Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол между Шри Ланка и Индонезия.

🇺🇸⚔️🇮🇷 ВМС на САЩ извършиха абордаж по „право на посещение“ на подложения на санкции танкер M/T Majestic X, превозвал ирански петрол, в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Това съобщи Министерство на войната на САЩ, уточнявайки, че корабът е спрян въз основа на статута си на плавателен съд без национална принадлежност.

Според данните за корабния трафик, цитирани от Associated Press, танкерът е засечен в същия район между Шри Ланка и Индонезия, където във вторник бе задържан друг танкер – M/T Tifani, с товар от около 2 милиона барела ирански суров петрол, натоварени на остров Харг на 5 април и преминали през Ормузкия проток на 9 април. И двата плавателни съда са били на път към Джоушан, основното китайско пристанище за внос на санкциониран петрол.

От Министерството на войната заявяват, че операциите по глобално морско правоприлагане ще продължат с цел „разстройване на незаконните мрежи и прехващане на кораби, които осигуряват материална подкрепа на Иран, където и да оперират те“. В позицията се подчертава, че „международните води не могат да служат за щит на санкционирани субекти“.

Министерството на външните работи на Иран вече определи абордажа на Tifani и предишно спиране на товарен кораб като „пиратство в морето и държавен тероризъм“, според изявление на негов говорител пред държавната телевизия.

Двата случая са първите публично обявени прехващания на танкери с ирански петрол, извършени на над 2000 морски мили от Персийския залив – извън непосредствения периметър на въведената на 13 април блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток. Блокадата беше разпоредена от президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Ислямабад на 11–12 април и се провежда под командването на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на CENTCOM, цитирани от Stars & Stripes, в първите 24 часа от блокадата в операцията са участвали над 10 000 военнослужещи, повече от дузина бойни кораба и десетки летателни апарати; шест търговски кораба са били пренасочени обратно към ирански пристанища, без опити за пробив.

Прехващането на Majestic X показва, че правоприлагащият периметър на САЩ излиза далеч отвъд Персийския и Оманския залив и обхваща маршрутите към основните азиатски купувачи на ирански петрол. Според анализ на CNN пренасянето на въоръжената кампания в Индийския океан може да затрудни края на войната между САЩ и Иран, предвид потенциалното вплитане на интересите на Китай – основен купувач на иранския санкциониран износ.

Абордажът по „право на посещение“ е допустим съгласно член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), когато военен кораб има основателни подозрения, че плавателен съд е без националност – статут, който често се използва от санкционираните ирански и руски „сенчест флот“, за да се избегне идентификация и застраховане. Практиката на прехващания на танкери, асоциирани с износа на ирански петрол, се засили след завръщането на администрацията на Доналд Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран.

Не е посочено какво е конкретното състояние на екипажа и товара на M/T Majestic X след абордажа, нито дали корабът ще бъде ескортиран до пристанище за задържане.

Хакнаха съвещание на руското Минпромторг: 90% от компонентите на руските дронове идват от Китай.

🇺🇦 Украински хакери осъществиха пробив на закрито съвещание на Министерство на промишлеността и търговията на Руската федерация, посветено на производството на дронове, при което изнесоха видео от дискусиите, което доказва, че над 90% от ключовите компоненти за руските дронове, от двигатели и електроника до акумулатори, се внасят от Китай.

Записът беше разпространен от беларуския опозиционен канал NEXTA, а съдържанието му беше обобщено от украински медии, като Telegraf и Dialog.UA. Според участниците в самото съвещание, без стабилни доставки от страна на Китай, руското производство на дронове „просто няма как да лети в нужните обеми“ – директна и нетипично откровена самооценка от страна на руската индустриална бюрокрация.

Конкретно посочените в записа руски производители (Албатрос, Geoscan и Уфимец) са описани от участници в съвещанието като места за сглобяване на китайски комплекти, а не толкова като реални разработчици. Това поставя в кавички многократно тиражирания от Кремъл наратив за „импортозамещение“ на руския военно-промишлен комплекс след въвеждането на западните санкции.

Епизодът се вписва в документирана от години тенденция: още през 2023 г. министърът на промишлеността и търговията Денис Мантуров призна в интервю пред South China Morning Post, че „всичките наши граждански дронове идват от Китай“; през пролетта на 2025 г. Bloomberg разкри, че Пекин спира продажбите на дронове на Украйна и увеличава доставките към Русия; докато в края на 2025 г. CEPA публикува подробен анализ за „дроновия алианс“ на Китай и Русия, координиран чрез верига от посредници, която заобикаля санкциите.

Технологичната дисекция на конкретни образци допълва картината. На 13 април Euromaidan Press публикува резултатите от рентгенов анализ на руски дрон на стойност около 100 000 долара, при който украински военни откриха компоненти от Китай, Тайван и Швейцария. По-рано United24 Media публикува изтекли документи, доказващи, че Русия е закупила китайски комплекти за електронна война, широко използвани за заглушаване на украинските дронове и Starlink. Разследвания от страна на ЕС и Япония свидетелстват за директно участие на китайски дронови специалисти в работата на санкционирани руски производители – развитие, което Пекин официално отрича.

Особено чувствителен в новото разкритие е каналът на износ. От началото на войната украински доброволци и службите за специални операции извършват системни пробиви в комуникационни мрежи на руския военно-промишлен комплекс. Според UA.News хакерите вече са се включвали в закрити съвещания на Минпромторг още в края на октомври 2025 г. Тогава приключиха излъчването с видео от успешни украински нападения към руски рафинерии. Настоящото повторение показва, че пробивът не е еднократен, а представлява устойчива оперативна способност на украинската общност за киберразузнаване.

Аналитично, разкритието има две стратегически последствия. Първо, то показва, че при евентуална промяна в позицията на Пекин – например под натиск от фондовете за вторични санкции на САЩ или ангажимент към преговорите за прекратяване на войната – потенциалът за производство на дронове на руската страна, който е основен инструмент за изтощаване на украинската ПВО, може да бъде спрян в рамките на седмици, а не на години. Второ, самото наличие на течове на закрита информация от Минпромторг демонстрира, че руските индустриални министерства продължават да работят с уязвима кибер-инфраструктура, въпреки че войната се намира във фаза, в която критичната оперативна сигурност на индустриалния комплекс следва да е основен приоритет. Комбинацията от двата фактора – външна зависимост и вътрешна уязвимост – формира двойно излагане на риск, което руското командване очевидно не контролира.

Бундесверът забрани личните устройства заради шпионски заплахи от Русия и Китай.

🇩🇪 Министерството на отбраната на Германия въведе нови рестрикции за употреба на мобилни телефони от своите служители, включително военнослужещите от Бундесвера. Der Spiegel съобщи, че решението е продиктувано от ръста на заплахите от шпионаж, свързани с Русия и Китай.

Съгласно новите указания за сигурност смартфони, таблети и смарт часовници не се допускат на заседания с чувствителен характер – срещи, свързани с планиране на проекти, военни операции, учения и обсъждания на бойната готовност на германската армия. Служителите са задължени да заключват своите лични устройства в шкафчета, разположени извън заседателните зали. Ведомството посочи като основен мотив за мерките риска от изтичане на данни и шпионаж, който може да улесни саботажни действия.

Според федералните власти Бундесверът остава приоритетна цел за чуждия шпионаж. Експерти по сигурността алармират, че личните устройства са уязвими към зловреден софтуер и подслушване чрез фишинг атаки. През февруари Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и отделът за военно контраразузнаване (MAD) публикуваха съвместно изявление, в което се предупреждава за фишинг кампания, насочена към потребители на Signal сред политици, военни и журналисти, съобщи The Record. Тъй като ведомството няма административен контрол върху личния хардуер на служителите, подобни атаки могат да останат незабелязани за продължителен период от време.

