Втори удар за месец по базата в Новоросийск, четирима загинали в града

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масиран удар по Новоросийск през изминалата нощ, а Генералният щаб на ВСУ съобщи, че сред поразените мишени е военноморската база – втори удар за по-малко от месец, при което избухнаха силни пожари на територията на базата и мазутния терминал на морското пристанище, както и взривове в районите на корабните стоянки; степента на щетите още се уточнява. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на Telegram канала си, че са поразени терминал за товарене на петрол, обекти на военното пристанище и бойни кораби от състава на Черноморския флот на Руската федерация, носители на крилати ракети 3M14 „Калибър“. Москва запазва мълчание, но губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев докладва за 4-ма загинали в града, сред които дете, и 29 други ранени, 3-ма от които са в тежко състояние.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че операцията е била проведена съвместно. Центърът за специални операции „Алфа“ е действал заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Военноморските сили (ВМС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Атаката засегна самата база и обекти на военното пристанище, няколко кораба на Черноморския флот, платформи за пуск на крилати ракети 3М14 „Калибр“, депа за съхранение на мазут и петролния терминал „Шесхарис“. Командващият СБС Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, публикува отчет още в 6:00 ч. сутринта, в който заяви, че са потопени неуточнен брой плавателни съда на територията на пристанището, сред които ракетоносци. Производителят Fire Point обяви, че ударът е нанесен с дронове FP-1; Генералният щаб не посочва използваното средство.

Официалната версия на Москва по традиция обясни щетите с отломки от свалени дронове. Атаката започна късно снощи и продължи през по-голямата част от нощта. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко обяви, че отломки са паднали на територията на промишлени предприятия и жилищен блок, като няма пострадали. На сутринта Кондратьев съобщи за материалните щети: повредени са три частни къщи, пет жилищни блока, православен храм и детска градина. В 9-етажния блок на улица „Волгоградска“ през нощта избухна пожар, кадри от който бяха споделени от местни канали в Telegram. В Анапа отломки повредиха три къщи и детска градина, без да има пострадали. Пожари избухнаха още в гористи местности край Абрау-Дюрсо и Утриш. Министерството на отбраната заяви, че през нощта са свалени 596 дрона над 11 области, Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно море, без да предложи разбивка по региони. „Фонтанка“ определи атаката от изминалата нощ в курортното селище Геленджик като най-интензивната досега от началото на войната, като противовъздушната отбрана е била активна до сутринта.

По геолокирани кадри от очевидци, Astra установи, че още в рамките на първия час след полунощ пожарът в пристанището е избухнал на площадката на „Новоросийски мазутен терминал“ – част от Новоросийското търговско морско пристанище, най-голямото в Руската федерация по количество на обработваните товари, и специализиран в съхранението и претоварването на мазут и светли петролни продукти с капацитет около 4 млн. тона годишно. По данни на Militarnyi е повреден поне един резервоар.

Под удар попадна и крайбрежието северно и южно от града. Според изявлението на Бровди операторите на СБС са унищожили палубен изтребител Су-33 и вертолет Ми-8 в Анапа, две радарни станции „Каста-2Е2“, обзорен радар за откриване на нисколетящи цели, и 92Н6, многоцелеви радар за насочване от състава на С-400 „Триумф“ край Геленджик, където действа 1-ви отделен център на СБС. Су-33 е палубен изтребител на руската морска авиация, проектиран за „Адмирал Кузнецов“ – единствения руски самолетоносач, който е извън строя от 9 години насам. Същият вид самолет на летище „Витязево“ край Анапа вече беше поразен веднъж на 23 август, заедно с МиГ-29 и разузнавателно-ударен дрон „Орион“, като тогава Генералният щаб потвърди удара. Бровди съобщи още за пожар на позиция на С-400 по крайбрежието на Черно море близо до Геленджик през нощта срещу 9 август. За атаките тази нощ в Анапа и Геленджик не са налични кадри, а руските власти признават единствено щетите по къщите в Анапа.

Ударът е вторият по базата за последните четири седмици. През нощта срещу 12 август Генералният щаб докладва за нанесени щети с различна тежест по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“ и патрулния кораб от проект 22160 „Василий Биков“. СБУ добави радар 30Н6Е, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“ към списъка на поразените цели. През него минава основният поток от руския износ на суров петрол по Черно море – около 700 000 барела дневно. След удара през август съоръжението прекрати товарните дейности на 14 август, след което бяха подновени два дни по-късно, първоначално само с отделни танкери, по данни на Reuters. Тогава говорителят на Военноморските сили на Украйна капитан Дмитро Плетенчук обяви защо именно носителите на „Калибър“ са основна цел: само през юли от Новоросийск са извършени три ракетни удара по Украйна. Ден преди августовската атака Плетенчук нарече Новоросийск последното място, където Русия все още може да базира корабите на Черноморския флот, тъй като надеждното базиране в Кримския полуостров е напълно подкопано. На 4 септември той добави, че основната ремонтна база на флота остава именно там и не може да бъде използвана пълноценно, така че всеки кораб, задържал се на едно място за продължително време, се превръща в неподвижна цел.

Сведенията за базата са част от обобщен месечен отчет, публикуван от Бровди на същата сутрин. По данни от началото на септември оператори на СБС поразяват средно по 411 руски военнослужещи дневно спрямо 355 през август, което бележи ръст от 16%. Отделно таблото на СБС отчита 3395 поразени окупатора наред с общо 16 720 цели от всякакъв вид за първите 8 дни от месеца. Двете стойности не съвпадат аритметично със средния дневен показател от 411, а от публикуваните данни не става ясно дали причината е различен момент на отчитане или друга методика. Бровди обясни ръста с концентрацията на предно разположена руска пехота, най-вече в Добропилски район на Донецка област, в зоната на отговорност на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия. По отчета му от 1 август средното равнище през юли е било 374 поразени дневно, така че показателят за септември е най-високият за последните 3 месеца. В морската част на този отчет се посочват още 13 танкера от сенчестия флот, поразени в акваторията на Черно море, което доведе общия брой на поразените плавателни съдове в рамките на операция „МоЛоЧКа“ до 282. Бровди отбеляза, че корабоплаването в Азовско море и Керченския проток е парализирано. Това са вътрешни данни на СБС, събирани със записи от системата „Делта“.

Ударът не променя фронтовата линия, но значението му е другаде. Повторната атака увеличава рисковете и за Новоросийск – мястото, което Украйна определя като последната сравнително сигурна база за корабите на Черноморския флот. Двата удара в рамките на четири седмици сочат, че Киев може да удря многократно региона и да координира операция между пет структури.

Официалните изявления от руска страна се ограничават до традиционните твърдения за паднали отломки от дронове и не споменават нито дума за експлозиите по корабни стоянки, както и не уточняват причината за избухналите десетки пожари в града, пристанището, площадката на мазутния терминал и редица други места в региона. Оперативната асиметрия е очевидна: Украйна изразходва дронове, докато Русия трябва да защитава кораби и инфраструктура, разположена на фиксирани позиции.

Анализ: Бровди не изключва Прибалтика да падне за три дни

🇺🇦 Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна, заяви, че страните от НАТО не са готови за война с дронове и не е сигурен, че Прибалтика ще удържи три дни. СБС са отделен род войски във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), създаден специално за използването на безпилотни системи. Бровди изложи оценката си пред шведската обществена медия SVT на 22 август, а на 5 септември я разви в над 30-минутен запис в своя канал в YouTube. Ключовата теза според него: „‘Киев за три дни’ повече никога няма да има. Дали обаче балтийските страни биха издържали три дни, не съм сигурен.“

Аргументът му е преди всичко количествен: през август руската армия изпраща средно по около 300 дрона на денонощие, а между отделните вълни следват и по два ракетни удара с 30 до 50 ракети, които пристигат от различни направления. Според Бровди нито една икономика не може да отговаря продължително време на такъв обем с традиционни средства срещу ракетни и дронови удари. Решението според него е масовото въвеждане на нови и значително по-евтини технологии.

Публичните данни предлагат по-ниска средна стойност. През август ВВС на Украйна отчетоха около 4620 руски дрона, изстреляни срещу Украйна, от които над 2800 са били реактивни според говорителя на ВВС Юрий Игнат. Проектът Shahed Tracker отчита 5155 за същия период. Двете оценки дават средно между 150 и 170 дрона за 24 часа – близо половината от стойността, посочена за средна от Мадяр. Цифрата по-скоро описва особено интензивна нощ, отколкото средното за целия месец.

Разликата обаче не обезсилва основния му аргумент за икономиката на прехвата. Евтин летателен апарат може да принуди защитаващия се да използва прехващач, който струва многократно повече. Това ценово съотношение остава неблагоприятно независимо дали ударът включва 150 или 300 дрона.

В техническо отношение Бровди разделя войната на четири нива в зависимост от дълбочината на действие на безпилотните системи. Първото е ПВО в тила и непосредствено зад фронта. Второто е тактическата зона на дълбочина между 15 и 30 км, където според него се използва огромната част от произведените дронове. Трета е оперативната дълбочина. Четвърто е стратегическото ниво, където целите включват предприятията, изнасящи суровини, с които се финансира войната, военнопромишлени заводи, вътрешни логистични възли и зенитно-ракетни комплекси. Унищожаването на последните отваря коридор за последващи удари на още по-голяма дълбочина. По негови данни около 95% от всички поразявания са на тактическо ниво, а ударите в дълбочина представляват не повече от 5%.

Оттук идва и твърдението му, което засяга най-пряко европейската отбрана. Класическата бойна техника все по-трудно достига огневите си позиции, без да бъде открита и поразена. Танк на цена десетки милиони долари, навлязъл в зоната на действие на масово използваните дронове, може да се превърне в цел, преди изобщо да е открил огън. Дълбочината на тази зона зависи от техническите свойства на дроновете и техния брой във въздуха.

