Египет задейства конституционния ред за военна мисия в Саудитска Арабия

🇪🇬🛡️🇸🇦 Египет направи решителна крачка към участие във войната между Саудитска Арабия и Ансар Аллах, движението на йеменските бунтовници хути, след като президентът Абдел Фатах ас-Сиси ръководи заседание на Съвета за национална отбрана в двореца „Итихадия“, на което беше обявена „пълна солидарност“ с кралството и бяха обещани „всички нужни и възможни форми на подкрепа“ за отбраната, стабилността, териториалната му цялост и за светите места на исляма. Няколко часа по-късно депутатите се събраха на извънредно заседание, свикано по искане на президента, за да решат дали армията може да бъде изпратена в Саудитска Арабия.

В заседанието участваха премиерът, председателят на парламента, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, ръководителите на Общото и на военното разузнаване и командващите всички родове войски. Официалното изявление на говорителя на президентството не назовава военна мисия. Депутатът и журналист Мостафа Бакри, известен със своята близост до властта, обяви в X веднага след заседанието, че Съветът е одобрил изпращането на египетски сили „в отбранителна мисия“ в кралството, а парламентът ще разгледа решението още същия ден.

Тази последователност спазва точно конституционния ред. Според чл. 152 президентът не може да изпрати армията в бойна мисия зад граница, без да се допита до Съвета за национална отбрана и без одобрение на 2/3 от депутатите. По същия ред след заседание на 20 юли 2020 г. армията беше упълномощена да участва в операции „в западна посока“ към съседна Либия. Тогава решението беше прието на закрито заседание с единодушно одобрение на присъстващите.

Ас-Сиси поиска пълномощията в събота по време на церемонията по дипломиране във Военната академия. Той обеща, че Египет ще вземе всички мерки, поискани от Рияд за защита на сигурността и суверенитета си, и сам очерта границата: „Не говоря за това да воюваме с някого или да нападаме някого. Говорим само за отбрана.“ Той определи като „немислимо“ Египет да допусне сигурността или стабилността на Саудитска Арабия да бъдат накърнени и ще следва насоките на крал Салман и принц Мохамед бин Салман. Условието „ако бъде поискано“ обвързва изпращането на сили с официално саудитско искане, каквото публично няма, поне на този етап.

С решението Египет се нарежда сред държавите, обединяващи се около кралството. Ескалацията започна на 13 юли с удар по летището в Сана, за който хутите обвиняват саудитската авиация. На 20 юли те обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия, а от септември ракетите им стигат до Рияд, Таиф и Янбу. В дните преди решението хутите нанесоха удари по международното летище на Рияд и обекти на Aramco. В събота хутите заявиха, че са свалили саудитски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache край Наджран. Генерал-майор Турки ал-Малики, официален говорител на коалицията, потвърди за двама загинали от членовете на екипажа, но според него на саудитска територия е паднал разузнавателен вертолет AH-6i на Министерство на Националната гвардия в резултат на техническа неизправност. През август Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана. Пакистан вече е доставил техника в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи, по данни на Reuters от 8 октомври. Египет не е член на споразумението.

Кайро е заставал на същата страна и преди. През март 2015 г. Египет се включи в коалицията, оглавявана от Саудитска Арабия, и изпрати авиация, както и два разрушителя и още два кораба в пролива Баб ел-Мандеб, но армията му опроверга твърденията за сухопътни войски в Йемен. Мотивът тогава и сега е един: протокът е южният вход към Червено море и към Суецкия канал. Приходите от канала спаднаха от рекордните 10,25 млрд. долара през 2023 г. до около 4 млрд. през 2024 г. според данни на Управлението на Суецкия канал. Външният министър Бадр Абделати изчислява загубите от ударите на хутите по търговското корабоплаване след октомври 2023 г. на около 11 млрд. долара. Войната между САЩ и Иран блокира почти изцяло трафика през Ормузкия проток, затова саудитският петрол, отклонен по тръбопровода Изток–Запад към Янбу, стига до азиатските пазари именно през Баб ел-Мандеб.

Хутите вече отговориха на решението. Яхя Али ар-Раи, председател на контролирания от хутите парламент в столицата Санаа, изпрати писмо до Бадауи в събота, съдържащо призив Египет да не се намесва военно и да подкрепи политическо уреждане, и предупреди, че участието му ще усложни конфликта. Ако депутатите гласуват с нужните две трети, а Саудитска Арабия отправи искането, което ас-Сиси постави като условие за мисия, египетски войски ще застанат срещу хутите на саудитска земя, а не само във водите край Йемен, както през 2015 г.

Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

Ал-Кайда в Арабския полуостров заплаши да екзекутира американци, ако Хасан бъде разстрелян

🇾🇪⚠️🇺🇸 Ал-Кайда в Арабския полуостров (AQAP), йеменският клон на терористичната мрежа, заплаши да екзекутира всеки американец, който попадне в ръцете им, ако САЩ разстреля Нидал Малик Хасан, извършителя на масовото убийство в базата Форт Худ през 2009 г. В същото официално изявление групата одобри опита на втория пилот Хамам ал-Хамами да разбие полет FZ1073 на Flydubai от Дубай за Тел Авив на 30 септември. На 12 октомври основните точки на текста публикува в X Сирин Мурад – изследователка, която следи дигиталната дейност на Ал-Кайда и води посветения на нея бюлетин Al-Qaeda Files в Substack. На същата дата тя представи и писмено обръщение на емира на групата Саад бин Атеф ал-Аулаки, който обещава организацията да работи за освобождаването на пилота.

AQAP възниква през януари 2009 г. от сливането на саудитския и йеменския клон на Ал-Кайда. Държавният департамент я обявява за чуждестранна терористична организация на 19 януари 2010 г. След смъртта на Халид Батарфи през 2024 г. начело застава Саад ал-Аулаки. Програмата Rewards for Justice на Държавния департамент, която плаща за сведения за издирвани терористи, предлага до 10 млн. долара за информация за него и посочва, че той е призовавал за нападения срещу САЩ и съюзниците им и е отвличал американци и други западни граждани в Йемен.

В изявлението AQAP се позовава на одобрението на президента Доналд Тръмп за екзекуцията на Хасан и на изказвания на служители във Вашингтон за екзекуция на ал-Хамами. Организацията обещава в отговор да екзекутира американци, които плени. Като прецедент AQAP посочва Осама бин Ладен. В аудиозапис, който беше излъчен от Al Jazeera на 25 март 2010 г., основателят на Ал-Кайда предупреди, че ако САЩ осъдят и екзекутират организатора на атентатите от 11 септември 2001 г. Халид Шейх Мохамед, тя ще екзекутира всеки американец, когото успее да плени. В публично отразените до 12 октомври изказвания на политици и служители в САЩ по случая Flydubai няма искане за смъртна присъда на пилота. За такава присъда говори висш източник от ОАЕ, цитиран анонимно от израелския Ynet: по думите му пилотът ще бъде изправен пред смъртна присъда в Емирствата, след като разследването приключи.

Хасан, армейски психиатър с чин майор, откри огън във военна база Форт Худ, Тексас, на 5 ноември 2009 г. 13 души загинаха, а 32 други бяха ранени. Преди атаката той води кореспонденция с проповедника Анвар ал-Аулаки, идеолог на AQAP с двойно американско-йеменско гражданство, ликвидиран при удар с дрон в Йемен през 2011 г. Военен съд призна Хасан за виновен на 23 август 2013 г. и 5 дни по-късно го осъди на смърт. Тръмп одобри присъдата на 2 октомври по препоръка на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а Пентагонът обяви решението на 5 октомври. Армията насрочи разстрела за 3 декември, 13:00 ч. местно време, отново във Форт Худ. Това ще бъде първата екзекуция, изпълнена от американската армия от 1961 г. насам. Датата обаче не е окончателна: Хасан има право да обжалва смъртната присъда пред гражданските федерални съдилища, което може да отложи изпълнението за неопределен период от време, отбелязват от Информационен център за смъртното наказание (DPIC).

Посланието на AQAP излиза на фона на спор във Вашингтон дали разстрелът да бъде показан. Хегсет обяви на 7 октомври, че екзекуцията ще бъде публична, а на следващия ден Пентагонът обяви, че ще се излъчи на живо. На 10 октомври Тръмп остави казуса отворен: „Има две позиции: да не го покажем и да го покажем. […] Така че в крайна сметка аз ще взема решение.“ Министърът на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин заяви на 11 октомври в предаването Face the Nation на CBS: „Не виждам никакъв повишен риск в момента заради това.“ Двама републикански сенатори възразиха. Том Тилис предупреди в NBC: „Терористичните организации ще използват това като средство за вербуване.“ Лиза Мурковски отбеляза, че публичната екзекуция ще даде на Хасан „мъченичеството, което търси“.

