Анализ: Пентагонът спря да отчита кого убива, докато помощта минава одит

🇺🇸📋 Съединените щати проследяват помощта си за борба с тероризма спрямо изходни показатели и предварително договорени индикатори, но при въздушните и морските удари в рамките на същата по-широка политика вече не публикуват нито кого са поразили, нито колко души са убили. Това заяви Джим Лаукс, програмен съветник в Бюрото за борба с тероризма на Държавния департамент от 2018 до 2025 г. Тезата му беше изложена на 10 септември в публикация на War on the Rocks.

Лаукс е надзиравал около 20 проекта в Източна Африка за близо 80 млн. долара годишно и описва система, при която финансиране не се отпуска без план за мониторинг, а закъснялото отчитане може да го спре. При военните удари тенденцията, пише той, е обратната: през последните 18 месеца механизмите, чрез които резултатите от тях се отчитаха публично, постепенно са престанали да работят.

Изискванията за отчетност при помощта не са вътрешна инициатива на бюрото. През 2014 г. Комисията по външни работи на Камарата на представителите провежда изслушване за бюджета, програмите и оценката на същото звено, а през 2015 г. Наръчникът по външните работи закрепва мандата на Службата за програми да следи и оценява финансираните дейности.

През юни 2020 г. Генералният инспекторат на Държавния департамент инспектира чуждестранната помощ на бюрото и установява, че тя не покрива ведомствените стандарти за мониторинг и оценка. Един служител е отговарял за 86 проекта на стойност почти 147 млн. долара – обхват, който инспекторите определят като непосилен за реален надзор. Инспекцията формулира препоръка под отделен номер, публикува отговора на бюрото и я оставя отворена, докато не получи необходимата документация. Лаукс не премълчава, че и собственото му звено невинаги е покривало изискванията. Разликата, казва той, е, че несъответствието е било документирано.

Какъв резултат може да даде помощ, подложена на такъв контрол, се вижда най-ясно в Могадишу. Лаукс води собствен регистър на големите атаки в сомалийската столица: 10 през 2015 г., 18 през 2016 г. и 42 през 2017 г.

Именно през 2017 г. беше извършена и атаката с камион-бомба от 14 октомври. Превозното средство е натоварено с експлозиви в долината Шабеле, преминава през няколко контролни пункта по пътя от Афгойе, преди да бъде взривено на оживено кръстовище в центъра на Могадишу. Загиват 587 души.

След атаката многодонорска подкрепа укрепва постоянните контролни пунктове по главните подходи към града, а финансирани от бюрото мобилни средства за проверка на превозни средства покриват пролуките между тях. На 28 декември 2019 г. Ал-Шабаб опитва отново същия тип атака, но камионът не достига града. Той се взривява на пункта Екс-Контрол при западния вход откъм Афгойе. Al Jazeera съобщава същия ден за 78 загинали по данни на службата за линейки Aamin и за над 90 според съветник на кмета.

Оттогава нито една атака в Могадишу не е достигала мащаба от 2017 г. Отделна програма, насочена срещу насилствения екстремизъм е подпомогнала над 1200 души да напуснат Ал-Шабаб между 2020 и 2024 г.

Лаукс сравнява тази помощ с противопожарна защита: датчици, показващи къде температурата се покачва. Реакция, която идва преди пожарът да се разпространи; и превенция, намаляваща броя на искрите. По този критерий резултатът, призна той, е смесен, но може да бъде проследен и оценен. Столицата вече не „гори“ в предишния мащаб, но извън нея Ал-Шабаб не е овладян и днес, според преценката на Лаукс, е по-силен, отколкото е бил тогава. Той може да посочи къде политиката дава резултат именно защото са налице данни и отчети, позволяващи това да бъде измерено.

Кампанията на удари в Сомалия е най-мащабната в историята на Африканското командване (AFRICOM). На 18 декември Stars and Stripes преброи 117 обявени удара в Сомалия за 2025 г. Предишният рекорд е 63 през 2019 г., а до края на март 2026 г. командването вече е достигнало близо 50 за новата година.

Съдържанието на съобщенията за тези удари постепенно оредява. През януари 2024 г. AFRICOM съобщи, че удар край Каад в централна Сомалия е убил шестима бойци на Ал Шабаб и не е причинил цивилни жертви. През март 2025 г. съобщението посочва единствено, че при удара са убити вражески бойци. Публикациите от август 2026 г. съдържат само датата, организацията и разстоянието до най-близкия град.

И през трите години съобщенията завършват с едно и също уточнение: конкретни данни за използваните части и средства няма да бъдат разгласявани по съображения за оперативна сигурност. Това позоваване присъства както в подробните публикации, така и в почти лишените от данни съобщения. Следователно само по себе си то не обяснява защо публичните данни са намалели.

Прекъснато е и публичните тримесечни отчети на AFRICOM за цивилните жертви. Командването започва да публикува такива доклади през април 2020 г., а последният на сайта му обхваща периода до 30 юни 2025 г. и е 22-рият поред. Четири тримесечия – от юли 2025 до юни 2026 г. – остават непубликувани.

Политиката на Пентагона за цивилните загуби не задължава AFRICOM да публикува тези отчети. Практиката е доброволна и прекъсва именно в периода, когато броят удари достига най-високите си нива. Отделно има и задължителен годишен отчет за цивилните жертви, който също закъснява. Законът за отбраната за 2018 финансова година изисква министърът на отбраната да предава на комисиите по отбрана годишен доклад за гражданските жертви до 1 май.

Докладът за 2025 г. достига Конгреса на 10 август 2026 г. Предните два също са предадени със закъснение. Самият документ представя заключенията си към 1 февруари 2026 г. – три месеца преди законовия срок и шест месеца преди фактическото му предаване.

Според The Intercept ведомството е предоставило документа на депутатите, без да го публикува, въпреки че законът изисква паралелно да бъде издадена и публична версия, освен ако министърът не удостовери писмено, че това би създало заплаха за националната сигурност.

Посочените в доклада жертви произтичат от три удара срещу хутите през април 2025 г. – 153 убити и 243 ранени цивилни, всички в Йемен. За сравнение, за цялата 2024 г. са били отчетени двама убити цивилни. Независимият Yemen Data Project е документирал поне 238 убити и 467 ранени в рамките на кампанията.

Подобно забавяне има и при Държавния департамент. Годишният доклад за тероризма по закон трябва да бъде представян до 30 април за предходната година. Публикуваното на 1 май 2026 г. издание обхваща 2024 г. – закъснение не от няколко месеца, а от една година.

Същият доклад посочва 0 цивилни жертви от ударите по плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан – кампания, при която според сметката на Лаукс са убити поне 221 души при поне 66 удара. CBS News и PBS също преброяват над 200 загинали.

Представителката Сара Якобс, член на Комисията по въоръжените сили, разказва пред The Intercept след брифинг, воден от контраадмирал Браян Бенет от Обединения щаб, че служителите на министерството не смятат за нужно да установяват самоличността на хората на борда. По изложеното пред нея е достатъчна връзка с някой от картелите, определени през 2025 г. като чуждестранни терористични организации, или техен филиал.

