„Фламинго“ разруши цех на волгоградския производител на катализатор за ракетно гориво

🇺🇦🦩🇷🇺 Удар с крилата ракета FP-5 „Фламинго“ разруши значителна част от главното съоръжение на „Волгоградпромпроект“ през нощта срещу 11 септември, отговорно за доставяне на руската военна промишленост на катализатора, който регулира скоростта на горене в твърдото гориво за ракетните системи. Нанесените поражения си проличават на сателитни снимки, публикувани от OSINT проекта Exilenova+.

По разчета на украинската група една от ракетите е разрушила напълно секция от главния цех с размери 20 на 15 метра. Fire Point, производител на далекобойното оръжие, потвърдил употреба на FP-5 срещу обекта, посочва по-голяма стойност. „В резултат на попадението сградата с площ около 380 кв. метра беше изцяло срутена и разрушена“, гласи официално изявление на местната компания, цитирано от „Оборонка“. Разлика между двете стойности идва от конкретния обхват на измерването: анализа на снимките описва изрязаната част от самия цех, а производителят брои цялата пристроена секция.

Втора ракета от същия вид не е успяла да достигне до района на съоръжението. Сателитни кадри показват кратер от попадение в близост до площадката, който Exilenova+ отчита като неуспех при достигането на крайната цел.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров съобщи, че при ракетната атака срещу южната част на областния център на територията на промишлено предприятие са паднали отломки, докато е повреден жилищен блок в Красноармейски район. Двама мъже на 55 и 42 години постъпиха в болница. Губернаторът така и не уточни конкретен обект, върху който според него са паднали отломките.

„Волгоградпромпроект“ се намира в Кировски район на Волгоград и намери мястото си в малотонажната химия: органофосфорни съединения, антипирени, т.е. забавители на горене, смоли и други специализирани продукти. Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка със санкции през декември 2023 г. заради производството на съдържащи фероцен катализатори на горенето. Fire Point обвърза атаката имено с въпросния списък. „Украинските санкции, както винаги, се оказват най-ефективни“, каза изявление от 11 септември.

Ключовият продукт носи инициала ОСФ и на практика е органосилициево производно на фероцена със съдържание на желязо около 10%. В състава на смесеното твърдо гориво той работи като катализатор и модификатор на скоростта на горене: определя колко бързо изгаря зарядът, а оттам и профила на тягата, който двигателят дава. Ефектът не е козметичен. Патент от 2017 г. за катализатор на основата на продукта ОСФ описва рецептура, повишаваща скоростта на горене с 25-27% при запазване на характеристиките за експлоатация.

Веригата надолу минава през няколко от най-натоварените звена на руското производство на боеприпаси. Пермският барутен комбинат произвежда барути и взривни вещества за над 100 оръжейни системи, в това число реактивни снаряди за системите за залпов огън БМ-21 „Град“ и БМ-30 „Смерч“ и ракети земя-въздух. През 2018 г. „Волгоградпромпроект“ сключи с него 3 договора за 15 тона ОСФ на стойност 97,8 млн. рубли по държавна отбранителна поръчка. След 2022 г. в регистрите се появяват още 5 договора на предприятие в Перм към волгоградското дружество за над 1,4 млрд. рубли.

Порядъкът може да се открои най-отчетливо от кратко сравнение на произведено и закупено. През 2018 г. предприятието произведе поне 18 тона ОСФ годишно. Според местни отраслови оценки закупени над 200 тона стигат за 10 000-20 000 тона твърдо гориво в зависимост от рецептурата. Подобен обем площадката във Волгоград би произвеждала в продължение на над десетилетие при запазване на темпа отпреди осем години.

Друг едър клиент е Каменският химически комбинат, произвеждащ твърдо гориво за балистичните ракети 9М723, изстрелвани от комплекса „Искандер-М“, наред с Х-47М2 „Кинжал“, както и за реактивните снаряди на БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“ и 9К515 „Торнадо-С“. Крайната продукция на дружеството от Волгоград е обвързвано с производствените вериги на крилатите ракети „Калибър“ и на авиационни противокорабни ракети, а Focus.ua добави сред неговите потребители и хиперзвуковата 3М22 „Циркон“. Корабостроенето е друг отрасъл, от който се храни и предприятието доставя материали на Амурския корабостроителен завод, който строи малките ракетни кораби от проект 22800 „Каракурт“.

Ракетният удар с FP-5 се явява само една от няколко самостоятелни оси от мащабна нощна вълна. Руското Министерство на отбраната докладва 777 свалени дрона над 17 области, Черно и Каспийско море. Отчетът покрива времето между 20 ч. на 10 септември и 8 ч. на 11 септември, а ракетите не попадат в него. Същата нощ в рамките на Волгоград пламна и рафинерията на „Лукойл“, която влиза в 10-те най-големи в Руската федерация и дава около 5% от общия национален капацитет за преработка. В Саратов украински дронове подпалиха рафинерията на „Роснефт“ и логистичния център на Ozon.

Волгоград не е непозната мишена за украинската крилата ракета „Фламинго“. През нощта срещу 27 юни тя порази научно-производствен комплекс „Титан-Баррикады“ отново там, след което украинският президент Володимир Зеленски потвърди лично употребата на FP-5. По преброяване на специализирани анализатори тогава от 5 изстреляни ракети 3 стигнаха до крайната цел, което остава най-резултатното документирано оперативно разгръщане на системата. В нощта срещу 15 август FP-5 удариха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара, единственото предприятие в Руската федерация, което сглобява ракетите-носители „Союз-2“ серийно. Двете попадения уцелиха корпус 106А, където са монтирани бордовата електрическа апаратура и системите за управление.

Изборът на цел се отличава от предишните две. „Титан-Баррикады“ и „Прогрес“ са крайни производители, т.е. заводи, които сглобяват самото изделие. „Волгоградпромпроект“ стои две стъпала преди тях и доставя няколко тона годишно от съставка, която влиза в горивото на чужди изделия. Разрушената площ е малка в абсолютни числа, а нейната стойност зависи изцяло от това дали производството на ОСФ е концентрирано на едно място.

Материалната алтернатива има собствена следа. Рецептурата е описана в руската патентна литература и по нея работи повече от една организация: патентът от 2017 г. принадлежи на институт за проектиране на производства за органичен синтез, не дружеството от Волгоград. Ударът изваде от строя специализирана линия на производство по държавната отбранителна поръчка, но не и знанието как се прави продуктът.

Самата употреба се вписва в записа на системата. Два независими прегледа, публикувани през юли, успяха да преброят 10 публично потвърдени случая на приложение в реални бойни условия на FP-5 от август 2025 г. насам, а повечето залпове до целта е стигала най-много една ракета. Едно попадение и един неуспешен полет във Волгоград е точно този модел, а не отклонение от него. Fire Point оповести темп на производство около 100 ракети месечно, като потвърдените залпове досега остават между 3 и 6 ракети. Ограничението засега не е в цеха, а в дела на изстреляното, който намира точката си.

При това съотношение Киев вероятно ще поддържа ракетни удари по руската военна химия през интервали от няколко седмици, без единично успешно попадение да сваля доказуем дял в производство на смесените заряди. Засилване на оценката би било появата на нови поръчки за ОСФ към други доставчици в руските регистри за държавната отбранителна поръчка или спад в отчетените обеми на Пермския барутен завод. Отслабване би било „Волгоградпромпроект“ да продължи да регистрира договори със същия темп през следващите месеци.

Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

Полша ще изпитва безпилотни системи за удар на 1000 километра

🇵🇱🛩️ В следващите дни Полша ще проведе изпитания на безпилотни ударни системи, проектирани да поразяват цели на 1000 км разстояние. Правителственият център за сигурност (RCB) ще предупреди цивилното население за предстоящите полети. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви това на 7 септември в профила на Министерство на отбраната в X – 3 дни преди годишнината от нощта, в която 21 руски дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, и навечерието на международното изложение за отбранителна индустрия в Келце.

Способността, която армията проверява, се нарича Deep Precision Strike – прецизни удари в дълбочина със сравнително евтини безпилотни системи вместо скъпи ракети. Процедурата включва два етапа. Образците първо саподложени на изпитания на полигон, а онези, които покрият изискванията, продължават към полет по специално обособени въздушни коридори. По време на проверките те няма да пренасят бойни глави, но въпреки това жителите на районите по маршрутите ще бъдат уведомени предварително.

Системата за предупреждение вече има зад гърба си оперативна история с безпилотни атаки. Alert RCB изпраща известие до мобилни телефони в определен район и обичайно се използва при бури и наводнения. В нощта срещу 10 септември 2025 г. по нея жителите на седем войводства бяха призовани да съобщават за забелязани дронове и за местата, където са паднали, и да запазят спокойствие. Сега същият канал ще бъде използван и при провеждането на изпитания на полските дронове.

Онази нощ остави трайна следа. Между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на страната време на масиран удар срещу Украйна. Изтребители на полските и нидерландските ВВС успяха да свалят едва 3 от тях, а отломки нанесоха щети по къща край Люблин. Правителството във Варшава активира член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО отговори с Eastern Sentry – постоянна мисия за засилване на въздушния щит по източния фланг. Тогава отговорът беше предимно отбранителен. Сега Полша поставя акцент и върху ударния компонент на възпирането.

По-същественият детайл в изявлението обаче е не самото разстояние, а пътят, по който една система може да стигне въвеждане на въоръжение. „Сменихме философията. Не политикът избира техниката, а военните, след като са я подложили на бойни изпитания“, каза Томчик.

Тези думи описват механизъм, изграждан от полската държава вече година и половина. На 1 януари 2025 г. в Генералното командване на Въоръжените сили започна работа Инспекторат на безпилотните системи за въоръжение (IWBSU) начело с бригаден генерал Мирослав Боднар – отделна структура, стъпваща на опита от войната в Украйна и замислена като зародиш на самостоятелен род войски. На 12 септември 2025 г. два дни след нахлуването на руските дронове и конкретния ден, в който започна Eastern Sentry, министерството подписа решение №123/MON. То урежда конкретните правила за провеждане на изпитания на безпилотни системи в полската армия: проверките се децентрализират и могат да бъдат извършвани едновременно на няколко места в страната, а инспекторатът поема координация и оценка на подадените заявления. Скоро след това той отправи открита покана към производителите със срок до 10 октомври.

