Поредният среднощен обстрел на руски дронове срещу Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.

По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.

Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.

Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.

Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.

Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.

Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.

Поредният среднощен обстрел на руски дронове срещу Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.

По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.

Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.

Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.

Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.

Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.

Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.

Бензиностанция в Шостка беше поразена от руски камикадзе дрон.

🇷🇺🔥🇺🇦 Руската армия нанесе удар с дрон „Геран-2“ по бензиностанция на веригата WOG в град Шостка в Сумска област. Това бележи поредна фаза от системната стратегия на руските сили, насочена към ерозиране на енергийната устойчивост и изостряне на хуманитарната ситуация за цивилното население в пограничните региони на Украйна.

Инцидентът, документиран на видео, показва точно попадение, предизвикало силна експлозия и тежки щети по обекта, което илюстрира уязвимостта на гражданската и индустриалната инфраструктура в непосредствена близост до фронтовата линия. Този акт не е изолиран тактически епизод, а част от широк оперативен план за създаване на „санитарни зони“ с методично унищожаване на възлите за разпределение за гориво-смазочни материали. Сумска област, която по-рано се превърна в ключов плацдарм за украинските операции в Курска област, е подложена на засилен натиск, целящ да парализира мобилността на украинските подразделения за поддръжка и да изостри хуманитарната ситуация за цивилното население. Използването на баражиращи боеприпаси в градска среда срещу обекти с висок риск от вторична детонация показва преминаването към тактика на „максимална щета“, при която психологическият ефект върху населението се съчетава с директно извеждане от експлоатация на енергийни активи.

Москва залага на евтини, масово произвеждани платформи за преодоляване на наличните местни средства за противовъздушна отбрана, а същевременно принуждава Киев да разпилява своите дефицитни ресурси за ПВО далеч от активните бойни действия. В геополитически план въпросните обстрели тестват способността на Украйна да поддържа действаща икономика в условията на перманентна заплаха за енергийния сектор, като същевременно сигнализират на западните партньори, че руското командване е готово да ескалира атаките срещу обекти с двойно предназначение. Динамиката на ударите в Сумска област подсказва, че руските сили поддържат своята стратегия на изтощение, насочена към прекъсване на логистичните вериги, които захранват украинската групировка на север.

Унищожаването на бензиностанции цели да доведе до дефицит на гориво за местните общности и логистиката на силите за отбрана, което в средносрочен план може да доведе до понижаване на оперативната им гъвкавост по това направление. Подобен модел на въздушен терор се адаптира към метеорологичните условия и нуждите на руското разузнаване за откриване на критично слаби места в украинския тил. Всеки такъв удар е внимателно калибриран, за да поддържа нивото на напрежение и да покаже, че нито един логистичен възел не е защитен, независимо от разстоянието му от активния фронт.

Пентагонът внедрява украинска система за борба с дронове в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия е разгърнала украинска технология за противодействие на дронове в една от ключовите си военновъздушни бази в Саудитска Арабия, с която да отблъсква ирански удари, които по-рано доведоха до загуби на авиационна техника и личен състав. Това съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източника.

Според агенцията украински специалисти са пристигнали в авиобаза „Принц Султан“, разположена южно от столицата Рияд, и обучават американски военнослужещи да работят със Sky Map – платформата, използвана от украинските сили за засичане на дронове, включително от иранската серия „Шахед“, и за координация на прехващачи.

„Принц Султан“ е основният преден опорен пункт на САЩ в Персийския залив, след като към края на 2019 г. Пентагонът премести там значителна част от въздушните си активи в региона. В базата е съсредоточена и съществена част от американската бойна авиация, действаща в Близкия изток.

Използването на украинска система бележи рядък пример за директно прехвърляне на оперативен опит от войната с Русия към американските военни в Близкия изток. Доминиращите в арсенала на САЩ комплекси Patriot и THAAD са проектирани срещу балистични и крилати ракети; защитата срещу ниско летящи и евтини ударни дронове, каквито Ислямската република и свързани с него въоръжени милиции използват в редица атаки срещу американски обекти в Близкия изток, изисква различна комбинация от сензори и прехващачи.

Sky Map е украинска система за ситуационна осведоменост, развита в хода на пълномащабната война срещу Русия. Тя интегрира данни от радари и други сензори в единна картина на въздушната обстановка и насочва средствата за борба с дронове към целта. Практиката за масово сваляне на „Шахеди“ с евтини прехващащи се оформи в украинските въздушни части под натиска на редовните руски масирани удари.

Съобщението идва след публични изявления на президента Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от помощта на Украйна. На оперативно ниво Пентагонът следва различна логика, внедрявайки челния опит и решенията на украинската отбрана в защитата на собствената си инфраструктура в Близкия изток.

 

📸 Снимка: Войник от групата „Hunter“ (Ловец) на 208-ма Херсонска зенитно-ракетна бригада на Украйна държи в ръката си дрон-прехващач по време на изпълнение на бойни задачи в Украйна на 4 март 2026 г. (Nina Liashonok/Ukrinform)

Един загинал и шестима ранени при удар на руски дрон по жилищен блок в Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Един човек загина, а други шестима са ранени, след като руски дрон камикадзе порази 9-етажен жилищен блок в район „Хаджибей" на Одеса. Ударът засегна апартаменти на пети, шести и седми етаж, един от които е напълно унищожен в резултат на възникналия пожар, съобщи началникът на областна военна администрация Олег Кипер.

Около половин час по-късно втори удар засегна Березовски район на Одеска област, където беше повредена покривна конструкция на жилищна сграда, а на прилежащия терен избухна пожар, потушен от спешните служби.

Ударите тази вечер са част от масиран обстрел, в рамките на който руската армия изстреля балистични ракети „Искандер-М" от Ростовска област и 324 ударни дрона, от които 250 са от типа „Шахед", съобщиха Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прихвана или подави 309 от дроновете, но 9 места регистрираха попадения от общо 13 дронове, а отломки от прехващания паднали на още 10 места.

Атакувани бяха още Запорожка, Черкаска, Днепропетровска, Сумска и Киевска област. В Запорожие руски дрон уби 74-годишна продавачка в павилион. В Суми руски дрон удари промишлена зона и предизвика силен пожар, след което руската армия нанесе повторен удар, докато пожарникари бяха на терен, за да се борят с огнената стихия – тактика, позната като „двоен удар", насочена срещу спешните служби.

Одеса е обект на ежедневни удари от началото на годината. В рамките на денонощие на 6 април руски дрон уби трима души в града, сред които 30-годишна жена и 2-годишната ѝ дъщеричка, и рани 16, включително бременна жена и две деца.

Ескалацията в броя на жертвите сред цивилното население е ясно отразена от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна. Според доклада за март най-малко 211 цивилни са загинали, а 1206 са ранени само за един месец – ръст от 49% спрямо февруари. За цялото първо тримесечие на годината убитите са 556, а ранените – 2731, което е с 20% повече от същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег са водеща причина за смърт през март, изпреварвайки далекобойните ракети. 97% от жертвите са регистрирани на територии под украински контрол.

Системната руска кампания за удари по цивилното население се квалифицира като военни престъпления, по силата на международното право. Кремъл редовно отрича обвиненията, като поддържа тезата, че атаките са насочени изцяло към военни обекти.

Един век разлика: M2 Browning срещу Шахед-136 в небето над Киев.

🇺🇦💥🇷🇺 Оператор на мобилна огнева група на Въоръжените сили на Украйна свали руски камикадзе дрон Шахед-136 в югозападен Киев с помощта на американски тежка картечница M2 Browning с калибър 12,7 мм. Видео от прехващането показва как операторът открива продължителен обстрел и в крайна сметка поразява дрона, който се разпада във въздуха.

