Иран праща предполагаеми агенти в Британия през лодките в Ламанша

🇬🇧🌊🇮🇷 Британските служби са задържали няколко души с предполагаеми връзки с разузнаването на Ислямска република Иран сред мигрантите, пресекли Ламанша с малки лодки. В същото време част от каналите за трафик на хора от Близкия изток до френския бряг се направляват от Революционната гвардия (IRGC).

Това сочи разследване на британския вестник The Telegraph, публикувано на 24 юли, което се позовава на анонимни ирански официални лица, трафиканти и анализатори по сигурността. Задържаните заподозрени са свързани с Министерство на разузнаването и сигурността (MOIS) на Техеран – основната задгранична разузнавателна служба на режима.

В ядрото на описаната схема стои „Звено 700“ – логистичното и контрабандно рамо на специалните сили „Ал-Кудс“ (външното крило на IRGC), което попада под британски санкции още през 2024 г. заради действия, които имат за цел да дестабилизират Обединеното кралство. По думите на трафиканти Техеран е помагал на мигранти от лагерите около Кале да стигнат до Англия срещу обещание за „услуга“, след като се установят.

„Повечето от тези хора бягат от бедността и са готови на всичко срещу по-евтино пътуване“, обяснява един от контрабандистите. Двама източници, запознати с маршрутите към Европа, твърдят, че части от мрежата се контролират пряко от иранската държава: „някои отсечки всъщност са собственост на правителството“, а контролът върху даден маршрут означава, че „можеш да правиш каквото си поискаш“.

Тези трасета обаче не са изградени заради мигрантската вълна. Първоначално те са прокарани за пренос на оръжие, пари и оръжия за подкрепяните от Иран групировки в Близкия изток. Едва по-късно са насочени към трафика на хора към Европа и Британия. Оттук произтича характерната импровизация в схемата. Един от трафикантите я описва с поразителна простота: посредник – който понякога сам не подозира, че работи за Иран – заговаря човек, чакащ в парк в Кале или Дюнкерк, и за по-малко от седмица го качва на лодка към Лондон. Тъкмо тази стихийност, а не добре смазана шпионска машина, личи в разказите на самите контрабандисти.

Най-крайните твърдения в разследването идват от ирански представител, който определя мигрантските канали като по-ценни от ракетите: „В момента имаме революционни хора точно там, в Лондон… те чакат нашите указания. Още не сме ги дали, но лесно можем да направим Лондон опасен за вас, ако поискаме.“ Той допълва: „Тези канали са по-важни и по-полезни за нас от ракетите – нямаме нужда от ракета, за да ударим Лондон, има по-лесен начин.“ Подобна реторика е премерена заплаха, а не описание на наистина разкрита мрежа. Тонът цели да всее страх, а цитираните от вестника експерти се съмняват дали зад думите стои реален капацитет.

Линет Нусбахер, бивш старши съветник по сигурността в британското правителство, смята, че Техеран няма „стратегическото търпение“ да внедрява истински, дълбоко законспирирани агенти в Британия. Кристиан Густафсон от Центъра за изследване на разузнаването и сигурността към университета „Брунел“ стига по-далеч: според него целта на Иран е по-скоро да породи достатъчно страх, за да отслаби подкрепата на Обединеното кралство за американските операции срещу режима, отколкото да инфилтрира свои кадри. За Иран е много по-вероятно да вербува хора, които вече живеят в страната, вместо да ги прекарва по опасни и нелегални мигрантски маршрути.

Тази оценка съвпада с признанията на самите източници от сигурността пред изданието: през малки лодки преминават значително по-малко лица с връзки към IRGC, отколкото през напълно легалните полети от Европа. Освен това лодките са скъп и ненадежден транспорт. По-сериозен риск за националната сигурност остава радикализирането и активирането на иранската диаспора в Лондон, както и използването на вече изградени прокси мрежи в страната. Макар разследването да документира иранско присъствие и опити за проникване, собствените му източници изместват акцента от сензационния образ на „агентите в лодките“ към по-старите и изпитани методи на режима.

Министерството на вътрешните работи заяви, че прилага строги проверки за сигурност към пристигащите с малки лодки и всеки, определен като заплаха, се задържа веднага с цел бърза депортация. За да прихваща заподозрени още в морето, ведомството е разположило дронове и наблюдателни кули с изкуствен интелект над Ламанша. Освен това правителството разшири правомощията на полицията и службите за преследване и неутрализиране на лица, работещи за IRGC.

Разследването се появява едва 11 дни след като на 13 юли 2026 г. вътрешният министър Шабана Махмуд обяви IRGC за заплаха за националната сигурност по новия режим за държавно спонсорирани структури – стъпка, равносилна на пълна забрана, с наказание до 14 години затвор за подкрепа на организацията. Контекстът е още по-напрегнат заради предупреждението на генералния директор на MI5 Кен Макалъм от октомври 2024 г., че от началото на 2022 г. насам службите и полицията са осуетили над 20 „потенциално смъртоносни“ заговора с иранска следа. До този момент те са били насочени предимно срещу ирански дисиденти и критици на режима на британска земя – „заговор след заговор, с безпрецедентен темп и мащаб“, по думите на Макалъм. Зад тях често стоят криминални посредници – от наркотрафиканти до дребни престъпници, използвани от Иран. Самият Макалъм предупреди, че натискът може да се разшири извън емигрантската опозиция: рискът от ескалация на иранската агресия на британска територия нараства при последващо изостряне на кризата в Близкия изток.

Разкритията засилиха и политическия натиск. Алиша Кърнс, говорител на опозицията по въпросите на сигурността, призова кабинета „да погледне истината в очите: IRGC използва кризата с малките лодки, за да разположи свои оперативни работници по британските улици“. Тя настоя за спешна работна група за издирване на ирански агенти сред пристигащите, за обявяване на MOIS за вражеска организация според законодателството срещу враждебни държави, както и за извънредни правомощия за закриване на параванни структури на IRGC, като Ислямския център на Англия.

Материалът излиза на фона на рекорден натиск през Ламанша: само дни по-рано над 165 мигранти прекосиха протока с една-единствена надуваема лодка – нов пик, надминал предишния рекорд от 128 души. По данни на вестника над 30 000 ирански граждани са влезли нелегално в Британия по този маршрут, което прави практически невъзможно да се установи колко агенти на иранските служби вече са на британска територия.

Разгледано трезво, разследването съпоставя две групи твърдения с много различна доказателствена тежест. От едната страна е документираното: санкционираното „Звено 700“, задържаните лица с връзки с MOIS и поредица осуетени заговори, които потвърждават реален и активен ирански интерес към Британия. От другата страна са твърденията, че режимът „владее“ маршрутите и разполага с готови за действие клетки в Лондон. Те обаче се базират единствено на анонимни трафиканти и един ирански представител, чиито думи звучат по-скоро като демонстративна заплаха, отколкото като разкрита операция.

Самите източници на изданието изместват акцента от лодките – които са бавен, скъп и лесно проследим канал – към легалните полети и вербуването на място. Всяка държава, която търси надеждно инфилтриране, би предпочела точно тези методи, както посочва Густафсон. Ето защо най-значимото в тази история не е толкова реалният капацитет за прекарване на агенти през Ламанша, колкото ефектът от самото говорене за него: страхът, който подкопава подкрепата за натиска към Техеран, се постига много по-евтино отколкото която и да е агентурна мрежа.

Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

Генерал от ГУР: всеки задграничен свещеник на РПЦ е обвързан със спецслужбите

🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.

„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.

Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.

Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“

Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.

Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.

България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.

В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.

Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.

Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.

Анализ: Санду отхвърли „второ Приднестровие“ с оглед на орязаната автономия на Гагаузия.

🇲🇩⚖️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду заяви, че не вижда риск автономната област Гагаузия да се превърне във „второ Приднестровие“. Това уверение дойде броени дни след като Конституционният съд в Кишинев драстично ограничи правомощията на автономията. Санду коментира въпроса пред журналисти в кулоарите на срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, проведена в Киев на 15 юли.

Президентът призна наличието на „определени проблеми“ в региона и опитите на Русия да ги използва чрез похватите на хибридната война, за да настрои автономията срещу Молдова. Въпреки това тя отхвърли опасенията, че Гагаузия може да поеме по пътя на проруския сепаратизъм. Санду подчерта, че „към този момент няма рискове“ областта да стане „второ Приднестровие“. Тя отбеляза, че въпреки трудностите около местните избори, „блокирани от отделни местни политици под руско влияние“, в крайна сметка ще се проведе „свободен и честен вот, за да могат жителите на Гагаузия да изберат ръководителите си съгласно най-добрите международни стандарти“. По време на срещата Санду определи себе си като „вероятно най-големия защитник на гагаузката автономия, на нейния език и култура“. Относно самото Приднестровие тя потвърди позицията на Кишинев, че не се търси военно решение, а се залага на мирна реинтеграция чрез икономически стимули.

