Гвардейско: кримското летище, от което дронове излитат почти всеки ден

🇷🇺🛩️🇺🇦 Летище Гвардейске в центъра на окупирания Крим, доскоро база на щурмови бомбардировачи и изтребители, се е превърнало в главна площадка на полуострова, от която руската армия изпраща дронове камикадзе към Украйна. На сателитна снимка от 11 октомври 2026 г., публикувана от RFE/RL на 27 октомври, по стоянките му не се вижда нито един военен самолет. На тяхно място е изградена обширна нова инфраструктура, която запознати свързват с дроновете, докато в югозападния ъгъл на базата върху открита тревна площ се виждат множество неясни обекти, подредени на няколко метра един от друг.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочи базата като място за изстрелване на ударни дронове за първи път в сводката си от 28 март 2025 г. Оттогава ВВС на Украйна докладват почти всеки ден за пуск на дронове оттам. За сравнение, от нос Чауда, разположен по югоизточното крайбрежие на Крим, дронове излитат средно по веднъж седмично, сочат сводките на генщаба от последните месеци. Затова „Крим.Реалии“, местната редакция на RFE/RL, описва Гвардейско като главна точка, от която руските сили изпращат дронове от семейството „Шахед“ към Украйна.

Промяната личи най-ясно при сравнение на снимките. През декември 2021 г. на същите стоянки се виждат реактивни самолети. Обектът е бил съветска, а после украинска база на морската авиация. След анексията от 2014 г. преминава под контрола на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и там се базира 37-и смесен авиационен полк с 2 ескадрили: една с фронтови бомбардировачи Су-24М и втора с щурмови самолети Су-25СМ, по 13 единици във всяка. Самолетите постепенно започват да намаляват. Според бивш украински офицер, подполковник от запаса, който живее в Крим и говори анонимно за „Крим.Реалии“, на 3 май 2024 г. на стоянките има 4 бомбардировача Су-24М и 7 щурмови самолета Су-25СМ. На 11 юни 2024 г. са останали само 2 броя Су-24М, по негово мнение вероятно са неизправни. Другите са били прехвърлени на други летища. Офицерът допуска две обяснения: изтегляне след украинските удари или преустройство на базата за дронове. Снимката от юни 2024 г. показва полупразни стоянки и непокътната трева наоколо. Тази от 11 октомври 2026 г. показва насипи, нови постройки и разкопана земя покрай рулежните пътеки.

Dnipro Osint, украински анализатор, който работи с данни от отворени източници, описва какво точно има там. От лятото насам той споделя анализи на щетите по кримските летища, основани на сателитни снимки. В поста си от 26 октомври той описва строежа на повече от 20 малки укрития, защитени със земни насипи, и на 40 по-малки гаража за съхранение, обслужване и подготовка на дронове преди изстрелване. Според него Гвардейско се отличава с мобилни пускови платформи вместо фиксирани установки: дроновете биват натоварени на специално оборудвани автомобили и излитат от тях по пистата. На снимките се открояват и следи от украинските удари: поне един хангар е повреден от попадение на дрон.

Ударите не са малко. На 3 юли 2026 г. дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) удариха обекта наред със Саки, друга авиобаза в Крим. По думите на СБУ в Гвардейско са били разгърнати руски дронове, а сателитните снимки след удара показват щети по най-малко 2 хангара. Киев обяви, че е поразено мястото за съхранение, подготовка и пускане на ударни дронове на летище Гвардейско на 7 и 17 август, а при втория удар е бил засечен пожар. През октомври, по данни на „Крим.Реалии“, експлозии в базата са били засечени на 3, 4 и 5 октомври. През нощта срещу 12 октомври „Крымский ветер“ съобщи за поредица от експлозии в самото летище, а спътниците на системата NASA FIRMS засякоха топлинни аномалии в югоизточната част на пистата в 02:07 ч. местно време. RFE/RL оценява щетите като минимални, макар анализите на сателитни изображения от август да показват поразени хангари, унищожен склад за гориво и 6 директни попадения в пистата. Резултатът се измерва с друго: ВВС продължават да отчитат изстрелвания оттам почти ежедневно.

Бившият офицер посочва три причини. Първата е устройството на самата авиобаза: „Според мен основната причина е, че работата с дроновете е разпръсната в различни краища на летището. Площадката за пускане се намира на едно място, зоната за обслужване – на друго, складове – на трето. И всичко това е несложна инфраструктура, която лесно се възстановява, а част от нея просто се намира под открито небе.“

Втората е географията: „Украинските дронове трябва да прелетят около 100 км над сушата, за да поразяват този обект, а вероятността да бъдат свалени там е висока. И Флотске, и Чауда са близо до бреговата линия.“ Офицерът не уточнява посоката. Разстоянието от 100 км отговаря на подход от север, откъм провлаците, а най-близкият бряг, при Каламитския залив на запад, е на около 30 км. И при двата случая базата се намира във вътрешността на самия полуостров, докато Чауда и Флотске се достигат над вода.

Третата причина офицерът сам описва като свое предположение. Между селата Зоряне и Ленинске, които се намират на малко над 15 км от Гвардейско, има многоетажен подземен склад, в който по съветско време са били съхранявани авиационни ракети, и според него там спокойно може да се укриват дронове „Шахед“. „Такова хранилище едва ли може да бъде поразено, дори с ракети“, признава той.

Местата за изстрелване на дронове в Крим вече са претърпявали промени вследствие на ударите. Първата площадка е разположена на нос Чауда, военен полигон от съветско време, отдалечен от всякакви населени места. По-късно дроновете започват да излитат от височините Каран и Кая-Баш покрай Балаклава. На 1 юли 2024 г. украинска ракета поразява склад за дронове край Флотске в Севастопол. Известно време след това пусковете от района на Балаклава спират и не са подновени. През нощта срещу 28 ноември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) удариха район за съхранение и изстрелване край Чауда, която продължава да работи, макар и значително по-рядко, а Гвардейско – почти всеки ден.

Съпоставката на сателитните кадри с думите на офицера показва от какво зависят пусковете: от евтини и заменими неща. Автомобил върши работата на пускова установка, пистата вече съществува, а запасите са под открито небе или под земен насип. Ударите през юли и август засегнаха хангари, запаси от гориво и пистата, а на 17 август генщабът обяви и поражение по хранилище за дронове. Пусковете обаче не спряха. Новите укрития усложняват третото обяснение, без да го отхвърлят напълно: щом над 20 укрития и около 40 „гаража“ се строят за съхранение, поне някаква част от този запас се съхранява на летището, в обсега на дроновете, които вече го достигат. Снимките не показват дали се използва и подземното хранилище в Зоряне.

Докато руската армия възстановява поразената инфраструктура по-бързо, отколкото я извеждат от строя украинските удари, Гвардейско ще остане главна площадка за изстрелване на дронове в Крим. Решаващо е дали летището ще продължи да присъства в сводките на ВВС в следващите няколко месеца. Ако изчезне от тях, както районът на Балаклава, площадката е преместена или спряна. Докато продължава да присъства в тях почти ежедневно, руската армия разполага със стара авиобаза, превърната в пускова площадка, която се възстановява много по-бързо и лесно, отколкото гори.

„Нова пошта“ обяви, че сваля руски дронове със собствена ПВО

🇺🇦🛡️🇷🇺 „Нова пошта“, най-голямата частна куриерска компания в Украйна, е изградила собствена ПВО и вече сваля руски дронове. Това заяви Вячеслав Климов, съсобственик на групата Nova, по време на издание №12 на Киевския международен икономически форум в понеделник, 26 октомври. „Ние сме една от малкото компании, които са реализирали този проект. Не искам да ви казвам цифри, но сме сваляли шахеди“, обясни той от сцената на финалния панел. Колко са свалените дронове, Климов не уточни.

Изказването сочи как войната прехвърля към големия украински бизнес част от две задачи на държавата: защитата на небето над собствените обекти и гасенето на пожарите след ударите. Климов отговаряше на въпрос за частните пожарни команди и стигна до ПВО по същата логика: „Частният собственик трябва да навлиза в сферите, които преди войната кой знае защо се смятаха за монопол на държавата.“ При ПВО обаче държавата не се оттегля, а възлага тази задача на предприятията, като запазва командването.

Частната ПВО в Украйна се основава на постановление на Министерски съвет № 1506 от 19 ноември 2025 г. В началото на март 2026 г. промени, приети от кабинета, разшириха експеримента. В края на същия месец тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че частната ПВО вече работи. Министерството на отбраната на Украйна дава на предприятията от критичната инфраструктура правомощия да сформират свои звена за ПВО, но те не действат самостоятелно. Всяко звено е подчинено на въздушното командване на ВВС, в чиято зона се намира. Командването му дефинира целите според наличното оръжие. Основните средства са дронове-прехващачи и автоматизирани турели с едрокалибрени картечници. Предприятията могат да купят оръжието със собствени средства или временно да го получат от складовете на военните части, а запасите от боеприпаси се попълват по опростен ред срещу отчет за изразходваното. През април Федоров обясни смисъла на подхода: противникът използва все повече реактивни дронове, които стават по-бързи и трудни за прехващане, а частните звена осигуряват допълнителна защита, без да увеличават натоварването на бойните части.

Мащабът засега е скромен. По данни на Министерство на отбраната към 14 октомври правомощия са били получени от близо 100 предприятия, които са сформирали около 50 групи. Бойни задачи обаче изпълняват звената на едва 6 предприятия, а останалите групи все още се обучават или завършват подготовка. Всички заедно са унищожили над 60 въздушни цели, сред които дронове. Към началото на юни ведомството беше дало правомощия на 30 от 43 кандидати, а свалените дотогава ударни и разузнавателни дронове бяха към 20. В съобщението на ведомството не се посочват заводи, поради което твърдението за „една от малкото компании“ може да се сравни само с техния брой: от близо 100 участници бойни задачи са изпълнявани от едва 6 звена. От сцената той го каза и по-остро: „Покажете ми колко компании в Украйна са свалили поне един шахед. Ето, ние свалихме.“

Куриерската фирма има всички основание да бърза. На 13 януари руска ракета почти унищожи иновативен сортировъчен терминал край Харков и уби 4 души: двама служители на центъра и двама шофьори на друга компания – логистичен партньор. Двама от тях са се намирали в укритие до терминала, съобщиха местните власти. На 15 юни руски удар унищожи най-големия терминал на компанията в Киев, а през нощта срещу 28 август бяха разрушени нейният център за обработка на поръчки и сортировъчното депо в Святопетривске, Киевска област. Три дни по-късно, на 31 август, ракета унищожи основна сортировъчна линия на терминал в Одеска област. Компанията отговаря с децентрализация на дейността: клоновете се превръщат в местни складове, а стоките се разпределят между повече обекти.

Ударите не спряха нейния растеж. От началото на годината до 13 юли компанията откри 1362 нови клона и постави 3880 пощенски автомата. Така мрежата ѝ достигна 16 765 клона и 37 935 автомата. През първото полугодие на 2026 г. приходите скочиха с 31,7% до 32,5 млрд гривни. Чистата печалба за същия период нарасна 2,3 пъти до 2,7 млрд. гривни.

Заплахата, срещу която бизнесът се въоръжава, се промени през лятото. Класическият дрон „Шахед-136“, познат в Русия още като „Геран-2“, е бавен витлов дрон и украинската ПВО се научи да го сваля: на 6 юли Сергий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната, написа, че украинската ПВО прехваща 92-96%, което е направило тяхната употреба безполезна. Затова все по-често руските сили изпращат реактивната версия „Шахед-238“, наричан „Геран-3“, и по-новите му модификации, които летят около три пъти по-бързо и високо. На 4 октомври президентът Володимир Зеленски описа мащаба на промяната: само за седмицата преди това реактивните дронове са 900, а обикновените – хиляди. Украинската ПВО сваляла обикновените дронове в 85–92% от случаите. При реактивните дялът е около 50–55%, понякога 60%, и най-много помага авиацията с изтребители F-16. Първият реактивен „Шахед-238“, свален от частно звено, падна в Харковска област през април и според Федоров е летял с над 400 км/ч.

