Осло и Киев се разминаха за дрона край самолета на Зеленски

🇺🇦✈️🇳🇴 Самолетът на украинския президент Володимир Зеленски се е разминал с малко от руски дрон при излитането си от Кишинев към Осло във вторник, 8 септември, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в ефира на NRK. Източник в президентството даде пред AFP различна версия: в Молдова е била активирана въздушна тревога заради дрон във въздушното пространство на страната и съседна Румъния, но твърдението, че Зеленски се е намирал в опасност, е „преувеличено“. Двете версии имат официална хронология от Министерствата на отбраната на Молдова и Румъния, според която ударен дрон се е насочил към Кишинев, налагайки небето в централната част на страната да бъде затворено за полети в следобедните часове, когато самолетът на Зеленски е трябвало да излети.

„Самолетът му беше почти улучен от дрон на излитане от Молдова. Това е реалността, в която живее“, каза Стьоре. Двамата се срещнаха два пъти за денонощие: във вторник вечерта в хотел Plaza в центъра на Осло, където Зеленски пристигна в около 21 ч. и сряда сутринта в кабинета на премиера, преди погребението на крал Харалд V. На въпроса как е минала нощта Зеленски отговори, че не е била добра, защото е прекарал времето на телефона, получавайки информация къде са паднали ракетите. Reuters и Al Jazeera отбелязват, че Стьоре не уточни откъде разполага с информацията за инцидента и на какво разстояние от самолета е преминал дронът. Кабинетът му също не даде повече подробности.

Молдовската хронология е точна до минутата. Според Министерството на отбраната в Кишинев системите за въздушно наблюдение са засекли „Шахед“ в 16:20 ч. местно време, пристигнал откъм украинското село Славяносербка, преминавайки над Бендер и Приднестровието и насочвайки се към Кишинев. След това е завил на запад през Бълънещ и Четирен в Унгенския район и към 16:37 ч. напуска страната при Загаранча. Още в 16:30 ч. властите затвориха въздушното пространство над централната част на Молдова, а няколко пътнически самолета останали във въздуха в очакване на разрешение за кацане на летището в Кишинев. В съобщението на министерството самолетът на украинския президент не се споменава.

След навлизането на дрона в Румъния проследяването продължило и от румънска страна. Два испански изтребителя F/A-18 от авиобазата „Михаил Когълничану“, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция, излетели в 16:39 ч. В 16:47 ч. радарите проследявали апарата на 18 километра северно от град Роман. Системата RO-Alert предупредила жителите на окръзите Яш, Сучава, Нямц, Ботошани и северната част на Васлуй, а летището в Яш временно спряло излитанията и кацанията.

В 17:02 ч. сигналът му изчезва от радарите на границата между окръзите Яш и Ботошани. В 17:08 ч. той се появява повторно над Молдова. В 18:30 ч. властите в Румъния са уведомени, че е паднал в слънчогледово поле близо до село Михъйлений Век в Ръшкански район, където предизвикал четири пожара. Властите на Молдова потвърдиха, че става дума за същия дрон.

Норвежката агенция NTB съобщи, че Зеленски е кацнал на летище Гардермуен в 18:56 ч. местно време или 19:56 ч. молдовско — около 3,5 часа след първото засичане на дрона над Молдова. Полетът от Кишинев до Осло трае около три часа, но нито една от трите страни не е публикувала часа на излитане.

Kyiv Independent цитира неназован източник, според когото дронът е прелетял опасно близо до самолета. Твърдението противоречи на версията на AFP, че опасността е преувеличена. Министерство на отбраната на Молдова не твърди официално, че дронът е руски, а го описва само по тип и посока, от която е дошъл.

Президентът Мая Санду обаче заяви още на 17 август пред Teleradio Moldova, че траекториите на полетите на подобни дронове показват умишлено насочване над страната. На 27 август, когато Зеленски пристигна за Деня на независимостта в Кишинев, 5 дрона прелетяха над Молдова часове преди тържествата, а Санду описа случилото се като „сплашване“.

От началото на лятото Кишинев се използва като отправна точка за редица пътувания на Зеленски. Според данни на FlightAware за срещата в Лондон на 7 юни неговият самолет е излетял от молдовската столица, не от полското летище Жешув, което години наред беше изходна точка за украинските делегации.

Промяната съвпадна с кризата между двете страни около почетното звание „Герои на УПА“, връчено на 26 май на Северния център за специални операции, след което полският президент Карол Навроцки отне на 19 юни Ордена на Белия орел на Зеленски. Летището в Кишинев се намира на няколко десетки километра от Приднестровието и съвсем близо до маршрути, по които от лятото насам руски дронове няколко пъти навлизаха от Одеска област към Румъния.

Стьоре говори за нощта срещу 9 септември, когато руски дронове удариха граничния пункт „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница в Одеска област. Двама души бяха убити, а трима са ранени. В цялата страна за денонощието бяха отчетени общо 12 убити и 66 ранени.

В Осло двамата държавни лидери проведоха разговори с представители на отбранителната индустрия по програмата „Фрея“ за антибалистичен прехващач, базиран на NASAMS. След погребението украинският президент отпътува за Канада.

Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Русия удари летищата „Киев“ и „Бориспил“ преди визитата на пратениците на Тръмп

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе целенасочени удари през изминалата нощ срещу двете международни летища, обслужващи украинската столица: „Бориспил“ и „Киев“ в югозападното предградие Жуляни, броени часове преди специалните пратеници на Белия дом да стартират дипломатическата обиколка със спирки в Москва и Киев. Президентът Володимир Зеленски описа руските действия като първите от дълго време насам, насочени към тези летища, и ги свърза пряко с подготовката за евентуалното пристигане на американската делегация в Украйна със самолет.

Президентът заяви, че обстрелът е реакция на обсъжданата и подготвяна възможност делегацията от САЩ да кацне на едно от двете летища, и посочи, че случилото се е руски отговор на американската дипломация с руско-ирански „Шахеди“. Украйна е отчела този ход, добави той, и през следващата седмица ще коригира собствените си действия по отношение на руското въздушно пространство.

Ударът срещу Жуляни е докладван сутринта на 4 септември от депутата Олексий Гончаренко. По думите му са били поразени два броя Як-40 – съветски пътнически самолети, които отдавна не се използват за полети и са изложени като експонати на Държавния музей на авиацията „О. К. Антонов“, разположен съвсем близо до самото летище. Кметът Виталий Кличко потвърди пожар в стопански постройки в Соломянски район, но Командването на ВВС не е съобщавало за удар по летищна инфраструктура. Гончаренко допусна, че ударът може да е свързан с обсъжданата възможност американските пратеници да пристигнат в Киев със самолет.

През нощта срещу 5 септември руски удар засегна 9-етажен жилищен блок в град Бориспил. Киевската областна военна администрация съобщи за поражения по покрив и последен етаж и за пожар в апартамент и част от покрива. Две жени бяха настанени в болница – едната има акустична травма от взривната вълна, а другата е със закрита травма на гръдния кош. Няма официални данни ударът да е засегнал територията или инфраструктурата на международното летище „Бориспил“.

Атаката през нощта срещу 5 септември беше значително по-мащабна. По данни от Командването на ВВС руската армия е използвала балистични ракети и 167 дронове от различни видове, включително „Шахед“ и примамки; около половината от „Шахед“ – реактивни. Украинската ПВО е свалила или неутрализирала 128 от тях.

В Днепропетровска област удар по промишлено предприятие уби най-малко четирима души и рани петима, според данните на областните власти. Руското Министерство на отбраната заяви, че е нанесло удари по два металургични завода в областта, за които твърди, че снабдяват украинската военна промишленост. Няма достатъчно надеждни публични данни, за да се установи, че предприятието с жертвите е именно металургичният комбинат „Каметстал“.

В Николаев руски дронове многократно поразиха търговски център, предизвикаха пожари и раниха двама души – 72-годишен мъж и 17-годишно момиче. Спасителните екипи на няколко пъти са били принудени да прекъсват работата си заради опасност от нови удари – позната руска тактика, насочена към пристигнали на място спешни екипи.

Атаките последваха предложението на Зеленски от 4 септември за временно въздържане от въздушни удари по време на американската дипломатическа мисия. Сутринта на 5 септември Министерство на отбраната на Руската федерация оповести публично за последната вълна удари от изминалата нощ.

Стив Уиткоф и Джаред Къшнър трябваше първо да пристигнат в Москва, а след това – в Украйна в неделя, 6 септември. Зеленски потвърди украинския етап от посещението, но маршрутът остана предмет на промени заради опасения във връзка със сигурността на делегацията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че двамата идват с „конкретно предложение“ за прекратяване на войната, без да разкрива публично неговото съдържание. Това би било първото посещение на двамата на украинска земя в рамките на текущите усилия на Белия дом за постигане на споразумение.

Според източник на Reuters руската страна не желае американските пратеници да пътуват до Киев и прави опит да ги разубеди. Kyiv Independent съобщи, позовавайки се на собствени източници, че опасенията на Уиткоф за сигурността са поставили част от логистиката под въпрос. Към момента обаче няма официално потвърждение, че украинският етап на визитата или евентуалното пристигане със самолет са отменени.

