Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Доближен до Медведев е собственик на кампус в Силициевата долина.

🇷🇺💰🇺🇸 Руският бизнесмен Виталий Юсуфов, чиято компания притежава бившия кампус на списание Sunset в Менло Парк, в сърцето на Силициевата долина, е бил мажоритарен собственик на „Основа Телеком“. Операторът, в който Министерство на отбраната на Руската федерация е имало блокиращ дял, е изграждал мрежа за поверителна комуникация за руската армия. Историята е проследена от разследване на The Newsground, независимо издание на журналиста Скот Стедман, публикувано на 29 октомври и основано на публикации в руската специализирана преса от миналото десетилетие, което излиза месец след като конгресменът демократ Сам Ликардо поиска от Министерството на финансите на САЩ да провери Юсуфов и да обмисли санкции срещу него, докато имотът остава в центъра на съдебна битка за един от най-големите строителни проекти в региона.

„Основа Телеком“ е основано през 2010 г. Според ComNews 75%-1 акция са собственост на „Айкоминвест“, инвестиционно дружество на Юсуфов, а 25%+1 акция – на „Воентелеком“, собственост на министерство на отбраната. През септември 2011 г. Държавната радиочестотна комисия отпусна без конкурс на оператора честотите 2,3–2,4 GHz в цяла Русия. Това стана по молба на тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков към тогавашния президент Дмитрий Медведев, а замисълът беше да се изгради мрежа с двойно предназначение и подсистема за конфиденциална връзка за въоръжените сили.

Към началото на август 2014 г. месеци след анексирането на Крим министърът на отбраната Сергей Шойгу застана пред микрофона в Деня на иновациите на министерството край Москва с ръка върху голям червен бутон. На снимката, публикувана от The Newsground, логото на „Основа Телеком“ се повтаря на стената зад него под надписа „официален партньор“. През същото лято на полигона Алабино операторът демонстрира как подсистемата му предава видео на движещи се и неподвижни обекти. Според The Newsground кадрите са от камери на бойни машини и дрон. Говорителят на оператора Александър Бахорин каза пред ComNews, че мрежата „е показала отлични резултати в различни условия, включително близки до бойните“.

Отношенията с военните обаче далеч не бяха гладки. Шойгу оглави министерството в края на 2012 г. и през февруари 2013 г. писа на президента Владимир Путин, че „Основа“ не се нуждае от честотите, ведомството не възразява те да се предоставят с конкурс. Според The Moscow Times ведомството смята за непрактично да изгражда собствена мрежа с шифровани подсистеми. Военните оттеглиха положителните си становища за електромагнитна съвместимост, а операторът заведе поредица от съдебни битки. В негова подкрепа се намеси Медведев, вече като премиер: на 26 декември 2013 г. той подписа резолюция, според която „трябва честотният ресурс да бъде въведен в експлоатация“. Това показва копие на документа, с което разполага „Ведомости“. Въпреки всичко на 28 октомври 2014 г. CNews обяви, че двете страни са постигнали съгласие и са подписали споразумение за сътрудничество в разработките и иновациите за въоръжените сили.

„Основа“ твърдеше, че е вложила над 1 млрд. рубли в системата за конфиденциална връзка, както и че тя е готова да приема абонати в 19 града. Към октомври 2014 г. системата все още няма нито един потребител, отбеляза CNews, а през юни 2015 г. мрежата спря работа. Според руски съдебни регистри, цитирани от The Newsground, „Айкоминвест“ е продължил да кредитира оператора до 2022 г. 4 години по-късно през юни 2026 г. „Основа“ е обявена в несъстоятелност.

Виталий е син на Игор Юсуфов, министър на енергетиката в периода от 2001-2004 г. По-късно е специален представител на Кремъл за международното енергийно сътрудничество. Пътят на сина му към ВТБ, втората по големина руска банка, започна през 2011 г. Тогава той купува 19,91% от „Банката на Москва“ с кредит от 1,1 млрд долара от самата банка. По данни на „Интерфакс“ той върна кредита, след като препродаде пакета на ВТБ, която тогава поема контрола над банката. Бившият ѝ президент Андрей Бородин твърди, че Юсуфов дал да се разбере, че действа в интерес на Медведев, описван от него като „млад човек“. Бащата отвръща, че младият човек е синът му и никой друг.

Сега The Newsground публикува изтекли банкови записи, според които Виталий Юсуфов държи значително състояние във ВТБ. Обновен през март 2025 г. запис оценява неговите депозити на около 44 млн. долара и посочва натрупана лихва от 768 млн. рубли (около 9,1 млн. долара). ВТБ е под пълните блокиращи санкции на САЩ от 24 февруари 2022 г. – деня на пълномащабната инвазия в Украйна. Режимът обаче не забранява автоматично на руски граждани извън САЩ да държат депозити в нея.

През май 2018 г. Willow Project, дружество от Делауеър под контрола на Юсуфов, купува бившия кампус на списание Sunset за сумата от 72 млн. долара. Според Wall Street Journal и New York Times продажбата има одобрение от Deutsche Bank, съсобственик на имота, въпреки възраженията на комитета по репутационен риск в Ню Йорк, а след нея служители на банката подават сигнал в FinCEN за подозрителна операция. На мястото на стария кампус компанията N17 Development, която представлява собственика, предлага проекта Willow Park с 665 жилища, хотел и офиси. Най-високата от 3-те негови кули ще има 39 етажа, последния от които ще достига около 140 м.

В своето писмо от 23 септември до министъра на финансите Скот Бесънт Ликардо настоява за проверка от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) и иска да се провери дали има основания за санкции както срещу Юсуфов, така и срещу баща му. „Публичните източници повдигат сериозни въпроси за връзките на Виталий Юсуфов с руското правителство и с лица, свързани с организираната престъпност“, пише конгресменът. Доводът му за риска за сигурността е свързан с локацията на имота: „много високата концентрация на компании и изследователски центрове в отбранителните технологии, изкуствения интелект и квантовите изчисления в региона“ федералните власти трябва да гарантират, че „служители на Кремъл и техните посредници не могат да получават чувствителна информация за критично важни американски компании и техните служители“. The Newsground например пише, че изследователската лаборатория на In-Q-Tel, фонда за рисков капитал, създаден от ЦРУ, се намира на по-малко от миля от имота.

Украйна включи Виталий Юсуфов в своя санкционен списък на 19 октомври 2022 г. с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана; баща му е под украински ограничения от същата дата, а от юни 2025 г. – и под канадски. В САЩ нито един от двамата не е санкциониран, а ведомството не е отговорило публично на Ликардо. Ръководителят на N17 Ойсин Хенеган нарече искането му „основано на неверни публикации и на онова, което може да се опише само като фантазия на NIMBY“, както в САЩ наричат противниците на ново строителство в собствения им квартал.

На 2 октомври Willow Project заведе дело срещу Менло Парк в Окръжния съд на Сан Матео. Искът обвинява града, че е променял изискванията и е бавил разглеждането на проекта, и твърди, че проектът има право на ускорената процедура по калифорнийския закон AB 2011. Подобни обвинения отправи през юли и главният прокурор на щата Роб Бонта; Менло Парк ги отхвърля. На 19 октомври общинският съвет на съседния Пало Алто взе единодушно решение да подкрепи Менло Парк в делото. Междувременно общинският съветник Дрю Комбс съобщи на 29 септември за „сериозен купувач“, готов да плати повече от платените през 2018 г. 72 млн. долара; сделка не е обявена.

Най-тежкото твърдение около покупката остава непотвърдено. Руското разследващо издание „Проект“ цитира източник, близък до бизнеса на семейство Юсуфови, според когото кампусът е закупен в интерес на семейството на Медведев. The Newsground признава, че не може да потвърди това твърдение по независим път. Предприемачът Константин Хайт, работил с Юсуфов, описа пред изданието ролята му спрямо сина на Медведев Иля така: „Виталий беше негов портфейл и основен преговарящ“. През 2022 г. „Проект“ писа, че 74-метровата яхта „Вселена“, използвана от семейството на Медведев, е платена от семейство Юсуфови. Според публикации от април 2025 г. тя е купена от американския търговец на автомобили Джон Сталупи, бивш бизнес партньор на президента Доналд Тръмп, след което е преименувана на CASINO ROYALE.

Документите от онези години показват по-сложна картина от кадъра с бутона. „Основа“ свързва Юсуфов с руската държава преди всичко с предоставените привилегии: честоти без конкурс, подкрепа от Сердюков и после от Медведев, дял на министерство на отбраната. Като изпълнител за армията операторът не постигна много: новото ръководство на ведомството се отказва от неговите услуги, а системата за конфиденциална връзка стои без потребители дори когато двете страни подписват споразумението. Още през 2014 г. според CNews става ясно „Основа“ ще разчита преди всичко на търговски клиенти. Затова е по-вероятно военната рамка да е служила за достъп до дефицитни честоти, отколкото да осигурява на армията реално работеща система за комуникация. Срещу този прочит стоят споразумението от октомври 2014 г. и демонстрацията от Алабино, които показват, че военните са продължили да работят с оператора и след писмото на Шойгу до Путин. И при двата прочита въпросът на Ликардо за произхода на парите не губи тежест, а вниманието се измества от „Основа“ към ВТБ и към кръга около Медведев.

