Взривиха автомобила на директора на „Уралдронзавод“ край Екатеринбург

🇷🇺💥🚗 Автомобилът на Владимир Ткачук, основател и главен директор на „Уралдронзавод“, беше взривен късно снощи в село Болшой Исток, южно от Екатеринбург. Ткачук оцеля, но беше настанен в реанимация в тежко състояние. Следствието образува производство за опит за убийство, извършено по общоопасен начин. Предприятието на Ткачук произвежда FPV дрона „Упир“ – един от най-широко използваните руски ударни безпилотни апарати, управлявани с изглед от първо лице.

„Чу се силен взрив“ преди огъня, разказва жител на селището пред местното издание Е1, което публикува двата материала за инцидента на 5 август. Кадри от мястото показват горяща кола и стълб черен дим между дърветата; на аудиозаписа към едно от видеата се чува минувач, който казва, че там явно се е взривила машина. На мястото работиха спасителни екипи и служители на реда. Органите на реда отказаха коментар, като се позоваха на члена от наказателно-процесуалния кодекс, който забранява разгласяването на данни от предварително следствие. Отговорност за нападението не е поета от никого, а руската страна не е назовала версия.

Болшой Исток е градче с под 10 000 жители в Сисертски общински окръг на Свердловска област, което се намира на двата бряга на река Исет между Арамил и микрорайон Химмаш на Екатеринбург. Формално то се намира извън чертите на областния център, но влиза в неговата агломерация и е на 10 км от южния ѝ край. Самото предприятие е регистрирано на друг адрес, в промишлената зона на Полевски тракт в областния център, където се пренесе през ноември миналата година от жилищна сграда в Академическия район.

Ткачук е човекът, който създава „Упир“ и дълго беше известен само с това. През 2022 г. работи като индивидуален предприемач в подбора на персонал; идеята за евтин ударен дрон му хрумва през есента, след мобилизацията, когато приятели от фронта го молят за апарати. Замисълът е технически прост и точно затова възпроизводим: сглобяем квадрокоптер, който носи съветски ръчни противотанкови гранати от типа ПГ-7ВЛ и РКГ-3М, каквито в складовете има в изобилие. Екипът се събира от екатеринбургски състезатели по дронови надпревари, а парите идват от дарения на абонати на едри руски военни телеграм канали и на военните кореспонденти Александър Коц и Евгений Подубни.

От пролетта на 2023 г. дронът се използва на фронта, а по думите на самия Ткачук през същото лято „Упир“ поразява плавателни средства на Въоръжените сили на Украйна по река Днепър в района на Антоновския мост. Оттам употребата се разстила по цялата линия на съприкосновението. В неговото описание апаратът пробива тактическия контур и удря на дълбочина до 12 км, работи при валежи и маневрира в гориста местност с денивелация, а с него са поразявани всички класове западна бронетехника, доставена на украинската армия. Пред водещия Павел Зарубин той описа сметката на един такъв удар така: машинка за 60 000 рубли влиза в кърмата на „Ейбрамс“ и унищожава многомилионна бойна единица.

През септември 2023 г. е регистрирано дружеството „Уралдронзавод“, а през август 2024 г. екипът обявява собствен завод. Междувременно самият Ткачук минава от анонимност към пълна публичност. През 2023 г. се появява в стрийм на руски военен блогър, без да влезе в кадър, а на изложението „Армия-2023“ показва лицето си, но не и името; изданието „Важни истории“ го разкри по снимки и профили през август 2023 г. След това дава интервюта за RT и „Россия 1“, изказва се на форуми в Екатеринбург заедно с представители на президентското пълномощно представителство в Уралския федерален окръг и открива учебен център, който по негови думи изкарва по 30-ина оператори месечно.

Мащабът зад това лице се промени за две години. Приходите на „Уралдронзавод“ растат от 3,6 млн. рубли през 2023 г. до 438,5 млн. през 2024 г. и 6,16 млрд. през 2025 г. – 14 пъти за година, изчислиха анализатори на Seldon.Basis за „ФедералПрес“. Чистата печалба се качва от 86,3 млн. на 1,9 млрд. рубли, балансът стига 4,64 млрд., а щатът нараства от 18 души през 2024 г. до 110 през 2025 г. През февруари тази година Ткачук заяви пред журналисти на форум на „Единна Русия“, че министерство на отбраната ще вдигне договарянето многократно заради данните от бойната употреба на новата модификация „Упир-18“, носеща 10 кг мина.

Международните санкции засегнаха първо предприятието, а после и човека зад него. На 16 декември 2024 г. „Уралдронзавод“ влезе в 15-ия пакет ограничения на Европейския съюз, като официалният вестник на ЕС го определи като новосъздадена компания, възникнала като стартъп по време на войната, и назова изрично FPV дрона „Упир“. Две седмици по-рано указ на президена Володимир Зеленски наложи санкции върху 57 физически и 52 юридически лица от сферата на дроновете; сред юридическите попада „Уралдронзавод“, а сред физическите беше вписан именно Ткачук.

Шест дни преди Болшой Исток същият сценарий се разигра в Тула. През нощта срещу 29 юли неизвестен стрелец изчака Андрей Черезов на площадката пред апартамента му на улица „Михеева“ и стреля три пъти, след което избяга, докато жената на ранения отвори вратата. Черезов е основател, едноличен собственик и директор на „Руска лаборатория за въздушен транспорт“, която произвежда ударните FPV дронове „Овод“. Той оцеля с тежки рани, лежа в реанимация и състоянието му беше стабилизирано към 1 август. Компанията му влезе в 21-вия пакет санкции на ЕС шест дни преди покушението. Пресслужбата на предприятието заяви пред РИА Новости, че Черезов се намира под европейски, американски и украински санкции, а причината за нападението е работата му за фронта.

Свердловска област има собствена хронология по същата линия, само че досега тя свършваше при тайника. През септември 2024 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовка за взривяване на автомобил на ръководител на отбранително предприятие в областта; изпълнителят е ликвидиран при опит за задържане, а на мястото са иззети пистолет „Макаров“, радиоуправляем самоделен заряд и кореспонденция с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. На 3 март 2026 г. схемата се повтори в самия Екатеринбург: мъж, роден през 1985 г., изнесъл взривно устройство от тайник, за да го постави в колата на топ мениджър на завод от отбранителната сфера, и загинал на място, когато кураторът му го задействал дистанционно в момента на задържането. На местопроизшествието е намерен втори заряд, маскиран в корпус на външна батерия, заедно с фалшив паспорт и средства за връзка. Уралът присъства в чуждите епизоди като място, откъдето се набират изпълнители: през май 2026 г. осем души получиха присъди от 6-15 години за подготвяно през декември 2024 г. взривяване на автомобила на Генадий Девятов, заместник-директор на конструкторско бюро в Подмосковието, произвеждащо „Искандер“ и „Игла“, а четирима от осъдените са жители на Нижни Тагил.

И в двата публично известни епизода в рефуиба покушението срещу автомобил на ръководител на завод от сферата на военно-промишления комплекс беше прекъснато на етап пренасяне на заряда. Този път обаче не беше прекъснато.

Освен това регионът престана да бъде недостижим тил по въздух. На 25 април 2026 г. украински дронове за първи път стигнаха до Урал: един от тях се вряза в жилищна сграда на улица „Хохрякова“ в центъра на Екатеринбург, а шестима души пострадаха, предимно с леко натравяне от продуктите на горенето. На 25 юли областният губернатор Денис Паслер съобщи за отразена атака над Чкаловски район на града, където от паднали отломки пламна паркинг от 300 кв. метра до логистичния комплекс на Wildberries. Разстоянието, което дроновете изминаха дотук, надхвърля 1700 км, сочи оценка на украинския военен портал Militarnyi.

Успоредната поредица срещу хора в униформа е по-известна и по-стара. На 17 декември 2024 г. в Москва загинаха началникът на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощникът му от взривно устройство, привързано към електрическа тротинетка пред входа на жилищна сграда на Рязанския проспект; източник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви пред ББС, че това е нейна операция. На 25 април 2025 г. взрив на паркиран автомобил в Балашиха, Подмосковие, уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началника на Главното оперативно управление на Генералния щаб. На 22 декември 2025 г. в южната част на Москва загина началникът на управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб генерал-лейтенант Фанил Сарваров, чиято кола беше минирана отдолу на паркинг на улица „Ясенева“; Следственият комитет обяви, че проверява и версия за причастност на украинските служби. На 6 февруари 2026 г. беше прострелян първият заместник-началник на руското военно разузнаване генерал-лейтенант Владимир Алексеев, който оцеля.