Според него дроновете вече са поели част от функциите, които традиционно са изпълнявани от артилерия, авиация и бронирана техника. По фронта те заместват и част от задачите, за които иначе би бил необходим личен състав. За Украйна това има особено ключово значение предвид изчерпването на мобилизационния ресурс и твърдението на Бровди, че практически всички, които са искали да воюват доброволно, вече го правят.

Безпилотните системи са превърнали бойното поле в много прозрачно. Дроновете непрекъснато се сменят във въздушното пространство, което позволява обстановката да бъде проследявана в реално време, вместо информацията да достига със закъснение от разузнавателни доклади.

Структурното обяснение, предоставено от Бровди за предимството на Украйна, е насочено към аудитория в чужбина. През 2022 г. в украинската отбрана се включиха цивилни от най-различни професии, а сред тях се оказаха достатъчно хора с опит в управлението на сложни проекти, които поеха координация на отбраната. Според него съществената разлика спрямо класическата армейска структура не е тясната специализация, а способността знанията на лекари, инженери, предприемачи и други специалисти да бъдат обединени под ефективно управление и насочени към измерими резултати. Именно това според него остава най-сложният елемент за пренасяне в друга армия: подобна организационна култура не може просто да бъде закупена по договор или въведена с доктринален документ.

Част от материалната основа на неговата теория се откроява отчетливо в публичните данни. Президентът Володимир Зеленски обяви на 15 юли, че страната му произвежда 10 млн. дрона годишно и че следващата цел е 20 милиона.

Бровди води и собствена статистика за руските загуби и попълнения в личен състав. По данните му от края на 2025 г. руските загуби са изравнили по численост новоподписаните договори, а отрицателният баланс е факт за 5 поредни месеца до април 2026 г. За този период той посочи 148 400 нови попълнения в редиците на руската армия срещу почти 157 000 убити и ранени.

Именно този баланс Бровди очаква да претърпи промяна. Изборите за Държавната дума са насрочени за провеждане на 18–20 септември и според него остават последна политическа преграда пред по-широката употреба на досегашните механизми за скрита мобилизация. След изборите той очаква значителен приток на необучена, но многобройна пехота на множество участъци от фронта.

Публикация на The Economist от 30 август допълва тази оценка с възможния механизъм. Според изданието указът за мобилизация от септември 2022 г. продължава да е в сила, тъй като никога не е отменян, поради което не е нужно президентско решение за ново разширяване на мобилизационните мерки. Вместо това регионалните власти могат да ескалират принудителното набиране, за да остане публичното недоволство канализирано основно към местното управление; подобен модел вече се е прилаган пробно в Пензенска област от няколко седмици насам.

Бровди твърди, че украинската страна знае местоположението на пусковите установки за ракети и дронове от типа „Шахед“ по цялата дъга от Ростов и Таганрог до Брянска, Курска и Белгородска области. За да могат тези цели да бъдат унищожени, според него Киев се нуждае от активен достъп до Starlink услугата на руска територия.

Като аргумент той посочи окупираните територии на Украйна, от които вече не се нанасят удари в рамките на масираните ракетни атаки, тъй като украинските удари са направили трайното разполагане на пускови установки там практически невъзможно.

Искане не е ново и вече беше отправено и от други официални лица. Президентът Володимир Зеленски го е поставил пред американския си колега Доналд Тръмп по време на техните разговори в Белия дом през юли, но това не е довело до твърд ангажимент от страна на Вашингтон. Според Kyiv Independent и Financial Times Илон Мъск счита подобно разрешение за ескалационна стъпка и за политическо решение, което трябва да бъде взето от Белия дом.

В момента украинските дронове, оборудвани със Starlink, действат на разстояние до 200 км от фронтовата линия, но само над територията на Украйна. Този механизъм вече беше използван в обратната посока: от 2 февруари 2026 г. в Украйна могат да работят единствено терминали, присъстващи в т.нар. white list, докато руският достъп по фронтовата линия беше прекъснат в рамките на дни.

Че комбинацията между евтини дронове и устойчива интернет връзка е способна да предизвика осезаем ефект на оперативно ниво, СБС демонстрираха в Азовско море. От 6 юли насам провеждат операция срещу руския сенчест флот и товарни кораби. По техни данни през първите 9 дни са били изведени от строя поне 159 плавателни съда, а за целия юли – над 180. По тези данни движението по Керченския проток е спряно, превозите по Азовско море са прекратени, а корабоплаването в северната и североизточна акватория на Черно море е значително затруднено. Операцията се провежда изцяло по въздух, без участие на сухопътни и морски сили, и продължава вече два месеца.

Бровди обаче е заинтересована страна и това трябва да бъде отчетено. Той е командващ, който настоява за повече ресурси и признание за собствения си род войски, както и за политическо решение, което се взема във Вашингтон. Планът, който представи на 21 юли, предвижда структура, изградена до значителна степен върху модела на командваните от него сили.

Бровди предлага буферна зона с дълбочина между 2 и 5 км по границата с Руската федерация и разгърната широко оптична мрежа до пусковите площадки. Освне това той планира да изгради мобилна отбрана срещу дронове, формирование за безпилотни системи с минимум 300 екипажа във всяка съюзна армия и още 40–50 екипажа за далекобойни безпилотни системи.

Основанието за тревога обаче не идва само от Бровди. На 4 август квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, в непосредствена близост до горивния резервоар, но не успя да детонира. На 1 септември федералните власти в Берлин обвиниха официално руско хибридно нападение, въпреки че на този етап няма задържани и съдебно установена отговорност.

В три поредни денонощия към края на юли румънски изтребители F-16 свалиха три руски камикадзе дрона. За първия прокуратурата установи, че е от типа „Шахед“, използван от руските войски. На 8 август съвсем друг дрон навлезе от посока Румъния и се взриви на родна земя до бившия граничен пункт Кардам, без да бъде засечен нито от българските, нито от румънските радари. Едва вечерта Министерството на отбраната определи останките му като украинска многоцелева платформа „Майя“, която е била отклонена в резултат на работата на руските средства за електронна война.

Тук идва и същността на тезата за член 5, аргументирана от Бровди. Според неговата логика проблемът не е непременно липсата на политическа воля, а безпощадната аритметика на отбраната срещу съвременните заплахи. Ако един военен съюз отговаря на 150 евтини дрона всяка нощ с ракети на обща стойност десетки милиони, запасите могат да започнат да се изчерпват много преди политическите консултации да приключат.

Украйна може да предостави на партньорите си дронове, казва Бровди, но не и нужния човешки ресурс, тъй като самата тя не разполага с достатъчно хора. Оттук идва и съветът му към властите в Стокхолм да не разчитат единствено на консенсус от 32 държави. Швеция участва и на Съвместните експедиционни сили – обединение под британско ръководство, което може да бъде задействано по-бързо.

Оттук произтича и упрекът, преминал през целия му запис: че партньорите се активизират едва когато една ситуация е достигнала до прага на хуманитарна катастрофа и моментът за прилагането на най-ефективните решения вече е изпуснат.

Метафората, с която Бровди описва предстоящия риск, е цивилна, не военна. Европейският „11 септември“ според него още не е настъпил, но дронове безпроблемно достигат летището в Лайпциг, без да се взривят. Оттук нататък, предупреждава той, защитата от безпилотни системи все повече ще засяга сигурността на отделни сгради и дори на отделни покриви. Според прогнозата му професията на снайпериста ще загуби значението си преди тази на оператора на дрон.

Анализ: Киев показа собствените си машини и поиска чуждите прехващачи

🇺🇦🤖 Близо 100 безпилотни машини преминаха през Киев рано сутринта на 24 август, с което Украйна отбеляза 35 години независимост с първия в световната история военен парад без нито един войник. По Хрещатик се движеха наземни роботизирани платформи, по река Днепър преминаха плавателни съдове, а над тях летяха разузнавателни и ударни дронове. Офисът на президента посочи състава на демонстрацията: 30 наземни комплекса, 9 надводни катера, 18 прехващача, 27 бомбардировача, 8 разузнавателни и 7 далекобойни дрона.

Наземната колона беше водена от TerMIT и „Рис“ – платформи за превоз на товари, евакуация на ранени и огнева поддръжка. Следваха моделите Ratel, Simba, Ardal и „Змий“. По реката преминаха Magura и Sea Baby – моделите, с които Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потопиха по-голямата част от бойните кораби в състава на Черноморски флот на Руската федерация. Във въздуха бяха показани и прехващачите P1-Sun, Sting и „Литавр“, тежки бомбардировъчни платформи, както и далекобойните безпилотници „Морок“ и „Вампир“. Няколко часа по-късно Зеленски публикува кадрите в социалните мрежи с извода, че резултатите от тази работа вече се виждат „на земята, в морето и в небето“.

Шествието не беше обявено предварително и премина без зрители. Украйна не е организирала класически парад за Деня на независимостта от началото на пълномащабната война. Столицата е подложена на почти ежедневни удари с ракети и дронове, поради което днешната демонстрация беше заснета на разсъмване и публикувана едва след нейния край.

Три месеца и половина по-рано Кремъл отговори на същото ограничение по диаметрално противоположен начин. На 9 май по Червения площад не премина нито една механизирана колона – за първи път от 2007 г. Според руските изявления в строя участваха около 6500 военнослужещи, авиационната част беше сведена до 6 самолета, а парадът продължи около 45 минути. Отсъствието на бронирана техника властите обясниха със съображения за сигурност, свързани с войната.

За първи път в парада участваха и военнослужещи от руските войски за безпилотни системи: операторите бяха показани без дроновете, които пилотират. В него за първи път се включи и рота на Корейската народна армия. Така освободеното от военна техника пространство беше запълнено с военнослужещи, сред които и такива на чуждестранни партньори.

Киев и Москва се сблъскаха с едно и също ограничение, но извадиха противоположни елементи от своите паради. Москва махна машините и остави хората; Киев махна хората и остави машините.

