Митът за неизбежната руска победа над Украйна.

Руската армия постигна де факто нулев напредък през 2026 г. с цената на 40 000 жертви през всеки месец от юли насам и около 458 жертви на всеки кв. км. 🔍 Източник: ISW

Кумулативни руски загуби и процент от територията на Украйна под окупация в периода след 24 февруари 2022 г. 🔍 Източник: ISW

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската военна победа над Украйна не е неизбежна и е „изключително малко вероятна“, освен ако западната подкрепа не рухне. Това гласи изводът в анализ на Институт за изследване на войната (ISW), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, който всеки ден картографира фронта по кадри с установено местоположение и който е сред най-гласните поддръжници на помощта за Киев. Текстът е публикуван на 23 октомври под заглавие „Митът за неизбежната руска победа над Украйна“, а един от авторите му е Фредерик Кейгън, директор на Critical Threats Project. Според тях руският президент Владимир Путин съживява мита с конкретна цел: да убеди САЩ и другите поддръжници на Украйна да я принудят да капитулира.

Кремъл и институтът описват фронта с числа, които се разминават повече от 60 пъти. На 16 октомври, при посещение в предполагаем спомагателен пункт за управление на Обединената групировка войски, Путин заяви, че от началото на годината руската армия е поела контрола върху 6500 кв. км и 310 населени места. Началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов му докладва за над 1800 кв. км само след 1 септември. Картата на ISW показва едва 100 кв. км и 69 селища от 1 януари. От 1 септември насам отчита нетна загуба от 122 кв. км. Путин заяви още, че Украйна държи малко над 10% от Донецка област; според института под украински контрол там остават 5530 кв. км, или 20,4%.

Цената на почти замръзналата фронтова линия е висока. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита над 40 000 руски убити и ранени всеки месец от юли насам, а за септември те възлизат на 46 320, най-високият месечен брой за годината досега. ISW изчислява 458 загуби за всеки кв. км. територия, който руската армия е изгубила.

ISW не се ограничава с констатацията за застой: според него през по-голямата част от годината Украйна е имала инициативата в ключови сектори на фронта. Първо на юг: между 29 януари и 12 август украинските сили освобождават над 627 кв. км и 26 селища на Олександривския участък, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Там те прочистват и още над 300 кв. км от диверсионни групи, изпратени от руското командване, за да се промъкнат в тила на украинските войски. После на север: операция „Вивалди“ на 3-ти армейски корпус на бригаден генерал Андрий Билецки връща около 277 кв. км и 16 селища северно и североизточно от Лиман. Нейните етапи са обявявани от септември, но според ISW е започнала около март. Анализаторите считат, че тя е нанесла оперативно поражение на северното рамо на руските клещи, които трябваше да обхванат пояса от укрепени градове около Словянск и Краматорск.

В Харковска област фронтът е стабилизиран, а Купянск е прочистен въпреки руските твърдения за неговото превземане. Командващият групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров съобщи, че 465 от над 600 км на т.нар. „буферна зона“ по държавната граница се намират под руски контрол, т.е. 75%. Институтът вижда руски контрол над около 35% от участъка между магистрала Е101 Киев–Глухив и Великий Бурлук.

За разлика от нулевия баланс по сметките на ISW, украинският проект DeepState отчита 154 кв. км ръст на площта под руска окупация за септември. За същия месец ISW отчита 175,54 кв. км превзети и 256,35 кв. км загубени територии, т.е. нетна загуба от 81 кв. км. Разликата произлиза от различна методика и момента на отразяване на украинските успехи върху картата. ISW добави към статистиката за септември най-малко 147 кв. км от операция „Вивалди“, макар тя да е продължила няколко месеца. Институтът сам признава, че така месечната сметка трудно може да се смята за смислена. DeepState публикува данните за освободените от Украйна територии със закъснение заради оперативната сигурност и уточни, че в периода юли-септември поне 270–320 кв. км освободени територии още не са включени в статистиката му. Предварителните данни на DeepState показват, че руският прираст за тримесечието е 341 кв. км: 63 за юли, 124 за август и 154 за септември. Ако от него се извадят 270–320-те кв. км, които все още не са нанесени от DeepState, остават няколко десетки: далеч по-близо до нулата на ISW, отколкото до онези 6500 на Путин.

Втората част на тезата се отнася до човешкия ресурс. Населението на Руската федерация е 3,6 пъти повече от украинското, а нейните въоръжени сили имат малко под два пъти по-голяма численост. Институтът смята обаче, че още от самото начало на пълномащабната война украинската армия е по-голяма от обединената групировка на руските войски в страната. Демографското предимство, пише ISW, се използва за попълване на загубите. Той ги изчислява на над 1,5 млн убити и ранени от началото на пълномащабната война или над 1% от населението на Русия.

Набирането на нови военнослужещи изостава. По данни на регионалните бюджети, обобщени от Янис Клуге, икономист в Института за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, от януари до август 2026 г. с Министерството на отбраната на Руската федерация са сключени 234 000 договора, в сравнение с 260 000 годинапо-рано, т.е. спадът е 10%. През август темпът е бил 1000 договора на ден, с близо 20% под този през август 2025 г. Така срещу около 30 000 нови военнослужещи по договор месечно се отчитат над 40 000 загуби месечно според украинския щаб. Той не разделя убити от ранени, но украинските оценки за 2026 г. показват, че загиналите са мнозинство. На 10 март Зеленски заяви, позовавайки се на документи на разузнаването, че 62% от загубите на руската армия са убити и 38% ранени, без да уточни за какъв период. Според тогавашния главнокомандващ генерал Олександр Сирски от над 141 500 души, изгубени от руската армия от 1 януари до 20 май, над 83 000 са убити. CSIS, който оценява загиналите руски военни на 400 000 до 450 000 от началото на инвазията, не разбива 2026 г. на загинали и ранени. Ако тези дялове са верни, то в строя могат да се завърнат само част от ранените, т.е. от по-малко от половината отчетени, и разликата с новопостъпилите е реална загуба на численост. Посоката съвпада с извода на ISW, че от декември 2025 г. убитите и тежко ранените в руските редици са повече от доброволно постъпващите на служба; месеци с подобно съотношение институтът е отчитал още през август 2024 г.

Оттук идва въпросът за мобилизацията. Частичната мобилизация от септември 2022 г. е довела в армията около 330 000 души, а по оценка на ISW двойно повече мъже са напуснали страната, за да не воюват. Указ № 647, с който тя беше обявена, остава в сила и днес: Кремъл потвърди това през януари 2023 г., а указ за нейното приключване Путин така и не подписа. По текста му броят и сроковете на призива за всеки регион определя Министерство на отбраната, затова нова вълна не изисква нов указ, а ведомствена заповед. Към настоящия момент такава не е известна. ISW твърди, че Путин подготвя условията, но се колебае от страх от недоволство в общество, уморено от войната и недостига на бензин и дизел след украинските удари по рафинериите. Щом юридическа пречка няма, пречката е политическа.

В същото време набирането се върши и без думата „мобилизация“. Още през пролетта правозащитни групи документираха арести на мъже по улиците, след които те подписват договор с Министерство на отбраната под натиск. Според „Вёрстка“, за около 6 седмици до края на септември оплаквания са дошли от най-малко 17 региона. На 19 септември в Пенза 63-годишният Александър Глебов е отведен в областния сборен пункт, подписва договор, по думите му от страх за живота си, като на 21 септември вече се намира в Милерово, Ростовска област. В Москва Росгвардия задържа резервист и опита да го отведе във военния комисариат, съобщи iStories на 12 октомври, а след изборите за Думата мнозина получиха призовки за „уточняване на данните“ във военния отчет. Нарастващата принуда обаче не е обърнала спада, който показват данните на Клуге до август.

Анализаторите се съмняват и че числеността ще промени ситуацията на фронта. Руската пехота, тръгнала в атака, минава десетки километри под наблюдението на дронове. Украински дронове със среден обсег (80–200 км) ги поразяват още докато се придвижват към местата за концентрация на войски, а тези с по-малък обсег – в т.нар. зона на поразяване, ивица с дълбочина 20–40 км, наситена със средства за разузнаване и поразяване. Руснаците настъпват на групи от по 1 до 3 души, които седмици наред стоят в укрития, чакайки пристигането на подкрепления. Масова мобилизация, допуска ISW, вероятно би върнала за известно време ограничения руски напредък от 2025 г., но на още по-висока цена.

Дори този темп не позволява бързо превземане на оставащите територии. При средните 14,4 кв. км дневно за 2025 г. за окупирането на остатъка от Донецка област биха били нужни 378 дни. При около 0,25 кв. км на ден, колкото е темпото за 2026 г., то би продължило около 60 години, до юни 2086 г. Ако за база се вземат 5530 кв. км от 16 октомври, темпото от 2025 г. дава около 384 дни, т.е. около ноември 2027 г. И тази сметка е щедра към Москва, защото приема всеки квадратен километър за еднакво труден, а остатъкът се състои именно от укрепените градове.

ISW предполага, че Путин е осъзнал безсмислието на опитите да удави Украйна в руска кръв и вместо това се опитва да я принуди към подчинение със кампания на стратегически бомбардировки. Реактивни ударни дронове в комбинация с недостиг на ПВО ракети за противодействие на балистични ракети, дават на Русия временно предимство в небето, а ударите опустошават украинската енергетика. ISW смята, че кампанията няма да постигне повече от другите подобни в историята, нито една от които не е принудила да капитулира държава, която удържа позициите на бойното поле. Най-близкият контрапример е войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Тогава 78 дни въздушни удари накараха Белград да изтегли своите сили от Косово. Но това е изтегляне от една провинция, не капитулация.

Последното условие в тезата е волята за съпротива. Есето се позовава на скорошни проучвания, без да ги назовава. Най-новото е на Киевския международен институт по социология (КМИС), проведено сред 1031 души в периода 8-16 октомври. 62% от тях изразяват готовност да търпят войната толкова дълго, колкото е нужно. 61% смятат за категорично неприемливо Украйна да изтегли своите сили и да предаде цял Донбас в руски ръце срещу дългосрочни гаранции за сигурност от САЩ и Европа, а 35% биха приели тази отстъпка. Проучването съвпада с натиска върху Киев след т.нар. „дизелова сделка“, но дялът категорично несъгласни не е намалял. Преди сделката категорично против отстъпката са 57% от анкетираните, докато след нея вече са 62%. Боеве поне до втората половина на 2027 г. очакват 56%.

Кремъл засега не дава признак да вижда същите карти. Говорителят Дмитрий Песков заяви на 23 октомври, че без участието на Европа уреждане е невъзможно, а два дни по-късно помощникът Юрий Ушаков направи прогноза, че предстоящите тристранни разговори със САЩ и Украйна едва ли ще решат много и вероятно ще имат пробен характер. Кремъл продължава да отхвърля както пълно, така и частично примирие, и не се е отказала от своите ултиматуми от декември 2021 г., сред които изтегляне на съюзническите сили, приети в НАТО след 1997 г. The Telegraph цитира източници от сферата на дипломацията, според които Русия иска Европа на масата, за да изтръгне отстъпки за разширяването на алианса. Първата среща в ОАЕ се очаква в първата половина на ноември: полският премиер Доналд Туск говори за 4 ноември, ISW сочи 10 ноември, но Киев още не е потвърдил дата.

