Чужди бойци на Русия с най-новите автомати, руснаците – със съветски AK-74

🇧🇩🇾🇪🇿🇼 Видео, заснето в гориста местност, показва група чуждестранни бойци в редиците на руската армия. В ръцете си те държат най-новия руски автомат – AK-12M1 (образец 2023 г.), а воюващите с тях руснаци са въоръжени със съветски AK-74. Според оръжейния експерт War Noir, публикувал кадрите, сред заснетите мъже има граждани на Бангладеш, Йемен и Зимбабве.

Сам по себе си записът е просто селфи видео: усмивки към камерата, вдигнати пръсти във V-знак и лица, боядисани с маскировъчна боя. Едва след това наблюдателят го анализира заради детайла, който го прави наистина любопитен – съотношението във въоръжението.

Точно този детайл обаче лесно може да бъде преекспониран. Натрапващият се извод, че чуждестранните наемници (често описвани като „пушечно месо“) получават по-модерно оръжие от самите руснаци, стъпва върху един-единствен клип, заснет от една група в един конкретен участък. War Noir е авторитетен източник за идентификация на стрелково оръжие и разграничаването на AK-12M1 от AK-74 е в сфера на пълната му компетентност. Рапознаването на даден автомат обаче не е представителна извадка за снабдяването на целия фронт – от кадър с 4-5 души не може да се прави генерален извод за цялата система.

AK-12 обр. 2023 е настоящият сериен автомат на концерна „Калашников“. Той беше представен през май 2023 г. с подобрения, стъпващи върху опитa в Украйна: двустранен предпазител-селектор, регулируем диоптричен мерник, подбузник, премахнат режим на откос от 2 изстрела и променен спусъков механизъм.

Първите 100 бройки бяха изпратени за изпитания във войските още през 2023 г., а концернът приключи своите годишни производствени серии през 2024 и 2025 г. Всяко новосформирано или превъоръжено подразделение днес се окомплектова именно с този модел, защото той слиза директно от поточната линия. Фактът, че част с чуждестранни бойци носи автомати от последните партиди, докато съседна руска част все още използва съветски AK-74, показва просто последователността на доставките. Руската армия просто не разполага с достатъчно AK-12, за да замени огромния наличен арсенал от AK-74.

Разликата в бойните възможности, която кадрите внушават, също е по-малка, отколкото изглежда. AK-74 не е старо оръжие, а доказан автомат със същите патрони (5,45×39 мм) като AK-12. Модернизацията от 2023 г. засяга главно ергономията и прицелването и не е технологичен скок между поколенията. Определението „модерен срещу съветски“ описва външния вид и годината на производство, а не бойната ефективност.

Онова, което кадрите наистина разкриват, е по-скромно, но все пак съществено: автомати от съвсем ново производство стигат до бойни формирования, попълнени с чужденци. Това донякъде разклаща стереотипа за чуждестранния боец като евтина пехота, хвърлена на фронта без сериозно оборудване. Мъже от Южна Азия, Близкия изток и Африка, облечени в единни руски униформи, с изправно оръжие в бойна, а не тилова роля, изглеждат като добре окомплектована линейна пехота. Доколко обаче този случай е представителен, остава открит въпрос – едно видео не налага стандарт за цялата армия.

Към 30 март 2026 г. Украйна идентифицира 27 407 чужди граждани, воюващи на страната на Русия, спрямо над 18 000 през ноември 2025 г. Те са вербувани от поне 135 държави, а близо половината идват от Азия. Само 5-те страни в Централна Азия – Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан – осигуряват над 11 000 от регистрираните бойци. Според оценки на украинското разузнаване Москва цели привлече поне 18 500 нови чужденци до края на тази година, спускайки нормативи на военни комисариати те да съставляват между 0,5% и 3,5% от личния състав на даден участък от фронта. Бангладеш попада сред изрично посочените приоритетни държави за вербуване, наред с Чад, Судан и Бурунди. Присъствието на граждани на Йемен също е потвърдено при разпити на пленници, а мрежата за набиране на бойци в Африка се разраства бързо.

Условията, при които тези хора отиват на фронта, рядко отговарят на обещанията. Мрежата за привличане залага на обещания за високо заплащане и добри условия, насочени към уязвими мигранти. Разследване на „Медуза“ от януари 2026 г. обаче разкрива съвсем друга реалност – чуждестранни бойци се използват като „разходен материал“: до 20% от тях не преживяват 4 четири месеца на фронта, а много от тях съобщават за унижения и малтретиране от страна на командири и други военнослужещи. Именно поради тази причина е много вероятно усмихнатото селфи видео изпълнява конкретна цел – продукт за външна консумация. Кадри с щастливи чужденци, въоръжени с модерни оръжия, служат като реклама за бъдещи доброволци в тяхната родина, а не като доказателство за реалния живот на фронта.

Саудитски удари по Ходейда – ескалацията с хутите достига йеменския бряг.

🇸🇦💥🇾🇪 Саудитска Арабия нанесе серия от въздушни удари по Ходейда – пристанищен град в Йемен по крайбрежието на Червено море, контролиран от движението на хутите „Ансар Аллах“. Това отбелязва най-сериозната ескалация на бойните действия в района след рухването на 4-годишното примирие.

Ударите, за които съобщиха Ройтерс и редица арабски и западни медии, започнаха късно в петък вечерта. Те бяха предшествани от нов удар на хутите по саудитски кораб в Червено море и явно са пряк отговор на това действие. Саудитското кралство засега не е поемало отговорност.

Предварителните данни сочат за концентриран и продължителен обстрел. Местни източници, цитирани от Sky News Arabia и Reuters, съобщават за четири удара в рамките на самото пристанище на Ходейда, от което се издигат гъсти пламъци и дим. Правителственият сайт Yemen Window докладва други три удара по обекти на групировката в самия град, както и поражения на няколко места в провинцията. Според Al-Sahil, в района Рас ал-Катиб северно от града са били поразени военни позиции, ракетни установки и складове за дронове на хутите. Саудитският канал Al-Hadas също съобщи за експлозии в оръжейни складове.

В същото време телевизия на хутите Al-Masirah постави акцент върху щетите по цивилната инфраструктура – съоръжения на местния телеком оператор и обекти на остров Камаран в Червено море. Тук версиите имат сериозно разминаване: докато медиите на хутите и правителството твърдят, че пристанището е опожарено, Al-Hadas изрично отрече то да е било атакувано.

Точният мащаб на щетите и евентуалният брой жертви остават неизвестни. Движението на хутите все още няма официална позиция, а в небето над града продължава да кръжи авиация, което подсказва, че ударите може би не са приключили. Нападенията не се ограничиха само с Ходейда: почти едновременно постъпиха съобщения за въздушни удари по позиции на хутите в провинция Ал-Байда във вътрешността на страната.

