Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

Болница в Хайфа оперира първите седем украинци с тежки очни травми

🇮🇱🏥🇺🇦 Медицинският център „Бней Цион“ в Хайфа започна поредица от реконструктивни операции на седем украинци с тежки очни травми от войната. Това са първите пациенти по международна хуманитарна програма, чиято крайна цел е създаването на специализирано направление за очно протезиране в Лвов.

Заедно с ранените в Израел пристигнаха трима лекари и една медицинска сестра от офталмологичното отделение на лвовска клиника, обучаващи се при израелските си колеги и участващи в самите операции. Началото на практическата фаза беше съобщено на 27 юли от изданието Odessa Journal, като по-рано на 15 юли за инициативата информира и израелската медия NAnews.

Повечето пациенти са загубили око или имат тежки увреждания на очницата и клепачите. Предстоящите интервенции включват възстановяване на костната структура и околните меки тъкани, реконструкция на клепачите и слъзните пътища, както и подготовка на ложето за поставяне на индивидуална протеза. При част от случаите това налага серия от операции в продължение на месеци. Самоличността на седмината, конкретният характер на техните наранявания и статутът им (дали са военнослужещи, или цивилни) не се оповестяват от медицински и етични съображения.

Украинската делегация пристигна в Израел на 5 юли по линия на рехабилитационния център UNBROKEN в Лвов. На среща в Хайфа с групата се видя украинският посланик в Израел Евген Корнийчук, който посочи мисията като израз на взаимна подкрепа между две общества. Организатор на стажа и споразумението с болницата е израелската доброволческа организация „Лев Ехад“ („Едно сърце“), мобилизираща цивилни екипи при бедствия и кризи в страната и чужбина. Към инициативата се присъединиха също асоциацията „Израелски приятели на Украйна“, украинското посолство, почетният консул на Украйна в Хайфа и Северен Израел Алекс Зернополски и украинският културен център „Ми Разом“ в града.

Медицинският екип се ръководи от д-р Йоав Вардизер – шеф на отделението по хирургия на клепачите, очницата и слъзните пътища в „Бней Цион“ и специалист по окулопластика с 25-годишен опит. Държавната болница, основана през 1922 г. като първото заведение от такъв тип в Хайфа, разполага с около 450 легла и извършва близо 500 такива интервенции годишно. Д-р Вардизер е трето поколение специалист в областта: дядо му е сред пионерите на очното протезиране в първите години от създаването на държавата Израел, а майка му е работила като ортоптист и впоследствие като окуларист.

Сътрудничеството с украинските лекари започва да се развива дълго преди идванеот на настоящата група. През август 2024 г. д-р Вардизер прекарва пет дни в центъра в Лвов по покана на „Лев Ехад“. Той осигурява нужната апаратура и открива на място малък кабинет за протезиране. За 4 дни провежда 60 консултации и с украинския екип оперира 9 пациенти (реконструктивни намеси и подготовка на очници за протези), като в списъка за последваща помощ са включени още 50 души с увредено зрение. Сред оперираните тогава е 43-годишният Серхий Козка от Волин – бивш граничар, който през март същата година стъпва на мина; за да спасят живота му, лекарите ампутират крака му и отстраняват лявото око. „Днес Израел е много близо до Украйна, защото минаваме през сходни изпитания“, заявява тогава Вардизер пред украинския център. „Повечето от нашите пациенти са млади хора с много планове и мечти.“

Очното протезиране не връща зрението и никога не се представя като процедура с такъв ефект. Неговата основна цел е да възстанови естетическия вид на лицето, да запази правилната анатомична форма на очницата и да предпази тъканите. По думите на д-р Вардизер това е преди всичко социално-рехабилитационна операция: човек с изгубено око или с обширен белег трудно се връща на работа и в предишната си социална среда, тъй като при контакт хората първоначално го гледат в очите. Протезата се изработва изцяло по мярка – формата се скулптира, а цветът се нанася ръчно спрямо здравото око. Тя подлежи на подмяна на всеки пет години, тъй като лицевите тъкани се променят с времето. Въпреки че през последните години в процеса навлязоха 3D скенери и специализирани принтери, крайното изделие остава майсторска ръчна изработка.

Мащабът на нуждите в Украйна се вижда най-ясно от данните на самата здравна система. Според доклад на областната очна клиника в Днипро, публикуван в полското списание Ophthalmology през февруари 2026 г., от началото на инвазията през февруари 2022 г. през заведението са преминали 8300 пациенти с очни травми (54% от които са се нуждаели от операция), а консултираните са над 15 000 души. Сравнението с предходния период разкрива драматична промяна: делът на двустранните наранявания е скочил от 34% (за периода 2014–2021 г.) на 64% след началото на пълномащабната война, а тежките и изключително тежките случаи са се увеличили от 55% на 67%. В 13% от случаите окото е напълно разрушено. Основните причини са шрапнели, осколки и барутни газове от взривовете, като при проникващите рани най-често се откриват множество вътреочни чужди тела.

Тези травми рядко са изолирани и същевременно рядко стигат навреме до очен хирург. Още на конгреса на Европейското дружество на катарактните и рефрактивните хирурзи през 2022 г. украински офталмолози описват специфичната политравма, с която се сблъскват ежедневно: очни увреждания, съчетани с рани по главата, шията и лицето, забавена евакуация от фронтовата линия и пациенти, чиито травми, застрашаващи живота, се лекуват с приоритет, което временно поставя очната грижа на задна позиция. Андрий Рубан, тогавашен председател на Украинското витреоретинално дружество, определя взривните наранявания като най-тежките в своята практика: всеки трети от неговите пациенти е изгубил зрението на едното око, а всеки десети – и на двете. Към медицинското предизвикателство се добавя и материалният дефицит – унищожена или повредена специализирана апаратура и остър недостиг на подготвен персонал на клиники в близост до фронта.

Рехабилитационният център UNBROKEN, създаден към Първото териториално медицинско обединение на Лвов, е основният пункт, където тези пациенти пристигат след първоначалното си стабилизиране. По данни на самия център от октомври 2025 г. през него са преминали над 26 хиляди ранени за комплексно лечение и рехабилитация. Досега профилът му беше насочен главно към протезирането на крайници, ортопедията и реконструктивна хирургия. Очното протезиране е изцяло ново направление, което възниква от настоящата програма. Очаква се след завръщането си лвовските лекари да разкрият специален кабинет, а по-късно и пълен център, който да поема пациентите на място, без да се налага превозването им в чужбина.

Хуманитарно-медицинският канал се запазва като основна форма на израелска подкрепа за Украйна. През пролетта на 2022 г. Израел разположи полева болница „Ярка звезда“ в западната част на страната за близо шест седмици. Оттогава лечението на ранени, доставките на консумативи и обученията се извършват чрез лечебни заведения, доброволчески фондации и общински партньорства, докато Йерусалим продължава да се въздържа от предоставяне на оръжие. Тази позиция остава предмет на спорове с Киев: през март 2026 г. украинският президент Володимир Зеленски публично отправи критики към премиера Бенямин Нетаняху за това, че продължава да балансира в отношенията си с Русия, дори след като Москва започна активно да въоръжава Иран.

