6-та бронетанкова бригада на перуанската армия проведе учение „Guerreros del Sur – 2025“

🇵🇪🐎 6-та бронетанкова бригада от 3-та дивизия на Сухопътните войски на Перу завърши успешно тазгодишното издание на учението „Guerreros del Sur“, проведено на полигона „Едуардо Трелес“ в гарнизон Локумба.

В маневрите участваха подразделения от пехота, артилерия, кавалерия, бронирани части и въздушна отбрана, които получиха пряка авиационна поддръжка от вертолети Ми-25 и Ми-35 на 211-ва въздушна ескадрила, част от 2-ра въздушна група на ВВС на Перу.

Сред бронираната техника, разположена на полигона за учението, можеха да се наблюдават танкове, сред които доста остарели модели като съветския Т-55 и френския AMX-13, които все още очакват замяна, и бронетранспортьори М113 от САЩ. Забележително е участието на две китайски системи: 122-мм реактивни системи за залпов огън Type 90В и преносимите зенитно-ракетни комплекси CPMIECQW-18, а мобилните зенитни установки ЗСУ-23-4 „Шилка-М“ осигуряваха прикритие на бронираните единици.

За борба с вражеските бронирани единици бяха използвани израелски противотанкови ракети Rafael Spike, както и руските 9М133 „Корнет“.

Паралелно с това бяха проведени маневри с т.нар. хипомобилни части (коне и мулета), които играят сериозна роля в планинските и пустинни райони в южната част от страната.

Операциите бяха ръководени директно от командването на 3-та дивизия, което гарантира стриктното спазване на указанията, дадени от армейското командване и правилното използване на личен състав, логистика и техника на т.нар. „Могъща желязна област“.

Guerreros del Sur са ежегодни маневри, които от 2012 г. насам се провеждат на полигона в Локумба и дават възможност на военнослужещи да работят с най-съвременните, както и някои не толкова съвременни образци на въоръжение и техника, като в същото време усъвършенстват своите тактически умения.

ВМС на САЩ нанесоха нов удар по нарколодка в Тихия океан.

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ нанесоха ракетен удар в източната част на Тихия океан, унищожил плавателен съд, който според американските военни е използван от обозначена терористична организация. При удара в международни води загинаха четирима души, съобщи Южното командване на въоръжените сили на САЩ (SOUTHCOM).

В изявление на командването се уточнява, че съвместната оперативна група Southern Spear е нанесла смъртоносен удар по заповед директно от министъра на отбраната Пийт Хегсет. Разузнавателните данни потвърдили, че лодката транспортира голямо количество наркотици по добре известен маршрут за трафик на дрога.

Не се уточняват нито точни координати на плавателния съд, нито конкретни сведения за групировката, която се смята, че го е управлявала. И четиримата души на борда са загинали, а командването ги описа като „нарко-терористи“.

Това е първи потвърден удар в региона от няколко седмици насам. Предишният такъв беше обявен на 16 ноември, след като трима души бяха ликвидирани на друг съд, пренасял наркотици по същия коридор. Преди това подобни акции се случваха почти през ден.

От септември насам американските военни потвърдиха нанасянето на най-малко 23 ракетни удара във водите на Карибско море и източната част на Тихия океан, при които бяха убити общо 87 души. 12 от плавателните съдове бяха поразени в Тихия океан, а други 11 – в Карибите.

Военните обясняват забавянето на операциите с рязкото намаляване на броя на трафикиращите съдове. Президентът Тръмп наскоро намекна, че може да последват и сухопътни операции по коридорите за наркотрафик във Венецуела.

Тръмп заплаши Колумбия, Петро му отвърна с покана.

🇺🇸⚔️🇨🇴 Американският президент Доналд Тръмп заплаши, че всяка държава, която извършва трафик на наркотици към Съединените щати, може да се превърне в мишена на нападение.

„Всеки, който прави това и продава наркотиците си в нашата страна, подлежи на атака“, каза Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета си в Белия дом, след като сам повдигна темата за кокаина от Колумбия.

Изявлението му посрещнато остро от колумбийския президент Густаво Петро, който заяви в X, че властите в страната му унищожават средно по една лаборатория за производство на наркотици на всеки 40 минути, „и то без ракети“.

През последните месеци Тръмп предприе кампания на въздушни удари срещу предполагаеми лодки за наркотрафик в Карибско море и Тихия океан, които доведоха до смъртта на десетки хора.

Американските военни увеличиха значително присъствието си в Карибите, което доведе до високо напрежение между Тръмп и венецуелския президент Николас Мадуро, чиято държава споделя обща граница с Колумбия.

Администрацията на Тръмп твърди Мадуро, че играе централна роля в доставките на наркотици към Щатите, които са отнели живота на хиляди американци – обвинение, последователно отхвърлено от самия Мадуро. През последните дни Тръмп многократно намекна за възможна американска военна намеса във Венецуела.

Във вторник Тръмп заяви пред репортери, че всяка страна, която изпраща незаконни наркотици към САЩ, може да бъде подложена на сухопътни удари – „не само Венецуела“.

„Чувам, че в Колумбия произвеждат кокаин, имат фабрики за кокаин и после ни го продават“, каза Тръмп.

Петро, който е обект на санкции, въведени по-рано от администрацията на американския президент, покани самият Тръмп да се включи в офанзива срещу наркотрафика в страната, но добави сериозно предупреждение:

„Не застрашавайте суверенитета ни, иначе ще събудите Ягуара. Нападение срещу суверенитета ни означава обявяване на война“, написа Петро.

Консулствата на Португалия във Венецуела отвориха спешни телефонни линии.

🇻🇪📞🇵🇹 Консулствата на Португалия в Каракас и Валенсия обявиха денонощни телефони за спешни случаи, предназначени само за португалската общност във Венецуела, в условията на рязко влошаваща се обстановка в страната.

„Като част от постоянния ангажимент да подкрепяме португалците, живеещи във Венецуела, Генералните консулства в Каракас и Валенсия създават канали за спешни ситуации. Това е поредно потвърждение за отдадеността на португалската държава към защитата и помощта на гражданите“, се посочва в съобщението.

В него се подчертава, че телефоните са само за реални извънредни случаи, за да може консулската служба да реагира бързо и ефективно, докато за всички останали въпроси – информация, записване на час и други, трябва да се ползват обичайните канали.

