Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Украински прехващач свали „Форпост-Р“ на 4300 метра над Курска област

🇺🇦🛩️🇷🇺 Пилоти на дронове от 7-и батальон „Топота“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“ на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна засякоха и унищожиха руски разузнавателно-ударен дрон „Форпост-Р“ на 4300 метра височина в небето над Курска област. Сваляне е извършено с прехващача „Чаклун-КМ“, като за самия успех съобщи командващият СБС Роберт Бровди „Мадяр“, според когото това е едва шестия потвърден случай на свален дрон от вида за цялата пълномащабна война и втория, записан в актива на бригадата.

„Форпост“ е най-скъпият дрон в руския арсенал, а оценките за стойността на една машина се движат около 7 млн долара. Родословието му е израелско: платформата е лицензиран вариант на IAI Searcher Mk II, чието производство Уралският завод за гражданска авиация в Екатеринбург започва през 2012 г. Началото на сделката е поставено по време на войната в Грузия през 2008 г., която изобличава руското изоставане в разузнаването с дронове. През 2009 г. Москва купува два апарата Searcher Mk.II за 12 млн долара, а през октомври 2010 г. „Оборонпром“ подписа договор за лицензионно сглобяване с израелската компания IAI, чиято стойност според различни оценки е между 300 и 400 млн долара. Модификацията „Р“ се появи след замяната на вносните пунктове с руски двигател, собствена авионика и софтуер. Апаратът има оперативен радиус до 250 км от наземната станция за управление, издържа във въздуха до 18 часа и носи полезен товар до 100 кг. От 2021 г. към него са добавени пилони за две малки управляеми авиобомби КАБ-20 с лазерно насочване – открито копие на турската MAM-L от въоръжението на „Байрактар TB2“. През 2025 г. заводът заменя металния скелет на крилата и опашката с изцяло композитен кесон, което намалява броя на съединенията и увеличава товароподемността.

Курска област граничи със Сумска област, където руското настъпление от 2025 г. не престава: към април 2026 г. под окупация са 17 населени места, а през юли ударите засегнаха Сопич, Голишивске, Уланове и Бачивск. Самата Курска област беше арена на украинската операция от август 2024 г., но след изтеглянето на основните украински сили през пролетта на 2025 г. районът отново действа като руски тил и опорна база за натиска отвъд границата. „Форпост“ действа именно в тази ивица като „око“ на артилерия и авиобомби – засича цели, коригира огъня и при нужда сам поразява откритите обекти с КАБ-20. Този боеприпас е част от съвсем различен клас в сравнение с тежките планиращи бомби ФАБ с УМПК, които руската тактическа авиация хвърля по Сумска и Харковска област: става дума за 20 кг заряди с лазерно насочване, създадени за окопи, огневи разчети и лека техника, а не за градски квартали. Тъй като украинската тактическа авиация е принудена да атакува самата Курска област, за да отрази щурмовете срещу Рижовка, безпилотен апарат с 18-часов престой над граничната ивица е сред приоритетните цели.

„Чаклун“ е разработка на авиомоделисти от Днипро, за които летателните апарати са били хоби в местната федерация по авиомоделизъм още преди пълномащабната инвазия. Реактивният вариант, представен през май на изложението SAHA-2026 в Истанбул, е с дължина 1,65 метра, размах на крилата 1,5 метра и излетно тегло 10,4 кг. Турбореактивният двигател осигурява максимална скорост от 320 км/ч и крейсерска скорост от 220 км/ч. Апаратът се изстрелва от катапулт, задържа се във въздуха около 40 минути, достига височина до 6000 метра и има обхват до 30 км при насочване с радар от класа на израелските RADA. Представител на производителя посочва успеваемост от 88-100% при изпълнение на задачите. Радиусът на действие в координация с радар определя и техническото условие за успех: прехващането изисква наземна радарна станция за навременно откриване на целта и пускова позиция, разположена на достатъчно близко до границата, за да може апаратът с 40-минутен ресурс да я настигне.

Височината от 4300 метра попада в зоната, където тежките разузнавателни дронове действаха с нулев риск от началото на инвазията. Далекобойните зенитни ракети са скъпи и се пазят за самолети и крилати ракети; преносимите зенитно-ракетни комплекси нямат нужния обсег; а витловите дронове с изглед от първо лице (FPV) губят тяга на тази височина. В диапазона 3-5 км „Форпост“ и „Орлан-30“ реално погледнато останаха недосегаеми, което обуславяше тяхното поведение. Сега обаче 10 кг реактивен дрон, насочван от наземен радар, вече покрива същия пояс на цена, която позволява масово и свободно използване.

От началото на 2026 г. войската е получила по държавни договори два пъти повече прехващачи, отколкото през цялата 2025 г., а общите доставки са скочили 2,6 пъти. Към началото на май 194 подразделения имат потвърдени сваляния на дронове „Шахед“, като делът на дроновете камикадзе, свалени от прехващачи, се удвои в рамките на няколко месеца. По оценка на специалиста по електронна война Сергий Бескрестнов („Флеш“) този дял вече се доближи до половината. Министерството на отбраната планира придобиване на 8000 комплекта „Октопус“ – прехващач с автоматизирано насочване, разработен от Въоръжените сили на Украйна, а заявената цел на Киев е постигането на 95% успеваемост при прехват на въздушни цели.

Първият „Форпост“ на бригадата е свален на 20 април 2025 г. и почеркът на това е напълно познат: същото звено (тогава под името „Топота ПМ“), същата височина от около 4 км и същият прехващач. Тогава ударен апарат все пак успява да планира обратно към територията на Курска област. Рядкостта на подобен трофей се обяснява с ограничения брой машини: до края на 2017 г. руските войски получават около 30 комплекса „Форпост“ (всеки с по няколко апарата), а машините се управляват предпазливо и рядко се доближават до линията на съприкосновение. 15 месеца по-късно повторение на резултата с по-напреднала бойна техника демонстрира устойчив метод, а не случайна успеваемост, въпреки че 6 свалени „Форпост“ за 3 години и половина война да остават твърде ниска стойност за систематичен лов. Самата 414-а бригада израства от групата „Птиците на Мадяр“, сформирана от Бровди през 2022 г. – първоначално като рота в състава на 59-а отделна мотопехотна бригада, през януари 2024 г. разгърната в 414-и батальон и прехвърлена в морската пехота, впоследствие преобразувана в полк. Декември 2024 г. – в първото отделно бригадно формирование от безпилотни авиационни системи във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Тази размяна илюстрира съвременния характер на бойните действия: десетина кг композитни материали и електроника срещу платформа на стойност 7 млн долара. Мадяр определя това като „най-добрата борсова сделка в света“. На годишнината на съединението през юни той отчита 360 хиляди поразени цели и 1,7 млн бойни полета за първите 12 месеца. От 11 юни 2025 г., когато оглавява наскоро създадените украински СБС, неговите части докладват за 45 067 поразени ударни и разузнавателни дрона (от които 43 688 унищожени), както и за 9186 свалени дрона „Шахед“ и „Гербера“. „Форпост“ е едва вторият сред тях.

„Феникс“ отби танков щурм на Добропилското направление – девет унищожени танка

🇺🇦💥🇷🇺 Девет танка, две бронирани машини и три реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ бяха загубени от руската армия при опит за мащабен танков щурм към Добропиля в Донецка област, отбит вчера от оператори на дронове на граничен отряд „Феникс“, подпомогнат от съседни подразделения. За резултата тази сутрин съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна в официалния си канал в Telegram; по данни на службата при отбиването на атаката са убити 23 руски военнослужещи. Украински издания описаха случилото се като един от най-мащабните опити за танков пробив в Донецка област в последно време.

„Феникс“ е подразделение за ударни безпилотни летателни апарати към Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), което на този участък от фронта действа в състава на групировката на СБС, обособения през 2024 г. отделен род войски за безпилотни системи, първия в света от този клас. Подразделението работи по този участък от дълго време: през есента на 2025 г. неговите оператори поразяваха бронирана техника, реактивна артилерия и снабдителни колони в района на Костянтинивка. Този път освен машините в челото на атаката операторите са поразили и жива сила, придвижвана с автомобилен транспорт към района на боевете, а логистичните маршрути на руските сили остават под постоянен огневи контрол.

„Системното поразяване на транспорта и снабдителните пътища съществено затруднява доставките на боеприпаси, гориво, резерви и подкрепления към предните позиции“, се посочва в изявлението на СБС. Комплексното поражение, обобщава службата, е позволило щурмът да бъде отбит, без руските части да развият настъпателните си действия на направлението. Сред унищоженото са и трите установки „Град“, 122-милиметрови съветски системи за залпов огън, които не влизат в щурмова колона, а вместо това я поддържат с огън отдалеч: поражението е обхванало и огневата поддръжка на атаката.

