Руски FPV дрон прогори бронирания евакуационен бус на „Пролиска“ в Краматорски район

🇺🇦🎯🇷🇺 Руски камикадзе дрон с кумулативен противотанков заряд улучи брониран евакуационен бус на хуманитарната мисия „Пролиска“ край село Очеретине в Краматорски район и го запали отвътре. Секунди по-рано екипажът изскочи навън, предупреден от минувачи на пътя. Всички в буса оцеляха. През юни бронираната капсула на друга кола на групата издържа попадение от FPV дрон, спасявайки екипажа ѝ. Този път кумулативният заряд прогори капсулата на бронирания бус, дарен през август, а хората оцеляха, защото вече не бяха вътре.

Ударът е нанесен в 14:50 ч. Ръководителят на „Пролиска“ Йевген Каплин публикува във Facebook изявление, записано на видео. Украинските медии, сред тях „Укринформ“ и ZMINA, цитираха неговия разказ. Сутринта екипажите са извозвали от Краматорск и Словянск хора с ограничена подвижност, лежащи болни и ранени до междинен пункт за евакуация в Олександривка, където са ги предавали на втори екипаж с небронирани медицински коли. До обед са изведени 18 души. Бусът се е връщал само с екипа по трасето Олександривка – Краматорск за следващата група, когато дронът го застига при Очеретине. Селото сее намира в селищна община Олександривка, на около 15 км източно по права линия от едноименния град, и не бива да се бърка с друго село със същото име северно от Авдиивка. Мястото е на участъка, който доброволците изминават с брониран автомобил, преди да предадат евакуираните на небронирания транспорт.

По думите на Каплин секунди преди попадението минувачите „започнаха да бягат встрани от автомобила и да дават знаци на екипажа в него, за да го предупредят, че дронът приближава“. Ръководителят на групата, координаторът на евакуацията в Донецка област Йевген Ткачов, е наредил бусът веднага да спре и всички да напуснат. „Тези секунди спасиха живота на онези, които бяха в колата. Ударът беше нанесен, когато в колата вече нямаше членове на екипажа“, каза Каплин във видеото.

Дронът е ударил покрива „право в двуметровия стикер“ с името на организацията и надписа за евакуация. Зарядът е кумулативен, т.е. бойна част, която концентрира взрива в тясна метална струя, предназначена да пробива броня. Според поста той „проби и прогори от край до край бронираната капсула“ на автомобила и предизвика пожар вътре. Кадрите, които „Пролиска“ сподели, показват пламък, избиващ от покрива на бял бус с логото и надпис „Евакуация“, а след това и гъст дим над буса, чиято шофьорска врата е отворена.

Организацията разполага с буса от два месеца. Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC) го предаде от името на правителството на Швейцария на 19 август, Световния ден на хуманитарната помощ, а евакуациите с него се финансираха от Хуманитарния фонд за Украйна, управляван от ООН. Каплин казва, че колата е работила по участъци, „които се контролират от дронове“, като за това време с нея са изведени над 500 жители на Донецка област. В края на август автомобилът превози хигиенни пакети и лекарства за останалите хора в прифронтовия град Святогирск и село Маяки в рамките на конвой от различни агенции на ООН. Тогава Каплин написа: „Ситуацията със сигурността в Донецка област става все по-тежка. Всеки ден руската армия използва авиобомби и артилерия, пътищата се контролират от безпилотни апарати от различен тип.“ Само няколко дни по-късно, на 1 септември, Путин обяви Святогирск за превзет. Областният управител Вадим Филашкин и командирът на 3-ти армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки опровергаха твърдението още на следващия ден, като Билецки дори записа видео от самия град.

7 месеца по-рано Ткачов беше зад волана на друг бус на мисията. На 20 март в Олексиево-Дружкивка дрон удари покрива на цивилен микробус, в който имаше 4 евакуирани, докато екипажът бавно минаваше през кръстовище и търсеше адреса на следващия човек. Попадението е било „точно до огромната хуманитарна емблема, която операторът на дрона не можеше да не забележи“. Двете жени, на 83 и 63 години, загинаха, а още двама евакуирани бяха ранени. Тогава Ткачов определи удара като внезапен: „Дронът падна отгоре, вероятно от голяма височина, преди това нищо не се чуваше.“ Каплин го нарече „стотният инцидент с атаки срещу екипа ни, но първият, довел до загинали хора“.

Отговорът тогава беше в две посоки. Ткачов обяви пред Kramatorsk Post, че евакуациите от Миколаивка и Дружкивка спират, „докато няма бронирани коли“, а тези от Краматорск и Словянск продължават. „На прифронтовите територии все още остават десетки хиляди хора и работата трябва да продължи“, каза той. Каплин поиска от международната общност да позволи на хуманитарните групи да използват средства за електронна война и да им помогне с бронирани коли: „Ако на колата имаше средства за електронна война, мисля, че последствията нямаше да са толкова тежки.“ Първата бронирана кола на мисията, закупена със средства на Хуманитарния фонд за Украйна, пристигна в Донбас на 24 май и курсовете от Дружкивка бяха подновени.

На 3 юни, след 10 дни работа, и тя беше ударена. FPV дрон улучи покрива над кабината на водача на улица в Дружкивка, докато екипажът отиваше за още 3 души, след като вече беше извел 7. Зад волана и този път беше Ткачов. Бронираната капсула пое удара. И Ткачов, и доброволецът с него бяха невредими. „Главното е, че тя издържа удара и спаси хората“, каза Каплин пред ZMINA и описа дрона като „обикновен FPV дрон, който не се управлява по оптично влакно“. Според него най-вероятно е можело дронът да бъде заглушен, ако хуманитарните екипи имаха право на тази защита. Бронираният бус, предаден през август, обслужваше евакуациите от Краматорск и Словянск, които доброволците не бяха спирали.

През март Каплин нарече удара в Олексиево-Дружкивка стотния инцидент с атаки срещу екипа, а сега вече отчита 120-ата атака срещу хората, транспорта, офисите и складовете на мисията. И двете числа са според преброяването на самата „Пролиска“. Сред по-тежките удари е ударът с авиобомба в Олександривка на 23 септември, където има пункт за предаване на евакуираните цивилни: той разруши жилищния блок, в който се намираше регионалният офис на „Пролиска“, а според областния управител Филашкин загинаха 5 души. Каплин нарича ударите по превозните средства с надписи „Евакуация“ целенасочени и ги определя като нарушение на международното хуманитарно право. Ткачов говори за своя случай още през март: „Те знаеха кой съм и с какво се занимавам. Това беше целенасочена атака.“

От поредицата атаки срещу колите на „Пролиска“ три удара позволяват да се сравни защитата, която дава бронята: тези през март, юни и октомври. И при трите случая дронът пристига отгоре. През март цивилният микробус не опази пътниците си. През юни бронираната капсула на първата собствена кола издържа. През октомври кумулативният противотанков заряд, създаден да пробива броня, прогори капсулата на дарения бус, а хората от екипажа бяха спасени не от бронята, а от няколко души на пътя, които видяха дрона преди тях и ги предупредиха. Видът на заряда обаче е известен само за удара през октомври: за юнския Каплин казва само, че дронът е „обикновен FPV, който не се управлява по оптично влакно“, а експерти трябваше да установят доколко е пострадала самата капсула. Затова съпоставката на трите случая не позволява да се уточни дали капсулата е пробита заради бойната част, различната кола или точката на попадение. Сигурно е друго: бронята веднъж опази доброволците, но веднъж изгоря, т.е. не дава гаранция.

Решаващо ще бъде с какъв автомобил „Пролиска“ ще продължи евакуациите по маршрута Краматорск – Олександривка. През юни мисията очакваше още 3 бронирани коли, а през март беше спряла курсовете само там, където няма бронирани автомобили. Ако на трасето излезе друга бронирана кола, организацията още залага на бронята; ако курсовете бъдат прекратени, докато има бронирани коли на разположение, това вероятно ще означава, че след удара с кумулативен заряд и тя вече не смята бронята за достатъчна защита за лежащо болните, които извежда от двата града.

Загина Валерия Степанова – операторката на FPV дронове, която проговори за тормоз в армията

🇺🇦🕯️ Валерия Степанова, с позивна „Демон“, оператор на FPV дронове от 432-ри отделен полк за безпилотни системи към Сухопътните войски на Украйна, е загинала при изпълнение на бойна задача, след като е била поразена от вражески дрон. За смъртта ѝ съобщи на 13 октомври проектът „Тя стои“, който разказва за жените в Силите за отбрана на Украйна. В края на август Степанова беше разказала публично за сексуален тормоз и побои, които по нейните думи е преживяла в друга част.

Датата и мястото на гибелта не са оповестени, а полкът не е коментирал публично смъртта ѝ. Авторката на проекта Олена Олийник, която беше разпространила и публикациите от август, изрази съболезнования на семейството: „Загина като героиня, защитавайки Украйна и всеки от нас. Млада, красива, майка. Децата ѝ останаха без майка. Няма думи, които да поберат тази болка. Ще помним смелостта ѝ – в боя и решението да не мълчи.“

FPV дроновете, които управляваше Степанова, са малки бойни летателни апарати. Операторът ги насочва с 3D очила, които му позволяват да вижда в реално време, сякаш се намира в кабина. Те са сред основните оръжия и на двете страни в ивицата от няколко километра край фронтовата линия. Затова операторите им, които работят близо до позициите на противника, са постоянна цел за неговите дронове.

През август Степанова разказа в Instagram история, която я направи известна. Тя подписва договор със 118-а отделна бригада на териториалната отбрана, като е разчитала да бъде оператор на безпилотни летателни апарати. Вместо това първоначално е изпратена на команден и наблюдателен пункт. По думите ѝ при едно от дежурствата представители на командването пиели алкохол и настоявали да пие и тя. После загасили лампата и заключили вратата. Държали я и се опитвали да я опипват, а тя се съпротивлявала и се опитвала да избяга. Успяла да се измъкне едва когато мъжете заспали.

След като разказала за случилото се, я преместили в друг батальон. Там, отново по нейните думи, я били и душили. В крайна сметка Степанова напуска частта самоволно – нарушение, известно в украинската армия със съкращението СЗЧ. Тя обяснява постъпката си с факта, че не ѝ разрешават да се прехвърли към друго подразделение, в което иска да служи.

След публикациите Степанова съобщава за заплахи срещу себе си. Скоро след това публикува отговора на командването на 118-а бригада, в който се съобщава, че е започнало вътрешно разследване. Тя предупреди още, че историята ѝ се използва в руски информационно-психологически операции. По-късно тя уточнява, че обвинениятаз ѝ засягат два конкретни батальона и че е обобщила, когато е говорила за бригадата като цяло. По думите ѝ заплахите в един момент заплахите спират. След това става ясно, че е преминала в 432-ри полк, където служи до смъртта си.

Проектът „Тя стои“ изрично подчертава, че не твърди връзка между обвиненията и гибелта на Степанова. Олийник настоява обаче да се проверят както фактите за насилие, за които тя съобщава по-рано, така и обстоятелствата около гибелта ѝ. Според нея Степанова е намерила сили да разкаже публично какво е преживяла и е имала право на защита и справедливост.

„Този въпрос изисква независима проверка и ясни отговори. По същия начин разследването на заявените от Валерия факти за насилие трябва да се доведе докрай. Смъртта ѝ не бива да се превръща в причина за премълчаване или отказ от търсенето на истината. Всички, чиято вина бъде установена, трябва да понесат наказание“, се казва в изявлението на проекта, в което е отбелязано и Министерството на отбраната.

