САЩ одобриха за Украйна копия на ракетите за С-300 и противодронови радари

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на средства за противовъздушна отбрана на Украйна за близо 2,68 млрд. долара. Пакетът не включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Вместо тях са предвидени ракети, обозначени като S-300 Clone, GAM-67, системи с лазерно насочвани ракети с разширен обсег, импровизирани пускови установки и радари за откриване на дронове.

Уведомлението до Конгреса беше публикувано в петък, 18 септември, и носи заглавието „Надграждане на противовъздушната отбрана“ (Air Defense Development Upgrade). Ако продажбата бъде одобрена, Украйна ще я финансира с европейски вноски и средства от програмата за чуждестранно военно финансиране на Пентагона (Foreign Military Financing), отпуснати от бившия президент Джо Байдън.

Одобрението е задължителна стъпка, но не е равнозначно на сключена сделка. Конгресът разполага с 30 дни, за да я блокира чрез съвместна резолюция. Количествата, сроковете и окончателната цена ще бъдат договорени на следващ етап. Не са известни и производителите: главните изпълнители ще бъдат избрани чрез конкурсни процедури съгласно федералните правила за възлагане. За сравнение, в уведомление от май за украинските комплекси HAWK изпълнителят беше посочен поименно – Sierra Nevada Corporation.

В официалния документ се отбелязва, че пакетът не съдържа основна отбранителна техника (Major Defense Equipment, MDE) по смисъла на американското законодателство. Това е правна и експортна класификация, а не оценка за военното значение на самите изделия. Категория MDE обхваща определена значима военна техника, за която разходите за научно-изследователска и развойна дейност надхвърлят 50 млн. долара или общите производствени разходи са над 200 млн. долара.

Украинското искане включва ракети S-300 Clone и GAM-67; системи с лазерно насочвани ракети с увеличен обсег; импровизирана транспортно-пускова установка (версия 1.5), комплекти за преустройство на пускови системи; и радари RPS 202 за борба с дронове. Предвидени са още ремаркета с издигаеми мачти, основни модификации и поддръжка, резервни части и консумативи, софтуер, транспорт и инженерно-техническо съдействие от правителството на САЩ и изпълнителите.

Най-необичайната позиция са ракетите, обозначени като S-300 Clone. Украйна наследи пускови установки и радари от семейството С-300 от съветската армия, но производството на техните ракети 5В55 и 48Н6 бе концентрирано в Русия. Ограничени количества могат да бъдат търсени в стари запаси извън нея, но Киев не разполага с редовен източник за тяхното попълване. Поради това технически годните пускови установки и радари постепенно останаха без боеприпаси.

Украинската отбранителна индустрия работи самостоятелно върху решение на проблема. През декември 2025 г. главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман показа копие на четвъртия отсек на ракета за С-300 и С-400 заедно с механизми за управление и обяви, че компанията разработва нов ракетен двигател. Уведомлението от Държавния департамент на САЩ не уточнява кой ще произвежда S-300 Clone и дали тази програма е свързана с разработката на украинската компания. Не е известно също дали под „копие“ се има предвид възпроизвеждане на съветска ракета, или ново изделие, съвместимо с наличните комплекси.

Втората ракетна позиция също остава необяснена. Обозначението GAM-67 съвпада с това на американска противорадарна ракета от 50-те години, по-известна като Crossbow, чиято програма е прекратена през юли 1957 г. след произвеждането на едва 14 единици. Уведомлението не предлага описание на новото изделие и не уточнява дали то има нещо общо с Crossbow извън обозначението.

Останалата част от пакета е насочена към относително евтиния и мобилен ешелон на украинската ПВО. При системите с лазерно насочвани ракети от този клас обичайното решение е към 70-мм неуправляема ракета да се добави глава за самонасочване към осветена с лазер цел. Американският представител на този клас (APKWS) през последните години се използва и срещу дронове, тъй като един изстрел струва значително по-малко от специализиран зенитен прехващач. Уведомлението обаче не посочва конкретен модел.

Импровизираната пускова установка и комплектите за преустройство следват логиката на програма, която неформално остана известна с името FrankenSAM. При нея западни и съветски ракети, пускови установки и сензори се съчетават в действащи комплекси, без да чака разработката и производството на напълно нова система.

Част от формулировките съвпадат дословно с майското уведомление за 108,1 млн. долара за поддръжка на зенитно-ракетните комплекси HAWK. И двата документа включват ремаркета с издигаеми мачти, основни модификации и поддръжка, резервни части и консумативи. Наблюдаваното сходство може да показва обща инфраструктура или стандартизирано описание на поддържащо оборудване, но само по себе си не доказва обща програма.

Продажбата върви паралелно с две решения за ограничени доставки на ракети Patriot от същата седмица. На 15 септември Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса, че е готов да разреши на Германия да прехвърли на Украйна 10 ракети MIM-104E GEM-T с първоначална стойност 29,6 млн. долара. Подобно разрешение е нужно, защото Законът за контрол върху износа на оръжие предвижда преглед от Конгреса при препредаване на американско оръжие над съответния законов праг – в този случай 14 млн. долара.

В публикация на Rzeczpospolita от 16 септември оперативният командир на Въоръжените сили на Полша генерал Ирениуш Новак потвърди, че страната му също ще предостави на Украйна малък брой ракети за Patriot. Количеството остава класифицирана информация, а решението е описано като ограничен трансфер, а не като мащабно дарение.

Стойността на пакета от 2,68 млрд. долара е около 90 пъти по-голяма от тази на германския трансфер, но в същото време не съдържа нито един прехващач за Patriot. Именно тези ценни ракети Украйна трудно може да замени с други налични средства при посрещането на масираните руски удари с балистични ракети.

По данни от Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, цитирани от Defense Express през юни, Русия произвежда около 113 ракети месечно от типовете, срещу които Украйна разчита на Patriot. Сред тях са 9М723 за комплекса „Искандер-М“ и преработените учебни мишени РМ-48У.

Lockheed Martin е произвела 620 ракети PAC-3 MSE за цялата 2025 г. или средно 52 месечно. За настоящата 2026 г. компанията очаква производство на между 700 и 750. Това количество е предназначено за всички купувачи, включително държавите от Персийския залив, които също изразходвали голяма част от запасите си през пролетта в лицето на масираните ирански ракетни удари.

Двете производствени числа не са пряко съпоставими. Не всяка произведена руска ракета непременно се изстрелва срещу Украйна, а при реално прехващане могат да се използват и повече от една ракета Patriot. Въпреки това подобно сравнение е показателно за мащабите на натиска върху ограничено производство, което трябва да обслужва паралелно САЩ, Украйна и останалите оператори на американските комплекси. Дори цялото годишно производство на PAC-3 MSE да бъде концентрирано към Украйна, което е нереален сценарий – темпът на руското производство за посочените нападателни ракети би останал по-висок.

Уведомлението предвижда още средствата по FMF да бъдат отчетени като американска капиталова вноска в Американско-украинския инвестиционен фонд за възстановяване чрез схема за възстановяване 1 към 1. Фондът беше създаден със споразумението, подписано на 30 април 2025 г. от министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт и тогавашния украински премиер Юлия Свириденко.

Украйна трябва да внася във фонда половината от приходите от бъдещи лицензи за природни ресурси. През септември 2025 г. управителният му съвет обсъди правилата за оценка, по които военната помощ от САЩ за Украйна покачва американското участие с привилегировани дялове. Съобразно заложената схема средства, отпуснати като помощ от администрацията на Джо Байдън, ще бъдат отчетени като американска вноска във фонда. Останалата част от продажбата ще бъде покрита с европейски средства, чийто размер не е оповестен.

Списъкът е изготвен по украинско искане и показва какви средства за ПВО Украйна би могла да закупи при сегашните условия от Америка. Те са предназначени за борба с дронове, самолети и крилати ракети, както и за поддържане в действие на съветските комплекси и за изграждане на импровизирани системи. Липсват обаче прехващачите, на които Украйна разчита най-силно в лицето на заплахата от балистични ракети.

Едно от възможните обяснения е състоянието на запасите на Пентагона след месеци на война срещу Иран. Марк Кансиан и Крис Парк от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисляват, че в периода февруари-юли са били изразходвани количества, възлизащи на 65% от американските запаси до началото на войната на 28 февруари 2026 г. Тази оценка не доказва версията, че дефицитът е причината за отсъствието на Patriot от украинския пакет, но я прави най-правдоподобна. Ракетите, предвидени по силата на решенията от 15 и 16 септември, идват не от американски, а от германски и полски складове.

Следователно пакетът не решава най-тежкия недостиг на украинската ПВО. Той може обаче да го облекчи косвено, като разшири възможностите за по-евтино унищожаване на дронове, самолети и крилати ракети. Всяка такава цел, свалена с друг тип боеприпас, позволява ограничените ракети Patriot да бъдат запазени за заплахите, срещу които замяната им е най-трудна.

Вашингтон разреши на Катар четири самолета-цистерни за 4,5 милиарда долара

🇶🇦✈️ Катар получи разрешение да придобие първите самолети за зареждане във въздуха в историята си – способност, която ще даде на бойната авиация оперативен обсег и продължителност на полета, каквито досега не е имала. Държавният департамент на САЩ одобри продажба на до четири KC-46A Pegasus на максимална стойност 4,50 млрд. долара. Нотификацията е изпратена до Конгреса под № 26-80. В момента емирството не разполага с нито един самолет-цистерна.

