Още 12 съда в Черно море: 159 за 12 дни от операция „МоЛоЧКа“

🇺🇦⚓️🇷🇺 През изминалата нощ оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови 12 плавателни съда от руския „сенчест флот“ в Черно море. Сред тях са 9 кораба за сухи товари, 1 петролен танкер, 1 газовоз и 1 влекач. С това общият брой на поразените кораби за 12 денонощия в рамките на операция „МоЛоЧКа“ достигна 159, включително 117 в Азовско и 42 в Черно море.

Официалният канал на СБС детайлизира резултатите от нощните удари по подразделения. 9-те сухотоварни кораба са записани на сметката на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, на 1-ви отделен център, на 412-а бригада Nemesis и на 413-и полк „Рейд“. Танкерът е поразен от „Рейд“, а газовозът и влекачът са дело на 1-ви отделен център. Командващият СБС Роберт Бровди, известен със своята позивна „Мадяр“, оповести същите данни в канала си и уточни, че кадри от ударите ще бъдат публикувани по-късно.

Самият замисъл на операцията, формулиран от Бровди, обяснява защо броячът на поразените цели расте толкова бързо, без нито един от тези кораби всъщност да е потънал. „Всеки самоходен плавателен съд да се превърне в дрейфуващ по морето шлеп – сляп и глух. Целта не е да замърсим акваторията с петролни разливи, затова не правим пробойни“, пише той, описвайки крайната задача като „неизлечима парализа на логистиката на петрол, гориво и товари, заобикалящи санкциите“. Ударите умишлено вадят от строя само навигацията, връзката и ходовата част, докато корпусът остава невредим. Тъй като корабът не се води унищожен, а само изведен от експлоатация, тук възниква разминаване, което лесно може да подведе читателя: „поразен“ не означава „потопен“, а обездвижен. Точно затова 159 кораба за 12 нощи е напълно реален оперативен резултат, а не пропагандно раздуване на числата.

Операцията стартира на 6 юли под кодовото име „МоЛоЧКа“, чието значение Бровди разкри публично на 15 юли: абревиатурата МЛЧК се разчита като „Москва ще падне през Крим“ (Москва Лопнет Через Крым). Първата фаза премина изцяло в Азовско море и приключи със 116 поразени кораба за 9 денонощия. В нощта срещу 15 юли – Деня на украинската държавност – СБС прехвърлиха усилията си към Черно море, където удариха първите 20 плавателни съда (17 танкера, 2 газовоза и 1 влекач). Следващата нощ донесе още 11 поразени цели, а последната – споменатите 12 плавателни съда.

Мишена на кампанията не е целият „сенчест флот“, а неговото най-уязвимо звено. Поради плитките терминали, през които Русия изнася петрол, големите танкери не могат да приближат брега. Товарът се доставя до тях с по-малки фидерни (совалкови) съдове с дължина около 140 метра и товароносимост близо 7000 тона, които постоянно снуват между пристанищата и рейда. За запълването на един голям танкер са нужни между 12 и 15 такива курса. Ударите по този совалков флот уцелиха ахилесовата пета на цялата логистична верига – без него големите танкери са принудени да стоят празни на котва, а износът през Волго-Донския канал, по думите на Бровди, става практически невъзможен. Освен това Азовско море е ключова икономическа артерия и за други суровини – през Донско-Азовския канал преминава близо една четвърт от руския износ на пшеница.

Ефектът от кампанията беше потвърден от няколко независими външни източника. На 11 юли Ройтерс съобщи, че Русия е преустановила приема на заявки за преминаване през Керченския проток и е спряла движението по Донско-Азовския канал. Сателитни данни, цитирани от OSINT канала Oko Gora, показват драстично свиване на корабния трафик в Азовско море – от 132 кораба на 6 юли до едва 43 на 12 юли (като останалите в движение са предимно спомагателни единици като влекачи). Джордж Барос от Института за изследване на войната (ISW) отчете 55% спад в активността на предавателите по автоматичната идентификационна система (AIS) между 30 юни и 11 юли. Сателитни кадри на Planet Labs също така фиксираха пожар на петролен танкер близо до протока. Съвпадането на четири различни изследователски метода – данни за корабоплаването, радарни изображения, AIS телеметрия и оптични снимки – прави картината на блокирания трафик неоспорима.

Използваното оръжие все още не е официално обявено, но военните анализатори приписват успехите главно на дроновете камикадзе FP-2 на компанията Fire Point. Техният полезен товар (бойна глава) бе увеличен на 200 кг, а обсегът им достига около 370 км. Тези апарати използват сателитна връзка, която позволява на операторите да ги управляват от огромно разстояние. Макар това да е експертна оценка, а не официално потвърждение от Киев, тя напълно обяснява защо Азовско море – което Москва дълги години третираше като свое вътрешно езеро – изведнъж се оказа уязвимо по цялата си площ.

Операция „МоЛоЧКа“ не е изолирано събитие. В края на юни президентът Володимир Зеленски обяви старта на 40-дневна кампания от далекобойни удари срещу Крим и руския тил с цел оказване на натиск върху Кремъл за започване на преговори. В първите ѝ дни украинските сили поразиха авиобазите Саки и Гвардейско, складове за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетни комплекси С-400 край Керч. Стартиралата на 6 юли морска операция се разгръща в рамките на същия времеви прозорец и е насочена към същия географски център на тежестта.

От чисто военна гледна точка кампанията има оперативно, а не стратегическо значение: тя не променя линията на съприкосновение на сушата и не лишава Русия от общата ѝ способност да води войната. Тя обаче поставя под сериозен въпрос логистиката на целия южен фронт. Крим се снабдява по три основни линии – железопътни фериботи, тръбопроводи/автомобилен транспорт през Кримския мост и морски доставки. Първите два маршрута вече пострадаха сериозно от предишни украински удари по фериботи и горивни складове, а сега новата кампания парализира и третия. Руските военни блогъри вече отправят остри критики към собственото си командване за това, че е оставило логистичния флот без никакво прикритие, определяйки Азовско море като „стрелбище“ за украинските безпилотни системи.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

35 съда за 96 часа: украински дронове попиляха сенчестия флот при Крим.

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 14 плавателни съда в Азовско море през изминалата нощ, с което броят на поразените танкери, сухотоварни кораби и помощни съдове през последните 96 часа достигна 35, което превръща текущите удари в най-мащабната кампания срещу сенчестия флот от началото на войната.

За удара съобщи Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на СБС. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди успешни удари срещу 12 танкера, 1 влекач и 1 кораб за сухи товари в отделна публикация.

По думите на Бровди сред поразените танкери са „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“ и „Иля Репин“, „Меркурий“ и влекачът „Алфео“ заедно с шлепа „Афродита“. Отделно е поразен танкерът „Галиаскар Камал“ под флага на Панама, за който се твърди, че се намира под международни санкции; идентичността на още пет съда все още подлежи на уточняване. „Всички посочени танкери влизат в състава на сенчестия флот и са обект на международни санкции“, пише Бровди. Генщабът уточни, че степента на пораженията и резултатите от ударите все още се оценяват и че съдовете са използвани за снабдяване на руски военни части с гориво и смазочни материали, както и за превоз на петрол в опит да заобиколят санкциите.

Ударите са нанесени с далекобойни дронове FP-2 на украинската компания Fire Point – разпознаваемият подпис на кадрите, публикувани от СБС, отбелязват украинските военни издания. Операцията е дело на пилоти от звено „Кайрос“ на 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, 413-и полк „Рейд“ и 1-ви отделен център на СБС, а координацията отново минава през наскоро създадения Център за дълбочинни удари към СБС. Плътното струпване на танкерите в средата на Азовско море, посочват пилотите, представлява очевидно улеснение за работата на дроновете.

