Трима първи министри подписаха в Кардиф общ текст за завръщане в ЕС

🇬🇧📜🇪🇺 Политически лидери от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия подписаха общ документ, който обвързва напускането на Обединеното кралство с бъдеще в Европейския съюз. Меморандумът беше сключен в понеделник в Кардиф от Джон Суини, Рун ап Йоруерт и Мишел О’Нийл – първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, участващи в качеството на партийни представители. До тях се включи председателката на Шин Фейн Мери Лу Макдоналд. В документа се заявява, че „бъдещето на нашите нации принадлежи на Европейския съюз“.

Меморандумът за разбирателство отправя призив към британското правителство да планира, подготви и улесни конституционни промени в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Подписалите оспорват правото на централната власт да ги възпрепятства: „Нациите ни имат право на самоопределение. Никое правителство в Уестминстър няма право да блокира демокрацията или да подкопава принципа, че народите ни сами ще решат бъдещето си.“ Документът обхваща също енергетиката, икономиката и текущата координация между Шотландската национална партия (ШНП), Плайд Камри и Шин Фейн, но най-сериозно внимание си спечели позицията за ЕС.

Общата европейска цел обедини различни конституционни проекти. ШНП и Плайд Камри искат Шотландия и Уелс да станат независими държави, докато Шин Фейн се стреми към обединение на Северна Ирландия с Република Ирландия. Така заявката за завръщане в ЕС дава свобода на трите партии да формулират обща позиция, без да заличават разликите между крайните си цели.

Но пътят към членство в ЕС е различен. За Северна Ирландия перспективата при евентуално обединение с Ирландия изясни преди 9 години. На срещата на върха в Брюксел през април 2017 г. лидерите на ЕС приеха декларация, според която при обединение по механизма на Белфасткото споразумение цялата територия на обединена Ирландия ще бъде част от ЕС. Тогавашният ирландски премиер Енда Кени се позова именно на включването на Източна Германия през 1990 г.: европейското членство се разпростира автоматично над присъединената територия с разширяване на съществуваща страна членка. Шотландия и Уелс нямат такава пряка възможност. Като нови държави те биха преминали през процедура за кандидатстване, преговори по отделните глави, съгласие на всички 27 държави членки и ратификация във всяка от тях.

Политическите основи за срещата бяха положени след избори на 7 май тази година. Плайд Камри спечели 43 от 96 места в парламента на Уелс с 35,4% от вота и състави правителство на малцинството. Ап Йоруерт встъпи в длъжност на 12 май. В шотландския парламент Холируд, ШНП държи 58 от 129 мандата, а зелената партия, също подкрепяща независимостта, спечели рекордните 15. Двете партии притежават общо 73 места при нужни 65 за мнозинство. Меморандумът изтъква, че за първи път властта в трите части на Обединеното кралство извън Англия се оглавяват от политици, които подкрепят напускането му – чрез независимост или ирландско обединение.

Институционалната тежест на документа обаче е ограничена. Подписите са положени в партийно качество и не представляват общ ангажимент на трите правителства. Това ограничение разпали спор в Белфаст още същия ден. Заместник-първата министърка Ема Литъл-Пенджели от Демократическата юнионистка партия заяви, че О’Нийл не е поискала съгласието или разрешението ѝ за пътуването и подписването на документ в качеството си на първи министър. Тя я обвини, че използва длъжността за партийни цели. Спорът засяга съвместното упражняване на властта в Стормонт, седалище на институции на Северна Ирландия: първият министър и заместник-първият министър имат равнопоставени постове и действат заедно. Възражението на Литъл-Пенджели е, че О’Нийл не може еднолично да представя подобна позиция като позиция, идваща от изпълнителната власт.

Пречките пред самите референдуми са както правни, така и политически, а процедурите се различават. На 24 ноември 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че парламентът в Шотландия няма правомощие самостоятелно да насрочи референдум за независимост. Подобен въпрос засяга съюза между Шотландия и Англия, поради което от компетентността на Уестминстър. Посоченият път за предоставяне на необходимото правомощие е акт по член 30 от Закона за Шотландия. За Северна Ирландия Законът от 1998 г. за придаване на правна сила към Белфасткото споразумение, предвижда съвсем: британският държавен секретар за Северна Ирландия е длъжен да свика допитване, ако прецени, че е вероятно мнозинството да подкрепи обединение с Република Ирландия. За Уелс в документа не е посочен конкретен процедурен път, а ап Йоруерт не обяви срок за референдум.

Потенциална промяна в позицията на Лондон се очерта по-рано този месец, но последвалите изявления не я утвърдиха еднозначно. Анди Бърнам, оглавил правителството на 20 юли, заяви пред Камара на общините, че референдум в Шотландия може да се проведе, ако се организира „ясен консенсус“ за него. Последвало писмо до Суини обаче отново изключи възможността за допитване. Шотландският премиер се позовава на изказването пред парламента и настоя за гласуване в рамките на текущия мандат на Холируд, който изтича през 2031 г. Според него премиерът трябва да се придържа към казаното пред Камарата на общините. В Кардиф Суини отиде по-далеч и заяви, че Бърнам ще е последният премиер на Обединеното кралство.

Данните за обществените нагласи не дават достатъчно основание за подобна категоричност. Осреднените резултати от проучванията за първите четири месеца на годината показват приблизително равна подкрепа за независимостта на Шотландия и за оставането ѝ в Обединеното кралство. По отделния въпрос дали през следващите пет години трябва да има референдум 48% отговарят положително, 37% – отрицателно, а 15% нямат мнение. Поддръжниците на допитването имат преднина от 11 процентни пункта и са мнозинство сред изразилите позиция. Това обаче не установява дали е изпълнено успешно условието за „ясен консенсус“, за което Бърнам няма измерим критерий. Изборните резултати също показват значително представителство в противниците на нов референдум: Reform UK се нареди на второ място в Уелс с 34 мандата и дели второто място в Шотландия със 17. Партията се противопоставя на ново допитване, затова нейните места не могат да се прибавят към парламентарната подкрепа за такова гласуване.

Резерви към подхода на Шин Фейн изрази ирландският премиер Михал Мартин, според когото обединение изисква сериозна подготвителна работа, а не опростенческа реторика или поставяне на срокове. Дъблин не приема графика, който Шин Фейн предлага в Белфаст. Това е политическо ограничение пред проекта, който вече изясни европейската перспектива при осъществяването му.

Меморандумът не променя правната рамка. Той не задължава Уестминстър, не създава нова процедура и сам по себе си не дава основание за насрочване на референдум. Значението му се крие в координацията между трите партии. За шотландското допитване по-ключов е въпросът дали думите на Бърнам четири дни преди срещата в Кардиф действително означават готовност за условно съгласие. Разминаването с писмото засега не позволява това да се приеме за установена правителствена позиция.

При тези обстоятелства няма достатъчно сериозно основание да се очаква референдум в Шотландия в края на мандата през 2031 г. Перспективата би се превърнала в по-реалистична, ако Лондон изясни какво точно вижда „ясен консенсус“ и демонстрация на готовност да разреши допитване, а подкрепа за провеждане се увеличи устойчиво спрямо сегашните 48%. Официално искане от страна на Единбург за действие по чл. 30 би показало преминаване към конкретни процедурни действия, но решаващ ще е отговорът на британското правителство. 55% подкрепа от силна поредица проучвания би подсилила аргумента за референдум, но не представлява установен правен или договорен праг. В другата крайност, ако получат нов категоричен отказ от Бърнам, отпадане на темата от дневния ред на Холируд. Обществените нагласи могат да засилят натиска за гласуване, но не заместват нужните правни и политически решения.

Бундесверът ще попълва бригадата си в Литва и по заповед

🇩🇪🪖🇱🇹 Германското министерство на отбраната изпраща свои военнослужещи в Литва със служебно разпореждане, след като не намери достатъчно желаещи за длъжностите по някои специалности в изгражданата там бригада. Ведомството обяви решението на 14 септември, броени часове след като Bild съобщи за готвените мерки. Доброволният принцип остава водещ, уточнява министерството, но при необходимост военнослужещи ще бъдат командировани и без да са заявили желание.

Според ведомството към деня на съобщението около 80% от щатните длъжности в бригадата са били заети изцяло на доброволен принцип. В частите, които вече са предно разположени в Литва, делът достига 92%. Най-голям е недостигът в подразделенията, които трябва да бъдат разположени догодина, 203-ти танков батальон и 122-ри механизиран пехотен батальон. В тях остават незаети около 40% от длъжностите, като основно се търсят специалисти по логистика и информационни технологии – области, в които армията се конкурира с цивилни работодатели в Германия.

Предвидените мерки не са равносилни на постоянно базиране на служба в Литва. Министерството планира краткосрочни командировки, ротации и други временни назначения с предварително определен срок. При тях военнослужещият остава на щат в Германия, а предно разположен в Литва изпълнява задача за кратък период. Ведомството дава пример с готвач от корабен екипаж: докато корабът още се намира в завода за ремонт, той може да бъде командирован за няколко месеца в Литва, без да се променя постоянното му местослужене.

