Президентите на ДР Конго и Руанда ще пътуват до Белия дом.

🇨🇩🤝🇷🇼 Президентите на Демократична република Конго и Руанда ще пътуват тази седмица до Вашингтон, за да подпишат мирен договор и да се срещнат с президента Доналд Тръмп, съобщиха пред Ройтерс трима източници.

САЩ се опитват да постигнат мир в раздираните от военен кофликт източни региони на Конго, за да привлекат западни инвестиции в добива на полезни изкопаеми в региона.

Двама дипломатически източници и говорителката на конгоанския президент Феликс Чисекеди – Тина Салама, потвърдиха пред Ройтерс, че срещата ще се състои на 4 декември.

Миналата седмица служител от Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп „продължава да работи и с двете страни и с нетърпение очаква да ги посрещне в Белия дом в подходящия момент“.

По-рано тази година подкрепяната от Руанда бунтовническа милиция М23 постигна бърз напредък и превзе двата най-големи града в източно Конго, което доведе до опасения от по-мащабна война, в която могат да бъдат въвлечени още съседни държави. Последният кръг от сражения доведе до смъртта на хиляди хора и изгони стотици хиляди от домовете им.

Очаква се срещата следващата седмица да надгради американския мирен план, постигнат през юни и подписан от външните министри на двете страни, както и договореното през ноември Рамково споразумение за регионална икономическа интеграция. Държавните глави ще ратифицират и двете, каза Салама.

„Президентът винаги е искал регионална интеграция, но зачитането на суверенитета е абсолютно условие и предпоставка за нея“, подчерта тя.

Администрацията на Тръмп говори за улесняване на западни инвестиции за милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други минерали.

През септември двете страни се съгласиха до края на годината да изпълнят мерките за сигурност, заложени в юнското споразумение, включително операции за неутрализиране на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), базирана в Конго въоръжена групировка, и изтегляне на войските на Руанда. Засега обаче няма значителен напредък на терен.

Руанда отрича да подкрепя М23, но въпреки това група експерти на ООН заяви в доклад от юли, че страната упражнява командване и контрол над бунтовниците.

Катар е домакин на отделни преговори между Конго и М23; този месец двете страни подписаха рамково споразумение за мир, но много детайли остават за договаряне.

В петък канцеларията на Чисекеди публикува в X, че президентът е съобщил пред конгоанската диаспора в Сърбия за предстоящото му пътуване до Вашингтон. Той обаче подчерта, че за истинска регионална икономическа интеграция руандийските войски задължително трябва да се изтеглят от източен Конго.

TotalEnergies се готви да рестартира проекта за втечнен газ в Мозамбик

Полицай и войник от Руанда охраняват проекта Mozambique LNG на френската TotalEnergies в Афунги, провинция Кабо Делгадо, Мозамбик, 29 септември 2022 г.
📸 Снимка: Camille Laffont/AFP

🇫🇷🤝🇲🇿 Главният изпълнителен директор на френската TotalEnergies Патрик Пуянé се очаква скоро да посети Мапуто, за да обяви рестарт на Mozambique LNG. Четири години след спирането на мегапроекта заради джихадистки атаки в северната провинция Кабо Делгадо, компанията е готова да поднови дейност, превръщайки базата Афунги в „крепост“, пазена от въоръжените сили на Руанда.

Мозамбик, една от най-бедните и най-уязвими от климатичните промени страни, има огромни газови залежи, които бяха открити преди 15 години. Планът предвижда добив от две находища в дълбоките води и изграждане на завод за втечняване с капацитет 13,1 млн. тона годишно.

TotalEnergies е оператор и основен акционер (26,5%) в инвестиция за 20 млрд. долара – най-голямата в частния сектор на Африка. През 2021 г. проектът беше замразен, след като съседният град Палма беше превзет от бойци, свързани с „Ислямска държава“.

Компанията е обект на разследване във Франция по обвинения в небрежност и неспасяване на хора при атаката в Палма. Екологични организации описват проекта като „въглеродна бомба“ с тежко въздействие върху климата.

През март EXIM Bank одобри заем от близо 5 млрд. долара за реализиране на проекта, след като предишно искане за кредит беше отказано при администрацията на Байдън. През май Пуянé изрази надежда, че до лятото извънредното положение ще бъде отменено. През юли той се срещна с новия президент на Мозамбик Даниел Чапо, а компанията уведоми партньорите си да се готвят за рестарт.

На практика дейността вече тече с пълна сила: стотици работници са на обекта. Според анализатора Бенжамен Оже „официалното обявяване ще бъде формалност, защото проектът никога не е спирал напълно“.

Но основен проблем остава сигурността. От 2017 г. Кабо Делгадо е арена на джихадистко насилие. Интервенцията на Руанда след падането на Палма намали значително активността на групировките, но в последните месеци насилието отново се засили. Според International Crisis Group джихадистите разширяват района на действията си и атакуват военни и цивилни, макар че районът около Афунги и Палма се смята за относително стабилен.

Присъствието на войски от Руанда е от ключово значение за TotalEnergies, тъй като мозамбикската армия е слаба и неспособна да гарантира сигурността в региона. В края на август президентът Чапо сключи военен пакт с Кигали, което според анализатори е било продиктувано именно от рестарта на LNG проекта.

Предвиждат се строги мерки: достъпът по суша до Афунги ще бъде забранен, а хора и материали ще бъдат доставяни само по въздух и море. Това доведе до недоволство сред местните общности, които се опасяват от изолация и икономически загуби.

„Ако работниците останат вътре в комплекса, местните магазини и бизнеси ще бъдат изолирани“, алармира местният активист Даниел Рибейро. Общественото недоволство се засилва от усещането, че проектът е защитен като „остров на сигурността“, докато местното население в останалата част от провинцията живее в условия на непрестанна несигурност. Според анализатори това ще подхрани още повече недоверието към държавата

TotalEnergies от своя страна твърди, че прави всичко възможно в подкрепа на местното развитие и че „мащабът на проекта не позволява провал“, а за правителството той е стратегическа надежда за икономически растеж – въпреки рисковете за сигурността, човешките права и климата.

