Франция с успешни тестове от хеликоптер на ракета въздух-земя MAST-F.

🇫🇷 Френската генерална дирекция по въоръженията (DGA) проведе на 19 март встъпителния полетен тест на бъдещата тактическа ракета въздух-земя (MAST-F) от боен хеликоптер Tigre на полигона Казо.

Този крайъгълен камък отбеляза значителен напредък в европейските отбранителни способности, тъй като е планирано ракетата MAST-F да замени американските Hellfire II, използвани в момента от френските въоръжени сили.

Програмата MAST-F, ръководена от Организацията за съвместно сътрудничество в областта на въоръжението (OCCAR), има за цел да оборудва френските хеликоптери Tigre с усъвършенствани способности за нанасяне на удари въздух-земя, съобразени с изискванията на съвременното бойно поле.

Разработена от MBDA, ракетата MAST-F, известна още като Akeron LP, предлага подобрен обхват, възможности за поразяване на множество цели и съвместимост с различни платформи, сред които хеликоптери и наземни пускови установки.

Успешният тест от хеликоптер следва поредица от наземни изпитания, проведени през миналата и началото на тази година, подчертавайки готовността на ракетата за интегриране в активна служба. MAST-F разполага със сложна система за насочване, съчетаваща телевизионно и инфрачервено изображение и полу-активно лазерно обозначение, предлагайки три режима на прехващане на цел, което осигурява подобрена оперативна гъвкавост и прецизно насочване в сложни среди.

Въвеждането в експлоатация на ракетата е част от по-широките усилия на Франция да модернизира военните си активи, като в същото време намали зависимостта от оръжия, произведени в чужбина. С приемането на тази усъвършенствана ракетна система въоръжени сили на страната имат за цел да подобрят своята оперативна автономност и ефективност в бъдещи ангажименти.

Украинската 101-ва бригада публикува архивни кадри от битката за Торецк.

🇺🇦💥🇷🇺 Архивни кадри, публикувани от 4-ти батальон, 101-ва охранителна бригада на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), показва миниране на сгради в три различни ситуации по време на битката за Торецк, които продължават вече осми месец.

В един от случаите украинските бойци пробиват една от сградите, окупирани от руските войски и я взривяват напълно, след което се изтеглят. В друг случай украинските сили държат контрола върху част от къща и взривяват друга част, в която се намират руските части. При трета отделна ситуация в сградата предварително е поставен капан, взривен, едва когато руснаците се съсредоточават в нея.

Като цяло има огромен брой начини за използване на експлозиви: чрез комбиниране на различна мощност и форма на заряди, методи за иницииране и предаване на детонация е възможно да бъде създаден експлозия, пасващ идеално на текущата бойна мисия. Основното изискване за това е наличието на достатъчно материали и знания как да бъде използван той.

Британското министерство на отбраната показа зенитно-ракетния комплекс Supacat-ASRAAM.

Британският министър на финансите Рейчъл Рийвс инспектира военно оборудване за украинските въоръжени сили, включително системата за противовъздушна отбрана с малък обсег Supacat-ASRAAM, по време посещение в RAF Northolt в северозападен Лондон.
📸 Снимка: British Ministry of Defence

🇬🇧🤝🇺🇦 Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува нова снимка на зенитно-ракетния комплекс AIM-132 ASRAAM, монтиран на платформа Supacat HMT 6x6 и произведен специално за нуждите на украинските въоръжени сили.

Тук е мястото да се отбележи, че това не е единствената, но е една от много малкото снимки на тази система за противовъздушна отбрана. Въпреки относително краткото време за нейната разработка, снимките демонстрират високо качество и добре обмислена интеграция на ключови компоненти.

Особено внимание заслужава оптичната система, която вероятно ще е оборудвана с инфрачервен канал за насочване, адаптиран за съвременните британски ракети с малък обсег AIM-132 ASRAAM.

Въпреки че е подобна на ракетите въздух-въздух AIM-9X Sidewinder и IRIS-T, ASRAAM вероятно има предимство в обхвата и маневреността в терминалната фаза на полет поради по-големите си размери.

Холандия потвърди, че иска да увеличи над два пъти военния си персонал до 2030 г.

Военнослужещи от холандската армия присъстват на официално честване на годишнината от присъединяването на Литва към НАТО във Вилнюс, 29 март 2024 г.
📸 Снимка: Mindaugas Kulbis/AP Photo

🇳🇱 Нидерландия планира да увеличи над два пъти числеността на въоръжените си сили, от 70 000 на 200 000 военнослужещи до края на десетилетието, потвърди холандското министерство на отбраната.

В свое писмо, адресирано до Камарата на представителите, държавния секретар по отбраната Гийс Туинман заяви, че отбраната е „изправена пред голяма промяна“, а това значи, че „Холандия трябва да може да стои на собствените си крака“.

За да увеличи числеността на въоръжените сили, правителството ще изпрати анкета до младежите, призовани на 17-годишна възраст, за да събуди интереса им към военната служба. Попълването на тази анкета засега все още е доброволно, но в крайна сметка може да стане задължително, както и интервю или медицински преглед.

Правителството има за цел също да увеличи броя на резервистите, тези, които работят на непълен работен ден за въоръжените сили, често съчетавайки службата си с цивилна работа или обучени. Освен това те искат да насърчат повече млади хора да се включат и в т.нар. служебна година, когато хората на възраст между 18 и 27 години могат доброволно да се запознаят с отбраната.

Правителството е убедено, че с оглед на текущата оценка на заплахата трябва въоръжените сили да са увеличили числеността си дори по-рано, отколкото вече беше предвидено. По-рано имаше за цел увеличение до 100 000 души, като това включваше професионални войници, резервисти и цивилни служители. В края на миналата седмица стана ясно, че това число ще бъде коригирано нагоре.

Амбицията е до 2027 г. въоръжените сили да бъдат организирани както в организация за мир, така и във военна организация.

„Тук не става дума само за количеството, но и за поставянето на правилните хора с необходимите умения навреме и в правилните роли“, каза Туинман. Страховете от Русия и съмненията относно бъдещето на американската военна подкрепа притискат страните от ЕС да увеличат разходите за отбрана.

Украински F-16 започнаха да атакуват руски наземни цели с прецизни бомби.

🇺🇦✈️ За първи път предоставените на Украйна западни изтребители F-16 нанасят прецизни удари по наземни цели на руската армия, потвърдиха военновъздушните сили на страната на 26 март.

Произведените в САЩ бойни самолети, които по-рано имаха за задача противовъздушна отбрана и разузнаване, сега извършват множество ежедневни полети, включващи нападателни бойни мисии.

Въоръжени с високоточни планиращи бомби като GBU-39/B SDB и JDAM-ER, украинските F-16 са способни да поразяват цели на разстояния до 110 километра. Освен ударите, те извършват въздушно разузнаване и заглушават руските радари, използвайки капсули за електронна война AN/ALQ-131 – предимство, което липсваше на украинските самолети от съветската епоха.

Бойната роля на F-16 бележи стратегическо подобрение във въздушните способности на страната, осигурявайки прецизност, гъвкавост и оцеляемост в мисии, които преди това бяха непостижими за силите на Киев. Напредналите възможности на американския изтребител увеличават украинската огнева мощ по фронтовата линия и подобряват способностите ѝ за потискане на противовъздушна отбрана и провеждане на операции по възпиране дълбоко във вражеската територия.