Непосредственият повод за ударите дойде от Червено море. По-рано днес Генералната администрация по транспорта на Саудитска Арабия съобщи, че корабът NCC MASA е бил улучен в Червено море, претърпял е леки щети, но продължава курса си, без да има пострадали членове на екипажа. Само ден по-рано хутите атакуваха с ракети и дронове два саудитски танкера – „Енселия“ и „Лайла“. Миналата седмица те обявиха морска блокада на Саудитска Арабия и предупредиха, че стратегическият пролив Баб ел-Мандеб остава отворен само за несаудитски кораби. Говорителят на арабската коалиция Турки ал-Малики отговори, че нейните сили вече взимат мерки за защита на корабоплаването и ще отвърнат на заплахите „с твърдост и сила“, определяйки твърденията за блокада като „подвеждащи“.

Изборът на цел има съществено значение. По оценки на ООН и хуманитарни организации през пристанище Ходейда минава 70% от вноса на Йемен и значителна част от хуманитарната помощ за местното население, което над десетилетие живее на ръба на глада. Всеки удар по него е чувствителна тема. Това обяснява защо саудитският канал Al-Hadas побърза да отрече информацията, че пристанището е засегнато, а удари срещу военни цели се признават открито. Още на 4 юли коалицията посочи именно това пристанище, петролния терминал Рас Иса, пристанището Ас-Салиф и летището в Сана като обекти, „изложени на риск от удар“ заради военното присъствие на хутите, а на 21 юли обеща „безпрецедентен“ отговор.

Ескалацията се разви изключително бързо. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари в началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, беше погребан на 9 юли, като сред опечалените в Техеран присъстваше и делегация на хутите. Неформалното примирие, замразило след март 2022 г. конфликта между Саудитска Арабия и хутите, се пропука тъкмо покрай това погребение, когато за първи път от над десетилетие бяха възстановени директните полети между Техеран и Санаа, пробивайки въздушната блокада на Рияд.

Докато ирански самолет връщаше делегацията на хутите обратно в Санаа, въздушен удар порази пистата на летището и осуети кацането му. На борда на машината беше представителя на хутите Мохамед ал-Бухаити, а самолетът беше пренасочен към Ходейда. Часове по-късно групировката изстреля дронове и балистични ракети по международното летище в Абха, разположено в южните части на кралството – първото признато нападение срещу кралството от 2022 г. насам. През същата седмица боевете в провинция Ходейда взеха десетки жертви, превръщайки се в най-тежкия изблик на насилие от четири години.

Зад тази ескалация прозира ролята на Техеран. Според Ройтерс, позовавайки се на два ирански източника, Техера е прехвърлил на хутите между 10 и 21 членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, сред които и висши командири, заедно с ракетно оборудване. Този приток на ресурси обяснява защо Рияд нанася удари точно в този момент. Ал-Бухаити заплаши Рияд с обсада, а друг представител предупреди, че „ценните цели“ на саудитското кралство вече се намират в техния обсег.

Всичко това се случва на фона на директен военен конфликт между САЩ и Иран, при който американските удари по ирански цели продължават. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще държи Иран пряко отговорен за всяко нападение на хутите, и заплаши със „сериозно военно наказание“ както групировката, така и Иран, ако атаките срещу корабоплаването в Червено море не бъдат прекратени.

Дали ударите от последните два часа бележат началото на продължителна саудитска въздушна кампания, или са единичен ответен удар, ще проличи през следващите часове по няколко знака: дали Рияд ще поеме официално отговорност, доколко списъкът с целите ще излезе извън рамките на военните обекти и какъв би бил отговорът на хутите по суша и море. Засега е потвърден единствено самият обстрел и неговият обхват. Спорни остават характерът на целите (военни или цивилни) и мащабът на щетите върху град, чиято роля на спасителна линия за милиони хора прави всяка ескалация тук значително по-опасна и критична, отколкото във всяка друга точка на тази война.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Хутите удариха гражданско летище и военна база в Саудитска Арабия след удара по Сана.

🇾🇪⚔️🇸🇦 Хутите атакуваха с балистични ракети и дронове летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“ край Хамис Мушаит в южната част на Саудитска Арабия. Това бележи първата такава атака към кралството от влизането в сила на примирието, постигнато през 2022 г. с посредничество от ООН. Нападението беше извършено само няколко часа след като пистата на международно летище Сана беше поразена. Отговорност беше поета от международно признатото правителство на Йемен, въпреки че хутите да обвиниха подкрепящата го саудитска коалиция.

Саудитското министерство на отбраната съобщи, че силите за противовъздушна отбрана са се справили с балистичните ракети, изстреляни от хутите. Говорителят на коалицията генерал-майор Турки ал-Малики потвърди информацията в изявление на X, без да предоставя допълнителни детайли. Според говорителя на саудитските Обединени сили за Йемен, атаката е включвала шест балистични ракети, насочени към летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“.

От своя страна, военният говорител на хутите (движението „Ансар Аллах“), бригаден генерал Яхя Сарии, официално обяви началото на „военна операция“ с дронове и това, което представители на групировката описаха като „хиперзвукови ракети“, в отговор на „престъпната саудитска агресия“. Не се съобщава за жертви, а мащабът на материалните щети остава неясен. Платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 отчете, че летище „Абха“ е затворено, а полетите са пренасочени. Кадри в социалните мрежи показаха дим край авиобаза „Крал Халид“, но няма официално потвърждение дали тя е била поразена.

Ударът по летище Сана по-рано същия ден беше представен коренно различно от двете страни. Йеменският министър на отбраната генерал Тахер ал-Акили обяви, че пистата е била ударена, за да бъде спрян ирански самолет. Машината е връщала делегация на хутите от държавното погребение (3-9 юли) на върховния лидер Али Хаменей, убит в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари. „Търпението ни се изчерпа“, заяви ал-Акили във обръщение, излъчено малко преди удара, в което алармира срещу нахлуване на ирански самолети в йеменско въздушно пространство. Председател на Президентския ръководен съвет Рашад ал-Алими уточни, че съветът е отхвърлил искането на режима в Техеран за полет на санкционираната авиокомпания „Махан Еър“, за който хутите са настоявали да приемат „извън правните и суверенни рамки“ на гражданската авиация.

Хутите обвиниха директно Саудитска Арабия за атаката в Сана. Генерал Сарии определи удара като „край на фазата на деескалация“ и се закани, че „тази агресия няма да остане без отговор“. Рияд нито потвърди, нито отрече участие, което остави отворен въпроса дали пистата е била поразена от саудитски изтребители или от силите на йеменското правителство. Контролираната от хутите телевизия Al Masirah TV излъчи кадри на ракета, поразяваща пистата, последвана от мощна експлозия. Иранският самолет, на чийто борд е имало около 200 души, включително ранени йеменци, е променил курса, за да кацне на летището в контролирания от хутите пристанищен град Ходейда.

В отговор на кризата, йеменското правителство нареди временно затваряне на всички летища в страната и евакуация на района около международно летище Сана. То обвини хутите, че са попречили на излитането на самолет на Международния комитет на Червения кръст и са задържали екипажа му – твърдение, което на този етап остава непотвърдено.

