Експерти поставят под съмнение вероятността Русия да използва ракета РС-26 "Рубеж" за атака срещу Украйна

Снимка, на която се твърди, че изобразява движещ се модел на пусковата установка РС-26 „Рубеж“.
📸 Снимка: WarTranslated on X

🇺🇦💥🇷🇺 Вчерашните предупреждения от посолството на САЩ в Киев за потенциална сериозна атака срещу Украйна подхраниха спекулации относно евентуалното използване от страна на руските въоръжени сили на експерименталната балистична ракета РС-26 „Рубеж“. Модернизирана версия на по-ранни стратегически системи, тя предизвика опасения относно потенциалното й разполагане и последиците от него за регионалната сигурност.

В украински канали в Telegram се появиха съобщения за възможното изстрелване на РС-26, което предполага, че Русия планира да използва тази междуконтинентална балистична ракета без ядрена бойна глава. Източници твърдят, че изстрелването ще бъде извършено от полигона Капустин Яр в района на Астрахан.

Наблюдатели спекулират, че РС-26 може да бъде разгърната в отговор на неотдавнашното успешно използване от Украйна на доставените от САЩ ракети ATACMS за атака по военен склад в Брянска област на Русия. Потенциалният обсег на ракетата позволява удари от Азиатска Русия, с което ще бъдат избегнати украинските системи за противовъздушна отбрана, разположени близо до нейните северни граници.

Експертите обаче отбелязват, че подобни твърдения може да са част от психологическа операция на Кремъл за оказване на натиск върху западните държави, подкрепящи Украйна. Така или иначе, към момента на публикуване няма официални данни, които да потвърдят това, но във всеки случай си струва да напомним за какво говорим. Особено като се има предвид, че това е ракета, предназначена за доставка на ядрени бойни глави.

Нека започнем с факта, че реалният статус на това развитие е неизвестен, но във всеки случай това няма да бъде първият му тест. Трябва да се отбележи, че създаването на РС-26 „Рубеж“ е започнало не по-късно от 2006 г. Тази разработка беше обект на значителна степен на секретност поради факта, че нарушаваше Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие между Съединените щати и Съветския съюз, който беше подписан от двамата лидери Роналд Рейгън и Михаил Горбачов на 8 декември 1987 г.

Този договор забрани всички ядрени и конвенционални наземни балистични ракети, крилати ракети и ракетни установки на двете държави с обсег от 500–1000 километра (близък обсег) и 1000–5500 километра (среден обсег), но не се прилагаше за ракети с въздушно или морско базиране. До май 1991 г. двете държави унищожиха 2692 ракети, което беше последвано от 10-годишен период на инспекции на място.

На 20 октомври 2018 г. американският президент Доналд Тръмп обяви, че оттегля САЩ от договора поради неизпълнение от страна на Русия, твърдейки, че е нарушила договора, като е разработила и разположила крилата ракета със среден обсег, известна като 9M729 „Новатор“.

Администрацията на Тръмп заяви и друга причина за оттеглянето, а именно да се противопостави на натрупването на въоръжение в Индо-Тихоокеанския регион, от страна на Китай, който не е страна по договора. Съединените щати се оттеглиха официално от договора на 1 февруари 2019 г, а Русия го направи на следващия ден в отговор.

Първото тестово изстрелване на РС-26 „Рубеж“ беше извършено на 27 септември 2011 г. и беше възможно работата по създаването ѝ да бъде приключена някъде около 2015 г., с план за въвеждане в експлоатация през 2017 г. През 2018 г. се появиха твърдения, че ракетата е спряна от програмата за оръжие до 2027 г. Така в крайна сметка се смяташе, че Руската федерация се е фокусирала върху „Искандер-К“.

В същото време през юли тази година Кремъл заплаши да възобнови производството на ракети със среден и по-малък обсег, което включва РС-26 „Рубеж“, като вероятността Руската федерация да започне да изпълнява това решение е доста висока. Още повече, че не става дума за отделна ракета, а за един от вариантите на добре познатия „Топол“.

По-специално се смята, че РС-26 „Рубеж“ е създаден на базата на две степени на „Топол-М“. Същият подход беше приложен за известната ракета със среден обсег РСД-10 „Пионер“, за която бяха взети стъпки от „Темп-2С“ - предшественика на „Топол“. И като се има предвид фактът, че „Рубеж“ е предназначен да бъде същата балистична ракета със среден обсег като „Пионер“, малко вероятно е Руската федерация да е тръгнала по различен път.

Още повече, че разработчикът на „Рубеж“ е „Московският институт по топлотехника“, който е автор на всички тези ракети – „Темп-2С“, „Пионер“, „Топол“ и „Ярс“, а техният производител е „Воткински завод“, който освен за тях отговаря и за балистичните ракети „Искандер“.

Така Руската федерация наистина има всички възможности бързо да разгърне производството на балистичните ракети със среден обсег РС-26 „Рубеж“ на базата на вече съществуващи решения, технологични линии и вериги за доставки.

В същото време точните характеристики на РС-26 „Рубеж“ засега не са известни. Сред тези, които са доста вероятни - стартова маса от порядъка на 40-50 тона, обсег до 6000 км, оборудване под формата на четири отделни бойни единици с капацитет от 0,3 Mt всяка, подобни на тези, използвани в РС-24 „Ярс“. Смята се също, че може да бъде оборудвана с хиперзвукова управляема бойна глава тип „Авангард“.

„Човешко сафари“ – цивилните в Херсон са преследвани ежедневно от руски дронове.

Украинското знаме се вее на пиедестал на фона на опразнения градски площад в Херсон, 2 октомври 2024 г. (Yevhenii Vasyliev/Global Images Украйна via Getty Images)

🇺🇦💥🇷🇺 В една топла септемврийска вечер денят на Олга Чернишова направи мрачен обрат, когато тя се прибираше от работа в центъра на Херсон. Излизайки от колата си, тя чу силно бръмчене и веднага разбра, че не става въпрос за пчела.

Тя се втурна към входната врата на дома си, когато оглушителен взрив разтърси двора. Дрон беше пуснал експлозив върху колата й. Времето замръзна.

Връщайки се обратно на двора Чернишова завари натрошено стъкло, пластмаса и малък метален цилиндър. С разтуптяно сърце, тя се обади полицията. Екип сапьори дойде и извади недетонирана част от осколочна граната. През същия ден дронове атакуваха и други леки автомобили наблизо, ранявайки трима от съседите на Чернишова.

Жителката на Херсон Олга Чернишова почиства натрошено стъкло от колата си след руска атака с дрон в Херсон, септември 2024 г. (Zarina Zabrisky/The Kyiv Independent)

Седмица след ужасяващия инцидент тя говори пред Kyiv Independent близо до дома си, криейки се от друг дрон под голям кестен.

„Къде ще се скрием, след като листата изчезнат?“ – попита тя. „Ще бъде като ловен сезон за хора. Трябва да работя върху повече мерки за безопасност от дронове.“

Собственик на семеен магазин за хранителни стоки в Херсон, столица на едноименната украинска област на река Днепър, Чернишова живее в град, който е преживя безмилостни руски въздушни и артилерийски удари след освобождаването си от руска окупация през есента на 2022 г. Освен това миналата година местните жители издържаха огромно наводнение, предизвикано от взривяването на язовир Каховка северно от града от руската армия.

Руските войници използват дронове, обикновено т.нар. FPV търговски дронове, заредени с гранати или други експлозиви, за да „ловят“ цивилни в украинската Херсонска област. (Facebook)

Сега, подобно на други жители на града, тя се оказва в ежедневни опити да избяга от ударите на руските дронове, обикновено т.нар. FPV (изглед от първо лице) търговски дронове, заредени с гранати или други експлозиви. Използването им по фронтовите линии на войната за унищожаване както на пехотни сили, така и на танкове е повсеместно и промени напълно бъдещето на войната.

Но в опустошения град Херсон, където териториите под украински и руски контрол са разделени от поречието на река Днепър вместо ничия земя между окопите на Донбас, цивилното население редовно се превръща в мишена на атаки. Ужасените местни нарекоха ​​новата руска стратегия „човешко сафари“.

