🇺🇸⚔️🇩🇪 Пентагонът обяви, че започва изтегля 5000 военнослужещи от съюзника в НАТО Германия, докато разривът между президента Доналд Тръмп и Европа по отношение на войната срещу Иран се изостря все повече.
По-рано тази седмица Тръмп заплаши със съкращаване на силите след словесен сблъсък с германския канцлер Фридрих Мерц. В понеделник канцлерът заяви, че иранците унижават САЩ в мирните преговори и добави, че не вижда каква стратегия за изход следва Вашингтон.
Висш служител на Пентагона, пожелал анонимност, заяви, че последното изказване на Мерц е било „неуместно и неполезно“ и изрази мнение, че „президентът реагира правилно на тези контрапродуктивни изказвания“.
От Пентагона уточниха, че изтеглянето се очаква да приключи в рамките на следващите 6-12 месеца. Германия е дом на около 35 000 американски военнослужещи на активна служба – повече от всяка друга страна в Европа.
Служителят посочи, че съкращението ще върне нивата на американските войски в Европа до тези преди руската инвазия в Украйна, предизвикала засилване на присъствието от страна на тогавашния президент Джо Байдън.
Източникът представи решението като част от стремежа на администрацията на Тръмп Европа да се превърне в основен гарант за собствената си сигурност. Въпреки това ходът е поредното силно напомняне за готовността на Тръмп да отговаря на това, което възприема като нелоялност от страна на съюзниците.
Миналата седмица Ройтерс разкри ексклузивно за вътрешен имейл на Пентагона, който очертава варианти за наказание на съюзници от НАТО, които според Тръмп не са подкрепили военните операции срещу Ислямската република. Вариантите включват временно отстраняване на Испания от НАТО и преразглеждане на позицията на САЩ относно претенциите на Обединеното кралство за Фолкландските острови.
Обтягане на връзките с Германия
Тръмп отправи остри критики конкретно към Германия, а същевременно порица и други съюзници от НАТО за това, че не са изпратили своите флотове да помогнат за отварянето на Ормузкия проток по време на конфликта.
Широкият 36 км воден път, свързващ Персийския залив и Арабско море, който е ключова точка за глобалните доставки на петрол, на практика остава затворен, което причинява пазарен хаос и безпрецедентни смущения в енергийните доставки.
Мерц заяви, че не са били проведени консултации с Европа и Германия, преди САЩ и Израел да започнат удари срещу Иран на 28 февруари, и че по-късно е предал скептицизма си относно конфликта директно на Тръмп.
„Президентът беше много ясен във връзка с разочарованието си от реториката на нашите съюзници и липсата на подкрепа за американските операции, които са в тяхна полза“, отбеляза висшият служител на Пентагона.
Тръмп отдавна планира да намали военното присъствие на САЩ в Германия, като настояваше за съкращаването им още в края на първия си мандат, но така и не успя да осъществи, тъй като загуби изборите и Байдън отмени плана.
Изказването на Тръмп от сряда, че преразглежда нивата на войските в Германия, изненада германските военни служители. Пред Ройтерс те цитираха конструктивни срещи в Пентагона, които са били проведени само броени часове по-рано на същия ден.
Те твърдят, че Германия е направила повече от други съюзници в подкрепа на американските операции срещу Иран, включително позволявайки използването на базите на нейна територия и давайки разрешения за полети. Освен това в Германия се намира огромната американска военна болница в Ландщул, където са транспортират военнослужещи, ранени при бойните действия в Близкия изток.
Като част от решението на Тръмп, една бойна бригадна група, която в момента е в Германия, ще бъде изтеглена, а батальон за далекобоен огън, който администрацията на Байдън планираше да започне да разполага по-късно тази година, няма да бъде изпратен, съобщи служителят.
🇺🇦🤝🇦🇿 Украйна е готова да проведе тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан. Това посочи президентът Володимир Зеленски по-рано днес по време на съвместна пресконференция с азерския си колега Илхам Алиев в Баку.
Според официалното изявление на Зеленски, направено по време на пресконференцията, Киев остава отворен за дипломатически ангажименти в тристранен формат, при условие че Русия демонстрира готовност за участие.
„Готови сме за тристранни преговори. Имахме подобни разговори в Турция и Швейцария и със сигурност сме готови за такива в Азербайджан, ако Русия е готова за дипломация“, заяви президентът.
Зеленски подчерта, че Украйна цени ролята на международните партньори в посредничеството на потенциални преговори и отбеляза, че подобни формати вече са били изпробвани. Той също така повтори, че Киев е отворен за диалог на различни места, с изключение на Русия и Беларус.
По време на своята визита в Азербайджан, първото на Зеленски от началото на пълномащабната руска инвазия, двете страни подписаха шест двустранни споразумения, фокусирани върху сътрудничеството в сферата на сигурността и разширяването на търговско-икономическите връзки, включително увеличаване на общия търговски оборот. Украинският президент се срещна и с украински военни, разположени в чужбина за обмен на опит в противовъздушната отбрана.
По-рано, през март, Зеленски заяви, че сигналите за тристранни преговори са отслабнали с оглед на ескалиращото напрежение в Близкия изток, но добави, че Украйна ще възобнови тези дипломатически усилия, когато условията го позволят.
Тогава той каза: „Веднага щом ситуацията със сигурността и общият политически контекст позволят продължаването на тази тристранна дипломатическа работа, това ще бъде направено. Украйна е готова за това.“
Руски служители също коментираха формата. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано заяви, че тристранната група с участието на Украйна, САЩ и Русия в момента е „на пауза“, като същевременно отбеляза, че контактите между страните продължават по въпроси като размяната на затворници.
🇺🇦 Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна и бивш шеф на Главното управление на разузнаването (ГУР), взе участие в тазгодишното издание на Киевския форум по сигурността, където направи обстоен преглед на войната с Русия – преговорната рамка, военно-технологичната динамика на конфликта, кинетичните санкции срещу петролната индустрия на агресора и подготовката за следващата зима.
Форумът, организиран от фондация Open Ukraine на бившия премиер Арсений Яценюк, събра заедно украински представители, западни партньори и анализатори в ключов етап от конфликта, който навлезе в петата си година, след месеци на неуспешни опити на администрацията на Тръмп да постигне споразумение между страните за прекратяване на огъня, докато Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз на руския суров петрол до 16 май.
Украйна няма да се съгласи на териториални отстъпки и трябва да остане единна, за да избегне слабостта и да съхрани държавата си, подчерта Буданов по време на речта си.
„Червената линия е проста и ясна за всички. Първо: няма да се откажем от нищо. Това няма как да се случи, без значение кой се опитва да ни притисне“, категоричен е Буданов. Той изтъкна, че вече има разработено решение за Донбас, което ще отговаря приоритетно на украинския интерес и допълни, че „никой няма право да търгува със земя“.