Заявката обхваща 4 самолета и 8 турбовентилаторни двигателя PW4062, половината от които са резервни. Пакетът включва още 10 приемника за предупреждение за радари AN/ALR-69A, 15 лазерни предавателни модула Guardian за системата за борба с инфрачервено насочвани ракети и 8 резервни процесора за нея. Списъкът не се изчерпва с авиониката. В него влизат изграждане и поддръжка на съоръжения, реактивно гориво, камиони и други транспортни средства, облекло и текстил, лабораторна и измервателна апаратура, обучение на личния състав и учебна техника. Катар не поръчва просто четири самолета, а цялата наземна инфраструктура, необходима за експлоатацията им.

Бюрото по военно-политически въпроси обоснова сделката с това, че тя ще увеличи способността на Катар да посреща настоящи и бъдещи заплахи, ще подобри оперативната съвместимост със силите на САЩ и съюзниците им и ще укрепи стратегическата роля на емирството в регионалната сигурност. Съобщението завършва с уверението, че продажбата няма да се отрази неблагоприятно върху бойната готовност на САЩ. Същата формулировка присъства дословно и в нотификации за много други сделки – стандартна клауза, която не разкрива нищо конкретно за настоящия случай. Едно уточнение обаче се среща по-рядко: според Държавния департамент изпълнението на сделката няма да изисква изпращане на допълнителни държавни служители на САЩ или частни изпълнители в Катар.

Изборът на KC-46A следва логично от състава на катарската бойна авиация, завършила превъоръжаването си с 96 изтребителя от 3 различни производствени линии. Американската Boeing достави 36 броя F-15QA, френската Dassault – 36 броя Rafale, а европейският консорциум Eurofighter – 24 броя Typhoon. F-15 приема гориво по твърда телескопична щанга, а Rafale и Typhoon използват система със сонда, маркуч и конус. Досега Катар не разполагаше със собствен самолет, способен да обслужва и двата стандарта. KC-46A има както електродистанционно управлявана щанга, така и подвесни агрегати с маркуч и конус, поради което една платформа може да дозарежда и трите вида изтребители.

Доха вече направи един опит да запълни тази празнина. Според база данни на разузнавателната компания Cirium срокът за упражняване на опциите за два Airbus A330 MRTT е изтекъл през 2019 г., без те да бъдат използвани, а договор така и не е подписан.

KC-46A е производен на товарния Boeing 767 и носи около 96 тона гориво. Освен това може да превозва до 18 товарни палета, 58 пътници в стандартна конфигурация или 114 при извънредни операции. В санитарен вариант побира до 54 пациента – 24 на носилки и 30 амбулаторни. Така може да изпълнява едновременно функции на самолет-цистерна, транспортен и санитарен самолет.

Самолетът-цистерна не сваля ракети и не охранява самостоятелно въздушното пространство. Той определя колко дълго един изтребител може да остане в зоната за патрулиране, колко далеч може да достигне и с какъв запас от гориво и въоръжение ще се върне. Без собствена възможност за дозареждане във въздуха катарската авиация има по-ограничен радиус и продължителност на операциите и остава зависима от близки летища или съюзнически цистерни. С четири Pegasus боен патрул би могъл да се задържа с часове над Ормузкия проток или северната част на Персийския залив, а ударна група – да достига по-отдалечени цели или да следва маршрути, които досега са били непрактични.

Въздушното пространство, за което става дума, вече е попада в реален театър на бойни действия. В базата „Ал Удейд“ се намираше предният щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM), а базата беше най-големия американски военен обект в региона. На 2 март катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански Су-24. Бомбардировачите излетяха от Бушер и прекосиха залива на около 25 метра над водата. Прехватът стана едва две минути преди да достигнат своите цели – „Ал Удейд“ и газов комплекс „Рас Лафан“. Това бе първата въздушна победа в 52-годишната история на катарските ВВС.

Два дни по-късно катарското министерство на отбраната призна, че иранска балистична ракета е успяла да преодолее ПВО и е поразила „Ал Удейд“, без да причини жертви. Ведомството не уточни какви са щетите. Едва през юни американски източници съобщиха, че при удара е бил тежко повреден и изваден от строя Обединеният център за въздушни операции в базата.

Това е третото голямо одобрение от САЩ за военна продажба на държава от Съвета за сътрудничество в Персийския залив за последните три месеца. На 5 юни Държавният департамент разреши на Кувейт да придобие антидрон системи на Anduril за 1,98 млрд. долара – два дни след иранския удар по летище в страната, при който загина един човек, а над 60 бяха ранени. На 15 юли последва одобрение за Саудитска Арабия на стойност 1,96 млрд. долара, включващо до 20 000 комплекта APKWS за въздушни и наземни цели. Кувейт и Саудитска Арабия купуват средства за поразяване на онова, което лети към тях. Катар купува оперативна дълбочина.

Цената остава само частично обяснена. Четири самолета за 4,50 млрд. долара означават таван от приблизително 1,13 млрд. долара на машина при ориентировъчна единична стойност от около 250 млн. долара, отбелязва Defense Daily. Държавният департамент не обясни изрично разликата. Нотификацията за Израел от 3 март 2020 г. обхващаше до осем самолета за 2,40 млрд. долара, или таван от около 300 млн. долара на машина.

Част от разликата се вижда в самото съдържание на пакетите. Израелската заявка изброяваше двигатели, навигационни приемници и сравнително ограничен набор допълнително оборудване. Катар плаща и за инфраструктурата, горивото, транспортните средства, лабораториите, обучението и цялата система за поддръжка, която трябва да бъде изградена от нулата. Останалата разлика се обяснява и с характера на нотификацията: 4,50 млрд. долара са максимално разрешена, а не окончателно договорена стойност. Документът позволява преговори до този таван, но сам по себе си не представлява сключена сделка, а крайната цена обикновено е по-ниска.

Катар се насочва и към платформа, която продължава да преодолява сериозни технически проблеми. KC-46A все още има нерешени дефекти от първа категория – най-тежката класификация във ВВС на САЩ. Настоящата система за дистанционно наблюдение може при определени условия да показва изкривена картина на оператора на щангата. Подобрената RVS 2.0 приключи първия етап на летателните изпитания през юни 2026 г., но внедряването ѝ се очаква да започне в началото на 2028 г., а преоборудването на целия американски парк ще продължи приблизително седем години.

Телескопичният механизъм на самата щанга остава прекалено твърд, което не позволява надеждно дозареждане на самолети като A-10. Решението за щангата се очаква към края на 2027 г. През май 2026 г. Boeing и ВВС на САЩ обявиха съвместен план за подобряване на готовността и надеждността на програмата. Американските ВВС приеха 105-ата си машина през април. Доставките бяха временно спрени на 27 февруари 2025 г., след като по две нови машини бяха открити пукнатини в носещи елементи на крилото, и бяха възобновени приблизително три месеца по-късно.

Ако сделката бъде сключена, Катар ще стане четвъртата страна оператор на KC-46A. Япония прие първата си машина на 2 ноември 2021 г. и стана първият чуждестранен оператор. Израел получи своя първи KC-46A на 27 май 2026 г. в базата „Неватим“, където самолетът бе въведен под името „Гидеон“, при поръчани общо 6 машини. Така Вашингтон одобри една и съща платформа за израелската и катарската авиация по-малко от година след израелския удар срещу висши фигури на Хамас в Доха, при който загина катарски служител по сигурността.

Продажбата превръща в техника политическо обещание, дадено 11 месеца по-рано. На 29 септември 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед № 14353, с която САЩ поеха ангажимент да разглеждат въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар като заплаха за мира и сигурността на самите Съединени щати и да отговорят с дипломатически, икономически или при необходимост военни средства.

Покупката не прави тази гаранция юридически взаимна, но ѝ придава техническо и оперативно измерение. Катарски изтребители ще могат по-лесно да се включват в съвместни маршрути за дозареждане на САЩ и съюзниците, а катарските KC-46A ще могат да снабдяват съвместими американски самолети с гориво.

Има и по-тесен прочит на тази сделка. Обектите, към които през март се насочиха Су-24, са неподвижни. Авиационен парк, който може да бъде разпръсната и да остане по-дълго във въздуха, е по-трудна мишена от самолети, зависими от 2 основни бази. От тази гледна точка цистерните са не само инструмент за мисии на големи дистанции, но и средство за повишаване на устойчивостта при удари по земята. Двете обяснения не се изключват и водят до един и същ извод: емирството плаща за по-голяма автономия от чуждестранни самолети-цистерни и за свободата сам да определя продължителност и обсег на въздушните си операции.

📸 Снимка: Сержант Джоузеф Чейс, началник на екипажа на 157-ма ескадрила за поддръжка, командва петия самолет-цистерна KC-46A Pegasus на крилото при пристигането му от Boeing на 7 февруари 2020 г. (Tech. Sgt. Aaron Vezeau/U.S. Air National Guard)

САЩ потвърдиха японския суверенитет над Северните територии след визитата на Путин

🇺🇸🇯🇵🇷🇺 Държавният департамент на САЩ потвърди, че признава японския суверенитет над Северните територии – четири острова в южния край на Курилския архипелаг, които Съветският съюз анексира през последните дни на Втората световна война. Говорител на ведомството го заяви на 13 август пред агенция Kyodo, часове след като руският президент Владимир Путин слезе на Итуруп за първа визита на оспорваните острови.

