Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Катар, домакин на американското командване, обяви съюза за недостатъчен

🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.

„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“

Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.

На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.

Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.

Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.

Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.

На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.

Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.

В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.

Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.

Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.

На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.

През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.

Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.

Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.

На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.

Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.

Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.

Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.

Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.

Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.

Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.

Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.

Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.

От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.

Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.

Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.

Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.

Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.

Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.

Ударът по Йордания изпразни боекомплекта на цяла батарея „Пейтриът“

🇯🇴🛡️🇺🇸 Батареите за противоракетна отбрана MIM-104 Patriot в Йордания са изразходили 96-128 броя прехващачи PAC-3 MSE, за да отбият залп от около 32 ирански балистични ракети. Долната граница на тази оценка съвпада с пълния боекомплект на една такава батарея. Това се посочва от публикации в медиите, които на този етап не са официално потвърдени от Централното командване (CENTCOM) и Министерство на отбраната на Хашемитското кралство.

Ударът беше нанесен броени часове след американски удари, нанесени срещу ирански цели, разположени на остров Ларак в Ормузкия проток. CENTCOM определи операцията като ограничено и прецизно действие срещу елементи от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), които се готвили за употреба на ракети и морски мини. Гвардията представиха ответния удар като законна самоотбрана и оповестиха, че са атакували техническа и ремонтна инфраструктура и стоянки за изтребители на авиобаза „Крал Хюсеин“ край Мафрак и „Муафак Салти“ край Азрак, където са разположени американски военни. Твърдението за тежки поражения е непотвърдено. Йорданските въоръжени сили съобщиха, че са прехванали осем ракети, навлезли във въздушното пространство на кралството.

Въздушното пространство на Йордания е арена на активни сражения от февруари и вече се движи по свой собствен ритъм. Иранските залпове започнаха на 28 февруари, когато ПВО свали 49 дрона и ракети. През първата седмица на март към кралството бяха насочени 119 ракети и дронове, а на 14 март – още 85. Това лято атаките продължиха на серии от по няколко удара в рамките на дни, като нападението на 17 юли беше общо 4 за 5 денонощия. Юлският удар по „Муафак Салти“ уби двама американски военнослужещи. Залпът от 32 балистични ракети на 31 август се нарежда като един от най-мащабните в тази поредица и последва изтичането без резултат на срока за преговори между Вашингтон и Техеран.

Мащабът на изразходвания боекомплект личи най-добре от устройството на самата батарея. Една пускова установка M903 побира 12 прехващача PAC-3 MSE. От по-стария вариант PAC-3 CRI, който разполага тесен корпус, в същата установка могат да се заредят 16 ракети. Американската батарея притежава 8 установки за пуск, т.е. с 96 ракети PAC-3 MSE, готови за незабавно изстрелване, без да е нужно презареждане. Това означава, че изразходваното за една нощ над Йордания се равнява на целия готов боекомплект на такава батарея и вероятно го надхвърля.

Съотношението между изстреляни прехващачи и поразени цели също надхвърля обичайните норми. 3 до 4 ракети по една приближаваща се цел са плътност, характерна за отбрана срещу насищащ залп, при която операторите изстрелват по няколко прехващача почти едновременно, вместо да чакат резултата от първия пуск. Че такъв разход невинаги е прекомерен, показа серията през юли: ирански ракети преодоляха защита над „Муафак Салти“ и поразиха хангари в базата, а BBC Verify потвърди унищожаването на радарен елемент AN/TPY-2 от състава на системата THAAD.

Празната пускова установка не се зарежда сама. Транспортно-зареждащата машина отстранява изстреляните контейнери и поставя пълни на тяхно място с помощта на кран, монтиран върху тежкотоварно шаси M985. За тази операция се използват предварително разположените в региона запаси, а не ракети, пристигащи непосредствено от американските заводи. Именно тук се намира тясното място: установките могат да бъдат презаредени само с наличното на театъра, а темпът на попълване зависи от транспорта през океана, а не непосредствено от годишния производствен план.

Разменното съотношение при подобна отбрана е добре известно и е неблагоприятно. Един прехващач PAC-3 MSE струва около 4,2 млн. долара, а прехващач за THAAD – над 12 млн. долара. Според цитираната медийна оценка сметката за нощта срещу 31 август възлиза на между 380 и 640 млн. долара. Lockheed Martin представи по-евтиния вариант PAC-3 ACE, за който се очаква да струва по-малко от половината от цената на MSE, но серийните му доставки още не са започнали. Дотогава всеки залп трябва да бъде посрещан с най-скъпите налични боеприпаси.