Сметката на ISW издържа в основната си част, но е по-убедителна за общата тенденция, отколкото за точни стойности. Заедно с DeepState отчитат противоположни резултати за някои месеци, но дори некоригирана сметка на DeepState стига до 341 кв. км за 3 месеца, а не до хилядите, които Кремъл заявява за годината. Съпоставката на загубите според украинския генщаб с договорите според регионалните бюджети показва разминаване в една и съща посока, а мобилизацията, с която балансът може да се промени бързо, остава неизползвана. Срещу тезата стоят две неща, които ISW призна: кампанията на бомбардировки опустошава украинската инфраструктура, а руската армия може да намери технологичен и тактически отговор на FPV дроновете, въпреки че ISW смята това за по-малко правдоподобно. Дори ако Русия възстанови темпото си от 2025 г., остатъкът от Донецка област би паднал чак ноември 2027 г. Без масова мобилизация, каквато Путин засега не обявява, и при запазена западна подкрепа превземането му преди края на 2027 г. е малко вероятно.

Затова решаващото е не на картата, а на масата в ОАЕ. Зеленски отива там с предложение за примирието в енергетиката и Черно море, а формулата, която КМИС проучва сред украинците от януари, е друга: целият Донбас срещу гаранции за сигурност. Ако американските посредници започнат да я отстояват пред Киев, митът ще е проработил точно там, където според есето на ISW трябва да въздейства, макар при темпото си от 2026 г. руските сили да не могат да вземат остатъка от Донецка област с десетилетия. Ако не, на Москва остават бомбардировките по енергетиката и фронт, на който по украинските данни тя губи над 40 000 души месечно при почти неподвижна фронтова линия.

Анализ: Три години след Авдиивка руското настъпление в Донбас губи скорост

🇷🇺⚔️🇺🇦 Три години след началото на руската офанзива за Авдиивка на 10 октомври 2023 г. започналата там битка за Донбас се развива по-бавно, отколкото през всяка от предходните две години. В първото полугодие на 2026 г. силите на Москва са окупирали територии или са проникнали в тях на обща площ от 622,6 кв. км, едва 28% от площта за същия период на 2025 г. Това сочат изчисления на Института за изследване на войната (ISW), според които през октомври украинските войски си възвръщат територии и на двата фланга на настъплението: край Лиман на север и Олександривка на юг, където по непотвърдени данни е освободено и село Комар на пътя от Запорожие за Донецк.

Картата, с която френският анализатор и картограф Клеман Молен отбеляза годишнината на 26 октомври, представя трите години с три цветни ивици. Тъмночервената ивица за 2024 г. покрива Авдиивка и земите до Курахове и Вугледар. Оранжевата за 2025 г. стига до Покровск, Мирноград и западната граница на Донбас. Жълтата за 2026 г. образува тясна лента между Сиверск и Костянтинивка, северно от Покровск към Добропиля и западно от Гуляйполе. Молен, 20-годишен студент по международни отношения в Лил, нарича тези сражения третата битка за Донбас от началото на пълномащабната война. Според неговия прочит руският натиск, започнал от юг и запад, постепенно се е изместил на север, а основното сражение днес се води край Добропиля.

Авдиивка, индустриалният град непосредствено северно от Донецк, се намираше на фронтовата линия още от 2014 г. Атаките от 10 октомври 2023 г. първоначално изглеждаха като опит украински сили да бъдат задържани далеч от Запорожкия фронт, където тогава се водеше украинска контраофанзива. Два дни по-късно ISW преразгледа оценката си: нападателите атакуваха едновременно от северозапад, запад и юг с бронирани щурмови групи, вертолети и концентрирана артилерия, а настъплението беше по-мащабно, отколкото ISW първоначално беше оценил. Според кадри с установено местоположение още в първите дни Москва вероятно е загубила бронирана техника, достатъчна за поне една батальонна тактическа група, т.е. подсилен батальон с танкове и артилерия. Четири месеца по-късно, рано сутринта на 17 февруари 2024 г., новият главнокомандващ Олександр Сирски изтегли войските от града, за да не попаднат в обкръжение. Тогава Украйна изпитваше остър недостиг на снаряди, а американската помощ беше блокирана в Конгреса от месеци.

След това темпото растеше година след година. През 2024 г. Русия е завзела в Украйна 3604 кв. км, средно по 9,87 кв. км на ден, по изчисления на ISW. През 2025 г. площта нарасна до 4831 кв. км, а дневното темпо достигна 13,24 кв. км. Върхът беше през ноември, когато армията ѝ напредваше с почти 21 кв. км на ден. Курахове падна през първата половина на януари 2025 г., а Покровск – в началото на февруари 2026 г. Украинската мониторинг група DeepState определи 2025 г. като наистина трудна за Силите за отбрана на Украйна.

През 2026 г. тенденцията се обърна. ISW отчита, че темпото на Москва намалява непрекъснато от ноември 2025 г. насам. За първото полугодие руската армия е завзела територии или е проникнала в тях на обща площ от 622,6 кв. км срещу 2189,9 кв. км за първите шест месеца на 2025 г. В новото изчисление институтът включва и територии, през които руски групи само са се промъкнали, без да ги контролират. През първите месеци на 2025 г. тази тактика още не се прилагаше широко. През юни Москва е напредвала с 1,01 кв. км на ден, около 16 пъти по-бавно, отколкото през юни 2025 г. През април, по изчисление на ISW, цитирано от Al Jazeera, Русия дори е загубила нетно 116 кв. км. В самата Донецка област ISW отчита 630 кв. км. превзети земи от Москва през 12-те месеца до 1 октомври 2026 г. Само през 2025 г. делът на областта под руски контрол нарасна с 10 процентни пункта според DeepState, което се равнява на около 2600 кв. км.

Данните на DeepState, които отчитат само нетната промяна, водят до същия извод. Според коригираните числа на групата през май и юни Русия е загубила повече територии, отколкото е завзела. За юли, август и септември предварителното изчисление показва териториален прираст от 341 кв. км за Москва, по-малко от 564-те кв. км само за юли 2025 г. Групата обаче предупреждава, че поне 270 до 320 кв. км, освободени от украинските сили през същите месеци, още не са нанесени на картата. Тя очаква и балансът за юли да се окаже в полза на Украйна. Числата се коригират със закъснение и в двете посоки: първоначалната оценка за прираста през септември беше 66 кв. км, а коригираната е 154 кв. км. За четирите седмици между 22 септември и 19 октомври руският нетен териториален прираст е около 8 кв. км, по данни на DeepState, обобщени от проекта Russia Matters. През седмицата до 19 октомври Москва дори е загубила нетно около 52 кв. км. Твърдението на Молен, че Русия напредва „все по-бавно“, е вярно при съпоставка между годините. От пролетта насам нетният руски териториален прираст по данни на DeepState е отрицателен през май и юни. За третото тримесечие той ще остане между 20 и 70 кв. км, ако украинските придобивки бъдат нанесени на картата в обявения обем.

Руското настъпление обаче не е спряло. Главната цел на Москва в Донбас е т.нар. крепостен пояс – верига от укрепени градове Словянск, Краматорск, Дружкивка и Костянтинивка. На 25 октомври ISW отчете въз основа на кадри с установено местоположение, че руски групи продължават да разширяват зоната си на проникване в центъра на Добропиля. Руски военен блогър твърди, че е превзето и Билицке, южно от града. Според института оттук нападателите се опитват да обходят пояса от запад: Добропиля е южното рамо на клещите, което трябваше да се съедини със северното при Барвинкове в Харковска област. В Костянтинивка щурмовете продължават, без да е потвърден напредък на 24 и 25 октомври. По Новопавливския участък, на запад от Покровск, руската армия наскоро напредна. Покровск показа колко дълго може да продължи това проникване. В края на октомври 2025 г. кадри с установено местоположение показваха как щурмови групи напредват по улиците му. От 28 януари 2026 г., т.е. около три месеца по-късно, ISW вече не регистрира украинско присъствие в града.

Втората контраатака е на юг, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Украйна атакува в Олександривския сектор от началото на февруари, пише ISW. По непотвърдени данни на украинския наблюдател Костянтин Машовец, на когото ISW често се позовава, на 25 октомври са освободени Перебудова, Комар и Федоривка, въпреки че руски части все още държат североизточния край на Перебудова. През там и Комар минава национален път Н-15 Запорожие – Донецк, който според Молен е е спряно. Машовец обяви, че постоянните контраатаки са принудили руското командване да прехвърли сили от 120-а дивизия на морската пехота на Балтийския флот и 40-а отделна бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот. Те трябва да се отбраняват тук, вместо да подкрепят настъплението към Гуляйполе. До преместването си през март тези части са воювали край Добропиля според ISW. В Олександривския сектор е изпратена и част от 90-а танкова дивизия, първоначално предвидена за удара към Дружкивка. Институтът оценява, че по-нататъшно украинско напредване би застрашило тила на войските, които настъпват от Гуляйполе на запад, за да обхванат Орихив. Прокремълски военен блогър вече признава, че темпото на настъплението към Орихив е намаляло.

По данни на Генералния щаб на Украйна расте и цената на всеки окупиран квадратен километър. Според Генщаба през януари Русия е загубила 31 710 души убити и ранени, а през септември – 46 230, най-много за годината. За първите 9 месеца загубите достигат около 326 900 души. Самият ISW съпоставя данните на Генщаба с площта: за 2025 г. те дават средно 78 души за всеки превзет квадратен километър в Украйна и Курска област. Изчислението по същия метод за първото полугодие на 2026 г. дава 314 души за всеки квадратен километър, който е превзет или в който е проникнато, или четири пъти повече. Числата идват от воюваща страна и няма как да бъдат потвърдени независимо. Тенденцията, която очертават, обаче съвпада с оценката на ISW от 8 октомври, че притокът на нови войници в руската армия не покрива загубите.

В средата на октомври украинските дронове частично загубиха връзка. Около 14 октомври SpaceX въведе ограничение във военната версия на сателитната си мрежа Starshield, при което дрон, летящ с над около 160 км/ч., губи сигнал, по думите на украински официални лица пред NBC News. Според тях ограничението е затруднило свалянето на дронове и ги е принудило да отменят операции. Дроновете-прехващачи, най-успешното украинско средство срещу реактивните ударни дронове на Москва, се нуждаят от Starshield за насочване към целите, отбелязва ISW. Между 14 и 24 октомври делът на свалените реактивни дронове е спаднал с около 3 процентни пункта, от 77% на около 74%. Същия ден Киев обяви, че връзката отново работи напълно. Илън Мъск заяви, че SpaceX само е приложила условията си за ползване, след като те са били заобиколени. Киев отрича да ги е нарушавал, а президентът Володимир Зеленски допусна, че в решението са замесени и Мъск, и Доналд Тръмп.

Молен обясни обрата на фронта с това, че неуспехите на Украйна през 2024 и 2025 г. са били предизвикани от лоша координация между подразделенията, липса на укрепления и руското числено превъзходство. По думите му повечето от тези проблеми вече са преодолени. Според него не се е сбъднала и прогнозата, че войната на изтощение ще доведе до постепенно ускоряване на руския напредък и в крайна сметка до украински срив. Другото обяснение е, че изтощението не е изчезнало, а се измества от фронта към тила. По оценка на Financial Times от 20 септември руските удари са унищожили около 2,1 млн. от общо 5 млн. кв. м модерни складови площи в Украйна. Те са извели от строя и 3-те останали големи металургични завода, които произвеждат 90% от стоманата в страната. На 25 октомври компанията за морска сигурност Ambrey отчете пред същото издание значително засилване на руските удари по кораби в пристанищата на Украйна. Ако мярката е икономиката, а не територията, руският натиск върху Украйна е безпрецедентен.

