Показват се публикациите с етикет Атентат. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Атентат. Показване на всички публикации

четвъртък, 30 април 2026 г.

Покушение срещу „Касапина от Буча“: Експлозия в руски военен гарнизон уби офицер при грешка с адреса.

🇷🇺💥 Неуспешен опит за покушение срещу генерал-майор Азатбек Омурбеков, известен като „Касапина от Буча“, разтърси военен гарнизон в района на Хабаровск в Далечния изток на Руската федерация. На 28 април взривно устройство, заложено в пощенска кутия, е избухнало в жилищен блок за висши офицери. Самият Омурбеков е невредим, тъй като извършителите вероятно са объркали входовете на сградата.

Според събеседник на изданието, взривът е отекнал рано сутринта във вход на жилищен блок № 55. „Когато избухна взривът, хората първо помислиха, че са се спукали тръбите в сградата. Казват, че е загинал офицер. Преместил се е не толкова отдавна, оставил е съпруга и три деца“, разказва тя. По-рано Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“ посочи, че загиналият е подполковник Кузменко.

Блокът се намира в покрайнините и стои встрани от другите сгради. Според местни жители, там живеят висши военни – полковници и други офицери, включително Омурбеков. Местните жители смятат, че взривът може да е бил опит за покушение именно срещу него, но предполагаемият извършител вероятно е „объркал входовете и е поставил [взривното устройство] в съседния на неговия“. Тя отбеляза още, че съдейки по характера на щетите, експлозията е била насочена срещу един човек — входът и апартаментите с другите обитатели не са понесли сериозни щети. По думите на местна жителка самият Омурбеков е невредим.

По-рано за случя съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, според когото взривното устройство е било заложено в пощенска кутия на стълбищна площадка на блок № 55. За взрива в гарнизона на 28 април писа и „Пятый канал“.

Кой е Азатбек Омурбеков?

Омурбеков е един от командирите на руските подразделения, разпоожени в Буча през първите дни от войната. По-рано няколко негови подчинени потвърдиха пред журналисти съдържанието на заповедите, които е издавал. По-конкретно един от тях разказа, че Омурбеков е заповядвал да се открива огън срещу автомобили с цивилни, както и „да се убиват всички, у които намерят телефони“.

Според разследване на изданието „Важные истории“, Омурбеков е принуждавал да участват в бойните действия т.нар. „отказници“ – военнослужещи, които не са желаят да воюват – заплашвайки ги с разстрел. Освен това, по сведения на разследващи журналисти, той е предавал на командването недостоверни твърдения за резултатите на своята бригада, завишавайки изкуствено нейното представяне. Очевидци споделят, че същият е изисквал да се докладва за унищожаването на значително по-високо количество техника, отколкото реално е било поразено, и също така е съобщавал за превземане на селища, до които подчинените му дори не са приближавали.

Клането в Буча остава един от най-мрачните и безспорни символи на зверствата, извършени от руската армия в Украйна. Малкото градче, разположено северозападно от Киев, прекара малко над месец под руска окупация – от 24 февруари до 31 март 2022 г. Веднага след изтеглянето на руските сили светът беше разтърсен от кадри на десетки тела на цивилни граждани, оставени по улиците (най-вече по ул. „Яблунска“), много от които с вързани зад гърба ръце и видими следи от екзекуции. Впоследствие в града и околностите му бяха открити множество масови гробове, а общият брой на убитите цивилни в района надхвърли 450 души.

Разследвания на ООН, ОССЕ и редица уважавани световни медии, подкрепени от сателитни снимки и записи от охранителни камери, потвърдиха, че зверствата са извършени от подразделения на руската армия, а основната тежест на обвиненията падна върху 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада, начело на която тогава е именно Омурбеков. Въпреки неоспоримите доказателства за извършените военни престъпления, включително нечовешки изтезания и сексуални посегателства, Кремъл официално отхвърля всякаква отговорност, наричайки събитията „цинична провокация“ и „инсценировка“.

Показателен за отношението на руското политическо ръководство беше фактът, че само две седмици след като бяха разкрити посочените зверства, президентът Владимир Путин удостои 64-та бригада с почетното звание за „масов героизъм и храброст“. Безпардонният акт беше приет от международната общност като демонстративно поощрение на жестокостите над мирното население. Оттогава Омурбеков, който стана известен в санкционните списъци като „касапина от Буча“, се превърна в една от най-издирваните фигури за бъдещ трибунал за военни престъпления.

понеделник, 13 април 2026 г.

Двоен самоубийствен атентат в Алжир в деня на историческата визита на папа Лъв XIV.

🇩🇿💥🇻🇦 Двама атентатори самоубийци се взривиха днес следобед в град Блида, разположен на около 50 км южно от Алжир, броени часове след пристигането на папа Лъв XIV в алжирската столица, съобщи Le Point. Първият взрив е бил насочен към полицейската дирекция в центъра на града, докато втората – към завод от хранително-вкусовата промишленост в региона.

Полицията е открила огън по нападателите преди да достигнат целите, след което те са задействали взривните си жилетки на булевард „Мохамед Будиаф" – една от основните пътни артерии на града с население от 300 000 души.

Данните за жертвите остават противоречиви. Ранни съобщения на френски медии посочват поне един ранен полицай, а други източници говорят за двама загинали служители на реда. Официални данни от държавните служби на Алжир към момента не са налични. Нито една групировка не е поела отговорност за нападението, според Morocco World News.

Атентатите съвпаднаха с първото посещение на римски папа в историята на страната. Папа Лъв XIV, първият понтифик с американски произход, пристигна по покана на президента Абделмаджид Тебун в началото на 11-дневно турне из четири африкански държави: Алжир, Камерун, Ангола и Екваториална Гвинея. Посещението беше посветено на диалога между християни и мюсюлмани в преобладаващо ислямската страна, както и на почитта към свети Августин, роден на територията на днешен Алжир и основна фигура в духовността на новия папа.

В речта си пред около 1400 представители на гражданските власти и дипломатическия корпус в конферентния център на джамията „Джамаа ел Джазаир" той призова за мир и за спиране на „неоколониалните тенденции" в световните отношения, предаде Vatican News.

Алжир не е претърпявал мащабен терористичен акт от години, макар че заплахата от джихадистки групировки, свързани с „Ал Кайда в Ислямския Магреб" (AQIM) и нейното разклонение в Сахел, известно с името Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), остава актуална за целия регион. Атентатите в Блида повдигат въпроси за ефективността на разузнавателния апарат при подготовката на събитие с подобен мащаб и международна видимост, се отбелязва в анализ на Express TV.

сряда, 8 април 2026 г.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

вторник, 31 март 2026 г.

Пакистанските талибани регламентираха „допустимите методи“ на екзекуция на пакистански военни.

