Смъртта на основателя: Ниньо Гереро и възходът на Трен де Арагуа.

🇺🇸🎯🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в петък вечерта, че Ектор Рустенфорд Гереро Флорес, известен в подземния свят като „Ниньо Гереро", е ликвидиран при „бърз и смъртоносен кинетичен удар". Към публикацията си в Truth Social Тръмп прикачи видео, на което сграда със зелен покрив е унищожена в мощна експлозия от попадение на прецизен боеприпас. Така беше премахнат не просто издирван беглец, за чието залавяне Вашингтон имаше обявена награда от 5 милиона долара, а архитектът, превърнал една затворническа банда от венецуелския щат Арагуа в престъпна мрежа с пипала през Латинска Америка, САЩ и Атлантическия океан чак до Испания.

Самият удар обаче носи още едно, по-тежко за региона послание. Той е проведен, по думите на министъра на отбраната Пийт Хегсет, „в сътрудничество с венецуелските сили за сигурност", т.е. в съвместна операция между Вашингтон и Каракас. Само преди броени месеци подобно изречение щеше да звучи немислимо: до ареста на президента Николас Мадуро в хода на операция „Absolute Resolve" на 3 януари САЩ и Венецуела бяха от двете страни на открита конфронтация. Днес правителството, изградено върху руините на чависткия режим, споделя разузнаване и „специализирана техническа поддръжка" със САЩ – и първият съвместен трофей на този съюз е човекът, чиято организация се роди именно в недрата на доскорошната венецуелска държава.

Детайли остават оскъдни и на места дори несъвпадащи. САЩ описва „кинетичен удар" – версия, която видеото с експлозията подкрепя; Каракас говори за „сблъсъци" с членове на престъпните структури, „довели до смъртта" на Гереро. Точното място на операцията не е оповестено, а независимо потвърждение на фактите около гибелта му липсват. Това е важно да се държи наум: разказът за такъв удар почти винаги изпреварва проверката му.

Историята на тази организация не започва по коридорите на картела Синалоа, нито в маршрутите на кокаина в джунглите на Колумбия, а зад стените на Centro Penitenciario de Aragua – затвор, известен на всички просто като Токорон. Според доклад на Transparency Venezuela групата приема своето име някъде в периода 2013-2015 г. – въпреки че дейността ѝ започва по-рано; зараждането ѝ може да бъде проследено до рекет около недовършен жп проект в Арагуа, откъдето идва и „влакът" в името – Трен де Арагуа (Tren de Aragua). Истинската ѝ люпилня обаче е Токорон. Венецуелските затвори от години функционират по неписани закони, като държавата отстъпва вътрешния контрол на престъпните босове, наричани на испански pranes; пранът е едновременно надзирател, съдия и данъчен агент в своя периметър, а Ниньо Гереро е пранът на Токорон. Под неговата власт затворът се превръща в нещо средно между крепост и курорт – с басейн, ресторанти и удобства, описвани от посетители с недоверие – а зад тази витрина се разгръща команден център, от който се управляват престъпна дейност, която включва рекет, отвличания и трафик далеч отвъд периметъра му.

Когато през есента на 2023 г. режимът във Венецуела най-сетне щурмува и си върна контрола върху Токорон, операцията разкри мащабите на провала: пранът, който формално трябвше да бъде зад решетките, изобщо не беше открит. Гереро беше изчезнал и остана в нелегалност оттогава – превръщайки се в най-търсения призрак на собствената си държава. Вашингтон постепенно вдигаше залога. В края на 2024 г. Държавният департамент обяви награда от 5 млн. долара за информация, която доведе до задържането му. През декември Федералната прокуратура за Южния окръг на Ню Йорк му повдигна обвинение, че е разпореждал, направлявал и улеснявал актове на тероризъм на американска земя. Прокурорът Джей Клейтън (между другото, същият беше номиниран лично от Тръмп за наследник на Тулси Габард на поста Директор на Националното разузнаване) го определи за „мозъка зад еволюцията на Трен де Арагуа от затворническа банда във Венецуела до транснационална терористична организация". Обвинението не беше изолиран жест, а част от широка кампания на натиск срещу Венецуела, тогавашният ѝ политически елит и действащите на нейна територия картели – кампания, която само година по-късно щеше да достигне своята кулминация със специалната операция на САЩ в сърцето на Каракас.

Това, което прави Трен де Арагуа толкова сложна за разбиране (и за обезвреждане) мишена, е природата на разрастването ѝ. За разлика от класическите наркокартели, чиято логистика следва кокаина, тази организация се разля по човешките потоци. Докато милиони венецуелци бягаха от икономическия колапс на страната си, бандата се вплете в самите миграционни коридори, превръщайки бежанците едновременно в стока и в дойна крава: трафик на хора, сексуална експлоатация, изнудване чрез т.нар. „ваксина", поръчкови убийства. Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ дейностите ѝ включват изнудване, отвличане, пране на пари и трафик на наркотици, но същината ѝ, противно на внушението от етикета „картел", остава хищническа, а не непременно свързана с наркотици. По този начин организацията се настани в Боливия, Колумбия, Чили и Перу, превръщайки се – по думите на бившия вицепрезидент на Колумбия ген. Оскар Наранхо – в „най-разрушителната престъпна организация, която действа днес в Латинска Америка". В Чили разследване на отвличането и убийството на венецуелския военен и дисидент Роналд Охеда в столицата Сантяго в началото на 2024 г. – свързано от местните власти именно с Трен де Арагуа – предизвика обществен шок и изостри отношенията между Чили и Венецуела.

Истинският политически заряд на групировката обаче се отприщи едва когато тя прекрачи границите на САЩ. Сигнали за дейността ѝ се появиха в отделни щати като Флорида и Колорадо. Части от венецуелската диаспора разказват, че разпознават същата престъпност, заради която са избягали от дома. Именно тук Трен де Арагуа се превърна от криминален в политически феномен: обявена за чуждестранна терористична организация още през 2025 г. тя стана централен символ на дебата за имиграцията, който беляза първите месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом, а отделни инциденти като нашумелите твърдения за „превзети" жилищни блокове в Аврора, Колорадо, се разраснаха в национален наратив за нашествие. Обхватът ѝ не спря до Западното полукълбо. През март 2024 г. в Испания бе арестуван брат на Гереро – следа, която отведе полицията до първата предполагаема клетка на Трен де Арагуа в страната и потвърди, че мрежата вече е прехвърлила Атлантика.

И все пак, въпреки че репутацията на бандата набъбна значително, конкретните доказателства за нейния реален обхват изостават видимо от риторичния ореол около нея. В доклад от октомври 2025 г. мозъчният тръст Insight Crime, специализиран в организираната престъпност, отбеляза лаконично, че „репутацията на Трен де Арагуа изглежда нараства по-бързо от действителното ѝ присъствие в САЩ". Това обаче не е дребна подробност – то стои в сърцето на спора доколко организацията е централизирана йерархия и доколко е разпиляна франчайз марка, под която действат слабо свързани помежду си звена. Точният брой на нейните членове на територията на САЩ остава неясен, наред с пълния мащаб на операциите ѝ.

Оттук произтичат и два ключови въпроса, на които обявеният от Тръмп удар не отговаря. Първият е оперативен. Обезглавяващият удар е много по-уместен срещу организации с твърда йерархия, отколкото децентрализирани мрежи, а наличните сведения описват Трен де Арагуа по-скоро като второто. Ако името на бандата отдавна се е отделило от личния контрол на своя създател и се налага като марка из миграционните коридори на западното полукълбо, смъртта на Ниньо Гереро лишава мрежата от основополагащ мит и символен команден връх, но не и непременно от способността да функционира. Историята ната организирана престъпност в Латинска Америка е изпълнена с ликвидирани „капо", чиито структури не само оцеляха, но и се трансформираха до фрагментирани късове, които станаха още по-трудни за проследяване. Дали машината на Токорон ще се окаже изключение или напротив – ще затвърди това явление, ще проличи в не толкова далечното бъдеще – не от кадрите с удара, а от това дали изнудването и трафикът по маршрутите ще секнат през идните месеци.

