Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Анализ: Три години след Вагнер – защо режимът на Путин не рухна?

🇷🇺🛡️🇺🇦 Преди малко повече от три години, в нощта на 23 юни 2023 г. бойците на Евгений Пригожин превзеха щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон и поеха на север към Москва – колона от близо 25 000 души, изминала стотици километри почти без организирана съпротива и спряла на около 200 км от столицата. За близо денонощие аурата на кремълски контрол сякаш се изпари, а бившият затворник, превърнал се в олигарх, основал ЧВК „Вагнер“ и наричан с години „готвача на Путин“, разлюля най-тежката вътрешна криза за президента Владимир Путин от четвърт век насам. Почти веднага заваляха прогнози, че режимът се пропуква – едни го обявиха за началото на края, други за първата цепнатина, която неизбежно ще събори руския диктатор.

Три години по-късно тези прогнози не издържаха проверката на времето. Пригожин преживя договорена развръзка само за да загине два месеца по-късно, след като самолетът му беше свален от ракета земя-въздух; „Вагнер“ беше разформирована и влята в руската армия и разузнаването; Путин остана здраво на власт, а силовите и разузнавателните му служби се укрепиха още повече. И все пак днес, в разгара на лятото на 2026 г., почти същите предсказания се леят отново – от западни медии и цитирани експерти, които рисуват Путин като „по-уязвим от всякога“, а режима му като „узрял за преврат“.

Основанията не са изсмукани от пръстите. Украинската кампания на далекобойни удари срази десетки руски рафинерии – дроновете достигат чак до Омск в Западен Сибир, на над 3000 км от фронта – и на 29 юни Путин сам призна недостиг на гориво. Загубите по фронта се натрупват, а публичната критика сред управляващия елит е по-гръмка от всеки друг момент на войната. От тези факти обаче мнозина бързат към извода, че диктатурата е пред разпад – и точно тук, предупреждава един ветеран от американското разузнаване, желаното измества трезвата преценка.

Авторът е Шон Уисуесър – кариерен оперативен офицер, прекарал три десетилетия в ЦРУ във вербуване и водене на руски разузнавачи, чиято книга Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks: Russian Intelligence and Putin's Secret War излезе през април 2026 г. при Naval Institute Press. По повод 3-годишнината от бунта Уисуесър настоява, че тъкмо тя е повод не да се преповтарят сензационни заглавия, а да се припомнят три трайни урока. Съблазънта, срещу която пише, е реална и има политическа цена: тя нашепва, че войната ще свърши от само себе си, без Западът да прави повече. Именно това, отбелязва той, беше и отговорът тази седмица, когато натиснаха Германия за далекобойни оръжия – германският министър на отбраната Борис Писториус заяви на 5 юли, че Украйна вече няма нужда от крилатите ракети „Таурус“, защото „се справя добре“ с ударите по руските рафинерии, а на 9 юли Бундестагът отхвърли зелената резолюция за разширена военна помощ с 510 срещу 79 гласа.

Хрониката на онова денонощие остава поучителна. Колоната на „Вагнер“ потегли от окупираните региони на Украйна вечерта на 23 юни, а до зори на 24 юни вече беше в Ростов на Дон; оттам пое по магистралата на север, докато голяма част от силовия апарат изглеждаше объркан, колеблив или просто отсъстващ. Единственото същинско кръвопролитие дойде във въздуха: докато напредваше, „Вагнер“ свали 6 руски военни машини – 5 вертолета и командния самолет Ил-22М – и отне живота на 13 души от екипажите, единствените жертви на иначе почти безкръвния поход. Развръзката дойде не от сила, а от преговори: президентът на Беларус Александър Лукашенко се превърна в посредник за споразумение, по което Пригожин отзова хората си срещу гаранции и изгнание в Беларус, а ФСБ прекрати наказателното производство на 27 юни. Два месеца по-къснона 23 август 2023 г. частният самолет на Пригожин се разби в Тверска област; заедно с него загинаха съоснователят на групата Дмитрий Уткин и логистикът Валерий Чекалов. Западното разузнаване допусна, че машината е свалена от взрив; ръката на Кремъл беше широко подозирана, но официално така и не установена. „Вагнер“ беше разглобена, а елементите ѝ – влети в руската армия, в разузнаването и африканските операции на Москва.

Първият урок, който Уисуесър извежда, е че ходът на Пригожин оголи реалните слабости на руската държава – слабости, трупани с десетилетия. Конвоят измина стотици километри, докато охранителната машина се лашкаше между объркване и парализа, и това потвърди онова, което изследователи на Русия повтарят от години: корупция, кумовщина, бюрократична дисфункция и институционални съперничества остават определящи черти на системата, в която лоялността често побеждава компетентността, а политическата благонадеждност тежи повече от военната ефективност. Тези слабости, смята авторът, са подценени от твърде много западни военни експерти преди нахлуването през 2022 г., които предричаха бърза руска победа.

Признаването на тези недъзи обаче не бива да прелива в подценяване на противника – и тук анализът прокарва разграничение, което инструментите на военния анализ правят рутинно: между премахната способност и непроменено намерение. Войната нанесе тежки щети на руската икономика, а енергийният сектор се намира в криза заради украинската кампания; но, както посочва The Economist в оценка, която авторът цитира, икономиката не е в руини и няма да рухне скоро. Руските разузнавателни служби остават способни, приспособими и безпощадни – многократно са се възстановявали от грешки, потушавали са вътрешни заплахи и са пазели режима, получавайки най-доброто по ресурси и попълване на загубите, докато разгръщат хибридната си война срещу Европа и САЩ – саботажи, палежи, диверсии и „активни мероприятия“, които стоят в самото ядро на книгата на Уисуесър. С други думи, украинските удари понижават капацитет, не воля: нищо в тях не разклаща самия защитен апарат на режима.

Вторият урок е, че слабостта и устойчивостта не се изключват – бунтът разкри и двете. Войната всъщност стегна хватката на разузнаването и особено на Федералната служба за сигурност (ФСБ) върху руснаците. Икономиката до голяма степен устоя на санкциите и повторните удари и работи на военни релси: раздута от отбранителни поръчки, с ниска безработица, макар и под тежестта на ускоряваща се инфлация, докато населението, по думите на Уисуесър, остава хипнотизирано от тежка пропаганда. Тук авторът си позволява най-разгорещената фигура: според него мнозинството руснаци подкрепят Путин така, както германците подкрепяха Хитлер – до горчивия край; а руската пропаганда днес разполага с много повече лостове от онези на Гьобелс и си служи умело с тях. Оценката е негова и е съзнателно провокативна.

Оттук Уисуесър стига до същността на второто прозрение: Пригожин не тръгна да сваля Путин, а това беше широко разбрано погрешно. През цялата криза яростта му беше насочена почти изцяло към министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Публичните нападки в дните преди бунта, в които той крещеше „Шойгу! Герасимов!“, стъписаха цяла Русия, но получиха слабо внимание на Запад. Пригожин ги обвиняваше в корупция, измама и катастрофално водене на войната; искаше да ги унижи, да наложи свалянето им и да принуди Путин да се намеси – не да заеме мястото му. Нито веднъж не извика името на Путин. Знаеше докъде да стигне гневът му.

Три години по-късно тази логика личи с пълна сила в съдбата на самите цели. Пригожин не постигна дори заявената си цел, но не защото системата защити Шойгу, а защото го премести по свои правила: през май 2024 г. Путин извади Шойгу от отбраната и го назначи за секретар на Съвета за сигурност, пост, който той заема и до днес, с договор за служба до 2030 г. – преместен, не опозорен. Герасимов пък остава началник на Генералния щаб. Бунтовникът загина; обектите на гнева му бяха разиграни, но запазени. Именно това, настоява Уисуесър, отличава елитната борба вътре в системата от революция срещу нея, а наблюдатели на запад твърде често разчетоха бунта през собствените си надежди за смяна на режима. Вътрешните междуособици не бива автоматично да се бъркат с неизбежен колапс. Путин, също като Сталин преди 80 години, майсторски насъсква приближените и лоялните силовики един срещу друг; докато те се борят за влияние и се надпреварват да му угодят, той остава здраво на върха. Пригожин седеше на тази маса – и я подготвяше – с десетилетия. Знаеше го.

Третият урок Уисуесър смята за най-съществен: системата на Путин никога не е била скроена да разчита единствено на редовната армия. Тя стъпва върху няколко застъпващи се центъра на принудителна власт, концентрирани преди всичко в разузнавателните служби. ФСБ остава водещата институция, която е пазител режима; до нея стоят Националната гвардия (Росгвардия) с огромната си жива сила и вътрешна мисия, и Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на държавното ръководство – преди всичко на самия Путин. Тези структури са изградени така, че да се уравновесяват взаимно, да не дават на никоя да натежи прекомерно и да могат да задушат заплаха от няколко посоки едновременно. Логиката е класическа за режимите, които се пазят от преврат: военното контраразузнаване на ФСБ наблюдава самата армия отвътре, а нито една служба не държи в ръцете си всички лостове наведнъж – така че координацията между тях да остане по-рискована от послушанието.

