Зеленски отстрани генералния прокурор на Украйна часове след излизането му от страната

🇺🇦⚖️ Украинският президент Володимир Зеленски отстрани генералния прокурор Руслан Кравченко с указ, броени часове след като стана известно, че същият е напуснал страната. Кравченко е преминал границата през нощта със служебен автомобил, твърдят местни медии, позовавайки се на източници от полицейските органи. Офисът му описа пътуването като задгранична командировка. Малко преди да замине Кравченко публикува обръщение на видео, в което посочва, че е подписал уведомление за подозрение срещу Семен Кривонос, директора на Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Именно бюрото от 10 дни разследва предполагаема престъпна схема в ръководената от Кравченко прокуратура.

Уведомлението за подозрение е процесуален акт, с който в Украйна официално се формулира подозрение за извършено престъпление. Кравченко смята, че Кривонос е заподозрян в подправяне на документи с цел получаване на неправомерна облага в особено големи размери, както и във фиктивно осиновяване, което и да послужи като основание за избягване на съдебна отговорност. Второ уведомление е подписано срещу човек, близък до ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). То се отнася до предполагаемо влияние върху съдии от Висшия антикорупционен съд, предлагане на облаги и съдействие за избягване на мобилизация. Кравченко твърди, че именно тези две разследвания са „поводът и истинската причина за нощния щурм“ срещу неговото ведомство.

Кривонос отговори на следобеден брифинг, че не е виждал документ на хартия, уведомление никой не му е връчвал и такъв документ не е постъпвал нито в бюрото, нито в антикорупционната прокуратура. Той описа публикуваното като непонятна измислица и „подозрение в Telegram“. „Не коментирам и не възнамерявам да коментирам глупости и подозрения в Telegram“, заяви Кривонос. Според него случващото се представлява безпрецедентна информационна атака, насочена към отклоняване на общественото внимание, паралелно с политизиране работата на антикорупционните органи.

В съвместно изявление НАБУ и САП определиха действията на Кравченко като „продължение на системна атака срещу независимите органи за борба с корупцията“. Украинската НПО „Център за противодействие на корупцията“, която следи разследванията, изказа и друга версия: подписване на уведомлението срещу Кривонос е било условието, срещу което на Кравченко е осигурена възможност да напусне страната. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение.

Указ №905/2026 отстранява Кравченко от длъжност на основание чл. 11, ал. 2 от Закон за правния режим на военното положение. Документът е кратък и не съдържа никакви мотиви. Цитираната наредба разрешава и отстраняването без предварително решение на Върховната рада, докато назначаването и освобождаването на генералния прокурор изискват участието на парламента. Още през сутрешните часове на деня Зеленски публично обяви: „За този генерален прокурор има само един изход: освобождаване от длъжност.“

Парламентарната комисия по правоохранителна дейност подкрепи единодушно със 17 гласа предложение за освобождаването му, отправено от президента. Пленарното гласуване е насрочено за 15 септември. До назначаването на нов ръководител правомощията се поемат от първият му заместник. Като най-вероятния изпълняващ длъжността се споменава Олексий Хоменко, който вече ръководеше ведомството от октомври 2024 г. до юни 2025 г., между оставката на Андрий Костин и назначаването на Кравченко.

Кравченко поема поста като най-младият ръководител на Генералната прокуратура след независимостта на страната. Кариерата му преминава през Бучанската окръжна прокуратура, която разследва военните престъпления в града, а от април 2023 г. води Киевската областна военна администрация. На 31 декември 2024 г. оглавява Държавна данъчна служба. Зеленски го предложи за генерален прокурор в средата на юни 2025 г. Върховната рада подкрепи назначението с 273 гласа, а указът беше издаден на 21 юни.

Непосредствената поредица от събития, довела до отстраняването му, започва на 4 септември. НАБУ и САП обявиха операция „Карфаген“ и задържането на Сергий Кропива, заместник-началник на департамент за международно правно сътрудничество в Офиса на генералния прокурор. Според разследващите Кропива е ръководил престъпна организация, събирала пари от колцентрове за телефонни измами срещу защита от намеса на правоохранителните органи и е изпирала получените средства. На един от записите се хвали, че разполага с правомощията на заместник-генерален прокурор, но не иска официално да заема длъжността, защото това би привлякло внимание.

Според материалите по делото групата е деляла колцентровете на „свои“ и „чужди“ в зависимост това дали плащат. Информацията за тяхната принадлежност към двете категории е предоставял ИТ експерт в групата. Разследващите твърдят, че претърсванията през февруари в колцентрове в Днипро, представени като удар по телефонните измами, всъщност са били наказателна мярка срещу неплащащите. Парите са събирани на обменно бюро на бул. „Леся Украинка“ в Киев. Кропива искал да придаде законен произход на общо 90,4 млн. гривни, или около 1,7 млн. евро. Част от средствата са били събрани още докато е работил в Одеска област.

Висшият антикорупционен съд постанови задържане под стража за Кропива с вариант за освобождаване срещу парична гаранция от 120 млн. гривни (близо 2,3 млн. евро). Прокуратурата беше поискала гаранция от 200 млн. гривни. За партньорката му Елизавета Ивахненко, с която живее на семейни начала, гаранцията е в размер на 20 млн. гривни, а за шофьора, събирал плащанията – 3 млн.

В публикуваните от НАБУ записи участниците споменават и човек, когото наричат само „шефа“. Бюрото не посочи име, но уточни, че той преди това е ръководил Държавната данъчна служба. В един от разговорите Кропива се обръща към него с бащиното име Андрийович. Руслан Андрийович Кравченко оглавяваше данъчната служба до назначаването си начело на прокуратурата. Това съвпадение насочва вниманието към него, но само по себе си не установява участие в престъпната схема. Кравченко не е обвиняем, не му е връчвано уведомление за подозрение и отрича да е знаел за престъпления.

На 4 и 5 септември разследващите претърсиха дома и служебния му кабинет. В жилището му са описани работни схеми, празни пликове и 4 ваучера на стойност по 50 хил. гривни за магазин за мъжко облекло. При негов подчинен в Офиса на генералния прокурор са намерени 50 хил. долара в брой, а при негова заместничка – часовник, подарен ѝ от Кропива. Според разследващите Кропива е уреждал ремонта на наетата от Кравченко къща в Козин и е организирал празнуването на рождения си ден в Мадрид през март. Кравченко признава, че е поискал помощ за ремонта, но твърди, че е възстановил разходите. Той настоява, че името му е използвано без негово знание. На 7 септември, след среща със Зеленски, подаде оставка.

Сблъсъкът между ръководството на прокуратурата и антикорупционните органи обаче предхожда операция „Карфаген“. На 22 юли 2025 г. Върховната рада прие закон №4555-IX, отнел процесуалната автономност на НАБУ и САП и подчинил работата им на генералния прокурор. Хиляди хора излязоха на протести в големите градове. На 31 юли парламентът върна ключовите гаранции за независимост на бюрото и антикорупционна прокуратура. Промените, засягащи самата прокуратура, останаха в сила.

Според разследвания на украински журналисти Кравченко е участвал активно в прокарването на закона и в замяна е получил възможност да включи разпоредби, обслужващи собствените му интереси. Две от тези промени са особено важни за последвалите назначения и разследвания. Конкурсите за назначения бяха премахнати за срока на военното положение. Така от август 2025 г. стана възможно хора с юридическо образование да бъдат назначавани без конкурс в централното управление или в областните прокуратури. Едновременно с това бяха разширени процесуалните правомощия на главния прокурор: той получи възможност да дава указания пряко на разследващия, без да минава през прокурора по делото, както и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори, като по този начин спира работата по тях.

По новите правила през август 2025 г. в Офиса на генералния прокурор беше назначен и Кропива. Дотогава той не е бил прокурор: работил е в киберполицията и като заместник-ръководител на Одеската областна администрация. Ръководната длъжност в прокуратурата получава без конкурс. Според Лабораторията за законодателни инициативи – украинска организация, която следи реформата в правосъдието – над 1000 души са назначени в системата по същия ред. Още 3 дни след встъпването си в длъжност Кравченко беше отменил и подготвяната система за кадрови резерв за ръководни позиции, по която ведомството и редица международни експерти бяха работили една година.

Друг спорен въпрос е реакцията му на скандала с фиктивното удостоверяване на инвалидност, който през 2024 г. доведе до оставката на предшественика му Андрий Костин. Кравченко обеща да изясни случая, но вместо да предприеме конкретни действия за търсене на наказателна отговорност, изпрати жалби до квалификационно-дисциплинарната комисия. Около 80% от дисциплинарните преписки бяха прекратени. Наказателна отговорност не последва, а част от засегнатите възстановиха по съдебен ред признатата си инвалидност.

Кравченко от своя страна обвинява антикорупционните органи, че използват операцията за свои собствени цели. Според него тя е целяла достъп до материали по дела срещу ръководители и служители на НАБУ и САП. Той твърди, че при претърсванията техни представители са получили достъп до защитени документи, част от които са копирали и изнесли. По думите му ръководената от него прокуратура работи по десетки преписки за тежки престъпления, свързани със служители на бюрото и САП и са разпитани над 100 души. В представената информация няма публични данни, които да потвърждават заявените мащаби и предмет на тези разследвания.

