Дронове затвориха летището в Люксембург, 19 полета бяха отклонени

🇱🇺✈️ 19 полета към Люксембург бяха отклонени към летища в други държави в петък вечерта, когато неустановени дронове около и над летище Финдел наложиха временно прекратяване на движението по единствената му писта. Инцидентът засегна над 1800 пътници, като операторът lux-Airport обясни прекъсването като предпазна мярка, взета заради засечени „неоторизирани безпилотни летателни системи в близост до летището и над него“. Пистата прие обратно първия си самолет около 2:00 часа след полунощ и оттогава насам летището работи по разписание, въпреки че предупреди пътниците за възможни закъснения.

Нарушаването на разписанието настъпи за около половин час. Последните два излитащи полета – за Порто и Малта – напуснаха пистата съответно в 21:50 и 22:15 ч. Всички самолети, които трябваше да кацнат след 22:00 ч., бяха пренасочени. Първият отклонен полет пристигаше от Хераклион и трябваше да кацне в 22:10 ч. Самолетите се приземиха в Кьолн/Бон, Брюксел, Франкфурт-Хан, Лиеж, Париж, Базел и Страсбург. Luxair потвърди, че изпълнява 17 от 19-те полета. По данни на lux-Airport сред останалите два са полет на KLM от Амстердам и полет на Air Dolomiti от Франкфурт.

Летището беше затворено около ден след първото заседание на междуведомствената клетка за оценка на сигналите за дронове. Министър-председателят Люк Фриден я свика на 17 септември, след като граждани съобщиха за вероятно присъствие на неизвестни дронове във въздушното пространство на страната, преди всичко в Медернах в кантона Дикирх. В клетката участват представители на администрациите и службите, отговорни за сигурността, териториалната отбрана и наблюдението на въздушното пространство.

Правителството тогава подчерта, че наличните данни не позволяват да се направи конкретно заключение, а компетентните органи продължават проверките, „включително с чуждестранни партньори“. Днес сутринта кабинетът съобщи, че свиква клетката повторно.

Двата случая нямат еднаква доказателствена тежест. Сведенията от района на Медернах идват от граждани и остават непотвърдени. Дроновете над Финдел са били засечени от служители на летището, което е довело до оперативно решение в рамките на броени минути. Между отделните сигнали и затварянето на пистата е изминал около ден.

Решението има сериозни последици, защото летището не разполага с резервна писта, а само една (06/24), обслужваща около 100 000 полета годишно: редовни пътнически, тежки товарни и бизнес учебни полети на самолет и хеликоптери. През 2024 г. през там са преминали 830 468 тона товари, транспортирани основно с Boeing 747 на Cargolux. Това го нарежда сред 10-те най-големи товарни летища в Европа. При затварянето на единствената писта целият трафик бива парализиран.

Люксембург изпълнява и съюзнически функции. В Капелен се намира седалището на Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NSPA). Самолетите за ранно предупреждение и управление (AWACS) на Алианса летят с люксембургска регистрация, тъй като страната няма собствени военновъздушни сили.

В същото време текущата правна уредба не е създадена като отговор на подобен вид инциденти. Законът и регламент в сила от 2025 г. предвиждат до 1 година затвор и глоба до 5000 евро за операторите на дронове за полет без регистрация или застраховка. Те определят кой има право да управлява дрон и какви санкции носи при извършено нарушение, но не решават проблема с апарат, чийто оператор умишлено пренебрегва регистрационния режим.

Към настоящия момент няма публично достъпни данни за разположена на летището апаратура за засичане и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. Единствената публично потвърдена мярка за случая от късно снощи беше временното спиране на въздушното движение.

Подобни инциденти вече бяха регистрирани на летищата в множество европейски държави. При един такъв германското правителство посочи вероятна връзка с познатия модел на руските хибридни операции. На 4 и 5 август 2026 г. край украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале беше намерен дрон с експлозивно устройство. Зарядът не се задейства и в крайна сметка беше обезвреден от сапьори. По-късно беше открит втори дрон със следи от взривно вещество.

Бяха предприети и конкретни ответни мерки: министърът на външните работи Александър Добринт нареди руското консулство в Бон да бъде закрито, прекрати договора за Руския дом в Берлин, затегна контрола за влизащите в страната руски граждани и направи предложения за добавянето на нови лица към санкционни списъци на Европейския съюз. Руският посланик Сергей Нечаев отхвърли обвинението като необосновано и абсурдно. Руският външен министър Сергей Лавров обяви затварянето на клоновете на Гьоте-институт в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства мерките, предприети от Германия.

Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас определи случая като част от нарастващ брой „кинетични хибридни атаки“ срещу ЕС. На 17 септември полският премиер Доналд Туск заяви, че според оценки на разузнаването са възможни руски атаки с дронове срещу държави, подкрепящи Украйна, през следващите месеци.

Идентичен сценарий вече доведе до сериозни нарушения на въздушното движение. На 22 септември 2025 г. вечерта въздушното пространство над Копенхаген беше затворено от 20:30 ч. заради 2 или 3 неизвестни дрона, в резултат на което 15 полета бяха отклонени. Същата нощ летището в Осло преустанови работа за четири часа. Датската министър-председателка Мете Фредериксен нарече случилото се „най-сериозната атака срещу датска критична инфраструктура досега“ и заяви, че не може да изключи руска намеса.

За сегашния случай властите в Люксембург не са посочили заподозрян извършител. Тази предпазливост се тълкува не само като дипломатически съображения, но и в трудното установяване на произхода на подобни сигнали. Между 9 септември и 27 ноември 2025 г. Dronewatch Europe е проследила 61 сигнала за дронове в 11 европейски държави, в 3 от които са регистрирани потвърдени нахлувания на руски дронове, в други 3 – любителски такива. 14 сигнала са се оказали погрешно разпознати звезди, хеликоптери или пътнически самолети. Произходът на останалите 41 случая не е установен, а потвържденията за руски дронове идват единствено от държави, граничещи с Украйна.

Тези данни не опровергават германската оценка за инцидента в Лайпциг, при който дрон с експлозив беше открит близо до самолет с пратка за Украйна. Те обаче обясняват защо властите в Люксембург говорят за проверка, а не назовават конкретен извършител.

Европейският отговор засега се концентрира там, където заплахата е най-добре установена. Европейската комисия планира до края на 2027 г. да изгради „дронова стена“ по източната граница на блока с Беларус и Руската федерация. Първоначалнат оперативна способност на Европейската инициатива за дронова отбрана се очаква до края на 2026 г. Финдел обаче се намира далеч от тази граница.

Така Люксембург остава без публично известна междинна възможност между продължаването на полетите и пълното затваряне на летището. Докато няма обявено и демонстрирано средство за надеждно засичане и неутрализиране на дронове на място, нов сигнал във въздушното пространство около летището би могло да доведе до повторно спиране на полетите.

Беларус учи отбрана край Сувалкския коридор, а Киев сочи ретранслаторите ѝ

🇧🇾🪖 Западното оперативно командване на Сухопътните войски на Беларус провежда в периода 15-18 септември командно-щабно учение на територията на Брестска и Гродненска област, които граничат с Полша и Литва, а значителна част от действията се развиват в близост до коридора „Сувалки“. Това обяви Министерство на отбраната на Беларус, а Euronews и беларуската редакция на Радио Свободна Европа обърнаха внимание на чувствителния регион на провеждане. В същата седмица италиански изтребители на НАТО във въздушното пространство на Литва свалиха дрон, навлязъл откъм Беларус, а Украйна обвини Беларус, че отново помага на руските удари по западните области на Украйна.

Командно-щабното учение проверява преди всичко щабовете: как вземат решения, как предават заповеди и как управляват войските, докато частите участват в ограничен състав. По изявлението на ведомството са привлечени управлението на Западното оперативно командване, едно от двете оперативни обединения на въоръжените сили, заедно с подразделенията за осигуряване и охрана, както и по един механизиран или танков батальон с подсилване от механизирани бригади. Темата е управление на силите на командването в стратегическа операция на въоръжените сили. Частите отработват прикриване на държавната граница и осигуряване на военно положение, издирване и унищожаване на диверсионно-разузнавателни групи и незаконни въоръжени формирования и борба с леката авиация и дроновете. В програмата влизат още използване на собствени безпилотни комплекси, маскировка и възстановяване на бойна способност.

Към учението са привлечени и запасняци. По данни на ведомството военнозадължени, призовани на сбор в териториалните центрове, формированията от запаса за охрана на обекти и местности в собствения район, действат в Гродненския регион в състава на стрелкови батальон. Те охраняват водосборно съоръжение, от което зависи наличието на питейна вода в региона, а един взвод пази участък от пътя и заедно с полицията осигурява пропускателния режим. Муравейко лично е проверил готовността им на 16 септември.

Практическите действия се водят на 3 учебни полигона. „Гожски“ се намира в Гродненска област, на около 6 км от границата с Литва, а „Брестки“ и „Ружански“ са в Брестска област, съответно на около 15 и 60 км от тази на Полша. Сувалкският коридор е 104 км участък от полско-литовската граница, през който минава единствената сухопътна връзка на трите балтийски държави с останалата територия на НАТО. От другата му страна е Калининградска област на Руската федерация, така че коридорът отделя Беларус от ексклава и затова Алиансът го смята за стратегически ключов.

Маневрите са ръководени от началника на Генералния щаб и заместник-министър на отбраната генерал майор Павел Муравейко. „Не разглеждаме никакви настъпателни действия и затова всички разсъждения, че въоръжените сили на Беларус уж се готвят да нападнат съседните страни, са абсолютно безпочвени“, заяви той на 15 септември. Според него проверката трябва да покаже доколко силите на командването са се адаптирали към съвременния начин на воюване. Същото командване вече е минало през комплексно учение през пролетта, по време на мащабна проверка на бойна готовност, когато е трябвало да подготви и проведе операция в срокове, съкратени с 50–60%. Сега акцентът е върху бързото преместване на щабовете и разгръщането на пунктовете за управление по клъстерен принцип, тоест в няколко по-малки разпръснати възела.

Учението е вписано в плана за подготовка на въоръжените сили за учебната 2025/26 г. и започва 4 дни след като президентът Александър Лукашенко разпореди проверките на бойната готовност да обхванат цялата армия, „чак до мобилизация“. Броят участници и основните оръжейни системи не надхвърлят параметри на Виенския документ от 2011 г., договореността на ОССЕ за мерките за военно доверие, над които държавите са длъжни да уведомят останалите 42 дни предварително. За сухопътно учение прагът е 9000 души или 250 танка. Минск не е обявил численост, така че публично известен остава само таванът.

В нощта срещу 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от мисията на НАТО за Baltic Air Policing излетяха от авиобаза Шяуляй и свалиха дрон с ракета въздух-въздух в небето над село Праткунай, разположено в Кайшядориски район. Мястото е на около 82 км от границата с Беларус и 5 км от помпено-акумулиращата електроцентрала в Круонис. Командващият литовските ВВС полковник Антанас Матутис съобщи, че радарите са засекли целта малко преди полунощ, когато още е била в беларуското въздушно пространство, приближавайки Литва. Това е първият дрон, свален над страната, докато министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че е носил взривно устройство, обезвредено по-късно от сапьори.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви в Шяуляй, че заплахата най-вероятно е дошла от Руската федерация. Каунас отказа да потвърди руския произход на апарата, преди експерти да анализират отломките, двигателя и траекторията: „Нека изчакаме точната информация, да не спекулираме и създаваме заплаха от нищото“, каза той на 16 септември. Литва се е договорила да обменя данни с Полша, чийто флот извади на 14 септември от морето край Русиново, близо до Ярославец, дрон, който според първоначалния оглед е руски, съобщи министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Президентът Карол Навроцки ще събере утре министъра и началника на Генералния щаб генерал Веслав Кукула, за да обсъдят по думите на ръководителя на Бюрото за национална сигурност Бартош Гродецки „текущата ситуация със сигурността и мерките, предприети във връзка с последните събития“.

