Берлин обмисля да изтегли плана за отбрана на страната от Саксония-Анхалт

🇩🇪 Министерство на отбраната на Германия планира да отреже държавната канцелария на провинция Саксония-Анхалт от оперативния план за отбрана на страната, в случай че се оглави от „Алтернатива за Германия“. Това обяви министърът на отбраната Борис Писториус, излагайки намерението си във вторник, 8 септември, по време на закрито заседание с говорителите по отбранителна политика на парламентарните групи от управляващия кабинет. Два дни по-късно той беше цитиран от Bloomberg. Ведомството отговори единствено, че планът е секретен, и отказа допълнителни детайли. Писториус иска да е напълно сигурен, че регионалното правителство на AfD няма да има възможността да даде документа на Русия.

Документът, за който става дума, е „Оперативен план Германия“ (Operationsplan Deutschland) – около 1000 страници, които свързват военната отбрана на германската територия и съюзната отбрана с гражданските услуги, необходими да ги обслужат. Планът урежда защитата на инфраструктурата, без която страната не би могла да води отбрана, и обхваща както ескалиращото напрежение, така и обявената позиция. Изготвя се и се обновява непрекъснато от Оперативното командване на Бундесвера, наследник на закритото през 2024 г. Териториално командване, като в работната група по него участват федералната власт, провинции, общини, спасителни организации и частен сектор. Ръководството на Бундесвера изхожда от допускане, че планът ще бъде задействан при ескалация с Русия.

Цялата конструкция стъпва върху централното положение на страната: при отбрана на Алианса Германия е главният транзитен възел, през който съюзни части се придвижват на изток. Оттам идва и разпределението на достъпа – пълната версия стои при ръководителите на 16 федерални провинции, докато по-ниските нива получават единствено онази част, която реално ги засяга. Саксония-Анхалт не е периферия в схемата: през нея минава автомагистрала A2, основната връзка на Рурската област със столицата Берлин, като в източна посока граничи с Бранденбург и Саксония. Изтеглянето на документа от Магдебург затваря един канал за теч, но оставя без копие именно онази администрация, която би трябвало да осигури транзита.

Поводът е вотът от 6 септември. AfD събра 43,8% и 39 от 83 мандата в ландтага, провинциалния парламент, при абсолютно мнозинство от 42. Избирателната активност стигна 77,8%, най-високата в Саксония-Анхалт от 1989 г. насам. Резултатът сам по себе си не прави партията управляваща, но следващата стъпка е близо: новият ландтаг трябва да се конституира най-късно на 6 октомври, а с него идва и изборът на министър-председател.

Именно въпросната процедура превръща изборния резултат във възможност. Член 65 от конституцията на провинцията изисква мнозинство от всички депутати в първия и втория тур, но в третия е достатъчно само обикновено мнозинство от подадените гласове, докато въздържалите се не се считат за гласували. Водачът на листата на AfD Улрих Зигмунд обяви, че ще се кандидатира, ако успее да получи устойчиво мнозинство; водачът на листата на Съюза на Сара Вагенкнехт Томас Шулце допусна неговата фракция да се въздържи в евентуален трети тур. AfD и Съюзът на Вагенкнехт заедно имат 44 места. Същите излизат обаче ако Съюзът се обедини с християндемократите, социалдемократите, Зелените и Левицата: и двата сбора ще изпратят фракцията с 5 мандата вътре, затова тя решава изхода, накъдето и да се обърне. Ако Зигмунд бъде избран, AfD ще оглави германска провинция за първи път от Втората световна война насам.

Залогът не се изчерпва с един секретен документ. Правителството в дадена провинция назначава вътрешен министър, който се разпорежда с провинциална полиция, а Саксония-Анхалт защитата на конституцията не е самостоятелно ведомство, а отдел в неговото министерство. AfD, чиято местна организация тази служба наблюдава, би застанала директно над нея. Именно затова Берлин обмисля не изваждането на една папка, а цял режим на достъп.

Твърдението, че службата за вътрешно разузнаване гледа на партията „отчасти“ като на директна заплаха за конституционния ред в страната, е мотивирано от конкретно правно състояние. На федерално ниво тази класификация е прекратеа: на 26 февруари 2026 г. Административният съд в Кьолн по обезпечителен ред наложи забрана на Федералното министерствоя за защита на конституцията да определя AfD като сигурно дясноекстремистка формация и да го обявява публично, докато не приключи производството по същество. Провинциалните ведомства обаче продължават да го правят в 5 провинции, сред които и Саксония-Анхалт, където местната организация носи определението от 7 ноември 2023 г. С други думи тази забрана важи за партията като цяло, а не за клона, който сега може да състави правителство.

Тревогата на апарата по сигурността не стъпва върху предположения за лоялност, а върху заявени позиции и документирани епизоди. AfD настоява за връщане на икономическите връзки с Русия и отхвърля военната помощ за отбраната на Украйна. На 30 август, 6 дни преди вота, BILD пусна кадри от предизборния офис на заместник-председателя на провинциалната организация Ханс-Томас Тилшнайдер, на които той обяснява защо държи на бюрото си чаша с марката на руското министерство на отбраната; неговият опит да заличи записа през адвокат се провали. „Това не е нашата война“, отговори той на въпроса за армията, сражаваща се срещу Украйна.

Мярката, която Писториус обмисля, не е първата от вида и не импровизира от изборната нощ. Вариантите – заличаване на определени данни от провинциалните материали или повишаване на грифа им – се обсъждат от юли, няколко месеца преди вота, а Bloomberg съобщи по това време. На 17 август тюрингският вътрешен министър Георг Майер от ГСДП заяви, че при участие на AfD във властта в Саксония-Анхалт е „необходимо от гледна точка на сигурността и правно защитимо“ да ѝ бъде отказан достъп до най-чувствителните данни на защитата на конституцията, и предложи прегради, налагащи фактическа блокада по цели направления: цялата контраразузнавателна материя и всичко по линия на десния екстремизъм. Неговият правен довод е, че една партия като такава няма право на достъп до разузнавателни данни. Тюрингия дава и втория пример: там AfD е най-силната фракция, но не получи място в комисията по парламентарен контрол на ведомството на провинциално ниво, а конституционният съд в Ваймар отхвърли двете ѝ жалби срещу състава на органа на 25 април 2025 г. – по бързата процедура, без да се произнася по същество, с аргумент че съставянето на комисията не търпи отлагане.

Преградите, отказаният достъп и празните места в комисиите обаче отнемат по нещо от система, която са замислени да защитят. Парламентарният контрол без най-многобройно представената фракция е контрол с празно място; план за отбрана, от който липсва една власт, е план с празно място на същото трасе, по което трябва да мине движението в източна посока. Възражението идва и от самата регионална служба: нейният досегашен ръководител Райнер Робра от ХДС алармира, че с все повече изключване Германия не би могла да излезе от кризата, а провинцията остава неограничен участник в Бундесрата и при сценарий на обявена отбранителна ситуация. Германските служби веднъж вече отговориха на външния риск и затвориха руската консулска мрежа – последното генерално консулство в Бон спира работа на 18 септември. Сега въпросът е какво да се прави, когато рискът е избран на вота и се готви да заеме канцеларията в Магдебург. Отговорът има краен срок: на 6 октомври ландтагът се конституира, а дотогава Берлин трябва да реши дали хилядата страници остават в Магдебург, или се връщат.

Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Германия затваря последното руско консулство и Руския дом в Берлин

🇩🇪🏛🇷🇺 Германия закрива руското генерално консулство в Бон на 18 септември и прекратява договора, който урежда дейността на Руския дом в Берлин, след като обяви Руската федерация за отговорна за опита за нападение с дрон на летище Лайпциг/Хале от 4 август. Пакетът беше представен във вторник от външния министър Йохан Вадефул и вътрешния министър Александер Добринт; по същото време руският посланик Сергей Нечаев беше извикан във Външното министерство.

