Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Руска саботажна мрежа е замесена в пожара до оръжейния завод в Брашов

🇷🇺🔥🇷🇴 Мрежа за саботаж, ръководена от Русия, е предизвикала пожара, който през нощта срещу 14 септември обхвана хале на индустриалната площадка Carfil в Брашов, в непосредствена близост до едноименния завод на държавната оръжейна компания ROMARM. Това обяви вечерта на 26 октомври Румънската служба за информации (SRI), а прокуратурата назова трима обвиняеми: двама граждани на Беларус и един на Украйна, които живеят в държави от Европейския съюз. Двама вече се намират в германски арест, където са задържани при подготовка на сходни деяния, а третият е бил открит в Полша.

Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) ги обвинява в опит за диверсионни действия. Съдиите от Апелативния съд в Букурещ са издали европейски заповеди за арест на тримата задочно, а благодарение на международното сътрудничество двамата беларуси са намерени в Германия и са в предварителен арест там. Третата заповед, за украинеца, е издадена на 26 октомври и той вече е задържан в Полша. Румъния започна процедура по екстрадиране на тримата. Прокурорите добавят, че обвиняемите са се насочвали и към други цели в Румъния и други държави от ЕС. С това северната ни съседка се нарежда до Естония, която в края на септември обвини руските служби за палеж в отбранителна компания на своя територия.

Сигналът до пожарникарите в Брашов постъпи в 03:38 ч. Когато 4 пожарни коли, автостълба и спешен екип SMURD пристигнаха, огънят вече беше обхванал цялата вътрешност на халето, на площ от 1000 кв. метра. Пламъците обхванаха два автосервиза, пункт за периодични технически прегледи и химическо чистене. Пожарът беше потушен около 07:30 ч. без пострадали, а Инспекторатът за извънредни ситуации в Брашов съобщи тогава, че причината тепърва се изяснява.

Записите от охранителните камери, които SRI сподели заедно с находките, показват какво е предшествало сигнала. Една от камерите хваща човек, който се изкачва по външна стълба към покрива, а друга, насочена към купчина гуми и джанти, записва проблясък и дим. В 02:59 ч. стълбата отново е в кадър и по нея някой слиза. В 03:07 трета камера записва двама велосипедисти, а в 03:16 ч. оранжева светлина вече е осветила фасадата на пункта за технически прегледи, над 20 минути преди сигнала до пожарникарите.

Carfil е дъщерно дружество на ROMARM. Според ръководството на завода той произвежда минохвъргачки и гранатомети с боеприпасите за тях и прави мини за армията от над сто години. През юни 2025 г. той показа и три дрона, разработени с американската Periscope Aviation и предвидени за производство в Брашов: Cuda за разузнаване, Sirin с полезен товар до 15 кг и морски апарат за ВМС. DIICOT обяви, че пожарът е засегнал седалищата на няколко търговски дружества на площадката. Кой точно обект е бил целта в онази нощ, нито SRI, нито прокуратурата уточняват.

Брашов е само една точка от задачите на мрежата. „Данните, получени досега, показват, че операциите на мрежата не са ограничени до Румъния. Координаторите от Руската федерация са ѝ възложили широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени мощности на оръжие, както и други обекти от военен и промишлен интерес“, се посочва в комюникето на SRI. Службата поставя случая в „по-широка кампания от саботажни операции, координирани от Руската федерация в Европа“ и съобщава, че разследванията през 2026 г. са засекли и други опити в Румъния, сред чиито цели има „международни военни обекти или такива, използвани за обучение на украинските въоръжени сили“. Целта на тези действия според SRI е „сплашване, накърняване на способностите за отбрана и отслабване приноса на засегнатите държави към европейската и регионалната сигурност“.

Два по-ранни случая, които SRI също свързва с Русия, бяха спрени още на етап подготовка. На 21 октомври 2025 г. SRI и DIICOT спряха двама украинци на 21 и 24 години, пристигнали от Полша, които бяха оставили в офиса на „Нова пошта“ в Букурещ два колета със запалителни устройства с дистанционно задействане, скрити в слушалки и авточасти. По същото дело в Полша беше задържан трети украинец. На 8 септември 2026 г. в Румъния беше задържан 40-годишен руски гражданин, който по данни на SRI е снимал румънски центрове за военна комуникация, бази, използвани от съюзниците от НАТО, и украински товарни самолети „Антонов“ по време на престоя им в страната. Обвинението и срещу него е опит за диверсионни действия.

Как руските координатори намират изпълнители, SRI описва в същото комюнике. По правило вербуването върви през социалните мрежи: на набелязания първо се предлагат пари срещу дребна задача, например да наблюдава или снима обект. Впоследствие задачите стават все по-тежки и могат да стигнат до разрушения, палежи и дори убийства, а при отказ координаторите прибягват до натиск и изнудване. Министерството на вътрешните работи обяви, че е засилило охраната и патрулите около критична инфраструктура, основните транспортни пътища, индустриални площадки с профил в отбраната и големите логистични складове.

Естонският случай е най-близкият паралел. На 29 септември страната обяви, че пожарът в сграда на Milrem Robotics в талинския квартал Ласнамяе от 15 август е бил поръчан от руските специални служби. Мишената е компания, произвеждаща безекипажните наземни машини THeMIS, част от които се доставят на Украйна. Заподозрените са задържани в Латвия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи обвиненията за безпочвени. Двете страни обаче не са единствените. На 3 септември службата за сигурност на Дания (PET) предупреди, че Русия вербува нейни граждани в социалните мрежи и платформите за игри, за да подготви саботажи срещу компании от местната отбранителна индустрия с връзки с Украйна. На 1 септември Берлин приписа на Русия опита за атака с експлозивен дрон срещу украински товарен самолет на летище Лайпциг/Хале в началото на август. На 13 октомври шефът на британската MI5 Кен Маккалъм нарече Русия „агресор номер едно“ и каза, че тя „се мъчи да плаща на престъпници, за да вършат работата ѝ“.

Сравнението подрежда всички тези случаи в общ модел. Целите, които държавите назовават, са предимно обекти, свързани с помощта за украинската отбрана: списъкът, приписван на мрежата, производителят на THeMIS в Талин, датските отбранителни фирми, украинският самолет в Лайпциг. Заподозрени са чужденци в държавата на пожара и са задържани извън нея: за Талин – в Латвия, за Брашов – в Германия и Полша. Случаят от Брашов добавя към картината площадка до държавен оръжеен завод в съюзна държава с обща граница с Украйна, въпреки че целта в нощта на пожара да остава неназована, и мрежа, разпиляна между Румъния, Германия и Полша, така че делото срещу нея минава през 3 правосъдни системи. Москва отрича подобни обвинения, а Reuters не успя да се свърже с руското посолство в Букурещ за коментар.

Списъкът на SRI с „държавни и частни“ оръжейни мощности засега няма нито един публично назован обект освен площадката в Брашов. Първо може да бъде допълнен от германското разследване: двамата беларуси са задържани там при подготовка на сходни деяния, но към 27 октомври германските власти не са разкрили срещу какво. Ако в германското дело се появи оръжеен завод, оценката на SRI, че мрежата е имала задачи в целия регион, ще получи първото си публично потвърждение извън Румъния.

Руският „Космос-2612“ застана в орбитата на радарния спътник ICEYE-X36

🇷🇺🛰️🇫🇮 Руският военен спътник „Космос-2612“ вече лети в същата орбитална равнина и почти същата височина като ICEYE-X36, търговски радарен сателит на основаната във Финландия компания ICEYE, регистриран в САЩ и свързан с доставките на изображения за Въоръжените сили на Украйна. Към 13 октомври руският сателит е около 475 км зад целта и бавно скъсява разстоянието, показват разчети на американската компания за наблюдение на околоземната орбита Integrity ISR. Ако не маневрира повече, на 8 ноември той ще се намира на около 90 км, а оставащото разстояние може да преодолее с няколко малки импулса по посока на орбиталното движение.

„Космос-2612“ е достигнал това положение за две седмици с три маневри. На 30 септември двигателят му е променил скоростта с около 25 м/с и е повишил височината му с 46,5 км до около 590 км. На 7 октомври малка корекция от 4 м/с е променила наклона на орбитата, т.е. ъгъла ѝ спрямо екватора. Решаващ импулс от 27,9 м/с, даден на 12 октомври, го спуска и едновременно изравнява височината, наклона и орбиталната му равнина с тези на ICEYE-X36. Общата промяна на скоростта за поредицата е 57 м/с, а от изстрелването насам сателитът е натрупал промени на скоростта от общо около 175 м/с, с около 60 м/с повече от който и да е от събратята си. Integrity ISR описва последователността като търпелива и икономична: „руски военен спътник е изравнен по равнина и форма на орбитата с търговски радарен спътник, подпомагащ Украйна“.

„Космос-2612“ е 1 от 6 апарата, които ракета „Союз-2.1б“ изведе от Плесецк на 16 април. През май 5 от тях, от „Космос-2610“ до „Космос-2614“, увеличиха наклона на орбитите си от 97,0 на 97,8 градуса и навлязоха в равнината на ICEYE. Маневрата изисква промяна на скоростта с 105 м/с и много рядко се изпълнява в ниска околоземна орбита, защото завъртането на орбитална равнина е промяната, изискваща най-много гориво. Последваха близки преминавания, отчетени от COMSPOC по данни на LeoLabs. На 17 май „Космос-2613“ мина на 3,86 км от ICEYE-X36, а на 29 май „Космос-2614“ се приближи на 16 км. Най-близо, на 2,54 км, стигна на 26 май „Космос-2609“, чиято орбита е с друг наклон, така че срещата е била пресичане, а не съпровождане. Космическите сили на САЩ публично посочиха 4 от апаратите. Изпълнителният директор на ICEYE Рафал Модшевски каза пред Reuters, че компанията е променила орбитата на спътника си, след което руските апарати са маневрирали отново. В края на юни ICEYE-X36 се е снижил с около 600 метра; оттогава Integrity ISR не засича негова маневра и не знае колко гориво му остава.

