Египет нанесе безпрецедентен удар в пограничен район на Судан, убил най-малко 15 миньори

🇪🇬🇸🇩 Най-малко 15 души загинаха, а най-малко 50 са ранени, след като египетски изтребители нанесоха безпрецедентен удар по обекти за занаятчийски добив на злато в пограничен район на съседен Судан. Миньори и политически фигури от разкъсваната от гражданска война страна отправиха остри критики и обвиниха Кайро за нападението.

Ударите бяха насочени срещу района на Джабал ал-Укаидат, североизточно от град Атбара в североизточната провинция „Река Нил“ – една от най-натоварените зони за традиционен добив на злато в цял Судан. Местната медия Darfur24 се свърза с очевидци, според които неидентифицирани самолети са поразили района, докато по-късно миньори заявиха, че атаката е била извършена от дрон.

Очевидецът Ахмед Мустафа разказа, че удрът е засегнал мината в Джабал ал-Укаидат, като е причинил тежки щети по мината и множество жертви сред работниците, а част от ранените се намират в критично състояние. Пострадалите първо са били транспортирани с камиони до пазара Ал-Ансари в община Абу Хамад, преди да бъдат преместени в болници в Атбара.

Друг миньор на име Ал-Надхир Исхак Мохамед посочи, че районът е бил многократно подложен на въздушно наблюдение в седмицата преди атаката. Самолети са прелитали над мините, за да ги фотографират, каза той, след което са били поразени от три ракети.

„Самолетът изстреля три ракети по мината, причинявайки десетки смъртни случаи и наранявания“, заяви той пред Darfur24.

Судански миньори, цитирани от Ultra Sudan, обвиниха египетската армия за ударите по Джабал ал-Укаидат, Джабал ал-Ахмар и други райони в северната долина. Те настояват, че атаката е предприета под предлог, че работниците са навлезли в зони, свързани с египетски минни компании. По думите им предишни инциденти в същия граничен район са включвали сухопътни войски, но вчерашната атака бележи ескалация към въздушни удари. Един от миньорите сподели кадри, показващи метални фрагменти, за които предполага, че са части от ракетата, използвана при удара, и добави, че малка джамия, построена от работниците, е била разрушена.

Мохамед поясни, че в минната зона Ал-Укаидат работят около 6000 занаятчийски миньори от цялата страна, включително от щатите Дарфур, Кордофан, Гедареф и Сенар, както и миньори от съседен Чад. Ударът принуди стотици работници да се евакуират от Джабал ал-Ахмар, Джабал ал-Абяд и Ал-Укаидат, бягайки към пазара Ал-Ансари, разположен на около 200 км от поразената зона.

Видеоклип, публикуван от миньор, с който се сдоби Frontline Monitor, показва спешен призив за съдействие в евакуацията на ранените и осигуряване на транспорт, храна и питейна вода за засегнатите.

Суданската народна партия осъди това, което описа като египетски сухопътни и въздушни удари по райони на минен добив на суданска територия, заявявайки, че жертвите са били невъоръжени миньори. Партията остро критикува мълчанието на суданските власти и отправи спешен призив за изпращане на медицински екипи в района, извикване на египетския посланик и изискване на компенсации за семействата на жертвите.

Darfur24 предаде, че към момента на публикуване не могат да стигнат до независимо потвърждение относно точния брой на загиналите, тъй като никоя официална страна не е поела отговорност за удара.

Минните райони по границата между Судан и Египет са арена на спорадични инциденти със сигурността през последните години. През март най-малко 9 занаятчийски миньори бяха убити, а други бяха ранени в сблъсъци с участието на въоръжени мъже и египетски граничари в района на Вади ал-Ансари.

MBDA и Луч подписаха меморандум за разбирателство за производство на крилата ракета „Нептун-2“.

🇺🇦 Украинското конструкторско бюро „Луч“ си партнира с европейската компания за производство на ракетни системи MBDA, създател на крилатите ракети Storm Shadow, за разработка на крилата ракета от ново поколение „Нептун-2“ в рамките на наскоро подписан меморандум за разбирателство.

Според изявление, публикувано от MBDA днес, споразумението е фокусирано върху развитие на украинските способности за нанасяне на далекобойни удари чрез продължаващо сътрудничество в рамките на ракетното семейство „Нептун“. От там посочват, че партньорството ще обедини експертния опит на MBDA в сферата на ракетните технологии с опита на „Луч“ в проектирането и производството на сложни оръжейни системи.

„Споразумението ще се фокусира върху по-нататъшното развитие на крилатата ракета „Нептун“. ЛУЧ и MBDA ще внедрят пробивни иновации за разработка на способности за нанасяне на дълбоки удари с „Нептун-2“ и междувременно ще развиват стратегическото партньорство в сферата на отбраната с Украйна“, се посочва в изявлението.

От MBDA допълват, че партньорството отразява широката подкрепа на компанията за Украйна и подчертават нейния опит в разработката на системи за прецизни удари с голям обсег. Европейската отбранителна група е известна с производството на няколко ракетни фамилии, сред които крилатите ракети Storm Shadow/SCALP, които Украйна използва в момента.

Украинското държавно конструкторско бюро „Луч“ е създател на ракетния комплекс „Нептун“ и отговаря за неговото проектиране, интеграция и производство. Първоначално разработена като противокорабна ракета след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. тя привлече международното внимание, когато през април 2022 г. потопи крайцера „Москва“ – флагмана на Черноморски флот на Руската федерация.

През последните години Киев разшири ролята на ракетата отвъд морските цели. Версия за нанасяне на удари по цели на сушата, известна като Long Neptune, влезе на въоръжение със значително увеличен обсег и по-голяма бойна глава. Украински официални лица заявиха, че може да поразява цели на разстояния до 1000 км в сравнение с близо 280 км при оригиналния противокорабен вариант.

Според оповестени спецификации Long Neptune носи 260 кг бойна глава и запазва съвместимост с пусковите системи, използвани от предишните версии на ракетата. Уголеменият дизайн има допълнителен капацитет за гориво, което увеличава както размерите на ракетата, така и нейния оперативен обсег.

Украинските сили използваха ракети Neptune и при удари срещу предприятието „Атлант Аеро“ в Таганрог, което произвежда дронове от сериите „Молния“ и „Орион“, както и при мащабна операция през ноември 2025 г. Тогава цел на атаките бяха авиационният завод „Бериев“, свързан с руските самолети за далечно засичане и контрол А-50 и стратегическите бомбардировачи Ту-95, заедно с енергийна инфраструктура в Новоросийск и Туапсе.

Украйна разработи ракетната система DART за стратосферни удари, имунизирана срещу електронна война.

🇺🇦 Програмата „Център за иновативни технологии“ на Украйна представи нова ракетна система, наречена DART, проектирана за изстрелване от стратосферни балони. Разработката е насочена към осигуряване на надеждна способност за поразяване, която да остава имунизирана от вражеските средства за електронна война, съобщава Militarnyi на 16 юни.

Системата е проектирана за разполагане на височина между 12 и 18 км. За да гарантират, че ракетата поддържа стабилна траектория и се задейства прецизно, независимо от условията на пускане, инженерите са оборудвали DART със специални сервомеханизми. Самата ракета има дължина от 1,84 метра и тежи 13 кг, носи бойна глава от 3,5 до 10 кг според конфигурацията, която използва проникващи елементи на графитна основа.

DART функционира с уникален насочващ механизъм. Въпреки че за началната фаза се използва навигационна система, тя е проектирана за изключване, след като достигне височина от около 6 км и от този момент нататък се задейства двигател с твърдо гориво, с който ракетата продължава по фиксиран курс към целта.

Изключвайки бордовите системи при финалния подход, оръжието де факто получава имунитет от заглушаване на сигнала и други електронни смущения, които руската армия използва масово от пълномащабнатата инвазия в Украйна.

Разработчиците подчертаха, че балонните платформи, използвани за пусковете, не са техен вътрешен проект: „Аеростатите не са наша разработка, а на партньор“.

В момента DART се движи към официална кодификация от Министерството на отбраната на Украйна. Гледайки напред, екипът от проектанти очерта планове за адаптация на технологията за създаване както на балистични ракети, така и на варианти земя-въздух.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската отбранителна компания OM Defense Systems официално представи SPECTR – ново поколение „умни“ дронове-примамки, проектирани да объркат противовъздушната отбрана на противника и да я принудят да хаби скъпи ракети-прихващачи.

Представена на глобалното изложение за отбрана Eurosatory, системата беше описана като напълно автономен дрон от типа „push-and-fly“, проектиран за устойчивост на електронни смущения, икономически ефективен и базиран на модерна софтуерна платформа.

Генерирайки силен и регулируем радарен отпечатък, тя насища ПВО мрежата, като по този начин предизвиква реакция, имитирайки реална бойна заплаха.

Двама загинаха при катастрофа на Су-24М в Хмелницка област.

