🇺🇦🤝🇺🇸 САЩ и европейските страни от Г7 ще предоставят на Украйна лиценз за производство на системи за противовъздушна отбрана и далекобойни ракети, съобщи преди малко La Parisien, позовавайки се на източник от сферата на дипломацията по време на срещата на върха на Г7 в Евиан.
„Ще произвеждаме под лиценз не само системи за ПВО, но и средства за дълбоки удари, т.е. далекобойни ракети“, заяви източникът в кулоарите на срещата на Г7, която тази година се провежда във Франция.
В съвместно изявление държавните ръководители на страните от Г7 се договориха да увеличат доставките на средства за противовъздушна отбрана, системи и прехващачи, както и на способности за далекобойни удари. Освен това те заявиха готовност да предоставят на Украйна лицензи, които да ѝ дадат възможност да увеличи собственото си военно производство.
Американските компании ще могат да предоставят лицензи за целта на европейски производители, съобщава пред пресата германският канцлер Фридрих Мерц, изразявайки голяма „благодарност към президента Тръмп за огромното му желание за сътрудничество“.
„В момента всички ние произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, разполагащи с производствени мощности, включително европейски и украински дружества“, заяви той.
Ключовото решение идва само ден след като САЩ обявиха възстановяване на част от санкциите върху руския петрол, които бяха временно преустановени за справяне със скока в цените на суровия петрол, предизвикан от войната срещу Иран.
Страните от Г7 са „единни“ срещу Русия
Тръмп, който през последните седмици беше изцяло погълнат от конфликта срещу Иран, също така обеща да направи „всичко възможно“, за да помогне за спирането на огъня в Украйна. Мирните преговори с посредник САЩ, които не успяха да постигнат пробив, бяха замразени в началото на конфликта в Близкия изток в края на февруари.
Изправена пред масирани руски удари и недостиг на средства за противодействие, Украйна редовно изисква допълнителни доставки от своите партньори, специално американски ракети Patriot, финансирани от нейните европейски съюзници. Доставките обаче остават сложни, а запасите се изчерпват. „В общи линии, при всяка масирана атака от страна на Русия, украинците трябва да изстрелват около 20 ракети от системата Patriot“, разкри дипломатически източник в Г7, визирайки „наличието на запаси в Близкия изток и несъмнено в САЩ“.
Единството на Г7 в подкрепата за Украйна беше отразено в съвместната декларация на всички членове, която потвърди непоколебимата позиция в защита на страната и нейната териториална цялост, успокои украинския президент Володимир Зеленски. Той действа изключително предпазливо с Тръмп след срещата им в Овалния кабинет през февруари 2025 г.
Украинският лидер приветства „важните резултати за Украйна“ от срещата на върха на седемте големи. „Най-важното: договорихме се за по-нататъшно укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна“, написа той днес сутринта.
Световните лидери са „единни“ и „отчитат, че на терен има динамика“ в полза на Украйна, поради което са съгласни да „засилят натиска“ върху Русия и да доставят повече средства за противовъздушна отбрана на Киев, очерта източник от френската дипломация.
„Страхотно е, че всички разбират, че Русия няма да спечели и че трябва да окажем натиск върху Путин, за да сложи край на тази война“, реагира Зеленски, който беше поканен от Еманюел Макрон да остане до края на срещата на върха в сряда.
🇺🇸 Lockheed Martin обяви премиерата на HIMARS FLEX – модулна еволюция на артилерийската ракетна система с висока мобилност M142 HIMARS. Новата модификация въвежда конфигурация с двоен пусков контейнер, която позволява пренос на два пъти повече боеприпаси спрямо стандартния контейнер.
Системата добавя и възможност за изстрелване на прехващачи за противовъздушна и ракетна отбрана, сред които ракети PAC-3 от същото шаси, и интегрира опции за автономно управление с технологична екосистема на компанията, наречена FLEXFires. При всичко това машината запазва съвместимост с боеприпаси на НАТО и възможността за трансфер с тактически военно-транспортни самолети C-130 Hercules.
Стандартният вариант на HIMARS включва 1 пусков контейнер, който съдържа 6 управляеми ракети за залпов огън (GMLRS) – GPS-насочвани боеприпаси с обсег до 70 км – или 1 армейска тактическа балистична ракета ATACMS с обсег над 300 км. Системата се обслужва от 3-членен екипаж в бронирана кабина, която се намира върху колесно шаси от фамилията средни тактически превозни средства M1140 (FMTV).
Оперативно съвместима като отделна опция за боеприпас е ракетата за прецизен удар (PrSM) с обсег над 400 км. От Lockheed Martin заявяват, че вече са доставени 750 пускови установки HIMARS, а над 540 системи са на въоръжение в армията на САЩ и международните съюзници. Това осигурява готова клиентска база на HIMARS FLEX, предоставяйки на настоящите потребители потенциален път към способности според конфигурацията и решенията за придобиване.
Въвеждането на конфигурация с два контейнера в HIMARS FLEX е най-значимият от оперативна гледна точка елемент в анонса, тъй като адресира едно от най-често изтъкваните ограничения на стандартния вариант: нуждата от връщане до пункт за презареждане с боеприпаси след пуск на един контейнер, преди машината да може да поразява нови цели. Пускова установка с два контейнера може да поразява двойно повече цели в рамките на един изход, да поддържа огън по-дълго време преди презареждане или да раздели боекомплекта си между нападателни ракетни боеприпаси в единия контейнер и отбранителни ракети-прехващачи в другия.
HIMARS FLEX добавя евентуални роли за ПВО и ПРО, включително с боеприпаси PAC-3 и IFPC. Така се създава единна машина, способна както да атакува наземни цели на големи разстояния, така и да се отбранява срещу приближаващи ракети и самолети по начин, който сегашната конфигурация не позволяваше.
Обявеният от компанията производител списък на съвместими боеприпаси обхваща целия набор от HIMARS и MLRS на НАТО, сред които GMLRS, ER GMLRS, PrSM и ATACMS. Към тях се добавят е прехващачите Patriot PAC-3 MSE и боеприпасите по програмата за способности за защита от индиректен огън (IFPC) за нуждите на ПВО и ПРО. PAC-3 MSE е най-модерният вариант от серията зенитни ракети, произвеждан от Lockheed Martin. Той представлява прехващач с кинетично поразяване (hit-to-kill), способен да унищожава балистични и крилати ракети, както и самолети, а бойните му характеристики го превръщат в едно от най-ефективните оръжия за точкова отбрана в арсенала на САЩ.
Интегрирането на стартови възможности за PAC-3 в колесна машина с размерите на HIMARS, която може да се транспортира с C-130, да се разполага бързо на предни позиции и да бъде обслужвана от малък екипаж, ще даде на съюзническите армии способност за противоракетна отбрана с висока мобилност. Настоящите конфигурации на батареите Patriot не могат да осигурят подобно удобство, тъй като изискват множество големи превозни средства и значително време за разгръщане.
Тим Кейхил, президент на Lockheed Martin Missiles and Fire Control, очерта значението на технологичния пакет FLEXFires с оглед на неговата мащабируемост и потенциал за автономни функции. „HIMARS FLEX ще промени правилата на играта в бъдещето на нападателния и отбранителния огън“, заяви Кейхил. „Технологичният пакет FLEXFires ще позволи на операторите да мащабират боекомплекта и да добавят автономни способности, без да жертват скоростта или точността.“
От Lockheed Martin допълват, че FLEXFires може да осигури автономни функции на пускова установка, въпреки че точната степен на автономност не е уточнена публично извън описанието на компанията за „разпределен, жизнеспособен огън в оспорвана среда“ и способността да се усложни прицелването на противника с бърза смяна на позициите.
Гейлия Кембъл, вицепрезидент и главен мениджър на Lockheed Martin Tactical Missiles, позиционира HIMARS FLEX в рамките на възпирането на съюзническо ниво, което все по-силно движи решенията за отбранителни поръчки в Европа. „Гъвкавостта, оперативната съвместимост и доказаната ефективност са трите стълба, които дефинират днешните най-ефективни способности за възпиране“, каза Кембъл. „HIMARS FLEX предоставя на съюзниците ни възможност да приспособят нападателната и отбранителната си огнева мощ към специфични нужди, като в същото време остават свързани с обща, доказана в реални боеве екосистема.“
Моментът на обявяване на HIMARS FLEX по време на изложението Eurosatory 2026 е умишлен и целенасочен от търговска гледна точка. Той идва в момент, когато европейските държави-членки на НАТО вземат едни от най-мащабните решения за покупка на прецизна артилерия от десетилетия насам. Няколко страни наскоро избраха HIMARS, южнокорейската Chunmoo или израелската PULS, а Франция разработва местна алтернатива по програмата си за сухопътни далекобойни удари. Това създава конкурентен пазар, на който представянето на значително по-мощна модификация на HIMARS от страна на Lockheed Martin е ясно разчетено да повлияе на текущите решения за обществени поръчки на континента.
