Показват се публикациите с етикет Граничен контрол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Граничен контрол. Показване на всички публикации

понеделник, 1 декември 2025 г.

Споразумението за отбрана между Чад и Камерун: Добър ход, но без общностите няма да проработи

🇹🇩🤝🇨🇲 Споразумението за отбрана между Чад и Камерун на 23 септември, е добре дошла стъпка към по-добра защита на над 1000-километровата им обща граница, но успехът му зависи изцяло от подкрепата на местните общности.

В пограничните райони несигурността има много лица: терорът на Боко Харам, сблъсъци между общностите, отвличания за откуп, кражби на добитък, бракониерство, трафик на оръжия, хора и наркотици. Всичката тази нестабилност нарушава риболова, земеделието, търговията и веригите за доставки. В резултат пазари като този за добитък в град Банки в североизточна Нигерия просто затварят. В Далечния север на Камерун безработицата сред младите достига до 75 % – ситуация, която тласка много от тях право в ръцете на екстремистки групи. Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP) активно участва в терористични акции и трансгранични престъпления от територията на Чад.

Много от пограничните общности и в двете държави страдат от пренебрежение от държавата и липса на базови услуги – здравеопазване, образование, сигурност. Правителствата се принуждават да наливат оскъдните ресурси в армията вместо в развитие, което влошава още повече проблема. В основата на междуобщностните конфликти стои именно недостигът на ресурси, а ограничените икономически възможности тласкат хората към трафик на оръжие – Камерун е ключов коридор за пренасяне на оръжия между Чад и Централноафриканската република. Кражбите на добитък също нарастват тревожно, улеснени от сложна мрежа от участници, възползващи се от слабата охрана на границите и обширни територии извън стабилен държавен контрол.

Чад и Камерун имат дълга история на съвместни военни действия, като може би най-известният пример е т.нар. Многонационална съвместна оперативна група (MNJTF), създадена през 1994 г. от Комисията за басейна на езерото Чад заедно с Нигерия, Нигер и Бенин, чиято основна задача е да се бори с Боко Харам.

Новото споразумение от 23 септември надгражда досегашното сътрудничество и предвижда общи операции по границата, обучение, по-тясно сътрудничество и по-добър обмен на разузнавателни данни. Целта е да се синхронизират усилията за борба срещу тероризма, да се регулира сезонното придвижване на въоръжени пастири, за да намалее конфликтът, и да се потисне трансграничната престъпност.

Споразумението има силни страни – опитът от MNJTF и възможността да се обединят ресурси. Липсва му обаче нещо съществено: ролята на местните общности за стабилизиране на региона. За да проработят подобни операции, хората трябва да бъдат включени още от етапа на планирането. Този „мек“ подход е задължителен допълващ елемент към „твърдата“ военна сила.

Когато общностите са част от процеса, те започват да вярват на институциите – а това значително увеличава шансовете начинанието да успее. Освен това намалява разходите и жертвите: по-добро разузнаване от местните би позволило прецизни удари, по-малко цивилни жертви, следователно и по-малко изразходвани боеприпаси, което облекчава и бюджетите.

„Меката сила“ е особено важна за противодействие на радикалните послания на групи като Боко Харам. Когато има надеждни и доверени канали за комуникация между армията и населението, екстремистките идеи могат да бъдат обсъждани и опровергавани, преди някой да бъде вербуван.

Ако се залага само на груба военна сила, често се постига точно обратният ефект – населението се отчуждава. В операциите често възникват недоразумения поради цивилни жертви и прекомерна сила при разпити. В резултат хората започват да възприемат военните действия като заплаха за собствената си безопасност.

„Меката сила“ означава влияние с убеждаване и привличане, а не чрез сила или пари. Тя изгражда тясна координация между цивилни и военни, дава възможност оплакванията да бъдат изслушани и решавани, а също помага да се уточнят и реализират проекти с голямо въздействие в засегнатите райони.

Сложността на заплахите по границата прави механизмите за участие на общностите абсолютно задължителни. Чрез установените връзки армията може да провежда програми за повишаване на устойчивостта срещу пропагандата и да информира хората как сами да се предпазват.

Затова с споразумението трябва да бъдат включени ясни механизми за консултации и обратна връзка с местните жители. Така реакциите ще са пригодени към конкретните проблеми на всяка отделна зона, защото в тази огромна погранична ивица те се различават значително от едно място до друго.

Не на последно място е нужно местните религиозни водачи, жените и младежките лидери да разберат добре целите на споразумението и да бъдат включени активно. Знанията и авторитетът им могат да улеснят обмена на информация, разрешаването на конфликти, доставката на помощи и дори военна подкрепа в случай на кризи, бедствия или медицински евакуации.

Само ако военната сила върви ръка за ръка с доверието и участието на хората, границата между Чад и Камерун ще стане наистина по-безопасна.

сряда, 26 ноември 2025 г.

Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

сряда, 19 ноември 2025 г.

Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

понеделник, 10 ноември 2025 г.

Украински граничар спаси живота на ранена сова в Закарпатието.

🇺🇦🦉 Военнослужещ от бойно подразделение на Мукачевския граничен отряд спаси живота на ранена сова по време на ротация в Закарпатска област, съобщи Държавната гранична служба на Украйна.

Гранича рят Олег с позивна „Рататуй“ е бил разположен в участъка Великий Бичкив, отговарящ за охраната на държавната граница със съседна Румъния. Докато се завръща от патрулно задание, той забелязал сова на пътя, която не реагирала на приближаващия се служебен автомобил.

Олег помолил шофьора да спре, за да провери състоянието на птицата. Първоначално предположил, че е хванала плячка, но приближавайки се към нея той видял кръв над дясното око. Животното било видимо отпаднало и напълно дезориентирано.

Граничарят веднага търси свой познат от доброволческата организация UAnimals, който го свързва с уважавания орнитолог Андрей Бородия, който от своя страна споделя, че тези травми се случват често по време на нощен полет – обикновено след сблъсък с огледала или прозорци на автомобили.

След съветите на експерта за последващи грижи Олег купува нужните лекарства, с които обработва раната, а това се оказва от решаващо значение, за да предотврати смъртоносна септична инфекция.

