Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Украински прехващач свали „Форпост-Р“ на 4300 метра над Курска област

🇺🇦🛩️🇷🇺 Пилоти на дронове от 7-и батальон „Топота“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“ на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна засякоха и унищожиха руски разузнавателно-ударен дрон „Форпост-Р“ на 4300 метра височина в небето над Курска област. Сваляне е извършено с прехващача „Чаклун-КМ“, като за самия успех съобщи командващият СБС Роберт Бровди „Мадяр“, според когото това е едва шестия потвърден случай на свален дрон от вида за цялата пълномащабна война и втория, записан в актива на бригадата.

„Форпост“ е най-скъпият дрон в руския арсенал, а оценките за стойността на една машина се движат около 7 млн долара. Родословието му е израелско: платформата е лицензиран вариант на IAI Searcher Mk II, чието производство Уралският завод за гражданска авиация в Екатеринбург започва през 2012 г. Началото на сделката е поставено по време на войната в Грузия през 2008 г., която изобличава руското изоставане в разузнаването с дронове. През 2009 г. Москва купува два апарата Searcher Mk.II за 12 млн долара, а през октомври 2010 г. „Оборонпром“ подписа договор за лицензионно сглобяване с израелската компания IAI, чиято стойност според различни оценки е между 300 и 400 млн долара. Модификацията „Р“ се появи след замяната на вносните пунктове с руски двигател, собствена авионика и софтуер. Апаратът има оперативен радиус до 250 км от наземната станция за управление, издържа във въздуха до 18 часа и носи полезен товар до 100 кг. От 2021 г. към него са добавени пилони за две малки управляеми авиобомби КАБ-20 с лазерно насочване – открито копие на турската MAM-L от въоръжението на „Байрактар TB2“. През 2025 г. заводът заменя металния скелет на крилата и опашката с изцяло композитен кесон, което намалява броя на съединенията и увеличава товароподемността.

Курска област граничи със Сумска област, където руското настъпление от 2025 г. не престава: към април 2026 г. под окупация са 17 населени места, а през юли ударите засегнаха Сопич, Голишивске, Уланове и Бачивск. Самата Курска област беше арена на украинската операция от август 2024 г., но след изтеглянето на основните украински сили през пролетта на 2025 г. районът отново действа като руски тил и опорна база за натиска отвъд границата. „Форпост“ действа именно в тази ивица като „око“ на артилерия и авиобомби – засича цели, коригира огъня и при нужда сам поразява откритите обекти с КАБ-20. Този боеприпас е част от съвсем различен клас в сравнение с тежките планиращи бомби ФАБ с УМПК, които руската тактическа авиация хвърля по Сумска и Харковска област: става дума за 20 кг заряди с лазерно насочване, създадени за окопи, огневи разчети и лека техника, а не за градски квартали. Тъй като украинската тактическа авиация е принудена да атакува самата Курска област, за да отрази щурмовете срещу Рижовка, безпилотен апарат с 18-часов престой над граничната ивица е сред приоритетните цели.

„Чаклун“ е разработка на авиомоделисти от Днипро, за които летателните апарати са били хоби в местната федерация по авиомоделизъм още преди пълномащабната инвазия. Реактивният вариант, представен през май на изложението SAHA-2026 в Истанбул, е с дължина 1,65 метра, размах на крилата 1,5 метра и излетно тегло 10,4 кг. Турбореактивният двигател осигурява максимална скорост от 320 км/ч и крейсерска скорост от 220 км/ч. Апаратът се изстрелва от катапулт, задържа се във въздуха около 40 минути, достига височина до 6000 метра и има обхват до 30 км при насочване с радар от класа на израелските RADA. Представител на производителя посочва успеваемост от 88-100% при изпълнение на задачите. Радиусът на действие в координация с радар определя и техническото условие за успех: прехващането изисква наземна радарна станция за навременно откриване на целта и пускова позиция, разположена на достатъчно близко до границата, за да може апаратът с 40-минутен ресурс да я настигне.

Височината от 4300 метра попада в зоната, където тежките разузнавателни дронове действаха с нулев риск от началото на инвазията. Далекобойните зенитни ракети са скъпи и се пазят за самолети и крилати ракети; преносимите зенитно-ракетни комплекси нямат нужния обсег; а витловите дронове с изглед от първо лице (FPV) губят тяга на тази височина. В диапазона 3-5 км „Форпост“ и „Орлан-30“ реално погледнато останаха недосегаеми, което обуславяше тяхното поведение. Сега обаче 10 кг реактивен дрон, насочван от наземен радар, вече покрива същия пояс на цена, която позволява масово и свободно използване.

От началото на 2026 г. войската е получила по държавни договори два пъти повече прехващачи, отколкото през цялата 2025 г., а общите доставки са скочили 2,6 пъти. Към началото на май 194 подразделения имат потвърдени сваляния на дронове „Шахед“, като делът на дроновете камикадзе, свалени от прехващачи, се удвои в рамките на няколко месеца. По оценка на специалиста по електронна война Сергий Бескрестнов („Флеш“) този дял вече се доближи до половината. Министерството на отбраната планира придобиване на 8000 комплекта „Октопус“ – прехващач с автоматизирано насочване, разработен от Въоръжените сили на Украйна, а заявената цел на Киев е постигането на 95% успеваемост при прехват на въздушни цели.

Първият „Форпост“ на бригадата е свален на 20 април 2025 г. и почеркът на това е напълно познат: същото звено (тогава под името „Топота ПМ“), същата височина от около 4 км и същият прехващач. Тогава ударен апарат все пак успява да планира обратно към територията на Курска област. Рядкостта на подобен трофей се обяснява с ограничения брой машини: до края на 2017 г. руските войски получават около 30 комплекса „Форпост“ (всеки с по няколко апарата), а машините се управляват предпазливо и рядко се доближават до линията на съприкосновение. 15 месеца по-късно повторение на резултата с по-напреднала бойна техника демонстрира устойчив метод, а не случайна успеваемост, въпреки че 6 свалени „Форпост“ за 3 години и половина война да остават твърде ниска стойност за систематичен лов. Самата 414-а бригада израства от групата „Птиците на Мадяр“, сформирана от Бровди през 2022 г. – първоначално като рота в състава на 59-а отделна мотопехотна бригада, през януари 2024 г. разгърната в 414-и батальон и прехвърлена в морската пехота, впоследствие преобразувана в полк. Декември 2024 г. – в първото отделно бригадно формирование от безпилотни авиационни системи във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Тази размяна илюстрира съвременния характер на бойните действия: десетина кг композитни материали и електроника срещу платформа на стойност 7 млн долара. Мадяр определя това като „най-добрата борсова сделка в света“. На годишнината на съединението през юни той отчита 360 хиляди поразени цели и 1,7 млн бойни полета за първите 12 месеца. От 11 юни 2025 г., когато оглавява наскоро създадените украински СБС, неговите части докладват за 45 067 поразени ударни и разузнавателни дрона (от които 43 688 унищожени), както и за 9186 свалени дрона „Шахед“ и „Гербера“. „Форпост“ е едва вторият сред тях.

Румънски F-16 свали дрон „Шахед“ над Бузъу – първо прехващане за Румъния

🇷🇴🛡️🇷🇺 Румънски изтребител F-16 свали руски дрон над окръг Бузъу в източната част на страната около 11:02 ч. вчера – първият случай, в който румънската авиация поразява безпилотен летателен апарат в собственото си въздушно пространство след повече от година, през която изтребители бяха вдигани под тревога срещу навлезли дронове, но не откриваха огън.

Дронът падна в необитаема местност край село Падина, а отломките му се разпръснаха в житна нива. Няма пострадали хора и нанесени материални щети, съобщи областният префект. Този прехват обаче не остана единствен: сутринта на 25 юли румънски F-16 свали втори дрон над делтата на река Дунав – вторият такъв случай за по-малко от денонощие.

Президентът Никушор Дан съобщи в X, че пилотът е поразил дрона около 11 ч. местно време. „Зоната беше необитаема, така че пилотът можеше да стреля без никакъв риск“, заяви той и допълни, че компетентните институции са изпратили екипи, които проверяват района, за да установят всички детайли за инцидента.

Радарите на Министерство на отбраната на Румъния засекли целта в 09:39 ч. на около 20 км източно от Сулина – при устието на река Дунав на брега на Черно море. Оттам апаратът навлязъл във въздушното пространство на страната по маршрут Сулина–Браила–Фетещ–Бузъу.

В 09:48 ч. от 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца са излетели два италиански изтребителя Eurofighter Typhoon, разположени в страната в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция. Тяхната ракета обаче не успяла да порази целта.

Едва след като в 10:56 ч. два румънски F-16 излетели от 86-а авиобаза край Фетещ, един от тях съумява да засече и свали дрона шест минути по-късно. Издирвателни екипи събират отломки както от румънски, така и от италиански ракети – потвърждение, че първият изстрел на съюзническата авиация над Румъния е бил неточен.

Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Румъния генерал Георгица Влад определи вида на апарата пред журналисти въз основа на визуалната оценка на пилотите. „Визуално пилотите съобщиха, че дронът е приличал на тип „Шахед“, каза той, визирайки иранското семейство ударни дронове, което Русия използва масово за удари по Украйна. Генералът подчерта, че разследващите все още не са установили официално произхода на апарата.

Министърът на отбраната Раду Мируца беше по-категоричен, като го определи като „един от стандартните дронове, които руснаците използват“. Това определение обаче описва типа на апарата, а не представлява официално потвърждение откъде е излетял.

Румънски военен източник формулира същата оценка по по-предпазлив начин: „Тече разследване за установяване на произхода на дрона. Но в тази част на света нападателят е Русия.“

Ден по-късно тази версия получи официално потвърждение. Главната прокуратура на Румъния установи с рентгенов анализ на отломките, че сваленият на 24 юли апарат е руски дрон тип „Шахед“, от използваните от руските войски срещу Украйна. Това съобщи външната министърка Оана Цою.

По своя клас „Шахед-136“ и произвежданият по руски лиценз „Геран-2“ са ударни дронове с еднопосочна мисия, известни още като баражиращи боеприпаси. Те летят на малка височина сравнително бавно срещу предварително зададена цел или към цел, която може да бъде коригирана по време на полета.

