Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.

Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.

Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.

Русия удари летищата „Киев“ и „Бориспил“ преди визитата на пратениците на Тръмп

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе целенасочени удари през изминалата нощ срещу двете международни летища, обслужващи украинската столица: „Бориспил“ и „Киев“ в югозападното предградие Жуляни, броени часове преди специалните пратеници на Белия дом да стартират дипломатическата обиколка със спирки в Москва и Киев. Президентът Володимир Зеленски описа руските действия като първите от дълго време насам, насочени към тези летища, и ги свърза пряко с подготовката за евентуалното пристигане на американската делегация в Украйна със самолет.

Президентът заяви, че обстрелът е реакция на обсъжданата и подготвяна възможност делегацията от САЩ да кацне на едно от двете летища, и посочи, че случилото се е руски отговор на американската дипломация с руско-ирански „Шахеди“. Украйна е отчела този ход, добави той, и през следващата седмица ще коригира собствените си действия по отношение на руското въздушно пространство.

Ударът срещу Жуляни е докладван сутринта на 4 септември от депутата Олексий Гончаренко. По думите му са били поразени два броя Як-40 – съветски пътнически самолети, които отдавна не се използват за полети и са изложени като експонати на Държавния музей на авиацията „О. К. Антонов“, разположен съвсем близо до самото летище. Кметът Виталий Кличко потвърди пожар в стопански постройки в Соломянски район, но Командването на ВВС не е съобщавало за удар по летищна инфраструктура. Гончаренко допусна, че ударът може да е свързан с обсъжданата възможност американските пратеници да пристигнат в Киев със самолет.

През нощта срещу 5 септември руски удар засегна 9-етажен жилищен блок в град Бориспил. Киевската областна военна администрация съобщи за поражения по покрив и последен етаж и за пожар в апартамент и част от покрива. Две жени бяха настанени в болница – едната има акустична травма от взривната вълна, а другата е със закрита травма на гръдния кош. Няма официални данни ударът да е засегнал територията или инфраструктурата на международното летище „Бориспил“.

Атаката през нощта срещу 5 септември беше значително по-мащабна. По данни от Командването на ВВС руската армия е използвала балистични ракети и 167 дронове от различни видове, включително „Шахед“ и примамки; около половината от „Шахед“ – реактивни. Украинската ПВО е свалила или неутрализирала 128 от тях.

В Днепропетровска област удар по промишлено предприятие уби най-малко четирима души и рани петима, според данните на областните власти. Руското Министерство на отбраната заяви, че е нанесло удари по два металургични завода в областта, за които твърди, че снабдяват украинската военна промишленост. Няма достатъчно надеждни публични данни, за да се установи, че предприятието с жертвите е именно металургичният комбинат „Каметстал“.

В Николаев руски дронове многократно поразиха търговски център, предизвикаха пожари и раниха двама души – 72-годишен мъж и 17-годишно момиче. Спасителните екипи на няколко пъти са били принудени да прекъсват работата си заради опасност от нови удари – позната руска тактика, насочена към пристигнали на място спешни екипи.

Атаките последваха предложението на Зеленски от 4 септември за временно въздържане от въздушни удари по време на американската дипломатическа мисия. Сутринта на 5 септември Министерство на отбраната на Руската федерация оповести публично за последната вълна удари от изминалата нощ.

Стив Уиткоф и Джаред Къшнър трябваше първо да пристигнат в Москва, а след това – в Украйна в неделя, 6 септември. Зеленски потвърди украинския етап от посещението, но маршрутът остана предмет на промени заради опасения във връзка със сигурността на делегацията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че двамата идват с „конкретно предложение“ за прекратяване на войната, без да разкрива публично неговото съдържание. Това би било първото посещение на двамата на украинска земя в рамките на текущите усилия на Белия дом за постигане на споразумение.

Според източник на Reuters руската страна не желае американските пратеници да пътуват до Киев и прави опит да ги разубеди. Kyiv Independent съобщи, позовавайки се на собствени източници, че опасенията на Уиткоф за сигурността са поставили част от логистиката под въпрос. Към момента обаче няма официално потвърждение, че украинският етап на визитата или евентуалното пристигане със самолет са отменени.

Летище „Бориспил“ действително е било разглеждано като възможна точка от пътуването. По думите на Гончаренко двете страни са били съвсем близо до постигане на съгласие делегацията да кацне именно там. Гражданската авиация в Украйна е затворена от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и евентуално решение за подобен полет би било извънредно събитие. Хронологията дава основание ударът в Жуляни да се разглежда през призмата на предстоящата американска визита, особено с оглед на обсъжданото пристигане по въздух.

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Москва пусна американски морски пехотинец, без да поиска никого в замяна

🇷🇺✈️🇺🇸 Русия освободи 32-годишния Робърт Гилман, бивш морски пехотинец на САЩ, и го предаде на американски официални лица, без да поиска насреща нито един свой гражданин. Руският президент Владимир Путин го помилва, официално посочвайки хуманитарни съображения. В Москва решението беше огласено от Кирил Дмитриев, специалния пратеник на Кремъл за контактите с Вашингтон, който публикува изявление в X. Официални лица във Вашингтон увериха, че пускането не е част от размяна и САЩ не са направили други отстъпки.

Самолет на Държавния департамент с Гилман на борда кацна на летище „Дълес“ край Вашингтон вечерта на 11 август. Там го посрещна специалният пратеник Стив Уиткоф. „Тази вечер имах дълбоката привилегия да посрещна Робърт Гилман у дома в САЩ след повече от четири години арест в Русия“, отбелязва Уиткоф. Американски служител, разговарял с него, съобщи, че Гилман може да ходи и да говори, и добави: „Като се има предвид всичко, изглежда в добра форма.“ След междинното кацане той продължи към Сан Антонио, Тексас, за лечение и рехабилитация във военномедицинско заведение.