Добринт формулира извода без уговорки: „Федералното правителство стига до заключение, че Русия носи отговорност за хибридното нападение в Лайпциг.“ Като основание той посочи съвкупността от резултатите от полицейското разследване, начина на извършване и разузнавателните сведения. По думите му данните сочат, че участниците в атаката са действали от името на руски държавни структури, а свойствата на дрона, използваните части, взривното вещество и горивото съвпадат с онова, което Русия е използвала при други хибридни операции и във войната срещу Украйна. Задържани по случая няма, няма и съдебно установена отговорност: заключението е на изпълнителната власт.

Самото деяние е от вечерта на 4 август. FPV квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не детонира, а часове по-късно беше открит от шофьор на летищен автобус. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон на около 400 метра височина, докато набираше височина след прекратен подход за кацане, и кацна аварийно в Хановер. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам ръководството на летището е преброило 18 случая, при които дрон е нарушил въздушното движение над обекта. През него минава програмата на НАТО Strategic Airlift International Solution, превозваща оръжие към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински товарни оператори.

Закриването на представителството в Бон премахва и последното руско генерално консулство на германска територия. През май 2023 г. Берлин нареди на Москва да закрие 4 от 5 консулства в отговор на решение на Москва, което ограничи германския персонал в Русия; единствено Бон остана отворен. След 18 септември Русия ще бъде представена в Германия само от посолството, т.е. губи консулската си мрежа в най-голямата по население държава в Европейския съюз. Това е мярката с най-ясна практическа цена за Москва.

Полша извървя същия път по-рано и по идентични причини. Варшава закри руското консулство в Познан през октомври 2024 г. заради кибератаки и опити за саботаж, това в Краков през май 2025 г. след палежа на търговски център „Маривилска 44“, а последното в Гданск през ноември 2025 г. в отговор на саботаж по железниците. Полският външен министър Радослав Сикорски похвали Германия за това, че следва полския пример. Нейният случай показва и обичайната форма на руския отговор: Москва закри полското консулство в Калининград, с което цената беше изравнена за сметка на западното дипломатическо присъствие в Русия.

Същият механизъм прави и втората германска мярка двупосочна. Руският дом на науката и културата на Фридрихщрасе не се закрива с отделен административен акт, а като резултат от прекратяване на договора, който позволява дейността му – Споразумението за центровете от 2011 г. По силата на документа Германия плаща най-малко 70 000 евро годишно, които покриват данъкът върху сградата и постъпват в бюджета на провинция Берлин, докато Русия финансира Гьоте-институт в Москва. Говорителка на федералното външно министерство обясни през август, че закриването на Руския дом води след себе си и до затварянето на Гьоте-институт. Така Берлин плаща за мярката със собственото си културно присъствие в Москва.

Досието срещу Руския дом се трупа от десетилетия. Институтът работи от лятото на 1984 г. и се управлява от „Росотрудничество“ – агенция в структурата на руското ведомство на външните работи, санкционирана от ЕС от 2022 г. През 2025 г. Мюнхенският административен съд прие, че санкциите обхващат и Руския дом, въпреки че решението все още не е влязло в сила. Документ на френското вътрешно ведомство, цитиран от WDR и Süddeutsche Zeitung, определя институцията като прикритие на руските служби със задача да влияе върху руската диаспора. Според същия документ Ксения Фьодорова, ръководила до 2023 г. френския клон на RT, е имала стремежи към директорския пост. През цялото това време германската държава е плащала данъка върху сградата.

Аргументът срещу закриването беше формулиран и от управляваща коалиция. Юрген Хардт, говорител на парламентарната група на ХДС/ХСС по въпросите на външната политика, заяви през август, че кабинетът трябва да претегли ползата от затварянето спрямо щетата за германското присъствие в Москва. По думите му западните представителства там остават сред малкото опори за демократичните сили в Русия, което си личи и от настоящия процес срещу либералната партия „Яблоко“. Германия направи тази преценка и избра закриването.

Останалата част от пакета санкции има по-ограничена непосредствена тежест. Германия ще предложи в ЕС включването на нови руски граждани в санкционни списъци заради хибридни нападения и ще настоява за затягане на контрола при влизане на руски граждани. Това обаче са предложения, чието приемане зависи от Брюксел и от съгласието на всички 27 държави членки. По отношение на натиска върху сенчестия флот Вадефул призна, че взетото решение няма непосредствени практически последици, а има за цел предимно да демонстрира готовност за действия срещу структури в орбитата на руската държава. Мерките по линия на разузнаването не бяха конкретизирани. Германия не поиска и консултации по чл. 4 от договора на НАТО, тъй като прецени подобен ход за непропорционален спрямо причината.

Извикването на руския посланик е ход, чиято ограничена тежест си пролича у от честотата, с която Берлин прибягва до него. Нечаев е привикан на разговор над 12 пъти от февруари 2022 г. насам, последно през юли заради кибератаки срещу няколко европейски държави. Инструмент, използван с такава честота за близо 5 години, вече е по-скоро дипломатическа рутина, отколкото самостоятелна последица.

Реакциите не закъсняха. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова заяви пред Интерфакс, че на „антируското действие“ ще бъде отговорено, без да уточни как. Главният секретар на НАТО Марк Рюте написа, че алиансът се намира в пълна солидарност с Германия и прогнозира, че опитите на Русия да сплаши съюзниците и да подкопае единството им ще се провалят. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен съобщи, че сутринта е разговаряла с канцлера Фридрих Мерц: „Германското правителство предприе силни мерки. И посланието е ясно: хибридните нападения няма да останат без ясен отговор.“

Разпределението на цената е очевидно. Москва губи консулската си мрежа в Германия и площадката си за влияние в Берлин. Германия от своя страна губи Гьоте-институт в Москва, докато мерките, които могат да имат пряка финансова цена за руската държава, засега са внесени като предложения в Брюксел. Преди дни подготвителите на пакета определиха пред Welt изгонването на отделни дипломати и закриването на Руския дом като недостатъчен отговор, а затварянето на консулството в Бон е единствената мярка, която надвърли този праг.

Мадрид приписва дезинформацията за Сеута на руски и израелски мрежи

🇪🇸📡 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че мрежи, свързани с Русия и Израел, са тиражирали неверни твърдения по време на масовото нахлуване на мигранти при Сеута в края на юли. В интервю за радио Cadena SER той се позова на анализ на Европейската служба за външна дейност: „След 30 и 31 юли се разпространиха слухове и дезинформация в социални мрежи, свързани с Русия и Израел, и с един ултрадесен интернационал, който винаги използва миграцията, за да напада Испания и Европа и да ги разделя.“ Според него Русия и Израел са използвали кризата, за да го атакуват заради позициите му по войните в Украйна и Газа.

Израелският външен министър Гидеон Саар отговори часове по-късно с публикация в X. Санчес „отново излъга, обвинявайки по изумителен начин Израел, че тиражира подвеждаща информация за събитията в Сеута“, написа Саар и определи твърдението като безочлива лъжа. Разпространяването на клеветнически измислици няма да отклони вниманието, добави той. Външното министерство на Израел, руското посолство в Мадрид и самата Европейска служба за външна дейност не отговориха на запитвания на Reuters.

Кризата, за която става дума, е безпрецедентна по мащаб. В нощта на 30 срещу 31 юли над 72 000 души влязоха в Сеута от Мароко – преобладаващо с плуване около вълноломите при Тарахал и Бензу, а част от тях с надуваеми средства и малки лодки. Анклавът заема едва 18 кв. км. Правителственият делегат в Сеута Мигел Анхел Перес Триано посочи официален брой от 72 жертви; Асоциация за правата на човека в Мароко говори за близо 130 жертви и десетки изчезнали. Огромната част от влезлите се върнаха или бяха върнати в Мароко в рамките на дни, но притокът не спря и през август: на 24 август мароканските сили разпръснаха ново струпване при Бени Ансар, а Рабат задържа 111 души на път към Сеута. Оценките за оставащите в анклава варират между 3500 и 10 000 в зависимост от източника. Мадрид отпусна още 168 млн. евро.