M2 Browning е оръжие с вековна история – конструирано от Джон Браунинг в края на Първата световна война и въведено на въоръжение в армията на САЩ през 1933 г. Въпреки възрастта си, остава стандартно средство за огнева поддръжка в десетки армии по света. В Украйна той е намерил неочаквано приложение като основно въоръжение на мобилните огневи групи, създадени в края на 2022 г. за борба с масираните дронови атаки на руската армия. Монтиран върху пикап и оборудван с термовизионна оптика, M2 Browning се смята за най-ефективното тежко стрелково оръжие, използвано от тези части, според анализ на издание Frontliner.

Мобилните огневи групи са ключов елемент от многослойната мрежа за противовъздушна отбрана на Украйна. Към момента Националната гвардия на Украйна има над 900 огневи екипа, от които 500 са мобилни, съобщава командващият гвардията пред Interfax-Ukraine. Въоръжени с картечници, средства за електронна война, както и преносими зенитно-ракетни комплекси, те действат като първа линия на защита – прехващат бавнолетящи дронове преди да достигнат населени места и критична инфраструктура. През първите три месеца на 2026 г. тези отряди са свалили над 500 Шахеда – близо два пъти повече от общия брой за цялата 2024 г.

Шахед-136 е ирански камикадзе дрон с 3,5 метра дължина, 2,5 метра размах на крилата и около 200 кг маса. Летейки с ниска скорост от около 185 км/ч, дронът носи бойна глава с тегло 30-50 кг. Именно ниската скорост го прави уязвим за огън от картечници на земята. Русия е мащабирала вътрешното си производство на серията „Геран“ до над 5500 броя месечно в Специалната икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, като по този начин си осигурява постоянен и дори засилващ се натиск върху украинската ПВО.

В същото време заплахата еволюира. През януари Русия разгърна нова реактивна модификация Геран-5, който развива максимална скорост 600 км/ч (три пъти по-бърз от Геран-2), 90 кг бойна глава и вариант за пускове от щурмови самолети Су-25. Срещу такива цели картечният огън на практика е неефективен, изтъквайки нуждата от модернизация на мобилните групи. Украйна вече отговаря и с дронове-прехващачи – на 4 април оператор от звеното „Булава“ унищожи два „Шахеда“ от разстояние 500 км със STING, управляван дистанционно с технологията HORNET VISION Ctrl на групата „Диви Шершні“, съобщава The Defense News.

Войната в Украйна удвои глобалното търсене на M2 Browning, съобщава производителят FN Herstal. Столетната картечница остава жизнеспособен инструмент в арсенала на украинската ПВО – евтин, надежден и ефективен срещу бавнолетящи цели. Но разширяването на руския арсенал от дронове с по-бързи и по-мощни платформи прави ясно, че мобилните огневи групи се нуждаят от системно обновяване – с компактни радари, напреднала оптика и интеграция на дронове-прехващачи – за да продължат да изпълняват ролята си в защитата на небето над Украйна.

Русия атакува Украйна с над 400 дрона: Нова тактика на дневни удари и изтощение на ПВО

🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия изстреля над 400 камикадзе дрона срещу Украйна по време на интензивна атака днес сутринта, съобщи Юрий Игнат, началник на отдела за комуникации към ВВС на Украйна, цитиран от украинската обществена телевизия.

Силите за противовъздушна отбрана на Украйна първоначално засякоха безпилотните апарати около 4:00 ч. местно време. Час по-късно мониторинг каналите съобщиха за наличието на два самолета Ту-160, всеки от които е способен да носи до 12 крилати ракети. Броят на безпилотните апарати продължи да нараства през цялата сутрин – 240 са регистрирани в украинското въздушно пространство в 7:00 часа, а броят им почти се удвои до 9:00 часа.

Игнат също така потвърди, че Русия е разположила стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160МС като част от нападението. Около 10:20 ч. местно време Украйна регистрира вдигането във въздуха на изтребител МиГ-31К, малко преди ВВС да съобщят, че са изстреляни ракети от източните и южните части на страната.

Най-малко един човек е загинал, а друг е ранен в Киевска област по време на днешната атака, съобщиха от Киевската областна военна администрация. Игнат оприличи модела на нападението на предишните руски удари от 23–24 март и 31 март-1 април, когато масирани атаки, започнали през нощта, продължиха часове наред в светлата част от денонощието.

ВВС съобщи за дронове над Кировоградска, Виницка, Сумска, Черкаска, Полтавска, Житомирска и Киевска области. Руските военни са извършили удари и през нощта в цяла Украйна, като най-тежките удари са били насочени срещу погранични райони на Харков и Суми, части от които остават под руска окупация.

Три балистични ракети и няколко дрона удариха регионалния център Харков, а управляеми авиационни бомби поразиха град Шостка в Сумска област, убивайки една жена и ранявайки четирима души, според местните власти. Часове по-късно руски дронове атакуваха и град Суми. Един дрон е ударил търговски обект, ранявайки най-малко трима души. През нощта балистични ракети бяха изстреляни срещу Запорожка и Днепропетровска области.

Русия все по-често нанася удари в светлата част на денонощието, отбелязвайки промяна спрямо зимните месеци, когато мащабните удари с дронове и ракети се провеждаха предимно през нощта. „Руснаците ни тестват“, каза Игнат пред Kyiv Independent на 22 март. „Въпросът е с колко ресурси могат да си позволят да разполагат?“

„Ако можеха да изстрелват по хиляда дрона на ден постоянно, щяха да го правят. Сега просто ни държат под постоянно напрежение“, добави Игнат.

Виктор Кевлюк, полковник от резерва и анализатор в Центъра за отбранителни стратегии, отбеляза, че тези продължителни атаки са насочени към изтощаване на противовъздушната отбрана на Украйна в рамките на деня, което да проправи път за по-ефективни удари. Подобни атаки търсят и чисто психологически ефект за сплашване на цивилното население.

„Целта им е да създадат чувство за постоянна опасност“, каза Кевлюк пред Kyiv Independent.

Да победиш „Шахед“ за $2000: Японски гигант и украински стартъп пренаписват правилата на въздушната война.

🇺🇦🤝🇯🇵 Небето над Украйна и Близкия изток споделя смъртоносна прилика. Произвежданитете масово ударни дронове надделяват над традиционната ПВО, което принуждава армиите да изстрелват ракети за милиони долари срещу цели, които струват по-малко от употребяван автомобил.

Сега един новаторски алианс между японски корпоративен гигант и калена в битки стартъп компания от Украйна предлага радикален отговор на тази глобална криза в сигурността.

Икономика на изтощението

Войната на Русия в Украйна доказа, че евтините дронове, разгърнати в голям мащаб, са решаващ фактор на бойното поле. Всеки ден, и особено през нощта, руската армия изстрелва вълна след вълна от иранските дронове „Шахед“ срещу градовете в украинския тил.

Това не е изолиран проблем за региона. През последния месец същата заплаха преобрази и Близкия изток. Скъпите западни системи за ПВО се борят да поддържат високи нива на прехващане срещу евтини дронове за еднократна употреба.

Тору Токушиге, основател и главен изпълнителен директор на Terra Drone, прекара последната една година в опити да обясни тази опасна асиметрия на света.

„Всеки ден в Украйна има множество атаки с дронове и ракети – по 3-4 пъти дневно, дори и през нощта“, заяви Токушиге по време на пресконференция в Киев на 31 март.

„Първоначално противовъздушната отбрана разчиташе на скъпи ракети. Един дрон „Шахед“ може да струва около 30-40 хиляди долара, докато една ракета струва 1-2 милиона долара. Но дроновете-прехващачи може да струват едва 2-3 хиляди долара. Това променя всичко“, обясни той.