Система, която предлага повече огнева мощ, способности за ПВО/ПРО и опции за автономно управление в сравнение със стандартния HIMARS, докато в същото време запазва пълна съвместимост с наличната верига за доставки на боеприпаси в НАТО, е изключително силен аргумент за всяко министерство на отбраната на европейска държава, което в момента претегля дали да закупи HIMARS, или да потърси алтернативи.
Философията на модулния дизайн, която Lockheed Martin е заложила в HIMARS FLEX, отчита и икономическата реалност – не всяка съюзна държава има нужда и може да си позволи пълна конфигурация с два контейнера с ПВО възможности от ден 1. Компанията отбелязва, че клиентите могат да стартират с базовия вариант с един контейнер и да добавят капацитет за два и автономните функции поетапно, според бюджета и оперативните изисквания. Този подход на поетапно навлизане вече се е доказал като ефективен в маркетинга на HIMARS, където относително умерената цена на брой спрямо по-сложни ракетни системи помогна за привличане на клиенти, които иначе биха избрали по-слабо ефективни, но по-евтини алтернативи.
Lockheed Martin представя HIMARS FLEX като нова модулна еволюция на фамилията HIMARS, а не като замяна на системите, които вече са в експлоатация. Това значи, че хилядите пускови установки, използвани от силите на САЩ и техните съюзници по света, ще продължат да изпълняват мисиите за прецизни удари – роля, която остава определяща за платформата, откакто Украйна демонстрира нейното оперативно въздействие още през 2022 година.
🇷🇺💥🇺🇦 Има удари, които казват много повече за нападателя, отколкото за нападнатия. В нощта срещу 15 юни руските държавни медии обявиха, че в рамките на масираната въздушна атака по Киев е поразена стратегическа цел – предприятието „Буревисник". На следващата сутрин бившият украински дипломат Мария Друцка, която живее в съседство, разказа в X какво всъщност се намира на тази „стратегическа цел" – заводът е мъртъв от близо две десетилетия.
Историята му е съвсем реална и затова още по-показателна. „Буревисник" е основан през 1967 г. в рамките на съветския военно-промишлен комплекс и наистина е означавал нещо – произвеждал е корабни радари и системи за наблюдение за Военноморския флот на Съветския съюз, а по-късно и медицинска апаратура. Но това отдавна вече е минало. От 2008 г. фактически се намира в несъстоятелност – оттогава насам без никакво производство, предприятието към днешна дата представлява изоставени руини – ронещи се административни корпуси, изоставени цехове, недовършен бетон. Срещу него Москва е използвала скъпоструващи ракети само за да го впише после в графата „победи".
„Изглежда руското разузнаване разчита на прашни архиви от 1967 година", пише Друцка. В публикацията си тя недоумява – ако наистина са вложили скъпи ракети тук, мислейки мястото за действащ военен възел, „те са пълни идиоти". Емоцията на авторката не изненадваща, но под нея се откроява нещо по-важно от конкретната обидна квалификация. Целеуказването е стъпило върху данни за града отпреди половин век – според руското командване отдавна закрит завод все още дими и работи за нуждите на украинската армия на фронта. Това не е изолиран гаф, а симптом на разузнаване, което продължава да гледа Украйна през съветски справочник и не вижда страната, която се е изправила гордо пред него.
И все пак би било наивно случаят да се изчерпи с подигравка. Защото за машината, която издава брифингите на Министерство на отбраната на Руската федерация, същият този удар не е провал, а точно обратното. Удар по празна и изоставена сграда се преопакова без усилие в „поразена стратегическа цел" – руската вътрешна аудитория няма как да потвърди какво точно стои на адреса, а и надали има подобни стремежи, а разказаната победа струва точно толкова колкото един уверен тон пред камера. Така се затваря уютният кръг на заблудата – евтин триумф за домашна употреба, подплатен със скъпи ракети, които са заплаха единствено за цивилния живот в украинската столица.
Само че ракетата, насочена по отдавна закрит завод, не пада в архив. Пада в жилищен квартал. Тук разказът на Друцка се прехвърля към личната история на нейната баба – история, каквато са имали хиляди украинци. Ударната вълна, разказва тя, отваря широко прозореца на нейната баба, който не успял да се счупи, но възрастната жена прекарала една ужасяваща нощ и видяла как всичко гори пред очите ѝ, „сякаш целият свят гори".
Това е свидетелство на един човек и неговата роднина и затова го поднасям като такова, но то съвпада изцяло с цялостната ситуация в Киев преди две нощи, когато масираната руска атака остави петима убити и десетки ранени цивилни сред руините на поразени жилищни сгради. Каква и да е била целта на хартия, резултатът на земята е очевиден.
🇺🇦 Програмата „Център за иновативни технологии“ на Украйна представи нова ракетна система, наречена DART, проектирана за изстрелване от стратосферни балони. Разработката е насочена към осигуряване на надеждна способност за поразяване, която да остава имунизирана от вражеските средства за електронна война, съобщава Militarnyi на 16 юни.
Системата е проектирана за разполагане на височина между 12 и 18 км. За да гарантират, че ракетата поддържа стабилна траектория и се задейства прецизно, независимо от условията на пускане, инженерите са оборудвали DART със специални сервомеханизми. Самата ракета има дължина от 1,84 метра и тежи 13 кг, носи бойна глава от 3,5 до 10 кг според конфигурацията, която използва проникващи елементи на графитна основа.
DART функционира с уникален насочващ механизъм. Въпреки че за началната фаза се използва навигационна система, тя е проектирана за изключване, след като достигне височина от около 6 км и от този момент нататък се задейства двигател с твърдо гориво, с който ракетата продължава по фиксиран курс към целта.
Изключвайки бордовите системи при финалния подход, оръжието де факто получава имунитет от заглушаване на сигнала и други електронни смущения, които руската армия използва масово от пълномащабнатата инвазия в Украйна.
Разработчиците подчертаха, че балонните платформи, използвани за пусковете, не са техен вътрешен проект: „Аеростатите не са наша разработка, а на партньор“.
В момента DART се движи към официална кодификация от Министерството на отбраната на Украйна. Гледайки напред, екипът от проектанти очерта планове за адаптация на технологията за създаване както на балистични ракети, така и на варианти земя-въздух.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската отбранителна компания OM Defense Systems официално представи SPECTR – ново поколение „умни“ дронове-примамки, проектирани да объркат противовъздушната отбрана на противника и да я принудят да хаби скъпи ракети-прихващачи.
Представена на глобалното изложение за отбрана Eurosatory, системата беше описана като напълно автономен дрон от типа „push-and-fly“, проектиран за устойчивост на електронни смущения, икономически ефективен и базиран на модерна софтуерна платформа.
Генерирайки силен и регулируем радарен отпечатък, тя насища ПВО мрежата, като по този начин предизвиква реакция, имитирайки реална бойна заплаха.
🇺🇦🤝🇩🇪 Украинската отбранителна компания Fire Point положи основите на партньорството с германската Hensoldt за доставка на модерни радари за проекта за противоракетна отбрана FREYA, съобщи Militarnyi на 16 юни.
По време на глобалното изложение за отбрана Eurosatory 2026, провеждано в Париж в периода 15-19 юни, двете компании сключиха споразумение, което трябва да придвижи ракетния щит на Украйна към финалните етапи от неговата разработка.
Съгласно подписаната договорка Hensoldt ще достави своята радарна система с висока мобилност TRML-4D, която ще е отговорна за първично откриване на заплахи. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман отбеляза пред Militarnyi, че екипът ще започне да интегрира този радар с ракетата им и център за командване и контрол (C2), използвайки данните от немския радар, за да насочват прехващачите си директно в зоната на балистична заплаха.
Оборудването на Hensoldt вече има зад гърба си множество изпитания в реални бойни условия в редиците на украинската армия, където TRML-4D действа успешно с германските зенитно-ракетни системи IRIS-T SLM.
