Гвардейско: кримското летище, от което дронове излитат почти всеки ден

🇷🇺🛩️🇺🇦 Летище Гвардейске в центъра на окупирания Крим, доскоро база на щурмови бомбардировачи и изтребители, се е превърнало в главна площадка на полуострова, от която руската армия изпраща дронове камикадзе към Украйна. На сателитна снимка от 11 октомври 2026 г., публикувана от RFE/RL на 27 октомври, по стоянките му не се вижда нито един военен самолет. На тяхно място е изградена обширна нова инфраструктура, която запознати свързват с дроновете, докато в югозападния ъгъл на базата върху открита тревна площ се виждат множество неясни обекти, подредени на няколко метра един от друг.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочи базата като място за изстрелване на ударни дронове за първи път в сводката си от 28 март 2025 г. Оттогава ВВС на Украйна докладват почти всеки ден за пуск на дронове оттам. За сравнение, от нос Чауда, разположен по югоизточното крайбрежие на Крим, дронове излитат средно по веднъж седмично, сочат сводките на генщаба от последните месеци. Затова „Крим.Реалии“, местната редакция на RFE/RL, описва Гвардейско като главна точка, от която руските сили изпращат дронове от семейството „Шахед“ към Украйна.

Промяната личи най-ясно при сравнение на снимките. През декември 2021 г. на същите стоянки се виждат реактивни самолети. Обектът е бил съветска, а после украинска база на морската авиация. След анексията от 2014 г. преминава под контрола на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и там се базира 37-и смесен авиационен полк с 2 ескадрили: една с фронтови бомбардировачи Су-24М и втора с щурмови самолети Су-25СМ, по 13 единици във всяка. Самолетите постепенно започват да намаляват. Според бивш украински офицер, подполковник от запаса, който живее в Крим и говори анонимно за „Крим.Реалии“, на 3 май 2024 г. на стоянките има 4 бомбардировача Су-24М и 7 щурмови самолета Су-25СМ. На 11 юни 2024 г. са останали само 2 броя Су-24М, по негово мнение вероятно са неизправни. Другите са били прехвърлени на други летища. Офицерът допуска две обяснения: изтегляне след украинските удари или преустройство на базата за дронове. Снимката от юни 2024 г. показва полупразни стоянки и непокътната трева наоколо. Тази от 11 октомври 2026 г. показва насипи, нови постройки и разкопана земя покрай рулежните пътеки.

Dnipro Osint, украински анализатор, който работи с данни от отворени източници, описва какво точно има там. От лятото насам той споделя анализи на щетите по кримските летища, основани на сателитни снимки. В поста си от 26 октомври той описва строежа на повече от 20 малки укрития, защитени със земни насипи, и на 40 по-малки гаража за съхранение, обслужване и подготовка на дронове преди изстрелване. Според него Гвардейско се отличава с мобилни пускови платформи вместо фиксирани установки: дроновете биват натоварени на специално оборудвани автомобили и излитат от тях по пистата. На снимките се открояват и следи от украинските удари: поне един хангар е повреден от попадение на дрон.

Ударите не са малко. На 3 юли 2026 г. дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) удариха обекта наред със Саки, друга авиобаза в Крим. По думите на СБУ в Гвардейско са били разгърнати руски дронове, а сателитните снимки след удара показват щети по най-малко 2 хангара. Киев обяви, че е поразено мястото за съхранение, подготовка и пускане на ударни дронове на летище Гвардейско на 7 и 17 август, а при втория удар е бил засечен пожар. През октомври, по данни на „Крим.Реалии“, експлозии в базата са били засечени на 3, 4 и 5 октомври. През нощта срещу 12 октомври „Крымский ветер“ съобщи за поредица от експлозии в самото летище, а спътниците на системата NASA FIRMS засякоха топлинни аномалии в югоизточната част на пистата в 02:07 ч. местно време. RFE/RL оценява щетите като минимални, макар анализите на сателитни изображения от август да показват поразени хангари, унищожен склад за гориво и 6 директни попадения в пистата. Резултатът се измерва с друго: ВВС продължават да отчитат изстрелвания оттам почти ежедневно.

Бившият офицер посочва три причини. Първата е устройството на самата авиобаза: „Според мен основната причина е, че работата с дроновете е разпръсната в различни краища на летището. Площадката за пускане се намира на едно място, зоната за обслужване – на друго, складове – на трето. И всичко това е несложна инфраструктура, която лесно се възстановява, а част от нея просто се намира под открито небе.“

Втората е географията: „Украинските дронове трябва да прелетят около 100 км над сушата, за да поразяват този обект, а вероятността да бъдат свалени там е висока. И Флотске, и Чауда са близо до бреговата линия.“ Офицерът не уточнява посоката. Разстоянието от 100 км отговаря на подход от север, откъм провлаците, а най-близкият бряг, при Каламитския залив на запад, е на около 30 км. И при двата случая базата се намира във вътрешността на самия полуостров, докато Чауда и Флотске се достигат над вода.

Третата причина офицерът сам описва като свое предположение. Между селата Зоряне и Ленинске, които се намират на малко над 15 км от Гвардейско, има многоетажен подземен склад, в който по съветско време са били съхранявани авиационни ракети, и според него там спокойно може да се укриват дронове „Шахед“. „Такова хранилище едва ли може да бъде поразено, дори с ракети“, признава той.

Местата за изстрелване на дронове в Крим вече са претърпявали промени вследствие на ударите. Първата площадка е разположена на нос Чауда, военен полигон от съветско време, отдалечен от всякакви населени места. По-късно дроновете започват да излитат от височините Каран и Кая-Баш покрай Балаклава. На 1 юли 2024 г. украинска ракета поразява склад за дронове край Флотске в Севастопол. Известно време след това пусковете от района на Балаклава спират и не са подновени. През нощта срещу 28 ноември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) удариха район за съхранение и изстрелване край Чауда, която продължава да работи, макар и значително по-рядко, а Гвардейско – почти всеки ден.

Съпоставката на сателитните кадри с думите на офицера показва от какво зависят пусковете: от евтини и заменими неща. Автомобил върши работата на пускова установка, пистата вече съществува, а запасите са под открито небе или под земен насип. Ударите през юли и август засегнаха хангари, запаси от гориво и пистата, а на 17 август генщабът обяви и поражение по хранилище за дронове. Пусковете обаче не спряха. Новите укрития усложняват третото обяснение, без да го отхвърлят напълно: щом над 20 укрития и около 40 „гаража“ се строят за съхранение, поне някаква част от този запас се съхранява на летището, в обсега на дроновете, които вече го достигат. Снимките не показват дали се използва и подземното хранилище в Зоряне.

Докато руската армия възстановява поразената инфраструктура по-бързо, отколкото я извеждат от строя украинските удари, Гвардейско ще остане главна площадка за изстрелване на дронове в Крим. Решаващо е дали летището ще продължи да присъства в сводките на ВВС в следващите няколко месеца. Ако изчезне от тях, както районът на Балаклава, площадката е преместена или спряна. Докато продължава да присъства в тях почти ежедневно, руската армия разполага със стара авиобаза, превърната в пускова площадка, която се възстановява много по-бързо и лесно, отколкото гори.

Около 30 руски летища спираха полети два дни, от Сочи до Омск

🇺🇦✈️🇷🇺 Около 30 руски граждански летища спряха да приемат и изпращат самолети между вечерта на 23 октомври и сутринта на 25 октомври, някои по 2-3 пъти, докато украински дронове прелитаха към цели от Поволжието до Западен Сибир. Мерките обхванаха от Сочи, Краснодар и Геленджик на юг до Сургут и Омск, около 2500 км от държавната граница с Украйна. Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) обяви ограниченията в своя канал в руския месинджър MAX, а „Интерфакс“ ги предаваше едно по едно.

„КиберБорошно“, украински канал за разузнаване по открити източници (OSINT), проследява състоянието на руската авиация и показа карта на въздушното пространство на Руската федерация като свидетелство на успеха на украинските операции. Той преброи 44 затваряния и 4 ограничения на 30 летища през посочения интервал. Пикът по неговия отчет е малко след 11 ч. в събота, когато 15 от тях са затворени по едно и също време. Броят на летищата съвпада със съобщения на Росавиация, а те показват докъде стига вече режимът „Ковер“. При него небето над района се затваря, самолетите на земята остават на място, а тези във въздуха кацат или напускат зоната. За два дни режимът следваше маршрутите на дроновете през Поволжието и Урал чак до Западен Сибир.

Първата вълна дойде през нощта срещу 24 октомври. Росавиация въведе ограничения в Киров, Чебоксари, Казан, Нижнекамск, Бугулма, Самара, Уляновск, Ярославъл, Пенза, Саратов, Краснодар и Сочи, а около 7 ч. московско време и Уфа и Оренбург. Столичните Внуково, Домодедово и Жуковски приемаха и изпращаха полети само по съгласуване със съответните органи от вечерта на 23 октомври, а Калуга остана затворена до разсъмване. За цялата нощ Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 616 свалени дрона над европейската част на страната, окупирания Крим и Азовско и Черно море. Отчетът обхваща времето от 20 ч. на 23 октомври до 8 ч. на 24-ти.