Тези апарати не са нито балистични, нито крилати ракети. Именно ниската скорост и специфичният профил на полета ги правят сравнително лесни за визуално разпознаване, но трудни за поразяване от изтребител, предназначен за въздушен бой.

Командването на ВВС на Украйна свърза нахлуването на дрона с промяна в руската тактика за използване на дронове, наблюдавана по време на нощната атака срещу Украйна на 24 юли. Юрий Ихнат, ръководител на отдела за връзки с обществеността на ВВС, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия е започнала да използва ударни дронове с активни командни канали – системи, които позволяват на оператора да променя курса и целта в реално време. Според него подобни апарати все по-често се насочват срещу подвижни обекти като локомотиви и автомобили.

„Такъв дрон с mesh-мрежа влетя днес. Пресичане на държавната граница беше регистрирано някъде край Вилкове и той навлезе в Румъния“, каза Ихнат. „Там вдигнаха изтребители и президентът вече съобщи, че е свален.“

Това твърдение поставя важен въпрос, който самият Ихнат остави без окончателен отговор. Ако дронът реално е разполагал с канал за управление, той не е бил просто апарат с повредена навигация и отклонил се от маршрута, а машина, която някой е насочвал в реално време.

„Виждаме, че ако наистина е имал командни канали, възниква и въпросът: правят ли го руснаците нарочно, насочвайки тези дронове към страни от НАТО?“, добави той.

Засега обаче няма отговор на този въпрос. Москва не е поела отговорност, Букурещ не е установил мотив или намерение, а версията за умишлено изпитване на реакцията на НАТО остава хипотеза на анализатори и украински представител, но не и утвърден факт.

Ако описанието на Ихнат е точно, промяната засяга характера на заплахата. Класическият „Шахед“ следва предварително зададен маршрут и след изстрелването не може да бъде управляван. Апаратура с постоянна връзка обаче може да се пренасочва в движение, да заобикаля позиции на ПВО и да избира цели съобразно развиващата се обстановка.

Според украинския офицер такава способност често се използва срещу подвижни обекти като локомотиви и военни автомобили. Тя прави дрона и по-труден за определяне като случаен нарушител: един отклонил се апарат няма кой да върне обратно към целта или към друг маршрут, докато управляваният има оператор, който може да вземе решение за следващото му действие.

Само часове по-късно подобен сценарий се повтори. На сутринта на 25 юли радарите засякоха нов дрон в граничната зона с Украйна в 08:22 ч. Осем минути по-късно два румънски F-16 го свалиха на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на Дунав, отново над необитаема местност. Министерство на отбраната посочи, че прехватът бил извършен от същия пилот със същия изтребител и същия колега, който предишната сутрин поразил апарата над Бузъу.

Произходът на втория дрон не беше обявен, но министърът на отбраната Раду Мируца заяви, че неговите характеристики съвпадат с тези на предишни потвърдени полети на руски дронове.

Материалните последици от двете нарушения са минимални: единият дрон попадна в житна нива, а другият – в необитаема зона. Промяна отчитаме обаче в поведението на отбраната: за първи път изобщо румънски пилот откри огън срещу нарушител във въздушното пространство на страната.

През последната година десетки руски дронове бяха засичани в или близо до въздушното пространство на Румъния, без нито един да бъде свален. Изтребители излитаха, следяха полета им до напускане на района или до падането им и след това се прибираха.

Голяма част от тези нарушения идват от един и същи район. От лятото на 2023 г. Русия атакува украинските пристанища Измаил и Рени, разположени в делтата на река Дунав и само на броени метри от румънския бряг. Отломки от руски дронове редовно падат в района на румънското село Плауру, намиращо се на около 300 метра от Измаил. Правителството изгради бетонни укрития за местните жители, а едновременно с това поддържа позицията, че страната не е обект на директна атака.

Именно поради факта, че това разпространяване на последиците от войната отвъд територията на Украйна дълго приличаше на неволно отклонение, а не умишлено действие, Румъния проследяваше дроновете, но не откриваше огън.

Най-сериозният предишен случай беше на 29 май, когато руски „Геран-2“, руското копие на „Шахед“, което се произвежда в предприетие в Република Татарстан, удари жилищен блок в Галац в 01:53 ч. след полунощ. При инцидента бяха ранени двама души, а 70 жители бяха евакуирани. Тогава във въздуха бяха вдигнати два F-16, но дронът не беше поразен. След удара Букурещ поиска от съюзниците ускорени доставки на модерни системи за борба с дронове.

Свалянето на 24 юли показва, че границата, след която румънските пилоти са готови да използват оръжие, вече е променена. Самият прехват подчертава и ограничението на използвания инструмент – казус, който стои зад настояването за доставки на специализирани анти-дрон системи.

Свръхзвуков изтребител, използван срещу дрон на стойност няколко десетки хиляди долара, е твърде скъпо и неефективно решение. На 24 юли бяха нужни повече от час преследване, две двойки изтребители и поне два ракетни изстрела, един от които не попадна в целта, за да бъде унищожен един дрон над празно поле.

Именно този дисбаланс между евтината заплаха и скъпата отбрана обяснява защо Букурещ толкова дълго избягваше да открива огън, особено над населени райони. Решението да се използва оръжие дойде едва когато обстоятелствата съчетаха непосредствената заплаха с минимален риск за цивилното население.

Това е първият подобен случай за Румъния, но не и за НАТО. Алиансът вече свали руски дронове над Полша на 10 септември 2025 г. Тогава около 20 безпилотника навлязоха във въздушното пространство на страната по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители унищожиха поне три от тях – първото бойно използване на съюзническа авиация срещу въздушни цели от началото на войната.

Варшава задейства консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, на което НАТО отговори със създаване на постоянната мисия „Eastern Sentry“, насочена към укрепване на ПВО по източния фланг. В нея се включиха датски, френски, германски и британски самолети. Италианските Eurofighter Typhoon, вдигнати от авиобаза „Михаил Когълничану“ срещу дрона вчера сутринта, са част от същото подсилване. Източният фланг на НАТО постепенно преминава към единен модел на реакция: не само проследява нарушенията, но и ги неутрализира.

Разликата лежи в цената и риска. В гъсто населената Полша падащи отломки след прехват повредиха къща край Люблин, докато Румъния изчака момент, в който свалянето можеше да стане над необитаем район.

Румъния се превърна във втория член на НАТО след Полша, който влиза в пряк сблъсък с руски безпилотни апарати за по-малко от година. Тази поредица засилва въпроса дали постоянната анти-дрон отбрана не е по-разумно решение от употребата на скъпи изтребители във всеки отделен случай.

Реакцията достигна и до Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Букурещ за действията, които описа като „бърза и ефективна реакция“. Тя допълни още, че укрепването на отбраната по източната граница на ЕС остава дългосрочен приоритет.

Крайбрежието на Черно море живее със сходна уязвимост, но засега тя се проявява с по-пасивен начин. По българското крайбрежие войната достига най-вече под формата на отломки: през август 2025 г. руски дрон „Феникс“ беше изхвърлен на плаж край Созопол; през септември разузнавателен апарат „Орлан-10“, беше открит на брега край Бургас; на 11 юни 2026 г. екип на военноморската база в града проведе контролирана детонация на останки от дрон на 14 морски мили от нос Колокита заради опасност от невзривен боен заряд.

За разлика от Румъния, която вече предприема действия за прехващане на дронове във въздуха, България засега основно се занимава с последиците от паднали и изхвърлени от морето дронове. Географията обаче е обща. Делтата на Дунав и северозападното Черноморие – районът, в който се срещат Украйна, Румъния и България – остават участъкът, през който руската война достига най-често територията на НАТО.

Че първият дрон е руски по произход, вече е потвърдено официално. Остава отворен обаче въпросът дали е бил умишлено насочван към румънското въздушно пространство. Ако разследващите намерят в отломките комуникационен модул или други следи от mesh-мрежа, версията за управляема машина на Юрий Ихнат ще получи допълнителна тежест. Заедно с това ще се засили и подозрението, че става въпрос за преднамерена провокация за изпитване на реакцията на НАТО.

Повторението на подобен инцидент в два последователни дни изостря въпроса, но само по себе си не дава окончателен отговор. Засилените руски удари срещу украинските дунавски пристанища означават повече изстреляни апарати в непосредствена близост до границите на НАТО, а това неизбежно увеличава риска от отклонения и навлизане в чуждо въздушно пространство.

Сигурното след 25 юли е друго: в рамките на две денонощия източният фланг на НАТО премина от пасивно наблюдение към действие – румънската авиация откри огън два пъти срещу нарушители. Всяко следващо подобно навлизане вече ще бъде оценявано спрямо този нов, значително по-нисък праг на търпимост.

Одеса под трети удар за денонощие – вечерен ракетен обстрел с деца сред ранените

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия нанесе поредния си ракетен удар по жилищен район в Одеса. В резултат на това загинаха най-малко двама цивилни, а други шестима бяха ранени, сред които бяха три деца, според последните данни, публикувани от местните власти в украинския пристанищен град.

Въздушната тревога в града прозвуча около 22:00 ч. Малко след това каналите за мониторинг съобщиха, че към Одеса летят ракети, а малко след това в града отекнаха серия от експлозии. Началникът на градската военна администрация Сергей Лисак потвърди, че врагът е нанесъл ракетен удар, и увери, че аварийните служби вече работят на мястото на инцидента. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи за щети по цивилната инфраструктура и за възникнали пожари. На разпространените снимки се виждат разрушени жилищни сгради, а жители на града споделиха в социалните мрежи, че един мъж е загинал на място от осколочни рани.

Този удар бе нанесен в края на денонощие, в рамките на което градът вече бе поразен три пъти. Това отбелязва седмия пореден ден на руски атаки срещу граждански обекти в Одеска област. На този фон мониторинг каналите призоваха жителите да преразгледат отношението си към ракетната заплаха и да проверят къде се намират най-близките укрития – включително по маршрутите им до работа и обратно. Оценката на анализаторите е, че натискът върху града тепърва ще се засилва.