Миналата седмица двете консулства пуснаха и официални WhatsApp канали, за да разпращат бързо важна информация до общността. Отделно съветват всички техни сънародници с планирани полети да се свържат директно с авиокомпании и туристически агенции, защото много рейсове са отменени на фона на последните събития.

Във Венецуела живее една от най-големите португалски диаспори в Латинска Америка. По данни от 2019 г. тя наброява около 300 000 души.

Тръмп „затвори“ въздушното пространство на Венецуела.

🇺🇸✈️🇻🇪 Два палубни изтребителя F/A-18E Super Hornet бяха засечени в полет по крайбрежието на Венецуела с изключени транспондери, според онлайн платформи за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите, излетели от американския самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78), разположен в Карибско море, са прелитали на ниска височина в международно въздушно пространство на под 50 км от столицата Каракас. Изключването на транспондерите прави невъзможно разпознаването им от гражданските радари и се възприема като провокация от режима на Мадуро.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че авиокомпаниите трябва да считат въздушното пространство на Венецуела за затворено – ход, който засилва допълнително натиска върху ръководството в Каракас на фона на седмици на ескалиращо напрежение между двете страни, довело до сериозна заплаха от военна операция срещу Мадуро.

Затварянето на въздушното пространство над дадена държава често е първа стъпка преди въздушни удари. Последното изявление на Тръмп идва на фона на масирано струпване на американски военни сили в региона през последните седмици.

Администрацията на Тръмп обвинява режима на Мадуро, че ръководи картел, който изпраща наркотици към САЩ. В понеделник тя обяви Cartel de los Soles за терористична организация. Този ход може да предостави правно основание на Пентагона да нанесе удари срещу правителствени цели на територията на Венецуела. Всъщност обаче тази групировка не е нито формална организация, нито класически картел.

От Белия дом все още няма отговор на запитването защо Тръмп предупреди самолетите да не прелитат над Венецуела и какво е сегашното разположение на американските сили в региона.

Тръмп няма законово право да затваря едностранно въздушно пространство на чужда държава, но изявлението му изглежда като заплаха за атака или опит да накара венецуелския режим да повярва, че такава се обмисля сериозно.

Тръмп многократно обвини Мадуро, че оглавява наркокартел, и заяви, че не изключва изпращане на войски в страната.

От август насам американската армия струпа значителни сили и техника в Карибския басейн, а от началото на септември насам нанесе удари по десетки лодки, за които администрацията твърди, че участват в наркотрафика, при което загинаха десетки хора. В отговор Мадуро разпореди мобилизация на войските и народната милиция в страната.

Преди малко над седмица Федералната авиационна администрация (FAA) издаде предупреждение към пилотите да проявяват „повишено внимание“ при полети над Венецуела „поради влошаваща се ситуация със сигурността и засилената военна активност“ в и около страната.

Обикновените хора във Венецуела остават в пълна несигурност – хванати между заплахата от американска атака и правителство, на което не вярват, че им казва истината.

USS Mahan проведе съвместни маневри патрулен кораб от Гвиана.

🇺🇸⚓️🇬🇾 USS Mahan (DDG-72), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, проведе съвместни маневри в Карибско море с GDFS Shahous (1039), най-новия патрулен кораб от клас Defiant на Гвианските отбранителни сили.

Според американски служители операцията е част от мисиите на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), възложени от Министерството на отбраната, и приоритетите на президента за пресичане на трафика на наркотици и защита на територията на страната.

По време на ученията един от водещите разрушители на ВМС на САЩ работи заедно с един от най-модерните патрулни кораби на Гвиана, отбелязвайки ясен знак за задълбочаване на партньорството в региона. От Пентагона обясниха, че тези действия са част от по-широка стратегия за подобряване на координацията с партньорските държави в зони с постоянен трафик на наркотици.

Военни от Южното командване уточниха, че техните сили продължават да провеждат патрули, да обменят разузнавателни данни и да провеждат съвместни морски учения с партньорите в региона. Друг разрушител, оборудван с управляеми ракети и далекобойни сензори, USS Winston S. Churchill, изпълнява задачи по проследяване и прекъсване на морските маршрути за наркотрафик, насочени на север към Централна Америка и САЩ.

Гвианският GDFS Shahous, действащ край изключителната икономическа зона на страната, се включи към Churchill за маневри и проверка на комуникациите. Както американски моряци посочиха по-рано, ученията дават възможност на екипажите да усъвършенстват управлението на корабите, да обменят оперативни процедури и да отработват координация при реални сценарии за прихващане.

От Пентагона заявиха, че техните сили в Карибите изпълняват задачи, които са насочени към ликвидирането на транснационални престъпни мрежи. Разполагането на разрушител показва колко високо е поставен приоритетът върху морската сигурност по трасетата, използвани за наркотрафик към САЩ.

Партньорството се осъществява на фона на нестабилност в северната част на Южна Америка. През 2023 г. Гвиана влезе в остър конфликт с Венецуела, след като режимът на Мадуро заяви претенции към богатата на ресурси област Есекибо. През декември 2023 г. Венецуела проведе референдум, в който включи въпрос дали регионът да бъде присъединен към страната, а неговото население да получи венецуелско гражданство. Каракас открито обяви своето намерение да завземе територията със сила, но съседните държави и САЩ се намесиха дипломатически и военно, за да предотвратят ескалация.

Южното командване на САЩ заяви многократно, че мисията му в Карибите включва съдействие на партньорски флоти, подобряване на осведомеността за обстановката в открито море и поддържане на готовност за борба с наркотрафика.

Американският флот оперира в Карибско море от десетилетия в подкрепа на тези задачи.

Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

Американски самолетоносачи патрулират крайбрежието на Венецуела.

🇺🇸✈️🇻🇪 Палубни изтребители на ВМС на САЩ извършиха патрулен полет по крайбрежието на Венецуела, с което отбелязваха първия директен знак, че най-способният ядрен самолетоносач USS Gerald R. Ford вече се намира в зоната на активни операции в Карибско море.

В патрула се включиха самолет за далечно радарно откриване и контрол E-2D Advanced Hawkeye и няколко многоцелеви изтребителя F/A-18E/F Super Hornet.