Токушиге изтъкна, че много хора в чужбина не са осъзнавали съвсем тази реалност, докато не се превръщат в свидетели на последните събития в Близкия изток. Ефективността на дроновете-прехващачи е неоспоримо доказана на световната сцена, което ги превръща в основен приоритет за международната сигурност.

Среща на два свята

За да решат тази криза, две коренно различни компании обединиха усилията си.

Terra Drone Corporation е японски технологичен гигант с около 650 служители. Основана преди десетилетие, компанията излезе на Токийската фондова борса през 2024 г. Макар първоначално да доминираха на пазара за индустриални дронове и контрол на безпилотния трафик, наскоро те обявиха пълномащабно навлизане в сектора на отбраната. Те са мащабен, утвърден играч, като 60% от приходите им идват извън Япония.

Amazing Drones представлява противоположния край на спектъра. Базиран във фронтовия град Харков, това е украински стартъп в сферата на отбранителните технологии, роден директно от огъня на войната. Максим Клименко е неговият главен изпълнителен директор.

„Започнах този бизнес преди три години“, казва Клименко. „В началото не беше бизнес – приличаше повече на доброволческа инициатива. Един приятел ме помоли да помогна с FPV дронове, а по това време не знаех нищо за тях. Мислехме, че ще сглобим може би 10 дрона и с това ще приключим. Но ситуацията се промени.“

Днес Amazing Drones е ключов член на отбранителния клъстер Brave1 и разработва активно прехващачи въз основа на тежкия боен опит от реалния свят. Двамата изпълнителни директори се срещат на изложение за отбрана преди около година. Клименко е изненадан да види Токушиге, който е пътувал 30 часа от Азия, само за да открие истински, тествани в бой иновации.

Тази среща дава началото на сериозен ангажимент. До момента Токушиге е пътувал до воюваща Украйна 8 пъти, като редовно пресича границата от Полша с автобус и влак.

„Много японски компании казват, че искат да подкрепят Украйна, но често говорят за това в бъдеще време – след войната“, казва Токушиге. „Украйна обаче има нужда от подкрепа сега. Ето защо съм тук – това е моят ангажимент.“

Върховният ловец на дронове

Резултатът от това партньорство е авангарден дрон-прехващач, специално проектиран да преследва и унищожава въздушни заплахи като „Шахед“. Техническите спецификации отразяват безкомпромисните изисквания на украинското бойно поле.

Според Максим Клименко той може да развива скорост до 300 км/ч, изпреварвайки лесно крейсерската скорост на „Шахед“ от около 200 км/ч. Той има оперативен обсег до 35 км и време на полет 15 минути.

От решаващо значение е, че дронът притежава високи стелт способности. Благодарение на електрическото си задвижване, той има изключително ниски нива на шум и топлинна сигнатура, позволяваща му да избягва засичане, докато работи по неутрализиране на въздушни заплахи.

В момента един работник може да сглоби около два дрона на ден, въпреки че се очаква производството да се разрасне с оптимизиране на процесите. Клименко добавя, че ключът не е в скоростта, а интелигентния подход на самата машина.

„Ключът не е в броя оператори, а в автономността на дрона – способността му да действа самостоятелно, без да изисква продължително обучение на персонала“, обяснява Клименко.

„Не можем да отговорим на Русия просто с увеличаване на живата сила. Нямаме този капацитет. Вариантът ни е единствено да бъдем по-умни – да сме една крачка напред. Ето защо автономността е нашият основен приоритет.“

Разрастване под обстрел

Пренасянето на тази технология на световната сцена изисква капитал и опит в масовото производство. Terra Drone направи първоначална стратегическа инвестиция от 10 милиона долара чрез дъщерното си дружество Terra Inspectioneering.

Тази финансова подкрепа е спасителен пояс в украинската реалност. Дори успешните стартъпи в сектора на отбраната в Украйна трудно получават банкови заеми, а когато това се случи, лихвите могат да достигнат около 20%, споделя Токушиге. Използвайки японски капитал, където лихвите са 2%, Terra Drone отключва значителен потенциал за растеж.

Токушиге се опира сериозно на миналия си опит в производството на десетки хиляди електромобили, като отбелязва, че основните компоненти, като двигатели и батерии, са идентични с тези в дроновете.

Изграждането на производствен център в зона на военни действия обаче крие огромни физически рискове. Традиционните централизирани фабрики са непосредствени цели за руските крилати ракети.

„Ако построите голяма фабрика по традиционния начин, тя става мишена“, казва Токушиге. „Украинските инженери вече имат практически опит – как да децентрализират производството и работят под постоянна заплаха. Ние изучаваме и обмисляме този подход.“

Клименко се съгласява, че мащабирането в условия на пълномащабна война е основното предизвикателство поради постоянните удари и недостига на персонал. Въпреки това и двамата са оптимисти за способностите си да преодолеят тези пречки и да изнасят решенията си в световен мащаб.

Бъдещето на алианса

Докато в момента тяхното партньорство е фокусирано над масовото производство на прехващачи в Украйна, двете страни вече очертават по-широки амбиции.

На въпрос дали Terra Drone обмисля съвместно производство на украински технологии за дронове в Япония, Токушиге заяви пред UNITED24 Media: „Да, обмисляме пускането на производство в Япония. Все още има много предизвикателства, но това е част от бъдещите ни планове.“

Токушиге отговори и на въпрос за разширяване на сътрудничеството към нови безпилотни системи и морски решения: „Проучваме и разработването на нови видове безпилотни системи. Това може да включва морски платформи, носители на дронове или системи, подобни на морски радари, предназначени за наблюдение и отбрана на големи зони.“

Сливайки бързите, продиктувани от битките иновации на Amazing Drones с огромния индустриален мащаб на Terra Drone, това партньорство прави много повече от това да защитава Украйна. Те изграждат основите на отбраната от следващо поколение, доказвайки, че единственият начин за победа над масово произвеждана и евтина заплаха е с по-умно, по-бързо и еднакво мащабируемо решение.

CENTCOM продължава да унищожава иранска военна техника с ATACMS и въздушни удари

🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува видео с поредната серия удари срещу военни цели на Иран, в рамките на която бяха унищожени пускова установка за балистични ракети, мобилна платформа за дронове камикадзе „Шахед-136", монтирана на пикап, зенитно оръдие ЗУ-23-2 в огнева позиция и китайски изтребител Chengdu J-7.

Ударите са нанесени от армейски тактически балистични ракети ATACMS и изтребителите от състава на ВВС на САЩ. „Американските сили продължават да елиминират способностите на иранския режим да проектира сила извън границите на Иран", заяви командването.

Унищожаването на J-7, китайско копие на съветския МиГ-21, произвеждано от Chengdu Aircraft Corporation, е пореден епизод от систематичното разрушаване на иранската бойна авиация от началото на операция „Epic Fury", започнала на 28 февруари. Преди войната тя разполагаше с около 17 единици F-7 и 1 двуместен FT-7, остатъци от доставки, осъществени през 80-те и 90-те години. Още в първите дни на операцията CENTCOM публикува кадри от удари срещу ирански авиобази, унищожили изтребители F-4D/E Phantom II и щурмовици Су-22, както и складове за дронове „Шахед-136", съобщава Army Recognition.

Иранската бойна авиация се оказа неспособна да окаже ефективна съпротива и в 12-дневната война срещу Израел миналия юни, а сегашната кампания допълнително деградира и без това ограничения им потенциал за генериране на бойни полети.

Употребата на MGM-140 ATACMS, тактическа балистична ракета с обхват до 300 км, изстрелвана от пускови установки M142 HIMARS, е централен елемент на операция „Epic Fury". Ракетите са изстрелвани от позиции в Кувейт, които осигуряват наземен обстрел в дълбочина на територията на Ислямската република.