Летище „Бориспил“ действително е било разглеждано като възможна точка от пътуването. По думите на Гончаренко двете страни са били съвсем близо до постигане на съгласие делегацията да кацне именно там. Гражданската авиация в Украйна е затворена от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и евентуално решение за подобен полет би било извънредно събитие. Хронологията дава основание ударът в Жуляни да се разглежда през призмата на предстоящата американска визита, особено с оглед на обсъжданото пристигане по въздух.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Украйна отговаря на реактивните „Герани“ с прехващача Alexa Spatium

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна кодифицира и допусна за употреба Alexa Spatium – първия по рода си реактивен прехващач на дронове в арсенала на украинската армия. Той беше разработен от украински инженери, предназначен за сваляне на ударни дронове с висока скорост, с които Русия постепенно допълва и измества витловите „Герани“. Ведомството обяви кодификацията на 21 август.

Според описанието на министерството апаратът е оборудван с турбореактивен двигател и е предназначен за действие на малки и средни височини. Той съчетава значителен височинен таван и голям боен радиус с висока маневреност. Задачите му са формулирани широко: дронът е проектиран да поразява малки цели, въздушни, наземни и надводни, включително ударни и разузнавателни дронове, а също така хеликоптери.

Диапазонът на скоростта му също е обширен. Alexa Spatium може да лети по-бавно, за да пести гориво, и да ускорява, когато обстановката или целта го изискват. Насочването се извършва по предварително зададени координати или с пряко управление, а търсенето и захващането на целите – с телевизионен и инфрачервен канал.

Размерите на апарата възлизат на 1,5 × 1,7 метра. Пускът се извършва само за няколко минути от подвижен катапулт, а корпусът е изработен от лек и здрав композитен материал, който според ведомството позволява извършването на резки маневри без загуба на контрол. Цялата система може да бъде превозвана с пикап и изисква минимална подготовка на позицията.

В зависимост от задачата прехващачът може да носи осколочно-фугасна, кумулативна или термобарична бойна глава. Ако не открие и порази целта, той може да се върне към мястото на пуск и да бъде използван повторно. Министерството представя системата като модулна и до голяма степен автоматична, с акцент в бързата реакция, подвижността и устойчивостта при работа в тежки условия.

В официалното съобщение обаче не се посочват конкретни данни за скоростта, височинния таван, бойния радиус и цената на дрона. Не е назован и производителят. Украинските военни издания, препечатали тази информация, също не разкриват кой стои зад разработката.

Списъкът с потенциални цели все пак подсказва повече за предназначението на Alexa Spatium от нейните спецификации. Министерството изброява „Геран-3“, „Геран-4“, „Геран-5“ и „Шахед-131“, но не и витловия „Геран-2“, който украинската ПВО вече се научи да сваля масово. Макар „Шахед-131“ също да е такъв вид дрон, акцентът очевидно пада върху новите реактивни представители на семейството. „Геран-3“ е руският аналог на иранския „Шахед-238“ и първият реактивен модел от тази линия. Разузнавателните данни, които обясняват този избор, бяха публикувани 10 дни по-рано.

Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главно управление на разузнаването (ГУР), обяви, че се наблюдава спад в интензитета на руските удари през юли, което обясни с преоборудване на линиите за производство на турбореактивните „Геран-4“ и „Геран-5“. За август ГУР очакваше от руската страна да произведе около 11 000 ударни дрона от всички видове, а оцени месечния капацитет само за реактивните версии на около 3000 броя.

По същата оценка причината за промяната е нарастващата ефективност на украинските прехващачи срещу „Геран-2“. „Сега са необходими други прехващачи със съответната скорост или зенитна отбрана на малка височина“, заяви Скибицки.

Разликата между поколенията се забелязва най-ясно в двигатели, скорост и далечина на полет. „Геран-4“ използва китайски турбореактивен двигател с тяга от около 160 кгс. По приведените данни скоростта на реактивните модели се вдига от 280–330 до 350–500 км/ч, а далечината – от 600 до 850 км. Работният височинен диапазон е между 100 и 5000 метра, продължителността на полета достига до около два часа и половина, а бойната глава тежи поне 50 кг.

„Геран-5“ е аналог на иранския „Карар“. Той достига скорост от 600 км/ч и е значително по-голям – около 6 метра дължина и 5,5 метра размах на крилото. Сглобяването се извършва в Елабуга, в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

Скибицки посочи и цената на ключовия дефицитен компонент. Китайският турбореактивен двигател струва между 35 000 и 40 000 долара, а Русия се опитва да организира собственото му производство.

Какво означава тази промяна за защитата на украинския тил, стана ясно три дни преди съобщението за Alexa Spatium. На 18 август, според отчета на украинските Военновъздушни сили, Русия изстреля 76 реактивни „Шахеда“ в рамките на едно денонощие. Част от тях за първи път достигнаха Западна Украйна.

Апаратите преминаха над Виницка, Тернополска, Ривненска и Волинска област, като изминаха между 850 и 920 км от местата за изстрелване в Крим. Дотогава максималният им обсег беше оценяван на около 500 км. В 17:55 ч. украинските ВВС съобщиха за дрон над Виница, летящ към Хмелницки, а половин час по-късно втори апарат прекоси Тернополска област в посока Волин. Посочената им скорост беше между 400 и 600 км/ч, което на практика обезсмисля опитите за поразяване със стрелково оръжие. Украинската противовъздушна отбрана унищожи една от целите край южната граница на Ривненска област, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Ковал.

Дотогава украинската антидрон отбрана разчиташе основно на витлови прехващачи и на благоприятното икономическо съотношение, което осигуряват те. През май украинската страна отчете 8150 руски атаки с барражиращи боеприпаси от всички типове и 7476 свалени – малко под 92%. Само прехващачите Sting на Wild Hornets са унищожили над 3000 дрона „Шахед“ и „Гербера“ през същия месец.

Octopus се произвежда в Обединеното кралство от януари. От февруари производството чукна близо 1000 дрона месечно при заявена цел от 2000, а конструкцията се обновява на всеки шест седмици. Прехващач от този клас струва около 1000 долара, а според британските данни цената на един Octopus е под 1/10 от стойността на целта, която унищожава.

Реактивният прехващач променя това икономическо съотношение. Турбореактивният двигател е скъп дори в своя китайски вариант, а композитен корпус с телевизионна и инфрачервена система са за насочване, не може да бъде произведен срещу цената на обикновен витлов прехващач.

Вероятно с това са свързани и две от най-странните свойства в описанието на ведомството – възможността за връщане в точката на изстрелване и използването на сменяеми бойни глави. Машина, която многократно струва повече от витловия предшественик, трябва или да бъде запазена при полет без извършен прехват, или да може да изпълнява повече от една задача.

Оттук следва и ограничение, което официалният текст не назовава: дрон с подобна себестойност едва ли ще е изпращан срещу всяка цел в масиран рояк. По-вероятно е той да е използван срещу дронове, които по-евтините витлови прехващачи не могат да настигнат.

Alexa Spatium е част от широк процес, чиито мащаби украинското министерство измерва с точни числа. От началото на 2026 г. ведомството е кодифицирало и допуснало за употреба 413 безпилотни системи, всички украинско производство.

Три дни преди кодификацията на прехващача към този списък е добавен и наземен апарат. Разработчикът Trident Tech съобщи пред изданието „Милитарний“, че товароносимостта на робота „Пластун“ е удвоена от 50 на 100 кг. Самата платформа тежи 35 кг и постъпва на въоръжение през 2023 г.

Кодификацията обаче е разрешение за употреба, а не свидетелство за извършена доставка. Съобщението не уточни колко прехващача Alexa Spatium са произведени и дали серийно вече започна. Кодифицирането на 413 системи за 7 месеца показва мащаба на процедурата, а самото това допускане не говори за масово производство или реално присъствие във войските.

ГУР очерта две възможни реакции на реактивните „Герани“, а не един: прехващачи с нужната скорост или зенитна отбрана на малка височина. Alexa Spatium покрива първото направление. Второто изисква оръдия, боеприпаси и зенитни ракети – т.е. външни доставки и производствени срокове, върху които Украйна няма същия контрол, както над собственото си производство на дронове.

Поради това значителна част от отговора пада върху системите, които Украйна може да произвежда сама. Всяко забавяне на серийното производство оставя по-уязвими градовете, попаднали на пътя на руските дронове.

Реалният ефект може да стане видим до есента, ако месечните отчети продължат да се публикуват в същия вид. Основният проверим показател ще е дали делът на свалените цели ще се задържи около 92%, докато реактивните модели се доближат към прогнозирания дял от 50% от руските дронове. Този праг вече беше достигнат при отделна атака. Отворен остава въпросът дали и кога ще се превърне в устойчива тенденция.

16 загинали при двойния удар по търговски център в Кривой Рог

🇷🇺⚔️🇺🇦 Броят на загиналите при руския удар по търговския комплекс „Сонячна галерея“ в Кривой Рог достигна 16 души, а други 9, сред които 2 деца, остават в неизвестност. Спасителите извадиха тялото на последната открита жертва сред развалините късно снощи. Това посочи началникът на областната военна администрация Олександър Ганжа, според когото разчистването е продължило и през цялата нощ, а броят на жертвите може да нарасне, докато под бетона все още има непретърсени участъци.