Размяната на удари в понеделник е кулминацията на напрежение, ескалиращо от самото начало на месеца като директен резултат от събитията около погребението на Хаменей. Пътуването на делегацията на хутите до Техеран се оказа своеобразен спусък. Още в началото на юли групировката обвини саудитски самолети, че нарушават въздушното пространство на Йемен в опит да осуетят полета до иранската столица. Тогава те заплашиха да ударят ключови активи на Саудитска Арабия при повторно нарушение. Връщането на същата делегация доведе до удара по пистата в Сана и логичната ответна реакция снощи.

Ситуацията наложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник следобед, на което помощник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Халед Кияри предупреди, че „Йемен и по-широкият регион не могат да си позволят пореден цикъл на ескалация“. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг отправи призив за диалог, който да съхрани относителното затишие, установено с примирието от 2022 г.

Капацитетът на хутите да поразяват цели в южните региони на Саудитска Арабия никога не е изчезвал, тъй като техният арсенал от дронове и ракети до голяма степен остава непокътнат. Това, което се промени през това време, е прагът на търпимост: за първи път от три години подкрепяната от Иран групировка реши да го прекрачи. Затова последният залп се тълкува по-скоро като политическо послание, отколкото като опит за извоюване на военно предимство. Шест ракети, прехванати от саудитската ПВО без сериозни затруднения, показват готовност за плащане на цена, а не мащабна офанзива. На оперативно ниво това е равносилно на възобновяване на напрежението по един замразен фронт. Дали то ще прерасне в стратегически конфликт, зависи от това дали ударите ще продължат – един залп рядко ескалира във военна кампания.

Причините за ескалацията обаче излизат извън границите на Йемен. Настояването на Техеран да върне делегацията с полет на „Махан Еър“ – компания, свързана често с логистиката на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – се разчита от експерти като умишлен ход. Иран демонстративно нормализира публичните си връзки с хутите и оспорва ограниченията за достъп до страната, наложени още през 2015 г. Ако този прочит е верен, спорът за една писта е просто повърхността на много по-дълбок геополитически сблъсък за контрола над Северен Йемен.

Под повърхността се забелязват и пукнатини в самата коалиция срещу хутите. Самия факт, че отговорност за удара срещу Сана беше поета от правителството в изгнание, а не от Рияд, който по традиция стои начело на въздушните операции, е сам по себе си показателен. Отслабено от оттеглянето на ОАЕ от Йемен по-рано тази година, правителството сега предприема самостоятелни ходове – знак за сериозни рокади в лагера на коалицията.

Най-острата реакция постъпи на ниво реторика. Представители на терористичната групировка заплашиха, че проливът Баб ел-Мандеб ще последва съдбата на Ормузкия проток във връзка с блокадите, което може да доведе до скок в цените на петрола. Висш функционер на движението дори заяви, че „портите на ада“ са отворени. Засега няма индикации за реални смущения в корабоплаването, но заплахата не е безпочвена: между края на 2023 и 2025 г. хутите парализираха над 60% от търговския трафик в региона, а през 2026 г. подновиха ударите си срещу кораби в Червено море, свързани с Израел.

Дали събитията от понеделник са изолиран инцидент, или начало на нов цикъл на войната, ще стане ясно по няколко индикатора. Устойчива серия от ракетни атаки срещу саудитски цели през следващите седмици би означавала окончателен крах на примирието. Подновяване на саудитските въздушни удари би задълбочило спиралата на насилие. И обратното – връщането към дипломацията под егидата на ООН би ограничило този конфликт до рамките на единичен епизод. Реалното изпитание за световната икономика обаче не ще бъдат думите на хутите, а първият регистриран инцидент (или липсата на такъв) по търговския маршрут през Баб ел-Мандеб.

📽️ Видео: Хутите публикуваха видео, с което заплашват да атакуват стратегически обекти на територията на Саудитска Арабия, включително:

• Международно летище „Крал Халид“ (Рияд)
• Международно летище „Крал Абдулазиз“ (Джеда)
• Международно летище „Крал Фахд“ (Дамам)
• Ислямско пристанище Джеда
• Пристанище Джизан
• Пристанище Рас Танура
• Пристанище „Крал Абдула“
• Икономически град „Крал Абдула“ (Рабих)

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.

Израел прехвана дрон, изстрелян от хутите над Ейлат.

🇮🇱🇾🇪 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че дрон, изстрелян срещу Израел от терористичната групировка на хутите в Йемен, е бил прехванат  преди броени минути от противовъздушната отбрана над пристанищния град Ейлат.

По време на инцидента в града са прозвучали сирените за въздушна тревога. Рано сутрин в понеделник хутите изстреляха две балистични ракети по посока на Израел. От IDF заявиха, че едната е била прехваната, а втората не е успяла да достигне територията на страната.

Израел очаква поне няколко дни бойни действия срещу Иран, но е готов и за пълномащабна война.

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че се намират в готовност за поне още няколко дни на въздушни операции срещу Иран, както и за потенциален сценарий за пълномащабно подновяване на войната.

Командването на IDF очаква битките да продължат няколко дни, но подчерта, че неговите сили са готови дори и за нов продължителен конфликт. До момента, от снощи насам, Иран е изстрелял най-малко 20 балистични ракети срещу територията на Израел. Според IDF те са били прехванати или са се разбили в безлюдни площи.

Освен това днес сутринта групировката на йеменските хути „Ансар Аллах“ изстреля две балистични ракети, една от които е била прехваната, докато втората не е успяла да достигне територията на Израел.

Израел отговори, нанасяйки две масирани вълни от въздушни удари срещу цели на територията на Иран. През нощта десетки изтребители атакуваха общи 9 системи за противовъздушна отбрана, разположени в Западен и Централен Иран, след което тази сутрин нанесиха удари срещу по три фабрики в рамките на нефтохимически комплекс в Югозападен Иран, включително завод на компанията „Karoon Petrochemical“ в град Махшахр, който е понесъл тежки щети, съобщи Al Jazeera, позовавайки се на репортаж на полуофициалната Fars News Agency.

Според базата данни на Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), атакуваният заводът има годишен производствен капацитет от 40 000 тона метилен дифенил диизоцианат (MDI) и друго съоръжение за толуен диизоцианат (TDI), чийто капацитет също възлиза на 40 000 тона годишно.

IDF увери, че ударите са били нанасени само и единствено от Израел, но в условията на „пълна координация“ с Централното командване на САЩ (CENTCOM), което е участвало в прехващането на балистичните и крилати ракети, изстреляни от Ислямската република срещу Израел. Междувременно, според официално съобщение от IDF, началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир е разговарял на три пъти с ръководителя на CENTCOM адмирал Брад Купър.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Хутите свалиха пореден MQ-9 Reaper над Йемен.

