Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Ердоган предупреди за обкръжаване на Турция, без да назове нито една държава

🇹🇷🎙 Турция няма да гледа отстрани „враждебните стъпки, насочени към обкръжаване на страната ни в региона“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на кабинета в Президентския комплекс на 7 септември и добави, че сдържаността не бива да се приема за слабост. В думите си той не назова конкретна държава.

„Искам да го кажа ясно и недвусмислено веднъж завинаги: никой да не приема достойната и хладнокръвна позиция за слабост и да не се залъгва с празни надежди“, предупреди той. В оригинала формулировката е по-образна: изразът, който попадна в заглавията, е „не гледаме от трибуната“. Глаголът в сегашно време не е обещание за бъдещо действие, а заявка за текуща политика. Следващите изречения очертават рамката, в която Анкара представя позицията си: Турция не е срещу никоя държава, общество, вяра или култура, но се противопоставя на всяко беззаконие, несправедливост, потисничество и бандитизъм, независимо кой стои зад тях. Финалът е още по-директен: който е приятел на Турция, ще спечели, а който е враждебно настроен към нея, ще загуби.

Ердоган не посочи към кого е насочено предупреждението. През април обаче Турция беше значително по-конкретна, когато министърът на външните работи Хакан Фидан определи стратегическото сътрудничество между Израел, Гърция и Кипър като операция за обкръжаване на страната в Източното Средиземноморие, като потвърди, че участниците са предупредени. Кипърското министерство на външите работи отрече това твърдение и възрази, че именно турската армия окупира незаконно суверенна територия с десетки хиляди войници, а Гърция отвърна, че определя външната си политика самостоятелно. На 4 септември кипърският министър на отбраната Василис Палмас заяви, че гръцко-израелската система за ПВО „Щитът на Ахил“ на стойност около 3 млрд. евро ще защитава и Кипър, тъй като трите държави виждат обща заплаха в Турция. Ердоган говори три дни по-късно.

Втората линия минава през сирийското небе. На 18 август израелски изтребители нанесоха няколко вълни от удари по авиобаза Абу ад-Духур в източната част на провинция Идлиб. Сателитни кадри показаха четири кратера по пистите и хангарите, ремонтирани от сирийската армия с турско съдействие. Израел потвърди удара и разкри, че разполага с разузнавателни данни, според които турската армия е готвила разполагане радар и зенитно-ракетен комплекс, обслужвани от турски екипажи. Източник в Анкара заяви пред Axios, че няма присъствие в базата, а Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Специалният пратеник на САЩ за Турция и Сирия Том Барак нарече ударите ненужна ескалация, която не допринася за регионалната стабилност.

Оттогава Вашингтон работи по механизъм за разграничаване на въздушните операции на Турция, Израел и Сирия и предотвратяване на инциденти между тях. Барак го спомена публично, а Анкара обяви на 27 август, че не е получила официално искане от Вашингтон. До момента няма договорени формални правила, които да предотвратяват опасно доближаване или сблъсък между турската и израелската авиация над Сирия.

Третата линия е разширяването на стратегическите опции пред турската държава. На 7 август Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха съвместно отбранително споразумение в Мека. Ключовата клауза в него третира въоръжено нападение срещу една от трите държави като такова срещу всички. Въоръжените сили на трите страни имат обща численост от близо 1,4 млн. военнослужещи според индекса Global Firepower за 2026 г. Пет дни преди заседанието на кабинета, на връщане от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, Ердоган заяви, че Турция би обмислила пълноправно членство в организацията, без това да значи обръщане на гръб към Запада.

Тази политика има и материална опора: отбранителната промишленост. На изложението SAHA в Истанбул през май Ердоган разкри, че износът на сектора е надхвърлил 10 млрд. долара, а договорите, сключени на тазгодишното изложение, възлизат на 8 млрд. Паралелно се развива и процес на вътрешната политическа сцена, наречен „Турция без тероризъм“. На 10 август парламентът прие с 468 „гласа“ и 88 „против“ закона за укрепване на националното единство и обществената интеграция. Той ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност констатира, че Кюрдската работническа партия се е саморазпуснала.

Тук обаче се появява ключово противоречие. Гърция е съюзник на Турция в рамките на НАТО, а турската държава беше домакин на срещата на върха на алианса на 7-8 юли 2026 г. – в Президентския комплекс, от който Ердоган говори в понеделник. Приетата там декларация е дълга 6 параграфа и се концентрира върху член 5, споделянето на военната тежест, промишления капацитет и военните конфликти в Украйна и Иран. Пет турски изтребителя F-16 от 181-ва ескадрила участват в мисията на НАТО по въздушна полиция от естонската база Емари в рамките на ротация от 1 август до края на ноември. Така описаният от Фидан „обръч“ включва държава, която е съюзник на Турция по същия договор.

Фразата за „празните надежди“ вероятно има своя вътрешен адресат. На 21 май регионалният апелативен съд на Анкара обяви за нищожни конгресите на Републиканската народна партия, отстрани нейният лидер Йозгюр Йозел и върна начело Кемал Кълъчдароглу. Три дни по-късно полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми при влизането си в централата на партията в Анкара, където отстраненото ръководство се беше барикадирало. В края на юли Йозел напусна партията и заедно с още 90 депутати учреди Нова партия (Yeni Parti), която се превърна във втората по големина парламентарна група. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, издигнат от опозицията за президент, лежи в затвор „Мармара“ от март 2025 г. По този начин основната опозиция навлиза в есента силно фрагментирана между съдебни решения, лишаване от свобода на ключова фигура и нова политическа формация.

Най-вероятният външен адресат е конфигурацията, описана от Фидан през април. Ердоган използва сходна рамка за „обкръжаване“ в седмица, през която Никозия представи гръцко-израелската ПВО като свой щит, а израелската авиация вече е ударила летище, за което Израел твърди, че Турция е планирала да използва за разполагане на радар и зенитно-ракетен комплекс. Съществува обаче и едно по-прозаично обяснение. Дневният ред на заседанието включваше социални жилища, икономическа програма, улична престъпност и процеса „Турция без тероризъм“. Външната политика е постоянен елемент от изявленията след заседанията на кабинета, а този път в нея не беше обявено нито решение, нито конкретна мярка.

Най-близкият проверим тест е в Източното Средиземноморие, по трасето между Гърция и Кипър. След като на 5 август френската Meridiam придоби 66% от електрическата връзка Great Sea Interconnector, а гръцкият системен оператор запази останалите 34%, батиметричните проучвания по трасето се очаква да започнат през октомври. Успоредно продължава спор за навигационните предупреждения. Атина отказва да признае турски съобщения по NAVTEX в своята ИИЗ – известия, с които държавите обявяват провеждане на дейност или учения в определен морски район. Анкара от своя страна основава своите претенции на меморандума с Либия, който Гърция смята за нищожен.

Ако Анкара издаде навигационно предупреждение за спорния морски район или изпрати кораб, който да придружава дейността по трасето, днешното изказване би изглеждало като предварително политическо обосноваване на конкретна стъпка. Ако проучванията преминат без турски съд наблизо, а механизмът за осуетяване на инциденти в сирийското небе заработи, пасажът ще звучи по-скоро като обичайна твърда реторика, отколкото като предвестник на конкретно действие.

Анализ: Adidas се извини след бойкот, задвижен от невярно твърдение

🇩🇪👟🇮🇱 Adidas поднесе извинение за рекламен плакат в своите магазини в Израел, след като 5-дневна вълна на недоволство в социалните мрежи тиражира обвинения към компанията, стъпили на невярно твърдение. „Съзнаваме, че изображение, използвано в скорошна местна кампания на нашия местен екип, предизвика тревога и остри реакции“, гласи изявление на германската компания, цитирано от Anadolu. „Никога не сме имали намерение да обидим и се извиняваме на всички засегнати.“ В същото време, в отговор до Times of Israel, Adidas отхвърли внушението, че услугата е създадена специално за израелски военнослужещи.

Плакатът рекламира Single Shoe – услуга, която позволява на човек с ампутиран крак да закупи само една обувка за половината от цената на чифт. Adidas я пусна на 19 януари 2026 г. в 23 европейски държави, само в собствените си магазини, след като я разработи съвместно с Британската параолимпийска асоциация и други организации в тази област. През пролетта услугата беше започна да се предлага в Близкия изток и Азия, включително ОАЕ, Палестина, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Египет. За израелския пазар местният екип подготви серия от плакати с 11 спортисти с увреждания. Те бяха поставени само в магазини в Израел и не бяха част от глобална рекламна кампания. Шалев Битон, който беше сред участниците, обяви участието си в Instagram на 26 август и обясни, че години наред е плащал за чифт обувки, от който използва само едната.

Битон губи крака си на 12 май 2021 г. По това време служи в бригада „Нахал“. Намира се в бронирана бойна машина от израелската страна на границата, когато противотанкова управляема ракета, изстреляна от Газа по време на операция „Пазител на стените“, поразява машината. Загива старши сержант Омер Табиб. Битон е тежко ранен, левият му крак е ампутиран, а след рехабилитация той се завръща към бягането с протеза. Видеото, публикувано на профила му в Instagram, е на иврит и не споменава нито военната му служба, нито обстоятелствата, при които е загубил крака си.

Тук възниква основното фактологично разминаване между призивите за бойкот и биографията на Битон. Голяма част от публикациите, достигнали до многомилионна аудитория, твърдят, че той е сред участниците във войната срещу Хамас в ивицата Газа, започнала след 7 октомври 2023 г. или е загубил крака си вътре в палестинския анклав. Хаштагът #BoycottAdidas набра скорост през уикенда на 5-6 септември, като отделни публикации събраха стотици хиляди, а някои дори милиони преглеждания. Групата „Eye on Palestine“, която има над 300 000 последователи в X, написа, че с избора си Adidas откроява войник от армията, отговорна за най-високия дял детски ампутации в света, докато подминава палестинските жертви. Активистката Абир Хатиб публикува: „Изгарям всеки продукт на Adidas, който притежавам.“ Испанският актьор Хавиер Бардем сподели поредица от призиви в Instagram Stories, с които изведе кампанията извън непосредствените среди на активистите.

