Азиатски доброволчески корпус се появи във ВСУ след закриването на легиона

🇺🇦🪖🌏 Във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съществува подразделение, набиращо доброволци на японски, китайски, корейски и английски език, наречено Азиатски доброволчески корпус. Първите данни за него изплуват онлайн през юли – около половин година след като бе закрит Чуждестранният легион, а неговите доброволци бяха разпределени по щурмови подразделения. Профилът на корпуса в X започна да публикува на 11 юли, а на 14 август онлайн платформата UNITED24 му посвети отделна поредица.

Корпусът се представя като част от ВСУ и приема кандидатури с 4 отделни формуляра – по един на всеки от изброените езици – за хора на възраст между 18 и 60 години. Емблемата му включва жълт щит със звяр, увит около копие. Държавният портал за набиране на чужденци предлага 6-месечен договор, като насочва кандидатите към формирования на Сухопътните войски, които вече разполагат с международни отделения, роти или батальони. Азиатският доброволчески корпус се вписва именно в този модел.

Място за такава част се отвори на 31 декември 2025 г. Тогава 4-те батальона в състава на Чуждестранния легион престанаха да съществуват. Първият и третият бяха обединени в 475-и щурмови полк, четвъртият стана основа на 157-и международен учебен център, а личният състав на втория беше прехвърлен в други части. Генералният щаб на ВСУ обясни решението с довода, че легионите вече са изпълнили своята роля и чуждестранните доброволци трябва вече да се интегрират в редовната щурмова структура. Представители на легиона предупредиха, че промяната може да доведе до спад в притока на доброволци.

Азиатският корпус не връща обратно разформированата структура, а следва по-стар модел. Грузинският легион от 2014 г. и беларуският полк „Кастус Калиновски“ от март 2022 г. организират доброволци около общ произход и език, а не защото просто са чуждестранни граждани. Названието „корпус“ следва същата практика, позната от беларуския и руския доброволчески корпус, и не се отнася до общата численост на личния му състав. Повечето бойци в редиците му идват от Япония, Китай, Тайван и Южна Корея.

Мрежата от чуждестранни подразделения не изчезна с разформироването на Чуждестранния легион към Сухопътните войски, а промени формата. Международният легион на Главно управление разузнаване (ГУР) се запази като отделна структура и продължи да действа през 2026 г. 52-и международен щурмови полк на Национална гвардия на Украйна (НГУ), стъпил върху международния батальон на бригадата „Азов“, набира доброволци от 40 държави. Азиатският корпус е още един елемент от тази мрежа, а не изключение от нея.

Извън собствените му канали в социалните мрежи съществуват най-малко две публични свидетелства във връзка с дейността на корпуса. На 14 август UNITED24 му посвети серия от пет графични карти със снимки на терен, докато Станислав „Осман“ Бунятов, командир в 24-и отделен щурмови батальон „Айдар“, съобщи, че неговите подчинени участват в операции в Запорожка област. Командир, войскови номер и численост на корпуса засега не са публично известни.

Каналът му изрично подчертава ролята на общия език. Публикациите са написани на английски, придружен от китайски или японски превод, и показват стрелкова подготовка, обучение за работа с РПГ и бой с нож в окоп. В едно от изявленията частта заявява, че Япония е подкрепяла Украйна още преди пълномащабната инвазия, а корпусът вече дава на японските доброволци място, от което да се включат във войната.

На 7 септември той публикува снимка на маса. Върху японско знаме с надпис „Всичко ще бъде Украйна“ са подредени чешка карабина CZ BREN със заглушител и холографски мерник, избеляла парашутна емблема и документи. Жълтият щит на частта е залепен върху цевната кутия на оръжието.

Документите включват японски учебни материали. Стр. 61 е озаглавена „Стрелба и движение“ – четвърта глава от пехотен наръчник. В нея се разглеждат карабина, картечница, 84-мм безоткатно оръдие и 89-мм ракетно устройство, а за военнослужещия е използван термин за обозначаване на личен състав от Силите за самоотбрана.

До страницата лежи ръчно изготвен лист за щурма, на който изходният рубеж е означен както на японски, така и на английски „Assault Position“. Отстрани са изброени елементи, които трябва да съдържа заповедта: кратко разпределение на целите, указания за щурма от ниво командир на взвод, последно съгласуване със съседното подразделение и преразпределяне на бойците, носещи боеприпасите.

Под листовете има алгоритъм по тактическа медицина на същия език, който включва раздел за оказване на първа помощ под обстрел и преглед по алгоритъма MARCH – M, A, R, C и H – който подрежда действията за ранен според тяхната спешност. В отворената тетрадка до него са записани дозировки: морфинов сулфат от 2 до 6 мг бавно венозно, с повторение през 5 минути при поддържане на систолично налягане над 100; налоксон при потиснато дишане; фентанил с изрична бележка за висок риск от предозиране. Същата тема е качена в YouTube канала на звеното, където е показана екипировката на бойния парамедик.

Това е общ работен език, който стига от заповед за щурм до дозировка на морфин. Японските доброволци във ВСУ не са ново явление. През първите дни на март 2022 г. около 70 японци подадоха заявления да се сражават за Украйна, голяма част от които са бивши военнослужещи от Силите за самоотбрана, съобщи тогава Mainichi.

За част от доброволците участието във войната донесе правен риск у дома. Японският наказателен кодекс предвижда от 3 месеца до 5 години лишаване от свобода за подготовка и заговор за командване на частна война срещу чужда държава, а отделен член – до 3 години за нарушаване на наредби. Южна Корея забрани на своите граждани да пътуват до Украйна на 12 февруари 2022 г. и преследва нарушители според Закон за паспортите с до една година затвор или глоба до 10 млн. вона. За нарушаване на забраната вече са няколко присъди, сред които на бивш капитан от военноморските специални части. Сеул потвърди смъртта на свой гражданин, сражавал се като доброволец в Украйна. Пекин многократно отправя призиви към гражданите си да стоят настрана от военни конфликти и особено от военни действия за която и да било страна. Тайван не налага изрична забрана, но разубеждава гражданите си да участват.

Постъпиха сведения за китайски граждани и от двете страни на фронта. На 9 април 2025 г. президентът Зеленски заяви, че разузнаването е установило 155 китайски граждани, сражаващи в руските редици – ден след такава няма в Донецка област. Пекин определи твърденията за безпочвени. През октомври 2025 г. The Guardian описа китайци, заминали по лични подбуди да воюват за Украйна. Снимката с бойци на Азиатския корпус, държали китайско знаме на разбита руска позиция, беше многократно препубликувана през август и достигна до чуждестранни издания.

През юли японски доброволец, изгубил левия си крак след 4 години на фронтовата линия, каза пред Kyodo, че чужденците се изпращат на опасни мисии без да получат адекватни инструкции и се запълват празнини по фронтовата линия. Тъкмо тук се пресича неговото оплакване с онова, което Азиатският корпус предлага на желаещите да се включат в редиците му: процедура за кандидатстване и учебни материали на майчиния им език.

Дали корпусът ще се превърне в трайна военна структура, или ще остане като инструмент за набиране на чуждестранни доброволци, може да бъде преценено по някои конкретни признаци: обявяване на войскови номер, назоваване на командир и появата на имена на негови загинали бойци в украинските регистри.

Китайската армия търси хуманоидни роботи и моделира с тях щурм на сгради

🇨🇳🤖 Китайските военни структури ускоряват проучването на бойните приложения на хуманоидните роботи и вече планират тяхната употреба в бъдещи бойни действия. Това показва преглед на Reuters на над 100 обявления за военни поръчки, академични изследвания, патенти, официални публикации, държавни регистри и материали на компании от сферата на отбраната. Някои документи досега не са били публикувани, обхващат периода 2024–2026 г. и се концентрират върху машинното възприятие, прецизното манипулиране на предмети и данните за обучение на роботите.

Два дни след края на Световните игри на хуманоидни роботи в Пекин официалният вестник на Народната освободителна армия „PLA Daily“ изведе свой собствен извод от демонстрациите и призова изследователи да ускорят прехвърлянето на най-напредналите технологии от лабораториите към армейските полигони с перспектива за създаване на роботизирани „бойци“. На второто издание на игрите, проведено в периода 22-26 август, машините боксираха, танцуваха и се спъваха пред развеселени трибуни. „Тянгун Ултра“ на Пекинския център за иновации в хуманоидната роботика пробяга 100 метра за 8,86 секунди при световен рекорд на Юсейн Болт от 9,58 секунди.

Между тази демонстрация и бойното поле обаче има огромна пропаст. Reuters не откри данни Китай да е разположил въоръжен хуманоиден робот в действаща част, а настоящите системи остават енергоемки и ненадеждни извън контролирана среда. В реални бойни условия възникват много непредвидими фактори, които могат да затруднят машините по начини, които трудно се моделират предварително, посочва Аарон Джонсън, професор по машинно инженерство в университета „Карнеги Мелън“. Но документите показват, че китайските военни вече считат преодоляването на тази дистанция за задача с конкретен хоризонт.

Той се забелязва в изследване от август 2025 г. на изпитателния център към Националния университет по отбранителни технологии (НУОТ) в Сиан. Авторите моделират градски щурм, в който шест „бойни робота“ – хуманоиди, роботи-кучета или други безпилотни наземни машини – са разпределени между две щурмови групи и заедно с пехотата прочистват заета от противника сграда етаж по етаж и стая по стая. Авторите на изследването посочват, че технологиите, необходими за такъв сценарий, вероятно ще са достъпни до 5–10 години. Изследването не уточнява по какви конкретно правила роботите биха откривали огън, какво оръжие биха носили и как се очаква да действат при среща с цивилни.