Лаукс съпоставя това признание с отчетената нула цивилни жертви. Според неговия аргумент двете могат да бъдат съвместими само ако статутът на хората се извежда от предварителната квалификация на целта или организацията, а не от последващо установяване кой конкретно е бил убит.

Първият удар, на 2 септември 2025 г., показва какво може да остане извън подобен стандарт. 11-те мъже на борда са от Сан Хуан де Унаре и Гуирия на полуостров Пария – район, който Transparencia Venezuela описва като основен център на трафика на хора в страната. Попитан по време на закрит брифинг дали загиналите може да включват жертви на трафик, Бенет е отговорил, че това е възможно.

Тук аргументът на Лаукс следва логиката, възприета от американското правителство. Определянето на картелите като терористични организации е обявеното основание за ударите. Конгресът е поставил както морската, така и африканската кампания под едно и също изискване за отчетност, а докладът за 2025 г. ги разглежда заедно. Ако борбата с наркотрафика се третира като част от борбата с тероризма, за да бъде обосновано използването на смъртоносна сила, според логиката на Лаукс изискването за отчетност следва да се прилага със същата последователност.

Първият доклад на Водещия генерален инспектор за операция Southern Spear, предаден на Конгреса през май, показва колко информация Южното командване отказва да разкрие. Мисията е засекретена; списъкът на организациите, които могат да бъдат атакувани, не се публикува; броят на ударите също остава скрит, както и критерият, по който се избира между смъртоносен удар и задържане.

На въпроса как измерва дали операцията постига целите си, щабът в Маями отговаря, че няма да публикува показателите, по които оценява нейната ефективност. Тъй като командването не предоставя данни за броя на ударите, инспекторът го възстановява по публикации на New York Times и ABC News.

Единствената публично известна оценка на резултатите произлиза от изтекъл анализ на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), според който не се наблюдава промяна в предлагането и цената на кокаина. През март Командващият свидетелства, че картелите са пренасочили маршрутите към въздушен трафик и контейнерни превози.

Само за първото тримесечие на 2026 г. Южното командване е изразходвало 527,9 млн. долара. За периода от септември 2025 до март 2026 г. сумата достига 647 млн.. За сравнение, цялото годишно портфолио от програми, надзиравано от Лаукс, е било около 80 млн. долара.

Аргументите за ограничаване на публичната информация не са лишени от основание и Лаукс ги излага сам. Подробната оценка на резултатите от даден удар може да разкрие източници на разузнаване, методи, както и ежедневните навици, движението и поведенческите модели на наблюдавани лица. Ал-Шабаб и Ислямска държава следят прессъобщенията и публикуват свои. Ако правителството обяви даден човек за убит, а след датата на удара той се появи във видеозапис, доверието към официалната информация страда.

Виктор Марсай от Soufan Center пише и че цивилните жертви при въздушни удари могат да радикализират хора, които преди това не са имали връзка с въоръжената групировка.

Според Лаукс обаче тези рискове не обясняват напълно сегашната практика. Съобщенията от 2024 и 2025 г. са посочвали числа и имена, а същевременно са запазвали в тайна именно данни за използваните сили и средства. Той не посочва и нито един случай, при който публикуването на 22-те тримесечни доклада на AFRICOM да е довело до разкриване на защитена информация.

Нигерия показва, че при същия противник и сходен пропаганден риск е съвсем възможно да се публикуват конкретни резултати. На 19 май 2026 г. нейният Генерален щаб докладва за 175 убити бойци на Ислямска държава в съвместни удари, назовава трима командири и изброява унищоженото. AFRICOM се ограничава до изявление, че анализаторите довършват оценката, и впоследствие не публикува резултат. Нигерийската цифра не е независимо потвърдена; тя просто остава единствената публично обявена.

За европейските партньори липсата на американска публична отчетност има директно значение. В Сомалия европейското финансиране остава от страната на дейностите, чиито резултати подлежат на измерване. ЕС и държавите членки, сред които и България чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, одобряват през април 2026 г. 75 млн. евро за мисията на Африканския съюз в страната (AUSSOM).

С това Брюксел остава водещ донор на мисията, с близо 2,8 млрд. евро за последователните операции през последните две десетилетия. Втората фаза на Съвместната полицейска програма за полицията в Могадишу и федералните щати започва през декември 2024 г. с 9 млн. евро от ЕС. Тези средства действат в същата среда за сигурност, върху която влияят американските удари. Така донорите, които изискват показатели и измерими резултати за собствените си програми, разполагат с ограничена публична информация за най-мащабния военен компонент на кампанията в страната.

В Карибския басейн партньори на САЩ вече реагираха на липсата на прозрачност. През ноември 2025 г. Обединеното кралство спря споделянето на разузнавателни данни за заподозрени лодки заради съмнения в законността на ударите, според NBC News. Бившият колумбийски президент Густаво Петро разпореди да бъде прекъсната комуникацията със службите за сигурност в САЩ. Последицата е практическа: партньор, който не може да получи достатъчно информация за оценката на даден удар, може да откаже да предоставя разузнавателните данни, нужни за извършването на следващия.

Съпоставката между помощта и военните удари – два различни инструмента на американската политика за борба с тероризма – показва повече от неудобна разлика в административната практика. При помощта има изходни показатели, предварително дефинирани индикатори, независима оценка и инспекторат, който държи препоръката отворена, докато не получи доказателство за изпълнението ѝ. При ударите има законов срок, пропуснат 3 поредни години; доброволна практика за публична отчетност, която беше прекъсната в периода с най-интензивните удари; и инспектор, принуден да възстановява броя на ударите от медийни публикации.

📸 Снимка: Генерал-майор от Сухопътните войски на САЩ Шейн Морган се обръща към личния състав на Силите за реагиране в Източна Африка (EARF) по време на съвместно учение в Кисмайо, Сомалия, 17 август 2026 г.

Видео на хутите показва ракетен удар по събрание на полеви командири в Йемен.

🇾🇪💥 Видео, публикувано от медийния апарат на йеменските хути, показва дрон, който държи в кадър 4 леки бронирани машини и лица, застанали около тях, до момента на единичен удар, който обхваща близкия периметър. Групировката представи кадрите като запис от прецизен ракетен удар по среща на командири от въоръжените сили на международно признатото правителство на Йемен и заяви, че е използвала местно произведена балистична ракета с малък обсег, без да уточни конкретен модел. Записът носи водния знак на военната медия на движението и впоследствие беше разпространено от редица специализирани канали, които проследяват военните конфликти в региона.

Дронът кръжи над района преди момента на удара, държи площадката в центъра на кадъра и остава там и след разсейване на облака от прах и дим, когато машините вече се виждат обгорели в пустинния пейзаж. Наблюдението и поразяването изглеждат като части от един непрекъснат процес: групата е наблюдавана до момента на удара, а хората все още са събрани около машините. Ракетният удар е последната видима стъпка в този процес – и вероятно не най-трудната.

По-трудният етап е преди самия пуск. Подобно полево съвещание на командири в открита пустиня може да продължи дълго, но няма фиксирани координати като стационарна цел, които просто предварително да се въведат в полетно задание. За да се порази в такъв кратък времеви интервал, някой трябва да знае кога и приблизително къде ще се състои, да насочи наблюдателна платформа над района навреме и да предаде координатите на огневия разчет, така че пускът да бъде произведен, докато целта все още е на мястото. Хуситското съобщение говори за „точна разузнавателна работа по мястото на срещата“ и по същество описва именно връзката между наблюдението и огневото средство, а не далекобойността на ракетата.