Полетите на 1000 км са първият видим резултат от изградената система. Томчик обясни крайната ѝ цел: „Целта е противникът още на етап планиране на агресия да знае, че нейната цена може да е много висока. Именно това засилва възпирането.“ Изискванията към конструкторите министърът обобщи в четири думи: по-далеч, по-точно, в голям мащаб и на приемлива цена.

Последното условие е ключово. Полша вече разполага със средство за удари на дълбочина: през май 2024 г. страната поръча 400 крилати ракети JASSM-ER с 900 км обсег на стойност 735 млн. долара, доставките на които ще продължат до 2030 г. Разделена на броя ракети, сумата означава средна договорна стойност от близо 1,8 млн. долара на брой. Освен това пускът изисква изтребител, който трябва да бъде вдигнат във въздуха и да достигне подходящ район за пуск на ракетата. Ударният дрон може да притежава същия обсег на поразяване на няколко пъти по-ниска цена и може да бъде изстрелван от земята. Разликата се крие не толкова в размера на бойната глава, а това колко пъти една страна може да си позволи да нанесе подобен удар.

1000 км не е абстрактна цифра. От североизточния край на Полша, в района на Сувалки, по права линия с такъв обсег се достига Москва, която е на около 950 км, и Санкт Петербург, който се намира на 790 км. От централния участък на източната граница Москва попада на границата на този обсег. Изцяло в него остават Калининградска област, Беларус и западните области Смоленск, Брянск и Курск. Това показва географията на обсега, а не заявен избор на цели: Полша не е уточнявала конкретни цели, реалният обсег на самия дрон зависи от изминатия маршрут, а заобикалянето на ПВО щита изяжда част от него.

Ведомството не уточни конкретната система, избрана за участие в тестовете. Defence24 посочва FlyFocus Striker – ударен дрон на местната компания FlyFocus, разработен с Техническия институт на ВВС (ITWL) и компаниите Metalexport-S и Jakusz. Обявените от производителя спецификации показват и компромиса зад кръглата цифра от 1000 км: този обсег се постига с 40 кг бойна глава. При такава от 60 кг той спада до под 200 км. Между полезния товар и оперативния обсег има пряка закономерност – с по-лека бойна глава той достига стратегическа дълбочина, докато с по-тежката остава средство за удари срещу цели в близкия тил.

През юни безпилотният летателен апарат беше изпитан на полигон край Киев, където украински оператори го оцениха положително, а през февруари компанията получи 4,5 млн. евро финансиране за разширяване на производствените мощности. Defence24 отбелязва, че остава сред малкото полски системи в този клас, които вече се произвеждат серийно, вместо да се намират само на етап разработка.

В същия ден Томчик публикува кадри от четвъртия изпитателен полет на ракетата PERUN от полигона край Устка и заяви, че ракетните компетенции на страната нарастват. Част от полските медии свързаха полета с обявените изпитания на способности за удар на дълбочина. PERUN обаче е суборбитална научна ракета на гдинската SpaceForest, разработвана с финансиране от Европейската космическа агенция по програмата Boost!, която може да носи товар до 50 кг в полета на 150 км височина за експерименти в микрогравитация. Обявената концепция за удар в дълбочина стъпва на сравнително евтиния ударен дрон, а не на тази ракета.

Изпитанията трябва да дадат окончателен отговор на два въпроса, които засега съществуват основно като заявени свойства: дали обявеният обсег се постига с реален полезен товар и дали дронът може да следва зададения маршрут в условия на потиснат сигнал от навигационни спътници. Само проверките на полигон няма да са достатъчни и за двете; това трябва да покаже вторият етап – полетите по специално обособени въздушни коридори. Третият въпрос остава извън самите изпитания: дали полската промишленост може да произвежда тези системи в количества, които да превърнат обещания мащаб в нещо повече от намерение.

Логиката е заимствана от войната отвъд източната граница. Украйна демонстрира нагледно, че серийното производство на дрон, който струва само малка част от цената на крилата ракета, може да порази летище или рафинерия на повече от 1000 км и да наложи на противника разходи, несъизмерими със собствената му цена. Полша придобива не просто отделно оръжие, а посочената аритметика, която избира да оповести публично – защото успехът на възпирането зависи и от това отсрещната страна да разбира потенциалната цена на агресивните си намерения.

Китайската армия търси хуманоидни роботи и моделира с тях щурм на сгради

🇨🇳🤖 Китайските военни структури ускоряват проучването на бойните приложения на хуманоидните роботи и вече планират тяхната употреба в бъдещи бойни действия. Това показва преглед на Reuters на над 100 обявления за военни поръчки, академични изследвания, патенти, официални публикации, държавни регистри и материали на компании от сферата на отбраната. Някои документи досега не са били публикувани, обхващат периода 2024–2026 г. и се концентрират върху машинното възприятие, прецизното манипулиране на предмети и данните за обучение на роботите.

Два дни след края на Световните игри на хуманоидни роботи в Пекин официалният вестник на Народната освободителна армия „PLA Daily“ изведе свой собствен извод от демонстрациите и призова изследователи да ускорят прехвърлянето на най-напредналите технологии от лабораториите към армейските полигони с перспектива за създаване на роботизирани „бойци“. На второто издание на игрите, проведено в периода 22-26 август, машините боксираха, танцуваха и се спъваха пред развеселени трибуни. „Тянгун Ултра“ на Пекинския център за иновации в хуманоидната роботика пробяга 100 метра за 8,86 секунди при световен рекорд на Юсейн Болт от 9,58 секунди.

Между тази демонстрация и бойното поле обаче има огромна пропаст. Reuters не откри данни Китай да е разположил въоръжен хуманоиден робот в действаща част, а настоящите системи остават енергоемки и ненадеждни извън контролирана среда. В реални бойни условия възникват много непредвидими фактори, които могат да затруднят машините по начини, които трудно се моделират предварително, посочва Аарон Джонсън, професор по машинно инженерство в университета „Карнеги Мелън“. Но документите показват, че китайските военни вече считат преодоляването на тази дистанция за задача с конкретен хоризонт.

Той се забелязва в изследване от август 2025 г. на изпитателния център към Националния университет по отбранителни технологии (НУОТ) в Сиан. Авторите моделират градски щурм, в който шест „бойни робота“ – хуманоиди, роботи-кучета или други безпилотни наземни машини – са разпределени между две щурмови групи и заедно с пехотата прочистват заета от противника сграда етаж по етаж и стая по стая. Авторите на изследването посочват, че технологиите, необходими за такъв сценарий, вероятно ще са достъпни до 5–10 години. Изследването не уточнява по какви конкретно правила роботите биха откривали огън, какво оръжие биха носили и как се очаква да действат при среща с цивилни.

Интересът може да се проследи поне до 2024 г. Тогава НУОТ и Академията на военните науки организират форум по бойни технологии със специална сесия за военните приложения на хуманоидните системи. През юни 2025 г. университетско състезание на НУОТ вече включва задачи с директно военно приложение. Една дисциплина симулира „проникване зад вражеските линии“ – навлизането в даден район, картографиране и откриване на цели. Друга включва проверка на документи, дисциплинарни инспекции и патрули на военни бази. Самият университет описва състезанието като полигон, от който хуманоидите трябва да „тръгнат към бойното поле“.

Обществените поръчки следват посока. През май 2025 г. армията обяви търг за закупуване на хуманоиден робот, включително неговото инсталиране и техническо обучение за работа със системата. Четири месеца по-късно обявление с адрес за контакт в НУОТ потърси „система за интелигентно възприятие и прецизно манипулиране на въплътен хуманоиден робот“. През юни 2026 г. армията задели около 300 000 долара за система за събиране и етикетиране на данни от камери, радар и датчици за движение, включително данни за терена, по който машините могат да се придвижват. Reuters не е успяла да установи дали търговете са изпълнени и кои компании са ги спечелили.

До 2026 г. тези разработки започват да излизат извън средата на военните академии и навлизат в сферата на отбранителната индустрия. Хуманоидът „Фуси“ на държавния конгломерат Norinco е описан във фирмени материали от август като подходящ за караулна служба, разузнаване за всякакви метеорологични условия, автоматизирано патрулиране и работа в опасна среда. Според тези материали „Фуси“ може да свърже със система за телеоперация, позволяваща на човек да управлява машината дистанционно. Пълната автономия остава едно от най-големите предизвикателства пред хуманоидните роботи – не се решава, а временно се заобикаля: операторът остава включен в директното вземане на решения, като роботът може да изпълнява задачи, за които все още не е способен да действа самостоятелно.

Китай разполага с изключително силна промишлена база за подобно развитие. Според BofA Global Research през 2025 г. китайски производители осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Същата индустриална екосистема вече снабдява и военния сектор, докато армията разработва собствени приложения на технологията.

САЩ развиват сходни направления. През 2025 г. американската армия обяви конкурс за „милитаризирани хуманоидни способности“ с предвидени роли в разузнаването, охраната, разчистването на препятствия, работата с опасни вещества и изпълнението на настъпателни и отбранителни задачи в градска среда. До 10 финалисти трябва да изпитат своите системи със специалисти на американската армия през 2026 г. Около 1,25 млн. долара са предвидени за финансиране на последващи договори. Американската роботика обаче изостава съществено при двуногите и четириногите платформи. През август Ройтерс съобщи, че водещият световен производител Unitree използва разработки, финансирани от американските военни, при някои от най-продаваните си кучета-роботи.

Ключов практически ориентир за Пекин е войната в Украйна. Там полуавтономните дронове, използващи изкуствен интелект за навигация и насочване, извършиха радикална трансформация на разузнавателните и ударните операции, а наземни роботизирани платформи вече се използват масово за превозване на товари и евакуация на ранени. Reuters вече документира усилията на китайската армия да извлече ключови поуки от най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.

Къде точно се вписва двуногата конфигурация, остава спорно дори сред специалистите по роботика. Подобренията в баланса, възприятието и издръжливостта биха могли да направят хуманоидите полезни в сгради, тунели и вътрешните пространства на кораби, оценява Джуо-Мин Чоу, изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван. „Двете им ръце и двата им крака биха могли на теория да съчетаят придвижване, катерене и работа с предмети“, смята тя. За по-прости разузнавателни или логистични задачи обаче четириногите, верижните и колесните платформи остават по-евтини и лесни за масово разгръщане.