По данни на Payne Institute for Public Policy, в първите 16 дни на операцията САЩ са изстреляли 320 ракети ATACMS и нейния наследник PrSM (Precision Strike Missile), което се равнява на близо половината от целия. наличен запас. Същият институт алармира, че при текущите темпове на изразходване запасите от ATACMS, PrSM и THAAD ще се изчерпят в рамките на месец. Пентагонът вече не прави нови поръчки на ATACMS, тъй като армията преминава към PrSM, а Lockheed Martin обяви на 25 март рамково споразумение с Пентагона за „учетворяване" на производствения капацитет на PrSM до 390 ракети годишно, съобщава Cronkite News.

Военни експерти, цитирани от CNN, ABC News и Military Times, сигнализират, че основният риск не се крие в изчерпването на запасите в текущия конфликт, а че изтощаването на складовите наличности може да остави САЩ уязвими при евентуален бъдещ конфликт с Китай в Индо-Пасифика.

В края на първия месец от операцията CENTCOM е поразил над 10 000 цели на територията на Ислямската република, а общият брой бойни полети на ВВС, ВМС и морската пехота надхвърля 8000, твърди доклад на Army Recognition. Иранските загуби са най-малко 1444 убити и 18 551 ранени, според данните от тракера на Al Jazeera.

От американска страна загинаха 15 военнослужещи – 13 при бойни действия, а над 300 са ранени, като повечето от тях са получили леки травми и вече са обратно в строя, потвърди говорителят на командването капитан Тим Хокинс.

От американска страна загинаха 15 военнослужещи – 13 по време на военни операции, а двама от причини, които не са свързани с бойни действия и все още се разследват. Шестима загинаха на 1 март при иранския ракетен удар по пристанище Шуайба в Кувейт, а други шестима – екипажи на два въздушни танкера KC-135 Stratotanker – при сблъсък във въздуха над Западен Ирак на 12 март. Един военнослужещ почина от раните си след ударa по базата „Принц Султан" в Саудитска Арабия. Около 300 американски военнослужещи бяха ранени, повечето от които са получили леки травми и вече са обратно в строя, посочи капитан Тим Хокинс, говорител на CENTCOM.

Загубите в техника възлизат на най-малко 20 летателни апарата, но само един пилотиран изтребител е бил повреден от иранския огън. Три изтребителя F-15E Strike Eagle бяха свалени от кувейтска ПВО при инцидент с „приятелски огън" на 2 март  всичките шест членове на екипажите се катапултираха успешно. 14 дронове MQ-9 Reaper са загубени – 9 свалени от Иран, 1 унищожен на земята в Кувейт, 1 свален от шиитски милиции в Басра, останалите при аварии. На 19 март изтребител F-35 Lightning II получи повреди от наземен огън над централен Иран и извърши аварийно кацане – пилотът е ранен от шрапнел – което беше първият случай на бойна повреда на F-35 в историята на изтребителя от пето поколение. На 27 март масирана атака с ирански ракети и дронове срещу авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия унищожи AWACS самолет E-3 Sentry на стойност около 300 милиона долара – първа бойна загуба на този вид, информира Bloomberg. На 23 март хеликоптер UH-60 Black Hawk беше повреден от удар на камикадзе дрон, изстрелян от проирански милиции в лагера „Виктория" на международно летище Багдад.

Украйна се превърна във водещ износител на отбрана, свали над 900 дрона на ден

💡 Днес Украйна без съмнение притежава значителен опит в противодействието на заплахите от дронове и особено срещу враг, който не се колебае да атакува гражданска инфраструктура и цивилно население.

В края на март Русия постави рекорд: в рамките на денонощие тя изстреля 999 дрона срещу Украйна, заедно с няколко десетки крилати и балистични ракети. Нищо от такъв мащаб не се беше случвало досега. Украинските сили за ПВО се справиха почти безупречно: 94,6% от всички въздушни заплахи бяха неутрализирани, което се счита за изключителен процент на прехващане, особено имайки предвид мащабите на атаката. Като цяло през последните месеци броят на свалените цели е скочил с 8%, достигайки близо 90% през март.

Министерството на отбраната на Украйна сподели и друга статистика: през февруари дронове-прехващачи са били използвани за свалянето на 10 000 руски БЛА. Доскоро това оръжие изобщо не съществуваше. Украйна е пионер в неговата разработка, производство и приложение.

Русия пък е лидер в производството на „Шахед“, като през зимата изстреля 19 000 от тях срещу украинските градове. Кремъл споделя своя опит, експертиза и дронове с Иран, чийто ислямски режим тероризира своите съседи по сходен начин с онзи, по който руската армия бомбардира енергийната мрежа, училища, болници и жилищни сгради в Украйна. В резултат на това мощностите за производство и преработка на нефт в страните от Персийския залив вече бяха засегнати, а цените на енергията в световен мащаб се повишиха.

Експорт на технологии и оръжия

Към момента общо 11 държави са потърсили Киев с молби за съдействие. Основното предизвикателство е, че Иран продължава да нанася удари с „Шахед“, а употребата на ракети Patriot PAC-3 за свалянето им е безумно скъпо начинание. Дори по отношение на балистичните заплахи, украинските военни, опериращи със системи Patriot, вече могат да се похвалят с най-задълбочения практически опит: след пълномащабната руска инвазия стотици балистични ракети са изстреляни срещу украински градове.

Въпреки това именно „Шахед“ представляват основна заплаха: те са евтини за производство от Русия и Иран, но в същото време крият изключителна опасност. И така, каква е формулата за евтино и ефективно сваляне?

Украйна, която издържа на най-продължителната бомбардировъчна кампания в света за пет поредни години, притежава този опит. И тя вече го споделя с другите. Тя вече предоставя всеобхватна помощ на пет държави, които я потърсиха за съдействие в прилагането на контрамерки срещу този вид въздушни заплахи.

Общо 228 украински експерти по борба с дронове бяха разгърнати в партньорски държави. От съображения за сигурност по-нататъшни подробности не се разкриват.

Украинските производители на дронове-прехващачи също са готови да увеличат производството, което може да позволи да бъдат задоволени както нуждите на Украйна, така и на съюзници и партньори. Към днешна дата производственият капацитет на местните производители вече възлиза на 55 милиарда долара. Киев изкупува под половината от него, докато останалата част може да бъде изнесена за страни, които подкрепят Украйна.

Украйна като част от глобалната сигурност

Войната, която се води срещу Украйна, е най-интензивния военен конфликт в световен мащаб в момента, като остава най-смъртоносния такъв в Европа след Втората световна война: над един милион души са разположени фронтовата линия, като освен това е ангажирано огромно количество техника. Русия вече загуби част от флота си, хиляди танкове и стотици самолети.

Украйна, лишена от съпоставими ресурси, води борбата си чрез иновативен подход и технологии: тя е първата, която приложи масово дронове, FPV, морски дронове и наземни роботи, които днес извършват 7000 операции на месец. Стотици компании, които не съществуваха през 2022 г., днес помагат за удържане на руската армия, която, трябва да се отбележи, е превзела едва 1% от територията на Украйна през последните три години. Това по същество е технологична революция в сферата на DefenseTech, която помогна за промяна на самия подход към воденето на война.

Тук е мястото да посочим, че Украйна се превърна в своеобразен полигон за изпитания на компании от Европа и САЩ, които тестват своите оръжия и получават данни и представа за това как изглежда бъдещата война, а не войните от миналото. Характерът на голямата война търпи промени и това се случва в Украйна в реално време. Ходът на военните действия в Иран само потвърди това.

Сътрудничеството не е само прехвърляне или продажба на оръжия, а освен това и споделяне на способности, като всеки формат на сътрудничество включва и дефиниране на това как посочените способности ще работят на практика – решенията трябва да бъдат както ефективни, така и икономически изгодни.