Само седмици по-рано изходът изглеждаше съвсем различен. В края на юни руските власти прехвърлиха Гилман от затворническа болница в психиатричното отделение на цивилна спешна болница в състояние, което лекарите определиха като дисоциативен ступор – вцепенение, при което човек реално не реагира на околните и не се храни сам. Ерик Лебсън, главен стратегически директор на Global Reach – организацията, която представлява семейството и води кампанията за освобождаването му – съобщи, че американецът е прекарал 47 дни в това състояние, хранен през сонда и окован за леглото. През август е вдигнал висока температура и опасно високо кръвно налягане. Белият дом и Държавният департамент публично поискаха Москва да го освободи, за да бъде лекуван в САЩ.

Гилман попадна в затвора на 19 януари 2022 г., броени седмици преди началото на пълномащабната война. Той беше свален от влака Сухуми–Москва във Воронеж заради нарушаване на обществения ред и обвинен, че в нетрезво състояние е ритнал полицай. Съдът първоначално му наложи 4 години и половина затвор, а през май 2023 г. наказанието беше намалено с една година. Семейството отхвърля обвинението от самото начало: бащата Владимир Гилман, емигрирал от Русия в Масачузетс, писа в Boston Globe на 11 октомври 2024 г., че синът му е получил неразположение и е ритнал полицая неволно, че служителят не е бил ранен, оттеглил е оплакването си и не е представил доказателства по време на процеса. В същия текст бащата припомня, че още през март 2023 г. семейството е поискало от Държавния департамент Гилман да бъде обявен за неправомерно задържан – статут, който поставя случая сред приоритетите на американското правителство. Вашингтон го призна за такъв едва малко преди освобождаването.

Присъдата обаче не остана три години и половина. През октомври 2024 г. съд във Воронеж осъди Гилман по нови обвинения за нападения над служители на руската наказателна и следствена система, като определи общо наказание от 7 години и 1 месец строг режим и глоба в размер на 300 000 рубли. През април 2025 г. срокът беше увеличен с още една година – до 8 години и 1 месец, а през декември същата година следващо дело добави още едно наказание и общият срок достигна 10 години. Всички допълнителни обвинения идват, докато Гилман вече се намира под контрола на руската наказателна система, и увеличават срока му от три години и половина на 10. Общо той прекара 1666 дни в арест и затвор. Службата в морската пехота, върху която до голяма степен се крепи публичният образ на случая, е продължила 1 година – от август 2019 до август 2020 г. След уволнението си той преподава английски.

Случаят влезе и в по-широкия дипломатически дневен ред. На 23 юли държавният секретар Марко Рубио разговаря с руския външен министър Сергей Лавров в Манила, в кулоарите на срещата на върха на АСЕАН. Разговорът продължи 35 минути и не доведе до видим пробив по Украйна. За Гилман обаче комуникацията продължи по отделен канал: според американски служители старшият съветник на Путин Юрий Ушаков е уведомил представители на екипа на Тръмп още предходната седмица, че руският президент има готовност да подпише указ за помилване. През уикенда преди освобождаването са последвали интензивни преговори между американски и руски представители.

Кремъл представи решението като жест на добра воля, без да постави под въпрос всички съдебни решения, довели Гилман до 10-годишна присъда. Помилването не представлява оправдаване и не признава съдебна грешка: то освобождава осъдения от по-нататъшно изтърпяване на наказанието, без да заличи политически версията за извършените престъпления. Конструкцията е удобна и за Москва, и за Вашингтон. Кремъл не се отказва от тезата, че американецът е законно осъден за насилие над полицай и служители на наказателната система, а Белият дом получава своя гражданин обратно, без размяна и официално признати отстъпки.

Подобно едностранно освобождаване се различава от предните два знакови случая при администрацията на Тръмп. През февруари 2025 г. Вашингтон прибра учителя Марк Фогел срещу Александър Виник, руснак, осъден в САЩ за престъпления, свързани с пране на пари. На 10 април 2025 г. Москва освободи Ксения Карелина, която има американско и руско гражданство, срещу Артур Петров. И при Фогел, и при Карелина Русия получи свой гражданин. За Гилман Кремъл не поиска никого.

Платената от Москва цена е нула. Купеното се измерва по-трудно, но не е невидимо. Само 4 дни преди освобождаването Сенатът прие с 86 срещу 11 гласа законопроекта „Линдзи О. Греъм за санкции срещу Русия и Иран“, кръстен на сенатора, който почина на 11 юли, часове след завръщането си от Киев. Смъртта му ускори политическото придвижване на текст, по който той работеше повече от година. Законопроектът дава на президента правомощие за мита до 500% върху вноса на руски стоки и до 100% върху стоките от определени държави сред най-големите купувачи на руски петрол и газ или подпомагащи заобикалянето на санкциите. Той предвижда и мерки срещу руския „сенчест флот“. След Сената текстът отива в Камарата на представителите, която се връща към законодателна работа след лятната ваканция в края на август.

Няма публично доказателство, че моментът на помилването е избран заради този календар. Съвпадението обаче прави подобна сметка съвсем правдоподобна. Освобождаването не струва на Русия нито един върнат агент или осъден контрабандист, но дава на Белия дом готов пример за резултат от прекия канал с Путин – точно аргумента, с който Тръмп може да защити продължаването на диалога пред Конгреса. Той използва освобождаването политически още същата вечер, като го приписа на разговорите с Путин и заяви изрично, че размяна не е имало. Самото участие на Уиткоф в посрещането допълни образа: човекът, който води един от ключовите канали към Москва, посреща видим резултат от него.

Алтернативното обяснение има своя собствена логика и в крайна сметка води към сходен резултат. Тежко болният затворник постепенно спира да бъде разменна монета и се превръща в политическо задължение. Ако Гилман беше починал в руски арест, след като Вашингтон публично е поискал освобождаването му за лечение, Москва щеше да поеме политическата цена точно когато санкционният пакет влиза в решаващата си фаза в Конгреса. Дисоциативният ступор от края на юни добре обяснява защо изобщо се е стигнало до хуманитарно помилване; вотът в Сената от 7 август предлага възможно обяснение защо освобождаването дойде именно сега.