Руската армия порази комплекса в петък следобед, 21 август. По време на удара там е имало стотици деца и възрастни, тъй като петъчният следобед е сред най-натоварените моменти в обекта. Първото попадение предизвика пожар в магазините. Около половин час по-късно, когато на място вече работеха пожарникари, медици и екипи на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), той беше ударен повторно от втори камикадзе дрон.

„Ударните дронове сработиха на две вълни: повторното попадение по спасителните служби дойде половин час след първото“, заяви президентът Володимир Зеленски вечерта на 21 август. Той нарече атаката подла и цинична, определяйки я като терористичен акт. Интервалът съответства на времето, необходимо първите пожарни коли и линейки да пристигнат при горящия обект, а около него да се съберат евакуираните хора и техните близки. Именно в тази обстановка е нанесен вторият удар, както се вижда от многобройни кадри, циркулиращи в социалните мрежи.

Използваното оръжие е от по-новото поколение ударни безпилотни летателни апарати. Олександър Вилкул, началник на градския съвет за отбрана, определи използвания при повторната атака дрон като реактивен „Шахед“, летял на изключително ниска височина, и допусна дори още нови попадения.

Реактивната версия, обозначавана в руското производство като „Геран-3“, в иранското като „Шахед-238“, е оборудвана с турбореактивен двигател и развива скорост от 500–600 км/ч при около 180 км/ч за буталния „Шахед-136“. При наличие на равни други условия близо три пъти по-високата скорост съкращава в сходна степен времето между засичането и попадението. Полетът на изключително ниска височина допълнително намалява разстоянието, от което апаратът може да бъде забелязан.

Разликата има и пряко значение за ПВО. Едно от основните средства за противодействие на класическия „Шахед-136“ са мобилните огневи групи с картечници и прожектори. Тяхната ефективност зависи от това целта да бъде сравнително бавна и да остане достатъчно дълго във видимост и обсег. Високата скорост на реактивния вариант ограничава времето за реакция, а ниският му полет стеснява още повече прозореца за откриване, прицелване и стрелба.

Пострадалите са 130, сред тях 23 деца. В тежко състояние остават 29 души, 5 от които деца. Някои ранени са откарани директно в операционните зали още през първите минути и часове след атаката. 9 изчезнали, включително 2 деца, продължават да се водят в неизвестност.

Край оградата на комплекса майка издирва дъщеря си Тина, продавачка в магазин за подправки на един от етажите. Телефонът на момичето спрял да отговаря непосредствено след взривовете. Подразделенията на Държавната служба за извънредни ситуации гасят пожарите и разчистват отломките едновременно, тъй като огънят и срутените конструкции са в едни и същи помещения.

Официалните данни се променяха през цялата вечер — от двама загинали и 12 ранени в първите съобщения до 16 загинали и 130 пострадали към полунощ. Донякъде скокът в броя на жертвите се дължеше на трупове, открити при разчистването, а друга — на починали в болниците. Двама тежко ранени, единият на 43 години, починаха още същата вечер.

Кривой Рог не е фронтови град. Най-близката линия на съприкосновение, в Херсонска област, минава на повече от 72 километра от него. В началото на 2022 г. в регистъра на териториалната общност са вписани над 680 хиляди души, от които близо 593 хиляди с регистриран постоянен адрес.

Кривой Рог е центърът на украинската железорудна промишленост и черна металургия, както и родният град на Зеленски. Ударът е нанесен по обект в тилова зона, а не в прифронтов район, където се провеждат ежедневни бойни действия.

„Сонячна галерея“ е собственост на Arricano Real Estate и остава най-големият търговски и развлекателен комплекс в целия град. Собственикът му призова хората да стоят далеч от района и да не възпрепятстват продължаващите спасителни работи, докато персоналът на комплекса помагаше на екипите на място.

Датската верига JYSK загуби магазина си в комплекса. Нейният кънтри мениджър за Украйна Йевген Иваница съобщи, че сред служителите няма пострадали. По данни на Украинския съвет на търговските центрове, огласени от председателя му Максим Гаврюшин, това е 39-ият търговски център, поразен от началото на пълномащабната война.

Градът има и по-тежък прецедент. На 4 април 2025 г. балистична ракета „Искандер-М“ с касетъчна бойна част се взриви в жилищен квартал в централната част на града, близо до детска площадка и парк. Загинаха 20 души, сред които девет деца.

По броя на жертвите от една атака това остава най-смъртоносното нападение срещу града от началото на войната. Петъчната атака засега се нарежда на второ място, но съдбата на деветимата души в неизвестност може да промени тази подредба.

Между нападението от април 2025 г. и петъчния удар има и трети случай – отпреди 3 седмици. През нощта срещу 30 юли балистична ракета „Искандер-М“ попадна пряко в частна къща в село Радушне, Криворожки район, и уби цялото семейство, намирало се вътре. Част от телата останаха неразпознати толкова дълго, че жертвите първоначално се водеха изчезнали.

Детската площадка от април 2025 г., къщата в Радушне и търговският комплекс очертават рецидив: обекти с нулева военна функция, разположени на десетки километри от бойната линия и обстреляни с управляемо оръжие в моменти, когато на място се намират възможно най-много цивилни.

Руското министерство на отбраната не е коментирало настоящото нападение. След удара по Кривой Рог от 4 април 2025 г. ведомството обяви, че целта е била ресторантът RoseMarine, където според руската версия заседавали украински командири и западни инструктори. Министерството заяви, че са били убити 85 военнослужещи.

Украинският Генерален щаб отхвърли това твърдение. Разследване на проекта „Система“ установи, че в заведението е имало предварително обявена среща на представители на козметичния бранш и празнуване на рожден ден. Анализатори на открити източници локализираха епицентъра на взрива по-близо до детската площадка, отколкото до ресторанта, който беше засегнат от отломки.

Обяснение за попадението по търговски комплекс, отворен за посетители в един от най-натоварените следобедни часове, засега не е дадено нито от руското министерство на отбраната, нито от руските военни канали.

Атаката идва три дни след като заместник-началникът на украинското военно разузнаване оцени, че няма признаци на бойното поле Русия да се готви за прекратяване на огъня, а постигане на мирно споразумение в обозримо бъдеще звучи твърде слабо вероятно. Зеленски обвърза международната реакция с нуждата от натиск, като заяви, че подобни удари изискват реална отговорност за Русия, а не само изявления.

Дали втората вълна е била целенасочено насочена срещу пристигналите екипи, или представлява повторен удар по вече горящата цел, трябва да установи разследването. Двата удара обаче са в една и съща точка, а 30-минутният интервал съвпада с периода, в който на мястото на удара вече са пристигнали пожарни коли и линейки, заедно с близки на хората, намирали се вътре при удара, а някои ранени все още не са открити.

Украински инженер показа прехващача SPART на полигона Едуардс

🇺🇦🤝🇺🇸 Дрон прехващач, проектиран от 22-годишен самоук украински инженер, премина през цялата изпитателна демонстрация на полигона на военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния. На 16 юли неговият конструктор проведе демонстрация на устройството пред бригаден генерал Марк Масаро, командващ Изпитателния център на ВВС на САЩ.

Йехор Балицки е основател и изпълнителен директор на Thermopylae Aerospace – компания с 5 служители и седалище в Калифорния, регистрирана през юни 2025 г. За успешното изпитание съобщи самата компания, а брифингът е документиран от ВВС със снимка на технически сержант Робърт Клойс.

„В 412-о изпитателно крило, база „Едуардс“, по време на Game of Drones 26-2 нашият малък екип завърши успешна цялостна демонстрация на SPART – нова платформа за прехващане, замислена като асиметрично средство за противодействие на големи дронове“, заяви Балицки.

Биографията му е кратка. Напуска родината си на 17-годишна възраст през 2022 г. малко след началото на пълномащабната руска инвазия, и започва работа за европейски компании в областта на киберсигурността и разпределените системи. В началото на 2025 г. се установява в САЩ, където се запознава със своя бъдещ съосновател Картър Шерер.

Двамата създават Thermopylae през юни същата година и кръщават компанията на прохода, при който 300 спартанци задържат персийската армия през 480 г. пр.н.е. През ноември фирмата приключва първоначален инвестиционен кръг за 1,6 млн. долара. Водещи инвеститори са Навал Равикант и украинският фонд UA1, а сред останалите участници са Norgard Capital, SGA Capital и Cyrus Ventures. Първата инвестиция идва от акселератора Founders Inc.

Janes и DroneLife посочват различна сума за същия етап – 2,5 млн. долара, събрани през лятото на 2025 г. Междувременно екипът нараства от двама на петима души, а развойната дейност се извършва в Хоторн, Калифорния.

SPART е сгъваем квадрокоптер, изстрелван от тръба със сгъстен въздух. След пусй се разгъва във въздуха и се насочва към топлинната следа на целта. Компанията обявява скорост до 350 км/ч, максимален полет до 20 минути и възможност за повторна употреба: ако пропусне целта, апаратът може да се прибере и да бъде използван отново.