„Йомиури“ публикува по-пълния текст на отговора. В него Вашингтон „отдавна признава“ суверенитета на Япония, „остро се противопоставя на всяко действие, подкопаващо мира и стабилността в Индо-Пасифика“, а японско-американският съюз е „крайъгълен камък на свободен и отворен Индо-Пасифик“, като в момента е „по-здрав от когато и да било“.

Признанието не е ново. Държавният секретар Джон Фостър Дълес връчва на 7 септември 1956 г. паметна бележка на японския посланик във Вашингтон Тани, а на следващия ден посланик Джон Алисън предаде същия текст на външния министър Мамору Шигемицу в Токио. В нея Вашингтон заключава, че Еторофу и Кунашири, заедно с Хабомай и Шикотан, които са част от Хокайдо, винаги са били част от самата Япония и по справедливост трябва да бъдат признати за намиращи се под японски суверенитет. Поводът тогава беше друг: Шигемицу е поискал американското становище в разгара на японско-съветските преговори за мирен договор, а САЩ имат правно основание да се произнесат като страна по договора от Сан Франциско. Двете страни оповестиха бележката на 12 септември; тя излезе в бюлетина на Държавния департамент на 24 септември 1956 г. Формулировката от 13 август 2026 г, се позовава именно на тази давност.

Самото посещение продължи един ден. Путин обиколи предприятие за преработка на риба, болница и училище в Курилск, срещна се с местни жители и губернатора на Сахалинска област, а Кремъл публикува видео от острова; руските медии съобщиха, че са го почерпили с хайвер. Пристигна от Сахалин, където на 12 август ръководи съвещание за сигурността на източните граници, докато наблизо се провеждаха учения на Тихоокеанският флот. Дмитрий Медведев беше първият руски лидер, стъпил на архипелага, през 2010 г. като президент, и се върна няколко пъти като министър-председател.

Ден преди да отлети за Итуруп, Путин отхвърли японските санкции като непровокирани. „Япония определи Русия като основен източник на заплахи. Бих искал да отбележа, че ние не заплашваме Япония. Напротив, тя има териториални претенции към нашата страна“, каза той. Пред ТАСС той заяви, че принадлежността на Курилите към Русия е закрепена в международни документи, а японската дипломация е сменила позицията си след периода, в който Москва градеше отношения с Шиндзо Абе.

Япония отговори в рамките на деня. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата категорично недопустима, защото наранява чувствата на японския народ и противоречи на последователната позиция на страната, и предупреди, че това ще затрудни възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план. Външният министър Тошимицу Мотеги призова руския посланик Николай Ноздрев и му заяви, че визитата ще се отрази изключително негативно на двустранните отношения; по думите му Северните територии са неразделна част от японската територия исторически и по международно право.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха определи пътуването като умишлен опит Япония да бъде сплашена, напрежението да се изостри, а незаконната окупация да се превърне в нещо обичайно. Нито едно посещение и нито едно изминало време не узаконяват окупацията, написа той.

Спорът е най-големият нерешен въпрос между Москва и Токио. Съвместната декларация от октомври 1956 г., подписана от премиера Ичиро Хатояма и съветския премиер Николай Булганин, сложи край на войната и възстанови дипломатическите отношения, но не постигна съгласие за принадлежността на малките острови – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай; в нея е записано, че Хабомай и Шикотан ще бъдат върнати на Япония след сключване на мирен договор. Токийската декларация от 1993 г. изброи и четирите острова поименно. През ноември 2018 г. в Сингапур Абе и Путин се договориха да ускорят преговорите на основата на декларацията от 1956 г., но месец по-късно Путин повдигна възможността американски войски да бъдат разположени на островите след мирен договор, а през юли 2020 г. Русия вписа в конституцията си забрана за отстъпване на територия. След като кабинетът на Фумио Кишида въведе санкции през 2022 г., Руската федерация отказа да продължи преговорите и едностранно прекрати безвизовия обмен. Посещенията на гробища от бивши жители не се провеждат от 2020 г., а средната им възраст е 88,5 години според данни на nippon.com. На островите днес живеят около 20 хиляди руски граждани; депортираните оттам японци през 1945 г. са били около 17 хиляди.

Санкциите, които Путин нарече непровокирани, Япония въведе заедно с останалите от Г-7 и подкрепи с финансова и небойна помощ за Киев. Икономическата връзка обаче не е прекъсната, а част от нея се държи отворена именно от Вашингтон. „Сахалин-2“ – проект, в който „Газпром“ държи над 70%, Mitsui – 12,5%, а Mitsubishi – 10% – доставя на Япония между 3,6 и 3,9 милиона тона втечнен природен газ годишно, близо 10% от вноса ѝ за 2025 г. Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ подновява разрешението за проекта; действащият генерален лиценз 55F смени предишния през юни и позволява сделките до 18 декември 2026 г. Вашингтон настояваше Токио да излезе от проекта, а Такаичи отговори на Доналд Тръмп, че енергийната сигурност прави това трудно.

Риболовната дейност също продължава. През март 2026 г. Агенция по риболова на Япония и руската страна се разбраха за квота от 2050 тона сьомга и пъстърва в изключителната икономическа зона на Япония, както и за такса за риболовно сътрудничество между 180 и 313,13 милиона йени, същата като миналата година, а корабите излязоха през април.

Признаването на суверенитета не струва на САЩ нито санкция, нито ресурс, нито промяна в поведението ѝ към Русия, а позоваването на давността изключва каквото и да е ново задължение. Практическата политика на същия този Вашингтон върви в обратна посока, защото пази законния коридор, по който японският газ идва от руски проект. Възможно е отговорът да е бил рутинен: изреченията за крайъгълния камък и съюза, по-здрав от когато и да било, са стандартният език на съюзническото уверение и стоят в същия абзац. Рутинният отговор обаче щеше да спре до тях, а назоваването на суверенитет над земя, която Русия държи и на която президентът ѝ току-що е бил, е избор. Токио го получи в момент, в който САЩ настоява Япония да напусне руски енергиен проект, а Такаичи вече е отказала. Следващата проверка вече има дата: на 18 декември 2026 г. изтича лицензът, който държи „Сахалин-2“ извън обхвата на американските санкции.

Карта с разместена Африка провали презентация на Държавния департамент в Рио

🇺🇸🌍 Нигерия се оказа затворена сред пясъците на Сахара, Мозамбик – преместен в Африканския рог, а Кот д'Ивоар се появи на другия край на континента. Картата на Африка, прожектирана на екрана по време на презентация на Държавния департамент на САЩ по време на конференция AIDS 2026 в Рио де Жанейро, размени означенията на всяка държава. Границите на Уганда и Малави са преначертани, а цветовете в легендата сочеха към държави, които нямаха нищо общо с надписите до тях. Ройтерс прегледа видео от изложението и установи воден знак, издал употребата на инструменти на OpenAI. От компанията съобщиха, че вече проверяват случая.

Презентацията беше изнесена от Джеф Греъм – изпълняващ длъжността глобален координатор на САЩ по въпросите на СПИН и ръководител на Извънредния план на президента за подпомагане в борбата със СПИН (PEPFAR). Слайдовете представяха новата система от двустранни здравни споразумения, с която Вашингтон преустройва най-голямата програма за здравна помощ в историята си. Част от аудиторията в залата бяха именно делегати от държавите, които картата не успя да разположи правилно. Те извадиха телефоните си и публикуваха кадрите още преди презентацията да е приключила. Конференцията, която се провежда от 26 до 31 юли, е основният международен форум по темата, а участието на американската делегация беше най-очакваното институционално събитие в програмата.

Държавният департамент реагира в рамките на деня. Негов говорител нарече случилото се „нелепа грешка, допусната от член на екипа, който набързо е променил презентацията непосредствено преди изложението на AIDS 2026“. Той допълни, че ведомството поема „пълна отговорност за объркването и за изкривената представа, която това създаде у присъстващите, включително у нашите африкански партньори“. В самото изявление не беше посочено конкретно име, а процедурата, по която един официален визуален материал стига до екрана без предварителна проверка, остана неизяснена.

Шумът около случая тръгна от публикация в Substack на Емили Бас – дългогодишен изследовател на СПИН, която нарече грешките проява на неуважение към африканските колеги. Оттам кадрите бързо преминаха в LinkedIn, където един от постовете събра около 40 хиляди гледания. „Който е създал и одобрил този слайд, не е знаел къде се намират държавите в Африка и не си е направил труда да провери работата си“, обясни Мат Пети, експерт по изкуствен интелект и геополитика в Атлантическия съвет.

Стратегията „Америка на първо място“ в глобалното здравеопазване, обявена от Държавния департамент на 18 септември 2025 г. предвижда прекратяване на досегашния донорски модел. Той ще бъде заменен от 5-годишни двустранни меморандуми за разбирателство със 71 подпомагани държави в периода 2026–2030 г. По силата на тези споразумения Вашингтон поема ангажимент да финансира медицинските консумативи и здравните работници на първа линия. В замяна насрещната страна се задължава постепенно да увеличава собствените си разходи за здравеопазване на фона на планираното съкращаване на американската помощ. Записаната в документа цел е повечето партньори да постигнат пълна финансова самостоятелност в срока на споразумението.