🇺🇦✈️ Фронтови бомбардировач Су-24М от състава на 7-а тактическа авиационна бригада „Петро Франко" на ВВС на Украйна претърпя катастрофа на територията на Хмелницка област, в която загинаха и двамата членове на екипажа. Командването на ВВС по-късно потвърди информацията в изявление, според което самолетът е изпълнявал мисия в района в момента на инцидента.

Двамата загинали бяха посочени като майор Богдан Григориевич Захарулко (пилот) и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко (щурман). „Изразяваме своите най-дълбоки съболезнования на семействата на майор Богдан Григориевич Захарулко и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко, които защитаваха страната ни до последния си дъх", се казва в изявлението на Командването.

На мястото на катастрофата работят спешните служби и органите на реда. По предварителна информация няма пострадали сред цивилното население. Конкретните причини и обстоятелства за трагедията вече се разследват – официално не е обявена нито техническа неизправност, нито вражеско въздействие.

Случаят беше потвърден от множество украински медии, сред които УНИАН, Украинска правда, РБК-Украйна и Интерфакс-Украйна вечерта на 16 юни.

2-членният екипаж е тежкият залог при всеки един полет на щурмовика, който се управлява от пилот и щурман-оператор, които при катастрофа делят една и съща съдба.

7-а тактическа авиационна бригада е именно онова съединение, чиито Су-24М/МР бяха превърнати в основната въздушна пускова платформа на западните далекобойни крилати ракети – британските Storm Shadow и френски SCALP-EG. Това превръща в стратегически актив всеки летателен състав и всяка изправна машина от бригадата, който не се възстановява лесно. Украинският парк от Су-24 е наследство от съветската епоха, без възможности за производствена линия и без приток на нови корпуси; всяка загуба, бойна или небойна, свива допълнително от един и без това ограничен и невъзобновяем ресурс.

Бригадата „Петро Франко"

Съединението води началото си от 7-и бомбардировъчен авиополк, формиран през 1951 г. в бойната структура на съветската тактическа авиация. През януари 1992 г. звеното полага клетва за вярност към украинския народ. През 2004 г. в база Староконстантинов е сформирана отделна авиационна ескадрила, през октомври 2005 г. – авиационна бригада, а през март 2008 г. съединението е преименувано в бригада на тактическа авиация. С указ на президента на Украйна от 28 март 2008 г. (№ 281/2008) – за показани високи резултати в бойната подготовка – на бригадата бе дадено почетно име „Петро Франко". Съединението е сред първите във ВВС, окомплектовани изцяло с професионални военнослужещи, а не със срочници.

Петро Иванович Франко (роден на 28 юни 1890 г. в Нагуевичи) е син на класика на украинската литература Иван Франко – химик-инженер, учен, педагог и писател. По време на борбата за национално освобождение периода 1917–1920 г. той е военен пилот и командир на въздушния отдел на Украинската галицийска армия (УГА), смятан за един от първите украински авиатори, и съосновател на скаутската организация „Пласт". Арестуван през 1941 г., загива при неизяснени обстоятелства.

Бригадата лети с щурмови бомбардировачи Су-24М, разузнавателни Су-24МР и учебно-тренировъчни Aero L-39 Albatros. Домашната ѝ база е летище Староконстантинов в Хмелницка област. Към март 2019 г. разполага с има порядъка на 14 ударни Су-24 и 9 разузнавателни машини в оперативен състав.

Със своите Су-24, носещи Storm Shadow и SCALP, бригадата нанесе едни от най-болезнените украински удари по Черноморския флот на Руската федерация – през 2023 г. бяха поразени десантен кораб, подводница и щаба на флота в Севастопол. Поради тази причина летище Староконстантинив се превърна в приоритетна цел на опит за руско отмъщение. Мащабни удари с ракети и дронове по базата бяха отчетени през май, юли и август 2023 г. Всички те бяха насочени към складове, ремонтна инфраструктура и самите самолети Су-24МР.

Бригадата плаща висока цена за своето неизменно участие в интензивните операции. Forbes цитира украински източници, според които към втората годишнина от инвазията съединението е било загубило около 18 щурмови самолета, свалени от руските сили, но е останало в строя с разпределяне на останалите машини срещу няколко летища и връщане на колкото е възможно повече от приземените самолети. Сред документираните бойни загуби са разузнавателният Су-24МР с борден номер „White 84", свален на 26 юни 2022 г. (екипажът е удостоен посмъртно със звание Герой на Украйна), и бомбардировачът Су-24М „White 03", свален на 1 март 2023 г. в района на Бахмут. Командир на бригадата към февруари 2024 г. е полковник Евген Булацик.

Полети в среда без надеждна навигация

Катастрофата на 16 юни стана дълбоко в тила. Хмелницка област е разположена на стотици километри от фронт, а официално причината се разследва. Тя обаче се вписва средата, в която работят украинските екипажи.

На 6 май 2026 г. украински бойни пилоти преминаха специално обучение за експлоатация без GPS навигация: отговор на факта, че руските системи за електронна война непрекъснато заглушават сателитните сигнали по цялото бойно поле. По думите на украинските авиатори това е превърнало въздушните операции без солидна сателитна навигация от извънредна ситуация в стандартно бойно условие. По време на ученията, проведени с подкрепата на Кралски военновъздушни сили (RAF), пилотите се учеха да навигират според характеристики на терена – реки, пътища, контури на ландшафта – вместо да разчитат изцяло на дигитални системи.

Дали и доколко този фактор има отношение към инцидента от вторник, на този етап не е ясно, а разследването е стартирало.

Хронология: небойни катастрофи и аварии на украинската авиация

Извън свалените на бойното поле самолети, украинските ВВС понасят и серия от небойни загуби – при учебните полети, аварии при кацане или изпълнение на задачи извън пряк огневи контакт. Те очертават фона, на който се полага инцидентът от 16 юни:

• 25 август 2023 г. Житомирска област сблъсък във въздуха на два учебно-бойни L-39 отне живота на трима пилоти от ВВС, сред които прочутият пилот на изтребител Андрий Пилщиков (40-а тактическа авиационна бригада) – едно от лицата на кампанията за доставка на F-16 – както и майорите Вячеслав Минка и Сергий Проказин. Небойна, тренировъчна авария.
• 26 август 2024 г. При отблъскване на руска въздушна атака се разбива един от първите украински F-16, при което загива 30-годишният пилот Олексий Мес. Машината не е свалена в потвърден въздушен бой; обстоятелствата (включително версии за пилотска грешка и „свой огън") бяха предмет на разследване.
• 28 април 2025 г. При комплексна бойна задача – авиационна поддръжка на войските и отблъскване на дронове – е изгубен изтребител Су-27; пилотът оцелява.
• 22–23 август 2025 г. Многоцелеви изтребител МиГ-29 се разбива при заход за кацане след завръщане от бойна мисия. Загива майор Сергий Викторович Бондар, заместник-командир на ескадрила от състава на 40-а бригада. Машината не е свалена от противника, а катастрофата се случва при кацането.
• 16 юни 2026 г. Су-24М на 7-а ТАБр „Петро Франко" се разбива при изпълнение на мисия; загиват майор Богдан Захарулко и старши лейтенант Богдан Бабенко. Причината се разследва.

Командването на Военновъздушните сили не е обявило срок за приключване на разследването на инцидента от 16 юни.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

F/A-18D Legacy Hornet на Морската пехота на САЩ се разби в щата Вашингтон, пилотът катапултира.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18D Legacy Hornet от състава на ескадрила VMFA-323 на ВВС на САЩ се разби, докато изпълнява полет по маршрут на ниска височина VR-1355 в щата Вашингтон, а успешното катапултиране беше уловено на видео.

На 13 юни около 12:00 ч. тихоокеанско лятно време, изтребител F/A-18D Hornet, зачислен към 11-та авиогрупа от 3-то авиокрило на Корпуса на морската пехота на САЩ, се разби на около 88 км югоизточно от Сиатъл по време на рутинна тренировъчна мисия. Пилотът катапултира успешно и беше прибран от местната шерифска служба.

„Причината за инцидента в момента се разследва. За да се запази обективността на разследването, засега не се предоставят допълнителни детайли. Разследването на авиационни произшествия може да отнеме няколко месеца, в зависимост от различни фактори“, гласи официално съобщение за пресата на 3-то авиокрило.

Любопитното е, че почти онлайн веднага започнаха да циркулират кадри, на които единственият пилот успява да катапултира от двуместния Legacy Hornet, както и експлозията след разбиването на самолета. Сблъсъкът е предизвикал горски пожар, който вече е обхванал площ от два акра, според Национален координационен център за горски пожари.

Инцидентът се е случил по протежение на визуален маршрут VR-1355, един от коридорите с ниска надморска височина, които преминават през национални паркове в Каскадните планини. Наричан разговорно „полетът за един милион долара“ както заради живописните гледки, така и заради забавното и „агресивно“ пилотиране, което може да се изпълнява в долините, VR-1355 е един от най-популярните нисковисочинни маршрути сред ескадрилите със самолети Growler, базирани на авиобаза Уидби Айлънд (NASWI).