Втората половина на изявлението е посветена на полета. AQAP твърди, че самолетът е превозвал около 180 израелски евреи, че опитът е постигнал голяма част от целта си и е предал посланието, че израелците и американците няма да имат сигурност, докато палестинците не заживеят в безопасност. По данни на AP на борда е имало 182 души, повечето израелци, но и граждани на други държави, както подчерта Нетаняху. Капитанът Смит Мачхар е индиец. Самолетът пропадна с почти 14 000 фута (около 4300 метра) за по-малко от половин минута, преди пътници и членове на екипажа да обезвредят нападателя, а двама резервни пилоти на авиокомпанията го приземиха в Табук, Саудитска Арабия. Според главния прокурор на ОАЕ Хамад Сайф ал-Шамси 29-годишният оманец е нападнал капитана с аварийната брадва от кабината и е подготвял самоубийствен удар срещу летище „Бен Гурион“, вдъхновен от 11 септември. Два предишни полета до Тел Авив са му послужили, за да опознае маршрута и летището, а пред разследващите той е признал, че е действал сам, без участието на други.

В документа AQAP заплашва израелците с възмездие за убитите деца и жени и за разрушените домове, твърди, че мюсюлманите имат хиляди като ал-Хамами, и предупреждава за действия отвъд словесните заплахи. Младите мюсюлмани са призовани да последват примера му и да използват служебното си положение и достъпните им средства за внимателно планирани и подготвени нападения срещу израелци като отмъщение за жертвите в Газа. Родителите са призовани да възпитават у децата си любов към битката и смъртта.

Обръщението на ал-Аулаки развива същата теза. Емирът описва ал-Хамами като човек, пожертвал се, за да повтори част от събитията от 11 септември, и обявява стореното от него за религиозно задължение на всеки мюсюлманин, способен да действа. Според него всеки, който пренебрегне това задължение, извършва грях и си навлича Божия гняв. Той смята опита за успешен независимо от изхода, очаква голям сблъсък с евреи и американци и се заклева организацията да работи за освобождаването на пилота и на други затворници, тръгнали по неговия път, като сравнява това с освобождаването на талибански затворници от американски арест. Нито той, нито официалното изявление твърдят, че AQAP е подготвила или ръководила нападението. Емирът дори хвали пилота, че не е чакал някой да му обясни дълга му, а това описание отговаря на неговото признание пред прокуратурата на ОАЕ, че е действал сам. Групата одобрява и си присвоява чуждата атака, без да поема отговорност за нея.

Същото позоваване на бин Ладен се появи 5 дни по-рано в Telegram. На 7 октомври, 2 дни след обявлението на Пентагона за одобрението на Тръмп, йеменски привърженик на Ал-Кайда припомни заплахата от 2010 г. и допусна, че екзекуцията на Хасан може да доведе до „отвличане на американски самолети и убийства на американски войници“, съобщи Институтът за изследване на медиите в Близкия изток (MEMRI). Опитът за нападение срещу полета на Flydubai пък вече бе сравнен с 11 септември в броя от 2 октомври на „ал-Баян“, седмичник на подкрепящата Ал-Кайда медийна група „ал-Якин“, а списанието на Ал-Кайда на Индийския субконтинент (AQIS) излезе към 8 октомври с корица, на която самолет на Flydubai пикира към Тел Авив. Официалното изявление на AQAP обединява двете теми – Flydubai и Хасан – в един текст.

Йеменският клон е заплашвал с убийство на заложник от САЩ и преди. В началото на декември 2014 г. той сподели видеозапис, в който даваше тридневен срок за изпълнение на неуточнени искания, преди да убие фоторепортера Люк Самърс, американски гражданин, отвлечен в Сана през септември 2013 г. При опита на командоси на САЩ да го освободят в провинция Шабва в нощта срещу 6 декември Самърс и Пиер Корки, учител от Южна Африка, бяха убити. По оценка на Вашингтон те са били застреляни от похитител. AQAP е поемала отговорност и за нападения срещу самолети: за опита да бъде взривен полет 253 на Northwest Airlines над Детройт през декември 2009 г. и бомбите в принтерни касети, прехванати през октомври 2010 г.

Заплахата срещу пленниците обаче е условна. За реализирането ѝ трябва американец да попадне в ръцете на джихадисти, а към 12 октомври няма публични сведения AQAP да държи гражданин на САЩ, въпреки отвличанията на западни граждани в Йемен да са част от досието на самия емир. Конкретните указания в текста са за друг тип извършител: младежи, които да използват служебното си положение и достъпните средства, по примера на пилот, действал сам. Затова опасността, която AQAP очертава около 3 декември, вероятно е нападение от подбуден човек, действащ сам, а не екзекуция на заложник.

Оценката ще се промени, ако преди датата на разстрела AQAP или друг клон на Ал-Кайда обяви, че държи американец, или сподели запис с пленник. Поводът за заплахата ще се отложи във времето, ако федерален съд спре изпълнението на присъдата. А решението на Тръмп за излъчването ще покаже дали джихадистите ще получат и кадрите, които да се превърнат в безценен материал за вербуване за години напред.

Балистична ракета на хутите уби поне 12 души на летището в Рияд

🇾🇪🚀🇸🇦 Балистична ракета, изстреляна от йеменските хути, уби най-малко 12 души и рани 50 в събота на международно летище „Крал Халид“ в Рияд. The New York Times обяви броя загинали и ранени по данни на трима служители, запознати с удара – двама западни и един арабски. Изданието определя атаката като най-смъртоносната в арабска държава от Персийския залив от началото на конфликта в региона на 28 февруари. Ракетата е попаднала в терминали 3 и 4, които обслужват вътрешни полети, каза пред AP регионален служител.

Ракетата е ударила летището около 15:00 ч. местно време, сподели дипломатически източник пред AFP. Свидетел, който е чакал на изход 403 във вътрешния терминал, разказа пред агенцията, че е видял как е ударен съседният изход 401. Двама лекари посочиха, че сред ранените има поклонници, които са чакали полет за Мека, а роднина на един от пострадалите описа рани от счупено стъкло по раменете и ръцете му. Здравното министерство извика лекарите от спешните отделения във всички болници в столицата, а AFP цитира източник от места болница, според когото 5 души са в интензивно отделение. Репортер на NYT се натъкна на 6 линейки на път към аерогарата, чиито входове полицията беше блокирала.

Саудитската администрация за гражданска авиация (GACA) потвърди, че при удара има ранени, и временно прекрати полетите, докато извърши оценка на щетите и провери безопасността на обектите. Случаят беше описан като поредното в серията от продължаващи нападения срещу гражданската авиация в страната, а с известие до пилотите (NOTAM) спирането на полетите беше удължено до полунощ. Саудитските власти не са обявявали броя на жертвите; Държавният департамент на САЩ обяви за „множество ранени и загинали“. AFP научи от медицински и официални източници самоличността на двама от убитите: египетска стюардеса на саудитска авиокомпания и палестинец с египетски документи за пътуване.

Движението „Ансар Аллах“, което контролира Сана от 2014 г. и което САЩ отново обявиха за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. след идването на Тръмп в Белия дом, до 10 октомври вечерта не беше съобщило за удара по военния си говорител Яхя Сари. Отговорност пое членът на политическото бюро на движението Мохамед ал-Бухайти, който каза пред NYT, че хутите отвръщат на саудитските удари, включително по гражданска инфраструктура в Йемен. По думите му, ударът е бил нанесен „за да разбере светът, че летищата, пристанищата, залите за сватби, траурните зали, болниците и пазарите в Йемен също са цивилни обекти, които не бива да бъдат обстрелвани или увреждани, и че същите правила, които важат за тези обекти в Йемен, трябва да важат и за подобните им навсякъде другаде“. Пред France 24 ал-Бухайти посъветва световните авиокомпании да не използват саудитски летища, но направи изключение за полети с поклонници до Мека, и заяви, че намесата на американския президент няма да промени нищо в операциите и целите на хутите.

През седмицата хутите предупредиха превозвачите „за последен път“, че въздушното пространство на кралството е зона на военните операции на групировката. По-рано днес тяхната телевизия „Ал-Масира“ съобщи за 4 саудитски въздушни удара по международно летище Сана и за 3 удара по мрежата на местен телеком в Ал-Махабиша, провинция Хаджа; към момента няма коментар от саудитска страна.

