САЩ предоставиха нов пакет военна помощ за 275 милиона долара.

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ предоставят около 275 милиона долара оръжия за противовъздушна отбрана, боеприпаси и дронове в последния кръг от военна помощ за Украйна, съобщи Пентагонът в сряда.

Помощта ще бъде предоставена чрез т.нар. President Drawdown Authority, което означава, че оборудването се изтегля от съществуващите военни запаси на САЩ и се изпраща в Украйна по спешност.

Последният транш от оръжия идва в момент, когато администрацията на президента Джо Байдън се подготвя за прехода към администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който встъпва в длъжност на 20 януари.

Украйна и Русия се стремят да спечелят предимство във войната, тъй като Тръмп обеща да разреши конфликта веднага след встъпването си в длъжност.

Наскоро Белият дом даде разрешение на Украйна да изстреля американски ракети с голям обсег по цели в Русия. Според американски длъжностни лица Украйна е изстреляла осем балистични ракети ATACMS, като само две са били прехванати от руските сили.

Официалният представител заяви, че САЩ все още оценяват щетите от битката, но ракетите са ударили място за доставка на боеприпаси в Карачев, град с около 18 000 души в Брянска област на Русия, според Associated Press.

Във вторник руският президент Владимир Путин намали прага за използване на ядрени оръжия. Москва предупреди Украйна, че използването на армейската тактическа ракетна система, известна като ATACMS, по цели на руска територия може да предизвика силен отговор.

„Не сме изненадани от актуализацията на руската ядрена доктрина. Това е нещо, което сигнализираха, че възнамеряват да направят през последните седмици“, заяви говорителката на Пентагона Сабрина Сингх във вторник. „Това е нещо, което ще продължим да наблюдаваме, но нямаме никакви индикации, че Русия се готви да използва ядрено оръжие в Украйна.“

Белият дом също одобри доставката на Украйна на американски противопехотни мини за укрепване на отбраната срещу руските сили, каза министърът на отбраната Лойд Остин в сряда. Министърът каза, че решението е продиктувано от нарастващата зависимост на Русия от пехотни сили за провеждането на своите атаки, вместо от бронирани превозни средства.

„[Украинците] ги поискаха и затова мисля, че е добра идея“, каза Остин пред репортери, докато пътуваше в Лаос.

Администрацията на Байдън ще трябва да изтегли 7,1 милиарда долара оръжия от запасите на Пентагона през следващите два месеца, за да изразходва всички средства, отпуснати за помощ за Украйна, преди Тръмп да встъпи в длъжност.

Това включва 4,3 милиарда долара от законопроекта за чуждестранна помощ, приет от Конгреса по-рано тази година, и 2,8 милиарда долара, които са в счетоводствата като спестявания, дължащи се на преизчисляване на стойността на изпратените артикули от Пентагона.

Сингх отбеляза, че служители на отбраната работят неуморно, за да получат Украйна това, от което се нуждае.

„Ангажирани сме да използваме пълномощията, които Конгресът ни е предоставил“, каза тя. „Единственият начин, по който можем да направим и това, е да се уверим, че нашите запаси са напълно запълнени и заредени. Тъй като запасите ни продължават да се зареждат с оборудване и възможности, които са необходими, ние изтегляме от тях и ги изпращаме в Украйна.“

САЩ са предоставили около 60,7 милиарда долара военна помощ на Украйна откакто руската армия нахлу в страната на 24 февруари 2022 г.

🔍 Ето и пълният списък със съдържанието на текущия транш:

▪️ Боеприпаси за високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS);
▪️ 155 мм и 105 мм артилерийски боеприпаси;
▪️ 60 мм и 81 мм минометни снаряди;
▪️ Безпилотни летателни системи;
▪️ Противотанкови системи BGM-71 TOW, Javelin и AT-4;
▪️ Малки оръжия и боеприпаси;
▪️ Оборудване и боеприпаси за разрушаване;
▪️ Химическо, биологично, радиологично, ядрено защитно оборудване;
▪️ Резервни части, спомагателно оборудване, обучение и транспорт.

Съединените щати ще продължат да работят заедно с около 50 съюзници и партньори чрез контактната група за отбрана на Украйна и свързаните с нея коалиции за способности, за да изпълнят спешно необходимите изисквания на бойното поле на Украйна и да се защитават срещу руската агресия.

Украйна удари команден пункт в Курска област с британските ракети Storm Shadow.

🇺🇦💥🇷🇺 За първи път Въоръжените сили на Украйна атакуваха военни цели в Руската федерация с произведени от Обединеното кралство крилати ракети Storm Shadow, съобщава Bloomberg, цитирайки западен служител, запознат със ситуацията.

Използването на ракети Storm Shadow беше одобрено в отговор на Русия, която разположи войски от Северна Корея да се сражават на нейна страна във войната ѝ срещу Украйна, което правителството на Обединеното кралство разглежда като ескалация.

Не се уточнява кога и къде точно Украйна е използвала ракети Storm Shadow за поразяване на цели, но руски източници съобщиха за използването им на територията на Курска област на 20 ноември.

Според руски източници украинските сили са атакували обекти в село Марьино, Курска област. Каналът Два майора твърди, че към района са били изстреляни 12 ракети Storm Shadow, докато Военный Осведомитель съобщава за поне 10 ракети.

По-рано The Times цитира британски правителствени източници, според които Съединените щати вероятно са дали разрешение на Украйна да използва ракети Storm Shadow за удари на руска територия.

На 19 ноември помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо Брайън А. Никълс официално потвърди, че Белият дом е разрешил на Украйна да използва оръжия с голям обсег за удари на руска територия.

Съобщава се, че на 19 ноември украинските отбранителни сили са извършили първия си удар по военна цел на руска територия, използвайки произведени в САЩ балистични ракети ATACMS.

Русия разширява мощностите си за производство на двигатели с твърдо гориво

Налична е сравнително малко информация за точния тип двигатели, произвеждани в момента в по-широкия обект Бийск II. Презентация на компанията споменава, че организациите участват в производството на по-стари проекти на съветски SLBM, както и на по-новата Булава (RS-SS-N-32). Декласифициран документ на ЦРУ споменава, че обектът е участвал в запълването на крайните куполи – тоест горната крайна секция на корпуса на двигателя – за РТ-2ПМ Топол (RS-SS-25 Sickle).

🇷🇺 Русия е ангажирана с това, което американски длъжностни лица описват като „най-амбициозната експанзия във военното производство от съветската ера насам“. Сателитни изображения показват, че капацитетът за производство на ракетни двигатели с твърдо гориво изглежда е един от фокусите на тези усилия.

Съществена развойна дейност се наблюдава на пет обекта, свързани с производството на твърди горива. Скорошни сателитни изображения показват, че се извършват строителни работи на множество места, включително възможно обновяване на пасивни съоръжения от съветската епоха и изграждане на нова инфраструктура.

Тази работа е забележителна, като се има предвид, че през последните 30 години е имало много малко доказателства за разширяване или обновяване. Едва през 2023 г., три десетилетия след разпадането на Съветския съюз, изглежда, че са в ход значителни инвестиции.

Ракетните системи с твърдо гориво са ключови за стратегическия арсенал на Русия и за нейните тактически наземни оръжия с малък обсег. Русия използва широко балистични ракети с малък обсег (SRBM) във войната си срещу Украйна.

Руските въоръжени сили са разположили множество видове ракети земя-земя, включително 9К720 Искандер-M (RS-SS-26 Stone) и ракети, изстреляни от системата за залпов огън (MRLS) Торнад-С, насочени както към украински военни активи с висока стойност, така и към критична инфраструктура.

Освен това ракетните системи земя-въздух, като С-300П (RS-SA-20 Gargoyle) и С-400 (RS-SA-21 Growler), са ключови елементи на руската наземна архитектура за противовъздушна отбрана, но се използват и във второстепенни роли за наземна атака.

По-големите композитни двигатели с твърдо гориво също се използват в голяма част от руските междуконтинентални балистични ракети (ICBM) и по-новите балистични ракети, изстрелвани от подводници, които формират централния стълб на стратегическото ядрено възпиране на Москва.

Всички тези системи разчитат на композитни двигатели с твърдо гориво, като техните сложни производствени процеси и необходимостта от специализирани съоръжения представляват потенциално затруднение в производствения капацитет.

Докато Русия открито признава и често възхвалява своите бюра за проектиране на ракетни системи и интеграторите, отговорни за сглобяването им, това се отнася в по-малка степен за предприятията, участващи в производството на двигатели.

Докато съобщенията в руската преса и разсекретените документи на ЦРУ дават известна представа за типовете двигатели, произвеждани в тези обекти в миналото и сега, конкретната цел зад последните разширения на съоръжението остава неясна.

Идентифицирането на целта на разширяването се усложнява от възможността множество съоръжения да бъдат включени в разработването и производството на двигатели за една ракетна система – сценарий, документиран от ЦРУ за съветската разработка на междуконтинентални балистични ракети. Тази неяснота затруднява приписването на конкретно разширение на определена ракетна програма или категория ракети.