🇾🇪⚔️🇺🇸 Йеменското движение „Ансар Аллах“ обяви, че е свалило MQ-9 Reaper, разузнавателно-ударен дрон на ВВС на САЩ, в небето над провинция Мариб. Кадри от мястото на събитието, пуснати онлайн, показват отломки, които приличат на ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, както и характерен външен резервоар за гориво.

Това поставя апарата във версия Reaper Extended Range с разширен обхват и продължителност на полета, която се използва за дълги мисии над спорното въздушно пространство на Йемен. Към момента на тази публикация Пентагонът не е потвърдил инцидента официално.

Мариб се намира под контрола на международно признатото правителство и от години служи като опорна зона за коалиционни и западни разузнавателни полети над териториите под контрола на хутите. Свалянето му точно там показва, че въздушната отбрана на хутите достига отвъд северозападните си бастиони и поразява дронове над провинции, считани за по-безопасни. Документираният товар с Hellfire в момента на удара потвърждава, че Reaper е изпълнявал не просто наблюдателна, а пълноценна разузнавателно-ударна мисия, характерен профил на MQ-9 над Йемен. Външният резервоар сочи към ER конфигурацията с автономност близо 34 часа и разчетен радиус, който позволява навлизане дълбоко във вътрешността от стартови точки в Персийския залив и Червено море.

ПВО на хутите разчита на смесен арсенал. Доставените от Иран средства включват ракети земя-въздух Saqr-358 от серията кръжащи боеприпаси, чийто обсег на поразяване достига 150 км, а работен таван – до 9000 м, както и радарно-управляваните Barq-1 и Barq-2 (с таван на полета от 15 000 и 20 000 метра), достатъчно за достигане на MQ-9, чийто оперативен таван е 15 200 м. Към тях добавяме преработените съветски ракети въздух-въздух Р-27T, Р-73 и Р-77 в наземна конфигурация (серията Thaqib), както и местно произведената Fater-1, копие на ракетата за комплекса 2К12 „Куб“. Тази мрежа е недостатъчна за ефективно противодействие на пилотирана бойна авиация в плътна формация, но е оптимална срещу единични, бавнолетящи дронове в ISR режим.

Свалянето на дрона в Мариб е поредния случай от серия, започнала преди над три години. Първият потвърден случай датира от 8 ноември 2023 г. Тогава хутите свалиха MQ-9 над Червено море в началото на ескалацията около войната в Газа. През февруари 2024 г. над Ходейда последва втори дрон; през април беше третият над Саада; през май дойде и четвърти. Към септември 2024 г. говорителят на хутите Яхия Сарея обяви осми дрон за унищожен. Темпото се ускори драматично с началото на американските удари срещу хутите през пролетта на 2025 г. Пентагонът призна за седем загубени MQ-9 над Йемен, шест от тях за период от шест седмици. До средата на годинта хутите обявиха над 20 свалени дрона, при около 12-17 броя, потвърдени от американска страна.

Понесените загуби принудиха ВВС на САЩ да преразгледат цялостната си политика по отношение на MQ-9. Към днешна дата флотът се е свил до 135 единици след бойните загуби по време на операцията срещу Иран, в рамките на която бяха унищожени 11 броя Reaper за под две седмици, според американски официални лица. Успоредно с това ВВС одобриха изисквания за наследник на MQ-9 с акцент върху „достъпна маса“ по-евтини и многобройни апарати, чиято загуба е финансово и оперативно поносима. Единичната цена на MQ-9 възлиза на около 30 милиона долара в стандартна конфигурация, докато вариантът ER, какъвто изглежда е свален в Мариб, струва близо 56,5 милиона.

Днешният епизод в Йемен не е изолирано явление. През ноември 2019 г. американски и италиански MQ-9 бяха свалени над Либия от Панцир-С1, управляван от Либийската национална армия или ЧВК „Вагнер“. През януари 2024 г. Ислямска съпротива в Ирак свали друг в Мукдадия със зенитно-ракетен комплекс, доставен от Техеран. Поредицата от загуби в Иран през тази пролет се случи срещу противник с ешелонирана (макар и силно деградирана) ПВО, съставена от С-300, Тор и Панцир – съвсем различен порядък от пъстрата колекция на хутите, но със същия резултат. Това дискредитира тезата, че MQ-9 е способен да действа в плътно покрито небе без подкрепа от електронна война и водещи пилотирани машини.

Непосредствените последици за американската мисия над Йемен са две. Първо, всеки следващ свален дрон освобождава ценен материал за хутите – сензори, оптика, радарни сегменти и софтуерни модули, достъпни за проучване от Иран и евентуално Русия и Китай. Атлантическият съвет предсказа въпросната заплаха още през 2024 г. В Мариб тя се повтаря с външен резервоар и пускова установка М299, която дори сама по себе си би представлявала интерес.

Второ, инцидентът се случва 12 месеца след устната „договорка“ от 6 май 2025 г. с посредничество от Оман в края на продължилата седем седмици операция Rough Rider. Тя има тесен обхват: спира американските удари по инфраструктура на хутите в замяна на спиране на атаките им срещу американски кораби в Червено море и пролива Баб ел-Мандеб. Разузнавателните полети в небето над Йемен не попадат в нейния обхват, а ударите по израелски кораби и такива на трети страни са изрично изключени от самите хути. Договорката обаче няма подписан текст, няма публикувани клаузи и няма механизъм за верификация. Освен това движението „Ансар Аллах“ беше повторно обозначено за чуждестранна терористична организация на 4 март 2025 г. – факт, който изключва формализирането на каквато и да е договорка от страна на Белия дом.

В по-широк план поредицата от сваляния на MQ-9 маркира оперативно изместване, което вече не може да се чете като инцидентно. Дронът е проектиран за условия с пълно въздушно превъзходство. Афганистан, Йемен до 2023 г. и Сахел са примери за такова. Когато един средно развит технологично противник получи достъп до иранско-руски пакет със средства за ПВО с обхват до 70 км и таван 20 000 м, американският дрон губи своето единствено тактическо предимство – безнаказаното присъствие във вражеското небе.

Кампанията на хутите срещу Reaper-ите действа едновременно като спирачка на американската доминация в ISR областта над западен Йемен и като полигон за иранската доктрина за ПВО срещу безпилотни системи на малка и средна височина, която Техеран вече е прехвърлил към Хизбула и милициите в Ирак. Същата зенитна ракета 358 свали израелски дрон Hermes 900 над южен Ливан и беше документирана в арсенала на иракската „Катаиб Хизбула" край Туз Хурмату.

Иран заплаши да блокира Червено море, Оманско море и Персийския залив.

🇮🇷⚠️ Иранските военни предупредиха, че ще блокират търговското корабоплаване през Червено море, Персийския залив и Оманско море, ако морската блокада от страна на САЩ продължи.

В изявление, излъчено от иранската държавна телевизия, ръководителят на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“ заяви, че ако САЩ не преустановят блокадата и продължат да „създават несигурност за иранските търговски кораби и петролни танкери“, това ще се счита за „прелюдия“ към нарушаване на примирието.