Fire Point е частна отбранителна компания, специализирана в производството на евтина ударна техника с голям обсег, най-вече дроновете FP-1 и FP-2 и крилатата ракета FP-5 Flamingo. Предназначени за евтина алтернатива на скъпите западни аналози, оръжията на компанията разполагат с обсег до 3000 км и често биват разгръщани за нанасяне на удари по цели с висока стойност от военната и енергийна инфраструктура дълбоко в руския тил, а дроновете се използват и за удари на средни разстояния.
Ядрото на комплекса FREYA се основава на ракетата-прихващач FP-7.X, разработена в страната от Fire Point. Според изданието компанията наскоро е провела успешни летателни изпитания на прехващача, за да тества неговите лимити при експлоатация, по време на които ракетата е показала висока маневреност, достигайки максимална височина на полета от 25 км. По време на същите тестове ракетата е изпълнила успешно силно агресивни корекции на командите, изпратени директно от командния център, докато е преминавала през максимално ускорение.
Вярна на модулния си дизайн, системата за противоракетна отбрана FREYA е изградена с отворена архитектура, която безпроблемно съчетава украинското ракетостроене с първокласен европейски хардуер. Според Militarnyi функциите за осветяване и насочване на целите ще бъдат поети или от датските радарни системи Weibel GFTR-2100/48, или от италианските Leonardo KRONOS Land, а главният команден пункт ще бъде конфигуриран около норвежкия център за разпределение на огъня на Kongsberg, използващ модули Network Access Node.
Сигурният обмен на данни в реално време между всички тези мултинационални компоненти се осъществява от мрежата за обмен на данни Link 16, стандартизирана по протокола STANAG 5516 на НАТО, служеща като ключов интерфейс за включване на системата FREYA директно в наличната мрежа за ПВО на Украйна.
Тъй като системата разчита на отворен чертеж, добавянето на хардуер от Hensoldt няма да постави ограничения върху бъдещи технологични разширения. Fire Point вече е проучвала варианти за интеграция на шведския радар Saab Giraffe 4A/8A и френския Thales Ground Master 400. Освен това каталогът на Hensoldt предлага и още една придобивка отвъд първичния радар TRML-4D, способен да проследява над 1500 цели на разстояния до 250 км. В крайна сметка той може да интегрира SPEXER 2000 3D MkIII, специализиран тактически радар, оптимизиран за откриване и класифициране на нисколетящи въздушни цели, морски съдове и наземни заплахи, пише Militarnyi.
Успешният летателен тест и сключеното днес споразумение за радарите са поредната успешна стъпка в посока създаването и внедряването на евтина и ефективна алтернатива на системата Patriot. Тогава Денис Щилерман посочи, че компанията се стреми да свали цената на балистичното прехващане под 1 млн долара до 2027 г. и посочи изрично Hensoldt като един от европейските производители на радарни системи, с които се надява да установи партньорство в подкрепа на инициативата.
🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп задейства Закона за отбранителното производство, за да се справи с ограниченията в доставките и разработката на оръжия за производството на боеприпаси и веригите за доставки. Това става ясно от меморандум, публикуван във вторник.
Ходът включва мерки в отговор на нарастващата тревога във Вашингтон във връзка с капацитета на оръжейно производство. Ракетните двигатели с твърдо гориво, запалителите и системите за насочване са някои от най-важните компоненти с ограничен капацитет, необходими за производство на военно техника – както за вече налични оръжия, така и за бъдещи програми за модернизация.
„С настоящото установявам, че има условия, които могат да бъдат директна заплаха за националната отбрана или програмите ѝ за готовност“, настоява Тръмп в меморандум от 11 юни, адресиран до министъра на войната Пийт Хегсет. Държавният глава посочва мотиви като „ограничения производствен капацитет, крехките вериги за доставки, зависимост от дълги срокове за изпълнение на поръчки и свързани тесни места в производство“.
Меморандумът до министъра на отбраната делегира правомощия за сключване на доброволни споразумения със сектора на военната промишленост, насочен към укрепване на отбранително-промишлената база.
Законът за отбранителното производство позволява на президента или упълномощени лица да се консултират с представители на индустрията, бизнеса и други потенциално заинтересовани страни с цел установяване на доброволни споразумения в помощ на националната отбрана, но само когато са налице условия, които могат да представляват директна заплаха.
🇷🇺💰 Военните разходи на Русия за първото тримесечие на настоящата година достигат пореден рекорд от 5,908 трилиона рубли, според изчисления на Янис Клуге, научен сътрудник в Германския институт за международна сигурност и въпроси на отбраната (SWP) със седалище в Берлин, въз основа на данни на Министерството на финансите на Руската федерация.
В сравнение със същия период на миналата година разходите за въоръжените сили и производство на оръжие са скочили с 29,9%, спрямо две години по-рано – с 68,7%, спрямо три години – със 129%, сравнено с първото тримесечие на 2022 г. – цели 4,6 пъти.
В резултат на това за първи път от началото на пълномащабната война срещу Украйна военните разходи вече достигат 46% от общия размер на федералния бюджет. С други думи, всяка втора рубла е отишла за армията, подчертава Клуге.
Както става ясно от изчисленията му, руската военна машина е „изяждала“ средно по около 2,7 млрд рубли на час и 65 млрд рубли дневно – сума, която е сравнима с годишния бюджет на Новгородска и Орловска области (съответно 69 и 61 милиарда рубли). Месечните разходи, които възлизат на около 2 трилиона рубли, са повече от годишния бюджет на цялата система за висше образование в Русия, който възлиза на около 1,7 трилиона, и на всички руски региони, с изключение на Москва.
Основният ръст на военните разходи отива по секретни пера: техният обем е нараснал от 3,4 на 4,9 трилиона рубли в края на първото тримесечие. В резултат на това 38,2% от всички бюджетни разходи са засекретени (12,8 трилиона рубли).
Забележително е, че разходите за военната агресия срещу Украйна нарастват, въпреки че в самия бюджета е заложено тяхното незначително съкращаване – от 7,8% на 6,2% от БВП, обръща внимание Клуге. На практика обаче през първото тримесечие военният бюджет набъбна до 12% от БВП.
По всичко личи, отбелязва Клуге, че военните разходи през 2026 г. ще са значително по-високи от онези през миналата година: до 9-10% от БВП в края на годината, раздувайки бюджетния дефицит в първото тримесечие, който възлизаше на 4,6 трилиона рубли, а до края на май достигна 6 трилиона.
За да покрие нарастващата сметка на войната, Министерство на финансите направи предложение да замрази разходите по гражданските пера до края на годината година с 2,9 трилиона рубли, отбелязва Financial Times, позовавайки се на неуточнени руски ведомствени източници. Ако разходите не бъдат ограничени, по оценка на ведомството при „негативен сценарий“ преразходът на бюджета до края на годината може да достигне 4 трилиона рубли.
За да поддържа дефицита под контрол, според данни на американското издание, Министерство на финансите на Руската федерация е предложило да се извърши секвестър на бюджета за целия текущ 3-годишен период по всички пера, с изключение на военните. Освен близо 3-те трилиона рубли тази година, под „замразени“ трябва да попаднат разходи за 5,4 трилиона рубли през 2027 г. и 7,1 трилиона рубли – през 2028 г.
Войната срещу режима в Иран и скокът в цените на петрола ще донесат на Москва допълнителни приходи, но обемът им е значително по-нищожен от нужните 3% от БВП, за да бъде затворена „дупката“ в отбранителните пера, оценява Клуге.
Според личните му изчисления, с натрупване от февруари 2022 г. до момента инвазията в Украйна е струвала на руските данъкоплатци 53,079 трилиона рубли, или 746,6 милиарда долара. Тази сума покрива 28 години от текущите разходи на бюджета за здравеопазване, 30 години от разходите за образование и вековния бюджет на регионални субекти като Красноярския край или Свердловска област.
🇫🇷⚔️🇮🇱 Организаторите на ежегодното изложение за отбранителни технологии Eurosatory, провеждано в Париж, са издигнали дървени ограждения около щандовете на израелските компании. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Израел, въпреки че компаниите са спазили френските ограничения, насочени срещу страната, и са изложили единствено оръжейни системи, които са изцяло отбранителни по своето предназначение.
В изявление ведомството обвинява организаторите в „цинична“ и „дискриминационна“ стъпка, която има за цел да изключи израелските технологии от международното военно изложение.
„Министерство на отбраната ще продължи да тласка израелския износ на отбранителна продукция по света до нови висоти, въпреки френските усилия да скрие израелското технологично превъзходство от световната общност“, се казва в изявлението.