Платформата, от която е извършено наблюдението, също не е назована, а по кадрите не може надеждно да бъде установен конкретният модел. Известният безпилотен арсенал на хутите обаче предлага ориентир за възможните платформи. В оценка на д-р Майкъл Найтс за Washington Institute от април 2021 г. използваните от хутите безпилотни платформи вече включват ударните Qasef-2K и разузнавателно-ударния Sammad-4 – т.е. съчетава апаратура за наблюдение и бойна глава. Дрон от подобен клас може да остане над ограничен район достатъчно дълго време, за да изчака пристигането на автомобилна колона, което е съвместимо с поведението, видимо в кадрите.

Обявеното оръжие остава неустановено. Видеото показва мощна детонация и пораженията след нея, но не позволява да се установят траектория или вид боеприпас. Ако показаната точност е постигната с наземна пускова установка, най-добре на известните възможности съответства семейството Badr, което западните справочници класифицират като артилерийски реактивни снаряди, а движението описва като балистични ракети. Изходният Badr-1 е ненасочван снаряд с калибър 210 мм, а управляемият Badr-1P е показан през октомври 2018 г. Вариантът Badr-F е представен публично на 16 април 2019 г. с обявен обсег от 160 км. По данни на Janes бойната му глава детонира на около 20 метра височина и разпръсква близо 1400 фрагмента в кръг с диаметър до 350 метра. Оценката на Knights приписва на управляемите варианти заявено вероятно кръгово отклонение от 3 метра – това е радиусът, в който се очаква да попадне половината от изстрелите – и включва в същата линия по-новите Sair, Qasim и Nakal.

Въздушният взрив е ключов детайл, тъй като срещу хора и техника на открито може да обхване значително по-голяма зона от директно попадение. Този радиус на поражение изменя и смисъла на думата „прецизен“ в описанието на хутите: за да бъдат обхванати четирите машини и хората около тях, не е задължително той да попадне директно върху групата, а да се взриви в рамките на около 100 метра. Това поставя значително по-ниско изискване към точността от заявеното кръгово вероятно отклонение от три метра. Разстоянията по направленията в Мариб и Джауф попадат в този обсег с голям запас. На 6 август 8 ракети, изстреляни от Джауф, поразиха лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха над 30 военнослужещи – един от най-тежките дни за правителствените сили през последните 4 години. Сам по себе си този епизод не идентифицира оръжието от текущия запис на хутите, но показва, че тези дистанции са оперативно достижими за ракетните им сили.

Твърденията за резултата не са потвърдени извън източника им. Съобщението не посочва местоположение, дата на самия удар, военно подразделение, нито име или звание на някой от предполагаемите командири. За загубите е посочено единствено „убити и ранени“, без конкретно число. Към 6 септември няма публично потвърждение или опровержение от страна на правителствените сили. Дюнният терен прави крайбрежните участъци в Таиз и Ходейда по-малко вероятни и предполага вътрешните пустинни сектори, но и това остава визуална интерпретация на кадрите при отсъствие на други сведения.

Съобщението идва в една от най-интензивните седмици за гражданската война в Йемен от няколко години насам. На 4 септември хутите стартираха нова настъпателна операция по няколко направления в западен Таиз и южна Ходейда, насочена към пристанището ал-Маха и височините над протока Баб ел-Мандеб. По данни на Al Jazeera, актуални към 5 септември, сраженията са отнели живота на най-малко 120 бойци. Ден по-рано правителствените сили докладваха за 14 балистични ракети, изстреляни срещу техните позиции в Ходейда и Таиз, придружени от удари с дронове. На 5 септември правителството нанесе поне 15 въздушни удара по позиции и техника на хутите – значително по-активно използване на собствената авиация вместо тази на коалицията, ръководена от Саудитска Арабия.

Примирието от април 2022 г., чийто срок формално изтече шест месеца по-късно, поддържаше фронтовете сравнително стабилни почти четири години, но тази система се разпадна през лятото. След нанесения удар от правителствените сили по летището в Сана през юли последва нова вълна от ескалация. Още на 7 август специалният пратеник на ООН Ханс Грундберг определи обстановката като период с най-сериозен риск от мащабно подновяване на гражданската война след примирието и предупреди, че насилието заплашва да въвлече Йемен още по-дълбоко в регионален конфликт.

Ако кадрите действително показват това, което се твърди в изявлението на хутите, най-значимата промяна е съкращаването на времевия интервал между откриване, наблюдение и поразяване на целта. Движението показва, според публикуваното видео, способност да поразява временна цел, докато все още е събрана на едно място. При такъв кратък интервал особено уязвими стават командни пунктове и временни дислокации на командния състав в моментите, когато се планират операции и се извършва координация на силите.

Правителството обяви, че е започнало подготовка за сухопътна кампания. Ако ударът реално е нанесен по съвещание на командири, участващи в тази подготовка, той би могъл да я наруши по-сериозно от обстрел по обикновен лагер. На тактическо ниво загубата на цяла група командири може да бъде компенсирана за няколко дни. Ако обаче този механизъм бъде повторен няколко пъти в рамките на едно настъпление, всяко събиране на команден състав на терен се превръща в рисковано начинение и ефектът вече не се измерва единствено в убити и ранени, но и разреждане на срещите между командири, изтегляне на щабове в назад в тила и по-бавна координация между отделните части.

Анализ: Йеменската „Ал-Каида“ и хусите преминаха към полево партньорство

🇾🇪🤝🏴 Бойци на „Ал-Каида на Арабския полуостров“ (AQAP) се сражават рамо до рамо с хутите срещу правителството на Йемен и получават от тях военно оборудване, до което досега не са имали достъп. Това се посочва в доклад на наблюдателната група към санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН, публикуван на 10 август. Документът обхваща периода от 16 декември 2025 г. до 9 юни 2026 г.

AQAP и движението на хутите „Ансар Аллах“ съществуват паралелно от години, но по-ранни оценки описват отношенията им по-скоро като опортюнистично примирие между съседи, избягващи да си пречат взаимно. Наблюдателната група отчита качествена промяна от януари насам: партньорството вече има оперативно измерение на терен и се основава на обмен на разузнавателни данни. Идеологически този съюз изглежда противоестествен, тъй като салафитската джихадистка организация и зайдитското шиитско движение се смятат взаимно за еретици, а местният клон на „Ал-Каида“ десетилетия наред гради легитимност именно върху съпротивата срещу шиитската експанзия. На практика обаче сътрудничеството решава по един ключов проблем и за двете страни: хутите получават допълнителен натиск над правителствените сили в собствения им тил, а AQAP – достъп до складове, които не може да превземе сама.