В момента совата е под непрекъснато наблюдение. Олег и колегите му кръстили птицата Андрей и продължават да се грижат за нея с пълна отдаденост, докато се възстанови напълно.

Междувременно друга украинска сова беше заснета да сваля вражески дрон в небето на Донецка област, според публикация на местното издание Censor.NET от 10 ноември. Във видео, споделено от украински канал в Telegram, се вижда как птицата променя рязко траекторията си, приближава се към дрона във въздуха и го удря с криле, при което той пада на земята, а совата е невредима.

Според Censor.NET инцидентът се е случил през нощта и е заснет от камерата на самия дрон, преди той да загуби контрол. Кадрите се разпространиха лавинообразно онлайн и привлякоха внимание с необичайния си характер на фона на непрекъснатите съобщения за войната с дронове в региона.

Украинските сили все по-често документират случаи, в които руски дронове са засегнати както от военни, така и от природни фактори, макар подобна намеса от животни да е изключително рядка.

По-рано руски военни бяха заснети да използват трупове на животни като импровизирани взривни устройства, скривайки заряди в телата на диви животни, които по-късно са използвани за миниране на терени или удари по конкретни цели.

Експерти посочват, че употребата на органичен материал затруднява откриването с конвенционални средства и повишава рисковете за личния състав. Руската тактика идва след предишни съобщения за капани в изоставена техника и дори в телата на загинали руски войници, използвани за забавянето на украински настъпателни операции.

понеделник, 3 ноември 2025 г.

Патрулен катер на ФСБ със знаме на Вагнер беше видян от естонски граничари.

🇷🇺🇪🇪 Патрулен катер на Федералната служба за сигурност на Руската федерация беше видян по река Нарва, която служи като естествена граница между Естония и Русия, с издигнат флаг на частната военна компания „Вагнер“, съобщава естонската обществена телевизия ERR.

Естонското министерство на външните работи коментира инцидента в социалните мрежи, като публикува снимка на плавателния съд и с шеговит тон предполага, че бойците на „Вагнер“ може би са анексирали руската гранична служба.

„Дали Вагнер отново марширува към Москва или този път започва от Санкт Петербург? Трудно е да се каже. От нашата страна на границата изглежда, че са анексирали руската гранична охрана. Кой знае... Министерство на външните работи на Русия?“, написа ведомството.

Коментарът напомня за бунта на Вагнер през юни 2023 г. на наемниците на покойния основател на групата Евгений Пригожин, които за кратко превзеха областния град Ростов на Дон, който стана начална точка на въоръжен поход към Москва.

Министърът на външните работи Маргус Цахкна определи сцената като пореден признак за слабост в „желязната система“ на Кремъл, отбелязвайки, че вътрешният контрол се пропуква под натиска на започнатата от тях война и западните санкции.

„Каквото и да опитват руснаците по река Нарва, то се случва под нашето внимателно наблюдение“, увери той.

Видео и снимки, публикувани от Министерство на външните работи на Естония, показват патрулния катер с надпис „брегова охрана“ и ясно видим флаг на Вагнер да се движи по реката край естонския град Нарва.

Естонското ведомство вече поиска обяснение от руското външно министерство относно последния инцидент.

По-рано местните власти откриха 250 кг авиационна бомба край село Аувере, близо до границата с Руската федерация, съобщи ERR. Взводът за обезвреждане на боеприпаси на Естонските сили за отбрана неутрализира устройството, за което се смята, че е от предишен конфликт, на фона на повишената тревога в региона след скорошни нарушения на въздушното пространство.

неделя, 26 октомври 2025 г.

Литва затвори граничните пунктове с Беларус след ново нарушение на въздушното си пространство.

🇱🇹⚔️🇧🇾 Литва затвори своите гранични пунктове с Беларус за неопределен срок от време, след като балони от Беларус нарушиха въздушното ѝ пространство за трета поредна нощ, съобщиха държавни служители преди броени минути.

Международното летище в столицата Вилнюс за няколко часа временно спря дейността си поради един или повече балони, движещи се в посока летището, според неговите служители. Това е трета поредна нощ и четвърти случай за тази седмица с нарушения на въздушното пространство спират въздушния трафик в Литва.

Националният център за управление на кризи (NKVC) на Литва съобщи, че граничните пунктове с Беларус са затворени за „неопределен период“ в отговор на последния инцидент.

Нарушенията от няколко дни насам доведоха до временни затваряния на граничните пунктове. На 24 октомври литовският премиер Инга Ругиниене съобщи за инцидент с контрабандни балони, пуснати от Беларус към Литва. В отговор летищата в столицата Вилнюс и Каунас бяха временно затворени.

На следващата нощ въздушният трафик на столичното летища отново беше спрян след съобщения за балони, които са били изстреляни от беларуска територия. Литва временно затвори последните два действащи гранични пункта с Беларус след всеки от тези инциденти.

По-рано този месец страната съобщи за серия от нарушения на въздушното пространство с балони, които предполагаемо превозват контрабандни цигари. На 5 и 21 октомври властите бяха принудени да затворят въздушното пространство над Вилнюс, което доведе до отмяната на десетки полети.

Литва споделя 680 км. граница с Беларус. През септември след навлизане на руски дрон в полското въздушно пространство, вътрешният министър на страната Владислав Кондратович заяви, че Литва е готова незабавно да затвори границата с Беларус, ако бъде провокирана.

Нарушението с дрона беше последвано от вълна от подозрителни въздушни инциденти в цяла Европа, което подхрани страховете от руски хибридни операции.

неделя, 12 октомври 2025 г.

Шин Бет осуети опит на Иран за контрабанда на оръжие към Западния бряг.

🇮🇱 Израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет разкри в сряда, че е осуетила ирански опит за доставката на големи количества модерни оръжия на терористични групи в Западния бряг, предназначени за атаки срещу израелски цели.

Конфискуваната пратка, подобна на заловените през март и ноември 2024 г., съдържа 29 взривни устройства тип Claymore, 4 дрона, 2 от тях с взривни материали, 15 противотанкови ракети, 3 РПГ и пускова установка за тях, 20 ръчни гранати, 53 пистолета, 7 автоматични пушки, 9 картечници и 750 патрона.