По-рано, на 19 септември, в Запорожка област загина и друг украински военнослужещ, известен далеч извън армията. Това е 62-годишният Микола Карпюк, съосновател на УНА-УНСО, която през 2014 г. става част от „Десен сектор“. През 2016 г. руски съд го осъди на 22,5 години затвор по обвинения, свързани с Първата чеченска война. Правозащитната група „Мемориал“ го призна за политически затворник. През септември 2019 г. той беше върнат в Украйна при размяна на затворници, а по-късно постъпи в армията.

Дроновете убиват все повече хора и извън въоръжените сили. На 21 септември Ерик Мьосе, председател на Независимата международна комисия на ООН за разследване на събитията в Украйна, каза пред Съвета по правата на човека, че от началото на пълномащабната инвазия са убити над 17 000 цивилни, а почти 54 000 са ранени. По думите му край фронта расте броят на цивилните жертви на такива дронове.

Към момента не е обявен резултат от вътрешното разследване в 118-а бригада, а полкът, в който Степанова е загинала, не е съобщавал подробности за последната ѝ бойна задача. Проектът „Тя стои“ търси отговори точно по тези два въпроса.

Украйна изпитва StarGate, дрон за въздушна евакуация на ранени от фронта

🇺🇦🚑 Украинската компания SkyFall предаде на фронтова част първия StarGate – тежък безпилотен хексакоптер, предназначен за евакуация на ранени войници по въздух от позиции, които са трудно достъпни с наземен транспорт. По данни на производителя апаратът може да носи до 150 кг и лети до 15 км в едната посока. Това е достатъчно за един войник в бронежилетка и със снаряжение, положен в затворена медицинска капсула с носилка. Изпитанията на предната линия започнаха в средата на октомври в 475-и отделен щурмови полк „CODE 9.2“, който сам поиска системата. Екип на Associated Press наблюдава демонстрация на дрона на 14 октомври на неназовано място в Украйна. В материала си агенцията нарича StarGate първия украински въздушен дрон за евакуация на ранени.

Евакуацията на ранен се превърна в едно от най-опасните действия на фронта, тъй като руските дронове, насочвани от оператор по изображението от бордовата камера, поразяват всяко превозно средство, което се движи в близкия тил. Наземните роботизирани платформи, с които украинската армия извършва голяма част от евакуацията, пазят екипажите, но не спестяват време. По данни, цитирани от AP, роботът стига до позицията за 2-3 часа, засяда в калта, в ями, на минни полета и по разбити пътища, а понякога раненият не може да бъде евакуиран на същия ден. При тежка травма такова забавяне струва човешки живот.

Полкът, който ще провежда изпитания на StarGate, се сблъсква с този проблем отблизо. През август двама негови военнослужещи, тежко ранени от руски дронове „Молния“ на връщане от успешен щурм, останаха на открито, след като изпратеният за тях наземен робот беше улучен от дрон и обездвижен. Евакуирани са от командира на щурмовата рота Владислав Полски, който сам подкара пикап до поразената платформа, без да има време да облече бронежилетка, натовари двамата и ги откара на сигурно място. Пресслужбата на Обединените сили публикува запис на спасяването.

Командирът на полка, майор Олександър Настенко с позивна Флинт, се е обърнал към основателя на SkyFall с молба за по-безопасен начин за евакуация на пострадали от труднодостъпни позиции. Пред AP Настенко не обеща резултат: „Това е изцяло нов метод за евакуация“, а според него за първите изводи е нужен поне месец работа.

По данни на SkyFall, крейсерската скорост на StarGate е 65 км/час, а максималната достига 105 км/час, така че може да измине 10 км за минути. Подготовката за полет отнема около 10 минути. Връзката с оператора е осъществена по два канала – Starlink и собствената система L-Link, а изкуствен интелект насочва дрона при загуба на GPS сигнал при заглушаване или спуфинг. Ако връзката се загуби напълно, дронът сам определя маршрут за връщане в безопасна зона. Термокамери позволяват нощни полети, конструкцията издържа на дъжд и сняг, а според компанията хексакоптерът продължава полета и след загуба на 1 от 6-те си рамена.

Срещу вражеските FPV дронове StarGate носи мрежомет, който изстрелва мрежа, оплитаща се във витлата на атакуващия дрон, който се разбива. На демонстрацията пред AP срещу хексакоптера бяха пуснати FPV дронове при включени средства за електронна война и мрежата отклони един от тях. Независими данни за надеждността на апарата и неговата способност да оцелява в бой засега няма.

Идеята не е нова за украинската армия – новото е готовата система. През май Militarnyi показа изпитание на тежък мултикоптер без име, който вдигна във въздуха човек в ролята на ранен. Тогава военнослужещи посочиха две условия, без които методът не може да влезе в употреба: защитена капсула за пострадалия и защита на самия апарат от FPV дронове. StarGate е конструиран според тези две изисквания, макар засега само производителят да твърди, че ги изпълнява.

Цената на комплекса започва от 50 000 долара и зависи от конкретната конфигурация, а SkyFall заявява, че при успешни тестове ще достигне производство на 1000 апарата месечно до края на годината. Компанията стои зад тежкия бомбардировъчен хексакоптер Vampire, FPV дроновете Shrike и прехващачите P1-SUN, като в началото на октомври представи и ударния дрон Thor Hammer с бойна глава от 40 до 50 кг. StarGate обаче е конструиран за обратната задача: не да поразява цели, а да връща хората живи от фронта.

Първите реални евакуации в „Код 9.2“ ще покажат дали идеята работи: може ли голям хексакоптер с човек на борда да прелети 15 км над зона, в която FPV дронове ловуват всичко, което се движи, и да го направят по-бързо и по-сигурно от наземния робот, на който досега се разчиташе за евакуацията на пострадалите?

Украйна свали руски дрон КВС с пръстеновидно крило

🇷🇺✈️🇺🇦 Украински оператори на дронове свалиха нов вид руски ударен дрон с пръстеновидно крило, което обгръща целия корпус вместо обичайните крила, разперени встрани. Апаратът беше прехванат от отряд „Wormbusters“ на 414-та отделна бригада безпилотни системи „Птиците на Мадяр“, начело с Роберт Бровди. Бригадата публикува кадри от самото прехващане на своята страница във Facebook, а първи за случая съобщи АрміяInform, официалната онлайн агенция на Министерството на отбраната на Украйна.

Дронът, обозначен като КВС (съкращение от „Князь Владимир Святославич“), е проектиран и разработен от руския научно-производствен център „Ушкуйник“. Той беше представен публично за първи път на 26 март 2026 г. на снимки, публикувани от изпълнителния директор на компанията Алексей Чадаев. Той е изграден върху 10-инчова платформа със същата рамка, използвана в стандартни FPV дронове, но около фюзелажа е добавено пръстеновидно крило. Затвореният контур намалява интензивността на крайните вихри спрямо с отворено крило и така подобрява аеродинамичната ефективност, като допълнителна подемна сила идва от въздушния поток, преминаващ надолу през самия пръстен. Ефектът нараства с ъгъла на атака. Идеята на конструктора е дронът да съчетава изправяне във вертикално положение при старта с по-ефективен полет при подхода към целта, вместо да разчита само на подемната сила на витлата си през целия маршрут.

Производителят твърди, че КВС достига до 50 км обсег и носи до 3 кг бойна глава, сравнима по маса с тази на по-ранния „Князь Вандал Новгородски“ – другия ударен дрон от семейството на „Ушкуйник“. Компанията заявява също, че дронът може автоматично да захваща цели и да продължава полета си самостоятелно, ако връзката с оператора е прекъснала по време на подхода. Нито едно от трите твърдения (обсегът, полезният товар и автономната работа при прекъснат радиоканал) не е получило независимо потвърждение. Към този момент те остават твърдения на производителя, а не установени бойни характеристики.

Важно е да се разграничи КВС от друг руски дрон със сходна визуална идея. Украинските сили забелязаха пръстеновидни дронове над фронтовата линия още през октомври 2025 г. 14-ият отделен полк безпилотни системи на Украйна документира дронове, наречени „Комета“; украинският експерт по електронна война Сергей Бескрестнов първи съобщи за тях в своя канал. „Комета“ обаче е разработка на съвсем друга руска компания „Шаг вперед“, чиито промоционални кадри вече бяха излъчени по руската държавна телевизия през юли 2025 г. – месеци преди първата поява на КВС. Общ за двата дрона е само инженерният принцип на затвореното крило. Те имат различен произход, производители и имена и са част от отделни програми, появили се в различни моменти и представени от различни компании.

КВС е третият публично представен дрон от серията „Ушкуйник“, изграден около управлението по оптично влакно, устойчиво на електронно заглушаване. Преди него беше представен „Князь Вандал Новгородски“ и разузнавателния „Князь Вещий Олег“. Украинските войски вече свалиха няколко единици от последния вид: Националната полиция на Украйна съобщи, че полкът „Днипро-1“ от щурмова бригада „Лют“ е унищожил на 18 февруари 2026 г. един такъв дрон, а 225-и отделен щурмови полк е унищожил друг такъв месец по-рано. Бескрестнов определя „Ушкуйник“ като „мощна компания“ и очаква да премине към масово производство на дронове от серията, тъй като именно тя е сред основните доставчици на системи с оптични влакна за руските войски на фронта.

Кадрите от прехващането, споделени на 8 октомври, показват самия дрон няколко секунди преди свалянето му. В публикация на бригадата операторите ѝ реагират с изненада на непознатия силует: „Какво беше това? Вероятно НЛО! Появи се от нищото… А, чакай, все пак падна.“ Конкретното място на сваляне не е уточнено в наличните източници, а украинската страна засега не е потвърдила дали дронът е бил насочен към дадена цел, когато е прехванат.

Украински дрон-прехващач удари руски ударен вертолет Ми-28НМ във въздуха

🇺🇦🚁🇷🇺 FPV дрон, управляван от оператори към 115-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) настигна и порази във въздуха руски щурмови хеликоптер Ми-28НМ „Нощен ловец“. Бригадата публикува записа от камерата на дрона на 14 октомври, а 10-и армейски корпус го разпространи в Telegram. Ударът е дело на зенитно-ракетния дивизион „Прибулци“ („Пришълците“), ПВО подразделението на бригадата. Неговите оператори воюват с дронове-прехващачи – малки по размер и бързи летателни апарати, насочвани от оператор срещу въздушни цели по изображението от камерата.

Вертолетът е летял ниско над заливна низина, прорязана от горски пояси, а в даден момент от него излитат ракети. Дронът го проследява отвисоко, после се спуска към него и се приближава, докато двигателите и главният редуктор, който предава мощността им към носещия винт, не заемат целия кадър. Образът спира точно в мига на контакт. Така обикновено завършват записите на FPV дронове, чиято връзка с оператора прекъсва при попадение. Бригадата обобщи: „Зенитният FPV дрон прехвана машината във въздуха, без да остави шанс нито на техниката, нито на екипажа.“ Датата и мястото на удара не се уточняват. Към момента руската страна не е съобщила за загуба на Ми-28НМ.

Дивизионът е натрупал опит срещу безпилотни цели, преди да порази пилотирана машина. През септември 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, съобщаваше как „Прибулци“ свалят ударни дронове „Молния“, с които руската армия атакува украински градове. На 17 юли 2026 г. същите оператори с помощта на дрон-прехващач свалиха „Орион“ – тежък разузнавателно-ударен дрон. Агенцията оцени апарата на 5 млн. долара и посочи, че това е вторият такъв, свален от прехващач.