През деня вълната се измести на изток. Регионалните власти обявиха режим на „безпилотна опасност“ в Свердловска, Тюменска, Челябинска, Курганска област и Ханти-Мансийския автономен окръг. Росавиация ограничи полетите в Екатеринбург, Тюмен и Курган, после в Урай, Советски и Тоболск, следобед в Омск, а след него и в Сургут. „Към момента дроновете на противника са достигнали северния промишлен възел“, написа губернаторът на Омска област Виталий Хоценко. Ozon съобщи за пожар в логистичния център на компанията в града, а на 25 октомври Хоценко обяви трима ранени. Министерството на отбраната отчете за деня 125 прехванати дрона, сред тях над Свердловска, Челябинска, Тюменска и Омска област, Башкирия и Удмуртия. Така за един ден полетите бяха прекратени на 8 летища на Урал и отвъд него. Западен Сибир не е нова цел: на 16 октомври дронове удариха промишлен обект в Сургутския район, а Росавиация ограничи тогава полетите в Екатеринбург, Тюмен, Сургут, Урай, Советски и Когалим.

Генералният щаб на Украйна посочи, че на 23 октомври и през нощта срещу 24-ти са поразени комбинатът „Толяттикаучук“ в Самарска област, основната производствена сграда на „Протон-Електротекс“ в Орел и самолет на летището в Ейск. Кметът на Толиати Иля Сухих потвърди поражения по промишлените обекти в града. На 25 октомври губернаторът на Пермския край Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и за промишлен обект в северната част на края с незначителни повреди и петима ранени работници.

Втората вълна дойде през нощта срещу 25 октомври. Тамбов и Нижни Новгород спряха работа още вечерта, а след полунощ отново се затвориха Казан, Самара, Уляновск, Чебоксари, Нижнекамск и Перм. Домодедово се върна към нормална работа едва сутринта, както Геленджик и Краснодар. Министерството на отбраната обяви 532 прехванати дрона над 22 руски региона и окупирания Крим, от Адигея до Марий Ел и Удмуртия. Трите отчета покриват без прекъсване 36 часа, от вечерта на 23 до сутринта на 25 октомври, и сборът им е 1273 апарата по данни на руската армия.

В Москва последиците от 23 октомври, когато Шереметиево евакуира пътници, се пренесоха към съботния ден. Тогава Шереметиево работеше „по коригирано разписание“ заради ограниченията върху въздушното пространство „в някои региони на Русия“, а според The Moscow Times разписанието на още над 200 полета беше нарушено, след над 340 закъснели и отменени в петък. По сметките на руското независимо издание „Агентство“ през първите 14 дни на октомври четирите московски летища са били затворени едновременно общо 101 часа и 38 минути. Това е повече от двойно спрямо целия септември, когато сборът е бил 46 часа и 33 минути.

Цената се натрупва по цялата мрежа. Руското издание на Forbes преброи по отчетите на Росавиация 2860 затваряния заради дронове за януари–август 2026 г. Това е 4,5 пъти повече от 643-те затваряния за същите месеци на 2025 г. Андрей Патраков, генерален директор на компанията RunAvia, посочва, че вече затварят и авиовъзли на Урал и в Западен Сибир, където полетите на час са по-малко, отколкото в европейската част на Русия. Той оценява загубите на авиокомпаниите за деветте месеца между 175 и 275 млрд. рубли при около 24 000 засегнати полета. Forbes оценява, че за цялата година сметката може да надхвърли 200 млрд. рубли.

The Atlantic писа на 15 октомври, че през последните седмици Украйна се опитва да нарушава въздушното движение около руските авиовъзли с далекобойни дронове, а двама участници в планирането казаха пред изданието, че кампанията „едва започва“. Според същите източници президентът Володимир Зеленски още не е разрешил по-агресивния ѝ вариант с дронове, насочвани от изкуствен интелект. За тези два дни обаче Генералният щаб назова промишлени и военни цели, а тревогите в областите и ограниченията на летищата следваха по време и място пътя на дроновете към Омск. Затова цената за гражданската авиация не зависи от това дали самите летища са били цел: небето затварят руските власти там, откъдето минават дроновете. Затварянията стигнаха Урал и Западен Сибир два пъти за осем дни, на 16 и 24 октомври, и докато украинските удари достигат тази дълбочина, те много вероятно ще се повтарят.

Допълнителни компенсации за загубите от „Ковер“ засега не са обсъждани. На 21 октомври тогавашният ръководител на Росавиация Дмитрий Ядров каза пред журналисти: „Засега въпросът не попада в дневния ред. Постоянно следим финансовото състояние на нашите авиационни предприятия, летища и превозвачи, и засега не виждаме никакви отклонения“. Тогавашният министър на транспорта Андрей Никитин допълни на същия ден: „Ако почувстваме, че е нужна помощ, разбира се, ще търсим механизми за подкрепа“. На 22 октомври президентът Владимир Путин назначи Ядров за министър на транспорта, а Никитин зае поста на вицепремиер. Евентуална мярка от министерството на Ядров за авиокомпании до края на годината би показала, че властите приемат затварянията като трайна цена на войната. Без нея загубите, които RunAvia оцени на 175–275 млрд. рубли за 9 месеца, остават за сметка на превозвачите.

Украйна удари Москва с най-малко 79 дрона, летищата временно спряха полетите

🇺🇦🎯🇷🇺 Най-малко 79 украински дрона достигнаха подстъпите на руската столица Москва през нощта, което принуди всички 4 летища на столичния авиационен възел да спрат приемането и изпращането на полети. Кметът Сергей Собянин съобщи за поредица от прехващания в месинджъра MAX, руската платформа, към която градските и регионалните власти масово преминаха от края на лятото на 2025 г. за сметка на Telegram. Росавиация потвърди наложени ограничения във „Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“.

Атаката започна късно снощи и продължи на вълни през 20–30 минути. В 23:44 ч. Собянин обяви отразена атака с 21 дрона. 13 минути по-късно той добави още 16 унищожени безпилотни самолета. В 00:19 ч. броят на свалените дронове на подстъпите към столицата достигна 49. Ново съобщение в 00:50 ч. доведе общия им брой до 59. Последното засега уточнение беше публикувано в 03:25 ч. Според него ПВО е свалила още 20 дрона, с което общият брой за нощта достигна 79. Броят е по официални руски данни без независимо потвърждение и може да нарасне значително в рамките на сутрешните сводйи, тъй като те обикновено се допълват в хода на деня.

Ограниченията за полетите започнаха във „Внуково“ и „Жуковски“ още преди полунощ и до 01:44 ч. бяха обхванали всички летища в столичния регион. „Шереметиево“ обяви сигнал „Ковер“ – руски протокол за временно затваряне на въздушния коридор над летището за кацане и излитане. 5 полета от Турция бяха върнати по средата на пътя заради ограниченията на „Внуково“, а над 20 самолета от други градове към руската столица също поеха обратно към летищата, от които са излетели. На самото „Внуково“ около 75 полета изчакваха разрешение за кацане или излитане, на „Шереметиево“ – 50, на „Домодедово“ – 10, а на „Жуковски“ – 7. Част от самолетите бяха пренасочени към летищата в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Ярославъл. Росавиация обясни спирането с нуждата да се осигури сигурността на гражданската авиация, без да уточнява заплаха за конкретна писта или терминал.

Според съобщение, придружено от екранна снимка от Flightradar24, по време на атаката 8 руски военни и правителствени самолета са били евакуирани от авиобаза „Чкаловски“ в рамките на 30 минути и се движат един след друг на изток. Посочени са три Ту-154М, два Ил-62 – един Ил-62М и един Ил-62МК, два Ан-148-100ЕА и един Ту-214ПУ – въздушен команден и комуникационен пункт за висшето политическо ръководство на страната. Крайната им дестинация засега е неизвестна.

Към момента на публикацията не се съобщава за пострадали или поразени сгради в самата столица. Някои места, където паднаха отломки от свалени дронове, работят екипи на спешните служби. В областта обаче последствията изглеждат по-сериозни: в нощните бюлетини се споменава мъж, ранен при удар с дрон над Ростовска област, а губернаторът Юрий Слюсар съобщи за пожар и поразени складове и производствени обекти в Аксай, както и за дронове над Чертковски район и Батайск. Мониторинг канали съобщиха, че дрон е поразил и центъра за данни на Yandex във Владимирска област – същия обект, който компанията обяви за напълно спрян след предходен удар на 11 октомври.

Нощната атака се вписва в интензивна серия от удари по Московска област през последните две седмици. На 6 октомври украински дронове поразиха ЛПДС „Володарская“ – най-голямата петролна база в региона, през която годишно преминават около 3 млн тона нефт и нефтопродукти за снабдяване на столични летища –„Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметиево“. Според руските власти в тогавашното нападение са участвали над 650 безпилотника. На 9 октомври нова атака затвори и четирите летища за часове и принуди самолет с руски правителствени служители да кръжи над столицата, преди да промени курса си към Санкт Петербург – първият документиран случай на подобно пренасочване, откакто се води пълномащабната война.

В нощта на 13-14 октомври Министерството на отбраната отчете 902 свалени дрона над цялата страна. 493 от тях се насочваха към Московска област, а 180 бяха неутрализирани в непосредствена близост до самата столица. Тогавашното затваряне на аерогарите продължи повече от 8 часа. Същата нощ, но на територията на Саратовска област, удар засегна център за данни на Сбербанк в Балаково. Губернаторът Роман Бусаргин съобщи за загинала жена и поразени жилищни сгради – напомняне, че липсата на жертви в самата Москва не е общо правило за цялата кампания, а особеност на района на столицата. Тази нощ вълна бележи петото поредно денонощие, в което Московска област обявява тревога за опасност от дронове – честота, описана от Росавиация и местните власти като нетипична дори за последните две години на войната. По абсолютен брой дронове тазнощният удар остава под пика от 13 срещу 14 октомври, когато 180 дрона бяха свалени в непосредствена близост до града; тогавашният налет и до днес е най-масираният, регистриран пряко над самата руска столица.