Руанда и ДР Конго провеждат първо заседание на съвместен комитет за надзор по мирната сделка.

Бунтовници от движението M23 се събират в пикап, след като са открили въоръжение при акция за почистване на училище за укрепване на местната солидарност с превземането на Букаву, провинция Южно Киву в източната част на Демократична република Конго, 20 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

🇷🇼🕊️🇨🇩 Руанда и Демократична република Конго проведоха първата среща на съвместния си надзорен комитет в четвъртък, предприемайки важна стъпка към изпълнението на мирното споразумение, договорено миналия месец във Вашингтон, въпреки че част от ангажиментите все още не са изпълнени.

Съединените щати, Африканският съюз и Катар се присъединиха към срещата на комитета във Вашингтон, който беше създаден като форум за решаване на въпроси, свързани с изпълнението и разрешаването на спорове по мирното споразумение.

Сделката между двете страни през юни отбеляза пробив в преговорите, водени от администрацията на президента Доналд Тръмп, която има за цел да сложи край на сраженията, отнели хиляди животи, и да постави начало на западни инвестиции в размер на милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други редки метали.

Дветете африкански държави се ангажираха да изпълнят сделка от миналата година, предвиждаща изтеглянето на руандийските войски от източната част на съседно Конго в рамките на 90 дни. Беше договорено също те да сформират съвместен механизъм за координация на сигурността в рамките на 30 дни и да приложат договорен миналата година план за наблюдение и проверка на изтеглянето на руандийските войници в рамките на три месеца.

Въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC) трябва да приключат в същия срок своите операции срещу Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), разположена в Конго въоръжена групировка, която включва остатъците от бившата армия и милиции на Руанда, отговорни за геноцида през 1994 г.

Въпреки това изминаха 30 дни от сключване на споразумението, но среща на съвместния механизъм за координация на сигурността така и не беше проведена, а операциите срещу FDLR и изтеглянето на войниците на Руанда все още не са започнали. В график все още е само срещата на съвместния надзорен комитет, която трябва да се проведе в рамките на 45 дни от подписването.

Старшият съветник на Тръмп за Африка Масад Булос заяви пред репортери в сряда, че в близките няколко дни ще бъде обявена среща на механизма за сигурност и подчерта, че споразумението не е излязло от релси.

Попитан за липсата на напредък по операциите срещу FDLR и изтеглянето на руандийските войски, Булос каза: „Нямаше определен срок за това… ако погледнете хронологията на това, което успяхме да постигнем от април насам, то е значително и напълно в съответствие с нашите стремежи. Така че в никакъв случай не е излязло от релси.“

Източници, запознати с преговорите, обаче признаха забавяния в изпълнението на споразумението, но добавиха, че това все още не застрашава цялостното споразумение. Военни и дипломатически източници споделиха пред Ройтерс, че страните в конфликта, включително въоръжени групировки като М23 и бойци от милиция, известна като Вазалендо, са подсилили своето военно присъствие на. фронта в източната част на страната.

Human Rights Watch: Най-малко 120 деца са отвлечени от джихадисти в северен Мозамбик от началото на годината.

Войници от Мозамбик (вдясно, с зелени униформи) и полицаи от Руанда (вляво, в сини униформи) са заснети в провинция Кабо Делгадо, северен Мозамбик.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt/AFP

🇲🇿⚔️🏴 Най-малко 120 деца са били отвлечени от началото на годината на територията на провинция Кабо Делгадо в северен Мозамбик от бойци на джихадистки групировки. Това сочи доклад на Human Rights Watch (HRW), публикуван във вторник.

Според правозащитната организация бойците на местната групировка Ал-Шабаб, която няма връзка с известния сомалийски клон на Ал-Кайда със същото име, са увеличили отвличанията на деца, като повечето от тях са използвани за пренос на плячкосани товари, принудителен труд, участие в битки, насилствени бракове и т.н.

„Ал-Шабаб трябва да пощади децата и да ги извади от конфликта“, заяви заместник-директорът на HRW за Африка. „Вербуването или използването на деца под 15-годишна възраст, за да участват в бойни действия, представлява военно престъпление“, алармира тя.

Богатата на природен газ провинция Кабо Делгадо в северната част на Мозамбик е арена на насилие от джихадистки групировки от 2017 г. насам, при което са загинали най-малко 6 000 души, а повече от 1,4 милиона са разселени. Освен това тежката ситуация със сигурността доведе до прекратяване на дейностите по мащабен проект за експлоатация на газови находища, ръководен от френската компания TotalEnergies.

Силите за сигурност на Мозамбик изпитват затруднения да се справят със ситуацията, поради което разчитат на помощ от войски на Руанда, Южна Африка и други регионални партньори.

Генералният секретар на Норвежкия съвет за бежанците (NRC) Ян Егеланд, който посети региона този месец, алармира, че „климатичните шокове, нарастващото насилие и задълбочаващият се глад имат разрушително въздействие върху населението“ и заяви, че според него хуманитарната криза в северен Мозамбик е една от най-пренебрегваните в световен мащаб.

Над 5 милиона души в региона страдат от критично недохранване, а други над 900 000 са в спешна нужда от храна. Ситуацията в Кабо Делгадо остава извън светлината на прожекторите, тъй като е засенчена от масовите протести след президентските избори миналата година. Нещата се влошиха допълнително след серия торнада, които връхлетяха региона, и спирането на външната помощ от страна на САЩ след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп на 20 януари 2025 г.

Конго и Руанда са близо до мирен договор с посредничеството на Тръмп.

