Анализ: Харков строи „купол“ срещу FPV на оптично влакно – градът догонва фронта

🇺🇦🛡️🇷🇺 Харковската областна военна администрация и 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна разработват от седмица експериментален проект за активно противодействие на руските дронове с оптично влакно, т.е. опит технология от фронта да бъде разгъната над милионен град, а не над отсечка от бойната линия

Пилотният проект се изпълнява в неоповестен район на областта, а при успех ще обхване цялата територия. Целта е да се изгради – по думите на началника на областната администрация Олег Синегубов – „защитен купол около Харков срещу FPV дронове с оптично влакно“. Синегубов обяви самата инициатива на 29 юли в ефира на „Радио Хартия“ – медията на самия корпус, който ръководи разработката. Подразделението беше създадено през април 2025 г. на основата на 13-та бригада с оперативно предназначение „Хартия“ и се командва от полковник Игор Оболенски.

Думата „активно“ носи цялата тежест на тази новина. Дронът, управляван чрез размотаваща се оптична нишка, нито излъчва, нито приема сигнали. Поради това средствата за електронна война, на които защитата на Харков се осланя от години, са безсилни. Остават физическите решения, макар Синегубов да отказа да разкрие кои от тях са включени в експеримента. Категорията на тези решения обаче е известна и се свежда до няколко основни направления: дронове-прехващачи, настигащи целта и свалящи я с удар; дистанционно управляеми огневи модули и автоматизирани турели с оптично-електронно насочване; мобилни групи с гладкоцевно оръжие; акустично и оптично засичане; както и удари по самия операторски разчет, доколкото дължината на макарата ограничава периметъра, в който може да се намира. Кое от изброените средства е залегнало в пилотния проект, за момента остава неясно.

Активното противодействие е първият от общо три ешелона. „Военните експериментират и търсят средства за активно противодействие. Вече седмица работим с Втория корпус на НГУ „Хартия“ по експериментален проект, който ще се реализира на конкретен участък от територията – няма да разкриваме къде точно“, каза Синегубов. Вторият ешелон е пасивен и предвижда разполагането на анти-дрон мрежи по околовръстната пътна мрежа на Харков, а не само по северните ѝ отсечки, както и по Харковското шосе от околовръстното до кръстовището с улица „Академик Проскура“. Трети ешелон е крайният рубеж: „Физическо унищожаване, при което екипи ще действат с пушки или автоматизирани турели – това е третата, последна линия, която трябва да свали онова, с което първите два ешелона не са се справили. Вчера разглеждахме този въпрос. Имаме и средствата, имаме и хората.“

Финансирането на експеримента е поето изцяло от областния бюджет. „Работата е изключително сложна. Сложни средства, сложно финансиране. Ще го финансираме изцяло от областния бюджет, защото проектът е експериментален. Когато покаже своята ефективност, разбира се, ще поискаме средства по платформата United24, като е възможно да привлечем и други източници“, заяви Синегубов. Мащабирането на системата обаче изисква суми, с каквито областта не разполага самостоятелно.

Цифрата, с която началникът на администрацията обясни спешността на мерките, лесно може да бъде разтълкувана погрешно. „При нас биха долитали по близо сто FPV дрона с оптично влакно на ден върху град Харков“, заяви той, описвайки хипотетичен сценарий при липса на каквато и да е защита, а не отчет за реално извършени атаки. Действителният брой е известен и е значително по-нисък: от началото на май до 30 юни до града са стигнали 29 FPV дрона от стотици изстреляни. Данните са на военнослужещия Данило Акуленко, който отдават тази разлика на действащата електронна война. Той обаче предупреди, че врагът постоянно сменя честоти, проучва по-слабо защитени участъци и търси заобиколни решения. Следователно отбраната действа, но тя е ефективна срещу радиоуправляемите апарати – именно класът, който оптичното влакно обезсмисля.

Мащабът на заплахата, под която градът вече се намира, личи от седмичния отчет на кмета Игор Терехов за периода 21–28 юли: 17 обстрела, от които 10 с FPV дронове, още 2 дрона, паднали без детонация, 2 удара с дронове „Молния“ и по 1 попадение от „Италмас“, реактивен „Шахед“ и крилата ракета „Бандерол“. Ранени са 24 души (сред които 3 деца), а 3-ма са загинали. Повече от половината апарати са били насочени срещу автомобили и горивно-смазочна инфраструктура (бензиностанции и газови колонки); ударени са камион за хляб и автомобил за доставка на вода. Най-разрушително е било попадението на ракетата „Бандерол“, която е сринала 2 частни къщи и нанесла щети на над 20 други.

От май насам FPV дроновете са отнели живота на 4-ма души в Харков – всички в северния сектор на града. На 21 май на околовръстния път загина шофьор на камион; на 19 юни в квартал Пятихатки беше убит пътник в лек автомобил; а на 24 юли на Харковското шосе, в същия район, загинаха още двама водачи. Географията на атаките не е случайна. Село Липци, към което руските части се опитват да пробият успоредно с натиска при Волчанск, се намира на около 20 км северно от Харков. В същото време Русия вече подготвя серийно производство на FPV дронове с макари за влакно с обхват от 30 до 50 км. Депутатът от градския съвет Максим Радченко, който служи в украинската армия от 2024 г., описва процеса така: „Дори линията на бойно съприкосновение да остава статична и пехотата да държи позициите си, зоната на поразяване се разширява и дълбочината ѝ нараства. От ноември миналата година наблюдавахме как тя се задълбочава последователно с 5, с 10, с 15 км. Това бяха ясните сигнали.“

Синегубов цитира статистика, която безгласно сочи колко съществено се различават двете отбранителни задачи. От началото на 2026 г. в Харковска област са обезвредени 2000 баражиращи боеприпаса от типа „Шахед“ и „Италмас“ (476 от тях само през юни, а за текущата непълна седмица – над 100, включително реактивни „Шахед“, свалени сутринта на 29 юли по подстъпите към града). Тази впечатляваща цифра обаче се отнася за съвсем различен клас цели. „Шахед“ лети високо и продължително, засича се от радари и се поразява от мобилни огневи групи и зенитна артилерия. FPV дронът с оптично влакно се появява броени минути след пускането си, лети ниско между сградите, не излъчва сигнал и струва няколкостотин долара. Ето защо изграденият капацитет срещу първия тип заплаха е неприложим спрямо втория – нито сензорни системи, нито средства за поразяване, нито икономическа ефективност на прихващането.

Предупрежденията за тази заплаха изпреварват настоящия експеримент с пет месеца. Радченко постави въпроса на сесия на градския съвет още през февруари, но тогава кметът му отговори: „Моето отношение е, че войната трябва да бъде завършена, а не да се слагат мрежи.“ На 28 юли обаче Терехов вече бе променил тона си. „Без излишен шум започнахме да заделяме и насочваме собствени средства от градския бюджет за тази цел“, заяви той пред журналисти, без да уточни конкретните суми или предназначението им. Ден по-късно, на сесия на съвета, той добави, че общинските предприятия са закупили оборудване, способно да произвежда „определена защита, за да не стига оптичното влакно до града“, както и че градът е „установил определен рубеж“ и е „разработил и разпространил“ системи за електронна война.

Подобно описание от страна на кмета обаче се сблъсква със самата същност на заплахата, тъй като средствата за електронна война не влияят върху апарати без радиоканал. Терехов не поясни какво точно е закупеното оборудване, а изрично споменатият от него РЕБ по дефиниция работи срещу радиоуправляеми дронове, но не и срещу тези на нишка. Именно това ключово разминаване обяснява защо областната власт и корпус „Хартия“ търсят коренно различно решение.

