Може ли европейска подкрепа за Ормузкия проток да реши войната в Украйна?

🇫🇮 Доналд Тръмп обича да сключва сделки и един от най- доверените му държавни глави в Европа вярва, че е възможно да бъде постигат пакт, който да реши с един замах както петролната криза в Персийския залив, така и войната в Украйна.

Президентът на Финландия Александър Стуб заяви, че вижда истински потенциал в това на Тръмп да бъде предложено точно онова, което иска: военна подкрепа от страните в Европа за подсигуряване на морския трафик в Ормузкия проток – критичният маршрут за пренос на петрол, блокиран от Иран от началото на въздушните удари от САЩ и Израел.

Условието на Европа за предоставяне на подобна помощ? Тръмп да осигури цялата подкрепа, от която Украйна се нуждае, за да постигне приемливо мирно споразумение с Русия.

Идеята за пазарене с американския президент беше представена на Стуб във вторник по време на Q&A сесия в мозъчния тръст Chatham House със седалище Лондон. Финландският държавен глава изглеждаше изненадан и впечатлен. „Мисля, че това е наистина добра идея“, каза той: „Не, мисля, че всъщност е много добра идея“, каза той след кратка паузя, споделяйки, че ще я обмисли допълнително и ще обсъди вариантите с екипа си.

Самата Финландия не разполага с ресурси, които да внесе за обезопасяването на Ормузкия проток, и все още далеч не е ясно каква роля биха могли да играят европейските сили като цяло. Но въпросът как да се подсили Украйна и как Тръмп да бъде привлечен на нейна страна е спешен за Европа.

Държавни служители, включително самият Стуб, се опасяват, че колкото по-дълго продължава войната срещу Иран, толкова повече може да ограничи украинската отбрана срещу руската армия. Скокът на глобалните цени на енергията и решението на Тръмп да разхлаби санкциите срещу руската петролна индустрия, значително ще увеличат приходите от продажби на руски изкопаеми горива.

В същото време американските военни използват стотици ракети-прехващачи, за да свалят ирански ракети и дронове, оставяйки по-малко налични за Украйна. Киев и други градове разчитат на противовъздушната отбрана за защита срещу непрекъснатия бараж от балистични ракети от страна на Русия.

Освен това наскоро Тръмп отново опита да притисне украинския президент Володимир Зеленски за сделка с Путин, без да уточнява какви, ако изобщо има такива, гаранции за сигурност биха предоставили САЩ, за да запазят мира.

Стуб заяви пред аудиторията, че се опасява, че мирните преговори в Украйна бързо наближават „момента на истината“, което може да принуди Киев да приеме неизгодно споразумение, което включва отстъпване на територии на Путин. Преговорите дори могат да се провалят, оставяйки Европа в затруднение и без помощ от САЩ, което ще задължи европейските сили да се намесят, за да помогнат на Киев с повече разузнаване, оръжия и друга подкрепа.

Стуб отбеляза, че гледа реалистично на това доколко е в състояние да влияе на Тръмп, след като двамата се сближиха в рамките на 7-часова среща с голф и обяд миналата година. Финландия поръча 64 изтребителя от пето поколение F-35 и е домакин на хиляди американски войници, провеждащи учения в полярни условия.

„Нямам илюзии за това кой може да убеди президента Тръмп в каквото и да било. Ако успея да прокарам и 1 от 10 идеи за Украйна, мисля, че е добре“, каза Стуб.

Последиците от войната в Иран са отрицателни за Украйна, защото цената на петрола е плюс за руската военна машина, каза Стуб. „Руската икономика всъщност се справяше изключително зле преди няколко седмици, сега се възстановява.“ Освен това конфликтът отнема системи за противовъздушна отбрана от местата, където те са необходими в Украйна.

И накрая, фокусът се измести от мирните преговори за Украйна. „Надявам се мирните преговори за Украйна да не се провалят така, както преговорите между Иран и САЩ“, каза Стуб. „Но времето ще покаже.“

Съветник на Путин е отговорил с ругатня на предложението за европейско участие в преговорите

🇷🇺🤬🇫🇷 Според информация в медиите, съветникът на руския президент Юрий Ушаков е отговорил с ругатня, когато френски дипломати са повдигнали въпроса за евентуално участие на Европа в мирни преговори за Украйна.

Според репортаж на Financial Times, двама висши съветници на френския президент Еманюел Макрон са пътували до Москва през февруари, за да обсъдят потенциалното включване на европейските съюзници в бъдеща рамка за преговори, свързани с войната. Делегацията е включвала дипломатическия съветник на Макрон Еманюел Бон и висшия френски държавен служител Бертран Бухвалтер.

По време на срещата им с Ушаков, помощник на руския президент Владимир Путин, отговорен за външната политика, френските представители са аргументирали позицията, че европейските държави трябва да имат място на масата за преговори, тъй като войната пряко засяга сигурността на Европа.

„Съжалявам, но всъщност не – няма да стане, вървете по дяволите“, отговорил Ушаков, според европейски дипломат, цитиран от Financial Times.

Репортажът посочва, че Кремъл е отхвърлил предложението категорично и не е показал никаква готовност за разширяване на преговорите с включване на европейски държави.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков представи различна версия на разговора в коментар за Financial Times. Той твърди, че европейските държави в момента не допринасят за усилията, насочени към спиране на войната.

„Когато представителят на Франция пристигна, той не донесе никакви положителни сигнали. Затова и не чу нищо позитивно в отговор“, заяви Песков. „За съжаление, европейците изразходват всичките си усилия в опити да убедят украинците да продължат войната. Убедени сме, че те правят грешка от гледна точка на собственото си бъдеще.“

Според Financial Times срещата се е състояла в момент, когато европейските страни опитват да гарантират, че всеки дипломатически процес относно войната между Русия и Украйна ще включва страните от ЕС, които предоставят политическа, военна и икономическа подкрепа на Киев от самото начало на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Подготовката за следващия кръг от преговори се усложнява от разногласия относно мястото на срещата. Президентът Володимир Зеленски заяви, че разговорите са били отложени по искане на САЩ поради ескалиращата ситуация в Близкия изток.

Вашингтон посочи, че предпочита да е домакин на срещата на територията на САЩ, докато Русия предложи преговорите да се проведат на неутрални места като Турция или Швейцария. Зеленски допълни, че Украйна е готова да участва независимо от локацията, включително в САЩ, Турция, Швейцария или ОАЕ.

Саар отрича преговори с Ливан: „Бейрут първо трябва да спре Хизбула“

🇮🇱 Израелският министър на външните работи Гидеон Саар опроверга информацията, че се подготвят директни преговори с  Ливан през следващите дни на фона на сраженията с Хизбула. Саар направи изявлението пред чуждестранни медии на мястото на удар от иранска ракета в северния бедуински град Зарзир.

Запитан от репортер на Ройтерс дали може да потвърди съобщенията, че се очаква двете страни да обсъдят споразумение за борба с Хизбула и евентуално по-широко сътрудничество, Саар отговори кратко: „Не“.