Реалистичният резултат от текущата програма ще проличи в Лвов, а не в Хайфа. Седем операции променят съдбата на седем души, но кабинетът, който тримата лекари и медицинската сестра предстои да разкрият у дома, ще определи дали следващите стотици ранени ще получат нужната грижа в собствената си държава. Дотогава проектът остава обещаващо намерение с успешно изпълнена първа фаза.

Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Анализ: Дронът в квартала на Бен-Гвир – на местен младеж, без взрив

🇮🇱 Малкият дрон, който снощи вдигна на крак силите за сигурност в Кирят Арба, се оказа собственост на местен младеж и не е носел експлозиви. Това заключение разпространиха израелските служби на 26 юли, с което практически отмениха тревогата броени часове след нейната поява. Безпилотникът е паднал в петък в квартал „Гиват ха-Авот“, където живее министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. В събота вечерта той е бил открит и прибран от израелската армия за технически преглед.

По данни на военен източник дронът е намерен в района на квартала, а не в непосредствена близост до къщата на министъра. Обществената телевизия KAN уточни, че става дума за стандартен любителски модел за въздушна фотография. Първа за случая съобщи телевизия N12, която съобщи за започнало разследване около инцидента. До неделя обаче картината се изясни напълно: Бен-Гвир и семейството му са невредими.

От кабинета на министъра потвърдиха, че службите са го уведомили в събота за намереното устройство и че обстоятелствата се изясняват. Официалната реакция остана премерена и не бърза да уточни произхода на евентуалната заплаха. Тази сдържаност последва един предишен и напълно разбираем първоначален рефлекс. В момента, в който неизвестен дрон се появи над дома на строго охранявана държавна фигура в оспорвана територия, работната хипотеза никога не е за невинност. Именно тази презумпция активира незабавно протокола за обезопасяване и оглед. В контекста на Кирят Арба тази реакция не е прекомерна. Тя стъпва върху конкретна, документирана история, без която случаят наистина би изглеждал като буря в чаша вода, но с нея се превръща в очакван резултат от натрупаното напрежение.

Само 10 месеца по-рано, на 3 септември 2025 г. службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и армията (IDF) обявиха, че са неутрализирали клетка на Хамас от района на Хеброн, подготвяла атентат срещу Бен-Гвир с дронове, заредени с експлозив. Според разследването тя е действала по указания от щаба на движението в Турция и вече е била осигурила няколко дрона, за да ги оборудва с боеприпаси. Те бяха конфискувани при арестите на Западния бряг седмици преди публичното съобщение и преди планът да влезе в действие. JNS уточни, че става дума за два дрона, закупени за около 2000 долара. Тогава Бен-Гвир заяви, че това е петият неуспешен опит на Хамас да го ликвидира. В рамките на следващите 10 месеца списъкът с провалени опити ще нарасне от 5 на 9 – показател, който сам по себе си говори за интензивността на заплахата.

През ноември 2024 г. израелската прокуратура повдигна обвинения към мрежа от палестинци от Западния бряг, чийто основен организатор месеци наред е следил маршрутите на министъра и сина му, събирайки информация за охраната и автомобилите им. Още по-рано през септември 2023 г. Шин Бет арестува петима заподозрени (трима палестинци и двама израелски граждани), вербувани от Иран за убийство на Бен-Гвир и бившия депутат Йехуда Глик, и двамата активни застъпници за правото на еврейска молитва на Храмовия хълм. През март същата година полицията задържа и мъж от Източен Йерусалим, признал, че е планирал да стигне до министъра, използвайки откраднати полицейски табели.

На 21 и 23 юли 2026 г. прокуратурата обяви ново обвинение, този път срещу 29-годишния Мохамед Авад от Назарет, търсил съдействие от Хамас за атака с дрон или дистанционно управляема ракета. Обвинителният акт твърди, че Авад потърсил контакт с организацията през март, но получил отказ. Две години преди това той самостоятелно изучавал в интернет детонационни механизми и взривни вещества, заличавайки следите от търсенията си. Мотивът му бил убеждението, че Бен-Гвир е пряко отговорен за насилието в арабския сектор, а окончателният тласък дошъл след убийството на неговия 25-годишен приятел Тауфик Абу Лашин. Именно по повод този случай министърът обяви, че заплахите срещу него са стигнали за „девети път“.

Между този политически баланс на заплахите и трезвата оценка на службите за падналия дрон има ясно разстояние – и точно то съставлява същината на историята. Фигурата в центъра на събитията засилва допълнително напрежението. Бен-Гвир оглавява „Оцма Йехудит“ („Еврейска сила“) – крайнодясна партия с корени в каханисткото движение, спечелила 6 места в парламента през 2022 г. Той заема поста министър на националната сигурност от края на същата година, с кратко двумесечно прекъсване в началото на 2025 г., когато подаде оставка заради примирието в Газа, преди да се завърне през март. Бен-Гвир живее в Кирят Арба със съпругата си и 6-те си деца под строга охрана още от януари 2022 г.

Самото селище е израелски анклав, разположен непосредствено източно от Хеброн – една от най-горещите точки на Западния бряг, белязана от дълга история на насилие и постоянно военно присъствие. Небето над подобно място не е неутрално: всеки летящ обект се възприема първо като потенциална опасност и едва след щателна проверка – като нещо безобидно.

Причините Бен-Гвир да е постоянна мишена личат от самите подбуди на заговорниците. Иранската мрежа го взема подцел заради борбата му за еврейско присъствие на Храмовия хълм – най-чувствителната точка в йерусалимския баланс. Мъжът от Назарет пък действа от убеждението, че министърът носи лична вина за насилието сред арабското население. Като лидер на радиална партия и едновременно с това ръководител на ведомството, командващо полицията, Бен-Гвир концентрира върху себе си както идеологическа, така и ежедневна враждебност. Затова всеки неидентифициран обект над покрива му първо се съпоставя с този дълъг списък от рискове, преди да бъде обявен за безопасен.

Дроновете вече са се утвърдили като ефективно оръжие за атентати в региона – тенденция, потвърдена от практиката. На 19 октомври 2024 г. Хизбула изстреля три дрона от Ливан към частното имение на премиера Бенямин Нетаняху в Кесария. Два бяха свалени, но третият достигна имота, пропука прозорец на спалнята и падна в двора. Нетаняху не беше у дома, но определи инцидента като опит за убийство.

Класът на дронът обаче остава ключов за преценката на риска, и точно тук е голямото предизвикателство пред охраната. Онова, което падна в „Гиват ха-Авот“, е просто малък граждански квадрокоптер за снимки. Той няма нищо общо нито с въоръжените дронове на клетката от Хеброн, нито с бойните апарати на Хизбула. През първите минути обаче над застрашен обект и трите изглеждат по един и същи начин. Докато апаратът не бъде прихванат и прегледан, безобидните предмети неизбежно задействат същия протокол за сигурност, както и бойните устройства. Това припокриване не е грешка в анализа, а е вградено в самата логика на защитата.

Основната причина дроновете да създават подобна тревога е тяхната лесна достъпност. Всеки любителски квадрокоптер за няколко хиляди долара сваля прага за извършване на атентат до ниво, в което вече не са нужни ресурси на държава или на добре организирана мрежа. Решен на всичко самостоятелен извършител с инструкции от интернет се нуждае единствено от финансови средства и базови познания. Точно тази „демократизация“ на заплахата дава обяснение защо израелските служби не могат да си позволят да пренебрегнат нито един летящ обект над охранявано лице.

