До хангарите на севернокорейската дронова база в Панхьон разчистват земеделска земя

Преглед на зоната на летище Panghyon и свързаните с нея съоръжения за дронове. 📸 Снимка: Planet Labs/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Към съоръжението вероятно е добавено ново производствено хале, а на близката перона и пътека за рулиране е положен нов асфалт. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Ново, голямо, неизвестно съоръжение се изгражда непосредствено южно от завода за сглобяване на Пангхьон, 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Допълнителна дейност във завода за производство на самолети Пангхьон, която е запечатана на сателитни снимки от 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

🇰🇵🏗️ От началото на септември до хангарите на основната база на Северна Корея за разработване и изпитания на дронове се разчиства парцел земеделска земя. Работата личи на търговски сателитни снимки на летище Панхьон в провинция Северен Пхьонан и може да означава намерение обектът да бъде разширен, пише аналитичният сайт 38 North в доклад от 30 септември. Парцелът е разположен между задната страна на два хангара и една рулежна алея, като разчистването беше предшествано от общи подобрения на базата през лятото.

Авторът на доклада Мартин Уилямс отбелязва, че не е ясно дали разчистването е за ново строителство, и препоръчва мястото да се следи. Според него то е само един от проектите, които текат в района и показват значението на обекта за дроновата програма на страната.

Летище Панхьон, наричано още Кусон, е тясно свързано с авиационна промишленост на Пхенян, както и сравнително новата му програма за разработка на дронове. Според предишен доклад на същото издание от септември 2025 г. именно тук е домът на програмата, която държавните медии назовават Комплекс за технологии на безпилотната авиация. До летището е зоната за поддръжка на самолети. На около 3 км на югоизток е Монтажният завод на Панхьон, а още по-нататък, защитен от хълмове, е Самолетният завод на Панхьон.

Обектът се разраства бавно от появата на първите хангари за големи дронове през 2024 г. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) 7 нови хангара, широки по 40 метра, са построени от юли–август 2024 г. Готови са до 28 март 2025 г. и се добавят към по-стари хангари, широки 50 и 24 метра. В хангарите от 2024 г. се помещават големите дронове, сред които Saetbyol-4 и Saetbyol-9, пише 38 North в доклада си от март. Първият е предназначен за стратегическо разузнаване и има размах на крилете около 35 метра, а корпусът му копира американския RQ-4 Global Hawk. Вторият, определян от държавните медии  като многоцелеви боен дрон, има размах около 20 метра и копира американския MQ-9 Reaper. Двата типа бяха представени публично за първи път на изложба на въоръжения на 26 юли 2023 г. Тогава Ким Чен Ун разведе из нея тогавашния руски министър на отбраната Сергей Шойгу. В доклада си от септември 2025 г. 38 North пресмята по серийните номера от кадрите на държавната телевизия, че Пхенян е произвел поне два Saetbyol-4 и най-малко шест Saetbyol-9.

Приликата е само по корпусите, уточнява CSIS: корейските дронове не са клонинги и според оценката му не носят оборудване, което да доближава американското. Институтът оценява и значението на програмата: ако Северна Корея успее да разработи и разположи дрон от клас Saetbyol-4 по демилитаризираната зона с Южна Корея в обхвата на зоната за идентификация на ПВО (ADIZ), това ще разшири значително обхвата и своевременността на информацията ѝ за обстановката на полуострова и около него.

Ким лично присъства на изпитанията в Панхьон. През януари 2024 г. държавната телевизия показа как той извършва оглед на Saetbyol-4, паркиран на пистата. На 26–27 март 2025 г. той проследи полета на дрона, който според държавните медии е потвърдил неговата способност да проследява и наблюдава различни стратегически цели и действията на противниковите войски по суша и море. На 18 септември 2025 г. Ким посети комплекса и проследи изпитания на стратегически и тактически разузнавателни дронове, както и многоцелеви дронове. Той се позова на реалностите на съвременното бойно поле, открои развитието на основните технологии и изкуствения интелект за дронове като първостепенна задача за модернизацията на въоръжените сили и поиска да се разшири серийното им производство, съобщи KCNA.

Докладът от 30 септември описва 3 други проекта. Първият са най-новите допълнения към самия летищен комплекс: вероятно производствено хале, чийто покрив е поставен през лятото, и нова настилка на алеите за рулиране и един перон; основната писта не е пипана. Вторият е голям обект в строеж непосредствено на юг от Монтажния завод, видим на снимка на компанията за сателитни изображения Vantor от 28 септември. През лятото там бяха положени основите на нови сгради, а повечето постройки, включително три огромни халета, още нямат покриви. По оценка на 38 North обектът едва ли ще бъде завършен преди 2027 г.