„Не мисля, че някой в Украйна би се съгласил да признае загубата дори на милиметър от нашата територия. Напълно уверен съм в това. Фактът, че не сме постигнали споразумение, също е добре известен. Но точно за това служи този процес. Той може да постигне или да не постигне целта си – това също е нормална ситуация. Готови сме за всякакво развитие“, каза още Буданов.
По думите му ако Украйна остане силна, тя ще разполага с пространство за маневриране, докато слабостта би позволила на други страни да диктуват своите условия. „Намираме се в ситуация, в която, ако сме слаби, никой изобщо няма да разговаря с нас“, допълни той.
Буданов посочи още, че украинците трябва да се обединят в името на оцеляването на държавата, тъй като „друг вариант просто няма да има“.
На 31 март президентът на страната Володимир Зеленски сподели, че Русия настоява Украйна да се изтегли от териториите под неин контрол в Донбас с твърдението, че „тогава войната ще приключи“. По думите му Кремъл е поставил условие, според което ако Украйна не се изтегли в следващите два месеца, руската армия ще вземе Донбас и „тогава ще има други условия“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-късно заяви, че не са поставяни крайни срокове за изтеглянето на украинските войски, но добави, че това „трябва да се случи днес, или още по-добре – вчера“.
Зеленски многократно е потвърждавал, че украинската позиция във връзка с териториалните въпроси остава непроменена и страната няма да се съгласи на доброволно предаване на Донецка и Луганска област в ръцете на Русия. В интервю за Corriere della Sera, публикувано на 3 март, Зеленски увери, че Украйна няма да изостави Донбас и неговите 200 000 жители, тъй като хипотетичното изтегляне би отворило пътя на Русия за настъпление по-дълбоко в страната и не би спряло по-нататъшните искания на Кремъл.
🇺🇸✈️ Към момента общо 231 въздушни танкера KC-46A Pegasus и KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ са разположени в бази извън континенталната част на САЩ, и конкретно в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това показват данни, анализирани от Military Air Tracking Alliance, актуални към 22 април – датата, на която първоначалното двуседмично примирие с Иран трябваше да изтече. В крайна сметка то беше удължено от президента Доналд Тръмп, но разгръщане в подобни мащаби сочи, че Пентагонът поддържа и разширява бойната готовност в логистичната рамка, изградена в предходните седмици.
Снощи Тръмп обяви, че удължава едностранно примирието „докато иранското ръководство не представи единно предложение“ за край на войната със САЩ и Израел – решение, мотивирано според думите му от „сериозно фрактуриран“ политически режим в Техеран.
Преброяването разпределя:
🔴 106 танкера в „червената“ зона – бази, пряко свързани с ударни операции срещу Иран: Ал-Дафра (OMAM) в ОАЕ, Принц Султан (OEPS) в Саудитска Арабия, Диего Гарсия (FJDG) в Индийския океан и Бен Гурион (LLBG) и Рамон (LLER) в Израел.
🟠 Още 53 машини са в „оранжевата“ зона от предно разгърнати точки – Истре-Льо Тюбе (LFMI) във Франция, NAS Rota (LERT) в Испания, NAS Sigonella (LICZ) в Сицилия, Суда Бей (LGSA) на Крит, летище Отопени (LROP) край Букурещ и София (LBSF).
🟢 Допълнителни 63 танкера се намират в „зелената“ зона с обичайни постоянни бази – RAF Mildenhall (EGUN) в Обединеното кралство, Рамщайн (ETAR) и Щутгарт (EDDS) в Германия, Авор (LFOA) във Франция и Лажеш (LPLA) в Испания.
Само осем машини са регистрирани като завърнали се обратно в САЩ през последните две седмици. Авторът на картата изрично подчертава, че точното разпределение по отделни бази е задържано, в случай че бойните действия бъдат подновени.
Картината следва същинско натрупване, започнало през февруари, когато над 120 самолета, включително над 40 танкера KC-46 и KC-135, прелетяха Атлантика за броени дни. В пика на въздушния мост оценките говореха за 86 танкера в зоната на отговорност на CENTCOM и общо около 127 машини от двата типа, мобилизирани с разпределение до британски и европейски бази.
Сравнено с тези цифри, текущият брой от 231 машини напред разгърнати е осезаемо по-висок и отразява, че след началото на бойните действия през зимата логистичната рамка не само че не е разглобена, а значително е разширена.
Войната, която дава политическата рамка на разгръщанията, е на своя 52-ри ден от началото на съвместните удари на САЩ и Израел. Примирието, обявено в началото на април, тече паралелно с индиректни преговори, които забуксуваха: първият кръг в Исламабад на 11 април приключи без пробив, а Техеран заяви, че засега не изпраща делегация за нов кръг. Два въпроса остават нерешени – статутът на Ормузкия пролив, който Иран на практика затвори в началото на войната и чието пълно отваряне Тръмп постави като условие за примирието, и въведената от Вашингтон на 13 април морска блокада, която според иранската агенция IRNA „нарушава духа“ на постигнатите разбирателства и остава основната пречка пред напредъка в преговорите. Според CNN и NPR и двете страни са регистрирали нарушения на примирието, без досега те да ескалират до пълно подновяване на ударите.
Въздушните танкери са критичен логистичен елемент на тази архитектура: без тях ударните платформи като изтребителите F-15E и F-35 и тежките бомбардировачи B-2 и B-52 не могат да поддържат полети с голяма продължителност. През февруари западни експерти тълкуваха натрупването на KC-135 в Катар и движението на танкери към Крит и Рота като сигнал за предстоящи мисии на B-2 – предвестник на предстоящата тогава война.
Понастоящем фактът, че над 220 машини остават извън страната и едва осем са се прибрали през последните две седмици, означава, че Пентагонът гледа на настоящата тишина не като на деескалация, а единствено като на оперативна пауза – позиция, която позволява подновяването на ударните операции в рамките на часове, вместо на дни и седмици.
Присъствието на танкери на летище София и Букурещ попада в познат модел – двете летища многократно са използвани като транзитни точки по южния коридор на НАТО към Близкия изток. Присъствието им в оранжев цвят оперативно активна категория обаче означава, че според оценката на OSINT-общността те не участват в рутинна транзитна ротация, а се намират в рамките на логистичния периметър, който поддържа евентуалната възобновена кампания срещу Иран.
Индикаторът, който ще си струва да се следи в близките дни, е динамиката на „синята“ категория. Ако броят танкери, завърнали се в САЩ, започне осезаемо да нараства, това ще е първият очевиден сигнал, че Белият дом третира удълженото примирие като устойчив режим на тишина. Обратно, несъществуващ или низходящ трафик обратно към американска територия ще потвърди, че оперативната готовност се запазва като лост в преговорите и преди всичко – като гаранция, че въздушната кампания може да бъде подновена във всеки един момент.
🇮🇱🕊️🇱🇧 Израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че Израел няма „сериозни разногласия“ с Ливан преди следващия кръг от преговори между двете страни, които трябва да се проведат утре във Вашингтон.
„Взехме историческо решение да преговаряме директно с Ливан след повече от 40 години“, отбеляза Саар по време на прием за чуждестранния дипломатически корпус в Йерусалим по случай Деня на независимостта.
