Естония калява и обществото, и границата: устойчиво мнозинство за отбрана, първи сензори срещу руските дронове.

🇪🇪 Готовността на естонското общество да брани страната си остава на нива, които малко съюзници в НАТО могат да демонстрират – и тя се измерва точно в момента, в който източният фланг на алианса поглъща засиления натиск от нахлуващи в небето му дронове.

Според ежегодното проучване на общественото мнение по въпросите на националната отбрана, поръчано от Министерството на отбраната на Естония и представено от обществената медия ERR на 31 май, 81% от всички анкетирани смятат, че страната трябва да окаже въоръжена съпротива при нападение, а 62% заявяват лична готовност да допринесат за отбраната според уменията и възможностите си. Това не са изолирани резултати, а индикатор за обществена устойчивост, която Талин полага в основата на цялата си отбранителна доктрина.

Готовността за личен принос се запазва стабилна през последните две години – признак, че потенциалът за мобилизация не е реакция на конкретна тревога, а трайна нагласа. Под повърхността на тези данни обаче се очертава най-съществената вътрешна разделителна линия: сред етническите естонци желание да участват в националната отбрана изразяват 69%, докато сред анкетираните от други етнически групи той пада до 48%. Тази разлика от над 20 пункта е същинският обект на анализ, защото именно тя бележи периметъра, в който противникова хибридна кампания би търсила ефект.

Останалите измерения на проучването очертават общество, което не просто декларира воля, но и одобрява институционалния апарат зад нея. Половината от населението смята, че Естония е способна да се отбранява сама до пристигането на съюзническа помощ – формулировка, която отразява директно логиката на предно разположената отбрана на НАТО, в която националните сили трябва да удържат до идване на подкрепления. Над половината анкетирани оценяват положително развитието на отбранителните способности на страната през последните години. Подкрепата за конкретните военни мерки остава висока: 81% одобряват ученията на резервистите, 79% – учебните полети на съюзническата авиация във въздушното пространство на Естония, а одобрението за разширяване на военните полигони нараства до 64%. Въпросните нагласи се потвърждават на терен – пролетното учение „Кевадторм" мобилизира хиляди резервисти, а ERR съобщи, че Военновъздушните сили изрично призовават населението да докладва за забелязани летящи обекти.

Особено показателна е картината около бюджета за отбрана – въпрос, по който обикновено обществената подкрепа се топи първа. В Естония тя се държи: 35% от анкетираните искат увеличение на военните разходи, равен дял настоява те да се запазят на сегашното равнище, и едва 17% смятат, че трябва да бъдат намалени. Министър-председателят Кристен Михал застана зад харченето на поне 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана от 2026 г., а министърът на отбраната Ханно Певкур одобри план за развитие, който предвижда над 10 милиарда евро за периода 2026–2029 г., с бюджет за 2026 г. от порядъка на 2,4 милиарда евро. По данни, цитирани от ERR, средното равнище на разходите се очаква да достигне около 5,4% от БВП до 2029 г. – рязко покачване спрямо предишните близо 3,4%. Готовността на обществото да понесе тази тежест е политически капитал, без който подобна траектория би била неудържима.

От гледна точка на външната политика, проучването затвърждава стратегическта посока на Естония. Нейното членство в НАТО продължава да се радва на широка подкрепа – 82% от всички анкетирани искат страната да остане в алианса, а 71% смятат, че членството възпира военен конфликт. Подкрепата за Украйна също остава значителна: 67% се обявяват за продължаване на помощта за Киев. Тук обаче етническата делителна линия се проявява в най-острата си форма – сред етническите естонци продължаваща помощ подкрепят 80%, докато сред анкетираните от друг етнически произход делът е 41%. Същият разлом, който се вижда при готовността за лична отбрана, се възпроизвежда и при отношението към Украйна, което подсказва, че двете нагласи имат общ корен в идентичностното разделение на естонското общество.

Декларираната воля се материализира и в бетон, кабели и радари. Полицейският и граничен департамент на Естония разположи през май първите постоянни системи за откриване и наблюдение на дронове по участъци от границата с Русия. По данни на естонското Министерство на вътрешните работи първоначалните системи са монтирани на три места по югоизточната граница – между тройната точка Естония–Латвия–Русия и ГКПП Лухамаа. Освен стационарните инсталации властите въвеждат и подвижни радари, монтирани на ремаркета, които могат да се преместват според нуждата, за да покриват трудния терен и потенциалните слепи зони по границата. Талин обяви намерението си да покрие цялата източна граница с подобни средства до края на годината, като там, където неподвижните датчици все още не са изградени, временно работят мобилните устройства.

Тази инвестиция има своя конкретен повод. На 19 май румънски изтребител F-16, базиран в литовската база Шяуляй в рамките на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, свали навлязъл в естонското небе дрон, който властите определиха като украински – според международни медии, сред които Defense News и Euronews, това е първият подобен случай. Летателният апарат падна в блатиста местност в централна Естония, а няколко часа по-късно Киев поднесе своето публично извинение. Около инцидента се натрупаха твърдения – включително донякъде мълчаливо признати от официални лица – че Русия използва средства за електронна война, за да отклонява украински далекобойни ударни дронове, насочени към руски цели, към територията на страните от източния край на Балтийско море.

Стратегическият разчет зад тези два паралелни процеса е последователен. Естония не разчита на численост – със своите под милион и половина жители тя няма как – а на комбинацията между обществена устойчивост, предно разположена отбрана и присъствие на съюзниците. Проучването показва, че първият от тези стълбове засега издържа: мнозинството приема и риска, и сметката. Най-уязвимото място в конструкцията обаче не е военно, а социологическо. Делът от 48% готовност за отбрана и 41% подкрепа за Украйна сред неетническите естонци очертава сегмент от обществото, който десетилетия наред е основна мишена на руските операции за влияние; устойчивата разлика спрямо етническото мнозинство е не реторична фигура, а директен резултат от това въздействие.

Поставена в дългосрочната линия на местната политика след 2022 г., новата вълна от данни и физическата граница, която Естония изгражда срещу дроновете, са две лица на една и съща стратегия: превръщането на цялото общество и държавна територия в среда, в която цената на принудата надвишава очакваната полза за врага. Възпирането, което Естония изгражда, не се изчерпва с танкове и оръдия – то стъпва на премерената готовност на едно малко общество да плати, и точно затова всяко разширяване на вътрешния разлом между двете му части остава най-чувствителният индикатор, който си струва да се следи.

Румъния предупреждава за ескалация на руските хибридни атаки срещу НАТО.

🇷🇴 Румъния очаква честотата и интензивността на руските хибридни атаки срещу НАТО да нараснат, особено във въздушното пространство на съюзниците. Това заяви министърът на външните работи Оана Цою преди срещата на външните министри на Алианса в Хелсингбори, цитирана от Укринформ.

Цою посочи, че Румъния и съюзниците в НАТО разработват предложения за засилване на координирания отговор на Алианса срещу хибридните заплахи, включително тези, произтичащи от Русия по суша, море, въздух и в по-сложни оперативни среди.

„През цялата година, както и в днешната дискусия, Румъния обръща сериозно внимание на това как ще реагираме съвместно в рамките на НАТО на хибридните заплахи. Става дума за хибридни заплахи, които се създават предимно от Русия – по суша, море, въздух или в други, по-сложни среди“, каза тя.

