FPV-дрон уби жена, тръгнала пеша от Дружкивка с ръчна количка

🇺🇦💔 Възрастна двойка от Дружкивка, град от украинския „крепостен пояс“ в Донецка област, събра документи и малко багаж на ръчна количка и пое пеша по маршрута за напускане на града. По пътя двамата бяха покосени от дрон камикадзе, управляван от руски оператор, в резултат на което бяха тежко ранени и по-късно жената почина от раните си в болницата. Случаят беше заснет и описан на 27 август от сборна бригада „Хижак“ към Департамента на патрулната полиция на Украйна, чиито медици се притекоха да окажат първа помощ на място.

Кадрите от дрон и екшън камера на един от медиците показват къс асфалтов път покрай ограда от бетонни плочи в покрайнините на застроен квартал. Количката стои изправена насред мястото на взрива, а торбите все още са вързани за нея. Наоколо тлеят дрехи, по асфалта са разпилени документи и лични вещи. Дронът се е взривил непосредствено до двамата: мъжът е получил множество рани по долните крайници, а жената – тежки травми, включително частични ампутации на краката и на пръсти на ръката.

Синът им дотича, след като чул виковете. „Как стана така, мамо?“, попита той. Именно неговия глас беше чут от медиците на бригадата, които работеха наблизо.

Медиците успяха да стабилизират ранените. За евакуацията им бригадата използва наземен роботизиран комплекс – дистанционно управлявана гъсенична платформа, способна да изведе ранен от място, до което спасителен екип и автомобил не могат да достигнат, без животът им да е подложен на опасност. Записът от дрона показва платформата да се придвижва без придружаващ екип по улица измежду разрушени къщи. В последните кадри, вече по здрач, тя достига до бял пикап в пункт за евакуация.

По-късно жената е починала от раните си в болничното заведение. Три дни преди удара градската комисия по техногенно-екологична безопасност в Дружкивка взе решение централната градска клинична болница да преустанови своята медицинска дейност до 7 септември заради рязкото влошаване на обстановката със сигурността в общината. След като решението бъде изпълнено, градът остава без лечебно заведение, което е способно да приема тежко ранени.

Съпрузите са напускали града по начин, който вече се налага дори в рамките на организираните евакуации – пеша. В обширни части от града просто не влизат автомобили заради постоянното присъствие на руските FPV-дронове. Полицейските екипи „Бял ангел“ оставят колите по-назад, стигат пеша до хората и извеждат маломобилните с обикновени ръчни колички. Евакуацията се извършва от полицията, Държавната служба за извънредни ситуации и няколко благотворителни организации, а тежките медицински случаи се поемат от „Лекари без граници“. Процесът напредва бързо: според полицията към 19 август в общината са оставали около 3300 цивилни, а към 1 септември – около 2600, при това без нито едно дете.

За семействата с деца е разпоредена задължителна евакуация. Местната община попада в зоната, за която областната комисия по техногенно-екологична безопасност спусна нареждане за задължително извеждане на семействата с деца, включително по принудителен ред, като евакуацията продължава. Към 2 септември в цялата Донецка област са останали около 350 деца, за които важи тази мярка.

Преходът към пешеходна евакуация не е настъпил изведнъж. На 22 юни руски FPV-дрон порази автомобил с цивилни в частния сектор на Дружкивка и уби 47-годишния шофьор и 48-годишната му съпруга, която се возеше предната седалка. Разследващите органи предприеха досъдебно производство по разпоредбата от Наказателния кодекс на Украйна, отнасяща се до военни престъпления. През юни цивилните все още имаха възможност да напускат града с автомобил. През август автомобилите вече не влизат в част от кварталите, а ръчната количка се превръща от битов предмет в средство за евакуация.

На прицела на руските дронове попадат дори екипите, отговорни за евакуацията на цивилното население. Руски дрон порази автомобил на евакуационна група „Феникс“ към Службата за извънредни ситуации на Украйна (ДПСУ) именно в пределите на Дружкивка. Прокуратурата е документирала 43 отделни случая в цялата страна на повторни удари, при които операторът на дрона е атакувал отново, след като на мястото са пристигнали спасители.

През юли 2026 г. руската армия в Украйна уби 437 цивилни и рани най-малко 2610 други, сочат обновените данни, публикувани от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. Броят на убитите е с 30% над  този за юни и със 70% спрямо същия месец на миналата година. Според данни от мисията дронове с малък обсег са причинили 111 от смъртните случаи и 710 от раняванията – общо 27% от всички цивилни жертви за месеца. Това е най-високото месечно ниво на подобни загуби от началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Ръководителят на мисията Даниел Бел обобщи събраните сведения накратко: „Мнозина описват усещането, че дронове с малък обсег ги преследват само защото опитват да вършат всекидневни неща: да купят храна, да разходят кучето, да карат колело, да работят в двора или да достигнат до сигурно място.“ Последното от изброените е именно онова, което се е опитвала възрастната двойка от Дружкивка.

Мащабът си проличава най-ясно от числата от украинската прокуратура. По данни, представени от главния прокурор Руслан Кравченко на 4 август 2026 г., от началото на пълномащабната война руските FPV дронове са убили 967 цивилни и са ранили близо 7000. Броят на регистрираните от прокуратурата случаи на атаки с този вид средства за поразяване срещу цивилни нараства рязко. През 2022 и 2023 г. случаите са общо 187. През 2024 г. те достигат 2685, а през 2025 г. – 7787. От началото на 2026 г. до изявлението на Кравченко са регистрирани още 2614, а Донецка област е една от четирите области с най-много такива случаи.

Самият начин, по който се управлява един FPV-дрон, свежда до минимум възможните обяснения за такива случаи. Операторът го управлява до момента на удар и получава картина на живо от бордовата му камера. Това само по себе си не доказва какво точно е разпознал операторът и с какво намерение е атакувал, но в случаи като този трудно би могло да се намери друго разумно обяснение. Двамата цивилни няма как да са били взети погрешка за военнослужещи, имайки предвид гледката на двама възрастни хора с натоварена ръчна количка, посред бял ден, на открит път.

Институтът за изследване на войната (ISW) оценява подобни действия като системна практика в редиците на руската армия в Украйна, а не като поредица от несвързани епизоди. Все повече започва да се налага и терминът „човешко сафари“, станал популярен сред населението в прифронтовите райони, т.е. издирване и поразяване на цивилни с FPV-дронове. Независима комисия на ООН стигна до заключението, че атаките от този вид срещу цивилни в Херсон са преднамерени, и ги определи като престъпление срещу човечеството. Отделно произнасяне за зачестилите случаи на територията на Донецка област все още няма. Членовете на сборна бригада „Хижак“ дават недвусмислена оценка на случая: „Русия продължава целенасочено да убива мирни жители на Украйна.“

Публикациите на различни украински подразделения със записи от служебни камери, кадри от дронове и гласове на екипите се превръщат в един от основните документални източници от градове, до които вече е изключително трудно да достигнат репортерски екипи.

Дружкивка се намира по направление, по което руските силите правят опити да настъпват към Краматорск, който се намира на около 14 км по права линия в северна посока. Докато фронтовата линия се приближава, зоната, в която пешеходците попадат в обсега на FPV-дроновете, се измества все по-навътре в жилищните квартали. Заедно с това расте и разстоянието, което един възрастен човек трябва да измине пеша с багажа си, за да се евакуира от нея.

В това градче днес войната вече не започва там, където свършват къщите. Тя е на улицата пред тях. Тя е над главите на възрастните хора, тръгнали пеша към единствения изхода на града. И доста често единственото, което ги дели от нея, е разстоянието, което могат да изминат пеша, преди някой непознат да ги забележи от камерата на дрон.

След удара количката на възрастната двойка остава изправена върху асфалта. Торбите все още са вързани за нея, а документите са се разпилели наоколо. Всичко необходимо за напускането на един дом е събрано на едно място – но вече няма кой да го отнесе докрай.

„Как стана така, мамо?“, пита синът на двамата възрастни в записа. Въпросът е за случилото се точно пред очите му, но отдавна е надхвърлил трагичната съдба на даденото семейство. На този въпрос готов отговор няма. И може би именно затова не бива да преставаме да го задаваме.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

Морската пехота управлява FPV дрон от хеликоптер в експеримент срещу рояци.

🇺🇸🚁🎮 Оператор на дронове от Корпуса на морската пехота на САЩ управлява FPV дрон от кабината на многоцелеви хеликоптер UH-1Y Venom край авиобаза Чери Пойнт в Северна Каролина. Така серията изпитания на машината като въздушен пункт за управление на евтини дронове получава приложение в отбраната. Полетът е бил извършен на 10 август като част от Technology Operational Experimentation Event 26.1, провеждан от Управлението за военноморски изследвания (ONR) съвместно с 269-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила (HMLA-269). Проведеният експеримент има за цел да формулира оперативни изисквания и да провери технически решения за борба с рояци от безпилотни системи. Корпусът публикува кадрите на 14 август.

Операторът е ланс-капрал Кристофър Джеймс от рота „Б“ на Батальона за криптологична поддръжка на морската пехота – звено, подчинено на Информационното командване на Корпуса, което е специализирано в електронното разузнаване (SIGINT) и е базирано във Форт Мийд. Съгласно официално обявената си мисия той изпълнява задачи по радиоелектронно разузнаване и защита на информацията, свързвайки национално и тактическо ниво с Агенцията за национална сигурност (NSA) и Централната служба за сигурност (CSS).

Досега FPV дроновете в Корпуса преминаваха основно през пехотни подразделения, където на въоръжение постъпи американският квадрокоптер Neros Archer. Затова присъствието на пилот от криптологично звено в кабината на Venom показва различен подход – чрез структурата на Корпуса, която работи с радиочестотния спектър. На борда са още капралите Остин Фийлд и Джейкъб Стоун, екипни началници от HMLA-269.

Изпитанията на хеликоптер като носител и въздушен пункт за управление на FPV дронове започнаха около 3 месеца по-рано, но първоначално бяха насочени към друга задача. На 14 май в авиобаза Мирамар в щата Калифорния наземен екип изстреля Archer и предаде управлението му на оператори в UH-1Y, който беше във въздуха на няколко километра от мястото.

„Основната цел бе да проверим доколко е осъществимо пускането и разгръщането на FPV дрон от движещ се хеликоптер без употреба на взривен заряд – нещо, което успяхме да сторим днес“, каза капитан Куинтън Торнбъри, пилот от 169-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила.

На 16 юни в Camp Pendleton същата ескадрила и 3-ти лек брониран разузнавателен батальон повториха тази схема в подкрепа на група за абордаж от Командването за специални операции на морската пехота (MARSOC). Дронът, пуснат и управляван от кабината, огледа палубата и надстройката на целеви плавателен съд, преди военнослужещите да се спуснат по въже. И при майското, и при юнското изпитание целта беше разузнавателната способност да бъде изнесена по-близо до обекта, докато пилотираният носител остава на безопасно разстояние.

Междувременно Cherry Point се превърна в полигон, на който ONR проверява възможности за защита срещу масирани атаки с дронове. Между 26 януари и 6 февруари там се проведе експериментът „Wave Breaker“. Подразделения от 1-ви батальон на 2-ри полк на морската пехота сформираха отбранителна клетка със задача да защитят военен кораб и пистите на базата от симулирана масирана атака.