Самолетът за електронна борба EA-18G Growler от 130-а ескадрила за електронни атаки (VAQ-130 „Zappers“) с двучленен екипаж се разби близо до мястото на настоящия инцидент, в близост до планината Рейниър, преди малко по-малко от две години – на 15 октомври 2024 г. Останки от самолета бяха открити в планински район от издирвателни екипи в сряда, 16 октомври. Съдбата на двамата военноморски летци на борда по време на катастрофата беше неясна до 21 октомври, когато ВМС на САЩ ги идентифицираха като лейтенант-командир Линдзи „Майли“ Еванс и лейтенант Сирена „Дъг“ Уайлдман.

Въпреки че Корпусът на морската пехота на САЩ не предостави детайли за точния вид или подразделение на разбилия се преди два дни Legacy Hornet, той почти веднага беше установен като борд №165412 с опашен код WS-415 от състава на ескадрила VMFA-323 „Death Rattlers“, базирана на авиобаза Мирамар, щата Калифорния, изпълнявал полет с повиквателна SNAKE 21. Това беше възможно благодарение на снимки на самолета докато излита от международно летище Кинг Каунти – Боинг Фийлд, където са дислоцирани машините Legacy Hornet на „Death Rattlers“ от Мирамар.

Наблюдателен фотограф от района на Пюджет Саунд е забелязал, че само 3 от 4 самолета са се завърнали обратно на летището на излитане, като липсващата машина е била именно с бордов номер 165412.

Ту-22М3 се разби в Иркутска област.

🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-22М3 от състава на на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби в Иркутска област на Сибирския федерален окръг по време на тренировъчен полет. Това съобщи Министерството на отбраната, което уточни, че 4-членният екипаж на самолета е успял да се катапултира.

Самолетът, който е способен да носи хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“, познат още с кодовото си име по класификацията на НАТО „Backfire“, е свръхзвуков бомбардировач от съветската епоха, използван от Москва за бойни мисии в Сирия и Украйна през последното десетилетие.

Кадри от инцидента, публикувани в социалните мрежи, показват самолета да пикира в гъсто залесена местност недалеч от бреговете на река Ангара, изхвърляйки огромен стълб дим.

„Екипажът се катапултира. Няма заплаха за живота и здравето на пилотите“, гласи изявление на Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс. „Няма щети на земята. Самолетът е изпълнявал полет без боен товар.“

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев обяви в официално изявление, че инцидентът се е разиграл в близост до село Каменка, че пожарникарите работят по потушаване на пожара, а 4-членният екипаж е откаран в болница.

Ту-22М3, модернизирана версия на оригиналния самолет Ту-22, е способен да изстрелва крилати ракети с въздушно базиране Х-22, както и аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, сочат данни на Bulletin of the Atomic Scientists.

За пета поредна година: отмениха провеждането на международно авиошоу в Москва.

🇷🇺🚫✈️ Международното авиационно-космическо изложение (МАКС) беше отменено за поредна година, стана ясно от заповед от правния портал на руското правителство. За догодина е отложено и изложението „Хидроавиасалон“. По традиция авишоуто се провеждаше веднъж на всеки две години, а последното му издание се състоя през 2021 г.

„От списъка с международни изложения на продукти с военно предназначение да се изключат позициите, които се отнасят до Международно авиационно-космическо изложение „МАКС – 2026“ и Международно изложение и научна конференция по хидроавиация „Хидроавиасалон – 2026“, гласи наредбата.

Провеждането на „Хидроавиасалон“ се отлага за септември догодина в Геленджик. В Казан през май-юни 2027 г. по план трябва да се състои „Международно изложение за хеликоптерна техника и авиационни системи“, се допълва в документа.

През 2025 г. МАКС също не се състоя. Сергей Чемезов, директор на „Ростех“, който е сред организаторите на събитието, тогава заяви, че то се отлага за тази година. „Сами разбирате какво е времето сега“, обяви той. По същото време източник на „Интерфакс“ свърза отмяната на изложението с мерките за сигурност. Освен това водещите проекти на гражданската авиация – самолетите МС-21 и SJ-100, които биха могли да участват на авиошоуто, все още не бяха готови.

По традиция авиосалонът се провеждаше веднъж на всеки две години на летището на Летно-изследователския институт „М. М. Громов“ в московското предградие Жуковски. Първото издание на събитието е през 1993 г. и за последно то се провежда през 2021 г.

През 2023 г трябваше да бъде проведено 16-ото издание на авиошоуто, но се отложи за 2024 г. Организаторите не посочиха конкретни причини за решението. Източници от бранша споделят пред „Коммерсант“, че решението е взето от съображения за сигурност. „Засилването на мерките за охрана вероятно е възможно, но използването на средства за електронна война срещу потенциални заплахи от дронове би създало смущения за полетите от програмата и едва ли щеше да има смисъл“, отбеляза тогава събеседник на изданието, близък до „Ростех“.

През 2024 г. също беше отложено: компанията-организатор АД „Авиасалон“ обяви през юни отлагането му за 2025 г. „Взета бе предвид нецелесъобразността от отклоняване на материални, технически и кадрови ресурси на Въздушно-космическите сили от изпълнението на основните задачи в рамките на СВО“, гласи съобщение до пресата от онзи момент.

Крахът на FCAS: Франция и Германия се отказват от съвместния изтребител от ново поколение?

🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.

Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.

На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.

Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.

Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.

„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.

„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.

Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.

Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.

Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.

От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.

Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.

„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.

Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).

Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.

Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.

На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.

Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.

Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.

За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.

Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.

На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.

Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.

На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.

Американският хеликоптер е свален от Иран. Тръмп обяви, че предстои отговор.

🇺🇸 ИЗВЪНРЕДНО: Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е бил информиран, че американският боен хеликоптер AH-64 Apache, загубен над Ормузкия пролив късно снощи, е бил свален от иранските военни, докато е извършвал патрул.

По думите му двамата пилоти на борда на машината са невредими и са прибрани на безопасно място. Тръмп настоява, че САЩ „по необходимост трябва да отговорят“ на инцидента, което е сигнал, че може да последва военна ескалация от американска страна.

Видео разкри отблизо новия китайски ударен хеликоптер Z-21.

🇨🇳🚁 Новият китайски ударен хеликоптер Z-21 се превръща в една от най-внимателно наблюдаваните разработки в бойната авиация, след като скорошни кадри осигуряват най-отчетливия поглед досега към платформа, която би могла да даде на Сухопътните войски на Народната освободителна армия по-тежък и жизнеспособен ударен капацитет за бойни операции с интензивен характер.

Видеото, което започна да циркулира в интернет на 6 юни, предполага, че Китай преминава от Z-10 към по-мощен ударен вертолет, предназначен за огнева поддръжка на дълги разстояния, въоръжено разузнаване, ескорт на десантни въздушни формирования и операции в оспорвано въздушно пространство.

Видимите свойства сочат към уголемена фюзелажна рамка с подобрен боен капацитет, напреднали сензори и подобрения в жизнеспособността, проектирани да действат срещу съвременни заплахи от противовъздушна отбрана. Ако дизайнът бъде въведен на въоръжение в настоящия си вид, той би засилил прехода на Китай към ешелонирани авиационни сили, съчетаващи мобилност, огнева мощ, мрежово-центрично водене на война и по-тежки ударни възможности за бъдещи операции с висока интензивност и на голяма надморска височина.

Ново видео, публикувано на 6 юни, предложи един от най-ясните погледи от близко разстояние към китайския ударен хеликоптер Z-21 – платформа, за която все още се счита за такава в процес на разработка и досега не е официално документирана от Пекин. Кадрите са значими, тъй като придвижват Z-21 от нивото на далечни наблюдения на прототипи към по-детайлна визуална оценка на неговия фюзелаж, сензори, оръжейни станции и конструктивни елементи, ориентирани към оцеляемост. Въз основа на видяната конфигурация, той изглежда потвърждава, че Китай преминава отвъд среднотежкия Z-10 към още по-тежка, мощна и гъвкава платформа за изпълнение на бойни мисии с роторни крила, която е проектирана за среда с високо ниво на риск.

Въпреки че Министерство на националната отбрана не е публикувало официални характеристики, видеото все пак дава достатъчно видими детайли, за да подкрепи смислен анализ от публични източници за вероятна роля на вертолета, включително тежки ударни мисии, въоръжено разузнаване, ескорт на въздушно-десантни сили, поддръжка на далекобойни удари и операции в оспорвано небе. По-важното е, че зараждащият се дизайн на Z-21 подсказва, че Китай не просто разработва по-голям ударен хеликоптер, а изгражда нов слой авиация, проектиран да допълни Z-10 и Z-20T в рамките на доктрина на армейската авиация с фокус върху мобилност, огнева мощ, жизнеспособност и мрежови бойни операции.