Оттук идва трезвата оценка за случилото се. Инцидентът не разкрива нова заплаха или нов извършител, по простата причина, че изобщо не е имало нападение. Случаят не дава нова информация за потенциалните врагове на министъра, тъй като апаратът се оказа играчка на съседско дете. Поуката е другаде: тя показва как средата на сигурност предопределя възприемането на всеки такъв обект. Когато дроновете са реален инструмент за атака, а конкретното лице вече е било мишена на подобни заговори, нито един неизвестен обект в небето не може да бъде подминат.

Обратната страна на монетата е, че постоянната реална заплаха превръща дори най-безобидните случки в извънредни събития. А те имат цена: мобилизиран ресурс, медийна психоза и постепенно притъпяване на бдителността. Когато фалшивите тревоги станат рутина, съществува риск точно това притъпяване да отвори пролука за истинска атака.

Оперативният извод също е очевиден: домът на публична фигура е статична мишена, а малкият, евтин и труден за засичане дрон е оръжието, срещу което стандартната защита е най-уязвима. Затова рефлексът всеки паднал дрон да се третира като вражески до доказване на противното не е излишна паника, а разумна цена с оглед на средата, в която живее Бен-Гвир.

В този случай се вижда разликата в подхода между институциите и политиката. Службите за сигурност тихо върнаха събитието към реалните му размери – детски дрон без експлозив. В същото време политическото обкръжение на министъра поддържа разказа за постоянна обсада и списък с опити за атентати. Двете гледни точки не си противоречат: заговорите срещу Бен-Гвир са реален факт с имена и арести, но конкретно този дрон бе напълно безобиден. Изкушението всеки подобен инцидент предварително да се вписва в контекста на продължаваща атака е голямо, но този път оценките на службите за сигурност не се поддадоха на него.

Към 26 юли оперативната картина е напълно изяснена: държавните медии и водещите израелски издания потвърждават, че апаратът е на местен младеж и по него няма експлозиви. ЦАХАЛ вече е прибрал устройството. Открито остава единствено формалното изясняване на въпроса как точно дронът е попаднал в района. Заключението би се променило само ако разследването установи, че апаратът не е на момчето или ако бъдат открити следи от експлозив и връзка с организирана група.

Ако такива разкрития липсват, случаят ще остане в архива просто като поредната фалшива тревога. По-важният извод обаче е друг: в Кирят Арба подобни фалшиви сигнали вече са се превърнали в ежедневие, а това казва много повече за средата около Итамар Бен-Гвир, отколкото самият паднал дрон.

Мосад разби иранска схема „прокси чрез прокси“ за атентати в Израел

🇮🇱🕵️🇮🇷 Министерството на разузнаването на Ислямска република Иран е опитало да вкара в Израел клетка от чужди граждани, вербувани от криминални мрежи в Европа, със задача да събира сведения за висши израелски служители и да ги убива. Планът е разкрит и осуетен, обявиха съвместно Мосад и Шин Бет в четвъртък, 23 юли, след операция с международни партньори, при която ключов вербовчик е експулсиран от Франция, преди клетката да стигне до израелска територия.

Схемата, описана в изявлението на службите, разпространено през канцеларията на премиера Нетаняху, стъпва на три отчетливи звена. Две криминални лица, установени в Иран под закрилата и с финансирането на министерството, Баба Махузаде Хаджи Джафан („Бабак“) и Мехмет Надим Йигит („Надим“), вербували Турут Озкор, криминално проявен, живеещ във Франция и действащ под псевдонима „Филип“. Задачата му е била да сглоби оперативна клетка от чужди граждани, които да влязат в Израел, да съберат информация за набелязана цел и да изпълнят нападението. Самата клетка е изградена на френска територия, а нейните изпълнители са набирани по каналите на организираната престъпност в Европа. По данни на двете агенции „Филип“ пътувал неколкократно до Иран, където се срещал с водещите си офицери и получавал паричните средства за напредъка по операцията.

Над посредниците изявлението поставя четирима офицери от министерството: Асадолла Бехзад Осхари, Вахид Мацуми, Мохамад-Хосейн Зоги и Хамид Касеми. Осхари, когото службите описват като централна фигура в усилията за организиране на атентати срещу израелски и еврейски цели по света, е убит при 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. операция „Rising Lion“. „Филип“ е експулсиран от Франция заради участието си в подготовката, а „Бабак“ и „Надим“ продължават да действат от иранска територия и остават под наблюдението на разузнавателни служби по света.

До неотдавна иранските оператори подхождали направо: привличали чужденци за нападения срещу Израел и еврейски общности без междинни звена. Новият модел, който в Йерусалим наричат „прокси чрез прокси“, вмъква криминален посредник, за да отдалечи Техеран от изпълнителя: колкото повече ръце минава дадена поръчка, толкова по-трудно е да се проследи до ведомството. Сметката включва практическо съображение: чужд гражданин с чист паспорт влиза в Израел по-лесно от всеки, когото граничният контрол може да свърже с Иран.

Методът, замислен да скрие иранската следа, системно я издава. „Въпреки опита да се избегне отпечатъка на Иран, прокси-методът многократно демонстрира небрежността на изпълнителите на терен, която води до разкриване на техните оператори в Иран“, гласи изявление на Мосад. Небрежността не е случайност, а вградена цена на модела: платеният посредник няма подготовката и дисциплината на оперативния кадър, докато контролът на Техеран върху действията му отслабва с всяко следващо звено.

Разкритието се нарежда в плътна поредица. През последните две години са осуетени редица ирански опити за организиранена нападения вътре в самия Израел, а от началото на войната на 28 февруари, Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, удвои усилията за изграждане на терористични клетки зад граница. През април Мосад, Шин Бет и ЦАХАЛ съобщиха за разбита световна мрежа на Отряд 4000, разузнавателната структура на IRGC, насочена срещу израелски официални лица и обекти; висшите ръководители на мрежата бяха убити от израелската авиация по време на войната. Както отбеляза тогава The Jerusalem Post, съчетанието е ново качество за израелското контраразузнаване: плановете на низовите изпълнители се осуетяваха в същия момент, в който висшите им ръководители в Иран загиваха под ударите на авиацията. Още през октомври 2025 г. Мосад разкри мрежа на силите „Ал-Кудс“, отговорна за серия нападения срещу еврейски обекти в западни страни.

Числата очертават мащаба на кампанията. През март Азербайджан обяви, че е осуетил серия от планирани ирански нападения на своя територия, включително срещу посолството на Израел в Баку, синагога и лидери на еврейската общност. Външният министър Гидеон Саар посочи през април, че от 7 октомври 2023 г. насам над 30 израелски посолства са били цел на нападения, предимно или изцяло с иранска подкрепа. Още през септември 2024 г. The Jerusalem Post съобщи, че обемът на планираните от Иран и предотвратени от Мосад нападения срещу евреи и израелци по света се е удвоил за година, надхвърляйки 50 опита. Числата на Саар покриват единствено нападения срещу посолства и дипломати – по сметката на изданието общият брой на опитите за последната година вероятно далеч надхвърля 30 и може да е надминал върха от 2024 г.