Териториалният баланс за годината обаче е почти предрешен. Дори ако от юли до декември руските сили бяха настъпвали със средното си темпо от 2025 г., годината щеше да завърши с около 3060 кв.км окупирана територия. Това отново е под онези 3604 кв.км. от 2024 г. Реалното темпо от лятото насам е многократно по-ниско, затова 2026 г. почти сигурно ще е годината с най-малко териториални придобивки за Москва от трите календарни години на битката.

Три години след Авдиивка руската армия напредва с малко над една четвърт от темпото си отпреди година, а украинските сили си връщат територии и на двата ѝ фланга. Дали това ще се окаже траен застой или само по-бавен път към същата цел, ще стане ясно в Добропиля. Ако до края на януари проникването в центъра на града прерасне в контрол, за около три месеца, както при Покровск, Москва ще се приближи до широкото обхождане на крепостния пояс, което ISW смята за нейна цел. Ако градът удържи и след това, тя ще започне пролетта с разгром и на двете рамена на обхождането ѝ: северното при Лиман и южното в Добропиля.

Анализ: Забрадката е поводът, Израел е причината за кризата между Анкара и Баку

🇦🇿⚔️🇹🇷 Турция няма да отговаря на Илхам Алиев. Партия на справедливостта и развитието (AKP) на президента Реджеп Тайип Ердоган и анонимни служители в Анкара изглаждат публичния спор, който продължава вече 3 седмици между Анкара и Баку и започна с училищните униформи в Азербайджан. „Смятаме, че става дума за недоразумение“, заяви висш служител в Анкара пред Middle East Eye на 9 октомври и увери, че Анкара няма намерение да се намесва във вътрешните работи на „сродната държава“. Два дни по-рано говорителят на партията Йомер Челик заяви, че между Ердоган и Алиев има „истинско братско отношение“, и добави: „Има държави, които се опитват да влязат между Турция и Азербайджан. На тези държави категорично няма да позволим.“

На същия ден турската изследователка Дюня Башол, доктор по близкоизточни изследвания от израелския университет Бар-Илан, нарече случилото се „четвъртата голяма криза“ в отношенията между анадолските и азерските турци от 1918 г. насам. Поводите според нея са два: ограничения за хиджаба в класните стаи в Азербайджан и „безмилостната критика“ на консервативните турци към съюза с Израел. Коренът обаче е по-стар. Много турци, пише Башол, гледат на Азербайджан като на по-малък брат, който трябва да слуша, а Азербайджан след разпада на Съветския съюз не иска „още един по-голям брат“. Есето е написано изцяло от позицията на Баку, но описва много точно как два отделни спора се сляха в един.

Самата мярка е формулирана така, че думата „хиджаб“ да не присъства. С постановление №309 от 21 септември кабинетът на премиера Али Асадов забрани на учениците в държавните училища допълнителни елементи на облеклото, които нарушават единството на униформата или са несъвместими със светския принцип на общото образование. В текста не се споменава хиджаб, нито се предвиждат санкции. Решения се вземат от педагогически съвети, а отговорността за облеклото носят родителите по силата на поправка в Закона за общото образование, която Алиев одобри на 22 юли.

На 28 септември в училище №6 в Сумгаит не допуснаха в клас момичета със забрадки; родители в Гянджа и Джалилабад съобщиха за същото. В социалните мрежи беше разпостранено видео на ветеран от Втората карабахска война, който показва протезата си: „Ето тази ръка я дадох в боевете за родината“. Дъщеря му не била допусната в училище. На 6 октомври кабинетът въведе и изисквания към облеклото на учителите, а на 9 октомври бяха обявени засилени проверки.

Ден след приемане на постановлението, на 22 септември, Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН: „Забраната за забрадка, въведена в училищата от някои държави, смятаме за посегателство срещу най-основните права на жените.“ Държава не назова. Двама служители отбелязаха пред Middle East Eye, че има предвид Франция и Австрия. Във Франция знаците на религиозна принадлежност са забранени от 2004 г. в държавните училища. В Австрия от 1 септември момичетата под 14 години не могат да носят забрадка в клас, а родителите им плащат глоби от 150 до 800 евро. Азерски източник допуска пред същото издание, че Алиев е отговарял именно на тази реч. След като се появиха кадрите от Сумгаит, близки до Ердоган турски медии направиха паралел с 28 февруари 1997 г. – т.нар. постмодерен преврат, който изтласка ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан от властта и забраната за забрадки в университетите беше затегната.

Израелската връзка се намеси в спора на 24 септември. Когато премиерът Бенямин Нетаняху излезе на същата трибуна, по изчисления на Anadolu около 70 делегации, сред които и турската, напуснаха залата. Азерският представител, първи секретар на постоянната мисия Максад Хюсейнов, остана до края. В същата реч Нетаняху нарече Ердоган „тиранин“ и „разпространител на антисемитски лъжи“. Гневът в турски медии и социални мрежи се насочи към Баку: Haberler написа за „държавата, която донесе голямо разочарование в ООН“, а някои коментатори стигнаха до думата „предателство“. На 26 септември Съветът по медиите и излъчването на Азербайджан определи кампанията в турските медии като „координирана“ и „организирана от определени кръгове“ и не изключи забрана за влизане в страната на организаторите и изпълнителите ѝ.

Двете обиди се събраха на 1 октомври в заглавие на ислямисткия вестник Yeni Akit: „Тормозът по модела на 28 февруари в Азербайджан, който спи със ционисткия Израел, ще струва скъпо на Алиев“. Материалът не предоставя доказателство, че Израел има пръст в училищните правила; но тезата му е именно, че подобна връзка съществува. В нея се изказва и представителка на HÜDA PAR, малката кюрдска ислямистка партия, подкрепила Ердоган на изборите през 2023 г. На 30 септември независимият депутат от Истанбул Мустафа Йенероглу, бивш член на AKP, нарече практиката в Азербайджан „системна държавна политика“ и призова Ердоган да повдигне въпроса пред Алиев. На 3 октомври сдружение Özgür-Der протестира пред азерското генерално консулство в Истанбул.

Предишната вълна на напрежение, която Башол не включва в своя списък, също беше свързана с Израел. След като на 5 март ирански дрон удари летището в Нахичеван и рани 4 души, Алиев определи удара като „терористичен акт“ и разпореди на армията да подготви ответни мерки. Медии, близки до управляващите в Турция, реагираха остро. По оценка на историка Алтай Гьоюшов от Бакинския изследователски институт те все по-открито очакват Баку да постави връзките си с Анкара над тези с Израел, а верни на Алиев депутати обвиниха медии от обкръжението на Ердоган в организирана кампания. Сегашният спор е втората вълна на напрежение тази година.

Цифрите обясняват защо тази нишка не се къса. По данни на Kpler азерският суров петрол е представлявал 46,4% от петролния внос на Израел през 2025 г. – най-високият дял за последното десетилетие, далеч пред руския петрол с дял от около 28%. Доставките за Израел от Джейхан са нараснали с 31%, до 94 000 барела дневно. Джейхан е турско пристанище, крайната точка на тръбопровода Баку–Тбилиси–Джейхан. След юни 2024 г. официално търговията между Турция и Израел е нула, а турската позиция е, че петролът е азерски и не може да определя купувача му. В обратна посока Израел е един от основните доставчици на оръжие за азербайджанската армия, включително на безпилотни системи.

Самото постановление обаче не произтича от израелската връзка. Ограниченията за хиджаба са по-стари от спора. През ноември 2010 г. министерство на образованието ги въведе, а след протести ги оттегли. През март 2026 г. директори в Имишли, Мехдиабад и Сумгаит завръщаха момичета със забрадки. В Мехдиабад по сведения на активисти са върнати 23 ученички наведнъж, а в края на месеца, по думите на активистка, ограниченията бяха отменени. Логиката на Баку е насочена на юг. В речта си на 2 октомври Алиев постави идеологическата сигурност наравно с физическата и каза, че „идеологическото ни пространство трябва да бъде свободно от чужди елементи, от чужди влияния“. После попита защо „в някоя държава“ се създават медии на азербайджански език, и отговори: не за да помагат, а „за да тровят мозъците на младите“. Такива издания, добави той, има „точно до нас“, но и на Запад. Съседа не назова; анализатори свързват думите с Иран, където живеят милиони етнически азербайджанци. На 22 септември теологът Абгюл Сюлейманов, критикувал ограниченията във Facebook, беше задържан и получи 30 дни административен арест. В Баку забрадката е въпрос на иранско влияние сред шиитите, а в Турция се превърна във въпрос за Израел.

Отговорът, отправен към Турция, също дойде на VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“. В записа на президентството Алиев казва, че стреаната му отвръща „на един удар може би два, пет, десет“, „за да си седи всеки на мястото, да не се меси в работите ни, да не си вре носа в начина ни на живот и да не ни сочи пътя“. После: „Не ни трябва ничия помощ, не ни трябва и ничие покровителство. Когато имахме нужда, никой не ни помогна.“ Оръжието, отбелязва той, е купено с пари, „по световни цени, до последния патрон“. И накрая: „Нашето предимство е, че за разлика от някои държави нямаме нужда да създаваме легенди.“ Други, продължи той, искат да си припишат постижения от миналото или да преувеличат ролята си, като изкривяват историята. Турция не беше назована, но в социалните мрежи и сред коментатори тази реч беше възприета като отговор на Анкара. Думите съвпадат с упрека, който Башол отправя към своите сънародници: че свеждат победата в Карабах до турските дронове. Самият Алиев разказваше друго през февруари 2024 г. в Анкара, когато заяви, че Турция е застанала до страната му във войната и изявленията на Ердоган са възпрели други сили от намеса.

Анкара не отвърна. На 27 септември, годишнината от началото на Втората карабахска война, Ердоган писа в X, че Карабах е азерска земя, и се обади на Алиев; съобщението на президентството в Баку за разговора не споменава училищните правила. Челик разграничи протестите от действията на правителството, защото участниците „действат по собствена инициатива“, и предупреди, че Анкара няма да търпи опити да бъде създавано впечатление за разрив. Така Ердоган, който от години говори за някогашната турска забрана за забрадки като за несправедливост спрямо вярващите, мълчи, когато най-близкият съюзник на Турция въвежда подобна мярка.

Вчера се навършиха 17 години от третата криза в списъка на Башол. На 10 октомври 2009 г. в Цюрих външните министри Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян подписаха протоколите за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, без съгласието на Баку и без условие за изтегляне от окупираните азерски територии. Четири дни по-късно в Бурса полицията не допусна азерски знамена на мача Турция–Армения, гледан от държавните глави Абдуллах Гюл и Серж Саргсян. В отговор Баку свали знамената на Турция от паметника на османските войници, загинали за града през 1918 г. на Алеята на шехидите. Протоколите така и не бяха ратифицирани: Ердоган обвърза ратификацията с изтегляне от Карабах, а през 2018 г. Армения ги анулира. Тогава отстъпи Анкара.

