Показват се публикациите с етикет Латинска Америка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Латинска Америка. Показване на всички публикации

събота, 25 април 2026 г.

Краят на една епоха: Европейската космическа агенция премахна комплекса за руските ракети „Союз“.

🇪🇺🇷🇺🇬🇫 Европейската космическа агенция (ESA) премахна ключови елементи от стартовата площадка за руските ракети „Союз-СТ“ на космодрума Куру във Френска Гвиана, с което на практика сложи край на оперативната роля на обекта в съвместните мисии с Руската федерация.

Според репортаж на Deutsche Welle от 25 април, разрушаването е включвало контролирана детонация на 52-метровата мобилна обслужваща кула, която беше част от инфраструктурата за изстрелване на „Союз“.

Бившият ръководител на пресслужбата на „Роскосмос“ Дмитрий Струговец, който публикува кадри от взрива, заяви, че преди него са били отстранени критични структурни компоненти. „Преди това бяха отрязани т.нар. ‘лале’ – четирите фермови опори, които държаха ракетата преди старта – и кабелните мачти“, написа той.

Останалата инфраструктура на обекта, включваща монтажно-изпитателният комплекс, жп линии, съоръжения за съхранение на течен кислород и системи за зареждане, ще бъде прехвърлена на френския стартъп MaiaSpace, свързан с Arianespace. Компанията планира да използва повторно до 80% от наличната инфраструктура за своя собствена програма за ракети-носители.

MaiaSpace разработва двустепенна ракета, наречена Maia, с версии за еднократна и частично многократна употреба. Очаква се тя да има дължина около 50 метра и диаметър 3,5 метра. Първата ѝ степен ще се задвижва от три метанови двигателя Prometheus, всеки от които генерира около 100 тона тяга, докато втората степен ще използва един двигател, оптимизиран за вакуум.

Според обявените по-рано спецификации, версията за еднократна употреба ще може да доставя полезен товар до 1,5 тона в слънчево-синхронна орбита, докато вариантът за многократна употреба ще пренася до 500 килограма. Системата може да включва и горна степен Colibri.

MaiaSpace вече е осигурила първоначални търговски споразумения, включително договор от 2025 г. с френската компания Exotrail и сделка от януари 2026 г. с Eutelsat за изстрелване на сателити OneWeb. Първото изстрелване на ракетата Maia в момента е планиран за 2027 г.

Демонтирането на стартовата площадка на „Союз“ следва колапса на 15-годишната програма за сътрудничество между ESA и „Роскосмос“, известна като „Союз в Куру“, в рамките на която бяха реализирани 26 успешни изстрелвания, преди да бъде прекратена в отговор на пълномащабното руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. След въвеждането на санкциите от страна на САЩ и ЕС върху руския космически сектор, „Роскосмос“ изтегли своя персонал и спря операциите на обекта.

Куру, разположен в близост до екватора, отдавна се счита за изключително изгоден за търговски изстрелвания поради допълнителната скорост, която ракетите получават от въртенето на Земята. Преминаването на обекта към програма под европейско ръководство отразява усилията на ESA и нейните партньори да заменят руските стартови мощности и да разширят независимия достъп до космоса.

По-рано структурен разпад на космодрума Байконур повреди единствената действаща стартова площадка, използвана за руските пилотирани мисии, потенциално прекратявайки полетите до МКС за период до две години. Инцидентът, причинен от взрив на двигател на ракета „Союз“, направи съоръжението непотребно и отбеляза първото прекъсване на този сегмент от руските способности от 1961 г. насам.

петък, 24 април 2026 г.

Дипломатически трус: Тръмп заплашва суверенитета на Фолкландите заради липса на подкрепа срещу Иран

🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.

Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.

Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.

Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.

„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.

В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.

Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.

Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.

„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.

Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:

„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.

Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.

Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.

Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.

Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.

Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.

Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.

„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.

Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.

Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.

сряда, 22 април 2026 г.

Мащабна акция на мексиканската армия в щата Синалоа. Задържан ли е братът на Ел Чапо?

🇲🇽🚨 Въоръжените сили на Мексико проведоха мащабна операция в община Бадирагуато на щата Синалоа, както и в граничните зони с Дуранго – част от историческия „Златен триъгълник“ на наркотрафика, стана ясно от изявление на министъра на сигурността и гражданската защита Омар Гарсия Арфуч, според което действията, проведени основно от Министерство на националната отбрана, са довели до задържането на неуточнен брой лица.

Telegram канали, близки до фракцията „Лос Чапитос“ на картела Синалоа, публикуваха видео от първите часове на операцията, в което на служебни честоти на картелите обявяват, че единият от задържаните е бил Аурелиано Гусман Лоера, известен като „Ел Гуано“ – брат на излежаващия присъда в САЩ наркобарон Хоакин Гусман „Ел Чапо“.

По същите неофициални данни летището в Куликан е било блокирано, а групата задържани е била прехвърлена към Мексико Сити. Гарсия Арфуч обаче изрично уточни, че залавянето на този обект „все още не е потвърдено“.

Около самоличността на основния задържан се очертават противоречия. Специализирани канали, посветени на картелите в Латинска Америка посочват, че датата на раждане на задържания не отговаря на онази, обявена от Държавния департамент на САЩ за „Ел Гуано“, а лицето визуално се различава от известните му снимки; документите при задържането обаче го идентифицират именно като Аурелиано Гусман Лоера. Според първите кадри, публикувани в мрежата, военните са изненадали среща на няколко командири на „Лос Чапитос“.