Съвпадението на орбиталните равнини прави последната поредица от маневри опасна. Сателит в същата равнина би могъл да се приближи до целта само с малки промени на скоростта по посока на орбиталното движение и да остане до нея дни наред, затова изравняването е стандартната подготовка за операции в близост. Не е публично известно какъв полезен товар има „Космос-2612“. COMSPOC изброи като възможни мисии на разстояние под 5 км огледа отблизо, електронното въздействие и събирането на разузнавателни данни. Русия е изпитвала и по-тежки средства: през юли 2020 г. „Космос-2543“ изстреля обект, отдалечил се със 186 м/с, и САЩ и Великобритания публично заявиха, че тестът има белезите на противоспътниково оръжие. „Космос-2558“ от 2022 г. лети в равнината на американския разузнавателен спътник USA 326, а началникът на Космическото командване на САЩ генерал Стивън Уайтинг заяви по-рано тази година, че Русия с него „очевидно“ разгръща „космическо оръжие“. По публично известните данни обаче нито едно руско изпитание на противоспътниково средство не е проведено в близост до чужд сателит.

Москва не отговори на въпросите на Reuters, но нейната позиция е заявена отдавна. През октомври 2022 г. заместник-директорът в Министерство на външните работи Константин Воронцов предупреди на Първия комитет на Общото събрание на ООН, че западните сателити, които се използват за войната в Украйна, са „квазигражданска инфраструктура“, която може да бъде „законна цел за ответен удар“. ICEYE работи с Министерство на отбраната на Украйна от август 2022 г. Кой точно от спътниците доставя разузнавателни изображения, не е публично известно, но Киев има достъп до цялото съзвездие.

Клейтън Суоуп и Шантал Ли, експерти на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) със седалище във Вашингтон, не поставят случая в рамките на космическото право. Те го разглеждат като част от серия руски действия в т.нар. сива зона, под прага на открития въоръжен конфликт. Това включва кибератаки, заглушаване на сателитна навигация и подготвени саботажи срещу подводни кабели, наземна космическа инфраструктура и германско летище, нападнато с дрон. В оценката си от 15 октомври те пишат, че политиците трябва да изхождат от възможността „Космос-2612“ да застраши спътника и че досега нито САЩ, нито Европа са успели да спрат разширяването на тези действия.

Поредицата от действия срещу наземна инфраструктура вече обхвана и Централна и Източна Европа. За пожара на 23 септември в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, експлоатирана от полската държавна компания Exatel, са задържани 4 души, двама от тях в Германия. Министърът-координатор на специалните служби Томаш Шемоняк сочи руските служби. В България вечерта на 9 октомври изгоряха антени за Starlink в обект край Плана. Операторът им не е официално назован, няма обвинени, а данните за извършители от друга балканска държава дойдоха първо от Ивайло Мирчев, народен представител от ДБ. Началникът на Космическото командване на Бундесвера генерал-майор Михаел Траут, койтол определи действията около ICEYE-X36 като преследване, предупреди пред Reuters, че същите способности, насочени към мегасъзвездие като Starlink, могат да съкратят експлоатационния му живот и да влошат услугата, дори без да има пряк удар.

Препоръката на CSIS е Западът да реши предварително как ще отговори на враждебен акт в орбита и да обяви това открито. Сред възможните мерки двамата експерти посочват отмяната на дизеловата сделка между САЩ и Русия и засилването на натиска върху руския сенчест флот. В момента Вашингтон действа в обратната посока: на 9 октомври, след разговор с руския президент Владимир Путин, Доналд Тръмп обяви доставки на руски дизел, а Министерство на финансите издаде временен лиценз, облекчаващ санкциите за срок над обичайните 30 дни. Група сенатори от Републиканската и Демократическата партия вече поиска сделката да бъде отменена.

Горивото говори по-отчетливо от всяко изявление. „Космос-2612“ е изразходвал с около половината повече гориво от събратята си – не за собствена мисия, а за да застане до чужд спътник, и то след като целта вече веднъж промени орбитата си. Затова е много вероятно Москва да подготвя целенасочено приближаване до ICEYE-X36, а какво ще направи на място, остава неизвестно. Поредицата едва ли е изолирана. Орбиталните равнини на „Космос-2611“ и „Космос-2613“ се сближават с тази на ICEYE-X37, като пресичанията се очакват около 6 и 15 ноември. Двата спътника могат да повторят същия сценарий срещу втори радарен спътник на компанията. Приближаването ще се потвърди, ако „Космос-2612“ намали голямата полуос на орбитата си, за да догони целта си, или ако ICEYE-X36 се отдалечи с нова маневра. Изравняване на „Космос-2611“ или „Космос-2613“ с ICEYE-X37 би показало, че мишената не е един спътник, а съзвездието, което наблюдава фронта и нощем, и през облаци.

„Русия не ми е враг“ в X, ядрени заплахи в руския ефир

🇷🇺🎭🇪🇺 От края на септември насам еднакви публикации на различни европейски езици, насочени към аудиторията на Х, повтарят едно и също твърдение „Русия не ми е враг“, докато в същото време гости и водещи в ефира на руските държавни медии обещават ядрени удари и масова смърта в европейски столица като Варшава, от която „за половин секунда няма да остане нищо“.

EUvsDisinfo, проектът на работната група East StratCom към Европейската служба за външна дейност, който от 2015 г. насам документира руската дезинформация, сравни двата гласа на Москва в кратък монтаж на 15 октомври 2026 г. В текста под него проектът посочи, че кампанията е насочена към европейската публика и спонсорирана от Кремъл, докато „руската държавна телевизия открито заплашва Европа, а руски хибридни операции са насочени срещу нейната инфраструктура, институции и сигурност“.

Монтажът започва с публикации с този лозунг и подкрепата, изразена от руското посолство в Нидерландия, а след това показва студиото на водещия пропагандист Владимир Соловьов от държавния канал „Россия 1“ „Не ни трябва тяхната любов, трябва ни техният страх“, отбелязва той. Пенсионираният генерал-лейтенант Евгений Бужински предрича, че всичко ще свърши с цунами и „Посейдон“, имайки предвид предполагаемия автономен подводен дрон със задвижване от ядрен реактор, въоръжен с ядрена бойна глава. Депутатът от Държавната дума Алексей Журавльов казва, че е достатъчна една междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, „и край“. Соловьов обещава, че „ще нанесем ядрен удар по Европа“, политологът Сергей Михеев сипе заплахи срещу Варшава, а Журавльов завършва с „всички ще дойдем и всички ще ви избием“. EUvsDisinfo не внася уточнение кога е излъчен всеки един от фрагментите.

Реалните, а не само реторични заплахи, вече са факт. На 1 септември 2026 г. федералното правителство на Германия стигна до заключение, че Русия носи отговорност за дрона с експлозив на летище Лайпциг/Хале, а още на следващия ден заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев нарече диверсията „измислена“, като в същата публикация написа по адрес на управляващите в Германия: „Те заслужават директен удар по всички германски производства на военна техника за кликата бандеровци. А съвсем вероятно и по някои други места в Берлин.“

Вълната в социалната мрежа X тръгна не по-късно от 22 септември според анализ на украинския държавен Център за стратегически комуникации (Spravdi) от 6 октомври. Публикациите са написани по такъв начин, че авторите им изглеждат като граждани на конкретни държави от ЕС, и следват няколко шаблона: авторът обича руската култура, а негов враг са ЕС, Украйна, НАТО, САЩ или Израел; майка на двама сина не иска те „да свършат в окопите“. В две публикации, които EUvsDisinfo анализира на 10 октомври, „Аз съм от Швеция и Русия не ми е враг“ и „Аз съм от Финландия и Русия не ми е враг“ са изписани под еднакви изображения, генерирани с изкуствен интелект: жена в народна носия стъпва върху жена, увита в знамето на ЕС, и стиска лапата на мечка в руските цветове. Различни са знамето и носията. Огромна част от профилите са носители на характерни белези на ботове, а сред споделящите има и официални руски акаунти. Според оценката на EUvsDisinfo от 14 октомври еднаквите послания, изображения и мрежи от ботове имат за цел да поддържат илюзия за съпротива срещу европейската подкрепа за Украйна, идваща от самите граждани.

Лозунгът не е нов. През юни 2024 г. около 200 билборда във Верона показваха ръкостискане в цветовете на руското и италианското знаме. Поръчали са ги три местни организации, които по данни на Spravdi системно тиражират тезите на Кремъл. През 2025 г. стикери с лозунга изплуваха също в Италия, Франция и Румъния. През юни малка група се събра край Бранденбургската врата в Берлин под надписа Russland ist nicht unser Feind, а през септември лозунгът се появи и на митингите „против войната“ в Германия, насочени срещу укрепването на отбраната. Центърът за противодействие на дезинформацията на Украйна описва прехода като скок от единични стикери в метрото на Франция и Италия към „мащабна вълна на манипулация в X“.

В Румъния вълната плъзна лавинообразно в TikTok. Платформата Observator iGov архивира 3624 уникални публикации в периода от 24 август до 28 септември. Публикувани са в 264 профила, а 346 от тях съдържат директно посланието „Русия не ми е враг“; коментарите под тях са надхвърлили 58 000. Румънската версия добавя и собствени мотиви: песни, генерирани с изкуствен интелект, за руско-румънското приятелство и общата православна вяра.

Уверението и заплахата се съчетават в посланията на руското посолство в Хага. На 1 септември то написа, че Русия „не е враг на нидерландския и европейския НАРОД“, а на 25 септември се обяви за впечатлено от „флашмоба“ с лозунга и добави: „Напълно споделяме тази идея! Ние сме руснаци и не сме ваши врагове!“ На 7 октомври то отправи призив към своята аудитория да поздрави Путин за рождения му ден с хаштага #RussiaIsNotMyEnemy.