Първите две кризи в списъка на Башол водят към същия извод. През лятото на 1918 г. османските войски влизат в Табриз и по думите ѝ първоначалният ентусиазъм на местните тюркоезични жители бързо минава в съпротива срещу чуждата управа. През 90-те години Баку очаква от Анкара повече, отколкото получава. Башол пише, че при арменското настъпление към Келбеджар през април 1993 г. президентът Абулфаз Елчибей е поискал от Турция хеликоптери за евакуация на цивилни и е получил отказ. През март 1995 г., след бунта на специалните полицейски части ОПОН срещу Хейдар Алиев, Баку открито заговори за турско участие, а Анкара така и не призна, че хора от нейните служби са били замесени. Илхам Алиев се върна към онова време в същата реч: „Никой не ни помагаше, и във войната никой не помагаше.“

Разликата в зависимостите обяснява защо Анкара отстъпва. Азербайджан е вторият доставчик на газ за Турция след Русия: по данни на енергийния регулатор EPDK за август 2025 г. от него са внесени 1,05 млрд. куб. метра от общо 4,02 млрд. куб. метра – около 1/4 от вноса. През Нахичеван и арменската област Сюник минава бъдещият сухопътен коридор, който ще свърже Турция с основната част на Азербайджан, а оттам с Каспийско море. Баку пък продава почти половината от петрола, който внася Израел. Гьоюшов допуска, че през март турският натиск е помогнал Алиев да омекоти тона към Иран: след гневната реч той поздрави новия върховен лидер и изпрати хуманитарна помощ. Връзката с Израел остана непроменена: петролът продължава да тръгва от Джейхан, а дипломатът в ООН остана в залата. Официалната версия в Анкара е друга: речта на Ердоган не е за Баку, значи няма и спор, от който да се отстъпва. Бившата председателка на Özgür-Der Хюля Шекерджи пък цитира непотвърдени сведения, че турски служители са предупредили Баку насаме; ако са верни, публичното мълчание прикрива непубличен натиск.

Формулата „една нация, две държави“ има предел и той е Израел. Баку го показа два пъти тази година, а Анкара засега го приема. Много вероятно е турското правителство да запази официалното си мълчание за забрадката, а Баку да не отмени постановление №309. За обратното ще свидетелства Ердоган, ако лично назове Азербайджан по въпроса за забрадката, или той, ако тихо прекрати прилагането на правилата, както стана в края на март. Ескалация ще означава реално прилагане на забрана за влизане в страната на турски журналисти или активисти. А единственият знак, че Анкара е посегнала на израелската връзка, би бил спад в броя на танкерите от Джейхан към Израел в месечните данни на Kpler. Такъв сценарий обаче граничи с не. Дотогава Баку продава на Израел почти половината от петрола му, а тръбопроводът, по който се доставя този петрол, завършва в турско пристанище.

Анализ: За Донбас до пролетта Русия трябва да настъпва 18 пъти по-бързо

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинската операция „Вивалди“ край Лиман е провалила руската кампания за завземане на Донецка област през 2026 г. Това заключение прави Институтът за изследване на войната (ISW) в свой специален доклад от 8 октомври. Руската армия се готвеше да обгради в дълбочина т. нар. „крепостен пояс“, веригата укрепени градове Славянск, Краматорск, Дружкивка и Константиновка, с два удара, от Лиман на север и от Добропиля на югозапад, които като рамена на клещи да се срещнат край Барвинкове в съседната Харковска област. Такова обкръжение до голяма степен би довършило превземането на целия регион.

„Вивалди“ е нанесла на северното рамо оперативно поражение, т.е. е провалила не отделен щурм, а цялата операция, и с това е разбила замисъла. Затова руското командване ще трябва да възстановява силите си и вероятно да преосмисли из основи подхода си. Според института във Вашингтон няма основание да се смята, че Русия ще превземе остатъка от областта скоро, както продължава да твърди руският президент Владимир Путин, нито дори да се прогнозира, че изобщо ще успее да го превземе някога със сила.

Замисъла пръв описа публично командирът на 3-ти армейски корпус Андрий Билецки. На 17 септември в телевизионния маратон „Единни новини“ той обясни, че южното рамо е трябвало да мине през района на Добропиля, а северното да тръгне от вклинения участък северно от Лиман към Святогирск, и двете да се срещнат при Барвинкове. Именно то, по думите му, е разгромено. Ако обкръжението се беше затворило, градовете от пояса щяха да бъдат откъснати от тила си, без да се налага всеки от тях да бъде щурмуван поотделно. В частта от региона, която Киев контролира, към средата на септември живеят 84 500 души, по данни на областната военна администрация.

Операцията е вървяла месеци в информационно мълчание, преди Билецки да я потвърди с обръщение на видео, записано на 15 септември. Той я раздели на четири „сезона“, по аналогия с „Годишните времена“ на Вивалди. През първия корпусът е прочистил 75 кв.км от руски групи, проникнали зад украинските позиции, и е освободил над 10 селища, сред които село Середне. На 20 септември корпусът обяви освобождаването на Шандриголове и Дерилове и пълния контрол върху Дробишеве. На 28 септември последваха Нове, Ридкодуб и Катеринивка, заедно с контрола над Карпивка и Новомихайливка; Нове Билецки определи като ключов логистичен възел на руската армия по този участък. В оценката на ISW ударите от север по линията Ридкодуб–Нове–Новомихайливка и от юг по линията Ярова–Дробишеве–Ставки са ликвидирали руското вклиняване северно и северозападно от Лиман. От него е трябвало да тръгне северното рамо, а с него е отпаднал и прекият щурм към Славянск от североизток. Удар са понесли 20-а и 25-а общовойскова армия, твърди Билецки.

Числата за върнатата земя се разминават. Корпусът отчита 176 кв. км за първите три етапа, Володимир Зеленски даде пред Reuters в началото на октомври 125 до 140, а анализаторите от ISW смятат, че реалните придобивки са по-големи от обявените. Дори по-ниската цифра е около една пета от площта, която Москва е завзела в цялата Донецка област за последните 12 месеца, макар част от сметката на корпуса да е терен, прочистен от проникнали групи, а не отвоюван от укрепени позиции.

По същата площ може да се провери и срокът. За годината до 1 октомври руските войски са завзели в областта 630 кв. км, средно по 1,7 кв. км на ден. До пълното ѝ завземане им остават още 5382 кв. км, по изчисленията на института. Сведенията за самия срок идват от Киев. Заместник-ръководителят на Офиса на украинския президент Павло Палиса заяви на 29 август и отново на 7 септември, че военните в Москва са поискали отлагане до 31 март 2027 г. Политическото ръководство, по думите му, още държи на края на 2026 г. ISW вече приема пролетта на 2027 г. за новия срок на Путин.

От 9 октомври до 31 март остават 173 дни. За да спази този срок, руската армия трябва да завзема около 31 кв. км на ден, приблизително 18 пъти повече от досегашното си темпо. На месец това прави около 930 кв. км, повече от завзетото за цялата изминала година. Ако Кремъл удържи края на 2026 г., ще трябват около 65 кв. км на ден, над 37 пъти повече от постигнатото. Ако напредването продължи както досега, остатъкът би бил зает след около осем години и половина, към средата на 30-те години.

Обкръжението беше ходът, който можеше да затвори такава разлика, защото щеше да откъсне наведнъж по-голямата част от остатъка, вместо градовете да се превземат един по един. Без удара от север остава челният щурм, а неговото темпо вече е измерено. За последните шест месеца армията на Москва е напредвала към Славянск средно с 0,06 км на ден, около 1,8 км на месец. Костянтинивка, най-южният град от пояса, е под атака от октомври 2025 г., а към 6 октомври руските части са навлезли в около 38% от нея. Покровск, най-близкият прецедент, падна в началото на февруари 2026 г., но оттогава Русия не е развила успех на запад от него.

Официалните заявления на Москва изпреварват терена. На 3 юли Путин обяви Костянтинивка за превзета при посещение в един от пунктовете за управление на войските. На пресконференцията си в Бишкек след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в началото на септември добави към списъка и Святогирск, а министерството на отбраната повтори твърдението на 2 септември. На 7 септември Билецки записа видеообръщение от централния площад на града, който по думите му държи 60-а механизирана бригада, и призова руското ръководство да свали клоунските носове. По картата на DeepState сивата зона, ивицата между позициите на воюващите, тогава е започвала на около 9 км от покрайнините, а според ISW украинските части са изчистили проникналите в града групи още през август.

Същият модел се повтаря и при по-големите цели. На 27 август началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов докладва за боеве на летището на 3 км от покрайнините на Краматорск, за контрол над половината от Олексиево-Дружкивка и за улични боеве в Куртивка. На 22 септември министерството съобщи, че групировка „Център“ е обкръжила в Добропиля 4-та и 15-а бригада на Националната гвардия и 425-и щурмов полк „Скеля“. ISW определя доклада на Герасимов като преувеличен, а обкръжението на Добропиля като безпочвено.

Цената на всеки квадратен километър расте. Украинският Генщаб отчита 219 130 руски убити и ранени между март и август 2026 г., средно около 628 на всеки квадратен километър, завзет или зает чрез проникване. За същите месеци на 2025 г. загубите са били 207 400, а цената около 88 на квадратен километър. При почти същите загуби Москва е получила около седем пъти по-малко земя. Данните са на воюващата страна и не са проверени независимо. ISW ги поставя до оценката си, че Русия за първи път набира по-малко хора, отколкото губи. Зеленски каза пред Reuters, че за последните два-три месеца месечните загуби на руската армия са се вдигнали от 30–32 хиляди до около 42 хиляди. По думите на Дмитрий Медведев за първото полугодие договор с армията са подписали около 200 хиляди души, около 33 хиляди на месец, и ако притокът се е задържал на това ниво, той вече не покрива загубите.

Натискът стига и до тила. Силите за безпилотни системи на Украйна отчитат 47 483 поразени руски цели през август срещу 35 688 през май. Ударите със среден обсег по логистиката, по оценка на ISW, са засегнали сериозно основните пътища за снабдяване на Крим, включително магистралата М-14. Украинските контраатаки при Купянск, Александровка и Гуляйполе и на западния участък на Запорожкия фронт са принудили Москва да изтегли от Донбас десантни части и морска пехота.

Киев се готви да продължи. На 30 септември Зеленски посети командния пункт на 3-ти корпус край Лиман и съобщи, че се подготвя четвъртият етап на операцията. За първите три етапа корпусът отчита над 5000 руски загуби и около 250 пленени. Един от уроците на настъплението според президента са наземните роботизирани системи, а заместването на войниците с тях навсякъде, където е възможно, той определи като много перспективна посока. Пред Reuters нарече операцията много успешна и още незавършена и добави, че военните са искали да я започнат преди година, но тогава не са били достатъчно подготвени. Билецки не потвърди дали целта е река Чорни Жеребец, за която пишат анализатори на открити източници. Пенсионираният австралийски генерал Мик Райън отбелязва, че четвъртият етап „вероятно ще изисква свежа пехота, както и повече роботи“.

Срещу извода за победена кампания стои южното направление, което ISW сам определя като голямо усилие на Москва. Командирът на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия Денис Прокопенко съобщи в средата на септември, че Русия прехвърля бронирана техника и дронове към Добропиля за механизирани щурмове, а съотношението на силите там оценява на около едно към шест. В участъка Костянтинивка–Дружкивка настъплението върви с 0,43 км на ден, седем пъти по-бързо, отколкото към Славянск, а до Дружкивка остават 10 до 15 км. Институтът очаква Костянтинивка да падне и отчита рязко увеличение на ударните дронове над пояса. Едно рамо обаче не може да затвори обкръжение. То може да прекъсне линиите, по които поясът се снабдява, но не и да го откъсне, а покровският прецедент показва, че превзетият град не отваря сам пътя към следващия.

Аритметиката е по-категорична от самия ISW. Институтът пише, че остава „реална възможност руските сили изобщо да не успеят да превземат крепостния пояс“, и обвързва прогнозата си с едно условие: западната помощ за Украйна да продължи приблизително на сегашното равнище. Щом срокът изисква 18 пъти по-бързо настъпление, завземането на цялата Донецка област до 31 март 2027 г. е крайно малко вероятно. Порядъкът би се променил най-вече с много повече хора. Кремъл е подготвил условията за мащабна мобилизация, но Путин не я е наредил, а ISW се съмнява, че и тя би обърнала картината.