Междувременно националният запас е сериозно изтънял. Анализаторите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Марк Кансиан и Крис Парк оценяват, че между февруари и юли американските сили са изразходвали около 65% от предвоенния си запас от прехващачи за „Пейтриът“ и че наличните ракети вече са под хиляда. Запасът от прехващачи за THAAD е намалял с 38%. Уес Ръмбо от същия институт предупреди още в края на 2025 г., че наличностите и производствените темпове са недостатъчни и че ведомството трябва или да плати за необходимите прехващачи, или да се откаже от част от регионалните си ангажименти.

Средствата вече са отпуснати, но с тях не може да бъде купено време. Договорът с Lockheed Martin достига 58,6 млрд. долара до финансовата 2032 г. През 2025 г. заводът е доставил 620 прехващача PAC-3 MSE, или приблизително по 1,7 на денонощие. При такъв темп количеството, изстреляно над Йордания само за една нощ, се произвежда за около два месеца. „Отнема няколко години, за да се произведе ракета“, обяснява Кансиан. „Ако вложите средства в системата днес, няма да получите ракета през следващите три или четири години. Понякога дори пет.“ Според изчисленията на CSIS възстановяването на предвоенните нива при „Пейтриът“ и THAAD ще отнеме поне три години.

От тази сметка обаче не следва, че три повторения на нощта срещу 31 август ще оставят американските сили без прехващачи. Три такива нощи биха стрували между 288 и 384 ракети, докато базата за сравнение е оценката за малко под хиляда останали прехващача към края на юли. За да изпразни националния запас чрез залпове срещу Йордания, Техеран би трябвало да повтори удара между седем и 10 пъти – в зависимост от това коя оценка за остатъчния запас и коя за разхода бъде използвана. Ограничението, което вероятно ще се прояви първо, е много по-близко и значително по-тясно: готовият боекомплект на разположените на място установки и количеството, с което те могат да бъдат презаредени между два последователни залпа.

Отговорът на това ограничение вече е видим и има оперативен, а не географски характер. Американските командири разпределят прехващачите според прогнозната точка на падане и приоритета на защитавания обект. Заплахи, които не застрашават пряко личен състав, ключови съоръжения или съюзнически активи, понякога остават без противодействие. Двама високопоставени американски служители описаха този подход пред NBC News. Следователно отбраната не изчезва изведнъж – тя постепенно се свива до все по-кратък списък от обекти, които си струва и все още е възможно да бъдат защитени, като се приема рискът всичко останало да бъде поразено.

Срещу тази сметка обаче стои една съществена уговорка. Йордания разполага със собствени комплекси „Пейтриът“ и сама съобщи за осемте ракети, прехванати над нейна територия. Следователно приписването на целия разход на американската армия е допускане, а не установен факт. Нито един американски служител не е потвърдил числата 96 и 128. Същевременно Гвардейците имат дълга история на завишени твърдения за нанесени поражения, а CENTCOM вече отхвърли по-ранна иранска претенция за унищожени изтребители F-35 в Йордания.

Оттук нататък устойчивостта на американското присъствие в Йордания зависи не само от политическото решение, но и от логистиката на един конкретен вид боеприпас. Срокът за постигане на споразумение между Вашингтон и Техеран изтече на 17 август без резултат, морската блокада продължава, а иранските удари по базите в Йордания не са прекъсвали от февруари. Ако Техеран запази сегашния темп, е много вероятно следващият залп да бъде посрещнат с по-ниска плътност на отбраната. Потвърждение на тази оценка би бил по-голям брой ракети, преодолели защитата, и по-сериозни поражения по самите бази при съпоставим по мащаб удар. Тя би била отслабена от ново прехващане със същата плътност, без признаци за организирането на спешен въздушен мост за доставка на прехващачи към региона.

Falcon Strike: CENTCOM учреди първата многонационална ударна дронова структура

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) създава постоянна многонационална ударна структура, изградена около евтини безпилотни апарати за еднократна употреба, и кани в нея арабските си партньори от Залива. Оперативната група Falcon Strike, обявена на 13 август, ще действа във въздуха, по морската повърхност и под нея, а щабът ѝ ще бъде разположен в базата „Макдил“ край Тампа, Флорида.

