🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове, оборудвани със Starlink терминали и носещи малки FPV дронове, поразяват руски зенитни-ракетни артилерийски комплекси „Панцир-С1“ и „Тунгуска“, а също така бойни кораби, катери, гранични застави и постове за въздушно наблюдение в окупирания Крим.
Заплахата беше потвърдена от руският военен канал „Два майора“ в публикация от 30 април, в която описва устойчиво нарастване на сигналите за подобни апарати над полуострова и признава, че стандартните руски средства за електронна война остават неефективни – управлението на FPV се ретранслира на честотите на Starlink в Ku-band, вместо на класическите честоти за контролни канали на 2,4 и 5,8 GHz.
Платформата-носител е FP-1 на украинската компания Fire Point. Машината има размах на крилата 5 м, дължина 3,5 м, продължителност на полета 12 часа, обхват до 1600 км и полезен товар до 120 кг. Според реконструкции на руски източници, FP-1 пренася два FPV-дрона на пилони под крилата, в комбинация с бойна глава с тегло 20–30 кг. Самият FPV запазва собствената си бойна глава. Starlink терминалът е инсталиран на носителя и служи за ретранслация на сигнала за управление на FPV – пакетите минават през Ku-обхвата на сателитната група, а не през стандартните канали на 2,4 и 5,8 GHz, които се потискат от руските системи „Поле-21“ и автомобилните комплекси „Сан“.
FP-1 беше представен публично през май 2025 г. на отбранителна изложба в Киев. Производството нарасна от 30 единици дневно в средата на 2025 г. до над 100 дневно към края на лятото; до август 2025 г. Fire Point обяви месечна продукция от 3000 единици. Цената е около 55 000 долара на единица – близо четири пъти по-ниска в сравнение с иранския „Шахед-136“.
Концепцията за носител плюс FPV дебютира в април 2025 г., когато звено „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) използва морски дронове със Starlink, за да унищожи бойни катери и зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край брега на полуострова. Първите съобщения за въздушния вариант над Крим датират от март 2026 г. – около шест седмици преди публичното признание от страна на руски военни блогъри.
Промяната в профила на целите разширява радиуса на заплахата за руските сили на полуострова. Класически атаки с FPV дронове бяха ограничени до близо 25 км от линията на контакт поради прохождението на сигнала, което е ограничено от хоризонта. Носител, който лети на височина и ретранслира сигнала на Starlink, позволява разгръщане на FPV срещу цели в Севастопол, Саки, Джанкой и южното крайбрежие на Крим, без операторът да се намира в обсега на руския контрабатареен огън. Веригата на поразяване се свежда до издигане на носителя, спускане на FPV в близост до целта, терминално насочване през спътниковия ретранслатор и удар.
Препоръките на „Два майора“ към руските военни очертават мащабите на пропуска в подготовката. Авторът отправя призив за поставяне на защитни мрежи върху корабните надстройки, разполагане на повече оптични и акустичните детектори, постове за въздушно наблюдение с прожектори и въоръжаване на отряди с гладкоцевни оръжия 12-ти калибър. Освен това той цитира собствените си публикации, според които въпросът за мрежите на корабите е стоял на дневен ред в руското командване още от есента на 2025 г. и не е получил решение. Тонът на публикацията е открито самокритичен – „трябваше да бъде направено вчера“ – и потвърждава забавена реакция при вече известна заплаха.
Оперативните последици могат да бъдат разпределени в три направления. Първо: руските комплекси за ПВО с малък обсег около Крим (Панцир-С1, Тор-М2 и Тунгуска) стават уязвими не само за далекобойни ракети (Storm Shadow, ATACMS), но и за евтини ударни дронове с FPV.
Второ: икономиката на размяната продължава да е силно неблагоприятна за руската страна – комплект FP-1 + 2 два малки FPV дрона струва около 60–80 000 долара срещу цел на стойност 15 милиона.
Трето: моделът пренася във въздуха принципа на „носител плюс точно евтино оръжие“, демонстриран от ГУР в Черно море през април 2025 г. Опитът на руската страна за обратно инженерство на украинския дрон „Молния“ беше документиран през юни 2025 г. от Euromaidan Press, но до момента не е известно да има руски аналог със Starlink-ретранслация.
Производственият капацитет, възлизащ на 3000 броя FP-1 месечно + десетки хиляди FPV, позволява системна употреба на тази комбинация през периода май–октомври, когато светлото време над Черно море е най-много. Руският отговор остава ограничен до ръчно откриване (гладкоцевно оръжие, наблюдателни постове), след като Starlink терминалите не подлежат на локално заглушаване.
Дълготрайното неутрализиране изисква отрязване на Starlink по линия на доставките (невъзможно по очевидни политически причини) или средства за откриване на носителя на голяма височина – способност, която която в момента отсъства в инструментариума на руската армия.