Двамата пострадали през последната седмица не приличат на предишните мишени. Кирилов, Москалик, Сарваров и Алексеев са кадрови офицери с длъжности в йерархията. Черезов и Ткачук са предприемачи от частния бизнес, чиито предприятия израснаха извън държавната конструкторска система и именно затова трябваше да бъдат видими. Държавните бюра пазят главните си конструктори без имена и без лица; т.нар. народен военнопромишлен комплекс направи обратното по устройство, защото даренията изискват човек, към когото да се обръщат. Абонатите, финансирали първите „Упири“, получиха срещу парите познато лице, интервюта и присъствие на изложения. Същото това лице после влезе в санкционен списък с име, длъжност и предприятие.

Украински дронове подпалиха логистичния център на Wildberries в Алексин

🇺🇦🛩️🇷🇺 Разпределителният комплекс на Wildberries в Алексин, Тулска област, беше поразен от ударни дронове на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), при което избухна пожар, обхванал целия обект от 195 000 кв.метра, отговорен за захранването седем области в Централна Русия.

Областният губернатор Дмитрий Миляев съобщи за „падане на БПЛА на територията на сортировъчния център на Wildberries с последващ пожар“; персоналът е бил изведен предварително, а приемането на нови пратки беше спряно и пренасочено към други бази на дружеството.

По предварителни данни няма загинали, а един човек е получил медицинска помощ. Освен комплекса на Wildberries масираната атака повреди два жилищни блока и два производствени обекта в областта. Над региона руската ПВО е свалила 107 дрона по думите на Миляев, а Министерство на отбраната отчете 475 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. на 4 август и 8 ч. на 5 август над 15 региона и акваториите на Черно и Азовско море. Числата на свалените дронове не подлежат на независима проверка и вървят по обичайната линия на руските официални отчети.

Обектът в Алексин е открит през 2022 г. и с площ от около 194 500 кв. метра е сред най-големите в мрежата на Wildberries. Оттам се снабдяват Тулска, Калужка, Орловска, Брянска, Курска, Липецка и Рязанска област, а част от натоварването на разпределителните бази в Подмосковието минава именно през него.

Идентификацията на горящата сграда е направена по публикувани кадри и по данни за термални аномалии на системата FIRMS на НАСА, която регистрира обширен пожар на мястото след атаката. Кадрите показват пламъци, обхванали големи секции от халето. Градът се намира на около 320 км от украинската граница, т.е. дълбоко зад пояса, който руската противовъздушна отбрана пази с най-плътни средства заради близостта до Москва.

Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди, познат с позивната Мадяр, заяви на 4 август, че за 18 денонощия неговите части са атакували 15 логистични обекта на Wildberries и че 13 от тях са изгорели напълно; последният по неговата сметка беше комплексът в Красни Бор край Санкт Петербург. По това броене Алексин е 16-ият. Независимият регистър, който „Медуза“ води от началото на поредицата и обнови в 11:05 ч. днес, дава друго число: 21 поразени обекта от 18 юли насам. Разликата не е спор за факти, а за обхват. Бровди брои операциите на собствената си структура, докато списъкът на изданието включва всяко съобщено попадение по площадка на търговеца, независимо от това кой го е извършил и дали Киев го е потвърдил.

Поредицата започна в нощта срещу 18 юли с две едновременни попадения: по разпределителния център в Електростал, източно от Москва, и по площадката в Котовск, Тамбовска област. Тогава загинаха 8 души, а над 80 са ранени: 1 загинал и 57 ранени в Електростал, 7 загинали и 25 ранени в Котовск. Това остават най-тежките човешки загуби за Русия от украинска атака за последните две години, а пожарът в Електростал беше гасен 4 дни. На 20 юли беше ударено Коледино в Подмосковието, без съществени щети. На 22 юли пламнаха бази в Краснодар и в Невиномиск, Ставрополски край, където загина 1 човек и 14 пострадаха. На 23 юли беше поразен комплексът във Воронеж, който възобнови работа само за половин ден.

На 24 юли попаденията за първи път се разпростряха в три отдалечени точки в една нощ: Симферопол в окупирания Крим, Шушари в чертите на Санкт Петербург и Новосаратовка в Ленинградска област. На 25 юли дойде ред на Екатеринбург отвъд Урал. На 29 юли беше поразен комплексът в Тюшевско край Рязан, дотогава незасяган. На 30 юли бяха атакувани три бази наведнъж: в Пенза с площ около 180 000 кв. метра, в Сарапул (Удмуртия) и Перм. На 31 юли пламнаха съоръженията във Волгоград и Зеленодолск (Татарстан).

През август попаденията се превърнаха в ежедневие. На 2 август беше напълно унищожен складов обект в Новосемейкино край Самара с площ 160 000 кв. метра. На 3 август дойде ред на комплекса в Собинския район край Владимир, чиято площ е 171 900 кв. метра. На 4 август последваха две попадения: Красни Бор южно от Санкт Петербург, за което Бровди публикува съобщение в своя канал в Telegram, и Емаус (Тверска област). Алексин затвори веригата в нощта срещу 5 август. Сборът по регистъра на „Медуза“ към сутринта на същия ден е най-малко 14 загинали и над 120 ранени.

Обхватът се разпростира от окупирания Крим до Урал. Между Симферопол и Екатеринбург има около 2000 км. по права линия, а Сарапул и Перм лежат далеч отвъд обсега на западните ракети, доставяни на Украйна. Тези цели се поразяват само от украински дронове от собствено производство, т.е. изборът им не минава през чуждо политическо разрешение. За разлика от рафинериите и военните заводи, атакувани по тази ос през пролетта, разпределителните комплекси не са прикрити от специализирана ПВО и се намират край жп линии и магистрални на открито. Резултатът личи в собствената сметка на Бровди: 13 от 15 поразени склада не са повредени, а напълно изпепелени.

Икономическата сметка вече е по-голяма от военната. Водещият анализатор на изследователската агенция Data Insight Сергей Семко оцени пред руския Forbes на 3 август загубите на търговците, работещи през платформата, на между 215 и 280 млрд. рубли. Оценката стъпва на прецедент от 2024 г., когато след пожар в склада в Шушари с площ 112 000 кв. метра дружеството изплати обезщетения за близо 35 млрд. По тези изчисления към 3 август са повредени между 893 хил. и 1,154 млн. кв. метра, т.е. до 22,2% от декларирани 5,2 млн. кв. метра логистична инфраструктура на групата. Алексин, Емаус и Красни Бор идват след тази отсечка и още не влизат в нея.

Самите търговци описват другата страна на сметката. Маркетплейсът нито застрахова обектите си срещу атаки с дронове, нито изплаща пълни обезщетения, а стоката не може да се изтегли предварително. Един от търговците съобщи за унищожена стока за 738 000 рубли, срещу която е получил 41 365 рубли. Мащабът на зависимостта прави тези загуби системни: платформата е най-големият онлайн търговец в Русия, а нейната логистика наброява над 200 площадки с обща площ 5,2 млн. кв. метра.

Мрежата е строена за растеж, а не за оцеляване под обстрел. След развода на съоснователите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и сливането с рекламна група Russ през 2024 г. контролът върху новото обединено дружество остана при Ким, най-богатата жена в Русия. Оборотът на групата за 2025 г. достигна 6,1 трлн. рубли, а чистата печалба 175 млрд, т.е. оценката на Data Insight за пораженията при продавачите надхвърля целия ѝ годишен финансов резултат. Тежестта обаче не ляга върху платформата: изгорялата стока е чужда собственост, оставена на съхранение, и загубата от нея се поема от дребните търговци, които нямат друг канал до купувача.

Публично обявените досега мерки на търговеца засягат достъпа до информация. От 3 август служителите в складовете имат право да носят само телефони с бутони и без камери; ограничението дойде, след като бяха отчетени многократни случаи на заснемане на дронове на инциденти на самите площадки. Във вътрешното си съобщение, разпространено от каналите „Осторожно, новости“ и „Клуб партнеров на маркетплейсах“, Wildberries обосновава мярката с това, че снимането по време на въздушна тревога „заплашва сигурността, може да разкрие позициите на силите на ПВО, нарушава изискванията на руското законодателство“ и подлежи на административна, а в някои случаи и на наказателна отговорност. Банковото подразделение Wildberries Bank междувременно попадна под забрана за трансакции на ЕС от 14 май и пълно замразяване на активи в пакета от 24 юли, приет с мотива, че банковият сектор носи съществени приходи на руската държава.