„Могъщите въоръжени сили на Ислямската република няма да позволят продължаването на какъвто и да е износ или внос в Персийския заливо, Оманско море и Червено море“, заяви Али Абдолахи.

Евентуален опит за блокада на Червено море вероятно ще включва активиране на Ансар Аллах – групировката на йеменските хути, подкрепяна от Иран.

Протести в подкрепа на сепаратистите в Южен Йемен прераснаха в смъртоносна ескалация.

🇾🇪 Протест в подкрепа на подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет (STC) в Мукала, столица на провинция Хадрамаут в Южен Йемен, ескалираха след като силите „Щит на родината", поддържани от Саудитска Арабия, откриха огън по тълпата, довеждайки до за загинали и ранени.

Инцидентът отразява продължаващото напрежение в южен Йемен между двете основни сили, воюващи срещу хутите, всяка от които е подкрепяна от различен регионален покровител. STC, финансиран и въоръжен от ОАЕ, се стреми към независимост на Южен Йемен и разполага с въоръжени отряди, държали значителна територия под своя контрол до края на 2025 г. Срещу него застават силите на международно признатото правителство на президентския лидерски съвет начело с Рашад ал-Алими, подкрепяни от Саудитска Арабия.

През януари конфликтът между двете страни ескалира в открити бойни действия, когато Ал-Алими нареди на губернатора на Хадрамаут да поеме командването на „Щит на родината" и да започне операция за превземане на всички военни бази под контрола на STC. Кралските саудитски ВВС нанесоха удари срещу позиции на STC в Ал-Хаша и Сейун, убивайки най-малко 20 бойци на съвета, а до 4 януари силите на правителството обявиха, че възстановяват контрола над всичките 9 окръга на Хадрамаут, съобщи Al Jazeera. Лидерът на STC Айдарус ал-Зубайди избяга в ОАЕ, а организацията обяви своето разпускане.

Въпреки военното поражение симпатиите към сепаратисткото движение остават силни в южните провинции на Йемен. През февруари и март протести в негова подкрепа избухнаха в Аден, Шабва и Хадрамаут, а силите на правителството убиха най-малко шестима души и раниха десетки, съобщи Al Jazeera. Human Rights Watch документира „очевидно прекомерно използване на сила" към протестиращи. Събитията в Мукала на 4 април следват същия модел – мирни демонстрации, разпръснати със стрелба от силите за сигурност, и задълбочават пропастта между Рияд и Абу Даби по въпроса за бъдещето на южен Йемен, докато и двете страни номинално остават в една коалиция срещу хутите.

Нова координирана атака на Иран и хутите срещу Израел.

🇾🇪🚀🇮🇱 Балистична ракета, изстреляна от хутите в Йемен, падна в открита местност в Израел, съобщиха израелските отбранителни сили (IDF), които уточняват, че няма пострадали.

Ракетният обстрел задейства сирени за въздушна тревога в Тел Авив и обширни зони на централен Израел, сред които Самария, Шфелат Йехуда, Лахиш, Шарон, Дан, Яркон и Шфела. Секунди след потвърждението за изстрелването беше съобщено, че Иран също е изстрелял балистични ракети, които летят към Израел.

Съвместният удар следва вече установена тактика – по-рано тази седмица Иран, Хизбула и хутите изстреляха ракети почти едновременно срещу Израел, ранявайки петима души, според Haaretz. На 1 април хутите обявиха „съвместна ракетна операция" с Иран и Хизбула, в която 14 души бяха ранени, сред които 11-годишно момиче, съобщи Al Jazeera.

Ситуацията се развива. Следете за актуализации.

ВВС на Израел прехванаха два дрона, изстреляни от хутите в Йемен.

🇮🇱💥🇾🇪 Израелските военновъздушни сили прехванаха два камикадзе дрона, изстреляни от Йемен, в небето над пристанищния Ейлат в южен Израел в ранните часове на 30 март, потвърди говорител на израелските отбранителни сили (IDF).

Общината на Ейлат съобщи, че сирените за въздушна тревога са прозвучали в целия град към 01:00 местно време, включително в индустриалната зона Шхорет и съседния Ейлот. прехващането е извършено успешно, като няма данни за пострадали или материални щети. 10 минути по-късно Командването на тила обяви край на инцидента.

Властите призоваха местните жители и туристите да не докосват евентуални отломки от прехващането и при откриване на фрагменти се обаждат на горещата линия на полицията на номер 100.

Инцидентът е продължение на ескалацията от събота, 28 март, когато Ансар Аллах обявиха влизането си във войната срещу Израел. В рамките на часове групировката изстреля балистична и крилата ракета и дронове срещу южен Израел, а всички те бяха прехванати от IDF. Военният говорител на хутите бригаден генерал Яхя Сарее обяви по телевизия Al Masirah, че ударите „ще продължат, докато агресията срещу всички фронтове на съпротивата не бъде прекратена".

В неделя хутите поеха отговорност и за отделна атака с дронове и ракети срещу Ейлат, при която The Times of Israel съобщи, че поне 20 души са ранени, двама от които – тежко, след като дрон се е врязал във входа на хотел в града.

Включването на хутите нарушава де факто примирието от октомври 2025 г., когато те прекратиха атаките си срещу Израел и международното корабоплаване след споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа. В неформално писмо до бригадите „Ал-Касам" на Хамас, публикувано през ноември, те предупредиха, че ще подновят операциите, ако Израел наруши примирието, съобщи Al Jazeera.

Възобновяването на атаките поражда сериозни опасения за морския трафик в Червено море. Протокът Баб ел-Мандеб, широк 32 км, е ключов за глобалната търговия: през него преминава около четвърт от световния трафик на контейнеровози по маршрута Европа-Азия и около една десета от морските доставки на петрол. С Ормузкия проток под иранска блокада, евентуалното затваряне и на Баб ел-Мандеб би парализирало двете основни артерии за енергийни доставки от Персийския залив, отбелязва Fortune.

Jerusalem Post: Иран разширява „огнения пръстен“ чрез хутите в Червено море

🇾🇪🤝🇮🇷 В събота хутите изстреляха балистични ракети по южен Израел – първата им директна атака от началото на американско-израелските удари срещу Иран в края на февруари.

Военният говорител на групировката Яхя Сарий обяви в ефира на телевизия „Ал Масира", че цел на ударите са били „чувствителни военни обекти" в района на град Беершева, разположен близо до центъра за ядрени изследвания „Димона". Израел потвърди прехващането на поне една ракета, а часове по-късно хутите изстреляха втора ракета към територията на страната.

Включването им във войната идва месец след нейното начало и е ясен сигнал, че Техеран разполага с потенциал да разшири конфликта до Червено море. Това усложнява значително положението на САЩ и съюзниците им в региона, тъй като нов фронт от Йемен натоварва и без това разтегнатите американски ресурси.