Критиката обаче има и втори пласт, който не зависи от невярното твърдение за Битон. Стефани Уестбрук, координатор на спортните бойкоти в Палестинската структура за академичен и културен бойкот (PACBI) формулира възражението срещу самия избор: според нея рекламата е обида към палестинците, изгубили свои близки или крайници. Данните, на които стъпва въпросната критика, са извеснти. Според доклад на Световната здравна организация от май 2026 г. от 167 376 ранени в Газа след 7 октомври 2023 г. около 42 000 живеят с трайни увреждания – близо 1 на всеки 4 ранени – а едно от всеки 4 лица в тази група е дете. Регистрираните травматични ампутации са над 5000, а оценката е между 5021 и 6528. От 2277 ампутирани пациенти, прегледани в периода от септември 2024 г. до май 2026 г. постоянна протеза са получили едва 25%. Министерство на здравеопазването на Газа, контролирано от Хамас, съобщи на 28 август за над 6000 ампутации и за недостиг дори на гипс в центъра за протезиране. Основният недостиг там не е на обувки, а на протези, и услугата, която Adidas предлага от Кайро до Рамала, не може да го преодолее.

Друг спорен елемент в кампанията е употребата на квалификацията „геноцид“ като вече установен правен факт. Към настоящия момент такова решение на Международния съд в Хага няма. Делото на Южна Африка срещу Израел се разглежда активно от януари 2024 г. и все още няма произнесено решение по основния спор. С определение от 21 май 2026 г. съдът даде на Претория срок до 22 ноември 2027 г. да отговори на израелската защита. Последното писмено становище на Израел се очаква до 22 май 2029 г. Наложените временни мерки са част от предварителен процесуален механизъм за защита на права до окончателното решение и сами по себе си не представляват заключение за извършено престъпление. Отделно от съда в Хага, на 16 септември 2025 г. анкетната комисия на ООН, ръководена от Нави Пилай, заключи, че Израел е извършил геноцид. Израел отхвърли доклада чрез своя посланик в Женева Дани Мерон с аргумента, че твърдението за умисъл не може да бъде подкрепено с доказателства.

Основният правен спор около това заключение се концентрира върху един от най-трудните за доказване елементи – наличието на специален умисъл да бъде унищожена дадена група като такава. Правният анализ на UN Watch поддържа, че комисията не преодолява този праг и се опира на подбрани цитати и изводи по аналогия вместо на конкретни недвусмислени доказателства. Организацията настоява още, че докладът не отчита в достатъчна степен ролята на Хамас като воюваща страна, чийто боен състав има численост от над 30 хиляди души, както и практиката за укриване на тунели и оръжия в джамии, училища, жилищни блокове и болници. Третият аргумент е, че комисията приема данните за жертви от нелегитимно ведомство, което е подчинено пряко на Хамас, но игнорира официалните данни на Израел за убити бойци на терористичната групировка.

Именно тази последна опора е най-слабата от трите, защото съотношението между цивилни и бойци остава спорно дори в самия Израел. Нетаняху го определи пред The Economist като близо 1,5 цивилни на 1 боец. Изтекла база данни на военното разузнаване, описана от 972 Magazine през август 2025 г., показва дял на цивилните от 83%. В началото на 2026 г. Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че приемат оценка от 70 хиляди загинали, без да може да представи собствена разбивка между цивилни и бойци.

По-силен е оперативният пласт на аргументацията, тъй като се опира на по-лесно проверими факти. Преди войната Хамас заяви, че разполага с подземна мрежа от над 500 км. Представители в сферата на отбраната я оценяват на между 560 и 720 км с около 5700 шахти, според данни, осветлени от The New York Times през януари 2024 г. Заложници бяха държани както в тази тунелна мрежа, така и в жилищни сгради над нея. При спасителната операция в Нусейрат на 8 юни 2024 г. четиримата освободени заложници бяха държани в два многоетажни жилищни блока на около 200 метра един от друг. Операцията беше проведена през деня при оживени улици около пазара. В периода на операцията т.нар. здравно министерство на Газа докладва поне 274 убити палестинци, а израелското командване посочи число под 100. На 29 август 2024 г. похитителите застреляха от близко разстояние 6 заложници в 120-метров тунел в квартал „Тал ас-Султан“ в Рафах, само няколко дни след като друг заложник беше изведен жив от същия район. Подземната мрежа и държането в плен на похитени сред цивилното население не решават правния спор за начина, по който Израел е водил войната, но показват защо той не може да бъде сведен единствено до броя на жертвите и разрушенията.

Извинението получава допълнителна политическа тежест от факта, че Adidas е германска компания, а на 17 май 2019 г. Бундестагът прие първата парламентарна резолюция в Европа, която определя аргументацията и методите на движението за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции като антисемитски и призовава за спиране на държавното финансиране за организации, които ги пропагандират. На 5 януари 2024 г. Берлин отхвърли обвинението в геноцид като неоснователно, а 9 дни по-късно обяви, че ще се намеси в съдебното производство в Хага в подкрепа на Израел.

През март 2026 г. федералното правителство се отказа от своето намерение, след като Никарагуа заведе собствено дело срещу Германия заради подкрепата ѝ за Израел. Говорителят на външното министерство Йозеф Хинтерзехер обясни, че Берлин вече е страна по отделно спорно производство и затова няма да използва възможността да се включи в делото на Южна Африка. Попитан дали Германия продължава да отрича квалификацията „геноцид“, той отговори само, че отхвърля обвиненията на Манагуа. Общественото мнение се движи в обратна посока спрямо тази официална линия. Проучване на YouGov, проведено на 17 и 18 септември 2025 г., показва, че 62% от избирателите в страната считат израелските действия в ивицата Газа за геноцид. Несъгласни са 17%. Плакатът на израелския екип на Adidas попадна именно върху този разлом.

Компанията вече е реагирала по сходен начин, но под натиск от противоположната страна. През юли 2024 г. Adidas изтегли рекламата на маратонките SL72 с Бела Хадид, след като правителството на Израел посочи асоциация на модела с Олимпийските игри в Мюнхен от 1972 г. Компанията се извини за „неволна грешка“, а след това поднесе още едно извинение – на Хадид, Жул Кунде и A$AP Nast – за вредата, причинена им от кампанията. Двете извинения бяха отправени с 26 месеца разлика, но следват сходен корпоративен модел: съжаление за причинената обида, ограничаване на отговорността до конкретната кампания и запазване на самия продукт.

Ефектът от подобен натиск се вижда и по поредицата спонсори на израелската футболна федерация. Adidas се оттегли през 2018 г. след кампания с участието на над 130 палестински клуба и петиция с над 16 хиляди подписа, без да обяви причина за решението си. Puma не поднови договора си след 2024 г. Erreà подписа през август 2024 г. и договорът влезе в сила на 1 януари 2025 г. Годишната му стойност бе около 60 хиляди евро срещу близо 100 хиляди при предшественика, по данни на самото движение за бойкот. Reebok стана доставчик на екипировката от февруари 2025 г. и към края на септември годината федерацията съобщи, че компанията иска логото ѝ да бъде свалено. Reebok опроверга това пред Reuters и увери, че логото ѝ остава. То продължи да стои на фланелките и през квалификациите за световното първенство през 2026 г.

Тази последователност показва, че политическият натиск може да затруднява спонсорските отношения и поне в случая с Erreà да понижи отчетената им стойност, но не доказва трайно прекъсване на връзката: федерацията досега винаги е намирала заместник. Финансовите данни за Adidas дават по-скоро изходен контекст, отколкото измерване на ефекта от сегашната кампания. На 4 септември 2026 г. – преди хаштагът #BoycottAdidas да набере скорост през уикенда – акциите на компанията се движеха спокойно. Концернът отчете рекордни приходи от 24,8 млрд. евро за 2025 г. и ръст от 17% в развиващите се пазари, сред които попада и Близкият изток. Тези числа показват финансовата позиция, от която компанията влиза в спора, но не могат сами по себе си да покажат дали бойкотът ще има икономически ефект.

Оттук може да се очертае най-вероятният корпоративен отговор, въпреки че резултатът все още не е ясен. Формулировката на извинението не предвижда спиране на Single Shoe и не включва ангажимент за изрично оттегляне от избора на Битон; тя приписва конкретната кампания на израелския екип на компанията, докато оставя продукта непокътнат. Прецедентът от 2024 г. сочи, че Adidas е използвала такъв модел на извинение и при натиск от противоположната страна. Затова текстът на извинението е слаб индикатор, че компанията е променила политиката си под натиска на бойкота.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Израел обяви контрол над Али ал-Тахер и подземното под билото

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са установили оперативен контрол върху възвишението Али ал-Тахер в южен Ливан и подземните трасета в района. В официално изявление от 3 септември 2026 г. се посочва, че операцията е била проведена от 36-а дивизия, която в последните няколко седмици е прочистила тунелите под земята от терористите на Хизбула, част от които са били ликвидирани, а останалите са успели да се изтеглят. Усилията по извеждане на отделни съоръжения от строя продължава, а след тяхното приключване командването ще преразгледа разположението на своята отбрана в района.

Ден по-късно министърът на отбраната Израел Кац изведе на преден план политическото значение на тази операция. Превземането, подчерта той, „бележи завършека на фазата по осигуряване на контрол в зоната за сигурност в Южен Ливан“, а Израел няма да се изтеглип реди окончателното разоръжаване на Хизбула. Изявлението му беше премерено: обяви успешния завършен не на военните операции, а само на един техен етап – установяването и удържането на територията, прочистена през пролетта. По-рано министърът описа възвишението като последната опора, прикриваща Набатия – т.е. позиция, от която зависи способността на Израел да поддържа зоната в сегашната ѝ дълбочина, а не просто като поредната отделна цел.