Министърът на външните работи на Демократична република Конго Терез Кайиквамба Вагнер, държавният секретар на САЩ Марко Рубио и министърът на външните работи на Руанда Оливие Ндухунгирехе по време на церемония по подписване на принципна декларация между двете страни, Вашингтон, окръг Колумбия, 25 април 2025 г.
📸 Снимка: Sipa USA/Alamy Live News

🇺🇸🇨🇩🇷🇼 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че заедно с държавния секретар Марко Рубио е осигурил „прекрасен“ договор между Демократична република Конго и Руанда, а Пакистан го е номинирал официално за Нобеловата награда за мир за 2026 г.

„Много съм щастлив да съобщя, че заедно с държавния секретар Марко Рубио уредихме прекрасен договор между Демократична република Конго и Република Руанда във войната, известна с жестоко кръвопролитие и смърт, повече дори от повечето други войни, и продължава от десетилетия“, заяви Тръмп в публикация на своята платформа Truth Social.

Президентът отбеляза, че представители на двете страни ще бъдат във Вашингтон в понеделник, за да подпишат документите. Освен това той обсъди шансовете си да спечели Нобеловата награда за мир, заявявайки, че няма да я получи, „независимо какво направи“.

„Това е велик ден за Африка и, честно казано, велик ден за света“, допълни Тръмп в публикацията. „Няма да получа Нобелова награда за мир за това, няма да получа Нобелова награда за спирането на войната между Индия и Пакистан, няма да получа Нобелова награда за спирането на войната между Сърбия и Косово, няма да получа Нобелова награда за поддържане на мира между Египет и Етиопия (огромен язовир, построен от Етиопия, глупаво финансиран от САЩ, значително намалява водата, течаща в река Нил), и няма да получа Нобелова награда за сключване на Авраамовите споразумения в Близкия изток, които, ако всичко върви добре, ще бъдат изпълнени с включване на допълнителни държави, и ще обединят Близкия изток за първи път в историята!“

„Не, няма да получа Нобеловата награда за мир, независимо какво правя, включително за Русия/Украйна и Израел/Иран, каквито и да са резултатите, но хората знаят, и това е единственото, което има значение за мен!“

В сряда Индия отхвърли твърденията на Тръмп, че е прекратил войната между Пакистан и Индия.

„Преговорите за спиране на военните действия се проведоха директно между Индия и Пакистан по съществуващи военни канали и по настояване на Пакистан“, написа външният секретар на страната Викрам Мисри в съобщение до пресата. Премиерът Нарендра Моди също потвърди, че страната му „не е приемала посредничество в миналото и никога няма да го направи“.

Споменаването на Нобеловата награда за мир дойде почти два часа след като правителството на Пакистан разпространи дълга публикация в X, с която номинира официално Тръмп за наградата.

„Правителството на Пакистан взе решенеие да препоръча официално президента Доналд Дж. Тръмп за Нобеловата награда за мир за 2026 г. в знак на признание за неговата решителна дипломатическа намеса и ключово лидерство по време на скорошната криза между Индия и Пакистан“, се посочва в написаното. „Международната общност беше пряк свидетел на непровокирана и незаконна индийска агресия, представляваща грубо нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Пакистан и довела до трагична загуба на невинни животи, включително жени, деца и възрастни хора.“

Политическото ръководство в Исламабад заяви, че в момент на повишена регионална нестабилност Тръмп е показал „голяма стратегическа далновидност и изключително държавническо умение“ със „здраво дипломатическо ангажиране“ с двете страни във конфликта, с което е осигурил примирие.

„Тази намеса е свидетелство за ролята му на истински миротворец и ангажимента му към решаване на конфликтите с диалог“, продължава публикацията. „Правителството на Пакистан също признава и цени искрените предложения на президента Тръмп да помогне за разрешаването на дългогодишния спор за Джаму и Кашмир между Индия и Пакистан – проблем, застанал в основата на регионалната нестабилност.“

„Пакистан остава с надежда, че неговите искрени усилия ще продължат да допринасят за регионална и глобална стабилност, особено в контекста на продължаващите кризи в Близкия изток, включващи хуманитарната трагедия в Газа и влошаващата се ескалация с участието на Иран.“

Според уебсайта на Нобеловата награда, за да се номинира дадено лице за Нобелова награда за мир, то трябва да бъде „квалифициран номинатор“, което включва национални правителства, държавни глави, предишни носители на наградата и членове на определени международни организации.

Процесът на номинация е поверителен, а кандидатурите трябва да бъдат подадени до 31 януари, откъдето идва номинацията за 2026 г.

Ислямисти атакуваха руски изследователски кораб край бреговете на Мозамбик

🇲🇿⚓🇷🇺 На 10 май 2025 г. ислямистки бойци в северната провинция Кабо Делгадо на Мозамбик извършиха първата значима морска атака срещу чуждестранен кораб. Два бързоходни катера се приближиха и откриха огън по руския океанографски кораб Атлантида K-1704 във водите край остров Тамбузи, близо до град Мочимбоа да Прая.

По информация от независимото издание Mozambique Times, атаката се е случила в 15:20 часа на четири морски мили източно от острова. Корабът е успял да избяга в по-дълбоки води, като около 16:00 часа е подал слаб сигнал за бедствие, в който се чуват думите "пират" и "атака". По-късно, в 16:45 часа, Атлантида K-1704 е установил контакт с друг кораб в близките води и го информира за нападателите и тяхното местоположение.

Това е първият известен случай, в който ислямистките бойци атакуват чуждестранен кораб. Досега техните морски действия бяха ограничени до нападения на рибарски лодки и отвличания на рибари. Мозамбикските власти все още не са коментирали инцидента.

Атаката съвпада с терористично нападение в района на Муйдумбе, при което нападателите твърдят, че са убили 11 войници от въоръжените сили на Мозамбик (FADM).