Лабораторията по космическа динамика предостави системата CAirO, която обединява радари, камери и компютърно зрение за откриване, проследяване и поразяване на безпилотни летателни апарати, лодки и самолети.

Графикът на цялата експериментална кампания беше обявен предварително. В запитване към индустрията от 19 ноември 2025 г. ONR я описа като демонстрация, последвана от ограничени експерименти в периода от март до юли 2026 г. и завършваща с изпитание на напреднала способност от август и декември, съобщи специализираното издание Inside Defense.

В запитването противодействието на рояци е поставено редом с още две теми: контейнерни полезни товари за морски дронове и постигане на превъзходство при вземане на решения в морски оперативни центрове. ONR търси технологии със степен на готовност между ниво 5 и 7 – тоест решения, които вече са изпитвани в релевантна или реална среда, а не съществуват само в лаборатория.

Роякът представлява отделен проблем, защото е способен да пренасити отбраната. Срещу едновременно приближаващи десетки цели решаващо значение има не само точността на отделния прехващач, а и броят на прехващанията, които защитникът може да извърши за ограничено време.

Корпусът не съобщава какъв дрон е използван на 10 август. Стандартът при досегашните изпитания е Archer на Neros – компания със седалище в Калифорния – квадрокоптер с около 20 км обхват, 2 кг полезен товар и цена от около 2000 долара. Той се произвежда без китайски компоненти, включително без чипове китайско производство.

Archer се предлага в 3 размера с диаметър на витлата между 12,7 и 25,4 см, а най-големият вариант може да носи бойна част на американския производител Kraken Kinetics. Програмата вече се намира извън чисто експерименталния етап. Корпусът има поръчка за ударни варианти на машината от 3 ноември 2025 г. До май са приети над 3500 апарата, а производителят твърди, че вече произвежда около 1200 седмично.

Украинската практика показва защо именно подобни евтини апарати се разглеждат като средство за борба с рояци. Използваните там FPV прехващачи струват между 1000 и 2100 долара и се управляват от оператор с очила или монитор пред него. Работилницата Wild Hornets отчете 600 свалени цели за под 5 месеца до началото на октомври 2025 г. За това обаче са били изразходвани около 1800 прехващача – средно по 3 за 1 сваляне, което увеличава действителния разход до близо 6300 долара на поразена цел.

През юли Skyfall представи вариант, способен да преследва реактивни дронове „Шахед“ със скорост до 370 км/час. Американската армия стигна до сходна икономическа логика по-рано тази година, когато закупи 13 000 прехващача Merops на цена около 15 000 долара за брой срещу цели, струващи между 30 000 и 50 000 долара.

„Сваляме Шахеди, които струват между 30 000 и 50 000 долара, което е чудесно, защото ни поставя от правилната страна на кривата на разходите“, каза министърът на армията Даниел Дрискол пред Конгреса през април.

Хеликоптерът предоставя две предимства, с които наземният екип не разполага. Първото е разширеният радиохоризонт. Управлението и сигналът на видеопотока на такъв дрон изискват пряка видимост, а след издигане на оператора на няколкостотин метра височина разстоянието, на което той може да наблюдава и командва машината, се увеличава значително.

Второто предимство е гледната точка отгоре надолу към ниско летящи цели, които могат да бъдат изгубени от наземните радари заради особеностите на релефа и други препятствия. Срещу тези предимства застава уязвимостта на носителя. UH-1Y е голяма, шумна и сравнително бавна цел. Както отбелязва изданието Army Recognition, смисълът на концепцията е сензорът и ударната способност да бъдат изнесени напред, докато пилотираният хеликоптер остава извън обсега на съвременната ПВО.

Противодействието на рояк не се изчерпва с физическото прехващане. Групата от дронове може да бъде откривана, проследявана и разстройвана и чрез нейния електромагнитен отпечатък – задача, която попада пряко в компетенциите на криптологичните и информационните звена.

На институционално равнище Корпусът подреди тази дейност през юли. С разпореждане MARADMIN беше създадена Групата за роботизирана интеграция на морската пехота (MCRIG) – служебна организация, която трябва да приведе в стандарт и въведе в цялата структура обучението за използване на малки дронове от групи 1 и 2 и за противодействие срещу тях.

Паралелно работят два отряда: наличният този за ударни дронове на морската пехота (MCADT) и новият за антидрон дейност (MCCDT) към Батальона за огнева подготовка в Куантико. Вторият категоризира самата заплаха, проверява нововъзникващи решения, утвърждава тактики и предава резултатите на MCRIG, преди да бъдат въведени в целия Корпус.

Съобщението за изпитанието през юни определя цялата линия като част от изпълнението на разпореждане на министъра на войната Пийт Хегсет войските да експериментират с безпилотни технологии на всяко едно ниво.

Публично описание на ролята на дрона в полета от 10 август не е налично. Не е ясно дали той е бил в ролята на прехващач срещу целите, управлявани от противникова клетка, или е бил част от симулираната заплаха. По-вероятно е първото, тъй като вертолетът изглежда е бил използван като носител и ретранслатор, докато имитирането на рояк рядко изисква пилотиран носител за пускане на отделните апарати.

Ако реално това е посоката на изпитанията, до края на годината експериментът за напреднала способност би трябвало да доведе до формулирано оперативно изискване за противодействие на рояци, а не само до отчет за проведени полети.

Украински дронове разгромиха американска бронетанкова бригада на учение в Германия

Американски пехотинец парира симулирана атака с дрон, използвайки инструмент за електронна война в многонационално учение Combined Resolve, април 2026 г. (Kaleb Lampkin/7th Army Training Command)

🇺🇸🎯🇺🇦 Украински оператори на дронове откриха и унищожиха бронетанкова бригада на Сухопътните войски на САЩ по време на учението Combined Resolve в Германия през април и май. Случаят стана публично известен на 12 август, когато The Wall Street Journal го описа по разкази на американски служители, запознати с хода на учението, както и на един от участниците.

На полигона на Съвместния многонационален център за бойна подготовка в Хоенфелс, Бавария, излязоха около 3500 американски военнослужещи, основно от 3-та бронетанкова бригадна бойна група на 1-ва кавалерийска дивизия, пристигнала на ротация от Форт Худ, Тексас. Заедно със съюзните контингенти броят на участниците надхвърли 3800 души, отчете Stars and Stripes в репортаж от края на април. Задачата на американците беше настъпателна: да пробият позиция, държана от условен противник, чиято роля беше изпълнена 1-ви батальон на 4-ти пехотен полк. Той беше подсилен от украински войници от 412-та отделна бригада за безпилотни системи „Немезида“, подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС), което за под две години премина от батальон през полк до бригада и се специализира в лов на противовъздушна отбрана, артилерия и логистика. Между декември и януари то отчете поразени зенитно-ракетни комплекси на и други средства за ПВО на руската армия на стойност над 250 млн. долара. Американското командване в Европа кани украински части на свои учения все по-често именно заради този опит – за да получи от тях знания и умения, придобити с висока цена на реалния фронт.

Предимството започна от видимостта. Тежките машини на бригадата вдигаха облаци прах, които издаваха движението им далеч преди самите машини да се появят. Разузнавателни дронове засичаха колоните, след тях идваха апарати, които пускат взривни устройства върху техниката, а накрая – FPV дроновете, врязващи се директно в целта. Подразделенията разполагаха със щатните си средства за електронна война и защита от дронове, заяви говорител на американската армия. Това обаче не промени първоначалния резултат.

Бойни боеприпаси срещу участваща техника в такива сценарии не се използват. Дронът увисва над дадена машина или я приближава достатъчно, така че наблюдател да може да обяви дадено поражение. Дроновете на украинската част работеха толкова резултатно, че условно поразената американска техника трябваше да бъде върната условно в сценария като нови подразделения, за да може учението изобщо да продължи.

Мащабът личи и от собствената отчетност на полигона: оператор от състава на условния противник разказа пред Stars and Stripes, че само за един ден е поразил 8 бойни машини на пехотата Bradley и 4 танка Abrams от около 20 пускания, докато обучаваната страна е вдигнала във въздуха близо 600 свои апарата. „Колкото по-голям натиск успеем да окажем върху тези подразделения и колкото повече ефекти покажем, толкова повече променяме поведението им“, обясни подполковник Майкъл Крайър.

Сценарият беше повторен няколко пъти в рамките на двуседмичното учение и американците се справяха все по-добре: разредиха бойните порядъци, маскираха се по-старателно и използваха по-умело средства за заглушаване, отчете говорителят на армията. По-късно украинците смениха страната и помогнаха на американските батальони да интегрират дронове в собствените си настъпателни действия.

Хоенфелс не е изолиран случай, а поредният резултат от същия тип. През май 2025 г. на естонското учение Hedgehog, събрало над 16 000 военнослужещи от 12 членки на НАТО, украински оператори нанесоха тежки условни загуби на бойна група от няколко хиляди британски и естонски войници, тръгнала в механизирано настъпление. Десетина украинци условно унищожиха 17 бронирани машини и нанесоха 30 удара по други цели за половин ден, а координаторът на безпилотните системи в естонския доброволчески Отбранителен съюз Айвар Ханиоти определи резултатите за силите на НАТО като ужасни: условният противник е извадил от строя два батальона за денонощие, докато атакуващите така и не са достигнали операторите. „Бойната група на НАТО просто се движеше без никаква маскировка, опъваше палатки и подреждаше бронирани машини. Всичко това беше унищожено“, разказа участник в учението.

Украинците работеха с бойната система „Делта“, която събира и разпространява разузнавателни данни в реално време и съкращава времето между откриването на целта и удара. Замисълът беше именно такъв, обясни ръководителят на естонската програма за безпилотни системи подполковник Арбо Пробал: целта била възможно най-бързо да се създадат триене, стрес и когнитивно претоварване за частите. Няколко месеца по-рано, по време на зимните учения Joint Viking в Северна Норвегия, организаторите помолили финландските резервисти в ролята на противник да намалят натиска върху американските части. А на 24 април морски дрон с експлозивен заряд, управляван от Специалните сили на САЩ, порази кораб мишена край архипелага Батанес по време на Balikatan 2026 с участието на над 17 000 военнослужещи – част от първите учения по морски удар на островите непосредствено до Лусонския проток.

Зад тактическия резултат стои материална разлика от друг порядък. Украинската индустрия произвежда около 6-7 млн малки ударни дрона годишно (около 500 хил. месечно), а американската програма Drone Dominance за 1,1 млрд. долара трябва да е поръчала общо под 200 хил. апарата до февруари 2027 г. Числата в края на юли даде Травис Мец, заместник-директор на Отдела за отбранителни иновации към Пентагона, който ръководи програмата от миналата есен. Много по-трудно е да се стигне от 0 до 200 хил., отколкото впоследствие да се разшири вече работещо производство, обясни той. Изискването апаратите да бъдат сглобявани с американски компоненти и без китайски части допълнително стеснява кръга от доставчици.

