Показват се публикациите с етикет ВВС на Израел. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ВВС на Израел. Показване на всички публикации

неделя, 1 ноември 2026 г.

Снимка на Airbus показва разрушения и около комплекса на Хаменей в Техеран

🇮🇷🎯🇮🇱 Развалини покриват не само комплекса в центъра на Техеран, където е ликвидиран върховният лидер Али Хаменей на 28 февруари, но и съседни жилищни карета на север, изток и запад от самата резиденция. Това сочи сателитна снимка на Airbus от 11 юни, която вече е основното изображение на района в програмата Google Earth Pro за компютър. Уеб версията на Google Earth все още показва кадър от 27 февруари, направен ден преди удара, така че в браузъра разликата не се вижда.

На 1 ноември анализаторът Бен-Цион Макалес публикува сравнението в X. Той представя сравнения на сателитни снимки на английски и иврит. Макалес съпостави двата кадъра чрез плъзгач „преди и след“ и отбеляза със стрелки разрушените участъци. По думите му снимката „разкрива обширни разрушения не само в самия комплекс, но и в околността му“. Надписът към кадъра е „Службата на върховния лидер на Иран“ – комплексът в квартала около улица „Пастьор“, където са и Президентската администрация, и Висшият съвет за национална сигурност.

Първите снимки от деня на удара показваха по-ограничени разрушения. Според Business Insider кадрите на Airbus от 28 февруари показват тежко разрушен „Дом на ръководството“, т.е. службата и важна резиденция на Хаменей, с дим над покрива. На тези кадри съседните сгради изглеждат непокътнати, а ударът в голяма степен ограничен в рамките на комплекса. Снимката от юни илюстрира общия резултат от поне три вълни удари, всички обявени от израелската армия:

  • 28 февруари – в първите часове на операция Epic Fury израелските ВВС удариха комплекса. Хаменей загина. На 1 март Висшият съвет за национална сигурност и държавната медийна компания IRIB обяви смъртта му. По данни на агенция „Фарс“ при удара са загинали и дъщеря му, зет му, внучка му и снаха му. На 8 март Съветът на експертите, органът, отговорен за избор на върховен лидер, посочи за негов наследник Моджтаба Хаменей.
  • 3 март – израелската армия съобщи, че през нощта е ударила комплекса на държавното ръководство в центъра на Техеран, който описа като „най-централния и най-важен щаб на режима“. Сред целите бяха Президентската канцелария и сградата на Висшия съвет за национална сигурност.
  • 6 март – около 50 изтребителя хвърлиха 100 боеприпаса по подземния бункер под същия комплекс. По думите на израелската армия той е изграден като защитен команден пункт за върховния лидер и след смъртта на Хаменей е продължил да се използва от висши представители на режима.

От снимката от юни не може да се установи коя от стрелките на Макалес на коя вълна удари отговаря. Войната продължи още около месец и половина след обезглавяващия удар. Разликата с кадрите от първия ден на войната е недвусмислена. Там, където през първия ден се виждат непокътнати покриви, има купчини развалини и разчистени площи през юни. На мястото на няколко от сградите в самия комплекс личат само отломки. Кадърът е направен два месеца след примирието между САЩ и Иран от 8 април и седмица преди меморандума от 17 юни, който се разпадна в началото на юли. Той показва квартала такъв, какъвто го беше оставила първата фаза на войната.

Снимката става публично достъпна, докато Вашингтон се очаква да вземе окончателно решение във връзка с евентуално подновяване на ударите. На 31 октомври държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че президентът Доналд Тръмп още не е решил и предпочита пътя на дипломацията, без да поставя срокове на преговорите. Ден по-късно, според Reuters, ирански представители и катарски посредници водиха трети пореден ден разговори за прекратяване на конфликта.

Кадърът на Airbus показва какво е останало от сърцето на иранската власт след февруарско-априлската фаза на войната: не един разрушен адрес, а няколко карета около комплекса, срещу който израелската армия обяви, че е нанесла поне три вълни удари.

четвъртък, 22 октомври 2026 г.

Десетки израелски изтребители стигнаха до иранската граница и се върнаха

🇮🇱✈️🇮🇷 Десетки изтребители и самолети-цистерни на израелските ВВС са прелетели над Сирия и Ирак през нощта на 19 срещу 20 октомври по маршрут като този при евентуален удар по Иран и са завили обратно съвсем близо до иранската граница. Според източници на Axios Израел е представил полета пред САЩ като учение за възпиране, но част от американските служители са останали с впечатление, че израелците са се надявали Иран да открие огън по самолетите и така да им даде повод за удар.

Барак Равид, кореспондент на Axios и N12, разказа за операцията в два паралелни материала. Този в сайта на израелската телевизия се основава на сведения от американски източници, а версията в Axios цитира и американски, и израелски служители. Първи за среднощно учение с полет на израелската авиация близо до Иран съобщи Fox News още на 20 октомври, без да се позовава на конкретни събеседници. Axios обяви, че самолетите са стигнали на над 1300 км от Израел. До момента Израелските отбранителни сили (IDF) не са коментирали публично твърденията, а като дата двете издания сочат едно и също денонощие: N12 пише за нощта между понеделник и вторник, а Axios – за понеделник.

Събеседниците на Равид споделят, че Израел е уведомил САЩ предварително и е описал операцията като тренировъчна, с цел демонстрация на сила и възпиране на Иран от удари срещу Израел преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Част от служителите, с които говори Axios, смятат, че в полета няма нищо странно и целта му наистина е била такава. Те допълват, че израелците са знаели, че самолетите ще бъдат засечени от иранските радари. Axios отбелязва, че дори като възпиращ жест полетът е можел да доведе до грешна преценка в Техеран, до ирански отговор и до подновяване на войната.

Полетът е извършен в деня, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет направи необявена визита в авиобаза „Увда“ в пустинята Негев, където разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неговият говорител Дорон Шпилман потвърди срещата и каза, че двамата са обсъдили заплахите в региона. Според Axios операцията не е била свързана с посещението.

Тя идва след разногласие между Нетаняху и Тръмп за нов удар. В началото на месеца израелският премиер е обсъждал с президента на САЩ Доналд Тръмп нова мащабна операция срещу Иран още преди изборите в двете страни, позовавайки се на данни от разузнаването, според които режимът в Техеран прави тревожни стъпки към възстановяване на ядрената програма. Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир предупреди председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн, че подновяването на бойните действия в този срок може да наложи отлагане на вота, защото Иран вероятно ще отговори. В началото Тръмп е изглеждал склонен да поднови ударите, но после се е разколебал, което го е накарало да отхвърли предложението на Нетаняху. Financial Times съобщава, че президентът изключва нападение до междинните избори в САЩ на 3 ноември. Израелски служител увери Axios, че Замир няма да допусне неоправдани военни действия, които биха застрашили вота.

Нетаняху говори открито за крайната цел. На 21 октомври, на церемонията по завършване на курса в Бахад 1, водещата офицерска школа на IDF, той нарече върховния лидер Моджтаба Хаменей „дежурния диктатор“, решил да тръгне по стъпките на своя баща. „Той свали предпазителя и Иран отново се опитва да разработи бомбите на смъртта. Затова има само един начин да премахнем тази заплаха веднъж завинаги – да свалим режима в Иран. И това е указанието ми към ЦАХАЛ, Мосад и службите за сигурност“, предупреди Нетаняху. Министърът на отбраната Израел Кац от своя страна се обърна към Иран и съюзниците със съвета да не се опитват да окажат влияние на вота с удари и заяви, че при нападение срещу Израел Иран ще бъде ударен с пълна сила.

На 22 октомври NPR съобщи, позовавайки се на човек, запознат със съвместното военно планиране, че САЩ и Израел подготвят планове за възможен удар по Иран след междинните избори в първите дни на ноември. Според същия източник Израел първоначално е планирал да удари още в средата на октомври, около две седмици преди собствения си вот, но Тръмп е изказал възражения. Понастоящем Пентагонът концентрира сили в региона, въпреки че подготовката може просто да е част от натиска над Ислямската република за дипломатическо споразумение.

Междувременно американската армия намали без публични изявления присъствието в базите си в Близкия изток, съобщи NBC News по данни на две официални лица и двама души, запознати с взетото решение. Това е отговор на продължаващите заплахи, включително от Иран, и повтаря изтеглянето от началото на войната през февруари. Военнослужещи са били изведени от военни бази в Йордания, Катар и Кувейт. Държавният департамент на САЩ нареди на служители, чието присъствие не е неотложно, както и на техните близки, да напуснат пределите на Саудитска Арабия. Говорителят Томи Пигот уточни, че заповедта засяга единствено кралството, като я обвърза с продължаващите удари на хутите по цивилни обекти в страната. Американски служители заявиха пред Reuters, че ведомството се готви да изтегли семействата и от други свои мисии из региона.

