CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

САЩ трупат сили и медици за по-широка война срещу Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати прехвърлят към Близкия изток сили за специални операции, изтребителни ескадрили и въздушни цистерни. Същевременно стратегическата авиация е поставена в повишена бойна готовност, а 150 военни медици са разположени в Германия. Тази подготовка цели да осигури на президента Доналд Тръмп реални опции за мащабна ескалация на военната кампания срещу Иран.

Прегрупирането, за което The Wall Street Journal съобщи на 22 юли, позовавайки се на запознати източници, идва само дни след като ракетен удар уби трима американски войници в Йордания. В отговор Тръмп публично заплаши да разпростре кампанията върху иранските мостове, електроцентрали и ядрена програма.

По данни на изданието изтребители F-16 от германската авиобаза „Шпангдалем“ и стелт изтребители F-35 от британската база на Кралските ВВС „Лейкънхийт“ се прехвърлят към региона, придружени от самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Тежки бомбардировачи B-1B Lancer, базирани в САЩ и Обединеното кралство, са поставени в повишена готовност, а елементи от силите за специални операции се разгръщат във военни бази в Близкия изток.

Най-показателният елемент от този пакет обаче е медицинският: през последните дни 150 военни лекари и санитари пристигнаха в регионалния медицински център „Ландщул“ в Германия. Това е ключовото лечебно заведение, в което се евакуират ранените американски военнослужещи от Близкия изток. Официални лица уточняват, че тези маневри не означават, че вече е дадена заповед за нова офанзива. Те по-скоро подготвят почвата Тръмп да може да я разпореди – с операции срещу военни и инфраструктурни цели в значително по-широк мащаб от досегашния.

„Основната идея е да се предостави максимална гъвкавост на президента и на министъра“, коментира пред изданието генералът от резерва Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване (CENTCOM) в периода 2016–2019 г.

Настоящото подкрепление надгражда групировка, която и без това е най-голямата концентрация на американски военни сили в региона от нахлуването в Ирак през 2003 г. Изграждана от края на януари, тя наброява над 50 000 военнослужещи и 17 кораба, сред които две авионосни ударни групи, 11 разрушителя и експедиционна единица на Морската пехота. На борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) в Арабско море екипажите зареждат изтребителите с боеприпаси и отработват процедури за предстоящи удари, предаде кореспондентът на CNN от самия кораб.

Непосредственият повод за ескалацията дойде през почивните дни. В петък, 17 юли, ирански балистични ракети и дронове удариха авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания. При атаката загинаха лейтенант Тайлър Фийхан (25 г.) и редник Изабела Гонзалес (19 г.). Сержант Ейнджъл Рамперсад (28 г.), който първоначално се водеше безследно изчезнал, вече също се счита за загинал, а други 25 души бяха ранени. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, пое отговорност за нападението в свое изявление на следващия ден.

Четвърта жертва беше дадена в Иракски Кюрдистан: в неделя, 19 юли, според данни на Пентагона сержант Майкъл Суинтън (30 г.) е загинал при контролирана детонация на невзривен боеприпас от свален ирански дрон-камикадзе. Това са първите американски жертви от ирански огън от март насам – и според сведения на The Wall Street Journal именно те са тласнали Тръмп към това да обмисли по-мащабни военни действия.

Самата ескалация обаче започна още в началото на месеца. На 7 юли Тръмп обяви края на Меморандума от Исламабад – 60-дневното примирие, подписано на 17 юни с иранския президент Масуд Пезешкиан, чийто основен посредник бе Пакистан. Причината бяха иранските удари срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. Още в нощта срещу 8 юли последваха американски удари по над 80 цели в Южен Иран, последвани от ирански ответни залпове по базите на САЩ в Бахрейн и Кувейт, както и възобновяване на американската блокада на иранските пристанища и петролните санкции.

Техеран от своя страна твърди, че е поразил 85 обекта на САЩ и техните съюзници в региона и че е свалил разузнавателен дрон MQ-9 – без това да има независимо потвърждение. Оттогава Централното командване поддържа ежедневен темп на операции – 12 поредни нощи към 22 юли (колкото продължи цялата 12-дневна война от юни 2025 г.). Нанесени са удари по командни центрове, брегови позиции, системи за ПВО, пускови площадки за балистични ракети и дронове, както и по морска инфраструктура.

Цената за корабоплаването в Ормузкия проток е измерима: до 20 юли през него са преминали едва 53 плавателни съда при 157 седмица по-рано. Транзитът на танкери и газовози е спаднал от 90 на 30, а към средата на месеца около 6000 моряци се оказаха блокирани в района.