По думите на министъра, през последния месец Букурещ е работил с над 10 съюзници по предложения за по-категоричен и координиран отговор на хибридните атаки. „През октомври ще бъдем домакини на Хибридния симпозиум в Букурещ, където експерти от съюзническите страни ще се съберат, за да се фокусират върху съвместния отговор“, отбеляза Цою.

Тя предупреди, че се очаква хибридната дейност на Русия да нарасне. „Оценяваме, че броят и интензивността на хибридните заплахи, особено от страна на Русия, ще се увеличат в съюзническото въздушно пространство в бъдеще“, заяви тя.

Цою приветства и подкрепата на САЩ за укрепване на отбранителните способности на Румъния и отбеляза, че страната има „най-дългата граница с войната в Украйна“, простираща се на повече от 650 км. Тя добави, че решението на Румъния да позволи на САЩ да използват авиобази на нейна територия за отбранителни нужди и логистична подкрепа показва, че съюзниците в НАТО си осигуряват сигурност взаимно, вместо да разчитат едностранно на другите.

„Налице е постоянна нужда от американско присъствие на европейска територия“, подчерта министърът.

Последните случаи на тайни руски атаки в Европа включват използването на пренасочени украински дронове, изпратени към балтийските държави. Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига отбеляза, че „разследванията са доказали, че това е резултат от работата на руските средства за електронна война, която умишлено отклонява украинските дронове от целите им в Русия“.

По-рано Държавната дума на Руската федерация прие с пълно единодушие законодателство, разширяващо значително правомощията на руския лидер Владимир Путин за разполагане на въоръжените сили в чужбина.

Изменяйки действащите федерални закони за гражданството и отбраната, новата мярка позволява на Путин да използва армията за „защита“ на руски граждани, изправени пред арест, задържане или наказателно преследване в чужди държави.

Русия заплаши Молдова с военна сила заради Приднестровието.

🇷🇺⚔️🇲🇩 Мария Захарова, говорителка на Министерство на външните работи на Руската федерация, заплаши Молдова с незабавен отговор при каквито и да било действия срещу руските граждани в сепаратисткия регион Приднестровие. Руските войски остават разположени там от 1992 г. насам сред близо 350 000 жители на територията.

Предупреждението идва след указ на президента Владимир Путин от 15 май, който опростява процеса за придобиване на руски паспорти от лица, живеещи в непризнатата държава, съобщава The Moscow Times.

Освен това на 20 май Съветът на Руската федерация финализира законодателство, което позволява на Кремъл да разполага въоръжените сили в чужбина, за да защитава руски граждани, изправени пред съдебни действия или задържане от чужди съдилища, които не са признати от Москва.

„Всяка агресия срещу нашите съграждани, живеещи в Приднестровието, ще получи незабавен и адекватен отговор“, заяви Захарова по време на брифинг за пресата и добави, че Москва е готова да използва „всички необходими средства“, за да гарантира безопасността на местното население.

Кремъл обяви, че политиката за ускорено издаване на паспорти е мотивирана от защитата на човешките права и свободи. Президентът на Молдова Мая Санду отхвърли твърдението с тезата, че Кремъл прави опит да проведе скрита мобилизация на местното население, за да укрепи своите сили в пълномащабната война срещу Украйна.

Освен това Санду заяви, че Кремъл използва паспортната политика за оказване на политически натиск срещу Молдова в момент, когато тя напредва със своите планове за реинтеграция на региона. Според нея огромното мнозинство от 350-те хиляди жители в непризнатата територия са избрали да получат молдовски паспорти от началото на руската война срещу Украйна, виждайки в тях по-безопасна алтернатива на руското гражданство.

Новите руски законови промени изменят националното законодателство за гражданството и отбраната, изрично предоставяйки правомощия на президента да използва въоръжени сили извън границите на Руската федерация.

Територията на Приднестровието остава силно зависима от Москва както икономически, така и политически, функционирайки като непризната държава в рамките на международно признатите граници на Молдова.

На 15 май Путин подписа указ, който опростява процеса за придобиване на руско гражданство от населението на Приднестровие. Официалният документ, публикуван на държавния портал за правна информация, дава право на ускорена процедура за чужди граждани и лица без гражданство на възраст над 18 години, които пребивават постоянно в отцепилата се територия.

Съгласно новите разпоредби кандидатите от региона, в който са разположени около 1500 руски военнослужещи по силата на примирието от 1992 г. насам, са освободени от стандартните законови изисквания, като например правилото за 5-годишен престой, доказването на владеене на руски език и задължителните изпити по право и история на Руската федерация.

Швеция предупреди: Русия може да завземе остров в Балтийско море.

🇸🇪⚔️🇷🇺 Швеция предупреди, че Русия може да предприеме ограничена операция срещу малък остров в Балтийско море, за да изпита политическото единство и военния отговор на НАТО, съобщиха датските обществени радио-телевизия DR.

Върховният военен командир на Швеция Михаел Клаесон заяви, че Москва теоретично може да опита такава акция като „демонстрация на сила“, а не като пълномащабна инвазия. „Смятам, че алиансът може да бъде предизвикан чрез завземането на почти всичко. Не е нужно да е нещо голямо. Става въпрос по-скоро за демонстрация на сила и проверка на политическата реакция“, каза Клаесон.

Предупреждението идва с оглед на нарастваща тревога сред служителите на отбраната в Скандинавия, които се опасяват, че Балтийският регион би могъл да стане в едно от най-опасните огнища на напрежение между Русия и НАТО. Според разузнавателната оценка на датската армия именно Балтийско море е с най-висок риск от руски военни действия срещу алианса.

Датският военен командир Михаел Хилдгор обаче заяви, че не разполага със сведения за активно планиране на подобна операция от страна на Русия. „Не ми е известно за руски планове за такъв сценарий. Приоритетът ни е сътрудничеството в национални и колективни рамки с цел демонстриране на готовност“, посочи той.

Анализатори в сферата на отбраната алармират, че Русия може да разчита на хибридна тактика – ограничени окупации, саботаж, кибератаки и символични военни действия, замислени да останат под формалния праг на война, но въпреки това да тестват сплотеността на алианса. Дори временното завземане на малък балтийски остров може да упражни огромен политически натиск върху НАТО, тъй като ще принуди страните-членки да вземат решение относно степента на реакция.

Клаесон е на мнение, че Москва вероятно осъзнава, че би загубила конвенционална война срещу НАТО, което прави контролираната ескалация и действията в „сивата зона“ значително по-вероятни от директен сблъсък.

Хибридна война в Испания: Как „Безсмъртният полк“ финансира руската армия и заобикаля режима на санкции.

🇪🇸🕵️🇷🇺 Проруски културни мрежи използват кампанията „Безсмъртният полк“ в Испания, за прокарване на наративи, оправдаващи руската агресия срещу Украйна, както и за събиране на средства в подкрепа на руските военни усилия, в пряко нарушение на санкциите, наложени от Европейския съюз.

Разследване на „Европейска правда“ разкри, че организаторите на инициативата в Испания, която публично е представяна като гражданско движение за съхраняване на историческата памет, участват активно в дейности, включващи събиране на помощи за руски военни части и разпространение на послания в подкрепа на руската агресия сред местните общности.

