Около 150 бункера в Ида-Виру, една трета от тях на общинска или частна земя

🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.

Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.

Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.

Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.

Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.

Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.

На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.

Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.

Атака с дронове спря московските летища в средата на деня, Шереметиево евакуира пътници

🇺🇦✈️🇷🇺 Летищата Шереметиево, Внуково, Домодедово и Жуковски, които обслужват Москва, спряха да приемат и изпращат самолети около 14 ч. местно време на 23 октомври 2026 г. В Шереметиево, най-голямото руско летище, беше обявена въздушна тревога, а всички хора бяха изведени в укрития, включително пътниците от самолетите. Федералнатата служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе ограничения за пореден път от началото на октомври. В Домодедово те влязоха в сила в 13:52 ч. Междувременно в поредица от кратки публикации кметът Сергей Собянин съобщаваше за свалени дронове на подстъпите към столицата.

Още докато тревогата беше активна, украинският канал Exilenova+ публикува 2 снимки, които руски канали споделиха в следващите минути. На тях малък дрон от самолетен тип стои на перона на Терминал C, чийто надпис се вижда на заден план, а около корпуса му са пръснати отломки. Официален коментар от летището няма. Отломки от дрон паднаха в пределите на летище Шереметиево и на 17 май, но тогава, по думите на пресслужбата, далеч от зоните за обслужване на пътниците и от самолетите.

Пресслужбата на летището обяви в руския месинджър MAX, че пътниците се извеждат в безопасни зони, а достъпът до стерилната зона на всички терминали, т.е. частта след проверките за сигурност, е ограничена. По високоговорители хората бяха насочвани към най-близките укрития. Летището поиска от тях да застанат далеч от прозорци и стъклени конструкции, да не ползват асансьори и да не остават в самолетите, а вместо това отидат в укритие. Летището забрани също снимането и приближаването до открити дронове или техни отломки и предупреди, че разписанието се коригира: част от полетите са отменени, други са закъснели, но този път чакането ще е по-дълго. Военният кореспондент Александър Коц описа как хората бяха отвеждани на първите етажи и подземния преход между терминалите.

Към 15 ч. онлайн таблата на летищата, обслужващи столицата, показваха над 340 закъснели или отменени полета според преброяване на „Комерсант“. Авиокомпании „Аерофлот“ и „Россия“ обявиха, че отменят или отлагат част от полетите, а „Аерофлот“ уточни, че пренасочените самолети ще продължат към Москва след отмяната на ограниченията. Самолетите, които не успяха да кацнат в столицата, се насочиха към резервни летища. Пресслужбата на „Пулково“ в Санкт Петербург съобщи, че е приела 25 полета за Москва, а летище „Чкалов“ край Нижни Новгород прие 13 самолета. Според руския канал „База“ полети са пренасочени към Минск и Баку. В обратната посока бяха отменени 7 полета от Петербург до Москва според онлайн таблото на „Пулково“, съобщи „Фонтанка“. Airbus A380 на Emirates, който летеше от Дубай за Домодедово, кръжеше над Пенза, предаде телевизия „Звезда“ на руското Министерство на отбраната.

От 13:33 ч. насетне Собянин отчете над 20 свалени дрона, без да уточнява откъде са изстреляни. Местните медии ги определят като украински, но до момента Киев не е правил официален коментар. В 17 ч. всичките ограничения бяха отменени, но в 17:45 ч. Росавиация отново затвори и четирите летища. Шереметиево и Жуковски заработиха отново в 18:02 ч., а Внуково и Домодедово – около 18:40 ч. Малко след 21 ч. Внуково, Домодедово и Жуковски отново преминаха към режим, при който приемат и изпращат самолети само след съгласуване с отговорните служби.

Подобни прекъсвания се превърнаха в обичайна сцена за летищата, обслужващи руската столица. Руското независимо издание „Агентство“ посочи, че за първите 14 дни на октомври 4-те летища са били затворени общо 101 часа – повече от два пъти над 46-те часа за целия септември. Шереметиево евакуира пътници и на 18 юни: тогава неговата пресслужба съобщи, че са били изведени на безопасни места, включително от бордовете на самолетите, докато приемането и изпращането на самолети бяха ограничени заради атака с дронове срещу Московска област.

На 1 септември президентът Володимир Зеленски предупреди всички авиокомпании, застрахователи и чужди правителства, че небето над Руската федерация на практика ще бъде затворено. На 23 октомври водещото руско летище изведе пътниците си в укрития, Росавиация въведе ограничения за московските летища три пъти от 14 ч. до вечерта, а на снимките от перона пред Терминал C лежеше дрон.

Пилотът на Ми-8 „Крижик“ показа как армейската авиация сваля „Шахед“

🇺🇦🚁 Пилотът на многоцелеви вертолет Ми-8 от армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна Володимир Крижановски, известен с позивната си „Крижик“, публикува кадри как преследва и сваля руски камикадзе дрон над разорани ниви. Клипът е заснет през стъклата на кабината: делтовидният летателен апарат лети ниско, малко на нивото на горския пояс между полетата, а вертолетът скъсява разстоянието до него, докато не го поразява с бордовото оръжие, при което се разбива и превръща в огнено кълбо на земята. Крижановски не уточнява кога и къде е извършен полетът, а самото място не е геолокирано по кадрите.

По думите му преследваната цел е иранския дрон „Шахед“. Така в Украйна наричат руските ударни дронове от семейството на иранския „Шахед-136“, които в Русия се произвеждат под названието „Геран-2“. Дронът е бавен като скорост на полета в сравнение с крилатите ракети и често лети ниско над земята, поради което, както показва клипът, той може да бъде прехванат и от хеликоптер.

Текстът под видеото започва с две кратки изречения, в които се казва, че дронът е бил унищожен, което значи. „още един съхранен шанс за живот“. Следва основната мисъл в текста: „Зад всяка унищожена цел стои шанс някой да се върне у дома, да прегърне близките си, да опази жилището си и да продължи да живее.“ Тонът е спокоен, почти служебен: „Вършим работата си. Спокойно. Отговорно. Докато постигнем резултат.“ В края пилотът се обръща към зрителите: „Работим, за да живеят хората. А вие ценете живота и подкрепяйте.“ Текстът е подписан от името на рода войски, а не лично от пилота: „Армейската авиация. В защита на онези, които са на земята.“

Крижановски не е случаен автор на видео от фронта. През юли, за празника на този род войски, ArmyInform, информационна агенция на Министерство на отбраната на Украйна, публикува интервю с него и друг пилот с позивна „Корж“, с когото делят кабината на Ми-8 още отпреди пълномащабната война. Според разказа на агенцията двамата са унищожавали руски колони през първите часове на войната. И двамата носят и трите степени на ордена „Богдан Хмелницки“, а най-високите степени получават лично от президента Зеленски.

В интервюто Крижановски описва ритуала си преди тежък полет. Когато усети, че предстои трудна задача, пише на жена си „Обичам те“, после тихо прочита „Отче наш“ и погалва вертолета, като му казва: „Всичко ще бъде наред. Пази ни, а ние ще пазим теб.“ Шлемът му е изрисуван с позивната, последвана от 3 глагола: „Лети. Обичай. Стреляй.“ Същият девиз стои и на неговия профил в Instagram, където е публикуван клипът.

Самото видео е от онези записи, за които пилотите говорят с известни резерви. „Хората виждат красиво видео от полет. Но зад тези 30 секунди стоят стотици хора: техници, инженери, хора, които осигуряват полетите“, казват те в интервюто. След полета екипажът отива да почива, а техническият екип остава до машината, за да отстрани повредата, да я зареди и подготви за следващия боен полет. В интервюто пилотът нарича тези хора „титани“. Свалянето на ударни дронове заема в разказа им особено място: „Когато сваляш въздушна цел, разбираш, че току-що си спасил нечий дом. Нечия кола. А най-важното – нечий живот.“ Тази мисъл е основополагаща и за новото видео.

Кадрите показват задача, за която този род войски оригинално не е създаден. Той е част от Сухопътните войски и неговата основна роля е да поддържа пехотата, обясняват двамата пилоти. Пилотите казват, че сега свалят и дронове „Шахед“, поразяват въздушни цели, евакуират ранени и превозват десантни части. „Част от функциите, които традиционно изпълняват ВВС, сега поемаме и ние.“ Сред операциите, записани със златни букви в историята на украинската авиация, те посочват началото на лова. Изреждат „Азовстал“, Змийския остров и началото на свалянето на дронове „Шахед“. От командата до излитане, казват, минават „буквално 7–10 минути“.

Използването на хеликоптери за отбрана от дронове отдавна не е необичаен подход. Кадри от такъв лов се разпространяват поне от август 2024 г. На клип, който „Фокус“ описа на 25 август същата година, армейски Ми-8 изравнява скоростта си с дрон „Шахед“ и стрелецът дава 2 откоса от едрокалибрена картечница, при което дронът започва да пада на 10-ата секунда. Описаният от изданието метод изисква наличието на пряка видимост: екипажът трябва да види целта, да се изравни с нея и да я задържи в прицела достатъчно дълго, за да стреля. Кадрите на „Крижик“ също са дневни, а машината следва дрона ниско над нивите.

Същата малка височина крие и сериозна опасност. Вечерта на 17 декември 2025 г. екипаж на Ми-24 излетя да прехваща дронове „Шахед“ и след известно време изчезна от радарите. По-късно стана ясно, че той се е разбил, а 4-мата летци на борда са загинали. По думите на брата на командира катастрофата е станала в Черкаска област. За гибелта на екипажа съобщи 12-а отделна бригада на армейската авиация на името на Виктор Павленко. Командир беше 55-годишният Герой на Украйна Олександр Шемет, пилотът, който през април 2022 г. осъществи последния успешен въздушен пробив до обсадения завод „Азовстал“ в Мариупол.

Неговият брат Юрий заяви пред „Суспилне“, че по данни на предварителното разследване вертолетът се е сблъскал с дрона. По думите му апаратът очевидно е летял на свръхниска височина и не е бил засечен от средствата за наблюдение. Към 23 октомври официален извод за причината не е публикуван. Ако думите на брат му бъдат потвърдени, ще покажат цената на метода: за да види и свали целта, екипажът се налага да влезе в същия тесен коридор над земята, в който лети и тя.