Украйна гледа към южния участък на беларуската граница. „Към момента Беларус активно помага на Русия да нанася удари срещу украинска територия“, заяви на 16 септември говорителят на Държавната гранична служба Андрий Демченко. По думите му в Беларус отново работят ретранслатори, наземни станции, които усилват сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ и „Гербера“. дроновете навлизат в Украйна от Русия, летят покрай границата с Беларус, за да не губят връзка, и така достигат Волинска, Ровненска и Лвовска област. Демченко свързва с тази помощ и удара през нощта срещу 13 септември до граничния пункт „Ягодин“, при който бяха поразени бензиностанция и железопътен влак недалеч от Полша.

Беларус изключи ретранслаторите през юни. На 19 юни Зеленски постави ултиматум на Лукашенко от една седмица да ги премахне и заплаши, че иначе Украйна ще го направи сама, а на 22 юни обяви, че станциите са спрели. Демченко същевременно уточни, че украинските граничари не наблюдават ударна групировка, която да заплашва страната от север.

От 24 февруари 2022 г. Беларус предоставя територията и инфраструктурата си за руската агресия срещу Украйна, но нейните въоръжени сили не са воювали директно на украинска земя. Системата се проверява от лятото. От 17-26 юни Гродненска област, където се намира полигонът „Гожски“, проведе мобилизационно учение с военните комисариати, при което беше отработен ред за призоваване на граждани и мобилизация на транспорт. В Ошмянски район, който граници с Литва, военният комисариат започна на 20 юни да вика военнозадължени за явяване и сверка на личните данни. Проверката включи около 2000 души и продължи до 2 юли, а призованите офицери от запаса останаха на длъжностите си и след като на 26 юни останалите запасняци бяха освободени. Проверките вървят успоредно със засиления руски натиск над Лукашенко да разреши засилено използване на страната за военни действия срещу Украйна и за евентуални хибридни операции срещу държави от НАТО. На 15 май Зеленски заяви, че е засякъл нови контакти между Москва и Минск, целящи да убедят Лукашенко да се присъедини към „нови актове на агресия“, и че Русия обмисля да използва беларуската земя за нападение срещу съседни членки на Алианса.

Маневри с по един батальон от бригада, под прага за уведомяване, с щабовете в центъра и със запасняците които пазят водосборно съоръжение и пътен пропуск, сами по себе си не създават ударна сила. Значението идва от мястото и момента на провеждане: беларуски  отработват отбрана на няколко километра от Литва в седмицата, в която дрон с експлозивна бойна глава влезе в Литва откъм Беларус, а Киев обвини Минск, че отново ретранслира сигнала за руските удари. Официалното обяснение има собствена опора, защото се в годишния план и продължава пролетната проверка на същото командване, а украинските граничари, които имат най-голям интерес да забележи заплаха, не отчита струпване на сили. Затова е малко вероятно маневрите да прераснат в съсредоточаване на войски срещу Полша или Литва.

Нидерландия заделя над 3 милиарда евро за Украйна през 2027 година

🇳🇱💰🇺🇦 Нидерландия ще отдели над 3 млрд. евро за военна помощ на Украйна догодина, а средствата ще отидат за поддръжка и ремонт на вече предоставена военна техника, за безпилотни системи и за противовъздушна отбрана. Конкретната сума се появи в проектобюджета, внесен от кабинета на Роб Йетен за гласуване в парламента на 15 септември, в традиционния нидерландски ден на бюджета – третият вторник на септември.

Сумата ще бъде предоставена в рамките на общ отбранителен бюджет от 28,9 млрд. евро. Министерството на отбраната в Хага разделя тези средства на две равни части: около 14,8 млрд. за личен състав, операции и подкрепа за Украйна, и около 14,1 млрд. за ново въоръжение, иновации и военна инфраструктура. Парите за Киев следователно не се добавят към националното превъоръжаване, а са вписани в него и правят около 10% от всичко, което Нидерландия ще похарчи за отбрана през 2027 г.

Обосновката, която ведомството изписва в самия документ, е кратка и пряка: Русия засилва ударите срещу Украйна и точно затова трайната нидерландска подкрепа остава решаваща. Същият мотив личи и в самите приоритети: поддържането на вече дадените системи в изправност, дроновете и въздушният щит отговарят на разход, който тече всеки ден, а не на еднократна доставка.

Съставът на този пакет обаче казва нещо и за самия донор. По време на срещата на върха на НАТО, която се проведе в Анкара на 7-8 юли министърката на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус заяви, че пряката военна подкрепа страната ѝ е стигнала предела си: питана за нови прехващачи за комплексите Patriot, тя отговори, че националните складове са напълно изчерпани. Нидерландия беше една от първите, дарили на Киев изтребители F-16, пускови установки за Patriot и артилерия, и днес именно това въоръжение липсва от нейните складове. Поради тази причина заделените 3 млрд. за 2027 г. се разходват като покупка, а не като предаване от складова наличност: чрез тях се купува от индустрията, плаща се на партньори и се поддържа въоръжение, което вече се използва на бойното поле в Украйна.

Тригодишният хоризонт е второто, което отличава този бюджет от годишните обявления до момента. Подът от 3 млрд. евро на година до 2029 г. беше закован още в коалиционното споразумение от 30 януари 2026 г. С него левицентристката D66 на Йетен състави правителство заедно с християндемократите и либералите, а към военното перо договорът добавя 400 млн. за други форми на военна помощ. Този вторник кабинетът потвърди подписа с първата бюджетна година от трите. За невоенното възстановяване той предвиди нови 327 млн. над по-рано заделените 878 млн.; парите отиват за енергийна мрежа, критична инфраструктура, хуманитарна помощ и частен сектор. Разликата за Украйна е практическа: плановиците в министерство на отбраната получават хоризонт отвъд една бюджетна година.

Механизмът, по който нидерландските средства стигат до фронта, е познат от август 2025 г. Тогава тя стана първата съюзническа държава, заплатила за американско оръжие за Украйна по новосъздадения списък на приоритетни нужди на НАТО (PURL) – пакет с компоненти и прехващачи за MIM-104 Patriot в размер на  500 млн. евро. Договорката беше постигната след телефонен разговор между президента Володимир Зеленски и тогавашния премиер Дик Схоф, а тогавашният министър на отбраната Рубен Брекелманс настоя да бъдат бързо доставени заради ескалиращите руски удари. Оттогава Хага е внесла общо около 1,163 млрд. долара по същия канал и е втората по размер на приноса след Норвегия.

PURL се наложи като основният маршрут за придобиване на най-дефицитното въоръжение за украинската ПВО. Инициативата тръгна през юли 2025 г. и за първите 12 месеца събра близо 6,7 млрд. долара, с които финансира над 10 пакета въоръжение. Вносителите са 29: 26 държави-членки на Алианса и 3 партньорски нации извън него. Министерство на отбраната на Украйна оцени, че около 95% от прехващачите за Patriot, сред които най-модерните ракети PAC-3, навлизат в страната именно по тази линия. Механизмът обаче не догонва собствения си график. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте търсеше около милиард долара месечно, а през 2025 г. постъпленията спряха на 4,3 млрд. при цел от 5 млрд.. Първите четири месеца на 2026 г. добавиха между 700 млн. и милиард долара – темп, който при равни други условия дава по-малко от половината от исканото за годината.

Паралелно Нидерландия повишава мащабите на съвместно производство. На 8 септември, на заседание на Контактната група за отбраната на Украйна („Рамщайн“), Йешилгьоз обяви пренасочване на допълнителни 250 млн. евро за безпилотни технологии, с което нидерландският принос към инициативата „Drone Line“ се доближи до 1 млрд евро. Страната ще прати и допълнителни боеприпаси за изтребителите F-16, от които е предала общо 24 единици. Министърката обоснова разхода с ефекта на самите апарати: дроновете спират руските пробиви, а самолетите свалят дронове и крилати ракети.

Нидерландия остава една от държавите, натискащи за по-широк източник на пари. На 27 август тя подписа заедно с Швеция, Полша и Испания отворено писмо до Европейската комисия с искане да се проучат схеми за използване на замразените руски държавни активи, при които рискът ляга върху всички държави членки. Контекстът е известен. Зеленски поиска на 24 август от европейските съюзници допълнителни средства, за да издържи Украйна до края на годината, а недостигът в бюджета ѝ се оценява на 23,5 млрд. евро. В Анкара съюзниците поеха критичен ангажимент за военно оборудване, обучение и съдействие за  70 млрд. евро до края на годината и потвърдиха, че ще поддържат най-малко равностойно равнище и през цялата следваща година. Нидерландският дял в това общо усилие е около 4%.

Моделът, който Нидерландия изгражда, е устойчив дотогава, докогато парите намират какво да купят. Издръжката на вече доставена техника и съвместното производство в Украйна са разход, който може да се поеме от европейската индустрия без затруднения. Прехващачите за Patriot обаче идват отвъд океана, като сроковете по собствената поръчка на Нидерландия илюстрират колко дълга е опашката: без ускоряване на доставката тя би паднала към 2033 г. Почти пълната зависимост от PURL е затова най-несигурният елемент в схемата. Потвърждение за издръжливостта на схемата би било месечните постъпления по списъка да се доближат до търсения 1 млрд. долара през първото тримесечие на 2027 г. Ако нидерландските трансфери се изместят почти изцяло към дронове и ремонт, това би означавало, че американските прехващачи вече не се продават с нужния темп, независимо кой плаща за тях.

Руските дронове „Молния“ летят с магнитен компас пред бордовата камера

🇷🇺🧭 Обикновен магнитен компас, закрепен с винтове към корпуса, служи като помощен ориентир на руски дронове камикадзе „Молния“ при заглушена сателитна навигация. За решението съобщи на 20 юли Сергий „Флеш“ Бескрестнов, съветник на украинския президент по отбранителни технологии, по думите на когото бордовата камера периодично се накланя към самия компас. Кадри от такъв полет отново се появиха през септември и събраха милиони гледания в социалните мрежи.

„Технологиите на Сколково продължават да се развиват“, написа тогава Бескрестнов. „На дрона е монтиран компас, а камерата периодично се накланя надолу, за да го наблюдава.“ Репликата е иронична препратка към държавния технологичен парк край Москва, замислен като център за високи технологии. Описаният уред струва около два долара в магазин за туристическо снаряжение. Той е закрепен за борда с винтове, а не с тиксо, както се твърди в част от по-късните преразкази. Наблюдението се основава на отделни записи от дронове и не установява доколко е разпространено решението в серийното производство.

Компасът показва посока спрямо магнитния север, а не местоположение. От него не може да се разбере къде се намира дронът и какво разстояние остава до крайната цел. Посоката обаче би могла да послужи за навигация по счисление – изчисляване на приблизителното положение спрямо известна начална точка чрез курса, скоростта и изминалото време. За „Молния“ се посочват обхват до 50 км и продължителност на полета около половин час. Тези параметри сами по себе си не показват колко голяма грешка се натрупва без спътникова навигация.

В заключителния етап на полета част от вариантите използват бордов компютър за визуално разпознаване на целта, а други разчитат на оператор. Това може да позволи корекция на подхода, ако целта е попаднала в полезрението на камерата. От описаните наблюдения обаче не става ясно дали показанието на компаса се разчита автоматично или от човек.