Същия ден началникът на Генералния щаб на FADM, генерал Жулио Жане, проведе среща с генерал-майор Еми Рувуша, командир на руандийските сили в Кабо Делгадо. Според доклад на "Mozambique Times", срещата е била фокусирана върху съвместни оперативни стратегии в отговор на нарастващите атаки.

Това е първата среща на Жане с руандийското военно ръководство, откакто е назначен за началник на Генералния щаб на FADM.

Трима войници от Руанда бяха убити в Мозамбик.

Руанда изпрати 1000 войници през юли 2021 г. в подкрепа на въоръжените сили на Мозамбик в битката им да си възвърнат контрола над северната провинция Кабо Делгадо.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt/AFP

🇷🇼🇲🇿 Говорител на въоръжените сили на Руанда заяви във вторник, че трима войници са били убити, а други шестима са ранени при засада в Мозамбик през уикенда.

През 2021 г. Кигали заяви, че ще разположи около 1000 членове на Руандските отбранителни сили (RDF) и Националната полиция на Руанда (RNP) в островната държава, разтърсена от дългогодишни ислямистки бунтове.

„Вярно е, че нашите войници в Мозамбик бяха нападнати от засада, при която трима бяха убити“, заяви говорителят Роналд Руиванга, визирайки инцидента от 3 май в провинция Кабо Делгадо.

„Това е бойна зона и някои от тези инциденти са очаквани, но ситуацията беше овладяна“, каза той, добавяйки, че ранените „се възстановяват добре“.

Това е поредната вълна от сблъсъци в район, разтърсван от години от ислямистки бунт в провинция Кабо Делгадо, който се води от войнстващи ислямисти и джихадисти срещу силите за сигурност на Мозамбик в опит да установят ислямска държава в региона.

Цивилни са основната мишена на терористични атаки от ислямистки бойци. Основната фракция в региона е Ансар ал-Сунна, местна екстремистка групировка със слаби международни връзки. От средата на 2018 г. провинция Централна Африка на Ислямска държава стана активна и в северен Мозамбик, поемайки отговорност за първата си атака срещу силите за сигурност през юни 2019 г.

Освен това бандити използват бунта, за да извършват нападения. Към 2020 г. е отчетена ескалация в бунтовническите действия, като през първата половина на годината са извършени почти толкова нападения, колкото през цялата 2019 г.

Наименованието Ансар ал-Сунна в превод значи „поддръжници на традицията“ и е подобно на името на иракската сунитска групировка, сражавала се срещу американските войски между 2003 и 2007 г. Не местно ниво тя е известна като Ал Шабаб, но не е свързана официално с известния сомалийски клон на Ал-Кайда.

Известно е, че някои от ислямистите говорят португалски, който е официалният език на Мозамбик, но други говорят местния език кимване и суахили, езикът лингва франка, говорен северно от този регион в района на Големите езера. В докладите се посочва също, че членовете са предимно местни мозамбикци от областите Мосимбоа да Прая, Палма и Макомия, но включват и чужди граждани от Танзания и Сомалия.

Местните милиции под знамето „Уазалендо“ променят баланса в конфликта в източна ДР Конго.

🇨🇩 В източната част на Демократична република Конго терминът „Уазалендо“ (от суахили – „патриоти“) се е превърнал в неотменима част от местния речник, почти толкова широко разпространен, колкото и самите бойци в камуфлаж.

Става въпрос за местни паравоенни формирования, които си сътрудничат с редовната армия на страната (FARDC) в битката срещу бунтовниците от M23 – въоръжена група, която тероризира провинция Северно Киву от близо две години. От октомври 2023 г. насилието в региона рязко ескалира, а с нарастващия брой въоръжени бойци конфликтът навлезе в още по-опасна фаза.

„Преди и нас ни наричаха бунтовници. Днес вече сме Уазалендо и не се крием“, похвали се пред френското издание Le Monde боец от групата за самоотбрана Мазембе Майи-Майи.

Източно Конго е арена на многопластов конфликт, продължаващ близо три десетилетия, взел живота на около 6 милиона души и прогонил близо 7 милиона от домовете им, предизвиквайки една от най-големите вътрешни хуманитарни кризи в света.

Според доклад на Експертната група на ООН от декември 2023 г. повече 120 въоръжени групи действат в региона, но много от тях вече си сътрудничат с армията. Под знамето на Уазалендо, описвано като символ на „истинските патриоти“, те се опитват да легитимират своята дейност като се позиционират за евентуална бъдеща интеграция във FARDC.

Призивът към народа дойде още през ноември 2022 г., когато президентът Феликс Чисекеди прикани млади мъже и жени да се включат в „групи за бдителност“ в подкрепа на армията. Оттогава насам около 40 000 бойци са преминали обучение като част от Уазалендо.

„Това вече е лозунг, който всички използват“, казва християндемократичният кандидат от Северно Киву Кристиан Бадосе. „Властта превърна доктрината 'Уазалендо' в популистко послание.“

На 3 септември 2023 г. правителствен указ легализира присъствието на милиции в състава на FARDC. Така се формира анти-M23 коалиция, в която освен Уазалендо влизат и въоръжените сили на Бурунди, както и FDLR – хуту бунтовници, свързани с геноцида в Руанда през 1994 г.

Макар че армията на страната отрича официално партньорство с FDLR, анализатори на ООН са документирали, че към средата на декември 2023 г. на фронтовата линия са M23, подкрепяни от руандската армия, срещу FARDC, подпомагани от Уазалендо, FDLR, частни военни компании и войници от Бурунди.

Гражданското население страда най-много, тъй като е изправено пред произволни обстрели, отвличания и убийства, извършвани от всички страни в конфликта.