Възвишението се издига на около 600 метра надморска височина между селищата Кфар Тебнит и Набатия ал-Фаука, на около 10 км от държавната граница между Израел и Ливан и северно от река Литани. Оттам се контролират подстъпите към Набатия и маршрутът, който свързва юга с крайбрежието и със западната част на долината Бекаа. В непосредствена близост се намира и замъкът Бофор – друга висока точка, преминала под израелски контрол в рамките на кампанията. До изтеглянето на Израел през 2000 г. на същото място се намираше една от основните му укрепени позиции в тогавашната гранична зона. Обявеното превземане на Али ал-Тахер го връща обратно под израелски контрол след повече от четвърт век.

Израелските военни описват комплекса като централния команден възел на регионалната дивизия „Бадр“ – звеното на Хизбула, отговарящо за сектора северно от Литани. Публичната позиция на организацията за неговото значение беше двусмислена още преди самия щурм: говорител на Хизбула заяви, че израелското командване преувеличава военното значение на мястото, но в същото изявление обеща групировката да го брани, доколкото може. Reuters описа билото като един от основните израелски оперативни приоритети в края на август, когато ударите с дронове по обкръжените там бойци се превърнаха в ежедневие.

Според израелското изявление подземните обекти са включвали командни центрове, складове за оръжие, помещения с генератори на ток, спални, бани и кухня – инфраструктура, която позволява едновременно на бойци да ръководят действията си и да остават под земята продължителни периоди от време. Комплексът е описван от IDF като стратегическа мрежа, изграждана в продължение на две десетилетия с финансиране и планиране от Революционната гвардия на Иран.

По версията на IDF овладяването е протекло на два етапа. Първо инженерни подразделения са обследвали и картографирали горната площадка и са разрушили изходите, замаскираните отвори, огневите позиции и складовете на земната повърхност. Вторият етап – откриването на подземните системи, прикрити из гъста растителност и скали – е бил за като най-трудния. В него са участвали бригада „Командо“ и инженерното специално звено „Яхалом“, а дивизията е действала под командването на бригаден генерал Ифтах Норкин.

Официална цифра за убитите не беше обявена. Израелски военен източник каза пред вестник „Маарив“, че в галериите са били открити 15 тела. Близкият до Хизбула ливански ежедневник „Ал-Ахбар“ обяви, че убити са били двама, а Али ал-Тахер не представлява единен обект, а обширна поредица от свързани помежду си съоръжения, поради което достъпът до някои от тях не е равнозначно на поет контрол върху цялата мрежа. По-рано ирански източници говореха за 70-100 бойци, намиращи се в обкръжение под земята. „Ал-Ахбар“ представя и противоположна оценка на загубите, според която загубите на израелските сили в сраженията за билото надхвърлят тези на Хизбула, без да уточнява конкретна цифра. Самата организация не потвърди, че е загубила позицията, а депутат от нейното политическо крило описа израелския успех в направлението като развитие, което „не е катастрофа“.

Ден преди израелското съобщение Reuters предаде, че освен бойци на Хизбула в подземните помещения е имало е поне 12 представители на Революционната гвардия, сред които най-малко двама висши офицери. Според репортаж на агенцията Иран е предупредил САЩ в средата на август, че пълномащабна офанзива срещу височината ще доведе до мащабна иранска атака, а американският натиск е постигнал отлагане на щурма, но нищо повече от това. Служител на Белия дом оцени това твърдение като неточно. Израелската армия от своя страна заяви, че по време на действията в галериите там не е имало ирански съветници или представители на силите „Ал-Кудс“ – звено за задгранични операции на Революционната гвардия. Кац от своя страна отговори публично на предупреждението, като заяви, че иранска атака би освободила Израел от всички досегашни ограничения, което ще донесе след себе си удари по цялата инфраструктура на Иран, включително енергийната.

Ливанският фронт е активен от 2 март, когато Хизбула изстреля залп от ракети по северен Израел в знак на подкрепа към Ислямската република след съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей още през първите си 12 часа, когато бяха отчетени над 900 отделни удара. Сухопътната операция на IDF на ливанска територия започна на 16 март, за следващите  няколко седмици прочисти десетки населени места и достигна река Литани в източната ѝ част. По данни на Министерство на здравеопазването в Бейрут при израелските операции са загинали над 4300 души, а поне 340 000 цивилни са били вътрешно разселени и остават откъснати от домовете си.

Опитите за постигане на примирие бяха няколко, а не само едно. Действащото споразумение, влязло в сила от 19 юни, беше постигнато с посредничеството на САЩ, Катар и Иран, и още от самото си начало претърпя провал, заради системни нарушения и от двете страни. Районът на Али ал-Тахер де факто остана извън това прекратяване на бойните действия. Когато примирието влезе в сила, под самото възвишение бяха останали десетки бойци, а Израел предпочете да ги обкръжи, вместо да предприеме незабавен фронтален щурм.

Обсадата на района продължи с месеци. Израелските сили прекъснаха водоснабдяването на съоръжението и сваляха дроновете, с които Хизбула опитваше да извърши доставки на храна и вода, организираха засади при изходите, а шахтите попадаха под моментален обстрел от стрелково оръжие и гранати, а по-късно и от авиация. Ирански представители смятат, че всеки опит за доставка е завършвал със смъртта на изпратения куриер. Пълна изолация обаче така и не е била постигната: според Reuters обкръжените са запазили достъп през северните подстъпи дори след затягането на блокадата.

Паралелно се озвършваха опити позицията да бъде доброволно предадена на ливанската армия, вместо да се налага нейното превземане с военна сила. Президентът Жозеф Аун предложи бойците на Хизбула да се изтеглят, а на тяхно място да влязат ливанските части. Вашингтон подкрепи идеята, както и председателят на парламента Набих Бери, но военното командване в Бейрут имаше резерви, а Хизбула отказа. Доводът на терористичната групировка беше, че евентуално отстъпване на билото ще доведе до искания за изтегляне и от нови обекти северно от Литани, което според нея би излязло извън рамката на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, уреждаща присъствието на въоръжени формирования в Южен Ливан от 2006 г. насам.

Този отказ не представляваше изолиран епизод, а поредния такъв от последователна серия. Още на 26 юни държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви тристранно споразумение: поетапно изтегляне на Израел в замяна разгръщане на ливанската армия, което се извършва едновременно с процес по разоръжаване на всички недържавни военни формирования. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли изцяло и тази схема. Механизмът все пак проработи на други места: в пилотните селища Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия ливанските войски влязоха безпроблемно след изтеглянето на израелската армия, а от последното сред трите изброени това се случи на 20 и 21 юли. При обсаденото възвишение обаче схемата се провали.

Евентуалното поемане на позицията от ливанската армия идва в момент, когато две от основните външни опори за нея отслабват или стават по-несигурни. Военната помощ от САЩ се предоставя от 2006 г. насам, но Конгресът я обвързва с разоръжаването на Хизбула, а присъствието на UNIFIL вече има фиксиран краен срок. Поемането на позиция, която има реална опасност да попадне под обстрел от IDF в отговор на отказа на Хизбула да се изтегли, би поставило ливанските войски в района между двете воюващи страни, без тя да разполага с достатъчен ресурс сама да наложи и поддържа контрол.

След отказа Израел премина към поетапно поемане на контрол върху района. През август по височината започнаха все по-чести удари с дронове, а премиерът Бенямин Нетаняху заяви публично, че военните ще „действат с пълна сила в Ливан“ и ликвидират бойци, включително на обсаденото възвишение. Иранското предупреждение до Вашингтон дойде в средата на същия месец. Щурмът в крайна сметка се състоя. Това показва, че евентуалното му по-ранно отлагане не е довело до отказ от операцията, но само по себе си не опровергава информацията на Reuters, че американски натиск временно е забавил действията.

Най-непосредственият ефект от успеха на Израел е свързан с неговата позиция на преговорите. Властите в Бейрут предложиха свое собствено решение за Али ал-Тахер, но не съумяха да го наложат на проиранската групировка – факт, който без съмнение ще бъде напомнен по време на предстоящия кръг преговори в Рим. Шестте работни групи от месеци насам обсъждат именно схема за изтегляне на израелските сили, което да бъде последвано от непосредствено разполагане на ливанските войски. Седми кръг беше проведен на 4–6 август с участието на преговарящи Симон Карам (Ливан) и Йехиел Лайтер (Израел). Изследователката Хаят Харири разтълкува превземането като опит на Израел да укрепи позициите си на терен преди следващите преговори и предупреди, че контролът над височината отваря възможност за буферна ивица от Накура до западната част на Бекаа.

Допълнителен натиск създава и времето. Мандатът на UNIFIL изтича в края на годината, а изтеглянето на мироопазващите сили на ООН е планирано до средата на 2027 г. С това отпада и основен международен механизъм за наблюдение между двете страни.

Позицията на Техеран след описания епизод изглежда значително отслабена. Той предупреди Вашингтон, с което на практика беше очертана червена линия; Израел премина без притеснения въпросната линия, а към момента няма сигнали за предстоящ ирански ответен удар. Това мълчание само по себе си не показва дали причината за това е съзнателна сдържаност, ограничени възможности за отговор или друго стратегическо изчисление. По-ясен отговор ще дадат следващите действия на Техеран.