Тези уверения обаче контрастират с последните ходове на централната власт. На 9 юли Конституционният съд обяви за противоконституционни редица разпоредби от Закона за особения правен статут на Гагаузия, от Изборния кодекс и от Закона за полицията. С това решение Народното събрание на автономията губи правото да съставя собствена Централна избирателна комисия, както и да участва в назначаването на ръководители на регионалните структури на полицията, на Службата за информация и сигурност (СИС) и на правосъдното управление. Оттук нататък тези длъжности ще се назначават и освобождават единствено от централната власт, без да се изисква становище от гагаузките депутати. Съдът се произнесе по искане на министъра на правосъдието Владислав Кожухари, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председателят на съда Домника Маноле мотивира акта с принципа на унитарната държава, в която „не може да има няколко центъра на суверенна власт“, изтъквайки, че опазването на обществения ред и държавната сигурност са основни функции на държавата, а не правомощия на автономията. Бивши конституционни съдии подкрепиха тази позиция, като Александру Тънасе я обобщи с формулата: „Автономията свършва там, където започва държавният суверенитет“.

Така правомощията на Народното събрание остават значително стеснени. То запазва правото си да насрочва и организира избори за собствения си състав и за местните органи на властта, но вече без да разполага със своя избирателна комисия. Реакцията на Комрат беше остра. На извънредна сесия на 10 юли депутатите приеха декларация (с 20 гласа „за“ и 2 „въздържал се“), в която признават задължителния характер на съдебните решения, но категорично изразяват несъгласието си. Те настояват, че отнетите правомощия са били съществена част от политическия и правен компромис, залегнал в основата на Закона за автономията на Гагаузия от 1994 г. Председателят на събранието Валентин Гайдаржи призова да не се допуска „едностранно преразглеждане на правните основи на автономията“ и апелира за завръщане към диалога. Той подчерта, че изборите трябва да се проведат на вече определената дата (15 ноември) и предложи създаването на съвместна работна група с националния парламент и Централната избирателна комисия, като уточни, че не се обмислят протести. По-радикални гласове в автономията, като бившия депутат Фьодор Гагауз, обвиниха управляващите, че първо умишлено са създали изборната криза, а след това я използват като претекст за демонтиране на автономията. Беше изтъкнато и че съдът не е изчакал становището на Венецианската комисия, въпреки изричното искане на опозиционните фракции.

Самата изборна криза тлее вече повече от година. Мандатът на настоящото Народно събрание изтече още през ноември 2025 г., но нови избори не бяха проведени заради разминавания между местното и националното изборно законодателство. През юни проруските Партия на социалистите и Партия на комунистите отнесоха спора към Венецианската комисия. Над цялата ситуация тегне и съдбата на избрания башкан (ръководител на автономията) Евгения Гуцул, която през август 2025 г. беше осъдена на седем години затвор за незаконно финансиране от проруската партия „Шор“, обявена за противоконституционна още през 2023 г. Издигната именно с подкрепата на структурите на олигарха Илан Шор, след ареста си Гуцул призова руския президент Владимир Путин да активира целия арсенал за натиск върху молдовските власти. Така, в момента, в който Санду говори за „свободни и честни избори“, избраният ръководител на автономията е в затвора, а местният парламент функционира с изтекъл мандат.

Проруската ориентация на Гагаузия е ясен политически факт. На конституционния референдум за членство в ЕС през октомври 2024 г. автономията отхвърли европейското бъдеще на Молдова по-категорично дори от Приднестровието: около 95% от гласувалите в Гагаузия казаха „не“, в сравнение с малко повече от 60% в Приднестровието, където от три десетилетия са разположени руски войски. Корените на този вот се крият както в историческите, езиковите и религиозните връзки с Русия, така и в опасенията на мнозина гагаузи, че сближаването с ЕС ще доведе до обединение с Румъния – сценарий, който малцинството категорично отхвърля. Именно в тази среда Москва оперира най-успешно, а фигури като Гуцул превърнаха недоверието към Кишинев в свой основен политически капитал. В този контекст думите на Санду, че е „най-големият защитник“ на гагаузката автономия, звучат като протегната ръка към общност, която на изборите през 2024 г. ѝ обърна гръб, отреждайки ѝ под 3% подкрепа в региона.

При трезв прочит сравнението с Приднестровието е неоснователно и в тесния смисъл на думата Санду е права. Приднестровието е откъсната територия извън контрола на Кишинев, възникнала вследствие на войната от 1992 г. и удържана до ден-днешен от чужд гарнизон (Оперативната група на руските войски там наброява около 1500 души). Регионът поддържа непризната държавност, която десетилетия наред се крепеше на безплатен руски газ – икономически модел, който рухна на 1 януари 2025 г. след спирането на транзита през Украйна. Гагаузия не разполага с нищо подобно. Тя е легитимна автономия в рамките на конституционния ред на Молдова, без армия и без чужди войски. Географски е разпокъсана на няколко анклава насред молдовска територия, населени с тюркоезично православно малцинство от около 135 000 души с център Комрат. Самата география прави отцепването ѝ практически невъзможно. От гледна точка на реалния капацитет, рискът от възникване на „второ Приднестровие“ е пренебрежимо малък, поради което уверенията на Санду стъпват върху обективната реалност.

Въпреки това, страхът, който гагаузката страна изразява, не е свързан с отцепване, а с траекторията на нарастващо напрежение между центъра и автономията и готовността на Русия да се възползва от него. Тук се крие историческата ирония: случаят с Гагаузия е точно обратният на този с Приднестровието. През 1990 г. тя също обявява собствена република, но за разлика от Тираспол, нейните сепаратистки настроения са неутрализирани по мирен път именно чрез предоставянето на автономен статут през 1994 г. Днес обаче точно този исторически компромис се пропуква. За Кишинев и юристи като Тънасе, решението на съда консолидира унитарната държава срещу руско хибридно влияние, за което случаят с Гуцул е учебникарски пример: пари от структурите на Шор за местния вот; избран башкан, който след ареста си търси помощ от Путин; и информационна среда, системно обработвана срещу централната власт. От друга страна, според Комрат и опозицията, правителството използва криза, която то умишлено е задълбочило, за да ограничи автономията отвъд първоначално договореното, при това без да изчака европейска правна експертиза, за каквато самите проевропейски гласове настояваха. Всяка от двете тези стъпва върху солидни аргументи и нито една не изключва напълно другата.

Мая Санду направи изявлението си на проевропейска среща в Киев, броени дни след съдебното решение, дало повод за недоволството на Гагаузия. Нейните думи са адресирани както към самия регион, така и към западните партньори на Молдова, които следят внимателно как балансира своята европейска интеграция с натиска върху проруски настроено малцинство. Залогът обаче надхвърля мащабите на една автономия. И Приднестровието, и Гагаузия са уязвими точки, които Русия може да използва, за да саботира европейския път на Кишинев – първата територия чрез собствен военен гарнизон и замразен конфликт, а втората чрез легитимен, но враждебно настроен вътрешен политически субект. И в двата случая целта на Москва не е непременно отцепване, а създаване на трайно огнище на напрежение, поддържано с минимални ресурси. Истинският тест тепърва предстои. Ако до 15 ноември двете страни изработят единен правен механизъм и изборите бъдат проведени чисто, уверенията на Санду ще се окажат оправдани. Но ако датата отмине без гласуване, Комрат ескалира напрежението отвъд политическите декларации или Венецианската комисия се произнесе срещу Кишинев, ще се сбъдне алтернативният сценарий. Той не вещае „второ Приднестровие“, а хронична нестабилност в една уязвима вътрешна периферия, поддържана без нито един танк и нито метър обща граница.

Бойни стрелби на Чудско езеро: провокация или руски безпорядък?

🇷🇺⚔️🇪🇪 Русия проведе бойни стрелби на Чудското езеро, разположено само на няколко километра от границата с Естония, без каквото и да е предизвестие. Естонските власти съобщиха за случая пет дни по-късно. Това са първите известни бойни стрелби в езерото от такъв характер, а според министъра на отбраната на Естония Ханно Певкур подобно учение там няма прецедент.

„Това със сигурност не е рутина. Русия не е провеждала досега оръжейни учения на Чудското езеро“, заяви Певкур пред обществената медия ERR във вторник, 14 юли – денят, в който бе оповестен случаят.

