🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).
От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.
Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.
Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.
Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.
Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.
🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна атакуваха обекти на руската петролна индустрия през изминалата нощ, което предизвика силни пожари в Самарска област и Република Татарстан, става ясно от кадри, публикувани от местни жители и последвало официално изявление на СБС.
Според общността Exilenova+ дроновете са поразили химическия завод „Толиатикаучук“ в едноименния град на Самарска област. Кадри от района на предприятието показват гъст черен дим да се издига в небето след удара. Съобщава се, че руските средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и електронна война (РЕБ) в града са били активирани в опит да се справят с приближаващите безпилотни заплахи.
„Толиатикаучук“ е едно от най-големите промишлени предприятия в региона и стратегически обект на сектора за производство на петролни продукти, който държи близо една четвърт от пазара на синтетичен каучук в Русия.
В съоръжението се произвеждат 4 вида каучук и химически компоненти, използвани за производство на гуми и каучукови изделия, както и добавки за бензин за повишаване на октановото число, въглеводородни фракции и продукти за органичен синтез.
През нщта украински дронове атакуваха и ключово предприятие край Нижнекамск, град в Република Татарстан. Според Exilenova+ мишен на атаката е „Нижнекамскнефтехим“, който е сред основните руски производители на петролни продукти. В същото време в социалните мрежи се появиха сведения, според които поразеният обект е „ТАНЕКО“ – е една от най-новите и големи петролни рафинерии в цялата страна, която е стратегически актив на групата „Татнефт“ и произвежда над 20 вида петролни продукти от високо качество.
Точната цел в Нижнекамск все още не е потвърдена от независими източници, но докладите, идващи от района, сочат за удар по важен обект, свързан със руската нефтохимическа или рафинираща индустрия.
Двете атаки са част от системна кампания на Киев срещу руската енергийна индустрия, поддържаща военната икономика на Кремъл. Целите на украинските дронове включват петролни рафинерии, складове за съхранение на гориво и смазочни материали, нефтохимически заводи и свързани с транспорта производствени обекти.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове и ракети удариха Куйбишевската НПЗ в Самарска област, на чиято територия избухнаха няколко силни пожара. Заводът има проектен капацитет за преработка от около 7 млн. тона петрол годишно, като произвежда основно бензин, дизел, авиационен керосин и мазут.
🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украинската кампания в Черноморския басейн добави нова цел, която до момента оставаше извън фокуса на ударите – граничен патрулен кораб на Службата за брегова охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ).
В пакета от поражения, обявен от командира на Силите на безпилотните системи (СБС) на ВСУ Роберт Бровди „Мадяр“ днес сутринта, фигурира патрулният катер от клас „Светляк“ (проект 10410), ударен до село Юркино по азовското крайбрежие на Крим от дронове на 1-ви отделен център на СБС. Той не представлява голям боен кораб от състава на Черноморския флот и именно затова появата му в списъка с цели е показателна. Когато ударната кампания започва да поглъща и второстепенните единици, патрули и брегова охрана в дълбочината на полуострова, това означава, че основните цели вече са или унищожени, или изтеглени далеч извън обсег.
„Светляк“ са малки кораби с пълна водоизместимост около 375 тона и дължина 49,5 м, проектирани от ЦМКБ „Алмаз“ за патрулна служба в крайбрежната зона, контрол на пристанища и създаване на тактически рубеж за ПВО и противолодъчна отбрана. Поразеният екземпляр носи характерното за класа въоръжение – 76-мм артилерийска установка АК‑176, шестстволен 30‑мм зенитен автомат АК‑630, 14,5‑мм картечни установки и до 16 комплекта ПЗРК „Игла“ – с екипаж от 28 души и автономност от 10 дни (около 3540 км). Загубата му сама по себе си не пробива оперативната способност на флота, но изважда от строя точно класа катери, на който Москва разчита, за да затвори бреговата отбрана на азовско-кримския сектор, след като линейните бойни единици вече се укриват в Новоросийск.
Останалата част от пакета очертава познатата логика на СБС – оказване на едновременен натиск върху ПВО, навигация, логистика и енергетика в оперативна дълбочина. ЗРАК „Панцир‑С1“ при Стрелково в Херсонска област е поразен от същия 1-ви център, радио-техническа система за близка навигация РСБН‑4Н при Саки в Крим – ключов елемент за осигуряване на руската авиация над полуострова – също влезе в списъка.
Към тях се добавят локомотиви при Владиславовка и Раздолное (413-и отделен полк „Рейд“), трансформатори при Булавинское и Углегорск в Донецка област (20-а отделна бригада „К‑2“) и цистерни с горивно-смазочни материали в Макеевка. Това е почеркът на кампания, която вече се стреми не към отделен удар с трофейна стойност, а към системна ерозия на инфраструктурата, поддържаща присъствието на окупационните сили.
За да оценим тежестта на момента, ударът от изминалата нощ трябва да бъде тълкуван като част от цялата хронология на украинските удари. За руското присъствие това е един безкраен низ от поражения, които за малко над четири години превърнаха Черноморско-азовския регион от руско вътрешно езеро в оспорвана зона, а Черноморския флот – от мощен инструмент за проекция на сила в обект на постоянна отбрана.
Хронология на украинската ударна кампания по море (2022–2026)
Обхваща Черно море, Азовско море, делтата на Днепър и – от 2026 – Каспийско море.
🔴 24 март – десантен кораб „Саратов“ (проект 1171 „Тапир“), пристанище Бердянск – балистична ракета Точка-У; първата голяма морска загуба.
🔴 14 април – ракетен крайцер „Москва“ (проект 1164 „Слава“), флагман на Черноморския флот, край о-в Змийски – две противокорабни ракети Р‑360 „Нептун“.
🔴 2 и 7 май – два щурмови катера „Раптор“ (проект 03160) и десантен катер „Серна“ (проект 11770), о-в Змийски – Bayraktar TB2; „Серна“ е унищожена при опит да достави ЗРК „Тор“.
🟠 12 май – спомагателен кораб „Всеволод Бобров“ (проект 23120), край о-в Змийски – пожар и тежки повреди.
🔴 17 юни – спасителен влекач „Спасител Василий Бех“ (проект 22870), снабдяване на о-в Змийски – две ракети Harpoon; първо успешно използване на Harpoon.
🟠 29 октомври – първа масирана атака с въздушни и морски дронове по залива в Севастопол; поразени са фрегатата „Адмирал Макаров“ (проект 11356) и миночистачът „Иван Голубец“.
2023
🟠 4 август – десантен кораб „Оленегорский горняк“ (проект 775 „Ропуча“), Новоросийск – морски дрон Sea Baby; пробойна ~4×3 м под ватерлинията.
🟠 5 август – танкер „СИГ“, район на Керченския проток – Sea Baby.
🟠 13 септември подводница „Ростов‑на‑Дону“ (проект 636.3) и десантен кораб „Минск“ (проект 775) – тежко повредени/унищожени, сухите докове на Севастопол – крилати ракети Storm Shadow.
🟠 22 септември – ракетен удар по щаба на Черноморския флот, Севастопол.
🟠 11 октомври – патрулен кораб „Павел Державин“ (проект 22160), край Севастопол – Sea Baby (повреден рул); атакуван е и притеклият се влекач.
🟠 4 ноември – ракетен корвет „Аскольд“ (проект 22800 „Каракурт“), корабостроителница „Залив“, Керч – крилати ракети; вероятно невъзстановим.
🔴 10 ноември – десантни катери „Серна“ (проект 11770) и „Акула“ (проект 1176), зал. Вузка, Крим – морски дронове.