Техеран отговаря със заплахи. Министърът на външните работи Абас Аракчи заяви пред държавните медии по-рано днес: „Готови сме за дипломация също толкова, колкото за война“. По думите му е възможен всеки сценарий, включително нападение от САЩ и Израел. Държавните медии цитират и източник от службите за сигурност, според когото при удар срещу ирански официални лица или гражданска инфраструктура Иран ще отвърне с удари по американските интереси в региона и инфраструктурата на всяка държава, участвала в ударите. Ядолах Джавани, заместник по политически въпроси в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заяви готовност за унищожаване на интернет кабелите по дъното на Ормузкия проток. Официален коментар за полета на израелските изтребители няма, но местни медии преразказаха подробно материала на Axios, а техеранският всекидневник „Hamshahri“ излезе със заглавие „Операция за измама за започване на война с Иран“.

Войната започна на 28 февруари със съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел. Още в първия ден тя доведе до ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки фигури от високите етажи на ислямския режим. Примирието сключено в първите дни на април, се срина бързо: Вашингтон и Техеран продължиха да си разменят удари за контрола върху Ормузкия проток, а САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища. Преговорите са в застой заради ядрената програма. Иран отхвърля исканията, отправени от Вашингтон, и поставя 7 собствени условия за отварянето на протока, сред които вдигане на морската блокада, отмяна на петролните санкции и спиране на бойните действия на всички фронтове.

Предварителното уведомяване на Вашингтон и завоят преди границата не изясняват дали става въпрос за възпиране, или за провокация. И двете действия биха били част от учение за възпиране, но също и от полет, чиято цел е да предизвика изпреварващ удар от Иран, без да нарушава въздушното му пространство. Точно това подозират американските източници, но съмненията им почиват единствено на косвени впечатления, докато служителите, с които е разговарял Axios, не намират нищо необичайно в операцията. Наред с това впечатление обаче са налице някои безспорни факти: Тръмп вече е отхвърлил израелско предложение за нанасяне на удар преди вота, а на 21 октомври Нетаняху публично възложи на армията и разузнаването задачата да свалят режима в Техеран. Въпреки това израелски удар срещу Иран преди 27 октомври остава малко вероятен: Financial Times припомня, че както Тръмп, така и началникът на Генералния щаб на IDF са против това, а единственият период, който NPR посочва за възможен удар, започва след 3 ноември.

Първия отговор ще даде самият вот: ако изборите се проведат по график на 27 октомври, вариантът за удар преди тях, срещу който предупреди Замир, отпада. Вторият ще дойде от посолствата в страните от Залива. Ако заповедта за напускане включи и други мисии в периода преди 3 ноември, плановете за нанасяне на удар през следващия месец, за които пише NPR, вече ще се осъществяват като конкретна подготовка.

понеделник, 19 октомври 2026 г.

Част 5700: израелските ВВС показват пистите си зад противниковите линии

Моментът на приземяване на транспортен самолет C-130 Hercules върху импровизирана писта в пустинята от звено 5700 на израелските ВВС, снимка без дата. 📸 Снимка: Israel Defense Forces
Командоси от елитно звено 669 („Шалдаг“) на израелските ВВС по време на учение, снимка без дата. 📸 Снимка: Israel Defense Forces

🇮🇱✈️ Израелските ВВС показаха публично учение на звено 5700, малобройното подразделение, което изгражда временни писти извън постоянните бази, включително във вражеския тил. На 18 октомври официалният акаунт на ВВС публикува кадри и статия за пустинна тренировка. На кадрите екипите оглеждат терена, маркират писта, разполагат подвижна кула за ръководство на полетите и насочват самолети. На подготвената ивица каца транспортен самолет C-130J Super Hercules, а после учението продължава в пълна тъмнина с уреди за нощно виждане. Под надписа „Първи пристигат, последни си тръгват“ ВВС представят частта като тази, която превръща всеки труден терен в работеща площадка за кацане далеч от аеродромите.

Публикацията е написана на иврит и посочва звеното с акронима „Яхак“, който означава „предна част за приземяване“. То е част от 7-мо крило, специално крило на ВВС, основано през 2020 г. заедно с командоси от „Шалдаг“ и спасителната част 669. Гарнизонът му се намира в авиобаза Неватим в пустинята Негев. Там се намира и 103-та ескадрила „Слоновете“, която от април 2014 г. лети на C-130J. В Израел този самолет се нарича „Шимшон“ (Самсон). Пистите на 5700 приемат и него, и по-стария C-130H Karnaf.

Подразделението е основано през декември 1973 г. седмици след войната от Йом Кипур, и остава едно от най-старите специални звена на ВВС. Кадрите от октомври не показват нещо ново, а просто нещо, което се прави публично достояние твърде рядко. Повечето мисии остават засекретени. На 6 септември командирът на частта даде рядко интервю на Ynet. Майор Г. описва своята работа така: „Нашата задача е да откриваме, проверяваме и маркираме временни писти и летища и да ръководим тяхната работа“. Той описва обсега на операциите: „Частта няма ограничения в обсега. Можем да стигнем навсякъде. Единственото ограничение е характерът на терена.“

Кадрите от пустинята показват какво стои зад това твърдение. Специалистът по почвите пробива земята с метална сонда и лопата и решава дали ивицата ще издържи тежкия транспортен самолет, без колесникът да затъне. Ръководителят на полетите следи вятъра с ръчен анемометър Kestrel, а пистата се маркира със светлини във видимия или в инфрачервения спектър. В първия случай пилотът ги вижда с просто око, а във втория – само през очила за нощно виждане. Командирът определя отговорността на хората си като работа „в пространството между успешното кацане и катастрофата“. Пилотът решава дали ще кацне, а екипите на земята трябва да му осигурят площадка, на която това е възможно.

Подготовката е съобразена със същите изисквания. Бойците минават общата пехотна подготовка заедно с „Шалдаг“ и 669 в училището на специалните сили в Хацерим. Следва около 8 месеца курс, в който се учат да обслужват както излитащи, така и кацащи самолети. Накрая всеки получава тясна специалност: почви, ръководство на полети, шофиране за оперативни задачи или медицина. От ноември 2023 г. в звено 5700 постъпват и жени. По данни на Ynet те вече са около 1/4 от бойния състав.

Две мисии от миналото на частта, които самата тя посочва, обясняват защо ВВС поддържат подобен вид подразделение. През 80-те години, при тайното извеждане на етиопските евреи през Судан, командосите подготвят ивица в суданската пустиня, на която кацат самолети „Hercules“. В Израел този епизод се свързва с операция „Мойсей“, въпреки че най-голямата група в рамките на операцията – около 8000 души между ноември 1984 г. и януари 1985 г. – отлита с граждански Boeing 707 от летището на Хартум. През 1982 г. по време на Първата ливанска война, звено 5700 поема ръководството на международното летище на Бейрут за нуждите на авиацията. Както в Судан, така и в Бейрут летателна площадка е била нужна там, където не са разполагали със собствена база.

След 7 октомври 2023 г. бойците на 5700 приемат транспортни самолети с подкрепления край селищата по границата с ивицата Газа. По време на войната с Иран през 2026 г. частта изгражда временни писти далеч от базите на ВВС, които са под ракетен обстрел. Така транспортните самолети се разпръскват в собствения тил, за да не бъде съсредоточен целият парк на няколко известни летища.

Най-далечната площадка, свързана с израелските операции в тази война, се намира далеч отвъд границите на Израел. През май The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници, сред които американски официални лица, че малко преди началото на войната Израел е изградил тайна предно разположена база в иракската пустиня със знанието на САЩ. Според вестника тя е служела като логистичен възел на авиацията и приютявала специални сили и спасителни екипи, готови да евакуират екипажи на самолети, свалени над Иран. Когато в началото на март иракски войници почти я откриват, израелската авиация ги атакува, за да ги държи настрана. Според сателитни снимки, разпространени след публикацията, базата е на дъното на пресъхнало езеро във Вади Хмейр, на около 180 км западно от Наджаф. Там си личи импровизирана писта, дълга около 1,5 км. Заместник-началникът на Съвместното оперативно командване на Ирак генерал Кайс ал-Мухамадауи каза пред официалните медии, че „определена сила е била разположена на земята преди въздушния удар“ и че уменията и средствата ѝ са „по-високи от тези на нашите части“. Reuters не успя да потвърди независимо сведенията, а кабинетът на премиера Бенямин Нетаняху не отговори на запитвания за коментар. Запитано от Ynet, звеното отказа да потвърди каквото и да било за Ирак, като се позова на изискванията за информационна сигурност.