Делото в Сан Матео ще реши дали кулите на Willow Road могат да бъдат одобрени по ускорена процедура, но не и. това кой ще ги издигне. Пред KQED Ликардо посочва, че именно санкциите биха спрели Юсуфов да строи. САЩ обаче не санкционираха нито него, нито баща му в четирите години след решението на Украйна от октомври 2022 г. Нито след вписване на бащата от Канада през юни 2025 г. Затова бързото им включване в санкционния списък изглежда малко вероятно. Остава възможността за продажба на купувача, за когото говори Комбс, макар Хенеган да каза пред San Francisco Chronicle, че проектът „не се продава“. Единствено обявена сделка би сменила собственика на кампуса, без да се чака решение на съда или на Вашингтон.

Италиански Chinook се разби край Брчко: четирима загинали, 11 ранени

🇮🇹🕯️🇧🇦 4 италиански военнослужещи загинаха и 11 бяха ранени, когато тежък транспортен хеликоптер Chinook на Сухопътните войски на Италия се разби вчера следобед в района на Горице край Брчко, в североизточна Босна и Херцеговина. Машината беше част от италианския контингент в EUFOR Althea, военната мисия на Европейския съюз в страната. Командването на EUFOR съобщи, че хеликоптерът е паднал при рутинна тренировка. Министерство на отбраната на Италия потвърди, че на борда са били 15 души, и посочи, че причините се изясняват.

Сред загиналите са 2 военни от Сухопътните войски и 2 от Военния доброволчески корпус на Италианския червен кръст (CRI), спомагателен санитарен корпус към въоръжените сили. Министърът на отбраната Гуидо Крозето оповести имената им вечерта: сержант Симоне Руджа и сержант Клаудио Маркези от Авиацията на Сухопътните войски, лейтенант Франко Адриано Дзекило и сержант Лаура Прокачи от корпуса на Червения кръст. Миланският Il Giorno представя Дзекило като военен лекар от Милано. Според Leggo, който се позова на източници във Витербо, двама от загиналите са служели в 1-ви полк „Антарес“ на армейската авиация, който е базиран в града. Официално потвърждение на това няма.

Министерството обясни, че не е публикувало никакви детайли, преди семействата да бъдат уведомени. На своя профил в X Крозето написа: „Изчакахме драматичната вест за смъртта на близките им да достигне до семействата и искахме да не позволим стотици други семейства да изживеят часове на тревога в очакване да научат имената на хората, засегнати от инцидента.“ В официалното съобщение на ведомството добави: „В този момент на огромна болка мислите ми са преди всичко при семействата на нашите загинали, на които изказвам съболезнования от свое име и от името на цялото отбранително ведомство. Няма думи, които да компенсират толкова голяма загуба.“

Броят на жертвите беше постепенно изяснен. Според Klix.ba хеликоптерът е паднал около 16:00 ч. местно време. Първите сведения бяха за 3 загинали на място и 12 ранени. Директорът на здравния център в Брчко Ясмин Механович заяви пред сайта, че един от ранените остава с опасност за живота, а кметът на Брчко Синиша Милич заяви пред РТРС, че няколко души се намират в критично състояние. Малко след 19:00 ч. Klix.ba съобщи, че един от ранените е починал, с което броят на загиналите е нарастна до 4. По-късно бяха дадени уверения, че животът на никой от 11-те оцелели не е в опасност. В последното си съобщение EUFOR уточни, че 2 ранени са преместени в болница в Тузла, 9 се лекуват в Брчко и всички се намират в стабилно състояние. Министерството изпрати при тях свои военни лекари.

Мястото на катастрофата попада в пределите на окръг Брчко, автономна административна единица извън Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. На място веднага пристигнаха полицията на окръга, пожарникари и линейки, а районът беше отцепен. В първото си изявление EUFOR посочи, че при падането не са пострадали цивилни, нито са поразени сгради, имущество или превозни средства. Публикуваните на сайта снимки от мястото показват разкъсания фюзелаж на Chinook, легнал на една страна, и военни, които работят край останките.

Какво точно се е случило във въздуха, засега не е обявено. Министерството на отбраната на Италия обяви, че разследването вече е в ход и трябва да изясни обстоятелствата как е протекъл инцидентът. EUFOR обяви, че провежда „пълно и щателно разследване“ и ще даде повече факти, когато те бъдат установени. Мисията призова гражданите да не тиражират дезинформация, да се въздържат от спекулации и да следят само официалните ѝ канали.

Фаиз Илиязович, който е шофирал със сина си през Брчко, разказа пред Klix.ba, че машината е минала над тях. „Синът ми отвори прозореца и казва, че нещо в колата тропа. Обърнах се – хеликоптерът с две витла летеше и здравата тропаше“, описа той. По думите му машината е прелетяла „почти над целия град“, но за щастие е паднала встрани: „За съжаление, това е нещастие, но можеше да бъде и по-лошо.“ Илиязович каза още, че по-късно е видял запис, направен от млад мъж, на който според него „се виждаше, че има някаква повреда“.

Кратък вертикален клип, споделен в X от босненски профили, показва летателен апарат с 2 ротора, който лети ниско над обрасло поле. Силуетът му се завърта и той се спуска към линията на дърветата, зад която изчезва. Мястото на заснемане на кадрите не е установено. Klix.ba публикува запис от последните секунди преди падането, който приписва на портала „Дешавания в Биелина“. The Aviationist описва запис, на който Chinook се върти неуправляемо, преди да падне. Нито EUFOR, нито министерството в Рим са коментирали записите.

Разбилият се Chinook е ICH-47F, италианският вариант на американския хеликоптер CH-47F Chinook. Това е тежък транспортен хеликоптер с 2 тандемни ротора, предназначен за превозване на войски и товари. През 2009 г. италианската агенция за въоръжения ARMAEREO поръча 16 такива машини на AgustaWestland, днес част от Leonardo, по споразумение с Boeing: фюзелажите се произвеждат в Пенсилвания, а окончателното сглобяване се извършва във Вергиате. Новите ICH-47F замениха 40-те стари ICH-47C, които италианската армейска авиация получи през 70-те години. Те са производство на Elicotteri Meridionali, която произвежда американския CH-47C по лиценз. Днес 11-а ескадрилна група „Ерколе“ на 1-ви полк „Антарес“ използва ICH-47F на военното летище във Витербо, на 107 км северозападно от Рим.

Италия командва мисията EUFOR Althea от 21 януари 2026 г., когато генерал-майор Маурицио Фронда пое командването от румънския генерал-майор Флорин-Мариан Барбу. Операцията започна към края на 2004 г. и поддържа сигурността в Босна и Херцеговина, подпомагайки местните власти и обучавайки въоръжените сили. Според Sky TG24 в нея участват около 1600 военнослужещи от 24 страни, а италианският контингент от около 300 души е най-големият. Щабът е в Кемп Бутмир край Сараево.

Според Klix.ba, който се позовава на архива на агенциите и на базата данни Aviation Safety Network, това е първата катастрофа с хеликоптер на EUFOR със загинали в Босна от 19 юни 2008 г. Тогава в Централната част на страната се разби BO-105 и загинаха двамата испански пилоти и двама германски офицери. По общ брой пострадали случаят край Брчко е най-тежката авиационна катастрофа на международния контингент в страната след 17 септември 1997 г. Тогава хеликоптер на ООН се удари в планината над Фойница в гъста мъгла. Тогава загинаха 12 души, сред които и заместник-върховният представител Герд Вагнер.

Премиерът Джорджа Мелони заяви: „Новината за трагичния инцидент с италиански хеликоптер на EUFOR в Босна и Херцеговина ме изпълва с дълбока скръб. Мислите ми са с жертвите, техните семейства и всички участници в мисията за мир и стабилност в региона, които преживяват часове на тревога.“ Вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че „посланикът на Италия в Сараево вече пътува към Брчко, мястото на инцидента“. Солидарност с колегите от EUFOR изрази и командващият щаба на НАТО в Сараево.

Крозето обяви, че на 30 октомври сутринта заедно с началника на Генералния щаб на отбраната и с още военни лекари специалисти ще посети ранените и останалите италиански военни в Босна. Катастрофата промени и подготовката за Деня на въоръжените сили на Италия на 4 ноември. По думите на министъра „Селото на отбраната“, чието тържествено откриване беше насрочено за 30 октомври, няма да бъде място за празник. Вместо това гражданите ще могат да отидат там с молитва, цвете, послание или само с присъствието си, за да изразят съпричастността си към загиналите и семействата им.

