🇺🇦🎯 Украинска балистична ракета порази целта при изпитание на 14 юли, почти без отклонение от курса. Това разкри Михайло Федоров, министър на отбраната до същия ден, в интервю за Сергий Стерненко, публикувано на 6 август. Програмата не е завършена, а следващата стъпка според него е употреба в реални бойни действия.
„В деня на моето освобождаване тъкмо изпитахме един държавен проект, развиван от 10 години, който не успяваше да стигне до нормален резултат: ту сгрешено техническо задание, ту липсващ екип, много проблеми“, каза той и добави, че ракетата е попаднала право в целта и почти без отклонение от зададения курс. Системата не беше назована; необявени останаха и обсегът, бойната глава и предназначението ѝ.
Възможните варианти са два и принадлежат на две различни линии в украинската ракетна промишленост. Ирина Терех, изпълнителен директор на Fire Point, заяви пред TWZ на 3 август, че не знае за коя машина е ставало дума, тъй като по същото време нейната компания е изпитвала свои изделия, а конструкторското бюро „Пивденне“ е изпитвало своето. В същото време обаче определението „държавен проект“ стеснява избора: „Пивденне“ е държавно предприятие с родословие от съветско време, докато Fire Point е частно дружество, изникнало по време на пълномащабната война.
Държавната линия има име и дата на раждане. „Пивденне“ получава първоначалното техническо задание за оперативно-тактическия комплекс „Сапсан“ през 2007 г. заедно с 12 милиона долара начално финансиране. До 2018 г. са проведени изпитания на макет на пускова установка и демонстратор на касетъчна бойна глава, а инженерният образец на изделието е сглобен. В началото на 2022 г. се разработват две версии: 900 мм за украинската армия с далекобойност до 500 км и 600 мм експортна с около 280 км, и двете с бойна глава от порядъка на 500 кг при стартова маса около 3,5 тона. Комплексът е познат още с експортното си название „Хрим-2“, а зарядът е твърдо гориво, което скъсява подготовката за пуск и позволява по-дълго съхранение в готовност.
След началото на пълномащабната война движението се ускори. Първият държавен договор министерство на отбраната подписва през август 2022 г., а изделието е прието на въоръжение с индекс 1КР1 през 2025 г. Първата докладвана употреба в бойни действия е от май същата година, когато ракетата поразява руски команден пункт на близо 300 км. До края на 2025 г. украинските отчети говорят за серийно производство и системна употреба. Изпитанието от юли 2026 г. следователно не е първи полет, а проверка на обновена машина: по думите на Терех „Сапсан“ е претърпял значително усъвършенстване. Федоров сведе резултата от преработката до две твърдения – чувствително по-добра точност и себестойност, свалена с около 30%.
Сравнението с доставяното от Запад обяснява защо Киев държи на собствената линия. По украински данни „Сапсан“ развива Мах 5,2 при изпитания през 2024 г. при около Мах 3 за американския ATACMS и Мах 6 за руския „Искандер-М“. По обсег разликата тежи повече от скоростта: ATACMS достига около 300 км, крилата ракета Storm Shadow/SCALP – около 290 км, докато украинският комплекс е проектиран за 500 км. Към това се добавя липсата на зависимост от чуждо разрешение за удари на дълбочина. Украинската кампания дотук се водеше предимно с дронове и крилатата ракета „Фламинго“ на Fire Point; балистичните ще добавят време за реакция, измервано в минути.
Самият Федоров изведе доктринален извод от изпитанието. Най-добрата защита срещу руските балистични удари е ударът по самата пускова установка със собствена балистична ракета, при което разчетът има 90% вероятност да загине; руснаците трябва да разбират, че доближаването до установката означава смърт. Той спомена и операции по осуетяване на руските пускове, чието съдържание не разкри, както и за преговори с партньори за още противоракетно въоръжение. Ограничителят е познат: производството на прехващачи за Patriot не догонва темпа на руските удари. Оттам и двете му препоръки към Киев: няколко конкуриращи се производствени обединения вместо един изпълнител и залог върху евтини ракети с вграден изкуствен интелект.
Частната производствена линия върви успоредно с държавната и има по-голям обсег. Fire Point готви FP-9, балистична ракета за 850 км, с която компанията заяви намерение да достига Москва. Двигателят ѝ поема 4,6 тона твърдо гориво; навигацията е готова, зарядите се леят и първият пуск се очаква наесен. Отделно дружеството разработва прехващач за ПВО на цена под един милион евро, замислен като по-евтина замяна на боеприпасите за Patriot и съизмерим по действие с по-ранните версии на американската система.
Датата на изпитанието съвпада с политическия календар. На 14 юли Върховната рада прие оставката на кабинета „Свириденко“, с което падна министерството на Федоров. Свалянето му предизвика протести в Киев и други градове, а на 21 юли Михайло Драпатий смени Олександър Сирски начело на въоръжените сили. Интервюто за Стерненко е равносметка на онова, което бившият министър е оставил в производство.
Обсегът е решен, но контрабатарейната логика опира в друго. Руските „Искандер“ стрелят от подвижни установки, които сменят позиция веднага след залпа, така че поражението на разчета изисква не толкова далекобойност, колкото разузнавателно-ударен цикъл от минути: засичане, потвърждение, целеуказание и пуск. Оценката на Федоров описва ефекта на попадението, не вероятността установката да бъде намерена навреме, а тъкмо второто е скъпата част от задачата и тя не се решава с ново оръжие.
Вторият ограничител е количеството. Серийното производство беше обявено от края на миналата година, но публични данни за месечния изход няма нито от министерството, нито от производителя, и това мълчание е последователно от първата бойна употреба. Без такова число не може да се каже дали балистиката ще носи кампания, или ще остане оръжие за отделни цели с висока стойност, каквато беше употребата ѝ през 2025 г. Разликата между двете е разликата между способност да се порази една пускова установка и способност да се притисне цяла ракетна бригада.