🟠 24 март – десантните кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775) и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол – комбиниран удар.
🟠 21 април – спасителен кораб „Комуна“ (1915, най-старият действащ кораб в руския флот), Севастопол – ракета Р‑360 „Нептун“.
🔴 19 май – миночистач „Ковровец“ (проект 266М „Натя“) и ракетен корвет „Циклон“ (проект 22800 „Каракурт“), Севастопол – ракетен удар (ATACMS).
🟠 22 август – железопътен ферибот „Conro Trader“, пристанище Кавказ – крилата ракета; удар по логистиката през Керченския проток.
✈️ 31 декември – Magura V5 с ракети „въздух‑въздух“ сваля хеликоптер Ми‑8 край нос Тарханкут – първо в историята поразяване на въздушна цел от морски дрон.
2025
✈️ 2 май – два изтребителя Су‑30СМ, Новоросийск – Magura V7 с ракети AIM‑9; първото в историята сваляне на реактивен самолет от морска платформа.
🟠 28 август – ракетна корвета от клас „Буян‑М“, Новоросийск – автономни подводни дронове.
🟠 ноември – танкери от „сенчестия флот“ KAIROS и VIRAT (под флаг на Гамбия, под санкции), 28–35 морски мили северно от Турция – Sea Baby; и двата изведени от строя.
🟠 10–11 декември – танкер от „сенчестия флот“ DASHAN, плавал с изключени транспондери в посока Новоросийск – Sea Baby.
🟠⚪ 15 декември – подводница проект 636.3 „Варшавянка“ (4 ПУ „Калибр“), Новоросийск – подводен дрон Sub Sea Baby; Киев обяви критични повреди (де факто тотална загуба), Москва отрича. Сателитни изображения потвърдиха украинските твърдения. Първа атака на подводен дрон срещу подводница.
2026
🔴 2 март – масиран удар (над 200 дрона) по Новоросийск: потопен миночистач „Валентин Пикул“; тежко повредени противолодъчни кораби „Ейск“ и „Касимов“.
🟠 6 април – фрегата „Адмирал Макаров“ (проект 11356), Новоросийск – повредени надстройка и пускови установки за „Калибр“.
🟠 18 април – десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“ и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол; при друг удар беше унищожен изтребител МиГ‑31.
🟠 7 май – малък ракетен кораб (проект 22800 „Каракурт“), Каспийско море – дронове; начало на каспийската кампания.
🟠 15 май – малък ракетен кораб и миночистач, база на Каспийската флотилия и три нефтени платформи на „Лукойл“, Каспийско море.
🟠 17 май – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410) на ФСБ, Каспийск, Дагестан – камикадзе дрон Fire Point FP‑1, на 1500 км от украинската граница.
Горният списък включва над 30 руски кораба, поразени през последните 4 години – от флагмана „Москва“ и две подводници през цяла поредица от десантни кораби, ракетни корвети, патрулни кораби, миночистачи, влекачи и спасителни кораби, до танкери от „сенчестия флот“ и три хеликоптера, свалени от морски дронове. Около половината са потопени и унищожени окончателно, останалите – изведени от строя за месеци.
Списъкът показва и как се измества центъра на тежестта: големите бойни кораби в Севастопол (2022–2024) отстъпват място на корабите, укриващи се в Новоросийск, на веригата на петролни доставки в открито море (2025) и накрая на 1500 км в Каспийско море (2026) – географско разсейване, при което вече не съществуват понятия като безопасно пристанище.
Горната хронология очертава не серия от изолирани успехи, а методична деконструкция на цял оперативен театър, развита в 4 отделни фази. Първата (2022–2023) елиминира големите символи – флагмана „Москва“, десантните кораби, спасителните влекачи, снабдяващи гарнизона на Змийски остров – и наложи мрежата от далекобойни ракети и безекипажни катери като реална заплаха дори в защитени пристанища.
Втората (2024) превърна морския дрон от диверсионно средство в платформа за ПВО: след нос Тарханкут и Новоросийск руската военноморска авиация и хеликоптерния ѝ компонент изгубиха свободата над западния сектор на морето.
Третата фаза, белязана от изтеглянето на флота, измести центъра на тежестта от Севастопол в Новоросийск и оттам нататък разшири мишената отвъд военните кораби. Ударите по „сенчестия флот“ през есента на 2025 г. (танкерите „Кайрос“, „Вират“ и „Дашан“, поразени с морски дрон Sea Baby северно от бреговете на Турция) показаха, че кампанията вече има за цел не само бойната способност на флота, но и самата верига за износ на суровини, която финансира войната. Ударът с подводен дрон по подводница „Варшавянка“ през декември затвори и последното убежище на руските носители на „Калибр“.
Четвъртата фаза, която тече в момента, отне на Москва и географската дълбочина като защита. Каспийската серия от миналия месец – малките ракетни кораби, базата на Каспийската флотилия, нефтените платформи на „Лукойл“ и патрулният катер „Светляк“ при Каспийск, поразен на 1500 км от украинската граница – разрушиха и последните руски надежди, че разстоянието може да е равно на сигурност. Именно в тази логика се вписва и ударът от 4 юни: поразяването на кораба в Крим, успоредно с ПВО, навигация и други обекти в тила, показва зрялост на кампания, в която вече няма „второстепенни“ цели – има само звена от една и съща система за поддръжка на окупацията.
Когато врагът е принуден да брани с патрулни катери това, което в миналото защитаваше с ракетни крайцери, и да крие подводниците си на хиляди км от фронта, съотношението на силите в Черно море е преобърнато не количествено, а структурно. Рискът за Москва не се крие в единичната загуба, а в кумулативния ефект: всеки изваден от строя възел стеснява периметъра, в който окупирания Крим и крайбрежието все още са способни да играят ролята на военна база – а именно това стесняване, а не отделният трофей, е търсеният стремеж на цялата кампания.
🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха рано сутринта днес руската корвета „Бойкий“, паркирана на сух док във военноморска база Кронщат – остров в състава на Санкт Петербург, който руският военноморски флот нарича своя люлка – в часовете, когато градът се готвеше да открие Петербургския международен икономически форум.
Ударът не е изолиран инцидент, а най-видимият елемент от координирана ударна операция, която по-късно беше потвърдена лично от президента Володимир Зеленски: едновременно бяха поразени нефтен терминал на около 1100 км от границата с Украйна, военни обекти в Кронщат и предприятие за производство на руски крилати ракети в Тамбовска област. С този удар украинската далекобойна кампания премести фокуса си – от руската енергийна и експортна инфраструктура в региона към Балтийския флот, при това в неговото основно пристанище.
Видео, споделено от командира на СБС Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, съдържа термовизионни кадри на неподвижната корвета в сухия док – обезоръжена, в най-уязвимото състояние, в което може да попадне един боен кораб. По данни на украинското командваен корветата е поразена от два удара, а данните от обективния контрол показват, че на мястото на попадението е избухнала огнена стихия. Операцията е проведена от 1-ви оперативен център към СБС. Бордовият номер на поразеният кораб е 532. Точният размер на понесени щети подлежат на допълнително уточнение, а по традиция руската страна запазва мълчание за бойните си загуби.
„Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 (клас „Стерегущий“), построена в завода „Северна верф“ в Санкт Петербург, заложен през 2005 г. и спуснат на вода през 2011 г. и въведен официално на въоръжение на 14 май 2013 г. Това не е спомагателен или остарял плавателен съд, а относително модерен многоцелеви боен кораб с водоизместимост около 2100 тона, носител на управляемо оръжие: противокорабните ракети „Уран“ (Х-35), зенитно-ракетния комплекс „Редут“ с 12 вертикални пускови клетки, 100-мм оръдие А-190, артилерийските установки АК-630М и торпедния комплекс „Пакет-НК“. От февруари 2026 г. корабът беше позициониран на сух док в Кронщат за провеждане на планов ремонт – обстоятелство, което го превърна от подвижна цел във фиксирана такава.