Съботният удар дойде след седмица на атаки срещу летищата на кралството. На 6 октомври при нападение срещу това в Абха, в южната част на кралството, загинаха две жени (мароканка и алжирка) и 28 са ранени, а на 7 октомври атака срещу „Крал Халид“ уби гражданин на Судан и рани 8 души. На 8 октомври военният говорител заяви, че хутските сили са поразили „Крал Халид“ по обед с балистична ракета, която твърди, че е улучила целта. Службата за гражданска авиация уточни на другия ден, че са убити трима саудитци, сред тях пилотът на Saudia капитан Хамуд Али ал-Калтами. Националният превозвач посочи, че един от неговите самолети е повреден на земята без пътници на борда, а двама служители от региона споделиха пред AP, че ударът е засегнал 3 самолета. Така още преди 10 октомври атаките срещу столичната аерогара бяха отнели живота на 4 души, отбелязва Reuters.

Според NYT повтарящите се смъртоносни удари засягат ключовата амбиция на Мохамед бин Салман: да превърне Рияд в световен център за пътувания и бизнес. Организаторите на Световния петролен конгрес, който трябваше да събере водещи ръководители и министри от сектора от неделя до четвъртък, писаха на делегатите, че форумът ще се проведе по план, и им предложиха заобиколни маршрути, сред които 4 часа с кола от Дамам на източния бряг. Италианският министър на енергетиката Джилберто Пикето Фратин каза още в петък, че няма да лети до Рияд и ще участва в срещата на министрите към Международния енергиен форум с видеовръзка. Късно вечерта на 10 октомври водената от Саудитска Арабия коалиция посочи, че в района на международното летище „Крал Фахд“ в Дамам е паднал снаряд.

Инвестиционният форум Future Investment Initiative (FII), който тъкмо бин Салман основа преди десетилетие, остава насрочен за 26–29 октомври. „Ще бъдат въведени цялостни мерки за сигурност на летищата в Рияд, на местата, където ще се провежда конференцията, и официалните хотели“, се увери изявление, приписано на изпълнителния директор Маха Ал Сауд. Сред очакваните гости са Джейми Даймън от JPMorgan и Джейн Фрейзър от Citi. Според FlightAware за 24 часа в Рияд са отменени поне 291 полета. Lufthansa спря полетите си до Рияд до 16 октомври, Etihad Airways и Flydubai отмениха полетите от и до столицата, насрочени за 10 октомври, а посолствата на САЩ, Великобритания, Германия, Австралия и Канада призоваха гражданите си да стоят далеч от летището. Агенцията на ЕС за авиационна безопасност (EASA) разшири своите указания за саудитското въздушно пространство и предупреди, че ракетите, дроновете и опитите за прехващане им създават „повишен риск от погрешно разпознаване на граждански самолети“.

Служители от региона споделиха пред AP през септември, че Саудитска Арабия изчерпва своите запаси от ракети прехващачи и е поискала от Франция, Великобритания, Пакистан и Египет да разположат в региона средства за ПВО. Един от тях посочи, че по време на войната с Иран са намалели и американските запаси. Помощта на Вашингтон, по думите на служители, цитирани от AP, включва споделяне на разузнавателни данни, определяне на цели и планиране на офанзивата в Йемен. Коалиционният говорител генерал-майор Турки ал-Малики говори за „широкомащабна операция“ и 136 унищожени военни цели на територията на Йемен, а Рияд съобщи, че е прехванал много от изстреляните срещу кралството балистични ракети. През седмицата властите предупредиха, че „заснемане, публикуване и споделяне на информация, свързана с противодействието на ракети и дронове и с местата на попаденията им, ви излага на правна отговорност“.

В Белия дом президентът Доналд Тръмп каза, че обмисля да се присъедини към саудитските удари срещу хутите: „Възможно е. Ще го разгледаме.“ И допълни: „Току-що научихме за последното нападение. Така че ще вземем решение. Действаме много бързо.“ Държавният департамент осъди „терористичните нападения на хутите срещу гражданска инфраструктура и летища“ и заяви, че „твърдо застава до Кралство Саудитска Арабия срещу тероризма на хутите“. През 2025 г. Тръмп вече проведе въздушна кампания срещу тях и обяви бърза победа, след като по данни на NYT само през първия месец САЩ изразходваха оръжия и боеприпаси за около 1 млрд. долара. Отделно на 10 октомври саудитският министър на външните работи и оманският му колега проведоха разговор по телефона, в който обсъдиха значението на „подкрепата за дипломатически решения за намаляване на напрежението“.

Примирието в Йемен от 2022 г. се разпадна през юли, когато хутите обвиниха Рияд за удар срещу летището в Сана. Отговорност за бомбардировката пое международно признатото правителство на Йемен: то заяви, че е действало, за да предотврати кацането на ирански самолет без разрешение. Движението провъзгласи политика „блокада срещу блокада“ и ембарго срещу саудитското корабоплаване в Червено море. Морето се превърна във важен алтернативен маршрут за износа на саудитски петрол, след като войната срещу Иран наруши трафика през Ормузкия проток. През септември движението овладя целия йеменски бряг на Червено море, а на 4 октомври Рашад ал-Алими, председател на Президентския ръководен съвет, висшия орган на легитимното правителство на Йемен, обяви офанзива за връщане на всички територии, превзети от бунтовниците, със саудитска въздушна подкрепа. На 10 октомври военни източници казаха пред AFP, че силите му напредват около протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив, но още не са поели контрола над него. Хутите твърдят, че са отблъснали атаката.

Ал-Шараа обмисля да изпрати до 20 000 войници в Йемен срещу хутите

🇸🇾🤝🇸🇦 Саудитска Арабия е поискала от Сирия да изпрати войски за сухопътна офанзива срещу хутите в Йемен, а президентът Ахмед ал-Шараа обмисля сериозно да отвърне на молбата и според източник на Axios е „много вероятно“ да я приеме. Axios се позова на трима официални лица от САЩ, а Reuters – на американски служител и сирийски военен, запознати с въпроса. Окончателно решение все още не е взето. Министерство на информацията на Сирия отрече твърденията, че се включва във войната и уточни, че военните споразумения с партньорите ще се сключват само по официалните канали.

Саудитците са поискали сирийски войски, които да подсилят правителствените сили, които са по-слабо обучени от противника. Въпросът е повдигнат при срещата на ал-Шараа със саудитския принц Мохамед бин Салман в Рияд във вторник, 6 октомври. Вашингтон е консултиран и от двете страни и по принцип не възразява: по думите на един от източниците на изданието участието на Дамаск би засилило подкрепата за саудитската операция, без САЩ да се въвличат дълбоко, а в администрацията на Тръмп смятат, че то ще сближи двама американски съюзници. Двама служители казват, че с Централното командване на САЩ (CENTCOM) е обсъждано как биха могли да бъдат разположени войските. Белият дом и CENTCOM отказаха коментар.

Данните за възможния брой военнослужещи идват от втори източник на изданието, запознат с разговорите: сирийската армия може да изпрати между 10 000 и 20 000 души. Обсъждат се две военни съединения: 90-а дивизия край Дамаск и 84-та дивизия, която според изданието е разположена в южна Сирия край друзкия град Сувейда, където през юли 2025 г. правителствените сили се намесиха в сблъсъците между бедуински кланове и друзки бойци и се стигна до кланета на цивилни. В 84-та дивизия служат хиляди чуждестранни ислямисти, дошли в Сирия по време на гражданската война, за да се бият с режима на Башар ал-Асад под общото ръководство на Хаят Тахрир аш-Шам (HTS). Ал-Шараа беше лидер на коалицията, наследила клона на „Ал-Кайда“ в Сирия, известен като „Джабхат ал-Нусра“, и години по-късно поведе настъплението, което свали Асад на 8 декември 2024 г. САЩ отмениха нейния статут на чуждестранна терористична организация през юли 2025 г.

Чуждестранните бойци бяха интегрирани в новата сирийска армия със съгласието на САЩ: на 2 юни 2025 г. Reuters съобщи, че е налице одобрен план, по който около 3500 от тях, главно уйгури от Китай и съседните страни, влизат в новата 84-та дивизия заедно със сирийци. Попитан тогава дали Вашингтон одобрява това, пратеникът на Белия дом за Сирия Том Барак отговори: „Бих казал, че има разбирателство, при условие че има прозрачност.“

Reuters описва два варианта, разглеждани от Дамаск: помощ за отбрана на кралството от атаки или участие в настъплението заедно с подкрепяните от него йеменски войски. Американският източник на Axios посочи, че Саудитска Арабия е поискала съдействие от Сирия, а ал-Шараа е обсъдил темата с престолонаследника Мохамед бин Салман. Министърът на отбраната Халид бин Салман, брат на държавния глава и отговорен за политиката във връзка с Йемен, изпрати сирийския президент до самолета, кадри от което бяха излъчени в ефира на сирийските държавни медии. Според агенцията Рияд търси подкрепа навсякъде, от САЩ и Европа до Близкия изток, и за отбрана, и за настъпление.