По-рано в четвъртък руската армия атакува Одеска област, при което загина възрастен мъж, а трима души бяха ранени. По данни на мониторинг каналите атаката е извършена с баражиращи реактивни боеприпаси „Бандероль“ – сравнително ново руско оръжие, което започна активно да се прилага в Южна Украйна. Със заводско обозначение „С8000“, то представлява хибрид между крилата ракета и дрон камикадзе. Задвижва се от малък реактивен двигател, развива скорост от около 500 км/ч и носи осколочна бойна част с тегло до 150 кг. Именно съчетанието от висока скорост, отлична маневреност и нетипична конструкция затруднява украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според открити източници в производството на апарата участват руските предприятия „Кронщат“ и „КТ – безпилотни системи“.

Ден по-рано, в сряда, руски ракетен удар срещу областния град порази няколко жилищни сгради, сред които многоетажна кооперация, както и газопровод. Тогава загинаха трима души, а осем бяха ранени, като сред спасените под отломките имаше две деца. В памет на жертвите 16 юли беше обявен за ден на траур в Одеса – ден, който агресорът „отбеляза“ с нови удари по града.

Александър Коваленко, военен и политически коментатор от групата „Информационна съпротива“, свързва руския терор над Одеса с няколко причини. Водещата сред тях е, че руската армия използва града като полигон за изпитание на нови видове оръжие. Все по-честото използване на реактивни дронове като „Бандероль“ по одеското направление напълно се вписва в тази логика. Южното крайбрежие, намиращо се в обсега на пуск от Черно море и Крим, се превръща в изпитателен участък. На него Русия тества трудно за прехващане оръжие директно срещу гъсто населен градски център.

Одеса и областта остават подложени на почти непрестанен обстрел с различни видове оръжия – ракети, баражиращи боеприпаси и дронове, които се редуват ежедневно. Броят на жертвите от вечерните удари все още се уточняваше късно на 16 юли, като при актуализиране на официалните данни картината може да се промени.

Нова масирана дронова вълна удари руския тил – около 410 апарата по руски данни

🇺🇦✈️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна изстреляха нова масирана вълна от ударни дронове към руския дълбок тил през нощта срещу вторник, което бележи поредния и един от най-интензивните епизоди в 40-дневната кампания, с която Киев методично пренесе войната към Москва и нейните индустриални центрове.

Местни мониторинг канали съобщиха за около 410 безпилотни апарата, насочени към европейската част на страната. Украинската страна, вярна на практиката си да не коментира удари по руска територия, не обяви нито брой, нито конкретни цели. Отбелязаните данни са условни: предполагаемият брой дронове и техните маршрути в руското въздушно пространство идват от възстановки на OSINT наблюдатели, които стъпват на обявените въздушни тревоги по места. Именно затова картите на приблизителните траектории са по-скоро моментна снимка на паниката, отколкото прецизен отчет за резултатите. Последиците тепърва предстои да бъдат уточнени.

Само денонощие по-рано, през нощта на неделя срещу понеделник Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 342 прехванати дрона от самолетен тип в рамките на 12 часа. Атаките бяха насочени към 11 региона – Волгоградска, Брянска, Курска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Адигея, окупирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море. В село Пионерский на 40 км западно от Москва дрон се вряза в жилищни къщи и подпали пет от тях. Според изявление на местния губернатор Андрей Воробьов са загинали трима души, а други трима са ранени, като над самата Московска област са били свалени 81 дрона. В Солнечногорск двама души пострадаха при попадение в жилищен блок, докато в Белгородска област загина жена. Според украинския мониторинг канал Exilenova+ значителна част от щетите всъщност са причинени от падащи отломки при работата на руската ПВО. Руското клише „паднаха отломки“ обаче отдавна не изключва директни попадения – сателитните снимки нееднократно са доказвали обратното, така че тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета.

Ударите отново взеха на прицел енергийната и петролната инфраструктура – сърцевината на украинската стратегия, че приходите от тях финансират военната машина на Кремъл. В село Вязники, Старополски край пламна петролна база до жп гарата. Това е вторият подобен обект в селото, поразен в рамките на седмица. Предишният пожар беше свързан от местния губернатор и изданието Astra с депо на „Роснефт-Ставрополь“. В Краснодарски край избухна пожар в промишлено съоръжение в Темрюкски район, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира сериозни топлинни аномалии в района на Порт Кавказ – ключов логистичен възел, който свързва континентална Русия с окупирания Крим. Напрежението достигна и столицата, където и четирите московски летища („Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“) въведоха временни ограничения на полетите.

Паралелно с това беше развито и морското измерение на кампанията. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди съобщи, че само в неделя са поразени 14 руски кораба (от които 10 танкера и 4 ферибота), а за последната седмица общият им брой е достигнал 90. Един от танкерите беше атакуван на входа на Азово-Черноморския канал. По думите на местния губернатор Юрий Слюсар той е бил празен и не е имало риск от екологичен разлив. Тези атаки са част от координирани украински усилия за пресушаване на горивния поток към руската армия и изолиране на полуострова – натиск, който вече принуди кримските власти да обявят извънредно положение заради недостиг на гориво.

Наблюдаваната ескалация не е поредица от случайни инциденти, а стратегия, която беше ясно декларирана от президента Володимир Зеленски на 26 юни, когато той обяви 40-дневна операция от далекобойни удари срещу Крим, Москва и руския тил като цяло. Целта е очевидна, а именно да се принуди Кремъл да прекрати войната. „Когато не сто, а хиляда дрона започнат да достигат Москва и когато той сам го усети и види, ще го посъветват да се премести някъде отвъд Урал“, заяви наскоро Зеленски. С това той открито обвърза тези удари с оказването на натиск върху президента Владимир Путин и руския политически елит, концентриран в Москва и Санкт Петербург. През първата половина на юли темпото на ударите вече бележи рекорди: през нощта срещу 7 юли Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за над 450 свалени дрона – най-масираната въздушна атака от близо две години, а ден по-рано, на 6 юли, украински дронове изминаха близо 3000 км, за да достигнат за първи път най-голямата руска рафинерия в Омск.

Дали вълната от тази нощ ще се впише в тази възходяща крива, предстои да разберем, когато през деня се появи по-ясна картина на пораженията в руските региони. Засега обаче едно е сигурно: интензивността на украинската далекобойна кампания не отслабва, а московското небе – с редуващите се затворени летища, горящи петролни бази и жертви в предградията – все по-често осъмва в режим на тревога, превръщайки извънредното положение в ежедневие.

Украйна разкри цяла ескадрила бомбардировачи „Горинич“ за многократна употреба

🇺🇦✈️🇷🇺 Украйна показа за първи път цяла ескадрила от собствено разработени бомбардировачи за многократна употреба. Става дума за поне 10 преоборудвани леки самолета с окачени под корпуса авиобомби от съветската епоха. Според украински източници, машините вече са провели успешна нощна атака срещу подземен руски логистичен възел край Армянск, разположен на Перекопския провлак в окупирания Крим. Снимките, публикувани от Серхий Стерненко (съветник на министъра на отбраната Михайло Федоров), разкриха програма, пазена в строга тайна близо две години.

„Тази снимка заслужава да бъде наречена историческа“, пише Стерненко под кадрите. На тях се виждат подредени самолети от типа SkyRanger – граждански свръхлеки апарати, преработени в дистанционно управляеми бомбардировачи. В Украйна те са известни с прякора „Горинич“ – по името на многоглавия змей от славянския фолклор. Всеки от тях носи по една осколочно-фугасна авиобомба ОФАБ-100-120 с тегло около 100 кг. Този съветски боеприпас доскоро се използваше от щурмови самолети като Су-25 и МиГ-29, а днес пада от корпуса на бивш любителски самолет.

Онова, което отличава „Горинич“ от познатите досега украински средства за нанасяне на удари в тила е, че той се завръща обратно след мисия. За разлика от дронове камикадзе, тези платформи са създадени да прелетят над обекта, да пуснат бомбата и да се приберат обратно в базата.

По данни на Defense Express, те използват серийните корпуси на SkyRanger Swift и Nynja – комплекти за любителска авиация, известни по целия свят. Системите за ръчно управление в кабината са демонтирани и заменени с дистанционна електроника и електрооптични камери. Операторът води машината от земята, докато под фюзелажа виси пълноразмерна авиобомба. Един такъв корпус струва десетки хиляди долари – нищожна цена за средство, което доставя 100 кг експлозив и оцелява, за да го направи отново, при това без никакъв риск за живота на пилот.

За въоръжени сили, които не разполагат със собствени бомбардировачи, това е ефективен импровизиран заместител. Досегашният арсенал за дълбоки удари се крепеше на ракети и камикадзе дронове, които се изразходват при еднократно попадение. Платформата, която се завръща, преобръща тази икономическа сметка: един и същ апарат може да изпълнява мисия след мисия, а ако бъде свален, загубата му е сходна  с тази на обикновен дрон, а не на скъп боен самолет.

Разбира се, тези предимства имат своята цена. Свръхлекият самолет лети бавно и ниско, което го прави лесна плячка за ПВО. Неслучайно първите единични бройки от този модел бяха документирани от руска страна едва след като бяха свалени. Именно затова появата на цяла подредена ескадрила е показателна: тя сочи, че Украйна е успяла да разгърне серийно производство, позволявайки на армията да абсорбира загубите и да поддържа постоянен боен строй.

Самият тактически подход връща часовника десетилетия назад. Машината се приближава бавно до целта и пуска свободно падаща бомба – метод, по-близък до тактиката от Втората световна война, отколкото до съвременните прецизни удари. Точността до метър тук обаче няма значение. 100 кг взрив, стоварени над голям неподвижен обект – склад, депо или наземна инфраструктура на вкопан логистичен възел – вършат своята работа.

Именно това прави Перекопския провлак (тесния сухопътен коридор към Крим) идеална мишена. Целите там са мащабни, статични и концентрирани в тесен коридор, през който преминава основното сухопътно снабдяване на руската армия. Вкопаните складове в района крият гориво, боеприпаси и техника – обекти с висока стойност, които обаче са трудни за поразяване заради своето разположение под земята. Според информация на Defense Express последната операция е проведена съвместно от Военновъздушните сили, група „Лазар“ от Националната гвардия и 34-ти център за безпилотни системи „Venom“.

Снимките на ескадрилата обаче показват нещо още по-важно от самия удар. Досега тези модифицирани самолети се появяваха инцидентно на фронта поне от 2024 г. насам. 10 машини на едно място доказват, че програмата е излязла от своята експериментална фаза. Анализатори обръщат внимание и на още един детайл от кадрите – оголените дървета и липсата на зеленина издават, че снимката вероятно е направена месеци по-рано. Ако това е вярно, Украйна е разполагала с внушителен флот от тези апарати дълго преди да реши да го покаже официално.