🇵🇰 Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП) публикува документ, озаглавен „Шариатски начин на убийство", в който се регламентират допустимите методи за лишаване от живот на военнослужещи в пакистанската армия и силови структури. Документът е утвърден от Дар-ул-Ифта, вътрешен религиозно-юридически орган на ТТП, натоварен с издаването на фетви.

Съгласно текста, категорично се забранява на бойците от организацията да убиват пленници с побой до смърт, отрязване на части от тялото, уморяване от глад и жажда, изгаряне, взривяване с боеприпаси, обезглавяване на мъртви тела и хвърляне от скала. Тези действия са определени като „не-шариатски". Всеки боец на ТТП, извършил подобно нарушение, ще бъде третиран като престъпник и подлежи на наказание от централното шариатско ръководство на движението.

Преди екзекуция на пленен противник бойците са длъжни да получат изрична заповед-разрешение от муфтий и от централния съдебен орган на пакистанските талибани. Пропагандните канали на ТТП подчертават, че документът е „изготвен в светлината на Корана, хадисите и изказванията на уважавани факихи" (ислямски правоведи).

Появата на подобен документ не е безпрецедентна в практиката на подобни джихадистки групировки, които периодично издават вътрешни правилници, които имат за цел едновременно дисциплиниране на бойците и легитимиране на насилието в религиозни рамки. В случая с ТТП вътрешната регулация може да се разгледа и като опит за ограничаване на ексцесиите, подкопаващи подкрепата за движението сред местното пущунско население.

Документът идва в период на сериозна ескалация на насилието, свързано с ТТП. Според данни на ACLED, през 2025 г. са регистрирани повече от 1000 случая на атаки и насилие с участието на групировката на територията на Пакистан. Сред последните атаки, станали повод за мащабна военна реакция, е самоубийственият атентат срещу шиитска джамия в Исламабад на 6 февруари тази година, при който загинаха най-малко 31 души, а 170 други бяха ранени, съобщи Al Jazeera.

Пакистан отговори, започвайки на 21–22 февруари въздушни удари срещу лагери на ТТП и Ислямска държава – провинция Хорасан, действаща от територията на Афганистан. Конфликтът моментално ескалира в открити сблъсъци през границата – с въздушни удари, артилерийски обстрел и битки на множество точки по линията „Дюранд“.

На 27 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заплаши, че страната му е способна на „открита война" с Афганистан. Талибанските власти в Кабул отговориха с трансгранична сухопътна офанзива, насочена срещу военни постове в Пакистан.

Сблъсъците продължиха през март, когато Афганистан обвини Пакистан в удар по рехабилитационна болница в Кабул, при който загинаха повече от 400 цивилни – твърдение, което Исламабад отрича. Временно примирие за празника Ид ал-Фитр беше обявено от Пакистан по искане на Саудитска Арабия, Турция и Катар.

събота, 28 март 2026 г.

Предотвратен терористичен акт в Париж: Опит за атентат срещу офиси на Bank of America.

🇫🇷 Френската полиция арестува мъж, за когото се твърди, че се е опитал да детонира импровизирано взривно устройство пред офисите на Bank of America в центъра на Париж, съобщи в събота френският вестник Le Parisien, позовавайки се на източник от полицията.

Антитерористичната прокуратура на Франция е започнала разследване на инцидента, съобщи министърът на вътрешните работи Лоран Нунес в публикация в социалните мрежи. Разследването е поверено на съдебното звено на парижката полиция и на френската агенция за разузнаване DGSI, добави той.

„Поздравления за екипа за бързо реагиране от полицейското управление в Париж, чиито действия осуетиха насилие и терористична атака в Париж снощи. Бдителността остава на най-високо ниво. Поздравявам всички сили за сигурност и разузнаване, които са напълно мобилизирани под мое ръководство в текущата международна ситуация“, заяви Нунес.

„Запознати сме със ситуацията и поддържаме връзка с властите“, заяви говорител на Bank of America пред Reuters.

Заподозреният е бил арестуван около 03:25 часа местно време в 8-ми район на града, докато се е опитвал да запали взривното устройство, съобщава Le Parisien. Той е отведен в ареста, докато второ лице, присъствало на мястото, е избягало и все още се издирва, допълва вестникът.

Устройството се е състояло от петлитров контейнер, пълен с неуточнена течност, и експлозивен заряд, който е съдържал около 650 грама барут. Обектът е бил обезопасен и предаден на криминалисти от лабораторията на парижката полиция.

вторник, 2 декември 2025 г.

Британски военен инструктор е шпионирал за Москва.

🇬🇧🕵️🇺🇦 Британски гражданин, дошъл в Украйна като военен инструктор, беше арестуван по подозрение, че е отговорен за разузнавателни и саботажни операции от името на руските спецслужби. Това съобщи Службата за сигурност на Украйна (СБУ), цитирана от Ukrinform.

Лицето, идентифицирано като Рос Дейвид Катмор, бивш военнослужещ от британската армия с предишни мисии на Близкия изток.

Влиза в Украйна през 2024 г. и започва да подпомага обучение и подготовка на личния състав от въоръжените сили. Според източници в СБУ, Катмор е бил вербуван от руското разузнаване още преди пристигането си и е действал в Украйна през 2024 и 2025 г.

Следователите от СБУ твърдят, че Катмор е получавал огнестрелно оръжие и боеприпаси от руски куратори, които са били предназначени за извършване на целенасочени убийства в Украйна.

Според същия източник на Ukrinform, властите имат основания да смятат, че Катмор е бил замесен в прехвърляне и разпространение на оръжия, които по-късно са използвани в убийствата на трима видни украински общественици – Демян Ханул, Ирина Фарион и Андрей Парабий.

Операция на контраразузнаването, довела до ареста на Катмор, е проведена в началото на октомври при координация от генерал-майор Олександр Поклад, заместник-началник на СБУ. Въпреки че остава в ареста от самия момент на задържане, самоличността му не беше разкрита публично чак досега.

„Лицето в момента се намира в ареста и следствените действия продължават“, съобщи източник от СБУ за Ukrinform.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано СБУ арестува 54-годишна жена в Донецка област, която се е представяла за чистачка, за да шпионира украински войници, чиито документи тайно заснети фотографирала и изпращала данните към руски куратори чрез чатбот.

понеделник, 10 ноември 2025 г.

Най-малко 8 жертви и 20 ранени при атентат в Делхи.

🇮🇳 Най-малко 8 души загинаха, а други 20 бяха ранени, след като кола-бомба избухна близо до Червената крепост в индийската столица Делхи, съобщи Reuters, отбелязвайки, че такъв атентат е рядкост в строго охранявания град с население от над 30 милиона жители.

Големите железопътни гари в цяла Индия, включително финансовия център Мумбай и щата Утар Прадеш, който граничи със столицата, бяха поставени във висока степен на тревога.

„Разследваме всички възможни версии и скоро разузнавателните служби ще стигнат до заключение“, заяви федералният министър на вътрешните работи Амит Шах.