„Сега дронове летят на групи и атакуват всичко, което се движи“, каза Серхий, доброволец и шофьор на такси. „Нашият благотворителен център трябваше да затвори, защото камионите не могат да доставят хуманитарна помощ. Това не само прекъсна критичните доставки, но и осакати местните предприятия, които разчитат на транспорта. Страшно е да си помислим какво ще се случи през зимата, когато недостигът на храна и гориво може да ескалира в по-сериозна криза.“

Дроновете вече летят на групи и атакуват всичко, което се движи.

Вляво: Част от руски дрон на снимка без дата в Херсонска област. Вдясно: Информационен плакат за цивилното население за това как да се защитят от руските атаки с дронове. (Kyiv Independent)

Тъй като атаките с дронове се засилиха, Чернишова – собственик на бизнес и майка, посветена на безопасността – беше упълномощена от администрацията на Херсон да инициира разработването на насоки за сигурност на дронове за града. Общественият информационен ресурс Dovidka.info написа и оформи плакати въз основа на нейните препоръки за Херсон и други райони, намиращи се на първа линия.

„Дроновете са истинско наказание за Херсон. Всеки е мишена“, сподели началникът на военното управление на Херсонска област Александър Прокудин. „Под атака са хора, които вървят пеша, шофират, карат велосипед, отиват на работа или стоят до хранителни магазини.“

Атаките с дронове бяха средно по 100 на ден през юли и август 2024 г, но с настъпване на есента числата се увеличиха драстично, заяви той. Украинската новинарска програма TSN съобщи, че рекордните 330 удара с дронове и 224 изхвърляния на експлозиви са ударили региона само на 9 септември.

За да атакуват жени, които купуват дини по ъглите на града, и деца, играещи в парковете, руските сили използват модифицирани търговски дронове.

„Първо, виждате разузнавателен дрон като Mavic“, обясни Свитлана, лекар, живеещ край реката.

„Едва ли можете да го чуете и той просто се оглежда наоколо, изпращайки видео на руския пилот през реката“, каза тя, имайки предвид източния бряг на река Днепър на юг, където руските сили все още контролират части от Херсонска област.

„След това идва FPV дрон, който пуска граната или кутийка Coca-Cola, пълна с експлозиви върху вас. Понякога дронът се разбива и се взривява. 90-годишна жена в съседство пострада тежко в двора си”, каза още тя.

Екипите за обезвреждане на взривни боеприпаси се отзовават ежедневно на атаки с дронове в Херсон.

„Често, докато шофирам до мястото, дронове преследват колата ми: те правят „двойни удари“, като атакуват пристигналите на място екипи за спешна помощ и сапьори“, каза водещ експерт в областта, пожелал условие за анонимност, позовавайки се на липсата на правомощия да говори с медиите.

„Стрелям по тях с АК, но е трудно, защото дроновете са малки и летят на 120 метра височина. Всеки на по-малко от 30 метра височина означава, че е в режим на атака, така че се крия и чакам. След като изчезне, мога да неутрализирам FPV дрон или експлозиви, ако не са детонирали. Ако го направи, преглеждам отломките, а често и части от човешки тела, за да науча вида на използвания дрон и експлозиви.“

Сапьорът сподели канал в Telegram, където оператори на руски дронове публикуват видеоклипове от тези атаки.

Разрушената сграда след атака на руски дрон срещу село Золота Балка в Херсонска област, Украйна на 24 септември 2024 г. (Херсонська обласна державна адміністрація)

„Те знаят, че международните закони забраняват умишлените атаки срещу цивилни, гражданска инфраструктура и хуманитарни мисии, но вярват, че анонимността ги защитава от наказателно преследване“, предположи той. „Те също трябва да покажат резултатите от работата си. Руски доброволци набират средства за дронове Mavic и FPV, защото тези търговски модели нямат военен сертификат и не се доставят от военните.“

Владимир, бивш собственик на строителен бизнес, получи две мозъчни сътресения след като руски дронове пуснаха експлозиви върху колата му четири пъти. Той живее в голяма къща на пешеходно разстояние от река Днепър. Той загуби компанията си по време на деветте месеца на руска окупация и оцеля две години на обстрел, бомбардировки, ракетни атаки и наводнението на язовир Каховка. След две скорошни артилерийски атаки семейството му реши да напусне Херсон.

От прозореца си Володимир вижда река Днепър, която разделя контролираната от Украйна територия от земите на левия бряг, окупирани от Русия.

„Тук реката е широка само 800 метра, а снайперист стреляше по мен от храстите. Когато нашите момчета отблъснаха руснаците миналата есен, те се опитаха да ни унищожат с авиационни бомби, но те бяха твърде скъпи. Така че сега всичко е дронове“, каза Владимир пред Kyiv Independent.

Володимир помага на група доброволци, ентусиасти на дронове и местни инженери да работят заедно за разработване на технологии за борба с дронове и подпомагане на украинската армия в противодействието на атаки с дронове.

От другата страна на река Днепър, в пряка видимост, има руски войници, които обстрелват почти непрекъснато града. (Anna-Maja Rappard/CNN)

Друг член на групата, Александър, инженер и местен производител на безпилотни системи, който също участва в усилията на общността, обясни, че руските дронове вече могат да летят по-далеч и да извършват по-тежки удари благодарение на нова технология. Те са оборудвани с ретранслатори – устройства, които усилват, разширяват и споделят сигнали между разузнавателни и атакуващи дронове.

Според Александър безпилотните самолети вероятно са се превърнали в предпочитано оръжие поради ефективните украински артилерийски удари по руски позиции и складове за боеприпаси, потенциално причинявайки недостиг на снаряди. Това, в съчетание с пренасочването на някои руски части към Харковския и Курския фронт, доведе до това да разчитат основно на безпилотни самолети.

„Нашите украински военни са прихванали руски телефонни разговори“, добави той. „Изглежда, че възпитаници на руски школи за оператори на безпилотни самолети се упражняват върху нас, използвайки всяка движеща се мишена за обучение. Те убиват и нараняват цивилни всеки ден.“

Възпитаници на руски школи се упражняват върху нас

Анджела, жителка на квартал Шидни, често посещава родителите си в Антоновка, град на север от Херсон. Там главният мост, който някога е свързвал двете страни на реката, сега стои силно повреден от годините на артилерийски обстрел.

Антонивка също е изправена пред тежки атаки с дронове. Докато Анджела чака на автобусна спирка, дронове кръжат над улицата и сърцето ѝ се свива. Тя загуби 32-годишния си съпруг Серхий в началото на август, когато шрапнел от граната, пусната от дрон, прониза сърцето му.

Докато се прибира от работа, Серхий е починал. Тя все още живее в техния апартамент, а край прозореца ѝ всеки ден бръмчат дронове. Тъй като нейните възрастни родители и свекъри все още са в Херсонска област, преместването не стои на дневен ред поради финансовото напрежение и трудности с логистиката.

Изглед към разрушена жилищна сграда в Херсон след руска атака с управляеми авиационни бомби, 15 май май 2024 г. (Associated Press / Alamy)

Близо до дома ѝ се намира Районният онкологичен център. Улицата пред него е заприличала на снимачна площадка от военен филм с изоставен по средата на улицата миниван, с изпочупени прозорци и рязко отворени врати. Бомбоубежище на ъгъла показва следи от удар на FPV дрон, който се е блъснал във фасадата му.

„Дроновете атакуват нашите сгради, линейки и коли ежедневно. Те убиват лекарите и пациентите ни“, каза Ирина Сокур, директор на онкологичната болница. „Те също се насочват към нашите генератори, излагайки на риск около 100 пациенти, подложени на химиотерапия или операция.“

Д-р Инна Холодняк, ръководител на детската болница в Херсон, по време на интервю за United24 Media, септември 2024 г. (United 24 Media)

Садове, друго предградие на Херсон, опустошено от непрестанните артилерийски атаки, започна да се сблъсква с атаки от дронове в началото на годината. До август жителите му преживяваха по десетина атаки дневно, сподели Наталия, доброволец.