Всъщност въпросът, зададен на Климов, беше за пожарите: дали „Нова пошта“, чиито обекти неведнъж са горели, обмисля създаването на собствена пожарна команда, след като по-рано на форума Руслан Шостак от TERWIN и Томаш Фиала от Dragon Capital бяха говорили за частни пожарни екипи. По думите на Климов при атаки неговите служители гасят сами голяма част от възникващите пожари, без да чакат пожарникари от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). „Сега големите компании търсят в Европа пожарни коли, за да създадат собствени служби“, каза той и добави: „Това е наша собственост. Какъв е проблемът? Кой може да ми забрани сам да гася пожар на своя територия?“ Самите спасители на ДСНС са мишена. На 15 юни в Харков руска ракета удари повторно мястото, където вече работеха аварийните екипи след първия удар, и уби петима души, сред които четирима спасители; от деветимата ранени шестима бяха от службата.

На ударите срещу „Нова пошта“ отговарят с удари в Русия. От 18 юли украински дронове удрят складовете на Wildberries, най-големия руски онлайн търговец. Според Financial Times още същия ден висш украински служител, пожелал анонимност, определи тези удари като отговор на руските удари по украинския куриер. Зеленски ги нарече отговор на руските удари по гражданска инфраструктура и заяви, че същите складове осигуряват доставки за войната, включително с навигационна техника и компоненти за производството на дронове.

Сравнението показва, че Киев изгражда с частни средства и личен състав слой за точкова отбрана около обектите, които руската армия атакува най-упорито. ВВС запазват своето командване, определят целта и осигуряват част от оръжието. Компанията осигурява личния състав и позиция и поема разхода. Основното ограничение се откроява в числата: над 60 цели за всички групи от март 2026 г. насам са незначителни на фона на 900 реактивни дрона само за седмица в края на септември и началото на октомври. Частната ПВО брани пределите на отделни съоръжения, без да измени общата картина над страната, и точно допълваща роля ѝ беше отредена от Федоров. Около 50 групи вече са сформирани, а бойни задачи изпълняват звената на 6 фирми. Следващият отчет на ведомството ще покаже дали броят на фирмите, чиито звена изпълняват бойни задачи, ще достигне десетки. Това би превърнало частната ПВО в мрежа за защита на тила. Ако той се запази едноцифрен, тя ще продължи да защитава малцината, които като „Нова пошта“ имат средствата да я поддържат.

Украински Ми-8 изстрелва прехващачи F7 Litavr срещу руските ударни дронове

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински многоцелеви хеликоптер Ми-8 лети над гориста равнина с пускова установка под страничния пилон – точката за окачване на въоръжение. На нея са окачени 6 прехващача F7 Litavr. Кадрите бяха публикувани онлайн днес и показват машината в нова роля: вместо сама да преследва руските ударни дронове, тя служи като летяща пускова площадка за прехващачи, които довършват задачата. В материал от 15 октомври The New York Times описа как посочения подход се прилага в битка. Репортерите на вестника Мария Вареникова и Пол Мозур са летели на борда на такъв Ми-8.

Целите са руските дронове „Шахед“, както в Украйна наричат ударните апарати от семейството на иранския „Шахед-136“, произвеждани по лиценз в Русия под името „Геран-2“. Пилотът Олег, 45-годишен вертолетчик от Сухопътните войски на ВСУ, е изпълнил десетки мисии по стария метод, в който екипажите доближават целта и я свалят с картечници – евтино и ефективно, но опасно. Сега вместо картечници и неуправляеми ракети хеликоптерът му носи витлови прехващачи, насочвани от изкуствен интелект. Русия продължава да смесва в своите масирани атаки витловите „Шахед“ с реактивните им версии, затова Олег продължава да лети. При един от последните му полети екипажът е свалил 8 дрона. Вестникът не съобщава фамилията на пилота, частта му и района, в който действа.

F7 Litavr е разработка на украинската компания F-Drones и носи името на казашкия боен барабан. Според Министерството на отбраната на Украйна той развива до 350 км/ч, работи в радиус от 40 км и на височина до 9 км. В едно от подразделенията на Силите за безпилотни системи е регистриран и полет на над 80 км. Дронът има дневна и термовизионна камера, както и навигация, която не зависи от GPS и е предназначена за работа при интензивна електронна война. В последната фаза насочването е напълно автономно: когато прехващачът засече целта, той се насочва сам към нея, а операторът управлява само неговата скорост. Разработката е започнала през есента на 2024 г. През лятото на 2025 г. дронът е преминал изпитанията, кодифициран е влиза на въоръжение във войските. Серийните доставки за войските започват през есента на същата година.

Ми-8 с прехващачи беше показан публично за първи път на 24 август 2026 г., в обръщение на президента Володимир Зеленски за Деня на независимостта. Тогава конкретният вид не беше обявен, а Janes отбеляза само единствено сходство с F7 Litavr. В текста под своето видео NYT вече пише, че прехващачите са Litavr. По оценка на украинското издание Defence Express хеликоптерът може да пренася до 12 прехващача, по 2 на всяка точка за окачване. Колко цели ще порази един хеликоптер в рамките на един полет, зависи от обстановката, продължителността на полета и горивото, уточнява изданието.

Схемата не е нова за украинската борба с дронове. От април 2026 г. въоръженият с 6-цевна картечница M134 Minigun самолет Ан-28 с доброволчески екипаж пуска изпод крилата си прехващачите SkyFall P1-Sun и Merops AS-3 Surveyor. По собствени данни екипажът му е свалил над 200 руски дрона.

Старият метод също не е изоставен напълно. На 22 октомври пилот на Ми-8 с позивна „Крижик“ публикува кадри в Instagram, на които екипажът му преследва и сваля „Шахед“ ниско над земната повърхност. Цената на този метод е известна. На 17 декември 2025 г. хеликоптер Ми-24 от 12-а отделна бригада на армейската авиация беше вдигнат във въздуха по време на масирана руска атака с дронове и се разби и загинаха 4-те души на борда. Сред тях беше командирът Олександр Шемет, носител на най-високото национално отличие Герой на Украйна. По думите на брат му предварителното разследване сочи сблъсък с безпилотен апарат. Към 23 октомври официален извод за причината няма.

Изстрелваният от хеликоптер прехващач решава само част от задачата. Litavr е витлов, а през септември руската армия изстреля над 3000 реактивни дрона „Шахед“ по Украйна при едва 350 през юни, става ясно от сводките на украинските ВВС. Реактивните варианти летят твърде бързо за повечето прехващачи. През август F-Drones представи LITAVR+, предназначен именно за тези цели. Според изпълнителния директор Станислав Хутор той развива малко над 400 км/ч и вече е преминал необходимите изпитания. Според NYT компанията проучва дали вертолетите могат да носят и по-бързи прехващачи.

Пилотът на Ми-8 „Крижик“ показа как армейската авиация сваля „Шахед“

🇺🇦🚁 Пилотът на многоцелеви вертолет Ми-8 от армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна Володимир Крижановски, известен с позивната си „Крижик“, публикува кадри как преследва и сваля руски камикадзе дрон над разорани ниви. Клипът е заснет през стъклата на кабината: делтовидният летателен апарат лети ниско, малко на нивото на горския пояс между полетата, а вертолетът скъсява разстоянието до него, докато не го поразява с бордовото оръжие, при което се разбива и превръща в огнено кълбо на земята. Крижановски не уточнява кога и къде е извършен полетът, а самото място не е геолокирано по кадрите.

По думите му преследваната цел е иранския дрон „Шахед“. Така в Украйна наричат руските ударни дронове от семейството на иранския „Шахед-136“, които в Русия се произвеждат под названието „Геран-2“. Дронът е бавен като скорост на полета в сравнение с крилатите ракети и често лети ниско над земята, поради което, както показва клипът, той може да бъде прехванат и от хеликоптер.

Текстът под видеото започва с две кратки изречения, в които се казва, че дронът е бил унищожен, което значи. „още един съхранен шанс за живот“. Следва основната мисъл в текста: „Зад всяка унищожена цел стои шанс някой да се върне у дома, да прегърне близките си, да опази жилището си и да продължи да живее.“ Тонът е спокоен, почти служебен: „Вършим работата си. Спокойно. Отговорно. Докато постигнем резултат.“ В края пилотът се обръща към зрителите: „Работим, за да живеят хората. А вие ценете живота и подкрепяйте.“ Текстът е подписан от името на рода войски, а не лично от пилота: „Армейската авиация. В защита на онези, които са на земята.“

Крижановски не е случаен автор на видео от фронта. През юли, за празника на този род войски, ArmyInform, информационна агенция на Министерство на отбраната на Украйна, публикува интервю с него и друг пилот с позивна „Корж“, с когото делят кабината на Ми-8 още отпреди пълномащабната война. Според разказа на агенцията двамата са унищожавали руски колони през първите часове на войната. И двамата носят и трите степени на ордена „Богдан Хмелницки“, а най-високите степени получават лично от президента Зеленски.

В интервюто Крижановски описва ритуала си преди тежък полет. Когато усети, че предстои трудна задача, пише на жена си „Обичам те“, после тихо прочита „Отче наш“ и погалва вертолета, като му казва: „Всичко ще бъде наред. Пази ни, а ние ще пазим теб.“ Шлемът му е изрисуван с позивната, последвана от 3 глагола: „Лети. Обичай. Стреляй.“ Същият девиз стои и на неговия профил в Instagram, където е публикуван клипът.

Самото видео е от онези записи, за които пилотите говорят с известни резерви. „Хората виждат красиво видео от полет. Но зад тези 30 секунди стоят стотици хора: техници, инженери, хора, които осигуряват полетите“, казват те в интервюто. След полета екипажът отива да почива, а техническият екип остава до машината, за да отстрани повредата, да я зареди и подготви за следващия боен полет. В интервюто пилотът нарича тези хора „титани“. Свалянето на ударни дронове заема в разказа им особено място: „Когато сваляш въздушна цел, разбираш, че току-що си спасил нечий дом. Нечия кола. А най-важното – нечий живот.“ Тази мисъл е основополагаща и за новото видео.

Кадрите показват задача, за която този род войски оригинално не е създаден. Той е част от Сухопътните войски и неговата основна роля е да поддържа пехотата, обясняват двамата пилоти. Пилотите казват, че сега свалят и дронове „Шахед“, поразяват въздушни цели, евакуират ранени и превозват десантни части. „Част от функциите, които традиционно изпълняват ВВС, сега поемаме и ние.“ Сред операциите, записани със златни букви в историята на украинската авиация, те посочват началото на лова. Изреждат „Азовстал“, Змийския остров и началото на свалянето на дронове „Шахед“. От командата до излитане, казват, минават „буквално 7–10 минути“.

Използването на хеликоптери за отбрана от дронове отдавна не е необичаен подход. Кадри от такъв лов се разпространяват поне от август 2024 г. На клип, който „Фокус“ описа на 25 август същата година, армейски Ми-8 изравнява скоростта си с дрон „Шахед“ и стрелецът дава 2 откоса от едрокалибрена картечница, при което дронът започва да пада на 10-ата секунда. Описаният от изданието метод изисква наличието на пряка видимост: екипажът трябва да види целта, да се изравни с нея и да я задържи в прицела достатъчно дълго, за да стреля. Кадрите на „Крижик“ също са дневни, а машината следва дрона ниско над нивите.

Същата малка височина крие и сериозна опасност. Вечерта на 17 декември 2025 г. екипаж на Ми-24 излетя да прехваща дронове „Шахед“ и след известно време изчезна от радарите. По-късно стана ясно, че той се е разбил, а 4-мата летци на борда са загинали. По думите на брата на командира катастрофата е станала в Черкаска област. За гибелта на екипажа съобщи 12-а отделна бригада на армейската авиация на името на Виктор Павленко. Командир беше 55-годишният Герой на Украйна Олександр Шемет, пилотът, който през април 2022 г. осъществи последния успешен въздушен пробив до обсадения завод „Азовстал“ в Мариупол.