Непосредственият катализатор за движението е установен както от испанските, така и от мароканските власти. На 8 юли Върховният съд на Испания се произнесе, че т. нар. горещи връщания не се прилагат за пристигащите по море. В платформите това правно решение беше опростено и изкривено до твърдението, че Испания е отворила границата и всеки, който влезе с плуване, не може да бъде върнат. Видеа в TikTok, Instagram и WhatsApp представяха Сеута като лесно достъпна. Мароканското министерство на вътрешните работи посочи сред причините за вълната „тенденциозното използване на дигиталното пространство“ и „погрешните тълкувания на правни и административни данни“.

Три седмици преди изказването на Санчес групата за борба с дезинформацията 411 публикува свой анализ на около 4,5 млн. онлайн публикации. Според него акаунти, свързани с руската армия, представят случая като координирано „нападение“ и внушават съучастие на испанските власти. Като изходна точка е посочен „Рибар“ – руски мозъчен тръст, свързан с руското разузнаване, след което съдържанието се споделя през препредаващи акаунти от мрежата „Правда“, която пренася кремълски послания в десетки страни. Всички материали са възпроизведени на 7 езика и събират над 720 000 гледания за 6 часа на 1 август. Една част от публикациите включват ислямофобски и антисемитски конспиративни теории, допълват от 411.

Нед Мендес, водещ изследовател в групата, съпоставя случая с май 2021 г. Тогава 8000 души влязоха по същия маршрут: тогава неверните твърдения са се споделяли значително по-бавно. Той описва механизма като силно специализирана и организирана „информационна магистрала“, по която подбрано съдържание получава степен на усилване, недостъпна за останалото. Изводът на групата е, че структурата за споделяне е съществувала предварително и остава готова да бъде задействана при следващ граничен инцидент.

Израелската част от обвинението стъпва на друго. Анализът на службата не е публикуван и съдържанието е известно само от думите на Санчес. Самата служба не го коментира. Докладът на 411 не приписва участие на израелски мрежи. Напротив, той отчита антисемитски конспиративни теории в споделяното съдържание – т.е. твърдения, насочени срещу Израел.

Правителството говори по темата от седмица. На 28 август министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес приписа кризата на безпрецедентното споделяне на лъжи и слухове в социалните мрежи и посочи поименно собственика на X Илон Мъск сред „ултраконсервативните мега-инфлуенсъри“, наред с „руските мрежи за дезинформация“ и „реакционния интернационал“. По данни на ведомството му над половината от публикациите за Сеута в X през първите дни идват от територията на САЩ.

Санчес изрично изключи участие на Мароко. „Няма никаква информация, която да сочи Мароко“, заяви той, позовавайки се на силите за сигурност, Националния разузнавателен център (CNI) и партньорските служби. Публикувани сведения за оценки на испанските служби обаче сочат по-различна картина. Според доклади на разузнаването, цитирани от The Objective и La Tercera, Рабат не е планирал вълната, но я е допуснал и се е възползвал от нея, а наблюдението от мароканска страна е било сведено до минимум заради празника на Трона. Гвардейци, разположени на кея Тарахал, описват мароканската жандармерия като бездействаща, докато стотици хора преминават покрай нея.

Спор има и около предварителните предупреждения. Центърът за разузнаване на въоръжените сили (Cifas) е изпратил 3 дни преди събитието бележка, в която опит за масово преминаване на празника на Трона бил определен като силно вероятен. По данни на ABC гражданската служба е съобщила на 29 юли и за 180 000 души, заявили намерение да влязат. Министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка отрича да е получаван такъв доклад.

Разликата между обвинението срещу Русия и това срещу Израел не е толкова в тежестта на твърденията, колкото в степента, в която те могат да бъдат независимо проверени. За руската следа има наличен анализ с назовани канали, измерена аудитория и датиран пик на споделянето. За израелската има позоваване на предполагаем документ, който – ако такъв изобщо съществува – никой извън кабинета не е виждал. Когато двете обвинения се поднасят с еднаква категоричност, има риск недоказаната част да подкопае доверието в тази, за която има публично достъпни и проверени данни – именно тази, върху която Санчез иска отговор от Европа.

Тази рамка има и вътрешна политическа функция. Тя измества фокуса от самото преминаване и реакцията на кабинета към външната намеса в момент, когато Испания понася последиците и вътре в ЕС: Италия спря шенгенския режим с нея от 31 юли, Франция засили проверките по сухопътната граница и 22 страни-членки подписаха общо писмо в подкрепа на позицията на премиера Джорджа Мелони. Двете обяснения обаче не се изключват. Съдебното решение от 8 юли, изкривено в онлайн публикации, реално е задвижило десетки хиляди души, а руските акаунти усилиха разказа за „щурм“. Едновременно с това охраната от мароканска страна беше разредена и предупреждението от 29 юли не доведе до действие. Информационният ефект и провалът на границата следователно не са взаимно изключващи се версии, а различни измерения на едно и също събитие.

Самоделни ракети удариха високоволтова подстанция в Бранденбург

🇩🇪⚡ Самоделни ракети с взривен заряд поразиха на няколко пъти подстанция на мрежовия оператор 50Hertz при Турнов-Прайлак в югоизточен Бранденбург днес сутринта. Разследващите органи гледат случая като опит за атентат с цел предизвикване на мащабен срив на електрозахранването в района, а извършителят остава неизвестен. Използваното средство отличава атаката от досегашния почерк на посегателствата срещу германската електропреносна мрежа: ракетите са изстреляни отвън и не изискват проникване в обекта.

Обектът се намира в община Турнов-Прайлак, окръг Шпрее-Найсе, на няколко километра от границата със Саксония, сред полета и залесени площи в бивш въгледобивен район. Сигналът е подаден около 8 часа. На място пристигат сапьори, които откриват и обезвреждат още взривни и запалителни устройства. Изявление на полицията уточнява, че става дума за самоделни ракетни конструкции с експлозивен заряд, една част от които така и не са били изстреляни. „Осигуряват се следи. Обезвредители са на място“, съобщи полицията в Котбус, и добави, че за населението няма опасност. Комуникацията по случая беше поета от президиума в Потсдам, а разследването премина към криминалната полиция на провинция Бранденбург. Министерството на вътрешните работи на провинцията се позова на продължаващи действия и не предостави подробности. Вестник Märkische Allgemeine Zeitung разполага със снимка на ракета с вероятно самоделна конструкция.

50Hertz потвърди повреди по електропроводи и кратко прекъсване на услугата, след което линиите са били върнати в експлоатация; общото електрозахранване не е засегнато. Операторът съобщи, че работи в тясна координация с разследващите органи, които от своя страна призоваха гражданите да докладват в случай на други подобни наблюдения в района. LEAG, операторът на съседната лигнитна централа „Йеншвалде“, съобщи, че няма пострадали. Производството в централата не беше прекъснато, а евакуация на населени места не се наложи. По първоначални данни срив в електрозахранването на района не е настъпил.

Ударът е бил насочен не към самата централа, а към възела, по който произведената електрическа енергия постъпва в мрежата. „Йеншвалде“ подава произведеното по въздушни електропроводи към подстанция при Прайлак и оттам към 380 kV мрежа; централата осигурява и около 50% от топлоснабдяването в Котбус. Два от блоковете ѝ бяха окончателно затоврени на 31 март 2024 г. Последните два трябва да бъдат изведени от експлоатация на 31 декември 2028 г.