Според съобщенията, мадридският координатор Виктория Самойлова е помагала в организацията на пратки с провизии за подразделения на руската армия, разположени в окупираните територии на Украйна. В началото на 2025 г. помощ е била изпратена на медицинско подразделение на 25-а общовойскова армия, която участва в операции на територията на Харковска област.

Изданието обръща внимание и на ролята на Съюза на организациите на руските съотечественици в Испания и Андора (СОРС). Въпросната мрежа въвлича испански деца в кампании за писане на писма до руски войници, като материалите са изпращани на фронта по дипломатически канали.

Някои групи, свързани с тези мрежи, действат като културни или образователни центрове, но в същото време прокарват наративи, представящи руската военна доктрина като „отбранителна“, а инвазията в Украйна – като принудителна мярка.

Разследването разгласява случаи с посещения на испански деца в лагера „Артек“ в окупирания Крим, което е извършено в очевиден разрез със санкциите на ЕС срещу съоръжението, както и опити за набиране на хора за археологическа дейност на окупирания полуостров.

Според „Европейска правда“ тези дейности може да включват незаконно отнемане на украинско културно наследство. Докладът посочва случая на руския археолог Александър Бутягин, чиято екстрадиция в Украйна беше одобрена от съдебен състав в Полша през март 2026 г. заради разкопки в окупирания Крим. По-късно той беше освободен в рамките на размяна на затворници, според информация на Rzeczpospolita от 28 април.

Финансовата подкрепа за някои от тези структури се осигурява чрез „Правфонд“ – фондация, финансирана от кръгове, близки до Кремъл. На 21 април Съветът на ЕС наложи санкции на нея и медийна платформа Euromore, които бяха описани като част от информационна мрежа на Кремъл, насочена към европейска аудитория.

По-рано сходна инициатива на „Безсмъртния полк“ беше разкрита в САЩ, където руски граждани планираха да проведат шествие във Вашингтон по случай годишнината от края на Втората световна война. Събитието, включващо съветски символи и портрети на роднини, участвали във войната, беше предвидено да премине в близост до Белия дом и Мемориала на Втората световна война.

Руските сили в Източна Украйна изоставят ранени на фронтовата линия без евакуация

🇱🇻🚧🇧🇾 Службата за гранична охрана на Латвия обяви, че е осуетила 97 опита за нарушаване на държавните граници в рамките на период от 72 часа, което потвърждава прогнозите за активиране на миграционния натиск с настъпване на пролетния сезон.

Данните, обявени от държавната телевизия, не са изолиран случай, а индикатор за системно подновяване на хибридния инструментариум, използван от режима в Минск за подлагане на оперативната устойчивост на страната на изпитание. Географските особености на терена и подобряването на метеорологичните условия през пролетта традиционно улесняват логистиката на трафикантските мрежи, но мащабът на настоящите инциденти говори за организиран характер, координиран с цел натоварване на ресурсите на латвийските служби.

Към днешна дата граничарите са предотвратили незаконното преминаване през границата на над 1000 души. През април бяха задържани и трафиканти, опитващи се да транспортират незаконно мигранти от беларуска страна.

Марис Пукинскис, заместник-началник на местната структура на Държавната гранична охрана в Даугавпилс, докладва, че 12 трафиканти са били задържани от началото на годината със засилване на миграцията, като са образувани 7 наказателни дела срещу трафиканти в Даугавпилс и 5 в управлението в Лудза.

Повечето опити включват прехвърляне на голям брой хора. Според Наказателния закон това означава петима или повече души, а за такова деяние е предвидено по-тежко наказание. Например в община Лудза е задържан шофьор, транспортирал 21 лица без документи в микробус.

„Това не възпира трафикантите от този занаят. Още по-тревожно е, че има превозвачи, които не осъзнават последствията от такова престъпление – едва по-късно в разговорите става ясно, че лицето не е знаело за отговорността, а това са латвийски граждани“, отбеляза Пукинскис.

Подобни действия се планират внимателно – проучват се маршрути и се организира по-нататъшен транспорт. Всеки шофьор получава инструкции в реално време. Координатите често се изпращат на шофьорите на етапи, а крайната дестинация се разкрива едва в последния момент.

„Маршрутите винаги се подбират, но има и случаи, в които те просто се движат от точка А до точка Б“, добави Пукинскис.

Граничната охрана не отрича, че в някои случаи превозвачите успяват да напуснат Латвия, но именно това е причината за двустранното сътрудничество със службите в съседна Литва.

„Литовските колеги провеждат арести въз основа на сведения, които сме предоставили. Информацията тази година е потвърдена в три случая и са задържани трима превозвачи“, заяви говорител на Граничната охрана.

Държавната полиция на територията на Литва оказва подкрепа на граничарите. Полицейските служители не само проверяват превозни средства в граничната зона, но и задържат нарушителите при необходимост.

„Държавната полиция продължава да оказва подкрепа на Държавната гранична охрана, взимайки участие в съвместни патрули по държавната граница. Ако служителите засекат лица, преминали незаконно границата, придвижващи се с превозно средство или пеша, се задържат както самите нарушители, така и лицата, които ги транспортират. След ареста лицата се предават на Държавната гранична охрана“, обясни Юлия Юране, представител на областното управление на Държавната полиция в Латгалия.

Трафикантите активно маскират автомобилите, за да не привличат вниманието на правоприлагащите органи. Предишни регистрирани случаи включват автомобили, маскирани като коли на спешна помощ, обществени автобуси или дори сватбени автомобили. През април един от нарушителите е използвал микробус с ръчно изработена табела „такси“ зад предното стъкло. Това превозно средство е било управлявано от гражданин на Естония.

На 23 април граничните служители съобщиха за още два отделни инцидента в община Краслава, където са задържани превозвачи. Един от тях е френски гражданин.

Районният съд в Латгале продължава да разглежда няколко дела, свързани с трафика на нелегални мигранти в граничния регион. Максималното наказание за такова престъпление съгласно Наказателния закон е лишаване от свобода до 10 години.

Москва публикува списък на европейски производители за дронове, Медведев ги нарече „потенциални цели"

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация публикува списък на фирми в няколко държави, за които твърди, че са свързани с производството на дронове за Украйна.

Първата му част, озаглавена „Филиали на украински предприятия в Европа“, включва 11 фирми с компании в Лондон, Мюнхен, Рига, Вилнюс, Прага и други градове на територията на Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Чехия.

Втората част, назована „Чуждестранни предприятия, произвеждащи компоненти“, съдържа общо 10 компании в Чехия, Израел, Турция, Италия, Испания и Германия, с конкретни адреси във Венеция, Мадрид и Хайфа.

От ведомството заявиха, че публикацията има за цел да осведоми европейската общественост за адресите на предприятия, свързани с производството на дронове за Украйна, и предупредиха, че подобно сътрудничество „влачи тези държави по-бързо към война с Русия“ и може да има „непредвидими последствия“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев коментира списъка в директна заплаха: „Изявлението на Министерство на отбраната трябва да се приема буквално: списъкът с европейските обекти за производство на дронове и друго оборудване, е регистър на потенциални легитимни цели за руските въоръжени сили.“ В отделна публикация той добави: „Кога ударите ще станат реалност, зависи от това какво ще последва. Спете спокойно, европейски партньори!“

Чешкият външен министър Петр Мацинка реагира, като привика руския посланик с искане за обяснение на заявленията, съобщи RFE/RL. Бившият американски пратеник за Украйна също определи публикацията като „сплашване“, според Kyiv Post.