Ми-28НМ е последната итерация на основния руски щурмови вертолет. Изпитанията ѝ започнаха през 2016 г. При първия полет в Томилино тогавашният заместник-министър на отбраната Юрий Борисов отбеляза, че промените се основават на бойната употреба на вертолета в Сирия. Двамата членове на екипажа – пилот и оператор на въоръжението – заемат места един зад друг в бронирана кабина, за която се посочва, че може да издържи на бронебойни куршуми и 20-мм снаряди. За разлика от Ми-28Н новата версия разполага още със средства за управление в предната кабина, така че и операторът може да пилотира. Над главината на носещия винт е монтиран радар. Въоръжението включва 30-мм оръдие, управляеми ракети и блокове с 80- и 130-мм неуправляеми ракети С-8 и С-13. Министерството на отбраната на Руската федерация определя задачата на Ми-28НМ на фронта като унищожаване на укрепени райони и струпвания на военна техника. ArmyInform оценява машината на 18-20 млн. долара.

Вертолетът е значително по-бавна цел от самолета, но не и непременно лесна за FPV дроновете. Ми-28НМ лети с крейсерска скорост от 270 км/ч. Sting, един от прехващачите, проектирани за прехващане на ударни дронове „Шахед-136“, лети с крейсерска скорост от 140-170 км/ч и достига около 280 км/ч, по данни на Kyiv Post. Модернизирана версия развива над 315 км/ч при изпитание през август 2025 г., но свойствата на най-новия модел не са публикувани. При толкова близки скорости прехващач трудно би настигнал вертолет при хоризонтален полет; предимството му е височината, от която може да пикира. Носещият винт и въздушната струя под него могат да отхвърлят малкия дрон в последните метри. Видеото на „Прибулци“ показва точно такъв подход: дронът наблюдава вертолета отгоре и се спуска зад него едва при последното сближаване.

По-ранните опити показват колко трудно се стига до потвърдено сваляне. На 6 август 2024 г. безпилотник на звеното М2 от Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна уцели опашния винт на Ми-28 над Курска област. Източник в службата го представи пред „Украинска правда“ като първото поразяване на вертолет от FPV дрон във въздуха, а руските военни канали признаха, че машината е кацнала принудително. Няколко дни след това същото звено удари опашната част на Ми-8, оборудван с два блока от неуправляеми ракети. Съдбата му остана неизвестна. На 15 юли 2026 г. 427-а бригада „Рарог“ от Силите за безпилотни системи (СБС) порази Ми-28 край Вязовое в Белгородска област. Командващият силите Роберт Бровди написа, че вертолетът се е забил с носа в земята, но Militarnyi не откри потвърждение за свалянето. Според прочита на записа дронът е атакувал отгоре и отзад, като се е целел в опашната греда, но вероятно е бил отхвърлен от лопатите или въздушния поток. Сериозна повреда на опашната греда обикновено сваля вертолета – затова дронът се е насочил към нея. Дронът на „Прибулци“ достига до фюзелажа в зоната на двигателите, под самия носещ винт, а не до опашката.

Съотношението между цените на прехващача и целта е силно в полза на първия. Бригадата не заяви модел на прехващача. Широко използваният Sting, който Wild Hornets разработи през 2024 г. срещу „Шахед-136“, струва 2100 долара, както заяви представителят на компанията Алекс Рослин пред Financial Times. Евтиният прехващач вече е масово оръжие: от началото на 2026 г. украинските части са унищожили със Sting над 11 000 ударни дрона и примамки от сериите на „Шахед-136“ и „Гербера“, по данни на изданието „Оборонка“ от септември. Ако дронът на „Прибулци“ идва от същия ценови клас, съотношението между неговата цена и тази на Ми-28НМ е около 1:9000. При случая с „Орион“ от юли съотношението е около 1:2400. Двете цели, обявени от дивизиона за три месеца, струват заедно 23-25 млн. долара по оценките на ArmyInform.

Прехващачите навлязоха в масова употреба срещу „Шахед“ и руските разузнавателни дронове, а записите от 2026 г. показват, че украински FPV дронове атакуват и вертолети. Щурмовите вертолети летят ниско, за да останат скрити от радарите на зенитно-ракетните комплекси от релефа и земната кривина. Срещу дрон, който ги вижда отгоре, ниският полет не дава същата защита. Слабото място на тази оценка е малкият брой публикувани случаи: при първия удар по Ми-28 вертолетът каца принудително по данни на военни канали в Русия, а при атаката на „Рарог“ свалянето не е потвърдено. Предвид хилядите прехващачи, изразходвани от украинските сили срещу дронове, е вероятно и други бригади да насочат същото оръжие срещу вертолети. Оценката ще се засили, ако руски военни канали признаят загубата или ако руските вертолети започнат да летят с ескорт или на по-голяма височина край линията на съприкосновение. Ще отслабне, ако следващите записи отново завършват без потвърдено падане. Вертолетът, който се крие от радара в гънките на терена, вече има противник, на когото радар не е нужен: оператор, който го вижда в камерата на дрона.

Шест години затвор за латвийска активистка, изпратила 43 евро за руската армия

🇱🇻⚖️🇷🇺 Рижкият градски съд осъди на 7 октомври проруската активистка от Резекне Полина Камльова на 6 години затвор за превод на 157 беларуски рубли (около 43 евро) за закупуване на заглушител на дронове за руските войски на фронта в Украйна. Плащането е извършено през посредник в Беларус. Освен лишаването от свобода съдът ѝ наложи три години пробационен надзор. За присъдата съобщи местната новинарска агенция LETA.

Съдът приспадна от срока времето, което подсъдимата е прекарала в ареста от момента на задържането си на 2 декември 2025 г. В затвора ѝ остават 5 години, 1 месец и 25 дни. До влизането на присъдата в сила тя остава под стража и може да я обжалва пред Рижкия окръжен съд, който е въззивната инстанция. Делото е по чл. 77.2 от Наказателния закон на Латвия, „финансиране на въоръжен конфликт“, който предвижда до 10 години затвор и до 3 години пробационен надзор. Съдът ѝ определи 6 от възможните 10 години и пълния срок на надзора.

Според обвинението, както го предава LETA, всичко започва с кореспонденция в WhatsApp през декември 2024 г. Познат на Камльова от Русия, лице за контакт на руския военно-патриотичен център за специална подготовка „Каскад“, ѝ предлага да помогне на руската армия да събере пари за оборудване за войната в Украйна, на което тя се съгласява. След това познатият ѝ уточнява за какво събират пари: за устройство, наречено в обвинителния акт „куполно покритие за електронна война FPV-4 – заглушител на дронове“.

Камльова е наясно, че не може да преведе пари от латвийска към руска банка. Две от най-големите банки в страната спряха плащанията към Русия още през 2022 г.: SEB в Латвия преустанови на 1 юни 2022 г. всички преводи към и от Русия и Беларус във всички валути, а Luminor, действаща в Латвия, Литва и Естония, спря от същата дата изходящите плащания към двете страни. Затова Камльова писа в WhatsApp на свой познат в Беларус и го помоли да преведе парите вместо нея, без да му казва за какво са. Той изпълни указанията ѝ и преведе 157 рубли от личната си сметка в беларуска банка.

Така парите стигат до Русия, без Камльова да нарежда превод от своя сметка. Веригата обаче остави следа на друго място: според обвинението всяка стъпка до самия превод е отразена в съобщение в WhatsApp – от руското предложение и поръчката на заглушителя за дронове до самата молба към беларуския посредник. Службата за държавна сигурност на Латвия (VDD) образува делото на 25 ноември 2025 г. и седмица след това задържа Камльова и претърси два свързани с нея обекта в Резекне и община Прейли, откъдето иззе носители на информация. На 28 януари 2026 г. в свое официално изявление, обявяващо предложението за повдигане на обвинение, отправено към прокуратурата, службата определи целта на парите без уговорки: оборудване за заглушаване на дронове „за руските войници на фронта в Украйна“.

FPV дроновете са малки ударни безпилотни летателни апарати, управлявани от оператор в реално време с видеоочила. Куполните заглушители срещу тях създават около машина или позиция зона, в която дронът губи връзката с оператора или видеосигнала. По същия начин през юли 2024 г. The Defense Post определи руската система „Зонт“ (в превод: „чадър“) и изтъкна, че военните са поискали такава защита след месеци, белязани от колосални загуби на бронирана техника от FPV дронове. Подобни заглушители се закупуват и чрез дарения: още към края на 2023 г. наблюдател, цитиран от Business Insider, посочи многобройни руски канали в Telegram, събиращи пари за заглушители за отделни руски части. Сумата на Камльова е вноска в такава кампания за набиране на средства: лицето за контакт я помоли да помогне със събирането на пари за устройството.

Член 77.2 не поставя праг на сумата. В сегашната си редакция от февруари 2015 г. той наказва прякото или косвено събиране или предаване на парични средства или имущество, „придобити по какъвто и да е начин“, на страна във въоръжен конфликт извън Латвия, чиито действия са насочени срещу териториалната цялост или политическата независимост на държава. На 16 март 2026 г. същият Рижки градски съд осъди член на организирана група на 11 години лишаване от свобода, 3 години надзор и експулсиране. Ръководената от него група е изпратила в Русия няколко десетки комплекта Starlink Mini, части за оръжие, гилзи, куршуми и преносими метеорологични станции за балистични изчисления на обща стойност 200 000 евро, като това дело включваше и нарушаване на санкциите на ЕС. През октомври 2025 г. Рижкият окръжен съд наложи на бившия общински съветник в Рига Игор Кузмук от партия „Съгласие“ 2 години затвор и 1 година надзор, тъй като сподели в собствения си канал в Telegram призив за набиране на пари и снабдяване на руските сили.

Сумата на Камльова е над 4000 пъти по-малка от тази по делото за Starlink, докато срокът на присъдата ѝ е малко над половината от срока по онова дело. Спрямо присъдата на Кузмук за споделения призив той е три пъти по-дълъг. Сравнението сочи, че за латвийските съдилища решаващо е какво се финансира с превода и за кого е предназначено, а не размерът на сумата: пари за конкретно военно устройство за фронта тежат повече от споделен призив, независимо от размера им.

Камльова членува в проруската партия „Руски съюз на Латвия“. След ареста ѝ лидерът на партията Андрей Пагор, общински съветник в Йелгава, я нарече своя съратничка и определи случващото се в страната като твърде подобно на „лов на вещици“. Пет дни след задържането в колонка в RT беше обявено, че Съветът за развитие на гражданското общество и правата на човека към руския президент ще се обърне във връзка със случая към върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк. Колонката я представи като шивачка от фабрика в Резекне, която до 2022 г. организирала концерти на руска музика и почиствала братските гробове на съветски войници. В колонката се твърди, че доказателства не са били представени; делата в Латвия нарече „бавен геноцид“ на несъгласните и отправи предупреждение, че по този член „дори ако просто изпратиш в Русия буркан сладко, могат да те обвинят във финансиране на агресията“. Очаквано руските твърдения се разминават с обективната истина, а присъдата описва друго: не пратка за роднини, а пари за заглушител, поискани от лице за контакт на военно-патриотичен център за руските сили на фронта. Месец по-рано в друга колонка в RT същият съвет обяви, че ще се обърне към Тюрк и заради Кузмук. Разликата между двете присъди обаче следва вида на деянието, а не политическия профил на осъдените.