„Дрон унищожи клетката на мобилните оператори, така че не успяхме да извикаме пожарникари“, каза тя. „Водните кладенци се повредиха, тъй като дронове унищожиха дизеловите генератори за изпомпване на вода. Когато дроновете пускаха напалм върху покриви и изсъхнали тревни площи, пожарникарите не можеха да реагират поради „двойните удари“.

Тъй като пожарите унищожиха все повече и повече къщи в Садове, по-голямата част от жителите бяха принудени да напуснат, въпреки че евакуацията от райони като Антоновка и Садове намаля или спря, тъй като магистралите също бяха атакувани.

„Навсякъде в Херсон дронове пускат импровизирани запалителни устройства, пълни с напалм, които експлодират при удар, причинявайки пожари, които се разпространяват бързо“, сподели Володимир Перепелица, ръководител на отдела за експлозиви към Националната полиция в Херсонска област. „Те хвърлят също и забранени противопехотни мини PFM-1, които приличат на паднали листа в паркове и улици. Ако стъпиш върху тях, губиш крайник.”

До юни крайбрежните райони на Херсон бяха най-обстрелвани. До септември дроновете вече достигаха лесно и центъра на града.

Изглед към разрушения културен център в Херсон след руска атака с управляеми авиационни бомби, 25 септември 2024 г. (Херсонська обласна державна адміністрація)

Въоръжените сили и местните власти прилагат мерки за противодействие на атаките с дронове. През септември градските власти отпуснаха 8 милиона хривни (около 195 000 щатски долара) за подобряване на защитата.

От началото на годината над 200 системи за радиоелектронна борба са доставени на войските в Херсонска област за укрепване на способността им да се борят с руските безпилотни самолети. Руските военни обаче непрекъснато променят честотите, за да избегнат откриването им от радари и системи за противовъздушна отбрана, което превръща в предизвикателство прехванането и неутрализирането им от украинските системи за електронна война.

Атаките с дронове вероятно са предназначени да деморализират украинците, което води до два ключови успеха за руската страна: масови евакуации, които създават „сиви зони“ по поречието на река Днепър и натиск върху украинското правителство да започне мирни преговори с Кремъл.

Руският обстрел причини щети по хиляди сгради в Херсон, откакто градът беше освободен от руска окупация през есента на 2022 г. (Anna-Maja Rappard/CNN)

От началото на пълномащабната руска инвазия населението на Херсон е спаднало от около 280 000 до 60 000 души, като през август към задължителната заповед за евакуация бяха добавени още 50 населени места в областта.

Жертвите в Херсон също нарастват. Близо половината от 547-те жертви, съобщени от 1 юли до 9 септември тази година, са причинени от дронове, според представител на военната администрация на Херсон, който говори при условие за анонимност, позовавайки се на липсата на правомощия да бъде интервюиран от медиите.

Таванът и интериорът на личния автомобил на Олена Кривчун, гражданка на Херсон, бяха разкъсани от експлозив, хвърлен от руски дрон. (Imogen Anderson/BBC)

Доказателства за очевидни атаки с дронове срещу цивилни могат да се видят в множество видеоклипове, публикувани в руските социални медии, шест от които бяха прегледани от екип разследващи журналисти на BBC Verify.

Във всяко видео виждаме през камерата на отдалечения оператор как те проследяват движенията на пешеходец или шофьор в цивилни дрехи, често пускайки гранати, които понякога изглежда сериозно нараняват или убиват целта си.

BBC Verify също успя да идентифицира канал в платформата Telegram, който разполага с най-ранните публични копия, виждани досега на пет от шестте анализирани видеоклипа.

Всеки от тях е публикуван с предупреждения и заплахи към украинската общественост, включително твърдения, че всички превозни средства са законни мишени и че хората трябва да сведат до минимум публичното си движение. Пострадалите също са обиждани, наричани „свине“, а в един случай са обект на подигравки, че са жени.

Акаунтът, който разпространява някои от тези видеоклипове, публикува и изображения на опаковани и разопаковани дронове и друго оборудване, като благодари на хората за техните дарения.

Екип от разследващи журналисти на BBC успя да локализира шест видеоклипа с атаки на дронове, идентифицирайки отличителни черти по улиците на града. (BBC Verify)

И все пак, въпреки ежедневния терор жителите на Херсон, решили да останат в града, оправят прозорците си с шперплат и продължават с ежедневните си задачи.

„Животът продължава. В моето художествено ателие решихме да отпразнуваме предстоящия Ден на град Херсон в събота с дини“, каза Олена, медицински работник. На Деня на град Херсон обаче Олена чака два часа, докато дроновете кръжат над жилищния й блок – те така и не си тръгнаха, а тя така и не стигна до празника.

Франция, Германия и други страни от ЕС се обединиха за създаване на система за противовъздушна отбрана

🇪🇺 Групи от европейски държави се споразумяха във вторник да работят заедно за създаване на противоракетна отбрана, средства за електронна война и други военни активи като част от стремежа за насърчаване на по-тясно сътрудничество в областта на отбраната между националните правителства.

Много европейски страни увеличиха разходите си за отбрана през последните години, подтикнати от войната на Русия срещу Украйна и опасенията, че Съединените щати ще намалят ангажиментите си за защита на континента, особено с встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, който беше критичен към НАТО.

Но високопоставени представители на ЕС смятат, че континентът също трябва да промени и начина, по който харчи средствата за отбрана, призовавайки държавите да се обединят в разработването и поръчката на оръжия, за да получат по-добра стойност и да намалят фрагментацията на европейския пазар за отбрана.

Съгласно четири схеми, обявени от Европейската агенция за отбрана на ЕС (EDA), групи държави са подписали т.нар. писма за намерения за разработване на противовъздушна и противоракетна отбрана, средства за електронна война, блуждаещи боеприпаси и боен кораб от следващо поколение по програмата „European Combat Vessel“:

• Интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана (IAMD): най-малко 18 държави са декларирали намерението си колективно да запълнят спешни пропуски в способностите в краткосрочен план чрез осигуряване на средства за противодействие на безпилотни летателни системи (C-UAS), наземна противовъздушна отбрана (GBAD) и боеприпаси. В средносрочен план държавите членки се стремят да разработят технологии за противодействие на рояци дронове и високоскоростни заплахи. В дългосрочен план те планират да изградят стабилна IAMD архитектура.
• Електронна война (EW): най-малко 14 държави-членки са потвърдили своето желание да подобрят съвместно способностите си чрез споделено снабдяване с оборудване, създаване на платформи за споделяне на данни и разработване на общи доктрини, обучение, учения и съоръжения. В дългосрочен план те ще се съсредоточат върху разработването на бъдещи системи, особено за заглушаване и противозаглушаване
• Блуждаещи боеприпаси: най-малко 17 държави-членки споделят намерението си да обединят своите нужди с оглед на закупуването на тези системи заедно в краткосрочен план, както и да работят върху по-нататъшното им развитие в средносрочен до дългосрочен план. Освен това те ще работят върху използването на тези системи чрез създаване на оперативни концепции и установяване на обща терминология, както и провеждане на съвместно обучение, изпитания и маневри.
• Европейски боен кораб (ECV): най-малко 7 държави-членки декларираха намерението си да разработят следващото поколение плавателни съдове, използвайки подхода от системи към корпуса. Те планират да хармонизират изискванията, да разработят бизнес казус и да се подготвят за съвместни поръчки до 2040 г.