По-рано този месец Министерството на отбраната на Израел обяви, че френските власти са забранили на страната да изгради собствен павилион и да изпрати свои официални лица на Eurosatory. На израелските фирми е било разрешено да изложат единствено системи за противовъздушна отбрана, като е въведена забрана за показване на нападателни оръжия.
Френските власти се опитаха да блокират по сходен начин израелското участие и на изложението през 2024 г. преди да отменят решението, докато организаторите през 2025 г. издигнаха черни преградни стени около експонатите на израелски фирми, показващи нападателни оръжия.
🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.
Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.
Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.
Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.
Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.
В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.
Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.
Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.
Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.
Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.
🇩🇪🤝🇺🇦 Германската отбранителна компания Diehl Defence провежда в момента оценка на възможността за започване на масово производство на крилатата ракета FP-5 Flamingo на украинската компания Fire Point в своите производствени съоръжения.
Главният изпълнителен директор на компанията Хелмут Раух заяви, че ръководството гледа със значителен оптимизъм на предложеното партньорство с Fire Point. Очаква се официалните дискусии за спецификата на това сътрудничество да бъдат проведени през следващите седмици, съобщи Financial Times.
„Мисля, че това е съвсем реалистично. Ако създаваме нов продукт, тогава има голям смисъл да разгърнем неговото производство в Германия или други страни“, заяви Раух във връзка с перспективите пред проекта.
Този потенциален ход следва стратегически завой, направен от федералното правителство в Берлин, което продължава да търси алтернативни варианти за придобиване на способности за нанасяне на далекобойни удари. Първоначалните планове за разполагане на американски ракети BGM-109 Tomahawk в страната бяха отменени, според съобщенията заради разногласия между президента на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц относно войната срещу Иран.
С оглед на все по-спешната необходимост от придобиване на далекобойни оръжия, пред която е изправен ЕС, Фламинго постепенно започва да се очертава като сериозен кандидат за запълване на празнината. Това далеч не е единствената технология, която свързва украинските иновации с европейските отбранителни нужди.
Наскоро Fire Point обяви, че е провел успешни изпитания на дрон-прехващач Freya – система, проектирана да неутрализира на руските балистични ракети, което би могло да я превърне в алтернатива на системата Patriot. В момента тя се разработва с инфрачервена глава за самонасочване в тясно сътрудничество с Diehl Defence.
Отвъд способностите за нанасяне на удари с голям обсег, нуждата от индустриални партньорства в сферата на отбраната започна да се осъзнава от все по-широк кръг държави, благодарение най-вече на недостига на доставки. Украински служители докладват за критичен дефицит на ракети-прехващачи за системите Patriot, NASAMS и IRIS-T.
В някои случаи военни части са изправени пред ситуации, в които на практика нямат достатъчно боеприпаси и са принудени да изискват дори минимални по размер партиди с ракети, които да поддържат операциите по защита на украинското небе.
Междувременно Fire Point позиционира и своите балистични ракети FP-7 и FP-9 като потенциални бюджетни алтернативи на тактическата балистична ракета ATACMS, а прогнозните разходи са наполовина по-ниски от тези на американската система.
На 10 юни украинска крилата ракета порази предприятие за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в град Чебоксари, столица на Република Чувашия, разположен на близо 1000 км от държавните граници на Украйна. Съоръжението, което произвежда навигационни и антенни системи за различни военни платформи, сред които ударните дронове „Шахед“ и крилатите ракети „Калибър“, беше изпепелено в последвалия пожар след удара, тъй като нисколетящата ракета попадна в непосредствена близост до основната производствена сграда.
На 11 юни съюзниците от НАТО се обединиха около тезата, че е налице опасност руската армия да разполага с капацитета да предприеме нападение срещу държава-членка на НАТО до 2029 г. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, инспектор на Бундесвера, тази оценка се базира на координирани разузнавателни данни от всички 32 партньори в НАТО.
По време на авиошоуто ILA Berlin той заяви, че Алиансът трябва да е готов за противодействие при сценарий военна агресия по Източния фланг и настоя, че Германия трябва да ускори незабавно доставките на оръжие, за да отговори на критичните пропуски в способностите, вместо да разчита на дългосрочни проекти.
🇺🇦🔙 На 10 юни 2022 г. военнослужещи от батальона „SIGNUM" към 53-та отделна механизирана бригада „Княз Владимир Мономах" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) прокараха малък квадрокоптер през прозореца на руска позиция и натиснаха спусъка на процес, който мнозина по това време възприеха за зрелищен и впечатляващ, но изолиран епизод от периферията на войната.
Кадрите, запечатали спокойния глас, насочвал пилота към търсената цел „четвъртата къща, сините врати..." и последвалото разпадане на образа, днес изглеждат като архивна хроника от момента, в който военното дело прекрачи една невидима граница. Бойците с повикателни „Турист", „Швайгер" и „Багдад" не просто поразиха една позиция, а демонстрираха пред целия свят, че малък дрон с изглед от първо лице (FPV) за няколкостотин долара е способен да достави бойна глава с точност, която доскоро беше запазена марка само и единствено за прецизни боеприпаси на десетки пъти по-висока цена. Четири години по-късно почти не е останал сегмент от съвременното бойно поле, който този принцип да не е прекроил из основи.
Революцията на FPV не беше технологична в чист вид – нужните компоненти отдавна бяха налице в света на любителските дронове. Истинският пробив беше в икономиката на войната и радикалната достъпност. За първи път пехотно подразделение получи собствен, органичен капацитет да поразява фиксирани, подвижни и укрепени цели в дълбочина, без да чака артилерия, авиация или скъп прецизен боеприпас да се спуснат надолу по командната верига. Сред развалините на изравнените със земята квартали на Бахмут и Соледар през зимата на 2022–2023 г. този принцип престана да бъде любопитна импровизация и се превърна в нова бойна граматика: окопи, блиндажи, единични танкове и щабни машини започнаха да изгарят под ударите на малки дронове, сглобявани в импровизирани работилници десетки километри зад фронта. Войната на изтощение придоби нова мерна единица – не артилерийския снаряд, а рамката, моторите и камерата.
Украйна първа превърна този обрат в институция. С указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и последвало решение на правителството тя създаде Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, напълно автономен от сухопътните, въздушните и морските сили, под командването на полк. Вадим Сухаревски. Към 11 юни 2024 г. структурата заработи официално, превръщайки Украйна в първата държава в историята със самостоятелен вид въоръжени сили, посветен изцяло на безпилотните платформи по суша, вода и въздух. Това не беше просто бюрократична реформа, а моментът, в който натрупаният фронтови опит, стандартизираните тактики и индустриалната верига в тила бяха окончателно извадени от света на доброволческите мрежи и частните дарения и превърнати в официална военна архитектура.
Успехът неизбежно роди насрещна еволюция. Когато руските и украинските системи за електронна война се научиха да прекъсват връзката между пилота и апарата, отговорът се появи под формата на дрон, воден по размотаваща се нишка от оптично влакно – физическа връзка, имунизирана от заглушаване и почти невидима в честотния и топлинния спектър. Русия първа изведе тези апарати на бойното поле през пролетта на 2024 г. Украйна я последва скоро след това, а към септември 2025 г. оценки на руското производство му приписваха до 50 000 единици месечно, с обсег, нараснал до 50–65 км. Бойното поле отвърна с почти средновековна импровизация – бодлива тел, завъртана от електромотор и опъвана по земята, за да пререже тънката нишка. Надпреварата, започнала с онзи кадър от лятото на 2022 г., днес се развива с темпо, измервано не в години, а в седмици и дни – между появата на нововъведение и раждането на противодействие срещу него.
Кумулативният ефект върху статистиката на войната вече граничи с трудно осмислимото. Според данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна FPV и дроновете-бомбардировачи са извършили близо 820 000 потвърдени с видео удара през 2025 г. Западни и украински разузнавателни оценки сочат, че около 80% от руските загуби вече се дължат на дронове, а 4 от 5 руски цели са поразени именно от безпилотна система. През декември 2025 г. според оценка на Министерство на отбраната на Обединеното кралство, украинските дронове за първи път започнаха да убиват и осакатяват трайно по-голямо количество руски военнослужещи, отколкото Кремъл е способен да привлече на договор.
„Зоната на смъртта" – поясът от 15–20 км от двете страни на фронта, в рамките на който всяко движение бива открито и унищожено в рамките на минути – преначерта самата география на боя. Снабдяването на предните позиции се превърна в толкова смъртоносна задача, че наземните роботизирани платформи поеха до 90% от челната логистика в отделни сектори – само през първото тримесечие на 2026 г. украинските сили са отчели над 24 500 роботизирани наземни мисии.