„Нашите партньори ни помагат и ние искаме да им се отблагодарим, като покажем как можем да им бъдем полезни“, споделят пред UNITED24 Media източници от Министерството на отбраната на Украйна.

Страната вече работи с европейски държави във формата „Build with Ukraine“: в Европа се изграждат заводи за производство на дронове и други системи, а част от продукцията им се изпраща на фронта, а останалата отива при партньорите. Това е модел, от който печели всяка страна.

Днес Украйна е сред световните лидери в отбранителната индустрия. Причината за това е повече от очевидна: всичко се тества в реален бой срещу един от най-сериозните противници, които можем да си представим. Той разполага с огромни човешки и финансови ресурси. Износът на опит е умение, усъвършенствано през години на война – такова, което не може да бъде получено никъде другаде на подобно ниво. А Украйна е готова да го сподели със своите партньори.

Зеленски в Саудитска Арабия: Предлага решение срещу иранските дронове в замяна на ракети за ПВО.

🇺🇦🤝🇸🇦 Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Саудитска Арабия на необявена визита, докато войната в Близкия изток продължава да засилва интереса на държавите от Персийския залив към украинските решения в сферата на отбраната.

Двете страни ще подпишат споразумение за „сътрудничество в сферата на сигурността и по-конкретно защитата на небето“, съобщи АФП, позовавайки се на анонимен служител, без да предостави допълнителни подробности относно конкретните договорки.

Киев се стреми да използва своя опит във въздушната война, за да окаже съдействие на страните от Залива, които са мишена на непрестанни ирански удари, нанесени от същите дронове „Шахед“, използвани от Русия.

Зеленски заяви, че повече от 200 украински експерти в борбата с дронове се намират в няколко държави от Близкия изток, сред които Саудитска Арабия, от началото на войната, започнала с въздушни удари на Израел и САЩ срещу ръководството на иранския режим.

„Пристигнах в Саудитска Арабия. Предвидени са важни срещи“, обяви Зеленски в социалните мрежи, където публикува кадри от среща с регионален представител в Джеда. „Оценяваме подкрепата и подкрепяме тези, готови да работят с нас за гарантиране на сигурността“, добави той.

Саудитска Арабия, която поддържа тесни връзки в сферата на отбранатва със САЩ, многократно беше обект на иранските дронове. Киев рекламира своята комбинация от евтините прехващачи на безпилотни заплахи, средства за електронно заглушаване и зенитни оръдия като ефективен метод за противовъздушна отбрана.

Украйна предложи да замени своите прехващачи за значително по-скъпите ракети за ПВО, които страните от Персийския залив използват в момента. Киев твърди, че те са му нужни, за да спира ракетните атаки на руската армия.

Миналата година Саудитска Арабия беше домакин на тристранни разговори между делегации на Украйна, Русия и САЩ, насочени към примирие в продължаващата война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Въздушен ас: Украински Ми-8 свали 12 дрона „Шахед“ за 3 часа над Черно море.

🇺🇦🚁 Екипаж на хеликоптер Ми-8 от Военноморските сили на Украйна е свалил 12 безпилотни самолета „Шахед“ в рамките на едва 3 часа, в рискова мисия по време на поредната масирана атака с дронове на руската армия. Това показват кадри, публикувани от ВМС на Украйна.

Екипажът е използвал бордово оръжие за поразяване на целите, прехващайки дроновете над морето, за да намали риска от падане на отломки върху населени райони.

Операциите в подобни условия са свързани със значителна опасност. Полетът над открити води е по-труден от този над суша, а екипажите са изправени пред постоянна заплаха от евентуални срещи с руски самолети.

Украйна все по-често разчита на армейската авиация за отбрана срещу дронове – тактика, която започна да разширява своя обхват през лятото на 2024 г.

Ефективността на прехващането от хеликоптери зависи до голяма степен от уменията на пилота и бързото откриване на приближаващи заплахи.

В същото време поразяването на дронове от близко разстояние крие сериозни рискове. Ако ударът не успее да неутрализира бойната глава на безпилотника, тя може да детонира близо до хеликоптера и потенциално да го повреди с шрапнели.

За тези мисии ВМС на Украйна използва специални хеликоптери Ми-8, способни да работят денем и нощем, оборудвани с електрооптични системи, инструменти за ситуационна осведоменост и системи за бордово въоръжение. Част от тях са въоръжени с картечници M134, които позволяват скоростен обстрел на въздушни цели.

Зеленски: Русия разгръща нови станции за далекобойни дронове в окупираните територии и Беларус.

🇷🇺✈️🇺🇦 Русия планира разгръщане на наземни станции за управление на дронове с голям обсег както в окупираните региони на Украйна, така и на четири станции в Беларус, разкри президентът Володимир Зеленски след среща с ръководителя на Главно управление на разузнаването (ГУР) Олег Ивашченко.

„Имаме ясна информация, че Русия планира по-нататъшно разполагане на наземни станции за управление на безпилотни летателни апарати с голям обсег както във временно окупираната територия на Украйна, така и на четири станции на територията на Беларус. Ще реагираме по съответния начин. Възложих на Олег Ивашченко да информира партньорите и представителите на медиите за данните, които можем да направим публично достъпни“, написа Зеленски.

По-рано през февруари беларуският диктатор Александър Лукашенко, в отговор на изявления на руското разузнаване, заяви, че „няма сила, способна да откъсне Беларус от Русия“.

В същото време Службата за външно разузнаване на Руската федерация разпространи предупреждение за предполагаме план на Запада по отношение на Беларус – твърдейки, че западните страни търсят в Беларус нови „либерални пасионарии“ за „реализиране на сценарий за „цветна революция“.

Какво точно постигна Русия, като удари инфраструктурата на Украйна с хиляди шахове?

🇷🇺 След провала на първоначалната инвазия в Украйна и опита за превземане на Киев и други големи градове, Русия предприе продължителна кампания на въздушни удари, насочени към гражданската инфраструктура на Украйна. През зимата тя се фокусира върху енергийната мрежа с цел да затрудни максимално живота на украинския народ, както и върху транспорт, корабоплаване и инфраструктурни обекти.

От миналата година Русия увеличи значително обема на атаките и само през зимата бяха използвани близо 19 000 дрона. Това доведе до прекъсвания на тока и ограничен достъп до парно за милиони украинци. Русия обаче не спря дотук и атакува железници, пристанища и индустриални обекти, за да отслаби украинската икономика максимално.

„Крайната цел е Украйна да бъде лишена от индустриалния капацитет да се защитава и да бъдат унищожени базовите удобства за поддържане дори на минимален стандарт на живот“, пишат експерти от Атлантическия съвет. „Кремъл се надява, че това ще пречупи украинския морал и ще позволи на Путин да диктува условия на мира.“

Въпреки своя мащаб обаче, зимната кампания на Русия срещна трудности при постигането на основните си цели и опита си да промени съществено хода на войната. На фронтовата линия тя продължава да се стреми към териториални придобивки в Източна и Южна Украйна, но от началото на годината се наблюдава точно обратното – настъпление на украинските сили. Руските въоръжени сили понесоха тежки загуби, възлизащи на близо 1,3 милиона души – темпове, изпреварващи способността на Русия да попълва редиците си.

Руската ударна кампания в цифри

За да разберем мащаба и ограниченията на руската въздушна кампания, трябва да погледнем какво може да произвежда тя и колко често може да нанася удари.

Какви ракети и дронове произвежда Русия за удари по украинските градове?