Налице са някои основания твърдението на Израел за пълен контрол върху района да се приема с известна доза предпазливост. „Ал-Ахбар“ настоява, че подземната мрежа е свързана, а овладяването на две трасета не означава непременно, че има контрол върху цялата мрежа. Самата Хизбула твърди, че продължаващият обстрел срещу района трудно се съчетава с твърдението, че той вече е напълно окупиран. Затова засега не е категорично потвърдено, но изглежда напълно вероятно Хизубла да е изгубила Али ал-Тахер като активен команден възел.

Мадрид приписва дезинформацията за Сеута на руски и израелски мрежи

🇪🇸📡 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че мрежи, свързани с Русия и Израел, са тиражирали неверни твърдения по време на масовото нахлуване на мигранти при Сеута в края на юли. В интервю за радио Cadena SER той се позова на анализ на Европейската служба за външна дейност: „След 30 и 31 юли се разпространиха слухове и дезинформация в социални мрежи, свързани с Русия и Израел, и с един ултрадесен интернационал, който винаги използва миграцията, за да напада Испания и Европа и да ги разделя.“ Според него Русия и Израел са използвали кризата, за да го атакуват заради позициите му по войните в Украйна и Газа.

Израелският външен министър Гидеон Саар отговори часове по-късно с публикация в X. Санчес „отново излъга, обвинявайки по изумителен начин Израел, че тиражира подвеждаща информация за събитията в Сеута“, написа Саар и определи твърдението като безочлива лъжа. Разпространяването на клеветнически измислици няма да отклони вниманието, добави той. Външното министерство на Израел, руското посолство в Мадрид и самата Европейска служба за външна дейност не отговориха на запитвания на Reuters.

Кризата, за която става дума, е безпрецедентна по мащаб. В нощта на 30 срещу 31 юли над 72 000 души влязоха в Сеута от Мароко – преобладаващо с плуване около вълноломите при Тарахал и Бензу, а част от тях с надуваеми средства и малки лодки. Анклавът заема едва 18 кв. км. Правителственият делегат в Сеута Мигел Анхел Перес Триано посочи официален брой от 72 жертви; Асоциация за правата на човека в Мароко говори за близо 130 жертви и десетки изчезнали. Огромната част от влезлите се върнаха или бяха върнати в Мароко в рамките на дни, но притокът не спря и през август: на 24 август мароканските сили разпръснаха ново струпване при Бени Ансар, а Рабат задържа 111 души на път към Сеута. Оценките за оставащите в анклава варират между 3500 и 10 000 в зависимост от източника. Мадрид отпусна още 168 млн. евро.

Непосредственият катализатор за движението е установен както от испанските, така и от мароканските власти. На 8 юли Върховният съд на Испания се произнесе, че т. нар. горещи връщания не се прилагат за пристигащите по море. В платформите това правно решение беше опростено и изкривено до твърдението, че Испания е отворила границата и всеки, който влезе с плуване, не може да бъде върнат. Видеа в TikTok, Instagram и WhatsApp представяха Сеута като лесно достъпна. Мароканското министерство на вътрешните работи посочи сред причините за вълната „тенденциозното използване на дигиталното пространство“ и „погрешните тълкувания на правни и административни данни“.

Три седмици преди изказването на Санчес групата за борба с дезинформацията 411 публикува свой анализ на около 4,5 млн. онлайн публикации. Според него акаунти, свързани с руската армия, представят случая като координирано „нападение“ и внушават съучастие на испанските власти. Като изходна точка е посочен „Рибар“ – руски мозъчен тръст, свързан с руското разузнаване, след което съдържанието се споделя през препредаващи акаунти от мрежата „Правда“, която пренася кремълски послания в десетки страни. Всички материали са възпроизведени на 7 езика и събират над 720 000 гледания за 6 часа на 1 август. Една част от публикациите включват ислямофобски и антисемитски конспиративни теории, допълват от 411.

Нед Мендес, водещ изследовател в групата, съпоставя случая с май 2021 г. Тогава 8000 души влязоха по същия маршрут: тогава неверните твърдения са се споделяли значително по-бавно. Той описва механизма като силно специализирана и организирана „информационна магистрала“, по която подбрано съдържание получава степен на усилване, недостъпна за останалото. Изводът на групата е, че структурата за споделяне е съществувала предварително и остава готова да бъде задействана при следващ граничен инцидент.

Израелската част от обвинението стъпва на друго. Анализът на службата не е публикуван и съдържанието е известно само от думите на Санчес. Самата служба не го коментира. Докладът на 411 не приписва участие на израелски мрежи. Напротив, той отчита антисемитски конспиративни теории в споделяното съдържание – т.е. твърдения, насочени срещу Израел.

Правителството говори по темата от седмица. На 28 август министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес приписа кризата на безпрецедентното споделяне на лъжи и слухове в социалните мрежи и посочи поименно собственика на X Илон Мъск сред „ултраконсервативните мега-инфлуенсъри“, наред с „руските мрежи за дезинформация“ и „реакционния интернационал“. По данни на ведомството му над половината от публикациите за Сеута в X през първите дни идват от територията на САЩ.

Санчес изрично изключи участие на Мароко. „Няма никаква информация, която да сочи Мароко“, заяви той, позовавайки се на силите за сигурност, Националния разузнавателен център (CNI) и партньорските служби. Публикувани сведения за оценки на испанските служби обаче сочат по-различна картина. Според доклади на разузнаването, цитирани от The Objective и La Tercera, Рабат не е планирал вълната, но я е допуснал и се е възползвал от нея, а наблюдението от мароканска страна е било сведено до минимум заради празника на Трона. Гвардейци, разположени на кея Тарахал, описват мароканската жандармерия като бездействаща, докато стотици хора преминават покрай нея.

Спор има и около предварителните предупреждения. Центърът за разузнаване на въоръжените сили (Cifas) е изпратил 3 дни преди събитието бележка, в която опит за масово преминаване на празника на Трона бил определен като силно вероятен. По данни на ABC гражданската служба е съобщила на 29 юли и за 180 000 души, заявили намерение да влязат. Министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка отрича да е получаван такъв доклад.

Разликата между обвинението срещу Русия и това срещу Израел не е толкова в тежестта на твърденията, колкото в степента, в която те могат да бъдат независимо проверени. За руската следа има наличен анализ с назовани канали, измерена аудитория и датиран пик на споделянето. За израелската има позоваване на предполагаем документ, който – ако такъв изобщо съществува – никой извън кабинета не е виждал. Когато двете обвинения се поднасят с еднаква категоричност, има риск недоказаната част да подкопае доверието в тази, за която има публично достъпни и проверени данни – именно тази, върху която Санчез иска отговор от Европа.

Тази рамка има и вътрешна политическа функция. Тя измества фокуса от самото преминаване и реакцията на кабинета към външната намеса в момент, когато Испания понася последиците и вътре в ЕС: Италия спря шенгенския режим с нея от 31 юли, Франция засили проверките по сухопътната граница и 22 страни-членки подписаха общо писмо в подкрепа на позицията на премиера Джорджа Мелони. Двете обяснения обаче не се изключват. Съдебното решение от 8 юли, изкривено в онлайн публикации, реално е задвижило десетки хиляди души, а руските акаунти усилиха разказа за „щурм“. Едновременно с това охраната от мароканска страна беше разредена и предупреждението от 29 юли не доведе до действие. Информационният ефект и провалът на границата следователно не са взаимно изключващи се версии, а различни измерения на едно и също събитие.

Шефът на вътрешната сигурност на Хамас е ранен и откаран в Израел.

🇵🇸🔒🇮🇱 Муин ал-Арабид, ръководител на апарата за вътрешна сигурност на Хамас, е ранен и откаран в Израел, където получава медицинско лечение. Премиерът Бенямин Нетаняху го назова поименно във вторник, 1 септември, броени часове след като сухопътна операция в западната част на град Газа го залови и изведе от района около дома му. Дотогава израелските власти потвърждаваха единствено пленяването на неназован висш функционер.

Премиерът поздрави Шин Бет и IDF, които по думите му в „дръзка операция“ са арестували ръководителя на апарата в близост до неговия дом в град Газа. Нетаняху заяви, че ал-Арабид е един от най-ценните кадри на движението и е отговарял за укриването и придвижването на израелски заложници, за укриването на висши функционери, за възстановяването на способностите на организацията и за действия, целящи да заблудят Израел по въпроса за демилитаризацията.

Операцията е била разпределена между три компонента. Ръководена от Шин Бет, тя е продължила часове под ръководството на Южното командване, а непосредствените действия на терен са били извършени от местни милиции, действащи в района на град Газа; израелски сухопътни войски не са участвали, съобщава Ynetnews. IDF са осигурили въздушно прикритие с дронове „Зик“, които са нанесли няколко удара по цели, определени от израелски служители като заплахи за силите, действащи на терен.

Милициите, които Израел въоръжава от над година, са базирани източно от жълтата линия – в онази част на ивицата, която се намира под израелски контрол. Кварталът около дома на ал-Арабид се намира от другата страна, в зоната под контрола на Хамас, където живее почти цялото население от около два милиона души. Групите получават леко оръжие, разузнавателни данни и въздушна подкрепа, а координацията минава през Шин Бет – същата служба, която е ръководила и тази операция.

Кадрите от самия арест бяха споделени от Al Jazeera: групата пристига с ван посред бял ден и открива огън. Подобна наземна операция за залавянето на конкретен човек през деня носи различен и висок риск от удар от въздуха – от разкриване и засада до загуби сред участващите сили. От юни насам Израел порази фигури от същия ешелон именно по въздух: на 4 юни беше убит заместник-началник на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима старши служители, а на 28 юли прецизен удар в Дейр ал-Балах ликвидира Уаел Ладауи, който оглавяваше вътрешната сигурност.

При въздушните удари по време на изтеглянето са били четирима души, трима от които деца, според данни на Reuters. Палестински медии твърдят, че израелската авиация е изстреляла поне 12 ракети срещу района. IDF съобщи, че няма ранени сред израелските военнослужещи.