Самата Москва също е понесла трайни щети от подобна кампания – последиците за нея не се изчерпват с прехванати в небето дронове. Московският НПЗ на „Газпромнефт“ в район Капотня, най-големият в града, по данни на Reuters спря работа след удар на 20 май и поднови след няколко дни по-късно. След поредна серия от удари на 16 и 18 юни обаче, двете му основни инсталации за първична преработка бяха извадени от строя, а заводът спря отново за по-дълго. Според по-късна оценка на агенцията той няма да заработи и до края на есента. „Газпромнефт“ не е отговорила на запитванията на Reuters по случая. Тази нощ ударът е насочен към въздушния трафик и следва същата логика на натиск, прилагана по-рано тази година срещу самата инфраструктура за преработка на нефт за руската столица.

Обявеният брой дронове в отделните нощи варира в интервала 50-900 – разлика, която идва не от самото нарастване на атаките, а от различния обхват на отчитането. Собянин брои единствено дронове, насочени към столицата и областта, докато Министерството на отбраната съобщава общ брой за цялата територия на Руската федерация, включително южните и западните руски области по маршрута на дроновете, насочени към вътрешността на страната. Отчетът на Собянин и отчетът на Министерството не си противоречат: 79-те дрона от отчета на московския кмет са част от общия брой за Русия, която е била насочена конкретно към града.

Отвъд самата атака украинската кампания през последните седмици следва ясен модел: редуване на удари по петролна и логистична инфраструктура около Москва с опити да бъде парализиран въздушният трафик в столичния регион, без директно засягане на жилищни квартали. Към момента на публикуване на този текст сигналът „Ковер“ остава в сила за част от градския авиационен възел, а точният брой на отменените полети все още не е обобщен от самата Росавиация. За разлика от обичайната украинска сдържаност след удари дълбоко в руска територия, президентът Володимир Зеленски коментира мащаба на тазнощната кампания, макар и без да потвърждава конкретни цели:

„Просто ще има дронове в небето на Русия, в мащаб, който трябва да се вземе предвид“, предупреди той, с което потвърди отново септемврийската си закана руското небе да се превърне в „на практика затворено“. Следващите уточнения на московските власти вероятно ще увеличат крайния брой свалени дронове.

Сигнал за отвличане от самолет на Corendon затвори летището в Нюрнберг

🇩🇪✈️ Летището в Нюрнберг беше затворено по обед на 13 октомври, след като пътнически самолет от Корфу излъчи код 7500 – международния сигнал за отвличане, а пилотът му престана да отговаря по радиото. Два изтребителя Eurofighter на Луфтвафе съпроводиха машината до нейното кацане в 12:16 ч. местно време, а на пистата я посрещнаха специални полицейски части. Малко след 13 ч. полицията на Средна Франкония обяви, че проверката на място не е установила опасност. Пътници и екипаж са невредими, а полетите бяха спрени за повече от час.

Полетът XR456 се изпълняваше с Boeing 737-800 на Corendon Airlines Europe, малтийския превозвач на туристическата група Corendon, със 178 пътници и 6 членове на екипажа на борда. Полицията съобщи, че от кабината е изпратен код 7500, а пилотът не е отговарял по радиото, и затова „от съображения за сигурност са разпоредени няколко излитания по тревога“. Полицейски говорител обясни пред баварската обществена медия BR защо са били задействани всички мерки: „След като не успяхме да се свържем с кабината, по-точно кулата не успя да се свърже с нея, трябваше да допуснем най-лошото – че наистина може да става дума за вземане на заложници“.

Процедурата при подобен сигнал е предварително определена. В базата на 74-та тактическа ескадрила на Луфтвафе в Нойбург на Дунав два изтребителя (т.нар. дежурна двойка) се намират в денонощна готовност. Те прихванаха самолета в германското въздушно пространство, съпроводиха го до кацането и по думите на говорител на Луфтвафе пред RTL останаха във въздуха над Нюрнберг, докато не е изключена възможността самолетът да излети отново. На земята силите на реда затвориха пътищата към летището, а движението на автобусите и метрото в тази посока беше ограничено. Пътниците останаха на борда около един час, докато полицията проверяваше машината, след което бяха откарани с автобуси до терминала, където ги пое екип за спешна подкрепа.

Corendon представи своето обяснение. Говорителка на компанията заяви пред RTL, че самолетът „е подал авариен код в 09:00 ч. универсално време във въздушното пространство на Хърватия в резултат на кратка неизправност в системата за радиовръзка“, което означава в 11 ч. местно време или над час преди момента на кацане. Тя допълни, че „в нито един момент не е имало реална извънредна ситуация“, поради което не са били в опасност.

Това обяснява мълчанието в ефира, но не и самия код. Екипажът набира кодове на транспондера – бордово устройство, с което радарните системи на РВД разпознават всяка една машина. При загуба на двупосочна радиовръзка има отделен код, 7600, а 7500 значи само, че самолетът е отвлечен. Според справочника на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) ръководителят на полети никога не възлага такъв код, без пилотът първо да е съобщил за незаконна намеса на борда. Същият справочник предупреждава изрично пилотите да не минават случайно през 7500, 7600 или 7700 при рутинна смяна на кода, защото това задейства аларми в наземните системи. Към момента полицията приема, че кодът е подаден заради технически дефект, а разследването трябва да покаже дали причината е техническа неизправност, или човешка грешка.

Затварянето обърка разписанието. Пристигащите самолети бяха пренасочени към Франкфурт, Мемминген, Щутгарт и Мюнхен. KLM отмени полет KL1843 от Амстердам, а Wizz Air Malta – W43369 от Клуж-Напока, се посочва в материал на авиационното издание aeroTELEGRAPH. Със закъснение са пристигнали полетът на Corendon от Палма де Майорка и полетите на Ryanair от Жирона и Аликанте. Излитанията и кацанията бяха подновени малко след 13:30 ч. според изявление на говорител на летището пред Германската агенция за печат (dpa).

Денят започна с друга тревога. Между 2 и 4 ч. през нощта трима пилоти поотделно съобщиха при излитане или кацане за обект, който може да е дрон. Граничната полиция на летището предприе издирване заедно с летищния оператор и Германската служба за РВД (DFS). В действията се включи и полицейски хеликоптер, но дрон не беше открит. Шест полета закъсняха, а два пристигащи самолета са отклонени като предпазна мярка към Кьолн и Прага, преди да продължат към Нюрнберг. Пред t-online полицейски говорител каза, че обедната тревога няма връзка с нощната.

Летището в Нюрнберг е от федерален интерес и има значение и за Бундесвера: за ескадрата от Нойбург то е резервно летище. В периода 5-9 октомври Луфтвафе проведе там учението Dispersed Operations, за което 3 изтребителя Eurofighter от същата 74-та ескадра бяха прехвърлени към Нюрнберг, а четвъртият отпадна в резултат на техническа неизправност. Екипажите се упражняваха да провеждат операции от гражданското летище в координация с оператора му и ръководството на полетите. 4 дни след края на учението дежурната двойка на ескадрата съпровождаше към Нюрнберг граждански самолет, чийто транспондер сигнализираше отвличане.

Процедурата беше изпълнена според предписанията: код 7500 и мълчание в ефира задължават властите да допуснат най-лошото, а проверката се извършва едва на земята. Цената е повече от час затворено летище, отменени и пренасочени полети, вдигане на изтребители по тревога и едночасов престой за 178 пътници в самолета. Дали тази цена се дължи на повреден уред, или на грешно набрана цифра, ще бъде установено в започналото разследване. Изявлението на Corendon засега отговаря единствено на въпроса дали е имало опасност, но не и на въпроса, заради който излетяха изтребителите: как неизправност в радиовръзката се превърна в код за отвличане.

Над 280 полета на московските летища закъсняха или бяха отменени при вълна от 403 дрона

🇷🇺✈️🚫 Над 280 полета на московските летища закъсняха или бяха отменени днес сутринта, след като през нощта към столичния регион се насочиха 403 украински дрона. Кметът Сергей Собянин съобщи броя безпилотни летателни апарати за периода от 20:30 ч. снощи до 08:30 ч. днес местно време. Той уточни, че повечето са били свалени далеч от града, а 25 са унищожени на неговите подстъпи.

Москва и Московска област обаче не бяха единствена цел. Министерство на отбраната отчете 560 свалени дрона за период от 12 часа до 08:00 ч. сутринта. Дронове бяха свалени над 15 области и окупирания Крим, както и Азовско и Черно море.

Telegram каналът „База“ пусна разбивка по летища:

• Внуково: 113 закъснели, 11 отменени
• Шереметиево: 124 закъснели, 6 отменени
• Домодедово: 26 закъснели, 1 отменен

Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) отново въведе временни ограничения за кацане и излитане на самолети на 4-те столични летища (Внуково, Домодедово, Жуковски и Шереметиево), които по-късно бяха отменени.

Същите летища работят с прекъсвания от нощта на 8 срещу 9 октомври. Тогава заради заплаха от дронове бяха затворени Внуково, Домодедово и Жуковски, а над 150 полета закъсняха, съобщи The Moscow Times. Забраната отпадна към 07:00 ч. Въпреки това се наложи летище Жуковски да преустанови работа още два пъти след това. Около 15:40 ч. на 9 октомври Росавиация въведе ограничения на четирите летища, докато над Москва и региона вървеше украинска атака с дронове и малки балони. Ограниченията продължиха до 18:40 ч. Според изданието „Осторожно, новости“ за тези 3 часа закъснелите полети са над 200, а отменени – над 100. Същия ден Министерството на регионалната сигурност на Ярославска област съобщи за свалени малки разузнавателни балони, които по думите му са изстреляни от украинска територия.

