4 военни дрона са следили полета на Зеленски преди кацането му в Дъблин.

🇺🇦🇮🇪 Полетът на украинския президент Володимир Зеленски до Дъблин е бил следван от четири военни дрона преди да кацне на летището в ирландската столица в понеделник. Това съобщи британското издание The Independent, позовавайки се на собствени източници.

Дроновете са вдигнати във въздуха от неизвестна точка в североизточната част на града, след което са били насочени в посока траекторията на полета на украинския президент, извършвайки очевидно нарушение на забраната за полети, въведена в зоната.

Полицейските служби започнаха разследване по случая, но за момента не са успели да потвърдят точното място, откъдето са дошли дроновете или кой може да ги е управлявал. Основният въпрос, на който търсят отговора, е дали дроновете са излетели от сушата или от плавателен съд, който е останал незабелязан за радарите.

Ирландските служби за сигурност заявиха, че безпилотните самолети са били големи и военни, което според тях класифицира инцидента като за хибридна атака. Съобщава се, че дроновете са пропуснали момента, в който самолетът на Зеленски е приближил летището и пренасочили вниманието си към LÉ William Butler Yeats – военноморски кораб, разположен край бреговете на Ирландия.

Корабът не е успял да свали дроновете с наличното си оборудване, според ирландското онлайн издание The Journal. Националният авиационен орган (IAA) е наложил забрана за полети на дронове над Дъблин и околностите му, чието времетраене съвпада с визитата на Зеленски.

Инцидентът се случва в период на повишена бдителност в Европа след месеци предупреждения за хибридни атаки с дронове, които доведоха до нарушения на въздушния трафик и принудиха цели летища временно да спрат приемането на полети.

Визитата на Зеленски тази седмица беше първата на украински президент в Ирландия и дойде в момент, когато той търси подкрепа от европейските лидери на фона на продължаващите мирни преговори под ръководството на САЩ. В реч пред ирландски парламентаристи Зеленски получи бурни овации в камарата на Dáil и призова Ирландия да поеме „активна роля“ в настояването за трибунал за руската агресия срещу Украйна.

ЕС обвинява Русия в опити за подкопаване на подкрепата за Украйна с т.нар. хибридни атаки, които тревожат обществеността и тестват времето за реакция на потенциални заплахи. Граждански летища в Германия, Дания, Белгия и други държави бяха принудени да затворят в резултат на прониквания на дронове през последните месеци. Освен това руският президент Владимир Путин използва един от инцидентите и последвалата реакция в европейската преса, за да се подиграе с обвиненията в реч пред местна аудитория.

Във вторник Путин заплаши, че е готов на момента да води война с Европа, ако бъде провокиран, и обвини лидерите в саботаж на американските усилия за прекратяване на войната в Украйна.

Швеция предупреди за хибридни действия на беларуски монахини.

🇸🇪🤝🇧🇾 Швеция издаде предупреждение за сътрудничеството с беларуски монахини поради техните връзки с руската военна разузнавателна служба (ГРУ) и Московската патриаршия.

Украинският център за противодействие на дезинформацията съобщи на 2 ноември, че Църквата на Швеция официално е посъветвала енориите си да не приемат монахини от беларуския манастир „Св. Елизавета“.

„Изявлението подчертава, че тази организация е подчинена на Московската патриаршия, подкрепя руския режим и поддържа тесни връзки с ГРУ. Този ход е бил решен след като монахините започнаха да се обръщат към енориите с предложения за продажба на своите продукти на коледни пазари“, съобщава центърът в своя Telegram канал.

Шведските власти разглеждат дейностите на манастира като елемент от цялостната руска стратегия за хибридни операции в ЕС. Русия има богат опит в употреба на религиозни организации за събиране на разузнавателни данни, изграждане на влияние и разпространение на проруска пропаганда, прикрита зад „духовни посещения“.

Тези т.нар. „благотворителни“ и „културни“ инициативи създават привидна фасада на неутралност, докато в същото време могат да улесняват прикрити действия на руското разузнаване. В резултат на това Църквата на Швеция е ограничила достъпа на беларуските монахини до своите платформи.

По-рано стана ясно, че руска православна църква във Вестерос, Швеция, е под разследване от местни власти и служби за сигурност поради предполагаеми връзки с руското разузнаване. Това става на фона на засилващи се опасения в Европа за все по-широките хибридни военни тактики на Кремъл.

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-твърд отговор“ все още остава открит въпрос.
📸 Снимка: Christopher Neundorf/EPA

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия засилва хибридната си война срещу Европа, използвайки дронове и агенти, а НАТО и ЕС вече обсъждат нещо, което допреди няколко години звучеше немислимо – как да отвърнат на удара.

Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации и светкавично, координирано посочване с пръст към Москва при всеки случай на хибриден инцидент до изненадващи военни учения, водени от НАТО – това споделят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС.

„Руснаците непрекъснато тестват границите – каква ще е реакцията, докъде можем да стигнем? Нужен е по-проактивен отговор. И сигналът се изпраща не с думи, а с действия“, заяви външният министър на Латвия Байба Браже в интервю за POLITICO.

През последните седмици и месеци руски дронове прелитат над Полша и Румъния, а мистериозни безпилотни апарати предизвикват хаос по летища и военни бази из целия континент. Към това се прибавя заглушаването на GPS, нарушения на въздушното пространство от изтребители и военни кораби, както и взрив на ключов железопътен възел в Полша, през който минава военна помощ за Украйна.

„Европа и Алиансът като цяло трябва да си зададем въпроса докога ще толерираме подобен вид хибридна война и дали не е крайно време самите ние да станем по-активни в тази сфера“, заяви миналата седмица пред Welt TV държавният секретар по отбраната на Германия Флориан Хан.

През последните години Русия извърши множество хибридни атаки из цяла Европа.
📸 Снимка: GavriIl Grigorov/EPA

Хибридните атаки не са нещо ново. През последните години Русия изпрати убийци да ликвидират политически противници в Обединеното кралство, подозирана е за взривове в оръжейни складове в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС с финансиране на крайнодесни партии, поведе война в социалните мрежи и се опита да обърка избори в държави като Румъния и Молдова.

Това, което е безпрецедентно сега, са мащабът и честотата. Според словашкия мозъчен тръст GLOBSEC от януари до юли тази година в Европа са документирани над 110 акта на саботаж и опити за атаки, предимно в Полша и Франция, извършени от лица със връзки към Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено, дори бих казал креативно, пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на октомврийската конференция във Валдай и добави: „Ние внимателно следим нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или вече е време да отговорим?“

Русия може да възприема ЕС и НАТО като съперник и дори враг, миналия месец бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев директно обяви: „САЩ са наш противник“. В същото време обаче Европа не иска война с ядрена сила като Руската федерация и трябва да намери метод за нейното възпиране, без да прекрачва червените линии, които биха довели до открит конфликт.