„За съжаление, Ливан е провалена държава. Държава, която де факто е под иранска окупация чрез Хизбула. Но това води и до едно заключение: Хизбула е общ враг на Израел и Ливан“, заяви Саар. „Точно както тя застрашава сигурността на Израел, тя накърнява суверенитета на Ливан и застрашава неговото бъдеще.“
Саар подчерта, че Израел няма „никакви сериозни разногласия с Ливан. Има няколко малки гранични спора, които могат да бъдат решени. Пречката за мира и нормализацията между страните е само една: Хизбула.“
Преди директните преговори утре Саар призова правителството на Ливан да „работи заедно срещу терористичната държава, която Хизбула изгради на ваша територия. Това сътрудничество е необходимо на вас дори повече, отколкото на нас. То изисква морална яснота и смелост за поемане на рискове. Но няма реална алтернатива за осигуряване на бъдеще в мир за вас и за нас. А за вас, за Ливан – бъдеще на суверенитет, независимост и свобода от иранската окупация.“
🇺🇸⚔️🇮🇷 Посещението на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Исламабад, планирано за вторник, беше отложено безсрочно, след като Иран е отказал да изпрати делегация за новия кръг от мирните преговори, съобщи Axios, позовавайки се на официални лица и източници, запознати с хода на процеса. Малко след срива на преговорния формат президентът Доналд Тръмп обяви удължаване на 2-седмичното примирие по пряко искане на пакистанското ръководство.
„Въз основа на факта, че иранското правителство е сериозно разединено, което не е неочаквано, и по искане на фелдмаршал Асим Мунир и премиера Шехбаз Шариф от Пакистан, бяхме помолени да задържим нашата атака срещу Иран, докато техните лидери и представители успеят да излязат с единно предложение. Поради това наредих на нашите военни да продължат блокадата и във всички останали аспекти да останат готови за бой, и затова ще удължа примирието, докато тяхното предложение не бъде представено и преговорите не приключат, по един или друг начин", написа Тръмп в Truth Social.
Изявлението индиректно потвърждава запазването на морската блокада, която е сред водещите спорни въпроси за иранската страна. Позицията на Тръмп в това изявление се отличава осезаемо от предходните му коментари. Рано сутринта днес президентът заяви пред CNBC: „Нямаме толкова време... Иран може отново да се превърне в силна държава, ако направят сделка."
Попитан какво ще последва при липса на договор, отговори: „Очаквам да бомбардираме, защото мисля, че това е по-добрата нагласа, с която да се влезе. Но сме готови. Военните едва се сдържат." Говорителят на Белия дом поясни, че Ванс остава във Вашингтон за „допълнителни политически срещи", в които ще участва. Пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, вместо да заминат за Пакистан, са долетели с правителствен самолет от Маями в столицата за консултации в Белия дом.
Според източниците на Axios Техеран е уведомил американската страна през пакистански посредници, че няма да се яви в Исламабад и засега не вижда перспектива за участие в преговорите. Иран обвързва подновяването на преговорите с прекратяване на морската блокада на ирански пристанища. Говорителят на иранското външно министерство заяви днес следобед, че все още не е взето официално решение за изпращането на делегация, но блокадата „поставя под въпрос сериозността на преговорите".
Близката до Революционната гвардия Tasnim News Agency изнесе по-категорична версия, според която екипът за преговорите на Техеран вече е информирал Вашингтон за отказа си, тъй като смята участието си във формат, който определя като „нарушен" от Вашингтон, за „загуба на време".
Пакистан, който играе ролята на ключов посредник в настоящия канал, придоби особено видима позиция след изявлението на Тръмп. Министърът на външните работи Исхак Дар настоява примирието да бъде удължено и преговорите – подновени, а в разговор с американския временно управляващ посолството в Исламабад поиска Вашингтон „да даде шанс на диалога и дипломацията".
Пакистанският министър на информацията Атаула Тарар заяви, че все още очаква официален отговор от страна на Иран и определи предстоящото му решение като „критично". Самият Тръмп разкри, че удълженото примирие е инициатива, дошла лично от началника на пакистанската армия фелдмаршал Мунир и премиера Шариф, рядко е двойката да бъде посочена като директен канал към Белия дом.
Според Axios Белият дом е прекарал целия понеделник в очакване на сигнал от Техеран, че делегацията му за преговорите ще замиен. Според източник на изданието, запознат с процеса, иранската страна е бавила процеса под натиск, оказван от Революционната гвардия за отстояване на по-твърда линия – нулеви преговори в случай на продължаваща морска блокада.
В понеделник през деня пакистански, египетски и турски посредници са настоявали делегацията на Техеран да седне на масата. Иранският екип е изчаквал „зелена светлина" от върховния лидер. В крайна сметка в късните часове на вчерашния ден се е появил сигнал за иранско участие, а Ванс, Уиткоф и Къшнър започнали подготовка за заминаване рано сутринта във вторник. Около 7 часа сутринта обаче ситуацията се е обърнала – Иран отново започнал да бави отговора и заминаването е било отложено.
Морската блокада, наложена от ВМС на САЩ, както и достъпът до ирански пристанища, остават най-сложните въпроси, а ефектът върху износа на петрол, основно перо в държавния бюджет на Ислямската република, остава ключов лост на Вашингтон. Определението на Тръмп за „сериозно разединено" иранско ръководство поставя на преден план вътрешните противоречия по високите етажи на режима, за което свидетелства липсата на единна позиция между агенцията „Тасним", която обяви отказа за окончателен, и говорителят на външно министерство, който заяви, че решение все още не е взето.
📸 Снимка: Пакистански войници патрулират по улиците на Исламабад в очакване на окончателното решение на Иран за участие в преговорите. (Akhtar Soomro/Reuters)
🇺🇸⚖️🇱🇧 САЩ се очаква да поискат от Ливан да отмени закона, криминализиращ контакти между ливански и израелски граждани, в рамките на преките преговори между двете страни, чийто домакин е Вашингтон. Това съобщава саудитският всекидневник Asharq Al-Awsat, позовавайки се на свои източници.
Отмяната на забраната би представлявала значителна стъпка в диалога, чиято цел е дългосрочно споразумение за сигурност и, по думите на източниците, потенциално мирно споразумение между съседните страни. Вторият кръг от преговори се очаква да се проведе във Вашингтон в четвъртък. Канцеларията на израелския премиер и Държавният департамент на САЩ не са коментирали публикацията непосредствено след излизането ѝ.
Визираното в американското искане законодателство е заложено в Закона за бойкот на Израел от 1955 г. – акт, приет от Ливан в рамките на широките арабски усилия за блокиране на нормализацията с еврейската държава, останал в сила и наказателна отговорност за всякакви форми на търговски, културен или личен контакт между ливански и израелски граждани. Върху тази правна основа стъпва и по-общото положение, че Ливан и Израел на практика се намират в състояние на война от 1948 г. насам, тъй като двете страни никога не са подписвали мирно споразумение – само примирието от 1949 г.