Характерът на недостига помага да се обясни изборът на временни назначения. Бригадата се нуждае остро от специалисти, които трудно се намират и за длъжностите в Германия. Командироване за няколко месеца не изисква преместване на цялото домакинство и може да покрие недостиг, който затруднява работата на подразделението. То обаче не премахва общия кадрови проблем: постоянното прехвърляне на същите специалисти в Литва би могло да създаде недостиг в частите им в Германия.

Министерството очаква по служебно разпореждане да бъдат изпратени няколкостотин души при планирана обща численост на бригадата от близо 5000. Bild пише за до 1000 военнослужещи още тази есен и посочва края на септември като начало на изпращането им. Ведомството не потвърждава това число и се придържа към по-ниската си прогноза. Разликата е съществена: 1000 души се равняват на около 20% от планирания състав. Временното им командироване обаче не значи непременно, че същият брой постоянни длъжности ще бъде попълнен.

Министърът на отбраната Борис Писториус обясни, че когато се налага избор, бойната готовност предлага предимство пред доброволния принцип. В същото изявление мерките са определени като изключение за специалностите с недостиг на кадри, а не като общо правило за цялата бригада.

Данните за попълването ѝ показват как се е стигнало до решението. Към края на април към 20% от нужните длъжности заемат доброволно. През май желание са заявили над 2500 военнослужещи. На 31 юли на около 60%, а до средата на септември им достигна 80%. Напредъкът е видим, но оставащите места се попълват по-трудно, защото изискват конкретни специалисти.

Това е първата германска бригада, постоянно разположена зад граница след Втората световна война през 1945 г. Писториус обяви решението през юни 2023 г. при посещение във Вилнюс. През декември Германия и Литва подписаха пътна карта за разполагането ѝ, а на 1 април 2025 г. временният щаб беше преобразуван в постоянен. Основните гарнизони са Руднинкай, на около 30 км от беларуската граница, и Рукла. Пълната бойна готовност е планирана за края на 2027 г., когато в Литва трябва да има около 4800 военнослужещи и близо 200 цивилни служители на Бундесвера.

Бригадата надгражда наличното присъствие на съюзниците. От 2017 г. в Рукла е многонационална бойна група на НАТО под ръководство. От септември 2025 г. Алиансът поддържа и постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ за укрепване на ПВО по източния фланг. Формите на присъствие се различават: контингентите в бойната група се сменят на ротационен принцип, мисията изпраща авиация от някои държави, а танковата бригада ще има постоянен състав и инфраструктура, сред които казарми и полигон. Ротациите се планират за месеци, а постоянното разполагане предполага ангажимент за десетилетия. Това прави осигуряването на достатъчно кадри по-трудна задача.

Литва осигурява инфраструктурата и поема разходите за нея. Строителството и поддръжката на комплекса при Руднинкай възлизат на около 1,5 млрд. евро. За сравнение, държавният бюджет на страната за 2026 г. е около 20 млрд. евро. Първата фаза – жилищни сгради, административни корпуси, складове за съхранение на техника, боеприпаси и пътни артерии – трябва да приключи до края на 2027 г. Стрелбището беше готово от края на май. Стойността на проекта се равнява на около 7,5% от посочения годишен бюджет, макар това да не значи, че цялата сума се изразходва през 2026 г. Литовският инфраструктурен ангажимент е значим', а попълването на бригадата зависи от кадровите решения в Берлин.

На 14 септември, по време на пресконференция след срещата на ЕС за Арктика в Рованиеми, канцлерът Фридрих Мерц очерта политическия контекст. „По всяка вероятност преживяваме решаващи седмици или месеци за защитата на свободата и мира на нашия континент“, каза той. „Ако Русия успее, последиците за всички нас, включително за Германия, ще бъдат непредвидими. Затова стоя твърдо зад позицията си и не съм готов да отстъпя нито сантиметър.“ Последната фраза се отнася до позицията във вътрешния германски спор във връзка с подкрепата за Украйна, а не до териториална отстъпка. Канцлерът добави, че ще направи всичко, за да запази тази подкрепа и да убеди сънародниците си, че тя е в интерес на Германия.

Изявлението на канцлера и решението на ведомството показват различни страни на ангажимент за отбрана – политическо усещане за неотложност и практическа трудност да бъдат подсигурени дори няколкостотин специалисти за конкретно съединение. Към 31 юли 2026 г. Бундесверът наброява 186 700 военнослужещи – в рамките на планираното за годината. Целта е до средата на следващото десетилетие тя да разполага с около 260 000 военнослужещи на действителна служба и резерв от близо 200 000 души. Достигането на тези числености изисква значително разширяване на набирането и подготовката на кадри.

Данните за новия модел на военна служба показват част от трудностите. Законът е в сила от 1 януари 2026 г. и запазва доброволното постъпване, но възстановява медицинските прегледи и да задължава мъжете да попълнят въпросник за готовността си да служат. Между април и юни ведомството е изпратило въпросници на 169 141 млади хора. Изцяло са ги попълнили около 83 500 мъже и над 3000 жени, като повече от 55 000 от отговорилите са посочили, че нямат интерес към военна служба. Според представените данни в същото тримесечие около 31% от заявилите интерес са отпаднали по здравословни причини.

Посочените резултати показват ключови ограничения пред доброволното набиране, но не обясняват сами по себе си недостига в литовската бригада. Въпросниците измерват готовността на млади хора да постъпят в армията, докато попълването на бригадата зависи и от желанието на вече служещи военнослужещи да заминат за Литва. Достигнатите 80% за около четири месеца и половина и над 2500 заявили желание само през май показват значителен интерес. Оставащият недостиг е концентриран в логистика и ИТ. Възможно обяснение е конкуренцията от по-добре платени цивилни позиции, но текстът не представя сравнителни данни за възнаграждения. Концентрацията на незаетите длъжности в конкретни специалности отговаря на избора на временни командировки вместо общо разпореждане за целия състав.

Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.

Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.

Берлин обмисля да изтегли плана за отбрана на страната от Саксония-Анхалт

🇩🇪 Министерство на отбраната на Германия планира да отреже държавната канцелария на провинция Саксония-Анхалт от оперативния план за отбрана на страната, в случай че се оглави от „Алтернатива за Германия“. Това обяви министърът на отбраната Борис Писториус, излагайки намерението си във вторник, 8 септември, по време на закрито заседание с говорителите по отбранителна политика на парламентарните групи от управляващия кабинет. Два дни по-късно той беше цитиран от Bloomberg. Ведомството отговори единствено, че планът е секретен, и отказа допълнителни детайли. Писториус иска да е напълно сигурен, че регионалното правителство на AfD няма да има възможността да даде документа на Русия.

Документът, за който става дума, е „Оперативен план Германия“ (Operationsplan Deutschland) – около 1000 страници, които свързват военната отбрана на германската територия и съюзната отбрана с гражданските услуги, необходими да ги обслужат. Планът урежда защитата на инфраструктурата, без която страната не би могла да води отбрана, и обхваща както ескалиращото напрежение, така и обявената позиция. Изготвя се и се обновява непрекъснато от Оперативното командване на Бундесвера, наследник на закритото през 2024 г. Териториално командване, като в работната група по него участват федералната власт, провинции, общини, спасителни организации и частен сектор. Ръководството на Бундесвера изхожда от допускане, че планът ще бъде задействан при ескалация с Русия.

Цялата конструкция стъпва върху централното положение на страната: при отбрана на Алианса Германия е главният транзитен възел, през който съюзни части се придвижват на изток. Оттам идва и разпределението на достъпа – пълната версия стои при ръководителите на 16 федерални провинции, докато по-ниските нива получават единствено онази част, която реално ги засяга. Саксония-Анхалт не е периферия в схемата: през нея минава автомагистрала A2, основната връзка на Рурската област със столицата Берлин, като в източна посока граничи с Бранденбург и Саксония. Изтеглянето на документа от Магдебург затваря един канал за теч, но оставя без копие именно онази администрация, която би трябвало да осигури транзита.

Поводът е вотът от 6 септември. AfD събра 43,8% и 39 от 83 мандата в ландтага, провинциалния парламент, при абсолютно мнозинство от 42. Избирателната активност стигна 77,8%, най-високата в Саксония-Анхалт от 1989 г. насам. Резултатът сам по себе си не прави партията управляваща, но следващата стъпка е близо: новият ландтаг трябва да се конституира най-късно на 6 октомври, а с него идва и изборът на министър-председател.

Именно въпросната процедура превръща изборния резултат във възможност. Член 65 от конституцията на провинцията изисква мнозинство от всички депутати в първия и втория тур, но в третия е достатъчно само обикновено мнозинство от подадените гласове, докато въздържалите се не се считат за гласували. Водачът на листата на AfD Улрих Зигмунд обяви, че ще се кандидатира, ако успее да получи устойчиво мнозинство; водачът на листата на Съюза на Сара Вагенкнехт Томас Шулце допусна неговата фракция да се въздържи в евентуален трети тур. AfD и Съюзът на Вагенкнехт заедно имат 44 места. Същите излизат обаче ако Съюзът се обедини с християндемократите, социалдемократите, Зелените и Левицата: и двата сбора ще изпратят фракцията с 5 мандата вътре, затова тя решава изхода, накъдето и да се обърне. Ако Зигмунд бъде избран, AfD ще оглави германска провинция за първи път от Втората световна война насам.