Това не значи да се свием от страх, смята шведският главнокомандващ генерал Микаел Класон: „Не можем да си позволим страх и да изпитваме тревога от ескалация. Трябва да сме твърди.“

НАТО обеща да засили отбраната по източния си фланг в отговор на нахлуването на руски дронове в Полша.
📸 Снимка: Omar Marques/Getty Images

Засега реакцията е предимно дефанзивна. След като руски ударни дронове бяха свалени в небето над Полша, НАТО обяви, че засилва противовъздушната отбрана на източния фланг – ход, който ЕС също повтори. Дори това вбесява Москва.

„Европейците трябва да се боят и да треперят като глупави животни, подгонени към кланицата. Трябва да се напишкат от страх, усещайки близкия си и мъчителен край“, написа в началото на октомври Медведев.

Промяна в тона

Непрекъснатите руски провокации променят настроението в европейските столици.

След като миналата седмица разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша заради саботажа на жп линията Варшава–Киев, на 21 ноември премиерът Доналд Туск обвини Москва в „държавен тероризъм“.

След инцидента върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас бе категорична, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за съюза, поради което той трябва да даде „силен отговор“.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Крозето критикува „инертността“ на Европа в лицето на нарастващите хибридни атаки и представи план за ответни действия в 125 страници. В него той предлага създаване на Европейски център за борба с хибридната война, 1500-членна кибервойска и военни специалисти по изкуствен интелект.

„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност. Русия явно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС“, заяви полският външен министър Радаослав Сикорски на 20 ноември.

От думи към дела

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-мускулест отговор“ все още не става напълно ясно.

Част от причината е разликата между Москва и Брюксел – вторият е много по-силно ограничен от спазването на правилата, обясни Кевин Лимониер, професор и заместник-директор на GEODE, мозъчен тръст със седалище в Париж, Франция.

„Това поставя етичен и философски въпрос: могат ли държави, водени от върховенство на закона, да си позволят да използват същите инструменти и стратегии като руснаците?“

Полската зенитно-ракетна система PILICA.
📸 Снимка: Klaudia Radecka/NurPhoto via Getty Images

Засега държави като Германия и Румъния затягат правилата, за да позволят сваляне на дронове над летища и военно чувствителни обекти.

Националните служби за сигурност обаче могат да действат в правна сива зона. Съюзни държави като Дания и Чехия вече допускат офанзивни кибероперации. През 2017 г. например Обединеното кралство проникна в мрежите на Ислямска държава, за да получи сведения за ранната програма за дронове на терористите.

„Трябва да бъдем по-проактивни в киберофанзивата“, отбеляза Браже, изтъквайки нуждата от „повишаване на ситуационната осведоменост – събиране и координация на службите за сигурност и разузнаването“.

На практика това може да значи кибератаки срещу обекти, критични за руската военна машина, като икономическа зона Алабуга в Татарстан, отговорна за производството на дронове „Шахед“, обекти на енергийната мрежа или влакове с оръжия, смята Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи от Полската академия на науките.

„Можем да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ“, подчерта той.

Освен това Европа трябва да намери начин да отговори на мащабните кампании за дезинформация на Кремъл със собствени действия вътре в Русия.

Русия води мащабни дезинформационни кампании из цяла Европа.
📸 Снимка: Jaap Arriens/NurPhoto via Getty Images

„Руското обществено мнение е доста недостъпно. Трябва да работим със съюзници, които имат подробно разбиране за руското мислене – това означава, че също така трябва да бъде създадено сътрудничество в сферата на информационната война.“

Все пак всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобно отричане“, отбелязва един дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

По своята същност НАТО е отбранителен съюз, който се отнася с подозрение към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, сподели дипломат от Алианса, „но няма да се снишим до същите тактики като Русия.“

Вместо това трябва да се залага на демонстрации на сила, които показват единство и решимост, смята Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския институт RUSI. На практика това означава да се обявява бързо дали зад дадена хибридна атака стои Москва и да се провеждат без предизвестие мащабни военни учения по руските граници – например Литва или Естония.

Междувременно подкрепяният от НАТО Европейски център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи в Хелзинки „предоставя експертиза и обучение“ и изготвя „политики за противодействие“, посочи старши анализаторът на центъра Маартен тен Волде.

„Без съмнение трябва да се направи повече относно на хибридните заплахи“, обобщи дипломат от високите етажи на НАТО – включително по-бързо колективно посочване на виновника след атаки и ясна демонстрация, че „обръщаме внимание и можем гъвкаво да преместваме силите си“.

Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

Русия все по-често тества НАТО с провокации на ръба на Член 5.

🇷🇺 Русия тества усилено реакцията на НАТО с премерени провокации, които спират точно под прага за задействане на член 5 – тактика, с която се надява да изнерви Алианса и да доведе до прибързана реакция на съюзниците, която да използва като претекст за ескалация.

Това заяви Ukrinform, цитирайки изявление на най-висшият командир на НАТО по източния фланг, генерал Инго Герхартц.

„Русия все повече прибягва до хибридни тактики, точно защото е наясно с нашата сила в конвенционалната отбрана, а реагирането на действия в сивата зона е много по-сложно“, алармира ръководителят на Обединеното командване на НАТО в Брунсум.

„Москва се надява тези хибридни методи да създадат разломи в щита на НАТО, да всеят разногласия между съюзниците, да разделят обществата ни и да ни провокират към прибързана реакция, която ще им даде повод за по-нататъшна ескалация. Не бива да им го позволяваме“, продължи генералът.

Герхартц посочи, че възпирането не е спряло Кремъл да разшири действията си „точно под прага на член 5“ – гранични провокации, саботаж на сухопътна и подводна инфраструктура, кибератаки, заглушаване на GPS сигнал и непрекъснати кампании за дезинформация. Честотата им нараства, а интервалите между тях се скъсяват.

Той похвали „прецизния, хладнокръвен и предвидлив“ отговор на НАТО при последните нарушения на въздушното пространство, но предупреди, че Кремъл вероятно ще премине към друг „хибриден инструмент“. Затова Алиансът трябва да преосмисли цялостния си подход към възпирането.

„Колективната отбрана трябва да бъде план Б. Целта ни е никога да не се стига до там. Затова план А трябва да бъде надеждно възпиране.“

Генералът увери, че НАТО е напълно готово за мащабно нападение и при хипотетичо активиране на член 5 от Вашингтонския договор ще координира силите си по суша, въздух, море, кибер и космос от източния фланг до дълбоко в Западна Европа.

Освен това той припомни, че Алиансът сега е много по-силен с Финландия и Швеция в редиците си и бележи значителен ръст на отбранителните разходи на континента. Военното учение Steadfast Duel 2025, проведено миналия месец, успешно тества регионалните отбранителни планове и „потвърди, че НАТО може да защити всеки сантиметър от територията си по всяко време“.

