Тръмп: Сирия ще се справи по-добре с Хизбула „без да избива всички останали“.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.

„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.

Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.

Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

САЩ освобождават 12-15 млрд долара в замяна на вдигната блокада на Ормузки пролив.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Меморандум за разбирателство, довел до отмяна на американските удари срещу Иран, включва принципен ангажимент от страна на Техеран за предаване на обогатения над 3,75% уран, дългосрочен отказ от обогатяване и въздържане от придобиване на ядрено оръжие, включително чрез покупка. Това разкри Israel Hayom, позовавайки се на източници от сферата на дипломацията, запознати с детайли по преговорите.

Според същите източници, веднага след подписването Ормузкият проток ще бъде отворен без ограничения и двете страни поемат ангажимент да не предприемат военни действия една срещу друга или срещу която и да е друга държава в региона.

Въпреки това клаузата, която реално е проправила пътя за напредък, се оказа икономическата: готовността на САЩ да освободят между 12 и 15 милиарда долара за хуманитарни нужди, които ще бъдат пуснати на няколко транша под надзора на Катар. Запитан дали това значи, че широката стратегическа цел за смяна на режима е оставена на заден план, висш американски служител отговори лаконично: „Засега“.

Ако финалните детайли бъдат уточнени и съгласувани, се очаква подписване на споразумение в началото на следващата седмица, най-вероятно в Женева, Швейцария.

Според източниците въпросът за Ормузкия проток е разписан подробно в меморандума: Ключовият воден път ще бъде изцяло отворен веднага след подписването, без ограничения и без такси, като от Иран ще се изисква да предостави информация за поставените от него мини или да разчисти със свои собствени усилия. В замяна на това САЩ ще изтеглят военноморските сили от пролива след отварянето му.

Остава нерешен един въпрос: клаузата за Ливан. Американците са готови за примирие с последните условия, което означава такова, оставящо на Израел възможността да реагира при възникваща заплаха, като в същото време Техеран настоява за пълно примирие. Въпреки това, според оценката на дипломатическите източници, това разминаване не се явява като пречка и въпросът ще бъде обсъден на следващия етап от преговорите.

Икономическата клауза и графикът

Повратната точка в разговорите е икономическа: готовността на САЩ да освободят поне 12 милиарда долара на първия етап (или 15 милиарда долара според друга версия), разпределени на няколко транша. Средствата са предназначени само за граждански и хуманитарни нужди, сред които закупуване на храна и лекарства.

От своя страна Иран се съгласява на значителна отстъпка: надзорът и плащанията да бъдат извършвани чрез Катар, а не самостоятелно. В замяна на това режимът е получил съгласие за увеличаване на сумата.

Въпреки това продължава да има разминаване по отношение на графика за следващия етап: САЩ настояват същинските преговори да започнат в рамките на две седмици, докато иранците настояват този срок да бъде 60 дни.

В меморандума се посочва, че всички искания на двете страни ще бъдат повдигнати в бъдещите преговори: американските включват ограничаване на ракетната програма и подкрепата за терористични организации, спонсорирани от Техеран, докато иранските – американско изтегляне от Персийския залив, международни гаранции за сделката и ново управление на транзита през Ормузкия проток.

Бин Заид влиза в действие

През последните дни е наблюдавано любопитно развитие: Според различни съобщения ОАЕ са се включили с подкрепа за сделката, а емиратският президент Мохамед бин Заид е провел разговор лично с президента Доналд Тръмп.

Според дипломатически източници от монархиите в Залива, бин Заид смята, че американската страна има реални намерения да стигне до скорошна сделка, което го е накарало да влезе в картината, за да гарантира, че същинските искания към Иран, извън ядрения въпрос, действително ще бъдат включени в него.

В същото време Израел остава извън контактите, с изключение на факта, че получава актуална информация и повдига въпроси пред американците. Друг отворен въпрос е позицията на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), за който иранската страна дава противоречиви сигнали. Според оценката на дипломатите, доминиращите го сили до последно ще опитват да изкопчат допълнителни.

Джорджа Мелони призова за единен представител на ЕС за преговорите с Русия.

🇪🇺🇮🇹 Европейските съюзници на Украйна трябва да назначат единен представител за преговорите за прекратяване на войната. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони пред депутатите в четвъртък с настояване, че по-малки групи от държави не могат да представляват целия блок.

В неделя лидерите на Обединеното кралство, Франция и Германия, които са начало на неформалния пакт за сигурност E3 – се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски и заявиха, че подкрепят предложението на Киев за преговори с Русия с цел постигане на примирие.

Мелони, която е твърд поддръжник на Украйна, посочи, че Европа трябва да „взаимодейства“ с Москва, за да спре конфликта, но никоя ограничена група държави няма „легитимността да говори“ от името на всички.

„Отдавна подкрепям нуждата от определяне на авторитетна фигура, натоварена с доверието и мандата на всички държави-членки, която да представлява Европа“, каза тя пред парламента преди срещите на върха на ЕС и на лидерите на Г-7 (Групата на седемте най-развити демокрации) идната седмица.

Тя добави, че усилията за изграждане на траен мир в Украйна изискват и по-силна координация между САЩ и ЕС, която според нея е „невинаги лесно, но необходимо предизвикателство“.

Думите на Мелони съвпадат с позицията на полския премиер Доналд Туск, който тази седмица изрази своето съжаление във връзка с отсъствието на страната си от разговорите със Зеленски в Лондон и увери, че скоро ще бъде проведена нова среща за Украйна с участието на Италия и Полша.

В речта си Мелони засегна и войната между САЩ и Иран, по отношение на която подчерта, че напрежението в Ормузкия проток повишава цените на енергоносителите и тежи на световната икономика. Тя заяви, че Европа трябва да има готовност за облекчаване на санкциите срещу Иран, в случай че режимът покаже намерението си за преговори.