Бунтът на „Вагнер“ не обори тази архитектура – напротив, последиците доказаха нейната издръжливост. Армията беше унизена, но силовата държава като цяло остана невредима. Още преди да превъоръжи Росгвардия, Кремъл прочисти заподозрените в близост до бунтовника: генерал Сергей Суровикин, ценен командир и смятан за симпатизант на Пригожин, бе свален от поста си начело на Въздушно-космическите сили и на практика изчезна от публичната сцена. Още през август 2023 г. Путин подписа закон, позволяващ на Росгвардия да въоръжи частите си с тежко оръжие – мярка, която британското разузнаване и множество анализатори свързаха с неспособността на гвардията да спре бунта. По думите на самия неин командир Виктор Золотов, бивш телохранител на президента и стар негов колега от КГБ, за пръв път на въоръжение влязоха танкове, противотанкови оръдия, самоходна артилерия и реактивни системи за залпов огън, а гвардията възстанови собствени танкови подразделения. Целта е недвусмислена: сила, годна да смаже и най-сериозния бунт на нелоялни части, ако той изобщо се промъкне покрай бдителното око на ФСБ. Точно този пластови строеж и тези лоялности обясняват защо авторитарни режими като този на Путин поглъщат драматични сътресения, без да рухнат – Уисуесър вижда паралел с Иран, където преторианската гвардия на режима – Корпусът на гвардейците на Ислямската революция – играе същата роля на застраховка срещу собствената армия; Москва и Техеран, добавя той, се учат взаимно.

Нищо от това не прави режима неуязвим – и авторът не твърди обратното. Историята е пълна с напомняния, че авторитарните системи изглеждат стабилни, докато изведнъж престанат да бъдат; военните неуспехи тежат, вътрешните съперничества тежат, икономическият натиск тежи. Но трезвият анализ изисква да се разграничи дълготрайната структурна уязвимост от политическия колапс в близък план – това не са едно и също. Русия при Путин многократно е доказвала способността си да преодолее собствените си структурни и корупционни слабости и отново да излезе с агресия навън.

Кое тогава би отличило поредния слух за раздор от истинско пропукване? Индикаторът не се крие в силата на ударите с дронове, а на две други места. Първото е дали критиката на елита ще се прехвърли от военни блогъри и мишени като Шойгу и Герасимов към самия Путин – линия, която Пригожин така и не прекрачи. Второто е дали лоялността на силовите служби ще удържи. Тук изплува и напрежение със собствената теза на Уисуесър за „хипнотизираното“ население: допитвания от пролетта на 2026 г. показват по-скоро умора – около 64% от руснаците смятат, че вече е време за преговори, а доверие в Путин декларира под една трета. Умората от войната обаче не е същото като готовност за бунт срещу апарата, който Путин доизглажда вече 26 години; общество, което иска преговори, не е равно на общество пред преврат. Дотогава най-вероятният сценарий остава не имплозия, а поредната адаптация на режима.

Три години след марша към Москва най-голямата аналитична грешка, предупреждава Уисуесър, е същата като през юни 2023 г. – да оставим надеждата да замести честната оценка. И ако руската агресия все пак трябва да бъде спряна, това според него изисква не задържан дъх в очакване на следващия слух за разкол, а трайна решимост, продължаваща подкрепа за Украйна и нещо, което липсваше през 2022 г. и през голяма част от управлението на Путин – по-достоверно възпиране от страна на Запада. Стратегията, обобщава той, изисква толкова търпение, колкото и днешният оптимизъм – но също и повече твърдост.

Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Анализ: Щабна игра за украински десант в Крим остави руската страна в отбрана

🇷🇺⚓ Двама известни руски военни експерти разказаха за участието си в командно-щабна игра, посветена на хипотетичен украински десант в Крим. И в двата им разказа руската отбрана се оказва поставена под силен натиск от противник, който използва най-съвременни средства за разузнаване и прецизни удари.

Играта, озаглавена „Крымская побудка“ („Кримско събуждане“), вероятно е проведена около 29 юни 2026 г., ако се съди по датата на публикуваните кадри. Първи за нея съобщи запасният полковник Виктор Мураховский – главен редактор на списание „Арсенал Отечества“ и член на експертния съвет към Военно-промишлената комисия – чрез своя Telegram канал.

По думите му щабовете са били съставени от офицери от резерва и в оставка, а симулацията е проведена чрез автоматизирана щабна система. На публикуваните изображения се вижда руският комплекс „Равелин МП“ с топографска карта на Крим и Херсонска област в мащаб 1:500 000.

„Синята“ страна, условният противник, т.е. украинските сили, е действала нестандартно, като е използвала широко най-новите средства за разузнаване и поразяване на цели. „Червената“ страна, представляваща Русия, е била принудена да води отбранителни действия. Според Мураховский самата игра е преминала организирано и на високо професионално ниво.

Тази официална версия обаче почти веднага беше оспорена от далеч по-критичен разказ. Максим Климов – автор на канала „Минная дивизия“ и военноморски експерт, известен с критиките си към състоянието на руския флот – препубликува съобщението на Мураховский, като добави свои впечатления от симулацията. Според него планирането на „червената“ страна се е оказало напълно погрешно – оценката за намеренията на противника не съответствала на реалното развитие на играта. Това принудило организаторите да въведат допълнително условие, за да върнат сценария към предварително заложения ход.

Климов твърди още, че „синята“ страна изобщо не е разглеждала Кримския мост като цел за унищожаване, а като обект за превземане. Четири часа след началото на първата десантна вълна, две от чиито части вече били притиснати към морето, целият състав от големи надводни кораби на Черноморския флот, изтеглен в пристанище Новоросийск, вече лежал на дъното, поразен от тактически балистични ракети ATACMS.

Двата разказа се различават съществено. Мураховский представя играта като добре организирано професионално упражнение, докато Климов акцентира върху тревожния резултат – сценарий, при който отбраната на Крим се срива само за няколко часа, а базата в Новоросийск, смятана доскоро за сравнително безопасно убежище, се превръща в капан.

И в двата случая става дума за свидетелства на участници в едно и също закрито учение. Най-впечатляващите детайли – унищожаването на флота за четири часа и ударите по Новоросийск – са част от симулацията, а не описание на реални събития. Освен това стандартните ракети ATACMS имат обсег около 300 километра, което поставя Новоросийск извън техния стандартен радиус на действие.

Под „средства за откриване и поражение“ щабовете очевидно разбират изграждането на единна разузнавателно-ударна верига. Спътници и дронове откриват целите, информацията се предава в реално време, а след това ракети, планиращи авиобомби или морски дронове нанасят удара, преди целта да успее да се изтегли. Именно тази интегрирана система, а не отделните оръжия сами по себе си, променя баланса по крайбрежието, превръщайки всеки кораб, склад или мост в потенциална мишена, чийто живот се измерва в минутите между откриването и унищожаването.

Значението на подобна симулация произтича от факта, че тя разглежда напълно реален проблем. През 2026 г. украинското разузнавателно-ударно превъзходство в Черно море вече не е хипотеза. Морските дронове, с които Киев постепенно изтласка руския флот от западната част на морето, се превърнаха в платформи за ударни FPV-дронове, разширявайки украинския обсег далеч отвъд бреговата линия. През април серия далекобойни удари засегна десантни кораби в Севастопол, включително два последователни удара по десантния кораб „Ямал“, а през май бяха поразени железопътни фериботи в Керч, използвани от Русия за снабдяване на Крим с гориво и боеприпаси.

Именно натрупването на тези загуби принуди руското командване да прехвърли част от корабния си състав към Новоросийск в Краснодарския край – същата база, която симулацията определя като уязвима. С други думи, сценарият не измисля нова заплаха, а развива вече съществуваща тенденция – от постепенното изтощаване на флота към евентуална десантна операция, прикрита от същото разузнавателно-ударно превъзходство.

Именно тук обаче идва най-важната уговорка. Провеждането на мащабен морски десант изисква десантен капацитет, с който Украйна към момента не разполага. Реалните украински операции в Крим досега се ограничаваха до действия на диверсионни групи, прехвърляни с бързоходни катери и морски дронове, а не до класически десант с множество десантни кораби. Именно затова играта проиграва не най-вероятния, а най-тежкия възможен сценарий – нещо, което може да се разглежда както като нейно предимство, така и като ограничение. Освен това тя не представлява официално учение на руския Генерален щаб, а симулация с участието на запасни и пенсионирани офицери, при която резултатът неизбежно зависи и от предварително зададения сценарий.