Ограниченията попречиха и на 5 самолета на специален летателен отряд „Россия“, отговорен за транспорта на държавното ръководство, да кацнат от първия опит. Поне 3 броя широкофюзелажни Ил-96 се завръщаха от Туркменистан, където президентът Владимир Путин взе участие в срещата на върха на ОНД. По данни на Flightradar24, цитирани от „Медуза“, два от самолетите кръжаха над Москва и Подмосковието и кацнаха във Внуково малко след 18:00 ч. Третият с регистрация RA-96025 беше отклонен към летище Пулково в Санкт Петербург и едва оттам долетя до Москва. Официално не е известно с кой точно самолет е пътувал Путин. Изданието „Агентство“ допуска, че е бил на RA-96025, с който е пристигнал в Туркменистан на 8 октомври.

ТАСС определи нощната атака като една от най-мащабните срещу руската столица от началото на войната. Отчетите на самия Собянин показват поне 4 по-големи вълни само от средата на август насам. През август той отчете около 600 дрона при атаката в нощта на 15 срещу 16 август и 637 в нощта на 17 срещу 18 август. Най-масираната досега е атаката през нощта на 19 срещу 20 септември, последен от трите дни на избори за Държавна дума, с над 1600 дрона. Само 4 дни преди сегашната атака, в нощта на 5 срещу 6 октомври, дроновете бяха 650, а двама души загинаха в Подмосковието.

На 1 септември във вечерното си видео президентът Володимир Зеленски се обърна към авиокомпании, застрахователи и всички, които все още използват ключовите руски летища: „руското небе става изцяло опасно“. Украйна, каза той, „не заплашва самата гражданска авиация“, но небето над Русия „де факто ще се затваря“. Путин отговори, че ако такова нещо е било казано на глас, това е „заявка за държавен тероризъм“. Министърът на транспорта Андрей Никитин заяви на другия ден: „Мисля, че няма да допуснем съществени прекъсвания в гражданската авиация“.

За януари–септември 2026 г. честотата на отменените редовни пътнически полети в Руската федерация е скочила двойно спрямо година по-рано, сочат данни на „АлфаСтрахование“. Над 7,6 млн. души са чакали да излетят повече от 3 часа, два пъти и половина над 2025 г. Представители на бранша, разговаряли с вестник „Комерсант“, посочват и причина, която не е пряко свързана с въздушните опасности: честите затваряния помагат на превозвачите да прикрият състоянието на самолетния парк. Според изданието авиокомпании не са пуснали в експлоатация 20% от самолетите си преди най-натоварения сезон, а при водещи превозвачи, с изключение на „Аерофлот“, една трета от самолетния парк не се използва.

Застрахователят, който проследява полетите на 30 руски и около 60 чуждестранни авиокомпании, свързва влошаването с ограниченията на въздушното движение заради заплахата от украински дронове. От края на април в южните и централните области почти всеки ден се задейства планът „Ковьор“ (буквално „килим“) – процедура, при която въздушното пространство се затваря, а самолетите кацат или се отклоняват. Всички четири летища на столицата днес бяха затворени за втори пореден ден.

Дронове атакуваха летището Ханская, СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове атакуваха през нощта срещу 4 октомври авиобаза Ханская край Майкоп в Република Адигея, където избухна пожар. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили многоцелеви изтребител Су-35, фронтови бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Военното летище се намира на 500 км от територията под украински контрол.

За атаката първи писа на 4 октомври проектът Exilenova+. Около 05:00 ч. той разкри, че жители на Майкоп, столицата на Адигея, докладват за експлозии и пожар в района на летището, а около час по-късно добави, че дроновете са действали над региона през цялата нощ, и показа снимки и видео на дронове над града и на огъня. Според същото издание към сутринта на 4 октомври местните власти не са коментирали случая. Кадрите показват дрон, който лети към Ханская, а на отделни снимки от околностите се вижда огъня край съоръжението. Очевидци, цитирани от Factum.press, говорят за сирени и експлозии, а Kyiv Post говори за чути двигатели на дронове и стрелба на ПВО от около 01:00 ч. и силни експлозии и големи пожари.

Руски канали, които следят въздушната обстановка, са отчели дронове и работа на ПВО в Адигея и около Ханская. Според Militarnyi съобщенията за заплаха от дронове в района започнали в 01:42 и продължили до 05:34 ч. Системата на NASA за засичане на пожари (FIRMS), която ползва данни от геостационарна орбита, е регистрирала термални аномалии в околностите на летището. Kyiv Post допълва, че геолокирани кадри в социалните мрежи потвърждават огъня в обекта. Telegram каналът „ЧП Майкоп“ също е потвърдил пожар, но без да посочи мястото му.

В изявлението на СБУ се уточнява, че Су-35 и Су-34 са носители на планиращи бомби (КАБ), които Русия използва масово по фронта и срещу градовете на Украйна. Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е основният тактически ударен самолет на Въздушно-космическите сили за пускане на управляеми бомби от разстояние, а Су-35 е един от най-съвременните изтребители на страната. СБУ оценява ориентировъчната експортна стойност на Су-35 на около 100 милиона долара, а на Су-34 на около 50 милиона, и заявява, че ударите по градове, по гражданска и по критична инфраструктура няма да останат без отговор.

Вечерта Exilenova+ публикува сателитни изображения на последствията и описва като показващи следи от щети на територията на базата. В текста към тях проектът пише, че по предварителни данни са унищожени Су-34 и Су-35, както и че е поразен склад за боеприпаси. Самите изображения не позволяват независимо да се потвърди унищожаването именно на двата самолета, а според Kyiv Independent размерът на щетите все още не може да бъде проверен от независим източник.

Ръководителят на Република Адигея Мурат Кумпилов обяви, че ПВО е прехванала 28 дрона над Майкоп и предградията и че няма загинали и пострадали. Властите съобщиха за повредени покриви и прозорци на няколко частни къщи, а градската управа обеща нужната помощ. В изявлението на Кумпилов военни обекти не се споменават и до 4 октомври властите в Русия не са докладвали за щети по авиобазата. Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 559 свалени дрона за нощта. Отчетът покрива времето от 20:00 на 3 октомври до 08:00 ч. на 4 октомври и посочва, че дронове са засечени в няколко региона, сред които Адигея, както и окупирания Крим и над Черно и Азовско море.

Адигея е автономна република в Южна Русия, изцяло обградена от Краснодарския край. Ханская е на около 6 км северозападно от нейната столица Майкоп и на около 3 км източно от станица Ханская. До 2009 г. там е базиран 761-ви учебен авиационен полк, а на негово място е сформирана 272-ра учебна авиационна база (военна част 55661), която принадлежи към Краснодарското висше военно авиационно училище за пилоти. Според Kyiv Post, въпреки учебното си обозначение, летището служи и като разпръснато място за предно базиране на тактическа авиация, а NV пише, че руските сили го използват за презареждане на самолети, които нанасят ракетно-бомбени удари по Украйна. Сателитни кадри от последните месеци, цитирани от Kyiv Post, показват там Су-24, Су-30, Су-34 и Су-35С, реактивните учебни самолети L-39, хеликоптери Ми-8 и транспортни самолети.

Базата е била цел на украински удари и преди. На 10 октомври 2024 г. Генералният щаб на ВСУ потвърди за удар по склад за боеприпаси на територията на базата, и посочи, че ударът е бил нанесен от СБУ, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО), като там са базирани Су-34 и Су-27, използвани във войната срещу Украйна. Тогавашният ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко писа за унищожен склад за горива, а NV съобщи, че там са базирани 57 самолета и хеликоптера. Източници от разузнаването, цитирани от Hromadske, назовават 12 броя Су-34, 4 броя Су-35С и 37 броя учебни L-39. На 25 декември 2025 г. Генералният щаб обяви за удар по военно летище край Майкоп и пожар, резултатът от които са били проверявани. В същото съобщение се споменава удар по пристанище Темрюк в Краснодарския край. На 29 декември каналът ASTRA информира за експлозии на съоръжението. Руското министерство на отбраната отчете 89 свалени дрона за нощта, 11 от които над Адигея, а според Ukrinform кадри от работата на ПВО са геолокирани на улица в Майкоп на около 6,5 км от базата. На 14 март 2026 г. Генералният щаб съобщи за нов удар по инфраструктурата на Ханская и посочи, че руските сили я използват активно за оперативно-тактическа авиация. В съобщенията му от декември 2025 и март 2026 г. обектът е наименуван „Майкоп“.

По-малко от три седмици преди това, на 15–16 септември, според Генералният щаб съобщи за поразяване на руски изтребители Су-24 на летище Саки в окупирания Крим. Ударът е част от , в която според щаба са поразени и площадка за изстрелване на дронове край Донецк, наземни станции за управление на дронове в Донецка и Запорожка област, склад за боеприпаси в Луганска област, хранилища за гориво в Луганска и Запорожка област и две автоматизирани системи за наблюдение в Крим. Размерът на щетите по самолета се уточнявал.

Неидентифициран обект от Беларус затвори летище Вилнюс за по-малко от час

🇧🇾✈️🇱🇹 Обект, навлязъл във въздушното пространство на Литва от Беларус, затвори небето на летище Вилнюс за под един час днес сутринта и вдигна изтребители на НАТО. Следобед властите в страната прекратиха търсенето, без да са установили дали става въпрос за дрон или ято птици. Въоръжените сили обявиха в 9:48 ч. жълт код за въздушна тревога за окръг Вилнюс и град Укмерге, разположен северозападно от столицата, която беше отменена малко след 10:30 ч.