Норвегия задържа санкциониран кораб на „Арктик СПГ 2“ без валиден флаг

🇳🇴⚓🇨🇳 Норвегия задържа YA QING HAI YANG, кораб за тежки товари с китайски собственик, който през 2024 г. участва в превоза на модулите на електрическа централа за руския проект „Арктик СПГ 2“ и оттогава се намира под санкции на САЩ и ЕС. Основание обаче не са санкциите, а документите: при проверка на 13 октомври Норвежката морска администрация установи, че няма валидна регистрация под флаг и не разполага с изискваните сертификати. „По време на инспекцията беше установено, че корабът няма валидна регистрация под флаг и не разполага с необходимите сертификати“, каза пред High North News Даг Инге Орхус, директор по комуникациите на администрацията. „Затова корабът е задържан до второ нареждане.“

YA QING HAI YANG влезе в Андфьорден, край остров Андьоя във Вестеролен, заедно с друг тежкотоварен китайски кораб – JIAN YANG CHENG HE, за да се укрият от буря. През лятото и двата са плавали от Китай по Северния морски път, след което са направили престой при Мурманск и морската граница между Норвегия и Русия. Задържаният плава под флага на Гватемала, която не поддържа публичен корабен регистър, затова Lloyd's List класифицира регистрацията като потенциално фалшива, пише The Insider. В санкционните бази данни той е вписван последователно под флаговете на Панама, Гвиана и Гватемала. За да бъде освободен корабът, неговият собственик е нужно да го впише по законен начин в корабния регистър на дадена страна и да получи валидни сертификати; едва тогава инспекторите ще довършат спрения преглед. Пред вестник Nordlys Орхус предупреди, че при подновяването на прегледа могат да бъдат открити и други нарушения.

Към момента не е известен друг случай Норвегия да е задържала съд, плаващ под фалшива регистрация. Самият Орхус не можа да го потвърди веднага и каза, че трябва да провери архива на администрацията. През септември 2025 г. Lloyd's List съобщи, че Норвегия и няколко други европейски държави рутинно проверяват документите за флага и застраховката на подозрителни кораби, но не са задържали такъв с фалшива регистрация. Двете по-ранни задържания в норвежки води, които се споменават във връзка със случая, имат друго основание. Товарният кораб SILVER DANIA беше спрян към края на януари 2025 г. по подозрение за повреда на подводен кабел и скоро беше освободен. Руският изследователски кораб PROFESSOR MOLCHANOV беше задържан през септември 2026 г. в Свалбард по съдебно разпореждане, издействано от украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“, за да бъде изпълнено арбитражно решение срещу Русия. Там норвежките власти действаха като изпълнители по граждански спор.

Задържането идва след месеци, в които Осло подчерта своята предпазливост. През февруари премиерът Йонас Гар Стьоре заяви, че Норвегия няма стремежи да конфискува кораби, и наблегна на безопасното и организирано корабоплаване. Проверките на застраховките, въведени през 2025 г., бяха доброволни и не включваха качване на борда. Този път основанието беше установено при стандартна процедура: YA QING HAI YANG потърси убежище от лошо време в норвежки води, а проверката, която властите извършват по стандартната процедура на всеки съд, потърсил място за убежище, потвърди съмнението за гватемалския му флаг, което Lloyd's List вече беше отбелязал. Морската администрация казва изрично, че основанието за задържането са регистрацията и сертификатите, а не санкциите.

Историята на кораба е причината случаят да не е рутинен. През октомври 2024 г., под името OCEAN 28, той пренесе заедно с NAN FENG ZHI XING модулите на централата, построена от китайската Wison New Energies за втората производствена линия на „Арктик СПГ 2“ – завода на „Новатек“ на полуостров Гидан. Двата съда изминаха над 1500 морски мили през частично заледено море, понякога със скорост 1–2 възела, въпреки че OCEAN 28 няма ледов клас. В последната част от маршрута ги придружаваше атомният ледоразбивач „Сибир“, съобщи тогава gCaptain. Според Държавния департамент на САЩ модулите са претоварвани в междинни китайски пристанища между няколко кораба, част от които са прикривали своята самоличност и местоположение. Сред тях е и HUNTER STAR, а разследването на High North News показа, че OCEAN 28 е бил преименуван по време на операцията.

Санкциите бяха наложени на 10 януари 2025 г. Така Вашингтон блокира корабостроителния завод Zhoushan Wison Offshore and Marine, самия OCEAN 28 и неговия оператор Hongkong Yaqing Shipping, който дотогава не беше санкциониран. По-късно корабът попадна в санкционните списъци на ЕС и Швейцария.

JIAN YANG CHENG HE не е задържан. Корабът плава под китайски флаг. Инспекторите се качиха на борда му на 21 октомври, когато времето позволи, и откриха 5 нарушения, за които определиха срок за отстраняване. Сред тях са липса на ред, недостатъчно обезопасени горещи повърхности и документация, която се нуждае от актуализиране. „Когато влезе в място за убежище, норвежките власти следваха стандартната процедура за такива ситуации и извършиха проверка на борда“, заяви Орхус. Администрацията не е установила връзка между него и попадналите под санкции руски енергийни проекти. На снимки, заснети от брега, на палубата на YA QING HAI YANG се виждат пристанищни кранове, но за кого са и накъде пътуват двата кораба, засега няма публично потвърждение. По въпросите за сигурността, свързани с тяхното присъствие край Андьоя, администрацията отправи запитване до компетентните органи. На 19 октомври Брюнял Стурдал, говорител на Обединеното оперативно командване на норвежките въоръжени сили, повтори официалното обяснение: „Корабите все още имат разрешение да се укриват от продължаващите бури в района.“ Вятърът отслабна до около 13 възела към 23 октомври, а двата съда оставаха край Андьоя вече повече от 10 дни, отбелязва High North News.

Дания, Швеция и Франция вече спират санкционирани кораби заради съмнения за техния флаг, въпреки че го правят по различен път. На 20 февруари 2026 г. Датската морска администрация задържа контейнерния кораб NORA, санкциониран от САЩ по програмата за санкции срещу Ислямска република Иран, който беше хвърлил котва в датски териториални води под флага на Коморските острови, които отрекоха, че е вписан в техния регистър. От март до началото на май Швеция задържа 5 кораба, 3 от тях са заподозрени в плаване под фалшив флаг. Капитаните на CAFFA, SEA OWL 1 и JIN HUI бяха арестувани по подозрение за представяне на фалшиви документи. На 12 октомври военнослужещи от френския флот се качиха на борда на танкера DF PEAK на 450 морски мили южно от Реюнион. Президентът Еманюел Макрон обяви, че корабът е заподозрян в плаване под фалшив флаг и незаконен превоз на гориво, носи флага на Бенин и се намира под санкции на ЕС.

Най-близо до норвежкия случай е датският: NORA също беше на котва, в датски териториални води, и също беше задържан, защото държавата, на чийто регистър се позовава, отрече той да влиза в него, а не заради санкционния списък, в който вече фигурираше. Швеция действа на същото основание, повдига наказателни обвинения за неистински документи, а Франция – с абордаж в открито море, при който подозрението стои редом със санкциите на ЕС. И в четирите държави основанието за действие е свързано с флага. Върху това тълкуване може да се противопостави доводът, който признава и изданието High North News: инспекцията е рутинна, а задържането не значи непременно смяна на политиката. През същата процедура премина и JIAN YANG CHENG HE, който получи забележки и остана свободен. Норвегия не е сменила курса си официално. Тя показа обаче, че обикновената инспекция на кораб в място за убежище стига, за да спре санкциониран съд с фалшива регистрация.

Разузнавачи от 93-та бригада плениха руски пехотинци в тила край Русин Яр

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателната рота Chameleon Team на 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“ е пленила няколко руски войници при прочистване на горските пояси край Русин Яр в Донецка област, където руска пехота редовно се промъква в тила на украинските позиции. Пленените не са оказали съпротива и са се предали доброволно. Бригадата публикува видео в Telegram, придружено от кратко съобщение, че ротата „по време на изпълнение на задача е взела в плен наведнъж няколко руснаци“, и с иронична добавка: „Поздравяваме окупатора с попълването на нашия обменен фонд.“

Записът е на самата рота. Видеото първо се появи на 26 октомври в канала на Chameleon Team, без да има придружаващ текст. Кога точно е заснето, командването не съобщава. Telegram каналът WarArchive, който каталогизира кадри от бойното поле, го датира около 8 октомври.

Епизодът показва как се води отбраната на този участък през есента на 2026 г. Наред с щурмовете срещу самите позиции малки вражески групи се промъкват между тях и се укриват в тила им. Затова украинските части прочистват и собствения си тил. Русин Яр е на Костянтинивското направление, в зоната за отбрана на бригадата „Холодни Яр“ югозападно от Костянтинивка. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчете на 28 септември 25 руски атаки на това направление за денонощие, а измежду населените места, щурмувани от руските части, назова и Русин Яр.

Самата бригада описа обстановката през тримесечието преди този епизод в отчет от 1 октомври. В него се посочва, че през юли, август и септември противникът е продължил щурмовете и опитите за проникване в 9 села от зоната ѝ за отбрана, сред които Новопавливка, Торске и Петривка. Подразделения на бригадата са удържали и участъците край Русин Яр, а по време на действия по разузнаване и претърсване войници от механизираните, мотопехотните и стрелковия батальон са попълнили обменния фонд, запаса от пленници, които Киев може да размени срещу свои. На отделни участъци бригадата е действала заедно с батальоните на 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Изводът в отчета е, че в нейната зона за отбрана „всички опити на руските войски да завземат нови участъци от нашата територия са претърпели неуспех“.

Военнослужещи от „Холодни Яр“ описаха тактиката, с която Chameleon Team се сблъсква в горските пояси – ивиците дървета между нивите. Главният сержант Виталий Пясецки с позивна „Стохид“ обясни в интервю за Армия TV, телевизията на Министерство на отбраната на Украйна, че врагът разчита на малките пехотни групи от по 1-2 военнослужещи и на групи с мотоциклети. По думите му нападащите се опитват да обхванат украинските части от фланговете, а част от руските пехотинци съумяват да се установят в укрития близо до линията на контакт. Украинските войски ги откриват по данни от разузнаването и ги унищожават на място. Пясецки добави, че е станало значително по-трудно да се вземат пленници.