Рангът на пленения остава предмет на спорове. Палестински източник заяви пред Al Jazeera, че началникът на апарата не е бил заловен, а задържаният е офицер от по-ниско ниво. Официално изявление на Хамас по случая не последва, а свързани с терористичната групировка сайтове още на сутринта обявиха, че мисията е била осуетена, а провалът представлява „срам за окупационната армия“. Обявеното от Нетаняху и мисия, завършила с провал, са две твърдения, които не могат да са едновременно верни, а именно самоличността и рангът на пленения определят разузнавателната стойност на операцията.

Тази стойност произтича от неговата длъжност. Апаратът за вътрешна сигурност изпълнява функциите на контраразузнаване за Хамас и задачата му е да разкрива израелски сътрудници в ивицата. Това означава, че неговият ръководител потенциално разполага с информация кои хора са били заподозрени, кои са били вербувани и кои канали за проникване остават действащи. По оценка на i24NEWS решението ал-Арабид да бъде заловен жив, вместо поразен от въздуха, изхожда от израелското очакване, че разполага със сведения за оцелялото ръководство, командната структура, складовете с оръжие и подземната инфраструктура.

Другото измерение на операцията е ефектът ѝ вътре в самото движение. За такава акция е нужна подробна информация за конкретното място, придвижване и охрана на целта, което предполага достъп до сведения от сърцето на организацията. Същата оценка на i24NEWS сочи, че арестът ще задълбочи подозренията за изтичане на информация и израелско проникване, а вероятният отговор може да включва ограничаване на придвижването на командирите и засилване на мерките за сигурност. Хамас вече е реагирал по този начин: през октомври 2025 г. в град Газа бяха екзекутирани десетки души, обвинени в сътрудничество.

Началник от сигурността на „Хамас“ е пленен западно от жълтата линия

🇵🇸🎯 Наземна сила навлезе рано сутринта на 1 септември в западната част на град Газа, изведе оттам командира на едно от охранителните звена на Хамас и се изтегли под въздушно прикритие. Ударите при оттеглянето им убиха между 3 и 8 души. Министърът на отбраната Израел Кац обяви пленяването във обръщение, записано на видео от Нетив Хаасара, гранично селище срещу Ивицата Газа, без да уточни коя сила е влязла и кого точно е извела. Думите му бяха кратки: „Преди малко беше заложен старши терорист“, след което очерта и политиката: Израел не чака заплахите да се материализират, а преследва хората на „Хамас“, осуетява действията и разрушава инфраструктурата им.

Мястото е онова, което отличава случая от досегашните. Ударите паднаха в квартала ал-Катиба в западната част на града, край Американската болница, а димни боеприпаси покриха района над крайбрежния лагер Шати. Целият този периметър се намира западно от жълтата линия – разграничението, установено с примирието от 10 октомври 2025 г., което отделя контролираната от Израел част на Ивицата от територията, в която управлява „Хамас“. Подкрепяните от Израел палестински милиции са базирани източно от нея, в зоната под негов контрол. Западно от линията живее почти цялото население на Ивицата – около два милиона души.

Кой точно е влязъл, остава предмет на противоречия, а версиите се разминават до голяма степен според произхода на източниците. Саудитската „Ал-Хадат“ и катарската „Ал-Араби“ твърдят, че палестинска група с израелска подкрепа е опитала да отвлече висш служител от вътрешна сигурност на Хамас. Reuters и BBC описват група, навлязла с автомобили и мотоциклети в гъсто населен квартал. Двете издания Israel Hayom и Israel National News дават различна версия: израелска специална част е попаднала на засада при опит да влезе в кафене, водила е тежка престрелка и се е изтеглила с въздушна подкрепа. Палестински медии също я определиха като израелско специално звено, но те често използват същото определение и за милициите, подкрепяни от Израел.

IDF потвърди удари по няколко цели в Ивицата Газа, извършени с цел отстраняване на заплахи за силите за сигурност, и добави, че няма ранени израелски военнослужещи. Кои конкретно са тези сили, не се посочва. Формулировката може да се отнася както до войници на IDF, така и до въоръжени палестинци, снабдявани от Израел.

Източниците не дават еднозначен отговор и кое звено е било обезглавено, а разликата не е формална. The Jerusalem Post говори за Апарата за обща сигурност – тайната структура, която охранява ръководството на Хамас, придружава членовете му до укритията, поддържа връзката между отделните командири и събира сведения, въз основа на която те вземат решения. Източник на The Times of Israel и катарската „Ал-Араби“ говорят за вътрешна сигурност – репресивния апарат на групировката, който отговаря за поддържането на вътрешния ред. Името Муин ал-Арабид се появи в The Jerusalem Post и стъпва на един неназован израелски източник. IDF не назова пленника, а Хамас не потвърди нито длъжност, нито самоличност на задържания.

И двете структури изгубиха много ръководни кадри през последните месеци. На 4 юни IDF и Шин Бет убиха заместник-ръководителя на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима висши служители, а на 28 юли същите две служби поразиха с прецизен удар в Дейр ал-Балах Уаел Ладауи, оглавявал вътрешната сигурност. Този път човек от същия ешелон е пленен и изведен жив, при това от градска част, контролирана от Хамас. Пленяване вече е имало: на 31 януари „Народните сили“ предадоха на Израел командир на рота от Рафах, но това стана в източната зона, контролирана от Израел, и задържаният беше на несравнимо по-ниско ниво. От разузнавателна гледна точка разликата между убития и пленника е ключова. Убитият затваря каналите, които е държал; пленникът може да ги отвори.

Официален отговор от Хамас не последва. Вместо това два сайта, свързани с групировката, обявиха успех. „Ал-Маджд ал-Амни“ съобщи, че израелска специална сила е опитала да порази фигура от съпротивата, но силите за сигурност са осуетили мисията, и добави: „Провалът е срам за окупационната армия.“ „Ал-Кудс ал-Ихбария“ отиде по-далеч: според сайта бойците на „Хамас“ сами са опитали да пленят част от силата и единствено въздушната намеса ги е спряла. Нито един от двата разказа не е съвместим с обявеното от Кац: или мисията е била осуетена, или старши служител се намира в ръцете на Израел.

Проектът с подкрепяните от Израел милиции, който продължава вече повече от година, остава ограничен по мащаб и сравнително добре документиран. Групите получават леко оръжие, предимно автомати, както и въздушна подкрепа, разузнавателни данни, храна и цигари; ранените им бойци се евакуират по въздух за лечение в Израел, а координацията преминава през Шин Бет. Формированията са пет. „Народните сили“ на Гасан Духейне действат източно от Рафах, след като основателят Ясер Абу Шабаб загина през декември 2025 г. Народната армия на Ашраф ал-Манси действа на север, Силите на свободната родина на Шауки Абу Нусейра – в централната част на Ивицата, Ударната сила срещу тероризма на Хусам ал-Астал – източно от Хан Юнис, а клановата милиция на Рами Халас оперира в Шуджаия. Всяка от тях наброява от няколко десетки до няколко стотин въоръжени мъже.

Ефектът им върху властта на Хамас в населените райони дотук остава ограничен. Под защитата им живеят около 5000 цивилни, а останалите нямат достъп до тези зони, защото преминаването през жълтата линия е забранено. Операциите се провеждат на отделни етапи и се редуват с раздаване на помощи, благодарение на което групите трупат популярност. По-рано тази година една от тях обяви, че разрушава тунели от името на Израел. Хамас отговори с публични екзекуции: през октомври 2025 г. по улиците на град Газа бяха убити десетки души, обвинени в сътрудничество.

Тази картина обяснява защо днешното проникване има по-голямо значение. Израелският контрол над Газа нарасна от 53% при очертаването на линията за разграничение през октомври 2025 г. до 70%. Втората фаза на примирието започна на 15 януари и оттогава е в застой: Хамас не се разоръжава, международните сили не са разгърнати, а Израел обвързва изтеглянето си с разоръжаването. При това положение промяна идва не с преместване на линията, а чрез проникване отвъд нея за конкретен човек и изтегляне още същия ден.

В същото време прикрити израелски части действат в градските квартали на Газа поне от лятото на 2025 г. На 21 юли беше отведен лекарят Маруан ал-Хамс, а през септември – трима бойци на „Изедин ал-Касам“ от квартала ан-Насър и бежански лагер Шати. Още тогава Asharq Al-Awsat описа въоръжена милиция начело с Абу Шабаб, участвала в операции на израелските специални сили. По този прочит днешният случай бележи не качествено нов етап в развитието на милициите, а просто поредния епизод от вече установена практика, при която те служат за прикритие.

Ефрат Кайков – първата жена начело на редовен израелски артилерийски полк

🇮🇱🎖️ Полковник Ефрат Кайков ще поеме командването на 282-ри артилерийски полк „Голан“, с което за първи път жена ще застане начело на артилерийско формирование от редовната израелска армия. Назначението е едно от десетките кадрови решения в новия кръг, обявен от началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир. Досега Кайков командва резервния 213-и артилерийски полк със зона на отговорност в Южен Ливан, а по-рано е била заместник-командир на самия 282-ри полк.

Въпреки че традиционно е обозначаван като полк, по мащаб и структура 282-ри съответства на бригада. В състава ѝ влизат няколко огневи дивизиона със самоходни гаубици M109, дивизион с реактивни системи за залпов огън и 611-и дивизион за откриване и засичане на цели „Ейтам“, който локализира цели и коригира артилерийския огън. Формированието е подчинено на 36-а дивизия и осигурява артилерийска поддръжка по целия северен фронт, където от началото на операциите срещу Хизбула са изстреляни хиляди снаряди.