Значението на последните кадри идва не само от това, че показват машината в полет, но и отличното качество на близкия план. Те позволяват обстоен преглед на обема на фюзелажа, геометрията на кокпита, позицията на сензорите, обтекатели на двигателите, пилони на крилата, изпускателна система и нетипичната структура под предната част на фюзелажа. Тези видими свойства предполагат, че Z-21 не е просто уголемен Z-10, а тежък боен вертолет от ново поколение, проектиран да добави ударен слой с подобрен капацитет към вертолетния флот на Сухопътните войски на НОАК. Тъй като все пак остава официално неразкрит, всички изводи трябва да се разглеждат като визуални оценки, а не като потвърдени технически данни.

По-внимателният преглед на машината сочи към далеч по-тежка конфигурация от Z-10, с по-широк фюзелаж, по-големи обтекатели на двигателите, по-масивни къси крила и по-стабилно цялостно оформление. Противно на някои предварителни оценки, кръглата структура, видима над главината на ротора, няма отчетливи белези за радар, монтиран на мачта в стил Longbow, сравним с този при AH-64D/E Apache. Налични снимки показват, че тя по-скоро отговаря на обтекател на главината на ротора и свързани с него механични възли. Въпросната разлика е важна, тъй като предполага, че Китай може да не копира директно концепцията на Apache Longbow, а вместо това да разчита на оптико-електронно насочване, външни сензори, разузнавателни БПЛА и мрежово целеуказване на бойното поле за подпомагане на откриването на цели.

Тандемният кокпит демонстрира силно фасетирано остъкляване и тесен фронтален профил, което предполага фокус върху дизайна на защитата на екипажа, намаленото излагане на опасности и контрола на отпечатъка по време на профили за атака на малка височина. Монтираната на носа кула за оптико-електронно насочване сякаш прилича на централен сензор за мисии, вероятно комбиниращ термовизия, лазерно далекомерство, лазерно целеуказване и функции за автоматично проследяване на цели.

Допълнителни апертури, видни около фюзелажа, биха могли да показват интегриран комплекс за бордова защита, включващ евентуално сензори за известие за приближаващи ракети и приемници за лазерно и за радарно предупреждение. Ако бъде потвърдена, тази конфигурация предполага, че Z-21 се проектира за операции в силно оспорвано небе, където мобилната ПВО с малък обсег, ПЗРК, дроновете и средствата за електронна война създават постоянна среда от заплахи за нисколетящи хеликоптери.

Един от най-отличителните елементи, видими във видеото, е голямата правоъгълна аеродинамична структура, монтирана под предната част на фюзелажа, открояваща се като една от най-малко познатите, но потенциално най-важни характеристики на Z-21. Нейният размер, форма и място я правят необичайна за конвенционален обтекател на сензор и ясно я разграничават от оптико-електронните и навигационни системи, наблюдавани в наличните китайски ударни вертолети. Обтекаемата интеграция на тази структура, разположена в долната част на фюзелажа предполага, че може да е част от оперативната архитектура за мисии на хеликоптера, а не временна тестова инсталация, въпреки че сами по себе си кадрите не могат да потвърдят предназначението.

Възможните функции включват вентрален сензор за мисии, радар за наблюдение на бойното поле, сензор за следене и избягване на релефа, пакет за електронна война, система за комуникационно реле, полезен товар за радиотехническо разузнаване или пък модул за допълнително гориво, замислен за увеличаване на бойния радиус. Ако той бъде запазен в крайната конфигурация, това би могло да означава, че Z-21 се разработва не само като тежък вертолет за директна атака, но и като многоцелева платформа с интегрирана поддържа на сензорно покритие, електронна война, комуникации и функции за командване и контрол в рамките на големи ротационни десантни пакети.

Позицията на крилата е друг важен индикатор за предвидената роля на вертолета. Всяко късо крило изглежда включва три оръжейни станции, което осигурява общо шест външни точки за окачване. Тази конфигурация би надвишила гъвкавостта на полезния товар на много налични бойни хеликоптери и би предложила повече опции от оформлението с четири точки, което обикновено се свързва със Z-10. Това разположение може да позволи на Z-21 да носи противотанкови ракети, управляеми ракети, ракети въздух-въздух, разузнавателни контейнери, полезен товар за електронна война или външни резервоари за гориво в смесени конфигурации. Видимият товар на външните станции изглежда като управляеми боеприпаси, въпреки че конкретния му вид не би могъл да бъде уточнен с просто око от видеото. Възможността някои станции да носят ракети въздух-въздух с малък обсег не може да бъде изключена, особено в среда, в която ударните хеликоптери могат да имат задачата да се бранят срещу дронове, хеликоптери или въздушни заплахи с ниска скорост.

Задвижващата инсталация също отразява фокуса над жизнеспособността. Изпускателната система изглежда частично екранирана в контурите на горната част на фюзелажа – конфигурация, вероятно предназначена да намали инфрачервения отпечатък чрез насочване на горещите газове нагоре и смесването им с низходящия въздушен поток от ротора преди дисперсията. Този избор е значим в светлината на уроците, наблюдавани от войната в Украйна, където ударните хеликоптери са изправени пред тежки загуби при работа в гъсти мрежи от преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), ПВО комплекси с малък обсег, дронове за разузнаване на бойното поле и системи за електронна война. Конфликтът показа, че полетът на малка височина сам по себе си вече не е достатъчен за оцеляване. На модерните ударни хеликоптери е все по-необходимо да разполагат с инфрачервено потискане, предупредителни сензори, електронна защита, оръжия за нанасяне на удари от извън зоната на ПВО (standoff) и изнесено разузнаване.

В сравнение със Z-10, Z-21 вероятно се очаква да заеме значително по-важна и специална роля, ако постъпи на въоръжение. Z-10 остава водещия китайски специализиран ударен хеликоптер и продължава да осигурява въоръжен ескорт, противотанкови възможности и близка огнева поддръжка. Въпреки това той остава машина от среден клас с ограничен потенциал за развитие в посока полезен товар, автономност, летателни свойства на голяма надморска височина и разширяване на системите за мисии.

Z-21 изглежда проектиран да създаде по-тежък ешелон в рамките на китайската ударна вертолетна авиация, предлагайки подобрен капацитет за въоръжение, издръжливост, жизнеспособност и пригодност за операции на труден терен. Това би било особено уместно за планински региони, мисии за нанасяне на далечни удари и общовойскови операции, при които ударни вертолети ескортират десантни части, потискат укрепени позиции и действат отвъд непосредствените предни оперативни бази.

Z-21 трябва да се оценява и съвместно с Z-20T, а не отделно от него. Както съобщава Army Recognition, Китай премести десантния вертолет Z-20T в обучението за въздушно-земни мисии на Сухопътните сили на НОАК, с фокус върху бързо разгръщане, проникване на малка височина, спускане по въже и стоварване на вертолетен десант. Z-20T засилва мобилността и огневата мощ на въздушно-щурмовите части, но остава фундаментално въоръжена платформа за десант и транспорт. За разлика от него, Z-21 е специализиран боен вертолет от тип „ловец-убиец“ (hunter-killer), проектиран да осигури тежка огнева поддръжка, разчистване на маршрути, противотанкови възможности, наблюдение и потискане на заплахи пред десантни сили. На практика Z-20T би могъл да придвижва войски в оспорвани и ограничени зони за кацане, докато Z-21 би защитавал подхода, би ангажирал вражески позиции и би осигурил въоръжено разузнаване по време на най-уязвимите фази от една въздушно-десантна операция.

Тази разлика има директни последици при евентуален конфликт в Тайванския проток, въпреки че това трябва да се анализира в неутрално, а не чрез политическа риторика. При такъв сценарий Z-21 няма да е независимо стратегическо оръжие, но може да засили ротационния слой на една мащабна съвместна мисия. Потенциални роли биха могли да включват ескорт на десантни вертолети, потискане на защитните позиции близо до зоните за кацане, поразяване на мобилни бронирани и механизирани резерви, поддръжка на амфибийни предмостия и осигуряване на въоръжено наблюдение след първоначалния десант. В същото време Тайванският проток би останал силно оспорвана среда с гъста противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, мобилни ракетни системи, дронове, артилерия и активи за електронна война. Това значи, че стойността му би зависила не само от неговия оръжеен товар, но и интеграцията с разузнавателни дронове, огневи средства, електронна война, командни мрежи и предни пунктове за въоръжаване и зареждане с гориво (FAARP).