Групата ще бъде ръководена от подчиненото на CENTCOM Командване за специални операции (SOCCENT), като в щаба ѝ ще влязат и представители на регионалните армии. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обясни решението с това, което определи като огромен иновационен потенциал сред съюзниците и партньорите в региона. „Американските военни имат много силни партньорства и приятели в региона. Заедно сме по-силни, когато въвеждаме и разгръщаме нови способности съвместно“, заяви той. Нито една държава засега не е назована; Вашингтон провежда консултации и разпраща официални покани.

Falcon Strike не започва от нулата. Тя израства от оперативната група Scorpion Strike, обявена на 3 декември 2025 г. като първото подразделение на САЩ в Близкия изток, въоръжено с ударни дронове за еднократна употреба. Основното ѝ оръжие е LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System) – дрон, разработен чрез обратно инженерство на иранския „Шахед-136“. Компанията SpektreWorks предлага сродното си изделие FLM-136 с шест часа продължителност на полета и крейсерска скорост от 55 възела, а отраслови оценки поставят цената на една машина между 30 и 35 хиляди долара. LUCAS може да се изстрелва от катапулт, с ракетен ускорител, от подвижна наземна установка или превозно средство – комбинация, която позволява създаването на пускова площадка практически навсякъде, където има подходящ път или палуба.

Логиката беше заявена още при създаването на Scorpion Strike. Групата е част от инициатива на CENTCOM за формирования, които въвеждат бързо нови способности, а Купър обясни, че задачата ѝ е да превърне иновацията в средство за възпиране. Зад нея стои директивата на министъра на отбраната Пийт Хегсет от юли 2025 г. за господство в областта на дроновете, според която малките дронове трябва да се третират като разходен боеприпас, а не като скъпо въоръжение, пазено за изключителни случаи. Разликата в цената стои в основата на концепцията: апарат за около 30 000 долара може да бъде изразходван срещу цел, за която дотогава би бил необходим многократно по-скъп боеприпас.

8-те месеца между създаването на Scorpion Strike и обявяването на Falcon Strike са изпълнени с поредица от технологични и бойни дебюти. На 16 декември 2025 г. екипаж на Пети флот изстреля LUCAS от борда на „Санта Барбара“, боен кораб за крайбрежни води, в Персийския залив; дотогава такъв дрон не беше пускан от американски кораб в открито море. На 28 февруари 2026 г., в първите часове на операция „Epic Fury“, същите дронове бяха използвани в реални бойни действия за първи път.

На 12 юли 2026 г. три безпилотни катера Corsair на компанията Saronic поразиха свръхмалка подводница от класа „Гадир“ и ремонтния комплекс до нея във военноморска база Бандар Абас, непосредствено до входа на Ормузкия проток. Това стана, докато командването нанасяше десетки едновременни удари по иранската противовъздушна и брегова отбрана. На следващия ден CENTCOM съобщи за операцията, определи я като първата бойна употреба на морски ударни безпилотни апарати от силите на САЩ и заяви, че е ограничила способността на Иран да напада търговското корабоплаване.

Corsair е дълъг около 7 метра, носи товар до 450 кг, развива скорост от 35 възела и има обсег над 1000 морски мили; до май тази година Saronic е произвела поне 300 такива катера. Концепцията стъпва пряко върху украинския опит в Черно море, където малки надводни катери с взривен заряд извадиха от строя значителна част от руския флот и наложиха преместването на основната му база. Пренасянето на този модел в Залива обръща и досегашната посока на технологичното разпространение: същият клас оръжие, с който Иран и неговите съюзници атакуваха търговски съдове и военни кораби, вече се използва и срещу ирански бази.

Третият оперативен домейн в съобщението – подводният – засега няма този боен прецедент. По официални данни подводен ударен дрон камикадзе досега не е използван в бой, а конкретна платформа за тази задача не е представяна публично нито от CENTCOM, нито от Пентагона. Командването описва Falcon Strike като структура, която ще се разширява с присъединяването на партньори – тоест обявява направление и оперативна способност, преди конкретното средство за нея да е показано публично.