Ливанско-израелският конфликт притежава дълга оперативна история: израелската операция „Литани“ (1978) и последвалата инвазия (1982), зоната за сигурност в южен Ливан до изтеглянето на IDF (2000), Втората война в Ливан (2006) срещу Хизбула и последната ескалация от есента на 2024 г., приключила с примирие, постигнато с посредничество на САЩ и Франция през ноември 2024 г. Войната нанесе тежки загуби на шиитската групировка като нейният дългогодишен генерален секретар Хасан Насрала, голяма част от висшия команден състав, както и значителна част от ракетния арсенал (септември 2024 г.) бяха елиминирани, а нейното политическо положение в страната за първи път от десетилетия беше видимо отслабено.
През януари 2025 г. Ливан излезе от дългогодишна институционална парализа с избора на президент Жозеф Аун и оформянето на правителство начело с премиера Науаф Салам – фигури със значително по-отворена позиция към западното посредничество в сравнение с лица от предходния политически пейзаж.
Директните разговори между Ливан и Израел, немислими допреди година, се вписват в американска стратегия, насочена към разширяване на Авраамовите споразумения от 2020 г. отвъд монархиите от Персийския залив и Северна Африка. Саудитска Арабия, която не е нормализирала отношенията си с Израел поради неразрешения палестински въпрос, очевидно наблюдава процеса с интерес – фактът, че публикацията излиза именно в Asharq Al-Awsat – издание на саудитски собственици със значително влияние в арабските столици, е красноречив за медийния фон, на който се подготвя ходът.
Отмяната на закона от 1955 г. обаче не би била техническа стъпка. Тя ще има сериозно отражение от гледна точка на вътрешната политика в Ливан – страна с крехка религиозна и общностна мозайка, изградена върху „Националния пакт“ от 1943 г. и Таифското споразумение от 1989 г. Хизбула и движението „Амал“, чиято основна база черпи шиитските общности на юг и в долината Бекаа, почти сигурно ще третират подобно решение като де факто признаване на Израел в нарушение на дългогодишната доктрина на т.нар. „съпротивата“. Християнски и сунитски партии имат по-разнородни позиции; част от тях исторически са отворени към нормализация, но се възпират от риска от вътрешна дестабилизация. Ливанската армия, получила централна роля в разгръщането южно от река Литани по силата на примирието от 2024 г., също би била изложена на пряк политически натиск.
Преговорната архитектура, разчертана от САЩ, разграничава две нива. Първото: споразумение за сигурност: финализиране на граничните договорености, разоръжаване на Хизбула южно от Литани (процес, официално стартирал след примирието от 2024 г., но далеч от завършване), и ангажименти на Израел за прекратяване на точковите удари в Ливан, продължили и след прекратяването на огъня. Второто – дългосрочно споразумение на политическо ниво, евентуално мирно, което изисква юридически стъпки като отмяната на законите за бойкот на Израел. Ливан държи на последователността „сигурност преди политика“ и е, че не обсъжда нормализация, а гаранции за спиране на израелските военни действия и изтегляне от оставащите окупирани позиции в южен Ливан.
Морското споразумение за делимитация на икономическите зони между Ливан и Израел от октомври 2022 г., постигнато с посредничеството на американския енергиен пратеник Еймос Хоксщайн, вече създаде прецедент за функционално споразумение между двете държави без формално дипломатическо признание. Обхватът му обаче беше технически и ограничен; отмяна на наказателното законодателство за контакти с израелци би надхвърлила този прецедент и би представлявала политически акт, изискващ парламентарно мнозинство и обществен консенсус, каквито към момента в Ливан не се очертават в ясна форма.
Самият факт, че въпросът за отмяната се поставя в преговорен формат, показва мащабите на стратегическото изместване след войната през есента 2024 г. и готовността на новото ръководство в Бейрут да изследва своите граници на компромис под американска рамка. Реалният обхват на това, което Бейрут приема, ще зависи както от интензитета на американския натиск, така и от способността на правителството да абсорбира вътрешните политически разходи, които всяка стъпка към нормализация с Израел неизбежно ще му донесе.
🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.
Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.
Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.
Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.
Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.
Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.
🇵🇰🕊️ Пакистан засили дипломатическите контакти със САЩ и Иран от вчера насам, за да гарантира, че преговорите ще започнат още утре, съобщиха официални лица пред Асошиейтед Прес при условие за анонимност, тъй като нямат правомощия да говорят пред медиите.
Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви се срещна днес с временния ръководител на посолството на САЩ Натали Бейкър в американската мисия в Исламабад. Срещата беше фокусирана върху укрепването на двустранните отношения и подготовката за втория кръг от преговори, които по план трябва да бъдат проведени в Исламабад тази седмица, съобщиха от кабинета на Накви.
В официалното изявление не се уточнява кога точно се очаква да започне диалогът. Накви информира Бейкър относно мерките за сигурност и посочи, че са предприети специални действия за гарантиране безопасността на гостуващите делегации.
„Подготвили сме всеобхватни мерки за сигурност за нашите високопоставени гости“, се посочва в неговото изявление.
Бейкър изрази признателност за ролята на Пакистан в туширането на напрежението в региона и усилията на страната да улесни провеждането на диалог.
Отделно от това пакистанският премиер Шехбаз Шариф проведе телефонен разговор късно снощи с иранския президент Масуд Пезешкиан, стана ясно от изявление, публикувано от кабинета на Шариф, макар в него да не се споменават планираните преговори.
Властите започнаха да затварят ключови пътища и да засилват охраната в столицата Исламабад още през уикенда, особено в района на луксозния хотел, където трябва да се проведе срещата между двете делегации. Мерките включват разполагане на войски по контролно-пропускателни пунктове, затваряне на туристически обекти, а на големите хотели беше разпоредено да ограничат резервациите, за да осигурят свободни места за участниците.
🇱🇧 Навваф ал-Мусауи, висш функционер на Хизбула и бивш началник на отдела за международни връзки на политическото ѝ крило, отправи завоалирана смъртна заплаха срещу ливанския президент Джоузеф Аун, сравнявайки го с египетския президент Ануар Садат, убит през 1981 г. от ислямистки екстремисти заради сключения мирен договор с Израел.
По думите на Мусауи, цитирани от израелското издание Ynetnews, Аун „не е по-важен от Ануар Садат", а „знаете какво се случи с Ануар Садат". В същото телевизионно участие от 17 април той предупреди, че ако ливанският президент „се подчини на Тръмп и се срещне с Нетаняху, ще загуби президентския си статут".
Изказването дойде ден след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви 10-дневно примирие между Ливан и Израел и отправи покана към двамата държавни глави за среща в Белия дом за „първите съществени преговори между Израел и Ливан от 1983 г. насам". Близък до ливанския президент източник коментира пред Al-Monitor, че Аун трудно би приел поканата, докато израелските сили остават на своите позиции в Южен Ливан – нещо, което беше потвърдено от самия Нетаняху, че не подлежи на промяна.