Герхартц призна, че руските власти следят внимателно политическите дебати в Европа, забавянията от бюрокрацията и бавното нарастване на производствените мощности, като всичко това подкопава доверието в решимостта на НАТО. Особено Германия трябва да поеме по-силна лидерска роля.

„Нямаме време до 2029, 2035 или 2040 г. Трябва да купуваме готови системи от рафта“, заяви той, давайки като пример крилатите ракети Tomahawk, и призова европейската отбранителна индустрия да увеличи бързо производството.

Войната в Украйна показа нагледно колко бързо се развиват технологиите и колко бързо остаряват доскоро авангардни оръжейни системи. Танкове, фрегати и изтребители ще останат значими, но са нужни повече средства за възпиране преди всяка война.

„Ако някой ни нападне, ще ударим стратегически цели дълбоко в територията му. Това ще накара всеки противник да се замисли два пъти“, предупреди Герхартц.

НАТО трябва да приеме „мислене на силата“ – да показва ясно готовност да защитава това, което е важно. „Не сме във война, но вече не живеем и в мир. Ако искаме да не сме във война през 2029 г., думите и действията ни днес не бива да оставят никакво съмнение.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung тази събота, че Русия може да възстанови способността си да нападне източния фланг на НАТО още до 2028 г.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Патрулен катер на ФСБ със знаме на Вагнер беше видян от естонски граничари.

🇷🇺🇪🇪 Патрулен катер на Федералната служба за сигурност на Руската федерация беше видян по река Нарва, която служи като естествена граница между Естония и Русия, с издигнат флаг на частната военна компания „Вагнер“, съобщава естонската обществена телевизия ERR.

Естонското министерство на външните работи коментира инцидента в социалните мрежи, като публикува снимка на плавателния съд и с шеговит тон предполага, че бойците на „Вагнер“ може би са анексирали руската гранична служба.

„Дали Вагнер отново марширува към Москва или този път започва от Санкт Петербург? Трудно е да се каже. От нашата страна на границата изглежда, че са анексирали руската гранична охрана. Кой знае... Министерство на външните работи на Русия?“, написа ведомството.

Коментарът напомня за бунта на Вагнер през юни 2023 г. на наемниците на покойния основател на групата Евгений Пригожин, които за кратко превзеха областния град Ростов на Дон, който стана начална точка на въоръжен поход към Москва.

Министърът на външните работи Маргус Цахкна определи сцената като пореден признак за слабост в „желязната система“ на Кремъл, отбелязвайки, че вътрешният контрол се пропуква под натиска на започнатата от тях война и западните санкции.

„Каквото и да опитват руснаците по река Нарва, то се случва под нашето внимателно наблюдение“, увери той.

Видео и снимки, публикувани от Министерство на външните работи на Естония, показват патрулния катер с надпис „брегова охрана“ и ясно видим флаг на Вагнер да се движи по реката край естонския град Нарва.

Естонското ведомство вече поиска обяснение от руското външно министерство относно последния инцидент.

По-рано местните власти откриха 250 кг авиационна бомба край село Аувере, близо до границата с Руската федерация, съобщи ERR. Взводът за обезвреждане на боеприпаси на Естонските сили за отбрана неутрализира устройството, за което се смята, че е от предишен конфликт, на фона на повишената тревога в региона след скорошни нарушения на въздушното пространство.

Неизвестни дронове са засечени край военна база с американски ядрени оръжия в Белгия.

🇺🇸🇧🇪 Неизвестни дронове бяха засечени във въздушното пространство край авиобаза Клайн-Брогел в Белгия – обект, известен с това, че помещава американски ядрени оръжия, съобщи VRT NWS.

Белгийският министър на отбраната Тео Франкен потвърди, че „няколко дрона“ са били забелязани в близост до базата. Местните власти съобщиха, че за прехващането им е бил изпратен хеликоптер, но опитът е бил неуспешен.

„Изпратихме хеликоптер да ги прехване, но без резултат“, призна Стивън Матеи, кмет на град Пеер, където се намира базата. Той допълни, че системата е регистрирала между един и три безпилотни самолета.

Матеи посочи, че следващата седмица Министерство на отбраната ще проведе среща с местната полиция, за да анализира заплахата и „да вземе мерки, така че да можем да разпознаем и задържим операторите на дроновете“.

Местният вестник Het Belang van Limburg уточнява, че дроновете са били забелязани от служител в казармите на Клайн-Брогел. Полицията пристигнала на място, но не открила следи от тях. На този етап не е ясно дали те са прелетели директно над базата или само в близост до нея.

Клайн-Брогел е един от ключовите военни обекти в Белгия и помещава американски ядрени оръжия в рамките на споразумение на страната с НАТО. Съоръжението се подготвя и за приемането на нови изтребители F-35 от 2027 г.

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгийски военни засякоха рояк от 15 дрона над учебен полигон за бойни стрелби на НАТО в Елзенборн, разположен по границата с Германия. Те са били открити по време на изпитания на система за засичане, а след това прелетели във въздушното пространство на Германия.

Литва затвори граничните пунктове с Беларус след ново нарушение на въздушното си пространство.

🇱🇹⚔️🇧🇾 Литва затвори своите гранични пунктове с Беларус за неопределен срок от време, след като балони от Беларус нарушиха въздушното ѝ пространство за трета поредна нощ, съобщиха държавни служители преди броени минути.

Международното летище в столицата Вилнюс за няколко часа временно спря дейността си поради един или повече балони, движещи се в посока летището, според неговите служители. Това е трета поредна нощ и четвърти случай за тази седмица с нарушения на въздушното пространство спират въздушния трафик в Литва.

Националният център за управление на кризи (NKVC) на Литва съобщи, че граничните пунктове с Беларус са затворени за „неопределен период“ в отговор на последния инцидент.

Нарушенията от няколко дни насам доведоха до временни затваряния на граничните пунктове. На 24 октомври литовският премиер Инга Ругиниене съобщи за инцидент с контрабандни балони, пуснати от Беларус към Литва. В отговор летищата в столицата Вилнюс и Каунас бяха временно затворени.

На следващата нощ въздушният трафик на столичното летища отново беше спрян след съобщения за балони, които са били изстреляни от беларуска територия. Литва временно затвори последните два действащи гранични пункта с Беларус след всеки от тези инциденти.

По-рано този месец страната съобщи за серия от нарушения на въздушното пространство с балони, които предполагаемо превозват контрабандни цигари. На 5 и 21 октомври властите бяха принудени да затворят въздушното пространство над Вилнюс, което доведе до отмяната на десетки полети.

Литва споделя 680 км. граница с Беларус. През септември след навлизане на руски дрон в полското въздушно пространство, вътрешният министър на страната Владислав Кондратович заяви, че Литва е готова незабавно да затвори границата с Беларус, ако бъде провокирана.