С оглед на тези събития Тръмп очерта конкретни цели. Той формулира отговора на ударите по търговското корабоплаване под формата на „твърда тарифа“: ирански мост или електрическа централа за всеки поразен кораб. Във вторник, 21 юли, той посочи обект от съвсем друга категория – подземния ядрен комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, известен на Запад като Pickaxe Mountain („Планината на кирката“):

„Ще ударим този район вероятно скоро, и то много тежко.“

Строен от 2020 г. на около 1,5 км южно от обогатителния завод в Натанз, комплексът е вкопан дълбоко в скалния масив. По израелска разузнавателна оценка, цитирана от The Wall Street Journal, през есента на 2025 г. Иран е прехвърлил там центрофуги и част от запаса си от обогатен уран.

Техеран реагира по два канала едновременно: външният министър Абас Арагчи предупреди, че всяка нова агресия ще срещне „мощен и решителен отговор“, а държавните медии предадоха в сряда официалната позиция, че евентуален удар по ядрен обект ще се третира като пълномащабно разширяване на войната.

Че Белият дом се готви за продължителна кампания, става ясно и от финансовите действия. Във вторник министърът на отбраната Пит Хегсет поиска от Конгреса нови 87 млрд. долара за военни операции – първо на закрит двупартиен брифинг, а след това пред Сенатската комисия по бюджетните кредити. Това стана, след като през март Пентагонът вече заяви нужда от най-малко 200 млрд долара. Ден по-късно Камарата на представителите придвижи финансов пакет от 95 млрд долара, от които около 73 млрд са заделени за войната, а остатъкът – за подкрепа на фермерите и изборната реформа на Тръмп. Рамката тепърва трябва да бъде гласувана в Сената, но част от ключовите републиканци вече открито изразяват съмнения относно размера на сметката – ясен знак, че вътрешният политически ресурс за кампанията не е неизчерпаем.

Съставът на новия военен пакет е дори по-показателен от финансовия му обем. Стратегията за възпиране обикновено разчита на видими платформи – самолетоносачи, ескадрили и бомбардировачи в готовност. Трупането на медицински резерв в тила обаче не е сигнал към Техеран, а планиране за собствени сериозни загуби – т.е. индикация за предстоящи операции с много по-висок риск от текущите удари от разстояние. За това подсказва и повторното разгръщане на силите за специални операции.

Прочитът на ситуацията все пак не е еднозначен. Част от медицинския ресурс има съвсем непосредствена задача: ранените от „Мууафак Салти“ вече се лекуват по верига, чийто краен пункт е именно болницата в „Ландщул“. Освен това официалните лица изрично подчертават, че нова офанзива все още не е заповядана – наличието на военна способност не означава автоматично взето решение за нейното използване.

Юлският прецедент обаче натежава в обратна посока: обявеният на 7 юли край на примирието се превърна в удари срещу над 80 цели още същата нощ. При това положение е твърде вероятно САЩ да готви кампания срещу инфраструктурни и ядрени цели – нещо, което текущата стратегия за натиск по море не е изисквала. Разбира се, трупането на военни опции служи като лост за бъдещи преговори, а този лост работи само ако заплахата е реална.

Ако тази военна мощ бъде използвана срещу „Кух-е Коланг Газ Ла“, конфликтът фундаментално ще промени характера си. Досега кампанията, въпреки своята интензивност, оставаше в рамките на логиката на принуда около протока: удари по военни цели, морска блокада и формула „електроцентрала за кораб“. Поразяването на съоръжение за обогатяване на уран обаче би върнало сблъсъка към ядрената му ос – праг, който Техеран изрично определи като червена линия за ескалация.

Тук ключова роля играе и един технически детайл: поставените в готовност бомбардировачи B-1 носят най-тежкия конвенционален боен товар в американската авиация, но дълбоко вкопани ирански съоръжения като този във Фордо през юни 2025 г. бяха поразени от стелт бомбардировачи B-2 Spirit с бункерни бомби GBU-57. Прехвърлянето им към региона вероятно би било най-явното потвърждение, че заканите към „Планината на кирката“ са преминали от реторика към конкретно оперативно планиране. Обратно – евентуален рестарт на пакистанския канал за посредничество и осезаем спад в темпото на удари биха потвърдили хипотезата, че трупането на сили е просто инструмент за дипломатически натиск.