Самият Климов признава, че организаторите са били принудени да въведат допълнително условие, за да върнат играта към планирания сценарий. Това подсказва, че упражнението е било съзнателно конструирано така, че максимално да натовари отбраната, а не да ѝ осигури лесна победа. Затова тежкият резултат за „червената“ страна следва да се разглежда както като индикация за възможните уязвимости на полуострова, така и като следствие от обучителния замисъл, чиято цел е да открои слабостите, а не да предскаже изхода от реална военна операция.

Независимо от резултатите на симулацията, самият факт, че двама от най-разпознаваемите представители на руската военно-експертна общност публично обсъждат сценарий, при който отбраната на Крим се пропуква, а Кримският мост е разглеждан като обект за превземане, а не просто за унищожаване, показва колко сериозно подобна заплаха се възприема в самата Русия. Това подсказва, че руското военно планиране вече отчита не само риска от отделни удари срещу кораби и инфраструктура, а и възможността за комбинирана операция, при която разузнаването и прецизният огън първо обезсилват отбраната, а едва след това се предприема десант. Самото допускане на подобен сценарий измества фокуса от постепенното губене на отделни кораби към далеч по-сериозната перспектива – риск за контрола над самия Крим.

FP-5 „Фламинго“: Експериментално оръжие или нов стратегически инструмент на Украйна?

🇺🇦🚀 Изминаха повече от осем месеца от появата на първите снимки и спецификации на украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, която притежава заявен обсег до 3000 км и бойна глава с тегло до 1100 кг.

Този продукт на украинската технологична компания Fire Point предизвиква както скептицизъм, така и възхищение. От една страна, е известен големият производствен капацитет и относително ниската цена, а от друга – за „простите“ технологични решения и концептуални недостатъци, които могат да окажат негативно влияние върху общата ефективност на ударите.

Дълго време не беше известно почти нищо и за реалното ѝ бойно приложение. Ключовият въпрос е: остава ли FP-5 „Фламинго“ експериментално оръжие, или вече се превръща в пълноценен инструмент за унищожение?

Екипът на „Оборонка“ анализира всяка фиксирана в открити източници атака с ракети „Фламинго“ и сателитни снимки след ударите. За целта бяха използвани анализи на доказаните експерти от КіберБорошно, Exilenova+ и Dnipro OSINT. В следващия материал ще изследваме колко от тези удри се оказаха резултатни и колко често въпросните ракети изобщо достигат целта.

Как е извършено изчислението?

От открити източници са известни общо шест потвърдени атаки с ракети „Фламинго“. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман периодично публикува на профила си в X кадри от изстрелвания. Тези публикации съвпадат с официални изявления на Силите за отбрана на Украйна, както и съответните публикации в руското информационно пространство.

Информацията за изстрелванията обаче не е достатъчна – ракетата трябва не само да достигне обекта, но и да я порази. За анализ на точността се сравняват военните доклади със сателитни снимки. Общо в кадър са попадат 23 изстреляни ракети. Украинските OSINT експерти уточниха, че 6 от тях са достигнали до крайната дестинация, но едва 2 са поразили набелязаната цел. Още едно поразяване остава спорно.

1: Удар по граничната база на ФСБ в Крим

Дебютът на украинската крилата ракета на 31 август 2025 г. беше насочен към граничен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Армянск, разположен на 120 км от фронтовата линия. От най-малко три изстреляни ракети, със сигурност до обекта достигна една – тя пропусна и падна във водата недалеч от базата. На снимките могат да се видят материални щети по сградата, но не е ясно с какво точно е нанесен ударът.

2: Опит за атака на ТЕЦ в град Орел

На 13 ноември 2025 г. бе направен опит за поразяване на ТЕЦ в Орел (над 170 км от границата). Бяха изстреляни поне 4 ракети, но сателитните снимки не показват пресни следи от повреди. Вероятно ракетите са били свалени от руската ПВО.

3: Атака срещу артилерийския арсенал край Котлубан. Първо пряко попадение

Арсеналът на ГРАУ в Котлубан е критично важен, тъй като разполага с укрепени бункери, които са недостъпни за обикновените дронове. На 12 февруари срещу него бяха изстреляни най-малко 6 ракети на разстояние над 500 км. От тях само една достигна целта, поразявайки бункер с площ 1200 м². Последва поредица от вторични детонации на боеприпаси, което доведе до пълното унищожение на обекта, отбелязвайки първото попадение на „Фламинго“ на такава дълбочина.

4: Неуспешна атака срещу полигона „Капустин Яр“

През януари 2026 г. площадка №105 на стратегическия комплекс в Астраханска област, използвана за пуск на балистични ракети със среден обсег „Орешник“, беше цел на украинска атака, в рамките на която само 1 от 4 изстреляни ракети достигна обекта, беше свалена или падна в близост до оградата. Кратерът от нея се вижда ясно на сателитните снимки.

5: Удар по завода за „Искандер“ във Воткинск. Попадение „в десетката“

Тук „Фламинго“ се представи най-добре – поразяване на стратегически завод на над 1300 км от границата. 1 от 3 изстреляни ракети реализира точно попадение в цех №22, където се формира базовата конструкция на корпусите на тактическите балистични ракети. Това е сериозен удар върху производствения цикъл на руския ВПК.

6: Пропуск по завода „Промсинтез“ в Чапаевск

На 28 март 2026 г. бяха изстреляни 3 ракети към завод за експлозиви, 2 от които достигнаха територията на обекта, но не успяха да уцелят сградите, като вместо това паднаха в непосредствена близост.

Към настоящия момент FP-5 „Фламинго“ остава по-скоро оръжие в експериментална фаза, чиито проблеми с точността бяха признати от самия конструктор Денис Щилерман, според когото основна причина са полетите на много ниска височина. Важно е обаче да отбележим, че настоящият анализ стъпва върху данни единствено от публично достъпни източници – реалният брой на пусковете и успехите може да е значително по-голям.

Washington Post: Какво означава кампанията за Покровск за бъдещето

💡 Във вторник руският президент Владимир Путин обяви превземането на Покровск, което бележи кулминацията на 20-месечна настъпателна кампания, чиято крайна цел беше именно украинският град. Киев отрече, че той е паднал, и заяви, че войските му все още контролират северната му част.

Повечето военни експерти смятат, че Покровск в крайна сметка ще падне. Когато се случи, това ще може да бъде обобщено като пирова победа, която сама по себе си едва ли ще разплете отбраната на Украйна в източната част на страната.

Въпреки минималните тактически предимства, които окончателното падане на града ще предложи на руските сили, кампанията показа, че те се учат и адаптират, което би могло да докара сериозни проблеми на Украйна в близко и средносрочно бъдеще, освен ако не бъде адресирано.

До началото на пълномащабната инвазия Покровск имаше население от 60 000 души и едва 29,58 кв.км. площ. Въпреки че е малък град, той играе ключова роля поради близостта си до логистични линии за снабдяване: магистралата E-50 (една от три магистрали, които свързват Донецка област с останалата част от Украйна) и жп линия от контролираните от Украйна територии на областта до логистичния център Днипро и останалата част от страната – ключови за доставките на оръжие и провизии към фронтовите сили на Украйна.

Кремъл преувеличава значението на последния си успех, за да представи руското настъпление на бойното поле като неизбежно. Това внушение очевидно се отразява на някои членове от екипа на президента Доналд Тръмп, които се опитват да съставят предложение за мир, който да доведе до прекратяване на войната.

Но нищо не е неизбежно. Русия плаща висока цена за безмилостната си кампания в Донецк. През последните 20 месеца руските сили са напреднали само около 45 км по оста Авдеевка–Покровск. Руските сили са загубили танкове и друга бронирана техника в размер на най-малко пет дивизии (повече от 1000 бронирани машини и над 500 танка) в този сектор от фронта за целия период на настъпателната си кампания за превземане на Авдийвка през октомври 2023 г. до лятото на 2024 г.

Оттогава руските сили измениха тактиката си, като са намалили приоритета на механизираните настъпления в полза на мисии за проникване с малки пехотни единици, вероятно с цел запазване на бронирана техника, която се оказа лесна жертва на украинските дронове. Тази промяна им позволи да продължат напредъка си буквално пеша и с високи загуби.

Само в района на Покровск руските сили превзеха около 31 кв. км. през октомври тази година, като за същия период от време са загубили около 25 000 войници, според сведенията.