Разяснения по възможностите за сътрудничество

• Интегрираната въздушна и противоракетна отбрана (IAMD) е от решаващо значение за защитата на критичната инфраструктура на Европа, градските райони и военните сили от все по-сложен набор от въздушни заплахи, включително балистични ракети, крилати ракети и безпилотни летателни системи.
• Електронната война (EW) играе критична роля в съвременните въоръжени конфликти, тъй като позволява прекъсване на вражеските комуникации и сензори, като същевременно осигурява защита на съюзническите сили от откриване и намеса. Това може да осигури информационно господство и да защити националната сигурност.
• Блуждаещите боеприпаси са многофункционални системи, които могат да кръжат над своите цели и да участват, когато е необходимо, комбинирайки събиране на разузнавателна информация с прецизни удари. Скорошните военни конфликти в Украйна и Близкия изток потвърдиха разрушителния потенциал на тази способност.
• Европейски боен кораб (ECV) е общоприето наименование на програмата за модулен многофункционален надводен боен кораб. Тъй като е голям полуостров, заобиколен почти изцяло от море и с повече от 80% от търговията си, зависима от морския транспорт, Европа се нуждае от силни способности за защита на своите води, като същевременно е в състояние да реагира на конфликти в чужбина.

Разходите за отбрана ще достигнат 1,9% от БВП на ЕС през 2024 г

Данните на Европейската агенция по отбрана показват, че през тази година държавите-членки на ЕС са намалили разликата спрямо насоките на НАТО от 2%, тъй като общите комбинирани разходи за отбрана на държавите-членки се очаква да достигнат 1,9% от БВП на ЕС.

Това е възможно благодарение на повече от 30% увеличение на разходите за отбрана в сравнение с 2021 г., като разходите за отбрана през 2024 г. се оценяват на 326 милиарда евро, надхвърляйки по-ранните прогнози. Освен това се очаква през тази година държавите членки да похарчат повече от 100 милиарда евро за инвестиции, което надхвърля договорената цел за инвестиции в размер на 20% от средствата за отбрана, в съответствие с техния ангажимент по Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO).

Освен това се предвижда 10 държави-членки да отделят повече от 30% от общите си разходи за отбрана за инвестиции. Очаква се инвестициите в проучване, разработване и осигуряване на нови отбранителни способности да нараснат от около 59 милиарда евро през 2021 г. до 102 милиарда евро през 2024 г.

„Националните усилия, макар и задължителни, не са достатъчни“, посочи в изявление Жозеп Борел, върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност. „Геополитическият пейзаж прави нашето сътрудничество, заедно с увеличените разходи, от ключово значение, за да бъдем готови за война с висока интензивност.“

Доналд Тръмп ще признае Сомалиленд за официална държава

Новоизбраният президент Доналд Тръмп говори по време на гала вечерта на America First Policy Institute в имението си Mar-a-Lago в четвъртък, 14 ноември 2024 г., в Палм Бийч, Флорида.
📸Снимка: Associated Press

🇺🇸⚔️🇸🇴 Доналд Тръмп е готов да признае бивш британски протекторат в Източна Африка като официална държава, според бивш министър на отбраната на Обединеното кралство, който е лобирал при новоизбрания президент.

Сър Гавин Уилямсън сподели пред британското издание The Independent, че е провел разговори с екипа на Тръмп за официалното признаване на Сомалиленд, който има решаваща стратегическа позиция в Червено море.

Той заяви, че е убеден, че Тръмп ще се заеме с въпроса, след като поеме поста през януари. Бившият министър от кабинета на торите е водещият защитник на официалното признаване на бившия британски протекторат, който на практика е независим от Сомалия от 1991 г.

За лейбъристите е неудобно, че високопоставена фигура на торите се стреми да повлияе на външната политика на САЩ и потенциално да накара правителството на Обединеното кралство да промени позицията си по въпроса.

„Те трябва да се съгласят с това, макар че когато той поеме поста, вероятно всичко това ще отнеме малко повече време, отколкото се надяваме“, каза той. „Но имаше наистина добри срещи с политическите му ръководства, така че стискаме палци.“

Той добави: „Една от последните заповеди на Тръмп като президент беше да изтегли войските от Сомалия, но след това Байдън отмени тази заповед. Няма нищо, което Тръмп да мрази повече от това някой да го пренебрегне, така че използвах това, за да прокарам аргумента.

Кандидатът за президент на опозицията Абдирахман Мохамед Абдулахи, в средата, гласува в избирателна секция по време на президентските избори в Харгейса, Сомалиленд, сряда, 13 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Associated Press/Abdirahman Aleeli

Сомалиленд наскоро успешно проведе свободни и честни избори, които лидерът на опозицията Абдирахман Мохамед Абдулахи спечели при 53 процента избирателна активност.

Докато Сомалиленд поддържа тесни връзки с Обединеното кралство като бивша част от империята, единствената страна, която го признава, е Етиопия, която подписа сделка за достъп до морето в пристанищния град Бербера.

Споразумението, подписано на 1 януари тази година, предизвика международен спор със Сомалия, която все още претендира за територията след обединението на двете страни през 1960 г.

Предишните опити за признаване на Сомалиленд бяха ефективно блокирани от бившия президент на САЩ Барак Обама, който подкрепи твърдението на Сомалия. Президентът Джо Байдън подкрепи тази позиция, въпреки че Сомалия продължава да бъде център на международно пиратство и тероризъм.

Освен това американското разузнаване разкри, че има информация за опити на йеменските хуси – които атакуват корабоплаването в близкия Аденски залив – да предоставят оръжие на ал-Шабаб – терористичното крило на войнствената ислямистка организация ал-Кайда, базирано в Сомалия.

Първата администрация на Тръмп беше близо до признаването на малката де факто държава, преди той да загуби изборите през 2020 г. Ако трябваше да продължи с признаването, това би оказало натиск върху Обединеното кралство да последва примера.

Новините за Сомалиленд идват в момент, когато правителството на сър Кийр Стармър привлече натиск относно сделката си с Мавриций, даваща му суверенитет над островите Чагос в Индийския океан.

The Independent наскоро разкри, че Доналд Тръмп възнамерява да наложи вето на сключената наскоро сделка на външния министър Дейвид Лами поради опасения, че Китай ще получи достъп в близост до британско-американската въздушна база Диего Гарсия.

Сомалиленд отпразнува 25-ата годишнина от обявяването на своята независимост с парад в столицата Харгейса на 18 май 2016 г.
📸 Снимка: Mohamed Abdiwahab/AFP via Getty Images

Интересът на сър Гавин Уилямсън към Сомалиленд се разпали, когато беше министър на отбраната между 2017 г. и 2019 г. и посети отцепилата се страна. Оттогава той се превърна във водещия ѝ застъпник в парламента и редовен посетител, като дори получи почетно гражданство за усилията си от тяхна страна.

Има надежди, че официалното признаване ще позволи сделка на западните съюзници да използват пристанището на Бербера, за подпомагане на операциите в Червено море и пролива Баб ел-Мандеб, които се превърнаха в една от основните горещи точки.

Преди изборите се появи разочарование, когато Дейвид Камерън, като външен министър, се съгласи с исканията на администрацията на Байдън да продължи да подкрепя искането на Сомалия, въпреки че Сомалиленд е стабилна страна, която провежда свободни и честни избори.

По-рано тази година Общинският съвет на Ливърпул стана първият британски орган, който призна официално Сомалиленд, с надеждата, че ще даде гласност на въпроса и ще окаже натиск върху външният министър на Обединеното кралство.

Междувременно източници във Вашингтон споделиха пред The Independent, че Държавният департамент е „затоплил“ идеята да подкрепи претенциите на Сомалиленд в дните след изборната победа на Доналд Тръмп.

Питър Фам, бивш специален пратеник на САЩ в региона на Сахел и високопоставен служител в последната администрация на Тръмп, също отбеляза: „Сигурен съм, че това ще бъде преразгледано след встъпването в длъжност. По същия начин гладките избори в Сомалиленд, в допълнение към другите постижения на страната, несъмнено ще затвърдят аргументите ѝ в цялостен преглед на политиката.“

В същото време източник от Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност заяви: „Би било погрешно да се спекулира с политически решения, които бъдещата администрация на новоизбрания президент Тръмп може да вземе.“

„Обединеното кралство, заедно с други членове на международната общност, не признават едностранната декларация за независимост на Сомалиленд. Властите в Могадишу и Харгейса трябва да разрешат статута на Сомалиленд чрез диалог и широки консултации“, допълни той.