Третият проект се намира в Самолетния завод на Панхьон, където е съборена малка сграда в южния край на обекта. По-рано тази година там са приключили основните работи по новите производствени халета, а със събарянето се освобождава голямо място за още едно, ако ръководителите на завода пожелаят.

Публикацията на изданието от 25 март описва по-ранното състояние на новия обект: най-малко три халета с дължина по 125 метра, две широки около 37 метра и едно широко 30 метра, заедно с помощните сгради. Предназначението на целия комплекс и тогава не е било ясно. В нея се разглежда и мащабен промишлен комплекс в две долини източно от летището. Строежът там започна през юли 2024 г. със събарянето на старите сгради, а през зимата бяха завършени три нови производствени сгради и помощни постройки. Най-дългата е хале с дължина 225 метра, свързано с покрит проход с още две сгради; трите в една линия са дълги общо 415 метра.

Отделно от собствената ѝ програма севернокорейски работници участват в производството на руски бойни дронове. Това отбелязва в доклад от септември 2026 г. Многостранният екип за мониторинг на санкциите (MSMT), в който влизат САЩ, Южна Корея, Япония и още 8 държави: до 25 000 севернокорейци работят в завода за дронове в Алабуга, Република Татарстан. Според същия доклад между 15 000 и 30 000 работници от страната са били в Русия към края на 2025 г. и почти всички са влизали в страната със студентски визи, по схема, която позволява заобикаляне на санкциите на ООН. Средният годишен доход на един работник е около 7500 долара, а по-голямата част от него отнемат севернокорейските власти, съобщава „Медуза“.

Разширяването в Панхьон върви паралелно в няколко посоки: хангари за големи дронове, производствено хале с нов покрив, застрояване на съседен терен и място за още едно хале в Самолетния завод. За какво ще служат новият обект и разчистеният парцел, засега не е ясно. Следващите снимки ще покажат дали на парцела до хангарите се появяват основи или техника, дали над големите халета на новия обект се поставят покриви и дали на мястото на съборената сграда израства ново хале.

Хакнаха съвещание на руското Минпромторг: 90% от компонентите на руските дронове идват от Китай.

🇺🇦 Украински хакери осъществиха пробив на закрито съвещание на Министерство на промишлеността и търговията на Руската федерация, посветено на производството на дронове, при което изнесоха видео от дискусиите, което доказва, че над 90% от ключовите компоненти за руските дронове, от двигатели и електроника до акумулатори, се внасят от Китай.

Записът беше разпространен от беларуския опозиционен канал NEXTA, а съдържанието му беше обобщено от украински медии, като Telegraf и Dialog.UA. Според участниците в самото съвещание, без стабилни доставки от страна на Китай, руското производство на дронове „просто няма как да лети в нужните обеми“ – директна и нетипично откровена самооценка от страна на руската индустриална бюрокрация.

Конкретно посочените в записа руски производители (Албатрос, Geoscan и Уфимец) са описани от участници в съвещанието като места за сглобяване на китайски комплекти, а не толкова като реални разработчици. Това поставя в кавички многократно тиражирания от Кремъл наратив за „импортозамещение“ на руския военно-промишлен комплекс след въвеждането на западните санкции.

Епизодът се вписва в документирана от години тенденция: още през 2023 г. министърът на промишлеността и търговията Денис Мантуров призна в интервю пред South China Morning Post, че „всичките наши граждански дронове идват от Китай“; през пролетта на 2025 г. Bloomberg разкри, че Пекин спира продажбите на дронове на Украйна и увеличава доставките към Русия; докато в края на 2025 г. CEPA публикува подробен анализ за „дроновия алианс“ на Китай и Русия, координиран чрез верига от посредници, която заобикаля санкциите.

Технологичната дисекция на конкретни образци допълва картината. На 13 април Euromaidan Press публикува резултатите от рентгенов анализ на руски дрон на стойност около 100 000 долара, при който украински военни откриха компоненти от Китай, Тайван и Швейцария. По-рано United24 Media публикува изтекли документи, доказващи, че Русия е закупила китайски комплекти за електронна война, широко използвани за заглушаване на украинските дронове и Starlink. Разследвания от страна на ЕС и Япония свидетелстват за директно участие на китайски дронови специалисти в работата на санкционирани руски производители – развитие, което Пекин официално отрича.

Особено чувствителен в новото разкритие е каналът на износ. От началото на войната украински доброволци и службите за специални операции извършват системни пробиви в комуникационни мрежи на руския военно-промишлен комплекс. Според UA.News хакерите вече са се включвали в закрити съвещания на Минпромторг още в края на октомври 2025 г. Тогава приключиха излъчването с видео от успешни украински нападения към руски рафинерии. Настоящото повторение показва, че пробивът не е еднократен, а представлява устойчива оперативна способност на украинската общност за киберразузнаване.