Подстанцията не е част от инфраструктурата на самата централа и не следва нейния график за извеждане от експлоатация. От Прайлак тръгва 380 kV електропровод, дълъг около 120 км, до подстанция Щроймен в Саксония, пуснат в експлоатация през 1987 г. и в момента частично преместван заради повишаването на подпочвените води в бившия въглищен разрез Грайфенхайн. Възелът събира и разпределя потоците между две провинции; след спирането на лигнитните блокове към края на 2028 г. той ще продължи да изпълнява същата функция за електроенергия, идваща от други източници. В този смисъл изборът на цел е технически по-прецизен от удар по самата централа: именно във възела евентуалната загуба на преносен капацитет да се разпространи извън един конкретен производствен обект.

Германия има 4 оператора на преносни мрежи, а този възел се намира в зоната на 50Hertz. Дружеството стопанисва около 10 200 км електропроводи на 220 и 380 kV в източната част на страната и около Хамбург. Мрежата обхваща 30% от територията и населението на Германия. Мажоритарен собственик е белгийската Elia с 80%, а останалия дял държи държавната банка KfW. Лужица е и районът, в който германският отказ от въглищата протича в най-концентриран вид, така че местните трасета едновременно пренасят последната лигнитна енергия и поемат потоците, които постепенно я заменят.

Водеща новина в случая обаче е средството за поразяване, а не целта. Палежът изисква физически достъп до кабела: нападателят трябва първо да стигне до него и да го оголи. Огради, видеокамери за наблюдение и охранителни обходи – всичко това изгражда защитата на тези обекти, като е замислено точно срещу този сценарий – човек, който трябва физически да проникне в съоръжението. Ракета, изстреляна от точка извън обекта, не преодолява оградата и охраната, а ги заобикаля. Именно тази граница е премината тази сутрин.

Разликата от повреден електропровод до изгорял трансформатор може да се измерва в години. Всяка една подстанция съдържа шини и разпределителна апаратура, но едни от критичните ѝ компоненти са силовите трансформатори, които преобразуват напрежението между отделните нива. Повреден електропровод може да бъде възстановен за часове или дни, както стана в Прайлак. Изгорял трансформатор от този клас обаче не може просто да бъде заменен със складова наличност. По отраслови данни доставката на голям силов трансформатор за подстанция отнема между 80 и 210 седмици. Средният срок е нараснал от 50 седмици през 2021 г. до около 120 седмици през 2024 г. Недостигът се очаква да продължи до края на годината, тъй като търсенето, породено от разширяването на преносните мрежи и изграждането на нови центрове за данни, изпреварва производствения капацитет. Към това се прибавя и вълна от подмени заради възрастта на оборудването: проектният живот на такава машина е около 40 години, а огромна част от европейския парк вече достига този предел. Разширението на завода на Siemens Energy в Нюрнберг, оценявано на около 220 млн. евро, ще влезе в експлоатация едва през 2028 г.

Оттук идва и мащабът на предотвратените последици. При поражение на ключово оборудване мащабният срив, за който говорят разследващи, не би се изчерпал с 4-дневно прекъсване, а може да означава месеци с намалена способност за пренос в целия район. Резултатът от 1 септември обаче показва и цената, която се плаща за дистанцията. Подстанцията е улучена многократно, но щетите се изчерпват с повредени линии и кратко прекъсване, а част от боеприпасите изобщо не са били изстреляни. Самоделната ракета позволява дистанционно поразяване на обект, до който нападателят не може или не желае да се приближи, но в такъв случай не е успяла да достави достатъчно надеждно заряд там, където поражението би било трайно.

Посегателствата срещу германската енергийна инфраструктура не са нито нови, нито редки. През 2024 г. в страната са документирани 176 нападения срещу енергийни дружества. Само през периода 2024-2025 г. за провинция Северен Рейн-Вестфалия са отчетени 375 политически мотивирани посегателства на енергийни обекти. Изпълнителният директор на E.ON Леонхард Бирнбаум заяви на браншовия конгрес през 2026 г., че „имаше цяла поредица посегателства, които не стигнаха до пресата“. По отношение на общата готовност на дружеството той призна: „Все още не сме достатъчно добри.“

Случаят с най-тежките последствия е подробно документиран. На 3 януари 2026 г. около 6:00 ч. сутринта неизвестни извършители подпалиха кабелен мост над канала Телтов, близо до ТЕЦ-а в берлинския район Лихтерфелде. Изгоряха 5 кабела от 110 kV и 10 кабела със средно напрежение. Без ток и парно в разгара на зимата останаха около 45 000 домакинства, т.е. близо 100 000 души, и над 2200 фирми в югозападния край на града. Възстановяването отне 4 денонощия и приключи на 7 януари в 14:10 ч. – най-дългото прекъсване на електричеството в Берлин от края на войната през 1945 г.

Тогава в Indymedia се появи писмо, в което отговорност за атаката бе поета от името на лявоекстремистката „Vulkangruppe“, прилагайки аргументите си против въглищата. Няколко дни по-късно група, представяща се за първоначалната „Vulkangruppe“, се разграничи от действието, извършено под нейното име. На 6 януари разследването бе поето от Федералната прокуратура заради подозрения в терористична дейност. Обявена беше награда до 1 млн. евро за сведения, водещи до установяване на извършителите; срокът ѝ изтече на 23 февруари 2026 г. без решаващи данни. Към момента по случая няма нито задържани, нито обиски.

Досегашният отговор е изграден основно около защитата на периметъра. След атаката през януари Берлин обяви 200 млн. евро за 5 години за техническа защита на мрежата и 10-15 млн. евро годишно за сдобиване с допълнителни средства за видеонаблюдение. Над 70 подстанции получиха огради с бодлива тел, високи 2,40 метра и с обща дължина 20 км. Към тях бяха добавени над 200 камери с видеоанализ и 130 служители за охрана, а част от обектите се наблюдават денонощно. Сенаторът по въпроси на енергетиката Франциска Гифай определи мярката като „защитен стандарт, какъвто няма никъде другаде в Германия“.

Случаят в Берлин ускори законодателната реакция. На 29 януари 2026 г. Бундестагът прие рамковия закон за критичната инфраструктура, с който за първи път се въвеждат междусекторни минимални изисквания за физическата защита на критичните обекти и задължение операторите да изготвят планове за устойчивост. Бундесратът го одобри на 6 март, а по-късно същия месец влезе в сила. Изискванията, които кодифицира, се отнасят до защитата на периметъра, аварийната готовност и резервното захранване. Цената на моделa се превърна в политически въпрос: на същия конгрес Рихард Хубер от Netze BW пресметна, че усилията за обезопасяване на 330 подстанции ще натовари мрежовите такси.

Прайлак показва и пределите на този модел. Ударът от разстояние остава извън непосредствения обхват на подобна защита: той не поразява периметъра и не разчита на липсата на резервно захранване, а на удар по по оборудването зад него.

Въпросът кой стои зад нападението остава без ясен отговор. Профилът на целта съвпада с този от януари: и двата обекта обслужват производство на електрическа енергия от изкопаемо гориво, а Прайлак въвежда в мрежата електричеството, произведено от действащите лигнитни блокове. По този признак случаят попада в същия клас цели, към който насочваше аргументацията срещу въглищава в писмото от януари.

Използваното средство обаче сочи в друга посока. Палежът на кабели е техника с ниска бариера за изпълнение и дълга история в лявоекстремистката практика в Германия. Изработването и изстрелването на ракети с взривен заряд предполага наличие на работилница, изпитания и умения за боравене с взривни вещества. Това е техническа подготовка от друг порядък, която вероятно изисква седмици работа и не се вписва в досегашния почерк на групите, действали срещу германската електропреносна мрежа.