На следващия ден министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус започна своето изказване в дебата за бюджет за отбрана в долната камара на нидерландския парламент с думите: „Русия вече не е агресорът. Този евфемизъм рядко ще чувате от мен. Русия е наш враг.“ Тя уточни, че това не означава война, и посочи, че в много европейски държави „виждаме например дронове с експлозиви или други заплахи и нападения“.

В становище за ТАСС същия ден посолството увери, че Русия „няма агресивни намерения към Европа като цяло или Кралство Нидерландия в частност“, а няколко реда след това отправи предупреждение, че „всяко посегателство спрямо сигурността и суверенитета на Руската федерация ще получи незабавен, бърз и съкрушителен отговор“. На 15 октомври посолството приветства генералния секретар на НАТО Марк Рюте с думите „радваме се, че вече се присъедини към движението #RussiaIsNotMyEnemy“, тъй като алиансът не виждал непосредствена руска заплаха за територията си. Рюте заяви това на 30 септември в отговор на руски документ, с който агенция Reuters се е запознала. В него Москва заявява готовност да прибегне до ядрено оръжие, ако НАТО се опита да откъсне Калининград. По думите му съюзниците са отговорили по същество така: „Ей, слушайте, ние сме отбранителен алианс и спрете с ядрената заплаха.“

В монтажа на EUvsDisinfo заплахите звучат на фона на кадри от летище Лайпциг и от пожара през 2024 г. на търговския център „Маривилска“ във Варшава, за когото полските власти обвиниха руските спецслужби. В Лайпциг на 4 август дрон с експлозив „Семтекс“ се вряза в крилото на украински товарен самолет Ан-124 до резервоара с гориво, но не успя да детонира. На 8 октомври The Insider и Der Spiegel излязоха със статия за съвместното си разследване, проследило връзките на заподозрените с полковник Денис Смолянинов от Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация. В Полша пожар на 23 септември изгори захранването на наземна станция на сателитната мрежа Starlink във Вола Кробовска, южно от Варшава. На 12 октомври премиерът Доналд Туск обяви, че двама турски граждани са арестувани в Германия, а Томаш Шемоняк, министър координатор на специалните служби, заяви: „Нямаме съмнение, че зад този саботаж стоят руските разузнавателни служби.“ В България през нощта на 9 срещу 10 октомври бяха опожарени 11 антени за връзка със сателитите на Starlink в телепорта край село Плана – наземна станция за спътникова връзка. На 15 октомври главният секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че има заподозрени, но не каза кой стои зад палежа.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха разтълкува онлайн кампанията като признание. „Самият факт, че Москва влага толкова усилия в това послание, доказва две неща. Първо, Русия наистина е враг на Европа. Второ, Кремъл осъзнава, че все повече европейци разбират това“, заяви той на 6 октомври. Сибиха напомни, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. руските официални лица многократно отричаха съществуването на план за нападение срещу Украйна, и допълни: „Колкото повече отричат, че планират да нападнат други държави в Европа, толкова по-вероятно е точно това да готвят.“ Седмица след обвинение за Лайпциг, на 8 септември, помощникът на Путин Юрий Ушаков съобщи, че президентът е уверил Доналд Тръмп, че Русия няма никакви агресивни планове към Европа.

Уверението в X и заплахата от студиото не си противоречат, тъй като обслужват едни и същи цели. Spravdi посочва 4 такива: спъване на усилията за укрепване на европейската отбрана, отслабване на подкрепата за Украйна, сплашване на гражданите с война и масова мобилизация и представяне на европейските лидери като милитаристи и подпалвачи на война. Двете послания се допълват: майката от шаблона, която не иска синовете ѝ да се озоват в окопите, не възразява срещу Русия, а срещу собственото си правителство.

Предупреждението на Сибиха се основава на реален прецедент. Рюте на 30 септември и председателят на германската служба за външно разузнаване Мартин Йегер на 5 октомври не виждат подготовка за мащабно атака срещу държава-членка на НАТО, а Йегер очаква, наред с друго, ядрени заплахи и операции точно под прага, необходим за активиране на член 5. Затова е много вероятно кампанията да има по-непосредствена цел: решенията на европейските страни за отбранителни бюджети, военната служба и помощта за Украйна. Тезата на Сибиха ще придобие по-голяма тежест, ако към думите и диверсиите се добави това, което Рюте смята, че би предшествало всяко руско нападение: видимо струпване на войски по границите с Финландия, Прибалтика или Полша. Самият Соловьов назова суровината на операцията: страхът, който се произвежда в студиото, а еднаквите профили в X връщат на европейците като искане да спрат превъоръжаването.

Палеж на 11 антени за Starlink край Плана: Радев не дава подробности

🇧🇬🔥 Пожар, избухнал на 9 октомври вечерта, е обхванал 11 от общо 17 антени край София, през които сателитната мрежа Starlink се свързва с наземния интернет. Случаят е разследван от ДАНС, МВР и прокуратурата като умишлен палеж. Премиерът Румен Радев потвърди за разследването днес пред Народното събрание, но отказа подробности: резултатът бил „въпрос на съвсем малко време“. До 12 октомври, когато депутатът Ивайло Мирчев огласи случая, институциите не бяха съобщили нищо за него.

Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“, написа във Facebook, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от 17-те антени на SpaceX в секретен обект до София. По думите му съоръжението служи за основна връзка със спътниците на Илън Мъск, използвани активно от Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия. Заедно с другия съпредседател на партията Божидар Божанов той внесе запитвания до ДАНС и МВР дали службите са знаели за готвеното нападение.

Обектът е разположен до телепорт „Плана“, наземната станция за спътникови комуникации на „Виваком“, построена през 1976 г. на 1100 метра надморска височина край едноименното софийско село. Архивът на публичната уебкамера на телепорта, прегледан от Дир.бг и „Капитал“, показва пламъци точно зад голямата параболична антена около 22:20 ч. на 9 октомври. Пожарът продължава около 1 час, а през нощта на обекта пристигат автомобили и хора. Движението около него спира чак към 4:30 ч. сутринта на 10 октомври.

Според данни в имотния регистър, цитирани от „Капитал“, теренът е собственост на БТК, предишното име на „Виваком“, която го е купила от частни лица през 2018 г. Монтажът на антените е започнал през август 2024 г. „Нетера“, официалният дистрибутор на Starlink за България, заяви пред „Дневник“, че засегнатата инфраструктура не е нейна и мрежата ѝ не е пострадала. Нито една институция не е казала коя компания експлоатира станцията.

Такива станции, наричани на английски gateway, са точката, през която сигналът от спътниците постъпва в наземната оптична мрежа и оттам продължава към интернет. Според неофициалната карта на сайта Starlink Insider, на която се позовава „Капитал“, Плана е една от три такива площадки в България, а подобна станция има и на покрива на центъра за данни на „Нетера“ в Столник. Мрежата е устроена така, че при отпадане на една станция спътниците преминават към връзка с друга, а по-новите от тях ретранслират данни помежду си с лазерни връзки. Затова пред Радио Пловдив ИТ специалистът Димитър Ганчев определи последицата като загуба на капацитет, а не като прекъсване: „Дори всички базови станции над България да прекъснат работа едновременно, системата пак ще работи, просто с малко по-малък капацитет.“

На 13 октомври Мирчев пренесе темата в парламента. „Неслучайно са запалени точно тези антени, които осигуряват магистрална комуникация с тези сателити. Същото се случва със същите антени, пак на Starlink, в Полша в края на септември“, каза той. Според него извършители са граждани на друга балканска страна, която не назова, а държавата „не предприема почти нищо“, въпреки че е „била предупредена от чужди разузнавания“. Институциите не потвърдиха нито произхода на нападателите, нито предупреждението.

Изслушването днес беше свикано по искане на управляващата „Прогресивна България“ заради ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг, при които от 6 октомври насам два кораба потънаха, а други два бяха поразени. Палежът в Плана беше втората тема. Радев отговори с призив към председателя на ДАНС: „Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки вашето изключително изострено любопитство. Но е въпрос на съвсем малко време. Работим с партньорски служби да бъде приключена с успех тази операция. Ако тръгнат да разкриват председателят на ДАНС и полицията какво точно е установено, няма да имат този резултат, към който ние се стремим, но мога да ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването.“

Председателят на ДАНС Пламен Тончев все пак съобщи един детайл за самия случай: обектът преминава преминава дейности по разширение, част от оградата му е била премахната и това е улеснило достъпа на извършителите. „Подобни саботажни действия не са изключени и за в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари“, каза той. Вътрешният министър Иван Демерджиев посочи, че отговорност за охраната на подобни обекти е на техните собственици, но МВР е предприело допълнителни мерки около подобни съоръжения в цялата страна и е дало нови предписания на собствениците. Радев допълни, че при всяка антена да има полицай денонощно „няма как да стане“. Софийската прокуратура потвърди пред AFP, че разследването продължава, но няма обвинени.

Божанов попита премиера: „Защо ви е страх да назовете Русия?“ Примерът му беше Полша, където пожарът в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, на юг от Варшава, избухна вечерта на 23 септември. Собственикът на имота подаде сигнал за пожара. Повреден беше и електрическият генератор. Станцията се експлоатира от държавния оператор Exatel и заедно с подобна база край Каунас осигурява интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Въоръжените сили на Украйна. В първите дни след пожара министърът на цифровизацията Кшищоф Гавковски отбеляза, че много обстоятелства показват умишлен опит да бъде нарушена работата на обекта. На 25 септември прокуратурата започна разследване за саботаж и престъпление с терористичен характер в полза на чуждо разузнаване.