Основанието, което Киев дава за поразяването на гражданска търговска мрежа, беше формулирано още на 18 юли от президента Володимир Зеленски: обектите служели „за доставка на санкционирани компоненти за производство на дронове и навигационно оборудване“. Двойното предназначение не е само украинско твърдение. На самата платформа се продават бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи, част от които рекламирани като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“; обявите са документирани от Defense Express и потвърдени от CNN и Fortune. Съветникът на украинската президентска служба Михайло Подоляк добави и втори мотив: връзки на собствениците с Кремъл, данъчният принос на групата и натискът ѝ върху дребния бизнес. Украински чиновник заяви пред Financial Times, че тези атаки отвръщат на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, която е загубила над 400 клона и терминала след 2022 г. Неясна остава друга граница: не е доказано, че точно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки.

Логистичната мрежа е уязвима по начин, различен от завод или рафинерия. Складът не се ремонтира като технологична инсталация, а се замества с капацитет другаде, и точно тази заменяемост е ресурсът, който поредицата изчерпва. При загуба между 17 и 22% от площта пренасочването на пратките опира до обекти, които поемат чужд товар, а Алексин е именно от онези, които разтоварваха базите около Москва.

В Херсон дрон преследва търговец около буса му; мъжът оцеля

🇺🇦🎯🇷🇺 Видео, заснето от жителка на Херсон, запечата поредния зловещ епизод от т.нар. „човешко сафари“ – методичното „ловуване“ на мирното население в града от руски оператори на дронове, които ежедневно набелязват пешеходци и търговци по улиците за тренировъчни мишени.

На кадрите се вижда как руски камикадзе дрон следва по петите 52-годишен продавач на зеленчуци, който отчаяно се опитва да се измъкне от смъртната опасност, обикаляйки собствения си микробус, паркиран на пазар в Таврийски микрорайон на града, където е трябвало да разтовари стока рано сутринта днес. Мъжът, жител на Николаевска област, оцелява като по чудо: лекарите установиха закрита черепно-мозъчна травма, взривна травма, акубаротравма и множество осколкови рани по гърба и долните крайници, а състоянието му в момента на приемане в болница беше описано като средно тежко. По-късно националната полиция публикува видео от инцидента и уточни, че той се е разиграл малко след 6:45 ч.

Кадрите са заснети отдалеч, през прозорец на съседна жилищна сграда. В тях се вижда пясъчна открита площадка между панелни блокове, бяла камионетка с товарен фургон, зелен чадър и наредени под него картонени каси. В долния край на картината стои син автобус без стъкла. Мъжът се появява до чадъра и тръгва да бяга покрай камионетката, а дронът се движи подире му, без да изостава. Взривът избухва до превозното средство; сивият облак се вдига над касите, покрива фургона и се разстила към блоковете зад него.

Началникът на градската военна администрация Ярослав Шанко посочи, че руският дрон известно време е преследвал мъжа, който се е опитвал да се спаси, преди операторът да нанесе удара. Този клас дронове предават картина в реално време и се управляват от човек, който през цялото време вижда целта на екран пред себе си или специални очила за изглед от първо лице (FPV). Полицията е категорична: мъжът няма никакви външни белези, които биха могли да подведат,че е военнослужещ – той просто идва на пазара, за да продава своята продукция.

Към съобщението органите добавиха и указание, което само по себе си описва ежедневието в областния град, разположен на десния бряг на река Днепър: ако забележите дрон, в никакъв случай не опитвайте да го снимате, а потърсете укритие. Пазарът, на който 52-годишният мъж продаваше зеленчуци, се намира на няколко километра от руските позиции на левия бряг на Днепър, а самият пострадал е дошъл да търгува от съседната Николаевска област.

Пътят, по който минава неговото пътуване, отдавна не е безопасен. На 20 юли 2026 г. командир на отряд за дронове-прехващачи към 34-та отделна бригада на морската пехота, с позивна Шкипер, описа пред Радио Свобода как руски разчети минират дистанционно шосето Николаев–Херсон: безпилотниците разпръскват противопехотни и противотанкови мини по маршрута, достигайки на дълбочина до 40 км в територията под украински контрол чак до Киселевка и Посад-Покровски. По думите му, целта на тези действия е градът да бъде лишен от логистика и доставките към него да бъдат прекратени. Няколко седмици по-рано, на 31 май, началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин съобщи, че около 200 км пътища в региона вече са покрити с анти-дрон мрежи, като руското командване всеки месец изпраща към областта нови и нови подразделения за дронове, и провежда изпитания на нови разновидности, а червената и сивата зона растат месец за месец.

Този модел на удари срещу цивилното население получи официална правна квалификация преди повече от година. През май 2025 г. Независимата международна комисия за разследване на Украйна към ООН обяви своето заключение, според което руските атаки с дронове по мирни жители по десния бряг на река Днепър в Херсонска област представляват престъпление срещу човечеството. Разследването обхвана 10 месеца от юли 2024 г. и ивица от над 100 км покрай долното течение на реката около Херсон, в която безпилотниците убиха най-малко 150 души и раниха стотици. Комисията установи, че обстоятелствата около ударите, както и публикуваните кадри и заплахите, отправени в публикации към тях, показват действия, чиято основна цел е да всява ужас сред цивилното население.

Оттогава насам преднамерените атаки срещу цивилни единствено зачестяват. В своя доклад пред Общото събрание на ООН от 21 октомври 2025 г. същата комисия отчете над 200 убити и 2000 ранени граждани от умишлени удари в Днепропетровска, Херсонска и Николаевска област от юли 2024 г. насам и описа руските действия като широко разпространени, системни и продукт на единна държавна политика. През септември 2025 г. комисията стигна до заключение, че руската армия насочва дронове срещу цивилни и унищожава инфраструктура по начин, който прави невъзможен животът на цивилното население във прифронтовите региони.

Human Rights Watch от своя странас публикува доклада „Hunted From Above“, който документира 45 нарочни атаки срещу мирни жители на Херсон между май и декември 2024 г., най-малко 30 убити и 483 пострадали. Описанието на тактиката в него съвпада ред по ред с това, което показва записът от 4 август: апаратите следват пешеходци и колоездачи на стотици метри, удрят по колички, магазини и доставни автомобили, разпръскват противопехотни мини ПФМ и нападат медицинските екипи, след като те пристигнат на мястото на предишен удар. Организацията описа ударите като нарушения на законите на войната, а взети заедно, като видимо престъпление срещу човечността.

Мащабът се вижда най-отчетливо в данните на прокуратурата. Към 22 май 2026 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна е регистрирал над 11 000 удара с FPV дронове по цивилни, медици, спасители и полицаи от началото на 2024 г.: 2427 производства за 2024 г., 6771 за 2025 г. и още 2010 само за първите четири месеца на 2026 г. Близо половината се падат на един регион. В Херсонско са образувани 5303 наказателни производства за атаки с безпилотници срещу невоенни обекти, с 287 убити и 2549 ранени, сред които 41 деца. Само на самия град Херсон се падат 127 загинали и 1754 пострадали, тоест 44% от жертвите и 69% от ранените в областта. Прокуратурата описа практиката като системен терор срещу цивилното население, а не като поредица отделни случаи.

Темпото не е спаднало и през последните месеци. През юли 2026 г. в Херсонската градска община руските удари убиха 32 души, сред тях едно дете, и раниха 464, сред които 16 деца. Безпилотниците сами по себе си отговарят за 29 от загиналите и 395 от пострадалите, управляемите авиационни бомби за още 17 ранени. Три седмици преди случая на 4 август, на 17 юли, FPV дрон удари друг херсонски пазар около 9:30 ч.: загина 70-годишна жена, а шестима души на възраст между 65 и 85 години бяха ранени. Пазарите остават сред местата, където хората неизбежно се събират, и точно затова се появяват отново и отново в списъка на поразените обекти.

Продавачът от 4 август оцеля и с това остава извън графата, в която прокуратурата вписва 287 души. Всичко останало в случая му е рутина: невъоръжена цел на открито, преследване на бягащ човек и удар, нанесен от оператор, който през цялото време вижда какво прави. Указанието на полицията да не снимаш апарата, а да търсиш укритие, е онова, което един областен център все още може да предложи на човек, заварен на открито.

Симулатори за FPV дронове и мотоциклети влязоха в курса на московските курсанти

🇷🇺🎓🏍️ Бъдещи офицери в Московското висше общовойсково командно училище усвояват управление на FPV дронове, мотоциклети и четириколки (ATV) първо на симулатори и едва след това преминават към реална бойна техника. За подготовката в занятията по кормуване са отделени 168 часа, след тях курсантите излизат на обособен полигон за бъгита и мотоциклети. Училището показа тренажорната си база в репортаж на „Звезда“ – телевизионен канал на Министерство на отбраната – излъчен на 24 юли 2026 г.