„Ако ливанското правителство и ливанската армия искат промяна, те трябва да предприемат действия, за да спрат атаките, извършвани от Хизбула от ливанска територия“, поясни Саар.

„Досега те не са направили нищо значимо, за да спрат“, твърди той. Министърът добави, че след сключеното през ноември 2024 г. с посредничеството на САЩ примирие „Ливан не направи реално това, което трябваше за да разоръжи Хизбула, и сега виждаме резултатите. Очакваме от тяхна страна сериозни стъпки за спиране на обстрела срещу Израел. Това е практическото решение в момента.“

„Ние изцяло подкрепяме мира и нормализацията в бъдеще, включително с Ливан. Смятам, че проблемът в Ливан е Хизбула. Нямаме реални спорове с държавата Ливан. Имаме някои дребни гранични спорове, които могат да бъдат решени сравнително лесно. Но проблемът е Хизбула“, добави Саар.

Тази сутрин армейското радио съобщи, че бившият министър по стратегическите въпроси Рон Дермер е посетил Саудитска Арабия наскоро, за да обсъди с инициатива за евентуални директни разговори с Ливан.

Саар отрече и твърденията, че Израел е аламирал САЩ за привършване на запасите от ракети-прехващачи. Попитан от същия репортер дали потвърждава това, Саар каза: „Отговорът е не“ без да дава подробности.

След като вчера изданието Semafor съобщи, че Израел разполага с „критично ниски“ запази от прехващачи за противовъздушна отбрана, тази сутрин израелската армия заяви, че е „подготвена и готова да се справи с всеки сценарий“, а същевременно отказа официален коментар за конкретните наличности от боеприпаси.

Куба освобождава 51 затворници като жест на „добра воля“ към Ватикана

🇨🇺🇻🇦 Правителството на Куба обяви късно снощи, че освобождава 51 политически затворници в знак на „добра воля“ към Ватикана. Решението идва на фона на засилен натиск от страна на администрацията на Тръмп за икономически и политически реформи на острова.

„В знак на добра воля и предвид близките и гъвкави отношения между кубинската държава и Ватикана, с които исторически се поддържа комуникация относно преразглеждането на дела и освобождаването на затворници, кубинското правителство реши в следващите дни да освободи 51 лица, осъдени на лишаване от свобода“, се посочва в правителственото изявление.

В документа не се разкриват подробности за самоличността на затворниците, но се уточнява, че „всички те са излежали значителна част от присъдите си и са имали добро поведение в затвора“. Остава неясно дали това е еднократен акт или властите ще продължат да пускат на свобода хора от списъка с над 1000 политически затворници, които според правозащитни групи са зад решетките. Куба официално не признава наличието на политически затворници в страната.

Обикновено Куба освобождава политически затворници по време на преговори със САЩ. Последният подобен случай е през януари 2025 г., когато бяха пуснати 553 души като „жест“ към папа Франциск – част от сделка с тогавашния американски президент Джо Байдън, която извади Куба от списъка на държавите, спонсориращи тероризма. Тогава обаче бяха освободени само няколко десетки политически затворници, а някои от тях бяха върнати обратно в затвора малко по-късно, като дисидентите Хосе Даниел Ферер и Феликс Наваро.

Ферер в крайна сметка беше пуснат на свобода миналата година, но изпратен в изгнание в САЩ като условие за свободата му. Наваро, дъщеря му Сайли Наваро и други видни дисиденти като артиста Луис Мануел Отеро Алкантара и музиканта Майкел Кастило, осъдени за участие в мащабните протести срещу режима на 11 юли 2021 г., остават в затвора.

Кубинската власт подчерта, че освобождаването на 51-мата е суверенно решение, което е „обичайна практика в нашата правна система, характерно за хуманитарната траектория на Революцията, като този път съвпада с наближаването на религиозните чествания на Страстната седмица“.

От Ватикана потвърдиха, че участват в усилия за посредничество между кубинските лидери и САЩ, след като ръководителят на американското посолство в Хавана Майк Хамър и кубинският министър на външните работи Бруно Родригес посетиха Рим. Медиите в Италия съобщиха, че Родригес, който пътува до Рим като специален пратеник на кубинския лидер Мигел Диас-Канел, е помолил папа Лео да посредничи в разговорите със САЩ.

„Що се отнася до Куба, направихме това, което трябваше – срещнахме се с външния министър и предприехме необходимите стъпки, винаги с оглед на намирането на решение на съществуващите проблеми чрез диалог“, заяви държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин пред медии в Рим в понеделник.

Новината за затворниците беше съобщена малко след като държавните медии на островната държава обявиха, че Диас-Канел ще направи телевизионно изявление в 7:30 ч. сутринта в петък – необичайно време за подобни събития на острова.

След като спря доставките на петрол от Мексико и Венецуела за острова, Тръмп призова кубинските власти да сключат сделка със САЩ. Неговата администрация води разговори с няколко души от близкото обкръжение на върховната власт в Куба в лицето на Раул Кастро, съобщи по-рано Miami Herald. В последните седмици Тръмп повтори убеждението си, че Куба се намира „в задънена улица“, а нейното правителство ще падне, като дори намекна, че САЩ ще „поемат контрола“ върху острова.

Песков: Истанбулските споразумения вече не са актуални за бъдещи преговори

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните споразумения от Истанбул през 2022 г. вече не са приложими към потенциални преговори с Украйна, става ясно от репортажи в руски медии.

В изявление пред журналисти Песков посочи, че предишните рамки „не отговарят на настоящата ситуация“. На въпрос дали Кремъл остава ангажиран с т.нар. „истанбулски принципи“, които руската страна изтъквахаше като задължително условие за мир през цялата 2025 г. Песков отговори отрицателно.

„Реалността се е променила напълно“, лаконичен бе той.

„Агентство“ предаде, че коментарите на Песков са неочаквано рязък завой в твърдата риторика на Москва. Досега руското ръководство последователно настояваше, че всяко едно мирно споразумение трябва да се базира на основите, обсъждани по време на преговорите в Турция през март 2022 г.

Тази промяна в реториката беше предшествана от редица ултиматуми от руските дипломати. Миналия юни те разпространиха меморандум, очертаващ условията на Путин за прекратяване на войната, чиито искания до голяма степен повтаряха ултиматума, представен на украинските преговарящи в Истанбул.

Въпреки че Кремъл често се позовава на истанбулските разговори като на пропусната възможност за мир, реалните документи, обсъждани тогава, бяха равносилни на искане за безусловна капитулация на Украйна. Предложените сделки бяха замислени така, че да оставят Киев разоръжен, международно изолиран и силно уязвим за следваща руска агресия.

Условията, заложени в тогавашния проект на договор, далеч надхвърляха военния неутралитет и изискваше от Украйна да съкрати своите въоръжени сили до 50 000 души (пет пъти под числеността до инвазията) и да приеме строга забрана за разработка и разполагане на ракетни системи с обсег над 250 км.

Освен това проектът изискваше Киев да признае независимостта на т.нар. ДНР и ЛНР, да даде на руския език статут на официален език в украинската държава и да отмени всички международни санкции, което реално би ликвидирало всяка форма на украински суверенитет под прикритието на мирно споразумение.