Три неща ще покажат дали оценката издържа. Ако месечният прираст на Москва в региона, около 53 кв. км средно за последните 12 месеца, не се умножи многократно през зимата, срокът ще се провали и без нови украински успехи. Ако Добропиля падне и южното рамо прекъсне линиите за снабдяване на пояса, кампанията ще се окаже отложена, а не победена. Ако четвъртият етап на „Вивалди“ изведе 3-ти корпус до Чорни Жеребец, северното направление ще остане затворено за Москва и през пролетта. При досегашното темпо към 31 март 2027 г. Москва би добавила около 300 кв. км и пак би останала на около 5100 кв. км от целта.

Анализ: Бровди преброи четири тайни натовски проекта, без да назове държавите

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, твърди, че силите му вече ликвидират жива сила на врага, която се равнява на на около батальон дневно. 📸 Снимка: Iva Sidash / The Telegraph

Антония Лангфорд от The Telegraph интервюира Бровди на тайно място в Източна Украйна. 📸 Снимка: Iva Sidash / The Telegraph

Нашивка на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, зашита към ръкава на тактическа камуфлажна униформа. Тя изобразява черен щит с кръстосани боздугани и крила, символ на бойната мощ и иновациите на съвременните звена. 📸 Снимка: Iva Sidash / The Telegraph

Дигиталният брояч на Бровди показва в реално време броя ликвидирани руски военнослужещи за деня. 📸 Снимка: Iva Sidash / The Telegraph

🇺🇦🤝🇬🇧 Четири държави от НАТО вече проектират собствени безпилотни войски по украински образец и никоя от тях не го е оповестила. Това заяви майор Роберт Бровди, известен с позивната си „Мадяр“, командващ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, в интервю за британския ежедневник The Telegraph от 27 септември, записано в подземен команден пункт на неназовано място в Източна Украйна. Конкретни държави не бяха назовани и към настоящия момент публично потвърждение от съюзническа столица няма.

„Ще ви дам вътрешна информация от страните в НАТО. Четири държави вече работят по архитектурата и създаването на собствени сили за безпилотни системи. Само че никоя от тях не го оповестява“, разкри той, одобрявайки мълчанието им без уговорки: „И аз напълно го подкрепям. Това е правилната стъпка. Първо да направиш, после да говориш. Иначе ще се повтори британският пример.“

Моделът, който според Бровди се копира, е неговият собствен. Украйна обособи СБС като самостоятелен род войски във въоръжените сили с указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и със закон, подписан на 16 септември същата година. Бровди ги командва официално от юни 2025 г. Те се явяват самостоятелно командване със свои бригади, сред тях 414-а отделна бригада „Птиците на Мадяр“, израсла под негово ръководство, започвайки като малка група на териториалната отбрана. Колонка в The Wall Street Journal от 25 септември дава и числата: СБС са 2,5% от общата численост на ВСУ, но в същото време им се падат около една трета от руските загуби в жива сила през последната година.

Заради тази тежест, пише авторката на колонката Джилиън Кей Мелкиор, членка на редакционния съвет на вестника, Бровди се превърна в лична мишена за Кремъл, който е пуснал през престъпни мрежи в бившите съветски републики обява за награда от 20 млн. долара за сведения къде се намира той. Руски съдилища вече го осъдиха задочно по обвинения в тероризъм на десетилетия затвор.

Британския пример той дава като предупреждение. „В деня, когато предишното британско правителство обяви създаването на сили за безпилотни системи, на командния пункт всички аплодираха на крака. После правителството там се смени, нещо се забави, промени се, някак пое по друг път. И отново се губи време, въпреки че Великобритания разполага с всички възможности да стане основният доставчик тук“, казва той. Версията му за случилото се е кратка: „Обявиха, сблъскаха се с опозиция, която вижда нещата другояче, и върнаха назад.“ Британския подход сравнява с английски чай от чайния салон на Пикадили 181, разреден с бира San Miguel: такава смес не задоволява нито любителя на бирата, нито ценителя на чайните церемонии. Поуката му е за правителствата: „Ако не си сигурен, че под опозиционния натиск няма да промениш своето мнение, по-добре е да не обявяваш, а просто да го правиш, когато имаш правомощия за това.“ Мълчанието той свързва и с навика на украинските сили да провеждат операциите си в тишина, което се счита за тяхно конкурентно предимство. „Всички сериозни неща се правят в тишина. Това е факт.“

Британският план беше обявен в разгара на смяната на властта. Бившият премиер Киър Стармър съобщи за оставката си на 22 юни. Осем дни по-късно, вече обявил своето оттегляне, той представи Инвестиционния план за отбрана с над 5 млрд. паунда за дронове и автономна техника през следващите 4 години. Неговото изявление посочи, че Киев използва около 200 000 дрона месечно. Планът вгражда дроновете в наличните видове въоръжени сили: ударни дронове заедно с армейските хеликоптери, морски дронове в смесен флот, нови дронове в подкрепа на изтребителите на Кралските ВВС. Отделен род войски не създава. Сред новите му елементи е Работната група за безекипажни системи (Uncrewed Systems Taskforce), която да разработва и въвежда бързо нови автономни способности заедно с индустрията. През юли Стармър беше наследен от Анди Бърнам.

Забавянето е лична оценка на Мадяр, който сам го определя като пауза и моли да не се правят сензационни заключения. Междувременно кабинетът продължава да инвестира в безпилотни системи. Министерство на отбраната обяви, че до 12 британски компании ще получат достъп до базата данни на украинската Avengers AI Labs, където се съхраняват кадри от дронове с дневни и термални сензори, за да започнат обучение на различни модели на изкуствен интелект за рояци дронове. Обединеното кралство е първият чуждестранен партньор на Украйна, получил такъв достъп, по споразумение между Бърнам и Зеленски, сключено в Киев. Разминаването има и по-просто обяснение от смяната на курса. Онова, което Бровди нарича създаване на такива сили, в правителствения текст е работна група в план, който вгражда дроновете в наличните видове въоръжени сили. Затова поне част от забавянето, за което говори, вероятно е разликата между британския модел на вграждане и модела на самостоятелен род, който предлага Киев.

Решение той вижда извън структурите на НАТО. Според него Великобритания има своя алтернативен път в Съвместните експедиционни сили (JEF), водената от нея коалиция на 10 съюзнически държави от Северна Европа, в която по думите му няма „орбани“ и влизат страни, споделящи обща граница с Русия и Беларус. Подготовката на границите поне в тази общност би позволила да се действа по-бързо и гъвкаво, смята той. „Трябва да бъде създаден прецедент, който да събуди всички останали за активни действия“, казва Бровди.

Документите на самия Алианс вървят в британската посока. В NATO's Drone Edge от 7 юли страните-членки Алианса се ангажират да вложат над 40 млрд. долара в способности за борба с дронове за следващите пет години. Пак там си поставят за цел до края на 2027 г. да обучават 5 пъти повече оператори на дронове, а за отделни родове войски документът не говори. Нидерландия обяви през март, че ще добави специализирани дронови и противодронови подразделения към своите бойни бригади и ще привлече за тях 1000-1200 души в рамките на съществуващите формирования.

За Бровди обаче броят и качеството на дроновете не са основното. „В Украйна се усъвършенства симфония, а на партньорите си преподаваме нотите. Можем да им дадем симфонията, но те не биха я оценили, защото търсят най-добрия дрон“, обясни той пред WSJ. Задачата според него е да се изгради екосистема, в която евтини и достатъчно добри дронове са използвани ефективно. В командния център на „Птиците на Мадяр“ тази екосистема се крепи на системата за управление на бойното поле „Делта“, свързваща в единна мрежа всеки дрон, сензор и огнева платформа. Пилотите отбелязват на обща карта всичко забелязано, екипажите в близост получават сигнал и могат да поемат целта, а Бровди изчислява, че делегира около 90% от всички бойни решения. През май тогавашният министър на Сухопътните войски на САЩ Дан Дрискол предупреди Комисията по въоръжените сили на Сената, че софтуерът на американската армия е разпокъсан, изолиран и слабо ефективен срещу съвременни заплахи.

Русия също сформира отделен род войски за безпилотни системи. Това намерение беше обявено още през декември 2014 г. от министъра на отбраната Андрей Белоусов. Създаването им беше официално обявено по време на интервю за „Комсомольская правда“ от техния заместник-началник полковник Сергей Иштуганов, който уточни, че структурата на новия род вече е определена, назначен е началник, създадени са органи за военно управление на всички нива и е започнало сформирането на щатни полкове. През април тогавашният главнокомандващ ВСУ генерал Олександър Сирски оцени числеността на Войските за безпилотни системи на Руската федерация на 101 000 души. Москва, по неговите думи, планира да я увеличи до 165 500 до края на 2026 г.

Аргументът на Бровди за самостоятелен род войски е кадрови. „Да преобучиш стари военни е значително по-трудно, отколкото да набереш тези нови 2,5% от армията сред цивилните“, увери той. Според него тази сила може да служи като „сила за бързо реагиране при всички предизвикателства, които възникват, докато основната армия още се обучава“. В същото време всеки рой войски има нужда от собствено командване, набиране на хора и бюджетни редове. Там, където устройството на армията е вписано в закона, промяната минава през парламента. В Украйна от указа до подписания закон минаха 7 месеца, Русия бяха около 11, и то по време на война.

Бровди се намира в позиция да знае, но и има интерес да го каже. Украинците по собствените му думи учат партньорите, а по време на учения украинските оператори на дронове многократно побеждаваха войските на НАТО, включително американски. В двете интервюта от последните няколко дни той настоя партньорите да наваксат и отправя остри упреци към НАТО. „Докато се придържат към реториката на загрижеността или размишляват само за бъдещи заплахи, НАТО остава слаб играч“, отбеляза той пред The Telegraph. Използва термина „архитектура“, който покрива всичко от щабно проучване до готов законопроект, и от него не личи докъде са стигнали.

Упреците си отправя по-малко от два месеца след нападение с дрон в самата Германия. През август дрон с експлозив удари украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, но не се взриви, тъй като детонаторът отказа. Берлин обвини за нападението руското разузнаване. „Имам риторичен въпрос към генералите на НАТО: абсолютно сигурни ли сте, че бихте могли да се справите с това? Няма нужда да отговаряте“, пита Бровди.

Доводът, че малка дронова сила уравновесява численото превъзходство, ще мине през проверка още тази есен. Бровди очаква Путин скоро да започне нов кръг мобилизация и на фронта да пристигнат около 300 000 души, с които Москва да опита да завземе останалата част от Донбас. По данни на The Telegraph оценката му споделя и украинското военно разузнаване. Според Бровди от август насам СБС отчитат с 25% повече руски загуби, тъй като към предните позиции се придвижват повече руски военнослужещи. В края на август The Economist, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, писа за 300 до 400 хиляди допълнителни души. Тях Москва събира без нов указ, защото заповедта за мобилизация от септември 2022 г. така и не е отменена.

Към края на септември публичната картина е видима само наполовина: Украйна и Русия имат отделни родове за дронове, а членките на Алианса обявяват вграждане. Работата на четирите държави, за която говори Бровди, стои в другата половина и по собствената му логика ще излезе наяве едва когато е готова. Затова обявяване на самостоятелен род за дронове от държава от НАТО през следващите 12 месеца е малко вероятно, дори ако проектите са налице в описания вид. Оценката би се засилила при законопроект за нов род войски в някоя съюзна държава, при назначен командващ на такива сили или при отделен бюджетен ред за тях. Би отслабнала, ако и следващите решения в Алианса повторят нидерландския и британския път, с дронови подразделения и работни групи вътре в съществуващите видове въоръжени сили.