Морската война срещу Иран се намира в най-острата си фаза от пролетта насам: американската блокада, временно отменена с Исламабадския меморандум от 17 юни, е възстановена, а Ормузкият проток остава затворен за търговско корабоплаване. Според данни на командването към 12 август 59 търговски кораба са били пренасочени, на два са се качвали абордажни групи, а три са били обездвижени. Последният от тях е товарен кораб под панамски флаг, спрян с две ракети „Хелфайър“, поразили машинното му отделение, след като се е опитал да пресече Оманския залив. В началото на седмицата президентът Доналд Тръмп добави и ново условие към преговорите – Иран да плати обезщетение за свои минали действия. От своя страна Иран настоява за прекратяване на блокадата, изтегляне на американските сили от съседството си и окончателен край на войната.

Поканата към регионалните партньори има цена, която Вашингтон не назовава пряко. Държавите, от които се иска да изпратят офицери в настъпателно съединение, вече са изложени на ирански удари. На 1 март 2026 г. ирански ударен дрон порази американски тактически команден пункт в промишленото пристанище Шуайба в Кувейт и уби шестима резервисти от Сухопътните войски – първите американски военнослужещи, загинали в тази война. Ранените бяха над 30, а сирените не се задействаха преди попадението. В началото на юни ирански дронове нанесоха тежки щети и на международното летище в Кувейт.

Самият факт, че подобна структура се създава едва сега, показва къде досега е минавала границата на регионалното сътрудничество: съвместната работа със страните от Залива по програмите за дронове беше основно в областта на наблюдението и противодействието. Falcon Strike предлага тази граница да бъде премината и партньорите да бъдат включени директно в ударна структура.

Възможно е моментът да е избран и с оглед на преговорите: Купър обяви групата, докато Тръмп заяви нови условия към разговорите за отваряна на протока, а поканата към държавите от Залива да се включат в ударно съединение сама по себе си изпраща сигнал към Техеран. Но постоянната структура изисква перо от бюджета, щат, кариерни пътеки и договори за доставки – решения с хоризонт, който надхвърля текущата криза. Само за 8 месеца евтиният ударен дрон премина от изпитателна серия към редовно средство на CENTCOM, а Falcon Strike вече му осигурява собствен щаб, организационна рамка и покана за участие към чужди армии. Затова обявеното в четвъртък по-скоро очертава как американското командване планира да действа в региона и след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.

Американски хеликоптер обездвижи контейнеровоз при блокадата на иранските пристанища

🇺🇸🚁🚢 Щурмови хеликоптер на ВМС на САЩ порази кормилото на товарния кораб „Вела Нова“ във водите на Оманския залив рано сутринта във вторник, след като екипажът пренебрегна поредица от предупреждения и продължи по курс, което Вашингтон тълкува като нарушение на блокадата около иранските пристанища. Корабът плава под панамски флаг и се движи на запад на 71 морски мили от бреговете на Пакистан. За стрелбата съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на американски официален източник. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди публично операцията в по-късна публикация.

Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) съобщи на 11 август, че е получила сведения за „инцидент с контейнеровоз и военни сили“ в района. Първоначално службата определи плавателния съд като танкер, но по-късно коригира класификацията. Компанията за оценка на риска Vanguard уточни, че той е бил поразен с ракета. След попадението е избухнал пожар, който по-късно е бил потушен. Данните на Pole Star Global показват „Вела Нова“ в посочения от UKMTO район със статут „не се управлява“. Екипажът е бил евакуиран от кораба, а всичките 17 души на борда са невредими.

Изборът на мястото на попадението изглежда не е случаен. При предишни подобни операции CENTCOM е описвало почти една и съща процедура: американски летателен апарат използва високоточен боеприпас срещу машинното или рулевото отделение, след като екипажът не изпълни дадените му указания. Целта е плавателният съд да бъде лишен от ход и управление, но да остане на вода – обездвижване, а не потапяне. При случаите от 8 юни и 24 юли не бяха съобщени пострадали. Ударите срещу самото корабоплаване в протока имат различна равносметка: Международната морска организация отчита 17 загинали членове на екипажи от края на февруари насам.

„Вела Нова“ е приблизително 30-годишен контейнеровоз. Регистрираният му собственик е Golden Valley Marine Investment в Либерия, а операторът – Doris Shipping & Trading в Турция. Нито една от двете компании не фигурира в санкционен списък. Корабът е стоял на кей в Мумбай редом с плавателни съдове, свързвани с иранското корабоплаване, отбелязва Чарли Браун от United Against Nuclear Iran – организация, която следи иранския петролен износ и се застъпва за политика на максимален натиск върху Техеран. Двата плавателни съда, спрени със сила след възстановяване на режима през юли, бяха танкери. „Вела Нова“ превозва контейнери.