Списъкът на руското министерство беше оповестен ден след срещата на украинския президент Володимир Зеленски с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 14 април, при която двете държави договориха пакет за украинската отбрана на стойност 4 милиарда евро. По данни на Euronews пакетът включва стотици зенитни ракети за Patriot, 36 пускови установки IRIS-T, 300 милиона евро инвестиции в далекобойни ударни способности и съвместно производство на 5 000 атакуващи дрона с изкуствен интелект и среден обсег на действие в рамките на инициативата „Build with Ukraine“. Срещата беше първата двустранна консултация между двете правителства от 2004 г. насам, на която бяха постигнати най-малко 10 споразумения.

На същия ден Обединеното кралство обяви най-големия си пакет дронове за Украйна – най-малко 120 000 единици, които включват далекобойни ударни, разузнавателни, логистични и морски безпилотни апарати, финансирани в рамките на годишния британски ангажимент от 3 милиарда паунда военна помощ, съобщиха от Даунинг стрийт 10. Доставките вече започнаха, а по-голямата част от средствата са насочени към местни производители, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics.

Москва последователно квалифицира доставките на западно оръжие като фактор, който удължава конфликта. Публикуването на конкретни адреси на европейски предприятия и определянето им като „легитимни цели“ е качествено нова стъпка в руската реторика – от общи предупреждения и заплахи към такива срещу конкретни адреси на граждански обекти на територията на държави от НАТО и ЕС.

Бундесверът забрани личните устройства заради шпионски заплахи от Русия и Китай.

🇩🇪 Министерството на отбраната на Германия въведе нови рестрикции за употреба на мобилни телефони от своите служители, включително военнослужещите от Бундесвера. Der Spiegel съобщи, че решението е продиктувано от ръста на заплахите от шпионаж, свързани с Русия и Китай.

Съгласно новите указания за сигурност смартфони, таблети и смарт часовници не се допускат на заседания с чувствителен характер – срещи, свързани с планиране на проекти, военни операции, учения и обсъждания на бойната готовност на германската армия. Служителите са задължени да заключват своите лични устройства в шкафчета, разположени извън заседателните зали. Ведомството посочи като основен мотив за мерките риска от изтичане на данни и шпионаж, който може да улесни саботажни действия.

Според федералните власти Бундесверът остава приоритетна цел за чуждия шпионаж. Експерти по сигурността алармират, че личните устройства са уязвими към зловреден софтуер и подслушване чрез фишинг атаки. През февруари Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и отделът за военно контраразузнаване (MAD) публикуваха съвместно изявление, в което се предупреждава за фишинг кампания, насочена към потребители на Signal сред политици, военни и журналисти, съобщи The Record. Тъй като ведомството няма административен контрол върху личния хардуер на служителите, подобни атаки могат да останат незабелязани за продължителен период от време.

Повечето служители разполагат със служебни телефони, които преминават през редовни проверки, но тези устройства често нямат приложения за бързи съобщения. Това кара немалко от тях да продължат да използват личните си апарати заради удобството. Въпреки затягането на правилата политиката на министерството остава по-мека в сравнение с тази на Федералната разузнавателна служба (BND), където личните телефони са изцяло забранени на работното място.

На 19 март ръководителят на BfV Синан Селен съобщи за рязко покачване на руския шпионаж и саботаж срещу Германия. Той предупреди, че чужди играчи проявяват засилена готовност за поемане на рискове, използвайки широк набор от методи, сред които дори и „операции за ликвидиране". Президентът на MAD Мартина Розенберг потвърди тенденцията, заявявайки пред Euronews: „Наблюдаваме рязък ръст на случаите, свързани с шпионаж и хибридни мерки. Методите стават по-настъпателни и по-агресивни." Основните цели на враждебните действия според Селен са логистичният сектор, отбранителната промишленост и технологичните компании – сфери, при които Германия играе ключова роля като логистичен център за колективната отбрана на НАТО и подкрепата за Украйна.

Ескалацията е част от наложила се тенденция на континента. Според доклад от февруари на Международния център за борба с тероризма (ICCT) със седалище в Нидерландия, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна до февруари 2026 г. в Европа са документирани най-малко 151 руски хибридни операции, сред които саботаж, палежи, опити за бомбени атентати и диверсии, съобщи The Moscow Times. Най-тежко засегнатата с цели 31 случая е Полша, следвана от Франция с 20 и Литва и Германия с по 15. В началото на януари Bloomberg съобщи, че германското разузнаване оценява руските тайни атаки като потенциална подготовка за по-широк конфликт.

Русия обмисля три сценария на война срещу НАТО: От сражения през 2028 г. до хибридна агресия.

💡 В момента Кремъл разглежда няколко варианта за бъдещото развитие на войната – от продължаване на пълномащабната инвазия в Украйна до нейното замразяване и започване на хибридна атака срещу НАТО. Това разкри Андрий Коваленко, директор на Център за противодействие на дезинформацията.

Първият сценарий, според Коваленко, предвижда Русия да продължи войната с пълен интензитет поне до 2028 г. „В момента руснаците залагат на нов опит за пролетно-лятна офанзива през тази година. Сценарият за продължаване на войната до 2028 г. обаче не е реалистичен без бъдеща мобилизация в Русия“, заяви той.

Вторият сценарий, който ръководството на Кремъл обмисля, е постепенен преход към прекратяване на огъня и замразяване на войната. Коваленко отбеляза, че държавните медии вече подготвят почвата за такъв изход, като постепенно прокарват твърдението, че президентът Владимир Путин е бил дезинформиран за реалната ситуация на фронта.

Третият сценарий включва ескалация на войната срещу Украйна, последвана от преход към хибридна война срещу НАТО, особено в Прибалтика, към 2028 г.

„Това могат да бъдат агресивни действия срещу балтийските държави. На този фон в Русия се прокарва нов законопроект, който би позволил използването на армията в други страни за „защита на руските граждани“, изтъкна ръководителят на ЦПД.

Коваленко обърна внимание, че в случая с Прибалтика руската армия може да прибегне до атаки с дронове и използване на малки диверсионни групи с численост от 20-ина души, които да проникват през границата на територията на тези страни за провеждане на специални операции. В този ред на мисли в информационното пространство вече се повдига и въпросът за военните заводи в страните от НАТО, които се представят като „заплаха за Русия“.

Еволюиращите методи на руската агресия, включително за хибридни действия, съвпадат с нарастващ военен отговор, илюстриран от скорошното прехващане от Обединеното кралство на стратегически бомбардировач на руските въздушно-космически сили. Във вторник, 14 април, беше съобщено, че Кралските ВВС са вдигнали изтребители след засичане на руски бомбардировач в близост до северната зона за ПВО над Северно море.

Два изтребителя Typhoon FGR4 бяха вдигнати от авиобаза Лосимът съгласно протокола за спешно реагиране. В операцията се включи и самолет-цистерна Voyager, което подсказва за готовност за продължителна мисия. Руският самолет остана извън суверенното британско въздушно пространство, поради което не се стигна до визуален контакт до края на мисията.