Трето звено в тази мрежа е Сомалия. През отчетния период бойци на „Аш-Шабаб“ са влезли в Йемен по крайбрежни маршрути и са се придвижили до Шабва и Мариб, където са се срещнали с представители на йеменската организация, за да обменят опит и да съгласуват логистиката. Част от тях по-късно са провели разговори и с представители на хутите за придвижването на хора и взаимната подкрепа. Между 150 и 400 сомалийски кадри са преминали обучение при инструктори на хутите. Ударът срещу Абдул Кадир Яхя Али Ахмед ал-Забиди, който е отговарял за логистичното снабдяване на сомалийската групировка, в Ал-Гайда в средата на февруари прекъсна за кратко това сътрудничество, но по-късно то беше възстановено.

Условията за тази трансформация се появиха в началото на годината. Докладът посочва три едновременно действащи фактора: промените в средата за сигурност в Южен Йемен от началото на годината, динамиката в региона около конфликта с Иран и отслабването на усилията за борба с тероризма заради прехвърлянето на ресурси другаде. Какво означава първият фактор, личи от хронологията на събитията на юг. През януари Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да напусне Аден по море. През август, вече извън отчетния период на доклада, балистични ракети и дронове на хутите поразиха правителствени лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха десетки войници. От януари до август структурите, които трябваше да преследват джихадистите на юг, воюваха помежду си или се разпадаха.

Числеността на AQAP е останала непроменена – около 2000 бойци със смесено гражданство, действащи в малки клетки в Абян, Мариб, Байда, Шабва и Уади Хадрамаут. Променил се е обаче начинът им на действие. Организацията използва по-малко самоделни взривни устройства и вместо това използва самоубийствени атентати и по-малки по мащаб, но стратегически подбрани удари по силите за сигурност. Най-неочаквана констатация в документа е, че при тази численост и за близо 6 месеца групировката е поела отговорност за под 5 нападения. Няколко държави-членки тълкуват тази ниска активност като стратегия на изчакване, а не като признак на изтощение.

Успоредно със спада в оперативната активност военните ѝ способности нарастват. Възползвайки се от вакуума на юг, от януари насам йеменският клон е заграбил значителни количества оръжие и оборудване: апаратура за електронно заглушаване, ракети с инфрачервено насочване, комплекси за ПВО, снайперски пушки, минохвъргачки и тежки картечници. Докладът не посочва произхода на заграбеното. Отклоняването на оръжие в Йемен обаче има документирана история. Разследване на CNN от февруари 2019 г. установи, че американско оръжие, продадено на Саудитска Арабия и ОАЕ, е достигнало до свързани с „Ал-Каида“ групировки и до салафитски милиции в нарушение на договорите и клаузите за крайния потребител.

Три направления, по които AQAP работи, сочат отвъд йеменския фронт. Организацията опитва да подобри способностите с дронове, носещи бойна глава до 1 кг. Разширява и морските си способности, като според доклада може да се възползва от излаза на Абян към Арабско море. Освен това се е сдобила с машина за отпечатване на национални документи за самоличност, което поражда въпроса дали няма да се използва за придвижване на чуждестранни бойци.

Във финансово отношение организацията вече не е под предишния натиск. Още през февруари Колин Смит, координатор на мониторинг групата на ООН, формулира обрата пределно ясно пред института RUSI: през 2024 г. групировката не е можела да плаща заплатите на хората си, а сега това вече не е проблем. Според доклада подобрението се дължи отчасти на финансиране от „Аш-Шабаб“ и вероятно от клона на „Ал-Каида“ в Ислямския Магреб, а според оценката на някои държави-членки – и на частична финансова и логистична подкрепа от „Ансар Аллах“. Вътрешните приходи се генерират чрез подставени лица без известни връзки с тероризма, които участват в сделки с недвижими имоти и автомобили, за да останат извън полезрението на властите.

Начело на тази трансформация стои Саад бин Атиф ал-Аулаки. Самата AQAP е включена в санкции на ООН с означение QDe.129, но емирът ѝ не фигурира в него. Той пренасочи стратегията към работа с племената с брачни съюзи и участие в помирителни срещи. Най-близкият му съветник Ибрахим ал-Куси, който също не попада в списъка, използва мрежите си в Африканския рог, за да разшири външните връзки на йеменския клон. Докладът го описва като идеологически лидер на цялата „Ал-Каида“, запазил влияние в глобалната мрежа, а част от държавите-членки го оценяват като претендент срещу Сайф ал-Адл за водеща позиция в ръководството ѝ. Това е белег, че йеменската структура става по-малко зависима от влиянието на ал-Адл. Външните удари продължават и през отчетния период са поразили няколко командири от средното ниво. Висшите ръководители са ограничили движенията си, а според доклада понякога пътуват с деца в своите автомобили, за да възпрат нанасянето на удари с дронове.

Сравнението с местния клон на „Ислямска държава“ показва, че вакуумът на юг не облагодетелства всички еднакво. Организацията също се възползва от разпада в началото на годината, но остана слаба и наброява около 150 бойци, предимно йеменци и хора от Източна Африка. Отговорността за нея дори бе прехвърлена към структура в Източна Африка, която насочва членовете ѝ към Сахел. Едната групировка направи наскоро отворилото се пространство в достъп до арсенали и нови съюзи, докато другата остана по-скоро източник на кадри за чужди фронтове.

Съперничеството се пренесе и в пропагандата. „Ислямска държава“ обвини „Ал-Каида“, че се е продала на Иран, и призова разочарованите ѝ последователи да преминат към нея. Докладът отбелязва и че опитите на мрежата да се възползва от конфликта с Иран са били критикувани от част от собствените ѝ симпатизанти. Сближаването с движение, подкрепяно от Техеран, има своята репутационна цена.

Именно способността за операции извън региона прави тази картина особено тревожна за САЩ. Няколко държави-членки оценяват AQAP като онази част от мрежата, която има най-ясно изразено намерение да действа далеч от собствения си театър, а нейните усилия все по-често се насочват към подпомагане на атентати, извършвани от съмишленици в чужбина. Медийното крило „Ал-Малахем“ е сред най-активните пропагандни инструменти на „Ал-Каида“ и призовава към самостоятелни атентати по целия свят. Страните-членки препоръчват медийните структури да бъдат санкционирани отделно като начин за ограничаване на тази дейност.

Продукцията на „Ал-Малахем“ обаче показва и признаци на изчерпване. През март йеменският клон пусна своя наръчник №12 от поредицата Inspire, който според доклада се концентрира над атаката на Бонди Бийч, въпреки че тя беше извършена в името на „Ислямска държава“, и рециклира текст на Ибрахим ал-Асири – дългогодишния конструктор на бомби на йеменския клон, за когото се съобщава, че е убит през 2017 г. Наблюдателите тълкуват това като признак за липса на ново съдържание.

Реториката обаче остава без промяна. В първото си видеообръщение като емир през юни 2025 г. ал-Аулаки призова американски мюсюлмани да убият Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио, Пийт Хегсет и Илон Мъск. 30-минутното обръщение беше изградено около тезата, че няма червени линии след онова, което се е случило и продължава да се случва с народа им в Газа.

Разликата между призива и реалното изпълнение е огромна. Последното нападение на територията на САЩ с установени връзки с AQAP остава това от 6 декември 2019 г. Тогава втори лейтенант от саудитските ВВС, пристигнал по програма за военно обучение, застреля 3-ма американски моряци и рани 8 души в учебна зала във военноморска авиобаза Пенсакола. Разследването на ФБР установи, че Мохамед Саид Алшамрани е бил свързан с групировката още преди да пристигне в САЩ и е поддържал връзка с нея до вечерта преди нападението. Оттогава са изминали близо 7 години без ново подобно нападение.