Малко руски кораби от този клас притежава толкова богата биография. През 2025 г. „Бойкий“ се превърна в инструмент за защита на „сенчестия флот“ – танкерите, пренасящи санкциониран руски петрол. През март 2025 г. британската фрегата „Самърсет“ беше изпратена да проследи преминаването му през Северно море и Ламанша в продължение на няколко дни, докато ескортираше търговския кораб Baltic Leader на прибиране от сирийската военноморска база Тартус на Средиземно море. На 16 юни 2025 г. „Бойкий“ отново премина през Ламанша, за ескорт на танкерите „Селва“ и „Сиера“, обект на международни санкции. Според Defence Express това е първият случай, в който Русия изпраща боен кораб за директна защита на сенчестия си флот. По-малко славна е друга страница от историята на кораба: на 25 септември 2012 г. още при ходовите изпитания, той се сблъсква с океанографския изследователски кораб „Адмирал Владимирски“ по време на маневра в Кронщат.
Ударът по него е само една от посоките на операцията от изминалата нощ. Както отбеляза Зеленски, в нея са участвали Службата за сигурност (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), военното разузнаване (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Петербургският нефтен терминал – една от най-големите бази за съхранение и износ на горива в Руската федерация, с обявен годишен оборот от 12,5 млн тона – продължава да гори на едва 17 км от конгресния център „Експофорум“, където в момента се провежда международният форум, познат още като „руския Давос“.
Огнената стихия е потвърдена и от независимия канал „Астра“. Москва отново запази мълчание за понесените поражения: Министерството на отбраната съобщи, че в рамките на изминалата нощ са свалени 354 украински дрона, а губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко докладва за 50 безпилотни апарата във въздушното пространство на региона, без да спомене пораженията. Летище „Пулково“ преустанови полетите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) взе решение да спре мобилния интернет.
Ударът по Кронщат идва след месеци на систематичен натиск по крайбрежието на Балтийско море. Ударите, нанесени от украински дронове по износа на руски петрол ескалира значително от есента на 2025 г. с удари по Приморск – най-голямото руско нефтено пристанище на Балтика – и по рафинерията в Кириши. През март 2026 г. интензитетът рязко започна да се покачва: в рамките на броени дни пристанището Уст-Луга избухна многократно в пламъци, заедно с рафинерията КИНЕФ в Кириши и военен ледоразбивач във Виборг. Ударите продължиха през април и май, като в нощта на 2 срещу 3 май системата за мониторинг на пожари на НАСА (FIRMS) потвърди нови топлинни аномалии в Приморск. С оглед на всичко това поразяването на боен кораб от състава на Балтийския флот и то насред основната му база, отбелязва качествена промяна – от енергийната инфраструктура към ключови бойни единици на вражеския флот.
Успехът на операцията демонстрира, че програма за далекобойни удари на Украйна е достигнала оперативна зрялост, която ѝ дава свободата да нанася прецизни удари по цели, разположени на хиляди километри, които поне на теория следва да са отлично подсигурени. Налице е сериозна вероятност ударът да е извел „Бойкий“ извън строя за дълъг период от време, без възможност да бъде заменен от друг кораб.
Кронщат не е произволна цел. Пристанището е главната крепост на Балтийския флот, която се намира съвсем близо до източния фланг на НАТО. Тя играе ролята на оперативния възел, от който Русия проектира морското си присъствие в Балтийско море – включително за защита на сенчестия флот, в която самият „Бойкий“ имаше ключово участие. Поражение в това пристанище носи едновременно оперативна и символна тежест, каквато удар по отдалечен експортен терминал няма.
Изборът на конкретния момент без съмнение е политически. Нанасянето на удара съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум – събитието, чрез което Кремъл прави опит да демонстрира, че войната не оказва влияние на руската икономика. Изключването на мобилния интернет в самия град противоречи на това послание далеч по-силно от всяко украинско изявление. Самата СБС вгради операцията в историческа рамка, припомняйки Кронщатското въстание от 1921 г., когато балтийските моряци се вдигат на бунт срещу болшевиките с лозунга „Цялата власт на Съветите, а не на партиите“ и биват смазани след 16 дни. Паралелът е очевиден и принадлежи на украинската страна, докато историята ни нашепва, че Кронщат има отколешни традиции в сблъсъка срещу централната власт.
🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари срещу обекти на военноморските сили на пристанище Каспийск в Република Дагестан и по една от най-големите руски петролни рафинерии в Рязанска област, съобщи Генералният щаб на ВСУ.
Според изявлението на украинското командване при удара по Каспийск са поразени малък ракетен катер и миночистач. Базата се намира на брега на Каспийско море и обслужва кораби на военноморските сили, които са способни да носят ракетно оръжие.
През изминалата нощ украински дронове поразиха Рязанската петролна рафинерия, на територията на която е регистриран голям пожар. Тя е един от най-големите заводи за преработка на нефт в страната с капацитет от около 17 милиона тона суров нефт годишно. Тя произвежда бензин, дизелово гориво и авиационно гориво, включително доставки в подкрепа на въоръжените сили на страната.
Освен това бяха нанесени удари по редица логистични възли на руската армия в окупираните територии на Украйна. В Луганска област украинските войски поразиха склад за боеприпаси край Епифанивка и Ровенки, както и склад за материално-техническо снабдяване в Райгородка. В Донецка област беше поразен склад за електронно-бойно оборудване в Дмитривка.
При отделна атака срещу Мариупол е поразена радарна станция МР-232 „Бусол-С“ и електрооптичен модул на крайбрежен разузнавателен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и склад за гориво-смазочни материали.
🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха руски амфибиен самолет Бе-200 и нанесоха удар по многоцелеви вертолет Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ.
🇺🇦🎯🇷🇺 Оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха амфибиен самолет Бе-200 и поразиха многоцелеви хеликоптер Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ, съобщи командирът на СБС генерал Робърт Бровди на 15 май.
Ударът е нанесен от оператори на 1-ви отделен център на СБС. Кадри от удара показват пълното унищожаване на Бе-200 – рядък руски реактивен амфибиен самолет, способен да работи както от конвенционални писти, така и от водна повърхност.
Самолетът е задвижван от два турбовентилаторни двигателя Д-436ТП, развива скорост до 720 км/ч с обсег до 3850 км. В зависимост от конфигурацията може да превозва до 72 пътници или да носи около 12 тона вода за гасене на пожари. Освен противопожарни мисии, той се използва за морски патрул, транспорт и издирване и спасяване.
Според Бровди украински дронове са поразили и руски хеликоптер Ка-27, базиран на същото летище. Руските сили са се опитали да защитят машината с предпазни мрежи, но крайният обем на щетите все още не е ясен. Ка-27 е многоцелеви хеликоптер с корабно базиране, проектиран за борба с подводници, но използван също за транспорт, патрулиране и издирвателно-спасителни мисии.
Украински военни съобщиха още, че оператори на дронове са ударили зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1 в окупирания Крим и са поразили товарен кораб с боеприпаси в Бердянск. Пилоти от 427-а отделна бригада „Рарог“ са нанесли удар по зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ в Луганска област.