Пред конференцията Греъм отчете 34 подписани меморандума, близо 15 мрлд долара поети ангажименти от САЩ за следващите 5 години и над 10 млрд долара, обещани от партньорските държави като вътрешно финансиране. „Ангажиментът ни към ликвидирането на ХИВ остава неотслабващ. Тук сме. Продължаваме да заемаме водещо място“, заяви той. Греъм описа прехода към национална отговорност като изпълнение на заложеното в законодателството за PEPFAR още от 2008 г., а не като стъпка назад.

Други участници във форума обаче представиха данни за реалната отправна точка на този преход. Според доклад на KFF и UNAIDS донорските плащания за борба с ХИВ в страните с ниски и средни доходи бележат спад от 8,3 млрд долара през 2024 г. на 6,2 млрд през 2025 г. – срив от 25%, при положение че на САЩ се падат около 75% от общия донорски ресурс. Анализ на данните на PEPFAR за фискалната 2025 г. отчита 1714 затворени центъра за предоставяне на здравни услуги (включително над 1000 държавни заведения) и 77 163 деца по-малко на лечение спрямо предходната година (спад от 14,2%). Употребата на предпазна терапия преди рискова експозиция (PrEP) е намаляла с 38% за една година, финансирането за тестване в страните с висока заболеваемост е спаднало с 22%, а това за презервативи е рухнало с 93%. От UNAIDS алармират, че при трайно запазване на тези съкращения светът е застрашен от 6,6 млн нови заразявания и 4,2 млн допълнителни смъртни случая до 2029 г.

Зад тези проценти стоят конкретни промени в работата на терен. В Кения и Замбия болниците, управлявани от религиозни организации, бяха принудени да свият посещенията по домовете, работата си в общността и тестването за ХИВ поради съкратените бюджети. Те преразпределиха останалия персонал, за да продължат да обслужват поне селските райони. В Южна Африка броят на децата, получаващи лечение по програмата на САЩ, е спаднал с 45% само за една година.

Именно тези данни захранват засилената съпротива срещу меморандумите. Ейша Ръсел от организацията Health GAP и Ивет Рафаел от Южна Африка заявиха пред конференцията, че преходът създава „извънредно положение за общественото здраве“. Те възразиха, че новите споразумения се договарят при пълна липса на диалог със засегнатите общности и обвързват здравната помощ с широки геополитически цели на САЩ. Заместник-ръководителят на PEPFAR д-р Ребека Бънел възрази, че националната отговорност и здравните резултати не се изключват, а се подсилват взаимно.

Спорът придоби и правни измерения. През април 2026 г. правителството на Гана отказа споразумение за 109 млн долара за 5-годишен период. Причина беше възражение от Комисията за защита на данните срещу клаузи, които дават на американската страна достъп до националните здравни регистри, съпътстващите ги данни и вътрешните информационни системи – при това без насрещни гаранции. Зимбабве повдигна сходни възражения по-рано същата година, а изпълнението на подобна договореност в Кения бе временно прекратено от съда след дело, заведено от организация за защита на потребителите. От правителствата на африкански държави се иска да поверят чувствителна национална информация на партньор с презентация, която през същата седмица не съумя дори да разположи държавите им на картата на континента.

Нигерия, разположена насред Сахара на въпросния слайд, е и мястото, където военното присъствие на САЩ е най-осезаемо. През декември 2025 г. Вашингтон нанесе въздушни удари по цели на Ислямска държава в северозападната част на страната. На 13 февруари 2026 г. пристигна първата вълна от около 200 войници, които влизат в ролята на инструктори за обучение местните въоръжени сили в употреба на разузнавателна информация и съгласуването на въздушни и сухопътни операции. По-късно бяха разположени и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Държавата, чието крайбрежие просто изчезна от официалния американски слайд, е същата, в която американски военни действат на терен и където въздушни удари поразилиха цели преди по-малко от година.

Държавният департамент на САЩ е сред най-активните потребители на генеративен AI в администрацията. Вътрешният му чатбот StateChat отчита над 62 000 потребители към юни, а стратегията на ведомството за изкуствен интелект за 2026 г. предвижда разгръщане на автономни системи за административни задачи, реакция при извънредни ситуации и надзор върху чуждестранната помощ. „Печеленето на надпреварата в сферата на изкуствения интелект не подлежи на преговори“, заяви държавният секретар Марко Рубио при представянето на документа. Именно със същия клас инструменти е генерирано и изображението, което стигна до трибуната на международен форум без никаква проверка на съдържанието.

Официалното обяснение на Държавния департамент търси причината за провала не в самия инструмент, а във веригата за контрол и одобрение: един служител, нанесъл промени в последния момент. Тази версия е логически издържана – ведомството назова конкретна причина и пое отговорност в рамките на денонощие. Тя обаче не дава отговор на по-важния въпрос: как карта без нито едно вярно обозначение преминава през цялата подготвителна процедура за изложение, изнасяно от най-висшия американски представител в тази област, пред аудитория от самите държави, които тя изобразява?

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

„Пилотните зони“ в Южен Ливан започнаха – първи тест на рамката с Израел

🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.

„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.

Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.

Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.

Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.

Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.

Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.

Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.

Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.

Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.

📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)

Държавният департамент на САЩ обозначи двете водещи бразилски банди като терористи.

🇺🇸🇧🇷 Държавният департамент на САЩ определи двете най-големи престъпни банди в Бразилия, Comando Vermelho (CV) и Primeiro Comando da Capital (PCC) за „специално обозначени глобални терористи“ (SDGT) и възнамерява да ги включи в своя списък с чуждестранни терористични организации (FTO) от 5 юни.

Според официалното съобщение мярката се основава на раздел 219 от Закона за имиграцията и гражданството и Изпълнителна заповед 13224. а вписването в списъка на FTO влиза в сила с публикуването му във Федералния регистър.

Решението идва само броени дни след като бразилският сенатор Флавио Болсонаро, кандидат за президент на предстоящите избори през октомври и син на бившия държавен глава Жаир Болсонаро, се срещна с президента Доналд Тръмп в Белия дом и поиска именно това определение. В отговор Тръмп обеща да „анализира“ искането, а Болсонаро посочи, че двете банди действат в десетки страни „с пипала, които пряко засягат САЩ и останалата част от полукълбото“. В официалното си съобщение Държавният департамент ги нарече „две от най-жестоките престъпни организации в Бразилия“, които командват хиляди членове и са организирали атаки срещу полицаи, държавни служители и цивилни. Според оценки на експерти, цитирани от международни медии, двете банди са с предполагаема численост от над 50 000 души.

„Червената команда“ е по-старата от двете групи, оформяйки се през 70-те години на миналия век в рамките на затвора „Кандидо Мендес“ на остров Иля Гранде край Рио де Жанейро, където бразилската хунта настаняваше в един и същ корпус обикновени престъпници и заловени леви партизани. От този съюз, първоначално под името „Червен фланг“ (Falange Vermelha), създаден за самозащита от насилието между затворници и от надзирателите – общата престъпна среда възприе организационни похвати и реторика от партизаните. Названието Comando Vermelho се наложи към 1979 г., когато амнистия освободи политическите затворници и групировката пренесе структурата си в наркопазара на Рио де Жанейро, който държи и до днес.

„Първата столична команда“ възниква по-късно и по различен повод – на 31 август 1993 г. от група затворници в наказателния затвор в Таубате, щата Сао Пауло, в отговор на клането в затвора „Карандиру“ през 1992 г. със 111 жертви сред лишените от свобода. Девизът ѝ – „Мир, справедливост и свобода“ – и емблемата с китайския знак „ин и ян“ отразяват първоначалната ѝ претенция да защитава правата на лишените от свобода. Дългогодишният ѝ водач, известен като „Маркола“, наложи стратегия на ниска видимост и системно изграждане на дисциплина и йерархия, която превръща PCC от затворническа фракция в най-голямата престъпна мрежа в страната, с трансгранична дейност около трафика на кокаин и оръжие и връзки с други структури от Латиска Америка.

Конфликтът на двете групи с бразилската държава има дълга хронология, чийто връх остава май 2006 г. Тогава PCC организира най-мащабната вълна от атаки в Сао Пауло – отговор на опит за прехвърляне на ръководството ѝ към затвори с висока степен на сигурност. Според данни на Washington Post в периода 12-19 май са убити над 150 надзиратели, полицаи и затворници, опожарени са 82 автобуса на обществения транспорт в града, 17 банки са нападнати. Атаките демонстрират способностите на организацията да ръководи едновременни действия от затворите и по улиците – модел, който определя отношенията ѝ с държавата до ден-днешен.

В началото на новия век двете групировки влизат в съюз и поддържат обща реторика, които рухват през 2016 г. с избухването на война за контрола върху маршрутите за трафик през Амазония. PCC влиза в съюз с местните съперници на CV. От началото на 2017 г. серия от кланета в затвори в северна и североизточна Бразилия отнема живота на над 110 затворници, много от които обезглавени. Оттогава враждата между двете банди структурира голяма част от организираната престъпност в Бразилия, а влиянието и мрежите им, както отбеляза Държавният департамент на САЩ, се простират далеч отвъд границите на страната.