„Ел Гуано“ е сред най-търсените от Вашингтон обекти. Държавният департамент на САЩ предлага награда от 10 млн долара за информация, водеща до залавянето му, след повдигнато през 2019 г. обвинение от федерален съд в Аризона за участие в международен сговор за разпространение на хероин, кокаин и фентанил. Според оценки на американската администрация той ръководи самостоятелна структура в Бадирагуато с производствени мощности в района на „Златния триъгълник“.

Операцията се вписва в продължаващата вътрешна война в картела на Синалоа. Конфликтът между фракциите „Лос Чапитос“ (синовете на Ел Чапо) и „Ла Майиза“ (обкръжението на Исмаел Самбада, „Ел Майо“) избухна на 9 септември 2024 г., след като „Ел Майо“ беше предаден на американските власти от членове на „Лос Чапитос“. По данни на Съвета за обществена сигурност на щата Синалоа оттогава там са регистрирани над 1800 убийства и 2400 безследно изчезнали. През май 2025 г. кметът на Бадирагуато Хосе Пас Лопес Еленес заяви пред местни медии, че около 100 семейства (близо 450 души) са били принудени да напуснат домовете си заради насилието.

Натискът върху района нараства допълнително от началото на годината. В края на март мексиканските военни иззеха над 300 самоделни взривни устройства в Ла Туна, Бадирагуато ‎ – селото, в което е израснал „Ел Чапо“ и което остава родово огнище на семейство Гусман. През декември 2025 г. Военноморските сили (Semar) вече провеждаха операция в „Златния триъгълник“ с обявена цел залавянето на „Ел Гуано“, без потвърден резултат. Според местния вестник El Sol de Sinaloa през последните 10 години властите са пропуснали да го заловят поне в 6 предходни акции.

До момента федералното правителство не е представило задържаните пред медиите и не е публикувало имена. Според Гарсия Арфуч оперативните действия в района продължават.

вторник, 21 април 2026 г.

Перу тайно подписа договора за F-16 Block 70 въпреки официалното суспендиране

🇵🇪✈️🇺🇸 Правителството на Перу изглежда е подписало тайно дългоочаквания договор за доставка на американски изтребители F-16 Block 70 вчера следобед, въпреки че сделката беше прекратена от временния президент Хосе Мария Балкасар само дни по-рано.

Това съобщи онлайн изданието Zona Defensa, позовавайки се на източници от Военновъздушните сили (Fuerza Aérea del Perú). Към момента нито Службата на президента, нито Министерството на отбраната, нито Lockheed Martin са потвърдили подписването.

„Според данни от източници във FAP правителството най-накрая е подписало договора за F-16 Block 70 днес следобед“, написа Zona Defensa в понеделник вечерта и отбеляза, че процедурата е преминала без публична церемония и без официално изявление. Новината беше препечатана от множество регионални анализатори в социалната мрежа X.

Само четири дни по-рано, на 17 април, Балкасар отложи планираната официална церемония с аргумента, че решение, което ангажира милиарди долари публичен дълг, следва да бъде оставено на следващото избрано правителство. То ще встъпи в длъжност на 28 юли, след втория тур на президентските избори, насрочен за 7 юни.

Договорът обхваща първа партида от 12 машини (10 едноместни F-16C и 2 двуместни F-16D от серията Block 70/72 Viper) в рамките на вече подписано писмо за оферта и приемане по американската програма Foreign Military Sales. Общата стойност на пакета с включени въоръжение, радари, обучение на персонал, резервни части и логистична поддръжка, се оценява на около 3,42 милиарда долара, с опция за втора партида от още 12 самолета. Машините ще разполагат с радар AN/APG-83 AESA, комплекс за електронна война Viper Shield и съвременни боеприпаси, сред които ракети AIM-120C-8 AMRAAM и AIM-9X Sidewinder. При запазване на графика доставките биха могли да започнат около 2029 г. и да заменят остаряващите изтребители МиГ-29 и Mirage 2000, част от които са в експлоатация още от 80-те години на миналия век.

Сделката беше в напреднала фаза от седмици. Lockheed Martin подобри съществено офертата, а Държавният департамент на САЩ одобри потенциалната продажба още през 2025 г. Официалната церемония в авиобаза „Лас Палмас“ или Правителствения дворец в Лима беше планирана да се проведе на 17 април, за което вече бяха пристигнали ръководни кадри на американската компания. Последвалото суспендиране от страна на Балкасар предизвика остри критики от страна на запасни военни, бизнес среди като Търговската камара на Лима, както и от бившия временен президент Хосе Хери, който отправи обвинения в увреждане на имиджа на страната на международната сцена. Посланикът на САЩ Бърни Наваро публично предупреди, че ще използва „всички налични инструменти“ срещу действия, предприети „недобросъвестно“, което допълнително изостри напрежението.

Водещите перуански и международни медии към края на понеделник продължават да описват сделката като суспендирана или неясна, без официално потвърждение от правителството и Lockheed Martin. Конгресът на Перу междувременно призова министрите на отбраната и на външните работи да предложат обяснение пред депутатите.

Ако репортажът на Zona Defensa бъде потвърден, дискретното подписване ще позволи на служебния кабинет да придвижи поръчката, а формално прехвърли политическата отговорност на следващия кабинет. Липсата на изявления от Лима или Вашингтон обаче оставя съдбата на програмата в неяснота до встъпването в длъжност на новото правителство в края на юли.

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

неделя, 19 април 2026 г.

Перуански гражданин се предаде в плен на украинската армия.

🇵🇪⚔️🇺🇦 Украински десантчици са спасили ранен гражданин на Перу, който твърди, че е бил принуден да се сражава за руските войски, след като е бил подмамен с обещание за работа в Москва, става ясно от видео, публикувано днес от 77-а отделна аеромобилна бригада на Въоръжените сили на Украйна.