До този момент наблюдението на района се извършваше от авиационни части на Корпуса на морската пехота с изтребители пето поколение F-35B Lightning II, излитащи от база в Пуерто Рико. Появата на Super Hornet и E-2D Hawkeye показва, че пристигналият наскоро в региона самолетоносач е пълноценен участник във военните операции в региона.

Данни от платформите за мониторинг на полети потвърждават многократни орбити и маршрути на самолети с позивните RHINO (F/A-18E/F) и TRACER (E-2D) над международни води по северното крайбрежие на Венецуела и недалеч от Аруба и Кюрасао – типични за морско патрулиране.

E-2D Hawkeye на Northrop Grumman осигурява ранно предупреждение, контрол на въздушното пространство и далечно наблюдение. F/A-18E/F Super Hornet е проектиран за нанасяне на удари, въздушен бой и морски патрулни задачи, заемайки ролята на основен палубен изтребител на американските самолетоносачи.

Преминаването от сухопътно базирани патрули на морската пехота към палубна авиация отразява промяна в оперативната поза след пристигането на Gerald R. Ford. Въздушното крило на най-новия ядрен самолетоносач позволява значително по-продължителни полети и постоянно присъствие, без да е нужна наземна летищна инфраструктура.

Венецуела отбелязва Деня на авиацията с демонстративен полет на изтребители.

🇻🇪 Боливарската военна авиация на Венецуела ще отбележи Деня на авиацията в четвъртък, 27 ноември, с едни от най-мащабните си учения през последните години, в които ще участват руските изтребители Су-30МК2В и американските F-16A Fighting Falcon, съобщават местни източници.

Ученията ще се проведат над северното крайбрежие на страната и във въздуха над няколко острова в Карибско море, които са венецуелско владение, включително архипелага Лос Рокес и остров Ла Орчила. Според официални представители маневрите включват прецизни излитания, симулирани прехващания, демонстративен полет във формация и координация с военноморските сили.

Основната част от активността ще се фокусира около авиобаза „Ел Либертадор“ в Пало Негро, щат Арагуа, която помещава Су-30МК2В – най-модерните изтребители във венецуелския арсенал. Към тях ще се включат и остарелите, но все още оперативни изтребители F-16A, придобити от САЩ в началото на 80-те години на миналия век, преди влошаването на двустранните отношения.

Военните посочват, че целта на демонстрациите е „да бъде показана бойната готовност, да се укрепи териториалната отбрана и да се отдаде почит към наследството на венецуелската авиация“. Очаква се полетите да бъдат наблюдавани от хиляди граждани по плажовете и възвишенията в северната част на страната.

Освен военната програма, по традиция Денят на авиацията включва още образователни изложби в училищата, лекции на бивши пилоти и ден на отворените врати в музеите на бойната авиация.

Тазгодишните чествания са белязани от високо напрежение между режима на Мадуро и Белия дом, което доведе до безпрецедентно натрупване на американски военни сили в Карибския басейн.

Тръмп обмисля директен разговор с Мадуро.

📸 Снимка: Win McNamee/Getty Images

🇺🇸📞🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп е уведомил съветниците си, че планира да проведе директен разговор с венецуелския лидер Николас Мадуро, въпреки че администрацията обяви Мадуро за ръководител на терористична организация в понеделник, съобщи Axios, цитирайки правителствени служители.

Това решение представлява важен етап в агресивната „дипломация на оръжието“, която Тръмп води спрямо Венецуела, и може да е сигнал, че американски удари и сухопътна операция срещу режима на Мадуро не са непосредствена перспектива.

„Никой не планира да нахлуе и да го застреля или отвлече – поне засега. Не бих казал никога, но не това е планът в момента“, сподели един служител, запознат с дискусиите.

„Междувременно ще продължим да потапяме лодки, които превозват наркотици. Ще спрем трафика на наркотици“, добави той.

Най-малко 83 души бяха убити в 21 отделни удара срещу лодки, за които се твърди, че са пренасяли наркотици, по време на американската военна операция в Карибите, известна като „Южно копие“. Тези действия са част от усилията на Вашингтон да прекъсне потока на наркотици към страната, но бяха осъдени от правозащитни групи като незаконни екзекуции.

Сигналът за интереса на Тръмп към разговор съвпада с решението на Държавния департамент вчера да обяви предполагаем картел във Венецуела за „чуждестранна терористична организация“, давайки на САЩ повече правни основания за военни действия в латиноамериканската страна. Известен като „Картел на слънцата“ (Cartel de los Soles), той е считан за ръководен от режима в Каракас, въпреки че Мадуро отхвърля обвиненията и твърди, че групата е измислица.

Не е определена конкретна дата за разговор между двамата, която все още е „в етапа на планиране“, заяви американски служител пред Axios. Никой не се осмелява да предположи какво точно ще каже Тръмп на Мадуро или по какъв начин ще го стори; клишето „всички опции са на масата“ отговаря напълно на ситуацията.

„Мадуро е наркотерорист. Винаги започвайте с тази дума, ако искате да отразите мисленето на президента“, заяви представител на администрацията.

„Дипломатите ни казват, че Мадуро ще каже: Доверете ми се. Ще проведем нови избори след три години. Можете да вземете всичкия нефт. Ще спрем да го изнасяме в Русия. Той е казвал подобни неща години наред и никога не е спазвал обещанията си. Затова дипломатите ни препоръчват да бъдем мнителни“, допълни той.

Богатата на нефт държава отдавна е опонент на Америка и оказва подкрепа на диктатурата в Куба, осигурила сигурността, помогнала за качването на Мадуро на власт през 2013 г. и за оставането му. Освен това Каракас е съюзник на Иран, Китай и Русия.

Част от предизвикателството в убеждаването на Мадуро да напусне поста е, че кубинските му „ръководители“ може да го екзекутират, ако той се поддаде на американския натиск, твърдят американски служители.

През 2020 г. по време на първия мандат на Тръмп Министерството на правосъдието обвини Мадуро за лидер на „Картел на слънцата“. Венецуелските лидери и военни са свързани публично с групата поне от януари 2007 г.

Критиките към политиката на Тръмп за Венецуела често опитват да обвинят държавния секретар и съветник по националната сигурност Марко Рубио за военната ескалация. Но служители на Белия дом твърдят, че Рубио е поставен на тези позиции, защото отразява желанията на Тръмп.

