🇷🇺🚇 Санкт Петербург ще приспособи част от своето метро за убежища на гражданската отбрана: 9 станции, 4 отсека и около 35 км релсов път трябва да бъдат довършени, допълнително оборудвани или преустроени, така че да служат като защитни съоръжения. На 10 септември „Петербургский метрополитен“ публикува запитване за ценови оферти за изготвяне на технико-икономическа обосновка на бъдещите работи. Първа за поръчката съобщи „Фонтанка“, а „Медуза“ и The Insider публикуваха параметрите от техническото задание.
9-те станции са обекти, чието строителство и оборудване като защитни съоръжения не са довършени. За всеки от тях изпълнителят трябва да предложи оптимален вариант – завършване на строителството, ново оборудване или приспособяване, така че обектът да може да изпълни защитна функция. Заданието изисква да бъдат отчетени три фактора: промените в нивото на подпочвените води, застрояването на околни терени и технологичното остаряване на оборудването. Разглеждат се и два аварийни сценария: техногенна авария и пожар. Отделни изисквания има към филтърно-вентилационното оборудване, което трябва да пречиства въздуха от радиоактивен прах, аерозоли и отровни вещества при проникване на замърсен въздух в самото укритие. Според „Большой город“ проверката обхваща около 80 обекта от инфраструктурата на метрото, документацията ще бъде класифицирана като държавна тайна, а резултатът се очаква до 21 март 2028 г.
Метрополитенът не за първи път се опитва да установи колко би струвало това. Още през март той проведе проучване на цените за тези услуги, което превръща процедурата от 10 септември във втори етап от вече започнал процес. Междувременно градът има сравнително ясна представа за състоянието на наземните си укрития: през 2025 г. Комитетът по законност, правов ред и сигурност провери съоръжения на 2633 адреса и установи, че повечето се нуждаят от ремонт. През юни в Кронщад, където се намира база на Балтийския флот, районната администрация постави първите бетонни укрития за защита при атаки с дронове на четири места, сред които Якорния площад до Морската катедрала. По-късно такива съоръжения се появиха и при спирки на градския транспорт, в паркове и градини.
Първите бетонни укрития в Кронщад се появиха две седмици след удара по корветата „Бойкий“. В нощта на 3 юни дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна подпалиха намиращата се в Кронщад корвета от проект 20380 – кораб, въоръжен с управляеми ракети. Командващият СБС Роберт Бровди обяви, че дроновете са проследили кораба и са го подпалили. Според анализа на сателитни снимки, направен от норвежкия военноморски анализатор Торд Аре Иверсен, горната част на надстройката между мостика и кърмовата мачта е сериозно повредена, а главната мачта е паднала. Ударът съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум, докато в последния му ден, 6 юни, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи за 86 унищожени дрона за една нощ. „Пулково“ тогава забави 39 пристигащи полета и отмени 8.
Същият модел се повтори и през останалата част от лятото. На 4 юли Дрозденко обяви 72 свалени дрона, а в Кировския район на Петербург гореше петролен терминал. „Пулково“ временно преустанови кацанията и излитанията до 09:23 ч. 41 полета закъсняха с над 2 часа, а 10 бяха пренасочени. На 14 август губернаторът на областта докладва 54 свалени дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в пристанищния комплекс Уст-Луга, откъдето преминава голяма част от руския износ на петролни продукти през Балтика. Летището отново работеше в координация с военните до 06:57 ч. На 30 август последва четвърти удар от март насам по рафинерията в Кириши – единствената в северозападната част на Русия, при 42 свалени дрона по данни на губернатора. Между 4 юли и 14 август „Пулково“ преустановяваше полети и на 6 и 18 юли. Нито една от атаките не засегна метрото, но при всяка от тях градът оставаше в режим на въздушна опасност по няколко часа.
Променя се и режимът в руското въздушно пространство. В своето вечерно обръщение на 1 септември Зеленски се обърна към всяка авиокомпания, която го използва за своите полети, към всеки застраховател и към всеки, който продължава да използва ключовите руски летища: „Руското небе става напълно опасно.“ Украйна, каза той, не заплашва гражданската авиация, но дроновете над Русия ще бъдат в мащаб, с който превозвачите трябва да се съобразяват. По думите му, макар руските власти да не съобщават това както е редно, руското небе де факто ще бъде затворено. Зеленски посочи и изключение: заради дипломацията и преговорите, когато партньорите на Киев поискат това, Украйна ще осигурява периоди и направления без дронови операции. Путин отговори през нощта срещу 2 септември от Бишкек, след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество: думите на Зеленски били „държавен тероризъм“, Москва щяла да намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаря.
Още преди тази размяна на изявления Росавиация беше ограничила гражданско въздушно пространство на ниска височина над голяма част от европейската си територия. На 25 май Междурегионалната обществена организация на пилотите и гражданите – собственици на въздухоплавателни средства, АОПА-Русия, обяви, че от началото на юни в Московската въздушна зона влиза в сила забрана за полети на цивилни летателни средства на височина до 5100 метра. На другия ден Росавиация потвърди параметрите пред „Ведомости“: режимът е въведен по искане на Министерството на отбраната, обхваща централната част на европейска Русия и стига до държавната граница с Беларус и района за полетна информация на Санкт Петербург на запад и север, до Екатеринбург на североизток и до Самара на изток.
Редовните и чартърните пътнически полети остават извън обхвата на забраната. Изключения се правят и за санитарна евакуация, авиационни химически обработки, наблюдение на тръбопроводи и електропроводи и полети, извършвани по държавни поръчки. На практика ограниченията засягат основно частната малка авиация. 8 дни по-рано, в нощта срещу 17 май, Москва и Московска област преживяха най-голямата атака с дронове от повече от година. За същата нощ Министерство на отбраната съобщи за общо 556 прехванати дрона над различни региони на страната, а сред ранените преобладаваха строителни работници на НПЗ в район Капотня. Нито АОПА, нито Росавиация посочиха конкретна причина за въвеждането на режима.
Така подготовката на убежища и ограниченията в руското въздушно пространство се срещат в един и същи град, но не непременно като части от една и съща непосредствена реакция. Под земята Петербург планира филтри за радиоактивен прах и защитени отсеци – изисквания за сценарии с радиоактивно и химическо замърсяване, които далеч надхвърлят профила на описаните досега дронови атаки. Над земята областният управител съобщава за свалени дронове по няколко пъти месечно, а летището прекъсва работа за часове.
Темпото на двата процеса също е различно: технико-икономическата обосновка за метрото трябва да бъде готова през март 2028 г., докато „Пулково“ спря работа 5 пъти между началото на юни и средата на август. Техническото задание не обвързва проекта с конкретна атака, а дългият срок показва по-скоро подготовка за рискови сценарии в перспектива от години.
Във въздуха ефектът може да настъпи много по-бързо. Забраната до 5100 метра не засяга пряко редовните пътнически полети, а предупреждението на Зеленски няма регулаторна сила спрямо чуждите компании. Нарастващата честота на дроновите атаки и периодичните затваряния на летища обаче могат да повлияят на самостоятелната оценка на риска от страна на застрахователи и чужди превозвачи, които продължават да летят до Москва и Петербург.