Иракската площадка е на около 800 км от Израел. Вестникът не посочва коя част е подготвила пистата. Описаното обаче е точно това, което учението този месец показва в Негев: ивица на твърда пустинна почва, мобилно ръководство на полетите, кацане на тежък транспортен самолет и действия през тъмната част от денонощието. Звеното, което приема транспортни машини на импровизирани ивици, е създадено тъкмо за тази задача. Командирът му не поставя по-тясна граница на обсега от „навсякъде“.

Затова демонстрацията има значение и извън рекламата за набиране на кадри. ВВС не потвърждават нищо за Ирак, но показват публично способностите, без които такава база просто не би могла да съществува: да се подготви писта за транспортни самолети дълбоко на чужда територия, нощем и без следа от постоянна инфраструктура. За противник, планирал отбраната си около известните израелски летища и разстоянието до тях, това означава, че ВВС могат да пренесат част от логистиката и спасителните екипи много по-близо до целта. Вече не е задължително транспортът, горивото и командосите да тръгват от Неватим.

Публикацията излиза, докато войната с Иран не е приключила. Договореното през април примирие рухна през юли, а от началото на септември беше подновена ограничена размяна на удари. Кадрите не разкриват намерения. Те показват инструмент, който според WSJ вече е бил използван веднъж, при това на 800 км от дома. Дали ще бъде използван отново, ще стане видимо по същия начин, по който това стана първия път: чрез сателитни снимки на нова ивица в пустинята, съобщения от местни жители за хеликоптери там, където не би трябвало да има такива, и иракски или сирийски военни, които обясняват какво са видели на земята.

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

На този ден през 1985: Израел бомбардира ООП в Тунис.

🇮🇱✈️🇹🇳 На 1 октомври 1985 г. израелски изтребители F-15 Eagle разрушават щаба на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в Хамам Шот, крайбрежно градче на около 20 км южно от Тунис, едноименната столица на държавата в Северна Африка. За целта те прелитат над 2000 км над водите на Средиземно море, извършвайки дозареждане във въздуха. Ударът, наречен от израелската армия операция „Дървен крак“, уби десетки палестинци и тунизийци в държава, приела три години по-рано ръководството на ООП по насърчение на Вашингтон.

Еврейската телеграфна агенция определи операцията още на следващия ден като най-далечния боен полет на израелските ВВС след операция „Мълния“, довела до освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 г. От авиобаза Тел Ноф излизат 10 изтребителя F-15, 8 от които атакуваха. Горивото за тях е осигурявано от два самолета-цистерни Boeing 707, а трети служи за въздушен команден пункт. Всеки атакуващ изтребител носи по една управляема авиобомба GBU-15, която се насочва към целта по образа от телевизионна камера в носа си. Сред сринатите сгради бяха щабът на „Сила 17“, личната охрана на Ясер Арафат, и една от трите резиденции на лидера на ООП. Самият Арафат е невредим.

Броят на жертвите се разминава от първия ден. Тунизийските власти съобщават на 2 октомври за 73 убити: 61 палестинци и 12 тунизийци, 8 от които национални гвардейци. Болниците отчитат 47 загинали, а Израел говори за около 60 убити членове на ООП. Ранените са над 100.

Израел представя удара като отговор на нападение в Кипър 6 дни по-рано. На 25 септември, в деня на Йом Кипур, трима въоръжени мъже нахлуват на борда на яхта в пристанището на Ларнака и убиват израелските съпрузи Рувен и Естер Палцур и приятеля им Авраам Авнери. Правителството на Израел обвини за атаката „Сила 17“, а ООП отрече участие. Израелският премиер Шимон Перес описа операцията като самоотбрана без нито една уговорка. Тунис отхвърли всякаква отговорност за случилото се в Ларнака и нарече ударите „агресия“ и „държавен тероризъм“.

За Вашингтон Тунис не е случайна държава. В меморандум до държавния секретар Джордж Шулц, написан в деня на ударите, заместник-държавният секретар по политическите въпроси Майкъл Армакост напомня, че през 1982 г. Тунис приема щаба, след като САЩ го насърчават усилено, за да разблокират ливанската криза. Президентът Хабиб Бургиба гостува във Вашингтон през юни, а президентът Роналд Рейгън пише за него в дневника си, че е истински приятел на Америка.

Белият дом все пак първоначално застава зад удара. Говорителят Лари Спийкс определя ответните удари срещу терористични атаки като законен отговор и израз на самоотбрана, а Рейгън настоява, че страните имат право да отвръщат, стига да уцелят виновните. На сутринта на 2 октомври Бургиба извиква посланика на САЩ Питър Себастиан, на когото заявява, че суверенитетът на Тунис е брутално нарушен, а така бързата американска подкрепа говори за предварителна благословия от Вашингтон. Посланикът предава, че Белият дом не е бил информиран от Израел.

Тунис иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Премиерът Мохамед Мзали посочва изхода, който Тунис би приел: въздържане вместо вето щяло да бъде „малко балсам за тунизийското сърце“, както го цитира на английски депешата на посолството. На 4 октомври Съветът приема с 14 гласа за и нито един против резолюция 573, която осъжда решително въоръжената израелска агресия срещу Тунис като явно нарушение на Устава на ООН и признава неговото право на обезщетение. САЩ се въздържат. Белият дом смекчава тона: ударът може да е разбираем като акт на самоотбрана, но не може да бъде одобрен. На 9 октомври министърът на външните работи Беджи Каид Есебси, бъдещ президент на Тунис, заявява пред Шулц, че приятелството между двете държави е подложено на тежко изпитание.

Уверението на посланика, че Вашингтон няма участие, по-късно получава неудобно продължение. На 21 ноември 1985 г. ФБР арестува Джонатан Полард, цивилен анализатор от военноморското разузнаване на САЩ, който от юни 1984 г. предава секретни документи на Израел. Оценката на щетите, изготвена от ЦРУ на 30 октомври 1987 г. изрежда сред последиците от шпионажа му разузнавателни данни, подпомогнали израелското планиране на операцията срещу щаба на ООП край Тунис. Сред предадените материали са сведения за самия щаб и възможностите на тунизийската и либийската ПВО. Вашингтон може и да не е предупреден, но голяма част от разузнаването, на което стъпва планирането, е изнесена от собствените американски служби. През 2012 г. оценката става публична с много по-малко заличени пасажи след получена жалба от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“.

Шест дни след ударите започва следващата криза. На 7 октомври 4 бойци на Палестински освободителен фронт, фракция в ООП, отвличат италианския круизен кораб „Акиле Лауро“ край бреговете на Египет, а на другия ден убиват 69-годишния американец Леон Клингхофер, прикован към инвалидна количка. Лидерът на фронта Абу Абас твърди, че корабът е трябвало само да откара групата до пристанище Ашдод за атака срещу военен обект, а през 2013 г. вдовицата му Рийм ал-Нимер заяви, че акцията е планирана 11 месеца по-рано. На 10 октомври египетски Boeing 737 с похитителите и Абу Абас излита от Кайро към Тунис, но властите в Тунис отказват кацане. Американски изтребители F-14 прехващат самолета и го принуждават към кацане в базата на НАТО Сигонела на остров Сицилия.

Тунис остава в обсега на израелските операции и след това. През нощта срещу 16 април 1988 г. израелски командоси, стоварени от морето, ликвидират в дома му столично предградие Халил ал Уазир, по-известен като Абу Джихад, заместник на Арафат и военен ръководител на ООП. Съветът за сигурност осъжда и тази операция с резолюция 611, отново при въздържане на САЩ. Израел призна участието си едва на 1 ноември 2012 г., когато военната цензура разреши на „Йедиот Ахронот“ да публикува интервю с Нахум Лев, тогава заместник-командир на „Сайерет Маткал“, елитната част за специални операции на Генералния щаб на IDF, който разказва, че е стрелял по Абу Джихад.

Близо 40 години по-късно подобен удар порази катарската столица Доха. На 9 септември 2025 г. група от 10 израелски изтребителя, придружени от самолет за дозареждане във въздуха, атакуваха сграда, в която по думите на Хамас преговарящи на движението обсъждат американско предложение за примирие в Газа. Загиват 5 членове на движението, сред които синът на главния преговарящ Халил ал-Хая, и един ефрейтор от Силите за вътрешна сигурност на Катар. Самият ал-Хая оцелява. Катар е домакин на авиобаза Ал-Удейд, най-голямата американско военно съоръжение в Близкия изток, и приютява политическото бюро на Хамас от 2012 г. – по думите на катарските власти, по молба на САЩ. Президентът Доналд Тръмп настоя, че е бил уведомен твърде късно, за да спре удара. На 11 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН, сред които и САЩ, осъдиха ударите в Доха, без да назоват извършителя.