Видеото, разпространено от бригадата в състава на 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски, включва интервю с 41-годишния мъж. Той описва как това, което е започнало като възможност за работа, бързо се е превърнало в принудителна военна служба.

Според неговия разказ, той е пристигнал в Русия като турист, след като му предложили работа в Москва, която е смятал за законна и с високо заплащане. Вместо това той твърди, че е бил отвлечен, неговите документи са му били отнети и е бил заплашен със затвор, ако не подпише договор с руската армия.

Мъжът твърди, че чуждите граждани се използват като разходен материал на предната линия, много често без подходящо обучение и екипировка. След като е изпратен в бойна зона, той е ранен и успява да избяга от позицията си, рискувайки живота си, за да напусне контролираната от Русия територия. По-късно достигнал до позициите на украинските десантчици от 2-ри батальон, които му оказали медицинска помощ, осигурили му храна и евакуация.

В интервюто спасеният мъж описва подробно условията, с които се е сблъскал в руската армия, включително принудата и лошото отношение от страна на командирите. Той отправя предупреждение към други чужденци да не се доверяват на подобни предложения за работа, които могат да ги вкарат в принудително участие във войната.

По-рано украинското военно разузнаване откри непалски гражданин, загинал по време на служба в руските въоръжени сили в Донецка област. Лицето е посочено като Мадан Кумал, роден на 8 ноември 1995 г. Неговият договор с руската армия е подписан на 16 октомври 2023 г. в Москва за срок от четири години.

петък, 17 април 2026 г.

МВФ и Световната банка възобновяват отношенията си с Венецуела след 7 години

🇻🇪 Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че подновява официалните си отношения с Венецуела, които бяха прекъснати през 2019 г. Часове по-късно със сходно изявление излезе и Световната банка, което на практика нормализира достъпа на Каракас до двете ключови глобални финансови институции.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева определи решението като „важна стъпка, направена съгласно позициите на членовете на Фонда“, която позволява повторно ангажиране „по начин, който в крайна сметка може да бъде от полза за венецуелския народ“, гласи съобщение на институцията.

От своя страна временният президент Делси Родригес определи подновяването като „голямо постижение на венецуелската дипломация“, цитирана от Al Jazeera.

Отношенията бяха замразени през 2019 г. в резултат на международното разцепление във връзка със спор за  легитимността на тогавашния президент Николас Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо. На следващата година МВФ отхвърли искане на Каракас за спешен заем от 5 милиарда долара за борба с пандемията, докато последният кредит от Световната банка за страната е отпуснат през 2005 г.

Нормализацията идва след политически трусове в началото на годината, когато администрацията на Доналд Тръмп отстрани Мадуро чрез специална военна операция в Каракас, която го изправи пред редица обвинения от федерален съд в Ню Йорк, включително за наркотрафик и притежание на оръжия. На негово място властта пое Делси Родригес, а Вашингтон отмени санкциите срещу нея няколко седмици преди изявленията на двете институции – ход, който фактически ѝ даде международна легитимност.

Макар Венецуела да е член на МВФ и Световната банка още от 1946 г., това е първата цялостна икономическа оценка на страната от близо две десетилетия насам. Страната е затънала в едни от най-тежките финансови дисбаланси в света – около 60 милиарда долара в необслужвани облигации и общ външен дълг между 150 и 170 милиарда долара по данни, цитирани от BusinessWorld. Анализатори от JPMorgan изчисляват, че Каракас разполага и с около 5 милиарда долара в специални права на тираж (СПТ), които биха могли да се отключат при пълно възстановяване на отношенията.

Първоначално МВФ ще се фокусира върху събиране на базови данни и оценка на икономиката – стандартна процедура, която предхожда технически консултации и кредитни програми. Всеобхватно преструктуриране на суверенния дълг обикновено изисква нова кредитна програма с Фонда. Към момента на публикуване на тази новина нито информационното министерство, нито централната банка на Венецуела са коментирали развръзката.

петък, 10 април 2026 г.

Фракцията на Майо в картела Синалоа удари конвой на враждуваща фракция с дрон-бомба.

🇲🇽 Въоръжени членове на фракцията „Ла Майиса“ от картела Синалоа атакуваха автомобили на техните съперници от „Лос Чапитос“, друга фракция на същия картел. Според кадри, публикувани онлайн, ударът е нанесен с търговски дрон от типа DJI Mavic или Matrice, модифициран за изпускане на импровизирано взривно устройство (air-dropped IED) – метод, наложил се като стандартна тактика сред организираните престъпни групи в Мексико.

Инцидентът е част от вътрешния конфликт в картела Синалоа, избухнал на 9 септември 2024 г. с предаването на ветерана наркобос Исмаел „Ел Майо“ Замбада на американските власти от членове на „Лос Чапитос“. Оттогава двете крила водят открита война в щата Синалоа и съседните региони.

Според данни на ACLED, между юли 2024 и март 2025 г. сраженията между фракциите и атаките срещу цивилни са се увеличили почти четири пъти спрямо предходните осем месеца, с пик през октомври и ноември 2024 г.

Употребата на въоръжени дронове в конфликтите между мексиканските картели не е ново, но темповете на ескалация са. Според Unmanned Airspace, позоваваща се на мексиканските въоръжени сили, само през 2025 г. армията е регистрирала над 260 атаки с дронове от картели, а 42 военни, полицаи и членове на картели са били ранени от взривни устройства, изпуснати от безпилотни апарати.

