Кубилюс очерта НАТО 3.0: Европа поема основната отговорност за отбраната си

🇪🇺 Европейският съюз трябва да е готов да поеме основната отговорност за конвенционална отбрана на континента, докато САЩ остават на втора линия и запазват ядрения чадър, заяви комисарят на ЕС по отбрана и космос Андрюс Кубилюс. Според него изграждането на нова архитектура на отбраната е главната стратегическа задача на европейците за следващите 10-15 години, както и „най-дълбоката трансформация на европейската сигурност от близо един век“. Кубилюс говори на 12 октомври 2026 г. във варшавския квартал Натолин, където откри новата учебна програма „Европейска сигурност и стратегия“ на Колежа на Европа.

Лекцията, изнесена на английски пред студенти, завърши с призив, отправен към поколението им: „Живеем във век на дълбоки сътресения и дълбоки трансформации. Свидетели сме на кризата на статуквото.“ Той се позова на Жан Моне, според когото Европейската общност ще се изгради чрез кризи и ще бъде сборът от решенията, взети в отговор на тях, и допълни: „Не бива да се страхуваме от това органично развитие на Европейския съюз. Напротив, трябва да приемем с радост възможността да живеем във време, в което Европа узрява и поема основната отговорност за собственото си бъдеще.“

Моделът, който комисарът нарече НАТО 3.0, започва да се оформя във Вашингтон. Заради нарастващата икономическа и военна мощ на Китай американските партньори ще пренасочват все повече ресурси от Европа към Индо-Пасифика и вече искат от европейците да поемат конвенционалната отбрана, а САЩ да носят второстепенна отговорност и да осигуряват ядреното възпиране. Затова териториалната отбрана на Европа, изградена през 1949 г. със създаването на НАТО като трансатлантическа колективна отбрана, ще стане „много по-европейска“. Кубилюс говори за европейски стълб на Алианса, който би могъл да действа отделно, без да е отделен от него. Той заема формулата от германския канцлер Фридрих Мерц, а за правна основа сочи член 42.7 от Договора за ЕС – клаузата за взаимопомощ, която задължава страните членки да подкрепят всяка от тях при въоръжено нападение с всички средства, с които разполагат.

Предложената институционална рамка има два елемента: Европейски отбранителен съюз като по-широка географска основа и Европейски съвет за сигурност за бързо вземане на решения. Идеята за подобен съвет с участието на партньори като Канада, Норвегия, Украйна и Обединеното кралство обяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в своята реч за състоянието на Съюза на 16 септември. На източния фланг Кубилюс вижда гръбнака на бъдещата отбрана в оста Полша–Германия–Украйна, по която да се подредят северните и балтийските държави.

Кубилюс обоснова нуждата от спешни действия със заплахата от Русия. По думите му догодина Москва ще отдели за армията си 180 млрд. евро, с 33% повече от сега. По паритет на покупателната способност тя ще харчи колкото всички страни от ЕС, взети заедно, чиито разходи той оцени на 500-550 млрд. евро. Мащабът на разходите отговаря на предвиденото в проектобюджета на руското правителство от края на септември. Документите, с които Reuters се запозна, предвиждат 17,1 трлн. рубли (202 млрд. долара) за отбрана през 2027 г. Това е най-голямата сума от началото на пълномащабната война в Украйна. Сумата е с около 27% повече от първоначално заложените за същата година 13,5 трлн. рубли. Ако настъпи „ден Х“, предупреди Кубилюс, Европа ще се изправи срещу калена в бой армия, способна да използва 10 млн. дрона годишно, т.е. около 30 000 на ден.

Втората половина на лекцията беше посветена на по-далечното бъдеще на Руската федерация. Сред петте големи геополитически играча, към които комисарът причисли още Китай, Индия, САЩ и самия ЕС, Русия е единствената, чието развитие е почти невъзможно да се предвиди. Ако продължи агресивната политика на президента Владимир Путин или негов наследник и остане откъсната от големите пазари, Русия вероятно ще изпадне в продължителен упадък и вътрешна нестабилност и дори ще стигне до разпад на държавния ред. Исторически обратът към нормалност в Русия винаги е идвал след големи национални катастрофи, което включва военни поражения, но докато Путин е на власт, подобен обрат е малко вероятен, отбеляза Кубилюс. Безусловното подновяване на отношенията с Путин, превръщането на Русия в „икономическа и социална черна дупка“ или крахът на държавността ѝ според него водят до една и съща последица: по-агресивна, по-отчаяна и по-необуздана Русия.

ЕС не може и не бива да режисира политическа промяна в Москва, но разполага с три инструмента, които биха вдъхновили руското общество и бъдещите му лидери да поемат друг път. Първият е военният успех на Украйна: „Руснаците трябва да разберат, че имперската носталгия води не до национално величие, а само до милиони лични трагедии – за руснаците, не само за украинците.“ Вторият е интеграцията на Украйна в ЕС по модела на Полша и Прибалтика след Студената война, започваща от военната интеграция. Третият е ясна дългосрочна стратегия за отношенията с Русия, в която достъпът до европейските пазари е обвързан с превръщането ѝ в „мирна и отговорна държава“.

Лекцията в Натолин изпреварва с две седмици документа, който ще превърне предложенията на Комисията в политика. Фон дер Лайен обяви изготвянето на нова Европейска стратегия за сигурност през януари 2026 г. Изследователската служба на Европейския парламент я очакваше през третото тримесечие и описва три части: оценка на заплахите, изготвена с разузнавателния център на Европейска служба за външна дейност, съвместно съобщение и пътна карта за изпълнението. Срокът не беше спазен, тъй като държавите членки настояха оценката на заплахите да бъде завършена, преди да започне писане на стратегията. В началото на октомври Кубилюс заяви пред подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, че очаква стратегията до края на месеца и че тя ще внесе яснота в дебата за устройството на европейската отбрана.

Тази яснота засега липсва. Към 14 октомври Европейският съвет за сигурност все още няма правна основа, правила за членство, начин на гласуване, бюджет и начална дата, пише Euronews, а критиците го определят като представен в нова форма набор от съществуващи инструменти срещу хибридни заплахи, без промяна на правилото за единодушие. Според анализ на фондация „Хайнрих Бьол“ първата реакция на столиците е била, че нямат нужда от още едно заседание. Самият Кубилюс призна съпротивата в отговорите на въпроси след лекцията: усещането, че държавите членки не искат промяната, той нарече „криза на статуквото“.

Посоката, която описа в Натолин, е подкрепена от данните за руския бюджет и от американската преоценка на приоритетите. Нейното осъществяване чрез институциите зависи от държави, които досега са държали отбраната да остане в националните им правомощия. Първата проверка идва с новата стратегия. Ако даде на Съвета правна основа и ред за вземане на решения и превърне член 42.7 в реален действащ механизъм със съответното планиране и нужните сили, речта в Натолин ще се възприема като програма на Комисията. Ако стратегията остави и двете в общи формулировки, НАТО 3.0 ще продължи да се изгражда с ултиматуми от Вашингтон, без европейският стълб да е реално готов да поеме тежестта.

„Русия не ми е враг“ в X, ядрени заплахи в руския ефир

🇷🇺🎭🇪🇺 От края на септември насам еднакви публикации на различни европейски езици, насочени към аудиторията на Х, повтарят едно и също твърдение „Русия не ми е враг“, докато в същото време гости и водещи в ефира на руските държавни медии обещават ядрени удари и масова смърта в европейски столица като Варшава, от която „за половин секунда няма да остане нищо“.

EUvsDisinfo, проектът на работната група East StratCom към Европейската служба за външна дейност, който от 2015 г. насам документира руската дезинформация, сравни двата гласа на Москва в кратък монтаж на 15 октомври 2026 г. В текста под него проектът посочи, че кампанията е насочена към европейската публика и спонсорирана от Кремъл, докато „руската държавна телевизия открито заплашва Европа, а руски хибридни операции са насочени срещу нейната инфраструктура, институции и сигурност“.

Монтажът започва с публикации с този лозунг и подкрепата, изразена от руското посолство в Нидерландия, а след това показва студиото на водещия пропагандист Владимир Соловьов от държавния канал „Россия 1“ „Не ни трябва тяхната любов, трябва ни техният страх“, отбелязва той. Пенсионираният генерал-лейтенант Евгений Бужински предрича, че всичко ще свърши с цунами и „Посейдон“, имайки предвид предполагаемия автономен подводен дрон със задвижване от ядрен реактор, въоръжен с ядрена бойна глава. Депутатът от Държавната дума Алексей Журавльов казва, че е достатъчна една междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, „и край“. Соловьов обещава, че „ще нанесем ядрен удар по Европа“, политологът Сергей Михеев сипе заплахи срещу Варшава, а Журавльов завършва с „всички ще дойдем и всички ще ви избием“. EUvsDisinfo не внася уточнение кога е излъчен всеки един от фрагментите.

Реалните, а не само реторични заплахи, вече са факт. На 1 септември 2026 г. федералното правителство на Германия стигна до заключение, че Русия носи отговорност за дрона с експлозив на летище Лайпциг/Хале, а още на следващия ден заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев нарече диверсията „измислена“, като в същата публикация написа по адрес на управляващите в Германия: „Те заслужават директен удар по всички германски производства на военна техника за кликата бандеровци. А съвсем вероятно и по някои други места в Берлин.“

Вълната в социалната мрежа X тръгна не по-късно от 22 септември според анализ на украинския държавен Център за стратегически комуникации (Spravdi) от 6 октомври. Публикациите са написани по такъв начин, че авторите им изглеждат като граждани на конкретни държави от ЕС, и следват няколко шаблона: авторът обича руската култура, а негов враг са ЕС, Украйна, НАТО, САЩ или Израел; майка на двама сина не иска те „да свършат в окопите“. В две публикации, които EUvsDisinfo анализира на 10 октомври, „Аз съм от Швеция и Русия не ми е враг“ и „Аз съм от Финландия и Русия не ми е враг“ са изписани под еднакви изображения, генерирани с изкуствен интелект: жена в народна носия стъпва върху жена, увита в знамето на ЕС, и стиска лапата на мечка в руските цветове. Различни са знамето и носията. Огромна част от профилите са носители на характерни белези на ботове, а сред споделящите има и официални руски акаунти. Според оценката на EUvsDisinfo от 14 октомври еднаквите послания, изображения и мрежи от ботове имат за цел да поддържат илюзия за съпротива срещу европейската подкрепа за Украйна, идваща от самите граждани.