„Ако вместо това Техеран продължи по грешния път, заплашва свободата на корабоплаването, извършва атаки, подкрепя милиции и нарушава своите международни задължения, тогава ЕС трябва да е готов за засилване на натиска, включително чрез нови целеви мерки“, заключи тя.

България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Разногласия в Кайро: Хамас и посредниците пренаписват условията по сигурността без съгласие от Израел и САЩ.

🇵🇸🇪🇬 Новият кръг от преговори, започнал в Кайро в неделя и продължил в понеделник с посредници от Египет, Катар и Турция, е поредният опит да бъде разчупена патовата ситуация. Месеци наред преходът между първата и втората фаза на предложената рамка за прекратяване на огъня остава блокиран, след като радикалните фракции отказват да приемат условията, заложени още в първоначалните договорки от октомври 2025 г.

Спорът, който до момента блокира преговорите, е сведен до една ключова разпоредба – демилитаризация на ивицата Газа. По данни на източници от палестинските среди, цитирани от вестник Asharq Al-Awsat, в Кайро се оформя едностранно съгласие между отделните фракции Клауза 8 от 15-точковата пътна карта, оповестена от висшия представител Николай Младенов да бъде преформулирана така, че терористичният арсенал да остане под палестински контрол, вместо да бъде ликвидиран.

Това частично съгласие обаче е постигнато единствено между 8-те участващи палестински фракции и самите посредници, но не ангажира Израел или международните институции, чиято официална пътна карта настоява за всеобхватно и окончателно разоръжаване на палестинския ексклав. Фактът, че от масата в Кайро отсъства умерената партия „Фатах“, още в началото стеснява обхвата на това споразумение до т.нар. „съпротивителен блок“, контролиран от радикални елементи.

Докато Хамас използва международни канали като Al Jazeera, за да твърди, че Израел е отговорен над 3000 нарушения от 10 октомври 2025 г. насам, групировката продължава да поставя максималистични условия. Тя настоява за пълно изтегляне на израелската армия от ивицата и активиране на хуманитарния протокол, преди да предприеме каквито и да е реални стъпки. Израел с основание поставя разоръжаването на терористичните структури начело на втората фаза, за да гарантира, че хуманитарната помощ и реконструкцията няма да се използват за прегрупиране на екстремистите.

Официалната пътна карта, обявена на 21 май, предвижда поетапен и контролиран процес на демилитаризация под международно наблюдение, при който оръжията не се предават на Израел, а на легитимния Национален комитет за управление на Газа. Според данни на The Jerusalem Post, документът изрично обвързва израелско изтегляне с реалния, проверим напредък по всеки кръг от разоръжаването. Хамас обаче побърза да отхвърли този план още при публикуването му, определяйки го като „приемане на израелската позиция“, защото той не им позволява да запазят военния си капацитет.

Според 6-ма източници от фракциите, цитирани от Asharq Al-Awsat, двама от които от Хамас, те се опитали да заобиколят тези изисквания чрез множество поправки, договорени с посредниците. Осмата клауза, свързана с „ограничаването на оръжията“, е била пренаписана в полза на палестинската теза: фракциите отказват да предадат арсенала си на външна страна, а посредниците са приели това с компромисната формулировка за предаване на въпросния Комитет за управление. Представители на Хамас уточняват, че целта им е оръжията да останат в палестински склад под формата на „замразяване“, което на практика им позволява да съхранят бойната си готовност. Самата процедура по опис и етапи на складиране все още няма окончателна редакция, тъй като фракциите се опитват изцяло да я обвържат с предварителното изтегляне на Израел.

Генералният секретар на „Палестинската национална инициатива“ Мустафа Баргути, който участва в срещите в Кайро, заяви пред Asharq Al-Awsat, че между тях и посредниците има „пълно съгласие за необходимостта от това Израел да изпълни разпоредбите на първата фаза“. Натискът на палестинската страна е към цялостно, а не поетапно прилагане на договореното. Баргути отказа да предостави повече подробности, но източници от Хамас признават, че целта е условията на ислямистките фракции да бъдат представени пред международната общност като „легитимни“.

Хамас, чиято делегация в Кайро се води от установения в Газа лидер Халил ал-Хая, според Middle East Monitor, използва тактика на отлагането, настоявайки съдбата на оръжието да бъде решена едва след всеобхватни консултации между палестинските групи – позиция, потвърдена и от Хусам Бадран пред Al Jazeera. В същото време международно признатата терористична групировка настоява за всеобхватно изпълнение от Израел на хуманитарния протокол (включително минимум 600 търговски и хуманитарни камиона дневно и материали за реконструкция), без обаче да дава гаранции, че ресурсите няма да бъдат отклонени за повторно изграждане на терористична инфраструктура и подземни тунели.

На терен ситуацията остава сложна заради продължаващите операции по сигурността. Израелските сили за отбрана контролират стратегически зони в ивицата Газа (около 64% според палестински източници), тъй като премиерът Бенямин Нетаняху разпореди поддържане на оперативен контрол с цел осуетяване на нови атаки. Хуманитарната криза в палатковите лагери по крайбрежието остава тежка, а операциите срещу терористични гнезда в Хан Юнис, Джабалия и град Газа продължават да водят до удари и жертви. Израел изрази съжаление за цивилните жертви, включително инцидентите с деца, но подчертава, че Хамас умишлено разполага военни позиции в близост до импровизирани училища и цивилни обекти, използвайки ги за жив щит. Броят загинали от началото на есенния етап на ескалация варира според източниците (между 936 според контролираното от Хамас здравно министерство и над 970 според регионални доклади), като Израел посочва, че голяма част от тях са въоръжени бойци на Хамас и Ислямски джихад.