Публичната позиция на Дамаск е видимо по-предпазлива. Дипломат от министерство на външните работи отговори на запитване на Reuters, че страната му застава твърдо до Саудитска Арабия срещу нападенията на хутите, но неин приоритет е реконструкцията след гражданската война. „Ако Саудитска Арабия поиска военно сътрудничество или обмен на опит, това ще стане единствено по официалните канали в рамките на двустранните договорки, които уреждат отношенията между братските ни страни“, отбеляза той. Вечерта отделът за външни медии на Министерството на информацията, цитиран от държавния канал „Ал-Ихбария“, отговори на „твърденията за присъединяване на Сирия към войната в Йемен“.

„Позицията на Сирия е ясна: стоим твърдо до Саудитска Арабия срещу заплахите за нейната сигурност и стабилност“, гласи изявлението, според което сирийската политика в региона стъпва върху „стабилността, мира и сътрудничеството, а не на отварянето на нови фронтове“, абсолютен приоритет е възстановяването на самата Сирия, а всяко военно сътрудничество с партньорски държави ще става „само по официалните канали в съществуващите двустранни рамки“. Изявлението не отрича, че разговори са водени.

Според турското издание Türkiye Today Дамаск вече веднъж е отклонил същата молба, въпреки че засега няма независимо потвърждение за това. На 18 септември изданието цитира сирийски източници, според които официално искане е отправено няколко месеца по-рано, а Сирия „учтиво“ е отказала с обяснението, че преустройва своята армия и не планира да влиза в конфликт като трета страна. „Въпросът е изчерпан и приключен“, каза един от източниците. Според тях Дамаск не пречи на отделни свои граждани да заминат да воюват, но не поема отговорност за тях. Оттогава ударите се насочиха към столицата на кралството. На 19 септември коалицията обяви, че е прехванала балистична ракета, насочена към Рияд – според France 24 първата, насочена към столицата от началото на ескалацията. На 3 октомври хутите заявиха, че са нанесли удар по Aramco в Рияд, докато над рафинерията на компанията на юг от града се издигаха дим и пламъци; причината за пожара не е обявена.

На 4 октомври Рашад ал-Алими обяви офанзивата, която саудитците искат да подсилят. Той е председател на Президентския ръководен съвет – висшия орган на международно признатото правителство на Йемен. Нейната цел е да върне териториите, контролирани от хутите, включително столицата Сана и крайбрежието и островите в пролива Баб ел-Мандеб. Reuters съобщи на 2 октомври, позовавайки се на шест души, че биха могли да бъдат мобилизирани над 100 000 йеменски войници със саудитска въздушна подкрепа; към сряда агенцията отчита ограничен напредък. Движението „Ансар Аллах“, както се наричат хутите, продължава да обстрелва кралството: на 7 октомври коалицията обяви, че е свалила балистична ракета северно от Рияд.

Всяко разполагане носи рискове за сирийската страна, пише Reuters. Новата власт в Дамаск се въздържа от участие в чуждестранни военни конфликти, включително във войната с Иран, за да се концентрира върху възстановяването след 14-годишната гражданска война. Армията ѝ все още се формира от групировките на бившата бунтовническа коалиция, в които присъстват много сунитски ислямисти с екстремистки възгледи и чуждестранни бойци, а управляващите се опитват да овладеят напрежението с малцинствата, включително алауитите. Хутите изповядват заидитския клон на шиитския ислям, затова война между тях и такава армия би придобила сектантско измерение, което по думите на американския източник и Дамаск, и западните му партньори искат да избегнат. По същата причина сирийското ръководство по-рано е отклонило молба на Вашингтон да помогне в борбата срещу ливанската Хизбула. Участие на сирийски войски срещу движение, подкрепяно от Техеран, може да се възприеме като враждебен акт от него и шиитските му милиции в Ирак и Ливан, съседни на Сирия държави. Бившите бунтовници, които днес са начело на държавата, са влизали в сблъсъци с тях и преди.

От друга страна, значение имат отношенията с Мохамед бин Салман. Саудитският лидер изигра решаваща роля за международното признание на бившия джихадист ал-Шараа, включително като посредничи, за да бъде проведена първата му среща с президента Доналд Тръмп в Рияд през май 2025 г. припомня Reuters. Кралството вече подпомага финансово Сирия, а по думите на същия източник открита подкрепа от Дамаск може да увеличи тази помощ.

Хронологията показва, че саудитската молба остава предмет на обсъждане след отказа през септември, но вече стигна до разговор на най-високо ниво, на който е присъствал и министърът, отговорен за политиката към Йемен. Официалната сирийска позиция също е формулирана по-тясно от тази, предадена от източници на Türkiye Today през септември: тогава Сирия не желаеше да влиза в конфликта като трета страна, но сега вече изключва „нови фронтове“, но изрично допуска военни договорки по двустранни канали. Сравнението показва, че Дамаск вероятно ще приеме саудитската молба под една или друга форма.

Х. А. Хелиър, анализатор в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, очертава по-тясна граница: малобройна отбранителна сила около „най-светите места на ислямския свят“ и техническа помощ срещу дроновете биха имали „огромна положителна символика“, но сирийски сухопътни войски в Йемен са „съвсем друго нещо“, с което според него ал-Шараа предпочита да се размине.

Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.

Хамас отбеляза 7 октомври с призив към Судан и Либия

🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.

Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.

Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.

Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“

Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.

Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.

Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.

На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.

Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.

Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.

„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.

Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.

Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.

В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.

Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.

Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.

 

Американски държавен служител обвинен в опит да подобри свързочната техника на хутите

🇺🇸⚖️🇾🇪 ФБР арестува на 1 октомври в Ричланд, щата Вашингтон, 51-годишния Аштън Хамед Елабуди, служител на Министерство на енергетиката на САЩ, по обвинение в опит за оказване на материална подкрепа на хутите от Йемен. Според наказателната жалба инженерът е изпитвал и преработвал соларни генератори и радиостанции, които е смятал за предназначени за мобилен свързочен център на хутите, и чертал схеми за свързване. Министерството на правосъдието обяви ареста в съобщение до пресата същия ден. Елабуди се яви за първи път пред федерален съдия в Ричланд на 2 октомври. Прокуратурата поиска да остане задържан, а заседанието по искането е насрочено за 6 октомври. При осъдителна присъда максималното наказание по повдигнатото обвинение е до 20 години затвор.

„Както се твърди, служител на правителството на САЩ е пътувал в чужбина и използвал специализираните си знания в опит да помогне на хутите, обявени за чуждестранна терористична организация и подкрепяни от Иран“, заяви помощник-главният прокурор Джон Айзенбърг, ръководещ отдела за национална сигурност. Той добави, че Елабуди „се е сдобил с материали за изработка на взривни вещества и дронове, способни да доставят тези взривни вещества“, и определи обвиненията като „толкова дълбоко смущаващи, че почти надхвърлят въображението“. Джарод Браун, помощник-директор на ФБР, отговорен за борба с тероризма, каза: „Този човек, както се твърди, е предал САЩ и се е опитал да помогне на хутите“.

Елабуди привлича вниманието на ФБР, когато са получени сведения, че купува прекурсори (изходни химикали) и компоненти, които обичайно се използват за самоделни взривни устройства. Разследването установява, че е купувал и части за дронове и дистанционно управлявани летателни апарати. По данни на The Center Square, което цитира документа, клетвената декларация към жалбата, подадена в съда на 30 септември, изброява покупките от ноември 2024 до февруари 2025 г.: азотна и сярна киселина, амониев и калиев нитрат, водороден пероксид, алуминиев прах, сяра и части за запалители на фойерверки. През декември 2024 г. ФБР научи, че Елабуди е излязъл в болничен отпуск и е обяснил отсъствието си с излагане на силно концентрирана азотна киселина. Азотната киселина е и сред покупките, изброени в документа.

На заседанието от 2 октомври прокуратурата заяви, че при претърсване на навес в имота на Елабуди са открити 50 грама триацетон трипероксид (TATP) – взривно вещество, съобщи Tri-City Herald в репортаж на Анет Кери. Това е ново публично съобщено обстоятелство, отделно от първоначалните данни за покупки на химикали. Самото съобщение за находката не установява, че веществото е било предназначено за хутите.

