, по-известен като „Ули ал-Баас“. Той започна като „Фронт за освобождение на юга“ с 48-часов ултиматум към Израел. В писмено изявление до Drop Site News от септември фронтът се определя като част от „оста на съпротивата“ от Техеран до Бейрут и Палестина, приписва си ракетни удари срещу израелски позиции и описва властите в Дамаск като „оръдия на ционисткия враг“. Изследователите, които го следят, изразяват съмнения относно мащабите му. Уаил Олуан от изследователски център „Джусур“ казва, че посланията му постоянно атаките, които могат да се проверят независимо.

Изследователят Айман ат-Тамими установи, че се е разцепил на две враждуващи фракции, а твърдението на едното от тях за двама загинали бойци по негова преценка е съчинено. Според израелската телевизия i24NEWS жители и местни водачи в Дараа казват, че част от сблъсъците, които групата си приписва, били спонтанни реакции на селяни при навлизането на израелските части. През февруари 2026 г. в Telegram се появи и „Движение за възпиране на окупацията“, което по описанието на South Front носи в емблемата си знамето и герба на новата сирийска държава.

Новата група повтаря формата на по-ранните: учредителен документ, знаме, стих от Корана и призиви за членство. Реални действия засега не са докладвани. Различава се по мястото, което отрежда на властта в Дамаск. „Ули ал-Баас“ открито я напада, движението от февруари носи държавни символи, а „Сарая Нуззаа ал-Кабаил“ говори за предателски управници, без да ги назовава.

Абу Ахмад Закур е бойното име на Джихад Иса аш-Шейх, роден през 1979 г. край Алепо и израснал в строга племенна среда като син на видна фигура от племето ал-Бакара. В началото на новия век навлиза в мрежи, свързани с „Ал-Кайда“, и прехвърля бойци към Ирак след американската инвазия през 2003 г. Арестуван е от сирийския режим и лежи в прочутия затвор „Седная“, откъдето е освободен през 2012 г. Той става един от основателите на „Джабхат ан-Нусра“. С времето се издига до един от най-влиятелните командири, член на Консултативния съвет (Шура) на групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“, емир на Алепо и отговорник за икономическите и граничните въпроси.

Освен това отговаря за отношенията с протурските фракции на Сирийската национална армия (SNA). На 2 май 2023 г. САЩ и Турция го включват съвместно в санкционните списъци като посредник за финансиране на тероризма. Списъкът на Държавния департамент на САЩ със специално обозначени глобални терористи присъства с адрес в турската провинция Килис. През декември същата година обявява, че напуска ХТШ. Към края на септември 2025 г. е назначен за помощник на президента аш-Шараа по племенните въпроси и оглавява Бюрото за племената и родовете.

France 24 отдава на него и бюрото му решаваща роля в пренареждането на родовите съюзи, помогнало на Дамаск да си върне контрола над квартали на Алепо, държани от кюрдските сили, а по-рано около района на Манбидж. Американската санкция беше вдигната на 24 август 2026 г. заедно с тази срещу самата ХТШ. Към средата на септември Закур продължава да заема поста: на 19 септември, по съобщение на кюрдската агенция ANHA, той се среща в Алепо с Мазлум Абди, който оглавяваше Сирийските демократични сили, но към момента е съветник на президента.

В момента Сирия провежда разговори с Израел във връзка със споразумение в сферата на сигурността. На 23 септември, на панел на Atlantic Council в Ню Йорк, аш-Шараа отбеляза, че след няколко кръга разговори страните „почти са стигнали до 90% от договореностите“, преди Израел да се оттегли, и увери, че усилията към нормализиране на отношенията продължават. Израелската армия междувременно държи девет военни позиции в Южна Сирия според сирийски и международни доклади, цитирани от Asharq Al-Awsat през юни.

Анкара остава един от най-близките съюзници на аш-Шараа: обучава армията, подпомага в изграждане на държавните институции и осигурява военна и дипломатическа подкрепа за новата власт в Дамаск. Влиза в открит спор с Израел за Сирия. На 18 август израелската авиация удари пистата и складовете на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, а канцеларията на премиера Нетаняху Нетаняху предупреди, че Сирия е на път да наруши договореното статукво, допускайки там турски сили. Министерство на отбраната отрече да е имало свои военни или делегация в базата. Ако твърдението на Rojava Intel е вярно, Анкара е минала от спор за една авиобаза към въоръжаване на атаки срещу израелските войски.

Документът и твърдението на Rojava Intel сочат в различни посоки. Група, създадена от службите на новата власт в Сирия, трудно би говорила в учредителния си акт за предателски управници, без да изключи от тях собствената си власт, а този документ не изключва никого. Подписът на друг командир пък не потвърждава ролята на Закур. Турското знаме е единственият елемент в документа, който сочи към Анкара, и се тълкува двусмислено: като знак на привърженици на Турция сред джихадистите или като етикет, насочващ към нея.