На 12 октомври министърът на вътрешните работи Марчин Кервински съобщи, че германската полиция е задържала по европейски заповеди за арест, издадени от Полша, двама турски граждани, заподозрени за палежа. Министърът-координатор на спецслужбите Томаш Сямоняк заяви, че няма „никакви съмнения, че зад този акт на диверсия стоят руските служби“. Задържани бяха също жена в Берлин и втори мъж. Според RMF FM жената посреща двамата край Лодз и ги закарва до Вола Кробовска. На 14 октомври германски съд остави турските граждани в ареста до приключване на процедурата по тяхното предаване. В разследването има и пропуск: на 24 септември местен полицай проверява двамата на около 10 км от мястото на палежа и ги освобождава. „При проверка на самоличността нямаше основания мъжете да бъдат задържани“, обясни полицията пред Rzeczpospolita, а неофициално полицаи добавиха, че тогава се е обсъждала и версията за самозапалване.

На 14 октомври, отделно от двата палежа, украинският съветник по военни технологии Сергий Бескрестнов съобщи тази сутрин, че SpaceX без предварително известие е ограничила максималната скорост до 160 км/час, при която работят движещите се терминали на военния пакет Starshield, и че това е провалило няколко мисии на украинските военни.

Полският случай дава аргументи и на Божанов, и на Радев. Там за пожара и подозрението за палеж беше съобщено публично още на следващия ден, а прокуратурата образува дело за саботаж в рамките на два дни; заподозрените обаче бяха обявени едва след задържането им в Германия. В България информацията за самия пожар стигна до обществото след три дни чрез депутат, а след това правителството отказа да съобщи и подробностите. Палежите в Плана и Вола Кробовска са разделени от 16 дни и са насочени срещу един и същ вид цел, но засега опозицията прави връзката между тях, а упрекът на Божанов към Радев беше именно, че не назовава Русия. Алтернативно обяснение беше предложено от Ганчев, според когото палежът по-скоро може да е хулиганска проява или политически жест, въпреки признанието му, че мотивите не са му известни. Тази версия трудно се съчетава със съвместната операция с чужди партньори, за която говори Радев.

Обещанието на премиера ще бъде проверено в кратки срокове. Обявен арест или повдигнато обвинение в следващите няколко седмици би показало, че сдържаността е защитавала реална операция, както в Полша. Ако такова не последва, случаят ще остане там, където го завариха народните представители: с архива на една уебкамера, думите на един депутат и една премахната ограда. Без отговор ще остане и въпросът кой експлоатира станцията, за чиято охрана според вътрешния министър отговарят собствениците ѝ.

Хибридната война се води сега, пряката война с Европа е сценарий до 2045 г.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Русия не се е отказала от възможността за директна война с Европа и я разглежда като един от сценариите за въоръжени конфликти до 2045 г. Днес обаче основното ѝ средство срещу континента е хибридната война, за която в Европа работят почти 400 служители на специалните служби. Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) публикува тази оценка на 13 октомври на официалния сайт под заглавие „С какво всъщност Русия заплашва Европа?“. 6 от сценариите засягат Северна Европа, а според ведомството тези за Полша и Прибалтика „активно се разработват“.

Директната конфронтация остава дългосрочен сценарий. СЗРУ отбелязва, че настоящата цел в Европа е да подкопае подкрепата за Украйна, като поема сама възможно най-малък риск. За тази цел Русия разполага с много по-ефективни средства от директно нахлуване: диверсии, кибератаки, дезинформация, операции за влияние, „случайни посещения“ на дронове и шпионаж. Почти 400-те души, които СЗРУ отчита в Европа, позволяват на Москва системно да проверява докъде може да стигне, като се стреми да действа под прага, който би задействал колективния отговор на НАТО.

Сценарият, който службата описва най-подробно, е контролирана регионална криза на източния фланг на алианса. По руски оценки, на които се позовава СЗРУ, балтийските републики са сед най-уязвимите звена на европейската сигурност. Подобна криза би принудила НАТО да взема решения в условия на несигурност с малко време за реакция. Целта на кризата не е постигане на военна победа над алианса, а демонстрация, че той уж не може да реагира бързо и да защити колективно членовете си. Според СЗРУ режимът на Путин „априори“ се нуждае от външен враг, с който да оправдава политиката си, да мобилизира обществото и да запази контрола върху него.

Броят на сценариите за Северна Европа не е нов. На 25 март 2025 г. заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в изказване, цитирано от „Укринформ“, че Москва е разработила 15 различни сценария за военни конфликти в годините до 2045 г. 6 от тях засягат Северна Европа, докато 4 – само Полша. Материалът на СЗРУ отново споменава 6 сценария за Северна Европа, без да уточни общия брой и без да описва тяхното съдържание.

Самата оценка е формулирана като отговор на президента Владимир Путин. На заседание на дискусионен клуб „Валдай“ на 1 октомври руският президент заяви, че страната му не заплашва никого и не се кани да напада никого нито през 2029, нито през 2030, нито през 2050 г. В същия разговор, отговаряйки на въпрос за Калининград, той заплаши, че ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, „неизбежно и незабавно“ ще възникне въпросът за употребата на „всички оръжия, с които разполага страната“. Путин не спомена изрично ядреното, като посочи, че изявлението и писмата на Министерство на външните работи по повод Калининград не го споменават. В същото време той отбеляза, че Франция и Обединеното кралство са ядрени сили, и допълни, че „такива средства за поразяване, каквито днес има Русия, няма никой“. СЗРУ тълкува думите му като заплаха, включително с ядрено оръжие, и ги счита за част от системна кампания за сплашване на европейските правителства и общества. Целта на тази кампания, отбелязва СЗРУ, е да възпре военната подкрепа за Украйна, да отслаби готовността на Европа да укрепва отбраната си и да всее страх от пряка конфронтация.

ГУР описа конкретната форма на този натиск 11 дни по-рано. На 2 октомври то съобщи, че руските служби са получили инструкции да ескалират своята дейност в държавите от ЕС и НАТО и да готвят хибридни атаки срещу подкрепата за Украйна и способностите на алианса. За тези операции, в това число диверсии, Русия планира да използва агенти, вербувани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб и Федералната служба за сигурност (ФСБ). В полезрението са военни съоръжения, критична инфраструктура и системи за комуникация. Сред вероятните цели ГУР посочва приемните станции на сателитния интернет Starlink в европейски страни и съобщава, че е предупредило партньорите си.

Скорошен случай в Латвия илюстрира как протича работата с местни агенти. На 30 септември Службата за държавна сигурност (VDD) на страната обяви, че на 28 юни в резултат на съвместни действия със службата за военно контраразузнаване е арестувала двама съграждани по подозрение, че са събирали сведения за ГРУ относно авиобаза на въоръжените сили, за радари и бойна авиация. Според VDD по поръчка от Москва единият от двамата е извършил разузнаване с малък частен самолет и заснел военната база Адажи, където е разположена многонационалната бригада на НАТО в Латвия.

Случаят в Германия показа цялата верига – от полковник до пряк изпълнител. Съвместно разследване на The Insider и Der Spiegel от 8 октомври свърза нападението с дрон срещу украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август с полковника от ГРУ Денис Смолянинов, считан за висш офицер от звеното на ГРУ за диверсии на Запад. По-надолу във веригата се намират бизнесмен с руско и латвийско гражданство, с когото е осъществена логистиката, и бивш шофьор на камион от Беларус, чиято ДНК е била намерена по дрона. Берлин приписа нападението на Русия още на 1 септември и разпореди затварянето на последното руско генерално консулство в Германия – това в Бон.

Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия подреди заплахите по същия начин. На 5 октомври президентът ѝ Мартин Йегер каза пред парламентарната контролна комисия на Бундестага, че Русия „води срещу нас война в сянка“ и се стреми да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна. Йегер очаква и нови ядрени заплахи. „Към момента не виждаме признаци за мащабно нападение на Русия срещу територията на НАТО“, заяви Йегер, но допусна военни действия на Русия с ниска интензивност „особено в Балтика“, както и операции под чужд флаг, т.е. инсценирани действия, приписани на друг.

Твърдението, че Кремъл се съобразява с настроенията, които витаят в руското общество, СЗРУ подкрепя с доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR), който стъпва на социологически проучвания и на 14 фокус групи на „Левада-център“ от април до август 2026 г. Яна Кобзова и Кадри Лийк пишат, че руските граждани обикновено посочват първо Великобритания, Франция и Германия за неприятелски страни, които са следвани от Прибалтика, Финландия и Полша. Мнозинство от 61% смята, че е време за мирни преговори, но 59% смятат, че ако мир все още не може да бъде постигнат, е уместно атаките да се засилят, вместо да се правят нови отстъпки.

СЗРУ не е страничен наблюдател: текстът завършва с призив към Европа да вижда в Украйна не периферия на своята сигурност, а свой „незаменим преден рубеж“. Киев има директен интерес от това европейските столици да възприемат заплахата като обща. Подредбата на заплахите обаче съвпада с тази, формулирана от BND, при положение че Германия не се намира във война: и двете служби виждат настоящата заплаха в хибридния натиск и сочат Балтика като особено уязвима. Мащабното нападение срещу НАТО е считано от СЗРУ за сценарий в периода до 2045 г. BND към момента не вижда признаци за него. Затова най-вероятно е натискът да продължи под прага на колективната отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.

Оценката ще бъде потвърдена, ако в европейски държави бъдат извършени нови арести или официално се посочи кой стои зад диверсиите срещу ъплинк станции на Starlink, военна инфраструктура или средства за комуникация, както и ако на източния фланг възникне инцидент, в резултат на който съюзниците трябва за броени часове да решат дали да поискат консултации по член 4. Тази оценка ще отслабне, ако през зимата предупреждението на ГУР не доведе до нито един установен случай.