Това разкритие е част от по-широката стратегия на Киев за прекъсване на руската логистика към Крим. Целта на кампанията, която методично удря Керченския мост, фериботите и подстъпите през Перекоп, е ясна – полуостровът да бъде изолиран откъм сухопътно снабдяване и цената на руското присъствие там да стане непосилна.

Това не е първи случай, в който Киев впряга лека авиация за военни цели. През юни 2025 г. модифициран А-22 Foxbat беше използван, за да изтегли безмоторен планер със 100 кг бойна глава срещу завода за ирански дронове „Шахед“ в специална икономическа зона Алабуга, Република Татарстан – първото бойно приложение на подобна тандемна схема.

Засега украинското военно командване не е потвърдило официално точния брой на участвалите самолети и конкретните щети в Армянск, но кадрите говорят сами по себе си: евтин граждански хоби самолет беше превърнат в ефективен бомбардировач, който нанася удар, прибира се в базата и утре може да излети отново. И Украйна вече разполага с цели ескадрили от тях.

Украйна свали руски Су-35 в източното направление

🇺🇦✈️🇷🇺 Военновъздушните сили на Украйна свалиха руски изтребител Су-35 на източния фронт в сряда. „Добра новина от ВВС! Днес сме минус поредния руски въздушен терорист“, гласи изявление в официалния канал на Командването на ВВС, без да оповести детайли за обстоятелствата при удара.

Ако свалянето се потвърди, то е чувствителен удар по руската тактическа авиация: Су-35 е сред най-съвременните самолети в редовна експлоатация на Въздушно-космическите сили, който е значително по-скъп от изтребителя-бомбардировач Су-34, какъвто погрешно беше посочен от мониторинг канали в минутите след удара.

Разграничението между двата вида не е дребен детайл. Су-35 е едноместен, двумоторен многоцелеви изтребител от поколение 4++, разработен на основата на съветския Су-27. Той е проектиран преди всичко за извоюване на въздушно превъзходство – прехват, борба за господство в небето и въздушен бой на големи разстояния, при това без да губи способността да поразява и наземни цели. Су-34, обратно, е ударна платформа, чиято основна работа е да бомбардира позиции, а през последните месеци все по-често и градове с планиращи авиобомби. Оттук идва и разликата в цената: оценките за Су-35 обичайно се движат между 75 и 85 милиона долара според конфигурацията и експортните условия, докато за Су-34 се посочват чувствително по-скромни стойности.

Онова, което превръща Су-35 сериозна заплаха за украинските пилоти, е комбинацията от маневреност и въоръжение. Двигатели с управляем вектор на тягата му осигуряват висока подвижност във въздушен бой, докато мощната бордова радарна станция е проектирана да открива цели на голямо разстояние. Машината носи широка гама въоръжение – от клас въздух-въздух като Р-77 и Р-37М през въздух-земя до управляеми авиобомби. Именно далекобойната Р-37М направи Су-35 постоянна опасност над фронтовата линия. Тази ракета е сред най-далекобойните от клас въздух-въздух в експлоатация – с обявен обхват до около 200 км – и Русия я носи както на Су-35, така и на тежкия прехващач МиГ-31К. Изстрелвана от голяма дистанция, тя принуждава украинската авиация да лети предпазливо и ниско и стеснява пространството, в което изобщо може да действа; заплахата от нея тежи върху всеки украински полет до фронта, независимо дали руският изтребител се намира във въздуха в конкретния момент. В хода на пълномащабната война Русия използва Су-35 широко: за ескорт на ударни самолети, за въздушни патрули край фронта, за пускане на далекобойни ракети и за оспорване на украинското небе.

Тъкмо затова загубата на Су-35 се различава по същество от свалянето на пореден Су-34. Бомбардировач като него инструмент за натиск на земята, но изтребителят за въздушно превъзходство е инструментът, с който Русия държи украинската авиация на разстояние. Всяка унищожена машина от втория вид докосва не толкова способността на Москва да удря наземни цели, колкото способността да оспорва самото небе, и то в момент, в който Киев постепенно въвежда в експлоатация западни изтребители F-16 и се опитва да върне инициативата във въздуха на своя страна.

Официално Киев не съобщи как е свален самолетът – дали с изтребител F-16, зенитно-ракетна система като Patriot или друг комплекс. Не бяха публикувани кадри от падналата машина, но това вероятно се е случило в окупираните територии. От руска страна канали в Telegram признаха загубата, като според военни блогъри пилотът е катапултирал успешно, след което е достигнал руските позиции. Такива разминавания около вида и обстоятелствата не са изключение: при сходно твърдение през юни 2025 г. украинската страна съобщи за свален Су-35, но публикува кадри на Су-34, което дълго подхранва спора коя точно машина е паднала.

Начинът, по който Украйна сваля руски машини, се промени осезаемо през последната година. Паралелно с изнесените напред засади със зенитно-ракетни комплекси, дебнещи самолети на подстъпите към бойното поле, Киев вече разполага с изтребители F-16, способни да носят западни далекобойни ракети клас въздух-въздух. Кое от двете е повалило днешната машина, остава неизвестно; но именно това съчетание – наземна ПВО, изтеглена по-близо до линията на контакт, и западни изтребители в небето – стои зад все по-честите руски загуби във въздуха.

По данни на Генералния щаб на Украйна, от началото на пълномащабната война руската авиация е изгубила 436 самолета и 353 хеликоптера. Ако видът на поразената машина бъде потвърден, това ще бъде деветият свален Су-35 за цялата война: Русия започна инвазията с около 100 такива изтребителя и до края на 2025 г. загуби 8 за 45 месеца ежедневни бойни действия – средно по 1 машина на 5-6 месеца – темп, който Москва явно приемаше за поносим, залагайки Су-35 редовно по фронта.

А Су-35 не е машина, която се попълва лесно. Скоростта на производство на руската авиационна индустрия е ограничен, а санкциите затрудняват достъпа до голяма част от електрониката и специалните компоненти, без които съвременни бойни самолети не могат да бъдат сглобени. Всеки свален Flanker-E изважда от строя не просто скъпо изделие, а един от сравнително малкото носители на далечния въздушен бой, върху които стъпва руската страна, за да държи украинската авиация надалеч.

Анализ: Ми-24В на „Херсон“ с 185 отметки за поразени цели

🇺🇦🚁 Един украински Ми-24В е изписал по борда си 185 отметки за поразени руски цели – техният брой е толкова голям, че камуфлажът буквално започва да отстъпва пред дългите редове със символи. Снимки на хеликоптера по време на техническо обслужване публикува 11-та отделна бригада армейска авиация „Херсон“.

Първият по-сериозен опит за разчитане на отметките им направи украинското издание Defense Express на 30 юни: 78 от знаците са обозначения на свалени дронове, докато останалите 107 за момента остават неуточнени. Сборното число от 185 ангажирани цели превръща този хеликоптер, доколкото сочат публичните данни, в най-резултатният украински такъв, попадал пред обектив.

Първата група отметки се чете без особено усилие. 78 знака за свалени дронове са в съгласие с ролята, която армейската авиация на ВСУ играе вече трета година – въздушен лов на руските ударни дронове. За целта този вертолет използва щатното си носово въоръжение: 4-цевна 12,7 мм картечница ЯкБ-12,7 в подвижна установка под носа на машината и насочвана от стрелеца. Срещу бавнолетящ „Шахед“ на ниска височина скорострелният блок е достатъчно ефикасно средство – и точно в този клас, картечен прехват, попадат 78-те потвърдени знака.

Останалите 107 отметки представляват истинската загадка на този борд, и тук умишлено ще избега това да бъда категоричен. Възможни са две обяснения. Първото е чисто количествено: прехватите са станали толкова много, че екипажът просто е изчерпал мястото за стандартните знаци за свален дрон, поради което преминал към друг, по-сбит формат, т.е. 107-те също са свалени цели, просто са отбелязани с различен символ. Второто обяснение ги отнася към друг тип бойна работа – удари по наземни цели с неуправляеми авиационни ракети С-8, нанасяни от украинските хеликоптери от кабриране: машината се приближава на малка височина, вдига рязко своя нос и изстрелва неуправляемите ракети по навесна траектория, за да удължи техния обсег и да остане извън обхвата на вражеската армейска ПВО. В полза на тази версия говори една видима улика – на същия Ми-24В са окачени блокове за неуправляеми ракети С-8. Уликата обаче не е равна на доказателство: окачените блокове доказват единствено, че машината е способна на такива удари, но не и че те са изброени от 107-те знака. Засега кое от двете обяснения е вярното остава неустановено, а заедно с него – и дали сумарната цифра 185 описва само унищожена техника, или смесва свалени дронове с поразени наземни позиции.

Самата машина има конкретно потекло. Това е Ми-24 във варианта Ми-24В – от тези, които Чехия предостави на Украйна като военна помощ. Прага дари общо 8 единици Ми-24/35 на няколко доставки: първите 4 пристигнаха през лятото на 2022 г., а последните 2 – през март 2024 г., когато чешките военновъздушни сили извеждаха типа от въоръжение в полза на американски машини. Още през юли 2022 г. – броени седмици след доставката – тези вертолети вече нанасяха удари по руските части. Бордът от снимките на 11-та бригада е следователно машина с близо 3 години непрекъсната бойна служба в сметката си, което само по себе си дава отговор на натрупването на отметки.

Зад единичния кадър стои широка картина, в която този Ми-24В е краен случай, не изключение. Прехващането на дронове от вертолети прерасна в Украйна от импровизация към обособена линия на усилие в ешелонираната ПВО. Практиката тръгна към лятото на 2024 г., когато вражеските дронове започнаха да летят все на по-голяма височина и все по-масово, а главнокомандващият Олександър Сирски посочи мащаба ѝ публично: между август 2024 и август 2025 г. украинските вертолети са свалили над 3200 дрона „Шахед“, като в добри метеорологични условия екипажите поразяват до 40% от дроновете в своя сектор. За конкретната функция армейската авиация изгради специализирани Ми-8 с оптико-електронни станции за ден и нощ и тежки многоцевни картечници като M134. На този фон 11-та бригада „Херсон“, чиято домашна база Чорнобаивка беше превзета още в първите дни на нашествието, преди частта да продължи бойната си работа от други летища – е едно от съединенията, върху които легна този ешелон.