Повечето служители разполагат със служебни телефони, които преминават през редовни проверки, но тези устройства често нямат приложения за бързи съобщения. Това кара немалко от тях да продължат да използват личните си апарати заради удобството. Въпреки затягането на правилата политиката на министерството остава по-мека в сравнение с тази на Федералната разузнавателна служба (BND), където личните телефони са изцяло забранени на работното място.

На 19 март ръководителят на BfV Синан Селен съобщи за рязко покачване на руския шпионаж и саботаж срещу Германия. Той предупреди, че чужди играчи проявяват засилена готовност за поемане на рискове, използвайки широк набор от методи, сред които дори и „операции за ликвидиране". Президентът на MAD Мартина Розенберг потвърди тенденцията, заявявайки пред Euronews: „Наблюдаваме рязък ръст на случаите, свързани с шпионаж и хибридни мерки. Методите стават по-настъпателни и по-агресивни." Основните цели на враждебните действия според Селен са логистичният сектор, отбранителната промишленост и технологичните компании – сфери, при които Германия играе ключова роля като логистичен център за колективната отбрана на НАТО и подкрепата за Украйна.

Ескалацията е част от наложила се тенденция на континента. Според доклад от февруари на Международния център за борба с тероризма (ICCT) със седалище в Нидерландия, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна до февруари 2026 г. в Европа са документирани най-малко 151 руски хибридни операции, сред които саботаж, палежи, опити за бомбени атентати и диверсии, съобщи The Moscow Times. Най-тежко засегнатата с цели 31 случая е Полша, следвана от Франция с 20 и Литва и Германия с по 15. В началото на януари Bloomberg съобщи, че германското разузнаване оценява руските тайни атаки като потенциална подготовка за по-широк конфликт.

Надпреварата в автономното въоръжаване: Когато алгоритмите заменят хората на бойното поле.

💡 На военен парад в Пекин през септември президентът Си Дзинпин и неговите специални гости, руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, наблюдаваха как китайската армия демонстрира няколко модела дронове, способни автономно да придружават изтребители в бойни мисии.

Тази демонстрация на технологична мощ веднага задейства тревога в САЩ. Служители на Пентагона заключиха, че програмата на САЩ за безпилотни бойни дронове изостава от тази на Китай. Източници от разузнаването са на мнение, че Русия също напредва в изграждането на обекти за производство на модерни безпилотни апарати.

В отговор Вашингтон притисна местните компании от отбранителния сектор. Миналия месец Anduril, стартъп за военни технологии от Калифорния, започна производство на самостоятелно летящи дронове, задвижвани от AI. Производството беше устроено в завод край Кълъмбъс, Охайо, и започна три месеца предсрочно, в рамките на усилията за стопяване на дистанцията с Китай.

Глобалната надпревара във въоръжаването с AI

Китайският военен парад и отговорът на Пентагона са част от ускоряваща се надпревара за автономни оръжия. Проектирани да работят самостоятелно с AI, тези технологии намаляват необходимостта от човешка намеса при вземане на критични решения, например кога да бъде поразена подвижна цел или как да организира защитата срещу атака.

През последните години много държави тихомълком се включиха в състезание по технологично превъзходство. Арсеналите включват дронове, които разпознават и поразяват цели без човешка команда, автономни полети на изтребители, координиращи атаки при скорости и височини, непосилни за хората, и централни AI системи за светкавичен анализ на разузнавателни данни.

В центъра са САЩ и Китай, но обхватът на надпреварата се разширява. Русия и Украйна, вече в петата година от войната помежду си, възприемат всяко възможно технологично предимство. Индия, Израел и Иран инвестират в „военен AI“, докато Франция, Германия, Великобритания и Полша започнаха процес по превъоръжаване заради съмнения във връзка с ангажимента на Белия дом към НАТО.

Новата ядрена ера?

Натрупването на AI капацитет често се сравнява с началото на ядрената ера през 40-те години на миналия век. Палмър Лъки, основателят на Anduril, твърди, че великите сили развиват въпросните арсенали като средство за възпиране и „взаимно гарантирано унищожение“.

Но докато последиците от ядрените оръжия са добре изучени, възможностите на AI тепърва ще бъдат разкрити. Технологията, която не се нуждае от почивка, храна или сън, ще преобърне воденето на война с главата надолу, правейки битките по-бързи и непредсказуеми. Към момента не е ясно кой води. Китай и Русия експериментират с предоставяне на пълна свобода на AI за вземане на решения на бойното поле. Китай разработва платформа за координация на десетки дронове без човешки вход, докато руските дронове „Лансет“ вече са способни сами да избират своите цели.

Намеренията са ясни. Още през 2017 г. Путин заяви, че „господар на света ще стане“ онзи, който води в AI. През януари тази година министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нареди на всички военни клонове да приемат AI, като подчерта, че трябва да се „ускорят до краен предел“.

Бойното поле като лаборатория

Милиарди долари се наливат в тези усилия. Пентагонът поиска над 13 милиарда долара за автономни системи в последния си бюджет. Китай стимулира частната си индустрия чрез стратегията „военно-цивилна фузия“. Русия използва войната в Украйна като полигон за тестване на своите алгоритми.

Конфликтът в Украйна превърна теорията в реалност. Изправена срещу по-многочислен противник, Украйна се защити с импровизиран арсенал от евтини технологии – от любителски състезателни дронове до дистанционно управлявани лодки, които блокираха Черноморския флот. Русия отвърна с усъвършенстване на своите дронове „Лансет“ и въвеждането на редица нови модели, предназначени за конкретни задачи.

„Четирите години бруталност в Украйна послужиха за лаборатория на света“, отбеляза Майкъл Хоровиц, бивш служител на Пентагона. Днес Киев споделя огромни масиви от данни от бойното поле с компании като Palantir, за да могат AI системите да се „учат“ да воюват по-ефективно.

„Ляв клик, десен клик“

На конференция, организирана от компанията, висш служител на Пентагона показа как изглежда дигиталната война. С едно кликване на мишката на сателитна емисия, софтуерът на AI предлага оръжие, изчислява нуждите от гориво и боеприпаси, претегля разходите и генерира план за удар.

Системата Maven, задвижвана от комерсиален AI и интегрирана с чатбота Claude на фирмата Anthropic, помогна за генерирането на хиляди цели по време на операциите в Иран по-рано тази година. „Човешкото участие беше сведено до ляв клик, десен клик“, отбелязва Камерън Стенли от Министерството на отбраната.

Китай обаче не изостава. Пекин изгражда системи, които огледално копират американските, Joint Fires Network например. Освен това доминиращата позиция в производството му позволява да произвежда автономни оръжия в мащаби, които Пентагонът не може да достигне.

Рискът от ескалация

Въпреки ентусиазма в Силициевата долина и Вашингтон, скептицизмът остава. AI оръжията са проектирани да се движат многократно по-бързо от човешкия разум. Доклад на RAND Corporation разкрива плашещи резултати в симулации автономните системи често водят до непредвидена ескалация на конфликтите, тъй като реагират на заплахи по начини, които хората не могат да контролират в реално време.

Генерал Шанахан, който се пенсионира през 2020 г., споделя, че надпреварата, която самият той е помогнал да започне, не му дава мира. „Съществува риск от ескалираща спирала, в която можем да разположим нетествани и опасни системи, просто защото смятаме, че другата страна крие нещо от нас.“

📽️ Видео: Камерън Стенли, главен директор на „Дигитални технологии и изкуствен интелект“ в Пентагона, прaви демонстрация на живо на Maven Smart System, която интегрира изкуствен интелект за анализ на разузнавателна информация в реално време, откриване на цели с компютърно зрение, планиране на действия и изпълнение на удари от общ интерфейс, по време на конференцията AIPCon 9, организирана от Palantir на 12 март 2026 г.