Reuters посочи Гилман като един от поне 10 американци, за които е известно, че се намират в руски затвор; по тази сметка след освобождаването му остават поне 9. Дали жестът е първият от поредица, ще може да се прецени още преди Камарата на представителите да приключи работата по законопроекта за антируски санкции. Нов едностранен ход по някой от останалите американци би засилил хипотезата, че Москва прави опит да печели време и полага усилия да спре окончателното приемане на новия законопроект. Връщането към формулата „затворник срещу затворник“ при следващия случай би подсказало обратното – че Гилман е бил изключение, продиктувано преди всичко от медицинското му състояние.

Висш американски генерал призовава Тръмп за предпазливост спрямо Иран.

🇺🇸 Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил висшите държавни служители начело с президента Тръмп, че военна кампания срещу Иран крие сериозни рискове, по-специално опасност от въвличане в продължителен конфликт. Това събщи Axios, цитирайки източници, запознати с вътрешните дискусии, според които генералът е изразил предпазливост относно потенциални последици.

Белият дом е ангажиран в дебат за това как да се подходи към конфронтацията с Иран. В момента няколко гласа в кръга на Тръмп отправят призиви за сдържаност, въпреки че според някои източници самият президент клони към нанасяне на удар. Централният въпрос в дискусиите е как би изглеждал успехът при евентуални военни действия и колко рисковано би било постигането му. От друга страна, постигането на ядрена сделка вероятно би означавало отстъпление от някои от досегашните „червени линии“ на президента.

Докато Тръмп обмисля дали и как да удари Ислямската република, пратениците му Джаред Кушнър и Стив Уиткоф го призовават да изчака и да даде шанс на дипломацията. Тези данни за позициите в екипа на Тръмп се основават на разговори с пет източника, присъствали или информирани за срещите на високо равнище. Позицията на Кейн е смятана за особено влиятелна, тъй като е най-висшият военен съветник на президента и се ползва с уважението му. Според източниците никой в момента не се застъпва за инвазия или сухопътна операция.

Подобно на планирането на операцията за залавянето на Николас Мадуро, Тръмп е овластил малък мозъчен тръст, който да проучи проблемите с Иран и да му представи набор от опции. Те трябва да бъдат упражнени в избран от него момент, така че да максимизират натиска и да минимизират риска. Докато Кейн е бил твърдо за операцията във Венецуела, сега той е предпазлив в дискусиите за Иран. Един от източниците го описва като „колеблив воин“ по тази тема, тъй като генералът вижда залозите при мащабна операция в Иран като по-високи, с по-голям риск от американски жертви. Друг източник уточни, че председателят не е скептичен към кампанията, а вместо това е „реалист“ относно шансовете за успех и за това, което би последвало след началото на войната.

„В ролята си на военен съветник на президента, министъра на войната и Съвета за национална сигурност, генерал Дейн предоставя набор от военни варианти, както и вторични съображения и свързаните с тях рискове“, отбеляза говорителят на Обединения щаб Джо Холстед пред Axios. Говорителката на Белия дом Ана Кели добави, че Тръмп изслушва множество мнения и взема решения въз основа на националната сигурност на САЩ.

През последните седмици Кейн е единственият военен лидер, който инструктира Тръмп за Иран. Командирът на CENTCOM адмирал Брад Купър не е бил канен на срещите и не е разговарял с президента от началото на кризата през януари, за разлика от своя предшественик генерал Ерик Курила. Вицепрезидентът Ванс също е повдигнал въпроси относно сложността на операцията, но според източници не е категорично против удара. Той се надява преговорите в Женева в четвъртък да доведат до дипломатически пробив, макар да не е оптимист.

В същото време държавният секретар Марко Рубио има неутрална позиция, като вместо това се фокусира повече в случващото се в Куба и Венецуела. Стив Уиткоф и Джаред Кушнър планират разговор с иранския външен министър Абас Арагчи в четвъртък в Женева. Тяхното послание към Тръмп е, че времето е на негова страна и трябва да види какво може да получи от иранците, преди да „дръпне спусъка“. Източници твърдят, че Тръмп е склонен към удар от няколко дни, но се е съгласил да даде още малко време за преговори, за да се увери, че всички пътища към сделка са изчерпани.

На обратния полюс е сенатор Линдзи Греъм, който е сред основните защитници на военните действия. Той изрази съжаление, че много съветници на Тръмп го съветват да не бомбардира Иран, и го призова в телефонен разговор да пристъпи към удар. Израелският премиер Бенямин Нетаняху също е разтревожен от възможността САЩ да се откажат от военните опции, а според източник от Белия дом той е напуснал последната среща с Тръмп с усещане, че не е успял да го привлече на своя страна.

Висш служител на администрацията обобщи ситуацията: „Всеки си върши работата. Решението за удар, кога и как, или дали изобщо да има такъв, все още не е взето.“

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Започна срещата между делегации на САЩ и Украйна във Флорида.

🇺🇦🇺🇸 Започна срещата на украинската делегация с държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф във Флорида за поредния кръг преговори по мирния план, подкрепен от президента Тръмп.

Зетът на Тръмп Джаред Кушнър също присъства на срещата в Маями, съобщи на CNN служител от Белия дом.

Украйна настоява за международни гаранции за сигурност като част от всяко споразумение за приключване на войната, както и за примирие по текущите фронтови линии. Киев отхвърли идеята за отстъпване на територии, които не са вече окупирани от руските войски.

Руският президент Владимир Путин обаче не дава признаци, че е готов да направи отстъпки, като заяви, че войната ще приключи „само когато украинските сили се изтеглят от териториите, които те окупират“.