Докладът на ООН потвърждава сътрудничество между M23 и Твирванехо – група, действаща в Южно Киву в защита на местното тутси население. Това се усложнява допълнително от други въоръжени групи: CODECO и Zaire водят битки в провинция Итури; Нюатура, съюзник на FDLR, действа в Северно Киву, а близката до Ислямска държава групировка Allied Democratic Forces ескалира атаките си в Уганда.

Освен това конгоанската армия разчиташе на помощта на 1000 румънски наемници, които бяха обсадени и се предадоха на бунтовниците от M23 в Гома, столицата на провинция Северно Киву.

Експерти предупреждават, че правителството в Киншаса залага твърде много на военно решение и това крие сериозни рискове.

„Колкото повече армията и Уазалендо се хвърлят в сражения, толкова по-големи са загубите за цивилните. Киншаса има нужда от по-реалистична стратегия“, коментира Ричард Монкриф от Crisis Group пред Al Jazeera.

„Оръжието, дадено на Уазалендо, може в краткосрочен план да помогне срещу M23, но в дългосрочен – да засили самите милиции. Това е опасна игра“, заяви Дейвид Егеса, базиран в Кампала експерт по сигурността

Президентът на Бурунди твърди, че разполага с план на Руанда да го атакува.

🇧🇮⚔️🇷🇼 Президентът на Бурунди Еваристе Ндайишимие разкри, че разполага с „достоверни разузнавателни данни“ за план на Руанда да атакува страната му, чиито въоръжени сили се сражават с подкрепяните от Руанда бунтовници в съседна Демократична република Конго.

Той не даде подробности за предполагаемия план, който беше опроверган от Руанда, и заяви, че се надява проблемът да бъде разрешен чрез диалог.

„Знаем, че той има план да атакува Бурунди“, каза Ндайишимие в интервю за Би Би Си, визирайки президента на Руанда Пол Кагаме. „Бурундинците няма да приемат да бъдат убивани, както убиват конгоанци. Бурундийците са бойци“, подчерта той.

Външният министър на Руанда Оливие Ндухунгирхе описа изявлението като „жалко“, добавяйки в публикация на X, че двете страни водят дискусии и са се съгласили за необходимостта от военна и вербална деескалация.

Думите на Ндайишимие подчертаха регионалните залози на конфликта в източно Конго, където в момента продължава успешното настъпление на бунтовниците от движението М23, което от януари насам завладя обширни територии и уби хиляди.

Войната в източно Конго от 1998-2003 г. привлече повече от половин дузина чуждестранни армии. Този път Руанда предоставя оръжия и войски в подкрепа на бунтовниците, според сведения на ООН, докато войските на съседно Бурунди се сражават на страната на конгоанските сили.

Руанда многократно отрича да подкрепя M23, заявявайки, че силите ѝ действат в самоотбрана срещу армията на Конго и милициите, враждебни на Кигали.

Бурунди е разположил войски в Конго от години, за да преследва бурундийските бунтовници там, но изтегли по-голямата част от своите 12 000 войници от страната през февруари, според бурундийски офицер и дипломатически източници, разговаряли с Ройтерс.

Официални лица от Бурунди и Руанда са се срещали неведнъж през последните седмици, като са постигнали съгласие армията на Руанда и M23 да не окупират ключовия град Увира в конгоанската провинция Южно Киву, който се намира в близост до търговската столица на Бурунди Бужумбура, според четири източника на Ройтерс, запознати с преговорите.

И двете страни потвърдиха официално, че са се състояли срещи, но без да навлизат в каквато и да е била конкретика.

288 румънски наемници се предадоха на Руанда

🇨🇩🇷🇴 Общо 288 румънски наемници се предадоха на Руанда, след като преминаха границата от град Гома, която сега е под контрола на бунтовниците от движението M23. Съобщава се, че около 800 румънци са активни в Демократична република Конго, наети от местните власти да поддържат сигурността.

Съобщава се, че румънските наемници са били наети от Хорациу Потра, сътрудник на проруския политик Калин Джорджеску, и изпратени в Гома, за да установят правителствен контрол, според PressOne.

Потра, който се сблъска със съдебни проблеми в страната си, след като беше обвинен в планиране на подстрекаване на протести и нарушаване на правилата относно оръжията и боеприпасите, преди това потвърди, че е установил охрана за Джорджеску с помощта на бивши наемници, работили в Конго.

От МВнР не потвърждават самоличността и броя на блокираните. „Получени са молби за консулска помощ от техните семейства. Продължителният конфликт в Северно Киву се развива динамично и непредсказуемо. Сегашната ситуация на място е изключително нестабилна и опасна“, се посочва в прессъобщението.

MAE издаде предупреждение за пътуване за района и уверява, че е в постоянен контакт с цивилни и военни органи на ООН, както и с тези в Демократична република Конго, Уганда и Руанда.

На 27 януари, понеделник Гома се събуди от мощна стрелба, по-късно бунтовниците обявиха, че са превзели регионалната столица, а десетки хиляди цивилни избягаха през границата с Руанда.

Бунтовниците наредиха на войниците от конгоанската армия да се предадат 3 часа сутринта в понеделник, а 100 конгоански войници предадоха оръжията си на уругвайските войски от мироопазващата мисия на ООН в Конго (MONUSCO), според уругвайската армия.

В понеделник сутринта мироопазващите сили и техните семейства бяха евакуирани към Руанда. Около 14 000 мироопазващи сили на ООН са на място, като много от тях са ранени, съобщава Euronews.

Боевете в Конго продължават непрекъснато от геноцида в Руанда през 1994 г. който постепенно се разпространи в съседните страни, когато въоръжени групи, водени от етническата група тутси се сблъскаха с хуту – друга етническа група, населяваща региона. В източната част на страната се сражават общо около 100 различни въоръжени групи.