Нарушението с дрона беше последвано от вълна от подозрителни въздушни инциденти в цяла Европа, което подхрани страховете от руски хибридни операции.

„Въпрос на самосъхранение“ – страните от Прибалтика с мерки за ограничаване на руското влияние.

🇪🇪🇱🇹🇱🇻 Докато Кремъл засилва хибридния си натиск срещу Балтийските държави, местните рускоезични общности се оказват потенциална слаба точка, която може да бъде използвана. Руският език е майчин за около една четвърт от населението на Естония и една трета от това на Латвия – две малки държави на източната граница на НАТО.

Възприемайки защитен начин на мислене, подхранван от войната в Украйна и руските нарушения във въздушното пространство, Талин и Рига все повече гледат на рускоезичната общност като потенциален риск, според Вендула Казлаускас, експерт по Балтийския регион в Асоциацията за международни отношения.

За да ограничат руското влияние, Латвия и Естония постепенно премахнаха руския език от образованието, затегнаха миграционните правила и взеха мерки срещу организации, свързани с Русия. Тези стъпки са мотивирани както от опасенията за сигурността, така и от нуждата за „по-голяма интеграция на рускоезичното малцинство“, обясни Казлаускас.

Използване на диаспората като оръжие

След три десетилетия независимост Естония, Латвия и Литва са окупирани от Съветския съюз през 1940 г. След края на Втората световна война, макар и непризната от западните държави, тяхната окупация продължава до 90-те години. Големите рускоезични и етнически руски общности в трите държави са предимно резултат от принудително преселване, имиграция и политики на русификация, провеждани през съветската епоха.

Много рускоезични жители в Латвия и Естония нямат гражданство и имат само руски паспорти. Около 40 000 души в Латвия са руски граждани, докато в Естония те надхвърлят 80 000. Това е техен личен избор, тъй като всеки един жител в тези страни може да получи местно гражданство, ако премине тест за гражданство, фокусиран върху владеене на езика и познаване на историята на страната.

Експерти отбелязват, че Русия отдавна използва пропаганда, насочена към рускоезичните хора в Балтийските държави, някои от които имат слаби познания по местните езици, за да манипулира общественото мнение и да посява разделение.

„Русия упорито се стреми да влияе върху рускоезичната общност в Естония. За тази цел Русия използва като оръжие почти всяка сфера на човешката дейност: език, култура, спорт и други“, обясни Игор Грецки, експерт в Международния център за отбрана и сигурност (ICDS), базиран в Талин.

Марек Кохв, бивш естонски служител в сферата на отбраната и експерт по сигурността в ICDS, предупреди, че Русия използва социални мрежи и онлайн портали, за да прокарва наративи за „упадъка на Запада“ и потисничеството над говорещите руски. Тези усилия нараснаха значително след началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

В сянката на Москва

„След пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. сме свидетели на значително засилване на руските дейности за влияние в Естония“, каза Йоосеп Каасик, заместник-главен секретар по вътрешна сигурност в Министерство на вътрешните работи на Естония.

В Естония и Латвия нагласите към войната в Украйна се различават осезаемо между рускоезичните общности и тези, които говорят националните езици. Проучвания сочат, че рускоезичните са по-малко склонни да обвиняват Русия за началото на войната и са по-скептични за шанса на Украйна да освободи териториите си.

Въпреки това рускоезичните малцинства в Балтийските държави далеч не са еднородни. Според годишника за 2025 г. на Агенцията за вътрешна сигурност на Естония (KAPO), подкрепата за Кремъл в страната идва предимно от по-възрастни жители и бързо намалява.

Русия отговаря със стремежи да „ангажира рускоезичната младеж в Естония и да я привлече в своята информационна и ценностна сфера“, отбеляза Кохв. Тази пропагандна кампания тече в синхрон с други хибридни операции – кибератаки, бомбени заплахи, шпионаж и вандализъм, които понякога са дело на местни руснаци.

Напоследък напрежението в региона ескалира след като на 19 септември три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естония, десет дни след като Полша свали няколко руски дрона над своя територия.

Руски дронове също „залитваха“ в суверенното въздушно пространство на Литва и Латвия по време на предишни атаки срещу Украйна. Докато западни официални лица предупредиха за възможен открит сблъсък между Русия и НАТО до няколко години – конфликт, в който Балтийските държави ще бъдат на първа линия – Рига и Талин се стремят да гарантират, че цялото им население е на тяхна страна.

Противодействие на руското влияние

След избухването на пълномащабната война в Украйна Латвия и Естония взеха стъпки за по-добра интеграция на рускоезичните си малцинства – стратегия, която предизвика гнева на Кремъл.

Латвийският парламент промени законите за миграцията през 2022 г. и после пак през 2024 г. Това задължи руските граждани в страната да минат основен езиков тест и проверка за сигурност. Около 2600 руски граждани напуснаха страната в резултат, а 841, които не изпълниха изискванията, са изправени пред депортиране.

Естония пък забрани на граждани извън ЕС да гласуват на местните избори, което засегна предимно  предимно руски граждани, които не притежават местни паспорти. Латвия прие закон за отделяне на православната си църква от Руската православна църква през 2022 г. Естония одобри подобни закони три години по-късно. Двете страни постепенно премахват руския език като език на обучение в образованието, за да подобрят владеенето на своите езици.

„Въпреки това мерките, взети от двете страни, представляват нож с две остриета. Макар разбираеми предвид вътрешната им ситуация, опасенията за сигурността и историческия опит, руската пропаганда може да използва тези мерки, за да оправдае нуждата от защита на потиснатите рускоезични сънародници – което потенциално служи като претекст за агресия“, допусна Казлаускас.

Критики дойдоха дори от Запада, като Съветът на Европа упрекна страните заради новите им езикови закони. Местните власти обаче категорично заявяват, че усилията им са насочени само към защита на националната сигурност и социалното сближаване.

„Не можем и не трябва просто да игнорираме факта, че нашето население или част от него е систематично обект на пропаганда и дезинформация от руския режим. За нашата малка нация противодействието на тази дългосрочна заплаха е въпрос на самосъхранение“, заявява Каасик.

Естония затвори път през руска територия след появата на руски войници

🇪🇪⚔️🇷🇺 Властите в Естония затвориха малък участък от шосеен път, преминаващ през съседна руска територия, след като миналата седмица необичайно голяма група руски военнослужещи беше забелязана по него.

Инцидентът, оповестен от естонската служба за гранична охрана, се е разиграл в район по общата граница между двете страни, известен като ботуша Саатсе. Според граничната служба в района е била забелязана по-голяма от обикновено група маскирани войници в камуфлажни униформи.