В началото на нахлуването, разказва „Корж“, екипажите атакуват колоните при пряка видимост, а бойните полети днес са „съвсем друго ниво на риск“: ясна линия на фронта, няколко ешелона на ПВО и укрепените рубежи. Към това пилотите добавят и друга заплаха. „Основният проблем сега са FPV дроновете. Просто са невероятно много“, казват те; част от тях се управляват по оптичен кабел и трудно се заглушават, като част от застават встрани от пътя и започват да чакат, след което атакуват от засада. Според тях тази заплаха е не по-малка от заплахата на преносимите зенитни ракетни комплекси. Самите машини също са на предела си. „Нашата техника отдавна работи отвъд онова, което е записано в инструкциите“, признават пилотите и настояват, че опитът им ще позволи бързо да усвоят съвременни западни вертолети, ако Украйна ги получи.

Затова клипът казва повече от това, че е свален поредният дрон. Украинските вертолетчици воюват срещу дроновете „Шахед“ ниско над земята с машини, отдавна изчерпали своя летателен ресурс. Там дронът и вертолетът летят на една и съща височина. Четиримата от Ми-24, излетял през декември 2025 г. на такава задача, така и не се завърнаха обратно. А Крижановски заяви, че го прави тъкмо за да даде шанс на всеки да се завърне жив и здрав у дома.

Румъния ускорява защитата на пристанищата и енергийните си обекти в Черно море

🇷🇴🛡️ Румъния ускорява изграждането на способности за морско наблюдение, борба с мини и сваляне на дронове, които навлизат в нейното въздушно пространство и териториални води. Това е решено Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT) на 22 октомври. Между 5 и 15 октомври по румънския и българския бряг на Черно море бяха атакувани 7 търговски кораба, а около 30 моряци загинаха или се намират в неизвестност, по изчисления на Reuters.

Президентът Никушор Дан ръководи заседанието в двореца „Котрочени“. В публикуваното комюнике CSAT определя ударите с дронове срещу търговски кораби „в териториални води на Румъния и непосредствена близост до тях“ и нарушенията на въздушното пространство като „пряко следствие от агресията на Руската федерация отвъд границите на Украйна“. Заплахите за свободата на морския трафик и за критични обекти, продължава текстът, са се засилили значително в последно време.

Съветът посочва и какво точно защитава: „Настоящите рискове налагат конкретни мерки за опазването на човешкия живот, за запазване на свободния достъп до национални пристанища и сигурността на енергийни обекти в изключителната икономическа зона.“ И двете са директно засегнати от поредицата удари. Част от ударените кораби са плавали по коридора към дунавските пристанища: HS DIGNITY е пътувал от алжирския Мостаганем за Браила, CHELSEA 3 – от турския Гиресун за молдовския Джурджулещ, докато танкерът YARA J е стоял на котва пред Сулина, когато е бил ударен на 14 октомври. Сулинският ръкав е морският вход към дунавските пристанища на Румъния, Молдова и Украйна. Самият президент заяви в интервю за NewsNation, че ударите са засегнали коридор, по който Украйна изнася стоките и зърното си.

Енергийните обекти в комюникето не са назовани, но най-големият такъв е газовото находище Neptun Deep на OMV Petrom и „Ромгаз“, всяка с дял от 50%. През юли там беше монтирана платформата за добив Neptun Alpha, свързана с брега чрез 160 км газопровод. Операторът очаква добивът на газ да започне през първата половина на 2027 г. и оценява извлекаемите запаси на около 100 млрд. куб. метра – обем, който по думите на компанията ще превърне Румъния в най-големия производител на газ в ЕС. Опасността за находището вече не е теоретична. На 20 август търговски кораб съобщи за малък морски дрон, носен от течението до платформата, на около 80 морски мили източно от Констанца. Излетяха два румънски изтребителя F-16, единият от които улучи дрона с бордовото оръдие, без да го унищожи. Унищожи го екип за обезвреждане на взривни устройства от пристигнал военен кораб. Министърът на отбраната Раду Мируца уточни, че дронът е бил зареден с взрив и се е намирал на няколкостотин метра от съоръженията на находището.

Приоритетите в решението са три: ускорено развитие на морското наблюдение, на противоминната борба и на „ефективната намеса срещу дроновете, проникващи неразрешено в националното въздушно и морско пространство“. Институциите ще провеждат чести съвместни учения и ще обновяват своя план за действие при инциденти, които засягат паралелно корабоплаването, икономическите обекти и морската среда. В по-широк план членовете на CSAT обсъдиха центъра за сигурност в Черно море по Стратегическия подход на ЕС към региона, чието бързо въвеждане в действие Букурещ нарича основен приоритет. Дискутирана беше и групата за противоминна борба MCM Black Sea, която Турция, Румъния и България създадоха през 2024 г. за обезвреждане на плаващи мини. През 2026 г. задачите ѝ са разширени и включват защита на критичната инфраструктура.

Решението идва 5 дни след последното прехващане на безпилотни заплахи. На 17 октомври 2 изтребителя F-16, вдигнати във въздуха от 86-а авиобаза в Борча, свалиха 2 дрона над териториалните води до Сулина, в 18:01 и 18:05 ч. местно време. Министерството на отбраната на Румъния не уточни конкретния произход на апаратите. На следващия ден Мируца, който в момента изпълнява длъжността във временния кабинет, каза, че скоростта на полет. от 450 км/ч показва, че може да са руски реактивни дронове „Геран-4“ и също така че Румъния сваля такъв дрон за първи път. По думите му засичаните дотогава дронове са летели със 150–170 км/ч.

Мерките се основават и на заседанието на Северноатлантическия съвет на 20 октомври, свикано по искане на Румъния. След него НАТО оповести, че съюзниците изпращат към Черно море морски патрулен самолет, радари, дронове, разузнавачи и екипи, които ще изследват останките от взривните устройства. Част от тях вече са налице, каза военният говорител на алианса полковник Мартин О'Донъл. На въпрос от NewsNation дали Румъния обмисля позоваване на член 5, Дан отговори, че разговорите в НАТО вече са се състояли и между партньори не е нужно нищо по-формално. В същото интервю той призна, че събитията в морето са твърде скорошни, за да се направи извод с висока степен на вероятност. Затова може да се подозира, че дроновете са руски, а разследванията продължават.

България, край чийто бряг бяха ударени 4 от 7-те кораба, върви по сходен път. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от НАТО бойна авиация и антидрон системи. В района вече извършва патрули американски самолет P-8A Poseidon, изпратен по искане на управляващия кабинет. Премиерът Румен Радев и министър Стоянов казват, че логиката сочи към Руската федерация, но няма да я назоват официално без ясни доказателства, предава Mediapool. В Бургас при взривотехническа експертиза се търсят надписи и серийни номера по отломките от CHELSEA 3, по които да се установят вид и произход на дроновете. Нито София, нито Букурещ не приписва официално конкретните удари на Русия. Комюникето на CSAT говори за последици от руската агресия, но Дан посочва, че разследванията продължават, а София чака експертизата. И двете разчитат на съюзниците за наблюдението на морето.

Решението на съвета описва способности, които тепърва ще бъдат изграждани от Румъния. След удара по кораба YARA J Мируца призна, че военните радари не са засекли дрон, насочен към танкера. Дан казва, че вече е поръчано много оборудване по европейската програма SAFE, а до неговото пристигане страната му има нужда от временна помощ. По тази програма страната разполага с 16,7 млрд. евро заеми. Румънската авиация поразява засечените цели: F-16 свалиха и двата дрона на 17 октомври и улучиха морския дрон до Neptun Alpha. Пропускът се крие в засичането, защото за дрона във водите покрай платформата властите научиха от минаващ в близост търговски кораб. Затова, докато бъде доставено и въведено в експлоатация оборудването по SAFE, наблюдението на коридора към Сулина и Neptun Deep много вероятно ще зависи от съюзническа авиация и радари. Решаващо е кой ще засече следващия дрон над тези води. Ако го засече румънски радар, обещаното от CSAT ускорение вече дава резултат. Ако го засекат съюзнически самолет или екипаж на търговски кораб, ще се потвърди, че Румъния продължава да гледа морето през чужди очи.

📸 Снимка: Дим се издига след експлозия на морски дрон в румънското пристанище Констанца на Черно море, недалеч от нефтен терминал, без да причини жертви. (Observator Antena1/Handout via REUTERS)

33 позиции за ПВО вече обграждат завода за дронове „Геран“ в „Алабуга“

🇷🇺🛡️ Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, основната руска площадка за производство на ударни дронове „Геран“, е обрадена от 33 позиции за противовъздушна отбрана. Техният брой е същият, отчетен от Радио Свобода при резиденцията на президента Владимир Путин във Валдай. Сателитна снимка от 21 октомври на компанията Planet, показва съоръжения, издигнати от пролетта насам. Журналистът на изданието Марк Крутов поддържа интерактивна карта на всички позиции в зоната и около нея и изчислява броят на потвърдените кули и подиуми за ПВО на точно 33.

От пролетта на 2026 г. насам около зоната са построени няколко бетонни кули за системи за ПВО и нови подиуми за зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“ или зенитно-ракетни комплекси с малък обсег „Тор“. „Панцир“ съчетава ракети и автоматични оръдия срещу самолети, крилати ракети и дронове. „Тор“ е подвижен комплекс, създаден да сваля високоточни боеприпаси и дронове. Подиумът е ниска издигната платформа, върху която комплексът застава над околния терен. Кулата е многоетажна конструкция, която го издига много по-високо. Кадрите, публикувани от Радио Свобода, показват подиум и кула, издигнати непосредствено до територията на „Алабуга“. Изборът на съоръжения там се различава от пръстена около Москва. Радио Свобода уточнява, че около столицата военните почти изцяло са се отказали от подиумите в полза на по-високите кули.