През септември 2025 г. Елабуди отлетя от Ричланд през Лос Анджелис и Доха до Салала в Южен Оман. Пътуваше със служебен паспорт, какъвто получават държавните служители за задгранични командировки. Документът му беше издаден, докато е работил в Инженерния корпус на армията на САЩ. Според данни на Министерство на правосъдието Елабуди влиза с него в Йемен с намерението да стигне до Сана, столицата, която бунтовниците държат от 2014 г. По-късно следователите установиха, че телефонът му е бил близо до оманско-йеменската граница. В записан разговор от октомври 2025 г. самият Елабуди посочва, че е платил около 1400 долара, за да бъде прекаран тайно през нея. При завръщането си той заяви пред служителите на Агенцията за митническа и гранична защита, че е пътувал по служба. Началникът му в Министерството на енергетиката по-късно каза на следователите, че Елабуди не е имал разрешение за служебно пътуване до региона и че на самия началник не му е известна причина, която би наложила такова пътуване.

По време на разследването Елабуди започва да общува с информатор на ФБР, представял се за човек на „полковник“ на хутите и търси свързочна техника за мобилен център в Йемен. Според декларацията Елабуди сам разпознава соларното оборудване и радиотехниката, които информаторът му показва, и сам предложи да ги изпита, защото е работил със соларни системи. По данни на прокуратурата след това той изпитва и преработва соларни генератори и свързочна техника, обяснява как захранването и системата работят заедно, начертава схеми и диаграми за правилния им монтаж и проучва какво допълнително оборудване би подобрило радиовръзката на бунтовниците.

NonStop Local, което цитира клетвената декларация, съобщава и за предложения на Елабуди да се прикрият антените и да премахне обозначението Motorola от оборудването. Според същата публикация той изпраща файл „Solar Config.pdf“ и информация за свързочна техника, предлага да ремонтира или сглобява системи и да ги изпраща, и е обсъждал бъдещи покупки на оборудване от Китай с прехвърляне през други държави преди достигането до крайната дестинация.

В основата на първоначалното обвинение е тази свързочна помощ, а не доставка на взривни вещества. Декларацията изброява четири форми на подкрепа, които Елабуди се е опитал да окаже на „Ансар Аллах“ – официалното име на движението: личен състав, услуги, експертни съвети и помощ, електронни компоненти. Американският закон за материалната подкрепа на терористи включва експертния съвет в същия списък като парите и оръжието и го определя като съвет или помощ, основани на научни, технически или друг вид специализирани знания. В понятието „личен състав“ законът включва и самия извършител. Взривните вещества са отделна позиция в същия списък, но не са сред четирите изброени форми на подкрепа. Химикалите привличат вниманието на ФБР, а частите за дронове са установени в хода на разследването. Нито първоначалното прессъобщение, нито цитираните откъси от декларацията посочват за какво са били предназначени химикалите и частите или че са свързани с движението. Оборудването и съветите стигат до информатор на ФБР, а не до хутски офицер, и затова делото е за опит.

Елабуди е служител на Министерството на енергетиката в Ричланд, откъдето се управлява Ханфорд. Комплексът е построен през 40-те години на миналия век за проекта „Манхатън“, а днес там се извършва дългогодишно и скъпо почистване на ядрените отпадъци от оръжейно производство. „Случаят не е свързан с опит да се навреди на обекта Ханфорд или на работещите там и в нито един момент не е имало заплаха за безопасността или сигурността на обекта“, заяви Рей Геймър, ръководител на офиса на ведомството в Ханфорд. На 1 октомври ФБР претърси жилище в Ричланд, съобщи The Center Square. Случаят е разследван от съвместна група на ФБР за борба с тероризма във Вътрешния северозапад, а обвинението се поддържа от федералната прокуратура за Източния окръг на Вашингтон и от юристи на отдела за национална сигурност.

Хутите, на които Елабуди е искал да помогне, бяха върнати в списък на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. Именно това вписване превръща материалната подкрепа за движението в престъпление по федералния закон. На 6 август 2026 г. движението започна офанзива срещу силите на международно признатото правителство на Йемен. На 10 септември бунтовниците превзеха пристанищния град Моха, а на следващия ден – и останалата част от крайбрежието на Червено море и остров Перим в средата на Баб ел-Мандеб, протока на южния вход на Червено море. Превзеха и архипелага Ханиш. На 13 септември силите на международно признатото правителство обявиха, че са си върнали част от земите край протока. В цитираните при подготовката на материала сведения движението обстрелва и Саудитска Арабия с дронове и балистични ракети. По данни на The Hill кралството е поискало от Тръмп удари срещу хутите, но към момента на тази публикация той не се е съгласил.

Елабуди е обвинен с наказателна жалба – първоначалния обвинителен документ, въз основа на който съдия разрешава ареста, преди делото да стигне до голямо жури, което решава дали има основание за процес. Законът за бърз съдебен процес изисква обвинителният акт да бъде внесен до 30 дни от ареста и допуска част от този период да не се включва в срока по изрично изброени основания. Обвиненията остават само твърдения, докато не бъдат доказани пред съда.

Според The Center Square, което цитира съдебните документи, заседанието по искането на прокуратурата за задържане е насрочено за 6 октомври от 11:00 ч. местно време в Ричланд. За 8 октомври от 11:00 ч. е насрочено заседание за хода на делото, а за 16 октомври от 11:00 ч. – предварително изслушване. Tri-City Herald съобщава, че Елабуди остава задържан поне до заседанието на 6 октомври.

CENTCOM събра тайно израелски и арабски военни началници в Германия

🇮🇱🌍🇺🇸 Висши военни представители от Израел и 7 арабски държави са участвали в необявена среща, организирана от началника на Централното командване (CENTCOM) адмирал Брад Купър в уединен ски курорт в Баварските Алпи миналата седмица. Това съобщи Барак Равид в Axios на 15 септември, позовавайки се на израелски официални лица. Според публикацията са участвали официални лица от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет. Изданието описва срещата като първата в такъв състав, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари. Преди публикацията нито една от участващите държави не я е обявила публично.

CENTCOM потвърди събитието след излизането на публикацията, но даде малко подробности. Официалният говорител капитан Тим Хокинс заяви, че то е било домакин на „висши военни представители от 8 държави“ на „планирана конференция в Германия“. По думите му те са обсъдили възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в сфеата на сигурността в Близкия изток. Изявлението не посочва държавите участнички, конкретното място на срещата или отделните теми. Сведенията за състава и съдържанието на разговорите идват от израелските източници на Axios. Израелските отбранителни сили (IDF) отказаха коментар пред The Times of Israel.

Купър е уверил участниците, че американските военни няма да напуснат региона въпреки иранските удари по базите им. Той ги е запознал с плановете на Вашингтон за увеличаване на търговското корабоплаване в Ормузкия пролив. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е представил данни за израелските операции „на различни фронтове“.

Уверението на Купър идва с оглед на тежки щети, понесени от военната инфраструктура на САЩ в Близкия изток. Анализ на сателитни изображения от The Washington Post показва, че иранските удари са засегнали най-малко 15 американски военни съоръжения в региона. Най-тежки са пораженията по щаба на Пети флот в Бахрейн, които принудиха командването да реорганизира логистиката си в района на Персийския залив. На 28 август Купър обяви международно признатите коридори през Ормуз за разчистени от ирански мини. По думите му Техеран не е изнасял петрол от собствените си брегове, откакто в средата на юли блокадата на пристанищата му беше подновена.

Друг въпрос в регионалните разговори засяга Червено море. Според Axios Израел и Саудитска Арабия са в интензивни дискусии с посредничество от CENTCOM за потенциална израелска военна интервенция срещу сухопътното настъпление към пролива Баб ел-Мандеб, започнато от хутите – йеменското движение „Ансар Аллах“, което получава военна и финансова подкрепа от Ислямската република Иран. Обсъжданата помощ попада в сферата на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката (ISR): събиране на информация за противника с въздушни, космически и електронни средства.

По данни на The Media Line помощта би била подобна на тази, която Израел вече оказва на ОАЕ. Източникът на изданието смята за малко вероятно Израел да предприеме настъпателни операции. The Jerusalem Post също потвърждава за тези контакти, позовавайки се на дипломати от региона. Според тези сведения Рияд се е обърнал към Израел през американското командване в търсене на пълна разузнавателна информация за разположението на хутите и бъдещите им оперативни планове. Саудитска Арабия и Израел официално не поддържат дипломатически отношения. Властите в нито една от двете държави не са дали официално потвърждение на контактите.