„Ястребът във Венецуела е Доналд Тръмп, следван от Стивън Милър и Марко Рубио“, смята трети американски служител.

През 2019 г. Тръмп обмисля военни действия във Венецуела след фалшификация на президентските избори от страна на Мадуро. Тогава именно Рубио успя да разубеди президента, посочвайки липсата на достатъчно военни ресурси в региона за ефективно налагане.

Сега Тръмп разполага с тази опция, а Рубио и ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал-лейтенант Кейн са организирали операция, която запазва опциите за президента. Рубио е почистил Държавния департамент и Националната сигурност от персонал, който е против агресивния стил на президента във външната политика.

До момента военните действия включват нанасянето на удари срещу 21 предполагаеми нарколодки в Карибския басейн и Тихия океан от септември насам, с присъствие на повече от 15 000 американски войници и бойни кораби, включително най-модерният ядрен самолетоносач USS Gerald Ford. Тръмп удвои до 50 милиона долара наградата за информация, която доведе до ареста на Мадуро, като ЦРУ е упълномощено за прикрити операции на терен.

Мадуро от своя страна заяви, че е готов за разговор „лице в лице“ с всеки американец, който иска да говори с Венецуела. Напрежението в региона расте, а правителства на съюзници като Обединеното кралство изразиха тревога за сътрудничеството по разузнаването.

Еквадор отхвърли завръщането на американски военни бази в страната

🇪🇨 Избирателите в Еквадор нанесоха тежък политически удар на президента Даниел Нобоа, смятан за близък до американския президент Доналд Тръмп, като в неделния референдум гласуваха масово против връщането на американски военни бази в страната.

Отхвърлянето на предложението блокира възможността американски военни да се завърнат в бившата авиобаза Манта на тихоокеанското крайбрежие, която в миналото беше ключов център на операциите срещу наркотрафика.

Това е сериозен удар за Нобоа, който заложи своята политическа кариера на борбата с насилието на картелите и на сближаването с администрацията на Тръмп. Почти 14 милиона граждани на страната имаха право да гласуват за отмяна на забраната за чужди военни бази, въведена през 2008 г.

„Уважаваме волята на еквадорския народ“, заяви Нобоа, след като неговите предложения бяха отхвърлени от солидно мнозинство от избирателите.

Вотът се проведе на фона на американски въздушни удари по предполагаеми лодки за трафик на дрога в Карибско море и Тихия океан – спорна политика, подкрепяна от самия Нобоа.

„Кампанията на президента беше пълна катастрофа – всичко, което каза правителството му, се оказа лъжа“, заяви 28-годишният инженер Оскар Варела.

Освен за връщането на военните бази, избирателите отговаряха на още три въпроса: трябва ли да се спре държавното финансиране на политическите партии, да се намали броят на депутатите и да се създаде орган, който да изготви нова конституция.

Нобоа се надяваше новата конституция да му предостави повече правомощия в борбата с престъпността, да ограничи влиянието на съдебната власт и да реформира икономиката. Предварителни резултати сочат, че избирателите са отхвърлили с голяма разлика и тези предложения.

Шокиращ обрат и безпрецедентно насилие

Резултатът е истински шок, тъй като анкетите предричаха победа на Нобоа и по четирите въпроса, при все че той лично остава сравнително популярен и наскоро спечели втори мандат.

Референдумът беше проведен в условията на невиждана вълна от насилие, предизвикана от войни за територия между бандите, прекарващи кокаин от Латинска Америка към САЩ, Европа и Азия.

От ноември 2023 г. насам Нобоа разположи войски по улиците и затворите, организира зрелищни акции срещу наркобосове и обяви извънредно положение на няколко пъти – ходове, критикувани остро от правозащитни групи.

37-годишният милионер, страстен шофьор на Porsche, публикува снимки на стотици затворници с обръснати глави в оранжеви униформи, прехвърлени в огромен нов затвор, напомняйки силно за подхода на салвадорския президент Найиб Букеле.

Въпреки това през първото полугодие на годината бяха регистрирани 4619 убийства – най-високият им брой в скорошната история на страната, според Обсерватория за организирана престъпност на Еквадор.

В деня на вота Нобоа обяви ареста на „Пипо“, лидера на най-опасната банда в страната Лос Лобос. Според президента, опасният наркобос „инсценирал смъртта си, сменил самоличността си и се укривал в Европа“. Вътрешният министър Джон Раймберг по-късно уточни, че лицето е било арестувано в Испания при съвместна операция на полицейските сили в двете страни.

Спорните американски удари

Някога считана за една от най-спокойните и безопасни страни в региона, днес Еквадор е потърпевш от едно от най-високите нива на убийства в Латинска Америка, поради което много граждани на страната са склонни да дадат на Нобоа повече свобода на действие.

„Това е единственият начин да се затегнат малко законите и да се сложи край на несигурността, в която живее страната ни“, смята 60-годишната Тереса Хакоме от Гуаякил – най-големият град в Еквадор.

За други избиратели обаче на преден план излезе перспективата Еквадор да подкрепи кампанията на въздушни удари срещу предполагаеми нарколодки. Много правителства в Латинска Америка се обявиха против смъртоносните удари, но Еквадор остана един от защитниците на Вашингтон в региона.

Нобоа поиска помощ от Тръмп в борбата с картелите и дори лансира идеята за връщане на американски военни бази на еквадорска територия.

Що се отнася до останалите въпроси в референдума, президентът смята, че в сегашния си вид конституцията с над 400 члена е твърде дълга и изпълнена с грешки. В същото време обаче той не бе категоричен кои точно части иска да промени, което събуди подозрения, че има намерение да концентрира властта и да ограничи гражданските права. Предвид все още високия му рейтинг от 56 %, органът, който трябваше да изготви новата конституция, най-вероятно щеше да бъде доминиран от негови съюзници.

Речник

Авиобаза Манта: Бивша американска военна база в крайбрежната провинция Манаби. Използвана между 1999 и 2009 г. за операции по прехващане на кораби и самолети за пренос на наркотици в рамките на План Колумбия. Затворена е през 2009 г. по настояване на тогавашния президент Рафаел Кореа.