Пусковата тръба може да се монтира върху пикап, плавателен съд, наземна роботизирана платформа или летателен апарат. Очакваната цена е не повече от 10 000 долара за пуск. Основните цели, които Балицки описва, са големите ударни дронове от семейството „Шахед“. Компанията ги причислява към група 2 по 5-степеннната американска класификация. Тази група обаче включва дронове с тегло от 10 до 25 кг, докато „Шахед-136“ има излетна маса около 200 кг и попада в следващата, трета група.

Ценовото съотношение се намира в основата на аргумента. Американските системи, използвани за сходни задачи, са значително по-скъпи. Coyote Block 2 на Raytheon струва 120 000 долара за брой, Roadrunner-M на Anduril се оценява на стотици хиляди долари, а корабната зенитна ракета SM-2 Block IIIC – на около 2 млн. според бюджетното искане на флота за 2026 финансова година.

Срещу тях лети дрон, чиято себестойност възлиза на 35 000 долара. Въпреки че системите не са напълно равностойни като способности и предназначение, ценовата размяна остава в полза на атакуващия. Такава асиметрия се запази през цялата руско-иранска безпилотна кампания срещу Украйна.

Промяната на това съотношение чрез евтин кинетичен прехващач отдавна не е просто хипотеза, а работеща практика. Украинският прехващач „Стинг“ на Wild Hornets – квадрокоптер с корпус, изработен с 3D печат, и термокамера – струва около 2100 долара и развива скорост до 343 км/ч. До юни 2026 г. с него бяха свалени около 9000 дрона от семейството „Шахед“.

През април „Стинг“ е използван при 70% от успешните прехвати на реактивните модификации, а месечното производство надхвърля 10 000 машини. Пентагонът следи внимателно този пазар и през март се появиха сведения за интерес към украински прехващачи, чиято цена е около 1000 долара за брой.

Основното разграничение, което Балицки прави, не е само в цената, но и в ролята на оператора. Пред Janes той посочи, че украинските прехващачи се управляват ръчно и резултатът зависи от уменията на конкретен човек зад пулта, вместо да бъде осигуряван от система, която може лесно да се използва в голям мащаб.

Украинските експерти описват същия проблем със свои думи. Командири алармират, че обикновен пилот на FPV дрон не е достатъчно подготвен за задачи по въздушен прехват, за които е нужен специално обучен екипаж.

SPART е опит това умение да се вгради в самата система. Термичното насочване в крайния етап от полета и пневматичното изстрелване поемат част от задачите, които днес са изпълнявани от обучен оператор. Ако решението докаже своята надеждност, мащабирането ще зависи предимно от капацитета за производство, а не от броя на пилотите, преминали специализирани курсове.

„Построихме го от нулата за много кратко време“, каза Балицки. „Горд съм с екипа, че ни доведе дотук.“

Каналът, по който апаратът попада в полезрението на ВВС на САЩ, е нов и е създаден именно за компании от този тип. „Game of Drones“ се организира от Експерименталните изпитателни сили на 412-о изпитателно крило съвместно с новосъздаденото звено US-X към Агенцията за управление на отбранителните договори (DCMA).

Първото издание беше проведено на 8-12 декември 2025 г. на пресъхналото езеро Rogers Dry Lake в базата „Едуардс“. В него взеха участие общо шестима индустриални партньори и инженери от Изследователската лаборатория на ВВС. Изданието 26-2, в което участва Балицки, се провежда от 13 до 16 юли 2026 г.

Достъпът се осигурява чрез споразумения за съвместна изследователска и развойна дейност (CRADA) с изпитателното крило. Резултатите се използват при формирането на sUAS Blue List – списъка с одобрени малки безпилотни системи – и обслужват инициативата Drone Dominance, обявена от Пентагона.

Масаро е нов на тази позиция. Той пое ръководството на Изпитателния център на 30 юни – две седмици и половина преди брифинга на Балицки.

Периодът за оценка е кратък и има конкретен хоризонт. Пред DroneLife през юли Балицки говори за срок от 3-4 месеца, след който компанията се надява Пентагонът да одобри поръчка. Това означава, че резултатът би трябвало да стане ясен около ноември 2026 г. Конкуренцията обаче е силна. Програмата за доминация в сферата на дроновете е на стойност 1,1 млрд. долара и предвижда придобиването на поне 300 000 апарата. Тя е разделена на 4 фази, като кръгът на участниците се стеснява на всяка следваща стъпка.

През февруари 25 доставчика бяха поканени да се надпреварват за парична награда в размер на 150 млн. долара в първата фаза. Поръчки се очакват за около 12 от тях, а до четвъртата фаза ще достигнат 3-5 от тях.

Успоредно с това САЩ разглеждат варианта за директен внос на украински прехващачи, които струват 10 пъти под SPART. Петимата служители в Хоторн се конкурират едновременно с утвърдените производители на ракетни системи и украинските компании, които първи доведоха концепцията за евтин дрон прехващач до серийно производство.

Значението на случая е в промяната на посоката, в която се движат технологиите и реалният боен опит. От февруари 2022 г. насам Украйна е мястото, където чуждестранните оръжейни системи получават бойната си оценка, а концепцията за евтин кинетичен прехващач узря именно в небето над Киев.

Сега концепцията навлиза в системата за придобиване на Пентагона от компанията на украински инженер, регистрирана в Калифорния. Това не е козметична подробност. В подготвените си показания пред Сената отговорниците за програмата Оуен Уест и Травис Мец предупредиха, че очакваното търсене ще постави индустриалната база под сериозно напрежение. Те подчертаха и предпочитанието на министерството към системи, произведени в САЩ.

В същото време инвестиционният кръг на Thermopylae от ноември беше организиран с обявено намерение системата да бъде подложена на изпитания от украински части на фронта и впоследствие да се произвежда в Украйна. Следователно технологичният поток се движи паралелно в двете посоки.

Дали ускореният път от малката компания до американския полигон ще стигне до реална поръчка, може да се оцени по два конкретни показателя до края на годината. Включването на SPART в sUAS Blue List или пък подписването на договор би потвърдило успеха. Ако оценъчният период изтече без нито едно от двете, това би показало, че новият механизъм осигурява достъп до полигона, но не непременно и до поръчката.

Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.

Украински дронове удариха оръжейния маршрут Русия–Иран в Каспийско море

🇺🇦💥🇮🇷 Украински дронове нанесоха удар по руски ракетен катер, два товарни кораба под санкции и нефтена платформа в Каспийско море – затворен воден басейн, през който преминава част от потока на оръжие между Русия и Иран. Операцията, потвърдена лично от президента Володимир Зеленски, разкри един от най-чувствителните маршрути на руската военна логистика. Техеран обяви, че ударът е причинил смъртта на моряк от ирански търговски кораб, а друг е бил ранен, описвайки атаката като „акт на агресия“, който може „да разпали и разшири“ войната.

Зеленски описа операцията сдържано: „Постигнахме много силни резултати с далекобоен удар в Каспийско море – включително по съдове, използвани за военни товарни превози, свързани с Иран, както и по военен кораб.“ Той определи цялата серия от действия като „далекобойни санкции в отговор на руските удари“, без да навлиза в подробности. Те бяха предоставени по-късно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Според данните на СБУ украинските дронове са поразили нефтена платформа „Филановски“ на „Лукойл“, ракетен катер от проект 12418 (клас „Молния“), боен кораб от състава на Каспийска флотилия и два товарни кораба – „Порт Оля-2“ и „Бегей“.

Първият кораб, плавал под руски флаг и собственост на санкционирано корабно дружество, е използван за превоз на военни товари между Иран и Русия. Вторият е кораб за сухи товари, който според СБУ твърди, че е транспортирал „боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски от Иран“. Екипажът редовно е изключвал системата за автоматична идентификация (AIS) по време на плаванията между двете държави.

Каспийската операция е част от по-мащабна нощна вълна от украински удари. По думите на Зеленски тя е засегнала още завод в Киров, доставящ компоненти за руско оръжие, логистичен център в Екатеринбург, петролна рафинерия в Тюмен и горивен склад в Ростов на Дон. СБУ съобщи още за поразени елементи от ЗРК С-400 в Ростовска област.

Маршрутът, който Киев атакува, представлява ключов елемент от военното сътрудничество между Москва и Техеран по море. Руското пристанище Оля, разположено в делтата на Волга южно от Астрахан, е свързано с иранските каспийски пристанища, сред които е и Амирабад – възел, който според украински данни участва във веригата за прехвърляне към Русия на произведени в Иран ударни дронове.

Оля е обявеният от руската страна терминал на този транспортен коридор, а платформата „Филановски“ се намира в откритите руски води на северната част от морето, далеч от всякаква фронтова линия. Именно по този воден път, в обратна посока и от ирански производствени центрове, според украинските твърдения от години се придвижват компоненти и боеприпаси, използвани за поддържане на руската военна кампания срещу украинските градове.

Оттук произтича и основното разминаване между двете версии за случилото се. Външното министерство на Иран определи случая като нападение срещу „ирански търговски съд“ и подчерта, че е загинал цивилен моряк – формулировка, която представя засегнатия кораб като част от нормалната мирна търговия.

Украинската позиция и наличните санкционни списъци очертават различна картина: същите плавателни съдове са включени именно заради ролята им в транспортирането на военни товари между Иран и Русия.