Публичният отказ на Песков от истанбулската рамка съвпада по време с очакваното подновяване на мирните преговори между двете страни с посредничеството на САЩ.

Новият кръг беше предварително насрочен за тази седмица, но беше временно отложен, тъй като Белият дом пренасочи вниманието си към ескалацията на конфликта в Близкия изток. Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че дискусиите се очаква да се проведат следващата седмица в Швейцария или Турция.

Докато Кремъл сигнализира за промяна в изходната си точка и потенциално подготвя нови искания, Украйна продължава да настоява, че всяко бъдещо споразумение не може да компрометира украинския суверенитет. Зеленски подчерта, че териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено чрез директни разговори на най-високо политическо равнище – каквито Владимир Путин до този момент категорично избягва.

Русия се предлага за посредник в конфликта в Иран.

🇷🇺 Русия обяви готовност да поеме ролята на посредник в ескалиращия военен конфликт с Иран, съобщи The Moscow Times. Михаил Улянов, постоянен представител на Руската федерация към международните организации във Виена, потвърди, че страната разполага с нужния опит и е готова да предложи услугите си, ако това бъде поискано. Според него Иран вероятно ще приеме инициативата, предвид ескалацията в Близкия изток, но в същото време посочи, че САЩ не проявяват интерес към включването на трети страни в преговорния процес.

Дипломатическото активизиране на Кремъл като „миротворец“ в конфликта контрастира с продължаващата военна агресия срещу Украйна и липсата на напредък в двустранните преговори там. Улянов припомни ролята на Кремъл в преговорите за иранската ядрена сделка през 2021–2022 г. като доказателство за посредническия капацитет на страната.

Тази позиция обаче е обект на сериозен скептицизъм от страна на Израел. Посланикът в Москва Одед Йосеф постави под въпрос обективността на страната и подчерта, че руската страна поддържа едностранна подкрепа за иранските позиции и избягва да осъжда атаките срещу израелски цивилни. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отговори, описвайки позицията на страната като „обективна“.

Напрежението в Близкия изток достигна връхната си точка през последните дни, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел срещу Техеран доведоха до смъртта на върховния лидер Али Хаменей. В отговор Иран започна масирани атаки с ракети и дронове срещу Израел и американски военни бази в Бахрейн, Ирак, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия. Удари засегнаха Кипър, Турция и Азербайджан, парализирайки въздушния трафик и предизвиквайки рязък скок в цените на енергоносителите.

Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна обяви готовността на страната му да съдейства на страните от Близкия изток и Персийския залив в борбата със заплахата от ирански дронове. Зеленски посочи режима в Техеран като основен двигател на нестабилността в региона, подчертавайки, че иранските действия практически са спрели корабоплаването през Ормузкия проток. Украинският президент започна консултации по сигурността с лидерите на ОАЕ, Катар, Йордания и Бахрейн, като предстоят разговори и с Кувейт, в опит за координиране на глобалната стабилност.

Защо бизнес офертата на Иран към Тръмп няма да реши задънената улица в преговорите?

🇮🇷 Сведенията, тиражирани във водещи световни медии, че Иран е предложил „търговско съкровище“ на президента Доналд Тръмп, следва да се тълкува не като пътна карта за инвестиции, а преди всичко като стратегия за оцеляване.

Докато крайният срок от 10-15 дни, поставен от Тръмп за постигане на „съществена“ сделка с Иран, навлиза в решаващата си фаза, иранските дипломати изглежда се опитват да позиционират срещите като търговска възможност, а не като стратегическа отстъпка.

На 26 февруари в разгара на преговорите в Женева Financial Times съобщи, че Техеран е предложил достъп до мащабни енергийни и изкопаеми ресурси в опит да отклони Белия дом от пътя на военната ескалация.

Това е проницателен ход спрямо сегашния обитател на Белия дом. Тръмп отдавна предпочита във външната си политика резултати, които може да представи като конкретни сделки, и Иран изглежда използва именно този негов инстинкт.

Предлагайки перспектива за достъп до една от най-слабо развитите енергийни системи в света, Техеран се опитва да представи деескалацията като победа за американския бизнес, а не като направен компромис на противник. Надеждата е, че потенциалната печалба ще помогне за създаването на американско лоби, което в бъдеще да настоява за и в крайна сметка да осигури сдържаност.

В този смисъл предложението е нещо повече от договори за проучване и добив. То е опит за промяна на политическата сметка на Вашингтон. Иран може да си позволи подобен ход, тъй като ресурсната база на страната е наистина изключителна.

Агенцията за енергийна информация на САЩ посочва, че Иран притежава третите по големина доказани резерви на суров петрол и вторите по природен газ. Последният доклад на агенцията посочва, че пълното премахване на санкциите би могло да повиши добива значително само за няколко месеца.

Повечето от иранския износ на петрол и кондензат вече отива към Китай, което подчертава както мащаба на залога, така и предизвиканите от санкциите изкривявания. Техеран опитва да превърне геоложката тежест в дипломатически лост в момент на голяма уязвимост, когато оцеляването на режима е поставено на карта.

Именно затова подобно предложение трябва да се подходи с повишено внимание. Режим, който е уверен, че времето работи в негова полза, не поставя стратегически сектори „на масата“ пред американски президент, който открито го заплашва.

Тръмп предупреди, че ще се случат „лоши неща“, ако няма постигната съществена сделка до две седмици. Третият кръг преговори завърши без споразумение, а между позициите на страните има огромни пропасти. Предложението се прави именно защото ключовият спор остава нерешен, а не защото е близо до развръзка.

На 25 февруари Министерството на финансите на САЩ санкционира над 30 лица, организации и плавателни съдове, свързани със „сенчестия флот“ на Иран и мрежите, които подпомагат придобиването на балистични ракети и модерни оръжия.

Това не е правната среда, в която американските компании започват да планират дългосрочните си проекти в сферата на добива. Дори и дадени ограничения бъдат отменени, компаниите пак ще бъдат изправени пред рискове, свързани със спазването на регулациите, финансови пречки, застрахователни усложнения, както и опасността всяко отваряне да бъде отменено от следващата администрация.

За корпоративните съвети Иран не е просто пазар с потенциал. Той е санкционно минно поле. Американски компании вероятно помнят и колко бързо могат да се сринат иранските възможности.

В периода на ядрената сделка (JCPOA) Boeing подписа сделка на стойност 16,6 млрд долара за продажба на 80 самолета на IranAir – събитие, разглеждано тогава като символ на търговска нормализация. Повторното налагане на санкциите, след като Тръмп напусна сделката, превърна този оптимизъм в урок по суверенен и политически риск.

Аналогията с Венецуела също не е успокояваща. Изпълнителният директор на Exxon Дарън Уудс е нарекъл страната „непригодна за инвестиции“ без мащабни законови реформи, дори след като Вашингтон насърчи американските компании да се завърнат там.

Ако Венецуела изглежда рискована дори с директна политическа подкрепа от САЩ, то Иран изглежда далеч по-несигурен.