Масираната бронирана колона е отклонение от модела, с който руското командване провежда операциите си в Донбас от месеци. Украинският проект DeepState още в средата на юни описваше как натискът по оста Родинске–Билицке се движи чрез инфилтрация на малки пехотни групи, които се процеждат в застроените места и постепенно разширяват контрола си. Опитите за пробив с бронетехника в плътен строй са рядкост на този участък, но не са без прецедент: на 27 октомври 2025 г. преди падането на Покровск, Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия отби механизиран щурм с 29 единици бронетехника при Володимировка и Шахове, по данни на Укринформ един от най-големите за онзи период.

Атаката идва в момент, в който натискът към Добропиля расте осезаемо. В оценката от 22 юли Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украинския военен наблюдател Константин Машовец, посочва, че руските сили са излезли на линията Родинске–Новоолександривка южно от града и по всяка вероятност са завзели Новоолександривка. Предните отряди на 2-ра общовойскова армия от Централния военен окръг и 51-ва общовойскова армия са се придвижили съответно към линиите Василивка–Родинске и Дорожне–Шахове, отвъд които действат малки инфилтрационни групи. Целта, както я оценява Машовец, е Добропиля да бъде превзета бързо: успехът би създал изходни позиции за настъпление срещу Дружковка и би освободил сили за вероятна лятно-есенна офанзива към т.нар. крепостен пояс – градската агломерация Славянск–Краматорск, последната голяма такава в областта под украински контрол. Сметката обаче стъпва върху допускането, че групировката при Добропиля скоро ще се освободи за нови задачи; провали ли се то, настъпващите към пояса от юг руски части рискуват да затънат още по-дълбоко, отколкото в сегашното си усилие срещу Костянтинивка.

Успоредно с щурмовете руското командване усилва и отбраната срещу дронове. По сведения на украински военен източник, цитиран от ISW на 17 юли, в тила на участъка Добропиля–Дружковка са разгърнати голям брой екипи за борба с дронове, а делът на прехванатите украински апарати в тактическа дълбочина расте. Офанзивните операции не спират: руски военни блогъри претендират за навлизане в села непосредствено източно от Добропиля и източните покрайнини на самия град, макар че ISW не потвърждава повечето от тези твърдения.

Натискът към Добропиля е директно продължение на падането на Покровск, който е под руски контрол от началото на февруари 2026 г. От града и съседния Мирноград руските сили оттогава напират на север по две оси, през Гришине и през Родинске и Билицке, без да постигнат пробив. Украинските защитници все още удържат Билицке: ISW потвърди тяхното присъствие там с геолокализирани кадри от 18 юли, въпреки руските претенции за обратното, а към края на юни Машовец посочи, че удържаните позиции принуждават руското командване да фокусира силите си за операции срещу Добропиля в сравнително тесен участък от Покровск до Новоолександривка.

Украинското командване от седмици оценява руската щурмова групировка на направлението като изхабена и без предпоставки за пробив. Отбитата атака не сваля натиска от участъка, но нейнатна равносметка тежи в полза на отбраната: девет танка, три реактивни артилерийски установки „Град“, две бронирани машини и 23 убити – без спечелен терен. Дали руските части могат да си позволят още такива опити, засяга не само Добропиля: по логиката, очертана от Машовец, върху бързото превземане на града стъпват и плановете на Москва за Дружковка и за крепостния пояс.

Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Още 12 съда в Черно море: 159 за 12 дни от операция „МоЛоЧКа“

🇺🇦⚓️🇷🇺 През изминалата нощ оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови 12 плавателни съда от руския „сенчест флот“ в Черно море. Сред тях са 9 кораба за сухи товари, 1 петролен танкер, 1 газовоз и 1 влекач. С това общият брой на поразените кораби за 12 денонощия в рамките на операция „МоЛоЧКа“ достигна 159, включително 117 в Азовско и 42 в Черно море.

Официалният канал на СБС детайлизира резултатите от нощните удари по подразделения. 9-те сухотоварни кораба са записани на сметката на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, на 1-ви отделен център, на 412-а бригада Nemesis и на 413-и полк „Рейд“. Танкерът е поразен от „Рейд“, а газовозът и влекачът са дело на 1-ви отделен център. Командващият СБС Роберт Бровди, известен със своята позивна „Мадяр“, оповести същите данни в канала си и уточни, че кадри от ударите ще бъдат публикувани по-късно.

Самият замисъл на операцията, формулиран от Бровди, обяснява защо броячът на поразените цели расте толкова бързо, без нито един от тези кораби всъщност да е потънал. „Всеки самоходен плавателен съд да се превърне в дрейфуващ по морето шлеп – сляп и глух. Целта не е да замърсим акваторията с петролни разливи, затова не правим пробойни“, пише той, описвайки крайната задача като „неизлечима парализа на логистиката на петрол, гориво и товари, заобикалящи санкциите“. Ударите умишлено вадят от строя само навигацията, връзката и ходовата част, докато корпусът остава невредим. Тъй като корабът не се води унищожен, а само изведен от експлоатация, тук възниква разминаване, което лесно може да подведе читателя: „поразен“ не означава „потопен“, а обездвижен. Точно затова 159 кораба за 12 нощи е напълно реален оперативен резултат, а не пропагандно раздуване на числата.

Операцията стартира на 6 юли под кодовото име „МоЛоЧКа“, чието значение Бровди разкри публично на 15 юли: абревиатурата МЛЧК се разчита като „Москва ще падне през Крим“ (Москва Лопнет Через Крым). Първата фаза премина изцяло в Азовско море и приключи със 116 поразени кораба за 9 денонощия. В нощта срещу 15 юли – Деня на украинската държавност – СБС прехвърлиха усилията си към Черно море, където удариха първите 20 плавателни съда (17 танкера, 2 газовоза и 1 влекач). Следващата нощ донесе още 11 поразени цели, а последната – споменатите 12 плавателни съда.

Мишена на кампанията не е целият „сенчест флот“, а неговото най-уязвимо звено. Поради плитките терминали, през които Русия изнася петрол, големите танкери не могат да приближат брега. Товарът се доставя до тях с по-малки фидерни (совалкови) съдове с дължина около 140 метра и товароносимост близо 7000 тона, които постоянно снуват между пристанищата и рейда. За запълването на един голям танкер са нужни между 12 и 15 такива курса. Ударите по този совалков флот уцелиха ахилесовата пета на цялата логистична верига – без него големите танкери са принудени да стоят празни на котва, а износът през Волго-Донския канал, по думите на Бровди, става практически невъзможен. Освен това Азовско море е ключова икономическа артерия и за други суровини – през Донско-Азовския канал преминава близо една четвърт от руския износ на пшеница.

Ефектът от кампанията беше потвърден от няколко независими външни източника. На 11 юли Ройтерс съобщи, че Русия е преустановила приема на заявки за преминаване през Керченския проток и е спряла движението по Донско-Азовския канал. Сателитни данни, цитирани от OSINT канала Oko Gora, показват драстично свиване на корабния трафик в Азовско море – от 132 кораба на 6 юли до едва 43 на 12 юли (като останалите в движение са предимно спомагателни единици като влекачи). Джордж Барос от Института за изследване на войната (ISW) отчете 55% спад в активността на предавателите по автоматичната идентификационна система (AIS) между 30 юни и 11 юли. Сателитни кадри на Planet Labs също така фиксираха пожар на петролен танкер близо до протока. Съвпадането на четири различни изследователски метода – данни за корабоплаването, радарни изображения, AIS телеметрия и оптични снимки – прави картината на блокирания трафик неоспорима.

Използваното оръжие все още не е официално обявено, но военните анализатори приписват успехите главно на дроновете камикадзе FP-2 на компанията Fire Point. Техният полезен товар (бойна глава) бе увеличен на 200 кг, а обсегът им достига около 370 км. Тези апарати използват сателитна връзка, която позволява на операторите да ги управляват от огромно разстояние. Макар това да е експертна оценка, а не официално потвърждение от Киев, тя напълно обяснява защо Азовско море – което Москва дълги години третираше като свое вътрешно езеро – изведнъж се оказа уязвимо по цялата си площ.

Операция „МоЛоЧКа“ не е изолирано събитие. В края на юни президентът Володимир Зеленски обяви старта на 40-дневна кампания от далекобойни удари срещу Крим и руския тил с цел оказване на натиск върху Кремъл за започване на преговори. В първите ѝ дни украинските сили поразиха авиобазите Саки и Гвардейско, складове за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетни комплекси С-400 край Керч. Стартиралата на 6 юли морска операция се разгръща в рамките на същия времеви прозорец и е насочена към същия географски център на тежестта.