Остава неясно дали конкретният кораб, за който Техеран съобщи, че е пострадал, е един от плавателните съдове, посочени поименно от СБУ. Иран не назова кораба, а Киев не уточни кой е иранският търговски съд, за който става дума. Въпреки това твърдението за изцяло търговски характер на товара се разминава със сведенията за превоз на боеприпаси и защитно оборудване при плавания, по време на които системата за автоматична идентификация е била изключвана.

Разминаването между двете позиции се задълбочава от втория основен аргумент на Техеран – твърдението, че Ислямската република „никога не се е намесвала“ във войната в Украйна. Официалната позиция на Иран е, че страната не е доставяла оръжия за руската военна кампания и че единствените признати доставки са ограничен брой дронове, продадени преди руското нахлуване през февруари 2022 г.

Тази версия обаче се сблъсква с натрупани доказателства за употреба на ирански дронове „Шахед“, които руската армия произвежда, сглобява и използва масово за нанасяне на удари срещу украинските градове и инфраструктура. Украинската противовъздушна отбрана твърди, че от началото на войната е свалила над 44 000 такива апарата.

Именно тази последователност – ирански компоненти и боеприпаси, транспортен коридор през Каспийско море и последващи руски удари по украинска територия – Киев посочи като основание за операцията. Така географията на удара се превръща в аргумент срещу твърдението на Иран, че няма участие във войната: според украинската логика самият маршрут показва обратното.

Техеран извика украинския шарже д'афер, за да му връчи официален протест, и предупреди, че „няма да се поколебае“ да защити националните си интереси „в съответствие с принципа на самоотбрана“. Тази заплаха обаче изглежда по-скоро като дипломатически сигнал, отколкото като непосредствена военна опция. Иран се намира в тежък период на напрежение и военни сблъсъци със САЩ и Израел, отношенията му с Украйна остават ограничени, а възможностите му за директен отговор срещу Киев са практически никакви.

По-вероятното продължение остава в сферата на дипломацията – Техеран призова Съвета за сигурност на ООН и европейските държави да „потърсят сметка“ от ръководството на Украйна. В същия контекст възложи отговорността за възможните последици не само на Киев, но и на неговите „поддръжници и подстрекатели“ – ясно насочено послание към западните съюзници на Украйна.

Стратегическото значение на операцията се намира преди всичко в нейната география. Каспийско море е затворен воден басейн, ограничен от Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан. Украйна няма излаз към него, а предоставените от западните партньори оръжия с голям обсег не го достигат: крилатите ракети Storm Shadow/SCALP и оперативно-тактическите балистични ракети ATACMS имат обсег, който е стотици километри по-кратък.

Ударът е нанесен с далекобойни ударни дронове украинско производство – същия клас техника, която през последните месеци достига цели по Волга и Урал, на разстояние около 1000 км от най-близките територии под контрола на Киев.

С тази операция Украйна показва, че руско-иранската логистична инфраструктура вече не може да разчита на пълна защита благодарение единствено на географската си отдалеченост. Сигурността на дълбокия тил се оказва ограничена не само за стационарни обекти, но и за подвижните елементи на самия транспортен коридор.

Ударът беше нанесен в момент, когато и Москва, и Техеран продължават да отричат твърденията за военно партньорство помежду си. Само ден по-рано президентът Доналд Тръмп заяви, че е получил уверение от Владимир Путин, че Русия не продава оръжия на Иран. Поразените в Каспийско море плавателни съдове, санкционирани именно заради участие в този обмен, са материален факт, който трудно се съвместява с официалните отрицания.

Румънски F-16 свали дрон „Шахед“ над Бузъу – първо прехващане за Румъния

🇷🇴🛡️🇷🇺 Румънски изтребител F-16 свали руски дрон над окръг Бузъу в източната част на страната около 11:02 ч. вчера – първият случай, в който румънската авиация поразява безпилотен летателен апарат в собственото си въздушно пространство след повече от година, през която изтребители бяха вдигани под тревога срещу навлезли дронове, но не откриваха огън.

Дронът падна в необитаема местност край село Падина, а отломките му се разпръснаха в житна нива. Няма пострадали хора и нанесени материални щети, съобщи областният префект. Този прехват обаче не остана единствен: сутринта на 25 юли румънски F-16 свали втори дрон над делтата на река Дунав – вторият такъв случай за по-малко от денонощие.

Президентът Никушор Дан съобщи в X, че пилотът е поразил дрона около 11 ч. местно време. „Зоната беше необитаема, така че пилотът можеше да стреля без никакъв риск“, заяви той и допълни, че компетентните институции са изпратили екипи, които проверяват района, за да установят всички детайли за инцидента.

Радарите на Министерство на отбраната на Румъния засекли целта в 09:39 ч. на около 20 км източно от Сулина – при устието на река Дунав на брега на Черно море. Оттам апаратът навлязъл във въздушното пространство на страната по маршрут Сулина–Браила–Фетещ–Бузъу.

В 09:48 ч. от 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца са излетели два италиански изтребителя Eurofighter Typhoon, разположени в страната в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция. Тяхната ракета обаче не успяла да порази целта.

Едва след като в 10:56 ч. два румънски F-16 излетели от 86-а авиобаза край Фетещ, един от тях съумява да засече и свали дрона шест минути по-късно. Издирвателни екипи събират отломки както от румънски, така и от италиански ракети – потвърждение, че първият изстрел на съюзническата авиация над Румъния е бил неточен.

Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Румъния генерал Георгица Влад определи вида на апарата пред журналисти въз основа на визуалната оценка на пилотите. „Визуално пилотите съобщиха, че дронът е приличал на тип „Шахед“, каза той, визирайки иранското семейство ударни дронове, което Русия използва масово за удари по Украйна. Генералът подчерта, че разследващите все още не са установили официално произхода на апарата.

Министърът на отбраната Раду Мируца беше по-категоричен, като го определи като „един от стандартните дронове, които руснаците използват“. Това определение обаче описва типа на апарата, а не представлява официално потвърждение откъде е излетял.

Румънски военен източник формулира същата оценка по по-предпазлив начин: „Тече разследване за установяване на произхода на дрона. Но в тази част на света нападателят е Русия.“

Ден по-късно тази версия получи официално потвърждение. Главната прокуратура на Румъния установи с рентгенов анализ на отломките, че сваленият на 24 юли апарат е руски дрон тип „Шахед“, от използваните от руските войски срещу Украйна. Това съобщи външната министърка Оана Цою.

По своя клас „Шахед-136“ и произвежданият по руски лиценз „Геран-2“ са ударни дронове с еднопосочна мисия, известни още като баражиращи боеприпаси. Те летят на малка височина сравнително бавно срещу предварително зададена цел или към цел, която може да бъде коригирана по време на полета.

Тези апарати не са нито балистични, нито крилати ракети. Именно ниската скорост и специфичният профил на полета ги правят сравнително лесни за визуално разпознаване, но трудни за поразяване от изтребител, предназначен за въздушен бой.

Командването на ВВС на Украйна свърза нахлуването на дрона с промяна в руската тактика за използване на дронове, наблюдавана по време на нощната атака срещу Украйна на 24 юли. Юрий Ихнат, ръководител на отдела за връзки с обществеността на ВВС, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия е започнала да използва ударни дронове с активни командни канали – системи, които позволяват на оператора да променя курса и целта в реално време. Според него подобни апарати все по-често се насочват срещу подвижни обекти като локомотиви и автомобили.

„Такъв дрон с mesh-мрежа влетя днес. Пресичане на държавната граница беше регистрирано някъде край Вилкове и той навлезе в Румъния“, каза Ихнат. „Там вдигнаха изтребители и президентът вече съобщи, че е свален.“

Това твърдение поставя важен въпрос, който самият Ихнат остави без окончателен отговор. Ако дронът реално е разполагал с канал за управление, той не е бил просто апарат с повредена навигация и отклонил се от маршрута, а машина, която някой е насочвал в реално време.

„Виждаме, че ако наистина е имал командни канали, възниква и въпросът: правят ли го руснаците нарочно, насочвайки тези дронове към страни от НАТО?“, добави той.

Засега обаче няма отговор на този въпрос. Москва не е поела отговорност, Букурещ не е установил мотив или намерение, а версията за умишлено изпитване на реакцията на НАТО остава хипотеза на анализатори и украински представител, но не и утвърден факт.

Ако описанието на Ихнат е точно, промяната засяга характера на заплахата. Класическият „Шахед“ следва предварително зададен маршрут и след изстрелването не може да бъде управляван. Апаратура с постоянна връзка обаче може да се пренасочва в движение, да заобикаля позиции на ПВО и да избира цели съобразно развиващата се обстановка.

Според украинския офицер такава способност често се използва срещу подвижни обекти като локомотиви и военни автомобили. Тя прави дрона и по-труден за определяне като случаен нарушител: един отклонил се апарат няма кой да върне обратно към целта или към друг маршрут, докато управляваният има оператор, който може да вземе решение за следващото му действие.

Само часове по-късно подобен сценарий се повтори. На сутринта на 25 юли радарите засякоха нов дрон в граничната зона с Украйна в 08:22 ч. Осем минути по-късно два румънски F-16 го свалиха на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на Дунав, отново над необитаема местност. Министерство на отбраната посочи, че прехватът бил извършен от същия пилот със същия изтребител и същия колега, който предишната сутрин поразил апарата над Бузъу.