Експерти на ООН съобщават, че Руанда е разположила 3000–4000 войници и предоставя голяма огнева огнева мощ, включваща ракети и снайперисти, в подкрепа на бойците от движението M23, което твърди, че защитава тутси в Конго. В отговор Конго прекъсна дипломатическите си връзки с Руанда.

Бунтовниците от М23 превзеха Гома в Демократична република Конго.

🇷🇼 Хиляди жители на Гома, най-големия град в източната част на Демократична република Конго, избягаха в понеделник, след като бунтовниците от М23, подкрепяна от Руанда група, превзеха областния център от въоръжените сили на страната, на фона на ескалиращи боеве през последните дни и призиви за изтегляне, отправени от Съвета за сигурност на ООН към бунтовниците.

Изстрели и експлозии отекнаха през нощта, преди десетки бунтовници във военни униформи да се отправят рано сутринта в понеделник към столицата на провинция Северно Киву, която се намира на границата с Руанда. Правителството на Конго все още не е потвърдило падането на Гома, който се намира на 1500 км източно от столицата Киншаса, два дни след като скъса дипломатическите си връзките с Руанда в събота.

Бунтовниците от движението M23, подкрепяно от Руанда, са една от стотината въоръжени групи, които се борят за плацдарм в богатия на минерали регион в конфликт, който продължава няколко десетилетия и е един от най-големите в цяла Африка. Бунтовниците временно превзеха Гома през 2012 г., преди да бъдат принудени да се изтеглят под международен натиск, и се появиха отново в края на 2021 г. с нарастваща подкрепа от Руанда, според правителството на Конго и експерти от ООН. Правителството на Руанда отрече такава подкрепа.

Анализатори предупредиха, че последната ескалация на военните действия може допълнително да дестабилизира региона, който вече е дом на една от най-големите хуманитарни кризи в световен мащаб с повече от 6 милиона разселени хора. Повече от една трета от населението на Северно Киву е сред разселените, според доклад на ООН.

ООН призова бунтовниците да се оттеглят

В изявление късно в неделя Съветът за сигурност на ООН призова за незабавното изтегляне на бунтовниците от региона.

„Членовете на Съвета за сигурност осъдиха продължаващото явно незачитане на суверенитета и териториалната цялост на Демократична република Конго... и че M23 сложи край на създаването на паралелни администрации на територията на ДРК“, се посочва в изявлението.

В ранните часове на понеделник бунтовниците обявиха, че са превзели града точно когато изтече крайният срок, даден на конгоанските сили за сигурност да се предадат. Бунтовниците призоваха конгоанската армия да се събере на централния стадион, а жителите да запазят спокойствие.

Представители на правителството заявиха, че страната се намира „в ситуация на война“, за което обвиниха Руанда в извършването на „фронтална агресия и обявяване на война“. Конго прекъсна дипломатическите си връзки с Руанда в събота, след като скорошните опити за преговори между двете страни се провалиха.

Настъплението в Гома е кулминация на продължителна битка между силите за сигурност на страната и бунтовниците, при която няколко града по границата с Руанда попаднаха в ръцете на последните.

Жителите потърсиха укритие в съседна Руанда

В неделя стотици жители маршируваха в жегата и през нощта по пътища с интензивен трафик, докато се опитваха да избягат от Гома в Руанда, носейки своите бебета, дрехи и други вещи на гърбовете и главите си. Много от тях все още бягаха в понеделник сутринта.

„Бягаме, защото видяхме войници на границата с Руанда да хвърлят бомби и да стрелят“, каза Сафи Шангуе, който беше сред движещите се.

Бинту Кейта, специалният представител на ДР Конго за ООН, каза на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН късно в неделя, че „ние сме в капан“, като летището е затворено и пътищата са блокирани.

Най-малко 13 миротворци на ООН бяха убити във военните действия през последната седмица. Мироопазващите сили на ООН, известни още като MONUSCO, навлязоха в Конго преди повече от две десетилетия и разполагат с около 14 000 мироопазващи сили на място.

Уругвайската армия в Гома, която служи в мироопазващата мисия на ООН, посочи в изявление на социалната платформа X късно в неделя, че повече от 100 конгоански войници оставят оръжията си.

Бунтовниците от Движение М23 превзеха ключов град в провинция Северно Киву.

Войници от Демократична република Конго охраняват срещу бунтовническата група М23 в Луберо, провинция Северно Киву
📸 Снимка: Al Katanty/Reuters

🇨🇩 Бунтовниците от Движение 23 март (М23) поеха контрола върху стратегически град в източната част на Демократична република Конго, прибавяйки още едно към поредицата териториални завоевания на групировката, съобщиха местни политици.

В събота въоръжени бойци на движението поеха контрола над Масиси, административен център, разположен на около 80 км от големия град Гома, който е столица на провинция Нор Киву, заяви членът на провинциалния парламент Алексис Бахунга пред агенция Ройтерс в неделя.

„Правителството ще вземе мерки за възстановяване на държавната власт на цялата територия“, увери той.

Друг депутат от парламента, Жан-Пиер Айобангира Сафари беше лаконичен и отбеляза, че Масиси е изгубен „засега“.

Корней Нангаа, лидер на Алианс на река Конго (AFC), коалиция от бунтовнически групи, стремящи се да свалят правителството, в която участва и M23, отбеляза, че силите на бунтовниците са успяли да достигнат центъра на града в следобедните часове на събота.

Местни източници посочват, че хиляди цивилни са били разселени в резултат на сраженията и сега търсят подслон в съседни райони, като провинциалната столица Гома, която вече е приютила над четири милиона вътрешно разселени хора, алармира Ален Уайкани от Al Jazeera.

„Ситуацията със сигурността остава много напрегната в град Масиси ден след като бунтовниците успяха да превземат тази стратегическа зона, втората по големина територия превзета от силите на правителството“, обясни той.