Бронетанковото съединение в Хоенфелс не изгуби, защото машините му са лоши. Изгуби, защото бе видимо и защото противникът успяваше бързо да превърне тази видимост в целеуказване и поражение. Прахолякът, топлинната следа и самата концентрация на тежка техника създават сигнатура, която евтин разузнавателен дрон може да открие от километри. След това веригата от засичането през предаването на координатите до самия удар може да се затвори за броени минути, а самото поражение да се нанесе с ефектор, чиято цена е несъизмеримо по-ниска от тази на танка или бойната машина. Именно тук е една от най-големите пропасти между полигонните представи отпреди десетилетие и бойното поле, оформено от войната, започнала през февруари 2022 г. – съвременното механизирано съединение може да бъде открито още преди да е открило огън и оцелява дотолкова, доколкото успява да намали собствената си сигнатура и да спре веригата между откриването и удара.

Учението несъмнено създава по-благоприятна среда за дроновете от тези на реалния фронт. Няма истински поражения, резултатът се отсъжда от наблюдатели, а електромагнитната среда над баварския полигон не може напълно да възпроизведе плътността и сложността на електронната война, прехващачите и другите антидрон средства по украинския фронт. Но това не обезсилва наблюдението. Обучаваното съединение е вдигнало само близо 600 свои дрона и е разполагало с щатните си средства за електронна война и защита срещу дронове, а първоначалният резултат въпреки това е бил тежък. Още по-показателно е какво се е променило при следващите повторения: разреждане на порядъците, по-добра маскировка и по-умело използване на заглушаването. Това са преди всичко промени в поведението и тактиката, а не просто добавяне на ново оборудване.

Именно затова най-важният резултат от Хоенфелс не е, че украински дронове са „победили“ американска бронетанкова бригада. Ученията съществуват, за да разкрият слабостите преди противникът да го направи с бойни боеприпаси. По-важният извод е колко бързо навици, формирани в среда без постоянна въздушна прозрачност, се наказват на бойно поле, наситено с евтини сензори и ударни системи.

Вероятно следващите ротации в Хоенфелс ще започват с разреждане, маскировка и антидрон защита като изходно състояние, а не като извод след първото условно поражение. Тогава ще дойде и по-същественият тест. Ако при подобна подготовка, по-плътно електронно прикритие и ефективни средства за прехващане украинските оператори продължат да нанасят същото количество условни поражения, проблемът ще се окаже структурен за концентрираната бронетанкова маса. Ако темпът на загубите спадне рязко, Хоенфелс ще е демонстрирал не края на тежките механизирани формации, а нещо по-практично: че те все още могат да оцелеят, но вече не могат да действат така, сякаш над тях никой не ги наблюдава.

„Арена-М“ свали седем дрона и остана без боекомплект

🇷🇺🛡️🇺🇦 Руският комплекс за активна защита „Арена-М“ е свалил 7 украински FPV дрона, атакували един и същ танк, преди машината да бъде унищожена от следващите. Това е първото свидетелство, че системата е способна да противодейства на безпилотни апарати в реални бойни условия, като в същото време дава най-конкретната досега представа за нейните ограничения. Числото произлиза от Дмитро Путята, специалист по бойна употреба на безпилотни летателни апарати, който заедно с Роб Лий от Foreign Policy Research Institute е разговарял с едно от украинските звена, участвали в боя.

„Роб Лий и аз разговаряхме с едно от подразделенията, участвали в тази операция, и проверихме дали системата работи ефективно, или не. И за съжаление тя работи. При един танк системата унищожи 7 FPV дрона“, написа Путята в X на английски. По думите му за унищожаването на един танк са били нужни между 15 и 20 дрона, а танковете в щурма са били седем.

Кадрите са част от видео, публикувано на 7 август от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – месечен отчет на Центъра за специални операции „Алфа“, който води вътрешната класация на службата по брой на поразените цели. Андрей Тарасенко, анализатор на бронирана техника, обърна специално внимание на един конкретен кадър. T-72Б3A с бордови №133, оборудван с „Арена-М“, се движи с празни касети за противоснаряди. Към момента, в който дронът, унищожил машината, достига до нея, танкът очевидно е бил изразходвал противоснарядите си.

Именно тук си проличава и основното количествено ограничение на комплекса. „Арена-М“ носи 12 шахти с противоснаряди, разположени в периферията на купола; броят се потвърждава както от западни издания, така и от руски описания на системата, а според разчет на Defense Express покритието е организирано по два боеприпаса на сектор. Ако за унищожаването на един танк реално са нужни между 15 и 20 FPV дрона, боекомплектът на активната защита може да се изчерпи още преди атаката да приключи. Седем успешни прехвата са реално инженерно постижение, но сами по себе си не променят крайния резултат.

Тарасенко посочва и защо проблемът не може просто да се реши с добавяне на допълнителни боеприпаси. Новите шахти за тях биха блокирали люка над моторно-трансмисионното отделение, през който екипажът получава достъп до двигателя и трансмисията при поддръжка и ремонт в полеви условия. Размерите на самия комплекс и ограниченото свободно пространство по външната част на машината поставят същата граница. Следователно това не е особеност на конкретния екземпляр, а ограничение на компоновката: възможният боекомплект зависи от геометрията и конструкцията на танка, а не единствено от избора на производителя.

Произходът на системата обяснява защо боекомплектът е именно такъв. Комплексът със заводски индекс Т09-А6-1 произлиза от съветска разработка от 80-те години на миналия век, проектирана за свалянето на противотанкови управляеми ракети и гранатомети – т.е. на заплахи, които обичайно идват поединично или по няколко. Конструкторите работят по интегрирането му в T-72Б3 и T-90M поне от 2019 г.; отделни машини с него се появяват през 2024 г., а изпитания с бойна стрелба с T-72Б3 бяха излъчени по руската държавна телевизия още през 2021 г. В началото на януари 2026 г. представители на Министерството на отбраната на Руската федерация съобщиха, че е завършена софтуерна актуализация, която добавя режим за борба с дронове.

Първото публично документирано бойна употреба беше регистрирана на 24 юли 2026 г. край село Маяк в Донецка област. Кадри на Центъра за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна показаха FPV дрон, който удря кърмата на T-72Б3A без видима реакция от страна на комплекса; машината се придвижваше в рамките на колона от 10 танка. Специализирани издания представиха случая като неуспешен боен дебют и припомниха възражение, формулирано от руския военен анализатор Виктор Мураховски още през ноември 2025 г.: радарът се затруднява да открива малки дронове от композитни материали и пластмаса, които летят бавно, ниско и по непостоянна траектория. Дали новите кадри показват същия бой или по-късен щурм, различните издания предават противоречиво.

Разминават се значително и описанията на защитавания сектор. Kyiv Post твърди, че 12 пускови устройства осигуряват почти кръгово покритие, докато Defence Blog определя кърмата като най-уязвимата област, тъй като радарът и пусковите устройства на „Арена-М“ са ориентирани основно напред и встрани. Попадението от юли беше именно в задната част на машината.

Останалата бронирана техника в същото видео показва колко необичайна остава машина като танка №133. Тарасенко описва произведеният през 2025 г. T-72Б3M, оборудван само със заводските анти-дрон решетки и реално без допълнителна активна защита, както и T-90M с импровизирана метална конструкция на купола и напълно открит корпус. Активната защита все още не е стандарт в руските бронетанкови сили, а се среща при отделни машини сред значително по-голям брой танкове, които разчитат на пасивни и импровизирани решетъчни конструкции.

Сравнението с чуждите аналози показва и колко ограничена остава базата за оценка. Израелската система за активна защита Trophy има продължителен боен опит с танковете „Меркава“, докато „Арена-М“ влезе във войната с практически недоказана ефективност срещу дронове, подкрепяна дотогава основно от твърдения на производителя и компютърни анимации. Междувременно проекти с отворени данни, които проследяват руските загуби на бронирана техника, са документирали най-малко 150 потвърдено загубени T-90M, което обяснява натиска върху руските конструктори да осигурят активна защита дори за най-способните машини.

Отчетът на „Алфа“ за юли – материал на СБУ, който завършва с покана за постъпване на служба – показва мащаба, в който трябва да се поставят тези 7 прехвата. По верифицирани данни на подразделението през месеца са ликвидирани близо 6000 руски военнослужещи и 8748 дрона и наземни роботизирани апарата, 67 единици бронирана техника, от които 20 танка, както и 13 летателни апарата. Центърът е част от СБУ, чийто временно изпълняващ длъжността ръководител от 17 юли 2026 г. е генерал-майор Олександър Поклад.

Изводът е за система, адаптирана към дроновата война, но закъсняла с цяло едно технологично поколение. Проектирана за единични противотанкови ракети и гранати, „Арена-М“ придоби специализиран анти-дрон режим в момент, когато украинската тактика вече разчита не на единични апарати, а на рояци от дронове срещу една цел. Източници от руската страна, цитирани от Тарасенко, стигат до сходен извод: комплексът би имал значително по-голямо значение между 2023 и 2025 г., преди тактиката с FPV дронове да премине към масиране срещу отделна машина.

Съществува обаче и точно обратния прочит. Никой не предполага, че активната защита трябва да действа самостоятелно: комбинирана с решетки, средства за електронна война и плътно съпровождане, тя би могла да увеличи броя на нужните средства за унищожаването на един танк, вместо да му гарантира неуязвимост. Именно това оскъпяване представляват 7-те прехванати FPV дрона. Ограничението е разменната стойност. По оценка на Defense Express снарядите са скъпи и изискват редовно попълване, а FPV дроновете остават сравнително евтини и лесно заменими. Затова икономиката на размяната продължава да благоприятства атакуващия. Разликата между двата прочита е дали Москва разглежда „Арена-М“ като самостоятелен отговор на повсеместната заплаха от дронове, или като един от няколко взаимно допълващи се слоя на защита.

Засега е вероятно руската страна да продължи да разгръща „Арена-М“ в текущата ѝ конфигурация, защото алтернативата изисква преработка на купола и моторно-трансмисионното отделение, докато капацитетът за производство на Уралвагонзавод остава твърде ограничен.

Киев връща колумбийци с връзки към организираната престъпност

🇺🇦💡🇨🇴 Няколко колумбийци, поискали да се сражават за Украйна, бяха върнати обратно, след като техен сънародник в редиците на Въоръжените сили, разпозна връзките им с организираната престъпност. Случаят описва Financial Times в материал от 6 август, който проследява как престъпни групи от около година насам се опитват да вкарат свои кадри във фронтовите части на Украйна, които след това да се върнат обратно с натрупан боен опит с ударните безпилотни машини.

Тревогата, споделена от събеседници на изданието, е свързана не с броя изпратени, а онова, което изнасят. „Схемите за набиране са много сложни, но най-много ме притеснява равнището на специализация, което придобиват“, споделя колумбийски хуманитарен работник в Украйна. „Бивши паравоенни, бивши партизани и бивши военни се сражават и се учат заедно тук как да управляват дронове“, добавя той. Изнася се умение, а не техника: криптирана връзка между апарата и оператора, снаряжаване на бойния товар, управление по оптичен кабел.

Украинската страна познава риска и подбира. Кандидатите, у които проверката открие следа към престъпна структура, биват отклонени още на входа, а повечето колумбийци служат без забележки; Тарас Паляниця, офицер в Центъра за набиране на чужденци, описва пред британския вестник сънародниците на върнатите като хора, които „учат и се приспособяват наистина бързо и издържат тежките условия на службата“.