Случаят започна преди няколко месеца, когато израелската армия задържа търговец на оръжие край Рамала на Западния бряг, който беше разпитан от Шин Бет и това доведе до разкриване на мрежа за контрабанда на оръжия.

Шин Бет не предостави повече подробности относно мястото, където пратката е била заловена.

Две специални звена на Революционната гвардия на Иран (IRGC) са отговорни за заговора, както и за предишните опити. Звено 4000 е отделът за специални операции на разузнавателната организация на IRGC, начело с Джавад Гафари, докато звено 18840 е специална оперативна единица към силите Ал-Кудс в Сирия, подчинена на ръководителя на иранското секретно звено 840, Асгар Бакри.

В опитите за контрабанда на оръжия от Иран към Западния бряг са участвали и двама оперативни агенти на IRGC, Салах ал-Хусейни и Мохамад Шуайб, които бяха убити при израелски въздушни удари в Ливан през юли.

Шин Бет отбеляза, че Иран продължава с опитите за внос на оръжие в Западния бряг в условията на война между Израел и палестинските терористични групи.

„Тази пратка, както и предишните, е част от продължаващите усилия за подкопаване на сигурността в региона от страна на Иран, който въоръжава терористични клетки на място, които имат за цел да извършват атаки срещу израелци и войски на израелските отбранителни сили“, съобщи службата.

Контрабандата на оръжие е постоянен проблем за Израел по дългата и слабо контролирана граница с Йордания. За разлика от другите граници на страната, с Египет, Ливан и Сирия, до голяма степен тя е открита, често без значителни естествени прегради, а охраната е ограничена, което я превръща в отличен терен за мащабна контрабанда.

На границата с Йордания наскоро беше създадена 96-та дивизия „Гилад“, ново регионално звено на израелската армия, което ще действа от зоната, където се събират границите на Израел, Йордания и Сирия на север до летище Рамон на юг. В момента тя отговаря за северната половина на границата в Йорданската долина.

Израел също така възнамерява да модернизира оградата си по границата с Йордания в следващите години.

четвъртък, 25 септември 2025 г.

Полша подновява граничния трафик с Беларус, но призова гражданите си да напуснат.

🇵🇱⚠️🇧🇾 Преминаването през граничните пунктове между Полша и Беларус е възстановено от днес, според изявление на полското министерство на вътрешните работи и администрацията. Мярката следва разпореждане два дни по-рано, според което се изменя наредбата за временно спиране или ограничаване на граничното движение на определени пунктове.

За придвижване на пътници към Полша е отворен единствено пунктът Тереспол–Брест, а трафикът на товарни камиони се осъществява през граничен пункт Корощин (Кукурики) – Козловичи.

Посолството на Полша в Минск предупреди, че въпреки възстановеното движение, пътуванията до Беларус са изключително рискови поради ескалиращото напрежение и военните действия в региона, за което свидетелстват многото случаи на произволни арести на полски граждани. Министерството на външните работи съветва да се избягват всякакви пътувания до страната.

В случай на рязко влошаване на обстановката или затваряне на границите евакуацията може да бъде затруднена или невъзможна. МВнР отправя призив към гражданите, разположени на територията на Беларус, да напуснат незабавно страната с някое от наличните търговски и частни средства.

четвъртък, 11 септември 2025 г.

Сирийските власти задържаха клетка на Хизбула в околностите на Дамаск.

🇸🇾🇱🇧 Сирийските власти съобщиха, че са задържали клетка на Хизбула в околностите на Дамаск, планирала атаки в страната. Това е поредният сигнал за напрежение между властите в столицата и подкрепяната от Иран шиитска групировка.

Ахмад ал-Далати, ръководител на вътрешната сигурност в провинция Дамаск, заяви, че специални части, заедно с Главното управление на разузнаването, са провели операцията. В задържаните са открити пускови установки, 19 ракети „Град“, противотанкови ракети, леко стрелково оръжие и боеприпаси. Задържаните са предадени за разпит, а случаят ще бъде поет от съдебните власти.

Хизбула отхвърли твърденията и заяви в комюнике, че няма никаква връзка със задържаната група: „Не поддържаме присъствие и дейност на сирийска територия. Стремим се да съхраним стабилността и сигурността на нейните граждани.“

Арестите идват на фона на обещание от страна на правителството начело с президента Ахмад ал-Шараа, да предприеме твърди мерки срещу всичко, което определя като заплаха за сигурността на страната. Чиновници често описват целите на подобни операции като „остатъци от режима на Асад“ – термин, с който бивши лоялни на режима фигури и групи се представят като дестабилизиращ фактор. Опозиционни групи обаче твърдят, че задържаните често са цивилни без връзка с предишната власт.

През последните месеци сирийските служби предприеха действия срещу клетки, свързани с Хизбула, както и срещу мрежи за контрабанда – част от опит, който експерти определят като стремеж за ограничаване на влиянието на иранския шиитски блок, укрепнал дълбоко в Сирия при предишното управление.

Преди два месеца сирийските власти обявиха, че в Хомс е арестуван мъж, подготвял терористична атака с експлозиви, за които се твърди, че са доставени от Хизбула през нелегални канали. Тогава организацията излезе със сходно опровержение.

Ролята на Иран в подкрепата за Хизбула остава под засилен международен контрол. Миналата седмица саудитският вестник Asharq Al-Awsat съобщи, че Техеран търси нови маршрути за трансфер на средства към групировката. Иракски държавен служител разказал, че в края на август е получил искане от ирански източник за улеснен режим на транзит през граничния пункт ал-Каим, разположен на границата между Ирак и Сирия. По думите му Иран разчита на контрабандни мрежи вътре в Сирия, за да завърши трансферите.

Сирийски и ливански служители потвърдиха, че през последните месеци контрабандата е нараснала. Слабо контролираната сирийско-ливанска граница, която минава през труднодостъпни планински райони, е трудна за охрана, особено при ограничените ресурси на ливанската армия.

Преди три месеца сирийският вестник Al-Watan съобщи, че силите за сигурност в Кусайр, провинция Хомс, са осуетили опит за доставка на противотанкови ракети и боеприпаси с камион към Ливан. Шофьорът бил арестуван. Ливанската армия от своя страна също обяви, че наскоро е осуетила доставката на оръжейни пратки през границата.