Тя произвежда значително количество ракети, а CSIS твърди, че производството се е утроило. Месечно се издават около 60 ракети „Искандер“, а общият ракетен капацитет е 150 броя на месец. Някои оценки сочат годишен капацитет от 840-1020 ракети за „Искандер“ и „Кинжал“. Въпреки това ракетите „Орешник“, които са способни да носят ядрен заряд, са налични в малък брой – около 3-4 според украински официални лица, макар че Русия планира да разшири производството през 2026 г. Те са изключително трудни за прехващане.

Дроновете „Шахед“ са сред водещите оръжия на Русия срещу украинската инфраструктура. Когато започна да ги използва, те бяха изцяло иранско производство. Като част от сътрудничеството между двете държави, Иран предаде чертежите и консултира Русия при стартирането на собствено производство. С времето то се локализира и ускори, а характерният висок звук на двигателя им е познат на всички украинци. Обикновено руската армия изстрелва големи вълни от тези дронове с цел да средствата за ПВО и да изтощи запасите от скъпи зенитни ракети.

Към 2025 г. около 90% от дроновете „Геран“ са произведени в Русия. Според някои експерти това засилва разрива между двете страни. Към момента Иран няма почти нищо общо с руското производство на дронове и дори вече Русия предоставя дронове и ракети обратно на Иран. Важно е да се отбележи, че много руски дронове и ракети съдържат западни компоненти, включително немски части.

Има различни варианти; например „Геран 5“ достига скорост от 600 км/ч, докато „Геран 3“ развива до 400 км/ч. Данните за производството не са напълно известни, но украинското разузнаване смята, че през 2025 г. са можели да се произвеждат по около 2700 дрона на месец.

За разлика от ракетите, дроновете са много евтини. Цените варират, но CSIS ги оценява на 35 000 долара на брой. Те обаче се прехващат по-лесно поради по-ниската си скорост. В Русия се създават и други дронове, като „Гербера“, използвани за разузнаване и смущаване на ПВО.

Колко от тези оръжия изстрелва Русия месечно?

Руската кампания се определя от обема. През декември бяха изстрелвани около 166 апарата на ден. През зимата Русия изстреля около 738 балистични ракети, със 91 през януари и рекордните 288 през февруари.

Моделът на атаките разкрива ключово ограничение: Русия нанася масирани удари срещу няколко региона едновременно, но само периодично (например на 26 февруари, 22 февруари и 28 януари). Често атаките са фокусирани върху отделни градове. В Одеса през декември и януари имаше масирани удари по енергийна и пристанищна инфраструктура. Киев също претърпя рекордни атаки през зимата на 2025-2026 г.

Въпреки че комбинираните удари са периодични, обстрелите с дронове се случват всяка нощ. Киев е цел заради културното си значение, Одеса заради пристанищата, а Харков и Днипро – заради железопътната мрежа. Украйна поддържа висок процент на прехващане на дронове (около 85%), като други държави вече търсят нейния опит.

Ремонт, възстановяване и устойчивост

Украинците се адаптираха, купувайки генератори и зарядни станции. Въпреки тежката зима, населението в градовете използваше „Пунктовете на несъкрушимостта“ за топлина и енергия.

Финансовата цена за Русия е внушителна. Само за февруари (288 ракети и 5059 дрона) цената възлиза на около 465 милиона долара. Макар това да е малка част от общия военен бюджет (оценяван между 160 и 292 милиарда долара), сумата е осезаема на фона на икономическите проблеми, регионалния дълг и недостига на жива сила.

Украйна плаща висока цена, но се адаптира със смесени методи: многослойна ПВО, електронна война, зенитни оръдия, дронове-прехващачи, MANPADS, за да неутрализира заплахата от „Шахед“ на по-ниска цена.

Обществената подкрепа в Украйна остава стабилна. Около 70% от хората вярват, че преговори с Русия няма да постигнат нищо, и имат минимално доверие в Кремъл. На фронта руската армия загуби 92 850 души през зимата, което накара главнокомандващия Сирски да обяви, че Украйна е спечелила „войната за зимата“.

В крайна сметка, след хиляди дронове и милиони долари, Русия успя само в едно: да увеличи страданията на цивилните, което е видно от 66% ръст на смъртните случаи през декември 2025 г. Но Путин не пречупи украинската непоколебимост, нито промени решително хода на войната.

Украйна засилва партньорството в борбата с иранските дронове в Близкия изток.

🇺🇦 Украйна се стреми към реципрочна подкрепа от страните в Близкия изток, докато Киев разширява сътрудничеството в контрамерките срещу иранските дронове „Шахед“. Това заяви вчера говорителят на Министерството на външните работи Георгий Тихий по време на официален брифинг.

Тихий посочи, че Украйна очаква подкрепа в четири ключови области: засилване на политическата помощ, поддържане на санкционен натиск срещу Москва и Техеран, разширяване на партньорството в сферата на сигурността и отбраната, както и участие в проекти за реконструкция и инвестиции в Украйна.

„Защитата на небето и гражданската инфраструктура е общо предизвикателство и Украйна се застъпва за взаимноизгодно партньорство в тази област“, заяви той.

Според NV Тихий е добавил, че в момента 201 украински военни експерти оказват съдействие на страни от Близкия изток в борбата срещу заплахата от иранските дронове. Украински специалисти работят в Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия по искане на партньори, включително САЩ. Той добави, че още 34 експерти се намират готовност за разгръщане, докато други екипи вече работят на терен и контактите на високо ниво продължават, включително с визити на ръководството на украинските ведомства за сигурност и отбрана.

През последните няколко дни от официални изявления на Киев стана ясно, че изпраща зад граница експерти по борба с безпилотни заплахи. Президентът Володимир Зеленски заяви, че може да изпрати специалисти в антидрон отбраната в помощ на партньорите в Персийския залив в продължаващия конфликт с участието на Иран, като същевременно предложи инициатива за съвместно производство на дронове със САЩ.

Говорейки след церемония по случай Деня на украинските доброволци, Зеленски заяви, че няколко държави са искали да почерпят от експертния опит на украинските военни в борбата с дронове, според кореспондент на UNITED24 Media. Украйна подчерта, че Киев няма планове да изпраща бойни части в региона.

„Украйна няма намерение да разполага сухопътни войски в Иран. Единственият украински персонал, който отива там, са експерти по отбрана срещу дронове“, каза Зеленски. „Тези специалисти могат да помогнат на стратегическите ни партньори да защитят територията си от атаки с дронове Шахед“

Нарастващата роля на Украйна в борбата с дроновете предизвиква засилен интерес от страна на западните партньори и тези от Персийския залив, които търсят достъп до нейните технологии. Пентагонът и поне една държава от Залива преговарят за придобиване на украински системи за прехващане, проектирани за борба с ирански дронове.

В миналото държавите от Залива разчитаха на скъпоструващи ракети Patriot, за да се защитават от вълните с ирански дронове „Шахед“ след ескалацията между САЩ, Израел и Иран. С изчерпването на техните запаси от прехващачи, сега те се обръщат към опита на Украйна в разработката на евтини и мащабируеми защити от масирани атаки с дронове, подобни на тези, използвани от Русия.

Руска атака с десетки дронове срещу Одеса: Ударена е жилищна сграда.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия предприе масирана атака с дронове камикадзе срещу пристанищния град Одеса, където отекна серия от мощни експлозии, а по първоначални данни от местни медии един от дроновете е поразил жилищна кооперация.

По данни от мониторинг канали, руската армия е насочила около 20 дрона от тип „Шахед“ към града. Атаката е започнала около 23:40 часа местно време, когато са засечени най-малко 15 дрона, навлизащи от акваторията на Черно море. По-късно броят на въздушните заплахи, приближаващи се към Одеса, надхвърли 20.

Шефът на Одеската областна военна администрация Олег Кипер заяви, че силите за противовъздушна отбрана са ангажирани с прехващане на вражеските цели. Той призова гражданите да останат в скривалищата докато опасността не отмине.