Изследване на Armament Research Services (ARES) документира, че в почти всички случаи картелите адаптират търговски дронове, най-често от серията DJI Mavic заради ниската им цена и достатъчната товароносимост, за изпускане на боеприпаси с ударни запалки, като по-новите модификации включват фрагментационни елементи за увеличаване на поразяващия ефект.

Двете фракции се адаптират и на технологично ниво. Според Latin Times, „Ла Майиса“ е придобила антидронова система SkyFend Hunter – преносим заглушител, способен едновременно да прекъсва управление, навигация и видеопоток на множество дронове в радиус от 3 км – както и SkyFend Spoofer, излъчващ непрекъснати фалшиви сигнали в обхват от 2 км. Оборудване от подобен клас обикновено е предназначено за държавни структури, но придобиването му от картел илюстрира степента, до която конфликтът в Синалоа е преминал от обикновената престъпна дейност към съвременни партизански тактики.

През февруари 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп формално обяви картела Синалоа за чуждестранна терористична организация (FTO) – решение, разширяващо инструментариума на силовите ведомства на САЩ срещу мексиканските групировки, но засега не е довело до видимо намаляване на насилието на терен.

Полицайка от Сао Пауло уби двама мъже при опит да я ограбят.

🇧🇷 Двама мъже на 19 и 21 години бяха убити в четвъртък вечерта при опит за грабеж на служителка на военна полиция в квартал „Каза Верде“, разположен в северната част на Сао Пауло. Според сведенията от полицията, тя не е била на дежурство, а се е прибирала у дома, когато е била приближена от двамата нападатели, единият въоръжен, които пристигнали с два мотоциклета и обявили грабежа.

Случаят е записан от камери за наблюдение на съседен адрес на улицата „Мария Медейрос“. На кадрите се вижда как жертвата предава вещите си, отдалечава се от нападателите и изважда пистолет, с който веднага след това стреля по двамата.

След като са улучени, обирджиите падат на земята. По предварителни данни на местното издание g1, единият е починал на място, а другият е получил медицинска помощ, но също е издъхнал от раните си.

В официално изявление Секретариатът по обществена сигурност на Сао Пауло съобщи, че мотоциклетите и оръжията на нападателите са иззети, а на място са дошли криминалисти за експертиза. Случаят е регистриран в Дирекцията за убийства и защита на личността (DHPP) като опит за грабеж, изземване на превозно средство и смърт вследствие на полицейска намеса.

Диас-Канел отхвърли натиска на САЩ, докато Русия обещава подкрепа

🇨🇺⚔️🇺🇸 Кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че няма да подаде оставка под натиска на САЩ в първото си телевизионно интервю за американска медия, докато Русия настоява, че никога няма да изостави или предаде своя съюзник.

„Ние сме свободна, суверенна държава. Имаме право на самоопределение и независимост и не сме подвластни на плановете на САЩ“, заяви Диас-Канел пред NBC News в интервю, заснето в четвъртък.

„Правителството на САЩ, което прилага тази враждебна политика срещу Куба, няма моралната основа да изисква каквото и да било от нас“, заяви 65-годишният лидер. „Концепцията за революционери, които се предават и оттеглят, не фигурира в нашия речник.“

Вашингтон води кампания на натиск срещу управлявания от комунистически режим остров, на който налага фактическа петролна блокада чрез заплахи за мита към всяка страна, която се опита да му продава петрол.

Енергийна криза парализира Куба от януари, когато основните доставки от Венецуела бяха прекъснати, след американска операция по ареста на Николас Мадуро.

Тръмп открито подхвърли идеята за „превземане“ на Куба, а администрацията определя лидерите в Хавана като заплаха за националната сигурност на САЩ. Докато напрежението между двете страни продължава да се покачва, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков посети Куба в четвъртък, за да проведе разговори с Диас-Канел.

Цитиран от руските държавни медии, Рябков е заявил, че Русия няма намерение да се отказва от интересите си в Западното полукълбо, независимо какво казват САЩ. Той подчерта, че руската помощ за Куба мащабната пратка петрол, изпратена на острова миналия месец.

„Уверен съм, че събитията от последните седмици в нашите отношения ще ни тласнат напред в намирането на решения на най-трудните проблеми... произтичащи от незаконната и абсолютно неприемлива блокада на острова от страна на САЩ“, цитира думите му агенция.

„Не можем да предадем Куба. Това е изключено. Не можем да я оставим сама.“

„Твърде рано е да се каже какви ще бъдат следващите стъпки. Но е ясно, че няма да ограничим доставките си само до товара на танкера „Анатолий Колодкин“. Русия не планира да се оттегля от Западното полукълбо, каквото и да твърди Вашингтон.“

В края на март танкерът „Анатолий Колодкин“ със 730 000 барела суров петрол на борда, достигна Куба, с което беше отбелязана първата доставка на петрол от три месеца насам. Въпреки заплахите за налагане на мита в началото срещу страни, които продават или предоставят петрол на Куба, администрацията на Тръмп позволи на танкера да премине.

„С Куба е свършено. Те имат лош режим. Имат много лошо и корумпирано ръководство и дали ще получат един кораб с петрол или не, няма да има значение“, каза Тръмп по това време.

Куба произвежда едва 40% от горивото, което консумира, и спря да получава ключови доставки от съюзника си Венецуела, след задържането на Мадуро.

сряда, 8 април 2026 г.

Венецуела планира „отговорно увеличение“ на доходите на работниците от 1 май

🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.

Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.

„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.

Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.

Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.

Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.

понеделник, 6 април 2026 г.

Тръмп: „Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

🇺🇸🗳️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на пресконференция в Белия дом, че ако се кандидатира за президент на Венецуела, би получил „най-много гласове в историята на страната".