В същото време португалски F-16AM, базирани в Естония, прехванаха военно-транспортен самолет Илюшин Ил-76, отбелязвайки първата бойна тревога за португалския контингент, откакто той пое ротацията в авиобаза Емари. Това разгръщане е част от постоянното присъствие на НАТО в Балтийския регион.

Саботаж във Франция: Координирани палежи удариха енергийната мрежа на отбранителната индустрия.

🇫🇷 Серия от координирани палежи на електрическата мрежа край ключови обекти на отбранителната промишленост във Фрнация прекъснаха временно захранването с електричество на заводи, свързани с ракетния конструктор MBDA и отбранителния конгломерат KNDS.

Според репортаж на Franceinfo, излъчен на 7 април, малко след полунощ на същия ден са избухнали редица пожари на територията на департамент Шер, включително в районите на Бурж, Ла Шапел-Сент-Урсен и Сен Флоран сюр Шер. Местните власти определиха случаите като координирани действия, засегнали критични елементи от енергийната мрежа.

В изявление на регионалната префектура се отбелязва, че „няколко пожара са засегнали“ ел. инсталации, включително подстанция за високо напрежение, захранваща близки заводи за производство на оръжие.

Източници от полицията съобщават, че на един от увредените обекти са открити графити с надпис „Actions contre la guerre“ („Действия срещу войната“), което подсказва за възможен мотив, въпреки че разследването все още продължава , а към момента не е установило такива.

Атаките са предизвикали тежки материални щети по трансформатори и електропроводи и оставиха повече от 3000 домакинства на тъмно през нощта. Според Franceinfo захранването е било временно възстановено от националния оператор Enedis около 7:00 часа сутринта, но властите споделиха, че пълният ремонт може да отнеме няколко месеца и ще струва милиони евро.

Засегнатата мрежа захранва индустриални зони, свързани с MBDA и KNDS – водещи компании, участващи в производството на ракети, боеприпаси и артилерийски системи, сред които самоходните гаубици Caesar.

Около 20 огнеборци бяха мобилизирани, за да участват в усилията за овладяване на огъня. Прокуратурата в Бурж веднага започна разследване, а властите увериха, че третират серията от инциденти като умишлен и координиран саботаж.

По данни на Центъра за противодействие на дезинформацията, между февруари 2022 г. и февруари 2026 г. в цяла Европа са регистрирани не по-малко от 150 хибридни атаки, свързани с Русия, включително саботажи, палежи и опити за бомбени атентати, като по-голямата част от тях са насочени към държави, подкрепящи активно украинската отбрана срещу пълномащабната инвазия на Русия.

Естония призна: Електроцентралата в Аувере е обречена в случай на война с Русия

🇪🇪 Командващият отбраната на Естония предупреди, че страната вероятно няма да бъде в състояние да спаси електрическата централа „Аувере“ в сценарий на война с Руската федерация. Това съобщи общественият медиен оператор ERR, който отбелязва, че обектът се намира едва на 2 км от руската граница, което оставя почти никакво време за реакция.

Андрус Мерило, командващ естонските отбранителни сили, направи този коментар, след като дрон удари района на централата в Аувере по време на масиран украинска атака към съседната Ленинградска област.

„Честната оценка е, че по време на война определено бихме загубили електрическата централа в Аувере, независимо колко ресурси инвестираме в нейната защита“, посочи Мерило в предаването Esimene stuudio. Той заяви още, че в мирно време Естония не може просто да стреля към Русия, тъй като това ще доведе до ескалация.

Мерило посочи, че в атаката изглежда са участвали поне 100 дрона, изстреляни на три вълни – модел, който е насочен към претоварване на противовъздушната отбрана. Той отбеляза, че дронът, достигнал до Аувере, може да е бил камикадзе дрон, чиято бойна глава не се е взривила, макар че по-вероятно е бил „примамка“, предназначена да изтощи ресурсите на ПВО.

Мерило изтъкна, че уязвимостта на централата е преди всичко въпрос на география, а не само на военен капацитет.

Той призова за по-силна физическа защита на критичната инфраструктура, посочвайки мерки, използвани в Украйна, като бетонни бариери, чували с пясък и мрежи. В същото време той предупреди, че пълната защита над всеки ключов обект не е нито технически, нито финансово реалистична.

Опасенията възникват и на фона на съобщения за руска дейност по мониторинг на обекти от енергийната инфраструктура на Естония. Съобщава се за разполагане на разузнавателни аеростати близо до държавната граница, което говори за нискобюджетни усилия за наблюдение на критични обекти без открито нарушаване на въздушното пространство на НАТО.

Мониторингът е фокусиран върху обекти, контролирани от Eesti Energia в региона Ида-Виру, които включват електрически централи, както и добив и преработка на битуминозни шисти, чийто залежи заемат централна роля за енергетиката на Естония. Страната произвежда около 75% от консумираната електрическа енергия

Според Центъра за противодействие на дезинформацията на Украйна балоните дават постоянно средство за разузнаване на инфраструктурни обекти, като същевременно усложняват прекия военен или правен отговор от естонска страна. Подобна дейност може да подпомогне бъдещи планове за саботаж или кибератаки, като в същото време увеличава натиска върху сигурността на европейските партньори, защитаващи енергийната независимост на региона.

Балтийският фланг под натиск: признаци за информационна подготовка на руска ескалация.

‼️ Инцидентите с дронове над Прибалтика през последните три дни, съчетани с осезаемо засилване на информационните операции на Кремъл, повтарят сценарий, наблюдаван в месеците преди руската инвазия в Украйна от февруари 2022 г.: изграждане на наратив за заплаха, приписване на провокации на противника и подготвяне на вътрешната и международната публика за „принудителен отговор“.

Късно снощи Украйна нанесе най-мащабната си нощна атака с дронове от началото на годината, насочена срещу нефтеното пристанище Уст-Луга в Ленинградска област. Руското министерство на отбраната отчете близо 400 изстреляни дрона към над 10 региона. По изчисления на Reuters около 40% от руския капацитет за износ на суров петрол (около 2 милиона барела дневно) са временно спрени. Ударът засегна съоръжения, които захранват директно руския федерален бюджет, а това увеличава шансовете от асиметричен отговор, включително такъв извън Украйна.

По време на атаката дронове навлязоха във въздушното пространство на страните от Прибалтика, всички те – членки на НАТО. В Естония безпилотен апарат удари комина на електрическата централа „Аувере“ в окръг Ида-Виру в 03:43 часа. Няма пострадали, енергийната система не е засегната, а главният прокурор Астрид Аси заяви, че дронът не е бил насочен срещу Естония. Армията въведе зона, забранена за полети за райони в североизточната част на страната, а предварителен оглед на останките сочи украински произход, според обществената медия ERR.

В Латвия дрон, засечен от радарите в 02:19 часа, се взриви 11 минути по-късно в района на село Доброчина в Краславски район – отново без жертви и материални щети, а произходът му все още подлежи на проверка.

Два дни по-рано дрон падна в езеро в южна Литва, недалеч от границата с Беларус. Властите потвърдиха, че летателният апарат има украински произход, като е излязъл от курс. Официалната оценка и в трите страни е еднаква: дроновете са били отклонени от средствата за електронна война и смущения на GPS сигнала, които Русия използва от години в Калининградска област.

