Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

CENTCOM обяви контрол над Ормуз в най-тежкия месец за корабите

🇺🇸⚓🇮🇷 Началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър прелетя над Ормузкия проток по-рано днес, а командването отново заяви, че САЩ и техните партньори в региона контролират международния воден път. Това изявление идва в месеца с най-много нападения срещу търговски кораби от началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Купър наблюдава теснината от тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook на Сухопътните войски на САЩ и проведе среща с американски военнослужещи, участвали в разминирането, съобщи CENTCOM.

Числата, с които командването подкрепя думата „контрол“, доказват нещо по-ограничено: охраняваният от САЩ коридор, по който излизат петролът и газът на държавите от Залива, работи. Самият проток остава с трафик 70% под довоенния, с близо 500 кораба, чакащи на котва от двете му страни, както и рекорден брой атаки през октомври, като повечето попадения от юли насам са нанесени по южния маршрут край оманския бряг, по който минава охраняваната от САЩ лента.

Според съобщението американските сили са помогнали на партньорите от Залива да изнесат над 1,5 млрд. барела суров петрол от лятото насам. За последните 6 месеца с тяхна подкрепа през Ормуз са минали над 3000 търговски кораба. „Днес основните транзитни маршрути в Ормузкия проток остават напълно чисти от ирански морски мини благодарение на невероятните усилия на нашите хора“, посочи Купър. Командването добавя, че през последните месеци над 95% от плаващите там кораби са преминали безопасно „въпреки неоправданата агресия“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което „ясно показва“, че САЩ и регионалните им партньори контролират водния път.

Отчетеното количество петрол се покачва с равномерен темп. На 19 септември Купър обяви в обръщение на видео над 1 млрд барела за около 2 месеца и над 2000 подпомогнати транзита. На 8 октомври CENTCOM отчете 1,25 млрд. На 25 октомври – 1,5 млрд., т.е. по около четвърт милиард за всеки от двата интервала от около 2 и половина седмици. Тогава командването говори изрично за петрол, минал през Ормуз; днешното съобщение посочва помощ при износа и не уточнява колко от барелите са минали през самата теснина. А капацитетът на тръбопровода Изток–Запад на Aramco, който заобикаля пролива към Червено море, вече е 7 млн. барела на ден, по думите на главния изпълнителен директор на компанията Амин Насер пред Al Arabiya Business.

Броят на транзитите съвпада с данните на Службата за военноморско сътрудничество с търговското корабоплаване (NCAGS) на САЩ: около 28 подпомогнати транзита на ден, колкото е нужно за онези 1000, добавени между съобщението през септември и това днес. Това обаче е американска статистика. Центърът за морски търговски операции (UKMTO) на Кралския флот я включва в седмичния си обзор от 23 октомври с изричната бележка, че не може да я провери независимо. Обзорът отчита за седмицата 114 излизания и 127 влизания, сред които са и отчетените от САЩ. Общият брой е около 70% под нивото отпреди конфликта. Със системата за автоматична идентификация (AIS), по която корабите излъчват позицията си, се виждат само 47 от тях, около 7 на ден. На всеки такъв кораб се падат около 4, чието преминаване САЩ отчитат като подпомогнато. По данни на NCAGS 80% от всички са танкери и газовози.

Съвместният морски информационен център (JMIC) към ръководените от САЩ Обединени морски сили в Бахрейн посочва сходни стойности. Според бюлетина му от 25 октомври при независимо проследяване се установява едноцифрен брой преминавания на ден, колкото отчита и UKMTO, при обичаен трафик от около 138 на ден за 2025 г. На котва край Фуджейра, Дубай, Мусандам и Бандар Абас чакат около 492 кораба, а центърът очаква опашката да остане.

Разликата между американските данни и независимото преброяване се обяснява с начина, по който работи коридорът. Танкерите, чиито оператори приемат риска, минават нощем по охранявана от военните на САЩ лента край оманския бряг, с изключени системи за позициониране и мобилни телефони, описва Lloyd's List Intelligence. Петролът след това се прехвърля към други танкери в Оманския залив за купувачите в Азия. Корабите, които плават открито, минават предимно по иранския маршрут край северния бряг, отбелязва UKMTO.

Повечето удари са по южния маршрут край Оман: 57 от общо 79, отчетени от UKMTO от 6 юли досега. Ноам Райдан, поддържащ картата на морските инциденти на Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), отчита 28 потвърдени и докладвани нападения в Ормуз и прилежащите води само през октомври и 113 от началото на войната. Това е най-високият месечен брой, откакто WINEP следи инцидентите през 2017 г., съобщи Reuters. Според проверка на агенцията в списъка на Международната морска организация през октомври са поразени 11 супертанкера, всеки с товар от около 2 млн. барела. На 21 октомври беше поразен танкер западно от Буха, а на 22 октомври – излизащ газовоз североизточно от Лима. И двете нападения са край полуостров Мусандам в Оман. От 28 февруари досега по данни на UKMTO са напълно загубени 6 съда, сред които е контейнеровозът GFS PRIDE, потънал при теглене на буксир след удара на 13 октомври, който CENTCOM приписва на снаряд на IRGC. JMIC оценява заплахата в Ормуз като тежка. Това е предпоследната степен по петстепенната скала на центъра, при която умишлените враждебни действия се смятат за много вероятни.

Мините остават най-спорната част. В края на август CENTCOM обяви международно признатите коридори за разчистени, а IRGC многократно съобщава за танкери, взривени от мини по „неразрешения“ от Техеран южен път; само между 17 и 23 октомври такива съобщения имаше 4 пъти, всеки път без имена на кораби. За твърденията от 17 октомври JMIC отговори, че няма никакво потвърждение, а CENTCOM ги нарича неверни. На 22 октомври, след ново иранско твърдение за 7 ударени съда, Тръмп обвини Техеран, че измисля удари и мини, за да вдигне цената на петрола преди междинните избори в САЩ. В своя бюлетин от 25 октомври обаче JMIC продължава да съветва моряците да внимават за опити за миниране в схемата за разделяне на движението и около нея, т.е. точно в коридорите, които Купър нарича чисти.

Другата половина от американския натиск е блокадата на иранските пристанища. JMIC потвърждава, че тя се прилага, а през септември Купър твърдеше, че Техеран не е изнесъл нито барел. Иранският посланик в Исламабад Реза Амири Могадам каза на 24 октомври, че е заявил с пакистанските посредници готовност да отвори протока, ако Вашингтон вдигне блокадата, съобщи AP. Източник на близката до IRGC агенция Tasnim отрече, че Иран приема да отвори протока в замяна на вдигане на блокадата: вдигането ѝ е само едно от седемте искания, които Техеран вече е предал на Вашингтон. На 25 октомври външният министър Абас Арагчи заяви, че след войната нито трасетата през пролива, нито управлението му ще бъдат същите като преди. Същия ден Тръмп каза пред Fox News, че САЩ вече контролират Ормуз и че се колебае дали да сключи сделка с Иран, или да го довърши; ден по-рано твърдеше, без да даде числа, че през Ормуз минава повече петрол, отколкото преди конфликта. Регионът се готви САЩ или Израел да подновят ударите преди или непосредствено след изборите в Израел на 27 октомври и междинните в САЩ на 3 ноември, пише AP.