Други въпроси се отнасят до състоянието на производството на ключови прекурсорни химикали, необходими за производството на твърдо гориво. Според съобщения в руската преса страната в момента разчита на един производител на амониев перхлорат, критичен окислител, използван в повечето съвременни композитни горива.

Субектът, Федерално държавно предприятие „Анозит“ в Новосибирска област обяви планове през 2022 г. да обнови производствената си линия за амониев перхлорат. Сателитните изображения обаче все още не показват значителни промени в съоръжението. Остава неясно дали Русия си доставя този ключов химикал от алтернативни доставчици.

Вносът на Русия на балистични ракети от Иран и Северна Корея предполага, че производството ѝ на SRBM е недостатъчно, за да отговори на нуждите ѝ за войната в Украйна. Разширяването на капацитета за производство на твърдо гориво може да позволи на Русия да попълни и подобри съществуващия си арсенал от ключови системи, разположени в Украйна. В по-дългосрочен план това разширяване може също да засили капацитета на Русия да разработва системи, способни да представляват заплаха за членовете на НАТО.

Заводът в Каменски исторически е свързан с производството на двигатели за РТ-23 Молодец (RS-SS-24 Scalpel), които Русия изтегли от експлоатация през 2005 г., и ICBM Топол. Той също така е работил с НПО Сплав, който произвежда различни РСЗО системи, включително Ураган, Смерч и Торнадо.

В разсекретените документи на ЦРУ се посочва, че това съоръжение е участвало в изследването и разработването на задвижващи системи за Топол. Различни руски източници твърдят, че това място е свързано с разработването на твърди горива, използвани от междуконтиненталните балистични ракети Топол-М и РС-24 Ярс (RS-SS-27), балистични ракети с малък обсег Искандер-М, изстрелвани от подводници балистични ракети Булава и РСЗО Смерч. През 2023 г. руският президент Владимир Путин удостои директора на центъра Юрий Милехин със звание „Герой на труда на Руската федерация“.

Този обект може да е бил използван при производството на двигатели за ракети след ускорителната фаза за РТ-2М Топол (RS-SS-25). Въпреки че се знае малко за текущите дейности в Перм, в поздравителна бележка, публикувана от тогавашния директор на компанията през 2016 г., се посочва, че организацията е допринесла за почти всички продукти на Московския институт по топлотехника. Последното е основното руско конструкторско бюро за междуконтинентални балистични ракети и изстрелвани от подводница балистични ракети, сред които системите Топол М, Ярс и Булава.

Този обект, подобно на съоръжението в Перм, може да е участвал в производството на двигатели за ракети след ускорителната фаза за РТ-2ПМ Топол. Според съобщения в руската преса заводът Морозов в момента произвежда двигатели, използвани в системите Искандер и Топол-М.

САЩ затвориха посолството си в Киев поради заплаха от „значителна въздушна атака“.

Американското знаме се развява във въздуха в посолството на САЩ в Киев, Украйна, 24 януари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich

🇺🇦🚨🇺🇸 Съединените щати затвориха посолството си в украинската столица Киев в сряда поради „конкретна информация за потенциална значителна въздушна атака“ и призоваха гражданите си в Украйна да бъдат готови бързо да потърсят подслон.

Необичайното предупреждение идва ден, след като Украйна използва американските ракетни системи ATACMS, за да удари руска територия, възползвайки се от наскоро даденото разрешение от отиващата си администрация на президента Джо Байдън на 1000-ия ден от войната.

„Поради голяма предпазливост посолството ще бъде затворено, а служителите на посолството са инструктирани да се скрият на място“, се казва в изявление на Департамента по държавни консулски въпроси на САЩ на уебсайта на посолството на САЩ.

„Посолството на САЩ препоръчва на гражданите на САЩ да бъдат готови незабавно да се подслонят в случай, че бъде обявена въздушна тревога.“

Русия удари украинската енергийна мрежа със 120 ракети и 90 дрона в неделя, причинявайки щети на енергийната система и убивайки седем души при нападение, което поднови страховете относно издръжливостта на закъсалата енергийна мрежа.

Посолството в Киев призова гражданите на САЩ в Украйна да имат резерви от вода, храна и други основни неща, като необходимите лекарства за случай на „възможна временна загуба на електричество и вода“, причинена от руски удари.

„Продължителните руски атаки, насочени към гражданска инфраструктура в цяла Украйна, могат да доведат до прекъсване на електрозахранването, загуба на отопление и прекъсване на общинските услуги“, се посочва в съобщението.

Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за сигурност на Украйна, каза, че Русия е готова да нанесе още въздушни удари, коментирайки изявлението на САЩ.

„Позволете ми да ви напомня, че руснаците трупат ракети за поредица от атаки срещу Украйна от месеци. Това включва ракети Х-101, които продължават да произвеждат, както и „Калибър“ и балистика“, каза той.

Русия предупреждаваше Запада от месеци, че ако Вашингтон позволи на Украйна да изстреля американски, британски и френски ракети дълбоко в Русия, Москва ще смята тези членове на НАТО за пряко замесени във войната в Украйна.

През октомври руският президент Владимир Путин подчерта, че Москва работи върху различни начини за отговор, ако Вашингтон одобри украински удари с произведени в САЩ оръжия дълбоко на руска територия.

Във вторник Путин понижи прага за ядрен удар в отговор на по-широк набор от конвенционални атаки, като ядрените рискове нарастват на фона на най-високото напрежение между Русия и Запада от повече от половин век.

Швеция предупреди населението си да е готово за голяма криза между НАТО и Русия

Актуализираната версия на шведската брошура „В случай на криза или война“ със съвети справяне с кризисни ситуации, започна да пристига в пощенските кутии в понеделник, 19 ноември 2024 г.
📸 Снимка: TT News Agency/AFP

🇸🇪 В понеделник милиони граждани на Швеция започнаха да получават в пощенските си кутии копия на брошура, озаглавена „В случай на криза или война“, която дава съвети на населението как да се подготви за въоръжен конфликт или друга неочаквана криза.

Брошурата е актуализирана отпреди шест години поради това, което правителството в Стокхолм вижда като влошаване на ситуацията със сигурността, в резултат на пълномащабната руска инвазия в Украйна. В новото си издание книжката е двойно по-голяма.

Съседна Финландия също публикува съвсем наскоро онлайн своите пресни съвети за „подготовка за инциденти и кризи“.

А норвежците наскоро също получиха брошура, призоваваща ги да бъдат готови да се справят сами за една седмица в случай на екстремно време, война и други заплахи.

През лятото датската агенция за управление на извънредни ситуации съобщи, че изпраща имейл на възрастни датчани с подробности за водата, храната и лекарствата, които ще им бъдат необходими, за да преминат през криза в продължение на три дни.

В подробен раздел за военния конфликт, финландската дигитална брошура обяснява начините, по който биха реагирали правителството и президентът на страната в случай на въоръжено нападение, подчертавайки, че финландските власти са „добре подготвени за самоотбрана“.

Швеция се присъедини към НАТО едва тази година, след като реши да последва примера на съседна Финландия и да кандидатства за членство в отговор на руската агресия срещу Украйна, предприета през февруари 2022 г. Норвегия е една от страните-основателки на отбранителния алианс.

За разлика от Швеция и Норвегия, правителството в Хелзинки реши да не отпечатва копие за всеки дом, тъй като „би струвало милиони“, а цифровата версия може да се актуализира по-лесно.

„Изпратихме 2,2 милиона хартиени копия, по едно за всяко домакинство в Норвегия“, обясни Торе Камфьорд, отговорник за кампанията за самоподготовка в Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB).

Включени в списъците с артикули, които трябва да се съхраняват у дома, са храни с дълга трайност, като консерви с боб, енергийни блокчета и тестени изделия, както и лекарства, включително йодни таблетки в случай на ядрена авария.

Властите в Осло изпратиха по-ранна версия през 2018 г., но Камфьорд обясни, че изменението на климата и по-екстремните метеорологични явления като наводнения и свлачища носят повишени рискове.

За шведите идеята за гражданска брошура за извънредни ситуации не е нищо ново. Първото издание на „If War Comes“ е издадено по време на Втората световна война, след което е актуализирано в годините на Студената война.

Но едно съобщение е преместено нагоре от средата на брошурата: „Ако Швеция бъде нападната от друга страна, ние никога няма да се предадем. Цялата информация, че съпротивата трябва да бъде прекратена, е невярна.“

Не беше отдавна времето, когато Финландия и Швеция все още бяха неутрални държави, въпреки че тяхната инфраструктура и „тотална отбранителна система“ датират от Студената война.

Миналия месец министърът на гражданската отбрана на Швеция Карл-Оскар Болин заяви, че в резултат от променящия се глобален контекст, информацията за шведските домакинства също трябва да отрази промените.

По-рано тази година той предупреди, че „може да има война в Швеция“, въпреки че беше тълкувано като призив за събуждане, тъй като смята, че стъпките за възстановяване на „тоталната отбрана“ са твърде бавни.

Със своята 1300-километрова граница с Русия и богатия си опит от войната срещу Съветския съюз в началото на Втората световна, Финландия винаги е поддържала отлично ниво на своята отбрана. Швеция обаче съкрати голяма част от инфраструктурата си през последните няколко десетилетия и едва наскоро започна да се подготвя отново.