Представители на режима заявиха, че не са предлагали спиране на обогатяването на уран и че делегацията на САЩ не е поискала изрично нулево обогатяване в предишни разговори. Въпреки това общата позиция на Вашингтон остава непроменена – всяко споразумение трябва да лиши Иран от възможността да се доближи към ядрено оръжие.

На 26 февруари Reuters съобщи, че САЩ все още настояват за строги ограничения върху обогатяването и запасите, докато според Associated Press Иран продължава да се съпротивлява на изнасянето на запасите му от обогатен уран в чужбина.

Това не е незначително техническо несъгласие. Едва ли сериозна американска компания ще сметне Иран за надежден партньор, докато съществува подобна бездна. Инвеститорите се задействат, едва когато е налице стабилна политическа архитектура, а не когато тя все още се оспорва в хотелските стаи в Женева.

Ето защо „търговският бонус“ на Иран има значение като инструмент за натиск, но все още не и като реална политика. То е сложен опит за печелене на време, ласки към инстинкта на Тръмп и повишаване на цената на евентуална ескалация чрез размахване на бъдещи печалби пред Вашингтон.

Това може да помогне за запазване на дипломацията за още един кръг и да предложи на Белия дом „изход“, който да бъде представен като рационален от търговска гледна точка, вместо като стратегическа слабост. Но това не е пробив. Правата върху петрола и минното дело сами по себе си не могат да отменят законите за санкциите, враждебността на Конгреса, ядреното недоверие и принудителната логика, която управлява американската политика спрямо Иран.

Техеран предлага съкровище. Проблемът е, че минното поле около него остава напълно непокътнато.

Лавров: Москва не бърза да сключва мир в Украйна.

🇷🇺 Москва не бърза да сключва мирно споразумение с Украйна. Това подсказа външният министър Сергей Лавров в коментар пред руските държавни медии днес, с което сигнализира, че Кремъл е фокусиран над постигането на военните си цели, а не върху спазването на крайни срокове.

Делегациите на Русия и Украйна бяха в Женева днес за отделни разговори с американски представители като част от усилията на президента Доналд Тръмп за сключване на примирие в продължаващата война, навлязла в петата си година преди два дни.

Въпреки това няколко кръга дискусии не успяха да доведат до пробив, тъй като Русия настоява безкомпромисно за териториални и политически ултиматуми, които бяха отхвърлени от Украйна като капитулация.

Отказът на Москва да се ангажира със срокове съвпада с нейната отколешна практика на нарушаване на договори и използване на преговорите като тактика за постигане на военни цели. Според Chattam House Москва е нарушила редица ключови споразумения за сигурност с нахлуването си в Украйна, най-известният от които е меморандумът от Будапеща, и е погазила над 17 различни примирия в годините след 2014 г.

„Чували ли сте нещо от нас за крайни срокове? Нямаме крайни срокове, имаме задачи. Изпълняваме ги“, отбеляза Лавров пред репортери на държаните медии.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подкрепи думите му и заяви, че е твърде рано да се правят прогнози за мирния процес. „Би било голяма грешка в момента да правим опити да дефинираме някакъв етап или да правим прогнози“, каза той, отправяйки предупреждение срещу излишни спекулации.

Украинският президент Володимир Зеленски многократно призовава за среща на върха с Владимир Путин, за да бъдат разгледани критични въпроси, като съдбата на оспорваните територии в Източна Украйна.

Песков обаче отново потвърди, че Русия няма да се съгласи на среща на върха, докато преговорите не достигнат финалната си фаза, при която и двете страни са съгласни с условията на потенциална сделка.

По-рано Владимир Медински, главният руски преговарящ в Женева, отново попадна под обстрела на вниманието.

Наблюдатели посочват, че помощникът на Кремъл е избран по-скоро за да предава позицията на Владимир Путин, отколкото да преговаря самостоятелно.

Марк Галеоти, директор на консултантска фирма Mayak Intelligence, описа Медински като „фактическа марионетка на Путин“ и посочи, че той „няма собствена гледна точка или дневен ред, а просто може да се разчита на него да предава вярно посланието на Путин и да докладва вярно обратно“.

Съвсем очаквано, след два дни срещи при закрити врата разговорите приключиха без пробив, а Медински нарече преговорите „трудни, но конструктивни“ и заяви, че скоро ще бъде проведен нов кръг.

Над 150 самолета пристигнаха в Европа и Близкия изток, Тръмп все още се колебае.

🇺🇸 САЩ изпратиха нова мащабна вълна от военни подкрепления към Европа и Близкия изток днес, в рамките на която тежки транспортни самолети и стелт изтребители се придвижиха паралелно към региона на фона на ескалиращото напрежение с Иран.

Данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик разкриват най-малко осем самолета за стратегически въздушен транспорт Boeing C-17 Globemaster III на ВВС на САЩ, които по-рано днес преминаха над Атлантическия океан в източна посока.

Повечето от тях излетяха от бази на източното крайбрежие на САЩ и Форт Худ, щата Тексас. Източници от OSINT общността описват полетите като „поредната пратка оръжия и оборудване“, като вероятно пренасят боеприпаси, зенитно-ракетни комплекси и логистична подкрепа за предно разположени контингенти.

Едновременно с това 6 стелт изтребителя F-22 Raptor (с позивни TREND 51–56) излетяха от авиобаза Лейкънхийт в Обединеното кралство тази сутрин, подкрепени от голям брой танкери KC-46 Pegasus и KC-135 (група ROMA) от близката авиобаза Милдънхол.

Изтребителите Raptor от състава на 1-во изтребително крило в авиобаза Лангли, щата Вирджиния, се насочват на изток към бази на Централното командване (CENTCOM). Очакваните дестинации включват авиобаза Муафак Салти в Йордания и други предни позиции.

Това бележи последния етап от разполагането на общо 12 самолета F-22, започнали да пристигат в Обединеното кралство на 17 февруари. Те осигуряват въздушно превъзходство от най-висок клас и са оптимизирани за среда с висока степен на заплаха, включително за потискане на съвременни системи за въздушна отбрана.

Движението е част от устойчиво и мащабно засилване на американския въздушен транспорт и изтребителна мощ:

• Над 120 самолета на ВВС на САЩ (сред които десетки C-17 и C-5 Galaxy) прекосиха Атлантика през последната седмица.
• Над 200 тежки транспортни полета доставиха оборудване до логистични центрове в Близкия изток от средата на януари насам.

Това се случва в момент на безпрецедентно за последното десетилетие натрупване на американски военни сили в региона, паралелно с продължаващи преговори за ядрената програма на Ислямската република, които се оказаха в задънена улица, заплашвайки региона от.

Пентагонът не е разпространил официално изявление относно конкретните полети днес, което е стандартна практика за оперативни маневри от такъв мащаб.

Допълнителни C-17 и следващи групи изтребители продължават да бъдат засичани в посока изток.

Очаквайте обновления през следващите часове.

САЩ отхвърли предложение на Иран за спиране на обогатяването на уран

🇺🇸⚔️🇮🇷 По време на втория кръг от преговорите за иранската ядрена програма в Женева тази седмица, Иран е представил на САЩ предложение, което включва оферта за спиране на обогатяването на уран за период от три години и поемане на ангажимент балистичните ракети на страната да не бъдат използвани за нападение срещу Израел.