Общественикът Никита Соловьов оспорва и начина, по който градската управа разпределя отговорността, за да оправдае забавянето. „Условно казано, на околовръстния път – тоест на административната граница на града – правомощията на областната военно-гражданска администрация приключват. Тези правомощия са в ръцете на град Харков“, посочва той. Синегубов от своя страна категорично отказва да дели отговорността: „Тук не може да има разделение. Това е съвместна отговорност на всички ни, за да направим максимума и да гарантираме безопасността на цивилното население и логистиката. Наш приоритет в момента са пътищата в областта – преди всичко логистичните трасета, евакуацията на ранените и извеждането на мирните жители.“

Данните за изграждането на мрежите ясно показват къде всъщност е проблемът. Според писмен отговор на Службата за възстановяване и развитие на инфраструктурата до „Гвара Медиа“, към 18 юни в областта са защитени едва 65,69 км от нужните 713 км пътища с държавно значение, което прави точно 8,44%. Целево финансиране липсва и до днес; дейностите се покриват от перото за текуща експлоатационна поддръжка на пътната мрежа – със средства, предвидени за друга цел. В края на юли подизпълнители са реализирали едва около 10% от планираното и са спрели работа, а вече извършените дейности остават като неизплатен дълг.

Харков не е първият град, изправен пред този проблем, нито първият, който стига със закъснение до нужно решение. Херсон, чиито квартали са разположени на едва 5 км от най-близките руски позиции, инсталира антидрон мрежи още от лятото на 2025 г. по основните си артерии, по шосето от гарата до изхода на града, по централния булевард и около част от социалните обекти. В Запорожие първоначално имаше колебания: през януари началникът на областната администрация Иван Федоров обяви, че няма да поставят мрежи, тъй като методът не е особено ефективен. През юни обаче, след като дронове започнаха да поразяват частни автомобили и маршрутки, градът задели средства от собствения си бюджет и към днешна дата е покрил 100 000 кв. метра. В Суми на 29 юли премиерът Сергей Корецки съобщи, че правителството отпуска 70 милиона гривни от резервния фонд за антидрон защита на улиците и пътищата. Сценарият се повтаря навсякъде по един и същ шаблон: първоначален отказ, последван от цивилни жертви, и едва тогава – заделяне на бюджет.

Какво всъщност стои зад понятието „автоматизирани турели“ в материален план, може да бъде видян от съседен технически пример. На 3 юли украинската компания Contra Drone демонстрира на закрити полеви изпитания комплекс от над 20 технологични решения. В негов център е MADS – автоматизирана мини-система за ПВО, която засича, съпровожда и поразява малки въздушни цели без намесата на оператор при скорости до 300 км/ч, на разстояние и височина до 1 км, използвайки ракети с осколочна, термобарична или мрежова бойна част. Към комплекса е включен и радарът CD-T15, способен да следи над 300 обекта на дистанция до 22 км. Никой официален източник не свързва компанията с харковския проект, а посочените параметри са декларирани от самия производител. Този пример обаче илюстрира технологичната зрялост на цялата категория, а не конкретното съдържание на пилотната програма.

Срещу надеждата за изграждане на пълен защитен купол обаче стои реалният опит на останалите градове по фронта. Нито Херсон, нито Запорожие са успели да създадат активен пояс за прехващане на дронове – и двата града разчитат предимно на пасивни мрежи и мобилни огневи екипи, а Запорожие все още доработва самата конструкция на мрежовата защита. Активното противодействие си остава специализирано решение за бойното поле, поддържано от военни разчети, а не от общинска инфраструктура. По-предпазлив прочит показва, че харковският „купол“ на практика вероятно ще бъде сведен до втория и третия ешелон, а първият ще остане местен експеримент в ограничен участък. Разликата между тези два изхода не е толкова техническа, колкото финансова: областният бюджет е достатъчен за изпитания, но не и за цялостен периметър по околовръстно шосе на града, докато държавното финансиране дори за далеч по-евтината мрежова програма бави отпускането си вече повече от година.

Покушение в Тула срещу собственика на производителя на FPV-дроновете „Овод“

🇷🇺🎯 Андрей Черезов, собственик на „Русская лаборатория воздушного транспорта“, производител на FPV дронове „Овод“ за руската армия, беше прострелян от неизвестен нападател в 1:30 ч. през нощта на 29 юли на стълбището на четвъртия етаж пред апартамента си на улица „Михеева“ в Тула, докато отключва входната врата.

Съпругата му чула изстрелите, отворила и го намерила тежко ранен, след което веднага повикала спешна помощ, а стрелецът избягал от входа. Областното управление на Следствения комитет започна разследване на опит за убийство по чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, а областната прокуратура пое разследването под свой контрол. Официално състоянието на предприемача не се съобщава. Бизнес вестникът „Комерсант“ го определи като критично, а по данни на Telegram канала Mash изстрелите са били произведени от близко разстояние.

Черезов учреждава дружеството на 28 септември 2022 г. на ул. „Рязанска“ 3д в град Тула с уставен капитал от 20 000 рубли и остава негов директор и едноличен собственик. През 2023 г. компанията отчита 110 млн  рубли оборот при чиста печалба в размер на 6,7 млн рубли. Година по-късно той оглавява второ дружество, „Воздушный трактат“, регистрирано с идентичен предмет на дейност – научни изследвания и разработки в сферата на естествените и техническите науки. Според РИА Новости предприемачът има държавни отличия и участва лично в изпитания на своите дронове на фронта.

Продуктът, който направи компанията популярна, е FPV дронът „Овод“ заедно с модификациите „Овод-10“ и „Овод-Про“. Според производителя той вдига до 4 кг полезен товар, работи в условия на електронна война и носи камера, способна самостоятелно да засече и проследява целта, довеждайки удара докрай – дори в условия на прекъсната връзка с оператора. Както отбелязва местното издание „Тулска служба за новини“, компанията развива със собствени средства и комуникационни системи, автономен контрол и електронна борба, а през 2024 г. показа апарата на оръжейно изложение. Регламентът на Съвета на ЕС от 23 юли 2026 г. определя дружеството за разработчик и производител на дронове, сред които ударни такива, и включва документирано бойно приложение на „Овод“ при удари на групировка войски „Юг“ на руските въоръжени сили по украински позиции край Авдеевка на 4 юли 2023 г. с потвърден видеозапис.

Производството в Тула беше рекламирано публично още през лятото на 2023 г. На 13 август ръководителят на проектната група Андрей Иванов заяви пред РИА Новости, че площадката там произвежда 5000 апарата от семейството „Овод“ всеки месец и няма никакъв проблем този обем да бъде удвоен до 10 000 единици. Обявеното количество не се връзва с отчетността: 60 000 дрона годишно при оборот от 110 млн рубли дават под 2000 рубли на единица – сума, която не може да покрие дори комплектуващите за един дрон с изглед от първо лице (FPV). Разминаването говори за умишлено преувеличено число или производство, което се разпределя между повече от едно юридическо лицет; публично известните дружества на Черезов са две.

Държавните поръчки на компанията изглеждат скромни на този фон. През 2024 г. тя стана доставчик на безпилотни авиационни системи за Воронежкия държавен технически университет по два търга на обща стойност 29,7 млн рубли и трябваше да предаде 337 конструктора за мултироторни безпилотници и 17 комплекта за управление в тридесетдневен срок. И в двата случая „Русская лаборатория воздушного транспорта“ беше единственият кандидат, след като по-ранните процедури при същата начална цена бяха обявени за непроведени поради липса на заявки. Същата година Черезов получи националната награда „Патриот-2024“ в категорията „Гражданско единство“. „Представям индустрия, която започна активно да се развива в периода на СВО“, каза той на церемонията по цитат на Роспатриотцентр. „Колкото и мъка и трагедия да носи войната, тя винаги е двигател на технологичен растеж.“

Международните ограничения дойдоха на два етапа. На 30 октомври 2024 г. Службата за контрол върху чуждестранни активи към Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка на специално посочените лица с близо 275 други физически лица и организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс. На 23-24 юли 2026 г. беше добавен от Съвета на ЕС към двата режима на санкции срещу Руската федерация с регламенти 2026/1843 и 2026/1848, които възпроизвеждат данъчния номер, регистрационния адрес в Тула и служебния имейл company@ovod71.ru на фирмата. Шест дни делят европейското вписване от изстрелите на улица „Михеева“; нищо в известното досега не свързва двете.