Растящият арсенал и намаляващият брой атентати очертават противоречива картина и допускат различни тълкувания. Според част от държавите-членки става въпрос за фаза на натрупване: организацията изчаква, докато складира оръжие, развива морски способности и си осигурява средство за изработване на фалшиви документи, а свитият брой нападения е съзнателен избор, а не признак на слабост.

Наличните данни обаче допускат и по-умерена версия, според което ниският темп отразява реална форма на изтощение. Численост, която не расте въпреки подобреното финансиране, по-малко от пет нападения за половин година и медийна продукция, която преповтаря материал на специалист, убит преди девет години, са признаци за структура, която само удържа позициите, но не се готви за рязък скок в активността. Двете версии не се изключват взаимно: съюзът с хутите и връзките със сомалийския клон осигуряват ресурси, но не създават автоматично нужните оперативни кадри.

Наличните белези все пак накланят везните към първата хипотеза по един конкретен показател. Морското направление е действително новият елемент. Абян има излаз на Арабско море, а покрай това крайбрежие преминават морски маршрути, които вече станаха рискови от ударите на хутите. Групировка с достъп до хутски арсенали и с декларирано намерение да действа извън Йемен разполага там с потенциална целева среда, каквато йеменската пустиня не предлага.

📸 Снимка: Йеменски военен офицер разглежда табло със снимки на издирвани оперативни лица на Ал-Кайда в Сана, Йемен, 31 януари 2010 г.

Чужди бойци на Русия с най-новите автомати, руснаците – със съветски AK-74

🇧🇩🇾🇪🇿🇼 Видео, заснето в гориста местност, показва група чуждестранни бойци в редиците на руската армия. В ръцете си те държат най-новия руски автомат – AK-12M1 (образец 2023 г.), а воюващите с тях руснаци са въоръжени със съветски AK-74. Според оръжейния експерт War Noir, публикувал кадрите, сред заснетите мъже има граждани на Бангладеш, Йемен и Зимбабве.

Сам по себе си записът е просто селфи видео: усмивки към камерата, вдигнати пръсти във V-знак и лица, боядисани с маскировъчна боя. Едва след това наблюдателят го анализира заради детайла, който го прави наистина любопитен – съотношението във въоръжението.

Точно този детайл обаче лесно може да бъде преекспониран. Натрапващият се извод, че чуждестранните наемници (често описвани като „пушечно месо“) получават по-модерно оръжие от самите руснаци, стъпва върху един-единствен клип, заснет от една група в един конкретен участък. War Noir е авторитетен източник за идентификация на стрелково оръжие и разграничаването на AK-12M1 от AK-74 е в сфера на пълната му компетентност. Рапознаването на даден автомат обаче не е представителна извадка за снабдяването на целия фронт – от кадър с 4-5 души не може да се прави генерален извод за цялата система.

AK-12 обр. 2023 е настоящият сериен автомат на концерна „Калашников“. Той беше представен през май 2023 г. с подобрения, стъпващи върху опитa в Украйна: двустранен предпазител-селектор, регулируем диоптричен мерник, подбузник, премахнат режим на откос от 2 изстрела и променен спусъков механизъм.

Първите 100 бройки бяха изпратени за изпитания във войските още през 2023 г., а концернът приключи своите годишни производствени серии през 2024 и 2025 г. Всяко новосформирано или превъоръжено подразделение днес се окомплектова именно с този модел, защото той слиза директно от поточната линия. Фактът, че част с чуждестранни бойци носи автомати от последните партиди, докато съседна руска част все още използва съветски AK-74, показва просто последователността на доставките. Руската армия просто не разполага с достатъчно AK-12, за да замени огромния наличен арсенал от AK-74.

Разликата в бойните възможности, която кадрите внушават, също е по-малка, отколкото изглежда. AK-74 не е старо оръжие, а доказан автомат със същите патрони (5,45×39 мм) като AK-12. Модернизацията от 2023 г. засяга главно ергономията и прицелването и не е технологичен скок между поколенията. Определението „модерен срещу съветски“ описва външния вид и годината на производство, а не бойната ефективност.

Онова, което кадрите наистина разкриват, е по-скромно, но все пак съществено: автомати от съвсем ново производство стигат до бойни формирования, попълнени с чужденци. Това донякъде разклаща стереотипа за чуждестранния боец като евтина пехота, хвърлена на фронта без сериозно оборудване. Мъже от Южна Азия, Близкия изток и Африка, облечени в единни руски униформи, с изправно оръжие в бойна, а не тилова роля, изглеждат като добре окомплектована линейна пехота. Доколко обаче този случай е представителен, остава открит въпрос – едно видео не налага стандарт за цялата армия.

Към 30 март 2026 г. Украйна идентифицира 27 407 чужди граждани, воюващи на страната на Русия, спрямо над 18 000 през ноември 2025 г. Те са вербувани от поне 135 държави, а близо половината идват от Азия. Само 5-те страни в Централна Азия – Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан – осигуряват над 11 000 от регистрираните бойци. Според оценки на украинското разузнаване Москва цели привлече поне 18 500 нови чужденци до края на тази година, спускайки нормативи на военни комисариати те да съставляват между 0,5% и 3,5% от личния състав на даден участък от фронта. Бангладеш попада сред изрично посочените приоритетни държави за вербуване, наред с Чад, Судан и Бурунди. Присъствието на граждани на Йемен също е потвърдено при разпити на пленници, а мрежата за набиране на бойци в Африка се разраства бързо.

Условията, при които тези хора отиват на фронта, рядко отговарят на обещанията. Мрежата за привличане залага на обещания за високо заплащане и добри условия, насочени към уязвими мигранти. Разследване на „Медуза“ от януари 2026 г. обаче разкрива съвсем друга реалност – чуждестранни бойци се използват като „разходен материал“: до 20% от тях не преживяват 4 четири месеца на фронта, а много от тях съобщават за унижения и малтретиране от страна на командири и други военнослужещи. Именно поради тази причина е много вероятно усмихнатото селфи видео изпълнява конкретна цел – продукт за външна консумация. Кадри с щастливи чужденци, въоръжени с модерни оръжия, служат като реклама за бъдещи доброволци в тяхната родина, а не като доказателство за реалния живот на фронта.

Саудитски удари по Ходейда – ескалацията с хутите достига йеменския бряг.

🇸🇦💥🇾🇪 Саудитска Арабия нанесе серия от въздушни удари по Ходейда – пристанищен град в Йемен по крайбрежието на Червено море, контролиран от движението на хутите „Ансар Аллах“. Това отбелязва най-сериозната ескалация на бойните действия в района след рухването на 4-годишното примирие.

Ударите, за които съобщиха Ройтерс и редица арабски и западни медии, започнаха късно в петък вечерта. Те бяха предшествани от нов удар на хутите по саудитски кораб в Червено море и явно са пряк отговор на това действие. Саудитското кралство засега не е поемало отговорност.