Присъдата е на първа инстанция и този подход ще бъде проверен в два случая. Рижкият окръжен съд ще покаже дали малката сума може да доведе до по-кратък срок: съществено намаление би означавало, че размерът на превода все пак има тежест. Втората проверка ще дойде от делата на две жени, задържани от VDD през май и август 2026 г. по чл. 77.2. Според службата едната, руска гражданка, от години живееща в Латвия, е превеждала редовно пари в подкрепа на руската армия по призиви в интернет след началото на пълномащабната инвазия. Другата е негражданка на Латвия – статут на бивши съветски граждани и техни потомци, които все още не са получили латвийско гражданство – и превела събрани дарения от сметката си към Русия. Присъди със срокове, съпоставими с този на Камльова, ще потвърдят, че в Латвия всеки един превод за армията на агресора се наказва като финансиране на войната, без значение от неговия размер. Преводът през Беларус заобиколи банковата забрана, но кореспонденцията остави следа, благодарение на която прокуратурата разкри престъплението.

Украински наземен робот свали с мрежа руски FPV дрон, настигнал го отзад

🇺🇦🕸️🇷🇺 Украинска наземна роботизирана платформа изстреля мрежа от задната си част, с която свали руски дрон броени мигове преди удара. Видеото е заснето от самия дрон, който настига гъсеничната машина по права отсечка на шосеен път, чиято периферия е осеяна с бетонни прегради – „драконови зъби“. В края на клипа машината изстрелва от задната част мрежа, която очевидно закача перките на дрона извън кадър, при което картината се разпада и на екрана остава надпис „NO IMAGE“. Видеото е публикувано от Telegram канала KARYMAT, а популярното руско издание „Военный осведомитель“ го представи като успешно използване на мрежомет като комплекс за активна защита.

Censor.NET публикува видеото и описа видяното като изстрел, произведен от оператор на роботизиран комплекс (НРК, както в Украйна наричат безпилотните наземни машини) по време на логистична задача. Операторът забелязал заплахата навреме и изстрелял мрежа. Изданието не посочва нито конкретна част, нито модел или място. „Военный осведомитель“ публикува същия запис и го определи като пример за успешно използване на мрежомет като КАЗ – комплекс за активна защита, т.е. средство за обезвреждане на приближаващия боеприпас, преди той да нанесе удар.

Във втора публикация блогърът той подбор с още няколко примера: три записа от камери на роботи – два дневни и един нощен. И при трите изстрелът се вижда като облак, а на всеки екран в същия миг се показва превключване на реле чрез светващ надпис „RELAY1 HIGH“ или „RELAY2 HIGH“. Надписът не показва дали релето се превключва от оператор, или автоматично. Самият автор признава, че не е известно дали работи автоматично, или операторът на наземния дрон я задейства ръчно, но че тя действа убедително при строго хоризонтално приближаване на дрона към целта. Откъде са записите и кога са заснети, не се уточнява. На 3 юни същият източник беше показал изпитания на украински мрежомет за роботи и леки машини.

Мрежата за неутрализиране на FPV дронове не е новост. Frontliner свързва интереса към нея с дроновете, управлявани с оптично влакно, чийто сигнал за управление се предава по проводник, а заглушаването не действа, което оставя на противника остава физическото прехващане. Преносимият украински мрежомет, който изданието описва, има обсег до около 30 метра, произвежда един изстрел и изисква човек, който да го вдигне в последния миг. Първият му прототип е от февруари 2024 г. През август 2025 г. RFE/RL разказа за отряди в Луганска област, монтиращи мрежомети на малки дронове, които свалят с тях руски дронове над пехотата. Екипът с позивна Армани твърдеше, че е свалил 100 дрона за 5 седмици. Монтирано на наземната машина, устройството стреля, без до него да има човек.

През 2026 г. подобни системи за роботи бяха обявени една след друга. На 1 юни „Українська правда“ описа прототипа „Тарантул“ на Rovertech: датчици, камера с изкуствен интелект и мрежомет, които следят дали се приближават FPV дронове и стрелят автоматично. Основателят на компанията Борис Дрожак призна тогава, че мрежометите имат различна ефективност и не са пригодени за монтаж на роботи, но съобщи, че техният прототип вече е свалил дрон при полеви изпитания. На 2 юни командирът на полк „Лава“ към Националната гвардия на Украйна Володимир Мирчук разказа пред Defender Media за собствена система за роботи, която засича приближаващия дрон чрез камера и изстрелва мрежа. Според него тя сработва успешно в 66% от случаите. В началото на август киевската SMART BIRDS показа робота VORON с до 8 мрежомета „Павук“ и обсег до 45 метра. Операторът потвърждава всяка цел с камерата и сам дава команда за изстрел. Според служител на компанията пред Mezha Defense две мрежи под различни ъгли спрямо хоризонта трябва да покриват както дрон, който чака на пътя, така и приближаващ дрон.

На 14 септември Дрожак обясни пред „24 Канал“, че най-очевидният ход на руските оператори е да се приближат бързо, да предизвикат изстрела и веднага да се отдръпнат. Затова алгоритъмът на Rovertech не стреля при първата поява на дрона, а го оставя да навлезе в зона, от която вече не може да излезе. При тези скорости дронът понякога изминава около 20 метра за една секунда, затова моментът на изстрела се изчислява в симулатор. Симулаторът показва и къде ще падне дронът след прихващането, и дали няма да запази достатъчно инерция, за да стигне все пак до робота. Phantom Defence показа на конференцията IT Arena в Лвов модулния мрежомет Mangal, съобщи Euromaidan Press на 30 септември. Той има шест заряда, две камери и автоматично откриване на цели и е предназначен за монтаж на машини или на постове. Според компанията първите серийни образци ще излязат на пазара след няколко месеца.

Мрежата не е единственият метод за противодействие. На 29 юни Oboronka показа запис, на който робот TerMIT продължава мисията си след директно попадение на FPV дрон. Производителят Tencore обяснява това с корпуса от стомана Hardox 500. На 30 юли 66-а механизирана бригада на ВСУ публикува запис на друг TerMIT, който избягва дрон с рязък завой наляво. Според описанието на OSINT613 операторът го е забелязал чрез задната камера.

Това има ключово значение за логистиката: според Дрожак превозът на 1,5 тона товар изисква три пикапа и най-малко трима водачи, които иначе биха били изложени на риск от FPV дроновете. Съпоставката показва, че мрежометът в задната част на наземната машина е преминал отвъд етапа на заявените възможности: същият автор, който на 3 юни показа изпитания, на 3 октомври пише за използването му срещу FPV дрон, а записът е от самия дрон. Нито един от източниците не съобщава коя от разработките на Rovertech („Лава“, SMART BIRDS и Phantom Defence) е попаднала в кадъра. Най-подробните числови данни за надеждността са от командира на частта, разработила системата. Записът показва приближаване по права линия, а блогърът свързва ефекта на мрежата именно със строго хоризонтално приближаване. Устойчивостта на метода ще се изясни по два наблюдаеми признака. Потвърждение би било серийно разгръщане на такива системи в бригадите и записи, на които мрежата прехваща дронове при различни траектории на приближаване.

Украински FPV дронове поразиха Т-54 с противодронов навес в руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Украински FPV дронове поразиха съветски танк Т-54, използван за прехвърляне на пехота от руския тил към предните позиции в Запорожка област. Това съобщи АрмияInform, позовавайки се на кадри от удара, публикувани от 423-ти отделен полк за безпилотни системи „Скитски грифони“ към 20-и армейски корпус. Т-54 е приет на въоръжение през далечната 1946 г. и вероятно е най-старата серийна конструкция, които руската армия е извадила от складовете за войната в Украйна.

Записът показва танка на черен път през открито поле. Над купола и корпуса е издигната надстройка, отвъд която стърчи цевта на оръдие. Видеото събира няколко атаки на дронове, а последните кадри показват как танкът гори, обвит в гъст черен дим. „Но никоя защитна конструкция не опази този танк от нашите дронове в тила на врага“, написа полкът под видеото. Датата на удара не е посочена, а точното място не е обявено.

По данни на полка този Т-54 е прекарал десетилетия в базите за съхранение на Далечния изток, след което изминава почти 9000 км, за да стигне до бойното поле. Първите подобни сведения датират от март 2023 г. Руската разследваща група Conflict Intelligence Team публикува тогава запис на влакова композиция, която пренася Т-54 и Т-55 на запад от Арсеньев в Приморски край, където е 1295-а централна база за ремонт и съхранение на танкове. Това беше първото свидетелство, че Москва връща в строя бронирана техника от това поколение.

След Т-54 съветската, а след нея и руската армия получиха Т-72, Т-80 и Т-90. Трите стрелят със 125-мм гладкоцевно оръдие, докато Т-54 носи 100-мм нарезно и използва други боеприпаси. В полка смятат, че връщането на толкова стари танкове говори за недостиг на съвременна броня и боеприпаси от стандартни танкови калибри. Разликата в калибъра стои в основата на довода: недостигът на 125-мм снаряди не засяга танк, който стреля със 100-мм.

Неговият командир полковник Виталий Герсак свърза случая с установена практика. По думите му руските войски периодично хвърлят в механизираните щурмове на Запорожкото направление танкове на основата на Т-54, изцяло покрити с навеси, които украинските части наричат „сараи“. В края на септември, разказа Герсак, противникът се е възползвал от лошото време, за да тръгне паралелно от три посоки, за да пробие украинската отбрана. Нито един от опитите не е успял, а украинските FPV дронове са заснели провала им.

Сходна картина описват и на Гуляйполското направление в същата област. На 19 септември говорител на 7-и корпус за бързо реагиране на десантно-щурмовите войски заяви, че руските сили вероятно са натрупали достатъчно бронирана техника, за да подкрепят пехотата с механизирани щурмове на тактическо ниво там, където имат поне минимални успехи. Изказването беше цитирано от Институтът за изследване на войната (ISW) в дневната му оценка.

Танковете под навес се появиха на фронта през април 2024 г. Още през юни същата година TWZ описа как се изпращат начело на щурмовете към добре укрепени позиции, включително през минни полета, където поемат основната част от ударите на дроновете. По изчисление на чешкия експерт Якуб Яновски, един от авторите на базата данни за визуално потвърдени загуби Oryx, подобен танк издържа 10–15 попадения на FPV дрон, преди да бъде обездвижен, и 30–50, преди да бъде унищожен. Това е 2-5 пъти над обикновения танк. Цената на тази оцеляемост се плаща в огнева мощ: навесът обездвижва купола и силно ограничава въртенето му, а с това и способността на танка да поразява позиции.

Руски танк в ролята на превоз показа и украинската 66-а отделна механизирана бригада. На нейното видео от 8 септември руска щурмова група се вози на основен боен танк до горска ивица, после изскача от него и се разпръсва пеша, а машината остава за FPV дроновете. Бригадата описа танка като превозно средство за еднократна употреба. Типът му не е посочен.

Складовете, от които идват тези корпуси, са почти напълно изпразнени. Според анализ на сателитни кадри, публикуван на 9 юни от изследователя с псевдоним Jompy, който анализира руската бронирана техника по търговски сателитни изображения на базите, в складовете са останали 2088 танка. В началото на 2022 г. те са били 7342. Годни за възстановяване са около 851, сред които Т-54 и Т-55 са около 100. Останалите 1237 са на практика мъртъв запас: около 440 са Т-64, които руската армия не използва, а голяма част от другите са разглобени за резервни части.