Предишният собственик на колата, известен само като Салман, е арестуван след взрива, съобщи NDTV, без да дава повече подробности. Ройтерс не успя веднага да потвърди информацията.

На претъпкана улица близо до метростанция в стария квартал на Делхи се виждаха обезобразени тела и останките от няколко автомобила, докато полицейски служители заливаха района, за да го обезопасят и да разпръснат струпалите се тълпи.

„Бавно движещо се превозно средство спря на червен светофар. В него избухна експлозия, която повреди и близките коли“, отбеляза пред репортери полицейският комисар Сатиш Голча, който уточни, че взривът е станал малко преди 19 часа местно време.

Премиерът Нарендра Моди изрази съболезнования към близките на загиналите: „Нека ранените се възстановят възможно по-скоро. Пострадалите получават помощ от властите“, написа той в X.

Поне шест автомобила и три рикши са пламнали при експлозията, съобщи заместник-началникът на пожарната в Делхи. Около 30–40 линейки пристигнаха на място, а целият район беше отцепен след потушаване на огъня, съобщи репортер на Ройтерс.

„Бях на метростанцията, слизах по стълбите, когато чух експлозия. Обърнах се и видях огън. Хората започнаха да бягат в паника“, разказа жена, станала очевидец на трагедията.

„Паднах от ударната вълна на взрива – толкова силен беше“, сподели друг очевидец пред агенция ANI.

Посолството на САЩ в Делхи издаде предупреждение към гражданите си да избягват тълпи и зоната около Червената крепост и да бъдат бдителни на места, посещавани от туристи.

Червената крепост, известна местно като Лал Кила, е огромна постройка от XVII век от епохата на Моголите, съчетаваща архитектурни стилове от древна Персия и Индия, която целогодишно е посещавана от туристи. Всяка година на Деня на независимостта на Индия на 15 август премиерът на страната произнася реч от стените на крепоста.

Столицата беше мишена на серия от атентати през 80-те и 90-те години – обществени места като автогари и претъпкани пазари бяха ударени в атаки, приписвани на ислямски екстремисти или на сепаратисти от северния сикхски щат Пенджаб.

Около дузина души загинаха в последният подобен инцидент в града – експлозия на куфарче пред Върховния съд в Делхи през 2011 г. За сигурността в Делхи се грижи федералното министерство на вътрешните работи, а полицията се отчита директно пред него, макар столичната територия да има и свое местно правителство.

четвъртък, 18 септември 2025 г.

Четирима израелски войници загинали в атентат с бомба край пътя в Рафах

От ляво надясно: Майор Омри Хай Бен Моше, лейтенант Еран Шелем, лейтенант Ейтан Авнер Бен Ицхак и лейтенант Рон Ариели, загинали в атентат с крайпътна бомба в Рафах, южната част на ивицата Газа, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

🇮🇱 Четирима войници на Израелските отбранителни сили (IDF) загинаха, а други трима бяха ранени в атентат с крайпътна бомба в южната част на град Рафах в ивицата Газа днес сутринта, съобщи армията няколко часа по-късно.

Имената на загиналите бяха обявени от IDF: майор Омри Хай Бен Моше (26 години) от Цафрия; лейтенант Еран Шелем (23 години) от Рамат Йоханан; лейтенант Ейтан Авнер Бен Ицхак (22 години) от Хар Браха; и лейтенант Рон Ариели (20 години) от Хадера.

Тяхната смърт увеличи броя на загиналите израелски войници в сухопътната офанзива срещу Хамас до 469 души. Това включва и двама полицаи и трима цивилни служители на Министерството на отбраната.

И четиримата загинали са служили в батальон „Декел“ на школата за офицери „Бахад 1“. Бен Моше е бил командир на рота, а другите трима са били кадети и са издигнати посмъртно в звание лейтенант.

Преди да се запишат в курса за офицери, Бен Моше е бил командир на рота в парашутна бригада; Шелем е служил като редовен войник в елитното звено „Саерет Маткал“; Бен Ицхак е бил в бригадата на командосите; а Ариели – в бригадата „Голани“.

Според първоначалното разследване на IDF, инцидентът се е случил по време на операции в квартал Джина на Рафах около 9:30 ч. сутринта, докато брониран багер D9 разчиствал пътя, а зад него са го следвали две хъмвита.

Едното хъмви се е отклонило настрани от пътя, където е уцелено от експлодиращо устройство. В взрива загиват четиримата войници, а други трима са ранени, един от които е в тежко състояние, а двама – в средно тежко.

Израелски военнослужещи по време на операции в ивицата Газа, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Армията все още разследва какъв тип експлозив е използван, как е активиран и кога е поставен на мястото.

Снимки, разпространени в социалните мрежи днес, показват последствията от смъртоносния атентат край пътя и изцяло унищожения автомобил.

Макар Рафах да е почти прочистен от бойци и терористична инфраструктура на Хамас, IDF смята, че там все пак остават няколко десетки оперативни лица, предимно в района на Джина. По-рано през четвъртък, преди атаката, различни подразделения от школата „Бахад 1“ влязоха в три отделни сражения с терористи, според изявление на армията.

Дим се издига към небето след израелски въздушен удар в ивицата Газа, както се вижда от южен Израел, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: AP/Leo Correa

По време на пресконференция тази вечер военният говорител бригаден генерал Ефи Дефрин заяви, че силите на IDF „все още действат в квартал Джина и разрушават терористична инфраструктура“ и добави, че в района „все още има подземни съоръжения, които не са унищожени, и нашите сили работят в тази посока“.

Четиримата загинали са първите израелски жертви в Газа след като преди 10 дни четирима войници загинаха в атака на Хамас в покрайнините на Газа Сити.

Оттогава IDF стартира голяма сухопътна офанзива срещу града в началото на тази седмица, за да напредне с плана за завладяване на града в северната част на анклава след седмици на подготовка.

Унищожено хъмви на IDF в атентата с крайпътна бомба в Рафах, южната част на ивицата Газа, 18 септември 2025 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир заяви във вторник, че „нашата цел е да задълбочим ударите по Хамас, докато той бъде победен“. Той твърди, че групировката е понесла тежки удари: „Унищожихме основната част от военната му мощ и сега задълбочаваме постиженията, които ще ни позволят да приближим края на войната“.

Войната в Газа започна, когато на 7 октомври 2023 г. предвождани от Хамас терористи нахлуха в южен Израел, убивайки около 1200 души, повечето от които цивилни, и отвеждайки 251 други като заложници в тунелите под Газа. 47 от тях все още са в плен на терористичните групи, включително телата на най-малко 25 потвърдени загинали според израелските власти.

Т.нар. министерство на здравеопазването в Газа, контролирано от Хамас, съобщава, че повече от 65 000 палестинци са били убити или се смятат за мъртви в бойните действия досега, макар че това не може да бъде проверено и не разграничава цивилни от бойци.

