Частна компания в Китай въведе серийно производство на евтини крилати ракети до 1300 км.

🇨🇳🚀🇯🇵 Частната аерокосмическа компания Lingkong Tianxing Technology със седалище Пекин представи своята нова хиперзвукова ракета YKJ-1000 с промоционално видео, разпространено в китайските социални мрежи, което съдържа реален пуск на ракетата от пустинна местност, компютърно генерирани сцени на удари и финален кадър, в който рояк ракети се насочва към стилизирана карта на Япония. Китайските медии твърдят, че ракетата вече се намира в серийно производство, а компанията посочва, че цената се равнява на около 1/10 от тази на традиционните ракети от този клас.

YKJ-1000 е система с ускорител и планиращ апарат (boost-glide), от познатото вече семейство хиперзвукови оръжия – ускорител с твърдо гориво плюс маневриращ планиращ блок. Според разработчика обхватът е в порядъка 500-1300 км, скоростта се поддържа в диапазона Мах 5–7. Активното реактивно движение продължава около 360 секунди, след което преминава изцяло в планиране. Корпусът носи планиращ сегмент с допълнителен ракетен двигател, което предлага захранвани маневри дълбоко във фазата на полета, вместо класическата балистична инерция.

Пусковата установка е монтирана на шаси от камион, маскирана като обикновен транспортен контейнер с разгъваеми ъглови стабилизатори. В мирно време това решение осигурява прикритие сред търговския трафик, а по време на конфликт – разпръскване по обикновени пътища. Според Lingkong Tianxing посочената архитектура заедно с опростени материали и производство, свива разходите с 90 % спрямо наследените ракети, като базовият вариант вече е в масово производство.

В основата на концепцията стоят насочването и бордовата интелигентност. Global Times твърди, че след изстрелването YKJ-1000 е способна да разпознава самостоятелно целите си, да извършва автономни маневри срещу прехващане и да нанася удар. От компанията допълват, че оръжието разполага със сензори с висока резолюция, които му позволяват бързи разузнавателни пробези и последващ прецизен удар – влиза със скорост, събира данни за целите и се оттегля. Разработва се и „интелигентна“ версия с изкуствен интелект за вземане на решения и ударни операции в рояк: много ракети ще обменят данни, ще координират векторите на подход и ще разпределят целите по време на полет. На практика това означава наситени атаки от различни посоки, при които част от апаратите действат като примамки или сензори, а друга част носят бойните глави. Това усложнява съществено задачата, пред която трябва да се изправи противниковото ПВО.

Обсегът на ракетата отговаря на географията на Западния Пасифик. От потенциални пускови коридори по бреговете на Фудзиен и Джъдзян горната граница от 1300 км покрива бепроблемно Окинава, Кюшу и ключовите американски и японски обекти – Кадена, Наха, Сасебо, Ивакуни, както и почти цял Тайван и веригата Рюкю. Разстоянието Фуджоу–Окинава е около 850 км, което попада изцяло в обявения диапазон. При Мах 7 времето до целта се свива до броени минути, което драстично стеснява прозореца за предупреждение и реакция на японското и американското бойно командване. Профилът с ниска, маневрираща терминална траектория е специално проектиран да използва „шевовете“ между хоризонтите на радарите и наличните зони на прехващане, особено за военноморските сили, разчитащи на Aegis и Standard Missile, оптимизирани за по-предвидими балистични или крилати траектории.

YKJ-1000 трябва също така да се разглежда в контекста на общия китайски хиперзвуков арсенал. DF-17 (с планиращ апарат DF-ZF) вече предлага на Ракетните войски на НОАК ударна способност в театъра до 1800–2500 км, достигайки Гуам дори от вътрешността на страната. Хиперзвуковата противокорабна YJ-21 (на разрушители с управляеми ракети Type 055 и бомбардировачи H-6) се оценява на 1000–1500 км срещу авионосни групи. На върха стои разкритата по-рано тази година хиперзвукова крилата ракета с много голям обсег CJ-1000, наричана в държавните медии „убиец на самолети“ с обхват „хиляди километри“. В този контекст YKJ-1000 изглежда като по-достъпен и контейнеризиран боеприпас, чийто обсег е по-малък обхват от този на стратегическите CJ-1000 и DF, но е предназначен за закупуване и използване в значително по-големи количества.

Lingkong Tianxing е позната в търговските и космическите среди със своята работа по ракетите-носители за многократна употреба и хиперзвукови космически самолети за суборбитален туризъм и свръхбърз пътнически транспорт. Екипът ѝ участва в някои от водещите национални програми за хиперзвуково оръжие и си сътрудничи с държавни аерокосмически корпорации и висши учебни заведения. С други думи, технологията, разработена за многократни ракети и бъдещи космически самолети, сега е пренесена и в тактическите ракети. Ако обещаните намаления на цената са близо до реалността, YKJ-1000 бележи преломен момент, в който хиперзвуковите оръжия се превръщат от „бутикови“ екземпляри в такива, които са налични в големи количества и способни на залпови удари.

Финалният кадър с осем ракети YKJ-1000 в полет към Япония в никакъв случай не е обикновена хвалба. South China Morning Post уточни, че анимацията изрично показва формировката, насочена към японския архипелаг – точно в момент, когато Токио пренаписва отбранителната си доктрина, инвестира в ракети за ответен удар и продължава сближаването си с Вашингтон по полемиката за Тайван и Източнокитайско море. Китайски държавни медии и потребители на социалните мрежи допълнително засилиха острото послание, а изследователи на отворени източници (OSINT) смятат видеото за умишлен сигнал, който показва, че японските градове и военни бази вече се намират в сянката на хиперзвуков удар с минимално предупреждение.

За САЩ и съюзниците им YKJ-1000 идва в период, когато все още изграждат архитектурата за защита срещу оръжия от този клас. Вашингтон и Токио инвестират в космически съзвездия за проследяване и в съвместен прихващач Glide Phase Interceptor, но тези системи ще станат напълно оперативни след години. Много аспекти на YKJ-1000 остават непотвърдени от независими източници – тип и тегло на бойната глава, точност, интеграция в Ракетните войски или ВМС на НОАК. Въпреки това Пекин ясно изпраща послание към три аудитории: към собствения си народ – че частни компании могат да водят в най-модерните отбранителни технологии; към регионалните съседи, особено Япония – че всяка криза около Тайван или Източнокитайско море ще се развива под реалната заплаха от бързи и прецизни удари по тяхна територия; и към САЩ – че противодействието на китайски хиперзвукови залпове ще изисква не само прихващачи, а коренна промяна в разполагането, разпръскването и устойчивостта по първата и втората островна верига.

Руски военен блогър предизвика скандал с намек за потапяне на нов китайски десантен кораб.

🇷🇺⚔️🇨🇳 Известен руски блогър, свързан с въздушно-космическите сили, предизвика вълна от недоволство и критики в Китай след публичен намек, че най-новият и голям десантен кораб на Пекин, универсалният десантен кораб Type 076 „Sichuan“, може да бъде потопен с помощта на противокорабни ракети Х-31А.

Коментарът беше публикуван в Telegram от Илия Туманов – известен руски блогър, който пише под псевдонима Fighterbomber и за когото се смята, че е действащ офицер в руската бойна авиация.

На 1 декември Туманов сподели снимка на китайския кораб, направена по време на изпитания край Шанхай, която според него е заснета от руски моряци и написа: „Абонатите ни в морето забелязаха универсалния десантен кораб тип 076 Съчуан на изпитания край Шанхай. Интересно колко ракети Х-31А ще са нужни, за да го потопим.“

Написаното се разпространи лавинообразно в китайските социални мрежи. Потребители разкриха предполагаемите руски моряци, направили снимката, а част от тях заплашиха да публикуват техните лични данни като форма на „интернет отмъщение“. Други призоваха Министерство на отбраната на Руската федерация да поднесе официални извинения.

В китайската мрежа Weibo постът беше възприет като жест на враждебност към ключов партньор в сферата на отбраната. Някои потребители поискаха Туманов и моряците, снимали кораба по време на ограничените му изпитания, да получат забрани за влизане в Китай.