През април негови разчети записаха дебютното участие в реални бойни операции на новата самоходна гаубица „Роем“, известна още като SIGMA 155, използвайки я срещу позиции за изстрелване на ракети и противотанкови ракетни комплекси в Южен Ливан. Системата е разработена от Elbit Systems и използва 155-милиметрово оръдие, автоматизирано зареждане и 3-членен разчет, който се разполага в кабината. Скоростта на стрелба достига до 8 изстрела в минута – близо двойно над M109, като вместо верижно се използва колесно шаси.

„Роем“ постепенно ще заменя остаряващата платформа, а дивизионите един по един ще се преоборудват. По план първото звено, което трябва да получи новата система, е 405-и дивизион на самата 282-ра. Така Кайков ще поеме формирование, което сменя основното си въоръжение, докато продължава да участва в бойни действия.

Тя постъпва в артилерията през 2006 г. в дивизион с реактивни системи за залпов огън, преминава курса за командири и завършва с отличие офицерския курс на Сухопътните войски на IDF. Оттам нататък кариерата ѝ преминава през постове, които дотогава никога не са заемани от жена: първо става заместник-командир в 282-ра, а през ноември 2019 г. поема огневи дивизион на Голанските възвишения. Дотогава израелската артилерия не беше поверявала огневи дивизион на жена.

След него идва щабна длъжност на особено видно място. Кайков служи като военен секретар на началника на Генералния щаб – позиция, поставила я непосредствено до върха на командната верига, до самия поток от решения, които постоянно минават през него. Войната от октомври 2023 г. я заварва в осмия месец на бременността. Тя ражда няколко седмици по-късно и поради това пропуска началната фаза на операции.

На полева длъжност се завръща през 2025 г. с поемането на 213-и полк – артилерията на 146-а резервна дивизия. С него влиза в Южен Ливан, където артилерийските звена нанасят удари по пускови позиции и противотанкови разчети на Хизбула в полосата, която дивизията държи отвъд границата.

„Концентрирана съм върху задачата, не върху пола“, каза тогава 38-годишната Кайков пред Ynet описвайки своята основна цел като премахване на заплахата и установяване на сигурност в зоната си на отговорност. В същия разговор тя сподели за седмиците раздяла с малката си дъщеричка, докато полкът е разположен отвъд границата.

Серията от подобни назначения в IDF е относително кратка и почти изцяло в последното десетилетие. През януари 2014 г. Ошрат Бахар поема батальон в Корпуса за бойно разузнаване към Южното командване, като по този начин се превръща в първата жена начело на боен батальон. През 2017 г. Реут Ретиг-Вайс оглавява артилерийския дивизион с малки разузнавателни дронове, известен с названието SkyRiders. През ноември 2019 г. идва дивизионът на Кайков.

През юни 2022 г. Ретиг-Вайс получава полковнишки пагони и поема артилерийска бригада на 99-а дивизия – първото командване на съединение, поверявано на жена в историята на Израел. Поредицата продължава и през тази година: в кадровия кръг от юли 2026 г. полковник „Г.“, командир на авиобаза „Овда“ и първата жена начело на израелска ескадрила, беше повишена в бригаден генерал и ще замине за Вашингтон като аташе на Военновъздушните сили. Дотогава нито една жена не е достигала този чин във ВВС.

На 7 октомври 2023 г. женската танкова рота на смесения батальон „Каракал“ се намира във военната база „Ницана“ до египетската граница. Седем военнослужещи, всички на около 20 години, тръгват към кибуците Холит и Суфа с четири танка „Меркава“ и бронирана машина „Намер“.

Боят продължава 17 часа. По данни на израелското командване екипажите ликвидират около 50 терористи от Хамас. Част от въоръжението – дистанционно управлявана установка „Катланит“ – не е била включена за подготовката им и те я усвояват по време на самото сражение. Доколкото е известно, това е първият случай в историята на съвременните конфликти, при който изцяло женско бронирано подразделение води бой.

Артилерийската бригада на Ретиг-Вайс и 213-и полк са резервни части. 282-ра е част от редовната армия, която се отличава с постоянен състав и бойна готовност и сред първите армейски части в плановете си за превъоръжаване. Именно такова артилерийско формирование досега не беше поверявано на жена.

Именно артилерията е онзи род войски, от който започва самият процес на отваряне на бойните длъжности за жените, а пътят дотам минава през съдебната зала. През 1994 г. Върховният съд постановява, че жените трябва да имат достъп до част от местата в бойния строй, а делото на Алис Милър за прием в летателното училище на Военновъздушните сили дава тласък на последвалата законова промяна.

През 2000 г. изменение за равенство в Закона за военната служба урежда равен достъп до всички позиции в IDF независимо от пола. Същата година първите жени влизат именно в състава на артилерийския корпус. Пехотата, бронетанковите части и елитните подразделения следват по-късно.

По границите постепенно се появяват и смесените батальони: „Каракал“ на юг, „Лъвовете на Йордан“ през 2014 г., „Бардалас“ през 2015 г. и „Лъвовете на долината“ през 2017 г. През юли 2018 г. започват служба и първите жени в ролята на танкови командири, които изпълняват задачи по охрана на границата.

Кадровата основа, откъдето произлизат днес тези назначения, се изгражда в продължение на десетилетия. Израел включва жените в наборната повинност още със Закона за военната служба от 1949 г. Според данни на бригаден генерал Шай Таеб от май 2025 г. те съставляват 20,9% от бойния състав, а между 2012 и 2024 г. броят на жените в бойните части е скочил най-малко 10 пъти. Само през последната година в бойни части са постъпили над 5000 жени.

За жените са отворени 58% от бойните длъжности и 90% от всички длъжности в армията. В същото време 37% от новобранките определят себе си като религиозни – група, която доскоро беше слабо представена в бойните родове войски. Смесените батальони по границите, сред които „Каракал“ и „Бардалас“, отдавна не са полеви експеримент, а част от редовната практика, включително с изцяло женски танкови екипажи на египетската граница.

Малко армии разполагат с подобна основа. Норвегия въвежда наборна повинност и за жени през 2015 г., а Швеция я прилага от 2018 г. От януари 2026 г. Дания започва да включва жени в жребия за срочна военна служба, чиято продължителност достига до 11 месеца.

Извън Европа задължителна военна повинност за жени съществува в Северна Корея от 2015 г. и държави от Африка, сред които Еритрея, Мали и Мозамбик. В САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция, Канада военната кариера за жените остава доброволна. Пентгонът отвори всички бойни длъжности за жени едва в края на 2015 г. Обединеното кралство премахна забраната за близък бой на суша през 2018 г.

Пътят към кариера във висшето командване на тези армии се развива по друга линия. Генерал-майор Лора Йегър застана начело на 40-а пехотна дивизия на Националната гвардия през юни 2019 г. и стана първата жена начело на пехотно съединение от американската армия след завидна кариера за пилот на Black Hawk и мисия в Ирак.

В британската армия Шарън Несмит от 2014 г. командва бригада, достига дивизионно ниво през 2021 г. и получава генералски чин през 2024 г. без да минава през пехотата. Жена, поела по бойния кариерен път в тези армии след отваряне на съответните родове войски, може да има зад гърба си най-много 10 години стаж. Кайков има 20 години служба и всичките са в артилерийския корпус.

Разширяването на женското присъствие има и прагматична кадрова причина, която израелската преса не е опитвала да прикрие: армията търси жива сила там, където може да я намери, докато освобождаването на ултраортодоксалната общност от наборна повинност остава политически неразрешен въпрос.

В същото време таванът на това развитие все още се вижда ясно в командната структура. Във Форума на Генералния щаб служат две жени: и двете назначени на правни длъжности. „Докато няма жени във Форума на Генералния щаб, издигнали се по бойната и оперативна линия, не може да се говори за напредък“, казва Офра Аш, ръководител на форума „Дебора“, който проследява кариерното развитие на жените в IDF.

Кадровите решения на генерал Замир подлежат на одобрение от министъра на отбраната Израел Кац, като искрите, възникнали между двамата по въпроса за назначенията, вече се превърна в публично достояние. Артилерийският корпус влиза в кадровата ротация и с други промени: в предходни списъци бяха обявени нови командири на 214-и и 215-и полк, което сочи, че ротацията обхваща целия род войски, а не само 282-ра.

През юли 2026 г. началникът на Генералния щаб обяви кадрови рокади с 18 нови бригадни генерали и един полковник. В друг случай Кац блокира повишението на офицер заради неговото участие в протести срещу кабинета на Нетаняху, а по-рано критикува към Замир и за самото свикване на обсъждане по кадровите решения. Затова назначение, обявено от военните, е стъпка в процедурата, а не нейният окончателен край.

Редовният артилерийски полк на северния фронт смени командването в момент, когато преминава от една система към друга (M109) и паралелно с това продължава да нанася обстрел. Начело застава един офицер, който вече е командвал огневи дивизион на същите възвишения и резервна артилерия в реален бой отвъд границата. Между дивизиона и полка в биографията ѝ стои и щабна длъжност непосредствено до върха на командната верига.

Хиляди кюрдски бойци са преминали подготовка в Израел за нахлуване в Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Хиляди ирански кюрди са били изпратени от „Мосад“ на специално обучение на територията на Израел при което подготовката за операция по свалянето на режима в Техеран под кодовото име „Котаракът в чизми“, която Вашингтон е спрял на третия ден от февруарската война. Подробностите бяха съобщени от израелския Канал 13 на 30 август. Разкритието допълва две по-ранни публикации: разследването на Канал 12 от 29 март и материала на Надав Еял в Ynet от 13 юли.

Обучението не е било символичен жест към съюзник. Бойците са преминали през оперативни сценарии за самото навлизане, а заедно с подготовката им е бил въведен и поведенчески кодекс: посегателство срещу цивилни щяло да доведе до прекратяване на израелската помощ. Организаторите са настоявали колоните да носят монархистко знаме с лъва, а не кюрдското. Изборът на символ подсказва и политическия замисъл: не сепаратизъм, а смяна на властта в Техеран чрез чужда наземна сила.