Израел смята, че е ликвидирал над 22 000 бойци към август и още 1600 по време на самата атака в Израел, и подчертава стремежа си за свеждане до минимум на цивилните жертви, и обвинява Хамас, че използва цивилните в Газа като човешки щит, водейки битки от гъстонаселени жилищни зони, училища, болници и джамии.

петък, 22 август 2025 г.

Член на сирийските сили за сигурност беше убит при самоубийствен атентат

🇸🇾 Член на сирийските сили за сигурност беше убит вчера след като двама терористи на Ислямска държава извършиха самоубийствен атентат в източната провинция Дейр ез-Зор, недалеч от границата с Ирак.

Държавната информационна агенция (SANA) съобщи, че атаката е насочена срещу контролно-пропускателен „Ал-Сиясия“ в град Маядин. Един от нападателите е взривил експлозивен пояс, докато вторият се е опитал да щурмува поста с леко оръжие, преди да бъде неутрализиран от служителите по сигурността.

Полковник Дхиар ал-Шамлан, ръководител на вътрешната сигурност в провинция Дейр ез-Зор, отбеляза, че подчинените му са осуетили „терористичен опит на останки от Даеш в Маядин.“

Ал-Шамлан обясни, че единият нападател се е взривил, след като се е приближил до пункта, докато вторият боец, въоръжен с пушка, се е опитал да се сражава със силите за сигурност.

„Персоналът успя да избегне масови жертви от самоубийствения атентатор и влезе в сблъсък с втория нападател, като в крайна сметка неутрализира и двамата терористи,“ каза той.

Въпреки това ръководителят на сигурността потвърди, че един от неговите хора е загинал при изпълнение на служебния си дълг. „По време на сблъсъка един боец от нашите вътрешни сили загина като мъченик, защитавайки своя народ и родина,“ заяви ал-Шамлан пред SANA.

Той се зарече, че сирийските сили ще продължат да преследват остатъците от Ислямска държава: „Потвърждаваме, че няма да позволим на останките от тези терористични групи да застрашават безопасността и стабилността на нашия народ в Дейр ез-Зор.“

Атаката идва на фона на стабилен ръст на джихадистката активност на територията на София.

Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи, че от началото на годината Даеш са извършили 143 операции в Сирия, а основният удар е поет от провинция Дейр ез-Зор, която бе свидетел на 121 от тези атаки. Насилието доведе до смъртта на 28 служители на правителството и силите за сигурност, 3 терористични бойци и 10 цивилни, като 33 други са били ранени.

SOHR е регистрирала 60 загинали от операции на Ислямска държава на сирийска територия тази година, включително 41 бойци на Сирийските демократични сили (SDF), 8 членове на Ислямска държава и 10 цивилни.

Обсерваторията посочва, че този модел демонстрира разширяващия се обхват на групировката, и предупреди, че операциите на Ислямска държава вече се разширяват към нови райони в Сирия.

петък, 11 юли 2025 г.

Атентат с магаре уби войник и рани други двама в Колумбия, губернатор критикува мирните преговори

Графит в подкрепа на Армията за национално освобождение (ELN) е заснет върху фасадата на сграда в региона Катамбумбо, Колумбия, 8 март 2025 г.
📸 Снимка: AFP

🇨🇴 Един колумбийски войник загина, а други двама бяха ранени в сряда, след като бойци от партизанска група взривиха бомба, прикрепена към магаре, съобщиха служители на местното правителство.

Атаката е била извършена във Валдивия, департамент Антиокия, и е приписвана на Националната освободителна армия (ELN).

Областният губернатор Андрес Хулиан Рендон реагира на инцидента, критикувайки правителството на страната, начело с президента Густаво Петро, за участието в сега прекратените мирни преговори с организацията.

„Това правителство настоява да говори за пълен мир, а сега и с приказки за градски мир“, отбеляза Рендон, наричайки членовете на ELN „осмелели се бандити, ползващи се с безнаказаност“.

CBS News припомня, че разговорите с партизанската групировка бяха замразени през януари, след като тя беше обвинена за над 100 смъртни случая при нападения в райони по границата с Венецуела.

Други партизански групировки също извършиха нападения наскоро. Централният генерален щаб, въоръжено крило на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) извърши най-малко дузина атаки на територията на щата Вале дел Каука през юни, отнемайки живота на седем души и оставяйки десетки други ранени.

Генералният директор на Колумбийската национална полиция Карлос Фернандо Триана уточни, че нападенията са били извършени по повод третата годишнина от смъртта на Лайдер Йохани Носкуе, известен също като "Маимбу", бивш командир на Западното координирано командване, подгрупа на FARC, който беше убит през 2022 г.

Властите съобщиха, че бунтовниците са извършили повечето атаки, поставяйки експлозиви в коли и мотоциклети, паркирани близо до полицейски участъци.

Освен това служител на полицейските сили е бил убит от снайперист в Калото. Около 30 минути по-късно друг полицай е починал, след като експлозивно устройство е детонирало на тол пункт във Виля Рика, на около 25 километра северно от Калото.

В Кали двама цивилни бяха убити при две отделни експлозии в близост до полицейски участъци, а три допълнителни смъртни случая, на двама цивилни и нападател, бяха регистрирани когато кола-бомба избухна в селски район на Хамунди, намиращ се на по-малко от час път южно от Кали.

понеделник, 7 юли 2025 г.

7 юли 2005 г.: Двайсет години по-късно, спомените все още болят.

🔙🇬🇧 Сутринта на 7 юли 2005 г. започна като всяка друга. Пътуващите се тълпяха в метрото, стиснали куфарчета и вестници, борейки се за място по препълнените платформи. Над земята, червени двуетажни автобуси се движеха по улиците на града, събирайки пътници.

Но в 8:50 часа познатият ритъм на този четвъртък сутрин бе разбит. За миг три експлозии разтърсиха мрежата на метрото. Тишината беше заменена от писъци, след като дим и пламъци изпълниха тунелите, а вагоните потънаха в мрак.

Почти час по-късно, в 9:47 часа, четвърта експлозия отнесе покрива на автобус номер 30, спрял на Тависток Скуеър, разхвърляйки отломки по улицата. Това, което започна като най-обикновен ден, завърши като ден на ужасите. Четирима мъже, носещи самоделни експлозиви, се бяха качили в системата на градския транспорт на Лондон и извършиха най-смъртоносния терористичен акт в историята на Обединеното кралство. 52 души загинаха при атаките, както и атентаторите, а други над 700 души бяха ранени.

20 години по-късно ефектите от този ден все още витаят – в спомените на оцелелите, в скръбта на семействата на жертвите и в самата тъкан на града.


„Все още имам маниакални епизоди“

Оцелелият Мустафа Куртулду, тогава на 24 години, е пътувал за Министерството на вътрешните работи, за да участва в събитие, отбелязващо правителствен проект, наречен Комисията на Ръсел – насърчаващ младите хора към доброволчество – когато е бил застигнат от експлозията.