Неговият брат Юрий заяви пред „Суспилне“, че по данни на предварителното разследване вертолетът се е сблъскал с дрона. По думите му апаратът очевидно е летял на свръхниска височина и не е бил засечен от средствата за наблюдение. Към 23 октомври официален извод за причината не е публикуван. Ако думите на брат му бъдат потвърдени, ще покажат цената на метода: за да види и свали целта, екипажът се налага да влезе в същия тесен коридор над земята, в който лети и тя.

В началото на нахлуването, разказва „Корж“, екипажите атакуват колоните при пряка видимост, а бойните полети днес са „съвсем друго ниво на риск“: ясна линия на фронта, няколко ешелона на ПВО и укрепените рубежи. Към това пилотите добавят и друга заплаха. „Основният проблем сега са FPV дроновете. Просто са невероятно много“, казват те; част от тях се управляват по оптичен кабел и трудно се заглушават, като част от застават встрани от пътя и започват да чакат, след което атакуват от засада. Според тях тази заплаха е не по-малка от заплахата на преносимите зенитни ракетни комплекси. Самите машини също са на предела си. „Нашата техника отдавна работи отвъд онова, което е записано в инструкциите“, признават пилотите и настояват, че опитът им ще позволи бързо да усвоят съвременни западни вертолети, ако Украйна ги получи.

Затова клипът казва повече от това, че е свален поредният дрон. Украинските вертолетчици воюват срещу дроновете „Шахед“ ниско над земята с машини, отдавна изчерпали своя летателен ресурс. Там дронът и вертолетът летят на една и съща височина. Четиримата от Ми-24, излетял през декември 2025 г. на такава задача, така и не се завърнаха обратно. А Крижановски заяви, че го прави тъкмо за да даде шанс на всеки да се завърне жив и здрав у дома.

Китай е основният доставчик на частите за дроновете от Алабуга

🇨🇳🔩🇷🇺 Цилиндри и бутални комплекти за двигателите, литиево-полимерни батерии, производствени линии за корпусите и чипове в антените за защита от заглушаване на руските камикадзе дронове от Алабуга имат китайски произход. Това е изводът от съвместен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Института „Джордж У. Буш“, публикуван на 14 октомври. Негови автори са Виктор Ча и Джоузеф Ким, които определят Китай като основния доставчик на компоненти с двойна употреба за завода в Република Татарстан. Според тях Китай осигурява най-важните части на дроновете: двигатели, навигация и компоненти, които ги предпазват от електронно заглушаване.

Докладът е посветен основно на принудителния труд в Специалната икономическа зона Алабуга, а отделна глава се фокусира върху ролята на Китай. Разпределението на ролите е описано в едно изречение: Иран е дал модела, Русия е построила завода, Северна Корея осигурява работна ръка, а Китай дава средствата за масово производство. Оценка на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, цитирана в доклада, на територията на комплекса работят до 12 000 севернокорейци срещу 2,50 долара на час, а Пхенян задържа по-голямата част от техните заплати. За няколко години комплексът е нараснал до около 17 обекта с до 116 сгради и днес може да произвежда над 5500 дрона месечно.

Главата от доклада, посветена на Китай, стъпва главно върху разследване на Frontelligence Insight от август 2025 г. Това е украински аналитичен екип, който работи предимно с руски митнически декларации, затова източниците му не могат да бъдат проверени публично. Декларациите описват конкретни пратки, фирми и месеци. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла 685 609 части за двигатели, предимно цилиндри и бутални комплекти, за руската фирма Drake. Отделно през 2024 г. Drake е внесла от Китай компоненти за бутални двигатели, горивни помпи и карбуратори на обща стойност 972 144 долара. Декларациите описват бутала за двутактов двигател с мощност 50 конски сили. Това е конкретният клас на MD550, иранско копие на германския двигател Limbach L550, който задвижва „Шахед-136“, в Русия по-известен като „Геран-2“.

Второто звено във веригата е захранването. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology изпраща на руската Morgan 7800 литиево-полимерни батерии в две партиди. В графата за крайна употреба на тези пратки е вписано „за нуждите на специалната военна операция“. Седалището на компанията получател се намира тъкмо в специалната икономическа зона „Алабуга“. Между август 2024 г. и януари 2025 г. тя внася от Китай стоки на стойност 4,83 млн долара, сред тях алуминиеви изделия за 1,28 млн, батерии, сателитни антени и изолирани проводници. И двете руски фирми се снабдяват от един и същ посредник от провинция Шандун. В периода от април 2024 г. до януари 2025 г. Shandong Xinyilu International Trade доставя детайли за двигатели, въглеродни влакна, батерии и електроника за 6,4 млн. долара. Единствените ѝ руски купувачи са Drake и Morgan.

Третото звено е производственото оборудване. Дъщерната фирма Alabuga Machinery внася производствена линия от Китай за корпусите на дроновете. В декларациите са вписани съоръжения за термична обработка и леене под ниско налягане от Nanjing Boqiao Machinery, декларирани на 18 октомври 2024 г. Докладът сочи, че така Русия може да произвежда дроновете у дома в промишлен мащаб, вместо да внася готови.

Четвъртото звено е навигацията. За борба с дронове, навигирани по сигнал от спътник, Украйна разчита на електронно заглушаване. Отговорът е антената CRPA, която чрез няколко елемента отделя полезния сигнал от смущенията. Разследване на The Insider и Nordsint от май установява, че повечето от сателитните антени, намерени в отломките на руски ударни дронове, са на производителя Harxon от Шънджън. На антените има стикери „навигационна антена за селскостопанска техника“, а самите антени са декларирани като резервни части за зърнокомбайни. Китайското законодателство налага забрана на износа на стоки с двойна употреба за военни потребители. Журналистите се представят за представители от военно-промишления комплекс в Руската федерация и търговски представител на компанията им отговаря писмено: „Работим с Алабуга, затова трябва да остане поверително.“ Той предлага сделката да се осъществи чрез друга фирма, Shenzhen NavX Technology. Според същото разследване Morgan внася антени на Harxon на стойност над 1 млн. долара само през август и септември 2024 г.

Китайски е чипът в самата антена. През април 2025 г. ГУР обяви, че в новата 8-канална антена за иранския „Шахед-136“ вместо американски чип Xilinx Kintex-7 е вградена интегрална схема на Пекински институт по микроелектронни технологии. Останали само 2 американски чипа, на Texas Instruments и Linear Technology. Повечето приемници, генератори и преобразуватели на сигнала са произведени в Китай.

Мащабът не се изчерпва с отделните пратки. Докладът цитира оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), според която около 80% от критичната електроника в руските дронове в момента идва от Китай. Става дума за изделия, произведени в самия Китай, а не само за западна електроника, доставяна през Китай и Хонконг. В доклада се посочва, че през 2023-2024 г. китайски фирми доставят компоненти за дронове на стойност поне 63 млн. долара. Договорите само с Алабуга възлизат на около 96 млн. В отговор на The Insider китайското посолство заяви, че страната налага строг контрол над износа на стоки с двойна употреба и не доставя смъртоносно оръжие на нито една от страните.

Двигателите, батериите, производствените линии и антените служат за производство, чиито мащаби бяха посочени от ГУР с конкретни числа. През август то изчисли, че руската промишленост произвежда около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ и 2800 бутални „Геран-2“ месечно. Серийното производство на реактивните модели се извършва в Елабуга.

Документите описват постоянни доставки, които преминават през едни и същи посредници до едни и същи компании и обхващат всяка ключова негова подсистема. Иран даде модела, но Китай дава онова, без което той не се произвежда масово. Пратките в митническите декларации отиват до конкретни получатели около Алабуга, а не на руския пазар като цяло. Пекин може да твърди, че това е частна търговия, която заобикаля собствените му правила за износ. Доводът му има опора. Стикерите за зърнокомбайни и препращането към NavX сочат, че доставчици крият краен потребител и от китайската митница. Нито CSIS, нито Frontelligence документират директна намеса на китайската държава в сделките. Ако тя наистина има контрол на износа, в отломките през следващите месеци ще се намират все по-малко изделия оттам. Ако в свалените дронове продължат да откриват нови антени и чипове от същите производители, обяснението с частна търговия ще отслабне. Пекин би подкрепил това обяснение най-ясно с наказателни мерки към Harxon, NavX или Jinhua Hairun.

Руски реактивен дрон удари детска градина край Киев, мъж избяга за секунди

🇷🇺💥🇺🇦 Руски реактивен дрон се взриви в двора на частно училище и детска градина в жилищен комплекс в село Святопетривске, Бучански район на Киевска област, в 17:22 ч. на 8 октомври, докато децата и учителите се намираха в укритието. Камера за наблюдение е записала как мъж на алея пред детската площадка хуква секунда и половина преди огнено кълбо от детонация да погълне мястото, на което преди миг беше застанал.

Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) съобщи вечерта, че от удара на дрона се е запалила беседка на територията на заведението, всички са били в укритие и пострадали няма. Киевската областна военна администрация уточни, че в момента на удара там са били именно децата и учителите. Началникът ѝ Тимур Ткаченко описа щетите: повредени са самото заведение и детската площадка до него „в един от жилищните комплекси“ и остъкляването на многоетажните блокове. Според „Главком“ въпросното детска градина е частната „Умка Grand“ на бул. „Тарас Шевченко“ 12 в комплекса „Петривски квартал“, където има и училище със същото име.

На записа, който се разпространи в социалните мрежи, часовникът на камерата показва 17:22:14 ч. Мъж се разхожда по алеята между тревните площи, на крачки от беседките. 4 секунди по-късно рязко се обръща и тича към сградата, от която снима камерата. Секунда и половина по-късно взривът изпълва кадъра, а той продължава да тича. Когато огненото кълбо угасва, ъгълът на площадката гори, а пред блоковете на комплекса се издига дим. Самоличността на мъжа не е съобщена.

Минути преди удара ВВС водеха реактивни дронове над самия Киев. В 17:15 ч. те пуснаха предупреждение за такъв дрон над Оболон, в 17:20 ч. – над Нивки. В същата поредица в 17:18 ч. посочиха Вишневе и Боярка, в 17:21 ч. – Борщагивка и отново Вишневе и Боярка. Святопетривске е на около 3 км западно от Вишневе. На ударните дронове с реактивен двигател, които украинците наричат „реактивни шахеди“, се противодейства по-трудно от витловите. На 4 октомври президентът Володимир Зеленски изчисли дялът на прехващане на 50–55%, понякога 60%. При обикновените дронове „Шахед-136“ дялът на свалените е 85–92%.

Областната администрация вижда в удара умисъл. В изявлението си вечерта тя писа, че руснаците отново воюват с училища, деца, цивилни, магазини и хранителни складове, отхвърли, че ударът е случайност или грешка, и го нарече „съзнателният им начин да водят война“. Описанието ѝ подсказва, че на площадката е паднал целият дрон с бойната си част: случая в Святопетривске тя нарича удар срещу училище, а за друго детско заведение на същия ден говори за „отломки от вражеска цел“. Още през април 2026 г. говорителят на ВВС Юрий Игнат обясни, че руските дронове ретранслират сигнала си един към друг в mesh мрежа по радиоефира и „благодарение на тази мрежа операторът на територията на Русия може да управлява един или друг дрон в реално време“. Към 9 октомври обаче Киев не е съобщил дали дронът над Святопетривске е обстрелван от ПВО или отклонен с електронна война. В такъв случай той би паднал със същия взрив, без площадката да е била точката, към която е насочен.

