Сблъсъци с ранени на протест на харедим срещу набора край Бней Брак

🇮🇱🚨 Израелската полиция използва шокови гранати и палки срещу десетки ултраортодоксални мъже, които днес следобед блокираха път №4 при кръстовище Геха край Бней Брак в знак на протест срещу ареста на ученик в йешива, неявил се в армията. Полицията обяви протеста за незаконен и съобщи, че полицай е бил ранен в главата от камък, хвърлен от протестиращите.

„Офицер на място обяви демонстрацията за незаконна и въпреки опитите за диалог нарушителите на реда продължават да се трупат на мястото и да викат срещу полицейските сили“, гласи изявление от силите на реда. Поне един протестиращ е откаран в болница с рана от шокова граната, пише Times of Israel по данни на медии на иврит. Харедимският новинарски сайт „Кикар ха-Шабат“ съобщава за поне четирима, приети в болници, някои с травми на главата. Според Ynet полицаите са хвърлили десетки шокови гранати, а ранени са били откарани с линейки.

Кадрите на обществената медия „Кан“, заснети под естакадата на кръстовището, показват полицаи, които влачат протестиращи по платното в плътна тълпа. Силите на реда се бяха подготвили за протеста, очакван около 15:00 ч.: пътят беше затворен в двете посоки в отсечката между възлите Алуф Саде и Ем ха-Мошавот, а шофьорите бяха призовани да използват алтернативни маршрути. Задръстване има и по ул. „Жаботински“ в Бней Брак. Протестиращите излязоха и на трасе на лекото метро в Петах Тиква, където движението беше временно спряно, съобщават Srugim и Jerusalem Post.

Поводът е арестът на Алон Смаджа, ученик в йешивата „Тиферет Шрага“ в Йерусалим. Според Israel National News военната полиция го е задържала пред дома му в квартал Бейт ваГан, след като му се обадили, че го очаква доставка от куриер. Ynet пише, че младежът е във военния затвор № 10 заради неявяване. В деня на протеста военната полиция е задържала и Исраел Лендерер, последовател на хасидската династия Биала, който е американски гражданин и има само статут на постоянно пребиваващ в Израел, съобщава Israel National News.

Протестът беше свикан от равин Цви Фридман, чиито ученици са най-войнствената група в Йерусалимската фракция. Движението се обявява против явяването на учениците му в наборна служба дори за получаване на отсрочка. Преди изборите Фридман разпореди на последователите си и да не гласуват, пише Ynet. На платното протестиращи седяха с табели „По-добре да умреш като хареди, отколкото да живееш като светски. Ще умрем, но няма да влезем в армията!“ и с надпис на английски „Израел е антисемитска държава“.

Насилие е имало и срещу журналисти. Репортерката на i24NEWS Шани Вайцман и операторът Надав Абес са блъскани и заплювани, а по тях са хвърляни бутилки, докато протестиращите викали да бъде изгонена „шиксата“, обидна дума за жена, която не е еврейка, пише сайтът ice. Телевизията съобщи, че „насилието срещу журналисти по време на работа не може да бъде подминато с мълчание“. Ynet съобщи, че полицаи са арестували Давид Кешет, местен журналист от Бней Брак, докато е снимал действията на полицаите.

Йерусалимската фракция обвини министъра на националната сигурност: „Бен Гвир използва полицията, за да си отмъсти за резултатите от изборите. Ще се разплатим с всички отговорни за това. Кръвта на харедим не се пролива безнаказано.“ Председателят на „Обединен юдаизъм на Тора“ Яаков Ашер заяви: „Въпреки че сме против блокиране на пътищата, не може да се подминат с мълчание тежките кадри, на които се виждат протестиращи, сред тях и младеж със специални потребности, проснати на земята, натъртени и обляни в кръв.“ Той нарече това „червена линия“ и поиска от генералния комисар Дани Леви незабавно да извика на изслушване полицаите, „действали в нарушение на закона и с тежко насилие“.

Протестът дойде два дни след изборите за Кнесет на 27 октомври, които засега не дават ясно мнозинство на нито един от лагерите. При 90% преброени бюлетини блокът на Бенямин Нетаняху има 53 от 120 места, следван от Гади Айзенкот с 48. Арабските партии печелят рекордните 19 места, съобщи The Times of Israel. До съставяне на нов кабинет управлява служебното правителство на Нетаняху, в което Бен Гвир отговаря за полицията.

През юни 2024 г. Върховният съд постанови единодушно, че без закон държавата не може да освобождава от военна служба учениците в йешиви и трябва да ги призовава. The Times of Israel посочва, че 80 000 мъже харедим на възраст между 18 и 24 години подлежат на военна служба, но не са постъпили в армията. В края на септември Kan и Haaretz съобщиха, че след масови протести военните и полицията са спрели арестите, извършвани по тяхна инициатива; армията отрече това. Блокадата на 29 октомври не е първата тази есен: на 8 октомври харедим затвориха същата магистрала и входа на Йерусалим, а при предишната си акция групата на Фридман блокира път 4 при възела Ган Явне.

САЩ прехвърлят Patriot от Тексас в Израел и предупреждават Залива

🇺🇸🛡️🇮🇱 Американската армия изпраща още един зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от Тексас към Израел, за да подсили отбраната на водещия си съюзник в Близкия изток, съобщи The Wall Street Journal, цитирайки данни от мониторинг на въздушния трафик и двама служители, запознати отблизо с трансфера. Според същия материал САЩ са предупредили своите съюзници в Персийския залив да се подготвят за кратка и интензивна военна кампания срещу Иран след междинните избори в САЩ на 3 ноември.

Президентът Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение, но според хора, запознати с неговите виждания, клони към мащабен удар след междинните избори, който може да бъде насочен към иранската инфраструктура и ядрени обекти. Белият дом отказа да коментира детайли относно „чувствителни военни планове, които може да съществуват, но може и да не съществуват“ и уточни, че „Тръмп разглежда всички възможности, за да гарантира, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“. Президентът на САЩ вече даде уверение, че няма да атакува Ислямската република преди междинните избори. На митинг във Форт Майърс, Флорида, на 23 октомври той свърза подновяването на ударите с резултата от преговорите: „Може да направим още една малка Epic Fury, или ще се съгласят“, имайки предвид името на съвместната кампания на въздушни удари от САЩ и Израел, започнала на 28 февруари.

Преместването на зенитно-ракетните комплекси е част от по-широка подготовка, която вече се изразява в конкретни действия. WSJ посочва, че американските части в региона попълват запасите си от боеприпаси, бойната авиация се готви за удари, а войските са изведени от бази, където биха били уязвими при ответен огън от Иран. Очаква се още една ударна група на самолетоносач и една експедиционна част на Морската пехота през ноември да се присъединят към онези 20-ина бойни кораба в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) в Близкия изток, въпреки че една част от тях може да бъде сменена. Израел също се готви с планове и списък с цели, а премиерът Бенямин Нетаняху продължава да настоява ударите да бъдат подновени. По думите на хора, запознати с планирането, всички тези ходове имат една цел: ако Тръмп реши да нанесе удар, силите и средствата за него да са подготвени. Пентагонът определя собствената си задача по същия начин.

Според оценката на Axios батареите Patriot и особено боеприпасите за тях са сред най-търсените оръжия от началото на войната с Иран. Една батарея съчетава радар, пункт за управление и пускови установки, но нейните възможности зависят от наличните ракети – прехващачите PAC-2 GEM-T и PAC-3 MSE. През 2025 г. Lockheed Martin достави 620 ракети PAC-3 MSE, т.е. около 50 на месец за американската армия и за още 17 държави, които използват системата. Рамковото споразумение с Пентагона от януари 2026 г. предвижда да бъде достигнато производство от 2000 ракети годишно, но срокът за това е 7 години, а не няколко месеца.

Подкрепленията се изпращат към Близкия изток за сметка на други части от земното кълбо. WSJ обяви, че през септември САЩ са изпратили 2 допълнителни батареи – едната към стратегически петролен обект на територията на Саудитска Арабия, другата към газово съоръжение в Катар. Axios отбелязва, че Пентагонът е прехвърлил батареи и ракети в региона от други командвания, което е породило опасения за готовността в други части на света. Батареите имат за цел да убедят Рияд и Доха, че САЩ ще защитят енергийните им обекти, ако размяната на удари бъде подновена. В началото на август държавните глави на двете държави са настоявали пред Тръмп да не нанася масиран удар по енергийната инфраструктура на Иран, защото има сериозни опасения от масирани ответни удари по собствените им съоръжения. По думите на американски служители именно това е била една от главните причини той да се откаже. При подновяване на мащабните удари обаче САЩ ще се нуждаят от саудитското въздушно пространство, а Рияд едва ли ще го отвори, ако смята, че петролните му обекти остават без защита.

Иран вече е показал, че заплахите му не са напразни. WSJ съобщава, че той е предупредил по публични и поверителни канали, че ще отговори на всеки удар с мощни обстрели по икономически и граждански цели в целия регион. Подобни заплахи Техеран отправи преди войната, започнала на 28 февруари. След нейното начало той нанесе удари по американски бази и дипломатически обекти, както и по енергийни съоръжения и летища в държавите от Персийския залив. На 23 октомври изданието изброи потенциалните цели, които включват летища, нефтопроводи, газопроводи и комуникации на съседните държави. Въпреки извършените над 20 000 удара от САЩ и Израел в най-активната фаза на конфликта Иран разполага със запас от стотици и потенциално хиляди балистични и крилати ракети и сглобява нови такива от складирани части. Израелски служители се тревожат от темпото, с което Техеран успява да възстанови способностите си. САЩ и техните съюзници в Залива бързат да попълнят своите запаси за противоракетна отбрана, изтощени от досегашните вълни от ирански удари.

Колкото по-очевидна е военната подготовка, толкова по-неизвестна е целта на един нов удар. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 27 октомври: „От юни 2025 г. не сме установили никаква дейност по ремонт или възстановяване на нито един от обектите, поразени в удари през 2025-2026 г.“ В същото изказване обаче той призна, че нищо не може да замени достъпа до обектите с какъвто инспектори от агенцията не разполагат, и че не може да потвърди дали не е бил отклоняван ядрен материал. Бехнам Бен Талеблу от Фондация за защита на демокрациите (FDD) подчерта, че ако мотивът за нови удари е заплахата от възстановяване на ракетния арсенал, това трябва да бъде доказано публично от Тръмп „с колкото се може повече подробности“, защото санкциите и морската блокада вече дават на САЩ „предимство“. Двете заедно от месеци спират продажбите на ирански петрол.