Предварителните данни сочат за концентриран и продължителен обстрел. Местни източници, цитирани от Sky News Arabia и Reuters, съобщават за четири удара в рамките на самото пристанище на Ходейда, от което се издигат гъсти пламъци и дим. Правителственият сайт Yemen Window докладва други три удара по обекти на групировката в самия град, както и поражения на няколко места в провинцията. Според Al-Sahil, в района Рас ал-Катиб северно от града са били поразени военни позиции, ракетни установки и складове за дронове на хутите. Саудитският канал Al-Hadas също съобщи за експлозии в оръжейни складове.

В същото време телевизия на хутите Al-Masirah постави акцент върху щетите по цивилната инфраструктура – съоръжения на местния телеком оператор и обекти на остров Камаран в Червено море. Тук версиите имат сериозно разминаване: докато медиите на хутите и правителството твърдят, че пристанището е опожарено, Al-Hadas изрично отрече то да е било атакувано.

Точният мащаб на щетите и евентуалният брой жертви остават неизвестни. Движението на хутите все още няма официална позиция, а в небето над града продължава да кръжи авиация, което подсказва, че ударите може би не са приключили. Нападенията не се ограничиха само с Ходейда: почти едновременно постъпиха съобщения за въздушни удари по позиции на хутите в провинция Ал-Байда във вътрешността на страната.

Непосредственият повод за ударите дойде от Червено море. По-рано днес Генералната администрация по транспорта на Саудитска Арабия съобщи, че корабът NCC MASA е бил улучен в Червено море, претърпял е леки щети, но продължава курса си, без да има пострадали членове на екипажа. Само ден по-рано хутите атакуваха с ракети и дронове два саудитски танкера – „Енселия“ и „Лайла“. Миналата седмица те обявиха морска блокада на Саудитска Арабия и предупредиха, че стратегическият пролив Баб ел-Мандеб остава отворен само за несаудитски кораби. Говорителят на арабската коалиция Турки ал-Малики отговори, че нейните сили вече взимат мерки за защита на корабоплаването и ще отвърнат на заплахите „с твърдост и сила“, определяйки твърденията за блокада като „подвеждащи“.

Изборът на цел има съществено значение. По оценки на ООН и хуманитарни организации през пристанище Ходейда минава 70% от вноса на Йемен и значителна част от хуманитарната помощ за местното население, което над десетилетие живее на ръба на глада. Всеки удар по него е чувствителна тема. Това обяснява защо саудитският канал Al-Hadas побърза да отрече информацията, че пристанището е засегнато, а удари срещу военни цели се признават открито. Още на 4 юли коалицията посочи именно това пристанище, петролния терминал Рас Иса, пристанището Ас-Салиф и летището в Сана като обекти, „изложени на риск от удар“ заради военното присъствие на хутите, а на 21 юли обеща „безпрецедентен“ отговор.

Ескалацията се разви изключително бързо. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари в началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, беше погребан на 9 юли, като сред опечалените в Техеран присъстваше и делегация на хутите. Неформалното примирие, замразило след март 2022 г. конфликта между Саудитска Арабия и хутите, се пропука тъкмо покрай това погребение, когато за първи път от над десетилетие бяха възстановени директните полети между Техеран и Санаа, пробивайки въздушната блокада на Рияд.

Докато ирански самолет връщаше делегацията на хутите обратно в Санаа, въздушен удар порази пистата на летището и осуети кацането му. На борда на машината беше представителя на хутите Мохамед ал-Бухаити, а самолетът беше пренасочен към Ходейда. Часове по-късно групировката изстреля дронове и балистични ракети по международното летище в Абха, разположено в южните части на кралството – първото признато нападение срещу кралството от 2022 г. насам. През същата седмица боевете в провинция Ходейда взеха десетки жертви, превръщайки се в най-тежкия изблик на насилие от четири години.

Зад тази ескалация прозира ролята на Техеран. Според Ройтерс, позовавайки се на два ирански източника, Техера е прехвърлил на хутите между 10 и 21 членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, сред които и висши командири, заедно с ракетно оборудване. Този приток на ресурси обяснява защо Рияд нанася удари точно в този момент. Ал-Бухаити заплаши Рияд с обсада, а друг представител предупреди, че „ценните цели“ на саудитското кралство вече се намират в техния обсег.

Всичко това се случва на фона на директен военен конфликт между САЩ и Иран, при който американските удари по ирански цели продължават. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще държи Иран пряко отговорен за всяко нападение на хутите, и заплаши със „сериозно военно наказание“ както групировката, така и Иран, ако атаките срещу корабоплаването в Червено море не бъдат прекратени.

Дали ударите от последните два часа бележат началото на продължителна саудитска въздушна кампания, или са единичен ответен удар, ще проличи през следващите часове по няколко знака: дали Рияд ще поеме официално отговорност, доколко списъкът с целите ще излезе извън рамките на военните обекти и какъв би бил отговорът на хутите по суша и море. Засега е потвърден единствено самият обстрел и неговият обхват. Спорни остават характерът на целите (военни или цивилни) и мащабът на щетите върху град, чиято роля на спасителна линия за милиони хора прави всяка ескалация тук значително по-опасна и критична, отколкото във всяка друга точка на тази война.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Хутите удариха гражданско летище и военна база в Саудитска Арабия след удара по Сана.

🇾🇪⚔️🇸🇦 Хутите атакуваха с балистични ракети и дронове летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“ край Хамис Мушаит в южната част на Саудитска Арабия. Това бележи първата такава атака към кралството от влизането в сила на примирието, постигнато през 2022 г. с посредничество от ООН. Нападението беше извършено само няколко часа след като пистата на международно летище Сана беше поразена. Отговорност беше поета от международно признатото правителство на Йемен, въпреки че хутите да обвиниха подкрепящата го саудитска коалиция.

Саудитското министерство на отбраната съобщи, че силите за противовъздушна отбрана са се справили с балистичните ракети, изстреляни от хутите. Говорителят на коалицията генерал-майор Турки ал-Малики потвърди информацията в изявление на X, без да предоставя допълнителни детайли. Според говорителя на саудитските Обединени сили за Йемен, атаката е включвала шест балистични ракети, насочени към летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“.

От своя страна, военният говорител на хутите (движението „Ансар Аллах“), бригаден генерал Яхя Сарии, официално обяви началото на „военна операция“ с дронове и това, което представители на групировката описаха като „хиперзвукови ракети“, в отговор на „престъпната саудитска агресия“. Не се съобщава за жертви, а мащабът на материалните щети остава неясен. Платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 отчете, че летище „Абха“ е затворено, а полетите са пренасочени. Кадри в социалните мрежи показаха дим край авиобаза „Крал Халид“, но няма официално потвърждение дали тя е била поразена.

Ударът по летище Сана по-рано същия ден беше представен коренно различно от двете страни. Йеменският министър на отбраната генерал Тахер ал-Акили обяви, че пистата е била ударена, за да бъде спрян ирански самолет. Машината е връщала делегация на хутите от държавното погребение (3-9 юли) на върховния лидер Али Хаменей, убит в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари. „Търпението ни се изчерпа“, заяви ал-Акили във обръщение, излъчено малко преди удара, в което алармира срещу нахлуване на ирански самолети в йеменско въздушно пространство. Председател на Президентския ръководен съвет Рашад ал-Алими уточни, че съветът е отхвърлил искането на режима в Техеран за полет на санкционираната авиокомпания „Махан Еър“, за който хутите са настоявали да приемат „извън правните и суверенни рамки“ на гражданската авиация.