Другото заведение е детска градина във Фастивски район: отломките паднаха в двора ѝ, когато децата вече бяха у дома, и раниха пазача и домакина. В Бучански район дронове удариха и складови помещения същия ден: трима души са ранени, а на 9 октомври спасителите откриха под развалините тялото на жена. В друго населено място на района жена е ранена с открита фрактура на дясната подбедрица. По-късно онази вечер дронове удариха съседната Софиивска Борщагивка: двама души получиха остра стресова реакция, пламна къща, а блоковете наоколо бяха с избити прозорци. Сводката на областната управа за денонощието отчете 41 повредени обекта в 5 района и 9 ранени.

На 9 октомври от 8:00 ч. служители на центъра за административни услуги на Билогородската община започнаха да приемат заявления за обезщетение направо на територията на „Умка“, съобщи „Главком“. На собствениците на апартаменти с избити прозорци раздават фолио, с което да ги затворят временно.

Ударът дойде в делничен ден, в час, когато в заведението още имаше деца. От записа остава секундата и половина, с която мъжът на алеята изпревари взрива, а от официалните съобщения – укритието, в което децата и учителите бяха в 17:22 ч.

Руски реактивен дрон към „Ягодин“: укрития на границата, сирени в Люблинско

🇷🇺🚨🇵🇱 Украинският граничен пункт „Ягодин“ във Волинска област, на границата с Полша, спря работа през нощта на 9 октомври, а хората от терминала бяха отведени в укрития, тъй като към прехода се насочи руски реактивен ударен дрон „Геран-5“. Безпилотникът е бил на 20 км от пункта, а украински медии съобщиха за затварянето малко след полунощ местно време.

Скоро след това, в 23:24 ч. полско време, или 00:24 ч. киевско, Правителственият център за сигурност на Полша (RCB) изпрати съобщение на жителите на Люблинско войводство: „Внимание! Внимание! Внимание! Заплаха от въздушно нападение. Намерете безопасно място. Следвайте указанията на службите. Очаквайте следващи съобщения.“

Предупреждението стигна само до Люблинско. 20 минути по-рано, в 23:04 ч. центърът беше изпратил на жителите на Люблинско и Подкарпатско по-спокойно съобщение. В 23:06 ч. Оперативното командване на въоръжените сили (DORSZ) за втори път същата вечер вдигна изтребители и обяви, че наземните системи за ПВО и радиолокационно разузнаване са приведени в готовност. Според командването действията „имат превантивен характер“ и целят защитата на полското небе „особено в районите, съседни на застрашените области“. В Замошч се включиха сирените, съобщи репортерът на RMF FM Доминик Смага, а във Фирлей те събудиха жителите броени минути преди да получат SMS с предупреждение, пише Kurier Lubelski. Летищата Люблин и Жешув временно преустановиха полетите, за да осигурят свобода на действие на изтребителите, и ги подновиха след полунощ.

Вечерта също беше започнала с по-спокойното съобщение. В 19:29 ч. RCB предупреди Люблинско и Подкарпатско за „руско въздушно нападение на територията на Украйна“ и увери, че „ситуацията се следи“, а „във въздушното пространство на Република Полша действа полската авиация“. Четири минути по-късно DORSZ вдигна самолетите за първи път през вечерта, а в 19:57 ч. дойде отбоят: „Въздушното нападение срещу Украйна приключи. Няма заплаха на територията на Полша.“ Подобно предупреждение RCB беше изпратил и сутринта, малко след 9:00 ч. От предупрежденията за деня само това от 23:24 ч. призовава хората да търсят безопасно място.

То остана в сила 25 минути. В 23:49 ч. RCB отмени тревогата, а в 23:52 ч. командването съобщи, че всички действия на военната авиация над Полша са прекратени и системите за ПВО и радарите са върнали в своя обичаен режим. „Не е наблюдавано нарушение на въздушното пространство на Република Полша“, обобщи командването. Малко след полунощ беше изпратено ново предупреждение: в 00:36 ч. RCB Подкарпатско и Люблинско отново бяха предупредени, че се извършва руска въздушна атака срещу Украйна, поради което в небето действа полска авиация, а в 00:53 ч. отмени и това предупреждение. Командването не публикува ново изявление. От украинска страна обявената в 23:36 ч. тревога във Волинско беше отменена в 00:40 ч. Около 01:16 ч. тя беше обявена отново, като в 01:28 ч. ВВС на Украйна съобщиха за реактивен дрон, който „лети към Волинска област“.

Тревогата на границата дойде в края на денонощие, през което от сутринта до полунощ руски дронове прелитаха над западна Украйна. В нощта срещу 8 октомври Русия изстреля 142 ударни дрона, сред които 82 реактивни, съобщиха ВВС. Свалени или потиснати, т.е. отклонени или обезвредени с електронна война, бяха 126, а на седем места има попадения. Докладът за следващата нощ обхваща периода от 18:00 ч. на 8 октомври, включително епизода при Ягодин. Според него руската армия е изстреляла 136 дрона, от които 93 реактивни. Свалени или потиснати са 114, сред тях 77 реактивни, а на 8 места има попадения. Въздушно командване „Запад“ отчете, че през деня на 8 октомври и през нощта срещу 9-и над Волинска, Ровненска, Хмелницка, Тернополска и Ивано-Франкивска област са унищожени 21 дрона „Геран-4“ и „Геран-5“. През деня и до късно вечерта ВВС съобщаваха за реактивни дронове с курс към Дубно, Шепетивка, Ровно, Ковел и Луцк. В Ивано-Франкивск отломки от ударен дрон тип „Шахед“ паднаха върху стопанска постройка и убиха пазача ѝ, съобщи кметът Руслан Марцинкив. Ръководителят на областната военна администрация Светлана Онищук заяви, че загиналият е мъж, роден през 1959 г. Пожарът след удара беше локализиран.

Според мониторингови канали част от дроновете над западна Украйна не са летели с цел да нанесат удар. Telegram каналът „Реална война“ написа на 8 октомври, че Русия цял ден е разузнавала западна Украйна с реактивни дронове без бойна част, но оборудвани с камери, чиято цел е била „оглед на обекти за бъдещи удари“. Дронове бяха засечени в Хмелницка, Тернополска, Ровненска и Волинска област. Местното издание „Волин24“, позовавайки се на същите канали, добави, че част от дроновете може да са имали и системи за дистанционно управление. ВВС не са потвърдили тази версия. На 9 октомври говорителят им Юрий Игнат обясни, че доскоро реактивните дронове са били около 1/3 от ударните, а сега са значително повече, като Русия ги изпраща на малки групи от по няколко апарата към различни области и така принуждава военните да разпределят силите за ПВО. По думите му целта на всеки дрон е зададена предварително или се избира от оператор в реално време, ако дронът има връзка през mesh мрежа, т.е. верига от ретранслатори, които предават сигнала помежду си. Връзка с оператор вече е използвана в този район: след удара край „Ягодин“ на 13 септември Министерство на отбраната на Руската федерация публикува запис от камерата на самия „Геран“, а украинското издание Militarnyi установи, че дронът е предавал видео.

„Геран-5“ е реактивен дрон с дължина 6,5 метра и обсег 900 км според доклад пред Путин на 2 октомври. Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна посочва, че крейсерската му скорост е от 450 до 600 км/ч. Руски дронове достигаха района на „Ягодин“ и миналия месец. На 13 септември дрон удари служебна зона на пункта, бензиностанцията се запали, два товарни камиона изгоряха, а шофьор на един от тях беше ранен; друг дрон порази локомотива на влака Киев–Варшава на гарата. На 17 септември дрон нанесе удар на около 4 км от полската граница край Ягодин, като по думите на полския премиер Доналд Туск вероятно целта отново е била бензиностанция. На 28 септември реактивен „Шахед“ падна на около 2 км от пункта, а ударната вълна повреди сградата на контролния пост на входа на терминала; пострадали нямаше. Държавната агенция за възстановяване и развитие на инфраструктурата на Украйна обяви на 7 октомври, че на 28 гранични пункта и по пътищата към тях в 5 области, сред които Волинска, ще бъдат поставени 135 мобилни укрития. Процедурите по обществените поръчки за тях са в ход.

В отговор на руските атаки по съседните украински области Полша разширява правомощията за откриване на огън. Според новите процедури на Министерство на отбраната пилотът вече не трябва да се доближава, за да види заплахата: основание за откриване на огън са точните радарни данни и навлизането на обекта над полска територия. От 2 октомври на бойно дежурство постъпиха и леките бойни самолети FA-50GF. На 5 октомври в Швидник министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обяви, че една от батареите на системата MIM-104 Patriot ще бъде разположена в района на Люблин, а на летището в града ще има база на хеликоптерите на Сухопътни войски. „Люблинското войводство е едно от двете, заедно с Подкарпатието, които са най-тежко засегнати от предупрежденията и от заплахата“, каза той.

На 8 октомври вестник Rzeczpospolita съобщи, че военният отдел на Окръжната прокуратура в Люблин е прекратил разследването за нахлуването през нощта на 10 септември 2025 г. Тогава над 30 дрона паднаха на територията на Полша и бяха открити в 27 населени места. „Мога единствено да кажа, че разследването е прекратено, тъй като не е намерен извършител на престъплението, което се изразява в нарушаване на полското въздушно пространство и създаване по този начин на опасност за обществената безопасност“, каза говорителят на прокуратурата Марчин Козак. В част от дроновете са открити SIM карти на местните оператори. Според прокуратурата армията е реагирала правилно, спазила е процедурите и е имала право да свали враждебните обекти.

Въздушните тревоги през изминалата нощ приключиха без съобщение за нарушено въздушно пространство и за пострадали на граничния пункт, както и без официално потвърждение, че дроновете от 8 октомври са разузнавали. Граничният пункт на Буг обаче спря да пропуска хора още когато дронът се намираше на 20 км от него, а хората от терминала изчакваха в укрития, докато процедурите за закупуване на мобилните съоръжения за 28 гранични пункта още са в ход. Отсреща, в Люблинско, SMS съобщението на RCB от 23:24 ч. не уверяваше, че в небето има полска авиация, а призоваваше хората да намерят безопасно място.

Украински пилот на МиГ-29 показа среден пръст на свален руски дрон

🇺🇦✈️🇷🇺 Пилот на изтребител МиГ-29 от украинските ВВС публикува снимка от кабината от момента на красноречив жест към горящите останки на руски дрон камикадзе, който току-що е неутрализирал в неизвестна точка от въздушнотото пространство на страната си. Снимката се появи на 6 октомври в личния му профил в Instagram с надпис от две думи: „Работни делници“. Още същата вечер кадърът стана широко споделян в социалните мрежи, особено сред хората, които следят отблизо войната.

Кадърът е заснет с широкоъгълна камера и хоризонтът в него се извива в дъга. Отдолу се простира голяма обработена нива край брега на голям водоем. В средата ѝ гори огнено кълбо, а около него личат разпилени отломки. На преден план е ръката на пилота в черна ръкавица. Вляво се вижда приборното табло на МиГ-29 и прозрачният прицелен индикатор пред пилота, върху който се проектират данни за полета и целта. Видът на дрона, датата и мястото на прехващането не са съобщени.

Снимката е публикувана в профила на пилот, който се представя като Назарий. В краткото си описание той споделя единствено, че лети на МиГ-29. Към вечерта на 7 октомври публикацията има над 67 хил. реакции. Около два часа след публикуването ѝ Ukraine NOW я сподели с надпис „Украинските пилоти са истински асове“. Тази публикация събра над 220 хиляди гледания. На 7 октомври я публикува и United24 Media, медията на едноименната платформа за набиране на средства. В коментара си изданието противопоставя обикновения работен ден зад бюрото в офиса на работния ден на украинските защитници, които „пренасят офиса си в небето“. То представя снимката като просто поредния ден за пилот на изтребител.