Според ВМС на Народната оосвободителна армия „Съчуан“ е водещия плавателен съд от новия клас универсални десантни кораби тип 076. Той има водоизместимост от 40 000 тона, притежава полетна палуба по цялата дължина и няколко асансьора за обслужване на авиацията.

Корабът е проектиран да действа с вертолети и безпилотни летателни апарати с фиксирано крило. Очаква се да се превърне в първият в света плавателен съд, оборудван с електромагнитен катапулт, пригоден специално за безпилотни системи. В същото време се готви и за използване на пилотирани изтребители, включително стелт-самолети от следващо поколение като Shenyang J-35.

Китайски отбранителни медии уточняват, че корабът трябва да влезе в пълна бойна готовност до края на следващата година и ще се превърне в многофункционален инструмент за проектиране на китайската военноморска мощ.

Инцидентът подчерта колко крехки могат да бъдат военните връзки на Москва и Пекин, въпреки обявеното между двете страни стратегическо партньорство. Въпреки че написаното от Туманов не отразява официалната позиция на Кремъл, фактът, че идва от човек с явни връзки с армията, беше оценен от широк кръг китайски военни наблюдатели като абсолютно неприемлив.

Китай се завърна с нова голяма инвестиция в Кения.

Автомобил минава по магистралата Найроби, построена от Китайската корпорация за пътища и мостове (CRBC) на базата на публично-частно партньорство в Найроби, Кения, 20 май 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Thomas Mukoya

🇨🇳🇰🇪 Кения и две китайски държавни компании започнаха строеж на магистрален участък за 1,5 млрд долара, отбелязвайки завръщането на Пекин към големите инфраструктурни проекти в Източна Африка след пауза, продължила няколко години.

Проектът е разделен на две фази и ще се финансира с комбинация от заеми и собствен капитал – модел, който набира популярност, след като традиционното китайско кредитиране предизвика тревоги за дълговото бреме на страните длъжници.

„Да чакаме нормално бюджетно финансиране щеше да отнеме цял един живот. Другият вариант беше нов дълг, но и той беше невъзможен заради сегашното ни дългово бреме и ограниченото фискално пространство“, заяви президентът Уилям Руто пред ликуващат тълпа на церемонията по първа копка. След това той даде старт на работата на грейдери, багери и самосвали, които ще работят по трасето.

Магистралата ще подобри ключовия транспортен коридор, който свързва пристанище Момбаса с западните части на Кения и съседните държави без излаз на море като Уганда, минавайки през столицата Найроби.

Китай препозиционира присъствието си в Африка

След като инвестира милиарди долари в африканска инфраструктура, около 2019 г. Китай рязко намали кредитирането заради опасения относно устойчивостта на дълговете в страни като Кения. Миналата година обаче на среща на върха с африкански лидери Пекин обеща нови 50 милирда долара кредити и инвестиции за три години – знак за повторно позициониране на континента.

През тази година Кения прекрати договора с консорциум, воден от френската Vinci SA, и обяви новата сделка по време на държавното посещение на Руто в Пекин през април.

Кения е сред най-близките африкански съюзници на Вашингтон. Затова сближаването с Пекин предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, което принуди Руто публично да защити стратегията си: „Трябва да увеличаваме износа си към пазари като Китай.“

Смесено финансиране и 28-годишна концесия за тол такси

Първата фаза струва 863 милиона долара и ще се изпълнява от China Road and Bridge Corporation заедно с кенийския държавен фонд NSSF. Те ще разширят двата налични еднолентови участъка с обща дължина 139 км до магистрали с 4 и 6 ленти.

Във втората фаза Shandong Hi-Speed Road and Bridge International, която е дъщерно дружество на Shandong Hi-Speed Group, ще превърне еднолентов участък с дължина 94 км в 6-лентова магистрала за 678,56 млн. долара.

И в двете фази съотношението ще бъде 75% заем и 25% собствен капитал. В първата фаза NSSF ще осигури 45% от собствения капитал. Заемите вероятно ще се отпуснат от китайски търговски банки и държавни институции като Export-Import Bank of China, съобщи Кефа Седа, висш служител в министерството на финансите.

Строителството трябва да приключи до края на 2027 г. След това китайските компании получават 28-годишна концесия за събиране на тол такси, с които да си върнат инвестицията и да реализират печалба.

Най-зловещият ръст на китайския износ – системата за сигурност на ККП

🇨🇳👮🌍 „Срещнах най-милите хора по улиците на Сърбия – китайски полицаи!“, възкликна развълнуван китайски турист в статия, публикувана от един от полицейските университети в родината му. В нея се разказва за съвместните патрули със сръбската полиция в Белград. „Чувствах се толкова щастлив, в безопасност и горд“, споделя той.

Пропагандната публикация пасва идеално на визията на Китай за глобална сигурност, в която той „поддържа световния мир и сигурност“, а в същото време спазва „ненамеса във вътрешни работи“, за разлика от западната „едностранчивост“ и „блоково противопоставяне“. Поне така самият Си Дзинпин описа Глобалната инициатива за сигурност (GSI), когато я обяви през 2022 г.

Оттогава Китай разширява бързо своята задгранична дейност в сферата на сигурността: предлага полицейско обучение и технологии за наблюдение на чужди правителства, като набляга върху вътрешната стабилност. Пекин помага не само в борбата с престъпността, но и с контрола над гражданите и запазването на властта – и това се оказва изключително популярно.

GSI, както и трите други глобални инициативи на Си, на първо място цели да изгради нови мрежи на международно влияние с център Китай. Затова малък регионален полицейски форум се превърна в най-голямото международно събитие по сигурността, организирано от Пекин – Глобален форум за сътрудничество в обществената сигурност. Делегати от над 120 държави идват, за да обсъждат сътрудничество и да се възхищават на китайски полицейски технологии – например кучета-роботи.

Миналата година организаторите пуснаха „Глобален индекс за обществена сигурност“, който класира държавите по привидно произволни показатели – престъпления с оръжие, пътни инциденти, тероризъм. На първо място естествено е Китай. САЩ умишлено са поставени под средното ниво. „Това е опит да се пренастроят стандартите какво означава сигурност и как трябва да изглежда“, коментира Шийна Грейтънс от Тексаския университет – и да се покаже „правилният пример за подражание“.

Влиянието на Китай в обществената сигурност се разпространява и практически. Износът на технологии за наблюдение скача главоломно. Двете китайски компании Hikvision и Dahua са най-големите производители на камери в света с общо 40% пазарен дял. Huawei доставя системите си „Безопасен град“ в над 100 държави. Наскоро разследване на мрежата за цифрова криминалистика InterSecLab установи, че частната китайска фирма Geedge Networks е доставила технологии за контрол на интернет на правителствата на Етиопия, Казахстан, Мианмар и Пакистан, помагайки им да цензурират и шпионират гражданите си.

От 2000 г. насам Китай е провел близо 900 програми за обучение за полицията и силите за вътрешна сигурност на 138 държави, показва ново проучване на Шийна Грейтънс, Айзък Кардън и Камерън Уолц от Carnegie Endowment for International Peace. Броят на курсовете се увеличава почти 10 пъти през първото десетилетие на управлението на Си – от 14 през 2010 г. до 138 през 2019 г. По време на COVID-19 пандемията те намаляват и все още не са се възстановили напълно.

Повечето програми се провеждат в полицейски колежи в Китай: чуждестранни групи (обикновено по няколко десетки души) остават седмици или месеци. Учат китайската система за правоприлагане, ходят на терен в местни полицейски управления, взимат специални курсове по граничен контрол или железопътна сигурност. Често снимат как ръководителите на групите получават книгата на Си „Управлението на Китай“. Понякога правят тай чи или калиграфия в свободното време. Китайски полицаи се внедряват и в чужбина – тази година група съветници отиде в Соломоновите острови, за да популяризира „модела Фънцяо“ от епохата на Мао, при който селяните се шпионират взаимно.

Най-много обучение получават съседите на Китай, особено в Централна и Югоизточна Азия. В Централна Азия акцентът е върху борбата с тероризма, в Югоизточна – върху измамите и трафика на хора. Африканските държави също са сред основните участници, вероятно заради китайския интерес да защитава огромните си инвестиции по „Един пояс, един път“.