Украйна репатрира телата на 909 загинали военнослужещи.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украйна е репатрирала телата на 909 военнослужещи, загинали в сраженията срещу пълномащабната инвазия, съобщи Координационният щаб за лечение на военнопленниците.

Това бяха войници, които участваха в украинската отбрана в секторите Бахмут, Вугледар, Луганск, Курахове, Покровск и Запорожие, като голяма част от телата бяха върнати от моргите на руската армия.

Усилията за връщане на телата на загиналите войници бяха проведени в сътрудничество с няколко правителствени и военни агенции – Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Министерството на вътрешните работи (МВС), Службата за изчезнали лица при специални обстоятелства, Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), Въоръжените сили (ВСУ) и комисаря по правата на човека към Върховната рада. Украинските власти благодариха и на Международния комитет на Червения кръст за оказаното съдействие.

Женевските конвенции постановяват, че хората, които са загубили живота си по време на война, имат право на достойно погребение. Над 46 000 украински войници са били убити на бойното поле от началото на пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 г. съобщи в интервю за NBC украинският президент Володимир Зеленски на 16 февруари 2025 г.

Между 60 000 и 100 000 украински войници са били убити в пълномащабната война, а други 400 000 са тежко ранени и не могат да участват отново в бойните действия, според оценки на The Economist, публикувани на 26 ноември 2024 г.

Според последното изказване на Зеленски, 380 000 украински войници са ранени от избухването на пълномащабната война, а „десетки хиляди“ са изчезнали в бой или са държани в руски плен.

Към 28 март 2025 г. Въоръжените сили на Руската федерация са загубили 910 750 военнослужещи на украинското бойно поле от началото на своята пълномащабна инвазия, според ежедневен доклад на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Джей Ди Ванс посети базата на космическите сили на САЩ в Гренландия.

🇺🇸⚔️🇬🇱 Американската делегация, представена от вицепрезидента Джей Ди Ванс посети базата на космическите сили на САЩ Питуфик в северозападна Гренландия, на фона на противоречия относно намеренията на президента Доналд Тръмп да анексира арктическия остров.

Ванс беше придружен от своята съпруга Уша, съветника по националната сигурност Майк Уолц, министъра на енергетиката Крис Райт и републиканския сенатор от Юта Майк Лий,

Визитата, първоначално беше планирана като културен туризъм за съпругата на Ванс до столицата Нуук, беше съкратено до кратък престой в базата на космическите сили на САЩ, поради широкото недоволство, предизвикано от намеренията на американския президент.

Тръмп, който от години е хвърлил око на Гренландия заради стратегическата и ресурсна стойност, която носи, ескалира реториката, заявявайки, че Вашингтон ще отиде „докъдето е нужно“ по пътя към осигуряване на контрол върху острова, посочвайки като причина опасенията за националната сигурност като Русия и Китай.

Ванс отправи остри критики към Дания за това, че не е осигурила адекватна защита на Гренландия, предполагайки, че американският контрол ще я защити по-добре, което раздразни силно датските и гренландските лидери.

В деня на визитата на Ванс новият гренландски министър-председател Йенс-Фредерик Нилсен обяви широко коалиционно правителство за противодействие на външния натиск, наблягайки на връзките с Дания. Жителите на столицата Нуук, разположен на приблизително 1500 км от космическата база Питуфик изразиха безпокойство от амбициите на САЩ, а протестите бяха планирани, но избегнати поради ограничения обхват на посещението.

Датският министър-председател Мете Фредериксен апелира към зачитане на суверенитета, докато гренландците, исторически съпротивляващи се на американски инициативи, повториха желанието си за самоопределение. Според проучване, проведено през януари тази година, 85% от жителите на острова са против присъединяването към Съединените щати.

Говорейки в Мурманск, руският президент Владимир Путин отхвърли опасенията за сигурността, изразени от своя колега в Белия дом, като несвързани с Русия и направи паралели със собствените си исторически оправдания за продължаващата военна агресия срещу Украйна.

Вътрешните министри на Австрия и Германия отмениха пътуване до Сирия заради терористична заплаха.

Силно засегната джамия на фона на сгради, напълно разрушени по време на сирийската гражданска война, в Дамаск, 6 януари 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇩🇪🇦🇹 Вътрешните министри на Германия и Австрия отмениха планирано пътуване до Сирия за разговори с техните колеги от временното сирийско правителство, заради конкретни данни за терористична заплаха, съобщиха германските власти.

Нанси Фейзер от Германия планираше да посети Дамаск с австрийския си колега Герхард Карнер в четвъртък с германски военен самолет, който трябваше да транспортира делегацията от Йордания до сирийската столица Дамаск.

Но нейното министерство разкри, че двамата министри са решили да прекъснат пътуването, преди полетът да може да излети от Аман „поради конкретни предупреждения на германските органи за сигурност за терористична заплаха“.

От там добавиха в изявление по имейл, че не може да се изключи заплаха за самата делегация и че би било безотговорно пътуването, което не беше предварително обявено, все пак да се осъществи въпреки отправените предупреждения.

Двамата министри планираха да разговарят с представители на агенции на ООН и с вътрешните и външните министри от преходното правителство на Сирия.

Германия е водеща дестинация за сирийските бежанци в последното десетилетие, а според данни на нейното министерство на вътрешните работи почти милион сирийци в момента живеят в страната.

Официални лица на Берлин споделиха, че планираните преговори трябва да се съсредоточат върху въпросите на сигурността и върху „перспективите за връщане на сирийските бежанци в случай на стабилизиране и мирно развитие в Сирия“.

През януари Фейзер предположи, че може да се наложи някои от сирийските бежанци в Германия да се завърнат обратно у дома при определени условия.

Министерството на вътрешните работи заяви още, че Германия и Австрия работят по намирането на начин за възможно най-скорошната депортация на сирийци, извършили сериозни престъпления или такива, които са считани за заплаха за сигурността.

Миналата седмица германският външен министър Аналена Бербок посети Дамаск, където 13 години след затварянето си в първите дни на гражданската война в Сирия, германското посолство отново отвори врати. Там тя се срещна с временния президент Ахмад ал-Шараа и други официални лица от новата власт и заяви, че целта на нейното пътуване е била да бъде изпратено посланието, че "ново политическо начало между Европа и Сирия, между Германия и Сирия е възможно".

USAGM отмени решението си за спиране на финансирането на RFE/RL.

🇺🇸 Американската агенция за глобални медии (USAGM) се отказва от решението да прекрати безвъзмездното финансиране за Радио Свободна Европа и Радио Свобода (RFE/RL), след като медията обжалва решението по съдебен път.

Това става ясно от писмо, подписано от Кери Лейк, старши съветник на USAGM. Вчера федерален съдия блокира временно опита на администрацията на Тръмп да закрие емблематичната медия.

„Ръководството на USAGM не може с едно изречение и минимална обосновка да принуди RFE/RL да спрат дейността си – дори ако президентът им е наредил да го направят“, пише съдия Ройс Ламбърт.