Залогът не се изчерпва с един секретен документ. Правителството в дадена провинция назначава вътрешен министър, който се разпорежда с провинциална полиция, а Саксония-Анхалт защитата на конституцията не е самостоятелно ведомство, а отдел в неговото министерство. AfD, чиято местна организация тази служба наблюдава, би застанала директно над нея. Именно затова Берлин обмисля не изваждането на една папка, а цял режим на достъп.

Твърдението, че службата за вътрешно разузнаване гледа на партията „отчасти“ като на директна заплаха за конституционния ред в страната, е мотивирано от конкретно правно състояние. На федерално ниво тази класификация е прекратеа: на 26 февруари 2026 г. Административният съд в Кьолн по обезпечителен ред наложи забрана на Федералното министерствоя за защита на конституцията да определя AfD като сигурно дясноекстремистка формация и да го обявява публично, докато не приключи производството по същество. Провинциалните ведомства обаче продължават да го правят в 5 провинции, сред които и Саксония-Анхалт, където местната организация носи определението от 7 ноември 2023 г. С други думи тази забрана важи за партията като цяло, а не за клона, който сега може да състави правителство.

Тревогата на апарата по сигурността не стъпва върху предположения за лоялност, а върху заявени позиции и документирани епизоди. AfD настоява за връщане на икономическите връзки с Русия и отхвърля военната помощ за отбраната на Украйна. На 30 август, 6 дни преди вота, BILD пусна кадри от предизборния офис на заместник-председателя на провинциалната организация Ханс-Томас Тилшнайдер, на които той обяснява защо държи на бюрото си чаша с марката на руското министерство на отбраната; неговият опит да заличи записа през адвокат се провали. „Това не е нашата война“, отговори той на въпроса за армията, сражаваща се срещу Украйна.

Мярката, която Писториус обмисля, не е първата от вида и не импровизира от изборната нощ. Вариантите – заличаване на определени данни от провинциалните материали или повишаване на грифа им – се обсъждат от юли, няколко месеца преди вота, а Bloomberg съобщи по това време. На 17 август тюрингският вътрешен министър Георг Майер от ГСДП заяви, че при участие на AfD във властта в Саксония-Анхалт е „необходимо от гледна точка на сигурността и правно защитимо“ да ѝ бъде отказан достъп до най-чувствителните данни на защитата на конституцията, и предложи прегради, налагащи фактическа блокада по цели направления: цялата контраразузнавателна материя и всичко по линия на десния екстремизъм. Неговият правен довод е, че една партия като такава няма право на достъп до разузнавателни данни. Тюрингия дава и втория пример: там AfD е най-силната фракция, но не получи място в комисията по парламентарен контрол на ведомството на провинциално ниво, а конституционният съд в Ваймар отхвърли двете ѝ жалби срещу състава на органа на 25 април 2025 г. – по бързата процедура, без да се произнася по същество, с аргумент че съставянето на комисията не търпи отлагане.

Преградите, отказаният достъп и празните места в комисиите обаче отнемат по нещо от система, която са замислени да защитят. Парламентарният контрол без най-многобройно представената фракция е контрол с празно място; план за отбрана, от който липсва една власт, е план с празно място на същото трасе, по което трябва да мине движението в източна посока. Възражението идва и от самата регионална служба: нейният досегашен ръководител Райнер Робра от ХДС алармира, че с все повече изключване Германия не би могла да излезе от кризата, а провинцията остава неограничен участник в Бундесрата и при сценарий на обявена отбранителна ситуация. Германските служби веднъж вече отговориха на външния риск и затвориха руската консулска мрежа – последното генерално консулство в Бон спира работа на 18 септември. Сега въпросът е какво да се прави, когато рискът е избран на вота и се готви да заеме канцеларията в Магдебург. Отговорът има краен срок: на 6 октомври ландтагът се конституира, а дотогава Берлин трябва да реши дали хилядата страници остават в Магдебург, или се връщат.

Анализ: Русия върна бойни кораби в Тартус месец след обявеното предаване

🇸🇾⚓🇷🇺 Руски бойни кораби отново са на кей в пристанище Тартус 10 седмици след като в акваторията на Средиземно море не беше останал нито един от тях. Първата съпровождана група пристигна там и извърши разтоварване на 7 септември 2026 г. Сателитни кадри от 11 септември показват боен кораб, разгърнат до петролния танкер „Генерал Скобелев“. Втора формация плава на изток, а 10 септември се намира между Сицилия и Тунис. Движението на руските плавателни съдове с боен товар в региона се следи от специализираното издание The Maritime Executive и наблюдателният сайт itamilradar.

Първият отряд води големият „Адмирал Левченко“, противолодъчен кораб от проект 1155 (по класификация на НАТО: Udaloy), който влезе в строя през 1988 г. С него са танкерът „Генерал Скобелев“, товарният кораб с хоризонтално товарене (ро-ро) „Спарта“ и морският танкер за зареждане в открито море проект 23130 „Академик Пашин“, приет в състава на Северния флот през януари 2020 г. и първият от класа си, въведен на въоръжение във Военноморските сили след края на Студената война. Съставът е чисто снабдителен: един въоръжен ескорт и три носача на гориво и техника.

Линията, по която върви този поток от доставки, има конкретно название и собственик. „Сирийски експрес“ наричат морската верига, която захранва Тартус от руската намеса в Сирия през 2015 г. насам, обичайно от Новоросийск през Босфора и Дарданелите. „Спарта“ е „СК-Юг“, дъщерно дружество на „Оборонлогистика“, единственият превозвач на Министерство на отбраната на Руската федерация и тъкмо заради това в режим на санкции. Главно разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйн е вписал две дружества в публичния си регистър на плавателните съдове с военно предназначение. Още през юли 2023 г. еднотипният „Спарта IV“ натовари артилерийски системи, доставени в Тартус през август същата година.

Отсъствието, което сега приключи, продължи близо 2 месеца, а прекъсване с такава продължителност не е наблюдавано от 2013 г. Тогава Москва възстанови постоянното оперативно съединение в Средиземно море. Изтеглянето тръгна след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. и завърши през март 2025 г. Последният конвой тръгна от Сирия на 2 март с десантен кораб „Александър Шабалин“, разрушител „Североморск“ товарният кораб с хоризонтално товарене (ро-ро) „Спарта IV“ и товарния „Сияние Севера“; белгийският патрулен съд Castor го проследи в Северно море, а британският спомагателен RFA Tidesurge го придружи през Ламанша. На 1 юли 2026 г. в морето не остана нито един руски боен кораб.

Сегашният преход не тръгна нито от Черно море, нито от Североморск. „Адмирал Левченко“ е прехвърлен от Северния в Балтийския флот до края на юли и на 31 юли беше засечен край германския остров Фемарн. Пътят на юг мина през Северно море и Ламанша, където между 27 и 29 август го следиха 3 британски съда: разрушителят тип 45 HMS Duncan, фрегатата тип 23 HMS St Albans и патрулният HMS Severn, плюс вертолет „Мерлин“ от палубата на втория.

Кралският флот описа операцията като 72-часова и предаде наблюдението на съюзник край Уесан, на брега на Франция. Москва изпрати насреща фрегатата „Неустрашими“ – разход, който Лондон изтъкна отделно в съобщението си от 29 август. Британските активирания за проследяване на руска дейност са 25% над през първите 8 месеца на годината към този период на 2025 г. На 27 август отрядът мина Гибралтарския проток, а транспондерите му угаснаха; висш европейски военен служител определи пред Euronews тази практика като почти системна.

Влизането в Средиземно море съвпада с ново правно основание на сушата. На 9 август Министерството на външните работи на Сирия обяви чрез агенция SANA меморандум с Москва, по който авиобаза „Хмеймим“ и военноморският пункт в Тартус се трансформират към съвместни центрове за обучение и изграждане на капацитет, а гражданските обекти в тях преминават под контрола на Дамаск в срок до 3 месеца. 18 месеца се водят преговори. На 26 август 2026 г. президентите Владимир Путин и Ахмед ал-Шараа разговаряха по телефона именно за военните обекти.

Какво остава за руския флот, личи по разположението. The Maritime Executive обяви, че Москва е задържала северния кей на вътрешния басейн, но изгуби кей 4, който минава към сирийско-руска търговска употреба. Ремонтният и снабдителният капацитет е понижен в сравнение с онова, което пунктът поддържаше до 2024 г. През януари 2025 г. Дамаск прекрати договор със срок от 49 години за северната част на пристанището; сегашният меморандум връща достъп, но не и предишния обем.

Обявеното предаване и кадрите от място не се покриват. Радио Свободна Европа сподели на 11 септември снимки на руски военни кораби на кея в Тартус и сателитни снимки на строителство в авиобаза „Хмеймим“. Анализаторът Руслан Трад обяснява разминаването с онова, за което новата сирийска власт изпитва остра нужда и което само Москва може да предостави: оръжейни доставки и попълване на складове по съветски образец.