Към момента фактическото положение е следното: потокът от ескадрили, медици и милиарди долари гради съответните военни възможности, но окончателното решение за започване на офанзива все още не е взето.

📸 Галерия: Бойни кораби на ВМС на САЩ преминават през Арабско море в плътна формация, докато силите на Централното командване (CENTCOM) продължават да насърчават регионалната сигурност и стабилност, 30 юни 2026 г. (U.S. Navy)

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

САЩ предприе нова вълна от въздушни удари срещу цели в Иран.

🇺🇸🇮🇷 САЩ започна нова вълна от въздушни удари срещу Иран през последните минути, с което отбелязва най-интензивната фаза на конфронтация между двете страни след окончателното рухване на примирието през последните дни.

„Тази нощ ще сме много заети; ударите ще бъдат ясни и мощни", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Думите му предшестваха множество сведения за активиране на силите за противовъздушна отбрана по цялата територия на Иран, включително столицата Техеран, и интензивно присъствие на изтребители в небето на Ирак и Йордания.

Часове по-рано президентът Доналд Тръмп събра висшия екип за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. В съвещанието взеха участие вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн и специалният пратеник Стив Уиткоф – съставът, който води паралелно военната и преговорната линия към Иран.

По данни от мониторинг канали силите за ПВО са били задействани над Асалуйе на брега на Персийския залив, където неизвестен дрон е нахлул в провинция Бушехр. ПВО е активирана в западните части на Техеран, както и над провинция Фарс – точки на стотици километри една от друга, които очертават широк периметър на тревога в цялата страна. Ирански изтребител беше забелязан да патрулира по границата с Ирак в района на Илам.

Посолството на САЩ в Багдад припомни, че е въведено най-високото ниво 4 на предупреждение „Не пътувайте" за страната: „Не пътувайте до Ирак по никакъв повод. Напуснете незабавно, ако сте там", призова страницата на дипломатическата мисия.

Местни източници съобщиха за експлозии в района на Ормузкия проток. Иранската агенция Mehr на свой ред отчете взривове и работа на ПВО над пристанищния град Сирик и остров Кешм, които вече мишена на удари в предходните вълни от изминалата нощ.

Междувременно представител на иранското разузнаване обяви пред Fars News Agency, че следи отблизо всички маневри на американските сили в Близкия изток и „всяко военно действие срещу Иран от страна на която и да е държава, било на нейна собствена територия, било в нейното въздушно пространство, ще се смята за легитимна цел за Ислямска република Иран". Думите му умишлено разшириха заплахата от САЩ към всяка държава, която допусне транзит на американски бойни самолети.

Военен източник, цитиран от агенция Tasnim, добави, че въоръжените сили на страната са „напълно подготвени" и в случай на американско нападение „отново ще се сблъскат с тежки ответни удари". Според същия източник идеята за „контролирана ескалация" и за поемане на инициативата е „глупава", а Иран „няма да се поколебае да наложи нови сметки на американците".

Трета вълна американски удари срещу Иран: основните цели се запазват същите.

🚨 През последните минути американски изтребители нанесоха десетки въздушни удари, насочени почти изцяло към бази на военноморския флот на Революционната гвардия, складове за съхранение на оръжие и други цели по крайбрежието.

Поредицаа от експлозии разтърсиха пристанищните градове Бандар Абас, Сирик, Джам, Джаск и Бушер, както и стратегическия остров Кешм, разположен на входа на Ормузкия пролив.

Ирански държавни медии твърдят, че ударите по Джаск са нанесени от реактивна артилерия HIMARS, базирана в Бахрейн. Твърдението остава непотвърдено, но е възможно да доведе до нови ирански удари срещу малкото кралство в Персийския залив.

Междувременно постъпиха съобщения за трета вълна с удари, които засегнаха и Ахваз, провинция Хузестан, където се намират близо 80% от петролните запаси на Ислямската република.

Иракски медии твърдят, че огромен брой американски и израелски изтребители преминават необезпокоявано през небето над страната. Освен това два самолета за дозареждане с гориво от състава на ВВС на САЩ и един на Кралските Саудитски ВВС участват в операциите с включени транспондери, става ясно от платформата за мониторинг на въздушния трафик FlightRadar24.

По непотвърдена информация Революционната гвардия на Иран е изстреляла залп от три балистични ракети от Исфахан, което съвпадна със сведения на израелски медии за взривове в Хайфа. Двете събития обаче вероятно не са свързани помежду си.

Втора вълна американски удари срещу Иран: основни цели са ПВО и радарите.

🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) предприе втора вълна от въздушни удари срещу Иран в отговор на сваления хеликоптер AH-64 Apache от понеделник, съобщи Axios. Решението за започване на втора серия вероятно значи, че Вашингтон поема по пътя на ескалация отвъд еднократния ответен удар.

Mehr News Agency предаде, че в окръг Джаск отново са били чути експлозии, потвърдени от местни източници и жители на околни села. По-ранните удари по пристанището на града и Кух-е Мобарак също бяха потвърдени от осведомени източници. Местни жители докладват, че през последните минути там са регистрирани най-малко три попадения.

Освен целите по крайбрежието, мощни удари са поразили град Нахаванд във вътрешността на страната. Според израелски медии основна цел на последните удари са зенитно-ракетните комплекси и радарни станции, което очевидно има за цел да подавяне на средствата за оспорване на американското въздушно господство.

The New York Times съобщи, че ВВС на САЩ са поразили военни бази и пристанища, радарни обекти и ракетни батареи на пет локации по южното крайбрежие на Ислямската република – военноморски бази Сирик и Джаск, зенитно-ракетна база в Бандар Абас, батарея за брегова отбрана в Минаб и търговското пристанище на остров Кешм.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на допълнителни сведения за случващото се на терен.

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Командващият операциите срещу Иран към своите подчинени: Опазването на цивилния живот е част от нашата сила.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Докато крехкото примирие между САЩ и Иран продължава да виси на косъм, адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и военните операции срещу Иран, изпрати послание директно към силите под негово командване, че „опазването на цивилния живот“ има водещо значение и остава ключова част от тяхната работа.

Служебна записка от американския адмирал от 26 май, разпространена в CENTCOM, изрично подчертава, че „Опазването на цивилния живот е част от нашата култура като професионална бойна сила... То е заложено в начина, по който планираме, по който избираме целите си и по който се бием.“

„Всяка номинация на цел. Всеки удар. Всеки сблъсък“, продължава разсекретеният документ, разкрит днес от Breaking Defense. „На всяко ешелонно ниво, от планирането на кампанията до личното тактическо решение, вие ще правите разлика между тези, които се бият, и онези, които не го правят, прилагайки сила единствено срещу законни военни цели и проявявате преценка, преди да използвате оръжията си.“

„Ангажиментът ни към правото на военните конфликти не е ограничение за нашата смъртоносност“, продължава Купър. „Той е източникът на нашата легитимност, причината партньорите ни да са избрали да застанат до нас и директен фактор за нашата оперативна ефективност. Сила, която се бие с дисциплина и вярност към правилата, е по-смъртоносна, а не по-малко.“

Посланието на четиризвездния адмирал продължава с напомнянето, че именно този стандарт отличава САЩ от противниците му, които избират да вземат на прицел цивилни и да сеят терор, поразявайки училища, болници и храмове.

„Ние никога няма да воюваме по този начин“, пише Купър.

Запитан какво е провокирало меморандума, говорителят на командването капитан Тим Хокинс заяви, че това е „общо напомняне към силите, едно от многото, които той е отправял към войските в различни формати“.

Записката обаче се появява след коментари от министъра на отбраната Пийт Хегсет, които омаловажават или отричат традиционните спирачки пред въоръжените конфликти. По време на брифинг на 2 март той обеща, че „никакви глупави правила за водене на бойни действия“ не могат да повлияят на операцията срещу режима в Иран, докато в книга от 2024 г. той пише за „академични правила за ангажиране, които твърде дълго връзват ръцете на нашите бойци“. По-късно, на 13 март, той заяви: „Ще продължим да натискаме, да напредваме, без пощада, без милост за враговете ни.“ Тази реплика за „без пощада“ (no quarter) породи въпроси от страна на сенатори и правни експерти за това дали Хегсет фактически не призовава към военни престъпления.

Такива опасения се появиха и в отговор на серия от онлайн публикации на президента Доналд Тръмп в началото на април, с които той заплаши да атакува ирански мостове, електрически централи и други цивилни обекти.

„Цяла една цивилизация ще загине тази вечер, без изобщо да бъде възстановена. Не искам това да се случва, но вероятно ще стане“, написа Тръмп на 7 април, преди да отстъпи от своята позиция по-късно същия ден.

Въпреки обявеното примирие в началото на април, двете страни продължават да разменят спорадичен обстрел. През последните дни САЩ нанесоха удари по ирански ракетни площадки и катери, а днес Тръмп заяви, че Иран е свалил американски вертолет AH-64 Apache край бреговете на Оман. Екипажът на хеликоптера беше спасен, отчасти благодарение на безпилотен съд.