По-любопитно е с какви режими работи Китай. Кръстосахме данните на Carnegie с демократичния индекс на EIU и установихме, че 82% от всички авторитарни режими са получавали китайско полицейско обучение. Почти една трета от пълните демокрации също, макар според авторите става дума за повърхностни курсове – например учат европейски полицаи на мандарин, за да общуват със своите китайски колеги.

Голяма част от обучението е за общи умения – киберпрестъпност, борба с наркотиците. Това не се различава много от американските програми с Международните академии за правоприлагане в Ботсвана, Ел Салвадор, Гана, Унгария и Тайланд, които имат над 70 000 възпитаници от 1995 г. Разликата е, че американската помощ цели насърчаване на демокрацията и не може да отива при нарушители на правата на човека (макар правилата не винаги да се спазват, а програмите за демокрация да бяха орязани при Тръмп).

Китай обаче твърди, че помощта му е без условия. Това го прави предпочитан от авторитарни, несъвършени и хибридни режими. Обучение са получавали 75% от несъвършените демокрации и 86% от хибридните.

Това не означава непременно, че Китай ги учи да стават по-авторитарни, макар да има курсове по защита на ВИП-персони и контрол на безредици – в тях участват предимно полицаи от ЦАР, Мианмар, Гвинея. Макар официално да няма условия, на практика се очаква получателите да подкрепят китайските териториални претенции към Тайван и други.

Дали китайската ангажираност кара правителствата да стават по-авторитарни? Зависи от нагласите им. Проучване на Ерин и Брет Картър от Университета на Южна Калифорния показва, че вносът на технологии на Huawei увеличава дигиталната репресия в авторитарните държави, но няма ефект в демократичните. „Китай предоставя обществено благо и едновременно създава потенциал за репресии“, казва Грейтънс.

За режими, които клонят към авторитаризъм, Китай е подстрекател и вдъхновение. След безредиците през 2022 г. Казахстан покри улиците на Алмати с хиляди китайски камери. Според експерта по дигитални права Дана Маликова местните служби вероятно се учат от системите в Синдзян, където изкуственият интелект идентифицира „подозрителни“ лица“ и им налага ограничения, дори без да са извършили престъпление. През юни активистът Санжар Бокаев беше спрян на летището в Алмати, защото лицето му задействало сигнал в базата данни за издирвани.

Китайската подкрепа невинаги води до по-голяма стабилност. Етиопия става все по-наблюдавана и репресивна с помощта на Китай – обучение и системи за цензура, но държавата е на ръба на хаоса: бунтове в най-населените региони, етнически напрежения, заплаха от нова война с Еритрея. Това едва ли е мирът, който Си Дзинпин обещава.

Най-хитрото в китайската стратегия е, че овластява авторитарните лидери, без да пропагандира открито авторитаризъм. Пекин се представя като доставчик на инструменти, които клиентите използват както намерят за добре. В Сърбия е добър пример: след срутването на покрив на гарата в Нови Сад, построен от китайци миналия ноември, довел до 16 жертви, избухнаха протести, които разклащат страната почти година. Студентите са бесни на ЕС, че не ги подкрепя, но 81% от сърбите имат положително отношение към Китай – въпреки обучението на полицията и шпионската техника на правителството, за която активистите смятат, че се използва срещу тях. Китай не се бърка във вътрешните работи на Сърбия и не проповядва ценности – за разлика от Запада.

Тази „безценностна“ дипломация на сигурността е трудна за конкуриране. Най-видимо е в островите от Тихия океан. След китайско обучение полицията в Соломоновите острови премина към култура на защита на държавата, а не на гражданите, казва Михай Сора от Lowy Institute. Австралия може да се състезава само като предлага повече техника и помощ с по-малко условия. Наскоро властите в Хониара заговориха за създаване на собствени въоръжени сили – „никой не смята, че е добра идея“, казва Сора, но Канбера може да я подкрепи, само и само Соломоновите острови да не потърсят помощта на Китай.

Китай дава възможност на срени сили като Виетнам или ОАЕ да получават едновременно китайска вътрешна сигурност и американска отбрана. Светът навлиза в „непознати води“ с две различни, припокриващи се системи на сигурност, водени от различни играчи, обобщи Грейтънс. Свят по-циничен и трансакционен, в който държавите са по-силни, а гражданите – по-слаби.

Китай представи нов безпилотен вертолет „Meyu Arrow“

🇨🇳 Китай разработи нов безпилотен вертолет „Meyu Arrow“ за операции на големи надморски височини и потвърди, че наскоро е завършил първия реален пуск на ракета на височина над 4000 метра.

Според Китайската централна телевизия (CCTV), безпилотният вертолет „Meyu Arrow“, създаден от компанията Tengden Technology със седалище в провинция Съчуан, сега навлиза в нова фаза на разширяване на изпитанията след първото си изстрелване на ракета.

„Домашният високопланински безпилотен вертолет Meyu Arrow премина успешно своето първо реално изстрелване, а следващата стъпка ще бъде опит за управление извън директна видимост на височина над 6000 метра“, се посочва в репортаж.

Оператор на полета, интервюиран от държавните медии, допълни, че предишното изпитание е било проведемо на голяма височина. „Последният тест се състоя в район над 4000 метра, където апаратът пренасяше две ракети за стационарни и мобилни цели. В следващата фаза ще опитаме изпитание на над 6000 метра с управление чрез сателитна връзка отвъд директната видимост“, заяви операторът.

Според техническите данни на Tengden, безпилотният вертолет притежава обща дължина 7,87 метра и диаметър на ротора 6,4 метра. Платформата предлага максимална продължителност на полета до 8 часа, обсег от 900 км и работна височина до 7000 метра.

По-рано Tengden обяви, че в края на 2021 г. апаратът е постигнал скорост от 135 км/ч на 6500 метра надморска височина, повишавайки своята максимална скорост с 36 км/ч. При спускане той достигна 178 км/ч действителна въздушна скорост на 4500 метра, запазвайки резервна мощност. Посочените параметри, според компанията, демонстрират способността му да запазва контрол в силни ветрове и разреден въздух.

Вертолетът е проектиран за разузнавателно-ударни мисии, въоръжен ескорт и нанасяне на прецизни удари в планински райони, в които дронове с фиксирани крила често се сблъскват с ограничения. Вертикалното му излитане дава възможност за операции от площадки в тесни долини, временни платна и позиции, недостъпни за пилотирани самолети.

„Meyu Arrow“ запълва важна пробойна в китайския безпилотен арсенал, комбинирайки отличната маневреност на ротора с възможности за прецизни удари в екстремни условия. Управлението чрез сателитна връзка от 6000 метра би означавало разширяване към режими извън директна видимост, типични за по-големите фиксирани дронове.

Ударните платформи за голяма надморска височина са особено ценни за граничните райони, плата и спорни планински коридори по границата с Индия.

Китай тества мощно лазерно оръжие LY-1 върху граждански ро-ро кораб

🇨🇳 Китай очевидно разширява морските експерименти на оръжия с насочена енергия, а в местните социални мрежи се появиха снимки на лазерната система LY-1, монтирана на открита палуба на ролкер – цивилен товарен кораб от клас roll-on/roll-off.

На кадрите се вижда превозно средство в камуфлажни цветове, здраво приковано с дебели вериги към палубата, върху което е поставена голяма електрооптична кула с лазер.

Пекин все още не е дал официален коментар, но изборът точно на търговски транспортен кораб за поставяне, преместване и дори реална употреба на лазерно оръжие вече предизвиква въпроси сред анализатори.

Ролкерите, цивилни товарни плавателни съдове, предназначени за превоз на автомобили през рампи, имат големи и равни палуби, което ги прави идеални за пренасяне на тежка военна техника по време на учения или реални операции. През последните години Китай използва все по-често точно такива кораби като спомагателни платформи при десантни маневри.

LY-1 е система с насочена енергия, проектирана да неутрализира малки и труднозабележими въздушни заплахи – дронове, леки вертолети или баражиращи боеприпаси. С помощта на лъч с концентрирана енергия тя може да изгори сензорите, да взриви бойната глава или просто да свали дрона. За десантните сили, които стават все по-уязвими от безпилотни апарати, корабният лазер предлага тих, евтин и светкавично бърз начин за защита от заплахи над главата.