Анализ: Речта на Путин в Бундестага, четвърт век по-късно

🇷🇺🇩🇪 Четвърт век след като руският президент Владимир Путин даде реч от трибуната на Бундестага, в която нарече държавата си „приятелска европейска страна“ и увери депутатите, че „никой никога вече не може да върне Русия в миналото“, критериите, които сам посочи, дават основание за обратна оценка. Москва оттегли ратификацията на договора за забрана на ядрените опити, с която тогава се хвалеше толкова много, отбраната и сигурността получават 7-8 пъти повече средства от федералния бюджет отколкото образованието, а Сталин се завърна в московското метро. 25-годишнината от тази реч се навърши седмица след като Германия затвори последното руско генерално консулство на своя територия.

На 25 септември 2001 г. Путин става първият руски държавен глава, говорил пред Бундестага, две седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, като в пленарната зала беше и канцлерът Герхард Шрьодер. Путин започна на руски, със симултанен превод, а след няколко абзаца обяви, че ще събере смелост да продължи с основната част от изказването си „на езика на Гьоте, Шилер и Кант, на немски език“. Стенограмата на парламента отбелязва аплодисменти 17 пъти, последния с уточнението: „Продължителни аплодисменти. Депутатите стават на крака.“

Според разследване на журналистите Катя Глогер и Георг Масколо Das Versagen („Провалът“) немският не е жест на госта, а условие на домакините. Бундестагът приема искането на Путин да говори с две условия: обръщението да бъде „в значителна част“ на немски език, а след него президентът да отговаря на въпроси в Комисията по външни работи, където се очаква да стане въпрос за втората чеченска война. Единственият депутат, напуснал залата по време на изказването, е бившият дисидент от ГДР Вернер Шулц от „Зелените“. Председателката на Бундестага Бербел Бас припомня това в словото си след неговата смърт през ноември 2022 г. „Подценихме Путин, този насилник“, заяви Шулц пред Tagesspiegel през май 2014 г. след анексията на Крим.

И самата формула, с която Путин описва Русия, е отговор на немско предложение. Хорст Телчик, съветник на канцлера Хелмут Кол, участвал преди визитата в разговор с Путин в Москва заедно с руски министри и бившия кмет на Хамбург Хенинг Фошерау. По собствения му спомен, който журналистът Манфред Квиринг цитира в Deutschland Archiv на Федералната централа за политическо образование през април 2022 г., Телчик предлага на Путин „да обясни от своя гледна точка мястото на Русия и отношението ѝ към Европа“. Путин го прави с думите за приятелската европейска страна и признанието, че партньорите все още не са се научили да си вярват, а после негов сътрудник моли Телчик да изпрати своите предложения в писмен вид. Глогер и Масколо добавят и Клаус Манголд, тогава председател на Източния комитет на германската икономика, който по молба на Путин лети до Москва, за да помогне в подготовката на текста.

Изречението за приятелската Русия обаче стои в пасажа за войските и договорите, не в този за културата. Непосредствено преди него Путин изтъква като постижение на отминалото десетилетие „безпрецедентно ниската концентрация на въоръжени сили и оръжия в Централна Европа и Балтийския регион“. Малко след него изброява договорите, ратифицирани от Москва: за всеобщата забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), за неразпространение на ядрено оръжие, конвенция за забрана на биологичните оръжия и втория договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (START II). „За жалост не всички страни от НАТО последваха примера ни“, добави той.

Съдбата на изброените документи се проследява по дати. На 14 юни 2002 г. Москва обявява, че не се счита за обвързана с договора START II, ден след излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. На 2 ноември 2023 г. Путин подписва закона, оттеглил ратификацията на ДВЗЯО, който описва като огледално действие на САЩ, които са го подписали, но не и ратифицирали. 5 дни по-късно приключва излизането на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), поставил таван на въоръженията, чиято ниска концентрация беше спомената от Путин в Бундестага. Прилагането му Москва беше спряло още през 2007 г. От четирите изброени документа конвенцията за биологичните оръжия и договорът за неразпространение продължават да обвързват Москва. При ДВЗЯО описаното действие е оттегляне на ратификацията, което не бива да се смесва с оттегляне на подписа.

Отвъд този списък изтече и последното двустранно споразумение, ограничаващо стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Участието на Русия в New START, последното споразумение, което ограничаваше разположените ядрени бойни глави на Русия и САЩ, Путин спря през февруари 2023 г. На 5 февруари 2026 г. договорът изтече, без Вашингтон да отговори официално на руското предложение таваните да се спазват неформално още една година.

Вторият критерий е бюджетът. „За първи път в историята на Русия разходите за образование надхвърлят разходите за отбрана“, похвали се Путин за бюджета за 2002 г., и залата отново го аплодира. Федералният бюджет за 2026 г. дава на отбраната 12,93 трлн. рубли или 29,3% от разходите. На образованието се падат 1,74 трлн. или 4%. Заедно с перото за национална сигурност и правоприлагаща дейност от 3,91 трлн. рубли, разходите за армия, полиция и служби стигат около 38% от бюджета, а само отбраната получава над 7 пъти повече от образованието. Това сравнение се отнася до посочените федерални пера и не установява реално съотношение на всички нива на публично финансиране.

Третият критерий е отношението към миналото; тук точният израз има значение. Уверението, че никой вече не може да върне Русия в миналото, Путин изведе от друго изречение: „Под въздействието на законите, по които се развива информационното общество, тоталитарната сталинистка идеология вече не можеше да се изправи срещу идеите за демокрация и свобода.“ Квиринг отбелязва, че така Путин избягва еднозначното осъждане на сталинизма и му признава правото на съществуване за времето преди информационното общество. За 90-годишнината на московското метро на 15 май 2025 г. беше открит барелеф със Сталин на станция „Таганская“. Композицията „Благодарността на народа към вожда пълководец“ е пресъздадена по архивни снимки, а оригиналът е изгубен през 1966 г. при строежа на връзката към друга линия от метрото. Две седмици по-рано Путин подписва указ, с който летището на Волгоград получава името „Сталинград“.

Вечерта на същия 25 септември 2001 г. президентът Йоханес Ро посреща госта в двореца Белвю с думите, че включването на Русия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека показва, че тя „се чувства част от европейската общност на ценностите“. „Европа, това е нашата обща родина“, каза Ро. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прекрати членството на Руската федерация след 26 години На 16 март 2022 г. Половин година по-късно, на 16 септември, тя престана да бъде страна по конвенцията. Срещу Путин, който в Бундестага определи като водеща цел на вътрешната си политика „гарантирането на демократичните права и свободи“, от 17 март 2023 г. има заповед за арест на Международния наказателен съд. Обвинението е за военното престъпление незаконна депортация и незаконно преместване на деца от окупираните територии на Украйна към Русия.

Речра му не съдържа единствено обещания. В същия пасаж Путин изрича упреците, които по-късно стават постоянна тема в неговата реторика. „Ту искаме лоялност към НАТО, ту спорим дали неговото разширяване е целесъобразно“, отбелязва той: „Днес решенията понякога се вземат изобщо без нас. После настойчиво ни молят да ги потвърдим.“ Путин настоява за „модерна, трайна и устойчива международна архитектура на сигурността“, без която няма да има „единна Голяма Европа“. Предлага и сделка: Европа щяла да затвърди репутацията на „мощен и самостоятелен център на световната политика“ само ако обедини възможностите си с човешките, териториални и природни ресурси на Русия и с отбранителния ѝ потенциал. До атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември той поставя взривените жилищни блокове в Москва, нападението срещу Дагестан и „международните терористи“, обявили намерението си да създадат фундаменталистка държава между Черно и Каспийско море. Упреците за разширяването на НАТО и взетите решения без Москва са в центъра на словото му по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г., чийто председател тогава беше Телчик.

Шрьодер, към когото Путин се обръща още в първото изречение, три години по-късно, на 23 ноември 2004 г. отговаря на въпроса на водещия Райнхолд Бекман в ARD дали Путин е „безупречен демократ“ с думите: „Вярвам му и съм убеден, че е такъв.“ След като напусна поста, Шрьодер оглави акционерния комитет на „Северен поток“, а от 2017 г. и съвета на директорите на „Роснефт“. През май 2022 г. бюджетната комисия на Бундестага му отнема полагащия се на бивш канцлер кабинет, а на 20 май той напусна „Роснефт“.

Тезата за пропуснатото сближаване между Русия и Запада също има привърженици. Социалдемократът Матиас Платцек, бивш премиер на Бранденбург и дългогодишен председател на Германо-руския форум, заяви пред taz три дни след нахлуването в Украйна, че и Западът е пропуснал шансове, и посочи 2001 г.: „Тогава вратите бяха отворени. По-късно, някой ден, ще разберем защо тази реч беше аплодирана, но прибрана в чекмеджето.“ На 25 септември 2026 г. Berliner Zeitung публикува текст на Михаел Мюлер и Райнер Браун със заглавие „Как Европа два пъти отблъсна ръката на Путин“, а германската редакция на RT нарече изказването „пропуснат шанс за мир“. Нейните привърженици могат да се позоват на историята на ядрените споразумения: START II Москва напусна в отговор на американски ход, а оттеглянето на ратификацията на ДВЗЯО обясни с американското поведение.

Това обаче не обяснява съзнателния избор на Кремъл да замени европейското партньорство с политика на натиск, заплахи и сила срещу международния ред и правото на постсъветските държави сами да определят своето бъдеще. Упрекът, че решенията се вземат „без нас“, получи отговор 8 месеца след речта: на 28 май 2002 г. в Рим се учреждава Съветът НАТО–Русия, в който отделните членове на НАТО и Русия работеха като равноправни партньори по общите въпроси на сигурността в продължение на две десетилетия. Съветът не е заседавал от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. Реставрацията на сталинизма пък е изцяло вътрешно решение: нито барелефът на „Таганская“, нито указът за „Сталинград“ касаят отношенията с НАТО, но са изключително красноречиви за посоката, в която се е запътила руската държава и общество.

Настоящото състояние на двустранните отношения се различава рязко от перспективата за сближаване в речта на Путин. На 18 септември в Бон затвори последното руско генерално консулство в Германия, след като федералното правителство посочи Русия като отговорна за опита за атентат със зареден с експлозив квадрокоптер на летище Лайпциг/Хале на 4 август. Паспортните и нотариалните услуги вече се извършват изцяло в посолството в Берлин, което остава единствения руски дипломатически обект в Германия.

На 26 септември, едва 8 дни след затварянето на консулството, министрите на външните работи на двете страни Йохан Вадефул и Сергей Лавров се срещнаха в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това беше първият им разговор след пълномащабната инвазия в Украйна. Срещата, която продължи малко над 20 минути, беше осъществена с посредничеството на трети държави и по инициатива на Берлин. Вадефул отправи призив към Москва да изостави „опасния път на ескалация“ спрямо Германия, Европа и НАТО и постави въпросите за войната в Украйна и опита за атентат на летището в Лайпциг. След разговора той заяви, че не е видял готовност за конструктивни преговори насреща. Лавров от своя страна отвърна, че не е чул нищо различно от публичната позиция на Германия, която отново обвини, че е основен поддръжник на Украйна и се стреми към водеща военна роля в Европа.