На гара Ливърпул Стрийт той се качил на линията „Съркъл“. Със слушалки и само един вагон от епицентъра на взрива. На половината път през тунела към Олдгейт, Мустафа си спомня силен пукащ звук, като стъпване върху кутия от сок, а след това внезапна тъмнина.

Студентът по изкуства чака 45 минути, за да бъде спасен от влака от службите за спешна помощ. Чува писъци, вижда хора по релсите и е обхванат от ужасни миризми.

„Все още имам маниакални епизоди, п които рухвам. Децата ми са свикнали да са наясно кога се изключвам“, сподели той пред „London Evening Standard“.

„Не можеш да преодолееш нещо подобно, просто свикваш да живееш с него. Остава като белег. Документалният филм на Netflix току-що излезе и го гледах тази сутрин и просто спрях. Просто се сринах и не очаквах това да се случи, минаха 20 години, но гледането на кадрите от случилото се отново... изведнъж всички тези спомени се връщат обратно като лавина от емоции.“

Като британски мюсюлманин, Мустафа си спомня деня на атаката по различен начин от много други.

„Когато полицаите записваха имената на всички и когато попитаха за моето име, те ме спряха и претърсиха чантата ми веднага щом разбраха как се казвам“, каза той. „След това, извън гарата, те ме претърсиха отново. Спомням си това доста ярко.“

Мустафа обясни, че никога не се е чувствал способен да обработи събитията единствено като жертва – вместо това, той често се е чувствал под натиск да осъди атаката или да говори за нея специално като мюсюлманин.

„Имал съм журналисти, които ме молеха да обясня международния тероризъм“, спомня си той. „Бях нападнат на улицата с нож, защото съм мюсюлманин. Хората ми бяха ядосани, че изразявам мнението си, дори близки до мен ми казваха „трябва да млъкнеш“ и „защо просто не им кажеш, че сме религия на мира“. Чувствах се, сякаш никога не ми беше позволено да бъда просто жертва. От мен се очакваше да се извиня за случилото се. Когато сравните това с интервюта с други оцелели, те всички говорят за личните си чувства и как се опитват да се справят с това.“

Размишлявайки над годишнината, Мустафа подчерта значението на това да се задават по-дълбоки, неудобни въпроси относно причините за атаката, твърдейки, че само с разбиране на истинските причини могат да бъдат предотвратени бъдещи трагедии.

Той също така разкритикува политическата тенденция да се прехвърля вината върху групи като мюсюлмани или търсещи убежище, вместо да се адресират системни проблеми или да се поема отговорност за политики, които могат да допринесат за радикализация.


„Влакът се беше отворил като спукана консерва“

Мартин Бърн, тогава на 24 години, е работил като строителен инженер за Transport for London, когато е бил повикан в Кингс Крос, за да се справи с извънредна ситуация на 7 юли 2005 г.

Под впечатлението, че реагира на прекъсване на електрозахранването, Мартин скоро осъзнава, че ситуацията е много по-сериозна, отколкото първоначално си е мислил.

„Когато слязох до Кингс Крос, бях наистина изненадан от това колко малък контрол изглеждаше да има. Всички пътници се бяха евакуирали от цялата зона. Разходих се из гарата в опит да открия някой, който отговаря, и тогава намерих полицай в горната част на ескалаторите. Представих се и попитах какво става, а след това се появиха и други хора. Около пет минути по-късно работник от спешните служби дойде по ескалатора, питайки за одеяла, и си помислихме „Боже, в средата на лятото сме“, на което той отговори, че са за покриване на телата. Попитахме „колко ви трябват?“ и той каза „донесете колкото можете повече“, при което разбрахме, че това е наистина сериозно.“

„Жертва, която видях, беше пренасяна на носилка нагоре по стълбището и беше облечена в тъмен костюм с фини ивици и беше загубила крак. Беше в наистина лошо състояние и в безсъзнание. Това беше потвърждението, от което се нуждаехме, че се справяме с нещо, за което никой от нас не беше наистина подготвен.“

Мартин похвали екипа от инженери и персонала на гарата, работили неуморно в продължение на часове в тъмнината, за да помогнат на ранените – да носят одеяла, да преместват водоснабдяване и да пренасят жертви до чакащи линейки.

Той призна изключителното човешко усилие, отбелязвайки как инженерите и работниците са надхвърлили задълженията си – изваждайки хора от влакове и правейки всичко възможно, за да гарантират, че жертвите са получили необходимата помощ.

„Много малко хора някога са били изправени пред такива картини“, каза Мартин. „Имаше хора, които бяха много шумни, и такива, които бяха много тихи, и именно тихите хора наистина се нуждаеха от помощ, тези, които се изплъзваха. След това просто се върнах в офиса си и това се почувства доста сюрреалистично. Беше само 10-минутна разходка, но имах кръв от други хора по себе си и просто се върнах и седнах на бюрото си. Имаше хора в офиса, които все още не знаеха какво се е случило.“

Тази нощ Мартин и екипът му бяха изпратени да инспектират тунелите на Еджуеър Роуд, където се сблъскаха с ужасяващите последици от събитията през деня.

„Нищо не беше почистено дотогава. Имаше бъркотия вътре и извън влака и очевидно имаше тази голяма зейнала дупка отгоре“, каза той.

Работата на Мартин беше да локализира мястото на взрива и да оцени щетите, нанесени на тунела.

„Може би това е заради влака, а може би заради викторианския тунел, но тунелът наистина не беше повреден“, каза той. „Имаше следи от овъгляване по тунела, където влакът се беше отворил като спукана консерва и металът се беше одраскал по тухлите, но тунелът беше наред.“

Големи скелета бяха доставени и съхранявани близо до мястото, а улиците бяха запечатани, докато екипите работеха през следващата седмица, за да възстановят влака, който трябваше да бъде премахнат с голям кран.

Тъй като кранът беше изключително голям и тежък, пътят трябваше да бъде изкопан и укрепен, преди да може да бъде докаран. След като основната работа беше завършена, повреденият вагон беше преместен в гарата, вдигнат на платформа, внимателно опакован и транспортиран по шосе до местоназначението си.

Размишлявайки върху ролята си, Мартин каза: „Бях в метрото само от четири години, но в този миг беше трудно да се мисли за друго, освен че просто трябва да продължим. В ретроспекция, да имам този опит в началото на кариерата си, ме научи как да се справям с извънредни ситуации. Сега съм мениджър и мога да предам този опит на екипа си.“

Мартин каза, че все още често мисли за 7/7, тъй като това е оформило начина, по който подхожда към своята работа. Освен това той призна, че има дузина ярки образи от този ден, които отново се връщат в съзнанието му.