В една от аудиториите курсантите работят с пултове и големи екрани, а всяка маневра се повтаря отново и отново до автоматизъм. Катедрата по БПлА е открита през 2025 г. и преподавателите ѝ включват действащи оператори с боен опит; задачите, които поставят, са съответни. „На тази карта са дадени бронирана техника на врага и пехота. Аз с помощта на FPV дрон трябва да ги унищожа“, обяснява пред камера курсантът Роман Степаненко.

В катедрата по експлоатация бъдещите командири сядат на тренажори, които възпроизвеждат прототипите на четириколки, с които работят щурмовите отряди. До тях стои симулатор на бойна машина на пехотата с приборен панел, точно копие на реалния модел. „Изпълняваме подготвителни и контролни упражнения. Може да се изпълняват и учебни. Общо за подготовката в занятията по кормуване се отделят порядъка на 168 часа“, каза заместник-началникът на катедрата Григорий Копитов. Програмата моделира условия, които са близки до бойните: курсантите изпълняват условни задачи, после разглеждат допуснатите грешки и чак тогава минават на реална машина. На отделен учебен участък се работи с наземния роботизиран комплекс „Импулс-М“ – универсална платформа с товароносимост до 500 кг, която може да служи и за транспортен робот, и като подвижна огнева точка.

Числото 168 обозначава учебното време по дисциплината, не часовете, прекарани пред екрана; публично разпределение между тренажора и реалната техника няма. Това не издава скок в обема. По публикуваната история на самото учебно заведение дисциплината „кормуване на бойни машини“ е заемала 130 часа още от 90-те години, а по учебен план на сродна катедра в друго военно училище от миналото десетилетие е достигала 252 часа, отделно от 360 часа автомобилна подготовка. Новото не е колко се кара, а какво: наред с бойната машина на пехотата в курса влязоха машини, които войната в Украйна наложи – четириколката и мотоциклетът.

Тренажорите обслужват специалност, която се роди преди една учебна година. „В новата учебна година започнахме обучение по нова военна специалност – приложение на подразделения на сухопътните войски с безпилотни летателни апарати“, заяви през септември 2025 г. пред „Известия“ полковник Евгений Гудников, заместник-директор на школата по учебна и научна работа. Първата рота наброява 80 курсанти в общо три взвода, конкурсът е около 5 души на място, а обучението продължава 4 години. По думите на командира на ротата старши лейтенант Александър Балановски 43 от 80-те вече са воювали в Украйна, 20 от тях с реален боен опит именно с дронове; на първи курс се усвоява FPV, след което идват „Ланцет“, „Орлан“ и по-тежки апарати. Балановски определя ролята на симулатора без заобикалки: „Без симулатор веднага ще разбиеш безпилотника.“

Мотоциклетът влезе в програмите на общовойсковите училища, следвайки същата логика. През октомври 2025 г. „Известия“, цитирайки източници във военното министерство, съобщи, че курсантите преминават реални занятия с мотоциклети и четириколки: екстремно кормуване по пресечен терен, обстрел в движение от картечници, монтирани на четириколките, и от автоматичния гранатомет АГС-17, задължителни изпити по управление на мотоциклет, инструктори с боен опит. Според същите източници в занятия с мотоциклети се използват FPV и тактически дронове, пускащи боеприпаси, а разузнавателни апарати действат в интерес на щурмовите групи на мотоциклети. На учебния полигон се възпроизвежда точно тази връзка, която фронтът вече наложи: леката бързоходна машина под прикритието на дрона.

Приемът е насочен към същата аудитория. „Нашето училище провежда прием на курсанти по гражданската специалност управление на персонала. В рамките на тази цивилната специалност реализираме три военни специализации – приложение на мотострелкови части, на подразделения на военна полиция и на сухопътни войски с БПЛА“, заяви временно изпълняващият длъжността началник на катедрата по военно-политическа работа Дмитрий Савенко. За кандидати без резултати от единен държавен изпит, но със средно специално образование или реален боен опит, са предвидени отделни приемни изпити по стобална система. Един от абитуриентите пред камерата, Никита Багаев, е боец от разузнавателен батальон с две години на фронта: „Искам да стана професионалист, на когото може да се разчита.“

Училището описва продукта по-широко от оператор на техника. В същия репортаж старшият преподавател в катедрата по хуманитарни, социални и икономически дисциплини Татяна Расщепкина настоя, че курсантите трябва да бъдат образовани и „в областта на историята, правото, философията, икономиката, психологията, педагогиката“, защото „подготвяме командири на подразделения – хора, които после ще носят отговорност за своите подчинени“. В коридорите стоят десетки експонати от Втората световна война, събирани с години от самите курсанти и превърнати в материал за занятията по военно-политическа работа. Профилът, който училището описва, е на командир на взвод с отговорност за подчинени.

МВОКУ не е изолиран случай, а най-видимата точка от по-широко преустройство. Още преди дроновото направление да отвори врати, факултет по безпилотна авиация работеше във Военновъздушната академия „Жуковски“, а в Рязанското висше въздушнодесантно командно училище – учебна програма за приложение на подразделения с безпилотни апарати. Курс по използване на дронове беше включен и в програмите на военноморските висши училища, а във Войските за радиационна, химическа и биологическа защита започна отделна подготовка на оператори. Учебният план на московската програма включва електроника, дистанционно наблюдение на Земята и цифрова обработка на информация – съчетание, което описва по-скоро инженерен профил, отколкото класическа пехотна подготовка.

4-годишният цикъл има ясно календарно следствие. Първият випуск лейтенанти със специалност дронове излиза от МВОКУ през 2029 г. – т.е. системата за офицерска подготовка вече е разчетена отвъд хоризонта на текущата кампания. Към това се добавя план, който руското министерство на отбраната обсъжда от 2025 г. – отделно Висше военно училище на войските на безпилотните системи, чийто първи прием е предвиден към 1 септември 2027 г. Съобщението е на „Известия“ по източници в министерството и към момента остава намерение, не изпълнено решение.

Сравнението в числата обаче очертава разстоянието между показна демонстрация и реалния мащаб. Една рота от 80 души годишно в едно училище не покрива потребността на род войски, който формира дронови взводове в мотострелковите батальони по цялата армия; „Известия“ описват увеличаването на броя учебни роти като очаквана прогноза, а не като факт. Основната тежест засега пада върху краткосрочни курсове – в център „Витяз“ в Балашиха курсът за оператори на БПлА трае 30 дни. Академичната подготовка произвежда командири, не оператори, и ще създаде първите от тях след три години. Показаното в московските зали е действителйна материална база, но и начало на процес, чийто изход още не е ясен. През февруари 2026 г. при посещение на губернатора Андрей Воробьов, директорът на училището генерал-майор Роман Бинюков говореше за същите тренажорни комплекси и наземни роботизирани системи като за най-актуалната част от плановите занятия. Приоритетът е заявен; че е обезпечен в необходимия обем, не следва от това.

Карта на маршрутите: около 310 дрона по пет оси към Русия и Крим

яасаса🇺🇦✈️🇷🇺Украински дронове навлизат във въздушното пространство на Руската федерация в пет отделни коридора: към Москва и Подмосковието през Брянска и Калужка област; към черноземния пояс при Липецк и Воронеж; през граничната Белгородска област; над окупирания юг на Украйна; както и най-плътната група над Крим и северозападната акватория на Черно море.

Ориентировъчна карта на маршрутите беше публикувана в 23:15 ч. на 2 август от DroneBomber – украински мониторинг канал, който при всяка по-голяма вълна представя предполагаемите траектории на дроновете. Позовавайки се на руски източници, каналът съобщава за около 310 безпилотни апарата, но изрично прави уговорката, че както общият брой, така и конкретните маршрути са приблизителни.

Новата вълна започва по-малко от денонощие след една от най-масираните атаки през годината. Според руското министерство на отбраната през нощта срещу 2 август над руската територия са унищожени 635 украински безпилотни апарата. Това е вторият най-висок заявен брой за 2026 г. след 660-те дрона от 26 юни. Унищожени дронове са докладвани над Белгородска, Брянска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Саратовска, Тамбовска и Тулска област, над Московска област, Крим и Краснодарски край, както и над Азовско и Черно море. Губернаторът на Ростовска област съобщи за около 150 прехванати дрона само в неговия регион.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди същия ден поражения по четири обекта през предходната нощ: петролната рафинерия в Саратов, авиобаза „Енгелс-2“, нефтено депо „Людиновска“ в Калужка област и площадка за съхранение, подготовка и пуск на ударни безпилотни летателни апарати до Навля в Брянска област. Руски власти съобщиха за други последици. В Самарска област се запали склад на Wildberries край Новосемейкино. Губернаторът Вячеслав Федоришчев описа удара като терористичен акт и заяви, че работниците са евакуирани, преди пожарът да обхване съоръжението. Над промишлената зона на Уфа беше свален дрон и избухна пожар, а няколко летища в Урал прекратиха работа. В Севастопол загина 60-годишна жена, а двама души бяха ранени.