Решението да се монтира системата именно на ролкер подсказва широка концепция за употреба. Китай полага огромни усилия за подготвката на мащабни морски десанти, като най-вероятният сценарий остава инвазия в Тайван. При такава операция десетки граждански товарни кораби ще се наложи да допълнят военно-транспортния флот. Защитата от атаки с дронове ще бъде от ключово значение. Ролкер с лазер би се превърнал в подвижен отбранителен възел, способен да пресече атаките на малки безпилотни апарати срещу уязвимите транспортни съдове и десантни катери.

Изпитанията на граждански кораб позволяват на инженерите да проверят стабилността, ъглите на стрелба, вибрациите и видимостта в реални условия. Лазерите са изключително чувствителни към влажност, морски пръски и люлеенето на кораба. Постигането на стабилно прехващане на целта, докато съдът се клати в открито море, е ключов етап преди всяко оперативно внедряване.

Китай многократно е показвал готовност да използва цивилни морски активи като мултипликатор на военната мощ. През последното десетилетие търговски ролкери и товарни кораби участват в десантни учения, превоз на войски и логистична поддръжка. Една част от тях вече са структурно доработени за по-тежки военни машини. Добавянето на оръжие с насочена енергия към подобна платформа е поредна стъпка в сливането на цивилната инфраструктура с военните способности.

Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Япония вдигна по тревога изтребители заради китайски дрон.

🇯🇵✈️🇨🇳 Японските въздушни сили за самоотбрана (JASDF) вдигнаха по тревога изтребители в понеделник, след като китайски разузнавателен дрон за големи височини извърши полет през протока между остров Йонагуни и Тайван, което доведе до незабавна реакция от Югозападния сектор за противовъздушна отбрана на Япония.

Според официалното съобщение на Обединения щаб към Министерството на отбраната на Япония: „На 24 ноември (понеделник) беше установено, че вероятно китайски безпилотен летателен апарат е преминал между остров Йонагуни и Тайван. В отговор на това изтребители от Югозападните сили за противовъздушна отбрана на въздушните сили за самоотбрана бяха вдигнати по тревога.“

Към публикуваното съобщение беше приложена карта, показваща траекторията на апарата – той се е движил на север през тесния проток между Тайван и най-западния японски остров Йонагуни, след което прави завой и продължава към Филипинско море. На картата е отбелязан като „предполагаем китайски безпилотен апарат“.

Изтребителите са излетели от поделенията, отговарящи за югозападната зона на японските сили за ПВО – район, който обхваща въздушното пространство около Окинава, Сакишима и т.нар. първа островна верига от Кюшу до Тайван. Ведомството не е уточнявало какъв тип изтребители са били вдигнати и не даде други оперативни подробности.

Напрежението между Япония и Китай се повишава в последните месеци. Токио редовно съобщава за прехващания на китайска авиация, включително дронове, бомбардировачи и патрулни самолети, близо до въздушното пространство на островната държава.

Полетът от 24 ноември продължава тенденцията на засилена безпилотна активност в региона. Обединеният щаб уточнява, че дронът е класифициран като „предполагаемо китайски“, но не разкрива модела, височината на полета или конкретната му задача.

Япония традиционно публикува информация за траекториите на чуждите самолети след инциденти като този, за да документира активността и да поддържа прозрачност около готовността на своята противовъздушна отбрана.

Макети на С-300 и HQ-9 в ирански камуфлаж се появиха на военно учение в Невада.

🇺🇸 Пълноразмерни макети на зенитно-ракетни комплекси С-300 (Русия) и HQ-9 (Китай) бяха забелязани по време на учението Resolute Hunter 26-1, проведено във военноморска въздушна станция Фалън в щата Невада.

Макетите бяха боядисани в пустинен камуфлаж, характерен за иранските въоръжени сили.

„По време на Resolute Hunter 1-ви радио батальон от Информационната група на I експедиционен корпус на морската пехота сертифицира морски пехотинци, изпълняващи ключови бойни задачи, тества нови способности и концепции, и работи съвместно с партньори от другите видове войски и съюзниците“, се посочва в официално съобщение.

Американските войски използват все по-реалистични копия на руски и китайски зенитно-ракетни комплекси и друга чуждестранна техника, за да подготвят своите екипажи за евентуален сблъсък с равностойни или близки по сила противници. Пентагонът и отделните видове войски увеличават непрекъснато арсенала от макети, за да възпроизведат максимално точно ефективната отразяваща повърхност, свойствата на сензорите и тактиките на реалните системи.

Както неведнъж са отбелязвали американски инструктори в брифинги, тези макети позволяват на частите от Корпуса на морската пехота, Сухопътните войски, ВМС и ВВС да отработват пълния цикъл (откриване, насочване и унищожаване) на цели, напълно наподобяващи електромагнитния, радарния и визуалния профил на чуждестранната техника. Въпреки че макетите във Фалън не са реално оръжейна система, те са създадени като отлична имитация на външния вид и сензорните свойства на зенитно-ракетни комплекси, с които американските пилоти биха могли да се срещнат в бъдещи военни конфликти.

Макетите, използвани в Resolute Hunter, са част от непрекъснато нарастващия набор от копия на чужди системи, проектирани предимно за специалисти по електронна война и разузнаване, които позволяват на операторите да тренират с действителни данни и тактически сигнали, взети от нови платформи – например да разпознават излъчванията, да анализират поведението на заплахата и да преминават през целия цикъл на поразяване, както биха го направили срещу руски или китайски системи за ПВО.

Макетите помагат и за подобряване на интеграцията на разузнавателни данни от различни области. В предишни публично достъпни материали за подобни учения беше посочено, че радио батальоните и експертите по електронна война използват копия на чуждестранно оборудване, за да отработват взаимодействие с въздушни платформи, космически сензори и съвместни партньори. Традиционно учението Resolute Hunter е фокусирано върху сливането на процесите по разузнаване, наблюдение, рекогносцировка и насочване между различните видове войски.

В предишни издания на учението участваха смесица от макети и наети „противникови“ сили. Чрез включването на толкова реалистични копия на ПВО системи Пентагонът иска да подготви частите за действия срещу държави, които разполагат с далекобойни зенитно-ракетни системи, напреднали радарни станции и разпределени мрежи за противовъздушна отбрана.

Появата на макети на С-300 и HQ-9 именно в ирански пустинен камуфлаж показва, че плановиците на сценария за учението включват широк кръг от потенциални противници. Посочените системи се експлоатират от няколко страни, а макетите позволяват на американските сили да изучават това как различните камуфлажни схеми и начините на разполагане влияят върху откриването и насочването.

Пекин изпрати сигнал до САЩ и Япония заради Тайван.

🇺🇸📞🇨🇳 В рядко срещан дипломатически ход китайският лидер Си Дзинпин инициира разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп, в който повдигна темата за Украйна и Тайван в момент, когато Белият дом полага усилия за постигане на примирие между Москва и Киев.

Разговорът съвпада с период на изострена позиция от страна на Пекин по въпроса с Тайван, а новата ескалация на напрежението с Япония допълнително усложнява регионалния пейзаж.

Според агенция Xinhua китайският лидер е подчертал, че „завръщането на Тайван в Китай е важна част от следвоенния международен ред“, правейки исторически паралел, че тъй като Китай и САЩ „се сражават рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма“ през Втората световна война, днес двете страни трябва заедно да съхранят резултатите от този конфликт.

Сам по себе си подобен ход е необичаен – не само заради конкретния момент на провеждане, но и по същество. Пекин рядко инициира пряка комуникация между държави глави, освен ако не иска да сигнализира ключова промяна или да даде приоритет на даден въпрос. През последните седмици именно казуса с Тайван е този приоритет – политическото и военното напрежение от двете страни на пролива расте, китайските войски увеличават своята активност в непосредствена близост до острова, а официални лица си служат с все по-остър език.