Блокадата започна в 10:00 ч. източноамериканско време на 13 април – дни след като преговорите между американска и иранска делегация в Исламабад приключиха без резултат. Командването, ръководено от адмирал Брад Купър, обяви, че мярката обхваща „цялото иранско крайбрежие“ и че всеки кораб, който влиза или излиза от блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане.

Още на 16 април председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн и министърът на отбраната Пийт Хегсет уточниха публично обхвата: спира се движението към и от иранските пристанища, а не транзита през Ормузкия проток. Затварянето на протока и блокадата около пристанищата действат паралелно и до момента: Иран налага фактическа блокада на протока от 28 февруари, докато САЩ отделно възпрепятстват движението към иранските терминали.

Техеран определи мярката като пиратство и акт на война. Министерството на външните работи я нарече нарушение на примирието, договорено само дни по-рано, а военното ръководство на страната заяви, че блокирането на пристанищата не се различава от пиратство. Вашингтон отговаря, че режимът се прилага безпристрастно спрямо корабите на всички държави, които влизат или излизат от иранските терминали в Персийския и Оманския залив, и че свободата на корабоплаване през протока към неирански пристанища не се засяга.

През първите денонощия никой не опита да пробие блокадата. Първото пряко действие дойде на 19 април срещу иранския товарен кораб „Туска“, дълъг близо 270 метра и насочен към Бандар Абас. Разрушителят USS Spruance го предупреждаваше в продължение на шест часа, след което изстреля няколко снаряда от 127-милиметровото си оръдие по машинното отделение, а военнослужещи от 31-ва експедиционна част на морската пехота превзеха кораба. Иран отвърна с ударни дронове срещу американски бойни съдове, без да бъдат съобщени щети. Два дни по-късно американски военни се качиха на танкера „Тифани“, който няма държавна принадлежност и беше натоварил петрол от остров Харг преди началото на режима.

Темпът на операциите се ускори в края на май и началото на юни. На 29 май американски самолет извади от строя товарния кораб „Лиан Стар“ под гамбийски флаг с ракета AGM-114 Hellfire, насочена към машинното отделение, след повече от 20 предупреждения. На 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от самолетоносача USS Abraham Lincoln порази празния танкер „Маривекс“ под флага на Палау. На 9 юни последва „Сетебело“, също под флага на Палау, а на 10 юни две ракети Hellfire спряха „Джалвир“ под флага на Гвинея-Бисау. Към 11 юни CENTCOM отчиташе девет извадени от строя кораба, 135 отклонени и 42 пропуснати с хуманитарни товари. Тази статистика обаче описва само корабите, които американските сили са успели да спрат: към 20 април Lloyd's List броеше поне 26 ирански съда, преминали линията както към Иран, така и в обратна посока, като 11 от тях са били натоварени с петрол.

Режимът беше отменен на 18 юни, след като Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха меморандума за прекратяване на войната. Възстановяването му последва по-малко от месец по-късно: Тръмп го обяви на 13 юли, а от 20:00 ч. по Гринуич на 14 юли американските сили отново започнаха да спират движението към иранските пристанища. На следващия ден празният танкер „Белма“ под флага на Кюрасао беше ударен с ракети Hellfire по комина, докато се насочваше към Харг. На 17 юли корабът беше поразен повторно, този път докато вече се намираше на кей в самия терминал.

На 24 юли последва случаят, който прилича най-много на вчерашния: вертолет порази кормилото на танкер „Лавине“ под мозамбикски флаг в същата акватория, след като екипажът му, според данни на CENTCOM, се опитал да пресече линията най-малко четири пъти. Ден по-късно морски пехотинци се качиха на танкера „Чарминар“ под флага на Коморските острови в Арабско море, провериха го и го пуснаха да продължи.

От този момент насетне броят на отклонените кораби нараства бавно, но сигурно. Към 25 юли CENTCOM отчиташе 12 отклонени, два спрени със сила и два проверени кораба. Към 3 август отклонените бяха 44, към 5 август – 48, а към 6 август – 49, при непроменени два спрени със сила и два проверени. Съотношението между отклонените и извадените от строя съдове е част от самия механизъм на режима: на всеки кораб, спрян с огън, се падат близо 25, които са сменили курса след радиопредупреждение.