Найиб Букеле: Президент на Салвадор от 2019 г. Става известен с твърдата си политика срещу бандите, наречена „желязния юмрук“. Тя включва масови арести, мега-затвори, снимки на хиляди затворници с обръснати глави в оранжеви униформи – стил, който Нобоа открито копира.

Гуаякил: Най-големия град и главно пристанище на Еквадор, който напоследък е център на насилие и наркотрафик.

Лос Нобос: Една от най-опасните престъпни групи в Еквадор, съюзник на мексиканския картел Халиско Нова Генерация (CJNG). „Вълците“ са отговорни за стотици убийства, атентати срещу политици и кандидати за президент.

Манта: Крайбрежен град в Екватор, домакин на американска военна база до 2009 г.

Даниел Нобоа: Президент на Еквадор от ноември 2023 г. На 37 години става най-младият държавен глава в историята на страната. Син е на най-богатия човек в Еквадор, банановия магнат Алваро Нобоа. Спечели предсрочни избори през октомври 2023 г. Избран отново за пълен мандат през февруари 2025 г.

Пипо: Вилмар Ромеро Меса, известен още като „Ел Негро“ или „Пипо“, главатар на картела Лос Нобос. Арестуван преди броени дни в Испания, след като е инсценирал смъртта си.

План Колумбия: Американска програма (2000–2016 г.) за борба с наркотрафика и партизаните в Колумбия, включваща използването на базата в Манта за разузнавателни полети.

Забрана за чужди бази: Член 5 от конституцията на Еквадор (приета от Рафаел Кореа през 2008 г.) забранява изрично постоянното присъствие на чужди военни и съоръжения на територията на Еквадор.

САЩ обмисля пускане на листовки в психологическа операция навръх рождения ден на Мадуро.

🇺🇸✈️🇻🇪 Белият дом обмисля провеждането на психологическа операция с цел допълнително засилване на натиска върху венецуелския лидер Николас Мадуро, при която американски военни самолети да разпръснат листовки над столицата Каракас точно на рождения му ден.

Операцията, която все още не е получила окончателно одобрение, би била потенциална ескалация на кампанията за отстраняването на Мадуро от власт – цел, която е сред основните приоритети на президента Доналд Тръмп още от първия му мандат начело на САЩ и се споделя от най-близките му съветници.

Тръмп вече разположи мощна военноморска групировка в Карибско море и хиляди американски военни в региона. От началото на септември в операцията са ликвидирани над 80 предполагаеми трафиканти на дрога. Белият дом отхвърли възраженията на правни съветници в правителството за това доколко са законни убийствата на заподозрени престъпници, които не са класифицирани като вражески бойци.

В уведомление до Конгреса и становище на Службата за правни съвети към Министерството на правосъдието се твърди, че Съединените щати се намират във въоръжен конфликт с „определени терористични организации“, който не е международен. Това твърдение предизвика остри критики от демократи и дори от някои републиканци в Конгреса, според които кабинетът не е представил убедителни доказателства, че може да убива безнаказано заподозрени в международни води, а не да ги задържа и изправи пред съд.

В средата на ноември Тръмп заяви, че „по същество вече е решил“ как ще постъпи по отношение на евентуална военна операция срещу Венецуела, като преди това заплаши да разшири сегашните операции към цели на сушата.

Планираните листовки съдържат информация за наградата от 50 милиона долара за информация, довела до ареста на Мадуро. През август Вашингтон удвои наградата от 25 милиона долара във връзка с повдигнатото през 2020 г. обвинение за корупция, наркотероризъм и трафик на дрога.

САЩ и над 50 други държави твърдят, че Мадуро е загубил президентските избори през 2024 г. и не го признават за легитимен държавен глава на Венецуела.

Разпръскването на листовките може да започне още в неделя – денят, в който Мадуро навършва 63 години. Източници, запознати с въпроса, подчертават, че датата е избрана напълно умишлено.

Целта на операции като тази е оказването на допълнителен натиск върху Мадуро да се оттегли или окуражаването на съпротивата срещу режима, без да се стига до пряка военна атака срещу Венецуела. Въпреки че в предизборната си кампания обеща да избягва големи военни авантюри, през първата година от мандата Тръмп вече ръководи въздушни кампании в Иран, Йемен и сега в Карибите.

Разпръскването на листовки в навечерието на потенциална военна операция е класическа тактика на психологическа война, насочена към деморализация на врага. В дните преди инвазията в Ирак през 2003 г. американски самолети хвърляха листовки с предупреждение към иракските войски да не стрелят по американски самолети и съветваха иракските граждани да слушат емисиите на американското радио.

Психологически операции бяха използвани и по време на американската инвазия в Панама през 1989 г., за да бъде свален диктаторът Мануел Антонио Нориега. Военните пускаха на пълна сила рок парчета като „Nowhere to Run“ на Martha and the Vandellas, за да изнервят известния любител на операта Нориега, докато той се укриваше в дипломатическата мисия на Ватикана.

САЩ издадоха NOTAM известие за небето на Венецуела.

🇺🇸⚠️🇻🇪 САЩ издадоха известие към авиационните мисии (NOTAM) за „потенциално опасна ситуация“ във въздушното пространство на Венецуела поради „влошаващата се обстановка със сигурността и засилената военна активност в и около“ страната.

В него се отбелязва, че заплахите могат да представляват риск за самолетите на всички височини, включително по време на полети над територията на страната, кацане и излитане, а също така и за летищата и самолетите на земята.

Това идва малко след като президентът Доналд Тръмп заяви, че ще разговаря с венецуелския лидер Николас Мадуро „в не чак толкова далечно бъдеще“ и ще му каже „нещо много конкретно“, докато Вашингтон продължава да засилва натиска си върху режима в Каракас.

В интервю за Брайън Килмийд в ефира на Fox News Тръмп на няколко пъти не пожела да даде повече подробности за следващата си стъпка, но подчерта, че неговата администрация ще бъде „много ангажирана“.

Още миналия уикенд американският президент спомена, че може да проведе разговор с Мадуро, който според него търси диалог. В същото време обаче администрацията му предстои да обяви „Cartel de los Soles“ за терористична организация, като по думите му тя е ръководена лично от Мадуро и негови приближени.