Защо съобщението идва точно сега, службите не казват. Според The Jerusalem Post публикацията обслужва усилието на Израел да мобилизира международна подкрепа срещу Техеран; Официални лица, цитирани от Ройтерс, добавят и оперативна логика: публичното разобличаване разстройва действащи мрежи и показва докъде е стигнало разузнавателното проникване. Същите служители описват слоестия криминален модел като повтарящ се в Европа, Австралия и Азербайджан. Съобщението попада в нажежен момент: след срива на меморандума от Исламабад в началото на месеца САЩ подновиха масираните удари по ирански обекти, а още този уикенд се очаква нова мащабна ескалация на американската кампания.

Описаният преход към криминални посредници говори повече за състоянието на иранския разузнавателен апарат, отколкото за смекчени намерения. Убитите оператори: Осхари миналата година, ръководството на Отряд 4000 през тази и поредицата разбити мрежи предполагат, че директните канали са компрометирани дотолкова, че министерството е принудено да купува дистанция и прикритие от престъпния свят. Целите не са се променили: клетката е трябвало да убива висши израелски служители, същата задача, която стоеше и пред предишните, по-йерархични мрежи. При запазване на този натиск е вероятно следващите разкрития да покажат същия модел: вербовка през криминални структури, все по-далеч от ирански паспорти и близо до платени изпълнители без идеологическа връзка с поръчителя.

📸 Снимка: Постер със снимки на взети под прицел израелски военни командири на кръстовище в Техеран на 2 април 2024 г. след израелски удар в Дамаск, при който ликвидира най-висшият офицер на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Сирия. (Atta Kenare/AFP)

Рамат Ган отвори всички скривалища – заплахата от Иран „вече не е пренебрежима“

🇮🇱⚠️🇮🇷 Рамат Ган – съседен град на Тел Авив, разположен източно от него, отвори днес всичките си обществени скривалища – превантивно решение на градската управа пред уикенд, за който очаква осезаемо по-висок риск от ирански ракетен удар. „Оценката на обстановката показа, че заплахата от удари от Иран този уикенд е нараснала и вече не е пренебрежима“, пише кметът на града Кармел Шама-Хакоен във Facebook. Решението е изцяло общинско – ново указание от Тиловото командване няма, подчерта самият кмет: градът действа преди официалната команда, а не по нея.

Шама-Хакоен призна, че това струва на общината пари и логистика, но защити тази предпазливост пред варианта да се изчака: „Решихме да отворим всички скривалища в града.“ Той отправи призив към всички домоуправители да се уверят, че общите скривалища в жилищните сгради са чисти, достъпни и готови за използване, а жителите – да запазят спокойствие, ако сблъсъкът все пак ескалира.

„Няма специално предупреждение от Тиловото командване. Имаме ЦАХАЛ и ВВС, които ни защитават, но и удрят далеч оттук“, добави той. Мярката идва като допълнение към държавна програма: Министерството на отбраната и Тиловото командване по-рано обявиха изграждане на 1000 нови обществени скривалища и обновяване на други 500 в цялата страна.

Уикендът, посочен от кметът, съвпада с очаквано ново стъпало в ескалацията на военнта кампания на САЩ срещу Ислямска република Иран. По сведения на израелската обществена телевизия КАН от сряда вечерта Израел е бил уведомен от своя съюзник, че през идните дни ще разшири своите удари – за първи път в тази фаза от конфликта ще участват тежки стратегически бомбардировачи. Израелската армия вдигна нивото на тревога, шлифова своите отбранителни и настъпателни процедури и държи постоянна връзка с Пентагона; висш израелски служител, цитиран от Ynet, обобщи, че ключът към следващите дни се намира в ръцете на Тръмп. Оценките, предадени от КАН, гласят, че подобно разширяване повишава вероятността Техеран да отговори с ракетни удари по израелска територия – сценарий, който би върнал моментално израелската авиация в иранското небе. Министърът на енергетиката Ели Коен заяви пред радио 103FM, че Израел следи събитията в региона от три седмици насам и се намира в „най-висока готовност за всеки сценарий“, докато премиерът Бенямин Нетаняху свиква пълния състав на кабинета в неделя. Междувременно Обединеното кралство заяви, че изтегля дипломатическия си персонал от Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече заплаши: „За всеки атакуван кораб в Ормуз ще унищожим електрическа централа или мост, включително в Техеран.“ В четвъртък Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) обяви, че е неутрализирал три танкера в протока.

В нощта срещу четвъртък Централното командване на САЩ (CENTCOM) отчете 12 поредни нощи на обстрел срещу Иран – по морски способности, складове за ракети и дронове, крайбрежни пунктове за наблюдение и системи за противовъздушна отбрана. Успоредно тече подновената морска блокада: 9 търговски кораба са пренасочени, а 1 беше изваден от строя. Техеран отговаря по периферията на американското присъствие с балистични ракети и дронове по Йордания, Кувейт, Бахрейн и Катар. В сряда йорданската армия прехвана 4 от 6 ракети, изстреляни към пристанищния град Акаба, а експлозии се чуваха отсреща в израелския град Ейлат; същата седмица ирански удари поразиха инсталации за обезсоляване на вода и енергийни обекти в Кувейт. В петък, 17 юли, попадения на ирански ракети по американска военна база в Йордания убиха трима войници – първите американски жертви от 1 март насам. В тази география обаче отсъства самият Израел: по оценка на анализатори, цитирана от Асошиейтед прес, Техеран съзнателно удря около него, но не него, защото директно нападение би вкарало израелската армия обратно в конфликта – при положение че Иран вече поема нощ след нощ американски залпове.

Междувременно дипломатическите усилия на практика са замразени. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Иран „моли за сделка“, но „явно не е сериозен“ да сключи такава, на която да остане верен. Посредниците от Пакистан продължават своите совалки, но войната се измества към битка за контрола над Ормузкия проток. Конфликтът отваря и нов морски фронт: движението на йеменските хути обяви, че налага морска блокада на Саудитска Арабия в понеделник, а през изминалата нощ порази два саудитски танкера в Червено море – „Енселия“ и „Лейлия“. Саудитската държавна агенция SPA потвърди пожар в носовата част на единия кораб; екипажите са невредими.

За Рамат Ган – плътно застроено предградие в Тел Авивската агломерация – тази тревога има конкретни адреси. Градът е сред най-тежко поразените от иранските залпове през пролетта. На 18 март балистична ракета с касетъчна бойна глава, изстреляна от Иран, се вряза в жилищна сграда и уби Ярон и Илана Моше, съпрузи на около 70 години, застигнати от шрапнелите на път към скривалището. Революционната гвардия обяви удара за отмъщение за убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран. Само в рамките на онази нощ централен Израел преживя четири вълни ракетен обстрел между полунощ и осем сутринта – с ранени, разрушени сгради и спряно движение на влаковете около Тел Авив.