Защитата не се ограничава до периметъра. По-рано бяха документирани кули за тежки зенитни картечници и на територията на самата зона. Радио Свобода показа и конструкции, върху които над корпуси са опънати мрежи срещу дронове. Изданието описва предприятието като „един от най-защитените от удари с дронове обекти в Руската федерация наред с резиденцията на Путин на Валдай“. Около нея бяха преброени общо 31 кули и 2 позиции на зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400 „Триумф“. Сравнението се отнася до броя на позициите, а не до състава на разгърнатите комплекси. В района на Валдай има далекобойни комплекси, докато данните за „Алабуга“ не посочват такива. Представа за мащабите дават Москва и Московска област, където от началото на пълномащабната война са изградени над 100 нови площадки за ПВО.

Укрепването се извършва в месеците, в които се променя и самото производство. На 21 октомври Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна предостави на NV оценка за руските запаси и производствени темпове, според която мощностите за далекобойни ударни дронове в „Алабуга“ са значително разширени. От лятото руската военна промишленост се е концентрирала над реактивните версии „Геран-4“ и „Геран-5“ и сглобява до 4000 от тях месечно, т.е. средно около 130 на денонощие. Успоредно с това тя произвежда до 2000 броя „Геран-2“ (руското обозначение на иранския „Шахед-136“) и стотици евтини примамки „Гербера“ от шперплат и стиропор. Общото месечно производство на дронове достигна 10 000. Държавната поръчка за „Геран“ и имитатори за тази година надхвърля 100 000 бройки. Според ГУР това сочи, че Русия системно залага на изтощаването на украинската ПВО.

Съпоставката с август показва посоката на промяната. Тогава ГУР оцени, че руската военна промишленост произвежда 3000 реактивни „Геран-4/5“ и около 2800 витлови „Геран-2“ месечно. За два месеца оценката за реактивните е скочила с една трета, а за витловите е спаднала с близо 30%. Данните на разузнаването се отнасят за цялата руска промишленост. Дронове като „Геран-2“ се сглобяват също така в завода „Купол“ в Ижевск, където носят обозначението „Гарпия-1А“. На 19 октомври Defense Express даде по-висока оценка единствено за „Алабуга“, без да посочи източник: над 3000 витлови и над 3500 реактивни дрона месечно. Характеристиките на реактивните версии бяха представени на 2 октомври в доклад пред Путин по време на изложбата на полигона „Чебаркулски“. Видео от него се появи в официалния сайт на Кремъл. „Геран-4“ лети със скорост 350 км/ч, има бойна глава 50 кг и обсег 750–800 км. „Геран-5“ достига 450 км/ч, носи товар от 90 кг и лети до 900 км.

Веригата на доставки за „Алабуга“ стига в Китай. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Институтът „Джордж У. Буш“ публикуваха доклад, посветен на трудовата експлоатация в „Алабуга“. Авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким описват тежки нарушения на човешките права и трафик на хора сред работниците, на чийто труд се крепи всичко. Отделна глава проследява китайските доставки и се основава основно на митнически данни, събрани от украинския аналитичен екип Frontelligence Insight. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла за руската фирма Drake 685 609 части за двигатели, сред тях цилиндри и бутални комплекти. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology е изпратила 7800 литиево-полимерни батерии на компанията Morgan със седалище в „Алабуга“ с вписана крайна употреба „за нуждите на специалната военна операция“. Дъщерната компания Alabuga Machinery е внесла от Китай производствена линия за корпуси на дронове. Според The Insider и разследващата група Nordsint, на които се позовава докладът, антените за сателитна навигация на китайската компания Harxon, проектирани да устояват на заглушаване, са внасяни като селскостопанско оборудване.

Украински дронове за последно достигнаха „Алабуга“ на 15 юни 2025 г. Тогава ръководителят на Татарстан Рустам Минниханов съобщи за атака в Елабужки район с 1 загинал и 13 пострадали. Това е първият загинал при атака с дронове в републиката. На следващия ден РИА „Новости“, позовавайки се на представител на спешните служби, съобщи за 2 загинали и 16 ранени. Генералният щаб на Украйна потвърди, че Силите за специални операции са ударили мощностите за производство на дронове. Преди това на 2 април 2024 г. украински дронове поразиха общежитие, обитавано от студенти на колеж „Алабуга Политех“. След това на 23 април 2025 г. Радио Свобода отбеляза, че украинските военни сравнително отдавна не са опитвали да атакуват „Алабуга“, а за последно дронове са стигнали до нея през юни 2025 г. Татарстан остава в обсега на украинските дронове, които на 10 август 2026 г. удариха Нижнекамск, при което загинаха 13 души и 78 бяха ранени.

Снимките показват ресурса, който Москва влага в защитата на зоната, но не и дали тази защита работи: от юни 2025 г. няма съобщение украински дрон да е стигнал до завода. Липсата на попадения не може да се приеме като доказателство за ефективността на защитата. Последното попадение в „Алабуга“ предхожда изграждането на кулите и подиумите, добавени от пролетта насам. Украинските дронове продължават да достигат до същата република, но са насочени предимно към други цели.

Русия пази основната си площадка за ударни дронове със същия брой позиции, с който пази резиденцията на президента си. Първият украински удар по „Алабуга“, за който стане известно, ще покаже онова, което снимката от орбита не може: дали кулите, подиумите и мрежите над корпусите могат да спрат дрон, дошъл от хиляди километри.

„АТЕШ“ подпалва линиите на военната свръзка около московския IXcellerate

🇺🇦🔥🇷🇺 Агенти на „АТЕШ“, партизанското движение на кримските татари, прекъсват линии на руската военна свръзка около IXcellerate, един от най-големите търговски центрове за данни в Москва, за да откъснат зенитните разчети с командните пунктове и да отворят пътя на украинските дронове към техните цели. Движението обяви акцията в Telegram днес сутринта. „Изваждаме от строя каналите на врага, разстройваме управлението и помагаме на дроновете да достигнат целите си“, твърди текстът към публикацията, в която са приложени три кратки клипа: в първия горят разбити метални шкафове с апаратура, единият от които е зад ограда сред дървета; във втория пламъкът пълзи по кабел покрай стена, а в третия нощем се сипят искри.

„АТЕШ“ е нелегално движение на украинци и кримски татари, създадено след февруари 2022 г. В превод от татарски означава значи „огън“. Агентите му действат в руския тил и окупираните украински региони, като мрежата им събира сведения за силите и обектите, които после биват предадени на украинските сили за отбрана.

IXcellerate работи в Русия от 2012 г. и се представя като водещ оператор на търговски центрове за данни в страната. Компанията има 3 кампуса в столичния район. Северният, в квартал Алтуфиево, обединява общо 4 центъра, от MOS1 до MOS4. Южният, в Бирюлево, има площ от 14 хектара: там работи MOS5 с осигурена мощност 64 мегавата и над 5000 места за сървърни шкафове и още 3 центъра са планирани за изграждане. Третият кампус, Vёshki, се строи в Митищи, на около 6 км от северния, и е проектиран за 7500 шкафа и над 130 мегавата. През сървърните зали на IXcellerate преминава трафикът на банкови приложения, плащания с карти, мрежи на телеком оператори и корпоративни услуги. В съобщението на „АТЕШ“ не се посочва около кой от кампусите действат агентите.

„АТЕШ“ обяснява избора на целта с това, което стои зад гражданските сървъри. Министерство на отбраната на Руската федерация използва същата инфраструктура за военни цели, поставяйки канали за управление и системи на ПВО, твърди „АТЕШ“. С други думи, военният трафик е вграден в цивилна мрежа, обслужваща банки и оператори.

Механизмът, който описват партизаните, стъпва на една проста зависимост. Зенитният разчет не вижда сам цялото небе: сведенията за приближаващи дронове идват от радари и командни пунктове по линиите на свръзката. Същото важи и за целеуказанието, т.е. предаването на координатите на целта от средствата за наблюдение към тези за поразяване. Когато въпросните линии бъдат прекъснати на земята, разчетите губят картината на въздушната обстановка, получават със закъснение данните за целите и не успяват да покрият онези направления, по които идват ударите. „Без устойчива свръзка разчетите на ПВО губят координация, закъсняват с целеуказването и не успяват да покрият направленията на ударите“, отбелязват партизаните. Опитите на Москва да скрие военния трафик в граждански сървърни зали според „АТЕШ“ не са попречили на агентите да открият каналите и да ги извадят от строя отвътре.

Акцията идва в седмица на поредни атаки с дронове срещу Москва. В нощта на 17 октомври кметът Сергей Собянин отчете 144 свалени дрона по подстъпите към града, а Министерство на отбраната съобщи за 610 апарата над цялата страна. Летищата в столицата отново работеха с ограничения, а полетите бяха забавяни и пренасочвани. Центровете за данни вече са мишена и от въздуха. През нощта срещу 8 октомври дронове нанесоха сериозни поражения по центъра на „Яндекс“ в Сасово, Рязанска област, а на 9 октомври атакуван беше друг център за данни в Калуга. През нощта срещу 11 октомври центърът на компанията във Владимир спря напълно, което беше официално потвърдено от „Яндекс“. Украинският канал Exilenova+ съобщи за удар по строящия се в момента мегацентър на Сбербанк в Балаково, Саратовска област, през нощта срещу 14 октомври. Руските власти не са потвърдили за понесени щети там.

Московската акция е продължение на дълга поредица, в която „АТЕШ“ се насочва не срещу самите оръжия, а срещу енергийната и комуникационна инфраструктура, от която те са зависими. На 14 октомври групата съобщи, че е взривила подстанцията, която захранва Азовския оптико-механичен завод в Ростовска област. Предприятието е част от корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ и според партизаните произвежда навигационния лидар „Отблеск“ и системи за управление на полета за крилати ракети Х-101, радарни глави за самонасочване, бордови термовизори и системи за управление на ракетите Р-37М, Х-35У и Х-59/Х-69. Прекъсването на тока по думите на „АТЕШ“ е спряло цикъла на производство, забавяйки доставките на компоненти за стотици ракети.

Към днес по обяд IXcellerate и руските власти не са коментирали изявлението. Дроновете удрят центровете за данни от въздуха, а агентите палят линиите около тях на земята. Така под удар попада инфраструктурата с двойно предназначение, от която зависят едновременно картовите плащания на московчани и картината на въздушната обстановка над столицата.