Лозунгът не е нов. През юни 2024 г. около 200 билборда във Верона показваха ръкостискане в цветовете на руското и италианското знаме. Поръчали са ги три местни организации, които по данни на Spravdi системно тиражират тезите на Кремъл. През 2025 г. стикери с лозунга изплуваха също в Италия, Франция и Румъния. През юни малка група се събра край Бранденбургската врата в Берлин под надписа Russland ist nicht unser Feind, а през септември лозунгът се появи и на митингите „против войната“ в Германия, насочени срещу укрепването на отбраната. Центърът за противодействие на дезинформацията на Украйна описва прехода като скок от единични стикери в метрото на Франция и Италия към „мащабна вълна на манипулация в X“.

В Румъния вълната плъзна лавинообразно в TikTok. Платформата Observator iGov архивира 3624 уникални публикации в периода от 24 август до 28 септември. Публикувани са в 264 профила, а 346 от тях съдържат директно посланието „Русия не ми е враг“; коментарите под тях са надхвърлили 58 000. Румънската версия добавя и собствени мотиви: песни, генерирани с изкуствен интелект, за руско-румънското приятелство и общата православна вяра.

Уверението и заплахата се съчетават в посланията на руското посолство в Хага. На 1 септември то написа, че Русия „не е враг на нидерландския и европейския НАРОД“, а на 25 септември се обяви за впечатлено от „флашмоба“ с лозунга и добави: „Напълно споделяме тази идея! Ние сме руснаци и не сме ваши врагове!“ На 7 октомври то отправи призив към своята аудитория да поздрави Путин за рождения му ден с хаштага #RussiaIsNotMyEnemy.

На следващия ден министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус започна своето изказване в дебата за бюджет за отбрана в долната камара на нидерландския парламент с думите: „Русия вече не е агресорът. Този евфемизъм рядко ще чувате от мен. Русия е наш враг.“ Тя уточни, че това не означава война, и посочи, че в много европейски държави „виждаме например дронове с експлозиви или други заплахи и нападения“.

В становище за ТАСС същия ден посолството увери, че Русия „няма агресивни намерения към Европа като цяло или Кралство Нидерландия в частност“, а няколко реда след това отправи предупреждение, че „всяко посегателство спрямо сигурността и суверенитета на Руската федерация ще получи незабавен, бърз и съкрушителен отговор“. На 15 октомври посолството приветства генералния секретар на НАТО Марк Рюте с думите „радваме се, че вече се присъедини към движението #RussiaIsNotMyEnemy“, тъй като алиансът не виждал непосредствена руска заплаха за територията си. Рюте заяви това на 30 септември в отговор на руски документ, с който агенция Reuters се е запознала. В него Москва заявява готовност да прибегне до ядрено оръжие, ако НАТО се опита да откъсне Калининград. По думите му съюзниците са отговорили по същество така: „Ей, слушайте, ние сме отбранителен алианс и спрете с ядрената заплаха.“

В монтажа на EUvsDisinfo заплахите звучат на фона на кадри от летище Лайпциг и от пожара през 2024 г. на търговския център „Маривилска“ във Варшава, за когото полските власти обвиниха руските спецслужби. В Лайпциг на 4 август дрон с експлозив „Семтекс“ се вряза в крилото на украински товарен самолет Ан-124 до резервоара с гориво, но не успя да детонира. На 8 октомври The Insider и Der Spiegel излязоха със статия за съвместното си разследване, проследило връзките на заподозрените с полковник Денис Смолянинов от Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация. В Полша пожар на 23 септември изгори захранването на наземна станция на сателитната мрежа Starlink във Вола Кробовска, южно от Варшава. На 12 октомври премиерът Доналд Туск обяви, че двама турски граждани са арестувани в Германия, а Томаш Шемоняк, министър координатор на специалните служби, заяви: „Нямаме съмнение, че зад този саботаж стоят руските разузнавателни служби.“ В България през нощта на 9 срещу 10 октомври бяха опожарени 11 антени за връзка със сателитите на Starlink в телепорта край село Плана – наземна станция за спътникова връзка. На 15 октомври главният секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че има заподозрени, но не каза кой стои зад палежа.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха разтълкува онлайн кампанията като признание. „Самият факт, че Москва влага толкова усилия в това послание, доказва две неща. Първо, Русия наистина е враг на Европа. Второ, Кремъл осъзнава, че все повече европейци разбират това“, заяви той на 6 октомври. Сибиха напомни, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. руските официални лица многократно отричаха съществуването на план за нападение срещу Украйна, и допълни: „Колкото повече отричат, че планират да нападнат други държави в Европа, толкова по-вероятно е точно това да готвят.“ Седмица след обвинение за Лайпциг, на 8 септември, помощникът на Путин Юрий Ушаков съобщи, че президентът е уверил Доналд Тръмп, че Русия няма никакви агресивни планове към Европа.

Уверението в X и заплахата от студиото не си противоречат, тъй като обслужват едни и същи цели. Spravdi посочва 4 такива: спъване на усилията за укрепване на европейската отбрана, отслабване на подкрепата за Украйна, сплашване на гражданите с война и масова мобилизация и представяне на европейските лидери като милитаристи и подпалвачи на война. Двете послания се допълват: майката от шаблона, която не иска синовете ѝ да се озоват в окопите, не възразява срещу Русия, а срещу собственото си правителство.

Предупреждението на Сибиха се основава на реален прецедент. Рюте на 30 септември и председателят на германската служба за външно разузнаване Мартин Йегер на 5 октомври не виждат подготовка за мащабно атака срещу държава-членка на НАТО, а Йегер очаква, наред с друго, ядрени заплахи и операции точно под прага, необходим за активиране на член 5. Затова е много вероятно кампанията да има по-непосредствена цел: решенията на европейските страни за отбранителни бюджети, военната служба и помощта за Украйна. Тезата на Сибиха ще придобие по-голяма тежест, ако към думите и диверсиите се добави това, което Рюте смята, че би предшествало всяко руско нападение: видимо струпване на войски по границите с Финландия, Прибалтика или Полша. Самият Соловьов назова суровината на операцията: страхът, който се произвежда в студиото, а еднаквите профили в X връщат на европейците като искане да спрат превъоръжаването.

ЕС отвори още два клъстера за Украйна след закона за малцинствата

🇪🇺🔓🇺🇦 Европейският съюз отвори нови два клъстера в преговорите за присъединяване на Украйна, а именно „Вътрешен пазар“ и „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“. Така страната вече има отворени 4 от 6 клъстера – тематичните групи, в които ЕС подрежда преговорните глави. Двата нови обхващат общо 17 глави, така че броят на отворените достига 24 от 33 глави в клъстерите. Решението е взето след заседанието на Съвета по общи въпроси, на конференцията Украйна–ЕС – форматът, при който страните членки водят преговори със страната кандидатка. Обяви го Томас Бърн, министър по европейските въпроси на Ирландия, която е председател на Съвета до края на 2026 г. Молдова, която от юни върви по същия график, отвори същите два клъстера в същия ден на четвъртата конференция с ЕС. Вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимов, която обяви датата още на 12 октомври, представи стъпката като знак за единодушната подкрепа на държавите членки.

„Вътрешен пазар“ обхваща 9-те глави за свободното придвижване на стоки, работници, услуги и капитали, дружествено право, интелектуална собственост, конкуренция, финансови услуги и защита на потребители. В клъстер „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ влизат 8 глави: данъчно облагане, икономическа и фискална политика, социална политика и заетост, промишлена политика, митнически съюз, образование и наука. С отварянето им започват същинските преговори: Киев трябва да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС и да изпълни критериите за затваряне на всяка глава.

Развръзката дойде за няколко часа на 12 октомври. Върховната рада на Украйна прие със 266 гласа закона за образователните права на коренните народи и националните малцинства в рамките на едно заседание, като президентът Володимир Зеленски го подписа малко след вота. Законопроектът № 16119 беше внесен едва на 1 октомври. Унгария обвърза своето съгласие именно с този текст и нейният министър на външните работи Анита Орбан потвърди, че приемането му позволява двата клъстера да бъдат отворени още днес. Часове след гласуването Бърн обяви в X, че всички 27 държави членки са дали своето съгласие.

Законът въвежда статут на училище на национално малцинство. Получават го общообразователните учебни заведения, в които поне половината от учениците плюс един се обучават на малцинствен език, официален в ЕС, или на език на коренен народ на Украйна. Руският език остава извън законовия обхват. Министерството на образованието и науката очаква статутът да бъде получен от около 149 училища – близо 1,2% от всички в страната. Той не е безусловен: ако делът на учениците, обучавани на малцинствения език падне под прага от 20%, училището може да го загуби със съгласие на ведомството. Родителите пък биха могли да поискат повече предмети на украински, ако поне две трети от родителите в класа подкрепят искането. Училищата с този статут не могат да бъдат закривани или преобразувани без съгласие на министерството, а според него това засяга до 141 общински учебни заведения в Закарпатска, Черновицка, Одеска и Лвивска област. В този критерий е обхванат и българскияТ, който е официален език на ЕС. По последното официално преброяване от 2001 г. в Одеска област живеят около 3/4 от българите в Украйна.

Законът изпълнява договорка отпреди 4 месеца. В началото на юни унгарският премиер Петер Мадяр обяви постигнато споразумение с Киев за езикови, образователни, културни и политически права на унгарското малцинство в Закарпатието: Украйна се ангажира да възстанови системата от училища за малцинствата и да впише договореното в своето законодателство. След като беше приет окончателен план за действие от 11 точки, Будапеща позволи на 15 юни да бъде отворен първият клъстер, „Основи“, който от дълги години беше блокиран от правителството на Виктор Орбан, а на 14 юли последва и клъстер „Външни отношения“. За следващите два клъстера Будапеща поиска обещанието да бъде закрепено в закон. Решението е било спирано общо 4 пъти, последно на 8 септември, въпреки че още Унгария е предложила да оттегли ветото, ако Киев покаже напредък в защитата на етническите унгарци в Закарпатска област. Вицепремиерът по европейската интеграция Всеволод Ченцов, който пое поста от Тарас Качка през юли, посочи, че за да се отвори ще бъдат нужни отстъпки. Мадяр приветства закона във Facebook с думите, че той съществено ще улесни използването на родния език от унгарските деца в Закарпатието.

Transparency International Ukraine, местно звено на международната мрежа за борба с корупцията, определя новата стъпка като съществена по пътя на страната към ЕС, но предупреди, че общото темпо изостава от целите, поставени през юни 2026 г. „Значителна част от реформите по пътната карта тепърва предстои и това е шанс да покажем на Европа, че Украйна е способна да изпълнява задълженията си. Гласуването на закона за образователните права на националните малцинства показа, че когато има политическа воля, Радата може да приеме нужното решение на първо четене и в цялост в рамките на едно заседание“, заяви изпълнителният директор на организацията Андрий Боровик. Той използва бързината, с която беше приет поисканият от Будапеща закон, като мерило за темпото на промените, които изостават.