Нощната офанзива не се ограничи с морето – СБС порази 45 военни цели в оперативната дълбочина на окупирания Крим и южните региони на Украйна. Сред тях са Сакската ТЕЦ, 3 горивни склада, 2 склада, станция за електронна война „Житель“ и комуникационни кули. Електрическата централа беше поразена при украински удар в края на юни, а серията удари по енергийната мрежа доведе числото на поразените енергийни обекти на полуострова до 50 само за 8 дни от началото на юли.

Насрещно потвърждение пристигна и от руска страна. Губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар призна, че в Таганрогския залив дронове отново са атакували два танкера, нанасяйки тежки механични повреди; екипажите са били успешно евакуирани, а на борда е избухнал пожар – единият все още е горял към момента на изявлението му. Това е второто признание от руската страна за украинските удари срещу танкери в залива от началото на седмицата.

Последните удари се вписват в системните усилия на Украйна за прекъсване на горивните доставки за окупирания Крим. Основната им артерия минава точно през Азовско море – от град Таганрог в Ростовска област до пристанищата на полуострова, след като по-рано ударите по петролни съоръжения в Крим и по сухопътния коридор през Керч разстроиха снабдяването и още през май принудиха властите да наложат купонна система за гориво, а по-късно и пълна забрана за продажбите на граждани. Украйна настоява, че танкерите, превозващи руски петрол и петролни продукти, финансират директно военната агресия срещу страната, поради което могат да бъдат считани за легитимна цел – довод, който вицепремиерът Олексий Кулеба изложи в писмо до Международната морска организация (IMO), след като Киев беше обвинен от Москва в „терористични“ нападения над търговски кораби.

Хронология на ударите по сенчестия флот (6–9 юли)

• 6 юли – 2 танкера: „Капитан Бармин“ и „Санар-3“ (тип Primemax).
• 7 юли – 10 съда (8 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 ферибот): „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“, „Пенелопа“, „Иван Черемисинов“, неуточнен сухотоварен кораб и фериботът „SKS One“ в Керч.
• 8 юли – 9 съда: танкерите „Ефросиния В“, „Мария“, „Санар-17“ (повторно), „Санар-4“ и „Климена“ (повторно); сухотоварните кораби „Донстар“, „Владимир Яригин“, „Феофан Шохирев“ и „Евгения З“.
• 9 юли – 14 съда (12 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 влекач): „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“, „Иля Репин“, „Меркурий“, „Галиаскар Камал“ (панамски флаг, под санкции), влекачът „Алфео“ с шлепа „Афродита“, „Венера-3“ и „Пенелопа“; още пет съда се уточняват.

Кампанията все още не е приключила – Бровди анонсира нови удари всяка сутрин, а реалните мащаби на загубите за руската логистика тепърва ще бъдат изяснявани от независими данни. Дори при предпазливо тълкуване на украинските числа обаче тенденцията е ясна: Азовско море, което доскоро беше считано за сравнително спокоен тил за снабдяването на Крим, се превърна в най-опасния участък по пътя на руското гориво към полуострова.

Анализ: Су-30СМ не спря дрона, поразил танкера „Blue“ край Ялта.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.

Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.

Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.

Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.

Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.

Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса. 

Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.

Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.

Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.

Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.

Дроновете на СБС удариха 21 съда от „сенчестия флот“ за 72 часа

🇺🇦⚓🛢️ През изминалата нощ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови девет танкера от руския „сенчест флот“ в Азовско море. Този пореден удар увеличи „улова“ на бойната група до 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера, 1 сухогруз и 1 ферибот в Керч. Новината беше съобщена от командира на СБС Роберт Бровди „Мадяр“, който добави, че същата нощ дроновете са поразили и 53 военни цели в оперативната дълбочина на окупационните сили.

Ловът на кораби не е дело на безпилотни катери – оръжието, с което украинското военно разузнаване преследва руския флот в открито море, а на въздушни дронове. Същите „птици“, с които бригадите на Мадяр поразяват техника и складове в тила на противника, този път кръжат над затвореното вътрешно море и подпалват търговски съдове един след друг. Въздушни машини, а не флот, налагат блокада над цяла акватория – и то над най-плиткото и обградено отвсякъде със суша море в Европа. Дълго време Москва го смяташе за сигурно вътрешно езеро, а сега то попадна в обсега на евтини средства за поразяване.

Според командването в операцията са участвали 414-та бригада „Птиците на Мадяр“ (разчета „Кайрос“), 413-ти полк „Рейд“ и 1-ви център на СБС. Действията са ръководени от Център за дълбочинно поразяване – структура, създадена през април именно с цел да централизира и координира ударите по приоритетни цели в тила.

Тази поредна атака е дело на най-младия род войски в украинската армия. Силите за безпилотни системи бяха обособени преди около две години като първата в света самостоятелна структура за безпилотна война, а Бровди, дотогава командир на прочутите „Птици“, оглави целия род войски. Оттогава техните дронове се превърнаха в основния украински инструмент за далекобойни удари по петролни рафинерии, летища и батареи за ПВО дълбоко в руския тил. Операцията в Азовско море пренася същата логика и над водната повърхност – масово и евтино поразяване на цели, до които флотът и авиацията трудно биха стигнали без тежки загуби.

Поразените танкери са част от сенчестата флотилия, с която Москва заобикаля западните санкции върху руския петрол. Това са застаряващи плавателни съдове с неясна собственост, плаващи под чужд флаг, всеки с товароносимост около 7000 тона и дължина близо 140 метра, построени между 2006 и 2012 г. Именно такива кораби от години снабдяват с гориво окупирания полуостров през пристанищните терминали на Керч, отвъд Кримския мост. Сред ударените през предходните нощи Бровди изброи танкерите Venera-3, Sanar-1, Sanar-17, Climene, Teti, Aleksey Savrasov и Penelope, като част от тях останаха да горят на рейд. Към списъка се добавят сухогруз и ферибот, поразени на самия праг на Крим, откъдето горивото тръгва навътре към полуострова.

Керченският пролив е тясното гърло, през което полуостровът „диша“. През него преминават и трите основни снабдителни артерии: Кримският мост осигурява шосеен и железопътен транспорт, фериботите допълват капацитета на моста при нужда, а танкерите доставят гориво по вода. Ударите от последните нощи блокират едновременно два от тези три канала – морския внос и фериботната връзка, като по този начин удрят точно в точката, където руската логистика за полуострова е най-уязвима. Неслучайно Бровди говори за „битка за гориво“ точно тук: който държи Керченския пролив под обстрел, контролира снабдяването на целия Крим.

Тази офанзива се разгърна в рамките на една седмица. Първите два танкера бяха поразени в нощта срещу 6 юли. Денонощие по-късно, между 6 и 7 юли, последва най-тежкият залп – 8 санкционирани кораба за една нощ, към които през деня се добавиха още, докато броячът за 7 юли не достигна 10 съда. Нощта срещу 8 юли донесе нови 9 поразени танкера. По изчисления на командването това прави общо 21 съда за 72 часа – цифра, зад която стои не класическа морска блокада с бойни кораби, а рояк от дронове, поел контрола над небето над едно от най-затворените морета в Европа. Самата кампания срещу снабдяването на Крим започна още на 1 юли, а ловът на танкери е просто най-новото ѝ острие.