Надписът на пилота описва ежедневната работа на украинските МиГ-29: прехващане на крилати ракети и ирански дронове. За тези задачи изтребителят е въоръжен с ракети с инфрачервено насочване за близък въздушен бой – Р-73 и по-старите Р-60 – както и 30-мм бордово оръдие. Инфрачервена глава за насочване на ракетата следи топлинното излъчване от двигателя на целта. Р-60 е приета на въоръжение в края на 1973 г. и до началото на пълномащабната инвазия се смяташе за остаряла. Според онлайн изданието Militarnyi тя се е върнала в употреба, защото запасите от Р-73 са изчерпани при постоянното сваляне на крилати ракети и дронове „Шахед“. На 2 септември Telegram каналът „Соняшник“, свързан с украинските ВВС, демонстрира как модернизиран МиГ-29МУ1 сваля с Р-60 малката по размери крилата ракета „Бандерол“ на пределно ниска височина.

Същият канал на 7 октомври публикува видео, заснето от земята, на което украински изтребител настига малка цел, която избухва във въздуха близо до него. Според текста към видеото пилотът вече е изстрелял всички ракети, които е носил, и „съзнателно поема риск“. Censor.NET уточнява, че изтребителят е МиГ-29, целта е реактивен дрон „Геран-4“, поразен с бордовото оръдие на самолета.

На 1 октомври руска ракета свали МиГ-29 от 40-а бригада за тактическа авиация по време на бойна задача в небето на Източна Украйна. Пилотът, 25-годишният капитан Марат Мамбетов, командир на звено, успя да катапултира, но не оцеля, съобщи Командването на ВВС.

Срещу реактивните дронове „Геран“ най-добър резултат дава авиацията, разкри президентът Володимир Зеленски на 4 октомври. Той уточни, че дялът на прехванатите реактивни дронове е 50-60%, докато при моделите на „Шахед“ с обикновен витлов двигател този дял е 85-92%. На 26 септември Зеленски обяви, че от началото на месеца руската армия е изстреляла над 2730 реактивни дрона. Над 1500 от тях са свалени или потиснати със средства за електронно противодействие.

През нощта срещу 7 октомври руската армия нанесе нов комбиниран удар с 48 крилати ракети, балистични и противокорабни ракети, насочен основно към Киевска, Харковска, Полтавска и Днепропетровска област. По данни на украинското командване в него са участвали и 130 дрона, сред които ударни дронове „Шахед“, „Гербера“ и дронове примамки, от които 46 са реактивни. По предварителни сведения до 9:00 ч. сутринта киевско време свалени или потиснати бяха 117 от дроновете, сред които 38 реактивни. Ракети и дронове са поразили 18 места. При реактивните дронове този дял е около 83% – повече от общия дял, който Зеленски посочи на 4 октомври. В отблъскването на атаката е участвала и авиацията. Докладът не уточнява колко от целите е свалила тя.

Киев поставя автоматични картечни турели срещу реактивните дронове

🇺🇦🛡️ В Киев вече са поставени над 12 автоматични бойни модула за картечници с калибър 12,7 мм срещу руските реактивни дронове, а още 8 ще бъдат монтирани в Киевска област, съобщи Ukrinform, позовавайки се на думите на украинския президент Володимир Зеленски от 4 октомври. Във видеото от съвместния брифинг с германския канцлер Фридрих Мерц президентът не дава числа. Според него програмата „Турели“ тепърва започва да се развива пълноценно и ще има „десетки такива турели на различни обекти“.

Реактивните дронове са ударни дронове от типа „Шахед“ с турбореактивен двигател, като „Геран-3“ и „Геран-4“. Те летят по-бързо от витловите и оставят на отбраната по-малко време. Зеленски очаква, според Укринформ, при руските удари да се премине от количество към качество, от обикновените „Шахеди“ към възможно най-широко използване на тези апарати. По думите му само за седмицата реактивните дронове са около 900, към които се прибавят още хиляди обикновени. Сутринта на 4 октомври дрон удари пътното платно на Северния мост в Киев, докато Мерц беше в града, а кметът Виталий Кличко съобщи за двама ранени. На 3 октомври руското външно министерство призова чужденците и дипломатите да напуснат столицата и предупреди за нови масирани удари. Мерц заяви, че въпреки заплахите е дошъл.

Модулите са един от няколкото слоя на по-широката отбранителна система. Зеленски оцени дяла свалени реактивни дронове на около 50–55%, понякога 60%, и го отдаде на авиацията: F-16 помагат много, а 20 мм боеприпаси се справят добре. Обикновените „Шахеди“ се неутрализират в 85-92% от случаите. Дроновете-прехващачи „Барс“, които според него са почти ракети с далечен обсег, постигат успеваемост от около 30% и резултатът се подобрява, а 2000 от тях Украйна ще получи с финансиране от Германия. Резултат от програмата за малки ракети, включваща няколко вида, той очаква през втората половина на октомври.

Германският пакет е за над 1,3 млрд. евро, по данни на Reuters: около 1 млрд. за военна помощ и 350 млн. за ремонт на енергийната мрежа. Украйна и Германия подписаха 15 споразумения и документа за над 8,5 млрд. евро, сред тях и договор за сътрудничество срещу дронове, чрез който Берлин ще използва опита на Украйна, отбеляза Мерц. Reuters свързва визитата с бързото производство на прехващачи срещу реактивни дронове, изпитани от германската Quantum Systems.

Зеленски не назовава нито модела, нито производителя на турелите. Полският автор Thorkill посочва с 99% сигурност Sky Sentinel, автоматична зенитна турела с картечница M2 Browning върху поставка с механично задвижване, която сама засича и следи целта, но не публикува основание за идентификацията. Описанието обаче отговаря и на други украински разработки: Mechatronics предлага мобилна зенитна станция с изкуствен интелект и компютърно зрение, в която се монтира M2, а Dron ZP изпита през януари 2025 г. при Националната гвардия 12,7-мм турела с елементи на невронна мрежа.

Разработчиците на Sky Sentinel твърдят от първото ѝ представяне през май 2025 г., че системата поразява малки и бързи цели. Скоростите, които посочват, са 200, 400 и дори 800 км/ч, според UNITED24 Media. Максималният ѝ обсег е засекретен; 1500 м е ефективният обсег на M2 по въздушни цели, посочва Militarnyi. Частната фирма Carmine Sky ползва Sky Sentinel на кули за частна противовъздушна отбрана и съобщи пред украинската редакция на Deutsche Welle през април, че ефективността е 85%, а операторът, който понякога е на стотици километри, само потвърждава откриването на огън. Публикуваното не обяснява как е изчислен процентът, а говорител на фирмата заяви, че преди репортажа е бил свален реактивен „Шахед“. Частната противовъздушна отбрана действа в единната система за командване на ВВС, съобщи през март тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров. Офицер от 636-и отделен зенитно-картечен батальон описва турелата като напълно автономна от откриването на целта до началото на стрелбата. В системата за обществени поръчки Prozorro като доставчик фигурира киевската фирма „Скай Фортрес“, например в поръчката на Черкаската областна администрация от 3 март за две турели по 7,67 млн. гривни.

Публичният опит със системата е противоречив. Генералният щаб съобщи на 1 август, че при учения Sky Sentinel е показала висока ефективност срещу „Геран-3“ и „Геран-4“, а 636-и батальон в Сумска област получи 5 модула за около 40 млн. гривни, към които към края на август се добавиха още 5, общо 10. Командирът на батальона обясни, че турелата работи най-ефективно срещу реактивните, защото на войник му е трудно да порази цел, летяща с 300 км/ч. Друга картина дават определения на Галицкия районен съд във Лвов от 8 юли. На полигонен тест през февруари 2026 г. Sky Sentinel не е могла да поразява въздушни цели с всички заявени от производителя възможности: сензорите и далекомерите откривали целите със закъснение, стрелбата била неточна, а условната цел не била унищожена. Доставчикът все пак предал два комплекта и получил плащане, а следствието твърди, че фирмата е доставила продукция с лошо качество и е присвоила над 1 млн. гривни. Zaxid.net не цитира позиция на фирмата.

Заявените 800 км/ч надвишават всеки посочен максимум за конкретен реактивен дрон. Главно управление на разузнаването (ГУР) дава за „Геран-3“ скорост от 300-370 км/ч. UNITED24 Media посочва до 500 км/ч за „Геран-4“ и 650 км/ч за ракетата-дрон „Бандерол“. Генералният щаб на ВСУ описва „Геран-3“ и „Геран-4“ като дронове, които могат да надхвърлят 300 км/ч. Затова числото няма значение; решаващо е времето. Обикновеният „Шахед“ прекосява зона с радиус 1500 м за около 30 секунди при скорост около 180 км/ч. Дрон със скорост 450–500 км/ч я прекосява за 11–12 секунди, ако лети право към турелата. „Геран-3“ достига максималната си скорост в крайното пикиране към целта, според ГУР. Прозорецът за стрелба се скъсява около два и половина пъти още преди потвърждение на оператора, ако системата работи в такъв режим. Много вероятно е затова една турела да сваля реактивен дрон при едно преминаване по-рядко, отколкото обикновен „Шахед“, а 85% не могат да се пренесат върху него. На този извод се противопоставят твърдението на разработчиците, че за един град са нужни 10 до 30 турели, които получават данни от радар, и добрите резултати от учения, отчетени от Генералния щаб: няколко модула удължават общото време за стрелба. Процентите, които Зеленски публикува за такива цели, са 50–60% за авиацията със самолети F-16 и 20 мм боеприпаси и около 30% за прехващачите „Барс“. За турелите не е посочен процент, а сметката за времето ги поставя по-скоро в ролята на последен слой около отделни обекти, отколкото на щит над града.

Кой е доставил и кой обслужва киевските модули, не е съобщено. Ролята им като реален слой на отбраната би се потвърдила, ако бъде публикуван броят на реактивните дронове, свалени от модулите над киевски обекти, и бъде назован доставчикът в поръчките. Обратното би показала липсата на такъв брой и в края на октомври, когато Зеленски очаква резултат от малките ракети.

Украински проект идентифицира санкционирания от САЩ мъж, докладвал на Путин за реактивните „Геран“

🇷🇺 Мъжът, който на 2 октомври докладва на руския президент Владимир Путин за реактивните ударни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“, е Илдар Тазутдинов, заместник генерален директор на специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан – промишления комплекс, където се произвеждат руските дронове от типа „Шахед“. Той беше идентифициран от украинския проект за разузнаване от открити източници Evocation.info. Тазутдинов е вписан в санкционния списък на Министерство на финансите на САЩ на 23 февруари 2024 г. Тогава американското ведомство го описа като участник в превоза и вноса на материали и разглобени дронове от Иран в Русия за производството в „Алабуга“.

Сцената е от заключителния етап на стратегическото командно-щабно учение „Център-2026“, провеждано от 28 септември до 3 октомври. Според Кремъл в него участват над 47 хил. военнослужещи. Според доклад на министъра на отбраната Андрей Белоусов на полигона „Чебаркулски“ в Челябинска област участват към 6000 души, около 700 единици техника и над 600 безпилотни апарата. На 2 октомври Путин посети обекта и разгледа изложба на въоръжение. На видеото, публикувано от Кремъл, мъж в тъмен костюм докладва на Путин, а „Интерфакс“ предава думите му, без да посочва името му.

По думите му реактивният двигател е повишил скоростта на „Геран-4“ до 350 км/ч. Бойната глава е 50 кг, а обсегът – 750–800 км. „Геран-5“ е дълъг 6,5 метра, лети с 450 км/ч, носи товар от 90 кг и има обсег до 900 км. Изказването завършва така: „Готови сме и занапред да удряме врага. Докладът приключи.“ Путин стисна ръката му и го прегърна; и двете действия се виждат в записа.