Ботушът Саатсе свързва естонските села Сесники и Лутепеа, което позволява директен транзит между тях, вместо да принуждава автомобилния трафик да прави отклонение от почти 20 км около руска територия. Странната му форма датира от 1944 г., когато съветските власти чертаят вътрешната граница между двете съветски републики след настъплението на Червената армия през региона, поради което няколко гранични района от историческия окръг Петсери бяха присъединени към територията на Русия. По онова време новата линия е обикновено административно разделяне в пределите на съюза и няма особено политическо значение.

🔍 Източник: RFE/RL

Когато Естония връща независимостта си през 1991 г. доскоро вътрешната граница става международна такава. По-късно тя е подсилена политически и институционално с влизането на Естония в ЕС и НАТО. Въпреки че действа като международна граница, на практика тя остава „линия на демаркация“, а не ратифицирана граница, тъй като двете страни нямат влязъл в сила граничен договор.

Споразумение от 2005 г. предвижда двете страни да извършат ограничена размяна на територии, която щеше да прехвърли ботуша Саатсе на Естония в замяна на две малки парцела територия другаде по границата. По-късно Москва оттегли подписа си от договора, протестирайки срещу преамбюла, позоваващ се на Тартуския договор от 1920 г. За Естония той потвърди правната приемственост на предвоенната република, но за Русия подразбира признаване на съветската окупация и потенциални териториални претенции.

През 2014 г. след премахване на въпросната препратка беше подписан преработен договор, но той така и не беше ратифициран от руска страна. В публични изявления на руската страна се посочва, че напрежението в двустранните отношения и „неподходящата атмосфера“, създадена от Естония, са направили ратификацията невъзможна на фона на последствията от незаконното анексиране на Крим. Естония завърши собствената си ратификация през 2015 г., но без ратификация от Русия договорът остава в неопределеност. Отказвайки се от плановете за размяна на територии, властите в Талин обявиха, че ще построят обълъчна пътека, за да замени маршрута през Бут.

В селската община Сетомаа, където се намира участъка, етническата общност сету се разпростира и от двете страни на границата, запазвайки православната вяра, езика и роднинските връзки, които са по-стари от съвременните държави. От затягането на граничния контрол мнозина от естонската страна изпитват все по-големи трудности да посещават роднини, църкви и гробища, които сега са в Русия. Тези ограничения правят границата осезаема в ежедневието. Решението за затваряне на пътя прекъсна местните транспортни връзки в рамките на Естония и е нагледен пример как дори ежедневното движение все още зависи от повратностите на геополитиката.

По границите на НАТО Русия е приела модел на премерени провокации, които използва с близостта и ограничени нарушения, за да упражнява психологически и стратегически натиск. Нахлувания на дронове, нарушения на въздушното пространство от бойни самолети и маневри на сухопътни сили дават сигнал за присъствие без сериозна ескалация.

Временното затваряне на пътя илюстрира как дори ограничена и на практика безобидна военна дейност може да доведе до незабавни превантивни мерки, което отразява трайното напрежение по източния фланг на Алианса. Месец преди затварянето три руски самолета нахлуха в естонското въздушно пространство, където останаха за около 12 минути. Подобни действия са пример за хибридните тактики, които сега определят средата на европейската сигурност.

Тези събития разкриват по-широка форма на инфраструктурна геополитика, в която обикновените транспортни връзки и гранични съоръжения придобиват стратегическо значение в периоди с военна заплаха. Този модел се е утвърдил по североизточните граници – от Прибалтика през Финландия до източна Полша.

Очакванията за все по-отворени граници от периода след края на Студената война се изпариха и отстъпиха мястото си на мащабни инвестиции в огради, окопи, сензори, укрепления и засилени патрули, предназначени да подсилят граничната сигурност, отбелязвайки завръщане на границите в пейзажа на европейската сигурност и повторната милитаризация в периферията на континента. През 2025 г. Финландия, Полша и държавите в Прибалтика съобщиха, че излизат от Отавската конвенция, която забранява пехотните мини – неочакван ход, който отразява широката нормализация на политиките за укрепване на граничните региони по северните и източните ръбове на Европа.

В Сетомаа страничните ефекти от това укрепване надхвърлят нарушената мобилност за общността на сету, като засягат и природната среда, тъй като новите огради рядко включват проходи за дивата природа. Мечки, вълци, рисове и елени са блокирани от преминаване по миграционните пътища или са ранени от бариерите, което разкрива как международното разделение може да наруши крехкото местообитание на дивите животни и да измени екологията на околните райони.

Ботушът Саатсе улавя това гранично състояние в миниатюра. По-скоро от странна черта на картата, то показва как дори най-малките фрагменти от миналото продължават да оформят геополитиката на настоящето.

Великобритания изпраща военни експерти в Молдова за борба с дронове

🇬🇧🤝🇲🇩 Обединеното кралство изпраща в Молдова група военни експерти, специализирани в борбата с дронове, за да подпомогне страната в укрепването на нейната отбрана в условията на нарастващата руска агресия срещу Европа. Това съобщава британското министерство на отбраната в съобщение до пресата на 15 октомври.

Решението, което ще бъде обявено официално на срещата на министрите на отбраната на НАТО, подчертава ангажимента на страната да подкрепя сигурността по източния фланг и да съдейства на уязвимите съседи на Украйна да се справят с модерните въздушни заплахи.

Решението беше обявено официално от министъра на отбраната Джон Хийли по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел по-рано днес и е част от международните усилия за противодействие на руската агресия.

Инвестицията включва екипи за обучение, които ще помогнат на въоръжените сили на Молдова да разработят модерни тактики за защита от дронове, като се справят с нарастващата заплаха от дронове на фона на ескалиращите руски атаки в Украйна и въздушните нарушения в няколко държави членки на НАТО, според Министерството на отбраната на Великобритания.

По-рано беше съобщено, че международната коалиция за дронове, ръководена от Великобритания и Латвия, ще достави на Украйна около 35 000 прехващачи на дронове за противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Русия е готова да постави на изпитание границите на Европа във всеки един момент.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Русия е готова във всеки момент да постави на изпитание европейските граници и да превърне сегашното напрежение в открита конфронтация, предупреди ръководителят на германското разузнаване Мартин Йегер пред депутати в Бундестага днес.

„Не можем просто да чакаме с надеждата, че евентуална руска атака няма да се случи преди 2029 г. Ние вече се намираме под обстрел“, заяви той.

Тези думи се вписват в нарастващата тревога на западни политици относно ескалиращите хибридни операции в Европа – от навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство на НАТО до саботажи и кибератаки.

Докато генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия ще е готова за открит военен сблъсък с Алианса чак след пет години, германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че продължаващата хибридна кампания означава, че Европа вече не е в състояние на мир.