„Съдът заключи, в съответствие с установената позиция на Конгреса, че е в обществен интерес RFE/RL да продължи своята дейност“, добави той.

Освен това Лейк уведоми съда, че е оттеглила предходното си решение за спиране на безвъзмездната помощ, като по този начин слага край на съдебната си битка с медийния оператор, но същото време поясни, че агенцията си запазва правото да отмени безвъзмездната помощ в бъдеще.

Останалата част от безвъзмездната помощ е изчислена до 30 септември 2025 г. Според официалния доклад на USAGM общо 153 милиона долара са отпуснати за финансиране на RFE/RL през 2025 г. В изявление на уебсайта на медийния оператор се посочва, че към момента той още очаква официално потвърждение за подновяването на безвъзмездното си финансиране.

„Радио Свобода не бива да мълчи сега. Милиони хора разчитат на нас като източник на информация за събитията на места с широко разпространена цензура. Не бива да отстъпваме пред противниците си в момент, когато заплахите за Америка нарастват", гласи изявление на Стивън Капус, президент и главен изпълнителен директор на RFE/RL.

Американската агенция за глобални медии (USAGM) контролира пет големи медийни корпорации в Съединените щати, излъчващи на 49 езика – Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL), Voice of America (VOA), Radio Free Asia (RFA) и Office of Cuba Broadcasting (Radio Marti) и Middle East Broadcasting Networks (MBN).

С Радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на комунизма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова.

Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. На следващата 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, съдържащи остри критики на порядките на социалистическото общество.

Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988-1989 г. тя излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и страната.

Норвегия отделя 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна.

🇺🇦🤝🇳🇴 Норвегия ще отдели 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна и нейните бежанци в съседна Молдова до края на годината, съобщи правителството на скандинавската страна в четвъртък, 27 март 2025 г.

„Руските атаки срещу гражданска инфраструктура, електроцентрали, болници, училища и домове продължават с пълна сила и все повече украинци са принудени да се евакуират и да напуснат своите домове всеки ден“, гласи изявление на норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.

„В момент, когато международното хуманитарно финансиране за Украйна намалява, Норвегия ще продължи да бъде надежден донор на усилията за защита на цивилното население и спасяването на животи“, допълни той.

Руската армия продължава своите ежедневни удари срещу граждански обекти на територията на Украйна с помощта на стотици безпилотни самолети, крилати и балистични ракети, които нанасят огромни материални щети и водят до цивилни жертви.

Най-малко 12 654 цивилни са били убити, а други 29 392 са ранени от началото на пълномащабната инвазия, според Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна. Реалните мащаби на цивилните жертви вероятно е много по-висок, тъй като в броят на загиналите в териториите под руска окупация не е известен.

Отпуснатите от Осло хуманитарни средства ще се разпределят между отдела за реагиране на ООН в Украйна и Молдова, Международния комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец в Украйна и Молдова, както и хуманитарни организации за медицинска помощ и евакуация. Останалите средства ще стоят в т.нар. хуманитарен резерв.

Норвежкият външен министър Ейде и министърът на труда и социалното приобщаване Тоне Брена посетиха Украйна на 26–27 март, като по време на пътуването си до Киев и Харков те предоставиха хибридна слънчева електроцентрала на Харковската общинска клинична болница № 8.

„Горди сме да подкрепим усилията на Украйна за създаване на устойчив и справедлив достъп до енергия за всички. Жизненоважно е да имаме алтернативно енергоснабдяване за операционните зали и отделенията за интензивно лечение по време на прекъсване на електрозахранването“, каза Ейде.

Норвегия е един от най-верните поддръжници на украинската кауза сред европейските страни още от самото начало на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. По-рано този месец лидерите на норвежкия парламент се съгласиха да увеличат помощта за Киев с 50 милиарда норвежки крони (4,6 милиарда долара) до общо 85 милиарда норвежки крони (7,8 милиарда долара) до края на 2025 г.

Четирима убити при руска атака с дрон срещу Днипро.

🇷🇺💥🇺🇦 Най-малко четирима цивилни загинаха, а други 15 бяха ранени след поредната атака на руски дрон срещу цивилни обекти в Украйна, довела до избухването на голям пожар в хотелски комплекс в Днипро, административния център на Днипропетровска област.

Това съобщи губернаторът на областта Сергей Лисак. По думите му трима от ранените се намират в тежко състояние, а пожарникарите са успяли да овладеят огнената стихия.

„В ресторантския комплекс е избухнал голям пожар“, написа Лисак в публикация на своя канал в Telegram. В нея се посочва, че пожарите са засегнали още многоетажна жилищна сграда и частни имоти. Снимки и видеа, публикувани в социалните мрежи, показват пламъци и огромни стълбове дим, издигащи се в небето над града, и улици, осеяни с натрошено стъкло и строителни материали.

Тръмп публикува ново видео с призив за обединение към жителите на Гренландия.

🇺🇸🇬🇱 Американският президент Доналд Тръмп сподели ново видео, очевидно насочено към населението на Гренландия, в което се припомнят американските военни усилия в защита на арктическия остров от годините на Втората световна война, в края на което се отправя призив двете страни отново да се обединят в името на мира, сигурността и бъдещето.

„В студената тишина на тундрата се роди една връзка, не от договори или търговия, а от кръв и храброст. Докато Германия контролираше Европа, нацистите насочиха погледа си към Арктика. Гренландия стана неволен участник и Съединените щати се намесиха, не за да завладеят, а за да защитят“, започва разказът си гласът в 90-секундното видео, публикувано в петък.

„През 1943 г. близо 1000 американски войници с четирима свещеници отплаваха от Ню Йорк за Гренландия, носейки със себе си надежда, дълг и притаен страх. Но корабът им беше торпилиран от нацистка подводница и студените води на Северния Атлантик се превърнаха в техен гроб. Тези четирима свещеници се отказаха от спасителните си жилетки, давайки живота си, за да могат другите да живеят, за да защитят Америка и Гренландия“, продължава разказвачът във видеото, създадено от Securing American Greatness – група в подкрепа на кандидатурата на Тръмп, която беше създадена по време на кампанията за президентските избори през 2024 г.

В 90-секундното видео, в което клипове на Гренландия се редуват с кадри на бойни действия от Втората световна война, се посочва, че американците и гренландците „стоят като стражи на върха на света“, но днес най-големият остров в света, чиито външни работи се контролират от Дания, е изправен пред нови „заплахи“ от „агресията“ на Русия и „експанзията“ на Китай.

„Споделеното ни наследство продължава да живее във всяка съвместна мисия, всеки арктически патрул, всяко партньорство, изковано в сянката на топящия се лед и нарастващото напрежение, това не е просто история. Това е съдба. Сега е моментът отново да се обединим, за мир, за сигурност, за бъдещето. Америка стои до Гренландия.“

Видеото от организацията с нестопанска цел беше пуснато в момент, когато вицепрезидентът Джей Ди Ванс завършваше посещението си в Гренландия. Там Ванс посети космическата база Питуфик, намираща се в северозападната част на острова, където американски военнослужещи дадоха брифинг за сигурността в Арктика.