Стреляно е по подвижна цел във водата, в руската част на езерото. Контролната линия минава през средата на петия по големина сладководен басейн в Европа, разделяйки двете страни. Чудското езеро дълго време беше една от най-спокойните отсечки на тази граница; именно затова бойните стрелби в акваторията му се открояват. Естонската полиция и гранична охрана (ППА) завяи, че е проследила стрелбите, но не е получила предварително уведомление, което противоречи на обичайната практика за военна дейност в пограничните райони. Певкур предположи, че руснаците вероятно са репетирали сваляне на морски дрон: „Стрелбата беше срещу подвижна цел във водата. Може би метеорологичните условия са им попречили да проведат учението във Финския залив или то се е състояло на Чудското езеро по друга причина.“

Естония е наясно коя точно руска структура е организирала стрелбите, но избра да не я назове публично. Певкур свърза събитието с Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ). „Досега руската Гранична служба не беше правила такова нещо“, заяви той, но остави без отговор въпроса дали тя или друга формация е стреляла. Естонски и чуждестранни наблюдатели допускат участие на войски извън граничната охрана. По непотвърдени данни на местни медии руснаците са издигнали разузнавателен балон край същия участък над река Нарва – сведение, което не намери потвърждение от водещите естонски издания.

Оттук нататък двамата естонски министри тълкуват случая в различни посоки. Министърът на вътрешните работи Игор Таро подчерта провокативния аспект: „По правило военните не се появяват просто така покрай границата, за да проведат учение без особена причина“, и добави, че Русия създава впечатление за страна, която „постоянно провокира и изпитва различни гранични ситуации“. Певкур от своя страна тълкува руския ход в друга посока: за него стрелбите на нетипично място говорят по-скоро за безпорядък в руските силови структури, отколкото за пресметната провокация. Той посочи, че руските граничари се борят с множество дефицити – включително недостиг на гориво, който според сведенията принуждавал служителите да косят тревата около граничните знаци на ръка, с коси. Дори Таро, който използва по-остри думи, предупреди да не се преиграва: „Отвъд границата се случват какви ли не неща.“

Стрелбите се вписват в наситен фон от дребни търкания по руско-естонската граница. През май 2024 г. руската гранична охрана едностранно свали 25 навигационни шамандури, поставени от Естония по река Нарва, а по-късно Талин прекрати преговорите за тяхното разположение без резултат. Оттогава по същия воден участък са отчетени няколко случайни пресичания на границата от рибари и лодкари, подведени от неточни карти. Заради това естонските власти съветват да се ползва специализиран GPS, а не популярни приложения. През май 2026 г. самолетът, който връща британския министър на отбраната Джон Хийли от югоизточна Естония, загуби сателитен сигнал по целия 3-часов обратен полет – заглушаване, приписано на добре познатите руски практики. Най-острият епизод обаче се разигра през септември 2025 г. Тогава три руски изтребителя-прехващачи МиГ-31 навлязоха за период от 12 минути във въздушното пространство на Естония над Финския залив без полетен план и без установена радиовръзка. Естония задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО определи нахлуването като част от „по-широк модел на изпитване“ на решимостта на Алианса. Погледнати в тази поредица, бойните стрелби без предизвестие не са изолиран случай, а поредния епизод от руските опити за изпитване на границата под прага на открита конфронтация.

Материалният ефект от едно учение обаче е нулев – не е поразено нищо естонско, не е нарушено въздушно или териториално пространство. Тежестта му, ако изобщо е умишлена, е сигнална: демонстрация, че Русия може да стреля с бойни патрони на метри от съюзническа територия, когато си реши без предупреждение. Но именно тук доказателствата за умисъл изтъняват – дори Певкур, човекът с достъп до разузнавателната картина, сам отказва да ги потвърди.

Тъкмо неяснотата е оръжието на „сивата зона“. Ход, който може убедително да мине както за учение, така и за провокация, оставя на противника избор единствено между две лоши реакции: да раздуе дребен епизод в криза и да изглежда изнервен или да го подмине и с това да нормализира стрелбата с бойни патрони до собствения си бряг. Русия години наред използва именно този процеп между прекомерна и недостатъчна реакция: заглушен GPS, изместена шамандура, изтребител, пресякъл границата за минути преди да се върне обратно. Всеки отделен ход остава под прага, който би оправдал твърд отговор; сборът им измества търпимата норма парче по парче. Стрелбите на Чудското езеро – независимо дали са замислени по такъв начин – работят по същата логика: карат съседа сам да реши колко сериозно всъщност са те.

Разбира се, всичко това има и алтернативно обяснение. Ако Певкур е прав, че става дума за репетиране на прехват на морски дрон, изборът на закътано вътрешно езеро издава необходимост, която се появява като резултат от натиска в морето. Украинската война с морски дронове в Черно море и все по-честите удари с дронове срещу руските пристанища в Балтийско море направиха свалянето на малка и бърза надводна цел спешна задача за руските части. За година и половина украинските безпилотни катери „Магура“ потопиха осем бойни кораба на Черноморския флот, нанасяйки му щети за над 500 милиона долара, а през декември 2024 г. свалиха вертолет Ми-8 и през май 2025 г. два изтребителя Су-30 – първото сваляне на боен самолет от морски дрон. Пред такъв противник тренировките на затворен водоем, далеч от „разузнавателните очи“ над Балтика, е логично място за усвояване на умения за отбрана срещу подобен вид заплахи.

Оттук произтича и същинската неопределеност, която естонските власти не крият. Пред едни и същи факти (стрелба на непривично място, без предварително уведомление, от структура, за която това не е рутинна дейност) се отварят два паралелни прочита. Първият е на Таро, който вижда добре пресметната провокация – част от модел, в който Москва методично сондира докъде се простира търпимостта на съседите. Другият е този на Певкур, който вижда импровизация от немотия – сили, озовали се на грешното езеро заради лошо време или логистични пропуски, които стрелят там, където имат възможност. Двете хипотези не са взаимно изключващи се: една разстроена служба може да извърши провокация, дори без да го е замислила така. Но наличните данни не позволяват единият прочит да измести другия – а самият факт, че естонският министър на отбраната, който разполага с разузнавателната картина, клони към „безпорядък“, а не към „провокация“, тежи срещу най-драматичното тълкуване.

Не по-малко показателна е реакцията на Талин. Естония оповести случая едва след няколко дни през двама министри, единият от които изрично приземява тона – поведение, което издава пресметната сдържаност, а не безразличие. Логиката е позната за държава от предната линия на НАТО: прозрачност пред съюзниците, но без публична тревога, която би подарила на Москва ефекта, който една подобна провокация би търсила. Че Талин умее и обратното, показа миналата есен: при навлизането на трите МиГ-а Естония не се поколеба да задейства член 4 и да внесе въпроса в Северноатлантическия съвет. Изборът този път реториката да се претегли, вместо да се бие тревога, е отлично пресметнат ход – отказ страната да бъде въвлечена в чужд информационен сценарий, докато въоръжените патрули остават на метри отвъд водата.

Анализ: Три години след Вагнер – защо режимът на Путин не рухна?

🇷🇺🛡️🇺🇦 Преди малко повече от три години, в нощта на 23 юни 2023 г. бойците на Евгений Пригожин превзеха щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон и поеха на север към Москва – колона от близо 25 000 души, изминала стотици километри почти без организирана съпротива и спряла на около 200 км от столицата. За близо денонощие аурата на кремълски контрол сякаш се изпари, а бившият затворник, превърнал се в олигарх, основал ЧВК „Вагнер“ и наричан с години „готвача на Путин“, разлюля най-тежката вътрешна криза за президента Владимир Путин от четвърт век насам. Почти веднага заваляха прогнози, че режимът се пропуква – едни го обявиха за началото на края, други за първата цепнатина, която неизбежно ще събори руския диктатор.

Три години по-късно тези прогнози не издържаха проверката на времето. Пригожин преживя договорена развръзка само за да загине два месеца по-късно, след като самолетът му беше свален от ракета земя-въздух; „Вагнер“ беше разформирована и влята в руската армия и разузнаването; Путин остана здраво на власт, а силовите и разузнавателните му служби се укрепиха още повече. И все пак днес, в разгара на лятото на 2026 г., почти същите предсказания се леят отново – от западни медии и цитирани експерти, които рисуват Путин като „по-уязвим от всякога“, а режима му като „узрял за преврат“.

Основанията не са изсмукани от пръстите. Украинската кампания на далекобойни удари срази десетки руски рафинерии – дроновете достигат чак до Омск в Западен Сибир, на над 3000 км от фронта – и на 29 юни Путин сам призна недостиг на гориво. Загубите по фронта се натрупват, а публичната критика сред управляващия елит е по-гръмка от всеки друг момент на войната. От тези факти обаче мнозина бързат към извода, че диктатурата е пред разпад – и точно тук, предупреждава един ветеран от американското разузнаване, желаното измества трезвата преценка.