Китай затяга контрола над плитчината Скарбъро в Южнокитайско море

🇨🇳 Китай използва кораби и прегради, за да затегне контрола върху входа на плитчината Скарбъро във водите на Южнокитайско море, на фона на ескалиращо напрежение с Филипините заради спорния риф, показват сателитни снимки, получени от Ройтерс.

Скарбъро е една от най-оспорваните морски зони в Азия, където дипломати и анализатори се опасяват, че дългогодишните търкания и конфронтации могат да прераснат във въоръжен конфликт.

Присъствието на четири риболовни лодки, военноморски кораб и нова плаваща бариера идва в момент, когато Филипините изпращат собствени кораби на бреговата охрана и риболовни съдове в подкрепа на своите рибари, които често биват тормозени от по-големи китайски патрули.

Снимки, направени на 10 и 11 април, показват риболовни лодки, закотвени по протежение на входа на плитчината, както и плаваща бариера, разпъната напречно на изображението от 11 април.

Доставчикът на сателитни изображения Vantor (бивш Maxar Technologies) заяви, че на 10 април точно пред входа може да бъде видян предполагаем патрулен кораб на военноморския флот или бреговата охрана на Китай.

Традиционно богат риболовен район

Традиционно богатият на риба район на плитчината Скарбъро попада изцяло в изключителната икономическа зона на Филипините, но от години Китай претендира настоятелно, че е част от суверенните му води. Миналата година Пекин одобри създаването на национален природен резерват там, което събуди тревога в служители по сигурността на Филипините, които нарекоха този ход „ясен претекст за окупация“.

Джей Тариела, говорител на филипинската брегова охрана, заяви пред Ройтерс, че на 10-11 април китайското правителство е монтирало 352-метрова плаваща бариера на входа.

„Шест кораба на китайската морска милиция бяха наблюдавани вътре в плитчината, докато други три бяха забелязани отвън, привидно блокирайки входа към БДМ“, каза той, използвайки официалното наименование на плитчината, за да подчертае претенциите на Филипините върху района. На испански език (оказал голямо влияние върху географските наименования във Филипините) Bajo de Masinloc буквално означава „плитчината на Масинлок“ – крайбрежен град в провинция Замбалес, към който принадлежи административно плитчината, според Манила. Китай нарича същото място „остров Хуанян“

Въпреки че в миналото филипинската брегова охрана е прерязвала бариери, Тариела отбеляза, че китайската страна изглежда е премахнала последната след уикенда, а филипинският флот твърди, че неговите патрули в района продължават.

„Според нашата оценка в миналото, те постоянно проявяват подозрителност, засичайки група филипински риболовни лодки“, добави Тариела.

10 кораба на китайската брегова охрана са били забелязани в района от 5 до 12 април, заяви говорителят на филипинския флот Рой Тринидад пред медиите във вторник.

Суверенитетът никога не е бил установен

Въпреки сблъсъка на претенции, суверенитетът върху тази морска зона никога не е бил официално установен и плитчината е под фактическия контрол на Китай, въпреки че филипинските лодки опитват да оперират там.

През януари военните на Филипините и САЩ плаваха заедно във водите край плитчината по време на 11-ото издание на ежегодно военно учение между съюзниците.

Военното сътрудничество между Манила и Вашингтон бележи рязък подем под ръководството на президента Фердинанд Маркос-младши, който търси сближаване с Вашингтон в отговор на нарастващото присъствие на Китай в натоварения воден път на Южнокитайско море.

Хиляди войници от двете страни ще започнат мащабни учения в целия филипински архипелаг по-късно този месец, включително в Замбалес, чийто бряг е на около 120 морски мили от Скарбъро. Дипломати отбелязват, че ученията и напрежението в региона като цяло се следят внимателно поради подсилени опасения, че Китай може да се възползва от усещането, че САЩ са разсеяни от войната срещу режима в Иран, наред с усилия за повторно отваряне на Ормузкия пролив.

Китай поддържа присъствие на бреговата охрана и риболовни траулери в плитчината, откакто я пое контрол върху нея след сблъсък с Филипините през 2012 г. Островната държава твърди, че китайска морска милиция управлява част от траулерите в плитчината и други спорни зони на Южнокитайско море, въпреки че властите в Пекин никога не са признавали това.

Знаково решение от 2016 г. на Постоянния арбитражен съд по различни въпроси, касаещи суверенитат върху водите на Южнокитайско море подкрепи Манила, но установяването на суверенитет над плитчината Скарбъро остана извън неговия обхват.

Съдът заяви, че наложената от Пекин блокада нарушава международното право, тъй като това е традиционен риболовен район за няколко държави, включително Китай, Филипините и Виетнам.

 

📽️ Видео: Кадрите от патруле самолет показват мащабите на незаконно облагородяване на рифа Панганибан от страна на Китай дълбоко в изключителната икономическа зона на Филипините. Всеки път, когато самолети на Филипините прелитат през района за операции по наблюдение на морското пространство, Китай заплашва с твърдението, че притежава „неоспорим суверенитет“ върху Южнокитайско море, а в някои случаи като този дори изстрелват сигнални ракети към филипинските сили.

Важно е да се отбележи, че Китай окупира незаконно рифа Панганибан под претекст, че изгражда заслони за своите рибари. Днес там се намира една от най-големите военни бази в цялото Южнокитайско море. Не бива да забравяме, че рифът се намира само на 120 морски мили от бреговете на Филипините, като в същото време най-близката точка на континентален Китай е на повече от 600 морски мили разстояние.

Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, помогнал за удари по американски бази.

🇮🇷🛰️🇨🇳 Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, който му е предоставил нови възможности за поразяване на американски военни бази в Близкия изток по време на последната война през март, сочи разследване на Financial Times.

Теч на секретни ирански военни документи показват, че спътникът, известен като TEE-01B, е бил придобит от Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в края на 2024 г. след като е бил изстрелян в космоса от Китай.

Списъци с координати, сателитни снимки и орбитален анализ показват, че иранските командири по-късно са поставили на спътника задачи да наблюдава ключови военни обекти на САЩ. Изображенията са били заснети през март, преди и след атаки с дронове и ракети срещу тези локации.

TEE-01B е построен и изстрелян от Earth Eye Co, китайска компания, която предлага „доставка в орбита“. Това е малко известен модел на износ, при който изстреляни от Китай космически апарати се прехвърлят директно чуждестранни клиенти след достигане на орбита.

Като част от споразумението, IRGC е получил достъп до търговски наземни станции, управлявани от Emposat, китайски доставчик на услуги за сателитен контрол и данни с глобална мрежа, която обхваща Азия, Латинска Америка и други региони.

Използването на китайски спътник от IRGC по време на война, в която Иран многократно атакува съседите си, вероятно ще бъде силно чувствителна тема в региона. Китай е най-големият търговски партньор на страните от Залива и най-големият клиент на техния петрол.

Данните показват, че сателитът е заснел авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия на 13, 14 и 15 март. На 14 март президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че американски самолети в базата са били ударени, при което бяха повредени пет въздушни-танкера KC-135R Stratotanker на ВВС на САЩ.

Спътникът е извършвал наблюдение също така на авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания, цели близо до базата на Пети американски флот в Бахрейн, и летището в Ербил, Иракски Кюрдистан, около времето на ударите по тези райони, за които IRGC пое отговорност.

Други наблюдавани зони включват лагер „Бюринг“ и авиобаза „Али Ал Салем“ в Кувейт, американската база „Лемоние“ в Джибути и международното летище Дукм в Оман. Наблюдаваната гражданска инфраструктура в Персийския залив включва пристанището за контейнери Хор Факан, централа за опресняване на вода Кидфа в ОАЕ, както и съоръжението Alba в Бахрейн – една от най-големите алуминиеви топилни в света.