Китай е основният доставчик на частите за дроновете от Алабуга

🇨🇳🔩🇷🇺 Цилиндри и бутални комплекти за двигателите, литиево-полимерни батерии, производствени линии за корпусите и чипове в антените за защита от заглушаване на руските камикадзе дронове от Алабуга имат китайски произход. Това е изводът от съвместен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Института „Джордж У. Буш“, публикуван на 14 октомври. Негови автори са Виктор Ча и Джоузеф Ким, които определят Китай като основния доставчик на компоненти с двойна употреба за завода в Република Татарстан. Според тях Китай осигурява най-важните части на дроновете: двигатели, навигация и компоненти, които ги предпазват от електронно заглушаване.

Докладът е посветен основно на принудителния труд в Специалната икономическа зона Алабуга, а отделна глава се фокусира върху ролята на Китай. Разпределението на ролите е описано в едно изречение: Иран е дал модела, Русия е построила завода, Северна Корея осигурява работна ръка, а Китай дава средствата за масово производство. Оценка на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, цитирана в доклада, на територията на комплекса работят до 12 000 севернокорейци срещу 2,50 долара на час, а Пхенян задържа по-голямата част от техните заплати. За няколко години комплексът е нараснал до около 17 обекта с до 116 сгради и днес може да произвежда над 5500 дрона месечно.

Главата от доклада, посветена на Китай, стъпва главно върху разследване на Frontelligence Insight от август 2025 г. Това е украински аналитичен екип, който работи предимно с руски митнически декларации, затова източниците му не могат да бъдат проверени публично. Декларациите описват конкретни пратки, фирми и месеци. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла 685 609 части за двигатели, предимно цилиндри и бутални комплекти, за руската фирма Drake. Отделно през 2024 г. Drake е внесла от Китай компоненти за бутални двигатели, горивни помпи и карбуратори на обща стойност 972 144 долара. Декларациите описват бутала за двутактов двигател с мощност 50 конски сили. Това е конкретният клас на MD550, иранско копие на германския двигател Limbach L550, който задвижва „Шахед-136“, в Русия по-известен като „Геран-2“.

Второто звено във веригата е захранването. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology изпраща на руската Morgan 7800 литиево-полимерни батерии в две партиди. В графата за крайна употреба на тези пратки е вписано „за нуждите на специалната военна операция“. Седалището на компанията получател се намира тъкмо в специалната икономическа зона „Алабуга“. Между август 2024 г. и януари 2025 г. тя внася от Китай стоки на стойност 4,83 млн долара, сред тях алуминиеви изделия за 1,28 млн, батерии, сателитни антени и изолирани проводници. И двете руски фирми се снабдяват от един и същ посредник от провинция Шандун. В периода от април 2024 г. до януари 2025 г. Shandong Xinyilu International Trade доставя детайли за двигатели, въглеродни влакна, батерии и електроника за 6,4 млн. долара. Единствените ѝ руски купувачи са Drake и Morgan.

Третото звено е производственото оборудване. Дъщерната фирма Alabuga Machinery внася производствена линия от Китай за корпусите на дроновете. В декларациите са вписани съоръжения за термична обработка и леене под ниско налягане от Nanjing Boqiao Machinery, декларирани на 18 октомври 2024 г. Докладът сочи, че така Русия може да произвежда дроновете у дома в промишлен мащаб, вместо да внася готови.

Четвъртото звено е навигацията. За борба с дронове, навигирани по сигнал от спътник, Украйна разчита на електронно заглушаване. Отговорът е антената CRPA, която чрез няколко елемента отделя полезния сигнал от смущенията. Разследване на The Insider и Nordsint от май установява, че повечето от сателитните антени, намерени в отломките на руски ударни дронове, са на производителя Harxon от Шънджън. На антените има стикери „навигационна антена за селскостопанска техника“, а самите антени са декларирани като резервни части за зърнокомбайни. Китайското законодателство налага забрана на износа на стоки с двойна употреба за военни потребители. Журналистите се представят за представители от военно-промишления комплекс в Руската федерация и търговски представител на компанията им отговаря писмено: „Работим с Алабуга, затова трябва да остане поверително.“ Той предлага сделката да се осъществи чрез друга фирма, Shenzhen NavX Technology. Според същото разследване Morgan внася антени на Harxon на стойност над 1 млн. долара само през август и септември 2024 г.

Китайски е чипът в самата антена. През април 2025 г. ГУР обяви, че в новата 8-канална антена за иранския „Шахед-136“ вместо американски чип Xilinx Kintex-7 е вградена интегрална схема на Пекински институт по микроелектронни технологии. Останали само 2 американски чипа, на Texas Instruments и Linear Technology. Повечето приемници, генератори и преобразуватели на сигнала са произведени в Китай.

Мащабът не се изчерпва с отделните пратки. Докладът цитира оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), според която около 80% от критичната електроника в руските дронове в момента идва от Китай. Става дума за изделия, произведени в самия Китай, а не само за западна електроника, доставяна през Китай и Хонконг. В доклада се посочва, че през 2023-2024 г. китайски фирми доставят компоненти за дронове на стойност поне 63 млн. долара. Договорите само с Алабуга възлизат на около 96 млн. В отговор на The Insider китайското посолство заяви, че страната налага строг контрол над износа на стоки с двойна употреба и не доставя смъртоносно оръжие на нито една от страните.

Двигателите, батериите, производствените линии и антените служат за производство, чиито мащаби бяха посочени от ГУР с конкретни числа. През август то изчисли, че руската промишленост произвежда около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ и 2800 бутални „Геран-2“ месечно. Серийното производство на реактивните модели се извършва в Елабуга.

Документите описват постоянни доставки, които преминават през едни и същи посредници до едни и същи компании и обхващат всяка ключова негова подсистема. Иран даде модела, но Китай дава онова, без което той не се произвежда масово. Пратките в митническите декларации отиват до конкретни получатели около Алабуга, а не на руския пазар като цяло. Пекин може да твърди, че това е частна търговия, която заобикаля собствените му правила за износ. Доводът му има опора. Стикерите за зърнокомбайни и препращането към NavX сочат, че доставчици крият краен потребител и от китайската митница. Нито CSIS, нито Frontelligence документират директна намеса на китайската държава в сделките. Ако тя наистина има контрол на износа, в отломките през следващите месеци ще се намират все по-малко изделия оттам. Ако в свалените дронове продължат да откриват нови антени и чипове от същите производители, обяснението с частна търговия ще отслабне. Пекин би подкрепил това обяснение най-ясно с наказателни мерки към Harxon, NavX или Jinhua Hairun.

Първи кадър: реактивен „Барс“ прехваща „Геран-5“ след старт от рампа

🇺🇦🛡️🇷🇺 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада от състава на ВВС на Украйна демонстрира как реактивен прехващач, изстрелян от наземна рампа, догонва и поразява реактивен камикадзе дрон на руската армия. Записът беше публикуван на 17 октомври във Facebook страницата на съединението. Украински издания разпознаха апарата като дрона-ракета „Барс“ и по-конкретно неговата версия на „прехващач“, а целта – като руския дрон „Геран-5“. Самата бригада не назовава нито едното от двете. Ако разпознаването е коректно, това е първият публичен кадър на „Барс“ срещу руските реактивни дронове, въпреки че украинското ръководство говори за неговата употреба в тази роля от началото на месеца.

Видеото има кратка продължителност и е монтирано като рекламно. Прехващачът е разположен на релсова рампа в каросерия на камион и излита в тъмната част на денонощието с ярък пламък от стартов ускорител. След това е показано изображение от термовизионната камера в носа на апарата. В средата на кадъра се приближава цел с прави крила и двигател над задната част на корпуса – образ, който отговаря на „Геран-5“. Малко преди сблъсъка изображението се разпада на шум, веднага след което се показва надпис „Целта е поразена“. Самото попадение не се вижда в кадър, а къде и кога е извършено прехващането, не се посочва. Текстът към видеото е лозунг: „Нова ера на ПВО! 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада започна да използва реактивни дронове!“ Бригадата е подчинена на Командването на силите за непосредствено противовъздушно прикритие на Военновъздушните сили.

„Барс“ е създаден като средство за поразяване. Класифициран е като малък безпилотен летателен апарат с турбореактивен двигател, проектиран за удари по цели дълбоко на руска територия, включително петролни рафинерии. Модернизираните ударни версии развиват максимална скорост 700 км/ч и имат обсег до 1000 км. Бойната им глава тежи 22, 60 или 105 кг според модификацията. Дронът се изстрелва от релса и няма нужда от летище, поради което може да заема позиция почти навсякъде. Какво е променено в прехващача, не е известно. „Милитарний“ отбелязва, че не може да се определи дали става дума за приспособен ударен корпус, или за отделна конструкция със същото име.

Тази негова роля не е нова, нови са единствено кадрите. На 4 октомври, на пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Киев, украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че срещу реактивни дронове най-висока успеваемост сред украинските прехващачи показва именно „Барс“ (около 30%), както и че Украйна трябва да получи 2000 броя от съвместното производство с Германия, които вече са платени с финансиране от федералния бюджет на Германия. Най-добър цялостен резултат срещу този вид въздушни заплахи според него дава авиацията, а малките ракети, подготвени от Украйна за същата задача, трябва да започнат да се използват през втората половина на октомври. Преди дни министърът на отбраната Йевгени Хмара предложи друга цифра в разговор с журналисти: едно от подразделенията е унищожило 5 въздушни цели с 5 прехващача „Барс“. 30% и пълната успеваемост не се изключват взаимно, тъй като мерят различни неща. Процентът на Зеленски е общ резултат, а цифрата на Хмара описва представянето на едно конкретно подразделение в една поредица от изстрели. Зеленски посочи какво конкретно затруднява производството. Пред Financial Times той каза, че Киев внася двигателите в големи количества, а собствените му „не стигат“.