„Съединените щати, по необходимост, трябва да отговорят на тази атака“, добави Тръмп.

Американски изтребител порази танкера M/T Marivex, игнорирал инструкциите на военните.

🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.

В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.

„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.

Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.

Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари

Израел очаква поне няколко дни бойни действия срещу Иран, но е готов и за пълномащабна война.

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че се намират в готовност за поне още няколко дни на въздушни операции срещу Иран, както и за потенциален сценарий за пълномащабно подновяване на войната.

Командването на IDF очаква битките да продължат няколко дни, но подчерта, че неговите сили са готови дори и за нов продължителен конфликт. До момента, от снощи насам, Иран е изстрелял най-малко 20 балистични ракети срещу територията на Израел. Според IDF те са били прехванати или са се разбили в безлюдни площи.

Освен това днес сутринта групировката на йеменските хути „Ансар Аллах“ изстреля две балистични ракети, една от които е била прехваната, докато втората не е успяла да достигне територията на Израел.

Израел отговори, нанасяйки две масирани вълни от въздушни удари срещу цели на територията на Иран. През нощта десетки изтребители атакуваха общи 9 системи за противовъздушна отбрана, разположени в Западен и Централен Иран, след което тази сутрин нанесиха удари срещу по три фабрики в рамките на нефтохимически комплекс в Югозападен Иран, включително завод на компанията „Karoon Petrochemical“ в град Махшахр, който е понесъл тежки щети, съобщи Al Jazeera, позовавайки се на репортаж на полуофициалната Fars News Agency.

Според базата данни на Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), атакуваният заводът има годишен производствен капацитет от 40 000 тона метилен дифенил диизоцианат (MDI) и друго съоръжение за толуен диизоцианат (TDI), чийто капацитет също възлиза на 40 000 тона годишно.

IDF увери, че ударите са били нанасени само и единствено от Израел, но в условията на „пълна координация“ с Централното командване на САЩ (CENTCOM), което е участвало в прехващането на балистичните и крилати ракети, изстреляни от Ислямската република срещу Израел. Междувременно, според официално съобщение от IDF, началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир е разговарял на три пъти с ръководителя на CENTCOM адмирал Брад Купър.

Международното летище на Кувейт понесе тежки щети от ирански удар.

Напрежението в Персийския залив отново ескалира, а дипломатическите усилия се намират в застой, след като Иран изстреля нова вълна от балистични ракети и дронове срещу Бахрейн и Кувейт, в отговор на което Централното командване на САЩ обяви, че е нанесло удари в „самоотбрана“ срещу иранския остров Кешм.

Според държавната новинарска агенция на Кувейт (KUNA), рано сутринта международното летище в страната е попаднало под обстрел от камикадзе дронове и балистични ракети, което е предизвикало тежки материални щети, принуждавайки властите да преустановят дейността му.

Министерството на външните работи на Кувейт потвърди, че иранските атаки срещу територията на страната са довели до 1 загинал и няколко ранени, като същевременно са нанесли щети на неназовани дипломатически мисии. Ведомството осъди нападенията, „които за пореден път се прицелиха във жизненоважна и гражданска инфраструктура, включително международното летище на Кувейт, убивайки един човек и ранявайки други, в допълнение към щетите по важни обекти, включително дипломатически представителства“.

Във вторник Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви „успешното неутрализиране“ на няколко залпа от балистични ракети и дронове, изстреляни от Иран срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив.

„Иран изстреля няколко балистични ракети към съседите си в региона; нито една обаче не успя да порази набелязаната цел“, се посочва в изявление на CENTCOM. От там уточниха, че изстреляните срещу Кувейт и Бахрейн въздушни цели са паднали, преди да достигнат крайната цел, или са били прехванати успешно от средствата за противоракетна отбрана.

Това изявление беше направено преди Иран да нанесе удар срещу летището на Кувейт в ранните сутрешни часове на деня.

Американските военни допълниха, че са свалили три камикадзе дрона, с които Иран е извършил обстрел по „цивилни моряци, преминаващи законно през регионални води“, гласи още изявлението на CENTCOM.

📸 Снимка: Международното летище на Кувейт понесе тежки материални щети, след като беше поразено от камикадзе дрон, изстрелян от Иран рано сутринта днес.

Ирански ракети летят срещу Кувейт.