Разговорите се провеждат в период на тежки загуби на бойното поле в западен Йемен, понесени от силите на международно признатото правителство на страната, подкрепяно от Саудитска Арабия. На 10 септември хутите превзеха пристанищния град Моха и остров Зукар. На следващия ден превзеха останалите острови в района извън техен контрол: Голям и Малък Ханиш и Перим, известен на арабски като Маюн, в пролива Баб ел-Мандеб. „Всичко, което беше под наш контрол по западния бряг, падна“, заяви военнослужещ от силите на правителството, цитиран от The Times of Israel. Международната организация по миграция предупреди, че офанзивата е отнела живота на най-малко 500 души, а други 46 хил. са били принудително разселени. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари и прехвърли подкрепления от Аден.

По същото време беше прекъснат и основният саудитски маршрут за износ на петрол, заобикалящ Ормуз. Дронове удариха тръбопровода Изток–Запад в районите на Рияд и Медина, съобщи външно министерство. На 11 септември министерство на енергетиката потвърди, че преносът по тръбите е спрян като предпазна мярка. Преди спирането тръбопроводът доставяше между 4 и 5 млн. барела дневно до пристанище Янбу на Червено море. При ограниченията за морския трафик през Ормузкия пролив той е основният алтернативен маршрут за саудитския петрол. Според Associated Press тръбопроводът ще остане до голяма степен извън строя седмици наред.

Никой не пое отговорност за удара. Анализаторът по сигурността Волфганг Пущай посочва пред Al Jazeera иракските шиитски милиции, подкрепяни от Техерана, като най-вероятния извършител. При отделни удари на хутите по Хамис Мушаит, Абха и Таиф са ранени 13 цивилни, съобщава The Jerusalem Post. На този фон цената на петрола премина 100 долара за барел.

Рияд търси подкрепа и от други партньори, но публично гарантираните ангажименти засега са ограничени. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви пред Geo News на 8 септември, че ако войната в Йемен се пренесе върху Саудитска Арабия, споразумението от Мека „определено ще влезе в действие“. Става въпрос за договора за взаимна отбрана между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, подписан на 7 август. Говорителят на пакистанското външно министерство Саджад Хайдер Хан обаче отбеляза, че преки военни действия срещу йеменските бунтовници не се планират.

По непотвърдени сведения, Исламабад е отклонил саудитската молба с аргумент, че договорът не обхваща война, започнала преди неговото подписване. В същото време Обединеното кралство одобри изпращането на военни съветници към Саудитска Арабия, но остави без отговор молба за оперативна подкрепа, съобщи Bloomberg на 14 септември.

Така в рамките на една седмица се появиха сведения за саудитски искания за помощ в три посоки. Лондон е одобрил изпращането на съветници, Исламабад е заявил готовност да изпълни ангажименти в сферата на отбраната при определени условия, а Израел обмисля да предостави разузнавателна помощ. Последният контакт е политически чувствителен заради липсата на дипломатически отношения между двете държави.

Огласяването също има различни последици за участниците. Публикацията представя Израел като военен събеседник на Саудитска Арабия и Катар, докато арабските участници не коментират срещата публично. За Рияд тя означава публично обвързване с израелското разузнаване в момент, когато ирански съюзници атакуват саудитска територия. Андреас Криг от King's College London посочва допълнително затруднение: според него в столиците на Персийския залив Купър е считан за фигура, прекалено близка към Израел и привърженик на силови действия срещу Ислямската република със съмнителна стратегическа полза.

Съществуват и някои основания срещата да се разглежда като продължение на вече установени контакти. CENTCOM потвърди конференцията в Германия, въпреки че не е назовал участниците. The Jerusalem Post припомня, че такива събирания е имало и преди войната, включително в египетския курорт Шарм ел-Шейх през март 2022 г. В този смисъл сегашните сведения могат да отразяват продължаване на сътрудничество, което съществува от години, без непременно да означават политически пробив.

Наличните сведения показват възможност двустранното сътрудничество между Израл и Саудитска Арабия да остане косвено с посредник CENTCOM и ограничено до предоставянето на разузнавателна информация. Докато тръбопроводът е спрян, а хутите са завзели ключови крайбрежни и островни позиции в близост до пролива Баб ел-Мандеб, Саудитска Арабия се намира под безпрецедентен натиск да търси допълнителна подкрепа в сферата на отбраната и сигурността. Публичното мълчание не гарантира поверителност, тъй като на 15 септември данните за израелско участие изтекоха в публичното пространство от Axios.

📸 Снимка: Ръководителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената, Вашингтон, окръг Колумбия, на 14 май 2026 г. (Win McNamee/Getty Images)

Твърдение за мини в Баб ел-Мандеб сочи към брега, не към коридора

Сателитно изображение от Copernicus Sentinel Data от 10 септември 2016 г. сочи черен дим, издигащ се над пустинята югоизточно от Медина по протежение на маршрут на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия. (2026 Copernicus Sentinel Data)

Йеменски рибари минават покрай търговски кораб в стратегическия проток Баб ел-Мандеб, 5 април 2026 г. (AP Photo/Abdulnasser Alseddik)

🇾🇪💣 Хутите са поставили морски мини в Баб ел-Мандеб и са изкопали окопи в планините над протока, твърди анонимен военен източник от Йемен пред германската агенция dpa във вторник. Според него мерките имат за цел да попречат на правителствените сили да си върнат териториите, изгубени през последната седмица, а не да прекъснат международното корабоплаване. Източникът не уточнява за конкретни места, брой или видове мини. До края на деня нямаше независимо потвърждение нито за минирането, нито за изграждането на окопите.

Съобщението идва след серия от загуби на правителствените сили по бреговете на Червено море. Новото настъпление на хутите стартира на 3 септември по 3 различни направления. На 10 септември те превзеха Хайс и ал-Хоха в южната част на провинция Ходейда, пристанищния град Моха, както и остров Зукар. Още на следващия ден те установиха контрол върху Дубаб и остров Перим в самия проток, а на 14 септември – над островите Голям и Малък Ханиш след изтеглянето на гарнизона.

Саудитска Арабия ограничава намесата си. Според Axios Мохамед бин Салман е поискал от президента на САЩ Доналд Тръмп да бъдат нанесени въздушни удари, но е получил отказ.

Предишно твърдение за морски мини беше свързано със силите на Тарик Салех. На 22 август източник от военните среди заяви пред местната агенция Saba, че морските отряди на Националните съпротивителни сили са обезвредили мина в „жизненоважен участък от международния коридор“ и са унищожили лодка, натоварена с експлозиви. По това време те все още контролираха позиции по крайбрежието, които бяха загубени на по-късен етап.

Вариантите за миниране зависят предимно от релефа на дъното, дълбочината и използваните боеприпаси. Баб ел-Мандеб е широк около 30 км в най-тясната си част. Вулканичният остров Перим, с площ 13 кв.км, го разделя на два неравни канала. Западният, Дакт ел-Маюн, е широк около 26 км и достига дълбочина от 310 метра. През него преминава основният маршрут за международно корабоплаване между Червено море и Аденския залив. Източният, Баб Искендер, минава непосредствено до йеменския бряг, широк е около 3 км и има дълбочина около 30 метра.

Според аналитичното издание Covert Shores хутите разполагат с контактни мини местно производство KS-1 и KS-2 („Мерсад“), боеприпаси по ирански образец, магнитни мини за прикрепване към корабни корпуси и импровизирани плаващи взривни устройства от газови бутилки. Котвените мини се задържат под водната повърхност чрез въже, свързано с котва на дъното. Без данни за конкретния модел и начина на поставяне обаче дълбочината сама по себе си не позволява да се определи къде могат да бъдат използвани.

Плиткият източен канал и крайбрежните подстъпи са възможни места за миниране с цел възпрепятстване на морски десант към Дубаб, Моха или Перим. Такава хипотеза отговаря на целта, посочена от анонимния източник, но наличните данни не установяват местоположението на евентуалните минни заграждения и не изключват опасност за западния канал.

Рискът не се ограничава непременно до мястото на поставяне. Котвени мини могат да се откъснат от силно вълнение, а плаващите взривни устройства се носят от теченията. Групата на експертите на ООН за Йемен отчете 44 морски мини, открити за 2017 г. в Червено море и Аденския залив – 4 от тях поразиха търговски кораби.

Съобщението за миниране засяга маршрут, чието значение за енергийните доставки нараства. По оценка на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през Баб ел-Мандеб са преминавали 5,4 млн. барела петрол и течни горива дневно през последното тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. потокът достига 8,1 млн. барела дневно, от които 6,1 млн. суров петрол и кондензат. Увеличението е свързано с пренасочването на саудитския износ по тръбопровода изток–запад към Янбу на Червено море.

Между същите две тримесечия потокът през Ормузкия проток е спаднал от 21,6 на 4,9 млн. барела дневно. Скокът в обемите на транзит през Баб ел-Мандеб не компенсира въпросния спад, но значи, че евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало по-голям обем енергийни доставки.