Целта обяснява защо украинските сили прибягват до ударно средство за целите на отбраната. „Геран-5“ е руски реактивен камикадзе дрон, който по външен вид и летателни характеристики прилича много повече на малка крилата ракета, отколкото на витловия „Шахед-136“ („Геран-2“), от който руската армия изстрелва стотици единици всяка нощ. Главно управление на разузнаването (ГУР) посочва крейсерска скорост от 450 до 600 км/ч. Руската страна говори за ниска скорост. При представяне пред президента Владимир Путин в Челябинска област на 2 октомври военните докладваха за „Геран-5“ 450 км/ч скорост, както и 90 кг бойна глава. Обсегът според тях достига 900 км. Дронът лети и по-високо от по-старите модели, затова малките прехващачи от тип квадрокоптер, на които Киев разчита срещу бавния „Шахед-136“, не могат да го догонят. До 29 септември руската армия беше изстреляла 3177 дрона с турбореактивен двигател от самото начало на месеца, а за целия септември говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат по-късно посочи почти 3500. В края на месеца Зеленски обобщи, че украинските сили свалят едва 57% от тях.

Отговорът на украинската индустрия е цяла поредица от по-бързи прехващачи. От края на септември кадри от свалянето на „Геран-5“ показаха Sting S на „Дивите стършели“ при 1020-и зенитен ракетен полк, P1-SUN JetKiller на SkyFall при група „Лазар“ на Националната гвардия и реактивния прехващач, доставен от фонда на Сергий Притула. На 12 октомври бившият министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че екипът му е разработил нов прехващач, с който е свалил два дрона „Геран-5“, насочени към столицата Киев. Много от тези прехващачи поддържат връзка с оператора чрез спътниковите терминали Starshield, военната версия на Starlink. През нощта на 13 срещу 14 октомври SpaceX въведе ограничение на скоростта и връзката спира, щом скоростта на дрона надхвърли 160 км/ч. За прехващач, който трябва да догони цел, летяща с 450 км/ч, това значеше загуба на връзка точно в преследването. „Барс“ е по-голям, по-бърз и се изстрелва от земята срещу бързи цели, затова дава на Украйна още един начин да прехване „Геран-5“, преди той да достигне град. Как точно прехващачът поддържа връзка с оператора, производителят не разкрива.

Цената е отделен въпрос. Официална цена за „Барс“ не е оповестена. Производителят е частна украинска компания, чиито служители говорят анонимно. През септември един от тях посочи пред местното издание NV, че тиражираната цифра от 500 000 долара на брой е „абсолютно невярна“, а реалната цена е няколко пъти по-ниска и зависи от конкретната модификация. Дрон-прехващач с турбореактивен двигател струва много повече от квадрокоптер при всеки случай, поради което разходът зависи от процента на успешните попадения. При посочените от Зеленски 30% за един свален „Геран-5“ се изразходват средно над 3 броя прехващачи „Барс“. При резултата на подразделението, за което говори Хмара, се изразходва по един.

Германия ще финансира поне част от програмата. През юли тя сключи двустранно споразумение с Украйна за съвместно производство на „Барс“, а през септември компанията обяви, че вече произвежда около 2000 единици месечно във всички конфигурации. Колко от тях са прехващачи, не е упоменато. Това е числото, от което зависи дали „Барс“ ще остане експеримент в няколко бригади, или ще стане масово средство срещу руските реактивни дронове.

Ако прехващачът на кадрите действително е „Барс“, той вече е въведен в употреба от обикновена зенитна бригада на ВВС, а не само в опитни подразделения. Ако следващите месеци донесат още записи от други бригади, този път с назован прехващач, и ако дневните доклади на ВВС започнат да разграничават целите според средството за прехващане, от което са били поразени, ще стане ясно дали ударният дрон, изменен в ловец, повишава общия процент над 57%. Ако делът на свалените реактивни дронове остане там, където беше през септември, „Барс“ ще се окаже не отговорът, а просто поредния от многото.

Армията на САЩ иска лазер срещу дронове на всяка своя машина

🇺🇸⚡ Американската армия иска да превърне лазерното оръжие срещу дронове от рядко оборудване за специализирани части в сменяем модул, който да се монтира на всяка машина в нейния автопарк и да се обслужва от войници без подготовка в ПВО. Замисълът беше представен на панел по време на ежегодния конгрес на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA), а производствената му основа вече е договорена. В началото на септември сухопътните войски сключиха с AeroVironment договор за 464,8 млн. долара за десетки лазерни комплекси LOCUST X3 с мощност 30 kW и го определиха като първия си договор за производство на оръжие с насочена енергия.

„Фокусирани сме върху всяка машина в автопарка. Искам да вградя в нея бъдещи високоенергийни лазери“, отбеляза бригаден генерал Гай Йелвъртън, който ръководи програмите за отбранителни огневи средства в армейската служба за придобиване на огневи системи. Програмата носи името Enduring-High Energy Laser (E-HEL), а комплексът е изграден върху самостоятелна рама, която може да се прехвърля от една на друга платформа. Йелвъртън прилага същия подход и към личния състав: „Ако системата не зависи от военната специалност, ако обучението и работата с нея са лесни, не съм ограничен до частите за ПВО и ПРО. Мога да дам лазер на всеки тип формирование за борба с дронове.“ Той нарече избора къде да се разпределят комплексите „хубава дилема“.

LOCUST вече е на въоръжение в по-ранни версии, закупени по експериментални програми като Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL). Те са монтирани на JLTV, лек тактически автомобил 4×4 на сухопътни войски, на ISV, лек всъдеход на пехотното отделение, и на палети за фиксирани позиции. Тъкмо изброените комплекси са разположени по границата с Мексико и на отделни предни бази. Ядрото на LOCUST е купол с лъчевия излъчвател и с дневни и инфрачервени камери за откриване и проследяване на целта. Данните за насочване могат да постъпват от малък радар или пасивен пеленгатор на радиосигнали, разположени на самия автомобил, както и от външни радари. LOCUST X3 е проектиран да поразява дронове от групи 1-3, т.е. от малки безпилотни апарати като Wasp III до тактически като RQ-7B Shadow. С 30 kW комплексът се намира в долния диапазон на мощностите при бойните лазери.

Привлекателността му се крие в разходите за употреба. Лазерът няма ракети, които да свършат, а изстрел струва колкото електрическата енергия, необходима за него, докато всеки ракетен прехващач се заплаща отделно и често струва много повече от дрона, който сваля. И все пак възможностите за изстрелване не са безгранични – те зависят от батерията и охлаждането. „В зависимост от системата това са около 80 или 120 секунди. За толкова време стрелба ми стига запасът“, обясни Йелвъртън. „Колкото по-бързо поразя целта и спра нейното облъчване, толкова по-рано батерията започва да се презарежда.“ Лазерът може да поразява само по една цел наведнъж, а неговият лъч отслабва с разстоянието, докато минава през въздуха. Дъждът, димът и прахът го отслабват още повече, затова засега този вид оръжие действа само на къси разстояния.

Сухопътните войски на САЩ вече са пробвали по-мощен вариант и са се отказали от него. През 2022 г. те възстановиха 4-ти батальон на 60-и зенитен артилерийски полк във Форт Сил, Оклахома. Предвидено беше батальонът да се оборудва с бронетранспортьори Stryker с лазери от 50 kW по програмата Directed Energy Maneuver-Short Range Air Defense (DE M-SHORAD). 4 прототипа бяха изпратени в Близкия изток, а войниците не останаха доволни от тях. През май 2024 г. главният отговорник за придобиването на въоръжение Дъглас Буш обясни пред Сената, че резултатите в лабораторията и полигона се различават рязко от поведението на прототипите в тактическа обстановка. По думите му трудно е лазер от 50 kW да се побере в движеща се бойна машина заради топлината, натоварването на електрониката и износването, а прахът разсейва лъча. Междувременно батальонът премина към обичайните задачи на ПВО, а още няколко американски лазерни програми бяха съкратени или прекратени.

Този урок се крие в основата и на новия подход. „Лазерите са реални. Можем да излезем и да обстрелваме цели“, каза Кърк Уилямс, главен инженер в армейския проектен офис за оръжие с насочена енергия. „Сега трябва да направим системите толкова надеждни, че войниците да им вярват, когато имат нужда от тях.“ По думите му следващото изискване е комплексът да може да бъде поддържан и ремонтиран на бойното поле, тъй като там техниката неизбежно се поврежда. Уилямс илюстрира целта с пример: „Може да имаш много добре интегрирана система, но щом дойде време за смяна на маслото на камиона, лазерното ти оръжие е извън строя.“ Затова модулът се проектира така, че да се сваля от един автомобил и да се поставя на друг, а размерът, теглото и енергийната му консумация да намаляват. JLTV има много по-голяма товароносимост от ISV и за да има същата ефективност на по-лекия всъдеход, ще се наложи размерът на модула да бъде намален.

Единственият публично известен изстрел с LOCUST на американска територия показва и друг вид трудност. На 11 февруари 2026 г. армейски комплекс, предоставен на граничната служба, беше използван в района на летището на Ел Пасо, а Федералната служба за гражданска авиация на САЩ (FAA) затвори въздушното пространство над града за около 7 часа. Reuters идентифицира комплекса като LOCUST, като източници на агенцията твърдят, че военните са действали, без да изчакат съгласуване с FAA. Властите описаха случая като отговор на дрон на картел, докато няколко издания съобщиха, че свалената цел е била балон от фолио.

Полковник Чарлз Кийн, заместник-командир на 7-а пехотна дивизия в съвместна база Люис-Маккорд, щата Вашингтон, иска комплексите да стигнат до военнослужещите възможно най-рано, за да бъдат изпробвани във влагата на Индо-Пасифика, по южната граница, в Близкия изток и Европа. „Трябва да ги разберем и да започнем да работим с тях колкото може по-бързо, за да ги усъвършенстваме, защото противниците също усъвършенстват своите действия срещу нас“, заяви той. Най-активен сред тях е Китай. На военния парад в Пекин на 3 септември 2025 г. Народната освободителна армия показа корабния лазерен комплекс за ПВО LY-1 върху 8-колесен камион, обявен за „най-мощния в света“, без да уточни неговата мощност, а китайски компании вече продават лазерни системи на чужди армии.

Първите LOCUST X3 по E-HEL се очаква да влязат в строя в началото на 2028 г. Същият срок беше поставен като цел и за отделната програма Joint Laser Weapon System (JLWS), в която участват и сухопътните войски: лазер в контейнер с мощност около 150 kW, а след него – от 300 и 500 kW. Скот Кийни, главен изпълнителен директор на nLIGHT, която разработва LOCUST в партньорство с AeroVironment, каза по време на панела, че има перспектива и за лазери с мощност от порядъка на 1 MW. Такава цел е обявявал и американският флот.