Провеждането на срещата само по себе си показва, че пътят към дипломацията не е безвъзвратно изгубен. Съдържанието и продължителността ѝ обаче са красноречиво доказателство за пропастта между страните, а не предвещават ново сближаване. 25 години след речта на Путин от трибуната нас Бундестага германски и руски представители отново разговаряха на немски и руски, но този път темата не беше изграждането на общ европейски дом. Вместо това те си разменяха предупреждения за война, диверсии и превъоръжаване. А обещанието, че Русия не може да бъде върната в миналото, днес звучи като горчива ирония: миналото не просто се завърна, а беше превърнато в посока.

Анализ: Бойците са в списъка на Газа, но числата не ги отделят

🇵🇸📊🇮🇱 Данните за загиналите в ивицата Газа не доказват, че Израел е водил безразборно военните си операции, написа Джон Спенсър, изпълнителен директор на Urban Warfare Institute и ръководител на военните изследвания в Madison Policy Forum. Изявен защитник на начина, по който водят войната Израелските отбранителни сили (IDF), Спенсър се позова на подробен анализ на Габриел Епстийн от Israel Policy Forum. Анализът е считан на последния поименен списък на загиналите, поддържан от Министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от на Хамас. Основна ред на Спенсър е, че числата не показват кой е бил боец. Анализът на Епстийн подкрепя това ограничение, но не и всички изводи, които Спенсър извежда от него.

Списъкът отразява данните, актуални към 7 май 2026 г. и съдържа 72 835 имена. На 5 юли той е публикуван от Iraq Body Count – британската организация, която от 2003 г. поддържа поименен регистър на цивилните жертви в Ирак. Почти всички записи съдържат име, пол, възраст и валиден ЕГН. Пълнотата на тези полета обаче не доказва достоверността на всяко вписване. Ведомството не посочва датата и обстоятелствата на смъртта, не разграничава цивилни от бойци и приписва всички смъртни случаи на израелските действия. Регистърът продължава да се променя. Между ноември 2025 г. и май 2026 г. са премахнати 453 записа и са възстановени 258, а през юни правителствената медийна служба в Газа призова погрешно вписаните като починали да се свържат със здравното ведомство.

Мъжете на възраст 18–64 години представляват 49,5% от вписаните. Посоченият дял на децата е 29,7%, а на жените – 16,1%. Сред 4015 смъртни случая, добавени след ноември 2025 г., дялът на пълнолетните мъже достига 56,8%. Именно този процент Спенсър закръгля на 57%, без да уточни, че той се отнася до новите записи, а не до целия списък. Момчетата и мъжете на възраст 15–45 години са 45,7% от загиналите, докато делът им в предвоенното население е бил около 24,7%. Според изчисленията при хората на възраст 18–45 години вероятността мъж да е загинал е 3,35 пъти по-висока от тази за жена.

Списъкът обаче не уточнява кои от бойци са членове на въоръжени групировки. След въвеждането в сила на примирие през октомври 2025 г. обаче самите групировки започнаха да публикуват сведения за загиналите си членове. Палестински ислямски джихад, включен от САЩ в списъка на чужди терористични организации през 1997 г. е публикувал над 1000 некролога, а Хамас – над 1600 в собствените си канали. Епстийн просли последователни публикации на ПИД. От 72-мата командири и редови членове, обявени в периода 9-14 юли, 66 присъстват в списъка от ноември на здравното министерство. Те се вписват като всеки друг – с име, възраст и идентификационен номер, без обозначена принадлежност към групировка.

Некролозите съдържат данни, които демографската статистика не може да разкрие: за хора, съчетаващи граждански професии с функции във въоръжени групировки. Според некролога на ПИД Ахмед ал-Наджар, медицински брат в спешното детско отделение на Индонезийската болница в северната част на ивицата, е бил командир на взвод в централното оперативно звено на групировката. Умира при ПВО мрежа юни 2025 г. Абдулла Моамер, също медицински брат, фигурира в отделен списък на ведомството с убити медицински работници. Според некролога му е бил заместник-командир на отделение в ракетно подразделение.

Ибрахим Арши е ръководел програмата за хранене на турската хуманитарна фондация IHH в Газа, а според ПИД е бил командир на отделение в учебния отдел на групировката. Махмуд Абу Шарби, фотограф, работил за катарската телевизия Al Araby TV, е посочен като командир на отделение в информационното ѝ звено. В средата на юли Комитетът за защита на журналистите (CPJ) все още го вписваше сред убитите журналисти и беше започнал преглед на случая.

Тези сведения имат значение за оценката на отделни случаи, но сами по себе си не определят нито статута на всеки от четиримата, нито законността на ударите, при които са загинали. Те не дават и представителна картина за всички загуби. Приблизително 2600-те души, които двете групировки са обявили за членове, са около 12% от поне 22 000 бойци, които заявява, че е убил в Газа до примирие. Това е числова съпоставка, а не потвърждение на израелската оценка.

Групировките притежават собствени сведения за собствените си членове, но избират кого и кога да обявят. Командирите се споменават по-често от редовия състав. При много от обявените загинали до некролога не е имало публични сведения за принадлежността им. Затова наличната поименна информация е значително по-подробна за командирите, отколкото за редовите бойци.

Това ограничение важи за всички непълнолетни. Според прегледаните от Епстийн официални изявления на Ислямски джихад и Демократичния фронт за освобождение на Палестина – марксистка фракция в състава на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) – момчета на възраст от 15 години нагоре са били редовно вербувани като бойци. Публикации на роднини сочат подобни случаи и при Хамас и Бригадите на муджахидините. Спенсър пише за деца войници „от 12 до 17 години, и по-малки“, но най-ниската възраст в разгледаните документирани случаи е 15 години. Те не подкрепят твърдението му за по-малки деца.

Международното право забранява на недържавни въоръжени групировки да вербуват лица под 18 години. Вербуването на деца под 15 години е военно престъпление по Римския статут. Това разграничение прави недопустимо вербуването на 15–17-годишни.

Разликата между половете е значителна и при младите. Във възрастова група 15–19 години съотношението между загиналите момчета и млади мъже и загиналите момичета и млади жени е 2,85 към 1. При децата до 14 години е 1,26 към 1. Епстийн изрично предупреди разликата да не се обяснява изцяло с участие в бойни действия. Дали конкретен човек е бил боец, трябва да се установява с данни за него, а не да се извежда от демографската група, към която принадлежи.

Правният аргумент на Спенсър също иска уточнение. Според член 51, параграф 3 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции цивилен, който пряко участва във военните действия, губи защитата си срещу пряко нападение само за времето на това участие. Правилото се приема и за част от обичайното международно хуманитарно право.

Тълкувателните насоки на Международния комитет на Червения кръст от 2009 г. разграничават тези случаи от членството в организирана въоръжена групировка с постоянна бойна функция. Според посочения подход възможността подобни членове да бъдат атакувани не се ограничава до времето на конкретно единствено действие, а продължава, докато изпълняват тази функция. Ако постоянната бойна функция на командир на взвод е установена, работата му и като медицински брат сама по себе си не решава въпроса за защитата му от нападение. Същевременно посочването на длъжност в некролог не заменя оценката на действително изпълняваната функция.

Дали конкретен удар е законен, изисква отделна преценка. Сред въпросите са каква информация е имала армията при решението за удара, какви вреди за цивилните е могла да предвиди и какви предпазни мерки е предприела. Поименният списък не дава тези отговори.

При ранените има ключово несъответствие между две публикации. В доклада Building the Gaza Strip Anew от 23 юли 2026 г. Oxfam и палестинските организации MAS и PalTrade твърдят, че жените и децата съставляват 70% от ранените, и се позовават на Палестинското централно статистическо бюро в Рамала. Инфографика на здравното министерство в Газа от юли 2026 г. отчита, че 53% от ранените са мъже на 18–59 години. Ако двете публикации обхващат една и съща съвкупност и използват съпоставими определения, тези дялове са несъвместими. Без изясняване на обхвата им несъответствието не може да се представя като окончателно опровержение.

Разминаване има между регистрираните смъртни случаи и изследванията, които оценяват общия им брой. Изследване в The Lancet от 2025 г. оценява смъртните случаи като директен резултат от насилие до 30 юни 2024 г. на 64 260. обновения брой на здравното ведомство за същия период е 41 333 – под долната граница на доверителния интервал на изследването. Второ изследване, публикувано в The Lancet Global Health през 2026 г., оценява смъртните случаи от насилие до 5 януари 2025 г. на 75 200, а разминаването с данните на ведомството е от сходен порядък. Самата разлика обаче не уточнява коя оценка е по-близо до реалността и не изключва непълно отчитане в регистъра.

През януари висш израелски военен, говорил анонимно пред медиите, е приел общия брой от 70 000 убити и относително верен, като е посочил, че разпределението между войници и цивилни още се преглежда. По-късно армията е уточнила, че това не е официална статистика. Израелски отбранителни сили (IDF) веднъж са сочили съотношение от двама до трима убити цивилни на един убит боец. При 70 000 загинали и 22 000 бойци съотношението е около 2,2 цивилни на боец – в посочения диапазон, ако тези числа и разделянето на всички загинали в двете категории бъдат приети.

Нито тази сметка, нито останалите данни установяват твърдението на Спенсър, че IDF е предприел повече мерки за опазване на цивилните от която и да било армия в историята на градската война. Представените числа не позволяват такава историческа съпоставка и сами по себе си не могат нито да потвърдят, нито да оборят твърдението.

Основно възражение към прочита на Спенсър идва от самия Епстийн. Той отрича допускането, че разликата между броя на загиналите мъже и жени може да се приеме за броя убити бойци. Неговият довод, че и сред цивилните войната засяга смъртоносно мъжете по-често от жените.

Епстийн определя Газа като силно милитаризирана. Според него близо 10% от 420 000 мъже на годишна възраст принадлежат към въоръжени групировки. Той обяснява и защо разликата между загинали цивилни мъже и жени в Газа може да е по-малка, отколкото в други войни: при удари срещу командири в домовете им сред убитите роднини според него преобладават жените и децата, а мъжете от тези семейства често също са бойци. Това е аналитично обяснение, а не основание за изчисляване на загубите. Демографското разпределение не може да се преобразува пряко в брой убити бойци.

Данните от Газа позволяват да се провери дали конкретни твърдения съответстват на публикуваните числа. Така става ясно, че цитираните 57% се отнасят до новодобавените записи, а не до всички загинали. Вижда се и липса на съответствие между публикуваните дялове на ранените. Но разликата от регистъра и научна оценка за смъртността изисква допълнителен анализ, вместо да служи сама по себе си като довод срещу наличието на непреброени загинали.

Колко от 72 835 вписани са били бойци и дали ударите, при които са ликвидирани, са законни, не може да се установи само от списъка. Некролозите на групировките, публикациите на семействата и поименните данни зад все още непубликуваната разбивка на армията могат да помогнат за установяване на членството и функциите на отделни хора. За определяне законността на ударите са нужни и сведения за конкретните обстоятелства.

Нарастването на броя на поименно установените бойци би могло да подкрепи заявената от IDF оценка за поне 22 000 убити бойци. То обаче не би доказало останалите твърдения на Спенсър за начина на водене на войната. Обратно, спирането на некролозите далеч под този брой не би опровергало само по себе си израелската оценка, тъй като публикациите на групировките са избирателни. Без данните на армията разминаването ще остане неизяснено.