Ограниченията на решението произтичат от самия уред. Близки метални части и магнитни полета могат да изкривят показанието, което прави важни разположението на електромотора, акумулатора и захранващите кабели, както и предварителното калибриране. За съпоставяне с географска карта трябва да бъде отчетена и разликата между магнитния и географския север. По време на завои и други маневри стрелката може да се колебае, което затруднява разчитането. Затова компасът е помощно средство за поддържане на посока, а не самостоятелна система за точно насочване към конкретна сграда.

„Молния“ е описвана като най-евтината руска ударна платформа. Сглобява се от шперплат, стиропор и две алуминиеви тръби. За базовите дронове се посочват размах около 1,5 метра, излетна маса до около 10 кг и боен товар от 3-5 кг. Сред документираните заряди са кумулативна бойна глава от РПГ-7 и противотанкова мина ТМ-62, но точните конфигурации и съответната маса не са уточнени. Материалите и компонентите за един апарат, включително електрониката и акумулаторите, се оценяват на под 400 евро.

Производителят е „Атлант Аеро“ в Таганрог. Предприятието произвежда ударните „Молния-1“ и „Молния-2“, както и разузнавателния „Молния-2Р“. На изложението за национална сигурност в Минск на 17 юни „Ростех“ представи серията за износ под името Lightning 13. Експортният вариант има обявен полезен товар до 13 кг и оперативен обхват до 50 км. Тези спецификации трябва да бъдат разграничавани от данните за по-леките апарати: полезен товар от 13 кг не може да се отнася за конфигурация с обща излетна маса около 10 кг.

Простотата на компаса изпъква на фона на останалото оборудване на дрон. Управлението е реализирано на база ExpressLRS – протокол с отворен код, използван и в любителски системи, за който е посочен до 100 км обхват. Това не значи непременно, че всяка версия на „Молния“ поддържа връзка на такова разстояние.

В разузнавателния вариант украински специалисти са откривали микрокомпютър Raspberry Pi 5 и китайски миникомпютър с лицензирана версия на Windows 11. Описаното оборудване включва и камера SIYI ZR10 с 10-кратно оптично увеличение и триосна стабилизация. Част от дроновете бяха оборудвани с терминали на Starlink, използвани за предаване на телеметрия и видео извън обхвата на директната радиовръзка. По този начин платформата съчетава проста конструкция с електроника, достъпна на свободния пазар. Оценката от под 400 евро обаче не може автоматично да се пренася върху всички версии с допълнително оборудване.

Компасът е поредната описана доработка на платформата. Изданието 19FortyFive открои 4 промени само за половин година. През януари върху „Молния“ се появяват терминали Starlink за телеметрия и видео. Следва вариант с оптично влакно, при който управлението се предава по физически кабел и този канал не подлежи на заглушаване. На 1 юли Бескрестнов описва апарати с бордови компютър и машинно зрение, които летят без команден канал и без антени. Четвъртата доработка е механичният компас. Самият той не се нуждае от захранване, но камерата, чрез която се наблюдава, използва електричество.

Тези решения променят по различен начин зависимостта на дрона от радиовръзка и спътникова навигация. Starlink осигурява алтернативен канал за комуникация, оптичното влакно заменя безжична връзка с кабел, а автономното насочване може да намали нуждата от команди по време на полета. Компасът дава ориентир в условия на заглушен сигнал от GPS и ГЛОНАСС, но сам по себе си не прави целия безпилотник независим от връзка по радиоканал. Колкото по-малко ефективно е заглушаването срещу конкретния вариант, толкова по-важно става физическото му прехващане.

През юни над Запорожие беше свалена „Молния“ с автономно насочване, поразена от дронове прехващачи украинско производство. По данни на украински разчети руските сили пускат до около 10 такива дневно, но не е уточнено за какъв район и период се отнася тази оценка. Операторите определят откриването им като трудно заради полета на малка височина и липсата на излъчване, позволяващо тяхното засичане. Евтините ударни дронове принуждават отбраната да отделя допълнителни средства за противодействие, няма данни, които да позволяват директно сравнение между разходите на двете страни.

Междувременно под удар попадна и производството. Според публикации на канали за OSINT анализи през нощта на 11 срещу 12 септември украински дронове са поразили две площадки на „Атлант Аеро“ в Таганрог. Публикуваните сателитни снимки са разчетени като показващи три разрушени производствени и складови сгради на едната площадка и още няколко на втората.

Системата за наблюдение на пожари NASA FIRMS регистрира термични аномалии в района на поне четири промишлени обекта в същия град. Постъпиха сведения за пожар в горивни резервоари на военното летище Таганрог-Централен в същата нощ. Данните от FIRMS са индикатор за огнища, но не установяват мащабите на понесените щети. За септемврийския удар сведенията идват от сателитни изображения и съобщения на местните власти за пожари. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди официално по-ранен удар по Таганрог през април.

Компасът може да помогне на „Молния“ да поддържа посока при заглушен сигнал на сателитна навигация. Той обаче не определя местоположение, не гарантира достигане до целта и не премахва зависимостта от комуникационен канал. Значението му се крие в добавянето на евтин резервен ориентир към платформа, която вече се доработва по няколко различни начина.

Загинал при удар по бензиностанция в Киев, горивният пазар остава стабилен

🇺🇦⛽ Мъж почина в болница след като руски дрон камикадзе порази бензиностанция на „Укрнафта“ в Дарницкия район на Киев рано сутринта на 15 септември. Други 8 цивилни пострадаха при ударите по града, двама от които тежко. Това са четвъртата и петата поразена бензиностанция в столицата за последните пет дни. Изпълняващият длъжността ръководител на градската военна администрация Андрий Ткачов заяви по националния телемаратон, общата програма на украинските телевизии, че от началото на годината в Киев са пострадали 16 такива обекта, но недостиг на гориво не се очаква.

Първият дрон удари бензиностанцията в Дарница около 6:00 ч. Втората вълна настъпи след 8:00 ч. Вторият удар беше насочен към бензиностанция в Голосеевски район и вдигна гъст дим над квартала. По описание на кореспондент на hromadske той е ударен от реактивен „Шахед“, попаднал в сградата точно над касовата зона и повредил покрива. В Дарница аварийните екипи работиха на място. Кметът Виталий Кличко съобщи, че раненият е откаран в болница в тежко състояние, а около 10:35 ч. – че е починал.

Двата удара са част от руска ударна кампания. От 18:00 ч. на 14 септември в нея участваха около 200 дрона камикадзе: „Шахед“ в различни варианти, включително реактивни, „Гербера“ и примамки „Пародия“. Около 08:00 ч. украинската ПВО докладва за свалени или потиснати 187 от тях, а точни попадения са отчетени на 7 места. В Оболон горяха складови помещения, докато в Соломянски район е ударена нежилищна сграда, по която около 10:00 ч. дойде второ попадение.

Военният наблюдател Александър Коваленко свързва серията с вариант на „Геран-4“ с оптична глава за самонасочване, т.е. система, която разпознава целта по предварително заредено изображение в крайната фаза на полета. Украинските военни не са коментирали този вариант, но такова насочване дава отговор на попадението точно над касовата зона на обект, чиято застроена част е няколко десетки квадратни метра.

Ткачов заяви, че руските войски нанасят умишлени удари по бензиностанции в столицата Киев, а броят на пострадалите обекти е достигнал 16, но пазарът на гориво в града остава стабилен и заплаха от недостиг в момента няма. Основната му тревога е друга. „Преди всичко нашите граждани трябва да спазват мерките за безопасност и да остават в укритията. Бензиностанциите трябва да се затварят при въздушна тревога, а всички клиенти и служители да се евакуират до най-близкото укритие“, каза той.

По данни на данъчната служба в Киев има 270 действащи лиценза за търговия на дребно с нефтопродукти и още 529 в Киевска област. 16-те ударени станции са под 6% от столичната мрежа, а подземни резервоари с гориво трудно се унищожават с дрон: поразява се надземната част, т.е. бензиновите колонки, търговското помещение и навесът. Директорът на консултантската група „А-95“ Сергий Куюн посочва, че около 80% от ударените станции в страната се връщат в експлоатация, поради което в нито един регион не се е стигнало до недостиг или поскъпване.

Според вицепремиера и министър на енергетиката Денис Шмигал от началото на годината на територията на Украйна са поразени над 300 бензиностанции. Тежестта не пада равномерно: най-широко засегнати са прифронтовите Харковска и Днепропетровска област, а Киев дълго време беше в периферията на ударите. От 16-те пострадали столични обекта от началото на 2026 г. пет дойдоха само през последните пет дни.

Куюн определя смисъла на киевската серия еднозначно като терор и подчертава, че тактиката изобщо не е нова: същото се прави в Суми, Харков, Запорожие и Днепър, а разликата е само в това, че Киев все още се намира значително извън обсега на FPV-дронове, управлявани през камера от оператор, евтините ударни дронове „Мълния“ и планиращите бомби ФАБ/КАБ с УМПК. Преди началото на серията се появи списък с 18 обекта, по които се готвят удари, и за два дни бяха поразени три от тях. Куюн, който следи пазара отблизо и говори от позицията на лице от бранша, допуска, че списъкът е истински и някой е искал той да бъде видян. По думите му след появата на списъка всеки въпрос опира до едно: влиза ли дадената станция в списъка.

Серията започна на 10 септември, когато руските сили удряха Киев с реактивни дронове практически цял ден, един от тях падна в бензиностанция в Голосеевски район; четирима души бяха ранени, а трима от тях бяха настанени в болница. На 11 септември бяха разрушени станциите на Троещина и край метростанция „Почайна“, където дойде повторно попадение, ранило един от спасителите, пристигнали на място минути след първия удар. Тогава загинаха двама жители на града, а от 6 от 8 ранени останаха в болница. Всички поразени обекти принадлежат на националната мрежа „Укрнафта“.

Според оценката на Куюн ефективна защита срещу този клас дронове на практика няма. В прифронтовите области операторите опъват мрежи и заваряват стоманени решетки над колонките, но при реактивен дрон „Шахед“ нито мрежата, нито решетката задържат бойната му глава. Там вече се монтират десетки бетонни укрития и същото започва в столицата, а дотогава разпореждането на Ткачов за затваряне при задействане на въздушна тревога и извеждане на клиенти и персонал остава единственото, което реално сваля риска.

Ударите дойдоха на сутринта след изявление на американския президент Доналд Тръмп в Truth Social от 14 септември, че Украйна се е съгласила да не атакува руските енергийни обекти, а Русия е поела аналогичен ангажимент. Нито една от двете страни обаче са потвърдили това официално. Договорката, както Тръмп я описа, се отнася до енергетиката, т.е. до електропреносна мрежа и производство на ток; търговски обекти за гориво на дребно вероятно стои извън тази рамка и нищо в изявлението от понеделник не сочи другояче. Идеята за енергийно примирие на президента Володимир Зеленски, който я изложи на 11 септември, в деня на най-тежкия удар срещу горивната мрежа на Киев досега във войната: руската армия да спре ударите по енергийната система на Украйна, която ще отговари огледално.

16-те ударени бензиностанции не оказват влияние нито на цени, нито на наличности: мрежата е достатъчно обширна и подлежи на твърде бързи ремонти, за да бъде извадена от строя по подобен начин. Онова, което ударите произвеждат, е риск за хората, които зареждат и работят на тези обекти, и ежедневно напомняне, че обичайната спирка по градския маршрут може да се окаже целта. Ако попаденията останат по колонките и търговските помещения, а цените и наличностите не помръднат, картината е точно тази. Преместят ли се към горивните бази, терминалите и подземните хранилища на едро, въпросът престава да бъде за уплахата и става за снабдяването.