„От финландска гледна точка това е малко странно“, заяви Илмари Каихко, финландски доцент по военни изследвания в Шведския университет по отбрана. „ Финландия никога не е забравяла, че войната е възможна, докато в Швеция хората трябваше да бъдат малко разтърсени, за да осъзнаят, че това наистина може да се случи“, подчерта той.

24-годишната Мелиса Ив Айосмаки, която е родом от Финландия, но учи в Гьотеборг, призна, че се е почувствала по-притеснена след избухването на войната в Украйна. „Сега се чувствам по-малко притеснен, но все още имам в съзнанието си мисълта какво трябва да направя, ако започне война. Особено след като семейството ми е във Финландия.“

Ръководствата включват инструкции какво да правят в случай на няколко сценария и призовават гражданите да се уверят, че могат да се справят сами, поне първоначално, в случай на кризисна ситуация.

Финландците са питани как биха се справили без електричество дни наред при зимни температури до -20°C. Контролният им списък включва йодни таблетки, както и лесна за готвене храна, храна за домашни любимци и резервно захранване.

Контролният списък на шведите препоръчва картофи, зеле, моркови и яйца заедно с кутии сос болонезе и готова супа от боровинки и шипки. Шведският икономист Ингемар Густафсон си спомня получаването на предишни версии на брошурата: „Не съм толкова притеснен за цялата работа, така че я приемам доста спокойно. Хубаво е, че получаваме информация как трябва да действаме и как трябва да се подготвим, но не е като да имам всички тези приготовления вкъщи”.

Една от най-важните препоръки е да запазите достатъчно храна и питейна вода за период от 72 часа Но Илмари Каихко се чуди дали това е практично за всички. „Къде да го скриете, ако имате голямо семейство, което живее в малък апартамент?“

Копие на брошурата в PDF формат може да бъде открита тук: In case of crisis or war

Украйна планира производството на 3000 далекобойни ракети през 2025 г.

Украинският президент Володимир Зеленски разглежда образци на оръжия и военна техника на защитниците на украинското небе в Деня на военновъздушните сили, 6 август 2023 г.
📸 Снимка: Volodymyr Zelenskyy

🇺🇦 Володимир Зеленски представи плана за устойчивост на страната пред украинския парламент и подчерта целите за подобряване на отбранителните ѝ способности, съобщи местното издание УНИАН на 19 ноември 2024 г.

В реч пред парламента Зеленски заяви, че безпилотните системи ще помогнат да бъде компенсирана липсата на достатъчно артилерия за армията. Украйна има за цел да произведе най-малко 30 000 дрона с голям обсег на действие през следващата година, като за тази цел ще бъде създаден нов технологичен център.

Освен това президентът постави задачата да бъдат произведени 3000 крилати ракети и хибридни безпилотни ракети и да бъде намерено ефективно противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Постигането на тази цел означава, че Украйна трябва да произвежда приблизително 80 дрона с голям обсег и 8 балистични ракети дневно, което възлиза на около 2400 дрона и 240 ракети всеки месец. По данни на Forbes, към момента руската отбранителна индустрия произвежда между 132 и 171 ракети на месец, което е значително по-малко от предложената продукция на Украйна.

Изказването на Зеленски следва по-ранно изявление, направено на 21 октомври, когато разкри, че Съединените щати се готвят да отпуснат нова помощ в размер на 700-800 милиона щатски долара в подкрепа на вътрешното производство на далекобойни способности на Украйна.

В допълнение към безпилотните самолети, Украйна напредва и в разработването на ракети. По-рано украинският президент разкри, че страната е извършила успешно изпитание на първата си собствена балистична ракета.

Зеленски също така разкри, че Украйна е разработила друго оръжие собствено производство – ракетата-дрон „Паляница“, чието съществуване беше потвърдено от Зеленски по време на речта му за Деня на независимостта на 24 август, в която той се похвали, че ракетата вече е изпробвана в реални условия срещу Русия.

Украйна развива свои собствени далекобойни способности като заместител на западните оръжия, чието използване е ограничено от международните партньори на Киев. Едва миналата седмица Вашингтон вдигна забраната за използване на армейските тактически ракетни системи ATACMS срещу военни цели на руска територия, отбелязвайки значителна промяна в политиката.

По-рано Киев разшири значително производството на крилатите си ракети Р-360 „Нептун“, като повиши техния оперативен обхват и ефективност, заяви украинският министър на отбраната Рустем Умеров.

Украйна извърши масирана атака с дронове срещу шест области на Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Късно вечерта в понеделник, 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна извършиха масирана атака с безпилотни летателни апарати срещу шест области в западната част на Русия.

Руски медии съобщават, че най-малко 45 дрона са били изстреляни срещу областите Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Калужка и Ростовска. Местните власти съобщават за множество прехващания от системите за противовъздушна отбрана. Въпреки това, видеокадри от попадения на дронове бяха разпространени в социалните мрежи от местни жители.

Сред поразените обекти е промишлено предприятие във Воронежска област, където е избухнал пожар, съобщи областният губернатор Александър Гусев.

„Повече от пет дрона атакуваха индустриално предприятие, което произвежда изключително граждански стоки в един от районите на Воронежска област“, написа той в публикация за своя канал в Telegram, заявявайки, че по предварителни данни няма жертви, а служителите са били евакуирани успешно.

„Взех ситуацията под лично наблюдение. Опасността от атака с дронове в региона продължава“, допълни той. По думите му на мястото на инцидента работят пожарникари и други служби за управление на извънредни ситуации.

В Алексеевски район на Белгородска област противовъздушната отбрана свали няколко украински дрона, чиито отломки повредиха производствени мощности на територията на местно предприятие, съобщи областният губернатор Вячеслав Гладков.

По предварителни данни няма пострадали. Регистрирани са щети на инфраструктурно съоръжение и на електропровод, в резултат на което жителите на един от кварталите на града временно остават без електричество.

Bayraktar TB3 извърши успешно първото си излитане и кацане от палубата на TCG Anadolu.

🇨🇳 В историческо събитие за турската военноморска авиация бойният дрон Bayraktar TB3 извърши по-рано днес първото си автономно излитане и кацане от борда на TCG Anadolu, бъдещият носител на UAV на турския флот. Това постижение бележи критична стъпка в интегрирането на безпилотни летателни системи (UAS) в съвременните морски способности.

Bayraktar TB3, специално проектиран за операции от кораби като TCG Anadolu, разполага със сгъваеми крила и дизайн, оптимизиран за морски мисии. По време на демонстрацията дронът показа способността си да излита при пълно натоварване, като същевременно се приземява автономно без външна подкрепа. Той се изравни с пистата, намали скоростта постепенно и спря, използвайки собствената си спирачна система, елиминирайки необходимостта от спирачни кабели или допълнително механично оборудване.

Bayraktar TB3 има размах на крилата от 14 метра и дължина от 8,35 метра. С максимално тегло при излитане от 1450 килограма и капацитет на полезен товар от 280 килограма, той предлага значително подобрение в сравнение с предшественика си, TB2, който има максимално тегло при излитане от 750 килограма и капацитет на полезен товар от 130 килограма.

Задвижван от двигател PD170 с мощност от 172 конски сили, той може да се похвали с обхват от 1000 морски мили и издръжливост от над 24 часа, което го превръща в изключително способна платформа за продължителни мисии.

Успешната операция потвърждава иновативната архитектура за разгръщане, която рационализира палубните операции и увеличава честотата на полетите. Освен това този технологичен пробив намалява задръстванията на палубата, позволявайки бързо пренасочване на дронове за разгръщане към последващи мисии.

Този успех идва в момент, когато Турция разширява устремно способностите на военноморската си авиация. През следващата година Baykar планира да извърши демонстрация на своя по-тежък дрон Kizilelma от палубата на TCG Anadolu. С тегло 8,5 тона, този модел ще изисква спирачни въжета и система с куки за безопасно кацане, предвид кинетичната енергия, генерирана по време на кацане. Все пак той остава в състояние да излита без катапулт, следвайки примера на TB3, с което демонстрира гъвкавостта на турските решения за изстрелване и възстановяване от въздуха.

Едновременно с това турската аерокосмическа индустрия (TUSAŞ) се готви да представи своите допълнителни самолети, оптимизирани за палубни операции до 2026 г., включително лекия боен самолет Hürjet и дрона ANKA-3 DZ. Тези платформи ще допълнят нарастващия въздушен флот на турските военноморски сили, разширявайки техните тактически възможности.

Корабните дронове като Bayraktar TB3 трансформират дълбоко съвременните военноморски операции, предоставяйки възможности за наблюдение, разузнаване и прецизни удари в сложна морска среда. Работейки автономно във враждебни зони, тези дронове минимизират рисковете за човешките пилоти, като същевременно увеличават издръжливостта на мисията и оперативната гъвкавост. Те са особено ефективни в ограничени и високорискови пространства, като предлагат значително стратегическо предимство.