„Битката за горивото на Крим в Азовско море продължава. Сенчестият флот напуска района“, отбелязва Бровди, посочвайки директно крайната цел. Смисълът на ударите е да се пресуши морският канал, по който санкционирани танкери внасят петрол на полуострова. Ефектът вече се усеща: продажбите на гориво на дребно бяха спрени, а опашките пред бензиностанциите станаха ежедневие в разгара на летния сезон, когато полуостровът разчита на туристите. Москва отвърна с риториката, че ударите по цивилни танкери са тероризъм. Киев обаче е категоричен в обратното – тези съдове обслужват войната и пренасят гориво за военните усилия на Кремъл (включително за ударите по украински градове), което автоматично ги превръща в законни военни цели. Спорът е стар, но с всяка изгоряла цистерна доводът на Киев натежава: колкото по-скъпо струва на Москва да издържа Крим, толкова по-осезаемо блокадата се превръща от намерение в реалност.

Морето обаче е само едно от остриетата на тази кампания. Успоредно с него се нанасят и удари по електропреносната мрежа, които притискат полуострова откъм сушата. Освен 53-те военни цели за нощта, СБС регистрира 6 поразени подстанции, а от 1 юли насам – около 50 енергийни възела в Крим и окупираните територии на юг. Десетките удари за по-малко на седмица се натрупаха, докато кримската мрежа най-накрая поддаде. Този резултат бе потвърден и от руска страна – окупационните власти признаха за сериозни прекъсвания на тока, засегнали цялата територия на Крим, включително Симферопол, а не само отделни райони. Крим, който Русия представяше като свой военен бастион, за първи път остана едновременно без сигурно гориво по море и без стабилно електричество по суша.

Двете остриета на атаката сочат към един общ замисъл – Крим да стане неудържим като тилова база. Всеки танкер, който реши да не навлиза в обсега на дроновете, означава гориво, което няма да стигне до фронта; всяка изведена от строя подстанция проваля военни планове и оставя цивилните на тъмно. Успехът на украинската стратегия вече се вижда в рестриктивния режим на тока и забраната за свободна продажба на гориво за населението. Дали този натиск ще се окаже дълготраен обаче ще проличи не от една конкретна нощ, а от това дали Азовско море ще остане затворено за руския сенчест флот и през следващите седмици.

„Промишлено ниво на улова“: украински дронове удариха осем танкера в Азовско море

🇺🇦🔥 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 8 танкера от сенчестия флот, кораб за сухи товари и ферибот, плавали по морския коридор в Азовско море, който захранва окупирания Крим с гориво от Таганрог. Това съобщи командващият на СБС Роберт Бровди в публикация на своя канал в Telegram.

Бровди – етнически унгарец от Ужгород, основател на „Птиците на Мадяр“ и от юни 2025 г. командир на целия род войски на безпилотни системи – е един от офицерите, kоито наложиха ударните дронове като основно оръжие в тази война. Самата операция е дело на специално звено „Кайрос“ към 414-та бригада „Птиците на Мадяр“, чиято еволюция израсна от неговата рота в отделно бойно формирование.

По думите на Мадяр всичките 8 танкера са установени, попадат под международни санкции и притежават сходни характеристики – 7000 тона товароносимост, 140 метра дължина, построени между 2006 и 2012 г. Седем от съдовете са назовани поименно – „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“ и „Пенелопа“, а името на осмия предстои да бъде установен. Командирът описа танкерите като сериозно поразени и обхванати от пламъци и публикува видео от загубата. Независима оценка на щетите засега липсва, а руската страна не е потвърдила загубата на нито един от съдовете.

Тежестта на удара се крие в маршрута, а не просто в големия брой поразени цели. Азовско море е плитко и почти изцяло обкръжено от брегове под руски контрол – дълго смятано за защитен вътрешен басейн, в който танкери-совалки прехвърлят гориво от пристанища около Таганрог към Крим. Този морски канал получи значение винаги, когато Керченският мост и сухопътните коридори през окупирания юг са обект на напрежение от украинските удари. Мостът е единствената директна сухопътна връзка между Русия и Крим и веднъж вече беше изведен от строя: при взрива през октомври 2022 г. и атаката с морски дронове през юли 2023 г., след която украинското командване призна, че целта е била „да се пречупи логистиката на руснаците“. Всеки път Москва възстановяваше движението, но именно уязвимостта на моста превръща морската совалка през Азов в незаменим резерв – особено за товари, които фериботите поемат трудно. Затова и ударите се целят точно в тази артерия – не толкова да потопят отделен съд, колкото да направят цялата морска доставка рискова и скъпа. Че корабите са под санкции, добавя втори пласт: това е същият сенчест флот, с който Москва заобикаля петролното ембарго и придвижва суровината си извън погледа на застрахователи и пристанищни власти. Ударените танкери са точно от този тип – остарели плавателни съдове, придобивани на старо, за да пренасят санкционирана суровина, докато в крайна сметка не бъдат разкрити и включени в списъците; сега те са мишена и на дроновете, а не само на санкциите.

Ударите в Азовско море разширяват модел, който многократно доказа своята ефективност в акваторията на Черно море през последните две години и половина. Украинските морски дронове и противокорабни ракети унищожиха около една трета от състава на Черноморския флот, а по-голямата част от оцелелите кораби бяха изтеглени от неговия дом Севастопол към пристанища на изток, което го лиши от хегемония в Черно море. Любопитното е, че Украйна нанесе подобно стратегическо поражение на Москва без дори да разполага с истински боен флот. Азовско море дълго време остана встрани от морската битка: по-плитко, по-затворено и по-сигурно за руската страна, докато в същото време – много по-трудно за достигане от нейния противник. Но поредицата от успехи на 6-7 обаче показа, че за украинските бойци не съществува недосегаем тил: щом танкери на рейд или в движение стават цел на дронове, целият логистичен ритъм на полуострова минава под въпрос, а не само отделният курс с гориво.

Успешният лов през изминалата нощ представлява не изолиран епизод, а кулминация на систематични усилия за разграждане на окупационната логистика по вода. Ден по-рано, през нощта на 6 юли, същото звено порази два танкера с бензин по същия маршрут между Таганрог и Крим и петролния терминал на пристанище Керч. Само за денонощие уловът нарасна от 2 до 8 поразени танкера както и кораб за сухи товари и ферибот – ескалация, която Мадяр определи като „промишлено ниво на улова“. Всеки атакуван танкер е носел около 7000 тона гориво, според украинските данни – количество, съпоставимо с 200 жп цистерни, ако стигнеше до кримските депа.

Морският лов се вписва в широка вълна от удари на дълбочина в последните дни. През нощта на 5 срещу 6 юли украински дронове поразиха водещата руска петролна рафинерия – тази в Омск, на 2500–3000 км от границата; това е най-дълбокият украински удар по руска територия от началото на пълномащабната инвазия. Ударът по Омск се вписва в продължителна кампания, насочена срещу мощности за преработка на петрол – систематичен опит да се прекъснат едновременно горивото за фронта и валутните приходи от износа. Същата нощ бяха поразени и рафинерията в Ярославъл, и балтийските петролни пристанища Уст-Луга и Висоцк. Руското министерство на отбраната обяви, че противовъздушната отбрана е свалила 519 украински дрона над денонощието. В отговор Русия нанесе масиран ракетно-дронов удар по Киев в навечерието на срещата на върха на НАТО – една от най-тежките атаки по украинската столица от дни, отнела живота на поне десетина души.