📽️ Видео: Последиците от руски удар по бензиностанция в Голосеевски район в Киев, чийто покрив беше поразен точно над касовите апарати. (Вікторія Бега / hromadske)

Анализ: „Вивалди“ – 85 обявени кв. км срещу 240 по картите

🇺🇦🗺️ Подразделения на Силите за отбрана на Украйна продължават настъпателните операции северно от Лиман, които започнаха в края на май. Трети армейски корпус отчита прочистването на 75 кв. км. територия от проникнали руски диверсионни групи, заедно с други 10 кв. км освободена територия. Картографски оценки за промените в района през целия период достигат 240 кв. км, но посочените числа не измерват непременно едно и също.

Командирът на корпуса бригаден генерал Андрий Билецки обяви операция „Вивалди“ на 15 септември във обръщение на видео. Дотогава нито Генералният щаб, нито корпусът бяха съобщавали публично за нея.

Три дни по-рано, на конференцията на Ялтинската европейска стратегия в Киев, Билецки заяви, че до един месец подобрението на обстановката в поверения му участък ще стане видимо. Трети армейски корпус е изграден върху основата на Трета отделна щурмова бригада и се командва от бившия командир на „Азов“. Съединението се използва в участъци с тежка обстановка. През септември на Билецки беше възложено да оглави и новосъздадената временна групировка войски „Център“, отговорна за отбраната на голяма част от Донецка област, като запази командването на корпуса.

В отчета си корпусът разделя резултатите в две категории. Към прочистените 75 кв. км отнася Новоселивка, Олександривка, Ярова и подстъпите на Коровий Яр. Освободените 10 кв. км включват Середне. Употребата на израза „на този етап“ ограничава съобщените резултати до досегашните действия, което от своя страна представя операцията като продължаващо действие.

Корпусът посочва участието на 10 свои и придадени формирования: три механизирани бригади, щурмова бригада, танков, разузнавателен и безпилотен батальон, подразделение на Силите за специални операции (ССО) и друго на Главното управление на разузнаването (ГУР) и мобилен отряд към Държавната гранична служба (ДПСУ). Този състав показва съвместно използване на различни родове войски и специализирани части, което е основание да разглеждаме действията като широка координирана операция, а не отделен рейд.

Разграничението между прочистване и освобождаване на територия е ключово. При проникване на малки групи – тактика, която се развива по източния фронт от 2025 г. – руски пехотинци преминават през гористи и застроени участъци зад предната линия, заемат отделни позиции и започват да чакат подкрепления, без непременно да предприемат челен пробив.

Отстраняването на такива групи може да върне сигурността и фактическия контрол върху територия, която на картите продължава да е обозначена като украинска. Освобождаването на завзети позиции предполага различна промяна на фактическия контрол. Дали и кога тези резултати ще се отразят върху картата зависи и от използваната методика и наличните доказателства.

Затова сборът от 85 кв. км в отчета на корпуса не може автоматично да се сравни с по-широките оценки на картографите в OSINT общността. Те проследяват и постепенното намаляване на руския издатък – участък, вклинен в украинската отбрана – от май насам.

За отправна точка на тази поредица от действия се счита 22 май 2026 г. – денят, в който Трети корпус успя да нанесе механизиран удар при село Нове, на около 15 км северно от Лиман. Втори такъв удар последва на 24 август.

Оценките за общата териториална промяна често се различават една от друга. AKM Mapping посочва 151,88 кв. км. На 8 септември френският анализатор Клеман Молен съобщи за над 200 кв. км, а Конрад Музика от Rochan Consulting оценява площта на около 240 кв. км. Молен изрично уточни, че операцията продължава и както площта, така и очертанията на фронтовата линия могат да се променят след уточняване на данните.

Сведения за бойните действия остават ограничени в продължение на месеци. Освен липсата на официални съобщения се посочва и доброволно въздържане на анализатори, работещи с публчно достъпни източници, да публикуват промените до края на август. Ако е обхващало целия период от края на май, това въздържане е продължило около три месеца.

От публичното мълчание обаче не може да се направи категорично заключение кога руското командване е установило загубата на позици, нито как е реагирало на тях. Забавеното отразяване на бойните действия не е доказателство за също толкова забавена военна реакция.

В своя ежедневен обзор за 11 септември Институтът за изследване на войната (ISW) съобщава за украински контраатаки около Лиман. Позовавайки се на руски военни блогъри, ISW стига до заключение, че силите на Киев вероятно са изтласкали врага до река Черни Жеребец. Същите канали докладват украински напредък при Иванивка, Терни и Балка Журавка.

ISW уточнява, че поради липсата на достатъчно данни с установено местоположение не може да потвърди пълния обхват на украинското настъпление, и допуска, че собствените му карти вероятно подценява целия обхват на украинския напредък. Това е съществено ограничение при използването на картите като точна и актуална картина на контрола.

Следователно разликата между 85 и 240 кв. км сама по себе си не доказва нито предпазливост на корпуса, нито преувеличение от страна на картографите. Възможни обяснения са различните периоди на отчетност, обхватът на наблюдаваната територия и критериите за контрол върху дадена точка.

Друга възможност е част от по-големите оценки да включват сива зона: територия, от която руските войски са се изтеглили, но върху която украинските сили още не са установили траен контрол. Забележките, които правят Молен и ISW, оставят място за уточняване на картината, но сами по себе си не потвърждават такова обяснение. За да бъде разграничено руско изтегляне от трайно украинско овладяване на дадена територия са нужни допълнителни данни за фактическата ситуация на терен.

Промяната се забелязва дори в публикациите на водещи руски военни издания. На 9 септември близкият до Кремъл мозъчен тръст „Рибар“ обозначи Шандриголивския издатък като бойна зона, а на 13 септември го премахна от териториите под руски контрол. Каналът е сред широко следените руски военни източници, но неговите карти също представляват оценка на обстановката.

На 11 септември Борис Рожин, който публикува под името Colonelcassad, пише, че украинските войски са форсирали река Жеребец и въвеждат резерви в настъпателни операции. Той характеризира положението със „сериозни и системни проблеми“, свързани с недостиг на личен състав, поразени места за пресичане на реката и тежко затруднено снабдяване заради масираната употреба на дронове.

Друг авторитетен анализатор, Андрю Перпетуа описва по-ранната фаза като изненадваща неспособност на руската страна да следи адекватно развитието на събитията. Това остава негова лична оценка, а не доказан факт за осведомеността на руското командване.

Разминаване между публични твърдения и показаното на терен имаше и две седмици по-рано. По време на пресконференция в Бишкек на 1 септември руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са превзели Святогирск. Билецки отговори с видео от центъра на града, на фона на православен храм, част от местната лавра. В него той заяви, че 60-а отделна механизирана бригада – едно от звената, участващи във операция „Вивалди“ – контролира изцяло населеното място, което де факто представлява тиловата зона на корпуса. По повод това ISW отбеляза, че руските войски дори не са достигнали непосредствените подстъпи към Святогирск.

Публикуването на кадри за опровергаване на конкретно твърдение и ограничаването на информацията за текуща операция могат да обслужват различни цели. Само по себе си това не е противоречие, но не дава възожност за оценка на общата достоверност на съобщенията от съответната страна.

Данните за руските загуби идват от корпуса. Той отчита около 1500 военнослужещи, над 12 000 унищожени дрона и стотици единици бронирана и автомобилна техника и артилерийски системи. От това не става ясно дали числото за личния състав включва убити, ранени, пленени или съчетание от тези категории. Корпусът описва резултата като съкрушителен удар по способностите за провеждане на настъпателни операции от 20-а и 25-а общовойскови армии на руските въоръжени сили. Подобни данни не подлежат на независимо потвърждение.

Между 22 май и 15 септември са изминали 116 дни. Ако отчетът за дроновете обхваща точно този период, той означава средно над 103 унищожени дневно в сектора. Това изчисление показва мащаба на заявения резултат, но не го потвърждава. Без разбивка по типове апарати и начин на отчитане числото не позволява надеждна оценка и на материалната тежест на загубите.

Украински издания цитират и анонимни изявления на руски военнослужещи изтощени полкове и пренасяне на боеприпаси пеша на разстояния от десетки километри. Сведенията описват затруднения в снабдяването, сходни с посочените от Рожин, но възможността за проверка също е ограничена.

По посочената в материала хронология 20-а общовойскова армия е изграждала издатъка около 18 месеца. Оценката, че го е загубила за 3 месеца, следва да се разглежда отделно от целия период на украинските операции, който към 15 септември е почти четири месеца.

Значението на издатъка произтича от неговата география. Позициите северно от Лиман трябваше да бъдат изходна точка за бъдещо руско настъпление на запад с основна цел да застраши агломерацията Славянск–Краматорск от северозапад и украинските снабдителни маршрути в тази посока.

Заедно с продължаващия натиск от юг това би могло да създаде условия за частично обкръжаване. Южното направление е по оста Покровск–Добропиля, където руските щурмови групи настъпват от февруари 2026 г. след окупацията на Покровск. Загубата ограничава възможностите за настъпление от север и би наложила възстановяване на изходните позиции или промяна на подхода.

Към началото на август ISW отчита 79,89% от Донецка област под руска окупация. Останалата извън руски контрол територия възлиза на около 5300 кв. км и включва агломерация Славянск–Краматорск: последната голяма градска зона в областта, която Украйна продължава да държи, често наричана „крепостния пояс“.

Черни Жеребец има значение и като преграда пред снабдяването. Реката тече от север на юг, напречно на посоката на руските логистични маршрути. На повечето места преминаването с техника извън мостовете и бродовете е трудно. Руските части западно от нея зависят от ограничен брой места за преминаване, които според наличните сведения са под непрекъснато наблюдение и обстрел. Сведенията на Рожин за критични логистични трудности съответстват на подобна уязвимост.

Ако украинските сили установят траен контрол върху териториите до самата река, тя би могла да осигури по-благоприятна естествена линия на отбрана. Дали това ще позволи стабилизиране на участъка и отбрана с по-малко сили зависи от конкретните позиции и възможностите на противника да преминава през нея.

Териториалният мащаб е ограничен: около 10 села и около 240 кв. км. Посоченото сравнение с Харковската офанзива през есента на 2022 г. поставя тогавашния украински напредък на между 20 и 30 пъти по-голяма площ, въпреки че точността на съотношението може да варира в зависимост от избраните критерии.

По площ този резултат отстъпва и на отчетения украински напредък по направление Олександривка: 745 кв. км и 26 селища за периода януари–август 2026 г. Подобни съпоставки изискват повишено внимание към различните периоди и критерии за отчитане.

При тези числа операция „Вивалди“ не се очертава като тази, която е освободила най-обширна територия от началото на годината. Въпреки това тя може да има ключово значение, тъй като загубата на въпросните изходни позиции може да се окаже критично за бъдещите руски операции в сектора много повече от това, което показва площта сама по себе си. Това от своя страна отдалечава още повече Москва от постигането на минималната цел, поставена от Путин пред т.нар. „специална военна операция“.

Билецки не отхвърля достигането до бреговете на Черни Жеребец като крайна цел. Той свързва названието на операцията с четирите сезона на Вивалди и представя досегашните действия като първия „сезон“. Това подсказва, че военните плановици в Киев не смятат да спрат дотук.

Данните за места за преминаване през реката, поставени под непрекъсната опасност от дронове, правят този участък важен за наблюдение. Устойчиво украинско присъствие на западния бряг на реката, заедно с кадри с потвърдено местоположение от Иванивка и Терни, би укрепило трайното изтласкване на руските войски.

Ответни руски действие и евентуален успех, който да възстанови позиции западно от реката, или спиране на украинските сили преди достигането им биха опровергали горната оценка. Но дори такъв развой не би означавал автоматично, че всички по-големи картографски стойности отразяват само руското изтегляне. Решаващото разграничение остава между територия, напусната от руските войски, и такава, върху която украинските сили могат да установят и поддържат траен контрол.