Пет месеца по-късно способността на иранските балистични ракети да стигнат агломерацията на Тел Авив не подлежи на съмнение. Въпросът е дали предстоящият уикенд ще пречупи ограничението, което Техеран сам си наложи. По израелски оценки отговорът зависи от мащаба на американската ескалация: колкото по-дълбоко ударите засегнат националната инфраструктура, а Тръмп вече отбеляза електрически централи и мостове като следващи цели – толкова по-трудно ще е за Техеран да задържи огъня само по американските бази. По-вероятният сценарий за уикенда остава пореден ирански отговор по американските бази и обекти в Залива; удар по израелска територия е малко вероятен, но вече не е пренебрежим – както посочи кметът на Рамат Ган. Ако в следващите дни Тиловото командване издаде собствени указания към населението, то армейската оценка ще е догонила общинската. Уикенд без стратегически бомбардировачи и ирански удари западно от Йордания пък би върнал тревогата в нейната изходна точка – отворени скривалища, които, както се надява кметът, изобщо няма да потрябват.

📸 Снимка: Хора се укриват в подземна жп гара в Рамат Ган по време на иранска ракетна атака, 28 февруари 2026 г. (Oren Koen/Flash90)

ЦАХАЛ: 12 футболни фигури от Газа – бойци на Хамас и „Ислямски джихад“

🇮🇱⚽🇵🇸 11 футболисти, двама от тях и треньори, както и един помощник-съдия от листата на ФИФА са служили като бойци и командири във военните крила на Хамас и Ислямски джихад. Това обявиха от Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки поименен списък на 12-те и заеманите от тях постове в двете групировки, определени от САЩ и ЕС за терористични организации.

„IDF разкрива самоличността на палестински футболисти, съдии и треньори, които бяха представяни като спортисти и невинни цивилни, но в действителност служеха като терористи във военните крила на Хамас и Палестински ислямски джихад“, гласи изявлението, което идва като директен отговор на обвиненията от последните седмици, че IDF целенасочено избива палестински спортисти: „Тези твърдения са доказано неверни“, заявява IDF, който подчертава, че не набелязва съзнателно спортисти от Газа и че 12-те са били поразени заради участието си във въоръжените структури, а не заради спорта.

Армията описва случая и като част от широк модел: загинали по време на войната бойци, представяни пред международната публика единствено през цивилните им професии – журналисти, хуманитарни работници, спортисти – без дума за основната им служба. Затова, обещава изявлението, IDF ще продължи да публикува информация, „опровергаваща твърдения, които не отразяват реалността“ – заявка, че днешният списък не е последния такъв.

Самите досиета покриват целия команден спектър – от редови бойци до среден офицерски ешелон. Махмуд ал-Рифи е посочен като ротен командир във въздушното подразделение на Хамас; Мохамед Мансур – играч и фитнес треньор на „Хадамат ал-Нусейрат“ – като заместник-командир на батальона „Нусейрат“; Мохамед ал-Хауаджри – като боен командир в същия батальон, а Мохамед ал-Хур – като взводен командир в него. От страната на Ислямски джихад фигурират двама взводни командири (Ахмед Абу ал-Ата и Али ал-Курд), Абдула Хатаб от противотанково подразделение и вратарят Махмуд ал-Джазар. 3 от 12-те ликвидирани са прекосили границата на 7 октомври 2023 г. и са участвали в клането срещу общностите в южен Израел: Мохамед Баракат, Мохамед Мансур и капитанът на „Шабаб ал-Зауайда“ Мохамед Хусуна. Конкретни дати и обстоятелства около смъртта на всеки от тях в публикацията не се посочват.

Мохамед Сами Хатаб, единственият рефер в списъка, беше международен помощник-съдия от листата на Международната футболна федерация (FIFA). Според палестински съобщения от февруари 2024 г. той е бил убит заедно със семейството си при удар по дома им в Дейр ал-Балах, в централната част на ивицата Газа; ФИФА и Азиатската футболна конфедерация (AFC) му отдадоха официална почит след новината за неговата смърт. Сега IDF го идентифицира като боец на Ислямски джихад в бригадата на централните лагери и пусна три негови снимки – в съдийски екип, в цивилни дрехи и с оръжие в ръце.

Тъкмо по неговия случай обаче съществува и следа, независима от IDF, която идва директно от палестинска среда. На 31 декември 2025 г. мемориалният Telegram канал „Уа-ястабширун“ (името цитира стих в Корана относно радостта на мъчениците) публикува траурен постер за „шахида-муджахид Мохамед Сами Хатаб – Абу Адам“: съдията, сниман с пистолет в ръка, с типична бойна възхвала – „муджахид, когото безопасността не изкуши, а краят не уплаши [...] мъченичеството беше завършекът на пътя“. Три дни по-късно, на 3 януари 2026 г. – близо седем месеца преди изявлението на IDF – постерът беше засечен и документиран от Middle East Buka, разследващ профил, определил канала като свързан с Ислямски джихад и обвърза некролога с номера на Хатаб в регистъра на жертвите на здравното министерство в Газа. Следата има и ясна граница: тя показва, че среда, близка до групировката, е оплакала съдията като свой въоръжен боец; конкретната структура – бригадата на централните лагери – остава твърдение единствено на армията.

Middle East Buka е представител на новата вълна разследващи по публично достъпни източници: анонимен профил на предполагаем израелски гражданин, който е доброволец в международния проект GeoConfirmed, с около 13 000 последователи, който използва прозрачен и лесно проверим метод - траурни публикации на групировките в ивицата Газа се съпоставят с официалните списъци на жертвите на здравното министерство в Газа и регистрите на организациите за защита на журналисти, с линк и номер за всеки случай. Върху този метод стъпва поредицата му за загиналите журналисти в Газа – 100 разследвани случая към 9 юли 2026 г. 65 от тях са идентифицирани като бойци и 35 като убити заедно с боец, при изричната му уговорка, че „не всички бяха бойци“ – и разследване върху загубите на командири на Ислямски джихад, публикувано през юни: 391 некролога на командири, сравнени с 364 възстановени инцидента и 1547 загинали, от които 1096 класифицирани като странични жертви, близо две трети от тях – роднини на убитите бойци. В каталога му има и футболист: Муханад ал-Лили от клуба на лагера ал-Магази, оплакан през юли 2025 г. като муджахид, „вкусил джихада“. Ал-Лили обаче не е сред 12-те лица от списъка на IDF – както и нито едно от останалите 11 имена в списъка не се появява в данните на изследователя: методът на некролозите засега потвърждава модела и точно 1 от 12-те конкретни случая.

Най-разпознаваемото име обаче е друго. „Легендата на Хан Юнис“ Мохамед Баракат беше първият играч в историята на палестинския футбол, преминал границата от 100 гола – 114 попадения за „Шабаб Хан Юнис“, съчетани с мачове за националния отбор. Смъртта му при израелски въздушен удар срещу града на 11 март 2024 г. обиколи световните спортни медии и се превърна в символ на война, стигнала до футбола. Списъкът включва Баракат като оперативник на Ислямски джихад, влязъл на израелска територия на 7 октомври.

Палестинската футболна асоциация отхвърли незабавно обвиненията. „Израел се опитва да прикрие своите престъпления с убийствата на играчи, треньори, съдии и управници във футболните клубове чрез фалшиви обвинения“, заяви пред Франс прес представител на асоциацията, според когото повечето от загиналите са убити при бомбардировки и удари по домовете или палатките им, някои заедно със семействата си. Хамас и Ислямски джихад не са коментирали публикацията, а самата агенция отбелязва, че не може да извърши независима проверка на нито едно от посочените досиета.