Колумбийците остават най-многобройната чужда общност в редиците на украинската армия, въпреки че оценките за нейната численост се разминават силно: преброявания от началото на 2026 г. говорят за около 7000 преминали през украинските войски, други дават между 1000 и 2000 активни към настоящия момент. Структурата, в която влизат, отдавна не е онази от първите години на войната. Интернационалният легион, подчинен на Сухопътните войски, спря да съществува на 31 декември 2025 г. и четирите му подразделения бяха закрити, а целият личен състав беше прехвърлен в 475-и щурмови полк и 157-и международен учебен център. Отделно от него действа Международният легион на Главното управление на разузнаването (ГУР), войскова част А3449, разделен на 5 подразделения и разгърнат с гарнизон в Лвов.

Потокът има ясна стопанска основа. Всяка година около 10 000 колумбийски войници и офицери излизат в запас след кариера, изградена върху десетилетия на обучение от САЩ за борба с картелите и партизански отряди, т.е. точно над умения, за които в Украйна има недостиг. Офицер от средното звено получава около 1000 долара месечно на активна служба и пада до към 700 при пенсия, докато възнаграждението в Украйна се движи между 3000 и 5000, с бонус при подписване и обезщетение при смърт. Към ноември 2025 г. Киев беше сключил договори с около 2000 колумбийци, а по изчисление на bne IntelliNews техните сънародници съставляват близо 40% от целия чуждестранен състав. Този пазар на труда захранва редовния канал, който обслужва и хората, изпращани с друга цел.

Мексиканската линия тръгна първа, затова е документирана подробно. На 30 юли 2025 г. френското издание Intelligence Online разкри, че Националният разузнавателен център на Мексико е изпратил докладна записка до Службата за сигурност на Украйна с предупреждение, че част от мексиканските доброволци се записват в Интернационалния легион, за да усвоят работата с FPV дронове и да отнесат наученото у дома. В отговор на това сведение СБУ и ГУР започнаха проверка на испаноговорящи бойци във второ подразделение на разузнавателния легион, сред които и полуконспиративната Тактическа група Етос, действала в Донбас и Харковска област. Разследването описа един случай в детайл: лице с позивна Агила-7, влязъл в легиона през март 2024 г. с личност на салвадорец, преминал целия курс за FPV оператори в Лвов, където инструкторите забелязали високото техническо ниво, включително работа с аналогови предаватели, разчитането на топлинните слепи зони и заобикалянето на средствата за електронна война. Още тогава те разширили обхвата към колумбийци. Служител на украинската служба формулира пред френското издание тревогата по-широко от отделния случай: Украйна се превърна в площадка за световно разпространение на тактиките с дронове от първо лице, където доброволец се научава да убива с машина за 400 долара и после продава това знание другаде.

Мексиканската следа не спря дотам. През февруари 2026 г. службите на САЩ и Мексико описваха ускорено усвояване на ударни дронове от картелите по северната граница, а през юли при обиск в квартал Долорес дел Рио в столицата на щата Дуранго федералната прокуратура иззае взривно устройство, боеприпаси, четириколки и автомобили, сред тях и дрон-камикадзе, воден по кабел, дотогава срещан почти само по големите фронтове.

Междувременно дългогодишният конфликт в Колумбия се пренаписва от същата технология. На 21 август 2025 г. над планинската част на община Амалфи в департамент Антиокия FPV дрон с взривен заряд порази хеликоптер UH-60 на националната полиция, осигурявал изкореняване на насаждения с кока. Загинаха 12 полицейски служители; отговорността беше приписана на 36-и фронт на Естадо Майор Сентрал, водещата дисидентска структура на разпуснатите Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC). На същия ден атентат с кола бомба в Кали вдигна общия брой на убитите за денонощието на поне 18 души. Свалянето на щурмови хеликоптер от евтин серийно произведен дрон направи видимо онова, което колумбийските статистики за отбраната вече показваха.

Числата са красноречиви. Според данни на министерство на отбраната през 2025 г. 333 удара с дронове са поразили целта или са нанесли щети, срещу 61 през 2024 г., тоест увеличение от близо 450%. Обобщение на специалисти от бранша от март 2026 г. брои около 500 атаки за 2 години, при които са пуснати 915 бойни товара, т.е. по едно нападение на всеки ден и половина; убитите служители на реда са 53 – 28 полицаи, 24 войници и 1 морски пехотинец, а ранените надхвърлят 435. Основни извършители са Армия за национално освобождение (ELN) и Естадо Майор Сентрал. Клан дел Голфо използва дроновете основно за наблюдение.

Отговорът на държавата дойде едва през януари 2026 г. Министърът на отбраната Педро Санчес оповести национална антидрон програма за около 1,68 млрд долара, заложена в бюджета за годината, с първа фаза от 16 януари и закрити консултации с чужди производители. Замисълът е многослоен: ранно откриване, радиоелектронно потискане, физически прехващачи и командни центрове, разгърнати по границите, около критичната инфраструктура, големите градове и 13 000 избирателни секции преди изборния цикъл.

Защитата обаче догонва подвижна цел. На 11 февруари 2026 г. нападение на ELN срещу военния лагер Сан Хорхе беше първото публично документирано водене по оптично влакно в Колумбия; това го прави невидим за средствата, настроени срещу радиовръзка, и колумбийските части не успяха да го потиснат с наличната техника. На 12 април срещу армейски позиции паралелно излетяха поне дузина експлозивни дронове, което местните власти определиха като първата атака на рояк дронове в страната, която приписаха на дисиденти на FARC. 8 дни по-късно в департамент Нариньо хвърлени от въздуха снаряди убиха трима професионални войници, Андрес Алварес Сиера, Даруин Гомес Гутиерес и Браян Галиндо Амадо, при полети, които според анализатори на сигурността предполагат отрепетиран профил и предварително разузнаване на целта.

Санчес описва пред Financial Times положението директно: „Дроновата индустрия избухна и престъпниците пригодиха технологията за нападения, което е сериозно предизвикателство пред въздушното превъзходство на бойното поле.“ По думите му въоръжените сили дотук осуетяват огромна част от опитите, но изданието отбелязва, че престъпните групи вече търсят начини да заобиколят мерките, включително дронове, водени по оптично влакно, каквито украинската и руската армия използват масово. Колумбийски оператор на дрон в Украйна очерта пред изданието къде минава границата на наученото у дома: „Дронове с изглед от първо лице вече започват да се използват в Колумбия, но онова, което още не знаят, е как да криптират връзката между апарата и пилота, нито как да монтират взривния заряд така, както го правят тук в Украйна.“

Точно тази граница определя тежестта на съобщеното. Хардуерът отдавна не е тесното място: търговски апарат за 600 долара с китайски компоненти стига до всяка работилница в Каука или Катакумбо, а взривни вещества никога не са липсвали на групи, които десетилетия наред залагат мини. Ограничителят е знанието как да се съедини едното с другото в условия на силно противодействие, а знанието се пренася в главата на един завърнал се човек и не подлежи нито на ембарго, нито на митническа проверка. Точно затова каналът през Украйна вероятно ускорява и изглажда процес, който има собствено начало: кривата 61 срещу 333 се изви още през 2025 г. – преди която и да е от описаните сега репатриации, а първите експлозивни товари от въздуха в Колумбия падат години по-рано. Обяснение, което извежда цялата еволюция на колумбийците от украинския фронт, би пренебрегнало вътрешните ѝ двигатели, но обратното допускане, че връзка няма, се сблъсква с последователността на признаците: първо управление по оптично влакно, после роякът, и то в рамките на два месеца.

Санчес прави това признание в последния работен ден. На 7 август Абелардо де ла Есприеля полага клетва като президент в Кали, а министерство на отбраната поема запасният генерал-майор Хорхе Едуардо Мора; обявеният курс е край на преговорите с въоръжените групи, срок от 100 дни за предаване и връщане към мащабните армейски операции от началото на века. Наследникът му ще започне настъпателна кампания срещу противник, който току-що е усвоил оръжието, което поставя под въпрос въздушната подвижност на държавата.

📸 Снимка: Група партизански бойци в контролирано от тях село близо до Саманиего, югозападна Колумбия, преминават обучение за управление на дронове. (Alex Kemman/Financial Times)

Взривиха автомобила на директора на „Уралдронзавод“ край Екатеринбург

🇷🇺💥🚗 Автомобилът на Владимир Ткачук, основател и главен директор на „Уралдронзавод“, беше взривен късно снощи в село Болшой Исток, южно от Екатеринбург. Ткачук оцеля, но беше настанен в реанимация в тежко състояние. Следствието образува производство за опит за убийство, извършено по общоопасен начин. Предприятието на Ткачук произвежда FPV дрона „Упир“ – един от най-широко използваните руски ударни безпилотни апарати, управлявани с изглед от първо лице.

„Чу се силен взрив“ преди огъня, разказва жител на селището пред местното издание Е1, което публикува двата материала за инцидента на 5 август. Кадри от мястото показват горяща кола и стълб черен дим между дърветата; на аудиозаписа към едно от видеата се чува минувач, който казва, че там явно се е взривила машина. На мястото работиха спасителни екипи и служители на реда. Органите на реда отказаха коментар, като се позоваха на члена от наказателно-процесуалния кодекс, който забранява разгласяването на данни от предварително следствие. Отговорност за нападението не е поета от никого, а руската страна не е назовала версия.

Болшой Исток е градче с под 10 000 жители в Сисертски общински окръг на Свердловска област, което се намира на двата бряга на река Исет между Арамил и микрорайон Химмаш на Екатеринбург. Формално то се намира извън чертите на областния център, но влиза в неговата агломерация и е на 10 км от южния ѝ край. Самото предприятие е регистрирано на друг адрес, в промишлената зона на Полевски тракт в областния център, където се пренесе през ноември миналата година от жилищна сграда в Академическия район.

Ткачук е човекът, който създава „Упир“ и дълго беше известен само с това. През 2022 г. работи като индивидуален предприемач в подбора на персонал; идеята за евтин ударен дрон му хрумва през есента, след мобилизацията, когато приятели от фронта го молят за апарати. Замисълът е технически прост и точно затова възпроизводим: сглобяем квадрокоптер, който носи съветски ръчни противотанкови гранати от типа ПГ-7ВЛ и РКГ-3М, каквито в складовете има в изобилие. Екипът се събира от екатеринбургски състезатели по дронови надпревари, а парите идват от дарения на абонати на едри руски военни телеграм канали и на военните кореспонденти Александър Коц и Евгений Подубни.

От пролетта на 2023 г. дронът се използва на фронта, а по думите на самия Ткачук през същото лято „Упир“ поразява плавателни средства на Въоръжените сили на Украйна по река Днепър в района на Антоновския мост. Оттам употребата се разстила по цялата линия на съприкосновението. В неговото описание апаратът пробива тактическия контур и удря на дълбочина до 12 км, работи при валежи и маневрира в гориста местност с денивелация, а с него са поразявани всички класове западна бронетехника, доставена на украинската армия. Пред водещия Павел Зарубин той описа сметката на един такъв удар така: машинка за 60 000 рубли влиза в кърмата на „Ейбрамс“ и унищожава многомилионна бойна единица.