Тази първа успешна демонстрация на TB3 на борда на TCG Anadolu подчертава нарастващата роля на Турция в автономната морска война. Нейното постижение проправя пътя към една нова ера на военноморските операции, където безпилотните системи ще играят централна роля в проектирането на военна мощ и мисиите за морска отбрана.

CNAS: Турция е световен лидер в доставката на военни дронове.

🇹🇷 Турция се превърна в едноличен световен лидер в доставката на военни дронове, благодарение на успешното представяне и стабилната дистрибуция на своите безпилотни технологии през последните десетилетия, гласи доклад на Center for a New American Security (CNAS).

Центърът за нова американска сигурност е мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия, специализиран в изследвания и анализипо въпросите на националната сигурност на Съединените щати.

CNAS наскоро публикува доклад за глобалните трансфери на безпилотни летателни апарати от военен клас, независимо от техния размер и възможности, в периода от 1995 г. до септември 2023 г. В него се посочва, че през последното десетилетие е наблюдаван огромен скок в продажбите на военни дронове.

Един от ключовите изводи в него е, че дните на израелско-американското господство на пазара на безпилотни летателни апарати „отдавна са отминали“, като основна причина за това е появата на евтини военни дронове от Китай, Турция и Иран.

Турция е реализирала 65% от световните продажби на военни дронове от 2018 г. насам, според данните в доклада. В същия период Китай, Турция и Съединените щати са сключили общо 69 сделки за продажба на въоръжени дронове с 40 различни държави.

„Навлизането на Китай и Турция на пазара на военни дронове драстично увеличи броя на глобалните трансфери на въоръжени дронове“, се посочва в съобщението.

„От 2018 г. Китай, Турция и САЩ са направили общо 69 продажби на въоръжени военни дронове на 40 различни държави. Турция реализира 65% от продажбите, Китай отчете други 26%, докато на Съединените щати се падат едва 8%”, продължава докладът.

Авторът твърди, че е идентифицирал 633 трансфера на дронове в периода от 1995 г. до септември 2023 г. като приблизително 40% от тях са били предназначени за европейския театър. Уточнява се, че терминът „трансфери“ се отнася до завършени и текущи чуждестранни военни продажби, директни търговски продажби, лизинг, подаръци и вторично разпространение.

Подчертават се значителните крачки на пазара, които Турция постига през последните няколко години и успехът на нейните ударни дронове като известния Bayraktar TB2, които са успяли да я изстрелят на световния връх.

„През 2022 г. шест нови държави се сдобиха с военни дронове, като всички получиха въоръжени дронове Bayraktar TB2 от Турция“, се изтъква в доклада.

Освен това се отбелязва, че продажбите на китайски дронове са достигнали своя апогей през 2014 г. Седем години по-късно Пекин е изпреварен от Анкара, която заема челната позиция като най-големият доставчик в света.

Успешното представяне на турските ударни и разузнавателни дронове на бойните полета в Либия, Нагорно Карабах и Украйна, заедно с положителното медийно отразяване на това представяне, изпратиха турската безпилотна индустрия на световния връх.

Докладът не пропуска да обърне необходимото внимание и на нарастващия брой трансфери към държавите на африканския континент, значителен брой от които са въоръжени с Bayraktar TB2.

Описван от експерти като дронът, преобразил естеството на съвременното бойно поле, Bayraktar TB2 е предпочитан не само от страните в Азия и Африка, но и от редица страни-членки на НАТО и ЕС. Към септември 2024 г. той намира място в инвентара на шест държави от НАТО и четири от ЕС, като продължава да се представя повече от успешно.

От началото на процеса на научноизследователска и развойна дейност в началото на новото хилядолетие, турската отбранителна компания Baykar, която стои зад дроновете Bayraktar, е генерирала 83% от общия обем на приходите си от износ.

Миналата година тя реализира износ в размер на 1,8 милиарда щатски долара, което я нареди сред 10-те най-големи износители във всички сектори в Турция.

The Economist стартира The World Ahead 2025

🔮 Влиятелното англоезично издание The Economist стартира The World Ahead, специален брой на списанието, публикуван в края на всяка година, който разглежда най-актуалните теми, тенденции и събития, които ще оформят следващата година.

В брой №39 на The World Ahead се прогнозира година на несигурност и нестабилност с Тръмп в Белия дом, който ще преобърне световната търговия, икономика и геополитика. Изданието засяга широк спектър от области, но десетте ключови теми, обобщени от неговите страници, са както следва:

1. Изборът на Америка. Последиците от категоричната победа на Доналд Тръмп ще засегнат всичко – от имиграцията и отбраната до икономиката и търговията. Неговото мото „America First“ ще накара приятели и врагове да поставят под съмнение трайността на американските съюзи, което може да доведе до геополитически рокади, повишено напрежение и дори разпространение на ядрени оръжия.

2. Избирателите очакват промяна. Най-общо казано, действащите партии претърпяха провал в безпрецедентната вълна от избори през 2024 г. Някои от тях бяха изхвърлени (като в САЩ и Великобритания); други бяха принудени да влязат в коалиция (като в Индия и ЮАР); трети бяха тласнати към съвместно съществуване (като в Тайван и Франция). Така че 2025 г. ще бъде годината на очакванията. Ще успеят ли новите лидери да изпълнят обещанията си? Ще се променят ли лидерите на загубилите партии? Ако отговорът е не, може да последват вълнения.

3. По-широк безпорядък. Доналд Тръмп може да накара Украйна да сключи сделка с Русия и да даде на Израел свобода на действие във въоръжените конфликти му в Ивицата Газа и Ливан. По-транзакционната позиция на Америка и скептицизмът към чуждестранните обвързвания ще насърчат създаването на проблеми от „квартетът на хаоса“ – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – и повече намеса от страна на регионалните сили, по подобие на това, което се случва в момента в засегнатия от кризата Судан. Но не е ясно дали Вашингтон ще се противопостави на Пекин в евентуален конфликт за Тайван или в Южнокитайско море.

4. Перспективи за тарифиране. Доналд Тръмп може да накара Украйна да сключи сделка с Русия и да даде на Израел свобода на действие във въоръжените конфликти му в Ивицата Газа и Ливан. По-транзакционната позиция на Америка и скептицизмът към чуждестранните обвързвания ще насърчат създаването на проблеми от „квартетът на хаоса“ – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – и повече намеса от страна на регионалните сили, по подобие на това, което се случва в момента в засегнатия от кризата Судан. Но не е ясно дали Вашингтон ще се противопостави на Пекин в евентуален конфликт за Тайван или в Южнокитайско море.

5. Бум на чистите технологии. Правителството на Китай насърчи процъфтяващия износ на слънчеви панели, батерии и електрически автомобили, за да компенсира изоставащата местна икономика. Резултатът е налице – ръководен от Пекин бум на чистите технологии, с внедряване на слънчеви панели и мрежово съхранение, надминаващи прогнозите. И светът скоро ще научи дали глобалните емисии са достигнали своя връх.

6. След инфлацията. Централните банки на богатия свят отпразнуваха победата над инфлацията. Сега западните икономики са изправени пред ново предизвикателство: намаляване на дефицитите чрез увеличаване на данъците, намаляване на разходите или стимулиране на растежа. На мнозина вероятно ще им се наложи също да увеличат бюджетите си за отбрана. Очертават се болезнени икономически избори. Отвъд океана политиките на Тръмп ще влошат ситуацията: високите мита върху вноса могат да спрат растежа и да възобновят инфлацията.

7. Вековни въпроси. Америка току-що избра най-възрастния президент в историята си. Световните лидери побеляват, заедно с населението си. Очаквайте все повече дискусии за евентуални възрастови ограничения за политическите лидери. Междувременно Китай търси икономически възможности в един застаряващ свят. В части от Близкия изток е пълната противоположност, процъфтяващото младо население, съчетано с недостиг на работни места, крие рискове от нестабилност.

8. Ключов момент за AI. Това се превръща в най-големият хазарт в историята на бизнеса: над 1 трилион долара бяха инвестирани в центрове за данни за изкуствен интелект (AI), въпреки че компаниите все още не са сигурни как точно да го използват и нивата на приемственост са ниски (въпреки че много от служителите може просто да го използват тайно). Ще изгубят ли нервите си инвеститорите или AI ще докаже своята стойност с усъвършенстването на автономните системи и появявата на лекарства, разработени от изкуствен интелект?

9. Проблеми при пътуване. Глобалното движение на хора, не само на стоки, е изправено пред нарастващи стълкновения, а конфликтът разстройва авиацията в световен мащаб. Европа въвежда нови по-строги гранични проверки, а нейното Шенгенско пространство без граничен контрол се разпада. Реакцията срещу „свръхтуризма“ ще намалее през 2025 г., но въведени от много градове, от Амстердам до Венеция, ще останат.

10. Живот на изненади. С опити за убийства, експлодиращи уоки-токита и улавяне на гигантски ракети с метални перки във въздуха, един уроците на отиващата си 2024 г. е да очакваме неочакваното. Какви неправдоподобни звучащи неща могат да се случат през 2025? В секцията, озаглавена „Wild cards“ можете да откриете селекция от неща, за които да внимавате, сред които опустошителна слънчева буря, откриването на изгубени древни текстове – и дори нова глобална пандемия.