Авторът е Шон Уисуесър – кариерен оперативен офицер, прекарал три десетилетия в ЦРУ във вербуване и водене на руски разузнавачи, чиято книга Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks: Russian Intelligence and Putin's Secret War излезе през април 2026 г. при Naval Institute Press. По повод 3-годишнината от бунта Уисуесър настоява, че тъкмо тя е повод не да се преповтарят сензационни заглавия, а да се припомнят три трайни урока. Съблазънта, срещу която пише, е реална и има политическа цена: тя нашепва, че войната ще свърши от само себе си, без Западът да прави повече. Именно това, отбелязва той, беше и отговорът тази седмица, когато натиснаха Германия за далекобойни оръжия – германският министър на отбраната Борис Писториус заяви на 5 юли, че Украйна вече няма нужда от крилатите ракети „Таурус“, защото „се справя добре“ с ударите по руските рафинерии, а на 9 юли Бундестагът отхвърли зелената резолюция за разширена военна помощ с 510 срещу 79 гласа.

Хрониката на онова денонощие остава поучителна. Колоната на „Вагнер“ потегли от окупираните региони на Украйна вечерта на 23 юни, а до зори на 24 юни вече беше в Ростов на Дон; оттам пое по магистралата на север, докато голяма част от силовия апарат изглеждаше объркан, колеблив или просто отсъстващ. Единственото същинско кръвопролитие дойде във въздуха: докато напредваше, „Вагнер“ свали 6 руски военни машини – 5 вертолета и командния самолет Ил-22М – и отне живота на 13 души от екипажите, единствените жертви на иначе почти безкръвния поход. Развръзката дойде не от сила, а от преговори: президентът на Беларус Александър Лукашенко се превърна в посредник за споразумение, по което Пригожин отзова хората си срещу гаранции и изгнание в Беларус, а ФСБ прекрати наказателното производство на 27 юни. Два месеца по-къснона 23 август 2023 г. частният самолет на Пригожин се разби в Тверска област; заедно с него загинаха съоснователят на групата Дмитрий Уткин и логистикът Валерий Чекалов. Западното разузнаване допусна, че машината е свалена от взрив; ръката на Кремъл беше широко подозирана, но официално така и не установена. „Вагнер“ беше разглобена, а елементите ѝ – влети в руската армия, в разузнаването и африканските операции на Москва.

Първият урок, който Уисуесър извежда, е че ходът на Пригожин оголи реалните слабости на руската държава – слабости, трупани с десетилетия. Конвоят измина стотици километри, докато охранителната машина се лашкаше между объркване и парализа, и това потвърди онова, което изследователи на Русия повтарят от години: корупция, кумовщина, бюрократична дисфункция и институционални съперничества остават определящи черти на системата, в която лоялността често побеждава компетентността, а политическата благонадеждност тежи повече от военната ефективност. Тези слабости, смята авторът, са подценени от твърде много западни военни експерти преди нахлуването през 2022 г., които предричаха бърза руска победа.

Признаването на тези недъзи обаче не бива да прелива в подценяване на противника – и тук анализът прокарва разграничение, което инструментите на военния анализ правят рутинно: между премахната способност и непроменено намерение. Войната нанесе тежки щети на руската икономика, а енергийният сектор се намира в криза заради украинската кампания; но, както посочва The Economist в оценка, която авторът цитира, икономиката не е в руини и няма да рухне скоро. Руските разузнавателни служби остават способни, приспособими и безпощадни – многократно са се възстановявали от грешки, потушавали са вътрешни заплахи и са пазели режима, получавайки най-доброто по ресурси и попълване на загубите, докато разгръщат хибридната си война срещу Европа и САЩ – саботажи, палежи, диверсии и „активни мероприятия“, които стоят в самото ядро на книгата на Уисуесър. С други думи, украинските удари понижават капацитет, не воля: нищо в тях не разклаща самия защитен апарат на режима.

Вторият урок е, че слабостта и устойчивостта не се изключват – бунтът разкри и двете. Войната всъщност стегна хватката на разузнаването и особено на Федералната служба за сигурност (ФСБ) върху руснаците. Икономиката до голяма степен устоя на санкциите и повторните удари и работи на военни релси: раздута от отбранителни поръчки, с ниска безработица, макар и под тежестта на ускоряваща се инфлация, докато населението, по думите на Уисуесър, остава хипнотизирано от тежка пропаганда. Тук авторът си позволява най-разгорещената фигура: според него мнозинството руснаци подкрепят Путин така, както германците подкрепяха Хитлер – до горчивия край; а руската пропаганда днес разполага с много повече лостове от онези на Гьобелс и си служи умело с тях. Оценката е негова и е съзнателно провокативна.

Оттук Уисуесър стига до същността на второто прозрение: Пригожин не тръгна да сваля Путин, а това беше широко разбрано погрешно. През цялата криза яростта му беше насочена почти изцяло към министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Публичните нападки в дните преди бунта, в които той крещеше „Шойгу! Герасимов!“, стъписаха цяла Русия, но получиха слабо внимание на Запад. Пригожин ги обвиняваше в корупция, измама и катастрофално водене на войната; искаше да ги унижи, да наложи свалянето им и да принуди Путин да се намеси – не да заеме мястото му. Нито веднъж не извика името на Путин. Знаеше докъде да стигне гневът му.

Три години по-късно тази логика личи с пълна сила в съдбата на самите цели. Пригожин не постигна дори заявената си цел, но не защото системата защити Шойгу, а защото го премести по свои правила: през май 2024 г. Путин извади Шойгу от отбраната и го назначи за секретар на Съвета за сигурност, пост, който той заема и до днес, с договор за служба до 2030 г. – преместен, не опозорен. Герасимов пък остава началник на Генералния щаб. Бунтовникът загина; обектите на гнева му бяха разиграни, но запазени. Именно това, настоява Уисуесър, отличава елитната борба вътре в системата от революция срещу нея, а наблюдатели на запад твърде често разчетоха бунта през собствените си надежди за смяна на режима. Вътрешните междуособици не бива автоматично да се бъркат с неизбежен колапс. Путин, също като Сталин преди 80 години, майсторски насъсква приближените и лоялните силовики един срещу друг; докато те се борят за влияние и се надпреварват да му угодят, той остава здраво на върха. Пригожин седеше на тази маса – и я подготвяше – с десетилетия. Знаеше го.

Третият урок Уисуесър смята за най-съществен: системата на Путин никога не е била скроена да разчита единствено на редовната армия. Тя стъпва върху няколко застъпващи се центъра на принудителна власт, концентрирани преди всичко в разузнавателните служби. ФСБ остава водещата институция, която е пазител режима; до нея стоят Националната гвардия (Росгвардия) с огромната си жива сила и вътрешна мисия, и Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на държавното ръководство – преди всичко на самия Путин. Тези структури са изградени така, че да се уравновесяват взаимно, да не дават на никоя да натежи прекомерно и да могат да задушат заплаха от няколко посоки едновременно. Логиката е класическа за режимите, които се пазят от преврат: военното контраразузнаване на ФСБ наблюдава самата армия отвътре, а нито една служба не държи в ръцете си всички лостове наведнъж – така че координацията между тях да остане по-рискована от послушанието.

Бунтът на „Вагнер“ не обори тази архитектура – напротив, последиците доказаха нейната издръжливост. Армията беше унизена, но силовата държава като цяло остана невредима. Още преди да превъоръжи Росгвардия, Кремъл прочисти заподозрените в близост до бунтовника: генерал Сергей Суровикин, ценен командир и смятан за симпатизант на Пригожин, бе свален от поста си начело на Въздушно-космическите сили и на практика изчезна от публичната сцена. Още през август 2023 г. Путин подписа закон, позволяващ на Росгвардия да въоръжи частите си с тежко оръжие – мярка, която британското разузнаване и множество анализатори свързаха с неспособността на гвардията да спре бунта. По думите на самия неин командир Виктор Золотов, бивш телохранител на президента и стар негов колега от КГБ, за пръв път на въоръжение влязоха танкове, противотанкови оръдия, самоходна артилерия и реактивни системи за залпов огън, а гвардията възстанови собствени танкови подразделения. Целта е недвусмислена: сила, годна да смаже и най-сериозния бунт на нелоялни части, ако той изобщо се промъкне покрай бдителното око на ФСБ. Точно този пластови строеж и тези лоялности обясняват защо авторитарни режими като този на Путин поглъщат драматични сътресения, без да рухнат – Уисуесър вижда паралел с Иран, където преторианската гвардия на режима – Корпусът на гвардейците на Ислямската революция – играе същата роля на застраховка срещу собствената армия; Москва и Техеран, добавя той, се учат взаимно.