Затова съвпадението в избора на цел не е достатъчно, за да се посочи извършител. Има и втора версия със своя документална основа: през декември 2024 г. Федералната прокуратура повдигна обвинение на трима души с второ руско гражданство пред сената по държавна сигурност на Върховния областен съд в Мюнхен. Според него основният подсъдим е обсъждал с офицер от руското разузнаване извършването на взривове и палежи срещу военна и промишлена инфраструктура в Германия с цел да бъде подкопана подкрепата за Украйна. Той е заснемал и набелязани обекти, сред които жп съоръжение в Горен Пфалц и военни бази на САЩ в страната.

Кремълски съветник посочи британските заводи за дронове като възможна цел

🇷🇺⚔️🇬🇧 Британски предприятия, които произвеждат дронове и компоненти за крилати ракети, могат да бъдат атакувани „не от Русия, а от неизвестни извършители“. Намекът за такива нападения отправи Андрей Фьодоров – бивш заместник-министър на външните работи на Руската федерация и настоящ съветник на президента Владимир Путин – в предаването Newsnight на BBC на 24 август. Думите му прозвучаха часове след като Лондон разреши споделянето на секретни данни за британските части от крилатата ракета Storm Shadow, за да подпомогне производството ѝ в Украйна.

„Нещо може да се случи с предприятия, със заводи, които произвеждат дронове за Украйна“, предположи Фьодоров в разговор с водещия Адам Флеминг. Попитан дали Кремъл изключва действия срещу британски оръжейни производители, той отговори, че не е изключено да има „полувоенни“ действия срещу тях. При последвалите въпроси посочи конкретно производството на дронове и компоненти за Storm Shadow. Според него Путин е подложен на „много сериозен политически и обществен натиск“ да предприеме мерки срещу Обединеното кралство. Относно международното право Фьодоров бе лаконичен: „Откровено казано, кого го е грижа днес за международното право?“

Използваният от него израз не се ограничава до пожар или взрив. Попитан какво конкретно има предвид, Федоров говори за посегателство срещу „конкретно предприятие или система“, което допуска физическа атака срещу производствена линия, но и намеса в мрежите, които я управляват.

Фьодоров не заема държавна длъжност, а Кремъл не потвърди думите му. Изявлението беше направено в британско студио, пред британска аудитория и от човек, от когото руската държава впоследствие може да се разграничи. Възможно е това да представлява единствено реторичен натиск: Фьодоров няма достъп до оперативните решения, а подобни предупреждения от полуофициални руски служители се появяват често, без непременно да бъдат последвани от действия. Описаният от него сценарий обаче наподобява модел, вече установен в британски съдебни производства.

Поводът е решение, обявено по-рано на същия ден в Киев. В Деня на независимостта на Украйна по време на първата си визита в чужбина като премиер, Анди Бърнам съобщи, че разрешава на MBDA да предостави класифицирана информация за британските компоненти на SCALP – френското название на същата ракета. Целта е Франция и Украйна да изградят производствена линия за нейното сглобяване. Решението се базира на лиценза, обявен от президента Еманюел Макрон на 13 юли, който позволява на Украйна да произвежда SCALP, зенитни ракети Aster 30 и планиращи бомби AASM.

Британското решение премахва ограничението върху споделянето на секретни данни, но не и препятствия от индустриална гледна точка. Storm Shadow е крилата ракета с публично деклариран обсег около 290 км и тандемна бойна глава, проектирана за проникване в укрепени и вкопани цели. Производството ѝ изисква малогабаритен турбореактивен двигател, инерциална система за насочване с корекция според релефа и образна инфрачервена система за автоматично разпознаване на целта в крайния участък от полета. Киев трябва да изгради това производство в условия не ежедневни руски атаки. Допълнително ограничение е носителят: наличните ракети се изстрелват от адаптирани щурмови самолети Су-24М, които отдавна не се произвеждат и са останали в ограничен брой.

За Киев стратегическият смисъл на това производство е по-голямата независимост. Готовите ракети биват доставени от британските и френските складове, а всяка партида зависи от отделно политическо решение. Собствената производствена линия има за цел да намали както зависимостта от чуждестранни запаси, така и нуждата от външно разрешение за всяка доставка. Обсегът обаче се запазва без промяна: с около 290 км Storm Shadow може да достига тилови летища и складове в окупираните територии и пограничните области на Руската федерация, но не и заводите по Волга и Урал. За по-далечни цели Украйна разчита преди всичко на своята крилата ракета „Фламинго“ и далекобойните си ударни дронове.

Заплахата има и потенциално конкретен адрес в Източна Англия. През февруари компания Ukrspecsystems откри производствена площадка в Милдънхол, графство Съфолк. Проектът предвижда инвестиция от 200 милиона паунда, завод с площ 11 000 кв. метра, до 500 работни места и полигон за изпитания и обучение в Елмсет. В Милдънхол се произвеждат разузнавателни дронове Shark и PD-2, а обявеният капацитет достига 1000 дрона от различни видове месечно. Няколко месеца по-рано, през ноември 2025 г., министерствата на отбраната на двете страни сключиха договор за лиценз за Octopus – евтин дрон-прехващач с електрическо задвижване, предназначен да сваля ударните „Шахед“ и „Геран“. Обявената цел е производство от порядъка на 2000 дрона месечно.

Британското участие в производствената верига на украински дронове не се изчерпва с едно предприятие. Лицензът за Octopus беше подписан в рамките на 100-годишното партньорство между Лондон и Киев от 16 януари 2025 г. и промени характера на британския принос. Той вече не се ограничава до готова техника от складове: на британска територия серийно се произвеждат системи, предназначени да постъпят директно в украинската ПВО.

Директен руски ракетен удар по такива площадки би означавал прекрачване на прага към открит военен сблъсък с НАТО. Те обаче могат да бъдат уязвими по друг начин. Става дума за промишлени халета, които често се охраняват като граждански обекти и са разположени близо до складове, подстанции и паркинги. За предизвикването на сериозен пожар не е нужна мащабна военна операция, а сравнително малка група за саботажи.

Подобен пожар вече е имало. На 20 март 2024 г. изгоряха складови помещения в Лейтън, Източен Лондон, използвани от украински предприемач за съхраняване на помощи и терминали Starlink, предназначени за Украйна. Щетите бяха оценени на около 1 млн. паунда. В гасенето на пожара бяха въвлечени 60 огнеборци. Последва съдебно дело, в хода на което беше установено, че организаторът Дилън Ърл е получавал задачи от акаунт в Telegram, свързан с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, като е действал в интерес на руското военно разузнаване. Ърл и Джейк Рийвс се превърнаха в първите лица, подведени към наказателна отговорност по силата на Закона за националната сигурност от 2023 г. Рийвс получи присъда от 12 години лишаване от свобода. Същият акаунт, известен като Privet Bot, е използван за подстрекаване към палежи и насилие и в други европейски държави.

Директорът на МИ5 Кен Маккалъм предупреди, че този механизъм става все по-рутинен, като британските служби често разкриват опити на чужди държави да възлагат наблюдение, саботаж, палежи или физическо насилие на британска територия. За посредници и изпълнители се използват хора от престъпните среди – от трафиканти на наркотици до дребни криминално проявени лица. При такава схема извършителят няма видима връзка с поръчалата операцията държава, а доказването ѝ може да отнеме месеци разследване.

Официалната руска реакция дойде отделно и беше насочена към друга категория обекти. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи британското решение като „изключително негативно“, заяви, че Лондон „участва в тази война на страната на киевския режим“, и добави, че руските въоръжени сили систематично събират данни за координатите на производствените площадки. По контекста на изявлението става дума за бъдещи ракетни производства в Украйна. Заплахата срещу обекти на британска територия остана изцяло в изказването на Фьодоров, което отговаря на установената руска практика.

Бърнам отговори на обвинението, че страната му подкладжда войната, с въпроса: „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ Той заяви, че ще продължи да подкрепя Киев въпреки „възмутителните заплахи“ от Русия.