Маршрутите върху публикуваната карта са приблизителни. Всеки от петте очертани коридора обаче минава над обекти, които украинската кампания за далекобойни удари вече е посещавала. Част от тях бяха ударени само часове преди появата на днешната карта.

Най-гъстата група маршрути започва от участъка на границата срещу Черниговска и Сумска област и се разгръща в североизточна посока през Брянска и Калужка към Тулска и Московска области. Много от тях заобикалят Москва от запад и продължават на север отвъд столицата. Това е направлението с най-много предходни удари. В началната му част се намира Навля, където украинският генщаб заяви, че предишната нощ е поразена площадка за пуск на дронове „Шахед“. По-нататък е Людиново с петролно депо, атакувано през същата нощ. През юли в Калужка област беше ударен и промишленият обект, известен като „Първи завод“.

В далечния край на направлението е концентрирана мрежа от логистични и горивни обекти в околностите в Москва: разпределителният център на Wildberries в Електростал, ударен на 18 юли при най-смъртоносната серия за последните две години, при която загинаха осем работници; складът в Коледино, атакуван два дни по-късно без нанесени щети; петролното депо в Ногинск, на 50 км от столицата; Московската рафинерия в район в Капотня, която не работи от май; и помпената станция „Володарская“, разположена по пръстена от продуктопроводи около града. Интензивността на движението по текущото направление личи и от руската статистика. През седмицата около 18 юли властите в Москва отчетоха близо 1900 апарата, насочени само към столичния регион.

Вторият коридор започва от Курска и Белгородска област и продължава в североизточна посока до Липецк към Воронеж и Тамбов. Той следва географията на юлските удари по черноземния пояс. На 21 юли в Липецк се чуха взривове и избухна пожар в района на ТЕЦ. На 23 юли във Воронеж беше ударен логистичен център на Wildberries, който по-късно поднови работа, но само за половин ден. В Котовск, Тамбовска област, склад за разпределение на същата платформа изгоря на 18 юли, едновременно с този в Електростал.

Проследено по-нататък на изток, посоката извежда към Саратов и Енгелс, където се намират рафинерия и база на стратегическата авиация, поразени само преди нощ. Саратовският завод е част от преработващия отрасъл, чиито мощности украинската кампания вече е засегнала видимо. В началото на юли украинският генщаб оценяваше дела на изведените от строя мощности за преработка на 42%, докато Международната агенция по енергетика по-предпазлива оценка от над 20%.

Третата група е най-кратка и достига на най-скромна дълбочина. Тя включва няколко удебелени стрелки на изток от Харков, насочени навътре в Белгородска област. Тук картата не очертава удар в дълбочина в руска територия, а придвижване към тактическия тил на руската групировка в Харковска област. Там преминава снабдяването, а от него се води и част от огъня по украинските градове. Това са единствените маршрути на картата, които пресичат границата почти под прав ъгъл и завършват на разстояние, равняващо се близо 10 минути полет отвъд нея. Белгородска област присъства почти без прекъсване в сводки на руското военно ведомство на ежедневна база, включително в съобщението от 2 август.

Четвъртото направление минава през окупираните части на Донецка и Запорожка област и стига до района на Мариупол. През юли Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разширява ударите по руска логистика на около 150 км зад фронта, включително по маршрута между Донецк и Крим. Само през юли са поразени 38 цели от енергийната инфраструктура в Донбас и на полуострова. Прекъсванията на тока вече оставиха части от Крим без ток за седмици. В деня, когато беше публикувана картата, DroneBomber качи и кадри с унищожени горивни цистерни в Запорожка област, за които каналът твърди, че са били натоварени за превоз към Крим. Конвоите с гориво, складовете и подстанциите по тази сухопътна връзка се повтарят като цели по направлението.

Петата последна и най-плътна група маршрути преминава над северозападната акватория на Черно море и окупирания Крим. Отделните линии се събират на западното крайбрежие на полуострова и към Севастопол. Тук наборът потенциални цели е най-добре документиран. На 1 и 3 юли Службата за сигурност на Украйна заяви удари по укрития с изтребители на летище „Саки“ и по хангари с „Шахеди“ на летище „Гвардейско“. На 18 юли в района на „Гвардейско“ отново избухна пожар след повече от 20 взрива. В края на юли бяха поразени радарна станция „Небо-У“ край летище „Белбек“ и резервоар за гориво в „Саки“. В Севастопол е съсредоточена пристанищната инфраструктура на Черноморския флот. В града през предходната нощ загина и цивилен.

Отделно от тази вълна, но също на 2 август, 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обяви удари по 8 елемента от руската система за наблюдение и ПВО в Краснодарски край. Сред тях са зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край Ейск и 7 радарни станции: „Небо-С“, „Небо-У“, „Гама-С1М“, „Небо-СВ“, две „Каста-2Е2“ и 37Т. Те са разположени край Приморско-Ахтарск, Камишеватская, Пригибски и Шабелское. Обектите се намират на над 270 км зад фронтовата линия и покриват подстъпите на Азовско море. Според звеното ударите са насочени срещу „ключови елементи на системата за наблюдение и противовъздушна отбрана“, които прикриват военни летища и площадки за пуск на „Шахеди“. Звеното публикува видеозапис, но независима оценка на нанесените щети няма.

Резултатът от нощта срещу 3 август ще може да бъде оценен най-рано сутринта, след като руското военно ведомство публикува своята равносметка за изминалата нощ, а украинският генщаб – потвърдени загуби. Дотогава числото 310 остава оценка на руски канали, обобщена от украински източник, която е придружена от изрично ограничение на канал, публикувал картата.

Това число не може да се сравнява пряко с 635 дрона от предходната нощ. Първото е моментна оценка към 23:15 ч. за дронове, които все още се намират във въздуха, а второто е обявена на сутринта равносметка за цяло денонощие. По-устойчив е другият елемент от картата: петте коридора, които се повтарят от седмици, и четирите групи цели по тях – нефтопреработвателни мощности и горивни складове, разпределителна логистика, площадки за пуск на ударни дронове и военни летища заедно с радарите, които ги прикриват. От нощ до нощ се променя преди всичко плътността на потока по тези направления.

Анализ: Харков строи „купол“ срещу FPV на оптично влакно – градът догонва фронта

🇺🇦🛡️🇷🇺 Харковската областна военна администрация и 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна разработват от седмица експериментален проект за активно противодействие на руските дронове с оптично влакно, т.е. опит технология от фронта да бъде разгъната над милионен град, а не над отсечка от бойната линия

Пилотният проект се изпълнява в неоповестен район на областта, а при успех ще обхване цялата територия. Целта е да се изгради – по думите на началника на областната администрация Олег Синегубов – „защитен купол около Харков срещу FPV дронове с оптично влакно“. Синегубов обяви самата инициатива на 29 юли в ефира на „Радио Хартия“ – медията на самия корпус, който ръководи разработката. Подразделението беше създадено през април 2025 г. на основата на 13-та бригада с оперативно предназначение „Хартия“ и се командва от полковник Игор Оболенски.

Думата „активно“ носи цялата тежест на тази новина. Дронът, управляван чрез размотаваща се оптична нишка, нито излъчва, нито приема сигнали. Поради това средствата за електронна война, на които защитата на Харков се осланя от години, са безсилни. Остават физическите решения, макар Синегубов да отказа да разкрие кои от тях са включени в експеримента. Категорията на тези решения обаче е известна и се свежда до няколко основни направления: дронове-прехващачи, настигащи целта и свалящи я с удар; дистанционно управляеми огневи модули и автоматизирани турели с оптично-електронно насочване; мобилни групи с гладкоцевно оръжие; акустично и оптично засичане; както и удари по самия операторски разчет, доколкото дължината на макарата ограничава периметъра, в който може да се намира. Кое от изброените средства е залегнало в пилотния проект, за момента остава неясно.

Активното противодействие е първият от общо три ешелона. „Военните експериментират и търсят средства за активно противодействие. Вече седмица работим с Втория корпус на НГУ „Хартия“ по експериментален проект, който ще се реализира на конкретен участък от територията – няма да разкриваме къде точно“, каза Синегубов. Вторият ешелон е пасивен и предвижда разполагането на анти-дрон мрежи по околовръстната пътна мрежа на Харков, а не само по северните ѝ отсечки, както и по Харковското шосе от околовръстното до кръстовището с улица „Академик Проскура“. Трети ешелон е крайният рубеж: „Физическо унищожаване, при което екипи ще действат с пушки или автоматизирани турели – това е третата, последна линия, която трябва да свали онова, с което първите два ешелона не са се справили. Вчера разглеждахме този въпрос. Имаме и средствата, имаме и хората.“

Финансирането на експеримента е поето изцяло от областния бюджет. „Работата е изключително сложна. Сложни средства, сложно финансиране. Ще го финансираме изцяло от областния бюджет, защото проектът е експериментален. Когато покаже своята ефективност, разбира се, ще поискаме средства по платформата United24, като е възможно да привлечем и други източници“, заяви Синегубов. Мащабирането на системата обаче изисква суми, с каквито областта не разполага самостоятелно.