Сравнението илюстрира три общи елемента. Тунис приема ръководството на ООП в отговор на настояване от САЩ, а Катар, по собствените си думи, приема политическото бюро на Хамас по същата причина. И при двата случая американската страна заявява, че не е уведомена навреме. Нито през 1985 г., нито през 2025 г. Вашингтон не блокира осъждането в ООН, но в същото време не му придава тежест: първия път гласува „въздържал се“, докато втория път подкрепя изявление, което не назовава името на извършителя. Разликата е развръзката. Перес говореше единствено за самоотбрана, а на 29 септември 2025 г. Бенямин Нетаняху се обади от Белия дом на катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, за да поднесе своите извинения за нарушения суверенитет и убития катарски военнослужещ и обеща, че Израел няма да повтори подобен удар.

Но обещанието идва след удара, а не преди него. Поредицата Хамам Шот, Сиди Бу Саид и Доха показва едно и също поведение: присъствието на палестинско ръководство в трета държава никога не е спирало израелски удар – дори когато домакинът е партньор на САЩ и приема гостите по насърчение от Вашингтон. Срещу започналата през 1985 г. серия стои едно-единствено обещание, затова нов подобен удар остава по-вероятният изход.

неделя, 12 юли 2026 г.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

неделя, 14 юни 2026 г.

Израел нанесе въздушен удар в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 В деня, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще бъде подписано споразумение с Иран, веднага след което Ормузкият проток ще бъде отворен, израелската авиация удари Дахия – символния и оперативен бастион на Хизбула в южните предградия на Бейрут. Съвпадането на двете събития в едно денонощие очерта основното напрежение в момента: докато Вашингтон и Техеран затварят месеци война с подпис, ливанският фронт остава отворен и може да го застраши.

Ударите бяха потвърдени в съвместно изявление на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац в неделя. „Израел няма да търпи огън, насочен към територията му“, се казва в изявлението.

Според данни на Израелските отбранителни сили (IDF) прецизни удари са поразили команден пункт на Хизбула в Дахие, използван от организацията за подготовка на нападения срещу израелски граждани и военнослужещи в южен Ливан. Според репортера на Axios Барак Равид IDF са уведомили Централното командване на САЩ (CENTCOM) малко преди удара.

Ударът беше нанесен в отговор на нападение на Хизбула с няколко дрона, които навлязоха във въздушното пространство рано сутринта днес и задействаха сирените в северен Израел, три от тях детонираха на израелска територия. Именно тази вълна от безпилотни летателни апарати отприщи днешния отговор и поредната размяна на удари по линията на разпадащото се примирие.

Ударът отприщи натиск за ескалация от коалиционните партньори на Нетаняху. Финансовият министър Бецалел Смотрич призова премиера да приложи „доктрината Дахие“ – концепция за непропорционален отговор срещу цели в градски райони – „с решителност и сила“ и да събаря сгради в квартала още същия ден, напомняйки, че правителството е обещало сигурност на жителите на север. В своя публикация в X министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир добави: „За всеки дрон – ракета. За всяко нарушение – огън. За всеки дрон Дахие трябва да трепери. Срещу терора не сдържаме, а смазваме.“

От иранска страна реакцията обвърза поведението на Израел директно със съдбата на сделката. Ебрахим Резаи – депутат и военен съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей, син на убития на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел Али Хаменей, написа в X, че единственият път към каквото и да е споразумение със САЩ минава през това „да се дисциплинира ционисткият режим“. „Ако това бясно куче не бъде овладяно, ще ухапе собствените ни крака, преди мастилото по споразумението да е изсъхнало“, написа Резаи.

Седмица по-рано Централният щаб „Хатам ал-Анбия“ на Въоръжените сили на Иран предупреди чрез агенция „Фарс“, че при продължаващи израелски удари в Ливан предстоят „много по-сурови и съкрушителни мерки“.

Самата сделка остава обявена, но непотвърдена от иранска страна. В публикация в Truth Social в събота Тръмп написа: „Сделката е насрочена да бъде подписана утре, а веднага след подписването Ормузкият проток е ОТВОРЕН ЗА ВСИЧКИ.“

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф, чиято страна посредничи, потвърди постигната рамка и финален текст и съобщи за електронно подписване, очаквано в рамките на 24 часа, последвано от технически преговори. Иранските държавни медии обаче останаха предпазливи относно тайминга – разминаване, което към момента не е разрешено.

Хронологията на ескалацията изяснява защо неделният удар не е изолиран епизод. Тя започна на 1 юни, когато с посредничество от Тръмп беше постигнато ново примирие в Ливан. На 7 юни, след като Хизбула пренебрегна примирието, израелската авиация за първи път удари команден център в Дахие – според данни от съобщенията с поне 10 авиационни бомби от 1 тон, при което загинаха 2 души, а 11 бяха ранени. Втората вълна дойде именно днес, съвпадайки с насроченото подписване на сделката между Иран и САЩ.

Стратегически, събитието изправя два часовника един срещу друг. По въпроса с ядрената програма Вашингтон и Техеран се приближават към подпис, който отваря Ормузкия пролив и връща иранския петрол на световния пазар. По въпроса с Ливан примирието от 1 юни вече се разпада. Позицията на Техеран, формулирана от Резаи, обвързва изрично двете: „дисциплинирането“ на Израел се представя като условие за устойчивост на сделката. Това поставя Иран в положение да изнесе цената на ескалацията в Ливан върху преговорната маса, без сам да поема директен риск – логика, която обяснява защо иранската армия заговори за „съкрушителни мерки“ точно докато дипломацията напредва.

На вътрешната сцена в Израел ударът обслужва и отделна сметка. Призивите за събаряне на сгради в Дахие от Смотрич и Бен-Гвир изместват правителството към твърдата линия и стесняват пространството на Нетаняху за сдържаност точно когато основният му съюзник в САЩ затваря критична сделка. Натискът на коалиционните партньори превръща всеки дрон в политически тест, а не само във военен инцидент, и оскъпява всяко решение за деескалация.

Икономическият залог с отварянето на Ормузкия пролив е това, което придава на момента критично значение отвъд поредната размяна на огън. Доколкото подписът връща ирански петрол на пазара, и двете столици имат стимул да ограничат инцидента в Ливан, вместо да го оставят да ескалира. Именно затова умереният прочит е, че неделният удар по-скоро е калибриран сигнал, отколкото опит за саботаж: Израел демонстрира, че запазва свобода на действие в Ливан, без да атакува иранска територия в навечерието на подписа.

петък, 12 юни 2026 г.

IDF публикуваха кадри от необявена операция отвъд жълтата линия в Ливан.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) са провели преди няколко седмици акция в ливанското селище Дибин, разположено на 12 км северно от държавната границата между Израел и Ливан. Това разкриха от IDF в официално съобщение, публикувано днес.

Дибин се намира на север от установената „предна отбранителна линия“, която очертава зоната за сигурност на израелските сили в Южен Ливан.

IDF посочват, че операцията е била проведена от елементи на 769-а регионална бригада „Хирам“, действаща под командването на 91-ва дивизия, в рамките на операция „Ревящ лъв“. До този момент са поразени над 30 терористи и десетки структури на Хизбула в района на селището.

По време на конкретната операция на бригадата в Дибин, ВВС на Израел са поразили над 50 цели, сред които десетки обекти на терористична инфраструктура и „значителни“ складове за съхранение на оръжие.

От IDF допълват, че районът е бил използван от терористичната групировка като укрепен пункт за подготовка на нападения и противотанков обстрел срещу израелската армия и цивилно население. Те също така увериха, че ще продължат да действат за премахването на всяка заплаха срещу държавата Израел.

Същата бригада вече проведе акция в Дибин през април, преди влизането в сила на предишното примирие на ливанска територия.

четвъртък, 4 юни 2026 г.

Израелски удари ликвидираха висши командири на Хамас в Газа; активисти са задържани в Либия.

🇮🇱🎯🇵🇸 Военновъздушните и военноморските сили на Израел нанесоха удари в ивицата Газа през нощта срещу четвъртък, в които бяха ликвидирани висши командири от механизма за обществена сигурност на Хамас, съобщиха от армията.

Според здравните власти в палестинския анклав, най-малко девет души са загинали при атаки срещу четири апартамента в ранните часове на четвъртък.

Хасан Лабад, заместник-ръководител на механизма за сигурност, заедно с висшите кадри Асем Шабир, Абдула Абу Калуб и Мохамед Абу Марек, бяха убити при ударите, съобщиха Израелските отбранителни сили (IDF).

„Висшите служители на механизма за обществена сигурност бяха ликвидирани, за да се премахне заплаха, след като наскоро участваха в опити за възстановяване на терористичната организация Хамас и помагаха на висшето ръководство на групировката за организиране на терористични действия срещу Държавата Израел и войските на IDF“, се казва в изявление на армията.

Според IDF механизмът за сигурност е тайна структура на Хамас, отговорна за охраната на висши лидери на Хамас, комуникациите между тях, координация на срещите им и тяхното транспортиране между обекти при криза. Той е отговорен и за изготвяне на разузнавателни оценки, „които подпомагат висшето ръководство на организацията при вземане на решения и реализиране на терористични планове срещу Държавата Израел“.