🔍 Източник: Encyclopædia Britannica

Карта, показваща колониалното разделение на Източна Африка между Британската империя, Франция, Германия и Италия в края на XIX и началото на XX век.

Британски Сомалиленд, официално Протекторат Сомалиленд, е бил протекторат на Обединеното кралство в съвременния Сомалиленд. По време на съществуването си територията граничи с италианска Сомалия, френското сомалийско крайбрежие и Абисиния (временно италианска Етиопия).

От 1940 до 1941 г. по време на Втората световна война е окупиран от италианците и е част от Италианска Източна Африка.

На 26 юни 1960 г. Британски Сомалиленд официално получава независимост от Обединеното кралство като Държавата Сомалиленд. Пет дни по-късно, на 1 юли 1960 г., тя се обединява доброволно с подопечната територия на Сомалия (бившата Италианска Сомалия), за да образува Сомалийската република.

Правителството на Сомалиленд, непризната независима държава, която е международно призната като автономен регион в пределите на Сомалия, се счита за държава наследник на Британска Сомалиленд.

САЩ предоставиха нов пакет военна помощ за 275 милиона долара.

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ предоставят около 275 милиона долара оръжия за противовъздушна отбрана, боеприпаси и дронове в последния кръг от военна помощ за Украйна, съобщи Пентагонът в сряда.

Помощта ще бъде предоставена чрез т.нар. President Drawdown Authority, което означава, че оборудването се изтегля от съществуващите военни запаси на САЩ и се изпраща в Украйна по спешност.

Последният транш от оръжия идва в момент, когато администрацията на президента Джо Байдън се подготвя за прехода към администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който встъпва в длъжност на 20 януари.

Украйна и Русия се стремят да спечелят предимство във войната, тъй като Тръмп обеща да разреши конфликта веднага след встъпването си в длъжност.

Наскоро Белият дом даде разрешение на Украйна да изстреля американски ракети с голям обсег по цели в Русия. Според американски длъжностни лица Украйна е изстреляла осем балистични ракети ATACMS, като само две са били прехванати от руските сили.

Официалният представител заяви, че САЩ все още оценяват щетите от битката, но ракетите са ударили място за доставка на боеприпаси в Карачев, град с около 18 000 души в Брянска област на Русия, според Associated Press.

Във вторник руският президент Владимир Путин намали прага за използване на ядрени оръжия. Москва предупреди Украйна, че използването на армейската тактическа ракетна система, известна като ATACMS, по цели на руска територия може да предизвика силен отговор.

„Не сме изненадани от актуализацията на руската ядрена доктрина. Това е нещо, което сигнализираха, че възнамеряват да направят през последните седмици“, заяви говорителката на Пентагона Сабрина Сингх във вторник. „Това е нещо, което ще продължим да наблюдаваме, но нямаме никакви индикации, че Русия се готви да използва ядрено оръжие в Украйна.“

Белият дом също одобри доставката на Украйна на американски противопехотни мини за укрепване на отбраната срещу руските сили, каза министърът на отбраната Лойд Остин в сряда. Министърът каза, че решението е продиктувано от нарастващата зависимост на Русия от пехотни сили за провеждането на своите атаки, вместо от бронирани превозни средства.

„[Украинците] ги поискаха и затова мисля, че е добра идея“, каза Остин пред репортери, докато пътуваше в Лаос.

Администрацията на Байдън ще трябва да изтегли 7,1 милиарда долара оръжия от запасите на Пентагона през следващите два месеца, за да изразходва всички средства, отпуснати за помощ за Украйна, преди Тръмп да встъпи в длъжност.

Това включва 4,3 милиарда долара от законопроекта за чуждестранна помощ, приет от Конгреса по-рано тази година, и 2,8 милиарда долара, които са в счетоводствата като спестявания, дължащи се на преизчисляване на стойността на изпратените артикули от Пентагона.

Сингх отбеляза, че служители на отбраната работят неуморно, за да получат Украйна това, от което се нуждае.

„Ангажирани сме да използваме пълномощията, които Конгресът ни е предоставил“, каза тя. „Единственият начин, по който можем да направим и това, е да се уверим, че нашите запаси са напълно запълнени и заредени. Тъй като запасите ни продължават да се зареждат с оборудване и възможности, които са необходими, ние изтегляме от тях и ги изпращаме в Украйна.“

САЩ са предоставили около 60,7 милиарда долара военна помощ на Украйна откакто руската армия нахлу в страната на 24 февруари 2022 г.

🔍 Ето и пълният списък със съдържанието на текущия транш:

▪️ Боеприпаси за високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS);
▪️ 155 мм и 105 мм артилерийски боеприпаси;
▪️ 60 мм и 81 мм минометни снаряди;
▪️ Безпилотни летателни системи;
▪️ Противотанкови системи BGM-71 TOW, Javelin и AT-4;
▪️ Малки оръжия и боеприпаси;
▪️ Оборудване и боеприпаси за разрушаване;
▪️ Химическо, биологично, радиологично, ядрено защитно оборудване;
▪️ Резервни части, спомагателно оборудване, обучение и транспорт.

Съединените щати ще продължат да работят заедно с около 50 съюзници и партньори чрез контактната група за отбрана на Украйна и свързаните с нея коалиции за способности, за да изпълнят спешно необходимите изисквания на бойното поле на Украйна и да се защитават срещу руската агресия.

Украйна удари команден пункт в Курска област с британските ракети Storm Shadow.

🇺🇦💥🇷🇺 За първи път Въоръжените сили на Украйна атакуваха военни цели в Руската федерация с произведени от Обединеното кралство крилати ракети Storm Shadow, съобщава Bloomberg, цитирайки западен служител, запознат със ситуацията.

Използването на ракети Storm Shadow беше одобрено в отговор на Русия, която разположи войски от Северна Корея да се сражават на нейна страна във войната ѝ срещу Украйна, което правителството на Обединеното кралство разглежда като ескалация.

Не се уточнява кога и къде точно Украйна е използвала ракети Storm Shadow за поразяване на цели, но руски източници съобщиха за използването им на територията на Курска област на 20 ноември.

Според руски източници украинските сили са атакували обекти в село Марьино, Курска област. Каналът Два майора твърди, че към района са били изстреляни 12 ракети Storm Shadow, докато Военный Осведомитель съобщава за поне 10 ракети.

По-рано The Times цитира британски правителствени източници, според които Съединените щати вероятно са дали разрешение на Украйна да използва ракети Storm Shadow за удари на руска територия.

На 19 ноември помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо Брайън А. Никълс официално потвърди, че Белият дом е разрешил на Украйна да използва оръжия с голям обсег за удари на руска територия.

Съобщава се, че на 19 ноември украинските отбранителни сили са извършили първия си удар по военна цел на руска територия, използвайки произведени в САЩ балистични ракети ATACMS.

Русия разширява мощностите си за производство на двигатели с твърдо гориво

Налична е сравнително малко информация за точния тип двигатели, произвеждани в момента в по-широкия обект Бийск II. Презентация на компанията споменава, че организациите участват в производството на по-стари проекти на съветски SLBM, както и на по-новата Булава (RS-SS-N-32). Декласифициран документ на ЦРУ споменава, че обектът е участвал в запълването на крайните куполи – тоест горната крайна секция на корпуса на двигателя – за РТ-2ПМ Топол (RS-SS-25 Sickle).

🇷🇺 Русия е ангажирана с това, което американски длъжностни лица описват като „най-амбициозната експанзия във военното производство от съветската ера насам“. Сателитни изображения показват, че капацитетът за производство на ракетни двигатели с твърдо гориво изглежда е един от фокусите на тези усилия.

Съществена развойна дейност се наблюдава на пет обекта, свързани с производството на твърди горива. Скорошни сателитни изображения показват, че се извършват строителни работи на множество места, включително възможно обновяване на пасивни съоръжения от съветската епоха и изграждане на нова инфраструктура.

Тази работа е забележителна, като се има предвид, че през последните 30 години е имало много малко доказателства за разширяване или обновяване. Едва през 2023 г., три десетилетия след разпадането на Съветския съюз, изглежда, че са в ход значителни инвестиции.

