🇺🇸🇮🇷 САЩ започна нова вълна от въздушни удари срещу Иран през последните минути, с което отбелязва най-интензивната фаза на конфронтация между двете страни след окончателното рухване на примирието през последните дни.
„Тази нощ ще сме много заети; ударите ще бъдат ясни и мощни", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Думите му предшестваха множество сведения за активиране на силите за противовъздушна отбрана по цялата територия на Иран, включително столицата Техеран, и интензивно присъствие на изтребители в небето на Ирак и Йордания.
Часове по-рано президентът Доналд Тръмп събра висшия екип за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. В съвещанието взеха участие вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн и специалният пратеник Стив Уиткоф – съставът, който води паралелно военната и преговорната линия към Иран.
По данни от мониторинг канали силите за ПВО са били задействани над Асалуйе на брега на Персийския залив, където неизвестен дрон е нахлул в провинция Бушехр. ПВО е активирана в западните части на Техеран, както и над провинция Фарс – точки на стотици километри една от друга, които очертават широк периметър на тревога в цялата страна. Ирански изтребител беше забелязан да патрулира по границата с Ирак в района на Илам.
Посолството на САЩ в Багдад припомни, че е въведено най-високото ниво 4 на предупреждение „Не пътувайте" за страната: „Не пътувайте до Ирак по никакъв повод. Напуснете незабавно, ако сте там", призова страницата на дипломатическата мисия.
Местни източници съобщиха за експлозии в района на Ормузкия проток. Иранската агенция Mehr на свой ред отчете взривове и работа на ПВО над пристанищния град Сирик и остров Кешм, които вече мишена на удари в предходните вълни от изминалата нощ.
Междувременно представител на иранското разузнаване обяви пред Fars News Agency, че следи отблизо всички маневри на американските сили в Близкия изток и „всяко военно действие срещу Иран от страна на която и да е държава, било на нейна собствена територия, било в нейното въздушно пространство, ще се смята за легитимна цел за Ислямска република Иран". Думите му умишлено разшириха заплахата от САЩ към всяка държава, която допусне транзит на американски бойни самолети.
Военен източник, цитиран от агенция Tasnim, добави, че въоръжените сили на страната са „напълно подготвени" и в случай на американско нападение „отново ще се сблъскат с тежки ответни удари". Според същия източник идеята за „контролирана ескалация" и за поемане на инициативата е „глупава", а Иран „няма да се поколебае да наложи нови сметки на американците".
🚨 През последните минути американски изтребители нанесоха десетки въздушни удари, насочени почти изцяло към бази на военноморския флот на Революционната гвардия, складове за съхранение на оръжие и други цели по крайбрежието.
Поредицаа от експлозии разтърсиха пристанищните градове Бандар Абас, Сирик, Джам, Джаск и Бушер, както и стратегическия остров Кешм, разположен на входа на Ормузкия пролив.
Ирански държавни медии твърдят, че ударите по Джаск са нанесени от реактивна артилерия HIMARS, базирана в Бахрейн. Твърдението остава непотвърдено, но е възможно да доведе до нови ирански удари срещу малкото кралство в Персийския залив.
Междувременно постъпиха съобщения за трета вълна с удари, които засегнаха и Ахваз, провинция Хузестан, където се намират близо 80% от петролните запаси на Ислямската република.
Иракски медии твърдят, че огромен брой американски и израелски изтребители преминават необезпокоявано през небето над страната. Освен това два самолета за дозареждане с гориво от състава на ВВС на САЩ и един на Кралските Саудитски ВВС участват в операциите с включени транспондери, става ясно от платформата за мониторинг на въздушния трафик FlightRadar24.
По непотвърдена информация Революционната гвардия на Иран е изстреляла залп от три балистични ракети от Исфахан, което съвпадна със сведения на израелски медии за взривове в Хайфа. Двете събития обаче вероятно не са свързани помежду си.
🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) предприе втора вълна от въздушни удари срещу Иран в отговор на сваления хеликоптер AH-64 Apache от понеделник, съобщи Axios. Решението за започване на втора серия вероятно значи, че Вашингтон поема по пътя на ескалация отвъд еднократния ответен удар.
Mehr News Agency предаде, че в окръг Джаск отново са били чути експлозии, потвърдени от местни източници и жители на околни села. По-ранните удари по пристанището на града и Кух-е Мобарак също бяха потвърдени от осведомени източници. Местни жители докладват, че през последните минути там са регистрирани най-малко три попадения.
Освен целите по крайбрежието, мощни удари са поразили град Нахаванд във вътрешността на страната. Според израелски медии основна цел на последните удари са зенитно-ракетните комплекси и радарни станции, което очевидно има за цел да подавяне на средствата за оспорване на американското въздушно господство.
The New York Times съобщи, че ВВС на САЩ са поразили военни бази и пристанища, радарни обекти и ракетни батареи на пет локации по южното крайбрежие на Ислямската република – военноморски бази Сирик и Джаск, зенитно-ракетна база в Бандар Абас, батарея за брегова отбрана в Минаб и търговското пристанище на остров Кешм.
Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на допълнителни сведения за случващото се на терен.
🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.
Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.
Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.
„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“
Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.
🇺🇸⚔️🇮🇷 Докато крехкото примирие между САЩ и Иран продължава да виси на косъм, адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и военните операции срещу Иран, изпрати послание директно към силите под негово командване, че „опазването на цивилния живот“ има водещо значение и остава ключова част от тяхната работа.