Бойци от 414-а отделна бригада „Птахи Мадяра“ съвместно с 20-а бригада К-2 са атакували учебен център на руската армия и точка за временна дислокация в окупираната Луганска област, според украински официални лица.
По-рано украински сили проведоха координирана атака с дронове срещу руска авиобаза в Крим, в която бяха унищожени транспортен самолет Ан-72П и двукоординатен кръгов радар за наблюдение П-37. Операцията е изпълнена от 1-ви отделен център за безпилотни системи в координация с 9-и отдел на военното разузнаване на Украйна (ГУР). Целите са се намирали на летище „Кировске“ в източен Крим, съобщи Бровди.
🇺🇦🎯🇷🇺 Роберт Бровди, ръководител на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, разкри точния мащаб на пораженията при удара срещу авиобаза „Шагол“ в Челябинск, и потвърди, че четири модерни руски изтребителя са били поразени от украинските дронове.
Подробната оценка на щетите, публикувана от „Мадяр“ вчера, следва първоначалното съобщение на Генералния щаб на ВСУ относно операцията от 25 април. Според ръководителя на СБС, сателитното разузнаване, проведено от щаба, е потвърдило, че поне три ударни средства с голям обсег са поразили успешно летището, разположено на 1700 км от украинската граница. Изображенията потвърждават различна степен на повреди по четири руски самолета: два изтребителя Су-57, един изтребител-бомбардировач Су-34 и един неуточнен изтребител „Сухой“.
Бровди подчерта значителния финансов и тактически удар, който атаката е нанесла на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Той изтъкна, че Су-34, оценяван на 35-50 млн долара, е основна ударна платформа за пускане на управляеми авиационни бомби срещу украински цели. Су-57 е най-модерният руски изтребител с цената, възлизаща на 100–120 млн долара за единица.
„Ловът на изтребители-бомбардировачи Су-34 и изтребители от пето поколение Су-57 е от решаващо значение за намаляване на ударния потенциал на врага“, заяви Бровди. Той отбеляза, че поразяването на тези самолети директно намалява честотата на руските въздушни удари, облекчава украинските мрежи за противовъздушна отбрана и спасява живота на цивилни.
Операцията в Челябинск е част от системна кампания на украинските СБС за поразяване на руски авиационни активи на собствената им територия. Съвсем наскоро Бровди докладва за друг удар по хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на площадка за кацане във Воронежка област, на около 150 км от фронтовата линия.
Те бяха ударени директно в двигателните отделения, докато са на земята за преглед и презареждане, при което е загинал поне един руски специалист по поддръжката. Операцията във Воронеж е проведена в координация от 429-а бригада „Ахил“, 43-та артилерийска бригада и Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).
🇺🇦💥🇷🇺 414-а отделна бригада на безпилотни ударни системи „Птиците на Мадяр“ разкри обобщени данни за пораженията, нанесени по руска бронирана техника от юли 2024 г. насам. За близо 21 месеца пилотите на дронове от бригадата са регистрирали 902 поразени танка (191 напълно унищожени) и 1539 поразени бронирани машини като БМП, БДМ, БТР и сходни платформи (527 унищожени).
Потвърденият дял на унищожени единици спрямо общия брой попадения е 21% за танкове и 34% за бронирана техника. Анализаторът Игал Левин допуска, че част от регистрираните като „поразени“ машини може да са били извадени от строя без възможност за възстановяване или довършени по-късно от подразделения на сухопътните войски, артилерията и други ударни групи – т.е. реалният дял на безвъзвратни загуби вероятно е значително по-висок, но не подлежи на еднозначно отчитане поради комбинирания характер на бойните действия.
„Птиците на Мадяр“ се оформят като отделно подразделение през декември 2024 г. след поетапно разрастване – от рота за въздушно разузнаване в състава на 59-а мотострелкова бригада (април 2022 г.), през батальон, до полк (юни 2024 г.) и накрая бригада с тройно увеличен числен състав. Неин командир е Роберт Бровди, който от юни 2025 г. заема длъжността командващ Силите за безпилотни системи на ВСУ. Звеното покрива 140 км фронт и действа с FPV дронове, квадрокоптери бомбардировачи, разузнавателни и ретранслационни машини, както и с FPV платформи с fiber-optic управление, които са устойчиви на електронна война. Публикуваните данни идват от вътрешна система за документиране с видеокадри, която захранва и публичното табло stats.birds414.com
Бригадата е отговорна за значителен дял от общите руски загуби, отчитани от украинското командване. Според сводката на Генералния щаб на ВСУ от 30 април 2026 г. от началото на пълномащабната инвазия руската армия е загубила 11901 танка и около 24 480 бронирани машини от различен клас, а към края на 2025 г. кумулативните загуби на бронирана техника надхвърлят 13 800 единици. Спрямо тази рамка поразените от 414-а бригада 902 танка и 1539 бронирани машини за 21 месеца отговарят на около 7–8% от всички документирани руски танкови загуби и близо 6% от загубите на бронирана техника – дял, постигнат от подразделение на участък от 140 км фронт.
Според оценка на НАТО от началото на 2026 г. над 65% от руските загуби на танкове през последната година са причинени от украински дронове, което измества доктриналния център на тежестта от класическата артилерия и противотанкови ракети към FPV дронове – промяна, която дава отговор на структурното разширение на СБС и преразпределянето на бойни задачи в полза на звена за безпилотни системи.
Независимият проект Oryx, който регистрира единствено визуално потвърдени случаи, документира над 4 000 руски танка като унищожени, изоставени или пленени от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. – далеч по-консервативна рамка, но въпреки това потвърждава мащаба на трансформация на бойното поле, извършена от FPV дроновете.
Само за април 2026 г. бригадата отчита 1265 поразени единици бронирана и небронирана техника, сред които 93 танка, 72 артилерийски системи, 43 самоходни оръдия, реактивни системи и зенитно-ракетни комплекси и 24 миномета, а също така 1804 руски военнослужещи, или около 60 на ден. Общият брой регистрирани удари по уникални цели в рамките на месеца е 5840 при над 25 000 бойни полета. Това прави по 1 поразена цел на всеки 7,5 минути и едно ликвидиране на личен състав на всеки 24 минути. Посочените показатели отговарят на думите на Мадяр, че СБС съставляват около 2% от личния състав на ВСУ, но нанасят около 1/3 от потвърдените загуби на руски войници и техника.
Публикуването на обобщената статистика е насочена към конкретен оперативен ефект. Първо, данните служат като ориентир за съотношението между поразени и унищожени единици, което предлага реалистична оценка за ефективността на FPV ударите срещу тежка броня. Едва 21% от регистрираните попадения над танкове водят до незабавно унищожение, което потвърждава наблюдението на терен, че машини като Т-72Б3, Т-80БВМ и Т-90М, особено оборудвани с т.нар. „мангали“ (метални козирки срещу дронове) и динамична защита, изискват серия от попадения или комбинирани удари за безвъзвратно поразяване. Вторият ефект е стратегически – цифрите оформят аргумент за бъдещо разширяване на структурата на СБС, която вече беше трансформирана в отделен род войски през 2024 г. и продължава да приема все по-голям дял от ресурсите за далечно поразяване, предвид нейната висока ефективност.
В тактически план данните потвърждават тенденция, която руското командване е принудено да адресира поне от средата на 2024 г. насам – условията на бойното поле правят невъзможна концентрацията на бронетанкова техника в настъпателни щурмови колони, без да попаднат в зоната на поразяване на FPV дроновете, достигаща 20–25 км от линията на съприкосновение, а при fiber-optic моделите – до над 40 км. Резултатът е преминаване към атаки с малки пехотни групи, мотоциклети и бъгита, което от своя страна променя профила на загубите – от бронирана техника към личен състав.