Какво всъщност означава „най-резултатният“? Оценката стъпва върху тесен видим набор от кадри на украински хеликоптери в публичното пространство, на които се виждат отметки за поразени цели – такива обаче са твърде малко. С други думи, този Ми-24В е най-резултатният измежду заснетите и показани публично машини, но не и доказано измежду всички; възможно е други бордове да имат сходни или по-високи резултати, но просто да не са попадали пред обектив.

По-съществен от рекордната цифра е изводът за способността, който тя онагледява. Появата на тези отметки не променя намерението на Москва, която запазва темпа на масираните удари с „Шахед“ и другаде по фронтовата линия. Промяната, която кадърът документира, се крие в украинската способност да отнема цели от тези удари евтино и многократно, със съветска платформа, възникнала преди половин век, поддържана в строй под едни от най-наситените с ПВО и дронове въздушни пространства в света. Стойността е оперативна, не стратегическа: един борд с 185 отметки не измества фронтова линия и не принуждава врага да предефинира целите на своята кампания, но онагледява защо Киев удвоява залога върху хеликоптерния прехват – съотношението цена-ефект е наклонено категорично в негова полза.

Украйна е на крачка от тест на балистична ракета FP-9 с обсег до Москва и Санкт Петербург.

🇺🇦🚀 Украйна е на прага на първия тестов пуск на собствена балистична ракета с голям обсег, способна да порази Москва. Това съобщи основателят на компанията производител в рядко интервю за украинския YouTube канал Pressing, заснето в едно от производствените съоръжения на фирмата.

Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на Fire Point, заяви, че балистичната ракета FP-9 вече е преминала през всички основни етапи на разработка с изключение на двигателя с твърдо гориво, който по време на снимките е преминавал наземни тестове. Той добави, че първият изпитателен полет към цел в Москва може да последва скоро след успешната валидация на двигателя.

„Имаме всичко за FP-9, която може да достигне Москва, освен двигателя“, каза Щилерман пред Pressing. „Ще тестваме двигателя този месец и очакваме скоро да започнем изпитателните полети. Щом тестовият полет покаже, че всичко работи правилно, следващият трябва да бъде изстрелян към Москва.“

Fire Point – отбранителен стартъп със седалище в Киев, основан през 2022 г. от група инженери, архитекти и дизайнери на игри без предишен опит във военната индустрия – се превърна в една от популярите компании в украинския отбранителен сектор по време на войната. По данни на Генералния щаб на Украйна тя произвежда над половината от украинските далекобойни дронове и вече внедри FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране, до 1150 кг бойна глава и 3000 км обсег.

FP-9 обаче представлява съвсем различно оръжие: балистична ракета с малък обсег, проектирана да достига цели на разстояние от 855 км за по-малко от 3 минути полет. Тя доставя 800 кг бойна глава със скорост Мах 7 (над 2200 м/с), с кръгово вероятно отклонение от 20 метра. Ракетата е с дължина 9,5 м и диаметър 1,1 м, което я прави по-голяма от руската балистична ракета „Искандер-М“, която е дълга 7,2 м има диаметър 0,95 м.

Значението на този обсег е съвсем пряко: Москва се намира на около 800 км от североизточната граница на Украйна, което я поставя в рамките на обявения работен обхват на FP-9. Щилерман заяви пред Pressing, че Санкт Петебург, родното място на президента Владимир Путин, също попада в този обсег. Той описа Русия като моноцентрична държава, в която инфраструктурата на военната промишленост, командните центрове и политическата власт са концентрирани в малка географска област. Това прави балистичните ракети с голям обсег категорично различен стратегически инструмент в сравнение с крилати ракети и дронове.

Балистична ракета, движеща се със скорост Мах 7, съкращава времето за реакция на системите за ПВО така, както една крилата ракета с дозвукова или ниска свръхзвукова скорост не може. Процентът на прехващане на такава скорост поставя изключително високи изисквания дори към съвременни системи като С-400 „Триумф“ и по-новите С-500 „Прометей“, нито една от които не е показала надеждна ефективност при прехващане на модерни балистични ракети в реални бойни условия.

В интервюто Щилерман засегна пряко и икономическата страна на балистичните ракети. Неговите аргументи оспорват всеобщото схващане, че балистичните ракети по презумпция са по-рентабилни от крилатите ракети при удари на големи разстояния. Той посочи, че балистична ракета с обсег 300 км и бойна глава от 200 кг би струвала около 600 000 долара на пуск, докато същата 200 кг бойна глава може да бъде доставена на 380 км от модифициран дрон FP-2 за близо 40 000 долара. Това превръща балистичните ракети с малък обсег в икономически нелогични, освен ако скоростта не е критично оперативно изискване. При обсега на FP-9 от 855 км обаче аритметиката се променя: нито една крилата ракета в настоящия арсенал на Украйна не може да измине това разстояние и да оцелее срещу ешелонираната ПВО около Москва. Това прави балистичната траектория единствения жизнеспособен механизъм за доставка до цели в този обхват.

Програмата FP-9 е част от широка пътна карта за балистични ракети, която Fire Point разработва паралелно. FP-7 – балистична ракета с по-малък обсег, базирана на корпуса на зенитната ракета от съветската епоха 48Н6, използвана в С-400 – завърши първия си тестов управляем полет през февруари, когато Щилерман потвърди за изстрелването в социалните мрежи. Според техническите данни, публикувани от „Милитарний“, FP-7 има до 200 км обсег, 150 кг бойна глава, 1500 м/с максимална скорост и 14 метра кръгово вероятно отклонение. Това я прави аналогична на американската система ATACMS, но на наполовина по-ниска цена, според твърденията на самите Fire Point.

FP-9 извежда тази логика на качествено различно ниво, с бойна глава, която е над 5 пъти по-тежка, и 4 пъти по-голям обсег на поразяване. Кодификацията от Министерството на отбраната на Украйна – официалният процес на одобрение, който позволява използването на дадено оръжие за бойни действия – се очаква в рамките на 2026 г., според компанията.

Предизвикателство в производството, за което Щилерман разказа публично, е заводът за твърдо гориво. Изграждането на твърдогоривен двигател за балистична ракета изисква специално съоръжение за смесване и леене, способно да обработва големи обеми гориво на един етап – индустриален капацитет, какъвто Украйна нямаше, преди Fire Point да изгради такъв от нулата. Щилерман сподели пред Pressing, че обектът вече е готов след над година строителство и експерименти. По време на този процес компанията е трябвало да разработи свои собствени формули за гориво, цикли на втвърдяване и методи за проверка на качеството без достъп до налична съветска или руска техническа документация. Той допълни, че Украйна е загубила повече от година, тъй като обещаната техническа библиотека с чертежи на съветското ракетно инженерство, която би дала на украинските инженери достъп до десетилетия наред решавани проблеми, така и не е била събрана въпреки ангажиментите на двама поредни министри на отбраната.

Амбициите на Fire Point надхвърлят FP-9 и се разпростират върху изцяло отделна програма, която Щилерман нарича Project Freya – украинска система за антибалистична отбрана, замислена като евтина алтернатива на Patriot. На 3 юни Fire Point публикува кадри от тестовете на FP-7x, която описва като маневрираща ракета-прехващач, провеждаща управляем полетен тест. Щилерман заяви, че Freya използва прехващач FP-7 като средство за унищожаване, интегрира се с налични западни радари, включително Saab Giraffe, Thales Ground Master 400 и Hensoldt TRML-4D, и е изградена около софтуерна архитектура с отворен код. Тя е проектирана специално, за да предотвратява вида дистанционно изключване, което направи неработоспособни батареите Patriot на Катар, когато САЩ спряха достъпа по време на израелска операция срещу ръководството на Хамас. Той окачестви цялата архитектура на Freya като съзнателен отговор на стратегическата уязвимост от зависимостта от оръжия, които чужди правителства могат да изключат едностранно.

Интервюто за Pressing разкри и нови подробности около оценката на Fire Point и споровете за собствеността. Щилерман заяви, че настоящата капитализация на компанията надхвърля 5 милиарда долара, като се позова на неискано предложение от инвестиционна банка за частно пласиране при оценка от 5,8 милиарда долара, което компанията е отказала. Той отхвърли възможността за продажба на цялата компания като юридически невъзможна съгласно украинските разпоредби за контрол върху износа на оръжие и описа продължаваща, координирана кампания за принудителна национализация на предприятието, която описа като атака срещу частната отбранителна индустриална база. Съоснователят на компанията сподели, че собственото му име е било публично разкрито без съгласието му от журналисти – разкритие, което той свързва с факта, че две от децата му са живеели с бившата му съпруга в Русия по това време, което е създало пряка уязвимост за личната им сигурност.

Малък украински стартъп, основан от хора, които никога не са създавали оръжие, сега Fire Point управлява производствени линии, бълващи крилати ракети, дронове, а скоро и балистични ракети – и всичко това без достъп до техническото наследство, което руско-съветските ракетни инженери са натрупвали в продължение на 70 години. Тестът на двигателя, който Щилерман описа в интервюто за Pressing, е последното голямо техническо препятствие преди FP-9 да полети. Ако го премине, следващата дестинация, по думите му, е Москва.

„Ръждивият кинжал“ гостува на Воронеж: оръжието, скроено за Украйна, влиза в сметката.

🇺🇸🤝🇺🇦 Оръжието, специално проектирано от САЩ, за да осигури евтина и масова далекобойна ударна способност за Украйна, може да е получило бойното си кръщение при вчерашния удар срещу Воронеж. По непотвърдени сведения, споделени от руски военен блогър, именно американската крилата ракета AGM-188A Rusty Dagger е поразила завода за полупроводникови прибори „Сборка“ на 22 юни.

Ако бъде потвърдено, това ще е първата документирана бойна употреба на новата система. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува официално потвърждение на удара, в което изтъква употребата на „прецизни крилати ракети с въздушно базиране“, описвайки недвусмислено мишената си: „Унищожаването на капацитета на предприятието ще влоши значително способностите на Русия за производство на нови ракети.“

„Сборка“ е едно от онези специализирани и почти незабележими точки от военно-промишления комплекс на Руската федерация, чието поразяване носи тежест, несъразмерно повече от материалните щета по халетата. Губернаторът на областта Александър Гусев призна за пораженията и съобщи за петима загинали и десетки ранени.