В този ред на мисли, падането на Покровск едва ли ще бъде последвано от успешен руски пробив на фронтовата линия. Силите, разположени там, сега добре обучени на изтощителна позиционна война, нямат капацитет да се придвижват бързо и да превземат повече територия. Със загуби, оценявани на най-малко 1 милион ранени и 250 000 убити, и с набор, неспособен да компенсира такива колосални загуби, Москва няма достатъчно войски за решителен пробив в мащаб – особено поради това, че Украйна поддържа гъста мрежа от полеви укрепления веднага западно от Покровск.

Въпреки това, в последната кампания руснаците демонстрираха нов успешен оперативен шаблон за превземане на украински градове: Първо, систематично влошаване на логистичните линии на Украйна с дронове, последвано от изпращане на пехотни щурмови и проникващи групи, от които се очаква да надвият изтощените защитници. По-конкретно, руската способност за отслабване на бойната позиция на Украйна чрез удари на средна далечина е тревожно развитие.

Украинската отбрана на крепостния пояс (Словянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка) ще се усложни значително, ако тя бъде лишена от своите железници и магистрали, необходими за снабдяването на четирите опорни точки. Всъщност Русия вече прави опити да повтори уроците от Покровск. В началото на ноември Украйна спря железопътния трафик към Краматорск, вероятно поради заплаха от приближаващи руски дронове.

Украйна трябва да намери начин да противодейства на успешния руски шаблон. Трябва да внедри по-ефективни мерки срещу безпилотни заплахи в защита на тила, а едновременно с това да насочи по-добре своите удари по руските оператори на дронове. За да постигне това, Украйна ще трябва да подобри способностите си за нанасяне на удари по цели на средна далечина – на 60-90 км отвъд линията на контакт. Неуязвими към заглушаване дронове, които сега са разработвани от стартъп компании в Украйна, са част от решението.

Но за да спре наистина руснаците, западната помощ остава жизненоважна. За Киев е необходимо споделянето на разузнавателна информация да продължи, както и доставките на конвенционални оръжия за нанасяне на удари по цели на средна дистанция, като артилерия и ракети. Докато Русия продължава да реализира напредък на бойното поле, е малко вероятно да се стреми към смислени преговори за край на войната. Всичките дипломатически усилия от администрацията на Тръмп ще се окажат безплодни, докато напредъкът на Русия не бъде решително спрян.

Развиващата се заплаха от джихадистки дронове за Запада.

Белгийски войници и полицаи патрулират в центъра на Брюксел миналия вторник.
📸 Снимка: Benoit Tessier/Reuters

Властите в Белгия разкриха заговор за терористична атака в Антверпен, включвал използването на дронове-камикадзе, което отбелязва тревожно развитие на джихадистката тактика. При операцията бяха арестувани двама заподозрени, набелязали за мишена премиерът Барт Де Вевер и други политически фигури, като нидерландският крайнодесен политик Герт Вилдерс, който временно прекрати предизборната си кампания заради заплахата.

При обиските са открити експлозиви, импровизирани взривни устройства, доказателства за опити с модифициране на дрон в оръжие и 3D-принтер, най-вероятно използван за изработка на части, които да позволяват на дрона да носи и доставя експлозиви. Случаят илюстрира нагледно колко опасно е станало сливането на лесно достъпни модерни технологии с терористични намерения – особено когато нужните технически знания се намират на клик разстояние, а интернет е пълен с пропаганда и ръководства „направи си сам“.

Цифровите следи на двамата задържани разкриват търсения за въоръжаване на безпилотни апарати и съобщения в криптираното приложение Threema, популярно сред салафитско-джихадистки групи. Това е поредният пример за сериозния скок в употребата на модерни средства от терористи и още веднъж напомня за спешната нужда от по-строг контрол и стратегически отговор на заплахата.

Експерти отдавна алармират, че бързото развитие на дроновете като резултат от войната в Украйна неизбежно ще подсили способностите на екстремистите. Въпреки това най-непосредствена заплаха остават лесно достъпните наръчници за превръщане на обикновени търговски дронове в оръжия – онлайн материали, които често вървят ръка за ръка с пропаганда от Ислямска държава и Ал Кайда, призоваваща именно към такива атаки.

Особено тревожен е фактът, че в белгийския случай е използван 3D-принтер за изработката на компоненти за въоръжаване на дрон. Това е вторият такъв публично известен случай в западния свят, при който джихадисти използват 3D-принтери за подобна цел. През септември 2023 г. в Ковънтри беше осъден Мохамад ал-Баред, докторант по инженерство, успял да създаде прототип на камикадзе-дрон с фиксирано крило, частично отпечатан на 3D-принтер. Според обвинението безпилотният апарат е трябвало да носи експлозивна или химическа бойна глава за атака от името на Ислямска държава.

Комбинацията от евтини търговски дронове, достъпни 3D-принтери и онлайн ръководства снижи драстично прага за извършване на атака. Терористите и вдъхновените от тях самотни вълци вече могат съвсем спокойно от вкъщи да изработват специални части, които превръщат обикновен дрон в носител на боеприпас.

През последните години както Ислямска държава, така и Ал-Кайда публикуваха свои собствени ръководства за дронове и пропаганда с призиви за нападения срещу „меки цели“ в западния свят. През октомври 2023 г. ас-Сахаб, медийно крило на Ал-Кайда, похвали Хамас за клането на 7 октомври 2023 г. и прикани последователите си да насочат атаките си към посолства и военни бази с домашно произведени експлозиви, дронове и други методи.

„Ислямска държава – провинция Хорасан“ (афганистано-пакистанския клон) и онлайн мрежите в негова подкрепа засилиха пропагандата и стратегическите инициативи за използването на дронове, особено за нападения срещу значими събития. След заплахите около атентата в московската „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г. фрази като „ако те притискат на земята, удряй ги от небето“ показват намерението им да ползват въздушни способности, за да заобиколят усилията за борба с тероризма.

Пропагандата насърчава и атаки с дронове срещу конкретни събития. През 2024 г. проповядващото за ИД издание „Ал Адият“ заплаши Олимпийските игри в Париж с изображение на дрон с боеприпаси, насочен към Айфеловата кула. Онлайн поддръжниците на терористичната групировка често подчертават ползата от „кухненски бомби“ и „търговски дронове“, което говори за преход към по-достъпни терористични инструменти. Към това можем да прибавим и поредицата „Съвременна война“ – ръководство за дронове в шест броя, което предлага изчерпателни инструкции за употреба на дронове при атаки. Тази комбинация от пропаганда и практически насоки бележи своеобразна еволюция в тактическия им репертоар и има потенциал да създаде сериозна заплаха за международната сигурност, особено при публични събития с масов зрителски интерес.

Терористичните групи отдавна разчитат на дронове, за да подобрят своите оперативни способности в конфликтните зони. Още в началото на новия век подкрепяните от Иран проксита (Хамас, Ислямски джихад и Хизбула) тестваха дронове за разузнаване и пропаганда, но по това време тя бяха силно зависими от ирански системи и нямаха непосредствен ефект на бойното поле.

Именно ИД се възползва през 2014 г. от растящата популярност на малките дронове, за да ги превърне в системен инструмент за наблюдение, пропаганда и атаки. Периодът беше белязан от бърза иновация в тероризма с дронове. ИД създаде специални звена, извършващи модификация на безпилотни апарати в оръжия, интегрирани за участие в битките, пускайки минохвъргачни снаряди по цели в Ирак и Сирия.

Превръщането на граждански дронове в оръжия придоби глобална популярност като терористична тактика – от Ансар Аллах (хутите) в Йемен до Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) в Сахел, групите все по-често нанасят безпилотните си удари в комбинация със сухопътни маневри. Последвалата поява на дронове с изглед от първо лице (FPV) позволи „камикадзе“ удари, при които вместо да хвърлят боеприпаси, те да се блъскат директно в целта, предизвиквайки взрив – още по-ефективна употреба на разликата между бързо развиващите се търговски инструменти и усилията за борба с тях.

Въпреки стотиците атаки с дронове в конфликтни зони по целия свят през последните години, в западните страни все още не е имало успешна атака с дрон от джихадисти. Това обаче далеч не означава липса на интерес към употребата им за външни операции (EXOPS). Многобройни насочени, улеснени или вдъхновени заговори в САЩ и Европа бяха осуетени именно заради включването на технологиите за дронове. Други предотвратени случаи включват лица в Европа, които закупуват дронове от името на терористични групи в Близкия изток.

В контекста на Съединенните щати първият такъв случай е на Резван Фердаус – дипломиран физик от Североизточния университет, вдъхновен от Ал-Кайда, който през 2011 г. планираше нападение на Пентагона и Капитолия с радиоуправляем самолет, пълен с експлозиви. Оттогава в САЩ има редица осуетени заговори, включващи безпилотни летателни апарати.

През 2017 г. сержант първи клас от армията, базиран в Хавай, радикализирал се сам, купи дрон и го предаде на агенти под прикритие на ФБР, представящи се за оперативни лица на ИД, с идеята да се използват за следене на американски войски в Близкия изток.