Въпреки многократни опровержения от страна на Хизбула, официални лица и анализатори подчертават, че Сирия остава ключово поле на сблъсък между новото ръководство на страната и подкрепяната от Иран мрежа, която дълго време действаше напълно свободно из страната.

неделя, 7 септември 2025 г.

Бразилия изпраща подкрепления по границата с Венецуела

🇧🇷 Министърът на отбраната на Бразилия Жозе Мусио изрази нарастващо безпокойство в страната относно перспективата северната ѝ граница да бъде въвлечена в евентуална военна конфронтация между Венецуела и САЩ, заради последните разгръщания на ВМС на САЩ в Карибския басейн и ескалиращата реторика от Вашингтон.

След работен обяд с президента Луис Инасио Лула да Силва, Мусио посочи, че Бразилия поддържа активно военното присъствие по границата с Венецуела, за да защити националния си суверенитет и да избегне въвличане във външни конфликти.

„Това е като свада между съседи. Не искам никой да пипа стената ми или да прекара жиците наново пред моята къща. Надяваме се всичко това да отмине. Очевидно те имат своите причини“, отбеляза министърът.

Мусио уточни, че Бразилия няма да заема страна в конфликта, а действията ѝ по границата имат за цел единствено да спрат превръщането ѝ в „окоп“ между две съперничещи си сили.

Тревогата в региона продължава да расте, след като САЩ разположиха разрушители с управляеми ракети и атомна подводница в Карибско море край бреговете на Венецуела. Официално Вашингтон твърди, че операцията е част от разширена стратегия срещу наркотрафика, но акцентът все по-ясно се насочва към президента Николас Мадуро.

Държавният департамент поддържа награда от 50 млн. долара за неговия арест, обвинявайки го в ръководене на международна мрежа за трафик на наркотици. Миналата седмица Тръмп съобщи, че американските военни са унищожили плавателен съд с наркотици, отплавал от Венецуела, убивайки 11-те предполагаеми членове на картел. Според Вашингтон те са били свързани с престъпната група „Трен де Арагуa“, която е близка до режима в Каракас. Въпреки това не бяха представени никакви доказателства за твърденията, а Венецуела не успя да опровергае публикуваните кадри от атаката.

Напрежението се засили още повече, след като Пентагонът обвини ВВС на Венецуела в прехващане на американски разрушител в Карибите от два изтребителя F-16, описвайки го като „провокативна“ маневра. Белият дом отговори с нареждане за разполагането на 10 изтребителя от пето поколение F-35 на авиобазата в Пуерто Рико в „подкрепа на операции срещу картели“.

Бразилия подчерта категорично, че действията ѝ са изцяло отбранителни, като по думите на Мусио те имат за цел да предотвратят въвличането на страната в евентуална ескалация между Вашингтон и Каракас.

четвъртък, 21 август 2025 г.

САЩ разполагат усъвършенствани системи за наблюдение по границата с Мексико

🇺🇸 Пентагонът разположи усъвършенствани оптични и наблюдателни системи по границата с Мексико, насочени към подобряване на откриването и мониторинга в подкрепа на Службата за митническа и гранична защита на САЩ.

Ground-Based Operational Surveillance System–Expeditionary (GBOSS-E), Long Range Advanced Scout Surveillance System (LRAS3) и Common Remotely Operated Weapon Station (CROWS) вече се използват от военнослужещи, назначени в Съвместната оперативна група за южната граница.

Според Пентагона, тези платформи – независимо дали са монтирани на кули, скрити в терена или интегрирани в бронирани машини – са предназначени да осигурят постоянно покритие на големи пустинни и планински райони. Заедно образуват многопластова мрежа за мониторинг и откриване на незаконни набези и укрепване на периметровата сигурност в координация с агентите на CBP.

Системата за наземно оперативно наблюдение – експедиционна е един от най-способните активи за мониторинг от стационарните средства в инвентара на армията. Монтирана на телескопични мачти или постоянни кули, GBOSS-E комбинира електрооптични и инфрачервени камери, радар и лазерно определяне на разстояние, за да осигури непрекъснато покритие на големи площи.

„Интегрирането на системата GBOSS-E в нашите мисии подобри способността на нашите войници да откриват заплахи от разстояние. Тези системи позволяват на войниците да улавят движение и топлинни сигнатури с радарни и камерни възможности, подобряващи усилията за мониторинг, особено през нощта и от разстояние. В сурова среда като Юма, където пустинята се простира на километри, GBOSS-E е умножител на силите, който ни позволява да използваме терена в наша полза“, заяви сержант първи клас Шон Маршал от 759-и батальон на военната полиция.

Системата за напреднало разузнаване на дълги разстояния, монтирана на мобилни платформи като бронирания автомобил Stryker, комбинира термовизионни изображения, дневна оптика, лазерен далекомер и GPS. Първоначално разузнавателен актив за кавалерийските части, сега LRAS3 поддържа пехотните формирования и е адаптиран за мисии за вътрешна сигурност.

„Тази система позволява на Stryker с монтиран LRAS3 да даде на Граничния патрул на САЩ информацията и местоположението, необходими за осуетяване навлизането на предполагаеми незаконни имигранти. Използва се в райони със значителни възможности за наблюдение, за да подпомогне способностите за откриване на системата и да позволи на Граничния патрул да извърши арести“, обясни първи лейтенант Елиас Стивънсън от 2-ри батальон, 12-и пехотен полк.

Общата дистанционно управлявана оръжейна станция, първоначално проектирана за монтиране на оръжия за екипажи, е адаптирана за мисии само за наблюдение по южната граница. Стабилизирани оптики, термовизионни камери и лазерен далекомер предоставят на войниците възможности за наблюдение и откриване, докато остават в бронирана защита.

„Общата дистанционно управлявана оръжейна станция (CROWS) е дистанционна камерна система на Stryker, която обикновено се използва за насочване в бой на картечницата на Stryker“, отбеляза Стивънсън. „За мисията по южната граница нямаме монтирани оръжия, така че тя е преработена, за да удължи продължителността за откриване и мониторинг, което позволява на командирите на нашите автомобили да откриват лица на по-големи разстояния и да подпомагат задържанията по границата.“

Заедно GBOSS-E, LRAS3 и CROWS илюстрират солиден набор от инструменти за наблюдение на военните, адаптирани за мисии за вътрешна сигурност. Пентагонът заяви, че тяхната интеграция демонстрира както гъвкавост, така и тясно сътрудничество между Министерството на отбраната и Министерството на вътрешната сигурност в защита на националния суверенитет.