Вторият въпрос е геополитически и тежи още повече. Обявената съвместна операция кодифицира обрат, който само преди година изглеждаше немислим: Вашингтон и Каракас, действащи рамо до рамо на венецуелска земя. За правителството, изградено върху развалините на чависткия режим, смъртта на фигура, която процъфтя точно заради симбиозата между официална власт и подземен свят – представлява операция по сигурност и в същото време акт на легитимация. Съдействайки за премахването на най-разпознаваемия продукт на доскорошния ред, новата власт се стреми да докаже, че е скъсала с миналото си. Иронията има прецедент по нашите географски ширини – знаковите убийства на прехода. И в двата случая държавата, чиято система отгледа престъпния свят, след време съдейства и/или участва във физическото унищожение на най-знаковите му фигури.

Затова и истинската мярка за този удар не е самият трофей, а онова, което прикрива. Смъртта на Ниньо Гереро затваря биографията на една фигура и отваря изпитание за две структури едновременно – за мрежата, оставил след себе си, и за двустранния съюз, който го унищожи. Първото ще се измери по това дали ще оцелее без своя основател, а второто – по това дали ще се окаже нещо повече от съвпадение на интереси около едно общо име в списъка на издирваните. Видеото с поразената сграда дава категоричен завършек на първия въпрос. Никой от двата по-важни все още няма своя отговор.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Държавният департамент на САЩ обозначи двете водещи бразилски банди като терористи.

🇺🇸🇧🇷 Държавният департамент на САЩ определи двете най-големи престъпни банди в Бразилия, Comando Vermelho (CV) и Primeiro Comando da Capital (PCC) за „специално обозначени глобални терористи“ (SDGT) и възнамерява да ги включи в своя списък с чуждестранни терористични организации (FTO) от 5 юни.

Според официалното съобщение мярката се основава на раздел 219 от Закона за имиграцията и гражданството и Изпълнителна заповед 13224. а вписването в списъка на FTO влиза в сила с публикуването му във Федералния регистър.

Решението идва само броени дни след като бразилският сенатор Флавио Болсонаро, кандидат за президент на предстоящите избори през октомври и син на бившия държавен глава Жаир Болсонаро, се срещна с президента Доналд Тръмп в Белия дом и поиска именно това определение. В отговор Тръмп обеща да „анализира“ искането, а Болсонаро посочи, че двете банди действат в десетки страни „с пипала, които пряко засягат САЩ и останалата част от полукълбото“. В официалното си съобщение Държавният департамент ги нарече „две от най-жестоките престъпни организации в Бразилия“, които командват хиляди членове и са организирали атаки срещу полицаи, държавни служители и цивилни. Според оценки на експерти, цитирани от международни медии, двете банди са с предполагаема численост от над 50 000 души.

„Червената команда“ е по-старата от двете групи, оформяйки се през 70-те години на миналия век в рамките на затвора „Кандидо Мендес“ на остров Иля Гранде край Рио де Жанейро, където бразилската хунта настаняваше в един и същ корпус обикновени престъпници и заловени леви партизани. От този съюз, първоначално под името „Червен фланг“ (Falange Vermelha), създаден за самозащита от насилието между затворници и от надзирателите – общата престъпна среда възприе организационни похвати и реторика от партизаните. Названието Comando Vermelho се наложи към 1979 г., когато амнистия освободи политическите затворници и групировката пренесе структурата си в наркопазара на Рио де Жанейро, който държи и до днес.

„Първата столична команда“ възниква по-късно и по различен повод – на 31 август 1993 г. от група затворници в наказателния затвор в Таубате, щата Сао Пауло, в отговор на клането в затвора „Карандиру“ през 1992 г. със 111 жертви сред лишените от свобода. Девизът ѝ – „Мир, справедливост и свобода“ – и емблемата с китайския знак „ин и ян“ отразяват първоначалната ѝ претенция да защитава правата на лишените от свобода. Дългогодишният ѝ водач, известен като „Маркола“, наложи стратегия на ниска видимост и системно изграждане на дисциплина и йерархия, която превръща PCC от затворническа фракция в най-голямата престъпна мрежа в страната, с трансгранична дейност около трафика на кокаин и оръжие и връзки с други структури от Латиска Америка.

Конфликтът на двете групи с бразилската държава има дълга хронология, чийто връх остава май 2006 г. Тогава PCC организира най-мащабната вълна от атаки в Сао Пауло – отговор на опит за прехвърляне на ръководството ѝ към затвори с висока степен на сигурност. Според данни на Washington Post в периода 12-19 май са убити над 150 надзиратели, полицаи и затворници, опожарени са 82 автобуса на обществения транспорт в града, 17 банки са нападнати. Атаките демонстрират способностите на организацията да ръководи едновременни действия от затворите и по улиците – модел, който определя отношенията ѝ с държавата до ден-днешен.

В началото на новия век двете групировки влизат в съюз и поддържат обща реторика, които рухват през 2016 г. с избухването на война за контрола върху маршрутите за трафик през Амазония. PCC влиза в съюз с местните съперници на CV. От началото на 2017 г. серия от кланета в затвори в северна и североизточна Бразилия отнема живота на над 110 затворници, много от които обезглавени. Оттогава враждата между двете банди структурира голяма част от организираната престъпност в Бразилия, а влиянието и мрежите им, както отбеляза Държавният департамент на САЩ, се простират далеч отвъд границите на страната.

От началото на втория мандат на Тръмп на 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ добави в списъка на чуждестранни терористични организации множество групи от Латинска Америка и Карибския басейн. Първа вълна влезе в сила на 20 февруари 2025 г. и обхвана 8 структури:

• 6 мексикански картела: „Синалоа“, „Халиско – ново поколение“ (CJNG), „Североизточния картел“ (Cártel del Noreste), „Новото мичоаканско семейство“ (La Nueva Familia Michoacana), „Обединените картели“ (Cárteles Unidos) и „Картела от Залива“ (Cártel del Golfo)
• салвадорската „Мара Салватруча“ (MS-13)
• венецуелската „Трен де Арагуа“

На 2 май 2025 г. бяха добавени две хаитянски групировки – „Вив Ансанм“ и „Гран Гриф“

На 24 ноември 2025 г. последва венецуелският „Картел на слънцата“ (Cártel de los Soles), начело на който САЩ поставиха самия Николас Мадуро.

С предстоящото вписване на CV и PCC общият брой достига 13.

Определението идва 4 месеца преди президентските избори в Бразилия, в които общественият ред е централна тема. Флавио Болсонаро се намира в оспорвана надпревара с настоящия президент Луис Инасио Лула да Силва, а искането към САЩ е предизборен ход – баща му беше осъден и лишен от право да се кандидатира за участие, което остави опозиционния лагер без естествен кандидат. Правителството на Лула се обяви срещу подобен ход през април, още преди срещата му с Тръмп, с аргумента, че той може да доведе до американски санкции срещу бразилски банки, косвено свързани с групировките, и дори до американски военни операции на територията на Бразилия. Срещу тезата за чисто предизборен мотив стои фактът, че мярката продължава обявената в началото на мандата линия (Изпълнителна заповед 14157) и се прилага спрямо целия регион, независимо от събитията от вътрешния политически календар на отделните държави.