Зад размяната стои война на числата. Движението за бойкот BDS твърдеше, че към февруари 2026 г. Израел е убил 344 палестински футболисти; към юни палестинската кампания за културен бойкот PACBI вече брои 1007 загинали спортисти – сред тях 566 футболисти – „стойност, равна на 25 пълни отбора“ – и разрушени 265 спортни съоръжения. Тези числа идват от палестинските структури и не са минавали през независима проверка. А най-шумният отделен случай изобщо не фигурира в публикацията на Израел.

Става дума за Сюлейман ал-Обейд, наричан „палестинския Пеле“, бивш национал с над 100 попадения, убит през август 2025 г. при израелски удар, палестински данни, нанесен срещу чакащи за хуманитарни помощи в южната част на ивицата. Когато УЕФА го изпрати като „талант, давал надежда на безброй деца дори в най-тъмните времена“, египетската суперзвезда Мохамед Салах отговори с въпрос, събрал над 1 милион лайка: „Можете ли да ни кажете как умря, къде и защо?“.

Военните тогава обещаха да разгледат случая по-внимателно, но публичен отговор по същество така и не последва. Онзи епизод очерта познатия вече сценарий, при която смъртта на спортисти в Ивицата влиза в световния дневен ред – некролог от федерация, вайръл публикации, мълчание от израелска страна. Точно него IDF се опитва да изпревари сега, публикувайки с поименни досиета.

Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико завърши на 19 юли – след месец, в който палестинските знамена присъстваха почти неизменно по трибуните, а кампанията „Покажи на Израел червения картон“, подкрепена от клубове и фенски организации в десетки държави, настоява ФИФА да отстрани Израел от международните надпревари. Нито Израел, нито Палестина се класираха за турнира; Националният отбор на Палестина изигра своите квалификационни срещи на неутрален терен. Именно към тази международна сцена – федерациите, медиите, публиката на световния футбол – е адресиран и списъкът: на терен в Газа той не променя нищо.

Двете страни спорят в различни равнини – и именно затова спорът не може да бъде затворен. Списък от 12 имена, дори всяко от тях да издържи проверка, не опровергава стотиците загинали спортисти; числото от стотици, дори да е точно, не доказва, че всички зад него са били цивилни. 12-те души покриват малка част от жертвите, които палестинската статистика изброява, а идентификациите извън снимките на Хатаб не са подкрепени с публикувани доказателства, поне на този етап, както списъците от отсрещната страна никога не са разграничавали цивилни от въоръжени бойци от международно признати терористични организации. Работата на разследващи като Middle East Buka очертава трети път: закъснелите самопризнания на медийни канали на фракциите, които оплакват своите като муджахиди, обикновено месеци след момента на смъртта им. Реалният въпрос – колко от загиналите спортисти в Газа са носили и втора, въоръжена принадлежност – остава без институционален арбитър, но вече с проверими следи.

Ако IDF подкрепи имената с разузнавателни материали – документи, прехванати комуникации, снимки като тези на Хатаб – нейната оценка ще натежи допълнително; ако продължи да публикува само длъжности, това ще запази досегашния спор отворен. От своя страна, решението на ФИФА по искането за отстраняване на Израел – придвижване напред или изричен отказ – ще покаже дали въпросната кампания реално е стигнала от трибуните до институциите. А обявеното продължение на публикациите говори едно: информационната война тепърва ще продължи на пълни обороти.

Израелски въздушен удар уби бойци на „Ислямски джихад“ в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха група от бойци на „Палестински ислямски джихад“ и други леко въоръжени лица, докато товарели оръжие в превозно средство в южната част на ивицата Газа. Ударът е нанесен в понеделник, а военните го обявиха ден по-късно, прикачвайки два видеозаписа – от идентификацията на целите и самото поразяване.

Ислямски джихад е втората по тежест групировка в ивицата след Хамас – създадена в края на 70-те години, финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Въоръженото ѝ крило, наречено бригадите „Ал-Кудс“, участват в клането на 7 октомври 2023 г. и държеше израелски заложници през цялата война.

По данни на IDF въздушното наблюдение засякло мъжете да прехвърлят оръжие към машината, след което част от тях се качили в нея; авиацията ударила групата вътре в превозното средство и непосредствено до него. Според оценка на военните оръжието е било предназначено за атаки срещу израелските сили, които действат в района. Преди удара, уточнява изявлението, са взети мерки за редуциране на риска за цивилни – използвани са прецизни боеприпаси, а районът е бил под въздушно наблюдение.

IDF не уточни брой на убитите, нито по-точна локация от „южната част на ивицата“. Местните палестински медии обаче съобщиха на същия ден за трима убити и няколко ранени в израелски удар по лек автомобил западно от Хан Юнис – съобщението вероятно описва същия удар, макар че съвпадението не е потвърдено от нито една от двете страни.

Прецизната операция се вписва в режим, действал от влизането на примирието в сила през октомври 2025 г. Споразумението, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, върна обратно живите заложници още през същия месец и спря широкомащабните бойни действия, но не изведе IDF от ивицата. Тя разделена почти наполовина от т.нар. жълта линия – временен разделител, зад който се изтеглиха израелските войски по сделката и който на практика се превърна в граница между зоните на израелски и палестински контрол. Южното командване държи войски по линията и продължи да нанася точкови удари по всичко, което оцени като непосредствена заплаха; в изявление за понеделнишкия удар IDF повтори, че ще „продължи да действа за отстраняване на всяка непосредствена заплаха“, позовавайки се изрично на рамката на споразумението.

Данните на американската организация за мониторинг на въоръжените конфликти (ACLED), че израелските удари през последните месеци са насочени към около жълтата линия – в Шуджаия, Магази, Бани Сухейла и Мауаси – и очертават консолидиране на зоната за сигурност, а не подготовка за подновяване на широката кампания. Още през декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Еял Замир заяви, че жълтата линия ще бъде новата гранична линия на Израел в ивицата, макар мирният план изрично да предвижда Израел нито да окупира, нито да анексира Газа.

Междувременно политическият процес буксува на място. Първата фаза на споразумение приключи в края на януари с връщането на тялото на последния загинал заложник, а преговорите в Египет от юни не решиха възлови въпроси – разоръжаването на Хамас, графика на изтеглянето на IDF и следвоенното управление на ексклава. 9 месеца след началото на примирието разделителят не отстъпва, а се окопава – в оперативната рутина и терена, чийто пореден епизод е ударът от понеделник.

„Пилотните зони“ в Южен Ливан започнаха – първи тест на рамката с Израел

🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.

„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.

Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.

Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.

Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.

Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.

Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.

Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.

Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.

Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.

📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)

Израел уби командвалия отвличането на тялото на Инбар Хайман от „Нова“

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха Тахер Ахмад Салем Абд ал-Уахед – член на „Палестински ислямски джихад“, който на 7 октомври 2023 г. навлезе на музикален фестивал „Нова“ и ръководи отвличането на тленните останки на Инбар Хайман, 27-годишната улична художничка от Хайфа, превърната от кампанията „Free Pink“ в един от символите на заложническата криза. Ударът е бил нанесен в петък, 17 юли, в централната част на ивицата Газа по разузнавателни данни от Шин Бет, службата за вътрешна сигурност.