От чисто военна гледна точка кампанията има оперативно, а не стратегическо значение: тя не променя линията на съприкосновение на сушата и не лишава Русия от общата ѝ способност да води войната. Тя обаче поставя под сериозен въпрос логистиката на целия южен фронт. Крим се снабдява по три основни линии – железопътни фериботи, тръбопроводи/автомобилен транспорт през Кримския мост и морски доставки. Първите два маршрута вече пострадаха сериозно от предишни украински удари по фериботи и горивни складове, а сега новата кампания парализира и третия. Руските военни блогъри вече отправят остри критики към собственото си командване за това, че е оставило логистичния флот без никакво прикритие, определяйки Азовско море като „стрелбище“ за украинските безпилотни системи.

Анализ: „Арт.Ашан“ – украинската кампания се насочи към руската артилерия.

🇷🇺🎯🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова вълна от координирани удари с дронове, насочени към артилерийските средства на руската армия в няколко ключови оперативно-тактически направления на фронта през юни, като по този начин, съгласно собствените им разчети, редуцираха огневата активност на противника. Операцията с кодово название „Арт.Ашан“ е новата фаза от мащабна ударна кампания, координирана от Силите за безпилотни системи, фокусирайки своите вектори на атака по руски артилерийски разчети в Херсонска, Запорожка, Донецка области.

В хода на операция „Арт.Ашан“ са локализирани и поразени 231 цели, от които 171 са напълно унищожени, параметър, който се равнява на около 3/4 от общия обем на засегнатия противников ресурс. Оперативната ефективност, според твърденията на командването, е верифицирана с материали от средства за обективен контрол и посредством прехванати канали за комуникация на руските войски, които в рамките на първото денонощие от началото на ударната кампания руската огнева активност е спаднала с между 30 и 81% по протежение на целия засегнат сектор от фронтовата линия. Но тези количествени показатели произтичат единствено от украинското военно ведомство.

От технологична гледна точка операцията стъпва върху специализиран тип боеприпас, проектиран за поразяване на артилерийските оръдия отвътре, с фокус върху перфориране и деструкция на цевния ствол, а не само насищане на прилежащата позиция с осколочни елементи. По данни на украинската страна с прилагането на този подход в рамките на само две денонощия са унищожени близо 250 руски артилерийски системи. Прецизното прицелване към цевта е технологично и икономически оправдано решение: то парализира скъпото оръдие с използване на минимален експлозивен заряд, а не разчита на пряко попадение в цялата оръжейна платформа, което обяснява и как профилиран артилерийски цикъл на кампанията демонстрира толкова висок дял на пълно унищожение спрямо общия брой засегнати цели.

Конкретното название на операцията носи ироничен характер. „Ашан“, заимствано от едноименна верига хипермаркети, служи за кодово название на цялата стратегическа кампания, „Арт.Ашан“ значи нейното специално артилерийско звено. Операцията не е изолиран епизод, а пряко продължение на офанзивата с безпилотни средства, инициирана през май 2025 г. Първата фаза беше насочена към различен клас цели, бронирана техника, логистични депа и снабдителни вериги дълбоко в тила на настъпващата руска армия; настоящата обаче се концентрира строго в артилерийските единици, осигуряващи огневата поддръжка за този сухопътен натиск. Оперативната логика е двустепенна: първоначално се дезорганизират активи, осигуряващи динамиката на офанзивата, транспортните средства и логистичните линии, а впоследствие се елиминират средствата, които я подсигуряват с огнева мощ. Според украинското военно командване двете фази включват кумулативно около 1180 поразени цели, от които 949 са регистрирани по време на първоначалната вълна.

В рамките на тази първоначална фаза Силите за отбрана, с оперативното участие на специални звена „Немезида“ и „Лазар“, нанесоха едни от най-интензивните си удари по руските войски в окупираните региони, като взеха на прицел бойна техника, материални ресурси и логистична мрежа на значителна дистанция зад фронтовата линия. Според военното ръководство тази вълна е засегнала и неутрализирала 949 цели на оперативна дълбочина от над 50 км, което осезаемо ерозира настъпателния потенциал на руската армия и принуди Москва да изразходва месеци за компенсиране на понесените загуби.

Мащабът на въпросната първа вълна беше пояснен още по-конкретно от министъра на отбраната Михайло Фьодоров. „Миналата година я класифицирахме като „Ашан“, като 3 денонощия са поразени близо 80 броя техника, посочи Фьодоров. По негови думи Украйна е развърнала близо 1000 дрона в продължение на три денонощия, след като предварително е акумулирала нужните производствени количества, генерирайки прецизни разузнавателни данни за набелязаните цели. Той изрично подчерта, че тук не става дума за конвенционална настъпателна операция, а за масиран концентриран удар с дронове срещу руския технически парк, разграничение, което очертава и реалния обхват на кампанията: тя не цели овладяване на територия, а системно изтощаване на материалните средства, с които противникът води бойните действия.

Именно в този кумулативен ефект Фьодоров припознава стратегическата възвръщаемост на операцията. „Механизираният щурм, който руското командване планираше за май, се реализира едва през октомври, което означава, че в продължение на почти половин година противникът на практика бе лишен от подобна оперативна способност“, заяви той. Това твърдение обвързва директно унищожаване на бронирана техника с деструктуриране на руския времеви график. Самото командване обобщава математиката на бойното поле по опростен начин: „Всяка поразена цел редуцира обема на огъня по украинските позиции и селища“, като всяка сходна операция, според тяхната формулировка, „отслабва врага и приближава момента, в който той ще загуби капацитет да диктува условията на бойното поле“.

Стойността на операция „Арт.Ашан“ към момента се определя по-скоро като оперативна, отколкото като дългосрочно стратегическа. Унищожаването на 171 артилерийски системи редуцира огневия капацитет на руската артилерия по четири направления, респективно обема на артилерийските снаряди, които могат да бъдат стоварени върху украинските отбранителни линии, но наличните масиви от данни не индикират промяна в базовия руски оперативен замисъл: Москва запазва своите настъпателни намерения там, където разполага с необходимите ресурси за тяхната реализация. Проведеният удар редуцира текущия капацитет, но не елиминира стратегическото намерение. Регистрираният спад от 30 до 81 процента в рамките на първото денонощие, в случай че бъде верифициран, представлява ефект изключително върху текущата боеспособност, намаляване на интензитета на обстрела, а не структурна промяна в характера на войната; освен това по своята същност той е моментна тактическа снимка, тъй като артилерията, преустановила огъня под заплаха от безпилотни средства, невинаги е идентична с артилерия, която е окончателно изведена от строя.

Оттук произтича и фундаменталният въпрос относно устойчивостта на тази тактика. „Арт.Ашан“ притежава свойствата на кампания, разгърната импулсивно, но не с перманентен натиск: и двете отделни фази в Киев първоначално преминава през период на акумулиране на дронове и подготовка на разузнавателни данни, за да нанесе последващия удар в рамките на силно ограничен времеви прозорец от няколко нощи. Такъв оперативно-тактически модел генерира силно концентриран моментен ефект, но изисква технологично време за логистично презареждане между отделни вълни. Дали този натиск ще придобие стратегическа тежест зависи не от конкретния резултат, а от това дали украинският военнопромишлен комплекс и разузнавателни структури притежават капацитет да възпроизвеждат този цикъл по-бързо, отколкото Руската федерация възстановява своите артилерийски оръдия и бронетехника, а руската отбранителна индустрия поддържа обеми на производство и ремонт на артилерийски системи, които не могат да бъдат изчерпани от единична ударна вълна.

При текущата динамика по-вероятният сценарий, разглеждан единствено като хипотеза с по-висока степен на вероятност, е Киев да поддържа поредица от подобни концентрирани удари, които периодично да снижават руската огнева плътност по избрани вектори, без всяка отделна вълна сама по себе си да притежава потенциала да преобърне хода на кампанията. Стратегическата концепция, противникът да бъде лишен от натрупаната си огнева и ударна маса, преди да я ангажира в офанзивни действия, е напълно ясна и вече е демонстрирана емпирично, при условие че украинската призма за отлагането на руския щурм от май за октомври отговаря на обективната реалност. Нейната повторяемост обаче тепърва предстои да бъде тествана в реални условия на театъра на военните действия, където отбраняващата се страна произвежда и обновява артилерийски средства с темпове, надвишаващи текущите ѝ загуби.

„Промишлено ниво на улова“: украински дронове удариха осем танкера в Азовско море

🇺🇦🔥 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 8 танкера от сенчестия флот, кораб за сухи товари и ферибот, плавали по морския коридор в Азовско море, който захранва окупирания Крим с гориво от Таганрог. Това съобщи командващият на СБС Роберт Бровди в публикация на своя канал в Telegram.

Бровди – етнически унгарец от Ужгород, основател на „Птиците на Мадяр“ и от юни 2025 г. командир на целия род войски на безпилотни системи – е един от офицерите, kоито наложиха ударните дронове като основно оръжие в тази война. Самата операция е дело на специално звено „Кайрос“ към 414-та бригада „Птиците на Мадяр“, чиято еволюция израсна от неговата рота в отделно бойно формирование.