Рубио се срещна с украинския екип в Женева миналия уикенд, но оттогава главният украински преговарящ Андрий Ермак подаде оставка сред корупционен скандал, а неговото място е заето от Рустем Умеров, председател на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Срещата в Женева промени значително оригиналния 28-точков план, разработен от Уиткоф и Кирил Дмитриев – ръководител на руския суверенен фонд и специален пратеник на Кремъл.

Европейските съюзници на Украйна заявиха, че първоначалният план, който се възприема като силно благоприятен за Русия, ще изисква „допълнителна работа“.

Помощникът на Путин Юри Ушаков обяви миналата седмица, че Кремъл е получил последната версия на плана.

„Това не е официален документ, но ние го имаме. Още не сме го обсъждали с никого, защото точките в него изискват наистина сериозен анализ и дискусия“, каза Ушаков.

След като намекна, че иска Украйна да се съгласи на сделка до четвъртък миналата седмица, Тръмп се отказа от налагане на какъвто и да е срок.

„Знаете ли какъв е срокът за мен? Когато приключи“, заяви той.

Преговорите се водят на фона на непрекъснати руски атаки с ракети и дронове срещу градовете и енергийната мрежа на цяла Украйна. Президентът Володимир Зеленски заяви, че през изминалата седмица руската армия е използвала близо 1400 ударни дрона, 1100 управляеми авиационни бомби и 66 ракети в атаките си.

От своя страна Украйна продължава да атакува енергийната и отбранителна мрежа на Руската федерация с ракети и дронове. Украйна също така използва морски дронове през петък и събота за удари в Черно море срещу два санкционирани нефтени танкера, използвани за доставки на руски петрол.

Двата танкери, които плаваха под флага на Гамбия, бяха повредени, но не потънаха.

Докато преговорите продължават, бившият главнокомандуващ на украинската армия Валерий Залужний, смятан за потенциален съперник на Зеленски, пише в неделя в Daily Telegraph, че „войната не винаги завършва с победата на една страна и поражението на другата“.

„Ние, украинците, се стремим към пълна победа, но не можем да отхвърлим опцията за дългосрочно приключване на войната“, пише Залужний.

Доналд Тръмп отхвърли опасенията относно разговорите на Уиткоф с Кремъл.

🇺🇸🇷🇺 Доналд Тръмп отхвърли с лека ръка опасенията за разговорите на своя специален пратеник Стив Уиткоф с Кремъл, след като изтекъл запис от телефонен разговор даде представа как най-довереният дипломат на президента съветва руската страна.

В аудиозаписа от 14 октомври, публикуван от Bloomberg, Уиткоф дава насоки на Юрий Ушаков – най-висшия съветник по външна политика на Кремъл – как Владимир Путин да подхване разговор по телефона с Тръмп. Това разкритие хвърля нова светлина върху задкулисните разговори между Белия дом и Кремъл, довели до 28-точковия мирен план за Украйна.

„Той трябва да продаде сделката на Украйна и Украйна – на Русия. Това прави един истински сделкаджия“, каза Тръмп пред журналисти на борда на Air Force One късно снощи, попитан за изтеклия препис.

„Не съм го чувал, но от това, което разбрах, е обикновена практика на преговарящ. Предполагам, че същото казва и на украинската страна – всяка страна трябва да отстъпи нещо“, добави той.

Записът предизвика вълна от негативни реакции от „ястребите“ в Републиканската партия, които обвиниха Уиткоф, че се намира под влиянието на Москва. Конгресменът Дон Бейкън дори поиска уволнението му.

„За всички, които се противопоставят на руската инвазия и искат Украйна да остане суверенна и демократична държава, е очевидно, че Уиткоф е изцяло на страната на руснаците. Не може да му се гласува доверие да води тези преговори. Дори платен руски агент би направил по-малко“, пише Бейкън в X.

Конгресменът Брайън Фицпатрик го нарече „огромен проблем“ и една от многото причини „тези абсурдни странични шоута и тайни срещи да спрат“.

На въпрос дали не се притеснява, че Уиткоф е прекалено проруски настроен, Тръмп отвърна, че войната може да продължи години, и добави: „Русия има много повече хора, много повече войски. Затова смятам, че ако Украйна може да сключи сделка, това е добре за нея.“

От своя страна Юрий Ушаков изрази раздразнение от изтеклата информация.

„Част от тези течове са фалшиви. За други бих предпочел въобще да не коментирам – например моите разговори с Уиткоф са конфиденциални. Никой не бива да ги разкрива. Никой!“, заяви той пред руски държавни медии.

Според Bloomberg Уиткоф съветва Ушаков да накара Путин да поздрави Тръмп за примирието между Израел и Хамас по време на разговора им. И наистина – два дни по-късно това се случва.

„Президентът Путин ме поздрави, както и Съединените щати, за Великото постижение – мира в Близкия изток, нещо, което, както каза, се е мечтало векове наред. Аз лично вярвам, че успехът в Близкия изток ще помогне и в преговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна“, написа Тръмп в социалните мрежи след разговора си с Путин през октомври.

Забележително е, че Уиткоф насърчава Ушаков двамата лидери да говорят преди посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом.

Телефонният разговор между Тръмп и Путин се състоя на 16 октомври и продължи над два часа и половина и очевидно доведе до завой в позицията на американския президент към руската страна след седмици на раздразнение от липсата на напредък към край на войната.

На следващия ден Тръмп прие Зеленски на работен обяд в Белия дом, който премина напрегнато – според европейски официални лица, запознати със срещата, Тръмп е настоял Украйна да направи териториални отстъпки на Русия, за да бъде сложен край на войната.

📞 Разговорът продължава малко над 5 минути. Преписът е изготвен от Bloomberg след преглед на аудиозапис на обаждането:

🇺🇸 Стив Уиткоф: Здрасти, Юрий.  

🇷🇺 Юрий Ушаков: Здрасти, Стив, как си?  

🇺🇸 Уиткоф: Добре съм, Юрий. Ти как си?  