Показаното в украинската столица не е техника, създадена специално за нуждите на парада. От началото на 2026 г. Министерство на отбраната сключи договори за над 22 000 наземни роботизирани комплекса – близо 2 пъти повече, отколкото през цялата предходна година. От януари до края на юли подразделенията са изпълнили с тях около 66 300 задачи, сочат данни на ведомството.

Платформите превозват товари от 200 до 300 кг по маршрути, които се намират под постоянно въздушно наблюдение. Те заместват хората в едни от най-рисковите и свързани с най-много загуби рутинни задачи на фронта: снабдяване на предните позиции, евакуация на ранени и разчистване на минирани участъци.

Част от снабдяването минава през платформата Brave1 Market, където бойните части биха могли да обменят точки, натрупани за потвърдени поражения на руска техника и личен състав, срещу необходимите системи. Така изборът на конкретния модел се прави от подразделенията, които ще го използват, а не единствено от централен доставчик.

Индустрията зад тези договори реално не съществуваше преди войната. Според статистиката на Brave1 в началото на 2026 г. в клъстера участват около 300 производители на наземни роботи, при нито един през 2022 г. На компаниите са раздадени 175 гранта.

Планът на Министерството на отбраната за първото полугодие предвиждаше сключване на договори за 25 000 машини. Тогавашният министър Михайло Федоров заяви целта през април така: „100% от фронтовата логистика да се изпълнява от роботизирани системи“. Институционалната основа е изградена само за две години: Силите за безпилотни системи, обособени през 2024 г., остават единственият самостоятелен род войски в света, организиран изцяло около безпилотни средства.

Твърдението на Зеленски за състоянието на руския военноморски флот се опира на конкретни резултати, а не само на реторика. На 2 май 2025 г. край Новоросийск безекипажни катери Magura V7 свалиха два руски изтребителя Су-30 с ракети AIM-9. Това се превърна в първия и единствен до момента публично известен случай, при който бойни самолети са унищожени от морски дронове.

„Врагът имаше флот, а се превръща в скрап“, каза президентът в речта си и добави, че броят на потопените кораби трябва да нарасне. Машините, преминали по река Днепър в понеделник, принадлежат към същото семейство системи.

Икономиката на прехващането обяснява защо именно този клас дронове беше показан над Хрещатик. P1-Sun се произвежда за около 1000 долара, а цената на Sting възлиза на 1000-2500 долара. Срещу тях летят камикадзе дронове „Шахед“, чиято производствена стойност се оценява на 20 000–50 000 долара, докато един прехващач за системата Patriot може да струва около 4 млн. долара. Разликата от 3 порядъка между украинския дрон и американската ракета обяснява защо Пентагонът проучва закупуването на украински прехващачи за защита на собствените си бази.

Тази аритметика обаче не обхваща цялата заплаха. Евтиният дрон прехващач е ефективен при относително бавен ударен дрон, но не и срещу балистична ракета. Именно тя налага запазването на скъпия горен слой на противовъздушната и противоракетната отбрана.

Онова, което Украйна не произвежда в нужния мащаб, беше поискано в същия град и в същия ден. Зеленски се обърна към „коалицията на желаещите“, обединяваща 35 държави около подкрепата за Украйна, с молба за най-малко 300 прехващача за MIM-104 Patriot преди зимата. Срещата в Киев е ръководена от британския премиер Анди Бърнам, който присъства на място, и от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, включили се дистанционно.

През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети Patriot, а през 2025 г. – 364. За 2026 г. се очакват 264. Зеленски оцени недостига във финансирането на отбраната през тази година на 27 млрд. долара и призова Европейския парламент да съдейства за отблокирането на още 30 млрд. евро.

Съпоставката между демонстрираните и поисканите способности има документиран политически фон. Декларацията от срещата на върха на НАТО в Анкара от 8 юли 2026 г. описва ролята на страната с думите: „Украйна допринася за трансатлантическата сигурност“. Съюзниците обещават военно оборудване, помощ и обучение на стойност 70 млрд. евро за 2026 г. и поемат суверенни ангажименти да поддържат поне това равнище през 2027 г.

Думата „членство“ не се появява нито веднъж в документа. Присъединяването изисква единодушието на всички 32 съюзници и официална покана, каквато не е отправяна. Последният общ документ на Алианса поставя акцента не върху Украйна като кандидат, а върху нейния принос към общата сигурност. Това е политическа промяна в езика, но не представлява формално оттегляне на перспективата за членство.

Сигналът за възможно отстъпление от тази цел дойде от Киев още преди декларацията. На 14 декември 2025 г. в разговорите с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, Зеленски заяви своята готовност да се откаже от членство към НАТО в замяна на двустранни гаранции от САЩ и европейските столици, идентични с поместените в член 5 от Вашингтонския договор. В същото време отхвърли искането Украйна да отстъпи свои територии.

Това беше заявена готовност за компромис, а не формално оттегляне на кандидатурата. Стремежът към членство остава записан в украинската конституция, а външното министерство продължава да определя този курс като официална държавна политика.

На 3 август 2026 г. Валерий Залужни, бивш главнокомандващ и настоящ посланик в Лондон, заяви на среща на украинските посланици, че в продължение на години лично е работил за въвеждането на стандартите на НАТО и всяка година е слушал уверения за предстоящо приемане. Изводът му е, че Украйна никога няма да влезе в алианса. Според него е невъзможно армия с днешното ниво на развитие на украинските въоръжени сили да се присъедини към организация, която все още се ръководи от доктрини, произхождащи от Втората световна война.

Украинското външно министерство по-късно заяви, че думите са били извадени от контекст и че отговорът му първоначално е засягал Съвместните експедиционни сили. Ведомството подчерта, че официалният курс към НАТО остава непроменен. Изявлението на Залужни следователно показва влиятелна вътрешна оценка, но не и официална промяна на държавната политика.

Между парада и отправеното искане стои обща логика. Киев показа способностите, които вече произвежда масово, и поиска системите, които все още му се налага да получава отвън. Искането беше отправено към съюзници, чийто последен общ документ представя Киев като източник на способности и принос за общата сигурност, но не я определя като кандидат за членство.

В речта си Зеленски описа страната като държава, която „вече не моли, а предлага, мотивира и обединява“, и добави, че Украйна не иска някой друг да воюва вместо нея. Същия ден Обединеното кралство разреши на MBDA да предостави разсекретена информация за британските компоненти в крилатите ракети Storm Shadow/SCALP, за да могат Франция и Украйна да придвижат съвместното производство. Така обменът на технологии и способности вече протича и в обратната посока.

Демонстрацията има и по-директен адресат от НАТО. През април Киев обяви рамката Drone Deals, която за първи път разрешава контролиран износ на продукцията, която надхвърля държавните поръчки. На същата година се планира откриването на 10 центъра за търговия с оръжие в Европа. Линии за производството за украински дронове вече работят във Великобритания и започнаха да се изграждат в Германия.

На 21 юли 2026 г. в украинското посолство във Вашингтон UForce и ReconCraft подписаха меморандум за производство на безпилотни катери Magura в САЩ. Корпусите трябва да се произвеждат в Южна Каролина и Орегон, а заявената цел е капацитет от стотици до хиляди плавателни съдове всяка година. Документът е очертал индустриално партньорство, но все още не представлява конкретна поръчка на САЩ с определени количества и срокове.

Зеленски е посочвал заявен интерес към украинските зенитни ракети от Йордания, ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн и Катар. Обявеният от Украйна капацитет е най-малко 2000 изпитани в бой апарата дневно, както и възможност за още 1000 дневно за съюзнически страни при осигуряване на нужните инвестиции. По-рано на 24 август премина именно продуктите, предлагани от Киев за износ – подредени по предназначение и класове.

Търговската и политическата функция на демонстрацията не се изключват и не изискват различни машини. Различава се онова, което Киев търси чрез тях: договор или междудържавно задължение.

Търговската посока е отлично документирана: има рамка с конкретна дата, обявен брой бъдещи центрове, производствени линии в две европейски страни и подписан меморандум за производство в САЩ. Връзката с перспективата за членство в НАТО стъпва главно на отсъствието на една дума от последната декларация и на изявленията на бивш главнокомандващ. Това е по-слаба доказателствена основа, въпреки че сочи към същата тенденция.

Разликата има практическо значение за европейските столици. Договорът се сключва с производител и се заплаща, докато задължението се поема спрямо държава и трябва да бъде изпълнено при настъпването на конкретни условия. Първият модел вече работи и генерира приходи на украински производители. Вторият остава неформулиран. Ако сегашната траектория се запази, Киев вероятно ще се интегрира в отбраната на Европа като производител и доставчик, преди да получи какъвто и да е конкретен ангажимент за членство в НАТО.

Украински дронове разгромиха американска бронетанкова бригада на учение в Германия

Американски пехотинец парира симулирана атака с дрон, използвайки инструмент за електронна война в многонационално учение Combined Resolve, април 2026 г. (Kaleb Lampkin/7th Army Training Command)

🇺🇸🎯🇺🇦 Украински оператори на дронове откриха и унищожиха бронетанкова бригада на Сухопътните войски на САЩ по време на учението Combined Resolve в Германия през април и май. Случаят стана публично известен на 12 август, когато The Wall Street Journal го описа по разкази на американски служители, запознати с хода на учението, както и на един от участниците.

На полигона на Съвместния многонационален център за бойна подготовка в Хоенфелс, Бавария, излязоха около 3500 американски военнослужещи, основно от 3-та бронетанкова бригадна бойна група на 1-ва кавалерийска дивизия, пристигнала на ротация от Форт Худ, Тексас. Заедно със съюзните контингенти броят на участниците надхвърли 3800 души, отчете Stars and Stripes в репортаж от края на април. Задачата на американците беше настъпателна: да пробият позиция, държана от условен противник, чиято роля беше изпълнена 1-ви батальон на 4-ти пехотен полк. Той беше подсилен от украински войници от 412-та отделна бригада за безпилотни системи „Немезида“, подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС), което за под две години премина от батальон през полк до бригада и се специализира в лов на противовъздушна отбрана, артилерия и логистика. Между декември и януари то отчете поразени зенитно-ракетни комплекси на и други средства за ПВО на руската армия на стойност над 250 млн. долара. Американското командване в Европа кани украински части на свои учения все по-често именно заради този опит – за да получи от тях знания и умения, придобити с висока цена на реалния фронт.