Служебна записка от американския адмирал от 26 май, разпространена в CENTCOM, изрично подчертава, че „Опазването на цивилния живот е част от нашата култура като професионална бойна сила... То е заложено в начина, по който планираме, по който избираме целите си и по който се бием.“
„Всяка номинация на цел. Всеки удар. Всеки сблъсък“, продължава разсекретеният документ, разкрит днес от Breaking Defense. „На всяко ешелонно ниво, от планирането на кампанията до личното тактическо решение, вие ще правите разлика между тези, които се бият, и онези, които не го правят, прилагайки сила единствено срещу законни военни цели и проявявате преценка, преди да използвате оръжията си.“
„Ангажиментът ни към правото на военните конфликти не е ограничение за нашата смъртоносност“, продължава Купър. „Той е източникът на нашата легитимност, причината партньорите ни да са избрали да застанат до нас и директен фактор за нашата оперативна ефективност. Сила, която се бие с дисциплина и вярност към правилата, е по-смъртоносна, а не по-малко.“
Посланието на четиризвездния адмирал продължава с напомнянето, че именно този стандарт отличава САЩ от противниците му, които избират да вземат на прицел цивилни и да сеят терор, поразявайки училища, болници и храмове.
„Ние никога няма да воюваме по този начин“, пише Купър.
Запитан какво е провокирало меморандума, говорителят на командването капитан Тим Хокинс заяви, че това е „общо напомняне към силите, едно от многото, които той е отправял към войските в различни формати“.
Записката обаче се появява след коментари от министъра на отбраната Пийт Хегсет, които омаловажават или отричат традиционните спирачки пред въоръжените конфликти. По време на брифинг на 2 март той обеща, че „никакви глупави правила за водене на бойни действия“ не могат да повлияят на операцията срещу режима в Иран, докато в книга от 2024 г. той пише за „академични правила за ангажиране, които твърде дълго връзват ръцете на нашите бойци“. По-късно, на 13 март, той заяви: „Ще продължим да натискаме, да напредваме, без пощада, без милост за враговете ни.“ Тази реплика за „без пощада“ (no quarter) породи въпроси от страна на сенатори и правни експерти за това дали Хегсет фактически не призовава към военни престъпления.
Такива опасения се появиха и в отговор на серия от онлайн публикации на президента Доналд Тръмп в началото на април, с които той заплаши да атакува ирански мостове, електрически централи и други цивилни обекти.
„Цяла една цивилизация ще загине тази вечер, без изобщо да бъде възстановена. Не искам това да се случва, но вероятно ще стане“, написа Тръмп на 7 април, преди да отстъпи от своята позиция по-късно същия ден.
Въпреки обявеното примирие в началото на април, двете страни продължават да разменят спорадичен обстрел. През последните дни САЩ нанесоха удари по ирански ракетни площадки и катери, а днес Тръмп заяви, че Иран е свалил американски вертолет AH-64 Apache край бреговете на Оман. Екипажът на хеликоптера беше спасен, отчасти благодарение на безпилотен съд.
„Съединените щати, по необходимост, трябва да отговорят на тази атака“, добави Тръмп.
🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.
В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.
„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.
Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.
Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари
🇮🇱⚔️🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че се намират в готовност за поне още няколко дни на въздушни операции срещу Иран, както и за потенциален сценарий за пълномащабно подновяване на войната.
Командването на IDF очаква битките да продължат няколко дни, но подчерта, че неговите сили са готови дори и за нов продължителен конфликт. До момента, от снощи насам, Иран е изстрелял най-малко 20 балистични ракети срещу територията на Израел. Според IDF те са били прехванати или са се разбили в безлюдни площи.
Освен това днес сутринта групировката на йеменските хути „Ансар Аллах“ изстреля две балистични ракети, една от които е била прехваната, докато втората не е успяла да достигне територията на Израел.
Израел отговори, нанасяйки две масирани вълни от въздушни удари срещу цели на територията на Иран. През нощта десетки изтребители атакуваха общи 9 системи за противовъздушна отбрана, разположени в Западен и Централен Иран, след което тази сутрин нанесиха удари срещу по три фабрики в рамките на нефтохимически комплекс в Югозападен Иран, включително завод на компанията „Karoon Petrochemical“ в град Махшахр, който е понесъл тежки щети, съобщи Al Jazeera, позовавайки се на репортаж на полуофициалната Fars News Agency.
Според базата данни на Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), атакуваният заводът има годишен производствен капацитет от 40 000 тона метилен дифенил диизоцианат (MDI) и друго съоръжение за толуен диизоцианат (TDI), чийто капацитет също възлиза на 40 000 тона годишно.
IDF увери, че ударите са били нанасени само и единствено от Израел, но в условията на „пълна координация“ с Централното командване на САЩ (CENTCOM), което е участвало в прехващането на балистичните и крилати ракети, изстреляни от Ислямската република срещу Израел. Междувременно, според официално съобщение от IDF, началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир е разговарял на три пъти с ръководителя на CENTCOM адмирал Брад Купър.
Напрежението в Персийския залив отново ескалира, а дипломатическите усилия се намират в застой, след като Иран изстреля нова вълна от балистични ракети и дронове срещу Бахрейн и Кувейт, в отговор на което Централното командване на САЩ обяви, че е нанесло удари в „самоотбрана“ срещу иранския остров Кешм.
