Полската полиция задържа мъж, заподозрян в подготовка на атентат срещу Туск

🇵🇱🚨 Полската полиция задържа в Долна Силезия мъж, заподозрян, че е заплашвал премиера Доналд Туск и вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш и е подготвял атентат. „Мъжът, който заплашваше премиера Доналд Туск и планираше нападение срещу него, беше задържан от полицията“, съобщи в X министърът на вътрешните работи Марчин Кервински. Арестът беше извършен броени часове след като Службата за държавна охрана (SOP), отговорна за охраната на висшите държавни лица, получи имейл от информатор, а властите обявиха, че шансът заплахите да бъдат изпълнени е висок. Към сутринта на 12 октомври няма повдигнато обвинение.

Задържаният е поляк на около 60 години, каза Кервински пред TVP Info, а RMF FM съобщи за 66-годишен твърд противник на сегашния кабинет. По думите на министъра става дума за „човек от много радикални групи, който установява много радикални контакти в интернет“. Следователите са стигнали до него по два пътя: през информатора и подробен анализ на съдържание, което е публикувал в мрежата. „Човекът, който ни информира за това, предаде точни сведения за това кой иска да извърши такова подло деяние“, посочи Кервински. Rzeczpospolita пише, че арестът е станал малко преди 17 ч. във Вроцлав. Заподозреният е бил регистриран в полицията и преди – за дребни кражби и неплатена издръжка. Полицейските служители са влезли в жилището му около 16 ч. и са извършили обиск. По данни на Wprost и Wirtualna Polska са иззети предмети, които биха могли да представляват опасност, без да се уточнява какви.

Той е прекарал нощта в ареста във Вроцлав, а днес е бил откаран към Варшава, след като лекар е разрешил транспортиране с оглед на здравословното му състояние, съобщи RMF FM. Правната квалификация още не е определена. Един от вариантите според радиото е подготовка на убийство, за която се предвиждат до 15 години затвор. Говорителката на МВР Каролина Галецка каза пред Fakt, че е твърде рано да се каже дали е действал сам.

Сигналът, който задейства службите, е пристигнал в ранните часове на 11 октомври на общия имейл адрес на канцеларията на SOP. Телевизия TVN24 се сдоби с текста му: „Подателят установил в социалните мрежи контакт с една от радикалните организации, търсейки доброволци за извършване на атентат с огнестрелно оръжие. Подателят съобщава, че се е срещнал с мъж на име Кшищоф, с когото е разговарял за въоръжение, омраза към правителството и план за масово убийство“. Rzeczpospolita установява още преди задържането, че авторът на писмото не е нападателят, а човек, който е бил наясно с плановете. Думите на Кервински за информатора съвпадат с тази версия. Gazeta Wyborcza, позовавайки се на източник в службите, отбелязва, че в писмото са посочени адресите, на които двамата държавници ще пребивават през следващите дни, и графикът им. Rzeczpospolita не успя да потвърди това. Властите не са казали дали задържаният е мъжът на име Кшищоф от текста на сигнала, нито дали „радикалната организация“ съществува и има ли в нея други хора.

От подаването на сигнала до ареста изминаха под 24 часа. Туск и Косиняк-Камиш са били уведомени около 7 ч. в неделя сутринта, отбеляза говорителят на правителството Адам Шлапка пред Polsat News. В 11:00 ч. в Центъра за борба с тероризма към Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) се събраха представители на полицията, SOP и ABW, а след това Яцек Добжински, говорител на министъра-координатор на специалните служби, излезе пред журналистите. „Говорим за голяма вероятност тези заплахи да бъдат изпълнени“, каза той. Той добави: „Отнасяме се към случая изключително, направо смъртно сериозно“. Галецка обясни пред Rzeczpospolita, че е имало „много сериозно основание“ писмото да се смята за достоверно, тъй като в него са се съдържали толкова конкретни и сериозни сведения, че министерството взело решение да предупреди обществото. Следобед Туск написа в X: „Мъжът, който заплашваше с атентат, е задържан. Благодаря на полицаите за бързите и решителни действия“. Косиняк-Камиш благодари за бързата и недвусмислена реакция.

Огласяването на заплахата преди ареста остава спорно и след ареста. Още вчера експертът по сигурност професор Томаш Сафянски определи като лоша кризисна комуникация обявяването на „възможен атентат“ без обяснение на основанията за оценката. Анонимни служители, цитирани от Wirtualna Polska, питаха защо случаят изобщо е бил огласен, а един от тях го нарече „чист PR“, който да отклони вниманието от скандала около депутата от Гражданската коалиция Михал Колоджейчак. След ареста критиките се насочиха от това дали заплахата е реална към въпроса защо е обявена. „Обявяването на това в медиите и вдигане на голяма шумотевица около него малко прилича на прикриване на проблемите на г-н премиера“, сподели пред Polsat News бившият президент Анджей Дуда и посочи сигурността в училищата. Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика на президента Карол Навроцки, отиде по-далеч в същата телевизия на 12 октомври: „Имам известно усещане, че вчера господин премиерът и неговите служители се опитаха да предизвикат политически спектакъл“. Марек Савицки от Полската селска партия на Косиняк-Камиш гледа по друг начин на случилото се: щом службите са преценили, че има нещо, са предали сведенията и се е стигнало до арест, „не виждам тук никаква сензация“, каза той пред Fakt. Сутринта кабинетът представи най-силната оценка, с която разполага, почти без да посочи факти в нейна подкрепа. Следобедният арест я подкрепи, но не я обясни: още не е съобщено какво е иззето, дали има оръжие и дали има съучастници.

Случаят се разигра в седмица, в която полската полиция вече беше в повишена готовност. 3 нападения с нож за 4 дни в училища в Мазовецко войводство доведоха до смъртта на 1 човек. На 7 октомври 19-годишен рани 10 души, включително себе си, в училище в Остроленка. На другия ден 15-годишен бивш ученик уби 37-годишна служителка на основното училище в Лешчидул-Новини. До сутринта на 11 октомври полицията е задържала 117 души заради носене на ножове или закани за нападения срещу училища. Позовавайки се на свои източници, Rzeczpospolita твърди, че имейлът до SOP няма връзка с тези нападения.

Заплахите срещу Туск не са ново явление. В средата на август самата SOP забеляза във Facebook закани за убийство срещу премиера, а техният автор се оказка 52-годишен жител на Олава, задържан на 7 септември На 21 август Централното бюро за борба с киберпрестъпността съобщи за ареста на 23-годишен мъж от Люблинско войводство, който в група, посветена на огнестрелните оръжия, предлагал съгласувана атака срещу водещи политици. По повдигнатите срещу него обвинения се предвижда наказание до 20 години затвор. Полша помни и докъде може да стигне насилието срещу публични личности: на 13 януари 2019 г. кметът на Гданск Павел Адамович беше намушкан на сцена пред публика и почина на следващия ден.

Властите не свързват заподозрения с Русия, макар Полша да е европейската държава, най-засегната от руски хибридни операции. Доклад на Международния център за борба с тероризма (ICCT) и GLOBSEC от февруари 2026 г. посочва, че 31 от 151 случая от февруари 2022 г. насам са регистрирани на територията на Полша. През август Туск обяви, че е заловен руски гражданин, вербуван от разузнаването на Кремъл, за да убие във Варшава лице с двойно американско-украинско гражданство; според RMF FM целта е украинският рапър Kyivstoner. Чешкият премиер Андрей Бабиш определи заплахата срещу Туск като безумие и отбеляза пред Deník N, че чешките служби ще съдействат на полските си колеги, ако бъде поискано. Министърът на вътрешните работи Петр Мацинка предложи помощ на полския си колега Радослав Сикорски.

Дали оценката „висока вероятност“ е обоснована, ще стане ясно от самото обвинение. Ако прокуратурата квалифицира деянието като закани, за които се предвиждат до три години затвор, както при 52-годишния от Олава, това ще подкрепи довода на критиците, че правителството е раздуло случая. Ако обвинението е за подготовка на убийство и сред иззетото има оръжие или ако бъдат задържани и други хора от групата, за която говори сигналът, оценката на службите ще се окаже по-точна от тази на критиците им.

45 години след убийството на Садат мирът с Израел остава в сила

🇪🇬🕊️🇮🇱 На днешния ден се навършват точно 45 години от убийството на египетския президент Ануар Садат, а подписаният от него две години и половина по-рано мирен договор с Израел остава в сила. На 6 октомври 1981 г. Садат е застрелян в столицата Кайро по време на военен парад по повод осмата годишнина от началото на войната с Израел през 1973 г. Извършители са 4 униформени мъже, начело с лейтенант Халид ал-Исламбули, които спират с камион пред трибуната, откриват интензивен огън с автомати и хвърлят гранати. Според хронологията, която американското списание Time публикува на две седмици по-късно, стрелбата започва около 12:40 ч. и Садат умира два часа по-късно.