Някои експерти поставят под съмнение и смисъла от нова вълна от удари. Бившият офицер от израелското военно разузнаване (Аман) Дани Цитринович определя като една от най-големите грешки убеждението, че нов кръг от въздушни удари, включително по критични обекти или висши кадри „може по някакъв начин да свали режима“. Според него това по-скоро ще постигне още по-непоколебима решимост за продължаване на ракетната и ядрената програма. Сет Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) вижда друга логика: нов кръг удари би позволил на Тръмп да обяви, че отново е забавил развитието на ядрената програма, и да започне да намалява американското участие във войната.

Дипломатическият канал не е затворен напълно. Reuters съобщи, че на 25 октомври посредници от Катар са предали на ръководството в Техеран нов проект за примирие със 7-дневен график и ежедневни стъпки за изграждане на доверието от двете страни. Изпълнението на графика може да започне в първите дни на следващата седмица, а гаранти на сделката ще бъдат няколко страни. Отговорът на Техеран се очаква до края на седмицата. Вашингтон обаче настоява ядрената програма да бъде част от разговорите, а Техеран поставя тежки условия за тяхното подновяване. Засега усилията на посредниците не дават резултат.

Подготовката вече дава на Тръмп военен вариант, готов за изпълнение. Описаната от WSJ негова склонност да предприеме голям удар и предупреждението към съюзниците в Залива правят вероятно подновяването на ударите след 3 ноември. Самото решение обаче не е взето и възможността да се откаже остава открита: през август Тръмп вече отстъпи пред тревогите на Рияд и Доха, а санкциите и блокадата продължават да действат и без нови удари. Първото решаващо събитие идва още преди изборите – отговорът на Техеран във връзка с проекта на Катар, който се очаква до края на седмицата. Ако бъде приет от Иран, изпълнение на 7-дневният график с международни гаранти може да започне още през първите дни на другата седмица, точно в дните, за които се готви ударът. Ако го отхвърли, пред Тръмп остават блокадата и военният вариант.

Непълнолетен с два ножа нападна охраната на израелското посолство в Белград

🇷🇸🔪🇮🇱 Непълнолетен с два ножа нападна малко след полунощ жандарма, който охранява посолството на Израел в Белград, и беше застрелян на място. Министърът на вътрешните работи на Сърбия Ивица Дачич определи случилото се като терористично нападение, посочи нападателя като привърженик на Ислямска държава и вдигна заплахата от тероризъм до най-високото, червено ниво. За под 2 години и половина това е второто нападение срещу охраната на същата мисия: през юни 2024 г. мъж рани с арбалет жандарм от поста и също беше убит от него.

Хронологията на нощта е описана от Висшата прокуратура в Белград, чийто дежурен прокурор е извършил огледа. Около 00:15 ч. лице, облечено в черно, отваря вратата на будката за охрана пред дипломатическата мисия на бул. „Княз Александър Караджорджевич“ 47 в квартал Дедине, където е на пост служител от отряд на жандармерията. С два ножа в ръце и викове „Аллаху акбар“ той тръгва срещу него, а единия нож хвърля към жандарма и го уцелва в лявата буза. Служителят изважда служебното си оръжие, стреля няколко пъти по него и го ликвидира на място. Прокурорът установи, че употребата на огнестрелно оръжие е оправдана и в рамките на самоотбраната. Работата по изясняване на всички обстоятелства продължава.

Раната на жандарма е лека. В изявление през нощта, публикувано от официалния канал на министерството в YouTube, Дачич казва, че заедно с директора на полицията генерал Василевич е посетил пострадалия, че той е добре и най-вероятно ще бъде изпратен у дома, защото става дума за порезна рана от нож, която не изисква болнично лечение. Министерството на външните работи на Израел определи инцидента като опит за терористична атака и съобщи, че мисията е била затворена по това време и никой от служителите в нея не е пострадал.

В същото изявление Дачич определя извършителя като „едно лице, засега с неустановена самоличност, за което основателно се подозира, че е от Шабац, при това непълнолетно“. Шабац е град в Западна Сърбия. Министърът казва, че самоличността още не е установена официално, но службите са знаели кой е: „тъй като нашата служба го следеше“, известно е, че е бил привърженик на Ислямска държава и на своя профил в Instagram е държал черно знаме и знака на групировката. Защо е бил поставен под наблюдение и откога, Дачич не уточнява.

Отговор на тази част дават само неофициални източници. По сведения на N1 от полицията той е задържан през май в Мюнхен заради основателно подозрение, че е подготвял терористичен акт там, а германските служби са го подложили на разпит. Полицейските източници на телевизията твърдят още, че нападателят е търсел ислямистко съдържание, свързано с Ал-Кайда и Ислямска държава, и след контакт с неустановено лице в Германия е планирал атака срещу еврейската общност в Мюнхен. През юли е депортиран в Сърбия. N1 е изпратила въпроси до МВР и Агенцията за сигурност и информация (БИА), но отговор не е получила. Германските власти засега не са потвърдили публично ареста.

Червеното ниво е най-високата степен в сръбската скала, а по думите на министъра именно до нея се стига при всеки такъв случай: „когато на нашата територия се случи терористично нападение, това ниво се вдига до червена степен“. На практика това значи засилен контрол и повече полиция от сутринта на 28 октомври край инфраструктурни обекти и места, където се събират много хора. Министърът добави, че всички факти ще станат известни в течение на сутринта.

Случилото се късно снощи почти повтаря сценария от 29 юни 2024 г. Тогава роденият през 1999 г. Милош Жуйович от Младеновац, приел исляма и името Салахудин, стреля с арбалет срещу жандарм от охраната на същото посолство, ранявайки го в шията. Жандармът отвърна с огнестрелно оръжие и го ликвидира. Тогава Дачич отново квалифицира случая като тероризъм и обяви червено ниво на заплаха, като заяви, че действа по указания на Съвета за национална сигурност, а решението за евентуалната отмяна обеща да бъде взето към края на седмицата. МВР съобщи още на същия ден за задържането на предполагаем съучастник, а на следващия ден Дачич разкри, че съпругата на Жуйович е напуснала Сърбия на 27 юни, 2 дни преди самата атака, отправяйки се към Черна гора. Израелското министерство на външните работи и тогава съобщи, че мисията е била затворена и никой от служителите ѝ не е пострадал.

Няколко дни след атаката от 2024 г. се появи видео, в което Жуйович заявява, че се е заклел във вярност на Абу Хафс ал-Хашими ал-Курайши, лидер на Ислямска държава, съобщи Радио Свободна Европа. В рамките на същото 3-минутно обръщение, според описание на Telegram канала Directorate4, лицето отправя остри критики по адрес на демокрацията, изрежда войните в Ирак, Сирия, Афганистан и Палестина, а към края на видеото изпява нашид (религиозен напев без инструменти) на руски език.

Израелската мисия се намира в Дедине, един от най-охраняваните квартали на сръбската столица, недалеч от американското посолство. Охраната е поверена на жандармерията, елитно подразделение на сръбската полиция, чиито служители носят автоматично оръжие. През последните години Сърбия има все по-близки отношения с Израел, отбелязва AP, а през 2024 г. NBC News посочи, че Белград ги е запазил и по време на войната в ивицата Газа.

Нападението идва в преходен политически период. Предсрочните избори за парламент, проведени на 25 октомври, завършиха с поражение на дългогодишния президент Александър Вучич, който подаде оставка на 27 септември, за да оглави кампанията като кандидат за премиер. Вотът беше спечелен от студентската листа, а самият Вучич призна загубата още в изборната нощ, позовавайки се на извадка, в която студентите получават 135-140 места в 250-местния парламент, а неговата партия – около 105. Нов кабинет за момента няма, а както пише AP, полицията остава под контрола на съюзниците на Вучич: Дачич продължава да стои начело на МВР и именно той обяви червено ниво.

Към 28 октомври официалната самоличност на нападателя все още не е оповестена. Местните таблоиди публикуваха по неофициални данни име и възраст, които се разминават с определението на министъра за непълнолетен. Мюнхенската следа остава твърдение на източниците на N1, без отговор от МВР и БИА, както и без потвърждение от федералните власти в Германия.

Екзитполовете в Израел: Ликуд е първи, но никой не стига до мнозинство

🇮🇱🗳️ Изборите за 26-ия Кнесет на 27 октомври завършиха без победител: Ликуд на Бенямин Нетаняху остава най-голямата партия, но блокът, който иска да го смени, събира повече места, а нито един от двата лагера не стига 61-те от общо 120 места, нужни за мнозинство. Това сочат екзитполовете на обществена телевизия KAN и частните Канал 12 и Канал 13, излъчени в 22:00 ч. местно време, когато приключи гласуването.

И при трите проучвания управляващият блок получава 50 места. В него са Ликуд, двете ултраортодоксални партии Шас и „Обединен юдаизъм на Тора“ и крайнодесните „Религиозен ционизъм“ на Бецалел Смотрич и „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир. Опозиционният блок около бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот има 52 места; KAN и Канал 13 му даваха 53 в първите си версии, но актуализираха прогнозите си през следващия час. Ликуд получава 24–25 места, а партията на Айзенкот „Яшар“ е втора с 21–23. Трета е общата листа „Беяхад“ на Нафтали Бенет и Яир Лапид с 12–13. Демократите на Яир Голан получават 9–10 места, „Исраел Бейтейну“ на Авигдор Либерман има 7–8 според обобщените данни на The Jerusalem Post.

Останалите 18 места са на двете арабски формации: Съвместната листа, алианс на няколко арабски партии, и ислямистката „Раам“ на Мансур Абас. Арабските партии досега не са имали толкова места в парламента. Предишният им рекорд бяха 15-те места на Съвместната листа през март 2020 г. „Раам“ получава 7 места при около 5 в предизборни проучвания, пише The Times of Israel. В щаба на Съвместната листа резултатите бяха посрещнати със свирки и аплодисменти, съобщи Reuters.

Активността е най-високата от десетилетия. Към края на изборния ден в 22:00 ч. са гласували 77,7% от 7,33 млн. избиратели, или 5,7 млн. души. Това е най-високият процент за този час от 1999 г. насам според почти окончателните данни на Централната избирателна комисия; на изборите през ноември 2022 г. в същия час този дял беше 70,6%.