Мусауи е депутат в ливанския парламент от листата на Хизбула от 2009 г. В партийния апарат той е отговорник за направление „ресурси и граници". В миналото е бил официално дипломатическо лице на организацията пред западни медии. Сравнението със Садат не е случайно: убийството на египетския държавен глава на 6 октомври 1981 г. остава красноречиво напомняне за начина, по който ислямистки движения в региона третират арабски лидери, ангажирали се да постигнат мир с Израел.
На 8 януари 2026 г. ливанската армия обяви, че е приключила първата фаза на плана за разоръжаване на Хизбула в земите южно от река Литани, а правителството посочи, че втората фаза ще изисква поне четири месеца, съобщи тогава Al Jazeera. Хизбула отхвърля разоръжаване северно от Литани, тълкувайки примирието като ограничено „единствено на юг" от реката. Парламентарните избори през май се очертават като нов тест за политическата тежест на организацията.
Президентът Аун, спечелил изборите през януари миналата година, защитава позицията, че държавата следва да е единственият притежател на оръжие, но настоява процесът по разоръжаване да бъде постигнато с диалог. В изявление на 17 април той заяви, че Ливан „вече не е пешка" в регионалните процеси. Досегашната му линия избягва пряка конфронтация с Хизбула, но среща в Белия дом с израелския премиер би била безпрецедентна стъпка за страна, която никога не е сключвала мирен договор с Израел.
Думите на Мусауи излизат извън обичайната партийна реторика: сравнението с убийство на арабски държавен глава, след като е сключил мирен договор с Израел, представлява индиректна смъртна заплаха срещу действащ президент. Хизбула има богато досие на политически убийства – Рафик Харири (2005), Пиер Жумайел (2006), Уисам ал-Хасан (2012) и други, поради което подобно изказване не може да бъде тълкувано само като реторика, особено когато идва от депутат с официална длъжност в ръководната структура на организацията.
Президентската резиденция в Баабда не е реагирала публично към момента на публикацията; Мусауи също не е оттеглил думите си.
🇮🇷 Министерството на външните работи на Ислямска република Иран заяви, че запасите от обогатен уран на страната няма да бъдат прехвърляни „никъде“, опровергавайки твърдението, направено от президента на САЩ Доналд Тръмп по-рано днес, че иранските преговарящи се дали своето съгласие да ги предадат.
„Обогатеният уран на Иран няма да бъде прехвърлян никъде“, заяви говорител на външно министерство Есмаил Бакаи пред държавната телевизия IRIB.
По-рано днес Тръмп публикува съобщение в платформата Truth Social, според което „САЩ ще получат целия ядрен прах, създаден от нашите велики бомбардировачи B2“, визирайки ядрените материали, затрупани при американските въздушни удари по време на 12-дневната война миналия юни.
🇮🇷🗣️🇺🇸 Иран може да обмисли възможността да позволи на корабите да плават свободно през оманската страна на Ормузкия проток без риск да бъдат атакувани. Това е едно от предложенията, представени в преговорите със САЩ, в случай че се постигне споразумение за предотвратяване на нова ескалация на бойните действия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свой неназован източник.
Войната доведе до най-голямото прекъсване на глобалните доставки на нефт и газ в историята, след като Иран блокира трафика през протока, където минават около 20% от световния поток на петрол и втечнен природен газ.
Стотици танкери и други плавателни съдове, заедно с 20 000 моряци, остават блокирани в Персийския залив от началото на войната с Иран на 28 февруари.
Източникът, пожелал анонимност поради чувствителния въпрос, заяви, че Иран е изразил готовност да позволи на търговския трафик да използва другата страна на тесния проток в териториалните води на Оман без никакви пречки от иранска страна.
Информаторът не уточни дали Иран би се съгласил също така да разчисти мините, които вероятно е поставил в този участък, нито дали на всички кораби, включително тези, свързани с Израел, ще бъде разрешено свободно преминаване.
Източникът обаче добави, че предложението зависи от това дали Вашингтон е готов да изпълни исканията на Техеран – условие, което е ключово за всеки един хипотетичен пробив по отношение на Ормузкия проток.
🕊️ „I ended eight wars. A ninth is coming. But I ended eight wars. Nobody's ever ended one war. Who's ended one? Nobody. I ended eight.“
Тези думи на американския президент Доналд Тръмп, повтаряни в различни форми от миналото лято насам и кулминирали в обръщението му към Конгреса на 24 февруари 2026 г., представляват най-мащабното и лесно проверимо преувеличение в реториката на съвременната външна политика на САЩ. Твърдението включва в себе си три отделни тези: че Тръмп е прекратил осем войни, че никой друг президент не е прекратил нито една и че предстои девета. И трите заслужават да им се обърне специално внимание.
В обръщението си пред двете камари Тръмп изброи поименно 8-те конфликта: Камбоджа и Тайланд; Пакистан и Индия; Косово и Сърбия; Израел и Иран; Египет и Етиопия; Армения и Азербайджан; Конго и Руанда; и войната в Газа, за която добави, че „протича на много ниско ниво“. Самият списък обаче разкрива повече за амбицията на твърдението, отколкото за реалността зад него.
Примирието в Газа, постигнато на 15 януари 2025 г. с посредничество от САЩ, Катар и Египет, колабира на 18 март същата година, когато Израел поднови военните си операции. По данни на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, над хиляда палестинци са загинали след подновяването на бойните действия. Нещо повече, значителна част от преговорната работа бе извършена от екипа на предшественика на Тръмп – Джо Байдън, като съветникът му по националната сигурност Брет Макгърк беше водещ в преговорите, според New York Times. Да се нарече този конфликт „приключен“ е фактически невярно, но въпреки това по ирония на съдбата остава най-смисления успех по отношение на мироопазващите усилия на Тръмп.
Примирието между Индия и Пакистан от 10 май 2025 г. бе постигнато след кратък, но опасен сблъсък между двете ядрени държави, разменили ракетни и въздушни удари. Това вероятно е най-оспорваният елемент от списъка. Индийският външен секретар Викрам Мисри заяви категорично, че „примирието е резултат от двустранни преговори, инициирани от Пакистан, и нито една трета страна, включително САЩ, не е участвала в процеса“. Пакистанският премиер Шариф, от друга страна, отдаде на Тръмп „ключова роля“, заедно с Катар, Саудитска Арабия, Турция, Великобритания и ООН. Реалността вероятно е някъде между двете позиции, но опровержението на Индия прави проблематично недвусмисленото приписване на заслугата на Белия дом.
Примирието между Израел и Иран от 23 юни 2025 г. сложи край на 12-дневна война е един от основателните елементи в списъка. Тръмп действително упражни натиск и върху двете страни, включително ругатни на живо по телевизията по адрес на двете столици за нарушения на примирието в първите часове след влизането му в сила. Въпреки нестабилното начало, примирието устоя до февруари 2026 г. Справедливо е да се каже, че американската намеса тук беше решаваща.