Моделът – определение като терористи, последвано от принудителни действия – вече има конкретен прецедент в Западното полукълбо. Вписването на „Картела на слънцата“ на 24 ноември 2025 г. с Мадуро, беше последвано от операция „Absolute Resolve“ на 3 януари, при която специални сили арестуваха венецуелския президент, след което беше изправен пред федерален съд в щата Ню Йорк. Успоредно администрацията води кампания от удари по плавателни съдове на „наркотерористи“, в Карибско море и източната част на Тихия океан.

Именно този модел беше изтъкнат от бразилското издание Revista Sociedade Militar, което постави въпроса дали определението не е увертюра към предстояща употреба на сила. Аналогията обаче има ясни граници: Бразилия е голяма демокрация с избран президент, който – макар и в обтегнати отношения с Вашингтон – не е мишена на американски наказателен иск. Публично потвърждение за планирани военни действия на бразилска територия към момента липсва.

Непосредственото и сигурно действие на определението е правно и финансово: то криминализира всяка форма на „материална подкрепа“ към двете групи на територията на САЩ или от лица под американска юрисдикция, блокира техни активи и спира техния достъп до американската финансова система. Този ефект настъпва четири месеца преди избори, в които сигурността е основната разделителна линия.

Рубио: Сестрата на шефа на кубинския военен конгломерат е арестувана във Флорида

🇺🇸⚖️🇨🇺 Сестрата на ръководителя на компания с тесни връзки с кубинския режим, е арестувана в Маями, Флорида, съобщиха федералните власти миналия четвъртък. Адис Ластрес Морера, сестра на Аня Гийермина Ластрес Морера – изпълнителен президент на Grupo de Administración Empresarial S.A. (GAESA) – е била задържана в Маями от агенти на Разследванията по вътрешна сигурност към Службата за миграционен и митнически контрол (ICE) на САЩ.

От ICE заявиха, че статутът на постоянно пребиваващ на Ластрес Морера е бил анулиран миналата сряда от държавния секретар Марко Рубио.

В публикация в социалните мрежи в четвъртък Рубио посочи, че е отнел „зелената карта“ на Ластрес Морера, тъй като тя „е управлявала активи в сферата на недвижимите имоти и е живяла във Флорида, като в същото време е подпомагала комунистическия режим в Хавана“.

Рубио заяви, че GAESA е „контролиран от кубинската армия финансов конгломерат, който краде милиони от помощите за кубинския народ по нареждане на режима“. По-рано той посочи, че GAESA разполага с активи на стойност 18 милиарда долара и контролира 70% от икономиката на страната.

„Те печелят от хотели, строителство, банки, магазини и дори от парите, които вашите роднини ви изпращат от САЩ. Всичко, абсолютно всичко преминава през техните ръце“, каза Рубио в сряда във видеоклип, записан на испански език, който по думите му е насочен към кубинския народ. „От тези парични преводи те задържат процент, а от печалбите на GAESA нищо не стига до вас.“

Според данни на ICE Ластрес Морера е влязла в САЩ като постоянен пребиваващ на 13 януари 2023 г. В сряда обаче е било решено, че подлежи на депортиране съгласно чл.237 от Закона за имиграцията и гражданството, тъй като по-нататъшното ѝ присъствие в САЩ подкопава „външнополитическите цели спрямо Куба“.

Член 237 от въпросния закон определя критериите, по които чужди граждани могат да бъдат експулсирани. Това е същото правно основание, чрез което Рубио и администрацията на Тръмп се опитват да депортират Махмуд Халил – активист от Колумбийския университет, арестуван заради участието си в пропалестински протести.

Ластрес Морера ще остане в ареста на ICE, докато тече процедурата по експулсирането ѝ, уточниха от службата. Нито Рубио, нито ICE са съобщили дали срещу нея са повдигнати или ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

Арестът се случва ден след като срещу бившия кубински лидер Раул Кастро и петима души бяха повдигнати федерални обвинения във връзка със свалянето на два цивилни самолета от кубинската армия през 1996 г., при което загинаха четирима души.

През последните месеци Белият дом се опитва да окаже натиск върху комунистическия режим в Куба чрез строги санкции и блокада, които спряха достъпа на петрол и газ до островната държава. Това предизвика енергийна криза и няколко мащабни срива в електропреносната мрежа. Наскоро САЩ предложиха на Куба помощ под формата на доставки на стойност 100 милиона долара, но поставиха условие да се разпредели сред кубинския народ чрез оторизирани благотворителни организации.

Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Хавана, за да се срещне с висши кубински служители.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

„Воините на Айлю" се появиха въоръжени и поискаха оставката на правителството в Боливия.

🇧🇴 Видеозапис на въоръжена индианска формация, наричаща себе си „Воини на Айлю“ (Guerreros de los Ayllus), от общността Какачака в провинция Едуардо Абароа, е широко споделяна от боливийски страници в социалните мрежи. На кадрите се виждат около 100 мъже, въоръжени с щурмови пушки, някои от които са оборудвани с оптически прицели, които стрелят във въздуха, отправят лозунги срещу правителството и настояват за незабавната оставка на президента Родриго Пас Перейра. В един момент от записа се чува и репликата: „Сега вече е гражданска война“.

Второ видео, заснето в планинския район между Оруро и Потоси, показва още по-многобройна група с тежко въоръжение. Кадрите се появяват в 23-ия ден от националните блокади, които парализираха Боливия от първи май насам. Потвърдените жертви са най-малко четири, активните пътни блокади надхвърлят 50, като 16 от тях са в департамента на столицата Ла Пас.

Какачака не е селище или община в традиционния смисъл, а марка – общинен окръг, съставен от шест айлю – традиционни родови общности на народностите аймара и кечуа в района на Чаляпата, провинция Едуардо Абароа в департамент Оруро. Айлю е основната клетка на социалната организация в Андите – родова общност със споделена земя, собствени традиционни власти и система на ротационен колективен труд. Тази структура предхожда Инкската империя и надживява испанската колониална епоха, републиканския период и аграрната реформа от 1953 г., запазвайки ролята си на автономна териториално-политическа единица. Няколко айлю образуват марка, а няколко марки формират нация.

Историческият район между северната част на департамента Потоси и южната част на департамента Оруро, където се намират Какачака и съседните Лайме, Покоата, Чулпа, Хукумари, Чаянтака, Сикуя, Аймая, Караса и Панакачи, отдавна е известен като земята на „войнствените айлю“ – определение, което далеч не е символично. Тези общности са осигурявали бойци за армията на инките, участвали са във въстанията на катаристите от 1780 г. начело с Тупак и Томас Катари, в чаянтийските бунтове през XIX век и по-късно се превръщат в ударни отряди по време на Газовата война от 2003 г. срещу управлението на Гонсало Санчес де Лосада.

Друга тяхна традиция е тинку – ритуален двубой, провеждан на Деня на кръста в Сан Педро де Мача, при който съседни айлю уреждат спорове за земя и вода с ръкопашни схватки. Кървавите конфликти между общините по подобен модел, но без ритуалния характер, продължават до януари 2000 г. Едва след 2002 г. общините в двата департамента постигат траен мир чрез договор за помирение. Именно затова появата на „Воини на айлюто“ Какачака, въоръжени с автоматично оръжие, на практика е първата публична демонстрация на тази воюваща идентичност извън ритуален контекст от над две десетилетия насам.

„Воини на айлю“ не са единствената въоръжена структура, появила се по време на кризата през последните три седмици. На 18 май колоната от Ел Алто, блокирала Ла Пас и настояла за оставката на Пас, беше ръководена от „Пончос Рохос“ – селска милиция от региона Омасуйос, северно от езерото Титикака, която се формира около общините край Ачакачи. Червените пончо, украсени със зърна хуайруро, са символ на общинна охрана и защита на територията. Организацията не притежава централизирано командване и се мобилизира на ниво синдикат и айлю. 