Спорът има значение и за преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Клъстер 1 „Основи“ – групата от преговорни теми, включваща върховенството на закона и борбата с корупцията – беше отворен през юни 2026 г. Конкурсният подбор на генерален прокурор е сред 10 приоритетни реформи, договорени с Европейската комисия. На 14 септември говорителят на ЕК Гийом Мерсие заяви, че Брюксел не коментира отделни случаи, но независимостта на НАБУ и САП трябва да бъде защитена, за да могат двете институции да работят пълноценно.

Кадровите решения следват бързо, но правомощията на генералния прокурор остават непроменени. Ако законът бъде запазен в сегашния си вид, следващият ръководител също ще може да назначава без конкурс и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори. Именно затова само смяната на Кравченко не е достатъчна, за да се заключи, че натискът върху антикорупционните органи е приключил.

Заемът зад най-големия пакет в Ozon води до компания на Тимченко

🇷🇺💰 Парите за най-големия акционерен пакет в Ozon са дошли от „Делта“ – дружеството, чрез което Генадий Тимченко държи 17% от нефтохимическия концерн „Сибур“ и получава дивидентите по този дял. Това е изводът на Фонда за борба с корупцията (ФБК), който реконструира по счетоводни отчети верига от заеми, свързваща един от най-близките приятели на президента Владимир Путин с втория по големина маркетплейс в Русия. Разследването, с автор Георгий Албуров, беше публикувано на 26 август 2026 г. – в седмица, в която удари с украински дронове засегнаха складове на Ozon в четири региона.

Публично известната част от сделката е сравнително кратка. През 2024 г. холдингът „Восток Инвестиции“, поел активите на фонда Baring Vostok след ареста на неговия основател Майкъл Калви и след началото на войната, продава своя дял в Ozon. Акциите се консолидират в новото акционерно дружество „О23“, което по-късно преминава у Александър Чачава за 38,2 млрд. рубли. Смяната на собствеността става публична едва на 25 юли 2025 г. Тогава пакетът е 27,71%. Към април 2026 г. Чачава го увеличава до 34,95% и вече е най-големият акционер в Ozon.

Чачава има значителна инвестиционна биография: основава фонда LETA Capital през 2012 г. Той придобива My.Games от VK срещу 642 млн. долара и държи 19,69% от „Яндекс“. Размерът на сделката за Ozon обаче надхвърля обичайния мащаб на венчърен фонд от този тип, а самият Чачава никога не е посочвал откъде са дошли средствата. По собствените му думи големите му сделки са финансирани със собствени средства и такива от заеми, но не е уточнявал кои са кредиторите.

Самата сделка не е реализирана на открит пазар. По котировките от 2024 г. същият брой акции би струвал около 200 млрд. рубли, а независими оценки на актива го поставят в диапазона 100–120 млрд. рубли. Обявената цена е 38,2 млрд. Режимът за излизане на чуждестранен капитал от Русия налага значителен дисконт и изисква правителствено разрешение, което свежда кръга на потенциалните купувачи до онези, които могат да го получат. Още преди разследването пазарни участници, цитирани от „Ведомости“, смятат, че Чачава представлява интересите на по-голям инвеститор, без да го назовават.

По документите, анализирани от ФБК, финансовата верига се проследява първо чрез сравнително малки по размер взаимни вземания и задължения, а не чрез основния заем. В отчетността на „О23“ е записано, че на 14 август 2024 г. дружеството е придобито от акционерно дружество, чието име е скрито. Там фигурира и задължение от 5 млн. рубли към компанията майка по договор за безлихвен заем от 15 април 2025 г.

Директорът на „О23“ Алексей Егоров ръководи още три фирми. Една от тях е „Корпорация 42“. В нея същите 5 млн. рубли са записани като вземане от дъщерно дружество по договор със същата дата. Самата фирма е длъжник с 2,7 млн. рубли към своя неназована компания майка, а огледалното вземане фигурира в третата фирма, ръководена от Егоров – инвестиционната група „Стратосфера“. Неин собственик е физическо лице, чието име не е посочено в регистъра.

Ключовият заем се появява именно в отчетността на „Стратосфера“: 51 230 297 000 рубли, записани на ред 4311 от отчета за паричните потоци – „получаване на кредити и заеми“. Именно необичайната точност на сумата позволява тя да бъде проследена. Логиката на ФБК е, че насрещната страна би трябвало да отчете съответстваща стойност в собствената си отчетност.

В изтегления от фонда масив с отчетността на всички руски юридически лица за 2024 г. само 194 компании са отпускали заеми над 51,2 млрд. рубли. Търсенето по точната сума предлага само едно съвпадение извън „Стратосфера“ – акционерно дружество „Оптима“. Самият заем надхвърля с 13 млрд. рубли обявената цена на пакета в Ozon, като публикуваната отчетност не обяснява разликата.

„Оптима“ не е финансова институция и според данните, приведени от ФБК, не сочи собствен източник на средства от подобен мащаб. Кадровите връзки на дружеството обаче водят към един и същ корпоративно-политически кръг. Генералният директор Даря Брилякова работи и в автодрума „Игора Драйв“, записан на племенника на Путин Михаил Шеломов, както и в „АБР Менеджмент“ на Юрий Ковалчук. Предишният директор Анастасия Юлдашева е свързана с „Акцепт“ – друга фирма на Шеломов. Главният счетоводител Жана Цаплева идва от „Релакс“ – дружеството на Светлана Кривоногих, която в разследващи публикации е посочвана като бивша интимна партньорка на Путин и майка на дъщеря му Луиза Розова.

Според отчетността, цитирана от ФБК, средствата на „Оптима“ идват от „Делта“ – отново чрез безлихвено финансиране и то в размер, който се различава от заема към „Стратосфера“ с едва 1000 рубли вследствие на закръгляване. „Делта“ официално и публично принадлежи на Генадий Тимченко, а през това дружество минават дивидентите му от „Сибур“.

Според предишни разследвания на ФБК същият корпоративен кръг е финансирал строежа на двореца край Геленджик, издръжката на бавачките и учителите на синовете на Путин и Алина Кабаева, както и сделката за придобиване на пивоварната „Балтика“ от датската Carlsberg. Фондът твърди, че Тимченко е подарил на зетя на Путин Кирил Шамалов пакет в „Сибур“, който го е превърнал в доларов милиардер малко след като навършва 30 години, а също така че замък в Биариц е бил предоставен на Шамалов и дъщерята на Путин Катерина Тихонова.

През последните седмици тази финансова верига отново попадна в полезрението, след като украинските дронове започнаха да нанасят системни удари по логистична инфраструктура на Wildberries: над 40% от складовите площи на най-големия руски маркетплейс бяха унищожени, а щетите за платформата и нейните търговци доближават един трилион рубли.

От 22 август ударите се пренесоха и върху Ozon. Поразени бяха комплексите в Чапаевск, Оренбург, Енем в Адигея и Махачкала, последвани от склад в Ростов на Дон. На 30 август беше ударен сортировъчен център в Белгород, след което приемането на поръчки за областта не беше възстановено до края на месеца.

Пазарната реакция не закъсня. Акциите на Ozon паднаха с 26% до 2140 рубли, след което се възстановиха с 3,54% на следващия ден. Директният материален ефект засега изглежда под контрол: складове се наемат от девелопери, товарите са застраховани срещу диверсия, а изваждането на един комплекс засяга около 0,75% от оборота.

Основният риск е друг. Маряна Лазаричева определя като главен фактор за нестабилността не текущата щета, а трайно високата вероятност от повторение. Павел Веревкин посочва, че устойчива серия от удари би увеличила разходите за охрана, застраховки и транспорт. Ако темпът от август се запази, вероятността от нови удари срещу складовата мрежа на компанията остава висока – и именно такъв риск пазарът вече изглежда калкулира в цената.

Случаят с Ozon повтаря модел, документиран вече при „Балтика“, Shell и VK. Пивоварната беше извадена от контрола на Carlsberg с указ и впоследствие се озова при същия корпоративен кръг; руските активи на Shell поеха по сходен път; VK отдавна е под контрола на хора от най-близкото до Путин бизнес обкръжение.

Това очертава системен модел, при който войната действа и като механизъм за преразпределяне на дадена собственост. Чуждестранният акционер е принуден да излезе, цената се свива с административно наложен дисконт, а разрешение за сделката получава купувач, който не е избран чрез конкурентен пазарен процес.

ФБК призова Европейския съюз да наложи санкции на хората и фирмите, които според фонда държат дела в интерес на Путин. Нито Чачава, нито „О23“ фигурират в санкционните режими на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, макар че на 23 юли Брюксел замрази активите на „Озон Банк“ със своя 21-ви пакет.

Според анализа на ФБК структурата остава устойчива и трудно проследима, докато крайният ѝ собственик е обозначен само като физическо лице без име в регистъра, а всяко следващо звено е прикрито поотделно чрез механизми, допустими от закона.

Към 1 септември 2026 г. нито Ozon, нито Александър Чачава, нито Генадий Тимченко са дали публичен отговор на твърденията.

Путин връща строителните батальони в армията – 25 000 военни бройки

🇷🇺🛠️ Руският президент Владимир Путин подписа указ, с който възстановява строителните войски в състава на руската армия за първи път от ликвидирането им през 2006 г. Документът, публикуван на 27 юли 2026 г. на официалния правителствен портал, увеличава щатната численост на въоръжените сили с 27 000 души – 25 000 военнослужещи и 2000 цивилни служители. Промените, които влизат в сила на 1 август, бележат завръщането на познатите от миналото „стройбати“. Според публикация на The Moscow Times от днес, това е ключова част от мащабното преустройство на военно-строителния комплекс, започнато от Министерството на отбраната в края на 2024 г.

