Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Bloomberg: Военните разходи изправят Русия пред ръба на фалита, финансисти алармират Путин.

🇷🇺📉💸 Висши държавни служители са предупредили руския президент Владимир Путин, че разходите за войната срещу Украйна ще тласнат руската икономика към фалит, съобщава Bloomberg.

Служители в Министерство на финансите и Централната банка са заявили пред Кремъл, че текущото ниво на планираните разходи за отбрана може опасно да увеличи дефицита в държавния бюджет, твърдят източници, запознати с въпроса, и документи, прегледани от американското издание.

Служителите, чиято тревога относно състоянието на руската икономика и бюджет нараства през последните месеци, са предложили съкращения на разходите за отбрана, посочват източниците. По думите им е трудно да се укрепят обтегнатите публични финанси на страната, без да се намери допълнителна ефективност.

Разногласията сред политиците обаче означават, че висши служители в Министерството на отбраната и някои кръгове в Кремъл, решени да придвижат напред военните цели на Путин, настояват за запазване на текущите военни разходи. Те аргументират позицията си с това, че евентуално съкращаване би навредило сериозно на икономиката, тъй като твърде много предприятия зависят от договори, свързани с армията.

Путин е поискал от служителите на финансовото ведомство да измислят съкращения на разходи в други пера от бюджета, преди да се насочат към отбраната, споделят част от лицата, близки до въпроса. На всички тях е гарантирана анонимност, за да обсъдят опасенията, чийто мащаб не е публично оповестен. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитването за коментар.

Военното ръководство настоява за още

Министерство на отбраната не просто се обявява против предложени съкращения, но и изисква допълнителни средства за финансиране на военната агресия срещу Украйна, твърдят двама души, близки до федералното правителство. Военните разходи ще трябва да нараснат, за да се покрие недостиг от до 3 трилиона рубли (36 милиарда долара) през тази година, допълват те.

Путин е наясно с бюджетния натиск както миналата, така и настоящата година, така че трудностите не са били изненада за него, твърдят източниците. Мащабът на евентуалните съкращения на бюджета зависи единствено от Путин, тъй като нито едно важно бюджетно решение не се взема без неговото одобрение и той служи като краен арбитър, описвайки това като желязно правило.

При съставянето на бюджета за 2026 г. служителите са осъзнали, че от второто полугодие може да се появи остър недостиг на финансиране в размер на 1,2-1,5 трилиона рубли – средства, които вероятно ще се окажат крайно необходими за военния сектор. По онова време е имало надежди, че войната в Украйна ще приключи след срещата на върха в Аляска миналия август между Путин и Тръмп, което би превърнало намаляването на разходите за отбрана през втората половина на 2026 г. в разумно предположение, според фигури, близки до висшия ешелон в Кремъл.

Финансовата дупка на Русия предизвика гняв миналата седмица от страна на висш член на долната камара на Държавната дума, въпреки че Валерий Гартунг, който оглавява Комисията за защита на конкуренцията, отрече да е използвал вулгарни думи от парламентарната трибуна. В изказването си той припомни хиперинфлацията, преживяна от Русия след краха на Съветския съюз. „Какво ще правим по въпроса?“, попита той. „Ще печатаме пари ли, или какво? Като през 1992 г., когато цените се вдигаха с 30% всяка седмица? Разбираме, че това не е решението.“

Путин поиска лични дарения от олигарсите за финансиране на войната и стабилизиране на бюджета

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е поискал от олигарсите да направят дарения за федералния бюджет в опит да стабилизира финансовото състояние на страната, докато продължава инвазията в Украйна. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Думите на руския президент пред голяма група видни бизнесмени в четвъртък ясно показаха намерението му да преследва войната до победен край, въпреки нарастващото напрежение върху бюджета на Кремъл, отбелязва британското издание.

Путин е заявил, че Русия ще продължи да се бори, докато не превземе останалите части от Донбас, които се намират извън неин контрол, твърдят двама от източниците. Той счита решението е нужно, тъй като Украйна е отказала да се изтегли едностранно от Донбас по време на последните преговори с посредничеството на САЩ.

Руският президент е подкрепил това, което счита за компромисно предложение – превръщането на Донбас в „демилитаризирана зона“ или подкрепяна от САЩ „специална икономическа зона“, но се е отказал от това, след като Украйна е дала да се разбере, че доброволното предаване на региона е „червена линия“.

Искането на Путин към олигарсите е поредния опит за „изтръскване“ на руския бизнес, за да се помогне за осигуряването на огромните разходи на страната за отбрана – и първият път след пълномащабната инвазия, в който Путин отправя молбата директно и лично.

От началото на годината Кремъл увеличи ДДС с 2 процентни пункта до 22% в опит да събере допълнителни 600 млрд рубли за 3 години от малкия и средния бизнес. През 2023 г. федералното правителство събра 320 млрд рубли по силата на еднократен данък от 10% върху свръхпечалбите на някои големи компании.

В четвъртък министърът на икономиката Максим Решетников заяви, че тази година планира нов такъв данък, ако рублата продължи да отслабва. Миналата година разходите за отбрана на Кремъл скочиха с 42% до 13,1 трлн. рубли.