Първата масова поява на „Пончос Рохос“ беше през 2003 г. по време на т.нар. Газова война — вълна от протести срещу президента Гонсало Санчес де Лосада, който го принудиха да подаде оставка и да напусне страната. По това време милицията беше под силното политическо влияние от аймарския радикален лидер Фелипе Киспе, известен с прозвището „Ел Малку“. Днес говорителят на правителството Хосе Луис Галвес посочва Бернабе Гутиерес Паукара – бивш директор по човешките права в Министерството на отбраната при управлението на МАС – като „председател на конфликтния комитет“ на „Пончос Рохос“.

Третият въоръжен център се намира в тропическия район Чапаре в департамент Кочабамба. Там от септември 2024 г. живее укриващият се от правосъдието бивш президент Ево Моралес, срещу когото има активна заповед за арест по обвинения в трафик на хора с утежняващи обстоятелства – връзка с непълнолетно лице през 2015 г., от която Моралес има дъщеря. Прокуратурата настоява за присъда от 20 години лишаване от свобода.

Синдикатите на кокалеросите от тропика на Кочабамба охраняват селището му и публично заявяват, че няма да позволят да бъде арестуван. На 16 май кокалерите превзеха летището в Чиморе и обявиха шествие от Каракольо до Ла Пас. Така зад настоящите блокади постепенно се оформят три различни въоръжени резерви – аймарските милиции от Омасуйос, кечуа-аймарските войнствени айлю от департаментите Потоси и Оруро и кокалерската гвардия от Чапаре. Засега трите действат без единна координация, но споделят общото политическо искане за оставката на Пас.

Непосредственият повод за 23-дневното въстание обаче не произтича от тези формации, а от серия синдикални искания, натрупали инерция през първите 4 месеца на 2026 г. Учителите настояват за увеличение на заплатите с оглед на 20,4% годишна инфлация. Превозвачи протестираха срещу ниското качество на бензина, което през април доведе до оставката на министъра на въглеводородите. Индиански общности от Амазония вървяха 24 дни от Пандо до столицата Ла Пас с искане за отмяна на Закон 1720, който преквалифицира дребната собственост в средна с цел улесняване на достъпа до банково кредитиране. Според местните организации това дава зелена светлина за концентрация на земя в ръцете на едрите собственици.

Боливийската работническа централа (КОБ) обяви всеобща мобилизация, а селските конфедерации на Тупак Катари – структурата, в която „Пончос Рохос“ играят водеща роля – както и евисткото течение, което прекъсна връзки с настоящото ръководство на МАС, се включиха към протестната вълна. Решението на Пас да премахне субсидиите за гориво още в самото начало на мандата наля допълнително масло в огъня на икономическото недоволство.

Към 22 май потвърдените жертви са четири. Сред тях са селският водач и малку Алберто Крус Чинче, белизката гражданка Ана Енс (56 г.) и Нели Виянуева – последните две загинали вследствие на здравословни усложнения, свързани с блокадите – както и 20-годишен младеж в Ел Алто на 14 май. Министерството на вътрешните работи е задържало около 127 души по време на сблъсъците, а през нощта срещу понеделник полицията арестува бивш кандидат за изборна длъжност, в чието превозно средство са открити динамит и детонационни шнурове.

Около 5000 товарни камиона остават блокирани по магистралите, а бизнесът посочи икономическите загуби на 50 милиона долара ежедневно. Международните финансови институции прогнозират свиване на боливийската икономика с до 3,3% през 2026 г. след спад от 1,58% през 2025 г. Около 85% от заетите работят в сивия сектор – социална база, която може да понесе блокадите, но няма устойчивост към продължителна валутна криза.

Структурният фон на въстанието е завършекът на 20-годишната хегемония на МАС. Родриго Пас Перейра – син на бившия президент Хайме Пас Самора, икономист и бивш сенатор от християндемократите, спечели балотажа на 19 октомври 2025 г. с 54,9% срещу Хорхе „Туто“ Кирога и положи клетва на 8 ноември 2025 г. Това бе първият случай, в който президентският пост в Боливия преминава към друг политически блок на втори тур.

Управляващата коалиция е дясно-центристка и провежда политика на икономическа ортодоксия – премахване на субсидии, реформа на земеделското кредитиране и либерализиране на енергийния пазар – което я изправя директно срещу социалната база, изграждана от МАС през последните две десетилетия. Самата МАС излезе от изборния цикъл дълбоко разцепена и без контрол върху изпълнителната власт. Фракцията на Моралес запази влиянието си върху кокалерските федерации и части от селските организации, докато официалното партийно ръководство загуби както президентския пост, така и значителна част от своето парламентарно влияние. Така евистите днес действат като самостоятелна политическа сила с регионален център в Чапаре и териториални съюзи в северен Потоси, южен Оруро и Ел Алто.

Правителството определя мобилизациите като „опит за антиконституционно сваляне на властта“. Заместник-министърът на вътрешния ред Ернан Паредес описа координацията между протестиращите като „конспирация на ръба на законността“ и обяви разследване на финансовите потоци от Чапаре, циркулиращи около блокадите. Министърът на външните работи Фернандо Арамайо сезира Организацията на американските държави с искане за регионално признаване на демократичния ред в Боливия.

Пас обяви реформи в кабинета с участие на представители на социалните сектори, а полицията получи заповед за „възпиращи действия без употреба на огнестрелно оръжие“. На 19 май Министерството на отбраната съобщи, че военното разузнаване и полицията са започнали съвместно разследване за произхода на оръжията, показани в кадрите от Оруро. Основната версия на службите е, че част от него идва от вътрешен черен пазар, подхранван от мрежи за контрабанда и наркотрафик, които според доклади от 2025 г. вече са внедрени във воюващите айлю на Северен Потоси.

Международното измерение на кризата също е ясно очертано. Тръмп открито подкрепя правителството на Пас, а Държавният департамент на САЩ определя ситуацията като „преврат в развитие“, организиран от съюз между радикализирани политически групи и структури на организираната престъпност. Боливия експулсира посланика на Колумбия Елизабет Гарсия Карильо след изказвания на президента Густаво Петро, който нарече протестите „народно въстание“ и обвини властите в репресии срещу демонстранти.

Венецуела не предприе официални действия – режимът на Николас Мадуро беше свален по време на операция „Абсолютна решителност“ на 3 януари 2026 г. и вече не разполага с инструментариум за регионална подкрепа към Моралес. Въпреки това медиите в Куба и Никарагуа продължават да възпроизвеждат наратив на евистите. Самият Моралес обвинява Пас и Вашингтон, че готвят военна операция срещу Чапаре и самия него. Кабинетът отрече тези обвинения, но потвърди, че бойната готовност в Кочабамба е висока и че над Чапаре се извършват полети на разузнавателни дронове.

На институционално равнище въстанието разкрива слабости, които не са резултат единствено от 23-дневните блокади. Разследвания на Visión 360 и eju.tv от юни 2025 г. документират широко разпространени мрежи за наркотрафик, контрабанда на гориво и кражби на автомобили сред войнствените айлю на северно Потоси. Тези структури процъфтяват именно като резултат от отстъплението на държавата от региона след десетилетия на пренебрегвана инфраструктура и недостатъчно здравеопазване.

С оглед на всичко това появата на „Воини на айлю“ с тежко оръжие придобива особено значение. Общините разполагат с организационна автономия, историческа традиция на въоръжена самоотбрана и реален достъп до оръжейни канали, които не преминават през партийни структури, а през паралелна икономика. Точно този факт отличава сегашната боливийска криза от типичните антиправителствени движения в Латинска Америка – тя не е изправена пред поредната улична мобилизация, която може да затихне в рамките на един икономически цикъл, а пред процес на териториална фрагментация, в който отделни региони разполагат със свой собствен капацитет за принуда.