Ванс и министърът на отбраната Пийт Хегсет споделиха видеото в публикации на своите профили в социалната мрежа X (бивш Twitter). В петък Ванс заяви, че употребата на сила за анексирането на Гренландия е малко вероятно, че той уважава суверенитета на арктическия остров и твърди, че в крайна сметка гренландците ще изберат пълна независимост от Дания.

„Не смятаме, че някога ще бъде необходима военна сила. Това, което смятаме, че ще се случи, е, че гренландците ще изберат, чрез самоопределение, да станат независими от Дания и след това ще проведем разговори с хората от Гренландия оттам“, заяви той.

Тръмп последователно изразява желанието си Съединените щати да придобият Гренландия, като многократно заяви на обществеността, че това ще укрепи американската сигурност на световната сцена и ще сведе до минимум заплахите от китайските усилия да бъде по-голям играч в региона, както и да възпре Русия от неограничен достъп до Арктика.

Длъжностни лица на Гренландия отправиха критики към първоначалния маршрут на пътуване на делегацията, съставена от втората дама Уша Ванс, съветника по националната сигурност Майк Уолц и министъра на енергетиката Крис Райт, както и участие в състезание с кучешки впрягове. Гренландия подчерта, че островът не е за продан.

Securing American Greatness, организацията с нестопанска цел, събираща „тъмни пари“, може да подкрепи или противопостави на кандидати за изборна длъжност, стига предизборната кампания да не бъде нейната основна дейност. Организацията, подобно на други подобни групи, е в правото си набере неограничено количество парични средства, без да се налага да разкрива дарителите си.

По време на изборния цикъл през 2024 г. Securing American Greatness предостави дарение в размер на 52 милиона долара на Make America Great Again Inc. която подкрепи кандидатурата на Тръмп в Белия дом и дари други 15 милиона долара на SAG PAC, друга външна организация в подкрепа на Тръмп, според документи на Федералната избирателна комисия.

Хамас и съюзниците му заплашиха с наказание протестиращите в Газа.

Протест на палестинци с искане за край на войната и скандирания против Хамас, в Бейт Лахия в северната част на Ивицата Газа, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer/File Photo

🇵🇸 Палестински въоръжени групировки заплашиха с наказание "сътрудници", постигащи целите на Израел след първите значителни протести срещу войната в Газа и управлението на Хамас.

Стотици палестинци се събраха през последните дни в северната и централната част на ивицата Газа, скандирайки „Хамас вън“, в рядка проява на опозиция срещу групировката, чието нападение срещу Израел на 7 октомври 2023 г. предизвика опустошителна офанзива в анклава.

Изявление на "Фракциите на съпротивата" – група, обединяваща Хамас, Ислямски джихад и други по-малки терористични групи, заплаши с наказание лидерите на "подозрителното движение", което палестинците приеха като улични протести.

„Те продължават да обвиняват съпротивата и да оневиняват окупацията, като пренебрегват, че ционистката машина за унищожение работи без прекъсване“, се посочва в съобщението. „Тези подозрителни лица са толкова отговорни, колкото и окупацията, за кръвопролитието на нашия народ и ще бъдат третирани по съответния начин.“

Представители на Хамас заявиха, че хората имат право да протестират, но митингите не трябва да се използват за политически цели или за освобождаване на Израел от отговорност за десетилетна окупация, конфликт и разселване в палестинските територии.

Някои протестиращи, с които Ройтерс се свърза, казаха, че са излезли по улиците, за да изразят отхвърляне на продължаващата война, добавяйки, че са изтощени и им липсват основни неща като храна и вода.

„Не можете да наричате хората колаборационисти, защото говорят срещу войните, защото искат да живеят без бомбардировки и глад“, заяви пред Ройтерс жител на квартал Шеджая в град Газа, който видя протести в сряда

Видеозаписи от сряда, чиято автентичност Ройтерс не можа да провери, показват протести в Шеджая на север, където започнаха митингите, но също и в централните райони на Газа в Дейр ал-Балах, което показва, че протестите се разпространяват. Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който обеща пълно премахване на Хамас, каза, че митингите показват решението му да поднови военната офанзива в Газа след примирието работеше.

Полицията на Хамас, силите на групировката, отново е извън улиците.

Израелският министър на отбраната Израел Кац призова жителите на Газа да продължат да изразяват недоволството си.

„Учете се от жителите на Бейт Лахия“, написа той на X, имайки предвид първия протест. „Точно както направиха, поискаха премахването на Хамас от Газа и незабавното освобождаване на всички израелски заложници – това е единственият начин да се спре войната.“

Палестински служител от съюзническа с Хамас въоръжена група каза, че протестите са разрешени, но не и сътрудничеството с Израел.

„Тези подозрителни фигури се опитват да използват законните протести, за да поискат край на съпротивата, което е същата цел като тази на Израел“, каза той пред Ройтерс чрез приложение за чат.

„Ние не заплашваме нашите хора, обожаваме техните жертви, но има някои подозрителни фигури, които сътрудничат на целите на окупацията, те искат да освободят окупацията от отговорност и да опозорят съпротивата.“

Повече от 50 000 палестинци са били убити от израелската кампания в Газа, твърдят палестински служители.

Той беше стартиран, след като хиляди въоръжени мъже, водени от Хамас, нападнаха общности в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., убивайки 1200 души и отвличайки 251 като заложници, според израелски данни.

Голяма част от тесния крайбрежен анклав е превърнат в развалини, оставяйки стотици хиляди хора, укриващи се в палатки или бомбардирани сгради.

Президентът на Бурунди твърди, че разполага с план на Руанда да го атакува.

🇧🇮⚔️🇷🇼 Президентът на Бурунди Еваристе Ндайишимие разкри, че разполага с „достоверни разузнавателни данни“ за план на Руанда да атакува страната му, чиито въоръжени сили се сражават с подкрепяните от Руанда бунтовници в съседна Демократична република Конго.

Той не даде подробности за предполагаемия план, който беше опроверган от Руанда, и заяви, че се надява проблемът да бъде разрешен чрез диалог.

„Знаем, че той има план да атакува Бурунди“, каза Ндайишимие в интервю за Би Би Си, визирайки президента на Руанда Пол Кагаме. „Бурундинците няма да приемат да бъдат убивани, както убиват конгоанци. Бурундийците са бойци“, подчерта той.

Външният министър на Руанда Оливие Ндухунгирхе описа изявлението като „жалко“, добавяйки в публикация на X, че двете страни водят дискусии и са се съгласили за необходимостта от военна и вербална деескалация.

Думите на Ндайишимие подчертаха регионалните залози на конфликта в източно Конго, където в момента продължава успешното настъпление на бунтовниците от движението М23, което от януари насам завладя обширни територии и уби хиляди.

Войната в източно Конго от 1998-2003 г. привлече повече от половин дузина чуждестранни армии. Този път Руанда предоставя оръжия и войски в подкрепа на бунтовниците, според сведения на ООН, докато войските на съседно Бурунди се сражават на страната на конгоанските сили.

Руанда многократно отрича да подкрепя M23, заявявайки, че силите ѝ действат в самоотбрана срещу армията на Конго и милициите, враждебни на Кигали.

Бурунди е разположил войски в Конго от години, за да преследва бурундийските бунтовници там, но изтегли по-голямата част от своите 12 000 войници от страната през февруари, според бурундийски офицер и дипломатически източници, разговаряли с Ройтерс.