Над трибуната шест изтребителя Mirage 2000 оставят цветни следи в небето, когато камион, теглещ оръдие, спира точно пред нея. Трима от униформените стрелят от каросерията, а четвъртият скача от седалката до шофьора. Американският дипломат Алфред Атъртън, гледал парада от трибуните за дипломати, разказва в устните си спомени, записани за Асоциацията за дипломатически изследвания и обучение (ADST), че Садат се изправя, за да отговори на поздрав, докато в същия миг срещу него започват да летят гранати. Двама от нападателите са цивилни и носят заети униформи, съобщи AP; един от двамата военни е сержант от запаса Хюсеин Абас Мохамед.

Садат умира след два часа, а по официалното заключение, цитирано от Time, причината са силен нервен шок и вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина. Сведенията за броя на загиналите се разминават между източниците: Time отчита 5 убити и 28 ранени, сред които и 4 американци, AP в репортаж от април 1982 г. говори за Садат и още 7 загинали, а по-късни справки дават 11 мъртви, включително Садат. Сред убитите са коптският епископ Самуел и генерал-майор Хасан Алам. Вицепрезидентът Хосни Мубарак, седнал до Садат, се разминава с порязвания по лявата ръка. Няколко часа след това той обявява смъртта на Садат и говори за убийство от „престъпни и предателски ръце“.

Пътят до тази трибуна започва през ноември 1977 г., когато Садат заявява, че е готов да отиде в Йерусалим: Държавният департамент на САЩ посочва 9 ноември като дата на изявлението. Още на същия месец той говори пред Кнесета, израелския парламент. По време на срещата в Кемп Дейвид между 5 и 17 септември 1978 г. Садат и израелският премиер Менахем Бегин постигат съгласие за рамка за мир с посредничество от американския президент Джими Картър. Нобеловият комитет присъжда наградата за мир за 1978 г. на двамата „за съвместно договорения мир между Египет и Израел през 1978 г.“. Самият договор е подписан във Вашингтон на 26 март 1979 г.

Арабският свят отговаря с изолация. През 1979 г. Арабската лига спира членството на Египет и премества седалището си от Кайро в Тунис; Египет е приет обратно в Лигата едва през 1989 г. По думите на Брус Ридел, тогавашен анализатор на ЦРУ по Египет, до 1981 г. повечето араби считат египетския държавен глава за „предател и изгнаник“, предал палестинската кауза, сключвайки споразумението в Кемп Дейвид. В самия Египет договорът е отхвърлен от Мюсюлмански братя и левицата, към началото на септември 1981 г. Садат разпорежда арест на над 1500 души, сред които много членове на ислямистката група „Джихад“, но също и коптският папа Шенуда III и други духовници, интелектуалци и активисти от различни идеологически лагери.

Два дни след убийството, на 8 октомври 1981 г., въоръжени ислямисти превземат сградата на службите за сигурност в Асют, в Горен Египет, и стрелят от покрива ѝ, докато военни самолети не ги принуждават да се оттеглят. Първоначалните полицейски сведения са за 20 убити полицаи, а седмичникът на управляващата партия Mayo, цитиран от UPI на 11 октомври, говори за 54 убити и над 100 ранени; полицията съобщава за шестима убити и четирима ранени нападатели.

Погребението на 10 октомври събира най-голямата група западни лидери в Близкия изток от години, пише американският вестник The Christian Science Monitor на 9 октомври, и преминава при „видимо отсъствие на арабски лидери“. Рейгън изпраща трима бивши президенти: Картър, Форд и Никсън, а Бегин настоява да върви пеша заради еврейската събота. Според вестника към 9 октомври 1981 г. само Судан и Мароко от арабските държави са обявили, че ще изпратят свои представители на траурната церемония: президентът на Судан Джафар Нимейри и премиерът на Мароко Маати Буабид, и двамата политически близки до Садат.

Предаването на властта става бързо. За временен държавен глава е назначен председателят на Народното събрание Суфи Абу Талеб, който веднага обявява извънредно положение, а на 14 октомври 1981 г. Мубарак полага клетва като президент. Той остава на поста близо 30 години, чак до оставката си през 2011 г. след революцията в разгара на Арабската пролет, а извънредното положение, обявено при встъпването на Абу Талеб и удължавано непрекъснато, изтича на 31 май 2012 г.

В чистките след убийството на Садат е арестуван и лекарят Айман ал-Зауахири, който според Ридел е стоял в периферията на заговора и по-късно става известен като наследник на Осама бин Ладен като лдиер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Процесът започва през ноември 1981 г. – на неговото първото заседание Исламбули признава, че е ръководил групата, скочила от камиона и щурмувала трибуната. По съобщение на AP от 15 април 1982 г. между 5:30 и 7:00 ч. в отдалечена армейска база са екзекутирани петима осъдени: Исламбули и сержантът Мохамед са разстреляни, а цивилните Абдел Хамид Абдел Аал, Ата Тайел и Абдел Салам Фараж са обесени, след като Мубарак отхвърля молба за помилване. AP определя Фараж като водач на „Джихад“, обвинен, че е участвал в планирането на атентата и осигуряването на оръжие.

10 дни по-късно, на 25 април 1982 г. Израел завършва своето доброволно изтегляне от Синай с изключение на градчето Таба, с което Египет си връща владението на полуострова, който е превзет от Израел в рамките на Шестдневната война от 1967 г. Смъртта на Садат има последици и извън Египет. Няколко седмици след нея израелският министър на отбраната Ариел Шарон попитал военните си разузнавачи как би реагирал Мубарак на нахлуване в Ливан, а те отговорили, че Мубарак „ще направи малко или нищо“, докато Садат вероятно е щял да се откаже от договора, за да защити своята репутация. Успокоен от тази оценка, Шарон започва инвазията през юни 1982 г. Войната създава условията за клането в Сабра и Шатила, извършено от ливански фалангисти, и се явява ключов катализатор за създаването на ливанската Хизбула с решаващата подкрепа на режима в Иран. Ридел свързва с последиците от инвазията и атентатите срещу американското посолство и казармите на Корпуса на морската пехота през 1983 г. в Бейрут, довели до стотици жертви.

Мирният договор издържа теста на времето и други изпитания, без да бъде денонсиран. През септември 1982 г. след клането в Сабра и Шатила, Кайро отзовава посланика си в Тел Авив: по данни на The Christian Science Monitor от 21 септември това е първото отзоваване от сключването на мира, а Египет запазва както самото споразумение, така и нормализацията на отношенията. Нов египетски посланик, Мохамед Басиуни, предава акредитивните си писма на израелския президент Хаим Херцог през септември 1986 г. През март 1989 г. Израел връща Таба след арбитраж и така завършва изтеглянето от египетските земи, заети през 1967 г. Малко след началото на палестинската интифада през септември 2000 г. Кайро отново отзовава посланика си и изпраща нов посланик едва през март 2005 г., когато постът заема Мохамед Асим Ибрахим.

В своята реч от 6 октомври 2025 г. по повод 52-годишнината от войната египетският държавен глава Абдел Фатах ас Сиси отправя поздрав към духа на „великия лидер, покойния президент Мохамед Ануар Садат“, когото нарича „герой на войната и мира“. В същата реч президентът казва, че мирът трябва да почива на справедливост, за да оцелее, а не да се налага със сила, че истинският мир в региона изисква независима палестинска държава, а системата за поддържане на мира, изграждана от САЩ от 70-те години насам, трябва да бъде запазена.

В анализ от 31 август 2026 г. Нурхан Хефзи от Carnegie Endowment определя отношенията между Египет и Израел като изпаднали в безпрецедентна политическа и дипломатическа парализа след войната срещу Хамас в Газа: Кайро прекрати акредитирането на новия израелски посланик и постът остава незает близо година. Двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на приложението за сигурност към договора, което забранява разполагането на тежки военни сили в граничните зони без предварително съгласуване: Египет смята за нарушение израелската окупация на коридора „Филаделфи“ по границата с Газа, а Израел смята за нарушение разгръщането на египетски дивизии, за което се съобщава, и изграждането на военна инфраструктура в зона С на Синай край границата. Въпреки това през декември 2025 г. двете държави се поздравиха с нов газов договор, който разширява споразумението от 2018 г. и удължава срока му до 2040 г. Според The Times of Israel сделката е на стойност почти 35 млрд. долара, а ръководителят на Държавната информационна служба на Египет Диа Рашуан я нарича „чисто търговска сделка“, с нулеви политически измерения. Хефзи тълкува израелското съгласие като начин да бъдат запазени каналите за връзка и да се избегне допълнителна изолация.

Същата авторка стига до заключение, че газовата сделка може временно да постави напрежението под контрол, но при продължаващия конфликт в региона не може да служи като устойчива рамка за двустранно сътрудничество или като път към налагане на траен мир, докато не бъдат решени истинските първопричини за конфликта. Оценката за следващите 12 месеца се опира по-скоро на историята на самия договор: при отзоваванията на египетския посланик през 1982 и 2000 г. Кайро понижава нивото на отношенията, но не денонсира договора, а сега Египет и Израел се обвиняват взаимно в нарушения на приложението за сигурност и въпреки това са сключили газовата сделка. Затова формалното денонсиране на договора от Египет или Израел е крайно малко вероятно.