„Така че когато приключа с това", имайки предвид войната срещу Иран, „мога да отида във Венецуела", каза той в шеговит тон пред журналисти. Тръмп добави, че ще започне да учи испански: „Няма да ми отнеме дълго. Добър съм с езиците. Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

Tой направи подобни изказвания и предходната седмица, когато в присъствието на държавния секретар Марко Рубио заяви, че е „човекът с най-висок рейтинг в проучванията" в страната от Латинска Америка и може да се изправи срещу Делси Родригес.

Непосредствено след тов обаче Тръмп премина към сериозен регистър и изрази задоволство от работата на „избрания президент", както нарече изпълняващата длъжността президент Родригес. Освен това той направи директен паралел с Ирак след 2003 г., за да обоснове своето решение да запази структурите на боливарския режим в Каракас.

„Помните ли Буш в Ирак? Уволни генералите, уволни полицията, уволни всички. И какво се получи? Хаос. И какво стана? Създаде се Ислямска държава. Тези генерали и тези войници се обединиха. При нас това няма да стане", аргументира се Тръмп. Тази линия на разсъждения от страна на Тръмп не е нова, тъй като още средата на януари, малко след задържането на Мадуро, американският президент използва идентичен аргумент, за да обясни защо администрацията му работи с Родригес вместо с венецуелската опозиция.

Тръмп определи ситуацията във Венецуела като успешна. „Влязохме, постигнахме голям успех. Военна мощ, невиждана досега", каза той, визирайки операция Absolute Resolve от 3 януари 2026 г. По време на операцията около 150 самолета, вдигнати във въздуха от 20 различни бази в Западното полукълбо, неутрализираха ПВО на Венецуела и нападнаха резиденцията на Мадуро в Каракас. За около два часа и половина президентът Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани до самолетоносач, а впоследствие — до Ню Йорк, където им бяха повдигнати обвинения за наркотероризъм. При операцията загинаха между 75 и 100 души, според различни оценки – Washington Post посочи около 75 загинали военни, докато венецуелският вътрешен министър Диосдадо Кабейо заяви пред CNBC, че жертвите надхвърлят 100. Сред убитите бяха 32 кубински бодигарди, намиращи се на венецуелска територия, където отговаряха за личната охрана на Мадуро.

На 5 януари вицепрезидентът Делси Родригес положи клетва като изпълняваща длъжността президент пред Националното събрание – първата жена, упражняваща президентски правомощия в историята на Венецуела, съобщи Al Jazeera. Първоначално тя описа ареста на Мадуро като „варварство" и нарушение на суверенитета, но на следващия ден зае по-смирена позиция, предлагайки „програма за сътрудничество" със САЩ. Оттогава отношенията между Вашингтон и Каракас се затоплят осезаемо: на 1 април Министерството на финансите на САЩ свали санкциите срещу Родригес, наложени още през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп, след което американското посолство в Каракас, затворено от март 2019 г., беше насрочено да отвори отново врати тази седмица, съобщи Bloomberg.

Въпреки шеговития тон, изказванията на Тръмп за президентска кандидатура във Венецуела са юридически неосъществими — конституцията на страната изисква президентът да е венецуелски гражданин по рождение, а американското право забранява на действащ президент да заема чужда държавна длъжност. Зад реториката обаче стои по-съществен сигнал: администрацията на Тръмп разглежда Венецуела като пример за успешната смяна на режим, при който ключовите държавни структури са запазени, за да се избегне вакуумът на властта, довел до възхода на Ислямска държава в Ирак след 2003 г.

вторник, 17 март 2026 г.

14 арестувани при щурм в централа на Кубинската комунистическа партия.

🇨🇺 Поне 14 души са задържани за нападение срещу централата на Кубинската комунистическа партия, единствената разрешена в Куба, в град в централната част на страната. Това съобщи местен служител, цитиран от държавните медии в понеделник.

Събитията са се разиграли рано сутринта в събота, когато група демонстранти, разгневени от прекъсванията на тока и недостига на храна, нахлуха в централата на партията в община Морон, която се намира на 460 км източно от Хавана.

По време на събитие в Морон понеделник, първият секретар на КПК за района Хулио Ериберто Гомес уточни, според провинциалния вестник Invasor, че заради инцидента са били арестувани 14 души.

„За пореден път е използвана група престъпници, които не представляват народа на Морон; има свидетелски показания и истината ще излезе наяве в следващите дни“, добави Гомес.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел призна за наличието на социално недоволство на острова, но осъди вандалските прояви и увери, че за тези действия „няма да има безнаказаност“.

„Разбираемо е недоволството, което предизвикват у нашия народ продължителните прекъсвания на тока в резултат на енергийната блокада от САЩ“, написа той в профила си в X, но подчерта, че „за вандализма и насилието няма да има прошка“.

Куба, с население от 9,6 милиона души, преминава през дълбока икономическа криза с недостиг на храна, лекарства и горива. Ситуацията се влоши след спирането на доставките на суров петрол от Венецуела след падането на Николас Мадуро по време на американска инвазия и заплахата на Вашингтон да санкционира други страни, които продават гориво на острова.

Режимът на тока и липсата на храна бяха повод и за демонстрации срещу режима през юли 2021 г. Протестите тогава бяха най-мащабните такива в островната държава от идването на революцията на власт през 1959 г.

Ескалация в Латинска Америка: Колумбия обвини Еквадор в бомбардировки и 27 жертви на границата

🇨🇴⚔️🇪🇨 Колумбийският президент Густаво Петро обвини Еквадор в хвърляне на бомби на колумбийска територия, добавяйки, че в близост до общата им граница са открити 27 „овъглени тела“.