Жълтата степен означава вероятно нападение, но още не тече, и хората трябва да си набележат укритие за сценарий, при който тревогата стане червена. Според Дарюс Бута от Националния център за управление на кризи въздушната заплаха е навлязла от Беларус. Центърът посочи, че параметрите му приличат на тези на дрон. След отбоя директорът му Вилмантас Виткаускас обясни пред LRT, че обектът е изчезнал от зоната на наблюдение и вече не представлява заплаха. „Ако е паднал и ако е бил дрон, трябва да бъде открит. Но не е задължително да е бил дрон, защото някои параметри сочат, че скоростта е малко по-ниска от обичайната. Може да е било някаква аномалия или нещо, свързано с миграцията на птиците“, каза Виткаускас.

Армията съобщи, че изтребителите в района не са засекли нищо, а мястото, където сигналът е изчезнал от радарите, ще огледа хеликоптер на ВВС. Виткаускас пък посочи, че обекта са засекли както тактическите радари на изтребители, така и всички системи за наблюдение на въздушното пространство, но не можеше да уточни какво точно е видяно. Военните и полицията предприеха търсене до ранния следобед. „Обектът не беше идентифициран, не беше открит, търсенето е прекратено“, каза след това Виткаускас. По думите му отметката е засечена отвъд границите на страната, след което е изчезнала, преди да достигне Вилнюс. Пожарната и аварийно-спасителна служба междувременно получи обаждания за подозрителни звуци или забелязан обект, а сигналите от жители идваха от много различни места, от Мариямполе в югозападната част на страната до Молетай, северно от Вилнюс. Минск не беше коментирал случая публично до ранния следобед на 3 октомври.

От каквото и да се окаже, че е била причинена тревогата, последиците от нея бяха осезаеми. Държавната компания Lietuvos oro uostai отчете 12 засегнати полета. Отменени бяха полетите от Вилнюс до Варшава и до Копенхага, както и обратният от Копенхага. Самолет беше пренасочен към Каунас, откъдето пътниците бяха докарани с автобус, а осем полета закъсняха. Търговската верига Maxima временно спря магазините, складовете и цеховете си в окръзите, получили предупреждението. Влаковете не бяха спирани: по думите на железопътната група LTG това става на най-близката гара едва при червена тревога.

Литовското небе беше затваряно по подобни поводи и миналия месец. На 13 септември столицата затвори въздушното си пространство заради тревога, която се оказа ято птици. Тогава Центърът за управление на кризи обясни, че в данните на първичния радар, който вижда само отразения сигнал, птиците и дроновете могат да изглеждат идентично. Малко след полунощ на 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от авиобаза Шяуляй свалиха дрон, навлязъл над Кайшядориския район от Беларус. Това е първият дрон, унищожен над територията на Литва. Президентът Гитанас Науседа уточни, че става въпрос за руски дрон „Гербера“, предназначен за Украйна и отклонен от нейните средства за електронна война, но допусна и умисъл: Русия може преднамерено да оставя дронове да се отклонят към Прибалтика или Полша, за да „държат обществото в напрежение“, каза той и оени „Това несъмнено е в интерес на Русия“.

Летището, отдалечено на около 30 км от границата на Беларус, знае цената на такива затваряния от есента на 2025 г. Тогава балоните, с които контрабандисти пренасят цигари от Беларус, го затваряха общо за над 60 часа до началото на декември. Засегнати бяха над 350 полета и около 51 000 пътници. Премиерът Инга Ругинене говори за „беларуската хибридна атака“. Границата между двете страни беше затворена, а на 9 декември беше въведена и извънредна ситуация, за която беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че е преувеличена.

Честотата на тревогите вече има критици сред депутатите в Сейма. На 30 септември Respublika.lt цитира Дайнюс Гайжаускас, според когото при свалянето на дрона на 15 септември сигналът за тревога е стигнал до хората в района, след като дронът вече е бил унищожен: „На хората беше казано да търсят укритие от заплаха, която по това време вече е неутрализирана. Какъв тогава е смисълът на такова предупреждение?“ На 3 октомври тревогата беше обявена и отменена, без да стане ясно какво я е предизвикало, а Виткаускас подчерта, че винаги трябва да се оценява най-лошият сценарий, за да има време за подготовка. Само ден по-рано, на 2 октомври, министерство на отбраната беше обявило, че провежда изпитания от украинската система SkyFortress, която засича нисколетящи дронове и крилати ракети по звука или по радиосигнала им и ги класифицира в реално време с помощта на изкуствен интелект. „Заплахите от въздуха се менят бързо и ние съответно приспособяваме решенията си“, каза министърът на отбраната Робертас Каунас. Виткаускас уточни на 3 октомври, че акустичните сензори реагират само на звук, който вече могат да разпознаят, и че и те не засичат всичко.

Търсенето приключи без да бъде открита находка, поради което случаят вероятно ще се нареди до този от 13 септември, а не до свалянето два дни по-късно. Находка може да бъде намерена и впоследствие: през юли 2025 г. дрон „Гербера“, преминал през въздъшното пространство на Беларус, беше намерен четири дни по-късно на военния полигон Гайжюнай. Последиците обаче не зависят от отговора: докато пограничните радари не различават надеждно ято птици от бавен дрон, подобни сигнали откъм Беларус ще продължат да затварят летища и да активират въздушна тревога.

Дронове затвориха летището в Люксембург, 19 полета бяха отклонени

🇱🇺✈️ 19 полета към Люксембург бяха отклонени към летища в други държави в петък вечерта, когато неустановени дронове около и над летище Финдел наложиха временно прекратяване на движението по единствената му писта. Инцидентът засегна над 1800 пътници, като операторът lux-Airport обясни прекъсването като предпазна мярка, взета заради засечени „неоторизирани безпилотни летателни системи в близост до летището и над него“. Пистата прие обратно първия си самолет около 2:00 часа след полунощ и оттогава насам летището работи по разписание, въпреки че предупреди пътниците за възможни закъснения.

Нарушаването на разписанието настъпи за около половин час. Последните два излитащи полета – за Порто и Малта – напуснаха пистата съответно в 21:50 и 22:15 ч. Всички самолети, които трябваше да кацнат след 22:00 ч., бяха пренасочени. Първият отклонен полет пристигаше от Хераклион и трябваше да кацне в 22:10 ч. Самолетите се приземиха в Кьолн/Бон, Брюксел, Франкфурт-Хан, Лиеж, Париж, Базел и Страсбург. Luxair потвърди, че изпълнява 17 от 19-те полета. По данни на lux-Airport сред останалите два са полет на KLM от Амстердам и полет на Air Dolomiti от Франкфурт.

Летището беше затворено около ден след първото заседание на междуведомствената клетка за оценка на сигналите за дронове. Министър-председателят Люк Фриден я свика на 17 септември, след като граждани съобщиха за вероятно присъствие на неизвестни дронове във въздушното пространство на страната, преди всичко в Медернах в кантона Дикирх. В клетката участват представители на администрациите и службите, отговорни за сигурността, териториалната отбрана и наблюдението на въздушното пространство.

Правителството тогава подчерта, че наличните данни не позволяват да се направи конкретно заключение, а компетентните органи продължават проверките, „включително с чуждестранни партньори“. Днес сутринта кабинетът съобщи, че свиква клетката повторно.

Двата случая нямат еднаква доказателствена тежест. Сведенията от района на Медернах идват от граждани и остават непотвърдени. Дроновете над Финдел са били засечени от служители на летището, което е довело до оперативно решение в рамките на броени минути. Между отделните сигнали и затварянето на пистата е изминал около ден.

Решението има сериозни последици, защото летището не разполага с резервна писта, а само една (06/24), обслужваща около 100 000 полета годишно: редовни пътнически, тежки товарни и бизнес учебни полети на самолет и хеликоптери. През 2024 г. през там са преминали 830 468 тона товари, транспортирани основно с Boeing 747 на Cargolux. Това го нарежда сред 10-те най-големи товарни летища в Европа. При затварянето на единствената писта целият трафик бива парализиран.

Люксембург изпълнява и съюзнически функции. В Капелен се намира седалището на Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NSPA). Самолетите за ранно предупреждение и управление (AWACS) на Алианса летят с люксембургска регистрация, тъй като страната няма собствени военновъздушни сили.

В същото време текущата правна уредба не е създадена като отговор на подобен вид инциденти. Законът и регламент в сила от 2025 г. предвиждат до 1 година затвор и глоба до 5000 евро за операторите на дронове за полет без регистрация или застраховка. Те определят кой има право да управлява дрон и какви санкции носи при извършено нарушение, но не решават проблема с апарат, чийто оператор умишлено пренебрегва регистрационния режим.

Към настоящия момент няма публично достъпни данни за разположена на летището апаратура за засичане и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. Единствената публично потвърдена мярка за случая от късно снощи беше временното спиране на въздушното движение.

Подобни инциденти вече бяха регистрирани на летищата в множество европейски държави. При един такъв германското правителство посочи вероятна връзка с познатия модел на руските хибридни операции. На 4 и 5 август 2026 г. край украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале беше намерен дрон с експлозивно устройство. Зарядът не се задейства и в крайна сметка беше обезвреден от сапьори. По-късно беше открит втори дрон със следи от взривно вещество.