През изминалата нощ, отново по данни на Мадяр, СБС са ударили 58 „законни военни цели“ в оперативна дълбочина в окупираните територии, а кримските енергийни възли „примигаха“ паралелно с логистиката – думи, зад които „Мадяр“ обеща подробности по-късно. Ако тази цифра бъде потвърдена, тя надхвърля 47-те цели, обявени за предходната нощ, и очертава втора поредна нощ на широк безпилотен натиск в руския тил.

Русия въоръжи газовоза „Маршал Василевски“ по пътя към Калининград

🇷🇺⚓🇪🇪 Русия е въоръжила гражданския газовоз „Маршал Василевски“ – съдът, който пренася втечнен природен газ до Калининград – с тежки картечници, монтирани от двете страни на капитанския мостик зад огневи позиции, укрепени с чували от пясък. Зад тези бруствери стоят 12,7-мм картечници „Корд“, въведени на въоръжение в края на 90-те години и смъртоносни дори на 2 км разстояние.

Снимките, направени в средата на май и предоставени на естонското издание Delfi, са част от международно разследване на Проекта за разследване на организираната престъпност и корупция (OCCRP) заедно с руския „Досие център“, датската Danwatch и други партньори. Естонски граничен офицер е казал на репортерите, че никога не е виждал подобно нещо на руски граждански кораб.

„Маршал Василевски“ не е обикновен танкер, тъй като е единствен по рода си в руския енергиен флот. Корабът не просто пренася втечнен газ от една точка до друга – той може да връща свръхохладения товар обратно към газообразно състояние, а при нужда отново да го втечнява и да го разтоварва, т.е. работи едновременно като превозвач и плаваща газоприемна станция. Собственост на енергийния гигант „Газпром“ и от миналия август извършва редовни курсове от пристанището Болшой Бор на Финския залив до Калининград – руския ексклав, притиснат между Литва и Полша. Данни от мониторинг на морския трафик показват, че от август 2025 г. той е изминал един и същ маршрут покрай бреговете на Естония, Латвия и Литва четири пъти.

Картечниците „Корд“ изискват умения, каквито обикновеният моряк няма – а на борда има кой да ги използва. Освен екипажа „Маршал Василевски“ е превозил 50 „пътници“ от август 2025 г. насам според списъци, до които репортерите са се добрали; някои от тези хора са правили повече от едно пътуване. Като са кръстосали онлайн платформи за подбор на персонал, профили в социални мрежи и в сайтове за запознанства с данни, изтекли от официални руски бази, репортерите от „Досие център“ установили, че 22 от 50-те имат минало в руски военни структури, включително във Федералната служба за сигурност (ФСБ). 5 от тези 22-ма са представили военна идентификация, качвайки се на танкера през юни. Един от тях, мъж на име Дмитрий Артеменко, е регистрирал своето местожителство като база на ФСБ край Москва и е бил на борда при последните 4 курса до Калининград, включително пътуването през маай, заснето от естонските граничари. Артеменко не е отговорил на искането за коментар, изпратено през Telegram. За останалите 25 души в списъка репортерите не са успели да потвърдят с категоричност данните за месторабота.

„Маршал Василевски“ не е част от прословутия „сенчест флот“ – остарели танкери с неясна собственост, които заобикалят санкциите, за да продължат да доставят руски петрол на клиенти по света. Газовозът плава между две руски пристанища, не е обект на санкции и няма очевидно основание да бъде спрян или качен на абордаж за проверка от чужди военноморски сили. Точно тази недосегаемост прави необичайно решението за неговото въоръжаване – и подсказва, че функцията на оръжието се крие по-скоро в посланието, отколкото в отбраната сама по себе си. OCCRP вече е съобщавал, че на борда на танкери от сенчестия флот в Балтийско море пътуват руски „пазачи“; разузнавателни източници от няколко европейски държави разказаха пред репортерите, че тези т.нар. „екипи за защита на съдове“ са разполагани, за да възпират западните власти от качване, инспекция или задържане на корабите. Танкерите са спасителна линия за руската икононика в условията на санкции, наложени след пълномащабното инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Защо обаче Москва въоръжава точно този кораб остава предмет на оценки, а не на установен факт. „Това е част от натиска върху страните от НАТО“, смята Патрик Болдер, експерт по отбраната от мозъчния тръст HCSS в Хага. Други експерти и разузнавателни служители споделят пред репортери, че картечниците вероятно имат за цел да възпират евентуални украински атаки. Един европейски разузнавач допуска, че Кремъл иска допълнителна защита за „Маршал Василевски“, тъй като ролята му в пренасянето на газ до Калининград е „много важна“. Друг разузнавателен служител от балтийска държава вижда по-широк сигнал: оръжията може да са замислени така, че да внушат, че танкерите от сенчестия флот също биха могли да бъдат въоръжени.

„Ако се пусне слухът, че сенчестият флот носи тежки картечници на борда, тогава оценката за заплахата при качване е съвсем различна и вероятността за качване пада до нула“, казва служителят. По неговата преценка целта на всичко това е отчасти символична: „Моята оценка: оръжията бяха сложени на борда наполовина с цел да отблъскват евентуален украински морски дрон, наполовина за да демонстрират нещо на западните страни.“

Самият той обаче оценява заплахата от удари с морски дрон в региона като ниска – украинците едва ли биха получили разрешение да нанесат удар от водите на държавите от Прибалтика, нито биха могли да го направят незабелязано, а и типът картечници, монтирани на „Маршал Василевски“, не са ефективни срещу дронове. Така посланието тежи повече от отбраната: оръжие, което трудно би свалило дрон, върши работа най-вече като знак към онзи, който би помислил да доближи кораба. „Насочено е специално към власти, които биха обмислили да се качат на този кораб“, отбеляза пред партньорската на OCCRP медия Danwatch Йенс Венцел Кристоферсен, датски военноморски командир и анализатор в сферата на отбраната. „Ако сили на НАТО доближат този кораб, смятам, че биха открили огън. Ако се приближи хеликоптер, възможни са предупредителни изстрели“, допълва той, подчертавайки, че говори от свое име. „Всичко това е доста опасно.“

За Естония същата опасност опира не само до символика, а до морско право. Комодор Иво Вярк, командир на естонските военноморски сили, обръща внимание, че танкерът снабдява с природен газ Калининград – нещо важно не само за жителите, но и за разположените там въоръжени сили; затова съдът би могъл да се разглежда като военна цел, което на свой ред може да обяснява защо е въоръжен. „Ако от борда на този кораб бъде открит огън по кораб под знамето на която и да е държава, отбранителните сили са длъжни да защитят нападнатия кораб в естонски води“, подчерта Вярк и допълни, че тогава би било позволено и използването на огнестрелно оръжие. Вейко Комусаар, заместник генерален директор на Полицейската и гранична служба на Естония, се съгласи, че оръжията на борда на „Маршал Василевски“ увеличават опасността, която и бездруго е създавана от корабите в сенчестия флот. „Флотът, опериращ от името на Руската федерация в Балтийско море, независимо от флага, е едновременно риск за сигурността и за околната среда“, казва Комусаар.