Сателитното преброяване подкрепя половината от довода на полка, защото резервът, от който руските сили попълваха загубите в продължение на 4 години, е изчерпан на близо 72%. За другата половина, недостига на съвременни танкове в строя, има и друго обяснение със собствени данни. По изчисление на Euromaidan Press действащият руски танков състав към юни надхвърля предвоенния, който IISS оценява на около 3000 танка. Изданието съчетава визуално потвърдените загуби в базата на Oryx, бройката на Jompy и изтекли документи на „Уралвагонзавод“ за около 250 нови Т-90М годишно, публикувани от Frontelligence Insight. Според същия анализ руските полеви армии са преминали през 2025 г. към щурмове, водени от пехотата, за да пазят оставащите си танкове от украинските дронове, а Москва продължава да изтегля бронирана техника от складовете, за да изгради стратегически резерв за бъдеща фаза на войната.

Сметката на самия полк съвпада с тази картина. Подразделението беше разгърнато от батальон в полк на 1 август. Дотогава, за под 2 години, то отчете 21 поразени танка срещу 5750 поразени руски военнослужещи и 533 автомобила.

Недостигът в склада и пазенето на новите танкове не се изключват. Складът наистина се изпразва, но от най-старите корпуси, които още излизат от него, вероятно отиват там, където загубата им е най-сигурна и струва най-малко: в челото на механизирания щурм под навес или като превоз до горската ивица. В тази роля калибърът на оръдието има малко значение, защото куполът под навеса едва се движи, а от танка се очаква да поеме дроновете, докато щурмът напредва. Полкът вижда в Т-54 знак за недостиг, а данните за действащия парк сочат по-скоро към разпределение, при което по-новите танкове се пазят, а по-старите се изразходват.

Кое обяснение е по-близо до истината, ще стане ясно по две неща. Ако механизираните щурмове в посока Запорожие продължат да се провеждат само от обковани Т-54 и Т-55, а следващото сателитно преброяване покаже, че и последните около 100 годни танка от това поколение са изтеглени, полкът ще се окаже прав и за бронята в строя. Ако в същия сектор се появяват и новите Т-90М или модернизираните Т-72Б3, а старите корпуси остават под навесите, по-вероятно е Москва да харчи първо онова, което ѝ струва най-малко. Тогава танкът, приет на въоръжение година след края на Втората световна война, е пратен почти 9000 км като броня за еднократна употреба.

„Басидж“ създава женски батальони и учи жени на FPV дронове

🇮🇷🪖 „Басидж“, паравоенното опълчение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), е сформирал изцяло женски батальони за бързо реагиране в Техеран. Жените се обучават да боравят с автомат, да стрелят с противотанкови оръжия, да водят градски бой, да оказват първа помощ и да управляват FPV дронове, които операторът насочва през камерата им в реално време. Обучението е част от кампанията „Джанфада“ (на фарси: „готов да даде живота си“), в която според говорителя ѝ Сасан Заре жените възлизат на 32% от записалите се. Започнала през март като онлайн регистър на готовност за отбрана, инициативата вече разпределя доброволците по батальони и води подготовка с оръжие под командването на „Басидж“.

Подготовката върви по две линии. На 23 септември ръководителят на „Басидж“ Хосейн Таеб откри първия учебен център за доброволците на площад „Имам Хосейн“ в Техеран. Пет дни по-късно руската държавна телевизия RT показа оттам жени, които се учат да стрелят, да управляват малки дронове, да боравят с преносими противотанкови оръжия и да оказват тактическа медицинска помощ. Втората линия е курсът за подбран национален отбор от жени, проведен в Седмицата на свещената отбрана, с която Иран отбелязва ирано-иракската война от 80-те години на миналия век. Кадрите от него публикува на 29 септември Asriran. Участничките са преминали през самоотбрана, градски бой, спускане с въже, стрелба, управление на FPV дронове, спасителни действия и оцеляване в природата. Според изданията те идват от отрядите в няколко провинции, сред които отряд „Саер“ в провинция Техеран, и се намират под командването на инструктора Мохамадреза Торкашванд.

Числото 32% Заре съобщи на пресконференция на 16 септември, когато каза, че вече разполага с пълните данни от регистъра. През май, по предварително проучване, той говореше за 35%, а английският превод на думите му в репортажа на RT от 28 септември съдържа дял на жените „около 40%“. Самият регистър също остава спорен. Месец след старта властите обявиха над 31 милиона записали се, малко над една трета от населението. Според Al Jazeera активисти в чужбина, прегледали изходния код на сайта, са открили под 4 милиона записа, а за регистрация е стигал телефонен номер, без национален идентификационен номер. Персийската платформа за проверка на факти „Фактнаме“ оцени твърдението за над 30 милиона като невярно. На 18 септември командирът на корпуса „Мохамад Расулула“ за Голям Техеран бригаден генерал Хасан Хасанзаде все пак заговори за 33 милиона. Той даде и числото, което има значение за обучението: за военната фаза в сайта са се записали над 600 000 души, около 50 пъти по-малко от обявения регистър.

Регистърът беше открит на 29 март, в разгара на войната, която САЩ и Израел предприеха срещу Иран на 28 февруари. В началото участниците единствено заявяваха готовност, а по-късно попълваха формуляр, в който посочваха с какво искат да помагат: подкрепа на военните усилия, издирване и спасяване, помощ за изостаналите райони или отбрана. Обратът настъпи на 15 септември, когато щабът на кампанията обяви, че в координация с въоръжените сили започва обучението на 1000 „национални батальона на съпротивата“. На пресконференция на другия ден Заре добави, че при първоначалното разпределение ще бъдат създадени и женски батальони и че в програмата влизат управление на FPV дронове и стрелба с оръжия, изстрелвани от рамо. Гражданите получиха SMS с покана да се запишат за военни и спасителни курсове, докато в Техеран се появиха плакати с гранатомети, снайперски пушки и автомати и въпроса „Знаете ли как да работите с това?“.

Преходът към оръжието съвпада с ново изостряне на напрежението. Примирието от април се разпадна през юли, морската блокада на иранските пристанища беше подновена, а на 1 септември американските военни нанесоха удари по цели около Ормузкия проток. На 20 септември централният щаб „Хатам ал-Анбия“, който ръководи въоръжените сили на Ислямската република, заяви, че Тръмп се подготвя да поднови въздушните удари. На 27 септември Тръмп отхвърли последното иранско предложение и не изключи нови удари преди междинните избори през ноември, а министърът на външните работи Абас Арагчи отговори, че страната му е „напълно готова войната да бъде подновена“. Кореспондентът на RT в Техеран свързва ръста на кандидати за курсовете именно със заплахите на Тръмп.

Централното събитие бе учението „313 000 джанфадаи“ на 18 септември по пътя от площад „Имам Хосейн“ до площад „Енгелаб“ в Техеран, в присъствието на президента Масуд Пезешкиан. В шиитската традиция 313 са най-близките сподвижници на Махди, скрития имам, чието завръщане се очаква в края на времената, а според Al Jazeera кадрите на държавната телевизия не подкрепят такова число. Доброволци маршируваха, разделени в батальони от по 72 души, сред тях и женски звена на „Басидж“. Жени в чадори носеха оръжие, а някои от тях караха мотоциклети, макар че пътната полиция още не издава книжки за мотоциклет на жени. Правителството разреши издаването им през февруари, през август Министерството на вътрешните работи заяви, че всички правни пречки са премахнати, но въпреки това към 22 септември пътната полиция все още казваше на жените да чакат. Хасанзаде вече съобщи и за следващото учение, с 40 000 мотоциклетисти.

Учението изведе на улицата и деца. Сред участниците имаше тийнейджъри с автомати в ръце, а от месеци въоръжени юноши стоят на контролни пунктове и барикади в Техеран и други градове. На другия ден Заре каза пред агенция ИЛНА, че момчета над 15 години вече могат да се записват и се подготвя привличане и на по-малки: „При децата и юношите усилията ни са насочени преди всичко към това да ги запознаем с културата на саможертвата и съпротивата“.

На учението Таеб заяви, че включването на доброволци в батальони за отбрана и военни части официално е започнало, и определи инициативата като „най-голямата народна кампания в историята на войните в света“. При откриването на центъра той описа три нива на подготовка, начално, средно и напреднало: записалите се за бойни задачи ще бъдат разпределени в специализирани батальони след преценка на способностите им, а подбраните ще бъдат обучени и със зенитни средства. Таеб е начело на „Басидж“ от 10 август, когато новият върховен лидер Моджтаба Хаменей го назначи на мястото на Голамреза Солеймани, загинал във войната. Той вече беше командвал опълчението в периода 2007-2009 г. и под ръководството му „Басидж“ изигра ключова роля в потушаването на протестите след президентските избори през 2009 г. След това почти 13 години оглавяваше разузнаването на IRGC.

Женските подразделения на „Басидж“ не са ново откритие. Основната им форма от години са батальоните „Ал-Захра“, които набират момичета и жени над 15 години. През 2015 г. броят им възлизаше на около 1800, а работата им е главно социална, културна и пропагандна, заедно с логистичното осигуряване на ученията на „Басидж“. Изцяло женски са и батальоните „Коусар“, които според IranWire са устроени по модела на батальоните за бързо реагиране „Бейт ол-Мокаддас“ и подпомагат охраната на градовете и операциите срещу безредици. Тъкмо тях Насерян, отговорничката за женския „Басидж“ в IRGC за провинция Техеран, посочи сред женските звена в учението със 110 000 доброволци от „Джанфада“, насрочено за 16 септември.

„Джанфада“ работи на две нива: регистърът е витрината, а батальоните са същината. Десетките милиони имена са числото, което властта показва, докато за военната подготовка се записват стотици хиляди и те постъпват в структурите на „Басидж“ под командването на човека, оглавявал опълчението и потушаването на протестите през 2009 г. Али Алфоне от Института за държавите от Арабския залив във Вашингтон вижда в кампанията опит да се възстанови патриотичният образ на опълчението, което след примирието с Ирак през 1988 г. според него се е превърнало в инструмент за вътрешна принуда и потискане на инакомислие. Алфоне смята, че режимът готви организацията за три заплахи: сухопътно нахлуване на САЩ, гражданска война в периферни провинции, разпалена от САЩ и Израел, и масови вълнения, предизвикани от тежката икономическа криза.

Учебната програма тегли в другата посока. Противотанковите оръжия, зенитните средства и FPV дроновете са предназначени срещу бронирана техника и самолети, не срещу тълпа, а Таеб говори за подготовка за действия на сушата, във въздуха и по море. Изцяло женският батальон за бързо реагиране обаче не е ново изобретение: в „Басидж“ той вече съществува като „Коусар“, чиято задача е поддръжка при потушаване на безредици. Затова новите батальони вероятно ще служат първо за удържане на градовете и едва след това за външна отбрана. Потвърждение би била появата им на контролни пунктове и по време на задушаване на протестни действия. Обратен сигнал би било разполагането им на крайбрежието и островите в Персийския залив или включването им в Сухопътните войски на IRGC.