„Този спътник очевидно се използва за военни цели, тъй като се управлява от Аерокосмическите сили на IRGC, а не от цивилната космическа програма на Иран“, заяви Никол Граевски, експерт по Иран в Парижкия университет по политически науки. „Иран наистина се нуждае от тази предоставена от чужбина способност по време на тази война, тъй като тя позволява на IRGC да идентифицира цели предварително и да проверява успеха на своите удари“, добави тя.

TEE-01B е способен да заснема изображения с разделителна способност от половин метър, съпоставима с качествените снимки от западни търговски сателити. Това е значителен ъпгрейд в сравнение с вътрешните възможности на Ислямската република и позволява идентифицирането на самолети, превозни средства и промени в инфраструктурата.

За сравнение, предишният най-модерен военен спътник на IRGC „Нур-3“ заснемаше снимки с разделителна способност около 5 метра. Въпреки че това беше подобрение спрямо 12-15-метра на „Нур-2“, той все още е около 10 пъти по-слабо прецизен от китайския спътник и недостатъчен за наблюдение на дейността в базите.

Earth Eye Co посочва на уебсайта си, че е извършила един трансфер „в орбита“ на неназована държава, част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Иран се включи към инициативата през 2021 г. Компанията твърди, че сателитът се използва за „земеделие, морски мониторинг, управление на извънредни ситуации и градски транспорт“.

През септември 2024 г. Аерокосмическите сили на IRGC са се съгласили да платят около 250 милиона юана (36,6 млн. долара) за контрол над сателитната система, според документите, видени от FT. Споразумението, подписано от бригаден генерал от IRGC, включва разходи за спътника, ракетата-носител, техническа поддръжка и услуги от „чуждестранен съконтрагент“.

Според договора Emposat предоставя на IRGC софтуера и наземната мрежа за управление на спътника през целия му жизнен цикъл. Това позволява на IRGC да насочва операциите от всяка точка на света.

„Това представлява стратегия за дисперсия на иранските космически активи“, отбеляза Джим Ламсън, бивш анализатор на ЦРУ. „Иранските наземни станции, ударени през 2025 и 2026 г. са лесна мишена. Но не можете просто да ударите китайска наземна станция, разположена в друга държава.“

Израелската армия заяви, че е поразила редица цели, свързани с космоса и сателитите в Иран в рамките на настоящия конфликт, сред които главния изследователски център на Иранската космическа агенция в средата на март.

Ламсън добави, че TEE-01B разширява значително възможностите на Иран. Комбинирането на такъв сателит с човешко разузнаване и руски сателитни данни е „мощен инструмент“ за иранските военни плановици.

Все по-широката употреба на чужди сателити от страна на Иран се случва на фона на задълбочаващо се сътрудничество с Русия. В същото време Китай се опитва да представи търговския си космически сектор като цивилен, въпреки че технологиите му все по-често се използват с двойно предназначение.

Американски служители следят отблизо китайски компании, за които се предполага, че подкрепят участници в Близкия изток, които са заплаха за сигурността на САЩ. Миналата година FT заяви, че Chang Guang Satellite Technology е предоставяла изображения на йеменските хути за насочване на атаки срещу кораби в Червено море.

Emposat е спомената в доклад на комисията по въпросите на Китай към Камарата на представителите на САЩ като компания с тесни връзки с аерокосмическите сили на китайската армия. Въпреки че е търговска фирма, тя е основана от ветерани от държавната космическа програма на Китай.

Разкритието за договора идва в момент, когато САЩ са сериозно обезпокоени от китайската помощ за Иран. Денис Уайлдър, бивш анализатор в ЦРУ, отбелязва, че Китай има история в доставките на оръжие за Иран като прагматична стратегия за влияние.

Източник, запознат със ситуацията, твърди, че САЩ са видели индикации, че Китай обмисля да предостави на Иран преносими зенитно-ракетни комплекси, с каквито Иран наскоро свали американски изтребител F-15. ЦРУ отказа коментар по темата, съобщена първо от CNN.

Експерти подчертават, че нито една китайска компания не би могла да извърши подобно изстрелване без одобрение от държавната администрация. Белият дом не коментира конкретно връзката Emposat–IRGC, но говорител припомни предупреждение, отправено от президента Доналд Тръмп, според което Китай ще се изправи пред „големи проблеми“, ако предостави системи за ПВО на Иран.

Китайското посолство във Вашингтон отхвърли обвиненията като „спекулативна дезинформация“ и заяви, че Китай поддържа обективна позиция и се стреми към мирни преговори.

Украински агрохъб в Африка и пробив в Китай: Новата стратегия на Киев за глобална продоволствена сигурност

🇺🇦🌾🇬🇭 Украйна стартира своя първи селскостопански хъб в Африка, откривайки център за преработка и дистрибуция на хранителни продукти в Гана като част от инициативата „Храна от Украйна“.

Украинският вицепремиер Юлия Свириденко обяви новината в публикация на Telegram по-рано днес, в която заяви, че въпреки продължаващата война, Украйна продължава да играе централна роля в продоволствената сигурност в глобален мащаб, докато в същото време преминава към нов модел на сътрудничество.

Според Свириденко хъбът е създаден от украинския агробизнес в партньорство с правителството на Гана, в изпълнение на договорки, постигнати по време на конференцията „Храна от Украйна“ през ноември 2025 г.

„Това е нов формат на нашето присъствие в света, при който хуманитарната подкрепа идва заедно с развитие на партньорства и местната икономика“, каза тя.

Обектът ще съчетава селскостопански продукти от Украйна с местно произведени стоки за оформяне на хранителни пакети за дистрибуция. Следващата фаза ще се фокусира върху разширяване на операциите по преработка, опаковане и порциониране директно в Гана.

Първите хранителни пакети включват местен ориз и макаронени изделия, произведени в Гана с украинско брашно. При откриването на обекта бяха раздадени 4000 хранителни пратки на уязвими групи, сред които вдовици в Гана.

Украинските власти гледат на страната като на един от ключовите си партньори в Западна Африка в усилията за разширяване на хуманитарните програми и укрепване на търговските връзки в региона.

„Готови сме да споделим нашия опит, технологии и практика за повишаване на добивите, за да укрепим заедно глобалната продоволствена сигурност“, каза Свириденко.

Стартирането на агрохъба в Гана се случва в момент, когато Украйна продължава да разширява глобалния си отпечатък извън традиционните пазари. По-рано този месец Украйна отвори китайския пазар за износ на пшенично брашно след подписване на двустранен протокол за санитарни и фитосанитарни стандарти.

Споразумението, обявено на 6 април от Серхий Ткачук, ръководител на Държавната служба на Украйна по въпросите на безопасността на храните и защитата на потребителите, определя подробни изисквания за контрол на качеството и безопасността на всеки етап – от отглеждането на пшеницата до доставката на преработеното брашно.

Подписан съвместно с китайския посланик в Украйна Ма Шънкун, протоколът беше предшестван от цялостна оценка на регулаторните системи на Украйна от страна на китайските власти, която потвърди доверието в безопасността и качеството на нейните селскостопански продукти.

„Протоколът установи ясни и прозрачни изисквания за всички етапи на производство и износ – от отглеждане на пшеницата до доставка на готовата продукция на китайския пазар. Това включва осигуряване на цялостна проследимост, спазване на санитарните и фитосанитарните норми и постоянен държавен надзор“, отбеляза Ткачук.

Всичко това идва на фона на променящата се динамика на световния пазар на зърно. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 3 април, че Египет е решил да спре приема на зърното, откраднато от Русия от окупираните територии. Той отбеляза още, че Египет е готов да даде своя принос за усилията, насочени към постигане на достоен мир, както и че двете страни са постингали съгласие да поддържат контакт чрез своите външни министри.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.