Докато палестинските фракции опитват да оформят удобни за тях формулировки в Кайро, източник от екипа на Николай Младенов заяви пред Asharq Al-Awsat, че се провеждат интензивни разговори, най-вече по линия на Катар, за да бъде оказан натиск върху Хамас да приеме официалната пътна карта. Очаква се совалките на дипломацията да продължат с участието на САЩ чрез посредниците в Доха или Кайро. Според тях топката се прехвърля към Израел и новата администрация на Тръмп, въпреки че Израел остава категоричен в позицията си по отношение на сигурността.

В крайна сметка ключовото разминаване не е просто в това коя палестинска структура формално ще приеме оръжията – тъй като и международният план, и палестинските поправки сочат към местна администрация. Истинският конфликт е в това дали арсеналът ще бъде реално ликвидиран. Фракциите предлагат единствено временно „замразяване“ под техен контрол и то едва след като Израел се изтегли. Официалният доклад на международната мисия от 21 май обаче отбелязва изрично, че именно отказът на Хамас от демилитаризация и насилствения му контрол остава главната пречка пред мира. Поради това споразумението в Кайро остава изолирано: то обединява радикалния палестински блок и посредниците около една компромисна теза, която не включва страните, които вземат реалните решения за сигурността – Израел и САЩ. Отсъствието на „Фатах“ е още едно потвърждение, че Хамас се опитва да наложи волята си над палестинското поле, оставяйки казуса с демилитаризацията като неразрешено уравнение, в което всички досегашни опити са завършили с провал.

📸 Снимка: Жители на Хан Юнис се придвижват по улиците на града след ново предупреждение за евакуация, издадено от Израелските отбранителни сили (IDF), 4 август 2025 г. (Mohammed Saber/EPA)

Зеленски пред Sky News: Готови сме да спрем войната по текущата линия на фронта, но без териториални отстъпки.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски е готов да прекрати войната по настоящата линия на фронта и да премине към преговори, обяви самият той в интервю за Sky News. Зеленски представи това като най-краткия път към прекратяване на огъня, като в същото време отхвърли всякаква сделка, която отстъпва украинска земя на Руската федерация. Освен това той отправи призив към съюзниците си да запълнят липсващите звена в украинската ПВО.

Руският президент Владимир Путин отхвърли всяко едно предложение за прекратяване на огъня, отправено от Украйна и САЩ, и продължава с отказите да спре пълномащабната война, която самият той започна на 24 февруари 2022 г. Дали конфликтът изобщо ще бъде замразен, зависи изцяло от Путин, чиито искания все още се простират далеч отвъд това, които руската армия успя да окупира за четири години и половина.

„Най-бързият път“ за спиране на боевете

Запитан къде би замразил линиите, ако Москва се съгласи на примирие, Зеленски увери, че е готов да приеме днешните позиции. „Да, това е най-бързият път“, каза той.

Украинският държавен глава настоя, че това не е подарък. Президентът не иска просто да замрази конфликта, а да сложи край на войната, така че да не може да започне отново „заради някакви луди хора“. Замразяването би позволило на украинската нация да спаси живота на децата си и да върне войниците обратно у дома. Всяко примирие трябва да бъде пълно, без руските игрички и да бъде наблюдавано от американските и европейски партньори. Едва тогава страните биха седнали на масата за преговори, за да сложат край по дипломатически път. Примирието, добави той, е „най-големият компромис от наша страна“.

Противовъздушната отбрана е на първо място

Най-неотложната нужда на украинската страна са ПВО системите, подчерта Зеленски. Страната му страда от остър дефицит на антибалистични ракети, тъй като доставките от САЩ са забавени заради войната в Близкия изток. Той отново поиска допълнителни зенитно-ракетни комплекси Patriot. Русия извършва ежедневни атаки, най-често с около 300 камикадзе дрона с голям обсег. В най-тежките нощи тя изстрелва от 600 до 850 дрона и десетки ракети.

Местно произведените прехващачи вече са отговорни за неутрализирането на повечето въздушни заплахи, но пропуските остават опасни.

Собственият арсенал на Украйна

Украйна основа повече от 400 отбранителни компании след пълномащабната инвазия, каза Зеленски. Десетки от тях се нареждат начело в световен мащаб. Те произвеждат дронове и ракети, някои от които са под земята, а страната е близо до създаването на своя собствена балистична ракета. Украйна вече може да сподели опита си със съюзниците и дори да изгради европейски противовъздушен щит. Киев се стреми към производството на безпилотни системи в мащаби, с които малко страни биха могли да се конкурират.

Връщане на войната на руска територия

Украинските удари срещу Ленинградска и Московска области бяха отговор на руските атаки по енергийната мрежа на Украйна, уточни Зеленски. Санкт Петербург се превърна в мишена на масирани украински атаки на два пъти през изминалата седмица. Зеленски сподели, че иска руснаците, които са далеч от фронта, да усетят войната, която самите те са започнали. Техният президент Путин разбира само от „тотален натиск“, подчерта той. Санкциите срещу „сенчестия флот“ от танкери, които заобикалят ограниченията, както и срещу износа на петрол и газ, удрят най-силно.

Путин, писмото и посредникът на Кремъл

Зеленски заяви, че Путин не желае да прекрати войната и сигнализира, че иска да победи. Дали сраженията ще спрат „зависи на 100% от неговото решение“, обяви украинският лидер. Отвореното писмо от 4 юни, което Москва отхвърли като „грубо“, е имало за цел да доведе до отговор и да осъществи пробив в информационния балон, в който се е затворило руското общество, което според Зеленски живее в „някакъв фантастичен свят“. Руският бизнесмен Роман Абрамович е идвал в Киев, за да предава съобщения на Путин, разкри Зеленски.

Ключовото му послание е било за Донбас: Украйна няма да изостави земята си, а компромиси ще дойдат едва след като бъде въведено пълно прекратяване на огъня. Той е готов да се срещне във всякакъв формат, но не в Русия или Беларус. Лидерите не могат да решават „без нас за нас“, подчерта Зеленски в послание, насочено към Вашингтон. В същото време Кремъл продължава да настоява за капитулация на Украйна и доброволното предаване на украинския крепостен пояс в западната част на Донецка област.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Председателят на ливанския парламент и лидер на „Амал“: Предложението за примирие е капан.