Evocation.info установи, че докладчикът е Тазутдинов, и го посочва като заместник генерален директор на зоната, който отговаря за ключовите партньори. В списъка на ръководството на самата „Алабуга“ е посочен заместник на генералния директор Тимур Шагивалеев, отговарящ за ключовите партньори, със същите име и бащино име: Илдар Рашитович Тазутдинов. В американския документ длъжността му е различна: вписан е като заместник генерален директор по корпоративните въпроси. Към 3 октомври 2026 г. според същия списък на ръководството за корпоративните въпроси отговаря Артем Снитко, също под санкции от 2024 г.

Включването в санкционния списък е част от пакета от 23 февруари 2024 г., с който Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) към министерството санкционира почти 300 физически и юридически лица на втората годишнина от пълномащабната инвазия. Сред тях е и самата зона. Според американския документ „Алабуга“ има договор с руската армия за сглобяване на „Геран-2“, доставени от Иран, като в същото време разширява местното производство на много от компонентите им по ирански проект. Ведомството очакваше зоната да увеличи производството и да произведе хиляди дронове по този договор до 2025 г. Заедно с Тазутдинов в списъка влязоха ръководителят на зоната Шагивалеев, неговият заместник Сергей Алексеев и Снитко – и четиримата заради длъжностите в ръководството. Американският документ определя „Геран-2“ като руската версия на иранския „Шахед-136“.

Реактивните версии представляват по-нов етап от развитието на същата линия. Първата, „Геран-3“, беше по същество „Геран-2“ с малък китайски турбореактивен двигател на мястото на буталния, посочва „Медуза“. „Геран-4“ и „Геран-5“ имат различни конструкции. Първият доразвива концепцията на „Геран-3“, а вторият е изцяло нова конструкция, по-близка до крилата ракета, отколкото до дроновете „Шахед“ с делтовидно крило. Украинските оценки са близки до докладваните свойства: за „Геран-4“ Militarnyi посочва крейсерска скорост 350–500 км/ч и обсег около 850 км, а за „Геран-5“ – 90 кг бойна глава. Според цитираните оценки двигателите са китайски. Заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в интервю за RBC-Ukraine на 15 август, че руските производители зависят изцяло от тези доставки, а всеки двигател струва 35–40 хиляди долара.

Мащабите си личат от оценката на ГУР към август: Русия произвежда месечно около 3000 броя „Геран-4“ и „Геран-5“ и около 2800 „Геран-2“. Така „Геран-4“ и „Геран-5“ вече представляват малко над половината от общо около 5800 дрона. Реактивните дронове станаха масови през 2026 г. Заместник-командирът на ВВС на Украйна Юрий Черевашченко съобщи, че още през април 15–20% от изстрелваните „Шахед“ са имали реактивен двигател. До началото на юни руските сили са изстреляли 1400 реактивни дрона, а за цялата 2025 г. те са били 180. През юли те са били 5 пъти повече, отколкото през юни, по думите на Юрий Игнат, ръководител на отдела за комуникация на Командването на ВВС. За 2027 г. Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, заяви украинският президент Володимир Зеленски в обръщение на 26 септември.

На 25 септември Путин заяви пред журналисти, че Киев е поискал примирие, включително във въздуха – взаимно спиране на ударите по енергийни и транспортни обекти в тила. Според него Украйна има нужда най-вече от спиране на ударите със съвременните „Геран“, срещу които засега няма противодействие. „Медуза“ тълкува думите му като отнасящи се до новото поколение реактивни дронове и добавя, че те са няколко пъти по-скъпи за производство от буталните, но и защитата срещу тях ще струва много на Украйна. Срещу „Геран-2“ страната изгради мрежа от дронове прехващачи с цена под 10 хиляди долара. Според украински военни, цитирани от изданието, за един „Геран“ са били нужни по три-четири такива апарата.

На 17 септември ГУР публикува на портала War&Sanctions списък с 20 единици чуждестранно оборудване, използвано в „Алабуга“ за производството на различни версии на „Геран“: стругове, фрези и свредлови машини, обработващи центрове, промишлени роботи и автомати за монтаж на електронни компоненти. Производителите са от Китай, Германия, Япония, Швейцария и Иран. Сред примерите са вертикалният обработващ център VMC 1000Q на китайската SMTCL, монтажният автомат RS-1R на японската JUKI и мехатронната линия на германската Festo с робот Melfa на японската Mitsubishi. Разузнаването призова производителите на високотехнологично оборудване да засилят контрола върху крайните потребители и предложи проверки на място на декларираните адреси, на които е инсталирано оборудването.

Украйна разработва и прехващачи срещу „Геран-4“ и „Геран-5“. Във вечерното обръщение на 26 септември Зеленски заяви, че от началото на месеца руската армия е използвала над 2730 реактивни дрона „Геран“, а над 1500 от тях (около 55%) са били свалени или потиснати. Крайната цел е дялът на прехванатите дронове да достигне този при буталните „Шахед“, който надхвърля 90%. На 2 октомври отряд на Националната гвардия унищожи „Геран-5“ с прехващача P1-SUN JetKiller на SkyFall – за втори път за броени дни, съобщи RBC-Ukraine.

Двама загинали и четирима ранени в Киев при нощна руска атака

🇷🇺🚀🇺🇦 Трима души загинаха, сред които едно дете, а осем са ранени при руската атака с балистични ракети и реактивни дронове срещу Киев през изминалата нощ. Пожари избухнаха в четири района на столицата: частни имоти и жилищни къщи горяха в Святошински и Подолски, в Оболонски се запали магазин, а складов обект – в Голосиевски. Данните са на градската военна администрация, която към 7:30 ч. местно време съобщи за втората жертва, жена.

Столичният кмет Виталий Кличко уточни, че една от ранените, жена, е била настанена в болница. Според Държавната служба по извънредни ситуации (ДСНС) в Святошински район е изгоряла една частна къща, докато други 10 са получили различни поражения, докато в Подолски огънят е засегнал двуетажна къща. В Голосиевски район спасителните екипи са гасили баня, фургон и бетонобъркачка, в Соломенски – тревни площи на открито. Сводката на ДСНС започва от вечерта на 29 септември и включва попадение в стопански обект в Подолски район, където са горели покривът и строителни материали на шестия етаж, както и пожар в складова сграда.

В 2:44 ч. Командването на ВВС на Украйна предупреди за заплаха от балистични ракети. Няколко минути по-късно то засече първите такива в небето над Сумска, Полтавска и Черниговска области, а малко след това съобщи: „Всички балистични ракети към Киев“. Преди и след ракетния удар над столицата прелитаха реактивни ударни дронове, т.е. варианти на руските дронове „Геран“ с турбореактивен двигател. Те летят със значително по-висока скорост от обикновените витлови модели, които се произвеждат по образеца на иранския „Шахед-136“, и затова се свалят по-трудно. ВВС ги засякоха над Дарница, Жуляни, Святошин, Печерск, Оболон и Нивки, а около 7:00 ч. сутринта нови два дрона приближаваха покрай Вишгород към Оболон. Нито военните, нито градската администрация посочиха кое оръжие е поразило кой обект. Към 7:30 ч. Въздушните сили още не бяха публикували сводката си за броя на ракетите и дроновете.

Същата нощ бяха нападнати атакувани и населени места в цялата Киевска област. Във Вишгород, северно от Киев, спасителите извадиха изпод развалините на разрушена частна къща трима души: мъж с осколъчни рани по главата, жена с травма на крака и дете в остра стресова реакция. Под развалините откриха тялото на друго дете, родено през 2012 г. Спасителите се опитаха да го спасят, но е починало от раните си, става ясно от съобщение на Тимур Ткаченко, ръководител на областната администрация. В Бучански район бяха поразени три частни къщи, 11 леки автомобила и 2 склада. Щети по инфраструктурни съоръжения има още в Бучански, Вишгородски и Обуховски район.

Нощната атака продължава ежедневните удари по Киев. На 27 септември дронове поразиха жилищни и индустриални сгради в няколко района и раниха 9 души. На 28 септември реактивен дрон порази сградата на президиума на Националната академия на науките на Украйна в центъра на столицата, при което двама души загинаха, а Кличко отчете 26 ранени в столицата за денонощието. В нощта срещу 29 септември Русия удари Украйна с 2 балистични ракети от комплекса „Искандер-М“, 1 противокорабна ракета „Циркон“ и 152 дрона, 82 от които реактивни. По данни на ВВС всички ракети бяха свалени. Вчера през деня нападенията продължиха. По думите на президента Володимир Зеленски до 18:00 ч. срещу страната са изстреляни 29 реактивни дрона, от които 18 са свалени.

Същия следобед руската тактическа авиация хвърли 4 управляеми авиобомби върху центъра на град Суми. Загинаха 70-годишна жена и 74-годишен мъж, а ранените цивилни са 9 души, сред които са 3 деца. Една от бомбите удари училище, докато в него се намираха деца. Сградата е тежко разрушена, но няма пострадали сред децата и учителите, тъй като всички са били в скривалището при самото попадение. По данни на Олег Григоров, началник на Сумската областна военна администрация, от началото на годината руската армия е нанесла над 150 удара само в пределите на град Суми.

Украинските власти и международни организации определят руските нападения като военни престъпления и настояват, че те извършени целенасочено. Системните атаки срещу инфраструктура, която подсигурява нормалния живот на мирното население и чиято цел е да го лиши от ток, вода, отопление, медицинска помощ и комуникации, властите в Киев определят като признак на намерение за геноцид.

Още през 2024 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на четирима военни от руското командване заради ударите по украинската енергетика от октомври 2022 г. до март 2023 г. Това са Сергей Кобилаш и Виктор Соколов, командвали стратегическата авиация и Черноморския флот, тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов. Четиримата са обвинени във военни престъпления – насочване на удари по граждански обекти и престъпление срещу човечеството под формата на нечовешки действия.

Политическото ръководство в Кремъл отрича неговите въоръжени сили да извършват целенасочени удари по гражданска инфраструктура в Украйна. В седмичната си сводка от 25 септември руското министерство на отбраната описа ударите по страната като насочени срещу военни заводи, металургични и енергийни предприятия, логистични и телекомуникационни центрове, военни летища и складове за оръжиеь.

Вечерта на 29 септември Зеленски проведе разговор с ръководителите на министерството на отбраната и генералния щаб, които планират военното производство. След него той обяви, че са били избрани първите образци на система за противодействие на реактивните дронове: „Определихме първите прототипи, които вече могат да станат ефективно оръжие.“ По думите му за производството на системата има ясни срокове, финансиране и обеми. Няколко часа по-късно реактивните дронове отново в небето над Киев, а към 7:00 ч. сутринта ВВС продължаваха да засичат нови.

Зеленски одобри далекобойните операции на Украйна за октомври

🇺🇦🎯🇷🇺 Украйна вече има одобрен план за далекобойните операции през октомври, както Киев нарича ударите с дронове и ракети срещу цели с дълбочина на руската територия. Президентът Володимир Зеленски съобщи решението в публикация на Telegram след „подробен разговор“ с Министерството на отбраната и с военните, които планират производството на украинско оръжие. Цели, средства и срокове той не назова. На същото съвещание бяха уточнени доставките за украинските изтребители F-16 до края на годината, както и първите прототипи на прехващач за руските реактивни „Шахеди“.

Предишното подобно решение Зеленски обяви на 19 септември, след доклади на министъра на отбраната Йевгени Хмара и на главнокомандващия Михайло Драпатий. Тогава той одобри нови далекобойни операции в отговор на руските удари и добави: „Готвим разширяване на нашите далекобойни възможности.“ В нощта срещу 20 септември украински дронове и ракети поразиха Московската петролна рафинерия на „Газпром нефт“ в квартал Капотня. Сред използваните средства за поразяване Зеленски изброи и крилатата ракета „Фламинго“. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката най-мащабната срещу руската столица и заяви, че по посока на Москва са свалени 450 дрона. На 20 септември Зеленски написа: „В Московския регион тази нощ нашите далекобойни отговори сработиха много осезаемо.“

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи на 25 септември за нова поредица поразени обекти. Сред тях са рафинериите в Перм и в Новошахтинск, Ростовска област, както и „Завод Искра“ в Уляновск. Според Генщаба заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и участва в производството на управляемите авиационни ракети Х-59М2/М2А и на зенитните ракетно-оръдейни комплекси „Панцир-С“. Поразени са и Ефремовският завод за синтетичен каучук в Тулска област и „Воронежсинтезкаучук“, които по данни на Генщаба участват в производството на твърдо ракетно гориво, включително за балистичните ракети на комплекса „Искандер“. Така септемврийските цели се събират в две групи: рафинерии и заводи, свързани с производството на руски ракети.