Видеото от горските пояси не е единственият такъв запис на ротата този месец. На 26 октомври ArmyInform и Censor.NET споделиха друг неин запис от района на Костянтинивка, заснет с action камера. Разузнавачите се движат през гориста местност и стигат до замаскирано укритие, чийто вход е прикрит с клони. Вътре се е скрил щурмовак от руската армия, който по думите на авторите на видеото е спял. Будят го с поздрав за добро утро и заповед да вдигне ръце. Той не оказва съпротива, а разузнавачите му вземат оръжието, след което го връзват и го отвеждат.

Chameleon Team е съставена от млади доброволци, постъпили в армията по програма „Контракт 18–24“. Министерството на отбраната я въведе на 11 февруари 2025 г. Тя предлага едногодишен договор за хора на възраст от 18-24 години. Еднократното възнаграждение е 1 млн. гривни и се изплаща на части. ArmyInform показа тяхното бойно кръщение през октомври 2025 г. Първата задача на новите разузнавачи е включвала прочистване на горски пояс и унищожаване на противника в него. Ротата не за първи път показва пленници от този участък. През февруари 2026 г. Censor.NET сподели неин запис от прочистване на укрепления при Костянтинивка, при което двама войници на врага излизат с вдигнати ръце.

Колко дълбоко в тила вече достига заплахата, личи от друга публикация на бригадата от 28 октомври. В нея се посочва, че доскоро пътят от Дружкивка след табелата „Краматорск“ се е смятал за условно безопасен, а сега руски дронове постоянно атакуват този участък. Мобилна огнева група от батальон Alcatraz на 93-та бригада патрулира по него пеша, защото така шансът да избегне среща с дрон е по-голям. „Обстановката в Краматорск постоянно се променя, бойните действия се активизират“, пише в публикацията.

Групата, стигнала зад позициите при Русин Яр, е попаднала в украински плен, без да оказва съпротива, а според тримесечния отчет бригадата удържа участъка. Наличието на руски военнослужещи в тила, както и необходимостта мобилната група да се придвижва пеша по пътя към Краматорск заради дроновете обаче показват, че през октомври 2026 г. удържането на фронта за 93-та бригада включва и редовно претърсване на собствения ѝ тил.

65 години от „Цар бомба“ – рекордният взрив, който не беше оръжие

🇷🇺☢️ Преди 65 години, на 30 октомври 1961 г. в 11:32 ч. московско време, над архипелага Нова земя избухва най-силния заряд, който човек някога е взривявал. Специално приспособен бомбардировач Ту-95В пуска термоядрено изделие, станало известно като „Цар бомба“, с маса около 25 тона. То се спуска с парашут, за да даде време на самолета да се отдалечи на безопасно разстояние, и избухва на 4 км над целта с мощност от 50 мегатона тротилов еквивалент. Част от западните оценки посочват 57–58 мегатона. Създателите на бомбата я описват не като оръжие, а като еднократна демонстрация на сила. В същата посока сочат единственият екземпляр и самолетът носител, който трябва да бъде преправен, за да я вдигне във въздуха.

Изделието, обозначено в документите като РДС-220 или АН602, е сглобено в Арзамас-16, секретен център за ядрени оръжия. То има 3 степени, дължина 8 метра и диаметър 2 метра. Толкова е голямо, че не може да се побере в бомбения отсек на Ту-95. Част от фюзелажа е изрязана, монтиран е подемен механизъм, който е създаден специално за случая, и по време на полета повече от половината бомба стърчи извън самолета. Корпусът и дори витлата са боядисани с бяла отразяваща боя за защита от светлинния импулс; със същата боя е покрита и летящата лаборатория Ту-16, която придружава бомбардировача. Двете машини излитат от летището край гара Оленя на Колския полуостров, където е докарана с влак и самата бомба. Екипажът на Ту-95В е командван от майор Андрей Дурновцев, който се връща от полета като подполковник и Герой на Съветския съюз.

Бомбата е пусната от 10 500 метра височина. Докато пада бавно с огромния парашут, самолетите успяват да се отдалечат на 45 км от точката на детонация. По разказа на конструкторите Виктор Адамски и Юрий Смирнов, участвали в проекта, дори при неизправност на парашута екипажът не е застрашен: специален механизъм позволява детонацията едва след като самолетът е на безопасно разстояние. Ударната вълна все пак настига бомбардировача и той рязко губи височина, но екипажът се прибира. Светлинният импулс запалва кабели в придружаващия Ту-16 и един от членовете на екипажа получава изгаряния.

Взривът е над полигона в залива Митюшиха, в района на Сухой нос на северния остров от архипелага Нова Земя. Светкавицата се вижда от 1000 км разстояние въпреки облачността, а гъбата се издига до 64 км, т.е. над стратосферата. Участник в изпитанието усеща топлинния импулс на 270 км разстояние. На стотици километри от епицентъра дървени къщи са разрушени, а каменните остават без покриви, прозорци и врати. Радиовръзката прекъсва за близо час, а атмосферната вълна обикаля Земята 3 пъти. Един от операторите, които снимат изпитанието, чува след бялата светкавица далечен, глух тътен, „сякаш земята е била убита“. Свидетел, огледал епицентъра след взрива, описа терена като „пързалка“: снегът се е разтопил, ръбовете на скалите са лъснали, а по земята не е останала нито една неравност.

Спорът за мощността на взрива продължава и до днес. През 1991 г. съветските учени съобщават, че уреди са отчели 50 мегатона, и оттогава тази стойност се използва в руските източници, въпреки че в медиите се среща и числото 58,6. Дотогава на Запад се приема по-високата оценка от около 58 мегатона, която дава и техническата справка на Johnston's Archive. Конструкторите сравняват резултата с всички експлозиви от Втората световна война, включително двете атомни бомби над Япония: взривът е 10 пъти по-силен от тях, взети заедно. 97% от енергията идва от термоядрен синтез, затова зарядът се оказва необичайно „чист“ и оставя малко продукти на делене.

Въпреки това посочената мощност е половината от първоначално замислената. В пълния вариант третата степен на изделието съдържа уранова обвивка, с която мощността би стигнала около 100 мегатона. За това изпитание уранът е заменен с олово, за да се намалят радиоактивните отлагания. Поради това Смирнов и Адамски пишат, че изпитанието на 30 октомври на практика е тест на конструкцията на оръжие с мощност 100 мегатона. Взрив с такава сила, пресмятат те, би предизвикал огнено торнадо върху площ, по-голяма от американския щат Мериленд.

Оттук произлиза и най-категоричната им оценка. „50-мегатонната бомба, изпитана на 30 октомври 1961 г., никога не е била оръжие“, пишат двамата през 1994 г. в бюлетина на Проекта за международна история на Студената война към Wilson Center. Тя „никога не е имала военно значение. Тя е еднократна демонстрация на сила, част от взаимното сплашване между суперсилите. Това е основната цел на изпитанието“. Самата конструкция на изделието води до същия извод: 25 тона метал, които не се побират в Ту-95, парашут, без който носителят не може да оцелее, и един единствен екземпляр, без намерение за серийно производство.

Обратната версия също има привърженици, включително сред лицата, най-близко до проекта. Директорът на полигона на Нова земя Гавриил Кудрявцев обяснява появата на свръхмощни бомби с липсата на точност на тогавашните ракети: голямата мощност трябва да компенсира голямото отклонение. Адамски и Смирнов смятат това обяснение за странно. Според тях е вярно единствено, че изпитанието има голямо техническо значение. Окончателният доклад на конструкторите, готов на 24 октомври, завършва с извода, че успехът „отваря възможността за създаване на устройство с практически неограничена мощност“. Тази детонация доказва, че конструкцията работи. Тази конструкция обаче не дава на армията оръжие.

Изпитанието на полигона в Нова земя е предшествано от 3 години затишие. От ноември 1958 г. СССР, САЩ и Обединеното кралство спазват доброволен мораториум върху ядрените тестове, докато в Женева вървят преговори за забраната им. Свалянето на американския разузнавателен самолет U-2 край Свердловск на 1 май 1960 г. проваля срещата на върха в Париж, а издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 г. води до буря от протести на Запад. По думите на Адамски и Смирнов, в средата на юли 1961 г. конструкторите са работили по 50-мегатонното изделие. На 1 септември Съветският съюз прекъсва ядрения мораториум като извършва атмосферния взрив над Семипалатинския полигон в Казахстан, а „Цар бомба“ е кулминацията на есенната серия. Сахаров нарича планираното изпитание „сърцевината на програмата“.