Бяха предприети и конкретни ответни мерки: министърът на външните работи Александър Добринт нареди руското консулство в Бон да бъде закрито, прекрати договора за Руския дом в Берлин, затегна контрола за влизащите в страната руски граждани и направи предложения за добавянето на нови лица към санкционни списъци на Европейския съюз. Руският посланик Сергей Нечаев отхвърли обвинението като необосновано и абсурдно. Руският външен министър Сергей Лавров обяви затварянето на клоновете на Гьоте-институт в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства мерките, предприети от Германия.

Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас определи случая като част от нарастващ брой „кинетични хибридни атаки“ срещу ЕС. На 17 септември полският премиер Доналд Туск заяви, че според оценки на разузнаването са възможни руски атаки с дронове срещу държави, подкрепящи Украйна, през следващите месеци.

Идентичен сценарий вече доведе до сериозни нарушения на въздушното движение. На 22 септември 2025 г. вечерта въздушното пространство над Копенхаген беше затворено от 20:30 ч. заради 2 или 3 неизвестни дрона, в резултат на което 15 полета бяха отклонени. Същата нощ летището в Осло преустанови работа за четири часа. Датската министър-председателка Мете Фредериксен нарече случилото се „най-сериозната атака срещу датска критична инфраструктура досега“ и заяви, че не може да изключи руска намеса.

За сегашния случай властите в Люксембург не са посочили заподозрян извършител. Тази предпазливост се тълкува не само като дипломатически съображения, но и в трудното установяване на произхода на подобни сигнали. Между 9 септември и 27 ноември 2025 г. Dronewatch Europe е проследила 61 сигнала за дронове в 11 европейски държави, в 3 от които са регистрирани потвърдени нахлувания на руски дронове, в други 3 – любителски такива. 14 сигнала са се оказали погрешно разпознати звезди, хеликоптери или пътнически самолети. Произходът на останалите 41 случая не е установен, а потвържденията за руски дронове идват единствено от държави, граничещи с Украйна.

Тези данни не опровергават германската оценка за инцидента в Лайпциг, при който дрон с експлозив беше открит близо до самолет с пратка за Украйна. Те обаче обясняват защо властите в Люксембург говорят за проверка, а не назовават конкретен извършител.

Европейският отговор засега се концентрира там, където заплахата е най-добре установена. Европейската комисия планира до края на 2027 г. да изгради „дронова стена“ по източната граница на блока с Беларус и Руската федерация. Първоначалнат оперативна способност на Европейската инициатива за дронова отбрана се очаква до края на 2026 г. Финдел обаче се намира далеч от тази граница.

Така Люксембург остава без публично известна междинна възможност между продължаването на полетите и пълното затваряне на летището. Докато няма обявено и демонстрирано средство за надеждно засичане и неутрализиране на дронове на място, нов сигнал във въздушното пространство около летището би могло да доведе до повторно спиране на полетите.

Русия удари летищата „Киев“ и „Бориспил“ преди визитата на пратениците на Тръмп

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе целенасочени удари през изминалата нощ срещу двете международни летища, обслужващи украинската столица: „Бориспил“ и „Киев“ в югозападното предградие Жуляни, броени часове преди специалните пратеници на Белия дом да стартират дипломатическата обиколка със спирки в Москва и Киев. Президентът Володимир Зеленски описа руските действия като първите от дълго време насам, насочени към тези летища, и ги свърза пряко с подготовката за евентуалното пристигане на американската делегация в Украйна със самолет.

Президентът заяви, че обстрелът е реакция на обсъжданата и подготвяна възможност делегацията от САЩ да кацне на едно от двете летища, и посочи, че случилото се е руски отговор на американската дипломация с руско-ирански „Шахеди“. Украйна е отчела този ход, добави той, и през следващата седмица ще коригира собствените си действия по отношение на руското въздушно пространство.

Ударът срещу Жуляни е докладван сутринта на 4 септември от депутата Олексий Гончаренко. По думите му са били поразени два броя Як-40 – съветски пътнически самолети, които отдавна не се използват за полети и са изложени като експонати на Държавния музей на авиацията „О. К. Антонов“, разположен съвсем близо до самото летище. Кметът Виталий Кличко потвърди пожар в стопански постройки в Соломянски район, но Командването на ВВС не е съобщавало за удар по летищна инфраструктура. Гончаренко допусна, че ударът може да е свързан с обсъжданата възможност американските пратеници да пристигнат в Киев със самолет.

През нощта срещу 5 септември руски удар засегна 9-етажен жилищен блок в град Бориспил. Киевската областна военна администрация съобщи за поражения по покрив и последен етаж и за пожар в апартамент и част от покрива. Две жени бяха настанени в болница – едната има акустична травма от взривната вълна, а другата е със закрита травма на гръдния кош. Няма официални данни ударът да е засегнал територията или инфраструктурата на международното летище „Бориспил“.

Атаката през нощта срещу 5 септември беше значително по-мащабна. По данни от Командването на ВВС руската армия е използвала балистични ракети и 167 дронове от различни видове, включително „Шахед“ и примамки; около половината от „Шахед“ – реактивни. Украинската ПВО е свалила или неутрализирала 128 от тях.

В Днепропетровска област удар по промишлено предприятие уби най-малко четирима души и рани петима, според данните на областните власти. Руското Министерство на отбраната заяви, че е нанесло удари по два металургични завода в областта, за които твърди, че снабдяват украинската военна промишленост. Няма достатъчно надеждни публични данни, за да се установи, че предприятието с жертвите е именно металургичният комбинат „Каметстал“.

В Николаев руски дронове многократно поразиха търговски център, предизвикаха пожари и раниха двама души – 72-годишен мъж и 17-годишно момиче. Спасителните екипи на няколко пъти са били принудени да прекъсват работата си заради опасност от нови удари – позната руска тактика, насочена към пристигнали на място спешни екипи.

Атаките последваха предложението на Зеленски от 4 септември за временно въздържане от въздушни удари по време на американската дипломатическа мисия. Сутринта на 5 септември Министерство на отбраната на Руската федерация оповести публично за последната вълна удари от изминалата нощ.

Стив Уиткоф и Джаред Къшнър трябваше първо да пристигнат в Москва, а след това – в Украйна в неделя, 6 септември. Зеленски потвърди украинския етап от посещението, но маршрутът остана предмет на промени заради опасения във връзка със сигурността на делегацията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че двамата идват с „конкретно предложение“ за прекратяване на войната, без да разкрива публично неговото съдържание. Това би било първото посещение на двамата на украинска земя в рамките на текущите усилия на Белия дом за постигане на споразумение.

Според източник на Reuters руската страна не желае американските пратеници да пътуват до Киев и прави опит да ги разубеди. Kyiv Independent съобщи, позовавайки се на собствени източници, че опасенията на Уиткоф за сигурността са поставили част от логистиката под въпрос. Към момента обаче няма официално потвърждение, че украинският етап на визитата или евентуалното пристигане със самолет са отменени.

Летище „Бориспил“ действително е било разглеждано като възможна точка от пътуването. По думите на Гончаренко двете страни са били съвсем близо до постигане на съгласие делегацията да кацне именно там. Гражданската авиация в Украйна е затворена от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и евентуално решение за подобен полет би било извънредно събитие. Хронологията дава основание ударът в Жуляни да се разглежда през призмата на предстоящата американска визита, особено с оглед на обсъжданото пристигане по въздух.

За първи път във войната: Опасност от дронове беше обявена в Калининград.

🇷🇺 На 25 май вечерта в Калининградска област беше обявена тревога заради опасност от нападение с безпилотни летателни апарати (БПЛА), съобщи регионалния клон на Единната държавна система за предупреждение и ликвидиране на извънредни ситуации (РСЧС).

„Внимание! Сигнал "Опасност от безпилотни апарати"!“, се казваше в съобщението.

Федералната агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ съобщи, че са въведени ограничения на полетите за международно летище „Храброво“ в Калининград. От ведомството поясниха, че „ограниченията са необходими за осигуряване на безопасността на полетите“. По-късно същата вечер летището поднови нормалната работа.

РИА Новости припомня, че „за първи път в последните години“ жителите на региона получават предупреждение от Министерство на извънредните ситуации (МЧС).

Летищата на Москва понасят най-тежкия срив от началото на годината.

🇷🇺 Московските летища преживяват най-тежкия срив в авиацията от началото на годината, предизвикан от масираните украински атаки с дронове и въведените ограничения на полетите, съобщи „Агентство“, според което най-малко 450 полета са били забавени, а много други са отменени или пренасочени към алтернативни летища.

Украйна поднови атаките с дронове срещу руска територия в отговор на отказа на Москва от предложението за дългосрочно примирие, отправено от украинския президент Володимир Зеленски. На 6 май, първия ден от очакваното примирие, Русия извърши над 1800 нарушения и атакува детска градина в Суми, убивайки една жена.

Най-тежка остава ситуацията на международно летище „Внуково“, където ограничения за полети са активни от 18 часа насам. Някои пътници чакаха в продължение на над 12 часа за своите полети и бяха принудени да нощуват по пода на терминалите. Междувременно въздушният транспорт в Украйна е напълно преустановен от началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Пресслужбата на „Внуково“ отправи призив към пътниците да са „готови за по-дълго чакане, включително на борда на самолетите“. По време на фактическата парализа на аеродрома бяха планирани 173 заминаващи и още 158 пристигащи полета, част от които бяха пренасочени към летищата „Шереметиево“ и „Домодедово“.

Десетки дронове в небето над руската столица предизвикаха най-тежкия хаос в руската гражданска авиация от началото на годината. Кметът на Москва Сергей Собянин твърди, че руското ПВО уж е свалило 54 дрона през нощта срещу 7 май, които са приближавали руската столица. В същото време прокуратурата започна проверки заради масовите закъснения на полети и транспортния колапс, засегнал столичните летища.