Интересът може да се проследи поне до 2024 г. Тогава НУОТ и Академията на военните науки организират форум по бойни технологии със специална сесия за военните приложения на хуманоидните системи. През юни 2025 г. университетско състезание на НУОТ вече включва задачи с директно военно приложение. Една дисциплина симулира „проникване зад вражеските линии“ – навлизането в даден район, картографиране и откриване на цели. Друга включва проверка на документи, дисциплинарни инспекции и патрули на военни бази. Самият университет описва състезанието като полигон, от който хуманоидите трябва да „тръгнат към бойното поле“.

Обществените поръчки следват посока. През май 2025 г. армията обяви търг за закупуване на хуманоиден робот, включително неговото инсталиране и техническо обучение за работа със системата. Четири месеца по-късно обявление с адрес за контакт в НУОТ потърси „система за интелигентно възприятие и прецизно манипулиране на въплътен хуманоиден робот“. През юни 2026 г. армията задели около 300 000 долара за система за събиране и етикетиране на данни от камери, радар и датчици за движение, включително данни за терена, по който машините могат да се придвижват. Reuters не е успяла да установи дали търговете са изпълнени и кои компании са ги спечелили.

До 2026 г. тези разработки започват да излизат извън средата на военните академии и навлизат в сферата на отбранителната индустрия. Хуманоидът „Фуси“ на държавния конгломерат Norinco е описан във фирмени материали от август като подходящ за караулна служба, разузнаване за всякакви метеорологични условия, автоматизирано патрулиране и работа в опасна среда. Според тези материали „Фуси“ може да свърже със система за телеоперация, позволяваща на човек да управлява машината дистанционно. Пълната автономия остава едно от най-големите предизвикателства пред хуманоидните роботи – не се решава, а временно се заобикаля: операторът остава включен в директното вземане на решения, като роботът може да изпълнява задачи, за които все още не е способен да действа самостоятелно.

Китай разполага с изключително силна промишлена база за подобно развитие. Според BofA Global Research през 2025 г. китайски производители осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Същата индустриална екосистема вече снабдява и военния сектор, докато армията разработва собствени приложения на технологията.

САЩ развиват сходни направления. През 2025 г. американската армия обяви конкурс за „милитаризирани хуманоидни способности“ с предвидени роли в разузнаването, охраната, разчистването на препятствия, работата с опасни вещества и изпълнението на настъпателни и отбранителни задачи в градска среда. До 10 финалисти трябва да изпитат своите системи със специалисти на американската армия през 2026 г. Около 1,25 млн. долара са предвидени за финансиране на последващи договори. Американската роботика обаче изостава съществено при двуногите и четириногите платформи. През август Ройтерс съобщи, че водещият световен производител Unitree използва разработки, финансирани от американските военни, при някои от най-продаваните си кучета-роботи.

Ключов практически ориентир за Пекин е войната в Украйна. Там полуавтономните дронове, използващи изкуствен интелект за навигация и насочване, извършиха радикална трансформация на разузнавателните и ударните операции, а наземни роботизирани платформи вече се използват масово за превозване на товари и евакуация на ранени. Reuters вече документира усилията на китайската армия да извлече ключови поуки от най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война.

Къде точно се вписва двуногата конфигурация, остава спорно дори сред специалистите по роботика. Подобренията в баланса, възприятието и издръжливостта биха могли да направят хуманоидите полезни в сгради, тунели и вътрешните пространства на кораби, оценява Джуо-Мин Чоу, изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван. „Двете им ръце и двата им крака биха могли на теория да съчетаят придвижване, катерене и работа с предмети“, смята тя. За по-прости разузнавателни или логистични задачи обаче четириногите, верижните и колесните платформи остават по-евтини и лесни за масово разгръщане.

Тайван е мястото, където Пекин вече демонстрира публично как си представя участието на такива системи в евентуален военен конфликт. През декември Командването на източния театър публикува видеомонтаж, генериран от AI, в който хуманоиди и четириноги машини разгромяват отбраната на острова в хипотетичен бъдещ сценарий.

Правните и етичните въпроси обаче остават неразрешени и китайските военни публикации ги обсъждат открито. Статия от юли 2025 г. в PLA Daily допуска, че ролята на хуманоидните роботи може да се развие от поддържащи функции към директно участие в бойните действия. Авторът разглежда и условията, при които робот би получил разрешение да открие огън по жива цел, след като тя бъде потвърдена от човек.

Международният комитет на Червения кръст предупреждава, че автономните оръжейни системи трудно биха разпознавали надеждно признаците на предаване, тъй като подобна преценка зависи от конкретната обстановка, поведението и намеренията на хората. Пентагонът изисква правна оценка и изпитания в реалистични условия, а през март Министерството на отбраната на Китай заяви, че оръжията с изкуствен интелект трябва да останат под човешки контрол.

Тези правни и етични ограничения не са спрели техническата работа. Ван Юнхуа от Академията на военните науки изброи в коментар от ноември основните нерешени проблеми – придвижването, възприятието и интелигентността на машините – и посочи условията, при които те могат да бъдат преодолени: технологичен пробив, по-ниска себестойност и производство в промишлен мащаб. Ако това се случи, написа той, „хуманоидните роботи ще се изсипят на бойното поле“.

Поне две от условията, посочени от Ван, вече се развиват бързо в Китай: себестойността намалява, а серийното производство се разширява, като китайските компании осигуряват около 95% от световните доставки на хуманоидни роботи. Не е установено обаче, че необходимият технологичен пробив за надеждно бойно използване вече е настъпил.

Затова посоченият срок от 5 до 10 години изглежда по-скоро като работен времеви хоризонт, отколкото като далечна теоретична прогноза. По-силно потвърждение за преминаване към реално военно внедряване би било обявление за поръчка, което назовава конкретен модел и приемащо подразделение, или появата на хуманоидни роботи в бригадно учение вместо само в университетски състезания. Оценката би отслабнала, ако поръчките останат концентрирани в научните институти, а практическите роли на машините не излязат извън караулната служба и патрулирането.

Китай поиска пауза над Владивосток, Киев я даде

🇨🇳🛡️ Китай е поискал от Украйна да не нанася удари по Владивосток за периода, в който се провежда Източният икономически форум в града. В отговор Киев се е съгласил, предоставяйки уверението си, че ще се въздържа от удари. Това съобщи японската агенция Kyodo на 4 септември, като се позова на осведомени източници, според които молбата е продиктувана от съображния относно сигурността на китайската делегация, начело с първия вицепремиер Дин Сюесян – член на Постоянния комитет на Политбюро и шести по ранг в партийната йерархия.

Три дни по-рано Зеленски описа уговорката, без да назове конкретна държава. В обръщението на видео от 1 септември той спомена две молби: американска – да няма удари по Москва и Санкт Петербург в периода 25-27 август, отправена по време на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, и втора от неназована голяма сила. „Когато друга голяма сила ни помоли за определен период да прекратим ударите по направление Владивосток, осигурихме и това“, каза той. След това очерта границата на такива отстъпки: „Небето над Русия засега е за дронове, не за гражданска авиация.“ Kyodo посочва коя е втората държава – Китай.

По отношение на публично известните украински средства за далекобойни удари уверението на практика не ограничава Киев. Разстоянието до Владивосток възлиза на повече от 6500 км. Най-далечният публично известен украински удар беше нанесен на 6 юли 2026 г. срещу рафинерията в Омск, разположена на около 2500 км от Украйна, а заявеният максимален обсег на най-далекобойния украински дрон FP-1 е 3400 км. Следователно Владивосток остава извън обсега на поразяване, демонстриран от Украйна до този момент.

Дистанцията обаче не изчерпва възможните сценарии. Kyodo допуска, че Пекин се опасява от повторение на специалната операция „Паяжина“ от 1 юни 2025 г. – този път с дронове, предварително прехвърлени към Приморския край в камион. При операцията 117 дрона бяха внесени тайно в Руската федерация, след което бяха изстреляни от товарни платформи в непосредствена близост до предварително набелязани цели – пет авиобази. Една от тях беше „Украинка“ в Амурска област, която се намира на под 1000 км от Владивосток – единствената, срещу която ударът се провали: камионът с дроновете се запали по пътя Чита–Хабаровск. Приморският край досега не е бил обект на въздушни атаки. Именно затова опасението в този сценарий не е за полет на хиляди километри от Украйна, а за тайно прехвърляне на дронове по суша и тяхното пускане в близост до целите.

Руските мерки за сигурност около форума са насочени именно срещу подобен сценарий. От сутринта на 31 август до полунощ на 4 септември властите забраниха превоза на опасни, взривоопасни и отровни товари, оръжие и боеприпаси. В същия период движението на камиони над 5 тона по всички маршрути, използвани от охраняваните официални лица, беше преустановено в периода от 7 до 22 часа. Полетите в радиус от 250 км около Владивосток бяха ограничени между 1 и 4 септември, докато плаването в заливите е забранено, а кампусът на Далекоизточния федерален университет на остров Русский е затворен за свободен достъп от 30 август. В кортежа на президента Путин се движеше и пикап с монтирана зенитна установка, запечатан и публикуван от изданието „7х7“ на 3 септември.

Подготовката започна още по-рано. От 1 ноември 2025 г. в Приморския край действа забрана за заснемане на последиците от удари с дронове. Това е първата такава мярка в руския Далечен изток, при това въведена в регион, който все още не е бил свидетел на нападение. Източният икономически форум е водеща витрина на руския завой към Азия, а организаторите очакваха да бъдат сключени 385 споразумения на стойност 6,5 трилиона рубли – повече от рекорда на юбилейното издание година по-рано. Мерките на терен обаче не са способни да заместят твърдото политическо уверение от Киев. Вероятно тъкмо поради тази причина Пекин е потърсил такова уверение от страната, която определя целите на ударите дълбоко на руска територия.