Нищо от това не прави режима неуязвим – и авторът не твърди обратното. Историята е пълна с напомняния, че авторитарните системи изглеждат стабилни, докато изведнъж престанат да бъдат; военните неуспехи тежат, вътрешните съперничества тежат, икономическият натиск тежи. Но трезвият анализ изисква да се разграничи дълготрайната структурна уязвимост от политическия колапс в близък план – това не са едно и също. Русия при Путин многократно е доказвала способността си да преодолее собствените си структурни и корупционни слабости и отново да излезе с агресия навън.

Кое тогава би отличило поредния слух за раздор от истинско пропукване? Индикаторът не се крие в силата на ударите с дронове, а на две други места. Първото е дали критиката на елита ще се прехвърли от военни блогъри и мишени като Шойгу и Герасимов към самия Путин – линия, която Пригожин така и не прекрачи. Второто е дали лоялността на силовите служби ще удържи. Тук изплува и напрежение със собствената теза на Уисуесър за „хипнотизираното“ население: допитвания от пролетта на 2026 г. показват по-скоро умора – около 64% от руснаците смятат, че вече е време за преговори, а доверие в Путин декларира под една трета. Умората от войната обаче не е същото като готовност за бунт срещу апарата, който Путин доизглажда вече 26 години; общество, което иска преговори, не е равно на общество пред преврат. Дотогава най-вероятният сценарий остава не имплозия, а поредната адаптация на режима.

Три години след марша към Москва най-голямата аналитична грешка, предупреждава Уисуесър, е същата като през юни 2023 г. – да оставим надеждата да замести честната оценка. И ако руската агресия все пак трябва да бъде спряна, това според него изисква не задържан дъх в очакване на следващия слух за разкол, а трайна решимост, продължаваща подкрепа за Украйна и нещо, което липсваше през 2022 г. и през голяма част от управлението на Путин – по-достоверно възпиране от страна на Запада. Стратегията, обобщава той, изисква толкова търпение, колкото и днешният оптимизъм – но също и повече твърдост.

Италия арестува двама бивши агенти на AISI за шпионаж в полза на Русия

🇮🇹🕵️‍♂️🇷🇺 Карабинерите от специално оперативно поделение ROS арестуваха двама пенсионирани бивши служители на италианското вътрешно контраразузнаване в Рим по обвинение за шпионаж в полза на Русия и неправомерен достъп до информационни системи.

Двамата, поставени под домашен арест, години наред са предавали чувствителни данни на предполагаем оператор на руското разузнаване срещу пари. Това твърдят разследващи, чиято операция стъпва на близо година подслушване, следене и обиски. Случаят, оповестен на 7 юли от „Кориере дела Сера“ и потвърден от национална агенция АНСА, е най-новия епизод в низ от разкрития, очертали упорит разузнавателен натиск срещу отбранителните структури на Европа.

Според италианската преса задържаните са 59-годишните Гавино Раул Пирас, родом от Сасари, напуснал службата през 2012 г., и Винченцо ди Паскуале от Матера, също напуснал година по-късно; прокуратурата официално не е огласила имената, като е потвърдила само техния статут на бивши разузнавачи. Пирас е и главният обвиняем – бивш подофицер от Карабинерите, автор на теоретичен труд върху „информационния капитал“ и възпитаник на школата на НАТО в Обераммергау. Именно той, по данни на следствието, е имал функция на единствена пряка връзка с чуждестранния оператор: руснакът отправял заявки, а Пирас срещу възнаграждение е доставял поисканото, събрано през собствената му мрежа от източници.

Смятаният за руски оператор се намира под дипломатически имунитет в Италия – обстоятелство, което го държи извън обсега на разследването. Обвинението не го назовава и не може да посегне към него: лицето, направлявало платена мрежа насред италианския апарат за сигурност, остава защитен от статута, който му е отворил вратите на страната.

Мрежата, върху която е стъпвал Пирас, е използвала шест източника, от които четирима действащи военни на длъжности със силно ограничен достъп. Заедно с пети замесен те са разследвани – общо седем души по случая – за набавяне на сведения, засягащи сигурността на държавата, за политически и военен шпионаж и за разкриване на държавна тайна. При претърсванията, включително по дигиталните носители, властите са открили и конфискували около 20 000 евро в брой, намерени у един от замесените.

Разследването не тръгва отвън, а отвътре. Агенцията за вътрешна информация и сигурност (AISI) на Италия го задейства още през май 2025 г. след като установява, че руското разузнаване е успяло да вербува бивш италиански оперативен работник, на когото е плащало за класифицирани данни за военното производство в страната. Оттам нататък AISI координира своите усилия с ROS на Карабинерите в класическа операция на контраразузнаване – над година прихващания, наблюдение и претърсвания, водени съвместно от военната прокуратура и прокуратурата на Рим, преди мрежата да бъде затегната.

Реакцията на политическо ниво дойде бързо и остро. Министърът на отбраната Гуидо Крозето благодари и поздрави магистратите и следователите от ROS за показания професионализъм при „сложно и деликатно“ разследване и предупреди, че не може да има никаква търпимост, най-малкото когато са замесени лица с отговорни позиции, към онези, които компрометират или поставят под риск сигурността на Републиката. Защитата на класифицираните данни и институциите, допълни той, е първостепенен държавен интерес, който не допуска отстъпление. Лоренцо Гуерини, председател на Комитета за сигурността на Републиката (Copasir) в парламента, от своя страна очерта враждебните руски операции по добиване на информация, която застрашава националната сигурност, като действаща заплаха, която институциите следят отблизо; Copasir поиска от управляващия кабинет и прокуратурите да му бъдат предадени всички налични данни по случая.

Рим вече е виждал този сценарий. През март 2021 г. капитанът от военноморските сили Валтер Биот беше заловен на паркинг в столицата да предава на руски военен аташе USB устройство със 180 заснети кадъра, от които над 100 документа с гриф на НАТО, срещу сумата от 5000 евро. Военният трибунал му наложи 30 години лишаване от свобода, а по-късно наказателният съд определи 20. Тогавашният епизод и днешният се застъпват почти буквално: италиански служител, продал тайни на човек от руска дипломатическа мисия срещу пари в брой, в един и същи град и по един и същи модел.

Моделът обаче далеч не е само италиански. Само седмици по-рано, на 3 юни, френските служби задържаха 48-годишен беларусец, живеещ в Испания, край завода на дружеството „Делер“ до Тулуза – производител на дронове, който снабдява едновременно въоръжените сили на Франция и тези на Украйна. Мъжът е видян да заснема прототип на безпилотник и, по данни на френското контраразузнаване (DGSI), изпратил видеото на свой контакт в Руската федерация; ден преди ареста заводът беше замерян с коктейли „Молотов“, които не се възпламениха. Прокуратурата в Париж го обвини, че е събирал и предавал сведения на чужда сила – престъпление с наказание до 15 години.

Преди това, на 4 май, Австрия обяви трима руски дипломати за персона нон грата заради „гора с антени“ върху покривите на руското посолство във Виена и дипломатически комплекс в града – сгради, за които е публично известно от години, че позволяват да се прихващат сателитните комуникации на международни организации в австрийската столица. „Недопустимо е дипломатическият имунитет да бъде използван за шпионаж“, заяви външната министърка Беате Майнл-Райзингер – думи, пасващи еднакво точно и на руския резидент в римския случай. След като срещна отказ на искането си имунитетът на тримата да бъде вдигнат, Виена ги експулсира; общо 14 руски дипломати са напуснали страната от началото на войната в Украйна.

Трите случая са свързани не толкова от обща централна операция, колкото от един и същ инструментариум: подкупен вътрешен човек в Рим, заснет прототип край Тулуза, антени на дипломатически покрив във Виена – все средства да се извлекат отбранителни данни от държави, които въоръжават Украйна или произвеждат оръжие за собствените си армии, и все прикрити, където е възможно, зад дипломатическа закрила. Случаят в Италия остава на етап обвинения, задържаните се намират под домашен арест, а имена и подробности са подложени на съдебна проверка. Но самата плътност на епизодите – от Виена през Тулуза до Рим и то само за няколко седмици – очертава натиск, който европейските служби все по-често улавят, но далеч не винаги изпреварват.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Естония калява и обществото, и границата: устойчиво мнозинство за отбрана, първи сензори срещу руските дронове.

🇪🇪 Готовността на естонското общество да брани страната си остава на нива, които малко съюзници в НАТО могат да демонстрират – и тя се измерва точно в момента, в който източният фланг на алианса поглъща засиления натиск от нахлуващи в небето му дронове.