Здравните служители в Газа съобщиха, че сред загиналите са били петима членове на едно и също семейство. Медици заявиха, че преди зазоряване са били ударени четири апартамента, сред които домът на семейството. Най-малко 15 други души са ранени.

Смъртните случаи са поредните в крайбрежния анклав след влизане в сила на примирието от октомври, което се опита да спре повече продължилата над 2 години война между Израел и терористичната групировка Хамас.

Около 930 палестинци са загинали в израелски удари, откакто започна примирието, според данни на здравните власти в Газа, които се намират под контрола на Хамас и умишлено не правят разлика между бойци и цивилни. Хамас рядко публикува информация за смъртни случаи сред своите бойци.

Терористите от Хамас са извършвали атаки с леко стрелково оръжие срещу израелски войски, които настояват, че ударите им са в отговор на нарушения на примирието или заплахи срещу личния състав.

Израел започна офанзива в ивицата Газа в отговор на нападението, извършено от Хамас и Ислямски джихад на 7 октомври 2023 г. При последвалото клане бяха убити около 1200 израелски граждани, а 251 други бяха взети за заложници.

Флотилия съобщи за 11 активисти, задържани в Либия

Най-малко 11 международни активисти, опитали се да привлекат вниманието към израелската морска блокада на ивицата Газа, са задържани в Либия преди повече от седмица, докато са опитвали да достигнат палестинския анклав по суша, според „Global Sumud Flotilla“.

Според местните медии активистите са задържани във връзка с незаконно влизане и липса на разрешителни. Организаторите на „Global Sumud“ заявиха, че всички участници са имали валидни визи.

По-рано организацията поведе флотилия от десетки лодки, която беше прехваната в Средиземно море, преди да достигне Газа. Стотици активисти бяха депортирани през Гърция и Израел, който обвини участниците, че са „PR акция“, превозваща съвсем малки количества помощи.

Над 200 здравни работници и активисти се опитват да достигнат Газа по отделен сухопътен маршрут, тръгвайки от Мавритания на 15 май и насочвайки се към Египет, в опит да влязат в Газа през граничния пункт „Рафах“.

Според организацията, тунизийски гражданин е бил арестуван на 19 май, на около 25 км от границата между Либия и Тунис, докато се е прибирал у дома. Други 10 души са задържани на 24 май, докато са се опитвали да договорят безопасен транзит за своя конвой на контролно-пропускателен пункт близо до пристанищния град Сирт в Либия, разположен по-малко от половината разстояние между Тунис и Египет.

За първи път властите в Либия обявиха арестите на 25 май. Активистите идват от Тунис, Аржентина, Португалия, Италия, САЩ, Уругвай, Полша и Испания, а тяхното задържане е било удължено с нови 10 дни във вторник.

Организацията осъди действията на либийските органи като „незаконни“ и „произволни“.

сряда, 27 май 2026 г.

Израел ликвидира новия командир на военното крило на Хамас.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и службата за вътрешна сигурност Шин Бет потвърдиха ликвидирането на новия командир на военното крило на Хамас Мохамед Уда, извършено във вторник вечерта в град Газа.

Само 11 дни след като IDF ликвидираха неговия предшественик Из ал-Дин ал-Хадад на 15 май, премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Исраел Кац вече бяха обявили, че са направили опит за убийството му във вторник вечерта.

Той се присъединява към ал-Хадад, Яхия Синуар, Мохамед Дейф, Мохамед Синуар, Исмаил Хания и други висши кадри на Хамас, които Израел ликвидира след 7 октомври 2023 г.

Въпреки че ликвидирането му е изумително и впечатляващо разузнавателно постижение толкова скоро след убийството на ал-Хадад, далеч не е ясно дали това ще промени стратегическата картина с Хамас.

След прекратяването на огъня между двете страни през октомври 2025 г., Хамас се съгласи на частично разоръжаване, предавайки някои тежки оръжия, но само ако Израел първо се изтегли от части от 53-те процента от територията на Газа, които контролира, и позволи да започне значителна реконструкция на анклава. Израел настоява за поне частично, ако не пълно разоръжаване, преди да направи подобни отстъпки.

Военновъздушните сили са атакували множество потенциални убежища на Уда

Според IDF и Шин Бет, военновъздушните сили са атакували множество сгради, които са били част от мрежа от потенциални убежища на Уда, за да са сигурни, че той ще бъде убит. Те заявиха, че са следили движенията на Уда и на неговите най-близки помощници в продължение на няколко месеца.

Всъщност те посочиха, че едновременно с атаката срещу него, са ударили и един от висшите му помощници, който също е участвал в нашествието на 7 октомври.

Уда е служил като ръководител на военното разузнаване на бригадите Изедин ал-Касам по време на клането на 7 октомври. Освен това, той е бил дълбоко въвлечен във военните планове на Хамас и в проследяването на стратегиите на IDF през цялата война.

Според сведенията, ролята на военен ръководител му е била предложена след ликвидирането на Мохамед Синуар през май 2025 г., но той е отказал. По-късно той е избран за поста като един от последните останали членове на висшето командване на Хамас, които са имали активна роля в планирането на терористичното клане на 7 октомври. Според чуждестранни доклади, единственият останал член на основния съвет на Хамас е командирът на вътрешния фронт Имад Акел, който не е участвал в атаката.

Уда преди това е служил под ръководството на Дейф, а работата му с Хамас започва около Първата интифада, която избухва през 1987 г. Дейф ръководеше бригадите Изедин ал-Касам по време на клането на 7 октомври и беше ликвидиран от Израел през юли 2024 г., след години на неуспешни опити.

Уда е оцелял при няколко опита за убийство, преди и след настоящата война, но по време на повечето от тях той не се е намирал на атакуваната локация.

Видео, публикувано от IDF, показа за кратко сгради в град Газа, преди да се видят огромни експлозии и дим, покриващ района. Самият Уда не се вижда във видеото, но IDF потвърдиха убийството 12 часа след нанасяне на удара след извършване на оценка на ефективността на атаката.

вторник, 26 май 2026 г.

Израел нанесе над вълна от въздушни удари срещу повече от 100 цели на Хизбула в Ливан.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) извършиха мащабна въздушна операция през изминалата нощ, поразявайки над 100 инфраструктурни обекта и оперативни единици на шиитската групировка Хизбула. Ударите са концентрирани в долината Бекаа и различни райони на Южен Ливан, съобщиха от командването на IDF.

В източната част на страната, на територията на долината Бекаа, авиация атакува множество обекти на терористичната група, включително голям склад за съхранение на оръжие. Част от операцията е проведена в района на селището Машгара, където израелското разузнаване е открило дейност на бойци на Хизбула. По данни на IDF серия от последователни прецизни удари, нанесени в рамките на броени секунди, са довели до ликвидирането на оперативната клетка на място.

Едновременно с това в Южен Ливан израелската авиация е поразила над 90 обекта. Сред атакуваните цели са оръжейни складове, командни пунктове, наблюдателни постове и оперативни бази. Според командването на IDF, тези структури са били използвани от бойците на Хизбула за планиране и подготвяне на трансгранични удари по военнослужещи от IDF и цивилни на територията на държавата Израел. Масираната кампания е част от продължаващите операции за неутрализиране на заплахите по северната граница на Израел с оглед на ескалиращото напрежение и зачестилите атаки с FPV дронове срещу израелски военни и цивилни от страна на Хизбула.

понеделник, 25 май 2026 г.

Израел започва ескалация на ударите срещу Хизбула в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в понеделник, че е разпоредил на израелските отбранителни сили (IDF) да „настъпят газта“ и да ударят Хизбула, като отбеляза, че през последните няколко седмици армията вече е ликвидирала „повече от 600 терористи от Хизбула“.

„Ще ги ударим. Вярно е, че изстрелват дронове срещу нас – оптични дронове. Имаме специален екип, работещ по този въпрос, и ще го решим. Междувременно вие показвате издръжливост“, посочи Нетаняху, допълвайки, че иска да „поздрави жителите на севера за тяхната издръжливост, която вдъхновява всички ни“.

„Но това, което се изисква от нас сега, е да засилим ударите, да увеличим мощта. Ще ги ударим жестоко“, заяви той.

Коментарите на премиера идват часове след като редица източници потвърдиха за Jerusalem Post, че по време на заседание на Кабинета по сигурността началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е призовал Израел да атакува Бейрут в отговор на нападенията с дронове на Хизбула срещу израелски войници в Южен Ливан.

Замир пристигна на заседанието след неделното си посещение в Северното командване на Израел, където направи оценка на ситуацията и одобри оперативни планове за продължаване на битките срещу Хизбула. После той посети 401-ва бригада и се намираше в нейния щаб, когато сержант Нехорай Лейзер загина от удар с дрон камикадзе.