Тъй като оръжието трудно би защитило кораба от дрон, а и той плава недосегаем между две руски пристанища, картечниците работят преди всичко като послание към отсрещната страна – и именно това послание може да се окаже най-трайната последица от случая. Ако из Балтика се затвърди допускането, че всеки руски танкер може да крие „Корд“ зад чувалите с пясък, изчислението на всяка западна инспекция се променя, без значение дали в действителност на борда има оръжие. А позицията на Естония илюстрира обратната страна на същата монета: въоръжен цивилен кораб, който снабдява военен гарнизон и при това може да открие огън, изтрива границата между търговски и боен кораб и прехвърля на крайбрежните държави задължение да реагират в собствените си териториални води. „Маршал Василевски“ е само един кораб по един маршрут, но логиката, която той въвежда в най-натоварения санкционен коридор на Европа, тепърва ще се изпитва – и следващият път може да не е върху единствения по рода си газовоз на „Газпром“, а върху някой от стотиците танкери на сенчестия флот.

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Военноморските сили на Франция са задържали танкер от руския „сенчест флот“.

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Военноморските сили на Франция са задържали петролния танкер Tagor, който е плавал от Русия и е обект на санкции по подозрение, че принадлежи към т.нар. руския „сенчест флот“. В операцията е участвал и Кралският флот на Великобритания.

„Тази операция беше проведена в Атлантическия океан, в открито море, с подкрепата на редица партньори, включително Обединеното кралство, и в строго съответствие с морското право. Недопустимо е плавателни съдове да заобикалят международните санкции, да нарушават морското право и да финансират войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от четири години“, написа Макрон в социалната мрежа X.

По думите му тези плавателни съдове, които игнорират „дори най-елементарните правила за морска навигация, представляват заплаха за околната среда и сигурността на всички“.

По данни на услугата MarineTraffic, Tagor е отплавал от Русия (най-вероятно е приел товар от плаващо нефтено хранилище в района на Мурманск) и се е насочил към пристанище в западен Камерун.

Корабът плава под флага на Камерун и е под санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и Швейцария за превоз на руски петрол и петролни продукти. Това не е първият танкер от руския „сенчест флот“, задържан от Франция.

От есента на миналата година френските военни, съвместно със съюзници, задържаха танкерите Grinch, Boracay и Deyna. Всички те впоследствие бяха освободени. По-специално, танкерът Grinch, както заявиха френските власти, беше освободен след глоба от „няколко милиона евро“ поради неспособността на екипажа да обоснове използването на флага.

Полша предава балтийското председателство на Исландия с фокус върху сенчестия флот.

🇵🇱🤝🇮🇸 Предаването на ротационното председателство на Съвета на балтийските държави (CBSS) от Полша на Исландия, която поема поста на 1 юли, е по-малко протоколна смяна на караула и повече равносметка на един дълбоко променен морски театър.

След като Финландия (2023 г.) и Швеция (2024 г.) се присъединиха към НАТО, Балтийско море на практика стана обкръжено от територия на съюзниците, но именно това го превърна в предпочитан полигон за натиск под прага на открития военен сблъсък. Полският министър на външните работи Радослав Сикорски, който предаде поста в крайбрежните Гдиня и Сопот, формулира парадокса без заобикалки.

„След присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса Балтийско море, по своята брегова линия, стана 93% натовско море. Това обаче не означава, че е свободно от сериозни предизвикателства пред сигурността“, заяви Сикорски.

Зад неговите думи стои конкретен дневен ред. Започнало на 1 юли 2025 г. полското председателство изведе на преден план укрепването на регионалната устойчивост, противодействието на руския сенчест флот и защитата на критичната подводна инфраструктура – приоритети, които Варшава онагледи и в последните дни на мандата си с учение по сценарий за отвличане на ферибот. Изборът на посочената симулация не е случаен: той рамкира заплахата не като фронтален сблъсък между флоти, а като поредица от хибридни действия в сивата зона, които остават под прага на формално приписване на отговорност.

Самата организация измина дълъг път от създаването си през 1992 г., когато трябваше да институционализира сътрудничеството в регион, който излизаше от Студената война. Руската федерация, член и основател, напусна структурата през 2022 г. след замразяването на членството ѝ от останалите участници в отговор на инвазията в Украйна. Така форум, замислен отчасти като мост към Москва, се преобрази в инструмент за координация на западната устойчивост – преназначение, което председателството на Сикорски затвърди още повече.

Заплахата, около която Полша организира своя мандат, има конкретна хроника. На Коледа 2024 г. подводният електропровод Estlink 2 между Финландия и Естония беше прекъснат. Финландските власти задържаха танкера Eagle S – плавателен съд, свързван със сенчестия флот на Москва – по подозрение, че е влачил своята котва по морското дъно близо 100 км, за да скъса кабела, а по-късно повдигнаха обвинения срещу старши членовете на екипажа. Инцидентът се вписа в серия от повреди по кабели и тръбопроводи в Балтийско море, която принуди НАТО да реагира оперативно: в началото на 2025 г. Алиансът даде началото на мисията „Baltic Sentry“, в рамките на която разположи кораби, самолети и дронове за охрана на подводните комуникации и мониторинг на руския сенчест флот.

Сенчестият флот – мрежа от стари танкери с неясна собственост и съмнителна застраховка, с помощта на които Кремъл заобикаля наложения от Г-7 таван върху цената на петрола – се оказа инструмент с повече от функция: източник на приходи извън санкционния режим и удобно средство за причиняване на „случайни“ аварии върху кабелите и тръбите, прорязващи дъното на едно от най-натоварените морета в света. Предизвикателството тук е структурно: морето е общо пространство, през което минават търговски съдове под чужд флаг, и то не може да бъде нито оградено, нито патрулирано непрекъснато по цялата си площ.

Изборът на приемник носи собствено послание. Исландия – член-основател на НАТО от 1949 г., но държава без постоянни въоръжени сили, обърната към Северния Атлантик и Арктика – ще наследи дневен ред, доминиран от морската сигурност, без да разполага със собствен военен инструмент за нея. Точно това илюстрира характера на самия CBSS: той е форум за гражданска координация и устойчивост, а не оперативно военно тяло; тежката възпираща работа остава за НАТО, бреговата охрана на отделните членки и санкционния апарат на ЕС.

Оперативната логика подсказва, че докато Руската федерация разполага със сенчест флот и запазва мотивация за подобни действия по морското дъно, „натовското море“ ще продължи да бъде подлагано на изпитания – не с открити военноморски сблъсъци, а чрез влачене на котви, прекъснати кабели и трудни за доказване маневри. С оглед на това Балтийско море се очертава като един от най-красноречивите примери за съперничество, в което формалният контрол върху картата не означава автоматично справяне с рисковете пред сигурността.

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

WSJ: САЩ задържаха ирански танкер от „сенчестия флот“ в среднощна операция в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 The Wall Street Journal съобщи в ексклузивен материал, че през изминалата нощ американски сили са задържали свързан с Иран петролен танкер, докато пресича водите на Индийския океан. Пентагонът и Централното командване на САЩ все още не са коментирали официално информацията.

Skywave от танкер от иранския „сенчест флот“, плаващ под фалшив флаг. Корабът е пуснат на вода през 2005 г. и според базата данни Equasis е продаден на неизвестен купувач през март 2025 г. Въпросната продажба съвпада като време с налагането на американски санкции срещу танкера, известен по онова време с името Blue Gulf. На 31 март 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) наложи санкции на корабните компании United Tankers (Маршалови острови) и Lake View Ship Management Private Limited (Индия) заради участието им в търговия с ирански петрол.

По това време САЩ съобщиха, че танкерът е регистриран в Палау. Според Equasis в момента той е регистриран в Коморските острови (нелегитимна регистрация), а други бази данни твърдят, че плава под флага на Ботсвана.