От началото на втория мандат на Тръмп на 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ добави в списъка на чуждестранни терористични организации множество групи от Латинска Америка и Карибския басейн. Първа вълна влезе в сила на 20 февруари 2025 г. и обхвана 8 структури:

• 6 мексикански картела: „Синалоа“, „Халиско – ново поколение“ (CJNG), „Североизточния картел“ (Cártel del Noreste), „Новото мичоаканско семейство“ (La Nueva Familia Michoacana), „Обединените картели“ (Cárteles Unidos) и „Картела от Залива“ (Cártel del Golfo)
• салвадорската „Мара Салватруча“ (MS-13)
• венецуелската „Трен де Арагуа“

На 2 май 2025 г. бяха добавени две хаитянски групировки – „Вив Ансанм“ и „Гран Гриф“

На 24 ноември 2025 г. последва венецуелският „Картел на слънцата“ (Cártel de los Soles), начело на който САЩ поставиха самия Николас Мадуро.

С предстоящото вписване на CV и PCC общият брой достига 13.

Определението идва 4 месеца преди президентските избори в Бразилия, в които общественият ред е централна тема. Флавио Болсонаро се намира в оспорвана надпревара с настоящия президент Луис Инасио Лула да Силва, а искането към САЩ е предизборен ход – баща му беше осъден и лишен от право да се кандидатира за участие, което остави опозиционния лагер без естествен кандидат. Правителството на Лула се обяви срещу подобен ход през април, още преди срещата му с Тръмп, с аргумента, че той може да доведе до американски санкции срещу бразилски банки, косвено свързани с групировките, и дори до американски военни операции на територията на Бразилия. Срещу тезата за чисто предизборен мотив стои фактът, че мярката продължава обявената в началото на мандата линия (Изпълнителна заповед 14157) и се прилага спрямо целия регион, независимо от събитията от вътрешния политически календар на отделните държави.

Моделът – определение като терористи, последвано от принудителни действия – вече има конкретен прецедент в Западното полукълбо. Вписването на „Картела на слънцата“ на 24 ноември 2025 г. с Мадуро, беше последвано от операция „Absolute Resolve“ на 3 януари, при която специални сили арестуваха венецуелския президент, след което беше изправен пред федерален съд в щата Ню Йорк. Успоредно администрацията води кампания от удари по плавателни съдове на „наркотерористи“, в Карибско море и източната част на Тихия океан.

Именно този модел беше изтъкнат от бразилското издание Revista Sociedade Militar, което постави въпроса дали определението не е увертюра към предстояща употреба на сила. Аналогията обаче има ясни граници: Бразилия е голяма демокрация с избран президент, който – макар и в обтегнати отношения с Вашингтон – не е мишена на американски наказателен иск. Публично потвърждение за планирани военни действия на бразилска територия към момента липсва.

Непосредственото и сигурно действие на определението е правно и финансово: то криминализира всяка форма на „материална подкрепа“ към двете групи на територията на САЩ или от лица под американска юрисдикция, блокира техни активи и спира техния достъп до американската финансова система. Този ефект настъпва четири месеца преди избори, в които сигурността е основната разделителна линия.

Рубио: Сестрата на шефа на кубинския военен конгломерат е арестувана във Флорида

🇺🇸⚖️🇨🇺 Сестрата на ръководителя на компания с тесни връзки с кубинския режим, е арестувана в Маями, Флорида, съобщиха федералните власти миналия четвъртък. Адис Ластрес Морера, сестра на Аня Гийермина Ластрес Морера – изпълнителен президент на Grupo de Administración Empresarial S.A. (GAESA) – е била задържана в Маями от агенти на Разследванията по вътрешна сигурност към Службата за миграционен и митнически контрол (ICE) на САЩ.

От ICE заявиха, че статутът на постоянно пребиваващ на Ластрес Морера е бил анулиран миналата сряда от държавния секретар Марко Рубио.

В публикация в социалните мрежи в четвъртък Рубио посочи, че е отнел „зелената карта“ на Ластрес Морера, тъй като тя „е управлявала активи в сферата на недвижимите имоти и е живяла във Флорида, като в същото време е подпомагала комунистическия режим в Хавана“.

Рубио заяви, че GAESA е „контролиран от кубинската армия финансов конгломерат, който краде милиони от помощите за кубинския народ по нареждане на режима“. По-рано той посочи, че GAESA разполага с активи на стойност 18 милиарда долара и контролира 70% от икономиката на страната.

„Те печелят от хотели, строителство, банки, магазини и дори от парите, които вашите роднини ви изпращат от САЩ. Всичко, абсолютно всичко преминава през техните ръце“, каза Рубио в сряда във видеоклип, записан на испански език, който по думите му е насочен към кубинския народ. „От тези парични преводи те задържат процент, а от печалбите на GAESA нищо не стига до вас.“

Според данни на ICE Ластрес Морера е влязла в САЩ като постоянен пребиваващ на 13 януари 2023 г. В сряда обаче е било решено, че подлежи на депортиране съгласно чл.237 от Закона за имиграцията и гражданството, тъй като по-нататъшното ѝ присъствие в САЩ подкопава „външнополитическите цели спрямо Куба“.

Член 237 от въпросния закон определя критериите, по които чужди граждани могат да бъдат експулсирани. Това е същото правно основание, чрез което Рубио и администрацията на Тръмп се опитват да депортират Махмуд Халил – активист от Колумбийския университет, арестуван заради участието си в пропалестински протести.

Ластрес Морера ще остане в ареста на ICE, докато тече процедурата по експулсирането ѝ, уточниха от службата. Нито Рубио, нито ICE са съобщили дали срещу нея са повдигнати или ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

Арестът се случва ден след като срещу бившия кубински лидер Раул Кастро и петима души бяха повдигнати федерални обвинения във връзка със свалянето на два цивилни самолета от кубинската армия през 1996 г., при което загинаха четирима души.

През последните месеци Белият дом се опитва да окаже натиск върху комунистическия режим в Куба чрез строги санкции и блокада, които спряха достъпа на петрол и газ до островната държава. Това предизвика енергийна криза и няколко мащабни срива в електропреносната мрежа. Наскоро САЩ предложиха на Куба помощ под формата на доставки на стойност 100 милиона долара, но поставиха условие да се разпредели сред кубинския народ чрез оторизирани благотворителни организации.

Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Хавана, за да се срещне с висши кубински служители.

Рубио: Украйна е изградила „най-силната и най-мощната“ армия в Европа

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви по време на пътуване до Китай, че въоръжените сили на Украйна са се превърнали в най-боеспособната армия в Европа, позовавайки се на техния опит и тежките загуби на руските сили.

В интервю за Fox News Рубио посочи, че Русия губи 5 пъти повече войници на месец в сравнение с Украйна. „Украйна е по-малка държава и разполага с по-малка армия“, посочи той и добави: „В момента Въоръжените сили на Украйна са най-силните и най-мощните в цяла Европа, очевидно в значителна степен благодарение на получената помощ, но и поради натрупания боен опит.“

Държавният секретар конкретизира мащаба на руските загуби: „Русия губи 15–20 хиляди войници убити на месец. Не ранени, а именно убити“, заяви Рубио. Той призна, че инерцията около преговорите е отслабнала през последните месеци, тъй като и двете страни смятат, че имат основания за оптимизъм.

„Украинците са все по-уверени в позициите си на бойното поле; те оцеляха зимата; руснаците също изпитват известен оптимизъм заради покачването на цените на петрола“, обясни Рубио. Въпреки това изрази надежда, че Москва и Киев ще се върнат към преговорите.

🔙 Frontline Monitor припомня: украински оператори на дронове взеха участие във военните учения „Аврора 26“ в Швеция, по време на които демонстрираха как FPV дроновете могат бързо да дезорганизират наземни части на НАТО, принуждавайки войските многократно да спрат тренировките и да преразглеждат тактиките си. Един от украинските пилоти с позивна „Тарик“ потвърди, че ученията са били спирани няколко пъти.

Майк Помпео: Китай е не само външна заплаха, но и действа активно „вътре в портите“.

🇺🇸🤝🇨🇦 Майк Помпео, бивш държавен секретар на САЩ при първия мандат на Тръмп и бивш директор на ЦРУ отправи серия от остри предупреждения за бъдещето на западния свят, сигурността на Северна Америка, икономическата конкуренция с Китай и отслабването на политическата воля на Запада.

В рамките на дискусия на Canada Strong & Free Networking Conference, проведен в Отава, тиражиран от местен консервативен депутат Шувалой Маджумдар, Помпео очерта визия за свят, белязан от остра нестабилност която западните страни ще се принудят да се върнат към „твърдата сила“, индустриалната устойчивост и класическото разбиране за национален суверенитет.

В центъра на изказването му стоеше твърдението, че глобалният ред влиза в епоха на „голяма геополитическа конкуренция“, в рамките на която САЩ, Канада и техните съюзници повече не могат да си позволят илюзията, че икономическата взаимозависимост автоматично ще гарантира мир. Помпео настоява, че от десетилетия насам западният е допуснал стратегическа грешка и приемат, че глобализацията и интеграция на авторитарен режим в международната икономика ще доведат до тяхната либерализация. Вместо това, по думите му, държави като Китай са използвали безпроблемния си достъп до западните пазари, технологии и капитали, за да изградят конкурентна геополитическа мощ.