Тулската компания влезе в списъка като част от много по-широк списък. 21-вия пакет санкции на ЕС добави 37 руски компании, производители на далекобойни дронове, и отделен блок срещу производители на БПЛА с изглед от първо лице (FPV), сред които конструкторско бюро „Гортензия“, научно-производствена фирма „Ротор“, специално конструкторско бюро „Пираня“ и „Экопром“ със серията Bekas. Секторът, преследван от тези мерки, е далеч по-голям от санкционните списъци: по разследване на The Insider в Русия работят поне 140 компании, чийто основен предмет на дейност е производството на дронове, заедно с 60 организации, които им доставят части, препродават апарати или обучават оператори. Производството остава зависимо от вноса. По изчисления на изданието двигателите формират 38% от стойността на вносните доставки на изследваните компании, контролери – 25%, акумулатори – 20%. Междувременно вносът на компоненти е нараснал почти три пъти, достигайки около 500 млн. долара.

Украинското военно разузнаване поддържа собствено публично досие на дружеството. В онлайн портала „Война и санкции“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) компанията попада в производителите на безпилотни системи, със своя данъчен номер, регистрационен адрес и изрично основание: производител на FPV-дронове „Овод“, използвани от руските въоръжени сили в Украйна, и разработчик на ретранслатори, позволяващи на оператора да управлява дроновете от укритие. Записът посочва, че безпилотниците могат да носят осколочни и осколочно-фугасни бойни глави със система за самонасочване. Справочникът отчита действащи ограничения, въведени от САЩ, ЕС и Украйна, а за свързано предприятие със същата продукция е вписано „Воздушный трактат“, т.е. второто дружество на Черезов.

Основната версия на следствието е професионалната дейност на Черезов, разработката и производството на дронове. По данни на Mash стрелецът е мъж на около 30-годишна възраст и около 70 кг, покрил лицето си с качулка, но заснет от камерите за наблюдение в секундите преди нападението. Същият канал допуска и друга хипотеза: че жертвата е сгрешена и изпълнителят е търсел друг бизнесмен със същото собствено име. Арестуван няма.

Ако версията за професионалната дейност бъде потвърдена, Тула ще е поредната точка в кратка, но плътна поредица. На 12 декември 2024 г. ГУР обяви, че в Подмосковието е убит Михаил Шацки, заместник главен конструктор и началник на отдела за програмно осигуряване в конструкторското бюро „Марс“, работил по модернизация на крилатата ракета Х-59 до Х-69 и разработката на дронове.

На 15 юли 2026 г. в Самара е убит Андрей Тисарев, ръководител на конструкторски отдел по топлофизика и газодинамика на авиационни двигатели в опитно-конструкторското бюро на „ОДК-Кузнецов“, намушкан на улица „Лукачева“; украински журналист приписа убийството на елементи на ГУР, официално потвърждение няма. В същия ден беше убит главният инженер на Запорожката АЕЦ Александър Яковлев, поразен от дрон в своя служебен автомобил, по сведения на ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов.

На 17 декември 2024 г. командващият войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговият помощник майор Иля Поликарпов бяха убити при взрив на самоделно устройство, поставено в тротинетка пред жилищна кооперация на Рязански проспект в Москва; Анонимен източник от Службата за сигурност на Украйна пое отговорност пред медиите още на същия ден. Опитите продължават и извън успешните случаи: на 9 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовката на два атентата срещу високопоставени военнослужещи от Министерство на отбраната.

Що се отнася до Тула, градът е един от първите центрове на руската военна промишленост. Тук се намира Конструкторско бюро по приборостроене (КБП), което разработва пистолетите Макаров, противотанковите ракети 9К135 „Корнет“, зенитно-ракетните комплекси „Панцир-С1“ и управляеми снаряди за артилерийски установки 2K25 „Краснопол“. През нощта на 15 юни 2026 г. украински дронове поразиха покрайнините на града и околните населени места, включително Маслово, като по преценка на украински медии една от целите е било именно предприятието там; загинаха хора, сред пострадалите имаше и малко дете. На 26 юни губернаторът Дмитрий Миляев съобщи за масирана атака, насочена към промишлено предприятие в областта.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Русия унищожи бензиностанциите по трасето Харков–Полтава

🇺🇦💥🇷🇺 По магистрала М-03 между Харков и Полтава вече няма нито една работеща бензиностанция – последната, разположена в градчето Валки, беше унищожена при руско нападение с дрон на 26 юли. В цялата Харковска област бяха извадени от строя над 80 станции, в национален мащаб техният брой възлиза на над 200. Тези числа бяха съобщени на 27 юли от Олександър Скорик, депутат в областния съвет на Харков, в ефира на Slawa.TV. Той посъветва шофьорите по въпросния участък да тръгват на път със запас от гориво, но категорично уточни, че криза на горивния пазар в страната няма.

Статистиката за пораженията нараства бързо и стъпва на различни времеви рамки. На 11 юли началникът на Харковската областна администрация Олег Синегубов посочи 74 разрушени станции в града и областта за целия период от 2022 г. насам, включително периода на руска окупация и последвалото освобождаване на северните райони. Няколко десетки от тях са пострадали само през пролетта и лятото на тази година, а две седмици по-късно общият им брой вече минава 80. Началникът на областната полиция Петро Токар отчете 89 атаки срещу бензиностанции през май и юни, 80 от които са концентрирани в областта, докато през юли инцидентите се измерват в десетки.

Самата кампания има лесно разпознаваема хронология. Първите систематични удари по търговски обекти от този вид в областта започват на 1 май, когато са поразени три бензиностанции в Харков и една в Чугуев чрез дронове V2U с бойна глава от около 3 кг. През юни в употреба влизат апаратите „Молния“ и „Италмас“, а до 17 юни вече са обстреляни станциите по целия 200 км участък на магистралата М-29 между Харков и Днипро. През първата половина на юли са ударени 13 обекта в северните райони на областта, в Богодухов станциите изчезват една след друга в рамките на броени дни. Само на 25 юли Синегубов отчете 1 ракета, 4 управляеми авиационни бомби, 2 дрона „Геран-2“, 8 дрона „Молния“, 8 FPV апарата и още 44 безпилотни апарата от неуточнен тип, използвани за удари в пределите на региона за денонощието. Сред засегнатите обекти в атаката беше бензиностанция край село Резуненково на трасето към Киев.

Изборът на оръжие стриктно следва географията. По магистралите се използват дронове „Геран“ с бойна глава от около 50 кг, срещу отделните колонки работят евтините малки FPV дронове, а там, където фронтът е достатъчно близо, се включва и реактивна артилерия. Точно по този начин бензиностанцията на „Маршал“ на Кременецкия хълм в Изюм, на пътя за Славянск, беше унищожена с ракетен залп на 5 юли. За съжаление, тези удари не се разминават без жертви. В същия ден дрон „Молния“ порази обект в Индустриалния район на Харков, при което бяха ранени 5 души, сред тях и 18-годишно момиче. В нощта на 25 юли в Богодухов бе запалено ремарке на камион и пострадаха още трима души.