The Wall Street Journal посочи, през февруари танкерът е бил натоварен с ирански петрол на остров Харг, след което се е насочил на изток. AIS сигналът му понастоящем показва, че е преминал през китайското пристанище Циндао и текущата му дестинация е Хор Факан. От изданието не успяха да потвърдят дали е бил разтоварен, но отбелязват, че корабът се е намирал в район, известен с трансферите на петрол от кораб на кораб.

Танкерът е преминал през пролива Малака, като се появиха съобщения, че САЩ следят движението му. The Wall Street Journal твърди, че е бил взет на абордаж през нощта, докато се е намирал по средата на маршрута между Малайзия и Шри Ланка. Официално потвърждение от страна на САЩ все още не е издадено.

Задържането на кораба съвпада с действията на администрацията на Тръмп, насочени към допълнителен натиск в рамките на икономическата блокада на Ислямската република. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи днес, че е пренасочило още един кораб, с което общият им брой става 89, и публикува видео от своите действия.

През април САЩ спряха други два танкера в Индийския океан – Majestic X и Tifani. За тях също беше отбелязано, че плават под фалшив флаг и участват в търговията с ирански петрол. Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) вече внесе в съда искания за конфискация на посочените танкери.

OFAC обяви, че налага санкции на 19 танкера, свързани с петролната индустрия на Ислямската република, като част от кампания, която администрацията нарече „Economic Fury“.

Швеция задържа танкер от руския „сенчест флот“ в Балтийско море заради нарушения и санкции.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция съобщи преди около час, че е задържала танкер в Балтийско море, за когото смята, че е част от руския „сенчест флот“ – последното от поредица такива действия, предприети от властите в страната през последните месеци.

В официално изявление бреговата охрана посочи, че заедно с полицията са се качили на борда на плаващия под сирийски флаг кораб „Jin Hui“ в шведски териториални води южно от Трелеборг и са предприели предварително разследване за липса на мореходност.

„Бреговата охрана подозира, че корабът плава под фалшив флаг, имайки предвид редица нередности, свързани със статута на неговия флаг, и следователно не отговаря на изискванията за мореходност, които са определени в международните разпоредби и споразумения“, се казва в съобщението.

От ведомството уточняват, че плавателният съд, чиято дестинация е била неясна и за който се предполага, че е без товар, фигурира в няколко санкционни списъка, включително тези на Европейския съюз и Великобритания.

Министърът на гражданската отбрана Карл-Оскар Болин, заяви отделно в социалната мрежа X, че съществуват подозрения, че корабът принадлежи към така наречения руски „сенчест флот“.

Европейските държави засилиха усилията си срещу дейността на танкерите от „сенчестия флот“, използвани от Руската федерация за финансиране на продължаващата война срещу Украйна. Крмеъл осъди подобни действия като враждебни.

От началото на тази година Швеция е спряла пет общо кораба по подозрение в различни нарушения, сред които разливи на нефт и плаване под фалшив флаг, като срещу някои членове на екипажите са започнати наказателни производства.

Украйна атакува танкер от сенчестия флот на Русия.

🇺🇦🎯🇷🇺 Петролен танкер е бил атакуван в руски териториални води в Черно море. Плаващ под либерийски флаг, корабът е бил мишена на нападение край бреговете на Краснодарския край в четвъртък, съобщава руската информационна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от руското правителство.

В доклада се посочва, че атаката е била извършена от безпилотни летателни апарати на Военноморските сили на Украйна. Капитанът на плавателния съд, който е турски гражданин, е бил ранен при инцидента.

 

Русия ще защитава гражданите си от международни съдилища с помощта на армията

🇷🇺 Държавната дума на Руската федерация прие на първо четене законопроект, позволяващ употребата на руски войски за защита на руски граждани в чужбина от арест, нареден от международни съдилища. Тази норма може да стане формално основание както за защита на президента Владимир Путин от арести зад граница, така и за изпращането на бойни кораби за охрана на танкери от „сенчестия флот“.

Законопроектът беше внесен от правителството и предлага изменения в законодателството „За гражданството на Руската федерация“ и „За отбраната“, които ще дадат на президента правото да използва въоръжените сили извън пределите на страната. Става дума за случаи, в които решение срещу руски гражданин е било издадено от международен съд, в който Русия не участва. Както гласи документът, войски ще могат да бъдат използвани, ако руснак вече е арестуван, задържан, преследван или е заплашен от други санкции в чужбина – какви точно, не е уточнено.

Защитата на Путин

Авторите на документа, чиито имена не се посочват, не уточняват кои конкретно международни съдебни органи имат предвид. Но съдейки по формулировките в обяснителната записка, законът може да е разчетен за защита от решения на Международния наказателен съд в Хага.

През 2000 г. Русия подписа основополагащия документ на МНС – Римския статут, но така и не го ратифицира. През 2016 г. тя се оттегли от договора, след като МНС призна анексирането на Крим за окупация, а действията на Москва на полуострова и в Донбас – за въоръжен конфликт срещу Украйна. В началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. МНС призова за незабавното ѝ прекратяване. В средата на март 2023 г. съдът издаде заповед за арест на президента Путин и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. Прокурорът Карим Хан ги обвини във военни престъпления – извеждане на деца от окупираните територии на Украйна.

Адвокат Дмитрий Захватов в разговор с „Вот Так“ предположи, че законът на първо място ще бъде насочен към защитата на Путин и неговите поддръжници, които в чужбина могат да бъдат или вече са заплашени от арест. „Авторите на закона искат сякаш да подчертаят, че в отговор на прилагането на международното наказателно законодателство спрямо едни или други граждани на Русия, могат да бъдат задействани нейните въоръжени сили“, отбеляза Захватов.

Путин стана третият действащ държавен глава, срещу когото МНС издаде заповед за арест, и първият сред лидерите на страни, членуващи в Съвета за сигурност на ООН. Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Судан Омар ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи.

Руските закони за защита на граждани чрез армията

В Русия вече са приети няколко закона, позволяващи на президента да използва армията за защита на руснаци зад граница. В пълномощията на държавния глава изрично е разписано задължението да гарантира сигурността на руските граждани извън пределите на страната, а законът „За отбраната“ позволява използването на армията за тази цел. Това посочват и авторите на документа в пояснителната записка, но добавят, че новата инициатива е развитие на вече наличната норма.

Председателят на комисията по отбрана в Думата Андрей Картополов заяви, че аналогичен законопроект е бил приет в САЩ през 2002 г. по време на войната в Ирак. „Законопроектът ще способства за защитата на правата, свободите и законните интереси на руските граждани и организации от чужди посегателства. Това ще помогне още в борбата с развилнялата се русофобия, която продължава на външната арена“, заяви депутатът. Как точно документът ще помогне в борбата с русофобията и какво точно разбира под това, Картополов не поясни.

Възможна защита на „сенчестия“ флот

Андрей Картополов заяви, че законопроектът трябва да защитава не само гражданите, но и руските компании, въпреки че в самия документ това не се споменава. Юрист по международно право, пожелал анонимност, предположи пред „Вот Так“, че на практика инициативата може да бъде насочена и към защитата на танкерите от руския „сенчест флот“ от задържане от страна на чуждестранни военни. Той смята, че по този начин Москва отговаря на атаките срещу танкери и това е основният смисъл на приемането на документа.

Дмитрий Захватов също допусна, че законът ще позволи разполагането на военнослужещи на танкерите от „сенчестия флот“. „При такива обстоятелства едва ли някоя европейска страна би рискувала да вземе такъв съд на абордаж с цел задържане“, добави адвокатът.