Цифрата, с която началникът на администрацията обясни спешността на мерките, лесно може да бъде разтълкувана погрешно. „При нас биха долитали по близо сто FPV дрона с оптично влакно на ден върху град Харков“, заяви той, описвайки хипотетичен сценарий при липса на каквато и да е защита, а не отчет за реално извършени атаки. Действителният брой е известен и е значително по-нисък: от началото на май до 30 юни до града са стигнали 29 FPV дрона от стотици изстреляни. Данните са на военнослужещия Данило Акуленко, който отдават тази разлика на действащата електронна война. Той обаче предупреди, че врагът постоянно сменя честоти, проучва по-слабо защитени участъци и търси заобиколни решения. Следователно отбраната действа, но тя е ефективна срещу радиоуправляемите апарати – именно класът, който оптичното влакно обезсмисля.

Мащабът на заплахата, под която градът вече се намира, личи от седмичния отчет на кмета Игор Терехов за периода 21–28 юли: 17 обстрела, от които 10 с FPV дронове, още 2 дрона, паднали без детонация, 2 удара с дронове „Молния“ и по 1 попадение от „Италмас“, реактивен „Шахед“ и крилата ракета „Бандерол“. Ранени са 24 души (сред които 3 деца), а 3-ма са загинали. Повече от половината апарати са били насочени срещу автомобили и горивно-смазочна инфраструктура (бензиностанции и газови колонки); ударени са камион за хляб и автомобил за доставка на вода. Най-разрушително е било попадението на ракетата „Бандерол“, която е сринала 2 частни къщи и нанесла щети на над 20 други.

От май насам FPV дроновете са отнели живота на 4-ма души в Харков – всички в северния сектор на града. На 21 май на околовръстния път загина шофьор на камион; на 19 юни в квартал Пятихатки беше убит пътник в лек автомобил; а на 24 юли на Харковското шосе, в същия район, загинаха още двама водачи. Географията на атаките не е случайна. Село Липци, към което руските части се опитват да пробият успоредно с натиска при Волчанск, се намира на около 20 км северно от Харков. В същото време Русия вече подготвя серийно производство на FPV дронове с макари за влакно с обхват от 30 до 50 км. Депутатът от градския съвет Максим Радченко, който служи в украинската армия от 2024 г., описва процеса така: „Дори линията на бойно съприкосновение да остава статична и пехотата да държи позициите си, зоната на поразяване се разширява и дълбочината ѝ нараства. От ноември миналата година наблюдавахме как тя се задълбочава последователно с 5, с 10, с 15 км. Това бяха ясните сигнали.“

Синегубов цитира статистика, която безгласно сочи колко съществено се различават двете отбранителни задачи. От началото на 2026 г. в Харковска област са обезвредени 2000 баражиращи боеприпаса от типа „Шахед“ и „Италмас“ (476 от тях само през юни, а за текущата непълна седмица – над 100, включително реактивни „Шахед“, свалени сутринта на 29 юли по подстъпите към града). Тази впечатляваща цифра обаче се отнася за съвсем различен клас цели. „Шахед“ лети високо и продължително, засича се от радари и се поразява от мобилни огневи групи и зенитна артилерия. FPV дронът с оптично влакно се появява броени минути след пускането си, лети ниско между сградите, не излъчва сигнал и струва няколкостотин долара. Ето защо изграденият капацитет срещу първия тип заплаха е неприложим спрямо втория – нито сензорни системи, нито средства за поразяване, нито икономическа ефективност на прихващането.

Предупрежденията за тази заплаха изпреварват настоящия експеримент с пет месеца. Радченко постави въпроса на сесия на градския съвет още през февруари, но тогава кметът му отговори: „Моето отношение е, че войната трябва да бъде завършена, а не да се слагат мрежи.“ На 28 юли обаче Терехов вече бе променил тона си. „Без излишен шум започнахме да заделяме и насочваме собствени средства от градския бюджет за тази цел“, заяви той пред журналисти, без да уточни конкретните суми или предназначението им. Ден по-късно, на сесия на съвета, той добави, че общинските предприятия са закупили оборудване, способно да произвежда „определена защита, за да не стига оптичното влакно до града“, както и че градът е „установил определен рубеж“ и е „разработил и разпространил“ системи за електронна война.

Подобно описание от страна на кмета обаче се сблъсква със самата същност на заплахата, тъй като средствата за електронна война не влияят върху апарати без радиоканал. Терехов не поясни какво точно е закупеното оборудване, а изрично споменатият от него РЕБ по дефиниция работи срещу радиоуправляеми дронове, но не и срещу тези на нишка. Именно това ключово разминаване обяснява защо областната власт и корпус „Хартия“ търсят коренно различно решение.

Общественикът Никита Соловьов оспорва и начина, по който градската управа разпределя отговорността, за да оправдае забавянето. „Условно казано, на околовръстния път – тоест на административната граница на града – правомощията на областната военно-гражданска администрация приключват. Тези правомощия са в ръцете на град Харков“, посочва той. Синегубов от своя страна категорично отказва да дели отговорността: „Тук не може да има разделение. Това е съвместна отговорност на всички ни, за да направим максимума и да гарантираме безопасността на цивилното население и логистиката. Наш приоритет в момента са пътищата в областта – преди всичко логистичните трасета, евакуацията на ранените и извеждането на мирните жители.“

Данните за изграждането на мрежите ясно показват къде всъщност е проблемът. Според писмен отговор на Службата за възстановяване и развитие на инфраструктурата до „Гвара Медиа“, към 18 юни в областта са защитени едва 65,69 км от нужните 713 км пътища с държавно значение, което прави точно 8,44%. Целево финансиране липсва и до днес; дейностите се покриват от перото за текуща експлоатационна поддръжка на пътната мрежа – със средства, предвидени за друга цел. В края на юли подизпълнители са реализирали едва около 10% от планираното и са спрели работа, а вече извършените дейности остават като неизплатен дълг.

Харков не е първият град, изправен пред този проблем, нито първият, който стига със закъснение до нужно решение. Херсон, чиито квартали са разположени на едва 5 км от най-близките руски позиции, инсталира антидрон мрежи още от лятото на 2025 г. по основните си артерии, по шосето от гарата до изхода на града, по централния булевард и около част от социалните обекти. В Запорожие първоначално имаше колебания: през януари началникът на областната администрация Иван Федоров обяви, че няма да поставят мрежи, тъй като методът не е особено ефективен. През юни обаче, след като дронове започнаха да поразяват частни автомобили и маршрутки, градът задели средства от собствения си бюджет и към днешна дата е покрил 100 000 кв. метра. В Суми на 29 юли премиерът Сергей Корецки съобщи, че правителството отпуска 70 милиона гривни от резервния фонд за антидрон защита на улиците и пътищата. Сценарият се повтаря навсякъде по един и същ шаблон: първоначален отказ, последван от цивилни жертви, и едва тогава – заделяне на бюджет.

Какво всъщност стои зад понятието „автоматизирани турели“ в материален план, може да бъде видян от съседен технически пример. На 3 юли украинската компания Contra Drone демонстрира на закрити полеви изпитания комплекс от над 20 технологични решения. В негов център е MADS – автоматизирана мини-система за ПВО, която засича, съпровожда и поразява малки въздушни цели без намесата на оператор при скорости до 300 км/ч, на разстояние и височина до 1 км, използвайки ракети с осколочна, термобарична или мрежова бойна част. Към комплекса е включен и радарът CD-T15, способен да следи над 300 обекта на дистанция до 22 км. Никой официален източник не свързва компанията с харковския проект, а посочените параметри са декларирани от самия производител. Този пример обаче илюстрира технологичната зрялост на цялата категория, а не конкретното съдържание на пилотната програма.

Срещу надеждата за изграждане на пълен защитен купол обаче стои реалният опит на останалите градове по фронта. Нито Херсон, нито Запорожие са успели да създадат активен пояс за прехващане на дронове – и двата града разчитат предимно на пасивни мрежи и мобилни огневи екипи, а Запорожие все още доработва самата конструкция на мрежовата защита. Активното противодействие си остава специализирано решение за бойното поле, поддържано от военни разчети, а не от общинска инфраструктура. По-предпазлив прочит показва, че харковският „купол“ на практика вероятно ще бъде сведен до втория и третия ешелон, а първият ще остане местен експеримент в ограничен участък. Разликата между тези два изхода не е толкова техническа, колкото финансова: областният бюджет е достатъчен за изпитания, но не и за цялостен периметър по околовръстно шосе на града, докато държавното финансиране дори за далеч по-евтината мрежова програма бави отпускането си вече повече от година.