Армията вече не очаква един мощен лазер да спре всичко, а множество лазери с ниска мощност, които да бъдат разпределени в целия ѝ автопарк и да оскъпяват атаката с евтин дрон срещу колона или позиция и да правят успеха по-несигурен. Досега обаче повече обявени разработки са отпаднали, отколкото са стигнали до войските: прототипите на Stryker не издържаха тежките условия на Близкия изток, а единственият тест в САЩ остави летище затворено часове наред. Договорът е сключен и производството е финансирано, затова първите X3 вероятно ще стигнат до войските през 2028 г. Много по-несигурно остава дали ще се използват широко и извън частите за ПВО и фиксираните обекти. Потвърждение би било LOCUST X3 в маневрена част като 7-а пехотна дивизия до 2028 г. и вариант за ISV, който издържа полевите изпитания. Опровержение би било отлагане след 2028 г. или комплекси, които и тогава охраняват само границата и базите. Лазерът на всяка машина засега е обещание, подкрепено с договор, но все още непроверено в боя.

Украинска бригада евакуира ранен пехотинец с тежък дрон-бомбардировач

🇺🇦🚑 Украински военни изнесоха ранен пехотинец от позиция на предна линия с тежък хексакоптер, който дотогава служи като бомбардировач, тъй като наземните роботи не са могли да стигнат до него през минирания терен под постоянно наблюдение от руски дронове. Това съобщи Ротата за наземни безпилотни системи на 92-ра отделна щурмова бригада обяви мисията на 19 октомври в официалния си канал в Telegram, където я нарече „първата в света въздушна евакуация от линията на фронта“. Раненият е на лечение и рехабилитация, а по думите на ротата животът му вече не е в опасност.

„Това е историческо събитие, поне за нашето подразделение със сигурност“, заяви Напалм, командир на отделение и програмист в подразделението. Публикацията не уточнява кога е проведена мисията, на кой участък от фронта и на какво разстояние е летял дронът. Мисията беше обявена, когато пострадалият вече е на рехабилитация, така че самият полет е проведен по-рано, но не е известно с колко време.

Раненият е пехотинец от 30-та отделна механизирана бригада, ранен на позицията си. Високата активност на руски дронове и минирания участък са направили невъзможно извеждането му с наземни роботизирани комплекси, които междувременно станаха стандартното средство за извеждане на ранени от най-предните зони. Министерството на отбраната на Украйна отчита 25 143 логистични и евакуационни мисии на наземни роботи през август, три пъти и трети повече от януари, без да ги разделя по вид. Броят на мисиите показва колко широко машините вече се използват за снабдяване и спасяване на фронта.

В 92-ра бригада познават ограниченията на този транспорт от своя собствен опит. През септември 2025 г. частта изведе трима ранени от 154-та механизирана бригада, прекарали на предна позиция над 40 дни. Първият опит пропадна: верижният робот „Ардал“ се натъкна на мина, загуби верига и беше унищожен. Вторият опит беше успешен: роботът премина по маршрут с дистанционно поставени от руските войски магнитни мини, под минометен обстрел и бомби, пуснати от дронове. Ранените на няколко пъти се налага да слезат, за да избутат робота през най-тежките отсечки. „Лично аз оценявах шанса просто да премине на най-много 25%“, спомня си старшият сержант на взвода с позивна Тин.

Машината, с която частта е опитала въздушния вариант, е осигурен безплатно тежък хексакоптер на Gurzuf Defence – многороторен дрон с 6 двигателя. В публикацията той е наречен тежък бомбардировач, т.е. дрон, създаден да носи и пуска боеприпаси. Преобразуването му в санитарен транспорт поставя нова инженерна задача: вместо товар, освобождаван над целта, дронът носи жив човек, който трябва да остане окачен през целия полет. Специалисти на ротата заедно с производителя въвеждат технически решения, благодарение на които които дронът остава устойчив във въздуха „без преобръщане и прекомерно люлеене“, изпитали са го на полигони на украинската компания и са планирали мисията със съседни части на фронта. Машината е пилотирана от оператор на дронове от 30-та бригада. В операцията участват 92-ра щурмова, 30-та и 14-та механизирана бригада, 10-и армейски корпус и самият производител.

Моделът не е назован. Gurzuf Defence започна дейността си преди 10 години със сглобяване на граждански дронове в гараж и днес произвежда серийно бомбардировача Heavy Shot, който по данни на „Оборонка“ е способен да носи до 30 кг боеприпаси. Според публикуваните спецификации на продуктите на компанията само тежката платформа Ayudag-6 има достатъчна товароносимост, за да пренася човек. Тя тежи около 98 кг и носи полезен товар 70-90 кг, а обхватът ѝ стига 25 км с връщане. През март производителят отбелязва мисиите по евакуация на ранени като възможно бъдещо приложение на тази платформа, която тогава още преминава през кодификация – процедура за допускане до въоръжение.

Твърдението за „първа в света“ е на самата бригада. Публично известните опити за евакуация с безпилотен летателен апарат са изпитания без истински ранен. През май 2026 г. Юлия Кириенко, кореспондент на ТСН, новинарската служба на канал „1+1“, сподели кадри на тежък мултикоптер, който пренася човек в ролята на ранен войник. Тогава Militarnyi писа, че такава схема изисква висококвалифицирани оператори и защита на капсулата с пострадалия от FPV дронове.

4 дни преди изявлението на 92-ра бригада Associated Press разкри, че дронът StarGate на SkyFall, първият специално проектиран санитарен дрон, е предаден на украинска бойна част за тестове в реални условия. Той е разработен за около година по поръчка на 475-и отделен щурмови полк. Според агенцията той носи до 150 кг и има обсег до 15 км в едната посока, а крейсерската му скорост възлиза на 65 км/ч. Носилката е вградена в санитарна кабина. Апаратът използва Starlink и собствената система за връзка L-Link, а функции с изкуствен интелект го насочват при загуба на GPS сигнал. Според SkyFall апаратът продължава да лети и след загуба на едно от рамената си, но засега не са публикувани данни за неговата надеждност в условия на реалното бойно поле. Системата струва поне 50 000 долара, а SkyFall възнамерява да произвежда 1000 броя месечно до края на 2026 г. При демонстрацията на мястото на ранения е поставена носилка с баласт. Командир с позивна KVN отбелязва, че изминаването на 10 км за броени минути „би променило коренно положението на фронтовата линия“, но добавя, че е рано за оценка: „Трябва да поработим с него повече“. Частта иска да натрупа поне месец опит с машината, преди да даде данни за успеваемостта.

Нуждата от евакуация по въздух произлиза от дълбочината на зоната, в която всяко движение се забелязва и попада под вражески обстрел. По данни на AP в някои участъци пространството под постоянна заплаха от дронове и артилерия се простира на дълбочина от 10-15 км и повече, а наземният робот обикновено стига до позиция за 2-3 часа. Въздушната евакуация заменя мините и калта с друга уязвимост: голям апарат, по-бавен от FPV дроновете, който носи човек и не може да маневрира рязко, без да изложи на риск ранения, когото пренася.

Спасяването, проведено от 92-ра бригада, е импровизация: бомбардировач, даден безплатно и преправен от войниците заедно с производителя, свършва работата, докато за специализираната машина тепърва се събират данни от използването ѝ за същата цел в бойни условия. Дали случаят ще остане единичен или ще се превърне в метод, ще покажат два наблюдаеми признака: второ обявено въздушно спасяване със същия или друг серийно произвеждан апарат и данните на 475-и полк за StarGate след първия месец на фронта.

Пилот на F-22 командва дрона YFQ-44A Fury в полет за първи път

🇺🇸✈️ Пилот на изтребител F-22 Raptor изпрати от кабината си нов план на мисията на придружаващия безпилотен самолет YFQ-44A Fury, който беше изпълнен в реално време от автономен софтуер. Така за първи път пилотиран изтребител на ВВС на САЩ даде задачи в полет на един от двата типа, които службата вече купува серийно по програмата за придружаващи бойни дронове (Collaborative Combat Aircraft, CCA). ВВС на САЩ и производителят Anduril Industries обявиха изпитанието на 16 октомври. По данни на компанията то е проведено през седмицата на 5 октомври от авиобаза „Едуардс“ в щата Калифорния, а неин говорител потвърди пред The War Zone, че това е първо такова изпитание за F-22 и предсерийния YFQ-44A.

Изтребителят и дронът излетяха поотделно от „Едуардс“ и се събраха във въздуха. „По време на полета пилотът на F-22 изпрати на YFQ-44A актуализиран план на мисията по тактически канал за данни и го поведе през оперативно значими маневри от кабината на пилотирания куотърбек“, гласи изявление на Anduril. Думата идва от американския футбол, където куотърбекът разпределя играта, и описва точно разделението на труда. „Пилотът на F-22 изпълняваше ролята на въздушен куотърбек и даде тактически указания от високо ниво на един YFQ-44A“, пише в съобщението до пресата на ВВС. „Автономният софтуер на борда тълкуваше и изпълняваше тези указания в реално време, извършвайки динамични маневри и симулирани бойни задачи.“ Пилотът следователно не го води с ръчка от разстояние: той казва какво трябва да се направи, а софтуерът сам решава как. Полетът продължи няколко часа, заяви вицепрезидентът на Anduril по автономната авиация Марк Шушнар.

Полетът затваря последното звено във веригата, изграждана от Fury от самото начало на годината. През септември Anduril разкри, че апаратът е летял във формация с изтребители F-35 по време на учение през юли с Експерименталното оперативно звено (EOU) на ВВС на САЩ, базирано в авиобаза „Нелис“, Невада, но изрично уточни, че пилотите на F-35 не са му подавали команди във въздуха. Пак през юли YFQ-44A изстреля първата бойна ракета в историята на CCA, ракета въздух-въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM, по симулирана цел над пустинята Мохаве. Fury вече беше показал, че може да лети редом с пилотирани самолети и да носи и изстрелва оръжие. Сега пилот във въздуха му задава и какво да прави.