Ефектът върху иранския износ има ясно установена основа, но оценките за пълния му мащаб варират. Към 1 май Пентагонът изброи 31 танкера с общо 53 милиона барела ирански петрол, които не можеха да напуснат района, на стойност 4,8 млрд долара. Министерството представи сумата като пропуснат приход. Оценката на Тръмп от 22 април за загуби от половин милиард долара дневно предполага значително по-високо темпо за същия период. Междувременно наземните хранилища се доближаваха до предела на своя капацитет и Техеран започна да използва по-стари танкери като плаващи складове.

Прозорецът без блокада през юни обаче позволи износът да се върне в значителна степен. Председателят на Меджлиса и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви на 30 юни пред държавната телевизия, че страната му не е изнесла нито един барел през близо двумесечното първо заграждение, но след вдигането му е продала над 40 милиона барела – при това на цена с около 20% над предвоенната. Твърдението за напълно спрян износ не съвпада с преброяването на Lloyd's List от април, а мащабът на последвалия износ вероятно също е подценен: TankerTrackers.com го оцени на 50 милиона барела.

United Against Nuclear Iran проследи 66 танкера, напуснали Оманския залив с ирански петрол и петролни продукти от 14 юни насам. По оценка на организацията това представлява около 80 милиона барела и над 6 млрд долара приходи. Нейните наблюдатели не са засичали след 12 юли нито един товар със суров ирански петрол, напуснал залива, без да срещне американските сили. Към 7 август организацията изброи поне 50 натоварени кораба по иранското крайбрежие, част от които стоят на котва заради затворените терминали.

Търговското корабоплаване през Ормуз така и не се възстанови. Преди войната през протока преминаваха 130-138 кораба дневно и около 20% от глобалните доставки на петрол по вода. На 3 август преминалите са едва 8, а между 4 и 6 август броят им варираше между 8 и 15 дневно, по данни на MarineTraffic. Свиването започна още през първите седмици: към 21 април Международната морска организация отчиташе около 20 000 моряци и 2000 кораба, блокирани в Персийския залив. Същата организация е регистрирала 64 случая на насилие срещу търговски плавателни съдове от края на февруари.

Brent се търгуваше близо до 88 долара за барел във вторник сутринта спрямо 83 долара в края на миналата седмица. Това е близо 16% над равнището отпреди войната, но остава далеч под върха от над 110 долара от май.

Инцидентът с „Вела Нова“ идва в най-напредналия досега етап от преговорите. На 6 август Иран и Оман постигнаха разбирателство за входните и изходните маршрути през протока и евентуални такси за услуги. По описанието на Axios влизащите кораби ще използват северен коридор през ирански води, а излизащите – южен коридор през омански води, за срок от 60 дни и първоначално без такси. Катарското министерство на външните работи заяви на 11 август, че разговорите се намират в „напреднал етап“ и че реакциите както от Техеран, така и от Маскат са положителни.

В оценка от 7 август United Against Nuclear Iran посочи, че договорката трудно ще се материализира, тъй като Вашингтон вероятно ще ѝ се противопостави, а морските застрахователи се въздържат да покриват кораби, които плащат на санкционирания ирански режим. Иранският външен министър Абас Арагчи обаче обвърза отварянето на протока с условия към Вашингтон – облекчаване на санкциите и репарации. Тръмп от своя страна каза пред Axios в неделя, че „намалява тона“ и ще заложи на икономически натиск вместо на нови удари. Същия ден секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи заяви, че страната му „няма да отстъпи от правата и интересите на народа си пред каквато и да е заплаха“.

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

САЩ трупат сили и медици за по-широка война срещу Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати прехвърлят към Близкия изток сили за специални операции, изтребителни ескадрили и въздушни цистерни. Същевременно стратегическата авиация е поставена в повишена бойна готовност, а 150 военни медици са разположени в Германия. Тази подготовка цели да осигури на президента Доналд Тръмп реални опции за мащабна ескалация на военната кампания срещу Иран.

Прегрупирането, за което The Wall Street Journal съобщи на 22 юли, позовавайки се на запознати източници, идва само дни след като ракетен удар уби трима американски войници в Йордания. В отговор Тръмп публично заплаши да разпростре кампанията върху иранските мостове, електроцентрали и ядрена програма.