Водещият дипломат отвъд океана илюстрира Китай като основен системен противник на Запада. Според него той се стреми не просто към икономическо влияние, а към реформи на световния ред в полза на авторитарни режими. Той подчерта, че китайската комунистическа партия е научила по-успешно от западните демокрации значението на дългосрочното стратегическо планиране, контрола върху критичните индустрии и енергийната сигурност.

Помпео акцентира особено върху въпроса за износа на производствен капацитет. По думите му САЩ и Канада са позволили ключови индустрии да се изнесат извън Северна Америка, което създава опасни зависимости. Той предупреди, че западните държави са осъзнали твърде късно колко уязвими могат да са веригите за доставки – особено след пандемията от COVID-19 и войната военната агресия срещу Украйна. Според него връщането на индустриално производство в Северна Америка вече не е просто икономически въпрос, а фундаментален елемент от националната сигурност.

В дискусията беше засегната и темата за енергетиката. Помпео защити тезата, че енергийната независимост е пряко свързана със способността на една държава да води самостоятелна външна политика. Той похвали Канада за огромния ѝ ресурсен потенциал, но алармира, че западните държави са допуснали стратегическа слабост, ограничавайки собственото си енергийно производство, а междувременно авторитарни държави продължават да разширяват влиянието си чрез контрол върху ресурси.

Бившият държавен секретар на САЩ отправи критики към западните политически елити, които според него са подценили значението на военната мощ и концепцията за възпиране. Той твърди, че отслабването на военните способности на западните държави е насърчило по-агресивно поведение от страна на противници като Русия, Китай и Иран. В този ред на мисли Помпео защити нуждата от повишаване на военните разходи и от по-тясно сътрудничество между съюзниците в рамките на НАТО.

Значителна част от разговора беше фокусирана над сигурността на границите и миграцията. Помпео представи контрола върху границите като ключов компонент на държавния суверенитет. Той посочи, че нито една държава не може да бъде стабилна, ако не е способна да осъществи контрол на движението на влизане. В този контекст Помпео направи връзка между нелегалната миграция, транснационалната престъпност и трафика на наркотици, особено кризата с фентанила в Северна Америка.

Според него сигурността на САЩ и Канада е „неразделна“, а пространството на Северна Америка трябва да се разглежда като общ стратегически периметър. Именно поради тази причина той подчерта нуждата от дълбока координация по оста Вашингтон-Отава в сферите отбрана, енергетика, търговия и технологична сигурност. Той алармира, че икономическите сблъсъци между двете страни не трябва да подкопават широкото стратегическо партньорство.

В рамките на форума Помпео говори и за кризата на западното самочувствие. По думите му една от основните слабости на съвременния западен свят е загубата на увереност в собствените му ценности и институции. Той даде да се разбере, че демократичните общества трябва отново да защитават ясно принципи като свободния пазар, свободата на словото, националната идентичност и върховенството на закона. Според него именно идеологическата нерешителност е позволила на авторитарни режими да засилят глобалното си влияние.

Бившият американски държавен секретар защити и нуждата от известна доза реализъм във външната политика. Той многократно подчерта, че международните отношения не се дефинират от добрите намерения, а от силата, интереса и способност за възпиране. В този смисъл Помпео представи външната политика на Доналд Тръмп като опит за възстановяване на американската мощ и възпиращия капацитет на САЩ.

Темата за Украйна също беше засегната индиректно. Помпео предупреди, че всяка демонстрация на слабост от страна на Запада би имала последици далеч отвъд Европа, включително в Индо-Тихоокеанския регион. Той даде да се разбере, че според него Китай внимателно наблюдава реакцията на Запада към войната в Украйна, за да прецени готовността на САЩ и съюзниците им да защитават международния ред.

По отношение на Канада Помпео отправи и политически сигнал към местната консервативна аудитория. Той подчерта, че страната притежава огромен икономически и стратегически потенциал, но предупреди, че той може да бъде отслабен от прекомерни регулации, ограничения в енергийния сектор и зависимост от външни пазари. В речта му ясно пролича симпатия към по-консервативен модел на управление, базиран на принципите за свободен пазар, ниски данъци и силен национален суверенитет.

Дискусията в Отава се вписа в по-широкия контекст на засилващите се дебати в консервативните среди в Северна Америка относно бъдещето на западния свят, икономическата сигурност и противопоставянето с авторитарните сили. Самият форум Canada Strong & Free Network е сред най-влиятелните консервативни платформи в Канада и традиционно събира представители на дясноцентристки и консервативни среди от Северна Америка.

Посланичката на САЩ в Украйна подава оставка.

🇺🇸🇺🇦 Действащият посланик на САЩ в Украйна Джули Дейвис напуска поста, след като беше назначена на него преди по-малко от година, съобщи Държавният департамент на САЩ. Решението идва на фона на забуксували мирни преговори и нарастващи разногласия между Киев и администрацията на Тръмп относно политиката на Белия дом във връзка с войната в Украйна.

Според публикация на Financial Times, позоваваща се на неуточнени източници, Дейвис е била разочарована от позицията на Тръмп във връзка с подкрепата за Украйна. Държавният департамент отхвърли твърденията и заяви, че Дейвис се пенсионира по лични причини.

Тръмп оказва силен натиск върху властите в Киев за постигане на мирно споразумение с Русия и настоява, че Украйна може да направи териториални отстъпки, за да бъде постигнат договор. Досега обаче преговорите за спиране на военните действия се намират в застой, а администрацията насочва вниманието си към конфликта с Иран.

„Не е вярно твърдението, че посланик Дейвис подава оставка заради разногласия с Тръмп. Тя ще продължи с гордост да отстоява политиката на президента Тръмп, докато напусне Киев през юни, за да се пенсионира от департамента“, заяви говорителят Томи Пигът.

Дейвис, която оглавява посолството в украинската столица като временно изпълняващ длъжността, заема поста шарже д'афер, без да е получила утвърждение от Сената за официален мандат на посланик. По-рано тя беше посланик на САЩ в Кипър.

През май 2025 г. Дейвис замени на поста своята предшественичка Бриджет Бринк, назначена от президента Джо Байдън, която в момента е кандидат на Демократическата партия за място в Конгреса. По думите ѝ тя е развила сериозни тревоги относно политиката на Тръмп за „умиротворяването“ на Русия и начина, по който той „оказва натиск върху жертвата – Украйна“.

От встъпването си в длъжност през януари 2025 г. президентът Тръмп многократно е обвинявал Украйна за руската инвазия, започнала преди повече от четири години, и поддържа обтегнати отношения с украинския президент Володимир Зеленски.

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

Дипломатически пробив във Вашингтон: Посланиците на Израел и Ливан с двучасова среща под егидата на САЩ.

🇮🇱🕊️🇱🇧 Срещата между посланиците на Израел и Ливан в централата на Държавния департамент на САЩ във Вашингтон приключи след близо два часа. САЩ поеха ролята на посредник в директните преговори между израелския посланик в САЩ Йехиел Лайтер и ливанския посланик в страната Нада Хамаде.

Към момента не е определена дата за следващия кръг от разговорите. Служител на Държавния департамент заяви, че днешната среща е била планирана преди месец – още преди провеждането на разговорите с Иран миналия уикенд в Исламабад.

„Както президентът ясно заяви, няма връзка между преговорите на САЩ с Иран в Исламабад и разговорите между Израел и Ливан“, категоричен беше неназованият служител, цитиран от The Times of Israel.

„Иран въвлече ливанския народ във война, така че не може да се преструва на негов защитник. Хизбула е терористична организация, която не заслужава място в управлението“, подчерта служителят.

Според него шиитската групировка трябва да бъде напълно разоръжена, поради което заяви пълна подкрепа от страна на САЩ към заявената цел. „На Иран повече няма да бъде позволено да диктува бъдещето на Ливан. Тези преговори са част от тези усилия“, настоя той.

Отделно от това, той разкри, че наскоро Белият дом е одобрил финансиране в размер на 58,8 милиона долара за нови хуманитарни програми, които ще осигурят жизненоважна помощ за повече от един милион ливански цивилни, разселени в резултат на продължаващите израелски бомбардировки.

САЩ обявиха 10 милиона долара награда за лидера на Катаеб Хизбула.

🇺🇸💰🇮🇶 Държавният департамент на САЩ обяви награда от 10 милиона долара за главата на Ахмад ал-Хамидауи, генерален секретар на Катаиб Хизбула, най-влиятелната шиитска милиция в Ирак, част от иранската „Ос на съпротивата“.

В публикация на официалната страница в платформата X, придружена от снимка на ал-Хамидауи, програмата на Държавния департамент „Награди за правосъдие“ (Rewards for Justice) посочва, че иракската групировка е „отговорна за нападения срещу дипломатически обекти на САЩ в Ирак, отвличания на американски граждани и убийства на невинни иракски цивилни“.

Миналия месец Катаиб Хизбула отвлече американската журналистка Шели Китълсън в Багдад, но я освободи няколко дни по-късно под условие, че тя напусне страната. По това време членове на групировката посочиха пред Асошиейтед Прес, че в замяна федералното правителство на Ирак ще освободи няколко задържани по-рано членове на милицията.

Групировката стои и зад отвличането на израелската гражданка Елизабет Цурков, която беше освободена миналата година след 2,5 години в плен.