Украинско заграждение „Чагарник“ къса оптичния кабел на FPV дроновете

🇺🇦🚧 Украинското конструкторско бюро „Логика“ представи „Чагарник“ – автоматизирано инженерно заграждение, предназначено да прекъсва оптичното влакно, по което операторите управлява ударни дронове. Системата, използваща акустичен датчик и подвижно въже с куки, е проектирана за защита на огневи позиции, командни пунктове и други съоръжения. Онлайн изданието Defense Express обяви разработката на 22 септември, като посочените спецификации са заявени от производителя, въпреки че представянето не съдържа данни от реално бойно разполагане.

Бюрото със седалище в Киев е известно с тренажорите си за бойна подготовка, системи за автоматизация и решения за градската инфраструктура. С „Чагарник“ то предлага физическо противодействие на дронове, чиято връзка с оператора не може да бъде прекъсната чрез радиозаглушаване.

Тези апарати са разновидност на FPV дроновете, при които операторът ги пилотира по видео, излъчвано на живо от бордовата камера. Вместо радиоканал те използват тънко оптично влакно, развиващо се от макара по време на полета. По него него се предават командите за управление и видеопотока, което ги превръща в имунизирани от електронно заглушаване.

В сведенията е посочен удар на повече от 40 км разстояние от фронтовата линия: през май 2025 г. пилоти от украинското подразделение „Птиците на Мадяр“ поразиха руски основен боен танк на 42 км от фронта. Според Militarnyi използването на дронове с оптично влакно от двете страни е превърнало маршрутите за снабдяване и ротация в едни от най-опасните места зад позициите. Заглушаването се оказва неспособно да спре управлението на апаратите, които устройват засади по тези пътища. Самото влакно обаче остава физическа уязвимост: участъци от него по маршрута могат да бъдат закачени и скъсани.

„Чагарник“, чието име на украински означава „храсталак“, представлява ниско заграждение с височина до 80 см. По него се движи въже с куки, затворено в непрекъснат контур. Идеята е при прелитането на дрона оптичният кабел да попадне на конструкцията, куките да го захванат, а движението на въжето да го опъне до скъсване. Така се прекъсват видеопотока от камерата на дрона и командите, подадени от оператора на апарата. Това обаче не е равнозначно на гарантирано предотвратяване на удара: от значение е моментът на изгубване на връзката.

Производителят посочва време за реакция до 1 секунда, без да уточни дали това обхваща целия процес от засичане до скъсване. Обявената вероятност за прекъсване на оптичната линия е поне 95% след контакт с движещото се въже. Този показател обаче не означава, че системата спира 95% от атакуващите дронове.

Въжето не се движи постоянно. То се задейства по команда на оператор от таблет или автоматично, когато акустичен датчик разпознае характерния звук на двигателите и перките. Производителя цитира дистанция на откриване от около 15 метра, но условията да бъде постигната не са уточнени.

Управление, настройки и наблюдение на състоянието се извършват чрез софтуерния комплекс „Кропива“, който свързва заграждението със системата за управление на звеното. Разработчиците посочват, че то би могло да дежури денонощно, да работи при дъжд, прах и вятър и позволява ремонт на повредените модули на място.

Един комплект покрива 100 метра в права линия или по 50 метра в две направления, разположени под ъгъл между 90 и 180 градуса. Комплектите могат да се свързват заедно в единна линия с обща дължина до 1000 метра. Чисто геометрично това отговаря на периметъра на квадрат със страна 250 метра. Показателят дава представа за потенциалните мащаби на защитавания обект, но сам по себе си не гарантира ефективността на заграждението или защитената площ.

Разработчиците предвиждат няколко начина за употреба: преграждане на вероятната посока на движение, защита на подстъпите и проходите към позицията, укрепване на периметъра и съчетаване с допълнителни инженерни заграждения. Системата има и гражданско приложение – защита на енергийни, промишлени и логистични обекти в прифронтовите общини. Описаните размери и конфигурации насочват към защита на отделни позиции и обекти, а не към непрекъснато прикриване на фронта.

Данни за подобни механизми започнаха да постъпват още през септември 2025 г. Тогава руският военен блогър Рамзай сподели запис, представен като прихванат, в който украински военнослужещ демонстрира самоделна ограда от бодлива тел, дълга 150 метра. По думите му тя се върти около оста си и къса оптични кабели. Той обяснява, че оградата се захранва от акумулатор и се управлява от малък контролер. Таймерът редува минута въртене, последвана от минута пауза, което прави общо 12 часа движение на денонощие. За останалото време конструкцията е неподвижна, независимо дали наблизо има дрон.

При „Чагарник“ автоматичното задействане зависи от акустичен датчик вместо от предварително зададен цикъл. Това може да намали ненужната работа на механизма и да го включва само след доближаването на дрон. Предимството обаче зависи от надеждното и навременно разпознаване на звука. Самото наличие на датчик не изключва пропуски.

Руските военни описват и фиксирано заграждение със сходно предназначение. През януари 2026 г. майор Александър Беляев от управлението на инженерните войски на групировка „Север“ сподели пред „Красная звезда“, вестника на руското министерство на отбраната, че военнослужещи използват режеща тел „Егоза“ срещу украинските дронове с оптично влакно. Тя представлява спирално заграждение със стоманена тел с лента с режещи ръбове. Според описанието, когато дронът се спуска за атака, оптичният му кабел може да се закачи и да бъде прерязан. За разполагане на „Егоза“ по възможните маршрути за проникване руските инженери са монтирали специална конструкция върху роботизирания комплекс „Курьер“.

Разликата си проличава в начина на прекъсване на влакното. При неподвижна тел то трябва да се закачи и да се опъне върху режещия ръб. При подвижните конструкции механизмът е предназначен сам да захване, след което да опъне попадналия в него кабел. Тази разлика обяснява замисъла, но не доказва ефективност на решенията.

Интерес към подхода се наблюдава и извън войната в Украйна. В публикация от май израелското издание Ynet съобщи, че израелската армия изпитва въртяща се ограда от бодлива тел украинско производство. Тя е сред разглежданите мерки за противодействие на дронове с управление по оптично влакно, използвани от подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ в Южен Ливан.

За защитата на отделен обект решаващият въпрос е дали заграждението ще прекъсне връзката достатъчно рано. Дрон, навлязъл в затворен периметър, пресича неговите граници, но от това не следва автоматично, че влакното му веднага ще попадне върху ниската конструкция. Пресичането, контактът, захващането и скъсването са отделни условия за успешното действие на системата.

Времето също има значение. При средна скорост от 100 км/ч дронът изминава близо 28 метра/сек, което означава, че късното прекъсване на връзката може да не предотврати удара. Само от заявеното време за реакция обаче не може да се направи извод за универсално безопасно разстояние между заграждението и защитавания обект.

Друго ограничение се явява акустичното откриване. Производителят посочва, че са преминати проверки за скоростта на задействане, работа на различен терен и устойчивост на атмосферни условия, но не съдържа никакви резултати от неговото представяне. Не е дадена и честотата на погрешните задействания при шум от артилерия, генератори или двигатели на техника.

Автоматичният режим зависи от способността на датчика да разпознае дрона сред всички останали звуци. Ръчният режим от своя страна изисква операторът да установи заплаха и да реагира навреме. Погрешните задействания увеличават разхода на енергия, а съществува опасност пропуснатото или закъсняло засичане да остави механизма неподвижен в решаващия момент. Без данни от подобни условия не може да се заяви убедително пригодността на системата за защита на предни позиции.

Анализ: две обяснения за разчистеното небе северно от Лиман

🇺🇦⚔️🇷🇺 Необичайно слабата активност на руски FPV дронове при украинското настъпление северно от Лиман е в основата на хипотеза, изложена на 22 септември от военния коментатор: автоматизирани зенитни картечници и средства за радиоелектронна борба може да са осигурили подвижна защита на настъпващите части. Дали обаче това обяснява успеха на операция „Вивалди“, и може ли същият подход да даде сходен резултат другаде по фронта?

Операцията се води от 3-ти армейски корпус под командването на бригаден генерал Андрий Билецки. Тя започва в края на май, остава необявена близо четири месеца и е оповестена на 15 септември 2026 г. Към 20 септември Билецки съобщава за 125 кв. км отвоювана територия в два етапа, включително Дробишеве, Шандриголове и Дерилове. Други оценки са по-високи: френският анализатор Клеман Молен посочва над 200 кв. км, Конрад Музика от Rochan Consulting изчислява 240 кв. км територия, излязла от руски контрол, докато картографският канал AMK Mapping – 151 кв. км. Без уточнение на периода и критериите обаче тези числа не могат да се приемат за измерване на един и същ резултат.

Участъкът има значение за подстъпите към т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск, основна руска цел в северната част на Донецка област. Според Молен украинският успех затруднява бъдещия напредък на руските сили към Лиман, Изюм и Славянск. В операцията участват 60-а механизирана бригада, полкът „Kraken“, подразделение „Артан“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) и граничен отряд „Дозор“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ). Корпусът съобщава за общо над 3000 убити, ранени и пленени руски военнослужещи през двата етапа – число, за което няма представена независима проверка.

Обяснението на наблюдателя, който поддържа картографския сайт uacontrolmap.com, поставя акцент върху анти-дрон защитата. Той е представян като бивш военнослужещ от зенитната артилерия на американската армия, служил по специалност 14R в екипаж на Bradley Linebacker – самоходна ПВО система с малък обсег – и като бивш анализатор в разузнаването.

Според него съвременните бронирани машини разполагат с достатъчно електрическо захранване и място за монтиране на автоматизирани системи, които да неутрализират вражеските дронове с огън. Средствата за ранно предупреждение насочват установките към приближаващата цел, а оптични и акустични датчици помагат за тяхното откриване и проследяване. Тук оптичното наблюдение е част от антидрон системата; то е различно от управлението на самия дрон по оптичен кабел.

В основата на предложената схема е пояс от зенитни картечници. Авторът приема около 1000 метра обсег срещу въздушна цел за 12,7-мм картечница – условно кръг с радиус 1 км. Това геометрична представа за обсега, а не гаранция за еднаква защита във всяка точка от него.

Установките могат да бъдат монтирани на машини, ремаркета или палети, които се разтоварват на позиция и се включват в общата система. В описаната схема 4, 6 или 12 установки действат съгласувано и се движат последователно, така че зоните на обстрел да се припокриват и всяка да остава под прикритието на друга. Според анализа съчетаването им със съпровождащи средства за електронна война е позволило на части да дишат спокойно и да напреднат на значителна площ при слабо присъствие на радиоуправляеми дронове и на дронове с управление по оптично влакно.

Оттук авторът извежда широка теза: ограничаването на заплахата от дронове може да даде повече свобода за действие на цевната артилерия. В неговото обяснение FPV дроновете остават опасни, но физическата им уязвимост позволява да бъдат сваляни, ако системите ги откриват и проследяват достатъчно надеждно. Той вижда в това следващ етап след изненадващата украинска операция срещу Курска област през август 2024 г., когато широкоспектърното заглушаване ограничи руското въздушно разузнаване, а появата на дронове с управление по оптично влакно впоследствие намали ефекта му.

Посочваните технически примери показват, че подобни решения се разработват и изпитват. За Sky Sentinel – автоматизирана картечна установка с радарно и оптикоелектронно целеуказване – се съобщават цена от 150 000 долара и 6 свалени дрона „Шахед“ при ранни изпитания. Contra Drone представя набор от над 20 системи, сред които малка автоматизирана платформа срещу FPV дронове, за която се заявява работа без пряко участие на оператор. Посочва се и използване на автоматизирани установки с M2 Browning от частни охранителни дружества на фронта.