Сравнението илюстрира какво точно е постигнато. Вашингтон поддържа отворен тесен нощен коридор за петрола и газа на съюзниците си и затваря пристанищата на Иран. Той обаче не осигурява свободата на корабоплаването, за която говори съобщението: корабите, които плават открито, минават по иранското трасе, а онези по южния маршрут, където минава американската лента, плават с изключени транспондери и поемат повечето попадения. Процентът на безопасно преминали отчита само кораби, които са тръгнали, но не и онези около 492 кораба, които чакат. Има данни и в подкрепа на американската версия. По данни на Lloyd's List Intelligence в седмицата 5–11 октомври, въпреки рекордните атаки, през Ормуз са минали 104 съда без връзка с Иран, с 31% повече от средния седмичен брой за август. Пристигащите танкери за суров петрол се задържат на септемврийското ниво от 38 на седмица. Операторите в Залива не са се отказали и точно това е напредъкът, за който говори Купър. Този напредък обаче започва от много ниско равнище и не обхваща по-голямата част от корабите, които остават на котва.

Докато Вашингтон държи иранските пристанища блокирани, а Техеран не приема да отвори протока в замяна на вдигането на блокадата върху тях, корабоплаването вероятно ще продължи да се ограничава до енергиен коридор под американска охрана, с опашка на котва от двете страни на Ормуз. Именно тази опашка от около 492 съда ще реши спора за думата „контрол“. Ако в седмиците след междинните избори на 3 ноември тя започне да намалява, докато пристанищата на Иран остават затворени, американската охрана ще е осигурила нещо повече от нощен коридор за петрола. Ако опашката се раздвижи едва след споразумение с Техеран, в което краят на блокадата е само едно от иранските искания, преминаването през Ормуз ще се окаже зависимо от съгласието на Иран не по-малко, отколкото от американските кораби.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Пентагонът планира удари с MOAB по енергийни и ядрени обекти в Иран

🇺🇸💣🇮🇷 Пентагонът е изготвил план за удари по иранската енергийна инфраструктура и ядрени обекти, които предвиждат използването на GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB), най-мощната бомба с конвенционален заряд в американския арсенал. Ако бъде използвана, това ще е първата употреба на MOAB във войната с Иран. CNN описа плановете, като се позова на петима американски служители и източници, запознати с военното планиране. CBS потвърди наличието им по свои източници същия ден. Заповед за удари на този етап няма. Плановете предлагат варианти, които ще бъдат активирани, ако президентът Доналд Тръмп вземе решение да поднови ударите.

Намерението е описано най-точно в твърдението, цитирано от първия източник на CNN. Тръмп е наредил на военните да подготвят допълнителни серии от удари по „много енергийна инфраструктура“, евентуално и с MOAB, а ударът е предвиден „преди изтеглянето на САЩ от зоната на отговорност“. Retrograde е военният термин за организираното изтегляне на сили и техника, а Централното командване (CENTCOM) отговаря за Близкия изток. Според източника това означава, че САЩ може да нанесат последна серия удари, да обявят победа и бързо да изтеглят всички сили. Пети събеседник на CNN посочва, че следващата ротация на сили в зоната на CENTCOM предстои в близките седмици, а част от изтеглените може да не бъдат заменени.

Втори източник съобщи, че плановете за ядрените цели, сред които обекта в планината Пикакс, предвиждат изрично MOAB. Обектът е тунелен комплекс под планината Кух-е Коланг Газла, южно от Натанз. Строи се от есента на 2020 г. Според наблюдатели се намира на 80-100 метра дълбочина, а международни инспектори никога не са имали достъп до него. Вашингтон и Израел смятат, че Техеран е складирал там компоненти от ядрената си програма. Тръмп заплашва обекта поне от юли. В интервю за Newsmax вечерта на 15 октомври той го спомена: „Сега гледаме към планината Пикакс. Може да се наложи да отидем там. Ще го ударим. Ще го извадим от строя бързо.“ Тръмп не потвърди и не опроверга информацията на CNN. Попитан за бомбата, Тръмп отбеляза: „Изобщо не е ядрена, просто е изключително голяма бомба. Като мъничка ядрена бомба е“, и добави, че не би използвал ядрено оръжие, защото „не се налага“.

Съмненията идват от самите хора, които познават плановете. MOAB тежи 9,8 тона, от които около 8,5 тона са взривно вещество. Насочва се чрез GPS навигация и се взривява над земята, така че ударната вълна се разпространява във всички посоки и разрушава площ колкото 9 градски карета. Тя обаче не е създадена да прониква в земята. Източниците на CNN смятат, че тя вероятно няма да успее да достигне до вкопаните под земята ядрени обекти на Иран. Трети източник, запознат с дискусиите, я определя като „огромно оръжие за информационни операции, чудесно за разчистване на големи площи, но с малко други приложения“, което „определено не е проектирано като бойна част за дълбоко проникване“. За подземни цели САЩ разполагат с GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, която е по-тежка (около 13,6 тона), но носи около 2,4 тона взривно вещество, защото конструкцията ѝ включва здрав корпус за пробиване на скала и бетон. Именно с нея бяха поразени Фордо и Натанз през юни 2025 г. Още през юли експерти оценяваха, че Пикакс е извън обхвата и на нея. Друго официално лице обяснява логиката по-просто: планирането осигурява набор от възможности, а за най-трудните и най-дълбоко разположени цели се търси най-мощният боеприпас.

Носителят на MOAB е още едно ограничение. Тази бомба не се хвърля от бомбардировач, а от транспортен самолет от семейството C-130, обикновено MC-130 на силите за специални операции. Изтегля се с парашут през задната рампа, а самолетът е бавен и лесно се открива с радар. Затова нейната употреба предполага пълно господство над въздушното пространство.

Остава психологическият ефект, който не е второстепенен. Когато MOAB преминава последните изпитания през 2003 г. американски военни твърдят пред CNN, че е предназначена основно за психологически ефект. Огромната експлозия трябва да сломи иракските войници и да ги накара да се предадат, без бой. Третият източник свързва тази логика със сегашното положение на Белия дом: президентът „сам се е поставил в ситуация, в която е почти принуден да направи нещо“, и щом липсват боеприпаси, които да проникнат на нужната дълбочина, „трябва да се разчита на психологическите ефекти, за които MOAB е добре пригодена“. Четвърти събеседник, запознат с планирането в Пентагона, описва други подготвени варианти като „шоу с фойерверки“: удари, които трябва да дадат на Тръмп изход от конфликта, дори да не постигнат целите пред командването, с конфликтът беше започнат.

Причината е политическа. Войната започна на 28 февруари 2026 г. със съвместната операция на Израел и САЩ, а американските бомбардировки продължават повече от половин година. Примирието от пролетта и подписаният през юни меморандум се разпаднаха през юли, а от септември страните отново си разменят ограничени удари. Конфликтът е крайно непопулярен в САЩ и републиканците очакват това да доведе до съответните последици на изборите. На 8 октомври Тръмп обяви, че няма да подновява ударите по Иран преди 3 ноември. Някои от съветниците му признават, че не знаят доколко това обещание е окончателно. Според източниците на CNN президентът се противопоставя на съюзниците, които го съветват просто да прибере войските, защото това би изглеждало като поражение. Мнозина в администрацията и извън нея смятат, че Иран може да бъде победен категорично единствено със сухопътна операция, която би струвала хиляди американски животи. Тръмп отхвърля такава операция, а към момента никой в администрацията не я предлага.