Остава отворен въпросът кой би могъл да поеме ролята на външен покровител на Моралес. Арестът на Мадуро и засиленият санкционен натиск върху Хавана отслабват традиционните боливарски механизми, а действията на колумбийския президент Густаво Петро рядко надхвърлят обикновената риторика. От гледна точка сигурността следващите 60 дни ще бъдат тест не толкова за конституционната легитимност на Пас, колкото за способността на боливийската държава да възстанови контрола върху три отделни региона с дълбоко вкоренени традиции на автономна въоръжена самоотбрана.

Венецуела разреши учение с американски самолети над Каракас за 23 май.

🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.

Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.

Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.

Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.

Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.

Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.

Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.

В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.

Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.

Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.

Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.

Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.

Обвинение срещу Раул Кастро в Маями: 30 години след свалянето на „Brothers to the Rescue"

🇺🇸⚖️🇨🇺 Главният прокурор на САЩ Тод Бланч обяви обвинителен акт срещу бившия кубински президент Раул Кастро по 4 точки за убийство, 2 за унищожаване на самолет и 1 за заговор за убийство на американски граждани. Обвинението, внесено от голямо жури в Маями още на 23 април, е държано под печат близо месец. Заедно с 94-годишния Кастро са обвинени петима негови съучастници – Лоренсо Перес, Емилио Паласио, Хосе Гуал, Раул Симанка и Луис Гонсалес, всички бивши пилоти или офицери от кубинските военновъздушни сили.

Денят на обявяването не е случаен. 20 май е официалният празник на кубинската независимост – годишнина от края на американската военна окупация през 1902 г. Изборът на датаta от Министерството на правосъдието и мястото на провеждане в голямата зала на Freedom Tower в Маями – небостъргач, превърнал се в музей на изгнаниците и символ на емиграцията от Куба – превръщат правния акт в публичен жест: обвинението беше представено пред близки на жертвите, членове на Конгреса от щата и делегация на „Brothers to the Rescue". В залата присъстваха Марлене Алехандре, която е била на 18 години, когато баща ѝ Армандо е убит, и Мирта Коста Мендес, сестрата на Карлос Коста.

Инцидентът датира от 24 февруари 1996 г. Три едномоторни самолета „Чесна" с екипажи на „Brothers to the Rescue" – спасителна организация на кубински емигранти, учредена през 1991 г. от Хосе Басулто, ветеран от проваления десант в Залива на прасетата през 1961 г. – излитат от Маями за патрул над Флоридския проток. Кубински изтребител МиГ-29 поразява първия самолет с инфрачервена ракета над международни води, след което броени минути по-късно сваля и втория. Загиват четирима души – американските граждани Армандо Алехандре, Карлос Коста и Марио де ла Пеня и постоянният жител Пабло Моралес. Третият самолет, пилотиран от Басулто, успява да се върне в Маями.

Международна организация за гражданска авиация (ИКАО) към ООН и Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) публикуват доклади, според които свалените самолети са били в международно въздушно пространство в момента на ударите, а кубинската страна е действала „без да приложи стандартни процедури за прехващане". Заключенията изрично квалифицират смъртните случаи като „пряко последствие от действията на агенти на кубинската държава в международно въздушно пространство". В интервю за списание „Time" през същата 1996 г. Фидел Кастро публично пое политическата отговорност за заповедта; брат му обаче, който към онзи момент е министър на въоръжените сили и формално най-високият офицер по веригата на командване, не беше назован поименно – до сега.

Същинският доказателствен материал срещу Раул Кастро е 11-минутен запис на комуникация в радио ефира от кубинския команден център до пилотите на МиГ-29. По данни на американските прокурори и материалите, цитирани в писмо от февруари 2026 г. на конгресмена Марио Диас-Баларт до тогавашния главен прокурор Пам Бонди, на записа може да бъде чут гласът на Раул Кастро, който нарежда на пилотите да „ги съборят в морето". Записът е достъпен за американското разузнаване от години, но никога преди не е бил прилаган като доказателство в наказателен процес. Архивът на National Security Archive в Джордж Вашингтън, публикуван на 19 май 2026 г., предоставя и хронологията на Федералната авиационна администрация (FAA) на САЩ, която съдържа поне един вътрешен имейл преди инцидента с диагноза „в най-лошия случай един ден кубинците ще свалят някой от тези самолети". Същата хронология показва, че FAA е знаела за провокативните полети на Басулто, включително разпръскване на антиправителствени листовки над Хавана, но не е спряла операциите му преди свалянето.

Прякото правно последствие от инцидента през 1996 г. остава ключово за настоящата ситуация. 10 дни след свалянето Бил Клинтън, който дотогава отлага гласуването на по-твърдата санкционна рамка като прекалена, подписва Закона за кубинската свобода и демократична солидарност, известен като закона „Хелмс–Бъртън". Той кодифицира ембаргото в правен инструмент, който само Конгресът може да отмени, и то при изпълнение на набор от условия, сред които изграждане на „преходно правителство". Дял III от същия закон, позволяващ на собствениците на национализирана от режима собственост да съдят чужди дружества, които използват имотите им, е активиран от Доналд Тръмп през 2019 г. и в момента поражда серия от извънсъдебни сделки, включително със спедиторските компании Crowley Maritime и SeaBoard Marine. Правни последици остават и от процеса „Cuban Five" от 1998 г., в който петима кубински разузнавачи бяха осъдени за шпионаж в полза на Хавана. Един от тях, Херардо Ернандес, беше осъден за съучастие в убийство именно за това, че е предал на кубинските служби информация за полетите на „Brothers to the Rescue". Ернандес и останалите четирима бяха освободени през 2014 г. в рамките на размяна на затворници, договорена от Барак Обама.

Хавана отговори на обвинението в рамките на часове. Президентът Мигел Диас-Канел публикува позиция, в която описва обвинението като „политически ход без никаква правна основа", който „разкрива арогантността и фрустрацията, изпитвана от служителите на империята пред непоколебимостта на кубинската революция". Кастро е определен като „герой, обичан от своя народ", а действията от 1996 г. – като „законна самоотбрана в териториални води след многократни и опасни нарушения на въздушното пространство от прословути терористи". Самият Раул Кастро остава физически недостъпен за американското правосъдие – между двете държави няма договор за екстрадиция, а състоянието на 94-годишния бивш командващ изключва доброволно сътрудничество. Следователно, обвинението няма практическа перспектива за изпълнение чрез задържане, а функцията му е друга.

Политическата мотивация на повдигнатото обвинение трябва да се тълкува преди всичко през гледната точка на вътрешната политическа сцена. Кубинско-американската диаспора в Южна Флорида, която наброява около 1,5 милиона души, концентрирана предимно в окръг Маями-Дейд, е основния електорат, подсигурил щата на републиканците от 2020 г. насам. Конгресмените Марио Диас-Баларт и Карлос Хименес и губернаторът Рон Десантис лобираха пред Министерството на правосъдието в продължение на месеци. Обвинението обслужва две цели: дава символичен резултат на електорат, който от 30 години насам чака правосъдие, и кодифицира кубинския режим отговорен за смъртта на американски граждани в правен документ, който трудно ще бъде анулиран от бъдеща администрация. Изпълнителни заповеди се отменят с подпис, но обвинителен акт от голям съдебен състав – не.

Юридическият ход се вписва в архитектура на „максимален натиск", изградена в първите 4 месеца на втората година от втория мандат на Тръмп. На 29 януари той обяви национално извънредно положение по отношение на Куба и въведе механизъм за вторични мита върху държави, доставящи петрол на острова – мярка, насочена директно срещу Венецуела, Мексико, Русия и Алжир. На 1 май заповедта разшири санкционната рамка до режим, сравним с този срещу Иран и Русия – с правомощие за санкции срещу чужди лица и дружества, които се ангажират с широк спектър от икономически дейности с Куба. На 7 май Държавният департамент включи в санкциите Grupo de Administración Empresarial SA (GAESA) – военно-стопанския конгломерат, контролиращ по официална американска оценка около 40% от икономиката на Куба – заедно с никеловия комбинат Moa Nickel. Обвинението от 20 май затваря в единна линия 5-месечната поредица от изпълнителни, санкционни и правни ходове.