Досегашните руски операции в Западна Европа бяха насочени основно към логистиката на военната помощ – складове, транспортни компании и товари по пътя към фронта. Обекти от ранга на Милдънхол изместват веригата една стъпка назад – към производството, което вече се извършва на територията на Обединеното кралство. Така се разширява и кръгът на потенциалните цели.

Ако моделът от Лейтън се повтори, първоначално инцидентът вероятно няма да изглежда като операция от руска страна. Той може да бъде възприет като обикновен пожар в промишлена сграда, чиято връзка да бъде установена чак месеци по-късно – след продължително разследване.

Анализ: Х-101 край Тарнава-Колония и доказателствата за умисъл

🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24. 

„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.

Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.

Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.

Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.

Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.

Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.

Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.

Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.

Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.

Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.

Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.

Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.

Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.

Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.

Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.

Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.

Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.

Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.

Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.

Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.

Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.

Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.

През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.

Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.

Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.

Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.

Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.

Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.

Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.

Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.

Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.

Руското разузнаване е следило основателя на баварска фирма за бойни дронове

🇩🇪🕵️🇷🇺 Двама души, вербувани онлайн с нулева подготовка в специалните служби, са наблюдавали от декември 2025 до март 2026 г. Щефан Туман, основател и управител на Donaustahl, баварска фирма за дронове, която доставя разузнавателни и ударни единици на украинската армия.

Федералното ведомство за защита на конституцията тълкува проследяването като подготовка на убийство. Случаят беше изложен на 5 август седмичникът Die Zeit въз основа на материали на разследващите органи и служители по сигурността. Арестът на двойката е извършен през март – в Северен Рейн-Вестфалия и Испания.

Donaustahl е малко предприятие с профил, който Москва има основание да следи. Туман го основава през 2019 г. без опит в безпилотните технологии; седалището е в Хутхурм, окръг Пасау, а щатът от трима души е нараснал до около дузина специалисти. Пътят на компанията минава през търговия с изведени от употреба армейски запаси и снабдяване на украински части, преди да стигне до собствено изделие. MAUS е модулен квадрокоптер, чиито първи образци се раждат през 2023 г. заедно с украински партньор и са произведени от дърво, за да поевтинеят; апаратът носи до 2,7 кг полезен товар в обсег от 5-7 км, разполага с камери с висока разделителна способност за нощна работа и изпълнява както задачи за наблюдение, така и ударни мисии. През юли 2024 г. германското стопанско министерство разреши производството и износа, а първите машини заминаха за украинския полк Kraken.

Оттам нататък предприятието слезе едно ниво по-надолу във веригата. От 2025 г. то произвежда собствени полетни контролери и регулатори на оборотите за FPV дронове, чиито бройки вече се мерят в шестцифрени числа, и обяви, че изнасянето на критичната електроника към Китай е приключило. Самият Туман изгради публичния си профил в платформата X, където говори открито срещу Русия; още през юли 2024 г. изданието VDI Nachrichten го описа като предприемач, търсещ успеха паралелно както в социалните мрежи, така и при обрата на германската политика в отбраната.

Следенето започва в Щраскирхен, градчето в Долна Бавария, където той живее. През декември 2025 г. мъж, определен в разследването като Сергей Н., се доближава до жилището му, заснема с телефона си входа на сградата и табелата с имената на живущите. Германските ведомства вече са били нащрек: чужда агенция на партньорска държава ги е предупредила, че Туман е изложен на повишена опасност. Баварската полиция задържа Сергей Н. и изземва мобилните му телефони, но не успява да извлече данните от тях в рамките на срока за задържане и го освобождава.

Извличането идва по-късно и променя картината. Разследващите установяват, че Сергей Н. е поддържал връзка с руското разузнаване и се е опитал да проследи бащата на Туман, за да установи къде се намира синът. Дотогава обаче той вече е напуснал Германия със семейството си и се е установил в Испания. Die Zeit посочва, че наблюдението е продължено от Ала С. – румънска гражданка, жител на провинция Северен Рейн-Вестфалия. През март 2026 г. федералната прокуратура задържа и двамата, Сергей Н. в Испания, Ала С. в Германия, по подозрение в агентурна дейност за чуждо разузнаване.

Профилът на задържаните е характерният за начина, по който Москва работи в Европа от три години насам. Сергей Н. е украински гражданин, зидар от Харков без каквато и да е връзка със специални служби; Ала С. също няма подготовка. Германските служби наричат такива хора агенти за еднократна употреба: набирани през социалните мрежи срещу заплащане, за да следят или да извършат диверсия, при пълно съзнание на възложителя, че ще бъдат разкрити. Ведомството за защита на конституцията работи и в обратната посока. През първите дни на август местната служба в Бремен изкара за две седмици предупреждение по големите билбордове в Бремен и Бремерхафен, две пристанищни средища с авиокосмическа промишленост, които заради ролята си на логистичен възел на НАТО минават за изложени на особен риск. Според прокуратурата самото посегателство е щяло да бъде извършено от други хора.

Оценката на службите и обвинението обаче не съвпадат. Следственият съдия във Федералния върховен съд не вписа в заповедта за арест подготовката на убийство и двамата са разследвани единствено за агентурна дейност. Разликата не е във фактите, а доказателствата за тях: наблюдението, снимките и връзката с руски агент се документират с телефони и движение, а замисълът за убийство изисква следа от самата поръчка. Именно там наказателното производство изостава от аналитичната преценка.

Туман днес живее под лична охрана, защото степента на опасност за него се преценява като много висока. Публично той не смекчи позицията си. „Русия не иска мир. Тя иска унищожението на Запада“, написа той в LinkedIn. Пред същата аудитория обясни, че присъствието на публични прояви е станало прекалено рисково и „по определени причини“ засега не може да участва в тях. Федералният вътрешен министър Александер Добринт получава редовни доклади по случая, който в Берлин се води чувствителен за националната сигурност.

Веригата, в която случаят се вписва, е добре документирана и започва две години по-рано. През юли 2024 г. CNN разкри, че американското и германското разузнаване са осуетили руски заговор за убийството на Армин Папергер, изпълнителен директор на Rheinmetall, най-големия производител на бронирана техника и боеприпаси за Украйна. Според западни служители тогава замисълът е бил най-напредналият от поредица руски планове срещу ръководители на европейската военна промишленост, а Папергер получи засилена охрана. С други думи, мишената не е нова, ново е само нейното мащабиране надолу: този път ударът е бил насочен към предприятие с дузина служители.

Между двата случая стои трети, потвърден от самата федерална прокуратура. На 29 април тя обяви ареста в Берлин на Сергей К. – гражданин на Казахстан, за когото следственият съдия издаде заповед на 23 април. По обвинението той поддържа непрекъсната връзка с руска разузнавателна служба най-късно от май 2025 г. и предава сведения за германската военна помощ за Украйна и отбранителната промишленост, при това с изричен интерес към компаниите, разработващи дронове и роботизирана техника. Освен това е препращал снимки на обществени сгради в Берлин и на военни колони по магистралите, включително колона на друга страна от НАТО, посочвал е подходящи цели за диверсия и е предлагал да набере хора за екип по саботаж и шпионаж.

През юни веригата стигна до взривно вещество. В началото на месеца сръбските специални части спряха при Суботица, на границата с Унгария, камион с подготвени скривалища, а в багажа на пътуващите откриха взривно устройство; двамата мъже са в ареста от 12 юни. Висшата прокуратура в града потвърди, че срещу тях е започнало разследване за неправомерно производство, притежание и търговия с оръжие и взривни материали в съучастие, а на 9 юли арестът им беше продължено до 10 август. Според Bild те също са агенти за еднократна употреба, работили за Кремъл, а Die Welt посочва Бавария като място на планираната атака; арестът е станал възможен благодарение на сведения от приятелски служби, сред които германските. По телефоните им следователите откриха контакти с представители на руското разузнаване.

Разследващите органи смятат освен това, че поне още едно германско предприятие е под наблюдение. Баварското средоточие не е случайно: освен Donaustahl, там са и Quantum Systems, и Helsing, две от европейските компании, които промениха украинското въздушно разузнаване и удари.