Петербург готви девет станции на метрото за убежища срещу радиоактивен прах

🇷🇺🚇 Санкт Петербург ще приспособи част от своето метро за убежища на гражданската отбрана: 9 станции, 4 отсека и около 35 км релсов път трябва да бъдат довършени, допълнително оборудвани или преустроени, така че да служат като защитни съоръжения. На 10 септември „Петербургский метрополитен“ публикува запитване за ценови оферти за изготвяне на технико-икономическа обосновка на бъдещите работи. Първа за поръчката съобщи „Фонтанка“, а „Медуза“ и The Insider публикуваха параметрите от техническото задание.

9-те станции са обекти, чието строителство и оборудване като защитни съоръжения не са довършени. За всеки от тях изпълнителят трябва да предложи оптимален вариант – завършване на строителството, ново оборудване или приспособяване, така че обектът да може да изпълни защитна функция. Заданието изисква да бъдат отчетени три фактора: промените в нивото на подпочвените води, застрояването на околни терени и технологичното остаряване на оборудването. Разглеждат се и два аварийни сценария: техногенна авария и пожар. Отделни изисквания има към филтърно-вентилационното оборудване, което трябва да пречиства въздуха от радиоактивен прах, аерозоли и отровни вещества при проникване на замърсен въздух в самото укритие. Според „Большой город“ проверката обхваща около 80 обекта от инфраструктурата на метрото, документацията ще бъде класифицирана като държавна тайна, а резултатът се очаква до 21 март 2028 г.

Метрополитенът не за първи път се опитва да установи колко би струвало това. Още през март той проведе проучване на цените за тези услуги, което превръща процедурата от 10 септември във втори етап от вече започнал процес. Междувременно градът има сравнително ясна представа за състоянието на наземните си укрития: през 2025 г. Комитетът по законност, правов ред и сигурност провери съоръжения на 2633 адреса и установи, че повечето се нуждаят от ремонт. През юни в Кронщад, където се намира база на Балтийския флот, районната администрация постави първите бетонни укрития за защита при атаки с дронове на четири места, сред които Якорния площад до Морската катедрала. По-късно такива съоръжения се появиха и при спирки на градския транспорт, в паркове и градини.

Първите бетонни укрития в Кронщад се появиха две седмици след удара по корветата „Бойкий“. В нощта на 3 юни дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна подпалиха намиращата се в Кронщад корвета от проект 20380 – кораб, въоръжен с управляеми ракети. Командващият СБС Роберт Бровди обяви, че дроновете са проследили кораба и са го подпалили. Според анализа на сателитни снимки, направен от норвежкия военноморски анализатор Торд Аре Иверсен, горната част на надстройката между мостика и кърмовата мачта е сериозно повредена, а главната мачта е паднала. Ударът съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум, докато в последния му ден, 6 юни, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи за 86 унищожени дрона за една нощ. „Пулково“ тогава забави 39 пристигащи полета и отмени 8.

Същият модел се повтори и през останалата част от лятото. На 4 юли Дрозденко обяви 72 свалени дрона, а в Кировския район на Петербург гореше петролен терминал. „Пулково“ временно преустанови кацанията и излитанията до 09:23 ч. 41 полета закъсняха с над 2 часа, а 10 бяха пренасочени. На 14 август губернаторът на областта докладва 54 свалени дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в пристанищния комплекс Уст-Луга, откъдето преминава голяма част от руския износ на петролни продукти през Балтика. Летището отново работеше в координация с военните до 06:57 ч. На 30 август последва четвърти удар от март насам по рафинерията в Кириши – единствената в северозападната част на Русия, при 42 свалени дрона по данни на губернатора. Между 4 юли и 14 август „Пулково“ преустановяваше полети и на 6 и 18 юли. Нито една от атаките не засегна метрото, но при всяка от тях градът оставаше в режим на въздушна опасност по няколко часа.

Променя се и режимът в руското въздушно пространство. В своето вечерно обръщение на 1 септември Зеленски се обърна към всяка авиокомпания, която го използва за своите полети, към всеки застраховател и към всеки, който продължава да използва ключовите руски летища: „Руското небе става напълно опасно.“ Украйна, каза той, не заплашва гражданската авиация, но дроновете над Русия ще бъдат в мащаб, с който превозвачите трябва да се съобразяват. По думите му, макар руските власти да не съобщават това както е редно, руското небе де факто ще бъде затворено. Зеленски посочи и изключение: заради дипломацията и преговорите, когато партньорите на Киев поискат това, Украйна ще осигурява периоди и направления без дронови операции. Путин отговори през нощта срещу 2 септември от Бишкек, след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество: думите на Зеленски били „държавен тероризъм“, Москва щяла да намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаря.

Още преди тази размяна на изявления Росавиация беше ограничила гражданско въздушно пространство на ниска височина над голяма част от европейската си територия. На 25 май Междурегионалната обществена организация на пилотите и гражданите – собственици на въздухоплавателни средства, АОПА-Русия, обяви, че от началото на юни в Московската въздушна зона влиза в сила забрана за полети на цивилни летателни средства на височина до 5100 метра. На другия ден Росавиация потвърди параметрите пред „Ведомости“: режимът е въведен по искане на Министерството на отбраната, обхваща централната част на европейска Русия и стига до държавната граница с Беларус и района за полетна информация на Санкт Петербург на запад и север, до Екатеринбург на североизток и до Самара на изток.

Редовните и чартърните пътнически полети остават извън обхвата на забраната. Изключения се правят и за санитарна евакуация, авиационни химически обработки, наблюдение на тръбопроводи и електропроводи и полети, извършвани по държавни поръчки. На практика ограниченията засягат основно частната малка авиация. 8 дни по-рано, в нощта срещу 17 май, Москва и Московска област преживяха най-голямата атака с дронове от повече от година. За същата нощ Министерство на отбраната съобщи за общо 556 прехванати дрона над различни региони на страната, а сред ранените преобладаваха строителни работници на НПЗ в район Капотня. Нито АОПА, нито Росавиация посочиха конкретна причина за въвеждането на режима.

Така подготовката на убежища и ограниченията в руското въздушно пространство се срещат в един и същи град, но не непременно като части от една и съща непосредствена реакция. Под земята Петербург планира филтри за радиоактивен прах и защитени отсеци – изисквания за сценарии с радиоактивно и химическо замърсяване, които далеч надхвърлят профила на описаните досега дронови атаки. Над земята областният управител съобщава за свалени дронове по няколко пъти месечно, а летището прекъсва работа за часове.

Темпото на двата процеса също е различно: технико-икономическата обосновка за метрото трябва да бъде готова през март 2028 г., докато „Пулково“ спря работа 5 пъти между началото на юни и средата на август. Техническото задание не обвързва проекта с конкретна атака, а дългият срок показва по-скоро подготовка за рискови сценарии в перспектива от години.

Във въздуха ефектът може да настъпи много по-бързо. Забраната до 5100 метра не засяга пряко редовните пътнически полети, а предупреждението на Зеленски няма регулаторна сила спрямо чуждите компании. Нарастващата честота на дроновите атаки и периодичните затваряния на летища обаче могат да повлияят на самостоятелната оценка на риска от страна на застрахователи и чужди превозвачи, които продължават да летят до Москва и Петербург.

Осло и Киев се разминаха за дрона край самолета на Зеленски

🇺🇦✈️🇳🇴 Самолетът на украинския президент Володимир Зеленски се е разминал с малко от руски дрон при излитането си от Кишинев към Осло във вторник, 8 септември, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в ефира на NRK. Източник в президентството даде пред AFP различна версия: в Молдова е била активирана въздушна тревога заради дрон във въздушното пространство на страната и съседна Румъния, но твърдението, че Зеленски се е намирал в опасност, е „преувеличено“. Двете версии имат официална хронология от Министерствата на отбраната на Молдова и Румъния, според която ударен дрон се е насочил към Кишинев, налагайки небето в централната част на страната да бъде затворено за полети в следобедните часове, когато самолетът на Зеленски е трябвало да излети.

„Самолетът му беше почти улучен от дрон на излитане от Молдова. Това е реалността, в която живее“, каза Стьоре. Двамата се срещнаха два пъти за денонощие: във вторник вечерта в хотел Plaza в центъра на Осло, където Зеленски пристигна в около 21 ч. и сряда сутринта в кабинета на премиера, преди погребението на крал Харалд V. На въпроса как е минала нощта Зеленски отговори, че не е била добра, защото е прекарал времето на телефона, получавайки информация къде са паднали ракетите. Reuters и Al Jazeera отбелязват, че Стьоре не уточни откъде разполага с информацията за инцидента и на какво разстояние от самолета е преминал дронът. Кабинетът му също не даде повече подробности.

Молдовската хронология е точна до минутата. Според Министерството на отбраната в Кишинев системите за въздушно наблюдение са засекли „Шахед“ в 16:20 ч. местно време, пристигнал откъм украинското село Славяносербка, преминавайки над Бендер и Приднестровието и насочвайки се към Кишинев. След това е завил на запад през Бълънещ и Четирен в Унгенския район и към 16:37 ч. напуска страната при Загаранча. Още в 16:30 ч. властите затвориха въздушното пространство над централната част на Молдова, а няколко пътнически самолета останали във въздуха в очакване на разрешение за кацане на летището в Кишинев. В съобщението на министерството самолетът на украинския президент не се споменава.

След навлизането на дрона в Румъния проследяването продължило и от румънска страна. Два испански изтребителя F/A-18 от авиобазата „Михаил Когълничану“, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция, излетели в 16:39 ч. В 16:47 ч. радарите проследявали апарата на 18 километра северно от град Роман. Системата RO-Alert предупредила жителите на окръзите Яш, Сучава, Нямц, Ботошани и северната част на Васлуй, а летището в Яш временно спряло излитанията и кацанията.

В 17:02 ч. сигналът му изчезва от радарите на границата между окръзите Яш и Ботошани. В 17:08 ч. той се появява повторно над Молдова. В 18:30 ч. властите в Румъния са уведомени, че е паднал в слънчогледово поле близо до село Михъйлений Век в Ръшкански район, където предизвикал четири пожара. Властите на Молдова потвърдиха, че става дума за същия дрон.

Норвежката агенция NTB съобщи, че Зеленски е кацнал на летище Гардермуен в 18:56 ч. местно време или 19:56 ч. молдовско — около 3,5 часа след първото засичане на дрона над Молдова. Полетът от Кишинев до Осло трае около три часа, но нито една от трите страни не е публикувала часа на излитане.

Kyiv Independent цитира неназован източник, според когото дронът е прелетял опасно близо до самолета. Твърдението противоречи на версията на AFP, че опасността е преувеличена. Министерство на отбраната на Молдова не твърди официално, че дронът е руски, а го описва само по тип и посока, от която е дошъл.

Президентът Мая Санду обаче заяви още на 17 август пред Teleradio Moldova, че траекториите на полетите на подобни дронове показват умишлено насочване над страната. На 27 август, когато Зеленски пристигна за Деня на независимостта в Кишинев, 5 дрона прелетяха над Молдова часове преди тържествата, а Санду описа случилото се като „сплашване“.

От началото на лятото Кишинев се използва като отправна точка за редица пътувания на Зеленски. Според данни на FlightAware за срещата в Лондон на 7 юни неговият самолет е излетял от молдовската столица, не от полското летище Жешув, което години наред беше изходна точка за украинските делегации.