Общата идея е автоматиката да следи целта, да изчислява нужното насочване и да управлява стрелбата без нужда от ръчно насочване на оръжието от оператор. Това е ключово при малък и бърз квадрокоптер, който е трудна цел за ръчно воден огън. Степента на автоматизация обаче трябва да бъде установена поотделно за всяка една система, а успех срещу „Шахед“ не доказва сам по себе си същата ефективност срещу малък FPV квадрокоптер. Като по-широк контекст се посочва и обявена украинска цел за прехващане на 95% от въздушните заплахи през 2026 г.

Между техническата възможност и доказаното ѝ приложение във „Вивалди“ остава значителна разлика. Защитата на десетки позиции по фронт с ширина 10 км би изисквала съгласувано разполагане, обслужване и снабдяване с боеприпаси. Точният брой установки обаче не може да бъде изведен единствено от техния заявен обсег: значение имат дълбочината на защитаваната зона, видимостта и нужното припокриване.

Особено важни са откриването на целта и времето за реакция. За акустичния датчик на Zvook, разработен срещу квадрокоптери по оптично влакно, се посочва обхват от 150 до 450 метра. Ако предупреждението идва единствено от такъв датчик, дронът вече е сравнително близо. Това ограничава времето за действие, но само по себе си не установява възможностите на система, която получава данни и от други средства за наблюдение.

Самият 3-ти корпус описва резултат, който е по-тесен от твърдението за защитен пояс срещу FPV дронове. В обръщението си от 20 септември Билецки заяви, че ПВО и РЕБ подразделения са ограничили действието на вражеските дронове. Той свързва това с конкретна последица: руските войски не са успели навреме да открият щурмовите групи и да разгадаят замисъла на операцията. Изявлението подкрепя твърдението за успешно прикриване на настъплението, но не установява нито използването на автоматизирани картечни установки, нито мащаба на тяхното евентуално участие.

Описанието на Kyiv Independent също поставя акцента върху малки щурмови групи и скрито придвижване. Изданието предава оценка, че пробиви от мащаба на този при Изюм от септември 2022 г. са практически невъзможни на бойното поле към днешна дата. Това не подкрепя представата за настъпление с масирана бронетехника, но не изключва използването на мобилна анти-дрон защита в подкрепа на пехотата.

В същото обръщение Билецки съобщава, че силите му за пръв път са доставили по въздуха ударни наземни роботизирани платформи. По думите му тежки бомбардировъчни дронове са пренесли машините на повече от 10 км зад руските позиции. Този епизод допълва картината на операция, използваща разпръснати групи и дистанционно управлявани средства, без сам по себе си да решава въпроса за анти-дрон прикритието.

Корпусът предлага и друго обяснение за намалената активност на руски дронове. Пред „Украинска правда“ на 18 септември той заявява, че по време на „Вивалди“ е нанесъл тежки загуби на центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“. Съобщава се за унищожени командни пунктове, складове с боеприпаси, логистика и площадки за изстрелване, както и за ликвидиране на опитни оператори. Според корпуса след тези удари руското командване е изтеглило подразделението от направлението Лиман–Борова.

Оценката на украинския щаб е, че руската страна не може да възстанови лесно и бързо загубените техника и подготвен личен състав. При подобен сценарий намалената активност на руските дронове произхожда от удари по оператори и инфраструктура, нужни за излитане и управление на дроновете. То може да допълва ефекта на ПВО и РЕБ.

Има и сведения извън украинските официални съобщения за затруднения на руските войски в района, но те не установяват конкретни причини. На 9 септември Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза, че руски военни канали описват влошаваща се обстановка по лиманското направление и изтегляне от предни позиции. В същото време ISW пише, че обхватът на украинския напредък остава неясен заради ограничени данни. Докладът се отнася до руски оценки на ситуация, а не независимо потвърждение за автоматизиран зенитен пояс или за разгрома на „Рубикон“. Твърдението за нанесените на центъра загуби и последвалото му изтегляне остава на украинската страна; сред цитираните сведения няма руско потвърждение за това.

Разграничаването на двата механизма е важно за възможността резултатът да бъде повторен. Ако ключов принос има съгласувана система от автоматизирани установки, опитът би могъл да се използва и от други армейски части в сходни условия. Самото придобиване на оборудване обаче не гарантира същата защита. Ако водещи са загубите сред операторите и инфраструктурата на конкретно руско подразделение, продължителността на ефекта ще зависи и от възстановяването или замяната му.

Наличните изявления не позволяват да се определи относителната тежест на тези фактори. Украинските твърдения, че противникът не е успявал да се разгърне заради действията на ПВО и РЕБ, показват тяхно участие, но не доказват кои системи са били използвани и дали ролята им е била основна или поддържаща.

Обстановката по останалия фронт също изисква внимателно тълкуване. Към 19 септември се съобщава за над 250 бойни сблъсъка за денонощие и продължаващ руски натиск в района на Покровск, Константиновка и Гуляйполе. Тази картина показва запазената руска настъпателна активност, но не доказва инициатива във всеки отделен участък. Липсата на приведени съобщения за сходно намаляване на дроновото присъствие там не опровергава хипотезата за местна анти-дрон защита: за сравнение е нужно да се знае дали същите средства са разгърнати и при какви условия.

Значението на „Рубикон“ е друг аргумент за възможен силен местен ефект. Центърът е описван като ядро на новосформираните войски за безпилотни системи. Ако украинските твърдения за загубите и изтеглянето му се потвърдят, това би било съществено обяснение за промяната в оперативната обстановка по даденото направление. Самият му институционален статут обаче не доказва нито размера на загубите, нито тяхното отражение върху операцията.

Курската операция показва колко бързо може да се промени съотношението между мерки и контрамерки. Украинската офанзива започна неочаквано на 6 август 2024 г. и три дни по-късно Forbes описва ефекта на заглушаването върху руското въздушно разузнаване. На 20 август постъпват първите сведения за „Княз Вандал Новгородски“ – дрон с управление оптично влакно на групата „Ушкуйник“. По-късно той затрудни сериозно украинското снабдяване към Суджа.

Между началото на операцията и съобщението за дрона има около две седмици. Тази последователност не установява кога системата е разработена и не доказва, че появата ѝ е непосредствен отговор на украинско заглушаване. Тя обаче предупреждава срещу очакването, че веднъж постигнато преимущество непременно ще се запази.

Възможните последици за артилерията заслужават отделно разглеждане. В дискусията използват оценки, според които дроновете причиняват 70–80% от загубите на бойното поле, както и приписвана на Кралския институт за обединените служби (RUSI) оценка, че артилерийският огън причинява до 70% от украинските жертви. Без уточнение на периода, страната, обхвата и начина на отчитане тези проценти не могат да се сравняват или да доказват коя система има общо първенство.

По-сигурният аналитичен извод е по-ограничен: намаляването на наблюдението с дронове и ударите по артилерийски позиции може да улесни разполагането и използването на оръдията. То не променя техния технически обсег и не премахва останалите заплахи. От наличните сведения не следва и че такъв траен ефект вече е постигнат при Лиман.

Командирът на „Азов“ очаква руски бронирани пробиви от октомври

🇺🇦🛡️🇷🇺 Командирът на украинския 1-ви корпус „Азов“, бригаден генерал Денис Прокопенко, очаква през октомври руската армия срещу неговите части да премине от действия с малки пехотни групи към опити за механизирани пробиви с тежка бронирана техника. Той предупреди, че допълнителна защита на руските машини прави тяхното унищожаване все по-трудно.

Прокопенко говори в конферентна връзка на 12 септември в панела с фронтови командири при откриването на 22-рата годишна среща „Ялтенска европейска стратегия“ (YES). Той обвързва очакваната промяна със сезона: предстоят силни дъждове и мъгли, денят се скъсява, а движението на пехота през разораните ниви става по-трудно.

„Противникът ще бъде принуден да премине от тактиката на малките пехотни групи към тежката бронирана техника и да се опитва да прави механизирани пробиви в дълбочина“, заяви Прокопенко. Той командва 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия от април 2025 г. и от няколко дни вече оглавява групировка войски „Азов“, която обединява всички сили в неговата зона на отговорност. По думите му на срещу нея в района на Добропиля действат три руски общовойскови армии – 51-ва, 41-ва и 8-а. Той оценява съотношението на силите на около 1 към 6 в руска полза.

Прокопенко описва и подготовката на руската бронирана техника за тези атаки. По думите му противникът подобрява динамичната и активната защита, усилва допълнително средствата за електронно потискане, заварява решетъчни екрани, известни сред войниците като „мангали“, и поставя противоминни тралове и отвали за разчистване на препятствия.

„Когато видите в интернет клип как гори танк, повярвайте ми, в него влита не един, не два, дори не три FPV дрона“, каза командирът. При FPV операторът управлява дрона чрез изображение от бордовата му камера; в описаните атаки се използват ударни апарати за еднократна употреба. Според Прокопенко подготовката на руската бронирана техника прави унищожаването ѝ значително по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед от отделни видеозаписи.

Механизираните атаки могат да се съчетават с проникване на пехота. Прокопенко описва сегашната руска тактика като проникване на малки групи възможно най-дълбоко зад позициите на украинската отбрана. Те атакуват оператори на дронове там, откъдето излитат дроновете, за да затруднят поддръжката на предните позиции. По думите му корпусът регистрира ежедневно до 200 руски пехотинци в тактическата дълбочина на отбраната си.

Ако към този натиск се добави механизирана колона с над 50 машини, операторите на дронове ще трябва да разпределят своите усилия между значително повече цели. Тъй като всеки дрон се управлява отделно, паралелното настъпление на много машини може да увеличи шанса на агресора. Прокопенко припомня, че руските сили са опитвали подобни атаки и през предишната есен и зима. Тогава, по думите му, колоните са били откривани още в районите за концентриране и поразявани на дълбочина 40–50 км.

За конкретен пример за допълнително защитена бронирана техника разказват американският анализатор Роб Лий, старши сътрудник на Foreign Policy Research Institute, и украинският специалист по бойни дронове Дмитро Путята. Двамата са разговаряли с армейски части, участвали в посрещане на руска атака в сектора на корпуса през лятото. Те я описват в подкаста Ukraine Military History на 12 август и в отделен разговор с австралийския военен анализатор Perun, публикуван на 6 септември.

Сведенията им стъпват върху разкази на участници в отбраната. Според изложеното от двамата експерти в атаката са участвали около 7 танка, посочени като Т-72Б3А с комплекс за активна защита „Арена-М“, около 10 бойни машини на пехотата и няколко десетки АТВ и мотоциклета с пехота.

„Арена-М“ използва радарна система за откриване на приближаващи боеприпаси и защитни заряди, които ги прехващат на няколко метра от танка. Комплексът първоначално е разработен срещу противотанкови ракети и гранати, изстрелвани от гранатомети, а според описанието е адаптиран и за борба с FPV дронове.

По разказа на Лий всеки комплекс е успял да спре между 5 и 7 дрона, преди зарядите да се изчерпят или сензорите да се повредят от осколки. Той съобщава и че украинските оператори са губели видеосигнал на около 5 метра от танковете. Путята оценява разхода за спирането на всяка машина на 15–20 дрона. Според разказа му атаката все пак е завършила с провал: танковете са били спрени далеч от предните украински позиции, а руските загуби са били значителни.