Украйна ще съди задочно трима за „Одеска народна република“ и 2 май

🇺🇦⚖️🇷🇺 Трима души, направили опит да обявят „Одеска народна република“ през пролетта на 2014 г. и организирали безредиците в града на 2 май същата година, ще бъдат съдени задочно от украинската прокуратура. В сблъсъците и пожара на този ден намериха смъртта си 48 души. Службата на главния прокурор (ОГП) внесе обвинителния акт в съда и съобщи това в официално съобщение на социалните мрежи от 12 октомври. Обвиняемите са водачът на проруското движение „Антимайдан“ на Куликово поле, лидер на проруска обществена организация и секретар на епархия на Украинската православна църква (УПЦ), която по това време влиза в състава на Московската патриаршия. Имена не бяха съобщени.

Обвинението е за държавна измяна и посегателство върху териториалната цялост и неприкосновеността на Украйна, извършени от група лица в предварителен сговор (чл. 111, ал. 1, и чл. 110, ал. 2, във връзка с чл. 28, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна). Тримата от години насам се укриват в Руската федерация, както и в окупираните украински територии, поради което досъдебното производство беше проведено задочно. Разследването се води от Държавното бюро за разследвания (ДБР), посочват местните издания „Одеське життя“ и УСИ Online.

Според обвинението всичко започва в края на февруари 2014 г. – броени дни след бягството на президента Виктор Янукович от Киев. Тогава обвиняемите, в сговор с представители на руски политически структури, организират събитие в Одеса с призиви Русия да изпрати войски в Украйна, уж за да защити рускоезичното население. На 3 март довеждат проруски активисти пред сградата на областния съвет в града и заплашват да я превземат, с което опитват да принудят депутатите да обявят „Одеска народна република“. Депутатите отказват и опитът се проваля. Според следствието след това обвиняемите получават около 40 хил. долара от представители на Русия.

В Донецк подобен опит постигна успех месец по-късно: на 7 април 2014 г. активисти, завзели областната администрация, обявиха там „Донецка народна република“. В Одеса, според версията на прокуратурата, през март и април тримата създават лагер на групите „Православна дружина“ и „Одеска дружина“ пред Дома на профсъюзите – площад „Куликово поле“. Там те споделят идеите на „руския свят“, доктрината на Кремъл за общност на рускоезичните отвъд границите на Русия, зоват за сближаване с Москва и отричат легитимността на украинската власт. С времето членовете на двете групи минават към силови сблъсъци с привърженици на проевропейския „Евромайдан“.

Прокуратурата свързва трагичните събития от 2 май с действията на милицията. На 2 май проруските групи организират безредиците след уговорка с тогавашния началник на милицията за обществена безопасност в областта, че подчинените му няма да им пречат. Прокуратурата не посочва поименно това лице, но заявява отделно дело, в което той вече е осъден. През 2014 г. тази длъжност е заета от полковник Дмитро Фучеджи, заместник-началник на областното управление на МВР, когото Приморският районен съд в областния град осъжда задочно на 15 години лишаване от свобода на 18 април 2023 г. През 2024 г. прокурорът по делото обясни пред „Настоящее время“, че Фучеджи осигурява условията за безредиците, като не позволява на своите подчинени да задържат хора от „Антимайдан“. Отново по думите на прокурора на улица „Гръцка“ човек от „Антимайдан“ стреля от място зад гърба на полковника по привържениците на „Евромайдан“, при което убива двама души. Общо шестима души загиват в центъра на града от огнестрелни рани. На 6 май Фучеджи бяга през границата в Приднестровието, а оттам заминава за Русия и получава гражданство.

Вечерта привърженици на „Евромайдан“ разпръскват лагера на Куликово поле, а хората от самия лагер се барикадират в сградата на Дома на профсъюзите. От покрива активисти на „Антимайдан“ хвърлят бутилки със запалителна смес по тълпата, а хората долу им отвръщат със същото. Около 19:45 ч. в сградата избухва силен пожар. Маркучите и пожарогасителите в нея не работят. Загинали в пожара и при скок от прозорците на високите етажи са 42 души. Европейският съд по правата на човека (ECHR) осъди украинската държава заради загиналите на 2 май с решение по делото „Вячеславова и други срещу Украйна“ от 13 март 2025 г. Според съда властите не са направили нужното, за да предотврати насилието и да бъдат спасени хората от горящата сграда, а разследването е посочено като неефективно. Съдът отбеляза, че полицията е останала пасивна по време на сблъсъците, и посочи ясни признаци за сговор между нея и активисти на проруското движение „Антимайдан“. Пожарните екипи пристигат с 40 минути закъснение заради заповед на началника на областната служба за спешни ситуации Володимир Боделан, който по-късно се установява в незаконно анексирания Крим.

Мнозина от обвинените по делата за 2 май се намират извън обсега на украинското правосъдие. Бившият милиционер Сергий Долженков и руският гражданин Евгений Мефьодов, които в продължение на 5 години бяха в украински арест по обвинение в организиране на безредиците, излязоха под гаранция август 2019 г. и през декември същата година бяха предадени на Русия в размяна на затворници. В ареста обаче попадна бивш общински съветник в Одеса, ръководил южния окръг на Координационния съвет на организациите на руските сънародници (КРОРС), задържан от Държавното бюро за разследвания (ДБР) към края на октомври 2025 г. Според бюрото от края на февруари 2014 г. той получава указания от свой ръководител в Москва и се среща със служители на Службата за външно разузнаване (СВР), а съветът му организира митинга на Куликово поле, който се обръща към Путин с молба да изпрати войски.

Москва представя събитията от 2 май от диаметрално противоположна гледна точка. В обръщението от 21 февруари 2022 г. три дни преди пълномащабната инвазия, Путин изтъкна: „Невъзможно е да си спомняме без потрес страшната трагедия в Одеса, където участниците в мирна протестна акция бяха зверски убити, изгорени живи в Дома на профсъюзите. Престъпниците, извършили това злодеяние, не са наказани, никой дори не ги търси. Но ние ги знаем поименно и ще направим всичко, за да ги накажем, намерим и предадем на съд“. Украинските дела проследяват началото на събитията от същия ден на съвсем друго място: парите и поръчителите в Москва и началника на милицията, който дава съгласието си да не се намесва. По данни на украинските власти хората, които прокуратурата сочи като организатори, и полковникът, осъден за това, че ги е оставил да действат безнаказано, днес се намират в Русия или на територия под руска окупация.

Наративът на Кремъл има и своето българско разклонение. Под номер 40 в списъка с жертви, публикуван на няколко дни след трагичните събития в Одеса, е записан Иван Мильов – главен инженер-конструктор в Одеския авиационен завод, роден през 1980 г. Сестра му изпраща неговите лични документи на местното новинарско издание „Думская“ в опит да опровергае твърдението на изпълнителния комитет на автономна Гагаузия в Молдова, че нейният брат е гагауз с молдовско гражданство. Роден и израснал в Одеса, Мильов е описван като „одесчанин четвърто поколение“. На руски фамилията му се пише Милёв, а руските издания обикновено изпускат точките над „ё“ и така одеският инженер изведнъж се превръща в „Иван Милев“.

На другия ден след пожара българският министър на външните работи Кристиан Вигенин заяви, че в Одеса няма загинали или пострадали български граждани. На 2 ноември 2014 г. обаче в българската Уикипедия се появи статия за „бесарабския българин Иван Милев“, „изгорен жив“ на Куликово поле. Биографията му там е сглобена от данни за въпросния инженер и неговия съименник Иван Милев, председател на българското дружество „Кирил и Методий“ в Запорожка област, отличен през 2006 г. за „многогодишна“ дейност, когато Мильов е бил на 26 години. Статията остава в онлайн енциклопедията близо 7 години и половина, преди да бъде преместена сред мистификациите от редактор едва на 30 март 2022 г. след като посочи, че се цитира във форумите като доказателство. Седмица по-рано на 23 март 2022 г. „Блиц“ публикува статия, започнала с „Българинът инж. Иван Милев – жив изгорен в Одеса на 2 май 2014 деец на българската общност“. Снимката към него се оказва профилната снимка от Facebook на живия Николай Генчев.

Оттогава версията периодично изплува отново. През ноември 2025 г. Factcheck.bg я проследи в групи във Facebook със стотици хиляди членове и я определи като част от координирана кампания за отслабване на подкрепата за Украйна в България. На 25 февруари 2026 г. Нешка Робева написа в отговор на президента Илияна Йотова, че на „Майдана“ „бе жив изгорен и българин“. Според същата платформа публикацията достигна над 530 хил. потребители, а депутатът от „Възраждане“ Ангел Янчев я сподели.

Слабото място на делото е, че версията на следствието ще бъде проверена в отсъствието на подсъдимите. Участието на защитник е задължително, но никой от изброените обвиняеми не желае да се яви и да оспори доказателствата за 40-те хиляди долара от Москва и уговорката с милицията, а ECHR вече определи цялото разследване на събитията от 2 май като неефективно. Имената на обвиняемите ще са публични най-късно с призовките за процеса, които украинският процесуален кодекс изисква да бъдат публикувани в национална медия и официалния сайт на съда. Присъдата няма да доведе никого от тях в Одеса. Ако обвинението бъде прието от съда, присъдата ще впише в украински съдебен акт, че пътят към пожара в Дома на профсъюзите е започнал с пари от Москва и провален опит за отцепване – разказ, който преобръща версията, изложена от Путин три дни преди да разпореди началото на най-кървавия въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война.