Логиката на онзи първи удар постепенно напусна рамките на тактическото ниво. На 1 юни 2025 г. станалата емблематична операция „Паяжина" пренесе украинския опит в стратегическата дълбочина на противника: 117 FPV дрона, контрабандно внесени в Русия и изстреляни от дистанционно отваряни контейнери върху товарни камиони, удариха пет летища на руската стратегическа авиация – от Дягилево в Рязанска област до Белая в Източен Сибир, на повече от 4300 км от украинските граници. Според сведенията на Генералния щаб на ВСУ операцията е довела до унищожаването или повреждането на 41 самолета – тежки бомбардировачи Ту-95 и Ту-22, както и самолети за далечно радарно наблюдение и откриване А-50 на обща стойност от около 7 млрд. долара. Малки дронове за по няколкостотин долара пробиха едно от най-старите стратегически убеждения на Москва – че географската дистанция сама по себе си гарантира безопасност за най-ценните ѝ платформи.
Същата технология преобрази и отбраната. Срещу иранските дронове камикадзе „Шахед-136" и тяхната руска версия „Геран-2" украинските конструктори изправиха дронове-прехващачи на стойност едва 1000–2000 долара, пилотирани по същия принцип като FPV платформите. През декември 2025 г. дронът „Sting" свали за първи път реактивния „Геран-3", а към април 2026 г. около 70% от свалените дронове „Геран" вече отиват на негова сметка. Натрупаният в Украйна опит започна да тече обратно към съюзниците: в разгара на войната с Иран през април, когато украински специалисти бяха изпратени по спешност в Йордания и останалите страни от Персийския залив, за да внедрят отбранителни системи, изпитани на бойното поле в Украйна, за защита на американските войски и инфраструктурни обекти от иранските дронове – рядък исторически момент, в който държава, която се отбранява в безмилостна война на изтощение срещу многократно по-силен враг, започна да изнася своя безценен бойно-технологичен опит.
Широкото разпространение на FPV технологиите разкри и мрачната страна на този епизод. Принципът от 10 юни 2022 г. – прецизен въздушен удар, достъпен за всеки с работилница и интернет връзка – днес захранва войни, зад които не стои каузата на украинските защитници. „Силите за бърза подкрепа“ в Судан превърнаха дрона в централен инструмент на една от най-кръвопролитните съвременни войни, докато извършва геноцид срещу невинното население в Дарфур. Гражданската война в Мианмар вече е третият въоръжен конфликт по брой регистрирани инциденти с дронове след Украйна и Судан. Екстремистки и бунтовнически групировки в поне 9 африкански държави, сред които клонове на „Ислямска държава" и „Ал-Кайда“ в басейна на езерото Чад, вече внедриха същата технология в собствените си кървави кампании. Инструментът, спасил десетки хиляди украински животи, едновременно с това снижи прага, отвъд който всеки участник може да придобие евтина авиация, която да използва за собствените си цели.
Именно тук се крие истинският смисъл на годишнината. Ударът на „SIGNUM" не „изобрети дрона", но доказа, че масовата, евтина и прецизна въздушна мощ вече не е монопол на държави с военни бюджети за милиарди, а от този момент нататък връщането на духа обратно в бутилката е невъзможно. За Украйна това беше въпрос от екзистенциален характер и тя го превърна в институция, индустрия и стратегическо предимство, докато за останалата част от света то е едновременно урок по асиметрична война и предупреждение, че вече настъпва епоха, в която стратегическата дълбочина, безопасният тил и самотното небе над фронта вече не са даденост. Четири години след „Четвъртата къща. Сините врати" войните по света никога няма да бъдат отново същите – и тепърва предсто да осъзнаем пълния мащаб на промяната. Признанието към онези, които първи дръзнаха да прекрачат прага, не отменя трезвия поглед към онова, което техният пробив отприщи.
🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.
Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.
На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.
Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.
Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.
„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.
„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.
Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.
Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.
Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.
От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.
Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.
„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.
Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).
Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.
Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.
На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.
Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.
Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.
За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.
Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.
На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.
Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.
На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.
🇩🇪 Rheinmetall сключи споразумение с индустриалната група AEQUITA за продажба на своите граждански дейности, отбелязвайки важен етап в стратегическото си преориентиране. Сделката дава възможност на бившето подразделение „Power Systems“ да продължи развитието си с ново ръководство и управление.
Германската компания посочи, че от известно време се фокусира над бързо развиващия се бизнес в сферата на отбраната и службите за сигурност, а също така разширява технологичното си портфолио в областта на въздуха, морето и космоса.
Rheinmetall водеше преговори за гражданския си бизнес с потенциални купувачи още от миналата година. Тези разговори приключиха със сключването на договор за покупко-продажба с AEQUITA. Трансакцията трябва да се финализира през четвъртото тримесечие на годината, като подлежи на одобрение от съответните регулаторни органи.
Предварителната цена за 100% от акциите е 350 милиона евро. Rheinmetall уточни, че посочената сума подлежи на стандартни пазарни корекции до приключване на сделката. Това е решителна стъпка в обявеното излизане на конгломерата от бизнеса с автомобилни доставчици, след продажбата на операциите с бутала през 2023-24 г.
Подразделение генерира продажби от около 2 млрд евро за изминалата година. AEQUITA планира да задържи всички около 6250 служители по света. Бизнесът ще продължи да оперира под утвърдените марки Motorservice, Pierburg и Kolbenschmidt.
„Това е значим етап от историята на компанията. Фокусираме се върху доходоносния бизнес с военни клиенти. Нашата цел беше да поверим гражданските си операции в способни ръце и AEQUITA е отличен купувач“, заяви Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall AG.
„Гордеем се, че Rheinmetall избра AEQUITA. Компанията е отлично допълнение към нашето автомобилно звено, което вече ще генерира приходи от около 5 млрд евро. Фокусът ни ще бъде върху дългосрочното и устойчиво развитие“, добави д-р Аксел Гойер, председател и съизпълнителен директор на компанията.
Извън сделката остават три германски обекта на KS Huayu AluTech в Некарзулм, Валдурн и Лангенхаген, както и дялът на Rheinmetall в Dermalog SensorTec GmbH и предприятието на Pierburg в Абадиано, Испания, които ще се интегрират към отбранителните структури на компанията.
🇷🇴🤝🇩🇪 Главната дирекция за въоръжения към Министерство на отбраната на Румъния сключи множество договори за обществени поръчки с германския концерн Rheinmetall за придобиване на бойни машини на пехотата Lynx, противовъздушна отбрана Skyranger, Skynex и Millenium с 35 мм боеприпаси AHEAD, чиято обща стойност възлиза на 4,768 млрд евро без ДДС. Това гласи съобщение за медиите, разпространено от ведомството на 29 май.
Финансирането на проектите за придобиване е осигурено от европейския финансов инструмент Security Action for Europe (SAFE). Както е посочено в изявлението, сключването на договорите изисква провеждането на сложни процедури и преодоляването на процедурни и търговски предизвикателства, за да се спази графикът, заложен в програмата. „Аспект, който е от особено значение в настоящия контекст на регионалната сигурност и с оглед на нуждата от ускоряване на процеса по модернизация на румънските въоръжени сили“, отбелязва ведомството.
Според по-нататъшната информация, мерките по придобиване на посоченото въоръжение цели подобряване на оборудването на въоръжените сили с модерни бойни машини и системи за ПВО с близък обсег, за да се осигури непосредствена въздушна отбрана на сухопътните войски, на оръжейните системи (включително кораби), както и на инфраструктурни обекти в зоните на разполагане и отговорност.
Сключено е рамково споразумение с Rheinmetall Automecanica SRL – румънско дружество, което е собственост на германския гигант – за доставката на 298 бойни машини на пехотата, както и на други варианти на Lynx KF41 на стойност 3,337 млрд евро без ДДС. Според предишни данни Румъния възнамерява да въведе в експлоатация бойните машини в общо 46 различни конфигурации на базата на сходната платформа Lynx KF41, включително с варианти за БМП и самоходни зенитни установки.
Италианското дъщерно дружество на Rheinmetall е натоварено с доставка на седем зенитно-ракетни комплекса Skynex, две системи Skyranger 35 (вероятно става дума само за куполи, които ще бъдат интегрирани върху Lynx KF41), както и две зенитни системи за близък бой (CIWS) Millenium на стойност 0,98 млрд евро без ДДС.