Заряд в колата уби подполковник от ВВС и ПВО в Петербург

🇷🇺 Подполковник от Въздушно-космическите сили и Противовъздушната отбрана на Руската федерация загина сутринта на 27 август, след като автомобилът му се взриви в микрорайон Славянка на Санкт Петербург. Съпругата му, която пътувала на предната пътническа седалка, беше откарана в реанимация. Следственият комитет потвърди смъртта на военнослужещия и критичното състояние на жената, а данните за званието и рода войски бяха съобщени от „Фонтанка“ и близкия до руските силови структури канал „112“.

Взривът е станал около 10 часа на адрес Колпинско шосе 24, корпус 4, пред магазин „Магнит“, в момента, когато автомобилът потеглял от дома на семейството. По данни на „Фонтанка“ става дума за самоделно взривно устройство, задействало се под мястото на водача, а автомобилът е кросоувър Geely Monjaro. Свидетели описват мощен взрив, който изтласкал колата няколко десетки метра назад, откъснал предния капак и задната броня и изкъртил стъклата. Части от автомобила са били разпръснати на десетки метри, а съседни паркирани коли са пострадали от ударната вълна. Според „Фонтанка“ и двамата съпрузи са загубили краката си при взрива. Мъжът е починал на място. На жената е бил поставен турникет още преди пристигането на екипите, а по думите на очевидец през първите минути тя е била в съзнание.

Разположението на заряда, ако бъде потвърдено, би обяснило различния изход за двамата. Устройство под мястото на водача поразява най-тежко човека зад волана, докато пътникът до него е изложен на по-слабо прякото въздействие на взрива. Задействането при потегляне вероятно означава, че извършителят е искал да се увери, че предполагаемата цел вече е вътре. Не е известно дали присъствието на съпругата е било предварително установено и дали е повлияло върху решението за задействане на устройството.

Официалното съобщение засега е значително по-предпазливо. Следственият комитет образува дело „по факта на възпламеняване на автомобил“ в Пушкински район, без да посочи член от наказателния кодекс, макар да потвърди един загинал, една пострадала и назначаването на съдебни експертизи. Криминалисти работиха на мястото през целия ден и повдигнаха останките с подемник, за да огледат ходовата част – процедура, която се прилага и при съмнение за заряд, монтиран под автомобила.

Името на загиналия не се съобщава. По данни на „Фонтанка“ той е бил на 53 години и е служил във ВВС и ПВО, а „112“ го описва като военен пилот. В Санкт Петербург се намира щабът на 6-а армия на ВВС и ПВО, която носи почетното наименование „Ленинградска“, а от декември 2025 г. – и гвардейско звание. Тя носи отговорност за въздушното прикритие на Северозападна Русия и е подчинена на наскоро възстановения Ленинградски военен окръг. Разследването обаче не е посочило конкретно звено и няма официални данни, че загиналият е служил именно в тази армия. Ако описанието на „112“ е вярно, става дума за офицер от летателния състав, а не от щабната командна верига.

Характерът на самия квартал обяснява защо адресът се превърна във важна част от новината. Славянка е построена в края на първото десетилетие на века, а Министерството на отбраната е изкупило там около един милион квадратни метра жилищна площ, разпределена предимно между офицери от средно и висше командно звено. На 22 ноември 2010 г. Владимир Путин, тогава министър-председател, посещава новите апартаменти в Пушкин, за да провери изпълнението на програмата. 16 години по-късно резултатът е район с висока концентрация на военнослужещи, в който адресът на офицер може да подскаже професионалната принадлежност и на неговите съседи, а пред блоковете са паркирани автомобилите на хора от едно и също ведомство.

Предполагаемият метод не е нов за града. На 26 февруари 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила покушение срещу висш военнослужещ на Министерство на отбраната именно в Санкт Петербург. Службата определи следната последователност: задържаните извадили самоделно взривно устройство от тайник, наблюдавали дома на офицера и монтирали заряда под неговия автомобил. Според версията изпълнителите поддържали връзка с украински специални служби през Telegram и действали по указания на куратор. Зарядът е открит и обезвреден, а задържаните направили самопризнания.

Така шест месеца преди сегашния случай в същия град вече е разкрит предполагаем заговор срещу сходна цел и с устройство, поставено на същото място – под автомобила. Разликата е, че през февруари веригата е била прекъсната преди задействането, а сега това не се е случило. Различно е и поведението на ведомства: през февруари ФСБ обяви арестите и още същия ден приписа поръчката на Киев, докато сега единственото официално изявление идва от Следствения комитет и не посочва нито организатор, нито наличие на бомба.

Мерките, предприети след атентата в московския ресторант Balzi Rossi на 1 август, при който загинаха пет души по време на частно тържество в чест на главнокомандващия на Въздушно-космическите сили, бяха насочени към друг вид заплаха. Само ден преди взрива в Санкт Петербург The Insider разкри, че куриерска служба е забранила на служителите си да паркират на 29 места в Москва и Московска област по искане на МВР, Следствения комитет и други силови ведомства. Списъкът включва полицейски участъци, специални полкове, приемници и автомобилни бази.

По-рано, на 6 юли, ФСБ съобщи, че е пресякла изпращане на взривни устройства, маскирани като парфюми и предназначени за военнослужещи и някои държавни служители в Москва, Воронеж, Саратовска област и Краснодарски край. Всички мерки са насочени към каналите за доставка – кутията, пратката, тротинетката или куриера пред входа. Собственият автомобил на офицера, паркиран пред жилищния му блок, не попада в нито една от тези категории.

Петербургският взрив е извършен 26 дни след московския атентат и отново засяга Въздушно-космическите сили. На 1 август тържеството беше организирано в чест на техния главнокомандващ, а на 27 август загива подполковник от армия, която е част от същия вид въоръжени сили.

По-съществената връзка обаче е географска и методологична. Между февруарския и августовския случай в Санкт Петербург има поне две установими прилики: целта е военнослужещ, а предполагаемото устройство е поставено под автомобила му близо до дома му. При случая от февруари ФСБ твърди и за предварително наблюдение и получаване на готов заряд от скривалище. Засега няма потвърждение, че това е присъствало и при сегашния случай. Ако бъдат установени, това би насочило към възможно наличие на обща местна инфраструктура за подготовка, а не непременно към последователно избиране на офицери с все по-нисък ранг. Затова решаващо ще бъде дали разследването ще открие обща верига между двата случая.

Никой не е поел отговорност за взрива и следствието не е посочило организатор. Съвпаденията с предните случаи са видими: предполагаем самоделен заряд, поставен на лек автомобил, цел с военно звание и атака в непосредствена близост до дома ѝ. Предварителното наблюдение обаче все още не е потвърдено за този случай. Приликите ще останат само косвени указания, докато разследването не установи извършителите и начина, по който е подготвено нападението.

Мосад разби иранска схема „прокси чрез прокси“ за атентати в Израел

🇮🇱🕵️🇮🇷 Министерството на разузнаването на Ислямска република Иран е опитало да вкара в Израел клетка от чужди граждани, вербувани от криминални мрежи в Европа, със задача да събира сведения за висши израелски служители и да ги убива. Планът е разкрит и осуетен, обявиха съвместно Мосад и Шин Бет в четвъртък, 23 юли, след операция с международни партньори, при която ключов вербовчик е експулсиран от Франция, преди клетката да стигне до израелска територия.

Схемата, описана в изявлението на службите, разпространено през канцеларията на премиера Нетаняху, стъпва на три отчетливи звена. Две криминални лица, установени в Иран под закрилата и с финансирането на министерството, Баба Махузаде Хаджи Джафан („Бабак“) и Мехмет Надим Йигит („Надим“), вербували Турут Озкор, криминално проявен, живеещ във Франция и действащ под псевдонима „Филип“. Задачата му е била да сглоби оперативна клетка от чужди граждани, които да влязат в Израел, да съберат информация за набелязана цел и да изпълнят нападението. Самата клетка е изградена на френска територия, а нейните изпълнители са набирани по каналите на организираната престъпност в Европа. По данни на двете агенции „Филип“ пътувал неколкократно до Иран, където се срещал с водещите си офицери и получавал паричните средства за напредъка по операцията.

Над посредниците изявлението поставя четирима офицери от министерството: Асадолла Бехзад Осхари, Вахид Мацуми, Мохамад-Хосейн Зоги и Хамид Касеми. Осхари, когото службите описват като централна фигура в усилията за организиране на атентати срещу израелски и еврейски цели по света, е убит при 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. операция „Rising Lion“. „Филип“ е експулсиран от Франция заради участието си в подготовката, а „Бабак“ и „Надим“ продължават да действат от иранска територия и остават под наблюдението на разузнавателни служби по света.