Ракетните системи с твърдо гориво са ключови за стратегическия арсенал на Русия и за нейните тактически наземни оръжия с малък обсег. Русия използва широко балистични ракети с малък обсег (SRBM) във войната си срещу Украйна.

Руските въоръжени сили са разположили множество видове ракети земя-земя, включително 9К720 Искандер-M (RS-SS-26 Stone) и ракети, изстреляни от системата за залпов огън (MRLS) Торнад-С, насочени както към украински военни активи с висока стойност, така и към критична инфраструктура.

Освен това ракетните системи земя-въздух, като С-300П (RS-SA-20 Gargoyle) и С-400 (RS-SA-21 Growler), са ключови елементи на руската наземна архитектура за противовъздушна отбрана, но се използват и във второстепенни роли за наземна атака.

По-големите композитни двигатели с твърдо гориво също се използват в голяма част от руските междуконтинентални балистични ракети (ICBM) и по-новите балистични ракети, изстрелвани от подводници, които формират централния стълб на стратегическото ядрено възпиране на Москва.

Всички тези системи разчитат на композитни двигатели с твърдо гориво, като техните сложни производствени процеси и необходимостта от специализирани съоръжения представляват потенциално затруднение в производствения капацитет.

Докато Русия открито признава и често възхвалява своите бюра за проектиране на ракетни системи и интеграторите, отговорни за сглобяването им, това се отнася в по-малка степен за предприятията, участващи в производството на двигатели.

Докато съобщенията в руската преса и разсекретените документи на ЦРУ дават известна представа за типовете двигатели, произвеждани в тези обекти в миналото и сега, конкретната цел зад последните разширения на съоръжението остава неясна.

Идентифицирането на целта на разширяването се усложнява от възможността множество съоръжения да бъдат включени в разработването и производството на двигатели за една ракетна система – сценарий, документиран от ЦРУ за съветската разработка на междуконтинентални балистични ракети. Тази неяснота затруднява приписването на конкретно разширение на определена ракетна програма или категория ракети.

Други въпроси се отнасят до състоянието на производството на ключови прекурсорни химикали, необходими за производството на твърдо гориво. Според съобщения в руската преса страната в момента разчита на един производител на амониев перхлорат, критичен окислител, използван в повечето съвременни композитни горива.

Субектът, Федерално държавно предприятие „Анозит“ в Новосибирска област обяви планове през 2022 г. да обнови производствената си линия за амониев перхлорат. Сателитните изображения обаче все още не показват значителни промени в съоръжението. Остава неясно дали Русия си доставя този ключов химикал от алтернативни доставчици.

Вносът на Русия на балистични ракети от Иран и Северна Корея предполага, че производството ѝ на SRBM е недостатъчно, за да отговори на нуждите ѝ за войната в Украйна. Разширяването на капацитета за производство на твърдо гориво може да позволи на Русия да попълни и подобри съществуващия си арсенал от ключови системи, разположени в Украйна. В по-дългосрочен план това разширяване може също да засили капацитета на Русия да разработва системи, способни да представляват заплаха за членовете на НАТО.

Заводът в Каменски исторически е свързан с производството на двигатели за РТ-23 Молодец (RS-SS-24 Scalpel), които Русия изтегли от експлоатация през 2005 г., и ICBM Топол. Той също така е работил с НПО Сплав, който произвежда различни РСЗО системи, включително Ураган, Смерч и Торнадо.

В разсекретените документи на ЦРУ се посочва, че това съоръжение е участвало в изследването и разработването на задвижващи системи за Топол. Различни руски източници твърдят, че това място е свързано с разработването на твърди горива, използвани от междуконтиненталните балистични ракети Топол-М и РС-24 Ярс (RS-SS-27), балистични ракети с малък обсег Искандер-М, изстрелвани от подводници балистични ракети Булава и РСЗО Смерч. През 2023 г. руският президент Владимир Путин удостои директора на центъра Юрий Милехин със звание „Герой на труда на Руската федерация“.

Този обект може да е бил използван при производството на двигатели за ракети след ускорителната фаза за РТ-2М Топол (RS-SS-25). Въпреки че се знае малко за текущите дейности в Перм, в поздравителна бележка, публикувана от тогавашния директор на компанията през 2016 г., се посочва, че организацията е допринесла за почти всички продукти на Московския институт по топлотехника. Последното е основното руско конструкторско бюро за междуконтинентални балистични ракети и изстрелвани от подводница балистични ракети, сред които системите Топол М, Ярс и Булава.

Този обект, подобно на съоръжението в Перм, може да е участвал в производството на двигатели за ракети след ускорителната фаза за РТ-2ПМ Топол. Според съобщения в руската преса заводът Морозов в момента произвежда двигатели, използвани в системите Искандер и Топол-М.

САЩ затвориха посолството си в Киев поради заплаха от „значителна въздушна атака“.

Американското знаме се развява във въздуха в посолството на САЩ в Киев, Украйна, 24 януари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich

🇺🇦🚨🇺🇸 Съединените щати затвориха посолството си в украинската столица Киев в сряда поради „конкретна информация за потенциална значителна въздушна атака“ и призоваха гражданите си в Украйна да бъдат готови бързо да потърсят подслон.

Необичайното предупреждение идва ден, след като Украйна използва американските ракетни системи ATACMS, за да удари руска територия, възползвайки се от наскоро даденото разрешение от отиващата си администрация на президента Джо Байдън на 1000-ия ден от войната.

„Поради голяма предпазливост посолството ще бъде затворено, а служителите на посолството са инструктирани да се скрият на място“, се казва в изявление на Департамента по държавни консулски въпроси на САЩ на уебсайта на посолството на САЩ.

„Посолството на САЩ препоръчва на гражданите на САЩ да бъдат готови незабавно да се подслонят в случай, че бъде обявена въздушна тревога.“

Русия удари украинската енергийна мрежа със 120 ракети и 90 дрона в неделя, причинявайки щети на енергийната система и убивайки седем души при нападение, което поднови страховете относно издръжливостта на закъсалата енергийна мрежа.

Посолството в Киев призова гражданите на САЩ в Украйна да имат резерви от вода, храна и други основни неща, като необходимите лекарства за случай на „възможна временна загуба на електричество и вода“, причинена от руски удари.

„Продължителните руски атаки, насочени към гражданска инфраструктура в цяла Украйна, могат да доведат до прекъсване на електрозахранването, загуба на отопление и прекъсване на общинските услуги“, се посочва в съобщението.

Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за сигурност на Украйна, каза, че Русия е готова да нанесе още въздушни удари, коментирайки изявлението на САЩ.

„Позволете ми да ви напомня, че руснаците трупат ракети за поредица от атаки срещу Украйна от месеци. Това включва ракети Х-101, които продължават да произвеждат, както и „Калибър“ и балистика“, каза той.

Русия предупреждаваше Запада от месеци, че ако Вашингтон позволи на Украйна да изстреля американски, британски и френски ракети дълбоко в Русия, Москва ще смята тези членове на НАТО за пряко замесени във войната в Украйна.

През октомври руският президент Владимир Путин подчерта, че Москва работи върху различни начини за отговор, ако Вашингтон одобри украински удари с произведени в САЩ оръжия дълбоко на руска територия.

Във вторник Путин понижи прага за ядрен удар в отговор на по-широк набор от конвенционални атаки, като ядрените рискове нарастват на фона на най-високото напрежение между Русия и Запада от повече от половин век.

Швеция предупреди населението си да е готово за голяма криза между НАТО и Русия

Актуализираната версия на шведската брошура „В случай на криза или война“ със съвети справяне с кризисни ситуации, започна да пристига в пощенските кутии в понеделник, 19 ноември 2024 г.
📸 Снимка: TT News Agency/AFP

🇸🇪 В понеделник милиони граждани на Швеция започнаха да получават в пощенските си кутии копия на брошура, озаглавена „В случай на криза или война“, която дава съвети на населението как да се подготви за въоръжен конфликт или друга неочаквана криза.