По думите на Мадяр всичките 8 танкера са установени, попадат под международни санкции и притежават сходни характеристики – 7000 тона товароносимост, 140 метра дължина, построени между 2006 и 2012 г. Седем от съдовете са назовани поименно – „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“ и „Пенелопа“, а името на осмия предстои да бъде установен. Командирът описа танкерите като сериозно поразени и обхванати от пламъци и публикува видео от загубата. Независима оценка на щетите засега липсва, а руската страна не е потвърдила загубата на нито един от съдовете.

Тежестта на удара се крие в маршрута, а не просто в големия брой поразени цели. Азовско море е плитко и почти изцяло обкръжено от брегове под руски контрол – дълго смятано за защитен вътрешен басейн, в който танкери-совалки прехвърлят гориво от пристанища около Таганрог към Крим. Този морски канал получи значение винаги, когато Керченският мост и сухопътните коридори през окупирания юг са обект на напрежение от украинските удари. Мостът е единствената директна сухопътна връзка между Русия и Крим и веднъж вече беше изведен от строя: при взрива през октомври 2022 г. и атаката с морски дронове през юли 2023 г., след която украинското командване призна, че целта е била „да се пречупи логистиката на руснаците“. Всеки път Москва възстановяваше движението, но именно уязвимостта на моста превръща морската совалка през Азов в незаменим резерв – особено за товари, които фериботите поемат трудно. Затова и ударите се целят точно в тази артерия – не толкова да потопят отделен съд, колкото да направят цялата морска доставка рискова и скъпа. Че корабите са под санкции, добавя втори пласт: това е същият сенчест флот, с който Москва заобикаля петролното ембарго и придвижва суровината си извън погледа на застрахователи и пристанищни власти. Ударените танкери са точно от този тип – остарели плавателни съдове, придобивани на старо, за да пренасят санкционирана суровина, докато в крайна сметка не бъдат разкрити и включени в списъците; сега те са мишена и на дроновете, а не само на санкциите.

Ударите в Азовско море разширяват модел, който многократно доказа своята ефективност в акваторията на Черно море през последните две години и половина. Украинските морски дронове и противокорабни ракети унищожиха около една трета от състава на Черноморския флот, а по-голямата част от оцелелите кораби бяха изтеглени от неговия дом Севастопол към пристанища на изток, което го лиши от хегемония в Черно море. Любопитното е, че Украйна нанесе подобно стратегическо поражение на Москва без дори да разполага с истински боен флот. Азовско море дълго време остана встрани от морската битка: по-плитко, по-затворено и по-сигурно за руската страна, докато в същото време – много по-трудно за достигане от нейния противник. Но поредицата от успехи на 6-7 обаче показа, че за украинските бойци не съществува недосегаем тил: щом танкери на рейд или в движение стават цел на дронове, целият логистичен ритъм на полуострова минава под въпрос, а не само отделният курс с гориво.

Успешният лов през изминалата нощ представлява не изолиран епизод, а кулминация на систематични усилия за разграждане на окупационната логистика по вода. Ден по-рано, през нощта на 6 юли, същото звено порази два танкера с бензин по същия маршрут между Таганрог и Крим и петролния терминал на пристанище Керч. Само за денонощие уловът нарасна от 2 до 8 поразени танкера както и кораб за сухи товари и ферибот – ескалация, която Мадяр определи като „промишлено ниво на улова“. Всеки атакуван танкер е носел около 7000 тона гориво, според украинските данни – количество, съпоставимо с 200 жп цистерни, ако стигнеше до кримските депа.

Морският лов се вписва в широка вълна от удари на дълбочина в последните дни. През нощта на 5 срещу 6 юли украински дронове поразиха водещата руска петролна рафинерия – тази в Омск, на 2500–3000 км от границата; това е най-дълбокият украински удар по руска територия от началото на пълномащабната инвазия. Ударът по Омск се вписва в продължителна кампания, насочена срещу мощности за преработка на петрол – систематичен опит да се прекъснат едновременно горивото за фронта и валутните приходи от износа. Същата нощ бяха поразени и рафинерията в Ярославъл, и балтийските петролни пристанища Уст-Луга и Висоцк. Руското министерство на отбраната обяви, че противовъздушната отбрана е свалила 519 украински дрона над денонощието. В отговор Русия нанесе масиран ракетно-дронов удар по Киев в навечерието на срещата на върха на НАТО – една от най-тежките атаки по украинската столица от дни, отнела живота на поне десетина души.

През изминалата нощ, отново по данни на Мадяр, СБС са ударили 58 „законни военни цели“ в оперативна дълбочина в окупираните територии, а кримските енергийни възли „примигаха“ паралелно с логистиката – думи, зад които „Мадяр“ обеща подробности по-късно. Ако тази цифра бъде потвърдена, тя надхвърля 47-те цели, обявени за предходната нощ, и очертава втора поредна нощ на широк безпилотен натиск в руския тил.

Украинските дронове задълбочават руската горивна криза; СБС отчита 1150% ръст.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна са увеличили със 1150% ударите в оперативната и стратегическата дълбочина на Руската федерация от началото на годината – цифра, обявена на 3 юли от техния командир Роберт Бровди. Отчетът, публикуван от самия „Мадяр", обобщава операциите през юни, чийто документиран ефект – влошаващата се горивна криза в Русия – трудно може да се постави под съмнение.

По думите на Бровди в рамките на месеца СБС са нанесли 2359 удара в дълбочина (500-2000 км), насочени към 172 съоръжения, свързани с военната индустрия и горивно-енергийната мрежа. Друг пласт са ударите на средна дълбочина (150-300 км), 3406 на брой, които са поразили или унищожили 1682 цели. В най-близкия пояс (25-150 км), украинските оператори са изпълнили 2747 бойни мисии, в рамките на които са унищожили или поразили 1265 обекта. Приоритетни цели остават предприятията, чиито приходи финансират войната на Кремъл, заводите за оръжие и компоненти, логистичните възли, горивната инфраструктура, стратегическите и тактическите съоръжения, бойната техника и живата сила.

Тристепенната логика зад тези числа е ядрото на украинската ударна кампания и обяснява защо ударите на средна дълбочина далеч надхвърлят по брой дълбочинните: нощните набези срещу радари, зенитно-ракетни комплекси и командни пунктове на стотици километри зад фронта прокарват коридори, през които дроновете могат да достигнат защитените цели навътре в руската територия. По-рано се появиха сведения, че през юни операторите на СБС са поразявали руска цел средно на всеки 52 секунди и са убивали или ранявали по един войник на всеки 4 минути.

„Свършен факт: птицата-2026 донася хапещите специални ефекти на войната на територията на окупатора – вече няма спокоен тил за червея из цялата европейска част на Московия. Засега европейската част, а после ще видим", написа Бровди в типичния си стил, изреждайки статистиката в тона, който придружава повечето му публични отчети.

Самоотчетът обаче не виси във въздуха – пазарът на горива в Руската федерация разказва същата история. Към края на юни нормиране на бензина беше въведено в над половината руски региони, като продажбите на редица места бяха ограничени до 20–30 литра на автомобил, а пълненето на туби – забранено. Русия удължи забраната за износ на бензин и авиационно гориво до края на юли – рестрикция, каквато модерната история на страната не помни. По оценки на индустриални експерти Русия е загубила до една трета от капацитета си за производство на бензин, а обемите на рафиниране паднаха до най-ниското си ниво от 21 години; част от анализите говорят за извадена от строя близо една трета от преработвателния капацитет. Кремъл потвърди, че обмисля внос на нефтопродукти – необичайна стъпка за един от водещите износители на петрол в света.

Признанието дойде и от най-високо място. На 29 юни президентът Владимир Путин за първи път публично призна недостига на гориво и щетите по рафинериите вследствие на украинските удари – рядка публична отстъпка, която затваря пространството за твърдения, че кампанията няма стратегически ефект. От март насам независими преброявания фиксират над 50 украински удара по руски рафинерии, петролни депа, терминали и енергийни обекти в Русия и анексирания Крим.

Темпото не спадна и в началото на юли. В нощта срещу 2 юли украински дронове удариха рафинерията в Кстово, Нижегородска област, на около 800 км от границата, и предизвикаха голям пожар в предприятието. През същото денонощие СБС извадиха от строя 12 електрически подстанции и разпределителна станция за газ, като ударите тежко засегнаха енергийната мрежа в окупираните части на Крим, Луганск и Донецк.

Данните, изнесени от Бровди трябва да се четат като това, което са – самоотчет на командващия една от най-успешните украински кампании, поднесен без независима проверка на всяка отделна цифра. Но пропорцията, която описват числата, съвпада с онова, което потвърдиха пазарите на гориво, регионалните власти и накрая лично самият Путин: руският тил, дълго смятан за недосегаем, все по-често гори, а горивото – суровината, която движи и икономиката, и войната – стана първата очевидна цена.