В края на януари 2026 г. европейските страни с излаз на Балтийско и Северно море обявиха „лов“ на нелегални кораби, обслужващи руските икономически интереси. Това решение беше взето от крайбрежните държави на ЕС без участието на Русия, което формално попада под нормите на новия законопроект. Нещо повече, подобни случаи вече се случват на практика. През последните месеци плавателни съдове от „сенчестия флот“ редовно бяха задържани, включително с участието на военни. Освен това британският премиер Кир Стармър даде разрешение на Кралския флот да използва специални части за завземане на кораби в британски води, заподозрени в подпомагане на Русия при заобикаляне на санкциите.

След няколко инцидента в близост до „сенчести“ руски танкери започнаха да се забелязват военни кораби на ВМФ на Русия. Така в сряда, 8 април, руските танкери Universal и Enigma бяха ескортирани по време на транзит през Ламанша от фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“. След това в обратна посока минаха още два съда от „сенчестия флот“.

Фактът, че руски военни кораби вече съпровождат „сенчестия флот“, е потвърден от помощника на президента и бивш шеф на ФСБ Николай Патрушев. По думите му САЩ, Великобритания, Франция и съюзниците се опитват да наложат контрол над ключови морски пътища, които Русия използва за външна търговия. „В случай на нужда ще се провеждат и други мероприятия за осигуряване на безопасността на корабоплаването и защита на националните интереси в международни води“, добави помощникът на президента.

Шведската брегова охрана задържа кораб от сенчестия флот, изхвърлял въглищни отпадъци в Балтийско море.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция засече по време на рутинно въздушно наблюдение над Балтийско море панамския бълкер Hui Yuan да изпуска въглищни остатъци във водата, извършвайки нарушение на Екологичния кодекс (Miljöbalken). По разпореждане на прокуратурата екипаж на патрулния кораб KBV 003 е взел кораба на абордаж в неделя сутринта в 8:00 часа край Юстад по южните брегове на Швеция, стана ясно от изявление на шведската брегова охрана.

Hui Yuan е балкер с дедуейт от около 77 600 тона, построен през 2004 г. и плаващ под панамски флаг, според данните на VesselFinder. По информация на бреговата охрана корабът е бил на път от Русия към Лас Палмас, Испания. Образувано е досъдебно разследване, а прокуратурата е насрочила разпит.

„Корабоплавателната индустрия трябва да знае, че шведските институции работят в тясно сътрудничество за поддържане на реда в морето. Ако има съмнителен кораб, реагираме", подчерта Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел на бреговата охрана.

Случаят не е изолиран. Само няколко дни по-рано, на 3 април, бреговата охрана задържа петролния танкер Flora 1, фигуриращ в санкционния списък на ЕС, заподозрян за петролен разлив с дължина над 12 км източно от Готланд. Корабът е отплавал от руското пристанище Приморск към Сантос, Бразилия, под флага на Сиера Леоне, съобщи Euronews. Шведската брегова охрана определи задържането му като първи случай, при който успява да свърже замърсяване с кораб, попадащ под санкции.

И двата инцидента включват плавателни съдове, свързани с руски маршрути, което подчертава нарастващия екологичен риск, който корабите от т.нар. „сенчест флот" на Русия и други превозвачи създават в Балтийско море.

Украински дронове удариха нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск

🔥 Пристанище Новоросийск отново е обхванато от пламъци след като стана мишена на серия от удари на украински дронове. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи, че „отломки от БПЛА" са паднали на територията на две предприятия в града, като в единия от случаит е възникнал пожар.

Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко заяви, че отломки от прехващане на дрон са попаднали върху жилищен блок в Южния район, като информацията за пострадали се уточнява.

Независимото руско издание Astra, позовавайки се на OSINT анализ и кадри, публикувани от очевидец на източния бряг на Цемеската бухта, установи, че ударът е насочен към Претоварния комплекс „Шесхарис", най-големият нефтоналивен терминал в южна Русия. Обектът принадлежи на АО „Черномортранснефт", дъщерна структура на „Транснефт", и осигурява приемането, съхранението и експортното натоварване на суров петрол и нефтени продукти на танкери. Терминалът разполага с три кея, способни едновременно да обслужват до седем съда с водоизместване до 250 000 тона, и обработва над 30% от износа на руски нефт, по данни на специализираното издание Ballast Markets.

Атаката идва в период, в който „Шесхарис" все още не е възстановил пълния си капацитет след мащабната операция на Службата за сигурност на Украйна от 1–2 март. Тогава, според данни на Въоръжените сили на Украйна и потвърждение от сателитни снимки, бяха повредени 6 от 7 нефтоналивни ръкава на терминала, а заедно с тях – радарен комплекс 30Н6Е2 на ЗРК С-300ПМУ-2 „Фаворит" и ЗРК „Панцир-С2". Операцията беше проведена от центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ в координация с Граничната служба, Главно управление на разузнаването (ГУР), Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции.

Новоросийск е най-голямото руско пристанище на Черно море с годишен оборот от около 155 милиона тона и над 1 500 визити от танкери годишно. В непосредствена близост до „Шесхарис" е морският терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), през който преминават около 80% от износа на казахстански нефт. Терминалът на КТК беше сериозно повреден при атака с морски дронове на 29 ноември 2025 г., което доведе до спиране на товаренето и дипломатическо напрежение между Астана и Киев – казахстанският министър на енергетиката нарече удара „неприемлем" и насочен срещу „изцяло гражданска критична инфраструктура" (US News).

Поредицата удари по нефтената инфраструктура на Новоросийск през последните месеци, включително с крилати ракети „Нептун", ударни БПЛА и морски дронове, е довела до сериозно ограничаване на експортен капацитет. По изчисления на Reuters, към края на март 2026 г. около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Новоросийск конкретно товари петрол „под планираните обеми" от атаката в началото на март насам. Комбинираният ефект от ударите и нарушенията на пазара заради конфликта между Иран и коалицията доведе до превишаване на цената от 100 долара за барел. Приходите от петрол формират около 25% от руския държавен бюджет, което прави инфраструктурата за износ в стратегическа цел с пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни данни за атаката от неделя вечерта. Днес то заяви, че 66 украински дрона са били унищожени над Краснодарски край. Федералните власти продължават да акцентират върху успешното прехващане, без да признават мащабните щети по ключова инфраструктура. Кметът на Новоросийск Кравченко напомни на жителите за забраната за заснемане и публикуване на снимки и видеа, разкриващи последиците от ударите.

Над 200 украински военни специалисти са в Либия; замесени са в атаката срещу „Арктик Метагаз“.

🇺🇦🇱🇾 Френски журналисти съобщават за присъствието на над 200 украински военни специалисти в Либия и тяхната предполагаема намеса в атаката срещу кораба „Арктик Метагаз“, поразен от морски дрон в Средиземно море.

Украйна има военно присъствие в Либия, а ударът срещу руския танкер-газовоз „Арктик Метагаз“ във водите Средиземно море е бил извършен от украински военни. Това гласи разследване на френската обществена радиостанция RFI.

Според два анонимни източника на терен в Либия, в страната са разположени над 200 украински офицери и специалисти. Част от тях са базирани във Военновъздушната академия в град Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и Африканското командване на САЩ и британски разузнавателен център.

Според информацията, украинците разполагат и с втора база, изцяло оборудвана за изстрелване на морски и въздушни дронове, в пристанищния град Езауия – на около 50 км северно от Триполи.

В този град украинските специалисти заемат терен, предоставен им от правителството в Триполи начело с Абделхамид Дбейба, с директен излаз на море. Съобщава се, че през октомври-ноември миналата година обектът е бил укрепван и оборудван с писти и необходимите антени.