Хутите обвиниха директно Саудитска Арабия за атаката в Сана. Генерал Сарии определи удара като „край на фазата на деескалация“ и се закани, че „тази агресия няма да остане без отговор“. Рияд нито потвърди, нито отрече участие, което остави отворен въпроса дали пистата е била поразена от саудитски изтребители или от силите на йеменското правителство. Контролираната от хутите телевизия Al Masirah TV излъчи кадри на ракета, поразяваща пистата, последвана от мощна експлозия. Иранският самолет, на чийто борд е имало около 200 души, включително ранени йеменци, е променил курса, за да кацне на летището в контролирания от хутите пристанищен град Ходейда.

В отговор на кризата, йеменското правителство нареди временно затваряне на всички летища в страната и евакуация на района около международно летище Сана. То обвини хутите, че са попречили на излитането на самолет на Международния комитет на Червения кръст и са задържали екипажа му – твърдение, което на този етап остава непотвърдено.

Размяната на удари в понеделник е кулминацията на напрежение, ескалиращо от самото начало на месеца като директен резултат от събитията около погребението на Хаменей. Пътуването на делегацията на хутите до Техеран се оказа своеобразен спусък. Още в началото на юли групировката обвини саудитски самолети, че нарушават въздушното пространство на Йемен в опит да осуетят полета до иранската столица. Тогава те заплашиха да ударят ключови активи на Саудитска Арабия при повторно нарушение. Връщането на същата делегация доведе до удара по пистата в Сана и логичната ответна реакция снощи.

Ситуацията наложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник следобед, на което помощник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Халед Кияри предупреди, че „Йемен и по-широкият регион не могат да си позволят пореден цикъл на ескалация“. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг отправи призив за диалог, който да съхрани относителното затишие, установено с примирието от 2022 г.

Капацитетът на хутите да поразяват цели в южните региони на Саудитска Арабия никога не е изчезвал, тъй като техният арсенал от дронове и ракети до голяма степен остава непокътнат. Това, което се промени през това време, е прагът на търпимост: за първи път от три години подкрепяната от Иран групировка реши да го прекрачи. Затова последният залп се тълкува по-скоро като политическо послание, отколкото като опит за извоюване на военно предимство. Шест ракети, прехванати от саудитската ПВО без сериозни затруднения, показват готовност за плащане на цена, а не мащабна офанзива. На оперативно ниво това е равносилно на възобновяване на напрежението по един замразен фронт. Дали то ще прерасне в стратегически конфликт, зависи от това дали ударите ще продължат – един залп рядко ескалира във военна кампания.

Причините за ескалацията обаче излизат извън границите на Йемен. Настояването на Техеран да върне делегацията с полет на „Махан Еър“ – компания, свързана често с логистиката на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – се разчита от експерти като умишлен ход. Иран демонстративно нормализира публичните си връзки с хутите и оспорва ограниченията за достъп до страната, наложени още през 2015 г. Ако този прочит е верен, спорът за една писта е просто повърхността на много по-дълбок геополитически сблъсък за контрола над Северен Йемен.

Под повърхността се забелязват и пукнатини в самата коалиция срещу хутите. Самия факт, че отговорност за удара срещу Сана беше поета от правителството в изгнание, а не от Рияд, който по традиция стои начело на въздушните операции, е сам по себе си показателен. Отслабено от оттеглянето на ОАЕ от Йемен по-рано тази година, правителството сега предприема самостоятелни ходове – знак за сериозни рокади в лагера на коалицията.

Най-острата реакция постъпи на ниво реторика. Представители на терористичната групировка заплашиха, че проливът Баб ел-Мандеб ще последва съдбата на Ормузкия проток във връзка с блокадите, което може да доведе до скок в цените на петрола. Висш функционер на движението дори заяви, че „портите на ада“ са отворени. Засега няма индикации за реални смущения в корабоплаването, но заплахата не е безпочвена: между края на 2023 и 2025 г. хутите парализираха над 60% от търговския трафик в региона, а през 2026 г. подновиха ударите си срещу кораби в Червено море, свързани с Израел.

Дали събитията от понеделник са изолиран инцидент, или начало на нов цикъл на войната, ще стане ясно по няколко индикатора. Устойчива серия от ракетни атаки срещу саудитски цели през следващите седмици би означавала окончателен крах на примирието. Подновяване на саудитските въздушни удари би задълбочило спиралата на насилие. И обратното – връщането към дипломацията под егидата на ООН би ограничило този конфликт до рамките на единичен епизод. Реалното изпитание за световната икономика обаче не ще бъдат думите на хутите, а първият регистриран инцидент (или липсата на такъв) по търговския маршрут през Баб ел-Мандеб.

📽️ Видео: Хутите публикуваха видео, с което заплашват да атакуват стратегически обекти на територията на Саудитска Арабия, включително:

• Международно летище „Крал Халид“ (Рияд)
• Международно летище „Крал Абдулазиз“ (Джеда)
• Международно летище „Крал Фахд“ (Дамам)
• Ислямско пристанище Джеда
• Пристанище Джизан
• Пристанище Рас Танура
• Пристанище „Крал Абдула“
• Икономически град „Крал Абдула“ (Рабих)

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.

Израел прехвана дрон, изстрелян от хутите над Ейлат.

🇮🇱🇾🇪 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че дрон, изстрелян срещу Израел от терористичната групировка на хутите в Йемен, е бил прехванат  преди броени минути от противовъздушната отбрана над пристанищния град Ейлат.

По време на инцидента в града са прозвучали сирените за въздушна тревога. Рано сутрин в понеделник хутите изстреляха две балистични ракети по посока на Израел. От IDF заявиха, че едната е била прехваната, а втората не е успяла да достигне територията на страната.

Израел очаква поне няколко дни бойни действия срещу Иран, но е готов и за пълномащабна война.

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че се намират в готовност за поне още няколко дни на въздушни операции срещу Иран, както и за потенциален сценарий за пълномащабно подновяване на войната.

Командването на IDF очаква битките да продължат няколко дни, но подчерта, че неговите сили са готови дори и за нов продължителен конфликт. До момента, от снощи насам, Иран е изстрелял най-малко 20 балистични ракети срещу територията на Израел. Според IDF те са били прехванати или са се разбили в безлюдни площи.

Освен това днес сутринта групировката на йеменските хути „Ансар Аллах“ изстреля две балистични ракети, една от които е била прехваната, докато втората не е успяла да достигне територията на Израел.

Израел отговори, нанасяйки две масирани вълни от въздушни удари срещу цели на територията на Иран. През нощта десетки изтребители атакуваха общи 9 системи за противовъздушна отбрана, разположени в Западен и Централен Иран, след което тази сутрин нанесиха удари срещу по три фабрики в рамките на нефтохимически комплекс в Югозападен Иран, включително завод на компанията „Karoon Petrochemical“ в град Махшахр, който е понесъл тежки щети, съобщи Al Jazeera, позовавайки се на репортаж на полуофициалната Fars News Agency.