„Нито Мадуро, нито приближените му представляват легитимното правителство на Венецуела. Cartel de los Soles, заедно с други определени като терористични организации, в това число Трен де Арагуа и картела Синалоа, носят отговорност за терористично насилие в цялото полукълбо, както и за трафик на наркотици към Съединените щати и Европа“, се посочва в изявлението на Държавния департамент.

Мадуро отправи множество призиви за диалог с Тръмп, но в същото време демонстрира дръзкото си поведение, като обяви, че в ключов район на страната е било разположено „тежко въоръжение и ракети“.

Според него разполагането е част от „изчерпателен план за отбрана“ и укрепва коридора между Каракас и крайбрежния щат Ла Гуайра.

По време на телевизионно обръщение Мадуро показа зоната на карта и посочи, че планът описва подробно как режимът ще защитава населението от външни заплахи – „улица по улица, квартал по квартал, оръжие по оръжие, оръжейна система по оръжейна система“.

По-късно в същото обръщение той направи твърдение, че от началото на военното разполагане на САЩ в региона през август в т.нар. боливарска милиция са се включили над 8 милиона мъже и жени, за които е осигурен арсенал от оръжия.

Петролна рафинерия гори във Венецуела.

🇻🇪 Огромен пожар избухна в петролен проект в източна Венецуела, където е разположен завод за преработка на петрол Petrocedeno, съобщават местните медии и източници в държавната компания PDVSA.

Заводите за преработка на суров петрол в пояса на Ориноко, основен регион на Венецуела за добив на петрол, са ключови за превръщането на тежкия суров петрол в сортове за износ в чужбина.

Работник от близък обект споделя, че преди избухването на пожара се е чула силна експлозия, поради това, че огънят е пламнал в непосредствена близост до дестилационната кула. Друг източник изрази съмнения, че огнената стихия вероятно се е разнесла и към завода за нафта.

Трети източник съобщи, че към мястото на инцидента са изпратени линейки, но засега няма официално потвърдени данни за пострадали. Извършена е евакуция на персонала от съоръжението.

Колумбия ще продължи да нанася въздушни удари по FARC.

🇨🇴 Колумбийската армия ще продължи да нанася въздушни удари в рамките на своите усилия да спре подема на незаконните въоръжени групировки, въпреки смъртта на най-малко 12 деца и тийнейджъри при скорошни бомбардировки срещу дисиндентска фракция на FARC, заяви в сряда министърът на отбраната Педро Санчес.

Омбудсманът по правата на човека Ирис Марин призова президента на страната Густаво Петро да спре операциите след въздушните удари в провинциите Амасонас, Гуавияре и Араука. Президентът се извини на майките на седемте непълнолетни жертви на една от атаките.

Ескалацията на ударите бележи обрат в стратегията на Петро за националната сигурност. След като встъпи в длъжност през 2022 г. той спря въздушните удари, но миналата година те бяха възобновени при условие, че не са насочени срещу деца и тийнейджъри, вербувани от партизаните и престъпните банди.

„Ще продължим да използваме всички законни средства на държавата. Беше атакувана законна цел с изцяло легитимни средства в пълно съответствие с конституцията и закона“, подчерта Санчез пред Ройтерс, откъдето припомнят, че е пенсиониран генерал от колумбийските военновъздушни сили.

Според него основна отговорност за смъртта на децата носят незаконните групировки, които са ги вербували. „Ние не атакувахме деца. Целта на удара беше напълно легитимна“, подчерта той.

Петро обеща сложи край на конфликта, започнал преди повече от 60 години и убил близо половин милион души, промени подхода си миналата година, след като преговорите с партизаните не дадоха очаквания резултат. Той нареди офанзива на военните в югозападната част на страната, с която да изтласка една от фракциите на FARC, отхвърлила мирното споразумение от 2016 г. Засега обаче тя постига резултати, които са доста под очакванията.

Правозащитни групи отбелязват, че въоръжените групировки, съставени предимно от дисинденти на Революционниte въоръжени сили на Колумбия (FARC), вербуват малолетни, които са използвани от тях като жив щит за възпиране на военните атаки и защита на своите лидери и лагери.

През 2024 г. са вербувани най-малко 625 деца и юноши, а от януари тази година техният брой е 162, сочат публично достъпни данни от Омбудсмана.

Лидерът на групировката, известен като Иван Мордиско, заплаши, че ще подложи извършителите и отговорните за въздушни удари на „революционен съд“

„Революционният съд“ е незаконна процедура, при която партизаните обвиняват конкретно лице, че е извършило дадено престъпление, и могат да произнесат смъртна присъда – практика, забранена от закона и даваща власт на престъпници, коментира Санчес.

Назад в историята въздушните удари са се явявали ключов инструмент за Колумбия. Именно след като няколко висши командири на FARC бяха убити при бомбардировки, организацията се принуди да седне на масата за преговори, които доведоха до сключването на мирно споразумение от 2016 г. и решението на 13 000 бойци да сложат оръжие.

Споразумение на стойност 3,1 милиарда евро, подписано наскоро със шведската корпорация Saab за покупката на 17 изтребителя Gripen E/F, които да заменят остарялата флота от израелски Kfir от 80-те години на миналия век, е било постигнато по напълно прозрачен начин, увери Санчес.

Част от политическата опозиция и местни военни експерти обаче изразиха съмнения за възможно надхвърляне на разходите по сделката.

Министърът увери, че сътрудничеството с американската армия остава „много силно“ и обменът на разузнавателни данни в борбата с наркотрафика продължава – при условие, че тя не се използва за смъртоносни удари по плавателни съдове, подозирани в трафик на наркотици.

Леталните операции срещу подобни плавателни съдове доведе до остър словесен дуел между Петро и Доналд Тръмп, при който колумбийският лидер миналата седмица заплаши да прекрати обмена на разузнавателна информация и да закупи руски изтребители.

Водещият американски самолетоносач и ударната му група са в Карибско море.

🇺🇸 Водещият ядрен самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) и неговата авионосна ударна група се намират в Карибския басейн, непосредствено южно от Пуерто Рико. Разполагането, извършено по нареждане на министъра на отбраната Пийт Хегсет, е насочено към подсилване на операциите на американския флот срещу наркотрафика в целия регион.