Контролираните от хутите власти в Сана обявиха плаването през пролива за безопасно. Още същия вторник т.нар. „министерство на външните работи“ на Ансар Аллах обяви, че опитите да бъде внушено обратното са „подвеждащи международната общност“. ТАСС предаде позицията часове преди появата на самата новина за мините. Ден по-рано Зейд ал-Уашли, председател на управителния съвет на пристанищното дружество в Червено море под контрола на хутите, съобщи за 85 кораба, преминали в протока за 72 часа. Той определи това като „близо 96%“ от обичайния обем.

Другите налични данни използват различни показатели и периоди, което ограничава прякото им сравнение. Според Kpler, в понеделник са преминали 21 кораба за превоз на товари срещу 28 предния ден и 50 дневно преди началото на войната през февруари.

Звеното за анализ на открити източници на „Ал Джазира“ отчита според данни на MarineTraffic общо 116 транзита в двете посоки от 11 септември до сутринта на 14 септември. Средният дневен поток от началото на месеца е около 38 преминавания.

Обявените от ал-Уашли 85 кораба за 72 часа означават близо 28 дневно – по-ниска стойност от данните на MarineTraffic за приблизително същия период. Без еднакви времеви граници и яснота кои категории кораби са включени обаче разликата не доказва възникнало противоречие. Ал-Уашли не посочва и базата, спрямо която изчислява своите „96%“. Единственото изрично сравнение с предвоенното ниво в посочените данни е на Kpler и то показва по-нисък трафик.

Опитът от Ормузкия пролив показва, че предупрежденията за мини могат да имат икономически последици още преди самата заплаха да бъде напълно изяснена. На 28 август началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър обяви, че силите са разминирали схемата за разделно движение – определените коридори за корабите в двете посоки. Съобщението не се отнасяше за целия проток.

Съвместният център за морска информация (JMIC) и Морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) продължиха да алармират за дрейфуващи мини и такива с необозначено местоположение в тези коридори и около тях. Съвместният комитет по военните рискове на застрахователния пазар „Лойдс“ пази категорията на риска до независимо потвърждение на разминирането. Според оценките на брокера Marsh застрахователната премия за военен риск при преминаване през Ормуз беше между 3 и 8% от стойността на корабния корпус спрямо 0,25% преди войната.

Съобщенията за отделни инциденти също остават предмет на спор. В понеделник флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви, че танкерът „Ел Гая“, плаващ под панамски флаг, е попаднал на мина южно от Ормуз. Централното командване на САЩ отхвърли тази версия като невярна. Според него корабът е бил изваден от строя от иранска ракета още предишния месец, а през уикенда е бил поразен с дрон край Оман. Подобна несигурност може да поддържа високата оценка на риска, без причината за конкретния инцидент да е установена.

Ако наличието на мини във водите на пролива Баб ел-Мандеб бъде потвърдено, разминирането ще постави въпроса за наличните специализирани средства. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от състава си още четирите миночистача от клас Avenger, базирани в Бахрейн – Devastator, Dextrous, Gladiator и Sentry. Задачите им бяха прехвърлени на бойни кораби за крайбрежни води от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции.

Последните 4 миночистача от клас Avenger са базирани в Сасебо, Япония, далеч от двата протока в Близкия изток. Започналото през април разминиране на Ормуз вече изисква противоминни средства. От наличната информация обаче не може да се определи какъв допълнителен ресурс би могъл да бъде насочен към Баб ел-Мандеб.

На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН вчера помощник генералният секретар Халед Хиари предупреди, че ескалацията по западното крайбрежие на Йемен застрашава корабоплаването през Баб ел-Мандеб и може да засегне енергийните пазари и продоволствената сигурност. По неговата оценка транзита на стоки през Червено море засега изглежда до голяма степен незасегнат, но боевете ескалират тревогата на пазарите с оглед на продължаващите затруднения в Ормуз. Йеменският дипломат Абдула Али Фадел ас-Саади поиска осъждане на нападенията на хутите, налагане на действащото оръжейно ембарго и подкрепа за възстановяване на правителствения контрол върху крайбрежието, пристанища и териториални води. Хиари призова за сдържаност и възобновяване на политическия диалог под егидата на ООН.

Междувременно саудитската коалиция обеща „твърд“ отговор, след като в понеделник ракети и дронове на хутите раниха 13 цивилни в Хамис Мушаит, Абха и Таиф.

Анализ: Пентагонът спря да отчита кого убива, докато помощта минава одит

🇺🇸📋 Съединените щати проследяват помощта си за борба с тероризма спрямо изходни показатели и предварително договорени индикатори, но при въздушните и морските удари в рамките на същата по-широка политика вече не публикуват нито кого са поразили, нито колко души са убили. Това заяви Джим Лаукс, програмен съветник в Бюрото за борба с тероризма на Държавния департамент от 2018 до 2025 г. Тезата му беше изложена на 10 септември в публикация на War on the Rocks.

Лаукс е надзиравал около 20 проекта в Източна Африка за близо 80 млн. долара годишно и описва система, при която финансиране не се отпуска без план за мониторинг, а закъснялото отчитане може да го спре. При военните удари тенденцията, пише той, е обратната: през последните 18 месеца механизмите, чрез които резултатите от тях се отчитаха публично, постепенно са престанали да работят.

Изискванията за отчетност при помощта не са вътрешна инициатива на бюрото. През 2014 г. Комисията по външни работи на Камарата на представителите провежда изслушване за бюджета, програмите и оценката на същото звено, а през 2015 г. Наръчникът по външните работи закрепва мандата на Службата за програми да следи и оценява финансираните дейности.

През юни 2020 г. Генералният инспекторат на Държавния департамент инспектира чуждестранната помощ на бюрото и установява, че тя не покрива ведомствените стандарти за мониторинг и оценка. Един служител е отговарял за 86 проекта на стойност почти 147 млн. долара – обхват, който инспекторите определят като непосилен за реален надзор. Инспекцията формулира препоръка под отделен номер, публикува отговора на бюрото и я оставя отворена, докато не получи необходимата документация. Лаукс не премълчава, че и собственото му звено невинаги е покривало изискванията. Разликата, казва той, е, че несъответствието е било документирано.

Какъв резултат може да даде помощ, подложена на такъв контрол, се вижда най-ясно в Могадишу. Лаукс води собствен регистър на големите атаки в сомалийската столица: 10 през 2015 г., 18 през 2016 г. и 42 през 2017 г.

Именно през 2017 г. беше извършена и атаката с камион-бомба от 14 октомври. Превозното средство е натоварено с експлозиви в долината Шабеле, преминава през няколко контролни пункта по пътя от Афгойе, преди да бъде взривено на оживено кръстовище в центъра на Могадишу. Загиват 587 души.

След атаката многодонорска подкрепа укрепва постоянните контролни пунктове по главните подходи към града, а финансирани от бюрото мобилни средства за проверка на превозни средства покриват пролуките между тях. На 28 декември 2019 г. Ал-Шабаб опитва отново същия тип атака, но камионът не достига града. Той се взривява на пункта Екс-Контрол при западния вход откъм Афгойе. Al Jazeera съобщава същия ден за 78 загинали по данни на службата за линейки Aamin и за над 90 според съветник на кмета.

Оттогава нито една атака в Могадишу не е достигала мащаба от 2017 г. Отделна програма, насочена срещу насилствения екстремизъм е подпомогнала над 1200 души да напуснат Ал-Шабаб между 2020 и 2024 г.

Лаукс сравнява тази помощ с противопожарна защита: датчици, показващи къде температурата се покачва. Реакция, която идва преди пожарът да се разпространи; и превенция, намаляваща броя на искрите. По този критерий резултатът, призна той, е смесен, но може да бъде проследен и оценен. Столицата вече не „гори“ в предишния мащаб, но извън нея Ал-Шабаб не е овладян и днес, според преценката на Лаукс, е по-силен, отколкото е бил тогава. Той може да посочи къде политиката дава резултат именно защото са налице данни и отчети, позволяващи това да бъде измерено.

Кампанията на удари в Сомалия е най-мащабната в историята на Африканското командване (AFRICOM). На 18 декември Stars and Stripes преброи 117 обявени удара в Сомалия за 2025 г. Предишният рекорд е 63 през 2019 г., а до края на март 2026 г. командването вече е достигнало близо 50 за новата година.

Съдържанието на съобщенията за тези удари постепенно оредява. През януари 2024 г. AFRICOM съобщи, че удар край Каад в централна Сомалия е убил шестима бойци на Ал Шабаб и не е причинил цивилни жертви. През март 2025 г. съобщението посочва единствено, че при удара са убити вражески бойци. Публикациите от август 2026 г. съдържат само датата, организацията и разстоянието до най-близкия град.