Прецедент, показателен за това докъде Москва е готова да стигне на германска земя, стои от 2019 г. На 23 август Зелимхан Хангошвили, чеченски полеви командир и грузински гражданин, беше застрелян посред бял ден в берлинския Малък Тиргартен. През декември 2021 г. берлинският съд осъди изпълнителя Вадим Красиков на доживотен затвор, като прие тезата на прокуратурата, че става дума за държавна поръчка за убийство на германска земя; през август 2024 г. Красиков се прибра в Русия при най-голямата размяна на затворници между Москва и Запада. Разликата с днешния случай е в занаята: тогава работеше офицер от специално подразделение, сега пред жилището на Туман стои зидар с телефон.

Причината немската промишленост да се окаже мишена е видима публично и продължава да расте. На 4 август тази година, при посещение в завода на KNDS в Касел, министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че самоходната гаубица RCH 155 „се посреща с голямо одобрение в Украйна“, с което за първи път висш германски представител даде да се разбере, че машините вече са там. Дотогава Берлин официално потвърждаваше само обучението на украински военнослужещи в Германия. Договорът на KNDS с Киев от 2024 г. е за 54 системи, а особеността на RCH 155 е стрелбата в движение, която я прави много по-трудна цел за контрабатарейния огън и дроновете.

Литва откри трети тунел от Беларус под граничната ограда за две седмици

🇱🇹🚧🇧🇾 Недовършен подземен проход, прокопан от беларуска страна под физическата бариера, беше открит при село Латежерис в община Друскининкай от служители на заставата „Кабеляй“, съобщава Държавната служба за охрана на границата (VSAT) на Литва. Изкопът навлиза около 4 метра навътре в територията на страната на дълбочина близо 1,5 метра, укрепен е с трупи и дъски, а входът откъм Беларус е бил прикрит с маскировъчно платнище. Изходът на литовска територия така и не е пробит, затова никой не е успял да мине по него. След процесуалните действия граничарите го засипаха, а окръжната прокуратура на Каунас образува досъдебно производство.

Това е 12-ият регистриран опит за подземно пресичане на границата към Литва от началото на годината и третият тунел, който Варенският граничен отряд намира за по-малко от две седмици. На 23 юли служители на същата застава засякоха по вибрациите в почвата прокопаване край село Пиешчяй във Варенски район: коридор с диаметър около метър, дълъг около пет метра. Три дни по-късно застава „Капчямиестис“ откри в Лаздийски район, край брега на безименен поток и на 9,5 метра от бариерата, недовършена конструкция от около 11 метра с изоставени на място трупи, кофи и прясно изкопан пясък.

Нито един от трите не е бил довършен. Заедно обаче обясняват защо изобщо се копае. Оградата, под която минават, стои от края на август 2022 г.: 502 км мрежа и бодлива тел по граница, дълга 679 км. Тогавашният премиер Ингрида Шимоните обясни при завършването, че преграда по цялото протежение е невъзможна от фактическа гледна точка, защото линията пресича езера, реки и блата, както и че останалото ще се покрива с наблюдение. От март 2023 г. Вилнюс обявява, че цялата граница е под сензорен контрол. Резултатът личи от цифрите: през 2025 г. литовските власти спряха над 1600 души, опитали се да навлязат незаконно откъм Беларус, а от началото на 2026 г. до средата на юли числото е 929. От избухването на миграционната криза, предизвикана от режима на беларуския президент Александър Лукашенко през 2021 г. насам общият сбор е около 25 500.

Спадащият поток обаче не означава спаднал натиск, а сменен метод. Затворената повърхност оставя само едно направление, а хоризонталната бариера няма как да го покрие: тя пази земята, не онова, което става на метър и половина под нея. Подземните проходи не са белег за пробита ограда, а за ограда, достатъчно ефективна, за да принуди организаторите към много по-бавен и много по-скъп метод. Досега нито един от 12 опита не е стигнал до изход в литовска територия.

Началникът на VSAT Рустамас Любаевас поставя отговорността отвъд самите копачи. Според него властите в Беларус или си затварят очите, или помагат активно за реализиране на плана: трупите и дъските, с които се укрепват сводовете, не биха стигнали до граничната ивица без съдействието на държавната гранична служба. Любаевас говори за десетки места по линията, където подобни изкопи биха могли да съществуват.

Полската граница показва мащаба, до който литовската още не е стигнала. През 2025 г. местната гранична охрана откри 4 тунела в Подляско войводство, а намереният край Наревка през декември беше действащ: висок около 1,5 метра, с вход на около 50 метра навътре в Беларус и изход на 10 метра навътре в Полша. По данни от електронното наблюдение там са минали около 180 души, включително афганистанци, пакистанци, индийци, непалци и бангладешци; 130 бяха задържани почти веднага, а броени дни по-късно – още 9 други. Заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек тълкува подобна находка като признание за високата ефективност на охраната: „Копаенето на тези тунели означава, че ефективността ни в спирането на миграцията е толкова висока, че беше решено да се докарат специалисти от Близкия изток, които да ги копаят.“ Ръководителят на полското вътрешно министерство Марчин Кервински уточни, че в прокопаването участват мигранти от Кюрдистан, но отговорността носят беларуските власти.

Литва пристъпва към поръчка на специализирана апаратура за откриване на подземни кухини, с която бяха намерени последните тунели. Тя беше донесена от служители на подляската секция на граничната служба на Полша, които участваха в разкопаването; министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас обяви след изпитанието, че страната ще я купи. „Работи, намери онзи тунел“, каза той. Апаратурата предстои да бъде предадена на граничните застави.

Копаенето е само един от няколко фронта по литовско-беларуската граница. От 2023 г. Вилнюс затвори 4 от 6 пропускателни пункта. През октомври 2025 г. контрабандни балони, пускани от територията на Беларус, наложиха да бъдат спрени полетите на Вилнюското летище цели пет пъти в рамките на месец, като в една нощ бяха засечени 66 летящи обекта, и правителството затвори и останалите два пункта. Засегнати бяха над 30 000 пътници и над 200 полета; пунктовете заработиха отново в средата на ноември. Лукашенко отвърна със заплахата, че може да спре сътрудничеството с Брюксел по миграционните въпроси.

Съседна Латвия се намира в още по-изострено положение. На 31 юли 2026 г. Рига затвори „Патерниеки“, единствения останал действащ пункт с Беларус, след като „Силене“ спря работа още през 2023 г. заради миграционния натиск. Обявената причина е техническа: отказ на информационните системи на пункта, заради който граничният контрол станал временно невъзможен. Латвийският център за реагиране при киберинциденти Cert.lv заяви, че няма признаци за външна намеса в тези системи. Три дни по-късно камионите пред пункта продължаваха да чакат.

Успоредно с това Литва изтегля навътре в страната онова, което не бива да стои по границата. Държавните стратегически запаси от храна, гориво и други критични материали се преместват в централните райони: към април 2026 г. 60% от складираното в крайграничните бази вече е изнесено, според Ауримас Гущюс от бюрото за планиране на отговорната агенция. След като бъдат построени две нови съоръжения в северна и централна Литва резервите за гражданска защита към Департамента за пожарна безопасност и спасяване ще бъдат преместени през 2027 г.. Едната, с площ близо 2000 кв. метра, се строи до летището в Шяуляй по договор за 2,3 млн. евро от края на февруари и трябва да е готова до лятото на 2027 г.

12 изкопа за 7 месеца, изнесени складове и затворени пунктове – всичко това описва една и съща граница, но не и задължително един и същ замисъл: подземните маршрути са дело на трафикантски мрежи, а самото изтегляне на запасите е военно планиране за сценарий на конфликт. Свързва ги географията и допускането, което Вилнюс вече прави съвсем открито: че линията с Беларус ще остане под натиск с различни средства, а всяко затваряне на един път отваря търсене на друг. Прокопаването е най-бавният и трудоемък от всички пътища и досега най-безрезултатният. Ако някой от следващите изкопи излезе от литовска страна, това ще е първият знак, че съотношението между бариерата и лопатата се е обърнало.