🇷🇺 Ушаков: Нормално. Поздравления, приятелю.  

🇺🇸 Уиткоф: Благодаря.  

🇷🇺 Ушаков: Свърши страхотна работа. Наистина страхотна. Много, много благодаря.  

🇺🇸 Уиткоф: Благодаря ти, Юрий, и благодаря за подкрепата. Знам, че вашата страна я подкрепи и съм ти благодарен.  

🇷🇺 Ушаков: Да, да, да. Затова и отложихме първата руско-арабска среща на върха.  

🇺🇸 Уиткоф: Да.  

🇷🇺 Ушаков: Точно така – защото смятаме, че ти вършиш истинска работа там, в региона.  

🇺🇸 Уиткоф: Слушай сега. Искам да ти кажа нещо. Мисля, че ако успеем да решим този въпрос между Русия и Украйна, всички ще скачат до небето от радост.  

🇷🇺 Ушаков: Да, да, да. Всъщност трябва да се реши само един проблем. [смее се]  

🇺🇸 Уиткоф: Кой?  

🇷🇺 Ушаков: Руско-украинската война.  

🇺🇸 Уиткоф: Знам бе! Как да го решим?  

🇷🇺 Ушаков: Приятелю, искам твоя съвет. Мислиш ли, че ще е полезно шефовете ни да говорят по телефона?  

🇺🇸 Уиткоф: Да, абсолютно.  

🇷🇺 Ушаков: Така ли мислиш? И кога според теб би могло да стане?  

🇺🇸 Уиткоф: Веднага щом ти предложиш – моят човек е готов.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре.  

🇺🇸 Уиткоф: Юрий, Юрий, ето какво бих направил аз. Моят съвет.  

🇷🇺 Ушаков: Да, моля.  

🇺🇸 Уиткоф: Направете обаждането и просто повторете, че поздравявате президента за успеха, че сте го подкрепили, че уважавате факта, че е човек на мира и че наистина се радвате, че се случи. Това бих казал. Мисля, че разговорът ще мине страхотно.  

Защото – да ти кажа какво казах на президента. Казах му, че Руската федерация винаги е искала мирно споразумение. Така вярвам. Казах му го. И смятам, че проблемът е, че имаме две държави, на които е трудно да стигнат до компромис, но когато го направят – ще имаме споразумение. Дори си мисля дали да не изготвим нещо като 20-точков мирен план, точно както направихме за Газа. Съставихме 20-точков план на Тръмп за мир и си мисля дали да не направим същото и с вас. Това искам да кажа...

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре, приятелю. Мисля, че точно този момент нашите лидери могат да обсъдят. Съгласен съм с теб – той ще поздрави, ще каже, че господин Тръмп е истински човек на мира и т.н. Това ще го каже.

🇺🇸 Уиткоф: Но ето какво според мен ще е невероятно.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре.  

🇺🇸 Уиткоф: Ами ако… чуй ме докрай…  

🇷🇺 Ушаков: Ще обсъдя това с моя шеф и после ще ти се обадя, става ли?  

🇺🇸 Уиткоф: Да, защото слушай какво ти казвам. Искам само да споменеш това на президента Путин, защото знаеш, че изпитвам най-дълбоко уважение към президента Путин.  

🇷🇺 Ушаков: Да, да.  

🇺🇸 Уиткоф: Може би той да каже на президента Тръмп: „Знаете ли, Стив и Юрий обсъдиха един много подобен 20-точков план за мир и това може да е нещо, което би раздвижило нещата, ние сме отворени да проучим какво точно е нужно, за да постигнем мирно споразумение.“  

Между нас казано – аз знам какво е нужно за мирно споразумение: Донецк и евентуално някакъв териториален обмен някъде. Но вместо да говорим така, нека говорим по-оптимистично, защото мисля, че ще стигнем до сделка. И Юрий, убеден съм, че президентът ще ми даде много свобода и пълномощия да я постигна.  

🇷🇺 Ушаков: Разбирам...

🇺🇸 Уиткоф: ...така че ако създадем такава възможност – след това аз съм говорил с Юрий, проведохме си разговор – мисля, че това може да доведе до големи неща.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, звучи добре. Много добре.  

🇺🇸 Уиткоф: И още нещо: Зеленски идва в Белия дом в петък.  

🇷🇺 Ушаков: Знам го това. [смее се леко]  

🇺🇸 Уиткоф: Аз ще присъствам на срещата, искат ме там, но ако е възможно, бихме ли направили разговора с твоя шеф преди петъчната среща?  

🇷🇺 Ушаков: Преди, преди – да?  

🇺🇸 Уиткоф: Точно така.  

🇷🇺 Ушаков: Добре, добре. Разбрах съвета ти. Ще го обсъдя с шефа и после ти се обаждам, става ли?  

🇺🇸 Уиткоф: Става, Юрий, скоро ще се чуем.  

🇷🇺 Ушаков: Чудесно, чудесно. Много благодаря.  

🇺🇸 Уиткоф: Чао, чао.  

🇷🇺 Ушаков: Чао.  

[Краят на разговора]

Пълният 28-точков мирен план на Тръмп за Русия и Украйна

🇷🇺🕊️🇺🇦 Новият план на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна предвижда Русия да получи части от Донецка област, които никога досега не е достигала, в замяна на гаранции за сигурността на Украйна и Европа срещу бъдеща руска агресия. Това съобщава Axios, цитирайки анонимен американски служител, запознат с въпроса.

Украйна и съюзниците ѝ в Европа биха възприели това като огромна отстъпка пред Русия. Според този американски служител обаче позицията на Белия дом е, че ако войната продължи, Украйна така или иначе ще загуби отбелязаните територии, затова е в неин интерес да сключи сделка сега“.

Пълният 28-точков план

1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

2. Ще бъде подписан пакт за ненападение между Русия, Украйна и Европа.

3. Русия няма да нахлува в съседни държави, в замяна на което НАТО няма да се разширява повече.