Втората формация се води от същия „Александър Шабалин“, десантен кораб по проект 775 (Ropucha), като включва товарните кораби „Анастасия“ и „Юрий Аршеневски“. Съдът, изнесъл евакуацията на запад, сега повежда колоната обратно на изток. Двата товарни съда също са под санкции и имат история на превоз на военна техника. Десантният носи 76-мм оръдие и две 57-мм зенитни установки АК-725, което му позволява да бъде едновременно превозвач и въоръжено съпровождение. Проектът е изграден да поема до 10 средни танка и 340 души десант, а при чисто карго натоварване около 500 тона, което дава мярката на един такъв курс.

Италиански патрулен самолет ATR P-72A от авиобаза „Сигонела“ следи колоната на 10 септември западно от Сицилия, ден след като тя мина покрай алжирския бряг. И трите съда вървяха с изключена автоматична идентификационна система (AIS), бордовият предавател, по който търговското корабоплаване взаимно се разпознава. The Maritime Executive посочва, че крайната им точка не е потвърдена.

Но маршрутът вече не е безопасен. На 6 септември между Либия и Крит санкционираният товарен кораб под руски флаг Lady Mariia беше поразен от няколко въздушни дрона; последният сигнал по AIS е от 19:51 ч. UTC на 5 септември. Плаваше от Оран за Сирия и обичайно обслужва линията Новоросийск–Тартус. Онези твърдения за 12 попадения остават непроверени; боеприпасите са поразили палубното оборудване, както и надстройката, но без да пробият под палубата. На 8 септември корабът достигна рейда на Порт Саид, при северния вход на Суецкия канал.

Кой е нанесъл удара, не е ясно. Киев не е поел отговорност, а съобщенията за излетели от Либия дронове не получиха независимо потвърждение. Корабът е под американски санкции от 2022 г. насам и украински от май 2026 г. ГУР го провежда като превозвач на военен товар. Ако втората колона продължи на изток, тя минава през същите води между Крит и Либия.

Посоката на превоза е всъщност реалният въпрос. ГУР описва Lady Mariia като плавателен кораб, изнасял оръжие от Сирия към Русия, Т.е. линията работи и на връщане, за изтегляне на складирано имущество. В същото време ли потокът предимно на север, „Сирийски експрес“ обслужва разчистване на наследство; тече ли на юг, обслужва нов гарнизон. Разтоварването на „Спарта“ в Тартус на 7 септември говори усилено към второто, но едно разтоварване не установява посоката на цялата линия.

Онова, което се промени за 10 седмици, е достъпът, а не замисълът. Босфорът и Дарданелите са затворени за бойните кораби на воюващите страни по член 19 от конвенцията от Монтрьо, откакто Анкара приложи разпоредбата в края на февруари 2022 г., така че Черноморският флот не може да захранва Тартус пряко. Затова товарът тръгва от Балтика и заобикаля Иберийския полуостров: по груба сметка около 4000 морски мили срещу близо 1000 по затворения път от Новоросийск през проливите. Всяка ротация си излиза скъпо, а освен това е видима от Ламанша до Сицилия. Изключването на транспондерите крие точната позиция, но не и самото преминаване през Гибралтар и Сицилийския проток, където проливите стесняват избора на път до няколко десетки мили.

Цената става обяснима, ако Тартус се гледа не като сирийски, а като африкански възел. Според оценки на военни експерти оттам минаваха логистика и смяна на личния състав на „Африканския корпус“, наследник на „Вагнер“ в Либия и Сахел. След падането на Асад тежестта се премести в Либия, където Москва разчита на Либийската национална армия: на 19 август руският министър на отбраната Андрей Белоусов обсъди със заместник-главнокомандващия ѝ Саддам Хафтар разширяване на сътрудничеството. Тартус е единствената руска военноморска база извън бившия Съветски съюз и остава най-краткият морски подстъп в коридора.

Схемата вече е работила по чертежа. На 17 януари 2026 г. товарният кораб „Мис Желания“, санкциониран от ЕС, беше забелязан в Тобрук, след като пристигна в Средиземно море от пристанище Балтийск с ескорт от противолодъчен кораб проект 1155. Сателитни кадри показват военната техника и оборудване, вероятно елементи на зенитно-ракетни комплекси. Тобрук обаче не разполага със сух док, а единствено с малко на брой кейове с достатъчна дълбочина и почти без място за допълнително разширение. Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) прецени, че дълготрайно вложение в постоянно присъствие там се спъва именно от липсващата инфраструктура.

Оттук идва главното ограничение на оценката. Един преход не съставя график: първата колона е възможно да е еднократно снабдяване, а западните планиращи органи още не са решили дали гледат посещение, или възстановена ротация. Срещу такова четене стоят строителството в „Хмеймим“ и обстоятелството, че втора формация е потеглила към региона, още преди първата такава да се е върнала обратно. Две отделни групи в движение паралелно говорят за планиран поток, а не за единичен преход.

Русия вероятно ще задържи подновеното снабдяване през есента, но в намален обем: гориво и техника, без база за ремонти и перманентно бойно съединение в Източното Средиземноморие. Потвърждение за такова развитие би била появата на трета група, потеглила още преди завръщането на втората, и разширяване на строителството в авиобаза „Хмеймим“ отвъд настоящите обеми. Обратното, като отслабване е възможно да бъде тълкувано плаването на запад на „Адмирал Левченко“ и „Академик Пашин“ без да се появи заместник по линия, при положение че кей 4 остане само търговски.

Лукашенко разшири проверките на беларуската армия до мобилизационните механизми

🇧🇾🪖 Беларуският президент Александър Лукашенко спусна нова заповед във връзка с проверките на бойната готовност, според което те вече трябва да включват цялата армия и да достигнат механизми за мобилизация. „Вече го казах направо: армията трябва да бъде разтърсена, времето дойде. Цялата армия. Ще проверим всички. Чак до мобилизация“, подчерта авторитарният лидер на военен полигон „Обуз-Лесновски“ в Барановички район на Брестска област, цитиран от държавната агенция БелТА, а от чуждестранните издания – Kyiv Independent и „Медуза“.

Прегледът продължава от няколко месеца и се прехвърля последователно от един род войски към друг. По разпореждане на Лукашенко в момента се проверяват артилерийска бригада и части за свръзка, след като по-рано през същата процедура преминаха танкови и мотострелкови сили. Посещението на полигона беше посветено именно на войските за свръзка: министърът на отбраната Виктор Хренин докладва, че системата за управление на войските е изцяло трансформирана, а Лукашенко описа изоставането в информационните технологии, разузнавателните средства и електронната война като равносилно на смърт. Изискването му е инспекциите да възпроизвеждат условията на реалния бой, за да се види подготовката такава, каквато е.

Обхватът на наредбата включва системата за мобилизация, т.е. способността ѝ да призове и окомплектова резервисти, а не само до призоваване. „Готвим се за война, за да няма война“, каза Лукашенко на полигона, повтаряйки формула, използвана от него в продължение на години. Същия ден той заяви, че Беларус не се кани да напада никого, но е длъжна да подсигури сигурността на собствените си граници. По предаденото от Kyiv Post нападение срещу съседните държави би било равносилно на гибел за страната – формулировка от негова страна, която извежда основната причина за сдържаност от сметка за последиците, а не от добра воля.

Разграничението има покритие в поведението на Беларус през последните 4 години. През февруари 2022 г. той предостави собствената си територия, летища, военни бази и друга инфраструктура за операциите на руската армия в първоначалната фаза на нейната инвазия в Украйна и остава най-близкият неин съюзник в региона, но не е изпращала свои войски за участие в офанзива. Страната участва в логистиката на войната, без да поема нейните загуби, и нищо в обявеното на 11 септември не отменя досегашната сметка.

Към разговора за мобилизация беларуският диктатор включи личен пример. Роденият на 31 август 2004 г. най-малък негов син Николай служи като лейтенант, след като по-рано е бил призован лично от Хренин. бащата описа частта му като най-сложното подразделение в армията, но без да уточнява. Синът служи на общо основание, докато в свободното си време продължава да учи биотехнологии, неговата специалност от университета. Николай отбива наборна служба с офицерско звание, категория, отделна от провежданата мобилизация, за която баща му говори само броени минути по-рано. Жестът гледа навътре: в онзи момент, в който държавният глава обявява преглед на цялата армия, той показва собственото си семейство вътре в нея.

Докато инспекциите протичат в западната част на страната, в югоизточната върви строителство по график, обявен още преди година. Беларус формира 37-а десантно-щурмова бригада в Гомелска област, на около 40 километра от украинската граница, подчинявайки я на Силите за специални операции. Командващ ССО Александър Илюкевич заяви в ефира на на беларуското министерство за отбраната на 2 август, че батальон вече е сформиран. От началото на 2026 г. вече се изграждат втори батальон, войските за бойна поддръжка, ПВО, артилерия и разузнаване, докато прехвърлянето на бригадата в постоянния ѝ гарнизон бе предвидено за догодина. Подразделението по план трябва да е четвърто от този род в цялата страна, заедно с 103-та във Витебск, 38-а в Брест и 5-а в Марьина горка.

Гомелска област граничи в Черниговска област на Украйна и оттам минава направлението, по което руските войски се насочиха към Киев през февруари 2022 г. Базата, която се очаква да приеме бригадата, се строи от края на 2023 г. През август към нея се появи и жп връзка. Според документацията на проекта, с копие от която успя да се сдоби Общността на железничарите на Беларус на 24 август, в село Якимовка се изгражда отклонение за до 60 вагона, товарна платформа и рампа за разтоварване на колесна и верижна техника; възложител е Военният проектен институт. Рампата за верижна техника отличава обекта от обикновения товарен коловоз, защото обслужва точно разтоварването на бронирана техника от железопътен ешелон.