Началникът на Южното командване (SOUTHCOM) адмирал Алвин Холси изтъкна значението на мисията, заявявайки: „Разполагането на ударната група на USS Gerald R. Ford е ключова стъпка в подсилването на решимостта ни да защитим сигурността на Западното полукълбо и опазването на американската родина.“

Подсиленото военно присъствие демонстрира координирани усилия за пресичане на наркотрафика в региона, твърдят американски официални лица. През последните седмици се проведоха интензивни операции срещу подозрителни плавателни съдове близо до бреговете на Венецуела и източната част на Тихия океан. Тези действия са жизненоважни за защитата на американските интереси в региона. Военното натрупване включва и значителни авиационни сили — увеличено присъствие на самолети в авиобазата „Рузвелт Роудс“ в Пуерто Рико и нови активации от Ел Салвадор, които бяха описани като стратегически подобрения в рамките на продължаващата инициатива срещу картелите.

Сателитно изображение от понеделник, подложено на анализ от OSINT експерта М. Т. Андерсън, показва самолетоносача разположен западно от придружаващата го ударна група, съставена от два разрушителя клас Arleigh Burke, танкер от клас USNS Kaiser и още един боен кораб.

Южното командване потвърди присъствието на разрушителите USS Bainbridge и USS Mahan, както и USS Winston S. Churchill, който изпълнява роли в интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана.

С екипаж от над 4000 моряци и внушително количество тактически бойни самолети, USS Gerald R. Ford ще действа съвместно с наличните сили в Карибския регион, включително амфибийната група Iwo Jima и свързаното с нея морско експедиционно подразделение, в рамките на операция Southern Spear, обявена наскоро от Хегсет.

В същото време крайбрежният боен кораб USS Wichita отплава от военноморската база Мейпорт за изпълнение на задачи по южната граница на САЩ, заявиха от Северното командване (NORTHCOM) в социалните мрежи.

От началото на септември активите на SOUTHCOM са нанесли удари по най-малко 21 подозрителни плавателни съда в южната част на Карибския басейн и източната част на Тихия океан, при които са загинали най-малко 83 души, според данни на Белия дом. Напрежението с режима във Венецуела се изостри още повече, когато Николас Мадуро обвини Вашингтон, че използва операциите за борба с наркотрафика като прикритие за агресия, и определи засиленото военно присъствие като „обсада“.

Тръмп не се фокусира само върху Венецуела, а вместо това насочи вниманието си и към Мексико. Коментирайки възможността за евентуални военни удари на мексиканска територия, Тръмп заяви:

„Бих ли нанесъл удари в Мексико, за да спра наркотиците? Нямам нищо против“, лаконичен бе той. Междувременно отново се появиха спекулации, че се обсъжда разполагане на американски войски и разузнаване за борба с картелите вътре на мексиканска територия.

Контраадмирал Пол Ланзилота, командир на авионосна ударна група №12 подчерта възможностите на самолетоносача, заявявайки: „Нашите лидери призовават ударната група на Gerald R. Ford като най-способната, адаптивна и смъртоносна платформа в света да бъде там, където е нужно, когато е нужно.“

Междувременно президентът Мадуро организира митинг, по време на който отправи призив за мир в двете Америки и критикува продължаващите военни интервенции по света. На фона на неяснотата в евентуалните планове на САЩ в Латинска Америка, се провеждат разговори за потенциален диалог с Мадуро, въпреки че военните опции винаги са на масата.

Акт на саботаж беше докладван в електропреносната мрежа на Венецуела

🇻🇪⚡️ Венецуелската държавна компания CORPOELEC съобщи, че три кули за пренос на електроенергия в община Хуан Антонио Сотильо, щат Ансоатеги, са били взривени от „престъпни агенти, подкрепяни от чужди сили“, определяйки го като акт на саботаж.

Националната електрическа корпорация (CORPOELEC) съобщава на венецуелския народ, че в събота, 15 ноември, Националната електрическа система (SEN) отново стана жертва на престъпен акт на саботаж. Той доведе до срутването на три преносни кули в община Хуан Антонио Сотильо, щат Ансоатеги, с цел да се дестабилизира основна обществена услуга за жителите на източна Венецуела.

В отговор на атаката нашите служители незабавно бяха изпратени в засегнатата зона съгласно протоколите за бърза реакция, установени от националното правителство под ръководството на президента Николас Мадуро.

С отдаденост и ангажимент техническият екип започна възстановителните работи, по-специално на инфраструктурата на хълма Серо Видоньо в община Ансоатеги, за да възстанови електрозахранването на общностите постепенно и безопасно.

Този саботаж показва жестокостта на една неконвенционална война, която застрашава благосъстоянието на нашия народ. Въпреки това венецуелците продължават твърдо и недвусмислено да потвърждават убеждението си да бъдат свободни и независими, вървейки по собствения си път.

Призоваваме венецуелския народ да запази доверието си, убедени, че отдадеността, ангажиментът и патриотичното съзнание на нашите служители ще гарантират непрекъснатостта и ефективността на услугата, която венецуелците заслужават.

Операция „Южно копие“: Анализатори излязоха с карта на потенциални военни цели във Венецуела

🇺🇸📍🇻🇪 В условията на ескалация на напрежението между САЩ и Венецуела, военният експерт Иън Елис и онлайн изданието SA Defensa публикуваха подробна карта с потенциални военни цели в страната.

Това се случи броени часове след като министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет официално обяви операция „Южно копие“ (Operation Southern Spear) за борба с нарко-терористи в Западното полукълбо.

Водена от Обединена оперативна група „Южно копие“ и Южното командване на Въоръжените сили на САЩ (SOUTHCОМ), операцията включва разполагането на водещия самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) в Карибско море, на под 200 км от бреговете на Венецуела.

Вашингтон подчертава, че целта на операцията е защита на „родината“ от наркотрафик, но анализатори предупредиха за риск от директни удари по военна инфраструктура. Режимът на Николас Мадуро отговори с мобилизация на над 200 000 войници и активиране на планове за отбрана, в т.ч. разполагане на зенитно-ракетни комплекси.