В Мичиган самопровъзгласил се „син на Ислямска държава“ два пъти се опита да замине за Сирия, години наред събираше дронове и правеше бомби, преди да бъде арестуван през 2017 г. след полагане на клетва към ИД.

През май 2025 г. 19-годишен бивш военнослужещ от Националната гвардия на Мичиган, радикализиран от ИД, беше задържан в деня, на който трябваше да извърши планирана от него масова стрелба във военна база, която преди това беше наблюдавал с дрон, за да проучи входовете и изходите за превозни средства.

В Европа последните пет години бележат рязък скок на джихадистки заговори, които въвличат употреба на дронове. През април 2020 г. германските власти арестуваха членове на таджикска клетка на ИД, планирала нападение срещу американската авиобаза Спангдалем и AWACS базата на НАТО. Заговорът включваше дронове с радио управление и парапланери с експлозиви, за да ударят базите. Членовете на клетката бяха изтеглили ръководства от Telegram канал на ИД с подробни инструкции за пускане на боеприпаси от дронове.

През 2017 г. в Дания бяха арестувани лица, купили дронове чрез международна верига за доставки на ИД, организирана от братята Суджан от Бангладеш. Те бяха изпратили до групировката материали като компоненти за дронове и инфрачервени камери.

През 2022 г. в Испания беше арестуван мароканец за планиране на насочвана от ИД атака с дронове срещу по футболен мач на стадион „Камп Ноу“ след бърза радикализация по време на локдауна от COVID-19.

През март 2025 г. Франция повдигна обвинение на 22-годишен младеж, който прекара около една година в териториите под контрола на ИД в Сирия и Ирак, в подготовка на терористичен акт с модифициран дрон, закупен от самия него. Лицето е проучвало как да го модифицира и поддържал връзка с вербовчик на ИД в Telegram.

Една също толкова тревожна тенденция на Стария континент е използването на организирани престъпни мрежи за закупуване на дронове от терористични групи. През 2023 г. властите в Дания откриха, че лица, свързани с бандата Loyal to Familia, са придобили дронове, способни да носят до 30 кг полезен товар, предназначени за извършване на терористични атаки от бойци на Хамас на „неизвестно място в Дания или чужбина“. Разследването показа, че членове на бандата са приемали поръчки от лидери на Хамас в Ливан.

През 2024 и 2025 г. при операция в цяла Европа (Испания, Германия, Франция и Великобритания) беше разбита логистична мрежа на Хизбула за доставка на дронове; бяха повдигнати обвинения на голям брой лица едновременно за членство в престъпна организация. Усилията за прекъсването на използване на интернет от терористи (TUI) за предотвратяване на атаки не могат да бъдат отделени от действията срещу онлайн платформите, където действията на терористични и престъпни фигури се пресичат или координират.

Пропагандата на ИД и последните осуетени заговори с дронове показват, че бойците считат военни, граждански и символични политически обекти за привлекателна цел. Докато заговорите обикновено целят максимална публичност и последвал психологически ефект, занапред мишена на такива атаки може да бъдат и по-стратегически важни обекти.

Както показаха последните прониквания на руски дронове във въздушното пространство на Европа, появите на дронове около летища могат да доведат до затваряне на пистите и големи каскадни ефекти над въздушния трафик и безопасността.

Атаките срещу авиационна инфраструктура като кули за въздушен контрол, са друг начин да бъде увеличено въздействието. По същия начин критични съоръжения, като електрически подстанции, пречиствателни станции за вода, транспортни възли, може да бъдат избрани, за да се усили ефекта отвъд непосредствената цел. Към момента основна тревога остават големите публични събития и меките цели, тъй като през последната година ИД публикува множество пропагандни материали с призиви за атаки срещу спортни събития, сред които Олимпийските игри през 2024 г. във Франция.

При тях бяха осуетени няколко терористични заговора, а над 3570 души бяха изключени от участие поради мерки за сигурност. Предстоящи събития като Световното първенство по футбол през 2026 г. в Канада, Мексико и САЩ съчетават висок потенциал за жертви с огромна публичност.

Най-спешната мярка за прекъсване на развиващата се заплаха от тероризъм с дронове срещу запада е да бъде ограничен достъпът до свободно съдържание, показващо как да се превърнат търговските дронове в оръжия. Това не е единствената крайно необходима реакция – средствата срещу дронове и прекъсването на веригите за доставки също са от значение, но основен приоритет трябва да останат усилията за премахване на ръководствата и отделянето на допълнителни ресурси за ограничаване на тяхното разпространение.

Сигналите за сътрудничество между организирани престъпни мрежи и терористични групировки за придобиване на желани технологии показват нуждата от ясна стратегия, която да отчита хибридните заплахи: само по себе си наблюдението на отделни видове заплахи вече не е достатъчно. Политици и анализатори трябва да проследяват развиващите се мрежи на участниците, хибридни партньорства и споделена инфраструктура, за да затворят системните пропуски, от които тези групи се възползват.

Съединените щати изтеглят 20 000 общо 60 000 войници в Европа.

🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.

Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.

В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:

Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.

В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.

Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.

Стратегически императив за промяна

Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.

За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.

Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.

Кратък и критичен прозорец

Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.

Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.

Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.

Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.

Пречки пред плавния преход

Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.

Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.

Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.

Осъществяване на изтеглянето

Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.

Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.

Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.

Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.

Премерен риск, който си струва

Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.

Към самостоятелна Европа

Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.

В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.

Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.

909 украински срещу 34 руски – на какво се дължи огромната разлика при размяната на загинали военнослужещи?

🇺🇦⚰️🇷🇺 По-малкият брой на телата на руски военнослужещи, възстановени от бойното поле и разменени впоследствие, не е пряко отражение на реалното съотношение на бойните загуби, а по-скоро е свързан с характера на руската настъпателна стратегия, условията по фронтовата линия и различията в подхода, по който институциите в двете страни се отнасят към жертвите на войната.

Настоящата тактика на Русия в източна Украйна разчита на масови пехотни щурмове, насочени към смазване на украинската отбрана с методите на изтощението, а не чрез маневрена война. Тези атаки често се провеждат срещу укрепени украински позиции и водят до тежки руски загуби в спорни или открити терени, които остават неосигурени.

Голяма част от атакуващите сили са слабо въоръжени и преминали минимално обучение, често мобилизирани от наказателни батальони, резервисти или етнически малцинства – фактори, допринасящи за ниската мотивация на държавните институции за връщане на телата им.

Когато тези военни загинат в сивата зона, те рядко биват изтегляни поради наличието на постоянна заплаха от дронове, артилерия и понякога снайпери. Дори украинските сили да бъдат свидетели на смъртни случаи, те често нямат сигурен достъп до телата в подобна тактическа обстановка.

Повсеместното използване на малки FPV дронове за наблюдение и удари често води до ликвидиране на руските щурмове още в зародиш, преди пехотата да достигне сивата зона. С течение на времето телата най-често се разлагат до неузнаваемост или се погребват от самите руснаци в импровизирани гробове недалеч от бойното поле, за което свидетелстват клипове.

За разлика от това, много от украинските жертви се дават по време на отбранителни действия или тактически изтегляния от позиции, които впоследствие се заемат от руските войски, което прави възстановяването на телата от страна на Украйна невъзможно. Руските части, контролиращи тези територии, може да не полагат усилия за идентификация или размяна на телата, но самият факт, че се намират във вече заети зони, ги прави по-достъпни за документиране и използване при преговори за размяна.

Освен това, институционалният подход на Русия към загиналите на бойното поле рязко се различава от този на Украйна. Властите в Киев поддържат специални екипи за търсене, често в координация с доброволци, неправителствени организации и съдебни експерти, занимаващи се с възстановяване и разпознаване на загиналите войници, което гарантира възможността за връщане или размяна на телата. В сравнение с тях Русия показва далеч по-малко прозрачност и често съвсем умишлено избягва да признае загиналите, особено във военни формирования, съставени от по-ниско чувствителните демографски групи.

Това разминаване се дължи на политиката на Кремъл за информационен контрол, чиято цел е да се ограничи осведомеността на руското общество за човешките загуби, а от там евентуално вътрешно недоволство. Поради това е твърде вероятно Русия да не настоява за размяна на тела в същата степен като Украйна, макар да не откривам конкретни сведения за подобен подход в преговорите за размяна.

Броят на възстановените и разменени трупове на руски и украински военнослужещи не е аномалия, а естествен резултат от руската война на изтощение, ниския приоритет към собствената пехота и сложната тактическа география на фронтовата линия.