Обявявайки решението, Бърн отправи призив към Украйна да продължи реформите основно по клъстера „Основи“, който включва върховенството на правото, борбата с корупцията, публичната администрация и демократичните институции. По методологията на ЕС от 2020 г. този клъстер се отваря пръв и се затваря последен, а напредъкът по него определя общото темпо на преговорите. Следващата оценка се очаква в края на месеца. По данни на „Европейска правда“, която се позовава на служител на ЕС, ЕК ще одобри на 28 октомври ориентировъчни графици за членство на Черна гора, Албания, Украйна и Молдова заедно с годишните доклади за страните кандидатки. Графиците ще важат, ако те „запазят темпото на реформите“.

Неотворени остават клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“ с главите за транспорт, околна среда, енергетика, трансевропейски мрежи и клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“, който включва земеделие, безопасност на храните, рибарство, регионална политика и бюджетни разпоредби. Всяко следващо отваряне на клъстер и затварянето на всяка глава отново се нуждаят от пълно единодушие на 27-те държави членки, така че всяка от тях запазва право на вето до самия край на процеса. В началото на август Ченцов постави за цел преговорите да приключат до края на 2027 г. и я нарече „амбициозна, но напълно реалистична“. Той посочи още, че Украйна е готова да отвори останалите клъстери веднага щом се вземат политическите решения. Още през юни обаче Мадяр заяви, че Унгария е против ускорено членство, и говори за хоризонт от 10-15 години, след който страната му ще проведе правно обвързващ референдум за членството на Украйна.

Хронологията на 2026 г. сочи, че Унгария при Мадяр не блокира процеса по принцип, а разрешава всяка стъпка срещу конкретен насрещен ангажимент: първия клъстер срещу обещание, следващите два срещу закона, който го изпълнява. Киев изпълни ангажиментите си наистина бързо: от внасяне на законопроект до неговото подписване изминаха едва 11 дни. Законът обаче е отговор на спор, в който Унгария участва вече 9 години – от образователната реформа на Киев през 2017 г. Ако с него се изчерпват ангажиментите от юни, оттук нататък темпото ще зависи от работата на украинските власти по клъстер „Основи“, за която Бърн и Transparency International Ukraine предупреждават. Проверката ще дойде с клъстери 4 и 5. В случай че бъдат отворени до края на ирландското председателство на 31 декември без ново двустранно условие, това би показало, че тежестта е изцяло върху вътрешните промени. Ново искане от Будапеща или от друга столица би означавало, че всяка следваща врата към ЕС ще има своя собствена цена.

Без открити отломки от дроновете България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО

🇧🇬📨🇪🇺 България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО, за да установи кой е ударил двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, след като за 6 дни не намери нито една отломка от дроновете. Премиерът Румен Радев изпрати писма до председателя на Съветач на ЕС Антонио Коща, до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте с призив въпросът да бъде разгледан приоритетно, тъй като е неотложен, съобщи снощи правителствената пресслужба. Отделно е поискано съдействие от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), тъй като „въпреки положените усилия от страна на България, не са намерени останки от дроновете, които биха позволили установяване на техния произход“.

В писмата се посочва и какво точно се очаква от съюзниците: Комисията и нейните агенции да съдействат за изследване на „всички налични материални доказателства, сателитни данни и цялата информация, която е събрана във връзка с нападението“. Радев пише, че България категорично осъжда военните удари срещу търговски кораби и цивилни моряци и че щом отговорността бъде установена безспорно, ще предприеме срещу извършителя всички възможни дипломатически и правни мерки съгласно международното право. Пресслужбата не назовава извършител.

Нападението беше извършено около 03:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври, на около 70 морски мили източно от град Бяла. Изключителната икономическа зона е ивицата отвъд 12-те мили териториални води, където държавата има суверенни права върху ресурсите. Товарният „ALFA WATAN“, построен през 1976 г. и плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а 10-членният му екипаж не е открит. От друга страна „ABLE“ под флага на Палау пламна, но 18-те моряци от екипажа му са прибрани от българския ро-ро кораб „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. По думите на Радев „ABLE“ е пътувал на юг с жито, а „ALFA WATAN“ – на север; по информация на „Флагман“ товарът му е бил сол от Египет.

Издирвателните действия на българските власти приключиха без находка. Издирването на екипажа беше прекратено в 17:00 ч. на 6 октомври, около 14 часа след удара, съобщи Румен Николов от Изпълнителната агенция „Морска администрация“; в морето са открити обърната лодка, три спасителни сала и отломки от оборудване, но не и хора. На 9 октомври два вертолета „Кугар“ спуснаха двама парашутисти-спасители от 24-та авиобаза „Крумово“ на борда на „ABLE“, а фрегатата „Верни“ обследва района. Двамата прекараха над половин час на кораба. Огледът установи тежки поражения от пожара и наводнено машинно отделение, а ударът е в надводната част, което според министъра на отбраната Димитър Стоянов сочи удар с надводен дрон, тоест безекипажен катер. „Бяхме десантирани за проверка на остатъци от дрон, да съберем и да снимаме частите, не намерихме такива“, каза старши сержант Иван Кацаров.

Корпусът на „ALFA WATAN“ остава недостъпен. Според специализирано морско издание той може да лежи на около 2000 метра. Коста Андреев, бивш заместник-командир на Военноморските сили, обяснява, че шелфът пред българския бряг свършва на 40–60 км навътре в морето, след което дълбочината рязко нараства. Затова за огледа е необходим кораб със система за динамично позициониране, която го задържа неподвижен над една точка. Корабът трябва да носи и дистанционно управляем подводен апарат. На 12 октомври Стоянов каза, че очаква колегите от транспортното министерство „да влязат във връзка с организациите, които могат да предоставят подводен дрон“, и че нови операции на ВМС и ВВС не се предвиждат. Транспортният министър Георги Пеев потвърди, че се обсъжда покупка на специализиран кораб за спасителни операции, без определен срок и с надежда за европейско финансиране.

Помощта от съюзниците засега не е достигнала до министерството на отбраната. Стоянов разказа, че след като на 8 август дрон се взриви на суша край Кардам, министерството е поискало от НАТО допълнителни радари и наблюдение и все още няма отговор: „Ще пуснем ново искане“. Сателитни снимки от партньорите също не са му предоставени. Фон дер Лайен нарече нападенията срещу гражданското корабоплаване „неприемливи“ още на 6 октомври, а на следващия ден Комисията обяви, че по искане на България и Румъния им предоставя сателитни изображения и че EMSA е предложила подкрепата си.

Докато няма веществено доказателство, държавата отказва да назове извършител. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 7 октомври Радев каза: „Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства.“ Съветът осъди нападението, предложи България да търси съгласие между шестте черноморски държави за мораториум върху бойните действия в морето и не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че сигурността му е застрашена. В неделя президентът Илияна Йотова обясни пред bTV, че ударът е извън териториалните води, че при зачестилите нападения трябва да се внимава кога се задейства член 4 и че нота ще бъде изпратена, когато има доказателства кой стои зад атаката.

Киев настоя, че отговорът е известен. Още вечерта на 6 октомври президентът Володимир Зеленски обвини Русия, каза, че украинските ВМС вече са в контакт с българските си колеги, и добави: „Украинските сили за отбрана не са провеждали никакви операции в този район на морето“. Радев отвърна след КСНС, че е получил „много ясни доклади“ от министъра на отбраната, началника на отбраната и шефове на службите: не е имало комуникация с украинската страна, „която да каже какъв е дронът“. Руското посолство в София заяви, че според публикуваното от министерството на отбраната на Русия двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили през нощта на 6 октомври“, а разследването трябва да открие произхода на дроновете.

На 8 октомври, ден след КСНС, Кирило Буданов, ръководителят на Офиса на президента на Украйна, дойде в София на поверителна визита, като се срещна с Радев. Министерският съвет потвърди това, след като за нея вече се говореше в мрежата: посещението е запазено в тайна по молба на Буданов от съображения за сигурност, а той е споделил вижданията на Украйна за мирно решение на войната. Радев подчерта, че тази среща е била по молба на госта. Не отговори дали са говорили за дроновете, макар според „Евроком“ да е бил питан пет пъти. Йотова заяви, че не е знаела за посещението.

Сирия не изчаква българското разследване. На 8 октомври Мазен Алуш от сирийската Главна дирекция за границите и митниците потвърди, че екипажът на „ALFA WATAN“ е бил от 10 души – девет сирийци и един египтянин, чиято съдба остава неизвестна. Дамаск е поискал от Международната морска организация и от българските морски власти независимо и прозрачно разследване, което да изясни и защо издирването е прекратено по-малко от денонощие след удара. Андреев посочва, че подобни издирвания обикновено продължават от 24 до 40 часа, но и че във вода от 18–20 градуса шансът човек да оцелее повече от седем часа е минимален.

Наличните данни сочат, че нанесеният удар вероятно е руски. Според Fakti.bg, „ALFA WATAN“ е плавал към устието на Дунав с крайна цел украинското пристанище Килия, а „ABLE“ е идвал от Дунав с жито. Москва не крие, че удря кораби, обслужващи Одеса и Черноморск: само за периода между 9 и 12 октомври руското министерство на отбраната съобщи за 4 поразени товарни кораба в пристанище Черноморск или по пътя до Одеса, които превозват според него военни товари или стоки с двойна употреба. Ден преди удара край Бяла в румънската зона потъна „ROYAD MAMMADOV“ с царевица от Измаил; двама моряци загинаха, като Зеленски обвини руски дронове. Позицията на посолството се основава единствено на публикуваната сводка.

Безекипажните катери, за чиято употреба Стоянов съди по пораженията на „ABLE“, обаче са преди всичко украинско оръжие в Черно море: на 6 октомври танкер във водите край Сочи пламна след като регистриран взрив, приписван на украински морски дронове, а на 5 юни украински морски дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Русия обаче вече има свои безекипажни катери: на 12 септември украинските ВМС показаха как техен катер потапя руски ударен дрон от типа „Оркан“. Умишлен украински удар срещу кораб, насочил се към украинско пристанище, трудно се обяснява, но не може да бъде изключена възможността за отклонил се дрон, докато няма открита отломка.

Отговорът зависи от два източника, които България не би могла да подсигури сама. Ако сателитните данни проследят апаратите до Крим или огледът под водата извади компоненти от руски дрон в корпуса на „ALFA WATAN“, оценката ще се потвърди; украински компоненти или следа към украинския бряг биха променили оценката в обратна посока. Дотогава единственият достъпен корпус „ABLE“ се отдалечава на юг от българските води, а най-важното доказателство може би лежи на 2 км под повърхността, там, където държавата не може да достигне без чужда техника.