Комбинирайки повдигнати кули, мобилни разузнавателни платформи и дистанционно управляема оптика, военнослужещи и агентите на граничната служба могат да наблюдават големи райони от иначе недостъпен терен. Системите са предназначени да откриват движение, проследяват дейност и предоставят приложима информация на правоприлагащите органи за задържане.

Докато разполагането продължава в рамките на Съвместна оперативна група за южната граница, Пентагонът подчерта, че мисията подобрява както сигурността на границата, така и готовността на военните, които получават реално обучение в сурови среди, докато граничната служба ползва усъвършенствани възможности за наблюдение в критични сектори по южната граница.

понеделник, 28 юли 2025 г.

Сенегал налага нощна забрана за мотоциклети в Бакел на фона на трансгранични заплахи за сигурността

🔍 Източник: Critical Threats Project

🇸🇳 Властите в Сенегал наложиха временна забрана за движение с мотоциклети и велосипеди в източния регион Бакел в тъмната част от денонощието като част от новите мерки за справяне с нарастващата дейност на въоръжени групировки по границата с Мали.

Административната заповед, издадена в четвъртък, 24 юли, забранява движението на двуколесни превозни средства между полунощ и 6 сутринта във всички населени места в департамента Бакел. Мярката, която ще остане в сила до 24 август, представлява безпрецедентен ход в регион, който е все по-напрегнат в резултат на разпространението на екстремистко насилие от съседно Мали.

Регионалните власти посочиха опасенията за сигурността като основна причина за това решение. Здравни работници, служители на правоприлагащите органи и военен персонал са освободени от комендантски час, но местните власти не предоставиха допълнителни сведения за потенциалните заплахи или степента на риска.

Решението е взето след серия от атаки, извършени от „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – базирана в Мали екстремистка групировка, местен клон на Ал-Кайда. По-рано този месец въоръжени лица нападнаха няколко села в Мали близо до границата със Сенегал, включително град Диболи, който се намира едва на няколкостотин метра от сенегалското селище Кидира.

Непосредствената близост на насилието тревожи жителите на граничните общности в Сенегал, като нарастват опасенията, че конфликтът в Мали може да се пренесе през границата. В отговор един от основните транспортни съюзи в страната посъветва своите членове да преустановят пътуванията до Мали до второ нареждане.

Сенегал до голяма степен остана изолиран от джихадистките бунтове, потопили в хаос голяма част от Сахел, но последните събития предизвикаха тревога относно уязвимостта на страната, особено в райони по нейната източна граница. В последните месеци правителството засили военните патрули и усилията за наблюдение в района.

Експерти по сигурността алармират, че слабо охраняваните граници и все по-сериозното влияние на джихадизма в Мали могат да се окажат нови предизвикателства за Сенегал, който исторически се е радвал на по-голяма политическа стабилност и по-силни институции в сравнение със своите съседи от Сахел.

Временното ограничение на превозните средства в Бакел е част от по-широка стратегия за контрол на движението в тъмната част от денонощието, насочена към осуетяване на евентуално проникване на екстремисти. Докато мярката би могла да предложи краткосрочен буфер за сигурност, местните лидери са под натиск да гарантират, че тя няма да ограничава ненужно икономическата дейност или мобилността на гражданите.

С наближаване на крайния срок 24 август се очаква местните власти да направят нова ситуационна оценка и да отменят, удължат или изменят комендантския час въз основа на измененията в пейзажа на сигурността.

неделя, 6 юли 2025 г.

САЩ изпращат морски пехотинци във Флорида в подкрепа на имиграционните операции.

🇺🇸 Северното командване на САЩ (NORTHCOM) изпраща близо 200 морски пехотинци във Флорида в подкрепа на прилагането на имиграционното законодателство във вътрешността на страната от Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ (ICE).

Морски пехотинци от 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация и военновъздушна база на морската пехота Ню Ривър, Северна Каролина, реагират като част от искане на Министерство на вътрешната сигурност (DHS).

Говорителят на Пентагона Шон Парнел е поискал подкрепление за Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ във Флорида, Луизиана и Тексас с критични административни и логистични възможности на места, посочени от ICE.

Парнел заяви, че е одобрена мобилизация на общо 700 души, включително военнослужещи от активния състав, Националната гвардия и резервните сили. Морските пехотинци са в първата вълна от подкрепата на NORTHCOM.

„Военнослужещите, участващи в тази мисия, ще имат строго правоохранителни задължения в рамките на съоръженията на ICE. Ролите им ще се фокусират над административни и логистични задачи и имат специална забрана да осъществяват пряк контакт с лица под ареста на ICE или да участват в който и да е аспект от веригата на задържане“, се казва в изявление, публикувано от NORTHCOM.

Парнел посочи в изявлението си, че подкрепата ще облекчи част от ненужното напрежение върху правоприлагащите органи.

„Тази подкрепа предоставя критични ресурси в подкрепа на мисията на ICE, като освобождава служителите на реда да се съсредоточат над правоприлагащите задачи и мисии. Министерството остава ангажирано с осигуряването на 100% оперативен контрол на границата“, се посочва в изявлението.

Военновъздушните сили и Военноморските сили на САЩ също са заели позиции на федерална земя по южната граница, съгласно директива от министъра на отбраната Пийт Хегсет.

Участъкът с дължина от около 400 километра, разположен в окръзите Камерън и Идалго в щата Тексас, се прехвърля под контрола на Военновъздушните сили и ще попадне под юрисдикцията на Съвместна база Сан Антонио. Той ще бъде управляван като част от новосъздадена Национална отбранителна зона (NDA).

Миналия месец батальон от 500 морски пехотинци на САЩ беше мобилизиран в Лос Анджелис в отговор на бунтове срещу имиграционния контрол, което предизвика възмущение от либерални критици като губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, който взе решеине да заведе дело срещу администрацията на Тръмп.