До неотдавна иранските оператори подхождали направо: привличали чужденци за нападения срещу Израел и еврейски общности без междинни звена. Новият модел, който в Йерусалим наричат „прокси чрез прокси“, вмъква криминален посредник, за да отдалечи Техеран от изпълнителя: колкото повече ръце минава дадена поръчка, толкова по-трудно е да се проследи до ведомството. Сметката включва практическо съображение: чужд гражданин с чист паспорт влиза в Израел по-лесно от всеки, когото граничният контрол може да свърже с Иран.

Методът, замислен да скрие иранската следа, системно я издава. „Въпреки опита да се избегне отпечатъка на Иран, прокси-методът многократно демонстрира небрежността на изпълнителите на терен, която води до разкриване на техните оператори в Иран“, гласи изявление на Мосад. Небрежността не е случайност, а вградена цена на модела: платеният посредник няма подготовката и дисциплината на оперативния кадър, докато контролът на Техеран върху действията му отслабва с всяко следващо звено.

Разкритието се нарежда в плътна поредица. През последните две години са осуетени редица ирански опити за организиранена нападения вътре в самия Израел, а от началото на войната на 28 февруари, Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, удвои усилията за изграждане на терористични клетки зад граница. През април Мосад, Шин Бет и ЦАХАЛ съобщиха за разбита световна мрежа на Отряд 4000, разузнавателната структура на IRGC, насочена срещу израелски официални лица и обекти; висшите ръководители на мрежата бяха убити от израелската авиация по време на войната. Както отбеляза тогава The Jerusalem Post, съчетанието е ново качество за израелското контраразузнаване: плановете на низовите изпълнители се осуетяваха в същия момент, в който висшите им ръководители в Иран загиваха под ударите на авиацията. Още през октомври 2025 г. Мосад разкри мрежа на силите „Ал-Кудс“, отговорна за серия нападения срещу еврейски обекти в западни страни.

Числата очертават мащаба на кампанията. През март Азербайджан обяви, че е осуетил серия от планирани ирански нападения на своя територия, включително срещу посолството на Израел в Баку, синагога и лидери на еврейската общност. Външният министър Гидеон Саар посочи през април, че от 7 октомври 2023 г. насам над 30 израелски посолства са били цел на нападения, предимно или изцяло с иранска подкрепа. Още през септември 2024 г. The Jerusalem Post съобщи, че обемът на планираните от Иран и предотвратени от Мосад нападения срещу евреи и израелци по света се е удвоил за година, надхвърляйки 50 опита. Числата на Саар покриват единствено нападения срещу посолства и дипломати – по сметката на изданието общият брой на опитите за последната година вероятно далеч надхвърля 30 и може да е надминал върха от 2024 г.

Защо съобщението идва точно сега, службите не казват. Според The Jerusalem Post публикацията обслужва усилието на Израел да мобилизира международна подкрепа срещу Техеран; Официални лица, цитирани от Ройтерс, добавят и оперативна логика: публичното разобличаване разстройва действащи мрежи и показва докъде е стигнало разузнавателното проникване. Същите служители описват слоестия криминален модел като повтарящ се в Европа, Австралия и Азербайджан. Съобщението попада в нажежен момент: след срива на меморандума от Исламабад в началото на месеца САЩ подновиха масираните удари по ирански обекти, а още този уикенд се очаква нова мащабна ескалация на американската кампания.

Описаният преход към криминални посредници говори повече за състоянието на иранския разузнавателен апарат, отколкото за смекчени намерения. Убитите оператори: Осхари миналата година, ръководството на Отряд 4000 през тази и поредицата разбити мрежи предполагат, че директните канали са компрометирани дотолкова, че министерството е принудено да купува дистанция и прикритие от престъпния свят. Целите не са се променили: клетката е трябвало да убива висши израелски служители, същата задача, която стоеше и пред предишните, по-йерархични мрежи. При запазване на този натиск е вероятно следващите разкрития да покажат същия модел: вербовка през криминални структури, все по-далеч от ирански паспорти и близо до платени изпълнители без идеологическа връзка с поръчителя.

📸 Снимка: Постер със снимки на взети под прицел израелски военни командири на кръстовище в Техеран на 2 април 2024 г. след израелски удар в Дамаск, при който ликвидира най-висшият офицер на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Сирия. (Atta Kenare/AFP)

Армията за освобождение на Белуджистан взриви камион-бомба в лагер на бреговата охрана при Дживани.

🇵🇰💥 Атентатор-самоубиец от бригадата „Маджид“ взриви камион с експлозиви в укрепен лагер на бреговата охрана на Пакистан в Дживани. Това е най-смъртоносната атака, извършвана от Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) в рамките на разрастващата се кампания по крайбрежието на Гвадар.

Взривът разтърси военния пост в район Панван на окръг Гвадар около 18:32 ч. на 3 юли. Отговорност пое именно BLA – организация, определена от САЩ за чуждестранна терористична група на 11 август 2025 г. и обозначена като глобален терорист още от 2019 г. Сепаратистите твърдят, че атаката е отнела живота на над 30 гвардейци, а десетки други са ранени. Тези данни обаче остават непотвърдени: местни източници говорят за над 20 убити, докато пакистанската армия и нейната пресслужба ISPR запазват пълно мълчание за броя на жертвите и мащаба на разрушенията.

Според описанието на BLA атентаторът, идентифициран като Атаула Балоч с бойното име „Аджмал“, е пробил периметъра с натоварен с експлозиви камион „Мазда“. Веднага след това щурмова група, наречена отряд „Фатех“, е ликвидирала оцелелите от упор. Тази последователност – количка или камион-бомба, управлявани от самоубиец, последвани от тактически щурм – е запазената марка на бригада „Маджид“ (елитното звено на BLA, основано от Аслам Балоч). Държавният департамент на САЩ изброява „Фатех“ сред псевдонимите на самата организация. Същата бригада стои зад най-показните удари на движението през последните години, включително нападенията през 2024 г. срещу летището в Карачи и комплекса на пристанищната администрация в Гвадар, както и зад отвличането на влака „Джафар експрес“ през 2025 г.

Медийният канал на BLA „Hakkal“ публикува 43-секунден клип, на който се вижда как камионът навлиза в комплекса секунди преди детонацията. За движение, чиято легитимност Исламабад и Вашингтон отхвърлят, заснемането и разпространението на операцията има почти същия пропаганден ефект, какъвто и материалните щети. То доказва, че атака е имало и че групата е разполагала с логистика вътре в обхвата на целта, макар да не доказва броя на жертвите, който BLA отчита отделно и без независима проверка.

Дживани не е случайна цел, нито първата база на бреговата охрана, поразявана от BLA. През април групата обяви създаването на свое морско крило – Морски отбранителни сили „Хамал“, кръстено на Хамал Джиханд Балоч, водил морска съпротива срещу португалците по белуджкия бряг през XVI век. Дебютната операция на крилото, отново при Дживани, порази патрулен катер и по твърдения на екстремистите уби трима души на борда. Седмици по-рано въоръжени мъже на мотоциклети застреляха двама гвардейци на КПП в града. Заявката на BLA, че обхватът ѝ „вече не се ограничава до планините и градовете“, а стига „дълбоко в моретата, включително военноморски съоръжения и активи“, сега получи най-кървавата си илюстрация. Тази последователност от събития сочи към преднамерено отваряне на нов, морско-крайбрежен фронт, който доскоро оставаше извън обсега на бунтовниците.

Географията прави този фронт особено чувствителен. Дживани е рибарско градче на полуостров западно от Гвадар, разположено между дълбоководното пристанище и иранския град Чабахар, само на десетки километри от границата с Иран. Местната военноморска наблюдателна станция координира действията си директно с командването в Карачи. Самият Гвадар е централен стълб на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) – пристанище, в което Пекин инвестира огромни капитали и около което периодично се обсъждаше изграждането на китайска военна инсталация в самия Дживани. Бреговата охрана е силата, която пази морските подстъпи към този коридор. Ударът срещу нея в този участък отправя ясен сигнал: оспорва се сигурността около Гвадар, а с това и китайското присъствие, което белуджкото движение отдавна определя като експлоатация на провинцията.

Ударът се вписва в рязко ескалираща крива на насилие. През март 2025 г. бойци на BLA отвлякоха влака „Джафар експрес“ по линията Куета–Пешавар и задържаха над 300 пътници – операция от втората фаза на кампанията „Дара-е-Болан“, при която по данни на Държавния департамент загинаха 31 души. В годишния си отчет за 2025 г. групировката пое отговорност за 521 нападения. Само за 10 дни в края на април нейни бойци извършиха 27 атаки в Белуджистан, убивайки поне 42-ма военни по техни собствени данни. Бригада „Маджид“ развива способност да нанася по няколко тежки удара в изключително кратки прозорци от време и вече официално включва женско звено – практика, която се разпространява и сред останалите белуджки фракции.