Силите за безпилотни системи на Украйна с масирани удари срещу руската ПВО и логистика.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна съобщиха за поредица от успешни атаки срещу руски зенитно-ракетни комплекси, логистични центрове и горивни складове. Операциите, проведени заедно с Центъра за дълбочинни поражения на СБС, обхващат както окупираните Крим, Запорожка и Херсонска област, така и Брянска област в Руската федерация. Тези удари са продължение на системна стратегия на новия род войски, официално учреден с указ на президента Володимир Зеленски в самото начало на 2024 г. и активно оформен като самостоятелна структура по-късно същата година.

Особено знакови са операциите в окупирания Крим. Там оператори от 1-ви отделен център на СБС поразиха руски зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, разположен според украински източници край Феодосия, както и радарните станции СТ-68 и 48Я6-К1 „Подльот“, която е специализирана в засичане на цели на ниска височина. В същата нощ пилоти от 412-ти батальон за безпилотни системи „Nemesis“ нанесоха удари по цистерни с гориво на полуострова.

Натискът продължи и по останалите направления. В Запорожка област същият батальон „Nemesis“ унищожи склад за гориво-смазочни материали и две автоцистерни, а трета бе ударена от 414-ти полк на Морската пехота, известен като „Птиците на Мадяр“, който координира действията си със СБС. На територията на Руската федерация, в Брянска област, оператори от 413-ти отделен батальон „Рейд“ изведоха от строя локомотив, обслужващ руската военна логистика, докато в Херсонска област 20-ти отделен батальон за специални действия „К-2“ порази руски рейдов влекач.

Тези резултати са част от мащабна статистика, която СБС води публично. Само за месец юни структурата отчита 31 поразени елемента от противовъздушната отбрана на противника, 194 от началото на годината и общо 276 от създаването си насам. В тази крайна цифра влизат 169 зенитно-ракетни комплекса, 76 радарни станции и 31 комплекса за радиоелектронна борба (РЕБ). На тактическо ниво извън стратегическата ПВО мрежа, СБС докладва и за унищожаването на 426 мобилни радара и 3838 преносими и окопни средства за РЕБ, осигурявали непосредствена защита на отделни руски позиции.

Атаките, извършени в периода 27-29 юни, не са изолирани инциденти, а очертават планирано и методично разглобяване на руската военна машина по три взаимнозависими направления. Първото е радарно-ракетният пласт – едновременното премахване на системи като „Панцир“, СТ-68 и „Подльот“ ослепява руската отбрана срещу нисколетящи заплахи и отваря коридори за следващите вълни от дронове. Второто е снабдяването с гориво – ликвидирането на складове и цистерни парализира мобилността на руската авиация и бронирана техника. Третото е транспортът – ударите по локомотив в Брянск  влекача в Херсон засягат пряко водните и жп вериги, по които изобщо пристига снабдяването за фронта.

Логиката на операциите личи ясно и в тяхната география. Фактът, че атаките се простират от окупирания юг до дълбокия тил в Брянска област, е знак, че оперативната зона на украинските дронове не се ограничава от предвоенните граници. Само за броени месеци СБС еволюира от наскоро сформиран род войски в прецизен и мощен стратегически инструмент, чиято цел не е постигането на единични зрелищни удари, а системното и необратимо лишаване на руската армия от възможността да контролира и защитава въздушното пространство над собствения си тил.

Украински дронове удариха руска логистика и петролна инфраструктура около Керченския проток.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове атакуваха логистични обекти, горивна инфраструктура и активи за противовъздушна отбрана от двете страни на Керченския проток. Докладвани са пожари в град Керч в окупирания Крим и руското пристанище „Кавказ“ в Краснодарския край.

По-късно украинският президент Володимир Зеленски потвърди ударите срещу военна логистика, обекти на петролната промишленост, ПВО комплекси и радарни станции, описвайки ги като „справедлив отговор на бруталните руски атаки срещу нашия народ“.

Според местни мониторинг канали, кадри от очевидци и сателитни данни, ударите са предизвикали пожари в инфраструктура за обработка на горива, обслужваща морските доставки за руските военни в Южна Украйна и Крим.

В изявление Зеленски посочи, че украинските сили са нанесли далекобойни удари по цели на около 300 км от фронта. Той уточни, че са поразени обекти от двете страни на Керченския мост, сред които петролни депа на територията на Краснодарски край и Керч. Зеленски потвърди успешното унищожаване на 4 радарни станции от системи С-400 и два комплекса „Панцир“.

Сателитната система FIRMS на НАСА засече топлинни аномалии в района на пристанище Керч малко след 01:00 ч. местно време, последвани от пожари в пристанище „Кавказ“. Местни жители в Крим съобщиха за експлозии и работа на ПВО в Керч, Симферопол, Севастопол и Бахчисарай.

OSINT анализатори съобщиха, че сред целите на удара е бил терминалът за втечнен газ AEGAZ, критичен за съхранението на горива и морските операции в протока. Докладвани са щети по инфраструктурата на руското пристанище „Кавказ“ – един от водещите товарни възли, обслужващ логистиката към окупираните региони на Украйна.

Отделно властите в Краснодарския край съобщиха, че фериботът „Панагия“ е атакуван в Керченския проток, което предизвика спиране на фериботните връзки. Руските власти пренасочиха транспорта към сухопътни маршрути през Ростов на Дон, Мариупол и Мелитопол. Фериботът „Панагия“ е ключов за логистиката, защото често превозва военна техника поради ограниченията за тежкотоварни автомобили по Керченския мост.

Тези атаки са част от засилващата се кампания на Украйна срещу енергийната и логистична инфраструктура на Руската федерация, след като на 20 юни бяха поразени четири газокомпресорни станции на полуострова.

„Птиците на Мадяр" подкопават газовия гръбнак на Крим и моста при Геническ.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ пилотите на ударни дронове на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна пренесоха войната дълбоко в оперативния тил на врага, като според сведенията на командващия Робърт Бровди са поразили едновременно четири компресорни станции за газ в окупирания Крим, както и поредица логистични възли по цялата южна и източна дъга на фронта.

Самостоятелно като значимост се откроява повторното поразяване на шосейния мост през Геническия проток – пътна артерия, чиято стойност нарасна рязко именно защото противникът вече е принуден да компенсира с нея блокираните прелези при Чонгар.

Стратегическата логика на тази нощ не се крие в броя на унищожената техника, а в избора на цели. С ударите по газокомпресорни станции в дълбочина на полуострова, а не складовете за горивно-смазочни материали по фронта – СБС демонстрира преход от тактическо изтощаване към системно подкопаване на енергийния скелет, върху който се крепи присъствието на окупационните сили.

Поразените компресорни станции не са военни обекти в тесния смисъл, но именно те поддържат налягането в газопреносната мрежа на полуострова, обслужвана от „Черноморнефтегаз“, и захранват както гражданската, така и обслужващата окупационния контингент инфраструктура. Поражаването им сигнализира, че украинското командване третира енергийния тил на Крим като легитимна и достижима оперативна дълбочина.

Списък с поразените цели:

• ГКЦ, нп Журавливка, АР Крим – 9 батальон „Кайрос“, 414 ОБр СБС „Птиците на Мадяр“;
• ГКС, нп Ароматне, АР Крим – 9 батальон „Кайрос“, 414 ОБр СБС;
• ГКС, нп Ключи, АР Крим – 9 батальон „Кайрос“, 414 ОБр СБС;
• ГКС, нп Лохивка, АР Крим – 1-ви отделен център СБС;
• автомобилен мост през Геническия проток (Геническ, Херсонска област) – 427 ОБр СБС „Рарог“;
• рейдов влекач, нп Скадовск, Херсонска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• горивозарядна машина, нп Дмитривка, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• горивозарядна машина, нп Чаплинка, Херсонска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• тежък влекач 8×8 БАЗ-6403, нп Ключове, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• бойна бронирана машина (ББМ), нп Михайловка, Луганска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• ББМ „Тайфун-К“, нп Нижня Дуванка, Луганска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• логистичен транспорт, нп Армянск, АР Крим – 20 ОБр СБС „К-2“;
• логистичен транспорт, нп Чаплинка, Херсонска област – 20 ОБр СБС „К-2“ (две поразени единици);
• логистичен транспорт, нп Верхня Покровка, Луганска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• логистичен транспорт, нп Новокраснивка, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• логистичен транспорт, нп Гранитне, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• логистичен транспорт, нп Калчинивка, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС.

Географският обхват на списъка е красноречив. Поразените точки се простират от Армянск при провлака на север от полуострова, през Геническ и Чаплинка в Херсонска област, до Донбаския сектор при Гранитне и Калчинивка – тоест по цялата дъга, по която минават руските снабдителни маршрути към южната групировка.