Тайван е мястото, където Пекин вече демонстрира публично как си представя участието на такива системи в евентуален военен конфликт. През декември Командването на източния театър публикува видеомонтаж, генериран от AI, в който хуманоиди и четириноги машини разгромяват отбраната на острова в хипотетичен бъдещ сценарий.

Правните и етичните въпроси обаче остават неразрешени и китайските военни публикации ги обсъждат открито. Статия от юли 2025 г. в PLA Daily допуска, че ролята на хуманоидните роботи може да се развие от поддържащи функции към директно участие в бойните действия. Авторът разглежда и условията, при които робот би получил разрешение да открие огън по жива цел, след като тя бъде потвърдена от човек.

Международният комитет на Червения кръст предупреждава, че автономните оръжейни системи трудно биха разпознавали надеждно признаците на предаване, тъй като подобна преценка зависи от конкретната обстановка, поведението и намеренията на хората. Пентагонът изисква правна оценка и изпитания в реалистични условия, а през март Министерството на отбраната на Китай заяви, че оръжията с изкуствен интелект трябва да останат под човешки контрол.

Тези правни и етични ограничения не са спрели техническата работа. Ван Юнхуа от Академията на военните науки изброи в коментар от ноември основните нерешени проблеми – придвижването, възприятието и интелигентността на машините – и посочи условията, при които те могат да бъдат преодолени: технологичен пробив, по-ниска себестойност и производство в промишлен мащаб. Ако това се случи, написа той, „хуманоидните роботи ще се изсипят на бойното поле“.

Поне две от условията, посочени от Ван, вече се развиват бързо в Китай: себестойността намалява, а серийното производство се разширява, като китайските компании осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Не е установено обаче, че необходимият технологичен пробив за надеждно бойно използване вече е настъпил.

Затова посоченият срок от 5 до 10 години изглежда по-скоро като работен времеви хоризонт, отколкото като далечна теоретична прогноза. По-силно потвърждение за преминаване към реално военно внедряване би било обявление за поръчка, което назовава конкретен модел и приемащо подразделение, или появата на хуманоидни роботи в бригадно учение вместо само в университетски състезания. Оценката би отслабнала, ако поръчките останат концентрирани в научните институти, а практическите роли на машините не излязат извън караулната служба и патрулирането.

Полша разследва пожара в завода за дронове като чужда разузнавателна операция

🇵🇱🔥 Националната прокуратура на Полша започна разследване за участие в разузнавателна дейност на чужда държава срещу държавата и престъпление с терористичен характер във връзка с пожара, избухнал в нощта срещу 31 август в завода на WB Electronics в Скаржиско-Каменна. Делото се води от Малополския отдел на Департамента за организираната престъпност и корупцията в Краков.

По думите на говорителя Пшемислав Новак огънят е бил предизвикан умишлено с поставен заряд със запалими вещества, а причинените щети възлизат на поне 15 млн. злоти. Досега не са повдигнати никакви обвинения. Разследването се извършва съвместно от Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) и областната дирекция на полицията в Келце, проверката участва Службата за военно контраразузнаване (SKW).

Сигналът е подаден в 0:23 ч. Огнището се намира в помещение на предприятието на ул. „Обувнича“, в монтажен участък до складовата част. Гасенето е продължило около два часа с участието на 5 екипа и 25 огнеборци. Заводът не е работел през нощта и няма пострадали. Малко преди самия пожар операторът на външната охранителна фирма е съобщил на полицията за активирани датчици на противовзломната защита. През деня периметърът е претърсен с кучета и дронове, оборудвани с термовизионни камери.

Според репортаж на RMF FM вътрешна охранителна камера е заснела лице, маскирано с „балаклава“, което носи раница и прескача оградата, след което подпалва едно от помещенията. По-късно край периметъра са открити раница и горнище. Записът и откритите вещи остават неофициални сведения: нито полицията, нито прокуратурата са ги потвърдили. На първия брифинг говорителят заяви, че не изключват умишлен палеж на мястото, но там не са открити запалителни вещества. Формулировката на прокуратурата от следобеда вече описва поставен заряд.

Компанията представя случилото се по съвсем различен начин. Нейният говорител Ремигиуш Вилк го описа като „малък пожар“, засегнал едно помещение с площ около 60 кв. метра, и заяви, че производството може да се поднови веднага. В писмено съобщение групата подчерта, че „всички процедури и системи сработиха правилно“, огънят е потушен светкавично. Същия ден разследващите докладваха за унищожени помещения от склад и щети за над 15 млн. злоти, или около 3,5 млн. евро. Двете версии засега остават несъгласувани: никоя от страните не е обяснила разликата между засегнато помещение от около 60 кв. метра и щета над 15 млн. злоти, а WB Group не е публикувала собствена оценка на загубите.

Обектът е производственият център на WB Group в Скаржиско, открит през 2022 г., след като групата взима решение да удвои производството на два основни продукта. Единият е FlyEye – малък разузнавателен дрон за наблюдение на бойното поле, откриване на цели и коригиране на артилерийски огън. Другият е Warmate – барражиращ боеприпас, който патрулира над зададен район и се насочва към открита цел. В Скаржиско се произвеждат композитните корпуси и управляващи модули за летателните апарати, както и компоненти за наземни безпилотни машини. Халето е преоборудвано и оборудвано с машини за месец, първоначално с персонал от 30 души, а до края на 2022 г. центърът вече е произвел самостоятелно 200 системи.

На 28 май 2026 г. в Ожарув Мазовецки председателят на WB Group Пьотр Войчеховски и началникът на Агенцията по въоръженията ген. Артур Купстел подписаха три договора за полската армия. Единият е за 190 системи FlyEye, вторият – за над 400 броя Warmate, а третият – за 12 огневи модула на ударна система GLADIUS, в която разузнавателният апарат FT-5 работи съвместно с барражиращи боеприпаси и наземни командни модули. Доставките продължават до 2030 г. и се финансират по европейския механизъм SAFE. Украинските сили използват FlyEye от 2015 г., а Warmate – от 2017 г. WB Group е най-голямото частно отбранително предприятие в Полша.

Скаржиско-Каменна се намира на около 150 километра южно от Варшава и има оръжейна индустриална традиция от 1924 г., когато там е основана Държавната фабрика за боеприпаси. Днес в града е седалището на Mesko – производителя на преносимия зенитен комплекс Piorun и на боеприпаси, част от държавната Полска въоръжителна група.

Около 14:40 ч. на 30 август, по-малко от денонощие по-рано, в люблинския квартал Хайдув-Задембе изгоря двуетажна хала на JFG Composites, която произвежда композитни детайли за авиационната промишленост. Сградата с приблизителни размери 30 на 100 метра изгоря напълно, а над 40 пожарникари се бориха с огъня в продължение на няколко часа. Причината не е установена и разследването продължава под надзор от прокуратурата. Говорител на министерство на вътрешните работи заяви, че ще бъде проверена всяка възможна връзка между пожара в Люблин и този в Скаржиско.

Поредицата от пожари и подпалвания в европейската отбранителна промишленост се развива от пролетта. В нощта срещу 20 март 2026 г. в Пардубице, Чехия, изгоряха два производствени обекта на LPP Holding, където украинската Archer произвежда термовизионните мерници AT-300 за противотанковия комплекс „Стугна-П“. Огънят унищожи почти целия производствен капацитет, включително готова продукция. Отговорност пое неизвестна дотогава група с името Earthquake Faction, която представи предприятието като работещо за Израел, въпреки че такава обвързаност няма. Профилите на групата онлайн са създадени ден преди нападението. Задържанията по делото впоследствие обхванаха и Словакия, Полша и България.

На 10 август товарен автомобил се запали на площадката на „ЕМКО“ край Белица в Тревненско, а огънят предизвика детонация в складове със 155-милиметрови боеприпаси. Пострадали няма, а сред работните версии на разследването е и умишлено действие. Три дни по-късно избухна експлозия в барутния участък на KNDS Ammo Italy в Колеферо край Рим. В нощта на 15 август беше подпален заводът на Milrem Robotics в Талин, произвеждащ наземната роботизирана платформа THeMIS и бойния апарат VECTOR. Службата за държавна сигурност на Латвия образува дело на 16 август и до 18 август задържа трима свои граждани, като иззе и предмети, вероятно използвани при запалването. Естонският премиер Кристен Михал заяви, че се проверява възможно руско участие.

На 25 август словашката полиция задържа трима души заради подготовка за подпалване на завода на украинската Skyeton, който произвежда разузнавателни безпилотни апарати за западни клиенти. Двама от задържаните са латвийски граждани, третият е украинец, а единият е заловен в Хамбург. Иззети са смес от бензин и стиропор, инструменти, телефони, екшън камера и ръчно нарисувана карта на обекта. По оценка на разследващите по това време в предприятието са се намирали 70 души, а стойността на имуществото на площадката е била в размер на десетки милиони евро. Отговорност пое групата Global Citizens Against War 1984. Словашката полиция заяви, че задържаните са действали по чуждо указание, но възложителят не е установен. В Литва шестима души са обвинени за опит за подпалване на завод, който доставя на Украйна апаратура за радиочестотно сканиране. Литовската прокуратура определи мрежата като организирана отвън и действаща едновременно в няколко държави.

Полша има и отделна поредица от случаи, в които властите вече са посочили предполагаемия възложител. На 12 май 2024 г. изгоря търговският комплекс на ул. „Маривилска“ 44 във Варшава заедно с 1400 магазина и сервизни обекта. Вътрешният министър Томаш Сємоняк и правосъдният министър Адам Боднар обявиха, че подпалването е поръчано от руските специални служби и ръководено от установено лице на територията на Руската федерация. Част от изпълнителите бяха задържани, а останалите са идентифицирани и обявени за издирване. През ноември 2025 г. взрив разруши участък от железопътната линия Варшава–Люблин при село Мика – маршрут, по който преминава военният транзит към Украйна. Министър-председателят Доналд Туск посочи двама украински граждани, действали в интерес на руското разузнаване. Според обвинението целта е била дерайлиране на влак. По операция „ТОР“ бяха задържани 10 души.