Оперативният план е предвиждал израелските ВВС да разчистят коридора. Удари срещу обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) по границата между Иран и Ирак е трябвало да отворят пътя на отрядите от Иракски Кюрдистан към градовете в северозападен Иран. Първата вълна е била планирана с участието на около 15 000 бойци, с разчет числеността им да нарасне до 150–200 хиляди, докато колоните напредват от град на град към столицата. Пред израелския кабинет по сигурността „Мосад“ дава прогноза за срив на режима в рамките на 1-3 години. Оръжието е било подсигурено от два източника: американски доставки и израелски арсенал, част от който е бил пленен от Хамас в ивицата Газа и Хизбула в южен Ливан, след което е бил пренасочен.

Политическият компонент на замисъла е носел конкретно име: Махмуд Ахмадинеджад. Според разкритие в публикация на The New York Times от 13 юли, израелската служба е полагала дългогодишни усилия относно  връщането на бившия президент на власт, а тогавашният ѝ директор Давид Барнеа е провел среща с него в Будапеща, в кулоарите на академична конференция. Барнеа е пропуснал консултация с премиера Бенямин Нетаняху, за да следи развитието по тази линия. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече публикацията като холивудска измислица, определи изданието като известно с фалшивите си новини и отрече и твърдението, че бившият президент е бил поставен под домашен арест.

Всичко започва още през юни 2025 г. Замисълът се оформя непосредствено след операция „Изгряващ лъв“ – 12-дневната израелска кампания, в рамките на която бяха ликвидирани редица висши командири на IRGC и някои от най-видните учени в ядрената програма на Ислямската република и която показа колко дълбоко всъщност е проникнало „Мосад“ в командната структура на режима, който все пак оцеля. Целта на новата операция е била различна: не поражение на военната машина, а разпалване на всеобщи бунтове отвътре. Масовите демонстрации през януари са убедили Йерусалим, че моментът за действие най-сетне е дошъл, поради което срокът за изпълнение на плана е бил дръпнат напред.

На 11 февруари Барнеа и началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир представят замисъла пред администрацията на Тръмп. Реакцията е студена: държавният секретар Марко Рубио го определя като безсмислица, а директорът на ЦРУ – като нелепост. Няколко дни по-късно от Белия дом все пак идва зелена светлина, а Тръмп пита Нетаняху кога иска да започне и кога ще бъде готов.

На 22 февруари шест военно-политически организации на иранските кюрди – Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (PDKI), Партия за свобода на Кюрдистан (PAK), Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), както и Организация на борбата за Ирански Кюрдистан (Habath) и две самостоятелни организации с названието „Комала“ – учредяват обща коалиция и обявяват за свои цели събарянето на иранския режим и гарантиране на правото за самоопределение. Към края на месеца отрядите са били обучени, оръжието е раздадено, а маршрутите за навлизане са съгласувани с израелските плановици.

На 28 февруари започва Epic Fury – съвместната кампания на САЩ и Израел, наречена от израелска страна „Ревящ лъв“. Същия ден загива върховният лидер Али Хаменей. Кюрдският компонент на плана не издържа и седмица. На 2 март иранските сили нанасят удари по бази на опозиционните групи в Ербил и убиват боец на PAK. Ден по-късно от Вашингтон пристига сигналът, който отменя всичко. Висш израелски представител описва момента с една дума: три дни след началото на кампанията Йерусалим е получил „Недей“.

Последва оперативен хаос. На 4 март PJAK призова населението в Рожхелат да изгражда местни съвети за самоуправление и самоотбрана. На същия ден i24NEWS обяви, че хиляди въоръжени бойци са предприели настъпление. На следващия ден самите групи отрекоха информацията, а IRGC я описа като подривна. Така и не се състоя сухопътна офанзива. Според репортаж на Ynet през границата все пак са преминали около 500 оперативни кадри – близо 30 пъти по-малко от планираната първа вълна от настъплението.

Публичното потвърждение дойде на 7 март. От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че е изключил този вариант и не желае кюрдите да навлизат в Иран, тъй като не бива войната да става по-сложна, отколкото вече е.

Зад това решение се очертават три отделни линии на натиск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил лично на Тръмп и по-късно призна, че кюрдско нахлуване в Иран е можело да предизвика турски отговор и дори сблъсък между Турция и Израел; паралелно с това Анкара предупреди фамилиите Барзани и Талабани да не се включват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се е обявил твърдо против офанзивата. Държавите от Персийския залив са дали сигнал, че евентуалният разпад на Иран и перспективата за дълъг период на нестабилност и дори гражданска война в 80-милионната нация ги плаши повече от ракетната ѝ програма.

Съпротивата срещу плана обаче не е дошла само отвън. Изследователският отдел на Военното разузнаване на Израел, начело с Шломи Биндер, е оценил вероятността за срив на режима като ниска и издаде писмено предупреждение, че поведението на отрядите трудно може да се прогнозира, подкрепата от страна на САЩ е неясна, а режимът в Техеран ще изключи интернета още с първите белези на въстание, а евентуален срив ще засили още повече стремежът към ядрен пробив на Иран. Офицери от разузнаването са описали плана като нереалистичен и пълен с пробойни.

По-късно министрите настояваха, че не са чули ясна военна критика; IDF настоя, че те са били предадени и устно, и писмено. „Мосад“ се опита да промени решението на САЩ, а Барнеа предложи заместващ вариант, за който и самите му автори признават, че е бил по-слаб и далеч по-неподготвен от оригинала. На 29 март Канал 12 обяви, че планът се е разпаднал окончателно под тежестта на изтеклата информация и взаимното недоверие между участниците.

Опозиционните групи платиха цената за участие, което така и не се състоя. „Комала“ съобщи, че за 39 дни война иранските сили са атакували нейните лагери и бази в поне 40 отделни обстрела, които продължили и след влизане в сила на примирието: на 17 юли ракети и дронове на IRGC поразиха лагера Заргуез южно от Сулеймания и убиха 9 новобранци на Пешмерга.

Вътре в Иран натискът придоби съдебна форма. На 1 юни в Алборз е извършена тайна екзекуция на Ашкан Малеки и Мехрдад Мохамадиния, осъдени за членство в PDKI, без предварително уведомление до техните семейства и адвокати. Правозащитни групи документират и масови арести за неопределен срок от време без връзка с външния свят, изтръгнати самопризнания и ограничения върху културната дейност в Рожхелат. Техеран поиска от Интерпол червени бюлетини срещу ръководители на PDKI, PJAK и „Комала“. На 23 юли те определиха единството помежду си като стратегическа необходимост – подбор на думи, който по-скоро говори за реакция след понесени загуби, отколкото за политически успех.

Местното население в Рожхелат плати отделна цена, освен тази за въоръжени формирования. По данни от правозащитни групи в протестната вълна, обхванала Иран от есента на 2025 г., са били убити между 240 и 257 демонстранти от региона. По време на войната там са загинали 21 цивилни и 10 души от въоръжените отряди при въздушни удари.

Междувременно режимът в Техеран не само не се разпадна, а мина в режим на бърза приемственост. На 8 март, малко над седмица след гибелта на върховния лидер Али Хаменей, синът му Моджтаба зае неговото място като върховен лидер. Наследяването премина без видима вътрешна борба, макар че новият лидер не се появи публично дори на държавното погребение на баща си през юли заради заплаха за покушение.

Войната приключи с примирие между Вашингтон и Техеран на 8 април, постигнато с посредничеството на Пакистан и обявено за безсрочно на 21 април. Прогнозата, представена пред кабинета по сигурността на Нетаняху, беше за срив на режима в рамките на 1-3 години. Наблюдаваният резултат бе приемственост в рамките на 8 дни.

Значението на разкритието е преди всичко в мястото, където е проведена подготовката. Провеждането на обучение и тренировки на бунтовническа групировка на чуждестранна територия са позната практика за големите разузнавателни служби. Превозването на хиляди чуждестранни бойци до собствената държава, обучението им там и последващото им връщане за навлизане в трета страна представляват качествено различно равнище на ангажираност.

Такава операция изисква логистика, добре прикрити бази и широко съгласуване в рамките на израелското военно-политическо ръководство, а същевременно прави страната директно отговорна за действията на бойците, които е обучил. Именно оттук следва и нуждата от кодекс за отношение към цивилното население.

Провалът е преди всичко на замисъла, не толкова на изпълнението. Разчетът, че 15 000 бойци ще привлекат към себе си 10 пъти повече си към Техеран, е стъпил върху предположението, че иранското общество чака само искра. Именно това допускане Военното разузнаване е отхвърлило още преди първият изстрел да отекне.

Поведението на самите отряди през март подкрепя тази критика: те решиха да не тръгват дори коридорът е отворен, защото им липсваше гаранция за дългосрочна подкрепа. Възможно е разбира се това „Недей“ да е дошло не толкова като оценка на военния риск, колкото от турския натиск. Основните следи за този прочит са разговорът на Ердоган с Тръмп и последвалото предупреждение на Анкара към иракските фамилии.

Двата прочита не се изключват взаимно. Думите на Тръмп от 7 март подкрепят тезата, че е искал да спре ескалацията на войната. В същото време хронологията очертава ролята на Анкара в окончателно решение.

Много вероятно е този инструмент да не е унищожен, а поставен в резерв. Отрядите продължават да бъдат там, оръжието е раздадено, маршрутите са картографирани, а обучението вече е проведено. Ако фракциите отново заемат позиции по границата и Ербил не ги възпре, това ще подсказва, че планът е бил отложен. Ако се задоволят с декларации, а Багдад продължи да настоява за разоръжаване, „Котаракът в чизми“ вероятно ще остане еднократната възможност, пропиляна за три дни.