Промяната съвпадна с кризата между двете страни около почетното звание „Герои на УПА“, връчено на 26 май на Северния център за специални операции, след което полският президент Карол Навроцки отне на 19 юни Ордена на Белия орел на Зеленски. Летището в Кишинев се намира на няколко десетки километра от Приднестровието и съвсем близо до маршрути, по които от лятото насам руски дронове няколко пъти навлизаха от Одеска област към Румъния.

Стьоре говори за нощта срещу 9 септември, когато руски дронове удариха граничния пункт „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница в Одеска област. Двама души бяха убити, а трима са ранени. В цялата страна за денонощието бяха отчетени общо 12 убити и 66 ранени.

В Осло двамата държавни лидери проведоха разговори с представители на отбранителната индустрия по програмата „Фрея“ за антибалистичен прехващач, базиран на NASAMS. След погребението украинският президент отпътува за Канада.

Полша ще изпитва безпилотни системи за удар на 1000 километра

🇵🇱🛩️ В следващите дни Полша ще проведе изпитания на безпилотни ударни системи, проектирани да поразяват цели на 1000 км разстояние. Правителственият център за сигурност (RCB) ще предупреди цивилното население за предстоящите полети. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви това на 7 септември в профила на Министерство на отбраната в X – 3 дни преди годишнината от нощта, в която 21 руски дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, и навечерието на международното изложение за отбранителна индустрия в Келце.

Способността, която армията проверява, се нарича Deep Precision Strike – прецизни удари в дълбочина със сравнително евтини безпилотни системи вместо скъпи ракети. Процедурата включва два етапа. Образците първо саподложени на изпитания на полигон, а онези, които покрият изискванията, продължават към полет по специално обособени въздушни коридори. По време на проверките те няма да пренасят бойни глави, но въпреки това жителите на районите по маршрутите ще бъдат уведомени предварително.

Системата за предупреждение вече има зад гърба си оперативна история с безпилотни атаки. Alert RCB изпраща известие до мобилни телефони в определен район и обичайно се използва при бури и наводнения. В нощта срещу 10 септември 2025 г. по нея жителите на седем войводства бяха призовани да съобщават за забелязани дронове и за местата, където са паднали, и да запазят спокойствие. Сега същият канал ще бъде използван и при провеждането на изпитания на полските дронове.

Онази нощ остави трайна следа. Между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на страната време на масиран удар срещу Украйна. Изтребители на полските и нидерландските ВВС успяха да свалят едва 3 от тях, а отломки нанесоха щети по къща край Люблин. Правителството във Варшава активира член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО отговори с Eastern Sentry – постоянна мисия за засилване на въздушния щит по източния фланг. Тогава отговорът беше предимно отбранителен. Сега Полша поставя акцент и върху ударния компонент на възпирането.

По-същественият детайл в изявлението обаче е не самото разстояние, а пътят, по който една система може да стигне въвеждане на въоръжение. „Сменихме философията. Не политикът избира техниката, а военните, след като са я подложили на бойни изпитания“, каза Томчик.

Тези думи описват механизъм, изграждан от полската държава вече година и половина. На 1 януари 2025 г. в Генералното командване на Въоръжените сили започна работа Инспекторат на безпилотните системи за въоръжение (IWBSU) начело с бригаден генерал Мирослав Боднар – отделна структура, стъпваща на опита от войната в Украйна и замислена като зародиш на самостоятелен род войски. На 12 септември 2025 г. два дни след нахлуването на руските дронове и конкретния ден, в който започна Eastern Sentry, министерството подписа решение №123/MON. То урежда конкретните правила за провеждане на изпитания на безпилотни системи в полската армия: проверките се децентрализират и могат да бъдат извършвани едновременно на няколко места в страната, а инспекторатът поема координация и оценка на подадените заявления. Скоро след това той отправи открита покана към производителите със срок до 10 октомври.

Полетите на 1000 км са първият видим резултат от изградената система. Томчик обясни крайната ѝ цел: „Целта е противникът още на етап планиране на агресия да знае, че нейната цена може да е много висока. Именно това засилва възпирането.“ Изискванията към конструкторите министърът обобщи в четири думи: по-далеч, по-точно, в голям мащаб и на приемлива цена.

Последното условие е ключово. Полша вече разполага със средство за удари на дълбочина: през май 2024 г. страната поръча 400 крилати ракети JASSM-ER с 900 км обсег на стойност 735 млн. долара, доставките на които ще продължат до 2030 г. Разделена на броя ракети, сумата означава средна договорна стойност от близо 1,8 млн. долара на брой. Освен това пускът изисква изтребител, който трябва да бъде вдигнат във въздуха и да достигне подходящ район за пуск на ракетата. Ударният дрон може да притежава същия обсег на поразяване на няколко пъти по-ниска цена и може да бъде изстрелван от земята. Разликата се крие не толкова в размера на бойната глава, а това колко пъти една страна може да си позволи да нанесе подобен удар.

1000 км не е абстрактна цифра. От североизточния край на Полша, в района на Сувалки, по права линия с такъв обсег се достига Москва, която е на около 950 км, и Санкт Петербург, който се намира на 790 км. От централния участък на източната граница Москва попада на границата на този обсег. Изцяло в него остават Калининградска област, Беларус и западните области Смоленск, Брянск и Курск. Това показва географията на обсега, а не заявен избор на цели: Полша не е уточнявала конкретни цели, реалният обсег на самия дрон зависи от изминатия маршрут, а заобикалянето на ПВО щита изяжда част от него.

Ведомството не уточни конкретната система, избрана за участие в тестовете. Defence24 посочва FlyFocus Striker – ударен дрон на местната компания FlyFocus, разработен с Техническия институт на ВВС (ITWL) и компаниите Metalexport-S и Jakusz. Обявените от производителя спецификации показват и компромиса зад кръглата цифра от 1000 км: този обсег се постига с 40 кг бойна глава. При такава от 60 кг той спада до под 200 км. Между полезния товар и оперативния обсег има пряка закономерност – с по-лека бойна глава той достига стратегическа дълбочина, докато с по-тежката остава средство за удари срещу цели в близкия тил.

През юни безпилотният летателен апарат беше изпитан на полигон край Киев, където украински оператори го оцениха положително, а през февруари компанията получи 4,5 млн. евро финансиране за разширяване на производствените мощности. Defence24 отбелязва, че остава сред малкото полски системи в този клас, които вече се произвеждат серийно, вместо да се намират само на етап разработка.

В същия ден Томчик публикува кадри от четвъртия изпитателен полет на ракетата PERUN от полигона край Устка и заяви, че ракетните компетенции на страната нарастват. Част от полските медии свързаха полета с обявените изпитания на способности за удар на дълбочина. PERUN обаче е суборбитална научна ракета на гдинската SpaceForest, разработвана с финансиране от Европейската космическа агенция по програмата Boost!, която може да носи товар до 50 кг в полета на 150 км височина за експерименти в микрогравитация. Обявената концепция за удар в дълбочина стъпва на сравнително евтиния ударен дрон, а не на тази ракета.

Изпитанията трябва да дадат окончателен отговор на два въпроса, които засега съществуват основно като заявени свойства: дали обявеният обсег се постига с реален полезен товар и дали дронът може да следва зададения маршрут в условия на потиснат сигнал от навигационни спътници. Само проверките на полигон няма да са достатъчни и за двете; това трябва да покаже вторият етап – полетите по специално обособени въздушни коридори. Третият въпрос остава извън самите изпитания: дали полската промишленост може да произвежда тези системи в количества, които да превърнат обещания мащаб в нещо повече от намерение.

Логиката е заимствана от войната отвъд източната граница. Украйна демонстрира нагледно, че серийното производство на дрон, който струва само малка част от цената на крилата ракета, може да порази летище или рафинерия на повече от 1000 км и да наложи на противника разходи, несъизмерими със собствената му цена. Полша придобива не просто отделно оръжие, а посочената аритметика, която избира да оповести публично – защото успехът на възпирането зависи и от това отсрещната страна да разбира потенциалната цена на агресивните си намерения.

Боят за Шевченко: как 155-а бригада удържа южния подстъп към Покровск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Две щурмови групи от 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ към Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са прекарали денонощие в обсадена и горяща къща в село Шевченко южно от Покровск и всеки от тях е бил ранен, преди брониран автомобил да ги евакуира около 6 ч. сутринта. Действието се развива през март 2025 г. по разказ от командирите на двете групи с позивни Вини и Суми, публикуван на 4 септември 2026 г. в YouTube канала на бригадата – около седем месеца след окончателното падане на Покровск под руска окупация.

Шевченко лежи на южния подстъп към Покровск. Руските войски започват да го превръщат в укрепен възел още през началото на 2025 г. На 2 януари анализатор на DeepState описва замисъла: селото да се превърне в опорен пункт, от който пехота и техника да бъдат прехвърляни за по-нататъшното настъпление. Бригадата влиза там през март и се включва в улични боеве.

При въвеждането в селото общата численост на украинските групи, според разказа, надхвърляла сто души. Засадата вече била подготвена, разказва Суми: разтоварването от БТР попаднало под кръстосан огън, към който се включили и минохвъргачки. Когато огънят от единия фланг не достигал целта, по групите стрелял другият. По думите му постоянен обстрел в продължение на 30–40 минути може да превърне всяка сграда в развалина. Оцелелите са се вмъкнали в първите къщи по улицата – надупчени от куршуми, но празни – и оттам започнали да отблъскват приближаващите руски групи.

Разказът е включва и редица опити за подвеждане. Приближила се група извикала, че са свои, а на въпроса към коя част се причисляват отговорила: 74-а бригада. В украинската армия няма такова съединение, казва Суми, но униформите изглеждали почти същите като истински украински, а около ръкавите увивали жълти ленти за разпознаване – същият отличителен знак, с който по това време излизат украинските групи. Суми открил огън.

Дроновете присъстват в разказа в три роли – за разузнаване, за насочване на огъня и като непосредствено средство за поразяване. Оператор с позивна Дрончик предупредил, че врагът се опитва да обходи къщата, и оставил ориентир при съседния гараж; след последвалия автоматен откос четирима противници паднали наведнъж. По-късно, когато оцелелите вече били събрани в една сграда, украинската страна е използвала координатите, предадени по радиото, и насочила тежки бомбардировъчни дронове „Баба Яга“ към руските позиции. След ударите гласовете отсреща заглъхнали. Сутринта дрон водил и бронирания автомобил при изтеглянето. Водачът съобщил, че заради повредено колело трудно управлява машината, но продължил.

Руската страна е използвала дроновете по същия начин. Екипажите започнали да пускат боеприпаси върху покрива на къщата, в резултат на което в даден момент я подпалват. Хората останали вътре, докато таванът се свличал. При един от опитите за проникване в къщата вътре влетяла граната, а от кухнята украинските военнослужещи отговорили с автоматен огън и своя граната. Решението било да удържат до тъмно, защото стотината метра до следващото укритие не можели да бъдат преодолени на светло от група, която трябва да пренася ранени на носилки.

Цената на боя личи от изброяването на ранените. Вини съобщил по радиостанцията за трима ранени; малко след това хората му и тези на Суми се озовали в една сграда – общо 7-8 души, всички до един били ранени. Военнослужеща на име Оля, с изцяло раздробена ръка, предала автомата и боекомплекта на Суми, оттам нататък стрелял ту със своето оръжие калибър 7,62 мм, ту с нейното 5,45 мм. Самият той имал осколка в белия дроб и две прострелни рани в крака. След 4 денонощия без сън започнал да халюцинира фигури в щурмово снаряжение, които обикалят около укритието. Ранените се разсмели едва когато бронираният автомобил излязъл на нормален път.

Ключовият извод в края идва от изявлението на самата 155-а бригада. След този епизод, се казва в разказа, съединението удържало пътя още половин година и отбило всички щурмове от юг към Покровск; нито един опит на врага да пробие отбранителната му полоса не е завършил с успех. Тогава врагът намерил друг път към града.