Допълнително е сключен договор с Rheinmetall Waffe Munition GmbH за доставка на 401 760 боеприпаса AHEAD от 35-мм калибър на стойност 0,45 млрд евро без ДДС, с които да осигури бойните запаси за неутрализиране на безпилотни заплахи.
🇺🇸 Javelin Joint Venture достави първите олекотени командно-пускови устройства (LWCLU) на армията на САЩ, предоставяйки в ръцете на войниците пускова установка от ново поколение. Тя осигурява два пъти по-голям обхват за засичане и разпознаване на цели спрямо заменяния компонент, като същевременно намалява теглото с 25%, а размера – с 30%.
Доставката, обявена от Тусон, Аризона, където Raytheon произвежда пусковата установка, отбелязва първото въвеждане на въоръжение на хардуер, разработен от съвместното предприятие на Raytheon и Lockheed Martin за модернизация на най-изпитаната противотанкова система в арсенала на американската армия.
Javelin е гръбнакът на противотанковите способности на американската пехота от своето въвеждане през 1996 г., когато замени по-старата ракетна система Dragon с оръжие от типа „стреляй и забрави“. То позволява на оператора да се укрие веднага след изстрелването, вместо да проследява целта чрез проводник за насочване. Тази способност, осигурена от инфрачервена глава за самонасочване с визуализация, която се фиксира върху топлинния силует на машината преди изстрелването и сама се насочва до удара, преобрази начина, по който пехотните части се борят с бронетехника, тъй като премахна нуждата операторът да бъде изложен на обстрел, каквато се изискваше при ракетите с кабелно насочване. Ракетата атакува отгоре, поразявайки по-тънката горна броня на танковете, вместо силно защитената челна част – режим на атака, доказал се като смъртоносен срещу всеки танк, с който се е сблъсквал в бой. Украйна използва интензивно Javelin срещу руски бронирани машини от 2022 г. насам, а ефективността на оръжието в този конфликт повиши търсенето както на ракети, така и на пусково оборудване до нива, с които производствените линии трудно се справят.
Командно-пусковото устройство (CLU) – прицелното и пусково устройство, което операторите носят заедно със самата ракета – исторически е един от по-тежките и тромави компоненти на системата Javelin. Със своите 6,4 кг в досегашния модел, то добавя значително тегло към товара на пехотинеца, в допълнение към самите ракети, всяка от които тежи около 16 кг. Намаляването на теглото на пусковата установка с 25% значи 1,6 кг по-малко на гърба на войника – съкращение, чието значение нараства многократно при дълги преходи и операции, в които кумулативното натоварване е пряк фактор за физическото представяне и бойната ефективност. Намаляването на размера с 30% прави устройството по-лесно за съхранение, пренасяне и позициониране в тесни пространства, каквито градският бой и монтирането на превозни средства изискват все по-често.
Удвояването на обхвата за засичане и разпознаване на цели е подобрението в способностите, което има най-голяма оперативна тежест. Оптиката на досегашното командно-пусково устройство определяше обхвата на действие, който пехотните противотанкови разчети можеха да използват. В годините след въвеждането на Javelin на въоръжение, потенциалните противници инвестираха в танкови и артилерийски системи с по-голям обхват, които могат да поразяват пехотни позиции, преди тези позиции да успеят да задействат Javelin. Разширеният обхват за засичане и разпознаване позволява на разчетите на Javelin да откриват и поразяват бронирани цели на разстояния, на които заплахата все още не може да отговори ефективно. Това възстановява предимството на дистанцията (standoff advantage), за което системата първоначално е проектирана и което подобренията в способностите на противника частично бяха подкопали.
Джена Хънт Фрейжър, президент на Javelin Joint Venture (JJV) и директор на програмата Javelin в Raytheon, описа доставката в контекста на непрекъснатия ангажимент на съвместното предприятие към модернизацията: „Доставката на първите LWCLU за американската армия отразява пазарния ангажимент на Javelin Joint Venture непрекъснато да развива технологиите в помощ на военнослужещите. Нашите инвестиции в модернизация и производствен капацитет гарантират, че войниците получават тази авангардна способност по-бързо.“
Рич Личион, вицепрезидент на JJV и директор на програмата Javelin в Lockheed Martin, засегна философията зад дизайна на обновеното устройство: „Производството и доставката на LWCLU бележат ключова стъпка в модернизацията на системата Javelin за днешния воин. Иновативният му дизайн подобрява мобилността и оцеляването, като същевременно запазва прецизната огнева мощ, на която потребителите разчитат.“
Raytheon е инвестирала 22 млн долара за модернизация на производствената мощност за LWCLU в Тусон с цел увеличаване на годишната скорост на производство и разширяване на капацитета в сътрудничество с армията. Сумата отразява широкия индустриален натиск, който конфликтът в Украйна оказа над западното производство на противотанкови ракети, а търсенето на ракети Javelin и свързаното с тях оборудване изпреварва значително капацитета, за който наличната производствена инфраструктура е била оразмерена.
САЩ са прехвърлили хиляди ракети Javelin на Украйна, намалявайки запасите си, които изискват попълване. В същото време страната трябва да поддържа доставките за американската армия и да изпълнява ангажиментите за чуждестранни военни продажби към съюзнически нации, които също използват системата. Разширяването на производствения капацитет за LWCLU адресира едно от измеренията на това предизвикателство за попълване на запасите, гарантирайки, че новите ракети могат да бъдат окомплектовани с нови пускови устройства, вместо да бъдат забавяни от тясно място в производството на установки.
LWCLU е проектирано за съвместимост с всички настоящи, минали и бъдещи варианти на ракетите Javelin. Това значи, че частите, получаващи новото пусково устройство, не са изправени пред усложнението да управляват смесен парк от ракети, работещи само със специфични версии на пусковата установка. Тази обратна и бъдеща съвместимост намалява логистичната сложност и тежестта на обучението, позволявайки на военните складове и веригите за доставки да третират пусковото устройство като единен взаимозаменяем елемент, а не като специфичен за дадена версия компонент, който трябва да бъде съобразен с конкретни партиди ракети.
🇷🇺⚔️🇺🇦 Канадският OSINT анализатор Roy публикува снимки на руски каталог на 3D-принтирани резервни части за украинския тежък дрон-бомбардировач „Vampire“. Изготвен от частни руски предприемачи, той обслужва бързо нарастващия сив пазар за поддръжка на свалени украински дронове, които руските сили ремонтират и обръщат срещу собствения им производител.
Според украинското издание „Militarnyi“, което публикува находката на 16 май, руският сегмент за ремонт на тези машини е започнал да нараства още през 2024 г. – точно когато стана ясно, че руската военна индустрия е неспособна да въведе в експлоатация свой еквивалент на „Vampire“.
Каталогът съдържа не стандартни складови артикули, а 3D-модели на специфични пластмасови и композитни компоненти – рамки, корпусни елементи, монтажни скоби, кутии за акумулатори и други конструктивни части. Това позволява ремонтът да бъде извършен в полеви работилници, без зависимост от индустриална верига на доставки. Самият избор на формат – печат по поръчка, а не масово производство – е директен индикатор, че пазарът се движи отдолу нагоре, от частни майстори и малки фирми, които обслужват конкретни военни части на фронта, а не от държавна поръчка.
Според „Militarnyi“, руските техници, заети с възстановяване, се концентрират върху четири области: летателна стабилизация, софтуерни алгоритми за управление, навигационни канали за контрол на полета и подмяна на повредени конструктивни елементи. Електрониката и моторите остават основен дефицит – за тях каталогът не помага, защото те не се принтират.
Към днешна дата командир на руско подразделение в Херсонска област потвърди пред руски държавни медии, че разполага с повече от 20 възстановени „Vampire“ за нощни удари по украинските позиции на десния бряг на река Днепър. На 5 май РИА Новости съобщи за паралелна употреба в Сумска област, където пленените единици обслужват не само ударни мисии, но и логистична доставка на боеприпаси и провизии към изнесени щурмови групи. С това ремонтът премина от единичен трофей към системни усилия – плененият дрон вече има жизнен цикъл, верига от подмени и формализирана роля. Този преход е по-важният показател, отколкото числото 20 единици.