Държавният департамент призова за незабавна евакуация на американски граждани от Близкия изток

🇺🇸 Държавният департамент на САЩ призова всички американски граждани незабавно да напуснат над дузина държави в Близкия изток, сред които Израел, на фона на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Гражданите на САЩ са призовани да отпътуват с търговски полети от Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Западния бряг и Газа, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен, според Мора Намдар, заместник-секретар по консулските въпроси към Държавния департамент.

САЩ обявиха Иран за държава спонсор на неправомерни задържания

🇺🇸 Държавният департамент на САЩ обозначи официално Иран като „държава, подкрепяща неправомерно задържане“ (State Sponsor of Wrongful Detention), съгласно разпоредбите на Закона „Левинсън“. Това стана ясно от официално изявление, публикувано преди броени минути.

Вашингтон мотивира решението си със системната практика на Техеран да арестува чужди граждани, както и лица с двойно гражданство, използвайки ги като инструмент за политически натиск. Според американските власти това поведение е форма на държавно спонсорирано заложничество, което цели изнудване на международната общност и постигане на дипломатически отстъпки.

Новият статут позволява налагането на целенасочени финансови санкции и визови ограничения срещу държавни служители и институции, замесени пряко в арести и изфабрикуване на обвинения. Мярката е част от стратегия за повишаване на цената на подобни действия в световен мащаб и формализира дипломатическите предупреждения, направени до този момент.

Освен това САЩ потвърдиха най-високата степен на риск за пътуване до Ислямската република и предупреди, че американските граждани са подложени на постоянен риск от произволни арести без право на консулска защита.

От Белия дом посочват, че това е първият случай, в който държава получава това официално определение, което я поставя в специфична категория на изолация в рамките на законите на САЩ за национална сигурност. Анализът на департамента посочва, че практиката на неправомерно задържане често се координира между съдебната система и репресивния апарат на Техеран, което налага комплексен подход при прилагането на новите рестрикции.

Age of Disclosure: Край на 80-годишната мистерия за НЛО и извънземния разум?

🛸🌎 От десетилетия насам мистерията около странните, непознати обекти, наблюдавани в небето, е строго засекретена и пазена в тайна от американската общественост, но завесата постепенно започва да пада в нов документален филм, озаглавен The Age of Disclosure.

„Много дълго време обществеността, Конгресът и дори президентът бяха държани в неведение по този въпрос. В последните няколко години висши членове на Конгреса и Държавния департамент, благодарение на лица, подаващи сигнали, разбраха какво се случва и сега се стремят да разкрият истината както за себе си, така и за американския народ“, заяви режисьорът Дан Фара пред Брет Байер от Fox News.

Сниман в продължение на 3 години, документалният филм включва интервюта с 34 представители от високите етажи на американското правителство, сред които държавния секретар Марко Рубио, които повдигат завесата над предполагаемо „80-годишно глобално прикриване“ на информация за извънземен разум, който може да съществува на други планети.

„Абсолютно всеки човек, когото интервюирах, даде да се разбере, че вече не стои въпросът дали това е реална ситуация“, каза Фара. „Това е много реална ситуация.“

Фара уточнява, че интервюираните във филма имат „пряко познание по въпроса“, като в същото време настоява, че всеки един от тях има „изключително висока степен на достоверност“.

В трейлъра на филма се чува как Рубио разкрива подробности за непознати обекти, забелязани над чувствителни военни зони.

„Имали сме повтарящи се случаи на нещо, което оперира във въздушното пространство над зони с ядрени съоръжения с ограничен достъп, и то не е наше“, казва Рубио.

Филмът излиза на екран в момент, когато общественият дебат за наличието на неидентифицирани аномални явления (UAP) достигна най-високите нива на управление, като често се водят дискусии в Конгреса относно класифицирането на информация.

Филмът на Фара твърди, че правителството на САЩ е въвлечено във „тайна и високорискова надпревара от годините на Студената война“ срещу враждебни държави като Китай и Русия за разследване на обекти, които не нямат човешки произход.

„Това, което наистина ми направи впечатление в The Age of Disclosure, е големият брой военни и разузнавателни служители, които официално посочват, че не просто съществуват извънземни и НЛО, но също така че имаме много активна програма за извличане на тази технология и опити за обратно инженерство“, каза Кент Хекенливли, автор на Catastrophic Disclosure, пред Fox News Digital.

Информацията беше потвърдена и от висши служители, включени в документалния филм, като Джей Стратън, бивш служител на Агенцията за военно разузнаване и директор на работна група по UAP, който разкрива колко висок е залогът в тази извънземна надпревара.

„Първата държава, която разкодира тази технология, ще бъде лидер за години напред“, отбелязва Стратън в трейлъра на филма.

Що се отнася до тема, пословично пазена в тайна от очите на обществото, Хекенливли приветства усилията на филма да потърси отговорност от правителството във връзка на прозрачността относно откритията за UAP.

„Мисля, че всеки разумен човек, който гледа този филм, трябва да стигне до един от двата извода. Или това е пълна и тотална психологическа операция от правителството над сегашното население, или в миналото е имало огромна психологическа операция срещу обществеността. В един момент от историята правителството ни е лъгало. Въпросът е дали това е само в миналото, или продължава и сега?“

Фара сподели същото мнение, казвайки на Байер, че членове на Конгреса и администрацията на Тръмп работят, за да пробият десетилетия на отказ от страна на правителствени служители да разкрият информация на обществеността.

„Сега имаме лидери в Конгреса и в администрацията, които се опитват да стигнат до дъното на това, и във филма има хора, уважавани в своите области и които казват, че са виждали тези апарати и са виждали извлечени нечовешки тела“, каза Фара.

В светлината на новите разкрития, насочени към американската общественост, Хекенливли остава обнадежден, че информацията ще бъде приета не с паника, а с любопитство.

„Мисля, че човешката раса би пораснала много, ако разберем, че живеем в много населен квартал. Ще бъдем любопитни, ще искаме да се впишем. Мисля, че бихме вдигнали нивото си, ако знаехме, че има видове, които нямат някои от негативите, свързани с човешката раса“, каза той.

„Моето подозрение е, че ако тези извънземни наистина съществуват, те са преминали през много от същите трудности, през които сме минали и ние, и може би не искат да ги споделят. Така че може да има някакво предимство в това да останат загадка за нашия свят. Донякъде се съмнявам защо тези извънземни не са се разкрили, но съм отворен към възможността да има добро обяснение.“

The Age of Disclosure се излъчва в избрани кина в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия и Лос Анджелис, а също така е достъпен в цял свят за закупуване или наемане в Amazon Prime Video.

Експерти: Обявените от Тръмп за терористи антифашистки групи почти не съществуват и не застрашават САЩ

🇺🇸 Експерти по екстремизъм коментираха пред The Guardian, че антифа групировките в Европа, обявени от Държавния департамент на САЩ за чуждестранни терористични организации (FTO) по обвинения в „подронване основите на западната цивилизация“, трудно биха могли да се нарекат групи, камо ли терористични организации, и не представляват реална заплаха за американците.

Решението, мотивирано с обвинения в „подронване на основите на западната цивилизация“, разпали дебати сред експерти. Някои от тях смятат, че групите трудно могат да бъдат класифицирани като организирани терористични структури и не представляват пряка заплаха за американците. Въпреки това, официални лица подчертават, че са извършили конкретни актове на насилие, които оправдават строгите мерки.

„Цялата работа е леко смехотворна, защото групите, обявени от администрацията, едва съществуват и със сигурност не са терористи“, заяви Хайди Байрич, основател на Global Project Against Hate and Extremism – организация за мониторинг на екстремистки движения по света. Тя допълни, че групите не представляват реална заплаха, а решението може да отвлича вниманието от по-сериозни рискове, произлизащи от десния екстремизъм, който по данни от CSIS е свързан с повечето фатални атаки в страната през последните години.

В началото на месеца администрацията на Тръмп добави към FTO списъка германската Antifa Ost, италианската International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense. Сега четирите групи са в компанията на Ислямска държава, Ал-Кайда, Хамас и други международно признати терористични структури. Според Държавния департамент, те са „радикални антифа мрежи“, подхранващи „кампания на политическо насилие“ и свързани с атаки, включително с импровизирани взривни устройства (IED) и физическо насилие.

Държавният секретар Марко Рубио заяви, че тези групи „споделят революционни анархистки или марксистки идеологии, включително антиамериканизъм, антикапитализъм и антихристиянство, подхранващи радикални атаки у дома и в чужбина“.

„Те не представляват никаква заплаха за САЩ. Това не е борба с тероризма в класическия смисъл, а по-скоро стъпка, която би могла да се тълкува като политическо послание към левицата“, отбеляза Байрич, която посочи, че през последните години повечето сериозни нападения отвъд океана са дело на десни екстремисти.

От друга страна, защитници на решението, сред които конгресменът Томас Меси, който е работил с администрацията по въпроса, дават аргументи, че „тези радикални групи подпомагат, финансират и подкрепят политическото насилие в САЩ и по света“, позовавайки се на събития като убийството на консервативния активист Чарли Кърк през септември, което Белият дом свърза с леви радикали, както и на протести в Лос Анджелис, Чикаго и Портланд срещу федералните имиграционни власти.

Том Лорд, изследовател на тероризма, съосновател на Militant Wire и специалист по екстремистките групи в Европа, призна, че е бил „много изненадан“ от повечето посочени имена.