„Ще разследваме обстоятелствата из основи, случило се е много близо до границата с Еквадор, което отчасти потвърждава подозрението ми, но трябва да проучим внимателно: бомбардират ни от Еквадор и това не са въоръжените групировки“, заяви Петро по време на заседание на правителството в понеделник вечерта.

Обвинението бележи ескалация на напрежението между двете съседни страни, след като президентът Даниел Нобоа бързо отхвърли твърденията като неверни, настоявайки, че операциите срещу наркотрафика, водени от неговата страна поразяват цели само в рамките на Еквадор.

Във вторник Нобоа отговори на Петро: „с международно сътрудничество продължаваме борбата като удряме скривалищата на тези групировки, съставени предимно от колумбийци, на които собственото правителство е позволило да проникнат в страната ни поради хлабав граничен контрол“.

Петро обаче затвърди позицията си, заявявайки в социалната мрежа X: „Има 27 овъглени тела и обяснението не е достоверно“.

Колумбийският министър на отбраната Педро Санчес обяви, че колумбийски сили са изпратени на границата, за да разследват случая и да извършат контролирано унищожаване на предполагаема еквадорска бомба.

По-рано този месец САЩ и Еквадор обявиха съвместна военна кампания срещу престъпните групи, действащи в страната Миналата неделя тя започна 15-дневна съвместна операция със САЩ, разполагайки хиляди военни и полицаи в най-засегнатите от престъпността провинции и обявявайки нощен час.

Назад в миналото Нобоа е обвинявал многократно колумбийските власти, че не могат да се преборят с организираната престъпност и да охранява своята страна от границата.

През февруари Еквадор наложи 30% мита върху Колумбия, които нарече „такса сигурност“. Оттогава спорът „око за око“ доведе до омагьосан кръг от взаимни вносни налози, достигащи 50%, което предизвика критики от страна на бизнеса и работниците от двете страни на границата.

Въпреки това, в началото на този месец съседите обединиха сили в борбата с престъпността по своята 600 км обща граница. Нобоа, съюзник на президента Тръмп, се съгласи да сътрудничи с американските операции към групировки на организираната престъпност през март.

Нобоа беше и сред 17-те лидери от Латинска Америка и Карибите, поканени да се включат към инициативата „Щит на Америка“ миналата седмица. Алиансът, от който Колумбия беше изключена, обеща да използва пълна военна мощ срещу трафикантите на дрога. Миналата седмица ФБР отвори и първия си офис в Еквадор.

четвъртък, 12 март 2026 г.

Куба освобождава 51 затворници като жест на „добра воля“ към Ватикана

🇨🇺🇻🇦 Правителството на Куба обяви късно снощи, че освобождава 51 политически затворници в знак на „добра воля“ към Ватикана. Решението идва на фона на засилен натиск от страна на администрацията на Тръмп за икономически и политически реформи на острова.

„В знак на добра воля и предвид близките и гъвкави отношения между кубинската държава и Ватикана, с които исторически се поддържа комуникация относно преразглеждането на дела и освобождаването на затворници, кубинското правителство реши в следващите дни да освободи 51 лица, осъдени на лишаване от свобода“, се посочва в правителственото изявление.

В документа не се разкриват подробности за самоличността на затворниците, но се уточнява, че „всички те са излежали значителна част от присъдите си и са имали добро поведение в затвора“. Остава неясно дали това е еднократен акт или властите ще продължат да пускат на свобода хора от списъка с над 1000 политически затворници, които според правозащитни групи са зад решетките. Куба официално не признава наличието на политически затворници в страната.

Обикновено Куба освобождава политически затворници по време на преговори със САЩ. Последният подобен случай е през януари 2025 г., когато бяха пуснати 553 души като „жест“ към папа Франциск – част от сделка с тогавашния американски президент Джо Байдън, която извади Куба от списъка на държавите, спонсориращи тероризма. Тогава обаче бяха освободени само няколко десетки политически затворници, а някои от тях бяха върнати обратно в затвора малко по-късно, като дисидентите Хосе Даниел Ферер и Феликс Наваро.

Ферер в крайна сметка беше пуснат на свобода миналата година, но изпратен в изгнание в САЩ като условие за свободата му. Наваро, дъщеря му Сайли Наваро и други видни дисиденти като артиста Луис Мануел Отеро Алкантара и музиканта Майкел Кастило, осъдени за участие в мащабните протести срещу режима на 11 юли 2021 г., остават в затвора.

Кубинската власт подчерта, че освобождаването на 51-мата е суверенно решение, което е „обичайна практика в нашата правна система, характерно за хуманитарната траектория на Революцията, като този път съвпада с наближаването на религиозните чествания на Страстната седмица“.

От Ватикана потвърдиха, че участват в усилия за посредничество между кубинските лидери и САЩ, след като ръководителят на американското посолство в Хавана Майк Хамър и кубинският министър на външните работи Бруно Родригес посетиха Рим. Медиите в Италия съобщиха, че Родригес, който пътува до Рим като специален пратеник на кубинския лидер Мигел Диас-Канел, е помолил папа Лео да посредничи в разговорите със САЩ.

„Що се отнася до Куба, направихме това, което трябваше – срещнахме се с външния министър и предприехме необходимите стъпки, винаги с оглед на намирането на решение на съществуващите проблеми чрез диалог“, заяви държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин пред медии в Рим в понеделник.

Новината за затворниците беше съобщена малко след като държавните медии на островната държава обявиха, че Диас-Канел ще направи телевизионно изявление в 7:30 ч. сутринта в петък – необичайно време за подобни събития на острова.