Не е толкова важно обаче е какво реално се е случило, от това как бива представено. Telegram канали, които са известни с връзките си с Кремъл, веднага публикуваха карти и схеми, уж доказващи, че Украйна нарочно прекарва дроновете си през въздушното пространство на Полша и Балтика, за да удря Ленинградска област. Посланието е недвусмислено: територия на НАТО се използва за атаки срещу Русия – следователно Москва има право да отговори. Част от каналите твърдят, че дроновете са украински, макар наблюдатели, някои от които дори в коментарите под публикациите на „Правда“ в Естония и Латвия, допускат, че апаратите може да са руски и инцидентите да са инсценирани именно с цел този наратив.

В този подход няма нищо ново. Преди анексията на Крим през март 2014 г. и пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Кремъл следваше същия сценарий: инсциниране на заплаха от територията на съседна страна, приписването ѝ на другата страна и подготвяне на информационна среда, в която военна ескалация да изглежда като самозащита. Сега структурата се пренася върху Балтика — реални инциденти с отклонени дронове се раздуват и преформулират, за да подкрепят тезата, че НАТО активно помага на Украйна да удря руска територия.

На 22 март германският таблоид Bild разпали допълнително тревогите с прогноза, в която се допуска руска офанзива срещу Литва, Латвия и Естония още през май 2026 г. – по аналогия с тази в Украйна четири години по-рано. Оценката не е подкрепена от независими доказателства или военен анализ, но самата публикация говори за нарастващо безпокойство в европейските столици. Belfer Center към Харвардския университет е определил отдавна Прибалтика като най-уязвимото място по източния фланг на НАТО – бившите републики там са олицетворение на следвоенното разширяване на демокрацията и са удобна мишена за подлагане на Член 5 на изпитание.

Сценарият, който заслужава най-сериозно внимание, не е класическа военна офанзива – тя остава твърде малко вероятна, докато руските сили са затънали в украинското блато. По-реалистичен вариант изглежда ескалация, която остава точно под прага на открит конфликт. Тя би могла да включва системно погазване на въздушното пространство, с което руското присъствие в балтийската зона постепенно се превръща в норма; засилени кибератаки срещу критична инфраструктура; активиране на разузнавателни мрежи сред руските общности в Естония и Латвия; и непрекъсната пропагандна кампания, насочена срещу доверието в НАТО. Районът около Нарва, където е и „Аувере“, е особено уязвим: градът има преобладаващо рускоезично население, поради което от десетилетия е мишена на целенасочена кампания за руско влияние.

Събитията от последните 48 часа не доказват, че Кремъл готви военна ескалация в Балтика. Но те показват познат почерк на подготовка на информационната среда – онзи, който при предишни руски ескалации беше последван от преминаване от думи към действия. Дали и сега ще се стигне дотам зависи от хода на войната в Украйна, от евентуални преговори, от единството на Запада и не на последно място – от сигналите, които НАТО изпраща за готовността си да брани източния си фланг.

Русия ескалира хибридната война в Европа: Германия предупреждава за саботажи и операции за ликвидиране.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Русия засилва своите хибридни атаки срещу Германия, съобщава Tagesspiegel в репортаж, според който местните служби за разузнаване отчитат рязък скок в шпионажа, саботажа и други враждебни дейности.

Синан Селен, ръководител на Федерална служба за защита на конституцията (BfV), предупреди на съвместна конференция с Асоциацията за сигурност в бизнеса, че чуждестранни субекти проявяват все по-голяма готовност за поемане на рискове и използват широк набор от методи. Той заяви, че с нарастване на натиска върху Германия дори „операции за ликвидиране“ не могат да бъдат изключени.

Селен предупреди, че Руската федерация разглежда Германия „като опонент, понякога като враг номер едно“, а логистичният сектор, отбранителната индустрия и технологичните компании са основните цели на чуждестранните операции.

Tagesspiegel цитира естонски представители и посланик Марика Линтам, която описа палежа на украински ресторант в Талин като „операция за влияние на руското разузнаване“. Тя добави, че видео от такива акции се публикуват в социалните мрежи, за да всяват смут сред обществото.

Шефът на BfV описа средата на заплаха като белязана от „по-голям апетит за риск“ и „вариращи методи“, а държавни служители и бизнес лидери настояха за тясна координация между държавния и частния сектор. Селен отбеляза, че Германия е близо до откриването на Съвместен център за хибридна отбрана, целящ да подобри обмена на информация между разузнаването, полицията, прокуратурата и индустрията.

Предупреждението от Германия се вписва в модела на руска хибридна дейност в Европа след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Европейски официални лица са документирали 151 руски хибридни атаки от февруари 2022 г. насам, като саботажи, палежи, опити за бомбени атентати и други тайни операции са регистрирани в почти целия континент.

Полша е регистрирала най-висок брой случаи – 31, следвана от Франция с 20, Литва и Германия с по 15, Обединеното кралство с 12 и Естония с 11. Според анализа над половината атаки са засегнали държави, които са сред най-активните поддръжници на Украйна.

Центърът за противодействие на дезинформацията посочи, че около 95% от замесените са т.нар. „агенти за еднократна употреба“ – хора без официални връзки с разузнаването, чието използване помага на Кремъл да се предпази от пряка отговорност. Въпросната констатация съвпада с ранни проучвания на Международния център за борба с тероризма и мозъчния тръст GLOBSEC, описващи нарастващата зависимост на руските служби от престъпници, непълнолетни и други уязвими лица за операции в Европа, които позволяват отричане на участие.

ЕС отпуска 17 млн. евро на Финландия за дронове по границата с Русия.

🇪🇺💰🇫🇮 Европейският съюз предостави 17 милиона евро на Финландия за подобряване на мониторинга по източната ѝ граница, както и в района на Финския залив. Средствата се отпускат по Инструмента на ЕС за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, според информация от официалния уебсайт на правителството в Хелзинки.

Граничната охрана на Финландия ще използва средствата за поръчка на безпилотни системи за наблюдение и надводни дронове. Тези системи са проектирани да остават оперативни дори в условия на блокиране или смущения на сателитните сигнали.

„Тези дронове и безпилотни плавателни съдове ще подобрят значително способността на граничната охрана на Финландия да наблюдава границите и да поддържа актуална картина на ситуацията не само по източната граница, но и във Финския залив“, се посочва в изявление на правителството.

Финландия споделя сухопътна граница с Русия с дължина 1340 км, която е най-дългата сред всички страни членки на ЕС.

Финансирането е част от по-широк пакет на стойност 150 милиона евро, предназначен за няколко държави, сред които Испания, Гърция, Кипър, Литва, Полша и Румъния. Целта е да се помогне на държавите членки да подкрепят работата на Frontex – Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Докладите също така сочат, че Италия и Дания търсят начини за затваряне на външните граници на Европа в случай на нова миграционна криза. Те поискаха от Европейската комисия да проучи превантивни мерки.

Тези страни предложиха методите, използвани от Гърция спрямо Турция през 2020 г., както и подхода на Полша към Беларус от края на 2021 г., като потенциални модели за гранична сигурност.