Сикорски, водил сближаването с Москва, обясни защо Полша обърна курса

🇵🇱🛡️🇷🇺 Полша е била готова да нормализира отношенията с Руската федерация преди 15 години, но е променя политиката си едва когато Москва започва да напада съседите си, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Радослав Сикорски. „Бяхме готови да нормализираме отношенията с Русия, както всички останали, преди 15 години. Но Русия е тази, която започна да напада съседите си. И когато те промениха политиката си, същото направихме и ние“, каза той пред Оливър Крук от Bloomberg TV в кулоарите на Варшавския форум за сигурност. Малко преди това Сикорски припомни:

„Да, отнасяме се сериозно, когато руснаците ни заплашват. Влязохме в НАТО по същата причина като всички останали – заради общата отбрана“. След изказването си за нормализирането на отношенията Сикорски добави: „Ние сме чисто отбранителен съюз. Не заграбваме ничия територия, но не бива да допускаме територията на НАТО да бъде застрашена“.

Думите му бяха отговор на въпрос за постоянна американска база в Полша и за речта, която в същия ден на форума бяха произнесени от върховния главнокомандващ съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич. Той представи собствената си „теория на победата“: при нападение НАТО ще блокира първия удар. Ако нападението продължи, ще спре настъплението на противника, а при нужда ще разгроми силите му. Гринкевич не смята самата война нито за неизбежна, нито за предстояща. „Ценим това, че върховният главнокомандващ направи изявлението във Варшава, за да бъде забелязано. Мисля, че това само по себе си е послание“, каза Сикорски. Страна иска такава база, наричана „Форт Тръмп“, от 2018 г. Президентът Карол Навроцки смята създаването ѝ за сигурно, но Вашингтон все още не е обявил нито решение за създаването ѝ, нито местоположението ѝ.

Преди 15 години самият Сикорски ръководи полската дипломация като външен министър от 2007 до 2014 г. и сближаването е именно негова политика. През март 2009 г. в интервю за „Газета Виборча“ той отбелязва, че би било добре Руската федерация да се присъедини към НАТО, но ако демократизира системата, въведе граждански контрол над армията и уреди граничните си спорове. През декември 2010 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев направи двудневно официално посещение във Варшава. На 14 декември 2011 г. Сикорски и Сергей Лавров подписаха в Москва споразумение за малкия граничен трафик, според което жителите на Калининградска област можеха да пътуват без визи в пограничните райони на Поморското и Варминско-Мазурското войводство. Сближаването продължи дори след руската инвазия в Грузия през август 2008 г.

Краят му дойде с незаконното анексиране на Крим през февруари-март 2014 г. – под две години и половина след споразумението в Москва. На 4 юли 2016 г. Полша спря малкия граничен трафик с Калининград преди срещата на върха на НАТО във Варшава и не го възстанови никога след това. В интервюто Сикорски изброи руските операции срещу Полша: „Руснаците проведоха операции, които по чудо не отнеха човешки животи. Изгориха огромен търговски център тук, във Варшава. Взривиха релси под движещ се влак“. Една година от пожара в търговския център „Маривилска 44“ от май 2024 г. премиерът Доналд Туск заяви, че това е било палеж по поръчка на руските служби. След взрива на жп линията между Варшава и Люблин през ноември 2025 г. Сикорски оттегли съгласието си за дейността на последното руско консулство на полска територия – това в Гданск. „На мен ми свършиха консулствата, но другите още имат“, каза той пред Financial Times по време на посещение в Лондон.

Хронологията на Сикорски противоречи на тезата, че разширяването на НАТО е тласнало Русия към война. Москва превърна тази теза в искане, включено в проект на договор с НАТО, публикуван от руското външно министерство на 17 декември 2021 г.: Алиансът да не разполага сили и оръжия в страните, приети след май 1997 г. Сред тях е Полша, която е негов член от 1999 г. Има и скорошен пример за заплахите, споменати от Сикорски. На 15 септември руският президентски съветник Николай Патрушев предупреди, че ако Полша се включи във военни действия срещу Русия, полската държавност ще спре да съществува за два-три дни. Патрушев отговори на изказване на Сикорски по време на конференция „Ялтенска европейска стратегия“ в Киев. Там полският министър заяви, че според него, ако Русия нападне, НАТО би я победило „доста бързо“.

В деня на интервюто ЕС прие най-големия си пакет от нови вписвания в санкционни списъци досега: общо 1569 – 826 руски компании от военно-промишления комплекс и 743 техни ръководители. Три дни по-рано администрацията на Доналд Тръмп временно вдигна санкциите, наложени срещу руския дизел, след като Тръмп обяви, че Москва ще доставя дизел на американския и световните пазари. През уикенда той добави и „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, за която настоя, че има нужда от нов президент. По данни на Financial Times, потвърдени от Kyiv Independent, Вашингтон е заплашил Киев, че ще преустанови обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който европейските държави осигуряват американско оръжие за Украйна – ако украинските удари срещу руските рафинерии продължат. „Ценим участието на президента Тръмп в опитите да се сложи край на войната между Русия и Украйна, но в Полша смятаме, че то ще даде резултат, ако се оказва натиск върху агресора, а не върху жертвата на агресията“, категоричен е Сикорски.

Сближаването от онези години донесе осезаеми резултати – от посещението на Медведев до отворената граница с Калининград, но не попречи на Москва да заграби Крим. Формулата на Сикорски пред Bloomberg следва от този урок: Варшава промени политиката си, след като Русия промени своята, и по същата логика първата стъпка към възстановяване на отношенията трябва да направи Русия. Сделката с руското гориво, с която Вашингтон се стреми към по-ниски цени на горивата след началото на войната с Иран, обръща този ред. Облекчаването на санкциите идва, преди Москва да е прекратила военната си агресия, а по думите на президента Володимир Зеленски на 12 октомври руските сили са поразили 6 украински енергийни обекта.

Дронът в Лайпциг води до полковник от ГРУ и палеж в Полша

🇷🇺🕵️🇩🇪 Нападението с дрон срещу украински товарен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август е подготвено от мрежа на Главно разузнавателно управление (ГРУ), а експлозивът за него е минал през България. Следите на мрежата водят до полковник Денис Смолянинов и двама белоруси, участвали в палеж в полския град Лодз през 2024 г. Връзките ѝ бяха проследени от руското издание The Insider с Христо Грозев и немското списание Der Spiegel в съвместно разследване от 8 октомври. Данни за телефонни разговори, резервации на билети, записи от камери и ДНК съвпадения разкриха имената зад инициалите Олег Л. и Андрей К.

Вечерта на 4 август около 19:20 ч. свидетели чуха гръм в гора край Курсдорф, село в близост до летището. След 10 минути охранителните камери заснеха квадрокоптер, който прелетя ниско над перона и се удари в двигател под крилото на един от украинските Ан-124 в южната част на летищната зона. Шофьор на автобус намери апарата на земята едва преди полунощ и го настъпи; на няколко метра от него лежеше консервена кутия с пластичния експлозив „Семтекс“, закрепена за дрона като негов боен заряд. Според Spiegel зарядът не е избухнал, най-вероятно защото детонаторът се е откъснал при сблъсъка. Самолетът е бил празен, но малко преди това е превозил боеприпаси от Франция, пише The Insider. Украинските Ан-124 са базирани в Лайпциг от 2022 г. и оттам превозват военни товари из Европа, включително за НАТО.

По данни на Spiegel части от дрона са отпечатани на 3D принтер, а на борда му е имало 5G рутер и две SIM карти с германски номера, т.е. пилотът е можел да го управлява от разстояние през интернет. Германската служба за външно разузнаване (BND) проследи потока от данни до сървъри, използвани от руските служби и други операции. Останки от втори дрон са били открити на мястото на взрива в Курсдорф, а от трети – в община Кабелскетал, западно от летището. Операцията е предвиждала използването на 3 летящи бомби, от които според Welt am Sonntag две са се разбили още при излитането. Вестникът пише още, че експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия, скрит в кухини на товарни камиони.

Логистиката е минавала през Олег Льовушкин – 54-годишен бизнесмен от Псков, роден на Сахалин, който има двойно руско-латвийско гражданство. Той е мотоциклетист, внасял чай, кафе и подправки, има фирма в Сърбия и жилище в Крим най-късно от 2023 г. За ГРУ има едно ценно качество: латвийският паспорт му отваря границите на ЕС. На 26 юли купува билет за следващия ден от московското летище „Внуково“ през Истанбул до Берлин, където наема кола. Данните от паметта на автомобила, разчетени от германската федерална криминална полиция (BKA), показват, че вечерта на 30 юли прекарва около час край Мерзебург, на под 20 км от целта, до място, което разследващите описват като заровен тайник за дронове или оръжие. На 2 август Льовушкин отлита от Берлин за Белград. В деня на нападението купува билет от Скопие през Истанбул до Москва, където каца на 7 август сутринта. Според Welt am Sonntag германските служби са били наясно с връзките му с ГРУ още при пристигането му в Берлин, но не са го поставили под наблюдение.

Връзката с ГРУ минава през телефонен разговор от 13 юли. Според данните за разговорите на 54-годишния Андрей Усачов, получени от The Insider и Spiegel, тогава той се обажда на Льовушкин и двамата си говорят малко над 7 минути. Усачов е бивш десантчик, осъден през 2000 г. на 9 години за въоръжен грабеж в бюро за обмяна на валута. След излизането си от затвора се заема с производство и търговия с оръжие; фирмата му „Оружейная палата“ извършва доставки на Росгвардия, докато през 2023 г. не се оказва, че комплексът „Вижигател“ е незаконно внесено китайско устройство. През януари 2026 г. камери в Москва го заснемат да върви редом с полковника от ГРУ Денис Смолянинов. За The Insider снимката и разговорът са прякото доказателство, че диверсията е организирана от ГРУ.