След като спря доставките на петрол от Мексико и Венецуела за острова, Тръмп призова кубинските власти да сключат сделка със САЩ. Неговата администрация води разговори с няколко души от близкото обкръжение на върховната власт в Куба в лицето на Раул Кастро, съобщи по-рано Miami Herald. В последните седмици Тръмп повтори убеждението си, че Куба се намира „в задънена улица“, а нейното правителство ще падне, като дори намекна, че САЩ ще „поемат контрола“ върху острова.

четвъртък, 5 март 2026 г.

Тръмп загатна за бъдещи действия спрямо Куба след края на операциите в Иран

🇺🇸🔜🇨🇺 Президентът на САЩ Доналд Тръмп загатна, че ще насочи вниманието си към Куба, веднага след края на американските военни операции срещу Иран.

„Това, което се случва с Куба, е невероятно“, заяви Тръмп в Белия дом по време на визитата си на Интер Маями – шампионите на Мейджър Лийг Сокър за миналата година.

„Смятаме, че искаме да поправим – да приключим първо с това тук, но ще е само въпрос на време преди вие и много други невероятни хора да започнете да се връщате в Куба, надяваме се не за постоянно“, заяви Тръмп.

Това показва, че по-малко от седмица след началото на ескалиращия военен конфликт в Близкия изток, Тръмп вече обмисля следващ мащабен ход във външната политика.

„Искаме ви обратно тук, не искаме да ви губим. Не искаме да направим нещата толкова хубави, че хората да останат там. Но някои вероятно ще поискат да останат. Те обичат Куба толкова много. Това беше още нещо, което не трябваше да се случва“, каза той.

Тръмп насочи изказването си към Куба, след като се похвали за хода на войната в Иран, където по думите му американските и израелските сили продължават „напълно да унищожават врага“.

Тръмп похвали държавния секретар Марко Рубио за това, че върши „фантастична работа“.

„И вие вършите фантастична работа по отношение на едно място, наречено Куба“, добави президентът на САЩ, разпалвайки силни аплодисменти в залата, където сред присъстващите имаше хора с кубински произход.

понеделник, 2 март 2026 г.

Последният път на „Ел Менчо“: Златен ковчег и военна обсада в Халиско

🇲🇽 Златен ковчег, луксозни пикапи, обсипани с бели рози, и тежко въоръжен конвой – така изглеждаше последното пътуване на Немесио Осегера Сервантес, известен като „Ел Менчо“. В понеделник следобед един от най-издирваните хора в света пое по вечния си път в елитното гробище „Recinto de La Paz“ край Гуадалахара, оставяйки след себе си град, потънал в напрегнато очакване и безпрецедентна обсада.

Операцията по погребението на лидера на картела „Халиско – Ново поколение“ (CJNG) беше организирана в мащаби, достойни за държавен глава. Траурната процесия премина през ключови зони на община Сапопан, докато армейски части и федерални агенти буквално блокираха достъпа до периметъра на гробищния парк, превръщайки финалния акт на изпращането му в демонстрация на сила под дулата на автоматите.

Самата колона от автомобили, натоварена с огромни цветни венци, се движеше под постоянен и зорък надзор на въздушен патрул и тежковъоръжени полицейски части. Погребението не беше просто частна церемония, а събитие с висок степен на риск, което принуди властите в Мексико да мобилизират наличния ресурс на щата Халиско, за да осуетят нова спирала на кървави инциденти в деня на неговото полагане в земята.

При пристигането си в гробищния парк шествието беше посрещнато от група хора и оркестър, докато части на армията поддържаха присъствие в района, за да осуетят евентуални инциденти.

От миналия петък беше засечена масирана мобилизация на полиция и армейски части в близост до обекта. Операцията включваше разгръщането на бронирани патрули и два автомобила от тип „Rhino“ – оборудване, обикновено използвано за трансфер на задържани лица с висока степен на опасност. Сигурността на мястото беше подсилена от части на мексиканската армия, Националната гвардия и държавната полиция.

Мястото на вечен покой разчупва традиционния модел на гробище, поставяйки приоритет върху естествената и спокойна среда с градини, фонтани и открити пространства. Концепцията е много по-близка до парк с добре поддържани градини, където преобладават дискретни плочи върху тревата, вместо масивни гробници.

След като миналата неделя, 22 февруари, Немесио Осегера Сервантес беше ликвидиран, неговото погребение превърна Гуадалахара в зона под зорко наблюдение, а самото поклонение се проведе при пълна секретност и засилена федерална охрана. Бдението се състоя в неделя, районът беше отцепен от армията и Националната гвардия, а над мястото постоянно патрулираше хеликоптер.

Важно е да се отбележи, че останките на „Ел Менчо“ бяха предадени от Главната прокуратура на републиката (FGR) на неговите близки в град Мексико, след което бяха транспортирани с конвой до Гуадалахара. На самото погребение пристигнаха множество траурни венци, на които липсваха традиционните ленти с посвещения или името на изпращача. Местните медии съобщиха за пристигането на поне 12 такива венеца.

Една от цветните композиции, която привлече най-голямо внимание, беше във формата на петел, изработена от червени рози с бели детайли и инициалите CJNG в горната част. Този аранжимент е препратка към неговия прякор – „Господарят на петлите“.

В същото време в социалните мрежи се върти видео, на което се вижда, че сред присъстващите в погребалния дом се отличава руса жена, за която се предполага, че е Лайша Мишел Осегера Гонсалес, дъщеря на покойния наркобарон.

Въпреки засилените мерки, бяха регистрирани престрелки, опити за отвличане и опожаряване на превозни средства в две точки на града, които бяха осуетени от органите на реда. Мобилизацията на полиция и военни части разпали сериозно напрежение сред местното население. 25 служители на Националната гвардия и над 30 членове на картела CJNG загинаха при сблъсъците по време на военната операция на 22 февруари, довела до смъртта на „Ел Менчо“.