Покушение в Тула срещу собственика на производителя на FPV-дроновете „Овод“

🇷🇺🎯 Андрей Черезов, собственик на „Русская лаборатория воздушного транспорта“, производител на FPV дронове „Овод“ за руската армия, беше прострелян от неизвестен нападател в 1:30 ч. през нощта на 29 юли на стълбището на четвъртия етаж пред апартамента си на улица „Михеева“ в Тула, докато отключва входната врата.

Съпругата му чула изстрелите, отворила и го намерила тежко ранен, след което веднага повикала спешна помощ, а стрелецът избягал от входа. Областното управление на Следствения комитет започна разследване на опит за убийство по чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, а областната прокуратура пое разследването под свой контрол. Официално състоянието на предприемача не се съобщава. Бизнес вестникът „Комерсант“ го определи като критично, а по данни на Telegram канала Mash изстрелите са били произведени от близко разстояние.

Черезов учреждава дружеството на 28 септември 2022 г. на ул. „Рязанска“ 3д в град Тула с уставен капитал от 20 000 рубли и остава негов директор и едноличен собственик. През 2023 г. компанията отчита 110 млн  рубли оборот при чиста печалба в размер на 6,7 млн рубли. Година по-късно той оглавява второ дружество, „Воздушный трактат“, регистрирано с идентичен предмет на дейност – научни изследвания и разработки в сферата на естествените и техническите науки. Според РИА Новости предприемачът има държавни отличия и участва лично в изпитания на своите дронове на фронта.

Продуктът, който направи компанията популярна, е FPV дронът „Овод“ заедно с модификациите „Овод-10“ и „Овод-Про“. Според производителя той вдига до 4 кг полезен товар, работи в условия на електронна война и носи камера, способна самостоятелно да засече и проследява целта, довеждайки удара докрай – дори в условия на прекъсната връзка с оператора. Както отбелязва местното издание „Тулска служба за новини“, компанията развива със собствени средства и комуникационни системи, автономен контрол и електронна борба, а през 2024 г. показа апарата на оръжейно изложение. Регламентът на Съвета на ЕС от 23 юли 2026 г. определя дружеството за разработчик и производител на дронове, сред които ударни такива, и включва документирано бойно приложение на „Овод“ при удари на групировка войски „Юг“ на руските въоръжени сили по украински позиции край Авдеевка на 4 юли 2023 г. с потвърден видеозапис.

Производството в Тула беше рекламирано публично още през лятото на 2023 г. На 13 август ръководителят на проектната група Андрей Иванов заяви пред РИА Новости, че площадката там произвежда 5000 апарата от семейството „Овод“ всеки месец и няма никакъв проблем този обем да бъде удвоен до 10 000 единици. Обявеното количество не се връзва с отчетността: 60 000 дрона годишно при оборот от 110 млн рубли дават под 2000 рубли на единица – сума, която не може да покрие дори комплектуващите за един дрон с изглед от първо лице (FPV). Разминаването говори за умишлено преувеличено число или производство, което се разпределя между повече от едно юридическо лицет; публично известните дружества на Черезов са две.

Държавните поръчки на компанията изглеждат скромни на този фон. През 2024 г. тя стана доставчик на безпилотни авиационни системи за Воронежкия държавен технически университет по два търга на обща стойност 29,7 млн рубли и трябваше да предаде 337 конструктора за мултироторни безпилотници и 17 комплекта за управление в тридесетдневен срок. И в двата случая „Русская лаборатория воздушного транспорта“ беше единственият кандидат, след като по-ранните процедури при същата начална цена бяха обявени за непроведени поради липса на заявки. Същата година Черезов получи националната награда „Патриот-2024“ в категорията „Гражданско единство“. „Представям индустрия, която започна активно да се развива в периода на СВО“, каза той на церемонията по цитат на Роспатриотцентр. „Колкото и мъка и трагедия да носи войната, тя винаги е двигател на технологичен растеж.“

Международните ограничения дойдоха на два етапа. На 30 октомври 2024 г. Службата за контрол върху чуждестранни активи към Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка на специално посочените лица с близо 275 други физически лица и организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс. На 23-24 юли 2026 г. беше добавен от Съвета на ЕС към двата режима на санкции срещу Руската федерация с регламенти 2026/1843 и 2026/1848, които възпроизвеждат данъчния номер, регистрационния адрес в Тула и служебния имейл company@ovod71.ru на фирмата. Шест дни делят европейското вписване от изстрелите на улица „Михеева“; нищо в известното досега не свързва двете.

Тулската компания влезе в списъка като част от много по-широк списък. 21-вия пакет санкции на ЕС добави 37 руски компании, производители на далекобойни дронове, и отделен блок срещу производители на БПЛА с изглед от първо лице (FPV), сред които конструкторско бюро „Гортензия“, научно-производствена фирма „Ротор“, специално конструкторско бюро „Пираня“ и „Экопром“ със серията Bekas. Секторът, преследван от тези мерки, е далеч по-голям от санкционните списъци: по разследване на The Insider в Русия работят поне 140 компании, чийто основен предмет на дейност е производството на дронове, заедно с 60 организации, които им доставят части, препродават апарати или обучават оператори. Производството остава зависимо от вноса. По изчисления на изданието двигателите формират 38% от стойността на вносните доставки на изследваните компании, контролери – 25%, акумулатори – 20%. Междувременно вносът на компоненти е нараснал почти три пъти, достигайки около 500 млн. долара.

Украинското военно разузнаване поддържа собствено публично досие на дружеството. В онлайн портала „Война и санкции“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) компанията попада в производителите на безпилотни системи, със своя данъчен номер, регистрационен адрес и изрично основание: производител на FPV-дронове „Овод“, използвани от руските въоръжени сили в Украйна, и разработчик на ретранслатори, позволяващи на оператора да управлява дроновете от укритие. Записът посочва, че безпилотниците могат да носят осколочни и осколочно-фугасни бойни глави със система за самонасочване. Справочникът отчита действащи ограничения, въведени от САЩ, ЕС и Украйна, а за свързано предприятие със същата продукция е вписано „Воздушный трактат“, т.е. второто дружество на Черезов.

Основната версия на следствието е професионалната дейност на Черезов, разработката и производството на дронове. По данни на Mash стрелецът е мъж на около 30-годишна възраст и около 70 кг, покрил лицето си с качулка, но заснет от камерите за наблюдение в секундите преди нападението. Същият канал допуска и друга хипотеза: че жертвата е сгрешена и изпълнителят е търсел друг бизнесмен със същото собствено име. Арестуван няма.

Ако версията за професионалната дейност бъде потвърдена, Тула ще е поредната точка в кратка, но плътна поредица. На 12 декември 2024 г. ГУР обяви, че в Подмосковието е убит Михаил Шацки, заместник главен конструктор и началник на отдела за програмно осигуряване в конструкторското бюро „Марс“, работил по модернизация на крилатата ракета Х-59 до Х-69 и разработката на дронове.

На 15 юли 2026 г. в Самара е убит Андрей Тисарев, ръководител на конструкторски отдел по топлофизика и газодинамика на авиационни двигатели в опитно-конструкторското бюро на „ОДК-Кузнецов“, намушкан на улица „Лукачева“; украински журналист приписа убийството на елементи на ГУР, официално потвърждение няма. В същия ден беше убит главният инженер на Запорожката АЕЦ Александър Яковлев, поразен от дрон в своя служебен автомобил, по сведения на ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов.

На 17 декември 2024 г. командващият войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговият помощник майор Иля Поликарпов бяха убити при взрив на самоделно устройство, поставено в тротинетка пред жилищна кооперация на Рязански проспект в Москва; Анонимен източник от Службата за сигурност на Украйна пое отговорност пред медиите още на същия ден. Опитите продължават и извън успешните случаи: на 9 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовката на два атентата срещу високопоставени военнослужещи от Министерство на отбраната.