Публичната част от отчета на ABW за 2024–2025 г. – първият подобен документ на агенцията от 12 години – показва и мащаба на явлението. За двете години са водени над 60 разследвания за шпионаж – ръст, който агенцията определя като безпрецедентен, при положение че през 90-те години подобните дела са били по няколко годишно. От началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна обвинения по член 130 от наказателния кодекс са предявени на 82 души.

Там, където има задържани, се очертава сходен профил. Изпълнителите са граждани на трети страни, вербувани на място: латвийци в Талин и Словакия, украинци във Варшава. В словашкия случай е иззета смес от бензин и стиропор, а в естонския – предмети, вероятно предназначени за запалване. И в Словакия, и в Талин действията остават в рамките на посегателство срещу имущество. Отговорност поемат групи, създадени дни преди съответното действие, с идеологическа обвивка, която не съответства на профила на целта. Самите цели са част от производствената верига на разузнавателните и ударните безпилотни системи, а не обекти по фронтовата линия.

The Telegraph съобщи на 23 август, позовавайки се на западни разузнавателни източници, че вербуването се извършва чрез посредници от криминалните среди и през Telegram, а плащанията са в криптовалута. Изпълнителите често дори не знаят за кого в действителност работят. Според същата оценка действията са калибрирани така, че да останат под прага на въоръжено нападение: посегателството се ограничава до имущество, а извършителят формално е частно лице без видима връзка с държавна структура. Този модел може да обясни и разликата в реакциите: Варшава и балтийските столици назовават Москва сравнително бързо, докато Берлин и Рим се въздържат от подобна квалификация.

Не всички случаи обаче сочат към един и същ възложител. Разследванията в Чехия и Естония проверяват възможно руско участие, но властите в България, Италия и Франция не са свързали своите случаи с Москва. „ЕМКО“ изключи човешка грешка, но само по себе си това не доказва умисъл. В Скаржиско засега няма нито задържан, нито съобщение за открити остатъци от запалителни вещества. Правната квалификация описва подозрението, по което се води делото, а не вече установен факт. Полските служби предупредиха и за възможна дезинформация около случая.

Анализ: Полша потвърди 96 вертолета Apache и подрежда огъня на пластове

🇵🇱🚁 Полша няма да намалява поръчката за 96 щурмови хеликоптера AH-64E Apache Guardian и смята да разпредели по 16 машини за всяка от своите 6 дивизии, заяви бригаден генерал Гжегож Потжуски, началник на Управление за планиране и програмиране на развитието на въоръжените сили (P5) към Генералния щаб, в интервю за полското издание Defence24 от 29 август. В същия разговор той обясни и нуждата от ускоряване на доставките: руската разузнавателна активност и действията под прага на откритата война по полската граница не спират, което според генерала налага по-бързо изграждане на всички планирани способности.

Договорът за хеликоптерите от 13 август 2024 г. е на стойност 39,17 млрд. злоти – най-голямата поръчка на този вид, правена някога от държава извън САЩ. Договорът за производство с Boeing беше сключен през ноември 2025 г. Първите машини се очакват в Полша през 2028 г. Дотогава екипажите се обучават на по-старите единици AH-64D, наети от армията на САЩ по силата на договор за 8 вертолета, 7 от които бяха доставени до януари. Разпределението е точно: по 16 хеликоптера за всяка от 6-те дивизии правят общо 96 единици. Така Полша ще се превърне във водещия оператор на Apache извън въоръжените сили на САЩ.

По-съществена от самата бройка обаче е концептуалната рамка, в която Потжуски поставя тази поръчка. Генералът описва разнообразието на средствата за поразяване като водещ принцип и отхвърля идеята да се свежда процесът на модернизация на отбраната до придобиване на безпилотни и автономни системи. Аргументът му стъпва на опита от текущите военни конфликти: развитието на безпилотни апарати върви паралелно с повишаване на ефективността на средствата за противодействието. Затова армията пази и развива и класически противотанкови способности. По думите му целта е изграждане на способност за бойното поле на бъдещето, а не за оперативна среда, проектирана според опита от миналото.

Оперативната концепция зад този подход е била изграждана в дълбочина. Реактивната артилерия Homar-K и разузнавателно-ударната платформа Gladius трябва да поразяват врага, преди да достигне отбранителен район на бригадата. Силите, които преминат през този първи пояс, попадат в обсега на 155-мм артилерия. Потжуски потвърди схемата без да овърта, определяйки я като правилната концепция за многослоен удар.

Цифровият гръбнак на системата трябва да е TOPAZ+ – надградена версия на полската система за контрол на огъня. Тя трябва да свърже сензорите и средствата за поразяване от бригадното равнище до отделното оръдие и да предава разузнавателните данни в близко до реалното време.

Потжуски защити и избора на артилерийски калибър, направен от Варшава непосредствено след началото на пълномащабната война и критикуван от някои като прекомерно мащабен. Първият му довод е свързан със съвместимостта между съюзниците: 155 мм е стандартният калибър в НАТО и преобладава в полската артилерия. Вторият е количествен: изведените от активна служба 122-мм и 152-мм оръдия не се бракуват, остават в модернизационния и мобилизационния резерв.

Според генерала украинският боен опит показва, че въпреки масовото използване на дронове артилерията остава основно средство за поразяване. Безпилотните системи я допълват, вместо да я заменят – особено в условията на интензивна електронна война.

Gladius е полският принос към тази разузнавателно-ударна верига и заслужава по-подробно внимание, тъй като фактически пое ролята на прекратената програма. Системата на Grupa WB функционира на батарейно равнище: разузнаването се извършва от дрон FT-5, ударите се нанасят с барражиращия боеприпас BSP-U, а системите са разположени на бронирани шасита Waran 4×4. Обявеният обсег надхвърля 100 км, а за версия Gladius 2 производителят декларира няколкостотин километра обсег. Според европейския механизъм SAFE са поръчани 12 батарейни модула, а свързващият слой отново е системата TOPAZ.

Именно Gladius замени програмата Ottokar-Brzoza за създаване на полски изтребител на танкове, който не достигна до същинска реализация. Потжуски представя промяната като гъвкав отговор на новите условия на бойното поле и шанс за технологичен скок: вместо армията да пресъздава концепциите от миналия век върху остаряващи платформи, тя е избрала далекобойни дронове, способни да поразяват бронирани цели от голямо разстояние.

Рамковото споразумение беше прекратено на 26 септември 2025 г. заради отказ от представяне на ценова оферта от изпълнителя в рамките на 18 месеца от покана за преговори. Адаптивността е реална и новото ни решение изглежда обосновано, но точния момент за промяната е наложен от провала на процедурата, а не избран само по свободна оперативна преценка. Междувременно полските противотанкови ракети Moskit и Pirat се намират в процес на разработка, а войските продължават да разчитат на израелските Spike и малка партида американски Javelin.

Същият доктринален завой се отличава и при организацията на пехотата. Model 44 е заложен в Програмата за развитие на въоръжените сили, подписана на 22 декември 2025 г. с хоризонт до 2039 г. Моделът намали броя на бронираните бойни машини в батальона от 58 до 44 и заменя 1 от 4 бойни роти с рота за ударните дронове. Тя трябва да има барражиращи боеприпаси, FPV дронове, разузнавателни средства и антидрон техника.

Изпитанията се провеждат в 12-а и 17-а механизирана бригада. Замяната на бронирана рота с дронова не само структурна, но и декларативна промяна: тя свива общия бронирания състав на батальона и включва безпилотен компонент в постоянния му щат, вместо той да бъде придаван отвън според конкретната задача.

Индустриалната част от разговора е по-предпазлива. Потжуски заяви, че Генералният щаб е отворен към местната оръжейна индустрия, но постави едно ясно условие: предлаганите решения трябва да отговарят на оперативните изисквания и да осигуряват способности за бъдещото бойно поле. Всяка система трябва да преминава през нужните изследвания и полигонни изпитания. Подборът на думи е дипломатичен, но е ясен филтър: полският произход сам по себе си няма да компенсира несъответствието с изискванията.

Действащият пример е ракетата CGR-080 за Homar-K. Тя е с калибър 239 мм, обсег до 80 км и инерциална система за насочване с корекция чрез спътникови данни. Нейното производство се прехвърля към Полша в съвместното дружество на Hanwha Aerospace и Grupa WB, а доставките трябва да започнат през 2028 г.

Отделно от това армията изгражда лаборатории за адитивно производство непосредствено в армейските части – т.е. капацитет за 3D печат на резервни части и доработки в района на бойните операции. Генералът определя проекта като средство за логистична самодостатъчност на тактическо ниво, а не като опит да се конкурира отбранителната индустрия.

Открит остава въпросът дали Apache ще получи оръжие с обсег от порядъка на 50 км. Генералът потвърди, че анализите и концептуалната работа продължават, но без да уточнява конкретно изделие и краен срок. Предпазливостта е обяснима, тъй като вертолетът ще трябва да действа в среда, наситена с руски системи за противовъздушна отбрана.

Предпочетеният от Потжуски отговор е системен: F-35 като платформа с ниска радарна видимост, както и умножител на бойните способности, свързана с AH-64E и Homar в обща верига от сензори и средства за поразяване. Убедителността на този аргумент обаче зависи от графика за изграждане на цялата система. Първите три F-35A кацнаха в Ласк през май. В момента 8 машини се намират в страната, 14 се очакват до края на годината, а всичките 32 – до 2029 г. Вертолетите Apache трябва да започнат да пристигат през 2028 г. Доставките на ракетите CGR-080 от местна производствена линия също се очаква да започнат по същото време. Следователно конструкцията, описвана като единна система, ще съществува в пълен вид едва към началото на следващото десетилетие.

Тук се проявява и основното напрежение в интервюто. Потжуски настоява, че полските въоръжени сили непрекъснато поддържат необходимото равнище на готовност за възпиране и отбрана, а Програмата до 2039 г. предвижда 250-процентно нарастване на бойния потенциал. Втората стойност представлява заявка на Генералния щаб. Зад нея няма публикувана методика и тя не бива да бъде възприемана като независимо измерена величина.

Твърдението за нарастваща готовност обаче опира до реално доставена техника. Само от Южна Корея към Полша са доставени най-малко 126 пускови модула Homar-K, а самоходните гаубици K9 и Krab продължават да постъпват на въоръжение. Отбранителният бюджет за фискалната 2026 г. е 200 млрд. злоти (или 4,8% от БВП). Това е най-високият относителен дял в НАТО, следван от Литва с 4% и Латвия с 3,7%.