Айзенкот обяви победа, макар и под условие. „Първоначалните резултати от екзитпола показват пълно недоверие на ционисткото мнозинство и мнозинството граждани на Израел към Нетаняху и правителството на 7 октомври“, писа той в 22:21 ч. „Ако това са окончателните резултати, това е победа за държавническото ционистко мнозинство в Израел.“ Той обеща незабавно да действа за смяната на кабинета и за „ционистко правителство на наборната служба“, с което има предвид своето обещание от кампанията да прекрати фактическото освобождаване на ултраортодоксални мъже от военна служба. Айзенкот не уточни какво има предвид под „ционисткото мнозинство“; ако не се броят арабските партии, 52 от 102 места представляват мнозинство срещу останалите 50.

Лапид беше още по-директен: „Не се оставяйте да ви объркат: блокът на Нетаняху понесе тежка поражение. Това е пълен срив и обществото им каза да се махат.“ Голан написа, че обществото „уволни правителството на Нетаняху“. От лагера на премиера отговори външният министър Гидеон Саар: „Празненствата в левицата са преждевременни. Едно изглежда доста ясно: Ликуд е най-голямата партия в Израел.“ Самият Нетаняху не беше реагирал и към полунощ. Последното му послание в 21:32 ч. беше призив да се гласува за Ликуд, като в щаба на партията в Йерусалим го очакват около 1:00 ч. през нощта срещу 28 октомври, съобщи Ynet.

Сметката показва защо засега нито един от лагерите не може да състави кабинет въпреки своите победни изявления. На блока на Нетаняху липсват 11 места, а извън двата лагера остават само арабските формации. На противниците му липсват 9. Дори „Раам“, която през 2021 г. влезе в коалицията на Бенет и Лапид, не би им стигнала: с нея те имат 59 места и при трите обновени екзитпола. Двата лагера изключват коалиция с арабските партии, а сред противниците на Нетаняху единствено Голан не я отхвърля, пише The Jerusalem Post. Абас обаче каза пред Канал 12, че с него разговарят представители и на двата лагера, и даде знак, че би влязъл в правителство на Айзенкот, ако то се окаже възможно; засега числата за кабинет ги няма, призна той, цитиран от The Times of Israel. Съвместната листа е заявила, че би могла да подкрепи отвън кабинет без Нетаняху, но при условия, които Айзенкот трудно би приел, според JTA. Айзенкот отказва вариант с участие в правителство на Нетаняху дори с ротация на премиерския пост, а останалите лидери на опозицията също изключват коалиция под ръководството му. Така, докато Нетаняху води Ликуд, всяка комбинация, която по трите проучвания стига 61 места, изисква някой да наруши предизборно обещание.

Остава възможността за правителство на малцинството. Вотът на доверие не изисква 61 гласа, затова 52 гласа „за“ при въздържали се арабски депутати биха надделели над 50 „против“. Подобна подкрепа обаче среща съпротива в самия опозиционен блок, отбелязва The Jerusalem Post.

Различна картина дават три други проучвания. Канал 14, който е близък до Нетаняху, дава на блока му 60 места, 1 под мнозинството, с 30 за „Ликуд“ и 19 за „Яшар“. Според това проучване „Исраел Бейтейну“ едва минава прага с 4 места, а опозицията получава 43. Екзитполът на i24NEWS, направен от компанията Direct Polls, дава на блока на Нетаняху 55 места, на опозицията – 49, а на двете арабски формации – 16. Превес за премиера показва и по-малкият Канал 16 с 53 срещу 51 места.

Под прага от 3,25% остават две малки десни листи: „Народът на Израел“ на бригаден генерал от резерва Офер Винтер (командвал бригада „Гивати“ през войната в ивицата Газа от 2014 г.) и „Резервистите“ на бившия министър Йоаз Хендел, обединени с Икономическата партия на Ярон Зелекха. Гласовете за тях не носят места, а местата се разпределят само между формациите, влезли в парламента, затова по оценка на The Jerusalem Post отпадането им може допълнително да затрудни блока на Нетаняху. При тази активност и броят гласове, нужен за преминаване на прага, е по-висок: до 22:00 ч. са гласували 5,7 млн. души, а 3,25% от тях са над 180 000 гласа. Хендел призова поддръжниците си да не се отказват, тъй като окончателните резултати едва ли ще са ясни преди уикенда.

Броенето ще продължи. Бюлетините в двоен плик, подадени от военнослужещи, дипломати, болни и хора, гласували извън своята секция, се проверяват и броят отделно, след всички останали. По непотвърдени данни на израелския сайт JFeed, позоваващ се на изборната комисия, те са над 650 000 и броенето им може да продължи до сутринта на петък, 30 октомври. Тъкмо те могат да решат съдбата на формациите около прага. На тях заложи и Либерман пред своите привърженици в Тел Авив: според него гласовете на военнослужещите могат да вдигнат „Исраел Бейтейну“ от 8 до 14–15 места. Той призова и членовете на Ликуд да се разбунтуват срещу Нетаняху, съобщи The Times of Israel. Официалните резултати ще бъдат обнародвани на 4 ноември. Разминаване между екзитполовете и преброяването вече е имало: през 2015 г. екзитполовете дадоха на Ликуд и Ционисткия съюз по 27 места, а преброяването завърши с 30 срещу 24. Разлика от този порядък обаче би стигнала на Нетаняху само ако по-близо до истината се окаже Канал 14.

Сроковете на президента текат от обнародването. Ицхак Херцог разполага със 7 дни, за да се консултира с представители на листите, влезли в Кнесета, и да възложи съставянето на правителство на депутат, който е приел (Основен закон „Правителството“, чл. 7). Мандатоносителят разполага с 28 дни, които президентът може да удължи с общо до 14 дни. Ако не успее, мандатът може да бъде връчен на друг депутат и кандидат, посочен от писмено мнозинство в Кнесета. В случай на пореден провал изборите се повтарят до 90 дни. През цялото време Нетаняху остава служебен премиер, затова безизходицата може да работи в негова полза, отбелязва Reuters.

Нетаняху много вероятно ще оглавява служебния кабинет поне до края на ноември. Мандатът се възлага най-рано след 4 ноември, а през 2022 г., когато блокът на Нетаняху спечели ясна победа, от изборите на 1 ноември до клетвата на кабинета на 29 декември минаха близо 2 месеца. По-важно е кой ще получи първия мандат, а това ще бъде решено на консултациите в президентската резиденция. Ако екзитполовете бъдат потвърдени, Херцог ще брои препоръки: 50 за Нетаняху срещу 52 за опозиционния блок. През септември 2019 г. Съвместната листа препоръча Бени Ганц; за първи път от 1992 г. арабски партии посочиха кандидат на ционистка партия. Затова консултациите през първата седмица след 4 ноември ще покажат дали „Раам“ и Съвместната листа ще препоръчат Айзенкот: с гласовете им той би получил първия мандат със 70 срещу 50 препоръки. Мандатът обаче не носи гласове в Кнесета. Без поне въздържане от арабските депутати при вота на доверие 52-те места на противниците на Нетаняху позволяват съставянето на кабинет единствено ако бъде нарушено предизборно обещание, докато той ръководи Ликуд.

32 години след Арава Израел не подновява допълнителните доставки на вода за Йордания

🇮🇱🤝🇯🇴 Преди 32 години, на 26 октомври 1994 г. на граничния пункт в долината Арава северно от Ейлат израелският премиер Ицхак Рабин и неговият йордански колега Абдел Салам ал-Маджали подписват мирния договор между двете страни. На тържествената церемония присъстват крал Хюсеин, както и израелският президент Езер Вайцман, а американският президент Бил Клинтън постави своя подпис под текста като свидетел. Документът остава в сила и днес, но водата и газът, които Израел доставя на Йордания, вече зависят от решения, взети извън него. Доставки на допълнителни количества вода, подавани от 2021 г., не са подновени от ноември 2025 г. Газът от находището „Левиатан“ бшее спрян за 32 дни след началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г.

С декларацията от Вашингтон от 25 юли 1994 г. Рабин и Хюсеин прекратиха състоянието на война, в което се намираха двете страни, а договорът материализира това в мир, който по силата на първия му член влиза в сила с размяната на документите за ратификация. Кнесетът го одобри на предния ден преди церемонията със 105 гласа „за“, 3 „против“ и 6 въздържал се. Йорданският парламент гласува към началото на ноември с 55 гласа срещу 23, според The Washington Post. Документите се размениха на 10 ноември 1994 г. и според член 5 посланиците трябва да бъдат разменени до месец след това.

Текстът урежда границата, сигурността и отношенията в сферата на дипломацията, но не намира решение на основния спор. Според член 3 границата е определена по линията от времето на британския мандат и е „постоянна, сигурна и призната“, но „без да се засяга статутът“ на териториите, попаднали под управление на Израел през 1967 г. – т.е. текстът оставя съдбата на Западния бряг неясна. За Йерусалим член 9 включва, че „уважава сегашната особена роля“ на Йордания при мюсюлманските светини в града и ще даде „висок приоритет“ на историческата си роля, когато започнат преговорите за окончателния статут.

Най-подробни обаче са разпоредбите за водата. Приложение II разпределя речните води по сезони. Израел черпи 12 млн. куб. метра от басейна Ярмук през лятото и 13 млн. през зимата, а останалото количество е за Йордания, която отстъпва на Израел още 20 млн. куб.метра вода от там зимата, а получава в замяна същото количество през лятото от река Йордан, точно над шлюзовете при Дегания. Кралството има право зимата да съхранява средно поне 20 млн. куб. метра от прииждащите води на Йордан и да получава 10 млн. куб. метра обезсолена вода от солените извори, отклонени в реката. Докато съоръженията за обезсоляване не бъдат построени, Израел подава вместо това речна вода. Израел и Йордания поеха и по-мащабно задължение: да намерят заедно източници на още 50 млн. куб. метра питейна вода годишно за Йордания. План трябваше да изготви Съвместната комисия по водите до година след влизането на договора в сила.

В Арава приложението урежда обратния случай. Част от кладенците, които Израел е пробил и използва, попадат от йорданската страна на границата. Те минават под неин суверенитет, но Израел запазва правото да ги използва и може да вдигне добива с до 10 млн. куб. метра годишно. Условието е Съвместната комисия да прецени, че това не вреди на сегашното водоползване в Йордания.

Рабин описа на церемонията точно тази пустиня. „Тук почти няма живот. Няма вода, няма кладенец, няма извор – само минни полета“, каза той от трибуната и добави, че такива са били отношенията между Израел и Йордания през последните 47 години. Хюсеин определи постигнатото като „мир с достойнство“ и „мир с ангажимент“. Клинтън обеща, че там хората на двамата лидери „ще пият вода от един и същи кладенец“.