🇱🇧 Набих Бери, председател на ливанския парламент и лидер на движението „Амал“, отхвърли последното предложение за примирие с Израел, подкрепено от САЩ, описвайки го като „капан“ поради изискванията за пълно прекратяване на огъня от страна на Хизбула и изтеглянето на всичките ѝ членове от териториите на юг от река Литани.

По време на среща с командващия ливанската армия генерал Родолф Хайкал, той заяви: „Вместо това хибридно споразумение, бихме могли да разгледаме началото на текста положително, ако той предвиждаше безусловно примирие по суша, море и въздух, без разрушаване на съществуващи структури. Но той беше „миниран“ чрез добавянето на тези клаузи за Хизбула.“

„Накратко, одобрявам следното: Примирието трябва да се разбира като цялостно и всеобхватно, без условия, по суша, море и въздух, и без разрушаване на налични структури. Изтеглянето на Хизбула южно от река Литани, но паралелно с изтегляне на Израел от окупираните от него райони. Останалата част от текста не е справедлива и не си струва да се споменава.“

В четвъртък ливанският президент Джоузеф Аун заяви, че изпълнението на примирието може да започне до 24 часа след окончателното му одобрение. Той посочи, че след като получат отговори от всичките заинтересовани вътрешни страни, и по-специално от Хизбула, позицията на Ливан ще бъде предадена на САЩ.

Той подчерта, че „постигнатото споразумение е последната възможност; в противен случай всяка страна трябва да поеме своите отговорности.“

Израел и Хизбула продължават да нанасят удари, въпреки твърденията на Тръмп за договорена тишина.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израел и Ливан изразиха готовността си да проведат нов кръг от преговори днес, докато Хизбула продължава да нанася удари по израелските сили в южен Ливан, които от своя страна продължават да атакуват цели на терористичната групировка. Всичко това се случва въпреки твърдения на президента Доналд Тръмп, че е посредничил за примирие между двете воюващи страни.

Преговорите между Израел и Ливан бяха насрочени за вторник и сряда в Държавния департамент на САЩ във Вашингтон, отбелязвайки петия кръг от разговори между двете страни от април насам. В третия кръг миналия месец страните се договориха да разделят преговорите на две отделни направления – политика и сигурност, като представителите на второто се срещнаха за първи път миналата седмица. Разговорите тази седмица ще бъдат посветени изцяло на политическите въпроси.

Ливански дипломат, пожелал анонимност в съответствие с правилата, заяви пред Associated Press, че Бейрут остава ангажиран с провеждането на разговори за прекратяване на конфликта въпреки напрежението.

Ливан, чието правителство се ангажира да разоръжи Хизбула, поиска спиране на израелските удари и пълно изтегляне на израелските войски от страната. От своя страна Израел, който обвинява Бейрут, че не успява да разоръжи групировката, настоява Хизбула да предаде оръжията си. Хизбула отхвърли директните преговори.

Въпреки планираните разговори и обявеното примирие, Хизбула изглежда продължава ударите тази сутрин, когато сирените се задействаха в северния израелски град Кирят Шмона и близките общности по границата в отговор на приближаващ се дрон в Южен Ливан, където израелски войски участват в настъпателни операции. Малко по-късно от армията съобщиха, че инцидентът е приключил без пострадали.

През нощта IDF обяви, че е прехванал две ракети, изстреляни от Хизбула към Сафед, докато камикадзе дрон на групировката порази военна позиция в Западна Галилея, недалеч от държавната граница с Ливан. В нито един от посочените инциденти няма пострадали.

Националната новинарска агенция на Ливан съобщи, че Израел е нанесъл нови въздушни удари в Южен Ливан тази сутрин. Ливанската армия заяви, че двама нейни войници са били леко ранени от израелски удар с дрон на пътя между градовете Хабуш и Дейр ал-Захрани в района на Набатия. Израелските военни не коментираха инцидента.

При отделен случай беше съобщено за прецизен удар срещу лек автомобил в южния ливански град Тул, близо до Набатия. За момента липсва коментар от страна на IDF.

Освен това IDF повтори предупреждението за евакуация на Набатия преди ударите, насочени срещу Хизбула, след като за първи път издаде такова предупреждение за града миналата седмица.

„Подновихме спешното предупреждение до жителите на Ливан, намиращи се в град Набатия. За собствената ви безопасност е нужно да евакуирате незабавно домовете си и да се преместите северно от река Захрани“, предупреди полковник Авичай Адрае, говорител на израелската армия на арабски език.

„С оглед на това, че терористичната организация Хизбула нарушава договореното прекратяване на огъня, IDF е принуден да действа срещу нея решително. Израелската армия няма намерение да ви навреди“, добави той.

Удължено време за предупреждение

С оглед на продължаващите атаки срещу Израел и неговите войски, Командването на тила на IDF заяви, че ще удължи времето за предупреждение при ракетен обстрел от ливанска територия за пристанищния град Хайфа и още 160 общности в северната част на страната – от 60 на 90 секунди след чуване на сирената. Промяната влиза в сила днес в 16:00 ч.

Командването на тила, съвместно с други органи на воените, е анализирало ракетния обстрел на Хизбула и системите за засичане на IDF, установявайки, че на 161 общности на север може да се осигури повече време за реакция. Сходни мерки бяха предприети през последните месеци за селищата по държавната граница с Ливан, на Голанските възвишения, в Галилея, както и в най-южния град Ейлат.