Алтернативният прочит на факти е, че основният риск не е недостигът на средства, а сложността на преход. Полша на практика финансира две армии паралелно: поддържа техника, идва сега, и изгражда структурата, която трябва да я приеме и използва. Точно затова генералът говори толкова много за процедури, не само за платформи: за координация на въздушното пространство на нивото на подразделения, 3D управление на бойното пространство и разпределяне на отговорностите по височинни диапазони.

Концентрирането на множество дронове на батальонно ниво изисква строг ред, за да избегнат поражения по собствените сили. Това е косвено признание, че организационният компонент изостанал значително от технологичния, и би било по-съдържателно от обичайното изброяване на нови доставки.

Полският аргумент за нуждата от ускорена модернизация има материални основания, които не произтичат единствено от оценките на Генералния щаб. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство по време на масиран удар с ракети и дронове по Украйна. Нидерландски и полски изтребители свалиха поне 3 от тях, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО започна постоянната мисия „Ийстърн Сентри“.

В нощта срещу 30 юли 2026 г. руска балистична ракета навлезе над полска територия и падна на около 50 км от Люблин. Северноатлантическият съвет обсъди нарушенията на 12 август и възложи отговорността за тях изцяло на Русия.

В България сходен инцидент доведе до различен институционален отговор. На 8 август дрон навлезе вътре във въздушното пространство на страната от румънска посока и се детонира на 100 м. навътре в българска територия край бившия граничен пункт „Кардам“. Министерството на отбраната определи останките като украинска многоцелева платформа от тип „Майя“, която може да бъде използвана в ролята на примамка, вероятно отклонена вследствие на електронно противодействие, и изключи версията за преднамерено действие.

Съществената разлика спрямо Варшава е в последиците, които институциите извеждат от тези инциденти. Отговорът на Полша е 15-годишна програма, обяснявана публично и последователно от действащ генерал,  назоваващ конкретни системи, срокове и структурни промени на батальонно ниво. Българският отговор на този етап остава в рамките на временни мерки за охрана на въздушното пространство, обявявани чак след дадения случай.

Полската теза ще бъде проверена чрез няколко конкретни и наблюдаеми резултата. Потвърждение за нея би било сключването на договор за далекобойно въоръжение за AH-64E, както и вземането на решение за придобиване на тежки транспортни вертолети. Генералният щаб анализира възможните платформи, които трябва да поддържат ударния вертолетен компонент, след като началникът на щаба посочи CH-47 Chinook като необходима способност.

Други показатели ще са разгръщането на Model 44 извън двете пилотни бригади и производство на първата ракета CGR-080 от полска линия в обявения срок. Тезата би била отслабена от връщане към изтребител на танкове върху класическа платформа, задържане на Model 44 в изпитателна фаза или разминаване между графика за доставка на техниката и темпа на структурната реформа.

Вертолетите са поръчани и платени. Все още не е сигурно дали при пристигането си ще заварят армия, организирана така, че да използва пълноценно техните възможности.

Италия ще презареди украинските SAMP/T с прехващачи от собствената си армия

🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.

Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.

Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.

Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.

Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.

Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.

Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.

За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.

Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.

Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.

Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.

La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.

Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.

Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.

През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.

Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.

Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.

Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.

Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.

Локализацията на части за западните изтребители опира до обсега на руските дронове

🇺🇦🔧✈️ Резервни части за F-16 и следващите западни изтребители ще се произвеждат в Украйна, като този ангажимент вече е заложен в подписаните договори за доставка. Изпълнението му обаче засега се отлага, докато руските ударни средства могат да достигат Ужгород, Черновци и Лвов. Това разкри полковник Олександър Дякив, командващ авиацията и заместник-командващ на ВВС на Украйна, във видео, публикувано на 22 август в официалния им канал.

„Що се отнася до локализацията на производството, големите концерни, готови да ни доставят самолети, са готови да локализират част от производството в Украйна. Готови са да ни помагат, но разбирате, че това не може да стане без подходяща среда за сигурност“, каза Дякив. По отношение на ремонта на самата техника думите му бяха още по-категорична: „Няма смисъл да разполагаме мощности за ремонт на самолети при условия, в които средствата за въздушно нападение на противника достигат Ужгород, Черновци и Лвов.“

Отлагането обаче не значи отказ: „Засега няма смисъл. Но партньорите са готови за това и ще ви кажа: то е записано в договорите за доставка на самолети чуждестранно производство, които вече имаме. И ние ще го правим в Украйна.“

Текущото техническо обслужване на наличния авиопарк се извършва от местни специалисти. По думите на Дякив към ВВС работи група, която самостоятелно поддържа F-16, а инженерният състав е приложил опита, натрупан при обслужване на съветската техника, директно към американския изтребител. Специалисти „са се научили да го правят при недостиг на резервни части и време, нощем и на студено“. Принципът, който командващият авиацията поставя пред техниците, е формулиран кратко: „Животът на летеца зависи от техника.“

Но веригата за снабдяване с резервни части засега минава изцяло с чужди складове. Defense Express обяви презввввпввпввв април 2026 г. Нидерландия е предала всичките си 24 самолета, а Дания е била на път да завърши доставката на своите 19. Доставките на общо 36-те изтребителя, обявени от Белгия и Норвегия, все още не са били започнали. Те представляват малко под половината от всички обещани самолети.

Шестте норвежки машини се намират в цеха на Sabena Engineering в Белгия, където според същата оценка на всеки самолет не достигат около сто отделни компонента. При завършени датски доставки и отчетени към онзи момент четири загуби Украйна би разполагала с най-много 39 изтребителя. След това, на 29 юли, беше загубена още една машина. Авария възникна на борда по време на бойна задача, а пилотът се катапултира. Отделно от това Белгия ще предаде през тази година седем самолета, от които три бойни, докато останалите четири ще бъдат разкомплектовани за агрегати.

Снабдяването се осигурява от няколко държави. От май 2025 г. американските Военновъздушни сили изпращат на Украйна отписани F-16 от резервните си площадки не като летателна техника, а като донори на агрегати. На 2 май 2025 г. Държавният департамент одобри пакет за обучение и поддръжка на стойност 310,5 млн. долара, който обхваща модификации, резервни части и консумативи.

На 6 септември 2024 г. Нидерландия обяви пакет за 80 млн. евро, включващ агрегати, генератори, специализирани инструменти и стълби за обслужване. На 7 май 2025 г. Хага и Букурещ подписаха и декларация за намерения за създаване на център за подготовка на техници по F-16 в авиобаза Фетещ, където вече работи Европейският център за обучение на пилоти на F-16.

Посочената от Дякив локализация има опора както в подписани договори, така и в двустранни планове за бъдещи доставки. На 30 юни 2026 г. в Киев Украйна и шведската Администрация за отбранителна техника сключиха договор за 16 самолета Gripen E на стойност около 24,6 млрд. шведски крони. Доставките са предвидени за 2029 и 2030 г., а в началото на 2027 г. Швеция ще дари още 16 изтребителя Gripen C/D.

Съгласно двустранната пътна карта с Франция от 13 юли 2026 г. Киев поръча първа партида от 16 самолета Rafale с планирани доставки през 2028 и 2029 г. Dassault обаче уточни, че договорът за тях все още не е подписан. Френският пакет включва и лицензи за производство на управляеми бомби AASM, крилати ракети SCALP-EG и прехващачи Aster. Това показва, че моделът за локализация е предвиден и за производството на боеприпаси.

Заплахата, възпрепятстваща разполагането на самолетни ремонтни мощности в Украйна, е документирана поотделно за Ужгород, Черновци и Лвов. На 13 май 2026 г. Ужгород беше атакуван с ударни дронове за първи път от началото на пълномащабната война. Поразен беше обект от критичната инфраструктура, но нямаше пострадали. През същото денонощие дронове удариха Жовква в Лвовска област и оставиха без електричество 17 населени места.

Черновци понесе удар с четири апарата „Шахед“ и една ракета още на 12 юли 2025 г., когато загинаха 2-ма души, а 14 бяха ранени. Градът отново беше атакуван на 13 май 2026 г. въпреки задействаната въздушна отбрана.

На 21 август 2025 г. руски удар унищожи завода на американската компания Flex в Мукачево. По време на атаката нощната смяна е наброявала около 600 души, а 23-ма са били ранени. В нощта срещу 9 януари 2026 г. срещу промишлен обект в Лвовска област беше изстреляна балистична ракета. След анализ на намерените фрагменти Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи, че става дума за комплекса „Орешник“.

Ремонтно предприятие вече беше мишена в самия Лвов. Лвовският държавен авиоремонтен завод, който е част от „Укроборонпром“ и ремонтира изтребители МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27 и МиГ-29, беше разрушен на 18 март 2022 г. с крилати ракети, изстреляни от Черно море. Кметът Андрий Садовий съобщи, че активната работа в предприятието е била спряна предварително и няма жертви.

OSINT експерти, геолокирали кадрите от януарския удар с „Орешник“, посочиха същия завод като вероятна цел на атаката вместо газохранилището, за което се говореше първоначално. Официално потвърждение за целта не е публикувано.

Това очертава и времевия хоризонт на отлагането. Договорените самолети трябва да пристигнат между 2028 и 2030 г., а дарените Gripen C/D се очакват в началото на 2027 г. Следователно обемът на техниката, който би оправдал изграждането на самостоятелен ремонтен цикъл в Украйна, тепърва ще нараства.

Описаното от Дякив ограничение обаче не важи в еднаква степен за цялата западна военна промишленост в страната. През юли 2026 г. изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер обяви, че в рамките на 12 седмици компанията ще разгърне производство на бронирани машини именно в Западна Украйна, в партньорство с „Укроборонпром“.

Най-вероятният сценарий до края на десетилетието е ремонтът и снабдяването с агрегати да останат разпределени между Румъния, Белгия и американските складове, докато украинската страна постепенно поема все по-голям дял от текущото обслужване на собствените си летища.