„Моля жителите на Одеса да останат на безопасни места! ПВО работи!“, заяви Кипер в съобщение на своя официален канал.

Малко преди полунощ местното издание „Думская“ съобщи за директно попадение в жилищна сграда. Видео, публикувано в Telegram, показват пожар на един от горните етажи на сградата. Към момента няма официално потвърждение от властите за мащаба на понесените материални щети или евентуални жертви.

Ситуацията остава в процес на развитие.

САЩ са отказали оферта на Украйна за анти-дрон технологии преди седем месеца.

🇺🇦🇺🇸 Преди близо седем месеца украински служители са опитали да предложат на САЩ изпитана технология за сваляне на ирански дронове. Те дори предлагат подробна презентация, показваща как този опит може да защити американските сили и техните съюзници в случай на война в Близкия изток.

Администрацията на Тръмп обаче отхвърля предложението, само за да промени курса си миналата седмица след неочаквано интензивните атаки от страна на Иран. Според двама американски служители, цитирани от Axios, пренебрегването на украинската оферта се очертава като една от най-големите тактически грешки на администрацията от началото на ударите срещу Иран на 28 февруари.

Евтините ирански дронове „Шахед“ са пряко свързани със смъртта на 7 американски военнослужещи и костват на САЩ и техните партньори в региона милиони долари за прехващане.

„Ако сме направили тактическа грешка преди тази война, то това беше тя“, призна американски служител пред Axios.

Украйна в момента е страната с най-голям опит в борбата срещу „Шахед“, които Русия купува, преименува на „Геран“ и използва в огромни мащаби срещу украинската инфраструктура. За да се пребори с тях, Киев разработи евтини дронове-прехващачи и специализирани сензори.

По време на закрита среща в Белия дом на 18 август украинският президент Володимир Зеленски предложи лично тези технологии на президента Тръмп. Целта е укрепване на двустранните връзки и демонстрация на благодарност за американската подкрепа срещу руската агресия.

Украинската презентация е съдържала пророческо предупреждение: „Иран подобрява дизайна на дроновете си за еднократна употреба“. Предложението е включвало изграждането на „стени от дронове“ и „бойни хъбове“ в Турция, Йордания и Персийския залив, където са разположени американските бази.

Въпреки че Тръмп е поискал от екипа си да работи по въпроса, нищо не е било предприето. Източници на Axios твърдят, че част от администрацията е гледала на Зеленски по-скоро като на „промоутър“ на държава-клиент, която не заслужава достатъчно уважение.

„Просто решихме, че Зеленски си е Зеленски, и някой реши да не купува идеята“, споделя служител.

Едва миналия четвъртък САЩ официално поискаха помощ от Украйна за борба с дроновете. Междувременно Белият дом, чрез говорителя Ана Кели, защити действията си, заявявайки, че иранските балистични ракети са почти унищожени, а успехът на операция Epic Fury е неоспорим.

Въпреки това реалността на терен е сложна. Въпреки че повечето от ракетите и дроновете са свалени, това е постигнато с огромни разходи: един „Шахед“ струва между 20 000 и 50 000 долара, а ракетите, използвани за свалянето му, струват милиони.

Украинците, познавайки бизнес манталитета на Тръмп, бяха структурирали офертата си като партньорство, обещаващо работни места в САЩ. Те предложиха Америка да инвестира в производството, което в Украйна е натоварено едва на 50% поради липса на средства.

Интригуващ детайл е, че синовете на Тръмп обявиха ново бизнес начинание именно в сферата на доставката на украински безпилотни технологии за Пентагона. Това се случва в момент, когато американските военни признават, че имат нужда да „извлекат технологиите и тактиките от украинската армия“, за да иновират по-бързо.

САЩ разполагат тестван в Украйна убиец дронове в Близкия изток.

🇺🇸 Американската армия разполага в Близкия изток системата за борба с дронове Merops в опит да прехваща ирански ударни безпилотни апарати от типа „Шахед“, които застрашават американските сили и критичните обекти в региона.

Според информация на Army Recognition от 10 март, този ход добавя по-евтин слой към въздушната отбрана, проектиран специално за спиране на масови обстрели с дронове, без да се разчита на скъпи прехващачи като ракетите Patriot или THAAD.

Решението отразява нарастващото разбиране, че традиционните системи за отбрана са оптимизирани за спиране на балистични и крилати ракети, но са икономически неизгодни срещу голям брой евтини дронове. Американски служители заявиха пред Associated Press, че системата Merops, вече тествана в реални бойни действия срещу руски варианти на „Шахед“ в Украйна, ще бъде разгърната на много точки в Близкия изток, включително в обекти, където не са постоянно базирани американски войски.

Разгръщането подчертава ключов урок от съвременната война: макар САЩ да поддържат мощна ракетна отбрана, масовите атаки с дронове представляват различно и нарастващо предизвикателство. Иранските ответни действия разчитат в голяма степен на мащабни удари с дронове по цели като пристанища, летища, петролни обекти и военни бази. Само в Дубай властите съобщиха, че системите за ПВО са прехванали над 540 ирански дрона в рамките на два дни, наред с изстреляни балистични и крилати ракети.

Merops се внедрява в тази среда, тъй като Централното командване на САЩ се нуждае от мащабируемо и мобилно решение, способно да се справи с голям брой заплахи. Merops е компактна анти-дронова система, изградена около бърз прехващач с фиксирано крило, известен като Surveyor. Системата включва стартова релса, оборудване за наземно управление и връзки с външни сензори като радарни мрежи.

Системата може да се изстрелва от каросерия на пикап и да проследява цели автономно с радио сигнали, радарно насочване или топлинни сигнатури. Тази способност е особено важна в условия на електронна война, където GPS сигналите или комуникационните връзки могат да бъдат прекъснати.

По време на демонстрации на НАТО в Полша, Merops беше интегрирана с италианския радар RPS-42, като официални лица подчертаха, че системата може да приема данни за цели от различни типове радари. Това ѝ позволява да функционира като част от многослойна мрежа за ПВО, а не като самостоятелна единица.

Икономическият аспект на съвременната война с дронове играе основна роля в разработката на системата. Всеки прехващач Surveyor струва между 14 500 и 15 000 долара, развива скорост над 280 км/ч и може да унищожава цели с директен сблъсък или чрез детониране на малък боен заряд в близост до дрона.

Ако целта не бъде ангажирана, прехващачът може да се спусне с парашут и да бъде върнат за повторна употреба. Тази разходна структура създава по-устойчиво съотношение при противодействие на атакуващи дронове от клас „Шахед“, чиято цена обикновено се оценява на 20 000 до 50 000 долара за брой.

Системата може също да предава данни за цели на други системи за ПВО, позволявайки на командирите да решат дали да ангажират дрона директно с Merops или да насочат други прехващачи. Merops е проектирана основно за борба със заплахите, използвани често от Иран и Русия – бавнолетящи дронове-камикадзе и по-големи разузнавателни безпилотни апарати. Бойният опит на Украйна изигра ключова роля за валидирането на системата.

На Merops се приписват над 1000 унищожени руски дрона, а Business Insider съобщи по-рано за близо 1900 успешни прехващания и приблизителна ефективност от около 95% срещу дронове тип „Шахед“. Системата беше разгърната също в Полша и Румъния, след като руски дронове навлязоха във въздушното пространство на НАТО, което предполага, че технологията вече се счита за достатъчно зряла за оперативна употреба, а не само за експериментални тестове.