Предимството започна от видимостта. Тежките машини на бригадата вдигаха облаци прах, които издаваха движението им далеч преди самите машини да се появят. Разузнавателни дронове засичаха колоните, след тях идваха апарати, които пускат взривни устройства върху техниката, а накрая – FPV дроновете, врязващи се директно в целта. Подразделенията разполагаха със щатните си средства за електронна война и защита от дронове, заяви говорител на американската армия. Това обаче не промени първоначалния резултат.

Бойни боеприпаси срещу участваща техника в такива сценарии не се използват. Дронът увисва над дадена машина или я приближава достатъчно, така че наблюдател да може да обяви дадено поражение. Дроновете на украинската част работеха толкова резултатно, че условно поразената американска техника трябваше да бъде върната условно в сценария като нови подразделения, за да може учението изобщо да продължи.

Мащабът личи и от собствената отчетност на полигона: оператор от състава на условния противник разказа пред Stars and Stripes, че само за един ден е поразил 8 бойни машини на пехотата Bradley и 4 танка Abrams от около 20 пускания, докато обучаваната страна е вдигнала във въздуха близо 600 свои апарата. „Колкото по-голям натиск успеем да окажем върху тези подразделения и колкото повече ефекти покажем, толкова повече променяме поведението им“, обясни подполковник Майкъл Крайър.

Сценарият беше повторен няколко пъти в рамките на двуседмичното учение и американците се справяха все по-добре: разредиха бойните порядъци, маскираха се по-старателно и използваха по-умело средства за заглушаване, отчете говорителят на армията. По-късно украинците смениха страната и помогнаха на американските батальони да интегрират дронове в собствените си настъпателни действия.

Хоенфелс не е изолиран случай, а поредният резултат от същия тип. През май 2025 г. на естонското учение Hedgehog, събрало над 16 000 военнослужещи от 12 членки на НАТО, украински оператори нанесоха тежки условни загуби на бойна група от няколко хиляди британски и естонски войници, тръгнала в механизирано настъпление. Десетина украинци условно унищожиха 17 бронирани машини и нанесоха 30 удара по други цели за половин ден, а координаторът на безпилотните системи в естонския доброволчески Отбранителен съюз Айвар Ханиоти определи резултатите за силите на НАТО като ужасни: условният противник е извадил от строя два батальона за денонощие, докато атакуващите така и не са достигнали операторите. „Бойната група на НАТО просто се движеше без никаква маскировка, опъваше палатки и подреждаше бронирани машини. Всичко това беше унищожено“, разказа участник в учението.

Украинците работеха с бойната система „Делта“, която събира и разпространява разузнавателни данни в реално време и съкращава времето между откриването на целта и удара. Замисълът беше именно такъв, обясни ръководителят на естонската програма за безпилотни системи подполковник Арбо Пробал: целта била възможно най-бързо да се създадат триене, стрес и когнитивно претоварване за частите. Няколко месеца по-рано, по време на зимните учения Joint Viking в Северна Норвегия, организаторите помолили финландските резервисти в ролята на противник да намалят натиска върху американските части. А на 24 април морски дрон с експлозивен заряд, управляван от Специалните сили на САЩ, порази кораб мишена край архипелага Батанес по време на Balikatan 2026 с участието на над 17 000 военнослужещи – част от първите учения по морски удар на островите непосредствено до Лусонския проток.

Зад тактическия резултат стои материална разлика от друг порядък. Украинската индустрия произвежда около 6-7 млн малки ударни дрона годишно (около 500 хил. месечно), а американската програма Drone Dominance за 1,1 млрд. долара трябва да е поръчала общо под 200 хил. апарата до февруари 2027 г. Числата в края на юли даде Травис Мец, заместник-директор на Отдела за отбранителни иновации към Пентагона, който ръководи програмата от миналата есен. Много по-трудно е да се стигне от 0 до 200 хил., отколкото впоследствие да се разшири вече работещо производство, обясни той. Изискването апаратите да бъдат сглобявани с американски компоненти и без китайски части допълнително стеснява кръга от доставчици.

Бронетанковото съединение в Хоенфелс не изгуби, защото машините му са лоши. Изгуби, защото бе видимо и защото противникът успяваше бързо да превърне тази видимост в целеуказване и поражение. Прахолякът, топлинната следа и самата концентрация на тежка техника създават сигнатура, която евтин разузнавателен дрон може да открие от километри. След това веригата от засичането през предаването на координатите до самия удар може да се затвори за броени минути, а самото поражение да се нанесе с ефектор, чиято цена е несъизмеримо по-ниска от тази на танка или бойната машина. Именно тук е една от най-големите пропасти между полигонните представи отпреди десетилетие и бойното поле, оформено от войната, започнала през февруари 2022 г. – съвременното механизирано съединение може да бъде открито още преди да е открило огън и оцелява дотолкова, доколкото успява да намали собствената си сигнатура и да спре веригата между откриването и удара.

Учението несъмнено създава по-благоприятна среда за дроновете от тези на реалния фронт. Няма истински поражения, резултатът се отсъжда от наблюдатели, а електромагнитната среда над баварския полигон не може напълно да възпроизведе плътността и сложността на електронната война, прехващачите и другите антидрон средства по украинския фронт. Но това не обезсилва наблюдението. Обучаваното съединение е вдигнало само близо 600 свои дрона и е разполагало с щатните си средства за електронна война и защита срещу дронове, а първоначалният резултат въпреки това е бил тежък. Още по-показателно е какво се е променило при следващите повторения: разреждане на порядъците, по-добра маскировка и по-умело използване на заглушаването. Това са преди всичко промени в поведението и тактиката, а не просто добавяне на ново оборудване.

Именно затова най-важният резултат от Хоенфелс не е, че украински дронове са „победили“ американска бронетанкова бригада. Ученията съществуват, за да разкрият слабостите преди противникът да го направи с бойни боеприпаси. По-важният извод е колко бързо навици, формирани в среда без постоянна въздушна прозрачност, се наказват на бойно поле, наситено с евтини сензори и ударни системи.

Вероятно следващите ротации в Хоенфелс ще започват с разреждане, маскировка и антидрон защита като изходно състояние, а не като извод след първото условно поражение. Тогава ще дойде и по-същественият тест. Ако при подобна подготовка, по-плътно електронно прикритие и ефективни средства за прехващане украинските оператори продължат да нанасят същото количество условни поражения, проблемът ще се окаже структурен за концентрираната бронетанкова маса. Ако темпът на загубите спадне рязко, Хоенфелс ще е демонстрирал не края на тежките механизирани формации, а нещо по-практично: че те все още могат да оцелеят, но вече не могат да действат така, сякаш над тях никой не ги наблюдава.

Изстреляни от катер FPV изгориха две пускови на С-400 в Крим

🇺🇦🎯🇷🇺 Две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ и антената, чрез която руската армия управлява ударно-разузнавателен дрон „Орион“, изгоряха в окупирания Крим, след като бяха поразени от дронове с изглед от първо лице (FPV), пуснати от морски платформи Magura.

Операцията е проведена в началото на август от специалното звено Group 13 към Главното управление на разузнаването (ГУР) на Министерството на отбраната на Украйна. Ведомството съобщи за нея сутринта на 10 август в канала си в Telegram.

ГУР не уточнява нито точното място, нито деня на удара и оценява загубите на руската армия от операцията на „десетки милиони долари“, без да посочва отделна стойност за всяка от целите. Три дни по-рано същото подразделение обяви поразяването на зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“ в Крим и оцени стойността му на около 15 млн. долара.

Оперативното значение на епизода е в начина, по който апаратите са стигнали до целите. FPV дронът е оръжие с малък обсег и работи по радиовръзка, която изисква пряка радиовидимост между оператора и машината. Релеф, сгради или дори няколко допълнителни километра суша по трасето могат да влошат или прекъснат връзката. Носещата платформа решава именно този проблем. Катерът преодолява сам морския участък, заема позиция на разстояние, от което операторът вече може да поддържа устойчива връзка с целта, и оттам изстрелва дроновете. Както отбелязва Defense Express, полетът над открита вода премахва препятствията по пътя на сигнала и така увеличава дистанцията, на която FPV стои управляем, а самата платформа може да изпълнява и ролята на ретранслатор.

Семейството Magura, разработено от украинската компания UFORCE, обхваща бойните варианти V5 и V7 и невоенния V6P. V5 е най-широко разпространеният: около 1,1 тона при пълно натоварване и обсег над 400 морски мили, а през септември 2025 г. списание Proceedings на Военноморския институт на САЩ оценяваше цената му на 250–300 хил. долара. V7 е чувствително по-голям – 7,2 метра дължина и 2,1 метра ширина, с до 650 кг полезен товар, обсег до 800 морски мили и автономност от най-малко две денонощия, а при наличие на генератор на борда – до седем дни. През 2026 г. ГУР демонстрира разузнавателна версия с тримаранов корпус, чиято разширена до два метра палуба побира пускови контейнери за ударни дронове. Кой от вариантите е използван в Крим, ГУР не съобщава.

Изстрелването на FPV от безекипажен катер само по себе си не е новост от това лято. Първите данни за въздушни дронове, изстреляни от украински безекипажни катери, се появиха през декември 2024 г. при операциите срещу платформите за добив на газ в Черно море. На 6 януари 2025 г. FPV, излетели от борда на такива катери, изгориха два „Панцир-С1“ и една „Оса“ в окупираната част на Херсонска област; за използването на катерите като носители съобщи The War Zone. Инженери от Центъра със специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия също построиха собствена платформа-носител. Новото при Group 13 е, че носителят е Magura – същият катер, който дотогава беше използван срещу кораби и самолети.