„Хизбула пренебрегна многократните искания за спиране на огъня срещу Израел, включително и скорошен ултиматум. Никога не може да се очаква Израел пасивно да приема атаки към своите сили и цивилни граждани. Това не е администрацията на Байдън. Статуквото е неудържимо“, заяви американски служител пред Jerusalem Post.

Смотрич: „За всеки дрон камикадзе трябва да падат по десет сгради в Бейрут.“

„Трябва да сложим край на заплахата от дроновете камикадзе на Хизбула. За всеки дрон камикадзе трябва да падат по 10 сгради в Бейрут“, заяви финансовият министър Бецалел Смотрич в изявление от понеделник.

„На стратегическа заплаха не се отговаря само с отбрана, а с промяна на правилата и уравнението“, добави той, посочвайки одобрения наскоро от него бюджет за отбрана в размер на 2 млрд шекела за справяне с настоящата заплаха от дронове.

Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир подкрепи позицията на Смотрич в публикация в X.

„Забранено е да нормализираме реалността с дроновете камикадзе; време е премиерът да тропне по масата на Тръмп и да го уведоми, че се връщаме към война в Ливан. Трябва да спрем тока в Ливан, да превземем Дахия и да се върнем към интензивна война“, написа Бен-Гвир.

 

📽️ Видео: Масово изселване от южните предградия на Бейрут, в очакване на ескалация на израелските удари по Хизбула.

петък, 22 май 2026 г.

Израелски изтребители се насочват за удари по Иран.

🚨 Ескадрила израелски изтребители беше засечена да прелита над Западния бряг преди около половин час, насочвайки се на изток. Малко по-късно от Багдад и Иракски Кюрдистан постъпиха съобщения за необичайно присъствие на изтребители в небето.

В същото време над Персийския залив и Ирак се наблюдава безпрецедентно заглушаване на GPS. FlightRadar24 показва голям брой цивилни полети с нерегулярно поведение в района, а от големите емиратски летища почти липсват полети – картина, която обикновено възниква при искане на държавно ниво за временно ограничаване на въздушното движение и електронна среда, в която гражданските системи не могат да поддържат стандартни параметри.

Междувременно държавните медии в Иран съобщават, че въоръжените сили на Ислямската република минават в най-висока степен на бойна готовност

неделя, 17 май 2026 г.

Израел ликвидира висш функционер на Палестински ислямски джихад в долината Бекаа, Ливан.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелски въздушен удар е ликвидирал член на „Палестински ислямски джихад“ (PIJ) в Баалбек, град в източната ливанска долина Бекаа, съобщи MTV News, според която ударът е бил насочен към Уаел Абдел Халим, висш функционер на палестинската фракция. Поради ограничения характер на сведенията – основно от местни източници на арабски език – настоящият материал остава непотвърден, въпреки че следва установения модел на израелски операции в Ливан.

Баалбек и долината Бекаа като цяло са оперативно пространство на Хизбула и Палестински ислямски джихад. От февруари насам Израел предприе систематична кампания на точкови удари в района, въпреки формалното примирие, влязло в сила на 27 ноември 2024 г. Документираните инциденти включват:

20 февруари – удари в Баалбек, убили 10 души (включително 8 функционери на Хизбула, сред които Али Зейд ал-Мусави, Мохамед Ибрахим ал-Мусави и Хюсеин Яги)

2 март – PIJ потвърди смъртта на своя командир Адхам Аднан ал-Осман в южните предградия на Бейрут;

4 март – удар по квартал Ал-Асира в Баалбек

28 март – удар по село Базалия в северната част на долината.

8 май – удар в Южен Ливан, ликвидирал двама функционери на Хизбула и трима на PIJ.

Примирието между Израел и Хизбула, влязло в сила на 27 ноември 2024 г. след 14-месечен конфликт, все още е формално активно, но изпълнението е силно асиметрично. Към днешна дата регионални медии като Al Jazeera поставят под въпрос самата концепция за „прекратяване на огъня“, имайки предвид непрекъснатите израелски удари в южен Ливан и долината Бекаа. Според официалната позиция на Израел операциите имат изключително „контратерористичен“ характер – насочени срещу възраждане на ракетния арсенал на Хизбула и палестинските фракции, действащи от ливанска територия. Правителството в Бейрут, ангажирано с американските и саудитски посредници в процес на структурна демилитаризация на Хизбула, често протестира формално, но не разполага с инструмент за военен отговор.

Палестински ислямски джихад е подкрепяна от Иран терористична групировка с по-малка численост от тези на Хамас и Хизбула, със структура, концентрирана в бежанските лагери с палестинци и около тях. Групировката е финансово и логистично зависима от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), превръщайки се в част от иранската „Ос на съпротивата“. От началото на войната срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г. израелските сили ескалираха удари по средни и висши функционери на PIJ в Ливан, следвайки логиката, която приложиха в Сирия още през ноември 2024 г. – превантивно отслабване на фракциите преди евентуално подновяване на мащабния конфликт.

Текущата активизация на израелските удари в Ливан се вписва регионална преконфигурация след примирието между САЩ и Иран от 8 април. Докато директния сблъсък между Иран и Израел е поставен на дипломатическа пауза, периферните инструменти на Иран – Хизбула, Хамас, Палестински ислямски джихад, милициите в Ирак – остават обект на израелски операции. Този модел е легитимиран публично от говорителя на изралската армия на 11 май с твърдението, че „иранското примирие не се прилага в Ливан“. На дипломатическо ниво израелските удари по палестински фракции в Бекаа имат вторична функция – подкопаване на Палестински ислямски джихад в момент, когато администрацията на Тръмп прокарва план за следвоенна Газа, чието прилагане зависи изцяло от отслабването на отказващите се от нея фракции.

петък, 15 май 2026 г.

Израел нанесе удар по командира на „Бригадите ал-Кассам“ в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел нанесоха преди около час удар по жилищна сграда в Газа Сити, която според Израелските отбранителни сили (IDF) и Шин Бет е служила за укритие на Изеддин ал-Хадад – командир на въоръженото крило „Бригадите ал-Кассам“ и фактически ръководител на Хамас в ивицата Газа след май 2025 г.

Израелски източници съобщиха за „първоначални индикации“, че Хадад е загинал при атаката, а премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац потвърдиха, че лично са разпоредили операцията. В първите часове след удара военното командване на IDF не обяви официално смъртта – практика, която Израел следва и при предишни удари срещу висши командири на Хамас. При елиминирането на Мохамед Синвар през 2025 г. например официалното потвърждение дойде едва седмици по-късно, след идентификация на тялото в тунел под Европейската болница в Хан Юнис.

В своето съвместно изявление Нетаняху и Кац описаха Хадад като една от ключовите фигури, отговорни за задържането на израелските заложници, организирането на атаки срещу израелски войски и блокирането на преговорите по плана за разоръжаване на Хамас и демилитаризация на Газа, лансиран от администрацията на Доналд Тръмп. По данни на IDF под ударената сграда се е намирала подземна инфраструктура, използвана от Хамас за командване, укритие и придвижване. IDF подчерта, че са използвани прецизни боеприпаси, въздушно наблюдение и предварителни предупреждения към цивилното население – реторика, която присъства все по-често в официалните израелски комюникета от войната в Газа.

Изеддин ал-Хадад, познат в Хамас с прозвището Абу Сухайб, принадлежи към поколение командири, изградили структурата на „Изадин ал-Кассам“ още от края на 80-те години. Роден в Газа през 1970 г., той се присъединява към движението още при създаването му през 1987 г. и постепенно минава всичките нива на военната йерархия – от редови боец до командир на бригади. През 2021 г. поема бригада „Газа“ след ликвидирането на Басим Иса, а след началото на войната на 7 октомври 2023 г. ролята му започва бързо да нараства.

Според разсекретени израелски документи именно Хадад координира първоначалното нахлуване на бойците на Хамас в южен Израел и ръководи нападението срещу гарнизона в Нахал Оз. След последвали израелски удари по командния ешелон на Хамас той наследява все по-голяма част от оперативната структура на групировката. След ликвидирането на Ахмед Хандур поема Северна Газа, а през 2024 г. вече контролира цялата северна част на анклава. Към май 2025 г. след смъртта на Мохамед Синвар, той остава последният висш командир на Хамас в Газа с участие в оперативното планиране на 7 октомври 2023 г. и фактически ръководи както въоръженото крило, така и цялото движение в ивицата.

През годините израелските служби многократно се опитват да го елиминират. Медиите в страната го наричат „Призракът на Кассам“, след като оцелява при поне шест отделни опита за покушение. От края на 2023 г. Израел предлага награда от 750 000 долара за информация, която би могла да доведе до залавянето или ликвидирането му. Освободени заложници разказват, че той лично е разговарял с тях на иврит – език, който владее от работата си в структурите на Хамас, занимаващи се с издирване на предполагаеми израелски сътрудници.