Аналитично, разкритието има две стратегически последствия. Първо, то показва, че при евентуална промяна в позицията на Пекин – например под натиск от фондовете за вторични санкции на САЩ или ангажимент към преговорите за прекратяване на войната – потенциалът за производство на дронове на руската страна, който е основен инструмент за изтощаване на украинската ПВО, може да бъде спрян в рамките на седмици, а не на години. Второ, самото наличие на течове на закрита информация от Минпромторг демонстрира, че руските индустриални министерства продължават да работят с уязвима кибер-инфраструктура, въпреки че войната се намира във фаза, в която критичната оперативна сигурност на индустриалния комплекс следва да е основен приоритет. Комбинацията от двата фактора – външна зависимост и вътрешна уязвимост – формира двойно излагане на риск, което руското командване очевидно не контролира.

Историческо: Укроборонпром е на 52-ро място сред световните производители на оръжие.

🇺🇦 За първи път в историята украинска компания намери мястото си сред световните лидери в производството на оръжие, след като държавният концерн Укроборонпром зае 52-ро място в престижна ежегодна класация на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), която класира топ 100 компании в отбранителната индустрия.

Това е исторически пробив за Украйна, която се утвърждава като пълноправен играч на глобалния пазара на въоръжения, въпреки предизвикателствата на войната. Новината първо бе оповестена от генералния директор Херман Сметанин на 1 декември на неговия канал в Telegram.

„Украйна за първи път си осигури място в глобалния рейтинг като пълноправен производител на оръжия. SIPRI публикува най-новия списък с топ 100 световни производители на оръжия. За първи път в историята украинска компания – Акционерно дружество Укроборонпром – влиза в този списък“, заяви Сметанин.

Според данните от SIPRI, Укроборонпром не само се класира на 52-мо място в общия рейтинг, но и заема 6-то място в света по критерия темп на растеж. Очакваните приходи за 2024 г. възлизат на 3 милиарда, което представлява около 41% увеличение спрямо 2023 г. Това е впечатляващ резултат, особено на фона на тежките условия, в които работи украинската военна промишленост по време на войната.

„Общо 100-те водещи компании в света генерираха 679 милиарда долара от продажби на оръжия през 2024 г. Растежът е воден предимно от САЩ и Европа. Единствената регионална група със спад е Азия – главно заради намаляването на приходите от оръжия в Китай“, коментира Сметанин.

Лидерът на класацията: Американски гиганти доминират

Първите пет места в глобалния рейтинг остават крепост на американските компании, с леко предимство за европейския сектор:

1. 1. Lockheed Martin (САЩ) – 64,6 млрд. долара (+3,2%)
2. 2. RTX Corlioration (САЩ) – 43,6 млрд. долара (+4,1%)
3. 3. Northroli Grumman (САЩ) – 37,8 млрд. долара (+3,3%)
4. 4. BAE Systems (Великобритания) – 33,7 млрд. долара (+6,9%)
5. 5. General Dynamics (САЩ) – 33,6 млрд. долара (+8,1%)

Укроборонпром и нейните дъщери компании поддържат активни партньорства почти с всеки от тези глобални гиганти, подчертавайки стратегическото значение на украинската отбрана за световния пазар.

Европейският бум: +13% средно увеличение

Европейските производители на военно оборудване отбелязват средно по 13% растеж на приходите, с някои изключителни примери. Немската Rheinmetall регистрира ръст от 47%, докато британската BAE Systems отбеляза 6,9% увеличение. Czechoslovak Group постигна астрономическите 193% растеж, половината от които идват от производството за Украйна. Още един немски играч, Diehl, се отличи с 53% скок.

„В този контекст 41% растежът на Украйна е наравно с европейските страни, въпреки че никой от тях не работи в толкова сложни условия“, каза Сметанин. Той добави, че Укроборонпром е 4-та най-бързо растяща компания в Европа.

Топ 6 по темпове на растеж в света

Ето класацията на най-бързо растящите компании глобално:

1. Czechoslovak Grouli (Чехия) – +193%
2. SliaceX (САЩ) – +103%
3. Mitsubishi Electric (Япония) – +87%
4. Diehl (Германия) – +53%
5. Rheinmetall (Германия) – +47%
6. Укроборонпром (Украйна) – +41%

Този резултат е особено значим, като се има предвид, че украинските фирми се сблъскват с постоянни предизвикателства от войната – от недостиг на суровини до разрушени производства.

Руския „растеж“ и глобалният контекст

Двете руски компании в класацията също бележат растеж от 23% през 2024 г., въпреки санкциите и дефицита на вносни компоненти. SIPRI фиксира високи обеми от тяхна страна в производството на боеприпаси, бронирана техника, артилерия и ракети.