Merops не е проектирана да поразява всяка заплаха. Доклади от демонстрации на НАТО показват, че тя е по-малко ефективна срещу малки FPV квадрокоптери, летящи на много ниска височина. Най-голямата стойност е при съвместна работа с радари, оптични сензори и мрежи за командване и управление. Това ограничение не намалява значението ѝ в Близкия изток. Дроновете от фамилията „Шахед“ обикновено летят с около 180 км/ч, имат обсег от 2000 км и носят бойни глави с тегло около 40 кг. Тази комбинация ги прави сравнително евтино, но силно разрушително оръжие, способно да поразява военни бази, енергийна мрежа и логистични центрове на големи разстояния.

Дълбоката причина за разполагането на Merops е по-скоро стратегическа, отколкото чисто техническа. Както отбелязва Army Recognition, Вашингтон все по-често усвоява уроците от опита на Украйна в защитата срещу масирани удари с дронове. Съвременните системи за ПВО трябва да включват евтини прехващачи за масова употреба, разположени под авангардни системи като Patriot и THAAD в йерархията на ангажиране. Според Associated Press, САЩ дори са се консултирали с Украйна за съвети относно борбата с иранските дронове „Шахед“.

За военните аналитици, значението на Merops е очевидно: тя представлява икономически ефективен слой за борба с дронове, предназначен да съхрани скъпите ракетни прехващачи, като в същото време осигурява на защитата оперативна гъвкавост по време на мащабни атаки.

По-рано иранска ракетна атака повреди сграда, в която са настанени германски военни в авиобаза в Йордания, макар че нямаше пострадали. В допълнение, нови сателитни снимки сочат, че няколко редки радара за проследяване на ракети AN/TPX-2, критичен компонент на системата за балистична защита THAAD, вероятно са били повредени при скорошни ирански удари в Близкия изток.

Иран удари дубайското летище с дрон камикадзе.

🇮🇷💥🇦🇪 Иран нанесе удар по международното летище в Дубай, съобщават свидетели и местни издания, след като тази сутрин дрон камикадзе се вряза в периметъра на аеропорта, предизвиквайки експлозия.

Данни от платформата за проследяване на полети Flightradar24 показаха самолети, кръжащи над летището в режим на изчакване малко след инцидента.

Властите в Дубай първоначално определиха случилото се като „лек инцидент“, причинен от падащи отломки след прехващане на въздушна цел, и отхвърлиха появилите се съобщения за удар по летището. По-късно обаче бе потвърдено, че става дума за умишлена атака с дрон.

Dubai International Airport е най-натовареното летище в света по международен пътнически трафик. Ограничен брой полети бяха възобновени през последните дни въпреки продължаващите атаки с дронове срещу цели в Обединените арабски емирства.

Миналата седмица терминал на летището беше повреден, а четирима служители бяха ранени при подобен  удар, станал след началото на войната между Съединените щати и Израел от една страна и Иран от друга.

Последните ирански атаки засегнаха и други обекти в емирството, включително луксозния комплекс Палм Джумейра и хотелa Бурж ал-Араб. Отломки от дрон предизвикаха и пожар по-рано в консулството на САЩ в Дубай.

Глобалната мрежа на Шахед: Как западни компоненти захранват руско-иранската военна машина

🇮🇷💥🇦🇪 Ирански дрон „Шахед“ удари дубайския хотел „Бурж Ал Араб“ – символ на световния туризъм. Ироничното е, че Русия и Иран могат да произвеждат тези дронове в десетки хиляди бройки месечно, използвайки западни компоненти, доставени от страни посредници – една от които са самите ОАЕ.

Въпреки че са сред най-тежко санкционираните държави в света, Русия и Иран успяха с тясно сътрудничество да разширят производството на „Шахед“ до индустриални мащаби. Нарастващата употреба на тези апарати за пореден път подчертава ключов факт: санкции има, но тяхната ефективност зависи директно от контрола върху веригите за доставки. Без пресичане на достъпа до критични компоненти, производството на дронове и други оръжия, които Русия и Иран използват за удари по граждански и военни цели, само ще продължи да расте.

Те атакуват безразборно както граждански, така и военни обекти – не само в Украйна, а вече в десетки други страни. Още в първите часове ескалацията в Персийския залив тя излезе далеч отвъд пределите на региона. В Кипър беше ударена британската авиобаза RAF Akrotiri. Дроновете, които години наред тероризират градовете на Украйна, сега поразяват цели на хиляди километри от фронта там.

Иранският Шахед-136 е сравнително прост „баражиращ боеприпас“ с делтавидни крила, сателитна навигация и бутален двигател. Основното му предимство не е технологичното съвършенство, а масовото производство и ниската цена.

След пълномащабната си инвазия в Украйна, Русия не просто започна да внася готови дронове от Иран, но и локализира тяхното производство. Руската версия беше преименувана на „Геран-2“. Основен производствен център стана заводът в Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан. Именно там установи мащабно сглобяване на дронове по иранска технология и постепенно я адаптира към своите производствени мощности.

Украински и западни оценки показват, че производството постепенно достига индустриални обеми – хиляди единици на месец, с потенциал за по-нататъшен ръст. За да поддържа този капацитет, съоръжението работи на пълни обороти, наемайки както местни работници, така и мигранти и студенти.

В същото време външната простота на дрона не значи технологична независимост. В модела „Шахед-107“ бяха открити най-малко 31 чужди електронни компонента, според отворената база данни на Главното управление на разузнаването на Украйна.

Това включва микроконтролери, чипове памет, програмируеми логически устройства (FPGA/PLD), цифрови сигнални процесори (DSP), модули за сателитна навигация (GNSS), инерциални сензори, преобразуватели на мощност и интерфейсни приемо-предаватели. Най-голям дял от компонентите идва от САЩ – Analog Devices, Texas Instruments, Xilinx (AMD), Maxim Integrated и т.н. В дизайна на дрона бяха открити продукти на компании от Швейцария, Тайван, Китай и Германия.

Подобреният модел „Шахед-136“ съдържа поне 75 различни чуждестранни компонента. Отново най-голямата част от тях са от американски произход. Документирано е наличие на части от Швейцария (STMicroelectronics, U-blox), Тайван, Китай и Германия.

Това потвърждава системната зависимост на иранските и руските дронове, дори на базовите им варианти, от глобалната верига за доставки на съвременна гражданска електроника. Докато тези вериги остават отворени, както производствените обеми, така и географията на ударите ще продължат да се разширяват.

Веригата за доставки на тези компоненти много рядко е директна и обикновено минава през няколко етапа. Първо, микрочипове и електроника се произвеждат легално в САЩ, Европа или Азия като стоки за гражданска или двойна употреба. След това те се продават чрез международни дистрибутори или търговци. На този етап продуктите нямат пряка връзка с военна употреба.

Следващата стъпка е реекспорт през страни посредници. Кухи фирми в Турция, ОАЕ, държавите от Централна Азия и Южен Кавказ закупуват компоненти като „електроника с общо предназначение“, след което ги продават и формално това изглежда като стандартна търговска сделка.

От там електрониката достига до Русия и Иран, където се насочва централизирано към монтажни мощности – включително производствената площадка в Алабуга. Някои пратки преминават през мрежи от малки търговски фирми, което позволява поръчките да бъдат разделяни на малки партиди, затруднявайки достигането до крайния потребител.

Използването на масова гражданска електроника прави тези подобни възможни: повечето от  компонентите не се класифицират като забранени военни стоки, поради което не изискват строг контрол върху употребата им.

Украйна се научи да сваля дроновете „Шахед“ по-ефективно. Прехващането обаче е реакция, а не решение. Докато глобалните вериги за доставки са отворени за реекспорт, производството на тези дронове неминуемо ще расте. Днес въпросът за международната сигурност не опира само до разработката на системи за ПВО, но и до способността на демократичните държави да засилят експортния контрол, да затворят сивите пътища за доставка и да превърнат санкциите в реален инструмент за възпиране, а не в обикновени декларации.