🇮🇷🚀🇰🇼 Генералният щаб на Въоръжените сили на Кувейт съобщи в официално изявление преди минути, че системите за противовъздушна отбрана на страната отразяват „враждебни ракетни атаки и нападения с дронове“.

В изявлението се посочва, че експлозиите, които се чуват в страната, са резултат от прехващане на въздушни цели от ПВО системите. Властите призоваха гражданите да спазват инструкциите за безопасност и сигурност.

Местни жители докладваха за активирането на сирените за въздушна тревога в продължение на 10 минути без прекъсване, след което са били чути най-малко 4-5 силни експлозии.

В социалните мрежи бяха разпространени кадри от района на град Шираз в Западен Иран, които показват пуск на поне три балистични ракети. По непотвърдени сведения са регистрирани попадения в близост до авиобаза „Али Ал-Салем“.

Местен източник твърди, че част от експлозиите са чути в южната част на Кувейт, което предполага, че целите може да включват „Кемп Арифджан“, съоръжение на Централното командване на САЩ. До момента няма данни за пострадали и материални щети, нито официално потвърждение за удара.

Глобалната икономика на наблюдението: Как данните за местоположение се превърнаха в оръжие срещу армията на САЩ?

🇺🇸 Американските сили, разположени в зони на активни военни действия, са били обект на атаки чрез използване на данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, става ясно от военни доклади. Това е ярък пример за начина, по който глобалната икономика на наблюдението оформя съвременното бойно поле.

В писмо, споделено с Ройтерс от американския сенатор Рон Уайдън, Централното командване (CENTCOM) заявява, че е „получило множество доклади за заплахи, свързани с експлоатация от страна на противника на търговски данни за местоположение с цел насочване на атаки или наблюдение на американски служители на театъра на военните действия“. Съобщението, изпратено на 14 април, не съдържа други детайли, но зоната на отговорност на CENTCOM включва Персийския залив, където американските сили са в състояние на конфликт с иранската армия за контрола върху Ормузкия проток.

Разкритието е първото официално потвърждение, че американски военни са били обект на такова насочване в активна военна зона, посочват Уайдън и двупартийна група законодатели в писмо, изпратено до Пентагона в четвъртък.

„Търговските данни за местоположение могат да се използват за откриване на местата, където се събират американските войски, както и на техния модел на живот. Това може да бъде експлоатирано от противниците за насочване на атаки като ракети, дронове и крайпътни бомби, както и за цели на контраразузнаването“, предупреждава писмото. В изявление Уайдън отбелязва, че е крайно време „да започнем да третираме индустрията за дигитална реклама (adtech) като заплаха за националната сигурност“.

В имейл Пентагонът заяви, че ще отговори директно на законодателите, но не навлезе в подробности. От своя страна конгресмените посочиха в своето писмо, че опитите им да получат повече данни от военни служители относно докладваните атаки са останали неуспешни.

‎

Търговията с данни за местоположение подхранва опасенията за поверителността

Данните за местоположение се използват широко в дигиталната реклама, която е основен източник на приходи за много технологични компании. Тези данни обикновено се събират от смартфони и други видове устройства чрез приложения или доставчици на услуги, след което се продават на брокери на данни. Те от своя страна ги окрупняват и препродават, понякога чрез сложни мрежи от посредници.

Въпреки че заплахата за неприкосновеността на личния живот, която произтича от продажбата на детайли за ежедневното движение на хората на свободния пазар, отдавна е предмет на обществено обсъждане, нейният потенциал като риск за националната сигурност наскоро също привлече сериозно внимание.

Още през 2016 г. американски военен доставчик е успял да използва данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, за да проследи Силите за специални операции от базите им в САЩ до чувствителен преден пост в Сирия, според информация, разкрита първо от Wall Street Journal.

По-наскоро журналисти от Wired и две германски медии използваха милиарди координати, събрани от брокер на данни, за да разкрият с прецизна точност движението на хора, разположени в или около 11 военни и разузнавателни обекта на САЩ в Германия.

Две организации, които представляват дигиталните рекламодатели – Бюрото за интерактивна реклама (IAB) и Асоциацията на националните рекламодатели (ANA) – не отговориха на запитване от Ройтерс за коментар.

В писмото на американските законодатели до Пентагона се посочва, че имайки предвид това, което военните служители знаят за търговията с данни за местоположение, е трябвало да действат по-бързо, за да защитят личния състав. Като примери се посочват деактивирането на уникалния рекламен идентификатор (Advertising ID) на служебните военни устройства, автоматичното изключване на споделянето на локация на смартфоните на терен и насочването на служителите от уеб браузъра Google Chrome към алтернативи, по-ориентирани към поверителността.