Според ежегодното проучване на общественото мнение по въпросите на националната отбрана, поръчано от Министерството на отбраната на Естония и представено от обществената медия ERR на 31 май, 81% от всички анкетирани смятат, че страната трябва да окаже въоръжена съпротива при нападение, а 62% заявяват лична готовност да допринесат за отбраната според уменията и възможностите си. Това не са изолирани резултати, а индикатор за обществена устойчивост, която Талин полага в основата на цялата си отбранителна доктрина.

Готовността за личен принос се запазва стабилна през последните две години – признак, че потенциалът за мобилизация не е реакция на конкретна тревога, а трайна нагласа. Под повърхността на тези данни обаче се очертава най-съществената вътрешна разделителна линия: сред етническите естонци желание да участват в националната отбрана изразяват 69%, докато сред анкетираните от други етнически групи той пада до 48%. Тази разлика от над 20 пункта е същинският обект на анализ, защото именно тя бележи периметъра, в който противникова хибридна кампания би търсила ефект.

Останалите измерения на проучването очертават общество, което не просто декларира воля, но и одобрява институционалния апарат зад нея. Половината от населението смята, че Естония е способна да се отбранява сама до пристигането на съюзническа помощ – формулировка, която отразява директно логиката на предно разположената отбрана на НАТО, в която националните сили трябва да удържат до идване на подкрепления. Над половината анкетирани оценяват положително развитието на отбранителните способности на страната през последните години. Подкрепата за конкретните военни мерки остава висока: 81% одобряват ученията на резервистите, 79% – учебните полети на съюзническата авиация във въздушното пространство на Естония, а одобрението за разширяване на военните полигони нараства до 64%. Въпросните нагласи се потвърждават на терен – пролетното учение „Кевадторм" мобилизира хиляди резервисти, а ERR съобщи, че Военновъздушните сили изрично призовават населението да докладва за забелязани летящи обекти.

Особено показателна е картината около бюджета за отбрана – въпрос, по който обикновено обществената подкрепа се топи първа. В Естония тя се държи: 35% от анкетираните искат увеличение на военните разходи, равен дял настоява те да се запазят на сегашното равнище, и едва 17% смятат, че трябва да бъдат намалени. Министър-председателят Кристен Михал застана зад харченето на поне 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана от 2026 г., а министърът на отбраната Ханно Певкур одобри план за развитие, който предвижда над 10 милиарда евро за периода 2026–2029 г., с бюджет за 2026 г. от порядъка на 2,4 милиарда евро. По данни, цитирани от ERR, средното равнище на разходите се очаква да достигне около 5,4% от БВП до 2029 г. – рязко покачване спрямо предишните близо 3,4%. Готовността на обществото да понесе тази тежест е политически капитал, без който подобна траектория би била неудържима.

От гледна точка на външната политика, проучването затвърждава стратегическта посока на Естония. Нейното членство в НАТО продължава да се радва на широка подкрепа – 82% от всички анкетирани искат страната да остане в алианса, а 71% смятат, че членството възпира военен конфликт. Подкрепата за Украйна също остава значителна: 67% се обявяват за продължаване на помощта за Киев. Тук обаче етническата делителна линия се проявява в най-острата си форма – сред етническите естонци продължаваща помощ подкрепят 80%, докато сред анкетираните от друг етнически произход делът е 41%. Същият разлом, който се вижда при готовността за лична отбрана, се възпроизвежда и при отношението към Украйна, което подсказва, че двете нагласи имат общ корен в идентичностното разделение на естонското общество.

Декларираната воля се материализира и в бетон, кабели и радари. Полицейският и граничен департамент на Естония разположи през май първите постоянни системи за откриване и наблюдение на дронове по участъци от границата с Русия. По данни на естонското Министерство на вътрешните работи първоначалните системи са монтирани на три места по югоизточната граница – между тройната точка Естония–Латвия–Русия и ГКПП Лухамаа. Освен стационарните инсталации властите въвеждат и подвижни радари, монтирани на ремаркета, които могат да се преместват според нуждата, за да покриват трудния терен и потенциалните слепи зони по границата. Талин обяви намерението си да покрие цялата източна граница с подобни средства до края на годината, като там, където неподвижните датчици все още не са изградени, временно работят мобилните устройства.

Тази инвестиция има своя конкретен повод. На 19 май румънски изтребител F-16, базиран в литовската база Шяуляй в рамките на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, свали навлязъл в естонското небе дрон, който властите определиха като украински – според международни медии, сред които Defense News и Euronews, това е първият подобен случай. Летателният апарат падна в блатиста местност в централна Естония, а няколко часа по-късно Киев поднесе своето публично извинение. Около инцидента се натрупаха твърдения – включително донякъде мълчаливо признати от официални лица – че Русия използва средства за електронна война, за да отклонява украински далекобойни ударни дронове, насочени към руски цели, към територията на страните от източния край на Балтийско море.

Стратегическият разчет зад тези два паралелни процеса е последователен. Естония не разчита на численост – със своите под милион и половина жители тя няма как – а на комбинацията между обществена устойчивост, предно разположена отбрана и присъствие на съюзниците. Проучването показва, че първият от тези стълбове засега издържа: мнозинството приема и риска, и сметката. Най-уязвимото място в конструкцията обаче не е военно, а социологическо. Делът от 48% готовност за отбрана и 41% подкрепа за Украйна сред неетническите естонци очертава сегмент от обществото, който десетилетия наред е основна мишена на руските операции за влияние; устойчивата разлика спрямо етническото мнозинство е не реторична фигура, а директен резултат от това въздействие.

Поставена в дългосрочната линия на местната политика след 2022 г., новата вълна от данни и физическата граница, която Естония изгражда срещу дроновете, са две лица на една и съща стратегия: превръщането на цялото общество и държавна територия в среда, в която цената на принудата надвишава очакваната полза за врага. Възпирането, което Естония изгражда, не се изчерпва с танкове и оръдия – то стъпва на премерената готовност на едно малко общество да плати, и точно затова всяко разширяване на вътрешния разлом между двете му части остава най-чувствителният индикатор, който си струва да се следи.

Румъния предупреждава за ескалация на руските хибридни атаки срещу НАТО.

🇷🇴 Румъния очаква честотата и интензивността на руските хибридни атаки срещу НАТО да нараснат, особено във въздушното пространство на съюзниците. Това заяви министърът на външните работи Оана Цою преди срещата на външните министри на Алианса в Хелсингбори, цитирана от Укринформ.

Цою посочи, че Румъния и съюзниците в НАТО разработват предложения за засилване на координирания отговор на Алианса срещу хибридните заплахи, включително тези, произтичащи от Русия по суша, море, въздух и в по-сложни оперативни среди.

„През цялата година, както и в днешната дискусия, Румъния обръща сериозно внимание на това как ще реагираме съвместно в рамките на НАТО на хибридните заплахи. Става дума за хибридни заплахи, които се създават предимно от Русия – по суша, море, въздух или в други, по-сложни среди“, каза тя.

По думите на министъра, през последния месец Букурещ е работил с над 10 съюзници по предложения за по-категоричен и координиран отговор на хибридните атаки. „През октомври ще бъдем домакини на Хибридния симпозиум в Букурещ, където експерти от съюзническите страни ще се съберат, за да се фокусират върху съвместния отговор“, отбеляза Цою.

Тя предупреди, че се очаква хибридната дейност на Русия да нарасне. „Оценяваме, че броят и интензивността на хибридните заплахи, особено от страна на Русия, ще се увеличат в съюзническото въздушно пространство в бъдеще“, заяви тя.

Цою приветства и подкрепата на САЩ за укрепване на отбранителните способности на Румъния и отбеляза, че страната има „най-дългата граница с войната в Украйна“, простираща се на повече от 650 км. Тя добави, че решението на Румъния да позволи на САЩ да използват авиобази на нейна територия за отбранителни нужди и логистична подкрепа показва, че съюзниците в НАТО си осигуряват сигурност взаимно, вместо да разчитат едностранно на другите.

„Налице е постоянна нужда от американско присъствие на европейска територия“, подчерта министърът.

Последните случаи на тайни руски атаки в Европа включват използването на пренасочени украински дронове, изпратени към балтийските държави. Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига отбеляза, че „разследванията са доказали, че това е резултат от работата на руските средства за електронна война, която умишлено отклонява украинските дронове от целите им в Русия“.

По-рано Държавната дума на Руската федерация прие с пълно единодушие законодателство, разширяващо значително правомощията на руския лидер Владимир Путин за разполагане на въоръжените сили в чужбина.

Изменяйки действащите федерални закони за гражданството и отбраната, новата мярка позволява на Путин да използва армията за „защита“ на руски граждани, изправени пред арест, задържане или наказателно преследване в чужди държави.