Трайното наследство

В много отношения Лондон бързо се върна към нормално ежедневие след бомбените атентати от 7 юли 2005 г.

Метрото възобнови 85% от операциите си още на следващия ден. Докато някои услуги останаха спрени, много станции на метрото и автобусни маршрути бяха възстановени сравнително бързо.

Въпреки че страхът и безпокойството останаха, реакцията на обществото и службите за спешна помощ – както в деня на атаките, така и в следващите дни – се превърна в мощна демонстрация на устойчивостта и непокорството на Лондон пред тероризма.

Отбелязването на атентатите продължава да изпраща колективно послание за единство, смелост и солидарност пред лицето на страха и насилието. Възпоменателна служба за отбелязване на 20-ата годишнина от бомбените атентати се проведе днес в 11:30 ч.

7/7: Homegrown Terror е наличен за стрийминг сега по Sky Documentaries и NOW. Поредицата предлага подробен поглед върху събитието през очите на оцелелите и първите реагирали.

Attack on London: Hunting The 7/7 Bombers е наличен за гледане в Netflix.

събота, 28 юни 2025 г.

Самоубийствен атентат в Пакистан уби над дузина войници и рани десетки

🇵🇰 Над дузина войници загинаха, а десетки цивилни бяха ранени при самоубийствен атентат в провинция Хайбер Пахтунхва, разположена в северозападен Пакистан, съобщават официални лица.

Нападението е извършено в събота на оживен пазар в Мирали, градче в разположения по границата с Афганистан окръг Северен Вазиристан, според местното издание Khyber Chronicles, което цитира сведения на източници от службите за сигурност.

По думите на очевидци, атентаторът е детонирал експлозиви до автомобил на сапьорски отряд към 22-ри полк на граничните сили, при което са загинали 13 души, а поне 24 други са били ранени, 14 от които цивилни.

„Самоубиец се вряза с натоварено с експлозиви превозно средство във военен конвой“, съобщи пред AFP служител от местната администрация на Северен Вазиристан.

„Експлозията също така доведе до срутването на покривите на две къщи, при което пострадаха шест деца“, допълни полицейски служител от района, цитиран от AFP.

В отговор на атентата силите за сигурност предприемат ответна операция, в хода на която успяват да стигнат извършителите. Съпротивата им води до ожесточена престрелка, в която загиват поне 17 бойци на екстремистите, наред със седем пакистански военнослужещи.

Това е един от най-смъртоносните дни за пакистанските сили за сигурност в Хайбер Пахтунхва през последните няколко месеца. Военните все още не са излезли с официална позиция по случая.

Отговорност за нападението беше поета от ислямистката групировка Хафиз Гул Бахадур – местния клон на въоръженото крило на пакистанските талибани „Техрик-е Талибан Пакистан“, свързан още с афганистанските талибани и мрежата Хакани. Тя носи отговорност за редица атаки срещу силите на НАТО и афганистанското правителство до 2021 г. След падането на Кабул насочва усилията си към организиране на атаки срещу силите за сигурност на пакистанското правителство.

Пакистан е арена на мащабна вълна от насилие в районите по границата с Афганистан, която бележи остро покачване след завръщането на талибаните на власт в Кабул през 2021 г. Исламабад отправя остри обвинения по адрес на своя западен съсед, който според него допуска умишлено да използват собствената му територия като плацдарм за извършване на терористични атаки срещу Пакистан – обвинение, което е отричано категорично от ръководството в Кабул.

Според изчисления на AFP, от началото на годината при атаки от страна на въоръжени групировки, водещи въоръжена борба срещу правителството в Хайбер Пахтунхва и Белуджистан, са загинали около 290 души, повечето от които служители на службите за сигурност.

петък, 30 май 2025 г.

Участник в бомбардировките над Мариупол загина при експлозия в Ставропол.

🇺🇦💥🇷🇺 При взрив, избухнал през изминалата нощ в град Ставропол загина Заур Гурциев, ветеран от войната в Украйна, отговорен за руските бомбардировки по време на обсадата на Мариупол, който след завръщането си от фронта стана участник в кремълската пропагандна програма „Време на герои“ и зае поста първи заместник на ръководителя на градската администрация. Това съобщи губернаторът на Ставрополския край Владимир Владимиров.

Смъртта му е настъпила при експлозия на улица „Чехов“. Според губернатора на Ставрополски край Владимир Владимиров става дума за атентат с „неизвестен предмет“. Според Mash и Shot, два от най-популярните руски канали в Telegram, експлозията е причинена от граната и е нанесла щети по няколко леки автомобила в близост. Службите са предприели разследване на обстоятелствата около експлозията.

„На място работят правоохранителни органи и специалните служби. Разглеждат се всички версии, сред които терористичен акт с участието на украински нацисти“, посочват от областната управа.

По-рано кметът на Ставропол Иван Уляненко съобщи, че близо до жилищен блок на ул. „Чехов“ №85/19 е бил чут взрив, при който са загинали двама мъже.

Заур Гурциев е родом от Северна Осетия. Завършил е Военната академия по комуникации в Санкт Петербург, след което започва да служи в руските въоръжени сили през 2007 г. През пролетта на 2022 г. малко след началото на пълномащабната инвазия той ръководи въздушната част от обсадата на Мариупол и Азовстал. Масираните бомбардировки по пристанищния град предизвикаха огромни разрушения и доведоха до смъртта на хиляди невинни цивилни.

Украинските власти считат въздушните удари срещу града за военни престъпления. Въпреки това руското военно командване почете действията на Гурциев като „героични“, в резултат на което той беше награден с общо пет държавни отличия. След като приключва своята активна военна служба, Гурциев е назначен за първи заместник-кмет на Ставропол – ключова позиция в администрацията на югозападния руски град.

Центърът за противодействие на дезинформацията припомни, че в един от епизодите на програмата „Време на герои“ Гурциев засяга темата за „стойността на човешкия живот по време на война“, но по всичко личи, че думите му не се отнасят до цивилното население на Украйна.

вторник, 20 май 2025 г.

Полша съди предполагаем руски шпионин, готов да съдейства за убийството на Зеленски.

🇵🇱⚖️🇷🇺 Полската прокуратура внесе обвинителен акт срещу мъж по подозрение, че възнамерява да съдейства на руската служба за външно разузнаване в подготовката на покушение срещу президента на Украйна Володимир Зеленски.

Както съобщи на 20 май прокуратурата на Полша, обвиняемият е идентифициран като Павел К. и е бил арестуван през април 2024 г. в резултат на съвместната операция на правоохранителните органи на Полша и Украйна.

Обвинителният акт е внесен от прокурора на Мазовското отделение на Департамента за борба с организираната престъпност и корупцията във Варшава, и е предаден на Окръжния съд в полската столица. В него лицето е обвинено в извършване на престъпление, което се изразява в заявяването на „готовност да действа в полза на чуждо разузнаване срещу Република Полша“.