Военната цена на отстъпката е минимална, поне спрямо публично известните украински способности за далечен удар. Докато делегациите заседаваха на остров Русский, украинската кампания срещу рафинерии и складова инфраструктура продължи без почивка. На 2 септември КИНЕФ в Ленинградска област – втора в страната по общ капацитет за преработка – преустанови изцяло работа. На 3 септември безпилотни катери атакуваха пристанището в черноморския курорт Сочи, където поразиха спомагателния съд „Нефрит“. През нощта срещу 4 септември руското министерство на отбраната съобщи за 490 свалени дрона в небето над 20 руски региона, Московска област, Краснодарския край, окупирания Крим и Черно море.

На самия форум Путин призна, че руските власти са подценили рисковете за цивилната инфраструктура. „Изхождахме от това, че става дума за чисто граждански обекти, които не могат да бъдат мишена на удари дори при въоръжен конфликт. Но в това сгрешихме“, каза той. По информация на Kyiv Post ударите по руски рафинерии от началото на годината са над 70, обемът на преработка е спаднал до най-ниското си равнище от две десетилетия насам, производството на бензин покрива само 70% от вътрешното търсене, а поне 17 региона продължават да действат ограничения върху продажбата на гориво.

Китай има и съвсем конкретен икономически интерес по същото крайбрежие. Козмино, крайният терминал на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“, се намира на 200 км от Владивосток. Само през първите 7 месеца на 2026 г. Китай е изкупил 83% от товарите оттам спрямо 88% година по-рано, показват данните на Kpler и Vortexa. Сортът ESPO се търгува с премия спрямо Брент, достигаща 10 долара за барел. Дин Сюесян се срещна с Путин на 2 септември и заяви готовност за по-задълбочено обвързване на китайските и руски интереси в инвестициите и енергетиката.

Kyodo поставя молбата и в този по-широк енергиен контекст. Русия получава значителна част от приходите, с които финансира военната си агресия срещу Украйна, от петролния износ, а Китай е основният купувач на суровината, изнасяна през Козмино. Това само по себе си не доказва, че енергийният интерес е причина за молбата от Пекин. Официално посоченият мотив остава сигурността на делегацията. От географска гледна точка обаче поисканата гаранция засяга район, където минава един от важните руски петролни маршрути към Китай.

Отстъпката не доказва, че Пекин определя избора на украински цели. Тя по-скоро показва, че Киев е готов да предоставя кратки и военно евтини ограничения, когато подобна молба идва от голяма сила. Зеленски и Си Дзинпин са разговаряли директно само веднъж от 2022 г. насам. Поканата, отправена през февруари от министъра на външните работи Ван И към украинския му колега Андрий Сибига, все още не е разгърната в конкретно уточнена дата за визита. Междувременно Киев санкционира китайски дружества за компоненти, открити в дронове „Шахед“.

Случаят с Владивосток е една от три идентични паузи през последните две седмици. Искането на САЩ се отнасяше до Москва и Санкт Петербург за периода 25-27 август. Китайската – до Владивосток за периода 1-4 септември. На 5 септември Путин се съгласи на реципрочно въздържане от удари по Киев по време на визитата на Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Това очертава възможен модел: докато преговорният процес е активен, Киев може да предоставя кратки и географски ограничени гаранции, когато военната им цена е по-малка от потенциалната дипломатическа полза. Засега обаче няма доказателство, че Пекин е обещал или предоставил нещо в замяна.

📽️ Видео: В състава на кортежа на президента Владимир Путин във Владивосток беше забелязан военен пикап с прикрепено зенитно оръдие, 2 септември 2026 г.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Стъб отхвърля германското предупреждение за руско нападение срещу НАТО

🇫🇮🛡️🇷🇺 Финландският президент Александър Стъб отхвърли прогнозите във връзка с евентуално руско нападение срещу територия на НАТО до 2029 г. и заяви, че не вярва Путин да прибегне до употребата на ядрено оръжие. Оценката му прозвуча по време на ексклузивно интервю за BILD, проведено от заместник-главния редактор на немския таблоид Паул Ронцхаймер от Президентския дворец в Хелзинки, което излезе 4 дни след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на неочаквана визита в Москва с мисия, основана на противоположна разузнавателна оценка. Финландия дава допълнителна тежест на това противоречие, защото е страната-членка на Алианса с най-дългата сухопътна граница с Руската федерация – 1300 км.

Запитан за предупрежденията, отправени от Бундесвера, че президентът Владимир Путин е способен на подобно нападение до 2029 г., Стъб отговори: „Ако някой има подобна кристална топка, прекрасно. Но аз просто не виждам нито доказателства, нито факти за това.“ Той посочи, че не вярва Русия „някога да поиска да нападне най-мощния военен съюз в света“.

Стъб все пак придружи позицията си с уговорка: „Не казвам: отпуснете се. Човек винаги трябва да се готви за най-лошото, за да го предотврати.“ Той посочи две основания за оценката си – разузнавателните данни, с които разполага като държавен глава, и възпирането. По думите му то е „по-силно от това на която и да е друга военна сила където и да е по света“, защото се опира „на конвенционални сили, на ракети и на ядрени оръжия“.

Скептицизма си относно възможен руски ядрен удар срещу Украйна финландският президент се обоснова с разговор от това лято. По думите му при посещение на китайския външен министър той сам е повдигнал темата и е получил отговора: „Никога няма да позволим това да се случи.“ Според Стъб това представлява „доста действащо възпиране“.

Става дума за срещата му с Ван И в Турку на 5 юли. Тя бе част от нордическото турне на китайския външен министър между 2 и 8 юли, което включи още Дания, Швеция и Норвегия. Дни по-късно Стъб описа същия разговор пред CNBC с по-категорична формулировка: китайците били „много категорични“. Тогава обаче той добави, че опасността от ескалация остава и трябва да бъде приемана сериозно. Пред BILD не повтори тази уговорка.

Американската оценка на същата обстановка е различна. Ратклиф пристигна в руската столица във вторник, 25 август, при посещение, което не беше предварително оповестено публично, а засечено по полетни данни на военно-транспортен самолет от съвместна база „Андрюс“ в Мериленд. Това беше първото му пътуване до руската столица, откакто оглави управлението, и най-високопоставеното посещение на представител на администрацията на Тръмп в Русия от януари насам.

Според CNN Ратклиф е поставил три искания: Москва да не напада държави от НАТО, да прекрати войната в Украйна и да не подпомага Иран. Разузнавателната оценка, върху която е изградена мисията, противоречи на финландската. Преди пътуването ЦРУ стигнало до заключение, че отслабената руска позиция в Украйна може да я тласне към военно действие срещу Алианса – с цел да повиши цената на подкрепата за Киев и да принуди Запада да преговаря при изгодни за Москва условия. Три дни след визитата, на 28 август, руските Ракетни войски със стратегическо предназначение проведоха учебно изстрелване на междуконтинентална ракета от Плесецк към полигон на Камчатка.

Германската прогноза, оспорвана от Стъб, също не е равна на установено руско намерение. Министърът на отбраната Борис Писториус я формулира още през ноември 2025 г. като оценка кога Русия отново би могла да придобие военната способност да заплаши територия на НАТО. Той допусна, че това може да се случи и по-рано – около 2028 г.

Следователно разминаването е именно в оценката на руските способности и на риска те да се използват. Стъб не отрича, че Кремъл се стреми да всява страх, а го определя като част от руската информационна война: „Русия иска ние, европейците, да седим тук и да обсъждаме: ще ескалира ли Русия? Ще използва ли ядрено оръжие? Ще нападне ли НАТО и Европа?“

Според финландския държавен глава възможностите на Москва за по-нататъшна ескалация към момента са ограничени, а единственият останал ход е мобилизация, която „би имала вътрешнополитически последици“. Той смята подобно решение за вероятно през есента и посочва като индикация прокарваните в момента закони, които на практика затварят границите и ограничават свободното придвижване.

Стъб подкрепя оценката си и с проста аритметика: руската армия губи около 30-35 хиляди военнослужещи месечно, а успява да набира до 27 000. „Значи имат все по-малко войници във все по-сложна обстановка“, казва той. Оттук извежда и заключението си за възможността Русия да отвори втори фронт: че тя би могла внезапно да мобилизира достатъчно сили за две направления, „просто не го виждам“.

Възможната тревога в руското население вече намира отражение в засиления трафик през границата. Само за една седмица през контролно-пропускателния пункт „Верхний Ларс“ на държавната граница с Грузия са преминали около 113 000 руски граждани, а само на 20 август – повече от 20 000. Федералната митническа служба определи тези показатели като значително по-високи от обичайните за периода.

Същия ден постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че нова мобилизация „не се планира и не се очаква“. На 27 август украинската президентска канцелария съобщи, цитирайки брифинг на службата за военно разузнаване, че Путин планира да набере общо 600 000 души до края на 2027 г. От тях 300 000 се падат на текущата година.

Стъб обаче не смята, че икономическото изтощение само по себе си може да доведе до край на войната. „Никога не бива да се подценява колко икономически трудности могат да понесат руснаците“, предупреди той. Според него нито инфлацията, нито банковата криза, нито равнището на лихвите, нито високите загуби ще бъдат достатъчни, за да спрат кампанията. Преломът би настъпил другаде – ако управляващите усетят, че самият режим е застрашен.