По данни на изданието изтребители F-16 от германската авиобаза „Шпангдалем“ и стелт изтребители F-35 от британската база на Кралските ВВС „Лейкънхийт“ се прехвърлят към региона, придружени от самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Тежки бомбардировачи B-1B Lancer, базирани в САЩ и Обединеното кралство, са поставени в повишена готовност, а елементи от силите за специални операции се разгръщат във военни бази в Близкия изток.

Най-показателният елемент от този пакет обаче е медицинският: през последните дни 150 военни лекари и санитари пристигнаха в регионалния медицински център „Ландщул“ в Германия. Това е ключовото лечебно заведение, в което се евакуират ранените американски военнослужещи от Близкия изток. Официални лица уточняват, че тези маневри не означават, че вече е дадена заповед за нова офанзива. Те по-скоро подготвят почвата Тръмп да може да я разпореди – с операции срещу военни и инфраструктурни цели в значително по-широк мащаб от досегашния.

„Основната идея е да се предостави максимална гъвкавост на президента и на министъра“, коментира пред изданието генералът от резерва Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване (CENTCOM) в периода 2016–2019 г.

Настоящото подкрепление надгражда групировка, която и без това е най-голямата концентрация на американски военни сили в региона от нахлуването в Ирак през 2003 г. Изграждана от края на януари, тя наброява над 50 000 военнослужещи и 17 кораба, сред които две авионосни ударни групи, 11 разрушителя и експедиционна единица на Морската пехота. На борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) в Арабско море екипажите зареждат изтребителите с боеприпаси и отработват процедури за предстоящи удари, предаде кореспондентът на CNN от самия кораб.

Непосредственият повод за ескалацията дойде през почивните дни. В петък, 17 юли, ирански балистични ракети и дронове удариха авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания. При атаката загинаха лейтенант Тайлър Фийхан (25 г.) и редник Изабела Гонзалес (19 г.). Сержант Ейнджъл Рамперсад (28 г.), който първоначално се водеше безследно изчезнал, вече също се счита за загинал, а други 25 души бяха ранени. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, пое отговорност за нападението в свое изявление на следващия ден.

Четвърта жертва беше дадена в Иракски Кюрдистан: в неделя, 19 юли, според данни на Пентагона сержант Майкъл Суинтън (30 г.) е загинал при контролирана детонация на невзривен боеприпас от свален ирански дрон-камикадзе. Това са първите американски жертви от ирански огън от март насам – и според сведения на The Wall Street Journal именно те са тласнали Тръмп към това да обмисли по-мащабни военни действия.

Самата ескалация обаче започна още в началото на месеца. На 7 юли Тръмп обяви края на Меморандума от Исламабад – 60-дневното примирие, подписано на 17 юни с иранския президент Масуд Пезешкиан, чийто основен посредник бе Пакистан. Причината бяха иранските удари срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. Още в нощта срещу 8 юли последваха американски удари по над 80 цели в Южен Иран, последвани от ирански ответни залпове по базите на САЩ в Бахрейн и Кувейт, както и възобновяване на американската блокада на иранските пристанища и петролните санкции.

Техеран от своя страна твърди, че е поразил 85 обекта на САЩ и техните съюзници в региона и че е свалил разузнавателен дрон MQ-9 – без това да има независимо потвърждение. Оттогава Централното командване поддържа ежедневен темп на операции – 12 поредни нощи към 22 юли (колкото продължи цялата 12-дневна война от юни 2025 г.). Нанесени са удари по командни центрове, брегови позиции, системи за ПВО, пускови площадки за балистични ракети и дронове, както и по морска инфраструктура.

Цената за корабоплаването в Ормузкия проток е измерима: до 20 юли през него са преминали едва 53 плавателни съда при 157 седмица по-рано. Транзитът на танкери и газовози е спаднал от 90 на 30, а към средата на месеца около 6000 моряци се оказаха блокирани в района.

С оглед на тези събития Тръмп очерта конкретни цели. Той формулира отговора на ударите по търговското корабоплаване под формата на „твърда тарифа“: ирански мост или електрическа централа за всеки поразен кораб. Във вторник, 21 юли, той посочи обект от съвсем друга категория – подземния ядрен комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, известен на Запад като Pickaxe Mountain („Планината на кирката“):

„Ще ударим този район вероятно скоро, и то много тежко.“

Строен от 2020 г. на около 1,5 км южно от обогатителния завод в Натанз, комплексът е вкопан дълбоко в скалния масив. По израелска разузнавателна оценка, цитирана от The Wall Street Journal, през есента на 2025 г. Иран е прехвърлил там центрофуги и част от запаса си от обогатен уран.