Това развитие има и втора страна. За да достигне кримския бряг, платформата трябва да оцелее по пътя, а срещу безекипажните катери руските сили вдигат щурмови хеликоптери и бойна авиация. Именно тази заплаха доведе и до въоръжаването на платформата срещу въздушни цели. През декември 2024 г. Magura свали руски Ми-8 с ракета Р-73, а през май 2025 г. вариантът V7, въоръжен с AIM-9 Sidewinder, порази два изтребителя Су-30 – според украинската страна това е първият случай, в който морски дрон сваля боен самолет. Според данни на ведомството операторите на Group 13 са потопили 9 руски кораба и поразили още 5, унищожили са 3 вертолета и са повредили още един, а 2 изтребителя от състава на Черноморския флот на Руската федерация са били извадени от строя.

Епизодът, обявен на 10 август, е третият огласен за последните осем дни. На 3 август ГУР показа кадри от операция в края на юли, при която същото подразделение порази машина за управление от състава на радарния комплекс „Подльот“ и радарния запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой-чужд“. Тогава разузнаването представи удара като първата употреба на Magura срещу наземни цели. На 7 август ГУР съобщи за поразени „Панцир-С1“ и военен кран. Отделно от тези операции, през нощта на 25 срещу 26 юли Департаментът за безпилотни системи на ГУР изгори в Крим пускова установка и радиолокационната станция 96Л6 от състава на друга батарея С-400.

Поразените компоненти изпълняват различни функции в цялостната архитектура на руската ПВО. Машината за управление на „Подльот“ подава на зенитните системи, включително на С-400, точните координати на засечените цели, а „Парол-4“ различава своите от чуждите самолети и дронове, за да не започне ПВО да стреля по собствената си авиация. Пусковата установка е елементът, който изстрелва ракетите: нейното унищожаване не пречи на радарите да продължат да откриват цели, но конкретният пусков модул вече не може да ги поразява.

Ударът срещу антената на „Орион“ засяга друг сегмент от руската военна инфраструктура. Апаратът се произвежда от руската група „Кронщад“, тежи около тон, действа на 250–300 километра, остава във въздуха до 30 часа и носи управляеми авиобомби, ракети Х-50 и крилатата „Бандерол“. По описанието на производителя наземният пункт за управление контролира излитането и кацането, полета и полезния товар и приема данните от машината; антената насочва комуникационния канал към апарата или към спътника, а по радиовръзка „Орион“ работи на до 250 километра от подвижния пункт. Крим е базата, от която „Орион“ лети срещу украинския юг: на 2 юли спецподразделението „Кабул 9“ изгори два такива безпилотника на летището в Керч и оцени загубата на над 10 млн. долара, а през юни Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна отчетоха три поразени машини от същия тип в района на града.

Оттук въпросът е дали катерът-носител променя географията на ударите по Крим, или просто добавя още един маршрут към вече съществуващите. Аргументът в полза на първото е, че крайбрежната ивица спира да е защитен тил. Досега компоненти на ПВО на полуострова бяха извеждани от строя предимно с ракети и дронове с голям обсег, срещу които руските сили изградиха ешелонирано покритие. Катерът заобикаля част от тази защита, като доближава оръжието до брега и използва средство, срещу което съществуващата архитектура на ПВО не е оптимизирана.

Аргументът в полза на второто е чисто практически и също не бива да се подценява: платформата може да изстреля само ограничен брой апарати при един излаз, зависи от морското вълнение и достига дотам, докъдето FPV може да лети от водата – тоест преди всичко до крайбрежната зона. Ударът от 26 юли по друг С-400, нанесен по въздуха, показва, че досегашният маршрут остава ефективен и не се изоставя.

Затова следващите седмици ще покажат кой от двата аргумента тежи повече. Ако поразените цели останат концентрирани в крайбрежната зона, катерът ще се е утвърдил като специализирано средство за удари по брега. Ако започнат да се появяват цели на десетки километри навътре в полуострова, това ще означава, че веригата от ретранслатори е удължена и морето действително се е превърнало в изходна площадка за удари в дълбочина.

Най-ясният косвен показател ще бъде реакцията на руската страна. Изтеглянето на зенитни комплекси с висока стойност от крайбрежните позиции по-навътре в полуострова би било фактическо признание, че новият начин за използване на Magura вече влияе върху разполагането на руската ПВО.

Украински дронове подпалиха логистичния център на Wildberries в Алексин

🇺🇦🛩️🇷🇺 Разпределителният комплекс на Wildberries в Алексин, Тулска област, беше поразен от ударни дронове на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), при което избухна пожар, обхванал целия обект от 195 000 кв.метра, отговорен за захранването седем области в Централна Русия.

Областният губернатор Дмитрий Миляев съобщи за „падане на БПЛА на територията на сортировъчния център на Wildberries с последващ пожар“; персоналът е бил изведен предварително, а приемането на нови пратки беше спряно и пренасочено към други бази на дружеството.

По предварителни данни няма загинали, а един човек е получил медицинска помощ. Освен комплекса на Wildberries масираната атака повреди два жилищни блока и два производствени обекта в областта. Над региона руската ПВО е свалила 107 дрона по думите на Миляев, а Министерство на отбраната отчете 475 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. на 4 август и 8 ч. на 5 август над 15 региона и акваториите на Черно и Азовско море. Числата на свалените дронове не подлежат на независима проверка и вървят по обичайната линия на руските официални отчети.

Обектът в Алексин е открит през 2022 г. и с площ от около 194 500 кв. метра е сред най-големите в мрежата на Wildberries. Оттам се снабдяват Тулска, Калужка, Орловска, Брянска, Курска, Липецка и Рязанска област, а част от натоварването на разпределителните бази в Подмосковието минава именно през него.

Идентификацията на горящата сграда е направена по публикувани кадри и по данни за термални аномалии на системата FIRMS на НАСА, която регистрира обширен пожар на мястото след атаката. Кадрите показват пламъци, обхванали големи секции от халето. Градът се намира на около 320 км от украинската граница, т.е. дълбоко зад пояса, който руската противовъздушна отбрана пази с най-плътни средства заради близостта до Москва.

Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди, познат с позивната Мадяр, заяви на 4 август, че за 18 денонощия неговите части са атакували 15 логистични обекта на Wildberries и че 13 от тях са изгорели напълно; последният по неговата сметка беше комплексът в Красни Бор край Санкт Петербург. По това броене Алексин е 16-ият. Независимият регистър, който „Медуза“ води от началото на поредицата и обнови в 11:05 ч. днес, дава друго число: 21 поразени обекта от 18 юли насам. Разликата не е спор за факти, а за обхват. Бровди брои операциите на собствената си структура, докато списъкът на изданието включва всяко съобщено попадение по площадка на търговеца, независимо от това кой го е извършил и дали Киев го е потвърдил.

Поредицата започна в нощта срещу 18 юли с две едновременни попадения: по разпределителния център в Електростал, източно от Москва, и по площадката в Котовск, Тамбовска област. Тогава загинаха 8 души, а над 80 са ранени: 1 загинал и 57 ранени в Електростал, 7 загинали и 25 ранени в Котовск. Това остават най-тежките човешки загуби за Русия от украинска атака за последните две години, а пожарът в Електростал беше гасен 4 дни. На 20 юли беше ударено Коледино в Подмосковието, без съществени щети. На 22 юли пламнаха бази в Краснодар и в Невиномиск, Ставрополски край, където загина 1 човек и 14 пострадаха. На 23 юли беше поразен комплексът във Воронеж, който възобнови работа само за половин ден.

На 24 юли попаденията за първи път се разпростряха в три отдалечени точки в една нощ: Симферопол в окупирания Крим, Шушари в чертите на Санкт Петербург и Новосаратовка в Ленинградска област. На 25 юли дойде ред на Екатеринбург отвъд Урал. На 29 юли беше поразен комплексът в Тюшевско край Рязан, дотогава незасяган. На 30 юли бяха атакувани три бази наведнъж: в Пенза с площ около 180 000 кв. метра, в Сарапул (Удмуртия) и Перм. На 31 юли пламнаха съоръженията във Волгоград и Зеленодолск (Татарстан).

През август попаденията се превърнаха в ежедневие. На 2 август беше напълно унищожен складов обект в Новосемейкино край Самара с площ 160 000 кв. метра. На 3 август дойде ред на комплекса в Собинския район край Владимир, чиято площ е 171 900 кв. метра. На 4 август последваха две попадения: Красни Бор южно от Санкт Петербург, за което Бровди публикува съобщение в своя канал в Telegram, и Емаус (Тверска област). Алексин затвори веригата в нощта срещу 5 август. Сборът по регистъра на „Медуза“ към сутринта на същия ден е най-малко 14 загинали и над 120 ранени.

Обхватът се разпростира от окупирания Крим до Урал. Между Симферопол и Екатеринбург има около 2000 км. по права линия, а Сарапул и Перм лежат далеч отвъд обсега на западните ракети, доставяни на Украйна. Тези цели се поразяват само от украински дронове от собствено производство, т.е. изборът им не минава през чуждо политическо разрешение. За разлика от рафинериите и военните заводи, атакувани по тази ос през пролетта, разпределителните комплекси не са прикрити от специализирана ПВО и се намират край жп линии и магистрални на открито. Резултатът личи в собствената сметка на Бровди: 13 от 15 поразени склада не са повредени, а напълно изпепелени.