Тайван вижда само военни кораби и самолети, докато Китай преговаря за мир с опозицията

🇨🇳⚔️🇹🇼 Властите в Тайван следят това, което смятат за тревожен ръст на военноморската активност на Китай и натиск срещу острова, докато в същото време неговият държавен глава Си Дзинпин изпраща послания за мир и сътрудничество по време на срещите в петък с лидера на тайванската опозиция.

Тактиките на Китай са още по-тревожни за правителството в Тайпе, имайки предвид, че опозицията продължава да блокира увеличението на разходите за отбрана, за което Вашингтон настоява. Натрупването на сили идва в момент, когато САЩ са фокусирани върху конфликта в Близкия изток, а президентът Доналд Тръмп се готви за среща с китайския лидер Си Дзинпин през май.

„Китай непрекъснато и упорито разширява военните си способности и военната заплаха, която представлява за нас, става все по-сериозна“, заяви министърът на отбраната на Тайван Уелингтън Ку пред законодателите. Това се случи на фона на гняв в управляващите заради решението на членове на опозиционната партия Гоминдан (KMT) да пропуснат разговорите относно спрените разходи за отбрана.

Тайван трябва да покаже решимостта си да се защитава пред САЩ и други единомислещи партньори, добави той.

„Но най-страшният сценарий е ако всички наши международни съюзници се усъмнят дали имаме такава решимост, пред какво бихме се изправили? Не мога да си го представя.“

Китай разглежда Тайван като една от своите провинции и никога не се е отказвал от използването на сила, за да постави острова под свой контрол. Правителството на Тайван отхвърля претенциите за суверенитет и твърди, че само народът на острова може да реши своето бъдеще.

Двама тайвански служители по сигурността заявиха пред Ройтерс, че Китай е разположил близо 100 кораба на военноморския флот и бреговата охрана в и около Южнокитайско и Източнокитайско море тази седмица. Един от служителите посочи, че Китай обикновено разполага около 50-60 кораба в региона, така че увеличението през последните седмици е „много рядко“, особено след като това време на годината обикновено няма за китайски морски учения.

Втори източник подчерта момента на засиленото присъствие, който съвпада с фокуса на Белия дом върху Иран и визитата на лидера на тайванската опозиция в Китай. На среща с председателката на Гоминдан Чън Ли-уън в петък Си каза, че хората от двете страни на Тайванския проток искат мир и сътрудничество, но заяви, че Китай „абсолютно няма да толерира“ независимост за Тайван.

От Гоминдан твърдят, че няма „никаква връзка“ между пътуването на Чън и плановете на правителството за вдигане на разходите за отбрана.

„Нова нормалност“ От Китай?

Броят на корабите беше потвърден от отделни разузнавателни доклади, прегледани от Ройтерс, които показват видимо увеличение на китайските кораби през последните седмици – от близо 70 към края на март до 100 тази седмица.

Други двама източници по сигурността, които не са тайванци, потвърдиха цифрите, макар да заявиха, че разглеждат това по-скоро като „нова нормалност“ от страна на Китай, отколкото като тревожна аномалия.

Ежедневната военна активност на Китай около острова се запазиха и по време на посещението на Чън. В петък министерството на отбраната на Тайван съобщи за седем китайски военни самолета, действащи около острова през предходните 24 часа, както и за седем военни кораба.

Куан Би-линг, ръководител на Съвета по океанските въпроси на Тайван, под чийто контрол се намира бреговата охрана, предприе необичайната стъпка тази седмица да публикува във Facebook профила си местоположението и имената на китайските военни кораби във водите около острова.

„Тъй като лидерът на основната опозиционна партия планира да се срещне с китайското ръководство е нужно да бъде разкрита по подходящ начин пред обществеността и международната общност ситуацията с китайския тормоз във водите ни, така че хората ни да бъдат информирани и да разберат сериозните последици“, пише тя.

„Запазено“ въздушно пространство по източното крайбрежие на Китай

В допълнение към морската дейност, Китай обяви още „резервирано“ въздушно пространство по източното си крайбрежие, действащо от 27 март до 5 май, което е около седмица преди планираната визита на Тръмп в Китай.

Китай не е давал обяснение за това, но в миналото е издавал многократно подобни известия за затваряне на сегменти от въздушното пространство за цивилни и чуждестранни самолети в навечерието на военни учения.

Говорейки пред репортери в Тайпе в сряда ръководителят на Бюрото за национална сигурност на Тайван Цай Мин-йен заяви, че според него Китай използва това, за да тества колко често американски самолети действат в района.

„Това може да е и политически преднамерено, за да се илюстрира състоянието на въздушната дейност на САЩ в Индо-Пасифика преди срещата Тръмп-Си“, добави той.

Китайски доброволец от провинция Юнан загина в Украйна – вторият от региона

🇨🇳🇺🇦 Китайски гражданин, сражавал се на страната на Украйна, е загинал в сражения срещу руската армия, сподели негов сънародник доброволец в публикация на социалната мрежа Xiaohongshu. Загиналият е посочен като втория доброволец от южната провинция Юнан, убит в хода на войната.

„По пътя на съпротивата срещу агресията загубихме още един брат – вторият герой от провинция Юнан", пише авторът. Снимка към публикацията беше геолокирана в парк „Орлятко" в Киев. Той нарече групата, към която принадлежат, с названието „Нови летящи тигри" (新飞虎队).

Към публикацията е приложена снимка на портрет в рамка на мъж в униформа на Народната освободителна армия на Китай, което предполага, че е бивш военнослужещ в китайската армия. Неговата самоличност не е оповестена.

Първият известен доброволец от Юнан, загинал за Украйна, е Пън Чънлян, бивш инструктор по дронове, който се включва към Международния легион през април 2024 г. и загина от артилерийски огън на източния фронт в началото на ноември същата година. Преди заминаване Пън беше задържан за 7 месеца от китайските власти заради антируски и протайвански постове на своя профил в X.

Русия и Китай блокираха в ООН резолюция за сигурността в Ормузкия пролив

🇺🇳🗳️ Русия и Китай, в качеството си на постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, блокираха резолюция, първоначално внесена от Бахрейн, която беше насочена към осигуряване на свободен достъп до Ормузкия пролив.

Резултатите от вота бяха документирани по време на излъчване на заседанието на Съвета за сигурност във вторник, налично на профилите на UN News в социалните мрежи.

Според Ройтерс, проектът за резолюция „настоятелно призовава държавите, заинтересовани от използването на търговски морски пътища в Ормузкия пролив, да координират отбранителни усилия, които са подходящи за обстоятелствата, за да помогнат за гарантиране на безопасността и сигурността на плаването през пролива“.

Документът гласи, че подобни мерки могат да включват ескорт на търговски кораби. Той също така подкрепя усилията за спиране на всякакви опити за затваряне, блокиране и друго възпрепятстване на международното корабоплаване през Ормузкия пролив.

Крайната версия на текста не споменава оторизация на употребата на сила срещу Ислямска република Иран, дори за отбранителни цели, което беше включено в първоначалния вариант. Ройтерс съобщи, че езикът е бил смекчен с надеждата, че Китай и Русия няма да блокират мярката.

При окончателното преброяване 11 постоянни и временни държави-членки на Съвета за сигурност на ООН гласуваха „за“ резолюцията. Русия и Китай гласуваха „против“, докато Пакистан и Колумбия се въздържаха.

Вотът беше проведен само броени часове преди крайния срок на ултиматума, поставен от президента на САЩ Доналд Тръмп към Техеран за постигане на споразумение или изправяне пред унищожителни удари, насочени срещу електрически централи и мостове от американската армия.