С новия указ таванът на руската армия достига 2 426 130 души, от които 1 535 000 са военнослужещи. Това е шестото увеличение от началото на пълномащабната инвазия и третото само за последните шест месеца. За сравнение, през предвоенната 2017 г. щатът наброяваше 1 902 758 души (в това число 1 013 628 военни). Документът е първият от пролетта насам, който увеличава конкретно броя на военния персонал и стъпва върху предходните увеличения през март и юни. Но разширяването на силовите структури не спира дотук: към края на юни правителството предложи проект, с който централният апарат на Федералната служба за охрана (ФСО) се увеличава от 785 на 812 души – четвърто подобно разширяване от началото на конфликта.

Указът формулира задачите на новите подразделения доста широко: изграждане на отбранителни линии, фортификационни съоръжения, както и обекти от военната и социалната инфраструктура. Списъкът поставя фронтовите укрепления наравно с казармите и полигоните, покривайки всичко от строителна площадка в Арктика до окопите в Донбас.

Истинската причина за връщането на модела прозира в съдебната статистика на военното министерство. През 2024 г. ведомството е завело искове за 18,8 млрд рубли срещу основния си изпълнител – държавната „Военно-строителна компания“ (ВСК). През 2025 г. сумата достига 15,1 млрд, а само за първите 7 месеца на 2026 г. исковете вече възлизат на 17,2 млрд. рубли. Фактът, че държавата съди собствената си компания за милиарди, илюстрира дълбоката криза в системата, която трябваше да поеме военното строителство след разформироването на предишните структури.

Съдебните дела обаче са само върхът на айсберга. От 2016 г. строителното направление в министерството се ръководеше от заместник-министъра Тимур Иванов, арестуван през април 2024 г. за това, че получава подкупи от подизпълнители. През юли 2025 г. той беше осъден на 13 години затвор и глоба в размер на 100 млн рубли за злоупотреби в особено голям размер. По друго дело за подкупи той дори сключи сделка със следствието през март 2026 г. Символично, в деня, в който Путин подписа новия указ, същият съд осъди на осем години и бившия бизнес партньор на Иванов – Сергей Бородин, част от същата корупционна мрежа.

Новият министър на отбраната Андрей Белоусов обяви преструктуриране на сектора малко след като зае поста. През август 2025 г. той поиска преминаване към нов модел, насочен към намаляване на строежите, които така и не биват завършени, прехвърляйки част от правомощията на военните окръзи. Няколко месеца по-късно той потвърди официално създаването на новите военно-строителни части, определяйки ги като „допълнителен инструмент“ за изграждане на стратегически обекти.

Тези подразделения имат дълга и спорна история. Съветските „стройбати“ са наброявали между 200 и 400 хиляди души, изграждайки огромна част от отбранителната инфраструктура в страната. Системата оцелява 15 години след разпада на СССР, докато през 2006 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Иванов не я ликвидира „като клас“, прехвърляйки дейността към цивилни изпълнители.

Въпреки това, най-секретните обекти като ракетни шахти и космодруми останаха в ръцете на държавата. След серия от реформи Министерство на отбраната създаде собствен строителен комплекс, но разчиташе предимно на специализирани контрактори. 20 години по-късно ведомството е принудено да се върне към стария модел. Опитът да се замени казарменият труд с пазарни отношения доведе до замразени проекти и загуби в размер на милиарди долари, точно когато армията има остра нужда от инфраструктура за ракети, жилища за ветерани и укрепления по фронта.

Най-скъпият урок дойде именно от фронтовата линия. За изграждането на отбранителната линия „Засечна черта“ в Курска област държавата отдели 19,4 млрд. рубли. Разследванията обаче показаха, че голяма част от дейностите са били симулирани с фиктивни договори. Щетите се оценяват на над 4,1 млрд. рубли, а сред обвиняемите са бившият губернатор и редица местни ръководители. В резултат на това, на местата, където украинските войски осъществиха пробив през границата през август 2024 г., реални укрепления нямаше. Строителството с цивилни изпълнители се провали най-тежко там, където залогът беше най-висок.

Въпреки че държавни коментатори като Виктор Литовкин и Виктор Баранец акцентират върху нуждата от изграждане на ракетни сиолози и бази в Арктика, самият текст на указа поставя отбранителните линии на първо място. Това подсказва, че по-голямата част от новия състав вероятно ще бъде изпратен да укрепва фронта – задача, която досега се изпълняваше от бойни части и наети цивилни.

Остава открит въпросът кой ще служи в тези нови части. В съветско време те се попълваха от наборници, което им донесе репутацията на източник на евтин принудителен труд. Макар официални лица да твърдят, че сега ще се разчита на доброволци-специалисти, завършили Военен инженерно-технически университет (юли 2026 г.), все още липсва официален документ, който да регламентира процеса.

Тъй като 25 000 души представляват едва 1,6% от военния състав, има вероятност реформата да е по-скоро административна. Възможно е досегашните цивилни работници на ВСК просто да се облекат в униформи, което би превърнало указа в дисциплинарна мярка, а не в реално добавяне на нови кадри.

Истината ще проличи скоро. Ако в предстоящата след два месеца есенна наборна кампания се появят нови строителни отряди от наборници, изпратени край фронта, това ще потвърди нуждата от фортификационен ресурс. Ако новите части бъдат насочени към космодруми и ракетни бази, а съдебните дела срещу ВСК намалеят, това ще значи, че министерството просто решава вътрешните си проблеми. Тъй като указът влиза в сила след броени дни, отговорите няма да закъснеят.

Разследване: Янукович живее в Сочи под чуждо име

🇺🇦🕵️🇷🇺 Избягалият бивш украински президент Виктор Янукович живее в Русия под чужда самоличност – на закътано имение в Сочи заедно с дългогодишната си спътница, а най-близкото му обкръжение е натрупало имоти и банкови влогове за милиони долари. Това разкрива разследване на украинското издание „Телебачення Торонто“, публикувано на 25 юли.

По данни на разследването Янукович пребивава в имението „Благодат“ на улица „Есауленко“ 15 в известния черноморску курорт заедно с Любов Полежай, която използва моминското си име Садикова. Самият имот с площ от около три хектара включва няколко къщи, обширни оранжерии, градина, параклис и езеро.

Централната находка е и най-предпазливо формулираната. Журналистите са установили мъж, който пътува със Садикова под името Олег Николаевич Леонов, и смятат, че зад въпросната самоличност се крие самият Янукович. Основанието им е косвено, но показателно: посочената рождена дата (9 юли 1950 г.) отговаря на тази на бившия президент, а фамилията Леонов е моминското име на майка му. Директно потвърждение не е налично; изводът стъпва върху съвпадението на данните, не на документ, който да свързва двете имена.

Разследването проследява и хората около Янукович. Бивши офицери от Управлението за държавна охрана на Украйна (УДО), напускали страната заедно с него през 2014 г., днес служат във Федералната служба за охрана на Русия (ФСО) и са разположени в Сочи. Прегледаните данни за полети показват, че същите тези хора редовно пътуват заедно с Полежай и нейни близки – знак, че продължават да осигуряват сигурността на обкръжението и десетилетие след бягството.

Имуществото около Садикова е подробно описано. Тя е събрала над 370 хектара земя в района на Сочи и над 2400 кв.м. недвижими имоти – 5 апартамента, 5 къщи и 4 търговски обекта – както и 2 апартамента в Москва с площ 102 и 147 кв.м. Само от отдаване под наем е получила над 50 млн рубли, около 640 хиляди долара; общата стойност на активите журналистите оценяват на над 8 млн долара.

Най-големият син на Янукович, Александър, живее в Русия под фамилията Соколов, заедно със съпругата си и двамата им сина. По данни на разследването до май 2026 г. той е разполагал с достъп до система за лицево разпознаване и следене, ползвана от руските служби за сигурност, и то с права да въвежда промени в нея. Полетните регистри го показват да пътува с висши служители на ФСБ, сред които бившият началник на Пета служба Сергей Беседа. Съпругата му Олена е придобила 27 000 кв.м. недвижими имоти в Русия, а през 2024 г. е държала около 3,5 млн долара само по банкови влогове. Тя и двамата ѝ сина имат не само руско гражданство, но и такова на Обединените арабски емирства.

Кръгът не се изчерпва с най-тесния. Бившата съпруга на Янукович, Людмила, според журналистите живее в окупирания Крим. А бившият главен прокурор на Украйна Виктор Пшонка и неговата съпруга са пътували из Русия под други имена – самият Пшонка под самоличността Виктор Федоров.

Виктор Янукович управлява Украйна от 2010 г. През ноември 2013 г. отказва да подпише отдавна подготвяно споразумение за асоцииране с Европейския съюз и изтегли кредит от Русия – обрат, който изкара милиони украинци по улиците на десетки градове. Протестите, известни като Революция на достойнството, доведоха до сблъсъци с десетки убити демонстранти в самия център на Киев. На 21 февруари 2014 г. Янукович избяга от пищната си резиденция „Межигиря“ край столицата, станала нарицателна за лукса на управлението му и днес превърната в музей на корупцията, и до броени дни изчезва от страната.