„Русия крие истинските си намерения, но всъщност опипва границите ни. В най-добрия случай Европа се намира в състояние на студен мир – който може да прерасне в горещ сблъсък във всеки един момент“, каза още Йегер.

Шефът на Федералната служба за разузнаване (BND), който преди това беше посланик в Киев, предупреди, че Москва смята сдържаността за слабост и добави: „Трябва да се изправим срещу противниците си там, където е нужно.“

Напрежението между НАТО и Русия се изостри още повече, тъй като Алиансът застана зад Украйна след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В последните седмици обстановката се нагорещи, след като руски дронове и самолети многократно нарушиха въздушното пространство на съюзниците. Съмнителни прелитания на безпилотни апарати доведоха до временно спиране на въздушния трафик в Германия, Дания и Норвегия.

В началото на септември бойната авиация на Полша и съюзници от Алианса свалиха няколко руски дрона над полска територия – първият подобен случай от началото на руската агресия в Украйна.

Тези инциденти доведоха до нови призиви за укрепване на отбранителните способности на НАТО, а някои държави дори настояват за сваляне на руски самолети при необходимост.

Френската армия задържа танкер от руския „сенчест флот“ по подозрение в изстрелване на дронове

Френски войници на палубата на танкера Boracay – един от четирите кораба, свързани със сенчестия флот, разположени близо до бреговете на Дания по време на инцидентите с дронове.
📸 Снимка: Дамиен Майер/AFP/Getty Images

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френски военни са се качили на борда на петролен танкер, който е включен в списъка на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация и заподозрян, че е служил като платформа за изстрелване на дроновете, които миналата седмица доведоха до затваряне на летища в Дания.

Снимки показват военни на палубата на танкер с името BORACAY, който е използвал много имена и като един от четирите свързани кораба в Балтийско море при инцидента с дронове на 22 и 24 септември, които все още не са напълно изяснени.

Танкерът, плавал от руския петролен терминал в Приморск в Ленинградска област с товар от 750 000 барела суров петрол за Вадинар, Индия, е бил спрян от кораб на френските военни в неделя и пренасочен към Сен Назер в Западна Франция, докато разследването продължава.

Разследването е било започнато от френската прокуратура малко по-рано на същия ден. Президентът Макрон описа този ход като „добро решение“. На въпрос за танкера или инцидента, Кремъл заяви, че няма никакви данни за случая.

Стефан Келенбергер, прокурор в пристанищния град Брест в северозападна Франция, каза, че разследването е било започнато поради невъзможността на екипажа да докаже националността на кораба и отказа им да съдействат на разследването.

Танкерът BORACAY, плаващ под флага на Бенин, наскоро смени името си от „Пушпа“. Именно под това име той беше наблюдаван да плава на запад около Дания миналата седмица и беше установен от военноморски експерти като един от няколко свързани с Русия кораба, които може да са замесени в инцидентите с дронове.

Летището в Копенхаген остана затворено за около четири часа вечерта на 22 септември. Летище Олбор го последва само след два дни, когато в датското въздушно пространство отново навлязоха неизвестни дронове. Нито един от тях не беше свален, и макар Дания да сочи Русия като виновник, нейните разследващи не успяха да установят със сигурност кой носи отговорност.

Една от хипотезите е, че дроновете, почти сигурно по-големи модели с делта или фиксирани крила, са били изстреляни от един или няколко кораба в близост до бреговете на Дания, което е оставило твърде малко време на военните да реагират. Макар произходът на дроновете да не е окончателно потвърден, такива дронове могат да се изстрелят от катапулт, който може лесно да се пренесе към голям кораб.

Репортажи на разследващи журналисти посочиха други два търговски кораба: ASTROL-1 и OSLO CARRIER-3, плавали в района по това време, както и руския военен кораб „Александър Шабалин“, заснет от екипа на датски таблоид на хеликоптер южно от Лангеланд, в западната акватория на Балтийско море.

Отделно проникване се случи в небето над Северна Германия миналата седмица. Според официална оценка, цитирана в репортаж на Der Spiegel, дронове, за които се смята, че провеждат разузнаване, са прелетели над военни обекти и инфраструктура в северната провинция Шлезвиг-Холщайн.

В сряда датският премиер Мете Фредериксен заяви, че Европа е изправена пред хибридна война, имайки предвид проникванията на дронове над Дания и Полша през септември. „От европейска гледна точка, има само една държава, която е готова да ни заплашва, и това е Русия“, добави тя.

Журналисти с хеликоптер откриха: Руски военен кораб се укрива близо до датските води

🇩🇰⚓️🇷🇺 С помощта на хеликоптер разследващи журналисти от Ekstra Bladet оповестиха, че руският флот се е намирал съвсем близо до бреговете на Дания, когато страната беше атакувана дни наред от неизвестни дронове, които затвориха летищата, отмениха полетите и предизвикаха хаос.

Въпреки отричането подозренията както от политици, така и от експерти сочат към Москва като организатор на своеобразна хибридна демонстрация на сила. Вниманието на медии и анализатори бързо се насочи към петролни танкери от т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, способни да играт ролята на платформа за подобна операция с дронове.

Сега Ekstra Bladet разкри, че докато общественото внимание беше насочено към цивилни кораби в Балтийско море, руски военен кораб се е укривал – съвсем близо до датските териториални води, с изключен AIS сигнал, което го прави неоткриваем в корабните бази данни.

Между южния край на остров Лангелан и Лоланд се намира руският десантен кораб „Александър Шабалин“, от Балтийския флот, базиран в Калининград, и неназовани източници на изданието е стоял неподвижен в района от няколко дни насам, докато неизвестни дронове облитаха летища и военни обекти.

Корабите като бази за дронове

Още когато летището на Копенхаген беше затворено принудително заради присъствието на дронове, датската полиция и експерти по сигурността предположиха, че вероятно е бил използван кораб като команден пункт за тези действия.

Това е метод, за който няколко европейски служби, сред които Германия, подозират, че Русия на Путин е започнала да използва за шпиониране на военни обекти и създаване на хаос в Европа.

В пълна секретност руснаците са имали военен кораб в нашите води по време на всички тези инциденти с дронове – само на 12 километра от брега на Лангелан.

Местоположението на „Александър Шабалин“ го поставя на разстояние между 70 и 270 км от всички засегнати летища и военни обекти – и той е стоял неподвижен точно на границата между международни и датски води.

Корабът е построен през 1985 г. и оттогава е част от Балтийския флот на Русия. Използван е особено активно по време на гражданската война в Сирия, където транспортираше персонал и техника между Русия и военноморската им база в Тартус, Сирия.

„Александър Шабалин“ е оборудван с ракетни установки, противовъздушна артилерия и автоматични оръдия, като на борда му могат да се намират до 10 танка и 340 войници.