Обявените от бригадата 902 поразени танка за период от 21 месеца са функционален еквивалент на пълния състав на няколко танкови дивизии, което само по себе си дава красноречив отговор, защо руската страна разчита все по-малко на класически бронирани офанзиви и все повече на щурмова пехота, доставяне на бойното поле по логистика с повишен риск.
🇺🇦 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна са отговорни за близо една трета от всички успешни удари, унищожили вражески цели, въпреки че съставляват едва около 2% от общата численост на ВСУ. Това заяви техният командир Роберт Бровди, известен с позивната си „Мадяр“, в интервю за Би Би Си.
Бровди подчерта, че нарастващата роля на дроновете преобразява бойното поле, позволявайки на Украйна да нанася удари по-дълбоко и по-ефективно от всякога.
„Ние сме като червено платно за врага. Защото пренасяме войната на негова територия, за да я усетят и те. Територии на 1500–2000 км навътре в Русия вече не са „мирен тил“. Свободолюбивата украинска „птица“ лети натам, когато и където си поиска“, заяви той.
Нарастването на ударите по дълбокия тил на агресора е резултат от бързия технологичен прогрес. Дронове, произведени от украински компании, стават едновременно по-достъпни и способни да прелитат по-големи разстояния, разширявайки обсега на поразяване стотици и дори хиляди километри отвъд фронтовата линия.
Бровди подчерта, че ключовият фокус на тези операции е енергийната инфраструктура на Кремъл и преди всичко съоръженията, които са пряко свързани с приходите от износ на енергийни ресурси.
„Путин извлича природни ресурси и ги превръща в кървави долари, които след това използва срещу нас под формата на дронове „Шахед“ и балистични ракети. Ако петролните рафинерии са инструмент за генериране на пари за войната, то те са легитимна военна цел и подлежат на унищожение“, каза той.
🔙 Frontline Monitor припомня: В нощта на 25 април украински дронове за първи път поразиха цели в руския регион Урал, достигайки градовете Екатеринбург и Челябинск, които се намират на над 1800 км от Украйна.
Exilenova+ цитира мониторингови източници, които предполагат, че операцията е била извършена с помощта на украинските дронове „Лютий“, чийто обсег на полета достига 1700-2000 км, в зависимост от точката на изстрелване.
🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удари по ключови елементи от руската мрежа за противовъздушна отбрана в южния и югоизточния театър на бойните действия. Това съобщи командващият СБС Роберт Бровди, според когото са засегнати както разузнавателния, така и огневия слой на ПВО, включително радар от новия зенитно-ракетен комплекс С-350 „Витяз“, самоходен модул от серията „Тор“ и зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, всички разгърнати по различни участъци от окупираните украински територии.
В Запорожкия сектор оператори от 414-та отделна бригада „Птиците на Маджар“ са поразили радар 50Н6Е, ключов сензорен компонент на С-350. Комплексът се смята за един от най-новите руски зенитни системи със среден обсег, способен да съпровожда голям брой въздушни цели едновременно. Радарът открива обекти на разстояние до 60 км и на височина до 25 км, което го прави централен елемент в ешелонираната отбрана на руското небе. Според украински оценки серийното разгръщане на С-350 все още е ограничено, което повишава оперативната тежест на всяка унищожена цел от този вид.
В отделен удар в района на Мелитопол оператори от 1-и Отделен център на СБС поразиха система Тор-М2КМ. Комплексът представлява автономен боен модул от серията „Тор“, предназначен да прикрива както сухопътни съединения, така и военноморски групировки; модулната му архитектура позволява монтиране на различни носители и мобилно преместване между позиции. Същото звено на 1-и Отделен център отчете повреждане на комплекс Панцир-С1 в окупирания Мариупол. Панцир-С1 е зенитен ракетно-артилерийски комплекс с близък обсег, използван за прикритие на военни обекти и далекобойни ПВО системи; руски източници нееднократно са го определяли като едно от най-ефективните средства срещу далекобойни дронове. По оценка, изготвена от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), стойността на един комплекс Панцир-С1 възлиза на около 15-20 милиона долара.
Ударите са част от системна украинска кампания за разреждане на руския ПВО слой, което следва да отвори коридори за последващи безпилотни и ракетни операции в дълбочина. Според сведения от Бровди, цитирани от Euromaidan Press, само през първите 16 дни на април украинските СБС са поразили 16 зенитни комплекса и радари на руските сили – темп, който при запазване би могъл да свие осезаемо радарното покритие в южния участък на фронта.
Като оперативна оценка може да се отбележи, че комбинираното поразяване на далекобоен радар (50Н6Е), мобилна зенитна платформа със среден и малък обсег (Тор-М2КМ) и терминална точкова защита (Панцир-С1) в рамките на едно-единствено обявление следва логиката на системно унищожаване на различните нива на ешелонирана ПВО, а не отделни инцидентни успехи, което от своя страна е неоспоримо доказателство за високата ефективност на украинските операции с дронове.
🇷🇺 В Санкт Петербург е задържан руският военен блогър Александър Васковски, стана ясно от публикация на неговия канал в Telegram, в която се посочва, че до момента не са повдигнати официални обвинения. Вероятната причина за задържането е публикация от началото на април, в която критикува остро провала на кампанията за набиране на студенти във Войските на безпилотни системи (ВБС) на Министерството на отбраната.
Според него за няколко месеца са били привлечени под две хиляди студенти, а голяма част от тях са били със слаби успехи и застрашени от отчисляване. Васковски твърди, че федералните власти са пренасочили натиска към служители на държавни предприятия и бюджетни организации, за да компенсират неизпълнените квоти по региони.
Кампанията за набор в безпилотните войски започна през януари с амбициозна цел – до края на годината да бъдат привлечени 78 800 души, от които 58 000 от средите на студенти, завършили курсове за управление на дронове, бивши военнослужещи от авиацията и жени с подходяща квалификация.
Според разследване на iStories, министърът на науката и висшето образование Валери Фалков е разпоредил на ръководствата на университетите да съдействат за изпращането на минимум 2% от студентите си по контракт.
Разследване на Вьорстка установи участието на поне 91 университета и 112 професионални училища в рамките на кампанията, а при записаните 2,2 милиона мъже-студенти пълното прилагане на квотата би засегнало до 44 000 души. Петербургският вестник „Фонтанка" съобщи през март, че вузовете в града предлагат на студентите сключване на контракт с условия от 800 000 рубли еднократно и месечна заплата от 210 000 до 260 000 рубли.
На практика резултатите са далеч от заложените. Вместо десетки кандидати висшите учебни заведения дават по един-двама. Разследващи материали разкриват и подвеждащ характер на набора – сесиите са представяни като информационни, но се провеждат с военни представители и университетска администрация. Студентите, които не преминат подбора или изпитателния срок, рискуват да бъдат преразпределени към други бойни звена, включително пехотни части на първа линия.
Московският технически университет по радиоелектроника, който е сред ключовите участници за програмата, ужесточи правилата за отчисление – стъпка, която беше свързана с усилията повече студенти да бъдат тласнати към контракта, според The Moscow Times.
Задържането на Васковски вписва в наложената през последните години тенденция на натиск срещу провоенни блогъри, които макар и лоялни към Кремъл, отправят гласни критики към някои аспекти от воденето на войната. Случаят илюстрира стесняващия се коридор за публична дискусия дори сред гласовете, които иначе подкрепят руските военни действия в Украйна.