По данни на Държавното бюро за разследване на Украйна той преминава незаконно държавната граница с помощ от руската армия и служби за сигурност и е преведен през територията на Русия и окупирания Крим. Украинските следователи твърдят, че операцията е координирана именно от ФСО и одобрена на най-високо ниво в руското ръководство. Правосъдието го застигна задочно на два пъти: през януари 2019 г. съд в Киев го осъди на 13 години затвор за държавна измяна – заради писмото, с което отправя призив към Владимир Путин да въведе войски в Украйна; а на 28 април 2025 г. – нови 15 години, за организиране на бягството му и подстрекаване на охраната му към дезертьорство. Периодът на управлението му ще остане запомнено с корупция от огромни мащаби: следователи оценяват присвоеното от него и приближените му, известни като „Семейството“, на десетки милиарди долари.

След няколко предизвикателни пресконференции в Ростов на Дон през 2014 г. Янукович реално изчезна от публичното пространство. Появи се отново – макар само като име – в началото на пълномащабната война през 2022 г.: по данни на украинското разузнаване е бил придвижен до Беларус в очакване руските войски да превземат Киев, за да го обяви Москва за законен президент на Украйна. Планът се провали заедно с настъплението към столицата.

Разследването добавя към отдавна известното – че Янукович намери убежище в Русия – конкретиката: как е устроено това убежище и кой го поддържа. Данните за полети и имотни описи очертават обкръжение, поело функции в самия охранителен апарат на държавата домакин. Телохранителите, прекрачили границата през 2014 г., днес носят пагоните на ФСО. Синът е разполагал с работен достъп, при това с права да редактира, до система на руските служби. Полетите му вървят заедно с ръководител на ФСБ. Тези находки подреждат в една линия три отдалечени във времето точки – организираното от ФСО бягство през 2014 г., държания в Беларус кандидат за марионетно управление през 2022 г. и вплетеното днес в руските служби обкръжение – един и същ кръг от хора, задържан под крилото на една и съща държава 12 години след падането му, дори след като планът да бъде върнат на власт се провали.

📽️ Видео: Украинците се изумяват, след като сваленият украински президент Виктор Янукович настоява в първата си публична реч от бункер в Ростов на Дон, че не е бил свален от власт и ще продължи да се бори за бъдещето на Украйна, 28 февруари 2014 г.

Армията на дребно: 2500 долара за RPG, снайпер и граната в Камбоджа

🇰🇭💥💵 Камбоджански военнослужещи дадоха на американски влогър да стреля с автомати, снайперска пушка, оръжие 12,7 мм калибър и гранатомет РПГ и да хвърли бойна граната – срещу общо около 2500 долара, платени в брой на планински полигон, чието местоположение самият клиент казва, че няма право да разкрие. Кадрите са от видеото „I Joined the Cambodian Army“ („Постъпих в камбоджанската армия“), качено в YouTube канала Arab.

Зад стрелящия американец мъже с военни униформи размахват пачки банкноти, без да изпускат оръжието от ръцете си. Той току-що е платил; те току-що са получили. И всичко това – половин година след като армията, чието оръжие гърми в кадър, излезе от най-тежката война на Камбоджа от десетилетия.

Зад псевдонима Arab стои Адисън Пиер Маалуф – американец от Атланта, изградил кариерата си от пътувания в места, където организираният туризъм не стъпва, по формула, по силата на която местата се менят, а логиката остава: колкото по-недостъпно, толкова по-гледаемо. През март 2024 г. той беше отвлечен в Хаити от бандата „400 Mawozo“, докато търсеше интервю с гангстерския лидер Джими Шеризие – Барбекю, и беше освободен след повече от две седмици в ръцете на похитителите. В Камбоджа никой не го застрашава: тук опасността е услуга с ценоразпис.

Пазарът, на който Маалуф попада, не е негово откритие. Десетилетията гражданска война и наследството на Червените кхмери оставиха в страната оръжеен излишък, който мирните години превърнаха в туристическа ниша: стрелбища при военни бази в околностите на Пном Пен, където срещу долари на ръка чужденци могат да стрелят с автомати Калашников, картечници и гранатомети под надзора на действащи военнослужещи, а по над дузина оръжия присъстват в публичните им менюта – от АК-47 до бойни гранати. Тайландското онлайн издание The Nation в края на декември описа как изстрелът с РПГ е поскъпнал от 300 на 350 долара, патронът за автомат или пистолет върви по 1-2 долара, а войниците подготвят оръжието и насочват клиентите – според сведенията, с договорки между туристически посредници и военни, търсещи странични доходи. Същият материал отбелязва, че бизнесът процъфтявал именно в месеците на бойните действия; публикацията е пусната на 23 декември, дни преди второто примирие, и идва от медия на страната, с която Камбоджа тогава воюваше – но ценоразписите на самите оператори, публично достъпни от години, разказват същата история и без чужда помощ.

Примирието от юли 2025 г., постигнато с посредничество от Малайзия и под натиск от американския президент Доналд Тръмп, се разпадна до пропагандна война и гранични престрелки, които в началото на декември отново прераснаха сражения – този път най-тежките между двете страни от десетилетия. Тайланд съобщи за 26 убити военни и около 45 убити цивилни; Камбоджа съобщи за 30 убити и 90 ранени цивилни, без да оповести своите военни загуби; стотици хиляди души бяха евакуирани от двете страни на границата, а по данни на NPR разселените наближиха милион. Новото примирие беше подписано на 27 декември в тайландската провинция Чантабури от министрите на отбраната Теа Сейха и Натапон Наркпанит: 16 мерки за деескалация и връщане на 18 камбоджански военнопленници. Колко крехка е конструкцията, пролича за дни – още на 6 януари армията на Тайланд съобщи за нов обстрел, който според Пном Пен бил случаен.

По тарифите на правителството от началото на 2025 г., отразени от местната преса, офицерските заплати в камбоджанската армия се движат между 602 500 и 1 990 000 риела месечно (150-500 долара). Следобедът на Маалуф струва колкото 5 месеца до над година служба по тази скала. Стимулът има и своя таван: през ноември 2021 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира по закона „Магнитски“ генерал Чау Пирун, директор на департамента за материално-техническо осигуряване в Министерството на отбраната, и командващия флота адмирал Теа Вин. Двамата са участвали в схема за надуване на разходите по разширението на военноморската база „Реам“ в своя лична полза. Месец по-късно САЩ наложи на Камбоджа и оръжейно ембарго, позовавайки се на корупцията и задълбочаващите се военни връзки с Китай около същата база. Между строежите с участие на генерали и стрелбището на дребно се отличава един и същ модел: военната институция като частен източник на доходи. В това уравнение платежоспособният чужденец наистина получава срещу пари в брой достъп до арсенала на действаща армия.

Важно е уточнението, че стрелбищата не са симптом на следвоенен разпад: индустрията е по-стара от войната с десетилетия, действа открито с публични цени и никое камбоджанско правителство досега не е посегнало да я закрие – ниша, толерирана от бездействието на държавата, а не тайна. Но два конкретни детайла отличават кадрите на Маалуф от витринния вариант: локацията, която по думите му няма право да назове, както и пачката, която военните размахват в кадър.

Институцията, в която тези стимули действат, в момента е подложена на принудително разширение. Законът за наборната служба, приет още през 2006 г. и никога прилаган, беше активиран от премиера Хун Манет през юли 2025 г. – няколко седмици след като граничен сблъсък на 28 май взе първата жертва – а на 12 май тази година парламентът гласува ревизия: 24 месеца задължителна служба за мъжете и свален таван на наборната възраст от 30 на 25 години. Говорител на Министерството на отбраната настоя тогава, че активирането „не е отговор на война или на какъвто и да е граничен въпрос“. Първите наборници ще влязат в казарма, в която един следобед на чуждестранен турист с камера струва колкото повече от година служба по прага на офицерската тарифа.

Багдад даде на въоръжените групи срок до 30 септември да предадат оръжието

🇮🇶🤝🇺🇸 Федералното правителство на Ирак посочи 30 септември като краен срок, в който всички милиции в страната трябва да предадат своето оръжие на държавата – най-категоричната дотук формулировка на политиката, с която новият премиер Али ал-Зайди обвърза мандата си.

Датата не е подбрана случайно: тя съвпада с края на мисията на ръководената от САЩ международна коалиция срещу „Ислямска държава“, с чието присъствие проиранските фракции от години изтъкват като оправдание да задържат оръжие извън държавен контрол. Обявлението беше направено говорителя на правителството Хайдар ал-Абуди по време на седмичния брифинг в Багдад в понеделник, броени дни преди първото пътуване на Зайди като премиер в чужбина – посещение във Вашингтон в средата на юли, на което разоръжаването на милициите ще бъде сред водещите теми.

„Всички въоръжени групи са уведомени за конкретна дата, която слага край на този въпрос… септември, който в същото време бележи края на присъствието на международната коалиция. След тази дата всички оръжия извън контрола на държавата ще подлежат на законови мерки“, заяви ал-Абуди по време на брифинга, на който имаше представители на Франс прес, наред с други журналисти. В отделно изявление Зайди потвърди ангажимента си пред посланици от Европейския съюз, че ограничаването на оръжието до държавата „не е просто лозунг, то вече започна“, и обвърза политиката директно с крайния срок от 30 септември, когато според него ще се осъществи „пълното изтегляне на силите на коалицията“.

Че зад думите стои готовност за действие, новото правителство показа само едно денонощие по-рано. По първи петли в неделя иракските сили за сигурност запечатаха всички входове на укрепената Зелена зона в центъра на столицата – периметърът, подслоняващ американското посолство, чуждите дипломатически мисии, парламента и резиденциите на висши политически фигури – и проведоха поредица от арести вътре в нея и няколко столични квартала и провинции. Държавната Иракска новинарска агенция (INA) съобщи за 47 задържани, сред които 12 действащи и1 бивш депутат, бивш съветник на предишния премиер Мохамед Шия ал-Судани и висш чиновник от петролното министерство. Втори източник от сигурността уточни пред Франс прес, че разследването не опира само до финансова корупция, а обхваща и финансирането на въоръжени фракции, контрабандата на долари и ирански петрол – пряко позоваване на подкрепяните от Техеран шиитски групировки.