Две други приложения уреждат местата, където израелци обработват земя отвъд линията. В Нахараим/Бакура при сливането на Ярмук и Йордан, както и в Цофар/Гумар в Арава, земята е под суверенитета на кралството, но за израелските собственици и земеделци важи специален режим. Режимът е за 25 години и се подновява автоматично, освен ако някоя от страните не го прекрати с предизвестие от една година.

Едно от първите тежки изпитания дойде именно в Нахараим. На 13 март 1997 г. йорданският войник Ахмед Дакамсе откри огън по група израелски ученички на т.нар. Остров на мира и уби седем от тях. Три дни след това крал Хюсеин посети опечалените семейства в Израел по време на траура и се извини от името на своя народ. На 25 септември агенти на „Мосад“ в Аман се опитаха да отровят Халед Машал, лидер на политбюро на Хамас. Израел предаде противоотрова и след преговори с краля освободи основателя на движението шейх Ахмед Ясин. Премиер тогава беше Бенямин Нетаняху, който изкарваше първия си мандат начело на страната. Пак през 1997 г. двете съседни страни се договориха за временно споразумение, по което Израел започна да подава на Йордания сладка вода от Тивериадското езеро.

Доставките на газ започнаха две десетилетия по-късно по търговско споразумение. През септември 2016 г. Националната електрическа компания на Йордания (NEPCO) подписа с партньорите в „Левиатан“, водени от американската Noble Energy, договор за около 45 млрд. куб. метра газ за 15 години. Компаниите изчисляват стойността на сделката на 10 млрд. долара. Газът потече към Йордания на 1 януари 2020 г. Срещу сделката се бори Йорданската национална кампания за отмяна на газовото споразумение с лозунга „Газът на врага е окупация“. По данни на NEPCO, цитирани от израелския икономически ежедневник Calcalist през 2024 г. с газ са произведени 68% от електрическата енергия в страната, а над половината от доставките му зависят от Израел.

Йорданското „не“ по този договор дойде на 21 октомври 2018 г. Тогава крал Абдула II обяви, че Израел е бил уведомен: режимът в Бакура и Гумар няма да бъде подновен. На 10 ноември 2019 г. той обяви края на двете приложения и пълния йордански суверенитет над тези територии в тронното си слово при откриването на парламентарната сесия. Малко след обявяването армията вдигна знамето в Бакура.

Доставките на вода извън предвиденото в приложение II са договорени отделно. На 8 юли 2021 г. външните министри Яир Лапид и Айман Сафади се разбраха Израел да продаде на Йордания още 50 млн. куб. метра годишно. През октомври министърът на енергетиката Карин Елхарар и йорданският министър на водите Мохамед ан-Наджар сключиха сделка, удвоила подаването от Израел. През ноември 2022 г. двете страни сключиха меморандум за по-мащабен обмен: Йордания трябваше да изгради соларни електроцентрали с мощност 600 MW за износ към Израел, който да ѝ доставя 200 млн. куб. м обезсолена вода. Меморандумът така и не прерасна в споразумение. На 16 ноември 2023 г. Сафади заяви пред Al Jazeera, че Аман няма да подпише сделката, и попита как министър от кабинета може да седне до израелски колега, докато страната му убива деца в Газа.

Две седмици по-рано, на 1 ноември 2023 г. Йордания изтегли своя посланик от Израел, който беше изтеглил своя посланик няколко седмици преди това, а Сафади поиска от Израел да не го връща, докато ударите по ивицата продължат. Според Ynet оттогава Йордания няма посланик в Израел, който също няма посланик в Йордания от 7 октомври 2023 г. Крал Абдула II и Нетаняху не са се срещали от нападението на Хамас, пише Рана Сабаг в изданието на Alhurra от 22 октомври 2026 г. Политическият диалог е фактически спрян, но все пак военните и разузнаването продължават да поддържат канал за комуникация. Насилие избухна два пъти на граничния пункт „Аленби“ (мост „Крал Хюсеин“) между Йордания и Западния бряг, който е под контрола на Израел. На 8 септември 2024 г. трима цивилни служители от израелската страна на граничен пункт бяха убити от йордански шофьор на камион от губернаторство Маан. На 18 септември 2025 г. шофьор на камион с хуманитарна помощ уби двама израелски военнослужещи на същото място.

От ноември 2025 г. са прекратени доставките на допълнителните 50 млн. куб. метра вода. Споразумението от 2021 г. е изтекло, без да бъде подновено, обяви през февруари 2026 г. йорданската държавна телевизия „Ал-Мамляка“, като се позова на неназован служител. Според Ynet израелският министър на енергетиката Ели Коен е подновявал споразумението на всеки 6 месеца, а Йордания е поискала удължаване с 5 години и увеличаване на допълнителното количество до 80 млн. куб. метра годишно. Изданието пише още, че Израел е обвързал подновяването отчасти с критиките на Сафади. Висш израелски служител казва пред изданието: „Нямаме задължение да предоставяме допълнителни количества.“ И добавя: „Ако между двете държави има добра воля, можем да дадем допълнителната вода.“ Израел обмисля и тристранна среща на министрите на енергетиката с Йордания и ОАЕ в Абу Даби за сключване на ново споразумение и за съживяване на проекта за вода срещу енергия. В своя доклад от 20 октомври CRS пише допълнителните доставки като прекратени. Основните количества, 50 млн. куб. метра годишно по изчисления на Ynet, продължават да текат. Йордания обаче употребява около 1 млрд. куб. метра годишно, а недостигът ѝ се изчислява на около 500 млн. Язовир „Ал-Уахда“ на Ярмук съдържа само 13 млн. куб. метра, пише Alhurra. Служителят пред „Ал-Мамляка“ говори за „алтернативен план“ без уточнения. През април 2026 г. Аман подписа с консорциум начело с френската Meridiam, окончателното техническо и правно споразумение за обезсолителна станция в Акаба с предвиден капацитет от 300 млн. куб. метра годишно. Станцията трябва да заработи през 2030 г.

Газът спираше по друга причина. По време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. Израел затвори „Левиатан“ и „Кариш“ на 13 юни, а Йордания временно спря подаването на газ за някои заводи и премина на мазут. На 28 февруари 2026 г. с първата вълна удари по Ислямската република, „Левиатан“ и „Кариш“ отново бяха затворени. Министерството на енергетиката разреши подновяване на износа за Йордания и Египет след 32 дни. Според Calcalist ключова роля за Йордания имаше терминалът за внос на втечнен газ „Шейх Сабах“ в Акаба, а част от електроенергийния сектор премина на мазут и дизел. Цените на газа за незабавна доставка скочиха от около 7 на 25 долара за 1 млн. британски топлинни единици и вдигнаха разходите на държавата с около 4 млн. долара дневно.

Войната с Иран удари и самата Йордания. По данни на Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив, цитирани от Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS), до септември Техеран е изстрелял към Йордания над 400 ракети и дрона. На 17 юли ирански ракети поразиха авиобаза „Муафак ас-Салти“ до Азрак, използвана от ВВС на САЩ, при което загинаха трима американски военнослужещи. Същият доклад описва отношенията между двете страни като „функционални, но студени“. В речта си пред Общото събрание на ООН на 22 септември крал Абдула II заяви, че „апетитът за експанзия на израелското правителство вече е регионална заплаха“. Висш йордански служител казва пред Alhurra, че ще определи избора си „веднага след като излязат резултатите“ от изборите за Кнесета на 27 октомври. „Това ли е същият Израел, с който подписахме мирен договор?“, попита друг. Навръх годишнината на 26 октомври подготвителният комитет на Йорданския национален народен фронт поиска договорът да бъде ревизиран „по пътя към отмяната му“ и настоя за излизане от сделките за водата, газа и енергетиката, които стъпват на него.

Прегледът на тези 32 години показва устойчив модел. Договорът преживя всяка криза – Нахараим, опита в Аман, изтеглените посланици и войната срещу Иран. Прекъсва се сътрудничеството, изградено върху него. Базовите доставки на вода продължават. Допълнителните 50 млн. куб. метра, газовата сделка и проектът за вода срещу енергия са предмет на отделни решения и именно те биват спирани или замразявани. Затова зависимостта от Израел не е еднаква при газа и водата. При газа Йордания вече има заместител, макар и скъп, и през 2026 г. го използва. При водата Аман говори за алтернативен план, но се очаква източникът с подобен мащаб, станцията в Акаба, да заработи едва през 2030 г. Има основание и за обратното тълкуване: представителят пред Ynet обвързва допълнителните доставки с „добра воля“, не с договора. Това означава, че и правителството на Израел счита тези доставки като сделка, която може да бъде възстановена. Самият договор много вероятно ще надживее поредната криза. За 32 години нито едно от изпитанията не доведе до неговото прекратяване, а CRS обобщи, че ангажиментът на Кралство Йордания към него е издържал въпреки продължителните конфликти около границите му.

В близко бъдеще по-конкретен знак за отношенията ще бъде съдбата на допълнителните доставки, а не на самия договор. Израелският представител пред Ynet допуска, че те може да бъдат върнати, ако ситуацията след войната продължи да се успокоява, а на срещата в Абу Даби това би могло да бъде договорено. Дали тя ще се състои след изборите на 27 октомври, ще покаже дали израелската страна вече вижда „добрата воля“, с която обвързва допълнителните доставки. Рабин видя от трибуната в Арава „само минни полета“. Днес през същата граница тече вода, но половината от обема, получаван до ноември 2025 г. от Йордания, като зависи от решение, което Израел взема извън договора.

Израел уби последния издирван от петимата мъже, отвлекли тялото на Шани Лук

🇵🇸🎯🇮🇱 Въздушен удар в Джабалия, град в северната част на ивицата Газа, ликвидира в понеделник, 19 октомври, Тамер Мохамед Ибрахим ас-Саббаг, член на бригадите „Иззедин ал-Касам“, въоръженото крило на Хамас. Израелските отбранителни сили (IDF) го разпознаха на снимки, които на 7 октомври 2023 г. обиколиха света. На тях в каросерията на пикап, пълен с въоръжени мъже, лежи тялото на Шани Лук. Според IDF с неговата смърт всички и петимата терористи от снимката са ликвидирани или задържани: трима са загинали по-рано във войната, а един се намира в израелски арест. IDF и службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ обявиха удара в съвместно изявление на 20 октомври.