Второто решение от съвещанието е за авиацията. „Определихме направленията на необходимите доставки за нашите F-16 до края на годината. Има конкретни държави, с които договаряме конкретни авиационни пакети. В близко време ще има подсилване“, написа Зеленски. Кои са страните и какво съдържат пакетите, той не уточни. Часове по-рано същия ден обяви споразумение с Белгия за три F-16 до края на годината, които Украйна ще получи „по ускорена процедура“. Вече пристигнаха и спешни доставки на боеприпаси за F-16 от Белгия и от други държави, сред тях Испания. Зеленски свърза изтребителите с противовъздушната отбрана: „Когато Русия всеки ден засилва ескалацията си, трябва да добавяме възможности за сваляне на въздушни цели и за защита на хората.“ През юни белгийският министър на отбраната обяви, че страната ще предаде през 2026 г. седем F-16, четири от тях за резервни части.

Третото решение засяга реактивните дронове „Шахеди“, руските ударни дронове от семейството „Геран“, които летят с турбореактивен вместо с бутален двигател. Според Kyiv Post реактивните апарати развиват от 240 до 500 км/ч, докато буталният „Шахед“ остава под 200 км/ч. „Определихме първите прототипи, които вече могат да станат ефективно оръжие. Има ясни срокове, финансиране и обеми, които трябва да бъдат осигурени в производството точно на това оръжие“, написа Зеленски.

На 26 септември Зеленски посочи, че само за месец руската армия е изстреляла 2730 реактивни дрона, от които над 1500 са били свалени или неутрализирани. Прехватът при тях е 55%, а при буталните надхвърля 90%. Същия ден той заяви, че Русия планира да похарчи през 2027 г. 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, които кръжат над района на целта, преди да я ударят.

Дроновете-прехващачи в реактивните апарати вече са в бойна употреба. На 19 септември Зеленски обяви второто за деня успешно разполагане на новия дрон-прехващач, проектиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ): бойци на военното контраразузнаване на СБУ поразиха реактивен дрон „Геран-5“. Кои са зад прототипите от 29 септември, президентът не уточни. Украйна работи и по допълнителни защитни технологии, и по увеличаването на броя на ефективните прехващачи, добави той.

Трите решения от 29 септември очертават октомври с две мерки. Първата са ударите в Русия, одобрени за цял месец напред. Втората е делът на свалените реактивни дронове, който през септември беше 55% при над 90% за буталните. И двете ще се четат всяка сутрин: в сводките на Генералния щаб за поразеното в Русия и в тези на Въздушните сили за свалените над Украйна.

Руски реактивен дрон удари край „Ягодин“, Полша вдигна изтребители

🇺🇦💥🇷🇺 Руски реактивен дрон се разби в горски масив до село Старовойтове, разположено на около 2 км от граничния пункт „Ягодин–Дорохуск“ във Волинска област, а ударната вълна предизвика леки материални щети по сградата на пункта. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители, докато сирените за въздушна тревога бяха активирани в Люблинско войводство, а преходът в Дорохуск беше евакуиран.

Ударът е потвърден от Волинската областна военна администрация. Временно изпълняващият длъжността ръководител Роман Романюк съобщи, че по време на въздушната тревога е бил засечен реактивен дрон от тип „Геран“, който е попаднал в граничната зона на международен пункт „Ягодин“ в Ковелски район.

„Сигнали за ранени и загинали не са постъпвали“, добави той. Мониторинг канали отчитаха курса на дрона към „Ягодин“ още преди експлозията, а Командването на ВВС го проследи във въздушното пространство на региона, насочен в посока границата. Реактивните варианти са по-бързи от класическия витлов дрон, което оставя малко време за реакция на средствата за ПВО.

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че реактивният дрон се е разбил от украинската страна на държавната граница, на 2 км от прехода в Дорохуск, и въздушното пространство на Полша не е нарушавано. Оперативното командване вдигна изтребители и приведе в повишена готовност наземните системи за ПВО и радарно разузнаване. Малко преди 17:00 ч. местно време Правителственият център за сигурност (RCB) изпрати предупреждение до жителите на Люблинско войводство: „Заплаха от въздушно нападение. Намерете безопасно място.“ В Дорохуск граничните проверки бяха прекратени, след което пунктът беше евакуиран. Летищата в Люблин и Жешув временно спряха полетите, за да не пречат на бойната авиация. Тревогата беше отменена по-малко от половин час по-късно и самолетите се завърнаха в базите си.

Това далеч не е първият такъв случай за полското командване. „Недалеч от пункта в Дорохуск отново удари безпилотен летателен апарат на Руската федерация, отново близо до Ягодин“, каза пред TVN24 говорителят му подполковник Яцек Горишевски. На 13 септември „Шахед“ улучи локомотива на жп влака Киев–Варшава на гара Ягодин, на около 2 км от Полша, до пункта пламнаха бензиностанция и няколко камиона. В ранните часове на 15 септември полски и съюзнически самолети излетяха заради поредния руски удар с реактивни дронове по Западна Украйна. На 17 септември дрон падна на 4 км от границата до Дорохуск, а премиерът Доналд Туск съобщи за „много мощен взрив“ и допусна, че отново е поразена бензиностанция. Преди това на 2 септември Полша евакуира за около половин час преходите в Дорохуск и Зосин заради руски удари в граничната зона.

По-рано Туск отправи предупреждение относно възможността за подобен развой. На 11 септември, два дни след като ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на украинско-молдовската граница, той заяви, че Русия е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове, като Полша очаква същото по своите точки за преминаване на украинската граница. „Ягодин–Дорохуск“ е водещият товарен митнически пункт на границата между двете страни, а през гара Ягодин минава и редовната жп линия Киев–Варшава. Един ден след удара по гарата Туск обяви нова организация на движението: митничари, гранични служители, полиция и военни трябва да работят така, че на подстъпите към пунктовете да не се образуват опашки, с особено внимание към камионите с гориво.

Веригата за реакция на полското командване се задейства веднага при подхода на реактивен безпилотен летателен апарат към границата, дори когато въздушното пространство е непокътнато, а цената за това я плащат на земята: спиране на проверките, евакуация на гранични пунктове, затваряне на международни летища. Промяната в правилата за стрелба, подготвен от Варшава, засяга различен сценарий. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви на 23 септември, че визуалната идентификация на целта ще бъде заменена с т.нар. положителна идентификация по радарни данни, а сутринта на 28 септември, часове преди удара, повтори, че процедурите ще бъдат променени „в следващите дни“. Така се скъсява пътят от засичането до огъня над полска територия, докато ударите край „Ягодин“ на 13, 17 и 28 септември останаха по украинската страна, на няколко километра от линията. Томчик обаче изтъква, че командването ползва и данни от украински, американски и натовски радари, „така че идентификацията настъпва много по-рано“. Ако по-ранната радарна картина скъси тревогите, промяната ще стигне и до прехода. Проверката ще дойде със следващия реактивен дрон по курс към Люблинско: ако и тогава проверките в Дорохуск спрат, новите правила ще се окажат мярка за полското небе, но не и за товарния поток между Полша и Украйна.

Руски реактивен дрон подпали сградата на Академията на науките в Киев

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе директен удар с реактивен камикадзе дрон по сградата на президиума на Националната академия на науките на Украйна (НАН) на улица „Володимирска“ 54 в центъра на Киев днес и предизвика пожар по време на обедната почивка, когато вътре се намираха служители. Кадри от мястото на удара показват хора, висящи на первазите и излизащи през прозорците, докато огънят поглъща етажите зад тях. Към вечерта Държавната служба по извънредни ситуации (ДСНС) потвърди една загинала жена и шестима ранени, а НАН все още няма връзка с ръководителя на отдела, в чийто кабинет е попаднал дронът.

По данни на говорител на ДСНС, цитиран от „РБК-Украйна“, ударът е бил нанесен в 13:30 ч. В резултат на това вторият и третият етаж на сградата са били напълно сринати. Спасителите са свалили със стълби от горящ прозорец двама души, блокирани в кабинет срещу поразената стая. Командването на украинските ВВС съобщи за попадения на реактивни дронове в НАН и медицински център „Добробут“, без да назове конкретния модел. Реактивните версии на руските дронове „Геран“ имат турбореактивен двигател, който им позволява значително по-бърз полет от буталните модели, копиращи иранския образец „Шахед-136“, затова се свалят по-трудно.

Мария Призиглей, ръководител на пресслужбата на НАН, описа разрушенията пред Deutsche Welle така: „Просто физически няма сграда, няма кабинети – два етажа откъм двора.“ По нейните думи в постройката работят над 100 души, но част от тях не са били на работните си места заради почивката. В президиума, ръководния орган на академията, са кабинетите на ръководството и на научно-организационните звена, а лаборатории, архиви и научни резултати там няма. Почти всички от около 160-те институции в системата на НАН са пострадали по някакъв начин, откакто започна пълномащабната война. В нощта срещу 2 юли 2026 г. пожар след руска атака унищожи част от лабораториите на Института по биохимия „Паладин“, с който президиумът дели общ двор.

Загиналата е Наталия Букало, асистентка на академик Володимир Горбулин, първи вицепрезидент на НАН. По думите на Горбулин пред обществената медия „Суспилне“ през почивката тя е излязла в двора. Самият той се е намирал в кабинета си, етаж под стаята, в която е попаднал дронът, и е получил леки наранявания от стъклата: „Беше обедна почивка. Седях спокойно до стената между двата прозореца. После беше трудно да се ориентирам, тъй като прозорците излетяха заедно със стъклата и апаратурата, която беше на бюрото ми.“ Оставя съпруг и дъщеря, студентка във втори курс, разказа нейна колежка пред вестник „Украинска правда“.

Горбулин е на 87 години. Започва кариерата си като ракетен инженер в конструкторско бюро „Южное“ в Днипро. В края на 90-те е първи секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, след което в продължение на дълги години е президентски съветник и директор на Националния институт за стратегически изследвания.

Най-тревожна остава съдбата на ръководителя на отдела, който според Призиглей се е намирал в кабинета, където е попаднал дронът: „Досега няма никаква информация, няма връзка с човека, който работеше там.“ Още една служителка се намира в болница с тежки рани. Бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна и настоящ посланик в Обединеното кралство Валерий Залужни написа във Facebook: „Още от началото на службата ми като главнокомандващ Националната академия на науките стана моето второ работно място. Познавах всяко ъгълче на тази сграда, в която работеше цветът на нашата научна общност и интелигенция. [...] Днес точно това място беше ударено и загинаха близки до мен хора.“

Сградата на ул. „Володимирска“ 54, недалеч от германското посолство, е паметник на архитектурата и историята, построен през 1850-те години като девически пансион на графиня Левашова. На 14 ноември 1918 г. хетман Павло Скоропадски подписва закона за основаването на Украинската академия на науките, от февруари 1919 г. постройката е нейна собственост, а неин първи президент става геохимикът Владимир Вернадски. Настоящият президент Анатолий Загородний, застанал пред горящата сграда, заяви пред The Guardian: „Нямаме връзка с военните. Това е атака срещу науката. Това е тероризъм.“

Ударът е част от денонощен обстрел по Киев. Между 06:30 и 18:30 ч. ВВС отчетоха 124 вражески дрона от различни видове в небето над Украйна, насочени главно срещу Киевска област. 86 от всички са посочени като реактивни, 49 от които са били свалени или неутрализирани. Делът е близо до 55%, отбелязани като среден дял за месеца от президента Володимир Зеленски. Малко по-късно руски реактивен дрон се вряза в медицински център „Добробут“ на ул. „Антонович“ в столицата, където по данни на медицинската мрежа са били ранени 7 души, 6 от които са служители. По данни на кмета Виталий Кличко от полунощ насам в Киев са ранени най-малко 19 души, включително 3 деца.