Един от съавторите на писмото е конгресменът Пат Хариган (републиканец от Северна Каролина), бивш офицер от Специалните сили на Сухопътните войски на САЩ. Хариган заяви, че браузъри като Chrome „са създадени из основи, за да събират и споделят потребителски данни“ и че всеки ден, в който те остават на предоставените от правителството устройства, „е още един ден, в който връчваме на нашите противници оръжие срещу собствените ни войски“.

В изявление Google заяви, че Chrome притежава „водеща в индустрията сигурност“. Компанията добави, че „отдавна се застъпва за по-строги правила и защитни мерки срещу брокерите на данни“.

Генерал Петреъс: САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Генерал Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и ръководител на Централното командване, заяви пред Bloomberg, че САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран, ако Техеран продължи да настоява за контрол и такси върху корабоплаването в Ормузкия пролив. В интервюто, излъчено на 23 май, той определи безусловното отваряне на пролива като „най-значимия приоритет в момента" и допусна, че иранската делегация засега не приема такова споразумение.

Изявлението идва около 7 седмици след края на 5-седмичната война между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. с американо-израелски удари по ирански военни и правителствени обекти. Военните действия приключиха с примирие, договорено на 7-8 април. Според The Washington Post към 24 май страните преговарят за рамка, която да удължи примирието с 60 дни и да позволи разминиране и пълно отваряне на пролива.

Петреъс открои три проблема извън корабоплаването, които остават нерешени. Първият е иранският запас от уран, обогатен до 60% – „почти хиляда паунда" (около 454 кг), описан като „само едно ниво под оръжейния клас". По доклад на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) от 27 февруари Иран е натрупал около 441 кг такъв материал преди ударите от 12-дневната война през юни 2025 г. След ударите агенцията няма достъп до иранските обекти за обогатяване и не може да потвърди текущото състояние на запаса. Вторият проблем е иранската подкрепа за регионалните проксита – Хамас, Хизбула, шиитските милиции в Ирак и хутите в Йемен. Третият са ракетните програми. „Опасявам се, че само малка част от тези проблеми ще се решат", каза Петреъс.

Иранската позиция, че Техеран има право да налага такси върху преминаването, по думите му е „напълно неприемлива" – и може да се наложи „да се върнем към война, за да покажем, че сме прекалено сериозни". Допусна и компромисна формула – „скромна такса, която да отива частично за Иран, Оман или за навигационни средства" – но я нарече текущ императив, който иранската страна засега отхвърля.

Петреъс описа как изглежда Заливът след войната. ОАЕ, най-потърпевши от иранските удари с дронове и ракети, реагират най-остро – „именно защото подкрепят САЩ и са страна по Авраамовите споразумения" с Израел. Катар е загубил около 17% от мощностите си за втечнен природен газ за период от 3-5 години. По данни на QatarEnergy от 19 март 2026 г. иранската атака срещу газовите инсталации в Рас Лафан е извадила от строя 2 от 14 LNG линии и една от двете установки за газ в течно гориво – годишна загуба от около 12,8 млн тона и близо 20 млрд долара пропуснати приходи. Саудитска Арабия се позиционира като посредник.

Петреъс е разговарял лично с престолонаследника Мохамед бин Салман предишната седмица. Кралството действа и през Пакистан: около 8000 пакистански войници, ескадрила изтребители (предимно JF-17), два ескадрили дронове и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9 са разположени на саудитска територия от април, съгласно отбранителния пакт от септември 2025 г., който позволява до 80 000 души при нужда. Силите се финансират от Рияд и са насочени основно срещу заплахата от дронове.

Общата кауза на държавите от Залива – „алфата и омегата за абсолютно всички тях", по израза на Петреъс – е напълно отворен Ормузки пролив без такси и контрол от страна на Иран. По-дълбокото следствие от войната обаче са огромни инвестиции в укрепване, устойчивост и алтернативни маршрути за износ на петрол и газ по море. Тези средства се пренасочват към вътрешни проекти, а не към инвестиции в САЩ, както е досегашната практика на държавните им фондове. Предстои период от няколко години, в който приоритетът ще бъде намаляване на уязвимостта спрямо нови атаки – с произтичащи промени за военното комплектуване, обучението, поръчките и оперативните доктрини.