Специалният пратеник Стив Уиткоф бързо е отхвърлил поредицата от ирански отстъпки с мотивите, че далеч не са достатъчни, като е отказал да води разговори по предложението, според опозиционното издание Iran International

След прекъсване за период от 3 години обогатяването на уран, иранското предложение предвижда по-късно то да се ограничи до 3,67%. Вече обогатеният уран трябва да се разрежда под американски надзор или да се прехвърля в трета държава, за предпочитане Русия, се посочва в документа.

Въпреки че на моменти САЩ настояват Иран да се откаже напълно от своите балистични ракети, предложението предвижда те да бъдат запазени, като се ангажира да ги използва само за целите на отбраната, а не за нападения срещу Израел.

Предложението включва ангажимент от Иран да не поставя под съмнение публично правото на съществуване на Израел, както и да избягва прокарването на палестинскаа национална кауза с военни средства – очевидна препратка към военната подкрепа за Хамас и Палестински ислямски джихад.

Продажбата на ирански петрол би протичала през швейцарско посредничество и би включвала 5% комисиона за САЩ, допълва предложението.

Израел и Ливан проведоха директни преговори в Накура в опит да спасят примирието

Бронирана машина на мироопазващите сили на ООН в Ливан (UNIFIL) на главния път близо до южния ливански град Накура близо до границата с Израел, 27 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Mahmoud Zayyat / AFP

🇮🇱🕊️🇱🇧 Официални представители на Израел и Ливан се срещнаха лично в южния ливански град Накура в опит да запазят сключеното преди над година примирие на фона на засилени опасения от повторно избухване на конфликта с Хизбула.

Срещата в петък беше 15-ото заседание на т.нар. петстранна комисия, насочена към запазване на примирието. Това обаче беше едва вторият случай от десетилетия насам, при който израелски и ливански цивилни служители се срещат директно, след подобна среща по-рано този месец. Ливан и Израел официално са вражески нации от основаването на еврейската държава през 1948 г.

Израел беше представен от Джоузеф Дразнин, член на Съвета за национална сигурност, заменил Ели Ресник, който представляваше страната на първите директни разговори на 3 декември.

В срещата, проведена в щабквартирата на мироопазващите сили на ООН в крайбрежния граничен град, участваха и редица цивилни представители на двете страни.

Според канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху са разгледани „начини за напредък на икономически инициативи с цел да се демонстрира взаимният интерес от премахване на заплахата от Хизбула и да се гарантира устойчива сигурност за жителите от двете страни на границата“.

Конвой, превозващ делегация на Съвета за сигурност на ООН, обикаля границата с Израел в близост до южния ливански район Накура, 6 декември 2025 г.
📸 Снимка: Mahmoud Zayyat / AFP

Срещата е „продължение на диалога по сигурността, насочен към осигуряване на разоръжаването на Хизбула от страна на въоръжените сили на Ливан“, се отбелязва в изявлението на кабинета на премиера.

Въпреки че срещата привидно бе посветена на икономическо сътрудничество, Барак Равид от Axios разкри, че реално тя е била насочена към недопускане на възобновяването на войната.

Докладът беше потвърден от посолството на САЩ в Бейрут, според което петъчните разговори са били фокусирани върху решаването на граждански въпроси, което да помогне за предотвратяване на нова война.

„Цивилните участници се фокусираха върху създаване на условия за безопасно завръщане на жителите по техните домове, придвижване на реконструкцията и адресиране на икономическите приоритети“, заявиха от посолството.

Военните са представили „актуална оперативна информация и са останали фокусирани върху задълбочаването на сътрудничеството между двете армии чрез намиране на начини за засилване на координацията“.

Двете страни се обединиха около общата позиция, че трайният политически и икономически прогрес е от ключово значение за затвърждаване на успехите в сферата на сигурността и осигуряване на дългосрочна стабилност и просперитет.

Източник, запознат с дискусиите, заяви пред Ройтерс, че са били разгледани и спорове относно това как да се ограничи въоръжението на юг от река Литани и разполагането на ливанската армия в зоните на Хизбула.

Ливански военнослужещи, застанали върху бронирана машина в Алма ал-Шааб, близо до границата с Израел, 28 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Anwar Amro / AFP

Комисията добави, че укрепването на ливанската армия, която участниците описаха като гарант за сигурността в земите на юг от река Литани, но която от много години бе по-слабо въоръжена от Хизбула, е от решаващо значение за поддържане на стабилността.

Ливанският президент Жозеф Аун потвърди приоритета за завръщане на жителите на граничните селища по техните домове, се казва още в изявление на президентството, според което комисията ще се събере отново на 7 януари.

В четвъртък френски, саудитски и американски служители се срещнаха в Париж с началника на ливанската армия за разговори по финализиране на „пътна карта“ за механизъм за разоръжаване на Хизбула, тъй като наближава краят на годината, който беше договорен като краен срок за разоръжаване на групировката от страна на централното правителство в Бейрут.

Израел постепенно засилва своите военни операции в Ливан през последните седмици на фона на съобщения за възможна мащабна офанзива срещу Хизбула, въпреки примирието, влязло в сила през ноември 2024 г.

Условията по него изискваха от Хизбула да напусне южен Ливан, а на Израел бяха дадени 60 дни да стори същото. По-късно израелската армия (IDF) се изтегли от всички позиции с изключение на пет гранични поста, което обясни с непълното премахване на инфраструктурата на Хизбула в южната част на страната.

В допълнение към стотици въздушни удари, нанесени по време на примирието, армията съобщи, че сухопътните войски са провели над 1200 ограничени рейда на ливанска територия, преди всичко в райони около петте стратегически поста, за да попречат на Хизбула да върне своите способности.

През септември 2024 г. Израел започна сухопътна офанзива в южен Ливан, с която да позволи на 60 000 жители да се завърнат у дома. Те бяха разселени от ежедневните обстрели на Хизбула срещу общностите в северен Израел, започнали на 8 октомври 2023 г. – ден след като Хамас – друга терористична групировка от иранската „Ос на съпротивата“, извърши клането, при което бяха убити 1200 души, а други около 250 бяха взети за заложници.

Дим се издига от мястото на израелски въздушни удари в покрайнините на южното ливанско село Ал-Катрани, 18 декември 2025 г.
📸 Снимка: Rabih Daher / AFP

Американски план за преструктуриране на икономиките на Русия и Украйна предизвика сблъсък с Европа.

🇺🇸⚔️🇷🇺 През последните седмици администрацията на Тръмп връчи на европейските страни поредица от документи, всеки от които по една страница, в които е изложена визията за реконструкция на Украйна и връщането на Русия в световната икономика.

Предложенията разпалиха ожесточена битка между САЩ и традиционните им съюзници в Европа на масата за преговори. Резултатът може да промени коренно икономическата карта на континента.

Американският план е описан в приложения към настоящите мирни предложения, които не са били публични, но бяха разкрити пред Wall Street Journal от американски и европейски официални лица. Документите предвиждат американски финансови компании и други фирми да използват около 200 милиарда долара замразени руски активи за проекти в Украйна, включително огромен дата център, който да се захранва от атомната централа в Запорожие, в момента окупирана от руските войски.