За Украйна оценката му е противоположна. Според Стъб страната се намира „в по-силна и по-добра позиция от когато и да било през тази война“ във военно, политическо и финансово отношение, „има превес и ще спечели“. Под победа той разбира Украйна да оцелее и да остане независима и суверенна. Оттук следва и посланието му към Берлин: Украйна е най-добрата гаранция за сигурност, която Европа има срещу Русия, а ако тя загуби, губят всички.

Стъб препоръча хладнокръвие и по случая с дроновете на летище Лайпциг/Хале. В началото на август там бе открит апарат с взривно устройство до украински военно-транспортен самолет, а на 14 август – трети дрон и вещества, заподозрени като взривни. Според финландския президент Германия може публично да заяви, че знае кой стои зад случилото се, и да отправи посланието си към Москва по дипломатически път. Канцлерът Фридрих Мерц вече обеща, че извършителите на хибридните атаки „ще си платят“.

Американски разузнавателен източник свърза устройството с почерка на ГРУ. Летището обслужва програма на НАТО за стратегически въздушен транспорт, включително доставки за Украйна. В същото време Стуб приветства без уговорки московската визита на Ратклиф и настоя, че някой в Европа трябва да възстанови политическия диалог с Русия. Голямата му тревога при сегашното мълчание е, че в Москва могат да се породят опасни илюзии за случващото се на континента.

Една от опорите на оценката му обаче остава уверение от трета страна. Пекин може да е категоричен пред финландския си домакин, но същият период показва укрепване на военно-техническото сътрудничество на Китай и Русия. По данни на украинското военно разузнаване над 180 руски военнослужещи са преминали обучение в Китай само през ноември 2025 г., а повече от 550 китайски военни са участвали в програми в Русия. Възпиращата стойност на китайското уверение зависи от лостове за влияние, които никоя от страните не описва публично.

Анализ: Китай добави отчуждаването на собственост в закона за мобилизацията

🇨🇳⚖️ Властите в Китай получиха не само правото за временно използване на частната собственост, последвано от нейното връщане, но и право за нейното отчуждаване. Новата поправка на Закона за националната мобилизация на отбраната беше приета в петък, 28 август от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, обнародвана с указ №83 на председателя Си Цзинпин и влиза в сила от 1 октомври. Промяната си проличава още в заглавието на глава № 10: досегашното „реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“ става „отчуждаване, реквизиция на граждански ресурси и обезщетение“. Добавеният термин преминава през цялата глава.

Разликата между реквизицията и отчуждаването е разликата между временно ползване и трайно отнемане на собствеността. Реквизицията дава на държавата правото да използва дадена вещ, но без да прехвърля собствеността върху нея. Чл. 67 задължава властите да я върнат обратно след употребата, а ако тя е била преустроена за военни нужди – предварително да възстановят нейната първоначална функция. В същото време при отчуждаване самата собственост преминава към държавата и вещта не подлежи на връщане. До 30 септември мобилизационното право познава само първата възможност; от 1 октомври към нея се добавя и втора.

Успоредно с това се разширява понятието за граждански ресурс. Редакцията от 2010 г. изброи съоръжения, оборудване, места и „други материали“. Новият чл. 63 изрично включва в него превозни средства и заменя „материали“ с по-широкото понятие „ресурси“, което в рамките на китайския правен език може да обхваща и нематериални активи.

Прочетено заедно с чл. 7, който предвижда система за осигуряване на нужните за мобилизацията данни и разрешава тяхното активно събиране и използване, новото определение отваря възможност за обхващане на активи, каквито законодателят от 2010 г. не е имал предвид. Чл. 11 въвежда насрещно задължение: всеки, който в хода на мобилизационната работа узнае държавна, служебна или търговска тайна, лични данни или обстоятелства от личния живот, е длъжен да ги пази и няма право да ги предоставя на трети лица.

Режимът на обезщетяване също се конкретизира и засилва. Старият чл. 58 обещава компенсация „съгласно съответните държавни разпоредби“, докато новият чл. 67 изисква тя да бъде „справедлива и разумна“. Така засегнатото лице получава нормативно основание да оспори размера на обезщетението, каквото липсваше до този момент.

Голяма част от разпространения прочит на закона обаче описва не новата редакция, а набор от правила, които действат още от 1 юли 2010 г.

Възрастовите граници – от 18 до 60 години за мъжете и от 18 до 55 години за жените – са записани в чл. 58 по същия начин, както в чл. 49 от поправката, внесена преди 16 години. Добавено е единствено уточнението „съгласно закона“. Тези граници не се отнасят до призоваване за военна служба.

Предвиденото задължение е отбранителна повинност: подпомагане на войските, предотвратяване и ликвидиране на щетите от бойни действия и съдействие за поддържане на обществен ред. Военната служба и призоваването на резервисти се уреждат от други два акта – Закона за военната служба, преработен през 2021 г., и Закона за резервистите, приет в края на 2022 г.

Освобождаванията от военна повинност също са пренесени и дори разширени. Те обхващат персонала на детските ясли и градини, домовете за деца и възрастни хора и рехабилитационните центрове; учителите и служителите в задължителното образование; бременните и кърмещите жени; болните и трайно неспособни за труд; както и служителите в междуправителствени организации.

Задължението на всяка една организация и лице да се подчини на законовата реквизиция на гражданските ресурси е вписано в чл. 55 от стария текст и вече се пренася в чл. 64. Единствената значителна промяна се явява добавянето на правилата за отчуждаване.

Същото важи за защитата по чл. 65. Вещите и жилищата, необходими за личния и семейния живот, остават извън обхвата на тези мерки. Защитени остават и ресурсите, чрез които социалните заведения обслужват деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Запазена е поредността на принудителните мерки. Чл. 78 и чл. 79 повтарят конструкцията от 2010 г.: първо се издава разпореждане нарушението да се отстрани в определен срок, а при неизпълнение задължението се осъществява принудително. За юридически лица е предвидена и глоба, т.е. глобите за предприятията не са новост от сега, а съществуват още от 2010 г.

Най-важното запазено ограничение се отнася до момента, в който описаните правомощия биха могли да се задействат. Глави 9 и 10, съответно за военната повинност и за реквизицията и отчуждаването, се прилагат само след решение на държавата да пристъпи към отбранителна мобилизация. Това е записано и в чл. 57, и в чл. 63.

По силата на чл. 13 решението принадлежи на Постоянния комитет, а председателят трябва да издаде тази заповед. Чл. 14 предвижда и изпреварваща процедура: при пряка заплаха, която изисква незабавни мерки, Държавният съвет и Централната военна комисия могат да приложат всички предвидени механизми по този закон и едновременно с това да докладват на Постоянния комитет. И тази клауза съществува от 2010 г.

Наказателната глава обаче е разширена и именно там възникват новите задължения за отделния човек. Три от съставите по чл. 78 нямат аналог в стария закон.

Първият обхваща отказа или забавянето при предоставянето на статистически данни за мобилизационния потенциал, както и подаването на неверни, неточни или непълни данни. Чл. 26 включва това проучване в държавната статистическа система, а при обявена мобилизация позволява на канцеларията на съответния комитет да събира информацията пряко.

Вторият нов състав е създаване и споделяне на неверни сведения относно мобилизацията. Чл. 72 урежда отделно съответната материя и възлага на компетентните органи контрола върху всички средства за масова информация.

Третият е отворената клауза за „други нарушения на закона“, с която завършват изброяванията и в чл. 78, и в чл. 79. Списъците в редакцията от 2010 г. са изчерпателни, докато новите оставят възможност санкциите да се прилагат и спрямо други неуточнени нарушения.

Разширява се и наборът от основания за обявяването на мобилизация. Старият закон я свързва със заплахи за суверенитета, единството, териториалната цялост и сигурността. Сега към тях се добавят и „интересите на развитието“ – навсякъде, където законът формулира основанието: в целта по чл. 1, в определението по чл. 2 и в процедурата по чл. 13.

Подборът на думи не се появява за първи път с настоящата поправка. Тя влиза в китайското военно право с преработения Закон за отбраната, който беше приет в края на 2020 г. и сега се пренася в специалния закон за мобилизацията. Това отговаря на официалната обосновка на ревизията. При нейното внасяне на 27 април законодателят посочи сред причините нуждата тя да бъде съгласувана със Закона за отбраната, Закона за военната служба и Закона за резервистите.

По същество обаче добавката разширява основанията далеч отвъд териториалната отбрана и вече включва защитата на икономически и външни интереси.

Пета глава също променя своя предмет. Там, където досега се говореше за армейски запас и призоваване на резервисти, вече става дума за запас от бойни кадри. Чл. 33 добавя регистрация във военни отчети към формите на този запас, наред със зачисляването към активни и резервни подразделения и т.нар. народно опълчение. Така потенциалният кадрови кръг е очертан по-широко, отколкото предполагаше досегашният термин „резервисти“.

Останалите промени отразяват характера на съвременната война, а не доказват конкретен срок за нейното започване. Чл. 8 предвижда мобилизационни сили в нововъзникващи области. Чл. 46 възлага оценяване на устойчивостта на веригите за доставки на военна продукция. Чл. 60 включва киберсигурност сред отрасли, обхванати от отбранителната повинност, наред с транспорта, съобщенията, енергетиката и медицината. Чл. 73 добавя и радиочестотния спектър към отраслите, които могат да се поставят под контрол при влязло в сила извънредно положение.

Чл. 6 създава и механизъм за проверка и оценка на мобилизационната способност, какъвто до този момент изобщо не съществуваше. Обемът на закона нараства съответно до 82 члена спрямо досегашните 72, при запазени 14 глави.