Машината не бива да се анализира само през перспективата на Тайванския проток. Потенциалната му ударна конфигурация може да се окаже много полезна и за Западното командване на театъра на военните действия на НОАК, където надморската височина, метеорологичните условия, разстоянията и сложният терен налагат сериозни ограничения пред операциите с роторни крила. Хеликоптер с по-големи резерви от мощност, по-висок капацитет на полезния товар, подобрена издръжливост и по-стабилен пакет за жизнеспособност от Z-10 би предложил ясни предимства в планински среди, където намалената плътност на въздуха влияе върху подемната сила, мощността на двигателя, преноса на оръжие и радиуса на мисията. С оглед на това Z-21 би могъл да даде на Китай тежка ударна платформа, по-подходяща за ескортиране на въздушно-десантни сили, поддръжка на сухопътните сили на труден терен и опериране от разпръснати предни локации. Това означава, че летателният апарат може да отговори на две оперативни изисквания едновременно: въздушно-десантна поддръжка с висока интензивност в крайбрежни и островни сценарии и подобрена тежка ударна способност на континентални театри с голяма надморска височина.

Всяко сравнение с AH-64E Apache трябва да бъде предпазливо. Въпреки че визуално Z-21 може да навлиза в същата категория като Apache, той все още остава недоказан прототип и машина в процес на разработка, без потвърдена оперативна история, без публикувани данни за производителност и без демонстриран боен опит. За разлика от него, Apache е зряла и доказана в реални условия платформа, която продължава да се развива. Сухопътните войски на САЩ трансформират Apache от убиец на танкове от епохата на Студената война в боен мрежови възел чрез т.нар. изстрелваеми ефектори (launched effects) като Anduril Altius-700, позволявайки на екипажи да разширят функциите за откриване, електронна война, ретранслиране на комуникации и нанасяне на удари отвъд позицията на хеликоптера.

Това значи, че Z-21 може да сигнализира за намерението на Китай да навлезе в категорията на тежките бойни хеликоптери от класа на Apache, но все още не може да се опише като еквивалент на AH-64E по отношение на оперативна зрялост и интеграция за мрежово-центрично водене на война.

Хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разбил в Ормузкия пролив, пилотите са евакурани.

🇺🇸🚁 Американски военно-транспортен хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разби близо до Ормузкия пролив в понеделник, а двамата членове на екипажа са били спасени успешно, съобщават двама източници, запознати с инцидента, цитирани от The New York Times.

Все още не е ясно дали хеликоптерът е бил свален от ирански огън, дали е претърпял механична повреда или е възникнал друг проблем, поясни един от тях, който говори при условие за анонимност и добави, че случаят се разследва.

Инцидентът се случва в период на ескалация на враждебните действия в региона, последван от затишие, след като Израел и Иран си размениха въздушни удари, преди да отстъпят – поредният пример за крехкото естество на примирието.

Администрацията на Тръмп не беше оповестила новината за сваления хеликоптер до момента, в който New York Times се свърза с пресцентъра на Белия дом за коментар в понеделник вечерта. Самият Тръмп, отговаряйки на репортерски въпрос на пистата на международно летище „Джон Ф. Кенеди“, преди да се върне във Вашингтон, Тръмп увери, че пилотите „са добре“. Централното командване на САЩ (CENTCOM) не отговори на запитването за коментар.

Силите, разположени в зоната на отговорност на CENTCOM в Близкия изток, използват вертолети AH-64 Apache, ударни дронове MQ-9 Reaper и палубни изтребители F/A-18 Super Hornet и F-35 Lightning II в рамките на своите усилия за противодействие на иранската блокада на Ормузкия пролив и налагане на паралелна блокада срещу иранските пристанища.

Ислямската република е свалила около 30 дрона MQ-9 Reaper, а няколко изтребителя бяха изгубени в резултат на вражески и приятелски огън от началото на войната на 28 февруари. Това обаче би бил първият хеликоптер, изгубен в конфликта.

Миналия месец CENTCOM публикува кадри в социалните мрежи, на които се вижда как адмирал Брад Купър, началник на командването, лети над водите на пролива в навечерието на операция за ескортиране на търговски кораби през пролива, провдена от ВМС на САЩ – краткотрайна мисия, наречена „Project Freedom“.

Въоръженият с ракети „Hellfire“ хеликоптер е сред най-страховитите летателни апарати, участващи в операции в региона. Те патрулират стратегическия воден път отчасти за възпиране на атаки от малки лодки и за сваляне на дронове. Хеликоптерите обаче се приближават все по-близо до територията на Иран и контролирани от Иран острови в пролива и Персийския залив – като част от агресивната позиция, която CENTCOM заема паралелно с продължаващите преговори между двете страни за отваряне на пролива и прекратяване на войната.

В отговор на иранската блокада, на 13 април САЩ наложиха своя собствена блокада, забранявайки на търговски кораби да влизат или излизат от ирански пристанища. Оттогава насам американските военни кораби са върнали 134 плавателни съда.

ВМС на САЩ са извадили от строя 7 други кораба, игнорирали предупрежденията им да се върнат, включително петролен танкер, плавал под флага на Палау, докато се е движил към Иран през международни води в Оманския залив вчера.

През април двама членове на екипажа на изтребител F-15E Strike Eagle, свален от Иран, бяха спасени, след като катапултираха от поразения си самолет и се приземиха дълбоко във вражеска територия.

Украински пилоти ще се включват с полет на изтребители Mirage 2000 за Деня на Бастилията в Париж.

🇺🇦🤝🇫🇷 Два изтребителя Dassault Mirage 2000, управлявани от смесени френско-украински екипажи, ще участват във военния парад по случай Деня на Бастилията на 14 юли, като се очаква един от тях да бъде боядисан в цветовете на украинското знаме.

Според репортаж на Le Figaro от 7 юни, самолетите ще се включат във въздушния компонент на традиционния парад над Париж, летейки непосредствено зад аеробатичната група Patrouille de France. Участието илюстрира дълбокото сътрудничество между двете страни в сферата на отбраната и френската военна помощ за Киев в условията на продължаваща военна агресия на Русия.

Le Figaro уточнява, че тазгодишното издание на празничния парад за Деня на Бастилията ще постави силен акцент върху европейската сигурност и подкрепата за Украйна. В него се очаква да се включат близо 10 000 военнослужещи, а броят на тежкото въоръжение и летателните апарати ще бъде значително по-висок спрямо парада, проведен миналата година.

Двата изтребителя Mirage 2000 ще бъдат пилотирани от смесени френско-украински екипажи. Очаква се един от тях да получи специално покритие с националните цветове на Украйна.

Планираният полет идва, след като френски авиационни инструктори започнаха обучението на украински пилоти на платформата Mirage 2000-5F. В началото на 2025 г. Елисейският дворец потвърди, че личен състав от ВВС на Украйна преминава обучение за работа с машините, които по-късно бяха доставени в рамките на поредния пакет с военна помощ.

За първи път Франция обяви плановете си да прехвърли изтребители на Украйна през юни 2024 г. Първите единици пристигнаха през февруари 2025 г. и бяха последвани от нови доставки в последващи партиди.

Парадът по случай Деня на Бастилията ще включва и френски части, служили наскоро по източния фланг на НАТО, включително участия в мисии на територията на Естония, Полша и Румъния. Очаква се той да послужи като публична демонстрация на военната готовност и непоколебимия ангажимент към сигурността в Европа.‎

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински пилот на френски изтребител Mirage 2000 съобщи за 98% успеваемост в прехващането на руски дронове и ракети. В рядко интервю пред камера той похвали самолета и неговото представяне срещу въздушни заплахи и отправи призив за допълнителни доставки на изтребители и далекобойни оръжия от западните партньори на Украйна за укрепване на нейните способности за въздушна отбрана.

Полша прие първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“.

🇺🇸✈️🇵🇱 Първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“ за Военновъздушните сили на Полша кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза в Ласк около 18:20 ч. местно време на 22 май, прелитайки от завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, с междинно кацане в авиобаза Лажеш на Азорските острови.

Изтребителите носят тактически номера 3509, 3510 и 3511 и бяха пилотирани от американски пилоти на договор – стандартна процедура за доставка, подкрепена от самолети-цистерни за дозареждане във въздуха от състава на ВВС на САЩ.

По време на трансфера машините временно носеха националните отличителни знаци на САЩ в съответствие с официалните изисквания. След навлизането си в полското въздушно пространство, изтребителите F-35A бяха посрещнати и ескортирани от двойка полски изтребители F-16C/D.

Един от ескортиращите самолети беше пилотиран от генерал-майор Иренеуш Новак, заместник-командващ на Въоръжените сили на Полша. След кацането и рулирането в Ласк, самолетите бяха посрещнати с традиционния воден салют.

„Това е важна повратна точка, която наистина променя оперативните възможности на целия полски съюз. [...] Тя променя и сигурността в целия регион“, посочи вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш по време на церемонията по посрещането.

„Полските F-35 – първите самолети пето поколение по източния фланг на НАТО – променят изцяло сигурността в региона. Всичко това изгражда нова архитектура за сигурност, чиито вектори на източния фланг са насочени на север към Швеция и на юг към Турция, което за нашето правителство днес е абсолютен приоритет“, допълни Косиняк-Камиш.