Съветът за сигурност на ООН се състои от 15 членове, от които 5 постоянни: САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия. Останалите 10 държави са временни членове, избирани за мандат от две години.

Към момента това включва Бахрейн, Колумбия, ДР Конго, Дания, Гърция, Латвия, Либерия, Пакистан, Панама и Сомалия. Само постоянните членове имат право на вето на проектите за резолюция. Председател на Съвета за сигурност до юни е Бахрейн.

В неделя се появиха съобщения за решителни преговори в последната минута между САЩ, Иран и посредници от региона, насочени към осигуряването на 45-дневно примирие. Предложението търсеше временно спиране на огъня, за да се предотврати мащабна ескалация и удари срещу гражданската инфраструктура на Иран.

Дипломатическият натиск се активизира точно когато Тръмп отправи предупреждение за тежки последици от въздушните удари, ако сделката не бъде финализирана до вечерта на 7 април.

Когато американски и китайски войници позираха заедно в Ирак.

🇨🇳🤝🇺🇸 Снимка от 2005 г. показва военнослужещ от Корпуса на морската пехота на САЩ и негов колега от  Народната освободителна армия на Китай позиращи рамо до рамо пред бронирана машина някъде в Ирак.

Кадърът е необичаен, тъй като Китай не участва в коалицията, нахлула в Ирак през 2003 г. и открито се обяви против интервенцията заедно с Франция, Германия и Русия, отказвайки да изпрати войски без мандат на ООН.

Присъствието на китайски военнослужещ в Ирак най-вероятно е свързано с дипломатическо обяснение. Китай отвори повторно посолството си в Багдад през юли 2004 г. – едва две седмици след предаването на властта на временното правителство на Ирак, по данни на Jamestown Foundation.

За охраната на китайските дипломатически мисии в рискови зони като Багдад и Кабул бяха разгърнати сили на Въоръжената народна полиция (PAP) и специални сили на НОАК. Китайският военен на снимката вероятно е бил част от охраната на посолството или военен аташе – стандартна практика за дипломатически мисии в зони на конфликт.

Кадърът придобива допълнително значение през призмата на днешните двустранни отношения между Китай и САЩ. През 2005 г. те поддържаха действащи военни контакти и дори провеждаха съвместни учения за борба с тероризма. Две десетилетия по-късно отношенията между въоръжените сили на двете страни са в най-ниската си точка от десетилетия, военната комуникация е многократно прекъсвана, а Тихият океан се превърна в арена на стратегическо съперничество. Снимката остава като свидетелство от момент, в който двамата най-мощни военни съперници на XXI век все още стояха от една и съща страна на бариерата.

PLA Daily: Япония прекрачи „червената линия“, разполага с плутоний за 5500 ядрени бойни глави.

🇨🇳⚔️🇯🇵 С капацитет за производство на около 5500 ядрени бойни глави, с който хипотетично може да изпревари арсеналите на световни лидери като САЩ и Русия – Япония вече разполага с поразителен запас от ядрени материали. Това твърдение публикува военният официоз PLA Daily в рядък доклад от цяла страница, в който се подчертава, че към края на 2024 г. Токио е отделило 44,4 тона плутоний.

Според вестника на Народната освободителна армия на Китай, страната отдавна е „прекрачила червената линия“ чрез опасно разширяване на своя технологичен и индустриален капацитет. Пекин предупреждава, че комбинацията от натрупани ресурси и международно военно сътрудничество превръща Япония в скрита ядрена сила, готова за пълна ремилитаризация в изключително кратки срокове.

Репортажът предупреждава, че след като Япония напълно се освободи от ограниченията на Трите неядрени принципа – да не притежава, произвежда и допуска въвеждане на ядрени оръжия – тя „може да се превърне в де факто ядрена държава за изключително кратък период от време“. Според изданието Япония е работила систематично за развитието на своята отбранителна индустрия „под прикритие на граждански технологии“, което е положило основите за „стратегическа промяна в политиката на отбрана и отприщване на нейния военно-промишлен потенциал“.

Токио е отделило рекордните 17,5 милиарда йени (109,6 милиона щатски долара) за своята програма за изследване на прехода към напреднали технологии през 2025 г. – 18 пъти повече от сумата през 2022 г. – с цел адаптиране на граждански технологии за военна употреба.

В доклада се казва още, че японското министерство на отбраната е създало през 2024 г. Институт за научни изследвания и иновации в отбраната по модела на американската DARPA и насърчава повече граждански фирми да се присъединят към военната научноизследователска и развойна дейност.

Отношенията между Китай и Япония се влошиха бързо, след като през ноември премиерът Санае Такаичи заяви, че може да се намеси военно, ако Пекин нападне Тайван. Коментарът вбеси Пекин, който прекъсна дипломатическия и културния обмен. Междувременно Япония разположи модерни оръжия, които могат да достигнат Китай.

В понеделник PLA Daily заяви, че „ремилитаризацията“ на Япония е отишла далеч отвъд развитието на „отбранително ориентирани“ способности и че нейната пацифистка конституция е била изпразнена от съдържание, което представлява сериозна заплаха за регионалната сигурност. „Сега тя навлезе в нова фаза, характеризираща се с мащабно разработване на настъпателни способности с голям обсег, което бележи пълното отклоняване на Япония от нейния следвоенен пацифистки курс“, се казва в публикацията.

Докладът се появи, след като през януари Китай забрани износа на стоки с „двойна употреба“ за Япония, а през февруари включи в черния списък 20 японски юридически лица. Според доклада санкционираните компании, сред които Mitsubishi Heavy Industries, Kawasaki Heavy Industries и IHI, са играли роля в японската агресия в годините на Втората световна война, а сега са „пионери в превъоръжаването на страната“ и „потенциално възраждат милитаризма“.

Посочва се, че само през финансовата 2023 г. стойността на договорите между Mitsubishi Heavy Industries (MHI) и Министерството на отбраната на Япония е скочила 4,6 пъти, а ракетите с голям обсег и бойните кораби съставляват по-голямата част от поръчките. Компанията изгражда нови производствени мощности и планира да увеличи работната сила в секторите, свързани с отбраната, с 40% през 2026 г.

MHI е придобила ключови технологии за стелт изтребители и системи за защита от балистични ракети чрез сътрудничеството си със САЩ по производството на изтребители F-35A и ракети SM-3 Block IIA. Тя също така си е осигурила големи чуждестранни договори, включително сделка за 6,8 милиарда долара за изграждане на военни кораби за Австралия и доставки на ракетни системи Patriot за САЩ.

PLA Daily предполага, че последните ходове на Япония наподобяват възхода на милитаризма преди Втората световна война и че страната „допълнително ще обвърже разходите за отбрана с интересите на специфични индустрии и конгломерати от типа „дзайбацу“, създавайки самоподсилващ се цикъл между политиката и икономическите интереси“.

„Когато предавките на отбранителната индустрия отново започнат да се въртят за възраждане на милитаризма, военната машина на Япония вероятно ще бъде рестартирана“, се казва в статията.

По-рано този месец главният секретар на кабинета на Япония Минору Кихара критикува Китай за липсата на прозрачност по отношение на неговите „продължаващи високи нива на разходи за отбрана“ и разширяващи се военни способности.

Една година затвор за китайски капитан на танкер от руския „сенчест флот“, задържан край Франция.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Китайският капитан на петролния танкер Boracay от „сенчестия флот“ на Руската федерация, задържан през септември от френските военноморски сили край бреговете на Бретан, беше осъден на една година затвор от Наказателния съд в Брест за „неподчинение“.

39-годишният Чън Джанджие, който не присъства на четенето на присъдата, получи и глоба в размер на 150 000 евро. Съдът придружи решението си с издаване на заповед за неговия арест.