Малка на пръв поглед промяна в чл. 77 показва общата посока. Още от 2010 г. обявяването на мобилизация спира давностните срокове и производствата по съдебни дела, административни обжалвания и арбитражи. Сега към тях са добавени надзорните разследвания и производствата за държавно обезщетение.

Последното заслужава особено внимание, тъй като прекратява и механизма, чрез който гражданинът може да търси отговорност от държавата – включително при отчуждаване, за което не е получил обезщетение по смисъла на чл. 67.

Преурежда се и ръководството на системата за мобилизация. Според поправката от 2010 г. Държавният мобилизационен комитет работи под ръководството на Държавния съвет и Централната военна комисия. Чл. 17 от новата поправка го поставя под централизираното единно ръководство на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, а чл. 3 обявява партийното ръководство за основен принцип на целите усилия по мобилизация. Правителственият апарат запазва своята изпълнителна функция.

Пропастта между наличието на законов текст и реалното му задействане можеше да бъде наблюдавано при руската инвазия в Украйна. Указ №647 от 21 септември 2022 г. въведе режим на частична мобилизация въз основа на законодателство, което до онзи момент не беше прилагано никога. Близо 4 години по-късно този указ остава в сила, тъй като не е отменян с отделен акт.

Една правна рамка може да остане неизползвана в продължение на десетилетия, да се задейства в рамките на един ден и след това да остане в сила за неопределен период от време. Законодателството в Китайската народна република определя какво ще може да прави държавата, ако бъде взето решение за мобилизация. Самият закон обаче не съдържа такова решение и не определя дата за него.

До подобна граница достигат и изводите, които документът позволява да се направят. Отрасловият списък по чл. 60 включва морски и сухопътен транспорт, пристанищна и съобщителна инфраструктура, медицина и доставки на храни и зърно. Това са именно ресурсите, от които би се нуждаела една мащабна операция за блокада или десант за овладяване на Тайван.

Всяко от тези направления обаче присъства и към чл. 51 от стария текст. От наличието им в закона не може да се заключи нито политическо намерение, нито конкретен срок. В новата редакция няма преходен режим, ускорен график или мярка, която да влиза в сила преди 1 октомври.

Поправката вече мина през две четения на 27 април и 28 август, като беше гласувана наред със Закона за медицинско осигуряване, обновения Закон за селското стопанство и изменения в Закона за адвокатурата. Първите подзаконови актове се очакват след 1 октомври 2026 г. Дотогава Пекин ще разполага с по-широка законова рамка и с никакво ново задължение да я задейства.

Украински пранкер публикува запис от закрито съвещание на Росавиация и Минпромторг

🇷🇺📹 8 от общо 33 заявки за сертифициране на безпилотни летателни системи в Русия са приключили с положителен резултат, 7 са оттеглени, а по останалите 18 работата продължава. Данните изброява участник в закрито съвещание на Управлението за безпилотни системи и роботика към Министерство на промишлеността и търговията на Руската федерация. Гласът му се чува в 2-минутен запис, който е публикуван на 29 август от украинския пранкър Евген Волнов, известен със своето прозвище майор Чорнобаев. Броени секунди след изброяването друг участник прави сравнение с Китай, където броят е 70. От залата отвръщат: „Има към какво да се стремим“.

Съвещанието е свикано съвместно от Росавиация и Минпромторг, чиито емблеми са разположени една до друга в началния кадър. Темата е изписана „Преминаване на процеса по сертификация на произвежданите модели безпилотни авиационни системи от организациите производители“. Волнов посочва като домакин заместник-ръководителя на Росавиация Андрей Потьомкин, който е отговорен за въпросното направление и води същата поредица от срещи с разработчиците. Предишните две са проведени на 8 май и 9 юли тази година.

Записът е направен от конферентната зала. Използвана е Contur Talk – руска услуга за видеоконферентни разговори, а виртуалната стая носи името „Сертификация БАС“. Броячът показва 15 участници към самото начало на записа, които спадат до 13 в неговия край. По обозначенията на екранните полета се различават Росавиация, „Албатрос“, „ИСТ“, „ИКАР“, АО „Туполев“ и ПАО „ОАК“, представена от конструкторското бюро „Сухой“. Така на една маса се събират представители както на двете големи авиационни школи, наследени от съветската епоха, така и на малки частни производители на дронове, на които националната програма разчита за серийното производство.

Съпоставката с Китай не остава единствена. Малко по-късно същият участник отново засяга темата, но този път с раздразнение. По думите му площадката в Шенжен, представяна като отправна точка за туристически полети до Макао или Хонконг, се оказала „пълна глупост“. Оттук той извежда извода, че работата трябва да бъде организирана по-отговорно, отколкото при колегите от Китайската народна република.

Тогава разговорът е прекъснат от глас, който не принадлежи на никого от представените ведомства:

„Колеги, има такъв въпрос. Защо, ако украински инженери сглобяват ефективни и боеспособни дронове на коляно за три седмици, Росавиация и присъстващите тук производители за три години и милиарди рубли по националния проект са способни да родят само пачка сертификати за отчет пред Минпромторг? Кой от тук присъстващите в залата е готов да поеме отговорност за това, че докато противникът воюва, вие усвоявате бюджети?“

Следват кратко объркване и въпрос от залата кой говори. В отговор е посочено името на фирма „ДронТех“, под което Волнов фигурира и в списъка с участниците. Секунди по-късно той сам сваля прикритието, като заявява, че в паспорта му пишело „СБУ“. Екранните полета започват да спират едно по едно, а от системата се извежда съобщение, че записът на срещата е спрян.

Нито записът, нито публикацията на Волнов разкриват как точно той се е сдобил с посочения достъп. Вижда се само, че присъства в списъка като редови участник с посочено име на организация, никой от останалите не го разпознава, докато не задава своя въпрос. По-вероятно е да е получил изтекла покана или връзка към виртуалната стая, отколкото да е пробил самата платформа. Това разграничение има фактическо значение: първият проблем се решава с по-строги правила за предоставяне и проверка на достъпа, докато вторият би наложил смяна на използвания инструмент.

Числата от записа придобиват по-съществена тежест в изходната си позиция. В края на 2023 г. Росавиация разполагаше с 14 подадени заявки от 10 производители и без издаден типов сертификат. Самата процедура струваше около 1,5 млрд. рубли за вид – парична сума, съпоставима с разходите за сертифициране на 200-местен пътнически самолет. Именно това принуди агенцията да преработи изискванията.

Оттогава броят на заявките скочи до 33, а 8 процедури са приключили успешно. Напредъкът обаче все още се движи бавно и неравномерно за някои отделни модели. На съвещанието от 9 юли само два образеца са достигнали до етапа на макетна комисия: IRBIS-538E VTOL с вертикално излитане и кацане и Р-75 на „Еколибри“.

Националният проект „Безпилотни авиационни системи“ стартира на 1 януари 2024 г. За него бяха заделени 696 млрд. рубли федерално финансиране до 2030 г. с крайна цел от годишно производство, достигнало към 32 500 граждански дрона. Предмет на съвещанието е именно цивилното направление, а не производството за фронта, макар сред участниците да има и предприятия от отбранителната промишленост.

Това е третият такъв пробив, станал публично достояние за 4 месеца благодарение на Волнов, и второ само за през август. На 6 август той разпространи запис от закрито съвещание на Министерство на отбраната на Руската федерация по бюджетни въпроси. В него взимат участие служители на „Военторг“, „Воентелеком“ и „Оборонлогистика“, както и директори на ремонтни заводи. Волнов ги попита дали в бюджета изобщо има средства за електронна война, докато украински дронове достигат руските заводи.

На 17 април той се включи в друго съвещание на същото управление към Минпромторг, което бе посветено на локализация в производството. По време на срещата беше признато, че 90% електронни компоненти за дроновете имат чужд произход, а нужната медна жица се произвежда единствено в Китай. Тогава въпросът беше насочен към началника на управлението Алексей Сердюк, а Минпромторг отказа коментар.

Това признание се вписва в отлично документирана закономерност. Разузнавателни дронове „Орлан-10“ използват японски двигатели и швейцарски микроконтролери, а при произведените в Република Татарстан дронове камикадзе от серията „Шахед“ на 126 части с чужд произход се падат едва 4 от руски произход. „Албатрос“ присъства и на двете съвещания на Минпромторг.

Честотата на пробивите е значително по-важна като детайл отколкото някое събитие от самото съдържание на всеки отделен разговор, в който 3 пъти за 4 месеца външно лице прониква в закрити конферентни срещи на 3 различни руски ведомства, изслушва работната част докрай и получава възможност да разкрие своята самоличност на участниците и показаните предприятия. Ако хипотезата за изтекла покана се окаже вярно, уязвимостта не е криптографска, а процедурна: достъп се предоставя на смесен и разширяващ се кръг от чиновници, производители и подизпълнители, който расте с всяко разширяване на програмата.

Обвинението, че участниците просто усвояват бюджети, идва лично от самия Волнов и не е предмет на този разговор. Той документира нещо далеч по-конкретно и ограничено: бавния темп на разрешителния процес. 8 успешно приключили процедури при общо 33 заявки с крайна цел от 32 500 машини годишно показват, че една от спирачките вероятно е сертификационният режим, а не липсата на финансиране. Общият бюджет в размер на 696 млрд. рубли обаче покрива цялата национална програма, а не само сертификацията, поради което сам по себе си не доказва неефективност на разрешителната процедура.

Причината може да се намира и по-дълбоко – в самото производство. Ако предприятията не биха могли да осигурят системна конфигурация на дроновете, а 90% от електронните компоненти идват отвън, а медната жица има един-единствен източник, заявките може да се бавят или да се оттеглят заради несъответствия на самия продукт, а не заради процедурата. Двете обяснения могат да бъдат разграничени само показател на какъв етап са спрели 7-те оттеглени заявки – при изпитания на дрона или при проверка на документацията.