Конкретното твърдение беше публикувано от Telegram канала „Воевода Вештает“ и засега няма потвърждение нито от Вашингтон, нито от Киев. И тук разграничението е ключово: украинското военно командване оповести единствено вид оръжие, крилата ракета с въздушно базиране, но не и конкретната ракета. А този клас оръжие отговаря точно на профила на ERAM, без да го доказва. Руският източник вероятно има интереса да припише удара именно на американско оръжие, защото това подхранва внушението за ескалация от държави-членки на НАТО, която медийната пропагандна машина на Москва последователно тиражира още от самото начало на пълномащабната война. Това означава непременно, че твърдението е невярно, но е основание то да бъде третирано като непотвърдено, докато украински или американски източник не го затвърди или отхвърли.

Самото изделие обаче не е спекулация. AGM-188A Rusty Dagger е турбореактивна високоточна крилата ракета с въздушно базиране и стендоф обсег, разработена от Zone 5 Technologies по снабдителна програма Extended Range Attack Munition (ERAM) на ВВС на САЩ, която стартира към края на 2024 г. с публично обявената цел: да осигури на Киев евтини и достъпни за масово производство способности за далекобойни удари – значително по-бързо отколкото наличните програми изобщо могат да доставят. Концептуално това представлява хибрид между класическа крилата ракета и управляема авиобомба, побираща се в изискването за габаритно тегло на стандартна 227-килограмова неуправляема бомба Mk 82. Това на практика значи, че всеки самолет, способен да носи тази бомба, може потенциално да носи и Rusty Dagger без необходимост от преоборудване на пилона – конструкторско решение, което не е козметично, а представлява лостът, който осигурява масовост.

Zone 5 Technologies спечели договора по ERAM през март 2025 г. и до януари 2026 г. вече имаше проведено изпитание с бойни стрелби на територията на авиобаза Еглин в щата Флорида, при което напълно снарядена Rusty Dagger беше детонирана срещу цел и постигна всяко едно от поставените изисквания. До април месец изтребители F-16D от 40-а летателно-изпитателна ескадрила в Еглин премина успешно каптивни (подвесни) изпитания с ракетата, проверки за съвместимост и функция и въздушно изпускане над Мексиканския залив, при което изделието показа контролирано отделяне от носителя и изпълни програмирания полетен профил. Подполковник Брет Тилман, командир на 780-а изпитателна ескадрила, описа способността на екипа като „безопасно провеждане на изпитание и доставяне на критична способност с невероятна скорост“ – думи, които издават доктринален залог: не съвършенство, а скорост.

Залогът също така е количествен. Дебютната партида от 840 ракети е планирана за доставка до октомври, а Киев получи зелена светлина за закупуване на 3350 изделия, сред които резерви и поддръжка, на прогнозна обща стойност от 825 млн долара. Обявената на 28 август 2025 г. одобрена сделка за продажба от Агенцията за сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността (DSCA) включва ракети от избрани два изпълнителя по ERAM – Zone 5 Technologies и CoAspire. Дали изделия от ранна или предсерийна партида вече са стигнали Украйна преди октомврийския график, на този етап не е известно. Американският финансист и обществена фигура Кайл Бас написа в социалните мрежи през май, че ERAM е „вече на път“ – изказване, което Defense Express и други издания тълкуваха като признак за подранили доставки, но без официално потвърждение.

AGM-188A е с обявен обсег над 930 км, над два пъти първоначалното изискване по ERAM от 460 км, при тегло от едва 200 кг, което включва 45 кг бойна част. Тази маса е скромна за стандарта на крилатите ракети, грубо съпоставима с бойната част на руския дрон-камикадзе „Шахед-136“; но точността и обсегът на поразяване компенсират онова, което липсва в чистата разрушителна сила. Мишена, атакувана с изделие, изстреляно от F-16 на разстояние от около 930 км, практически не може да бъде защитена от руските системи за ПВО при посочената комбинация от обсег, скорост и прецизност. Именно този факт, а не масата тротилов еквивалент, носи същинската оперативна тежест на „Ръждясалия кинжал“.

За украинските F-16 значението е структурно и беше заложено изрично в програмата от нейното зараждане. Киев експлоатира многоцелеви изтребители F-16 Fighting Falcon – американската бойна машина от четвърто поколение, гръбнак на десетки военновъздушни сили по света от 70-те години насам – откакто получи своите първи екземпляри от европейски съюзници в НАТО през 2024 г. Самолетът предостави способна платформа, но далекобойният ѝ арсенал беше ограничен от наличните оръжия. Англо-френските Storm Shadow, които са използвани многократно за нанасяне на удари по цели в окупирания Крим и в дълбочина на руска територия, имат обсег около 560 км. При обявените над 930 км Rusty Dagger разширява тази дъга чувствително навътре в руския тил – при значително по-ниска цена за брой, което позволява оръжието да се разгръща в количества, немислими за по-скъпите системи.

И тъкмо обемът е източникът на същинската заплаха. Доколкото AGM-188A може да се базира на всеки боен самолет, способен да прилага управляеми боеприпаси с JDAM комплект, ескадрила от 12 броя F-16 би могла теоретично да изстреля до 144 крилати ракети ERAM с едно-единствено излитане – наситен (saturation) удар, с който руската ешелонирана ПВО е неспособна да се справи. Това не е страничен ефект, а проектната логика зад ERAM: масовост, която пресмята защитата на противника не през вероятността за единичен пробив, а със изчерпването на ресурса от прехващачи. Именно затова водещата цел на програмата беше формулирана като подкрепа за Украйна още преди контрактът да бъде възложен – рядка откровеност в практиката на Пентагона по поръчките.

На този фон изборът на цел е показателен. Воронеж се намира на около 500 км от държавните граници на Украйна – разстояние, постижимо за редица системи, с които Украйна разполага, в това число Storm Shadow, разнообразни ударни дронове и крилати ракети като „Нептун“ и „Фламинго“. С други думи, за да удари точно там, Киев не се нуждае непременно от ERAM и именно поради това казусът за типа оръжие остава неизяснен. Но заводът „Сборка“, документиран от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна като критичен доставчик на прецизни електронни компоненти за крилати ракета Х-101, Искандер-К и Панцир-С1, е именно онзи вид цел, за която прецизното далекобойно оръжие е създадено: не голям индустриален масив и не укрепено военно съоръжение, а специализиран възел във веригата на доставки, където едно добре положено попадение поражда последици далеч отвъд непосредствената разруха. Транзисторни сглобки, електроника и матрици – това са тесните места, които не се заменят с месеци.

МиГ-31К беше вдигнат въздуха: въздушна тревога е обявена за цяла Украйна.

🇺🇦🚨🇷🇺 Изтребители МиГ-31К от Въздушно-космическите сили на Руската федерация бяха вдигнати от летище „Саваслейка“ в Нижегородска област. Тези самолети са носители на аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, поради което в 00:54 часа беше обявена въздушна тревога в почти цяла Украйна.

МиГ-31К е модифициран високоскоростен прехващач, пригоден да изстрелва един „Кинжал“ от голяма височина при свръхзвуков полет. Самата ракета има обсег на поразяване до 2000 км и развива скорост от Мах 10–12, като е способна да маневрира по траекторията, което затруднява значително прехвата от ПВО комплексите, които са на разположение на Украйна, включително MIM-104 Patriot.

По стандартна процедура самолетът достига зоната за пуск за около 30–40 минути. След изстрелване ракетата поразява цели в централните региони на Украйна за минути. До момента на евентуален пуск тревогата обхваща цялата страна, поради което се препоръчва незабавно укриване.

Москва и Московска област са под масирана атака от украински дронове.

🇺🇦✈️🇷🇺 Москва и Московска област се намират под масирана атака от украински дронове. Това става ясно от десетки видеа, заснети на различни локации, които се споделят широко в социалните медии. На тях се виждат ударни дронове да летят необезпокоявано в небето над руската столица.

На кадрите ясно се забелязват безпилотни апарати от самолетен тип, които съвпадат визуално с украинските далекобойни дронове Ан-196 „Лютий“ и FirePoint FP-1. Въпреки че над столицата се намират десетки въздушни заплахи, до момента не е прозвучала нито една сирена за въздушна тревога.

На този фон петролната рафинерия (НПЗ) в столичния район Капотня спешно започна да изпуска налягането от своята система, за да минимизира евентуалните щети с оглед на предстоящото директно попадение.

През изминалата нощ дежурните средства за противовъздушна отбрана (ПВО) са прехванали и унищожили 172 украински дрона от самолетен тип над територията на Руската федерация и анексирания Крим. Това съобщиха от Министерство на отбраната на Руската федерация, като уточниха, че става въпрос за периода от 20:00 часа в понеделник до 07:00 часа във вторник.

Според ведомството украинските дронове са били свалени в Московска, Астраханска, Брянска, Белгородска, Курска, Калужка, Воронежка, Волгоградска, Тамбовска, Орловска, Ростовска, Тулска и Рязанска области, а също в Краснодарски край, анексирания Крим и над акваториите на Азовско и Черно море. След 07:00 часа сутринта кметът на Москва Сергей Собянин съобщи за унищожаването на още 21 БПЛА в столичния регион. Общо за тази сутрин той отчете 35 свалени безпилотни апарата.

В Краснодарския край е избухнал пожар в нефтебаза в станица Полтавская, Красноармейски район, вследствие на падащи отломки от дрон, настояват от регионалния оперативен щаб. При инцидента няма пострадали. Освен това атаката с дронове временно е наложила затварянето на шосейния път между станица Полтавская и хутор Трудобеликовски.

В Белгородска област двама души са пострадали при удар на FPV-дрон по автомобил край село Дорогощ. Те са получили осколочни травми по различни части на тялото, като вече им се оказва нужната медицинска помощ.

Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.

Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.

Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.

Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.

Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.

В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.

На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.

Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.

Близо 280 дрона над Русия: какво ни показва геометрията на безпилотните вълни?

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна разгърнаха нова масирана вълна от далекобойни ударни дронове срещу цели, разположени дълбоко на руска територия. Според местните мониторинг канали, във въздушното пространство на Руската федерация в момента са навлезли най-малко 280 апарата – както далекобойни витлови апарати (от типа на познатите украински „Лютий“ и „Бобър“), така и бързи реактивни дронове.