Случаят с Тайланд и Камбоджа илюстрира друг проблем – крехкостта на постигнатото. Първото примирие от 28 юли 2025 г. беше постигнато с посредничество от Малайзия, а не от САЩ, но беше нарушено само няколко месеца по-късно, когато Тайланд обвини Камбоджа в инцидент с противопехотна мина в район по границата между двете страни и прекрати изпълнението му. През декември Тайланд нанесе въздушни удари по военни обекти на територията на Камбоджа. Второ примирие беше сключено на 27 декември, но и то беше нарушено още в първите дни на новата година. Да се твърди, че конфликтът между двете страни е „приключен“ от Тръмп е меко казано преувеличено.
Мирното споразумение между Армения и Азербайджан, подписано в Белия дом на 8 август 2025 г. от двамата държавни глави – премиера Пашинян и президента Алиев – е най-солидното постижение в списъка. Страните се ангажираха да сложат край на враждебните действия, да отворят граници и да установят дипломатически отношения. Транзитният маршрут през арменска територия дори беше наречен на Тръмп – Trump Route for International Peace and Prosperity (TRIPP). Анализатори от Carnegie Endowment for International Peace обърнаха внимание обаче, че въпреки историческото значение на срещата, ключов въпрос остава дали споразумението ще бъде ратифицирано и приложено на практика.
Споразумението между ДР Конго и Руанда, подписано на 4 декември 2025 г. в Института за мир на САЩ, се разпадна в рамките на часове. Подкрепяната от Руанда групировка М23 поднови своето настъпление веднага след това, при което беше докладвано за смъртта на 400 цивилни в провинция Южно Киву. NPR отбеляза през декември: „Тръмп обяви мирно споразумение между Конго и Руанда, но боевете не са спрели“. Самите САЩ обвиниха Руанда, че подхранва конфликта въпреки подписаното споразумение.
Останалите два конфликта са от първия мандат на Тръмп и повдигат допълнителни въпроси. Споразумението между Сърбия и Косово от септември 2020 г. беше рамка за икономическа нормализация, а не прекратяване на война – между двете страни не е имало активен военен конфликт от над четвърт век. Към септември 2021 г. от 16-те точки в споразумението само една беше изпълнена – установяването на дипломатически отношения между Косово и Израел, без видим напредък по останалите.
Що се отнася до спора между Египет и Етиопия за язовира „Великият ренесанс“ на река Нил – там никога не е имало война. Посредничеството на САЩ през 2020 г. не доведе до споразумение, а Етиопия нападна Тръмп с остри критики в „подстрекателство към война“ след думите му, че Египет „ще взриви язовира“.
Второто твърдение, а именно, че никой американски президент не е прекратил дори една война, е фактически абсурдно и беше оценено от PolitiFact като „Pants on Fire“ – крайна степен на неистина. Теодор Рузвелт лавира за прекратяване на Руско-японската война през 1905 г. и получава Нобелова награда за мир за своите усилия.
Джими Картър беше основен инициатор на мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, слагайки край на 30-годишно състояние на война. Хари Труман председателстваше края на Втората световна война. Джордж Буш-старши ръководеше коалицията, приключила Войната в Залива. Списъкът не е кратък.
Остава „деветата“ война. В своето обръщение пред Конгреса Тръмп посочи войната между Русия и Украйна и заяви, че работи усилено за нейното прекратяване. Четири дни по-късно САЩ и Израел предприеха масирани удари по Иран, при които бяха поразени над 10 000 цели в рамките на седмици, беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей и над 50 души от военно-политическото ръководство на Ислямската република, докато загиналите цивилни надхвърлиха 2 000, според данни на Министерст на здравеопазването, цитирани от Al Jazeera. Техеран затвори Ормузкия проток, нарушавайки глобалните търговски маршрути. Към момента двуседмичното примирие, обявено на 7 април, е фактически мъртво след провала на 20-часовите преговори в Исламабад, а въздушният мост от Северна Америка през Европа към Близкия изток продължава ежедневните доставки на въоръжение и муниции в региона, което почти сигурно означава, че бойните действия ще бъдат подновени в рамките на няколко дни.
Реториката на Тръмп за „осемте войни“ не е просто неточност или закръгляне нагоре. Тя е конструкция, в която реални дипломатически усилия (Армения–Азербайджан, Израел–Иран) съжителстват с конфликти, които не са били войни (Египет–Етиопия, Сърбия–Косово), с примирия, рухнали в рамките на часове или дни (Конго–Руанда, Тайланд–Камбоджа, Газа), и с твърдения за посредничество, отхвърлени от самите участници (Индия–Пакистан).
Историческото твърдение, че никой президент никога не е прекратил война, е опровергано от елементарно познаване на американската история. А „деветата война“, която Тръмп обеща да прекрати, беше заменена от нова – започнала с активното му участие.
🇮🇱🕊️🇱🇧 Срещата между посланиците на Израел и Ливан в централата на Държавния департамент на САЩ във Вашингтон приключи след близо два часа. САЩ поеха ролята на посредник в директните преговори между израелския посланик в САЩ Йехиел Лайтер и ливанския посланик в страната Нада Хамаде.
Към момента не е определена дата за следващия кръг от разговорите. Служител на Държавния департамент заяви, че днешната среща е била планирана преди месец – още преди провеждането на разговорите с Иран миналия уикенд в Исламабад.
„Както президентът ясно заяви, няма връзка между преговорите на САЩ с Иран в Исламабад и разговорите между Израел и Ливан“, категоричен беше неназованият служител, цитиран от The Times of Israel.
„Иран въвлече ливанския народ във война, така че не може да се преструва на негов защитник. Хизбула е терористична организация, която не заслужава място в управлението“, подчерта служителят.
Според него шиитската групировка трябва да бъде напълно разоръжена, поради което заяви пълна подкрепа от страна на САЩ към заявената цел. „На Иран повече няма да бъде позволено да диктува бъдещето на Ливан. Тези преговори са част от тези усилия“, настоя той.
Отделно от това, той разкри, че наскоро Белият дом е одобрил финансиране в размер на 58,8 милиона долара за нови хуманитарни програми, които ще осигурят жизненоважна помощ за повече от един милион ливански цивилни, разселени в резултат на продължаващите израелски бомбардировки.
🇺🇸🤝🇮🇷 Вчера в Исламабад започнаха първите директни преговори между САЩ и Иран от основаването на Ислямската република през 1979 г. насам. Американската делегация бе водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, а иранската – от председателя на парламента Мохамад Бакер Калибаф и външния министър Абас Арагчи.
Преговорите с посредничеството на Пакистан продължиха 21 часа в хотел „Серена“, но приключиха без да бъде постигнато споразумение – иранската страна отказа да се ангажира с отказ от разработката на ядрено оръжие. Ванс се завърна във Вашингтон, като заяви: „Не постигнахме споразумение“.