„Vampire“ се произвежда от украинската компания SkyFall, за която работят около 4000 служители с годишен капацитет от 100 000 машини и единична цена около 8500 долара (свалена от 20 000 през първите месеци на войната). През 2025 г. дроновете от този вид са изпълнили над 2,5 млн бойни мисии – число, заявено от техния производител пред „Украинска правда“ през февруари. Дори ако направим по-предпазлива интерпретация, тя ще очертае индустриален поток от десетки хиляди машини годишно на бойното поле. Машината е способна да носи до 17 кг полезен товар, работи предимно нощем и се утвърди като водеща тежка платформа за поразяване на окопи, превозни средства и логистични възли. Украинският фронт я описва като незаменима за поддържане на позициите по левия бряг на Днепър и за продължителните удари в Донецка и Луганска област. Същата фирма произвежда и Shrike – най-масовият украински дрон с изглед от първо лице (FPV) и дрон-прехващач P1-Sun, т.е. един и същ производител стои зад три възлови класа дронове.
Руски еквивалент в нишата на тежките безпилотни бомбардировачи така и не беше създаден. Заявените руски платформи – „Перун X-9“ с оповестен капацитет до 200 кг полезен товар и „Привет-82“ с обхват около 30 км, не запълват ролята на „Vampire“ поради комбинация от слабо производство, липса на надеждност и недостатъчен клас на товара (около 5,5 кг в случая на „Привет-82“). Руският сегмент на тежки мултикоптери остава дефицит от втората половина на 2024 г. – точно тогава е открит сивият пазар на 3D-резервни части за пленени украински дронове. Каталогът, който Roy документира, по същество е техническо признание, че частният сектор в Руската федерация заобикаля пропуските на държавното производство, копирайки част по част водещ проект на врага си, вместо да чака свой собствен.
Икономическата страна на тази симетрия е силно изкривена. Украинският производител изнася около 100 000 единици годишно при единична цена около 8 500 долара. Ремонтът от руска страна включва нищожна сума за подмяна на 3D-принтиран елемент, но зависи от свалянето на следваща единица. Над 20 мултикоптера, минали през ремонт в Херсонска област, е значителен брой за сива индустрия, но количеството е незначително спрямо ежедневния украински поток. Което означава: руската зависимост от пленени образци не може да се мащабира до ниво, способно да пресъздаде „Vampire“ като формула за нощни операции – каталогът подобрява живота на отделни части, не променя индустриалното съотношение на силите.
За украинската страна това поражда нова тактическа задача – обезопасяване на свалените или принудително кацнали машини. Известни са случаи, при които украински отряди се връщат с втори „Vampire“, за да унищожат паднал свой собствен мултикоптер, преди руски групи да го извлекат. Тази практика става стандартна именно защото пазарът на резервни части доказа, че ремонтът е възможен и всяка изоставена машина има остатъчна стойност. В същото време самите тежки безпилотни бомбардировачи се оказаха платформа с повече от една функция – на 26 април украински отряд използва „Vampire“, за да освободи двама пехотинци от руски плен в Сумска област, доставяйки оборудване и насочвайки евакуация.
Документирането на каталога OSINT-общността превръща частната руска инициатива в публично доказателство за провала на държавната отбранителна индустрия в този сегмент – реалност, която държавни медии на Кремъл не биха признали. Това е модел, който се повтаря системно: частни руски решения се превръщат в индикатор на дефицит, а не иновация. Те компенсират държавно отсъствие в строго определени класове и затова всяка тяхна поява е едновременно тактически отговор и стратегическо признание.
За страните в НАТО, наблюдаващи войната като лаборатория за собствените си доктрини, каталогът има и друго значение. Нишата на тежките мултикоптери-бомбардировачи – пропускателна способност на фронта от 5–15 км дълбочина, нощни удари, доставяне на муниции и логистика на първа линия – е клас, с какъвто западните армии досега не са разполагали. Войната в Украйна демонстрира, че той се произвежда евтино при единична цена под 10 000 долара и се мащабира сравнително лесно до 100 000 годишно. Поуката е симетрична – индустриалната скорост на производство, а не моментната технологична адаптация, определя кой ще задържи контрола върху въздуха над окопите.
Сценарият през следващите 6–12 месеца зависи основно от два фактора. Първият е дали SkyFall ще съумее да премахне последните зависимости от чужди доставки (камера, мотор), както беше декларирано от компанията пред „Украинска правда“ през февруари с цел производство с изцяло украински компоненти до края на 2026 г. Вторият фактор е дали „Перун X-9“ или нов руски конкурент ще достигне до масово производство, което да му позволи да бъде доставен на фронта в реални мащаби и да направи излишни усилията за пленяване на Vampire. На този етап и двата процеса буксуват – украинският в посока на бавна индустриализация на свои компоненти, руският в посока масово производство, многократно беше анонсирано и също толкова пъти отложено.
Руският каталог с 3D-принтирани части за пленени украински дронове не е технологичен куриоз, а симптом за дълбок индустриален проблем – и то такъв, който далеч надхвърля конкретния тип дронове. Войната в Украйна от доста време се води на нивото на „малка работилница“: 3D-принтирани компоненти, импровизиран софтуер, лични инженерни решения и бърза адаптация, доставяна директно на бойното поле. И двете страни генерират такива с високо темпо. Ключовото предимство на Украйна обаче не е самата идея, а нейната способност да се превърне в масово производство – от експериментален продукт до серийно производство на десетки хиляди единици годишно на ниска цена. Именно тази трансформация SkyFall постига с „Vampire“, докато руската страна остава на етапа на фрагментирана репликация. Затова и каталогът е доказателство не за технологичен пробив, а за неуспешна индустриализация. И така стигаме до широкият стратегически извод – решаващо предимство във войната ще има държавата, която успее да превръща импровизациите от бойното поле в мащабен индустриален капацитет. Защото в подобна война на изтощение решава не конкретна иновация, а скоростта и цената, с които нейните загуби могат да бъдат подменени.
🚨 Украински удар порази комплекс на шахта №9 „Ударник“ в град Снижне, окупираната територия на Донецка област, при което на територията на обекта избухна силен пожар. Според анализ от екипа на АСТРА, става дума за сградите на ул. „Ломоносов“ 40, открити по кадри, публикувани от очевидци. Според украинската група „Кибер Борошно“ там са функционирали работилници за сглобяване на безпилотни апарати и център за подготовка на оператори.
Шахта „Ударник“, известна още като шахта №9 към обединение „Снежноеантрацит“, спира добива на въглища преди повече от 10 години, а след 2015 г. започва поетапно закриване. Комплексът на въпросния адрес включва типична съветска индустриална инфраструктура – административни помещения, инженерни звена, съблекални и обслужващи сектори. След колапса индустрията за добив на въглища в окупираните части на Донбас редица такива обекти постепенно бяха преустроени за други нужди. Украински и руски наблюдатели нееднократно са коментирали употребата на изоставени индустриални площадки за логистични, складови и военни цели.
Снижне пада под руска окупация още през 2014 г. и през годините се превръща в дълбок тилов район за руските въоръжени сили. Градът придоби популярност във връзка с международното разследване за свалянето на полет MH17, което установи, че именно от този район е бил придвижен зенитно-ракетният комплекс „Бук“, използван срещу самолета на Malaysia Airlines през юли 2014 г. През последните месеци Снижне все по-често попада под прицел на украинските далекобойни удари с дронове, насочени към обекти, които Киев и независими експерти по OSINT свързват с руската инфраструктура за производство, поддръжка и обучение на безпилотни системи.
До момента няма потвърдени сведения за жертви и поражения извън ударения комплекс. Публикуваните кадри показват мащабен пожар и плътен дим над сградата, но липсват независими данни относно дейността, която на практика се е провеждала вътре към момента на удара. АСТРА се ограничава до геолокация и потвърждение на пожара, без да прави изводи за конкретното предназначение на обекта. Твърдения за производствен капацитет за дронове и обучителен център идват само от „Кибер Борошно“ – достоверен източник с изграден авторитет в OSINT средите, което е равносилно на потвърден от втори независим източник. Руски официални структури не пожелаха да коментират публично предназначението на обекта.
Атаката се вписва в цялостната украинска стратегия от пролетта на 2026 г. срещу инфраструктура в дълбокия тил на руската програма за дронове. Вместо да се концентрира единствено над прехващането на дронове във въздуха, Киев все по-често се стреми да поразява производствените и логистичните звена зад тях – заводи, складове за компоненти, ремонтни бази и центрове за подготовка на пилоти. Сред вече атакуваните цели са индустриалната зона Алабуга в Татарстан и редица обекти в окупираните територии. Украински експерти бяха многократно убедени, че загубата на обучени пилоти може да има по-дълготраен ефект от унищожаването на техника, заменяна за IDF сравнително.