Този друг път е известен. Покровск е под руска окупация от февруари 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) не регистрира украинско присъствие в града след 28 януари, а съседният Мирноград пада на 4 февруари. Кой точно е другият маршрут, видеото не посочва. Участъкът, за който двете щурмови групи са платили с осколка в белия дроб и раздробена ръка, реално е бил удържан, но това в крайна сметка не успя да спаси Покровск. Неудобният обратен извод е също толкова важен: непробитата отбрана на този участък не е спряла настъплението, а е принудила противника да потърси друг маршрут.

Материалът е публикуван от самата бригада и това определя начина, по който трябва да бъде четен. Суми и Вини са участници в боя, а не независими наблюдатели; версията им не е потвърдена от външен източник. Подробности като броя на въведените военнослужещи, продължителността на обкръжението и загубите на противника също не са независимо удостоверени. Кадрите от дроновете показват уличен бой, но сами по себе си не доказват представената последователност на събитията.

Публикацията има и репутационен пласт, който бригадата не споменава. Съединението е сформирано в началото на 2024 г., а през есента личният му състав преминава обучение на полигони във Франция и Полша по международна програма. В Украйна се връща през декември 2024 г. и веднага поема задачи на Покровския сектор. В края на същия месец редакторът на „Цензор“ Юрий Бутусов описа тежки проблеми в 155-а бригада – с командването, въоръжението, подготовката и масовото самоволно напускане на частта, включително по време на самото обучение във Франция. Според негови данни близо 1700 военнослужещи са напуснали съединението преди първото му бойно излизане, командирът е сменен веднага след боя, а Държавното бюро за разследвания започва производство за превишаване на служебни правомощия и дезертьорство. Френската страна потвърди отделни случаи на бягство, но ги определи като незначителен дял. Три месеца след връщането си от Франция частта воюва в Шевченко; година и половина по-късно публикува собствената си версия за това как е водила този бой.

Появата на видеото точно сега има и конкретен оперативен контекст. В описанието към него 155-а посочва, че Покровск и отбранителната ѝ полоса са попаднали в зона, която противникът държи под непрекъснато дроново наблюдение и огневи контрол, и че като отговор бригадата е създала аналогична зона за руските сили. Показаният епизод е от по-ранния период, когато директният визуален контакт с противника все още е бил всекидневие, а изходът от стрелковия двубой е можел да реши кой контролира дадена улица. Между онзи период и сегашната ситуация лежи промяната, която направи пехотния щурм значително по-скъп и за двете страни.

Украински дронове удариха руския ро-ро кораб „Lady Mariia“ в Средиземно море

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове нанесоха удар срещу Lady Mariia, санкциониран руски товарен кораб от тип „ро-ро“, напуснал алжирското пристанище Оран на 1 септември и оттогава плаващ през Средиземно море в източна посока. Видео от горящия кораб се появи тази сутрин в публикация на Х, според която плавателният съд е понесъл ц 12 попадения, чиято цел не е била потапянето му, а да бъде прекъсната доставката, която предполагаемо е извършвал. Към момента Киев не е поел отговорност.

Lady Mariia е построен през 2000 г. Дълъг е 127 метра и има 7184 тона дедуейт – термин за общото тегло на товара, горивото и запасите, които може да пренася при пълно натоварване. Собственикът е астраханската компания „МГ-Флот“, по-рано „Трансморфлот“, дружество на бизнесмена Джамалдин Пашаев. С дейността му е свързано пристанище Оля в делтата на Волга, през което преминава руският участък от транспортния коридор „Север–Юг“ към Иран.

САЩ наложиха санкции на компанията и корабите ѝ през май 2022 г., а самата Lady Mariia беше включена в списъка на Службата за контрол върху чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ през април 2023 г. Украйна ѝ наложи санкции на 23 май 2026 г. Регистърът на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна я сочи като съд, използван за „превоз на товари с военно предназначение“, и твърди, че е участвала в извозването на оръжие от Сирия към Русия през Босфора. „МГ-Флот“ разполага с 26 кораба, а според същото ведомство друга компания на Пашаев организира морски превози за руското министерство на отбраната.

Наличните данни обаче не подкрепят версията, че при последното си посещение в Оран Lady Mariia е била натоварена с военен товар за Русия. Иранското направление на „МГ-Флот“ се намира на Каспийско море: корабите на компанията се движат между Ензели, Ноушахр и Амирабад от иранска страна и Оля, Астрахан и Махачкала от руска. Оттам боеприпасите и компонентите за ударни дронове продължават по сушата към завода в Алабуга, Република Татарстан.

Алжир нито произвежда, нито изнася иранско оръжие, а документираните плавания на кораба във водите на Средиземно море по-скоро подсказват обратната посока – руски военен износ към алжирския купувач. През ноември миналата година корабът извърши престой в Оран заедно с друг товарен кораб, плаващ под руски флаг – „Адлер“, недалеч от военноморската база Мерс ел-Кебир.

Данните за газенето също подкрепят тази хипотеза. Според информацията от системата за автоматична идентификация то е намаляло от 5,7 на 4,8 метра между подхода към Оран и отплаването оттам. Подобна промяна съответства на разтоварване, а не на приемане на нов товар.

Причината кораби като Lady Mariia да имат толкова ключова роля в руската военна логистика е режимът на транзит през Босфора. Малко след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. турската държава затвори проливите за преминаване на военни кораби, по силата на Конвенцията от Монтрьо (1936 г.) и остави свободно преминаването на търговски кораби. Това принуди Москва да прехвърли логистиката на сирийската си групировка и част от оръжейния си износ на цивилни кораби.

Lady Mariia е един от постоянните участници в т.нар. сирийски експрес. През февруари 2024 г. тя отплава от Тартус за Новоросийск, а по-рано превозва оръжие от Калининград до Новоросийск, след което до далечен Мианмар. Именно от тази употреба произтича и значението ѝ като мишена на украинските удари: корабът е граждански по регистрация, но се използва като част от руската военна логистика.

Поредицата от украински операции в Средиземно море започна на 19 декември 2025 г. с танкера „Кендил“ под флага на Оман. Той беше ударен от безпилотни летателни апарати на над 2000 км от украинския бряг, докато плава от индийския терминал Сика към балтийското пристанище Уст-Луга. Отговорност за атаката беше поета от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува и кадри – 1-ва призната украинска операция от този тип в Средиземно море.

На 3 март 2026 г. последва случаят с „Арктик Метагаз“. Газовозът се запали и потъна между Либия и Малта, на около 150 морски мили от бреговете на Либия, а руското министерство на транспорта обвини за атаката украински морски дронове, изстреляни именно от Либия. 30-те моряци на борда на кораба бяха обявени за невредими. Радио Франс Интернешънъл (RFI) разпозна използваното оръжие като „Магура“ – безекипажен катер с обсег на поразяване около 500 морски мили и до 300 кг боен заряд. След удара газовозът „Арктик Пайъниър“ промени курса си на плаване в Средиземно море и се отправи обратно към Руската федерация, заобикаляйки Африка.

Как украинска техника достига бреговете на Северна Африка, беше подробно описано в разследването на RFI, което по-късно беше цитирано от редица международни медии. През октомври 2024 г. Киев и Триполи са постигнали договорка, според която украински инструктори ще подготвят либийски пилоти на дронове, ще продадат въоръжение и ще инвестират в петролния сектор на страната, в замяна на което се сдобиват с достъп до три обекта: авиационната академия в Мисрата, оборудвана площадка за изстрелване на дронове в Завия, на около 50 км километра северно от Триполи, и координационен център в щаба на 111-а бригада.

Според разследването в посочените обекти са разположени около 200 украински военнослужещи. Част от първоначалните твърдения в материала обаче по-късно бяха опровергани и оттеглени от автора, например съобщението, че при удара по „Кендил“ е загинал високопоставен офицер от руското ГРУ.

Либийската площадка обслужва и второ направление. През август главният прокурор на страната Ас-Садик Ахмед ас-Сур обяви, че е започнато разследване за дронове, за които се предполага, че са били доставени от Киев, влезли са в страната през границата с Алжир и по-късно са били изпратени към въоръжени групи, воюващи срещу подкрепяните от Кремъл военни хунти в Нигер, Мали и Буркина Фасо. В рамките на същия месец Либийската национална армия (LNA) на маршал Халифа Хафтар съобщи, че е свалила най-малко три разузнавателни дрона, които според изявлението са принадлежали на украинските сили.

Флотът на Пашаев е подложен на натиск в продължение на повече от година. На 14 август 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна поразиха товарния кораб „Порт Оля-4“ на рейда Оля в Астраханска област. По това време той извършваше доставка на ирански компоненти за ударни дронове и боеприпаси и се оказа първата потвърдена загуба по този маршрут.

През декември 2025 г. последваха удари по „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Саръджа“ край бреговете на Калмикия. През нощта срещу 25 юли 2026 г. СБУ докладва за едновременни удари срещу „Порт Оля 2“, сухотоварния кораб „Бегей“, ракетния катер от проект 12418 и платформата на „Лукойл“ в газово находище „Филановски“. В рамките на същата операция беше унищожен ирански плавателен съд, при което смъртта си намери един ирански моряк. Режимът в Техеран потвърди информацията и заплаши с ответен удар.

Оперативното значение на удара в Средиземно море през изминалата нощ не се изчерпва с един кораб от тип „ро-ро“, построен през 2000 г. За последните 9 месеца водите в района се превърнаха от относително сигурен тилов маршрут за руската морска логистика в зона, където рискът вече трябва да бъде включван в оперативното планиране. „Арктик Пайъниър“ вече заобиколи Африка вместо да продължи през директния маршрут, а всяко следващо плаване в посока Тартус, Оран или Мисрата трябва да отчита същата заплаха.

Ако данните за последния удар бъдат потвърдени, Lady Mariia ще бъде общо петият кораб на „МГ-Флот“, за който от август 2025 г. е известно, че е поразен. Преди него бяха „Порт Оля-4“, „Композитор Рахманинов“, „Аскар-Саръджа“ и „Порт Оля 2“. В такъв случай вече става дума не за поредица от несвързани инциденти, а напротив – за устойчив натиск върху един и същ флот и обслужвана от него логистична мрежа.

DELTA обедини сателитни снимки, дронови ортофотопланове и 3D модели на релефа

🇺🇦🛰️ Украинската бойна система DELTA вече обединява в единно работно пространство сателитни снимки, ортофотопланове от разузнавателни дронове и 3D модели на релефа. Министерството на отбраната на Украйна съобщи това на 3 септември и посочи, че само през юли военните са качили над 1700 ортофотоплана.

Спътниковите изображения, ортофотопланите и 3D моделите изпълняват различни задачи и именно затова се използват заедно. Спътниковото покритие обхваща цялата територия на Украйна, окупираните области, Крим и територията на Русия. То осигурява широката картина: позволява да се следят промени дълбоко зад линията на съприкосновение и да се планират удари в дълбочина, където дроновото разузнаване не достига редовно.

Ортофотопланът дава обратното – детайла. Това е аерофотоснимка, геометрично коригирана така, че цялото изображение да бъде в единен мащаб и по него да могат да се измерват разстояния като върху карта. Създава се от разузнавателен дрон над конкретен участък, а детайлността е достатъчна, за да се различават обекти, които на спътниковата снимка се сливат с фона.

Към тази картина е добавена и функция за уведомяване. Потребителят очертава район и получава известие веднага щом за него постъпи нова снимка. Функцията не променя съдържанието на данните, а съкращава времето, за което те достигат до човека, който трябва да действа по тях. Сравняването на старото и новото изображение – процесът, който може да покаже изкопан през нощта окоп или новопоявила се позиция – вече не зависи от това кога анализаторът ще извърши следващата ръчна проверка.