Сред задържаните са Али Маареж, заместник-министър на петрола по разпределението, и Мутана ал-Самараи, лидер на сунитския алианс „Ал-Азм“, отведен заедно с ръководителя на кабинета си; на прицел са попаднали и фигури от предимно шиитския блок на ал-Судани. Основанието за вълната от арести са самопризнанията на Аднан ал-Джумаили – бивш заместник-министър на петрола, задържан месец по-рано, чието дело се превърна в спусък за останалите. Разследващият съдия Дия Джаафар от Централния наказателен съд за борба с корупцията обясни, че производството е започнало още през октомври 2025 г. след сигнали, че кандидати за парламента са изразходвали огромни суми за своите предизборни кампании, черпейки от държавния ресурс с подкрепата на влиятелни фигури от предишния кабинет. По думите му съдът поискал снемане на имунитета на замесените депутати, което председателят на парламента Хайбат ал-Халбуси е одобрил, преди заповедите за арест да бъдат изпълнени. По делото „Джумаили“ властите иззеха около 86 млн долара в брой само този месец, а проследяването на активите впоследствие повиши запорираното до близо 31 млрд иракски динара (около 23,7 млн долара) и още 10 млн долара.

Кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, които показват бронирана техника, по някои твърдения дори танкове, придружени от записи на тежка стрелба, създадоха впечатление за щурм. Официалната картина е по-сдържана. По данни на Shafaq News операцията е преминала без сблъсъци, съпротива и тежък въоръжен отпор, а бронираната техника е била разположена като предпазна мярка, за да запечата изходните точки на „Зелената зона“. Двете версии не са непременно в противоречие – заснети поединично машини лесно се разчитат като повече, отколкото са – но към момента няма потвърждение нито за престрелка, нито за жертви, а официално изявление на правителството за акцията все още липсва. Федералната комисия за интегритет се ограничи до съобщение, че действа „с прецизност и в пълно съответствие със закона“, като изпълнява съдебни заповеди срещу лица, обвинени в присвояване на публични средства.

Крайният срок и арестите имат по-дълга предистория. Зайди – 41-годишен банкер и политически новак, най-младият премиер в историята на страната – встъпи в длъжност през май като консенсусна фигура с одобрение от Вашингтон, и още през първите дни постави „оръжието в ръцете на държавата“ в основата на програмата си. На 30 май той учреди Върховен суверенен съвет за интегритет, надзор и възстановяване на публични средства, натоварен да преследва злоупотребите с обществени пари в министерствата и провинциалните администрации. Часовникът за разоръжаването е прикачен към друга, по-стара договореност: по споразумението между Багдад и Вашингтон от 2024 г. силите на международната коалиция напуснаха федерален Ирак до септември 2025 г. и трябва да се изтеглят от кюрдския регион до септември 2026 г. – именно тази последна дата ал-Абуди превърна в граница, отвъд която „причините за нерегламентирано оръжие отпадат“.

В центъра на казуса стоят „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) – коалиция от предимно шиитски милиции, сформирана през 2014 г. за отпор срещу „Ислямска държава“, която впоследствие беше интегрирана формално във военната структура на Ирак. Част от тези формирования са обвързани с Техеран, а няколко от тях Вашингтон определя като чуждестранни терористични организации. Реакцията на поставения ултиматум отсега е разделен. Две от групите – Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али – обявиха, че ще предадат администрацията на бригадите си в ръцете на държавата. Твърдото ядро обаче, в което влизат Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ал-Нуджаба, държи на обратното: тези фракции отказват да се разоръжат, докато чуждите войски не напуснат страната. Самата инициатива за разоръжаване по-рано този месец беше приветствана от специалния пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия Том Барак, който я определи като принос към „архитектурата на реда“.

Така за по-малко от 48 часа Багдад изпрати два сигнала, които се четат едновременно навътре и навън. Навътре операцията е антикорупционен удар по съдебни заповеди – начин новият премиер да докаже, че обещанието за чистка не е реторика. Навън таймингът е трудно да бъде пренебрегнат: акциите съвпаднаха с официална визита в Багдад на иранския външен министър Абас Арагчи – напомняне, че Техеран държи Ирак за ценен партньор – и предшестваха с дни пътуването на Зайди във Вашингтон, където разоръжаването на шиитските милиции е едно от условията на американска страна за партньорство в сферата на сигурността и икономиката. Дипломатически източник от Багдад определи операцията като „част от подготовката за визитата във Вашингтон“, която цели да покаже, че Зайди държи на думата си – оценка, която съвпадението на датите прави трудна за пренебрегване.

Самите арести показват едновременно способност и намерение Багдад да нанесе удар по разхищението вътре в системата: задействани са елитни звена, конфискувани са десетки милиони в брой и са снети имунитети по съдебен път. Разоръжаването на фракциите обаче е задача от друг порядък. То опира не до заповеди срещу отделни лица, а до организирани въоръжени групировки със собствена логистика, източници на приходи и политически гръб – и публичният отказ на най-твърдите от тях очертава предела на чисто административния подход. При запазване на сегашната траектория пълно разоръжаване до 30 септември изглежда твърде малко вероятно; частично предаване на оръжие от вече склонните групи, придружено от формален отказ на ядрото, е по-вероятният изход. В този сценарий резултатът би бил частичен държавен монопол над оръжието, при който истинският тест се измества от обявяването към принудата – от заповедта към изпълнението ѝ.

Хронологията на натиска е последователна. Разследването срещу Джумаили тръгва през октомври 2025 г. През май 2026 г. Зайди положи клетва и обяви разоръжаването за свой приоритет и създаде антикорупционния съвет; на 10 юни кабинетът за пръв път маркира края на септември за краен срок; седмици по-късно дойде арестът на Джумаили и иззетите около 86 млн долара; в неделя, 28 юни, следват рейдовете в Зелената зона; в понеделник, 29 юни, ал-Абуди затвърди 30 септември като ултиматум, докато Арагчи е на посещение в Багдад; в средата на юли предстои визитата във Вашингтон; на 30 септември изтича както срокът, така и мандатът на коалицията.

Дали тази верига ще доведе до държавен монопол върху оръжието, ще проличи по няколко осезаеми признака. Потвърждение за успех би било склонните фракции действително да предадат тежките си въоръжения и Багдад да поеме командването на бригадите им преди крайния срок, докато твърдото ядро остане формално изолирано извън закона. Отслабване на политиката би било обратното – отлагане на предаването от вече съгласните групи под претекст за оставащото присъствие на коалицията в кюрдския регион, при което 30 септември се нарежда сред датите, надживени от баланса на силите. Засега Багдад показа, че е способен да арестува депутат, както и да конфискува пари в брой; дали може да разоръжи бригада, няма да покажат следващите дни, а 30 септември.

📸 Снимка: Членове на Сарая ал-Салам празнуват по време на церемония в град Самара по отделяне на групата от движението на Муктада ал-Садр и нейната интеграция в Силите за сигурност на Ирак, 4 юни 2026 г. (AFP)

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.

Китай осъди двама бивши министри на отбраната на смърт при продължаващата чистка в армията.

🇨🇳 В нов поразителен ход в рамките на безпрецедентната чистка във висшето военно командване, Китай осъди двама бивши министри на отбраната на Китай на смърт с двегодишна отсрочка на изпълнението по обвинения в корупция, съобщи държавната информационна агенция Синхуа.

Въоръжените сили на страната са една от основните мишени на мащабната кампания за борба с корупцията, инициирана от върховния лидер Си Дзинпин след като пое властта през 2012 г. Над десетилетие по-късно тя достигна до елитните Ракетни войски, които отговарят както за ядрения арсенал, така и за конвенционалния ракетен арсенал.

Уей Фънхъ и Ли Шанфу получиха обвинения в подкупи, за което бяха осъдени на смърт с две години отсрочка на изпълнението, с решение от военния съд на страната, съобщават държавните медии. Съдът обяви, че след изтичане на отсрочката присъдите на двамата бивши генерали ще бъдат заменени с доживотен затвор без право на замяна.

72-годишният Уей заемаше поста министър на отбраната през 2018-2023 г. и беше заменен от 68-годишният Ли, който беше начело на ведомството по-малко от 8 месеца през 2023 г. И двамата попаднаха под прицела на разследване от антикорупционното звено на армията, започнало същата година.

Си Дзинпин изведе чистката в армията до най-високо ниво през януари, взимайки на прицел най-доверения си генерал с отстраняването на Джан Юся, който превъзхождаше по ранг Уей и Ли и ръководеше ежедневните операции на армията.

Мащабните реформи на Си засегнаха широк спектър от наброяващата 2 милиона военнослужещи Народна освободителна армия в периода от 2022 г. насам, в рамките на която бяха отстранени над 100 висши офицери.

36 генерали бяха официално прочистени в същия период, а други 65 офицери са вписани като изчезнали или потенциално отстранени, според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван през февруари.

Докладът установява, че ако се вземат предвид позициите, прочиствани повече от веднъж в същия период, са засегнати общо 52% от висшите ръководни постове във въоръжените сили на страната. Радикалната кампания е част от дългогодишния стремеж на лидера да дисциплинира армията, докато продължава да затяга хватката си върху властта и придвижва мащабна военна модернизация.