Съобщението обхваща и втори убит терорист от групировката. Салах Субхи Салах Катрауи е поразен в друг удар, също насочен към централната част на ивицата от Шин Бет. През войната той е подготвял нападения срещу израелски военни в района на центрове за раздаване на храна на „Хуманитарна фондация за Газа“ (GHF) в южния сектор – действал е, по думите на армията, сред жителите на Газа, възползвайки се цинично от хуманитарните усилия. През последните месеци двамата са работили по предстоящи атаки по израелски войници и цивилни – затова са били набелязани.

Ислямски джихад е втората по сила въоръжена групировка в Газа след Хамас – финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Нейни щурмови групи взеха дейно участие в клането на 7 октомври заедно с тези на Хамас и държаха собствени заложници през цялата война.

Инбар Хайман присъства на фестивала не за да празнува, а за да помага – тя е част от доброволчески екип, който оказва медицинска помощ на посетители, на които им е прилошало. При нахлуването на терористите тя е убита, докато се опитва да избяга, а тялото ѝ е откарано в анклава. Именно това отвличане, по данни на армията, е ръководено от Абд ал-Уахед. Нейното семейство бе информирано официално за смъртта ѝ едва през декември 2023 г. Дотогава, а и дълго след това, Хайман се смяташе за единствената жена, която все още е държана в Газа, тъй като почти всички отвлечени жени бяха освободени при размени през ноември 2023 г и за нейната съдба липсваше потвърждение.

В графити средите тя е известна като Pink и Raven, и именно уличното ѝ изкуство даде разпознаваемо лице на кампанията за нейното завръщане. Лозунгът Free Pink се появяваше по стените на израелските градове в продължение на повече от две години – през цялото време, докато тленните ѝ останки бяха държани в Газа. След репатрирането им IDF разкри нейната военна биография: 3 години служба като командир в смесения батальон „Каракал“. Форумът на семействата на заложниците и безследно изчезналите я нарече „солта на земята“ и „героиня на Израел“.

Тленните ѝ останки бяха върнати в Израел през нощта на 15 октомври 2025 г., по време на първата фаза от примирието по плана на президента Доналд Тръмп. Международният комитет на Червения кръст ги изведе от ивицата, след като въоръженото крило на Хамас – бригадите „Изедин ал-Касам“ – обяви предаването им. На 16 октомври сутринта израелски съдебни медици потвърдиха идентификацията. Заедно с нея бе върнато и тялото на старшина Мухаммад ал-Атраш. Ден по-късно тя беше погребана в Петах Тиква. „Нашата любима Инбар се завърна у дома – при родителите си, при брат си и при нас. Това е чувство, което не може да се опише – радост, примесена с дълбока тъга. Сега Инбар ще получи покоя и почитта, които така дълбоко заслужава“, заяви тогава семейството чрез Форума.

Заложническата криза намери своята окончателна развръзка през зимата. На 13 октомври 2025 г. Хамас освободи останалите 20 живи пленници. Телата на загиналите бяха връщани поетапно до 26 януари, когато беше репатрирано и последното – това на полицая Ран Гвили. Към днешна дата в ивицата няма израелски заложници, но издирването на извършителите от 7 октомври не приключи с връщането на последния ковчег.

Примирието, действащо от октомври 2025 г., не сложи край на израелските целенасочени удари в анклава. От влизането му в сила IDF са елиминирали около 420 терористи на Хамас и Ислямски джихад (между 36 и 57 месечно) сочат данни, до които Jerusalem Post получи достъп вчера, тъй като нито правителството, нито военните публикуват обобщена статистика. Само в периода от 30 юни до 9 юли IDF са отчели 13 нарушения на примирието от страна на палестинските фракции, отбелязва Long War Journal в анализ от 9 юли. Заедно с това, ръководеният от САЩ Съвет на мира готви пилотна зона за проверени цивилни граждани в Тел Султан край южния град Рафах. Абд ал-Уахед е поредният участник в клането от 7 октомври, открит и ликвидиран близо три години по-късно – и половин година след като последният заложник се завърна у дома.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Мамдани проучва възможен арест на Нетаняху при визитата за ООН

🇺🇸⚖️🇮🇱 Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани заяви, че води „активен разговор“ с правния отдел на кметството по въпроса дали изобщо разполага с правомощието да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако той пристигне в града за сесията на Общото събрание на ООН през септември. Думите му са от интервю за програмата The Interview на The New York Times, публикувано в събота.

„Смятам, че мястото на премиера Нетаняху е в Хага. Той е военнопрестъпник, обвинен от Международния наказателен съд“, каза Мамдани, позовавайки се на заповедта за арест, издадена от съда. В същото време той сам очерта границите, в които е готов да действа: „Каквото законът ми позволява да направя в Ню Йорк, това ще направим, но няма да пишем собствени закони за тази цел.“ Ще спазва действащите правила на града, „защото е важно законът да се следва“, добави той.

Именно тази уговорка стои в центъра на цялата история. Мамдани призна, че не е сигурен дали има властта да нареди на полицията в Ню Йорк да задържи чужд правителствен ръководител и точно затова се съветва с юристите на общината, вместо да обявява готова стъпка. Арестът на Нетаняху беше едно от най-показните обещания на предизборната му кампания през 2025 г. Тогава Мамдани заяви, че ще нареди на полицията да задържи израелския премиер, ако той стъпи в града. Спечелил вота през ноември и встъпил в длъжност в началото на годината, първият мюсюлмански кмет на Ню Йорк и открит демократичен социалист пренесе темата от предизборната сцена в кметския кабинет.

Заповедта, на която Мамдани се опира, е издадена от Международния наказателен съд през ноември 2024 г. по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната срещу Хамас в ивицата Газа; успоредни заповеди бяха издадени срещу бившия министър на отбраната Йоав Галант и срещу командир на Хамас. Това бяха първите заповеди за арест на действащ ръководител на близък съюзник на САЩ в историята на трибунала. Държавите – страни по Римския статут, учредил съда, по принцип са длъжни да изпълняват подобни заповеди на своя територия.

САЩ обаче не са сред тези държави, тъй като никога не са ратифицирали Римския статут и не признават юрисдикцията на съда. Нещо повече, федерален закон изрично ограничава всякакво сътрудничество с него. Но дори това да не стоеше на пътя, външните отношения и договорните задължения на страната са изцяло в ръцете на федералната власт, а не на отделни общини. Кметът командва полицията на Ню Йорк, но в същото време няма никаква власт върху имунитета на чужд държавен глава. Нетаняху би пристигнал със защитата, която се полага на действащ правителствен ръководител, а споразумението за седалището на ООН от 1947 г. задължава домакина да осигури на чуждите официални лица безпрепятствен достъп до заседанията на организацията, поради което Държавният департамент по традиция издава визи дори на противници, стига да идват единствено за ООН. Отделна разпоредба на федералния закон наказва именно посегателства над чужди официални представители. Така собственото настояване на Мамдани, че ще действа само в рамките на закона, се оказва и най-здравата спирачка пред неговата закана, тъй като законът почти сигурно не я допуска.