52% от украинците искат възможно най-скоро да започнат преговори за мир.

🇺🇦📊 След повече от две години тежък конфликт, украинците са все по-уморени от войната с Русия. В последните проучвания на Gallup, проведени през август и октомври тази година, средно 52% от украинските граждани биха искали възможно най-скоро страната да започне преговори за прекратяване на войната. Близо четирима на десет украинци (38%) вярват, че страната им трябва да продължи да се бие до победа.

Настоящите нагласи на украинците към войната представляват решителна промяна от позицията, в която са били те след началото ѝ в края на февруари 2022 г. Анкетирани в месеците след като Русия започна пълномащабната си агресия, украинците бяха непреклонни, като 73% от тях бяха на мнение, че страната трябва да продължи да се бие до победа.

През 2023 г. подкрепата за битка до краен успех намаля, но повече от два пъти повече украинци подкрепяха продължаването ѝ (63%) пред договорен мир (27%). Умората се засили осезаемо тази година, като подкрепата за договорен мир се повиши до 52%, достигайки мнозинство за първи път.

Нарастващата умора от войната идва в момент, когато близкото ѝ бъдеще е поставено на карта, тъй като през последните месеци руската армия най-накрая започна да ускорява темповете на своето настъпление, въпреки изненадващата украинска операция в Курска област.

„Планът за победа“ на украинския президент Володимир Зеленски за прекратяване на войната, включващ присъединяване към НАТО и използване на западни оръжия с голям обсег за удари по военни цели на руска територия, също получи смесени реакции от западните съюзници при представянето му миналия месец. През последните няколко дни президентът на САЩ в оставка Джо Байдън даде зелена светлина на Киев за извършване на атаки дълбоко в руска територия с помощта на американските ракети с голям обсег ATACMS.

Освен това перспективата новоизбраният президент Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом може да е създала несигурност относно продължаващото предоставяне на военна и финансова. помощ. От началото на войната Съединените щати са предоставили повече военна помощ на Украйна от която и да е друга страна.

Подкрепата за продължаване на борбата намалява в цялата страна

Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия срещу Украйна в края на февруари 2022 г., фронтовата линия на конфликта остава предимно в източната и южната част на страната. През 2022 г. същите тези региони, които бяха най-изложени на конфликта, е най-малко вероятно да искат продължаването му, въпреки че мнозинството го подкрепят (съответно 63% и 61%).

С течение на времето подкрепата за продължаване на войната изчезна във всички украински области, независимо колко близо са те до фронтовата линия. Подкрепа падна под 50% навсякъде през 2024 г.

Някои от най-големите спадове в подкрепата за борбата срещу руската агресия са факт в региони, далеч от фронтовата линия, включително в столицата Киев (намаление с 39%) и Западна Украйна (намаление с 40%). Сред украинците, живеещи в източната част на страната, повече от два пъти повече хора искат войната да приключи възможно най-скоро (63%), вместо да продължи (27%).

Украинците са отворени към териториални отстъпки в замяна на мир

Доста от украинците, подкрепящи преговорите за бързо приключване на войната, смятат, че Киев трябва да бъде отворен за отстъпване на част от територията си в замяна на мир. Над половината от тази група (52%) са съгласни, че Украйна трябва да бъде отворена към териториални отстъпки като част от мирно споразумение за прекратяване на войната, докато 38% не са съгласни, а други 10% нямат еднозначен отговор. Галъп не поиска повече подробности за нивото на териториалните отстъпки, към които хората биха били готови.

Дори сред украинците, които предпочитат да се бият, докато страната им спечели войната, има доказателства, че начина, по който те разбират „победата“, се променя. През 2022-23 г. огромното мнозинство (съответно 92% и 93%) от украинците, които подкрепят продължаването на битката, смятат, че победата означава възстановяване на цялата територия, загубена в годините след 2014, включително Крим. Въпреки че към днешна дата все още представлява категорично мнозинство, тази цифра е спаднала до 81%.

ЕС и Великобритания са по-предпочитани от САЩ при преговорите за мир

Галъп попита украинците, които подкрепят бърз договорен край на войната, за техните възгледи към чуждите сили, които биха помогнали за постигането му. Повечето от тях искат страните от ЕС (70%) и Обединеното кралство (63%) да играят ключова роля в евентуални мирни преговори, повече от Съединените щати, без значение дали начело ще е Доналд Тръмп или Камала Харис.

В проучване, направено преди президентски избори в САЩ, беше налице малка значима разлика във възгледите между потенциалните президенти на Харис и Тръмп. Приблизително половината от украинците, които подкрепят мира, искаха САЩ да играят значителна роля в потенциалните мирни преговори. Тръмп многократно е призовавал за прекратяване на войната и е казвал, че ще работи за това още с встъпването си в длъжност.

Изводи

След повече от две години на малко движение на бойното поле, бъдещето на войната в Украйна изглежда дълбоко несигурно. На предната линия на конфликта през последните месеци руската армия осъществява сравнително бавен, но стабилен напредък в настъплението си на изток.

А в коридорите на властта отвъд океана променящите се политически реалности може съвсем скоро да променят способността на Украйна да поддържа военните си усилия. В цялата страна хората са все по-уморени от войната и се надяват на бързо мирно споразумение, дори ако това означава отстъпване на част от територията.

През септември Зеленски заяви, че краят на войната е по-близо, отколкото много хора смятат. Значителен брой украинци може да се надяват, че прогнозата му е вярна.

Тази статия е първата от поредица, базирана на последните проучвания на Gallup в Украйна. През 2023 и 2024 г. някои окупирани територии с утвърден руски контрол бяха изключени поради липса на покритие от украинските мобилни оператори. Изключването представлява приблизително 10% до 12% от населението.

Подозират китайски товарен кораб за скъсването на подводните кабели в Балтийско море.

🇨🇳⚓ Китайският товарен кораб Yi Peng 3 е преминал през района на морските кабели във Финския залив по същото време, когато беше докладвано скъсването на два от подводните кабели – от Финландия до Германия и от Швеция до Литва.

Това съобщава финландското издание Iltalehti, позовавайки се на информация от платформата за проследяване на морски трафик Marinetraffic.

Корабите на датската брегова охрана са били по следите на въпросния кораб в същия времеви интервал.

Екипът, който разследва движенията на китайския контейнеровоз Newnew Polarbear, свързани с инцидент с газова тръба миналата година, също обърна внимание на необичайните движения на кораба Yi Peng 3.

След извършването на обстоен анализ, екипът докладва в социалната медийна платформа Bluesky, че е открил маршрута на китайския кораб и той изглежда прекъснат точно около двата повредени подводни кабела.

Литовският говорител на Telia Аудриус Стасиулайтис заяви пред финландския обществен радио-телевизионен оператор Yle, че повреденият кабел се простира от Швентойи в Литва до Готланд в Швеция.

Според данните на Marinetraffic, Yi Peng 3 е пресякъл подводният кабел сутринта на 17 ноември, като горе-долу по същото време е повреден и въпросният морски кабел.

AIS системата, проследяваща позицията на кораба, регистрира срив в неделя следобед, който е продължил до 22:41 часа. По това време корабът се е намирал в близост до точката на скъсване на подводните кабели.

На обществеността бее съобщено, че морският кабел C-Lion1, свързващ Финландия и Германия, се е скъсал в нощта на неделя срещу понеделник, в около 4:00 часа местно време.

В около 10:00 часа сутринта в понеделник корабът направи отклонение от маршрута и за момент промени курса си в точката, където се пресичат финландският морски кабел и вторият литовски морски кабел, след което започва да кръжи в района в продължение на около един час и половина преди да продължи по маршрута си.

Yi Peng 3 е китайски товарен кораб с дължина от 224 метра и широчина 32 метра. Собственикът му е посочаен като китайската компания Ningbo Yipeng Shipping Co Ltd.

По време на инцидента с кабела в близките води са присъствали и други кораби, сред които Top Marine – товарен кораб, плаващ под флага на Либерия, който беше на път за Русия. Маршрутът на кораба обаче не показва същите отклонения като движенията на китайския кораб.

През последните дни беше наблюдавана подозрителна дейност в близост до подводни кабели и в други морски зони. Специализираното издание Data Center Dynamic съобщи, че миналия петък ирландският флот е ескортирал руски кораб от териториалните си води, тъй като е предизвикал подозрения с плаването си в непосредствена близост до маршрутите на критични подводни кабели.

OPCW потвърди използването на забранен газ в Украйна.

📸 Снимка: U.S. Army / Sgt. 1st Class Steven Eaton

🇷🇺⚔️🇺🇦 Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) публикува доклад, потвърждаващ използването на агент за контрол на безредици при предполагаем химически инцидент в близост до Илинка, Украйна.

Докладът за посещението за техническа помощ (TAV) следва инцидент, за който беше съобщено, че е станал на 20 септември 2024 г. по линията на конфронтация край село Илинка в Днепропетровска област.