Според държавната новинарска агенция на Кувейт (KUNA), рано сутринта международното летище в страната е попаднало под обстрел от камикадзе дронове и балистични ракети, което е предизвикало тежки материални щети, принуждавайки властите да преустановят дейността му.
Министерството на външните работи на Кувейт потвърди, че иранските атаки срещу територията на страната са довели до 1 загинал и няколко ранени, като същевременно са нанесли щети на неназовани дипломатически мисии. Ведомството осъди нападенията, „които за пореден път се прицелиха във жизненоважна и гражданска инфраструктура, включително международното летище на Кувейт, убивайки един човек и ранявайки други, в допълнение към щетите по важни обекти, включително дипломатически представителства“.
Във вторник Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви „успешното неутрализиране“ на няколко залпа от балистични ракети и дронове, изстреляни от Иран срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив.
„Иран изстреля няколко балистични ракети към съседите си в региона; нито една обаче не успя да порази набелязаната цел“, се посочва в изявление на CENTCOM. От там уточниха, че изстреляните срещу Кувейт и Бахрейн въздушни цели са паднали, преди да достигнат крайната цел, или са били прехванати успешно от средствата за противоракетна отбрана.
Това изявление беше направено преди Иран да нанесе удар срещу летището на Кувейт в ранните сутрешни часове на деня.
Американските военни допълниха, че са свалили три камикадзе дрона, с които Иран е извършил обстрел по „цивилни моряци, преминаващи законно през регионални води“, гласи още изявлението на CENTCOM.
📸 Снимка: Международното летище на Кувейт понесе тежки материални щети, след като беше поразено от камикадзе дрон, изстрелян от Иран рано сутринта днес.
🇮🇷🚀🇰🇼 Генералният щаб на Въоръжените сили на Кувейт съобщи в официално изявление преди минути, че системите за противовъздушна отбрана на страната отразяват „враждебни ракетни атаки и нападения с дронове“.
В изявлението се посочва, че експлозиите, които се чуват в страната, са резултат от прехващане на въздушни цели от ПВО системите. Властите призоваха гражданите да спазват инструкциите за безопасност и сигурност.
Местни жители докладваха за активирането на сирените за въздушна тревога в продължение на 10 минути без прекъсване, след което са били чути най-малко 4-5 силни експлозии.
В социалните мрежи бяха разпространени кадри от района на град Шираз в Западен Иран, които показват пуск на поне три балистични ракети. По непотвърдени сведения са регистрирани попадения в близост до авиобаза „Али Ал-Салем“.
Местен източник твърди, че част от експлозиите са чути в южната част на Кувейт, което предполага, че целите може да включват „Кемп Арифджан“, съоръжение на Централното командване на САЩ. До момента няма данни за пострадали и материални щети, нито официално потвърждение за удара.
🇺🇸 Американските сили, разположени в зони на активни военни действия, са били обект на атаки чрез използване на данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, става ясно от военни доклади. Това е ярък пример за начина, по който глобалната икономика на наблюдението оформя съвременното бойно поле.
В писмо, споделено с Ройтерс от американския сенатор Рон Уайдън, Централното командване (CENTCOM) заявява, че е „получило множество доклади за заплахи, свързани с експлоатация от страна на противника на търговски данни за местоположение с цел насочване на атаки или наблюдение на американски служители на театъра на военните действия“. Съобщението, изпратено на 14 април, не съдържа други детайли, но зоната на отговорност на CENTCOM включва Персийския залив, където американските сили са в състояние на конфликт с иранската армия за контрола върху Ормузкия проток.
Разкритието е първото официално потвърждение, че американски военни са били обект на такова насочване в активна военна зона, посочват Уайдън и двупартийна група законодатели в писмо, изпратено до Пентагона в четвъртък.
„Търговските данни за местоположение могат да се използват за откриване на местата, където се събират американските войски, както и на техния модел на живот. Това може да бъде експлоатирано от противниците за насочване на атаки като ракети, дронове и крайпътни бомби, както и за цели на контраразузнаването“, предупреждава писмото. В изявление Уайдън отбелязва, че е крайно време „да започнем да третираме индустрията за дигитална реклама (adtech) като заплаха за националната сигурност“.
В имейл Пентагонът заяви, че ще отговори директно на законодателите, но не навлезе в подробности. От своя страна конгресмените посочиха в своето писмо, че опитите им да получат повече данни от военни служители относно докладваните атаки са останали неуспешни.
Търговията с данни за местоположение подхранва опасенията за поверителността
Данните за местоположение се използват широко в дигиталната реклама, която е основен източник на приходи за много технологични компании. Тези данни обикновено се събират от смартфони и други видове устройства чрез приложения или доставчици на услуги, след което се продават на брокери на данни. Те от своя страна ги окрупняват и препродават, понякога чрез сложни мрежи от посредници.
Въпреки че заплахата за неприкосновеността на личния живот, която произтича от продажбата на детайли за ежедневното движение на хората на свободния пазар, отдавна е предмет на обществено обсъждане, нейният потенциал като риск за националната сигурност наскоро също привлече сериозно внимание.
Още през 2016 г. американски военен доставчик е успял да използва данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, за да проследи Силите за специални операции от базите им в САЩ до чувствителен преден пост в Сирия, според информация, разкрита първо от Wall Street Journal.
По-наскоро журналисти от Wired и две германски медии използваха милиарди координати, събрани от брокер на данни, за да разкрият с прецизна точност движението на хора, разположени в или около 11 военни и разузнавателни обекта на САЩ в Германия.