Отговорите дойдоха бързо от няколко посоки. Губернаторът на щата Ню Йорк Кати Хочул отсече, че „кметът на Ню Йорк няма властта да стори това.“ Постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон обяви, че Нетаняху ще присъства и ще направи обръщение към Общото събрание, и добави, че „ако някой трябва да бъде арестуван, това е Мамдани.“ Генералният консул на Израел Офир Акунис определи, че кметът „няма никакви правомощия“ за такава стъпка и по-добре да се заеме с управата на града. Президентът Доналд Тръмп още по-рано нарече заканите за арест „неуместни“ – знак, че всеки опит на полицията в Ню Йорк да задържи Нетаняху би се сблъскал челно с федералните власти.

Трудните отношения с Израел белязаха и досегашните месеци на Мамдани начело на града. Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност извън Израел, а позицията на кмета към израелската държава и войната в Газа беше сред най-оспорваните теми в кампанията му; произраелски организации в града нееднократно се обявиха срещу него. Обещанието за арест на Нетаняху беше един от най-острите изрази на тази линия – и остава такъв сега, когато Мамдани държи реалната, макар и тясно очертана, власт на кмет.

Самият Нетаняху даде да се разбере, че няма да се откаже от пътуването. Израелският премиер заяви, че планира да се изкаже пред Общото събрание през септември; официално потвърждение за визитата засега няма, но израелската страна вече я представя като решена.

Дали Мамдани изобщо ще стигне до заповед към полицията, остава отворен въпрос – по думите му всичко опира до това какво ще му отговорят юристите на кметството. Очертаният дотук отговор сочи в обратната посока. Засега в „активния разговор“ има повече политически сигнал, отколкото реален правен механизъм: заявена позиция, която самият град, щатът и федералната власт описват като невъзможна.

САЩ трупат самолети-цистерни в Израел пред възможен голям удар по Иран

🇺🇸🛩️🇮🇷 10 въздушни танкера от състава на Военновъздушните сили на САЩ пристигнаха в Израел през последните два дни. За първи път от началото на операцията те няма да се намират на международно летище „Бен Гурион“. Вместо това машините ще бъдат разположени в бази на израелските ВВС, за да се избегне логистичното задръстване, предизвикано от тяхното присъствие на основния граждански въздушен терминал в страната. Информацията бе съобщена от местното издание Ynet, според което общият брой на американските самолети-цистерни в Израел вече надхвърля 60. Според медията 30 от тях се намират на летището край Тел Авив, а отряд с такава численост е дислоцирана на авиобаза „Рамон“ в пустинята Негев.

Това струпване на сили се случва в момент, в който за седма поредна нощ Вашингтон нанася удари срещу ирански цели близо до Ормузкия проток и обмисля разширяване на военната кампания срещу Ислямската република отвъд настоящата морска блокада. По данни на Axios САЩ са уведомили Израел за намерението си да изпратят десетки допълнителни презареждащи самолети. Това решение е взето след съвещание във вторник в Ситуационната зала на Белия дом. Тогава пред президента Доналд Тръмп са били представени няколко нови плана на военните, а сред обсъжданите варианти са били удари по иранска инфраструктура, включително електрически централи и обекти от ядрената програма. През последните дни американските сили поразиха най-малко седем моста в близост до Бандар Абас, а Иран отвърна със засилен обстрел срещу бази на САЩ в Йордания, Катар, Бахрейн, Ирак и Кувейт.

В случая става дума предимно за самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и по-новите KC-46 Pegasus. Тези машини сами по себе си не носят оръжие и не поразяват цели, но значението им е стратегическо – те са скелето, върху което стъпва всяка продължителна въздушна кампания на дълги разстояния. Изтребител, излетял от Средиземно море или Персийския залив за нанасяне на удари по вътрешността на иранската територия, би изразходвал горивото си много преди да достигне целта и да се завърне. Без веригата от зареждания във въздуха обсегът и времето му за действие над обекта са крайно недостатъчни. Именно тези машини осигуриха гориво за израелските изтребители по време на операция „Epic Fury“ през февруари – съвместната въздушна офанзива, която още в първите си часове обезглави военно-политическия и научен елит на иранския режим. Ето защо броят на танкерите е по-точен критерий за мащабите на подготвяната операция, отколкото всяко политическо изявление: голяма военна кампания дълбоко в Иран е невъзможна без тях, а 60 самолета-цистерни не се прехвърлят през половината свят само за демонстрация на сила.

Присъствието на военна авиация на летище „Бен Гурион“ обаче доведе до застой в гражданските полети в разгара на летния сезон. Това принуди министъра на транспорта Мири Регев да разпореди част от машини да бъдат изтеглени, за да не се блокира трафикът на пътниците. „Няма да позволим на летище „Бен Гурион“ да кацат американски самолети-цистерни над договорения лимит от 20 бройки“, заяви тя. Последва остра реакция от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Оттам предупредиха, че подобно ограничение може да подкопае оперативната гъвкавост, тъй като танкерната авиация е „стратегически актив“ на САЩ в Близкия изток и неделима част от съвместната подготовка за операции срещу Иран. В крайна сметка бе постигнат компромис новите машини да бъдат разположени в бази на израелските ВВС (като „Рамон“), вместо на гражданския терминал. Това избегна прекия сблъсък, но без да реши проблема напълно.

Анализатори, цитирани от The War Zone, смятат, че преместването от „Бен Гурион“ е добре координирана и калибрирана стъпка, а не ограничение. Гражданското летище притежава сериозно географско предимство, тъй като е разположено централно и се намира под чадъра на интегрираната противовъздушна и ракетна отбрана на Израел. Това го прави едно от най-сигурните места за американската авиация в регион, където предните бази (като „Принс Султан“ в Саудитска Арабия и „Ал Удейд“ в Катар) са силно уязвими за ирански ракетни удари. Военните плановици могат да компенсират това преместване, като организират или изнесат част от зоните за презареждане във въздуха към други летища. При внезапна ескалация обаче наличността на гориво в небето пряко определя колко изтребители могат да останат в боя и за колко време, така че всяко разпръскване на силите се заплаща с по-нисък интензитет на полетите.

Натрупаните факти сочат по-скоро към подготовка на способности, отколкото към вече взето решение за масиран удар. Концентрацията на танкери, изборът на защитени летища и дискутираните планове в Белия дом създават готовност за продължителна кампания срещу Иран, но към момента няма публични данни, че съответната заповед е дадена. Президентът Тръмп, който на 7 юли обяви меморандума от Исламабад за невалиден и поднови мащабните действия, досега ограничава операцията до рамките на морска блокада около Ормузкия проток. Това включва обезвреждане на танкери, поразяване на мостове и други цели по крайбрежието, но не и стратегически удари по енергийната и ядрената инфраструктура, каквито се обмислят в момента.

Ако след самолетите-цистерни в региона започнат да пристигат и допълнителни ударни платформи – като изтребители-бомбардировачи F-15E, стелт изтребители F-35 или допълнителни боеприпаси с голям обсег, – а целите се изместят от крайбрежието към обекти във вътрешността на страната, това ще бъде ясен знак, че голямата операция е пред прага си. Обратно – ако броят на танкерите се стабилизира, а ударите останат ограничени до защита на корабоплаването в Ормузкия проток, натрупаната авиация ще се окаже по-скоро лост за преговори и застраховка срещу непредвидени обстоятелства, отколкото увертюра към нова офанзива. Засега в Израел продължават да пристигат машините, които правят втория сценарий възможен, но все още не и неизбежен.