Произходът на втория дрон не беше обявен, но министърът на отбраната Раду Мируца заяви, че неговите характеристики съвпадат с тези на предишни потвърдени полети на руски дронове.

Материалните последици от двете нарушения са минимални: единият дрон попадна в житна нива, а другият – в необитаема зона. Промяна отчитаме обаче в поведението на отбраната: за първи път изобщо румънски пилот откри огън срещу нарушител във въздушното пространство на страната.

През последната година десетки руски дронове бяха засичани в или близо до въздушното пространство на Румъния, без нито един да бъде свален. Изтребители излитаха, следяха полета им до напускане на района или до падането им и след това се прибираха.

Голяма част от тези нарушения идват от един и същи район. От лятото на 2023 г. Русия атакува украинските пристанища Измаил и Рени, разположени в делтата на река Дунав и само на броени метри от румънския бряг. Отломки от руски дронове редовно падат в района на румънското село Плауру, намиращо се на около 300 метра от Измаил. Правителството изгради бетонни укрития за местните жители, а едновременно с това поддържа позицията, че страната не е обект на директна атака.

Именно поради факта, че това разпространяване на последиците от войната отвъд територията на Украйна дълго приличаше на неволно отклонение, а не умишлено действие, Румъния проследяваше дроновете, но не откриваше огън.

Най-сериозният предишен случай беше на 29 май, когато руски „Геран-2“, руското копие на „Шахед“, което се произвежда в предприетие в Република Татарстан, удари жилищен блок в Галац в 01:53 ч. след полунощ. При инцидента бяха ранени двама души, а 70 жители бяха евакуирани. Тогава във въздуха бяха вдигнати два F-16, но дронът не беше поразен. След удара Букурещ поиска от съюзниците ускорени доставки на модерни системи за борба с дронове.

Свалянето на 24 юли показва, че границата, след която румънските пилоти са готови да използват оръжие, вече е променена. Самият прехват подчертава и ограничението на използвания инструмент – казус, който стои зад настояването за доставки на специализирани анти-дрон системи.

Свръхзвуков изтребител, използван срещу дрон на стойност няколко десетки хиляди долара, е твърде скъпо и неефективно решение. На 24 юли бяха нужни повече от час преследване, две двойки изтребители и поне два ракетни изстрела, един от които не попадна в целта, за да бъде унищожен един дрон над празно поле.

Именно този дисбаланс между евтината заплаха и скъпата отбрана обяснява защо Букурещ толкова дълго избягваше да открива огън, особено над населени райони. Решението да се използва оръжие дойде едва когато обстоятелствата съчетаха непосредствената заплаха с минимален риск за цивилното население.

Това е първият подобен случай за Румъния, но не и за НАТО. Алиансът вече свали руски дронове над Полша на 10 септември 2025 г. Тогава около 20 безпилотника навлязоха във въздушното пространство на страната по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители унищожиха поне три от тях – първото бойно използване на съюзническа авиация срещу въздушни цели от началото на войната.

Варшава задейства консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, на което НАТО отговори със създаване на постоянната мисия „Eastern Sentry“, насочена към укрепване на ПВО по източния фланг. В нея се включиха датски, френски, германски и британски самолети. Италианските Eurofighter Typhoon, вдигнати от авиобаза „Михаил Когълничану“ срещу дрона вчера сутринта, са част от същото подсилване. Източният фланг на НАТО постепенно преминава към единен модел на реакция: не само проследява нарушенията, но и ги неутрализира.

Разликата лежи в цената и риска. В гъсто населената Полша падащи отломки след прехват повредиха къща край Люблин, докато Румъния изчака момент, в който свалянето можеше да стане над необитаем район.

Румъния се превърна във втория член на НАТО след Полша, който влиза в пряк сблъсък с руски безпилотни апарати за по-малко от година. Тази поредица засилва въпроса дали постоянната анти-дрон отбрана не е по-разумно решение от употребата на скъпи изтребители във всеки отделен случай.

Реакцията достигна и до Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Букурещ за действията, които описа като „бърза и ефективна реакция“. Тя допълни още, че укрепването на отбраната по източната граница на ЕС остава дългосрочен приоритет.

Крайбрежието на Черно море живее със сходна уязвимост, но засега тя се проявява с по-пасивен начин. По българското крайбрежие войната достига най-вече под формата на отломки: през август 2025 г. руски дрон „Феникс“ беше изхвърлен на плаж край Созопол; през септември разузнавателен апарат „Орлан-10“, беше открит на брега край Бургас; на 11 юни 2026 г. екип на военноморската база в града проведе контролирана детонация на останки от дрон на 14 морски мили от нос Колокита заради опасност от невзривен боен заряд.

За разлика от Румъния, която вече предприема действия за прехващане на дронове във въздуха, България засега основно се занимава с последиците от паднали и изхвърлени от морето дронове. Географията обаче е обща. Делтата на Дунав и северозападното Черноморие – районът, в който се срещат Украйна, Румъния и България – остават участъкът, през който руската война достига най-често територията на НАТО.

Че първият дрон е руски по произход, вече е потвърдено официално. Остава отворен обаче въпросът дали е бил умишлено насочван към румънското въздушно пространство. Ако разследващите намерят в отломките комуникационен модул или други следи от mesh-мрежа, версията за управляема машина на Юрий Ихнат ще получи допълнителна тежест. Заедно с това ще се засили и подозрението, че става въпрос за преднамерена провокация за изпитване на реакцията на НАТО.

Повторението на подобен инцидент в два последователни дни изостря въпроса, но само по себе си не дава окончателен отговор. Засилените руски удари срещу украинските дунавски пристанища означават повече изстреляни апарати в непосредствена близост до границите на НАТО, а това неизбежно увеличава риска от отклонения и навлизане в чуждо въздушно пространство.

Сигурното след 25 юли е друго: в рамките на две денонощия източният фланг на НАТО премина от пасивно наблюдение към действие – румънската авиация откри огън два пъти срещу нарушители. Всяко следващо подобно навлизане вече ще бъде оценявано спрямо този нов, значително по-нисък праг на търпимост.

Пореден „Шахед“ с необяснима антена загатва за шпионска схема с FM приемници.

🇺🇦📻🇷🇺 Поредният руски камикадзе дрон „Шахед“ с дълга антена без ясно предназначение е открит в Украйна, а работната хипотеза за нейната роля описва разузнавателна схема, съчетаваща вербувани в социалните мрежи информатори и обикновени битови FM радиоприемници.

Находката от Черниговска област съобщи в своя канал в Telegram Сергий Бескрестнов („Флеш“) – съветник на украинския президент по отбранителните технологии и вероятно най-известният експерт в областта на дроновите комуникации в страната. По думите му специалистите чакат в ръцете им да попадне незасегнат екземпляр, върху който предположенията да бъдат проверени, а реалното предназначение на антената – установено.

„Открит е пореден Шахед с необяснена антена. Много чакам той да бъде взет като трофей, за да потвърдим предположенията как се използва“, написа Бескрестнов (цитатите са в превод от украински).

Работната му хипотеза описва следната верига. Руското разузнаване вербува сътрудници през социалните мрежи, като им разпорежда да закупят обикновен радиоприемник и диктофон. В уговорен час вербуваният настройва приемника на неизползвана честота (Бескрестнов дава за пример 85,5 MHz) и оставя диктофона да записва до включения апарат. Готовият аудиофайл след това заминава до предварително уточнен акаунт в Telegram. Самият „Шахед“ междувременно носи бордови FM предавател, „който постоянно излъчва в ефир условно кодирана информация за полета“, както формулира Бескрестнов в поста си.

Такава подредба, разсъждава той, би позволила на Русия да събира данни за полета на дроновете, без да разчита на конвенционална военна комуникационна инфраструктура. Едновременно с това съветникът изрично подчертава, че идеята остава предположение, докато пленената апаратура не бъде изследвана.

Скептицизмът му към елегантността на замисъла е неприкрит. „Зад тази технологично идиотска операция явно стои някакъв полковник от ГРУ на възраст над 60 години, който се смята за гений и вероятно дори е получил награда. Само си представете – да създадеш цялата тази шпионска операция заради някаква глупост“, пише той.

Бескрестнов е дългогодишен радио инженер, който от началото на пълномащабната инвазия разглобява и описва комуникационна апаратура на руските дронове – от честотните диапазони на управление до техните сателитни антени, а каналът му в Telegram се превърна в справочник по военните радиочестотни въпроси. В началото на годината той беше назначен за съветник по технологиите към министъра на отбраната Михайло Федоров, преди да поеме сегашната си роля при президента. В нощта на 20 април 4 безпилотника „Шахед“ връхлетяха семейната му къща в Бровари край Киев. Поне един удари сградата и я разруши, а самият той се размина с леки наранявания и написа от болницата, че е оцелял по чудо, описвайки удара като целенасочен опит на Русия да го убие.