Гърция подписва договорите за израелски противовъздушен щит за 3,1 млрд. евро

`🇬🇷🛡️ Гърция подменя горния ешелон на своята ПВО мрежа, поверявайки го изцяло на произведена в Израел техника. В понеделник, 31 август, в Тел Авив ще бъдат подписани договорите по програмата „Щитът на Ахил“ – мрежа от ракети, радари и командни средства за защита срещу самолети, крилати и балистични ракети и дронове. Според гръцки медии стойността на сделката достига 3,1 млрд. евро. Документите ще подпишат Генералната дирекция за отбранителни инвестиции и въоръжение към Министерство на националната отбрана на Гърция и Дирекцията за международно сътрудничество в отбраната (SIBAT) в Министерство на отбраната на Израел. Съветът за външна политика и национална отбрана, който взема решенията за въоръжаването в Атина, одобри поръчката на 23 юли.

Програмата се основава на три израелски комплекса с различен обхват. Най-горният ешелон се поверява на David's Sling – противоракетен комплекс на израелската Rafael и американската RTX, проектиран изцяло за прехващане на балистични ракети със среден обсег и крилати ракети. Гръцки медии споменават 150 км работна дистанция. Средният ешелон ще бъде изграден около Barak MX на Israel Aerospace Industries. Данни на производителя сочат, че семейството му от прехващачи покрива до 35, 70 и 150 км и е предназначено да защитава летища, пристанища и енергийни съоръжения. Долният ешелон ще стъпва върху SPYDER на Rafael с обхват в диапазона 10-25 км и ще бъде разгърнат по островите на Егейско море и корабните съединения. Трите комплекса ще бъдат допълнени от местната антидрон разработка „Кентавър“.

Отделните ракети обаче не са същността на поръчката. Преди всичко Гърция ще придобие обща оперативна картина. Сензорите на военноморски, военновъздушни и сухопътни сили ще са свързани в обща командна мрежа, която ще събира и обработва данни от различни източници, за да визуализира заплахите по техния приоритет. Новите радари с вградената активна електронно фазирана решетка (AESA) ще могат да засичат цели на разстояния над 400 км, а софтуер, задвижван от изкуствен интелект (AI) ще подпомага процедурата по откриване и класифициране на приближаващата заплаха и ще предлага на оператора най-подходящото средство за прехващане. Досега гръцките комплекси функционираха поотделно – всеки със свой собствен радар и собствен обхват. Министърът на отбраната Никос Дендиас определи нововъведения замисъл като холистична система за командване и контрол.

Подмяната засяга най-напред съветското наследство. Горният ешелон на гръцката отбрана до ден-днешен се опира на зенитно-ракетните комплекси С-300ПМУ1 на остров Крит, ТОР-М1 и ОСА-АКМ. Но през 2023 г. Атина прекрати договора за поддръжката им с руския производител, оценяван на 102 млн. евро за срок от 10 години. При отсъствието на резервни части и функционираща ремонтна база ресурсът и оперативната пригодност на тези комплекси постепенно намаляват, а мястото им трябва да бъде заето от David's Sling. Системите MIM-104 Patriot ще останат на въоръжение: Гърция разполага с 6 батареи, модернизирани до конфигурация PAC-3, които трябва да бъдат включени в общата оперативна картина на новата мрежа.

Гръцкото планиране изхожда от турския арсенал, който се разраства паралелно в областта на безпилотните технологии, крилатите и балистичните ракети. Разузнавателни и ударни дронове се произвеждат от години серийно. Крилатата ракета SOM може да бъде изстрелвана от изтребители F-16 и няколко модела дронове. Балистичната ракета Bora, чийто експортен вариант Roketsan предлага под името Khan, поразява цели на 80-280 км разстояние, а Анкара я произвежда серийно.

Задачите за противодействие на тези заплахи са разпределени между отделните ешелони: SPYDER трябва да се справи с дроновете над островите, Barak MX – с крилати ракети, насочени към летища и пристанища, а David's Sling – с балистични ракети. Разполагането на ПВО/ПРО системи по островите обаче се сблъсква с най-старото гръцко-турско разногласие. Анкара оспорва правото на Атина да държи войски по източните егейски острови, като се позовава на Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г. Това може да превърне всяка нова батарея по островите в повод за ново изостряне на двустранните отношения.

При заплахите от по-висок клас съответствието вече не е така очевидно. David's Sling е прехващач в среден ешелон на балистичната отбрана, а не такъв за екзоатмосферно прехващане. В израелския комплекс ракети с голям обсег се поемат от Arrow-3, който Гърция няма да придобива. Междувременно обаче през юли 2025 г. Roketsan представи Tayfun Block 4 с 1000-1500 км деклариран обсег. Ракета от този клас влиза повторно в атмосферата с по-висока скорост, отколкото средният ешелон на ПРО е проектиран да посрещне. С оглед на това „Щитът на Ахил“ покрива сравнително добре днешния турски арсенал, но вероятно ще започне да му става значително по-трудно предвид средствата, които Анкара тепърва ще въвежда на въоръжение.

Условията по договора са необичайни за гръцка поръчка от подобен мащаб. Около 25% от труда, или поне 700 млн. евро, ще останат в местната гръцка индустрия. В програмата участват 12 дружества, сред които Metlen, Hellenic Aerospace Industry, Hellenic Defence Systems, Scytalys и Uni Systems.

Още по-ключова е клаузата за достъп до изходния код на софтуера за управление. Тя трябва да позволи на гръцките въоръжени сили да интегрират свои собствени сензори, да променят праговете за реакцията и да поддържат мрежата, без да се налага при всяка потенциална промяна да се обръщат към доставчик. Точно от практическото приложение на тази клауза ще зависи дали купувачът действително получава автономно управляема система, или дългосрочна зависимост, наподобяваща абонамент.

Турски експерти тълкуват сделката по обратния начин. Институтът SETA в Анкара твърди, че извеждането на руските комплекси и паралелното внедряване на израелски системи ще оставят гръцката ПВО зависима от един-единствен доставчик. Достъпът до изходния код е отговорът, който Атина противопоставя на този довод, но реалната му стойност ще стане ясна едва при първата съществена модификация, извършена без израелско участие.

Сроковете се различават според това какво се приема за готовност. Дендиас посочи период от 35 месеца след подписването за пълното разгръщане, чийто доставки ще бъдат извършени поетапно. Местната преса публикува подробен график, който още не е потвърден от ведомството. Според него началната оперативна готовност трябва да бъде постигната в рамките на 18-24 месеца, а към 2029 г. се очаква да функционират около 80% от системата. Пълната готовност според съобщенията се измества до 2034 г. Официален срок очевидно отчита момента, в който първите батареи ще заемат позиции, а по-дългият включва завършване на цялата структура.

Различават се и публикуваните оценки за общата стойност на проекта. Отделни издания посочват 2,8, 3, 3,1 или 3,5 млрд. евро, докато в англоезични публикации одобрената от Атина сума се представя като 3,4 млрд. долара. Част от разминаването идва от различния обхват на сметките. „Щитът на Ахил“ е ядро на по-широк пакет на стойност от 4,2 млрд. евро, който включва допълнителни дронове, спътници и средства за нощно виждане. Останалите различия вероятно ще се изяснят едва след сключването на договорите и отделното обявяване на стойността им.

Сделката е сключена след договора за 750 млн. долара, който Гърция подписа през април с Elbit Systems за реактивни системи за залпов огън PULS, и нарежда страната сред водещите европейски клиенти на оръжие от Израел, чиито производители вече разполагат с непоклатим аргумент, какъвто просто нямаха година по-рано. Войната, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместния американско-израелски удар срещу Иран, подложи израелската ПВО/ПРО мрежа на безпрецедентно изпитание. Само за първите четири дни Техеран изстреля над 500 балистични ракети по цели в целия регион. Според израелски данни, огласени на 20 март, са били прехванати над 90% от ракетите, навлезли във въздушното пространство на страната – около 270 от общо 285.

Същата война очерта и пределите на този вид отбрана, а те имат директно отношение спрямо поръчката на Атина. Вечерта на 21 март David's Sling беше задействана от две ирански балистични ракети, насочени към Димона и Арад, но не успя да ги свали. На 23 март израелската армия потвърди двата неуспешни прехвата, описа причините за тях като несвързани и отрече да има на системен дефект. В Димона и Арад бяха ранени над 120 души.

Другото ключово ограничение е размерът на наличния боекомплект. В пика на размяна на въздушни удари независими оценки допуснаха, че Израел е изразходвал около 80% от своите запаси на прехващачи Arrow, докато IDF отрекоха да са изправени пред остър недостиг. През април Министерство на отбраната одобри съществено разширяване на производството заедно с Israel Aerospace Industries, надграждайки договора от декември 2025 г. Войната приключи на 5 май, а гръцката поръчка ще се изпълни от същата производствена база, която дотогава трябва да попълва израелските запаси.

Военният баланс в Егейско море обаче се променя бавно и не зависи от характеристиките на този или онзи ракетен комплекс. Гърция няма да получи защита срещу всичко, което Турция разработва, нито ще я получи скоро. Тя обаче ще изгради единна картина на въздушното пространство над островите и континенталната част на страната, при която цел, засечена на едно място, може да предизвика реакция от друго.

Ако графикът бъде спазен, до края на десетилетието Турция ще трябва да планира действията си в Егейско море спрямо интегрирана мрежа за отбрана, а не отделни батареи, всяка със собствен радиус и собствена сляпа зона. Голямата неизвестна обаче е друга. При съсед, който произвежда серийно балистични ракети и от когото не ви дели океан, решаващ е не обсегът на дадения модел прехващач, а количеството прехващачи зад всяка установка. Обявената стойност от 3,1 млрд. евро не дава отговор именно на този въпрос.