Според разследването мъжът е изразил готовност да сътрудничи с военното разузнаване на Руската федерация и е установил контакт с руски граждани, участващи пряко във войната срещу Украйна.

„Тези действия имаха за цел да подпомогнат руските специални служби, в това число при планиране на евентуален атентат срещу държавния глава на чужда държава, а именно президента на Украйна Володимир Зеленски“, се посочва в изявление на прокуратурат.

Според обвинението задачата на задържания е била да събира и предава информация за системите за сигурност на летище Жешув-Ясенка в югоизточна Полша, ключова логистична точка за доставките на западна военна помощ към Киев.

За престъплението, в което е обвинен, полското законодателство предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода. По-рано арестът му вече беше коментиран от полския премиер Доналд Туск.

четвъртък, 1 май 2025 г.

Украинският активист Серхий Стерненко ранен при опит за покушение в Киев

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският активист и доброволец Серхий Стерненко е бил ранен при въоръжено нападение в столицата Киев на 1 май, за което съобщи лично чрез публикация на своя канал в Telegram.

„Оперираха ме. Куршумът е преминал през тялото, без да засегне жизненоважни органи. Опитвам се да осмисля какво се случи... Имам огромен късмет, че се размина така,“ написа Стерненко. По думите му, животът му не е в опасност, а извършителката на нападението е задържана.

„Руснаците са копелета“, заяви активистът в поста си и благодари на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) за отличната реакция: „Ако не бяха те, сега нямаше да мога да напиша нищо. Буквално ми спасиха живота.“

Видео от охранителна камера, публикувано от „Украинска правда“, показва жена, застанала пред жилищен блок, да открива стрелба по Стерненко, докато той излиза от входа с двама други мъже. Един от тях я поваля на земята, докато другите двама влизат в автомобил и напускат мястото.

Съобщава се, че задържаната за атентата наема апартамент в жилищния комплекс в Киев, в който живее Стерненко, за да го наблюдава отблизо. Родена през 1979 г. в Одеска област и регистрирана по местожителство в Киев, тя получава от руското разузнаване парични средства по банковата си сметка.

30-годишният Стерненко е един от най-активните общественици в Украйна, особено популярен в столицата. Той подпомага активно украинската армия, особено от началото на пълномащабната руска инвазия. Известен е с усилията си за набиране на средства за доставки на дронове с изглед от първо лице (FPV) и друго военно оборудване за украинските части на фронта.

През януари тази година той основа „Фондация Стерненко“, която по думите му е най-големият неправителствен доставчик на FPV дронове в Украйна с реализиран обем от над 176 000 закупени броя към 1 май. Освен това той ръководи и популярен YouTube канал с над 2 милиона абонати, а Telegram каналът му има над 840 000 последователи.

Стерненко не се превръща в мишена на атаки за първи път. През 2018 г. в едно от трите известни нападения срещу срещу него, той убива един от нападателите в самоотбрана, защитавайки себе си и приятелката си, според адвоката му Иля Воробьов. И до днес не е ясно кой стои зад този предишен опит за покушение. Адвокатът отбелязва, че инцидентът вероятно е бил опит за заглушаването на Стерненко, който е активен участник в Революцията на достойнството (Евромайдана) в периода 2013–2014 г. и остър критик на властите в Одеса.

През декември 2023 г. съд в Одеса окончателно прекрати делото срещу Стерненко във връзка със смъртта на мъжа, когото той е убил при самоотбрана през 2018 г.

петък, 25 април 2025 г.

Висш руски генерал беше убит при взрив в предградие на Москва.

Полиция и следователи работят на мястото на убийството на Ярослав Москалик с взривно устройство, поставено в колата му в Балашиха, близо до Москва, в петък, 25 април 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇷🇺💥🇺🇦 Генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация, е ликвидиран при експлозия на лек автомобил източно от Москва по-рано днес.

Новината беше потвърдена от Следствения комитет на Руската федерация, който се занимава с разследвания на тежки престъпления. „По предварителни сведения, експлозията е убила генерал-лейтенант Ярослав Москалик“, се посочва в официално изявление на ведомството.

„Първите доклади сочат, че експлозията е причинена от импровизирано взривно устройство, пълно със шрапнели“, разкри представител на правоохранителните органи, който добави, че детективи и криминалисти оглеждат мястото на инцидента в московското предградие Балашиха.

Полицията е започнала разследване за убийство, но и за незаконен трафик на взривни вещества. Властите не уточниха дали вече са идентифицирани заподозрени в извършване на атентата.

Руските държавни медии първоначално съобщиха, че паркирана кола е експлодирала поради изтичане на газ. Записи от охранителни камери, споделени от прокремълски медии, показват мощна експлозия в близост до жилищен блок, докато пешеходец минава покрай превозното средство.

59-годишният Москалик беше заместник-началник на Главната оперативна дирекция на руския Генерален щаб, която е отговорна за планирането на военните операции и контрола на бойната готовност.

Mash, свързан с Кремъл новинарски канал в Telegram, разкри, че автомобилът е бил препродаден най-малко три пъти от края на януари досега, като според разследващите органи последният от тях е бил 40-годишен жител на град Суми, областен център в североизточна Украйна.

Руското политическо ръководство обвини Украйна за убийството, което говорителят на Кремъл Дмитрий Песков описа като „терористична дейност на руска територия“. Киев до този момент не е коментирал инцидента.

Украйна води продължителна кампания, насочена срещу високопоставени руски военни офицери, най-често по обвинения в извършване на военни престъпления на украинска земя. Представители на нсталираните от Русия окупационни власти също са се превръщали в мишена на смъртоносни атаки. Оскъдни са сведенията обаче за тайните украински съпротивителни клетки, участващи във въпросните атентати, както и атаките срещу обекти на военната и критичнатата инфраструктура на територията на Руската федерация и незаконно окупираните украински територии.

През декември миналата година украинските служби за сигурност ликвидираха генерал-лейтенант Игор Кирилов, който се превърна в най-високопоставения руски военен, загинал от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Кирилов загина, след като взривно устройство, заложено в електрически скутер, избухна пред жилищен блок в Москва.

Освен срещу руски военни, украинските служби насочват атаките си и към видни представители на Z-пропагандата, включително Даря Дугина, дъщеря на Александър Дугин, водещия идеолог на неоевразийската теория, която стои в основата на руската пропаганда, такава каквато я познаваме в сегашния ѝ вид. Дугина беше убита през 2022 г. след взрив на бомба, унищожила шофирания от нея лек автомобил Toyota Land Cruise.

„Според слуховете зад кулисите, един от сценариите за пренареждане на персонала в генералния щаб беше Москалик да бъде разгледан като потенциален ръководител на националния център за управление на отбраната, главно поради методичния му подход и внимателността му“, отбеляза Михаил Звинчук, един от водещите руски военни блогъри и основател на популярния мозъчен тръст Рибар, близък до отбранителния елит на страната.