Може би най-показателното признание в интервюто беше как Централното командване воюва на практика. Военновъздушната база Ал Удейд в Катар – основната предна щаб-квартира на CENTCOM, с щаб за 100 млн долара, наполовина над земята – е била твърде уязвима. Настоящият командир, адмирал Бредли Купър, не е напуснал главната квартира на база Макдил във Флорида, за да ръководи операциите оттам. Съвместният оперативен център, който командва въздушната война за региона и в този случай е включвал и израелските ВВС, също не е работил от Ал Удейд, а от военновъздушна база в Южна Каролина.

„Половината от тази структура е над земята и мога да ви уверя, че настоящият командир не направи това, което неговите предшественици винаги правеха – да бъде там", обясни Петреъс. На 3 март балистична ракета на Иран проби противоракетната отбрана на Катар и удари радарната система AN/FPS-132 на стойност 1,1 млрд долара в района на Ал Удейд – събитие, което потвърждава оценката на Петреъс за уязвимостта на американското разполагане в Залива.

В средната част на разговора Петреъс се върна на тема, по която пише от години, че САЩ не са научили урока от Украйна. По думите му само украинската страна използва около 10 000 дрона на ден, а 90% от руските жертви се причиняват от дронове. Танкове и бронирани машини вече не могат да маневрират и оцеляват в „зоната на смъртта" – около 35 км от двете страни на фронтовата линия. Украйна е увеличила производството си от 3,5 млн дрона през 2025 г. до планирани над 7 млн през 2026 г.; капацитетът би могъл да достигне 20 000 на ден, ако се намерят оператори. В следващите година-две предстоят изцяло автономни бойни системи, а отбраната срещу рояци дронове – включително мощни микровълнови оръжия с обсег 2–3 км – е нерешен проблем дори за Съединените щати.

„Арсеналът на демокрацията е в Украйна, не тук", обобщи Петреъс. Според него президентът Доналд Тръмп вече е поставил пред големите отбранителни компании задачата за утрояване или четирикратно увеличение на производството; това изисква нов модел на командване, обучение, поръчки и експлоатация – с промени в софтуера всяка седмица или две, и хардуерни – на всеки няколко седмици.

По темата за Украйна Петреъс е по-оптимистичен, отколкото през последните месеци. Според него заемният пакет на ЕС от 90 млрд евро, формално одобрен от Съвета на ЕС на 23 април 2026 г. след оттегляне на ветото от Унгария, с 60 млрд за отбрана и 30 млрд за бюджетна подкрепа, ще осигури Украйна за година и половина. През 2026 г. Брюксел планира постепенен превод на около 45 млрд. Руските жертви, по оценката на Петреъс, наближават 1,4 млн убити и ранени – „повече, отколкото нашите загуби през Втората световна война".

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви общите руски загуби за 1,357 млн души; независими западни оценки, цитирани от New York Times през май 2026 г., поставят числото в диапазона 1,1–1,2 млн – без независимо потвърждение на точната цифра. През април и май, за втори път през тази година, украинските сили си връщат повече територия, отколкото руснаците отнемат – според Института за изучаване на войната (ISW) и аналитичната група DeepState нетната руска загуба за април е около 116 км.км. При продължаване на украинското производство на дронове и на ударите дълбоко в Русия, Петреъс очаква в един момент догодина Путин да се изправи пред пълната сметка – жертви, изтощен Национален фонд за благосъстояние (към януари 2026 г. около 4,1 трилиона рубли неизразходвани активи, под половината от предвоенния връх), и евентуални подновени санкции върху петрола. „Просто не мисля, че Русия може да продължава така".

В края на интервюто Петреъс направи рядка за бивш директор на ЦРУ критика към собствената си страна – за дисбаланса между твърдата и меката сила. „Твърдата сила е водеща, докато меката е силно намалена", заяви той, посочвайки разпускането на Агенцията за международно развитие (USAID) в началото на втория мандат на Тръмп. Конгресът е върнал голяма част от финансирането – на 3 февруари с двупартийно мнозинство беше одобрен пакет от 50 млрд долара за чужда помощ, 16% по-малко спрямо 2025 г. – но институционалната рамка остава разглобена. Поуката от Ирак и Афганистан, която Петреъс цитира, е, че военните успехи се затвърждават само със системна хуманитарна помощ и възстановяване на основни услуги. Без меката сила „не можете да превърнете военните успехи в трайни". Това според него е основание за тревога след ареста на Николас Мадуро на 3 януари 2026 г. в Каракас и сериозното използване на твърда сила срещу Иран.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.