Икономическата сметка вече е по-голяма от военната. Водещият анализатор на изследователската агенция Data Insight Сергей Семко оцени пред руския Forbes на 3 август загубите на търговците, работещи през платформата, на между 215 и 280 млрд. рубли. Оценката стъпва на прецедент от 2024 г., когато след пожар в склада в Шушари с площ 112 000 кв. метра дружеството изплати обезщетения за близо 35 млрд. По тези изчисления към 3 август са повредени между 893 хил. и 1,154 млн. кв. метра, т.е. до 22,2% от декларирани 5,2 млн. кв. метра логистична инфраструктура на групата. Алексин, Емаус и Красни Бор идват след тази отсечка и още не влизат в нея.

Самите търговци описват другата страна на сметката. Маркетплейсът нито застрахова обектите си срещу атаки с дронове, нито изплаща пълни обезщетения, а стоката не може да се изтегли предварително. Един от търговците съобщи за унищожена стока за 738 000 рубли, срещу която е получил 41 365 рубли. Мащабът на зависимостта прави тези загуби системни: платформата е най-големият онлайн търговец в Русия, а нейната логистика наброява над 200 площадки с обща площ 5,2 млн. кв. метра.

Мрежата е строена за растеж, а не за оцеляване под обстрел. След развода на съоснователите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и сливането с рекламна група Russ през 2024 г. контролът върху новото обединено дружество остана при Ким, най-богатата жена в Русия. Оборотът на групата за 2025 г. достигна 6,1 трлн. рубли, а чистата печалба 175 млрд, т.е. оценката на Data Insight за пораженията при продавачите надхвърля целия ѝ годишен финансов резултат. Тежестта обаче не ляга върху платформата: изгорялата стока е чужда собственост, оставена на съхранение, и загубата от нея се поема от дребните търговци, които нямат друг канал до купувача.

Публично обявените досега мерки на търговеца засягат достъпа до информация. От 3 август служителите в складовете имат право да носят само телефони с бутони и без камери; ограничението дойде, след като бяха отчетени многократни случаи на заснемане на дронове на инциденти на самите площадки. Във вътрешното си съобщение, разпространено от каналите „Осторожно, новости“ и „Клуб партнеров на маркетплейсах“, Wildberries обосновава мярката с това, че снимането по време на въздушна тревога „заплашва сигурността, може да разкрие позициите на силите на ПВО, нарушава изискванията на руското законодателство“ и подлежи на административна, а в някои случаи и на наказателна отговорност. Банковото подразделение Wildberries Bank междувременно попадна под забрана за трансакции на ЕС от 14 май и пълно замразяване на активи в пакета от 24 юли, приет с мотива, че банковият сектор носи съществени приходи на руската държава.

Основанието, което Киев дава за поразяването на гражданска търговска мрежа, беше формулирано още на 18 юли от президента Володимир Зеленски: обектите служели „за доставка на санкционирани компоненти за производство на дронове и навигационно оборудване“. Двойното предназначение не е само украинско твърдение. На самата платформа се продават бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи, част от които рекламирани като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“; обявите са документирани от Defense Express и потвърдени от CNN и Fortune. Съветникът на украинската президентска служба Михайло Подоляк добави и втори мотив: връзки на собствениците с Кремъл, данъчният принос на групата и натискът ѝ върху дребния бизнес. Украински чиновник заяви пред Financial Times, че тези атаки отвръщат на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, която е загубила над 400 клона и терминала след 2022 г. Неясна остава друга граница: не е доказано, че точно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки.

Логистичната мрежа е уязвима по начин, различен от завод или рафинерия. Складът не се ремонтира като технологична инсталация, а се замества с капацитет другаде, и точно тази заменяемост е ресурсът, който поредицата изчерпва. При загуба между 17 и 22% от площта пренасочването на пратките опира до обекти, които поемат чужд товар, а Алексин е именно от онези, които разтоварваха базите около Москва.

Украински дронове удариха горивна колона по маршрута към Крим

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха колона от три автоцистерни, придружавана от военни камиони, по шосеен път край окупирания Приморск в Запорожка област. Видеото беше публикувано в Telegram от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, според когото операцията е дело на 3-ти батальон „Назик“ от 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“. Надписът върху кадрите посочва населеното място и датата, а Бровди обобщава резултата със саркастичното „три от три“, представяйки колоната като част от доставките на бензин за Крим.

Бровди е основател на подразделението „Птиците на Мадяр“, което става основа на 414-та отделна бригада, и беше назначен начело на СБС от президента Володимир Зеленски през юни 2025 г. Официално описание на рода войски включва безпилотни способности по въздух, суша и море за разузнаване, удари, коригиране на огъня, логистика и ПВО.

Кадрите започват с наблюдение от въздуха на три червено-бели автоцистерни, които се движат в колона с ескорт от военните. Следват две отделни последователни атаки. При първата дрон се насочва към цистерна и картината прекъсва непосредствено преди сблъсъка; последващите кадри показват изпепеления камион. При втората се вижда нов подход към друга цистерна, а по-късно – втори силен пожар. От видеото може да се направи заключение, че са поразени най-малко две от трите цистерни. То не показва достатъчно ясно окончателното състояние на третата машина.

Материалът не позволява надеждно да се определи конкретният тип на използваните при удара дронове, количеството и вида на превозваното гориво, собствеността на камоните или дали има жертви. Написаното в публикация подкрепя прочита, че колоната е била част от горивната логистика на окупирания полуостров, но не уточняват конкретната дестинация на всяка една цистерна. Не се виждат документи, обозначения или маршрутни данни, които пряко да доказват, че товарът е трябвало да достигне полуострова.

Приморск се намира на крайбрежието на Азовско море и се намира под руска окупация от февруари 2022 г. През града преминава трасето М-14, което свързва Херсон, Мелитопол, Приазовске, Приморск, Мариупол и Новоазовск. При Мелитопол маршрутът се пресича с М-18 към Новоалексеевка, Чонгар, Джанкой и Крим. Руските окупационни власти обозначават участъци от тази ос като Р-280. Затова присъствието на горивна колона край Приморск е съвместимо с движение по сухопътния коридор към полуострова, въпреки че само от видеото не може да бъде установена конкретната крайна точка.

Унищожаването на колона от три автоцистерни само по себе си не представлява прекъсване на коридора. В абсолютен обем загубата остава ограничена спрямо ежедневните потребности на военни части, транспорт, енергийни обекти и гражданския пазар в Крим. Натрупващият се ефект обаче възниква, когато отделните доставки е необходимо да се движат с охрана, да сменят маршрут и час при всеки курс, да се разпръскват на по-малки групи или да чакат прикритие от средства за електронна война. Тези мерки намаляват общата пропускателна способност и увеличават времето и цената на всеки курс, но не елиминират възможността Русия да прехвърля товари с жп, морски и други автомобилни маршрути.

Окупационните власти признават, че логистиката се намира под натиск. На 2 август назначеният от Кремъл за ръководител на Крим Сергей Аксьонов определи жп мрежа като една от ключовите основи на транспорта на полуострова и свърза нейното значение с прекъснатите въздушни връзки и украинските удари с дронове срещу логистиката. Пренасочването към железницата може да запази обема на доставките, но от друга страна концентрира движение в по-малък брой възли, гари, мостове и товарни площадки.

Ударът край Приморск идва след повече от два месеца на нестабилно снабдяване с автомобилно гориво в Крим. На 30 май местните власти наложиха таван в продажбата на бензин АИ-95 до 20 литра на човек. От следващия ден доставките на този вид бензин бяха насочени приоритетно към обществения транспорт, социалните служби и други конкретни потребители, докато за АИ-92 беше въведено ограничение 20 литра на автомобил и забрана за пълнене на туби. Аксьонов тогава прогнозира нормализиране в рамките на 30 дни.

Вместо трайно нормализиране, на 21 юни свободната продажба и отпускането по нови талони бяха спрени. Гориво остана само за комуналните служби, линейките, силовите структури и обществения транспорт, а по вече закупени талони се допускаха до 20 литра. Публичните обяснения на руските власти останаха общи и се позоваваха на дефицит и логистични предизвикателства, без да дават разбивка каква част се дължи на производствени проблеми, нарушени маршрути, приоритетно военно потребление или повишено сезонно търсене.

На 8 юли Аксьонов все още описваше положението с горивото като напрегнато и призна, че властите не са способни да предоставят конкретен график за пълно възстановяване. Така първоначалният 30-дневен срок изтече без устойчиво решение. Последвалото редуване на частични доставки и нови ограничения показва система с малък резерв: тя работи, когато отделните канали се допълват, но реагира чувствително при закъснение или отпадане на поредна доставка.

През юли продажбите бяха възстановявани на части, но системата продължава да е крайно уязвима. На 18 юли в Севастопол нямаше свободна продажба на бензин; на следващия ден тя бе разрешена само на седем бензиностанции с лимит от 20 литра. На 20 юли властите съобщиха за свободни продажби в 86 обекта в останалата част на Крим, докато в Севастопол продължиха дневните списъци на отделни станции, ограниченията и проверките чрез QR кодове. Това показва частично възстановяване на снабдяването, а не връщане към устойчив и предвидим пазар.

При тази изходна точка загубата на три цистерни няма как сама да доведе до нов недостиг на територията на целия Крим. Значението на атаката е друго: украинските дронове показват, че могат необезпокоявано да търсят не само големи, фиксирани обекти – рафинерии, складове, подстанции и терминали – но също така отделни доставки в движение през окупираните области. Това затруднява защитата, тъй като конвоите не са постоянно покрити със същата плътност, както ключовите бази и промишлени площадки.

Обобщените данни, споделени от Бровди за юли, поставят тези удари в по-широката работа на СБС. Според отчета му 95,1% от 51 147 ударени цели са били в тактическа дълбочина, средно на 3,73 км от фронта. Други 4,4%, или 2415 цели, са били в оперативна дълбочина, включително в Крим и другите окупирани територии, а около 0,5% са били в стратегическата дълбочина на Русия. Числата са отчет на украинското командване, а не независимо измерване, но сочат, че медийно видими далечни удари остават малък дял от всекидневната работа на тези формирования.