Киев обаче не докладва нищо за струпване на войски. Говорителят на Държавната гранична служба (ДПСУ) Андрий Демченко заяви в началото на септември, че в непосредствена близост до границата от беларуска страна няма формирования и няма ударна групировка, а обстановката се контролира от силите за отбрана. Рискът според него остава, но идва по друга линия: Русия продължава да притиска Беларус за по-дълбока интеграция на двете страни паралелно с участие във войната и именно този натиск създава възможност за ново нахлуване от територията на Беларус. ДПСУ докладва за по-плътно дронове присъствие, включително разузнавателни безпилотни летателни апарати кръстосващи надлъж и нашир въздушното пространство по границите на Житомирска и Ровненска област и камикдзе дрон, преминал откъм Беларус. От април месец украинският президент Володимир Зеленски насам говори за подобрявана инфраструктура и складове за боеприпаси от страната на Беларус, докато украинските власти поддържат специален граничен режим по 1 км ивица по държавните си граници с Русия и Беларус и укрепват фортификациите и минните заграждения в най-опасните участъци.

Натискът, за който говори Демченко, има и външно документиран контекст. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото Владимир Путин е избрал ескалацията: допълнителни 300–400 хиляди души, масиран удар по енергетиката на Украйна и по-агресивна хибридна кампания срещу съюзниците на Киев. Сведението се основава на анонимни източници на едно издание и не е потвърдено независимо, но съвпада по посока с описаното от граничната служба.

Реториката и строителството на територията на Беларус се развиват с различна скорост. Думите се движат бързо и са насочени навътре, към армия, чиято система за управление собственият ѝ министър описва като изцяло трансформирана, и към едно общество, на което се показва диктаторски син в строя. Материалната подготовка се придвижва бавно: бригада с един готов батальон, база, строена от 2023 г., и коловоз, тепърва полагащ се, при обявен гарнизон чак за 2027 г. Затова е малко вероятно обявеното тази есен да предхожда влизане на беларуската държава във войната срещу Украйна, а по-скоро обслужва програма, чийто край се разчетен за времето след сегашната кампания.

Оценката би се обърнала при няколко проверими неща: призоваване на резервисти с реални повиквателни вместо щабна проверка на списъците, изнасяне на втория батальон на бригадата преди края на 2026 г. и първите ешелони, разтоварени на новата рампа край Якимовка. Обратната посока, при която прегледът приключва с щабни учения, а гарнизонът при Гомел остава по обявения график, би означавало че в Минск продължават да строят бавно и да говорят бързо.

Sargan-3000 потопи руски морски дрон с картечен огън в Черно море

🇺🇦⚓🇷🇺 Украински морски дрон, въоръжен с дистанционно управляема картечница от 12,7 мм, потопи успешно руски дрон от същия вид във водите на Черно море, с което беше отбелязан първи известен дуел между два безекипажни катера. Това съобщиха в Telegram канал Военноморските сили (ВМС) и я описаха като проведена съвместно с Главното управление на разузнаването (ГУР), чиито елементи са засекли търсената цел, преди Sargan-3000 да излезе към нея. „ВМС в съдействие с ГУР проведоха успешна операция в Черно море и унищожиха руски безекипажен катер. Това е първият в историята морски бой между безекипажни катери“, съобщи флотът.

Кадрите, разпространени от флота, показват как украинската платформа открива огън от разстояние около 1 км. Операторът насочва първите откоси към антените на противника, което по описание е трябвало да го лиши от канал за управление, а втори ъгъл на записа хваща самата турела в работа. Поразеният плавателен съд се опитва да се откъсне, губи ход, поема дълга серия от попадения и потъва с кърмата напред. ВМС не съобщиха нито точното място, нито деня на боя, нито каква конкретно задача е изпълнил поразеният дрон. The War Zone, което следи морската дрон-война от началото ѝ, отбелязва, че съдът не е идентифициран по собствения тип и че по кадрите не носи оръжие.

Решаващото в случая може да се открои като отговор на въпроса с какво точно стреля Киев. Досегашните украински морски дронове, разбили руски бойни кораби, десантни съдове и патрулни единици от 2022 г. насам, са средства за еднократна употреба от рода на Magura и Sea Baby: те поразяват целта, взривявайки се директно в нея. Срещу друг безпилотен съд подобен обмен е безсмислен, защото цената за държавите е една и съща. Дистанционно управляемият оръжеен модул Protector на норвежката корпорация Kongsberg – турела с едрокалибрена картечница, насочвана от стрелец от екран, без да излиза на палубата – променя сметката: катерът стреля многократно, преценява ефекта между откосите и се прибира на базата. Именно това това прави боя от 12 септември възможен изобщо.

Въоръжаването на морските дронове започна не срещу цели на противника във водата, а срещу такива във въздушното пространство. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут в окупирания Крим, по данни на Министерство на отбраната на Украйна – първи случай в световен мащаб, в който безекипажен надводен съд поразява пилотиран летателен апарат. На 2 май 2025 г. по-новата версия Magura V7, оборудвана с ракети AIM-9 свали два изтребителя Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. И в двата случая оръжието беше ракета срещу скъпа въздушна цел. Картечната турела покрива другия край на скалата: цел, която струва колкото самия стрелец и не заслужава ракета.

Sargan-3000 влезе на въоръжение през април и принадлежи на самите ВМС. Това значи ключови различия в местната отбранителна система: Sea Baby е пилотиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), наред със семейството Magura – от военно разузнаване, а ведомствената принадлежност определя и задачите, но и поръчките, и това какво се показва публично. Апаратът е дълъг около 6,9 метра и задвижван от водометен двигател. Обявените спецификации му дават скорост между 40 и 55 възела, полезен товар до 450 кг и 1600 км обсег, т.е. върху почти цялата акватория на Черно море.

Бойният дебют на тази платформа беше реализирана около два месеца преди въпросния дуел. На 14 юли флотът съобщи, че Sargan-3000 е поразил на кея край Новоросийск граничния кораб на ФСБ „Изумруд“. Става дума за съд от проект 22460 с дължина 62,5 метра, водоизместимост около 700 тона и площадка за кацане на хеликоптери, служил в граничното управление на СБУ в Крим. Поразяване беше демонстрирано от сателитен кадър, а по данни убити и ранени сред екипажа. Корабът собствено досие в тази война: през ноември 2018 г. той стреля по малкия брониран артилерийски катер „Бердянск“ при задържането на трите украински съда в Керченския пролив.

Москва не е коментирала загубата на своя морски дрон, но отдавна не е случаен участник в този клас: към края на август ГУР публикува преглед на над 20 руски проекта за безекипажни катери – от разузнавателния „Катран“, платформа за пренасяне на FPV дронове, през многоцелева „Мурена-300С“ с 500 км оперативен обсег, до „Визир-700“, планиран като хидрографски плавателен съд и преустроен в средство за поразяване или прехващане. Успоредно украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ изброи по снимки от сателит на 21 покрити укрития по южното крайбрежие на езеро Донузлав в западната част на окупирания Крим, изкопани в брега, обсипани с пясък и маскирани с мрежи, със строеж от февруари 2026 г. Британският анализатор H I Sutton, описал обекта на 1 септември, го свързва с отчетено нарастване на руската безекипажна активност срещу Одеска област. Боят от 12 септември е първият публично документиран случай, в който такъв съд е поразен от себеподобен.

Какво е сторил поразен дрон, е извън обхвата на официалното изявление. Капитан I ранг от резерва Андрий Риженко заяви в телевизионния маратон „Ми – Україна“, че става дума за разузнавателно средство, което е следяло корабоплаването към украинските пристанища и Дунав, и че сблъсъкът е станал недалеч от остров Змийски. Това е оценка на военноморски експерт, а не потвърждение от флота. Тя обаче отговаря на онова, което може да бъде забелязана на кадрите: невъоръжен плавателен съд, който не равни на огнената стихия и се опитва да се отдалечи. Фонът също ѝ отговаря – украинските морски дронове действат все по-навътре в източната част на морето, включително срещу Сочи, където на 3 септември беше поразен снабдителният кораб „Нефрит“, а на 9 септември взрив на дрон до Приморския плаж остави 28 пострадали.

Оттук следва умерената мярка за случая. Целта не е уточнени и не носи оръжие, т.е. определено сражение е по-близо до прехващане на разузнавателен кораб, отколкото до дуел между две отделни бойни единици; определението „първи в историята“ описва точно толкова, колкото е станало. Материалната полза за Киев обаче е ясна и се измерва в размяна: наблюдателният контур над подходите към Одеса и пристанищата по делтата на река Дунав би могло да бъде прекъснато, без да се изразходва цяла ударна платформа и без да се излага на опасност екипаж. По-трайните последствия са различен вид – клас дронове, с който Украйна изтласка Черноморския флот от Крим, вече трябва да бъде защитаван от собствения си вид, а вероятно ще принуди и Киев, и Москва да оборудват дроновете с въоръжение вместо само заряд. Потвърждение на още една такава оценка би било появата на въоръжени дронове от руска страна и патрулни плавателни съдове с турели по маршрутите на зърнения коридор. Евентуално отслабване би било тъкмо обратното: Sargan-3000 да остане чисто ударно средство, а случаят от 12 септември да не се повтори до края на годината.