Завод на „Росатом“ отпадна от санкциите на ЕС по искане на Естония

🇪🇪🧲🇷🇺 Соликамският магнезиев завод, единственият руски производител на тантал и ниобий и собственост на държавната корпорация „Росатом“, отпадна от 22-рия пакет санкции на Европейския съюз заедно с генералния си директор Руслан Димухамедов по искане на Естония. Заводът доставя суровина на естонския преработвател на редкоземни метали NPM Silmet в Силамяе и Талин прецени, че санкциите срещу него биха ударили европейската промишленост. Керстин Лепик, говорител на постоянното представителство на Естония в Брюксел, потвърди искането пред обществената медия ERR.

Посланиците на страните членки договориха пакета в Комитета на постоянните представители (COREPER II), където се подготвят решенията на Съвета на ЕС. С него под санкции попадат 743 души и 826 компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс, а по данни на ERR никога досега ЕС не е вписвал толкова имена наведнъж. Кая Калас обяви предложението в края на август. Тя е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и бивш министър-председател на Естония. Първоначалният вариант на ръководената от нея Европейска служба за външна дейност предвиждаше 744 души и 827 дружества. Разликата от едно лице и една компания се дължи на отпадането на Соликамския завод и неговия директор.

Критерият за включване в пакета е формален. Според Радио Свободна Европа всички включени фирми фигурират в списък на руското правителство с предприятия от военно-промишления комплекс и на това основание могат да получават държавна подкрепа, а физическите лица са включени като генерални директори, заместници и главни инженери на тези предприятия. Сред целите са „Севмаш“, който строи подводниците на руския флот, и центъра за ремонт на кораби „Звездочка“. Мерките включват замразяване на активите в ЕС и забрана да им се предоставят средства или икономически ресурси, а за физическите лица – и забрана за влизане и транзитно преминаване през територията на съюза. Окончателното решение е на външните министри, които се събират в Люксембург на 12 октомври.

Изключението стана известно в деня на постигането на договореността. Радио Свободна Европа съобщи, че окончателният вариант е по-къс от първоначалния с едно лице и една компания, а редакторът на радиото за Европа Рикард Йозвяк написа малко по-късно в социалните мрежи, че лицето и компанията са извадени по искане на Естония и става дума за доставчик на редкоземни метали за Silmet. Руският разследващ проект „Система“ назова предприятието и директора му. Лепик потвърди: „Да, поискахме от близо 1600 физически лица и фирми в санкционния списък, одобрен днес от посланиците на държавите членки в COREPER II, да се извадят една руска компания и свързано с нея лице“. По думите ѝ компанията доставя материали на NPM Silmet от стратегическо значение за Европа, от които зависят производителите на електромобили и вятърни турбини, както и електронната, автомобилната и авиационната индустрия в целия ЕС. През 2027 г. Естония ще преразгледа дали заводът и директорът му да бъдат санкционирани, добави тя.

Към 2023 г. заводът в Соликамск, Пермски край, осигурява цялото руско производство на тантал и ниобий и около 60% от търговския магнезий в страната. Танталът има граждански и отбранителни приложения – от мобилни телефони до турбинни двигатели на самолети, а ниобият се използва във високоякостни стомани. Предприятието мина в ръцете на държавата по съдебен път: през 2022 г. руски съд прие, че приватизацията му от 90-те години е незаконна, и отне 89% от акциите на частните собственици. На 8 декември 2023 г. премиерът Михаил Мишустин подписа разпореждане пакетът акции да бъде прехвърлен на „Росатом“. Киев санкционира предприятието още на 9 май 2025 г. за срок от 10 години.

Silmet е собственост на канадската Neo Performance Materials. Заводът в Силамяе получава от Соликамск карбонати на редкоземни метали – група от 17 елемента, използвани за мощните постоянни магнити в електромоторите и вятърните турбини. Карбонатите са страничен продукт на производството в Соликамск, а в Силамяе от тях се извличат отделните елементи с висока чистота. По митнически данни, на които се позовава „Система“, между 2022 и 2024 г. руското предприятие е доставило на NPM Silmet продукция за над 50 млн. долара. От април 2026 г. в Силамяе работи и линия за тербий и диспрозий – два тежки редкоземни елемента, предназначени за завода на Neo за постоянни магнити в Нарва. Заводът е с начален капацитет 2000 тона годишно. Министър-председателят Кристен Михал присъства на откриването на завода в Нарва на 19 септември 2025 г. и тогава заяви, че с тази инвестиция Естония застава в центъра на европейското производство на постоянни магнити.

Михал призна на пресконференцията на правителството на 8 октомври, че решението се разминава с линията на собствения му кабинет. Журналистът, който му зададе въпроса, напомни, че Естония многократно е настоявала за по-силен санкционен натиск върху Русия и е критикувала други европейски държави, когато са искали изключения. „Така че това, да, мисля, наистина противоречи на нашия, така да се каже, ценностен подход“, отговори Михал (на естонски) и даде за пример неотдавнашния отказ на Естония да внася руско зърно, въпреки че ѝ били предложени 200 000 тона и сделката щяла да ѝ донесе изгода. Михал обясни, че Китай държи голяма част от пазара на тази суровина, а Русия и САЩ имат по-малки дялове. По думите му Silmet и Neo не са успели да намерят други доставчици. „Но от европейска гледна точка става дума за толкова важно производство, че засега […] въз основа на информацията от нашето външно министерство беше решено тези хора [компанията и директорът ѝ] да не бъдат добавяни в санкционния списък. Преди това там ги нямаше, така че никой не е изваден“, добави той.

Михал заяви още, че кабинетът не е вземал такова решение: консултациите по списъка се водят между Европейската комисия и дипломатите на държавите членки, а информацията за тях не достига до правителството. Когато журналист му напомни, че Естония е порицала Франция за искани изключения от санкциите, министър-председателят отвърна, че доколкото си спомня, Франция е искала да извади имена от списъка, докато Естония е била попитана какъв ще е икономическият ефект върху Silmet и Neo. Посланието му към бизнеса е всички фирми, които работят в Естония, да търсят други доставчици възможно най-бързо.

Външният министър Маргус Цахкна настоява, че Естония не е искала никой да бъде изваден от санкциите, защото руската компания и директорът ѝ никога не са били под санкции на ЕС. Според него зависимостта на Silmet е излязла наяве при консултациите между държавите членки и Европейската комисия за новите имена в списъка. Сред отраслите, които разчитат на Silmet, Цахкна изброи електрониката, медицинската техника, автомобилостроенето, авиацията и отбранителната промишленост. Заместник-генералният секретар на министерството Керли Вески формулира мотива най-пряко: „Ако бяхме поставили Соликамския магнезиев завод и неговия ръководител под санкции, щеше да пострада икономическата сигурност на цяла Европа“ (на естонски). Министерството уточнява, че Silmet засега не може да разчита на допълнително държавно финансиране за смяната на доставчика.

Лидерът на опозиционната партия „Исамаа“ Урмас Рейнсалу, бивш министър на външните работи, вижда в това решение отстъпление от принцип. В текст за Postimees той напомни, че досега Естония е убеждавала другите държави от ЕС да не се ръководят от бизнес интереси при съставянето на санкционните списъци. „Това не е технически въпрос, а ценностната ос на нашата политика за сигурност, която сега се измести“, заключи той, като озаглави текста си с упрека, че така Естония се е отказала от общата си позиция с Украйна.

Киев представи договорения пакет като най-мащабните досега ограничителни мерки на ЕС срещу руската военна промишленост. Според Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика, около 60% от съдържанието му идва от украински предложения. Неговата сметка е по-широка от 1569-те имена в основния пакет и стига до около 1700 позиции.

Изключението е обявено за временно, но краят му зависи от химията повече, отколкото от политиката. Рийна Аав, професор в Талинския технически университет, обясни, че редкоземните елементи от различни находища имат различен състав и примеси, затова за суровина от друг източник трябва да се разработи отделен процес на разделяне. Ако такъв процес може да се купи наготово, преходът е бърз, а ако трябва да се създава на място, отнема време и инвестиции. Solvay, която също извършва подобно разделяне в промишлен мащаб в производствения си обект в Ла Рошел, Франция, подписа през юни 2026 г. писмо за намерение за доставки от Бразилия, които трябва да бъдат осигурени до 2028 г. Обещанието на Талин за 2027 г. ще има реален смисъл, ако дотогава Silmet обяви доставчик извън Русия и руското предприятие се появи отново в следващ пакет. Без нов доставчик включването на руското предприятие в следващ пакет е малко вероятно, защото самото външно министерство обвърза връщането към санкциите с по-малка зависимост от руската суровина.

Посланиците на ЕС одобриха 1646 санкционни вписвания срещу руския военно-промишлен комплекс

🇪🇺🚫🇷🇺 Посланиците на държавите от Европейския съюз одобриха единодушно 1646 нови вписвания в санкционния списък срещу Русия – най-голямото еднократно разширение на списъка от началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

В него влизат 743 физически лица и 826 компании от руския военно-промишлен комплекс (ВПК), както и 77 души, кандидатирали се за Държавната дума в окупираните територии на Украйна. Европейски дипломати потвърдиха постигнатото съгласие пред Reuters и AFP, а в Киев го обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. Външните министри трябва да утвърдят списъка на 12 октомври в Люксембург и едва тогава имената ще станат публични. Според Власюк това е „формалност за следващата седмица“.

„В основата на пакета е ракетната програма и нейните компоненти: електроника, кондензатори, резистори, полупроводници“, обясни Власюк. Дипломати, цитирани от Reuters, потвърждават този акцент с конкретни данни: от общо около 1570 вписвания, свързани с ВПК, над половината засягат производството на ракети. Ограниченията обхващат и производители, и доставчици на материали за металообработващи машини, за балистични ракети и за барражиращи боеприпаси Lancet, които кръжат над бойното поле, преди да се спуснат към целта. Власюк изброява още предприятия за електронна война, корабостроителници и производители на взривни вещества: „Включиха и ремонтни заводи, химически предприятия, шивашки фабрики и търговци.“

Основанието за вписванията идва от самата Москва. Според текста на решението, цитиран от NV и Радио Свобода, всички компании са включени в правителствения регистър на руския ВПК и на това основание могат да получават държавни субсидии, а физическите лица са техни ръководители. В проекта са включени ръководители на „Севмаш“, на конструкторските бюра за подводници „Рубин“ и „Малахит“, на Обединената ракетно-космическа корпорация, на Мотовилихинските заводи и на структури на КамАЗ. Окончателният вариант съдържа едно лице и една компания по-малко от проекта, но не е съобщено кои са отпаднали.

Сред конкретните обекти на санкциите Власюк посочи Специално конструкторско бюро по машиностроене (СКБМ) в Курган, което Украйна санкционира на 13 септември – част от холдинга „Високоточни комплекси“ на държавната корпорация „Ростех“. То е разработило бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3, а след това е модернизирало десантната машина БМД-4М и БТР-МДМ „Ракушка“. Корпорацията го определя като единственото руско конструкторско бюро за разработка и модернизация на леко бронирани бойни машини на пехотата и на десантните войски.