Крим и подходите към него обаче са отделен приоритет в публично обявената кампания. На 2 август Бровди заяви, че от 1 юли подразделения на СБС са поразили 177 енергийни цели в окупираните територии. В друга публикация той изброи ударите през последните 4 дни срещу 4 руски петролни рафинерии и терминал на пристанище „Таман“, уточнявайки изрично, че степента на работоспособност на отделните рафинерии все още подлежи на установяване. Тези данни описват заявения мащаб на операциите, но не бива да се четат като потвърден размер на физическите щети или загубеното производство.

Недостигът на гориво също не може да бъде сведен до една причина. Успешен удар по рафинерия може да ограничи производството; удар по склад или подстанция може да прекъсне съхранение и товарене; удар по жп или автомобилна връзка може да забави превоза; атаката край Приморск засяга последния етап на тази доставка. Към тях се добавят сезонното потребление, приоритетното снабдяване на армията и държавните служби, презапасяването и административното разпределение. От публичните данни не може надеждно да се изчисли относителният дял на всеки фактор.

Военната логика на Киев е да повиши максимално цената на руското военно снабдяване след което да свие ресурса, който достига до окупационните сили. Последиците обаче се пренасят и върху цивилните: лимити, опашки, по-високи цени, ограничена мобилност и затруднения за малкия бизнес и домакинствата, които разчитат на генератори.

Ударът край Приморск не доказва, че сухопътният коридор е прекъснат или че Крим е останал без бензин. Той показва много по-специфична промяна: украинските дронове могат да достигат и преследват отделни звена от снабдителната верига, след като горивото вече е напуснало рафинерията или склада. Следващият проверим показател е дали руските власти ще успеят да поддържат стабилни доставки през август без ново връщане към талони, дневни списъци на бензиностанции и пълно спиране на свободните продажби.

Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Украински прехващач свали „Форпост-Р“ на 4300 метра над Курска област

🇺🇦🛩️🇷🇺 Пилоти на дронове от 7-и батальон „Топота“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“ на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна засякоха и унищожиха руски разузнавателно-ударен дрон „Форпост-Р“ на 4300 метра височина в небето над Курска област. Сваляне е извършено с прехващача „Чаклун-КМ“, като за самия успех съобщи командващият СБС Роберт Бровди „Мадяр“, според когото това е едва шестия потвърден случай на свален дрон от вида за цялата пълномащабна война и втория, записан в актива на бригадата.

„Форпост“ е най-скъпият дрон в руския арсенал, а оценките за стойността на една машина се движат около 7 млн долара. Родословието му е израелско: платформата е лицензиран вариант на IAI Searcher Mk II, чието производство Уралският завод за гражданска авиация в Екатеринбург започва през 2012 г. Началото на сделката е поставено по време на войната в Грузия през 2008 г., която изобличава руското изоставане в разузнаването с дронове. През 2009 г. Москва купува два апарата Searcher Mk.II за 12 млн долара, а през октомври 2010 г. „Оборонпром“ подписа договор за лицензионно сглобяване с израелската компания IAI, чиято стойност според различни оценки е между 300 и 400 млн долара. Модификацията „Р“ се появи след замяната на вносните пунктове с руски двигател, собствена авионика и софтуер. Апаратът има оперативен радиус до 250 км от наземната станция за управление, издържа във въздуха до 18 часа и носи полезен товар до 100 кг. От 2021 г. към него са добавени пилони за две малки управляеми авиобомби КАБ-20 с лазерно насочване – открито копие на турската MAM-L от въоръжението на „Байрактар TB2“. През 2025 г. заводът заменя металния скелет на крилата и опашката с изцяло композитен кесон, което намалява броя на съединенията и увеличава товароподемността.

Курска област граничи със Сумска област, където руското настъпление от 2025 г. не престава: към април 2026 г. под окупация са 17 населени места, а през юли ударите засегнаха Сопич, Голишивске, Уланове и Бачивск. Самата Курска област беше арена на украинската операция от август 2024 г., но след изтеглянето на основните украински сили през пролетта на 2025 г. районът отново действа като руски тил и опорна база за натиска отвъд границата. „Форпост“ действа именно в тази ивица като „око“ на артилерия и авиобомби – засича цели, коригира огъня и при нужда сам поразява откритите обекти с КАБ-20. Този боеприпас е част от съвсем различен клас в сравнение с тежките планиращи бомби ФАБ с УМПК, които руската тактическа авиация хвърля по Сумска и Харковска област: става дума за 20 кг заряди с лазерно насочване, създадени за окопи, огневи разчети и лека техника, а не за градски квартали. Тъй като украинската тактическа авиация е принудена да атакува самата Курска област, за да отрази щурмовете срещу Рижовка, безпилотен апарат с 18-часов престой над граничната ивица е сред приоритетните цели.

„Чаклун“ е разработка на авиомоделисти от Днипро, за които летателните апарати са били хоби в местната федерация по авиомоделизъм още преди пълномащабната инвазия. Реактивният вариант, представен през май на изложението SAHA-2026 в Истанбул, е с дължина 1,65 метра, размах на крилата 1,5 метра и излетно тегло 10,4 кг. Турбореактивният двигател осигурява максимална скорост от 320 км/ч и крейсерска скорост от 220 км/ч. Апаратът се изстрелва от катапулт, задържа се във въздуха около 40 минути, достига височина до 6000 метра и има обхват до 30 км при насочване с радар от класа на израелските RADA. Представител на производителя посочва успеваемост от 88-100% при изпълнение на задачите. Радиусът на действие в координация с радар определя и техническото условие за успех: прехващането изисква наземна радарна станция за навременно откриване на целта и пускова позиция, разположена на достатъчно близко до границата, за да може апаратът с 40-минутен ресурс да я настигне.

Височината от 4300 метра попада в зоната, където тежките разузнавателни дронове действаха с нулев риск от началото на инвазията. Далекобойните зенитни ракети са скъпи и се пазят за самолети и крилати ракети; преносимите зенитно-ракетни комплекси нямат нужния обсег; а витловите дронове с изглед от първо лице (FPV) губят тяга на тази височина. В диапазона 3-5 км „Форпост“ и „Орлан-30“ реално погледнато останаха недосегаеми, което обуславяше тяхното поведение. Сега обаче 10 кг реактивен дрон, насочван от наземен радар, вече покрива същия пояс на цена, която позволява масово и свободно използване.

От началото на 2026 г. войската е получила по държавни договори два пъти повече прехващачи, отколкото през цялата 2025 г., а общите доставки са скочили 2,6 пъти. Към началото на май 194 подразделения имат потвърдени сваляния на дронове „Шахед“, като делът на дроновете камикадзе, свалени от прехващачи, се удвои в рамките на няколко месеца. По оценка на специалиста по електронна война Сергий Бескрестнов („Флеш“) този дял вече се доближи до половината. Министерството на отбраната планира придобиване на 8000 комплекта „Октопус“ – прехващач с автоматизирано насочване, разработен от Въоръжените сили на Украйна, а заявената цел на Киев е постигането на 95% успеваемост при прехват на въздушни цели.

Първият „Форпост“ на бригадата е свален на 20 април 2025 г. и почеркът на това е напълно познат: същото звено (тогава под името „Топота ПМ“), същата височина от около 4 км и същият прехващач. Тогава ударен апарат все пак успява да планира обратно към територията на Курска област. Рядкостта на подобен трофей се обяснява с ограничения брой машини: до края на 2017 г. руските войски получават около 30 комплекса „Форпост“ (всеки с по няколко апарата), а машините се управляват предпазливо и рядко се доближават до линията на съприкосновение. 15 месеца по-късно повторение на резултата с по-напреднала бойна техника демонстрира устойчив метод, а не случайна успеваемост, въпреки че 6 свалени „Форпост“ за 3 години и половина война да остават твърде ниска стойност за систематичен лов. Самата 414-а бригада израства от групата „Птиците на Мадяр“, сформирана от Бровди през 2022 г. – първоначално като рота в състава на 59-а отделна мотопехотна бригада, през януари 2024 г. разгърната в 414-и батальон и прехвърлена в морската пехота, впоследствие преобразувана в полк. Декември 2024 г. – в първото отделно бригадно формирование от безпилотни авиационни системи във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Тази размяна илюстрира съвременния характер на бойните действия: десетина кг композитни материали и електроника срещу платформа на стойност 7 млн долара. Мадяр определя това като „най-добрата борсова сделка в света“. На годишнината на съединението през юни той отчита 360 хиляди поразени цели и 1,7 млн бойни полета за първите 12 месеца. От 11 юни 2025 г., когато оглавява наскоро създадените украински СБС, неговите части докладват за 45 067 поразени ударни и разузнавателни дрона (от които 43 688 унищожени), както и за 9186 свалени дрона „Шахед“ и „Гербера“. „Форпост“ е едва вторият сред тях.

„Феникс“ отби танков щурм на Добропилското направление – девет унищожени танка

🇺🇦💥🇷🇺 Девет танка, две бронирани машини и три реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ бяха загубени от руската армия при опит за мащабен танков щурм към Добропиля в Донецка област, отбит вчера от оператори на дронове на граничен отряд „Феникс“, подпомогнат от съседни подразделения. За резултата тази сутрин съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна в официалния си канал в Telegram; по данни на службата при отбиването на атаката са убити 23 руски военнослужещи. Украински издания описаха случилото се като един от най-мащабните опити за танков пробив в Донецка област в последно време.

„Феникс“ е подразделение за ударни безпилотни летателни апарати към Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), което на този участък от фронта действа в състава на групировката на СБС, обособения през 2024 г. отделен род войски за безпилотни системи, първия в света от този клас. Подразделението работи по този участък от дълго време: през есента на 2025 г. неговите оператори поразяваха бронирана техника, реактивна артилерия и снабдителни колони в района на Костянтинивка. Този път освен машините в челото на атаката операторите са поразили и жива сила, придвижвана с автомобилен транспорт към района на боевете, а логистичните маршрути на руските сили остават под постоянен огневи контрол.