OPCW разположи екип по искане на Украйна, направено съгласно член VIII от Конвенцията за химическите оръжия. По време на посещението експерти от Техническия секретариат събраха документация, цифрови файлове и свидетелски показания от първа ръка. Властите предоставиха три проби: снаряд от граната и две от почвата в окоп, разположен по линията на конфронтация.

След завръщането си в централата на организацията, пробите бяха анализирани в две определени от нея лаборатории, осигурявайки независима проверка на резултатите. Анализът на резултатите от нея потвърди, че събраните проби съдържат 2-хлорбензилиденмалонитрил, известен като CS, често използван агент за борба с безредици. Съгласно Конвенцията за забрана на химическите оръжия използването на такива агенти като метод за водене на война е изрично забранено.

След получаване на доклада, Постоянното представителство на Украйна към OPCW поиска разсекретяване и публикуване на пълния доклад, за да се гарантира неговата прозрачност.

Посланик Фернандо Ариас, генерален директор на OPCW, изрази сериозната си загриженост във връзка с направените констатации.

„Всички 193 държави-членки на OPCW, включително Руската федерация и Украйна, се ангажираха никога да не разработват, произвеждат, придобиват, складират, прехвърлят или използват химически оръжия. Държавите - страни по Конвенцията за химическите оръжия, обявиха, че всяка употреба на химически оръжия е напълно неприемлива и би нарушила правните норми и стандарти на международната общност. Ето защо сега е важно всички държави-страни да поддържат нормата срещу химическите оръжия“, подчерта Ариас.

Освен това той потвърди готовността на OPCW да помогне чрез независима експертиза и поздрави определените лаборатории за техния бърз анализ.

Съгласно Конвенцията за химическите оръжия, агентите за борба с безредици могат да се държат законно от странте по договора за целите на вътрешното правоприлагане, но използването им като оръжие във военни действия е изрично забранено съгласно член I от Конвенцията. Ако бъдат използвани във въоръжен конфликт, те се класифицират като химически оръжия и подлежат на пълните забрани на договора.

Bloomberg: Украйна извърши първи удар с ATACMS по руска територия.

📌 Координати на ударения склад: 53°08'38.7"N 34°57'04.5"E

🇺🇦💥🇷🇺 Рано сутринта на 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар по склад за боеприпаси, разположен в Брянска област на Руската федерация, на около 120 километра от международната граница.

Първоначалните кадри, разпространени онлайн, изглежда показват избухването на експлозия в съоръжението. Руското министерство на отбраната призна атаката, като посочи, че 12 дрона са били свалени от противовъздушната отбрана.

Преди броени минути американското издание Bloomberg публикува твърдение, че това е първият украински удар с ATACMS дълбоко в руска територия, въпреки че за момента няма официално потвърждение за това.

Моментът на атаката е ключов, тъй като тя идва само ден след като администрацията на Байдън вдигна забраната за използване на предоставените от нея оръжия с голям обсег срещу цели на руска територия.

Според съобщения в медиите, въпросното разрешение се отнася конкретно за Курска област, където наскоро бяха разгърнати войски от Северна Корея, и включва армейската тактическа ракетна система ATACMS, която е съвместима с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS.

Въпреки че все още няма категорични доказателства, че украинските сили са използвали именно ATACMS за атаката през изминалата нощ, остава голяма вероятност подобни оръжия да позволят на Украйна да достигне критични руски цели, включително тези в района на Брянск. С обхват до 300 километра, ракетите ATACMS позволяват нанасяне на удари далеч отвъд фронтовите линии, потенциално достигайки ключова руска инфраструктура.

Географски погледнато, Брянск се намира на около 220 километра от Харков, втория по големин украински град, който все още се намира под украински контрол. Този диапазон поставя Харков в теоретична позиция за нанасяне на удари с ATACMS по потенциални мишени в Брянска област. Други украински градове като Суми (на около 180 км) и Полтава (на около 250 км), също попадат в обхвата на ракетата, предлагайки допълнителни места за разгръщане на HIMARS, оборудвани с ATACMS.

Градовете, намиращи се по на запад, сред които Кременчук и Конотоп, разположени съответно на 290 и 240 километра от Брянск, също биха могли да играят ролята на потенциални точки за разгръщане. Тези местоположения биха осигурили безопасни зони за пускови установки HIMARS и биха позволили удари по военни цели на руска територия, включително такива в пределите на Брянска област. Въпреки това остава неясно дали такива системи в момента са разположени там или дали изобщо са били използвани в реални удари по руска територия.

Въпреки че към момента няма потвърждения за използването на ракетите ATACMS за атакуване на цели дълбоко в руска територия, техническите възможности на тези оръжия, съчетани със стратегическото разположение на няколко украински града, предполагат, че подобен сценарий е напълно реалистична възможност.

Според съобщенията, целта на снощната атака е бил 67-мо ГРАУ (Главно ракетно-артилерийско управление) на Руската федерация (в/ч 55443). Андрий Коваленко, ръководител на украинския „Център за противодействие на дезинформацията“ към Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО), твърди, че съоръжението съхранява артилерийски боеприпаси, сред които присъстват и системи, произведени в Северна Корея, както и зенитни ракети и боеприпаси за реактивна артилерия.

Губернаторът на Брянска област Александър Богомаз заяви, че атаката не е довела до жертви или значителни щети. Въпреки това, местни съобщения от жители на Карачев – градът, където се намира депото – докладват множество вторични експлозии, като мнозина предполагат нападение срещу „военна база“, както се посочва в местни чат групи и медийни издания като Астра.

След като стана ясно, че Вашингтон одобри официално използването на ATACMS срещу цели на руска територия, международната общност следи ситуацията с повишено внимание. Решението за осигуряването на тези оръжия с голям обсег може значително да промени баланса на конфликта, предлагайки на украинските сили способност за нанасяне удари по критична инфраструктура за руските въоръжени сили и военните им усилия в Украйна. Това обаче повдига и въпроси относно потенциалните последици и реакцията на Кремъл.

Всяко потенциално използване на ATACMS на руска територия вероятно ще привлече глобалното внимание. Докладите за подобни атаки ще бъдат щателно проверявани, за да се потвърди тяхната автентичност, тъй като подобни инциденти крият потенциален риск от съществени политически и военни последици. Рискът от опити за дезинформация или преувеличени доклади също е висок в конфликти от такова естество, поради което е изключително важно да се подхожда предпазливо към всяко твърдение.

Имайки предвид същественият потенциал за манипулиране на потока от информация, е нужно международните наблюдатели и разузнавателните агенции да действат бързо и решително. Осигуряването на точни и навременни доклади за използването на ATACMS ще бъде от решаващо значение, тъй като всяка дезинформация може неволно да ескалира конфликта. Точното и прозрачно предаване на случващото се е от съществено значение, за да бъдат избегнати погрешни интерпретации, които могат да доведат до ненужно напрежение.

В по-широкия контекст на международната политическа и военна стабилност внимателното проследяване на тези развития ще бъде от ключово значение за разбирането на бъдещата траектория на конфликта и неговите глобални последици.

Оценка на руската настъпателна кампания, 18 ноември 2024 г.

Ключови изводи:

• Руските длъжностни лица продължиха да използват заплашителна реторика като част от усилията си за възпиране на Съединените щати от публично разрешаване на използването на американските ракети ATACMS за украински удари срещу руски и севернокорейски военни цели в Курска област.
• Въвеждането на Северна Корея като нова воюваща страна във войната срещу Украйна представлява сериозна ескалация. Разрешаването на Украйна да използва американски ракети срещу легитимни военни цели на руска територия, в съответствие с международните норми и закони на въоръжените конфликти, е много ограничен отговор и не може да се характеризира като ескалация.
• Френски и британски източници поясниха, че докладваните разрешения на САЩ по отношение на използването от украинските сили на ракетите ATACMS за нанасяне на ограничени удари по руска територия не се разпростират по същество върху способността на Украйна да използва осигурените от Франция и Обединеното кралство ракети SCALP и Storm Shadow за удари на далечни разстояния в Русия.
• Кремъл продължава да показва нежеланието си за каквито и да било компромиси, включително такива, които биха „замразили“ конфликта по сегашната фронтова линия, което демонстрира още веднъж настояването на Кремъл за пълна капитулация на Украйна.
• Руските сили напреднаха в главната територия под украински контрол в Курска област, в Купянск, западно от Кремина и в посоките на Сиверск, Покровск и Вугледар.
• Кремъл продължава да милитаризира различни нива на правителството си чрез разширяване на програмата „Време на герои“, която има за цел да постави ветерани от пълномащабната инвазия в Украйна на позиции в местни, регионални и федерални правителства.
• Министерството на отбраната на Русия призовава незаконно на военна служба украински младежи от окупираните Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области като част от есенния наборен цикъл на Русия за 2024 г.

Украински операции в Руската федерация

Руските сили наскоро напреднаха в контролираната от украинските сили територия на Курска област на фона на продължаващи сражения в района на 18 ноември.

Геолокирани кадри, публикувани на 18 ноември, показват, че руските сили наскоро са напреднали в северна Малая Локня (северно от Суджа).

Руските военни блогъри твърдят, че руските сили са напреднали близо до Нижни Клин (югоизточно от Коренево), гората Олговка (източно от Коренево) и Мартиновка (северозападно от Суджа), въпреки че не се забелязват визуални доказателства за това твърдение.