Авиационната система на Москва се оказва неспособна да се върне обратно към нормален режим на работа от три дни насам. На летище „Шереметиево“ най-малко 24 излитания имат закъснения, докато 8 полета бяха отменени. Над 160 допълнителни полета пристигнаха със закъснение или се очаква да закъснеят в близките часове. Летище „Домодедово“ е засегнато от системен колапс с десетки отменени полети. Хаосът в руската летищна система ескалира на 5 май, когато в рамките на денонощие бяха отменени над 200 редовни полета.

Русия задържа десетки израелци на летище в Москва заради връзки с войната срещу Иран.

🇮🇱⚔️🇷🇺 Най-малко 40 израелски граждани бяха арестувани, а по-късно бяха освободени след като кацнаха на московско летище от Тел Авив в неделя, потвърдиха от Министерство на външните работи след доклад за инцидента.

Пътниците са били задържани по подозрение за връзки с войната срещу съюзника на Кремъл – Иран. Съобщава се, че силите за сигурност на летище „Домодедово“ са подчертали пред задържаните, че Ислямската република е съюзник на Руската федерация и всеки, който е неин враг, е „и наш враг“.

„Веднага след като научи за случая, по указание на министъра на външните работи Гидеон Саар, Министерство на външните работи предприе действия както пред министерството в Москва, така и пред руското посолство в Израел“, се посочва в изявление на ведомството от понеделник.

„След тази намеса случаят беше разрешен и влизането на израелците беше одобрено. На руснаците беше дадено да разберат, че подобно поведение е напълно неприемливо и Израел гледа на инцидента с голяма сериозност“, добавиха от министерството.

Макар че ведомството не дава повече подробности около масовия арест, източник, запознат с инцидента, заяви пред независимото издание „Медиазона“, че пътниците са били разпитвани от руските служби по подозрение за участие във войната срещу Иран и са били държани пет часа без достъп до храна, вода или тоалетни.

На задържаните, сред които е имало както лица с двойно гражданство, така и израелци без руски паспорти, на които е било да отключат телефоните. Когато израелците отказали, им било казано вместо това да ги изключат, се казва в доклада.

Израелските граждани са били освободени едва след подписване на документ, подчертаващ „недопустимостта на нарушаването на закона“ и предупреждаващ срещу по-нататъшни нарушения.

Летище „Домодедово“ беше сцена на сходен инцидент и през 2019 г. Тогава на няколко израелци беше отказано влизане в Руската федерация заради спор във връзка с двустранно визово споразумение. В онзи случай те също в крайна сметка получиха разрешение да продължат пътуването си.

Израел и САЩ започнаха своята съвместна кампания на въздушни удари срещу Иран на 28 февруари в опит да дестабилизират режима и да унищожат капацитета му за обогатяване на уран и балистичен ракети капацитет.

Иран и САЩ постигнаха крехко 10-дневно примирие, което трябва да изтече в сряда, освен ако преговорите не доведат до дългосрочно споразумение с посредничеството на Пакистан.

Иран предупреди България за присъствието на американски танкери

🇮🇷⚔️🇧🇬 Иран е отправил официална дипломатическа нота към България, в която протестира използването на българско летище от военни самолет за зареждане с гориво на ВВС на САЩ. Документът е представен пред Народното събрание от депутата Станислав Балабанов от партия „Има такъв народ".

В нотата иранската страна заявява, че „запазва право да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право".

Заместник-министърът на външните работи Марин Райков потвърди нотата и уточни, че България не участва във военни действия. „Никакви бойни самолети не се зареждат над България за участие във военни операции", заяви Райков пред журналисти. Той допълни, че дипломатическите отношения с Иран остават ненакърнени, а Народното събрание не е одобрявало решения за подкрепа на военни действия в района на Ормузкия проток.

В края на февруари Frontline Monitor беше сред първите, съобщили за кацане на няколко американски военни самолета на софийското летище „Васил Левски". Властите тогава заявиха, че те са част от предно разполагане на НАТО, което Райков потвърди.

България не е единствената европейска държава, изправена пред подобна ситуация. Испания затвори своето въздушно пространство и отказа достъп до бази за американски операции срещу Иран. Италия от своя страна отхвърли междинно кацане на авиобаза „Сигонела" в Сицилия, докато Франция блокира полета на израелски товарни самолети с американско оръжие на борда.

Що се отнася до реалната военна заплаха от Иран по отношение на България, към момента тя е изключително ограничена. Най-далекобойните ракети в иранския арсенал от серията „Хорамшахр" имат максимален обсег около 2000 км, според оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и CSIS Missile Threat.

Разстоянието от западен Иран до София обаче е около 2200–2500 км по права линия. Това значи, че нито една от потвърдените в експлоатация балистични ракети, включително „Шахаб-3" (до 2000 км), хиперзвуковите „Фатах-1" и „Фатах-2" (около 1400 км) или твърдогоривната „Хейбар Шекан" (около 1450 км), не е в състояние да достигне българска територия. Иран работи по системи с обхват над 2000 км, но към момента нито една от тях не е потвърдена като оперативна.

На 20 март Иран изстреля две балистични ракети със среден обхват по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан – обект на около 4000 км от територията на страната. Нито една от тях не порази крайната цел – едната се разпадна по време на полет, а другата беше прехваната от ракета SM-3, изстреляна от военен кораб на САЩ. Иран отрече да стои зад удара. Според оценки на CNN и Hudson Institute използваните ракети вероятно са модифициран вариант на „Хорамшахр-4", чийто официално деклариран обхват е 2000 км, но има конструкция, базирана на севернокорейската „Мусудан", която позволява обсег от 2500-4000 км при намален полезен товар. Атаката, макар и неуспешна, показа, че Иран може да е надхвърлил доброволно наложеното си ограничение от 2000 км обхват.

Именно липсата на реални средства за поразяване на българска територия обуславя стремежа на Техеран да упражни политически натиск върху нашата и други по-малки държави в НАТО в опит да ограничи логистичната инфраструктура, с която САЩ разполагат в Европа. Посланието е насочено не толкова към сплашване, колкото към дипломатически сигнал – практика, прилагана от Иран в отношенията му с държавите в Европа, приемащи американски военни активи, участващи под някаква форма в операциите срещу режима.

Сирийското правителство пое контрола върху летище Камишли.

🇸🇾 Сирийските власти поеха контрола над летището в Камишли като част от текущия процес по интеграция на водените от кюрдите сили и институции към националното правителство, съобщават държавните медии.

Генералната служба за гражданска авиация и въздушен транспорт съобщи, че нейни служители са инспектирали съоръжението днес след поемане на контрола и са „обсъдили механизми за възобновяване на дейността му“.

Ръководителят на ведомството Омар ал-Хусари заяви в платформата X, че прехвърлянето на летището е „важна институционална стъпка в процеса на обединяване на управлението на летищата под егидата на държавата“.

Кюрдите, които контролираха голяма част от Североизточна Сирия преди да сключат сделка за интеграция под натиск от правителството, бяха поели летището след падането на режима на Башар ал-Асад в края на 2024 г.

Въпреки че обектът не беше отворен за граждански полети, Русия използваше част от съоръжението като военна база, преди да се изтегли миналия месец.

Камишли е единственото летище в Североизточна Сирия и в продължение на години служеше като жизненоважна връзка за жителите на региона. Това беше особено осезаемо по време на близо 14-годишната гражданска война, започнала през 2011 г., през която се поддържаха редовни полети между него и Дамаск.

Летището остана под правителствен контрол по време на войната и продължи да обслужва полети чак до свалянето на Асад от власт.

Руските власти връчват повиквателни за военна служба по летищата.

🇷🇺 Властите в Руската федерация са започнали да връчват повиквателни за наборна служба директно на пристигащи граждани, особено онези от тях, които са натурализирани, на големите летища в страната, което породи опасения от етническо профилиране и правна неяснота.

Министерството на вътрешните работи обяви откриването на 12 пункта за миграционен контрол на летищата в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Новосибирск, Сочи, Казан и други градове на 19 ноември, чието предназначение официално е да бъдат заловени чужди граждани, нарушили миграционните закони. На практика обаче става дума за нещо далеч по-противоречиво.

Още на следващия ден държавния телевизионен канал „Вести Урал“ излъчи репортаж от летище Колцово в Екатеринбург, в който е показано как руски граждани, а не чужденци, биват спирани веднага след кацане и получават призовки.

„Щом този мъж стъпи в Урал, разбра, че няма просто да хване обратния полет. Може да е долетял от чужбина, но на хартия е руски гражданин, а това значи задължителна военна регистрация, дори да има билет за утре“, обясни репортажът.

Според материала онези, които още не са уредили военната си регистрация, получават призовката на място, а в случай че не се явят им се налага глоба в размер на до 30 000 рубли (около 330 долара).

Репортажът предизвика буря от коментари в социалните мрежи. Руските държавни медии веднага обявиха ситуацията за изопачена, тъй като реално нямало военни до стълбата на самолета, а само в официалните миграционни пунктове. Освен това те подчертаха, че получаването на призовка не ограничава правото на получателя да напусне страната.

Кадрите от репортажа на „Вести“ обаче директно противоречат на тези твърдения, тъй като в тях се посочва, че военни и следователи „буквално посрещат пристигащите от самолета“.

Според Тимофей Васкин, експерт по военно право от организация „Школа на наборника“, в конкретния случай основният фокус пада върху мъжете „с неславянска външност“, защото имат значително по-малки шансове да се измъкнат.