По същите сведения нападателите не са извършили обичайното инженерно разузнаване на маршрутите. Танковете не са носели стандартни минни тралове, но са имали устройство, предизвиквало детонацията на противотанкови мини ПТМ-3 на 2–3 метра пред самите танкове. Тези мини се поставят дистанционно чрез артилерия или дронове и използват магнитен взривател. Лий разказва, че някои танкове са преминали през 16 или 17 мини, без да намалят скоростта.

Самият той описва оборудването само като „някакво устройство“. Полското издание Defence24 допуска, че става въпрос за руския електромагнитен трал ЕМТ. Ако тази идентификация е вярна, действието му срещу магнитни взриватели не означава защита и срещу мини с контактен взривател, включително ТМ-62 в такава конфигурация. Следователно описаният случай не доказва, че танкове могат да преминават през всякакви минни заграждения безпрепятствено.

Defence24 посочва, че „Арена-М“ разполага с 12 защитни заряда, и съобщава за руски планове броят им да бъде увеличен до 36 след първото бойно използване. В материала обаче е представена и противоположна оценка. Руски източници, цитирани от Defence Blog, смятат подобно увеличение за малко вероятно заради размерите на комплекса и ограниченото място върху машината. Анализаторът Андрей Тарасенко смята, че допълнителни заряди биха блокирали достъпа до люка над моторно-трансмисионното отделение, който се използва за обслужване на двигателя. Така евентуалното увеличение остава само спорно твърдение, а не установена промяна.

Разходът на дронове за спиране на допълнително защитени танкове може да бъде и по-висок. Лий описва отделен случай отпреди няколко месеца, при който украинската 20-а механизирана бригада, е спряла два танка на руската 4-та мотострелкова бригада с около 125 FPV дрона. По думите му машини, покрити със заварени защитни конструкции и известни като „костенурки“, понякога понасят по 60–70 дрона.

Путята поставя акцент върху операторите и наличните боеприпаси. Един оператор може да управлява само един дрон в даден момент, а според него типичната позиция разполага с около 20-ина дрона. Ако първата атакуваща група изчерпи по-голямата част от тях, запасите може да не бъдат попълнени преди появата на следващата. По-многоброен втори ешелон би могъл да достигне позиции с почти изчерпани дронове. Затова и двамата анализатори подчертават значението на артилерията и минните полета.

Лий определя лятната атака като ранен експеримент, който руската армия ще усъвършенства. Войниците, с които е разговарял, казват, че тя е проведена посред бял ден и при добра видимост – благоприятни условия за използване на дронове. Според тях при ниска облачност през октомври или ноември и срещу по-слабо въоръжена и по-неопитна част резултатът би могъл да бъде различен.

Тази оценка съвпада с предупреждението на Прокопенко за сезонно увеличаване на механизираните атаки. Предишните руски провали не го опровергават: те показват, че украинските войски са успявали да спрат подобни действия, включително срещу машини с описаната допълнителна защита. От тях обаче не следва, че отбраната ще постигне същия резултат при по-лоша видимост, по-малко налични средства или няколко последователни атаки.

Сравнението дава основание да се следи за нови руски механизирани атаки в Добропилския участък през октомври и ноември. Тя не е достатъчна, за да се заключи, че тези атаки непременно ще включват масово танкове с „Арена-М“. Опити за пробив с батальонен мащаб при лошо време биха подкрепили прогнозата за промяна в начина на действие. Кадри, които позволяват надеждна идентификация на комплекса или нова конфигурация с повече заряди, биха подкрепили отделната хипотеза за разширяване на употребата му.

FPV-дрон уби жена, тръгнала пеша от Дружкивка с ръчна количка

🇺🇦💔 Възрастна двойка от Дружкивка, град от украинския „крепостен пояс“ в Донецка област, събра документи и малко багаж на ръчна количка и пое пеша по маршрута за напускане на града. По пътя двамата бяха покосени от дрон камикадзе, управляван от руски оператор, в резултат на което бяха тежко ранени и по-късно жената почина от раните си в болницата. Случаят беше заснет и описан на 27 август от сборна бригада „Хижак“ към Департамента на патрулната полиция на Украйна, чиито медици се притекоха да окажат първа помощ на място.

Кадрите от дрон и екшън камера на един от медиците показват къс асфалтов път покрай ограда от бетонни плочи в покрайнините на застроен квартал. Количката стои изправена насред мястото на взрива, а торбите все още са вързани за нея. Наоколо тлеят дрехи, по асфалта са разпилени документи и лични вещи. Дронът се е взривил непосредствено до двамата: мъжът е получил множество рани по долните крайници, а жената – тежки травми, включително частични ампутации на краката и на пръсти на ръката.

Синът им дотича, след като чул виковете. „Как стана така, мамо?“, попита той. Именно неговия глас беше чут от медиците на бригадата, които работеха наблизо.

Медиците успяха да стабилизират ранените. За евакуацията им бригадата използва наземен роботизиран комплекс – дистанционно управлявана гъсенична платформа, способна да изведе ранен от място, до което спасителен екип и автомобил не могат да достигнат, без животът им да е подложен на опасност. Записът от дрона показва платформата да се придвижва без придружаващ екип по улица измежду разрушени къщи. В последните кадри, вече по здрач, тя достига до бял пикап в пункт за евакуация.

По-късно жената е починала от раните си в болничното заведение. Три дни преди удара градската комисия по техногенно-екологична безопасност в Дружкивка взе решение централната градска клинична болница да преустанови своята медицинска дейност до 7 септември заради рязкото влошаване на обстановката със сигурността в общината. След като решението бъде изпълнено, градът остава без лечебно заведение, което е способно да приема тежко ранени.

Съпрузите са напускали града по начин, който вече се налага дори в рамките на организираните евакуации – пеша. В обширни части от града просто не влизат автомобили заради постоянното присъствие на руските FPV-дронове. Полицейските екипи „Бял ангел“ оставят колите по-назад, стигат пеша до хората и извеждат маломобилните с обикновени ръчни колички. Евакуацията се извършва от полицията, Държавната служба за извънредни ситуации и няколко благотворителни организации, а тежките медицински случаи се поемат от „Лекари без граници“. Процесът напредва бързо: според полицията към 19 август в общината са оставали около 3300 цивилни, а към 1 септември – около 2600, при това без нито едно дете.

За семействата с деца е разпоредена задължителна евакуация. Местната община попада в зоната, за която областната комисия по техногенно-екологична безопасност спусна нареждане за задължително извеждане на семействата с деца, включително по принудителен ред, като евакуацията продължава. Към 2 септември в цялата Донецка област са останали около 350 деца, за които важи тази мярка.

Преходът към пешеходна евакуация не е настъпил изведнъж. На 22 юни руски FPV-дрон порази автомобил с цивилни в частния сектор на Дружкивка и уби 47-годишния шофьор и 48-годишната му съпруга, която се возеше предната седалка. Разследващите органи предприеха досъдебно производство по разпоредбата от Наказателния кодекс на Украйна, отнасяща се до военни престъпления. През юни цивилните все още имаха възможност да напускат града с автомобил. През август автомобилите вече не влизат в част от кварталите, а ръчната количка се превръща от битов предмет в средство за евакуация.

На прицела на руските дронове попадат дори екипите, отговорни за евакуацията на цивилното население. Руски дрон порази автомобил на евакуационна група „Феникс“ към Службата за извънредни ситуации на Украйна (ДПСУ) именно в пределите на Дружкивка. Прокуратурата е документирала 43 отделни случая в цялата страна на повторни удари, при които операторът на дрона е атакувал отново, след като на мястото са пристигнали спасители.

През юли 2026 г. руската армия в Украйна уби 437 цивилни и рани най-малко 2610 други, сочат обновените данни, публикувани от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. Броят на убитите е с 30% над  този за юни и със 70% спрямо същия месец на миналата година. Според данни от мисията дронове с малък обсег са причинили 111 от смъртните случаи и 710 от раняванията – общо 27% от всички цивилни жертви за месеца. Това е най-високото месечно ниво на подобни загуби от началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Ръководителят на мисията Даниел Бел обобщи събраните сведения накратко: „Мнозина описват усещането, че дронове с малък обсег ги преследват само защото опитват да вършат всекидневни неща: да купят храна, да разходят кучето, да карат колело, да работят в двора или да достигнат до сигурно място.“ Последното от изброените е именно онова, което се е опитвала възрастната двойка от Дружкивка.

Мащабът си проличава най-ясно от числата от украинската прокуратура. По данни, представени от главния прокурор Руслан Кравченко на 4 август 2026 г., от началото на пълномащабната война руските FPV дронове са убили 967 цивилни и са ранили близо 7000. Броят на регистрираните от прокуратурата случаи на атаки с този вид средства за поразяване срещу цивилни нараства рязко. През 2022 и 2023 г. случаите са общо 187. През 2024 г. те достигат 2685, а през 2025 г. – 7787. От началото на 2026 г. до изявлението на Кравченко са регистрирани още 2614, а Донецка област е една от четирите области с най-много такива случаи.

Самият начин, по който се управлява един FPV-дрон, свежда до минимум възможните обяснения за такива случаи. Операторът го управлява до момента на удар и получава картина на живо от бордовата му камера. Това само по себе си не доказва какво точно е разпознал операторът и с какво намерение е атакувал, но в случаи като този трудно би могло да се намери друго разумно обяснение. Двамата цивилни няма как да са били взети погрешка за военнослужещи, имайки предвид гледката на двама възрастни хора с натоварена ръчна количка, посред бял ден, на открит път.

Институтът за изследване на войната (ISW) оценява подобни действия като системна практика в редиците на руската армия в Украйна, а не като поредица от несвързани епизоди. Все повече започва да се налага и терминът „човешко сафари“, станал популярен сред населението в прифронтовите райони, т.е. издирване и поразяване на цивилни с FPV-дронове. Независима комисия на ООН стигна до заключението, че атаките от този вид срещу цивилни в Херсон са преднамерени, и ги определи като престъпление срещу човечеството. Отделно произнасяне за зачестилите случаи на територията на Донецка област все още няма. Членовете на сборна бригада „Хижак“ дават недвусмислена оценка на случая: „Русия продължава целенасочено да убива мирни жители на Украйна.“

Публикациите на различни украински подразделения със записи от служебни камери, кадри от дронове и гласове на екипите се превръщат в един от основните документални източници от градове, до които вече е изключително трудно да достигнат репортерски екипи.

Дружкивка се намира по направление, по което руските силите правят опити да настъпват към Краматорск, който се намира на около 14 км по права линия в северна посока. Докато фронтовата линия се приближава, зоната, в която пешеходците попадат в обсега на FPV-дроновете, се измества все по-навътре в жилищните квартали. Заедно с това расте и разстоянието, което един възрастен човек трябва да измине пеша с багажа си, за да се евакуира от нея.

В това градче днес войната вече не започва там, където свършват къщите. Тя е на улицата пред тях. Тя е над главите на възрастните хора, тръгнали пеша към единствения изхода на града. И доста често единственото, което ги дели от нея, е разстоянието, което могат да изминат пеша, преди някой непознат да ги забележи от камерата на дрон.

След удара количката на възрастната двойка остава изправена върху асфалта. Торбите все още са вързани за нея, а документите са се разпилели наоколо. Всичко необходимо за напускането на един дом е събрано на едно място – но вече няма кой да го отнесе докрай.

„Как стана така, мамо?“, пита синът на двамата възрастни в записа. Въпросът е за случилото се точно пред очите му, но отдавна е надхвърлил трагичната съдба на даденото семейство. На този въпрос готов отговор няма. И може би именно затова не бива да преставаме да го задаваме.