Стратегическият прецедент за използването от Вашингтон на наказателно-правни инструменти срещу лидери на страните от Латинска Америка беше установен пет месеца по-рано. На 3 януари Delta Force с осигуряване от ЦРУ проведе операция Absolute Resolve – нощен щурм срещу комплекса на президента Никола Мадуро във Форт Тиуна, Каракас, придружен от въздушни удари по средствата за противовъздушна отбрана в северната част на Венецуела. Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани със самолет до Ню Йорк, където на 5 януари се явиха пред федерален съд по обвинение в наркотероризъм – обвинителен акт, повдигнат първоначално по време на първия мандат на Тръмп през 2020 г.

Текущото положение на Куба е по-уязвимо от когаот и да било след 1991 г. Сривът на Венецуела като партньор и основен доставчик на петрол, комбиниран с вторичните мита върху алтернативните доставчици, предизвика системен дефицит на горива. Към момента остров с население около 11 милиона души преживява седмични прекъсвания на тока с продължителност от 8 до 20 часа в провинцията, недостиг на дизел за обществения транспорт и колапс на индустриалния сектор извън туристическата зона. Военно-стопанският конгломерат GAESA, който и преди санкциите от 7 май обслужваше валутните потоци на режима, е лишен от достъп до международната финансова система. Москва, основен покровител на Хавана след 2022 г., е поглъщана от собствените си проблеми в Украйна и не разполага с резерви за стратегическа подкрепа от мащабите на тази по съветско време. Пекин запазва търговско присъствие, но избягва открит политически ангажимент. В тази стопанска обстановка правен инструмент, който назовава върховното командване на въоръжените сили като лично отговорно за смъртта на американски граждани, придобива функцията на дипломатически таран, а не на правосъдна процедура.

Обвинението от 20 май не цели физическото изправяне на Раул Кастро пред американски съд – последното така или иначе е неосъществимо. Целта му е инструментална: да фиксира в правна форма квалификацията на сегашната кубинска държава като престъпно образувание, отговорно за смъртта на американски граждани, и така да създаде кодифицирано основание, което да послужи като основа за конструиране на по-нататъшни решения – дипломатически, санкционни и военни. Венецуелският прецедент от януари показва, че подобен правен трамплин не остава теоретичен. Едновременно обвинението кодифицира политическата позиция в институциите на САЩ – нещо, което изпълнителната власт не прави, доколкото може да бъде отменена с подпис от следваща администрация.

Хавана разполага с три ограничени вида реакция: дипломатическа мобилизация чрез ALBA и Г-77, опит за договорено отстъпление пред исканията за реформа на GAESA, или затягане на вътрешния режим. Първите две са невъзможни при настоящата позиция на президента Диас-Канел и след свалянето на Мадуро; третата изостря още повече спиралата на икономически колапс. Кубинският вариант на архитектурата за оказване на натиск в Латинска Америка, изградена от втората администрация на Тръмп, е навлязъл в правна фаза, чийто следващ логически ход е или системна реформа в Хавана, или отварянето на разговор за приемствеността след Раул Кастро при условия, формулирани от Вашингтон.

Куба е придобила 300 дрона от Русия и Иран, обмисля удари по Гуантанамо и Флорида.

🇺🇸⚔️🇨🇺 Администрацията на Доналд Тръмп смята Куба за активна заплаха за националната сигурност на САЩ заради нарастващите ѝ способности с ударни дронове. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до столицата Хавана в четвъртък, за да предупреди официални лица от режима на островната държава „да не предприемат враждебни действия“.

Министерството на правосъдието на САЩ ще разкрие в сряда обвинителния акт на 94-годишния Раул Кастро, бивш президент на Куба и брат на дългогодишния диктатор Фидел Кастро, във връзка със свалянето на два малки самолета „Cessna“ на емигрантската организация „Братя за спасение“ от кубински изтребители МиГ-29 над международни води на 24 февруари 1996 г. При инцидента загинаха четирима американски граждани.

Според разкрития на американските служби Куба е получила 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам, разположени в стратегически точки на острова. Кубинските власти търсят допълнителни доставки от Русия въпреки изтощението на нейната отбранителна индустрия от продължаващата война в Украйна. Axios твърди, че кубински служители са обсъждали потенциални удари с дронове по американската военноморска база Гуантанамо, бойни кораби от ВМС на САЩ и град Кий Уест във Флорида, разположен на 145 км северно от Хавана. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет квалифицира присъствието на „технологии толкова близо до бреговете ни – с гама от лоши играчи от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци“ – като „нарастваща заплаха“.

Обвинителният акт срещу Раул Кастро се очаква да го атакува за ролята му на главнокомандващ кубинските въоръжени сили към момента на свалянето на самолетите през 1996 г. – пост, който той заемаше от 1959 г. до встъпването си като президент на Куба през 2008 г. Докладът на Организацията на американските държави от 1996 г. установи, че двата цивилни самолета са свалени извън въздушното пространство на Куба, без никакво предупреждение, в нарушение на международното право. Тъй като между САЩ и Куба не съществува договор за екстрадиция, обвинението е символично-политически инструмент за натиск, а не реалистичен път към наказателно преследване. Допълнителни санкции срещу кубинския режим се очакват в седмиците след разкриването на обвинението.

Решението за натиск върху Куба се вписва в активна фаза на американската военна и политическа кампания в Карибския басейн, оформена от 13 ноември 2025 г. под кодовото название „Southern Spear“ („Южно копие“), ръководена от Южното командване на САЩ (SOUTHCOM). От края на 2025 г. в региона са разположени около 15 000 военнослужещи – най-голямото американско военно присъствие в Карибите от Кубинската криза през октомври 1962 г. Първоначално декларирана цел на операцията, пресичане на трафика на наркотици, бързо беше разширена до директен политически натиск срещу Венесуела: през септември 2025 г. започнаха удари по плавателни съдове, обозначени като „наркотерористи“, през декември 2025 г. Тръмп обяви правителството на Николас Мадуро за чуждестранна терористична организация, а на 3 януари 2026 г. американски самолети бомбардираха цели в Каракас и заловиха Мадуро. Куба остава последната голяма антиамериканска държава в Западното полукълбо след описаните събития – обстоятелство, което обяснява настоящото пренасочване на оперативния и политически натиск.

От началото на 2026 г. ВВС и ВМС на САЩ засилиха значително разузнавателните полети около крайбрежието на Куба, използвайки преди всичко безпилотния апарат MQ-4C Triton на Northrop Grumman – с автономност от над 24 часа полет, таван над 15 000 метра, 360-градусов радар, оптично-инфрачервени сензори и електронно разузнаване. Само през 2026 г. са документирани минимум четири мисии на Triton около Куба, последната от 7 май. Моделът съответства на този, прилаган преди удара срещу Венесуела (есента на 2025 г.) и срещу Иран преди войната, започнала на 28 февруари – нарастваща плътност на разузнавателните полети, последвана от санкционни и политически стъпки и кинетична намеса.

Капацитетът за безпилотни операции на Куба не е изцяло продукт на внос на готови системи. От 2023 г. насам между 5000 и 7000 кубински граждани служат в редиците на руската армия в Украйна – по данни от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна и Държавния департамент на САЩ. Според отделни източници те достигат до 25 000. Новобранците, привлечени с обещание за 2000 долара месечно, руско гражданство и 15-дневен отпуск на всеки 6 месеца, преминават обучение в руски тренировъчни лагери „Авангард“ – в това число в използване на ударни безпилотни апарати и средства за електронна война. Натрупаната оперативна експертиза от украинския фронт е пряк канал на трансфер на тактически знания към кубинските въоръжени сили – факт, който американските служби цитират като ключов елемент от обосновката на сегашната рамка на заплахата.