Иран праща предполагаеми агенти в Британия през лодките в Ламанша

🇬🇧🌊🇮🇷 Британските служби са задържали няколко души с предполагаеми връзки с разузнаването на Ислямска република Иран сред мигрантите, пресекли Ламанша с малки лодки. В същото време част от каналите за трафик на хора от Близкия изток до френския бряг се направляват от Революционната гвардия (IRGC).

Това сочи разследване на британския вестник The Telegraph, публикувано на 24 юли, което се позовава на анонимни ирански официални лица, трафиканти и анализатори по сигурността. Задържаните заподозрени са свързани с Министерство на разузнаването и сигурността (MOIS) на Техеран – основната задгранична разузнавателна служба на режима.

В ядрото на описаната схема стои „Звено 700“ – логистичното и контрабандно рамо на специалните сили „Ал-Кудс“ (външното крило на IRGC), което попада под британски санкции още през 2024 г. заради действия, които имат за цел да дестабилизират Обединеното кралство. По думите на трафиканти Техеран е помагал на мигранти от лагерите около Кале да стигнат до Англия срещу обещание за „услуга“, след като се установят.

„Повечето от тези хора бягат от бедността и са готови на всичко срещу по-евтино пътуване“, обяснява един от контрабандистите. Двама източници, запознати с маршрутите към Европа, твърдят, че части от мрежата се контролират пряко от иранската държава: „някои отсечки всъщност са собственост на правителството“, а контролът върху даден маршрут означава, че „можеш да правиш каквото си поискаш“.

Тези трасета обаче не са изградени заради мигрантската вълна. Първоначално те са прокарани за пренос на оръжие, пари и оръжия за подкрепяните от Иран групировки в Близкия изток. Едва по-късно са насочени към трафика на хора към Европа и Британия. Оттук произтича характерната импровизация в схемата. Един от трафикантите я описва с поразителна простота: посредник – който понякога сам не подозира, че работи за Иран – заговаря човек, чакащ в парк в Кале или Дюнкерк, и за по-малко от седмица го качва на лодка към Лондон. Тъкмо тази стихийност, а не добре смазана шпионска машина, личи в разказите на самите контрабандисти.

Най-крайните твърдения в разследването идват от ирански представител, който определя мигрантските канали като по-ценни от ракетите: „В момента имаме революционни хора точно там, в Лондон… те чакат нашите указания. Още не сме ги дали, но лесно можем да направим Лондон опасен за вас, ако поискаме.“ Той допълва: „Тези канали са по-важни и по-полезни за нас от ракетите – нямаме нужда от ракета, за да ударим Лондон, има по-лесен начин.“ Подобна реторика е премерена заплаха, а не описание на наистина разкрита мрежа. Тонът цели да всее страх, а цитираните от вестника експерти се съмняват дали зад думите стои реален капацитет.

Линет Нусбахер, бивш старши съветник по сигурността в британското правителство, смята, че Техеран няма „стратегическото търпение“ да внедрява истински, дълбоко законспирирани агенти в Британия. Кристиан Густафсон от Центъра за изследване на разузнаването и сигурността към университета „Брунел“ стига по-далеч: според него целта на Иран е по-скоро да породи достатъчно страх, за да отслаби подкрепата на Обединеното кралство за американските операции срещу режима, отколкото да инфилтрира свои кадри. За Иран е много по-вероятно да вербува хора, които вече живеят в страната, вместо да ги прекарва по опасни и нелегални мигрантски маршрути.

Тази оценка съвпада с признанията на самите източници от сигурността пред изданието: през малки лодки преминават значително по-малко лица с връзки към IRGC, отколкото през напълно легалните полети от Европа. Освен това лодките са скъп и ненадежден транспорт. По-сериозен риск за националната сигурност остава радикализирането и активирането на иранската диаспора в Лондон, както и използването на вече изградени прокси мрежи в страната. Макар разследването да документира иранско присъствие и опити за проникване, собствените му източници изместват акцента от сензационния образ на „агентите в лодките“ към по-старите и изпитани методи на режима.

Министерството на вътрешните работи заяви, че прилага строги проверки за сигурност към пристигащите с малки лодки и всеки, определен като заплаха, се задържа веднага с цел бърза депортация. За да прихваща заподозрени още в морето, ведомството е разположило дронове и наблюдателни кули с изкуствен интелект над Ламанша. Освен това правителството разшири правомощията на полицията и службите за преследване и неутрализиране на лица, работещи за IRGC.

Разследването се появява едва 11 дни след като на 13 юли 2026 г. вътрешният министър Шабана Махмуд обяви IRGC за заплаха за националната сигурност по новия режим за държавно спонсорирани структури – стъпка, равносилна на пълна забрана, с наказание до 14 години затвор за подкрепа на организацията. Контекстът е още по-напрегнат заради предупреждението на генералния директор на MI5 Кен Макалъм от октомври 2024 г., че от началото на 2022 г. насам службите и полицията са осуетили над 20 „потенциално смъртоносни“ заговора с иранска следа. До този момент те са били насочени предимно срещу ирански дисиденти и критици на режима на британска земя – „заговор след заговор, с безпрецедентен темп и мащаб“, по думите на Макалъм. Зад тях често стоят криминални посредници – от наркотрафиканти до дребни престъпници, използвани от Иран. Самият Макалъм предупреди, че натискът може да се разшири извън емигрантската опозиция: рискът от ескалация на иранската агресия на британска територия нараства при последващо изостряне на кризата в Близкия изток.

Разкритията засилиха и политическия натиск. Алиша Кърнс, говорител на опозицията по въпросите на сигурността, призова кабинета „да погледне истината в очите: IRGC използва кризата с малките лодки, за да разположи свои оперативни работници по британските улици“. Тя настоя за спешна работна група за издирване на ирански агенти сред пристигащите, за обявяване на MOIS за вражеска организация според законодателството срещу враждебни държави, както и за извънредни правомощия за закриване на параванни структури на IRGC, като Ислямския център на Англия.

Материалът излиза на фона на рекорден натиск през Ламанша: само дни по-рано над 165 мигранти прекосиха протока с една-единствена надуваема лодка – нов пик, надминал предишния рекорд от 128 души. По данни на вестника над 30 000 ирански граждани са влезли нелегално в Британия по този маршрут, което прави практически невъзможно да се установи колко агенти на иранските служби вече са на британска територия.

Разгледано трезво, разследването съпоставя две групи твърдения с много различна доказателствена тежест. От едната страна е документираното: санкционираното „Звено 700“, задържаните лица с връзки с MOIS и поредица осуетени заговори, които потвърждават реален и активен ирански интерес към Британия. От другата страна са твърденията, че режимът „владее“ маршрутите и разполага с готови за действие клетки в Лондон. Те обаче се базират единствено на анонимни трафиканти и един ирански представител, чиито думи звучат по-скоро като демонстративна заплаха, отколкото като разкрита операция.

Самите източници на изданието изместват акцента от лодките – които са бавен, скъп и лесно проследим канал – към легалните полети и вербуването на място. Всяка държава, която търси надеждно инфилтриране, би предпочела точно тези методи, както посочва Густафсон. Ето защо най-значимото в тази история не е толкова реалният капацитет за прекарване на агенти през Ламанша, колкото ефектът от самото говорене за него: страхът, който подкопава подкрепата за натиска към Техеран, се постига много по-евтино отколкото която и да е агентурна мрежа.

Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

Генерал от ГУР: всеки задграничен свещеник на РПЦ е обвързан със спецслужбите

🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.

„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.

Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.

Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“

Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.

Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.

България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.

В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.

Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.

Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.