4. Ще бъде проведен диалог между Русия и НАТО за намаляване на напрежението.

5. САЩ ще предоставят на Украйна гаранции за сигурност след края на войната.

6. Украинската армия ще бъде ограничена до 600 000 души (в момента е около 850 000).

7. Украйна ще промени конституцията си и ще декларира, че никога няма да се присъедини към НАТО.

8. НАТО няма да разполага войски в Украйна. Това НЕ засяга плана за мироопазващи сили начело с Обединеното кралство и Франция („Коалиция на желаещите“) – той остава на масата.

9. Великобритания и ЕС ще продължат да държат изтребители в Полша (както правят и сега).

10. Ако Украйна нахлуе в руска територия, ще загуби американските гаранции за сигурност. Ако Русия нахлуе в Украйна, освен съвместен американско-украински военен отговор, всички санкции ще бъдат върнати, признаването на новите територии и всички предимства ще бъдат изтеглени от споразумението.

11. На Украйна ще бъде позволено да се присъедини към Европейския съюз.

12. С международна подкрепа ще бъде създаден Фонд за развитие на Украйна, който ще помогне за възстановяване след войната, реконструкция, развитие на промишлеността и добив на редкоземни метали.

13. Постепенно ще бъдат вдигнати санкциите срещу руската икономика, за да се позволи нейното връщане в световната икономика, а Русия ще бъде поканена отново в Г-8.

14. 100 милиарда долара от замразените руски активи ще отидат за възстановяване на Украйна. Останалите, предимно европейски, ще бъдат размразени.

15. Ще бъде създадена съвместна американско-руска гореща линия за наблюдение на спазването на споразумението.

16. Русия ще приеме закон, който задължава спазването на пакта за ненападение с Украйна и Европа.

17. САЩ и Русия ще удължат договора START за ядрените оръжия.

18. Украйна няма да се стреми към сдобиване с ядрено оръжие.

19. МААЕ ще поеме контрола над Запорожката АЕЦ, която сега се намира под руски контрол, като произведеното електричество ще бъде разпределяно поравно – 50/50 между Украйна и Русия.

20. И двете страни ще въведат образователни програми за насърчаване на толерантността в обществото. Всички нацистки идеологии ще бъдат забранени.

21. Украйна ще се изтегли от останалата част на Донецка и Луганска област. Линиите в Запорожие и Херсон ще бъдат замразени. Русия ще се изтегли от цялата Днепропетровска, Харковска и Сумска област. Руските сили НЯМА да влизат в частта на Донецка област под украински контрол – макар и регионът да бъде признат за руски, той остава международно призната демилитаризирана буферна зона.

22. Нито една от страните няма да се опитва да променя тези териториални договорености със сила в бъдеще.

23. Русия няма да пречи на Украйна да използва река Днепър за търговски цели.

24. Ще бъде създаден хуманитарна комисия: ще се извърши пълен обмен – всички за всички (цивилни, военнопленници и тела на загинали войници).

25. В Украйна ще се проведат президентски избори в срок от 100 дни.

26. Всички участници в конфликта ще получат пълна амнистия за своите действия по време на войната.

27. Споразумението ще има задължителен правен характер и ще бъде наблюдавано от Съвет за мир, оглавяван от американския президент.

28. Веднага след като двете страни се съгласят, влиза в сила незабавно примирие по суша, въздух и море. И двете армии започват оттегляне към договорените позиции.

САЩ подготвят тайно нов мирен план за Украйна с активното участие на Русия

🚨 САЩ изготвят тайно нов мирен план за Украйна в 28 точки, по който за първи път се отчита в такава степен позицията на Кремъл за конфликта. Според източници на Axios, документът обхваща не само мира в Украйна, но и гаранциите за сигурност, бъдещето на европейската архитектура и възстановяване на отношенията Вашингтон–Москва.

Според сведенията планът е разделен на четири основни направления: мира в Украйна, гаранции за сигурност, сигурност в Европа като цяло и бъдещите връзки между САЩ, Русия и Украйна.

Все още не е ясно как документът третира спорни въпроси за териториалния контрол в Източна Украйна, където руските сили продължават да напредват бавно, но контролират значително по-малко територия от исканията на Кремъл.

Зад кулисите

Изготвянето на плана се ръководи от Стив Уиткоф, специалния пратеник на Тръмп, който е водил обширни разговори с руския пратеник Кирил Дмитриев – ръководител на Руския фонд за директни инвестиции (RDIF) и ключова фигура в преговорите за евентуално примирие в Украйна.

Дмитриев разкри пред Axios, че в периода 24–26 октомври е прекарал три дни в Маями, където е участвал в интензивни разговори с Уиткоф и други членове на екипа на Тръмп.

„За разлика от предишни опити, сега наистина чувстваме, че руската позиция се чува“, отбеляза Дмитриев, изразявайки оптимизъм за успеха на инициативата.

От страната на Украйна

Планираната за сряда среща на Уиткоф с украинския президент Володимир Зеленски в Турция беше отложена, потвърдиха официални лица от двете държави. По-рано тази седмица обаче той се срещна в Маями с Рустем Умеров, главен съветник по националната сигурност на Зеленски.

„Знаем, че американците работят по нещо“, коментира пред Axios украински служител, но без да уточни повече.

По-широка рамка

Според Дмитриев основната идея е да бъдат развити принципите, които по-рано бяха договорени на срещата между Тръмп и Путин в Аляска през август. Планът трябва да обхване не само войната в Украйна, но и възраждането на отношенията САЩ–Русия, като съображенията на Кремъл трябва да бъдат правилно адресирани.

„Това е много по-широка рамка – как да бъде осигурен траен мир в Европа, не само в Украйна“, подчерта Дмитриев. Целта е писменият документ да бъде готов преди следващата среща между Тръмп и Путин. Засега планираната среща на върха в Будапеща остава в застой.