RFI твърди, че сделката между Киев и Триполи е сключена след искане на украинския военен аташе в Алжир, генерал Андрий Баюк. Уточнява се, че в замяна украинските специалисти са обучавали либийските военни, по-специално за работа с дронове. В дългосрочен план споразумението предвижда доставки на оръжие и украински инвестиции в петролния сектор на Либия.

 

Атаката срещу „Арктик Метагаз“

На 4 март 2026 г. Москва обвини украинците и британските служби за сигурност в нападение срещу руския газовоз „Арктик Метагаз“ от бреговете на Либия. Корабът, част от т.нар. „сенчест флот“, е бил натоварен с втечнен природен газ, предназначен за разтоварване на египетското пристанище Порт Саид.

Позовавайки се на либийски източници, RFI твърди, че танкерът е бил атакуван от автономен надводен дрон Magura V5, разработен от Украйна и използван многократно в акваторията на Черно море. Дронът е поразил машинното отделение, което бързо се е напълнило с вода, извеждайки съда от строя.

Украинските власти не са потвърдили, нито са коментирали атаката.

На борда на „Арктик Метагаз“ е имало 60 000 тона природен газ и запаси от гориво. След като екипажът е евакуиран от малтийските власти, повреденият кораб е започнал да се движи към Либия, която решава да го изтегли на буксир до едно от своите пристанища. Операцията по изтеглянето на танкера обаче се провалила тази седмица. Повреденият плавателен съд е скъсал стоманеното въже и е останал да дрейфува в морето.

Миналия декември сили на СБУ вече удариха танкера Qendil от „сенчестия флот“ в Средиземно море, стана ясно от публикации на украински медии, позоваващи се на източник в СБУ. Според RFI и тази атака е била извършена с морски дрон от база в района на Мисрата.

По това време това беше атака без аналог в Средиземно море, въпреки че украинските военни и по-рано са използвали успешно морски дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

„Роснефт“ със 73% срив на печалбата за 2025 г. под натиск от санкции и рекордни разходи за логистика.

🇷🇺📉 Роснефт, най-големият производител на петрол в Русия, отчете 73% спад в нетната си печалба за 2025 г. и разкри дълбоките икономически белези, оставени от западните санкции и хаотичния пазар на глобалната логистика, съобщи Ройтерс.

Нетната печалба на компанията спадна до 293 милиарда рубли (3,60 милиарда долара) – срив, приписван на високи лихвени проценти, увеличения данък върху печалбата и това, което главният изпълнителен директор Игор Сечин описа като „идеална буря“ от негативни геополитически фактори.

Сечин, дългогодишен съюзник на руския лидер Владимир Путин, отбеляза, че руската петролна индустрия е била изправена пред безпрецедентно затегнати вътрешни макроикономически условия през цялата 2025 г. Докато продължаващият конфликт в Близкия изток изтласка фючърсите на петрола „Брент“ до рекорден ръст от 64% през март, най-големият скок от 80-те години на миналия век насам, високите цени бяха до голяма степен компенсирани за руските производители от рязко нарастващите оперативни разходи.

Както Роснефт, така и вторият по големина производител в страната Лукойл, бяха засегнати от нови санкции на САЩ през октомври, което ги изолира допълнително от глобалните финансови и застрахователни мрежи, пише Ройтерс.

Основен източник на източване на маржовете на Роснефт е астрономическия скок на навлата. Сечин разкри, че до март разходите за транспорт на руски петрол от пристанищата на Балтийско море до Индия надскачат 20 долара за барел. Тази цифра е 10 пъти по-висока от тарифите за доставка до Европа в началото на 2022 г. – преди началото на пълномащабната агресия срещу Украйна.

Пренасочването от близките европейски пазари към далечни купувачи принуди Роснефт да прибягва до „сенчестия флот“ от танкери и скъпи застраховки от трети страни, което подкопава съществено печалбите, обикновено генерирани от високите глобални цени на петрола.

Сривът в печалбите на компанията съвпада с период, в който конфликтът между САЩ, Израел и Иран тласка световните цени на петрола до рекордни нива, оказвайки огромен натиск върху стратегическото планиране на Украйна.

Международните партньори на Украйна по-рано призоваха Киев да ограничи атаките с дронове срещу руски петролни обекти, за да избегне още по-сериозна дестабилизация на енергийния пазар. Въпреки исканията, украински официални лица обясниха, че докато Кремъл продължава да атакува националната електрическа мрежа на Украйна, руският енергиен сектор е съвсем естествебно да остане легитимна военна цел.

Русия заобикаля санкциите: „Сенчестият флот“ използва Starlink за своите танкери.

🇷🇺🛰️ Русия започна да използва Starlink на петролните танкери от своя „сенчест флот“, създавайки ново предизвикателство въпреки успеха на Украйна в ограничаване на технологията на бойното поле.

Разследване на Kyiv Independent от 1 април разкри, че сателитни терминали на SpaceX са инсталирани на танкери, превозващи руски петрол. Тези плавателни съдове използват технологията, за да координират движенията си, докато в същото време крият местоположението си от други кораби и наблюдатели.

Двама украински моряци и още две лица, работили на тези съдове, съобщават, че комуникацията между танкерите и техните собственици често се провежда чрез сателитни телефони и Starlink терминали.

„Може да бъде закупен чрез фиктивна компания. В други страни по света просто се поръчва и получава по пощата. Това не е оръжие, всеки може да го купи“, обясни един от източниците. Въпреки че често достъпът на екипажа е ограничен, капитаните поддържат постоянна връзка, за да бъдат в контакт със собственика и посредниците по време на плаване.

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна западните страни наложиха санкции на стотици плавателни съдове. В отговор операторите на „сенчестия флот“ създадоха нови компании в трети страни и пререгистрираха танкерите, за да продължат търговията с петрол чрез прехвърляне на товари в открито море (борд-борд).

Членовете на екипажа често не осъзнават истинското естество на своята работа. Договорите, изпращани с приложения за съобщения, описват стандартни карго операции, без да назовават конкретни дестинации.

Владислав Власюк, комисар на украинския президент по въпросите на санкционната политика, заяви, че SpaceX трябва да вземе мерки за спиране на използването на Starlink от корабите на „сенчестия флот“. Той отбеляза, че тази комуникация подпомага дейности, финансиращи руската агресия срещу Украйна.

Власюк добави, че тези танкери умишлено манипулират GPS сигналите, за да скрият местоположението си. Той отбеляза, че „това води до смущения в работата на навигационните системи и създава заплаха за други плавателни съдове. На този фон употребата на Starlink за техните собствени операции изглежда особено лицемерно“.

По-рано тази година украинското правителство работи по създаването на списъци с оторизирани терминали Starlink, за да деактивира неразрешените единици, използвани от руските сили. Това дейстие повлия много негативно на руските комуникации на бойното поле, а някои наблюдатели описаха загубата на достъп като сериозен удар по способностите им за провеждане на операции. След тези ограничения украинските сили успяха да си върнат повече територия, отколкото загубиха от окупатора – за първи път от 2023 г. насам.

През февруари Министерството на отбраната на Украйна обяви, че единствено проверени терминали Starlink ще имат право да работят в страната. Това решение е част от широките усилия за спиране на неоторизиран достъп до системата от руските сили.

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че ведомнството е работило със SpaceX за деактивиране на всички нерегистрирани единици, особено след появата на съобщения, че руските войски са адаптирали технологията за използване в ударни дронове.