През септември 2023 г. е регистрирано дружеството „Уралдронзавод“, а през август 2024 г. екипът обявява собствен завод. Междувременно самият Ткачук минава от анонимност към пълна публичност. През 2023 г. се появява в стрийм на руски военен блогър, без да влезе в кадър, а на изложението „Армия-2023“ показва лицето си, но не и името; изданието „Важни истории“ го разкри по снимки и профили през август 2023 г. След това дава интервюта за RT и „Россия 1“, изказва се на форуми в Екатеринбург заедно с представители на президентското пълномощно представителство в Уралския федерален окръг и открива учебен център, който по негови думи изкарва по 30-ина оператори месечно.

Мащабът зад това лице се промени за две години. Приходите на „Уралдронзавод“ растат от 3,6 млн. рубли през 2023 г. до 438,5 млн. през 2024 г. и 6,16 млрд. през 2025 г. – 14 пъти за година, изчислиха анализатори на Seldon.Basis за „ФедералПрес“. Чистата печалба се качва от 86,3 млн. на 1,9 млрд. рубли, балансът стига 4,64 млрд., а щатът нараства от 18 души през 2024 г. до 110 през 2025 г. През февруари тази година Ткачук заяви пред журналисти на форум на „Единна Русия“, че министерство на отбраната ще вдигне договарянето многократно заради данните от бойната употреба на новата модификация „Упир-18“, носеща 10 кг мина.

Международните санкции засегнаха първо предприятието, а после и човека зад него. На 16 декември 2024 г. „Уралдронзавод“ влезе в 15-ия пакет ограничения на Европейския съюз, като официалният вестник на ЕС го определи като новосъздадена компания, възникнала като стартъп по време на войната, и назова изрично FPV дрона „Упир“. Две седмици по-рано указ на президена Володимир Зеленски наложи санкции върху 57 физически и 52 юридически лица от сферата на дроновете; сред юридическите попада „Уралдронзавод“, а сред физическите беше вписан именно Ткачук.

Шест дни преди Болшой Исток същият сценарий се разигра в Тула. През нощта срещу 29 юли неизвестен стрелец изчака Андрей Черезов на площадката пред апартамента му на улица „Михеева“ и стреля три пъти, след което избяга, докато жената на ранения отвори вратата. Черезов е основател, едноличен собственик и директор на „Руска лаборатория за въздушен транспорт“, която произвежда ударните FPV дронове „Овод“. Той оцеля с тежки рани, лежа в реанимация и състоянието му беше стабилизирано към 1 август. Компанията му влезе в 21-вия пакет санкции на ЕС шест дни преди покушението. Пресслужбата на предприятието заяви пред РИА Новости, че Черезов се намира под европейски, американски и украински санкции, а причината за нападението е работата му за фронта.

Свердловска област има собствена хронология по същата линия, само че досега тя свършваше при тайника. През септември 2024 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовка за взривяване на автомобил на ръководител на отбранително предприятие в областта; изпълнителят е ликвидиран при опит за задържане, а на мястото са иззети пистолет „Макаров“, радиоуправляем самоделен заряд и кореспонденция с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. На 3 март 2026 г. схемата се повтори в самия Екатеринбург: мъж, роден през 1985 г., изнесъл взривно устройство от тайник, за да го постави в колата на топ мениджър на завод от отбранителната сфера, и загинал на място, когато кураторът му го задействал дистанционно в момента на задържането. На местопроизшествието е намерен втори заряд, маскиран в корпус на външна батерия, заедно с фалшив паспорт и средства за връзка. Уралът присъства в чуждите епизоди като място, откъдето се набират изпълнители: през май 2026 г. осем души получиха присъди от 6-15 години за подготвяно през декември 2024 г. взривяване на автомобила на Генадий Девятов, заместник-директор на конструкторско бюро в Подмосковието, произвеждащо „Искандер“ и „Игла“, а четирима от осъдените са жители на Нижни Тагил.

И в двата публично известни епизода в рефуиба покушението срещу автомобил на ръководител на завод от сферата на военно-промишления комплекс беше прекъснато на етап пренасяне на заряда. Този път обаче не беше прекъснато.

Освен това регионът престана да бъде недостижим тил по въздух. На 25 април 2026 г. украински дронове за първи път стигнаха до Урал: един от тях се вряза в жилищна сграда на улица „Хохрякова“ в центъра на Екатеринбург, а шестима души пострадаха, предимно с леко натравяне от продуктите на горенето. На 25 юли областният губернатор Денис Паслер съобщи за отразена атака над Чкаловски район на града, където от паднали отломки пламна паркинг от 300 кв. метра до логистичния комплекс на Wildberries. Разстоянието, което дроновете изминаха дотук, надхвърля 1700 км, сочи оценка на украинския военен портал Militarnyi.

Успоредната поредица срещу хора в униформа е по-известна и по-стара. На 17 декември 2024 г. в Москва загинаха началникът на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощникът му от взривно устройство, привързано към електрическа тротинетка пред входа на жилищна сграда на Рязанския проспект; източник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви пред ББС, че това е нейна операция. На 25 април 2025 г. взрив на паркиран автомобил в Балашиха, Подмосковие, уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началника на Главното оперативно управление на Генералния щаб. На 22 декември 2025 г. в южната част на Москва загина началникът на управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб генерал-лейтенант Фанил Сарваров, чиято кола беше минирана отдолу на паркинг на улица „Ясенева“; Следственият комитет обяви, че проверява и версия за причастност на украинските служби. На 6 февруари 2026 г. беше прострелян първият заместник-началник на руското военно разузнаване генерал-лейтенант Владимир Алексеев, който оцеля.

Двамата пострадали през последната седмица не приличат на предишните мишени. Кирилов, Москалик, Сарваров и Алексеев са кадрови офицери с длъжности в йерархията. Черезов и Ткачук са предприемачи от частния бизнес, чиито предприятия израснаха извън държавната конструкторска система и именно затова трябваше да бъдат видими. Държавните бюра пазят главните си конструктори без имена и без лица; т.нар. народен военнопромишлен комплекс направи обратното по устройство, защото даренията изискват човек, към когото да се обръщат. Абонатите, финансирали първите „Упири“, получиха срещу парите познато лице, интервюта и присъствие на изложения. Същото това лице после влезе в санкционен списък с име, длъжност и предприятие.

„Азов“ публикува „Роки: Последният бой“ – FPV кадрите като рекрутингов канал

🎬 Медийният отдел на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от около две минути, озаглавено „Роки: Последният бой“, което следва плътно сюжета на популярният филм от 1976 г. със Силвестър Сталоун – бедното начало, неуморните тренировки, с които се влиза във форма и финалния мач. В случая обаче героят е руснак, подписал договор с Министерството на отбраната, а „финалният мач“ следва характерния за почти всеки един руски щурм сюжет в „зоната на смъртта“ – илюстриран от компилацията на 41-ви полк за безпилотни системи „Пилум“ в края на видеото, показваща последните мигове на преследвани от дрон руски войници – без укритие и без надежда за оцеляване,

Първата част е ситуирана в руско провинциално жилище. На масата стои кутия цигари „Армейские“, на която стои задължително здравно предупреждение, но заменено с надпис „СВО и пушенето убиват“. До нея са поставени бутилка водка „За Победу“ и черен хляб. На стената един до друг висят портретите на Сталин и Путин, а под тях работи стар телевизор с кинескоп, на който върви агитационен клип и призив „Подпиши договор, стани шампион“. Зад героя, млад мъж с гола глава и моряшка фланелка (телняшка), стои разпъната политическа карта на света от съветската епоха. В крайна сметка руснакът слага подпис върху бланка на Министерство на отбраната със заглавие „Договор за СВО“ и вписана сума от 2 000 000 рубли, а субтитърът гласи: „Добре дошъл, шампионе!“.

Оттук нататък пародията следва дословно класическия тренировъчен монтаж: бинтоване на ръцете, зала за бокс, чувал с ръкавици, тренировка на ринга, набирания на шведска стена, вдигане на щанга и бягане по жп линия по изгрев слънце. Единственото ново допълнение към жанра е FPV дрон, който стои до героя при всяко упражнение и го следва по релсите като „призрак“. След това вече действието се пренася на фронта: същият мъж, вече с каска и пълно бойно снаряжение, докладва по радиостанцията: „На позиция съм, остана един последен щурм“. Кадърът се прехвърля към двама украински оператори, които си слагат очилата за FPV в тъмнината. От този момент нататък видеото е напълно автентично – то включва познат жанр – компилация от последните мигове на руски пехотинци, преследвани от FPV дронове по черни пътища и полета с ниска растителност, без укритие и без изход, подпечатани в долните ъгли с герба на „Азов“ и полкът „Пилум“.

Придружаващият текст към видеото в социалните мрежи разкрива посланието на продукцията без никакви увъртания: „Когато руснакът достигне социалното дъно, пред него често изниква призрачната перспектива за печалба – договор с въоръжените сили на Русия“, се припомня в написаното. „Но колкото и да тренира, както и да се готви за щурм, в зоната на отговорност на 1-ви корпус на НГУ „Азов“ златен медал ще получи само посмъртно. Надпреварата с FPV дронове е един от онези спортове, в които мачовете обикновено завършват с победа за домакините.“

Въпросната зона на отговорност включва оста Покровск-Добропиля. Самият корпус е сформиран на 7 март 2025 г. със заповед № 160 на Министерство на вътрешните работи на Украйна, а на 15 април същата година Денис Прокопенко (с позивна „Редис“) го представи официално като оперативно-тактическо обединение от пет бригади, организирано около 12-а бригада със специално предназначение „Азов“. От август 2025 г. това съединение носи отговорност за отбраната в Покровско направление, а това лято боевете около Родинске и подстъпите към Добропиля продължават да са сред най-ожесточените по цялата 1000-километрова линия на фронта.

До момента медийният отдел залагаше на по-непосредствени форми за предаване на идентично послание. През ноември 2025 г. пилоти от 6-и батальон със специално предназначение към 12-а бригада публикуваха кадри от района на Торецк, които показват изтощен руски войник, който след продължително бягство прави отчаян опит да отклони дрон камикадзе със собствения си юмрук. На 12 март 2026 г. украинският батальон за безпилотни системи „Пилум“ публикува селекция от удари по единични руски пехотинци и малки групи, придружена от пояснение, според което врагът се придвижва самостоятелно с надеждата, че украинските оператори на дронове няма да похабят боеприпас за един-единствен човек. На 4 май 2026 г. въпросната част беше трансформирана в 41-ви полк, чийто герб присъства на бойните сцени във видеото.

Вписаната сума върху бланката в клипа не е избрана произволно. Еднократното федерално възнаграждение при сключване на договор с руското министерство на отбраната възлиза на 400 хиляди рубли, а останалата част до 2 млн се покрива от регионални надбавки, чийто размер варира спрямо изоставането в темпото на мобилизация. През октомври 2025 г. региони като Татарстан, Чувашия, Марий Ел, Самарска и Оренбургска област намалиха своите бонуси до федералния минимум поради занулени местни бюджети. Още в началото на 2026 г. обаче изброените субекти ги повишиха драстично: Самарска област – 1,1 млн рубли, Оренбургска – до 1 млн, а Марий Ел (един от най-бедните региони във Федерацията) – до 2,1 млн. Така средният размер на бонуса в 47 региона достигна 1,47 млн рубли. Причината за тази надпревара за новобранци е видима от бюджетните данни, анализирани от икономиста Янис Клуге: през първото тримесечие на 2026 г. договор са подписали едва 71 216 души – най-ниският показател за последните три години, отбелязващ спад с близо една пета спрямо същия период на предходната година.