Служба, която иска да остане скрита, едва ли би поставила символика на държавата си върху учредителен документ. В полза на Rojava Intel говори друго: Закур от години поддържа връзки с подкрепяните от Турция фракции, а американският списък го показваше с адрес в Килис. Тези връзки обаче са публични отдавна и сами по себе си не водят до нова група на юг. При сегашните данни съвместна операция на сирийските и турските служби е малко вероятна. По-достоверно звучи това да е ограничена джихадистка инициатива, враждебна едновременно на Израел и на управниците в региона, или обявление без сила зад себе си.

Тезата на Rojava Intel ще натежи, ако групата поеме атака, която израелската армия потвърди, особено с оръжие от турско производство, или ако Абу Муаз Акнаф бъде свързан документално с бюрото на Закур. Ще олекне, ако първите ѝ акции или изявления бъдат насочени срещу силите за сигурност на Дамаск, или ако сирийските власти арестуват нейни хора.

Нетаняху предупреди за нападение преди изборите, армията не промени оценката си

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че наблюдава признак за вражеска подготовка за нападение от враговете, да опитат да го нападнат преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Армията не подкрепи предупреждението: източници в IDF казват, че думите на министър-председателя не отразяват промяна в оценката ѝ и че конкретни разузнавателни данни за готвено нападение няма.

Нетаняху отправи предупреждение във видео, заснето в авиобаза Тел Ноф и споделено от канцеларията му точно 28 дни преди вота. „Имаме признаци, че преди изборите враговете ни ще се опитат да ни нападнат“, каза той на фона на изтребител. „Не се закачайте с нас, нито сега, нито когато и да било. Дългата ни ръка ще ви стигне навсякъде и по всяко време.“ Не назова нито противника, нито данните, на които стъпва това предупреждение. Заплахата затваряше клип, в който Нетаняху изреди последните удари в Газа: убийството на терориста, отвлякъл Ноа Аргамани и Авинатан Ор на 27 септември и командира на Северната бригада на Хамас в нощта срещу 29 септември. Минути след разпространяването на видеото той беше на предизборна среща в търговски център в Ашдод, заобиколен от засилена охрана, съобщи Israel Hayom.

Отговорът на военните пристигна от анонимни източници. Пред Ynet те подчертаха, че изявлението „не отразява промяна в оценката“, че в последните дни такава няма и готовността не надхвърля обичайната за празниците. Haaretz допълни, че не са издавани специални заповеди за призив на резервисти и на никой фронт не са засечени практически приготовления, които да показват планирана атака срещу Израел.

Няколко официални лица описаха същата картина пред The Jerusalem Post, с уговорката, че тя може да се промени всеки момент. „В повишена готовност сме и следим отблизо действията на Иран. Ескалацията на Западния бряг също може бързо да прерасне в нещо много по-широко. За момента обаче на масата няма конкретно разузнавателно предупреждение“, посочи едно от тях. Друг събеседник на изданието допусна, че под американския военен и икономически натиск Техеран може във всеки момент да реши да изстреля ракети срещу Израел, но описа това като „вариант“, а не като „непосредствена заплаха“. Службите очакват вероятността за нанасяне на удар по страната да се покачва с наближаване на изборния ден и затова IDF е затегнал взаимодействието между ВВС и сухопътните войски. Заседанието за ситуационна оценка, което Нетаняху проведе вечерта на 29 септември, по думите на израелско официално лице е било насрочено няколко дни по-рано.

Първи проверка поиска Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и водач на листата „Яшар!“, която оглавява коалиционния блок срещу Нетаняху. „Ако думите на Нетаняху за заплахите в сигурността са верни това изисква незабавно информиране на опозиционния лидер Яир Лапид. Така ще се уверим, че заплахата наистина е реална, а не политически ход, който има за цел да навреди на предизборната кампания“, заяви той. Лапид се обърна към кабинета на Нетаняху с настояване да бъде информиран. Получи се автоматичен имейл ли? че Нетаняху го информира редовно, последно на 14 септември, и че военният секретар ще го запознае с развитието още същия ден. Лапид поиска повече: среща в четворен състав, с Давид Зини, шеф на службата за вътрешна сигурност Шин Бет, и със съдия Ноам Солберг, председател на ЦИК. Нетаняху прие да се види личнос него късно вечерта. Разговорът продължи около половин час, с участие на военния секретар генерал-майор Гай Маркизено и на разузнавателния офицер от неговия екип.

Канцеларията обяви, че предупреждения за възможни атаки на различни фронтове са изложени подробно. Лапид излезе с друг акцент. „Заплахите за сигурността трябва да се посрещат професионално и отговорно. Сигурността на Израел и базите на армията не са декор за предизборни клипове. Без да влизам в детайли: IDF, Шин Бет и полицията са готови за изборите и няма причина да се всява паника“, заяви той пред Ynet. Добави, че ако Нетаняху наистина е загрижен, трябва да повика на служба 15 000 ултраортодоксални младежи, от които IDF има нужда.