Бъдещите версии на списъка ще покажат и дали 18–64 годишните конкретен тип ще надхвърлят половината от вписаните. С сегашен дял от 49,5% и запазване на дела от 56,8% сред новите записи за това биха били нужни близо 5400 допълнителни записа, ако няма други промени. Това е повече от 4015, добавени между ноември 2025 г. и май 2026 г. Сметката описва условен праг; наличните данни не позволяват надеждна прогноза кога и дали той ще бъде преминат.

Анализ: Предупреждението за руски удар по НАТО минава от сателита към разузнаването

🇷🇺🛰️ Сегашните предупреждения за възможен руски удар срещу НАТО не могат да се сравняват пряко с подготовката за инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Това е тезата на военно-новинарският канал Status-6, според когото тогава концентрацията на руски войски по границата е била публично документирана почти ежедневно, докато през есента на 2026 г. липсва съпоставима картина.

В своята публикация от 20 септември Status-6 отбелязва, че през 2021–2022 г. е имало „ясно, обективно доказателство“: сателитни снимки и ежедневни видеозаписи на военни колони, чието местоположение е можело да бъде установено. Според автора сега публичната информация се състои предимно от медийни публикации, спекулации и разнопосочни разузнавателни оценки. На следващия ден той добавя уточнение: подготовката за евентуален руски удар срещу НАТО може да се проследява много по-трудно чрез открити източници. При внезапна атака с дронове и ракети или проникване на сили за специални операции времето за предупреждение би било значително по-кратко. Въпреки това той не смята, че Западът непременно ще остане без информация, защото „все някой дава заповед по командната верига“.

Двете публикации разграничават въпроси, които в публичния спор често се смесват. Единият е дали Русия подготвя мащабно сухопътно нападение, съпоставимо с нахлуването в Украйна. Другият е дали може да нанесе ограничен удар, който не изисква предварително придвижване на големи сухопътни сили.

Струпването преди нахлуването в Украйна оставяше множество видими следи. На 3 декември 2021 г. The Washington Post публикува разузнавателна оценка, според която Кремъл планира настъпление по няколко направления с до 175 000 души. Предвиждало се е участието на 100 батальонни тактически групи, а около 70 000 военнослужещи вече са били разположени край границата. Това бяха оценка за планирания мащаб и сведения за наличните сили, а не една и съща численост.

Maxar публикува сателитни снимки на полеви лагери, а на 2 февруари 2022 г. засне и струпаната техника на полигона Осиповичи в Беларус. Железопътните композиции с танкове и реактивни системи за залпов огън „Ураган“ минаваха покрай гари и прелези, където можеха да бъдат заснети с телефон. Съвместното учение на Москва и Минск „Съюзна решимост 2022“, проведено от 10 до 20 февруари, даде официално обяснение за присъствието на руски войски в Беларус, но не доведе до намаляването им. Подготовката на сухопътна офанзива с такъв мащаб изисква придвижване на много хора и техника, което трудно остава незабелязано.

Публичната картина обаче не стъпваше единствено на открити източници. Администрацията на президента Джо Байдън целенасочено огласи разсекретени разузнавателни доклади. Съветът за национална сигурност и разузнавателната общност координираха разкритията, за да затруднят руското планиране и да ограничат ефекта от евентуални провокации, които Москва би приписала на Украйна.

В средата на януари 2022 г. говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че руски диверсанти подготвят повод за нахлуване. На 3 февруари Пентагонът съобщи за подготвян пропаганден материал с инсценирано зверство. Когато на 18 февруари в Донецк избухна експлозия, представена от сепаратистите за украинска провокация, Вашингтон вече беше предупредил публично за възможни действия от този тип. Това обаче не значи, че предварително е описал или доказал конкретния инцидент. Разузнаването от открити източници, известно като OSINT, позволяваше публична проверка на видимото придвижване на войски, но не можеше само по себе си да потвърди всички сведения за руските намерения.

Status-6 предлага и една по-широка интерпретация: концентрацията от 2021–2022 г. е била толкова добре документирана, защото Москва е искала да бъде видяна. Според автора тя е била част от психологическа операция за сплашване на Запада и Киев и принуждаването им да приемат исканията на Кремъл. Според него нахлуването е последвало, след като натискът не е постигнал целта си.

Тази интерпретация има опора в дипломатическата хронология. На 17 декември 2021 г. министерството на външните работи на Руската федерация разпространи проекти за договори със САЩ и НАТО с искания за прекратяване на разширяването на Алианса и ограничения на съюзническото военно разполагане спрямо положението през 1997 г. Струпването на войски съпътстваше тези искания, а нахлуването последва, след като те не бяха приети.

Последователността обаче не доказва, че решението за война е зависело само от отговорите на Запада. Москва до последно отричаше намерение да нападне и представяше разсекретените оценки като истерия. Видимостта на подготовката може да е служела за натиск, но е била и следствие от нейния мащаб. Една и съща концентрация на войски може едновременно да подкрепя дипломатическа принуда и да осигурява готовност за нахлуване.

Предупрежденията от лятото и септември 2026 г. стъпват на различен тип сведения. На 6 август The Wall Street Journal съобщи, че според американското разузнаване Путин може да предприеме ограничена атака срещу съюзник от НАТО още през тази есен. Посоченият времеви диапазон обхваща периода до 2029 г. Разглеждани са сценарии, които включват кибератака, мащабна хибридна акция и ограничено сухопътно нахлуване, най-вероятно в Прибалтика или Полша. Последният сценарий е считан за най-малко вероятен.

Според CNN и Politico директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва без предварително уведомление на 25 август, за да предупреди Кремъл срещу ескалация към балтийските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди разговори на Ратклиф с представители на руското разузнаване, но не и среща с Путин. Това потвърждение само по себе си не установява съдържанието на предаденото предупреждение.

На 20 юли литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред LRT, че „Кремъл, Путин, има нужда от нова ескалация, от някаква нова победа“, като посочи Прибалтика и Полша като най-близките потенциални цели. На 7 август той уточни, че Русия все още не е взела конкретно решение за нападение.

Естонската служба за външно разузнаване дава различен акцент в годишния доклад: според нея Русия няма намерение да напада военно Естония или друга страна от НАТО до края на годината, като е много вероятно да не предприеме такова нападение и през 2027 г. Същият доклад твърди, че руската военна промишленост е увеличила производството на артилерийски снаряди над 17 пъти в сравнение с 2021 г.

В цитираните части от тези оценки не се описва струпване на войски, съпоставимо с подготовката от 2021–2022 г. Обсъждат се предимно намерения, възможни сценарии и срокове. Конкретните примери за военна активност в региона включват беларуското учение от 15 до 18 септември, в рамките на което механизирани и танкови батальони от Западното оперативно командване тренираха на полигона Гожа покрай границата с Литва и на полигоните Брест и Ружани в западната част на страната. Полигонът Брест се намира на 15 км от границата с Полша. Резервисти бяха повикани в частите за териториална отбрана.

Началникът на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко даде уверения, че армията „не обмисля настъпателни действия“, а министерството на отбраната посочи, че самото учение остава под праговете за уведомяване по Виенския документ от 2011 г. Участие на руски войски не е съобщено. Описаният мащаб е на отделни батальони и не е сравним с оценката на САЩ в навечерието на инвазията, в което се говореше за подготовка на операция със 100 батальонни тактически групи.

Близостта до Сувалкския коридор, сухопътната връзка между Полша и Литва, обяснява високото внимание към учението. Представените сведения обаче не са достатъчни то да бъде определено като подготовка за мащабно нападение или като съществена промяна в регионалното съотношение на силите.

По границата с НАТО обаче се наблюдава и развитие с по-дълъг хоризонт: разширяване на руската военна инфраструктура. На 10 юни NRK, SVT, DR и Delfi публикуваха съвместно разследване на сателитни снимки от Planet Labs и данни на НАСА за нощното осветление. В 16 от общо 19 проучени обекта осветеността се е увеличила за една година. Това може да сочи по-интензивна дейност, но само по себе си не е достатъчно, за да установи нейния характер или мащаба на разширяването.

Според разследването новият казармен комплекс в Печенгски район, Мурманска област, може да приеме до 17 000 души. Публикацията посочва, че бъдещия капацитет за разполагане на руски военнослужещи по финландската граница възлиза на 80 000 души спрямо около 20 000 досега. Командващият финландската армия Паси Вялимяки също очаква там значително повече сили от обичайните в миналото.

Цитираният в разследването командир от НАТО в Балтийския регион Брайън Нисен смята, че заплахата от пряк конфликт остава ниска, докато Русия продължава да воюва срещу Украйна, но това може бързо да се промени след прекратяване на огъня. Строителството показва възможност за предстоящо увеличаване на военното присъствие. То не установява нито кога този капацитет ще бъде използван, нито дали се подготвя нападение през следващите седмици.

В същото врее обаче една ограничена операция може да изисква съвсем различна подготовка. Описаният в публикацията случай от Германия илюстрира тази разлика: вечерта на 4 август дрон с изглед от първо лице (FPV), зареден с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, като уцели място в близост до горивния резервоар. Зарядът не се взриви. На 1 септември федералното правителство посочи Русия за отговорна въз основа на полицейско разследване и разузнавателна оценка.

Подобна акция не изисква придвижване на големи военни формирования. Възможно е да бъде извършена с малък екип, доставено оборудване и дистанционно управляван дрон, въпреки че описанието в случая да не установява конкретната организация. Затова сателитните снимки и видеозаписите на военни колони не са достатъчни за оценка на този тип заплаха. При ракетен или дронов удар времето за реакция след засичане на пуск може да се сведе до минути. Проникването на сили за специални операции също може да остане неразкрито до началото на действията им.

Именно тук идва ключовото уточнение на Status-6: подготовката и предаването на военни заповеди могат да оставят следи, до които откритите източници нямат достъп. Агентурното разузнаване разчита на хора с достъп до решенията, а техническите способи могат да засичат комуникации или промени в работата на радари и други военни системи. Такива промени могат да насочат към повишена готовност, но не доказват непременно намерение за нападение. Нито един от тези способи не гарантира своевременно разкриване на подготовката.

Получената по този начин информация обикновено остава секретна. През 2022 г. Вашингтон целенасочено огласяваше разузнавателни оценки. В цитираните публикации от 2026 г. една част от сведенията достигат до обществото чрез анонимни източници в пресата, а информацията за предупреждение, предадено лично от директора на ЦРУ в Москва, също идва от медии. Читателят разполага с по-малко публични данни за самостоятелна преценка на конкретните основания зад тези оценки.

Представената информация не дава основание да се твърди, че в момента се наблюдава руска подготовка за мащабно сухопътно нападение по модела от февруари 2022 г. Това е по-тесен извод от твърдението, че подобна подготовка със сигурност няма. Естонската оценка не установява намерение за нападение до края на годината, литовският министър говори за липса на конкретно решение, а описаното беларуско учение е с ограничен мащаб. В материала не са представени и данни за прехвърляне на руски части от Украйна към северозападните граници, но тази липса сама по себе си не доказва отсъствието на подобни движения под някаква форма.

Сравнението с 2022 г. би придобило по-сериозна основа при съвкупност от признаци: мащабно движение на бронетанкова техника към Псковска и Ленинградска област, повикване на резервисти в Ленинградски военен окръг, прехвърляне на опитни части от фронта в Украйна на север или разширение на беларуските учения с руско участие. Превишаването на праговете за уведомяване по Виенския документ също би било повод за по-внимателно наблюдение. Нито един от тези признаци, разглеждан самостоятелно, не доказва предстоящо нападение.

Оценката трябва да отчита вида на възможната операция, съвкупността от наличните признаци и границите на публично достъпната информация.