Две организации, които представляват дигиталните рекламодатели – Бюрото за интерактивна реклама (IAB) и Асоциацията на националните рекламодатели (ANA) – не отговориха на запитване от Ройтерс за коментар.
В писмото на американските законодатели до Пентагона се посочва, че имайки предвид това, което военните служители знаят за търговията с данни за местоположение, е трябвало да действат по-бързо, за да защитят личния състав. Като примери се посочват деактивирането на уникалния рекламен идентификатор (Advertising ID) на служебните военни устройства, автоматичното изключване на споделянето на локация на смартфоните на терен и насочването на служителите от уеб браузъра Google Chrome към алтернативи, по-ориентирани към поверителността.
Един от съавторите на писмото е конгресменът Пат Хариган (републиканец от Северна Каролина), бивш офицер от Специалните сили на Сухопътните войски на САЩ. Хариган заяви, че браузъри като Chrome „са създадени из основи, за да събират и споделят потребителски данни“ и че всеки ден, в който те остават на предоставените от правителството устройства, „е още един ден, в който връчваме на нашите противници оръжие срещу собствените ни войски“.
В изявление Google заяви, че Chrome притежава „водеща в индустрията сигурност“. Компанията добави, че „отдавна се застъпва за по-строги правила и защитни мерки срещу брокерите на данни“.
🇺🇸⚔️🇮🇷 Генерал Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и ръководител на Централното командване, заяви пред Bloomberg, че САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран, ако Техеран продължи да настоява за контрол и такси върху корабоплаването в Ормузкия пролив. В интервюто, излъчено на 23 май, той определи безусловното отваряне на пролива като „най-значимия приоритет в момента" и допусна, че иранската делегация засега не приема такова споразумение.
Изявлението идва около 7 седмици след края на 5-седмичната война между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. с американо-израелски удари по ирански военни и правителствени обекти. Военните действия приключиха с примирие, договорено на 7-8 април. Според The Washington Post към 24 май страните преговарят за рамка, която да удължи примирието с 60 дни и да позволи разминиране и пълно отваряне на пролива.
Петреъс открои три проблема извън корабоплаването, които остават нерешени. Първият е иранският запас от уран, обогатен до 60% – „почти хиляда паунда" (около 454 кг), описан като „само едно ниво под оръжейния клас". По доклад на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) от 27 февруари Иран е натрупал около 441 кг такъв материал преди ударите от 12-дневната война през юни 2025 г. След ударите агенцията няма достъп до иранските обекти за обогатяване и не може да потвърди текущото състояние на запаса. Вторият проблем е иранската подкрепа за регионалните проксита – Хамас, Хизбула, шиитските милиции в Ирак и хутите в Йемен. Третият са ракетните програми. „Опасявам се, че само малка част от тези проблеми ще се решат", каза Петреъс.
Иранската позиция, че Техеран има право да налага такси върху преминаването, по думите му е „напълно неприемлива" – и може да се наложи „да се върнем към война, за да покажем, че сме прекалено сериозни". Допусна и компромисна формула – „скромна такса, която да отива частично за Иран, Оман или за навигационни средства" – но я нарече текущ императив, който иранската страна засега отхвърля.
Петреъс описа как изглежда Заливът след войната. ОАЕ, най-потърпевши от иранските удари с дронове и ракети, реагират най-остро – „именно защото подкрепят САЩ и са страна по Авраамовите споразумения" с Израел. Катар е загубил около 17% от мощностите си за втечнен природен газ за период от 3-5 години. По данни на QatarEnergy от 19 март 2026 г. иранската атака срещу газовите инсталации в Рас Лафан е извадила от строя 2 от 14 LNG линии и една от двете установки за газ в течно гориво – годишна загуба от около 12,8 млн тона и близо 20 млрд долара пропуснати приходи. Саудитска Арабия се позиционира като посредник.
Петреъс е разговарял лично с престолонаследника Мохамед бин Салман предишната седмица. Кралството действа и през Пакистан: около 8000 пакистански войници, ескадрила изтребители (предимно JF-17), два ескадрили дронове и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9 са разположени на саудитска територия от април, съгласно отбранителния пакт от септември 2025 г., който позволява до 80 000 души при нужда. Силите се финансират от Рияд и са насочени основно срещу заплахата от дронове.
Общата кауза на държавите от Залива – „алфата и омегата за абсолютно всички тях", по израза на Петреъс – е напълно отворен Ормузки пролив без такси и контрол от страна на Иран. По-дълбокото следствие от войната обаче са огромни инвестиции в укрепване, устойчивост и алтернативни маршрути за износ на петрол и газ по море. Тези средства се пренасочват към вътрешни проекти, а не към инвестиции в САЩ, както е досегашната практика на държавните им фондове. Предстои период от няколко години, в който приоритетът ще бъде намаляване на уязвимостта спрямо нови атаки – с произтичащи промени за военното комплектуване, обучението, поръчките и оперативните доктрини.
Може би най-показателното признание в интервюто беше как Централното командване воюва на практика. Военновъздушната база Ал Удейд в Катар – основната предна щаб-квартира на CENTCOM, с щаб за 100 млн долара, наполовина над земята – е била твърде уязвима. Настоящият командир, адмирал Бредли Купър, не е напуснал главната квартира на база Макдил във Флорида, за да ръководи операциите оттам. Съвместният оперативен център, който командва въздушната война за региона и в този случай е включвал и израелските ВВС, също не е работил от Ал Удейд, а от военновъздушна база в Южна Каролина.