„Нищо не може да оправдае окупацията на Израел“

Натискът на Тръмп за примирие – за който се съобщава, че е предприет след заплаха от Техеран да напусне преговорите със САЩ, ако IDF не спре ударите си в Ливан – дойде в момент, когато предишното примирие, договорено на 16 април, практически се изпари. Хизбула поддържаше безмилостните си ракетни обстрели и атаки с дронове, а IDF продължи да разширява въздушните удари и мащаба на сухопътната си операция.

Министърът на външните работи на Франция заяви днес, че няма оправдание израелските войски да остават дълбоко във вътрешността на Ливан. „Нищо не може да оправдае продължаването на военните операции и продължителната окупация на Израел дълбоко в ливанска територия“, заяви външният министър Жан-Ноел Баро пред France TV.

В неделя IDF обяви превземането на историческия замък Бофор и стратегическите възвишения в околностите му. Израел контролираше района на замъка по време на 18-годишната окупация на Южен Ливан (1982–2000), преди войските му да бъдат изтеглени.

Последният кръг от бойни действия между Израел и Хизбула започна на 2 март, когато терористичната група поднови обстрела срещу Северен Израел 2 дни след като САЩ и Израел атакуваха нейния основен спонсор и покровител Иран. Оттогава насам 26 войници на IDF и 1 цивилен изпълнител към Министерство на отбраната загинаха в южен Ливан, 14 от които след влизане в сила на примирието на 16 април. Двама израелски цивилни също загинаха от ракетен обстрел на Хизбула, а 1 израелски цивилен беше убит по погрешка в северната част на страната при обстрел от израелската артилерия.

В Ливан израелските военни твърдят, че са ликвидирали над 2500 бойци на Хизбула от началото на март, сред които стотици членове на елитните сили „Радуан“.

Според данни на IDF, от 2 март насам Хизбула е изстреляла около 5500 ракети по силите на IDF, действащи в южната част на Ливан, както и около 2500 ракети директно по територията на Израел. Регистрирани са поне 75 места на ракетни попадения в страната. Освен това Хизбула е изстреляла около 300 дрона, 25 от които са поразили цели в Израел.

IDF смята, че Хизбула все още разполага с арсенал от хиляди ракети с малък обсег, наред със стотици такива с по-голям обсег. Според израелската армия групировката извършва повечето от атаките си от вътрешността на южен Ливан, на север от река Литани, а не от районите в непосредствена близост до границата.

Тръмп към Нетаняху: „Полудял си, мамка му. Щеше да си в затвора, ако не бях аз. Спасих ти задника. Сега всички те мразят.“

🇺🇸📞🇮🇱 Президентът Доналд Тръмп е отправил остри критики към израелския премиер Бенямин Нетаняху в телефонен разговор, проведен днес във връзка с ескалацията на израелските операции срещу Хизбула. Това съобщи Axios, цитирайки двама служители на Белия дом и трети източник, според които разговорът е бил изключително напрегнат, а Тръмп е използвал нецензурни думи, за да изрази своето недоволство от действията на израелския лидер.

„Полудял си, мамка му. Щеше да си в затвора, ако не бях аз. Спасих ти задника. Сега всички те мразят. Всички мразят Израел заради това“, избухнал Тръмп в хода на разговора, обвинявайки Нетаняху в неблагодарност. Освен това Тръмп изразил опасение, че настоящата стратегия на Израел води до международна изолация на страната и поражда негативни настроения спрямо нея. Той споделил категоричното усещане, че се чувства принуден „да спасява“ Нетаняху, и е поставил под въпрос мотивите за последните израелски операции.

Основният повод за гнева на американският държавен глава се явява фактът, че ескалацията на ударите в Ливан застрашава преговорите, които води с Иран, които по-рано през деня заплашиха да прекратят диалога със САЩ заради израелските действия. Тръмп е възразил срещу мащаба на въздушните удари и разрушаването на сгради за елиминиране на отделни командири на Хизбула, и изразил тревога относно високия брой на цивилни жертви. В резултат на този натиск, според американски източници, Тръмп е спрял плановете на Израел за нанасяне на удари по Бейрут, а израелски представител потвърди, че подобни планове вече не фигурират в дневния ред.

Въпреки острата размяна на реплики, след разговора Нетаняху излезе с официално изявление, в което посочва, че е уведомил Тръмп за готовността на армията да атакува Бейрут, ако Хизбула не прекрати нападенията, както и че операциите в Южен Ливан ще продължат. Позицията на премиера остава категорична, макар американски служители да твърдят, че реално Тръмп е принудил Нетаняху да отстъпи в рамките на разговора. Макар това да се определя като един от най-тежките епизоди в отношенията между двамата лидери, те запазват координация.

Меморандумът, който САЩ и Иран договарят, предвижда край на бойните действия в Ливан, твърдят източници на Axios. Именно това е било причината за предишен напрегнат телефонен разговор между Тръмп и Нетаняху.

Тръмп: Мирно споразумение с Иран би могло да бъде „дори по-добро от военна победа“.

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че евентуално мирно споразумение с Иран би могло да бъде „дори по-добро от военна победа“. Изявлението беше направено в телефонен разговор с Джонатан Карл, главен кореспондент на ABC News във Вашингтон. В него Тръмп заяви, че очаква още в рамките на следващата седмица да постигне договореност за удължаване на примирието и за повторно отваряне на Ормузкия проток.

„Изглежда добре, изглежда добре“, заяви Тръмп, според когото преговорите не са лесни: „Не е проста работа. Говорим за наистина голяма държава, много голяма държава, която сключва сделка. Огромна враждебност, наистина.“

Въпреки че по думите му преговорният процес не е никак лек, Тръмп увери, че „получаваме това, което трябва да получим“. Той сподели за затруднение, възникнало през деня, което е овладял бързо. „Имаше малка засечка днес, но я обърнах много бързо, както вероятно забелязахте по-рано“, каза Тръмп. Според него трудностите са произлезли от това, че иранското ръководство е било разстроено от израелските удари срещу Хизбула в Ливан.