Ударите по енергетиката повдигат и правен въпрос. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции допуска удари само срещу обект, който ефективно допринася за военните действия и чието унищожаване носи определено военно предимство. САЩ не са ратифицирали протокола, но Наръчникът по законите на войната на Пентагона приема същото определение и го тълкува широко: достатъчно е целта да допринася за способността на противника да води или да поддържа военните действия. Международният комитет на Червения кръст отхвърля това разширение, защото при него почти всяка икономическа дейност на врага се превръща в законна цел. Дори целта да е призната за военен обект, всеки удар би следвлао да отговаря на принципа на пропорционалност: очакваните цивилни жертви и материални щети не бива да са прекомерни спрямо конкретното военно предимство. Боеприпас, който поразява цели квартали, трудно би отговорил на това изискване, когато целта е близо до населено място. Източниците на CNN също посочват, че обсегът на взрива почти сигурно ще породи опасения за цивилни жертви.

В отговор на запитване от CNN представител на Белия дом заяви, че там не коментират чувствителни теми като военното планиране, които „може да съществуват, а може и да не съществуват“, а Тръмп не изключва нито една възможност, „за да се гарантира, че Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“. От своя Пентагонът обяви, че планира „широк спектър от оперативни сценарии“, за да изпълни указанията на президента и министъра.

Единственият досегашен удар с MOAB в реални бойни действия беше разпореден именно от Тръмп. На 13 април 2017 г. в първата година от първия му мандат, MOAB порази тунелен комплекс на Ислямска държава в окръг Ачин на провинция Нангархар в Афганистан. Според местните власти при удара са убити 36 бойци, а тунелите, оръжието и боеприпасите са унищожени. Официални лица от САЩ и Афганистан тогава заявиха, че цивилни не са пострадали. След удара на американските военни беше зададен въпросът дали за такава цел изобщо е била нужна бомба от 9,8 тона, и същият въпрос вероятно ще се появи, ако сега бъде хвърлена над Иран.

Дали MOAB ще остане сред обсъжданите варианти, или ще бъде използвана, ще стане ясно по няколко признака. Първият е ротацията в CENTCOM: ако през ноември част от изтеглените подразделения не бъдат заменени, изтеглянето вече е започнало. Вторият е прехвърлянето на MC-130 и на самите бомби в региона. Третият е дали след 3 ноември Тръмп ще поднови ударите преди изтеглянето, или ще използва заплахата като лост за споразумение, което да отвори Ормузкия проток.

Космическите сили на САЩ показаха заглушителите, използвани срещу Венецуела и Иран

🇺🇸📡🇻🇪 Военнослужещи от Космическите сили на САЩ са заглушавали спътници, за да оградят със „защитен балон“ силите, които на 3 януари арестуваха венецуелския диктатор Николас Мадуро в Каракас. Броени часове по-късно един от тях е получил заповед да замине за Близкия изток, където САЩ скоро след това започнаха войната срещу Иран. Това съобщи The Wall Street Journal в репортаж на Шелби Холидей, чийто екип получи рядък достъп до военна база „Питърсън“ в щата Колорадо. Там е базирано звеното, което отговаря за всички дейности на службата по електронна война в космоса, а изданието разговаря с гвардейци, разполагали оръжията и на двата театъра на военните действия.

Досега официалният разказ за ролята на Космическите сили в Каракас беше сведен до едно-единствено изречение. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели в деня на операцията, че силите са започнали да „наслояват“ ефекти от Кибер- и Космическото командване, за да „проправят път“ за самолетите, без да уточни какви са били тези ефекти. Космическото командване отказа подробности заради оперативната сигурност. WSJ назовава ефекта: заглушаване на спътници. Полковник Анджело Фернандес, командир на Делта 3, формирование на ниво авиокрило, изрежда пред камерата три операции, в които са участвали хората и системите му: ударите по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. (Midnight Hammer), операцията срещу Мадуро във Венецуела (Absolute Resolve) и кампанията срещу Иран от 28 февруари (Epic Fury).

„Нашите гвардейци се придвижиха напред, действаха в тази среда и се справиха с отличие“, отбеляза той. В кампанията срещу Иран тази пролет те са действали в една от средите с най-силно противодействие в историята на службата – „както в спектъра, така и под пряк огън“. Гвардейци е нарицателното за личния състав в Космическите сили.

Технически сержант Джошуа Ломакс от Делта 3 описва колко бързо става прехвърлянето: 72 часа, за да се опакова и провери техниката и да се натовари в самолета, и 96 часа след кацането, за да бъде разгърната и да започне работа. Къде точно е бил в Близкия изток, той няма право да споделя. Според WSJ там Ломакс е се е превърнал в един от първите гвардейци в историята, попаднали под вражески обстрел. „Заплахата е реална. Всички бяхме нащрек, за да изкараме деня и да пазим братята и сестрите си по оръжие“, разказва той. „Няма значение дали си гвардеец, летец, войник или морски пехотинец, всички сме в тази среда заедно.“ Капитан София Парлок, също от Делта 3, е участвала в операциите срещу Иран с друга система. Екипът ѝ следи промените в спектъра и предава данните на командването, което разпределя задачите.

Системата, която WSJ показва най-подробно, е Meadowlands на L3Harris: параболична антена на ремарке, която насочва сигнал към спътника и го залива с шум, за да изгуби връзка с наземната станция. Целите са апарати за наблюдение, свръзка или навигация. Ефектът е некинетичен, тоест без физическо поражение, и затова обратим: спътникът се връща към нормална работа, щом излъчването спре. „Това е един от нашите наземни заглушители. Можем да разполагаме тези системи по целия свят“, обяснява Фернандес пред една от установките. Космическите сили въведоха Meadowlands в експлоатация през юни, наследявайки Counter Communications System, която е на въоръжение от 2004 г. По информация ор Air & Space Forces Magazine тя се пренася в 7 транспортни контейнера вместо 23. За серийното ѝ производство Космическите сили искат 450 млн. долара в бюджета за финансовата 2027 г.

Офанзивните заглушители често работят заедно с отбранителната система Bounty Hunter, която извършва мониторинг на радиочестотния спектър, открива сигнали, които биха могли да заглушат и компрометират американски сателити, и определя откъде идват. След като източникът бъде установен, командир може да заповяда удар по него. Така двете системи работят като двойка „наблюдател и стрелец“, а от 3 август 1-ва ескадрила за електронна война във военна база „Питърсън“ е първото поделение, оборудвано паралелно с двете. Bounty Hunter работи в зоната на Централното командване (CENTCOM) от 2019 г. Третата система е Remote Modular Terminal, нов и по-подвижен заглушител, чията употреба наскоро бе ускорена от службата: той се побира в контейнер и се пренася по целия свят. Екипът на WSJ не е получил разрешение да го снима и показва само снимка.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командир на Командването на бойните сили, в което влиза Делта 3, обясни защо невидимото е решаващо. „Онова, което никога не виждаш, е изключително важно във войната“, подчерта той. Ако владеем спектъра, продължава генералът, поддържаме връзката между своите системи, спътници, кораби и самолети, „но можем и да нарушим способността на противника да прави същото“. Заглушителите „се използват в бой и са разположени по целия свят“. На въпроса дали противникът е наясно къде са, Ганьон отговаря „не“, а на уточнението дали това е умишлено – „да“.