Официални лица от Бурунди и Руанда са се срещали неведнъж през последните седмици, като са постигнали съгласие армията на Руанда и M23 да не окупират ключовия град Увира в конгоанската провинция Южно Киву, който се намира в близост до търговската столица на Бурунди Бужумбура, според четири източника на Ройтерс, запознати с преговорите.

И двете страни потвърдиха официално, че са се състояли срещи, но без да навлизат в каквато и да е била конкретика.

Марко Рубио заплаши Венецуела с последствия ако атакува Гвиана.

🇬🇾🤝🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио отправи предупреждение към Венецуела в четвъртък на фона на нарастващо напрежение с Гвиана заради териториален спор за богат на петрол регион. По време на посещението си в Джорджтаун Рубио предупреди, че всяка атака срещу Гвиана или петролната компания ExxonMobil ще има тежки последици.

„Ако атакуват Гвиана или ExxonMobil, това ще е много лош ден, много лоша седмица за тях. Няма да свърши добре“, каза той на пресконференция.

Неговите изявления съвпадат със съвместните военни учения между военноморските сили на СAЩ и отбранителните сили на Гвиана в изключителната икономическа зона на страната, които включват участието на USS Normandy и гвианския кораб Shahoud с цел засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по сигурността.

Напрежението наскоро ескалира, когато венецуелски военен кораб навлезе във водите на Гвиана, приближавайки се до сондажни платформи, управлявани от ExxonMobil. Президентът на Гвиана Ирфаан Али заклейми нахлуването като агресивна маневра и призова за международна подкрепа, гарантираща регионалната сигурност.

Вашингтон реагира бързо на ситуацията, предупреждавайки правителството на Николас Мадуро за възможен отговор в случай на нови провокации. „Това е неприемливо и явно нарушение на морската територия на Гвиана“, заяви Бюрото по въпросите на Западното полукълбо на Държавния департамент, потвърждавайки подкрепата на САЩ за териториалната цялост на малката латиноамериканска страна и арбитражното решение от 1899 г.

Белият дом отхвърли искането на Владимир Путин за временна администрация в Украйна

🇺🇸🇺🇦 Белият дом отхвърли искането на Владимир Путин за временна администрация в Украйна, предварително условие, поставено от руския президент за прекратяване на войната на фона на продължаващи мирни преговори.

По време на посещение в база за ядрени подводници в четвъртък Путин заяви, че правителството на Володимир Зеленски трябва да бъде сменено, за да се проправи пътят за мирно споразумение, преди Москва да започне нападение с дрон срещу Украйна през нощта, удряйки сгради, принадлежащи на украинския производител на газ.

Говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом отхвърли искането на Кремъл и посочи, че украинската власт се определя от нейната конституция и народа на страната. По-рано Зеленски заяви, че Вашингтон постоянно променя условията на ключово споразумение за полезни изкопаеми като част от усилията за постигане на ,ор, изразявайки разочарование от липсата на окончателна сделка за украинските редкоземни елементи, предложена от Вашингтон.

По-рано френският президент Еманюел Макрон посочи, че британско-френска военна делегация ще бъде изпратена в Украйна, за да проучи нуждите на Киев и какво може да се направи, за да подкрепи армията му – и че войските ще бъдат разположени като „успокоителна сила“, за да поддържат всяко потенциално мирно споразумение, договорено с Русия.

Нова сделка за минералите ще натрупа 120 милиарда долара дълг за Украйна. Киев иска да предложи своя алтернатива.

Специалният пратеник на Белия дом за Близкия изток Стив Виткоф, държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност Майк Уолц по време на разговори с руски официални лица в Рияд, Саудитска Арабия, на 18 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Evelyn Hockstein / AFP via Getty Images

🇺🇦🇺🇸 Новата версия на сделката за редкоземните минерали, получена в Киев от Вашингтон на 23 март, принуждава Украйна да компенсира в пълен размер сумата на безвъзмедната помощ, предоставена от февруари 2022 г. насам. Тази сума, която ще бъде преизчислена към момента на сключване на сделката, ще получи статут на „първоначална вноска“ от украинска страна в съвместния украинско-американския инвестиционен фонд, съобщава Европейската правда.

Институтът за световна икономика в Кил оценява помощта на САЩ за Украйна на 123 милиарда долара. По-голямата част от тази сума е военна подкрепа, включваща актуализиране на запасите на Пентагона чрез с поръчка на нови оръжия от американски производители, прехвърляне на излишни оръжия или поръчване на нови оръжия за украинските въоръжени сили, като средствата остават в американската икономика. Споразумението не предполага такова разделение, отбелязва ЕП.

Украинският президент Володимир Зеленски многократно отхвърли идеята Киев да компенсира цената на безвъзмездната помощ от САЩ, получена в миналото. Във „февруарския“ вариант на сделката тази клауза беше премахната от текста, но сега отново е върната.

В четвъртък Bloomberg, Financial Times и украинският депутат Ярослав Железняк разкриха детайли за проект на ново споразумение от Белия дом в 58 страници, включващ всички украински природни ресурси, дори нефт и газ, въпреки че в документа не се споменава нищо за гаранции за сигурност.

Съгласно сделката Съединените щати ще получат правомощия за контрол върху инфраструктурни инвестиции, свързани с експлоатацията на природни ресурси, както и приоритетни права върху инфраструктурни проекти. В същото време Киев ще трябва да прехвърли към фонда половината от приходите от всички нови проекти в областта на природните ресурси и инфраструктурата, а САЩ ще получат всички печалби плюс 4% годишно, докато Украйна изплати „дълга“ за американската помощ.

В документа също не се споменава, че споразумението трябва да бъде ратифицирано от украинския парламент, за да влезе в сила.

„Споразумението в този си вид има нулев шанс да бъде ратифицирано. Ще бъде невъзможно да се съберат 226 депутати, които са готови да си лепнат етикета, че са одобрили споразумение, което е заробващо за Украйна. И президентът едва ли ще се съгласи да подпише такъв документ“, пише ЕП.

В момента Киев формулира позицията си по сделката и ще я изпрати във Вашингтон; ако е нужно, ще бъдат проведени консултации с Върховната Рада, заяви украинският министър на икономиката Юлия Свириденко в украинския парламент.

Според източници на ЕП украинските власти все още не са започнали „съществен“ диалог с Белия дом по отношение на сделката. Единственият приемлив път на действие е да се предложи собствен документ, алтернативен на предложения от Съединените щати.

Един от източниците на изданието отбеляза, че целта в момента е да се върнем към параметрите на сделката, която беше готова за подписване на 28 февруари. „Тази визия на Украйна трябва да бъде изложена в документ, който и американците, и нашият парламент ще разберат“, каза друг източник пред журналистите.

Главният мюфтия на Либия призова за въздушни удари срещу Израел.

🇱🇾⚔️🇮🇱 Главният мюфтия на Либия шейх Садик Ал-Гариани призова всички арабски пилоти да нанесат въздушни удари срещу Израел, действайки незабавно и без разрешение от своите командири и управници, и предупреди, че бездействието в лицето на потисничеството води до унищожение.