Как се стигна дотук

Когато на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха изненадващ координиран удар срещу Иран с 900 въздушни атаки за 12 часа, те ликвидираха върховния лидер Али Хаменей, началника на генералния щаб Абдолрахим Мусави и редица висши военни и разузнавателни командири. Ударът дойде по време на непреки преговори за ядрената програма – само три дни по-рано иранският министър на външните работи Абас Арагчи посочи, че историческо споразумение е „на една ръка разстояние". За Техеран това е потвърждение, че преговорите са използвани като параван за събиране на въздушна мощ и планиране на изненадваща атака. Тази оценка оттогава насам определя иранското недоверие към всякакви опити за дипломация.

Отговорът беше мащабен и насочен към много направления. По данни на иранската агенция Fars, до 5 март са изстреляни над 500 балистични и морски ракети и близо 2000 дрона – около 40% към Израел, останалите 60% към държавите от Персийския залив. Три дни след първоначалния удар Техеран подтикна ливанската Хизбула да открие ракетен огън по северен Израел, което доведе до израелска въздушна кампания в Ливан с удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и градове като Набатие и Тир. Паралелно с това бяха активирани иранските проксита в Ирак.

Иракският фронт

Шиитските милиции в Ирак са отговорни за стотици атаки от началото на конфликта. На 14 март дрон удари площадка за хеликоптери на американското посолство в Багдад. Иракският външен министър Фуад Хюсеин заяви на 2 март, че над 70 ракети и дронове са били насочени към Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, откакто войната започна. Целите включват консулството на САЩ, международното летище и базата Харир, където са разположени американски войски. На 19 март Катаиб Хизбула обяви временна пауза в ударите по посолството, но постави три условия и други групи като „Катаиб Саид ал-Шухада" заявиха, че ще продължат.

Ормузкият пролив: икономическото оръжие

Паралелно с военните действия Иран задейства най-мощния си лост – затварянето на Ормузкия пролив. На 27 март Революционната гвардия обяви, че затваря Ормуз за всички кораби, плаващи „до и от" пристанища на САЩ, Израел и техните съюзници. През първата седмица на март танкерният трафик през пролива спадна с 90%.

Международната агенция по енергетика (IEA) отговори с най-голямото в историята извънредно отпускане на стратегически резерви. Цената на петрола от клас „Брент" надмина 100 долара за барел на 8 март за първи път от четири години, достигайки пик от 126 долара. Банката на Федералния резерв оцени, че ако блокадата продължи през второто тримесечие на годината, реалният глобален БВП ще се свие с 2,9% на годишна база.

Саудитска Арабия и ОАЕ реагираха, пренасочвайки петрол по тръбопроводи към пристанища извън залива Янбу на Червено море и Фуджайра на Арабско море. Но именно тук стратегическото включване на хутите придобива допълнителен смисъл: ако Червено море стане зона на активни бойни действия, алтернативните маршрути за петролен транспорт стават компрометирани едновременно с основните.

Стратегията „Огнен пръстен"

Иранската доктрина за „огнен пръстен" (известна като „Ос на съпротивата“ или „Шиитска дъга“) предвижда създаване на непрекъснат фронт от Ливан през Ирак и Персийския залив до Йемен, който дава оперативна дълбочина от хиляди километри, за да покаже на Тръмп, че войната няма да приключи бързо и евтино. Включването на хутите е последната липсваща брънка.

Ансар Аллах, както се нарича групировката, далеч не е импровизиран участник. Саудитска Арабия водеше война срещу нея от 2015 до постигането на примирие през 2022 г. В нея Рияд изразходи милиарди долари и ангажира коалиция от десетина държави. Резултатът бе стратегически неуспех. Хутите, закалени от военни конфликти в планинския терен на северозападен Йемен още от 2004 г., се оказаха изключително устойчиви. Те криеха ракетни арсенали в пещерни системи, воюваха с тактики на партизанска война и успяха да ударят дълбоко в саудитска територия – включително по петролни съоръжения на Aramco през 2019 г.

Операция „Решителна буря", започната от саудитското кралство с амбиция за бърза победа, се превърна в скъп изтощителен конфликт без краен успех. Египетската интервенция в Северен Йемен от 1962 г., когато над 50 000 войници бяха блокирани от по-малобройни племенни сили, остава исторически паралел, познат на анализаторите в региона.

Въздушните удари на САЩ от март 2025 г. по позиции на хутите в контекста на тогавашната криза в Червено море също не доведоха до трайно отслабване на групировката и тя възстанови своя оперативен капацитет, поради което продължава да представлява заплаха за международното корабоплаване. Иран е наясно с това и разчита, че подобен ефект може да бъде постигнат и сега.

Израел и картата „Сомалиленд"

Израел не стои пасивно на южния фланг. На 26 декември премиерът Бенямин Нетаняху обяви официалното признаване на Сомалиленд – самопровъзгласена република на южния бряг на Аденския залив, която от 1991 г. функционира де факто независимо от Сомалия, без нито една държава да я е признала преди това. Израел стана първата страна в света, която го направи. Нетаняху представи това като продължение на „Аврамовите споразумения" и обяви сътрудничество в сферите на икономиката, селското стопанство и социалното развитие.

Зад дипломатическата обвивка обаче стои конкретна военна логика. Сомалиленд се намира на едва 260 км и точно отсреща на Аденския залив от териториите на Йемен под контрол на хутите. Според разследване на Bloomberg от март 2026 г. израелски военни представители са посетили бреговете на Сомалиленд още през миналото лято, за да извършат оценка на терена за потенциална военна база. Едно от разглежданите места е район на висок терен на около 100 км западно от пристанищния град Бербера. Тази позиция би съкратила значително оперативното разстояние до позициите на хутите – вместо полети от около 2000 км с въздушно зареждане, каквито налага отстоянието от Израел.

Само 10 дни след признаването, на 6 януари 2026 г. външният министър Гидеон Саар посети Харгейса, което се превърна в първото посещение на израелски държавник в Сомалиленд. Той проведе срещи с президента Абдирахман Абдулахи и описа Сомалиленд като „стратегически партньор", набляг­вайки на сътрудничество в сигурността, търговията и регионалната стабилност. Според Bloomberg над дузина висши военни от новата държава са пътували до Израел за обучение. Израелски генерал потвърди пред агенцията, че е създадено специално разузнавателно звено, фокусирано върху хутите, които разполагат със стотици ракети, способни да достигнат Израел.

Признаването предизвика остра международна реакция. Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание по искане на Сомалия, на която предстоеше да поеме ротационното председателство на Съвета. 14 от 15-те членове осъдиха решението; единствено САЩ се въздържаха от критика, без обаче да последват примера на Израел. Китайският представител Сун Лей заяви, че Пекин „е против всеки акт на разделяне" на сомалийска територия. Съвместна декларация на 21 арабски, ислямски и африкански държави, сред които Саудитска Арабия, Египет, Турция, Иран, Пакистан, Катар и Нигерия, отхвърли признаването, а Сомалия го описа като „скандално посегателство" срещу нейното единство и суверенитет. Зам.-посланикът на Пакистан в ООН обвърза стъпката с предишни израелски изказвания, които посочиха Сомалиленд като „дестинация за депортиране на палестинци от Газа".