„Половината от тази структура е над земята и мога да ви уверя, че настоящият командир не направи това, което неговите предшественици винаги правеха – да бъде там", обясни Петреъс. На 3 март балистична ракета на Иран проби противоракетната отбрана на Катар и удари радарната система AN/FPS-132 на стойност 1,1 млрд долара в района на Ал Удейд – събитие, което потвърждава оценката на Петреъс за уязвимостта на американското разполагане в Залива.
В средната част на разговора Петреъс се върна на тема, по която пише от години, че САЩ не са научили урока от Украйна. По думите му само украинската страна използва около 10 000 дрона на ден, а 90% от руските жертви се причиняват от дронове. Танкове и бронирани машини вече не могат да маневрират и оцеляват в „зоната на смъртта" – около 35 км от двете страни на фронтовата линия. Украйна е увеличила производството си от 3,5 млн дрона през 2025 г. до планирани над 7 млн през 2026 г.; капацитетът би могъл да достигне 20 000 на ден, ако се намерят оператори. В следващите година-две предстоят изцяло автономни бойни системи, а отбраната срещу рояци дронове – включително мощни микровълнови оръжия с обсег 2–3 км – е нерешен проблем дори за Съединените щати.
„Арсеналът на демокрацията е в Украйна, не тук", обобщи Петреъс. Според него президентът Доналд Тръмп вече е поставил пред големите отбранителни компании задачата за утрояване или четирикратно увеличение на производството; това изисква нов модел на командване, обучение, поръчки и експлоатация – с промени в софтуера всяка седмица или две, и хардуерни – на всеки няколко седмици.
По темата за Украйна Петреъс е по-оптимистичен, отколкото през последните месеци. Според него заемният пакет на ЕС от 90 млрд евро, формално одобрен от Съвета на ЕС на 23 април 2026 г. след оттегляне на ветото от Унгария, с 60 млрд за отбрана и 30 млрд за бюджетна подкрепа, ще осигури Украйна за година и половина. През 2026 г. Брюксел планира постепенен превод на около 45 млрд. Руските жертви, по оценката на Петреъс, наближават 1,4 млн убити и ранени – „повече, отколкото нашите загуби през Втората световна война".
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви общите руски загуби за 1,357 млн души; независими западни оценки, цитирани от New York Times през май 2026 г., поставят числото в диапазона 1,1–1,2 млн – без независимо потвърждение на точната цифра. През април и май, за втори път през тази година, украинските сили си връщат повече територия, отколкото руснаците отнемат – според Института за изучаване на войната (ISW) и аналитичната група DeepState нетната руска загуба за април е около 116 км.км. При продължаване на украинското производство на дронове и на ударите дълбоко в Русия, Петреъс очаква в един момент догодина Путин да се изправи пред пълната сметка – жертви, изтощен Национален фонд за благосъстояние (към януари 2026 г. около 4,1 трилиона рубли неизразходвани активи, под половината от предвоенния връх), и евентуални подновени санкции върху петрола. „Просто не мисля, че Русия може да продължава така".
В края на интервюто Петреъс направи рядка за бивш директор на ЦРУ критика към собствената си страна – за дисбаланса между твърдата и меката сила. „Твърдата сила е водеща, докато меката е силно намалена", заяви той, посочвайки разпускането на Агенцията за международно развитие (USAID) в началото на втория мандат на Тръмп. Конгресът е върнал голяма част от финансирането – на 3 февруари с двупартийно мнозинство беше одобрен пакет от 50 млрд долара за чужда помощ, 16% по-малко спрямо 2025 г. – но институционалната рамка остава разглобена. Поуката от Ирак и Афганистан, която Петреъс цитира, е, че военните успехи се затвърждават само със системна хуманитарна помощ и възстановяване на основни услуги. Без меката сила „не можете да превърнете военните успехи в трайни". Това според него е основание за тревога след ареста на Николас Мадуро на 3 януари 2026 г. в Каракас и сериозното използване на твърда сила срещу Иран.
🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.
Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.
В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.
В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".
Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.
Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.
Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.
В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.
🇺🇸🤝🇮🇱 Израел и САЩ провеждат най-интензивната досега подготовка за подновяване на войната срещу Иран, което вероятно ще бъде факт още в началото на следващата седмица, съобщи The New York Times, позовавайки се на двама американски служители от Близкия изток.
Според тях, вариантите за подновяване на операциите срещу Ислямската република включват нова кампания на интензивни бомбардировки срещу военни и инфраструктурни обекти, превземане на остров Харг в Персийския залив, който остава ключов център за износа на ирански петрол, както и изпращане на командоси на сушата за извличане на ядрения материал, затрупан под развалините на съоръженията в Исфахан, Натанз и Фордо.
Извличането на обогатения уран крие риск от множество жертви и изисква огромен контингент от поддържащи сили, които да обособят широк периметър около зоната на операцията и по всяка вероятност да влязат в тежки сражения със сухопътните войски на Иран, става ясно от думите на двамата служители.
Висш израелски служител разкри пред местния „Канал 12“, че страната му води интензивна подготовка за това, което смята за неизбежна война с Иран, докато изчаква американският президент Доналд Тръмп да се спре на окончателно решение за следващите си стъпки в конфликта.
„Американците разбират, че преговорите с Иран не водят до никъде“, признава неназованият служител.