Брошурата е актуализирана отпреди шест години поради това, което правителството в Стокхолм вижда като влошаване на ситуацията със сигурността, в резултат на пълномащабната руска инвазия в Украйна. В новото си издание книжката е двойно по-голяма.

Съседна Финландия също публикува съвсем наскоро онлайн своите пресни съвети за „подготовка за инциденти и кризи“.

А норвежците наскоро също получиха брошура, призоваваща ги да бъдат готови да се справят сами за една седмица в случай на екстремно време, война и други заплахи.

През лятото датската агенция за управление на извънредни ситуации съобщи, че изпраща имейл на възрастни датчани с подробности за водата, храната и лекарствата, които ще им бъдат необходими, за да преминат през криза в продължение на три дни.

В подробен раздел за военния конфликт, финландската дигитална брошура обяснява начините, по който биха реагирали правителството и президентът на страната в случай на въоръжено нападение, подчертавайки, че финландските власти са „добре подготвени за самоотбрана“.

Швеция се присъедини към НАТО едва тази година, след като реши да последва примера на съседна Финландия и да кандидатства за членство в отговор на руската агресия срещу Украйна, предприета през февруари 2022 г. Норвегия е една от страните-основателки на отбранителния алианс.

За разлика от Швеция и Норвегия, правителството в Хелзинки реши да не отпечатва копие за всеки дом, тъй като „би струвало милиони“, а цифровата версия може да се актуализира по-лесно.

„Изпратихме 2,2 милиона хартиени копия, по едно за всяко домакинство в Норвегия“, обясни Торе Камфьорд, отговорник за кампанията за самоподготовка в Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB).

Включени в списъците с артикули, които трябва да се съхраняват у дома, са храни с дълга трайност, като консерви с боб, енергийни блокчета и тестени изделия, както и лекарства, включително йодни таблетки в случай на ядрена авария.

Властите в Осло изпратиха по-ранна версия през 2018 г., но Камфьорд обясни, че изменението на климата и по-екстремните метеорологични явления като наводнения и свлачища носят повишени рискове.

За шведите идеята за гражданска брошура за извънредни ситуации не е нищо ново. Първото издание на „If War Comes“ е издадено по време на Втората световна война, след което е актуализирано в годините на Студената война.

Но едно съобщение е преместено нагоре от средата на брошурата: „Ако Швеция бъде нападната от друга страна, ние никога няма да се предадем. Цялата информация, че съпротивата трябва да бъде прекратена, е невярна.“

Не беше отдавна времето, когато Финландия и Швеция все още бяха неутрални държави, въпреки че тяхната инфраструктура и „тотална отбранителна система“ датират от Студената война.

Миналия месец министърът на гражданската отбрана на Швеция Карл-Оскар Болин заяви, че в резултат от променящия се глобален контекст, информацията за шведските домакинства също трябва да отрази промените.

По-рано тази година той предупреди, че „може да има война в Швеция“, въпреки че беше тълкувано като призив за събуждане, тъй като смята, че стъпките за възстановяване на „тоталната отбрана“ са твърде бавни.

Със своята 1300-километрова граница с Русия и богатия си опит от войната срещу Съветския съюз в началото на Втората световна, Финландия винаги е поддържала отлично ниво на своята отбрана. Швеция обаче съкрати голяма част от инфраструктурата си през последните няколко десетилетия и едва наскоро започна да се подготвя отново.

„От финландска гледна точка това е малко странно“, заяви Илмари Каихко, финландски доцент по военни изследвания в Шведския университет по отбрана. „ Финландия никога не е забравяла, че войната е възможна, докато в Швеция хората трябваше да бъдат малко разтърсени, за да осъзнаят, че това наистина може да се случи“, подчерта той.

24-годишната Мелиса Ив Айосмаки, която е родом от Финландия, но учи в Гьотеборг, призна, че се е почувствала по-притеснена след избухването на войната в Украйна. „Сега се чувствам по-малко притеснен, но все още имам в съзнанието си мисълта какво трябва да направя, ако започне война. Особено след като семейството ми е във Финландия.“

Ръководствата включват инструкции какво да правят в случай на няколко сценария и призовават гражданите да се уверят, че могат да се справят сами, поне първоначално, в случай на кризисна ситуация.

Финландците са питани как биха се справили без електричество дни наред при зимни температури до -20°C. Контролният им списък включва йодни таблетки, както и лесна за готвене храна, храна за домашни любимци и резервно захранване.

Контролният списък на шведите препоръчва картофи, зеле, моркови и яйца заедно с кутии сос болонезе и готова супа от боровинки и шипки. Шведският икономист Ингемар Густафсон си спомня получаването на предишни версии на брошурата: „Не съм толкова притеснен за цялата работа, така че я приемам доста спокойно. Хубаво е, че получаваме информация как трябва да действаме и как трябва да се подготвим, но не е като да имам всички тези приготовления вкъщи”.

Една от най-важните препоръки е да запазите достатъчно храна и питейна вода за период от 72 часа Но Илмари Каихко се чуди дали това е практично за всички. „Къде да го скриете, ако имате голямо семейство, което живее в малък апартамент?“

Копие на брошурата в PDF формат може да бъде открита тук: In case of crisis or war

Украйна планира производството на 3000 далекобойни ракети през 2025 г.

Украинският президент Володимир Зеленски разглежда образци на оръжия и военна техника на защитниците на украинското небе в Деня на военновъздушните сили, 6 август 2023 г.
📸 Снимка: Volodymyr Zelenskyy

🇺🇦 Володимир Зеленски представи плана за устойчивост на страната пред украинския парламент и подчерта целите за подобряване на отбранителните ѝ способности, съобщи местното издание УНИАН на 19 ноември 2024 г.

В реч пред парламента Зеленски заяви, че безпилотните системи ще помогнат да бъде компенсирана липсата на достатъчно артилерия за армията. Украйна има за цел да произведе най-малко 30 000 дрона с голям обсег на действие през следващата година, като за тази цел ще бъде създаден нов технологичен център.

Освен това президентът постави задачата да бъдат произведени 3000 крилати ракети и хибридни безпилотни ракети и да бъде намерено ефективно противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Постигането на тази цел означава, че Украйна трябва да произвежда приблизително 80 дрона с голям обсег и 8 балистични ракети дневно, което възлиза на около 2400 дрона и 240 ракети всеки месец. По данни на Forbes, към момента руската отбранителна индустрия произвежда между 132 и 171 ракети на месец, което е значително по-малко от предложената продукция на Украйна.

Изказването на Зеленски следва по-ранно изявление, направено на 21 октомври, когато разкри, че Съединените щати се готвят да отпуснат нова помощ в размер на 700-800 милиона щатски долара в подкрепа на вътрешното производство на далекобойни способности на Украйна.

В допълнение към безпилотните самолети, Украйна напредва и в разработването на ракети. По-рано украинският президент разкри, че страната е извършила успешно изпитание на първата си собствена балистична ракета.

Зеленски също така разкри, че Украйна е разработила друго оръжие собствено производство – ракетата-дрон „Паляница“, чието съществуване беше потвърдено от Зеленски по време на речта му за Деня на независимостта на 24 август, в която той се похвали, че ракетата вече е изпробвана в реални условия срещу Русия.

Украйна развива свои собствени далекобойни способности като заместител на западните оръжия, чието използване е ограничено от международните партньори на Киев. Едва миналата седмица Вашингтон вдигна забраната за използване на армейските тактически ракетни системи ATACMS срещу военни цели на руска територия, отбелязвайки значителна промяна в политиката.

По-рано Киев разшири значително производството на крилатите си ракети Р-360 „Нептун“, като повиши техния оперативен обхват и ефективност, заяви украинският министър на отбраната Рустем Умеров.

Украйна извърши масирана атака с дронове срещу шест области на Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Късно вечерта в понеделник, 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна извършиха масирана атака с безпилотни летателни апарати срещу шест области в западната част на Русия.

Руски медии съобщават, че най-малко 45 дрона са били изстреляни срещу областите Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Калужка и Ростовска. Местните власти съобщават за множество прехващания от системите за противовъздушна отбрана. Въпреки това, видеокадри от попадения на дронове бяха разпространени в социалните мрежи от местни жители.