Африканският съюз също отхвърли признаването, с предупреждение, че подобен прецедент би насърчил сепаратистки движения в целия континент — от Казаманс в Сенегал до англофонните региони в Камерун. Сомалиленд не е terra nullius – през 2024 г. Етиопия сключи меморандум за разбирателство с Харгейса за 50-годишен лизинг на крайбрежна ивица от 20 км край Зейла, с цел изграждане на военноморска база, в замяна на дял в Ethiopian Airlines и бъдещо признаване. Емиратската DP World инвестира $442 милиона в модернизацията на пристанище Бербера. Навлизането на Израел в този вече натоварен геополитически терен добавя нов слой на конкуренция в Африканския рог.

В оперативен план признаването на Сомалиленд дава на Израел плацдарм в непосредствена близост до Баб ел-Мандеб – протока, който свързва Червено море с Индийския океан и през който минава значителна част от световния морски товарен трафик. Иранският отговор чрез активирането на хутите може да се разглежда отчасти и като реплика на тази израелска стъпка – опит да покаже, че южният фланг на Червено море няма да бъде контролиран безпрепятствено.

Дипломация на недоверието

На фона на ескалацията вървят паралелни опити за преговори, но с очевидно противоречиви сигнали. На 25 март Пакистан предаде на Иран американски мирен план в 15 точки, който включва облекчаване на санкции, сътрудничество по ядрена програма за граждански цели, засилен мониторинг от МААЕ, както и гаранции за морския трафик през Ормузкия пролив.

Президентът Тръмп обяви, че преговори „текат в момента", а Техеран е готов за сделка – твърдение, което той категорично отрече. Външният министър Арагчи уточни, че САЩ „изпращат послания чрез посредници", но „това не означава преговори". Иранският президент Масуд Пезешкиан постави условия: признаване на законните права на Иран, изплащане на репарации и международни гаранции срещу бъдеща агресия.

Техеран е убеден, че Вашингтон е злоупотребил с предишния преговорен процес — използвайки го като дипломатическо прикритие за подготовка на изненадващия удар от 28 февруари. Това недоверие прави перспективите за бързо примирие твърде мъгляви, особено в условията, в които Иран продължава да демонстрира ескалационен капацитет, а Тръмп многократно е удължавал ултиматуми за отварянето на Ормуз без резултат.

Оценка

Включването на хутите не е спонтанен акт, а добре калибриран стратегически ход. Техеран реши да изчака месец, докато войната обхвана Ливан и Ирак, а блокадата на пролива задейства глобална енергийна криза, преди да активира и йеменския фронт. Целта му е да покаже, че „огненият пръстен" не е просто реторика, а оперативна реалност, способна да затвори едновременно двата ключови морски коридора на Близкия изток.

За САЩ и Израел това значи война без ясен географски предел, срещу противник, разполагащ с доказана способност да издържа продължителен натиск.

Хутите изстреляха балистична ракета по Израел: Отваря ли се нов фронт в Йемен?

🇾🇪⚔️🇮🇱 Балистична ракета беше изстреляна от Йемен към територията на Израел тази сутрин, с което беше отбелязана първата подобна атака на хутите от началото на операция „Ревящ лъв“ преди месец. Информацията беше потвърдена от израелските отбранителни сили (IDF), а групировката се зарече да продължи офанзивата си до „постигане на целите“.

Системите за противовъздушна отбрана бяха активирани за прехващане на заплахата, a сирените за въздушна тревога прозвучаха в Беер Шева и съседните общини в пустинята Негев. Жителите им бяха инструктирани да следват указанията на Командването на тила. Няма данни за жертви или директни попадения.

Няколко часа по-късно хутите потвърдиха атаката, заявявайки, че тя е в отговор на продължаващите израелски удари в Иран, Ливан, Ирак и Западния бряг. Групировката в северен Йемен е заплашвала и преди, че ще удари Израел, но това е първият потвърден пуск от началото на войната на 28 февруари.

Нестихваща заплаха въпреки ударите

Според Arab News, групировката е доказала способността си да поразява цели далеч отвъд територията на Йемен и да прекъсва корабоплаването около Арабския полуостров и Червено море. Евентуална нова блокада на протока Баб ал-Мандеб, съчетана с ограниченията в Ормузкия проток, ще нанесе тежък удар по световната икономика и търговията през Суецкия канал.

Регионалното напрежение остава критично. Ескалацията на хутите, започнала още през 2015 г. срещу Рияд, днес се разглежда като предвестник на текущата стратегия на Техеран. Групировката постоянно разширява арсенала си и складира далекобойни дронове „Шахед-136“ и балистични ракети, скрити в укрепени подземни обекти.

Стратегическите цели на Сана

Бригаден генерал Омар Ма’рабоуни обясни пред телевизия Al-Masirah, че намесата на хутите има за цел „да усложни ситуацията за американците и израелците“. Той подчерта, че географското положение на страната дава лостове за контрол над ключови морски пътища, което ограничава оперативната гъвкавост на западните сили.

Вчера в контролираната от хутите столица Сана се проведе мащабен митинг под надслов „Непоколебими с Палестина, Ливан и Иран“. Участниците осъдиха и ролята на Обединеното кралство, което служи като база за американските въздушни операции в региона. В същото време Израел нанесе масирани удари по множество цели в Иран, включително реактора за тежка вода в Арак и съоръжение за обогатяване на уран в Ардакан.

„Огнен пръстен“ около Израел

След днешния удар висш съветник на хутите заяви пред Al-Araby TV: „Разработихме план за предотвратяване преминаването на израелски кораби през протока Баб ал-Мандеб“. Експерти описват това като финализиране на „огнен пръстен“ срещу израелско-американските операции.

Досега хутите избягваха директно включване в голямата война, но анонимен лидер на групировката потвърди пред Reuters, че са в пълна бойна готовност и чакат решение на ръководството за „нулевия час“. Техеран вече предупреди, че ще „предприеме действия“ в Баб ал-Мандеб при провокация.

Атаката в събота сутрин последва ирански ракетен обстрел по Южен и Централен Израел през нощта, който уби мъж на възраст над 60 години. Междувременно над Дамаск бяха чути експлозии, които сирийските власти приписаха на прехващане на ирански ракети от израелските ВВС.

Десетки хиляди на протест за отделяне на Южен Йемен.

🇾🇪 Най-малко 1 човек загина, а други 11 бяха ранени в Аден, след като силите за сигурност откриха огън срещу протестиращи, свързани със сепаратисткия Южен преходен съвет (STC).

Инцидентът се случи в четвъртък, когато тълпата се опита да щурмува входа на президентския дворец Ал-Маашик, където международно признатото правителство на Йемен провеждаше своето първо официално заседание в града. Al Jazeera съобщи, че разполага с ексклузивни кадри, показващи множество ранени на мястото на събитието.