Смолянинов, роден през 1976 г. в Челябинск, работи в 172-ри команден разузнавателен център на ГРУ в Санкт Петербург, основно по въпроси, свързани с Украйна. ЕС го санкционира на 16 декември 2024 г. в своя първи пакет мерки в отговор на руските хибридни операции, заради вербуването на агенти за саботаж на територия на страните членки. Spiegel го свързва с пратките със запалителни устройства от лятото на 2024 г. Една от тях се запали на 20 юли в логистичния център на DHL в Лайпциг. Според списанието германските служби го смятат за висш офицер в Службата за специални дейности (ССД) към ГРУ, създадена не по-късно от 2023 г. за диверсии на Запад и подчинена директно на заместник-началника на ГРУ Андрей Аверянов. В миналото Аверянов командва част 29155, слята днес със ССД. Тази част стои зад взривовете в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия през 2014 г. и отравянията на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Няколко европейски разузнавателни служби разполагат със сведения, че именно Смолянинов отговаря за Лайпциг, пише Spiegel.

На ниво изпълнители във веригата стои Андрей Каршаков, 40-годишен белорус с руско гражданство и бивш шофьор на камион, който през лятото влиза от Беларус в Латвия и оттам отива в Германия. Разследващите откриват негова ДНК по дрона, по консервената кутия и по антена, закрепена на дърво наблизо, чрез която е усилван сигналът за управление. ДНК профилът му вече фигурира в базите данни на Литва и Финландия във връзка със стари дела за кражба.

Каршаков е познат на полските разследващи органи отпреди. В нощта на 25 юли 2024 г. в хипермаркет на Leroy Merlin в Лодз пламва стелаж с препарати за растителна защита и инсектициди. Пожарът е потушен за около час, като за причина е посочено неправилно съхранение, а местни медии почти не отразяват случая. Полицията обаче обръща внимание на две подозрителни лица в града, а The Insider успява да ги разпознае по видеозаписи от местен банкомат. Единият е Каршаков, а другият е белорусът Максим Лапунов, който е сменил официално фамилията си, но продължава да използва стария си паспорт на името Максим Колосов. На 19 юли 2026 г. Лапунов пътува със самолет в рамките на един ден от Санкт Петербург през Анкара до Белград, а по сведения на The Insider от органите на реда в европейска държава е много вероятно по това време да е бил в Германия. Данните за преминаванията през границите сочат, че Каршаков често пътува с още трима белоруси, пребиваващи в Русия: Вячеслав Айсин, бившия милиционер Денис Шулган и Роман Ковалевски, който има досие за кражба и грабеж. Ролята им в Лайпциг е неизяснена, но Айсин редовно е пътувал до града.

Делото във Варшава показва връзките на изпълнителите с хората над тях във веригата. Според материалите по него, цитирани от Spiegel, човек с прякора Warrior в Telegram нарежда на единия от подсъдимите да мине покрай магазина в Лодз, да го снима и да провери дали е имало пожар. Пак през 2024 г. Warrior го изпраща да закара с автомобил под наем части за дронове до празен апартамент в Дюселдорф. Самоличността на Warrior вече е установена: той е 42-годишен бивш таксиметров шофьор от Украйна, който днес работи за ГРУ. Негов възложител според Spiegel е Смолянинов.

Мрежата на полковника стига и до България. Сред вербуваните от него престъпници е Владимир Борисов с прякор Прапорщика – бивш служител на ГРУ, основател на престъпната групировка „Фалкон-95“ през 90-те години в Санкт Петербург. През 2017 г. е обявен за издирване заради незаконното завземане на държавен проектантски институт, укрива се в България и през 2021 г. е екстрадиран в Русия. Според The Insider скоро след това е освободен и днес пътува в чужбина с нов паспорт.

Германия вече държи отговорна за нападението Русия. На 1 септември министърът на вътрешните работи Александер Добриндт и министърът на външните работи Йохан Вадефул оповестиха, че извършителите са действали от името на руски държавни структури, а федералните власти наредиха затварянето на руското генерално консулство в Бон – последния руски дипломатически обект в Германия, освен посолството. При своето посещение в Киев на 4 октомври канцлерът Фридрих Мерц определи случилото се на 4 август като въоръжено нападение срещу летището, идващо изцяло от Русия. Москва отрича: още през август руското посолство в Берлин отхвърли подозренията като инсценирана провокация в украински интерес. Нито един от двамата – Льовушкин и Каршаков – не задържан.

Разследването допълва политическите изявления за отговорността за нападението с имена, маршрути и дати, а Лайпциг се появява в разказа за Смолянинов за втори път: първо с пратката, пламнала в DHL през юли 2024 г., после с дрона. Лодз показва, че освен наетите през Telegram помощници ССД разполага и с изпълнители, използвани многократно: за период от две години Каршаков минава от рафт с инсектициди в хипермаркет до бомба, ударила военно-транспортен самолет. Следващата проверка ще дойде от Карлсруе и Варшава: обвинение, което назовава Смолянинов като възложител на Warrior, или заповед на федералната прокуратура за задържане на Льовушкин и Каршаков.

Черна гора задържа шефа на „Рибар“ три седмици преди въвеждането на визи за руснаци

🇲🇪🕵️🇷🇺 Полицията и Агенцията за национална сигурност (АНБ) на Черна гора задържаха днес сутринта в Рисан, на брега на Которския залив, Михаил Звинчук, ръководител на руската прокремълска мрежа „Рибар“, заедно със съпругата му и сътрудничка Валерия Звинчук и други трима души. Операцията е проведена 23 дни преди Черна гора да въведе визи за руските граждани, а според местните служби групата е пристигнала, за да снима филм именно срещу тази мярка. За акцията съобщи Vijesti, който се позова на свои източници в службите, а премиерът Милойко Спаич потвърди сведенията в X.

Според изданието черногорските служби са знаели предварително за идването на групата и са следили нейния престой дни наред. Сред вещите на Звинчук и придружителите му са намерени дронове, телефони, електронни устройства и сложна цифрова техника. Криминалистичната проверка извършват служители на полицията в Тиват заедно с АНБ, а полицията и агенцията ще предприемат и други мерки за защита на националната сигурност, пише изданието. Руският Telegram канал SHOT уточни, че петимата са задържани рано сутринта в хотел Mövenpick край залива и са били откарани на разпит в полицейския участък в Котор. Решение по случая ще бъде взето в срок от 72 часа, а Звинчук може да получи до 15 години затвор. Черна гора не е посочила по кой член се води проверката и към 9 октомври публично обвинение няма.

Източниците на Vijesti описват целта на пътуването като документален филм за привеждането на визовата политика на Черна гора в съответствие с тази на ЕС. Продукцията е трябвало да представи европейската интеграция на страната като политически наложен процес с вредни последици за туризма, икономическата стабилност и националните интереси на държавата. От 1 ноември гражданите на Русия, Беларус, Саудитска Арабия, Турция и Китай ще се нуждаят от виза за влизане в Черна гора. Правителството промени наредбата за визовия режим на 23 юли, като това изпълни едно от условията за приключване на преговорите по глава 24, която обхваща правосъдието, свободата и сигурността. По данни на Радио Свободна Европа Черна гора е първата държава в региона, отменила безвизовия режим за руснаци, въпреки че те са най-многобройните чужденци с постоянно пребиваване там, а на туристите от Русия и Турция се падат около 20% от нощувките на чуждестранните гости.

Тезата, която службите приписват на бъдещия филм, Звинчук изложи пред камера в Черна гора ден преди акцията. „Продължаваме нашата поредица от документални филми от Балканите“, каза той във обобщение за канала на водещия пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов, публикувано от „Рибар“ на 8 октомври. Визите за руснаци според него „на първо място ще ударят туристическия сектор“, а решението за тях „все пак в по-голяма степен е политическо, а не практическо“. По думите на Звинчук гражданите на територията на Черна гора, които са обект на ограничителни мерки от ЕС, вече са станали обект на тормоз. Самият той е под санкции на ЕС и добави: „Всички, ама не всички. Ние някак се озовахме тук.“

Екипът на „Рибар“ потвърди ареста в основния си канал днес сутринта, но предложи различно обяснение за целта на пътуването. Всички задържани са били в страната „легално и официално“, като са имали идеята да снимат Цетинския манастир, за което предварително е подадена „абсолютно официална молба“, се посочва в публикация на канала. Екипът се намира в постоянен контакт с руското министерство на външните работи и очаква освобождаването на всички задържани, защото „никакви нарушения на местното законодателство не е имало“. Говорителката Мария Захарова отбеляза пред ТАСС, че руското посолство в Подгорица работи по изясняване на обстоятелствата.

Спаич не даде подробности. „Предупреждавахме, че опитите за хибридно въздействие и дестабилизация на Черна гора непрестанно съпътстват европейския ни път. Сега не е моментът за прибързани изявления, но не е и за наивни изводи. Има сериозни признаци, изискващи всяка следа да бъде внимателно проверена и всяка връзка да бъде разгледана в по-широк контекст“, написа той. Посланието след акцията според него е, че институциите си вършат работата и „никой няма да застраши европейското ни бъдеще“.

Звинчук е роден през 1991 г. във Владивосток, по образование е военен преводач с арабски език и поне до 2017 г. работи в департамента за информация и масови комуникации на Министерство на отбраната, става ясно от разследване на The Bell, публикувано през 2022 г. Каналът му в Telegram е създаден през 2018 г. и има над 1,5 млн. абонати. С разпореждане на Путин от декември 2022 г. той е включен в работната група по мобилизацията, а от 2023 г. се намира под санкции на ЕС. Обединеното кралство му наложи санкции на 9 декември 2025 г. като съсобственик и генерален директор на мозъчния тръст „Рибар“. Според британското правителство мрежата отчасти се координира от администрацията на руския президент, финансира се от държавната отбранителна корпорация „Ростех“ и поддържа връзки със служители на руските спецслужби.