В тактическата дълбочина това е преди всичко улеснение, защото там разузнавателните дронове и без това летят ежедневно. За далекобойното планиране значението е по-голямо: над руския тил и Крим те са редки и нередовни, докато спътниците преминават по установен график. Сравнението между две последователни снимки може да покаже, че на позната площадка се е появило ново съоръжение или обект, поразен преди месец, вече е възстановен.

Третият слой добавя височинното измерение. 3D моделите отчитат релефа и височината на обектите, а военното ведомство посочва едно конкретно приложение: прокарването на маршрути за наземните роботизирани комплекси.

Разликата с въздушния дрон е принципна. Той може да заобиколи препятствието по въздух и релефът под него в голяма степен остава фон. Наземната платформа обаче е пряко зависима от наклона, носимостта на почвата и дали физически може да премине през даден участък. За такава машина карта без височинни данни е непълна карта.

Мащабът на подобни задачи вече е значителен. По данни на украинското правителство от 31 юли наземните роботизирани комплекси са изпълнили 66 300 мисии от началото на 2026 г. Те поемат основно доставката на боеприпаси и продоволствие под обстрел, както и евакуацията на ранени. Тежките платформи могат да носят между 200 и 300 кг товар.

През тази година Министерството на отбраната е законтрактувало над 22 000 такива машини – близо два пъти повече спрямо предходната. Всяка от тях се движи по терен, който предварително трябва да бъде измерен и описан достатъчно точно.

Новият геопространствен слой се добавя към среда, през която вече преминава значителна част от потока на оперативна информация за войната. Заповед на министъра на отбраната Денис Шмигал от 6 август 2025 г. въведе DELTA на всички нива на Силите за отбрана и определи системата като единен източник за обмен на данни между подразделение, бригада и групировка.

В същата среда се извършва и отчитането на пораженията. Екипажите качват видеозапис, той преминава през верификация и се превръща в точки, с които подразделението може да поръчва техника. Мащабът на потока е известен от собствената статистика на платформата. В края на юли DELTA отчиташе над 75 хиляди видеопредавания и над 6600 поразени цели за денонощие, като системата се използваше от над 90% от подразделенията на Силите за отбрана. През август 2026 г. в интерфейса заработи и асистент с изкуствен интелект, който според министерството поема около една четвърт от запитванията към поддръжката.

По-същественият аспект на съобщението обаче не е самата нова функция, а произходът на данните. Една част от геопространствената картина идва отвън, друга се създава на място, а двата източника носят различен риск.

Сателитните изображения се купуват от търговски оператори и достъпът до тях зависи от договорите и от политическите решения зад тях. През март 2025 г. Национална агенция за геопространствено разузнаване на САЩ спря украинския достъп до Global Enhanced GEOINT Delivery – портала, през който американското правителство предоставя закупувани от него търговски изображения. Maxar възстанови достъпа пет дни по-късно.

Епизодът приключи бързо, но показа зависимост, която оттогава не е изчезнала: този канал за данни остава достъпен само докато правителството, което го контролира, решава да го поддържа.

Част от осигуряването върви и по европейска линия. На 19 януари 2026 г. украинското военно министерство разшири споразумението си с финландската ICEYE за радарни сателитни изображения. Радарът работи през облаци, дим и тъмнина, т.е. дава това, което оптичната снимка не може да даде при такива условия, а обявената разделителна способност достига 16 см. Режимът за широко сканиране покрива площ от 200 на 300 км. Но и този достъп се основава на договор и съответно може да бъде прекратен.

Ортофотопланите са друг тип данни. Те се създават от дронове на самите звена, обработката се извършва вътре в украинската платформа и производството им не зависи от външен доставчик, за да продължи и през следващия месец. Именно това описва числото 1700: темпа, с който страната изгражда собствена детайлна картина на терена, а не размера на покритата площ.

Каква част от фронта покриват тези ортофотопланове, министерството не съобщава. Не са посочени нито общата заснета площ, нито честотата на обновяване. Без тези два показателя числото само по себе си не позволява да се прецени каква част от местността, на която се водят бойни действия, е заснета с описаната детайлност. Известен е темпът на добавяне на изображения; не е известно какво остава непокрито.

Възможно е съобщението да има предназначение и отвъд информирането на собствените войски. DELTA се предлага и навън: платформата е преминала през ученията CWIX и предава обстановката в два формата за обмен по стандартите на алианса, а по думите на украински отбранителен служител една държава членка води преговори за придобиването ѝ.

Месечният ритъм на публичните съобщения, през август беше представен AI-асистентът, а през септември геопространственият слой, вероятно се вписва и в този процес. Двете обяснения не си противоречат: тази функция може да е реално необходима на украинските сили и едновременно с това да бъде демонстрирана пред потенциален купувач.

Посоката на развитие може да се очертае дори без липсващите числа. Вероятно Украйна ще продължи да измества част от тежестта на геопространственото си осигуряване от външно закупени към собствено създавани данни, защото именно вторите контролира пряко, а необходимостта от тях нараства заедно с броя на машините, чието движение зависи от все по-точна цифрова карта на терена.

Зеленски обяви руското въздушно пространство за де факто затворено

🇺🇦✈️🇷🇺 Украйна предупреди авиокомпании и застрахователи да приемат небето над Русия за опасно и да се подготвят за фактическото му затваряне за граждански полети. Предупреждението дойде на 1 септември от президента Володимир Зеленски в обръщение, публикувано в Telegram:

„Днес искаме да предупредим всяка авиокомпания, която използва руското въздушно пространство, всеки застраховател и всички, които още ползват ключовите руски летища – руското небе става напълно опасно.“ Макар руските власти да не съобщават това както трябва, добави той, небето над Русия де факто ще бъде затворено. Украйна не се насочва срещу пътнически самолети, уточни президентът; просто над Русия ще има дронове в мащаб, с който превозвачите ще трябва да се съобразяват. Обръщението дойде в деня, когато руски удари по Киев и областта убиха 12 души и раниха 21.

Зеленски посочи и другата страна на предупреждението: при поискване от дипломатическите партньори Киев може временно да спира ударите, за да осигури преминаването на конкретен полет. Прецедентът е отпреди седмица. Около визитата на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август украинската страна се въздържа от използването на дронове и ракети срещу руския север за период от три денонощия по американска молба, за да може самолетът му да кацне във Внуково.

Симон Шустър от The Atlantic описа изявлението като официален старт на операцията, за която изданието съобщи на 20 август под името M&M's. Един от източниците, които първоначално са му описали плана, потвърдил сутринта на 2 септември: „Това е то.“ Самият Зеленски не назова операция; връзката с M&M's е направена от Шустър въз основа на този източник.

Докладът от 20 август, базиран на сведения от двама души с директни познания за предложението, описва план за изпращане на до 1000 дрона на нощ към московските летища. Апаратите не би трябвало да чакат потвърждение от оператор: бордовата камера би сравнявала изображението в реално време със заредени предварително карти и снимки на целта. Така системата би позволила както нанасянето на удар без да има нужда от човешко решение в последния момент, така и навигация без радиовръзка, уязвима за средствата за електронна война на руските сили. Замисълът е бил гражданските полети да бъдат задържани на земята достатъчно дълго, за да се откъсне свързаният с Кремъл елит от света и президентът Владимир Путин да е принуден към примирие. Плановиците са предлагали авиокомпании да бъдат предупредени предварително, за да изтеглят самолетите си.

В деня на публикацията служител от Офиса на президента нарече доклада „пълни глупости“ и заяви, че Украйна не разполага с достатъчно надеждно далекобойно оръжие, за да поразява летища без рискове за пътнически самолет. Три дни по-късно Михайло Федоров – министър на отбраната до освобождаването му от поста на 16 юли и посочен от изданието като автор на плана – потвърди пред „24 канал“, че такъв проект съществува. Той обясни и произхода на името: на рождения си ден раздавал M&M's по време на съвещание за напълно автономни дронове за удари в дълбочина и предложил проектът да бъде наречен така.

Подготовката беше прекратена след освобождаването на Федоров. Един източник на изданието допуска, че друг екип би може възстанови проекта за три месеца; от отстраняването му до обръщението на Зеленски са минали около шест седмици. Министерството беше поето от генерал-майор Йевгени Хмара – временно от 20 юли и окончателно след утвърждаването му от Върховната рада на 19 август с 312 гласа „за“. Работата по далекобойните удари обаче отдавна не се ръководи само от министерството: операциите срещу рафинерии и складова инфраструктура в Русия се провеждат през Силите за безпилотни системи (СБС), командвани от Роберт Бровди и през управлението за безпилотни системи на Главното управление на разузнаването (ГУР). Именно негови оператори поразиха комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област в нощта преди изявлението.

Предупреждението вече има и практическа основа. Комплексът в Уст-Луга, преработващ газов кондензат с капацитет около 8 млн. тона годишно, гори след удара; ПВО съобщи за 52 свалени апарата над областта за период от 4 часа. Един дрон прекоси латвийското и естонското въздушно пространство и доведе до вдигане във въздуха на турски изтребител F-16 по линия на НАТО, а Финландия временно ограничи движението край залива. През същата нощ Внуково и Домодедово въведоха ограничения, заради които Pegasus отмени шест полета между Турция и Москва. Росавиация ги вдигна в 06:13 ч. местно време. За мащаба, за който говори Зеленски, има и по-ранен ориентир: в нощта срещу 18 август руското министерство на отбраната обяви 791 свалени дрона над 15 области и окупирания Крим, а кметът на Москва Сергей Собянин – 620 дрона, които бяха насочени към столичния регион.

Адресатите на предупреждението обясняват и механизма, чрез който то би могло да проработи. Полетите над Русия не зависят само от решението на конкретен превозвач – определящи са също цената и условията на застрахователната полица за военен риск. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA) държи небето над Русия в бюлетина си за конфликтни зони именно заради опасността граждански самолет да попадне в отговора на ПВО срещу украински удари. Консултантската Osprey Flight Solutions оценява ежедневните удари в дълбочина на руска територия, включително край Москва и Санкт Петербург, като „почти сигурни“ до края на 2026 г., а риска руската ПВО да сбърка граждански самолет – като реален.

Небето над Русия обаче все още поема значителен трафик. Turkish Airlines поддържа най-широката мрежа със 7 руски дестинации от Истанбул; най-голям обем транзитни прелитания извършват 4 големи китайски авиокомпании. До Русия летят също Emirates, Etihad, Qatar Airways, седем, Gulf Air и Air Arabia, както и Air India, Air Serbia и El Al. За застрахователите московското направление носи и тежък финансов прецедент от началото на войната: около 400 самолета на западни лизингодатели за над 10 млрд. долара са блокирани в Русия от февруари 2022 г., а делата по тях срещу Chubb, Fidelis и синдикати на Lloyd's продължават. Затова оценките в сектора не предвиждат внезапно оттегляне на покритието, а по-строго тълкуване на изключения за прелитане над Русия и Беларус при следващото подновяване на полиците.

Путин отговори в нощта срещу 2 септември пред журналисти след срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек. Думите на Зеленски звучали като „държавен тероризъм“, заяви той; Москва ще намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаряло. В същия разговор Путин обяви своята готовност за „конкретни“ преговори по Украйна, ако процесът получи нов тласък. Двойният сигнал се вписва във вече обявена ескалация: на 30 август руското министерство на отбраната алармира за предстоящ масиран удар по украинската енергетика, а според източници на The Economist Путин е избрал разширяването на войната след няколко седмици обмисляне през лятото.