Заседанието, ръководено от премиера Шая Мохсен ал-Зиндани, отбеляза завръщането на кабинета в Аден и беше проведено на фона на ескалиращи демонстрации на опозицията.

Комитетът по сигурността на провинция Аден заяви в официално изявление, че силите за сигурност са действали в рамките на закона срещу „въоръжени протестиращи“, опитващи се да извършат „актове на саботаж“. От комитета предупредиха, че няма да толерират хаос или нападения срещу служители на реда.

От своя страна STC твърди, че ранените са най-малко 21 души, и обвини силите за сигурност в използване на прекомерна сила и бойни патрони срещу демонстрантите. Групата призова за независимо разследване и апелира за намеса на международната общност, позовавайки се на „систематични репресии“ срещу жителите на южните провинции на Йемен.

Подкрепяният от ОАЕ Южен преходен съвет контролираше Аден и обширни части от южните провинции на Йемен, докато в началото на януари не беше изтласкан от правителствени сили, подкрепяни от Саудитска Арабия.

В петък STC обяви, че няма да признае легитимността на новото правителство, наричайки присъствието му в Аден „власт де факто“, на която липсва народна подкрепа. Групата предупреди, че официалната дейност на кабинета в Южен Йемен няма да създава политически ангажименти за представителите на юга.

Йемен остава в състояние на дълбока нестабилност от 2014 г. насам, когато групировката „Ансар Аллах“, известна като хути, завзе големи части от страната, включително столицата Сана. STC е създаден през 2017 г. е продължава да се бори за самоуправление и независимост на Южен Йемен, поддържайки високо напрежение в раздираната от конфликти нация.

 

📘 Речник на термините и географските понятия

▪️ Аден: Важен пристанищен град в Южен Йемен. В момента служи за временна столица на международно признатото правителство, тъй като официалната столица Сана е под контрола на хутите.

▪️ Дворец „Ал-Маашик“: Президентският комплекс в Аден, разположен на полуостров. Той е силно охранявана крепост и символ на държавната власт в града.

▪️ Сана: Историческата столица на Йемен, която се намира се в северната част на страната. От 2014 г. се намира под контрола на бунтовниците хути.

▪️ Южен преходен съвет (STC): Сепаратистка организация, създадена през 2017 г. Нейната основна цел е връщане на независимостта на Южен Йемен, който беше отделна държава до 1990 г. Подкрепя се активно от ОАЕ.

▪️ Международно признато правителство (IRG): Официалната власт на Йемен, подкрепяна от ООН и военна коалиция, водена от Саудитска Арабия. В момента се бори за легитимност както срещу хутите на север, така и срещу сепаратистите на юг.

▪️ Ансар Аллах: Шиитско движение в Северен Йемен, подкрепяно от Иран. Техният възход през 2014 г. постави началото на текущата гражданска война.

▪️ Власт де факто: Латински израз, който означава „фактически“ или „на практика“. В контекста на текста, STC използва термина, за да подчертае, че правителството държи властта в Аден само чрез сила, а не чрез законен избор или народна подкрепа.

▪️ Сепаратизъм: Политическо движение за отделяне на част от територията на една държава и формиране на нова, независима единица.

▪️ Систематични репресии: Организирани и повтарящи се действия на насилие или ограничаване на правата от страна на властта срещу определена група хора.

Нова ескалация на гражданската война в Йемен.

🇾🇪 В Йемен избухнаха мащабни сражения между армията, лоялна на международно признатото правителство, и подкрепяните от ОАЕ сили на Южния преходен съвет (STC), след като последният започна мащабна офанзива за поемане на контрол над стратегическия район ал-Гураф в богатата на петрол провинция Хадрамут.

Местни източници съобщиха, че в сряда президентският дворец в Сейюн е бил превзет от STC, след сражения с армейския гарнизон в града. Офанзивата е била предшествана от артилерийски обстрел срещу щаба на йеменската армия в центъра на града от елементи на STC, разположени на платото Сейюн. При боевете са загинали най-малко трима души.

Според местни медии, от сряда сутринта се водят бойни действия в Уади Хадрамут. STC, който контролира част от южните провинции на Йемен, включително Аден, нарече кампанията операция „Обещаващо бъдеще“, която по думите му е в отговор на „изчерпването на всички опции, предложени в последните години за връщане на стабилността в долината, прекратяване на хаоса и спиране на експлоатацията на региона от външни сили“.

През последните няколко дни бяха разпространени кадри, показващи струпване на сили на STC, водени от елитните части Хадрамут, които включват бойци от други южни провинции. STC заплаши, че няма да стои безучастно, гледайки опити за налагане насила на нова реалност в Хадрамут, докато групата на племенния алианс на Хадрамут, която се подкрепя от Саудитска Арабия, се обяви против отделянето на Южен Йемен в нова държава.

Старши командир на Хадрамут на име Абу Али ал-Хадрами обвини племенния алианс в обслужване на чужди интереси, а неговия лидер шейх Амр бин Хабриш заплаши, че всяко чуждо или не местно военно присъствие в Хадрамут ще бъде посрещнато със сила.

Възникналите противоречия вече доведоха до временно спиране на производството от страна на водещата петролна компания в страната PetroMasila, след като въоръжени лица, свързани с племенния алианс, нахлуха във вътрешните й обекти.

Саудитска делегация води преговори за прекратяване на насилието и според съобщения е постигнала споразумение между страните.

Йемен от десетилетия е потънал в кървава гражданска война, която се отличава с широко участие на външни сили като Иран, ОАЕ и коалиция от арабски държави, ръководена от Саудитска Арабия. Подкрепяната от Иран групировка на хутите, Ансар Аллах, контролира населената северозападна част на страната, където се намира и столицата Сана. Въпреки че конфликтът им с правителството и други въоръжени групи е в застой, международно внимание привлякоха атаките с дронове и балистични ракети срещу Израел и корабоплаването в Червено море след началото на войната срещу Хамас в Газа през октомври 2023 г.

САЩ и Израел нанесоха множество въздушни удари по промишлени и военни обекти в столицата Сана и други градове, при които загинаха десетки фигури от военно-политическото ръководство на хутите.

Освен това Йемен е седалище на Ал-Кайда на Арабския полуостров (AQAP), известна още като Ансар ал-Шариа, която остава водещата джихадистка групировка на Арабския полуостров. Създадена през 2009 г. от сливане на йеменски и саудитски клонове тя се придържа към партизанска война срещу местните сили. Към днешна дата AQAP наброява около 2000-3000 членове, концентрирани главно в южните провинции Абиян и Шабуа, където се сблъсква със силите на STC.

Ислямска държава обяви създаването на местна провинция в Йемен през 2014 г. Тя отговорна за атаки нападения срещу правителството, хутите и цивилни, включително бомбардировки на джамии и конвои. Към днешна дата групата е почти напълно унищожена, с едва около 100 живи бойци в скривалища и нулев териториален контрол, след успешни офанзиви на хутите и коалиционни сили.