🇷🇺 Набирането на личен състав за създадените наскоро Войски за безпилотни системи (ВБС) се намира в задънена улица, предупредиха руски военни коментатори. Z-блогърът Алексей Чадаев заяви в Telegram, позовавайки се на информация от свой източник с генералски чин, че набирането на кадри „върви, меко казано с не особено блестящи темпове", въпреки че Кремъл мобилизира всички възможни структури на властта в тези усилия, включително губернаторите, а над 200 учебни заведения се включиха в кампания за вербовка на студенти.
Чадаев смята, че в региони, които вече са „прочистени с вербовка", се записват предимно хора от „достатъчно специфичен контингент – най-малко пригоден да стане гръбнак на нов високотехнологичен род войски", като в същото време потенциално подходящите кандидати, млади, технически грамотни граждани, отказват, тъй като им предлагат стандартни военни контракти. В тях е открита вратичка, която позволява превеждане в щурмова пехота по всяко време, а самите договори са безсрочни и неотменяеми, съобщава Moscow Times, позовавайки се на разкрития от по-ранен анализ, който преди няколко дни споделих на Frontline Monitor.
Страхът от изпращане на фронтовата линия като обикновена пехота, вместо като оператори на безпилотни летателни апарати, обезсмисля основното предимство, с което новият род войски би трябвало да привлича квалифицирани кадри.
Чадаев директно критикува Министерство на отбраната и заяви, че е трябвало да се създаде не „род войски", а „военизирана технологична компания" – структура с по-гъвкава организация, различна от конвенционалната армейска йерархия. С него се съгласи военният канал „Записки ветерана", чийто автор написа, че наборът е в задънена улица, защото генералите „не обичат никакви волности и непонятни за тях нововъведения".
„Да се счупи системата никой от тях не иска. А трябва да се счупи. Защото гъвкавостта и бързината на вземане на решения сега са залог за успех", добави той и предупреди, че в противен случай Русия ще остане без армия и ще загуби.
Войските за безпилотни системи бяха основани с указ на президента Путин в края на 2025 г. като отделен род войски – безпрецедентна стъпка, която отразява ролята, която дроновете получиха в хода на военната агресия срещу Украйна.
Целта на Министерствотп на отбраната беше да набере 78 800 души до края на 2026 г. и 58 000 от които да са студенти, завършили курсове за пилотиране на дронове, бивши авиационни специалисти и жени с подходяща подготовка, съобщава iStories. Кампанията по набиране започна с безпрецедентна рекламна кампания, която включваше обещания за служба далеч от фронтовата линия, едногодишен срок и работа с високи технологии. Но стандартните контракти, в които допълнителни клаузи позволяват пренасочване към пехотата, подкопават доверието.
Проблемът е и количествен, и качествен. Анализатори от FDD отбелязват, че пренасочването на толкова много новобранци към силите за безпилотни системи рискува да остави щурмовите части без достатъчно хора, при положение че загубите в жива сила остават колосално високи. Обучителният капацитет е друго тясно място: подготовката на 70 000 специалисти за дронове в рамките на една календарна година е огромно логистично предизвикателство, отбелязва DronXL. Към август 2025 г. над 500 училища и 30 колежа интегрираха пилотаж и сглобяване на дронове в учебните си програми, подкрепени с федерално финансиране за симулатори, FPV дронове и 3D принтери, но мащабът на потребностите далеч надхвърля наличната инфраструктура.
Критиките на Чадаев и „Записки ветерана" се вписват в засилващия се дебат в руското информационно поле. Множество Z-блогъри, включително Герман Садулаев, настояват, че руската армия продължава да се сражава по методите от началото на инвазията през 2022 г. и по нищо не личи, че вече сме 2026 г. Садулаев предложи създаването на специални звена за дронове извън Министерството на отбраната, които да следват модела на Революционната гвардия на Иран и предупреди, че 90% от руските загуби на фронта са понасят от безпилотни удари. Неспособността на ВБС да привлекат квалифицирани кадри очаквано ще превърне амбициозния проект от структурна реформа в поредна бюрократична конструкция, неспособна да промени реалностите на бойното поле.
🇷🇺 Руските университети и колежи са се превърнали в основен канал за набиране на личен състав за Войските за безпилотни системи – нов род войски, създаден на 12 ноември 2025 г. по заповед на министъра на отбраната Андрей Белоусов.
Разследване на независимото руско издание „Вьорстка" документира над 200 „информационни срещи“ в 112 колежа и професионални училища и 91 университета из цялата страна, включително в учебни заведения на окупирани територии на Украйна. Кампанията е насочена към студенти с техническо образование, но обхваща и хуманитарни и медицински специалности.
Вербовчиците, военни служители и представители на университетските администрации, обещават договор с продължителност от една година и бонус 400 000 рубли при подписване, годишна заплата до 5,2 млн рубли в Москва, допълнителни плащания за унищожена вражеска техника и гаранция за запазване на студентския статус с възможност за дистанционно полагане на изпити.
„Няма да щурмувате на 100%, ще бъдете в безопасност“, твърдят вербовчици, докато показват бойни кадри с дронове.
Реалността обаче е различна. Според разследването обещанието за договорът за една година съществува само като приложение, докато базовият контракт е безсрочен по силата на указа за частична мобилизация. Студентите, които не преминат психологическия подбор, не се връщат в университета, а биват прехвърляни в пехотата или други бойни части. Близки на загинали оператори на дронове споделят, че те действат близо до предните линии и са основна цел за противника – в рязко противоречие с обещанията за безопасност.
„Вьорстка" документира системен натиск върху студенти в много учебни заведения. Вербовчици използват зимната изпитна сесия, за да се насочат към студенти с академични задължения. Във Воронежкия държавен университет по инженерни технологии студенти, застрашени с отчисляване заради неиздържани изпити, са получавали ултиматум:
„Имаш два варианта – или те отчисляват и отиваш в армията, или подписваш договор", с обещание за отпуск от една година и 2 милиона рубли при запазен студентски статус. Висшето училище по икономика (ВШЕ) в Москва е изпращало писма за отчисляване, в които едновременно се предлага алтернатива – едногодишна служба в безпилотните войски вместо изключване.
Управата на висшите учебни заведения участва активно в натиска. В РЕУ „Плеханов“ студенти са извеждани от лекции без обяснение и отвеждани в друга сграда, където ги очакват вербовчици. „Просто ни заведоха в друга сграда, без да кажат за какво става дума", разказва студент. Проректорът на университета лично се е срещал със студенти, позовавайки се на „заповед на ректора“ за задължителни лични 40-50 минутни срещи с разговори за записване. В московски колежи студенти са събирани под фалшив предлог за изпити, след което са подлагани на вербовъчни сесии.
Някои ръководители прибягват до открито унижение. Директорът на Новосибирския колеж по транспортни технологии Миря Кирсанова публично засрамила присъстващите: „Всички ли сте страхливци тук, страхувате се за живота си? Откъде дойде този страх?“
Деканът на Воронежкия държавен университет Алексей Скрипников е произнесъл „емоционално агресивна реч“, в която поставял под въпрос мъжествеността на студентите и описвал сцени с жестокости, за да мотивира записване, съобщава „Вьорстка".
Отделни университети работят с месечни квоти. Далекоизточният федерален университет във Владивосток е планирал набирането на 32 студенти месечно, Новосибирският педагогически университет – 109 души до април, а в РЕУ „Плеханов" груповите ръководители са получили инструкция да осигуряват по двама желаещи на месец, без указания как да постъпват при отказ.