Дмитриев категорично отхвърли връзка с британската инициатива за мир в Украйна по примера на ивицата Газа, която според него няма шанс, тъй като игнорира изцяло руската позиция. В момента американската страна полага усилия да обясни на Киев и Европа „ползите“ от новия подход, което се случва на фона на „допълнителните успехи на Русия на бойното поле“, добави той.

Реакцията от Белия дом

„Президентът е ясен: време е убийствата да спрат и да бъде сключена сделка за край на войната. Президентът Тръмп вярва, че има шанс да се прекрати тази безсмислена война, ако всички страни проявят гъвкавост“, заяви пред Axios представител на Белия дом.

Служител от президентската администрация потвърди, че вече се води брифинг за европейските съюзници и Украйна. „Смятаме, че моментът е подходящ. Планът ще бъде адаптиран съобразно обратната връзка от всички страни. И двете страни трябва да бъдат практични и реалистични“, изтъкна той.

Очаква се развитието на този план да се следи отблизо, тъй като той може да определи бъдещето не само на войната в Украйна, но и на цялата архитектура на сигурност в Европа и отвъд нея.

„Триумфът“ на Тръмп в Близкия изток на корицата на списание Time

🇺🇸 Списание Time посвети корицата на следващия си брой на „триумфа“ на президента Доналд Тръмп в Близкия изток, отбелязвайки първата фаза на мирния план за Газа, който може да намери отражение по целия свят.

В понеделник списанието представи новия си брой, на чиято корица Тръмп гледа уверено напред, следван от заглавие „Неговият триумф“.

„Живите израелски заложници, държани в Газа, бяха освободени в първата фаза от мирния план на Доналд Тръмп, заедно с освобождаването на палестински затворници. Сделката може да се превърне в ключов успех във втория мандат на Тръмп и да отбележи стратегическа повратна точка за Близкия изток“, написа Time в публикация на X.

Корицата е в ярък контраст с многобройните неласкави публикации за Тръмп, които списанието пусна назад в годините, въпреки че два пъти го е обявявало за „Личност на годината“.

Статията към корицата отбелязва мотото на Тръмп, че „изкуството на сделката“ може да „реши всичко“.

„Това беше неговото верую в бизнеса, а след това и в политиката: схващането, че всеки конфликт, колкото и неразрешим да изглежда, може да бъде уреден с преговори“, гласи още публикацията, изтъкваща ключовата роля, изиграна от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър.

„Сделката може да се превърне в ключов успех на втория мандат на Тръмп, изпълнявайки обещание от кампанията си да сложи край на войната, отнела десетки хиляди животи, като върне израелските заложници при семействата им и започне трудния процес на възстановяване на Газа. Тя може да отбележи повратна точка за Близкия изток. Ако мирът се задържи, регионът може да влезе в нова ера, белязана не толкова от конфликти, колкото от възможност за трансформация, включително възстановяване на Газа след Хамас и нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.“

Последните 20 живи заложници се завърнаха у дома вчера след над две години, прекарани в плен след терористичната атака на 7 октомври 2023 г. Засега са предадени само 4 от 28-те тела на загинали заложници, като това е част от по-широка размяна, в рамките на която Израел освободи 2000 палестински затворници, сред които дългогодишни членове на терористични организации.

Ранните етапи от мирния план на Тръмп му донесоха рядко срещани похвали в медиите.

„Чуйте, независимо дали харесвате Тръмп или не, мисля, че той, Стив Уиткоф и Джаред Къшнър заслужават признание за тази сделка. Те се срещнаха лично с Хамас. Преди смятах, че не се говори с терористи, но понякога мирът може да бъде постигнат единствено като седнеш с някои от най-зловещите хора и се опиташ да намериш начин да спреш кръвопролитията“, отбеляза Алиса Фара Грифин, водеща на предаването The View в ефира на Fox News в понеделник.

Тръмп приветства сделката, описвайки я като началото на една нова ера за Близкия изток.

„Отне ни 3000 години, за да стигнем до тук“, изтъкна той и подчерта, че сделката за Газа е само първата стъпка към по-широк мир в региона.

🇮🇱🕊️🇵🇸 Обзор на събитията в израелско-палестинския конфликт от последните няколко часа.

Работници подготвят червен килим ден преди пристигането на президента на САЩ Доналд Тръмп на международното летище Бен Гурион близо до Тел Авив на 12 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Israeli Ministry of Defense

Хамас може да освободи заложници още днес, потвърди за 20 живи

Хамас е потвърдил пред Израел, че 20 заложници са живи и може да бъдат освободени още днес, съобщава Wall Street Journal, позовавайки се на източници, запознати с въпроса. Съобщението е било изпратено чрез арабски посредници, според информацията.

Израелски представител заяви пред вестника, че Израел е готов да приеме заложниците още тази вечер, макар освобождаването в понеделник да се счита за по-вероятно. Израел вярва, че 20 от тях са живи, но има сериозни опасения за съдбата на двама други, като е потвърдено, че 26 са мъртви.

Нетаняху: Израел е готов за незабавно приемане на заложниците

Министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви, че „Израел е готов и подготвен за незабавно приемане на всички наши заложници“, според изявление от кабинета му, на фона на съобщения, че освобождаването на заложници от ивицата Газа може да се случи още тази вечер.

Междувременно израелски представител заяви пред обществената медия Кан, че армията очаква заложниците да се върнат в страната преди пристигането на американския президент Доналд Тръмп в понеделник в 9:20 ч. сутринта.

„Израелските отбранителни сили завършиха подготовката си за освобождаването на заложниците и смятат, че всички ще бъдат освободени преди пристигането на Тръмп“, заяви източникът.

Връщането на заложниците все още се очаква утре сутрин

След съобщения, че Хамас може да освободи заложниците тази вечер вместо утре сутринта, израелски служител от отбраната заяви: „На този етап няма промяна в разузнавателната оценка.“

„Израелските отбранителни сили са подготвени за всякакви развития относно приемането на заложниците“, добави той. По-рано официални лица заявиха, че очакват заложниците да бъдат освободени в понеделник сутрин.