Вписаните 77 лица са включени в отделна група, свързана с изборите за Държавната дума, проведени на 18–20 септември, които Русия проведе в окупираните части на Украйна. Още на 21 септември върховният представител на ЕС Кая Калас обеща нови санкции заради гласуването, а два дни по-късно Европейската служба за външна дейност представи на посланиците проекта за 77-те кандидати.

В интервю за „Главком“ четири дни преди постигането на съгласие Власюк очакваше списък с около 1600 вписвания и казваше, че „около половината от този списък са наши предложения“. В същия разговор той разграничи списъка от октомври от 22-рия пакет, който ще съдържа и търговски ограничения и секторни забрани. Според него е по-реалистично да бъде приет през ноември. „Надявам се, че ще забранят вноса на руски торове и метал в Европейския съюз“, каза той. На 7 октомври, при 1646 одобрени вписвания, Власюк вече пише за около 1700 вписвания, близо 60% от които са по украински предложения.

Новият списък следва 21-ия пакет от 23 юли, насочен срещу руски енергийни възли, танкери от сенчестия флот и производители на военни дронове. На 7 август ЕС санкционира и петима души, свързани с военната промишленост, в отговор на вълна от въздушни удари по Украйна. На 22 септември посланиците удължиха действието на режима на индивидуалните санкции, по който се приема и новият списък, за безпрецедентен срок от 36 месеца вместо обичайните 6. От списъка със санкционирани обаче отпаднаха Алишер Усманов – по искане на Франция, обвързано с освобождаването на двама френски граждани от затвор в Азербайджан – и Михаил Фридман след словашко вето.

След утвърждаването в Люксембург Брюксел смята да премине към по-малки списъци, които да приема редовно, вместо да натрупва имената за едно голямо решение, съобщава Kyiv Independent. Euronews обяви, че вече се готвят вписвания заради нападението с дрон на летище Лайпциг/Хале през август, за което Русия официално е държана отговорна от федералните власти в Германия.

Мащабът на списъка обаче показва колко имена са включени, а не колко силен е натискът върху руските заводи. Вписването води до замразяване на активи в ЕС, забрана за влизане на ръководителите и забрана за европейци да предоставят средства на вписаните лица и компании. За заводите в държавния регистър на руския ВПК това добавя малко към наличните ограничения, защото износът за Русия на стоки с двойна употреба, т.е. граждански изделия с възможно военно приложение, е забранен от ЕС още през февруари 2022 г. Тежестта пада върху търговците. Още в 13-ия пакет от февруари 2024 г. ЕС наложи ограничения на фирми от Китай, Индия, Турция и други страни, които доставят стоки на руски оръжейни производители, заобикаляйки забраните. За такъв посредник вписването прекъсва достъпа до европейски партньори и банки. Москва междувременно замества и самите компоненти: през септември 2025 г. Власюк посочи, че в ракетите за комплекса „Искандер“ от 2025 г. европейските и американските части са по-малко, а руските и беларуските са повече, отколкото в тези от 2022 г., макар руските чипове да са „с ниско качество – засега“.

Реалният ефект от списъка ще си проличи на 12 октомври, когато стане ясно колко от търговците, вписани в него са регистрирани извън Русия. Секторните забрани, които могат да засегнат самите доставки, остават за следващия кръг санкции.

Русия и Уганда прокараха в ООН подновяване на мандата за санкциите

🇷🇺⚖️🇺🇳 Съветът на ООН по правата на човека поднови за допълнителни 3 години мандата на специален докладчик за негативното въздействие на едностранните принудителни мерки върху правата на човека. С този термин привържениците на мандата обозначават санкциите, които отделни държави или Европейският съюз налагат без решение на Съвета за сигурност. Проектът е внесен от Русия и Уганда, която действа от името на Движението на необвързаните държави. Той мина с 27 гласа „за“, 16 „против“ и 4 „въздържал се“, а България гласува против заедно с всички останали членки на ЕС в Съвета.

На следващия ден женевската неправителствена организация UN Watch, наблюдаваща Съвета и системно критикуваща неговите решения, представи гласуването в X с думите „Няма шега“. Съветът прие „внесена от Русия“ резолюция, която изисква от западните демокрации да спрат своите санкции срещу потиснически режими „в името на правата на човека“.

Приетият текст е по-тесен от горното описание. Резолюцията от 5 октомври съдържа 8 точки: подновява мандата, приветства работата на докладчика и призовава правителствата да му съдействат и да приемат исканията му за посещения. Специалният докладчик е независим експерт, който изследва темата, пътува до различни страни и докладва пред Съвета. Призивът за спиране на санкциите се намира в друг документ, резолюция 61/6 от 27 март. С нея Съветът „настоятелно призовава всички държави да спрат да приемат, поддържат, прилагат и спазват“ едностранни принудителни мерки, които не отговарят на международното право и Устава на ООН. Текстът сега потвърждава този от март в преамбюла си и подчертава, че подобни мерки „противоречат на международното право“, но не повтаря искането. Описанието на UN Watch събира двата документа в един.

Русия не членува в Съвета и не участва в гласуванията. Общото събрание на ООН прекрати членството ѝ през април 2022 г., след нахлуването в Украйна, а през октомври 2023 г. опитът ѝ да се върне се провали. Източноевропейската група разполага с две места, за които се бориха три страни: България получи 160 гласа, Албания 123. Русия събра 83 при нужни 97. България и Албания сега се обявиха против внесения от Русия и Уганда текста. Членството на България в Съвета изтича в края на 2026 г.

В залата Русия не взе думата. Проекта представи делегатът на Уганда, която е председател на Движението на необвързаните държави и обяви, че няма допълнителни съвносители. Уганда също не е член на Съвета. По същата схема мина през 2023 г. и предишното подновяване, внесено от Русия и Азербайджан, който по това време беше председател на движението. ЕС налага санкции на Русия от март 2014 г. заради войната в Украйна и досега прие 21 пакета. Мандатът вече се занимава с Русия: първият докладчик Идрис Джазаири посети страната в периода 24-28 април 2017 г. и описа мерките, „наложени срещу и от Руската федерация“.

Уганда представи проекта като съкратен текст, посветен единствено на подновяването. Делегатът ѝ заяви, че икономическите и вторичните санкции засягат несъразмерно най-бедните и уязвимите. Египет, Куба и Етиопия призоваха за подкрепа. Позицията на България изложи Естония от името на държавите-членки на ЕС в Съвета, тя поиска и поименно гласуване. ЕС оцени, че вносителят е съкратил текста до подновяване, но „продължава да се противопоставя на основното допускане“ на резолюцията, че всички самостоятелни санкции вредят на правата на човека, и не приема временните, целеви и пропорционални ограничителни мерки да се поставят наравно с незаконната икономическа принуда. „В международното право няма обща забрана на едностранните ограничителни мерки“, заяви естонският представител. Обединеното кралство от своя страна посочи, че не може да подкрепи подновяването, докато мандатът стъпва на „подвеждащо и неточно“ описание на британските санкции. Япония възрази, че текстът не разграничава законните от незаконните санкции. Според Исландия терминът „едностранни принудителни мерки“ няма общоприето определение в международното право.

Куба насочи вниманието към последния доклад по мандата. Алена Дуган, която заемаше поста до март, посети острова на 11-21 ноември 2025 г. Тя стигна до заключение, че санкциите на САЩ и прекомерната предпазливост на банки и доставчици, които отказват и законни сделки, за да не рискуват наказания, имат „опустошително въздействие“ върху цялото население. Докладът отправя призив към САЩ да вдигнат или спрат всички такива ограничения срещу Куба, да отменят обявеното заради нея национално извънредно положение и да премахнат пречките пред паричните преводи към кубинските семейства. Делегацията на Куба поиска изпълнение на препоръките и допълни искане островът да бъде изваден от списъка на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. САЩ не са член на Съвета и не участваха във вота.

От тази сесия постът се заема от Зейна Джалад от Палестина, преподавател по международно право и директор на Центъра за палестински поземлени изследвания в Американския университет в Бейрут. Съветът я назначи на 31 март. 5-членната консултативна група, преглеждаща кандидатите, беше поставила на първо място испанската професорка Клара Портела, авторка на изследвания върху санкциите, а Джалад на второ. Според Times of Israel кандидатурата на Джалад е предложена от председателството на Съвета, което през 2026 г. се заема от индонезийския посланик Сидхарто Реза Суриодипуро. Изданието посочи, че тя е наричала Хамас „съпротивително движение“. В първия си доклад от 30 юли Джалад направи обещание за „диференциран, основан на доказателства анализ“. Така тя отговаря на страни, които искат всеобхватни търговски и финансови ограничения да се разглеждат отделно от вписването на конкретни организации и лица в санкционни списъци. Исландия се позова на това обещание, когато обясняваше отрицателния си вот.

Разпределението на гласовете почти повтаря онова от март. Текста подкрепиха Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия и всички 13 членуващи африкански държави. Срещу него застанаха 9-те членки на ЕС, Обединеното кралство, Швейцария, Исландия, Албания, Северна Македония, Япония и Южна Корея. Спрямо март промяна има в Латинска Америка – Колумбия, която подкрепи резолюцията, и Еквадор, който се обяви против, този път се въздържаха, както и Боливия, която през март не взе участие във вота. Никоя от трите не обясни решението си в залата. При предишното подновяване, на 11 октомври 2023 г., текстът мина с 32 на 13 гласа, но съставът на Съвета се обновява с 1/3 всяка година. От 17 членки, които са в Съвета и тогава, и сега, позицията си промениха само Боливия, от „за“ към въздържане, и Мексико, в обратната посока.

Подновеният мандат стига до 2029 г. Спорът около него се свежда до въпроса дали целева санкция срещу конкретен човек и пълното търговско ембарго са едно и също нещо. ЕС заяви в залата, че остава готов да преговаря с необвързаните и докладчика, а Исландия призова вносителите да отразят разграничението в бъдещите текстове. Първата проверка ще бъде тематичната резолюция на пролетната сесия през 2027 г. Ако в нея влезе изключение за целевите санкции, несъгласните ще получат разграничението, чиято липса посочиха като причина за вота си. Ако призивът да се спрат всички такива мерки остане без уговорки, разделението от 5 октомври вероятно ще се повтори.

ЕС качи екип на шести танкер от сенчестия флот в Средиземно море

🇪🇺⚓ Кораб от европейската военноморска операция „Ирини“ спря танкера „Сън“ в Средиземно море и качи на борда екип за инспекция, за да установи под какъв флаг реално плава той. Това съобщи на следващия ден върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Кая Калас. По думите ѝ съдът е бил заподозрян, че плава под фалшив флаг и нарушава международното морско право. „Сън“ е регистриран в Камерун.