Списъкът от цели, обсъждани от официални лица в Куба, обхваща ключови точки на американското военно и цивилно присъствие в Карибския басейн. Базата на ВМС на САЩ в залива Гуантанамо в югоизточния край на острова разполага с около 6000 души американски персонал и помещава задържани в рамките на Глобалната война срещу тероризма. Ударни дронове с 100–300 км обсег, които Куба теоретично разполага, биха могли да поразят базата от вътрешността на острова. Кий Уест е южната точка на военноморската авиация на САЩ във Флорида и домакин на ключови военноморски бази – обекти на разстояние, постижимо за по-голямата част от иранските и руски системи от серията „Шахед“. Удар по който и да е от двата обекта би изисквала директен военен отговор от страна на САЩ, тъй като Гуантанамо и Флорида са суверенна американска територия.

В краткосрочен план ситуацията може да се развие по три сценария.

1. Задълбочаване на санкционния и дипломатически натиск срещу Куба: разкриване на обвинението срещу Раул Кастро на 20 май, последвано от нови санкционни пакети по линия на Министерството на финансите и забрани за пътуване срещу фигури на кубинските въоръжени сили и разузнаване, без открита военна намеса.

2. Ограничено кинетично действие: удари по складове за дронове и производствени мощности по модела на ударите срещу плавателните средства в Карибите, представени като пресичане на „хибридна заплаха“ без формално обявяване на война.

3. Мащабна военна намеса: прилагане на модела от Венецуела с въздушни удари срещу командни обекти на кубинските въоръжени сили и потенциални арести на висши ръководители на режима. Първите два сценария са значително по-вероятни от третия в обозримо бъдеще; третият зависи от това дали Хавана извърши или допусне действие, което Вашингтон може да представи като оправдан casus belli.

Сегашната оценка на Куба като заплаха не е изолирано разузнавателно решение. Тя представлява логично продължение на стратегията на администрацията на Тръмп от началото на втория мандат – преориентация на военната и политическа тежест на САЩ от Близкия изток и Източна Европа към Западното полукълбо, в която Венецуела беше първият сериозен тест, а Куба логично е следващият хронологичен етап. Каналите за военно и технологично сътрудничество с Русия и Иран, заздравени от участието на кубински граждани в украинската война, се превръща в основна цел на американската стратегия за налагане на доминация в Западното полукълбо.

 

🔍 Илюстрация: Карта на руския военен блогър „Рибар“ от януари 2026 г. с хипотетичен сценарий, при който Русия снабдява Куба с дронове „Геран-2“.

Директорът на ЦРУ на изненадващо посещение в Куба: Тръмп засилва натиска над Хавана.

🇨🇺🤝🇺🇸 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф се срещна с висши кубински служители в Хавана в четвъртък, съобщи служител на службата, в рамките на изненадваща визита, проведена в период на извънредно напрежение между двете страни.

„Днес директорът Ратклиф се срещна с кубински служители, сред които Раулито Родригес Кастро, министъра на вътрешните работи Ласаро Алварес Касас и ръководителя на кубинските разузнавателни служби в Хавана, за да предаде лично съобщението на президента Тръмп, че САЩ са готови да се ангажират сериозно по въпросите на икономиката и сигурността, но само ако Куба направи фундаментални промени“, заяви служител на ЦРУ пред CBS News.

По време на срещата директорът Ратклиф и кубинските служители са обсъдили сътрудничеството в областта на разузнаването, икономическата стабилност и сигурността – „всичко това с оглед на факта, че Куба вече не може да бъде сигурно убежище за противници в Западното полукълбо“, заяви служителят.

В изявление, прочетено в ефир от държавната телевизия, кубинските власти потвърдиха срещата, заявявайки, че САЩ са я поискали.

„Предоставената от кубинската страна информация и проведените дискусии с делегацията на САЩ позволиха категорично да се докаже, че Куба не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, нито са налице легитимни причини за включването ѝ в списъка на страните, които уж спонсорират тероризма“, гласи изявление на кубинското правителство.

Окуражен от американската акция, довела до залавянето на сваления венецуелски лидер Николас Мадуро през януари, президентът Доналд Тръмп все повече насочва вниманието си към кампания за оказване на максимален натиск върху Куба, която месеци наред заплашва с предстоящи действия.

През последните седмици Тръмп заяви, че политическата система на Куба трябва да се промени „драстично“ и многократно декларира, че САЩ ще „направят нещо с Куба много скоро“. Докато говори във Флорида миналата седмица, Тръмп заяви, че след операцията в Иран „Куба ще бъде следващата“ и САЩ ще „поемат контрола над Куба почти веднага“.

Досега администрацията разчиташе на икономически тактики за оказване на натиск върху Куба. През януари Тръмп обяви план за налагане на допълнителни мита върху страни, които доставят петрол на Куба, обявявайки извънредно положение за националната сигурност по отношение на островната държава.

Блокадата, която прекъсна достъпа на Куба до чуждестранни петролни доставки, задълбочи енергийната криза на острова, тласкайки енергийната мрежа близо до колапс с масови прекъсвания на тока. След поредния срив министърът на енергетиката Висенте де ла О Леви нарече ситуацията с националната електрическа система „критична“ и предупреди: „Нямаме абсолютно никакво гориво; нямаме абсолютно никакъв дизел“.

По-рано този месец САЩ наложи нови санкции, насочени срещу членове на режима, които според Белия дом са „съучастници в държавна корупция или сериозни нарушения на човешките права, или са агенти, служители или материални поддръжници на кубинското правителство“, според информационен бюлетин, публикуван от Белия дом.

В интервю за ABC News миналата седмица кубинският външен министър Бруно Родригес предупреди, че САЩ са поели по „опасен път“, който може да доведе до „кръвопролитие в Куба“ в отговор на реторика на Тръмп за поемане на контрола над страната, и призна, че няма „никакъв напредък“ в преговорите между двете държави.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Перу разследва трафик на хора след измамно вербуване на граждани за войната на Русия в Украйна

🇵🇪⚖️🇷🇺 Специализираната прокуратура на Перу за престъпления с трафик на хора започна разследване след получени жалби, че граждани на страната са били вербувани с измама да се бият във войната на Русия срещу Украйна, съобщи правителството на 1 май.

Близки на предполагаемите жертви на трафик съобщиха, че техните любими хора са получили подвеждащи предложения за работа като охранители или на други позиции в Русия, придружени с обещания за финансови възнаграждения. След пристигането на новобранците в Русия, те твърдят, че са били принуждавани да взимат участие в операции на бойното поле срещу Украйна.

Прокуратура в столицата Лима е образувала предварително производство за „предполагаемо престъпление срещу човешкото достойнство, по-конкретно под формите на трафик на хора и трафик на хора при утежняващи обстоятелства“, се казва в правителственото изявление. Старши прокурор Росио Гала Галвес ще оглави работна група с висши държавни служители и правоприлагащи органи за координиране на действията за справяне с рисковете, засягащи перуанците в Русия.

Прокуратурата призова обществеността да остане бдителна за потенциални експлоататорски оферти за работа и увери, че ще продължи да работи за евентуалната репатриране на перуанските граждани, станали жертва на трафик.

Москва вербува чуждестранни бойци от развиващите се страни от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и често примамва новобранци с обещания за високи заплати, социални придобивки и руско гражданство. Документирани са и доклади за принуда и неправомерен натиск при наемането на чужденци.