Според данни на израелски източници той прекарва голяма част от войната в подземната мрежа под Газа Сити, придвижвайки се заедно със заложници, използвани като жив щит – фактор, който според армията е осуетявал предишните опити за неговото убийство.

Ако смъртта бъде потвърдена, Хадад става последният кадър от командната структура на въоръженото крило на Хамас от епохата преди 7 октомври 2023 г. С него от командния ешелон, планирал атаката, не остава нито един оцелял – братята Синуар, Мохамед Деиф, Ахмед Хандур и командирите Нафал, Салама и Шабана намериха смъртта си в рамките на 18 месеца от началото на войната. Организацията остава без наследник, способен да действа с приемственост към планирането и комуникационните вериги, и за първи път от основаването на „Изз ад-Дин ал-Касам“, върховното командване в Газа не се държи от фигура, оформила сегашния стратегически курс на организацията.

Ударът идва в момент, когато усилията на Израел са изместени от военната към преговорната ос – след като последното тяло на заложник беше върнато успешно на 26 януари фокусът на кабинета и посредниците премина изцяло върху налагането на разоръжаване на Хамас. Според израелския „Канал 12" именно тази динамика стои в основата на заповедта за удара: Хадад се е очертал като фигура, която блокира преговорния процес отвътре, и бива ликвидирана в рамките на дни от вземането на решение. Това превръща атаката в политически сигнал със същата тежест като военния резултат – позицията на върха на Хамас в ивицата Газа се превръща в позиция с пряко израелско вето.

За самата организация премахването на лидер с подобен ранг означава прекъсване на канали за командване и контрол, изградени около конкретно лице, използвало тунелна мрежа и физическа близост до заложници като защитен механизъм. След връщането на заложниците в рамките на първа фаза от плана на Тръмп тази защитна архитектура вече не може да бъде възстановена в този вид. Всеки наследник ще действа без буфера, направил Хадад недосегаем през цялата война, а също така в среда, в която израелските служби разполагат с натрупани в продължение на две години данни за тунелната инфраструктура в Газа Сити и северния сектор.

Краткосрочният ефект върху преговорите по разоръжаването засега не може да бъде преценен. Възможните траектории варират от ускоряване на преговорния процес при подходящ приемник, до временно замразяване на комуникацията, докато военното крило в анклава възстанови своята йерархия. И в двата случая формулата, в която висш функционер на Хамас може да блокира преговорния процес от позицията на оцелял организатор на атаката, престава да съществува.

неделя, 10 май 2026 г.

Израел е изградил скрита военна база в Ирак: Тайният преден пост за въздушната кампания срещу Иран.

🇮🇱🇮🇶 Израелските отбранителни сили (IDF) са изградили секретен пост за предно разполагане в пустинята на западен Ирак в подкрепа на въздушната кампания срещу режима на Иран, който е разкрит от местните въоръжени сили в началото на войната. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се сведения от собствени източници, включително представители на САЩ.

Израел е изградил съоръжението,което е служило за логистичен център за израелските военновъздушни сили и точка за предно разполагане на силите за специални операции, непосредствено преди началото на войната със знанието на САЩ.

Там са били разгърнати отряди по търсене и евакуация на израелски пилоти в сценарий на свален изтребител, какъвто до момента не е имало. Когато американски изтребител F-15 Eagle беше свален край Исфахан, Израел предложи своята помощ, но в крайна сметка американските военни успяха да спасят двамата летци изцяло със собствени усилия. Израел все пак е извършил въздушни удари, за да помогне за защитата на операцията.

Базата е била на косъм от това да бъде разкрита в началото на март. Държавните медии на Ирак отбелязаха, че местен овчар е докладвал за необичайна военна дейност в района, включваща полети на хеликоптери, при което иракската армия е изпратила войски за проверка, които са били отблъснати от въздушни удари на изтребители от израелските военновъздушни сили, твърди запознат със случая.

„Тази безотговорна операция беше проведена без координация или одобрение“, посочи генерал-лейтенант Кайс ал-Мухамадауи, заместник-командир на Обединеното оперативно командване, пред иракските държавни медии в свое изказване относно нападението от началото на март.

В жалба, подадена до ООН по-късно същия месец, федералното правителство на Ирак отбеляза, че нападението е включвало чуждестранни сили и въздушни удари, за които обвини американските военни. Според източниците обаче САЩ не са участвали в обстрела. Сблъсъкът беше широко отразен в иракските и арабските публикации и разпали спекулации относно самоличността на участниците.

След първоначалния сигнал от овчаря, на разсъмване иракски сили са потеглили към обекта с джипове Humvee. Групата е попаднала под интензивен обстрел, при който е загинал един войник, а други двама са били ранени.

Федералните власти в Багдад са изпратили спешно допълнителни две части от Службата за борба с тероризма, структура, която изигра ключова роля в операциите на страната срещу Ислямска държава, за да вземат участие в претърсването на района. Те са открили доказателства за военно присъствие на мястото.

„Изглежда, че преди удара на земята е имало определена сила, подкрепена от въздуха, действаща извън възможностите на нашите части“, каза Мухамадауи пред държавните медии.

САЩ нанесоха редица въздушни удари на територията на Ирак, за да осигурят защитата на собствените си бази и активи в страната. Детайлите за базата и рисковете, които Израел е поел, за да я създаде и защити, помагат за допълване на картината за това как страната е успяла да води въздушна кампания срещу враг на разстояние от около 1600 км.

Базата е позволила на IDF да се приближи до зоната на активни бойни действия. Израел е разгърнал там екипи за търсене и спасяване, за да могат да реагират по-бързо при нужда от спешни мисии, посочват източниците, според един от които там са присъствали и специални сили от ВВС на Израел, обучени да изпълнят командосни операции на вражеска територия.

Военновъздушните сили на Израел нанесоха хиляди удари по цели на територията на Ислямска република Иран по време на съвместната военна кампания, продължила около пет седмици. Изграждането на временни постове за предно разполагане в рамките на подготвителната фаза на операциите е честа практика, споделят експерти по сигурността. Подобни бази бяха изградени за 12-дневната война миналия юни и за мисията по евакуация на американските летци, чийто изтребител беше свален над Иран в началото на април.

„Нормално е преди операции да бъде проведено разузнаване и да се създават подобни локации“, заяви Майкъл Найтс, ръководител на изследванията в компанията за стратегически консултации Horizon Engage.

Пустинният регион на Западен Ирак е обширен и без почти никакво население, което го прави идеално място за временни предни постове, допълва Найтс. Специалните сили на САЩ са използвали този район в Ирак като част от операциите срещу Саддам Хюсеин през 1991 г. и 2003 г.

Хората, живеещи в иракската пустиня, са ставали свидетели на странна дейност през годините – от групировки като Ислямска държава до екипи за специални операции – и са се научили да стоят настрана, казва Найтс. По думите му местни жители са споделили, че са забелязали съмнителна дейност на хеликоптери там по време на настоящата война.

Израелски официални лица намекнаха за провеждането на тайни операции по време на войната срещу режима в Иран. В началото на март ръководителят на военновъздушните сили на страната Томер Бар изпрати писмо до своите подчинени.

„В тези дни бойци от специалните части на ВВС провеждат специални мисии, които биха могли да разпалят въображението“, написа Бар, който приключи мандата си като командир на авиацията в началото на май.

петък, 8 май 2026 г.

9 ранени при прецизен удар на израелски изтребители срещу клана Ал-Адхам в Газа.

🇮🇱💥🇵🇸 9 палестинци, сред които 1 дете, пострадаха след като израелските военновъздушни сили нанесоха прецизен удар по сграда на семейство Ал-Адхам в бежанския лагер Ал-Шати, който се намира западно от град Газа. Операцията беше проведена малко след предупреждение за евакуация на околния периметър към местните жители, отправено от говорителя на IDF на арабски език полковник Авихай Адрае.

Ударът беше нанесен в рамките на продължаващо напрежение около споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа, което влезе в сила на 10 октомври 2025 г.

„Израелските сили поразиха с ракета приземния етаж на къща, собственост на семейство Ал-Адам в района на Ал-Шати, при което бяха ранени 9 души“, съобщи Службата за гражданска защита на ивицата Газа в официално изявление, публикувано онлайн.

От службата допълниха, че ударът е разрушил обекта до основи, нанасяйки щети на десетки съседни постройки, част от които са били опожарени. Съобщава се, че мащабът на пораженията е създал риск за десетки семейства да останат без подслон поради тежкото състояние на сградния фонд и опасната обстановка.