В същото време обаче кабинетът на губернатора се опита да омаловажи движението на войски и го описа като „напълно ненужно“.

Описаните действия са част от по-широка мисия, управлявана от Съвместна оперативна група – Южна граница (JTF-SB), съвместни усилия на Военновъздушните сили и Северното командване на САЩ за консолидиране и укрепване на военното присъствие по границата.

вторник, 27 май 2025 г.

„Не съм престъпник“: Съпруга на военен е задържана и депортирана на летището в Хонолулу

🇺🇸⚔️🇦🇺 Австралийска гражданка разказа за неприятното си преживяване, след като беше арестувана и прекара нощта в затвор преди да бъде депортирана от САЩ, въпреки своята законна туристическа виза и това, че идва на посещение при своя съпруг, военнослужещ в американската армия.

Ники Сарукос от югозападен Сидни твърди, че е била „третирана като престъпник“, лишена от всякакви права и подложена на обстойни претърсвания и унизително отношение, след което е била принудена да прекара нощта във федерален затвор, само защото се е опитала да посети своя съпруг – американски военнослужещ, разположен в Хавай.

Завръщайки се обратно в Австралия, тя и майка ѝ започват да искат обяснение и взимат решение да предупредят за рисковете, които в момента крият пътуванията до Съединените щати.

Тя е посещавала три пъти Хавай по програмата ESTA, за да види своя съпруг, който е лейтенант от американската армия и за когото се е омъжила през декември 2024 г. Двамата се запознават в приложение за запознанства. Той служи в Хавай от август 2023 г.

„Той служи на страната си. Беше разочароващо да бъда задържана по този начин“, заяви тя пред news.com.au. Заедно с майка си пристигат на международното летище в Хонолулу за триседмична почивка, когато на митницата възникнал проблем.

„Служителят изглеждаше обезпокоен и каза на майка ми да отиде в края на опашката. Разстроих се, защото не разбирах какво става“, спомня си тя. В следващия момент биват отведени в стая за разпити, където органите на реда проверяват багажа и телефоните им. Сароукос им предлага да звъннат на съпруга ѝ по телефона и показва брачното си свидетелство, но служителите не взимат насериозно думите ѝ.

В следващия момент освобождават майка ѝ, но не и нея – отведена е за допълнителен разпит, по време на който дава телефона и паролите си и отговаря на въпроси за своята работа като полицай и демографията на квартала си.

„Питаха ме за наркотици и престъпления. Не знаех как да отговоря“, разказа тя. След 45-минутен кръстосан разпит под клетва за доходите, брака и хронологията на телефона ѝ, тя слага подпис на декларация, че не е свързана с престъпни групи. Взимат ДНК проба без обяснение и я уведомяват, че ѝ е отказан достъп за влизане в страната и трябва да прекара нощта в затвор. „Бях изненадана и объркана“

Слагат ѝ белезници, подлагат я на телесно претърсвано и я отвеждат във федерален център за задържане. „Казаха, че не съм арестувана, но бях с белезници. Взеха ми бижутата“, споделя тя.

В затвора я подлагат на още едно претърсване и я настаняват в килия с жена от Фиджи, задържана по сходна причина. „Имаше осъдени за тежки престъпления, но те се отнесоха добре към мен.“

Съпругът и майка ѝ чакат с часове на летището без никаква информация. На сутринта я връщат обратно на летището с белезници, където ѝ дават вода и закуска. През това време австралийското посолство е уведомено за ситуацията от нейната майка, която ѝ урежда полет наобратно.

Разрешават ѝ да проведе кратък разговор със своя съпруг, който не е имал никаква представа къде е съпругата му. „Беше разстроен, защото никой не го уведомил“, обясни тя. На борда отказват да върнат телефона ѝ до кацането в Австралия. Там митнически служител предава вещите ѝ, след което я освобождава.

Съпругът ѝ обмисля да напусне армията и да заживее в Австралия. „Все още сме разколебани. Не искам да се връщам в САЩ“, казва тя.

Семейството е наело адвокат по имиграционно право в САЩ. Американската митническа служба отказа коментар пред news.com.au.

понеделник, 5 май 2025 г.

Литва ще похарчи 1,2 милиарда долара за гранична защита с Русия и Беларус

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литва възнамерява да инвестира 1,1 милиарда евро през следващото десетилетие за укрепване на границата си с Русия и Беларус, като по-голямата част от финансирането ще бъде предназначено за противотанкови мини.

Литва, която има обща граница с Калининградска област на Руската федерация и Беларус, изрази опасенията си, че заедно с Латвия и Естония би могла да се превърне в мишена на руска атака при евентуален успех в Украйна.

И трите прибалтийски страни ескалираха отбранителните си усилия след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., включително чрез засилване на граничната сигурност на фона на това, което описват като приток на мигранти, инсциниран от Кремъл.

Министерство на отбраната на Литва заяви, че новите разходи ще „блокират и забавят действията на враждебни държави“ и добави, че около 800 милиона евро от общата сума са предназначени за противотанкови мини.

Министерството заяви, че провежда „интензивна работа“, за да гарантира целостта на планираната „балтийска отбранителна линия“, и подчерта допълнителни мерки – складиране на противотанкови оръжия, укрепване на средствата за електронна война и противодействие на безпилотни системи и подобряване на способностите за ранно предупреждение.

В началото на годината Литва обяви планове за увеличаване на отбранителните разходи до между 5% и 6% от годишния БВП в периода 2026-2030 г.

Освен това страната планира да засили отбраната около коридора „Сувалки“ – ключова ивица земя, свързваща Литва и Полша, считана за най-уязвимия коридор на НАТО. Военни експерти алармират, че евентуалното му превземане е равносилно на откъсването на балтийските държави от останалата част на Алианса.

Други отбранителни планове включват задълбочаване на напоителни канавки, функциониращи като окопи, залесяване на ключови гранични зони и засаждане на дървета по пътищата, за да се защитят цивилни и войски.

Литва, заедно с Латвия, Естония, Финландия и Полша, обявиха планове за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща използването, производството и складирането на противопехотни мини.

Ходът предизвика остри критики от хуманитарни организации, включително Amnesty International и Международния комитет на Червения кръст, които предупреждават за дългосрочните жертви сред цивилното население, причинени от противопехотните мини.