Дали Дживани е сред най-тежките единични удари по пакистанската морска сигурност, засега не може да бъде потвърдено със сигурност. BLA обяви над 30 убити, местните източници говорят за 20, а Исламабад мълчи. Мълчанието на властите обаче не заличава загубите. Водещите пакистански вестници Dawn и Express Tribune потвърждават за по-ранните, по-малки нападения в Дживани, но не и за мащабно клане на 3 юли. Стратегическият сигнал обаче не зависи от точния брой на загиналите: с това нападение BLA ясно демонстрира, че морето и брегът вече са оспорвана територия, а не спокоен тил за пакистанската армия.

Бомба в раница рани тежко семейството на олигарха Ермолаев в Монако.

🇲🇨💥🇺🇦 Бомба, скрита в раница и оставена във входа на жилищна сграда, рани тежко 3-членно семейство в Монако преди около час – двойка на възраст между 50 и 60 години в критично състояние и 13-годишно дете с по-леки наранявания.

Заснет от охранителни камери мъж е оставил раницата във фоайето на сграда на Rue Reverend-Pere-Louis-Frolla, на границата с френската община Босолей, малко преди да детонира в момента, в който семейството пристига на мястото. След това извършителят бяга пеша през границата и към момента се води издирване. Държавният министър на княжеството определи случилото се като „много вероятно атентат“, докато властите го посочиха по-предпазливо като „злонамерен акт“ и засега не извеждат терористичен мотив като водеща версия.

По данни на френската полиция пострадалите са украински и руски граждани – факт, който предполага двойно гражданство и още не е изяснен. Украински издания, сред които „Украинска правда“ и порталът АНТИКОР, още същата вечер съобщиха, че целта е семейството на Вадим Ермолаев – едно от най-богатите имена в украинския бизнес, но обект на санкции. Разследването обаче засега не потвърждава нито самоличността на пострадалите, нито дали самият Ермолаев е един от тях, или става дума за негови близки; разминаването между украинските и западните твърдения държи това твърдение непотвърдено, поради което всичко което следва до края на текста, стъпва върху нея условно.

Ермолаев, роден през 1968 г. в Днипро, изгражда състоянието си около корпорация Alef – конгломерат от около дузина предприятия в областите производство, строителство и селско стопанство, сред които Alef Estate, която издигна някои от най-високите сгради в Днипро, производители на строителни системи AXOR и Miroplast, както и алкохолното звено „Алеф-Винал“. Списание Focus го нарежда на 23-о място в класацията на най-богатите украинци за 2020 г. Forbes го поставя дори по-нагоре в годините на най-голям ръст. През 2019 г. се отказва от украинско гражданство и става гражданин на Кипър – ход, който по-късно ще тежи в обвиненията срещу него. Името му изплува в разследването на „Украинска правда“ за батальон „Монако“ – серия за украински богаташи, депутати и магистрати, прекарали войната на Лазурния бряг, където според местни издания заможни украинци заемат мястото, опразнено от напусналите руски олигарси; Ермолаев беше забелязан там да слиза от Bentley. Държавното бюро за разследвания на Украйна провери обстоятелствата около напускането на страната на над 80 нейни богаташи.

В края на декември 2023 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна наложи 10-годишен режим на Ермолаев (указ №850/2023), който включва замразяване на активите и пълна забрана за стопанска дейност. Основанието, по данни на Службата за сигурност на Украйна, е сериозно: в разследване по наказателно дело №42023000000000610 след анексията на Крим през 2014 г. Ермолаев пререгистрирал алкохолния си бизнес на полуострова с подставени лица по руското законодателство и години наред плащал данъци в руския бюджет – т.е. финансирал държавата агресор. Самият Ермолаев отрича категорично: твърди, че никога не е имал активи в Русия, че е загубил предприятията си в Крим още през 2014 г. В края на същата година той отбеляза, че руска ракета е унищожила негов самолет и техника за 23 млн евро. През юни 2025 г. Върховният съд отхвърли иск на бизнесмена за отмяна на санкциите, с което съдебната битка срещу указа на Зеленски приключи в негов ущърб.

Сянка хвърля и неговото обкръжение. През декември 2025 г. в Кипър беше задържан синът му Артур Ермолаев – фигура, свързвана от украински публикации с измамни кол-центрове и съдебни производства в Естония. Това е среда, в която санкциониран бизнес продължава да работи в сянка през номинали и роднини, по описанието на разследващи издания – конфигурация, която по презумпция умножава кредиторите, бившите партньори и противниците с открита сметка.

Способът на нападението стеснява тълкуването повече, отколкото подсказва официалната предпазливост. Заряд в раница, оставен във фоайето и взривен в точния момент, когато приближава семейство, е метод на поръчково покушение, а не на безразборен терор, насочен към максимум жертви и публичен ефект. Извършителят, изчакал целта и избягал пеша през френската граница, сочи към целенасочена операция срещу определен човек. В тази светлина самата квалификация на властите – „много вероятно атентат“, но без терористичен мотив – се тълкува последователно: атаката изглежда насочена, а не идеологическа.

Кому е изгодно – въпросът, който украинските медии веднага насочиха към Москва, опира в противоречие. Ако пострадалите наистина са семейството на Ермолаев, което остава непотвърдено, руската отмъстителна следа е по-слаба, отколкото изглежда на пръв поглед: човек, когото Украйна го санкционира именно за запазен бизнес и платени данъци в окупирания Крим, е нелогична мишена за руска саморазправа – обвиненията го обрисуват по-скоро като полезен за Москва, отколкото като неин враг. Едновременно с това версията му за унищожен от руска ракета самолет и фактът, че е украинец под украински санкции, не изключват изцяло държавна следа, но не ѝ дават и самостоятелна тежест. На наличните данни руският мотив остава възможен, но недоказан и вътрешно проблематичен.

По-плътна доказателствена следа има хипотезата за бизнес или криминален конфликт. Санкциониран оборот от алкохол, който продължава в сянка през подставени лица; милиардни потоци, които при замразяване сменят разпоредители и пораждат спорове; син, задържан на Кипър и свързван с криминални схеми – това е среда, която произвежда противници едновременно с мотив и със средства за поръчково насилие. Професионално изпълненият заряд с близък достъп пасва по-скоро на този профил, отколкото на държавно ликвидиране, което обичайно избира по-чисти и по-отричаеми способи. Без следствени данни обаче и тази версия остава хипотеза, не извод.

Двете най-силни уговорки изпреварват всяко следващо тълкуване: засега нито е потвърдено, че конкретната цел е Ермолаев, нито е установен извършителят или поръчителят. Оценката ще бъде избистрена в конкретни посоки – официално потвърждение на самоличността на ранените от разследването в Монако; сведения дали извършителят е действал сам, или като част от организирана престъпна група; евентуална връзка на избягалия мъж с разпознаваемо криминално обкръжение. Дотогава сигурно е единствено, че в едно от най-охраняваните места в Европа целенасочен бомбен атентат рани цяло семейство, включително дете, а най-вероятният прочит на способа сочи поръчково посегателство, чийто адресат и мотив тепърва трябва да бъдат назовани.

Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

Най-малко 30 убити и 50 ранени при атака с кола-бомба срещу пътнически влак в Белуджистан.

🇵🇰 Кола-бомба порази пътнически влак, превозвал военнослужещи от армията на Пакистан, в района Чаман Патак в Куета – административният център на провинция Белуджистан. Al Jazeera съобщи, че загиналите са поне 30, а ранените са над 50. Първоначален брифинг на регионалните власти, цитиран от местния вестник „Доон" докладва за 14 убити, сред които трима войници от Граничния корпус и цивилно семейство – баща, майка, син и дъщеря, а също така 20 ранени, сред които жени и деца.

Отговорност за атаката пое Армията за освобождение на Белуджистан (BLA). По предварителни данни влакът е пътувал от военна зона Куета Кантонмент до централната гара на града, когато превозно средство, натъпкано с експлозиви, се врязва в един от вагоните. Силата на взрива преобръща два вагона и предизвиква силен пожар, гъстият черен дим от който е можел да бъде видян от километри разстояние. Поразеният участък попада в зона, където обикновено са разгърнати силите за сигурност – ударът поврежда няколко околни сгради и изпепелява най-малко дузина автомобили, паркирани наблизо. „Доон" класифицира атаката като самоубийствен атентат с превозно средство.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди удара като „страхлив акт на тероризъм" и заяви, че той „не може да отслаби решимостта на пакистанския народ". Главният министър на Белуджистан Сарфраз Бугти, вътрешният министър Мохсин Накви, президентът Асиф Али Зардари и министърът на железниците Ханиф Аббаси реагираха с публични изявления. Говорителят на провинциалното правителство Шахид Ринд потвърди смъртта на тримата служители от Граничния корпус. В местните болниците е обявено извънредно положение, а техният персонал е задържан за извънредна смяна, докато спасителни екипи и аварийни влакове се насочват към мястото.