Многобройни функции

„Това е доста подозрително“, коментира експертът по сигурност и бивш главен анализатор на датските разузнавателни служби Якоб Каарсбо, когато научи за руския военен кораб. Той е един от експертите, които свързаха корабите, особено „сенчестия флот“ на Русия, с възможността да са замесени в инцидентите с дронове в датското въздушно пространство.

Каарсбо обясни пред Ekstra Bladet, че руският военен кораб може да е изпълнявал няколко роли, ако Русия наистина стои зад тези „хибридни атаки“, както министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен нарича хаоса с дроновете.

На първо място, самият кораб може да е служил като база за дронове, макар Каарсбо да смята това за „твърде очевидно“. По-вероятно според него е корабът да е подкрепял цивилни кораби от сянковата флота, за които той все още подозира, че са носили дроновете – особено като се има предвид, че Германия наскоро задържа такъв кораб заради подозрения за активност на дронове.

„Може да е имал наблюдателна роля“, казва Якоб Каарсбо.

„Възможно е също да е имал за цел да покаже, че не се страхуват да стоят с изключен AIS сигнал толкова близо до датските води“, добавя той, като подчерта, че наличието на боен кораб в резерв може да е било стратегически ход, в случай че вниманието се насочи твърде много към цивилните кораби, използвани за акциите с дронове.

Каарсбо обясни също, че присъствието на военен кораб толкова близо до датските води натоварва датските ресурси, тъй като изисква от военните да го наблюдават непрекъснато.

„Това може да е било и вид отвличащ маневър“, каза Каарсбо, който призна, че трудно може да си представи, че е случайно руски боен кораб да стои в продължение на дни толкова близо до датски териториални води.

Военните са знаели

Според източници на Ekstra Bladet датските въоръжени сили са били наясно с присъствието на руския военен кораб край брега на Лангелан още от самото начало.

Командването на отбраната не успя да отговори преди крайния срок за публикуване. Екипът на Ekstra Bladet искаше да го попита дали може да отрече, че корабът е имал роля в многобройните атаки с дронове през последните дни и дали са осъществили контакт с него.

След като репортерите прелетяха над кораба с хеликоптер, те забелязаха, че той започва да се придвижва на североизток. Тъй като AIS предавателят му е изключен, те признаха, че няма как да научат накъде се е отправил.

И летището в Амстердам беше затворено заради дрон.

🇳🇱 Неизвестен дрон, забелязан край летище „Схипхол“ в Амстердам, предизвика временно затваряне на една от основните писти и създаде сериозна заплаха за безопасността на полетите.

Полосата „Полдербаан“ беше затворена за полети за около 45 минути. По данни на полицията първите сигнали са подадени около 12:10 ч. от пилоти, които забелязали дрон на височина около 150 метра. Капитан на самолет на Transavia съобщил на диспечерите, че безпилотният апарат е преминал на едва 50 метра от крилото му.

В издирването на дрона са участвали няколко полицейски екипа и хеликоптер, но нито апаратът, нито операторът му са били открити. Представител на военната полиция (Marechaussee) заяви, че най-вероятно става дума за любител, тъй като след първоначалните сигнали дронът повече не е бил засичан.

Същевременно властите подчертаха, че затварянето на писта заради дрон е доста рядък случай. Заради инцидента самолетите бяха пренасочвани към друга писта в продължение на близо час. Пистата бе отворена отново около 13:00 ч.

Все още не е ясно кой дрон е причинил инцидента. По предварителни данни става дума за малък апарат. Напомняме, че полетите с дронове над и около летище „Схипхол“ са строго забранени заради опасността за гражданската авиация.

От началото на годината в Нидерландия бяха регистрирани най-малко 22 случая на подозрителни полети на дронове близо до летища. Миналата седмица сходни инциденти доведоха до временно затваряне на няколко летища в Дания, както и на летище „Осло“. Там правителството дори квалифицира тези полети като „атака“ и „бомбардиране“ срещу критична инфраструктура.

По-рано беше съобщено за неизвестни дронове в Дания, Швеция, Литва, Норвегия, Финландия и Франция, като някои от тях са били в близост до военни обекти и стратегическа инфраструктура.

Междувременно, в петък, 26 септември, няколко дрона са забелязани във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн в северна Германия. Провинцията граничи с Дания, където дронове са засечени три пъти по-рано тази седмица. Местните власти започнаха официално разследване на случая.

Припомняме, че по-рано дейността на летище „Олборг“ в Северна Ютландия беше временно преустановена след появата на неидентифицирани дронове в неговото въздушно пространство.

В нощта на 23 септември международното летище „Гардермоен“ в норвежката столица също беше принудено да прекъсне работа за известно време, след като над него бяха забелязани неидентифицирани дронове.

Дронове са прелетели и над френска военна база, в която са обучавани украински войски.

Украински и френски военнослужещи по време на тренировъчно учение в Мурмелон-льо-Гран, Франция, 14 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Francois Nascimbeni/Getty Images

🇫🇷 Във Франция също е регистрирано присъствие на мистериозни дронове в небето над военна база Мюрмелон-льо-Гран, разположена в департамент Марн, където по-рано се провеждаше обучение на украинска бригада. Инцидентът, разиграл се в нощта срещу понеделник, предизвика тревога както сред военните, така и сред местното население

Случаят беше съобщен за първи път от местният вестник L’Union, а по-късно беше потвърден от военната делегация на департамента (DMD).

„Бяха наблюдавани няколко полета на дронове. Засега не можем да кажем кой ги е изстрелял, но със сигурност не са военни“, заявиха от DMD.

Източници на L’Union твърдят, че дроновете имали „значителни размери“, въпреки че военните да настояват, че вероятно са били по-малки. Мерките за сигурност в базата бяха затегнати малко след инцидента. Жандармерията е започнала разследване по случая, но нейни служители, както и префектурата на Марн, се въздържат от публични коментари. L’Union припомня, че полетите с дронове във Франция подлежат на строга регулация, особено в стратегически и военни обекти.

След началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Франция е осигурила интензивно военно обучение на около 12 000 украински войници, провеждано на нейна територията, както и в Полша. Основен фокус миналата есен беше 155-та механизирана бригада „Анна Киевска“. Близо 2300 военнослужещи преминаха двумесечно обучение точно в базата Мюрмелон-льо-Гран, посетена от неизвестни дронове в началото на тази седмица.

В него участваха 1500 френски инструктори от групата „Шампан“. След като завърши обучение бригадата се завърна в Украйна до края на ноември 2024 г. По същото време започнаха да се появяват твърдения за 50-ина случая на дезертьорство, които бяха описани от властите като незначителни.