Сигнал за промяна на този модел би било обявяването на конкретна площадка от назован производител или съобщение на Военновъздушните сили, че по-тежките форми на техническо обслужване вече се извършват в Украйна. Обратно, по-нататъшното разрастване на румънския център във Фетещ, който вече поема и подготовката на техническия състав, би подкрепило прогнозата, че основните ремонтни мощности ще останат извън Украйна.

Украйна отговаря на реактивните „Герани“ с прехващача Alexa Spatium

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна кодифицира и допусна за употреба Alexa Spatium – първия по рода си реактивен прехващач на дронове в арсенала на украинската армия. Той беше разработен от украински инженери, предназначен за сваляне на ударни дронове с висока скорост, с които Русия постепенно допълва и измества витловите „Герани“. Ведомството обяви кодификацията на 21 август.

Според описанието на министерството апаратът е оборудван с турбореактивен двигател и е предназначен за действие на малки и средни височини. Той съчетава значителен височинен таван и голям боен радиус с висока маневреност. Задачите му са формулирани широко: дронът е проектиран да поразява малки цели, въздушни, наземни и надводни, включително ударни и разузнавателни дронове, а също така хеликоптери.

Диапазонът на скоростта му също е обширен. Alexa Spatium може да лети по-бавно, за да пести гориво, и да ускорява, когато обстановката или целта го изискват. Насочването се извършва по предварително зададени координати или с пряко управление, а търсенето и захващането на целите – с телевизионен и инфрачервен канал.

Размерите на апарата възлизат на 1,5 × 1,7 метра. Пускът се извършва само за няколко минути от подвижен катапулт, а корпусът е изработен от лек и здрав композитен материал, който според ведомството позволява извършването на резки маневри без загуба на контрол. Цялата система може да бъде превозвана с пикап и изисква минимална подготовка на позицията.

В зависимост от задачата прехващачът може да носи осколочно-фугасна, кумулативна или термобарична бойна глава. Ако не открие и порази целта, той може да се върне към мястото на пуск и да бъде използван повторно. Министерството представя системата като модулна и до голяма степен автоматична, с акцент в бързата реакция, подвижността и устойчивостта при работа в тежки условия.

В официалното съобщение обаче не се посочват конкретни данни за скоростта, височинния таван, бойния радиус и цената на дрона. Не е назован и производителят. Украинските военни издания, препечатали тази информация, също не разкриват кой стои зад разработката.

Списъкът с потенциални цели все пак подсказва повече за предназначението на Alexa Spatium от нейните спецификации. Министерството изброява „Геран-3“, „Геран-4“, „Геран-5“ и „Шахед-131“, но не и витловия „Геран-2“, който украинската ПВО вече се научи да сваля масово. Макар „Шахед-131“ също да е такъв вид дрон, акцентът очевидно пада върху новите реактивни представители на семейството. „Геран-3“ е руският аналог на иранския „Шахед-238“ и първият реактивен модел от тази линия. Разузнавателните данни, които обясняват този избор, бяха публикувани 10 дни по-рано.

Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главно управление на разузнаването (ГУР), обяви, че се наблюдава спад в интензитета на руските удари през юли, което обясни с преоборудване на линиите за производство на турбореактивните „Геран-4“ и „Геран-5“. За август ГУР очакваше от руската страна да произведе около 11 000 ударни дрона от всички видове, а оцени месечния капацитет само за реактивните версии на около 3000 броя.

По същата оценка причината за промяната е нарастващата ефективност на украинските прехващачи срещу „Геран-2“. „Сега са необходими други прехващачи със съответната скорост или зенитна отбрана на малка височина“, заяви Скибицки.

Разликата между поколенията се забелязва най-ясно в двигатели, скорост и далечина на полет. „Геран-4“ използва китайски турбореактивен двигател с тяга от около 160 кгс. По приведените данни скоростта на реактивните модели се вдига от 280–330 до 350–500 км/ч, а далечината – от 600 до 850 км. Работният височинен диапазон е между 100 и 5000 метра, продължителността на полета достига до около два часа и половина, а бойната глава тежи поне 50 кг.

„Геран-5“ е аналог на иранския „Карар“. Той достига скорост от 600 км/ч и е значително по-голям – около 6 метра дължина и 5,5 метра размах на крилото. Сглобяването се извършва в Елабуга, в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

Скибицки посочи и цената на ключовия дефицитен компонент. Китайският турбореактивен двигател струва между 35 000 и 40 000 долара, а Русия се опитва да организира собственото му производство.

Какво означава тази промяна за защитата на украинския тил, стана ясно три дни преди съобщението за Alexa Spatium. На 18 август, според отчета на украинските Военновъздушни сили, Русия изстреля 76 реактивни „Шахеда“ в рамките на едно денонощие. Част от тях за първи път достигнаха Западна Украйна.

Апаратите преминаха над Виницка, Тернополска, Ривненска и Волинска област, като изминаха между 850 и 920 км от местата за изстрелване в Крим. Дотогава максималният им обсег беше оценяван на около 500 км. В 17:55 ч. украинските ВВС съобщиха за дрон над Виница, летящ към Хмелницки, а половин час по-късно втори апарат прекоси Тернополска област в посока Волин. Посочената им скорост беше между 400 и 600 км/ч, което на практика обезсмисля опитите за поразяване със стрелково оръжие. Украинската противовъздушна отбрана унищожи една от целите край южната граница на Ривненска област, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Ковал.

Дотогава украинската антидрон отбрана разчиташе основно на витлови прехващачи и на благоприятното икономическо съотношение, което осигуряват те. През май украинската страна отчете 8150 руски атаки с барражиращи боеприпаси от всички типове и 7476 свалени – малко под 92%. Само прехващачите Sting на Wild Hornets са унищожили над 3000 дрона „Шахед“ и „Гербера“ през същия месец.

Octopus се произвежда в Обединеното кралство от януари. От февруари производството чукна близо 1000 дрона месечно при заявена цел от 2000, а конструкцията се обновява на всеки шест седмици. Прехващач от този клас струва около 1000 долара, а според британските данни цената на един Octopus е под 1/10 от стойността на целта, която унищожава.

Реактивният прехващач променя това икономическо съотношение. Турбореактивният двигател е скъп дори в своя китайски вариант, а композитен корпус с телевизионна и инфрачервена система са за насочване, не може да бъде произведен срещу цената на обикновен витлов прехващач.

Вероятно с това са свързани и две от най-странните свойства в описанието на ведомството – възможността за връщане в точката на изстрелване и използването на сменяеми бойни глави. Машина, която многократно струва повече от витловия предшественик, трябва или да бъде запазена при полет без извършен прехват, или да може да изпълнява повече от една задача.

Оттук следва и ограничение, което официалният текст не назовава: дрон с подобна себестойност едва ли ще е изпращан срещу всяка цел в масиран рояк. По-вероятно е той да е използван срещу дронове, които по-евтините витлови прехващачи не могат да настигнат.

Alexa Spatium е част от широк процес, чиито мащаби украинското министерство измерва с точни числа. От началото на 2026 г. ведомството е кодифицирало и допуснало за употреба 413 безпилотни системи, всички украинско производство.

Три дни преди кодификацията на прехващача към този списък е добавен и наземен апарат. Разработчикът Trident Tech съобщи пред изданието „Милитарний“, че товароносимостта на робота „Пластун“ е удвоена от 50 на 100 кг. Самата платформа тежи 35 кг и постъпва на въоръжение през 2023 г.

Кодификацията обаче е разрешение за употреба, а не свидетелство за извършена доставка. Съобщението не уточни колко прехващача Alexa Spatium са произведени и дали серийно вече започна. Кодифицирането на 413 системи за 7 месеца показва мащаба на процедурата, а самото това допускане не говори за масово производство или реално присъствие във войските.

ГУР очерта две възможни реакции на реактивните „Герани“, а не един: прехващачи с нужната скорост или зенитна отбрана на малка височина. Alexa Spatium покрива първото направление. Второто изисква оръдия, боеприпаси и зенитни ракети – т.е. външни доставки и производствени срокове, върху които Украйна няма същия контрол, както над собственото си производство на дронове.

Поради това значителна част от отговора пада върху системите, които Украйна може да произвежда сама. Всяко забавяне на серийното производство оставя по-уязвими градовете, попаднали на пътя на руските дронове.

Реалният ефект може да стане видим до есента, ако месечните отчети продължат да се публикуват в същия вид. Основният проверим показател ще е дали делът на свалените цели ще се задържи около 92%, докато реактивните модели се доближат към прогнозирания дял от 50% от руските дронове. Този праг вече беше достигнат при отделна атака. Отворен остава въпросът дали и кога ще се превърне в устойчива тенденция.

Анализ: Ерик Принс продава противовъздушна отбрана като абонамент

🇺🇸🛡️ Ерик Принс основа частна компания, предлагаща защита от въздушни удари срещу абонамент. Обявената миналия петък Vectus Air Defense Systems няма да доставя отделни системи на клиентите си. Вместо това по силата на многогодишни договори тя ще проектира, изгражда и поддържа цялата им отбранителна верига, включително екипажите, ремонта и подмяната на системите при промяна на заплахата. Новината беше публикувана сутринта на 21 август едновременно като съобщение до пресата на Swarmer и ексклузивен материал на Axios.

Идеята пренася абонаментния модел от софтуерната индустрия към нещо, което досега се купуваше като материален актив. Държавата или собственикът на рафинерията не придобива отделна батарея, а вместо това плаща за гарантиран резултат, докато рискът от технологичното остаряване остава изцяло за самия доставчик на услугата. Обяснението, което компанията даде пред Tectonic Defense, е директно свързано с опита от Украйна: системи, работили само преди няколко месеца, постепенно губят ефективност, докато моделът на услуга създава стимул за поддръжка на самата защита, вместо само доставка на оборудване. „Това не е само бизнес възможност, а обществена необходимост“, заяви Принс в съобщението до пресата.

Комплексът, който новата фирма обещава да изгради, съчетава вече познати от съвременните конфликти компоненти: средства за откриване и проследяване, електронна война, дрон-прехващачи и скорострелни едрокалибрени оръдия от американски, украински, израелски и други съюзнически компании. Принос от Swarmer е автономното управление. Trident OS, софтуерът на базираната в Остин компания, позволява на един оператор да управлява близо 700 дрона едновременно, като е изпитан в над 100 000 бойни мисии в Украйна от април 2024 г. Самата фирма е основана от украинеца Серхий Куприенко, нейното седалище се намира в Тексас, а екипите ѝ работят в Украйна, Полша и Естония.