„Подготвяме се за битки, които ще продължат от дни до седмици, и чакаме окончателното решение на Тръмп. Ще знаем повече след 24 часа“, каза служителят. Не стана ясно защо той посочва именно 24-часов прозорец.
Преговорите с посредничество на Пакистан и подкрепяни от Китай не успяха да осигурят споразумение между САЩ и Иран, тъй като претърпяха провал в постигането на съгласие във връзка с ядрената програма на Техеран и следвоенния контрол над Ормузкия пролив.
Тръгвайки си от двудневно посещение в Китай в петък, Тръмп заяви, че е склонен да приеме 20-годишна пауза в иранската програма за обогатяване на уран, ако режимът предостави „истинска“ гаранция, което изглежда като очевиден обрат от предишното му настояване към Иран да обещае пермаментно спиране на обогатяването.
Въпреки че Иран, чиито лидери се зарекоха да унищожат Израел, отрича твърденията, че се стреми към ядрено оръжие, страната е натрупала уран, обогатен до нива, съвсем близки до тези за военно приложение, който няма мирно предназначение.
Смята се, че иранските запаси в размер от близо 440 кг високообогатен уран, достатъчен за приблизително 10 ядрени бойни глави, са били затрупани в резултат на американските удари по ключови съоръжения на ядрената програма, извършени по време на 12-дневната война между Израел и Иран през юни миналата година.
🇺🇸⚔️🇮🇷 Силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) атакуваха военни обекти на територията на Иран, отговорни за серия от „непровокирани“ удари с ракети, дронове и малки лодки срещу американски разрушители във водите на Ормузкия пролив, съобщи пресслужбата на CENTCOM.
„На 7 май американските сили прехванаха непровокирани ирански атаки и отговориха с удари при самозащита, докато разрушители с управляеми ракети от ВМС на САЩ преминаваха Ормузкия пролив към Оманския залив“, гласи съобщение за пресата, публикувано от CENTCOM. Целите включваха площадки за изстрелване на дронове и ракети, пунктове за командване и контрол, както и възли за разузнаване и наблюдение.
В официалното изявление се посочва, че иранските сили са атакували разрушителите с управляеми ракети от клас Arleigh Byrke – USS Truxtun (DDG 103), USS Rafael Peralta (DDG 115) и USS Mason (DDG 87), докато са били в международния морски коридор. Нито един американски обект не е понесъл щети. Междувременно иранските държавни медии съобщиха, че търговски обекти на кея Бахман на остров Кешм са били засегнати при размяна на удари между двете страни.
CENTCOM от своя страна подчерта, че американската страна „не търси ескалация“, но се намира „в готовност да защити американските сили“.
Според представители на Пентагона, това нападение е било по-ожесточено и продължително от залпа, пред който два от трите кораба бяха изправени само преди броени дни. По време на сблъсъка, продължил няколко часа, рояци от ирански бързоходни катери са маневрирали толкова близо, че разрушителите са били принудени да открият огън, за да ги отблъснат.
Американските бойни кораби и поддържащата авиация са организирали ешелонирана отбрана, използвайки 5-инчови артилерийски оръдия и системи за близък бой (CIWS). Екипажи с малкокалибрени оръжия, разположени на палубите също са влезли в битка с иранските катери. Хеликоптери „Apache“ са изстреляли ракети „Hellfire“ и са използвали 50-калибровo оръдие, а допълнителни изтребители са осигурявали близка въздушна поддръжка. Към момента не се съобщава за жертви или материални щети по корабите.
Тези събития представляват едни от най-директните сблъсъци между двете страни, откакто сключиха примирие преди над месец с цел постигане на дългосрочно мирно споразумение. Въпреки че министърът на войната Пийт Хегсет потвърди, че примирието остава в сила, а държавният секретар Марко Рубио обяви окончателния край на операция „Epic Fury“, двете враждуващи страни продължават битката за контрола върху стратегическия морски път, през който преминава една пета от световните доставки на петрол и сериозен дял от доставките на втечнен природен газ.
🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) започва операция „Project Freedom" за възстановяване на търговското корабоплаване през Ормузкия проток, след като президентът Доналд Тръмп издаде заповед в неделя, ден преди нейното начало.
За операцията са ангажирани разрушители с управляеми ракети, над 100 летателни апарата, базирани в морето и на сушата, безпилотни платформи в няколко среди и 15 000 военнослужещи. Командир е адмирал Брад Купър, който от 2025 г. оглавява CENTCOM и е първият офицер от флота на този пост от Уилям Фалън през 2008 г.
Project Freedom върви успоредно с друга американска операция в близка акватория – блокадата на иранските пристанища, влязла в сила на 13 април. Двете задачи имат противоположна функция: блокадата затваря достъпа към и от иранските терминали, а новата операция отваря коридор за заседналите неутрални търговски кораби.
Общи са командването, районът и голяма част от използваните бойни единици. Към началото на май блокадата спря 49 танкера с около 69 милиона барела суров петрол, които Иран не може да изведе на пазара. В региона остават 3 американски ударни групи начело със самолетоносачи, 10 разрушителя с управляеми ракети, както и 2 десантни кораба на Корпуса на морската пехота.