„Президентът на Демократична република Конго Феликс Чисекеди все още поддържа позицията си, че няма да има пряк диалог“, подчерта той.

През изминалата година близо един милион души са напуснали домовете си, отправяйки се към други части на страната, заради ескалацията на бойните действия.

Демократична република Конго обвинява съседна Руанда, че подкрепя движението M23 с оръжие и финанси – твърдение, което Кигали отхвърля. Преговорите за спиране на огъня между лидерите на двете страни с посредничеството на Ангола бяха внезапно отменени в средата на декември заради възникнали разногласия по условията на предложеното споразумение.

Движението M23, което възникна преди повече от десетилетие, е базирано основно в богатата на природни ресурси провинция Северно Киву, разположена в източната част на страната, откъдето неговите бойци предприемат смъртоносни атаки.

Лидерите му са предимно от етническата група тутси, която е декларирала като една от основните си цели да се защитава от атаките на въоръжените групи на хуту – друга етническа група, избягала от Руанда след геноцида през 1994 г.

Превземането на огромни територии в източната част на Демократична република Конго и дългите години на политически хаос и етническо насилие доведоха до огромна хуманитарна криза, засегнала милиони.

Масиси, град с приблизително население от 40 000 души, е административна столица на територията Масиси в провинция Северно Киву, която е богата на селско стопанство, добитък и минерали.

Превземането му само по себе си е огромен успех за бунтовническото движение M23 и поражда опасения от страна на правителството относно потенциална заплаха за близките политически и търговски центрове като Гома и Букаву.

Армията на ДР Конго атакува своите доскорошни съюзници.

Специалните части на въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC) се събират на стадион близо до Минова, на около 40 км югозападно от Гома, четвъртък, 29 ноември 2012 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jerome Delay

🇨🇩🇷🇼 Армията на Демократична република Конго уби по погрешка трима членове на съюзническа въоръжена група в засегнатата от конфликт източна част на страната, съобщиха източници от сигурността пред AFP в четвъртък.

Армията беше започнала нападение, насочено към Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), една от многото групи, които се сражават срещу съперничещи милиции, лоялни на Кигали.

Но конгоанските сили погрешка удариха позиция, държана от бойци на Алианса на патриотите за свободно и суверенно Конго (APCLS) - въоръжена група, която се противопоставя на М23, група на етническите тутси, за които се смята, че заплашват териториалната цялост на страната и получават подкрепа от Руанда.

APCLS се сражава рамо до рамо със силите на конгоанската армия срещу възобновената офанзива на бунтовническото движение M23 в региона Северно Киву.

Въпреки че също са съюзници на FDLR, военните на Демократична република Конго се ангажираха да разбият въоръжената група съгласно споразумение, сключено през юли тази година със съседна Руанда, насочено към прекратяване на разрастващия се конфликт в източната част на страната.

Нападението, насочено към FDLR, удари лагер за разселени лица близо до Гома, столицата на провинция Северно Киву. Трима бойци от APCLS бяха убити и дузина други бяха ранени, сподели пред AFP командир на групата, пожелал анонимност.

Трима цивилни също бяха убити, а други 21 бяха ранени в боевете, съобщиха източници от местни хуманитарни организации.

В понеделник силите на ДРК са извършили операция с цел залавянето на командир на FDLR в село Шову в Северно Киву, посочиха местни източници и източници от службите за сигурност.

Богатият на минерали регион е измъчван от вътрешно и трансгранично насилие през последните три десетилетия. Силите на ДРК от 2021 г. се борят с бунтовническата милиция М23, която завзе големи части от територия в източната част на страната.

Русия е внесла 30 милиона долара в евро банкноти и щатски долари от Руанда въпреки санкциите

📸 Снимка: Remitly

🇷🇺💰🇷🇼 Русия е внесла повече от 29 милиона долара в банкноти в щатски долари и евро от Руанда тази година, въпреки санкциите на Запада върху вноса на пари в брой, съобщи в понеделник разследващото издание Вёрстка, позовавайки се на поверителни митнически данни.

Съединените щати и Европейският съюз забраниха износа на свои банкноти в Русия през март 2022 г. след пълномащабното нахлуване в Украйна. Оттогава около 2,27 милиарда долара в долари и евро са изпратени в Русия от страни като Турция, Обединените арабски емирства и други, които не са наложили подобни ограничения.

Според изданието на 23 януари руският държавен износител на оръжия Рособоронекспорт е внесъл банкноти от 100 долара на стойност 29,21 милиона долара от Министерството на отбраната на Руанда.

По-рано, на 18 януари, по-малко известна компания, наречена Aero-Trade, която предоставя услуги за безмитно пазаруване за полети и летища, регистрира две пратки в Русия: една на стойност 20 милиона долара и друга за 20 милиона евро (22,14 милиона долара). Съобщава се, че това е последният внос на това, което Русия публично нарича „токсични“ валути поне до 30 април.

Reuters идентифицира Aero-Trade като единствената компания, която е декларирала внос на чуждестранна валута за 2022 и 2023 г., отчитайки общо 1,5 милиарда долара в банкноти в 73 пратки, всяка от които е оценена на 20 милиона долара в долари или евро. Местоназначението и точният източник на средстава не може да бъде установен.

В изявление по онова време Aero-Trade заяви, че „не е участвала в доставката на твърда валута за Русия“.

Руанда беше сред огромното мнозинство от членовете на ООН, които осъдиха нахлуването на Русия в Украйна.

Армията на Демократична република Конго обвини бунтовниците от М23 в нарушаване на примирието

🇨🇩 Военните на Демократична република Конго обвиниха бунтовниците от M23 в понеделник в нарушаване на наскоро сключено примирие след като в източната част на страната отново избухнаха сражения.