Държавният департамент на САЩ причислява Звинчук към лицата, замесени в операции за злонамерено влияние на американските избори. През октомври 2024 г. ведомството обяви по програмата „Награди за справедливост“ награда до 10 млн. долара за информация, която помага да бъдат установени или открити чуждестранни участници в намесата в американските избори, сред тях и сътрудници на „Рибар“. По-рано мрежата е финансирана от Евгений Пригожин, получава средства от „Ростех“ за поръчки по договор и чрез пропагандните си канали се опитва да разпали политическо и расово разделение в САЩ, смята Вашингтон. Черногорският вестник Pobjeda стига дори по-далеч: позовавайки се на собствени източници в службите, твърди, че Звинчук е полковник от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб, който отговаря за хибридни операции. Никой друг източник обаче не потвърждава това.

Акцията в Рисан идва само 18 дни след като чешкото издание Seznam Zprávy публикува разследване, което разкрива мрежа от руски медийни сътрудници, обикалящи европейски държави, за да събират материали и кадри за кампании за дезинформация, подкрепяни от Кремъл. Според разследването „Рибар“ е поддържал за продължителни периоди снимачни екипи в ЕС и е работил в Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия и Франция. Журналистите от чешкото издание уговарят среща в Прага, като се представят за медиен експерт когото „Рибар“ е поканил за интервю. На срещата от Германия са дошли двама руснаци – Виталий Чащухин и Игор Долматов. Чешката полиция ги подлага на разпит, след което им нарежда да напуснат страната до 3 дни, съобщи изданието на 22 септември. На Балканите Звинчук е засичан неведнъж: според босненското издание Detektor, което се позовава на източници, близки до службите, той е влязъл в Босна и Херцеговина на 23 ноември 2025 г. в деня на предсрочните президентски избори в Република Сръбска, а на следващия ден „Рибар“ публикува негов видеоанализ на вота, заснет пред сградата на правителството в Баня Лука.

Далеч по-рязко от Захарова реагира заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. Без да назовава Звинчук, той написа в Telegram, че „потенциално всички (подчертавам – всички) руснаци са обект на лов“ и че „нито визите, нито поканите, нито каквито и да било други гаранции могат да ги спасят“. „Сега е напълно вероятно да се наложи да попълваме обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите“, добави той.

Обяснението на „Рибар“ и това на службите в Черна гора не се изключват взаимно. Подадената молба за снимки в Цетинския манастир не изключва заснемането на филм за визите там. Спаич не твърди, че самата група е пребивавала незаконно, а говори за хибридно въздействие и за връзки, на които предстои проверка – затова изходът зависи не от документите, с които петимата са влезли в страната, а от това какво съдържа иззетата техника и дали прокуратурата ще го квалифицира като престъпление. Евентуалното повдигане на обвинение би имало по-сериозни последици от случая в Прага, където двама души от екипа бяха изгонени, без да бъдат подведени под съдебна отговорност. Каквото и да реши Подгорица, Медведев вече предлага руснаците, задържани на Запад, да бъдат измъквани чрез размяна срещу европейци и американци, които тепърва биха могли да се окажат в арест в Русия.

Маскирани от Беларус влязоха в Латвия и изнесоха две гранични камери

🇧🇾📹🇱🇻 Маскирани лица са навлезли от Беларус на територията на Латвия, където повреждат ел. шкаф и крадат две камери за наблюдение на границата, броени часове след като въоръжени придружители на мигрантска група заплашиха латвийски военнослужещи от беларуската страна. Първият епизод се разигра от понеделник вечерта, 5 октомври, когато части на Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия спряха група от поне 20 мигранти, водени от трима маскирани мъже. За кражбата съобщи на следващия ден в X вътрешният министър Янис Домбрава, а броя на камерите потвърди пред агенция LETA началникът на Държавната гранична охрана Гунтис Пуятс.

Според армията придвижването на групата към Латвия е целенасочено организирано. Придружителите са останали на територията на Беларус, носели са оръжие, отправяли са вербални заплахи към войниците и паралелно с това са подтиквали и подгонвали мигрантите към латвийската линия. НВС определят случая като провокация, която се отличава от много предишни с „особено демонстративното и агресивно“ поведение на придружителите. Опитът за преминаване беше осуетен. Какво оръжие са носили мъжете, армията не уточнява.

Няколко часа по-късно маскирани хора преминаха самата граница. Повредили са разпределителния шкаф, свалили са камерите и са се върнали на беларуска територия, преди да пристигне нарядът на граничарите. Пуятс уточни, че откраднатите камери са две и че възстановяването на повредената инфраструктура вече е започнало. Домбрава, министър от Национално обединение в кабинета на Андрис Кулбергс, написа три дни след изборите за Сейм: „Беларус трябва да разбира, че подобни случаи могат да доведат до по-сериозните последствия за самата Беларус.“ Какви биха били тези последствия, министърът не конкретизира.

Пуятс е по-предпазлив в преценката си кои са извършителите. Той допуска, че маскираните може да не са служители на беларуски държавни структури, а членове на организирани престъпни групи, които прекарват мигранти и разчитат на благосклонността или бездействието на беларуски власти. Обяснения на началника на охраната и на министъра се разминават в това кой държи оръжието, но не и относно това кой е допуснал тези действия. И в двата случая въоръжени и маскирани хора действат открито по гранична линия, която от другата страна се охранява от Минск, и се връщат през нея, без да бъдат спрени.

По думите на Пуятс саботажите срещу информационни системи на охраната са зачестили, докато оградата се поврежда около два пъти по-рядко, отколкото преди една година. Натискът се измества от физическата бариера към наблюдението, което я прави ефективна. Самият случай показва защо: оградата забавя, но не спира, а реакцията зависи от това кой засече пробива и колко бързо. Когато нарядът пристигна, шкафът вече беше повреден, а хората, които са го направили, бяха обратно в Беларус. Последователността, при която групата е отблъсната вечерта, а часове по-късно край границата изчезват две камери, вероятно не е съвпадение. Нито Домбрава, нито Пуятс обаче уточняват дали откраднатото оборудване е било на същия участък, където войниците спряха групата.

Камерите са част от система за наблюдение, изграждана от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) по цялата 172,9 км граница с Беларус. В началото на август граничните служители поеха на 52%дввввв наблюдението от дължината, а системата по останалата част трябва да е готова до края на годината. Тогава Домбрава заяви по телевизия TV24, че на някои места камерите са монтирани, но не са свързани, а неговият предшественик Рихардс Козловскис определи думите му като дезинформация или некомпетентност. Всяка извадена от строя камера оставя участък, който трябва да се покрие с патрули на място.

Латвия, Литва и Полша обвиняват Беларус, че от лятото на 2021 г. насочва умишлено мигранти към техните граници, а ЕС отговори със санкции. По данни на граничната охрана от началото на годината са спрени 11 925 опита за незаконно преминаване. Това е почти колкото за цялата 2025 г., когато опитите откъм Беларус бяха 12 046, и повече от два пъти спрямо 5388 през 2024 г. Само в понеделник, деня на първия инцидент, граничарите са предотвратили 59 опита. Месечният поток обаче намалява: 1244 души през септември срещу близо 1700 още през април. На 6 октомври правителството удължи до 31 декември операцията „Вилкатис“ (на латвийски „върколак“), започнала на 11 август. В нея армията подпомага охраната с хора, дронове, хеликоптери и самолети. „Способни сме да отблъснем много повече опити за влизане в Латвия. Задържахме и много повече превозвачи“, заяви министърът на отбраната Раивис Мелнис. По-малкият поток и по-агресивният метод вероятно са свързани. Когато масовото прииждане срещне войници, дронове и все по-плътна ограда, онези, които го организират, сплашват охраната и прекъсват наблюдението.

Част от онези, които все пак минават, продължават на север. Естонската полиция и гранична охрана засили проверките във Валга, града, разделен от границата с латвийската Валка. Това стана, след като за седмица там бяха задържани 41 души, влезли незаконно от Латвия. Полицаи минават през вагоните на влаковете от Латвия и проверяват документите на пътниците, а хотелите и автобусните превозвачи са помолени да съобщават за всичко подозрително. „Става дума за миграционен натиск, който може би е предизвикан от беларуската държава“, каза Игор Богданов, началник на патрулната служба в югоизточния полицейски район. Най-много от задържаните са граждани на Сомалия, следвани от граждани на Етиопия и други източноафрикански държави, на Индия, Пакистан и Бангладеш.

От юли естонската полиция е задържала 303 чужденци, влезли незаконно в Естония, а 93 от тях са върнати на Латвия по тристранното споразумение. Само между 3 и 6 октомври бяха задържани шестима чужденци, заподозрени в организиране на незаконна миграция. Сред тях са 62-годишен германец и 63-годишен българин, превозвали мигранти в коли с латвийски регистрационни номера. В колата на българина, спряна на магистралата Талин–Тарту, са открити 7 души. „Такива престъпления са международни и организирани“, заяви старшият прокурор Тоомас Койтмяе. Обвинението ще иска задържане под стража или наказание по бързото производство. Вътрешният министър Игор Таро описва влизанията като организирани вълни, които са режисирани от друга държава. Министърката на правосъдието Лийса Пакоста внесе предложение максималното наказание за организиране на незаконно преминаване да стане 5 години, а при отегчаващи обстоятелства да се увеличи от 3 на 7 години. През 2025 г. в Естония са регистрирани 11 случая на каналджийство, а само за първите 8 месеца на тази година те са 26.

НВС очакват провокациите да продължат и определят незаконната миграция като инструмент за натиск едновременно срещу Латвия и срещу външната граница на ЕС и НАТО. Пуятс е съгласен, че напрежението остава високо и саботажите продължават. Ако тепърва ще се използва участъкът с прекъснато наблюдение, там ще се съсредоточат новите опити и ще последват нови повреди по кабели и шкафове. Ако става дума за престъпна мрежа под закрилата на беларуските служби, следата ще води по-скоро към задържаните превозвачи по пътя Латвия–Естония, чийто брой расте.

📸 Снимка: Служител на латвийската гранична охрана патрулира по границата между Латвия и Беларус близо до Робежниеки, Латвия, на 8 август 2023 г. (Ints Kalnins/Reuters)