Наказанието отговаря на исканията на прокуратурата, представени по време на изслушване на 23 февруари. Френските военни „са се сблъскали с особено силно нежелание за съдействие от страна на капитана“, което ги принуждава да извършат „опасна маневра с риск от предизвикване на инцидент“, отбеляза заместник-прокурорът Габриел Ролен. Правосъдието упреква командира, че е отказал да се подчини, когато френският флот е поискал да инспектира 244-метровия кораб без видим флаг на 27 септември 2025 г. в международни води край остров Уесан.

Обект на европейски санкции поради своята принадлежност към руския сенчест флот, корабът, натоварен с руски петрол към Индия, е издигнал фалшив флаг на Бенин преди да задържането. Освен това е заподозрян в участие с полети на дронове, нарушили датския въздушен трафик през септември – аспект, който не беше предмет на разглеждане от френското правосъдие.

На борда са се намирали двама служители на руска частна охранителна фирма, натоварени със задачата да наблюдават екипажа и да събират разузнавателни данни. Адвокатът на Чън Джанджие, Анри дьо Ришмон, пледира невинен по време на процеса, считайки, че клиентът му не може да бъде съден от френски съд за действия, извършени в международни води.

Според защитата, дори и да има отказ за подчинение, Чън Джанджие трябва да бъде съден от китайски, а не от френски съд, съгласно Конвенцията от Монтего Бей по морско право. Днес петролният танкер вече носи новото име Phoenix и плава под руски флаг.

Напрежение в Източнокитайско море: Япония засече нов китайски „ловец на подводници“

🇯🇵✈️🇨🇳 Япония вдигна по тревога свои изтребители в отговор на приближаването на китайски военен самолет над Източнокитайско море. Предварителни оценки сочат, че може да става дума за нов или модифициран вариант на платформа борба с подводници.

Министерство на отбраната на Япония съобщи, че Силите за самоотбрана са реагирали на патрулен самолет югозападно от Окинава, действал във въздушното пространство западно от отдалечената островна верига на страната, както се вижда от публикуваната карта на полетния път.

Макар китайски патрулни самолети Y-9 да са наблюдавани в региона и преди, длъжностни лица посочиха, че засеченият при този инцидент летателен съд се е различавал от познатите варианти на платформата.

„И по-рано е потвърждавано прелитането на китайски патрулни самолети (Y-9) в Източнокитайско море, но сега машината има различна форма на носовата секция. Това е първият път, в който Силите за самоотбрана потвърждават и публично обявяват такъв самолет“, заявиха от министерството. Тази оценка предполага, че японските военни вероятно си имат работа с нов или модернизиран вариант на платформата Y-9.

„Министерството на отбраната и Силите за самоотбрана ще продължат да събират разузнавателни данни и да провеждат денонощно наблюдение на военните движения около страната ни, взимайки всички възможни мерки срещу нарушения на въздушното пространство“, увериха от японското ведомство.

Нов вариант със специфична мисия

Y-9 е китайски самолет, разработен на базата на по-старата платформа Y-8 и адаптиран за широк спектър от мисии – морски патрул, ранно предупреждение, електронно разузнаване и борба с подводници. Снимки, публикувани от японските власти, заедно с анализи от открити източници, показват, че самолетът може да е Y-9FQ (известен още като GX-6) – вариант, специално конфигуриран за операции срещу подводници.

Тази версия може да носи напреднали системи за откриване, сред които морски радари, хидроакустични буйове и детектори за магнитни аномалии, което му позволява да локализира и проследява подводници в обширни акватории.

Защо Източнокитайско море е важно

Източнокитайско море е един от най-чувствителните стратегически региони в Източна Азия. То се намира в близост до крайните югозападни острови на Япония, основни международни търговски пътища и води близо до Тайван, което го прави зона на засилена военна активност.

За Китай разполагането на самолети за борба с подводници в района засилва способностите за наблюдение на чужди военноморски движения, като тези на САЩ и съюзниците им. За Япония подобна активност налага мерки за бърза реакция, тъй като контролът на въздушното пространство е ключов елемент от националната сигурност.

Последният инцидент илюстрира нарастващата военна дейност в региона и все по-високата технологична сложност на използваните платформи. Напрежението в региона беше белязано от скорошен сблъсък край спорния риф Скарбъро в Южнокитайско море, където китайски кораби се изправиха срещу рибарски лодки, което принуди властите във Филипините да прибегнат до бърз отговор.

Булдозер се вряза в пазар в югозападен Пекин.

🇨🇳 Булдозер се вряза в пазар в Пекин, причинявайки неуточнен брой жертви, съобщи The Epoch Times, позовавайки се на разкази от очевидци и кадри, публикувани онлайн. Властите не коментират случая, а сведенията за инцидента е обект на тежка цензура в социалните мрежи.

Инцидентът е станал около 11:00 ч. в събота на пазара „Дахандзи“ в пекинския район Фангшан, съобщава The Epoch Times. Пазарът е голямо традиционно тържище в крайградската зона на югозападен Пекин.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва голям брой хора, лежащи на земята, след навлизането на челен товарач в пазара. Състоянието им остава неизвестно.

The Epoch Times предава думите на очевидец, според когото участъкът от пътя е бил затворен, а булдозерът изглежда е пробил пропускателен пункт, преди да навлезе в тържището. Медията уточни, че шофьорът, мъж на възраст около 50 години, е бил задържан от полицията.

На този етап няма официални данни за броя на жертвите. The Epoch Times отбелязва, че коментар в Douyin (китайската версия на TikTok) твърди за осем загинали, но това не може да бъде потвърдено.

Търсенето на видеото в китайските социални мрежи не дава резултати, а съответните канали на WeChat са блокирани. Публикация в местен профил на WeChat също е била изтрита и вече не може да бъде открита.

Си Дзинпин покани лидера на опозицията в Тайван на среща преди визитата на Тръмп.

🇨🇳🤝🇹🇼 Лидерът на най-голямата опозиционна партия в Тайван, Гоминдан (КМТ), ще посети Китай през април по покана на китайския президент Си Дзинпин. Пътуването ще се осъществи само месец преди американският президент Доналд Тръмп да пристигне в Пекин за собствена среща на върха.

Бившият законодател Чън Ли-уен спечели изборите за председател на КМТ през октомври и даде сигнал за завой към още по-тесни връзки с Пекин в сравнение с нейния предшественик Ерик Чу, който не посети Китай по време на мандата си, започнал през 2021 г.

Китай, който разглежда демократичен Тайван като своя територия, отказва да разговаря с правителството на президента Лай Чин-те, когото нарича „сепаратист“, но редовно приема висши служители на КМТ, а Чън вече беше заявила, че планира подобно пътуване.

В изявление от понеделник от КМТ съобщиха, че Чън е благодарна за поканата и „с радост“ я приема.

Чън „изрази надежда, че двете партии (КМТ и Китайската комунистическа партия) ще работят заедно за насърчаване на мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския проток, за укрепване на обмена и сътрудничеството, гарантиране на мира в региона и подобряване на благосъстоянието на хората“, се добавя в изявлението.

Китайската държавна информационна агенция Синхуа съобщи, че Чън ще посети Пекин, Шанхай и източната провинция Дзянсу в периода от 7 до 12 април. Както Синхуа, така и КМТ се обърнаха към Си с титлата му на генерален секретар на Комунистическата партия, а не като към държавен глава.

Победеното правителство на Република Китай, ръководено по това време от КМТ, бяга в Тайван през 1949 г., след като губи гражданската война срещу комунистите на Мао Дзедун. Досега не е подписван мирен договор или примирие, а двете страни официално не признават правителствата си.

Тръмп се очаква да пристигне в Китай в средата на май за официално посещение, първоначално насрочено за началото на април, но отложено заради началото на войната в Близкия изток.