неделя, 1 март 2026 г.

Венецуела изтри официалната си позиция след смъртта на Хаменей

🇻🇪 Министърът на външните работи на Венецуела Иван Хил премахна официалното изявление в социалните мрежи, с което реагира на съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран в събота, довело до смъртта на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Съобщението, първоначално публикувано в профила на Хил веднага след потвърждение за кончината на Хаменей, гласеше: „Венецуела дълбоко осъжда и съжалява, че в контекст на активни усилия на дипломацията и преговори беше избран военният вариант срещу Ислямска република Иран“.

„Венецуела потвърждава своя непоколебим ангажимент към мира, мирното разрешаване на спорове, зачитането на суверенитета и международното право“, гласи текстът, който избягва изричното споменава на САЩ, Израел и техните лидери. Часове по-късно изявлението изчезна от каналите, свързани с външно министерство.

Премахването на позицията съвпадна с официалното потвърждение за смъртта на Хаменей, определян от медиите като „мъченик на ционистко-американската агресия“. Иранското правителство обяви 40-дневен национален траур и преустанови официалните дейности за една седмица.

От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в неделя в интервю за цифровата платформа The Atlantic, че новото ръководство на Иран се стреми към подновяване на разговорите с Вашингтон и увери, че се е съгласил на диалог.

Тръмп посочи, че Техеран „е трябвало да направи по-рано това, което е било съвсем лесно“, и заяви, че участници в иранската делегаиця на преговорите, с които наскоро са водени дискусии, са загинали при бомбардировките.

сряда, 25 февруари 2026 г.

Критичен финансов застой заплашва защитата на Мадуро.

🇺🇸⚖️🇻🇪 Правната защита на венецуелския диктатор Николас Мадуро в САЩ внесе официален документ в съда на Южния окръг на Ню Йорк, с който информира за критичен финансов застой, който застрашава частното му представителство.

Адвокат Бари Дж. Полак е уведомил съдия Алвин Хелерщайн, че Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) „изненадващо“ е оттеглила разрешението правителството на Венецуела да покрива правните разходи на Мадуро. Според внесения документ, на 9 януари OFAC е издала лицензи, които позволяват на Мадуро и неговата съпруга Силия Флорес да получават държавни средства от Венецуела за своята защита.

Въпреки това, по-малко от три часа по-късно, агенцията е изменила лиценза на Мадуро „без никакво обяснение“, като изрично е забранила на адвокатите му да приемат плащания от правителството на Венецуела – ограничение, което не е било приложено в случая на Флорес.

Защитниците на Мадуро увериха съда, че тази мярка нарушава Шестата поправка на американската конституция, която гарантира правото на адвокат по избор. Документът е категоричен в твърдението, че „г-н Мадуро не може да си позволи адвокат по друг начин“ и той има легитимното очакване венецуелската държава да поеме тези разходи съгласно своите закони и обичаи.

Защитата определи като противоречив факта, че OFAC дава позволения на търговски сделки с държавни субекти от Венецуела, но блокира средствата, предназначени за гарантиране на конституционно право. Поради липсата на отговор от страна на финансовите власти на искането за възстановяване на плащанията, правният екип обяви, че планира да внесе официално искане за съдействие от съда.

„Шестата поправка гарантира правото на адвокат. Въпреки това, САЩ обявиха Мадуро за нелегитимен през 2019 г. и биха могли да аргументират, че той няма право на президентски привилегии“, коментира журналистът от АП Джошуа Гудман.

неделя, 22 февруари 2026 г.

Кубински служители напускат Венецуела.

🇻🇪🇨🇺 Кубински служители по сигурността и лекари напускат Венецуела, след като Каракас беше подложен на силен натиск от САЩ за прекратяване на най-значимия ляв алианс в Латинска Америка от десетилетия насам, съобщи Ройтерс, позовавайки се на 11 източника, запознати със ситуацията.

Временният президент на Венецуела Делси Родригес е поверила личната си охрана на венецуелски телохранители, според четири от източниците, за разлика от сваления президент Николас Мадуро и неговия предшественик, покойния президент Уго Чавес, които разчитаха на елитни кубински части.

Според властите в Хавана 32-ма кубинци са убити при военната атака на САЩ, при която на 3 януари беше заловен Мадуро. Тези войници бяха част от мащабно споразумение за сигурност между Каракас и Хавана, започнало в края на първото десетилетие на века. Чрез него агенти на кубинското разузнаване се внедриха в редиците на армията и страховитото венецуелско звено за контраразузнаване DGCIM, което беше от ключово значение за потушаването на вътрешната опозиция.

„Кубинското влияние беше абсолютно жизненоважно за оцеляването на чависткото правителство“, коментира Алехандро Веласко, доцент по история в Нюйоркския университет и експерт по въпросите на Венецуела.

В структурата на DGCIM някои кубински съветници вече са отстранени от постовете си, твърди бивш служител на венецуелското разузнаване. Част от кубинските медицински работници и съветници по сигурността са отпътували от Венецуела за Куба с полети през последните седмици, споделят двама от източниците.

Източник, близък до управляващата партия във Венецуела, заяви, че кубинците си заминават по разпореждане на Родригес заради натиска от страна на САЩ. Останалите източници не уточняват дали кубинците са принудени да напуснат от новото венецуелско ръководство, дали си тръгват по собствено желание или са отзовани от Хавана.

Решението за отстраняване на кубинците от президентската гвардия и контраразузнавателното звено не е било съобщавано до този момент.