„Виждали сте тези кланета от месеци. Какво чакате?“ заяви той. „Арабски и мюсюлмански армии, пилоти, летящи на МиГ и други самолети, защо се колебаете? Чакате да получите заповеди от краля на Йордания, президента на Египет или лидера на Саудитска Арабия? Никога! Ако не се изправите за достойнството си, за братята си и за вярата си, ще загинете.“

Духовният лидер на Либия осъди арабските ръководители и техните военни за това, че не са успяли да се намесят. „Дори чувството за чест, което някога е карало хората да защитават потиснатите, си е отишло“, заяви той. „Ако само трима или четирима пилоти започнат операции срещу Израел, пак ще постигнем чест и достойнство.“

Изявлението на Ал-Гариани идва на фона на продължаващи военни операции на израелската армия в ивицата Газа, наред с честите въздушни удари срещу позиции на ливанската Хизбула и сирийската власт, ръководена от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам.

Кадиров е влязъл в конфликт с Кремъл, твърдят източници на „Важных историй“.

🇷🇺 През последните месеци отношенията между Рамзан Кадиров и Владимир Путин рязко са са влошили, съобщава руското издание Важных историй, позовавайки се на сведения от бивш офицер от ФСБ, специализирал в Северен Кавказ.

Според източници на изданието основната причина за разрива между двамата са сведения от ФСБ за все по-честите преговори на чеченския лидер с представители на монархиите от Близкия изток за бъдещето на неговите активи и безопасността на семейството му, които са били проведени без координация с Кремъл.

Кадиров е тежко болен от дълго време. Както съобщиха в свое разследване журналисти от Новая газета Европа, той има сериозни проблеми с бъбреците и панкреаса. Съдейки по трудностите му с говора, болестта прогресира. Въпреки че Кадиров се опитва да прикрие влошеното си състояние с повишена медийна активност, през последните месеци той все по-често изчезва от общественото внимание за дълги периоди.

През януари и февруари президентът на Чеченската република не се появи пред камери за дълъг период от време, като по-късно се оправда с това, че е на почивка. „Няма болест, която да не ми е приписана“, коментира той ситуацията с изчезването си. Оттогава Кадиров не е правил никакви гръмки изявления и публикува единствено кадри от своите „проверки“ в Чечня, които най-често се заснемат предварително като така наречените „консерви“.

Кадиров разбира прекрасно как е структурирана властта в неговия регион и какво може да очаква членовете на семейството му, ако той реши да напусне поста си. Освен това той е наясно с цената на обещанията и гаранциите за сигурност от федералния център Москва.

Липсата на сигурност за бъдещето на многобройните му роднини го принуди да търси гаранции за тях в богатите мюсюлмански страни от Близкия изток, с чиито лидери той имаше дългогодишни приятелски отношения. Според източници на Важных историй чеченският лидер се е опитал да скрие тези преговори от Кремъл, за което ФСБ веднага разбрала и докладвала на Путин.

Наскоро, например, Кадиров отстрани от държавни позиции 26-годишната Айшат, най-голямото дете и най-близкото си дете. От 2020 г. тя стана първият заместник-министър на културата на Чечня, по-късно оглави министерството, а през 2023 г. се издигна до вицепремиер на републиката. След като отношенията на Кадиров с Кремъл се влошиха, тя напусна поста си и стана собственик на Чеченски минерални води, най-голямата компания износител в републиката, според Вёрстка. Преди това компанията пак принадлежеше на семейство Кадирови, първо чрез фондация Кадиров, а след това чрез двама номинални собственици.

В края на март имената на Айшат Кадирова и най-малката дъщеря на лидера на Чечня Табарик бяха скрити от регистъра на юридическите лица.

Разногласията с Кремъл засегнаха и най-близкия съюзник на Кадиров, Адам Делимханов, който е депутат в Държавната дума. „От началото на 2025 г. Адам Делимханов категорично отказва да участва в каквито и да е разправии с властта, независимо каква сума е заложена. Той заявява на избраните, които могат да се обърнат директно към Делимханов, че са получени строги заповеди "на самия връх", че чеченските лидери и силите за сигурност не бива да бъдат замесвани в такива истории и като цяло трябва да се показват възможно най-малко“, съобщи ВЧК-ОГПУ, Telegram канал, за който се смята, че е свързан с руските служби за сигурност.

Независим журналист, работещ в региона на Северен Кавказ, говорил при условие за анонимност, отбеляза, че конфликтът между Кадиров и Делимханов и Кремъл е добре известен на кавказката правозащитна общност.

„Адам Делимханов наистина му беше дадено разбиране за границите на неговите възможности“, сподели представителят на чеченското движение „Ниисо“ Ансар Дишни.

Според него в момента Делимханов е отседнал в хотел "Президент" на ул. Болшая Якиманка в Москва, който играе ролята на щаб на представителите на Кадиров в столицата. Кремъл и ФСБ са останали крайно недоволни от факта, че напоследък Делимханов организира престъпни схеми с набези и изнудване, без съгласието на ръководството на страната, разкриха правозащитници. Дишни не уточни за какви конкретни действия на екипа на Делимханов става дума.

Сирийските сили за сигурност с операция срещу клетки на Хизбула в югоизточно от Дамаск.

🇸🇾 Дирекцията по сигурността в провинция Дамаск стартира операция, насочена към клетки, свързани с ливанската група Хизбула в района на Сайида Зейнаб, югоизточно от Дамаск.

В четвъртък сирийското министерство на вътрешните работи заяви, че Дирекцията по сигурността на провинция Дамаск е извършила кампания, насочена към клетки, свързани с ливанската шиитска групировка Хизбула в района на Сайида Зейнаб, където се намира шиитско светилище, привличащо хиляди поклонници.

Министерството разкри, че клетките на Хизбула са планирали да извършат това, което описа като престъпни операции в района, и добави, че силите за сигурност са арестували няколко членове на клетката.

Снимки, разпространени от държавната Сирийска арабска новинарска агенция (SANA), показват членове на силите за сигурност да арестуват трима души като част от операции по сигурността в района на Сайида Зейнаб. Мнистерството на вътрешните работи заяви, че кампанията е част от продължаващите усилия за подобряване на сигурността и стабилността в региона.

Наскоро властите в страната проведоха мащабна кампания в няколко сирийски провинции, целяща да арестува бивши военнослужещи, замесени във военни престъпления, извършени в управлението на бившия президент Башар ал-Асад.

Протести и сблъсъци в Индонезия заради преразглеждане на спорен военен закон.

🇮🇩 Студенти организираха общонационални протести в Индонезия срещу преразглеждането на спорния военен закон, което смятат, че застрашава крехкото демократично управление в островната държава.

Хиляди демонстранти се събраха пред сградите на регионалните правителствени служби в различни индонезийски градове, сред които Батам, Купанг, Лампунг и Сукабуми, както и втория по големина град в страната Сурабая. По-малка група се появи и пред сградата на националния парламент в столицата Джакарта.

С повечето от тях облечени в черно, протестиращите държаха транспаранти с надписи „Върнете военните в казармите“ и „Внимавайте! Нов 'нов ред' е точно пред очите ни“.

Активисти излязоха по улиците от сряда, за да изразят недоволството си срещу противоречивите поправки в Закона за индонезийските въоръжени сили от 2004 г., които имаха за цел да разширят ролята на армията отвъд отбраната.