Концентрацията на цели „логистичен транспорт“ и „горивозарядна машина“ разкрива почерк, който е насочен не толкова към унищожаване на бойни единици, колкото към прекъсване на снабдителната верига в движение – там, където колоните са най-уязвими и най-трудно заменими. Ударът по тежкия влекач БАЗ-6403, машина 8×8, чието типично предназначение е транспорт на тежки системи и пускови установки, и на бронирания „Тайфун-К“ (КамАЗ-63968) добавя към тази картина и удари по средствата за прехвърляне на военна техника с по-висока стойност.

Отделно стои морският компонент: поразеният рейдов влекач при Скадовск е индикация, че СБС държи своя обхват и над спомагателния флот в северозападната акватория на Черно море, където буксирите осигуряват маневрирането на по-едри плавателни средства в плитководни пристанища.

Централната тежест на нощта обаче пада върху моста при Геническ. За разлика от останалите цели в сводката, това беше потвърдено и от окупационната администрация на Владимир Салдо. Ключовото съоръжение свързва Геническ с Арабатската коса и беше въведен в усилена експлоатация именно като обходен маршрут към Крим, след като украинските удари по Чонгар в началото на юни ограничиха капацитета за преминаване до основните прелези.

Само дни преди това по обекта вече беше възстановено еднолентово движение по моста след предишния удар. Повторният удар от тази нощ елиминира тези усилия. Логиката на ударната кампания е учебникарска по своята последователност: противникът прехвърля товарния поток към резервна артерия, а СБС систематично затваря и нея, принуждавайки руската логистика към все по-дълги, по-бавни и по-уязвими обходи.

Стратегическият прочит на тази нощ е, че СБС вече не води просто кампания на изтощение с безпилотни удари, а провежда методично картографиране и последователно демонтиране на цялата тилова система на противника в южния театър – от енергийните възли на Крим, през мостовите преходи, до подвижния логистичен състав.

Когато едновременно поразяваш газокомпресорни станции в дълбочина, отрязваш прехода по мостове и късаш горивните колони по фронта, ти не отнемаш на противника отделни единици – ти отнемаш свързаността между тила и фронта. Именно тази свързаност, а не количеството техника, е истинската мярка за бойната устойчивост на една окупационна групировка, и именно по нея „Птиците на Мадяр“ нанасят натиск с нарастваща тежест и обхват.

Украински дронове поразиха руски комплекси за заглушаване на Starlink.

🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.

Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.

Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.

Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.

Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.

Украински дронове подпалиха рафинерия и стратегически нефтен завод в Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна атакуваха обекти на руската петролна индустрия през изминалата нощ, което предизвика силни пожари в Самарска област и Република Татарстан, става ясно от кадри, публикувани от местни жители и последвало официално изявление на СБС.

Според общността Exilenova+ дроновете са поразили химическия завод „Толиатикаучук“ в едноименния град на Самарска област. Кадри от района на предприятието показват гъст черен дим да се издига в небето след удара. Съобщава се, че руските средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и електронна война (РЕБ) в града са били активирани в опит да се справят с приближаващите безпилотни заплахи.

„Толиатикаучук“ е едно от най-големите промишлени предприятия в региона и стратегически обект на сектора за производство на петролни продукти, който държи близо една четвърт от пазара на синтетичен каучук в Русия.

В съоръжението се произвеждат 4 вида каучук и химически компоненти, използвани за производство на гуми и каучукови изделия, както и добавки за бензин за повишаване на октановото число, въглеводородни фракции и продукти за органичен синтез.

През нщта украински дронове атакуваха и ключово предприятие край Нижнекамск, град в Република Татарстан. Според Exilenova+ мишен на атаката е „Нижнекамскнефтехим“, който е сред основните руски производители на петролни продукти. В същото време в социалните мрежи се появиха сведения, според които поразеният обект е „ТАНЕКО“ – е една от най-новите и големи петролни рафинерии в цялата страна, която е стратегически актив на групата „Татнефт“ и произвежда над 20 вида петролни продукти от високо качество.

Точната цел в Нижнекамск все още не е потвърдена от независими източници, но докладите, идващи от района, сочат за удар по важен обект, свързан със руската нефтохимическа или рафинираща индустрия.

Двете атаки са част от системна кампания на Киев срещу руската енергийна индустрия, поддържаща военната икономика на Кремъл. Целите на украинските дронове включват петролни рафинерии, складове за съхранение на гориво и смазочни материали, нефтохимически заводи и свързани с транспорта производствени обекти.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове и ракети удариха Куйбишевската НПЗ в Самарска област, на чиято територия избухнаха няколко силни пожара. Заводът има проектен капацитет за преработка от около 7 млн. тона петрол годишно, като произвежда основно бензин, дизел, авиационен керосин и мазут.

Украински дронове поразиха патрулен кораб на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украинската кампания в Черноморския басейн добави нова цел, която до момента оставаше извън фокуса на ударите – граничен патрулен кораб на Службата за брегова охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ).

В пакета от поражения, обявен от командира на Силите на безпилотните системи (СБС) на ВСУ Роберт Бровди „Мадяр“ днес сутринта, фигурира патрулният катер от клас „Светляк“ (проект 10410), ударен до село Юркино по азовското крайбрежие на Крим от дронове на 1-ви отделен център на СБС. Той не представлява голям боен кораб от състава на Черноморския флот и именно затова появата му в списъка с цели е показателна. Когато ударната кампания започва да поглъща и второстепенните единици, патрули и брегова охрана в дълбочината на полуострова, това означава, че основните цели вече са или унищожени, или изтеглени далеч извън обсег.

„Светляк“ са малки кораби с пълна водоизместимост около 375 тона и дължина 49,5 м, проектирани от ЦМКБ „Алмаз“ за патрулна служба в крайбрежната зона, контрол на пристанища и създаване на тактически рубеж за ПВО и противолодъчна отбрана. Поразеният екземпляр носи характерното за класа въоръжение – 76-мм артилерийска установка АК‑176, шестстволен 30‑мм зенитен автомат АК‑630, 14,5‑мм картечни установки и до 16 комплекта ПЗРК „Игла“ – с екипаж от 28 души и автономност от 10 дни (около 3540 км). Загубата му сама по себе си не пробива оперативната способност на флота, но изважда от строя точно класа катери, на който Москва разчита, за да затвори бреговата отбрана на азовско-кримския сектор, след като линейните бойни единици вече се укриват в Новоросийск.

Останалата част от пакета очертава познатата логика на СБС – оказване на едновременен натиск върху ПВО, навигация, логистика и енергетика в оперативна дълбочина. ЗРАК „Панцир‑С1“ при Стрелково в Херсонска област е поразен от същия 1-ви център, радио-техническа система за близка навигация РСБН‑4Н при Саки в Крим – ключов елемент за осигуряване на руската авиация над полуострова – също влезе в списъка.

Към тях се добавят локомотиви при Владиславовка и Раздолное (413-и отделен полк „Рейд“), трансформатори при Булавинское и Углегорск в Донецка област (20-а отделна бригада „К‑2“) и цистерни с горивно-смазочни материали в Макеевка. Това е почеркът на кампания, която вече се стреми не към отделен удар с трофейна стойност, а към системна ерозия на инфраструктурата, поддържаща присъствието на окупационните сили.

За да оценим тежестта на момента, ударът от изминалата нощ трябва да бъде тълкуван като част от цялата хронология на украинските удари. За руското присъствие това е един безкраен низ от поражения, които за малко над четири години превърнаха Черноморско-азовския регион от руско вътрешно езеро в оспорвана зона, а Черноморския флот – от мощен инструмент за проекция на сила в обект на постоянна отбрана.

Хронология на украинската ударна кампания по море (2022–2026)

Обхваща Черно море, Азовско море, делтата на Днепър и – от 2026 – Каспийско море.

Маркери:
🔴 потопен/унищожен
🟠 тежко повреден/изваден от строя
⚪ оспорен резултат.

2022

• 🔴 24 март – десантен кораб „Саратов“ (проект 1171 „Тапир“), пристанище Бердянск – балистична ракета Точка-У; първата голяма морска загуба.
• 🔴 14 април – ракетен крайцер „Москва“ (проект 1164 „Слава“), флагман на Черноморския флот, край о-в Змийски – две противокорабни ракети Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 2 и 7 май – два щурмови катера „Раптор“ (проект 03160) и десантен катер „Серна“ (проект 11770), о-в Змийски – Bayraktar TB2; „Серна“ е унищожена при опит да достави ЗРК „Тор“.
• 🟠 12 май – спомагателен кораб „Всеволод Бобров“ (проект 23120), край о-в Змийски – пожар и тежки повреди.
• 🔴 17 юни – спасителен влекач „Спасител Василий Бех“ (проект 22870), снабдяване на о-в Змийски – две ракети Harpoon; първо успешно използване на Harpoon.
• 🟠 29 октомври – първа масирана атака с въздушни и морски дронове по залива в Севастопол; поразени са фрегатата „Адмирал Макаров“ (проект 11356) и миночистачът „Иван Голубец“.