На 30 юли президентската канцелария на Ангола обяви, че на министерска среща за сигурността и ситуацията с мира в източната част на Демократична република Конго, проведена в столицата на Ангола Луанда, е постигнато съгласие за ново прекратяване на огъня от 4 август.

В изявление военните заявиха, че бунтовниците са предприели атаки срещу позиции на армията в Кикубо в територия Луберо, провинция Северно Киву близо до границата с Уганда в неделя.

„Въоръжените сили на Демократична република Конго повтарят, че смятат това войнствено поведение за още едно нарушение на прекратяването на огъня, установено от процеса от Луанда“, каза говорител на конгоанската армия, лейтенант-полковник Нджике Кайко Гийом.

Той допълни, че армията „ще отнесе тези нарушения към съответния механизъм за проверка, за да осигури отчетност“.

В изявление от неделя бунтовниците посочиха, че самолети на конгоанската армия са прелетели над окупираните от тях райони на Луберо и Рутшуру, описвайки въпросното действие като „явно нарушение на примирието и недопустима провокация“.

Армията на страната отхвърли твърдението като опит на бунтовниците „да прикрият множеството си нарушения на примирието“.

Жителите и членовете на гражданското общество отбелязаха, че относителното спокойствие се е върнало в понеделник, въпреки че страховете остават.

„Ситуацията остава непредвидима. Тъй като и двете страни продължават да укрепват позициите си, това поражда опасения от подновяване на враждебните действия, което оказва натиск върху хуманитарните нужди и причинява ново разселване на цивилни“, каза гражданския активист Жан-Клод Кавая.

Външните министри на Демократична република Конго, Руанда и Ангола ще се срещнат отново през септември, за да обсъдят мирния план за източно Конго.

След почти десетилие, в което конфликтът в страната беше замръзнал, бунтовническата група M23 поднови сраженията през 2021 г.

Демократична република Конго и западните страни обвиняват Руанда, че оказва подкрепа на бунтовниците – твърдение, което Кигали последователно отрича.

M23, бунтовническа група, водена от представители на етническата група тутси, беше основана през 2012 г. Групата твърди, че защитава интересите на тутси срещу милиции на етническата група хуту, чиито лидери са свързани с геноцида в Руанда през 1994 г. Тутси съставляват около 1%-2% от населението на Демократична република Конго.

7 млн. бежанци и 13 млн. гладуващи - Демократична република Конго пред безпрецедентна хуманитарна катастрофа

Разселени от продължаващите битки между конгоанските сили и бунтовниците от М23 се събират в лагер в покрайнините на Гома, Демократична република Конго, сряда, 13 март 2024 г.
📸 AP Photo/Moses Sawasawa

Ескалиращото насилие в източната част на Демократична република Конго доведе до разселването на най-малко 250 000 души през последния месец, каза високопоставен служител на ООН в сряда, описвайки ситуацията като хуманитарна криза.

Далеч от столицата на страната, Киншаса, източно Конго отдавна е превзето и опустошено от въоръжени групировки, възползващи се от хаоса и беззаконието, настанили се в региона от десетилетия. Да се направи оценка на числеността и структурата на въоръжените групи би било изключително трудно, но според общоприетото разбиране броят им е не по-малко от 120. Всяка от тях води самостоятелна борба в опит да сложи ръка върху колкото се може по-голям дял от територията и ресурсите на региона, редовно извършвайки кланета и бомбени атаки срещу мирното население. Резултатът е една от най-големите хуманитарни кризи в света, с приблизително 7 милиона вътрешно разселено население, много от които са извън обсег на каквато и да е била хуманитарна помощ.

„Наистина е сърцераздирателно - това, което видях е наистина ужасна ситуация“, каза пред Асошиейтед прес Рамеш Раджасингам, директор по координация в хуманитарната служба на ООН. Г-н Раджасингам пътува до град Гома, където много хора намериха подслон и убежище.

Толкова много хора, разселени за толкова кратък период от време. Това е наистина безпрецедентно.

На фона на засилващите се сражения между силите за сигурност на страната и бойците от т.нар. „Движение 23 март” – доминиращата в региона екстремистка групировка, за която се твърди, че подддържа връзки със съседна Руанда – продължава да тероризира село след село, принуждавайки местното население да избяга в Гома, най-големият град в региона с постоянно растящ брой на населението – от малко под 250 хиляди според преброяването през 2004 г. до 2 милиона души към днешна дата.

Въпреки твърденията на бунтовниците, че техните атаки са насочени единствено към местните сили за сигурност, но не и към цивилното население, бойци на екстремисткото движение продължават да държат под обсада цели общности. В същото време приблизително половината от територията на провинция Северно Киву е на практика под техен контрол, оставяйки много хора в капан и без достъп до жизненоважна помощ.

Избягахме от несигурността, но и тук живеем в постоянен страх. Намирането на спокойно място се превърна в утопия за нас. Може би никога повече няма да имаме този шанс.

Споделя 20 годишната Чанс Уабива, една от хилядите вътрешно разселени бежанки, намерили подслон и убежище в Гома.

Преизбран за втори петгодишен мандат през декември, конгоанският президент Феликс Чисекеди обвини съседна Руанда, че предоставя военна подкрепа на бунтовниците. Руанда отрича обвиненията, но експертите на ООН казаха, че има сериозни доказателства за присъствието на нейните сили в Конго.

Регионалните и мироопазващите сили на ООН бяха помолени да напуснат Конго, след като правителството ги обвини, че не са успели да разрешат конфликта.

Рамеш Раджасингам допълни, че международните хуманитарни организации правят всичко възможно, за да достигнат до възможно най-голям процент от хората, пряко засегнати от конфликта, но призна, че:

„Огромният поток от хора създава предизвикателства, които надхвърлят това, което можем да направим в момента. Трябва да намерим решение за страданието, разселването, загубата на препитание, загубата на образование“, завърши той.

Източник: Africanews