С нарастването на цената на един подпис намалява потокът от желаещи и клипът е адресиран именно към тази тенденция – не толкова към украинското общество, колкото към руския гражданин, който все още се колебае дали да предприеме подобен ход. В същото време всяка подобна продукция съдържа пряка връзка към формуляри за кандидатстване в самия корпус, който от ноември 2025 г. провежда открита кампания за рекрутинг под надслов „Азовска школа“. Този апел към противника има и непосредствено институционално измерение: от края на 2022 г. държавният проект „Хочу жить“ на военното разузнаване на Украйна приема молби от руски военнослужещи, които търсят начин да се предадат в плен безопасно. Информационното бойно поле е изключително оспорвано – още през август 2025 г. Центърът за борба с дезинформацията към Съвета за сигурност на Украйна регистрира руски видеа, създадени с изкуствен интелект (AI), и фалшиви профили в социалните мрежи, създадени с цел да саботират усилията за привличане на бойци в редиците на „Азов“. Технологичните средства вече са сходни, с една ключова разлика: пропагандните материали на Кремъл се разпространяват с акаунти, маскирани като украински организации, докато пародията на „Роки“ завършва с официалната емблема на 1-ви корпус.

Анализ: Харков строи „купол“ срещу FPV на оптично влакно – градът догонва фронта

🇺🇦🛡️🇷🇺 Харковската областна военна администрация и 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна разработват от седмица експериментален проект за активно противодействие на руските дронове с оптично влакно, т.е. опит технология от фронта да бъде разгъната над милионен град, а не над отсечка от бойната линия

Пилотният проект се изпълнява в неоповестен район на областта, а при успех ще обхване цялата територия. Целта е да се изгради – по думите на началника на областната администрация Олег Синегубов – „защитен купол около Харков срещу FPV дронове с оптично влакно“. Синегубов обяви самата инициатива на 29 юли в ефира на „Радио Хартия“ – медията на самия корпус, който ръководи разработката. Подразделението беше създадено през април 2025 г. на основата на 13-та бригада с оперативно предназначение „Хартия“ и се командва от полковник Игор Оболенски.

Думата „активно“ носи цялата тежест на тази новина. Дронът, управляван чрез размотаваща се оптична нишка, нито излъчва, нито приема сигнали. Поради това средствата за електронна война, на които защитата на Харков се осланя от години, са безсилни. Остават физическите решения, макар Синегубов да отказа да разкрие кои от тях са включени в експеримента. Категорията на тези решения обаче е известна и се свежда до няколко основни направления: дронове-прехващачи, настигащи целта и свалящи я с удар; дистанционно управляеми огневи модули и автоматизирани турели с оптично-електронно насочване; мобилни групи с гладкоцевно оръжие; акустично и оптично засичане; както и удари по самия операторски разчет, доколкото дължината на макарата ограничава периметъра, в който може да се намира. Кое от изброените средства е залегнало в пилотния проект, за момента остава неясно.

Активното противодействие е първият от общо три ешелона. „Военните експериментират и търсят средства за активно противодействие. Вече седмица работим с Втория корпус на НГУ „Хартия“ по експериментален проект, който ще се реализира на конкретен участък от територията – няма да разкриваме къде точно“, каза Синегубов. Вторият ешелон е пасивен и предвижда разполагането на анти-дрон мрежи по околовръстната пътна мрежа на Харков, а не само по северните ѝ отсечки, както и по Харковското шосе от околовръстното до кръстовището с улица „Академик Проскура“. Трети ешелон е крайният рубеж: „Физическо унищожаване, при което екипи ще действат с пушки или автоматизирани турели – това е третата, последна линия, която трябва да свали онова, с което първите два ешелона не са се справили. Вчера разглеждахме този въпрос. Имаме и средствата, имаме и хората.“

Финансирането на експеримента е поето изцяло от областния бюджет. „Работата е изключително сложна. Сложни средства, сложно финансиране. Ще го финансираме изцяло от областния бюджет, защото проектът е експериментален. Когато покаже своята ефективност, разбира се, ще поискаме средства по платформата United24, като е възможно да привлечем и други източници“, заяви Синегубов. Мащабирането на системата обаче изисква суми, с каквито областта не разполага самостоятелно.

Цифрата, с която началникът на администрацията обясни спешността на мерките, лесно може да бъде разтълкувана погрешно. „При нас биха долитали по близо сто FPV дрона с оптично влакно на ден върху град Харков“, заяви той, описвайки хипотетичен сценарий при липса на каквато и да е защита, а не отчет за реално извършени атаки. Действителният брой е известен и е значително по-нисък: от началото на май до 30 юни до града са стигнали 29 FPV дрона от стотици изстреляни. Данните са на военнослужещия Данило Акуленко, който отдават тази разлика на действащата електронна война. Той обаче предупреди, че врагът постоянно сменя честоти, проучва по-слабо защитени участъци и търси заобиколни решения. Следователно отбраната действа, но тя е ефективна срещу радиоуправляемите апарати – именно класът, който оптичното влакно обезсмисля.

Мащабът на заплахата, под която градът вече се намира, личи от седмичния отчет на кмета Игор Терехов за периода 21–28 юли: 17 обстрела, от които 10 с FPV дронове, още 2 дрона, паднали без детонация, 2 удара с дронове „Молния“ и по 1 попадение от „Италмас“, реактивен „Шахед“ и крилата ракета „Бандерол“. Ранени са 24 души (сред които 3 деца), а 3-ма са загинали. Повече от половината апарати са били насочени срещу автомобили и горивно-смазочна инфраструктура (бензиностанции и газови колонки); ударени са камион за хляб и автомобил за доставка на вода. Най-разрушително е било попадението на ракетата „Бандерол“, която е сринала 2 частни къщи и нанесла щети на над 20 други.

От май насам FPV дроновете са отнели живота на 4-ма души в Харков – всички в северния сектор на града. На 21 май на околовръстния път загина шофьор на камион; на 19 юни в квартал Пятихатки беше убит пътник в лек автомобил; а на 24 юли на Харковското шосе, в същия район, загинаха още двама водачи. Географията на атаките не е случайна. Село Липци, към което руските части се опитват да пробият успоредно с натиска при Волчанск, се намира на около 20 км северно от Харков. В същото време Русия вече подготвя серийно производство на FPV дронове с макари за влакно с обхват от 30 до 50 км. Депутатът от градския съвет Максим Радченко, който служи в украинската армия от 2024 г., описва процеса така: „Дори линията на бойно съприкосновение да остава статична и пехотата да държи позициите си, зоната на поразяване се разширява и дълбочината ѝ нараства. От ноември миналата година наблюдавахме как тя се задълбочава последователно с 5, с 10, с 15 км. Това бяха ясните сигнали.“

Синегубов цитира статистика, която безгласно сочи колко съществено се различават двете отбранителни задачи. От началото на 2026 г. в Харковска област са обезвредени 2000 баражиращи боеприпаса от типа „Шахед“ и „Италмас“ (476 от тях само през юни, а за текущата непълна седмица – над 100, включително реактивни „Шахед“, свалени сутринта на 29 юли по подстъпите към града). Тази впечатляваща цифра обаче се отнася за съвсем различен клас цели. „Шахед“ лети високо и продължително, засича се от радари и се поразява от мобилни огневи групи и зенитна артилерия. FPV дронът с оптично влакно се появява броени минути след пускането си, лети ниско между сградите, не излъчва сигнал и струва няколкостотин долара. Ето защо изграденият капацитет срещу първия тип заплаха е неприложим спрямо втория – нито сензорни системи, нито средства за поразяване, нито икономическа ефективност на прихващането.

Предупрежденията за тази заплаха изпреварват настоящия експеримент с пет месеца. Радченко постави въпроса на сесия на градския съвет още през февруари, но тогава кметът му отговори: „Моето отношение е, че войната трябва да бъде завършена, а не да се слагат мрежи.“ На 28 юли обаче Терехов вече бе променил тона си. „Без излишен шум започнахме да заделяме и насочваме собствени средства от градския бюджет за тази цел“, заяви той пред журналисти, без да уточни конкретните суми или предназначението им. Ден по-късно, на сесия на съвета, той добави, че общинските предприятия са закупили оборудване, способно да произвежда „определена защита, за да не стига оптичното влакно до града“, както и че градът е „установил определен рубеж“ и е „разработил и разпространил“ системи за електронна война.

Подобно описание от страна на кмета обаче се сблъсква със самата същност на заплахата, тъй като средствата за електронна война не влияят върху апарати без радиоканал. Терехов не поясни какво точно е закупеното оборудване, а изрично споменатият от него РЕБ по дефиниция работи срещу радиоуправляеми дронове, но не и срещу тези на нишка. Именно това ключово разминаване обяснява защо областната власт и корпус „Хартия“ търсят коренно различно решение.

Общественикът Никита Соловьов оспорва и начина, по който градската управа разпределя отговорността, за да оправдае забавянето. „Условно казано, на околовръстния път – тоест на административната граница на града – правомощията на областната военно-гражданска администрация приключват. Тези правомощия са в ръцете на град Харков“, посочва той. Синегубов от своя страна категорично отказва да дели отговорността: „Тук не може да има разделение. Това е съвместна отговорност на всички ни, за да направим максимума и да гарантираме безопасността на цивилното население и логистиката. Наш приоритет в момента са пътищата в областта – преди всичко логистичните трасета, евакуацията на ранените и извеждането на мирните жители.“

Данните за изграждането на мрежите ясно показват къде всъщност е проблемът. Според писмен отговор на Службата за възстановяване и развитие на инфраструктурата до „Гвара Медиа“, към 18 юни в областта са защитени едва 65,69 км от нужните 713 км пътища с държавно значение, което прави точно 8,44%. Целево финансиране липсва и до днес; дейностите се покриват от перото за текуща експлоатационна поддръжка на пътната мрежа – със средства, предвидени за друга цел. В края на юли подизпълнители са реализирали едва около 10% от планираното и са спрели работа, а вече извършените дейности остават като неизплатен дълг.

Харков не е първият град, изправен пред този проблем, нито първият, който стига със закъснение до нужно решение. Херсон, чиито квартали са разположени на едва 5 км от най-близките руски позиции, инсталира антидрон мрежи още от лятото на 2025 г. по основните си артерии, по шосето от гарата до изхода на града, по централния булевард и около част от социалните обекти. В Запорожие първоначално имаше колебания: през януари началникът на областната администрация Иван Федоров обяви, че няма да поставят мрежи, тъй като методът не е особено ефективен. През юни обаче, след като дронове започнаха да поразяват частни автомобили и маршрутки, градът задели средства от собствения си бюджет и към днешна дата е покрил 100 000 кв. метра. В Суми на 29 юли премиерът Сергей Корецки съобщи, че правителството отпуска 70 милиона гривни от резервния фонд за антидрон защита на улиците и пътищата. Сценарият се повтаря навсякъде по един и същ шаблон: първоначален отказ, последван от цивилни жертви, и едва тогава – заделяне на бюджет.