BLA пое отговорност, публикувайки свое собствено изявление, цитирано от международните агенции. Службите за сигурност на Пакистан приписаха атентата на „Фитна ал-Хиндустан" – обозначение, наложено от Исламабад в опит да представи всички въоръжени групировки в Белуджистан като прокси сили на Индия. Според местното издание Pakistan Tribune самата BLA попада в списъка с организации в тази класификация. Индия и Афганистан настоятелно отричат каквито и да било твърдения за връзки с групировката. Пакистан не е представял публично доказателства за конкретна оперативна връзка между днешното нападение и индийската държава.

Атаката се вписва в ескалация на сепаратистката кампания в Белуджистан, започнала в началото на миналата година. На 11 март 2025 г. фракция на BLA („Джиянд") отвлече пътническия влак „Джафар Експрес", преминавал по редовната линия Куета–Пешавар, вземайки над 400 цивилни за заложници. Последва щурм, в който загинаха най-малко 26 души. На 31 януари 2026 г. BLA проведе координирани нападения срещу окръзите Куета, Мастунг, Нушки, Далбандин, Каран, Панджгур, Тумп, Гвадар и Пасни – операция, която самата групировка нарече „Хероф 2.0" („Черна буря" на белуджки). По официални данни от 5 февруари са потвърдени 22 загинали от Службите за сигурност, 36 цивилни и 216 ликвидирани бойци – общо 274 жертви. В отговор правителството Пакистан нареди на 29 януари кампанията „Радд ул-Фитна" („Отблъскване на смута"), която по съобщения на звеното за връзки с обществеността на пакистанските въоръжени сили (ISPR) е довела до неутрализиране на най-малко 200 бойци в първите няколко седмици.

Според оценка, публикувана през 2025 г. от Combating Terrorism Center на военната академия в Уест Пойнт, BLA действа предимно от територии в южен Афганистан и югоизточен Иран и насочва своите атаки срещу проекти, свързани с Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), и китайски граждани в Пакистан като цяло. Най-знаковите от тях са бомбеният атентат срещу хотел „Пърл Континентал" в Гуадар и китайското консулство в Карачи. Настоящият удар не е насочен срещу китайски граждани, но атакува апарата за сигурност на страната, който подсигурява инфраструктурата на коридора.

В Исламабад от началото на 2025 г. се води последователна политическа линия, отричаща местния произход на бунта в Белуджистан. Обозначението „Фитна ал-Хиндустан", въведено през май 2025 г., изтрива от официалния речник всяка препратка към етническа сепаратистка кауза и представя въоръжените групировки изцяло като индийски проксита. Това отговаря на две вътрешни нужди: легитимира мащабна военна операция в провинцията без политически разговор за източниците на недоволство и поставя темата за сигурността в контекста на двустранните отношения, където обществената подкрепа за твърд отговор е по-висока.

Тактическият репертоар на BLA показва качествено разширение в 3 модалности за 15 месеца. През март 2025 г. – овладяване на пътническа влакова композиция по линията Куета – Пешавар. През януари 2026 г. координация на щурмове и самоубийствени атентати в 9 окръга. През май 2026 г. самоубийствена кола-бомба срещу военен влак в гарнизонна зона. Това не е ескалация по една ос, а разширение по 3 различни оперативни модела. Фактът, че експлозивно натоварено превозно средство достига контакт с движещ се влак в район с постоянно военно присъствие, показва пропуск в охранителния периметър на ключова за провинцията военна локация.

По регионалната ос – Пекин през 2025 г. отправи многократни искания за по-плътна охрана на проектите си в Белуджистан. Днешният инцидент, дори без пряко китайска жертва, дава нов аргумент за тези искания. Кампанията „Радд ул-Фитна" към края на първото тримесечие на 2026 г. достигна над 200 ликвидирани бойци; способността ѝ да затвори оперативното пространство именно за самоубийствени удари с превозно средство в градска среда – каквото е днешното нападение – остава неустановена.

Куета не е нова цел за BLA. Качествено новото е, че групата вече избира военна транспортна инфраструктура в самата административна столица на провинцията.

Покушение срещу „Касапина от Буча“: Експлозия в руски военен гарнизон уби офицер при грешка с адреса.

🇷🇺💥 Неуспешен опит за покушение срещу генерал-майор Азатбек Омурбеков, известен като „Касапина от Буча“, разтърси военен гарнизон в района на Хабаровск в Далечния изток на Руската федерация. На 28 април взривно устройство, заложено в пощенска кутия, е избухнало в жилищен блок за висши офицери. Самият Омурбеков е невредим, тъй като извършителите вероятно са объркали входовете на сградата.

Според събеседник на изданието, взривът е отекнал рано сутринта във вход на жилищен блок № 55. „Когато избухна взривът, хората първо помислиха, че са се спукали тръбите в сградата. Казват, че е загинал офицер. Преместил се е не толкова отдавна, оставил е съпруга и три деца“, разказва тя. По-рано Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“ посочи, че загиналият е подполковник Кузменко.

Блокът се намира в покрайнините и стои встрани от другите сгради. Според местни жители, там живеят висши военни – полковници и други офицери, включително Омурбеков. Местните жители смятат, че взривът може да е бил опит за покушение именно срещу него, но предполагаемият извършител вероятно е „объркал входовете и е поставил [взривното устройство] в съседния на неговия“. Тя отбеляза още, че съдейки по характера на щетите, експлозията е била насочена срещу един човек — входът и апартаментите с другите обитатели не са понесли сериозни щети. По думите на местна жителка самият Омурбеков е невредим.

По-рано за случя съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, според когото взривното устройство е било заложено в пощенска кутия на стълбищна площадка на блок № 55. За взрива в гарнизона на 28 април писа и „Пятый канал“.

Кой е Азатбек Омурбеков?

Омурбеков е един от командирите на руските подразделения, разпоожени в Буча през първите дни от войната. По-рано няколко негови подчинени потвърдиха пред журналисти съдържанието на заповедите, които е издавал. По-конкретно един от тях разказа, че Омурбеков е заповядвал да се открива огън срещу автомобили с цивилни, както и „да се убиват всички, у които намерят телефони“.

Според разследване на изданието „Важные истории“, Омурбеков е принуждавал да участват в бойните действия т.нар. „отказници“ – военнослужещи, които не са желаят да воюват – заплашвайки ги с разстрел. Освен това, по сведения на разследващи журналисти, той е предавал на командването недостоверни твърдения за резултатите на своята бригада, завишавайки изкуствено нейното представяне. Очевидци споделят, че същият е изисквал да се докладва за унищожаването на значително по-високо количество техника, отколкото реално е било поразено, и също така е съобщавал за превземане на селища, до които подчинените му дори не са приближавали.

Клането в Буча остава един от най-мрачните и безспорни символи на зверствата, извършени от руската армия в Украйна. Малкото градче, разположено северозападно от Киев, прекара малко над месец под руска окупация – от 24 февруари до 31 март 2022 г. Веднага след изтеглянето на руските сили светът беше разтърсен от кадри на десетки тела на цивилни граждани, оставени по улиците (най-вече по ул. „Яблунска“), много от които с вързани зад гърба ръце и видими следи от екзекуции. Впоследствие в града и околностите му бяха открити множество масови гробове, а общият брой на убитите цивилни в района надхвърли 450 души.

Разследвания на ООН, ОССЕ и редица уважавани световни медии, подкрепени от сателитни снимки и записи от охранителни камери, потвърдиха, че зверствата са извършени от подразделения на руската армия, а основната тежест на обвиненията падна върху 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада, начело на която тогава е именно Омурбеков. Въпреки неоспоримите доказателства за извършените военни престъпления, включително нечовешки изтезания и сексуални посегателства, Кремъл официално отхвърля всякаква отговорност, наричайки събитията „цинична провокация“ и „инсценировка“.

Показателен за отношението на руското политическо ръководство беше фактът, че само две седмици след като бяха разкрити посочените зверства, президентът Владимир Путин удостои 64-та бригада с почетното звание за „масов героизъм и храброст“. Безпардонният акт беше приет от международната общност като демонстративно поощрение на жестокостите над мирното население. Оттогава Омурбеков, който стана известен в санкционните списъци като „касапина от Буча“, се превърна в една от най-издирваните фигури за бъдещ трибунал за военни престъпления.

Двоен самоубийствен атентат в Алжир в деня на историческата визита на папа Лъв XIV.

🇩🇿💥🇻🇦 Двама атентатори самоубийци се взривиха днес следобед в град Блида, разположен на около 50 км южно от Алжир, броени часове след пристигането на папа Лъв XIV в алжирската столица, съобщи Le Point. Първият взрив е бил насочен към полицейската дирекция в центъра на града, докато втората – към завод от хранително-вкусовата промишленост в региона.

Полицията е открила огън по нападателите преди да достигнат целите, след което те са задействали взривните си жилетки на булевард „Мохамед Будиаф" – една от основните пътни артерии на града с население от 300 000 души.