„Особено имайки предвид, че точно 24 часа преди обявяването им за FTO разговарях с Държавния департамент и им споделих, че три от тези организации по същество са неактивни“, отбеляза Лорд, според когото единствено е било очаквано Antifa Ost да попадне под прицел, тъй като е активна, но подчерта, че в общи линии става дума за локални структури, които не са заплаха за САЩ.

Въпреки това, официални документи на Държавния департамент посочват конкретни инциденти:

• International Revolutionary Front е „войнстваща анархистка група“ с разклонения в Европа, Южна Америка и Азия, проповядваща „революционна въоръжена борба срещу държавите“.
• Armed Proletarian Justice пое отговорност за бомба до централата на гръцката полиция през декемв 2023 г.
• Revolutionary Class Self-Defense пое отговорност за две нападения със самоделни взривни устройства срещу министерство на труда през февруари 2024 г. и офиси на Hellenic Train през април 2025 г.
• Германската разузнавателна служба определя Antifa Ost като „войнстваща мрежа“ в свой доклад от 2024 г.

Около две седмици след обявяването в Германия започна процес срещу Antifa Ost, известна още като „Hammerbande“ (Бандата с чуковете). Става въпрос за делото в Дрезден, в което седем души са изправени пред съда за нападения срещу неонацисти в източните провинции между 2018 и 2023 г. – често с чукове, закупени от обикновени магазини, но и други актове на насилие със самоделни взривни устройства.

Федералните власти смятат, че Antifa Ost са нападнали шествие по случай „Деня на честта“ през февруари 2023 г. в Будапеща, считано от тях за събитие на крайнодесните в чест на Третия райх. Унгарският премиер Виктор Орбан се позова на въпросния случай, за да обяви организацията за терористична на 26 септември, включвайки я в новосъздаден национален списък с терористични групи – първият такъв в Европа, вдъхновен от американското решение. Орбан обвини групата и свързани с нея в атаки срещу унгарски институции като консулствата във Венеция и Берлин, и щурмуването на Mathias Corvinus Collegium в Брюксел през май.

Revolutionary Class Self-Defense е сведена до малка група, начело с от гръцкия анархист Димитрис Хадзивасилиадис, който беше осъден на 16 години затвор за грабеж в държавно казино през 2019 г. и още няколко акции. Въпреки това групата пое отговорност и за няколко скорошни атаки срещу ключови институции.

„Гръцките групи воюват с гръцките власти, италианските – с италианските фашисти и институции, а Antifa Ost. Постоянно говоря с колеги от полицията в Дрезден – германците напълно контролират ситуацията“, заяви Лорд, според когото нито една от тези групи не е обявила Америка за свой враг.

Експертите не се сещат за съществени контакти между някоя от четирите групи и крайнолеви групи отвъд океана. Според Белия дом обаче те принадлежат на „антифа мрежа“, подпомагаща насилието с идеологическа връзка, и че FTO статусът ще прекъсне всяка потенциална финансова подкрепа.

Обявяването на дадена организация за FTO носи преди всичко финансови последици: замразяване на активи, забрана за материална подкрепа и достъп до американската банкова система, както и визови ограничения за нейните членове. Ключов критерий е групата да бъде пряка заплаха за националната сигурност на САЩ, но обявените групи не са известни с призиви за нападения над американци, като вместо това нападат предимно десни структури и „капиталистически институции“ в родните страни.

Критиците на решението виждат в него прекалено широка интерпретация, докато подкрепящите го изтъкват, че мерката е в съответствие с National Security Presidential Memorandum-7 от септември, който е насочен към „антифа мрежите“.

За първи път в историята на списъка с FTO в него попадат групи, свързани с „антифа“ движението. Решението идва след години на обвинения от Тръмп към американски крайнолеви в терористична дейност, финансирана от леви донори в заговор срещу американците.

По време на протестите Black Lives Matter през 2020 г. Тръмп призова „антифа“ да бъде обявена за терористична група, но тя разполага със строга организационна структура или йерархия и по-скоро е децентрализирана мрежа от активисти. Решението на Тръмп е първо разширяване на фокуса към Европа и доведе до опасения сред правозащитници като ACLU, според които би могло да предизвика разширено наблюдение на американски граждани, обвинявани в „материална подкрепа“.

Растящата откъм популярност партия „Алтернатива за Германия“AfD приветства решението като „необходимо срещу нашите политически врагове“.

САЩ обявиха четири организации в Европа за глобални терористи.

🇺🇸 Държавният департамент на САЩ добави в списъка си със специално обозначени глобални терористи четири организации от Германия, Италия и Гърция, обявявайки ги за „въоръжени Антифа групи“, в рамките на продължаващите усилия на Белия дом за оказване на натиск на крайнолеви екстремистки групи.

Държавният секретар Марко Рубио съобщи, че е включил базираната в Германия групировка Antifa Ost в списъка със „Специално обозначени глобални терористи“ заедно с още три групи от Гърция и Италия, с което беше изпълнен поетия от Тръмп ангажимент за противодействие на „кампанията на политическо насилие на Антифа“.

Рубио обяви плановете си от 20 ноември те да бъдат обявени също за „чуждестранни терористични организации“ и предупреди, че Вашингтон ще преследва и други подобни групи по земното кълбо.

„Групи, свързани с това движение, изповядват революционни анархистки и марксистки идеологии – антиамериканизъм, антикапитализъм и антихристиянство – които използват, за да подклаждат и оправдават въоръжени атаки в страната и чужбина“, обясни Рубио.

Тръмп и Републиканската партия обвиниха последователите на Антифа, че разпалват политическо насилие след убийството на консервативния активист Чарли Кърк през септември, както и по време на протестите срещу действията федералните власти по миграцията в градове като Лос Анджелис, Портланд и Чикаго.

Антифа (съкратено от „антифашистка“) е децентрализирано движение без ясна структура, йерархия или лидер, според доклад на Конгресната изследователска служба от 2020 г.

Държавният департамент посочи, че Antifa Ost е извършила множество атаки срещу лица, смятани от нея за „фашисти“ и част от „дясната сцена“ в Германия в периода 2018-2023 г. и серия нападения в Будапеща през февруари 2023 г.

В Гърция също действат редица групи, изповядващи крайнолява и радикално-анархистка идеология и отговорни за терористична дейност и бомбени атаки. Група, позната като Revolutionary Class Self-Defense, която също попадна сред групите в списъка на Държавния департамент, пое отговорност за взривове в офисите на гръцкия железопътен оператор Hellenic Train през април 2025 г. и друг взрив в Министерството на труда година по-рано.

В списъка с терористични организации бяха добавени още действащата в Италия Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front, както и Armed Proletarian Justice and Revolutionary Class Self-Defense, базирана в Гърция.

САЩ обозначи Армията за освобождение на Белуджистан като терористична организация.

🇺🇸🤝🇵🇰 Държавният департамент на САЩ добави Армията за освобождение на Белуджистан (BLA), позната още като Бригадата Маджид, в своя списък с Чуждестранни терористични организации (FTO).

Групировката е обявена от САЩ за Специално обозначен глобален терорист (SDGT) през 2019 г. заради серия от терористични атаки. Държавният секретар Марко Рубио отбеляза, че оттогава насам тя е поела отговорност за нови атаки, включително от Бригадата Маджид.

Този статут води до налагане на строги санкции, включващи замразяване на активи и ограничения на транзакции с американски граждани за прекъсване терористичното финансиране и дейност. То допълва обозначения като FTO и е част от усилията на САЩ за борба със световния тероризъм. Списъкът с SDGT се поддържа от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и се актуализира при всяко идентифициране на нови заплахи.

BLA пое отговорност за атаки с атентатори самоубийци близо до летището в Карачи и комплекса на пристанищните власти в Гвадар през 2024 г. Тази година тя пое отговорност за отвличането на влака Джафар Експрес през март, при което загинаха 31 цивилни и служители на силите за сигурност, а повече от 300 други бяха отвлечени като заложници.

„Днешния ходов, предприет от Държавния департамент, показва ангажимента на администрацията на Тръмп за борба с тероризма“, заяви Марко Рубио и обясни, че обозначаването на терористи играе ключова роля в борбата срещу заплахата и остава ефективен метод за ограничаване на подкрепата за терористични дейности.

„Днешните действия са предприети съгласно раздел 219 от Закона за имиграцията и гражданството, както е изменен, и Изпълнителна заповед 13224, както е изменена. Обозначенията за FTO влизат в сила при публикуване във Федералния регистър“, се посочва в официално изявление.

BLA, обозначена като терористична организация както от САЩ, така и от Пакистан, е ангажирана в десетилетна въоръжена борба срещу пакистанското правителство, търсейки независимост за своята богата на природни ресурси провинция.

Екстремистката групировка от десетилетия обвинява правителството в Исламабад, че експлоатира нефтените и минералните богатства на Белуджистан, докато местното етническо малцинство води борба с дискриминация и бедност.

Миналия месец към списъка с FTO беше добавен и „Фронтът на съпротивата“, прокси организация на терористичната организация Лашкар-е-Тайба, поела отговорност за атаката в Пахалгам, Индия на 22 април 2025 г.

„Днес Държавният департамент обявява „Фронтът на съпротивата“ (TRF) за Чуждестранна терористична организация (FTO) и Специално обозначена глобална терористична организация (SDGT)“, гласи официалното изявление.