Какво всъщност стои зад понятието „автоматизирани турели“ в материален план, може да бъде видян от съседен технически пример. На 3 юли украинската компания Contra Drone демонстрира на закрити полеви изпитания комплекс от над 20 технологични решения. В негов център е MADS – автоматизирана мини-система за ПВО, която засича, съпровожда и поразява малки въздушни цели без намесата на оператор при скорости до 300 км/ч, на разстояние и височина до 1 км, използвайки ракети с осколочна, термобарична или мрежова бойна част. Към комплекса е включен и радарът CD-T15, способен да следи над 300 обекта на дистанция до 22 км. Никой официален източник не свързва компанията с харковския проект, а посочените параметри са декларирани от самия производител. Този пример обаче илюстрира технологичната зрялост на цялата категория, а не конкретното съдържание на пилотната програма.

Срещу надеждата за изграждане на пълен защитен купол обаче стои реалният опит на останалите градове по фронта. Нито Херсон, нито Запорожие са успели да създадат активен пояс за прехващане на дронове – и двата града разчитат предимно на пасивни мрежи и мобилни огневи екипи, а Запорожие все още доработва самата конструкция на мрежовата защита. Активното противодействие си остава специализирано решение за бойното поле, поддържано от военни разчети, а не от общинска инфраструктура. По-предпазлив прочит показва, че харковският „купол“ на практика вероятно ще бъде сведен до втория и третия ешелон, а първият ще остане местен експеримент в ограничен участък. Разликата между тези два изхода не е толкова техническа, колкото финансова: областният бюджет е достатъчен за изпитания, но не и за цялостен периметър по околовръстно шосе на града, докато държавното финансиране дори за далеч по-евтината мрежова програма бави отпускането си вече повече от година.

Покушение в Тула срещу собственика на производителя на FPV-дроновете „Овод“

🇷🇺🎯 Андрей Черезов, собственик на „Русская лаборатория воздушного транспорта“, производител на FPV дронове „Овод“ за руската армия, беше прострелян от неизвестен нападател в 1:30 ч. през нощта на 29 юли на стълбището на четвъртия етаж пред апартамента си на улица „Михеева“ в Тула, докато отключва входната врата.

Съпругата му чула изстрелите, отворила и го намерила тежко ранен, след което веднага повикала спешна помощ, а стрелецът избягал от входа. Областното управление на Следствения комитет започна разследване на опит за убийство по чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, а областната прокуратура пое разследването под свой контрол. Официално състоянието на предприемача не се съобщава. Бизнес вестникът „Комерсант“ го определи като критично, а по данни на Telegram канала Mash изстрелите са били произведени от близко разстояние.

Черезов учреждава дружеството на 28 септември 2022 г. на ул. „Рязанска“ 3д в град Тула с уставен капитал от 20 000 рубли и остава негов директор и едноличен собственик. През 2023 г. компанията отчита 110 млн  рубли оборот при чиста печалба в размер на 6,7 млн рубли. Година по-късно той оглавява второ дружество, „Воздушный трактат“, регистрирано с идентичен предмет на дейност – научни изследвания и разработки в сферата на естествените и техническите науки. Според РИА Новости предприемачът има държавни отличия и участва лично в изпитания на своите дронове на фронта.

Продуктът, който направи компанията популярна, е FPV дронът „Овод“ заедно с модификациите „Овод-10“ и „Овод-Про“. Според производителя той вдига до 4 кг полезен товар, работи в условия на електронна война и носи камера, способна самостоятелно да засече и проследява целта, довеждайки удара докрай – дори в условия на прекъсната връзка с оператора. Както отбелязва местното издание „Тулска служба за новини“, компанията развива със собствени средства и комуникационни системи, автономен контрол и електронна борба, а през 2024 г. показа апарата на оръжейно изложение. Регламентът на Съвета на ЕС от 23 юли 2026 г. определя дружеството за разработчик и производител на дронове, сред които ударни такива, и включва документирано бойно приложение на „Овод“ при удари на групировка войски „Юг“ на руските въоръжени сили по украински позиции край Авдеевка на 4 юли 2023 г. с потвърден видеозапис.

Производството в Тула беше рекламирано публично още през лятото на 2023 г. На 13 август ръководителят на проектната група Андрей Иванов заяви пред РИА Новости, че площадката там произвежда 5000 апарата от семейството „Овод“ всеки месец и няма никакъв проблем този обем да бъде удвоен до 10 000 единици. Обявеното количество не се връзва с отчетността: 60 000 дрона годишно при оборот от 110 млн рубли дават под 2000 рубли на единица – сума, която не може да покрие дори комплектуващите за един дрон с изглед от първо лице (FPV). Разминаването говори за умишлено преувеличено число или производство, което се разпределя между повече от едно юридическо лицет; публично известните дружества на Черезов са две.

Държавните поръчки на компанията изглеждат скромни на този фон. През 2024 г. тя стана доставчик на безпилотни авиационни системи за Воронежкия държавен технически университет по два търга на обща стойност 29,7 млн рубли и трябваше да предаде 337 конструктора за мултироторни безпилотници и 17 комплекта за управление в тридесетдневен срок. И в двата случая „Русская лаборатория воздушного транспорта“ беше единственият кандидат, след като по-ранните процедури при същата начална цена бяха обявени за непроведени поради липса на заявки. Същата година Черезов получи националната награда „Патриот-2024“ в категорията „Гражданско единство“. „Представям индустрия, която започна активно да се развива в периода на СВО“, каза той на церемонията по цитат на Роспатриотцентр. „Колкото и мъка и трагедия да носи войната, тя винаги е двигател на технологичен растеж.“

Международните ограничения дойдоха на два етапа. На 30 октомври 2024 г. Службата за контрол върху чуждестранни активи към Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка на специално посочените лица с близо 275 други физически лица и организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс. На 23-24 юли 2026 г. беше добавен от Съвета на ЕС към двата режима на санкции срещу Руската федерация с регламенти 2026/1843 и 2026/1848, които възпроизвеждат данъчния номер, регистрационния адрес в Тула и служебния имейл company@ovod71.ru на фирмата. Шест дни делят европейското вписване от изстрелите на улица „Михеева“; нищо в известното досега не свързва двете.

Тулската компания влезе в списъка като част от много по-широк списък. 21-вия пакет санкции на ЕС добави 37 руски компании, производители на далекобойни дронове, и отделен блок срещу производители на БПЛА с изглед от първо лице (FPV), сред които конструкторско бюро „Гортензия“, научно-производствена фирма „Ротор“, специално конструкторско бюро „Пираня“ и „Экопром“ със серията Bekas. Секторът, преследван от тези мерки, е далеч по-голям от санкционните списъци: по разследване на The Insider в Русия работят поне 140 компании, чийто основен предмет на дейност е производството на дронове, заедно с 60 организации, които им доставят части, препродават апарати или обучават оператори. Производството остава зависимо от вноса. По изчисления на изданието двигателите формират 38% от стойността на вносните доставки на изследваните компании, контролери – 25%, акумулатори – 20%. Междувременно вносът на компоненти е нараснал почти три пъти, достигайки около 500 млн. долара.

Украинското военно разузнаване поддържа собствено публично досие на дружеството. В онлайн портала „Война и санкции“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) компанията попада в производителите на безпилотни системи, със своя данъчен номер, регистрационен адрес и изрично основание: производител на FPV-дронове „Овод“, използвани от руските въоръжени сили в Украйна, и разработчик на ретранслатори, позволяващи на оператора да управлява дроновете от укритие. Записът посочва, че безпилотниците могат да носят осколочни и осколочно-фугасни бойни глави със система за самонасочване. Справочникът отчита действащи ограничения, въведени от САЩ, ЕС и Украйна, а за свързано предприятие със същата продукция е вписано „Воздушный трактат“, т.е. второто дружество на Черезов.

Основната версия на следствието е професионалната дейност на Черезов, разработката и производството на дронове. По данни на Mash стрелецът е мъж на около 30-годишна възраст и около 70 кг, покрил лицето си с качулка, но заснет от камерите за наблюдение в секундите преди нападението. Същият канал допуска и друга хипотеза: че жертвата е сгрешена и изпълнителят е търсел друг бизнесмен със същото собствено име. Арестуван няма.

Ако версията за професионалната дейност бъде потвърдена, Тула ще е поредната точка в кратка, но плътна поредица. На 12 декември 2024 г. ГУР обяви, че в Подмосковието е убит Михаил Шацки, заместник главен конструктор и началник на отдела за програмно осигуряване в конструкторското бюро „Марс“, работил по модернизация на крилатата ракета Х-59 до Х-69 и разработката на дронове.

На 15 юли 2026 г. в Самара е убит Андрей Тисарев, ръководител на конструкторски отдел по топлофизика и газодинамика на авиационни двигатели в опитно-конструкторското бюро на „ОДК-Кузнецов“, намушкан на улица „Лукачева“; украински журналист приписа убийството на елементи на ГУР, официално потвърждение няма. В същия ден беше убит главният инженер на Запорожката АЕЦ Александър Яковлев, поразен от дрон в своя служебен автомобил, по сведения на ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов.

На 17 декември 2024 г. командващият войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговият помощник майор Иля Поликарпов бяха убити при взрив на самоделно устройство, поставено в тротинетка пред жилищна кооперация на Рязански проспект в Москва; Анонимен източник от Службата за сигурност на Украйна пое отговорност пред медиите още на същия ден. Опитите продължават и извън успешните случаи: на 9 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовката на два атентата срещу високопоставени военнослужещи от Министерство на отбраната.

Що се отнася до Тула, градът е един от първите центрове на руската военна промишленост. Тук се намира Конструкторско бюро по приборостроене (КБП), което разработва пистолетите Макаров, противотанковите ракети 9К135 „Корнет“, зенитно-ракетните комплекси „Панцир-С1“ и управляеми снаряди за артилерийски установки 2K25 „Краснопол“. През нощта на 15 юни 2026 г. украински дронове поразиха покрайнините на града и околните населени места, включително Маслово, като по преценка на украински медии една от целите е било именно предприятието там; загинаха хора, сред пострадалите имаше и малко дете. На 26 юни губернаторът Дмитрий Миляев съобщи за масирана атака, насочена към промишлено предприятие в областта.

Анализ: Механизираният щурм при Шахове и зрялата дронова отбрана

🇺🇦🛡️🇷🇺 Руски механизиран щурм по оста Добропиля се разби в сектора на Първи корпус „Азов“, преди да стигне населените места около Шахове. 8-ма и 41-ва гвардейски общовойскови армии, подсилени с 90-а гвардейска танкова дивизия, хвърлиха десетки бронирани и леки машини в едновременно настъпление. 41-ва армия и танковата дивизия атакуваха от посока Новоекономичне, а 8-а армия – от Воздвиженка. В продължение на близо четири часа руските войски се опитваха да пробият към селата в района.