Първите бойни кораби, които минаха през протока след началото на войната, USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112), влязоха в Персийския залив в началото на април, за да открият навигационни коридори за операциите на миночистачи. Кризата започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел извършиха въздушни удари срещу Иран и ликвидираха върховния лидер аятолах Али Хаменей. Като отговор Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) забрани преминаването през Ормузкия проток, започна абордажи на търговски кораби и постави няколко десетки морски мини в района. На 11 март Военноморските сили на САЩ потопиха 16 ирански минопоставача. Според оценка на Пентагона пълното разчистване на мините ще отнеме до шест месеца.
Мащабът на блокирания трафик е безпрецедентен. Около една четвърт от световния морски пренос на петрол и големи обеми горива и торове минава през Ормузкия проток. Международната агенция по енергетика определи затварянето на маршрута като най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята на пазара – по-тежко от петролните шокове през 70-те години на XX век. Близо 2000 кораба остават заседнали в Персийския залив. Алтернативният път през Червено море също се намира под риск, след като хутите подновиха ударите си срещу търговски кораби и Израел на 28 февруари.
Project Freedom получи политическа надстройка от друга обявена наскоро структура, Maritime Freedom Construct (MFC). Държавният секретар Марко Рубио одобри телеграма на 28 април, очертаваща рамката като съвместно начинание между Държавния департамент и Пентагона. Държавният департамент поема функцията на център за с партньорските държави и корабната индустрия, докато Централното командване във Флорида управлява оперативната морска координация, обмена на разузнавателни данни в реално време и директните контакти с екипажите.
Командването е поставено в ситуация да изпълнява едновременно две противоположни мисии. „Подкрепата ни за тази отбранителна мисия е съществена за регионалната сигурност и глобалната икономика, докато в същото време поддържаме военноморската блокада", заяви адмирал Купър. На практика всеки кораб, преминаващ през протока, ще бъде сортиран по флаг, маршрут и крайна точка – ескорт за неутралните, връщане назад за всичко, насочено към или излизащо от ирански пристанища. Тръмп предупреди, че всяка пречка пред операцията „ще бъде посрещната със сила".
Непосредствените последици вече се очертават. Купувачите на петрол от Азия (Китай, Индия, Япония и Южна Корея) губят достъп до иранския суров петрол, а застрахователните премии за корабоплаване в Персийския залив остават в кризисни нива. Ходът на CENTCOM поставя партньорските държави пред дипломатически избор – формално членство в MFC означава видимо подреждане до Вашингтон срещу Техеран, докато ползването на американската защита de facto идва без членство, но и без глас в приоритета на ескортите. Първото изпитание на операцията ще бъде измеримо в две числа: колко от блокираните 2000 кораба ще успеят да преминат през пролива в следващите дни и дали Иран ще се опита да възпрепятства ескортите.
🇺🇸 Началникът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър посети разрушителя USS Milius (DDG 69) на 2 май, докато патрулираше регионални води в подкрепа на американската блокада срещу Иран. На борда Купър се обърна към екипажа по корабната система за комуникация 1MC и разговаря с моряците, пред които подчерта значението на текущата мисия. По данни на CENTCOM към същата дата 49 кораба са били принудени да променят курса си или да се върнат в пристанищата си на тръгване от началото на операцията.
USS Milius е ракетен разрушител от клас Arleigh Burke, оборудван с бойната система Aegis и вертикални пускови установки за ракети Tomahawk, Standard Missile-2/6 и противоподводни оръжия RUM-139. Корабът е сред поне 10 американски надводни единици, ангажирани в операцията, заедно с ударната група на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln и патрулни самолети Boeing P-8 Poseidon. По данни на CENTCOM от началото на блокадата на 13 април, над 10 000 американски военнослужещи са били прехвърлени за изпълнение на задачата.
Блокадата на иранското крайбрежие беше въведена със заповед на президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Исламабад. Според CENTCOM операцията обхваща „цялото иранско крайбрежие", а всеки кораб, влизащ или излизащ от блокираната зона без разрешение, подлежи на „прехващане, отклоняване и задържане". САЩ декларира, че блокадата не засяга трафика през Ормузкия пролив към пристанища извън Иран, но самият пролив остава затворен от Техеран – като пряк отговор на отказа на Вашингтон да отмени морската блокада.
Операцията е следствие от ескалацията, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместните удари на Израел и САЩ по ирански военни и държавни обекти, при които беше ликвидиран върховният водач Али Хаменеи. Иран отговори с блокиране на Ормузкия пролив, което постави началото на американската военна кампания за неговото отваряне.
CENTCOM отчете 45 пренасочени плавателни съда на 1 май и 49 на следващия ден. На 29 април адмирал Купър обяви, че 41 от танкерите са превозвали общо 69 милиона барела нефт – количество, отговарящо на над 6 млрд долара блокирани приходи за Техеран.
По-голямата част от прехващанията се ограничават до радиоконтакт от американски разрушител или прелитане на P-8 Poseidon, след което капитаните променят курса доброволно. Към края на април обаче поне 4 търговски кораба бяха взето на абордаж и претърсени физически от американски сили. На 28 април морски пехотинци от 31-ва Експедиционна морска единица се качиха на M/V Blue Star III в Арабско море, който беше освободен след проверка, че маршрутът му не предвижда влизане в иранско пристанище – първият случай, в който качен кораб не е задържан от началото на операцията. Преди това два кораба бяха задържани в Индийския океан, а един в Оманския залив след предупредителен огън от американски кораб.