„Затова разговарях с Хизбула и казах: никакво стреляне, и говорих с Биби и казах: никакво стреляне, и двете страни спряха да се стрелят една по друга“, заяви президентът.

Във връзка със сроковете за финализиране на меморандума за разбирателство относно повторното отваряне на протока той отговори: „Мисля, че говорим за идната седмица“, след което подчерта, че все още не е дал своето съгласие, тъй като „трябва да получа още няколко точки“.

Иран прекратява незабавно преговорите със САЩ заради израелската офанзива срещу Хизбула

🇮🇷 Преговорният екип на Иран прекратява незабавно преговорите със САЩ заради военните операции на Израел срещу Хизбула в Ливан, съобщи преди минути свързаната с Революционната гвардия новинарска агенция Tasnim.

Режимът в Техеран също така заплаши напълно да блокира Ормузкия пролив, както и пролива Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Индийския океан. Оттам заявиха, че преговори няма да има, докато не бъдат изпълнени исканията за прекратяване на израелските операции в Ливан и Газа.

Проливът Баб ел-Мандеб граничи с Йемен и беше обект на блокада и нападения от страна на подкрепяната от Иран групировка на хутите. През последните години те извършиха поредица от ракетни атаки и морски набези срещу търговски кораби, опитващи се да преминат през региона.

От влизането в сила на примирието Ислямската република настоява Израел да прекрати операциите си срещу терористичната групировка Хизбула на ливанска територия, но оттогава насам тя изстреля множество ракети и дронове към израелските селища по северната граница, а Израел нанесе удари по терористи и инфраструктура на групировката.

По-рано днес иранският министър на външните работи Абас Арагчи обяви в публикация на X, че „примирието между Иран и САЩ недвусмислено означава прекратяване на огъня на всички фронтове, включително в Ливан“.

„Нарушаването му на един фронт е нарушение на примирието на всички фронтове“, допълни той. „САЩ и Израел носят отговорност за последствията от всяко нарушение.“

Миналата седмица израелската медия KAN News съобщи, че Хизбула настоява за пълно примирие и е поискала от иранските преговарящи да гарантират, че тя ще бъде включена във всяко споразумение, постигнато със САЩ.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Макрон се обади на Лукашенко за първи път от началото на войната.

🇫🇷📞🇧🇾 Президентът на Франция Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко. Това стана ясно от изявление на пресслужбата на беларуския държавен глава, цитирано от беларуската служба на Радио Свобода.

Според Минск разговорът е бил иницииран от френска страна, а Елисейският дворец към момента на излизане на този материал не е правил коментар. Това е първият известен директен телефонен разговор между двамата лидери от 20 и 26 февруари 2022 г. насам, които се състояха в навечерието и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна.

Разговорът е обхванал „регионални проблеми", отношенията на Беларус с Европейския съюз и конкретно тези с Франция. Други официални детайли не съобщават от беларуската страна.

Радио Свобода цитира известния историк и политически коментатор Александър Фридман, според когото тази инициатива на френския лидер, обаждане в неделен ден, е сигнал за нарастваща тревога в Париж. Според него настоящата дипломатическа активизация на Макрон може да означава, че „заявленията на Киев за заплахата от Беларус следва да се възприемат по-сериозно".

Фридман изгражда прочита си върху последните контакти между двете столици, които съвпаднаха с най-острия предвоенен и ранен военен етап. Тогава западните столици се опасяваха, че под натиск от Кремъл Лукашенко ще включи беларуската армия директно във войната срещу Украйна, а ЕС дискутираше сценария за разполагане на руско ядрено оръжие на беларуска територия. Самият Лукашенко по това време нарече „фейк" опасенията от подобно разполагане.

Военно-политическо ръководство на Украйна от своя страна вече отправи публични предупреждения, свързани с евентуална ескалация по границата с Беларус. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски заяви на 19 май, че сухопътни настъпателни операции на руската армия от територията на Беларус са напълно реалистичен сценарий.

Подобен сценарий вече беше реализиран веднъж през първите седмици на руската инвазия от февруари 2022 г. Евентуално повторение би изисквало предварителна концентрация на жива сила и логистика, която сателитните наблюдатели и западни разузнавания биха открили още в ранната фаза на изграждане. Към днешна дата такова струпване не е регистрирано в публично достъпните източници. Оценката на Сирски следва да се тълкува като индикативна оценка на риска, не като констатация на мобилизация, която понастоящем е в ход.

Тръмп: Нетаняху ще направи „каквото поискам“ по отношение на Иран.

🇺🇸🤝🇮🇱 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че израелският премиер Бенямин Нетаняху ще направи „каквото поискам“, когато става въпрос за евентуалну военни удари срещу режима в Иран. Изказването беше направено ден след като двамата проведоха напрегнат телефонен разговор по темата.

Журналисти попитаха Тръмп за разговора му с Нетаняху във вторник. „Той е много добър човек, ще направи каквото поискам от него. Страхотен мъж е... Не забравяйте, че той беше премиер по време на война“, отговори Тръмп.

Нетаняху често изтъква близките си отношения с американския президент, като им приписва дългия списък от решения в полза на Израел, взети от него. Това обаче изложи Нетаняху и на критики, че не е в състояние да се изправи срещу Тръмп, тъй като е твърде задължен към него.

Запитан от The Times of Israel през март дали сам ще реши кога да приключи войната с Иран или Нетаняху също ще има думата, Тръмп заяви, че решението ще бъде „взаимно“. Когато обаче няколко седмици по-късно беше обявено прекратяване на огъня, според медийни публикации Нетаняху е бил изненадан.