Данните за жертвите остават противоречиви. Ранни съобщения на френски медии посочват поне един ранен полицай, а други източници говорят за двама загинали служители на реда. Официални данни от държавните служби на Алжир към момента не са налични. Нито една групировка не е поела отговорност за нападението, според Morocco World News.

Атентатите съвпаднаха с първото посещение на римски папа в историята на страната. Папа Лъв XIV, първият понтифик с американски произход, пристигна по покана на президента Абделмаджид Тебун в началото на 11-дневно турне из четири африкански държави: Алжир, Камерун, Ангола и Екваториална Гвинея. Посещението беше посветено на диалога между християни и мюсюлмани в преобладаващо ислямската страна, както и на почитта към свети Августин, роден на територията на днешен Алжир и основна фигура в духовността на новия папа.

В речта си пред около 1400 представители на гражданските власти и дипломатическия корпус в конферентния център на джамията „Джамаа ел Джазаир" той призова за мир и за спиране на „неоколониалните тенденции" в световните отношения, предаде Vatican News.

Алжир не е претърпявал мащабен терористичен акт от години, макар че заплахата от джихадистки групировки, свързани с „Ал Кайда в Ислямския Магреб" (AQIM) и нейното разклонение в Сахел, известно с името Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), остава актуална за целия регион. Атентатите в Блида повдигат въпроси за ефективността на разузнавателния апарат при подготовката на събитие с подобен мащаб и международна видимост, се отбелязва в анализ на Express TV.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Пакистанските талибани регламентираха „допустимите методи“ на екзекуция на пакистански военни.

🇵🇰 Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП) публикува документ, озаглавен „Шариатски начин на убийство", в който се регламентират допустимите методи за лишаване от живот на военнослужещи в пакистанската армия и силови структури. Документът е утвърден от Дар-ул-Ифта, вътрешен религиозно-юридически орган на ТТП, натоварен с издаването на фетви.

Съгласно текста, категорично се забранява на бойците от организацията да убиват пленници с побой до смърт, отрязване на части от тялото, уморяване от глад и жажда, изгаряне, взривяване с боеприпаси, обезглавяване на мъртви тела и хвърляне от скала. Тези действия са определени като „не-шариатски". Всеки боец на ТТП, извършил подобно нарушение, ще бъде третиран като престъпник и подлежи на наказание от централното шариатско ръководство на движението.

Преди екзекуция на пленен противник бойците са длъжни да получат изрична заповед-разрешение от муфтий и от централния съдебен орган на пакистанските талибани. Пропагандните канали на ТТП подчертават, че документът е „изготвен в светлината на Корана, хадисите и изказванията на уважавани факихи" (ислямски правоведи).

Появата на подобен документ не е безпрецедентна в практиката на подобни джихадистки групировки, които периодично издават вътрешни правилници, които имат за цел едновременно дисциплиниране на бойците и легитимиране на насилието в религиозни рамки. В случая с ТТП вътрешната регулация може да се разгледа и като опит за ограничаване на ексцесиите, подкопаващи подкрепата за движението сред местното пущунско население.

Документът идва в период на сериозна ескалация на насилието, свързано с ТТП. Според данни на ACLED, през 2025 г. са регистрирани повече от 1000 случая на атаки и насилие с участието на групировката на територията на Пакистан. Сред последните атаки, станали повод за мащабна военна реакция, е самоубийственият атентат срещу шиитска джамия в Исламабад на 6 февруари тази година, при който загинаха най-малко 31 души, а 170 други бяха ранени, съобщи Al Jazeera.

Пакистан отговори, започвайки на 21–22 февруари въздушни удари срещу лагери на ТТП и Ислямска държава – провинция Хорасан, действаща от територията на Афганистан. Конфликтът моментално ескалира в открити сблъсъци през границата – с въздушни удари, артилерийски обстрел и битки на множество точки по линията „Дюранд“.

На 27 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заплаши, че страната му е способна на „открита война" с Афганистан. Талибанските власти в Кабул отговориха с трансгранична сухопътна офанзива, насочена срещу военни постове в Пакистан.

Сблъсъците продължиха през март, когато Афганистан обвини Пакистан в удар по рехабилитационна болница в Кабул, при който загинаха повече от 400 цивилни – твърдение, което Исламабад отрича. Временно примирие за празника Ид ал-Фитр беше обявено от Пакистан по искане на Саудитска Арабия, Турция и Катар.

Предотвратен терористичен акт в Париж: Опит за атентат срещу офиси на Bank of America.

🇫🇷 Френската полиция арестува мъж, за когото се твърди, че се е опитал да детонира импровизирано взривно устройство пред офисите на Bank of America в центъра на Париж, съобщи в събота френският вестник Le Parisien, позовавайки се на източник от полицията.

Антитерористичната прокуратура на Франция е започнала разследване на инцидента, съобщи министърът на вътрешните работи Лоран Нунес в публикация в социалните мрежи. Разследването е поверено на съдебното звено на парижката полиция и на френската агенция за разузнаване DGSI, добави той.

„Поздравления за екипа за бързо реагиране от полицейското управление в Париж, чиито действия осуетиха насилие и терористична атака в Париж снощи. Бдителността остава на най-високо ниво. Поздравявам всички сили за сигурност и разузнаване, които са напълно мобилизирани под мое ръководство в текущата международна ситуация“, заяви Нунес.

„Запознати сме със ситуацията и поддържаме връзка с властите“, заяви говорител на Bank of America пред Reuters.

Заподозреният е бил арестуван около 03:25 часа местно време в 8-ми район на града, докато се е опитвал да запали взривното устройство, съобщава Le Parisien. Той е отведен в ареста, докато второ лице, присъствало на мястото, е избягало и все още се издирва, допълва вестникът.

Устройството се е състояло от петлитров контейнер, пълен с неуточнена течност, и експлозивен заряд, който е съдържал около 650 грама барут. Обектът е бил обезопасен и предаден на криминалисти от лабораторията на парижката полиция.

Британски военен инструктор е шпионирал за Москва.

🇬🇧🕵️🇺🇦 Британски гражданин, дошъл в Украйна като военен инструктор, беше арестуван по подозрение, че е отговорен за разузнавателни и саботажни операции от името на руските спецслужби. Това съобщи Службата за сигурност на Украйна (СБУ), цитирана от Ukrinform.

Лицето, идентифицирано като Рос Дейвид Катмор, бивш военнослужещ от британската армия с предишни мисии на Близкия изток.

Влиза в Украйна през 2024 г. и започва да подпомага обучение и подготовка на личния състав от въоръжените сили. Според източници в СБУ, Катмор е бил вербуван от руското разузнаване още преди пристигането си и е действал в Украйна през 2024 и 2025 г.

Следователите от СБУ твърдят, че Катмор е получавал огнестрелно оръжие и боеприпаси от руски куратори, които са били предназначени за извършване на целенасочени убийства в Украйна.

Според същия източник на Ukrinform, властите имат основания да смятат, че Катмор е бил замесен в прехвърляне и разпространение на оръжия, които по-късно са използвани в убийствата на трима видни украински общественици – Демян Ханул, Ирина Фарион и Андрей Парабий.

Операция на контраразузнаването, довела до ареста на Катмор, е проведена в началото на октомври при координация от генерал-майор Олександр Поклад, заместник-началник на СБУ. Въпреки че остава в ареста от самия момент на задържане, самоличността му не беше разкрита публично чак досега.

„Лицето в момента се намира в ареста и следствените действия продължават“, съобщи източник от СБУ за Ukrinform.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано СБУ арестува 54-годишна жена в Донецка област, която се е представяла за чистачка, за да шпионира украински войници, чиито документи тайно заснети фотографирала и изпращала данните към руски куратори чрез чатбот.

Най-малко 8 жертви и 20 ранени при атентат в Делхи.

🇮🇳 Най-малко 8 души загинаха, а други 20 бяха ранени, след като кола-бомба избухна близо до Червената крепост в индийската столица Делхи, съобщи Reuters, отбелязвайки, че такъв атентат е рядкост в строго охранявания град с население от над 30 милиона жители.

Големите железопътни гари в цяла Индия, включително финансовия център Мумбай и щата Утар Прадеш, който граничи със столицата, бяха поставени във висока степен на тревога.

„Разследваме всички възможни версии и скоро разузнавателните служби ще стигнат до заключение“, заяви федералният министър на вътрешните работи Амит Шах.

Предишният собственик на колата, известен само като Салман, е арестуван след взрива, съобщи NDTV, без да дава повече подробности. Ройтерс не успя веднага да потвърди информацията.

На претъпкана улица близо до метростанция в стария квартал на Делхи се виждаха обезобразени тела и останките от няколко автомобила, докато полицейски служители заливаха района, за да го обезопасят и да разпръснат струпалите се тълпи.

„Бавно движещо се превозно средство спря на червен светофар. В него избухна експлозия, която повреди и близките коли“, отбеляза пред репортери полицейският комисар Сатиш Голча, който уточни, че взривът е станал малко преди 19 часа местно време.