Медведев заплаши Литва с изчезване от картата заради ядрената поправка

🇷🇺☢️🇱🇹 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отправи нова заплаха, според която Литва „ще изчезне от картата на света“, ако вземе решението да допусне ядрено оръжие на своя територия. Изказването беше направено по време на работна визита на 11 септември в Северозападния федерален окръг; същия ден Медведев го публикува и в канала си в MAX, руския държавен месинджър. Съобщи го РИА „Новости“.

Медведев обвърза заплахата с предсказание, че съюзниците на Литва в НАТО няма да реагират. За член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана, той предположи: „Ако бъде приложен, това е глобална катастрофа, планетарна. Те не са глупаци. Но Литва ще изчезне от картата на света.“ След което продължи: „За тях никой няма да се застъпи. Дори там да остане изпепелена земя, никакви други държави няма да воюват за тях.“

Същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков произнесе по Първи канал по-тясната и по-обвързваща формулировка. Ако в Литва бъде разположено ядрено оръжие, насочено срещу Русия, „територията на тази страна също ще бъде под прицела на нашето ядрено оръжие“, каза той и определи такава стъпка на Вилнюс като сериозна ескалация. За разлика от фигурата на Медведев, това е позиция, която описва конкретно действие и обвързва държавата с него.

Вечерта на 11 септември дойде и трета версия. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „не заплашва европейските страни“ и че няма налице основания за военен конфликт срещу Европа – уверение, стеснено от самия него едва няколко изречения по-късно с изричното предупреждение, че евентуално разполагане на европейски военни сили в Украйна би било равносилно на „война с Русия“.

Конкретният пвоод за тези изказвания е конституционен, а не военен. На 9 септември 2026 г. Комитетът по право и правораздаване на Сейма подкрепи със 7 гласа „за“ и 2 „против“ изваждането на ядрената забрана от Конституцията на Република Литва. Срещу предложението гласуваха Игнас Вегеле от смесената група депутати и Раймондас Шукис от „Зора над Нямунас“; Шукис настоя консултативен референдум и изрични правила за това кой ще взема решението за разполагане.

Член 137 от Конституцията на Литва гласи, че на територията на страната не може да има оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави. Изменението засяга само първата половина от изречението: ограничението за чужди военни бази остава непокътнато. Разликата има практическо значение: запазената забрана за бази стеснява онова, което Вилнюс изобщо може да предложи на съюзниците си.

Аргументът на председателя на литовския парламент Юозас Олекас се отнася до контекста, в който текстът се е родил. Конституцията е приета на референдум, проведен на 25 октомври 1992 г. Тогава Литва все още е домакин на руски войски, последните от които напуснаха страната на 31 август 1993 г. Забраната, изтъква Олекас, не отговаря на текущата геополитическа реалност, а възпирането и особено ядреното такова днес е условие за мира.

Вторият довод на Олекас се отнася до отношенията в рамките на НАТО. Докато забраната е активна, Литва си затваря сама врата, която останалите съюзници държат отворена, и това я поставя в особено положение в рамките на Алианса. Противниците на идеята обаче спорят не дотолкова за самата полза от възпирането, а по-скоро за начина, по който клаузата следва да бъде премахната. Конституцията е приета от гражданите на референдум, а поправката минава единствено през парламента, и точно оттам идва искането на Шукис – провеждане на консултативно допитване, преди текстът да бъде подложен на промени. Спорът касае преди всичко кой има право да свали ограничение, наложено от директен вот.

Процедурата тръгна рано през лятото. На 7 юли Сеймът одобри на първо четене изваждането на клаузата с 89 гласа „за“, 11 „против“ и 6 „въздържали се“. Инициативата беше внесена от 50 депутати от почти всички групи в парламента, а сред подписалите нямаше нито един от „Зора над Нямунас“. Есенната сесия започна на 10 септември, а Сеймът планира същинското гласуване за зимата.

Тук стои и цифрата, която решава изхода. За промяна на Конституцията са нужни най-малко 94 гласа от 141, при това два пъти, с 3 месеца между двете гласувания. Мнозинството от юли от 89 е под този праг, макар че тогава той не се е прилагал. Олекас вече допусна, че есенната сесия ще се наложи да бъде удължена до 13 януари 2027 г. за сместване на разписание.

Предметът на подобно решение е по-тесен от мащабите на потенциална заплаха. Нито НАТО, нито САЩ са обявявали конкретно намерение за разполагането на ядрено оръжие в Литва, а срокове за такова решение никога не са поставяни в официални разговори. Вносителите на поправката подчертават, че премахването на клаузата няма да доведе автоматично до разполагане на каквото и да е ядрено оръжие, а единствено ще свали забраната, която към настоящия момент прави съгласието на Вилнюс чисто юридически невъзможно. Медведев и Песков реагират тъкмо на отпадането на едно правно препятствие, не на пристигнало оръжие.

Ядреният разговор във Вилнюс не започва с приемането на изменение в текста на Конституцията. На 2 юни министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че страната е активен участник в дискусии, посветени на евентуално бъдещо укрепване на американския ядрен арсенал и разширяването му към още европейски държави-членки на НАТО. Поводът беше публикация на Financial Times, според която Вашингтон обмисля да надхвърли настоящите шест страни, които приемат такива способности, включително чрез разгръщане на допълнителни самолети с двойно предназначение. „Дискусии наистина се водят“, призна Каунас в брифинг за пресата в кулоарите на Сейма и добави, че Литва определено не стои настрана, но отказа подробности с позоваване на класифицирания характер на разговора. По-късно министърът очерта много ясно границата: в мирно време разполагането на оръжия за масово унищожение не подлежи на дискусия, а такива варианти биха били уместни едва при криза или война.

Пред Литва стоят два различни източника на този вид способности и предложеното изменение обслужва и двата. Единият е този на САЩ, описан от Financial Times. Другият се отвори през март 2026 г. с обявлението, направено от френския президент Еманюел Макрон, в което той формулира т.нар. доктрина на изнесеното възпиране: Франция ще увеличи броя на своите ядрени бойни глави, спира да обявява размера на арсенала си от ядрено оръжие и ще допуска базиране на свое ядрено оръжие зад граница. Германия, Белгия и Полша заявиха готовност да участват и да поемат част от разходите. Общият двигател е един и той е американски по произход – сериозните опасения за това докъде се простират ангажиментите на САЩ с Доналд Тръмп за президент начело на Белия дом е именно причината европейските столици да търсят алтернативна опора.

Регионалната картина преди възникване на спора обяснява защо литовските политици възприемат заплаха като тази за вече изпълнена. Русия започна да прехвърля тактическо ядрено оръжие в Беларус през 2023 г. По-късно на 30 декември 2025 г. руското министерство на отбраната публикува видео, на което се виждат мобилни пускови установки за балистичните ракети със среден обсег „Орешник“ в непотвърдена гориста местност на територията на Беларус. Джефри Луис и група изследователи от колежа Мидълбъри, Върмонт, установиха точните координати на площадката при бивше летище Кричев-6 в Могильовска област, на около 5 км от границата с Руската федерация, и оцениха по сателитни снимки, че тя побира дивизион от две-три пускови установки, т.е. е почти сигурно, че съществуват и други площадки. Литва граничи както с Беларус, така и с Калининградска област.

Литовската реакция на поредните руски заплахи дойде на 12 септември, придвижвайки се по единна линия. Лауринас Кашчюнас от Съюз на Отечеството, заместник-председател на Комитет по национална сигурност и отбрана на Република Литва, описа изявлението на Песков като своеобразен инструмент за политически и психологически натиск. „Цялото НАТО е мишена на Руската федерация“, категоричен е той, а конкретният текст от конституцията няма как сам по себе си да промени този статут. Кашчюнас настоя Литва да получи достъп до цялата система за възпиране на НАТО, включително ядрения чадър, с обяснението, че руснаците не нападат силните. Дайнюс Гайжаускас от управляващата коалиция изтъкна, че Литва е държава от ядрен алианс още с присъединяването си към НАТО, но без собствено оръжие, и предупреди, че без съответната инфраструктура страната рискува да остане най-слабото звено на пакта. От своя страна Ремигиюс Мотузас от Социалдемократическата партия сравни натиска с предупреждения, които в миналото бяха отправени по адрес на Финландия и Швеция, и препоръча Вилнюс просто да ги подмине.

Разпределението на трите руски изявления в рамките на едно денонощие в никакъв случай не е случайно и всяко от тях е предназначено да покрива различна аудитория. Песков заема позицията, която е технически защитима и обвързва държавата: насочено оръжие получава ответно насочване, което е стандартна логика на ядреното планиране и не съдържа обещание за нападение. Медведев произнася максималната формула, която не обвързва никого – Съветът за сигурност не командва войски, а каналът в MAX не е дипломатическа нота. Путин отрича съществуването на заплахата като такава, с което връща разговора към наложения език на комуникация от страна на Москва с на практика всички западноевропейски столици.