Полша поръча 32 единици F-35A „Husarz“ по силата на междуправителствено споразумение (Letter of Offer and Acceptance). Първите 8 самолета в момента са разположени в авиобаза Ебинг във Форт Смит, щата Арканзас, където се използват за обучение на полските пилоти и наземен персонал. Въпросните машини вече натрупаха над 1000 полетни часа за последните 18 месеца. Трите доставени единици бяха сглобени в завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, където ще бъде изградена половината от партидата, поръчана от Полша.

Останалите 16 самолета се очаква да бъдат доставени от европейската производствена линия на компанията в Италия. До края на тази година в Ласк трябва да пристигнат още 11 изтребителя F-35A.

Косиняк-Камиш уточни, че обучението на пилотите и техническия състав, отговорен за F-35A, продължава както в САЩ, така и в Полша. Догодина трябва да бъдат получени още 12 самолета, а последният поръчан изтребител трябва да пристигне в Полша през 2029 г.

Планира се 32-та изтребителя да оборудват две тактически авиационни ескадрили. Първата ще бъде базирана в Ласк, където разширяването и модернизацията на наземната инфраструктура вече приключиха, докато втората ще бъде разположена в 21-ва тактическа авиобаза в Свидвин, където строителните дейности продължават.

Модернизацията на базата в Ласк започна през 2022 г. и въвличаше над 10 инвестиционни проекта, обхванали оперативен център, център за поддръжка и ремонт, енергийна, водопроводна, канализационна и горивна инфраструктура и зони за сигурност.

Работите в Ласк приключиха през ноември 2025 г. Базата получи акредитация от Пентагона през март, с което се потвърди официално, че отговаря на изискванията за техническо обслужване и информационна сигурност.

Според военния министър общата стойност на инвестиции в инфраструктура в Ласк възлиза на 2,5 млрд злоти. В бъдеще правителството на страната може да вземе решение за закупуване на допълнителни самолети F-35A „Husarz“, което би позволило формирането на трета или дори четвърта ескадрила.

Руски изтребители с поредица от опасни маневри срещу британски RC-135W над Черно море.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Британското министерство на отбраната съобщи на 20 май, че през април руски изтребители Су-35 и Су-27 многократно и рисковано са прехванали разузнавателен самолет Boeing RC-135W Rivet Joint на Кралските ВВС над международни води в Черно море. Ведомството публикува онлайн снимки и видео от инцидентите, преди да представи по-широка хронология пред парламента.

При най-сериозния от случаите руски Су-35 се е приближил до британската машина на дистанция, достатъчна да активира бордовите аварийни системи и да изключи автопилота. При друг инцидент Су-27 е извършил шест прелитания непосредствено пред носа на Rivet Joint, приближавайки се на около 6 метра разстояние. Въпреки множеството провокации, екипажът на RAF е изпълнил мисията си до край. Лондон вече е отправил официален протест към руското посолство, а Министерството на отбраната и Форин офис са привикали руски дипломати, за да им връчат позиция за „опасното и неприемливо“ поведение.

Британският министър на отбраната Джон Хийли реагира остро. „Този инцидент е пореден пример за опасно и неприемливо поведение от страна на руски пилоти спрямо невъоръжен самолет, опериращ в международно въздушно пространство“, заяви той в писмено изявление и добави, че „тези действия създават сериозен риск от инциденти и потенциална ескалация“. Хийли определи поведението на британския екипаж като „изключителен професионализъм и смелост“ и подчерта, че инцидентите няма да променят оперативния модел на британското разузнаване. „Нека бъда пределно ясен: този инцидент няма да повлияе върху ангажимента на Обединеното кралство да защитава НАТО, съюзниците и интересите си от руската агресия“, категоричен е Хийли. По-късно пред Камарата на общините  съобщи, че официално е отправен демарш към Москва за „напълно неприемливия акт“.

RC-135W Rivet Joint, който се използва от 51-ва ескадрила в авиобаза Уадингтън в Линкълншър, а британската конфигурация е наричана Airseeker, е една от най-способните платформи за електронно разузнаване в Алианса. Изграден върху корпуса на Boeing 707 и силно модифициран със специални антени и сензори, той е проектиран да засича, прихваща и анализира радарни излъчвания, електронни сигнали и комуникации в широк географски обхват, обикновено от безопасна дистанция извън спорното въздушно пространство. Достига височина до 12 км и предава почти в реално време сигнално разузнаване към командвания в рамките на НАТО. Присъствието ѝ над Черно море е част от рутинния британски принос към наблюдението на руската военна активност по източния фланг на Алианса – мисия, която се засили значително след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През последните две години британски и американски Rivet Joint самолети многократно са действали съвместно над региона в подкрепа на тази разузнавателна линия.

Британското министерство на отбраната описа априлските епизоди като най-опасните действия на Русия срещу британски Rivet Joint от септември 2022 г. насам. Тогава руски самолет освободи ракета в близост до RC-135W на RAF над Черно море – случай, който Кремъл представи като техническа неизправност. Инцидентът от 2022 г. накара тогавашния министър на отбраната Бен Уолъс временно да прекрати патрулите и да изпрати официално писмо до руския си колега, преди мисията да бъде подновена с ескорт от изтребители. Фактът, че настоящите епизоди се определят като по-сериозни от всичко през последните четири години, показва колко чувствително е спаднал прагът на риск в северния черноморски сектор.

6 метра са равни на около една дължина на средно голям автомобил. При скоростите и височините, на които оперират изтребители, такава дистанция не е „близко прелитане“, а практически нулево разстояние. В случай на контакт последствията и за двата самолета биха били катастрофални. 6-те последователни прелитания на Су-27 пред носа на Rivet Joint, всяко от които е било резултат от съзнателно решение на пилота да повтори маневрата, не отговарят на нито един професионален стандарт за безопасно пилотиране. Приближаването на Су-35 пък е било достатъчно близко, за да задейства бордовите системи за автоматична реакция при критична близост – системи, създадени именно за случаи, в които друг обект застрашава структурата или траекторията на полета.

Британската реакция съчетава дипломатически демарш, публикуване на визуални доказателства и изявление пред парламента – подход, който цели да представи Лондон като страна, предпочитаща открития политически натиск пред тихото военно конфронтация. За кабинета на премиера Кийр Стармър, който от месеци изгражда линия около по-високия бюджет за отбрана и увеличаването на британската подкрепа за Киев, категоричното определение като „напълно неприемлив акт“ има и функция за вътрешната политическа сцена: то затвърждава тезата, че именно Москва, а не Лондон, е страната, която предизвиква повишено напрежение.

В оперативен план Черно море остава най-напрегнатият район за западните SIGINT платформи извън Балтийско море. Полетите от Уадингтън и базата Суда Бей в остров Крит, където от години действат и американски RC-135, осигуряват картина на руските радарни мрежи в Крим, на дейността на Черноморския флот в Новоросийск и Севастопол, както и средствата за електронна война. Преминаването от формално съпровождане към активни блокиращи маневри от руските изтребители показва стремежа на Кремъл да наложи фактическа буферна зона над международни води – модел, който вече е наблюдаван в Балтийско море и Източното Средиземноморие.

В рамките на НАТО случаят добавя нов аргумент към дебата за единни правила на ангажиране срещу опасни прехващания. Към момента Алиансът поддържа въздушно дежурство по Източния фланг в рамките на мисията Air Policing с участието на британски, италиански и германски ескадрили, но защитата на разузнавателни мисии над Черно море остава предимно британско-американска отговорност. Сред вероятните варианти на реакция е и възстановяването на изтребителен ескорт по модела от края на 2022 г., което почти сигурно ще бъде обсъдено на следващото заседание на Военния комитет.

Икономическият и енергиен ефект е косвен, но не и незначителен. Черноморските SIGINT мисии следят не само военната активност, но и движението на руския „сив флот“ танкери, схемите за заобикаляне на петролния таван и логистиката към Сирия и Либия. Всеки опит за стесняване на оперативния периметър на тези полети директно влияе върху способността на западните санкционни режими да налагат реална цена за нарушенията.

В хибриден план Москва използва подобни епизоди като двупосочен сигнал – към собствените въоръжени сили, че опасните маневри срещу западни военни самолети са политически допустими, и към западните общества, че близкото наблюдение носи реален риск. Впоследствие излъчените от руски държавни медии кадри се вписват в наратива за „непровокираното“ приближаване на НАТО до руските граници.

Историческият прецедент не се изчерпва само със случая от 2022 г. Подобни близки срещи са документирани още в края на Студената война в Балтийско море, както и при инцидента над остров Хайнан през 2001 г., когато китайски J-8 се сблъска с американски EP-3 и го принуди да извърши аварийно кацане. Изводите от Хайнан, най-вече колко тънка е границата между агресивно прехващане и международен инцидент, продължават да бъдат част от подготовката на британските и американските екипажи за реакция.