Икономическият ефект се измерва на две различни нива. По данни на анализатора на петролните пазари Kpler товаренето на суров нефт и кондензат от ирански пристанища е спаднало от 2,1 милиона барела дневно преди блокадата до 567 000 барела дневно през втората половина на април – пряко следствие от блокадата. Отделно от това, иранската блокада на Ормузкия пролив, през който преминава около 20% от целия световен петролен трафик, причинява далеч по-широк удар по глобалните пазари. Сортът „Брент“ достигна 126 долара за барел на 30 април – най-висока стойност за последните 4 години.
Международната агенция по енергетика определи кризата като „най-голямата в историята на световния пазар на петрол". На потребителския пазар в САЩ средната цена на бензина достигна 4,39 долара за галон към 1 май по данни на AAA – ръст от 1,16 долара спрямо предкризисното ниво от под 3 долара преди 28 февруари 2026 г. Регионалните пикове са по-високи – в Калифорния средната цена надхвърли 6 долара за галон, а отделни места в Лос Анджелис обявиха цени над 8 долара.
Иранската реакция остава ограничена до квалифициране на блокадата като „пиратство". Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) се намират бойна готовност в Персийския залив, а на 17 април Техеран временно обяви Ормузкия пролив за отворен за корабоплаване, преди да го затвори отново на следващия ден заради отказа на Вашингтон да отмени блокадата. Иранският арсенал от около 6000 морски мини и асиметричните способности на флота остават основният източник на риск за корабоплаването в зоната. Самият Тръмп описа дейността на американския флот като „пиратска" в свое изказване на митинг във Флорида.
Визитата на адмирал Купър изпълнява няколко функции. Първо, тя е сигнал за продължаващия ангажимент на върховното оперативно командване с блокадата. Второ, тя подчертава, че блокадата няма да бъде прекратена едностранно от американска страна – позиция, която Тръмп потвърди многократно, описвайки операцията като „невероятна". Енергийни анализатори обаче поставят под въпрос темпото на въздействие – по оценки на CNBC и Bloomberg Иран разполага с около 26 дни наземна складова мощност и до 50 млн. барела плаваща такава, което му дава до 76 дни преди принудителни съкращения на добива. Трето, визитата на конкретен разрушител от клас Arleigh Burke потвърждава, че те остават основната платформа за прехващане, вместо по-големите крайцери или фрегати, което съответства на наличната структура на американския надводен флот в региона.
🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.
Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.
Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.
„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.
Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.
Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.
Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.
В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“
🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.
Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.
Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.
Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.
Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.
Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.
Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.
🇺🇸 Общо 1135 полета са проведени от военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III в рамките на операция „Epic Fury" срещу Ислямска република Иран. Това показват данните в 52-ия ден от началото на кампанията. Данните идват от публичен OSINT мониторинг на Military Air Tracking Alliance, компилиран от акаунта Armchair Admiral на базата на ADS-B и ACARS сигнали.
34 нови завършени полета бяха отчетени за периода 18–21 април, заедно с други 35 в процес на изпълнение. Приблизително две трети от новата дейност от американска територия е свързана със сухопътните войски, 15 от завършените и 8 от текущите полета излитат от Pope Army Airfield в щата Северна Каролина, в непосредствена близост до щабквартирата на 82-ра въздушно-десантна дивизия и XVIII въздушно-десантен корпус. От началото на април от Pope AAF са излетели общо 80 C-17.
За първи път от началото на операцията е регистриран полет и от Wheeler-Sack Army Airfield в щата Ню Йорк, където е дислоцирана Авиационната бойна бригада на 10-та планинска дивизия. Отделна мисия на 21 април е излетяла и от Campbell AAF в Кентъки — домашна база на 101-ва въздушно-щурмова дивизия. Фокусирането на движения от тези три летища говори за мащабно ротационно или подсилващо разгръщане на леки пехотни и въздушно-десантни елементи в зоната на отговорност на CENTCOM.
Разпределението на полетите очертава ясна география на разгръщането:
🇯🇴 Йордания: авиобази „Муафак Салти“ и „Крал Файсал“;
🇮🇱 Израел – авиобази „Неватим“ (основна база на F-35) и Овда, международно летище „Бен-Гурион“;
🇦🇪 ОАЕ – авиобази „Ал-Минхад“ и „Ал-Дафра“;
🇶🇦 Катар – авиобаза „Ал-Удейд“ (седалище на въздушното командване на CENTCOM);
🇩🇯 Джибути – военноморска експедиционна база „Кемп Лемоние“
🇬🇷 Гърция – морска база „Суда Бей“ на остров Крит
🇸🇦 Саудитска Арабия – морска база „Крал Файсал“
Регистриран е и полет от оръжейния депозит Anniston Army Depot (Алабама) към Неватим – маршрут, който в предходни кризи е обслужвал доставки на боеприпаси и тежка техника.
Преобладаващите транзитни точки в Европа остават RAF Mildenhall (ETAR) и Spangdahlem (ETAD) в Германия, както и Gander (CYQX) в Канада за трансатлантическите отсечки. Заснетият на снимката C-17 с рег. номер 80057 принадлежи на 105-то въздушнотранспортно крило (Stewart ANGB, Ню Йорк) – подразделение на Националната въздушна гвардия, което отразява масовото привличане на резерви от Air National Guard за поддържане на темпото на транспортните операции.
Представените данни идват изцяло от публични OSINT източници и не включват мисии на самолети с изключен транспондер или по класифицирани маршрути. Пентагонът не коментира оперативните подробности, а CENTCOM запазва общо мълчание относно разгръщането на сухопътни елементи.
🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.
Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.
„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.
Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.
Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.
Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.