Броят на заявителите, очакващи да завършат процедурата до края на годината, е скочил от 5 души през май до 8 през юли. Ако Росавиация задържи този темп и заявленията действително завършат успешно, броят на сертифицираните видове може приблизително да се удвои в рамките на годината. Дори тогава Русия ще си бъде остане далеч под китайския показател, посочен в самата зала.

Ново отлагане на срока по федералния проект за сертификация или увеличаване на оттеглените заявки над сегашните 7 би потвърдило, че забавянето продължава да е на ход. Обратният сигнал би бил публикуването от Авиарегистъра на двуцифрен брой нови типови сертификати до края на 2026 г.

Четвъртият китайски самолетоносач получи носова секция и достигна 320 метра

🇨🇳⚓ Четвъртият китайски самолетоносач вече има сглобена носова секция, а корпусът е дълъг около 320 метра и широк 46 метра по ватерлинията. Носовата част се вижда на сателитни изображения от 21 август, заснети от Vantor и публикувани от американското издание TWZ. Размерите са изчислени от изданието въз основа на допълнителни кадри на Planet Labs.

Вторият съществен извод от снимките е темпът на сглобяване. В своя анализ на кадри от 4 май Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) описа кораб с дължина 286 метра, от незавършения нос до кърмата, и със същата широчина. 3 месеца и половина по-късно неговият корпус е по-дълъг с 34 метра. Занапред той ще нараства и във височина, и в ширина: бордовете на самолетоносачите се разширяват над ватерлинията, а полетната палуба надвисва над тях.

Проектът, който в открити регистри фигурира като „Тип 004“ – обозначение, което Пекин не е потвърдил – се строи поне от 2024 г. в същия сух док, където беше завършен „Ляонин“ и построен „Шандун“. Историята на този док проследява развитието на цялата китайска програма за самолетоносачи. „Ляонин“ е заложен в Съветския съюз като кораб от клас „Кузнецов“ под името „Рига“, по-късно е преименуван на „Варяг“ и така и не бива завършен. През 1998 г. украинските власти го продават на китайски търговци, през 2002 г. той е доставен в Далян, а през 2012 г. постъпва в състава на Военноморските сили на Народната освободителна армия (ВМС на НОАК). Заедно с „Шандун“ изстрелва самолетите си от трамплин и ги приема със спирачни въжета – схема, при която тежко натоварена машина просто не може да се откъсне от рампата.

Най-значимата хипотеза около „Тип 004“ остава без официално потвърждение. Във вътрешността му могат да бъдат видяни два отсека с размери около 15×15 метра, които CSIS описа въз основа на майските снимки като конструкции с характерните белези на екранирани реакторни шахти. TWZ посочва и наземни снимки от корабостроителния завод, показващи същата геометрия. Разположението и пропорциите съответстват на решенията, използвани при ядрените самолетоносачи на ВМС на САЩ, а от години се появяват китайски публикации за разработката на корабни реактори – както военни, така и комерсиални. Това прави ядреното задвижване силно вероятно, но засега неустановено: Пекин не е оповестил нищо за силовата установка, а предназначението на шахтите ще стане еднозначно едва след монтирането на оборудване в тях.

Ядрената тяга осигурява практически неограничен обхват по отношение на горивото за кораба и – което е още по-значимо за проект от най-ново поколение – голям резерв от електрическа мощност за катапултите, радарите и евентуални лазерни системи. „Фуцзиен“, третият китайски самолетоносач и първият с излитане чрез катапулт и кацане със спирачни въжета, вече използва електромагнитни катапулти в конвенционално задвижване. Същото решение се очаква и при „Тип 004“, но подкрепено от значително по-голям енергиен резерв.

Онова, което реакторът не решава, е снабдяването на въздушното крило. Самолетите изразходват гориво, екипажът се нуждае от храна, боеприпасите свършват, а корабите за ескорт си остават с конвенционално задвижване. Именно тази празнина трябва да се запълни от друг проект: в корабостроителница на остров Лунсюе край Гуанджоу се строи снабдителен кораб с дължина около 270 метра и широчина 37 метра, който според Janes и TWZ би бил най-големият специализиран военен снабдителен кораб в света. Той е спуснат на вода около средата на юли 2026 г. и според същата оценка е проектиран за бъдещите ударни групи на китайските самолетоносачи.

Пропорциите поставят новия самолетоносач над всичко, с което ВМС на НОАК разполагат днес. „Фуцзиен“ е дълъг около 303 метра по ватерлинията и 316 метра общо, а полетната му палуба е широка малко над 76 метра. Американският „Джералд Р. Форд“ е дълъг общо 337 метра и широк 78 метра по полетната палуба. Незавършеният корпус в Далян вече е по-дълъг от завършения „Фуцзиен“.

Боеспособността обаче се измерва със способностите на въздушното крило, а не с размерите на палубата. „Фуцзиен“ е приет на въоръжение на 5 ноември 2025 г. в базата Санян на остров Хайнан, в присъствието на президента Си Цзинпин. Авиогрупата му се изгражда около изтребителя J-35, катапултния вариант J-15T и самолета за далечно радарно откриване и управление KJ-600 – машина, която не може да се изстрелва от палубите с трамплин. Въвеждането на самолетоносача и достигането на пълна готовност от неговото крило обаче са разделени от години. „Фуцзиен“ излезе на първите си ходови изпитания на 1 май 2024 г. и достигна Санян едва през септември 2025 г.

Как би изглеждал завършеният кораб, започва да си личи и от обект на сушата. Пълноразмерният макет за изпитания в Ухан беше преустроен миналата година: полетната палуба е видимо по-широка, а надстройката – по-ниска и изтеглена назад към кърмата, както при американския клас „Форд“. Разширението е толкова значително, че ръбовете на палубата вече излизат над съседния път.

В момента същата конфигурация се преразглежда във Вашингтон. На 13 август президентът Доналд Тръмп подписа меморандум за национална сигурност, озаглавен *Rebuilding the United States Navy and America's Shipbuilding Industrial Base*. Документът дава на ВМС и Пентагона 60 дни да представят план за замяна на всички електромагнитни катапулти и оръжейни асансьори съответно с парни катапулти и хидравлични системи. Първият кораб, който може да се окаже засегнат от промените, е четвъртият от класа – „Дорис Милър“ (CVN-81). General Atomics, производителят на катапултната система, съобщи, че близо половината от предназначеното за него производство вече е завършено.

Дни по-късно Washington Post и The Hill съобщиха, че флотът проучва преместване на надстройката напред, към средата на корпуса, заради склонност на Тръмп към силуета на самолетоносачите от Втората световна война. Говорител на ВМС потвърди пред The Hill, че инженерите „са започнали да разработват варианти в изпълнение на намерението на президента“. Бившият началник на военноморските операции адмирал Гари Роухед алармира за ресурсите, които подобна преработка би отклонила от останалата инженерна работа. Разходите за нея се оценяват на няколко милиарда долара над базовата цена от около 13 милиарда долара за кораб.

Китайската и американската програма се движат в противоположни посоки по отношение на едни и същи технически въпроси. Пекин строи кораб, който наследява електромагнитните катапулти, изтеглената към кърмата надстройка и потенциално ядрено задвижване. Вашингтон пък разпореди изработването на план за връщане към парните катапулти и обмисля преместването на надстройката напред.

Това технологично разминаване обаче не носи еднакво значение във всеки един оперативен сценарий. При сценарий на конфликт в Тайванския проток самолетоносачът би бил второстепенен инструмент в ръцете на Китай: целите там се намират в обсега на континенталните летища и ракетните бригади, а голяма надводна цел в тесни води е по-скоро уязвимост, отколкото преимущество.

Стратегическата стойност на кораба е съвсем другаде: TWZ я сложи именно в продължителните операции в открития океан, далеч от бреговете на Китай и приятелските пристанища. На практика това е равносилно на възможност за развръщане на палубна авиация източно от Тайван, около втората островна верига, както и към Индийския океан – т.е. в райони, където Пекин няма собствени летища. Затова снабдителният кораб от Лунсюе върви редом с проекта за ядрен самолетоносач: продължителните операции на тези разстояния изискват и двете.

Кога тази способност ще стане реалност, остава въпрос на години. Пътят на „Фуцзиен“ дава приблизителна мярка: около 3 години и половина от спускането му на вода през юни 2022 г. до приемането на въоръжение, плюс вероятно още толкова до достигането на пълна готовност от авиогрупата.

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

Узбекистан подменя съветските си изтребители с китайски J-10CE.

🇺🇿✈️🇨🇳 Появи се ясна снимка на китайски изтребител с маркировка, приписвана на Военновъздушните сили на Узбекистан. Тя беше публикувана в понеделник, 16 август, от Андреас Рупрехт, изследовател на китайската бойна авиация, който го определи като вероятно първото ясно изображение на J-10CE за страната от Централна Азия. Това е най-силната визуална индикация досега, че Ташкент подменя съветското авиационно наследство с техника, произведена в Чънду, макар самата снимка да доказва по-малко, отколкото се твърди около нея.

Силуетът на самолета е разпознаваем без особено съмнение. Делтовидно крило с предно хоризонтално оперение, свръхзвуков въздухозаборник без отделителна пластина от типа DSI, тъмен радарен обтекател и светлосива окраска насочват към J-10CE. Разпознаването като узбекски зависи основно от червеникавата маркировка до въздухозаборника, тъй като бордовите номера не се четат, а на фона се вижда единствено чисто небе без ориентири за геолокация. Публикуваните от 16 август версии са различни изрезки от една и съща снимка, поради което броят им не представлява независимо потвърждение.