Американската свръзка също е мишена. Иран многократно е поразявал американски космически средства, включително терминали за сателитна връзка, отбелязва WSJ. Анализ на The New York Times въз основа на сателитни снимки и потвърдени видеозаписи установи, че още през първите дни на войната в щаба на Пети флот в Манама са били унищожени два такива терминала. „Затова противниците ни разполагат оръжия в космоса: искат да отнемат на американските военни предимствата на високата позиция“, казва Ганьон.

Ломакс не е единственият гвардеец под обстрел, за когото командването разказа. На 15 април тогавашният началник на космическите операции генерал Чанс Салцман заяви на Космическия симпозиум в Колорадо Спрингс, че гвардейци са извършвали електронни атаки срещу ирански цели, а някои от тях са попаднали под косвен обстрел. Наследникът му генерал Дъглас Шийс разказа на 15 септември за специалист Грей от 42-ри отряд за електронна война. По думите му в първите часове на „Epic Fury“ тя е продължила да работи на пулта, докато сирените са виели и ракети са се насочвали към позицията ѝ. Нейният командир я изтегля на безопасно място. Air & Space Forces Magazine съобщава още, че Космическите сили в зоната на CENTCOM засичат цели като ирански заглушители, които после се поразяват от други платформи. Системата не е назована, но това е ролята на наблюдателя, която WSJ описва при Bounty Hunter.

Репортажът излиза месец след като САЩ за първи път признаха официално, че имат разположени оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС Трой Мийнк обяви, че службата притежава „оръжия за контрол в околоземна орбита“, а на следващия ден Шийс отбеляза: „Днес гвардейците управляват оръжия в орбита, които могат да защитават обединените сили от атаки, осъществявани с помощта на космоса.“ Според него е било време министерството да заговори за тях.

Отделна следа оставят полетите. Страницата Latin American Military Movements в X, проследяваща движения на военната авиация на САЩ в Латинска Америка по данни от транспондери и публично достъпни снимки, твърди, че 4-та ескадрила за електронна война, която работи с Counter Communications System, е кацнала в Агуадия, Пуерто Рико, с 2 транспортни самолета Boeing C-17 Globemaster III от авиобаза „Питърсън“ на 4-5 декември 2025 г. Авторът разпознава поделението по нашивка на снимка от медийния архив на Пентагона DVIDS, публикувана на 18 декември 2025 г. Според него ескадрилата е прехвърлена към авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия с още два C-17A, излетели от Агуадия на 25 и 28 февруари, вторият от които е денят на първите удари срещу Иран. Официално потвърждение на тези данни няма.

Наземните заглушители не са нова способност: Counter Communications System е публично известна от 20 години насам. Новото е, че офицери пред камера свързват заглушителите с конкретно назовани операции и описват прехвърлянето им от един театър на военните действия в друг за броени дни. Както при Венецуела, така и при Иран, Кейн постави некинетичните въздействия в самото начало. „Първи се задействаха Кибер и Космическото командване, които наслоиха некинетични въздействия“, заяви той на 2 март за Иран, а Шийс нарече службата част от „минималния пакет сили“, без който кампанията нямаше да започне. Приносът на заглушаването към крайния резултат обаче остава неизмерен. Във Венецуела Кейн описа разбиването на ПВО като работа на обединения въздушен компонент, а във въздуха същата нощ е имало над 150 самолета. Нито един от говорещите не уточни чии спътници са били заглушавани над Каракас и откъде е извършвано заглушаването.

Публичността стига до границата, която Ганьон очертава: позицията на заглушителите умишлено се пази в тайна от противника. Вероятно Космическите сили ще продължат да говорят за хората и техниката, но не и за целите. Признак, че тази граница се измества, би било официално назоваване на заглушен чужд спътник или държавата, която го управлява. Признак, че заглушителите стават постоянна част от началото на всяка американска операция, би било одобрението на искания бюджет за серийно производство на Meadowlands и създаването на нови ескадрили, които като 1-ва обединяват наблюдателя и стрелеца в едно поделение.

Американските войски изоставиха Кемп Бюринг под ирански удари в Кувейт

🇮🇷💥🇺🇸 Последните американски войници в Кемп Бюринг, един от главните пунктове за разполагане на силите на САЩ в Близкия изток, са напуснали лагера в северозападен Кувейт под ирански обстрел с дронове и балистични ракети в първите седмици на войната, след като запасът им от едрокалибрени боеприпаси е намалял до критично ниско ниво. Над 100 души са натоварили в превозните средства каквото са успели да вземат и през нощта са се изтеглили дълбоко в пустинята. Това съобщи вчера CBS News, която публикува и кадри от самите удари, заснети от човек, намиращ се в лагера.

Записите са без звук: телевизията го премахва, за да защити източника заради строгите армейски правила за работа с медиите. CBS е удостоверила автентичността им по вградените във файловете метаданни и ги е сверила с други снимки на щетите. На единия запис дрон кръжи над поста, след което се спуска към целта и следва експлозия. На другия запис дрон прелита над редица бели сводести постройки към стълб черен дим и пикира в базата. По данни на CBS дроновете са поразили летателната писта и склада за боеприпаси или места точно до тях. Следващите кадри показват сграда с изпочупени прозорци, рухнали таванни панели и отломки по пода, а същата нощ над лагера все още се издига дим.

Още преди началото на бойните действия Пентагонът е изтеглил от Кемп Бюринг по-голямата част от около 7000-те военнослужещи, разположени там, както и основната част от силите на САЩ в Кувейт. Във военния жаргон планът се нарича get off the X, т.е. напускане на позиция, уязвима за удар. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го описа на 4 март така: „Докато изграждахме настъпателна бойна мощ, изведохме огромното мнозинство от американските войски, над 90% от американците, които бяха в базите ни, […] извън обсега на иранския огън.“ В Бюринг обаче са останали повече от 100 войници. Лагерът е на 40 км от границата на Кувейт с Ирак и от подготовката за нахлуването през 2003 г. насам през него минават войските на САЩ на път за региона. След 28 февруари ракети и дронове, част от тях изстреляни от иракски шиитски милиции, многократно са застрашавали поста и са принуждавали гарнизона да се укрива в бункерите.

Командирите са били изправени пред 2 проблема. Изолираният лагер сред пустинята, макар да разполага с няколко бетонни бункера, не е подготвен да се справи с голям брой пострадали, ако атаките продължат. Освен това патроните с калибър 12,7 мм за тежките картечници са били на привършване. Висш логистичен офицер от Сухопътните войски, който ръководи операциите от друг пост в Кувейт, потвърди пред CBS, че е имало опасения за запасите както от тези патрони, така и от най-скъпите боеприпаси, сред които ракетите за комплексите Patriot. Командирите са решили да напуснат лагера. Отдалечените места, където войниците са спрели, са се превърнали в предни оперативни бази – полеви позиции, чието точно местоположение понякога не е било известно дори на самите военни. Войниците са останали там седмици наред.