Най-непосредственият риск не е целенасочено сваляне, а грешка в преценката от страна на руски пилот, която да доведе до неконтролируемо съприкосновение. Британските и съюзническите анализатори вече разглеждат сценарии, при които подобен сблъсък над международни води би задействал консултации по член 4 на НАТО, а при загуба на британски екипаж – и по-сериозна дискусия за член 5, особено ако се установи преднамереност. Втори, по-малко драматичен и по-вероятен сценарий е постепенното налагане на смесен ескорт по британско-американско-турски модел над западната половина на Черно море, който формално отчита турския контрол над проливите по силата на Конвенцията от Монтрьо.

Стратегическото значение на априлските инциденти надхвърля самия конкретен случай. Те са част от вече утвърден модел на все по-агресивно руско поведение спрямо западни разузнавателни средства – от GPS заглушаване над Прибалтика и подозрителни инциденти с подводни кабели в Северно море до прелитания в непосредствена близост до американски дронове MQ-9 в Сирия. Целта на Кремъл не е непременно свалянето на конкретен апарат, а повишаването на политическата и оперативна цена на западните разузнавателни мисии до степен, при която западните столици да започнат да ограничават полетите си. Реакцията на Великобритания, публикуване на доказателства, изявление пред парламента, дипломатически демарш и категоричен отказ от отстъпление, е пряк отговор именно на тази стратегия: цената на западното разузнаване над Черно море може да бъде повлияна от руските действия, но не и диктувана от тях.

Украински дронове FP-1/2, модифицирани да изстрелват неуправляеми ракети, атакуваха Крим.

🇺🇦✈️🇷🇺 Оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна използваха ударни дронове FP-1/2, оборудвани с неуправляеми ракети въздух-земя, за да нанесат удар по защитен комуникационен обект на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим.

Според кадри, публикувани днес от 1-ви отделен център за безпилотни системи към СБС, украински дронове са взели под прицел защитен възел за стратегическа комуникация, използван от Черноморския флот близо до селището Мирне в окупирания Крим.

Публикуваното видео показва как множество дронове поразяват антенни кули, радио оборудване и околната инфраструктура. От кадрите се вижда, че безпилотни апарати изстрелват неуправляеми ракети въздух-земя точно преди сблъсъка, комбинирайки дистанционна атака с детонацията на основната бойна глава на дрона. Съдейки по визуалните материали, дроновете са били оборудвани с пускови релси, на които са поставени по няколко ракети.

Атаката изглежда разкрива и модифициран интерфейс за насочване на дронове. Видеото, разпространено от бригадата, показва обновен мерник на дисплея с прицелна мрежа и скала за разстояние, предназначени за подобряване на точността при изстрелване на ракетите.

FP-1/2 представляват ударни дронове с голям обсег, разработени от украинската компания Fire Point. Украйна постоянно разширява способностите на безпилотните системи в хода на войната, включително експерименти с морски дронове, дронове-прехващачи и безпилотни летателни апарати за далекобойни удари срещу военна инфраструктура дълбоко на руска територия.

По-рано същата нощ украински дронове с голям обсег проведоха една от най-мащабните атаки от началото на войната срещу цели на руска територия. Според информацията са били ударени съоръжения, свързани с руската отбранителна индустрия, горивна инфраструктура и заводи за микроелектроника, някои от които се намират в Московска област.

Модернизация под натиск: Първи кадри на модернизирания Ту-160М „Пьотър Дейнекин“.

🇷🇺 Руският военен блогър Иля Туманов, автор на Telegram канала Fighterbomber, публикува първи кадри на модернизирания стратегически бомбардировач Ту-160М „Пьотър Дейнекин“ след дългия му процес на обновяване, съобщи Defence Blog.

Самолетът със сериен номер 8-04 е бил заснет по време на модернизация в авиационното производствено обединение в Казанското още през 2020 г., което значи, че процесът е отнел близо 5 години. Появата отново насочва общественото внимание към реалното състояние на флота от Ту-160 и темповете на програмата за модернизация на стратегическите бомбардировачи.

Познат в НАТО като Blackjack, Ту-160 остава най-големият и мощен руски стратегически бомбардировач с ядрени способности. Въведен още през съветската епоха, самолетът с променлива геометрия на крилото може да носи до 12 крилати ракети с голям обсег, включително сериите Х-55 и Х-101/102, което му осигурява възможности за ядрени и конвенционални удари на междуконтинентални разстояния.

В рамките на програмата за модернизация Ту-160М, по-старите единици получават обновена авионика, системи за комуникация, навигационно оборудване и подобрени двигатели НК-32, а в същото време запазват оригиналната архитектура на корпуса. Москва популяризира и по-новия вариант Ту-160М2 като нов самолет, а не като модернизирана съветска платформа, въпреки че разкрива малко разлики между двете версии.

В същото време анализ, публикуван от OSINT експерта AviVector, предполага, че флотът от Ту-160М вероятно има значително по-ниска от официално заявената оперативна готовност. Официално изброените Ту-160М на активна служба са 18 на брой, но само 7 се използват редовно за ракетни удари срещу Украйна. Останалите се намират в процес на поддръжка, изпитания, модернизация, обучение на пилоти или финално сглобяване.

Ако тези данни са точни, степента на оперативна готовност на Ту-160 възлиза на едва около 40%, въпреки че дълги години Кремъл твърди, че възстановява способностите на стратегическата авиация. Оперативният флот е разделен основно между авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област и авиобаза „Украинка“ в Далечния изток. Анализатори от украинското издание Defense Express посочват, че тази разпръсната структура е станала по-важна след украинските удари с дронове срещу „Енгелс“, започнали още през първата година от инвазията и особено след операция „Паяжина“ през юни 2025 г.

Линията за производство и модернизация в Казан изглежда силно натоварена. Според оценките, изготвени от публично достъпни източници, че 7-9 самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират в или около цеховете в Казан по всяко време – забележително висок брой предвид общия размер на флота. Сателитни снимки от март 2026 г. показват няколко Ту-160, преместени в наскоро изградено производствено хале, докато други единици бяха паркирани на открито в очакване на ремонт.

Русия обяви планове за подновяване на серийното производство на Ту-160 преди десетилетие, но темповете остават значително по-бавни от първоначално обещаните. Допълнителни наблюдения показват, че най-малко три броя Ту-160М са били забелязани по-рано тази година на летище Раменское край Москва, което поражда спекулации, че Москва готви нова защитена локация под прикритието на гъстата ПВО мрежа на столицата.

Появата на обновения „Пьотър Дейнекин“ е не просто поредният етап от процеса по модернизация, но също така илюстрира нарастващия натиск върху стратегическите сили на Руската федерация, които се опитват да поддържат бойни операции, да обновяват остаряващи съветски корпуси и да рестартират производството на един от най-сложните военни самолети в света.

По-рано авиационният завод „Бериев“ (ТАНТК) в Таганрог, ключов стълб на стратегическата авиация, отчете шокираща загуба от 65 млн долара за 2025 г. Този финансов срив е рязък обрат спрямо печалбата от 15 млн долара през 2024 г. – сигнал, че украинските удари водят руския военно-промишлен комплекс към фалит.

Турция представи проект за ICBM „Йълдъръмхан“ с обхват 6 000 километра

🇹🇷 В изненадващ ход Турция разкри непознат досега вариант на междуконтинентална балистична ракета (ICBM), наречена „Йълдъръмхан“ (от турски: „господар на мълнията“). През последните няколко години отбранителната индустрия на страната изкарва удивително широк спектър от оръжия, включващи ракети и дронове, но плановете за разполагане на ракети от такъв клас са нещо изцяло ново.

Пълномащабният модел на „Йълдъръмхан“ беше показан публично за първи път на международно изложение за отбрана и аерокосмическа индустрия SAHA 2026 по-рано тази седмица в Истанбул, привличайки международно внимание. Програмата, чиято разработка продължава от около десетилетие, беше представена от министъра на отбраната Яшар Гюлер.

Това е нетактическа балистична ракета с голям обсег, въоръжена с конвенционална бойна глава – концепция, която сама по себе си е сравнително нова, макар и да е била обсъждана в миналото във връзка с Китай, Израел и Русия. Ракетата е проектирана с обсег от 6000 км, което направо я поставя в категория ICBM (класифицирани като ракети с обсег над 5500 км).

Оръжието се задвижва от четири ракетни двигателя и, което е нетипично, използва само една степен. Това може да е показател за технологични ограничения, тъй като досега страната не е разработвала ракета с такъв обхват. Според Министерството на отбраната тя ще е мобилна (разположена на колесно шаси) и ще носи изключително мощна бойна глава с тегло 3000 кг. Освен това ще използва течно гориво – комбинацията от азотен тетроксид и хидразин.

Използването на течно гориво значи, че ракетата трябва да се зарежда точно преди изстрелване. Това намалява времето за реакция в сравнение с оръжията с твърдо гориво и я прави по-уязвима на превантивни удари, както и по-сложна за поддръжка.