Подобни доставки обикновено се проследяват по серийните и бордовите номера на самолетите. През юни 2025 г. онлайн акаунт с името Hurin, който следи китайската авиационна промишленост, публикува кадри на нови експортни единици J-10CE и посочи, че те не са предназначени за ВВС на НОАК. Потвърдени бяха видими номера 204, 205 и 206 от втората експортна партида. През август този акаунт съобщи за самолети, предадени на Узбекистан, с номера от диапазони 101X и 102X, които не отговарят на предишната партида. Рупрехт отбеляза, че при подобни разкрития обичайната последователност започва с неуточнени слухове и преминава през устно потвърждение от авторитетен източник, но без да има представени доказателства. В този случай тази последователност изглежда е прескочена.

В основата на всички последващи твърдения стои предполагаем договор за 24 самолета на стойност около 1 млрд. долара. Ташкент не е обявил официално нито брой на самолетите, нито график на доставките, нито стойност на сделката. При единствената документирана намеса на узбекската държава по темата не става дума за потвърждение. През април 2025 г. след като Defence Blog съобщи за вероятния договор, Агенцията за отбранителна промишленост към Министерство на отбраната на Узбекистан поиска материалът да бъде свален от сайта.

„Бих искал да Ви информирам, че тази информация не отразява реалността. В момента се водят преговори с няколко държави по въпроса и публикуването на подобни сведения може да повлияе на разговорите ни с други държави. Бихме били дълбоко благодарни, ако отложите статията за известно време. Щом бъде взето окончателно решение, ще Ви уведомим на Вашия адрес“, пише тогава висш служител на агенцията, която не е потвърдила, но и не е отрекла сделката оттогава насам, а Министерството на отбраната на Узбекистан е отказало коментар и пред местното издание Kun.uz.

Авиационният парк, който трябва да бъде заменен, наближава края на своя експлоатационен ресурс. Данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2024 г. показват, че страната разполага с общо 12 действащи МиГ-29 и МиГ-29УБ. На съхранение се намират допълнителни 18 МиГ-29 и 26 Су-27 и Су-27УБ. Цената на един J-10CE се оценява в диапазона 40-50 млн. долара – под цените на предложенията от западни държави в същия клас.

Основната разлика в сравнение с наличния парк се крие в поколението бордова електроника, сензорите и въоръжението. МиГ-29 от ранните съветски серии използва импулсно-доплеров радар и може да пренася различни ракети въздух–въздух, част от които имат обсег от порядъка на 50 км. J-10CE разполага с радар с активна фазирана антенна решетка (AESA), китайски двигател WS-10B и ракети PL-15E с публично обявен максимален обсег до 145 км.

Тази комбинация позволява проследяване на повече цели едновременно и поразяването им от значително по-голяма дистанция. Каталожният обсег на една ракета обаче не е равнозначен на гарантирана дистанция за поразяване в реални бойни условия, тъй като зависи от височината, скоростта и курса както на самолета носител, така и на самата цел. За държава с дълги граници подобни способности биха осигурили по-широк периметър на въздушен контрол с по-малък брой самолети във въздуха.

Промяната обаче не се свежда само до обсега на прехващане. Съветските самолети са обвързани с руски резервни части, ремонтен цикъл и система за обучение на екипажи. Китайската платформа подменя изцяло тази верига, а според наличните данни узбекски пилоти вече минават преквалификация в Китай. Поръчката за 24 самолета би обвързала Ташкент с производителя в Чънду и със системата за логистична и техническа поддръжка за поне две десетилетия, което би направило решението трудно обратимо.

Китайската военна техника не навлиза в Узбекистан за първи път. Страната вече придоби зенитно-ракетния комплекс FD-2000 – експортния вариант на HQ-9. През февруари 2025 г. узбекските военни показаха друга китайска зенитно-ракетна система, с която вероятно заменят съветските С-125 „Печора“. Бойната авиация е следващата и най-скъпа стъпка по същата линия, тъй като изисква най-продължителния ангажимент за техническа, логистична и сервизна поддръжка.

Узбекистан е особено подходяща държава за пробив на китайската военна авиация. Властите в Ташкент се отказаха от членството в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2012 г. Тогава на 28 юни те изпратиха съответната нота до секретариата на организацията, и оттогава завръщане изобщо не е било на дневен ред. Многовекторната политика продължава да стои в основата на външната политическа линия на страната.

Към това се добавя и икономическата сметка. Руската авиационна промишленост обслужва приоритетно собствените потребности в условията на продължаваща война срещу Украйна, което понижи доверието на чуждите клиенти в ключови условия като срокове за доставка, осигуряване на резервни части и изпълнение на модернизация. Покупката на руска военна техника носи риск от американски санкции по CAATSA: закон за противодействие на противниците на САЩ със санкции, отбелязва Aerospace Global News. До момента няма официална реакция на предполагаемата узбекска поръчка от страна на Москва. Според украинското издание Defense Express руските военни медии са отразили първоначалните съобщения през април 2025 г. с видимо раздразнение.

Предполагаемата поръчка не е изолиран случай. Търговската репутация на J-10CE до голяма степен стъпва върху пакистанската версия за въздушния сблъсък от 7 май 2025 г. Тогава ВВС на Пакистан обявиха, че този самолет е свалил индийски Dassault Rafale с ракета PL-15, изстреляна от голямо разстояние. Ройтерс пусна материал за сблъсъка на 2 август 2025 г. Индия не е потвърдила видовете загубени изтребители, а Dassault категорично отхвърли твърдението. Спорът за резултата остава открит, но отражението върху пазара вече е факт: Бангладеш води преговори за 20 самолета на стойност около 2,2 млрд. долара, като си постави за цел договорът да бъде подписан до август 2026 г.

Колко самолета действително са пристигнали в Узбекистан, остава наясно. Сведенията за първи 2 единици в Ташкент от юли 2025 г. не могат да бъдат проследени до официално държавно изявление. Твърденията за пристигането на още 4 самолета на 21 и 22 юли 2026 г. произхождат единствено от любителски акаунти на китайски граждани и не са получили потвърждение от нито една от двете страни.

Ако договорът реално е финализиран, Узбекистан вероятно ще получи целия предвиден обем. Искането за отлагане на публикацията с аргумента, че може да повлияе на водени преговори, сочи, че тази сделка поне е била разглеждана сериозно, въпреки че не доказва нейното окончателно сключване. Поредицата от кадри на нови експортни самолети през последната година също насочва към такова развитие.

Съществува обаче и алтернативно обяснение, подкрепено от предишните търсения на Ташкент. В края на 2023 г. той планираше поръчка на френски изтребители Dassault Rafale, която по-късно започна да буксува, а през 2025 г. вниманието му първоначално беше насочено към пакистанския JF-17. Съществената разлика е, че нито при Rafale, нито при JF-17 се появиха самолети с узбекски маркировки.

Посоката би била убедително потвърдена от снимка с ясно четими бордови номера, направена в узбекска авиобаза, от официално съобщение на Министерството на отбраната или евентуално участие на J-10CE на съвместно учение с чуждестранно присъствие. Хипотезата би отслабнала при продължаващо отсъствие на нови доставки до края на годината или евентуални поръчки на руски или пакистански платформи, шанс за което към момента клони към нулата.

Северна Корея стои зад 99 от 158 документирани кибератаки с държавна подкрепа за първата половина на 2026 г.

🇰🇵💻🇰🇷 Хакерски структури, свързани със Северна Корея, стоят зад 99 от 158 кибератаки с държавна подкрепа, документирани по света през първата половина на 2026 г. Това е повече от операциите на китайските и руските групи, взети заедно. Южна Корея е била обект на 19 от тях и се нарежда като най-често атакуваната държава, следвана от САЩ с 8. Данните бяха представени в доклад на S2W, компания за киберсигурност със седалище в Южна Корея, който описва тенденциите при заплахите от държавно подкрепяни групи за напреднали постоянни заплахи (APT) в първата половина на 2026 г. Местните медии отразиха документа на 15 август, а The Korea Times писа за него на 16 август.

Общият брой е скочил със 7,5% спрямо 147 случая във втората половина на 2025 г. На пръв поглед умерено увеличение прикрива три различни тенденции. Севернокорейските операции са се увеличили от 87 на 99, или 13,8%. Руските са скочили с 30% (от 20 на 26), докато китайските са намалели със 17,5% (от 40 на 33). Почти цялото увеличение е концентрирано през първото тримесечие и се дължи на действията на Пхенян и Москва.

Профилът на операциите от Северна Корея се очертава ясно от предпочитаните сектори: криптовалути, ИТ услуги и разработка на софтуер. Използваните инструменти следват тази логика: фалшиви обяви за работа, зловреден код, скрит в хранилища за код и npm пакети – регистъра за библиотеки, върху който се основава голяма част от съвременната уеб разработка – както и генеративен изкуствен интелект и дийпфейкове за поддържане на измислени самоличности. Основната цел вече не е непременно сървърът без последните актуализации, а разработчикът, който има право да записва код в него.

Как изглежда това на практика, се видя на 18 април 2026 г. От Kelp DAO – платформа за повторно залагане на етер, известно като рестейкинг – бяха източени 116 500 единици от токена rsETH на стойност около 292 млн. долара. Самият смарт контракт не беше пробит. Нападателите превзеха два от възлите, чрез които проверяващият механизъм на LayerZero потвърждава преводите между отделни блокчейни. След това беше подменен техния софтуер с версия, която подава лъжливи данни само на този механизъм, а на всички други наблюдатели – верните.