На крачка от сблъсък: Китайска фрегата и филипински десантен кораб опаснo близо край островите Спратли

🇨🇳⚔️🇵🇭 Филипински и китайски военен кораб едва не се сблъскаха тази седмица в близост до островите Спратли в Южнокитайско море при инцидент, който Манила определи като „опасна и непрофесионална маневра“.

BRP Benguet (LS507), филипински десантен кораб от епохата на Втората световна война, е бил подложен на тормоз в сряда от фрегата с управляеми ракети Binzhou (532) от тип 054A на Народната освободителна армия на Китай. Инцидентът се случи в близост до остров Титу, най-голямото владение на Филипините в оспорвания архипелаг, към който териториални претенции имат половин дузина държави. Според Западното командване (WESCOM) на Въоръжените сили на Филипините, Binzhou е предприел „опасна и непрофесионална маневра“, която е принудила филипинските моряци да коригират курса си, за да избегнат сблъсък.

Кадри, публикувани от командването, отговорно за операциите в Южнокитайско море, показват как Binzhou бързо скъсява дистанцията спрямо левия борд на Benguet.

„Подобни опасни маневри са провокативни и представляват очевидно нарушение на Международните правила за предотвратяване на сблъсъци на море. Въпреки това премерените и решителни действия на екипажа на LS507 ефективно предотвратиха ескалация, гарантирайки безопасността на целия личен състав на борда“, се посочва в изявление на WESCOM.

Този инцидент е втората подобна среща между военноморските сили на двете страни в оспорвания архипелаг само за този месец. През първата седмица на месеца китайски военен кораб използва радар за управление на огъня срещу филипинска фрегата край плитчината Сабина.

През последните години регионът стана сцена на редица широко отразявани инциденти, включващи китайски тормоз, тарани, използване на водни оръдия и други некинетични методи срещу филипинските морски сили, които се опитват да защитят претенциите на своята държава.

Филипинските логистични съдове често извършват плавания до най-западните острови на страната за мисии по снабдяване и ротация на личния състав. Манила разчита на по-стари кораби от ерата на Втората световна война, като Benguet, за тези усилия. Предишни срещи между Benguet и китайския флот са изправяли 82-годишния десантен кораб пред опасни маневри от страна на корвета тип 056A и разрушител тип 051B.

Усилията на Филипините да снабдяват своите постове в Южнокитайско море са обект на интензивен китайски натиск при плитчините Сабина и Втората Томас. През 2023 г. и 2024 г. Китайската брегова охрана опитва да прехване много мисии на филипинските военни за снабдяване на поста на BRP Sierra Madre (LS-57).

Напрежението кулминира в инцидента от 17 юни – физически сблъсък, при който бяха задържани филипински тюлени от ВМС, а САЩ поставиха силите си в готовност за разполагане в подкрепа на Манила.

Тъй като повечето взаимодействия досега включваха Бреговата охрана на Филипините, срещата тази седмица е първият публично оповестен опит за тормоз срещу снабдителен кораб с екипаж от въоръжените сили (AFP) в островите Спратли, откакто временно споразумение спря инцидентите с участието на филипинския флот след събитията от 2024 г.

Използването на китайски военни кораби в морски сблъсъци с Филипините доведе до тежък инцидент при плитчината Скарбъро през лятото на 2025 г. между военноморския флот и бреговата охрана на Китай. Тогава два плавателни съда от всяка от китайските служби се сблъскаха по време на преследване на филипински катер.

Китай представи Atlas: Революционна система за управление на рояци от дронове

🇨🇳 Китай представи първата пълномащабна демонстрация на новата система за управление на рояци от дронове Atlas. Тя показва как употребата на тази концепция се разширява, илюстрирайки бурното развитие на алгоритмичните технологии.

Тези постижения променят съвременната война, като позволяват автономна координация и прецизни бойни операции на системно ниво, съобщи Global Times, ежедневен таблоид, свързан с Китайската комунистическа партия.

Системата се състои от наземна бойна машина Swarm-2, командна машина и сервизна машина. Репортаж на CCTV показва, че върху пусковата установка присъства логото на China Electronics Technology Group (CETC).

Машината Swarm-2 беше демонстрирана за първи път на Airshow China 2024 в Джухай. Една установка може да пренася и изстрелва 48 дрона с фиксирано крило, а една командна машина е способна едновременно да разполага до 96 дрона в рояк.

Всеки от тях може да бъде оборудван с различни инструменти в зависимост от конкретната мисия – ударни боеприпаси, електронно разузнаване или комуникационна ретранслация. Те могат да бъдат организирани в отделни групи за изпълнение на комплексни мисии.

В проведен наскоро тест три подобни цели бяха разположени в зона за поразяване. Системата Atlas проведе координирано разузнаване и откри автономно командна машина в мишените. След това тя активира пускова установка и разгърна дроновете. Апаратите се фиксираха върху целта във въздуха, поразявайки я с отлична точност.

Системата използва механизъм, изстрелващ по един дрон на всеки три секунди. Този интервал осигурява безопасно разстояние и правилни траектории на полета за всяка единица. Типът и последователността на изстрелванията могат да се регулират според нуждите на мисията.

Например, разузнавателните дронове могат да бъдат изстреляни първи за събиране на данни, последвани от апарати за електронна война за потискане на противника, преди да пристигнат ударните дронове.

Използвайки интелект на рояка, близо 100 единици могат да формират плътни и точни формации за кратко време. Те са способни да се адаптират към фактори на околната среда като въздушни течения и да избягват сблъсъци по време на полет. Алгоритмите за управление осигуряват на всеки дрон „интелигентен мозък“ за комуникация в реално време и корекции на позицията.

Един-единствен оператор може да ръководи цялата тази мащабна въздушна операция. Управлението на 96 дрона се сравнява с един човек, който управлява близо 100 хвърчила с помощта на една нишка. Системата включва дронове с различни размери, предоставящи разнообразни допълващи се възможности в рамките на рояка.

Китайският военен експерт Уанг Юнфей заяви, че подобна система би могла да разшири приложенията на бойното поле значително, тъй като използва модулни конфигурации за задачи. Той обясни, че в атаки срещу вражеската въздушна отбрана голям брой дронове могат да бъдат изстреляни на вълни от различни посоки, за да претоварят капацитета за прехващане. Това затруднява защитниците да реагират ефективно.

При мисии за прецизни удари тези дронове могат да кръжат над целта за постоянно наблюдение. Това дава възможност за нанасяне на по-близки и точни удари в сравнение с традиционните далекобойни боеприпаси, които могат да бъдат повлияни от метеорологични условия или електронни смущения.

За удари в дълбочина дронове с обсег от стотици или хиляди километри могат да летят на малки височини с ниска радарна видимост. Това ги прави трудни за откриване и дава възможност за атаки дълбоко в тила на врага, заличавайки границата между фронтовата линия и тиловите зони.

Уанг обясни, че всичко това е резултат от китайския напредък в изкуствения интелект и големите езикови модели. В сложния бой дроновете трябва да се справят с комплексни задачи като разпознаване на цели и планиране на маршрути, които са трудни за управление само от хора.

Чрез AI обучение и вградени алгоритми дроновете могат да изпълняват тези роли автономно, адаптирайки се към променящите се условия на бойното поле.

Междувременно изтекли документи от руския военно-промишлен комплекс разкриха мащабно засилване на сътрудничество между Русия и Китай в сферата на отбраната. Кремъл е изразил готовност да достави близо 50 ударни хеликоптера Ка-52, като в същото време обучава китайски специалисти и помага за създаване на линии за производство на оръжия. Тези съвместни усилия са факт отдавна, но пълномащабната война срещу Украйна засили интереса на Китай към руските технологии.