Финландският президент Александер Стуб обяви, че страната ще увеличи разходите си за отбрана до 3% от БВП до 2029 г., за да се защити от потенциална руска агресия. Той допълни, че този ход е част от приноса на скандинавската държава към поемането на по-сериозна отговорност от страна на Европа за собствената ѝ отбрана.

Освен това финландските власти и въоръжени сили стигнаха до заключение, че е необходимо да се подготви оттегляне от Отавската конвенция, която забранява използването и производството на противопехотни мини. Решението следва задълбочена оценка на ситуацията със сигурността по 1300 км граница с Русия.

Русия е атакувала влака на американски генерал в Нидерландия.

🇺🇸 Пенсионираният генерал Бен Ходжис, бивш командир на сухопътните сили на САЩ в Европа, разкри пред журналисти в Литва, че се е намирал в купето на железопътен влак в Нидерландия, засегнат от руски саботаж по време на срещата на върха на НАТО в Хага миналото лято.

Според Ходжис при инцидента от 24 юни 2025 г. взривове са нанесли щети по сигнални кабели на пет различни линии от националната железопътна мрежа, по една от които е пътувал самият той. По думите му полицейските органи са потвърдили пет едновременни атаки, които не могат да бъдат обяснени с вандализъм от страна на тийнейджъри.

Генералът коментира случая в изявление пред репортери след конференция по сигурност в Литва, където изтъкна, че подобни действия са част от руските операции в сивата зона. Те целят да тестват реакциите на НАТО при нарушаване на транспортните мрежи и да създадат страх, без да преминават към открита конфронтация.

Властите в Нидерландия разследваха възможен саботаж, като разглежданите версии включваха участие на активисти или държавен актьор, но до момента не е публично известно да има разкрит извършител.

Ходжис използва примера, за да илюстрира начина на действие в саботажните операции на Кремъл в Европа, които започнаха в началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и оттогава насам ескалират непрекъснато. Действията включват повреди на критична инфраструктура, подводни кабели, нарушаване на зони, забранени за полети, в района на пристанища, граждански летища и военни бази. Тези умишлени действия се смятат за подготовка за евентуален мащабен сблъсък с НАТО в бъдеще, която се фокусира върху парализиране на логистика и тестване на решимостта у съюзниците.

Как Русия вкарва мигранти в Европа през тайни подземни тунели

🇵🇱🚧🇧🇾 Полските гранични власти установиха поредна ескалация в тактиките на хибридна война, прилагани от режима в Беларус: използването на сложни, подсилени тунели за  беларуския на мигранти на територия на Европейския съюз.

Според доклад на The Telegraph от 25 февруари, за изминалата година граничната охрана в Подляско войводство са открили четири отделни тунела, което сочи към опити за изграждане на по-трайна подземна инфраструктура.

Военни експерти и полски държавни служители смятат, че изграждането на съоръженията изисква професионални инженерни умения, характерни за въоръжени групировки от Близкия изток.

Според The Telegraph, заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек е заявил, че решението за привличане на специалисти от Близкия изток вероятно е в отговор на високата ефективност на наземните бариери на Полша. Експерти смятат, че тунелите са проектирани от кадри на Хамас, за да бъде гарантирана устойчивост в тежките почви в граничния район.

Техническите подробности, предоставени от полските власти, подчертават колко сложни са в действителност тези структури.

• Укрепване: видео разкрива тунели с височина около 1,5 метра, подсилени с бетонни подпори – специфична техника, използвана от Хамас в техните подземни мрежи;
• Мащаб: един от значимите тунели, открит през декември, се е простирал на 50 метра навътре в Беларус и е излизал на 10 метра навътре в Полша;
• Обем: при разкриването на този обект властите са пресрещнали 180 мигранти, предимно от Афганистан и Пакистан, в опит да използват прохода.

Подполковник Катажина Зданович заяви пред The Telegraph, че „физическите и електронните мерки за сигурност по границата, като термографски камери и системи за откриване, ни позволяват да реагираме незабавно на всеки опит за нарушаване на държавната граница, дори и под земята“.

Специфичният дизайн на тунелите накара експертите да направят паралели с подземните мрежи, използвани от милиции, подкрепяни от Иран. Ланет Нусбахер, американски военен историк и стратег, сподели пред изданието, че експертизата за такива проекти за дълбоко прокопаване се корени в Близкия изток.

„Така че, ако търсите специалисти по дълбоки тунели, гледате точно натам“, отбеляза Нусбахер.

Майор Роб Кембъл, специалист по фортификации и бивш инженер от британската армия, анализира кадрите от полските тунели и предположи участие на „специалисти от Хамас или Палестинския ислямски джихад“.

По подобен начин бивш офицер от израелското разузнаване Сарит Зехави заяви, че макар проирански милиции да са основни кандидати, тази експертиза се притежава и от други регионални играчи, например кюрдските милиции или останки от Ислямска държава.

Използването на миграцията като „оръжие“ е неизменен елемент от хибридната стратегия на Русия и Беларус към Полша и Прибалтика от 2021 г. насам.

🔙 Frontline Monitor припомня: Министерство на отбраната на Латвия заяви, че Службите за сигурност на Беларус са ангажирани пряко в улесняването на незаконната миграция към ЕС, цитирайки доказателства от въоръжените сили и граничните власти на Латвия.

Според изявлението мигрантите са били транспортирани с военни автомобили под ескорт от граничари, а в някои случаи у тях са били откривани оборудване и документи, свързани със звено на беларуското разузнаване.

Кораб от сенчестия флот прекара дни над подволен кабел край бреговете на Португалия.

🇷🇺⚓️🇵🇹 Sparta IV, товарен кораб от състава на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, остана в продължение на няколко дни във водите непосредствено над ключовия подводен комуникационен кабел ACE (Africa Coast–Europe), заедно с ескорт от бойни кораби на военноморския флот, съобщи военният наблюдател Russian Forces Spotter.

Корабът е действал в международни води, но съзнателно е избягвал да навлиза в изключителната икономическа зона на Португалия, поддържайки дистанция от около 35 морски мили от морската граница на страната.

Официално присъствието на плавателния съд в района беше оправдано с лоши метеорологични условия, въпреки че множество търговски кораби, плавали по същото време и на същото място, са продължили по обичайния маршрут без прекъсвания, според данни за морския трафик.

Продължителното позициониране на Sparta IV директно над стратегическия подводен кабел, в комбинация с ескорт от бойни кораби, буди подозрения, че може да е картографирал морското дъно или да е извършвал наблюдение.

Sparta IV е собственост на руската корабоплавателна компания „СК-Юг“ ООД, която от своя страна е дъщерно дружество на „Оборонлогистика“ ООД, като и двете са обект на международни санкции.

Онлайн изданието Militarnyi посочва, че Оборонлогистика е част от военно-строителни комплекс на Министерство на отбраната на Руската федерация и играе ролята на единствен транспортен контрактор за ведомството, отговаряйки за логистиката на руските военни операции, включително движението на войски вътре в Русия, както и до окупирания Крим.

Към момента Sparta IV е обект на санкции от страна на САЩ.

Въпреки че няма официално потвърждение за прекъсване на кабелните връзки, дългият престой над комуникационна артерия от подобно значение, която свързва Африка и Европа, илюстрира нагледно причината за опасенията по отношение уязвимостта на глобалната подводна инфраструктура.