Москва не крие планираното изпитание, а напротив, разгласява го. На 17 октомври, в отчетния доклад пред XXII конгрес на КПСС, Никита Хрушчов обявява, че серията ще завърши с водородна бомба от 50 млн. тона тротил. Каза, че СССР има и бомба от 100 млн. тона, но няма да я взриви, защото дори на най-отдалеченото място тя би избила прозорците и у самите тях. „С взривяването на бомбата с мощност 50 милиона тона ще изпитаме и устройството за взривяване на бомба с мощност 100 милиона тона“, казва той. Конструкторите отбелязват, че предварителното обявяване на мощността е безпрецедентна стъпка и отговаря на целите на политическата игра. На 27 октомври Общото събрание на ООН приема резолюция №1632 с 87 гласа „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“. С нея то отправя тържествен призив към съветското правителство да се откаже от своето намерение да взриви в атмосферата 50-мегатонна бомба до края на месеца. Само три дни след гласуването изпитанието е факт. Министърът на средното машиностроене Ефим Славски и маршал Кирил Москаленко, които наблюдават експлозията от самолет, телеграфират на Хрушчов, че „изпитанието на Нова земя премина успешно“, и се завръщат за конгреса.

За Андрей Сахаров, един от петимата автори на окончателния доклад за изделието, свръхзарядът се явява преломна точка. По сведения на Адамски и Смирнов това е последното ядрено изделие, по което работи интензивно, сериозно и без колебание. Той приема проекта с желанието да демонстрира абсолютната разрушителност на оръжието и липсата на победители при евентуален сблъсък. Самият Сахаров разказва в мемоарите си и друго: на 10 юли 1961 г. изпраща на Хрушчов бележка срещу подновяването на изпитанията и се заема с „Голямата бомба“ едва след като Хрушчов отхвърля възражението и го смъмря, че се намесва в политически дела. Когато по света избухват протести срещу обявения тест, Сахаров спокойно отбелязва, че взривът може да изпочупи няколко прозореца в съветските посолства в 2-3 западни държави, но нищо повече няма да последва. На въпроса защо са нужни „човекоядски“ оръжия той отговаря с думите на самия Хрушчов: нека устройството виси над главите на капиталистите като дамоклев меч.

От края на 50-те години Сахаров вече предупреждава за последиците от надпреварата във въоръжаването. През 1975 г. му е присъдена Нобелова награда за мир „за борбата му за човешките права в Съветския съюз, за разоръжаване и сътрудничество между всички нации“. Властите обаче не го пускат да я получи в Осло, а по-късно го лишават от съветските му отличия и години наред го държат под наблюдение в Горки. Връща се в Москва едва при Горбачов.

Полигонът е на прага на Скандинавия: от него до Норвегия са около 900 км. През септември 1961 г., когато съветската серия от изпитания вече е започнала, норвежките здравни власти изготвят план за населението на Финмарк, включително предупреждение хората да слязат в бомбоубежищата и евакуация при дози над 100 милисиверта. Хората не са уведомени нито за праговете, нито за плановете, пише The Barents Observer. Малко места по света са получили толкова радиоактивни отлагания от атмосферните изпитания, колкото Баренцовият регион.

Кадрите от взрива не остават само в сейфовете. На съветското ръководство е прожектиран 20-минутен филм за разработката и теста, който завършва с извода, че „още по предварителните данни е очевидно, че взривът е поставил рекорд по мощност“. Пълният документален запис остава секретен до 20 август 2020 г., когато държавната корпорация „Росатом“ го публикува в YouTube по повод 75-ата годишнина на ядрената промишленост на страната. Седмица по-късно корпорацията ограничи достъпа до него, а днес оригиналът в канала ѝ е скрит; копията останаха в други канали. Около 40-минутният филм показва превозването на заряда с влак до Оленя, белия бомбардировач над Баренцово море, парашута и огненото кълбо, заснето от няколко гледни точки.

Взривът не довежда веднага до забрана на атмосферните изпитания, макар „Известия“ и руската телевизия да го твърдят още в началото на 90-те години. Преговорите продължават още почти две години, през които светът преживява и Карибската криза. Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под вода е подписан в Москва на 5 август 1963 г. от САЩ, СССР и Обединеното кралство. Според Адамски и Смирнов, рекордът е помогнал косвено за напредъка в преговорите. Нова земя остана основният съветски, а после и руски полигон: от 1955 г. там са проведени над 220 ядрени изпитания, последното на 24 октомври 1990 г. Последното американско изпитание е от 1992 г. в Невада.

30 октомври е годишнина и от друго решение. На тази дата през 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в Truth Social, че „заради програмите за изпитания на други държави“ е наредил на Министерството на войната „да започне изпитания на нашите ядрени оръжия на равна основа“. На 2 ноември министърът на енергетиката Крис Райт уточни пред Fox News, че става дума за изпитания на системи, не ядрени взривове. На 5 ноември на заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация министърът на отбраната Андрей Белоусов предложи незабавно да започне подготовката за пълномащабно ядрено изпитание на Нова земя. Президентът Владимир Путин нареди на ведомствата да съберат информация и да внесат предложения за евентуалното начало на подготовката и заяви, че ако САЩ или друга ядрена държава проведат изпитание, Русия ще бъде длъжна да вземе ответни мерки. Неговият говорител Дмитрий Песков уточни, че Кремъл само проучва дали подготовката изобщо е необходима. Към 30 октомври 2026 г. нито Русия, нито САЩ са детонирали ядрен заряд. На 30 септември 2026 г. Националната администрация по ядрена безопасност на САЩ извърши в тунел на полигона в Невада взрив с химически експлозив. Експериментът се очаква да подобри засичането на маломощни ядрени изпитания.

„Цар бомба“ остава най-силният довод, че рекордът в ядрената мощност е политически жест, а не военна способност. Изделието съществува в един екземпляр, мощността му е обявена предварително, а пускането е организирано така, че носителят да оцелее. 65 години след взрива полигонът над Сухой нос, на който от 1990 г. не е избухвал ядрен заряд, отново е в центъра на спора за изпитанията. Според сателитни снимки от август 2025 г. там има готов тунел за подземни изпитания, а втори се строи. Към 30 октомври 2026 г. Кремъл не е обявил начало на подготовката, а Вашингтон говори за изпитания на системи, не за ядрени взривове. Затова първият сигнал няма да е самият взрив, а обявено решение на Путин по предложенията, които поиска преди година: то ще покаже дали полигонът преминава от заявена готовност към действие.

Binance оцени на 6,3 млрд. долара кражбата от горещите си портфейли

💻🔓 Binance, най-голямата криптоборса в света, оцени общия размер на криптовалутите, изнесени от нападател от горещите ѝ портфейли вчера на 6,3 млрд. долара. Това обяви нейният съизпълнителен директор Ричард Тенг. Това е най-голямата кражба в историята на криптовалутите, над 4 пъти повече от 1,5 млрд. долара, отнети от Bybit през февруари 2025 г. Компанията за блокчейн разузнаване TRM Labs приписва атаката „с висока степен на увереност“ на севернокорейската група TraderTraitor, на която ФБР приписа и кражбата от Bybit. Binance обещава да покрие всички загуби, а 3 млрд. долара вече са замразени.

Разследването показва, че инцидентът може да е започнал от компрометиран лаптоп на DevOps инженер, т.е. на инфраструктурен специалист, през която софтуерът на борсата се пуска в работа. Лаптопът е дал на нападателя достъп до сервизен контейнер, изолирана среда, в която работи част от услугите на Binance, и оттам той е подал неразрешени транзакции за теглене. Тенг уточни, че атакуващият не е използвал просто правата на един инженер и че атаката не е била единично действие с едно кликване, а по-сложен процес. „Досега не сме открили доказателства за изтичане на частен ключ на портфейл“, написа той. Час по-късно Binance призна, че последващото разследване е открило „допълнителни точки на пробив“. Цялостен анализ компанията обещава след края на разследването.

Публичните записи на транзакциите описват същото отвън. По данни на TRM Labs от портфейли на Binance са изнесени 6,36 млрд. долара в 10 блокчейна, по-голямата част за около 20 минути. В Ethereum горещият портфейл „Binance 14“, през който са минали над 31 млн. транзакции, е пренасочен малко след 22:20 ч. българско време по стандарта EIP-7702 към чужд смарт договор, т.е. програма, записана в самия блокчейн. Делегирането носи 50 предварително подписани разрешения, по едно за всяка следваща транзакция. Малко над 3 минути по-късно договорът изнася 167 464 етера (ETH, основната валута на Ethereum) и 63 вида токени с една-единствена транзакция. В останалите 9 блокчейна средствата са излезли с обикновени подписани преводи. TRM стига до заключение, че нападателят е получил възможност да кара системата за подписване на горещите портфейли на Binance да подписва транзакции по негов избор.

Първите оценки се разминаваха, защото течът продължи на вълни: втора вълна около 01:05 ч. е достигнала портфейлите на Binance в Avalanche и Polygon, сочи TRM. През нощта Blockaid отчиташе 3,3 млрд. долара в Ethereum, Arbitrum и Avalanche, а Arkham Intelligence – 5,84 млрд. по салдата на адресите с етикета „binance-hacker-1029“. TRM дава 6,36 млрд. по цените в момента на всеки превод и 6,23 млрд. по цените от днес, 30 октомври. Главният изпълнителен директор на Chainalysis Джонатан Левин посочва 6,4 млрд.