В национален мащаб числата са по-сложни, отколкото подсказва кръглата бройка от над 200 поразени цели от вида. Олександър Сиренко от консултантска фирма „Нафторинок“ отчита 202 удара по бензиностанции в Украйна между 1 април и 10 юли – става дума за отделни атаки, а не за унищожени обекти, тъй като една и съща станция често бива удряна последователно няколко пъти. Списание Forbes Ukraine изброи около 150 поразени комплекса за 2 месеца, от които близо 100 само през последния месец. В абсолютни числа най-много удари са понесли трите най-големи мрежи в страната – „Укрнафта“, ОККО и WOG. Ако обаче се гледа делът от собствената им мрежа, най-тежко засегнати са веригите „Маршал“ и VST.

Твърдението, че пазарът не се намира в криза, издържа проверка по няколко параграфа. На първо място, Украйна почти не преработва собствен петрол и покрива потреблението си изцяло от внос. Мрежата на „Укрнафта“ се зарежда от широк кръг доставчици, сред които Полша, Литва, САЩ, Румъния, Белгия, Гърция, Швеция, Германия, Финландия, Саудитска Арабия и Кувейт. Именно тези диверсифицирани маршрути дават основание на министъра на икономиката Олексий Соболев да определи пазара като напълно осигурен.

Цените също го потвърждават – на 6 юли средната цена за литър бензин А-95 е била 74,59 гривни, което е с 1,16 гривни по-евтино спрямо предния месец. Сергий Куюн, директор на консултантската компания „А-95“, очаква мрежите да се приспособят без скок в цените, а евентуална загуба може да се усети по-скоро при предлагането на втечнен газ. Успокоение дава и мащабът, тъй като в страната действат около 5100 обекта за търговия на дребно с горива, което значи, че унищожените станции представляват под 4% от тях.

Оттук произтича и същинската разлика между двете горивни кампании в тази война. Украинските удари се насочват към самото производство. Към юли 2026 г. руската преработка на суров петрол е спаднала до 3,91 милиона барела дневно, което е с над 1,4 млн под средна стойност за миналата година. Московската НПЗ в район Капотня, която е основен доставчик за руската столица и региона, остава извън строя поне до края на годината. Този дефицит вече се усеща из почти цялата страна, като към 2 юли недостиг се отчиташе в поне 78 от 83 руски региона. Поне 17 от тях въведоха задължителни ограничения за продажбата, 6 преминаха на схема за зареждане "четен-нечетен" според номера на автомобила, докато в Крим лимитът беше фиксиран на 20 литра на клиент.

Руските удари, обратно на украинските, се насочват към последния елемент на разпределението – самата колонка, до която стига потребителят. Рафинерията е изключително скъпа, централизирана и незаменима в срок под една година, докато бензиностанцията е евтина, разпръсната и може да се замести с обикновена автоцистерна. Именно затова унищожаването на 200 обекта не може да вкара украинския пазар в дефицит, докато спирането на 6 големи завода само от началото на юни вече вкара руския в сериозен такъв.

Въпреки устойчивостта на национално ниво, на местно ефектът от руската кампания е съвсем реален и не може да бъде измерен само в проценти. Военната логистика действа по свои собствени канали, отделени от търговските мрежи, но екипи за евакуация, ремонтни бригади, енергетици и жители на прифронтовите общини разчитат точно на тези поразени колонки.

Засега реакцията остава на ниво община и област. Олег Синегубов говори за инженерни решения, които администрацията е готова да предложи на операторите, и настоява за повече средства за борба с ударните дронове. Кметът на Харков Игор Терехов разчита замисъла на тези удари като опит за създаване на паника и логистичен срив, като категорично настоява държавата да не оставя бизнеса сам, а да създаде програма за укрития до станциите, съфинансиране и облекчено кредитиране. Самите мрежи вече се приспособяват за своя сметка, като затварят през нощта и спират да държат резервоарите си пълни догоре.

Защо руското командване хвърля толкова скъпи средства по евтини цели, остава въпрос с повече от един отговор. Хронологията на събитията позволява тези действия да се тълкуват като отговор на украинската кампания срещу рафинериите, тъй като системните удари срещу бензиностанции започват през май и се сгъстяват точно в момента, когато руският горивен дефицит плъзва из страната. Военният анализатор Евген Дикий разглежда двете кампании като взаимни опити за затрудняване на логистиката, особено в близост до фронта. Географията подкрепя това по-скромно обяснение, тъй като поразените станции са съсредоточени основно в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област, точно там, където далекобойните дронове могат да летят най-евтино. През юни ударите се разпростряха и към централна Украйна, а на 6 юли беше повредена станция на WOG в Киев, но тежестта на кампанията категорично остава на изток. Ако руският замисъл беше дългосрочно стратегически, натискът щеше да се фокусира над маршрутите за внос и големите складове, а не пръснат по отделни бензиностанции в градове като Богодухов.

Дали тази кампания постига реалната си цел, няма да разберем само по броя на разрушените станции, а по три ясно проверими белега: евентуално задълбочаване на разликата в цените между областите на фронта и в тила, празни колонки извън източния пояс и сериозно удължаване на маршрутите, по които самите вериги се презареждат. Към края на юли и трите признака отсъстват напълно. Онова, което вече се случи обаче, е по-тясно специализирано и много по-трудно за връщане назад – върху участък от над 100 км по магистрала М-03 зареждането е невъзможно, а възстановяването на разрушена станция в постоянния обсег на дронове няма кой да поеме без сериозна държавна подкрепа, за каквато Харков едва сега започва да настоява.

Русия отмени парада за Деня на флота втора година подред след три удара по Кронщат

🇷🇺⚓️ За втора поредна година Военноморските сили на Руската федерация не изведоха кораби по река Нева и Кронщадския рейд по случай Деня на Военноморския флот. Празникът, с който бе отбелязана 330-годишнината от създаването на руския флот, премина без параден строй, без празнични салюти и без дефиле на малки плавателни съдове. Програмата в Санкт Петербург и Кронщад се сведе до концерти, музейни изложби и възпоменателни церемонии.

Президентът Владимир Путин посети Главното адмиралтейство, където бе посрещнат от министъра на отбраната Андрей Белоусов, главнокомандващия ВМС адмирал Александър Моисеев и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. Зад него, вместо строй от бойни кораби във водата, бе разпънат голям плакат с изображение на подводница – така изглеждаше сцената на кадрите, публикувани от руското издание IZ.RU.

Обяснението дойде от Патрушев (в качеството му на помощник на президента и председател на Морската колегия) и бе значително по-конкретно от обичайното. В момента бойните кораби „не са за демонстрации“, заяви той. По думите му съдовете са необходими за изпълнение на бойни задачи, а не за да се „вадят на показ“, и флотът трябва да пази потенциала си, вместо да го изразходва за парадни прояви. Патрушев описа отказа като осъзнато решение и допусна дефилетата да се възобновят на по-късен етап, но в по-ограничен формат. През 2025 г., когато парадът бе отменен за първи път от въвеждането му в съвременната му форма, Кремъл се позова само на мерки за сигурност. Сега официалната теза премести акцента: пази се не толкова публиката по кейовете, колкото самата корабна група.

Онова, което остана от празничната програма, се проведе изцяло на сушата. В Кронщад беше тържествено открит паметник „Ангелите на Месина“, посветен на руски моряци; организираха се творчески работилници в парка „Патриот“ и Доковото адмиралтейство, а на Котвения площад от 23 до 26 юли работеше празнична поща. Оркестри на Военноморските сили свириха на 23 юли в парка „Остров на фортовете“ и на 26 юли в Петропавловската крепост. В самия Санкт Петербург се проведе фестивал в Полюстровски парк, а също и занимания на борда на ледоразбивача „Красин“, и беше открита изложбата „Морска история“. Ключовият експонат в Кронщад обаче беше друг: над 40 екземпляра с „натовско оръжие, поразено от ВМФ на Русия“. Тази експозиция беше подредена в парка „Патриот“ – точно на мястото, покрай което по-рано преминаваха корабите.