Последствията за отказалите са реални. На студенти с академични задължения е отказвано издаването на направления за повторно явяване на изпити – де факто блокиране на академичния им път. В същото време не всички преподаватели подкрепят натиска: една университетска служителка от Южна Русия, натоварена да промотира записването, вместо това предупредила студентите: „Не подписвайте нищо, това е смърт и ужас."
Особено тревожно е какво се случва с тези, които все пак подпишат. Студенти от ВШЕ, на които е обещано уволнение след една година, на практика подписват стандартни военни договори, които не могат да бъдат прекратени по силата на указа за частична мобилизация, съобщава The Moscow Times. Част от записалите се за безпилотните войски са изпратени да служат в редовната пехота, вместо като оператори на дронове.
Според разследване на iStories, Министерството на отбраната планира набирането на 80 000 души за ВБС до края на годината, докато по-амбициозни оценки да говорят за целеви състав от 165 000 души. Министър Белоусов заяви през декември, че формирането на рода войски ще бъде „завършено" през 2026 г.
The War Zone отбелязва, че създаването на отделен род войски за безпилотни системи отразява централната роля, която дроновете са придобили на бойното поле в Украйна – конфликт, в който и двете страни използват безпилотни апарати в безпрецедентен мащаб. Само през март Русия изстреля над 1 000 дрона в рамките на един ден по цели в украинския тил – най-масираната подобна атака от началото на войната. Малки дронове с изглед от първо лице (FPV) за поразяване на пехота и техника по фронтовата линия се използват в хиляди ежедневно.
Кампанията по вербуване на студенти разкрива дълбок проблем с набирането на личен състав в руската армия. Четири години след началото на пълномащабната инвазия Москва продължава да търси начини да попълва редиците си, без да прибягва до нова вълна на официална мобилизация – ход, носещ политически риск, поради което засега е избягван от Кремъл.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински безпилотни летателни апарати атакуваха руски обект край Авдиевка в окупираната Донецка област, за който се съобщава, че е използван за производство на химически боеприпаси.
Кадри от удара бяха разпространени от Роберт „Мадяр“ Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна. По думите му операцията е била извършена от оператори на дронове от състава на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, като са използвани ударни дронове FP-2, произведени в Украйна.
Целта е цех за производство на импровизирани боеприпаси с хлоропикрин – химическо вещество, широко използвано като сълзотворен агент. Ударът изглежда е имал за цел да прекъсне местните производствени мощности.
Данни от украински военни източници сочат, че употребата на химически газове от руските въоръжени сили е нараснало значително. Документирани са близо 12 000 случая на употреба на опасни химически вещества от началото на пълномащабната инвазия, а повече от половината инциденти са регистрирани през 2025 г. През първите два месеца на тази година са докладвани над 600 допълнителни случая.
Руските сили обикновено използват газови гранати като К-51 и РГ-ВО, оборудвани с иританти CS и CN, които често се свързват с контрол на масови безредици. Използват се импровизирани боеприпаси с хлоропикрин, макар и по-рядко. Тези вещества често се доставят чрез дронове срещу украинските отбранителни позиции, за да принудят личния състав да напусне укритията и да го изложат на конвенционален огън.
Въпреки че тези агенти не се класифицират като смъртоносни химически оръжия, тяхната употреба в бойни действия е забранена от международното право. Конвенцията за забрана на химическите оръжия забранява изрично използването на средства за борба с безредици като метод за водене на война, независимо от токсичността им.
🎯 Въз основа на оперативния отчет, публикуван от Мадяр в понеделник, 23 март, списъкът с поразените цели е изключително мащабен и обхваща както фронтовата линия, така и цели в дълбокия тил на Руската федерация. По-долу е поместен подробен списък:
Противовъздушна отбрана и радарни системи
ЗРК „Тор-М1“ – унищожен в Донецка област
РЛС „Небо-У“ – поразена в Брянска област
Логистика и енергетика
Влакова композиция с гориво – станция Луганска.
Резервоари за паливно-смазочни материали – станция Луганска.
Нефтен терминал „Транснефт – порт Приморск“ – Ленинградска област.
Рафинерия „Башнефт-Уфанефтехим“ – Уфа, Република Башкортостан.
Военна инфраструктура и складове
Хъб за дронове „Шахед“ – гр. Донецк (тотално унищожен).
Цех за химически боеприпаси (с хлоропикрин) – гр. Авдиевка.
Два склада за материално-техническо осигуряване – окупираните територии на Донецка област.
Комуникации
Магистрален сървър на телеком оператори – гр. Донецк (място на пресичане на важни оптични линии).
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано стана ясно, че руски държавен институт, участващ в производство на химически оръжия, продължава да придобива основни компоненти за забранени боеприпаси, успешно заобикаляйки мащабните международни санкции.
🇺🇦 Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, публикува месечен отчет за дейността на подразделението през ноември, който показва значително увеличение на унищожената вражеска пехота и цели на фронта, въпреки неблагоприятните метеорологични условия.
Според доклада, подразделенията под негово командване са унищожили 8449 вражеска пехотинци, което възлиза на около 5% повече в сравнение с октомври, когато са били отчетени 8060. „Всеки трети унищожен противник на фронта е резултат от нашите операции“, подчертава Бровди.
През ноември отрядите на СБС са извършили общо 113 692 полета, включително 63 350 ударни и 50 342 разузнавателни.
През ноември за поразяването на общо 23 800 вражески цели са изразходвани:
30260 дрона с изглед от първо лице (FPV)
880 коптера от тип Mavic
680 нощни бомбардировачи
278 коптерни изтребители – многороторни дронове, предназначени за близък въздушен бой и прехващане на вражески БПЛА в зоната на бойния контакт
1472 крилати ударни дрона – с неподвижни крила, използвани за далечно прехващане на шахеди, разузнавателни апарати и други вражески летателни средства
98 216 боеприпаса
Най-резултатна е била 414-та бригада, под командването на лейтенант Клими, която е отговорна за унищожаването на 3013 вражески единици при 8650 цели – около 35% от общия резултат на СБС за месеца.
Освен това командирът отдаде почит на двама загинали оператори – Марвел и Волбит, и отбеляза, че загубите на врага за всяка тяхна жертва са около 1500 души, но посочи, че това не се счита за еквивалентно „отмъщение“.
Бровди също така коментира темата за недостига на квалифицирани оператори, признавайки, че въпреки 10 000 подадени заявления за присъединяване към подразделението, само част от всички кандидати отговарят на критериите за служба. Той подчерта необходимостта от решения на ниво държава за оптимално разпределение на военния ресурс, за да бъде увеличена ефективността на подразделенията.
🇷🇺 Следвайки примера на Украйна, Въоръжените сили на Руската федерация добавиха Сили за безпилотни системи като нов род войски, за да обедини способностите за водене на война с дронове, съобщи руското независимо издание ASTRA.
В публикация от сряда се посочва, че новият род войски включва напълно организирани полкове и подразделения под специална командна структура.
Ръководството и оперативната рамка са назначени, а заместник-командирът полковник Сергей Иштуганов заяви: „Продължава подсилването на наличните формирования и създаването на нови подразделения в Силите за безпилотни системи. Към тях се назначават оператори, инженери, техници и други специалисти.“
Този ход беше извършен близо година след директивата на руския президент Владимир Путин от декември 2024 г. за създаване на специализиран род войски за дронове. Тогава руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви, че новият род войски ще бъде изцяло оперативен до третото тримесечие на 2025 г.
Kyiv Post припомня, че Върховната рада на Украйна одобри предложението за създаване на Силите за безпилотни системи към ВСУ през септември 2024 г.
По-рано беше съобщено, че Москва планира да привлече около 210 000 военни за новите си сили за безпилотни системи не по-късно от до 2030 г.