Друго приложение представя общата визия на Белия дом за извеждане от изолация на икономиката на Руската федерация чрез инвестиции на американски компании в стратегически сектори от добива на редки елементи до сондажи за нефт в Арктика и връщане на руските енергийни потоци в Западна Европа и останалия свят.

Някои европейски служители, запознали се с документите, заявиха, че не са сигурни дали конкретни американски предложения трябва изобщо да бъдат приемани на сериозно. Един от тях сравни идеите с визията на президента Тръмп за изграждане на ривиера в ивицата Газа. Друг сравни предложените енергийни сделки САЩ–Русия с икономическа версия на конференцията в Ялта през 1945 г. довела до поделянето на Европа между победителите във Втората световна война.

Представител на Белия дом заяви, че Тръмп и екипът му работят за постигане на сделка, която да сложи край на войната, която според него продължава твърде дълго. В сряда Тръмп обсъди мирния процес в телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.

В сряда той разкри пред журналисти, че обмисля дали да присъства на среща в Европа през уикенда. „Мисля, че имахме някои спорове за хората и ще видим как ще се развие“, каза той. „Не искаме да си губим времето.“

Европа, която полага усилия да се откаже от руския газ, за да лиши Кремъл от средства за войната и да намали собствената си зависимост от стратегически съперник, не желае да поднови доставките на енергия от държава, която смята за най-голямата заплаха за сигурността си.

Европейски представители искат замразените руски активи, съхранявани в европейски институции, да се използват за отпускане на заем на изправеното пред финансови затруднения правителство на Украйна, за да може да купува оръжие за отбраната и да продължи да функционира, докато хазната му се изпразва.

Сблъсъкът на преговорите вече не е само за граници, а все повече за бизнес, като в неочакван обрат поставя един срещу друг не само Украйна и Русия, но и САЩ срещу съюзници в Европа. The Journal съобщи, че американски компании, известни като свързани с администрацията на Тръмп, се поставя да спечели от американския мирен план.

Германското правителство полага усилия да обясни, че европейските санкции забраняват всякаква работа или финансови транзакции, свързани с ремонта или повторното пускане в експлоатация на „Северен поток“, който беше саботиран от украински водолази през 2022 г.

Европейски служители изразиха опасения, че американският подход да осигури така необходимото облекчение на Кремъл, с което той да ускори икономиката си и в крайна сметка да се превъоръжи. Нова оценка оценка на западно разузнаване посочва, че формално погледнато Русия вече се намира в рецесия от шест месеца, а трудностите пред воденето на военна икономика, съчетани с опитите за контрол на цените, създават системен риск за банковия ѝ сектор.

Ако американската визия надделее, тя ще осуети европейските планове за подкрепа на украинското правителство и бетониране на икономическата изолация, в която е Руската федерация. Резултатът, според няколко представители, е трескава надпревара да се действа бързо, преди САЩ да наложат собствените си договорености.

Американски представители, участващи в преговорите, твърдят, че европейският подход бързо ще изчерпи замразените средства. Вашингтон, от своя страна, ще привлече ръководители от Уолстрийт и милиардери от частния капитал да инвестират парите и да увеличат наличния за влагане обем. Един от участниците в преговорите заяви, че под американско управление сумата може да нарасне до 800 милиарда долара. „Нашето усещане е, че наистина разбираме от финансов растеж“, каза той.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е участвал в ползотворни разговори с изпълнителния директор на BlackRock Лари Финк.

Преговарящият екип вижда общата икономическа дейност и взаимната енергийна зависимост като основа на философията си „бизнес срещу мир“: например украинските датацентрове биха черпили ток от разположената в момента под руска окупация Запорожка АЕЦ – най-голямата в Европа.

На срещата със Зеленски и лидерите на Франция и Великобритания на „Даунинг стрийт“ №10 този понеделник германският канцлер Мерц призна, че е „скептичен към американските предложения.

Миналата седмица Европейският парламент и правителствата на държавите членки финализираха законодателно споразумение за пълно спиране на вноса на руски тръбопроводен газ до две години. Огромната мрежа от тръбопроводи, наследена от съветската епоха, почти изцяло е изключена или взривена от украински водолази.

Дебатът между партньорите от двете страни на Атлантика обърна с главата надолу почти половин век американска и европейска политика спрямо Москва. Президенти от Роналд Рейгън до Тръмп в неговия първи мандат настояваха европейските съюзници да преосмислят енергийната зависимост от Москва.

Европа от своя страна дълго се придържаше към политиката „Wandel Durch Handel“ („Промяна с търговия“) – вярата, че икономическите връзки на Кремъл със западния свят ще го възпрат от война и дори ще помогнат за износ на демокрация на руска територия. Тръмп във втория си мандат заложи на сходен подход, с разликата, че администрацията му не очаква Русия да се превърне в демокрация.

Натовареният и ускорен график на срещите на дипломацията и срещи на върха през последните седмици показва, че дебатът се носи с бясна скорост към бурен финал.

Специалният представител на Белия дом Стив Уиткоф и зетът на Тръмп Джаред Къшнър водят консултации с водещи ръководители от Уолстрийт за съживяването на разрушената украинска икономика. Техният план, представен на украинците, включва предложение ветераните да оставят оръжието и да получават заплати на ниво Силициева долина, управлявайки едни от най-модерните дейта центрове в света, построени от американски компании. Главният преговарящ от украинската страна Рустем Умеров е редовен гост в луксозната вила на Уиткоф в Маями.

Вчера европейските лидери проведоха телефонен разговор с Уиткоф и ще се срещнат в Париж още този уикенд. В понеделник те ще се съберат отново в Берлин. Уиткоф и Къшнър ще се включат във видео конферентна връзка.

Двамата американци прекараха часове с руския президент Владимир Путин миналата седмица, като аргументираха, че Русия трябва да покаже готовност да сложи край на войната по дипломатически път, преди да може да се възползва от облекчаване на санкциите и инвестициите, които би донесла евентуална мирна сделка.

Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

Андрий Ермак подаде оставка от поста си.

🇺🇦 Андрий Ермак, ръководител на президентската администрация, е подал оставка след обиск на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) в неговите имоти днес, съобщи президентът Володимир Зеленски.

Оставката идва в момент, когато Украйна е разтърсена от най-мащабния корупционен скандал по времето на Зеленски, в който са замесени лица от близкото му обкръжение. По-рано този месец бяха повдигнати обвинения на осем души за схема с държавния ядрен монополист „Енергоатом“. Като главен организатор беше посочен Тимур Миндич – един от най-близките хора до Зеленски.

Министрите на правосъдието Херман Халущенко и енергетиката Светлана Гринчук са уволнени, но засега не са им повдигнати обвинения. Миндич напусна страната преди да има повдигнати обвинения и беше санкциониран и обявен за издирване от президента Зеленски.

„Украинска правда“ съобщи, че и Ермак е замесен в корупционния скандал, като следователите го наричат „Али Баба“.