„Здраво ни удариха“, каза пред CBS източникът, пожелал анонимност заради строгите ограничения. „Беше ужасно. Там останаха много смели момчета да се бият, а хората у дома не знаят какво се случи. Трябваше да изоставим базата.“

Няма убити от вражески огън нито в Бюринг, нито в предните бази, но има ранени. По данни на официални лица от САЩ в края на април мълния е ударила двама войници по време на пясъчна буря: единият получил изгаряния, другият със спукано тъпанче. Командването на Сухопътните войски се е опитвало да ги изтегли от района, но не е успяло навреме. През май войниците са напуснали предните бази и са се отправили към Кемп Арифджан, другата голяма американска база в Кувейт, а оттам са разпределени на позиции в региона и отвъд. „CBKU беше сринат“, добави източникът, използвайки военната абревиатура на лагера. „Трябва да има разследване. Как така никой не дойде да ни подсили?“

Доколкото е известно на CBS, армията разследва само един от иранските удари. Това е най-смъртоносният досега – по импровизиран оперативен пункт в пристанището Шуайба на 1 март. При него загинаха шестима военнослужещи. Семействата им все още очакват доклада, за който са получили уверение, че е готов още през юли. Според изчисленията на телевизията конфликтът е отнел живота на 18 американци.

Записите показват дроновете, а за самолетите свидетелстват хората на земята. Трима военнослужещи на САЩ са споделили, че в атаките са участвали ирански изтребители F-5 – американски самолет, който Иран получава през 70-те години при управлението на шаха. Първа за тях съобщи NBC News през април. „Минаха толкова близо до нас, че виждах шлемовете им“, разказва един от тях. „Дойдоха, удариха ни и си тръгнаха.“ На 12 август пенсионираният генерал от ВВС Глен Ванхерк, бивш командващ на Северното командване на САЩ, заяви на симпозиум в Хънтсвил, че три F-5 са излетели от Иран, прелетели са на малка височина, при което са хвърлили бомби. Вашингтон не е потвърждавал официално участието на изтребители. Централното командване (CENTCOM) отказа коментар и този път, а Пентагонът препрати към изказването на Хегсет от март.

Разказът на войниците съвпада с първата официална равносметка на Пентагона. Генералният инспектор, вътрешен надзорен орган на ведомството, публикува на 14 септември доклад за периода от 28 февруари до 30 юни, според който ирански удари са повредили и разрушили „стотици сгради и съоръжения“ във военни бази на САЩ в 8 държави, сред тях Кувейт. Докладът признава изчерпване на ключови запаси с боеприпаси и описва как CENTCOM е премествало хора, техника и складове, включително изтеглянето на санитарните хеликоптери на армията от Ирак и Кувейт, след което „повечето медицински евакуации са извършвани по земя“. Без санитарен хеликоптер ранен военнослужещ от изолиран пост сред пустинята може да стигне до болница само с кола, а гарнизонът на Бюринг се е опасявал именно, че няма да се справи с голям брой пострадали.

Мащабът на загубите се вижда и в числата. Докладът оценява стойността на загубената техника на до 3,7 млрд. долара. Изследователската служба на Конгреса (CRS) отчете на 5 октомври най-малко 81 загубени или повредени летателни апарата, включително безпилотни. Снимки и видеозаписи от поразените обекти почти няма. Самата CBS по-рано показа разполовения E-3 Sentry, самолет за далечно радиолокационно откриване, в авиобазата „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и разкъсаните казарми в Кемп Арифджан.

Ванхерк обясни пробива в противовъздушната защита на базите с това, че ВВС и Сухопътните войски дълго са си прехвърляли отговорността за нея: „Не взехме решението, приехме риск и сега плащаме цената на риска, който приехме.“ В Бюринг тази цена се вижда на терен. Постът, на чиито защитници са свършвали едрокалибрените патрони, докато логистиците в Кувейт се тревожат и за ракетите за Patriot, е бил изоставен, а не подсилен. По разчет на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) към 27 юли запасът от прехващачи за Patriot е паднал от около 2400 преди конфликта до между 759 и 827. Американски официални лица оспориха разчета на 5 август, без да предложат свои числа.

Срещу този прочит стои възражение, което също намира опора в изложеното. Разпръскването е официална политика на Пентагона още преди първия ирански удар. Според нея войските не остават на неподвижна, вече набелязана позиция, ако могат да я напуснат. Хегсет я представи като съзнателен избор, а в Бюринг резултатът е, че няма нито един убит от вражески огън. Възражението обаче обяснява решението на хартия, не начина, по който е изпълнено. Повечето от седемте хиляди са изведени по план предварително, а последните сто и няколко души са тръгнали под огън, нощем и с намаляващи запаси от боеприпаси, след което седмици наред са стояли на полеви позиции, където мълния е ударила двама от тях.

Потвърждение за разказа на войниците би било разследване на изтеглянето от Бюринг, каквото иска източникът на CBS, или следващ доклад на генералния инспектор с данни за наличните прехващачи и боеприпаси в Кувейт през март. Този разказ би бил отслабен от документ, който показва, че напускането на последната група е било част от първоначалния график на разпръскването. Междувременно служители от армията и разузнаването на САЩ са обсъждали трайно съкращаване на присъствието на САЩ в региона след края на войната, съобщи по-рано CNN. Завръщането на гарнизон в Кемп Бюринг или липсата му ще покаже дали двайсетгодишната база е била напусната временно, или завинаги.

Ал-Шараа обмисля да изпрати до 20 000 войници в Йемен срещу хутите

🇸🇾🤝🇸🇦 Саудитска Арабия е поискала от Сирия да изпрати войски за сухопътна офанзива срещу хутите в Йемен, а президентът Ахмед ал-Шараа обмисля сериозно да отвърне на молбата и според източник на Axios е „много вероятно“ да я приеме. Axios се позова на трима официални лица от САЩ, а Reuters – на американски служител и сирийски военен, запознати с въпроса. Окончателно решение все още не е взето. Министерство на информацията на Сирия отрече твърденията, че се включва във войната и уточни, че военните споразумения с партньорите ще се сключват само по официалните канали.

Саудитците са поискали сирийски войски, които да подсилят правителствените сили, които са по-слабо обучени от противника. Въпросът е повдигнат при срещата на ал-Шараа със саудитския принц Мохамед бин Салман в Рияд във вторник, 6 октомври. Вашингтон е консултиран и от двете страни и по принцип не възразява: по думите на един от източниците на изданието участието на Дамаск би засилило подкрепата за саудитската операция, без САЩ да се въвличат дълбоко, а в администрацията на Тръмп смятат, че то ще сближи двама американски съюзници. Двама служители казват, че с Централното командване на САЩ (CENTCOM) е обсъждано как биха могли да бъдат разположени войските. Белият дом и CENTCOM отказаха коментар.

Данните за възможния брой военнослужещи идват от втори източник на изданието, запознат с разговорите: сирийската армия може да изпрати между 10 000 и 20 000 души. Обсъждат се две военни съединения: 90-а дивизия край Дамаск и 84-та дивизия, която според изданието е разположена в южна Сирия край друзкия град Сувейда, където през юли 2025 г. правителствените сили се намесиха в сблъсъците между бедуински кланове и друзки бойци и се стигна до кланета на цивилни. В 84-та дивизия служат хиляди чуждестранни ислямисти, дошли в Сирия по време на гражданската война, за да се бият с режима на Башар ал-Асад под общото ръководство на Хаят Тахрир аш-Шам (HTS). Ал-Шараа беше лидер на коалицията, наследила клона на „Ал-Кайда“ в Сирия, известен като „Джабхат ал-Нусра“, и години по-късно поведе настъплението, което свали Асад на 8 декември 2024 г. САЩ отмениха нейния статут на чуждестранна терористична организация през юли 2025 г.