Векторите на атаката се разгръщат паралелно към пет направления – от Московска област до Поволжието – и по един обособен фланг над северозападната акватория на Черно море. Наблюдаваната дисперсия отново подлага на изпитание цялата архитектура на руската противовъздушна отбрана.

Червените вектори (витлови дронове от класа на „Шахед“, летящи с бавна скорост на ниска височина) съставят пет отделни оси дълбоко в руския тил, докато сините вектори (реактивни дронове, които развиват няколко пъти по-висока скорост и голяма височина на полета) са концентрирани почти изцяло по южния морски фланг, Крим и крайбрежието на Черно море. Това насочване само по себе си представлява доктринално изказване: по-скъп и бърз, реактивният дрон е хвърлен точно там, където прозорецът за реакция е най-кратък, докато целите биват най-плътно защитавани и подвижни: Черноморския флот и наситения пояс от ПВО в окупирания Крим. В същото време по дългите маршрути над сушата препускат масирани вълни с евтини витлови дронове, чието предимство започва да се откроява в нарастване на тяхното количество и ширината на фронта.

💡 Следващият списък е базиран на посоката на векторите и анализ на публично известните съоръжения, които се намират в съответните райони. Те маркират потенциални цели, а не потвърдени такива или – още по-малко – потвърдени попадения, за каквито на този етап изглежда е равно да се говори.

Москва и Твер: Най-плътният сноп стрелки тръгва от пространството Смоленск–Калуга и се насочва на север и североизток, към Московска и Тверска област. В обсега на тази ос попадат военните летища от пръстена около столицата – Кубинка, Чкаловски и Остафьево – както и транспортно-авиационният възел Мигалово при Твер; в същия коридор се намира и Московската рафинерия в Капотня, която многократна беше мишена на предишни атаки. Стойността на този вектор е колкото военна, толкова и политическа: въздушен натиск към столицата би принудил руското командване да задържи модерни зенитно-ракетни комплекси, с които да брани небето над Москва, вместо да ги изнесе напред.

Тула: Обособен вектор сочи в източна поска право към един от 2-3 стълба на военно-промишления комплекс на Руската федерация. Тук се намират Конструкторско бюро по приборостроене „Шипунов“ (КБП), което проектира ЗРК (Панцир-С1, Панцир-М, Тунгуска-М1) и ПТРК (Корнет, Метис-М, Вихър); НПО „Сплав“ – абсолютен хегемон в производството на РСЗО (БМ-21 Град, БМ-27 Ураган, БМ-30 Смерч, ТОС-1А Солнцепек и други) – и Тулски завод за патрони. Удар по тази ос е насочен не към техниката на фронта, а към способностите за производството ѝ.

Брянск: Снопът около Брянск се разгръща на север и североизток. Градът е типичен логистичен възел от първа величина – пресечен жп пункт, през който минава логистиката за бойното поле, и зона със складове за гориво и боеприпаси, обслужващи групировките. Тук векторът сочи към прекъсване на потока, а не към унищожаване на крайния потребител.

Воронеж и заход към Поволжието. Отделна група се насочва на изток-североизток, препускайки в небето над Воронежка област, към индустриално-енергийния пояс на Поволжието. Наблизо са разположени Воронежкото авиостроително обединение (ВАСО) и военно летище Балтимор; продължилият на изток вектор е съвместим със заход към авиобаза Енгелс – дом на руската далечна авиация и част от нейните стратегически бомбардировачи, която беше многократно атакувана от украински дронове в миналото.

Ростовска област и тила на Донбас: От небето над Белгородска и Донецка области голяма група дронове се разгръща на изток-югоизток към Ростовска област. Това е посоката с най-висока концентрация на тактическа авиация в близкия тил: летище Морозовск (база на изтребители-бомбардировачи Су-34) и летище Милерово, командните и логистични възли около Ростов на Дон, авиационния завод в Таганрог. Тук са инфраструктура и машини, които ежедневно поддържат руския натиск на южния фронт, поради което евентуални попадения ще имат пряко отражение върху операциите на фронта.

Южен морски фланг: В акваторията на Черно море и конкретно в нейната северозападна част оперативната картинка изглежда най-сложна за интерпретация. Червените вектори между Одеса и Крим гледат на югоизток към полуострова и отвъд него – Новоросийск и крайбрежието на Краснодарския край, т.е. към пристанища на Черноморския флот и съоръжения от нефтената инфраструктура (военноморската база и петролния терминал „Шесхарис“ в Новоросийск, летища на морската авиация в Крим, Керченския мост). Сините вектори в рамките на същия сектор се отличават по цветово кодиране от червените; на този етап не разполагам с потвърждение дали маркират морски безпилотни платформи, отделен клас апарати или прехващащи трасета на руската ПВО, затова ги отчитам като самостоятелна ос, без да им приписвам еднозначна функция.

В обобщение, геометрията на полет тази вечер очертава не един, а два отделни замисъла. По петте направления над сушата действат голям брой витлови дронове, които прилагат метода на насищането – разпиляване на огъня в толкова много паралелни посоки, че ограниченият ресурс от модерни комплекси С-300/400 и Панцир може да се окаже изправен пред избор кое да защити и кое – не. Крайните точки на маршрутите от своя страна издават каква би могла да бъде целта зад насищането – класове обекти, обикновено защитени именно от дълбочината: стратегическа и фронтова авиация, производствени бази, петролни рафинерии и логистични възли. Черно море от своя страна предлага коренно различна оперативна картина, тъй като там се концентрира скъпият реактивен ресурс, който надали ще бъде изразходен с лека ръка. Това ми дава основание да смятам, че точно срещу това направление ще има същинска оперативна тежест, вместо показна демонстрация или заблуждаващ маньовър.

САЩ предприе нова вълна от въздушни удари срещу цели в Иран.

🇺🇸🇮🇷 САЩ започна нова вълна от въздушни удари срещу Иран през последните минути, с което отбелязва най-интензивната фаза на конфронтация между двете страни след окончателното рухване на примирието през последните дни.

„Тази нощ ще сме много заети; ударите ще бъдат ясни и мощни", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Думите му предшестваха множество сведения за активиране на силите за противовъздушна отбрана по цялата територия на Иран, включително столицата Техеран, и интензивно присъствие на изтребители в небето на Ирак и Йордания.

Часове по-рано президентът Доналд Тръмп събра висшия екип за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. В съвещанието взеха участие вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн и специалният пратеник Стив Уиткоф – съставът, който води паралелно военната и преговорната линия към Иран.

По данни от мониторинг канали силите за ПВО са били задействани над Асалуйе на брега на Персийския залив, където неизвестен дрон е нахлул в провинция Бушехр. ПВО е активирана в западните части на Техеран, както и над провинция Фарс – точки на стотици километри една от друга, които очертават широк периметър на тревога в цялата страна. Ирански изтребител беше забелязан да патрулира по границата с Ирак в района на Илам.

Посолството на САЩ в Багдад припомни, че е въведено най-високото ниво 4 на предупреждение „Не пътувайте" за страната: „Не пътувайте до Ирак по никакъв повод. Напуснете незабавно, ако сте там", призова страницата на дипломатическата мисия.

Местни източници съобщиха за експлозии в района на Ормузкия проток. Иранската агенция Mehr на свой ред отчете взривове и работа на ПВО над пристанищния град Сирик и остров Кешм, които вече мишена на удари в предходните вълни от изминалата нощ.

Междувременно представител на иранското разузнаване обяви пред Fars News Agency, че следи отблизо всички маневри на американските сили в Близкия изток и „всяко военно действие срещу Иран от страна на която и да е държава, било на нейна собствена територия, било в нейното въздушно пространство, ще се смята за легитимна цел за Ислямска република Иран". Думите му умишлено разшириха заплахата от САЩ към всяка държава, която допусне транзит на американски бойни самолети.

Военен източник, цитиран от агенция Tasnim, добави, че въоръжените сили на страната са „напълно подготвени" и в случай на американско нападение „отново ще се сблъскат с тежки ответни удари". Според същия източник идеята за „контролирана ескалация" и за поемане на инициативата е „глупава", а Иран „няма да се поколебае да наложи нови сметки на американците".

Трета вълна американски удари срещу Иран: основните цели се запазват същите.

🚨 През последните минути американски изтребители нанесоха десетки въздушни удари, насочени почти изцяло към бази на военноморския флот на Революционната гвардия, складове за съхранение на оръжие и други цели по крайбрежието.

Поредицаа от експлозии разтърсиха пристанищните градове Бандар Абас, Сирик, Джам, Джаск и Бушер, както и стратегическия остров Кешм, разположен на входа на Ормузкия пролив.

Ирански държавни медии твърдят, че ударите по Джаск са нанесени от реактивна артилерия HIMARS, базирана в Бахрейн. Твърдението остава непотвърдено, но е възможно да доведе до нови ирански удари срещу малкото кралство в Персийския залив.

Междувременно постъпиха съобщения за трета вълна с удари, които засегнаха и Ахваз, провинция Хузестан, където се намират близо 80% от петролните запаси на Ислямската република.

Иракски медии твърдят, че огромен брой американски и израелски изтребители преминават необезпокоявано през небето над страната. Освен това два самолета за дозареждане с гориво от състава на ВВС на САЩ и един на Кралските Саудитски ВВС участват в операциите с включени транспондери, става ясно от платформата за мониторинг на въздушния трафик FlightRadar24.

По непотвърдена информация Революционната гвардия на Иран е изстреляла залп от три балистични ракети от Исфахан, което съвпадна със сведения на израелски медии за взривове в Хайфа. Двете събития обаче вероятно не са свързани помежду си.

Втора вълна американски удари срещу Иран: основни цели са ПВО и радарите.

🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) предприе втора вълна от въздушни удари срещу Иран в отговор на сваления хеликоптер AH-64 Apache от понеделник, съобщи Axios. Решението за започване на втора серия вероятно значи, че Вашингтон поема по пътя на ескалация отвъд еднократния ответен удар.

Mehr News Agency предаде, че в окръг Джаск отново са били чути експлозии, потвърдени от местни източници и жители на околни села. По-ранните удари по пристанището на града и Кух-е Мобарак също бяха потвърдени от осведомени източници. Местни жители докладват, че през последните минути там са регистрирани най-малко три попадения.