Зеленски обеща отговор: „Русия трябва да понесе отговорност за всичко това и да усети реални последици.“ Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в X: „Днес науката стана мишена за Русия.“

Това не е първият обстрел, който понася сградата на „Володимирска“ 54. В началото на 1918 г. бомбардировката на Киев от болшевишките войски на Михаил Муравьов изби прозорците ѝ и повреди стените и покрива, но през лятото на същата година в нея получиха стаи първите професори на бъдещата академия, сред тях историкът Дмитро Багалий и ориенталистът Агатангел Кримски. Сто и осем години по-късно спасителите разчистват срутените ѝ етажи, а за ръководителя на отдела от поразения ъглов кабинет академията все още няма вест.

Анализ: Складовете станаха основната руска цел в Киев

🇺🇦💥🇷🇺 Складовете заемат все по-голям дял от регистрираните руски попадения в Киев и околностите му. През юли срещу тях са отчетени 31 от общо 112 удара, а през август – 52 от 124 удара. Септември още не е приключил, но този вид съоръжения вече са станали обект на 62 от 117 отчетени попадения – над половината от всички. Данните са на френския анализатор Клеман Молен, който се позовава на сателитни снимки, данни за топлинни аномалии от системата FIRMS на NASA и геолокирани кадри. За трите месеца той е регистрирал общо 353 попадения в столицата и около нея.

Последната голяма вълна от удари се състоя на 23 септември. Руски дронове атакуваха Киев от ранната сутрин до следобедните часове, а от полунощ до вечерта бяха обявени 8 отделни въздушни тревоги. По данни на кмета Виталий Кличко, цитирани от Kyiv Independent, загиналите са 2, ранените – 43. Засегнати са бензиностанция, складови обекти, жп инфраструктура, бизнес център, два центъра за данни и жилищни блокове в Голосиевски, Дарницки и Соломянски район.

Пожар обхвана и закрития пазар „Шайба“ до Централната гара, построен през 70-те години на миналия век като експериментална сграда и смятан за част от модернистичното архитектурно наследство на столицата. Началникът на „Укрзализниця“ Олександр Перцовски съобщи, че при удара по жп инфраструктура е ранен служител на компанията.

Според Kyiv Independent през изминалото денонощие руската армия е изпратила 161 дрона към Украйна, сред които реактивни „Шахеди“, „Гербера“ и примамки „Пародия“. Президентът Володимир Зеленски заяви, че Москва продължава да атакува цивилна и критична инфраструктура и изброи фармацевтични компании, бензиностанции, железници, комуникационна инфраструктура и търговски центрове. Reuters описа атаката като една от най-тежките, откакто руската армия използва в ударите срещу Киев реактивни дронове, които летят по-бързо и по-високо и се прехващат по-трудно.

В регистъра на Молен делът на попаденията по складови обекти нараства от около 28% за юли до 42% за август и 53% за септември. Сравнението обаче има важно ограничение: последният месец не е приключил, а данните за август и септември все още се допълват. Близките общи стойности в диапазона 112-124 не са достатъчни, за да направим заключение, че интензивността на атаките остава постоянна или че складовете изместват други категории цели.

Останалите удари Молен разпределя между промишлени предприятия, военни бази и жилищни блокове. Регистърът включва и поражения от отломки, свалени въздушни цели и удари извън предполагаемата цел. Следователно той описва установените поражения, но не във всеки случай позволява да се определи какво конкретно е било набелязано за поразяване.

Молен поставя ръста на ударите по складове в контекст. По негови изчисления, цитирани от аналитичния екип Conflict Intelligence Team (CIT), от януари 2025 г. до юли 2026 г. руската армия е поразявала средно по 33 складови обекта месечно в цяла Украйна. Около 5-10 от тях са били граждански. Само през август той е установил местоположението на 126 поразени склада в страната, 80 от които определя за граждански. По тези данни тенденцията в Киев е част от по-широко увеличение на пораженията по складови обекти.

Особено важно е разграничението между изстреляни ракети и регистрирани попадения. За юли той отчита 70 попадения на ракети, за август – 21, а за септември – 25. В същото време според оценката му само през нощта срещу 20 август срещу Киев са били използвани над 70 ракети. Тези числа измерват различни неща: част от ракетите са прехванати, а установяването на пораженията също изисква време.

Според Молен ракетите се насочват главно към предприятия и критична инфраструктура, за които снимки и официални данни се появяват със седмици закъснение, ако изобщо бъдат публикувани. Затова той смята данните от юли за почти пълни, а тези от август и септември – за частични и подлежащи на още допълване. Посочените числа не представляват пълен отчет на използваните боеприпаси.

Сред назованите засегнати обекти преобладават търговски и разпределителни центрове. На 27 август бяха разрушени складови бази на шоколадовата компания Roshen, веригата „Аврора“ и магазините за играчки „Будинок играшок“ – и трите в Киевска област. В рамките на нападението са били използвани 258 дрона, 2 ракети „Оникс“ и балистични ракети „Искандер-М“ или KN-23.

От 29 до 31 август бяха поразени или унищожени логистични центрове на веригата за инструменти Dnipro-M, супермаркети VARUS и отново „Аврора“, която загуби трети център за период от 9 дени. Това показват публикации на самите компании, събрани от Kyiv Post. Dnipro-M и VARUS предупредиха своите клиенти за забавяне на доставките.

На 3 септември дронове унищожиха склад за хуманитарни медицински доставки на СЗО – третия, изгубен от организацията за 3 месеца. Още на същия ден складовата база на фармацевтичната компания Teva беше атакувана два пъти. Атаките от 27 август и 3 септември са описани в регистъра на ракетните удари на bne IntelliNews. Изданието отбелязва, че собствениците на повечето поразени складови сгради в Киев не са назовани.

Руското министерство на отбраната представя част от обектите като военни цели. След нощните удари в началото на септември то обяви, че е поразило търговско-складов комплекс в Киев, в който се сглобявали и съхранявали украински разузнавателни дронове Shark. Украйна не е потвърдила твърдението.

Евентуалната употреба на отделни складове за военни поръчки би могло да обясни избора на цел. Руското твърдение обаче се отнася до един конкретен комплекс, поради което не може да обясни пораженията по десетки други обекти. Поразените складове включват търговски вериги, фармацевтична компания, СЗО и производител на шоколад, чиято гражданска дейност е публично известна.

Молен разглежда кампанията и във връзка с украинските удари срещу складове на руския онлайн търговец Wildberries, започнали на 18 юли. В лятната си оценка, преразказана от CIT, той ги определя като действия, които са имали неблагоприятни последици за самата Украйна.

CIT оспорва тази оценка и настоява, че ударите срещу търговски предприятия не носят конкретно военно предимство и представляват военни престъпления, независимо дали засягат Wildberries или украинската „Нова пошта“. Това е оценката на CIT. Официалното руско обяснение за ударите остава свързано с военно предназначение на обектите. Последователността – украински атаки от юли и ръст на руските попадения по складове през август и септември – сама по себе си не доказва ответна кампания.

Бензиностанциите също се открояват сред засегнатите обекти. На 15 септември временно изпълняващият длъжността началник на Киевската градска военна администрация Андрий Ткачов съобщи, че от началото на годината в столицата са повредени 16 бензиностанции. По думите му руската армия се насочва към тях целенасочено.

Същия ден реактивни дронове поразиха бензиностанции на „Укрнафта“ в Дарницки и Голосиевски район, а една от тях беше атакувана повторно. Според Ткачов пазарът на горива в града остава стабилен и недостиг не се очаква. Обектите обаче трябва да затварят в периоди на активна въздушна тревога. Руските удари не спират: на 22 септември Кличко съобщи за поразени резервоари с гориво, а на 23 септември – за още една бензиностанция.

Скокът в отчетените удари по складове съвпада с повишената употреба на реактивни дронове. „Геран-4“ и „Геран-5“ са описвани като руски разработки на основата на иранския „Шахед“, с турбореактивен двигател вместо витлово задвижване. Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна отбелязва, че „Геран-5“ достига скорост на полета до 600 км/ч, носи 90 кг бойна глава и достига обсег до 1000 км. За „Геран-4“ се посочва скорост до 500 км/ч. За сравнение, обикновеният витлов „Шахед-136“ лети с около 185 км/ч.

Говорителят на украинските Военновъздушни сили полк. Юрий Игнат заяви пред Financial Times, че Украйна сваля около 60% от реактивните апарати срещу 90–95% от витловите. Според оценката, приписана на ГУР, общото производство на двата реактивни модела е около 3000 месечно, а „Герань-5“ използва сателитен приемник и модеми за мобилни мрежи 3G/4G. Игнат говори за нови руски дронове с канали за управление в реално време, а Молен описва системата като мрежова, използвайки термина mesh. Тези описания не са достатъчни, за да се установи точната ѝ конфигурация.

Молен свързва кампанията с недостига на ракети за системите Patriot. В началото на август Зеленски заяви, че през първото полугодие на 2026 г. доставките на ракети за ПВО са спаднали трикратно спрямо миналата година по това време, а най-остър недостиг се наблюдава в прехващачите за балистични ракети.

По разчета на Молен на 20 август през нощта са изстреляни 70-80 ракети. Според него 10-те балистични и 13-те свръхзвукови ракети „Циркон“ не са били прехванати, а повечето от 54-те крилати ракети са свалени от авиацията и други системи, преди да достигнат столицата Киев. Като основна мишена той посочи завода „Антонов“, атакуван за трети път от началото на годината. Логистичният център на FM Logistic в Бориспол е горял до сутринта.

Patriot е основното средство на Киев за сваляне на балистични ракети, но не и на дронове. Недостигът на прехващачи и по-високата скорост на реактивните дронове затрудняват отбраната по свой собствен начин. Те могат да допринасят за успешните руски удари, но наличните данни не позволяват всеки поразен завод или склад да бъде приписан на един от тези фактори.

Пораженията, регистрирани през юли, август и септември, сочат нарастващ натиск върху снабдяването на столицата – над разпределителни центрове за храни, лекарства и други видове стоки и обектите за горива. Предупрежденията за забавени доставки, постъпили от местни компании, показват конкретни последици. От тези сведения обаче не следва, че Киев вече изпитва общ недостиг – такъв на този етап няма.

Молен прогнозира, че предстоят тежки месеци за жителите на града, нови удари срещу енергийната мрежа и подстанции и масово напускане на жителите. Опасенията за енергетиката се вписват в широкия контекст: на 30 август руското министерство на отбраната съобщи за масиран удар по украински енергийни обекти. На същия ден британското издание The Economist писа, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че Путин е избрал пътя на ескалация за предстоящата зима.

Прогнозата за масово напускане на столицата е още по-спекулативна. Градската администрация не очаква недостиг на гориво, а настоящата ситуация не предполага напускане жителите на столицата в голям мащаб. Продължителни прекъсвания на електричеството и отоплението биха могли да променят обстановката, но в досегашните случаи украинското общество демонстрира висока устойчивост.

Данните за октомври и допълнените сведения за август и септември ще помогнат за окончателна оценка на дял, който складовете заемат сред засегнатите обекти. Устойчивото присъствие би подкрепило оценката за продължаващ натиск върху цивилното снабдяване. Увеличение на ударите по подстанции и електрически централи би засилило опасенията за предстоящия зимен сезон. Наред с разрушените жилища, изгорелите складове, забавените доставки и временно затворените бензиностанции илюстрират как руските атаки се опитват да засегнат максимално ежедневното функциониране на столицата.