През зимата украински удари многократно засягаха обекти в окупираните части на Донецка и Луганска област, които общността свързваше с ремонт, склад или асемблиране на безпилотни системи. Използването на бивши индустриални предприятия за подобни дейности позволява на руските сили да разпръснат критични обекти в широк периметър широка мрежа от обекти, вместо да я концентрират в големи военни бази. Изоставените шахти и заводски комплекси предлагат готова електрозахранваща, транспортна и складова инфраструктура, което ги прави подходящи за подобна адаптация. В същото време тяхното местоположение често е добре известно и лесно проследимо чрез сателитни изображения и публични карти.
Показателен е и начинът, по който информацията за удара се разпространи в OSINT средата. АСТРА публикува визуално потвърждение и геолокация на обекта чрез кадри от очевидци, докато „Кибер Борошно“ добавя оценка за предполагаемото военно предназначение на комплекса. Подобен модел се наблюдава все по-често през последните години — независими OSINT екипи публикуват предварителни анализи и идентификация на цели още преди официални изявления от украинския генерален щаб.
Случаят със Снижне отразява и по-широк икономически процес в окупираните територии. Голям брой стари индустриални активи от съветската епоха — въгледобивни шахти, металургични предприятия и ремонтни бази — постепенно се превръщат в резервна инфраструктура под контрола на окупационните администрации. Използването им позволява по-ниски разходи и бързо адаптиране към военни нужди, без необходимост от изграждане на нови съоръжения. Но същевременно подобни обекти остават уязвими за украинско разузнаване и далекобойни удари именно заради фиксираното си местоположение и наличната индустриална инфраструктура.
На този етап остават възможни две основни интерпретации на удара. Ако впоследствие се появят допълнителни доказателства — вътрешни кадри, документи или признания от руски военни източници — това би затвърдило тезата, че е бил поразен реален елемент от руската мрежа за производство и обучение, свързана с дронове. При липса на подобни потвърждения инцидентът може да остане класифициран като удар по административен обект без ясно доказано военно предназначение. Засега наличната информация по-скоро подкрепя първата версия, макар доказателствата да не са окончателни.
По-широката тенденция е ясно очертана: украинските удари по цели в окупираните територии все по-често се насочват към инфраструктура, поддържаща руската война с дронове, а не само складове и щабове, а и производствени, ремонтни и обучителни звена. Шахта „Ударник“ е пореден пример как бивши граждански индустриални обекти постепенно се превръщат в част от военната логистика и съответно — в легитимни цели в рамките на конфликта.
🇷🇺✈️ Русия ускорява значително производството на далекобойни ударни дронове и при изпълнение на настоящите планове може да достигне темп от около 500 апарата дневно до началото на следващата година. Това предупреждава украинското военно разузнаване (ГУР) в данни, цитирани от Defense Express.
Според изданието Москва възнамерява да произведе общо 110 000 дрона с голям обсег през 2026 г. – около 60 000 ударни апарата и 50 000 примамки, проектирани за претоварване на украинската въздушна отбрана. Данните сочат, че Русия планира увеличение на производството с близо 40% спрямо 2025 г.
Defense Express отбелязва, че твърденията за капацитет от 1000 дрона дневно засега не се потвърждават от актуалните разузнавателни оценки. Изданието прогнозира постепенно нарастване на производството през 2026 г. – от около 142 апарата дневно през януари до приблизително 455 към края на годината. Ако тази тенденция се запази, Русия би могла да премине прага от 500 дрона дневно в началото на 2027 г.
Очаква се около 55% от произведените апарати да бъдат ударни дронове от иранската серия „Шахед“, а останалите – основно примамки за насищане на украинската ПВО. Теоретично подобен производствен капацитет би позволил на Русия да извършва атаки с до 1000 дрона в рамките на едно денонощие при предварително натрупани запаси, включително около 550 ударни апарата. Според Defense Express обаче подобни масирани удари вероятно ще бъдат по-скоро епизодични, а не ежедневни.
Докладът акцентира и върху нарастващия фокус върху реактивните варианти от серията „Геран“ – „Геран-3“, „Геран-4“ и новия „Геран-5“. По данни на ГУР серийното производство на „Геран-4“ и „Геран-5“ вече е започнало, докато пълномащабното производство на „Геран-3“ се очаква по-късно през годината.
За разлика от витловите дронове „Шахед“, реактивните платформи „Геран“ развиват значително по-висока скорост, което усложнява прехващането им. „Геран-3“ използва китайския турбореактивен двигател Telefly JT80 и поддържа крейсерска скорост от около 300 км/ч, спрямо около 180 км/ч при стандартните „Шахед“.
При атака апаратът може да ускорява до около 370 км/ч и има обсег до 1000 км. Смята се, че „Геран-4“ достига скорости до 500 км/ч, докато „Геран-5“, представен публично на парада на 9 май, е описван като бюджетна компактна крилата ракета със скорост до 600 км/ч и обсег близо 1000 км.
Според украинското разузнаване реактивните системи засега се използват ограничено, предимно за тестове и оперативни експерименти. За тяхното разгръщане Русия използва специализирани „дронови пристанища“, включително съоръжения в Орловска област и обект край окупирания Донецк.
Defense Express алармира, че именно повишената скорост на реактивните версии „Геран“ представлява най-сериозната заплаха за фронтовите и граничните райони, тъй като значително съкращава времето за реакция и прехващане.
🇺🇦 Украинските разузнавателни групи Varta и Lex Talionis публикуваха мащабна актуализация на своята интерактивна база данни с предприятия от руския военно-промишлен комплекс, в която са добавени личните данни и контакти на повече от 150 нови дружества, свързани с отбранителния сектор.
Платформата е обновена до версия 3.0. Според изявления на двете групи новата версия включва над 1500 фирмени лога, разширена функционалност за експорт на големи масиви от данни, както и лични данни на ръководителите на предприятия „включително телефонни номера, имейл адреси и друга информация“.
Към базата данни са добавени и повече от 150 новооткрити компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс. Разработчиците заявиха, че работата по бъдещи ъпдейти продължава и често сменят адресите за достъп до платформата, тъй като руски държавни субекти многократно са опитвали да я блокират.
Интерактивната карта съдържа данни за руски отбранителни компании, тяхната индустриална специализация, корпоративни връзки и личен състав. При стартирането на проекта разработчиците идентифицираха над 6000 предприятия с близо 1,2 милиона служители, свързани с руската военна индустрия.
🇸🇰 Словакия ще разшири доставките на боеприпаси за Украйна, тъй като местната индустрия увеличава производствените обеми на снаряди, заяви президентът Петер Пелегрини, цитиран от RBC-Ukraine.
Пелегрини уточни, че доставките се извършват в рамките на търговското производство и износа на оръжие от местни отбранителни предприятия, като Братислава планира да продължи да разширява пратките.
Президентът заяви, че Словакия инвестира сериозно във военно-промишления комплекс, който вече отговаря на близо 3% от БВП на страната. Производството включва и дронове-прехващачи, разработвани съвместно с местни отбранителни компании, и заводи за ремонт на самолети.
Страната вече извършва доставки на боеприпаси за Украйна „в обеми от милиони броя“, потвърди Пелегрини, като производството предстои да нарастне още повече. Все пак той призна, че НАТО страда от структурен недостиг на капацитета за отбранително производство – мащабирането на производството на оръжие остава трудно дори при значително финансиране поради ограничения брой заводи и производствени линии.
Изявленията на Пелегрини са в пълен контраст с позицията на премиера Роберт Фицо, който встъпването си в длъжност през 2023 г. заяви, че няма да предоставя оръжие от държавните запаси на Украйна. Фицо също се обяви против новите пакети военна помощ и санкциите на Европейския съюз срещу Руската федерация. Тези рестрикции обаче никога не са обхващали частния отбранителен сектор на Словакия, който продължава да произвежда артилерийски снаряди, гаубици и други системи за Киев.
Износът на словашко оръжие е скочил почти двойно през 2024 г. спрямо предходната година. Общият скок от периода преди войната до момента възлиза на около 10 пъти. През октомври 2025 г. Братислава обяви новия пакет помощ, който съдържа инженерна подкрепа, разминиране и разширено сътрудничество с отбранителни компании от Украйна. Министърът на отбраната Роберт Калиняк докладва за 15-кратен скок в производството на артилерийски боеприпаси в Словакия след началото на пълномащабната война.