Но обхватът на тази „безпрецедентна чистка“ повдига въпроси, свързани с готовността на въоръжените сили за провеждане на усъвършенствани военни операции, пишат авторите на доклада. След падението на Джан и неговия заместник през януари, редакционна статия в официалния вестник на армията PLA Daily хвърли остри обвинения към двамата бивши военни лидери в подкопаване на върховната власт на Си, като в същото време затвърди посланието му за нулева толерантност към корупцията.

Разследванията срещу тях ще „премахнат токсичните влияния“ в редиците на висшето командване, а в същото време ще „подпомогнат на народните въоръжени сили да преминат през пълно обновление, вливайки мощен импулс в стремежа към изграждане на силна армия“, се отбелязва в статията.

Орбан загуби. Унгария избра Европа.

🇭🇺 16-годишното управление на Виктор Орбан приключи с тежко поражение на парламентарните избори днес. Партията Тиса на Петер Мадяр получи 53,66% от гласовете и 138 от 199 места в Националното събрание – конституционно свръхмнозинство, което надхвърля прага от 133 депутати, необходим за промяна на основния закон.

Фидес-КДНП на Орбан спечели 37,75% и 55 места – срив от 80 мандата спрямо 2022 г. Дясно-популисткото движение „Нашата родина" на Ласло Тороцкай взе 5,9% и 6 места. Нито една друга формация, включително бившите опозиционни партии МСЗП и Демократическа коалиция, не преодоля петпроцентовата бариера.

Избирателната активност достигна 79,46% – най-високата от падането на комунизма и с близо 10 пункта над нивото от 2022 г. Предишният рекорд беше поставен през 2002 г. при 70,5%. Тиса спечели 95 от 106 района в страната.

Орбан се обади на Мадяр, за да го поздрави, преди да излезе пред привържениците си в Будапеща. „Ясно е, че отговорността и възможността да управляваме не бяха дадени на нас", каза той и определи резултата като „болезнен", но „еднозначен". Добави, че Фидес ще служи на унгарската нация и от опозиция и обеща: „Никога няма да се откажем." Това е първото електорално поражение на Фидес от 2010 г. насам, след четири поредни свръхмнозинства.

Мадяр обяви победата от брега на Дунава в Будапеща, сред шампанско и сълзи на своите симпатизанти. „Приветствам най-силния мандат в историята на унгарската демокрация", заяви той. В директна препратка към Орбан, който след победата си през 2022 г. заяви, че тя „се вижда и от Луната", Мадяр добави: „Нашата победа може и да не се вижда от Луната, но се вижда навсякъде в Унгария." Посланията му очертаха ясен курс: пълно възстановяване на участието на Унгария в Европейския съюз и НАТО и край на онова, което той нарече „предателство на унгарските интереси чрез обвързване с Русия".

Реакциите от Брюксел и европейските столици бяха незабавни и еднопосочни. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че „сърцето на Европа бие по-силно в Унгария тази вечер" и че „една страна си връща европейския път". Еманюел Макрон се обади лично на Мадяр и заяви, че изборът показва „привързаността на унгарския народ към ценностите на Европейския съюз". Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че очаква „съвместна работа за силна, сигурна и обединена Европа". Испанският министър-председател Педро Санчес обобщи с „Днес Европа печели". Президентът на Литва Гитанас Науседа написа: „Голяма победа за Унгария. Голяма победа за Европа."

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Мадяр за „убедителната победа" и заяви, че Киев е „готов за срещи и градивна съвместна работа в полза на двата народа, мира, сигурността и стабилността в Европа". Сигналът е съществен – при Орбан Будапеща блокираше заем от 90 млрд. евро на ЕС за Украйна, поставяйки условия за възобновяване на руските петролни доставки по тръбопровода „Дружба".

Изборният ден не протече без обвинения за нарушения и от двете страни. Фидес оповести 639 случая на нередности и 74 полицейски доклада, подадени чрез партията, като кабинетният секретар Балаж Орбан (без роднинска връзка с Виктор Орбан) говори за „купуване на гласове и сплашване", свързани с Тиса. Тиса от своя страна съобщи за около 60 нередности.

Преди изборите документален филм, озаглавен „Цената на гласа", твърдеше, че Фидес е организирал масово купуване на вот в поне 53 избирателни района, засягащи до 600 000 гласоподаватели, чрез плащания в брой, дърва за огрев, достъп до лекарства и дори синтетични наркотици. Международен наблюдател заяви, че не е установил нарушения, които да поставят под съмнение крайния резултат. Съвместната мисия на ОССЕ/ОДИХР и ПАСЕ разгърна над 350 наблюдатели, а пълното им становище бе насрочено за 13 април. В предварителен доклад от 27 март мисията вече беше отбелязала, че свързани с правителството субекти притежават 87% от цялата политическа реклама в Google и Meta, и изрази безпокойство от законовата разпоредба, разрешаваща фотографиране на бюлетини – практика, която улеснява верификацията при купен вот.

Отделно възникна въпрос и за самата мисия: унгарски граждански организации поставиха под съмнение безпристрастността на наблюдателите от ОССЕ ПА, след като стана известно, че Дария Боярская – бивш личен преводач на Владимир Путин – е назначена на ключова координираща позиция.

Победата на Мадяр е забележителна и заради скоростта, с която беше изградена. Още до началото на 2024 г. той беше вътрешен човек на режима – бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и приближен  до кръга на Орбан. През февруари 2024 г., на фона на скандала с президентското помилване на осъден за съучастие в детско насилие, Мадяр публично скъса с Фидес, подаде оставка от всички свързани с кабинета постове и обвини режима в системна корупция. За под две години той създаде Тиса и я превърна във водеща опозиционна сила. Бившата му съпруга и по-късно бившата му приятелка Евелин Фогел го обвиниха в домашно насилие – твърдения, които той отхвърли като „пропаганда, организирана от хора около Орбан".

Икономическата обстановка работеше срещу Фидес. Инфлацията в Унгария достигна 25% през 2022–2023 г. и беше най-високата в ЕС, като цените на храните скочиха с около 50%. Европейската комисия замрази 18 млрд евро кохезионни фондове (около 10% от БВП) заради нарушения на върховенството на закона. Transparency International нареди Унгария като най-корумпираната държава в Съюза. Разследване на CNN разкри нагледно кръгово кръстовище за 1,5 млн. долара, водещо в нищото, като символ на злоупотребата с публични средства от свързани с Орбан олигарси.

Дни преди изборите вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети Будапеща в очевиден израз на подкрепа за Орбан, а Тръмп написа, че администрацията му е „готова да използва пълната икономическа мощ на САЩ, за да укрепи унгарската икономика". След поражението Ванс заяви, че Вашингтон „разбира се" ще работи с победителя. Наблюдатели отбелязаха, че интервенцията се оказа контрапродуктивна.

Тиса е част от Европейската народна партия (ЕНП) – същото семейство, към което принадлежат фон дер Лайен, Мерц и Доналд Туск. Свръхмнозинството означава, че Мадяр може да управлява без коалиционен партньор и дори да променя конституцията – инструмент, който Орбан използваше системно, за да наклони институционалния баланс в своя полза. Очаква се новият кабинет да деблокира замразените фондове от ЕС, да вдигне ветото на помощта за Украйна и да възстанови конструктивното присъствие на Будапеща в Съвета на ЕС. По въпроса за ускорено членство на Украйна в Съюза Мадяр остава предпазлив, но позицията му във връзка с руската агресия е повече от категорична.

16 години Орбан доказваше, че „нелибералната демокрация" може да е устойчив управленски модел в сърцето на Европа. На 12 април 2026 г. унгарските избиратели го опровергаха с рекордна избирателна активност и двойно по-силен мандат от този, с който бе свален.

Бившият губернатор на Курска област получи 14 години в строга колония заради корупция.

🇷🇺⚖️ Бившият губернатор на Курска област Алексей Смирнов призна вината си и посочи, че подкупите са му били предлагани от предишния ръководител на региона Роман Старовойт. Управата на областта беше обвинена в корупция, включително при изграждането на отбранителни съоръжения.

Ленинският районен съд в Курск призна за виновен бившия губернатор на областта Алексей Смирнов по два епизода на чл. 6, ст. 290 от Наказателния кодекс на Руската федерация за получаване на подкуп в особено големи размери, за което му наложи ефективна присъда в размер на 14 години лишаване от свобода.

Съдът също така наложи на Смирнов глоба в размер на 400 млн. рубли и го лиши от право да заема държавни и общински длъжности за срок от 10 години. Той ще изтърпи наказанието в колония със строг режим. Бившият губернатор е лишен и от почетното звание „Заслужил служител в жилищно-комуналното стопанство на Руската федерация“.

Освен това, от Смирнов бяха иззети в полза на държавата 20,9 млн. рубли „като конфискация на парични средства, придобити в резултат на престъпленията по чл. 6, ст. 290 от НК“.

„Съдът реши да остави без промяна наложения върху имуществото запор, с цел осигуряване изпълнението на присъдата в частта за имуществените вземания. Присъдата подлежи на обжалване“, съобщиха от съда.

Бившият губернатор се призна за виновен за получаване на подкупи и сключи споразумение, въпреки че в началото на процеса твърдеше, че е невинен. Прокурорът поиска за него 15 години колония при строг режим, глоба в размер на 500 млн. рубли и конфискация на близо 21 млн. рубли.