F-22 не за първи път командва дрон. През октомври 2025 г. над полигона в Невада General Atomics проведе със свои средства, заедно с Lockheed Martin и L3Harris, демонстрация, в която пилот на F-22 насочваше реактивния дрон MQ-20 Avenger през хипотетична бойна мисия; компанията я обяви на 17 ноември 2025 г. MQ-20 обаче е заместител, на който General Atomics изпитва софтуера за CCA, а не самолетът, който ВВС ще въведат в строя. Новото е, че сега F-22 води самия тип от поръчката и изпитанието е на ВВС на САЩ, а не частна инициатива. В него взеха участие 412-о изпитателно крило от „Едуардс“, 422-ра ескадрила за изпитания и оценка, 309-а група за софтуерно инженерство, EOU, програмна служба на F-22 и отделът по софтуер, автономия и съвместни действия на CCA.

F-22 ще води първи придружаващи дронове след въвеждането в строя. През юни ВВС възложиха на General Atomics и Anduril договори за разработка и серийно производство на FQ-42A и FQ-44A, обозначенията без буквата Y, която в американската система отбелязва прототип; през септември типовете получиха имената Vengeance и Fury. Целта е поне 500 дрона от първия етап на програмата до 2032 г. и около 1000 на няколко етапа. Таванът на цената е 20 млн. долара на брой без сензорите и въоръжението, пише Air & Space Forces Magazine. Първите трябва да бъдат въведени в строя около края на десетилетието, а вторият етап може да донесе и изцяло различни типове.

Как точно е бил оборудван F-22, засега няма информация. В бюджетни документи службата е предвиждала за целта „таблети, кабели и свързаните с тях материали“, а досегашната работа по интерфейсите в кабината се концентрира върху сензорни устройства, подобни на таблет. Lockheed Martin, производителят на F-22 и F-35, разработва системите за управление и за двата изтребителя. Въпросът за натоварването продължава да е отворен, защото в едноместния F-22 пилотът сам води въздушен бой и следи тактическата обстановка, а сега трябва да ръководи и безпилотния си партньор. В последното изпитание той имаше един Fury, а ВВС предвиждат всеки да води няколко едновременно, като формация.

Ръководството на ВВС представи резултата като доказателство за темпа. Министърът Трой Мейнк заяви, че постижението демонстрира какво е възможно, когато службата и индустрията са обединени от общата цел „да доставяме способности на бойците с безпрецедентна скорост“. Началникът на щаба ген. Кенет Уилсбак беше по-кратък: „Този полет показва силата на съвместните действия между пилотирани и безпилотни самолети и предимството, което те дават на нашите бойци. Трябва да изпитваме често, да се учим бързо и да даваме на командирите това, от което имат нужда, когато имат нужда.“ Шушнар нарече програмата CCA на ВВС „най-бързо развиващата се и най-зрялата“ в света и прогнозира, че първа ще въведе в строя такъв вид формации.

Резултатът засяга и флота, и морската пехота, защото техните програми за придружаващи дронове вървят в тясна координация с тази на ВВС. Морската пехота иска да получи първите MQ-58, вариант на Kratos XQ-58 Valkyrie с колесник за излитане от писта, през 2029 г. и да ги съчетае със своите F-35. На 31 август 2026 г. Командването на военноморските авиационни системи (NAVAIR) пусна искане за информация за прототип по първия етап от програмата на флота, с изисквания, което го приближава го до тежък ударен безпилотен самолет.

Следващата проверка е през декември, на учението Emerald Flag, където Fury и Vengeance за първи път ще действат в голяма група пилотирани самолети. „Още не сме провеждали истинско мащабно учение с тях. Първото ще е Emerald Flag“, каза през септември подполковник Линдън Бартлет, директор на операциите на EOU. Последният полет доказа, че един F-22 може да дава задачи на един Fury по предварително подготвен сценарий. Не успя да докаже, че пилот в едноместен изтребител ще води цяла група в оспорвано въздушно пространство, без да се претовари, нито че Raptor ще командва по същия начин Vengeance, за което планът засега не е ясен. При сегашния темп ВВС вероятно ще удържат графика за първите оперативни CCA около края на десетилетието. Прогнозата би получила потвърждение, ако догодина един F-22 поведе паралелно няколко Fury и Vengeance и ако службата избере основен доставчик на автономния софтуер за изпълнение на мисията за първия етап до лятото на 2027 г.

Румънски F-16 свалиха два реактивни дрона „Геран“ над Черно море

🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.

Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.

Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.

„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.

Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.

На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.

Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.

Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.

През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.

Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.

Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.

Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.

Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.

Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.

За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.

Украйна изпитва StarGate, дрон за въздушна евакуация на ранени от фронта

🇺🇦🚑 Украинската компания SkyFall предаде на фронтова част първия StarGate – тежък безпилотен хексакоптер, предназначен за евакуация на ранени войници по въздух от позиции, които са трудно достъпни с наземен транспорт. По данни на производителя апаратът може да носи до 150 кг и лети до 15 км в едната посока. Това е достатъчно за един войник в бронежилетка и със снаряжение, положен в затворена медицинска капсула с носилка. Изпитанията на предната линия започнаха в средата на октомври в 475-и отделен щурмови полк „CODE 9.2“, който сам поиска системата. Екип на Associated Press наблюдава демонстрация на дрона на 14 октомври на неназовано място в Украйна. В материала си агенцията нарича StarGate първия украински въздушен дрон за евакуация на ранени.

Евакуацията на ранен се превърна в едно от най-опасните действия на фронта, тъй като руските дронове, насочвани от оператор по изображението от бордовата камера, поразяват всяко превозно средство, което се движи в близкия тил. Наземните роботизирани платформи, с които украинската армия извършва голяма част от евакуацията, пазят екипажите, но не спестяват време. По данни, цитирани от AP, роботът стига до позицията за 2-3 часа, засяда в калта, в ями, на минни полета и по разбити пътища, а понякога раненият не може да бъде евакуиран на същия ден. При тежка травма такова забавяне струва човешки живот.

Полкът, който ще провежда изпитания на StarGate, се сблъсква с този проблем отблизо. През август двама негови военнослужещи, тежко ранени от руски дронове „Молния“ на връщане от успешен щурм, останаха на открито, след като изпратеният за тях наземен робот беше улучен от дрон и обездвижен. Евакуирани са от командира на щурмовата рота Владислав Полски, който сам подкара пикап до поразената платформа, без да има време да облече бронежилетка, натовари двамата и ги откара на сигурно място. Пресслужбата на Обединените сили публикува запис на спасяването.

Командирът на полка, майор Олександър Настенко с позивна Флинт, се е обърнал към основателя на SkyFall с молба за по-безопасен начин за евакуация на пострадали от труднодостъпни позиции. Пред AP Настенко не обеща резултат: „Това е изцяло нов метод за евакуация“, а според него за първите изводи е нужен поне месец работа.

По данни на SkyFall, крейсерската скорост на StarGate е 65 км/час, а максималната достига 105 км/час, така че може да измине 10 км за минути. Подготовката за полет отнема около 10 минути. Връзката с оператора е осъществена по два канала – Starlink и собствената система L-Link, а изкуствен интелект насочва дрона при загуба на GPS сигнал при заглушаване или спуфинг. Ако връзката се загуби напълно, дронът сам определя маршрут за връщане в безопасна зона. Термокамери позволяват нощни полети, конструкцията издържа на дъжд и сняг, а според компанията хексакоптерът продължава полета и след загуба на 1 от 6-те си рамена.

Срещу вражеските FPV дронове StarGate носи мрежомет, който изстрелва мрежа, оплитаща се във витлата на атакуващия дрон, който се разбива. На демонстрацията пред AP срещу хексакоптера бяха пуснати FPV дронове при включени средства за електронна война и мрежата отклони един от тях. Независими данни за надеждността на апарата и неговата способност да оцелява в бой засега няма.

Идеята не е нова за украинската армия – новото е готовата система. През май Militarnyi показа изпитание на тежък мултикоптер без име, който вдигна във въздуха човек в ролята на ранен. Тогава военнослужещи посочиха две условия, без които методът не може да влезе в употреба: защитена капсула за пострадалия и защита на самия апарат от FPV дронове. StarGate е конструиран според тези две изисквания, макар засега само производителят да твърди, че ги изпълнява.

Цената на комплекса започва от 50 000 долара и зависи от конкретната конфигурация, а SkyFall заявява, че при успешни тестове ще достигне производство на 1000 апарата месечно до края на годината. Компанията стои зад тежкия бомбардировъчен хексакоптер Vampire, FPV дроновете Shrike и прехващачите P1-SUN, като в началото на октомври представи и ударния дрон Thor Hammer с бойна глава от 40 до 50 кг. StarGate обаче е конструиран за обратната задача: не да поразява цели, а да връща хората живи от фронта.

Първите реални евакуации в „Код 9.2“ ще покажат дали идеята работи: може ли голям хексакоптер с човек на борда да прелети 15 км над зона, в която FPV дронове ловуват всичко, което се движи, и да го направят по-бързо и по-сигурно от наземния робот, на който досега се разчиташе за евакуацията на пострадалите?

Украински дронове удариха завода на „Газпром“ в Сургут на 2400 км от украинската граница

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха Сургутския завод за стабилизация на кондензат на „Газпром“ в Ханти-Мансийския автономен окръг, на около 2400 км по въздушна линия от най-близката граница на Украйа. За първи път украински дронове поразяват инфраструктура в Югра, както официално се нарича окръгът. В 17:00 ч. местно време губернаторът Руслан Кухарук докладва възникнал пожар в „промишлен обект в Сургутски район“. След полунощ уточни, че атаката е извършена от безпилотен летателен апарат на ВСУ, като работниците на предприятието не са пострадали.

Губернаторът не назова самото предприятие. Името му беше посочено първо в украинския мониторинг канал Exilenova+, а местни жители, цитирани от The Moscow Times, също сочат Сургутския завод, който носи името на Виктор Черномирдин. Кадри, разпространени от същите мониторингови канали, показват силен пожар и гъст черен дим. „На място продължават да работят аварийните служби: те ограничават пожара и осигуряват безопасността на територията“, писа Кухарук малко след полунощ. Артьом Жога, пълномощен представител на руския президент в Уралския федерален окръг, потвърди, че промишлен обект е бил поразен от „падането на отломки“, и обвини Украйна в тероризъм и „нападения срещу гражданската инфраструктура“. До вечерта Генералният щаб на ВСУ не беше коментирал удара.