През ноември 2025 г. президентът на Южна Африка Сирил Рамапоса разпореди да бъде проведено разследване на обстоятелствата, довели до вербуването на 17 граждани на страната за предполагаема наемническа дейност във войната. През февруари 2026 г. Рамапоса благодари на руския президент Владимир Путин за осигуряването на освобождаването на мъжете. Министерство на външните работи на Индия заяви през декември, че най-малко 200 нейни граждани са били наети в руската армия от началото на войната насам, като най-малко 26 са убити, а 7 се водят изчезнали.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна докладва, че Кремъл се подготвя за вербуване най-малко 18 500 чужденци във въоръжените сили до края на годината. Координационният щаб за третиране на военнопленници сподели, че към 30 март е идентифицирал 27 407 чужди граждани, сражаващи се на страната на агресора, спрямо 18 000 през ноември. Те произлизат от най-малко 135 различни държави, като гражданите на Северна Корея са най-големия контингент.

Краят на една епоха: Европейската космическа агенция премахна комплекса за руските ракети „Союз“.

🇪🇺🇷🇺🇬🇫 Европейската космическа агенция (ESA) премахна ключови елементи от стартовата площадка за руските ракети „Союз-СТ“ на космодрума Куру във Френска Гвиана, с което на практика сложи край на оперативната роля на обекта в съвместните мисии с Руската федерация.

Според репортаж на Deutsche Welle от 25 април, разрушаването е включвало контролирана детонация на 52-метровата мобилна обслужваща кула, която беше част от инфраструктурата за изстрелване на „Союз“.

Бившият ръководител на пресслужбата на „Роскосмос“ Дмитрий Струговец, който публикува кадри от взрива, заяви, че преди него са били отстранени критични структурни компоненти. „Преди това бяха отрязани т.нар. ‘лале’ – четирите фермови опори, които държаха ракетата преди старта – и кабелните мачти“, написа той.

Останалата инфраструктура на обекта, включваща монтажно-изпитателният комплекс, жп линии, съоръжения за съхранение на течен кислород и системи за зареждане, ще бъде прехвърлена на френския стартъп MaiaSpace, свързан с Arianespace. Компанията планира да използва повторно до 80% от наличната инфраструктура за своя собствена програма за ракети-носители.

MaiaSpace разработва двустепенна ракета, наречена Maia, с версии за еднократна и частично многократна употреба. Очаква се тя да има дължина около 50 метра и диаметър 3,5 метра. Първата ѝ степен ще се задвижва от три метанови двигателя Prometheus, всеки от които генерира около 100 тона тяга, докато втората степен ще използва един двигател, оптимизиран за вакуум.

Според обявените по-рано спецификации, версията за еднократна употреба ще може да доставя полезен товар до 1,5 тона в слънчево-синхронна орбита, докато вариантът за многократна употреба ще пренася до 500 килограма. Системата може да включва и горна степен Colibri.

MaiaSpace вече е осигурила първоначални търговски споразумения, включително договор от 2025 г. с френската компания Exotrail и сделка от януари 2026 г. с Eutelsat за изстрелване на сателити OneWeb. Първото изстрелване на ракетата Maia в момента е планиран за 2027 г.

Демонтирането на стартовата площадка на „Союз“ следва колапса на 15-годишната програма за сътрудничество между ESA и „Роскосмос“, известна като „Союз в Куру“, в рамките на която бяха реализирани 26 успешни изстрелвания, преди да бъде прекратена в отговор на пълномащабното руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. След въвеждането на санкциите от страна на САЩ и ЕС върху руския космически сектор, „Роскосмос“ изтегли своя персонал и спря операциите на обекта.

Куру, разположен в близост до екватора, отдавна се счита за изключително изгоден за търговски изстрелвания поради допълнителната скорост, която ракетите получават от въртенето на Земята. Преминаването на обекта към програма под европейско ръководство отразява усилията на ESA и нейните партньори да заменят руските стартови мощности и да разширят независимия достъп до космоса.

По-рано структурен разпад на космодрума Байконур повреди единствената действаща стартова площадка, използвана за руските пилотирани мисии, потенциално прекратявайки полетите до МКС за период до две години. Инцидентът, причинен от взрив на двигател на ракета „Союз“, направи съоръжението непотребно и отбеляза първото прекъсване на този сегмент от руските способности от 1961 г. насам.

Дипломатически трус: Тръмп заплашва суверенитета на Фолкландите заради липса на подкрепа срещу Иран

🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.

Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.

Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.

Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.

„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.

В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.

Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.

Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.

„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.

Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:

„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.

Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.

Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.

Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.

Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.

Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.

Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.

„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.

Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.

Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.

Мащабна акция на мексиканската армия в щата Синалоа. Задържан ли е братът на Ел Чапо?

🇲🇽🚨 Въоръжените сили на Мексико проведоха мащабна операция в община Бадирагуато на щата Синалоа, както и в граничните зони с Дуранго – част от историческия „Златен триъгълник“ на наркотрафика, стана ясно от изявление на министъра на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч, според което действията, проведени основно от Министерство на националната отбрана, са довели до задържането на неуточнен брой лица.

Telegram канали, близки до фракцията „Лос Чапитос“ на картела Синалоа, публикуваха видео от първите часове на операцията, в което на служебни честоти на картелите обявяват, че единият от задържаните е бил Аурелиано Гусман Лоера, известен като „Ел Гуано“ – брат на излежаващия присъда в САЩ наркобарон Хоакин Гусман „Ел Чапо“.

По същите неофициални данни летището в Куликан е било блокирано, а групата задържани е била прехвърлена към Мексико Сити. Гарсия Арфуч обаче изрично уточни, че залавянето на този обект „все още не е потвърдено“.

Около самоличността на основния задържан се очертават противоречия. Специализирани канали, посветени на картелите в Латинска Америка посочват, че датата на раждане на задържания не отговаря на онази, обявена от Държавния департамент на САЩ за „Ел Гуано“, а лицето визуално се различава от известните му снимки; документите при задържането обаче го идентифицират именно като Аурелиано Гусман Лоера. Според първите кадри, публикувани в мрежата, военните са изненадали среща на няколко командири на „Лос Чапитос“.

„Ел Гуано“ е сред най-търсените от Вашингтон обекти. Държавният департамент на САЩ предлага награда от 10 млн долара за информация, водеща до залавянето му, след повдигнато през 2019 г. обвинение от федерален съд в Аризона за участие в международен сговор за разпространение на хероин, кокаин и фентанил. Според оценки на американската администрация той ръководи самостоятелна структура в Бадирагуато с производствени мощности в района на „Златния триъгълник“.

Операцията се вписва в продължаващата вътрешна война в картела на Синалоа. Конфликтът между фракциите „Лос Чапитос“ (синовете на Ел Чапо) и „Ла Майиза“ (обкръжението на Исмаел Самбада, „Ел Майо“) избухна на 9 септември 2024 г., след като „Ел Майо“ беше предаден на американските власти от членове на „Лос Чапитос“. По данни на Съвета за обществена сигурност на щата Синалоа оттогава там са регистрирани над 1800 убийства и 2400 безследно изчезнали. През май 2025 г. кметът на Бадирагуато Хосе Пас Лопес Еленес заяви пред местни медии, че около 100 семейства (близо 450 души) са били принудени да напуснат домовете си заради насилието.

Натискът върху района нараства допълнително от началото на годината. В края на март мексиканските военни иззеха над 300 самоделни взривни устройства в Ла Туна, Бадирагуато ‎ – селото, в което е израснал „Ел Чапо“ и което остава родово огнище на семейство Гусман. През декември 2025 г. Военноморските сили (Semar) вече провеждаха операция в „Златния триъгълник“ с обявена цел залавянето на „Ел Гуано“, без потвърден резултат. Според местния вестник El Sol de Sinaloa през последните 10 години властите са пропуснали да го заловят поне в 6 предходни акции.

До момента федералното правителство не е представило задържаните пред медиите и не е публикувало имена. Според Гарсия Арфуч оперативните действия в района продължават.