По-рано главният антикорупционен прокурор Олександър Клименко заяви, че според разследването „Али Баба провежда срещи и дава задачи на правоохранителните органи, за да преследват детективи на НАБУ и антикорупционни прокурори“.

Един от луксозните имоти край Киев, финансирани чрез схемата, е бил предназначен за именно за Ермак, твърди източник от правоохранителните органи пред Kyiv Independent.

Въпреки острите критики Зеленски отказа да уволни Ермак и го изпрати да ръководи украинската делегация на преговорите с делегация на САЩ в Швейцария, след като президентът Доналд Тръмп представи спорен мирен план с множество отстъпки към Москва.

Назначен през 2020 г. Ермак натрупа безпрецедентно влияние в украинското правителство. Въпреки широките критики Зеленски заяви, че му се доверява напълно и отхвърляше твърденията, че Ермак има прекомерна власт.

„Ермак е силен мениджър. Уважавам го заради резултатите му. Той прави това, което му казвам, и изпълнява задачите“, отбеляза Зеленски в интервю за Bloomberg миналата година.

„Той дойде с мен, с мен ще си тръгне. И няма да остане на никакви постове“, заяви президентът през 2021 г.

Дан Дрискол се срещна с руски дипломати в Абу Даби

🇺🇦🕊️🇺🇸 Секретарят на американската армия Дан Дрискол се срещна с руски дипломати в Абу Даби, с които проведе тайни разговори в рамките на засиления натиск на президента Доналд Тръмп за постигане на споразумение, което да сложи край на войната в Украйна.

Разговорите се проведоха в рамките на продължаващите усилия от страна на САЩ и Украйна за запълване на пропуските в предложения мирен план. Въпреки това ключови въпроси в него остават нерешени, а Киев остава предпазлив по отношение на натиска за приемане на условията, отговарящи до голяма степен на ултиматумите на Кремъл.

Официален представител на Белия дом потвърди пред Ройтърс за срещата в Абу Даби, но не разкри подробности за нейното съдържание и състава на руската делегация. Той добави, че Дрискол, който се превърна в ключова фигура за дипломатическата инициатива на Вашингтон, също ще се срещне с украински представители по време на престоя си в Емирствата.

Преговори се развиват на фона на драстично повишени залози за Украйна, която понесе масирана ракетна атака през изминалата нощ. В ранните часове на деня руската армия нанесе серия от удари по Киев с комбинация от крилати ракети „Калибър“, аеробалистични ракети „Кинжал“ и камикадзе дронове „Шахед“, при което загинаха най-малко 6 цивилни, 13 други бяха ранени, докато голям брой жилищни сгради бяха опожарени.

В същото време предложеният мирен план на Вашингтон е значително съкратен след преговорите в Женева, според Financial Times. Изданието отбелязва, че първоначалните 28 точки са били сведени до едва 19, като са отрязани почти 1/3 от оригиналните положения. Източниците не уточниха кои са премахнатите точки. Преди началото на срещата между украински и американски служители обаче европейските лидери изразиха съмнения по отношение на някои аспекти от предложението, особено онези, засягащи санкциите срещу Кремъл и съдбата на замразените руски активи. Те подчертаха, че тези въпроси попадат в компетенциите на Европейския съюз.

По-рано говорителят на Върховната радар Руслан Стефанчук заяви, че страната е готова за реални мирни преговори с Руската федерация, но посочи категоричните червени линии. На откриването на парламентарна среща на върха в Швеция той обясни, че Украйна няма да признае законно нито една окупирана територия и няма да приеме ограничения върху правото си да се защитава.

Върховният главнокомандващ на суданската армия отхвърли предложението за примирие.

Суданският генерал Абдел-Фатах Бурхан е посрещнат от своите войски в Републиканския дворец на Хартум след отвоюването му от паравоенната милиция „Сили за бърза подкрепа“, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/File

🇸🇩 Суданският генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, върховен главнокомандващ на армията и фактически лидер на страната, отхвърли предложеното за прекратяване на огъня, изготвено от посредниците, водени от САЩ. Това е поредният тежък удар върху опитите да бъде спряна разрушителната война, разкъсваща африканската страна повече от 30 месеца.

Във видео, публикувано в неделя вечерта, Бурхан заяви, че предложението е „неприемливо и най-лошото досега“ и обвини посредниците в заемане на страна и липса на безпристрастност в усилията им да сложат край на конфликта.

Судан потъна в хаос през април 2023 г., когато борбата за власт между редовната армия и мощните паравоенни „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) ескалира в открити битки в столицата Хартум и други части на страната.

Според данни на ООН войната е отнела живота на повече от 40 000 души, но според хуманитарни групи реалният брой жертви може да е до десет пъти по-висок. Конфликтът предизвика най-тежката хуманитарна криза в световен мащаб, при която 14 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си, избухнаха епидемии, а цели региони страдат от масов глад.

Посредническата група, известна с името „Квадрига“ (САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет), повече от две години се опитва да спре бойните действия и да върне страната към демократичния преход, прекъснат от военния преврат през 2021 г.

По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще обърне сериозно внимание на конфликта в отговор на призив за намеса, отправен от саудитския принц Мохамед бин Салман по време на официалната му визита в Белия дом.

В понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова и двете страни за незабавно примирие и сядане на масата за преговори. В публикация в социалните мрежи той настоява за „безпрепятствен и безопасен достъп на хуманитарна помощ“ и спиране на доставките на бойци и оръжие за двете воюващи страни.

„Нуждаем се от мир в Судан“, подчерта Гутериш.

Съветникът на Белия дом по въпросите на Африка Масад Булос отбеляза, че последното предложение предвижда 3-месечна хуманитарна пауза, която ще бъде последвана от 9-месечен политически процес.

RSF обявиха, че приемат примирието, на фона на международното възмущение от зверствата, извършени от техни бойци след превземането на Ел Фашер, столица на щата Северен Дарфур. В понеделник вечерта командирът на RSF генерал Мохамед Хамдан Дагало–Хемедти излъчи видеообръщение, в което потвърди готовността си за тримесечно хуманитарно примирие и призова посредниците да окажат натиск върху армията да го приеме.

Генерал Бурхан обаче категорично отхвърли документа: „Това е най-лошият текст досега“, защото „ликвидира въоръжените сили, разпуска службите за сигурност и оставя милицията там, където се намира в момента“, заяви той, очевидно визирайки RSF.

„Ако посредничеството продължи в същата посока, ще го смятаме за пристрастно“, допълни той, като отправи остри критики към американския съветник Масад Булос, когото обвини в опит за налагане на условия.

„Страхувам се, че Масад Булос ще се превърне в пречка за мира, който целият судански народ иска“, заяви той, без да даде дава повече подробности.

Генералът нападна и ОАЕ, които са една от четирите държави в „Квадрига“, която според него „не е невинна за отговорност“, особено когато „святът видя подкрепата на Емирствата за бунтовниците срещу суданската държава“.

В понеделник министерството на външните работи на ОАЕ отвърна, че със своя отказ Бурхан е демонстрирал „обструктивно поведение“, което „трябва да бъде публично осъдено“.