Въпреки това Тръмп внимава да не критикува Нетаняху и дори лобира пред израелския президент Ицхак Херцог за неговото помилване в продължаващия съдебен процес за корупция, пред който е изправен премиерът. Смята се, че Нетаняху подкрепя подновяването на войната с Иран, тъй като твърди, че целите на войната във връзка с ядрената и ракетната програма на режима, както и подкрепата за прокси групировки, все още не са постигнати. Нетаняху заяви, че би приел тези въпроси да бъдат решени по пътя на дипломацията, но изрази скептицизъм за това дали Техеран е готов да преговаря добросъвестно.

Axios съобщи, че по време на телефонния разговор във вторник Тръмп е запознал Нетаняху с новите усилия на посредниците от няколко държави в региона за постигане на споразумение между САЩ и Иран.

Новото предложение, за което се твърди, че е изготвено от Катар и Пакистан с участието на Саудитска Арабия, Турция и Египет, предвижда двете воюващи страни да подпишат „писмо за намерение“, което би сложило край на войната, откривайки 30-дневни преговори по въпроси, включващи повторното отваряне на Ормузкия пролив и ограничаване на ядрената програма на Ислямската република, сподели пред Axios източник от САЩ, запознат с разговора.

По време на разговора си държавните глави на САЩ и Израел не са стигнали до съгласие за следващите стъпки. Нетаняху е бил силно скептичен към рамката, вярвайки, че САЩ трябва да продължат да оказват военен натиск върху Иран, за да отслабят допълнително режима с унищожаване на критичната му инфраструктура, отбелязват двама израелски източници.

Американският източник посочи, че след разговора Нетаняху е бил „на нокти“, въпреки че израелски източници посочиха, че премиерът „винаги е загрижен“ за това как ще преминат преговорите с Техеран, дори по време на етапи, които преди това са завършвали с провал.

През последните няколко дни посредниците работят за преодоляване на различията в последното предложение от Пакистан, а Катар представи на САЩ и Иран нов проект, заявиха пред Axios двама арабски и един израелски източник. В същото време обаче четвърти катарски източник уточни, че няма отделен проект от Катар, а той има за цел единствено да подобри пакистанския вариант.

Настоящите усилия са насочени към осигуряване на по-категорични ангажименти от страна на Иран във връзка с ограничаването на ядрената програма и по-добри гаранции от САЩ за постепенно размразяване на иранските сметки в чужбина. По-рано тази седмица Катар изпрати делегация в иранската столица за участие в разговори по последния проект, както направи и Пакистан.

Запитан от репортери дали е отворен към ограничена сделка с Иран, която само би отворила Ормузкия пролив и удължила примирието, Тръмп отбеляза, че не бърза да сключва сделка: „Ще трябва да отворим пролива, това ще стане незабавно, така че ще дадем един шанс на това. Не бързам. Всички казват: „О, междинните избори“. Не бързам... В идеалния случай бих искал да видя по-малко убити хора, а не много.“

Часове по-рано обаче той каза пред журналисти, че войната „ще приключи много бързо“. Освен това той даде неясни срокове за постигане на решение по пътя на дипломацията, че може да изчака „два или три дни“ или за „ограничен период от четири седмици“, след като обяви, че е отменил удар, планиран за вторник.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши Тръмп с тежки последици, в случай че вземе решение да поднови войната „Ако агресията срещу Иран се повтори, обещаната регионална война този път ще се разпространи далеч извън региона и нашите опустошителни удари ще ви смажат“, се посочва в изявление на IRGC на уебсайта им Sepah News.

„Американско-ционисткият враг трябва да е наясно, че въпреки офанзивата, проведена срещу нас с пълния капацитет на двете най-скъпи армии в света, ние не сме разгърнали пълната мощ на ислямската революция“, продължава текстът.

Във вторник вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви пред репортери, че е отчетен „голям и добър напредък“ при усилията за постигане на сделка и добави: „Просто ще продължим да работим по въпроса“. В същото време той предупреди Иран, че американските военни са „в пълна бойна готовност“.

В същия ден Сенатът на САЩ придвижи резолюция за военните правомощия, след като четвърти републиканец се включи в усилията на демократите да наложат контрол над конфликта, въпреки че подкрепата за приемането на мярката остава под необходимото мнозинство.

На заден план министърът на вътрешните работи на Пакистан замина за Иран за втори път тази седмица, става ясно от репортажи на ирански държавни медии. „Мохсин Накви пътува до Техеран, за да се срещне с официални лица от Ислямската република“, съобщи официалната информационна агенция IRNA, позовавйки се на източник от сферата на дипломацията в Исламабад. Пакистан полага усилия за посредничество, при които Накви пътува до Техеран в събота, за да „улесни“ процеса.

Междувременно китайският лидер Си Дзинпин заяви, че по-нататъшните бойни действия в Близкия изток не са желателни, и призова за прекратяване на огъня по време на своя разговор с руския си колега Владимир Путин в Пекин в сряда.

„Всеобхватното прекратяване на огъня е от първостепенна спешност, подновяването на бойните действия е още по-непрепоръчително, а поддържането на преговорите е особено важно“, заяви Си на Путин, цитиран от агенция Xinhua.

Тръмп и Нетаняху заявиха, че са започнали войната в края на февруари, за да ограничат помощта на Ислямската република за прокси милициите в Близкия изток, да унищожат ядрената и ракетната му програма и да създадат условия за иранския народ да свали от власт своите управници.

Режимът отговори на атаките, нанасяйки безраборни удари срещу Израел, американските сили и почти всички страни в региона. Освен това фактически пое контрола върху Ормузкия пролив, докато САЩ наложиха блокада на иранските кораби и пристанища.

Войната все още не е лишила Иран от запасите му от обогатен уран, близък до оръжейния клас, въпреки че САЩ и Израел заявиха, че той ще бъде изведен от страната със сила, ако не бъде постигната сделка.

Режимът, който стои начело на 90-милионната държава от преврата през 1979 г. и многократно беше изправен пред мащабно народно недоволство, за последно в началото на годината, досега устоява на натиска.

Песков: Кремъл може да поднови диалога с ЕС за Украйна.