Въпреки провала на преговорите, един жест привлече вниманието – ръкостискането между ръководителите на двете делегации в началото на срещата, отразено от Wikipedia в хронологията на Islamabad Talks. Ливанската журналистка Дима Садек коментира този момент с остра наблюдателност: на 14-тия ден от смъртта на върховния лидер на Иран служители на режима стиснаха ръцете на тези, които го убиха.
Аятолах Али Хаменей беше ликвидиран на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел в Техеран, извършени в рамките на военната кампания срещу Иран. Иран обяви 40-дневен траур, а масовите церемонии за 40-тия ден се проведоха на 9 април – два дни преди началото на преговорите в Исламабад, съобщава IranWire. Новият върховен лидер Моджтаба Хаменей, син на убития аятолах, беше назначен от Съвета на експертите на 8 март.
Наблюдението на Садек улавя парадокса, пред който е изправен Техеран: режимът води преговори и разменя дипломатически любезности с държавата, отговорна за ликвидирането на неговия върховен лидер, само седмици след края на националния траур. Пакистанският външен министър Ишак Дар заяви, че Исламабад ще се опита да организира нов кръг от преговори в идните дни, предаде PBS.
🇮🇷✈️🇵🇰 Иранска делегация за преговори, водена от председателя на парламента Мохамед Багер Галибаф, кацна в Исламабад за мирни преговори със САЩ, съобщават ирански медии. Те допълват, че преговорите ще започнат, само ако Вашингтон приеме „предварителните условия“ на Техеран.
По-рано Галибаф заяви, че тези искания включват прекратяване на огъня в Ливан – нещо, което според Иран и посредника Пакистан е трябвало да бъде част от примирието още по начало. САЩ и Израел твърдят обратното. Освен това Галибаф призова за освобождаването на замразени ирански активи на стойност милиарди долари.
Делегацията на Галибаф включва висши политически, военни и икономически служители, сред които министъра на външните работи, секретаря на съвета по отбрана, управителя на централната банка и няколко членове на парламента.
🇮🇱⚔️🇱🇧 Войници от 162-а дивизия са обезвредили ракетна установка в училище, заредена и насочена към Израел, и са открили вход към подземен обект на Хизбула в Южен Ливан, съобщиха Израелските отбранителни сили (IDF), според които в хода на операцията са иззети и унищожени противотанкови ракети, стрелково оръжие и боеприпаси.
162-а бронетанкова дивизия действа в западния сектор на Южен Ливан в рамките на мащабната сухопътна операция, започнала на 16 март. Целта, обявена от военното командване, е изграждане на „зона за предна отбрана" до река Литани и унищожаване на военната инфраструктура на Хизбула в пограничната ивица. Общо пет израелски дивизии – 36-а, 91-а, 98-а, 146-а и 162-а – са разгърнати на територията на Ливан, като досега са открити и унищожени повече от 4000 инфраструктурни обекта и повече от 1250 единици оръжие и боеприпаси, по данни на IDF.
Настоящата ескалация е пряко следствие от разпада на споразумението за спиране на огъня от 27 ноември 2024 г. Въпреки примирието Израел продължи да нанася почти ежедневни въздушни удари срещу Ливан, а според различни оценки близо 500 души са били убити в периода между ноември 2024 г. и февруари 2026 г. От своя страна Хизбула възстановява военната инфраструктура в нарушение на договорените условия. На 2 март, след началото на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари и ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей, Хизбула възобнови ракетните обстрели срещу Израел и примирието де факто престана да съществува.
На 8 април – два дни преди съобщението за операцията на 162-а дивизия – израелските ВВС нанесоха удари срещу над 100 цели в Ливан в рамките на десет минути, включително в централните квартали на Бейрут, при което загинаха най-малко 254 души, според ливанското министерство на здравеопазването. Израел нарече операцията „Вечна тъмнина" и заяви, че ударите са насочени към командни центрове, разузнавателни цели и ракетни обекти на Хизбула. Ливанската страна и международни наблюдатели оспориха прецизността на ударите, посочвайки значителни цивилни жертви, включително при удар по погребение в долината Бекаа.
Общият брой на загиналите в Ливан от началото на бойните действия през март достига 1784 души, а над 1,2 милиона са разселени – около 20% от населението на страната, по данни на нейното здравно министерство. Израел отчита 13 загинали войници и 2 загинали цивилни граждани. На терен остават миротворци от UNIFIL, чийто мандат изтича в края на годината – от началото на конфликта трима миротворци са загинали, а други шестима бяха ранени.
Франция е изключена от директните преговори
Междувременно Израел и Ливан обсъждат варианта за директни преговори за обезоръжаване на Хизбула и гранична сигурност, но страните остават в разногласие относно предварителните условия – Бейрут настоява за прекратяване на огъня преди започване на преговорите, докато Йерусалим отказва да спре операциите.
Израел е отказал участие на Франция в преките разговори с Ливан, които трябва да започнат следващата седмица във Вашингтон, съобщи по-рано днес Jerusalem Post.
„Поведението на Франция през последната година, включващо инициативи, които имат за цел да ограничат способността на Израел да воюва срещу Иран, и пълната липса на готовност за конкретни стъпки в подкрепа на Ливан в обезоръжаването на Хизбула – доведе до това Израел да възприема Франция като необективен посредник", заяви израелски дипломат.
Решение идва на фона на нарастващо недоволство от поведението на френската страна през последните месеци, особено след началото на ударите срещу Иран. Елисейският дворец отказа да допусне транзит на американски самолети, превозващи оръжие за Израел, през въздушното си пространство.
Освен това, откакто Хизбула поднови обстрелите ден след началото на кампанията срещу Иран, френският президент Еманюел Макрон и други висши представители упражниха натиск към Израел с ултиматум да не започва сухопътна операция в Ливан.
Самият Ливан през последните седмици се стремеше да постигне преки преговори с Израел, основно с цел да предотврати мащабна военна операция на своя територия. Тези опити бяха предприети както чрез висши представители на администрацията на Тръмп, така и чрез френското правителство.
„Първо вземете сериозни стъпки за обезоръжаване на Хизбула и тогава ще говорим с Израел", отговори администрацията на Тръмп към правителството на Ливан, докато Франция начело с Макрон, който проведе и няколко разговора с израелския премиер Бенямин Нетаняху, се опита да заеме ролята на посредник в преки преговори. Израел обаче прояви слаб интерес и продължи да поддържа позицията, че властите в Ливан не взимат необходимите мерки срещу Хизбула, поради което Израел няма друг избор освен да действа сам на ливанска територия.
Промяната в позицията на Израел и решението да се пристъпи към директни преговори с Ливан идва след поредица от тежки удари и операции срещу терористичната организация, както и в резултат на искане на САЩ, направено по време на разговор между Нетаняху и Тръмп, да бъдат намалени военните операции в Ливан, за да се даде възможност за напредък в преговорите с Иран.
В преговорите, които се очаква да започнат във вторник в Държавния департамент, ще участват израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер и ливанската посланичка Нада Хамаде. От американска страна посланикът в Ливан Мишел Иса се очаква да посредничи.