Носеща теза в изказването на Медведев не е заплахата от унищожение, а хипотетичния отказ от прилагане на член 5 за правото на колективна самоотбрана. Тя не е насочена към Вилнюс, където я отхвърлят еднакво както управляващи, така и опозиция, а към обществата, чиито правителства ще решават дали да гарантират отбраната на Прибалтика. Конкретният избор на изразни средства, описващи изпепелената земя, за която е невъзможно да се воюва, е насочена именно натам.

Срещу този прочит стои по-простото обяснение, че от няколко години насам Медведев е възприел този тон в изказванията на практика по всеки един повод. На 13 август 2026 г. със слизането на Путин на о-в Итуруп, част от южната група на Курилските острови, той обеща „чудовищни последици“ на всеки, който не приема архипелага за суверенна руска територия. Регистърът му на практика не е променян от години и затова сам по себе си не казва нищо съществено. Постоянството на Медведев обаче не обяснява защо говорителят на Кремъл и президентът се произнасят по същата тема в същото денонощие, всеки в собствения си регистър.

„Фламинго“ разруши цех на волгоградския производител на катализатор за ракетно гориво

🇺🇦🦩🇷🇺 Удар с крилата ракета FP-5 „Фламинго“ разруши значителна част от главното съоръжение на „Волгоградпромпроект“ през нощта срещу 11 септември, отговорно за доставяне на руската военна промишленост на катализатора, който регулира скоростта на горене в твърдото гориво за ракетните системи. Нанесените поражения си проличават на сателитни снимки, публикувани от OSINT проекта Exilenova+.

По разчета на украинската група една от ракетите е разрушила напълно секция от главния цех с размери 20 на 15 метра. Fire Point, производител на далекобойното оръжие, потвърдил употреба на FP-5 срещу обекта, посочва по-голяма стойност. „В резултат на попадението сградата с площ около 380 кв. метра беше изцяло срутена и разрушена“, гласи официално изявление на местната компания, цитирано от „Оборонка“. Разлика между двете стойности идва от конкретния обхват на измерването: анализа на снимките описва изрязаната част от самия цех, а производителят брои цялата пристроена секция.

Втора ракета от същия вид не е успяла да достигне до района на съоръжението. Сателитни кадри показват кратер от попадение в близост до площадката, който Exilenova+ отчита като неуспех при достигането на крайната цел.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров съобщи, че при ракетната атака срещу южната част на областния център на територията на промишлено предприятие са паднали отломки, докато е повреден жилищен блок в Красноармейски район. Двама мъже на 55 и 42 години постъпиха в болница. Губернаторът така и не уточни конкретен обект, върху който според него са паднали отломките.

„Волгоградпромпроект“ се намира в Кировски район на Волгоград и намери мястото си в малотонажната химия: органофосфорни съединения, антипирени, т.е. забавители на горене, смоли и други специализирани продукти. Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка със санкции през декември 2023 г. заради производството на съдържащи фероцен катализатори на горенето. Fire Point обвърза атаката имено с въпросния списък. „Украинските санкции, както винаги, се оказват най-ефективни“, каза изявление от 11 септември.

Ключовият продукт носи инициала ОСФ и на практика е органосилициево производно на фероцена със съдържание на желязо около 10%. В състава на смесеното твърдо гориво той работи като катализатор и модификатор на скоростта на горене: определя колко бързо изгаря зарядът, а оттам и профила на тягата, който двигателят дава. Ефектът не е козметичен. Патент от 2017 г. за катализатор на основата на продукта ОСФ описва рецептура, повишаваща скоростта на горене с 25-27% при запазване на характеристиките за експлоатация.

Веригата надолу минава през няколко от най-натоварените звена на руското производство на боеприпаси. Пермският барутен комбинат произвежда барути и взривни вещества за над 100 оръжейни системи, в това число реактивни снаряди за системите за залпов огън БМ-21 „Град“ и БМ-30 „Смерч“ и ракети земя-въздух. През 2018 г. „Волгоградпромпроект“ сключи с него 3 договора за 15 тона ОСФ на стойност 97,8 млн. рубли по държавна отбранителна поръчка. След 2022 г. в регистрите се появяват още 5 договора на предприятие в Перм към волгоградското дружество за над 1,4 млрд. рубли.

Порядъкът може да се открои най-отчетливо от кратко сравнение на произведено и закупено. През 2018 г. предприятието произведе поне 18 тона ОСФ годишно. Според местни отраслови оценки закупени над 200 тона стигат за 10 000-20 000 тона твърдо гориво в зависимост от рецептурата. Подобен обем площадката във Волгоград би произвеждала в продължение на над десетилетие при запазване на темпа отпреди осем години.

Друг едър клиент е Каменският химически комбинат, произвеждащ твърдо гориво за балистичните ракети 9М723, изстрелвани от комплекса „Искандер-М“, наред с Х-47М2 „Кинжал“, както и за реактивните снаряди на БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“ и 9К515 „Торнадо-С“. Крайната продукция на дружеството от Волгоград е обвързвано с производствените вериги на крилатите ракети „Калибър“ и на авиационни противокорабни ракети, а Focus.ua добави сред неговите потребители и хиперзвуковата 3М22 „Циркон“. Корабостроенето е друг отрасъл, от който се храни и предприятието доставя материали на Амурския корабостроителен завод, който строи малките ракетни кораби от проект 22800 „Каракурт“.

Ракетният удар с FP-5 се явява само една от няколко самостоятелни оси от мащабна нощна вълна. Руското Министерство на отбраната докладва 777 свалени дрона над 17 области, Черно и Каспийско море. Отчетът покрива времето между 20 ч. на 10 септември и 8 ч. на 11 септември, а ракетите не попадат в него. Същата нощ в рамките на Волгоград пламна и рафинерията на „Лукойл“, която влиза в 10-те най-големи в Руската федерация и дава около 5% от общия национален капацитет за преработка. В Саратов украински дронове подпалиха рафинерията на „Роснефт“ и логистичния център на Ozon.

Волгоград не е непозната мишена за украинската крилата ракета „Фламинго“. През нощта срещу 27 юни тя порази научно-производствен комплекс „Титан-Баррикады“ отново там, след което украинският президент Володимир Зеленски потвърди лично употребата на FP-5. По преброяване на специализирани анализатори тогава от 5 изстреляни ракети 3 стигнаха до крайната цел, което остава най-резултатното документирано оперативно разгръщане на системата. В нощта срещу 15 август FP-5 удариха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара, единственото предприятие в Руската федерация, което сглобява ракетите-носители „Союз-2“ серийно. Двете попадения уцелиха корпус 106А, където са монтирани бордовата електрическа апаратура и системите за управление.

Изборът на цел се отличава от предишните две. „Титан-Баррикады“ и „Прогрес“ са крайни производители, т.е. заводи, които сглобяват самото изделие. „Волгоградпромпроект“ стои две стъпала преди тях и доставя няколко тона годишно от съставка, която влиза в горивото на чужди изделия. Разрушената площ е малка в абсолютни числа, а нейната стойност зависи изцяло от това дали производството на ОСФ е концентрирано на едно място.

Материалната алтернатива има собствена следа. Рецептурата е описана в руската патентна литература и по нея работи повече от една организация: патентът от 2017 г. принадлежи на институт за проектиране на производства за органичен синтез, не дружеството от Волгоград. Ударът изваде от строя специализирана линия на производство по държавната отбранителна поръчка, но не и знанието как се прави продуктът.

Самата употреба се вписва в записа на системата. Два независими прегледа, публикувани през юли, успяха да преброят 10 публично потвърдени случая на приложение в реални бойни условия на FP-5 от август 2025 г. насам, а повечето залпове до целта е стигала най-много една ракета. Едно попадение и един неуспешен полет във Волгоград е точно този модел, а не отклонение от него. Fire Point оповести темп на производство около 100 ракети месечно, като потвърдените залпове досега остават между 3 и 6 ракети. Ограничението засега не е в цеха, а в дела на изстреляното, който намира точката си.

При това съотношение Киев вероятно ще поддържа ракетни удари по руската военна химия през интервали от няколко седмици, без единично успешно попадение да сваля доказуем дял в производство на смесените заряди. Засилване на оценката би било появата на нови поръчки за ОСФ към други доставчици в руските регистри за държавната отбранителна поръчка или спад в отчетените обеми на Пермския барутен завод. Отслабване би било „Волгоградпромпроект“ да продължи да регистрира договори със същия темп през следващите месеци.

Руски дрон порази локомотива на влака Киев–Варшава при Ягодин

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази локомотива на пътническия влак Киев–Варшава на около 2 км от пределите на Полша днес сутринта, като по чудо няма пострадали от удара. Държавният железопътен оператор „Укрзализниця“ съобщи, че дежурен от Централната мониторингова група е засякъл дрона и е подал сигнал за евакуация около 15 минути преди момента на попадение. Директно засегнати са локомотив и празният вагон непосредствено зад него, прикачван между тягата и пътническите места именно за такива случаи.