Отказът от масови прояви не бе напълно повсеместен. В Севастопол големият парад беше отменен поради съображения за сигурност, а празникът се ограничи до отделни културни и възпоменателни събития. Във Владивосток също не бяха предвидени нито мащабен корабен преглед, нито празничен салют. В Балтийск обаче – основната база на Балтийския флот – военноморският парад се проведе по план: с транзит на отряд от ракетни кораби, демонстрация на противоподводна и противоминна отбрана, десант на морска пехота и диверсионно-разузнавателни части, последвани от изложба на техника и концертна програма. Разликата е географска: Балтийск се намира в Калининградска област и подходът към него от Украйна минава през въздушното пространство на НАТО, докато Кронщад е на разстояние, което украинските далекобойни дронове вече покриват при директен полет.

През последните два месеца украински дронове достигнаха Кронщад най-малко три пъти. На 3 юни те поразиха ракетната корвета „Бойкий“ на територията на военноморската база – първият боен кораб, ударен в база на Балтийския флот. Корабът се намираше в сухия док „Велещински“, където бе изпратен за планов ремонт през февруари 2026 г. Робърт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, съобщи, че операцията е дело на 1-ви отделен център на СБС, и потвърди сведенията за възникнал пожар на борда. „Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 в състава на Балтийския флот, която беше спусната на вода през 2011 г. и приета на въоръжение през 2013 г. Преди ремонта корабът ескортира танкери от „сенчестия флот“ покрай границите на НАТО. Същата нощ бяха поразени и петролен терминал в Санкт Петербург, както и заводът „Прогрес“ в Мичуринск (Тамбовска област), произвеждащ системи за управление на авиационна и ракетна техника.

Три дни по-късно, в нощта на 6 юни, подразделения на Силите за специални операции (ССО) на Украйна, съвместно със СБС и СБУ, атакуваха Кронщадския морски завод – ключово руско предприятие за ремонт и модернизация на бойни кораби. На 4 юли операторите от същия 1-ви отделен център на СБС нанесоха нов удар по главния пункт за базиране на Ленинградската военноморска база и петролния терминал в града. Президентът Володимир Зеленски отбеляза, че тази цел се намира на най-малко 850 км от държавната граница на Украйна.

Три удара по една и съща база в рамките на пет седмици не променят фронта, но променят логиката при концентрирането на военноморски сили. Военноморският парад е точно това, което търси един оператор на украински дронове: неподвижен строй в предварително известна точка и в точно определен час, обявен седмици по-рано. Материалната загуба от 3 юни е ограничена – „Бойкий“ така или иначе бе в сух док за планов ремонт, а корвета от този клас не решава изхода на конфликта. Базата обаче, използвана от руския флот като негова „витрина“, вече намери своето място в дългия списък с цели, при това трикратно. Оттук нататък въпросът опира до устойчивостта на този темп на атаки, а не до самата им възможност – тя вече е доказана.

И трите удара засегнаха ремонтната инфраструктура на флота. „Бойкий“ бе на сух док; Кронщадският морски завод е предприятието, през което преминават за ремонт и модернизация балтийските кораби; а на 4 юли отново бе засегнат главният пункт за базиране, който, според описанието на украинската страна, подсигурява престоя, техническото обслужване на бойните кораби и контрола върху морските подходи към Петербург. Ефектът от подобна серия атаки не се измерва в потопени съдове, а във време: всеки ден, в който докът или заводът не функционират, удължава престоя извън строя на кораби, които и без това чакат ремонт. Дали това ще окаже решаващо влияние, зависи от продължителността на кампанията. Трите удара за пет седмици изглеждат като планирана операция, макар наличните данни все още да не позволяват категорична оценка докъде може да стигне тя.

Ограничаването на празничните прояви обаче започна още преди атаките срещу Кронщад, което означава, че решението не може да се припише единствено на дроновете. В периода 2017–2023 г. празникът протече по един и същи сценарий: строй от бойни кораби по течението на река Нева и на рейда във Финския залив, вечерен салют и лично присъствие на Путин, който приемаше парада. Според местни издания онази част от парада, проведена в Кронщат, е отпаднала още през 2024 г., когато бойните кораби спряха да навлизат в града. През 2025 г. бе отменено самото дефиле, а салютите бяха спрени в цяла Русия. Севастопол се отказа от морския парад още по-рано – за първи път през 2022 г., след атака с дрон срещу щаба на Черноморския флот точно в деня на празника.

Затова най-вероятното тълкуване е, че настоящото решение просто потвърждава една вече възприета линия на поведение, а не е директен и панически отговор на последните вълни удари. Новото тук е формулировката на Патрушев: за първи път причината се посочва открито с оперативни мотиви („корабите са нужни другаде и техният потенциал трябва да бъде съхранен“), а не със стандартното клише за „мерки за сигурност“.

Съдържанието на празника се измести от кейовете към публичните трибуни. Адмирал Моисеев заяви, че до края на годината флотът ще приеме на въоръжение атомния подводен крайцер „Перм“ – първа подводница, оборудвана с хиперзвуков комплекс 3M22 „Циркон“. Той допълни, че 20 кораба вече са влезли в състава, а до края на 2026 г. се очакват още над 20. Путин, от своя страна, акцентира върху флота от ледоразбивачи, „аналог на който няма нито една страна в света“, цитира Ломоносов за арктическото богатство на Русия и разпореди ВМФ да защитава решително руските търговски кораби. Путин потвърди и отпускането на 8,4 трилиона рубли за развитието на флота през следващото десетилетие, след което награди офицери и моряци с ордена „За морски заслуги“ и медали „За мъжество“ и „Ушаков“.

Заявката за подновяване на парадите „в по-ограничен формат“ задава ясен и проверим времеви ориентир. Ако през 2027 г. на Нева или Кронщадския рейд се появи дори съкратен корабен строй, това ще означава, че Москва оценява въздушната заплаха над Петербург като овладяна. Трета поредна година, преминала само с концерти, трофейни изложби и брегови церемонии – или нов успешен удар срещу Кронщад преди следващия юли – ще покаже точно обратното. Междувременно 330-ата годишнина на руския флот отново премина без нито един боен кораб във водите на града, в който този флот беше основан.

Афганският фронт на свободата удари талибите в Зебак – бой за граничните височини

🇦🇫 Фронтът за освобождение на Афганистан (AFF) започна офанзива срещу позиции на талибаните в район Зебак на североизточната провинция Бадахшан и твърди, че е изтласкал врага от височините около граничния батальон в Зебак. Настъплението стартира сутринта в четвъртък от няколко посоки срещу бази, части и укрепени точки на режима и към събота все още беше в ход. Съобщава се за най-малко 21 убити талибани, сред които няколко командири, и 37 други ранени.

Сред убитите командири е Мула Шадаб, ръководил подразделението в Зебак, а също Маулви Гул Ахмади, Мула Фаридуллах и Кари Умари Лазари, начело на гранични роти в района. Сумирани, твърденията дават 58 жертви – цифрата, с която фронтът обяви, че сраженията навлизат в нова фаза. „Досега няколко опита на талибаните да си върнат освободените стратегически позиции се провалиха и всеки път групировката понасяше значителни загуби, принудена да отстъпва“, се казва в изявление на AFF.

Около обед в събота бунтовниците заявиха, че са свалили и два дрона на талибаните. Потвърждението от ръководството на фронта се забави, но се появиха кадри от планински район с останките на летателните апарати, разпространени по-късно от самата група. Афганският журналист Билал Сарвар съобщи в Х, че сражението е продължило над 20 часа и талибаните са използвали дронове, които са свалени от бойци на фронта.