Пазар за подобна услуга съществува, а икономическата логика е ясна. Един дрон „Шахед“ струва около 40 000 долара. Зенитна ракета Patriot PAC-3, използвана срещу подобни цели, струва 4 млн, докато прехващач за THAAD може да достигне 15 млн Александър Финк, изпълнителен директор на Swarmer за САЩ, подчерта пред Axios именно тази разлика между разхода за удар по ценен обект и цената за неговата отбрана. Тази сметка вече изчерпва наличните запаси. Според данни от края на април, събрани от Bloomsbury Intelligence and Security Institute, ПВО на ОАЕ е влязла в действие срещу 2012 дрона, 438 балистични и 19 крилати ракети от началото на операцията „Epic Fury“.

Обратната тенденция също вече започна: цената на защитата намалява. Прехващачите, произвеждани от Киев, струват между 800 и 3 000 долара за брой. Именно това сближаване на разходите прави възможен абонаментният модел. Ако цената на едно прехващане спадне достатъчно, защитата престава да е изцяло държавна инвестиция и се превръща в текущ разход, който собственикът на пристанище или data център може да предвиди в бюджета си.

Засега обаче няма обявен купувач. Новата компания не съобщи за нито един подписан договор, не посочи конкретни имена на клиенти и не обяви набрана сума. Пред Tectonic Defense нейни представители заявиха единствено, че се водят разговори за привличането на малък брой допълнителни инвеститори. Известна е само структурата на собствеността, която е по-любопитна дори от самата оферта: Принс държи 80%, като останалите 20% принадлежат на Swarmer.

Акциите на Swarmer се търгуват на Nasdaq от 17 март, когато бяха предложени по 5 долара и приключиха първия си ден на борсата на 31 долара. Зад бойния опит на компанията обаче се крие крехък бизнес. През второто тримесечие на 2026 г. – първото ѝ пълно тримесечие като публично дружество – приходите са 216 413 долара при загуба от 7,3 млн. За цялата 2025 г. постъпленията са 0,3 млн долара при загуба от 8,5 млн. Регистрационният документ, подаден до Комисията по ценните книжа и борсите, допълва, че през 2024 и 2025 г. почти всички продажби са били към един-единствен клиент, украинската Smart Machinery Solutions, а към момента с нея вече не се извършва съществена работа.

При 11 922 750 акции и цена от 42,49 долара при затварянето на търговията на 21 август пазарната оценка на компанията възлиза на 506,6 млн долара. Това е близо 585 пъти повече от годишните приходи, получени с екстраполиране на резултата от второто тримесечие. В деня на обявяването акциите поевтиняха със 7,45%.

Тук се появява и вторият пласт на сделката. Принс ръководи съвета на директорите на Swarmer от декември 2025 г. По силата на споразумение от 8 декември той получава опции за придобиване на до 943 350 акции на цена от 6,2711 долара за брой.

Пакетът е разделен на 4 части. Първите 3 са обвързани с обичайни условия като изтичането на даден срок, месечното придобиване на права и набирането на нов капитал. Първата от тези части става упражнима на 8 декември тази година. Четвъртата е различна: тя включва 188 670 акции и се отключва едва когато Swarmer отчете приходи в размер на 10 млн долара от клиенти, привлечени лично от Принс. Още 188 670 акции стават достъпни, ако пазарната оценка на дружеството се задържи над 500 млн долара в 20 от 30 поредни борсови сесии. При последното затваряне тя беше с 6,6 млн над този праг.

Vectus Air Defense Systems, 80% от която принадлежат на Принс, по самата си структура може да насочва клиенти към Swarmer. Нищо в документите не сочи нарушение, а опциите не правят сделката нередна. Те обаче показват точно какво може да спечели основателят, ако абонаментният модел проработи.

При петъчната борсова цена разликата между цената за упражняване на опциите и пазарната стойност на акциите възлиза на 34 млн долара за целия пакет и близо 6,8 млн само за транша, обвързан с привлечени от Принс клиенти. Търговски издания писаха, че той има близо 1 млн акции. Документът пред регулатора сочи друго: към 31 януари Принс не разполага с нито една акция, а има единствено правото да придобие такива. Оттогава до 22 август в регистъра на Комисията не е постъпвал формуляр, който да удостоверява промяна в дела му.

Профилът на лицето зад офертата се очертава ясно от биографията му. Принс основава Blackwater през 1997 г. и остава начело на нея до 2009 г. През септември 2007 г. служители на компанията откриват огън на площад „Нисур“ в Багдад, убивайки 17 иракски цивилни. Четиримата осъдени за това получават помилване от президента Доналд Тръмп през декември 2020 г.

Между 2014 и 2021 г. Принс е изпълнителен директор и заместник-председател на Frontier Services Group, базирана в Хонконг, а към днешна дата управлява частен фонд Frontier Resource Group. От миналата година той изгражда нова марка – Vectus Global, която Wall Street Journal описва като глобално наименование на мрежа от дружества, извършващи охранителна дейност в Еквадор, Демократична република Конго и Хаити.

В Салвадор компанията е наела бойци, които подпомагат местната полиция при нанасянето на удари срещу членове на банди с масово произвеждани дронове, носещи взривни заряди. В Конго, по данни на Reuters от 10 февруари, хора на Принс управляват дронове в подкрепа на армията за защитата на стратегически град и минни обекти срещу бунтовниците от движението М23.

Най-подробна представа за начина, по който този оператор използва въоръжени дронове, дава дейността му в Хаити. От март 2025 г. Vectus Global подпомага специалното звено на премиера Аликс Дидие Фис-Еме. Human Rights Watch отчита 1243 убити при 141 операции с дронове между 1 март 2025 и 21 януари 2026 г. Сред жертвите са 17 деца и поне 43 възрастни, за които се съобщава, че не са били членове на престъпни групи. Ранените са 738.

Това означава средно по 8,8 убити на операция, а най-смъртоносната от тях отнема 57 живота. При удара в квартал „Симон Пеле“ на 20 септември 2025 г. загиват 9 деца на възраст между 3 и 12 години, събрани за раздаване на подаръци. Държавният департамент на САЩ е издал лиценз за износ на отбранителни услуги за Хаити.

Пред Tectonic Defense представители на компанията заявиха, че Vectus Air Defense Systems и Vectus Global са независими една от друга и имат единствено общ основател. Всяка дейност в областта на въздушната отбрана ще бъде договаряна и изпълнявана отделно. Това разграничение е юридическо и вероятно точно.

То обаче не премахва общото между охранителната дейност в Порт-о-Пренс и абонамента за защита на въздушна пространство: и при двата случая става въпрос за верига от откриване, вземане на решение и поразяване, обслужвана от наети по договор чуждестранни екипи на територията на друга държава. В Хаити действието на въпросната верига е довело до убийства, които Human Rights Watch определя като извънсъдебни. При ПВО целта е боеприпас, а не човек, и решението се взема за секунди срещу заплаха, която вече се движи към защитавания обект.

Между офертата и първия подписан договор стои и лицензионен режим. Износът на отбранителни услуги от физическо или юридическо лице от САЩ за чуждо правителство се нуждае от разрешение от Държавния департамент. Vectus Global вече е получила такъв за Хаити, а новата компания ще се нуждае от лиценз за всеки чуждестранен клиент.

Въпросният режим е едновременно условие за достъп до пазара и механизъм за контрол. Той определя с кои правителства изобщо може да се работи и дава на Вашингтон лост над всяка отделна сделка. Сделките между държави се обявяват публично и минават през преглед в Конгреса, макар че на 19 март държавният секретар Марко Рубио подписа извънредни изключения именно, за да да бъде този процес съкратен. При абонаментен договор между частни страни решението остава част от лицензионната процедура.

Съществува и друг, съвсем основателен прочит на тези факти. Новото начинание на Принс не е аномалия, а закъснял участник на вече действащ пазар. В същия петъчен ден Powerus обяви поръчка за 22,3 млн долара за защита на енергийна инфраструктура в Близкия изток.

Правителствените доставчици действително не успяват да покрият търсенето, а когато успеят, го правят на цени, които сами обясняват търсенето на алтернативи. От пакета на стойност 16,5 млрд. долара за Кувейт, ОАЕ и Йордания, одобрен на 19 март, 2,1 млрд. са отредени за 10 комплекса FS-LIDS и 240 зенитни ракети Coyote. Собственикът на пристанище или завод, който очаква държавата да придобие подобна защита и за неговия обект, вероятно ще трябва да чака дълго.

Двата прочита не се изключват взаимно. Недостигът е реален, а моделът има логика, на която класическата държавна поръчка трудно може да отговори. В същото време най-разпознаваемото име зад него е човекът, чиято предишна компания е свързана с убийството на 17 иракски цивилни в Багдад и чиято сегашна мрежа притежава лиценз за работа в държава, където подпомаганите от нея операции с дронове убиват средно по 8,8 души на операция.

Първият клиент ще покаже кой от двата фактора надделява – недостигът на достъпна въздушна защита или тъмната биография на Принс. Вероятно това ще бъде правителство от Персийския залив или Африка, а не държава – член на НАТО. Страна със собствена ПВО едва ли ще я повери на външен изпълнител, а страна без такава, намираща се в размирен регион, може да няма друг практически избор.

Анализ: руският ракетен запас вече се крепи на текущото производство

🇷🇺🚀 Русия разполага с около 1900 ракети за далекобойни удари, а запасът от Х-101 – крилата ракета,  използвана най-често за удари по украинските градове – е малко повече от месечното производство. Разбивката, изготвена от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна и споделена от „Украинска правда“, която я получава в отговор на запитване. Изводът на ГУР от собствените му данни, е кратък: противникът не изпитва недостиг.

Списъкът също е сравнително кратък: около 600 ракети „Оникс“, 450 „Калибър“ и 400 РМ-48У. Следват 130 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ към 5 август и 120 „Циркон“. Х-101 са 100, а „Кинжал“ и севернокорейските ракети – по около 50.