Конфигурацията на Kelp допускаше един проверяващ възел там, където LayerZero препоръчва използването на няколко. В анализа си след инцидента от 20 април компанията приписа нападението с „предварителна увереност“ на корейската група Lazarus и по-конкретно на нейното подразделение TraderTraitor, свързвано по-рано с обири на мостовете Ronin и WazirX. Аварийният подпис на Kelp прекрати договорите 46 минути след източването и блокира два последващи опита за кражба на допълнителни 100 млн. долара. Според изчисленията на Chainalysis структури на Пхенян са откраднали криптовалута за 2,02 млрд. долара само през 2025 г., а общата стойност на отнетото от тях достига 6,75 млрд. долара.

Срещу самата Южна Корея се използва по-стар и значително по-евтин метод. В своите месечни прегледи за 2026 г. AhnLab отчита устойчива вълна от целеви фишинг с прикачени файлове във формат LNK и CHM – съответно пряк път на Windows и компилиран помощен файл, оформени така, че да изглеждат като съвсем обикновени документи. Примамките са съобразени с получателя: в един случай това е месечното издание на Корейския институт за военни въпроси, а в другия – помощен файл на корейски език за продоволствена криза в КНДР.

След първоначалното отваряне веригата преминава PowerShell, VBScript и вградени системни инструменти като certutil.exe и regsvr32.exe, които изтеглят backdoor или инструмент за кражба на пароли. Използваните зловредни компоненти, посочени от AhnLab, включват инструмент за регистриране на кликове на клавиши XenoRAT и Python модули, които се свързват с инфраструктура в динамичната DNS услуга DynV6.

Същата програма е достигала до цели на Южна Корея и по далеч по-ефективния маршрут на веригата на доставки. Kimsuky, известна и като APT43, е компрометирала корейски доставчици на софтуер за групова работа през 2025 г. и в началото на 2026 г. чрез уязвимост в пощенски сървър и вероятно целеви фишинг. След това групата използва откраднатите сведения, за да проникне в системите на техните клиенти. Този случай беше анализиран от южнокорейската компания ENKI White Hat.

Службите на Сеул описаха тази дейност на 30 юли, когато 4 от тях издадоха общ бюлетин за кампанията „Double Barrel“, водена срещу южнокорейски цели от 2025 г. до средата на 2026 г. По техни данни Lazarus е внедрила шпионски backdoor в поне 72 организации само от началото на годината, включително държавни ведомства, борси за криптовалута и доставчици на ИТ услуги.

Първоначалното проникване е станало с уязвимост от типа „zero-day“ в задължително приложение за сигурност, без което в Южна Корея не могат да се използват онлайн банкиране и електронни услуги на държавата. Зловредният код е бил разпространен в 15 законни корейски сайта, превърнати в капани за собствените им посетители, както и чрез примамки, генерирани с изкуствен интелект.

Числата 19 и 72 не са пряко съпоставими, но и не си противоречат. S2W брои документирани инциденти и регистрира 19 случая, насочени срещу южнокорейски цели, докато предупреждението на службите отчита пострадалите организации в рамките на една конкретна кампания. Един инцидент в статистиката може да обхваща десетки компрометирани дружества и ведомства.

Същият бюлетин описва и споделяне на инструменти между Lazarus и рекет операцията Gunra, изградена върху изтеклия код на Conti. Двете структури са използвали едни и същи уязвимости в корейски финансов софтуер за сигурност, еднакви имена на файлове, общи сървъри за командване и контрол и еднакви SSH отпечатъци. Операторите в Северна Корея са прониквали в системи с цел шпионаж, а след това Gunra е криптирала данните, за да изнудва жертвите.

Използването на задължителни корейски продукти за сигурност като канал за проникване не е нов похват. През 2023 г. Националният център за киберсигурност на Обединеното кралство и Националната служба за разузнаване на Южна Корея издадоха общо предупреждение за кампания на Lazarus, използвала уязвимост от типа „zero-day“ в програмата MagicLine4NX. Заразена статия в медиен сайт задействала уязвимостта при неговите посетители, след което нападателите преминавали към сървърите на съответните организации.

Финансовата част от програмата на Пхенян вече се пренасочва към Европа. На 31 юли 11 държави издадоха съвместно предупреждение за севернокорейските ИТ работници – хора, използващи изфабрикувани или откраднати самоличности, за да бъдат наети дистанционно на софтуерни позиции. Целта е да прехвърлят приходи към Пхенян, а при възможност – и да изнасят вътрешни данни.

Предупреждението беше подкрепено от САЩ, Южна Корея, Япония, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Великобритания. За първи път под подобен документ се подписаха и външните министерства на Франция, Германия, Италия и Нидерландия. Дотогавашният натиск на американските правоохранителни органи върху т.нар. „лаптоп ферми“ е стеснил американския пазар за схемата. Google Threat Intelligence Group отчете последващото ѝ пренасочване към европейски работодатели, набирани чрез Upwork, Freelancer и Telegram.

Руската част от доклада е по-малка, но нараства най-бързо и вече излиза отвъд периметъра на Украйна. От общо 26 инцидента 10 са били насочени към нея, а Полша и Румъния са били обект на по два. Паралелно са отчетени операции срещу правителствени и военни организации в други части на Европа. Според оценката на S2W руските екипи все по-често съчетават разузнавателното събиране на данни с разрушителни атаки, замислени да извадят от строя набелязаните системи.

Конкретните случаи показват както разузнавателната, така и разрушителната страна на тази тенденция. На 29 декември 2025 г. зловреден софтуер за изтриване на данни DynoWiper, приписан от ESET на Sandworm, е насочен срещу електрическата мрежа на Полша. Прекъсване на електроснабдяването не е потвърдено, но кодът е бил създаден да унищожава, а не да наблюдава.

Разузнавателните операции се развиват дори още по-бързо. Trellix проследи кампания на APT28 (известна още като Fancy Bear) срещу военни, правителствени, морски и транспортни ведомства в Полша, Словения, Гърция, Турция, ОАЕ и Украйна. При нея еднодневна уязвимост в Microsoft Office (CVE-2026-21509) е била приспособена за атаки в рамките на 24 часа след нейното публично оповестяване. Зловредни документи, уязвимости в уеб мейл и пропуски в мрежови устройства отговарят точно на описания от S2W предпочитан руски модел за първоначално проникване.

Докладваните 33 китайски епизода са със 17,5% под 40-те от предходния период. Това е единственият спад в целия доклад. Той обаче засяга броя документирани случаи, а не непременно реалния обем на операции. Самият анализ описва китайския модел като дълготраен шпионаж, при който наред със зловредния код се използват легитимни cloud интерфейси, VPN услуги и тунелиране. Целта е достъпът до компрометираните мрежи да бъде запазен в продължение на месеци.

По своята същност такъв достъп не поражда непременно ясно разпознаваем инцидент и може да попадне в числата само веднъж или изобщо да не бъде отчетен. Основна цел остават телекомите, като географският обхват се разширява към Югоизточна Азия и Близкия изток.

S2W е компания със седалище в Южна Корея, която наблюдава отблизо действията на Пхенян срещу цели в страната, които представляват 19 от общо 99 инцидента, свързвани с него. Данните ѝ за китайски операции в Югоизточна Азия и руски действия в Централна Европа стъпват предимно на информация, публикувана от други организации. Следователно числото 158 измерва документирани, а не всички извършени операции, а картината е по-подробна в регионите и секторите, до които компанията има по-добър достъп.

Използването на уязвимости остава по-рядко използваният начин за първоначално проникване. За цялото полугодие S2W отчита едва 15 различни използвани уязвимости в общо 19 инцидента – близо 1/8 от всички 158 случая.

Разпределението следва профила на отделните страни. Екипите в Северна Корея разчитат преди всичко на социално инженерство и на това потребителят да отвори сам файла. Китайските групи атакуват уязвимости в сървъри и периферни мрежови устройства, достъпни от интернет. Руските екипи предпочитат зловредни документи, съчетани с пропуски в уеб поща и мрежово оборудване. Фишинг, пробиви в публично достъпни сървъри и злоупотреба с прокси и cloud услуги остават общи и за трите модела.

За втората половина от годината докладът очаква продължение на три основни тенденции: проникването в екосистемите за разработка на софтуер, поддържането на дълготраен достъп до телекомуникационни и инфраструктурни мрежи и провеждането на разрушителни операции, свързани с геополитически конфликти.

Наред със заплахите от Пхенян, Пекин и Москва S2W призовава компаниите в сферата на промишленото производство, авиацията и енергетиката в Южна Корея да наблюдават и групите, свързани с Иран, заради уязвимостта им чрез веригите на доставки от Близкия изток.

Според изводите защитата трябва да излезе извън рамките на разпокъсаните мерки за електронна поща и блокиране на зловреден код и трябва да обхване средите за разработка, веригите на доставки, достъпните от интернет активи, cloud инфраструктура и работна среда на моделите с изкуствен интелект. Необходими са също по-надеждно откриване на прониквания, незабавна смяна на всички данни за удостоверяване при пробив и неизменяеми резервни копия.

Значението на тази последна препоръка се вижда отчетливо при обира на Kelp DAO, пробива в доставчици на софтуер за групова работа от Южна Корея и използването на уязвимост от типа „zero-day“ в приложение за банкови услуги. И при трите случая нападателите не са преодолели директно защитата на жертвите, а са проникнали с нещо, на което те са имали основание да се доверяват: в първия случай това е външен възел за проверка, във втория – законен доставчик, докато в третия – програма, наложена от държавата. С оглед на това разпокъсаната защита, концентрирана върху електронната поща, не може да засече подобен начин за проникване.