Снимките са дело на Али Махмуд, фотограф на свободна практика, който работи за Associated Press. На тях полуголо женско тяло лежи по очи сред въоръжените терористи. По-късно жената беше идентифицирана като Шани Лук, 22-годишна германско-израелска татуистка, дошла на музикалния фестивал „Нова“ близо до кибуца Реим. На 30 октомври 2023 г. семейството ѝ съобщи, че е обявена за мъртва: идентифицирана е кост от основата на черепа ѝ. На 17 май 2024 г. IDF обяви, че е извадила от Газа тялото ѝ заедно с телата на Амит Бускила и Ицхак Гелерентер. Военният говорител Даниел Хагари съобщи тогава, че тримата са убити от Хамас, докато са бягали от фестивала, а телата им са отнесени в Газа.

Заедно с изявлението IDF публикува същата снимка. Над всеки от петимата са изписани неговото име и какво се е случило с него, а тялото на Лук е замъглено. Според надписите двама са убити още в първите месеци на войната – на 10 октомври и на 6 декември 2023 г. Третият е ликвидиран на 20 август 2025 г. Четвъртият е задържан от израелските войски. Ас-Саббаг е отбелязан като убит на 19 октомври 2026 г. В съобщенията на иврит той е описван като боец от „Нухба“, елитните щурмови подразделения на Хамас, а военният говорител нарече убийството му „важно затваряне на кръга“.

В изявлението срещу ас-Саббаг са отправени обвинения и за действия след 7 октомври: по време на войната, включително напоследък, той е подготвял нападения срещу израелски военни и цивилни и е работил за възстановяването на военните способности на групировката, „систематично нарушавайки примирието“. Убит е, „за да бъде премахната заплахата, която представляваше“, се казва в текста. Двете служби добавят, че ще продължат да действат срещу участниците в нападението от 7 октомври.

Примирието, постигнато с посредничество от САЩ, влезе в сила на 10 октомври 2025 г. Reuters припомня, че Израел обвинява Хамас в превъоръжаване и извършване на атаки въпреки примирието. През последните седмици IDF засили ударите срещу терористичната групировка, посочва агенията. Израелският министър на отбраната Израел Кац обяви на 5 октомври, че заедно с премиера Бенямин Нетаняху е наредил на IDF и службите за сигурност да преследват и ликвидират участниците в клането от 7 октомври „без ограничение и при всякакви обстоятелства“. Тогава той предостави и равносметка: от 6000 души, преминали границата на 7 октомври, 4000 са убити, а 2000 остават. Участниците се издирват от съвместно звено на IDF и „Шин Бет“, известно като „Нили“, чието съществуване двете служби признаха публично през август.

На 20 октомври, в деня на изявлението, израелски удар в град Газа ликвидира Акрам Басам Шаабан Ясин, определян от двете служби като висш офицер в апарата за обща сигурност на Хамас. Според IDF апаратът е тайна структура, която охранява висшите ръководители на групировката. Според военните ударът е част от продължаващата кампания за поразяване на ръководните кадри и отслабване на възможностите на Хамас в ивицата Газа. По данни на болницата „Шифа“ ударът е поразил жилищна сграда в квартал Римал. Убита е и съпругата на Ясин, а още няколко души са ранени. Медиците, цитирани от Reuters, посочват, че съпругата се казва Дина Абу Бакер. „Уж сме в примирие, но честно казано, не виждаме никакво примирие. Войната все още продължава, убийствата продължават, обстрелите не са спрели“, оплака се брат му Махмуд Ясин. Хамас отрича, че готви нападения или възстановява арсенала си, и обвинява Израел, че подкопава мирното споразумение за Газа.

За израелските служби кръгът около снимката на Али Махмуд се затвори: от 5-мата мъже на нея 4-ма вече са мъртви, а последният се намира в израелски арест. Преследването на участниците в нападението обаче продължава: според равносметката на Кац към 5 октомври от 6000, преминали границата на 7 октомври, 2000 все още са в очакване на съдбата си.

Учителка от училищата на UNRWA в Газа предупреждава за нов 7 октомври

🇵🇸🏫 Учителка, преподавала география в продължение на 15 години в училищата на агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в Газа, разказа как много хора около нея мразят последиците от 7 октомври 2023 г. върху палестинския ексклав, но не и клането, извършено на тази дата от Хамас и Ислямски джихад.

„Мразят последиците от 7 октомври. Мразят войната, която 7 октомври им донесе. Но не мразят самия 7 октомври“, споделя тя в интервю за New York Post, излъчено на 19 октомври. Изданието не посочва името на 40-годишната учителка по география заради опасения за нейната безопасност. Във видеото тя говори през преводач.

Изводът, който прави от това, е прост: „Ако идващите поколения в Газа имат възможност да извършат ново нападение, ще го извършат.“ Според нея половината или повече от учителите, които е срещнала там, смятат насилието срещу евреите за необходимо, за да бъдат постигнати палестинските политически цели. Според нея положението се е влошило от октомври 2023 г. насам. Някои учители, които споделят крайни виждания преди войната, се връщат в класните стаи другаде в ивицата, а травмираните от сраженията деца са много податливи на влияние от учители, обвиняващи евреите за разрухата и премълчаващи ролята на фракциите в Газа, начело с Хамас, за избухването на войната.

Учителка със същото описание – 40-годишна преподавателка по география с 15 години работа в UNRWA – говори и на запис, излъчен 4 дни по-рано на 15 октомври от израелския Канал 14. Нейното лице е скрито на записа, а каналът я представя единствено с буквата Н. Говорейки на арабски тя споделя, че крайните идеи  набират все по-голяма сила в момента, „до степен, че може да се случи втори 7 октомври, който да доведе до още повече разруха и убийства от онова, което видяхме“. Интервюто в New York Post не споменава този запис.

Сведенията ѝ стъпват на конкретни сцени от класната стая. Тя разказва за учител по история в шести клас, обвинявал евреите за страданията на палестинския народ и обяснявал на децата, че Хамас е възникнал, за да поправи историческа неправда. Друга учителка насърчавала малки момичета да продължат борбата на Хамас срещу евреите и после се хвалела пред своите колеги с идеите, които внушава. В записа тя описва спора си с нея: казала ѝ, че това е чуждо на исляма, и разговорът прераснал в бурна разправия. Няколко дни по-късно, по думите ѝ пред New York Post, член на училищното ръководство я посреща с ножица в ръка: „Ще те накараме да си пожелаеш смъртта, а ако не спреш да спориш, ще ти отрежем езика.“

Всичко това се разиграва в училище на UNRWA в град Газа, което по време на войната е затворено и става убежище за разселени. Тя не се обръща към администрацията, защото не знае кои служители имат връзки с Хамас, и се страхува за близките си. Този страх има документирана основа. Human Rights Watch описва системни злоупотреби с произволни арести, побой и изтезания на критици на групировката, включително при потушаване на протестите през 2019 г. На 13 октомври 2025 г броени дни от началото на примирието, онлайн изплува видео, на което бойци на Хамас довличат седем мъже в кръг от хора в град Газа, слагат ги на колене и ги разстрелват в гръб; източник от движението потвърди пред Reuters, че записът е автентичен.

Същият запис на Канал 14 съдържа и втори разказ, който поставя въпроса и за училищата извън UNRWA. Учителка, представена като М., преподава в училище, описано като училище на администрацията на Хамас, а не на ООН. Тя разказва, че е страдала много, когато се обявява против колеги, които възпитават децата да мразят евреите, убиват и разрушават. По думите ѝ проблемът не е свързан нито с властите, нито с Хамас, а се крие в съзнанието на обществото.

UNRWA не отговори на запитването на New York Post. Агенцията настоява, че не търпи подстрекателства и подкрепа за тероризъм, и посочва механизмите си за опазване на неутралност. Те вече бяха поставени под сериозно съмнение, когато разследване на ООН разкри, че 9 нейни служители са участвали в нападението от 7 октомври, и UNRWA ги уволни.

Официалната констатация, която е най-близка до това свидетелство, е на Сметната палата на САЩ (GAO). В доклад от 8 януари 2026 г. тя отбелязва, че в училищата на UNRWA на Западния бряг и в Газа се преподава по учебниците на Палестинската автономия и че агенцията е открила в тях съдържание, което противоречи на ценностите на ООН за неутралност, ненасилие и недискриминация. UNRWA е преглеждала учебниците и е давала на учителите указания как да се справят с тези пасажи, но е срещала съпротива от общността и от учители. Между 2018 и 2024 г. Държавният департамент на САЩ отдели 375 млн. долара за образователна дейност на организацията, преди американското финансиране да бъде прекратено.

Въпросът е практически, защото училищната система на Газа в момента се възстановява. Новата учебна година започна на 19 септември, а UNRWA съобщава за повече от 280 000 деца в своите училища и учебни палатки. Ръководителят на образователната ѝ програма Тауфик ал-Хурани споделя, че от 182 оборудвани напълно училища до октомври 2023 г. UNRWA е загубила над 95%, а оцелелите са били заети от вътрешно разселени семейства. По данни на UNICEF към април около 700 000 деца между 4 и 17 години са били без присъствено обучение почти три години.

Преподавателката по география призовава за пълна промяна в образованието на палестинската територия: нова учебна програма и независим надзор над дейността на учителите. Тя смята тази реформа за по-важна от разоръжаването на Хамас и въпроса кой ще управлява Газа. „Защото това може да промени бъдещето.“ Мирният процес засега е концентриран именно върху въпросите, които тя смята за по-малко важни. В края на юли Хамас прие пътна карта от 15 точки за демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел, който не я подписа, а премиерът Нетаняху категорично я отхвърли. Към началото на октомври, според Security Council Report, нито разоръжаването, нито изтеглянето са започнали, международните стабилизационни сили не са разположени, нито са сформирани, докато Националният комитет за администрация на Газа, технократски палестински орган, който трябва да поеме властта, все още не е влязъл в ивицата от временната си база в Кайро.

Сведенията на един анонимен човек не могат да бъдат проверени отвън, а New York Post и Канал 14, които го огласиха, имат ясна позиция по UNRWA. Самата агенция настоява, че прилага механизми за неутралност, и одитите, цитирани от GAO, признават нейния ангажимент към този принцип. По същество обаче разказът на учителката по география съвпада с онова, което GAO от години документира с други средства. Слабото звено не е само учебникът, а учителят, който решава какво да сподели пред класа, и общността, която не приема дерадикализация. Втората учителка смята, че проблемът се крие в съзнанието на ученици, учители и родители, а не просто в конкретна групировка. Ако е права, самата смяна на работодателя или на властта няма да го премахне. Затова нагласата, описана от учителката по география – ненавист към последствията, но не и към кървавото деяние, довело до тях – вероятно ще надживее и разоръжаването на Хамас, ако то се случи изобщо. Първата проверка се намира в ръцете на UNRWA: дали ще отговори на конкретни твърдения с реална проверка на своите учители, или ще остане при общото уверение, че не търпи подстрекателство.