Първото изявление на Binance от 23:16 ч. говори единствено за „потенциален проблем със сигурността“, а само минута по-рано съоснователят на борсата Чанпън Джао написа: „Средствата на потребителите са в безопасност! Наистина прилича на хак срещу Binance.“ Около 02:00 ч. на 30 октомври борсата спря всички депозити и тегления и обяви, че ще покрие загубите. Сутринта депозитите отново работят, а тегленията са спрени, докато се преработи услугата за теглене и свързаните с нея адреси. Разрешенията на засегнатите адреси са отменени. По думите на Binance изтичането е спряло в момента, в който е била спряна услугата за теглене, а подновяването ѝ се очаква около сутринта на 1 ноември.

„Binance ще покрие всички загуби от фонда SAFU и от средствата на компанията“, написа Тенг. Резервният фонд SAFU държи около 15 000 биткойна, т.е. около 1,2 млрд. долара по настоящия курс. Ако замразените 3 млрд. бъдат върнати, от оценката на Binance остават 3,3 млрд., от които фондът покрива 1/3. Останалото ще трябва да дойде от средствата на самата компания.

Замразяването тръгна от емитентите на стейбълкойни, токени, обвързани с долара, които могат да бъдат блокирани от издаващата ги компания, независимо кой ги притежава. Изпълнителният директор на Tether Паоло Ардоино съобщи първо за над 1,567 млрд. замразени USDT, а по преброяването на TRM към 02:30 ч. Tether е блокирала 1,77 млрд. Ръководителят на Circle Джеръми Олер обяви над 800 млн. USDC, замразени в координация с правоохранителни органи. First Digital е замразила откраднати FDUSD, без да посочи сума. Съизпълнителният директор на Binance И Хе благодари и на Ripple, която е спряла около 200 млн. долара, а TRM потвърждава по публичните записи 40,5 млн. замразени RLUSD. В 01:22 Binance даде като проверена обща сума 2,54 млрд., а в 02:52 ч. – около 3 млрд.

В същото време нападателят се надпреварваше със замразяването. Според TRM той е продал на маркет мейкъри USDT за около 325 млн. долара с отстъпка от над 10%, теглил е етер назаем в платформата Aave срещу USDT и е прехвърлил USDT в платформата за заеми JustLend в Tron. 18 270 биткойна раздробява с верига от последователни преводи, при всеки от които се отделя малка част. Биткойн и етер нямат емитент, който да ги блокира. Изключение засега прави Arbitrum: Съветът за сигурност на тази мрежа е използвал извънредните си правомощия, за да принуди два превода от портфейла на нападателя, и е изтеглил извън обсега му около 30 млн. долара в етер и ARB.

Извършителя засега назовават само частни компании. TRM стъпва на разузнавателни данни от блокчейна и извън него и посочва съвпадения с Bybit и с KelpDAO: малки тегления от миксера Tornado Cash, с които се захранва портфейл на оператора, подготовка дълго време преди удара и подписи, събрани предварително и изпълнени наведнъж. Адресът, управлявал договора срещу „Binance 14“, е получил 0,1 ETH от Tornado Cash на 28 октомври. Левин написа: „Смятаме, че хакът срещу Binance за 6,4 млрд. долара вероятно е извършен от севернокорейската група TraderTraitor заради връзки с предишен хак.“ Associated Press не се позова нито на американските, нито на южнокорейските власти, а към 30 октомври ФБР не е пуснало предупреждение за случая.

Борсата Bybit беше ограбена на 21 февруари 2025 г. и ФБР назова извършителя 5 дни по-късно. Тогава подписващите са одобрили транзакция, показваща верния адрес, но подменяща логиката на договора. Многостранната група за наблюдение на санкциите (MSMT), която 11 държави създадоха извън ООН, след като през 2024 г. Русия блокира подновяването на мандата на експертната група на Съвета за сигурност, изчислява, че от януари 2024 г. до септември 2025 г. Пхенян е откраднал около 2,84 млрд. долара в крипто. Според нея режимът е купувал с тях оръжие, материали и суровини, забранени от резолюциите на Съвета за сигурност. Tornado Cash беше подложен на санкции от Службатата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ от август 2022 г. заради, измежду другото, изпирането на 455 млн. долара, откраднати от друга севернокорейска група – Lazarus Group. Санкциите са отменени на 21 март 2025 г. след решение на апелативния съд на Пети окръг, че OFAC е превишила правомощията си.

Пазарът реагира веднага. По данни на CoinDesk биткойнът е поевтинял с над 3% за 24 часа до около 77 400 долара, след като за кратко доближи 76 000. BNB, токенът на Binance, е загубил около 5%. Принудителните ликвидации на позиции на пазара са за около 1,5 млрд. долара. „Подозирам, че спадът на цените има още накъде да продължи“, коментира Джефри Кендрик, ръководител на проучванията на цифровите активи в Standard Chartered.

Обяснението на Binance и оценката на TRM описват една и съща слабост: доказателства за изтекъл частен ключ няма, но системата, която го използва, е подписвала онова, което ѝ е подал нападателят. Колкото и добре да е пазен ключът, защитата на горещия портфейл зависи от машините и хората, които могат да дават команди на подписващата система. Дали лаптопът е бил входът, или само една от точките, остава отворено, след като самата Binance говори за допълнителни пробиви.

Съвпадението на оценките на две компании и на почерка с Bybit прави авторството на Северна Корея много вероятно, но засега това е оценка на частни компании, а не официална държавна позиция. Ако се потвърди, откраднатото за една нощ ще бъде над два пъти повече от всичко, което MSMT отчете като откраднато от Пхенян за 21 месеца.

Отзивите за мъже, отведени от улицата в омския „Сириус-55“, изчезнаха от 2ГИС

🇷🇺⛓️ Повечето отзиви, в които жители на Омск разказват как техни близки са прибирани на улицата и принуждавани да подпишат договор с армията за участие във войната срещу Украйна, изчезнаха на 28 октомври от профила на местния център „Сириус-55“ в 2ГИС, руска услуга с карти и отзиви като Google Maps. „Сириус-55“ е пункт, в който се набират военнослужещи по договор. Това стана ден след като историята обиколи независимите руски медии. Към вечерта на 28 октомври страницата на пункта показва 13 записа: видими са само 2, а другите 11 са преместени в раздела „Непотвърдени“, който не влиза в рейтинга. Колко отзива е имало преди изтриването, не е известно. Омското гражданско обединение (ОГО), местна гражданска група, публикува екранните снимки на оплакванията на 27 октомври, а на следващия ден съобщи, че са изчезнали.

Част от разказите са изтрити изцяло. Няма го вече отзивът, според който на 25 октомври свекърът на авторката е прибран на улицата, докаран в „Сириус-55“ и пребит, след което е имал нужда от болнична помощ. Изчезнал е и разказът от 9 септември за двама познати, принудени да подпишат. В скрития раздел е останал разказът на жена, чийто брат пристигнал в Омск на работа от Кемеровска област. На 18 октомври вечерта той отишъл до магазина и не се върнал. Пунктът се намира на улица „Марьяновская“, затова сестрата пише: „На 19 октомври в полицията беше подадено заявление за изчезване. Същия ден се обадиха и казаха, че е на Марьяновская в пункта за подбор и е подписал договор. А го взеха без документи и телефон.“ До него стоят още две оплаквания. Едното гласи: „Отвличат хора от улицата, бият ги, докарват ги на това място и ги държат незаконно! Принуждават ги да подписват договор. Едва измъкнахме оттам близък човек.“ Другото е от две думи: „Изтриват отзиви.“

Не е известно кой е скрил записите. Според самата 2ГИС в раздела „Непотвърдени“ попадат отзивите на нови автори до проверката им, тези без потвърдено посещение и онези, които са „временно скрити заради аномална активност“. Наплив наистина има: според „Медуза“ новата вълна оплаквания е от септември и октомври, а след медийния отзвук на 27 октомври на страницата се появиха и записи, които осмиват оплакващите се: „Дегустатор на майонеза“, „Тук можеш да станеш истински бос на фитнеса“. ОГО е намерило и коментари за „иноагенти“, както руските власти наричат критиците си, вписани като „чуждестранни агенти“, и за хора „в синьо-жълти шалвари“, подигравка с украинците.

Историята излезе извън Омск на 27 октомври, когато я подхванаха шест независими рускоезични медии, повечето от които работят от чужбина: „Медуза“, „Радио Свобода“, „Важные истории“, „Новая газета Европа“, „Дождь“ и „Эхо“. Според „Важные истории“, цитирани от „Радио Свобода“, първите оплаквания за отвличания се появяват още през март, а през последните два месеца стават забележимо повече. Част от тях са писани от профили, които от години оценяват заведения и услуги в картите. На 28 октомври провластният проект „Война с фейками“ обяви публикациите за фалшива новина. Това са Telegram канал и сайт, регистрирани на 23 февруари 2022 г., в навечерието на нахлуването в Украйна, които обявяват за „фейк“ неудобни за Кремъл новини. Според проекта първоизточникът е „иноагент“, отзивите са с маркировка „непотвърдени“, профилите са фалшиви или отдавна неактивни, а реакциите под тях са подозрително много. Последните две твърдения не са подкрепени с проверка на конкретни профили. Проектът не цитира нито военния комисариат, нито областните власти или прокуратурата и не оспорва нито един конкретен случай. Към вечерта на 28 октомври официален коментар по същество няма.