Руски военен блогър твърди, че украинските сили са контраатакували неуспешно близо до Дарино (югоизточно от Коренево) и Нижни Клин.

Руските източници продължават да твърдят, че украинските сили са направили неуспешен опит да пробият руското обкръжение близо до гората Олговка.

Полковник Вадим Мисник, говорител на Северното оперативно командване на ВСУ, съобщи на 18 ноември, че руските сили използват оборудване за атаки, когато е налично, но иначе провеждат атаките си с малки пехотни групи. Мисник отбеляза, че метеорологичните условия в Курска област ограничават руските сили от използването на FPV и разузнавателни дронове, а руски военен блогър коментира, че пътищата в Курска област са кални.

Съобщава се, че елементи от 106-та въздушнодесантна дивизия (Западен военен окръг), 155-та гвардейска бригада на морската пехота (Тихоокеански флот, Източен военен окръг) и 22-ри мотострелкови полк (72-ра мотострелкова дивизия, 44-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг) участват в операции в Курска област.

Няма сведения за сражения в Глушковски район, западно от контролираната от украинските сили територия на Курска област, на 18 ноември.

Украински военнослужещ, участващ в операциите в Курска област, заяви на 17 ноември, че неуточнени елементи от 76-та въздушнодесантна дивизия са пристигнали в Курска област и че към момента руските сили разполагат с приблизително 4000 души личен състав и 100 бронирани бойни машини, готови да атакуват в неуточнени райони на Курска област.

Не е ясно дали руското военно командване наскоро е преразпределило 4000 души персонал от други сектори на фронта или докладваните боеспособни 4000 души са част от вече съществуващата концентрация на руски сили в областта.

Същият заяви на 11 ноември, че руските сили разполагат допълнителни елементи от 104-ти полк на 76-та въздушнодесантна дивизия от западната част на Запорожка област към Курска област.

ISW наблюдава твърдения от 11 ноември, че елементи от 76-та въздушнодесантна дивизия действат в руския тил в Запорожка област и е възможно руското военно командване да е изтеглило елементи от нея в тила за предислоциране към Курска област.

Харковска област

Цел:: Изтласкване на украинските сили от международната граница с Белгородска област и приближаване към град Харков до обхвата на тръбната артилерия.

Руските сили продължиха сухопътните си атаки северно от град Харков близо до Висока Яруха и североизточно от град Харков близо до Вовчанск и Стариця на 17 и 18 ноември, но без да осъществят напредък.

Руски военен блогър твърди, че ударите на руски дронове са отблъснали две малки украински диверсионно-разузнавателни групи с един бронетранспортьор, опитващи се да пресекат международната граница близо до Журавлевка, Белгородска област (точно от другата страна на границата с Висока Яруха) на 17 ноември.

Говорителят на украинската оперативно-тактическа група сили „Харков“ подполковник Евгений Романов съобщи на 18 ноември, че руските сили продължават да атаките си малки групи и добави, че наскоро са увеличили броя на въздушните удари срещу украинските позиции в Харковска област.

Командир на украински взвод с безпилотни самолети, участващ в операции в посока Харков, заяви на 18 ноември, че руските сили атакуват украински позиции близо до Липци под прикритието на мъглата, като използват технологично напреднали камуфлажни системи.

Командирът отбеляза, че украинските дронове се затрудняват да идентифицират камуфлажните руски сили, но добави, че украинската страна използва изкуствен интелект (AI) и други неуточнени технологии за идентифициране на скрити цели в Харковска област.

Луганска област

Цел: Превземане на останалата част от Луганска област и настъпление на запад към източната част на Харковска област и северната част на Донецка област.

Руските сили напреднаха в пределите на Купянск и западно от Кремина на фона на продължаващи настъпателни операции по линията Купянск-Сватове-Креминна на 18 ноември.

Геолокирани кадри, публикувани на 18 ноември, за които се твърди, че са записани на 13 ноември, показват как украински сили вземат руски пленници по улица Дзержинского в източен Купянск, което потвърждава руския напредък в района.

Други геолокирани кадри, публикувани на 17 ноември, показват, че руските сили са напреднали в полето югоизточно от Ямполовка (западно от Кремина).

Руските военни блогъри твърдят, че тежки градски сражения се водят в микрорайон Заоскиля в източната част на Купянск, въпреки че друг военен блогър отбеляза, че руските сили все още не са си осигурили позиции в района.

Руски източник твърди, че руските сили продължават да нанасят удари по украински понтонни преходи през река Оскил.

Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са провели неуспешно настъпление източно от Купянск, близо до Кучеривка; югоизточно от Купянск при Кругляковка, Лозова, Захризове и Колисниковка; югозападно от Сватово при Новоехоривка, Твердохлибо и Чернещина; и северозападно от Кремина близо до Новолюбивка, Хрековка и Терни на 17 и 18 ноември.

Донецка област

Цел: Завладяване на цялата Донецка област, претендираната територия на руските проксита в Донбас

Руските сили напреднаха в посока Сиверск на фона на продължилите настъпателни операции на 18 ноември. Геолокирани кадри, публикувани на 17 ноември, показват, че руските сили са напреднали на юг от Билохоривка (североизточно от Сиверск).

Руските сили продължиха настъпателните си операции североизточно от Сиверск до Билохоривка и източно от Сиверск близо до Верхнокамянске на 17 и 18 ноември.

Украинска бригада публикува на 17 ноември кадри, показващи отблъскването на атака от две руски въоръжени машини в посока Сиверск на неуточнена дата.

Руските сили продължиха настъпателните операции в посока Часов Яр на 18 ноември, но без да осъществят напредък.

Руските сили проведоха настъпателни операции близо до Часов Яр и южно от Часов Яр близо до Била Хора на 17 и 18 ноември. Съобщава се, че части от руската 98-ма въздушнодесантна дивизия действат близо до Часов Яр.

Съобщава се, че 6-та мотострелкова дивизия (3-ти армейски корпус) на руските въоръжени сили са отблъснали украинска контраатака близо до канала Сиверски Донец-Донбас, югоизточно от Часов Яр.

Руските сили продължиха настъпателните операции близо до Торецк и западно от Торецк близо до Щербиновка на 17 и 18 ноември, но не направиха потвърден напредък.

Съобщава се, че 1-ва мотострелкова бригада „Славянск“ (51-ва общовойскова армия, бившия 1-ви армейски корпус на ДНР) участва в операции в Торецко направление.

Руските сили наскоро напреднаха в посока Покровск на фона на продължаващите настъпателни операции в тази посока на 18 ноември.

Геолокирани кадри, публикувани на 17 и 18 ноември, показват, че руските сили са осъществили напредък северозападно от Селидове (югоизточно от Покровск) и северно от Петровка (южно от Покровск и западно от Селидове).

Министерството на отбраната на Русия съобщи на 18 ноември, че руските сили са превзели Новоолексиевка (югоизточно от Покровск), която според ISW е била превзета още на 7 ноември.

Руски военни блогъри твърдят, че руските сили са напреднали на север от Петровка, северно от Григоровка и южно от Лисивка (и двете югоизточно от Покровск), въпреки че не се забелязват визуални доказателства за това твърдение.

Руските сили продължиха настъпателните операции източно от Покровск близо до Промин, Крути Яр и Миролюбовка; южно от Покровск близо до Петровка; и югоизточно от Покровск близо до Лисивка, Новоолексиевка, Григоровка и Пустинка на 17 и 18 ноември.

Руски военен блогър заяви на 18 ноември, че украинските сили са контраатакували неуспешно близо до Новогродивка (югоизточно от Покровск).

Съобщава се, че подразделения на 1437-ми мотострелкови полк (15-а мотострелкова бригада, 2-ра общовойскова армия, Централен военен окръг) участват в операции близо до Григоровка.

Съобщава се, че части от 30-та мотострелкова бригада (2-ра общовойскова армия, Централен военен окръг) и 35-та мотострелкова бригада (41-ва общовойскова армия, Централен военен окръг) участват в операции близо до Новогродивка.

Руските сили продължиха настъпателните операции в посока Курахове на 18 ноември, но няма потвърдени промени на фронтовата линия.

Руски военен блогър твърди, че руските сили са напреднали близо до Зоря (североизточно от Курахове), въпреки че не се забелязват визуални доказателства за това твърдение.

Руските военни блогъри твърдят, че руските сили се опитват да обкръжат украинските сили, които действат на север от Курахове, и да затворят чувала в този район.

Руските сили продължиха да атакуват близо до самото Курахове; северно от Курахове близо до Нова Илинка и Берестки; северозападно от Курахове близо до Сонцивка и Вознесенка; и източно от Курахове при Максимиляновка на 17 и 18 ноември.

Командир на украински взвод за безпилотни летателни апарати, действащ в посока Курахове, заяви, че руските сили провеждат четири до пет атаки дневно, включително механизирани и водени от пехота, и че са в състояние да заместят понесените загуби с нови сили.

Заместник-командирът на украинска бригада, действаща в посока Курахове, заяви, че руските сили търпят големи загуби и не евакуират загиналите от бойното поле.