Турската държавна агенция „Анадолу“ цитира медицински източник, според когото ранените при удара са били настанени за лечение на травмите в болница „Ал-Шифа“, която се намира в западната част на града.

Кореспондент на „Анадолу“ разговаря с очевидци, според които израелски изтребители са атакували сградата малко след като е била издадена заповед за пълна евакуация на района.

Свидетели посочват, че преди удара разузнавателен дрон е изстрелял сигнална ракета, която не се е взривила, но няколко минути по-късно изтребител е нанесъл удар срещу целта. Ситуацията е принудила няколко десетки палестински семейства да се изтеглят от района, по-голямата част от които вече пребивават в палаткови лагери или временни постройки.

В момента стотици хиляди палестинци са намерили подслон в западната част на анклава, след като израелските отбранителни сили (IDF) поеха оперативен контрол върху над 50% от територията му, по-голямата част от които в източните райони.

Според данни на т.нар. Министерство на здравеопазването, контролирано от терористичната групировка Хамас, в текущата динамика на конфликта след влизане в сила на прекратяването на огъня, при удари и бойни действия са загинали 846 палестинци, а други 2418 са били ранени.

Настоящото споразумение беше постигнато повече от две години след началото на операциите срещу Хамас и Ислямски джихад, предприети в отговор на терористичното клане на 7 октомври 2023 г. в южен Израел, в което бяха избити 1200 израелски граждани, а други около 250 бяха взети за заложници. Последвала офанзива срещу Газа, довела до 72 000 загинали сред палестинското население и безпрецедентни щети по сградния фонд.

сряда, 6 май 2026 г.

IDF ликвидира бойци на Хамас, приближаващи се към негови части в северната част на Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че вчера са ликвидирали въоръжени бойци на Хамас, действащи в близост до израелски части, разположени в северната част на Ивицата Газа. Според официално изявление на IDF, въоръжените терористи са представлявали „непосредствена заплаха“ за сухопътните части.

От IDF посочват, че при друг инцидент вчера военнослужещи от 14-а резервна бронетанкова бригада на IDF са засекли движение на „терористи, извършващи подозрителна дейност на терена в района на „Жълтата линия“ и приближаващи се към тях по начин, който е представлявал пряка опасност“.

Военновъздушните сили на IDF са нанесли удар, с който е „елиминиран един от терористите“, а малко по-късно е убит втори, докато се опитва да избяга от района, уточняват от армията. Видео от дрон, документирало удара, беше публикувано от пресслужбата на IDF в социалните мрежи.

Израел получава първия си танкер KC-46 „Гидеон“ след успешен първи полет

🇮🇱🤝🇺🇸 Първият израелски танкер Boeing KC-46A Pegasus, получил еврейското име „Гидеон“ в чест на библейския съдия и военачалник, извърши първия си полет в САЩ, а доставката му се очаква след около месец, съобщи Министерството на отбраната на Израел.

Кадрите от първия полет на машината, все още без нанесени национални отличителни знаци, бяха публикувани само ден след като премиерът Бенямин Нетаняху намекна за план за разработка на „революционни израелски самолети“ и съобщи за одобрение на две нови изтребителни ескадрили – от F-15IA и F-35I Adir.

Танкерът е първият от 6 поръчани единици в рамките на мащабна програма за изграждане на военен потенциал. През 2020 г. Държавният департамент на САЩ одобри потенциална продажба на осем KC-46 на Израел за общо 2,4 млрд долара. През 2022 г. Пентагонът възложи на Boeing договор за 930 млн долара за първите 4 самолета, с предвидена доставка преди края на 2026 г. След интензивната употреба на старите танкери Boeing 707 Reem в множество операции, Израел добави към поръчката още два KC-46.

Министерството на отбраната посочи, че танкерите ще бъдат оборудвани с израелски системи, адаптирани към оперативните изисквания на ВВС. Потенциалните допълнения ще включват възел за командване и комуникация – функция, изпълнявана и от настоящите Boeing 707, които включват сателитна система за криптирана връзка на далечни разстояния с изтребители F-15 и F-16 и отдалечени командни центрове, което има ключово значение за дългосрочни ударни операции.

ВВС на Израел разполагат с не повече от 7 броя танкери 707. 12-дневната война срещу Иран през юни 2025 г. вече постави под въпрос капацитета за въздушно зареждане с гориво, а правителството на САЩ се принуди да отрича твърдения, че е дало допълнителна поддръжка от танкери. По-рано тази година KC-135 от ВВС на САЩ пристигнаха в значителен брой на летище „Бен Гурион“ за съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран.

Получавайки „Гидеон“ израелската авиация започва дългоочаквана модернизация на капацитета за зареждане с гориво във въздуха, която в крайна сметка ще позволи извеждането от експлоатация на остарелите 707.

вторник, 5 май 2026 г.

Израел ликвидира командир на елитно звено на Хамас, участвал в клането на 7 октомври 2023 г.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че при вчерашния въздушен удар в централната част на ивицата Газа са ликвидирали командир от елитното звено „Нухба“ на терористичната групировка Хамас, взел участие в нападението на 7 октомври 2023 г.

Според изявление на военните, командирът е Анас Мухаммад Ибрахим Хамед. Той е проникнал на територията на южен Израел, където е участвал в клането на музикалния фестивал „Нова“, където терористи убиха над 360 души и взеха десетки заложници.

Хамед е бил мишена на „прецизен въздушен удар“, след като е представлявал „непосредствена заплаха“ за частите на IDF, действащи в палестинския анклав. IDF публикуваха и кадри от самото нападение.

понеделник, 4 май 2026 г.

Мосад връчи награди за оперативни и разузнавателни постижения през 2025 г.

🇮🇱 В края на април ръководителят на Мосад Давид Барнеа връчи 10 отличия във връзка с оперативни и разузнавателни постижения, реализирани през изминалата година. На церемония, проведена в щаба на Мосад, присъстваха десетки служители заедно с офицери от ВВС, Военното разузнаване (Аман) и специалните части на IDF. Службата изрично включи трите партньорски структури в официалното си изявление, маркирайки оперативната съвместимост като централна тема на отличията.

Водещо място сред наградените заема операция „Ам Келави“ (в превод: „народ като лъв“; в чуждестранните медии под названието Rising Lion) – 12-дневната кампания срещу режима в Иран, започнала на 13 юни 2025 г. Барнеа описа методология, която съчетава в едно агентурни сили на терен, технологични средства и дълбоко конспиративно проникване „в сърцето на Техеран“.

Според подробности, разкрити пред Fox News, службата е изградила тайна база за ударни дронове близо до иранската столица и месеци наред е вкарвала прецизните оръжия в страната. Нейни командоси са поставили насочени боеприпаси край ключови зенитно-ракетни системи в страната, което е позволило неутрализиране още в първите часове на въздушната офанзива. През същия отрязък ВВС на Израел вдигат във въздуха повече от 200 изтребителя срещу около 100 цели, използвайки повече от 330 боеприпаса.

Втора група от отличия е свързана с ливанския театър. Барнеа заяви, че наградените операции „са разширили оперативния обсег на агенцията в Ливан и Иран“, без да даде допълнителна конкретика. Хронологически тези мисии следват онази от септември от 2024 г. срещу комуникационно оборудване на Хизбула, непосредствено преди въздушната кампания на Израел, и колапса на режима на Башар Асад в Дамаск през декември 2024 г. – две събития, които изправиха Мосад пред необходимост да преконфигурира мрежите си в северния театър.

Друго отличие беше връчено за „тайна политическа кампания за разширяване на стратегическата дълбочина на Израел и създаване на нови съюзи“. Това беше първо публично признание на дипломатическата функция на Мосад, исторически прикривана зад чисто разузнавателни задачи. На същата церемония Барнеа връчи и медал „За храброст и дух“ на ветеран оперативен служител „за безпрецедентна и дръзка мисия“, детайлите на която остават засекретени.

В обръщението си Барнеа артикулира доктринална промяна: според него Мосад е преминал от организация, чиято тайна оперативна активност се развива „между войните“, към „офанзивна и ефективна организация по време на война“. Това определение потвърждава наблюдаваното от 2024 г. насам сливане на функции между Мосад и ЦАХАЛ, видимо при едновременно изпълнените операции с пейджъри и въздушни удари в Ливан. Директорът добави: „Няма да почиваме на лаврите си; когато видим заплаха, ще действаме с пълна сила.“

Нивото на разкрити публично детайли – тайна база за дронове край Техеран, внесени прецизни оръжия на иранска територия, поставени боеприпаси близо до зенитно-ракетни комплекси – е необичайно за служба, която традиционно избягва поемане на отговорност. Решението вероятно отговаря на двойна цел: вътрешно институционално утвърждаване на новата роля на Мосад в активна военна кампания и възпиращ сигнал към Техеран и Хизбула, че агентурната мрежа на Израел във вражеския тила остава действаща