Нито армията, нито Лапид отричат, че рискът се покачва с приближаването на изборите. Спорът е относно новото: министър-председателят говори за признаци за готвен удар, а военните казват, че оценката им не се е променила. Възможно е той да разполага с материал извън военната оценка. На срещата присъства разузнавателният офицер на военния секретариат, а Лапид, който е видял представеното, не оспори съществуването на заплахите, а начина, по който бяха изнесени пред обществото.

Малко под месец по-рано Нетаняху описваше обратна картина. На 3 септември вдигна тост за еврейската Нова година с висшето военно командване в Кирия, щабния комплекс на армията в Тел Авив, в присъствие на министъра на отбраната Израел Кац и началника на Генералния щаб Еял Замир. За режима в Иран каза: „Те не просто не ни нападат. Нападат всички освен нас. Познават силата, мощта на нашата ръка и нашата решимост.“ Тогава обясни въздържаността на противниците със силата на Израел. Без да назове кого има предвид, на 29 септември той обяви, че разполага с признаци за обратното.

Същия ден Кац сподели свое обръщение на видео, след като IDF съобщиха за убийството на командира на Хамас в Северна Газа. Той се закани, че лидерите на групировката в чужбина също са на прицел: „Никой от тези презрени убийци, които изиграха централна роля в клането на 7 октомври, не бива да умре спокойно в леглото си.“ Кац добави, че веднъж са се разминали заради несполука, но следващият път ще дойде. Това е очевиден намек за въздушния удар по събрание на ръководството на групировката в Доха през септември 2025 г. В резултат на удара тогава беше убит местен служител и пет членове на Хамас, но никой от висшите ръководители. По данни на AFP през последните седмици Нетаняху и Кац многократно са предупреждавали Иран, Хизбула и дори Палестинската автономия, че ще отвърнат, ако бъдат нападнати.

Изявлението от Тел Ноф дойде два дни след посещение на Нетаняху в Абу Даби, което в началото пазеха в тайна. На 27 септември, придружен от ръководителя на Мосад Роман Гофман, шефа на Съвет за национална сигурност и военния си секретар, той се срещна с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед. На следващия ден емирската агенция WAM потвърди визитата с кратко съобщение, че двамата са обсъдили двустранните отношения. Това е първото официално емирско потвърждение на посещение на Нетаняху: по-рано тази година Абу Даби отрече бин Зайед да се е срещал с него, след като Йерусалим съобщи за посещение през май. Кабинетът на Нетаняху говори за регионални предизвикателства, а според трима високопоставени израелски служители, цитирани от The Jerusalem Post, разговорът е бил посветен на Иран.

Ynet съобщи, позовавайки се на запознати източници, и за разширена среща с представители на Саудитска Арабия, Мароко, Либия, Йордания и Катар, уредена от Мосад и посветена на Иран и хусите. Никоя от петте не я потвърди. Саудитски източник каза пред Arab News, че в съобщенията за присъствие на саудитски представител няма истина. Отрече и Йордания, а Ynet по-късно уточни, че не може да потвърди, че такава среща е имало.

Associated Press, позовавайки се на човек, запознат с разговора, посочи друга цел на посещението: Биби Нетаняху помолил Мохамед бин Зайед да опровергае новината, че го е предупредил за атаката на Хамас преди 7 октомври 2023 г. Канцеларията нарече съобщението „фалшиви новини“, а емирското изявление не съдържа опровержение. Спорът за предупрежденията започна да се разраства от началото на месеца. На 8 септември Haaretz публикува, че бин Зайед лично е предупредил Нетаняху в края на септември 2023 г., а на 25 септември The New York Times потвърди съобщението с двама свои източници. Дни по-късно The Wall Street Journal добави, че ръководителят на египетското разузнаване Абас Камел се е обадил в канцеларията на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с предупреждение, че Хамас може да се готви за нападение. Нетаняху многократно е отричал да е получавал предупреждения от Египет или ОАЕ.

Така Нетаняху, обвиняван, че не е предал чуждо предупреждение на израелските служби преди 7 октомври, сега отправя свое, което същите служби не потвърждават. Кой е прав, ще си проличи по конкретни неща. За полза от предупреждението биха говорили нови указания на Командването на тила на IDF, което отговаря за гражданската защита, повикване на резервисти или разкрит и осуетен заговор до 27 октомври. Обратното би показала армия, стигаща до изборния ден със същата оценка като на 29 септември. Първата проверка е значително по-близо: дали ще се състои срещата със Зини и Солберг, която Лапид поиска, и дали по време на нея Нетаняху ще изложи признаците си пред хората, които отговарят за провеждането на вота.