Съобщава се, че подразделения на 5-та мотострелкова бригада (51-ва общовойскова армия) участват в операции в посока Курахове.

Руските сили напреднаха в посока Вугледар на фона на продължаващи настъпателни операции в района на 18 ноември.

Геолокирани кадри на механизирано нападение с размер на взвод, публикувани на 17 ноември, сочат, че руските сили наскоро са точно на запад от Дално (северно от Вугледар).

Допълнителни геолокирани кадри, публикувани на 17 ноември, показват, че руските сили са осъществили напредък в южната част на Трудове (североизточно от Вугледар) и югозападно от Константинополске (северозападно от Вугледар).

Руските сили продължиха да атакуват на север от Вугледар близо до Успеновка и Дално; северозападно от Вугледар при Константинополске, Трудове и Роздолне; и североизточно от Вугледар близо до Елизаветовка, Антоновка и Катериновка на 17 и 18 ноември.

Съобщава се, че части от 57-ми мотострелкови полк (20-та мотострелкова дивизия, 8-ма общовойскова армия, Южен военен окръг) участват в операции близо до Елизаветовка.

Руските сили продължиха атаките в граничния район между Донецка и Запорожка област, на юг от Велика Новосилка, близо до Макаровка и югозападно от Велика Новосилка, близо до Новодаривка и Ривнопол на 17 и 18 ноември, но няма потвърдени промени на фронтовата линия.

Южна ос

Цел: Поддържане на предни позиции и осигуряване на тилови райони срещу украински удари

Руските сили продължиха наземните си атаки в западната част на Запорожка област на 18 ноември, но няма потвърдени промени на фронтовата линия.

Генералният щаб на всу съобщи, че руските сили са продължили сухопътните си атаки срещу Новоандриевка (северозападно от Роботине) на 17 и 18 ноември.

Руски източници твърдят, че руските сили са напреднали към Новоандриевка от Нестерянка (северозападно от Роботине и южно от Новоандриевка), до южните покрайнини на Билохиря (североизточно от Роботине) и от Новопокровка към Мала Токмачка (и двете североизточно от Роботине) на 17 и 18 ноември, но за момента няма потвърждение на тези твърдения.

Руски източник твърди, че сраженията в Запорожка област са предимно позиционни, но руските сили са увеличили активността си в няколко неуточнени области.

Съобщава се, че операторите на дронове от 1429-ти мотострелкови полк (58-а общовойскова армия, Южен военен окръг) действат в Запорожка област.

Позиционните сражения продължиха на левия бряг на река Днепър в Херсонска област на 17 и 18 ноември, но няма потвърдени промени на фронтовата линия.

Руска въздушна, ракетна и безпилотна кампания

Цел: Атакуване на украинската военна и гражданска инфраструктура в тила и на фронтовата линия

Руските сили извършиха серия от удари с безпилотни летателни апарати и ракети срещу Украйна през нощта на 17 срещу 18 ноември и през деня на 18 ноември.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че:

• Руските сили са ударили Сумска област с две балистични ракети Искандер-М, изстреляни от Воронежска област, и една крилата ракета Х-59, изстреляна от въздушното пространство над Курска област.
• Руските сили са изстреляли 11 безпилотни летателни апарата „Шахед“ и ударни безпилотни летателни апарати от неизвестен тип (вероятно се отнасят за дронове-примамки) от Курска област.
• Украинските сили са свалили осем дрона над областите Полтавска, Харковска, Черкаска, Черниговска и Киевска.
• Неуточнени украински контрамерки, вероятно намеса на средства за електронна война, са станали причина за „изгубването“ на три руски дрона.

Украински официални лица съобщиха, че:

• Балистична ракета Искандер-М, изстреляна от руските сили, е ударила многоетажна жилищна сграда в град Суми, убивайки 10 цивилни и ранявайки други 51 в нощта на 17 срещу 18 ноември.
• Отломки от свалена балистична ракета Искандер-М, изстреляна от руските сили, са поразили многоетажна жилищна сграда, университет и административна сграда в град Одеса, убивайки 10 цивилни и ранявайки други 47 в следобедните часове на 18 ноември.

Руски усилия за мобилизация и генериране на сили

Цел: Разширяване на бойната мощ без провеждане на обща мобилизация

Кремъл продължава да милитаризира различни нива на руското правителство чрез разширяване на програмата „Време на герои“, която има за цел да постави ветерани от пълномащабната инвазия в Украйна на позиции в местни, регионални и федерални правителства.

„Време на герои“ съобщи, че в първите три дни от цикъла на кандидатстване (който започна на 15 ноември и ще приключи на 15 януари догодина) е получила 6640 заявления от заинтересовани да се присъединят към програмата.

От там отбелязат, че 12 ветерани, които вече са завършили програмата, са получили назначения в правителствени органи, включително командир на батальон „Спарта“ в Донецка народна република (ДНР) и председател на парламента на ДНР Артем Жога, който стана президентски представител в Уралския федерален окръг на 2 октомври.

Посочва се, че сред възпитаниците на програмата са бившия депутат от Държавната дума и военнослужещ Евгений Первишов, който стана губернатор на Тамбовска област на 4 ноември; командир на танк Артур Орлов; който стана председател на младежкото движение „Движение на първите“ на 14 септември; и ветеран Алексей Кондратьев, който стана руски сенатор.

Руски технологични адаптации

Цел: Въвеждане на технологични иновации за оптимизиране на системи за използване в Украйна

Русия продължава да произвежда евтино направени ударни безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие, за да надвие и отвлече вниманието на украинските системи за противовъздушна отбрана.

Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна съобщи на 18 ноември, че руските сили се опитват да преодолеят украинската противовъздушна отбрана с разполагането на дронове „Гербера“, които са направени от шперплат и полистирен и съдържат в себе си западни и китайски електронни компоненти.

ГУР посочи, че дроновете „Гербера“ изпълняват подобни функции на безпилотния самолет „Шахед“ за 10 процента – могат да носят бойна глава и да водят разузнаване за локализиране на вражеските системи за противовъздушна отбрана.

ISW по-рано съобщи за употребата на дронове „Гербера“ и вероятното използване от руските сили на неуточнени дронове-примамки с цел претоварване на украинската противовъздушна отбрана в серията от удари на 16-17 ноември, което е допринесло за по-ниско от средното ниво на сваляне на дронове от страна на украинските сили.

Украински източник публикува изображения, показващи излезли от производство съветски двигатели P-95-300 на руските крилати ракети Kh-101, което предполага, че руските сили не са в състояние да поддържат необходимите производствени обеми на обичайните двигатели TRDD-50A на Kh-101 и вместо това използвайки ракетни двигатели от стари съветски складове. ISW не може независимо да провери този отчет.

Дейности в окупираните от Русия райони

Цел: Консолидиране на административния контрол върху анексираните райони; насилствено интегриране на украински граждани в руските социокултурни, икономически, военни и управленски системи

Министерство на отбраната на Русия призова незаконно на военна служба украински младежи в окупираните Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области като част от есенния наборен цикъл за 2024 г.

На 16 ноември 2024 г. „РИА Новости Крым“ публикува кадри, показващи незаконно призовани на наборна служба украинци, полагащи клетва за лоялност към Русия във военна база в окупирания Симферопол, Крим.

Украинският „Център за национална съпротива“ заяви, че руското военно командване е принудило украински младежи да положат клетва и в момента ги държи като наборни войници на полигони в окупирания Крим заедно с руски военнослужещи по договор.

Съветникът на украинския кмет на Мариупол Петро Андрюшченко също съобщи, че Министерство на отбраната на Русия е призовало незаконно на военна служба украинци от окупираните Мариупол и Волноваха, Донецка област и окупираната Запорожка област.

Андрюшченко заяви, че наборниците от окупираните Луганска и Донецка области са дислоцирани в Батайск, Ростовска област и ще преминат военна служба като част от Южния военен окръг на Руските въоръжени сили в окупирания Крим, Ростовска област и Краснодарски край.

Женевската конвенция забранява на която и да е окупационна сила да принуждава цивилни в окупираните територии да служат в нейните военни или спомагателни служби.

Министерството на отбраната на Русия ще продължи да разширява своя мобилизационен резерв и да принуждава повече украинци да служат в руската армия, в случай че в дългосрочен план запази своя контрол върху украинските територии.

Значителна активност в Беларус

Цел: Увеличаване на руското военно присъствие и интегриране на Вагнер в рамки и дейност, благоприятни за Русия

Беларуският министър на отбраната генерал-лейтенант Виктор Хренин и посланикът на Китайската народна република (КНР) в Беларус Джан Уънчуан се срещнаха на 18 ноември 2024 г, за да обсъдят засилване на двустранното и многостранното военно сътрудничество.

Беларуският президент Александър Лукашенко се срещна с губернатора на Смоленска област Василий Анохин на 18 ноември 2024 г., за да обсъдят двустранното сътрудничество и да се застъпят за по-голяма свобода на движение между Русия и Беларус. По време на срещата Лукашенко подчерта производството на металорежещи машини и микроелектроника в Беларус.