„2024 г. е рекордна за световната отбранителна промишленост – приходите на компаниите в топ 100 достигнаха 679 млрд. долара, което е най-високата цифра в историята на SIPRI. Растежът се дължи на повишеното глобално търсене, а за някои европейски компании войната между Русия и Украйна се превърна в допълнителен фактор“, заключи Сметанин.

Международни партньорства: Ново сътрудничество с Норвегия

Успехът на Укроборонпром да влезе в глобалния елит идва в светлината на активни международни инициативи. По-рано концернът сключи споразумение с норвежката корпорация Kongsberg Defense & Aerospace за интегрирането на украински системи за противовъздушна отбрана в рамките на NASAMS. Това партньорство подчертава растящото доверие към украинските технологии и потенциала за експорт.

Този пробив на Укроборонпром не само укрепва икономическата устойчивост на Украйна, но и подчертава нейната роля като ключов съюзник в глобалната сигурност. В условията на продължаваща руска агресия, отбранителната промишленост на Украйна се доказа не само като способна да оцелее, но и като изключително динамично развиваща се сила.

GDELS готви мащабни инвестиции в германски заводи.

🇩🇪 Европейският оръжеен концерн General Dynamics European Land Systems (GDELS) обяви мащабни инвестиции в своите обекти на територията на Германия – Кайзерслаутерн и Сембах, където се очаква да разшири своя капацитет за производство на понтонни системи. Централен елемент очевидно е разширяването на бивша производствена зала на Opel

Както стана ясно от изявление на отбора, само през следващата година ще бъдат инвестирани 20 млн. евро в двата обекта в Райнланд-Пфалц. До 2029 г. ще се създадени около 400 нови работни места. В момента в GDELS–Bridge Systems работят около 550 служители.

„Ангажираме се с региона рано и инвестираме целенасочено в инфраструктура и производствени капацитети и създаване на квалифицирани, неограничени работни места, свързани с тарифни споразумения. С включването на локални и регионални доставчици и служители генерираме висока добавена стойност за Райнланд-Пфалц“, цитира се Кристиан Каут, управляващ директор на GDELS–Bridge Systems и GDELS–Deutschland, в съобщението. „Нашето инвестиционно решение за обекта обаче не трябва да отвлича вниманието от факта, че политиката все още е задължена да подобри възможно най-бързо условията за индустрията в Германия“, допълва Каут.

Според GDELS, разширяването на производствената зала K16 на терена на Opel в Кайзерслаутерн представлява централен проект. На над 10 000 кв. м. зала ще възникне производствена база, наред с други, за плаващи мостове. Според GDELS, паралелно с това ще бъде удвоен производственият капацитет за амфибийното превозно средство M3 в главния обект в Кайзерслаутерн.

Както отбелязва компанията, M3 се е утвърдила като стандарт за амфибийни мостове в НАТО. Системата наскоро е поръчана от Швеция, Дания и Латвия. Допълнителни поръчки очевидно са близо до решение в Германия, Обединеното кралство, Испания и Норвегия. „Още днес 90% от капацитетите за плаващи мостове на НАТО идват от Кайзерслаутерн“, се казва в днешното прессъобщение на GDELS.

Украйна е започнала собствено производство на малокалибрени боеприпаси

🇺🇦 Украйна изглежда е възстановила производствения си капацитет за малокалибрени боеприпаси, който загуби след 2014 г.

На снимките, публикувани в един от украинските канали в Telegram, са показани патрони 5,45 × 39 мм. за автомат АК-74 и неговите производни с надпис "Made in Ukraine" на опаковката. Описанието под тях гласи „Получихме, тествахме, харесахме, искаме още“.

Етикетът на опаковката не съдържа информация за техния производител, но самият факт, че ВСУ получават боеприпаси местно производство е достатъчно значим сам по себе си, особено като се има предвид, че идеята за изграждане на собствен завод за боеприпаси се обсъжда още от 2014 г.

Надписите върху кутията с патрони вероятно се нуждаят от декодиране:

▪ FMJ BT означава, че куршумът има изцяло метална обвивка и конусна опашка.
▪ 1305-61-001-7027 е инвентарен номер на НАТО, като първите четири цифри са за боеприпаси с калибър до 30 мм.
▪️ 61 е кодът на Украйна, а останалите са кодът на самия артикул.
▪️ Серийният номер на партидата е на латиница. Както е видно от снимките, това не е първата партида.

Трябва също така да се отбележи, че производството на боеприпаси от съветски калибър може да бъде много по-висок приоритет за Украйна, отколкото производството на боеприпаси по стандарта на НАТО. Това е така, защото съветското стрелково оръжие в отбранителните сили на Украйна е много повече от западното и въпросът откъде да се вземат боеприпаси стои на дневен ред не от вчера.

По-рано украинското издание Defense Express съобщи, че страната е започнала собствено производство на ръчни гранати Ф-1 и РГД-5.