Нетаняху и Херцог ще посрещнат Тръмп на летището в Тел Авив

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и президентът на страната Исаак Херцог ще посрещнат американския президент Доналд Тръмп на летище Бен Гурион в понеделник в 9:20 ч. сутринта, според изявление, публикувано от кабинета на премиера.

Тръмп ще прекара под четири часа в страната. В 10:15 ч. Нетаняху и Тръмп ще проведат среща в кабинета на министър-председателя в Кнесета. Половин час по-късно двамата ще се срещнат със семействата на заложниците в парламента. В 11:00 ч. държавните глави ще говорят в пленарната зала заедно с председателя на Кнесета Амир Охана и лидерът на опозицията Яир Лапид.

Херцог и Нетаняху ще изпратят Тръмп от летището в 13:00 ч.

Хамас: Отказваме се от контрола над Газа и призоваваме за дългосрочно примирие

Източник, близък до преговорния екип на Хамас, заяви пред AFP, че групата няма да участва в управлението на ивицата Газа след войната, дни след като влезе в сила примирието между Израел и Хамас.

„За Хамас въпросът за управлението на ивицата Газа е приключен. Хамас няма да участва в преходната фаза, което означава, че се отказва от контрола над ивицата, но остава основна част от палестинската тъкан“, каза източникът, пожелал анонимност заради чувствителността на темата. Не е ясно доколко той говори от името на цялата организация.

В петък, часове след влизането в сила на примирието, групировката публикува снимки, показващи въоръжени бойци от нейния апарат за вътрешна сигурност, отговорен за поддържането на реда в ивицата, да се появяват публично за първи път от предишното примирие, в това, което изглежда като ограничена демонстрация на сила.

Източникът също така заяви, че Хамас е готова да спре въоръжените операции, в противоречие с изявление на друг неин представител, който по-рано отбеляза, че разоръжаването е „изключено“.

„Хамас е съгласен на дългосрочно примирие и оръжията му да не бъдат използвани в този период, освен в случай на израелска атака срещу Газа“, каза източникът и добави, че Хамас е поискал от посредника Египет да свика среща преди края на следващата седмица, за да се договори състав на временен технократичен и неполитически палестински комитет, който да управлява ежедневните обществени услуги, като отбеляза, че „имената са почти готови“.

„Хамас, заедно с другите фракции, предложи 40 имена. Няма абсолютно никакво вето върху тях и нито едно от тях не е свързано с Хамас“, добави той.

Израел разкри предполагаем план на Яхя Синуар за излъчване на зверствата от 7 октомври

Израел публикува пълния текст на меморандум, открит в ивицата Газа по-рано тази година, за който се смята, че е написан от вече убития лидер на Хамас в ивицата Яхя Синуар, описващ плановете на палестинската терористична групировка да атакува цивилни по време на клането на 7 октомври и да излъчва зверствата на живо.

Ден след репортаж на New York Times относно съдържанието му, пълният документ и анализ бяха публикувани онлайн от Центъра за разузнаване и информация за тероризма „Меир Амит“ – мозъчен тръст на израелското правителство.

„Трябва да се планират събития, от които ще се появят ужасяващи образи. Няколко коли-бомби, избухващи в аванпост или сграда и причиняващи огромни разрушения. Сърцераздирателни сцени. Огромни пожари. 5 или 10 такива изображения ще сломят духа им“, отбелязва един от пасажите.

Министерството на външните работи също така публикува снимка на страница от ръкописната бележка, за която отбелязва, че е доказателство, че „клането не беше хаос, а хореография“.

„Това не беше спонтанно въстание. Това беше сценарий за унищожаването на Израел – планиран, репетиран и изпълнен“, обобщи министерството в публикация на социалните мрежи.

Хамас възстановява контрола, започва да ликвидира съпернически милиции

Саудитският вестник Asharq Al-Awsat съобщи, че въоръжени бойци на Хамас в северната част на ивицата Газа са започнали да преследват милиции, обявили се против тяхното управление, в опит да си върнат властта си в анклава след частичното изтегляне на израелските войски.

Изданието посочва, че през последните дни клонът за вътрешна сигурност, отговорен за поддържането на реда, и разузнавателният апарат на военното крило на Хамас, са започнали разполагане в района на град Джабалия и бежанския лагер в североизточната част на град Газа.

Според съобщението Хамас е екзекутирал членове на милиции и е арестувал други. Вчера близки до Хамас медии съобщиха, че групировката е разстреляла членове на семейство Дормуш, за което по-рано беше съобщено, че се изправя срещу Хамас. По-късно кланът публикува изявление, отричащо твърдението.

В южната част на ивицата Газа, където някои въоръжени кланове започнаха да създават анклави на съпротива срещу Хамас, лидерът на милицията Хусам ал-Астал разпространи видео, с което отхвърли твърденията, че Хамас е убил командир на антитерористична милиция в северна Газа.

Палестински жители на ивицата Газа вървят покрай разрушени сгради в град Газа на 12 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Bashar TALEB / AFP

Бойци от т.нар. сили за вътрешна сигурност на палестинската групировка Хамас стоят на контролно-пропускателен пункт в бежански лагер Нусейрат в централната част на ивицата Газа на 12 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Eyad BABA / AFP

Общински работници окачват табела на шосе близо до летището в Шарм ел-Шейх като част от подготовката на египетският курорт на Червено море за домакинството на международна среща на върха за мира в Газа, организирана с посредничеството на САЩ, на 12 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Khaled DESOUKI / AFP

Стив Уиткоф (вляво) и Джаред Кушнер (до него вдясно) слушат разказа на Офир Браславски в Тел Авив на 11 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Paulina Patimer/Hostages Families Forum Headquarters

Израелци участват в протест в Йерусалим с призив за освобождаването на заложниците, държани от Хамас, на 11 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90