петък, 4 април 2025 г.

Либийски политик беше арестуван за публикуване на секрени документи, свързани с Локърби.

Часове след инцидента полицейски служители стоят близо до останките от Боинг 747 на Pan Am, който експлодира и се разби над Локърби, Шотландия, на 21 декември 1988 г.
📸 Снимка: Roy Letkey/AFP

Либийският писател и политик Самир Шегвара беше арестуван по обвинения, свързани с националната сигурност, след като публикува документи, които свързват либийското разузнаване с бомбения атентат в Локърби на полет 103 на Pan Am през 1988 г.

Съобщава се, че Шегвара, който също е кмет на Хай ал-Андалус в Триполи, е бил задържан на 20 март, само два дни след като BBC съобщи, че документите могат да послужат като доказателство по делото срещу Абу Агила Масуд Хейр Ал-Марими, известен като Масуд.

Масуд беше заловен в дома си в Триполи от въоръжена милиция през 2022 г. и по-късно задържан в САЩ. В момента той е задържан във Вашингтон, окръг Колумбия по обвинение в създаването на бомбата, свалила полет 103. Процесът срещу него, първоначално насрочен за 12 май, беше отложен по искане както на обвинението, така и на защитата.

Шегвара публично обсъжда документите от 2018 г. и твърди, че те са били открити от архивите на бившия шеф на либийското разузнаване Абдула Сенуси след падането на Муамар Кадафи през 2011 г. Файловете, публикувани този януари в книга, написана в съавторство с френските журналисти Карл Ласке и Венсан Нузил, също замесват либийски агенти в бомбардировка на френски самолет през 1989 г.

Шегвара е изправен пред обвинения за притежание на „класифицирани документи за сигурност без правно основание“. Арестът му предизвика международна критика и призиви за оттегляне на обвиненията. Въпреки че беше временно освободен на 1 април, той е изложен на риск от повторно задържане и съдебно преследване.

неделя, 30 март 2025 г.

Една от лимузините на Путин избухна в пламъци до централата на ФСБ в Москва.

🇷🇺 Една от луксозните лимузини Aurus на руския президент Владимир Путин изгоря след експлозия в близост до централата на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Москва.

Автомобилът на стойност 275 000 британски лири беше обхванат от пламъци, което накара някои минувачи и хора, притичали от близките барове, да се опитат да потушат огъня, преди да пристигнат службите за спешна помощ.

Кадри, циркулиращи онлайн, показват как огънят се разпространява от двигателя към интериора на автомобила, поглъщайки напълно лимузината. Съобщава се, че лимузината се управлява от отдела за президентска собственост, който се занимава с транспорта на висшето ръководство на Кремъл. На този етап не е ясно кой е бил в автомобила по време на инцидента.

Експлозията идва на фона на подновени спекулации за здравето на Путин, след скорошен коментар по време на брифинг на украинския президент Володимир Зеленски пред европейски журналисти в Париж на 26 март, в който той заяви, че Путин „скоро ще умре“ и предположи, че смъртта му може да сложи край на продължаващата война.

Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, която започна преди повече от три години, доведе до интензивни сражения по фронтова линия над 1000 км. В момента руската армия е окупирала около 113 000 кв. км. украинска земя, което се равнява на малко под 19% от международно признатата територия на страната.

В последните месеци Русия засили ударите си срещу енергийната инфраструктура на Украйна, които нанася с помощта на балистични и крилати ракети и безпилотни самолети, докато Киев отговаря с атаки срещу петролни и газови съоръжения на територията на Руската федерация.

събота, 4 януари 2025 г.

Атентатор-самоубиец се взриви в конвой на силите за сигурност на Пакистан.

🇵🇰 Атентатор-самоубиец се взриви в близост до конвой на силите за сигурност на Пакистан в сепаратисткия регион Белуджистан, убивайки най-малко шестима души и ранявайки тежко 38 други.

Петима от ранените се намират в критично състояние, според източници от сигурността. Контингент на полицията и силите за сигурност са отцепили района.

Ръководителят на региона Мир Сарфраз Бугти осъди нападението и изрази скръб и съжаление за загубата на невинни човешки животи.

Пакистан се бори с ескалация на насилието срещу членове на силите за сигурност и армията в западните си погранични региони след завръщането на талибаните на власт в съседен Афганистан през 2021 г.

Данните сочат отчетливо покачване на атаките и смъртните случаи в регионите, граничещи със съседен Афганистан, особено в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва и югозападната Белуджистан, която е огнище на сепаратизъм от десетилетия.

През изминалата година, която се очертава като най-смъртоносната за гражданските и въоръжените сили на страната от десетилетие насам, 685 служители загубиха живота си в общо 444 терористични атаки.

Също толкова тревожни бяха общите загуби на цивилни и служители по сигурността: 1612 смъртни случая, което представлява над 63% от общо регистрираните случаи през годината и отбелязва 73% ръст в сравнение с предходната.

сряда, 18 декември 2024 г.

Русия е задържала заподозрян за убийството на генерал Игор Кирилов.

🇷🇺🇺🇿 Русия е задържала заподозрян за убийството на ръководителя на руските химически войски, съобщиха следователи в сряда, само ден след като генералът и неговият помощник бяха убити при експлозия в столицата Москва.

„Гражданин на Узбекистан, роден през 1995 г., е арестуван по подозрение, че е извършил атаката, коствала живота на командващия руските сили за радиологична, химическа и биологична защита Игор Кирилов и неговия помощник Иля Поликарпов“, гласи съобщението на Следствения комитет на Руската федерация.

В съобщението се посочва, че мъжът е направил самопризнания, че е бил „вербуван от украинските специални части“.

Кирилов и неговият помощник бяха убити в ранните часове на вторник, 17 декември, излизайки от жилищен блок в югоизточната част на Москва, когато прикрепено към скутер взривно устройство избухна.

В изявлението се твърди, че заподозреният е споделил на разпитващите, че е дошъл в Москва, за да извърши атаката, а камера, монтирана на таблото на кола под наем, паркирана наблизо, е излъчила атаката „на живо към организаторите на атаката в украинския град Днипро“.

На мъжа са обещани 100 000 долара за извършване на нападението, както и възможността да се установи „в европейска страна“, допълват от висшия разследващ орган.

Кирилов е най-високопоставеният руски военнослужещ и единственият ръководител на клон от въоръжените сили на страната, убит от началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна преди близо три години.

54-годишният Кирилов беше командир на силите за радиационна, химическа и биологична защита на руските въоръжени сили и само преди няколко дни беше санкциониран от Обединеното кралство за предполагаемото използване на химически оръжия в зоната на активни бойни действия в Украйна.

В часовете след атаката източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) разкри пред AFP, че именно тя стои зад покушението, назовавайки го „специална операция“ и описвайки Кирилов като „военнопрестъпник“.