Освен целите по крайбрежието, мощни удари са поразили град Нахаванд във вътрешността на страната. Според израелски медии основна цел на последните удари са зенитно-ракетните комплекси и радарни станции, което очевидно има за цел да подавяне на средствата за оспорване на американското въздушно господство.

The New York Times съобщи, че ВВС на САЩ са поразили военни бази и пристанища, радарни обекти и ракетни батареи на пет локации по южното крайбрежие на Ислямската република – военноморски бази Сирик и Джаск, зенитно-ракетна база в Бандар Абас, батарея за брегова отбрана в Минаб и търговското пристанище на остров Кешм.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на допълнителни сведения за случващото се на терен.

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Частният сектор се включва в ПВО на Украйна: 30 компании вече защитават обектите си от дронове.

🇺🇦🛡️ 30 компании се включиха в пилотен проект, насочен към интеграция на частния сектор в системата за противовъздушна отбрана на Украйна. Правителството на страната предостави оторизиран статут на тези дружества за извършване на дейности по ПВО, съобщи Министерството на отбраната на Украйна.

Пилотният проект стартира по инициатива на ведомството с цел да бъде повишена защитата на личен състав, производствени мощности и обекти на компании, които редовно са мишена на атаки от вражески безпилотни летателни апарати.

От началото на проекта 43 фирми, представляващи различни сектори, видове собственост и области в цялата страна, са подали заявления за създаване на собствени ПВО отряди. Сред кандидатите, които вече получиха оторизация, близо половината са оператори и предприятия в състава на критичната инфраструктура, докато другата половина са компании от частния сектор.

Отрядите за ПВО на няколко фирми вече изпълняват поставените бойни задачи. Те са свалили над 20 ударни дрона от типа „Шахед“ и разузнавателни дронове „Зала“. Според украинското военно командване една от тях дори е свалила модернизирана версия на „Шахед“ с реактивен двигател.

Частните отряди вече са ключов компонент от многослойната ПВО мрежа на Украйна. Те не действат напълно автономно, а в рамките на цялостната структура, подчинена на Командването на ВВС на Украйна, докладваха от Министерство на отбраната.

Министър Михайло Федоров подчерта, че поставената цел до края на годината е засичане на 100% въздушни заплахи и елиминирането на 95% от тях. Поддържайки собствени отряди за ПВО, частният бизнес предоставя важни способности за постигането на тази цел.

Тази интеграция на частната сигурност отразява международните усилия за борба с нарастващите въздушни заплахи в цяла Европа. По-рано върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас потвърди, че блокът работи в тясно сътрудничество с НАТО за засилване на анти-дрон щита и задълбочаване на връзките с отбранителната индустрия на Украйна.

Усилията по източния фланг следват серия от гранични инциденти. Руски дрон „Шахед“ порази жилищен блок в Галац, Румъния, ранявайки двама цивилни. По-рано украински дрон беше отклонен от първоначалния курс от руските средства за електронна война и навлезе във въздушното пространство на Латвия, където бе свален от френски изтребители на НАТО.

Френски изтребители свалиха дрон над Източна Латвия след въздушна тревога.

🇱🇻✈️🇫🇷 Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия обявиха днес сутринта възможна заплаха във въздушното пространство над общините Алуксне, Лудза, Балви и Резекне, а час по-късно съюзнически изтребители свалиха дрон, навлязъл над източната част на страната. Самият епизод продължи минути, но се вписва в процес, който от тази пролет престана да бъде изключение по източния фланг на НАТО: трайно преливане на въздушната война от Украйна към територията на Алианса и също толкова траен и вече почти рутинен отговор – изпращане на предупреждения към населението и изтребители на бойно дежурство, които свалят нарушителите. Икономическата асиметрия на този вид отговори Алиансът се опитваше да реши на собствен полигон в Латвия едва 13 дни преди днешния инцидент.

Тревогата беше подадена по двустепенната система за оповестяване на латвийската гражданска защита, при която по-ниското жълто ниво сигнализира за възможна, но непотвърдена заплаха, а оранжевото – потвърдена опасност, изискваща незабавно действие. Жителите на засегнатите общини получиха съобщение от жълтото, информативно ниво:

„Бъди готов! Информираме ви, че е възможна заплаха във въздушното пространство на Латвия. Допълнителни действия засега не са нужни. Ако обстановката се промени, ще получите съобщение с клетъчно оповестяване за необходимите действия."

За Лудза и Резекне НВС добавиха по-конкретни указания за влизане в закрито помещение, изрично спазване на принципа на двете стени, т.е. да се намира в стая, отделена от външната страна с поне две прегради, и при забелязан нисколетящ подозрителен обект да не се приближава до него, а да се звъни на 112. По сведения на латвийската обществена медия LSM тревогата е била отменена към 10:30 ч.

Самото сваляне беше потвърдено от официалния акаунт на латвийските въоръжени сили, който приписа това на съюзнически изтребители от Въздушно-космическите сили на Франция. Това съвпада с актуалната ротация на мисията за охрана на въздушното пространство над Прибалтика (Baltic Air Policing): френски многоцелеви изтребители Rafale, разположени в авиобаза Шяуляй в Литва, носят настоящото дежурство и според Euronews са излитали по тревога 11 пъти само за последната седмица, за да прехващат руски военни самолети, летящи без подаден план и без установена радиовръзка. По данни на военен говорител, цитиран от Reuters, дронът е навлязъл в латвийското въздушно пространство откъм руска територия; по сведения на очевидци, предадени от LSM, той е бил свален в района на Наутрени, между Резекне и Карсава, макар точното място да остава без независимо потвърждение.

Произходът на самия дрон засега не е известен. Преобладаващите официални сведения за цялата вълна от инциденти не сочи към умишлена руска атака, а към украински дронове, отклонени от курса от средствата за електронна война на руските въоръжени сили – теза, потвърдена както от украинския министър на външните работи Андрий Сибига, който признал, че украински дронове са навлезли в Латвия заради руско електронно въздействие, така и от премиера Евика Силиня, която още след предишен инцидент уточни, че независимо от произхода на тези полети, те са следствие от руската агресия срещу Украйна. Тяхното натрупване обаче има своята политическа цена: на 7 май дрон порази петролно хранилище край Резекне с 4 празни резервоара без жертви, а министърът на отбраната Андрис Спрудс, който първоначално допусна, че апаратите са украински, по-късно подаде оставка заради провалите в отбраната. Неговият наследник възприе осезаемо по-твърда линия, формулирана пред Baltic News Network с лаконичното изискване дроновете да бъдат сваляни.

Този завой личи в самата хронология на събитията. Серията нарушения тръгна още през март и постепенно обхвана Литва, Латвия, Естония и Финландия, като в първите месеци отговорът се изчерпваше с проследяване и предупреждения. Повратната точка дойде на 19 май, когато румънски изтребител F-16 под флага на същата  съвместна мисия свали предполагаем украински дрон над естонска територия – първото прехващане на дрон от самолет на НАТО над страната. Свалянето от 8 юни на свой ред изглежда, поне по достъпните към момента данни, първото успешно унищожаване на дрон над латвийска теритроия, а не просто поредната регистрирана и оставена да отмине заплаха.

Зад този оперативен успех обаче стои проблем, който самата Латвия призна публично броени дни по-рано. На 26 май, на новооткрития полигон за безпилотни системи на НАТО Селия в централната част на страната – разчистен участък от два на 2 кв. км. – съюзът подложи на изпитание цяло поколение анти-дрон системи, като резултатът очерта както напредъка, така и неговите ограничения. Системата Blaze, разработена от местната компания Origin Robotics, осъществи автономно прехващане; Kreuger 100 на шведската Nordic Air Defense даде 2 попадения и 1 пропуск от 3 опита; Raven на германската RDC Systems демонстрира скорост 450 км/ч. Други образци пропуснаха целта, преди да я поразят след повторен опит.

Самите домакини не скриха пътят, който предстои да бъде извървян: майор Модрис Кайришс от Центъра за компетентност по автономни системи на Латвия призна, че технологията на дроновете върви няколко крачки пред средствата за борба с тях. В същото време генерал-майор Андис Диланс от Министерство на отбраната на Латвия оценки дроновете и системите за противодействие като централни за военната ефективност – извод, който според него Украйна е доказала с пълна яснота.

Числата зад това разстояние обясняват защо то продължава да е толкова трудно за затваряне. Според оценка на анализатора Али Джавахери от PitchBook апаратите от класа на иранския „Шахед" струват между 15 000 и 50 000 долара, докато прехващачите, способни да ги свалят, се движат в диапазона 1-12 млн – съотношение, при което защитата е стотици пъти по-скъпа от заплахата. Декларираната цел на тестивете беше именно тази крива да се обърне, постигайки единично прехващане на цена от под 30 000 долара. Дотогава Латвия запълва празнината с импровизирани мерки, сред които разполагане на мобилни прехващащи разчети по границата с Русия – евтин, но частичен заместител на отбрана, която все още не съществува в нужния мащаб.

Тук се събират двете лица на 8 юни. Прехващането е тактически успех, но и ярка илюстрация на асиметрията, която НАТО се опитва да разреши: многомилионен изтребител и неговата ракета, вдигнати срещу безпилотен апарат за няколко хиляди – точно онази размяна на стойност, която прави заплахате от дронове неустойчива за париране в дългосрочен план.

Дори да приеме най-правдоподобната версия, че дроновете са украински и са отклонявани от руската армия, политическата и финансова тежест на отговора все още пада изцяло върху НАТО. Така истинската новина не е единичното сваляне, а това, че извънредното стана рутина: почти всяка седмица нормалният ритъм на живот в европейски държави е нарушаван от въздушна тревога, а дежурния изтребител бива вдигнат по тревога, за да неутрализира нарушителя.

Въпросната процедура обаче е кръпка, а не отбрана – тя удържа небето единствено защото вдига най-скъпия си наличен инструмент срещу най-евтината заплаха, докато прехващачът, който би я направил икономически поносима, все още се подлага на изпитания на полигон и не е въведен в експлоатация. Докато тази крива не бъде обърната, подобни епизоди ще се превърнат от изключение в ежедневна реалност по източния фланг на НАТО.