Премиерът Нарендра Моди изрази съболезнования към близките на загиналите: „Нека ранените се възстановят възможно по-скоро. Пострадалите получават помощ от властите“, написа той в X.

Поне шест автомобила и три рикши са пламнали при експлозията, съобщи заместник-началникът на пожарната в Делхи. Около 30–40 линейки пристигнаха на място, а целият район беше отцепен след потушаване на огъня, съобщи репортер на Ройтерс.

„Бях на метростанцията, слизах по стълбите, когато чух експлозия. Обърнах се и видях огън. Хората започнаха да бягат в паника“, разказа жена, станала очевидец на трагедията.

„Паднах от ударната вълна на взрива – толкова силен беше“, сподели друг очевидец пред агенция ANI.

Посолството на САЩ в Делхи издаде предупреждение към гражданите си да избягват тълпи и зоната около Червената крепост и да бъдат бдителни на места, посещавани от туристи.

Червената крепост, известна местно като Лал Кила, е огромна постройка от XVII век от епохата на Моголите, съчетаваща архитектурни стилове от древна Персия и Индия, която целогодишно е посещавана от туристи. Всяка година на Деня на независимостта на Индия на 15 август премиерът на страната произнася реч от стените на крепоста.

Столицата беше мишена на серия от атентати през 80-те и 90-те години – обществени места като автогари и претъпкани пазари бяха ударени в атаки, приписвани на ислямски екстремисти или на сепаратисти от северния сикхски щат Пенджаб.

Около дузина души загинаха в последният подобен инцидент в града – експлозия на куфарче пред Върховния съд в Делхи през 2011 г. За сигурността в Делхи се грижи федералното министерство на вътрешните работи, а полицията се отчита директно пред него, макар столичната територия да има и свое местно правителство.

Четирима израелски войници загинали в атентат с бомба край пътя в Рафах

От ляво надясно: Майор Омри Хай Бен Моше, лейтенант Еран Шелем, лейтенант Ейтан Авнер Бен Ицхак и лейтенант Рон Ариели, загинали в атентат с крайпътна бомба в Рафах, южната част на ивицата Газа, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

🇮🇱 Четирима войници на Израелските отбранителни сили (IDF) загинаха, а други трима бяха ранени в атентат с крайпътна бомба в южната част на град Рафах в ивицата Газа днес сутринта, съобщи армията няколко часа по-късно.

Имената на загиналите бяха обявени от IDF: майор Омри Хай Бен Моше (26 години) от Цафрия; лейтенант Еран Шелем (23 години) от Рамат Йоханан; лейтенант Ейтан Авнер Бен Ицхак (22 години) от Хар Браха; и лейтенант Рон Ариели (20 години) от Хадера.

Тяхната смърт увеличи броя на загиналите израелски войници в сухопътната офанзива срещу Хамас до 469 души. Това включва и двама полицаи и трима цивилни служители на Министерството на отбраната.

И четиримата загинали са служили в батальон „Декел“ на школата за офицери „Бахад 1“. Бен Моше е бил командир на рота, а другите трима са били кадети и са издигнати посмъртно в звание лейтенант.

Преди да се запишат в курса за офицери, Бен Моше е бил командир на рота в парашутна бригада; Шелем е служил като редовен войник в елитното звено „Саерет Маткал“; Бен Ицхак е бил в бригадата на командосите; а Ариели – в бригадата „Голани“.

Според първоначалното разследване на IDF, инцидентът се е случил по време на операции в квартал Джина на Рафах около 9:30 ч. сутринта, докато брониран багер D9 разчиствал пътя, а зад него са го следвали две хъмвита.

Едното хъмви се е отклонило настрани от пътя, където е уцелено от експлодиращо устройство. В взрива загиват четиримата войници, а други трима са ранени, един от които е в тежко състояние, а двама – в средно тежко.

Израелски военнослужещи по време на операции в ивицата Газа, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Армията все още разследва какъв тип експлозив е използван, как е активиран и кога е поставен на мястото.

Снимки, разпространени в социалните мрежи днес, показват последствията от смъртоносния атентат край пътя и изцяло унищожения автомобил.

Макар Рафах да е почти прочистен от бойци и терористична инфраструктура на Хамас, IDF смята, че там все пак остават няколко десетки оперативни лица, предимно в района на Джина. По-рано през четвъртък, преди атаката, различни подразделения от школата „Бахад 1“ влязоха в три отделни сражения с терористи, според изявление на армията.

Дим се издига към небето след израелски въздушен удар в ивицата Газа, както се вижда от южен Израел, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: AP/Leo Correa

По време на пресконференция тази вечер военният говорител бригаден генерал Ефи Дефрин заяви, че силите на IDF „все още действат в квартал Джина и разрушават терористична инфраструктура“ и добави, че в района „все още има подземни съоръжения, които не са унищожени, и нашите сили работят в тази посока“.

Четиримата загинали са първите израелски жертви в Газа след като преди 10 дни четирима войници загинаха в атака на Хамас в покрайнините на Газа Сити.

Оттогава IDF стартира голяма сухопътна офанзива срещу града в началото на тази седмица, за да напредне с плана за завладяване на града в северната част на анклава след седмици на подготовка.

Унищожено хъмви на IDF в атентата с крайпътна бомба в Рафах, южната част на ивицата Газа, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир заяви във вторник, че „нашата цел е да задълбочим ударите по Хамас, докато той бъде победен“. Той твърди, че групировката е понесла тежки удари: „Унищожихме основната част от военната му мощ и сега задълбочаваме постиженията, които ще ни позволят да приближим края на войната“.

Войната в Газа започна, когато на 7 октомври 2023 г. предвождани от Хамас терористи нахлуха в южен Израел, убивайки около 1200 души, повечето от които цивилни, и отвеждайки 251 други като заложници в тунелите под Газа. 47 от тях все още са в плен на терористичните групи, включително телата на най-малко 25 потвърдени загинали според израелските власти.

Т.нар. министерство на здравеопазването в Газа, контролирано от Хамас, съобщава, че повече от 65 000 палестинци са били убити или се смятат за мъртви в бойните действия досега, макар че това не може да бъде проверено и не разграничава цивилни от бойци.

Израел смята, че е ликвидирал над 22 000 бойци към август и още 1600 по време на самата атака в Израел, и подчертава стремежа си за свеждане до минимум на цивилните жертви, и обвинява Хамас, че използва цивилните в Газа като човешки щит, водейки битки от гъстонаселени жилищни зони, училища, болници и джамии.

Член на сирийските сили за сигурност беше убит при самоубийствен атентат

🇸🇾 Член на сирийските сили за сигурност беше убит вчера след като двама терористи на Ислямска държава извършиха самоубийствен атентат в източната провинция Дейр ез-Зор, недалеч от границата с Ирак.

Държавната информационна агенция (SANA) съобщи, че атаката е насочена срещу контролно-пропускателен „Ал-Сиясия“ в град Маядин. Един от нападателите е взривил експлозивен пояс, докато вторият се е опитал да щурмува поста с леко оръжие, преди да бъде неутрализиран от служителите по сигурността.

Полковник Дхиар ал-Шамлан, ръководител на вътрешната сигурност в провинция Дейр ез-Зор, отбеляза, че подчинените му са осуетили „терористичен опит на останки от Даеш в Маядин.“

Ал-Шамлан обясни, че единият нападател се е взривил, след като се е приближил до пункта, докато вторият боец, въоръжен с пушка, се е опитал да се сражава със силите за сигурност.

„Персоналът успя да избегне масови жертви от самоубийствения атентатор и влезе в сблъсък с втория нападател, като в крайна сметка неутрализира и двамата терористи,“ каза той.

Въпреки това ръководителят на сигурността потвърди, че един от неговите хора е загинал при изпълнение на служебния си дълг. „По време на сблъсъка един боец от нашите вътрешни сили загина като мъченик, защитавайки своя народ и родина,“ заяви ал-Шамлан пред SANA.

Той се зарече, че сирийските сили ще продължат да преследват остатъците от Ислямска държава: „Потвърждаваме, че няма да позволим на останките от тези терористични групи да застрашават безопасността и стабилността на нашия народ в Дейр ез-Зор.“

Атаката идва на фона на стабилен ръст на джихадистката активност на територията на София.

Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи, че от началото на годината Даеш са извършили 143 операции в Сирия, а основният удар е поет от провинция Дейр ез-Зор, която бе свидетел на 121 от тези атаки. Насилието доведе до смъртта на 28 служители на правителството и силите за сигурност, 3 терористични бойци и 10 цивилни, като 33 други са били ранени.

SOHR е регистрирала 60 загинали от операции на Ислямска държава на сирийска територия тази година, включително 41 бойци на Сирийските демократични сили (SDF), 8 членове на Ислямска държава и 10 цивилни.

Обсерваторията посочва, че този модел демонстрира разширяващия се обхват на групировката, и предупреди, че операциите на Ислямска държава вече се разширяват към нови райони в Сирия.