Арктическият възход на Русия

Ядрената подводница "Северодвинск" на руския Северен флот по време на учение край базата "Западная Лица" за тестване на нов кораб за спасяване на подводници през 2014 г.
📸 Снимка: ТАСС

🇷🇺🇺🇸 Слънцето все още не беше изгряло над Исландия, когато председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Си Кю Браун се качи на борда на самолет за лов на подводници на ВМС за симулация на това как Съединените щати и техните съюзници се справят с нарастващата заплаха, която Русия представлява в Арктика.

Браун прекара два дни в Исландия, срещайки се с началниците на отбраната на Арктика, докато групата обсъждаше сигурността, както физическа, така и икономическа, на северната полярна област. Една арктическа нация не присъства: Русия, която не е получавала покана за конференция на началниците на отбраната на Арктика от нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г.

Притесненията относно руската дейност в Арктика не са нови – Вашингтон има тези опасения, откакто Съветският съюз използва подводници-патрули, за да наложи властта си във водите на Северния Атлантик. Разликата сега е, че арктическите нации се сблъскват с все по-непредсказуем режим в Кремъл, откакто Владимир Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна, каза исландски служител пред американското издание The Washington Post при скорошно пътуване до региона.

„Не става въпрос само за възможностите на технологията, но и за намерението и затова е толкова важно да се наблюдава трафикът [на подводниците]“, заяви служителят пред USNI News по време на посещение в Исландия в средата на октомври. „Това е Русия, която е готова да поеме много повече риск, която всъщност всеки ден умишлено бомбардира цивилни в Украйна. Това е същото правителство, което прави това, както и да управлява подводниците и самолетите. Така че трябва да бъдем бдителни.”

Засилената военна активност на Москва в Арктика, включително опитите ѝ да промени владенията в Далечния север, добавя към предизвикателствата в региона.

Арктика е основна грижа за командващия флот адмирал Дарил Каудъл, отчасти поради липсата на способности за търсене и спасяване на американските военни, разширеното присъствие на търговски и военни кораби, опериращи в Арктика, когато ледът се топи, и твърдението на Китай, че е Арктическа нация.

Генерал Чарлз Куинтън Браун младши, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, се качва на борда на P-8 Poseidon край бреговете на Исландия, 10 октомври 2024 г.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense

Русия е арктическа държава, която е толкова обширна, че северната ѝ граница съставлява около 40 процента от цялото арктическо крайбрежие. Русия иска да направи арктическите води свои, посочи Кодъл, подобно на това, което Китай направи в Южнокитайско море.

„Освен това „Далечният север“ остава първата отбранителна линия в способността ни за пълна спектърна отбрана на морската територия, която започва отвъд Арктическия кръг“, пише Каудъл в имейл до USNI News.

Исландия е основната връзка между арктическите държави на Северна Америка и тези в Европа, изтъкна исландският министър на външните работи Тоурдис Колбрун Рейкфьорд Гилфадоуттир. Освен това страната цени дългогодишните си отношения със Съединените щати, тъй като се явява тяхна ключова база за проследяване на руски подводници както от сушата, така и от водата.

Въпреки че Исландия няма армия, тя има възможности за осигуряване на наблюдение на въздуха, като същевременно разчита на американския флот за подводно наблюдение. Освен това Щатите разполагат с група военнослужещи, разположени във военновъздушната база Кефлавик, които изпълняват ежедневни полети с морски патрулно-разузнавателен самолет Boeing P-8A Poseidon във въздушното пространство над Северния Атлантик.

Проследяването на подводници в т.нар. „бездна Гренландия-Исландия-Великобритания“ – район, в който господстват суровите условия на Северния Атлантик – достигна своя апогей в периода на Студената война между Съветския съюз и Съединените щати и се засили отново през 2014 г. след незаконната анексия на Крим от Русия, заяви исландският министър на външните работи. Съвсем разбираемо, това продължава и в момента, докато тече и войната в Украйна.

„Виждаме и знаем, че те са доста силни в това отношение. И това трябва да ни тревожи“, каза тя.

Арктическите намерения на Русия

Атомният ледоразбивач "Ямал" от клас "Арктика" по време на отстраняването на руската пилотирана плаваща станция "Северен полюс-36", август 2009 г.
📸 Снимка: Russian Navy

Русия смята Арктика за свой морски приоритет номер едно, надминавайки Атлантическия океан, заяви бившият командващ 2-ри флот на САЩ вицеадмирал Дан Дуайър по време на конференция на Военноморската лига миналата година.

Москва „дава приоритет на Арктика като свое най-важно морско направление, като обещава да защитава тези води „с всички средства“. Това включва повишено внимание върху крайбрежието на Арктика, както и въвеждането на нови ракетни способности“, обясни той.

Това включва експлоатация на шест военни бази с двойна употреба, дузина летища и флот от най-малко 40 ледоразбивача.

Акцентът върху Арктика е не само военен, но все повече икономически, посочиха експерти пред USNI News.

Москва гледа на Арктика като на стратегически източник на енергия и природни ресурси, поради което Кремъл иска да продължи научните си изследвания в района, подчерта Павел Девяткин, старши сътрудник в Арктическия институт.

Освен това Русия иска да контролира морските маршрути на Северния морски път и да защитава както своите икономически интереси, така и интересите си в областта на регионалната сигурност чрез военно присъствие.

Военното присъствие на Русия в Арктика достигна своя връх по време на съветската ера. Новите увеличения на разходите за отбрана разшириха операциите в региона, но въпреки това все още се намира далеч под пика от Студената война, посочи Девяткин.

Позицията на Русия за Арктика по отношение на нейната отбранителна стратегия до 2023 г. е по-скоро вътрешнополитическа, отколкото оценяваща международното сътрудничество, изтъква той в статия за Арктическия институт, написана в съавторство с Никита Липунов.

Миналата година Русия преразгледа своята стратегия „Арктика 2035“, като взе страница от наръчника на Китай за Южнокитайско море. В новата ревизия на стратегията, Кремъл подчерта собствения си национален интерес в региона и вместо да работи с Арктическия съвет, ще работи индивидуално с всяка от страните.

Това се случва, когато другите арктически нации се отдръпнаха да работят с Москва в знак на протест срещу нейното нахлуване в Украйна. Докато Русия все още е член на съвети, които се фокусират върху икономическите проблеми в Арктика, тя не беше поканена на последните две срещи на началниците на отбраната на Арктика.

Вместо това Русия търси партньори извън Арктика, като Китай, посочи Девяткин.

„Арктика е чувствителен регион за Русия, тъй като е от решаващо значение за икономическите перспективи на Русия. Загубата на западни пазари и партньори създаде значителни проблеми за енергийните проекти в Арктика, но Русия ще продължава да прави големи инвестиции в региона (водени от някои от най-големите компании в страната) и е уверена в жизнеспособността на тези проекти в дългосрочен план “, подчерта той.

Войната в Украйна може да накара Русия да наблегне повече на Северния си флот, според статия в научното списание Polar Science. Черноморският флот, който претърпя огромни загуби срещу украинските сили, по същество е заседнал в Черно море, докато Балтийският флот на Русия сега е заобиколен изцяло страни-членки на НАТО.

„Базиран на Колския полуостров в европейската част на Арктика, Северният флот на Руската федерация е единственият неин флот, базиран в Европа с пряк достъп до Атлантическия океан, а от там и до световните океани“, се посочва в статията, в която се отбелязва, че Северният флот държи почти всички атомни подводници на Русия.

Арктическите страни искат да поддържат ниско напрежение в региона, каза Гилфадотир, но те също трябва да бъдат подготвени за повече шансове за грешни изчисления или недоразумения, които могат да доведат до военни действия.

Притесненията на арктическите страни

Карта на Арктическия регион със северния морски път в контекста на сравнение със североизточния и северозападния коридор.
🔍 Източник: NOAA

Безпокойството на САЩ и Обединеното кралство относно дейността на руските подводници в Арктика и Северния Атлантик непрекъснато нараства. През последната година официални лица от Великобритания споделиха, че вече стават редовни свидетели на руски подводници, опериращи около Обединеното кралство и в Ирландско море и то в по-голям брой.

Гилфадоуттир също намекна за повишена активност в наблюдението на руските подводници.

„Бих казала, че има основателна причина за засиленото наблюдение на подводниците около острова и в региона“, изтъкна тя.

Миналата година руската подводница „Казан“ (K-561) от клас Ясен-М, въоръжена с управляеми ракети за наземно нападение с голям обсег, отплава за учения в Карибите.

Възможностите на модерните руски ядрени щурмови подводници и способността им за нанасяне на удари по цели в Европа от Далечния север са били основната причина за възстановяването на 2-ри флот на Военноморските сили на САЩ.

Освен това Москва е разработила нов вид подводница на „Страшния съд“, която може да изстреля торпедо с размер на училищен автобус с ядрена бойна глава, предназначено да атакува големи пристанищни градове в Атлантическия океан.