Сред поразените обекти е промишлено предприятие във Воронежска област, където е избухнал пожар, съобщи областният губернатор Александър Гусев.

„Повече от пет дрона атакуваха индустриално предприятие, което произвежда изключително граждански стоки в един от районите на Воронежска област“, написа той в публикация за своя канал в Telegram, заявявайки, че по предварителни данни няма жертви, а служителите са били евакуирани успешно.

„Взех ситуацията под лично наблюдение. Опасността от атака с дронове в региона продължава“, допълни той. По думите му на мястото на инцидента работят пожарникари и други служби за управление на извънредни ситуации.

В Алексеевски район на Белгородска област противовъздушната отбрана свали няколко украински дрона, чиито отломки повредиха производствени мощности на територията на местно предприятие, съобщи областният губернатор Вячеслав Гладков.

По предварителни данни няма пострадали. Регистрирани са щети на инфраструктурно съоръжение и на електропровод, в резултат на което жителите на един от кварталите на града временно остават без електричество.

Bayraktar TB3 извърши успешно първото си излитане и кацане от палубата на TCG Anadolu.

🇨🇳 В историческо събитие за турската военноморска авиация бойният дрон Bayraktar TB3 извърши по-рано днес първото си автономно излитане и кацане от борда на TCG Anadolu, бъдещият носител на UAV на турския флот. Това постижение бележи критична стъпка в интегрирането на безпилотни летателни системи (UAS) в съвременните морски способности.

Bayraktar TB3, специално проектиран за операции от кораби като TCG Anadolu, разполага със сгъваеми крила и дизайн, оптимизиран за морски мисии. По време на демонстрацията дронът показа способността си да излита при пълно натоварване, като същевременно се приземява автономно без външна подкрепа. Той се изравни с пистата, намали скоростта постепенно и спря, използвайки собствената си спирачна система, елиминирайки необходимостта от спирачни кабели или допълнително механично оборудване.

Bayraktar TB3 има размах на крилата от 14 метра и дължина от 8,35 метра. С максимално тегло при излитане от 1450 килограма и капацитет на полезен товар от 280 килограма, той предлага значително подобрение в сравнение с предшественика си, TB2, който има максимално тегло при излитане от 750 килограма и капацитет на полезен товар от 130 килограма.

Задвижван от двигател PD170 с мощност от 172 конски сили, той може да се похвали с обхват от 1000 морски мили и издръжливост от над 24 часа, което го превръща в изключително способна платформа за продължителни мисии.

Успешната операция потвърждава иновативната архитектура за разгръщане, която рационализира палубните операции и увеличава честотата на полетите. Освен това този технологичен пробив намалява задръстванията на палубата, позволявайки бързо пренасочване на дронове за разгръщане към последващи мисии.

Този успех идва в момент, когато Турция разширява устремно способностите на военноморската си авиация. През следващата година Baykar планира да извърши демонстрация на своя по-тежък дрон Kizilelma от палубата на TCG Anadolu. С тегло 8,5 тона, този модел ще изисква спирачни въжета и система с куки за безопасно кацане, предвид кинетичната енергия, генерирана по време на кацане. Все пак той остава в състояние да излита без катапулт, следвайки примера на TB3, с което демонстрира гъвкавостта на турските решения за изстрелване и възстановяване от въздуха.

Едновременно с това турската аерокосмическа индустрия (TUSAŞ) се готви да представи своите допълнителни самолети, оптимизирани за палубни операции до 2026 г., включително лекия боен самолет Hürjet и дрона ANKA-3 DZ. Тези платформи ще допълнят нарастващия въздушен флот на турските военноморски сили, разширявайки техните тактически възможности.

Корабните дронове като Bayraktar TB3 трансформират дълбоко съвременните военноморски операции, предоставяйки възможности за наблюдение, разузнаване и прецизни удари в сложна морска среда. Работейки автономно във враждебни зони, тези дронове минимизират рисковете за човешките пилоти, като същевременно увеличават издръжливостта на мисията и оперативната гъвкавост. Те са особено ефективни в ограничени и високорискови пространства, като предлагат значително стратегическо предимство.

Тази първа успешна демонстрация на TB3 на борда на TCG Anadolu подчертава нарастващата роля на Турция в автономната морска война. Нейното постижение проправя пътя към една нова ера на военноморските операции, където безпилотните системи ще играят централна роля в проектирането на военна мощ и мисиите за морска отбрана.

CNAS: Турция е световен лидер в доставката на военни дронове.

🇹🇷 Турция се превърна в едноличен световен лидер в доставката на военни дронове, благодарение на успешното представяне и стабилната дистрибуция на своите безпилотни технологии през последните десетилетия, гласи доклад на Center for a New American Security (CNAS).

Центърът за нова американска сигурност е мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия, специализиран в изследвания и анализипо въпросите на националната сигурност на Съединените щати.

CNAS наскоро публикува доклад за глобалните трансфери на безпилотни летателни апарати от военен клас, независимо от техния размер и възможности, в периода от 1995 г. до септември 2023 г. В него се посочва, че през последното десетилетие е наблюдаван огромен скок в продажбите на военни дронове.

Един от ключовите изводи в него е, че дните на израелско-американското господство на пазара на безпилотни летателни апарати „отдавна са отминали“, като основна причина за това е появата на евтини военни дронове от Китай, Турция и Иран.

Турция е реализирала 65% от световните продажби на военни дронове от 2018 г. насам, според данните в доклада. В същия период Китай, Турция и Съединените щати са сключили общо 69 сделки за продажба на въоръжени дронове с 40 различни държави.

„Навлизането на Китай и Турция на пазара на военни дронове драстично увеличи броя на глобалните трансфери на въоръжени дронове“, се посочва в съобщението.

„От 2018 г. Китай, Турция и САЩ са направили общо 69 продажби на въоръжени военни дронове на 40 различни държави. Турция реализира 65% от продажбите, Китай отчете други 26%, докато на Съединените щати се падат едва 8%”, продължава докладът.

Авторът твърди, че е идентифицирал 633 трансфера на дронове в периода от 1995 г. до септември 2023 г. като приблизително 40% от тях са били предназначени за европейския театър. Уточнява се, че терминът „трансфери“ се отнася до завършени и текущи чуждестранни военни продажби, директни търговски продажби, лизинг, подаръци и вторично разпространение.

Подчертават се значителните крачки на пазара, които Турция постига през последните няколко години и успехът на нейните ударни дронове като известния Bayraktar TB2, които са успяли да я изстрелят на световния връх.

„През 2022 г. шест нови държави се сдобиха с военни дронове, като всички получиха въоръжени дронове Bayraktar TB2 от Турция“, се изтъква в доклада.

Освен това се отбелязва, че продажбите на китайски дронове са достигнали своя апогей през 2014 г. Седем години по-късно Пекин е изпреварен от Анкара, която заема челната позиция като най-големият доставчик в света.

Успешното представяне на турските ударни и разузнавателни дронове на бойните полета в Либия, Нагорно Карабах и Украйна, заедно с положителното медийно отразяване на това представяне, изпратиха турската безпилотна индустрия на световния връх.

Докладът не пропуска да обърне необходимото внимание и на нарастващия брой трансфери към държавите на африканския континент, значителен брой от които са въоръжени с Bayraktar TB2.

Описван от експерти като дронът, преобразил естеството на съвременното бойно поле, Bayraktar TB2 е предпочитан не само от страните в Азия и Африка, но и от редица страни-членки на НАТО и ЕС. Към септември 2024 г. той намира място в инвентара на шест държави от НАТО и четири от ЕС, като продължава да се представя повече от успешно.

От началото на процеса на научноизследователска и развойна дейност в началото на новото хилядолетие, турската отбранителна компания Baykar, която стои зад дроновете Bayraktar, е генерирала 83% от общия обем на приходите си от износ.

Миналата година тя реализира износ в размер на 1,8 милиарда щатски долара, което я нареди сред 10-те най-големи износители във всички сектори в Турция.