Напоследък се разшири и дипломатическата пропаст между Китай и Япония. Спорът ескалира, след като на 7 ноември японският премиер Санае Такаичи отговори на въпрос по време на парламентано изслушване, че хипотетична китайска атака срещу Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Япония. Думите ѝ подсказаха, че е възможно Токио да се включи в евентуален конфликт около Тайван, което предизвика светкавична реакция от Пекин.

Министърът на външните работи Ван И определи изявлението на Такаичи като „шокиращо“ отправи остри обвинения към японския лидер, че изпраща „грешни сигнали по тайванския въпрос“ и прави опит да се намеси военно във вътрешен за страната проблем. Според официално комюнике китайският топ дипломат вижда в думите ѝ ескалация, която подкопава основите на китайско-японските отношения.

Китай вече изнесе спора на международната сцена, като в петък повдигна въпроса пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и се закани да защитава позицията си. Конфликтът постепенно засегна търговията и културния обмен, а двете правителства дадоха сигнал за нарушено двустранно сътрудничество.

Представянето на Тайван като ключов елемент от международната система след 1945 г. отговаря на дългогодишната позиция на Китайската народна република, но сега звучи с подсилена настойчивост на фона на покаченото напрежение в региона. Твърдението, че Китай и САЩ „се сражаваха рамо до рамо“, носи дипломатически символизъм, илюстриращ сътрудничество, макар двете страни да се съревновават в множество сфери.

Южнокорейската брегова охрана отблъсква с сила китайски риболовни кораби от „малките сини човечета“

🇨🇳⚔️🇰🇷 Бреговата охрана на Южна Корея проведе решителна операция по осуетяване на нарушение на териториалните ѝ води от риболовна флотилия, част от морската милиция на Китай, наричана „малки сини човечета“, съобщи колумнистът Нгуен Хо.

Според доклада, корейските служители са взели на абордаж един от плавателните съдове, които са навлезли незаконно в териториалните им води, използвали са сълзотворен газ на палубата и извършили арест на екипажа.

Риболовните съдове, нарушаващи системно териториалните води на Южна Корея, са част от Народната въоръжена морска милиция на КНР – паравоенна структура, известна с названието си „малките сини човечета“. Тези части са пряко подчинени на въоръжените сили и включват както обикновени риболовни траулери, така и специално построени кораби с двойно предназначение.

Морската милиция на Пекин е считана за ключов елемент от морската мощ на страната с централна роля в отстояване на претенциите му в спорни морски райони. Тя участва активно в териториални конфликти, налагане на граници на юрисдикция и мониторинг на чуждестранна гражданска и военна дейност в акваториите, претендирани от Китай.

Пекин финансира директно милицията, а нейните екипажи са съставени както от военни, така и от цивилни моряци.

Южна Корея не за първи път е потърпевша от агресивното поведение на Пекин в открито море. След 2016 г. китайски кораби с валидни разрешителни имат право на риболов в някои зони от териториалните ѝ води, но в последните години незаконният риболов се превърна в сериозен проблем. Оттогава са регистрирани голям брой сблъсъци между китайски екипажи и бреговата охрана на Сеул.

Често екипажите спират транспондерите си и игнорират отправените им предупреждения, затруднявайки разпознаването и прилагането на правни мерки. Тези практики водят до сериозно изчерпване на рибните запаси и нанасят тежки икономически щети на местния риболовен сектор.

Експерти разглеждат това поведение като част от широка китайска стратегия за разширяване на влиянието в граничните морски зони, което създава пречки пред регионалната сигурност и политически отношения. Официален Пекин последователно отрича връзката си с подобни инциденти, описвайки ги като „недоразумения“.

Китай прилага аналогични практики и спрямо други държави. През 2024 г. в изключителната икономическа зона на Перу са били засечени общо 525 китайски риболовни кораба – повече от два пъти броя на местните плавателни съдове. Освен фактическо превземане на чужди акватории, подобно агресивно поведение потиска местните риболовни индустрии и довежда до сериозно изчерпване на морски ресурси.

Китай е удвоил цените на стоки за руската отбранителна индустрия.

🇨🇳💰🇷🇺 Китай е удвоил цените на стоки с експортен контрол, доставяни за руската отбранителна индустрия от 2021 г. насам, възползвайки се от нейната зависимост от китайски компоненти и технологии по време на войната, съобщи The Moscow Times.

Китайските износители са вдигнали значително цените на стоките с двойна употреба, използвани за производство на оръжия. Това беше потвърдено и от проучване на финландския институт BOFIT, което показа, че средната цена на тези стоки е скочила с 87% в периода 2021–2024 г. Цената на същите стоки за останалия свят се е вдигнала с едва 9%.

Високопоставен западен служител коментира, че скокът на цените е сериозно косвено ограничение върху руския военен капацитет: „Ако вдигнеш цената на една стока с 80%, практически намаляваш наполовина това, което те могат реално да си купят.“

Някои западни правителства разглеждат огромните надценки на Китай като допълнителен натиск над руската военна икономика, наред с усилията да се прекъсне достъпът на отбранителния сектор до критичен внос.

Въпреки публичната реторика за „стратегическо партньорство“, източникът заяви, че Китай и Индия действат предимно в свой интерес, което показва, че Москва няма истински съюзници.

„Китай не се държи като съюзник. Понякога ни разочарова и спира плащанията, понякога се възползва, понякога си е чист грабеж – нищо съюзническо няма в това“, заяви източникът.

Търговските данни илюстрират нагледно мащабите на руската уязвимост. Двустранният стокообмен между Китай и Русия достигна рекордните 254 млрд долара през 2024 г. спрямо 146,9 млрд долара за 2021 г. Голяма част от този ръст се дължи именно на по-високите цени, а не на увеличени обеми.

Вносът на китайски сачмени лагери, ключов елемент за промишлеността и военните нужди, се увеличава със 76% в доларово изражение за същия период, а физическият обем спада с 13%. Това показва ясно, че търговските стойности се надуват предимно от по-високите цени, а не от по-големите количества.

BOFIT обобщава, че санкциите „ограничават технологичните възможности на Русия и правят вноса на критични стоки по-скъп“, а Китай осигурява огромна част от руските приходи от износ на енергия, както и на вноса технологични продукти, жизненоважни за въоръжените ѝ сили.

Според втори източник, близък до руските власти, военно-промишленият комплекс на страната просто не може да функционира без китайски доставки на електроника и компоненти: „Без тях нямаше да успеем да произведем нито една ракета, а какво остава за дронове, и цялата икономика отдавна щеше да се е сринала. Ако те искаха, войната щеше да е приключила още преди много време.“

По-ранни публикации сочат, че Китай се е превърнал в основен чуждестранен доставчик на редки метали (галий, германий и антимон) за фирми, свързани с руската отбрана, след като е изместил западните износители, осигурявайки материали за руското производство на боеприпаси, дронове, ракети и дори компоненти за ядрени оръжия.

Сенчестият флот на Китай се готви да превземе Тайван.

🇨🇳 Китай мобилилизира огромна армада от цивилни кораби, които биха могли да изиграят решаваща роля при евентуална инвазия в Тайван – операция, която потенциално би могла да надмине по мащаби и сложност дори десанта в Нормандия през Втората световна война.

С помощта на данни от корабни транспондери и сателитни снимки Ройтерс проследи как цивилни плавателни съдове участват в мащабни морски учения това лято. Експерти в сферата на морските операции тези маневри показват, че Пекин разработва реални планове за десант и усъвършенства нови техники за бързо стоварване на войски и техника на плажа, за да сломи отбраната на острова възможно най-бързо.

На снимките се вижда как колона от плаващи бронирани машини за амфибиен десант, които често се пренасят от военни кораби, се насочва към брега. В предишни учения те стартират именно от ро-ро фериботи – плавателни съдове с хоризонтално натоварване.

В маневрите през август участваха 12 цивилни кораба: 6 ро-ро ферибота по редовни маршрути за превоз на автомобили и пътници през Бохайския залив, и 6 палубни товарни кораба – типични за Азия плавателни съдове за тежки товари като строителни материали.