Камарата на представителите на Индонезия единодушно прие ревизиите в четвъртък, позволявайки на действащи военни офицери да заемат повече държавни постове, включително в канцеларията на главния прокурор, Върховния съд и координиращото министерство по политически въпроси и въпроси на сигурността.

Промените повишават с няколко години възрастта за пенсиониране при повечето звания. Генералите с най-висок ранг с четири звезди например вече могат да служат до 63 вместо досегашните 60.

Пуан Махарани, говорител на долната камара, който ръководи гласуването на пленарна сесия, каза, че преработеният закон ще остане „основан на демократичните ценности и принципи, гражданското превъзходство (и) човешките права“.

Междувременно министърът на отбраната Сджафри Сджамсоеддин, бивш армейски генерал с три звезди, каза, че това ще направи армията по-ефективна. В реч след приемането на законопроекта той заяви, че измененията са необходими, тъй като „геополитическите промени и глобалните военни технологии изискват от армията да се трансформира... за да се изправи срещу конвенционални и неконвенционални конфликти“.

Ревизиите бяха предложени от съюзници на президента Прабово Субианто, встъпил в длъжност миналия октомври и служил като генерал при диктатора Сухарто.

Активисти предупредиха, че този ход е заплаха за индонезийската демокрация, която тя си спечели през 1998 г. след повече от три десетилетия на военна диктатура на Сухарто от „новия ред“.

„Законопроектът не беше направен с подходящо обществено обсъждане. Беше прибързано“, заяви пред Arab News Андреас Харсоно, старши изследовател за Индонезия в Human Rights Watch.

„Този закон повишава заплахите за демокрацията в Индонезия. Той не само регресира, но и връща в началото“, посочи той и подчерта незабавното избухване на младежките протести в цяла Индонезия, в които студентите „настояваха поправките да бъдат отменени“, тъй като все още предстои да бъдат подписани като закон от Прабово.

„Доста съм изненадан да видя техния гняв. Той д, че тези млади хора не са доволни от по-големите роли на военните в делата, които не са свързани със сигурността“, обясни той.

Индонезийският писател и социолог Оки Мадасари изрази опасения, че законът може да се използва като „правен инструмент за бъдещо разширяване на участието на военните в бизнеса“ и неща, които нямат нищо общо с армията или отбраната, което „напомня за режима на новия ред на Сухарто“.

„Непосредствените резултати означават по-нататъшно влошаване на демокрацията в Индонезия, с все по-малко свобода на словото“, прогнозира тя.

Но протестите, обхванали цялата страна и онлайн кампаниите в различни платформи показват, че подобни опасности няма да бъдат подминати с лека ръка от някои индонезийци.

„Индонезийските младежи, изложени на космополитизъм и глобално възприети ценности, са много наясно с правата и задълженията си и ще продължат да изграждат съпротивителна сила срещу този нарастващ авторитаризъм и милитаризъм под управлението на Прабово Субианто“, каза Мадасари.

Босна издаде международна заповед за арест на Милорад Додик

🇧🇦🇮🇱 В четвъртък Босна и Херцеговина издаде международна заповед за арест на Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, който е обвинен в нарушаване на конституцията и в момента е на посещение в Израел.

Подобна заповед за арест беше издадена и за председателя на местния парламент на населения с етнически сърби регион Ненад Стевандич, който се завърна в Босна и Херцеговина на 18 март след посещение в Сърбия.

След края на войната от 1992-1995 г. страната е разделена на две съставни части: Република Сръбска и мюсюлманско-хърватска федерация. И двете имат свои собствени правителства и парламенти и споделят слаби централизирани институции.

Прокуратурата посочи, че са издадени заповеди за Додик и Стевандич за „използване на техните високопоставени позиции в Република Сръбска“, за да отидат в чужбина „избягвайки законово предписаните процедури за граничен контрол“.

Додик, който е близък съюзник на Кремъл, заплаши да отцепи сръбската област от централната власт в Сараево и забрани на босненската полиция и съдебни служители да работят там в заповед, която беше спряна от конституционния съд.

Додик, Стевандич и министър-председателялт на Република Сръбска Радован Вишкович имат повдигнати обвинения в посегателство върху конституционния ред, както и издадена заповед за арест в страната, на който се противопоставиха, пътувайки в чужбина.

„Всичко това предполага, че и двамата могат да бъдат в чужбина във всеки един момент, което дава основание за действие“, се посочва в изявлението на Държавния съд, добавяйки, че е издал международна заповед за арест и въпросът вече е в ръцете на Интерпол.

Стевандич беше забелязан в сръбската столица Белград на 15 март, а Додик пътува тази седмица до съседна Сърбия, където присъства на среща с президента Александър Вучич, който посочи, че страната му няма да арестува Додик и критикува съдебното производство срещу него.

След това Додик се отправи към Израел, за да присъства на международна конференция за борба с антисемитизма.

„Започнах посещение в Израел, страна, чиято сила, история и решителност дълбоко уважавам“, заяви Додик по-рано на X.

Като член на Интерпол Израел ще трябва да реши дали ще действа по заповедта за арест.

Това беше последното сътресение за конференцията за антисемитизма, организирана от министъра по въпросите на диаспората Амичай Чикли, която беше хвърлена в полемика, свързана с включването на крайнодесни европейски политици.

В сряда Додик се срещна с министър Зеев Елкин и посети мястото на клането на музикалния фестивал Nova в южната част на страната, където над 360 души бяха убити при нахлуването, водено от палестинската терористична група Хамас на 7 октомври 2023 г.

Сръбският лидер беше изправен пред санкции от САЩ и Великобритания за своя сепаратизъм, но в същото време се ползва с подкрепата на Москва.

Напрежението в Босна скочи, откакто миналия месец Додик беше осъден на една година затвор и му беше връчена шестгодишна забрана за заемане на длъжности за това, че се противопостави на Кристиан Шмид, международният пратеник, натоварен да наблюдава мирното споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна през 90-те години.

Разделената политика на Босна и крехките следвоенни институции са изправени пред нарастваща несигурност на фона на разгръщащата се политическа криза. Съществуват опасения от сблъсъци между полицията, лоялна на Додик, и босненските полицейски сили подклаждайки напрежението, тласкащо Босна до най-голямата криза, откакто повече от 100 000 души бяха убити в етническа война в периода 1992–1995 г.

Босненските сърби взеха оръжие след разпадането на бивша Югославия през 90-те години, за да създадат държава, която да се присъедини към съседна Сърбия. Конфликтът завърши с мирното споразумение от Дейтън, сключено с посредничеството на Съединените щати, което създаде две администрации, обвързани от централните институции.

Босна се стреми към членство в Европейския съюз, но напредъкът е бавен поради постоянните етнически и политически спорове.

Путин си играе с Вас – Стармър и Макрон предупредиха Тръмп.

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейските лидери предупредиха американския президент Доналд Тръмп да не се доверява на руския си колега Владимир Путин и отново се дистанцираха от всякакви планове за облекчаване на санкциите срещу Руската федерация като част от споразумение за спиране на огъня.