Първият проект 09852 Белгород беше приет на въоръжение през 2022 г. като беше зачислен към Северния флот на Русия.

Претенциите на Китай

Интересна карта, илюстрираща арктическото продължение на глобалната стратегия за развитие на Китай „Един пояс, един път“.
🔍 Източник: The Straits Times

В резултат от това, че арктическите нации изолираха Русия в отговор на инвазията в Украйна, Кремъл търси партньорства с други страни, като Китай, каза Девяткин. Той посочи примери за съвместни учения на руски и китайски военни кораби близо до Аляска през 2022 и 2023 г. като ключови признаци на стратегическото сътрудничество между двете страни.

През лятото руски и китайски бомбардировачи проведоха съвместно патрулиране край бреговете на Аляска, а наскоро кораби на китайската брегова охрана бяха забелязани в Арктика с руската брегова охрана, каза той.

„От гледна точка на руските политици това учение може да се разглежда като ход в интерес на изграждането на връзки с Китай и изпращането на сигнал до западните арктически държави, че Русия „не е сама в Арктика“, каза Девяткин. „Въпреки това е малко вероятно Русия да позволи постоянно китайско военно присъствие в Арктика да съперничи на нейния собствен отбранителен комплекс в региона.“

Китай се стреми да бъде близка до Арктика страна, въпреки че не притежава физическа граница в региона. Пекин разшири изследванията си, като бреговата му охрана действаше в Берингово море в началото на октомври.

Нарастващото сътрудничество между Китай и Русия е проблем за Исландия. Въпреки че страната има дипломатически връзки с Китай, тя все още е загрижена за действията на Пекин, тъй като те са свързани с глобалния основан на правила ред, заяви Гилфадотир. Въпреки че Исландия е далеч от Южнокитайско море, агресията на Пекин в Западния Пасифик дава на Исландия основания за тревожност.

„Ако големите държави могат да правят неща, които не са в съответствие с международните закони и системи в други морета, това естествено трябва да ни тревожи като остров, заобиколен от море“, каза Гилфадотир.

По-малко лед, повече вода

Майка полярна мечка и малко дете, забелязани в Северния ледовит океан от екипажа на американския ледоразбивач на бреговата охрана USCGC Healy, 21 септември 2023 г.
📸 Снимка: U.S. Coast Guard

Освен заплахата, която Русия и потенциално Китай могат да представляват за Арктика, една от най-належащите тревоги са възможностите за търсене и спасяване, тъй като все повече трафик се насочва на север.

„Морският трафик през Беринговия проток и Северния морски път се увеличава в следствие на отдръпването на морския лед и променящите се икономически фактори на Русия след инвазията в Украйна, а това представлява риск за околната среда в отдалечен и негостоприемен регион“, гласи публикувано наскоро изявление за оперативната позиция на американската брегова охрана за 2024 г.

Топенето на ледените шапки означава повече вода, посочи вицеадмирал Нейтън Мур, командващ атлантическата зона на бреговата охрана, по време на дискусия във Военноморския институт на САЩ миналата седмица.

„Повече вода е това, което правим“, каза Мур.

Бреговата охрана, въпреки че не е част от Департамента на отбраната, управлява американските полярни ледоразбивачи.

За бреговата охрана по-малко лед в Арктика означава повече потенциален трафик. Това носи със себе си възможни проблеми, особено защото инфраструктурата за търсене и спасяване не е подготвена за преминаване на повече кораби през водите на региона.

Проблемът с търсенето и спасяването в Арктика е, че там няма много неща, които биха могли да стигнат бързо до кораб, в случай че възникне проблем. Ледът прави нещата трудни, също както и липсата на партньорски структури. Бреговата охрана работи със страни като Исландия, за да подсили наличните си способности.

Бреговата охрана на САЩ има изискване за осем ледоразбивача, за да оперира, но се бори да рекапитализира своя флот, тъй като програмата „Polar Security Cutter“ за нов клас катери за полярния регион е затънал в забавяния и преразходи.

Въпреки че Исландия няма армия, тя разполага с брегова охрана, която допринася за операциите по търсене и спасяване, каза Гилфадотир. Предпазните мерки са важни за всеки, който пътува в Арктика, заяви исландският служител, добавяйки, че в зависимост от времето дадена спасителна операция може да отнеме дни.

Канада също играе ключова роля в операциите, както и Финландия, която притежава голям флот от ледоразбивачи спрямо размера на страната, заяви адмирал Мур.

Липсата на възможности за търсене и спасяване от страна на САЩ означава, че американският флот като цяло не може участва в учения над полярната ледена шапка, заяви Кодъл. Възможностите за търсене и спасяване са проблем за всички арктически нации, особено след като шансът за увеличен търговски трафик нараства с намаляването на количеството лед.

„Нещо лошо ще се случи в Арктика“, каза Мур.

Отбрана на Тайван с украински особености: Уроци от войната в Украйна за Западния Пасифик.

🇺🇦🇹🇼 Войната в Украйна предлага много важни уроци за отбраната на Тайван при евентуална агресия от страна на Китайската народна република. Не трябва очевидните различия между театрите и воюващите страни да омаловажават ключовите промени в характера на войната, които се проявиха в Украйна и вероятно ще съпътстват към почти всички мащабни бъдещи въоръжени конфликти.

Някои уроци ще се прилагат директно, тъй като успешният морски десант винаги преминава в сухопътна операция. Други изискват абстракция и съществена адаптация, за да бъдат приложени към евентуален конфликт между Китай и Тайван. Пекин изучава въоръжените конфликти и стига до свои собствени заключения за това как да се подготви за бъдещ конфликт в Западния Пасифик и е необходимо Вашингтон, Тайпе и техните съюзници и партньори да направят същото.

📌 Войната в Украйна ни демонстрира в реално време радикалните промени в особеностите на съвременните въоръжени конфликти по пет основни начина:

1) Ефективността на интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана, дори в условията на масирани, интензивни и сложни въздушни атаки;

2) Способността на огромни купища от тактически дронове – милиони дронове, използвани от двете страни – да създават частично прозрачни бойни полета и да ограничат битката до позиционните ѝ форми;

3) Способността на смесени ракетно-безпилотни атаки, както с въздушни, така и с морски дронове, за постигане на убийства и дори катастрофални убийства на големи и второстепенни наземни бойци;

4) Разширяването на възможностите за електронна война (EW) до мащаби и ефекти, невиждани досега в историята на въоръжените конфликти;

5) Появата на изключително бърз цикъл на технологично-тактически иновации на бойното поле, воден до голяма степен от надпреварата между UAV и EW технологиите, която може да види големи промени, приложени по дългата 1000 километра фронтова линия в рамките на период от едва две-три седмици.

Въздушно-ракетната война

Както Русия, така и Украйна внедриха интегрирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО/ПРО) в отговор на все по-сложните атаки, комбиниращи крилати ракети с наземно и въздушно изстрелване, балистични ракети и безпилотни летателни апарати.

Тези системи се оказаха доста успешни в това да предотвратят постигането на решителни ефекти от която и да е от страните дори с масирани удари. Ефективността на ПВО/ПРО поставя под въпрос способността на която и да е страна да разчита на традиционните ракетни системи, за да проникнат до целите си – реалност, която трябва да доведе до преразглеждане на сценариите за въоръжен конфликт в Тайван, които предполагат, че големи пропорции от такива системи ще постигнат предвидения ефект.

И двете страни отговориха на разработването на тези ПВО/ПРО чрез иновативни ударни пакети и модели за постигане на временни предимства. Руснаците експериментират непрекъснато с различни комбинации от дронове, крилати ракети и балистични ракети, за да разузнават и проникват през украинската ПВО/ПРО.

Подходът им се редува между опити за насищане на защитите и откриване на уязвимости или слаби места, които да бъдат използвани. Двете големи атаки на Иран срещу Израел демонстрираха усилия, в случая неуспешни, за прилагане на някои от най-добрите руски практики.

Кривата на разходите във въздушната надпревара атака-отбрана се превърна в ключов фактор при проектирането на системите. Оскъдността, разходите и комплексността на масовото производство на ракети-прехващачи от висок клас принудиха Украйна (и Израел) да проектират ПВО/ПРО, които могат да разпределят най-евтините и налични системи за защита срещу цели, които са способни да унищожат, като същевременно запазят най-редките и скъпи системи за най-трудните заплахи – и да коригират динамично приоритизирането и интегрирането, когато характерът на атаките се променя.

Важните иновации често идват от използването на най-обикновени технологии. Украйна елиминира тежестта на свалянето на много дронове от скъпи системи, като изпрати мобилни огневи групи, оборудвани с огнестрелни оръжия, например.