Чуждестранните бойци бяха интегрирани в новата сирийска армия със съгласието на САЩ: на 2 юни 2025 г. Reuters съобщи, че е налице одобрен план, по който около 3500 от тях, главно уйгури от Китай и съседните страни, влизат в новата 84-та дивизия заедно със сирийци. Попитан тогава дали Вашингтон одобрява това, пратеникът на Белия дом за Сирия Том Барак отговори: „Бих казал, че има разбирателство, при условие че има прозрачност.“

Reuters описва два варианта, разглеждани от Дамаск: помощ за отбрана на кралството от атаки или участие в настъплението заедно с подкрепяните от него йеменски войски. Американският източник на Axios посочи, че Саудитска Арабия е поискала съдействие от Сирия, а ал-Шараа е обсъдил темата с престолонаследника Мохамед бин Салман. Министърът на отбраната Халид бин Салман, брат на държавния глава и отговорен за политиката във връзка с Йемен, изпрати сирийския президент до самолета, кадри от което бяха излъчени в ефира на сирийските държавни медии. Според агенцията Рияд търси подкрепа навсякъде, от САЩ и Европа до Близкия изток, и за отбрана, и за настъпление.

Публичната позиция на Дамаск е видимо по-предпазлива. Дипломат от министерство на външните работи отговори на запитване на Reuters, че страната му застава твърдо до Саудитска Арабия срещу нападенията на хутите, но неин приоритет е реконструкцията след гражданската война. „Ако Саудитска Арабия поиска военно сътрудничество или обмен на опит, това ще стане единствено по официалните канали в рамките на двустранните договорки, които уреждат отношенията между братските ни страни“, отбеляза той. Вечерта отделът за външни медии на Министерството на информацията, цитиран от държавния канал „Ал-Ихбария“, отговори на „твърденията за присъединяване на Сирия към войната в Йемен“.

„Позицията на Сирия е ясна: стоим твърдо до Саудитска Арабия срещу заплахите за нейната сигурност и стабилност“, гласи изявлението, според което сирийската политика в региона стъпва върху „стабилността, мира и сътрудничеството, а не на отварянето на нови фронтове“, абсолютен приоритет е възстановяването на самата Сирия, а всяко военно сътрудничество с партньорски държави ще става „само по официалните канали в съществуващите двустранни рамки“. Изявлението не отрича, че разговори са водени.

Според турското издание Türkiye Today Дамаск вече веднъж е отклонил същата молба, въпреки че засега няма независимо потвърждение за това. На 18 септември изданието цитира сирийски източници, според които официално искане е отправено няколко месеца по-рано, а Сирия „учтиво“ е отказала с обяснението, че преустройва своята армия и не планира да влиза в конфликт като трета страна. „Въпросът е изчерпан и приключен“, каза един от източниците. Според тях Дамаск не пречи на отделни свои граждани да заминат да воюват, но не поема отговорност за тях. Оттогава ударите се насочиха към столицата на кралството. На 19 септември коалицията обяви, че е прехванала балистична ракета, насочена към Рияд – според France 24 първата, насочена към столицата от началото на ескалацията. На 3 октомври хутите заявиха, че са нанесли удар по Aramco в Рияд, докато над рафинерията на компанията на юг от града се издигаха дим и пламъци; причината за пожара не е обявена.

На 4 октомври Рашад ал-Алими обяви офанзивата, която саудитците искат да подсилят. Той е председател на Президентския ръководен съвет – висшия орган на международно признатото правителство на Йемен. Нейната цел е да върне териториите, контролирани от хутите, включително столицата Сана и крайбрежието и островите в пролива Баб ел-Мандеб. Reuters съобщи на 2 октомври, позовавайки се на шест души, че биха могли да бъдат мобилизирани над 100 000 йеменски войници със саудитска въздушна подкрепа; към сряда агенцията отчита ограничен напредък. Движението „Ансар Аллах“, както се наричат хутите, продължава да обстрелва кралството: на 7 октомври коалицията обяви, че е свалила балистична ракета северно от Рияд.

Всяко разполагане носи рискове за сирийската страна, пише Reuters. Новата власт в Дамаск се въздържа от участие в чуждестранни военни конфликти, включително във войната с Иран, за да се концентрира върху възстановяването след 14-годишната гражданска война. Армията ѝ все още се формира от групировките на бившата бунтовническа коалиция, в които присъстват много сунитски ислямисти с екстремистки възгледи и чуждестранни бойци, а управляващите се опитват да овладеят напрежението с малцинствата, включително алауитите. Хутите изповядват заидитския клон на шиитския ислям, затова война между тях и такава армия би придобила сектантско измерение, което по думите на американския източник и Дамаск, и западните му партньори искат да избегнат. По същата причина сирийското ръководство по-рано е отклонило молба на Вашингтон да помогне в борбата срещу ливанската Хизбула. Участие на сирийски войски срещу движение, подкрепяно от Техеран, може да се възприеме като враждебен акт от него и шиитските му милиции в Ирак и Ливан, съседни на Сирия държави. Бившите бунтовници, които днес са начело на държавата, са влизали в сблъсъци с тях и преди.

От друга страна, значение имат отношенията с Мохамед бин Салман. Саудитският лидер изигра решаваща роля за международното признание на бившия джихадист ал-Шараа, включително като посредничи, за да бъде проведена първата му среща с президента Доналд Тръмп в Рияд през май 2025 г. припомня Reuters. Кралството вече подпомага финансово Сирия, а по думите на същия източник открита подкрепа от Дамаск може да увеличи тази помощ.

Хронологията показва, че саудитската молба остава предмет на обсъждане след отказа през септември, но вече стигна до разговор на най-високо ниво, на който е присъствал и министърът, отговорен за политиката към Йемен. Официалната сирийска позиция също е формулирана по-тясно от тази, предадена от източници на Türkiye Today през септември: тогава Сирия не желаеше да влиза в конфликта като трета страна, но сега вече изключва „нови фронтове“, но изрично допуска военни договорки по двустранни канали. Сравнението показва, че Дамаск вероятно ще приеме саудитската молба под една или друга форма.

Х. А. Хелиър, анализатор в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, очертава по-тясна граница: малобройна отбранителна сила около „най-светите места на ислямския свят“ и техническа помощ срещу дроновете биха имали „огромна положителна символика“, но сирийски сухопътни войски в Йемен са „съвсем друго нещо“, с което според него ал-Шараа предпочита да се размине.

Революционната гвардия обяви прехващане на втори подводен дрон, но видеото показва друго.

🇮🇷 Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), идеологическата армия на Иран, която съществува паралелно с редовните въоръжени сили, обявиха днес сутринта, че са пленили в Ормузкия проток американски подводен дрон REMUS 600. Това е вторият такъв трофей, представен този месец, след Anduril Dive-LD на 8 септември. Изявлението описва „координирана и сложна операция“ с разузнавателно наблюдение и електронна война и твърди, че REMUS 600 вече е предаден на специалисти „за извличане на данните му“. Видеото показва корпуса, легнал в плитка вода, и хора, които газят около него с фенери, но не показва самото прехващане.