Сигналите от транспондерите им показват спирания в няколко пристанища по пътя към плажа, но облачност пречи на сателитите да заснемат какво точно се случва там. Малко след залез слънце един от товарните кораби се появява на 40 км от брега край град Джесенг в провинция Гуандун, близо до военна база. През следващите 6 часа пристигат и останалите 11. Под прикритието на тъмнината всички се приближават максимално до брега.

Няколко часа по-късно 3 от товарните кораби навлизат директно към плажната ивица. С помощта на сателитния оператор BlackSky Technology Ройтерс успя да наблюдава случващото се. За първи път публично се показват снимки, на които цивилен товарен кораб разтоварва техника директно в пясъка със своята рампа. Машините са подредени на палубата, поне една вече е на брега. Експерти от Тайван и САЩ потвърдиха: Народната освободителна армия продължава да експериментира с различни видове граждански кораби и очевидно е решила проблема с директното разтоварване на войски на плажа.

Недалеч пристига и товарният кораб Huayizhixing, натоварен с около 20 машини. Тези кораби са много подобни на военните десантни съдове, използвани широко през Втората световна война и след това. Техните цивилни варианти, дълги около 90 метра, са евтини, широко разпространени и често се използват от търговски превозвачи в Китай. Благодарение на рампата, откритата палуба и плитката дълбочина, която заемат под нивото на водатте могат да доставят най-различен товар директно на плажната ивица, без да е нужна пристанищна инфраструктура.

На запад към брега се движат четири тесни правоъгълни конструкции – това е самоходна система за временен кей, забелязана за пръв път в началото на десетилетието, после изчезнала и смятана за проблемна. Сега явно е отстранен дефектът и системата отново е в действие.

11 дни по-късно, на 3 септември, Си Дзинпин минава в открита лимузина пред грандиозния парад в Пекин по случай 80-годишнината от победата над Япония. Тайван не беше споменат в речта му, но превземането му остава главна цел за него и партията. Китай гледа на демократично управлявания остров като на своя територия и никога не се е отказвал от възможността да се го върне със сила. Тайпе отхвърля тези претенции и настоява, че бъдещето на острова зависи единствено от неговите жители.

По-рано този месец Китай пусна на вода третия си самолетоносач – 80 000-тонния Fujian, който е значително по-модерен от предишните два. Това е поредното напомняне за възхода на китайската военноморска мощ и задълбочаващото се съперничество със САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.

„Въпросът за Тайван е изцяло вътрешен проблем на Китай. Готови сме да работим за мирно обединение, но никога няма да допуснем Тайван да бъде отделен от Китай с каквито и да било средства“, заяви китайското външно министерство пред Ройтерс.

От другата страна на пролива тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку подчерта, че има непрекъснато наблюдение на използването на ро-ро фериботи от страна на Пекин, като военните на острова разполагат със „съответните планове за реакция“.

Бившият американски подводничар Томас Шугарт, който изследва подробно китайския флот, това лято сме били свидетели на „огромен скок напред“. Той посочи, че употребата на палубни товарни кораби за разтоварване на тежко оборудване директно на плажната ивица разширява значително капацитета на първата вълна.

Китай разполага с най-мащабното търговско корабостроене в света, което възлиза на над 53% от глобалното производство (САЩ – едва 0,1%). По закон тази огромна армада от търговски кораби може да бъде мобилизирана за нуждите на армията. Палубните товарни кораби струват под 3 млн. долара, ро-ро фериботите – около 60 млн. В същото време един модерен десантен кораб от клас „Америка“ излиза над 3,8 млрд. долара.

Все пак дори най-прецизните и усъвършенствани учения не гарантират успех. Тайванският проток е коварен – бури, мъгла, силни течения. Подходящите за десант плажове са твърде малко и силно укрепени от десетилетия. Според експертни оценки Пекин е способен да прехвърли едва около 20 000 войници с редовните си десантни средства в първата вълна, а за пълно овладяване на острова са нужни между 300 000 и 1 000 000 души плюс, обезпечени от непрекъснато снабдяване. Именно затова ролята на „сенчестия флот“ ще бъде решаваща.

Бившият главнокомандващ на тайванските въоръжени сили адмирал Ли Симин смята, че Пекин е взел решение да премине към тактика на множество малки десанти едновременно, която е много по-трудна за отблъсване, отколкото няколко големи.

Пенсионираният тайвански контраадмирал Юстър Ю е категоричен: „Това ме притеснява повече от самолетоносачите им. Показва, че сериозно се готвят да стъпят на сушата.“

Все още никой не може да каже със сигурност дали Народната освободителна армия има пълната готовност за инвазия. Както отбеляза Ян Истън от Военноморския колеж на САЩ:

„Войната винаги е хазарт. Нищо не върви точно по план – нито за нападателя, нито за защитника.“

Украински мобилен отряд свали руска крилата ракета с китайски ПЗРК.

🇺🇦💥🇨🇳 Украински мобилен отряд за противовъздушна отбрана е унищожил руска крилата ракета, използвайки преносим зенитно-ракетен комплекс FN-6, произведен в Китай, по време на масираната въздушна атака рано сутринта вчера.

143-ти съвместен учебно-тренировъчен център „Подилия“ съобщава, че при масирания обстрел по-рано тази седмица негови военнослужещи са унищожили крилата ракета 3М-14 „Калибр“, докато се е приближавала към населено място в Западна Украйна. Според съобщенията ракетата е летяла на ниска височина, което е усложнило още повече задачата, тъй като войниците са разполагали с няколко секунди да реагират.

„Операторът на ПЗРК имаше броени секунди да открие целта и да стреля. Точният пуск и Калибър беше взривен във въздуха“, се посочва в съобщение на центъра, към което бяха прикачени снимки и видео от самия пуск, както и от отломките на ракетата след нейното прехващане.

Свалянето беше осъществено по време на мащабна ракетна атака на руската стратегическа авиация и военноморски сили, насочена срещу няколко области на Украйна. Крилатите ракети „Калибър“ са базирани на различни плавателни съдове в рамките на Черноморския флот и се използват от самото начало на войната за нанасяне на далекобойни удари по критични обекти в украинския тил.

FN-6 (HongYing-6) е преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервено насочване, произведен в Китай. Разработен от Шанхайската академия за космически технологии (SAST), той беше публично разкрит за първи път през 2000 г. В чужбина се предлага от държавната корпорация China National Precision Machinery Import & Export Corporation (CNPMIEC). Обозначението му по класификацията на НАТО е CH-SA-10.

Проектиран е за защита на сухопътни части от самолети, хеликоптери и крилати ракети на ниска и много ниска височина и може да се насочва към своите цели не само при фронтално приближаване, но и при отдръпване. FN-6 е на въоръжение в Народната освободителна армия, но е изнасяна също за редица държави – Судан, Пакистан, Сирия, Малайзия, Камбоджа и Бангладеш.

Групи, специализирани в мониторинг на международния трафик на оръжие, съобщават, че отделни комплекти FN-6 са били забелязвани на черния пазар. Те са документирани в ръцете на бунтовници в Сирия и Йемен, а според експерти поне част от тях произлизат от ирански доставки за йеменските хути, прехванати от американския флот в Аденския залив. Именно това конфискувано въоръжение по-късно беше предоставено на Украйна като част от западната военна помощ.

Китай помогна на Беларус да изгради производство на артилерийски гилзи за Русия

🇨🇳🤝🇧🇾 Китай е предоставил на Беларус линии за производството на корпуси на артилерийски снаряди, предназначени за руската армия, с капацитет от половин милион годишно, съобщи Deutsche Welle, цитирайки Матий Купрейчик, член на опозиционната организация БелПол, съставена от бивши служители на правоохранителните органи.

„Китай помогна на беларуския режим да произвежда 240 000 корпуса за 152-мм снаряди и още 240 000 за 122-мм ракети за системите „Град“. Това са годишни количества“, отбеляза той и уточни, че става дума за празни корпуси, които не съдържат взривно вещество.

Китай е продал на Беларус цели монтажни линии за тези компоненти. Поради това че Беларус не разполага с капацитет да произвежда взривни вещества, той произвежда само метални корпуси. „Произвеждат празни заготовки, само металните корпуси.“

Купрейчик отбеляза също, че беларуските инженери не са успели да монтират линията сами, което е наложило Пекин да изпрати 10 свои специалисти в страната, за да извършат монтажа.