2023

• 🟠 4 август – десантен кораб „Оленегорский горняк“ (проект 775 „Ропуча“), Новоросийск – морски дрон Sea Baby; пробойна ~4×3 м под ватерлинията.
• 🟠 5 август – танкер „СИГ“, район на Керченския проток – Sea Baby.
• 🟠 13 септември подводница „Ростов‑на‑Дону“ (проект 636.3) и десантен кораб „Минск“ (проект 775) – тежко повредени/унищожени, сухите докове на Севастопол – крилати ракети Storm Shadow.
• 🟠 22 септември – ракетен удар по щаба на Черноморския флот, Севастопол.
• 🟠 11 октомври – патрулен кораб „Павел Державин“ (проект 22160), край Севастопол – Sea Baby (повреден рул); атакуван е и притеклият се влекач.
• 🟠 4 ноември – ракетен корвет „Аскольд“ (проект 22800 „Каракурт“), корабостроителница „Залив“, Керч – крилати ракети; вероятно невъзстановим.
• 🔴 10 ноември – десантни катери „Серна“ (проект 11770) и „Акула“ (проект 1176), зал. Вузка, Крим – морски дронове.
• 🔴 26 декември – десантен кораб „Новочеркаск“ (проект 775 „Ропуча“), Феодосия – крилати ракети.

2024

• 🔴 31 януари – 1 февруари – ракетен катер „Ивановец“ (проект 1241 „Молния“), ез. Донузлав – Magura V5.
• 🔴 14 февруари – десантен кораб „Цезар Куников“ (проект 775 „Ропуча“), край Алупка – Magura V5.
• 🔴 5 март – патрулен кораб „Сергей Котов“ (проект 22160), Керченски проток – Magura V5.
• 🟠 24 март – десантните кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775) и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол – комбиниран удар.
• 🟠 21 април – спасителен кораб „Комуна“ (1915, най-старият действащ кораб в руския флот), Севастопол – ракета Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 19 май – миночистач „Ковровец“ (проект 266М „Натя“) и ракетен корвет „Циклон“ (проект 22800 „Каракурт“), Севастопол – ракетен удар (ATACMS).
• 🟠 22 август – железопътен ферибот „Conro Trader“, пристанище Кавказ – крилата ракета; удар по логистиката през Керченския проток.
• ✈️ 31 декември – Magura V5 с ракети „въздух‑въздух“ сваля хеликоптер Ми‑8 край нос Тарханкут – първо в историята поразяване на въздушна цел от морски дрон.

2025

• ✈️ 2 май – два изтребителя Су‑30СМ, Новоросийск – Magura V7 с ракети AIM‑9; първото в историята сваляне на реактивен самолет от морска платформа.
• 🟠 28 август – ракетна корвета от клас „Буян‑М“, Новоросийск – автономни подводни дронове.
• 🟠 ноември – танкери от „сенчестия флот“ KAIROS и VIRAT (под флаг на Гамбия, под санкции), 28–35 морски мили северно от Турция – Sea Baby; и двата изведени от строя.
• 🟠 10–11 декември – танкер от „сенчестия флот“ DASHAN, плавал с изключени транспондери в посока Новоросийск – Sea Baby.
• 🟠⚪ 15 декември – подводница проект 636.3 „Варшавянка“ (4 ПУ „Калибр“), Новоросийск – подводен дрон Sub Sea Baby; Киев обяви критични повреди (де факто тотална загуба), Москва отрича. Сателитни изображения потвърдиха украинските твърдения. Първа атака на подводен дрон срещу подводница.

2026

• 🔴 2 март – масиран удар (над 200 дрона) по Новоросийск: потопен миночистач „Валентин Пикул“; тежко повредени противолодъчни кораби „Ейск“ и „Касимов“.
• 🟠 6 април – фрегата „Адмирал Макаров“ (проект 11356), Новоросийск – повредени надстройка и пускови установки за „Калибр“.
• 🟠 18 април – десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“ и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол; при друг удар беше унищожен изтребител МиГ‑31.
• 🟠 7 май – малък ракетен кораб (проект 22800 „Каракурт“), Каспийско море – дронове; начало на каспийската кампания.
• 🟠 15 май – малък ракетен кораб и миночистач, база на Каспийската флотилия и три нефтени платформи на „Лукойл“, Каспийско море.
• 🟠 17 май – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410) на ФСБ, Каспийск, Дагестан – камикадзе дрон Fire Point FP‑1, на 1500 км от украинската граница.
• 🟠 4 юни – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410), Юркино, Крим; ЗРГК „Панцир‑С1“ (Стрелково); навигационна РСБН‑4Н (Саки) – дронове на СБС

Горният списък включва над 30 руски кораба, поразени през последните 4 години – от флагмана „Москва“ и две подводници през цяла поредица от десантни кораби, ракетни корвети, патрулни кораби, миночистачи, влекачи и спасителни кораби, до танкери от „сенчестия флот“ и три хеликоптера, свалени от морски дронове. Около половината са потопени и унищожени окончателно, останалите – изведени от строя за месеци.

Списъкът показва и как се измества центъра на тежестта: големите бойни кораби в Севастопол (2022–2024) отстъпват място на корабите, укриващи се в Новоросийск, на веригата на петролни доставки в открито море (2025) и накрая на 1500 км в Каспийско море (2026) – географско разсейване, при което вече не съществуват понятия като безопасно пристанище.

Горната хронология очертава не серия от изолирани успехи, а методична деконструкция на цял оперативен театър, развита в 4 отделни фази. Първата (2022–2023) елиминира големите символи – флагмана „Москва“, десантните кораби, спасителните влекачи, снабдяващи гарнизона на Змийски остров – и наложи мрежата от далекобойни ракети и безекипажни катери като реална заплаха дори в защитени пристанища.

Втората (2024) превърна морския дрон от диверсионно средство в платформа за ПВО: след нос Тарханкут и Новоросийск руската военноморска авиация и хеликоптерния ѝ компонент изгубиха свободата над западния сектор на морето.

Третата фаза, белязана от изтеглянето на флота, измести центъра на тежестта от Севастопол в Новоросийск и оттам нататък разшири мишената отвъд военните кораби. Ударите по „сенчестия флот“ през есента на 2025 г. (танкерите „Кайрос“, „Вират“ и „Дашан“, поразени с морски дрон Sea Baby северно от бреговете на Турция) показаха, че кампанията вече има за цел не само бойната способност на флота, но и самата верига за износ на суровини, която финансира войната. Ударът с подводен дрон по подводница „Варшавянка“ през декември затвори и последното убежище на руските носители на „Калибр“.

Четвъртата фаза, която тече в момента, отне на Москва и географската дълбочина като защита. Каспийската серия от миналия месец – малките ракетни кораби, базата на Каспийската флотилия, нефтените платформи на „Лукойл“ и патрулният катер „Светляк“ при Каспийск, поразен на 1500 км от украинската граница – разрушиха и последните руски надежди, че разстоянието може да е равно на сигурност. Именно в тази логика се вписва и ударът от 4 юни: поразяването на кораба в Крим, успоредно с ПВО, навигация и други обекти в тила, показва зрялост на кампания, в която вече няма „второстепенни“ цели – има само звена от една и съща система за поддръжка на окупацията.

Когато врагът е принуден да брани с патрулни катери това, което в миналото защитаваше с ракетни крайцери, и да крие подводниците си на хиляди км от фронта, съотношението на силите в Черно море е преобърнато не количествено, а структурно. Рискът за Москва не се крие в единичната загуба, а в кумулативния ефект: всеки изваден от строя възел стеснява периметъра, в който окупирания Крим и крайбрежието все още са способни да играят ролята на военна база – а именно това стесняване, а не отделният трофей, е търсеният стремеж на цялата кампания.

Украински дронове поразиха главната крепост на Балтийския флот.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха рано сутринта днес руската корвета „Бойкий“, паркирана на сух док във военноморска база Кронщат – остров в състава на Санкт Петербург, който руският военноморски флот нарича своя люлка – в часовете, когато градът се готвеше да открие Петербургския международен икономически форум.

Ударът не е изолиран инцидент, а най-видимият елемент от координирана ударна операция, която по-късно беше потвърдена лично от президента Володимир Зеленски: едновременно бяха поразени нефтен терминал на около 1100 км от границата с Украйна, военни обекти в Кронщат и предприятие за производство на руски крилати ракети в Тамбовска област. С този удар украинската далекобойна кампания премести фокуса си – от руската енергийна и експортна инфраструктура в региона към Балтийския флот, при това в неговото основно пристанище.

Видео, споделено от командира на СБС Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, съдържа термовизионни кадри на неподвижната корвета в сухия док – обезоръжена, в най-уязвимото състояние, в което може да попадне един боен кораб. По данни на украинското командваен корветата е поразена от два удара, а данните от обективния контрол показват, че на мястото на попадението е избухнала огнена стихия. Операцията е проведена от 1-ви оперативен център към СБС. Бордовият номер на поразеният кораб е 532. Точният размер на понесени щети подлежат на допълнително уточнение, а по традиция руската страна запазва мълчание за бойните си загуби.

„Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 (клас „Стерегущий“), построена в завода „Северна верф“ в Санкт Петербург, заложен през 2005 г. и спуснат на вода през 2011 г. и въведен официално на въоръжение на 14 май 2013 г. Това не е спомагателен или остарял плавателен съд, а относително модерен многоцелеви боен кораб с водоизместимост около 2100 тона, носител на управляемо оръжие: противокорабните ракети „Уран“ (Х-35), зенитно-ракетния комплекс „Редут“ с 12 вертикални пускови клетки, 100-мм оръдие А-190, артилерийските установки АК-630М и торпедния комплекс „Пакет-НК“. От февруари 2026 г. корабът беше позициониран на сух док в Кронщат за провеждане на планов ремонт – обстоятелство, което го превърна от подвижна цел във фиксирана такава.

Малко руски кораби от този клас притежава толкова богата биография. През 2025 г. „Бойкий“ се превърна в инструмент за защита на „сенчестия флот“ – танкерите, пренасящи санкциониран руски петрол. През март 2025 г. британската фрегата „Самърсет“ беше изпратена да проследи преминаването му през Северно море и Ламанша в продължение на няколко дни, докато ескортираше търговския кораб Baltic Leader на прибиране от сирийската военноморска база Тартус на Средиземно море. На 16 юни 2025 г. „Бойкий“ отново премина през Ламанша, за ескорт на танкерите „Селва“ и „Сиера“, обект на международни санкции. Според Defence Express това е първият случай, в който Русия изпраща боен кораб за директна защита на сенчестия си флот. По-малко славна е друга страница от историята на кораба: на 25 септември 2012 г. още при ходовите изпитания, той се сблъсква с океанографския изследователски кораб „Адмирал Владимирски“ по време на маневра в Кронщат.

Ударът по него е само една от посоките на операцията от изминалата нощ. Както отбеляза Зеленски, в нея са участвали Службата за сигурност (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), военното разузнаване (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Петербургският нефтен терминал – една от най-големите бази за съхранение и износ на горива в Руската федерация, с обявен годишен оборот от 12,5 млн тона – продължава да гори на едва 17 км от конгресния център „Експофорум“, където в момента се провежда международният форум, познат още като „руския Давос“.

Огнената стихия е потвърдена и от независимия канал „Астра“. Москва отново запази мълчание за понесените поражения: Министерството на отбраната съобщи, че в рамките на изминалата нощ са свалени 354 украински дрона, а губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко докладва за 50 безпилотни апарата във въздушното пространство на региона, без да спомене пораженията. Летище „Пулково“ преустанови полетите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) взе решение да спре мобилния интернет.

Ударът по Кронщат идва след месеци на систематичен натиск по крайбрежието на Балтийско море. Ударите, нанесени от украински дронове по износа на руски петрол ескалира значително от есента на 2025 г. с удари по Приморск – най-голямото руско нефтено пристанище на Балтика – и по рафинерията в Кириши. През март 2026 г. интензитетът рязко започна да се покачва: в рамките на броени дни пристанището Уст-Луга избухна многократно в пламъци, заедно с рафинерията КИНЕФ в Кириши и военен ледоразбивач във Виборг. Ударите продължиха през април и май, като в нощта на 2 срещу 3 май системата за мониторинг на пожари на НАСА (FIRMS) потвърди нови топлинни аномалии в Приморск. С оглед на всичко това поразяването на боен кораб от състава на Балтийския флот и то насред основната му база, отбелязва качествена промяна – от енергийната инфраструктура към ключови бойни единици на вражеския флот.

Успехът на операцията демонстрира, че програма за далекобойни удари на Украйна е достигнала оперативна зрялост, която ѝ дава свободата да нанася прецизни удари по цели, разположени на хиляди километри, които поне на теория следва да са отлично подсигурени. Налице е сериозна вероятност ударът да е извел „Бойкий“ извън строя за дълъг период от време, без възможност да бъде заменен от друг кораб.

Кронщат не е произволна цел. Пристанището е главната крепост на Балтийския флот, която се намира съвсем близо до източния фланг на НАТО. Тя играе ролята на оперативния възел, от който Русия проектира морското си присъствие в Балтийско море – включително за защита на сенчестия флот, в която самият „Бойкий“ имаше ключово участие. Поражение в това пристанище носи едновременно оперативна и символна тежест, каквато удар по отдалечен експортен терминал няма.

Изборът на конкретния момент без съмнение е политически. Нанасянето на удара съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум – събитието, чрез което Кремъл прави опит да демонстрира, че войната не оказва влияние на руската икономика. Изключването на мобилния интернет в самия град противоречи на това послание далеч по-силно от всяко украинско изявление. Самата СБС вгради операцията в историческа рамка, припомняйки Кронщатското въстание от 1921 г., когато балтийските моряци се вдигат на бунт срещу болшевиките с лозунга „Цялата власт на Съветите, а не на партиите“ и биват смазани след 16 дни. Паралелът е очевиден и принадлежи на украинската страна, докато историята ни нашепва, че Кронщат има отколешни традиции в сблъсъка срещу централната власт.

Украйна удари ракетен катер, миночистач и петролна рафинерия в Рязан

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари срещу обекти на военноморските сили на пристанище Каспийск в Република Дагестан и по една от най-големите руски петролни рафинерии в Рязанска област, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

Според изявлението на украинското командване при удара по Каспийск са поразени малък ракетен катер и миночистач. Базата се намира на брега на Каспийско море и обслужва кораби на военноморските сили, които са способни да носят ракетно оръжие.

През изминалата нощ украински дронове поразиха Рязанската петролна рафинерия, на територията на която е регистриран голям пожар. Тя е един от най-големите заводи за преработка на нефт в страната с капацитет от около 17 милиона тона суров нефт годишно. Тя произвежда бензин, дизелово гориво и авиационно гориво, включително доставки в подкрепа на въоръжените сили на страната.

Освен това бяха нанесени удари по редица логистични възли на руската армия в окупираните територии на Украйна. В Луганска област украинските войски поразиха склад за боеприпаси край Епифанивка и Ровенки, както и склад за материално-техническо снабдяване в Райгородка. В Донецка област беше поразен склад за електронно-бойно оборудване в Дмитривка.

При отделна атака срещу Мариупол е поразена радарна станция МР-232 „Бусол-С“ и електрооптичен модул на крайбрежен разузнавателен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и склад за гориво-смазочни материали.

🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха руски амфибиен самолет Бе-200 и нанесоха удар по многоцелеви вертолет Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ.

Украйна унищожи рядък руски самолет Бе-200 и удари хеликоптер Ка-27 на летището в Ейск

🇺🇦🎯🇷🇺 Оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха амфибиен самолет Бе-200 и поразиха многоцелеви хеликоптер Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ, съобщи командирът на СБС генерал Робърт Бровди на 15 май.

Ударът е нанесен от оператори на 1-ви отделен център на СБС. Кадри от удара показват пълното унищожаване на Бе-200 – рядък руски реактивен амфибиен самолет, способен да работи както от конвенционални писти, така и от водна повърхност.

Самолетът е задвижван от два турбовентилаторни двигателя Д-436ТП, развива скорост до 720 км/ч с обсег до 3850 км. В зависимост от конфигурацията може да превозва до 72 пътници или да носи около 12 тона вода за гасене на пожари. Освен противопожарни мисии, той се използва за морски патрул, транспорт и издирване и спасяване.

Според Бровди украински дронове са поразили и руски хеликоптер Ка-27, базиран на същото летище. Руските сили са се опитали да защитят машината с предпазни мрежи, но крайният обем на щетите все още не е ясен. Ка-27 е многоцелеви хеликоптер с корабно базиране, проектиран за борба с подводници, но използван също за транспорт, патрулиране и издирвателно-спасителни мисии.

Украински военни съобщиха още, че оператори на дронове са ударили зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1 в окупирания Крим и са поразили товарен кораб с боеприпаси в Бердянск. Пилоти от 427-а отделна бригада „Рарог“ са нанесли удар по зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ в Луганска област.

Бойци от 414-а отделна бригада „Птахи Мадяра“ съвместно с 20-а бригада К-2 са атакували учебен център на руската армия и точка за временна дислокация в окупираната Луганска област, според украински официални лица.

По-рано украински сили проведоха координирана атака с дронове срещу руска авиобаза в Крим, в която бяха унищожени транспортен самолет Ан-72П и двукоординатен кръгов радар за наблюдение П-37. Операцията е изпълнена от 1-ви отделен център за безпилотни системи в координация с 9-и отдел на военното разузнаване на Украйна (ГУР). Целите са се намирали на летище „Кировске“ в източен Крим, съобщи Бровди.