Версията на талибаните е коренно различна. Hurriyat Radio, контролирана от талибаните медия, съобщи за петима убити бойци, цитирайки сведения от пресслужбата на 219-а дивизия от 207-и корпус на Ислямския емират. Според описание бойците на AFF са опитали да преминат границата от пакистанския окръг Читрал и да навлязат в Бадахшан за дестабилизиращи действия. Твърди се, че са получили база от пакистанската армия в Читрал, откъдето са планирали да навлязат в район Зебак през прохода Шах Салим. AFF представя себе си като вътрешна съпротива, докато обвиненията за чуждестранна подкрепа са рутинен епизод от реториката на талибаните и засега остават без потвърждение.

Ударът в Зебак идва седмица след друг показателен епизод в същата провинция. В нощта на петък, 17 юли, друга въоръжена групировка на име „Сепахиан-е Михан“ („Войници на родината“), водена от бившия член на афганистанските специални части Абдул Каюм Маланг, за кратко превзе центъра на район Яфтал-е Паин в западната част на Бадахшан. 20-25 бойци щурмуваха сградата на местната администрация, полицейското командване и офиса на разузнаването, свалиха талибанското знаме и издигнаха свое, разоръжиха членове на талибаните и отнесоха оръжие, техника и автомобили, преди да се изтеглят след няколко часа. Това беше първото съобщено, макар и временно, овладяване на районен център от опозиционни сили от завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.

Особеното в случая Яфтал е, че самите талибани го признаха. Полицейският говорител Ехсанулла Камгар определи нападателите като „безотговорни лица“, избягали след идване на подкрепления, а началникът на щаба Фасихудин Фитрат посети района, нарече извършителите „размирници“ и посочи, че повечето от тях са задържани. Именно този епизод е прецедентът, който наблюдатели и афгански журналисти сочат като първи от 2021 г. насам. Двете събития лесно се сливат в едно, но зад тях стоят различни групи, различни краища на провинцията и различен характер: краткотрайно овладяване на административен център при Яфтал срещу продължителен бой за гранични височини при Зебак.

Провинция Бадахшан заема най-североизточния ъгъл на Афганистан, планинска и труднодостъпна, опряна в Таджикистан, Китай и Пакистан. Зебак се намира на изток, близо до границата с Пакистан, а Яфтал-е Паин – на запад, до провинциалния център Файзабад. Именно географията прави региона идеален за въоръжена съпротива: тесни долини, високи проходи и близка граница, отвъд която следите се изгубват. Струпването на няколко нападения за броени дни показва, че натискът вече не е ограничен до едно изолирано огнище.

Активността на Фронт за освобождение на Афганистан не се изчерпва със Зебак. На 25 юли групата съобщи за ракетен удар срещу военна колона на талибаните, движеща се от Кабул към Бадахшан през район Доши в провинция Баглан; по нейни данни 7 талибани са убити и 6 са ранени, без загуби за нападателите. Ако тези претенции отговарят на реалността, фронтът е действал едновременно по маршрута към провинцията, но и вътре в самата нея – модел на изтощаване по снабдителните пътища, а не еднократен щурм.

Групировката е основана през март 2022 г. от генерал Мохамад Ясин Зия, началник на Генералния щаб на Афганистанската национална армия и изпълняващ длъжността министър на отбраната до самото сваляне на правителството от талибаните през 2021 г. Ръководният съвет на фронта наброява около 50 души начело на комитети в области като външна политика, културни и религиозни въпроси. Ядрото на състава е съставено от бивши служители на силите за сигурност. Групата заявява операции в повечето провинции на страната и координация с Националния фронт на съпротивата (NRF), най-известното анти-талибанско формирование, изградено около наследството на Панджшир.

За близо пет години управление на талибаните въоръжената съпротива в Афганистан остана разпокъсана и на моменти почти невидима. Фокусирането на удари в Бадахшан за няколко дни – настъплението на AFF по граничните височини на Зебак и краткото овладяване на районен център от друга групировка – не измества баланса на силите, но показва, че различни формирования са способни да действат паралелно и в крайна сметка да принудят талибаните да реагират открито, включително признавайки загуба на територия. Дали това е началото на по-широка вълна, или серия от изолирани удари, ще проличи от едно: дали спечелените позиции се задържат. Засега и при двата случая нападателите се изтеглиха.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Румънски F-16 свали дрон „Шахед“ над Бузъу – първо прехващане за Румъния

🇷🇴🛡️🇷🇺 Румънски изтребител F-16 свали руски дрон над окръг Бузъу в източната част на страната около 11:02 ч. вчера – първият случай, в който румънската авиация поразява безпилотен летателен апарат в собственото си въздушно пространство след повече от година, през която изтребители бяха вдигани под тревога срещу навлезли дронове, но не откриваха огън.

Дронът падна в необитаема местност край село Падина, а отломките му се разпръснаха в житна нива. Няма пострадали хора и нанесени материални щети, съобщи областният префект. Този прехват обаче не остана единствен: сутринта на 25 юли румънски F-16 свали втори дрон над делтата на река Дунав – вторият такъв случай за по-малко от денонощие.

Президентът Никушор Дан съобщи в X, че пилотът е поразил дрона около 11 ч. местно време. „Зоната беше необитаема, така че пилотът можеше да стреля без никакъв риск“, заяви той и допълни, че компетентните институции са изпратили екипи, които проверяват района, за да установят всички детайли за инцидента.

Радарите на Министерство на отбраната на Румъния засекли целта в 09:39 ч. на около 20 км източно от Сулина – при устието на река Дунав на брега на Черно море. Оттам апаратът навлязъл във въздушното пространство на страната по маршрут Сулина–Браила–Фетещ–Бузъу.

В 09:48 ч. от 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца са излетели два италиански изтребителя Eurofighter Typhoon, разположени в страната в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция. Тяхната ракета обаче не успяла да порази целта.

Едва след като в 10:56 ч. два румънски F-16 излетели от 86-а авиобаза край Фетещ, един от тях съумява да засече и свали дрона шест минути по-късно. Издирвателни екипи събират отломки както от румънски, така и от италиански ракети – потвърждение, че първият изстрел на съюзническата авиация над Румъния е бил неточен.

Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Румъния генерал Георгица Влад определи вида на апарата пред журналисти въз основа на визуалната оценка на пилотите. „Визуално пилотите съобщиха, че дронът е приличал на тип „Шахед“, каза той, визирайки иранското семейство ударни дронове, което Русия използва масово за удари по Украйна. Генералът подчерта, че разследващите все още не са установили официално произхода на апарата.

Министърът на отбраната Раду Мируца беше по-категоричен, като го определи като „един от стандартните дронове, които руснаците използват“. Това определение обаче описва типа на апарата, а не представлява официално потвърждение откъде е излетял.

Румънски военен източник формулира същата оценка по по-предпазлив начин: „Тече разследване за установяване на произхода на дрона. Но в тази част на света нападателят е Русия.“

Ден по-късно тази версия получи официално потвърждение. Главната прокуратура на Румъния установи с рентгенов анализ на отломките, че сваленият на 24 юли апарат е руски дрон тип „Шахед“, от използваните от руските войски срещу Украйна. Това съобщи външната министърка Оана Цою.

По своя клас „Шахед-136“ и произвежданият по руски лиценз „Геран-2“ са ударни дронове с еднопосочна мисия, известни още като баражиращи боеприпаси. Те летят на малка височина сравнително бавно срещу предварително зададена цел или към цел, която може да бъде коригирана по време на полета.

Тези апарати не са нито балистични, нито крилати ракети. Именно ниската скорост и специфичният профил на полета ги правят сравнително лесни за визуално разпознаване, но трудни за поразяване от изтребител, предназначен за въздушен бой.