Движението на съзнателните отказници, руска организация, която помага на мъже да откажат военна служба и е вписана от властите като „чуждестранен агент“, го описва по публикувани данни като център, който обслужва кандидатите на едно гише. В него едновременно могат да бъдат настанени поне 150 души. С кандидатите работят служители на областното министерство на регионалната сигурност, на МВР и на банка. Пак според тези данни в центъра помагат на кандидата да възстанови изгубените си лични книжа за денонощие. В 2ГИС пунктът е вписан в категорията „Частни учители / Помощ в обучението“, сякаш е школа за частни уроци.

Каналът „Мобилизация“, независим Telegram канал, който следи набирането на войници, пише за пункта от пролетта. През април той показа 58-годишния бездомен Максим Берегови, приет в омската военна част 95383 по договор, сключен в „Сириус“. Мъжът няма нито един пръст на двете ръце, а са му казали, че ще служи като санитар. Първият случай на отвеждане от улица, за който двата канала публикуват дата и подробности, е от 30 юли. Тогава 56-годишен жител на Омска област излязъл с приятел да купи алкохол и не се прибрал. Според източник на ОГО двамата били отведени в „Сириус“, където продължили да им дават алкохол и ги принудили да подпишат. Още същия ден ги качили на автобус към Новосибирск. На 940-ия километър на пътя Челябинск – Новосибирск мъжът поискал да слезе до тоалетна, излязъл на платното и бил блъснат от тир. Загинал е на място. По данни на ОГО полицията съобщила за пешеходец, излязъл на пътя, и посочила лошата видимост сред възможните причини.

През следващите седмици случаите се натрупват. На 8 август 31-годишният Дмитрий седял на пейка с бутилка бира, когато мъже в цивилни дрехи го качили в кола, уж за да му съставят протокол за пиене на обществено място. Озовал се в „Сириус-55“. „Той разказа, че са му издали документи и банкови карти. Насила са го накарали да подпише договора. Паспортът и военната му книжка са вкъщи“, казват близките му. На 10 август 55-годишният Канат, баща на четири деца, изчезнал, докато работел като чистач. Съпругата му и работодателят го открили в същия пункт, където ѝ казали, че е подписал доброволно. По-късно, от влака към полигона, Канат успял да се свърже със семейството: телефонът му бил взет, а самият той нищо не бил подписвал. На 16 октомври полицаи задържали жител на Омск насред града. Сестра му твърди, че в „Сириус-55“ бил бит, докато подпише, и че там му издали нови документи вместо оставените у дома. Същия ден го откарали в Юрга в Кемеровска област, а след тридневно обучение го изпратили към Новосибирск и оттам към Ростов на Дон, през който минава пътят към фронта в Украйна.

Формално нищо от това не е мобилизация. По закон службата по контракт е доброволна и платена, и именно с този аргумент полицията отговорила на съпругата на Канат: договорът бил подписан доброволно, а мъжът ѝ вече бил на полигона. Прокуратурата казала на семейството на Дмитрий да събере още документи и да дойде по-късно. Мобилизацията е друг механизъм. Указ № 647 от 21 септември 2022 г., с който Путин обяви частичната мобилизация, не е отменян и позволява на областните власти да призовават толкова хора и в такива срокове, колкото определи Министерството на отбраната. Нова вълна по него не е обявявана, а мъжете от тези разкази влизат в армията като доброволци. Според преброяване на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за насилствени задържания с цел подпис идват от поне 33 руски региона и от анексирания Крим, а първите, както напомня „Новая газета Европа“, дойдоха през юни от Пенза.

Изтриването не заличава случаите, защото повечето от описаните тук никога не са били в 2ГИС. Историите за загиналия на 30 юли, за Дмитрий, Канат и мъжа от 16 октомври са стигнали до ОГО, „Мобилизация“ и независимия канал „Осторожно, новости“ направо от близките им. Нито един от тези случаи не е потвърден от институция, а ОГО и Движението на съзнателните отказници сами пишат, че не могат независимо да проверят всяка история. Разказите обаче идват от различни семейства и от лятото насам повтарят една и съща последователност: задържане на улицата, често под претекст за дребно нарушение или пиянство; докарване в „Сириус-55“; подпис въпреки оставения у дома паспорт; бързо изпращане във военна част. Детайлът с новите документи съвпада и с публикуваното описание на центъра.

Обяснението на 2ГИС допуска автоматичният филтър сам да е скрил оплакванията при внезапния наплив, без някой да го е поискал. То обаче обяснява само какво се вижда в 2ГИС, не откъде идват свидетелствата. Затова е по-вероятно пунктът редовно да приема мъже, задържани навън, отколкото случаите да са единични, макар колко са те да не е известно. Следващият официален отговор ще дойде по двете заявления от октомври: това за работника от Кемеровска област, изчезнал на 18 октомври, и това на семейството на мъжа, задържан на 16 октомври. Ако прокуратурата провери „Сириус-55“, това ще е институционално потвърждение на свидетелствата. Ако отговорът отново е „доброволно подписан“, какъвто съпругата на Канат получи още през август, те ще останат там, където са и сега: при близките и в раздел, до който се стига само ако човек превърти страницата до края.

Сблъсъци с ранени на протест на харедим срещу набора край Бней Брак

🇮🇱🚨 Израелската полиция използва шокови гранати и палки срещу десетки ултраортодоксални мъже, които днес следобед блокираха път №4 при кръстовище Геха край Бней Брак в знак на протест срещу ареста на ученик в йешива, неявил се в армията. Полицията обяви протеста за незаконен и съобщи, че полицай е бил ранен в главата от камък, хвърлен от протестиращите.

„Офицер на място обяви демонстрацията за незаконна и въпреки опитите за диалог нарушителите на реда продължават да се трупат на мястото и да викат срещу полицейските сили“, гласи изявление от силите на реда. Поне един протестиращ е откаран в болница с рана от шокова граната, пише Times of Israel по данни на медии на иврит. Харедимският новинарски сайт „Кикар ха-Шабат“ съобщава за поне четирима, приети в болници, някои с травми на главата. Според Ynet полицаите са хвърлили десетки шокови гранати, а ранени са били откарани с линейки.

Кадрите на обществената медия „Кан“, заснети под естакадата на кръстовището, показват полицаи, които влачат протестиращи по платното в плътна тълпа. Силите на реда се бяха подготвили за протеста, очакван около 15:00 ч.: пътят беше затворен в двете посоки в отсечката между възлите Алуф Саде и Ем ха-Мошавот, а шофьорите бяха призовани да използват алтернативни маршрути. Задръстване има и по ул. „Жаботински“ в Бней Брак. Протестиращите излязоха и на трасе на лекото метро в Петах Тиква, където движението беше временно спряно, съобщават Srugim и Jerusalem Post.

Поводът е арестът на Алон Смаджа, ученик в йешивата „Тиферет Шрага“ в Йерусалим. Според Israel National News военната полиция го е задържала пред дома му в квартал Бейт ваГан, след като му се обадили, че го очаква доставка от куриер. Ynet пише, че младежът е във военния затвор № 10 заради неявяване. В деня на протеста военната полиция е задържала и Исраел Лендерер, последовател на хасидската династия Биала, който е американски гражданин и има само статут на постоянно пребиваващ в Израел, съобщава Israel National News.

Протестът беше свикан от равин Цви Фридман, чиито ученици са най-войнствената група в Йерусалимската фракция. Движението се обявява против явяването на учениците му в наборна служба дори за получаване на отсрочка. Преди изборите Фридман разпореди на последователите си и да не гласуват, пише Ynet. На платното протестиращи седяха с табели „По-добре да умреш като хареди, отколкото да живееш като светски. Ще умрем, но няма да влезем в армията!“ и с надпис на английски „Израел е антисемитска държава“.

Насилие е имало и срещу журналисти. Репортерката на i24NEWS Шани Вайцман и операторът Надав Абес са блъскани и заплювани, а по тях са хвърляни бутилки, докато протестиращите викали да бъде изгонена „шиксата“, обидна дума за жена, която не е еврейка, пише сайтът ice. Телевизията съобщи, че „насилието срещу журналисти по време на работа не може да бъде подминато с мълчание“. Ynet съобщи, че полицаи са арестували Давид Кешет, местен журналист от Бней Брак, докато е снимал действията на полицаите.

Йерусалимската фракция обвини министъра на националната сигурност: „Бен Гвир използва полицията, за да си отмъсти за резултатите от изборите. Ще се разплатим с всички отговорни за това. Кръвта на харедим не се пролива безнаказано.“ Председателят на „Обединен юдаизъм на Тора“ Яаков Ашер заяви: „Въпреки че сме против блокиране на пътищата, не може да се подминат с мълчание тежките кадри, на които се виждат протестиращи, сред тях и младеж със специални потребности, проснати на земята, натъртени и обляни в кръв.“ Той нарече това „червена линия“ и поиска от генералния комисар Дани Леви незабавно да извика на изслушване полицаите, „действали в нарушение на закона и с тежко насилие“.

Протестът дойде два дни след изборите за Кнесет на 27 октомври, които засега не дават ясно мнозинство на нито един от лагерите. При 90% преброени бюлетини блокът на Бенямин Нетаняху има 53 от 120 места, следван от Гади Айзенкот с 48. Арабските партии печелят рекордните 19 места, съобщи The Times of Israel. До съставяне на нов кабинет управлява служебното правителство на Нетаняху, в което Бен Гвир отговаря за полицията.