Книга обвинява Кушнер, че е имал тайни сметки с пари от Залива, едната видяна от нидерландците

🇳🇱🕵️🇺🇸 Нидерландската служба за военно разузнаване е имала достъп до екрана на личния iPhone на Джаред Кушнер от началото на 2018 г. насам и вижда как зетят и старши съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп влиза в емирска банкова сметка, в която през банка в Азербайджан са постъпили стотици милиони долари. Това твърди разследващият журналист Матю Коул в своята книга Princes & Thieves. Vanity Fair публикува откъс от нея на 22 октомври. Според неговия разказ пътят до телефона минава през Главно разузнавателно управление (ГРУ) – руснаците първи проникват в устройството му, а нидерландците стигат до събраните от тях данни чрез вербуван човек на ГРУ. Кушнер нарече твърденията „пълно безумие“ и заяви, че нищо от описаното не се е случвало.

Коул, бивш дългогодишен репортер по националната сигурност в The Intercept и автор на книга, посветена на корупцията в 6-ти отряд на морските тюлени (SEAL Team Six), разказва историята, цитирайки анонимни източници. Според нея края на 2017 г. Службата за военно разузнаване и сигурност на Нидерландия (MIVD) научи, че оперативен служител на ГРУ, хакер в даркнет, специализиран в кражбата на банкови данни, отива към Обединеното кралство с шпионска задача. Със съгласието на британската страна службата го поставя пред избор: да работи за Нидерландия или да бъде задържан и съден за шпионаж в Обединеното кралство. Руснакът избра първото. По-късно същата година той дава на MIVD достъп до отдалечен сървър, на който хакерският екип на ГРУ в Ростов съхранява част от събраните данни. Там нидерландците намират екранни снимки от телефона на Кушнер.

Екипът на службата в Хага се опита да повтори руския пробив в iPhone X, най-новия по това време модел с лицево разпознаване (Face ID), и до началото на 2018 г. намира собствена уязвимост. Достъпът е непълен. Службата не може да включва микрофона и камерата или да тегли файлове, но вижда екрана на телефона, когато Кушнер, и архивираше всяко изображение на своите сървъри.

Така MIVD наблюдава как Кушнер влиза в сметка в First Abu Dhabi Bank, най-голямата банка на Емирствата, чийто председател е Тахнун бин Зайед, брат на емирския владетел Мохамед бин Зайед. Тази сметка, която Коул нарича „Алфа“, не е лична на Кушнер. Неин собственик е Watani Al Emarat, финансирана от държавата фондация, която по думите на източник на автора служи и за прикритие на тайни оръжейни покупки на ОАЕ. Кушнер е вписан като лице с право на подпис по сметката. От 2017 г. саудитците и емиратците са превели в нея около 750 млн. долара, като цялата сума е дошла от банка в Азербайджан, първоначално свързвана от MIVD с правителството там. Коул описва азерските банки като посредници за преводите: срещу такса от 6 до 7% те приемат риали или дирхами и изпращат еквивалента в долари от друга вътрешна сметка, така че при одит произходът на средствата не се вижда.

Според Коул замисълът се ражда в началото на първия мандат на Тръмп. Мохамед бин Зайед и Мохамед бин Салман, който през юни 2017 г. става саудитски престолонаследник, обсъждат заедно с Кушнер фонд от 10 млрд. долара за целите на администрацията във външната политика, в т.ч. за стената по границата с Мексико. Големият фонд пропада, но двамата, а по-късно само емиратският владетел, внасят поне 2 млрд. долара в най-малко 2 сметки, предназначени за Кушнер. По същото време за семейната компания Kushner Companies наближава падежът на 1 млрд. долара заем за небостъргача на Пето авеню 666. „Джаред търси преки пътища в дипломацията“, казва на Коул източник, запознат със сделката. „Емиратците и саудитците правят това веднъж годишно. Милиард-два не са нищо за тях и ако им донесат каквото искат, парите са добре похарчени.“

Втората сметка „Бета“ е базирана в Израел. До пролетта на 2018 г. Мохамед бин Зайед прехвърля около 1 млрд. долара „към Израел през Азербайджан“ за Кушнер. Според човек, запознат със сметката, Бенямин Нетаняху е насърчил Кушнер да внесе сумата в Централната банка на Израел, където тя щяла да изглежда като държавни средства. Самият Коул пише, че Нетаняху е изисквал да бъде уведомен преди всеки превод, а съобщенията минават през посланика Дейвид Фридман. Част от сумата след това е изведена през сметки в Кипър. Според същия източник сумата е предназначена за лична облага на Кушнер. Самият Коул пише, че не е ясно дали MIVD изобщо е била наясно с тази сметка. Не е известно и как точно двамата владетели са организирали плащанията от поне 2 млрд. долара, за които според автора са си поделили разходите: двете суми, посочени поотделно в книгата, са приблизителни и възлизат общо на около 1,75 млрд. долара. Трета сметка, отново в израелската централна банка, е емирски фонд за спешна отбрана, чрез който ОАЕ плащат на Израел срещу обещание да ги защити при масирана иранска атака. Споразумението е договорено с помощта на Кушнер.

Версията, която най-бързо обиколи X, се разминава с разказа на Коул именно в описанието на сметките. Майкъл Уайс от The Insider, който подготвя книга за ГРУ, написа, че MIVD е открило две сметки, „едната азерска, другата израелска“, където са внасяли двамата владетели. При Коул обаче азерска е била само банката, през която минават парите, а самите сметки са били базирани в ОАЕ и Израел. Нидерландската служба вижда емирската сметка, без да е ясно дали подозира за израелската, а там внася само Мохамед бин Зайед.

Коул извежда правното значение на твърденията от статута на Кушнер в Белия дом. Като неплатен, но официален служител с достъп до класифицирани данни, той е бил длъжен да декларира всяка сметка, по която има право на подпис или от която получава облага. 4-ма висши служители от първия мандат на Тръмп в Белия дом – двама съветници по националната сигурност, началник на кабинета и бивш директор на ЦРУ – казват на автора, че не знаят за разрешение от страна на президента Кушнер да има достъп до сметка на чуждо правителство. Бивш прокурор от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър смята, че ако Кушнер е обещал нещо в замяна, дори само разговор с тъста си, може да е нарушил законите за подкупа, както и за чуждестранните агенти.

Кушнер отговори броени часове след публикацията в Х. „Твърденията на този автор са пълно безумие, категорично неверни са и никога не са се случвали“, написа той. Според него не са представени „банкови извлечения, данни за преводи, номера на сметки, дати на трансакции“ или други проверими подробности, а самият той е бил разследван от няколко комисии на Конгреса и от специален прокурор, пред които е дал над 30 часа показания. Той нарече текста на Коул „смесица от фантазия, измислица и активизъм“, написана от лице, „което или има дълбоко разстроена психика, или действа със зловреден умисъл“. Неговият адвокат заяви пред автора, че „няма сметки и никога не е имало“, и отрече Кушнер да е свързан с фондация Watani. Фридман описа твърденията по свой адрес като „100% неверни“. MIVD отвърна на нидерландския вестник AD, че не коментира методи, източници или операции. Към 23 октомври американските и нидерландските издания преразказват откъса, без да добавят собствено потвърждение.

Разказът засяга човек, който и днес преговаря от името на САЩ за Украйна и Газа. На 5 септември Кушнер и пратеникът Стив Уиткоф говориха в продължение на над 3 часа с президента Владимир Путин в Кремъл, а на следващия ден бяха при президента Володимир Зеленски в Киев. Белият дом обаче твърди, че „остава частно лице“ и работи доброволно. На 14 октомври организацията за етика в управлението CREW заведе дело срещу него с искане да бъде третиран като държавен служител, тъй като не е бил проверен за своя роля, а бизнесът му създава конфликт на интереси. Адвокатът му Чад Мизел нарече иска „без основание“. Документираната част от средствата от страните в Персийския залив отдавна е публично известна: през 2021 г. 6 месеца след като Кушнер напусна Белия дом, саудитският суверенен фонд PIF инвестира 2 млрд. долара в неговата компания Affinity Partners. Воденият от Мохамед бин Салман съвет на фонда отхвърли възраженията на собствената си консултативна комисия, която посочваше липсата на опит на екипа и прекомерната такса.

Затова въпросът, който Коул повдига, не започва и не свършва със сметките „Алфа“ и „Бета“. Белият дом определя неформалния пратеник за Украйна и Газа като частно лице, което работи доброволно, а CREW оспорва точно това в съда. Междувременно от 2021 г. компанията му управлява 2 млрд. долара от фонд на саудитския принц. Книгата добавя твърдението, че парите на двамата владетели са го чакали още докато е бил на служба. Пълният ѝ текст, който излиза на 27 октомври, се основава на същите анонимни източници като откъса. Затова тежестта на разказа ще зависи от друго: дали втори, независим източник в Хага или във Вашингтон ще потвърди, че нидерландското разузнаване изобщо е видяло екрана на Кушнер.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Дамаск предупреждава за друзка офанзива и обвинява Израел

🇸🇾⚠️🇮🇱 Правителството на Сирия очаква въоръжени милиции на друзите в южната провинция Суейда да атакуват неговите сили „в идните дни“ и твърди, че Израел насърчава подобен ход, осигурявайки снабдяването за предстоящата операция. Предупреждението дойде в понеделник от висш сирийски служител, който говори анонимно пред The Jerusalem Post и телевизия i24NEWS. И двете интервюта взе журналистът Амихай Щайн. Служителят твърди, че израелски хеликоптер е кацнал в Суейда, за да разтовари „значителни количества оръжие и боеприпаси“. Дамаск не представи доказателства, а израелската страна не коментира обвиненията.

По думите му въоръжените групи струпват сили по линията на съприкосновение, а разузнавателни полети на израелски самолети над Суейда, Дамаск и целия юг на страната са зачестили в последните дни. Пред i24NEWS той добавя, че видни друзки фигури говорят съвсем открито за офанзива, която да „върне цялата провинция Суейда“. Пред Jerusalem Post формулировката е по-ограничена и се отнася само до друзките села. Кои са тези фигури и кога са говорили, той не уточнява. В Дамаск, казва той, са убедени, че ако има операция, тя ще бъде с израелска подкрепа.

Анонимното предупреждение е третото обвинение, отправено от Дамаск към Суейда и Израел в рамките на под седмица. На 13 октомври, по време на съвместна пресконференция в Дамаск с генералния директор на Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW), сирийският министър на външните работи Асаад аш-Шайбани обвини Израел, че предоставя оръжие и пари на милициите в Суейда, които действат извън рамките на държавната власт, и определи това като „програма за насаждане на хаос“.