Що се отнася до Тула, градът е един от първите центрове на руската военна промишленост. Тук се намира Конструкторско бюро по приборостроене (КБП), което разработва пистолетите Макаров, противотанковите ракети 9К135 „Корнет“, зенитно-ракетните комплекси „Панцир-С1“ и управляеми снаряди за артилерийски установки 2K25 „Краснопол“. През нощта на 15 юни 2026 г. украински дронове поразиха покрайнините на града и околните населени места, включително Маслово, като по преценка на украински медии една от целите е било именно предприятието там; загинаха хора, сред пострадалите имаше и малко дете. На 26 юни губернаторът Дмитрий Миляев съобщи за масирана атака, насочена към промишлено предприятие в областта.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Русия унищожи бензиностанциите по трасето Харков–Полтава

🇺🇦💥🇷🇺 По магистрала М-03 между Харков и Полтава вече няма нито една работеща бензиностанция – последната, разположена в градчето Валки, беше унищожена при руско нападение с дрон на 26 юли. В цялата Харковска област бяха извадени от строя над 80 станции, в национален мащаб техният брой възлиза на над 200. Тези числа бяха съобщени на 27 юли от Олександър Скорик, депутат в областния съвет на Харков, в ефира на Slawa.TV. Той посъветва шофьорите по въпросния участък да тръгват на път със запас от гориво, но категорично уточни, че криза на горивния пазар в страната няма.

Статистиката за пораженията нараства бързо и стъпва на различни времеви рамки. На 11 юли началникът на Харковската областна администрация Олег Синегубов посочи 74 разрушени станции в града и областта за целия период от 2022 г. насам, включително периода на руска окупация и последвалото освобождаване на северните райони. Няколко десетки от тях са пострадали само през пролетта и лятото на тази година, а две седмици по-късно общият им брой вече минава 80. Началникът на областната полиция Петро Токар отчете 89 атаки срещу бензиностанции през май и юни, 80 от които са концентрирани в областта, докато през юли инцидентите се измерват в десетки.

Самата кампания има лесно разпознаваема хронология. Първите систематични удари по търговски обекти от този вид в областта започват на 1 май, когато са поразени три бензиностанции в Харков и една в Чугуев чрез дронове V2U с бойна глава от около 3 кг. През юни в употреба влизат апаратите „Молния“ и „Италмас“, а до 17 юни вече са обстреляни станциите по целия 200 км участък на магистралата М-29 между Харков и Днипро. През първата половина на юли са ударени 13 обекта в северните райони на областта, в Богодухов станциите изчезват една след друга в рамките на броени дни. Само на 25 юли Синегубов отчете 1 ракета, 4 управляеми авиационни бомби, 2 дрона „Геран-2“, 8 дрона „Молния“, 8 FPV апарата и още 44 безпилотни апарата от неуточнен тип, използвани за удари в пределите на региона за денонощието. Сред засегнатите обекти в атаката беше бензиностанция край село Резуненково на трасето към Киев.

Изборът на оръжие стриктно следва географията. По магистралите се използват дронове „Геран“ с бойна глава от около 50 кг, срещу отделните колонки работят евтините малки FPV дронове, а там, където фронтът е достатъчно близо, се включва и реактивна артилерия. Точно по този начин бензиностанцията на „Маршал“ на Кременецкия хълм в Изюм, на пътя за Славянск, беше унищожена с ракетен залп на 5 юли. За съжаление, тези удари не се разминават без жертви. В същия ден дрон „Молния“ порази обект в Индустриалния район на Харков, при което бяха ранени 5 души, сред тях и 18-годишно момиче. В нощта на 25 юли в Богодухов бе запалено ремарке на камион и пострадаха още трима души.

В национален мащаб числата са по-сложни, отколкото подсказва кръглата бройка от над 200 поразени цели от вида. Олександър Сиренко от консултантска фирма „Нафторинок“ отчита 202 удара по бензиностанции в Украйна между 1 април и 10 юли – става дума за отделни атаки, а не за унищожени обекти, тъй като една и съща станция често бива удряна последователно няколко пъти. Списание Forbes Ukraine изброи около 150 поразени комплекса за 2 месеца, от които близо 100 само през последния месец. В абсолютни числа най-много удари са понесли трите най-големи мрежи в страната – „Укрнафта“, ОККО и WOG. Ако обаче се гледа делът от собствената им мрежа, най-тежко засегнати са веригите „Маршал“ и VST.

Твърдението, че пазарът не се намира в криза, издържа проверка по няколко параграфа. На първо място, Украйна почти не преработва собствен петрол и покрива потреблението си изцяло от внос. Мрежата на „Укрнафта“ се зарежда от широк кръг доставчици, сред които Полша, Литва, САЩ, Румъния, Белгия, Гърция, Швеция, Германия, Финландия, Саудитска Арабия и Кувейт. Именно тези диверсифицирани маршрути дават основание на министъра на икономиката Олексий Соболев да определи пазара като напълно осигурен.

Цените също го потвърждават – на 6 юли средната цена за литър бензин А-95 е била 74,59 гривни, което е с 1,16 гривни по-евтино спрямо предния месец. Сергий Куюн, директор на консултантската компания „А-95“, очаква мрежите да се приспособят без скок в цените, а евентуална загуба може да се усети по-скоро при предлагането на втечнен газ. Успокоение дава и мащабът, тъй като в страната действат около 5100 обекта за търговия на дребно с горива, което значи, че унищожените станции представляват под 4% от тях.

Оттук произтича и същинската разлика между двете горивни кампании в тази война. Украинските удари се насочват към самото производство. Към юли 2026 г. руската преработка на суров петрол е спаднала до 3,91 милиона барела дневно, което е с над 1,4 млн под средна стойност за миналата година. Московската НПЗ в район Капотня, която е основен доставчик за руската столица и региона, остава извън строя поне до края на годината. Този дефицит вече се усеща из почти цялата страна, като към 2 юли недостиг се отчиташе в поне 78 от 83 руски региона. Поне 17 от тях въведоха задължителни ограничения за продажбата, 6 преминаха на схема за зареждане "четен-нечетен" според номера на автомобила, докато в Крим лимитът беше фиксиран на 20 литра на клиент.

Руските удари, обратно на украинските, се насочват към последния елемент на разпределението – самата колонка, до която стига потребителят. Рафинерията е изключително скъпа, централизирана и незаменима в срок под една година, докато бензиностанцията е евтина, разпръсната и може да се замести с обикновена автоцистерна. Именно затова унищожаването на 200 обекта не може да вкара украинския пазар в дефицит, докато спирането на 6 големи завода само от началото на юни вече вкара руския в сериозен такъв.

Въпреки устойчивостта на национално ниво, на местно ефектът от руската кампания е съвсем реален и не може да бъде измерен само в проценти. Военната логистика действа по свои собствени канали, отделени от търговските мрежи, но екипи за евакуация, ремонтни бригади, енергетици и жители на прифронтовите общини разчитат точно на тези поразени колонки.

Засега реакцията остава на ниво община и област. Олег Синегубов говори за инженерни решения, които администрацията е готова да предложи на операторите, и настоява за повече средства за борба с ударните дронове. Кметът на Харков Игор Терехов разчита замисъла на тези удари като опит за създаване на паника и логистичен срив, като категорично настоява държавата да не оставя бизнеса сам, а да създаде програма за укрития до станциите, съфинансиране и облекчено кредитиране. Самите мрежи вече се приспособяват за своя сметка, като затварят през нощта и спират да държат резервоарите си пълни догоре.

Защо руското командване хвърля толкова скъпи средства по евтини цели, остава въпрос с повече от един отговор. Хронологията на събитията позволява тези действия да се тълкуват като отговор на украинската кампания срещу рафинериите, тъй като системните удари срещу бензиностанции започват през май и се сгъстяват точно в момента, когато руският горивен дефицит плъзва из страната. Военният анализатор Евген Дикий разглежда двете кампании като взаимни опити за затрудняване на логистиката, особено в близост до фронта. Географията подкрепя това по-скромно обяснение, тъй като поразените станции са съсредоточени основно в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област, точно там, където далекобойните дронове могат да летят най-евтино. През юни ударите се разпростряха и към централна Украйна, а на 6 юли беше повредена станция на WOG в Киев, но тежестта на кампанията категорично остава на изток. Ако руският замисъл беше дългосрочно стратегически, натискът щеше да се фокусира над маршрутите за внос и големите складове, а не пръснат по отделни бензиностанции в градове като Богодухов.

Дали тази кампания постига реалната си цел, няма да разберем само по броя на разрушените станции, а по три ясно проверими белега: евентуално задълбочаване на разликата в цените между областите на фронта и в тила, празни колонки извън източния пояс и сериозно удължаване на маршрутите, по които самите вериги се презареждат. Към края на юли и трите признака отсъстват напълно. Онова, което вече се случи обаче, е по-тясно специализирано и много по-трудно за връщане назад – върху участък от над 100 км по магистрала М-03 зареждането е невъзможно, а възстановяването на разрушена станция в постоянния обсег на дронове няма кой да поеме без сериозна държавна подкрепа, за каквато Харков едва сега започва да настоява.