„Системното поразяване на транспорта и снабдителните пътища съществено затруднява доставките на боеприпаси, гориво, резерви и подкрепления към предните позиции“, се посочва в изявлението на СБС. Комплексното поражение, обобщава службата, е позволило щурмът да бъде отбит, без руските части да развият настъпателните си действия на направлението. Сред унищоженото са и трите установки „Град“, 122-милиметрови съветски системи за залпов огън, които не влизат в щурмова колона, а вместо това я поддържат с огън отдалеч: поражението е обхванало и огневата поддръжка на атаката.

Масираната бронирана колона е отклонение от модела, с който руското командване провежда операциите си в Донбас от месеци. Украинският проект DeepState още в средата на юни описваше как натискът по оста Родинске–Билицке се движи чрез инфилтрация на малки пехотни групи, които се процеждат в застроените места и постепенно разширяват контрола си. Опитите за пробив с бронетехника в плътен строй са рядкост на този участък, но не са без прецедент: на 27 октомври 2025 г. преди падането на Покровск, Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия отби механизиран щурм с 29 единици бронетехника при Володимировка и Шахове, по данни на Укринформ един от най-големите за онзи период.

Атаката идва в момент, в който натискът към Добропиля расте осезаемо. В оценката от 22 юли Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украинския военен наблюдател Константин Машовец, посочва, че руските сили са излезли на линията Родинске–Новоолександривка южно от града и по всяка вероятност са завзели Новоолександривка. Предните отряди на 2-ра общовойскова армия от Централния военен окръг и 51-ва общовойскова армия са се придвижили съответно към линиите Василивка–Родинске и Дорожне–Шахове, отвъд които действат малки инфилтрационни групи. Целта, както я оценява Машовец, е Добропиля да бъде превзета бързо: успехът би създал изходни позиции за настъпление срещу Дружковка и би освободил сили за вероятна лятно-есенна офанзива към т.нар. крепостен пояс – градската агломерация Славянск–Краматорск, последната голяма такава в областта под украински контрол. Сметката обаче стъпва върху допускането, че групировката при Добропиля скоро ще се освободи за нови задачи; провали ли се то, настъпващите към пояса от юг руски части рискуват да затънат още по-дълбоко, отколкото в сегашното си усилие срещу Костянтинивка.

Успоредно с щурмовете руското командване усилва и отбраната срещу дронове. По сведения на украински военен източник, цитиран от ISW на 17 юли, в тила на участъка Добропиля–Дружковка са разгърнати голям брой екипи за борба с дронове, а делът на прехванатите украински апарати в тактическа дълбочина расте. Офанзивните операции не спират: руски военни блогъри претендират за навлизане в села непосредствено източно от Добропиля и източните покрайнини на самия град, макар че ISW не потвърждава повечето от тези твърдения.

Натискът към Добропиля е директно продължение на падането на Покровск, който е под руски контрол от началото на февруари 2026 г. От града и съседния Мирноград руските сили оттогава напират на север по две оси, през Гришине и през Родинске и Билицке, без да постигнат пробив. Украинските защитници все още удържат Билицке: ISW потвърди тяхното присъствие там с геолокализирани кадри от 18 юли, въпреки руските претенции за обратното, а към края на юни Машовец посочи, че удържаните позиции принуждават руското командване да фокусира силите си за операции срещу Добропиля в сравнително тесен участък от Покровск до Новоолександривка.

Украинското командване от седмици оценява руската щурмова групировка на направлението като изхабена и без предпоставки за пробив. Отбитата атака не сваля натиска от участъка, но нейнатна равносметка тежи в полза на отбраната: девет танка, три реактивни артилерийски установки „Град“, две бронирани машини и 23 убити – без спечелен терен. Дали руските части могат да си позволят още такива опити, засяга не само Добропиля: по логиката, очертана от Машовец, върху бързото превземане на града стъпват и плановете на Москва за Дружковка и за крепостния пояс.

Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Още 12 съда в Черно море: 159 за 12 дни от операция „МоЛоЧКа“

🇺🇦⚓️🇷🇺 През изминалата нощ оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови 12 плавателни съда от руския „сенчест флот“ в Черно море. Сред тях са 9 кораба за сухи товари, 1 петролен танкер, 1 газовоз и 1 влекач. С това общият брой на поразените кораби за 12 денонощия в рамките на операция „МоЛоЧКа“ достигна 159, включително 117 в Азовско и 42 в Черно море.

Официалният канал на СБС детайлизира резултатите от нощните удари по подразделения. 9-те сухотоварни кораба са записани на сметката на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, на 1-ви отделен център, на 412-а бригада Nemesis и на 413-и полк „Рейд“. Танкерът е поразен от „Рейд“, а газовозът и влекачът са дело на 1-ви отделен център. Командващият СБС Роберт Бровди, известен със своята позивна „Мадяр“, оповести същите данни в канала си и уточни, че кадри от ударите ще бъдат публикувани по-късно.

Самият замисъл на операцията, формулиран от Бровди, обяснява защо броячът на поразените цели расте толкова бързо, без нито един от тези кораби всъщност да е потънал. „Всеки самоходен плавателен съд да се превърне в дрейфуващ по морето шлеп – сляп и глух. Целта не е да замърсим акваторията с петролни разливи, затова не правим пробойни“, пише той, описвайки крайната задача като „неизлечима парализа на логистиката на петрол, гориво и товари, заобикалящи санкциите“. Ударите умишлено вадят от строя само навигацията, връзката и ходовата част, докато корпусът остава невредим. Тъй като корабът не се води унищожен, а само изведен от експлоатация, тук възниква разминаване, което лесно може да подведе читателя: „поразен“ не означава „потопен“, а обездвижен. Точно затова 159 кораба за 12 нощи е напълно реален оперативен резултат, а не пропагандно раздуване на числата.

Операцията стартира на 6 юли под кодовото име „МоЛоЧКа“, чието значение Бровди разкри публично на 15 юли: абревиатурата МЛЧК се разчита като „Москва ще падне през Крим“ (Москва Лопнет Через Крым). Първата фаза премина изцяло в Азовско море и приключи със 116 поразени кораба за 9 денонощия. В нощта срещу 15 юли – Деня на украинската държавност – СБС прехвърлиха усилията си към Черно море, където удариха първите 20 плавателни съда (17 танкера, 2 газовоза и 1 влекач). Следващата нощ донесе още 11 поразени цели, а последната – споменатите 12 плавателни съда.

Мишена на кампанията не е целият „сенчест флот“, а неговото най-уязвимо звено. Поради плитките терминали, през които Русия изнася петрол, големите танкери не могат да приближат брега. Товарът се доставя до тях с по-малки фидерни (совалкови) съдове с дължина около 140 метра и товароносимост близо 7000 тона, които постоянно снуват между пристанищата и рейда. За запълването на един голям танкер са нужни между 12 и 15 такива курса. Ударите по този совалков флот уцелиха ахилесовата пета на цялата логистична верига – без него големите танкери са принудени да стоят празни на котва, а износът през Волго-Донския канал, по думите на Бровди, става практически невъзможен. Освен това Азовско море е ключова икономическа артерия и за други суровини – през Донско-Азовския канал преминава близо една четвърт от руския износ на пшеница.

Ефектът от кампанията беше потвърден от няколко независими външни източника. На 11 юли Ройтерс съобщи, че Русия е преустановила приема на заявки за преминаване през Керченския проток и е спряла движението по Донско-Азовския канал. Сателитни данни, цитирани от OSINT канала Oko Gora, показват драстично свиване на корабния трафик в Азовско море – от 132 кораба на 6 юли до едва 43 на 12 юли (като останалите в движение са предимно спомагателни единици като влекачи). Джордж Барос от Института за изследване на войната (ISW) отчете 55% спад в активността на предавателите по автоматичната идентификационна система (AIS) между 30 юни и 11 юли. Сателитни кадри на Planet Labs също така фиксираха пожар на петролен танкер близо до протока. Съвпадането на четири различни изследователски метода – данни за корабоплаването, радарни изображения, AIS телеметрия и оптични снимки – прави картината на блокирания трафик неоспорима.

Използваното оръжие все още не е официално обявено, но военните анализатори приписват успехите главно на дроновете камикадзе FP-2 на компанията Fire Point. Техният полезен товар (бойна глава) бе увеличен на 200 кг, а обсегът им достига около 370 км. Тези апарати използват сателитна връзка, която позволява на операторите да ги управляват от огромно разстояние. Макар това да е експертна оценка, а не официално потвърждение от Киев, тя напълно обяснява защо Азовско море – което Москва дълги години третираше като свое вътрешно езеро – изведнъж се оказа уязвимо по цялата си площ.

Операция „МоЛоЧКа“ не е изолирано събитие. В края на юни президентът Володимир Зеленски обяви старта на 40-дневна кампания от далекобойни удари срещу Крим и руския тил с цел оказване на натиск върху Кремъл за започване на преговори. В първите ѝ дни украинските сили поразиха авиобазите Саки и Гвардейско, складове за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетни комплекси С-400 край Керч. Стартиралата на 6 юли морска операция се разгръща в рамките на същия времеви прозорец и е насочена към същия географски център на тежестта.

От чисто военна гледна точка кампанията има оперативно, а не стратегическо значение: тя не променя линията на съприкосновение на сушата и не лишава Русия от общата ѝ способност да води войната. Тя обаче поставя под сериозен въпрос логистиката на целия южен фронт. Крим се снабдява по три основни линии – железопътни фериботи, тръбопроводи/автомобилен транспорт през Кримския мост и морски доставки. Първите два маршрута вече пострадаха сериозно от предишни украински удари по фериботи и горивни складове, а сега новата кампания парализира и третия. Руските военни блогъри вече отправят остри критики към собственото си командване за това, че е оставило логистичния флот без никакво прикритие, определяйки Азовско море като „стрелбище“ за украинските безпилотни системи.