🇷🇺⚔️🇺🇦 В края на февруари в информационното пространство отново се появи тезата, че Русия е готова да започне преговори с Украйна при условие, че ѝ бъде доброволно предадена цялата Донецка област.
Официален Киев категорично отхвърли подобна хипотеза: една четвърт от региона, която включва четири големи града-крепости, остава под негов контрол. Нещо повече, за последните шест месеца руската армия не е постигнала никакви забележими успехи в този участък на фронта, докато в други райони дори отстъпи.
Руската армия няма как да бъде физически способна да превземе целия регион в обозримо бъдеще поради колосалните загуби, заяви заместник-ръководителят на кабинета на президента Павло Палиса. Към първото тримесечие на тази година руските въоръжени сили в Донецка област губят по 316 души на 1 кв.км. превзета площ. За сравнение, година по-рано тази цифра беше 160 души, докато средната стойност е била 120.
Удвояването на загубите в едно направление и утрояването им по протежение на целия фронт за пореден път затвърждава един извод: Русия не печели. Като цяло в Донецка област руските сили не са постигнали тактически напредък през последните шест месеца, особено през първото тримесечие на 2026 г., когато Украйна е нанесла на врага над 35 000 потвърдени жертви. Общите загуби за първото тримесечие възлизат на 90 000 войници.
Четири големи града
В Донецка област пред руската армия стои не просто задачата да превземе 6 000–7 000 кв.км територия, но и да пробие т.нар. „крепостен пояс“ на украинската отбрана, съставен от четири големи индустриални града, въпреки че досега тя успя да достигне околностите на само един от тях, Костянтинивка, без да осъществи пробив навътре в него.
Районът включва голяма агломерация от четири града (Краматорск, Славянск, Дружковка и Костянтинивка), които са гръбнака на една широка отбранителна дъга. Русия може да обстрелва тези градове с артилерия и дронове, но все още се намира твърде далеч от започването на ефективни щурмове. Най-близкият подход е бил към Костянтинивка, но само чрез инфилтрации на малки диверсионно-разузнвателни групи, които така и не успяха да постигнат резултати и бяха ликвидирани.
Колко ефективна е Украйна в защитата на градовете и колко голямо предизвикателство може да бъде това за руските сили, демонстрираха нагледно Покровск и Купянск. Първият е отбраняван над 20 месеца и въпреки че руските сили присъстват вътре в пределите на града, те не успяват да поемат пълен контрол върху него. Купянск в Харковска област е до голяма степен освободен, включително околните райони.
Първите опити за щурм в рамките на руската пролетна кампания бяха тежко разбити: в рамките на няколко дни над 5 000 руски военнослужещи намериха смъртта си или бяха тежко ранени, заедно с десетки колони от бронирана техника, които буквално бяха изпепелени от отличните умения на украинските оператори на FPV дронове.
Донецка област остава непреодолимо препятствие за руските сили, а окупирането на тези над 7 000 кв.км. за сметка на 316 души на 1 кв.км би имало непоправими последици за руската военна машина. Именно това е причината Кремъл да продължава с опитите си да получи украински земи без битка – и затова Украйна не може и няма да се съгласи на подобни отстъпки.
🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че спира ударите по Иран за период от две седмици, наричайки решението си „двустранно примирие". В изявлението той посочи, че действа след разговори с пакистанския премиер Шахбаз Шариф и фелдмаршал Асим Мунир, които са го помолили да задържи „разрушителната сила, изпратена тази нощ към Иран". Тръмп поставя „пълното, незабавно и безопасно отваряне" на Ормузкия проток от страна на Иран като условие за примирието.
Тръмп заяви, че всички военни цели на операцията вече са постигнати и надхвърлени и че преговорите за траен мир с Иран са „много напреднали". Той потвърди, че САЩ са получили предложение от Техеран, което съдържа 10 точки, определяйки го като „работеща основа за преговори", и добави, че „почти всички спорни точки са били договорени между САЩ и Иран". По думите му периодът от две седмици ще даде възможност сделката да бъде финализирана.
Обявлението идва само часове след изтичането на ултиматума, който самият Тръмп постави на 5 април, като заплаши да удари централи и мостове в Иран, ако проливът не бъде отворен. По-рано на 7 април той написа в Truth Social, че „цяла цивилизация ще умре тази нощ и никога няма да бъде възстановена", ако не се стигне до споразумение. PBS News припомня, че това е третият път, в който самият Тръмп поставя краен срок на Иран, само за да го отложи малко по-късно.
Пакистан играе ролята на основен посредник между Вашингтон и Техеран от началото на конфликта. Според Axios преговорите са водени лично от началника на пакистанската армията фелдмаршал Асим Мунир, който има близки отношения с Тръмп. По-рано премиерът Шариф призова „всички воюващи държави да наложат примирие за две седмици, за да може дипломацията да постигне окончателно прекратяване на войната".
Предложението на Техеран съдържа 10 точки, които включват протокол за безопасен транзит през Ормузкия проток, вдигане на санкциите и реконструкция на поразените при удари инфраструктурни обекти, съобщава иранската държавна агенция IRNA.
До момента Иран отхвърляше всяко временно спиране на огъня и беше непреклонен, че примирие трябва да има единствено ако бъде постоянно такова. Дали Техеран ще приеме условията на двуседмичното примирие, обявено от Тръмп, предстои да стане ясно.
🇵🇰 Пакистанският премиер Шехбаз Шариф преговаря за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, съобщи CBS News, позовавайки се на източници от правителството в Исламабад. Като събеседник от страна на САЩ участва вицепрезидентът Джей Ди Ванс.
По-рано днес Шариф обяви в социалните мрежи, че е предложил сделка, включваща примирие за срок от две седмици, по време на което Иран трябва да отвори повторно Ормузкия пролив.
Часът в Исламабад е малко след 3 през нощта, а министърът на външните работи Ишак Дар е на крак, тъй като провежда редица спешни разговори с регионални партньори в пика на усилията, настъпващ с наближаване на крайния срок, поставен от американския президент Доналд Тръмп. Ведомството публикува две изявления във връзка с разговорите на Дар с външни министри на Египет и Саудитска Арабия във връзка с „развиващата се ситуация в региона“.
През последните седмици Пакистан влезе в ролята на посредник между Вашингтон и Техеран. В публикация на Х по-рано тази седмица премиерът Шехбаз Шариф призова за двуседмично примирие, което „позволява на дипломацията да постигне окончателно спиране на войната“.
Той също така поиска от Тръмп да удължи поставения от самия него краен срок с две седмици, като предложи в замяна Иран да отвори Ормузкия пролив през този период.
По-рано неназован регионален източник заяви за CNN, че „скоро се очакват добри новини и от двете страни“, добавяйки, че се предвижда сделката да бъде сключена още тази вечер.
От своя страна Тръмп заяви пред Fox News, че Шариф е „уважаван човек“ и скоро ще бъде изцяло информиран за предложението му, допълвайки, че преговорите са „разгорещени“, но без да навлиза в повече подробности.