Производствените темпове обясняват този извод. Месечният план за производството на балистични ракети 9М723 на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ предвижда 60 броя, а през юли са произведени 65. През същия месец руските заводи са произвели 87 крилати ракети Х-101 и 50 модифицирани зенитни ракети с изтекъл летателен ресурс РМ-48У. Трите вида дават общо 202 боеприпаса, което реално изчерпва обявения от ГУР обем от над 200 крилати и балистични ракети месечно.

Оттук нататък ракетите могат да се разделят на две отделни групи. Наличните 100 ракети Х-101 се равняват на малко повече от производството на месец. При 9М723 съотношението е 130 налични на 65 произведени за юли. Х-101 и ракетите за „Искандер-М“ на практика не се задържат в складовете, а преминават през тях: горе-долу толкова, колкото излиза от заводите за един месец, се изстрелва през същия период.

При другата група съотношението е обратното. Вадим Скибицки, заместник-началник на ГУР, отбеляза, че през първите 7 месеца на годината. Русия е произвела 33 броя 3M22 „Циркон“ и 60 броя 3М55 „Оникс“. По думите му годишните производствени планове за двата вида са били изпълнени до 3 август. Това значи, че запасът от 600 противокорабни ракети „Оникс“ се попълва с едва 7-10 единици месечно, този от 120 ракети 3М22 „Циркон“ – с 3-5 броя. И двата вида са проектирани за поразяване на кораби, но Русия ги използва и срещу градове.

Крилатите ракети с морско базиране „Калибър“ са отделно. Тяхната наличност се оценява на 450 единици, докато в средата на април е била 460 – спад от едва 10 ракети за 4 месеца, най-малкият в цялата таблица. ГУР не посочва темповете на производство при този вид, поради което причината за почти непроменения запас не може да бъде установена от публикуваните данни. Възможно е Русия да използва сравнително малко „Калибър“, но е възможно и производството почти да компенсира разхода.

Зад това разделение стои и по-обща сметка. Публикуваните данни дават конкретен месечен производствен темп само за 9М723, Х-101 и РМ-48У. От трите вида Русия има общо 630 ракети при производствен темп от 202 месечно. Останалите 1270 се падат на „Оникс“, „Калибър“, „Циркон“, „Кинжал“ и доставките от Северна Корея. Извън „Калибър“, за който ГУР не посочва темп, от тази група в Русия се произвеждат най-много към 15 ракети месечно. Следователно по-голямата част от обявените 1900 боеприпаса е натрупан запас, който се изразходва, без да бъде възстановен със същия темп, а текущата въздушна кампания зависи основно от продукцията на три производствени линии.

Разбивката има и предистория, защото същите позиции са публикувани и по-рано в отговори на ГУР до NV. В средата на април, преди руското командване да премине към масирани удари с балистични ракети срещу украинските градове, запасът от 7-те руски вида е бил оценяван на 2250 ракети. Сега той е 1850. Разликата спрямо общите 1900 идва от около 50 севернокорейски ракети, включени в актуализирана оценка. Спадът от 400 руски ракети между април и август при производство от над 200 месечно значи, че средният разход е превишавал продукцията с около 100 ракети на месец.

Свиването обаче не е равномерно. Запасът от „Циркон“ е намалял от 230 на 120 броя, а този от „Оникс“ – от 690 на 600. Наличните 9М723 са достигнали 100 броя 3 месеца по-късно, което значи, че през май и юни е изразходвано със 100 ракети повече, отколкото е произведено. От средата на юли тенденцията се променя. Запасите от крилати и противокорабни ракети и от модифицирани зенитни боеприпаси, са на почти същите нива, а наличността от 9М723 дори скочи с 30. Натрупаният резерв е поел промяната в тактиката през май и юни, докато от юли насам честотата на ударите изглежда се покрива от настоящото производство.

Близо 1/4 от ракетите в настоящата продукция реално не са ново оръжие. РМ-48У е учебна ракета-мишена, сглобявана от зенитни ракети с изтекъл срок на годност за комплексите С-300ПМ и С-400. За основа бяхме използвали 5В55 и 48Н6 – боеприпаси, които така или иначе се извеждат от въоръжение. Бойната им глава тежеше 133-180 кг. Ракетата първоначално се управлява от радар, а след като излезе зад радиохоризонта, преминава към режим на инерциално насочване. Поради това точността е ниска, а при попадение пръска големи отломки. Според изчисление на Defense Express Русия е използвала РМ-48У срещу украински цели за първи път през нощта срещу 20 януари 2026 г. Планът за тази година предвижда над 480 броя, при 50 в месечния график – повече от два пъти над производството през предходната година.

Единственият вид, който постепенно напуска бойния състав, е „Кинжал“. Русия е прекратила серийното му производство през април, за да пренасочи гориво, финансиране и компоненти към други ракетни системи. „Ракетата сега е на етап доработка заради, наред с другото, проблема с точността на попадение в целите“, отговаря ГУР на полученото запитване. Наблюдателят на авиационната промишленост Аркадий Доценко свързва неточността с инерциалната система за навигация, натрупваща отклонение по време на полета под въздействие на украинското електронно заглушаване и подмяната на сателитни координати. Въздушното изстрелване и по-продължителният полет увеличават още повече влиянието на тези фактори в сравнение с „Искандер-М“.

Данните за наличност показват разход без съответното попълване: 100 ракети „Кинжал“ през юли и 50 през август. ГУР потвърждава, че пренасоченият ресурс действително е увеличил производството на балистични ракети за „Искандер-М“, чийто запас нараства през същия период. Така в общия ракетен арсенал протича замяна: системата с най-висока скорост, но с признат проблем в точността, освобождава производствен ресурс за по-точната 9М723.

От гледна точка на украинската отбрана сметката изглежда различно. Над 100 от произвежданите месечни боеприпаси са балистични или хиперзвукови и изискват прехващачи от класа на MIM-104 Patriot. Оценката на Defense Express за световното производство на такива прехващачи е едва около 50–60 броя месечно за всички клиенти. Президентът Владимир Зеленски заяви, че доставките на зенитни прехващачи за Украйна през тази година са 3 пъти по-малки от онези миналата година.

Дори неточните ракети участват в това изтощаване на отбраната. РМ-48У и севернокорейските балистични ракети изискват същата незабавна реакция като 9М723. Според анализа на Defense Express именно това е замисълът при преработката на зенитните боеприпаси с изтекъл срок: евтиният корпус на учебната ракета принуждава Украйна да изразходва скъп прехващач. След нощта срещу 5 август, когато Русия изстреля 24 балистични цели, украинската отбрана не свали нито една от тях, а загинаха най-малко 17 души. След този удар украинското командване прекрати публикуването на данни за свалените ракети.

Ограничението за нападателя не е броят пускови установки. Авиационният експерт Анатолий Храпчински посочва пред „Украинска правда“, че Русия разполага с около 160 установки на комплексите „Искандер“, всяка от които носи по две ракети, но при реални комбинирани удари използва между 16 и 26. Мащабът е съобразен с ограничения брой украински прехващачи. Ракетите се изстрелват от различни направления в максимално кратък интервал, за да претоварят способността на зенитните комплекси в конкретен сектор да поразяват едновременно множество цели. Поради това подразделение от Северна Корея не е толкова увеличава броя на пусковите установки, колкото добавя запас от боеприпаси, който не зависи от руското производство.

Андрий Черняк от ГУР съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 военнослужещи от КНДР се разполагат във Воронежка област, граничеща с Луганска област. Формированието разполага с шест пускови установки и до 120 балистични ракети, 40 сред които вече са доставени. Става въпрос за KN-23 и KN-24, а разчетът на КНДР е включен в състава на руската 112-а ракетна бригада. Според ГУР обсегът му на поразяване влизат Сумска, Харковска, Черниговска, Полтавска, Киевска, Днепропетровска и Запорожка област. 120-те ракети се равняват на приблизително 60% от месечното руско производство, но са еднократно попълнение, а не ежемесечен поток.

Доставките от Северна Корея не могат да заменят „Искандер-М“ по своето качество. Храпчински оценява отклонението на 9М723 на 5-20 метра, като за сравнение при KN-23 достига стотици метри, в някои случаи дори километри. В резултат ракетите могат да попаднат както в открити полета, така и жилищни квартали. Бойната част на корейската ракета може да достигне 1 тон срещу стандартните 480 кг при руската – тоест тя причинява по-голям кратер, но е значително по-неточна. Доценко определя оръжието като средство за терор срещу населението. Мястото му в руската схема произтича именно от това: то натоварва украинската ПВО, без да изразходва ограничения запас от прецизни боеприпаси, запазвани за точкови цели.

Срещу извода за постигнато равновесие между разход и производство обаче съществува една особеност в данните. С изключение на „Кинжал“ и „Искандер“ всяка стойност от август повтаря юлската, закръглена до най-близките 50 единици. Оценка със стъпка от 50 не може да отчете промяна под този праг. Следователно „без промяна“ може да прикрива и спад от няколко десетки ракети. Изводът за равновесие е най-надежден там, където числата реално се променят (при „Кинжал“ и „Искандер“) и по-несигурен при видовете, чиито оценки остават непроменени в продължение на три месеца.

Остава и въпросът за произхода на данните. ГУР е страна във войната и има собствен интерес от начина, по който те са представени, а тезата, че Русия не изпитва недостиг, подкрепя украински иск за допълнителни прехващачи. Два фактора обаче засилват достоверността на оценката. Първо, управлението разпространи и неудобни за Украйна констатации: че Русия преизпълнява своите производствени планове и че точността на „Искандер-М“ превъзхожда с порядък тази на алтернативата от КНДР. Второ, поредицата от данни не е съставена наведнъж в подкрепа на предварително избран извод, а произтича от поне три отговора, дадени по различно време на 2 отделни издания. Отговорите са съвместими както помежду си, така и независимо посочените темпове на производство.

При запазване на сегашната тенденция Русия вероятно ще поддържа месечния обем на ракетните удари до края на годината, без да натрупа значителен резерв от Х-101 и 9М723. Потвърждение би било в следващата разбивка на ГУР отново да отчете около 100 ракети Х-101 при непроменена честота на ударни вълни. Белег за отслабване би било ново понижение на запаса от 9М723 под 100 единици, което би показало, че отново разходът изпреварва производството. Подновяване на серийно производство на „Кинжал“, от своя страна, би значило, че проблемът с точността вероятно е преодолян и производственият ресурс отново се насочва към тази система.