По данни на „Азов“ резултатът е следният: 7 унищожени танка, 6 бойни бронирани машини, 1 установка БМ-21 „Град“, 1 модерна реактивна система „Торнадо-С“, 3 специализирани машини и 47 леки машини. Посочени са още 123 убити и 29 ранени руски военнослужещи. Механизираният удар е спрян, без да доведе до промяна на фронтовата линия.

Значението на подобен епизод обаче не е само в броя на загубените машини. По-ключово е колко бързо се проваля атака с подобен състав и мащаб. Две армии и танкова дивизия, насочени към един сектор и спрени за часове с почти пълна загуба на ангажираната техника и личен състав, показват степента на развитие на отбранителната система в този участък от фронта.

Секторът не е случаен. По оста Добропиля през юли руските войски успяха да създадат вклиняване, което украинската армия се опитваше да ликвидира, докато натискът към Покровск продължаваше. Така описват ситуацията оценките на Института за изследване на войната (ISW) и репортажите на Kyiv Independent.

Добропиля е важен пътен и минен възел северозападно от Покровск. Лятното вклиняване на руската армия в него създаде заплаха за украинския тил и транспортните артерии зад него. Именно обяснява упоритостта, с която Русия подновява натиска въпреки значителните загуби.

През 2025 г. масираните руски механизирани пробиви все по-често се разбиваха в дроновото наблюдение и ударните възможности на украинската страна. В резултат руската армия постепенно мина към употреба на малки инфилтрационни групи, а от 2026 г. към смесен подход, който включва инфилтрация и последващ механизиран натиск. Районът на Шахове показва този метод в действие, но едновременно с това показва и причините, поради които той започва да губи ефективност.

Логиката на този тип атака се основава на три последователни стъпки.

Първо, малки пехотни групи – обикновено по двама-трима души, а понякога и единични бойци – се опитват да проникнат между украинските позиции. Задачата им не е веднага да задържат територия, а да разкрият къде отбраната е най-слаба. Всяка намерена пролука се превръща в ориентир за следващото действие.

След това, когато се установи уязвима точка, основните сили насочват усилието си натам. Концентриран механизиран удар трябва да използва откритата слабост, докато проникналите групи задържат позиции и създават условия за развитие на атаката.

Накрая двете действия се обединяват в общ натиск: инфилтриралите се подразделения и настъпващата бронирана техника атакуват едновременно, подкрепени от планиращи авиобомби, дронове и реактивна артилерия.

Целият замисъл зависи от две условия: наличие на пространство, което не е наблюдавано, и възможност за незабелязано съсредоточаване на силите. В сравнение с челните механизирани атаки от предходни години това е реална адаптация. Методът не разчита само на маса, а на скорост, скрито придвижване и внезапност.

Именно тези две предимства обаче все по-често се ограничават от развитието на дроновата отбрана.

Онова, което първоначално изглеждаше като импровизация, постепенно се превърна в система с ясно разделение на функциите: разузнавателни дронове, FPV ударни дронове, прехващачи, барражиращи боеприпаси и системи със среден радиус на действие. Това разделение не се появи в резултат на един централен план, а чрез продължителен процес на адаптация, основан на проба-грешка в реални бойни условия.

Сравнението с авиацията има своите граници. Авиацията постепенно създаде многоцелеви платформи, които могат да изпълняват различни задачи, докато дроновете все още се развиват в посока на по-тясна специализация. Засега една добре изпълнена специализирана функция често има по-голяма стойност от няколко по-слабо изпълнени роли в една система.

На тактическо ниво дронът все повече прилича не на самолет, а на част от пехотната структура. Той работи близо до фронтовата линия и се интегрира в бойните подразделения, тъй като основното му предимство е съкращаването на времето между откриването на целта и нейното поразяване.

Това съкращаване на цикъла от сензора до огневото въздействие е сред най-важните промени в модерния бой. Командирите на земята вече планират действията си в условия, при които движението на противника може да бъде открито и атакувано много по-бързо от преди.

Дроновете поеха и част от функциите, традиционно свързвани с артилерията: разузнаване, коригиране на огъня и директни удари. Това не значи, че те могат да заменят артилерията. Тя все още осигурява плътност и продължителност на огъня, които дроновете не могат да постигнат. Промени се обаче начинът, по който двете средства се комбинират.

Старият въпрос „количество срещу качество“ вероятно е поставен неправилно. И двата фактора имат значение, но изпълняват различни функции. Евтините дронове, използвани в големи количества, създават постоянен натиск върху противника. Те го принуждават да реагира, да разпределя ресурсите си и да отделя средства за защита срещу множество малки заплахи.

По-сложните системи изпълняват задачи, при които са нужни по-голяма точност, далечина или специални способности. Армиите, които интегрират успешно дроновете, не избират между количество и качество, те използват и двете едновременно.

Оттук идва и идеята за слоеста система за дронова война. Разузнавателните дронове отпред осигуряват сведения за обстановката. FPV дроновете я превръщат в непосредствени удари. Прехващачите се опитват да неутрализират вражеските дронове, които изпълняват същите задачи. Системите със среден радиус на действие атакуват по-дълбоки цели, които поддържат цялата операция – командни пунктове, транспортни връзки и складове.

Най-новото направление – използването на дронове за унищожаване на други дронове – прави въздушното пространство непосредствено над фронта в отделно бойно поле. Доскоро разузнавателният апарат можеше да работи сравнително свободно. Днес всяка страна се стреми да унищожава средствата за наблюдение на противника. От изхода на този двубой зависи дали цялата останала дронова система ще функционира.

Затова контролът над въздушното пространство на тактическо ниво вече не е автоматично предимство на настъпващия. Той се превърна в отделен етап от битката, който трябва да бъде спечелен преди наземното действие. А това се оказва все по-трудно.

Най-голямо значение обаче има не само самото наличие на дронове, а дълбочината на системата.

Дроновата война е изключително зависима от логистиката: батерии, резервни части, боеприпаси, полезен товар, обучени оператори и постоянна поддръжка. Темпът на разход е огромен. Операция, която изглежда успешна на план, може да се провали, ако снабдяването бъде прекъснато.

Именно това е една от задачите, с които системите със среден радиус на действие са особено ефективни. Удар по склад или транспортен възел на 30 км зад фронта може да не изглежда толкова зрелищен, колкото директното унищожаване на бойна машина, но често определя възможностите на противника в следващите дни.

Съществува и широко възприетото схващане, че операторите на дронове могат да бъдат изтеглени далеч зад фронтовата линия. Това е вярно само частично. Ретранслаторите и напредналите комуникации дават на част от операторите да работят от по-защитени позиции. При FPV дроновете обаче близостта до фронта все още е важна. Заглушаването, влошаването на сигнала и закъснението не са абстрактен технически проблем – те могат да бъдат разликата между успешно попадение и падане на дрона без резултат.

Идеята, че целият бой може да се води от защитен пункт на десетки километри зад линията, засега остава недостижима. Зависимостта от надеждна комуникация прави безпилотната система уязвима именно там, където противникът използва електронна война.

При Шахове тези две системи се сблъскаха челно. Руският щурм зависеше от наличие на непокрит участък и възможност за незабелязано съсредоточаване на сили. Украинската дронова отбрана действа в обратната посока – чрез постоянно наблюдение и припокриване на зоните на контрол тя ограничи възможността за проникване и премахна елемента на изненадата.

Отдавна е ясно, че подготвената отбрана има предимство срещу щурм, който няма достатъчно разузнаване. Новото е, че дроновият слой прави това разузнаване евтино, постоянно и повсеместно. Като резултат всяка от трите фази на руския подход може да бъде нарушена поотделно.

Първо, проникването на малките групи може да бъде засечено още в началния етап, докато те се опитват да преминат между позициите. След това концентрирането на бронирана техника може да се наблюдава още преди колоните да започнат атаката. Накрая самият механизиран удар, лишен от изненада, попада под предварително подготвен огън.

Украинската страна вече използва и средства без пряко участие на пехота за прочистване на проникнали групи. Близо до Добропиля позиция на руски подразделения, които са успели да се промъкнат напред, е била прочистена с помощта на наземни роботи и дронове, както описва Forbes.

Традиционното предимство на настъпващия – възможността да компенсира недостиг на сили с изненада – постепенно намалява, когато всяко движение в зоната на битката може да се наблюдава. Конкретният ход на боя следва именно тази логика. „Азов“ и придадените му части блокираха настъпващите механизирани колони. В посоките на движение бяха използвани минно-взривни заграждения, а мостовете бяха повредени чрез действия на тактическата авиация.

Когато руските сили се опитаха да възстановят преминаванията с понтонни средства, украинската авиация ги унищожи. Това е класически пример за прекъсване на логистичния маршрут – същият, който дроновете със среден радиус използват при удари по транспортни и снабдителни цели в дълбочина.

Русия опита първо да отслаби украинското наблюдение и управление на боя, преди да извърши основния удар. За целта използваха „Гербера“ – евтин дрон от пенопласт и шперплат, предназначен за примамка и разузнаване – както и баражиращият боеприпас „Ланцет“.

Използването им срещу украинския слой дронове показва разбиране, че именно системата за наблюдение и бърз удар е ключов елемент на отбраната. Този опит обаче не е достатъчен. Когато механизираната група започва активната фаза на атаката, украинската страна вече разполага с информация за нейното движение и може да реагира според предварително наблюдаван сценарий.

Показателна е структурата на загубите. При десетки ангажирани машини, извадени от строя в рамките на няколко часа, щурмовият ешелон е унищожен, без да постигне териториален резултат, който да оправдае цената.

Особено показателна е загубата на „Торнадо-С“ – 300-милиметрова реактивна система за залпов огън, скъпа и сравнително рядко използвана в непосредствен риск. Тя осигурява огнева поддръжка от по-голяма дълбочина. Унищожаването ѝ показва, че украинското насочване е достигнало не само до предната част на колоната, но и до средствата, които я поддържат.

Заедно с унищожения „Град“ това означава, че огневата поддръжка на щурма – както по-евтините, така и по-ценните компоненти – е била извадена от строя заедно с бронираната техника, вместо да е защитена в дълбочина.

Организационно най-успешният модел напомня начина, по който артилерията традиционно се управлява: фронтът се разделя на зони, зоните – на сектори, а всяко подразделение отговаря за конкретен участък.

Ключово значение има припокриването между съседните сектори. То позволява на системата да поеме внезапен натиск, без да оставя незащитени пространства.

Проблемът възниква, когато към един ограничен район се насочат повече подразделения без достатъчно добра координация. Тогава възникват взаимни смущения в комуникациите, дублиране на действията, както и забавяне при вземане на решения. В крайна сметка прекомерната концентрация може да намали, вместо да увеличи ефективността.

Повече средства не означават автоматично по-добър резултат. Това важи и за двете страни.

Необходимо е определено равновесие в оценката на безпилотните системи. Те трудно могат да бъдат унищожени наведнъж, защото са разпръснати, мобилни и изградени като мрежа. Загубата на отделни позиции или екипи не означава автоматичен срив на цялата система.

При сериозен натиск обаче операторите и оборудването могат да бъдат изтеглени. Електронната война може временно да ги лиши от ефективност, а продължителните проблеми със снабдяването могат да ги ограничат не по-малко от директните удари.

Устойчивостта на дроновата система е реална, но тя не означава неуязвимост.