Текстът на изявлението на фарси не уточнява дата, час или място на залавянето. Според него REMUS 600 е „един от интелигентните и напреднали подводни апарати“ на „терористичната армия на Америка“, действал „за шпионаж“ във водите на пролива. Текстът завършва с уверението, че „Ормузкият проток е затворен“ и че гвардията се противопоставя „твърдо и непрекъснато“ на транзита по „неразрешени маршрути“. Видеото носи надслов „Прехващане и лов“. Субтитрите го датират като 5 мехр по иранския календар, годишнината от пробива на обсадата на Абадан на 27 септември 1981 г. – един от първите големи успехи на Ислямската република във войната с Ирак.

Техеран обяви протока за затворен още в самото начало на войната през март, а по-късно САЩ отговориха с морска блокада на неговите пристанища. На 26 септември президентът Доналд Тръмп отхвърли 7-дневна пътна карта, предложена на от иранския министър на външните работи Абас Арагчи в Общото събрание на ООН ден по-рано. Планът предвиждаше САЩ да размрази иранските средства, да свали санкциите върху иранския петрол и да вдигне морската блокада. Според Арагчи тези стъпки отнемат 4-5 дни, след което проливът да се отвори, а на седмия ден да започнат преговори между двете страни. „Искат да сключат сделка[…] Но предложението, което Иран представи, не би било приемливо“, заяви Тръмп в Белия дом.

Снимка на дрона се появи на ирански страници около 8 дни по-рано. На 19 септември Iranian Militarism качи дневен кадър с корпуса върху сух пясъчен бряг. Профили, които го споделиха, го описаха като американски „шпионски дрон“, изхвърлен на сушата. Малайзийският блог Defence Security Asia разпозна сиво-бял корпус с черни ленти и оранжева опашна част, характерни за Mk 18 Mod 2 Kingfish, с което ВМС на САЩ означават своя вариант на REMUS 600. В записа на IRGC се вижда същото разположение на елементите: черни ленти, метална рамка над средната част и кръгли оранжеви панели. Дали става дума за един и същ екземпляр, по кадрите не може да се установи, тъй като сериен номер не се чете нито на снимката, нито в записа.

REMUS 600 е апарат, разработен от Океанографския институт „Уудс Хоул“ с финансиране от Службата за военноморски изследвания на САЩ. От 2020 г. го произвежда корабостроителната група HII. Диаметърът му е 32,4 см, колкото е калибърът на лекото торпедо, а работната дълбочина стига 600 метра при близо 70 часа автономна работа. Радиосигнали практически не могат да проникват през водата, затова под нейната повърхност той се ориентира по инерциалната си система, по доплеров лаг, който измерва скорост спрямо дъното, и по акустични маяци. Апаратът приема GPS сигнал и поддържа радиовръзка само когато изплува, така че средствата за радиоелектронна война, за които говори Техеран, биха могли да му въздействат едва тогава. Подводните дронове от този клас изплуват както в края на мисията, така и при повреда, а ако не се приберат, течението и вятърът ги носят към брега.

В американския флот този модел служи за локализиране на мини. ВМС на САЩ ускориха въвеждането му в експлоатация, след като в началото на 2012 г. Иран заплаши да затвори протока, а Централното командване (CENTCOM) поиска спешно да бъде увеличена способността за разминиране. Първите Kingfish пристигнаха през 2013 г. в зоната на отговорност на 5-и флот, който отговаря за водите на Близкия изток, и оттогава се спускат във водата от 11-метрови надуваеми лодки с твърд корпус. Kingfish носи страничен сонар, с който снима дъното, и видеокамера. До края на производството през февруари 2023 г. флотът е получил над 90 единици. В сегашната война мините в Ормуз бяха разчиствани от водолази и командоси от Navy SEALs с въздушна поддръжка, а на 28 август командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите маршрути през пролива за „чисти от ирански морски мини“.

При случая от 8 септември версиите на двете страни се разминаха. Иран обяви, че е прехванал Dive-LD на Anduril Industries при входа на протока. CENTCOM потвърди загубата, но говорителят му капитан I ранг Тим Хокинс заяви пред DefenseScoop, че апаратът е бил „на практика мъртъв във водата“ повече от денонощие, преди да попадне в ръцете на противника. По думите му ставало дума за по-стар модел, който не е събирал чувствителни данни и не носи засекретен сонар или радар. От Anduril добавиха, че става дума за автономна система, проектирана за опасна среда, в която загубите са очакван развой, а преди това тя има натрупани хиляди часове работа.

Не за първи път Иран обяснява с електронна война пленяването на военна техника на САЩ, която описват като поразена. През декември 2011 г. в североизточен Иран, край Кашмар, се разби разузнавателният дрон RQ-170 Sentinel. По това време ирански инженер твърди пред Christian Science Monitor, че сигналът на GPS приемниците му е бил подменен и така бил приземен в Ислямската република вместо в американска база. Анонимни служители в Пентагона обясниха загубата с това, че операторите са изгубили контрол над него. Част от западните специалисти по сателитна навигация приеха подмяната на сигнала за възможна, други я отхвърлиха, но твърдението така и не получи потвърждение. По-близък по характер е случаят от началото на 2018 г. Тогава хутите показаха REMUS 600, открит край йеменския бряг. Служител на Пентагона обясни пред USNI News, че той е бил използван за метеорологично изследване.

И залавянето на Dive-LD, и това на REMUS 600 са извършени на военноморските сили на Революционната гвардия, а не от редовния флот. Доклад на военноморското разузнаване на САЩ от 2017 г. внася уточнение, че редовният флот отговаря за действията в открито море, а този на гвардията – за крайбрежната отбрана и повечето операции в Персийския залив; като и двата действат паралелно в Ормузкия проток. И двата флота вече са задържали безекипажна техника на ВМС на САЩ. В края на август 2022 г. корабът на IRGC „Шахид Базияр“ взе на буксир надводен Saildrone Explorer във водите на Персийския залив, а около 4 часа по-късно, следен от патрулния кораб USS Thunderbolt и морски хеликоптер SH-60 Seahawk, откачи въжето и напусна района. Няколко дни след това корабът на редовния флот „Джамаран“ задържа други две единици от същия морски дрон в Червено море и ги освободи на другия ден. По оценка на Саша Брухман от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в средата на март, редовният ирански флот до голяма степен е небоеспособен, докато флотът на IRGC запазва своите способности да тормози корабоплаването.

CENTCOM събра тайно израелски и арабски военни началници в Германия

🇮🇱🌍🇺🇸 Висши военни представители от Израел и 7 арабски държави са участвали в необявена среща, организирана от началника на Централното командване (CENTCOM) адмирал Брад Купър в уединен ски курорт в Баварските Алпи миналата седмица. Това съобщи Барак Равид в Axios на 15 септември, позовавайки се на израелски официални лица. Според публикацията са участвали официални лица от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет. Изданието описва срещата като първата в такъв състав, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари. Преди публикацията нито една от участващите държави не я е обявила публично.