През текущата година Франция продължава участието си в малки по размер програми в рамките на EU Military Assistance Mission in support of Ukraine (EUMAM), включващо обучение за пехота и сапьори през март. Въпреки това в момента Украйна е преминала изцяло към вътрешно обучение, като на 17 септември президентът Зеленски заяви, че изпращането на личен състав за обучение зад граница вече не е нужно, тъй като реалният боен опит срещу Русия е по-ефективен от чуждестранните учения. Това беше потвърдено и от факта, че френските инструктори вече насочват своите усилия към Полша и Украйна, където над 80 000 украински войници бяха обучени в рамките на ЕС до миналия месец. Обсъждат се и планове за следвоенно обучение в Украйна при евентуално прекратяване на огъня.

Франция продължава да подкрепя Украйна, предоставяйки помощ на стойност 8,6 милиарда евро до септември 2025 г. и ангажимент за обучение на пилоти за изтребители Mirage 2000, доставени в началото на годината.

Кораби от сенчестия флот на Русия са изстреляли дроновете срещу летище Копенхаген.

🇷🇺🇩🇰 Три товарни кораба от Сенчестия флот на Руската федерация, са заподозрени в изстрелване на дроновете към летище Копенхаген късно снощи, съобщава датският държавен канал TV 2.

Санкционираният руски товарен кораб ASTROL 1 е преминал през протока Йоресунд в понеделник, извършвайки серия от нередовни маневри.

Танкерът PUSHPA, плаващ под флага на Бенин и попаднал под санкции заради транспортиране на руски петрол, е бил наблюдаван в продължение на четири часа от германски кораб на НАТО, като движениет му в района е било оценено като подозрително.

Норвежкият товарен кораб OSLO CARRIER 3 се е намирал на едва 7 километра от летището в Копенхаген в момента, когато дроновете са се намирали във въздуха. Плавателният съд е управляван от руски екипаж, а собственикът му разполага с офиси в Калининград.

Датските власти официално заявиха, че засега нямат информация кой е управлявал дроновете.

Серия от саботажни действия изкарва от строя клетъчни кули в южна Швеция.

🇸🇪🇪🇺 Разследване за предполагаем саботаж на комуникационна инфраструктура в Швеция, след като над 30 клетки на мобилните оператори са извън строя – тревожен сигнал за уязвимостта на критичната инфраструктура на фона на продължаващото геополитическо напрежение в Европа.

Според информация на местни медии и Data Center Dynamics, инцидентите са засегнали съоръжения по протежение на автомагистрала E22, където са били прерязани кабели и повредено техническо оборудване на множество места.

Швеция, която се присъедини към НАТО през март 2024 г., е една от страните членки, които отдават огромно значение на защитата на стратегическата инфраструктура, особено покрай на засилената сигурност в Балтийския регион след войната на Русия срещу Украйна.

Макар мотивите и извършителите да остават неизвестни, естеството на нанесените щети предизвиква сериозно безпокойство в средите на шведските служби за сигурност.

„Това се откроява повече от обичайното“, заяви Роджер Густафсон, ръководител по сигурността в Шведската агенция по пощи и телекомуникации (PTS), пред националната телевизия SVT Nyheter.

Саботажите започнали през уикенда на Великден и засегнали повече от 30 локации, като в някои случаи са довели до прекъсвания на мобилни мрежи, макар и не в сериозен мащаб.

Магистралата E22, известна още като Европейски път, е част от пътна мрежа с дължина над 5300 км, която свързва Обединеното кралство с Русия.

Главният инспектор Хокан Весунг, който ръководи отдел „Сериозни престъпления“ в Калмар, заяви пред The Economic Times, че „нищо не е изключено“, дори възможност за умишлени атаки.

В Швеция подобни случаи вече са били регистрирани в миналото – през 2016 г. например беше унищожена антена с височина 300 метра, като инцидентът засегна десетки хиляди домакинства.

Междувременно безпокойствието относно сигурността на инфраструктурата се разпростира и върху подводните кабели.

През февруари оптичен кабел между Финландия и Германия беше прекъснат в шведски води край остров Готланд. Властите в Стокхолм предприеха разследване за саботаж, въпреки че финландският оператор не отчете прекъсвания в услугите.

„Тези инциденти трябва да се разглеждат на фона на сериозната ситуация със сигурността“, написа тогава шведският премиер Улф Кристершон в X (бивш Twitter).

Подобни саботажи вече засегнаха и други страни членки на НАТО, включително Швеция — от прекъсвания на ключови подводни комуникационни кабели в Балтика до палежи срещу логистични обекти в Германия и кибератаки срещу отбранителни компании.

Десетки акаунти в подкрепа на шотландската независимост замлъкнаха след израелските удари по Иран

Участници в митинг за независимост на Шотландия през 2013 г.
📸 Снимка: Jeff J Mitchell/Getty Images

🇬🇧🏴󠁧󠁢󠁳󠁣󠁴󠁿🇮🇷 Десетки анонимни акаунти в социалните мрежи, агитирали за шотландска независимост, внезапно спряха активността си, след като израелски въздушни удари доведоха до срив в интернет инфраструктурата на Иран. Това съобщи британското издание UK Defence Journal (UKDJ) на 26 юни.

Според медията, много от акаунтите в платформата X са публикували стотици постове седмично в подкрепа на шотландската независимост или с критики към Обединеното кралство. Но на 13 юни те изведнъж замлъкнали – съвпадайки с момента на мащабна израелска атака, нарушила повече от 95% от интернет свързаността в Иран.

Много от тези акаунти включвали име и описание като „медицинска сестра в NHS“ или „социалист от Глазгоу“, придружени със снимки на млади, привлекателни хора, често откраднати или създадени с изкуствен интелект.

Разкритията идват след като експерти от Университета Клемсън в САЩ идентифицираха мрежа от над 80 акаунта в X, свързани с Иран, които са публикували над 250 000 съобщения от края на 2021 г. насам. През 2024 г. тези акаунти са формирали поне 4% от цялата онлайн дискусия по темата за шотландската независимост в X – „а вероятно и повече“, посочват анализаторите.

Съобщенията са били фокусирани върху предполагаеми икономически ползи от отделянето на Шотландия, включително твърдения, че „Англия е субсидирана от Шотландия“, и чести препратки към Брекзит. Други твърдения обвинявали Англия, че потиска „свободата на Шотландия“ – част от по-широка кампания за подкопаване на Обединеното кралство, според авторите на изследването.

Анализът показал, че мрежата е отговаряла за 4–5 пъти повече съдържание по темата от Шотландската национална партия (SNP), определяна като „водещата организация, различна от иранските структури, подкрепяща независимостта“.

Анализатор, представен само като Чарлз – ветеран от разузнаването, който публикува под псевдоним – заяви пред UKDJ, че „синхронното и внезапно замлъкване“ на акаунтите след израелската атака е показателно:

„Тези акаунти не излязоха доброволно от системата. Те бяха прекъснати, почти сигурно защото управляващият ги контролен център – вероятно работещ чрез ирански VPN-и или прокси сървъри – бе унищожен при атаката.“