Подводните комуникационни кабели отговарят за преноса на огромна част от международния интернет трафик и финансови данни, което ги превръща в изключително чувствителни активи в периоди на геополитическо напрежение. По-рано британски военниморски сили наредиха на руски товарен кораб да напусне териториалните води на Обединеното кралство в отговор на това, че е пуснал котва в опасна близост до трансатлантическите подводни кабели в Бристолския канал.

Беларус свиква резервисти в период на засилена военна активност до Украйна

🇧🇾 Засилена военна активност в Беларус буди сериозна тревога, тъй като е съпътствана от масово свикване на резервисти и интензивни учения близо до украинската граница. Според военни експерти тези действия са част от рутинни проверки на бойната готовност, но въпреки това остават под строгото наблюдение на съседните държави, в това число от членките на НАТО, съобщи обществената медия „Суспилне“.

От средата на февруари 2026 г. беларуските власти призовават резервисти за внезапни военни маневри, което поражда тревога в местните общности. Мобилизацията засегна осезаемо и многодетни бащи, като в социалните медии се появиха сведения за мъже, призовани по спешност на обучение – включително и такива, които никога не са служили във въоръжените сили.

Ученията, провеждани в региони в непосредствена близост до границата с Украйна, се описват като част от военни процедури за оценка на готовността, логистиката и способността за мобилизация в стресови ситуации. Въпреки това близостта до украинската територия, продължаващата руска агресия срещу Украйна и съюзът между Минск и Москва повдигат въпроси относно евентуални скрити мотиви зад тези маневри, пише „Суспилне“.

Беларус изигра ключова роля в подкрепата на пълномащабното инвазия през февруари 2022 г., позволявайки на руските сили да използват територията ѝ като плацдарм за атаки, особено в ранните етапи на войната, преди руската армия да бъде разбита край Киев. Макар въоръжените сили на Александър Лукашенко да не участват пряко в бойните действия, те оказват важна логистична подкрепа, включително съдействайки за руски ракетни удари, изстрелвани от беларуска земя.

Това тясно обвързване с Русия доведе до международно недоволство и засилена изолация от Запада, тъй като на Беларус вече се гледа като на основен съучастник в руските военни усилия.

Напоследък страната задълбочи военното си сътрудничество с Москва, което подхранва опасенията за възможна подготовка за нов етап на агресия. Бившият полковник от НАТО Вайдотас Малинионис посочи, че макар тези учения да са рутинни, мащабът и моментът на провеждане изискват повишено внимание.

Той подчерта, че връзката на Беларус с руските военни планове не може да бъде пренебрегната и че маневрите могат да гонят множество различни цели, включително изпращане на сигнали и оказване на психологически натиск върху членовете на НАТО.

Тъй като Беларус остава в тясна орбита около Москва, Литва също следи развитието на ситуацията, но запазва увереност заради силното присъствие на Алианса и споделянето на разузнавателни данни, което намалява шансовете за неприятна изненада. Това обаче не изключва необходимостта от постоянна бдителност и координация между партньорите в Алианса, с подобна несигурност около ситуацията, съчетана с непредсказуемото използване на хибридни тактики.

Разследващият екип на „Суспилне“ потърси за коментар източник от екипа на беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска, пожелал анонимност, относно свикването на резервисти.

„Подобни учения винаги са били провеждани, но сега са в малко по-голям мащаб. В самия формат няма нищо необичайно. Когато аз служих, а и след това, когато моите приятели и синът ми бяха в армията, те често бяха призовавани и им поставяха задачи по този начин“, обясни източникът, пожелал да остане анонимен.

По-рано сателитни снимки показаха, че Беларус работи усилено по изграждането на нов военен обект, вероятно предназначен за разполагане на руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Заснети от Planet Labs, изображенията показват превозни средства, чиито размери и пропорции съответстват на познатото обслужващо оборудване за „Орешник“. Експерти обаче уточниха, че разделителната способност на изображенията е недостатъчна, за да се потвърди със сигурност вида техника.

В допълнение към превозните средства, на обекта се виждат още около 25 военни машини от различен тип, нови защитни валове, сграда с неясно предназначение и активна строителна дейност по издигане на ангари за съхранение на оборудване.

Хакери от руското ГРУ са атакували критични обекти в САЩ.

🇺🇸⚔️🇷🇺 САЩ разсекретиха обвинителен акт на голямото жури, който разкрива как хакери от руското ГРУ атакуват критични обекти в цялата страна, съобщи американският журналист и автор на книги за работата на специалните служби Майкъл Вайс.

Кибератаките са засегнали Регионалното летище в северозападната част на щата Мисури, както и съоръжения за питейна вода и складове в щатите Тексас, Пенсилвания и Индиана, наред със завод за преработка на месо в Калифорния.

Една атака е причинила преливане на 757 000 литра вода в Тексас, а друга е довела до разваляне на 907 килограма месо. Обвинителният акт хвърля светлина над нарастващата заплаха от кибератаки срещу американската инфраструктура.

По-рано Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че са повдигнати федерални обвинения срещу 33-годишната украинска гражданка Виктория Едуардовна Дубранова за нейното участие в кибератаки, насочени срещу критична инфраструктура на САЩ в подкрепа на руските интереси, съобщи Reuters.

Дубранова, която беше екстрадирана в САЩ по-рано тази година, е изправена пред тежки обвинения за предполагаемата ѝ подкрепа за хакерската група NoName057(16), свързана с множество световни кибератаки.

Тя е обвинена в заговор за нанасяне на щети по защитени компютри и предстои да бъде съдена: през февруари за участие в NoName057(16) и април за обвинения, свързани с друга група, CyberArmyofRussia_Reborn (CARR). Според Reuters, Дубранова се е признала за невинна и по двете дела.

Граничната служба на Полша откри тунел под границата с Беларус

🇵🇱🚧🇧🇾 Граничната служба на Полша открила подземен тунел през границата с Беларус в района на населеното място Наревка, Подляско войводство, през който са преминали нелегално над 180 души, съобщава tvn24.

Тунелът с дължина няколко десетки метра и височина около метър и половина е бил прокопан под граничната бариера. Както съобщи граничният служител подполковник Анджей Юзвяк, входът на тунела се е намирал на около 50 метра навътре в беларуска територия, скрит в гориста местност, докато изходът на полска територия е бил на едва около 10 метра от оградата.

По думите на Юзвяк системите за електронно наблюдение са регистрирали, че през него „за кратко време“ са преминали над 180 чужди граждани. Към настоящия момент са задържани над 130 от тях, а издирването на останалите продължава. Сред задържаните преобладават граждани на Афганистан и Пакистан, има също и хора от Индия, Непал и Бангладеш. В операцията участват военни, полиция, граничари и служебни кучета.

Едновременно с мигрантите са задържани 69-годишен гражданин на Полша и 49-годишен гражданин на Литва, които са дошли да приберат нелегалните за прехвърляне към Западна Европа. По данни на граничната служба, това е четвъртият подобен тунел, открит от началото на годината.

През януари литовската гранична служба откри подземен тунел с дължина от 25 метра, прокопан под границата с Беларус в района на село Пашалчис. По предварителни данни той е бил използван за контрабанда на стоки през държавната граница.