неделя, 27 април 2025 г.

Армията на Аракан навлезе на 10 км в Бангладеш без съпротива

🇲🇲⚔️🇧🇩 Бойци от Армията Аракан, бунтовническа групировка в Мианмар, са навлезли на 10 км дълбочина в територията на Бангладеш, където са организирали воден фестивал заедно с местните коренни общности.

Събитието не само е нарушение на границите на Бангладеш, но е било публично оповестено чрез видеоклипове, споделени в социалните медии. Обединената лига на Аракан (ULA), политическото крило на въоръжената група, се е присъединила към празненствата заедно с местните жители.

„Това крещящо нарушение на нашия суверенитет е неприемливо. Провеждайки публичен фестивал дълбоко в границите на Бангладеш, Армията Аракан е показала пълно пренебрежение към нашата независимост и териториална цялост“, каза Миа Голам Парвар, генерален секретар на политическа партия Джамаат-е-Ислами и бивш член на парламента.

Според Daily Observer инцидентът е предизвикал всеобщо притеснение за граничната сигурност на Бангладеш. Парвар описа нахлуването като „сериозна заплаха“ за суверенитета на страната, което повдига въпроси относно ефективността на правителството, граничната охрана и въоръжените сили на страната в предотвратяването на подобно дръзко нарушение.

„Нацията с право изисква отговори: как е било възможно такова дръзко нахлуване?“, попита той.

Публичният характер на събитието, съчетан с документирането му в социалните медии, е засилил контрола върху механизмите, въведени за защита на държавните граници на Бангладеш, особено в чувствителния регион Бандарбан, се посочва в доклад в Business Standard.

Бандарбан, хълмист район в югоизточен Бангладеш, споделя слабо охранявана граница с щата Ракхайн в Мианмар, където действа Армията Аракан. Тази близост го прави региона уязвим за трансгранични дейности като бунтовнически движения и бежански потоци.

Армията Аракан е етническа въоръжена групировка от щата Ракхайн, която се намира в конфликт с военната хунта в Мианмар и търси по-голяма автономия за щата. Дейността ѝ често достига съседен Бангладеш, усложнявайки двустранните отношения и граничната сигурност.

Неравният терен и гъстите гори на Бандарбан осигуряват прикритие за подобни нахлувания, което затруднява властите в Бангладеш да наблюдават и осигуряват ефективно границата. Районът е дом на местни общности, някои от които споделят културни връзки с етнически групи отвъд границата, което може да е улеснило взаимодействието на Армията Аракан с местните жители на фестивала.

Острата реакция на Парвар отразява нарастващото безпокойство относно последиците от подобни инциденти за националната сигурност на Бангладеш. Нахлуването подкопава териториалната цялост на страната, но също така подчертава необходимостта от засилен контрол и дипломатически мерки за справяне с трансграничните нарушения.

Докато Бангладеш се бори с предизвикателства с осигуряването на сигурността по своите граници, инцидентът служи като сурово напомняне за сложната задача по поддържането на суверенитета в регион, белязан от конфликти и слабо охранявани граници. Правителството сега е под натиск да се справи с тези опасения и да предотврати подобни нарушения в бъдеще.

сряда, 16 април 2025 г.

Финландия оставя границата си с Русия затворена безсрочно.

🇫🇮🇷🇺 Финландия оставя сухопътната граница с Руската федерация затворена за неопределен срок от време заради продължаващите си опасения относно потенциален ръст на търсещите убежище, за които се смята, че са насърчавани от Москва, обяви финландското правителство в сряда.

Скандинавската страна затвори своята 1340-километрова източна граница през декември 2023 г. на фона на рязко покачване в броя на търсещите убежище от Близкия изток и Африка. Финландските власти обвиняват Кремъл, че насърчава мигранти да пресичат общата им граница в дестабилизиращ трик – „хибридна атака“, разглеждана от Хелзинки като възмездието на Москва за това, че изостави десетилетия военна необвързаност, за да се присъедини към НАТО.

В официално изявление, публикувано в сряда, финландските власти заявиха, че границата ще остане затворена „до второ нареждане“, като молбите за убежище все още ще се приемат на финландските гранични пунктове по въздух и море, но не и на сухопътната граница с Руската федерация.

„Инструментализираната миграция е един от начините, по които Русия може да окаже натиск и да засегне сигурността и социалната стабилност на Финландия и ЕС“, посочиха от правителството в Хелзинки. „Въз основа на информацията, с която разполагат финландските власти, рискът тя да се възобнови и разшири, както се виждаше по-рано, остава вероятен.“

Властите допълниха, че затварянето на сухопътната граница ще бъде периодично преразглеждано и ограниченията могат да бъдат премахнати или ревизирани, ако заплахата за националната сигурност или обществения ред отшуми.

„Ако явлението продължи, то би представлявало сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред на Финландия“, се казва още в изявлението.

Миналата година Хелзинки прие спорен „закон за депортиране“, позволяващ на гранични служители да не допускат търсещи убежище лица, преминаващи от Русия. Законът, който трябва да се прилага по преценка на правителството, предизвика критики от правозащитници, които твърдят, че може да наруши международните правни задължения на скандинавската страна.

Финландия стана член на НАТО през април 2023 г. след като изостави десетилетната си политика на военна необвързаност, с което си навлече гнева на Москва отправи многократни заплахи и заяви, че ще прибегне до „контрамерки“.

понеделник, 31 март 2025 г.

AI-базирана система за наблюдение беше разположена по границата между САЩ и Мексико.

🇺🇸🇲🇽 Американската компания Skylark Labs обяви внедряването на усъвършенстваната си система за наблюдение Scout MK II по границата между Съединените щати и Мексико.

Платформата вече е въведена в експлоатация и се оценява в реални условия от крайни потребители, потвърди компанията в свое официално изявление. Този ход идва в отговор на приоритизирането на граничната сигурност от страна на президента на страната Доналд Тръмп, който въведе национално извънредно положение по южната граница в първия си ден на поста на 20 януари 2025 г.