През юни 2024 г. Върховният съд постанови единодушно, че без закон държавата не може да освобождава от военна служба учениците в йешиви и трябва да ги призовава. The Times of Israel посочва, че 80 000 мъже харедим на възраст между 18 и 24 години подлежат на военна служба, но не са постъпили в армията. В края на септември Kan и Haaretz съобщиха, че след масови протести военните и полицията са спрели арестите, извършвани по тяхна инициатива; армията отрече това. Блокадата на 29 октомври не е първата тази есен: на 8 октомври харедим затвориха същата магистрала и входа на Йерусалим, а при предишната си акция групата на Фридман блокира път 4 при възела Ган Явне.

Нина Хрушчова пред руски съд: правнучката на Хрушчов и войната на Путин

🇷🇺⚖️ Срещу Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и професор по международни отношения в Ню Йорк, е съставен протокол за нарушаване на реда за дейност на „чуждестранен агент“. Тверският районен съд в Москва ще разгледа делото на 24 ноември, а глобата по чл. 19.34, ал. 1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация достига 50 000 рубли.

За протокола стана известно на 29 октомври от съдебни материали, с които се е запознала РИА Новости, а „Известия“ откриха делото и датата на заседанието в електронната картотека на съда. Нормата обхваща и дейност отпреди нейното вписване, затова РИА Новости допуска, че нарушението е от времето преди март. Министерството на правосъдието я вписа под № 1163 в регистъра на чуждестранни агенти на 13 март 2026 г. Посочените мотиви са, че е тиражира недостоверна информация за решенията на властите, обявявала се е против „специалната военна операция“ и изготвя материали за други чуждестранни агенти.

Сумата е незначителна, но случаят насочва вниманието към нейните публични позиции през последните 12 години. Подредени хронологично, те показват устойчива линия. Хрушчова променя прогнозите за изхода на войната, но не и своята оценка за режима: войната е на Путин, а цената ѝ плаща Русия.

Нина Лвовна Хрушчова е родена в Москва. Нейната майка Юлия е дъщеря на Леонид Хрушчов, загиналият през Втората световна война син на Никита Хрушчов. Той осиновява двегодишното момиче и то израства като негова дъщеря, затова по кръв Нина е негова правнучка, въпреки че по документи е внучка. Нейният баща е журналистът и преводач Лев Петров. Тя завършва филология в Московския държавен университет през 1987 г. Защитава докторат по сравнително литературознание в Принстън през 1998 г. и от 30 години живее и работи в САЩ. Преподава в New School, пише колонки за Project Syndicate и книги за Набоков, за своя прадядо и за пътуване през 11-те часови зони на Руската федерация (In Putin's Footsteps, 2019). В свое интервю от февруари 2026 г. казва, че в университета не преподава за Русия, а за пропагандата, за Холивуд като нейна най-въздействаща форма и за глобалния авторитаризъм.

През юни 2014 г. три месеца след анексията на Крим, тя обяснява пред Радио Свобода подкрепата за нея в Русия с това, че за руснаците е важно страната им да бъде велика и затова не възразяват, когато държавата иска от тях да пожертват своите лични свободи. Нейният прадядо, казва тя тогава, обичал Украйна и смятал украинците за особен народ.

Две седмици след началото на пълномащабната война в интервю за германската обществена медия ARD на 8 март 2022 г. тя описа Путин като самотен автократ, който съществува в измислена реалност. „Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните си години. Путин е параноичен вече е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена“, смята Хрушчова. Целта на инвазията според нея е „царството на Путин Велики“. В същия разговор тя стига до по-неудобен извод: украинците трябвало да преценят каква част от територията си са готови да отстъпят, за да спрат сраженията, защото Путин иска Крим и двете самопровъзгласили се „народни републики“ в Донбас.

Към края на март тя пише в Project Syndicate, че с инвазията Путин е превърнал страната от функционираща автокрация в диктатура от сталински тип. На 24 април в свое интервю за DW прогнозата ѝ вече е за провал: „Ще свърши ужасно. Ще е втори Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване, или пък непризнаване, на грешките.“ И още: „Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.“ В същото интервю Хрушчова развенчава мита, че нейният прадядо подарява Крим на Украйна. Решението от 1954 г. е на колективното ръководство след смъртта на Сталин, а твърдението за подаръка, което често повтаря и самият Путин, е „удобно от пропагандна гледна точка“.

В началото на 2024 г. тонът е трезв. В колонка, публикувана от Gulf Times и Social Europe, тя пише, че Путин ще хвърли във войната си всичко, с което разполага, докато решимостта на западните съюзници отслабва. Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“, а Западът трябва да укрепи отбраната на Украйна и да бъде готов да използва „всяка възможност за реалистични преговори с Кремъл“.

През ноември същата година представянето на нейната книга „Никита Хрушчов. Вождът извън системата“, насрочено за 26 ноември в Елцин център в Екатеринбург, е отменено. Активисти на движение „Зов народа“ искат от Министерство на правосъдието и Генералната прокуратура да я обявят за чуждестранен агент и да започнат проверка за шпионаж.

На 17 февруари 2026 г. YouTube каналът „Скажи Гордеевой“ публикува 3-часово интервю с журналистката Катерина Гордеева, също вписана като чуждестранен агент. В него Хрушчова разказва решението Крим да бъде прехвърлен от Русия към Украйна, оформено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. – не като подарък, а като отговор на стопански проблем. След Втората световна война и депортацията на кримските татари през 1944 г. на полуострова няма кой да бере гроздето и ябълките. По думите ѝ задачата да го засели получава Хрушчов като ръководител на Украйна: да изпрати около 10 000 колхозници, които колхозите не искат да пуснат, а заедно с украинците там заселват и руснаци. „Т.е. това беше изцяло управленско решение. Не беше дори политическо“, споделя Хрушчова. Управленско в смисъл на административно: щом полуостровът стане украински, възстановяването и заселването му стават грижа на Киев – „възможност проблемът да се прехвърли на Украйна“.

Идеологическата опаковка идва след това: „Понеже Русия не може без идеология, задължително трябва да прикачи нещо идеологическо.“ Решението се обвързва с 300-годишнината от Переяславската рада, която в СССР се чества като „обединение“ на Украйна с Русия. Оттам и вторият смисъл на хода: „Когато Крим става украински, значи и Украйна става повече руска. И това беше управленски ход.“ Прехвърлянето на Крим към състава на Украйна по думите ѝ „просто стиска Украйна в клещи“, привързвайки я дори още по-здраво към Москва. Изводът за днешния спор е юридически. На въпроса чий е Крим отговаря „Легално украински“, а идеята за „изконни“ руски земи нарича „напълно феодална“.

Михаил Шеремет, член на комисията по сигурност в Държавната дума, родом от Крим, определя това като предателство: „Тези изявления са направени в духа на предателите на Русия.“ В същия разговор тя посочва кога според нея е настъпил преходът към диктатура. Преломът за нея е 2023 г., а „още от началото на 2024 г. практически е диктатура“. За метода на Путин казва: „Тази жаба той я вари дълго.“

По-малко от месец по-късно министерството я обявява за чуждестранен агент. В своята онлайн изложба „Защита на суверенитета на руската държава“ поставя до нейното име цитат именно от този канал: „Ако една страна си спомня, че ѝ трябва свобода, веднъж на 25 години, значи тази страна не заслужава тази свобода.“ В записа тя уточнява, че е написала тази мисъл още по време на протестите от 2011 г. В колонка от 13 юли 2026 г. в Project Syndicate нейната диагноза е най-изчерпателна: войната се превърна в принципа, около който е организиран режимът на Путин, и без дълбока политическа промяна траен мир просто няма как да настъпи.

Подредени така, позициите ѝ показват промени в преценката за хода на войната, но неизменна оценка за управляващия режим в Кремъл. През март 2022 г., по преразказа на DW, тя смята, че украинците трябва да преценят какви територии са готови да отстъпят; през април предрича на Русия „позорно излизане“ както в Афганистан; през януари 2024 г. пише, че Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“. Оценката ѝ за генезиса на режима обаче не се променя: Путин, който живее „в съвсем друга вселена“, превръща Русия в диктатура от сталински тип, а към днешна дата войната вече е принципът, около който той е организиран. Критиците ѝ могат да видят в същите думи непоследователност и могат да се позоват на това, че в рамките на седмици тя говори и за отстъпки, и за руски провал. Колебанието обаче е в прогнозите за изхода, а не в отговора кой носи отговорност: от март 2022 г. насам за нея това е война на един диктатор.

На 24 ноември Тверският съд ще вземе решение дали да наложи глобата на Хрушчова. От октомври 2025 г. едно административно наказание по този член е достатъчно, за да може следващо нарушение на закона за чуждестранни агенти да бъде преследвано като престъпление по чл. 330.1 от Наказателния кодекс, за което се предвиждат до две години лишаване от свобода. Затова значението на решението надхвърля размера на глобата: ако съдът наложи наказание сега, всяко следващо нарушение вече носи риск от наказателно дело срещу жена, чиято фамилия стои в учебниците по съветска история.

Около 150 бункера в Ида-Виру, една трета от тях на общинска или частна земя

🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.

Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.

Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.

Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.

Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.

Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.

На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.

Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.

Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.