На 19 октомври сутринта държавната телевизия „Ал-Ихбария“ обяви, че въоръжени милиции са задържали съвместна хуманитарна делегация на ООН с представители на Службата за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) и местния клон на Сирийския арабски червен полумесец за 2-3 часа на КПП Ум ал-Зейтун и накрая са ѝ отказали влизане, тъй като не са били уведомени предварително. ООН не потвърди случая. Вечерта на същия ден дойде и предупреждението за офанзивата.

Обвинението на министъра, съобщението на телевизията и анонимното предупреждение имат една и съща роля: преди какъвто и да е нов сблъсък Дамаск вече е заявил кой ще бъде нападателят и кой стои зад него. Ако линията западно от град Суейда пламне, версията на правителството на Ал-Шараа е готова: нападение на „Националната гвардия“ на шейх Хикмат ал-Хиджри, духовния водач на друзката общност, въоръжена от Израел, след като същите групи са спрели и хуманитарната помощ. И трите изявления пристигат от страна в конфликта, като две от тях са от неназован събеседник или от държавна телевизия. Нито едно от тях не е проверено независимо. Анонимният събеседник е говорил пред две израелски медии осем дни преди деня на парламентарните избори в Израел на 27 октомври.

Израелската страна на историята е свързана с друзите в самия Израел. На 15 октомври, на предизборна среща в клуба на „Ликуд“ в друзкото селище Ярка в Галилея, премиерът Бенямин Нетаняху разказа пред партийни членове и привърженици за първия си и единствен към момента разговор с президента Ахмед ал-Шараа по време на кризата в Суейда: „Беше много кратък, много рязък разговор и клането спря.“ По думите му Израел ще направи „всичко необходимо, за да защити друзките ни братя“. Друзите в Израел са около 150 000 души по данни на Централното статистическо бюро, а Ярка е едно от двете им най-големи селища. Източник, близък до правителството в Дамаск, каза пред Jerusalem Post, че разкриването на този разговор е целяло да подкопае позициите на ал-Шараа. Дамаск нито потвърди, нито отрече, че разговорът се е състоял, и заяви, че „категорично отхвърля“ политизирането на друзкото малцинство.

Самото предупреждение все пак намира опора и в сведения извън правителството. Същия ден ливанският сайт „Ал-Модон“, позовавайки се на свои събеседници, описа почти същата картина с повече подробности: хеликоптерни полети на Израел в района от 16 октомври, превоз на бойци от „Националната гвардия“ и членове на местната комисия по сигурността до тренировъчна база в Голанските възвишения, където са обучавани от израелската армия, и доставки на американски автомати M16 и M4. Според същите сведения Салман ал-Хиджри и 4 командири от комисията са посетили на 15 октомври оперативното командване на IDF в Голан, след като в провинцията беше доставена военна помощ. Изданието пише и за предложение на Израел да бъде изградена военна база в контролираната от фракциите част на Суейда, която да се свърже с позициите в провинция Кунейтра и казармата Ал-Джазира в западната част на провинция Дараа. Самият сайт уточнява, че няма независима информация за графика на операцията, а негови събеседници са също толкова анонимни, колкото и тези на сирийският.

Доставките с хеликоптери имат предистория, сведенията за която не произлизат от Дамаск. През декември 2025 г. The Washington Post, позовавайки се на израелски служители, писа, че от 17 декември 2024 г., девет дни след падането на Башар Асад, израелски хеликоптери са спускали на друзка милиция пратки оръжие, опаковани заедно с хуманитарна помощ. Тогава другата страна, а не Дамаск, описа начина за снабдяване. Затова сегашното твърдение е правдоподобно като описание на подобна практика, въпреки че конкретният епизод остава непотвърден.

Напрежението на терена е хронично. Сблъсъците от юли 2025 г. между друзки бойци, сунитски бедуински кланове и правителствените сили доведоха до израелски удари, включително по Дамаск, и до примирие с посредничество от САЩ. Правителствена комисия отчете 1760 загинали. Оттогава насам милициите около ал-Хиджри държат по-голямата част от провинцията, а западно от нейната едноименна столица държи под свой контрол селата Уалга, ал-Мансура и Рима Хазем, описани от друзката гвардия като „окупирани“. През юни разселени жители на западните села поставиха 5-дневен срок и поискаха „подкрепа за връщането на селата“. На 3 юли при Тал Хадид, западно от града, загинаха двама бойци на гвардията. На 31 август от там бяха обстреляни Рима Хазем и ал-Мансура. По данни на Enab Baladi това води до 1 човек, а 11 бяха ранени, сред които дете. Обвиненията за блокада са взаимни. Ynet пише, че от февруари правителството в Дамаск държи провинцията под фактическа обсада, докато „Ал-Ихбария“ обвинява групите на ал-Хиджри, че на 10 септември са спрели камиони с гориво и стоки за първа необходимост.

Преговорите, които биха могли да намалят напрежението по линията на контакт, засега остават замразени. Израел и Сирия проведоха няколко кръга разговори в сферата на сигурността, откакто ал-Шараа е на власт, а последният известен кръг е през август. Служител от САЩ казва пред Jerusalem Post, че разговорите няма да бъдат подновявани преди изборите в Израел. Сирия настоя страните да се върнат към споразумението с ООН за разграничаване на силите от 1974 г. Въпреки това израелските войски останаха в буферната зона и отвъд нея. Нов сблъсък на линията западно от Суейда е силно вероятен през следващите седмици, защото от юли насам там избухват сблъсъци на всеки няколко седмици. Мащабна операция за „цялата провинция“ е много слабо вероятна, докато доказателствата за нея идват единствено от неназовани събеседници. Това предупреждение ще бъде потвърдено, ако независими наблюдатели отчетат струпване на войски при Уалга и ал-Мансура или израелски удари по позиции на правителството в западната част на провинция Суейда. Ще бъде опровергано, ако спокойствието по линията се запази след 27 октомври, а делегацията на ООН успее да навлезе в провинцията.

Част 5700: израелските ВВС показват пистите си зад противниковите линии

Моментът на приземяване на транспортен самолет C-130 Hercules върху импровизирана писта в пустинята от звено 5700 на израелските ВВС, снимка без дата. 📸 Снимка: Israel Defense Forces

Командоси от елитно звено 669 („Шалдаг“) на израелските ВВС по време на учение, снимка без дата. 📸 Снимка: Israel Defense Forces

🇮🇱✈️ Израелските ВВС показаха публично учение на звено 5700, малобройното подразделение, което изгражда временни писти извън постоянните бази, включително във вражеския тил. На 18 октомври официалният акаунт на ВВС публикува кадри и статия за пустинна тренировка. На кадрите екипите оглеждат терена, маркират писта, разполагат подвижна кула за ръководство на полетите и насочват самолети. На подготвената ивица каца транспортен самолет C-130J Super Hercules, а после учението продължава в пълна тъмнина с уреди за нощно виждане. Под надписа „Първи пристигат, последни си тръгват“ ВВС представят частта като тази, която превръща всеки труден терен в работеща площадка за кацане далеч от аеродромите.

Публикацията е написана на иврит и посочва звеното с акронима „Яхак“, който означава „предна част за приземяване“. То е част от 7-мо крило, специално крило на ВВС, основано през 2020 г. заедно с командоси от „Шалдаг“ и спасителната част 669. Гарнизонът му се намира в авиобаза Неватим в пустинята Негев. Там се намира и 103-та ескадрила „Слоновете“, която от април 2014 г. лети на C-130J. В Израел този самолет се нарича „Шимшон“ (Самсон). Пистите на 5700 приемат и него, и по-стария C-130H Karnaf.

Подразделението е основано през декември 1973 г. седмици след войната от Йом Кипур, и остава едно от най-старите специални звена на ВВС. Кадрите от октомври не показват нещо ново, а просто нещо, което се прави публично достояние твърде рядко. Повечето мисии остават засекретени. На 6 септември командирът на частта даде рядко интервю на Ynet. Майор Г. описва своята работа така: „Нашата задача е да откриваме, проверяваме и маркираме временни писти и летища и да ръководим тяхната работа“. Той описва обсега на операциите: „Частта няма ограничения в обсега. Можем да стигнем навсякъде. Единственото ограничение е характерът на терена.“

Кадрите от пустинята показват какво стои зад това твърдение. Специалистът по почвите пробива земята с метална сонда и лопата и решава дали ивицата ще издържи тежкия транспортен самолет, без колесникът да затъне. Ръководителят на полетите следи вятъра с ръчен анемометър Kestrel, а пистата се маркира със светлини във видимия или в инфрачервения спектър. В първия случай пилотът ги вижда с просто око, а във втория – само през очила за нощно виждане. Командирът определя отговорността на хората си като работа „в пространството между успешното кацане и катастрофата“. Пилотът решава дали ще кацне, а екипите на земята трябва да му осигурят площадка, на която това е възможно.

Подготовката е съобразена със същите изисквания. Бойците минават общата пехотна подготовка заедно с „Шалдаг“ и 669 в училището на специалните сили в Хацерим. Следва около 8 месеца курс, в който се учат да обслужват както излитащи, така и кацащи самолети. Накрая всеки получава тясна специалност: почви, ръководство на полети, шофиране за оперативни задачи или медицина. От ноември 2023 г. в звено 5700 постъпват и жени. По данни на Ynet те вече са около 1/4 от бойния състав.

Две мисии от миналото на частта, които самата тя посочва, обясняват защо ВВС поддържат подобен вид подразделение. През 80-те години, при тайното извеждане на етиопските евреи през Судан, командосите подготвят ивица в суданската пустиня, на която кацат самолети „Hercules“. В Израел този епизод се свързва с операция „Мойсей“, въпреки че най-голямата група в рамките на операцията – около 8000 души между ноември 1984 г. и януари 1985 г. – отлита с граждански Boeing 707 от летището на Хартум. През 1982 г. по време на Първата ливанска война, звено 5700 поема ръководството на международното летище на Бейрут за нуждите на авиацията. Както в Судан, така и в Бейрут летателна площадка е била нужна там, където не са разполагали със собствена база.

След 7 октомври 2023 г. бойците на 5700 приемат транспортни самолети с подкрепления край селищата по границата с ивицата Газа. По време на войната с Иран през 2026 г. частта изгражда временни писти далеч от базите на ВВС, които са под ракетен обстрел. Така транспортните самолети се разпръскват в собствения тил, за да не бъде съсредоточен целият парк на няколко известни летища.