Русия заплаши Молдова с военна сила заради Приднестровието.

🇷🇺⚔️🇲🇩 Мария Захарова, говорителка на Министерство на външните работи на Руската федерация, заплаши Молдова с незабавен отговор при каквито и да било действия срещу руските граждани в сепаратисткия регион Приднестровие. Руските войски остават разположени там от 1992 г. насам сред близо 350 000 жители на територията.

Предупреждението идва след указ на президента Владимир Путин от 15 май, който опростява процеса за придобиване на руски паспорти от лица, живеещи в непризнатата държава, съобщава The Moscow Times.

Освен това на 20 май Съветът на Руската федерация финализира законодателство, което позволява на Кремъл да разполага въоръжените сили в чужбина, за да защитава руски граждани, изправени пред съдебни действия или задържане от чужди съдилища, които не са признати от Москва.

„Всяка агресия срещу нашите съграждани, живеещи в Приднестровието, ще получи незабавен и адекватен отговор“, заяви Захарова по време на брифинг за пресата и добави, че Москва е готова да използва „всички необходими средства“, за да гарантира безопасността на местното население.

Кремъл обяви, че политиката за ускорено издаване на паспорти е мотивирана от защитата на човешките права и свободи. Президентът на Молдова Мая Санду отхвърли твърдението с тезата, че Кремъл прави опит да проведе скрита мобилизация на местното население, за да укрепи своите сили в пълномащабната война срещу Украйна.

Освен това Санду заяви, че Кремъл използва паспортната политика за оказване на политически натиск срещу Молдова в момент, когато тя напредва със своите планове за реинтеграция на региона. Според нея огромното мнозинство от 350-те хиляди жители в непризнатата територия са избрали да получат молдовски паспорти от началото на руската война срещу Украйна, виждайки в тях по-безопасна алтернатива на руското гражданство.

Новите руски законови промени изменят националното законодателство за гражданството и отбраната, изрично предоставяйки правомощия на президента да използва въоръжени сили извън границите на Руската федерация.

Територията на Приднестровието остава силно зависима от Москва както икономически, така и политически, функционирайки като непризната държава в рамките на международно признатите граници на Молдова.

На 15 май Путин подписа указ, който опростява процеса за придобиване на руско гражданство от населението на Приднестровие. Официалният документ, публикуван на държавния портал за правна информация, дава право на ускорена процедура за чужди граждани и лица без гражданство на възраст над 18 години, които пребивават постоянно в отцепилата се територия.

Съгласно новите разпоредби кандидатите от региона, в който са разположени около 1500 руски военнослужещи по силата на примирието от 1992 г. насам, са освободени от стандартните законови изисквания, като например правилото за 5-годишен престой, доказването на владеене на руски език и задължителните изпити по право и история на Руската федерация.

Швеция предупреди: Русия може да завземе остров в Балтийско море.

🇸🇪⚔️🇷🇺 Швеция предупреди, че Русия може да предприеме ограничена операция срещу малък остров в Балтийско море, за да изпита политическото единство и военния отговор на НАТО, съобщиха датските обществени радио-телевизия DR.

Върховният военен командир на Швеция Михаел Клаесон заяви, че Москва теоретично може да опита такава акция като „демонстрация на сила“, а не като пълномащабна инвазия. „Смятам, че алиансът може да бъде предизвикан чрез завземането на почти всичко. Не е нужно да е нещо голямо. Става въпрос по-скоро за демонстрация на сила и проверка на политическата реакция“, каза Клаесон.

Предупреждението идва с оглед на нарастваща тревога сред служителите на отбраната в Скандинавия, които се опасяват, че Балтийският регион би могъл да стане в едно от най-опасните огнища на напрежение между Русия и НАТО. Според разузнавателната оценка на датската армия именно Балтийско море е с най-висок риск от руски военни действия срещу алианса.

Датският военен командир Михаел Хилдгор обаче заяви, че не разполага със сведения за активно планиране на подобна операция от страна на Русия. „Не ми е известно за руски планове за такъв сценарий. Приоритетът ни е сътрудничеството в национални и колективни рамки с цел демонстриране на готовност“, посочи той.

Анализатори в сферата на отбраната алармират, че Русия може да разчита на хибридна тактика – ограничени окупации, саботаж, кибератаки и символични военни действия, замислени да останат под формалния праг на война, но въпреки това да тестват сплотеността на алианса. Дори временното завземане на малък балтийски остров може да упражни огромен политически натиск върху НАТО, тъй като ще принуди страните-членки да вземат решение относно степента на реакция.

Клаесон е на мнение, че Москва вероятно осъзнава, че би загубила конвенционална война срещу НАТО, което прави контролираната ескалация и действията в „сивата зона“ значително по-вероятни от директен сблъсък.

Хибридна война в Испания: Как „Безсмъртният полк“ финансира руската армия и заобикаля режима на санкции.

🇪🇸🕵️🇷🇺 Проруски културни мрежи използват кампанията „Безсмъртният полк“ в Испания, за прокарване на наративи, оправдаващи руската агресия срещу Украйна, както и за събиране на средства в подкрепа на руските военни усилия, в пряко нарушение на санкциите, наложени от Европейския съюз.

Разследване на „Европейска правда“ разкри, че организаторите на инициативата в Испания, която публично е представяна като гражданско движение за съхраняване на историческата памет, участват активно в дейности, включващи събиране на помощи за руски военни части и разпространение на послания в подкрепа на руската агресия сред местните общности.

Според съобщенията, мадридският координатор Виктория Самойлова е помагала в организацията на пратки с провизии за подразделения на руската армия, разположени в окупираните територии на Украйна. В началото на 2025 г. помощ е била изпратена на медицинско подразделение на 25-а общовойскова армия, която участва в операции на територията на Харковска област.

Изданието обръща внимание и на ролята на Съюза на организациите на руските съотечественици в Испания и Андора (СОРС). Въпросната мрежа въвлича испански деца в кампании за писане на писма до руски войници, като материалите са изпращани на фронта по дипломатически канали.

Някои групи, свързани с тези мрежи, действат като културни или образователни центрове, но в същото време прокарват наративи, представящи руската военна доктрина като „отбранителна“, а инвазията в Украйна – като принудителна мярка.

Разследването разгласява случаи с посещения на испански деца в лагера „Артек“ в окупирания Крим, което е извършено в очевиден разрез със санкциите на ЕС срещу съоръжението, както и опити за набиране на хора за археологическа дейност на окупирания полуостров.

Според „Европейска правда“ тези дейности може да включват незаконно отнемане на украинско културно наследство. Докладът посочва случая на руския археолог Александър Бутягин, чиято екстрадиция в Украйна беше одобрена от съдебен състав в Полша през март 2026 г. заради разкопки в окупирания Крим. По-късно той беше освободен в рамките на размяна на затворници, според информация на Rzeczpospolita от 28 април.

Финансовата подкрепа за някои от тези структури се осигурява чрез „Правфонд“ – фондация, финансирана от кръгове, близки до Кремъл. На 21 април Съветът на ЕС наложи санкции на нея и медийна платформа Euromore, които бяха описани като част от информационна мрежа на Кремъл, насочена към европейска аудитория.

По-рано сходна инициатива на „Безсмъртния полк“ беше разкрита в САЩ, където руски граждани планираха да проведат шествие във Вашингтон по случай годишнината от края на Втората световна война. Събитието, включващо съветски символи и портрети на роднини, участвали във войната, беше предвидено да премине в близост до Белия дом и Мемориала на Втората световна война.

Руските сили в Източна Украйна изоставят ранени на фронтовата линия без евакуация

🇱🇻🚧🇧🇾 Службата за гранична охрана на Латвия обяви, че е осуетила 97 опита за нарушаване на държавните граници в рамките на период от 72 часа, което потвърждава прогнозите за активиране на миграционния натиск с настъпване на пролетния сезон.

Данните, обявени от държавната телевизия, не са изолиран случай, а индикатор за системно подновяване на хибридния инструментариум, използван от режима в Минск за подлагане на оперативната устойчивост на страната на изпитание. Географските особености на терена и подобряването на метеорологичните условия през пролетта традиционно улесняват логистиката на трафикантските мрежи, но мащабът на настоящите инциденти говори за организиран характер, координиран с цел натоварване на ресурсите на латвийските служби.

Към днешна дата граничарите са предотвратили незаконното преминаване през границата на над 1000 души. През април бяха задържани и трафиканти, опитващи се да транспортират незаконно мигранти от беларуска страна.

Марис Пукинскис, заместник-началник на местната структура на Държавната гранична охрана в Даугавпилс, докладва, че 12 трафиканти са били задържани от началото на годината със засилване на миграцията, като са образувани 7 наказателни дела срещу трафиканти в Даугавпилс и 5 в управлението в Лудза.