Командването на ВВС на Украйна свърза нахлуването на дрона с промяна в руската тактика за използване на дронове, наблюдавана по време на нощната атака срещу Украйна на 24 юли. Юрий Ихнат, ръководител на отдела за връзки с обществеността на ВВС, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия е започнала да използва ударни дронове с активни командни канали – системи, които позволяват на оператора да променя курса и целта в реално време. Според него подобни апарати все по-често се насочват срещу подвижни обекти като локомотиви и автомобили.

„Такъв дрон с mesh-мрежа влетя днес. Пресичане на държавната граница беше регистрирано някъде край Вилкове и той навлезе в Румъния“, каза Ихнат. „Там вдигнаха изтребители и президентът вече съобщи, че е свален.“

Това твърдение поставя важен въпрос, който самият Ихнат остави без окончателен отговор. Ако дронът реално е разполагал с канал за управление, той не е бил просто апарат с повредена навигация и отклонил се от маршрута, а машина, която някой е насочвал в реално време.

„Виждаме, че ако наистина е имал командни канали, възниква и въпросът: правят ли го руснаците нарочно, насочвайки тези дронове към страни от НАТО?“, добави той.

Засега обаче няма отговор на този въпрос. Москва не е поела отговорност, Букурещ не е установил мотив или намерение, а версията за умишлено изпитване на реакцията на НАТО остава хипотеза на анализатори и украински представител, но не и утвърден факт.

Ако описанието на Ихнат е точно, промяната засяга характера на заплахата. Класическият „Шахед“ следва предварително зададен маршрут и след изстрелването не може да бъде управляван. Апаратура с постоянна връзка обаче може да се пренасочва в движение, да заобикаля позиции на ПВО и да избира цели съобразно развиващата се обстановка.

Според украинския офицер такава способност често се използва срещу подвижни обекти като локомотиви и военни автомобили. Тя прави дрона и по-труден за определяне като случаен нарушител: един отклонил се апарат няма кой да върне обратно към целта или към друг маршрут, докато управляваният има оператор, който може да вземе решение за следващото му действие.

Само часове по-късно подобен сценарий се повтори. На сутринта на 25 юли радарите засякоха нов дрон в граничната зона с Украйна в 08:22 ч. Осем минути по-късно два румънски F-16 го свалиха на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на Дунав, отново над необитаема местност. Министерство на отбраната посочи, че прехватът бил извършен от същия пилот със същия изтребител и същия колега, който предишната сутрин поразил апарата над Бузъу.

Произходът на втория дрон не беше обявен, но министърът на отбраната Раду Мируца заяви, че неговите характеристики съвпадат с тези на предишни потвърдени полети на руски дронове.

Материалните последици от двете нарушения са минимални: единият дрон попадна в житна нива, а другият – в необитаема зона. Промяна отчитаме обаче в поведението на отбраната: за първи път изобщо румънски пилот откри огън срещу нарушител във въздушното пространство на страната.

През последната година десетки руски дронове бяха засичани в или близо до въздушното пространство на Румъния, без нито един да бъде свален. Изтребители излитаха, следяха полета им до напускане на района или до падането им и след това се прибираха.

Голяма част от тези нарушения идват от един и същи район. От лятото на 2023 г. Русия атакува украинските пристанища Измаил и Рени, разположени в делтата на река Дунав и само на броени метри от румънския бряг. Отломки от руски дронове редовно падат в района на румънското село Плауру, намиращо се на около 300 метра от Измаил. Правителството изгради бетонни укрития за местните жители, а едновременно с това поддържа позицията, че страната не е обект на директна атака.

Именно поради факта, че това разпространяване на последиците от войната отвъд територията на Украйна дълго приличаше на неволно отклонение, а не умишлено действие, Румъния проследяваше дроновете, но не откриваше огън.

Най-сериозният предишен случай беше на 29 май, когато руски „Геран-2“, руското копие на „Шахед“, което се произвежда в предприетие в Република Татарстан, удари жилищен блок в Галац в 01:53 ч. след полунощ. При инцидента бяха ранени двама души, а 70 жители бяха евакуирани. Тогава във въздуха бяха вдигнати два F-16, но дронът не беше поразен. След удара Букурещ поиска от съюзниците ускорени доставки на модерни системи за борба с дронове.

Свалянето на 24 юли показва, че границата, след която румънските пилоти са готови да използват оръжие, вече е променена. Самият прехват подчертава и ограничението на използвания инструмент – казус, който стои зад настояването за доставки на специализирани анти-дрон системи.

Свръхзвуков изтребител, използван срещу дрон на стойност няколко десетки хиляди долара, е твърде скъпо и неефективно решение. На 24 юли бяха нужни повече от час преследване, две двойки изтребители и поне два ракетни изстрела, един от които не попадна в целта, за да бъде унищожен един дрон над празно поле.

Именно този дисбаланс между евтината заплаха и скъпата отбрана обяснява защо Букурещ толкова дълго избягваше да открива огън, особено над населени райони. Решението да се използва оръжие дойде едва когато обстоятелствата съчетаха непосредствената заплаха с минимален риск за цивилното население.

Това е първият подобен случай за Румъния, но не и за НАТО. Алиансът вече свали руски дронове над Полша на 10 септември 2025 г. Тогава около 20 безпилотника навлязоха във въздушното пространство на страната по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители унищожиха поне три от тях – първото бойно използване на съюзническа авиация срещу въздушни цели от началото на войната.

Варшава задейства консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, на което НАТО отговори със създаване на постоянната мисия „Eastern Sentry“, насочена към укрепване на ПВО по източния фланг. В нея се включиха датски, френски, германски и британски самолети. Италианските Eurofighter Typhoon, вдигнати от авиобаза „Михаил Когълничану“ срещу дрона вчера сутринта, са част от същото подсилване. Източният фланг на НАТО постепенно преминава към единен модел на реакция: не само проследява нарушенията, но и ги неутрализира.

Разликата лежи в цената и риска. В гъсто населената Полша падащи отломки след прехват повредиха къща край Люблин, докато Румъния изчака момент, в който свалянето можеше да стане над необитаем район.

Румъния се превърна във втория член на НАТО след Полша, който влиза в пряк сблъсък с руски безпилотни апарати за по-малко от година. Тази поредица засилва въпроса дали постоянната анти-дрон отбрана не е по-разумно решение от употребата на скъпи изтребители във всеки отделен случай.

Реакцията достигна и до Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Букурещ за действията, които описа като „бърза и ефективна реакция“. Тя допълни още, че укрепването на отбраната по източната граница на ЕС остава дългосрочен приоритет.

Крайбрежието на Черно море живее със сходна уязвимост, но засега тя се проявява с по-пасивен начин. По българското крайбрежие войната достига най-вече под формата на отломки: през август 2025 г. руски дрон „Феникс“ беше изхвърлен на плаж край Созопол; през септември разузнавателен апарат „Орлан-10“, беше открит на брега край Бургас; на 11 юни 2026 г. екип на военноморската база в града проведе контролирана детонация на останки от дрон на 14 морски мили от нос Колокита заради опасност от невзривен боен заряд.

За разлика от Румъния, която вече предприема действия за прехващане на дронове във въздуха, България засега основно се занимава с последиците от паднали и изхвърлени от морето дронове. Географията обаче е обща. Делтата на Дунав и северозападното Черноморие – районът, в който се срещат Украйна, Румъния и България – остават участъкът, през който руската война достига най-често територията на НАТО.

Че първият дрон е руски по произход, вече е потвърдено официално. Остава отворен обаче въпросът дали е бил умишлено насочван към румънското въздушно пространство. Ако разследващите намерят в отломките комуникационен модул или други следи от mesh-мрежа, версията за управляема машина на Юрий Ихнат ще получи допълнителна тежест. Заедно с това ще се засили и подозрението, че става въпрос за преднамерена провокация за изпитване на реакцията на НАТО.