Правозащитни групи отправят остри обвинения към ОАЕ, че снабдяват RSF с оръжие и наемни бойци. По-рано този месец Асошиейтед прес съобщи, че от месеци американските служби разполагат с конкретни данни за доставки на оръжие от Емирствата за групата – информация, потвърдена от служител с достъп до секретните доклади. ОАЕ категорично отричат да подкрепят RSF.

Бурхан отхвърли твърденията, че армията е под контрола на ислямисти и е използвала химическо оръжие срещу бойци на RSF – обвинение, отправено от администрацията на Тръмп през май. Според него армията ще се съгласи на примирие едва когато RSF се изтегли изцяло от населените места, които контролира, за да позволи на разселените да се завърнат по домовете си, и едва тогава могат да започнат преговори за политическо уреждане.

„Ние не сме войнолюбци и не отхвърляме мира, но никой не може да ни заплашва или да ни диктува условия“, подчерта Бурхан.

Тръмп се захваща с мира в Судан след молба от саудитския принц.

🇺🇸🇸🇩 Американският президент Доналд Тръмп обеща, че ще положи усилия да помогне за спиране на гражданската война в Судан в отговор на молба, отправена му лично от саудитския монарх Мохамед бин Салман.

„Вече започнахме да работим по това“, разкри Тръмп в своята реч по време на инвестиционна конференция в Саудитска Арабия ден след срещата си с фактическия управник на кралството в Белия дом.

Пред присъстващите, сред които бяха престолонаследникът и делегацията му, Тръмп сподели, че екипът му се е захванал с проблема едва половин час след като бин Салман е отправил молбата по време на срещата им вчера.

Вашингтон ще работи съвместно със Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и други държави от Близкия изток, за да сложат край на зверствата в региона и да стабилизират Судан, написа Тръмп по-късно в социалните мрежи.

Конфликтът в Судан избухна през 2023 г. в резултат на борба за власт между Въоръжените сили на Судан и паравоенна милиция, позната като „Сили за бърза подкрепа“, точно преди осъществяването на планиран преход към цивилно управление. Той доведе до кръвопролития срещу етнически групи, огромни разрушения и разселване на милиони невинни, привлече чужди сили и заплашва да разцепи страната.

Според петима души, запознати с темата, саудитският монарх смята, че именно директният натиск от страна на Тръмп е нужен, за да се разчупи задънената улица в преговорите за спиране на войната, която продължава над две и половина години, позовавайки се на ролята в постигането на примирие в Газа миналия месец.

Самият Тръмп разказа, че саудитският принц явно е апелирал към представата му за себе си като миротворец.

„Вчера той спомена Судан и каза: „Сър, Вие говорите за много войни, но има едно място на Земята, наречено Судан, и това, което се случва там, е ужасяващо“, предаде Тръмп.

За саудитското кралство разрешаването на конфликта е въпрос на национална сигурност – стотици километри суданско крайбрежие се простират точно срещу саудитския бряг на Червено море.

„В Судан се извършват ужасяващи зверства. Страната се превърна в най-размирното място на Земята и в същото време в най-голямата хуманитарна криза. Отчаяно са нужни храна, лекари и всичко останало“, написа Тръмп в Truth Social.

Украйна под натиск да приеме американска рамка за мир, изготвена след срещи с Русия.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Съединените щати са дали знак на украинския президент Володимир Зеленски, че трябва да приеме изготвена от Вашингтон рамка за прекратяване на войната с Русия, която предвижда Киев да се откаже от територии и от част от оръжието си. Това съобщи преди броени минути агенция Ройтерс, позовавайки се на двама източници.

Източниците, които според Ройтерс са помолили да останат анонимни поради деликатния характер на темата, уточниха, че сред предложенията е съкращаване на числеността на украинската армия. Според тях Вашингтон иска Киев да приеме основните точки от плана.

Такъв план би бил сериозен удар за Киев в момент, когато руската армия продължава да напредва в източната част на страната, а Зеленски е изправен пред пореден корупционен скандал, а министрите на енергетиката и правосъдието бяха освободени от парламента.

По-рано днес представител от високите етажи на правителството в Киев заяви пред Reuters, че има получени „сигнали“ за пакет предложения за прекратяване на войната, които американската страна вече е обсъдила с делегация от Кремъл. Киев не е участвал в изготвянето им, подчерта източникът.

Зеленски, който в сряда водеше разговори в Турция с президента Реджеп Тайип Ердоган, утре ще се срещне с висши представители на американската армия в Киев. Признаците за подновения натиск за приключване на войната доведоха до най-голямото поскъпване на украинските държавни облигации от месеци насам.

Последният кръг от директните преговори между Киев и Москва се проведе в Истанбул през юли, а оттогава насам руските войски провеждат ежедневни щурмови операции на изток, както и масирани обстрели срещу гражданска и критична инфраструктура в украинския тил, използвайки камикадзе дронове, крилати и балистични ракети. При един такъв обстрел по-рано днес срещу жилищен блок в западния областен град Тернопил загинаха 25 цивилни, а над 80 други бяха ранени.

Опитите за подновяване на мирните преговори очевидно набират скорост, макар Москва да не дава никакви признаци, че е готова да направи отстъпки от пълните условия, които се опитва да наложи на Украйна.

Руският президент Владимир Путин отдавна настоява украинската нация да се откаже от плановете си за членство на страната си в НАТО и ЕС, а въоръжените сили на страната да се изтеглят изцяло от четирите украински области, незаконно анексирани през септември 2022 г. след провеждането на т.нар. „референдуми“

Димитриев: Войната в Украйна ще приключи до една година.

Ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев присъства на Международния икономически форум в Санкт Петербург (SPIEF) в Санкт Петербург, Русия, 19 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Anton Vaganov

🇷🇺🇸🇦 Кирил Димитриев, специален пратеник на президента Владимир Путин по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави, заяви на инвестиционна конференция в Саудитска Арабия, че войната в Украйна ще приключи в рамките на една година от сега.

Дмитриев говори след своите срещи с официални лица от администрацията на президента Доналд Тръмп в Съединените щати миналия уикенд. Визитата му беше предшествана от обявлението, че срещата на върха между Тръмп и Путин се отлага.

„Убедени сме, че сме на пътя към мира и като миротворци трябва да го постигнем“, каза Дмитриев, който заема и позиция на главен изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции, пред аудиторията в саудитската столица Рияд.

Попитан дали мирът в Украйна е възможен в рамките на една година, Дмитриев отговори: „Вярвам, че да.“ Докато беше на посещение отвъд океана, той посочи, че Русия и Съединените щати са близо до „дипломатическо решение“ на войната.

Дмитриев изтъкна сътрудничеството между Съединените щати, Руската федерация и Саудитска Арабия като най-големите притежатели на природни ресурси в световен мащаб и каза, че подобен подход ще направи света по-сигурен.

„Хората в момента са фокусирани върху регионалния конфликт, който съществува около Русия, но не искаме той да ескалира в по-голям конфликт. И за това трябва да се справим по-добре, отколкото сме го правили досега, а не по-зле“, каза Дмитриев.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.