Действието има конкретно правно наименование и ясно очертани граници. Чл. 110 от Конвенцията на ООН по морско право дава на военния кораб т.нар. право на посещение: наличието на основателно подозрение, че търговски съд плава под чужд или фалшив флаг, инспекционна група може да се качи на борда му, за да провери документите за националност. Операция „Ирини“ (EUNAVFOR MED IRINI) упражнява това законово право от 8 юни, когато Калас обяви на неформална среща на министрите на отбраната в Кипър, че мисията е променила правилата си за прилагане на сила. Според описанието на новия мандат може принудително да спира, инспектира и задържа плавателни съдове. В случая със „Сън“ действията приключват на етапа на инспекцията.

Това обаче не е първоначалното предназначение на операцията. „Ирини“ започва на 31 март 2020 г. след първата Берлинска конференция, за да следи за спазването на оръжейното ембарго, наложено от ООН на Либия, а впоследствие постепенно натрупва допълнителни задачи: спиране на контрабандата на петролни продукти, събиране на разузнавателни данни за трафик на хора и провеждане на обучения на либийските служби. Наблюдението на руския сенчест флот е последната добавена задача. Резолюция 2819 на Съвета за сигурност на ООН подновява правната рамка на частта от мандата, свързана с петролния трафик, до 1 август 2027 г. Тя е приета на 14 април 2026 г. Мащабът на ежедневната работа личи от отчета за юни: 434 плавателни съда са били проверени по радиовръзка, а при два от случаите е извършено качване на борда за проверка на флага. Тези две физически инспекции са най-тесният етап на далеч по-широка система за наблюдение, чиято основа е радиовръзката.

Правната опора, която ЕС използва във всички тези случаи, е една и съща и идва от самия флагов регистър. Камерун отписа 39 кораба, след като официално разследване установи, че те плават под неговия флаг без право и че два уебсайта измамно предоставят регистрация от името на страната. Властите в Яунде заявиха, че след отписването не носят отговорност за тези кораби. „Онейрои“, „Нелса“ и „Сандхя“ бяха установени с точно такива документи при инспекции на „Ирини“. Камерунска регистрация носят и „Тоа Пайох“, и „Сън“. Именно оттук идва конкретната цел на подобен ход: не се доказва собственост на кораба, нито произход на товара; установява се един конкретен факт – че регистърът, на който корабът се позовава, не го признава за свой.

Практиката се утвърди бързо и широко. На 1 юни екип на операцията за първи път се качи на санкциониран танкер – камерунския по документи „Онейрои“, афрамакс от 105 585 тона, в международни води. След него последваха „Нелса“ и „Сандхя“. На 20 юли отряд се качи на „Саут Стар“ – танкер с турски собственик, който е обект на санкции от ЕС и Великобритания още от 2025 г. под друго име, след което сменя регистрацията си на камерунска броени дни преди инспекцията. На 2 август италианският боен кораб „Таон ди Ревел“ прехвърли с хеликоптер група за инспекция на борда на „Тоа Пайох“ западно от Пантелерия; проверката отне повече от два часа и приключи без инцидент. „Сън“ е шестият случай според броя, посочен от Калас, докато публично назованите инспекции реално се събират точно в тази цифра. Екипът, качил се на борда му, е италиански, съобщава ирландският сайт The Journal.

Нито един от тези танкери не е отклонен от последващия си курс. „Онейрои“ стигна Порт Саид на 5 юни и продължи по планирания курс. „Саут Стар“ също беше освободен след инспекцията. „Сън“ пое в западна посока през Средиземно море, съобщава The Journal. Проверката на знамето установява конкретен факт и оставя документална следа, но сама по себе си не спира по-нататъшното плаване и не засяга самия товар. „Незаконните продажби на петрол от корабите на сенчестия флот са жизненоважен източник на средства за руската война срещу Украйна и ще продължим да ги прекъсваме“, категорична е Калас. Самото качване на инспекционен екип обаче все още не представлява такова прекъсване.

Задържанията се извършват по друга правна и оперативна линия. От началото на годината военноморските сили на Обединеното кралство, Белгия, Францяи и Швеция са спрели 9 плавателни съда, 5 от които плавали под флага на Камерун. На 25 юни френски отряд задържа танкера „Деливър“ във водите край Сицилия, при това след като корабът вече беше изваден от камерунския регистър. Посоченият от Калас брой не включва тези случаи, защото отчита единствено мисиите на ЕС.

Разграничението между инспекция и изземване придоби ново законодателно измерение малко повече от месец преди спирането на „Сън“. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21-вия си пакет санкции срещу Руската федерация – най-големия единичен пакет от 4 години насам, с 218 обозначения – и въведе правило, което позволява на страните-членки да конфискуват и продават товара на задържани кораби от сенчестия флот. Дотогава подобен механизъм липсваше: всеки спрян танкер се освобождаваше заедно с петрола на борда, защото националните власти не разполагаха с ясно правно основание да задържат товара. Пакетът добави и още 41 плавателни съда към списък, който вече надхвърля 670.

Числата показват и реалния мащаб на инспекциите. Сенчестият флот има численост от над 500 плавателни съда: застаряващи танкери със скрита собственост през подставени дружества и с регистрация в държави, които не задават въпроси. Оценката за размера на флота и санкционният списък измерват различни неща: първото е преценка за действащата флотилия, а второто – броят на взетите правни решения. Независимо коя база се използва, шест инспекции за три месеца не променят обема на превозвания петрол.

Разширяването на режима се готви и на национално равнище. През юни ирландското правителство внесе в парламента изменение на Закона за отбраната от 1954 г. То ще позволи на военните да се качват на кораби в ирландските териториални води и изключителната икономическа зона, за да проверяват документи, оборудване и дейности и да разпореждат промяна на курса. Законопроектът все още не е приет. Мерките срещу тази флотилия са включени и в дневния ред на неформалния съвет на министрите на отбраната на ЕС, който заседава на 31 август и 1 септември в графство Уиклоу под ирландско председателство. Домакин е ирландският министър на отбраната Хелън Макинтий заедно с Калас.

Москва реагира по две линии. Руският посланик в Дъблин Юрий Филатов заплаши, че Ирландия ще понесе „най-сериозни последици“, ако нейните военни започнат да качват отряди на подобни танкери, и определи планираните правомощия като готовност Дъблин да се включи към „пиратските действия“ на своите старши партньори. На 12 август, след като Кралският флот задържа пореден танкер, руският президент Владимир Путин отправи нова заплаха със симетрични действия спрямо европейски кораби: Русия щяла да отговори „със същото“ и да го стори там, където сама прецени. По-ранните спирания той определи като „пиратство и бандитизъм“. На този етап не са постъпвали сведения за реално изпълнение на тази поредна закана.

Разгледано само по себе си, спирането на „Сън“ е епизод без никакви непосредствени последици: корабът продължи да плава, товарът остава непокътнат и никой не беше задържан. Разгледани заедно, общо шестте проверки за три месеца започват да изграждат режим. Инструментът има три свойства, даващи обяснение на високата честота на употребата му. Първо, сравнително евтин е като ресурс: изисква само боен кораб и около два часа работа на група за инспекции. Второ, трудно може да бъде оспорен юридически, тъй като опира едновременно на текст, който Руската федерация също е ратифицирала, и на регистър, който сам е отписал корабите. Трето, процедурата може да се повтаря, без всеки отделен случай да се нуждае от ново политическо решение. Тежестта се крие в кумулативния ефект: всяка нова инспекция създава документи, идентификация и проследима следа, върху която по-късно могат да стъпят санкционни обозначения, откази от застраховане и отписване от регистър. Продължаването на този темп изглежда много вероятно, тъй като мандатът действа до 2027 г. и мерките срещу сенчестия флот вече са залегнали отчетливо в дневния ред на министрите на отбраната.

📸 Снимки: Operation EUNAVFOR MED IRINI

Четирима външни министри искат нова формула за замразените руски активи

🇪🇺💶🇷🇺 Четирима външни министри от държави-членки на Европейския съюз, настояват Европейската комисия да разработи нов механизъм за използване на замразените руски държавни средства. При него рискът трябва да бъде споделен между всички страни членки, така че никоя да не поема непропорционална тежест.

Инициативата е на Швеция и е оформена като отворено писмо, чиято чернова Kyiv Independent видя на 26 август. Документът е датиран 27 август, а трима дипломати от ЕС поотделно са заявили пред изданието, че очакват той да бъде изпратен на тази дата. Към шведската външна министърка Мария Малмер Стенергард като съподписали са се присъединили колегите ѝ от Нидерландия, Полша и Испания – Том Берендсен, Радослав Сикорски и Хосе Мануел Албарес.

Авторите на писмото искат темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на външните министри в ирландското графство Уиклоу на 1 и 2 септември. Документът е адресиран до върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, еврокомисаря по разширяването Марта Кос и ирландската външна министърка Хелън Макентий. Ирландия председателства Съвета на ЕС до края на 2026 г. и поради това участва пряко в определянето на дневния ред на министерските заседания.

ЕС трябва да продължи да осигурява всеобхватна, предвидима и структурирана финансова подкрепа за Украйна, съобразена с нейните нужди, се казва в черновата. След това идва и основното послание: „Смятаме, че сега е моментът да се върнем към въпроса как можем да използваме в по-голяма степен обездвижените руски активи в полза на Украйна.“ Заемът от 90 млрд. евро е определен като значителен напредък, но веднага следва уточнението, че „всички съзнаваме, че той няма да бъде достатъчен“.

Същинското искане е формулирано в едно изречение. Комисията е призована, в тясна консултация със страните членки, да проучи нови варианти за използване на обездвижените активи в полза на Украйна. Те трябва да „гарантират, че рискът лежи върху всички държави членки на ЕС и че никоя държава членка не носи непропорционална тежест“.

Като основни фактори, които трябва да бъдат отчетени, писмото посочва управлението на финансовите и икономическите последици и спазването на международното право. По-нататък авторите признават, че въпросът е сложен и че решенията трябва да отчитат законните интереси.

Става дума за приблизително 210 млрд. евро руски държавни средства, обездвижени в ЕС след началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Основната част се намира в белгийския депозитар Euroclear. Извън него предложението на Комисията от декември обхващаше и около 25 млрд. евро в частни банкови сметки във Франция, Германия, Белгия, Швеция и Кипър. Прякото използване на тези средства привлича европейските правителства, защото би им позволило да не прехвърлят финансовата тежест върху собствените си данъкоплатци.

Причината темата да се върне именно сега е финансова. Заемът в подкрепа на Украйна беше одобрен от Съвета през април и покрива около две трети от финансовите нужди на страната до края на 2027 г. За останалата една трета все още няма осигурен източник.