Според базата данни на Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), атакуваният заводът има годишен производствен капацитет от 40 000 тона метилен дифенил диизоцианат (MDI) и друго съоръжение за толуен диизоцианат (TDI), чийто капацитет също възлиза на 40 000 тона годишно.

IDF увери, че ударите са били нанасени само и единствено от Израел, но в условията на „пълна координация“ с Централното командване на САЩ (CENTCOM), което е участвало в прехващането на балистичните и крилати ракети, изстреляни от Ислямската република срещу Израел. Междувременно, според официално съобщение от IDF, началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир е разговарял на три пъти с ръководителя на CENTCOM адмирал Брад Купър.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Хутите свалиха пореден MQ-9 Reaper над Йемен.

🇾🇪⚔️🇺🇸 Йеменското движение „Ансар Аллах“ обяви, че е свалило MQ-9 Reaper, разузнавателно-ударен дрон на ВВС на САЩ, в небето над провинция Мариб. Кадри от мястото на събитието, пуснати онлайн, показват отломки, които приличат на ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, както и характерен външен резервоар за гориво.

Това поставя апарата във версия Reaper Extended Range с разширен обхват и продължителност на полета, която се използва за дълги мисии над спорното въздушно пространство на Йемен. Към момента на тази публикация Пентагонът не е потвърдил инцидента официално.

Мариб се намира под контрола на международно признатото правителство и от години служи като опорна зона за коалиционни и западни разузнавателни полети над териториите под контрола на хутите. Свалянето му точно там показва, че въздушната отбрана на хутите достига отвъд северозападните си бастиони и поразява дронове над провинции, считани за по-безопасни. Документираният товар с Hellfire в момента на удара потвърждава, че Reaper е изпълнявал не просто наблюдателна, а пълноценна разузнавателно-ударна мисия, характерен профил на MQ-9 над Йемен. Външният резервоар сочи към ER конфигурацията с автономност близо 34 часа и разчетен радиус, който позволява навлизане дълбоко във вътрешността от стартови точки в Персийския залив и Червено море.

ПВО на хутите разчита на смесен арсенал. Доставените от Иран средства включват ракети земя-въздух Saqr-358 от серията кръжащи боеприпаси, чийто обсег на поразяване достига 150 км, а работен таван – до 9000 м, както и радарно-управляваните Barq-1 и Barq-2 (с таван на полета от 15 000 и 20 000 метра), достатъчно за достигане на MQ-9, чийто оперативен таван е 15 200 м. Към тях добавяме преработените съветски ракети въздух-въздух Р-27T, Р-73 и Р-77 в наземна конфигурация (серията Thaqib), както и местно произведената Fater-1, копие на ракетата за комплекса 2К12 „Куб“. Тази мрежа е недостатъчна за ефективно противодействие на пилотирана бойна авиация в плътна формация, но е оптимална срещу единични, бавнолетящи дронове в ISR режим.

Свалянето на дрона в Мариб е поредния случай от серия, започнала преди над три години. Първият потвърден случай датира от 8 ноември 2023 г. Тогава хутите свалиха MQ-9 над Червено море в началото на ескалацията около войната в Газа. През февруари 2024 г. над Ходейда последва втори дрон; през април беше третият над Саада; през май дойде и четвърти. Към септември 2024 г. говорителят на хутите Яхия Сарея обяви осми дрон за унищожен. Темпото се ускори драматично с началото на американските удари срещу хутите през пролетта на 2025 г. Пентагонът призна за седем загубени MQ-9 над Йемен, шест от тях за период от шест седмици. До средата на годинта хутите обявиха над 20 свалени дрона, при около 12-17 броя, потвърдени от американска страна.

Понесените загуби принудиха ВВС на САЩ да преразгледат цялостната си политика по отношение на MQ-9. Към днешна дата флотът се е свил до 135 единици след бойните загуби по време на операцията срещу Иран, в рамките на която бяха унищожени 11 броя Reaper за под две седмици, според американски официални лица. Успоредно с това ВВС одобриха изисквания за наследник на MQ-9 с акцент върху „достъпна маса“ по-евтини и многобройни апарати, чиято загуба е финансово и оперативно поносима. Единичната цена на MQ-9 възлиза на около 30 милиона долара в стандартна конфигурация, докато вариантът ER, какъвто изглежда е свален в Мариб, струва близо 56,5 милиона.

Днешният епизод в Йемен не е изолирано явление. През ноември 2019 г. американски и италиански MQ-9 бяха свалени над Либия от Панцир-С1, управляван от Либийската национална армия или ЧВК „Вагнер“. През януари 2024 г. Ислямска съпротива в Ирак свали друг в Мукдадия със зенитно-ракетен комплекс, доставен от Техеран. Поредицата от загуби в Иран през тази пролет се случи срещу противник с ешелонирана (макар и силно деградирана) ПВО, съставена от С-300, Тор и Панцир – съвсем различен порядък от пъстрата колекция на хутите, но със същия резултат. Това дискредитира тезата, че MQ-9 е способен да действа в плътно покрито небе без подкрепа от електронна война и водещи пилотирани машини.

Непосредствените последици за американската мисия над Йемен са две. Първо, всеки следващ свален дрон освобождава ценен материал за хутите – сензори, оптика, радарни сегменти и софтуерни модули, достъпни за проучване от Иран и евентуално Русия и Китай. Атлантическият съвет предсказа въпросната заплаха още през 2024 г. В Мариб тя се повтаря с външен резервоар и пускова установка М299, която дори сама по себе си би представлявала интерес.

Второ, инцидентът се случва 12 месеца след устната „договорка“ от 6 май 2025 г. с посредничество от Оман в края на продължилата седем седмици операция Rough Rider. Тя има тесен обхват: спира американските удари по инфраструктура на хутите в замяна на спиране на атаките им срещу американски кораби в Червено море и пролива Баб ел-Мандеб. Разузнавателните полети в небето над Йемен не попадат в нейния обхват, а ударите по израелски кораби и такива на трети страни са изрично изключени от самите хути. Договорката обаче няма подписан текст, няма публикувани клаузи и няма механизъм за верификация. Освен това движението „Ансар Аллах“ беше повторно обозначено за чуждестранна терористична организация на 4 март 2025 г. – факт, който изключва формализирането на каквато и да е договорка от страна на Белия дом.

В по-широк план поредицата от сваляния на MQ-9 маркира оперативно изместване, което вече не може да се чете като инцидентно. Дронът е проектиран за условия с пълно въздушно превъзходство. Афганистан, Йемен до 2023 г. и Сахел са примери за такова. Когато един средно развит технологично противник получи достъп до иранско-руски пакет със средства за ПВО с обхват до 70 км и таван 20 000 м, американският дрон губи своето единствено тактическо предимство – безнаказаното присъствие във вражеското небе.

Кампанията на хутите срещу Reaper-ите действа едновременно като спирачка на американската доминация в ISR областта над западен Йемен и като полигон за иранската доктрина за ПВО срещу безпилотни системи на малка и средна височина, която Техеран вече е прехвърлил към Хизбула и милициите в Ирак. Същата зенитна ракета 358 свали израелски дрон Hermes 900 над южен Ливан и беше документирана в арсенала на иракската „Катаиб Хизбула" край Туз Хурмату.