„Не могат да проверят всеки мъж на влизане – и вътрешното министерство, и военните комисариати са силно неокомплектовани“, споделя Васкин. „Това е тревожен знак за засилващ се контрол, но все още не е системен срив.“

Той добави, че по рождение руснаците обикновено могат да пренебрегнат призовката без сериозни последици, докато натурализираните граждани рискуват да си навлекат проблеми с паспорта или дори със статуса си.

По-рано правозащитни организации в Москва съобщиха, че полицията е започнала да задържа произволно мъже в наборна възраст в метрото с помощта на системата за лицево разпознаване.

Украинските сили унищожиха руски самолети в окупирана Запорожка област

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе прецизен удар по руски самолети, базирани на летище в окупираната Запорожка област, при който бяха унищожени два леки самолета, пригодени наскоро за прехващане на украински далекобойни дронове.

СБУ публикува видео от операцията, което показва атаката, извършена на 85 км от фронтовата линия. В придружаващото видео изявление се отбелязва: „Този път нашите специалисти нулираха два леки самолета, използвани от окупаторите на летища за сваляне на украински дронове с далечен обсег. Операцията е част от по-широките усилия за осигуряване на непрекъснати удари в руския тил“, добавиха от службата.

СБУ описа действието като продължение на текущите саботажни операции срещу многослойните отбранителни системи на Русия. „Подобна работа по разчистване на пътя за нашите дронове с далечен обсег осигурява постоянни удари в руския тил. СБУ продължава да нанася удари по окупаторите с всички налични средства“, се казва в изявлението.

Поразените самолети бяха посочени като леки витлови самолети, които са били модифицирани от руснаците, за да влезат в ролята на активи за борба с дроновете на ниска цена. Няколко дни по-рано руската държавна телевизия излъчи кадри с пригодени самолети Чесна и Як-52, използвани за тази цел. Те показаха усилията като импровизирана мярка срещу нарастващата заплаха от украински далекобойни дронове, които оперират надълбоко в окупираните територии и през границата.

Украинските сили все повече разчитат на дронове с далечен обсег за нанасяне на удари по петролни депа, складове за боеприпаси и радарни инсталации, далеч от фронтовите линии, особено в региони, където операциите с пилотирани самолети са твърде рискови или логистично непрактични.

С насочването към самолети, пригодени за борба с дронове, Въоръжените сили на Украйна искат да намалят ефективността на руските въздушни патрули и да създадат по-благоприятни условия за използването на дронове с далечен обсег в оспорвани или дълбоки оперативни зони.

Точната локация на удара не беше посочена в съобщението, но координатите сочат към съоръжение на руската армия в окупираната част на Запорожка област. Независимата проверка на последиците е ограничена поради затруднения достъп до района.

И летището в Амстердам беше затворено заради дрон.

🇳🇱 Неизвестен дрон, забелязан край летище „Схипхол“ в Амстердам, предизвика временно затваряне на една от основните писти и създаде сериозна заплаха за безопасността на полетите.

Полосата „Полдербаан“ беше затворена за полети за около 45 минути. По данни на полицията първите сигнали са подадени около 12:10 ч. от пилоти, които забелязали дрон на височина около 150 метра. Капитан на самолет на Transavia съобщил на диспечерите, че безпилотният апарат е преминал на едва 50 метра от крилото му.

В издирването на дрона са участвали няколко полицейски екипа и хеликоптер, но нито апаратът, нито операторът му са били открити. Представител на военната полиция (Marechaussee) заяви, че най-вероятно става дума за любител, тъй като след първоначалните сигнали дронът повече не е бил засичан.

Същевременно властите подчертаха, че затварянето на писта заради дрон е доста рядък случай. Заради инцидента самолетите бяха пренасочвани към друга писта в продължение на близо час. Пистата бе отворена отново около 13:00 ч.

Все още не е ясно кой дрон е причинил инцидента. По предварителни данни става дума за малък апарат. Напомняме, че полетите с дронове над и около летище „Схипхол“ са строго забранени заради опасността за гражданската авиация.

От началото на годината в Нидерландия бяха регистрирани най-малко 22 случая на подозрителни полети на дронове близо до летища. Миналата седмица сходни инциденти доведоха до временно затваряне на няколко летища в Дания, както и на летище „Осло“. Там правителството дори квалифицира тези полети като „атака“ и „бомбардиране“ срещу критична инфраструктура.

По-рано беше съобщено за неизвестни дронове в Дания, Швеция, Литва, Норвегия, Финландия и Франция, като някои от тях са били в близост до военни обекти и стратегическа инфраструктура.

Междувременно, в петък, 26 септември, няколко дрона са забелязани във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн в северна Германия. Провинцията граничи с Дания, където дронове са засечени три пъти по-рано тази седмица. Местните власти започнаха официално разследване на случая.

Припомняме, че по-рано дейността на летище „Олборг“ в Северна Ютландия беше временно преустановена след появата на неидентифицирани дронове в неговото въздушно пространство.

В нощта на 23 септември международното летище „Гардермоен“ в норвежката столица също беше принудено да прекъсне работа за известно време, след като над него бяха забелязани неидентифицирани дронове.

Присъствие на неизвестни дронове затвори летище Копенхаген.

🇩🇰 Всички полети на летище Копенхаген в Дания бяха спрени в 20:26 часа местно време след съобщения за големи дронове в зоната на летището, потвърдиха от полицията. До този момент поне 11 полета са пренасочени към други датски летища, което предизвика някои неудобства за пътниците.

Датската полиция съобщи за присъствие на дронове в района на летището, което наложи незабавно активиране на протоколи за безопасност. „Големи дронове“ са видяни в контролираното въздушно пространство, което принуди властите да затворят летище Копенхаген Каструп, което е сред най-натоварените летища в Северна Европа.

До момента полетите са пренасочени към летищата в Малмьо, Билунд и Орхус, докато излитащите самолети остават приземени. Пътниците се сблъскват със забавяния, отменени полети и несигурност, а властите работят за осигуряване на въздушното пространство.

Отговорните органи заявиха, че дронвоете представляват съществен риск за гражданската авиация. Инцидентът на летището в датската столица подчертава все по-сериозните опасения за активността на дронове в близост до европейски летища, напомняйки за сходен случай на лондонското летище Гетуик през 2018 г.

Ново летище за дронове е изградено в Брянска област.

🇷🇺 Сателитни снимки, публикувани от анализатора Брейди Африк в X, показват наскоро изградено летище за изстрелване на безпилотни самолети, разположено в Брянска област.

Комплексът се намира между селата Война, Олешок, Голишина, Живий Ключ и Мартиновка и вече съдържа четири складови зони, скрити под високи хангари, в които се виждат навеси. Освен това са обособени две площадки за пускове, оборудвани с катапултни системи.

Подобни комплекси са изграждани систематично от руските войски както в граничните райони, така и във временно окупираните територии на Украйна. През първата половина на август стана ясно, че украинските въоръжени сили са унищожили такъв обект в рамките на летище Приморско-Ахтарск. Освен това проектът Dnipro OSINT откри още два такива комплекса в Орловска и Брянска област.

Единият от тях е разположен край село Цимбулова в Орловска област, което се намира на 175 км от украинската граница. Предполага се, че е основната площадка за изстрелване на далекобойни дронове и е един от най-големите известни комплекси. Там телевизионният канал „Звезда“ засне пропаганден репортаж с демонстрация на изстрелвания срещу Украйна.

Друг комплекс е изграден близо до село Навля в Брянска област, значително по-малък, но копира инфраструктурата на основния обект. Там се намират три складови бункера, но отсъстват стационарни пускови установки, което значи, че дроновете се пускат изцяло от автомобили.

Суданската армия нанесе удар по площадка за UAV на международно летище Няала, южен Дарфур.

🇸🇩 Суданските въоръжени сили (SAF) нанесоха нов въздушен удар по площадка за дронове на територията на международно летище Няала, разположено в щата Южен Дарфур – ключова база на Силите за бърза подкрепа (RSF).

Според геолокирани кадри, публикувани в Х профила на AfriMEOSINT – изследовател на данни от публично достъпни източници (OSINT), атаката е причинила сериозни щети по самата платформа за изстрелване на безпилотни летателни апарати, използвана от паравоенната милиция за операциите, които провежда в региона.

Това е поредната атака срещу военна инфраструктура на RSF в рамките на летището. По-рано тази година въздушен удар на судански самолети унищожи товарен самолет, широко използван за превоз на военно оборудване и чуждестранни военни съветници. Според анализ на Yale HRL и Reuters, RSF разполагат с китайски бойни дронове CH-4 и FH-95, които използват за удари в западен и централен Судан.

В отговор на атаките, RSF нанесоха ответни удари с дронове по цели в Порт Судан, който е в ролята на седалище на военните власти от началото на войната, което подчертава ескалацията ѝ в следваща фаза – тази на интензивен дуел във въздуха, което отбелязва все по-осезаемата зависимост на двете страни от наличието на безпилотни технологии, предоставяни почти изцяло от външни спонсори.

Навлизайки в третата си година на кървави битки, гражданската война в Судан не показва никакви признаци на затихване в обозримо бъдеще. Въпреки че точният брой на жертвите от войната няма как да бъде уточнен преди нейния край, дори най-консервативните оценки надхвърлят 150 000, наред с над 12 милиона принудително разселени. Последните удари в Няала и Порт Судан подчертават още веднъж, че оттук нататък въздушното превъзходство се очертава като ключовия фактор за бъдещия ход на бойните действия.