„Линията вече работи. Още по-интересното е, че китайски персонал е на разположение за постоянно в два беларуски завода и контролира целия производствен процес“, добави той. Според него всичко се произвежда по силата на държавни отбранителни поръчки от Кремъл. „Русия е единственият клиент. Режимът на Лукашенко няма алтернативен купувач.“

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Лукашенко призова служителите на режима да използват стационарни вместо мобилни телефони, тъй като е възможно обажданията през клетъчни мрежи да се „озоват на сървъри в Канада или Съединените щати“.

Сирийски дипломати с първа официална визита в Пекин след падането на Асад.

🇸🇾🤝🇨🇳 Сирийският външен министър Асад ал-Шайбани обеща да засили сътрудничеството с Китай в борбата с тероризма по време на първото си посещение в Пекин след свалянето на бившия президент Башар ал-Асад миналата година.

На срещата в понеделник ал-Шайбани и китайският му колега Ван И се разбраха да работят заедно по противодействието на тероризма и по въпросите на сигурността. Сирийският дипломат увери, че Дамаск няма да допусне територията на страната да бъде използвана за каквито и да било действия срещу китайските интереси, съобщи сирийската държавна агенция SANA.

Китай, който преди подкрепяше Асад, заяви, че се надява Сирия да вземе „ефективни мерки“, за да изпълни това обещание и така „да премахне пречките пред сигурността за стабилното развитие на китайско-сирийските отношения“, се казва в изявление на китайското външно министерство.

Очакваше се по време на визитата в Пекин да бъде обсъдена и съдбата на уйгурските бойци, които от началото на войната през 2011 г. заминаха за Сирия, за да се сражават срещу силите на Асад – много от тях се присъединиха към доминираната от уйгури „Ислямска партия на Туркистан“ (TIP), базирана в провинция Идлиб.

Източник от Министерството на външните работи и емигрантите на Сирия отрече информация на AFP, според която сирийското правителство плаинра да предаде на Китай „на партиди“ около 400 бойци, избягали от преследване в Китай.

„Съобщението за намерението на сирийското правителство да предаде бойци на Китай е напълно неоснователно“, се посочва в краткото изявление на източника пред SANA.

По време на срещата в Пекин ал-Шайбани потвърди подкрепата на страната си за принципа „един Китай“ и установяването на официални дипломатически отношения с правителството в Пекин, а не с Тайван, като единствен законен представител на територията. От своя страна Ван И заяви, че Китай счита Голанските възвишения за сирийска територия.

След падането на Асад през декември 2024 г. Израел разшири зоната под свой контрол в южните части на Сирия, включвайки в нея буферната зона под контрола на ООН, създадена с примирието от 1974 г.

Освен това двете страни изразиха интерес към разширяване на сътрудничеството в областта на икономическото развитие, възстановяването на Сирия и подобряването на жизненото равнище и подчертаха ролята на Китайско-арабския форум за сътрудничество като основа за двустранните отношения, съобщи SANA.

Визитата на сирийския топ дипломат в Китай идва в момент, когато Дамаск възстановява активно своите дипломатически връзки по света, постигайки забележителни успехи, като облекчаване на санкции на западния свят и получаване на крупни инвестиции от страните от Персийския залив, което дава на страната така нужната икономическа глътка въздух.

В началото на месеца временният президент Ахмед ал-Шараа се превърна в първият президент на страната, посетил Белия дом след обявяването на независимостта през 1946 г. Сирия се включи и към водената от САЩ международна коалиция срещу „Ислямска държава“.

През октомври ал-Шараа беше на официално посещение в Москва, където сподели пред руския президент Владимир Путин, че иска да „възстанови и преосмисли“ отношенията между страните. Въпреки това след срещата не стана ясно дали руските власти ще предадат Башар ал-Асад, който потърси убежище в руската столица, след като режимът му беше свален в резултат на неочаквана офанзива на ислямистки групировки, начело с Хаят Тахрир ал-Шам на ал-Шараа.

След рухването на режима Русия запази присъствието си в базите си по сирийското крайбрежие. Москва беше сред основните поддръжници на Асад и осигуряваше въздушна подкрепа на неговата армия по време на войната. Въпреки това правителството на ал-Шараа е готово да изгради наново отношенията дори със съюзниците на предишния режим – ярък пример за това са преговорите на ал-Шайбани в Пекин днес.

Китайски патрул край оспорвани острови на фона на влошаващи се отношения с Япония.

🇯🇵⚓️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай проведе патрул край група оспорвани острови, администрирани от Япония, в неделя, което допълнително разпали и без това избухналия спор между двете страни.

Държавните медии в Китай засилиха предупрежденията към Токио относно подготвени „сериозни контрамерки“ в конфликта, избухнал след необичайно острите коментари за Тайван, направени от новия ястребов премиер на Япония Санае Такаичи по-рано този месец.

Дипломати в Токио алармираха, че няма явен начин за деескалация на ситуацията, която пламна само дни след като Такаичи и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха на среща на върха в Южна Корея и обещаха да култивират ера на сътрудничество и разбирателство.

Висш японски депутат заяви, че траекторията на спора създава потенциал и двете страни в него да обмислят икономически санкции като следваща стъпка.

„Никой не иска това, но е жалка възможност, ако не намерим изход от кризата“, каза той.

Висши служители отбелязаха, че конфликтът бързо се е превърнал в изпитание за Такаичи, която Пекин вече гледа с подозрение заради близостта ѝ с покойния Шиндзо Абе – националист, чието управление съвпадна с остро влошаване на отношенията между Япония и Китай.

Неделният патрул, описан от китайската брегова охрана като част от „действие за защита на правата“, беше проведен около островите, известни в Китай като Дяою, а в Япония като Сенкаку – архипелаг, символ на териториалния спор, чието притежание отдавна е предмет на остър спор.

Седмица по-рано китайското външно министерство предприе необичайната стъпка да предупреди своите граждани да не пътуват до Япония, позовавайки се на влошаваща се среда за сигурност и „ръст на случаите, насочени срещу китайски граждани“.

По време на интензивно изслушване в парламентарна сесия на 7 ноември Такаичи стана първият действащ японски премиер, очертал хипотетичен сценарий, при който може да сметне китайска атака срещу Тайван за „екзистенциална заплаха“ и да нареди на армията си да се намеси.

След тези думи Пекин заплаши с неуточнени ответни действия, ако Такаичи не оттегли думите си, което тя отказа да направи с аргумента, че думите ѝ не представляват фундаментална промяна в японската политика, но каза, че няма да ги повтори.

Възраждайки практиката на т.нар. „дипломация на вълците воини“, генералният консул на Китай в Осака публикува туит, гласящ, че „ако мръсна шия се навира непоканена, ще я отсечем без миг колебание“, а по-късно го изтри.

Това подтикна група депутати от Либерал-демократическата партия на Такаичи да предложат китайският дипломат да бъде обявен за „персона нон грата“ и експулсиран от Япония – тежка санкция, която двама японски служители предупредиха, че може да доведе спора още по-далеч.

През изминалата седмица двете държави извикаха посланика на другата страна за връчването на официални протести. Китай засили словесната война с предупреждение към Япония, че ще понесе „смазващо“ военно поражение, ако армията ѝ някога бъде разположена за намеса в Тайван.

Китайските туристи са една от водещите групи посетители в Япония – само през август възлизат на повече от 1 милион души. Към неделя не беше ясно дали правителственото предупреждение за пътувания ще има незабавен ефект.

„Не мисля, че ще промени нещо, освен ако не наредят на самолетите да спрат да летят. Все още планирам да се върна в Япония за Лунната нова година през 2026 г.“, обясни 38-годишна жена от Шанхай, която се представи като Хуан и се наслаждаваше на храма Гьоганджи в Киото рано в неделя сутринта.

Китайски десантни баржи забелязани нощем от спътник: Подготвка за инвазия в Тайван?

🇨🇳🌊🇹🇼 Сателитни изображения, заснети от американската компания Capella Space в средата на октомври, разкриват разполагане на военноморски активи на Народната освободителна армия на Китай в непосредствена близост до Тайван.