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви днес, че Кремъл може да поднови диалога с Европа във връзка с войната в Украйна. Той направи това изявление пред руския пропагандист Павел Зарубин броени часове след една от най-мащабните украински атаки срещу Московска област от началото на войната.

Думите му идват в момент, когато европейските дипломати продължават да дискутират бъдещите отношения с Москва с оглед на нарастващата несигурност около усилията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна.

„Активното обсъждане на тази тема – завоят към схващането, че в даден момент ще трябва да се разговаря с руснаците – е нещо добро“, заяви Песков и добави, че Кремъл има интерес от подновяване на комуникацията. Той изрази надежда, че в крайна сметка ще се оформи това, което той нарече „прагматичен подход“.

„Руската страна ще бъде готова за това“, заяви той.

В същото време Песков отправи критики към върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, бивш министър-председател на Естония, намеквайки, че тя няма да бъде подходяща за евентуалните бъдещи преговори с Москва.

„Не би било в интерес на Кая Калас да действа като преговарящ. Няма да ѝ бъде лесно. Ако си спомняте, Путин каза, че това като цяло може да бъде всеки, който все още не е успял да наговори твърде много лоши неща“, каза Песков.

Само ден по-рано естонският външен министър Маргус Цахкна призова съюзниците да не влизат в преговори с Кремъл, тъй като той може да използва разговорите, за да спечели време.

„Европейците не трябва да изпускат момента“ да отслабят Русия с допълнителни санкции и натиск, отбеляза Цахкна по време на конференция по сигурността в Талин на 16 май.

От своя страна финландският президент Александър Стуб заяви, че европейските лидери трябва да преминат към директен диалог с Руската федерация, аргументирайки се с това, че политиката на САЩ вече не съвпада напълно с европейските интереси.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната, включваща координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.

Рубио: Украйна е изградила „най-силната и най-мощната“ армия в Европа

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви по време на пътуване до Китай, че въоръжените сили на Украйна са се превърнали в най-боеспособната армия в Европа, позовавайки се на техния опит и тежките загуби на руските сили.

В интервю за Fox News Рубио посочи, че Русия губи 5 пъти повече войници на месец в сравнение с Украйна. „Украйна е по-малка държава и разполага с по-малка армия“, посочи той и добави: „В момента Въоръжените сили на Украйна са най-силните и най-мощните в цяла Европа, очевидно в значителна степен благодарение на получената помощ, но и поради натрупания боен опит.“

Държавният секретар конкретизира мащаба на руските загуби: „Русия губи 15–20 хиляди войници убити на месец. Не ранени, а именно убити“, заяви Рубио. Той призна, че инерцията около преговорите е отслабнала през последните месеци, тъй като и двете страни смятат, че имат основания за оптимизъм.

„Украинците са все по-уверени в позициите си на бойното поле; те оцеляха зимата; руснаците също изпитват известен оптимизъм заради покачването на цените на петрола“, обясни Рубио. Въпреки това изрази надежда, че Москва и Киев ще се върнат към преговорите.

🔙 Frontline Monitor припомня: украински оператори на дронове взеха участие във военните учения „Аврора 26“ в Швеция, по време на които демонстрираха как FPV дроновете могат бързо да дезорганизират наземни части на НАТО, принуждавайки войските многократно да спрат тренировките и да преразглеждат тактиките си. Един от украинските пилоти с позивна „Тарик“ потвърди, че ученията са били спирани няколко пъти.

Кремъл с ултиматум за преговорите: Изтегляне от Донбас или продължаване на ударите по Украйна.

🇷🇺 Кремъл съобщи, че не смята да участва в следващ кръг от тристранните преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна, освен в случай че украинската армия не се изтегли изцяло от останалата територия на Донецка област.

Според публикация на агенция УНИАН, публикувана на 7 май, в момента Кремъл разглежда като непродуктивни по-нататъшните дипломатически дискусии при текущите обстоятелства.

„Всички разбират, включително бих казал и украинските преговарящи, че сега Киев трябва да предприеме само една сериозна стъпка, след която, първо, военните действия ще бъдат прекратени, и второ, ще бъдат отворени перспективи за сериозна обсъждане на бъдещото дългосрочно уреждане“, каза съветникът на руския президент Юрий Ушаков, отбелязвайки, че докато не се постигне споразумение за изтегляне на войските, „убеждаването един друг до голяма степен е губене на време“.

Изявлението илюстрира ултиматума, поставен от Кремъл, според който трябва да бъдат изпълнени специфични условия относно териториалния контрол, преди да изобщо да може да бъде подновен какъвто и да е формален диалог, насочен към трайно уреждане на конфликта.

Последните изявления, пристигащи от руската столица, подсказват, че Кремъл не вижда смисъл в ангажирането на дипломатическия фронт, докато Украйна не изпълни нейните териториални изисквания. Въпреки това, такива твърдения за търсене на „дългосрочно уреждане“ биват директно опровергани от засилената военна агресия на терен.

Докато служители на Кремъл отхвърлят мирните преговори като непродуктивни, руската армия продължава да провежда непрекъснати удари по цивилната инфраструктура на Украйна.

На 6 май руската армия предприе нова вълна от атаки с дронове камикадзе, балистични и крилати ракети в цяла Украйна, въпреки „режима на тишина“, официално влязло в сила от полунощ. Командването на украинските ВВС съобщи, че руската армия е атакувала няколко украински области, като Запорожие, Харков и Днипро, в рамките на което е изстреляла най-малко 100 дрона и 3 ракети.

В Харков дрон е ударил частен дом и е ранил двама души, докато друг удар в Сумска област е поразил цивилен автомобил, убивайки една жена. Министърът на външните работи Андрий Сибига заяви, че тези действия демонстрират отхвърлянето от страна на Москва на истинските дипломатически усилия и мирни инициативи.