🇭🇺🇺🇦 Унгария реши да наложи забрана за влизане в страната и целия Шенген на командира на украинската военна част, отговорна за ударите срещу нефтопровода „Дружба“, съобщи на 28 август външният министър Петер Сиярто.
През последните седмици Украйна извърши поне три удара по нефтопровода, който доставя руски петрол за Унгария и Словакия, прекъсвайки временно операциите му.
Макар че Сиярто не назова поименно командира, срещу когото е мярката, политическият директор на унгарския премиер Балаж Орбан потвърди пред изданието 444, че това е Роберт Бровди – командир на Силите за безпилотни системи на Украйна.
Бровди, който е от унгарски произход и е известен с позивната „Мадяр“, призна, че неговата част е отговорна за атаките с дронове срещу нефтопровода, включително и за последния удар на 21 август срещу помпената станция в Брянска област.
Унгарският външен министър определи атаката като „удар по унгарския суверенитет“ и заяви, че е „застраши енергийната сигурност и почти наложи използването на стратегическите ни резерви“.
„Украйна отлично знае, че нефтопроводът Дружба е жизненоважен за енергийното снабдяване на Унгария и Словакия и че тези удари ни вредят много повече, отколкото на Русия,“ написа Сиярто в X.
Бровди отхвърли решението на Будапеща и обвини унгарското ръководство, че носи отговорност за руските удари по украинските градове, като „пълни мръсните си джобове със санкционирани евтини суровини“.
„Аз съм украинец и ще пристигна в родината на баща ми след вас. В Унгария има достатъчно истински унгарци и един ден те ще се погнусят от вас“, написа той в Telegram.
В изявлението си Сиярто не спомена и дума за масираната руска атака с дронове и ракети по Киев през изминалата нощ, убила най-малко 18 души, сред тях 4 деца, и ранила близо 40. Украинският външен министър Андрей Сибига заяви, че Будапеща „застава на грешната страна на историята“.
„Петер, ако руският тръбопровод е по-важен за теб от украинските деца, убити тази сутрин от Русия, това е морален упадък“, написа той в X.
„Ако Унгария наистина е затворила входа на страната и на целия Шенген за един от украинските военни командири, който е етнически унгарец и гражданин на Украйна, това може да предизвика единствено възмущение,“ заяви президентът Володимир Зеленски. Той добави, че министерство на външните работи е инструктирано да изясни случая и да „реагира съответно“.
Нефтопроводът „Дружба“ е един от най-големите в света и доставя руски петрол директно в Унгария и Словакия – единствените държави в ЕС, които все още купуват руски суров петрол чрез системата. През юли те са внесли съответно петрол на стойност 232 млн. долара и 196 млн. долара.
Унгария, смятана за най-близкия до Москва съюзник в ЕС, многократно се обявява против опитите на Брюксел да прекрати напълно вноса на руска енергия и е заплашвала да блокира европейския път на Украйна.
Киев редовно нанася удари по военни и индустриални обекти в Руската федерация, в т.ч. петролни рафинерии, с цел да подкопае приходите на Москва и да отслаби способността ѝ да води войната.
🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха летище Борисоглебск във Воронежка област на Руската федерация, съобщи в официално изявление Генералният щаб на ВСУ, в което се посочва, че там са базирани самолети Су-34, Су-35С и Су-30СМ от въздушно-космическите сили.
„Поразен е склад с управляеми авиационни бомби, учебен боен самолет и вероятно други самолети. Резултатите от пораженията се уточняват“, уточниха от командването. От него посочват също, че операцията е била проведена от Силите за специални операции в координация с другите компоненти на украинските сили „в рамките на намаляване на способностите на противника да нанася въздушни удари“.
През изминалата нощ властите на няколко руски областни съобщиха за атаки с украински дронове.
В Саратовска област безпилотни летателни апарати атакуваха Енгелс, където е разположено военно летище на стратегическата авиация. Губернаторът на региона Роман Бусаргин съобщава в Telegram за повредени жилищни сгради в градовете Саратов и Енгелс, като по негови думи няма жертви.
Във Воронежка област топлинни сигнали от пожари се могат да бъдат забелязани близо до авиобаза Борисоглебск. В същото време губернаторът на региона Александър Гусев твърди, че 25 украински дрона са били свалени от средствата за противовъздушна отбрана.
Ръководителят на Чувашия Олег Николаев съобщи за атака на два дрона, единият от които е паднал на покрива на местния научно-изследователски институт АО ВНИИР, и подчерта, че предприятието е спряло работа още през юни в резултт на предишна украинска атака.
Руското министерство на отбраната твърди, че през нощта неговите сили са свалили 94 украински безпилотни самолета във въздушното пространство на Воронежка, Брянска, Белгородска, Курска, Саратовска, Новгородска, Ленинградска, Орловска, Ростовска, Смоленска, Рязанска, Московска, Пензенска и Тулска области, а също така потвърди безпилотната атака срещу Република Чувашия.
След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, руските области, както и окупираните от нея украински територии, редовно са подложени на безпилотни атаки. Киев многократно твърди, че работи за отслабване на тиловите бази на руската армия, за да намали настъпателния потенциал на страната-агресор.
🇺🇦 Капитан I ранг Роман Гладки ще бъде назначен за началник-щаб на командването на Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Това съобщи по-рано днес интернет проектът DeepState.
Преди това Гладки е бил първи заместник-командир на Военноморските сили на ВСУ. Все още няма официално потвърждение на тази информация. Въпреки това, според LIGA.net двама офицери от въоръжените сили са потвърдили назначението на Гладки пред изданието, отбелязвайки, че това е станало преди няколко седмици.
Информацията за назначаването на Гладки се появи за първи път на 29 август в Telegram каналите на проекта Deep State и Маряна Безуглая, депутат от Върховната рада на Украйна. Според нея той не притежава никакъв опит в работата с безпилотни системи, преди това е бил заподозрян в държавна измяна и шпионаж, а също така има жена с руски паспорт и дъщеря, която участвала в спортни състезания, носейки цветовете на Руската федерация.
Активистът Сергей Стерненко също потвърди назначението, отбелязвайки в платформата X, че съпругата на новоназначения командир има руско гражданство, а дъщеря му се състезава под руски флаг. Той предположи, че това назначение може да е насочено към унищожаването на силите за безпилотни системи отвътре, както и че процесът по пълноценното им въвеждане като отделен род войски е обект на организиран саботаж.
Анализаторите на Deep State изразиха съмнения относно целесъобразността на подобно назначение, като припомниха противоречивото минало на Гладки. Според тях Вадим Сухаревски, командир на силите за безпилотни системи, е бил против назначаването на Гладки на поста началник-щаб.
Припомняме, че през юли 2016 г. Гладки беше назначен за началник-щаб и първи заместник-командващ на Военноморските сили на ВСУ. През 2018 г. тогавашният министър на отбраната Степан Полторак отстрани Гладки от тази позиция в очакване на вътрешно разследване, вероятно свързано както с финансови злоупотреби, така и със съмнения около руското гражданство на съпругата му.
Тогава обаче Министерството на отбраната на Украйна отрече появилите се подозрения, наричайки основната причина за отстраняването „неправилно изпълнение на служебните задължения“. Очаква се официално потвърждение или опровержение на информацията за назначението на Гладки.
Frontline Monitor припомня, че по-рано тази година президентът Владимир Зеленски освободи от длъжност тогавашният главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и назначи на негово място 58-годишния генерал-полковник Александър Сирски, който до този момент заема поста командир на Сухопътните войски на ВСУ.