И през трите години съобщенията завършват с едно и също уточнение: конкретни данни за използваните части и средства няма да бъдат разгласявани по съображения за оперативна сигурност. Това позоваване присъства както в подробните публикации, така и в почти лишените от данни съобщения. Следователно само по себе си то не обяснява защо публичните данни са намалели.

Прекъснато е и публичните тримесечни отчети на AFRICOM за цивилните жертви. Командването започва да публикува такива доклади през април 2020 г., а последният на сайта му обхваща периода до 30 юни 2025 г. и е 22-рият поред. Четири тримесечия – от юли 2025 до юни 2026 г. – остават непубликувани.

Политиката на Пентагона за цивилните загуби не задължава AFRICOM да публикува тези отчети. Практиката е доброволна и прекъсва именно в периода, когато броят удари достига най-високите си нива. Отделно има и задължителен годишен отчет за цивилните жертви, който също закъснява. Законът за отбраната за 2018 финансова година изисква министърът на отбраната да предава на комисиите по отбрана годишен доклад за гражданските жертви до 1 май.

Докладът за 2025 г. достига Конгреса на 10 август 2026 г. Предните два също са предадени със закъснение. Самият документ представя заключенията си към 1 февруари 2026 г. – три месеца преди законовия срок и шест месеца преди фактическото му предаване.

Според The Intercept ведомството е предоставило документа на депутатите, без да го публикува, въпреки че законът изисква паралелно да бъде издадена и публична версия, освен ако министърът не удостовери писмено, че това би създало заплаха за националната сигурност.

Посочените в доклада жертви произтичат от три удара срещу хутите през април 2025 г. – 153 убити и 243 ранени цивилни, всички в Йемен. За сравнение, за цялата 2024 г. са били отчетени двама убити цивилни. Независимият Yemen Data Project е документирал поне 238 убити и 467 ранени в рамките на кампанията.

Подобно забавяне има и при Държавния департамент. Годишният доклад за тероризма по закон трябва да бъде представян до 30 април за предходната година. Публикуваното на 1 май 2026 г. издание обхваща 2024 г. – закъснение не от няколко месеца, а от една година.

Същият доклад посочва 0 цивилни жертви от ударите по плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан – кампания, при която според сметката на Лаукс са убити поне 221 души при поне 66 удара. CBS News и PBS също преброяват над 200 загинали.

Представителката Сара Якобс, член на Комисията по въоръжените сили, разказва пред The Intercept след брифинг, воден от контраадмирал Браян Бенет от Обединения щаб, че служителите на министерството не смятат за нужно да установяват самоличността на хората на борда. По изложеното пред нея е достатъчна връзка с някой от картелите, определени през 2025 г. като чуждестранни терористични организации, или техен филиал.

Лаукс съпоставя това признание с отчетената нула цивилни жертви. Според неговия аргумент двете могат да бъдат съвместими само ако статутът на хората се извежда от предварителната квалификация на целта или организацията, а не от последващо установяване кой конкретно е бил убит.

Първият удар, на 2 септември 2025 г., показва какво може да остане извън подобен стандарт. 11-те мъже на борда са от Сан Хуан де Унаре и Гуирия на полуостров Пария – район, който Transparencia Venezuela описва като основен център на трафика на хора в страната. Попитан по време на закрит брифинг дали загиналите може да включват жертви на трафик, Бенет е отговорил, че това е възможно.

Тук аргументът на Лаукс следва логиката, възприета от американското правителство. Определянето на картелите като терористични организации е обявеното основание за ударите. Конгресът е поставил както морската, така и африканската кампания под едно и също изискване за отчетност, а докладът за 2025 г. ги разглежда заедно. Ако борбата с наркотрафика се третира като част от борбата с тероризма, за да бъде обосновано използването на смъртоносна сила, според логиката на Лаукс изискването за отчетност следва да се прилага със същата последователност.

Първият доклад на Водещия генерален инспектор за операция Southern Spear, предаден на Конгреса през май, показва колко информация Южното командване отказва да разкрие. Мисията е засекретена; списъкът на организациите, които могат да бъдат атакувани, не се публикува; броят на ударите също остава скрит, както и критерият, по който се избира между смъртоносен удар и задържане.

На въпроса как измерва дали операцията постига целите си, щабът в Маями отговаря, че няма да публикува показателите, по които оценява нейната ефективност. Тъй като командването не предоставя данни за броя на ударите, инспекторът го възстановява по публикации на New York Times и ABC News.

Единствената публично известна оценка на резултатите произлиза от изтекъл анализ на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), според който не се наблюдава промяна в предлагането и цената на кокаина. През март Командващият свидетелства, че картелите са пренасочили маршрутите към въздушен трафик и контейнерни превози.

Само за първото тримесечие на 2026 г. Южното командване е изразходвало 527,9 млн. долара. За периода от септември 2025 до март 2026 г. сумата достига 647 млн.. За сравнение, цялото годишно портфолио от програми, надзиравано от Лаукс, е било около 80 млн. долара.

Аргументите за ограничаване на публичната информация не са лишени от основание и Лаукс ги излага сам. Подробната оценка на резултатите от даден удар може да разкрие източници на разузнаване, методи, както и ежедневните навици, движението и поведенческите модели на наблюдавани лица. Ал-Шабаб и Ислямска държава следят прессъобщенията и публикуват свои. Ако правителството обяви даден човек за убит, а след датата на удара той се появи във видеозапис, доверието към официалната информация страда.

Виктор Марсай от Soufan Center пише и че цивилните жертви при въздушни удари могат да радикализират хора, които преди това не са имали връзка с въоръжената групировка.

Според Лаукс обаче тези рискове не обясняват напълно сегашната практика. Съобщенията от 2024 и 2025 г. са посочвали числа и имена, а същевременно са запазвали в тайна именно данни за използваните сили и средства. Той не посочва и нито един случай, при който публикуването на 22-те тримесечни доклада на AFRICOM да е довело до разкриване на защитена информация.

Нигерия показва, че при същия противник и сходен пропаганден риск е съвсем възможно да се публикуват конкретни резултати. На 19 май 2026 г. нейният Генерален щаб докладва за 175 убити бойци на Ислямска държава в съвместни удари, назовава трима командири и изброява унищоженото. AFRICOM се ограничава до изявление, че анализаторите довършват оценката, и впоследствие не публикува резултат. Нигерийската цифра не е независимо потвърдена; тя просто остава единствената публично обявена.

За европейските партньори липсата на американска публична отчетност има директно значение. В Сомалия европейското финансиране остава от страната на дейностите, чиито резултати подлежат на измерване. ЕС и държавите членки, сред които и България чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, одобряват през април 2026 г. 75 млн. евро за мисията на Африканския съюз в страната (AUSSOM).

С това Брюксел остава водещ донор на мисията, с близо 2,8 млрд. евро за последователните операции през последните две десетилетия. Втората фаза на Съвместната полицейска програма за полицията в Могадишу и федералните щати започва през декември 2024 г. с 9 млн. евро от ЕС. Тези средства действат в същата среда за сигурност, върху която влияят американските удари. Така донорите, които изискват показатели и измерими резултати за собствените си програми, разполагат с ограничена публична информация за най-мащабния военен компонент на кампанията в страната.

В Карибския басейн партньори на САЩ вече реагираха на липсата на прозрачност. През ноември 2025 г. Обединеното кралство спря споделянето на разузнавателни данни за заподозрени лодки заради съмнения в законността на ударите, според NBC News. Бившият колумбийски президент Густаво Петро разпореди да бъде прекъсната комуникацията със службите за сигурност в САЩ. Последицата е практическа: партньор, който не може да получи достатъчно информация за оценката на даден удар, може да откаже да предоставя разузнавателните данни, нужни за извършването на следващия.

Съпоставката между помощта и военните удари – два различни инструмента на американската политика за борба с тероризма – показва повече от неудобна разлика в административната практика. При помощта има изходни показатели, предварително дефинирани индикатори, независима оценка и инспекторат, който държи препоръката отворена, докато не получи доказателство за изпълнението ѝ. При ударите има законов срок, пропуснат 3 поредни години; доброволна практика за публична отчетност, която беше прекъсната в периода с най-интензивните удари; и инспектор, принуден да възстановява броя на ударите от медийни публикации.

📸 Снимка: Генерал-майор от Сухопътните войски на САЩ Шейн Морган се обръща към личния състав на Силите за реагиране в Източна Африка (EARF) по време на съвместно учение в Кисмайо, Сомалия, 17 август 2026 г.