Находката от Черниговска област се вписва в дълга поредица от руски импровизации на връзката с „Шахед“ – и също толкова упорити украински усилия по нейното прекъсване. Още през 2024 г. в свалени дронове се намериха LTE модеми, работещи през мобилните мрежи, а по оценка на Бескрестнов от април 2026 г. около една пета от тях носят подобна клетъчна връзка. През май 2025 г. открита в дрон ръкописна бележка разкри управление в реално време през ботове в Telegram. През ноември 2025 г. Бескрестнов документира радио модеми, с които дроновете „Шахед“ и „Гербера“ образуват помежду си радиомрежа: сигналът се предавач от машина на машина, докато в началото на веригата стоят мощни антени по високи точки на руска територия.

Към края на 2025 г. на дроновете започнаха да се появяват и контрабандни терминали Starlink, позволяващи управление в реално време на стотици километри разстояние – канал, който Министерство на отбраната на Украйна и SpaceX запушиха със своя „бял списък“ от 2 февруари: оттогава в страната работят само изрично регистрирани терминали, а броени дни по-късно ведомството обяви руския достъп за отрязан. През април украински военни съобщиха за дронове-ретранслатори, които препредават управляващия сигнал и по този начин позволяват на „Шахед“ да маневрират по-дълбоко в украинския тил.

Ако хипотезата се потвърди, FM каналът би бил най-примитивния опит в тази верига: еднопосочна емисия в обхвата на битовото радио, която се приема не от военна станция, а от цивилен с приемник от търговската мрежа. Примитивността обаче има съвсем пресен прецедент. През последните седмици стана известно, че Русия монтира на евтините си ударни дронове „Молния“ обикновен магнитен компас – един от най-старите навигационни уреди изобщо – закрепен в полезрението на бордовата камера, така че автоматика или даден оператор да сверяват курса, когато спътниковата навигация е заглушена от средствата за електронна война на противника. Компасът не излъчва и не приема нищо – и именно затова никакво заглушаване не го хваща.

„Четвъртата къща, сините врати...“: денят, прекроил из основи съвременната война.

🇺🇦🔙 На 10 юни 2022 г. военнослужещи от батальона „SIGNUM" към 53-та отделна механизирана бригада „Княз Владимир Мономах" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) прокараха малък квадрокоптер през прозореца на руска позиция и натиснаха спусъка на процес, който мнозина по това време възприеха за зрелищен и впечатляващ, но изолиран епизод от периферията на войната.

Кадрите, запечатали спокойния глас, насочвал пилота към търсената цел „четвъртата къща, сините врати..." и последвалото разпадане на образа, днес изглеждат като архивна хроника от момента, в който военното дело прекрачи една невидима граница. Бойците с повикателни „Турист", „Швайгер" и „Багдад" не просто поразиха една позиция, а демонстрираха пред целия свят, че малък дрон с изглед от първо лице (FPV) за няколкостотин долара е способен да достави бойна глава с точност, която доскоро беше запазена марка само и единствено за прецизни боеприпаси на десетки пъти по-висока цена. Четири години по-късно почти не е останал сегмент от съвременното бойно поле, който този принцип да не е прекроил из основи.

Революцията на FPV не беше технологична в чист вид – нужните компоненти отдавна бяха налице в света на любителските дронове. Истинският пробив беше в икономиката на войната и радикалната достъпност. За първи път пехотно подразделение получи собствен, органичен капацитет да поразява фиксирани, подвижни и укрепени цели в дълбочина, без да чака артилерия, авиация или скъп прецизен боеприпас да се спуснат надолу по командната верига. Сред развалините на изравнените със земята квартали на Бахмут и Соледар през зимата на 2022–2023 г. този принцип престана да бъде любопитна импровизация и се превърна в нова бойна граматика: окопи, блиндажи, единични танкове и щабни машини започнаха да изгарят под ударите на малки дронове, сглобявани в импровизирани работилници десетки километри зад фронта. Войната на изтощение придоби нова мерна единица – не артилерийския снаряд, а рамката, моторите и камерата.

Украйна първа превърна този обрат в институция. С указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и последвало решение на правителството тя създаде Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, напълно автономен от сухопътните, въздушните и морските сили, под командването на полк. Вадим Сухаревски. Към 11 юни 2024 г. структурата заработи официално, превръщайки Украйна в първата държава в историята със самостоятелен вид въоръжени сили, посветен изцяло на безпилотните платформи по суша, вода и въздух. Това не беше просто бюрократична реформа, а моментът, в който натрупаният фронтови опит, стандартизираните тактики и индустриалната верига в тила бяха окончателно извадени от света на доброволческите мрежи и частните дарения и превърнати в официална военна архитектура.

Успехът неизбежно роди насрещна еволюция. Когато руските и украинските системи за електронна война се научиха да прекъсват връзката между пилота и апарата, отговорът се появи под формата на дрон, воден по размотаваща се нишка от оптично влакно – физическа връзка, имунизирана от заглушаване и почти невидима в честотния и топлинния спектър. Русия първа изведе тези апарати на бойното поле през пролетта на 2024 г. Украйна я последва скоро след това, а към септември 2025 г. оценки на руското производство му приписваха до 50 000 единици месечно, с обсег, нараснал до 50–65 км. Бойното поле отвърна с почти средновековна импровизация – бодлива тел, завъртана от електромотор и опъвана по земята, за да пререже тънката нишка. Надпреварата, започнала с онзи кадър от лятото на 2022 г., днес се развива с темпо, измервано не в години, а в седмици и дни – между появата на нововъведение и раждането на противодействие срещу него.

Кумулативният ефект върху статистиката на войната вече граничи с трудно осмислимото. Според данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна FPV и дроновете-бомбардировачи са извършили близо 820 000 потвърдени с видео удара през 2025 г. Западни и украински разузнавателни оценки сочат, че около 80% от руските загуби вече се дължат на дронове, а 4 от 5 руски цели са поразени именно от безпилотна система. През декември 2025 г. според оценка на Министерство на отбраната на Обединеното кралство, украинските дронове за първи път започнаха да убиват и осакатяват трайно по-голямо количество руски военнослужещи, отколкото Кремъл е способен да привлече на договор.

„Зоната на смъртта" – поясът от 15–20 км от двете страни на фронта, в рамките на който всяко движение бива открито и унищожено в рамките на минути – преначерта самата география на боя. Снабдяването на предните позиции се превърна в толкова смъртоносна задача, че наземните роботизирани платформи поеха до 90% от челната логистика в отделни сектори – само през първото тримесечие на 2026 г. украинските сили са отчели над 24 500 роботизирани наземни мисии.

Логиката на онзи първи удар постепенно напусна рамките на тактическото ниво. На 1 юни 2025 г. станалата емблематична операция „Паяжина" пренесе украинския опит в стратегическата дълбочина на противника: 117 FPV дрона, контрабандно внесени в Русия и изстреляни от дистанционно отваряни контейнери върху товарни камиони, удариха пет летища на руската стратегическа авиация – от Дягилево в Рязанска област до Белая в Източен Сибир, на повече от 4300 км от украинските граници. Според сведенията на Генералния щаб на ВСУ операцията е довела до унищожаването или повреждането на 41 самолета – тежки бомбардировачи Ту-95 и Ту-22, както и самолети за далечно радарно наблюдение и откриване А-50 на обща стойност от около 7 млрд. долара. Малки дронове за по няколкостотин долара пробиха едно от най-старите стратегически убеждения на Москва – че географската дистанция сама по себе си гарантира безопасност за най-ценните ѝ платформи.

Същата технология преобрази и отбраната. Срещу иранските дронове камикадзе „Шахед-136" и тяхната руска версия „Геран-2" украинските конструктори изправиха дронове-прехващачи на стойност едва 1000–2000 долара, пилотирани по същия принцип като FPV платформите. През декември 2025 г. дронът „Sting" свали за първи път реактивния „Геран-3", а към април 2026 г. около 70% от свалените дронове „Геран" вече отиват на негова сметка. Натрупаният в Украйна опит започна да тече обратно към съюзниците: в разгара на войната с Иран през април, когато украински специалисти бяха изпратени по спешност в Йордания и останалите страни от Персийския залив, за да внедрят отбранителни системи, изпитани на бойното поле в Украйна, за защита на американските войски и инфраструктурни обекти от иранските дронове – рядък исторически момент, в който държава, която се отбранява в безмилостна война на изтощение срещу многократно по-силен враг, започна да изнася своя безценен бойно-технологичен опит.

Широкото разпространение на FPV технологиите разкри и мрачната страна на този епизод. Принципът от 10 юни 2022 г. – прецизен въздушен удар, достъпен за всеки с работилница и интернет връзка – днес захранва войни, зад които не стои каузата на украинските защитници. „Силите за бърза подкрепа“ в Судан превърнаха дрона в централен инструмент на една от най-кръвопролитните съвременни войни, докато извършва геноцид срещу невинното население в Дарфур. Гражданската война в Мианмар вече е третият въоръжен конфликт по брой регистрирани инциденти с дронове след Украйна и Судан. Екстремистки и бунтовнически групировки в поне 9 африкански държави, сред които клонове на „Ислямска държава" и „Ал-Кайда“ в басейна на езерото Чад, вече внедриха същата технология в собствените си кървави кампании. Инструментът, спасил десетки хиляди украински животи, едновременно с това снижи прага, отвъд който всеки участник може да придобие евтина авиация, която да използва за собствените си цели.