Техеран реагира по два канала едновременно: външният министър Абас Арагчи предупреди, че всяка нова агресия ще срещне „мощен и решителен отговор“, а държавните медии предадоха в сряда официалната позиция, че евентуален удар по ядрен обект ще се третира като пълномащабно разширяване на войната.

Че Белият дом се готви за продължителна кампания, става ясно и от финансовите действия. Във вторник министърът на отбраната Пит Хегсет поиска от Конгреса нови 87 млрд. долара за военни операции – първо на закрит двупартиен брифинг, а след това пред Сенатската комисия по бюджетните кредити. Това стана, след като през март Пентагонът вече заяви нужда от най-малко 200 млрд долара. Ден по-късно Камарата на представителите придвижи финансов пакет от 95 млрд долара, от които около 73 млрд са заделени за войната, а остатъкът – за подкрепа на фермерите и изборната реформа на Тръмп. Рамката тепърва трябва да бъде гласувана в Сената, но част от ключовите републиканци вече открито изразяват съмнения относно размера на сметката – ясен знак, че вътрешният политически ресурс за кампанията не е неизчерпаем.

Съставът на новия военен пакет е дори по-показателен от финансовия му обем. Стратегията за възпиране обикновено разчита на видими платформи – самолетоносачи, ескадрили и бомбардировачи в готовност. Трупането на медицински резерв в тила обаче не е сигнал към Техеран, а планиране за собствени сериозни загуби – т.е. индикация за предстоящи операции с много по-висок риск от текущите удари от разстояние. За това подсказва и повторното разгръщане на силите за специални операции.

Прочитът на ситуацията все пак не е еднозначен. Част от медицинския ресурс има съвсем непосредствена задача: ранените от „Мууафак Салти“ вече се лекуват по верига, чийто краен пункт е именно болницата в „Ландщул“. Освен това официалните лица изрично подчертават, че нова офанзива все още не е заповядана – наличието на военна способност не означава автоматично взето решение за нейното използване.

Юлският прецедент обаче натежава в обратна посока: обявеният на 7 юли край на примирието се превърна в удари срещу над 80 цели още същата нощ. При това положение е твърде вероятно САЩ да готви кампания срещу инфраструктурни и ядрени цели – нещо, което текущата стратегия за натиск по море не е изисквала. Разбира се, трупането на военни опции служи като лост за бъдещи преговори, а този лост работи само ако заплахата е реална.

Ако тази военна мощ бъде използвана срещу „Кух-е Коланг Газ Ла“, конфликтът фундаментално ще промени характера си. Досега кампанията, въпреки своята интензивност, оставаше в рамките на логиката на принуда около протока: удари по военни цели, морска блокада и формула „електроцентрала за кораб“. Поразяването на съоръжение за обогатяване на уран обаче би върнало сблъсъка към ядрената му ос – праг, който Техеран изрично определи като червена линия за ескалация.

Тук ключова роля играе и един технически детайл: поставените в готовност бомбардировачи B-1 носят най-тежкия конвенционален боен товар в американската авиация, но дълбоко вкопани ирански съоръжения като този във Фордо през юни 2025 г. бяха поразени от стелт бомбардировачи B-2 Spirit с бункерни бомби GBU-57. Прехвърлянето им към региона вероятно би било най-явното потвърждение, че заканите към „Планината на кирката“ са преминали от реторика към конкретно оперативно планиране. Обратно – евентуален рестарт на пакистанския канал за посредничество и осезаем спад в темпото на удари биха потвърдили хипотезата, че трупането на сили е просто инструмент за дипломатически натиск.

Към момента фактическото положение е следното: потокът от ескадрили, медици и милиарди долари гради съответните военни възможности, но окончателното решение за започване на офанзива все още не е взето.

📸 Галерия: Бойни кораби на ВМС на САЩ преминават през Арабско море в плътна формация, докато силите на Централното командване (CENTCOM) продължават да насърчават регионалната сигурност и стабилност, 30 юни 2026 г. (U.S. Navy)

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.