Scout MK II предлага AI-базирано мобилно решение, предназначено да отговори на развиващите се предизвикателства в граничното наблюдение. Както отбелязва компанията, системата може да бъде преместена бързо при изместване на граничния трафик, тъй като разгръщането ѝ изисква екип от не повече от трима души, в сравнение с шест или повече служители, обикновено необходими за други системи. Платформата разполага с вграден двигател, базиран на изкуствен интелект, наречен Kepler, който е способен да открива заплахи в реално време, сред които хора, животни, превозни средства, дронове и други обекти от оперативен интерес.

Освен това системата е оборудвана с интегрирани слънчеви панели, позволяващи ѝ да работи извън мрежата, което свежда до минимум нейната зависимост от фиксирана инфраструктура. Skylark Labs посочва, че това превръща Scout MK II в много подходяща за продължителна употреба в отдалечени или пресечени терени.

В изявление компанията описва продукта си като решение, „предназначено за динамични гранични среди, осигуряващо непрекъснато наблюдение и бърза реакция“. Възможностите за самообучение на платформата й позволяват да открива и да се адаптира към нововъзникнали заплахи директно на устройството, елиминирайки нуждата от чести актуализации на софтуера или преконфигуриране с отдалечен достъп.

Производителят подчертава рентабилността на системата, посочвайки както намалените изисквания за работна сила, така и енергийната ефективност, описвайки я като интелигентен избор за справяне със съвременните предизвикателства пред сигурността, особено в сектори от границата, в които се наблюдава висок трафик или затруднени условия за наблюдение.

събота, 22 март 2025 г.

Lockheed Martin интегрира многофункционален радар за наблюдение по южната граница.

🇺🇸 Lockheed Martin интегрира успешно своя мултифункционален радар AN/TPQ-53 (MMR) със системите за командване и контрол на Joint Task Force – Southern Border (JTF-SB), с което подобри възможностите за наблюдение и откриване на заплахи по южната граница на САЩ.

Американският отбранителен гигант посочва, че отворената архитектура на AN/TPQ-53 позволява безпроблемна интеграция с различни сензори и командни системи и предоставя единна оперативна картина. Тази гъвкавост позволява да включването на нови възможности и авангардни софтуерни актуализации, като гарантира, че личният състав остава оборудван за противодействие на заплахи.

„Успешното интегриране на AN/TPQ-53 MMR в разгръщането на южната граница показва силата на сътрудничеството между индустрията, правителствените агенции като Главния офис за цифров и изкуствен интелект на Министерството на отбраната и крайния потребител в справяне със сложни предизвикателства“, каза Рик Кордаро, вицепрезидент на Lockheed Martin и генерален мениджър на радарни сензори и системи.

Lockheed Martin заяви, че радарът AN/TPQ-53 осигурява гъвкаво и прецизно 360-градусово търсене, способно да открива и проследява както въздушни, така и наземни заплахи. Системата може да бъде разгърната за по-малко от пет минути и предлага възможности за бърза реакция срещу заплахи като безпилотни летателни системи. Тези функции са в съответствие с целта на Северното командване на САЩ да подобри граничната сигурност чрез тясно сътрудничество с митническа и гранична защита.

Интегрирането на AN/TPQ-53 следва поредица от извършени наскоро демонстрации, сред които Northern Strike и Desert Guardian 1.0, илюстриращи адаптивността на системата към софтуерни надстройки и развиващи се нужди на националната сигурност. Способността на радара бързо да актуализира и подобрява възможностите за откриване осигурява устойчиво предимство при наблюдение на южната граница.

Lockheed Martin продължава да набляга на надеждността на AN/TPQ-53, като отбелязва, че неговата производителност го е утвърдила като доверен актив за военни операции. Компанията подчертава, че усъвършенстваното проследяване на радара и оценката на заплахите в реално време осигуряват критична подкрепа за членовете на въоръжените сили, реагиращи на динамични предизвикателства за сигурността по границата.

неделя, 12 януари 2025 г.

ЕС предлага удължаване на граничната мисия в Армения

Арменски военнослужещ охранява държавната граница с Азербайджан.
📸 Снимка: The Government of the Republic of Armenia

🇦🇲🤝🇪🇺 Европейският съюз е отправил предложение за удължаване с още две години на своята мисия за мониторинг на границата между Армения и Азербайджан.

Мисията, която срещна остро противопоставяне от Азербайджан и Русия, започна през февруари 2023 г. с цел да предотврати или минимизира нарушенията на сключеното примирие между Баку и Ереван. Двугодишният му мандат изтича следващия месец.

„Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност [Кая Калас] предложи удължаване на мисията с още две години“, съобщи Анитта Хипер, говорител на външната политика на ЕС, пред арменската служба на RFE/RL.

„Държавите членки приветстваха предложението и, в съответствие със стандартната практика, в момента обсъждат необходимите правни актове в компетентните подготвителни органи на Съвета. Официалното решение на Съвета относно удължаването се очаква през следващите седмици“, заяви Хипер в писмени коментари.

На 12 декември 2024 г. Азербайджан подчерта, че иска изтеглянето на над 200 наблюдатели на ЕС, които са разположени от арменската страна на дългата граница. Той се опитва да блокира тяхното продължаващо разполагане чрез съответна клауза в проект за мирен договор, обсъждан от Баку и Ереван.

Арменският министър-председател Никол Пашинян настоя, поне до този месец, наблюдателите да напуснат само демаркирани участъци от границата. Само малка част от него е очертана и демаркирана до днес.

Коментирайки обвиненията, отправени от азерските власти, че мисията на ЕС има дестабилизираща роля за ситуацията в зоната на конфликта, Хипер каза: „Със своите дейности мисията по-специално насърчава доверието сред общностите, засегнати от конфликта. След нейното разгръщане броят на въоръжените инциденти в пограничните райони е значително намален. Както е известно, ЕС редовно информира Азербайджан за дейността на мисията“.

Арменското правителство също похвали резултатите от извършения мониторинг, но все още няма яснота дали е поискал ЕС да удължи присъствието си.

Ереван поиска разполагането на ЕС, след като отправи остри обвинения към Русия и останалите си съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за това, че са отказали да защитят страната в лицето на азерските атаки през 2022 г. Москва също се обяви против мисията, заявявайки, че тя е част от усилията на САЩ и ЕС да изгонят Русия от Южен Кавказ.