На 24 август президентът Володимир Зеленски поиска допълнителна подкрепа още до края на годината, а Европейската комисия призова съюзническите столици също да се включат. Малмер Стенергард беше в Киев същия ден и заяви пред Euractiv, че ще постави въпроса за замразените резерви. Тя предупреди, че двустранната помощ намалява, докато правителствата разчитат във все по-голяма степен на европейския пакет. Зеленски оцени недостига на 23,5 млрд. евро и поиска Брюксел да ускори плащанията по заема.

Съотношението между тези суми обяснява защо въпросът се връща в дневния ред. Недостигът, посочен от Киев, се равнява на около една девета от обездвижените средства, а целият заем представлява малко над две пети от тях. Блокираните в ЕС руски средства са напълно достатъчни както за покриване на оставащите нужди на Украйна за 2027 г., така и за вече отпуснатия пакет – при условие че се намери правно приложим механизъм за използването им.

Концепцията за споделяне на риска не е просто стилистично уточнение. Тя отговаря пряко на причините, поради които предишният опит се провали. На 3 декември 2025 г. Урсула фон дер Лайен представи предложение за репарационен заем, основан на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Обездвижените средства трябваше да финансират Украйна, а Русия щеше да ги получи обратно едва след като плати репарации. Белгия изложи три възражения в документ, изпратен до партньорите ѝ на 27 ноември.

Първото възражение беше свързано с ликвидността. Страните членки трябваше да предоставят правно обвързващи, безусловни, неотменими и солидарни гаранции, че ЕС ще може да върне средствата по всяко време. Европейската централна банка отказа да поеме ролята на кредитор от последна инстанция, тъй като това би нарушило член 123 от Договора.

Второто възражение засягаше евентуалните искове по белгийско-руския договор за защита на инвестициите. Предложението ограничаваше обезщетенията до размера на заема и до срок от 16 години и половина. Белгийското правителство настояваше за по-дълъг период и по-висок таван, който да покрива както лихвите, така и разноските по съдебните дела.

Третото възражение беше свързано с обхвата на схемата. Белгия настояваше тя да включва всички страни, в които се държат обездвижени руски държавни активи, а не да бъде съсредоточена само върху Euroclear.

На 18 декември Европейският съвет избра друг подход. ЕС набра 90 млрд. евро от капиталовите пазари срещу гаранция от собствения си бюджет, а руските резерви останаха замразени до момента, в който Москва плати репарации. Белгийският премиер Барт де Вевер беше определил първоначалния подход като прикрита конфискация.

Оттогава белгийската позиция се промени. На 18 август белгийският външен министър Максим Прево посети Киев и заяви, че установените рискове не са изчезнали по чудо, но страната му няма принципно възражение средствата да бъдат използвани в подкрепа на украинската кауза.

Условията, посочени от Прево, до голяма степен съвпадат с искането в шведското писмо. Действията трябва да бъдат съгласувани между европейските правителства, клаузите за солидарност – договорени предварително, а Белгия не бива да остава сама срещу евентуален иск за цялата сума. Прево добави, че досегашният отказ на страната му не трябва да се тълкува като нежелание да помогне на Украйна.

Двама от адресатите на писмото вече са изразявали позиция по темата. Кая Калас от години подкрепя използването на руските авоари. Валдис Домбровскис заяви пред Kyiv Independent на 21 април, че ЕС ще трябва да се върне към въпроса, защото самият регламент за заема съдържа клауза, позволяваща средства от замразените сметки да бъдат използвани за неговото погасяване. Следователно обездвижените активи вече са юридически свързани с отпуснатия кредит, но писмото настоява за по-бързо и мащабно използване от предвидената резервна възможност.

Дали инициативата ще стигне по-далеч от предложението през декември, зависи основно от Белгия. Страната е юрисдикцията на депозитара и понася по-голямата част от правния риск, но след декември не е давала съгласие за конкретна схема. Изявлението на Прево показва готовност за обсъждане, без да означава приемане на определен механизъм: то поставя условия, но не предлага окончателно решение.

Алтернативното обяснение за момента на писмото е свързано с политическия календар. Срещата в Уиклоу е първият неформален съвет на външните министри под ирландското председателство, а призивът на Зеленски от 24 август вече постави финансирането в дневния ред. При тези обстоятелства темата вероятно би била обсъдена и без промяната в белгийския тон. Неформалният съвет освен това не може да приема правни актове. Най-много той би могъл да възложи на Комисията да разработи конкретни варианти.

Вероятно въпросът ще бъде обсъден в Уиклоу и срещата ще доведе до възлагане на допълнителен анализ. Малко вероятно е обаче до края на годината да бъде представено законодателно предложение с напълно разработен гаранционен механизъм.

Сигнал за ускоряване на процеса би било белгийско изявление, което посочва приемлива формула за разпределяне на риска, или официално възлагане на Комисията с конкретен срок. Обратният сигнал би бил срещата да приключи без препратка към руските резерви или дискусията отново да бъде ограничена до резервната клауза в регламента за заема.

Италиански военни се качиха на танкер от сенчестия флот край Пантелерия

🇮🇹🇪🇺🚢 Италиански военни се спуснаха от хеликоптер на палубата на танкера Toa Payoh докато плава във водите западно от остров Пантелерия, след като капитанът първоначално отказа да предостави съдействие за извършване на проверка. Инспекцията продължи около два часа и мина спокойно, а италианските власти иззеха документите на кораба за анализ.

Въпреки че е санкциониран от Европейския съюз и плава под флага на Камерун, танкерът не беше задържан и продължи курса си към Истанбул. За операцията съобщи Министерство на отбраната на Италия в деня на нейното извършване, а информацията беше потвърдена от Reuters.

Военноморската група беше прехвърлена с хеликоптер от многоцелевия патрулен кораб „Таон ди Ревел“ – флагман на европейската операция EUNAVFOR MED Irini. В акцията взеха участие гръцки кораб и полски самолет за морско патрулиране. Правното основание за проверката е член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), който позволява на военен кораб да уточни от коя националност и под кой флаг е търговски съд в международни води, когато има основателни подозрения, че обявената регистрация е фиктивна. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето поздрави екипажа „за професионализма, подготовката и твърдостта“ и определи операцията като ключов принос на Италия към сигурността на Средиземно море.

Сенчестото минало на Toa Payoh

Историята на кораба дава отговори на засиления интерес към него. Toa Payoh (IMO 9298492) е танкер за петролни продукти и химикали с водоизместимост от 50 922 тона, построен в корабостроителния завод STX през 2005 г. През годините е плавал последователно под италиански, маршалски и панамски флаг, а към камерунския регистър преминава едва седмица преди проверката.

Европейският съюз го включи в своите санкционни списъци на 24 април 2026 г. Преди това, на 30 юли 2025 г. той беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ, а между април и юни 2026 г. последваха мерки от Украйна, Великобритания, Канада и Швейцария.

По данни от украинския регистър за мониторинг на сенчестия флот танкерът е изключвал своята система за автоматична идентификация (AIS) докато преминава през Керченския проток, извършил е трансфер на товар от кораб на кораб недалеч от брега на Румъния през май 2024 г. и е акостирал в Новоросийск, Уст-Луга, Приморск и Геленджик. През март 2025 г. е акостирал на Камиш-Бурун в окупирания Крим. Същата година корабът превозва руски петролни продукти до Египет, Сирия, Турция, Бенин, Того и Гана.

Танкерът се управлява от Fractal Marine DMCC (ОАЕ) – дружество, подложено на санкции, част от мрежата на иранския магнат Мохамад Хосейн Шамхани, син на Али Шамхани (личен съветник на върховния лидер). Според Министерство на финансите на САЩ тази мрежа разполага с флот от 30 танкера, които обслужват едновременно ирански и руски товари. През юли Вашингтон разшири санкциите с още десетки кораби и компании. Курсът, прекъснат край Пантелерия, е започнал на 16 юли от Котону, столицата на Бенин – едно от пристанищата, до които самият танкер многократно е доставял горива в последната година.

Географският капан край Пантелерия

Мястото на прехващане не е произволно избрано. Пантелерия е италиански остров, разположен по-близо до бреговете на Тунис, отколкото до остров Сицилия, и се намира в най-тесния възможен участък в тази част на Средиземно море. Сицилианският проток насочва корабния трафик между западната и източната част на водния басейн в тесен коридор от едва няколко десетки мили. През него преминава практически всеки танкер, тръгнал от Гибралтар или пристанищата на Западна Африка към турските проливи. В същия район към края на юни френският военноморски флот отклони и танкера Deliver.

Смяната на регистъра е основният стълб на сенчестия флот, но и неговото най-уязвимо място. Този флот е съставен основно от остарели танкери с неясна собственост, застраховани извън утвърдените западни клубове за взаимно застраховане. Те сменят името, оператора и националния флаг няколко пъти годишно. Тъй като санкциите се налагат срещу конкретен съд, той просто сменя самоличността си и продължава да плава.

Поради тази причина европейските мисии не преследват товара, а се ограничават до документацията. Държавата на флага е единствения епизод, който не би могъл да съществува без съгласието на третата страна – и точно там измамата оставя следи, които военните кораби имат пълното право да проверяват дори без разрешението на Москва.

Правният парадокс: Защо танкерът бе пуснат?

Възможностите на мисията Irini приключиха с проверката на документите. Нейният мандат позволява да инспектира националността на съда, да прегледа корабните книжа и да събере информация, но тя няма право да задържа кораби или да изземва товари. Събраните улики се предават на националните органи на съответните държави, които единствени разполагат с властта за конфискация.

Ето защо Toa Payoh отплава. Това не се дължи на липса на нарушения, а на факта, че в правната рамка на ЕС инспекцията и задържането се явяват две отделни процедури, поверявани на различни институции.

Самата мисия Irini е основана през 2020 г. с съвсем различна цел: да следи за спазването на оръжейното ембарго, наложено на ООН от Либия. През 2025 г. Съветът на ЕС удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г. и го разшири, включвайки събиране на данни за сенчестия флот и заплахите за критичната инфраструктура под водата. Ключовата стъпка беше предприета през март, когато мисията получи право да се качва на съдове, заподозрени във фалшива регистрация, по реда на член 110.

Двете задачи обаче стъпват на различни правни основания, което обяснява и разликата в крайните резултати:

• Проверките по либийското ембарго се опират на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която изрично позволява инспектиране и отклоняване на кораби с оръжие.
• Качването на танкери от сенчестия флот няма зад гърба си такава резолюция. То разчита на общото право на военния кораб да установи дали даден съд наистина притежава флага, който обявява.

Член 110 осигурява достъп до палубата и документите, но не и право за задържане на кораба или товара, дори в случай че регистрацията му се окаже фиктивна. На практика режимът на санкции е европейски, но неговото прилагане в международни води минава през правна норма, първоначално създадена за борба с пиратството, робството и корабите без националност.