В последната си дума пред съдебния състав Смирнов заяви, че искрено се разкайва. Той обясни действията си с „прекомерна изпълнителност“ и последствията от претърпяна контузия. Напомни, че е работил в екстремни и опасни условия и никога не е водил отчет на „добрите си дела“.

На съдебно заседание през февруари държавното обвинение го определи като склонен към самоубийство и самонараняване. Адвокатът му тогава заяви, че подзащитният му е получавал заплахи в следствения арест, които са продължили дори след прилагането на мерки за безопасност.

Основните събития в самото дело се отнасят до периода 2022–2023 г. По това време Смирнов беше първи заместник на тогавашния губернатор Роман Старовойт, начело на областта от октомври 2018 г. Смирнов от своя страна премина през постовете заместник-губернатор и председател на правителството на региона. След като президентът Владимир Путин назначи Старовойт за министър на транспорта през май 2024 г. Смирнов стана временно изпълняващ длъжността, а през септември 2024 г. спечели регионалните избори. Той остана на поста до края на 2024 г., когато подаде оставка по собствено желание. След него управата на региона беше поета от депутата от Държавната дума Александър Хинштейн.

Изграждането на защитни съоръжения в областта започна през 2022 г. Съдът установи, че през следващите две години Смирнов, заедно с друг заместник-губернатор Алексей Дедов са получили общо 12,9 млн. рубли за „покровителство“ при ремонт на училища в селата Солнцево и Суботино, както и средно училище в село Полевая. Още около 8 млн. рубли чиновниците са получили от депутата от Курската областна дума Максим Василиев, чиято фирма е построила отбранителни укрепления в Глушковски район на държавната граница с Украйна. Компанията на Василиев „КТК-Сервис“ е сключила договор в размер на над 192 млн. рубли, които по-късно според следствието са били откраднати от директора на ООО „Кремен“ Игор Ругаев.

В едно от заседанията Смирнов заяви, че посочените организации не са му известни и не „задълбочавал в същността на търговските отношения“.

През август 2024 г. започна нахлуването на ВСУ в Курска област. Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация обяви, че е възстановил контрола върху региона чак през май 2025 г. Миналата година разследващите органи заявиха, че кражбите и присвояванията при строителството на отбранителните линии са спомогнали за част от успехите на украинската армия в региона.

Алексей Смирнов беше задържан през април 2025 г. в Москва, а Алексей Дедов – в Курск. Двамата получиха обвинения в измама за 1 млрд. рубли при строителство на защитни фортификации. Според обвинителния акт Смирнов, Дедов и ръководството на Корпорацията за развитие на Курска област (КРКО) са организирали група за присвояване на средства от бюджета.

От прочетените в съда показания на Смирнов стана ясно, че според него присвояването на средства е било предложено от самия Старовойт. По-конкретно, той му е предложил да вземе пари от компаниите, с които се сключват договори за възстановяване на Мангушкия район в ДНР (подшефен на Курска област). Смирнов твърди, че разговорът се е състоял през юни 2022 г. в правителствената база „Сейм“, където Старовойт уж казал, че „не би било зле“ да се събират проценти от изпълнителите.

В съда Смирнов потвърди показанията си, че Старовойт е получил десетки милиони рубли под формата на подкупи. Старовойт подаде оставка по собствено желание като министър на транспорта на 7 юли миналата година и в същия ден сложи край на живота си.

По делото за кражби при изграждане на отбранителни укрепления вече са осъдени бившият депутат Максим Василиев (5,5 г.), партньорът му Виталий Синговски (4 г.), бившият шеф на КРКО Владимир Лукин и неговите заместници Дмитрий Спиридонов и Игор Гранин (съответно 9, 7 и 8 г.). Директорът на „КТК-Сервис“ Андрей Воловиков получи 8,5 години.

Очаква се присъдата на бившия заместник-губернатор Алексей Дедов, който също се призна за виновен в получаване на 2 млн. рубли от Смирнов. Той поиска снизхождение, а присъдата му ще бъде обявена на 7 април. Директорът на ООО „Кремен“ Ругаев, който получи обвинения в групова кражба, не признава вина и настоява, че самият той е станал жертва.

През октомври 2025 г. в Москва беше арестувана депутатът от ДНР Татяна Бондаренко, която беше обвинена в пране на пари за комисионна. Разследвания за такива кражби при изграждането на укрепления се водят и в Белгородска и Брянска области срещу редица местни чиновници и бизнесмени.

„Ruszkik haza": скандирането, което преследва Орбан по предизборния му маршрут.

🇭🇺 На предизборен митинг на унгарския премиер Виктор Орбан в Сомбатхей в четвъртък десетки хора започнаха да скандират „Ruszkik haza“ (Руснаци, вървете си) и „Mocskos Fidesz“ (Мръсен Фидес) по време на речта му, придружено от непрекъснато свирене с пищялки. Полицейски кордон разделяше привърженици на управляващата партия от демонстрантите, сред които бяха и членове на Унгарската партия на двуопашатото куче, развяла транспарант „Играйте честно, не се карайте“, съобщи Népszava.

Орбан прекара първите над пет минути от изказването си, обръщайки се към протестиращите, които нарече „непоканени гости“. Твърдеше, че неговите митинги са „далеч по-вълнуващи“ от онези на опозицията, както и че „Фидес“ вече представлява „гласовитото мнозинство“. Говорещият преди него председател на партията Мате Кочиш беше по-рязък и обвини протестиращите, че са „доведени от украинци“, и заплаши, че онези, които използват насилие ще „понесат последствия“ след 12 април. Въпреки заплашителния тон, поне един от демонстрантите заявил пред журналисти, че е дошъл да присъства на „последната реч на премиера“ и не се страхува.

Фразата „Ruszkik haza“ е емблематичен лозунг от Унгарската революция срещу съветската окупация през 1956 г. Особена е историческата ирония, че самият Орбан изгради политическата си кариера именно с нея на 16 юни 1989 г. 26-годишният бъдещ премиер произнесе реч на площад „Героите“ в Будапеща по време на прекопаването на Имре Наги, лидера на въстанието от 1956 г., и поиска изтеглянето на съветските войски и свободни избори. Тази реч го сдоби с популярност на национално ниво и се превърна в определящ момент за унгарския преход. 30 години по-късно същият лозунг се обръща срещу него – като израз на критика към близките му отношения с Кремъл.

Скандирането в Сомбатхей не е изолиран случай. Аналогична сцена се разигра в столицата Будапеща на 15 март, когато лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр произнесе пред своите привърженици: „Победата ни ще е толкова голяма, че дори руските агенти, изпратени тук, ще чуят, че е свършено. Товарищ, конец!“, след което тълпата избухна в „Ruszkik haza“. Подобни протести съпътстваха спиранията на Орбан в Кечкемет на 23 март и в Гьор на 27 март, което накара Telex да определи кампанията му като „превърнала се в състезание по надвикване“.

Темата за руското влияние стои във фокуса на предизборните дебати. На 21 март The Washington Post заяви, позовавайки се на вътрешен документ на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, че службата е обсъждала план за инсцениране на фалшив опит за покушение срещу Орбан – операция, която вътрешно е била наречена „Gamechanger“. Целта е фокусът на кампанията да бъде изместен от смислени и важни социално-икономически теми към „емоционалната сфера на държавната сигурност и стабилността на политическата система“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли това като „дезинформация“, а кабинетът на Орбан не е правил коментар по темата.

Предстоящите парламентарни избори на 12 април бяха определяни от Politico като най-значимия вот в ЕС за 2026 г. Проучванията дават противоречиви резултати – опозиционно ориентирани институти отчитат аванс за „Тиса“ с 19–23 процентни пункта сред вероятните гласоподаватели, докато свързаният с правителството Център за фундаментални права дава 49% за Орбан и 42% за „Тиса“. Местният политолог Габор Тьорьок отбеляза, че подобно разминаване между анкетьорите е безпрецедентно за Унгария и „необяснимо от изследователска гледна точка“.

След Великден Орбан планира последни митинги в Шопрон, Дебрецен и Секешфехервар. Дали „Ruszkik haza“ ще го последва и там, остава да видим.

СБУ арестува командващия логистиката на ВВС и шефа на СБУ в Житомирска област.

🇺🇦 Главно управление „Вътрешна сигурност“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), със съдействие от Главнокомандващия Въоръжените сили, разкри схема за присвояване на средства от бюджета за отбрана на Украйна, която са замесени висши служители от ВСУ и СБУ.

В резултат на комплексни оперативни мерки са задържани командващият „Логистика“ към Командването на ВВС и началникът на Управлението на СБУ в Житомирска област.

„Продължаваме курса към самопречистване на Службата и на останалите звена в Силите за отбрана. Това е важно и критично направление, тъй като корупцията по време на война е равна на държавна измяна. Това е недопустимо явление, което ще продължим да изкореняваме безкомпромисно. Всички замесени в това престъпление ще бъдат изправени пред закона. Предупреждавам всеки, обмислял подобни действия в бъдеще: наказанието е неизбежно. Благодаря на служителите от вътрешна сигурност, провели навременно и успешно операцията по задържането на извършителите“, заяви и.д. председател на СБУ Евхений Хмара.

Разследването установи, че фигурантите са организирали схема за присвояване на държавни средства, заделени за финансиране изграждането на защитни укрепления. Според материалите по делото става дума за изграждане на допълнителна защита на стратегически обекти, по-специално на оперативни летища на Силите за отбрана.