CENTCOM потвърди събитието след излизането на публикацията, но даде малко подробности. Официалният говорител капитан Тим Хокинс заяви, че то е било домакин на „висши военни представители от 8 държави“ на „планирана конференция в Германия“. По думите му те са обсъдили възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в сфеата на сигурността в Близкия изток. Изявлението не посочва държавите участнички, конкретното място на срещата или отделните теми. Сведенията за състава и съдържанието на разговорите идват от израелските източници на Axios. Израелските отбранителни сили (IDF) отказаха коментар пред The Times of Israel.

Купър е уверил участниците, че американските военни няма да напуснат региона въпреки иранските удари по базите им. Той ги е запознал с плановете на Вашингтон за увеличаване на търговското корабоплаване в Ормузкия пролив. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е представил данни за израелските операции „на различни фронтове“.

Уверението на Купър идва с оглед на тежки щети, понесени от военната инфраструктура на САЩ в Близкия изток. Анализ на сателитни изображения от The Washington Post показва, че иранските удари са засегнали най-малко 15 американски военни съоръжения в региона. Най-тежки са пораженията по щаба на Пети флот в Бахрейн, които принудиха командването да реорганизира логистиката си в района на Персийския залив. На 28 август Купър обяви международно признатите коридори през Ормуз за разчистени от ирански мини. По думите му Техеран не е изнасял петрол от собствените си брегове, откакто в средата на юли блокадата на пристанищата му беше подновена.

Друг въпрос в регионалните разговори засяга Червено море. Според Axios Израел и Саудитска Арабия са в интензивни дискусии с посредничество от CENTCOM за потенциална израелска военна интервенция срещу сухопътното настъпление към пролива Баб ел-Мандеб, започнато от хутите – йеменското движение „Ансар Аллах“, което получава военна и финансова подкрепа от Ислямската република Иран. Обсъжданата помощ попада в сферата на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката (ISR): събиране на информация за противника с въздушни, космически и електронни средства.

По данни на The Media Line помощта би била подобна на тази, която Израел вече оказва на ОАЕ. Източникът на изданието смята за малко вероятно Израел да предприеме настъпателни операции. The Jerusalem Post също потвърждава за тези контакти, позовавайки се на дипломати от региона. Според тези сведения Рияд се е обърнал към Израел през американското командване в търсене на пълна разузнавателна информация за разположението на хутите и бъдещите им оперативни планове. Саудитска Арабия и Израел официално не поддържат дипломатически отношения. Властите в нито една от двете държави не са дали официално потвърждение на контактите.

Разговорите се провеждат в период на тежки загуби на бойното поле в западен Йемен, понесени от силите на международно признатото правителство на страната, подкрепяно от Саудитска Арабия. На 10 септември хутите превзеха пристанищния град Моха и остров Зукар. На следващия ден превзеха останалите острови в района извън техен контрол: Голям и Малък Ханиш и Перим, известен на арабски като Маюн, в пролива Баб ел-Мандеб. „Всичко, което беше под наш контрол по западния бряг, падна“, заяви военнослужещ от силите на правителството, цитиран от The Times of Israel. Международната организация по миграция предупреди, че офанзивата е отнела живота на най-малко 500 души, а други 46 хил. са били принудително разселени. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари и прехвърли подкрепления от Аден.

По същото време беше прекъснат и основният саудитски маршрут за износ на петрол, заобикалящ Ормуз. Дронове удариха тръбопровода Изток–Запад в районите на Рияд и Медина, съобщи външно министерство. На 11 септември министерство на енергетиката потвърди, че преносът по тръбите е спрян като предпазна мярка. Преди спирането тръбопроводът доставяше между 4 и 5 млн. барела дневно до пристанище Янбу на Червено море. При ограниченията за морския трафик през Ормузкия пролив той е основният алтернативен маршрут за саудитския петрол. Според Associated Press тръбопроводът ще остане до голяма степен извън строя седмици наред.

Никой не пое отговорност за удара. Анализаторът по сигурността Волфганг Пущай посочва пред Al Jazeera иракските шиитски милиции, подкрепяни от Техерана, като най-вероятния извършител. При отделни удари на хутите по Хамис Мушаит, Абха и Таиф са ранени 13 цивилни, съобщава The Jerusalem Post. На този фон цената на петрола премина 100 долара за барел.

Рияд търси подкрепа и от други партньори, но публично гарантираните ангажименти засега са ограничени. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви пред Geo News на 8 септември, че ако войната в Йемен се пренесе върху Саудитска Арабия, споразумението от Мека „определено ще влезе в действие“. Става въпрос за договора за взаимна отбрана между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, подписан на 7 август. Говорителят на пакистанското външно министерство Саджад Хайдер Хан обаче отбеляза, че преки военни действия срещу йеменските бунтовници не се планират.

По непотвърдени сведения, Исламабад е отклонил саудитската молба с аргумент, че договорът не обхваща война, започнала преди неговото подписване. В същото време Обединеното кралство одобри изпращането на военни съветници към Саудитска Арабия, но остави без отговор молба за оперативна подкрепа, съобщи Bloomberg на 14 септември.

Така в рамките на една седмица се появиха сведения за саудитски искания за помощ в три посоки. Лондон е одобрил изпращането на съветници, Исламабад е заявил готовност да изпълни ангажименти в сферата на отбраната при определени условия, а Израел обмисля да предостави разузнавателна помощ. Последният контакт е политически чувствителен заради липсата на дипломатически отношения между двете държави.

Огласяването също има различни последици за участниците. Публикацията представя Израел като военен събеседник на Саудитска Арабия и Катар, докато арабските участници не коментират срещата публично. За Рияд тя означава публично обвързване с израелското разузнаване в момент, когато ирански съюзници атакуват саудитска територия. Андреас Криг от King's College London посочва допълнително затруднение: според него в столиците на Персийския залив Купър е считан за фигура, прекалено близка към Израел и привърженик на силови действия срещу Ислямската република със съмнителна стратегическа полза.

Съществуват и някои основания срещата да се разглежда като продължение на вече установени контакти. CENTCOM потвърди конференцията в Германия, въпреки че не е назовал участниците. The Jerusalem Post припомня, че такива събирания е имало и преди войната, включително в египетския курорт Шарм ел-Шейх през март 2022 г. В този смисъл сегашните сведения могат да отразяват продължаване на сътрудничество, което съществува от години, без непременно да означават политически пробив.

Наличните сведения показват възможност двустранното сътрудничество между Израл и Саудитска Арабия да остане косвено с посредник CENTCOM и ограничено до предоставянето на разузнавателна информация. Докато тръбопроводът е спрян, а хутите са завзели ключови крайбрежни и островни позиции в близост до пролива Баб ел-Мандеб, Саудитска Арабия се намира под безпрецедентен натиск да търси допълнителна подкрепа в сферата на отбраната и сигурността. Публичното мълчание не гарантира поверителност, тъй като на 15 септември данните за израелско участие изтекоха в публичното пространство от Axios.

📸 Снимка: Ръководителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената, Вашингтон, окръг Колумбия, на 14 май 2026 г. (Win McNamee/Getty Images)

Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Катар, домакин на американското командване, обяви съюза за недостатъчен

🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.

„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“

Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.

На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.

Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.

Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.

Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.

На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.

Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.

В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.

Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.

Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.

На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.

През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.

Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.

Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.

На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.

Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.

Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.

Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.

Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.

Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.

Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.

Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.

Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.

От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.

Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.

Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.

Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.

Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.

Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.