На 16 октомври 2025 г., в 00:59 местно време, един от спътниците на Capella е уловил три от новите десантни баржи от клас Shuiqiao да стоят закотвени в близост до пристанище в Сяншан, провинция Джъдзян – най-близко разположената до Тайван.

Използвайки т.нар. Coherent Spotlight Imaging (CSI) технология в комбинация със Synthetic Aperture Radar (SAR), системата е осветила съдовете дори в условията на пълна тъмнина, което демонстрира възможностите за проследяване на кораби, мониторинг на пристанища и откриване на „тъмни“ цели.

Тази част на Източнокитайско море се намира точно срещу северозападния бряг на демократично управлявния остров – стратегическа точка, която неизбежно се свързва от експерти с евентуалните планове на комунистически Китай за насилствено „обединение“.

Десантните баржи, познати още като "мостови платформи за десант", са проектирани за ролята на плаващи мостове за трансфер на тежка бронирана техника и войски към отсрещния бряг, което ги прави ключов елемент в плановете на Пекин за бърза инвазия на острова. Според доклад на China Maritime Studies Institute (CMSI), тези плавателни съдове са част от повсеместна модернизация на китайския флот, насочена към постигане на готовност за „възстановяването“ на Тайван до 2027 г.

В контекста на ескалиращото напрежение в региона през последната година, това развитие поражда сериозни опасения относно плановете на Пекин. Министерството на отбраната на Тайван докладва най-малко 222 полета на китайски бойни самолети в зоната на протока през последните седмици, докато Пекин засилва военните маневри в Южно- и Източнокитайско море.

Освен това, изтекли онлайн документи разкриха, че Русия предоставя пряка военна помощ на Китай под формата на мащабно обучение на парашутисти за провеждане на евентуален въздушен десант в Тайван в рамките на планираната инвазия. Експерти предупредиха, че подобни учения потенциално биха могли да ескалират бързо, особено с оглед на факта, че китайски военни проведоха изпитания на баржите в комбинация с цивилни плавателни съдове в рамките на учение миналия месец.

Пентагонът се опасява от китайски достъп до саудитските F-35.

🇺🇸✈️🇸🇦 Докато администрацията на Тръмп се опитва да финализира сделката за продажба на стелт изтребители F-35 на Саудитска Арабия, в разузнавателен доклад на Пентагона се изразяват опасения, че Китай може да се сдобие с технологията на самолета, ако сделката бъде осъществена, съобщават запознати източници, цитирани от Reuters.

Чиновници от Пентагона, проучили сделката, се опасяват, че технологията на F-35 може да бъде компрометирана от китайски шпионаж или заради партньорството в сигурността между Китай и Саудитска Арабия.

Тези рискове са описани в обширен доклад на Агенцията за разузнаване към Министерството на отбраната (DIA).

Администрацията на Тръмп и Саудитска Арабия работят по последните детайли на споразумение, според което американските отбранителни компании (Lockheed Martin, Raytheon и Northrop Grumman) ще предоставят 48 изтребителя F-35 и свързани с тях платформи за милиарди долари. Очакваше се министърът на отбраната Пийт Хегсет да одобри сделката, преди тя да премине през междуведомствен преглед.

Престононаследникът и фактически лидер на кралството Мохамед бин Салман трябва да проведе среща с президента Тръмп в Белия дом следващия вторник. Основните теми ще включват бъдеща сделка за F-35 и двустранен пакт за взаимна отбрана. Саудитска Арабия е най-големият клиент на американско оръжие в света.

Саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман написа в социалните мрежи, че се е срещнал с Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уитков.

„Прегледахме саудитско-американските отношения и обсъдихме начини за укрепване на стратегическото ни сътрудничество“, написа той.

Агенцията за военно разузнаване отказа коментар относно доклада си. Посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон не отговори на запитване.

„Няма да изпреварваме президента по отношение на разговорите, които предстоят“, се посочва в официално изявление на Белия дом.

Принц Мохамед и екипът му настояват Вашингтон да продължи преговорите за одобряването на помощ за развиване на гражданска ядрена програма – противоречив въпрос, който американски служители обсъждат, изпитвайки съмнения дали Рияд ще използва технологията за създаване на ядрено оръжие.

Администрацията на Тръмп, както и тази на Байдън, се опитваха да убедят Саудитска Арабия да нормализира отношенията си с Израел. Това обаче едва ли ще се случи скоро на фона на високия брой жертви от войната срещу Хамас в ивицата Газа и някои от позициите на израелските власти по отношение на палестинците.

Освен опасенията за достъп на Китай до технологията на F-35, продажбата поражда и въпроси за опасността от подронване на регионалното военно превъзходство на Израел, който е единствената страна в Близкия изток с тази напреднала изтребителна платформа, която използва за въздушните удари по Иран през октомври 2024 г. и юни 2025 г.

От Арабско-израелската война през 1973 г. американските политици се стремят да гарантират „качественото военно превъзходство“ на Израел в региона.

Китай и Саудитска Арабия имат известни военни връзки – китайската армия помага на Рияд да произвежда собствени балистични ракети и да придобива по-съвременни модели.

За Саудитска Арабия сдобиването с F-35, най-добрият американски изтребител, би предоставило огромно предимство в стелт технологията и способностите на пилотите да оценяват сложна бойна среда, обясни Гарет Дженингс от разузнавателната компания Janes.

„Накратко, F-35 е връх на западната бойна авиация – както по възможности, така и по престиж“, обобщи той.

Последната ярка демонстрация на напредналите способности на изтребителите от пето поколение се случи по време на 12-дневната война между Израел с Иран през юни. Макар израелската армия да не разкрива детайли, унищожаването на част от иранската ПВО с F-35 позволи на останалите израелски самолети „да действат над Иран почти безнаказано и вероятно изигра огромна роля за успеха на операцията“, отбеляза Дженингс.

Тръмп не пропуска възможност да се похвали със своите сделки с богатата на петрол Саудитска Арабия, особено в сферата на отбраната. През май Белият дом обяви, че е осигурил сделки за 600 млрд. долара, от които най-големият пакет е за 142 млрд. долара оръжие. Част от тях обаче вече бяха в ход още преди встъпването в длъжност на Тръмп.

Три китайски военни кораба са преминали в близост до Япония.

🇯🇵⚓️🇨🇳 Съвместният щаб на Япония потвърди, че три кораба на Военноморските сили на Народната освободителна армия са преминали на изток през протока Осуми към Тихия океан на 11 ноември, продължавайки редовните маневри на Пекин в близост до териториални води на Япония.

Според официално съобщение на Съвместния щаб към Министерството на отбраната на Япония, Морските сили за самоотбрана (JMSDF) са засекли ракетен разрушител от клас „Ренхай“ с бордови номер 103 на около 120 км западно от остров Кучиноерабу, префектура Кагошима, в около 5 часа сутринта. По-късно той е наблюдаван да плава на изток през протока Осуми към Тихия океан.

Същия ден около 13 часа следобед JMSDF потвърдиха още два съда на ВМС на НОА – фрегата от клас „Джянкай II“ с бордови номер 547 и кораб за снабдяване от клас „Фучи“ с бордови номер 902, които следваха същия маршрут.

Министерството на отбраната на Япония съобщи, че разрушителят „Югири“, ракетният катер „Оотака“ и миночистачът „Аваджи“ са осъществили непрекъснато наблюдение и събиране на разузнавателни данни по време на преминаването.

Протокът Осуми, разположен между Кюшу и островите Рюкю, е ключов международен воден път, често използван от китайския флот за преход между Източнокитайско море и Тихия океан. Тези преминавания, макар и в международни води, се следят отблизо от Япония на фона на нарастващото напрежение в региона и засилената морска активност на Пекин край югозападните ѝ острови.

Съвместният щаб подчерта, че Силите за самоотбрана на Япония ще „продължат да провеждат операции по предупреждение и наблюдение“, за да поддържат пълна осведоменост за ситуацията около териториалните води на страната.

Потвърденото преминаване подчертава стабилния ритъм на китайските военноморски операции във водите около Япония и изтъква постоянната бдителност на нейните сили за самоотбрана.