Установено е, че през май 2025 г. за строителството на сглобяемо-разглобяеми сводови укрития са отпуснати 1,4 млрд. гривни. Проверки откриха, че проектите не отговарят на изискванията за сигурност, поради което укритията не осигуряват надлежна защита на самолетите, а стойността на дейностите е била изкуствено завишена. Въпреки това към изпълнителите е започнало превеждане на авансови плащания.

Според следствието, за да спрат проверките и да прикрият разхищението на средства, длъжностните лица са организирали предаване на неправомерна облага в размер на около 13 млн. гривни. Служителите на „Вътрешна сигурност“ към СБУ са задържали двамата фигуранти по време на предаването на сумата от 320 хиляди щатски долара.

Към момента, съгласно извършените престъпления, се подготвя повдигане на обвинение по чл. 369 (предложение, обещание или предоставяне на неправомерна облага на длъжностно лице) и чл. 426-1 (превишаване на власт или служебни правомощия от военно лице) от Наказателния кодекс на Украйна, извършени с предварителен сговор от група лица.

Действията са проведени под процесуалното ръководство на Офиса на главния прокурор.

Жители на Краснодар протестират против строеж на храм, посветен на героите от СВО

🇷🇺⛪️ Над 1000 жители на микрорайон Юбилейний в руския град Краснодар се включиха във видео обръщение към руския президент Владимир Путин, в което се обявяват срещу план на местните власти за изграждане на огромен храмов комплекс в пределите на техния квартал. Обръщението ще бъде изпратено до ежегодната „Пряка линия“ с Путин, която предстои да бъде излъчена идния петък, съобщи местното издание 93.ru.

Властите в Краснодар планират да издигнат 70-метров храмов комплекс на обща площ от 6400 кв. метра в Юбилейний. Според местни медии, в случай на реализация комплексът ще обхваща цялата зелена зона на крайбрежната алея, което ще лиши жителите от традиционно място за разходки.

Първите планове за строеж на храм на това място датират от 2021 г. Още тогава местните жители реагираха остро и се обявиха за запазване на зелената площ. Те подчертават, че съвсем наблизо се намира действащият Рождественски храм, който се пълни само на Великден, Коледа и Кръщение, както и параклисът „Димитър Солунски“.

След началото на руската инвазия в Украйна, темата временно беше на заден план, но през есента на миналата година стана ясно, че на крайбрежната алея се предвижда изграждането на църковен комплекс, който ще включва най-големия храм в Южния федерален окръг.

Преди около година жителите на квартала събраха над 3000 подписа срещу обявените планове за строителство, но получиха единствено уклончив отговор от губернатора.

Пренебрегнати обществени слушания

През октомври се проведе общественo изслушване, в които участваха 1928 души. Над 1400 души или близо 80% гласуваха против строителството, но аргументите им бяха игнорирани от местната власт. В същото време доводите на малко над 430 души, които подкрепиха проекта, бяха приети.

Освен това в началото на ноември жителите инициираха подписка за оставка на кмета Евгений Наумов, който беше обвинен в религиозно разделение в обществото, според местното издание „Юга“.

Подозрения за корупция

През декември близки до Кремъл медии обявиха, че храмът ще бъде построен „в чест на героите от СВО“, като информацията беше потвърдена и от областния губернатор Вениамин Кондратиев. Но противниците на проекта оспориха решението и посочиха, че жилищният квартал не е подходящ за мемориален комплекс поради лошите транспортни връзки и липсата на места за паркиране.

„Ние също уважаваме героите от СВО... Но ако храмът наистина е в тяхна чест, защо го набутват в задънен район, до който дори е трудно да се стигне с кола? Това ли е уважението към паметта на героите – да скриеш храма им из задните улички, където дори роднините няма да могат да дойдат нормално?“, коментира местен жител пред 93.ru.

Сред противниците на проекта все по-усилено се коментират и слухове, според които строежът ще бъде платен от анонимен „меценат“, който в замяна ще получи преференции и терени за жилищно строителство от градските власти.

Медийни атаки и отменена контраакция

След като стотици жители се събраха за обръщение на видео до областния губернатор, близки до Кремъл медии и федерални канали, сред които православния телеканал „Спас“, разпространяват новини, че „събраните хора са против Бога“ и „безбожници и антихристи“. Генералният директор на канала Борис Корчевников нарече събранието „слаб краснодарски майдан“ и „шабаш“, като се позова на лъжливото твърдение, че акцията е организирана от Комунистическата партия (КПРФ).

Но участниците в протеста настояват, че не са против строителството на храма, а са единствено срещу мястото на крайбрежната алея. „Ние всички като деца на нашето общество споделяме християнските ценности и не нападаме никого. Просто се опитваме да защитим нашия малък зелен свят“, заяви един от протестиращите.

Сергей Климов, депутат от градската дума от партия „Нови хора“, обяви контраакция, в която са поканени „всички руснаци, православни християни и всеки, подкрепящ традиционните ценности“. Той сподели, че „героите ни от фронтовата линия също не разбират защо тази предателска измет действа в дълбокия тил и подкопава стабилността в страната“.

По-късно обаче Климов отмени събитието, обяснявайки решението си с намеса на „чуждестранни агенти“ и „нежелани организации“, които са започнали да представят случващото се в последните дни като „вътрешна война в Краснодар“.

„Путин, Помогни!“

В обръщението на местни жители, записано за излъчване по ежегодната „Пряката линия“, която се провежда всяка зима с Путин, те разкриха, че са получили обещание за парк и облагородяване на крайбрежната алея, като вместо властите са променили Общия устройствен план, отнемайки зелената зона за храма. Събралите се скандираха „Юбилейний против застрояването!“ и „Путин, помогни!“.

Хората се съмняват, че ще бъдат показани в ефир, но подобно обръщение е „единствената им надежда на фона на пълното безразличие на местната власт“, заключава 93.ru.

Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

Защо отстраняването на Ермак представлява трус за Украйна.

📸 Снимка: Yan Dobronosov/Getty Images

🇺🇦 Оставката на Андрий Ермак от поста ръководител на президентската администрация на Украйна е тектоничен трус за страната и отваря вратата за ожесточена битка за начина, по който се управлява тя.

Известен с прозвището „зеления кардинал“ заради военните дрехи в стила на Зеленски, някога слабо познат адвокат и продуцент на нискобюджетни филми, Ермак придоби огромно влияние в ролята на най-близкия съветник на Зеленски и мнозина го възприемаха почти като съпрезидент и дори повече.

Опозиционните политици ще използват уволнението му заради корупционен скандал за 100 милиона долара, за да настояват още по-силно за създаване на правителство на националното единство в Киев – нещо, което те искаха още в началото на пълномащабната война преди близо 4 години. Излизането на Ермак със сигурност ще ги окуражи допълнително.

Без съмнение този стоманен бивш адвокат ще липсва на Зеленски. Редица украински коментатори го смятаха за „продуцента“ в управляващия дует – с бившия телевизионен комик в главната роля.

Сега обаче Зеленски остана без продуцент точно когато са в ход изключително тежките преговори със САЩ за спорния „мирен план“ на президента Доналд Тръмп, който трябва да прекрати руската война, докато зимата настъпва и силите на Кремъл се опитват да се възползват от предимството си на мрачните фронтове в Донбас.

Все пак Ермак надали ще липсва на мнозина. Неговият монопол върху властта отдавна разпалва недоволство – както в Украйна, така и сред нейните западни партньори.

Не е изненада, че опозиционни политици и бивши служители от високите етажи на властта, които се сблъскваха неведнъж с него, посрещнаха новината с облекчение и надежда, че ще доведе до ключова промяна в стила на управление на Зеленски и ще сложи край на свръхцентрализирания му подход.

„Не вярвах, че някога ще си тръгне“, призна бивш високопоставен украински служител, пожелал да остане анонимен, „за да не изглежда, че танцува върху гроба на Ермак“.

Критиците му често припомнят неуспешния опит на Зеленски това лято да ограничи независимостта на органите за борба с корупцията – ход, който първоначално подсили страховете, че властта затяга контрола си върху институциите, които трябва да я балансират.

За опозиционната депутатка Лесия Василенко напускането на Ермак „показва нулева толерантност към корупцията и че президентът се вслушва в тревогите на хората“. Други го нарекоха глътка свеж въздух.

Други представители на опозицията обаче се съмняват дали Зеленски наистина ще се възползва от момента, за да възприеме по-широка и приобщаваща политика.

Бившата вицепремиерка Иванна Климпуш-Цинцадзе заяви пред POLITICO, че все още не е сигурна дали случилото се ще промени начина на управление на Зеленски.

„Точно това е въпросът. Властта трябва да се върне към конституцията. Парламентът трябва да си върне правомощията“, каза тя.

„Това означава президентът да седне да разговаря с всички фракции, да преосмислим отношенията в парламента и да съставим истинско правителство на националното единство, което да отговаря пред парламента, а не пред президентската администрация“, добави тя.

Украинската журналистка и бивш съветник на Зеленски Юлия Мендел, превърнала се в критик на властта, определи оставката на Ермак като „отчаяна реакция на непоносим натиск“.

„Зеленски няма истински заместник, защото никога не е предполагал, че нещата ще стигнат дотук. Но напрежението стана толкова голямо, че изборът бе сведен до него или Ермак. И Зеленски избра себе си“, каза тя.

Все пак Мендел се съмнява, че промяната ще е дълбока: „Ермак може просто да остане кукловодът в сянка“, предположи тя.