На поредната среща на върха в Париж, проведена по-рано днес, съюзниците на Украйна показаха презрението си към идеята, че е време за смекчаване на тона. По този начин те представиха пряко предизвикателство към Белия дом, където предполагат, че разхлабването на строгите ограничения върху способността на руските компании да правят бизнес с останалия свят може да се използва в ролята на стимул, който да накара Кремъл да спре агресивните си действия.

„Всеобщото мнение е, че Русия играе игрички, че Путин се е върнал към стария си наръчник“, заяви британският премиер Кийр Стармър пред репортери след края на срещата и добави, че европейските лидери искат „да накарат Русия да седне по-сериозно на масата за преговори“.

Тази гледна точка хвърля ръкавицата към Вашингтон, където във все по-приятните си отношения с Москва администрацията на Тръмп се надява да убеди Путин да се съгласи на 30-дневно примирие. Ръководството в Кремъл заяви, че ще одобри по-ограничено примирие, спиране на атаките срещу енергийната инфраструктура на Украйна за 30 дни и на атаките в Черно море само ако санкциите бъдат отменени.

Докато САЩ могат да окажат натиск, много от санкциите, включително изключването на руските банки от международната платежна система SWIFT, са наложени от Европейския съюз.

Лидерите на 27-те европейски държави, събрали се днес в Париж, заедно с украинския президент Володимир Зеленски, германския канцлер в оставка Олаф Шолц и италианския премиер Джорджиа Мелони, се обединииха около идеята да не допускат смекчаване на санкциите, докато не се постигне мир, отбеляза френският президент Еманюел Макрон пред репортери и добави, че искрено се надява Путин да подпише сделка за прекратяване на огъня, а в противен случай Тръмп ще научи тактиката на Русия за протакане.

„Президентът Тръмп очаква ясен отговор от руснаците“, подчерта Макрон. „Ако той получи ясното послание, че руснаците няма да дойдат [на масата за преговори], ще се почувства измамен, предаден. И ще трябва да реагира.“

Въпреки че френският лидер определи срещата на върха в четвъртък като допълваща двустранните усилия на Вашингтон с Киев и Москва, остават опасенията, че Белият дом може да лиши Европа от всякакви бъдещи подробности.

„Живеем в различни реалности“

Зеленски използва пресконференцията след срещата на върха, за да предупреди Тръмп, че Путин може да наруши обещанията, които е дал на Вашингтон. Зеленски посочи американския пратеник Стив Виткоф, отхвърлил европейския план за изпращане на мироопазващи сили в Украйна, като „смесица от показност и позьорство“ – като някой „от друг свят“.

„Не че го нападам. Ние просто живеем в различни реалности“, обобщи украинският президент.

Макрон заяви още, че лидерите на 27-те са се съгласили Великобритания и Франция да водят т.нар. коалиция на желаещите в следващите седмици, но все още са оскъдни подробностите кои държави са готови да изпратят войски в Украйна, в случай че бъде сключено мирно споразумение.

„Мисля, че след три или четири седмици ще имаме много точен план за действие по тези два въпроса – формата на украинската армия и силите за успокоение – с ясно определени нужди, както и с участниците,“ каза Макрон пред репортери.

Следващата голяма среща на поддръжниците на Киев се очаква да бъде проведена в Брюксел на 11 април като част от Контактната група за отбраната на Украйна, за да бъде обсъдена допълнителна военна помощ за украинската отбрана. Групата „Рамщайн“ първоначално беше ръководена от САЩ, но откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност, тя се ръководи съвместно от Берлин и Лондон.

Северна Корея представи официално своя първи AEW&C самолет

🇰🇵 Северна Корея представи официално своя първи самолет за ранно предупреждение и контрол (AEW&C), съобщиха държавните медии, публикувайки снимки на Ким Чен Ун на борда на самолета, според съобщенията даващ инструкции на висши военни служители по време на инспекция.

Самолетът е базиран на съветския многоцелеви стратегически транспортен самолет Ил-76 и е оборудван с голям външен обтекател, монтиран на върха на фюзелажа, в който е разположена радарна система с висока мощност, позволяваща широко наблюдение и координация на въздушни операции с разширен обхват – възможност, която по-рано липсваше на военновъздушните сили на Северна Корея.

Според оценките на Южна Корея радарната конфигурация отразява платформите, управлявани от Китай и Индия. Оформлението на вътрешната конзола прилича на това на индийския A-50EI, а не на руския A-50, което предполага, че Пхенян може да е използвал редицс чуждестранни проекти, за да разработи платформата.

Ако навлезе в експлоатация, самолетът ще предложи на Пхенян усъвършенствана способност за наблюдение на въздушното пространство и управление на бойни самолети, пораждайки опасения в Сеул. Тъй като военновъздушните сили на Пхенян исторически разчитат на остарели изтребители и ограничен капацитет за електронна война, въвеждането на AEW&C актив, независимо доколко ограничен е той, представлява промяна.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея призна развитието, но изрази скептицизъм. „Ние оценяваме, че самолетът е изключително бавен и уязвим за прехващане“, каза говорител на JCS. „Оперативната способност и ефективност остават предмет на допълнителна оценка.“ Очаква се самолетът да се съсредоточи върху ролите за отбранително наблюдение, особено над зони с висока стойност като Пхенян.

Северна Корея разкри копие на американския наблюдателен дрон RQ-4B Global Hawk.

🇰🇵 Северна Корея разкри официално своята нова безпилотна летателна система, приличаща поразително много на дизайна на американския дрон RQ-4B Global Hawk.

Според държавните медии лидерът Ким Чен Ун лично е инспектирал новия разузнавателен дрон с голям обсег на действие, заедно с новоразработените „дронове за самоубийствени атаки, включващи нова технология за изкуствен интелект (AI)”. Въпреки че официалното обозначение на дрона засега не е разкрито, неофициално той е посочван от експерти като система от типа „Global Hawk“.

Дронът беше официално представен на изложението за оръжия и оборудване през 2023 г. в Пхенян, на което присъстваха както Ким, така и бившият руски министър на отбраната Сергей Шойгу. Присъствието на руски официални лица на събитието привлече вниманието на наблюдатели, подчертавайки задълбочаващото се военно сътрудничество между двете страни.

Корейският дрон показва няколко структурни и функционални прилики с RQ-4B Global Hawk на ВВС на САЩ, сред които изпъкнала конфигурация на V-образна опашка и въздухозаборник на гърба – елементи на дизайна, които обикновено се свързват с платформи за наблюдение на голяма надморска височина и с дълга издръжливост. Според ескперти тези характеристики предполагат, че дронът е проектиран за постоянни операции по събиране на разузнавателна информация в широка зона, което потенциално ще позволи на Пхенян за продължителни периоди да наблюдава военната дейност на Южна Корея, Япония и Съединените щати.

Въпреки че остава неясно доколко разработената от Пхенян система съответства на възможностите и производителността на американския Global Hawk, тя подчертава системните усилия на страната в реконструиране на чужди технологии и разширяване на набора си от безпилотни военни платформи.

Стремежът на Севера към усъвършенствани безпилотни системи идва на фона на засилена военна активност на Корейския полуостров, като Съединените щати и Южна Корея провеждат съвместни учения и препотвърждават ангажиментите си за отбрана в отговор на продължаващите тестове на оръжия от Пхенян.