Към момента липсват детайли за сроковете за приемане на въоръжение, въпреки че турските медии твърдят, че производството на горивото и разработката на бойните глави вече са започнали. Трябва да се отбележи, че сред европейските държави в НАТО само Турция разполага с ракета с конвенционална бойна глава и земно базиране с обсег на поразяване над 300 км – местната „Тайфун“.

В миналото президентът Реджеп Тайип Ердоган отправи призив страната му да разгърне ракети с над 2000 км обсег, отразявайки опасенията на държавния глава от засилващите се заплахи в региона. През 2025 г. страната представи „Тайфун Блок IV“ с предполагаем обсег от 1000 км, а сега се разработва и ракетата със среден обсег „Дженк“ (2000 км).

Едно от основните предизвикателства пред турската страна е провеждането на изпитания. Основният полигон в Черно море е дълго под 1000 км. Това изиска изстрелване по стръмна параболична траектория, по подобието на Северна Корея, или употребата на обсъждания космодрум в Сомалия, който би позволил тестове над Индийския океан.

Разширяването на ракетната индустрия на Република Турция има и икономически аспект. Нейните продукти не са обект на американски финансови ограничения ITAR, което ги прави атрактивни за износ. Въпреки това, като член на Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR), Турция е изправена пред строги ограничения за експорт на ракети с подобни характеристики, освен ако не реши да напусне споразумението.

Най-вероятно властите в страната се стремят към „Йълдъръмхан“ за разширяване на обсега на конвенционален възпиращ фактор, позволявайки ѝ да държи под прицел цели дори до Пекин. Макар да няма налице индикации за разработване на ядрени бойни глави, новата ICBM е евентуална стъпка към посочената способност, в случай че стратегическите приоритети се променят в бъдеще.

С изключение на конкретна военно-оперативна полза, проектът е символ на национална гордост и технологичен суверенитет, също като проекта за изтребител от ново поколение TF Kaan, затвърждавайки амбицията на Турция за стратегическо възпиране на дълги разстояния.

Израел е изградил скрита военна база в Ирак: Тайният преден пост за въздушната кампания срещу Иран.

🇮🇱🇮🇶 Израелските отбранителни сили (IDF) са изградили секретен пост за предно разполагане в пустинята на западен Ирак в подкрепа на въздушната кампания срещу режима на Иран, който е разкрит от местните въоръжени сили в началото на войната. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се сведения от собствени източници, включително представители на САЩ.

Израел е изградил съоръжението,което е служило за логистичен център за израелските военновъздушни сили и точка за предно разполагане на силите за специални операции, непосредствено преди началото на войната със знанието на САЩ.

Там са били разгърнати отряди по търсене и евакуация на израелски пилоти в сценарий на свален изтребител, какъвто до момента не е имало. Когато американски изтребител F-15 Eagle беше свален край Исфахан, Израел предложи своята помощ, но в крайна сметка американските военни успяха да спасят двамата летци изцяло със собствени усилия. Израел все пак е извършил въздушни удари, за да помогне за защитата на операцията.

Базата е била на косъм от това да бъде разкрита в началото на март. Държавните медии на Ирак отбелязаха, че местен овчар е докладвал за необичайна военна дейност в района, включваща полети на хеликоптери, при което иракската армия е изпратила войски за проверка, които са били отблъснати от въздушни удари на изтребители от израелските военновъздушни сили, твърди запознат със случая.

„Тази безотговорна операция беше проведена без координация или одобрение“, посочи генерал-лейтенант Кайс ал-Мухамадауи, заместник-командир на Обединеното оперативно командване, пред иракските държавни медии в свое изказване относно нападението от началото на март.

В жалба, подадена до ООН по-късно същия месец, федералното правителство на Ирак отбеляза, че нападението е включвало чуждестранни сили и въздушни удари, за които обвини американските военни. Според източниците обаче САЩ не са участвали в обстрела. Сблъсъкът беше широко отразен в иракските и арабските публикации и разпали спекулации относно самоличността на участниците.

След първоначалния сигнал от овчаря, на разсъмване иракски сили са потеглили към обекта с джипове Humvee. Групата е попаднала под интензивен обстрел, при който е загинал един войник, а други двама са били ранени.

Федералните власти в Багдад са изпратили спешно допълнителни две части от Службата за борба с тероризма, структура, която изигра ключова роля в операциите на страната срещу Ислямска държава, за да вземат участие в претърсването на района. Те са открили доказателства за военно присъствие на мястото.

„Изглежда, че преди удара на земята е имало определена сила, подкрепена от въздуха, действаща извън възможностите на нашите части“, каза Мухамадауи пред държавните медии.

САЩ нанесоха редица въздушни удари на територията на Ирак, за да осигурят защитата на собствените си бази и активи в страната. Детайлите за базата и рисковете, които Израел е поел, за да я създаде и защити, помагат за допълване на картината за това как страната е успяла да води въздушна кампания срещу враг на разстояние от около 1600 км.

Базата е позволила на IDF да се приближи до зоната на активни бойни действия. Израел е разгърнал там екипи за търсене и спасяване, за да могат да реагират по-бързо при нужда от спешни мисии, посочват източниците, според един от които там са присъствали и специални сили от ВВС на Израел, обучени да изпълнят командосни операции на вражеска територия.

Военновъздушните сили на Израел нанесоха хиляди удари по цели на територията на Ислямска република Иран по време на съвместната военна кампания, продължила около пет седмици. Изграждането на временни постове за предно разполагане в рамките на подготвителната фаза на операциите е честа практика, споделят експерти по сигурността. Подобни бази бяха изградени за 12-дневната война миналия юни и за мисията по евакуация на американските летци, чийто изтребител беше свален над Иран в началото на април.

„Нормално е преди операции да бъде проведено разузнаване и да се създават подобни локации“, заяви Майкъл Найтс, ръководител на изследванията в компанията за стратегически консултации Horizon Engage.

Пустинният регион на Западен Ирак е обширен и без почти никакво население, което го прави идеално място за временни предни постове, допълва Найтс. Специалните сили на САЩ са използвали този район в Ирак като част от операциите срещу Саддам Хюсеин през 1991 г. и 2003 г.

Хората, живеещи в иракската пустиня, са ставали свидетели на странна дейност през годините – от групировки като Ислямска държава до екипи за специални операции – и са се научили да стоят настрана, казва Найтс. По думите му местни жители са споделили, че са забелязали съмнителна дейност на хеликоптери там по време на настоящата война.

Израелски официални лица намекнаха за провеждането на тайни операции по време на войната срещу режима в Иран. В началото на март ръководителят на военновъздушните сили на страната Томер Бар изпрати писмо до своите подчинени.

„В тези дни бойци от специалните части на ВВС провеждат специални мисии, които биха могли да разпалят въображението“, написа Бар, който приключи мандата си като командир на авиацията в началото на май.

Летищата на Москва понасят най-тежкия срив от началото на годината.

🇷🇺 Московските летища преживяват най-тежкия срив в авиацията от началото на годината, предизвикан от масираните украински атаки с дронове и въведените ограничения на полетите, съобщи „Агентство“, според което най-малко 450 полета са били забавени, а много други са отменени или пренасочени към алтернативни летища.

Украйна поднови атаките с дронове срещу руска територия в отговор на отказа на Москва от предложението за дългосрочно примирие, отправено от украинския президент Володимир Зеленски. На 6 май, първия ден от очакваното примирие, Русия извърши над 1800 нарушения и атакува детска градина в Суми, убивайки една жена.

Най-тежка остава ситуацията на международно летище „Внуково“, където ограничения за полети са активни от 18 часа насам. Някои пътници чакаха в продължение на над 12 часа за своите полети и бяха принудени да нощуват по пода на терминалите. Междувременно въздушният транспорт в Украйна е напълно преустановен от началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Пресслужбата на „Внуково“ отправи призив към пътниците да са „готови за по-дълго чакане, включително на борда на самолетите“. По време на фактическата парализа на аеродрома бяха планирани 173 заминаващи и още 158 пристигащи полета, част от които бяха пренасочени към летищата „Шереметиево“ и „Домодедово“.

Десетки дронове в небето над руската столица предизвикаха най-тежкия хаос в руската гражданска авиация от началото на годината. Кметът на Москва Сергей Собянин твърди, че руското ПВО уж е свалило 54 дрона през нощта срещу 7 май, които са приближавали руската столица. В същото време прокуратурата започна проверки заради масовите закъснения на полети и транспортния колапс, засегнал столичните летища.

Авиационната система на Москва се оказва неспособна да се върне обратно към нормален режим на работа от три дни насам. На летище „Шереметиево“ най-малко 24 излитания имат закъснения, докато 8 полета бяха отменени. Над 160 допълнителни полета пристигнаха със закъснение или се очаква да закъснеят в близките часове. Летище „Домодедово“ е засегнато от системен колапс с десетки отменени полети. Хаосът в руската летищна система ескалира на 5 май, когато в рамките на денонощие бяха отменени над 200 редовни полета.