Примката се затяга

От март насам посочената практика се прилага все по-интензивно. На 11 май танкерът Nelsa бе подложен на проверка, на 1 юни беше последван от Oneiroi, а на 7 юни – Sandhya. Според западни военни източници и трите съда са използвали фалшива камерунска регистрация. На 20 юли беше спрян South Star – танкер с 39 817 тона водоизместимост и турска собственост, санкциониран заради прехвърляния от кораб на кораб. Той бе задържан, докато превозва руски петролни продукти от Черно море към Северна Африка. Регистрите го водеха едновременно под камерунски и екваториалногвинейски флаг. След проверката върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви:

„Всяко незаконно плаване поддържа руската военна машина“, подчертавайки, че ЕС „подкрепя санкциите си с действия в морето“.

Toa Payoh е четвърти санкциониран танкер, подложен на инспекция от май месец насам. Успоредно с това държавите членки позволиха на операция „Аталанта“ в Западния Индийски океан и Червено море да води същите проверки на флага.

Честата поява на камерунския флаг не е съвпадение. Регистърът на страната е използван незаконно чрез два уебсайта, издавали фалшиви документи от нейно име. След разкриването на схемата властите в Яунде отписаха 39 съда и обявиха пълно съдействие на международните морски органи.

За разлика от мисията Irini, националните флоти разполагат с правомощия за задържане и вече активно ги прилагат:

• Отклоненият край Сицилия Deliver стана петият съд от сенчестия флот, задържан от Франция от началото на 2026 г. На борда си той превозваше около 600 000 барела петрол на стойност близо 48 милиона долара.
• През март белгийските власти задържаха товар от около 330 000 барела на стойност близо 26 милиона долара.
• Общо девет кораба са били спрени от френски, белгийски, британски и шведски сили от януари насам, пет от които – под камерунски флаг.

Новият 21-ви пакет санкции: Преломният момент

На 23 юли Съветът на ЕС гласува и прие 21-вия пакет санкции срещу Руската федерация с Регламент (ЕС) 2026/1848. Той включва 218 нови субекта (170 дружества и 48 физически лица) и нови 41 плавателни съда, което покачва общият брой на корабите, подложени на санкции, достигна 673. За първи път критериите обхванаха и танкери-бункеровчици, които зареждат съдовете от сенчестия флот с гориво в открито море.

Най-съществената промяна за морския трафик обаче е друга: пакетът дава на държавите членки законно право да конфискуват и продават товара, иззет от санкционирани съдове (включително петрол и зърно), вместо да го държат блокиран безсрочно. Приходите от тези продажби строго се ограничават и не могат да отиват към руски лица или структури.

Равносметката

Директният материален ефект от конкретна инспекция край Пантелерия е малък. Един танкер беше забавен с около два часа, след което продължи курса с товара; нито един барел не промени собственика си. Москва запази мълчание, а капитанът, отказал първоначално съдействие, отплава без последствия.

Истинската стойност на операцията обаче се крие в събраните доказателства: установената националност, корабните книжа и документираното разминаване между обявената и действителната регистрация. Това прави от подозрението официално доказан случай и предоставя на държавните органи стабилната правна основа, която самата военна мисия няма право да приложи.

Именно тук е разликата с американската практика в Ормузкия проток (за която Frontline Monitor докладва многократно): а морски пехотинци запасняци вземат на абордаж, за да наложат блокада, европейските военни слизат от палубата с папка, пълна с доказателства.

Съпоставен с общия мащаб, натискът все още се запазва скромен като обеми – за 3 месеца 4 проверки на 673 танкера, подложени на най-тежките възможни съда. Освен това, според оценки на Институт за Близкия изток от февруари 2026 г., сенчестият флот обхваща почти 20% от общия брой петролни танкери в световен мащаб. Toa Payoh смени своя флаг седмица преди инспекция, отплава необезпокояван и продължи по курс към Черно море. Дори Камерун да е отписал 39 кораба, нищо не пречи друг регистър да заеме мястото му.

Срещу този песимистичен прочит обаче стоят финансовите измерения с акта на задържане, извършени от отделни държави. Само товарите на Deliver и задържания в Белгия съд надхвърлят 70 млн долара, от 23 юли те вече могат да бъдат официално продавани. Механизмът на ЕС работи на две стъпала:

1. Първото стъпало (мисии като Irini) събира доказателства.
2. Второто стъпало (националните държави) отнема финансовите ресурси, като вече разполага и с законов изход за реализиране на иззетия товар.

Ако тази тенденция се запази, Европа вероятно ще продължи да оскъпява плаването за сенчести оператори поетапно с по-високи застраховки, трудности с регистрите, престоя и рисковете от загуба на товара, без да прекъсва изцяло потока на руски петролни продукти през Средиземно море.

Потвърждение за успеха на тази стратегия би бил първият случай, в който документи, събрани от Irini, биха могли да доведат до конфискация и продажба на товар по новия регламент. Отслабване на натиска ще има при повторение на сценария от 2 август: бърза смяна на националния флаг, инспекция и продължаване на рейса без никакви правни последици.

Дотогава символиката от Пантелерия остава в сила: Европейският съюз вече може да качва свои военни на чужда палуба, но все още няма правомощия да изведе кораба от неговия курс.

Глобалният срив на t.me: Технически проблем или целенасочена блокада?

🇲🇪🌐 Кратките връзки на Telegram (всички t.me адреси на канали, постове, ботове и профили) спряха да се отварят в глобален мащаб, след като операторът на националната домейн зона на Черна гора постави домейна под ограничителен статус „serverHold“. Проблемът, отбелязан първо от изданието „Код Дурова“ и по-късно потвърден от редица технологични издания, не е локална блокада от даден доставчик или държавен регулатор. Делегирането на t.me е прекратено директно на ниво регистър на .me зоната, изключвайки го от глобалната система за домейн имена (DNS) едновременно навсякъде.

„serverHold“ е стандартен статус по EPP протокола за управление на домейн имена. Той бива налаган не от регистратор или собственик, а от оператора на регистъра. Според документацията на ICANN това означава, че домейнът вече не е активен в DNS: адресът остава формално записан на името на притежателя си, но не се преобразува в IP адрес. На практика, той изчезва за потребителите.

Публичният DNS на Google вече връща грешка NXDOMAIN в отговор на заявка за t.me, което е ясен сигнал, че домейнът отсъства от глобалната система. При това отговорът идва от адрес 199.253.60.1, посочен от IANA като един от авторитетните (authoritative) сървъри за самата зона .me. Ефектът е глобален: щом кеш паметта на устройствата и интернет доставчиците се обнови, линковете спират да се отварят едновременно в Русия, Европа, САЩ и Азия. Случаите, в които t.me все още се зарежда, се дължат на инерция от стар кеш, а не на работещ домейн.

Ограничението засяга конкретно късия домейн. По-дългият telegram.me, намиращ се в същата зона и при същия регистратор, продължава да работи. Това подсказва, че мярката е насочена изолирано към t.me, а не към присъствието на Telegram като цяло. Самото приложение не е засегнато: основната инфраструктура и сайтът telegram.org използват други домейни. Разговорите, каналите и профилите остават достъпни през самото приложение, включително през вградения му браузър, който обработва t.me адресите вътрешно. Засегната е единствено връзката с външната среда – линковете, които прехвърлят потребителите от уеб страници или търсачки към съдържанието в месинджъра.

Записът в WHOIS, обновен на 13 юли 2026 г., показва, че t.me не просто е спрян, но и напълно заключен. Освен „serverHold“, той има пълен набор от ограничения (изтриване, прехвърляне, подновяване и редакция), наложени както от регистратора, така и от регистъра. Тук очевидно не говорим за техническа неизправност или изтекла регистрация. Домейнът остава собственост на Telegram до 20 май 2035 г. и все още е насочен към сървърите за имена на Google Domains. Заключването е целенасочена мярка: домейнът е обездвижен и предпазен от всякакви промени, докато проблемът не бъде разрешен.

Кой стои зад решението, става ясно от структурата на самата зона. .me е националният домейн на Черна гора. Според IANA, негов управляващ орган е правителството на страната, а услугите се предоставят от регистъра Domain.me. За оператор е избрана компанията doMEn, докато в поддръжката участват Identity Digital, GoDaddy и местната ME-net. Именно на това административно ниво е изключен t.me. Това отхвърля тезата, че става дума за поредна руска цензура (напр. от Роскомнадзор). Блокирането произлиза от чужда юрисдикция и важи глобално. Въпросът кой е подал искането към регистъра засега остава без отговор.

Официалната причина не е съобщена – нито от Telegram, нито от оператора на зоната. Статусът „serverHold“ може да се наложи при правен спор, разследване на правоохранителни органи, нарушение на правилата на зоната и техническа грешка. Плътното, многослойно заключване обаче сочи към предварително обмислено административно или правно действие, а не към случаен срив.

Тежестта на тази хипотеза нараства заради тайминга. Спирането съвпада с период на засилен натиск върху Telegram в Европа. На 9 юли Европейският парламент върна на дневен ред законодателството Chat Control за сканиране на лични съобщения. Само броени дни по-рано френското разследване срещу съоснователя на Telegram Павел Дуров навлезе във втората си година с пореден дълъг разпит в Париж. Основният въпрос там е дали операторът на платформата носи наказателна отговорност за споделяното чрез нея съдържание – прецедент, ключов за всяка криптирана услуга в ЕС. На този фон, изваждането на основните уеб линкове на Telegram от европейска домейн зона (Черна гора е кандидат за членство в ЕС и член на НАТО) се тълкува по-скоро като епизод от регулаторен натиск.

Разбира се, до официално потвърждение това остава само обосновано предположение. Домейн регистрите понякога налагат подобни ограничения и по банални причини – спор за собственост, автоматичен сигнал за злоупотреба или съдебни обезпечения по странични дела.

В практически план ситуацията разкрива уязвимостта на инфраструктурата на публичния Telegram. Това са милиарди връзки в статии, реклами и резултати от търсене, водещи към t.me. Самият факт, че един статус в малка балканска зона може да ги изключи наведнъж, показва колко силно достъпът до платформата зависи от външен домейн в чужда юрисдикция. Telegram има капацитета да пренасочи трафика или да договори възстановяване на делегирането, но следващите дни ще покажат дали това е временно неудобство, или началото на сериозен институционален сблъсък.

Анализ: Волинската памет става условие за пътя на Украйна към ЕС

🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.

„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.

Разнопосочните сигнали на полския елит

Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:

• Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
• Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
• Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.

Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза

От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.

Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.

Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.

В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.

Евроинтеграцията като залог

Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.

Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.

Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.

Историческият контекст и вътрешнополитическите игри

В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.

Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.

Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.

Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.

В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.

Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.