Повторението на подобен инцидент в два последователни дни изостря въпроса, но само по себе си не дава окончателен отговор. Засилените руски удари срещу украинските дунавски пристанища означават повече изстреляни апарати в непосредствена близост до границите на НАТО, а това неизбежно увеличава риска от отклонения и навлизане в чуждо въздушно пространство.

Сигурното след 25 юли е друго: в рамките на две денонощия източният фланг на НАТО премина от пасивно наблюдение към действие – румънската авиация откри огън два пъти срещу нарушители. Всяко следващо подобно навлизане вече ще бъде оценявано спрямо този нов, значително по-нисък праг на търпимост.

Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

Над 1350 удара с дронове по руската логистика в тила от май

🇺🇦🚛🇷🇺 Украински дронове са поразили над 1350 руски камиона в оперативна дълбочина на окупираните територии на Украйна от началото на май, а заедно с това ежедневни удари понасят и жп линии, зенитни комплекси и енергийни обекти. Оценката е на френския експерт Клеман Молен, публикувана на 23 юли в подробна нишка в платформата X. Молен следи тези удари от месеци чрез геолокирани видеокадри, стъпвайки върху мрежата от утвърдени картографи на бойните действия и брои само публикуваните попадения, поради което числата му очертават долна граница, вместо пълния обем на щетите.

Съпоставката на собствените му отчети показва как кампанията набира скорост. В началото на юни той преброи около 290 поразени машини от началото на май; само за първата седмица на юли преброи над 240 – средно по 34 на ден; 7 седмици по-късно общият брой вече надхвърля 1350. Очакването му е юли да надмине юни по поразени машини, още повече че компилациите от кадри вече се събират заедно от Силите за безпилотни системи (СБС), обособени като отделен род войски през юни 2025 г. и ръководени от Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, който традиционно публикува голям пакет кадри в края на месеца.

Плътността по отделните пътни артерии си личи от магистрала Р-280 между Ростов и Крим, наричана от руснаците „Новоросия“: само по него Молен е геолокирал около 175 поразени камиона и машини в същия период, а на 22 юли 414-та бригада ударни безпилотни системи „Птиците на Мадяр“ публикува поредния отчет за ударите по трасето. В ударите на среден обсег, които започват на около 20 км зад фронта, участват над 25 украински подразделения с различни типове дронове: Hornet, Dart, класически FPV и поне още един неустановен модел. По данни на украинското издание Militarnyi ударите вече стигат до 150 километра зад фронтовата линия, а по трасетата между Донецк и Крим удари нанасят и екипи на военното разузнаване ГУР.

Приоритетната цел остават цистерните с гориво – поне 42 поразени само през юли, при около 540 ударени машини общо за месеца, отново само от публичните видеа. Основен довод на Молен е, че самите камиони са най-малката загуба за Москва, тъй като тя лесно намира нови. Невъзстановим е недоставеният товар: гориво, боеприпаси и храни, които не стигат до силите на фронта и според него забавят значително руското настъпление. Молен онагледява с Донецк: всеки геолокиран камион на подстъпите, по трасето от Мариупол или по околовръстния път, е недоставен товар за градовете на фронта. По веригата се натрупват и вторични ефекти: задръствания, обиколни маршрути, каране само нощем, зенитни разчети, изтеглени да пазят тила, и убити шофьори. Достатъчно е да бъде поразен 1 от 20 камиона по дадено трасе, за да се принудят 10 други да търсят алтернативни пътища или да се движат на тъмно.

Украинският агрегатор Exilenova+ ежедневно събира кадри, заснети от самите руснаци в окупираните части на Украйна, които показват ключови пътища, осеяни с изгорели машини; Молен говори за „безумни“ видеа с цели отсечки, задръстени от обгорели камиони, и стига до заключение, че значителна част от товарите за фронта е изпепелена още в оперативна дълбочина, преди изобщо да се приближи до предните позиции.

Руският отговор засега изостава. Молен е открито скептичен към мобилните огневи групи, екипите с леко стрелково оръжие и картечници, които руското командване разположи срещу дроновете: видеата, в които те самите са поразени, са осезаемо повече от онези, в които същите свалят дрон. Много по-резултатни са средствата за електронна война и дроновете-прехващачи, но признаци за мащабното им разгръщане по логистичните артерии засега липсват.

Пълният ефект се измерва трудно и самият Молен подчертава несигурността на оценката; очакването му е последиците да проличат на фронта към есента, и то неравномерно. Донбас е относително облекчен за руската логистика: гъстата мрежа от градове позволява къси, лесни за организиране курсове. Най-тежко ще бъде в Запорожка област и по поречието на Оскол при Купянск, където маршрутите са дълги, открити и системно обстрелвани. Географските особености обясняват разликата: южното направление е зависимо от дългите открити трасета на сухопътния коридор покрай Азовско море, включително пътя Р-280, където той преброи най-много попадения.

Ударите по камиони са само част от много по-широка кампания. Успоредно с тях вървят хиляди попадения по складове, тилови бази, петролна, газова и енергийна мреж и кораби: Молен изброи около 200 удара по руски кораби в Азовско и Черно море, на които обещава отделен разбор. Най-тежко е положението в Крим, където енергийната кампания, водена от Мадяр в отговор на руските обстрели по електрическата мрежа на Украйна, е оставила по-голямата част от полуострова без ток при слаба съпротива от руска страна. Само от 1 юли СБС отчитат 38 поразени енергийни обекта в Крим и Донбас, Бровди обяви 16 удара по подстанции в рамките на 48 часа, докато в курортни селища като Алуща токът се пуска по 2 часа на всеки 12. Тези удари се застъпват с обявената от Зеленски в края на юни серия далекобойни операции срещу Крим и руския тил, чието средоточие са авиобазите, складовете за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетните комплекси С-400 на полуострова.

Зад устойчивостта на темпото стои разширяваща се производствена база. Украинската компания Fire Point, производител и на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, очаква да произведе 100 000 дрона FP-1 и FP-2 тази година; по изчисления на Молен това е двойно повече от руското годишно производство на „Геран“, местна версия на иранския „Шахед“, което при това е съсредоточена в един-единствен завод в Алабуга, Република Татарстан. Планът има реална основа: към март компанията заявяваше по около 200 дрона за дълбочинни удари на ден (темп от порядъка на 70 000 годишно) с готовност да го утрои при нужда, а по-новата версия на FP-2 вече носи бойна глава от 200 кг. Стоте хиляди засега са планов хоризонт, но дори сегашният темп подсказва накъде се измества съотношението.

Кампанията действа на оперативно ниво: тя не измества фронтовата линия днес, а отнема пропускателна способност: недоставено гориво, обиколни маршрути, разчети, ангажирани с охрана на тила. Средният ритъм от над 15 поразени машини на ден в продължение на близо три месеца, и то само в публикуваните кадри, прави натрупването системно, не епизодично. Границите на метода обаче са реални: броенето по видеа не показва какъл дял от общия трафик е порязен, а руската адаптация – нощни курсове, разпръскване по второстепенни пътища, зенитни постове – сваля уязвимостта с цената на допълнително забавяне. При запазване на сегашния темп е вероятно кумулативният недостиг да проличи наесен първо в Запорожието, както предвижда и Молен; ако производствените планове на Fire Point се изпълнят дори частично, Украйна влиза в зимата с числено предимство в дълбочинните дронове.

📽️ Видео: Иловайск в окупираната част на Донецка област, обективен контрол над изгорена руска техника от ударните дронове на ССО. Маршрутът на теория е покрит от руски дронове-прехващачи „Елка“, но както е видно, това не спира украинските дронове.