Малко преди удара от гара Ягодин потегли друг състав, който превозваше група съветници по сигурността от няколко страни членки на ЕС, заедно с бивши европейски ръководители, сред които бившият британски премиер Борис Джонсън и съветник на германския канцлер Фридрих Мерц. В отделен влак на същата гара е пътувал бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс. По думите на превозвача дипломатическият състав е тръгнал преди определения в разписанието час, като част от текущите промени в графиците, които правят железниците заради постоянната заплаха от удари. Именно това съвпадение е накарало „Укрзализниця“ да допусне, че целта може да е бил той, а не влакът, чийто локомотив пострада.

Журналистката Катерина Сергацкова, която е пътувала в района, описа евакуацията накратко така: „Казаха ни да се евакуираме незабавно, но нямаше укритие.“ Пътниците са били отведени встрани от вагоните, към близко езеро.

Дронът, поразил локомотива, принадлежи към реактивните варианти на „Шахед“. Вместо бутален двигател с витло те имат малък по размери турбореактивен двигател, който им позволява да развиват многократно по-висока скорост и стеснява прозореца, в който мобилните огневи групи и зенитните разчети могат да ги свалят. Част от тази серия лети с връзка от типа mesh – перманентен команден канал, чрез който курсът на полета може да бъде променян в реално време и носителят може да бъде насочен към цел, избрана в един или друг момент от полета. Украйна отбелязва, че и модемите за тази връзка, и реактивните двигатели са с китайски произход. Точно този клас обяснява и защо предупреждението дойде от мониторинг мрежа, не от ПВО: акустичните и визуалните постове по маршрута проследяват дрона, докато прехващането на подобна цел остава несигурно.

Нощната вълна засегна и самият граничен пункт Ягодин–Дорохуск – контролно-пропускателния пункт на полската граница с най-натоварен капацитет и един от каналите, по които военна и хуманитарна помощ се доставят в Украйна. Валентина Черниш, официален говорител на митническата служба за Волинска област, заяви пред „Суспилне“, че падащи отломки от дрон са запалили пожар в близка бензиностанция и в няколко паркирани там товарни камиона. Работата на пункта беше временно прекратена за времето на въздушната тревога, докато персоналът и хората на терминала се укриваха; към 10 часа сутринта транзитът е подновен.

Ударът във Волин е част от значително по-мащабан вълна от удари. През нощта на 13 септември руската армия е изстреляла общо 453 въздушни средства: ударни дронове „Шахед“ и „Гербера“, реактивни версии на „Шахед“, примамки „Пародия“ и малки крилати ракети С-8000 „Бандерол“. Украинската ПВО свали обща 405 дрона и 6 ракети. Атаката срещу цели в западните украински области продължи над 4 часа и обхвана Волин и Ривненско, което е рядкост за мащаби от подобен порядък. Освен локомотива при Ягодин пострада жп инфраструктура в Луцк и във Фастив, край столицата Киев. Според данни на областните власти към края на деня загиналите от руски удари на територията на страната бяха най-малко 11, а ранените около 96, като беше уточнено, че има вероятност броят им да расте. Най-тежко засегнати бяха Одеска, Днипропетровска, Донецка и Запорожка области.

Продължителността, а не единично попадение, е ефектът, който оказва най-сериозен негативен ефект на железниците. Докато самата въздушна тревога е активна, движението по самия маршрут спира, съставите се задържат на гарите по трасето, а разписанието се пренарежда в реално време – процедурата, която при настоящия удар изведе дипломатическия влак от Ягодин преди обявения по разписание час. Ривненска и Волинска са сред областите, най-отдалечени от позициите на пуск, и рядко се са обект на атаки в подобни мащаби, което прави изминалата нощ изключение по география, отколкото по брой изстреляни средства.

Полша предприе ответни мерки, още докато самото нападение беше в ход. Въоръжените сили на страната вдигнаха многоцелеви изтребители F-16 и разузнавателен самолет и приведоха наземни зенитнo-ракетни комплекси в пълна бойна готовност, докато паралелно беше обявена въздушна тревога в окръзите Влодава, Хелм и Красностав, както и в град Хелм и части от Люблинско воеводство. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че единият дрон се е взривил на 1 км от територията на страната, а друг – на около 5 км, и че въздушното пространство на страната не е било нарушено. Този подбор на изразни средства е ключов: тя отделя случая от инциденти, при които дрон пресича границата и задейства съюзни процедури.

Тежестта на уточнението идва от конкретен прецент. От 10 септември 2025 г. първото в историята участие на полски изтребители F-16, при което откриха огън по въздушни цели в собствено въздушно пространство, именно наличието или отсъствието на конкретно нарушение е онова, което решава дали случаят тръгва към консултации по съюзния договор. Този път нарушение не беше отчетено: задействаната въздушна тревога в Люблинско воеводство послужи преди всичко като предпазна мярка, вдигнатите самолети наблюдаваха, но в крайна сметка стрелба не се наложи. Интересът на Полша обаче е и напълно практически. През Дорохуск минава значителна част от товаропотока за Украйна и всяко едно затваряне на граничния преход, макар и за часове, изтласква камионите към съседните пунктове и удължава оборота на превозвачите.

Предупреждението за точно такъв сценарий беше отправено два дни по-рано. На 11 септември премиерът Доналд Туск заяви, че Руската федерация е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове и че Полша очаква подобни действия и по своите пунктове с Украйна. Оценката му стъпва на двата последни случая. В нощта срещу 9 септември ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на границата с Молдова в Одеска област: загинаха 2-ма души, 3-ма бяха ранени, сред тях гражданин на Молдова, други 16 души са били евакуирани от района, а един дрон нахлу във въздушното пространство на Молдова. Два дни по-късно, според Туск, директна заплаха срещу полско-украински граничен пункт е била осуетена благодарение на съвместните усилия, полагани от службите за сигурност на двете съюзнически страни. Полският премиер допълни, че е получил брифинг от директора на ЦРУ Джим Ратклиф за рисковете, които Москва създава в региона през следващите месеци.

Моделът има дори още по-ранна следа върху самите влакове. На 23 август реактивен ударен дрон „Шахед“ порази локомотив на пътнически влак в Одеска област – същият клас оръжие по същия тип цел, при същото съотношение между евтин носител и скъпа, трудна за защита инфраструктура, която има ключово значение за украинската логистика. Железницата е основната артерия, по която Украйна движи хора, техника и внос, и по която пътуват чужди делегации; освен това е единственият транспорт, който не е зависим от затворено небе.

Връщайки около година назад, реакцията на съюзниците беше породена от дълга поредица с инциденти по източния фланг, която на места имаше очевидни белези на руска хибридна намеса. В рамките на атаката от септември 2025 г. между 19 и 21 руски камикадзе дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша, в отговор на което местни и нидерландски изтребители свалиха най-малко 3 от тях, а отломки от още един нанесоха материални щети по къща до Люблин. Властите във Варшава взеха решение да задействат член 4 на НАТО, а два дни по-късно Алиансът започна специализирана мисия Eastern Sentry за укрепване на ПВО по източния фланг.

На 30 юли 2026 г. въздушен обект, характеризиран от премиера като крилата ракета Х-101, се разби в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Люблинско воеводство, на около 100 км от държавната граница, оставяйки кратер с ширина между 5 и 10 метра и без пострадали. В периода 24-26 юли изтребители F-16 от състава на румънските ВВС свалиха по един руски дрон в три последователни денонощия, след което беше установено от генералната прокуратурата в Букурещ, че първият е тип „Шахед“, използван от руските сили.

Тази верига обаче не се тълкува изцяло еднопосочно. Два от най-шумните инциденти от последната година се обърнаха, след като бяха огледани. Дронът, взривил се на 8 август 2026 г. край бившия граничен пункт „Кардам“, беше определен от Министерството на отбраната на правителството на Румен Радев като „Майя“, многоцелева платформа в режим на примамка с бойна глава, отклонена от руските средства за електронна война, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов изключи хипотезата за преднамерено действие, насочено срещу България. Последователните нахлувания на безпилотни летателни апарати във въздушното пространство на Литва, Латвия, Естония и Финландия през пролетта и лятото се оказаха украински дронове с голям обсег, чиято крайна дестинация бяха петролните терминали Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област на Руската федерация. По време на полета те често се оказваха изтласкани от мощните комплекси за електронно заглушаване, разположени от руското командване в региона. Рига и Талин приеха версията официално. Граничният инцидент, с други думи, невинаги означава това, което изглежда в първите часове.

Атаката срещу Ягодин обаче е коренно различна по всички свои ключови характеристики. Тук няма спор за произхода на самото оръжие и не е отчетено нарушаване на чуждестранни граници: удар по украинска цел на украинска територия, извършен съвсем преднамерено от руски въоръжени сили. Неизвестното е друго: какво точно е било насочено срещу какво. Киев обаче изведе случая директно към политическия регистър. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи ударите като продължение на досегашните атаки в държавните граници на Украйна и заяви, че терорът на Путин започва да тропа директно по вратите на ЕС и НАТО, а към партньорите отправи призив за решително и недвусмислено разширение на ограничителните мерки: „Действайте сега: хвърлете цялата тежест на санкциите си върху агресивния режим на Путин. Нека накарате Москва да усети последиците от своя терор. Не половинчати решения, а безкомпромисни, силни стъпки. Пълно търговско ембарго. Пълна забрана за влизане. Пълни санкции над военната промишленост.“