Потенциалните бойци в тайванския сценарий са по-богати и по-способни да произвеждат големи количества изящни системи, но те вероятно ще се окажат ограничени от същите реалности – просто е по-лесно да се произвеждат масово евтини и по-малко сложни системи, с които да се преодолеят изящните защити , а защитниците трябва да могат да победят такива системи със собствени методи, които са сравнително прости и евтини. Следователно интегрираната ПВО/ПРО система трябва да бъде изграден в мисъл за алгоритмичното оптимизиране за цена, наличност и ефективност.

Милиони дронове

Мащабът на използването на безпилотни системи в Украйна е труден за интернализиране. Руснаците и украинците вероятно ще са разположили и използвали повече от три милиона дрона през 2024 г. Тези дронове варират от ръчни квадрокоптери с обхват от около 10 километра и квадрокоптери с по-голям обсег (обхват до 40-50 километра при режим за еднопосочна атака) до дронове с фиксирани крила с обхват над 2000 километра.

Съобщава се, че руснаците вече са използвали над 6000 безпилотни самолета от типа „Шахед“ с обхват до 2500 километра. Тези дронове изпълняват широк спектър от функции, но са особено трансформиращи в създаването на почти прозрачно бойно поле. Операторите на дронове могат да видят почти всяко отделно бронирано превозно средство и много малки пехотни единици на бойното поле във все по-интегрирани общи оперативни картини и могат да ударят почти всичко, което видят.

Това явление доведе войната до сегашния й позиционен характер, в който е почти невъзможно нито една от страните да постигне значителен оперативен напредък, освен ако не може да получи временен набор от предимства (за което повече по-долу).

Малките атакуващи дронове могат да постигнат както убийства на мисия (които елиминират целта временно), така и унищожаване на танкове и бронирани машини. По-големите дронове се използват заедно с ракети за постигане и на двете гореизброени. Дроновете все още страдат от ограничения и могат да заменят само частично традиционните артилерийски, ракетни и бомбени системи, но те са много по-успешни в масовото унищожаване на бронирана техника, отколкото в който и да е предишен конфликт.

Разпространение и плътност на безпилотни летателни апарати на бойното поле в Украйна.

Дронове в морето

Войната в Украйна е изключително необичайна, тъй като държава без фактически флот е нанесла големи морски поражения на велика сила. Военноморските сили на Украйна, използващи различни комбинации от морски и въздушни дронове и ракети, потопиха приблизително една трета от руския Черноморски флот (ЧМФ) и го изтласкаха от основната му база и щаб квартира в Севастопол до резервна база на повече от 320 километра на изток.

Украйна използва комбинация от безпилотни летателни апарати и противокорабни ракети, за да потопи флагмана на Черноморския флот – крайцера с управляеми ракети „Москва“, както и много от големите и второстепенните бойни кораби и подводници. Морските дронове до голяма степен отнеха възможността на ЧМФ за провеждане на операции в западната акватория на Черно море и принудиха руснаците да разработят и разположат широка тактическа и техническа защита на морските си активи. Украинските безпилотни лодки (USV) имат обхват да ударят руски позиции в източната част на Черно море, но украинските сили все още не са внедрили противовес за руската отбрана, особено използването на вертолети.

Електронна война

И двете страни инвестираха сериозно в средствата си за електронна война, създавайки внушителни нови възможности. Руснаците прекъснаха украинската контраофанзива през 2023 г. отчасти чрез разполагане на заглушители, които прекъснаха GPS сигналите в широк район, като в някои случаи напълно блокираха почти всички средства за електронна комуникация.

Системите за радио отбрана редовно прекъсват операциите на безпилотните системи на различни разстояния, а войниците от двете страни разполагат с персонални средства за радиоелектронна защита срещу дронове.

Съобщава се, че Украйна е овладяла използването на техника за радиоелектронна борба, за да спира операциите на руските дронове с фиксирани крила с голям обсег „Шахед“, като в голяма част от атаките разстройва ориентацията на значителен процент от изстреляните безпилотни летателни апарати.

Бърз цикъл на атака-отбрана

Развитието в електронната война (EW) доведе след себе си много бърза циклична надпревара с разработчиците на дронове, които постоянно намират начини да възстановят устойчивостта на комуникациите в лицето на новите постижения в областта.

Надпреварата с дроновете и средствата за електронна война се движи изключително бързо, като е възможно значителни промени да бъдат внедрени по цялата фронтова линия, дълга 1000 километра, във времеви интервал от две-три седмици.

Развитието се извършва с различни темпове в три ключови области: платформи (най-бавно, като обикновено отнема месеци); електроника (по-бързо, често в рамките на няколко седмици); и софтуер (бързо, няколко дни).

И двете страни работят за намиране, а впоследствие и за блокиране на нови честоти, прескачане на честотата и други подобрени комуникационни системи. Към този моент нито една от страните не е намерила начин да си осигури дългосрочно предимство нито в EW, нито в комуникациите с дронове.

Нито една от страните не е разработила начин за премахване на усилията на дронове и електронна война в близкия бой, което обаче води до изключително високи нива на унищожени от приятелски огън дронове. Войниците инстинктивно свалят всеки дрон, който видят, а нито Русия, нито Украйна са въвели надеждна система, която да уведомява войниците дали дронът е приятел или враг.

Възможности на страните в Западния Пасифик (Китай, Тайван, Япония, Филипините) за покритие с дронове в рамките на чадър от 80 километра.

Последици за Тайван

Интегриран тактически разузнавателно-ударен комплекс (ТРУК) се появи от двете страни на бойната линия, състоящ се от дронове и традиционните ударни системи и комуникации, което за момента превърна успешната маневра на оперативно ниво в твърде скъпо начинание.

Тайван и Китайската народна република (КНР) биха могли да въведат подходящо модифицирани ТРУК за сухопътните сили, които ще се изправят един срещу друг в случай на успешен десант на КНР, но също и като част от техните морски операции.

Ограниченият обхват на най-разпространените дронове може да бъде компенсиран чрез използване на тайванския, японския и филипинския архипелаг в най-големия им потенциал. Разгръщането на десетки или стотици хиляди квадрокоптери с голям обсег в тези островни групи може да осигури почти непрекъснато покритие от Пенху (архипелаг в югоизточната част на Тайванския проток, край югозападния бряг на остров Тайван) до Кюшу (най-южния от основната група острови на Япония) с една-единствена дупка.

Допълването на квадрокоптерите с голям обсег с по-малки и далеч по-многобройни преносими квадрокоптери може да даде на отделните острови, сред които и Тайван, възможност за защита в дълбочина срещу морски десант или атака по вода.

Интеграцията на захранването на всички подобни системи може да помогне да се гарантира, че морското бойно пространство остава почти прозрачно чрез допълване на радарното и сателитното наблюдение с визуално такова от малка височина.

Фактът, че квадрокоптерите не могат да потопят кораби, не ги лишава от голяма потенциална полза за прекъсване на амфибийна операция. Хиляди дронове, обикалящи около пристигащите кораби, могат да ги объркат и дезориентират, да претоварят системите за насочване и защита и да атакуват уязвими компоненти за събиране на разузнавателна информация и комуникации.

Те може да са в състояние да постигнат унищожавания, достатъчно от които върху правилните цели биха могли да принудят изоставянето на идеята за амфибийна операция от страна на врага или да поддържат катастрофално унищожаване от други системи.

Тайван и неговите партньори също трябва да бъдат готови да се защитават срещу въвеждането на такива способности от КНР. Корабите например са отлични платформи за радиоелектронна война и могат да се използват за прекъсване на комуникациите на големи разстояния. Въздушните и морски дронове на КНР също могат да объркат, победят и да унищожат важни кораби и наземни системи на Тайван, Япония и Съединените щати.

Тайван и неговите партньори трябва да бъдат подготвени за необходимостта за изключително бърза и непрекъсната адаптация под обстрел, дори при сравнително кратък конфликт. Системите, с които и двете страни биха започнали войната, вероятно ще бъдат превърнати в неефективни или изцяло обезвредени, преди тя да приключи.

Крайният успех до голяма степен ще зависи от способността на страните за внедряване на иновации бързо и в мащаб и възползване от нововъведените иновации чрез динамично и гъвкави планиране на операции. Необходимостта от разгръщане на милиони дронове е равна на необходимостта от способности за бързото им производство, а не тяхното предварително съхраняване.

Украйна (и Израел) демонстрират, че свободните общества със стабилни центрове за иновации и способността и желанието да подкрепят децентрализираното въвеждане на иновации и изобретения, както и изключително гъвкавото планиране и провеждане на операции, могат да удържат много по-големи, а в случая на Украйна и много по-могъщи противници. Тайван трябва да почерпи пример от това, докато го проучва внимателно за подходите, които биха могли да бъдат използвани, за защита на Република Китай.