Най-далечната площадка, свързана с израелските операции в тази война, се намира далеч отвъд границите на Израел. През май The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници, сред които американски официални лица, че малко преди началото на войната Израел е изградил тайна предно разположена база в иракската пустиня със знанието на САЩ. Според вестника тя е служела като логистичен възел на авиацията и приютявала специални сили и спасителни екипи, готови да евакуират екипажи на самолети, свалени над Иран. Когато в началото на март иракски войници почти я откриват, израелската авиация ги атакува, за да ги държи настрана. Според сателитни снимки, разпространени след публикацията, базата е на дъното на пресъхнало езеро във Вади Хмейр, на около 180 км западно от Наджаф. Там си личи импровизирана писта, дълга около 1,5 км. Заместник-началникът на Съвместното оперативно командване на Ирак генерал Кайс ал-Мухамадауи каза пред официалните медии, че „определена сила е била разположена на земята преди въздушния удар“ и че уменията и средствата ѝ са „по-високи от тези на нашите части“. Reuters не успя да потвърди независимо сведенията, а кабинетът на премиера Бенямин Нетаняху не отговори на запитвания за коментар. Запитано от Ynet, звеното отказа да потвърди каквото и да било за Ирак, като се позова на изискванията за информационна сигурност.

Иракската площадка е на около 800 км от Израел. Вестникът не посочва коя част е подготвила пистата. Описаното обаче е точно това, което учението този месец показва в Негев: ивица на твърда пустинна почва, мобилно ръководство на полетите, кацане на тежък транспортен самолет и действия през тъмната част от денонощието. Звеното, което приема транспортни машини на импровизирани ивици, е създадено тъкмо за тази задача. Командирът му не поставя по-тясна граница на обсега от „навсякъде“.

Затова демонстрацията има значение и извън рекламата за набиране на кадри. ВВС не потвърждават нищо за Ирак, но показват публично способностите, без които такава база просто не би могла да съществува: да се подготви писта за транспортни самолети дълбоко на чужда територия, нощем и без следа от постоянна инфраструктура. За противник, планирал отбраната си около известните израелски летища и разстоянието до тях, това означава, че ВВС могат да пренесат част от логистиката и спасителните екипи много по-близо до целта. Вече не е задължително транспортът, горивото и командосите да тръгват от Неватим.

Публикацията излиза, докато войната с Иран не е приключила. Договореното през април примирие рухна през юли, а от началото на септември беше подновена ограничена размяна на удари. Кадрите не разкриват намерения. Те показват инструмент, който според WSJ вече е бил използван веднъж, при това на 800 км от дома. Дали ще бъде използван отново, ще стане видимо по същия начин, по който това стана първия път: чрез сателитни снимки на нова ивица в пустинята, съобщения от местни жители за хеликоптери там, където не би трябвало да има такива, и иракски или сирийски военни, които обясняват какво са видели на земята.

Израелските служби молеха Катар да продължи плащанията за Газа до 2023 г.

🇮🇱💵🇶🇦 Израелски правителства начело с Бенямин Нетаняху не само са разрешавали плащанията на Катар за ивицата Газа, но и са ги насърчавали, подбирали са техните получатели и са молили Доха да не ги спира. Публично същите тези преводи бяха критикувани от израелски министри. Това показват документи, които списание TIME публикува в разследване на Ерик Кортелеса. Според изчисленията на изданието за малко над десетилетие по този канал са минали близо 2 млрд долара. Как е получена сумата, не се уточнява. Единствената изчислена междинна сума е около 1,1 млрд долара до 2018 г. Тя е посочена в анализ, представен на министрите в Йерусалим и цитиран по-рано от Haaretz.

Най-силният документ е писмо от 2020 г. С него тогавашният директор на Мосад Йоси Коен благодари на емира шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. „Това наистина е чудесна възможност да изразим благодарност и признателност за хуманитарните усилия, които държавата Катар полага през последните години в ивицата Газа“, пише Коен и добавя, че тези усилия са „изиграли решаваща роля за подобряването на хуманитарното положение“. Съществуването на писмото е известно от март 2024 г. Тогава The Times of Israel го публикува заедно с още две писма: от Съвета за национална сигурност и Координатора на правителствените дейности в териториите (COGAT) – военно звено, отговорно за гражданските въпроси в палестинските територии.

Още по-ясно е друго писмо от Съвета за национална сигурност, изпратено, докато COVID-19 върлуваше из ивицата. „Отново подчертаваме колко е важно катарската хуманитарна финансова помощ да продължи да се превежда през съществуващия механизъм“, пише в него. Израелската страна изрично моли средствата да не минават през посредници или трети държави, а само през посланик Мохамед ал-Емади, председател на Катарския комитет за възстановяване на Газа.

Механизмът има три етапа. През 2007 г. катарските пари потичат към Газа, след като Хамас поема контрол върху ивицата по време на управлението на Ехуд Олмерт. По това време Израел не участва пряко. От 2012 г. кабинетът на Нетаняху одобрява система, в която държавата има директна роля: в доставката на лекарства и храни, в разширяването на електрозахранването и в определянето кои семейства имат право на помощ. През 2018 г. палестинският президент Махмуд Абас спира заплатите на служителите в Газа. Тогава, по данни на американски и израелски медии, службите за сигурност пренасят катарските пари в ивицата в куфари. Първата пратка от 15 млн. долара в брой влиза на 9 ноември 2018 г. Тя е част от общо 90 млн. долара, разпределени на шест месечни вноски.

На 2 октомври 2018 г. Израел и Катар подписват споразумение с ООН за финансиране на горивото за електроцентралата в Газа. Въз основа на него се развива тристранен механизъм, чрез който Доха плаща за горивото и тока, купувани от Израел, за проекти на ООН и за месечни помощи на бедни семейства. Документ от юли 2019 г. показва как Катар уведомява кабинета на Нетаняху за превод на 6 млн. долара за 20 000 жители на Газа, „избрани от Израел“, по 300 долара на човек. През август 2021 г. Доха отпуска 40 млн. долара за близо 100 000 домакинства, по 100 долара месечно в продължение на 4 месеца. Според дипломати, Израел е проверявал списъците, а сумите са превеждани през Световната продоволствена програма (WFP) на ООН. След съобщение по телефона семействата получават помощта от определени пунктове. Колко от тези получатели са членове на Хамас или техни роднини, не е известно. Тогавашният пратеник на ООН за Близкия изток Тор Венесланд нарича усилията „жизненоважни за подобряването на тежкото социално-икономическо и хуманитарно положение в Газа“. ООН отказва коментар пред TIME и препраща към думите на Венесланд от 2021 г.

Противоречието между думи и действия се намира в центъра на разследването. Висш служител от първата администрация на Доналд Тръмп разказва пред TIME, че израелски представители са осъдили плащанията публично, а после насаме са молили Катар да ги поднови. Именно това е дразнело катарците. Затова през 2018 г. емирството започва да иска писмено потвърждение на израелското участие. Публичната страна на противоречието е добре документирана. След първите куфари тогавашният министър на образованието Нафтали Бенет нарича преводите „пари за рекет“ и предупреждава, че кабинетът си купува краткосрочно спокойствие. Министърът на отбраната Авигдор Либерман му отвръща, че Бенет „или страда от амнезия, или лъже“, защото е подкрепил преводите от самото начало. Когато през 2021 г. Бенет става премиер, той спира само куфарите с пари. Самите плащания продължават през механизма на ООН.

Последният епизод е от есента на 2023 г. Две седмици преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. директорът на Мосад Дейвид Барнеа отива в Доха и моли Катар да поднови финансирането. Катарците се съгласяват, но го предупреждават, че това е последното подновяване. Според тях схемата вече е изгубила смисъла си. Барнеа иска още два месеца.

Йоси Коен, който подписва благодарственото писмо, оттогава прави разнопосочни изказвания за схемата. През декември 2023 г. той признава на бизнес конференция на Globes: „Сгрешихме, като мислехме, че това помага“. Твърди също, че подходът не е замислен, за да укрепи Хамас. През септември 2025 г. в интервю за Канал 12 обаче той защитава ролята си и прехвърля отговорността на държавното ръководство. „Държавата Израел ме помоли да донеса още катарски пари за цивилните в Газа“, казва Коен и допълва: „Политиката за катарските пари не я определяше шефът на Мосад. Определяше я държавата Израел и нейният лидер.“ Според него механизмът е започнал от службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и COGAT. Шин Бет отрича това в изявление веднага след интервюто.

Писмото на Коен е от периода, в който израелските служби вече предупреждават, че част от парите изтича към въоръженото крило. Според разследване на Ронен Бергман и Ювал Рубовиц, публикувано във „Йедиот Ахронот“ на 23 септември, Нетаняху е бил предупреден поне два пъти: през 2019 г. от тогавашния директор на Шин Бет Надав Аргаман и през 2020 г. от военното разузнаване. Висш офицер от разузнаването е казал пред държавния контрольор, че между 2019 и 2021 г. Хамас е отклонявал около 4 млн. долара месечно от средствата на Доха към бригадите „Изедин ал-Касам“. Канцеларията на премиера отхвърли тези твърдения. Нетаняху продължава да твърди, че целта никога не е била да укрепи Хамас. В интервю за TIME през 2024 г. той казва: „Искахме да сме сигурни, че Газа има работеща гражданска администрация“. Канцеларията му отказва коментар по новите документи.

Доха отговаря, че всичко е минавало през Израел. Говорител на катарското правителство заяви пред TIME, че цялата финансова помощ е отивала при палестинските граждани през механизми, съгласувани с Израел и международните партньори, и че парите, храните, лекарствата и горивото са минавали през Израел, преди да влязат в Газа. „Нищо не е доставяно директно от Катар; ние осигурихме помощта“, казва той.

„Ако някакви средства са стигнали до Хамас, както твърдят лица и групи с политически цели срещу Катар, отговорността е на Израел, който надзираваше доставката и създаде механизма.“

Документите излизат 9 дни преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. Кнесетът се разпусна на 17 юли. Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още не е създадена, макар че именно такъв орган би трябвало да отговори кой е знаел за предупрежденията и защо преводите са продължили. Катарската тема вече тежи на Нетаняху и по друга линия. В аферата, наречена в Израел „Катаргейт“, негови сътрудници са заподозрени, че са получавали пари за PR кампания в полза на Катар. Досега официалната версия беше, че Израел само е допускал преводите като хуманитарна помощ. Новите документи показват как службите молят Доха да продължи да плаща: от благодарността на Коен през 2020 г. до молбата на Барнеа за още два месеца в края на септември 2023 г.