Именно тук се крие истинският смисъл на годишнината. Ударът на „SIGNUM" не „изобрети дрона", но доказа, че масовата, евтина и прецизна въздушна мощ вече не е монопол на държави с военни бюджети за милиарди, а от този момент нататък връщането на духа обратно в бутилката е невъзможно. За Украйна това беше въпрос от екзистенциален характер и тя го превърна в институция, индустрия и стратегическо предимство, докато за останалата част от света то е едновременно урок по асиметрична война и предупреждение, че вече настъпва епоха, в която стратегическата дълбочина, безопасният тил и самотното небе над фронта вече не са даденост. Четири години след „Четвъртата къща. Сините врати" войните по света никога няма да бъдат отново същите – и тепърва предсто да осъзнаем пълния мащаб на промяната. Признанието към онези, които първи дръзнаха да прекрачат прага, не отменя трезвия поглед към онова, което техният пробив отприщи.

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Украински инженери интегрираха химически ускорител в дрона-прехващач Bullet за борба с реактивни „Шахед“.

🇺🇦 Украинските разработчици на дронове General Chereshnya и STRIX завършиха успешно интеграция на химически ускорител в дрона-прехващач Bullet – модификация, проектирана специално за борба срещу нарастващата заплаха от реактивни дронове тип „Шахед“.

Според публикация на Militarniy от 4 юни, новите вражески заплахи са способни да достигнат скорост до 600 км/ч, което е принудило украинските инженери бързо да модернизират вече наличните системи за въздушно прехващане.

Разработчиците потвърдиха, че дронът Bullet, вече доказан в операции, е претърпял значителни конструктивни промени, за да побере новата технология. Долната част на летателния апарат е преработена и подсилена, за да издържа на допълнителното напрежение и ускорението, осигурено от системата за изстрелване.

За разлика от традиционната реактивна тяга, интегрираната в Bullet система разчита на химически ускорител, който освобождава огромно количество енергия по време на горенето. Компонентът е директно интегриран в корпуса, което означава, че няма нужда от изхвърляне на части след изгарянето на горивото.

Служители на General Chereshnya поясниха, че този напредък улеснява работата на операторите, осигурявайки бърз старт. Допълнителната тяга позволява на прехващача да достигне бързо необходимата височина и скорост, за да скъси дистанцията до реактивните дронове „Шахед“ или „Геран“, като същевременно пести капацитет на батерията за финалната фаза на мисията.

Новото техническо подобрение беше предшествано от наскоро подписано стратегическо партньорство между General Chereshnya и STRIX. Компаниите имат за цел да мащабират производството на модерни отбранителни технологии, фокусирайки се върху изкуствения интелект и специализирани решения за неутрализиране на различни модификации на иранските ударни дронове в рамките на пълномащабната война.

По-рано Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) планираха да получат 8000 дрона Octopus-100, предназначени за укрепване на способностите за ПВО. Разработен с подкрепата на Обединеното кралство, този проект използва автоматизирана система за насочване. За улесняване на масовото производство бяха издадени лицензи на 29 украински компании, сред които TAF Industries и UNWAVE. След изпитателни полети, проведени успешно през януари, инициативата си постави за цел производствен капацитет от 2000 единици на месец.

Русия нанесе нов масиран удар по Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ Русия предприе поредната си мащабна въздушна атака срещу Украйна, вземайки на прицел редица градове, сред които Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие, с камикадзе дронове, балистични и крилати ракети.

Сирените за въздушна тревога бяха задействаха в по-голямата част от страната, след като руската армия изпрати вълни от ударни дронове още във вечерните часове, а по-късно през нощта разшири операцията с ракетни удари. Военновъздушните сили на Украйна предупредиха за приближаващи се въздушни заплахи, докато мониторинг групи съобщиха за активиране на руската стратегическа авиация – Ту-95МС и Ту-160.

Киев

През нощта в столицата отекнаха експлозии, докато украинската противовъздушна отбрана поразяваше приближаващите цели. Кметът на Киев Витали Кличко съобщи за няколко пожара, причинени от падащи отломки.

Кличко докладва за множество пожари и щети в няколко района. В Подилския район избухна пожар на територията на нежилищен имот. Съобщава се също, че отломки са ударили покрива на девететажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар и нанасяйки щети по прозорците.

В Оболонския район падащи ракетни отломки подпалиха няколко автомобила и предизвикаха допълнителни пожари на две отделни места, едно от които в близост до детска градина.

По-късно Кличко съобщи за пожар в нежилищен обект в Святошинския район вследствие на паднали отломки. В Шевченковския район отломки удариха нежилищна сграда, предизвиквайки пожар на втория и третия етаж.

Допълнителни щети бяха докладвани в Дарницкия район, където отломки възпламениха пожар на територията на бензиностанция. Прекъсвания на електрозахранването бяха регистрирани в части от Подилския, Оболонския и Святошинския район.

В Соломянския район отломки, за които се предполага, че са от ракета, удариха 15-етажна жилищна сграда, повреждайки горните ѝ етажи. Властите съобщиха и за отделен пожар в частна къща, след като отломки от предполагаем дрон паднаха в пределите на имота.

Според Кличко втори удар е поразил девететажната жилищна сграда в Подилския район, причинявайки частично срутване на конструкцията. Екипите на спешна помощ заявиха, че под развалините може да има затиснати хора.

Ръководителят на Киевската градска военна администрация Тимур Ткаченко по-късно съобщи, че при атаката е загинал един човек. След това кметът Витали Кличко уточни, че ранените са 28 души, сред които 3-годишно дете. Двайсет и един от ранените са хоспитализирани, а останалите са получили амбулаторно лечение или медицинска помощ на място.

В Шевченковския район ракета удари 24-етажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар между четвъртия и петия етаж. На мястото бяха изпратени аварийно-спасителни служби.

В Голосеевския район падащи отломки причиниха пожар в сградата на клиника. Кличко съобщи по-късно, че вторият и третият етаж на болничното заведение са частично срутени в резултат на удара и последвалия пожар. Беше съобщено и за още запалени автомобили на открито пространство след друг удар от отломки.

Обновена информация: Към 9:00 ч. сутринта Кличко съобщи, че броят на ранените в резултат на руския удар по Киев е нараснал на 65 души, включително три деца. В болница са настанени 38 души, а 4 души са загинали при руската атака.

Харков

През нощта Харков се превърна в мишена на комбинирана руска атака, включваща 15 ударни дрона и две ракети, по думите на кмета Игор Терехов. Руски удари бяха регистрирани в 4 района на града: Основянски, Слобидски, Немишлянски и Киевски.

Основянският район понесе най-голям брой удари. Според Терехов атаките са повредили административни сгради, частни къщи, територията на детска градина и други граждански обекти.

В Слобидския район бяха повредени многоетажна жилищна сграда, автомобили и инфраструктура на улично осветление.

Удар с дрон в Немишлянския район нанесе щети на офис сграда и предизвика пожар. В Киевския район руските удари поразиха териториите на промишлени предприятия. По думите на Терехов най-малко 10 души са ранени при атаката, включително едно дете.

Днепро

В град Днипро ръководителят на регионалната военна администрация Александър Ханжа съобщи, че част от двуетажна жилищна сграда е била разрушена след атаката. На мястото е избухнал пожар, докато аварийните екипи са реагирали на последиците.

По-късно Ханжа обяви, че броят на жертвите е скочил до 5 души. Според него при атаката са ранени 25 души. В болница са настанени 23-ма, включително 13-годишно момиче, чието състояние се оценява като средно тежко. Трима от ранените са в критично състояние.

Удари са повредили няколко апартамента в 4-етажна жилищна сграда. В град Камянске властите съобщиха за пожари както в 1-етажна, така и в 5-етажна жилищна сграда. Службите за спешна помощ продължиха своите усилия за потушаване на пожарите и оценка на мащаба на щетите.

Към 9:35 ч. Ханжа обяви, че броят на жертвите от руските удари е нараснал на 8 души, сред които 2-годишно дете. Общо са ранени 35 души, 20 от които са настанени в болница.

Към 11:52 ч. броят на жертвите от руския въздушен удар по Днипро нарасна на 11 души. При удара са ранени 37 души, като 22-ма от тях са хоспитализирани.

Запорожие

Ръководителят на областната военна администрация Иван Федоров заяви, че руски удари са поразили обекти на критичната и промишлената инфраструктура. За един от ударите беше съобщено в късните вечерни часове на 1 юни, а друг е бил нанесен малко след полунощ. Според Федоров една от поразените цели на нападението е промишлено предприятие.

По-късно Федоров заяви, че град Запорожие е подложен на „масирана вражеска атака“ и съобщи за поне 20 попадения по областния център с различни видове оръжия. Към момента на публикуване мащабът на щетите и евентуалните жертви все още се изясняваха.

Според ВВС на Украйна руската армия е изстрелвала ударни дронове през целия вчерашен ден, след което е разширила операцията през нощта с масирани ракетни удари. Предупрежденията за противовъздушна отбрана останаха активни в няколко региона, докато украинските сили отразяваха атаката.

По-рано руските сили изстреляха над 700 ракети и дронове в рамките на денонощие, отнемайки живота на най-малко 16 души в Киев, Одеса, Днипро и други градове, а спасители в столицата станаха мишена на атака от типа „double-tap“ (повторен удар на същото място) по време на спасителни операции.