Заводът, собственост на „Газпром переработка“, е най-голямото руско предприятие за преработка на смес от газов кондензат и петрол, с проектен капацитет 12 милиона тона суровина годишно. Стабилизацията е първи етап на преработка: от кондензата, добит заедно с газа в северни находища, се отделят разтворени леки въглеводороди, за да може течността да се транспортира и преработва. Освен стабилен кондензат заводът произвежда автомобилен бензин, дизелово гориво, включително зимно, авиационно гориво и втечнени газове. Строго погледнато, това не е петролна рафинерия, но произвежда същите горива, чието производство Украйна от месеци се опитва да намали с удари дълбоко в руската територия.

Досега Ханти-Мансийският окръг оставаше встрани от украинските удари, въпреки че дроновете вече бяха стигали и по-далеч. За първи път те се появиха над Югра на 9 септември, а същия ден беше атакуван Нови Уренгой в съседния Ямал. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че са свалени. Това остава най-далечната руска цел – на около 2800 км от границата. И там мониторинговите канали посочиха съоръжение на „Газпром переработка“ – завода за подготовка на кондензат. На 8 октомври беше поразена Омската рафинерия на „Газпром нефт“, приблизително на същото разстояние като Сургут.

Тревогата в Югра беше задействана още по обяд. Около 12:00 ч. местно време беше обявена „опасност от безпилотни апарати“, а 3 часа по-късно – „заплаха от атака с безпилотник“. Росавиация затвори летищата в Сургут, Когалим, Урай и Советский. От 14:39 ч. Сургутското летище не приемаше и не изпращаше самолети в продължение на повече от 9 часа. Ограниченията останаха в сила навсякъде до полунощ, когато отмениха сигналът за заплаха. Междувременно властите напомниха, че в окръга е забранено споделянето на снимки, видеокадри и данни за мястото на падане, траекторията и щетите. Глобата за граждани е от 3000 до 5000 рубли, а за юридически лица – до 500 000 рубли.

Ударът дойде по-малко от денонощие, след като Тръмп публично осъди подновените украински удари по руските рафинерии. Президентът на САЩ обяви на 11 октомври „енергийно примирие“, което Кремъл не потвърди. На 15 октомври Киев обяви, че повече няма да го спазва, тъй като Русия продължава да атакува енергийната мрежа на Украйна. Същия ден беше атакувана Рязанската рафинерия, а през нощта срещу 16 октомври – отново. Вечерта в интервю за Newsmax Тръмп заяви: „Мисля, че това е позор. Има много други цели, не е нужно да удрят тези.“ В петък Зеленски отказа да навлиза в детайли: „Обикновено не съобщавам подробности за операциите ни. Главното правило на операциите ни е да отвръщаме. Другото ще го видите.“

Размерът на щетите в завода не е обявен, а окръжните власти засега съобщават единствено, че пожарът се локализира. С удара по Сургут е засегната и самата Югра, където според The Moscow Times се добива 40% от руския нефт, а не само рафинериите, които го преработват.

Украйна удари Москва с най-малко 79 дрона, летищата временно спряха полетите

🇺🇦🎯🇷🇺 Най-малко 79 украински дрона достигнаха подстъпите на руската столица Москва през нощта, което принуди всички 4 летища на столичния авиационен възел да спрат приемането и изпращането на полети. Кметът Сергей Собянин съобщи за поредица от прехващания в месинджъра MAX, руската платформа, към която градските и регионалните власти масово преминаха от края на лятото на 2025 г. за сметка на Telegram. Росавиация потвърди наложени ограничения във „Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“.

Атаката започна късно снощи и продължи на вълни през 20–30 минути. В 23:44 ч. Собянин обяви отразена атака с 21 дрона. 13 минути по-късно той добави още 16 унищожени безпилотни самолета. В 00:19 ч. броят на свалените дронове на подстъпите към столицата достигна 49. Ново съобщение в 00:50 ч. доведе общия им брой до 59. Последното засега уточнение беше публикувано в 03:25 ч. Според него ПВО е свалила още 20 дрона, с което общият брой за нощта достигна 79. Броят е по официални руски данни без независимо потвърждение и може да нарасне значително в рамките на сутрешните сводйи, тъй като те обикновено се допълват в хода на деня.

Ограниченията за полетите започнаха във „Внуково“ и „Жуковски“ още преди полунощ и до 01:44 ч. бяха обхванали всички летища в столичния регион. „Шереметиево“ обяви сигнал „Ковер“ – руски протокол за временно затваряне на въздушния коридор над летището за кацане и излитане. 5 полета от Турция бяха върнати по средата на пътя заради ограниченията на „Внуково“, а над 20 самолета от други градове към руската столица също поеха обратно към летищата, от които са излетели. На самото „Внуково“ около 75 полета изчакваха разрешение за кацане или излитане, на „Шереметиево“ – 50, на „Домодедово“ – 10, а на „Жуковски“ – 7. Част от самолетите бяха пренасочени към летищата в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Ярославъл. Росавиация обясни спирането с нуждата да се осигури сигурността на гражданската авиация, без да уточнява заплаха за конкретна писта или терминал.

Според съобщение, придружено от екранна снимка от Flightradar24, по време на атаката 8 руски военни и правителствени самолета са били евакуирани от авиобаза „Чкаловски“ в рамките на 30 минути и се движат един след друг на изток. Посочени са три Ту-154М, два Ил-62 – един Ил-62М и един Ил-62МК, два Ан-148-100ЕА и един Ту-214ПУ – въздушен команден и комуникационен пункт за висшето политическо ръководство на страната. Крайната им дестинация засега е неизвестна.

Към момента на публикацията не се съобщава за пострадали или поразени сгради в самата столица. Някои места, където паднаха отломки от свалени дронове, работят екипи на спешните служби. В областта обаче последствията изглеждат по-сериозни: в нощните бюлетини се споменава мъж, ранен при удар с дрон над Ростовска област, а губернаторът Юрий Слюсар съобщи за пожар и поразени складове и производствени обекти в Аксай, както и за дронове над Чертковски район и Батайск. Мониторинг канали съобщиха, че дрон е поразил и центъра за данни на Yandex във Владимирска област – същия обект, който компанията обяви за напълно спрян след предходен удар на 11 октомври.

Нощната атака се вписва в интензивна серия от удари по Московска област през последните две седмици. На 6 октомври украински дронове поразиха ЛПДС „Володарская“ – най-голямата петролна база в региона, през която годишно преминават около 3 млн тона нефт и нефтопродукти за снабдяване на столични летища –„Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметиево“. Според руските власти в тогавашното нападение са участвали над 650 безпилотника. На 9 октомври нова атака затвори и четирите летища за часове и принуди самолет с руски правителствени служители да кръжи над столицата, преди да промени курса си към Санкт Петербург – първият документиран случай на подобно пренасочване, откакто се води пълномащабната война.

В нощта на 13-14 октомври Министерството на отбраната отчете 902 свалени дрона над цялата страна. 493 от тях се насочваха към Московска област, а 180 бяха неутрализирани в непосредствена близост до самата столица. Тогавашното затваряне на аерогарите продължи повече от 8 часа. Същата нощ, но на територията на Саратовска област, удар засегна център за данни на Сбербанк в Балаково. Губернаторът Роман Бусаргин съобщи за загинала жена и поразени жилищни сгради – напомняне, че липсата на жертви в самата Москва не е общо правило за цялата кампания, а особеност на района на столицата. Тази нощ вълна бележи петото поредно денонощие, в което Московска област обявява тревога за опасност от дронове – честота, описана от Росавиация и местните власти като нетипична дори за последните две години на войната. По абсолютен брой дронове тазнощният удар остава под пика от 13 срещу 14 октомври, когато 180 дрона бяха свалени в непосредствена близост до града; тогавашният налет и до днес е най-масираният, регистриран пряко над самата руска столица.

Самата Москва също е понесла трайни щети от подобна кампания – последиците за нея не се изчерпват с прехванати в небето дронове. Московският НПЗ на „Газпромнефт“ в район Капотня, най-големият в града, по данни на Reuters спря работа след удар на 20 май и поднови след няколко дни по-късно. След поредна серия от удари на 16 и 18 юни обаче, двете му основни инсталации за първична преработка бяха извадени от строя, а заводът спря отново за по-дълго. Според по-късна оценка на агенцията той няма да заработи и до края на есента. „Газпромнефт“ не е отговорила на запитванията на Reuters по случая. Тази нощ ударът е насочен към въздушния трафик и следва същата логика на натиск, прилагана по-рано тази година срещу самата инфраструктура за преработка на нефт за руската столица.

Обявеният брой дронове в отделните нощи варира в интервала 50-900 – разлика, която идва не от самото нарастване на атаките, а от различния обхват на отчитането. Собянин брои единствено дронове, насочени към столицата и областта, докато Министерството на отбраната съобщава общ брой за цялата територия на Руската федерация, включително южните и западните руски области по маршрута на дроновете, насочени към вътрешността на страната. Отчетът на Собянин и отчетът на Министерството не си противоречат: 79-те дрона от отчета на московския кмет са част от общия брой за Русия, която е била насочена конкретно към града.

Отвъд самата атака украинската кампания през последните седмици следва ясен модел: редуване на удари по петролна и логистична инфраструктура около Москва с опити да бъде парализиран въздушният трафик в столичния регион, без директно засягане на жилищни квартали. Към момента на публикуване на този текст сигналът „Ковер“ остава в сила за част от градския авиационен възел, а точният брой на отменените полети все още не е обобщен от самата Росавиация. За разлика от обичайната украинска сдържаност след удари дълбоко в руска територия, президентът Володимир Зеленски коментира мащаба на тазнощната кампания, макар и без да потвърждава конкретни цели:

„Просто ще има дронове в небето на Русия, в мащаб, който трябва да се вземе предвид“, предупреди той, с което потвърди отново септемврийската си закана руското небе да се превърне в „на практика затворено“. Следващите уточнения на московските власти вероятно ще увеличат крайния брой свалени дронове.