Карта на Елис и SA Defensa, споделена в социалните мрежи, включва ключови съоръжения на Боливарските национални въоръжени сили (FANB), които биха могли да бъдат приоритетни за американски операции:

• Боливарски флот: Военноморски бази в Puerto Cabello, La Guaira и Punto Fijo – основни пристанища за подводници и крайцери.
• Боливарски въздушни сили: Военновъздушни бази като Urdaneta, Base Aérea Libertador и El Libertador, където са базирани изтребители Су-30 и транспортни самолети.
• Боливарски сухопътни войски: Ключови крепости като Paramacay, Manaure и Tabacare – центрове за обучение и логистика на танкови и пехотни подразделения.
• Боливарска национална гвардия: Командни постове и гранични пунктове, свързани с контрол на територията.
• Радари: Обекти за наблюдение в La Orchila и Guaicapuro, ключови за ранно предупреждение.
• Системи за противовъздушна отбрана: Батерии С-300 и Бук-М2Е около столицата Каракас и крайбрежието.
• Военни щабове и политически центрове: Сградат на Министерство на отбраната и дворецът „Мирафлорес“ в Каракас – символи на режима на Мадуро.

Според Елис, посочените цели са избрани поради предполагаемата си роля в логистиката на наркотрафика, макар Венецуела да отхвърля обвиненията като „империалистическа агресия“. Експерти като Джеф Рамзи смятат, че операцията може да е по-скоро тактическо налягане за преговори, отколкото пълен военен сблъсък, но рискът от ескалация остава висок.

Регионът е свидетел на безпрецедентно натрупване на военни сили: флотът включва десетки кораби и над 12 000 морски пехотинци. Венецуела води учения „Независимост 200“ с акцент върху защитата на критична инфраструктура. Световните лидери, включително в Г7, призовават за деескалация, а страните от региона са разтревожени от евентуални хуманитарни последици.

Великобритания и Колумбия спират споделянето на разузнавателни данни със САЩ.

🇬🇧⚔️🇺🇸 Обединеното кралство прекратява споделянето на разузнавателни данни със САЩ за предполагаеми лодки с наркотици в Карибите, защото не желае да участва във военни удари срещу тях, тъй като ги смята за незаконни, съобщи CNN, цитирайки източници, запознати с въпроса.

Решението представляват сериозен разрив между най-близки съюзници и партньори в разузнаването и илюстрира нарастващите съмнения относно юридическата правомерност на военната кампания на САЩ в Латинска Америка.

Великобритания контролира няколко територии в Карибския басейн, където е разположила активи на разузнаването, които помагаха на САЩ да откриват подозирани кораби с наркотици, за да може Бреговата охрана на САЩ да ги спира, обясниха източниците. Това означаваше корабите да бъдат спрени, претърсени, екипажът им задържан, а наркотиците – конфискувани.

Данните обикновено се изпращаха до Съвместна междуведомствена оперативна група „Юг“ – звено със седалище в щата Флорида и служители от няколко партньорски държави, което е насочено към ограничаване на незаконния трафик на наркотици.

След като американската армия започна да нанася смъртоносни удари по корабите през септември, Великобритания се притесни, че нейните разузнавателни данни могат да бъдат използвани за избор на цели. Британски официални лица смятат, че американските удари, при които са убити 76 души, нарушават международното право. Спирането на разузнаването е започнало преди повече от месец.

Миналия месец върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк заяви, че ударите са в нарушение на международното право и представляват „извънсъдебно убийство“. Великобритания споделя тази оценка, потвърдиха източниците пред CNN.

До началото на ударите през септември, борбата с незаконния трафик на наркотици се извършваше от правоохранителни органи и Бреговата охрана. Членове на картелите и трафиканти се третираха като престъпници с право на законен процес – нещо, за което Обединеното кралство съдействаше с радост, казаха източниците.

Но администрацията на Тръмп твърди, че военните са в законовото си право да убиват заподозрени трафиканти, тъй като са непосредствена заплаха за гражданите и представляват„вражески бойци“ във „въоръжен конфликт“ срещу САЩ, се посочва в меморандум, изпратен до Конгреса от Белия дом. Министерство на правосъдието издаде все още секретно становище в подкрепа на твърдението чрез Службата за правни съвети. Тръмп обяви множество картели за „чуждестранни терористични организации“. Белият дом многократно заяви, че тези действия „напълно съответстват на Закона за въоръжените конфликти“ – част от международното право, замислена да предотврати атаки срещу цивилни.

Правни експерти обаче алармират, че Законът за въоръжените конфликти все пак се прилага към цивилни трафиканти и обявяването на групата за чуждестранна терористична организация не дава автоматично право на смъртоносна сила. Някои кораба, ударени от САЩ, са били неподвижни или са обръщали курса си на плаване в момента на атаката, което подкопава твърдението на Тръмп, че са били непосредствена заплаха, която не може да бъде решена чрез спиране и арест.

Високопоставени американски военни също изразяват съмнения относно кампанията. Командирът на Южното командване на САЩ адмирал Алвин Холси даде оставка по време на напрегната среща със секретаря по отбраната Пит Хегсет и председателя на Съвета на началник-щабовете миналия месец, когато повдигна въпроси за законността на ударите. Холси ще напусне поста през декември, само година след като пое командването на SOUTHCOM.

Юристи по международно право в Службата на главния съветник на Пентагона изразиха опасения за законността на ударите. Няколко настоящи и бивши военни юристи казаха пред CNN, че ударите не изглеждат законни. По-рано говорител на Хегсет отрече някой от участвалите в операции юристи да е възразил.

Канада – друг ключов американски съюзник, който от близо две десетилетия помага на Бреговата охрана на САЩ да спира трафиканти в Карибския басейн – също се дистанцира от военните удари. Източниците казаха пред CNN, че Канада възнамерява да продължи партньорството си с Бреговата охрана в рамките на операция „Кариби“, но е заявила, че не иска споделените разузнавателни данни да бъдат използвани за насочване на смъртоносни удари по кораби.

Миналия месец говорител на канадското министерство на отбраната заяви пред местните медии, че е „важно да се отбележи, че дейностите на канадските въоръжени сили в рамките на операция Кариби се провеждат в координация с Бреговата охрана на САЩ“, като са отделни и различни от нанесените удари по заподозрени кораби с наркотици.

Колумбийският президент Густаво Петро заяви във вторник, че е наредил на силите за сигурност да прекратят споделянето на разузнавателни сведения с американските служби, докато не бъде сложен край на атаките в Карибите. В публикация в X той написа: „Борбата с наркотиците трябва да бъде подчинена на правата на човека на карибските народи.“

Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.