Повечето опити включват прехвърляне на голям брой хора. Според Наказателния закон това означава петима или повече души, а за такова деяние е предвидено по-тежко наказание. Например в община Лудза е задържан шофьор, транспортирал 21 лица без документи в микробус.

„Това не възпира трафикантите от този занаят. Още по-тревожно е, че има превозвачи, които не осъзнават последствията от такова престъпление – едва по-късно в разговорите става ясно, че лицето не е знаело за отговорността, а това са латвийски граждани“, отбеляза Пукинскис.

Подобни действия се планират внимателно – проучват се маршрути и се организира по-нататъшен транспорт. Всеки шофьор получава инструкции в реално време. Координатите често се изпращат на шофьорите на етапи, а крайната дестинация се разкрива едва в последния момент.

„Маршрутите винаги се подбират, но има и случаи, в които те просто се движат от точка А до точка Б“, добави Пукинскис.

Граничната охрана не отрича, че в някои случаи превозвачите успяват да напуснат Латвия, но именно това е причината за двустранното сътрудничество със службите в съседна Литва.

„Литовските колеги провеждат арести въз основа на сведения, които сме предоставили. Информацията тази година е потвърдена в три случая и са задържани трима превозвачи“, заяви говорител на Граничната охрана.

Държавната полиция на територията на Литва оказва подкрепа на граничарите. Полицейските служители не само проверяват превозни средства в граничната зона, но и задържат нарушителите при необходимост.

„Държавната полиция продължава да оказва подкрепа на Държавната гранична охрана, взимайки участие в съвместни патрули по държавната граница. Ако служителите засекат лица, преминали незаконно границата, придвижващи се с превозно средство или пеша, се задържат както самите нарушители, така и лицата, които ги транспортират. След ареста лицата се предават на Държавната гранична охрана“, обясни Юлия Юране, представител на областното управление на Държавната полиция в Латгалия.

Трафикантите активно маскират автомобилите, за да не привличат вниманието на правоприлагащите органи. Предишни регистрирани случаи включват автомобили, маскирани като коли на спешна помощ, обществени автобуси или дори сватбени автомобили. През април един от нарушителите е използвал микробус с ръчно изработена табела „такси“ зад предното стъкло. Това превозно средство е било управлявано от гражданин на Естония.

На 23 април граничните служители съобщиха за още два отделни инцидента в община Краслава, където са задържани превозвачи. Един от тях е френски гражданин.

Районният съд в Латгале продължава да разглежда няколко дела, свързани с трафика на нелегални мигранти в граничния регион. Максималното наказание за такова престъпление съгласно Наказателния закон е лишаване от свобода до 10 години.

Москва публикува списък на европейски производители за дронове, Медведев ги нарече „потенциални цели"

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация публикува списък на фирми в няколко държави, за които твърди, че са свързани с производството на дронове за Украйна.

Първата му част, озаглавена „Филиали на украински предприятия в Европа“, включва 11 фирми с компании в Лондон, Мюнхен, Рига, Вилнюс, Прага и други градове на територията на Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Чехия.

Втората част, назована „Чуждестранни предприятия, произвеждащи компоненти“, съдържа общо 10 компании в Чехия, Израел, Турция, Италия, Испания и Германия, с конкретни адреси във Венеция, Мадрид и Хайфа.

От ведомството заявиха, че публикацията има за цел да осведоми европейската общественост за адресите на предприятия, свързани с производството на дронове за Украйна, и предупредиха, че подобно сътрудничество „влачи тези държави по-бързо към война с Русия“ и може да има „непредвидими последствия“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев коментира списъка в директна заплаха: „Изявлението на Министерство на отбраната трябва да се приема буквално: списъкът с европейските обекти за производство на дронове и друго оборудване, е регистър на потенциални легитимни цели за руските въоръжени сили.“ В отделна публикация той добави: „Кога ударите ще станат реалност, зависи от това какво ще последва. Спете спокойно, европейски партньори!“

Чешкият външен министър Петр Мацинка реагира, като привика руския посланик с искане за обяснение на заявленията, съобщи RFE/RL. Бившият американски пратеник за Украйна също определи публикацията като „сплашване“, според Kyiv Post.

Списъкът на руското министерство беше оповестен ден след срещата на украинския президент Володимир Зеленски с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 14 април, при която двете държави договориха пакет за украинската отбрана на стойност 4 милиарда евро. По данни на Euronews пакетът включва стотици зенитни ракети за Patriot, 36 пускови установки IRIS-T, 300 милиона евро инвестиции в далекобойни ударни способности и съвместно производство на 5 000 атакуващи дрона с изкуствен интелект и среден обсег на действие в рамките на инициативата „Build with Ukraine“. Срещата беше първата двустранна консултация между двете правителства от 2004 г. насам, на която бяха постигнати най-малко 10 споразумения.

На същия ден Обединеното кралство обяви най-големия си пакет дронове за Украйна – най-малко 120 000 единици, които включват далекобойни ударни, разузнавателни, логистични и морски безпилотни апарати, финансирани в рамките на годишния британски ангажимент от 3 милиарда паунда военна помощ, съобщиха от Даунинг стрийт 10. Доставките вече започнаха, а по-голямата част от средствата са насочени към местни производители, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics.

Москва последователно квалифицира доставките на западно оръжие като фактор, който удължава конфликта. Публикуването на конкретни адреси на европейски предприятия и определянето им като „легитимни цели“ е качествено нова стъпка в руската реторика – от общи предупреждения и заплахи към такива срещу конкретни адреси на граждански обекти на територията на държави от НАТО и ЕС.

Бундесверът забрани личните устройства заради шпионски заплахи от Русия и Китай.

🇩🇪 Министерството на отбраната на Германия въведе нови рестрикции за употреба на мобилни телефони от своите служители, включително военнослужещите от Бундесвера. Der Spiegel съобщи, че решението е продиктувано от ръста на заплахите от шпионаж, свързани с Русия и Китай.

Съгласно новите указания за сигурност смартфони, таблети и смарт часовници не се допускат на заседания с чувствителен характер – срещи, свързани с планиране на проекти, военни операции, учения и обсъждания на бойната готовност на германската армия. Служителите са задължени да заключват своите лични устройства в шкафчета, разположени извън заседателните зали. Ведомството посочи като основен мотив за мерките риска от изтичане на данни и шпионаж, който може да улесни саботажни действия.

Според федералните власти Бундесверът остава приоритетна цел за чуждия шпионаж. Експерти по сигурността алармират, че личните устройства са уязвими към зловреден софтуер и подслушване чрез фишинг атаки. През февруари Федералната служба за защита на конституцията (BfV) и отделът за военно контраразузнаване (MAD) публикуваха съвместно изявление, в което се предупреждава за фишинг кампания, насочена към потребители на Signal сред политици, военни и журналисти, съобщи The Record. Тъй като ведомството няма административен контрол върху личния хардуер на служителите, подобни атаки могат да останат незабелязани за продължителен период от време.

Повечето служители разполагат със служебни телефони, които преминават през редовни проверки, но тези устройства често нямат приложения за бързи съобщения. Това кара немалко от тях да продължат да използват личните си апарати заради удобството. Въпреки затягането на правилата политиката на министерството остава по-мека в сравнение с тази на Федералната разузнавателна служба (BND), където личните телефони са изцяло забранени на работното място.

На 19 март ръководителят на BfV Синан Селен съобщи за рязко покачване на руския шпионаж и саботаж срещу Германия. Той предупреди, че чужди играчи проявяват засилена готовност за поемане на рискове, използвайки широк набор от методи, сред които дори и „операции за ликвидиране". Президентът на MAD Мартина Розенберг потвърди тенденцията, заявявайки пред Euronews: „Наблюдаваме рязък ръст на случаите, свързани с шпионаж и хибридни мерки. Методите стават по-настъпателни и по-агресивни." Основните цели на враждебните действия според Селен са логистичният сектор, отбранителната промишленост и технологичните компании – сфери, при които Германия играе ключова роля като логистичен център за колективната отбрана на НАТО и подкрепата за Украйна.

Ескалацията е част от наложила се тенденция на континента. Според доклад от февруари на Международния център за борба с тероризма (ICCT) със седалище в Нидерландия, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна до февруари 2026 г. в Европа са документирани най-малко 151 руски хибридни операции, сред които саботаж, палежи, опити за бомбени атентати и диверсии, съобщи The Moscow Times. Най-тежко засегнатата с цели 31 случая е Полша, следвана от Франция с 20 и Литва и Германия с по 15. В началото на януари Bloomberg съобщи, че германското разузнаване оценява руските тайни атаки като потенциална подготовка за по-широк конфликт.