Независимото издание The Bell съобщи първо за думите на руския президент към бизнеса. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитване за коментар.

Личното обръщение на Путин към руските олигарси прави отказа им почти немислим. Руският бизнес елит се сплоти около президента въпреки опасенията относно войната и нейното отражение върху икономиката.

Поне двама от бизнесмените са отговорили, че с удоволствие ще направят доброволни вноски за бюджета, твърдят запознати. Олигархът Сюлейман Керимов, за когото се смята, че е свързан със спорното поглъщане на водещия онлайн търговец Wildberries, заяви, че е готов да внесе 100 млрд рубли. Металният магнат Олег Дерипаска също се съгласи да даде своя принос.

Ожесточената война с дронове на фронтовата линия спря почти напълно руското настъпление в Донбас, който остава бастион на украинската отбрана от пролетта на 2014 г. и доведе до рязък скок на жертвите в руските редици. Последният кръг на мирните преговори през януари удари на камък заради ултиматумите на Кремъл за доброволно предаване на източния украински регион. Въпреки разочароващото представяне на руската армия за тези четири години война, Путин все още настоява за постигане на целите, поставени през февруари 2022 г.

Бюджетният дефицит на Русия за януари и февруари нарасна до над 90% от прогнозната цифра за годината, тъй като американските санкции принудиха страната да продава петрола си с големи отстъпки и отблъснаха купувачите.

Кремъл получи кратък тласък от допълнителни приходи в размер на 150 милиона долара дневно от петрол, след като САЩ и Израел започнаха войната си срещу режима в Иран преди близо месец. В четвъртък Русия заяви, че вече не продава основния си сорт „Уралс“ с отстъпка спрямо референтния сорт „Брент“. На 12 март Вашингтон обяви, че въвежда временно облекчение на санкциите срещу износа на руски петрол.

Руското министерство на финансите планираше да затегне правилата за насочване на приходите от петрол в изчерпания Фонд за национално благосъстояние преди избухването на войната в Близкия изток. Путин обаче каза на олигарсите, че трябва да използват свръхпечалбите, за да укрепят балансите си, според Александър Шохин, президент на Руския съюз на индустриалците и предприемачите.

Шохин заяви пред журналисти, че Путин се надява войната в Иран да приключи до „три-четири седмици“ и предупреди министерството на финансите и бизнеса „да не разчитат, че тези извънредни приходи ще траят дълго“.

Белгия постави три задължителни условия за репарационния заем.

🇧🇪🇪🇺 Белгия постави своите три ключови условия, които Европейският съюз е необходимо да изпълни, за да се възползва от нейната подкрепа по предложения „репарационен заем“ за Украйна, финансиран от печалбите от замразените руски активи.

Белгийският премиер Барт Де Вевер изложи своята позиция в публикация в X, като предупреди, че използването на замразените руски средства, държани от белгийската клирингова къща Euroclear, може да има потенциално сериозни последици както за Белгия, така и за целия ЕС.

Де Вевер подчерта, че въпреки твърдата подкрепа на страната му за Украйна, сегашното предложение на ЕС трябва да бъде подобрено, за да бъдат намалени финансовите и правните рискове.

Премиерът настоява за „пълна взаимна отговорност за всички рискове“, като отбеляза, че по силата на двустранни инвестиционни договори претенциите за обезщетение при незаконно отчуждаване могат да надхвърлят значително реалната стойност на активите – включително лихви и пропуснати ползи.

„От наша гледна точка гаранциите трябва да покриват всички потенциални финансови задължения още от първия ден“, заяви той.

Белгия иска да се гарантира, че Euroclear ще разполага с достатъчно средства в случай на ответните мерки – било то съдебни искове, санкции, арбитраж и дори споразумение с руската централна банка.

Освен това тя настоява за пропорционален и справедлив принос от всички страни-членки, в които се съхраняват руски активи. Де Вевер изтъкна, че финансовата отговорност трябва да бъде споделена не само в Европа, а в идеалния случай и между всички членове на по-широката коалиция в подкрепа на Украйна.

„Логично е всички държави членки с руски активи да вземат участие в тази операция“, предположи той.

Де Вевер призна, че планът на Европейската комисия върви в правилната посока, но за момента все още не покрива минималните изисквания на Белгия. Все пак той потвърди силната подкрепа за Киев от страна на родината си:

„Ние сме лоялни към Украйна. Винаги ще избираме мира, свободата и демокрацията. Готови сме да правим жертви – но не може да се изисква от нашата държава невъзможното. Такава е позицията на правителството и се надявам да имам подкрепата на парламента.“

По-рано белгийският премиер заяви, че Русия няма да загуби войната в Украйна, описвайки подобни очаквания като „приказка и пълна илюзия“. По думите му именно поради тази причина замразените активи в крайна сметка ще трябва да бъдат върнати на Кремъл, след като войната приключи.

Citibank напусна Русия след продажба на местното си подразделение

Общински служител се опитва да изгони мъж, заспал на стълбите пред клон на Citibank в Москва, 2 април 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇸🏦🇷🇺 Citibank, една от най-големите западни финансови институции, опериращи в Русия от 90-те години на миналия век, завърши излизането си на страната с продажбата на местното си дъщерно дружество на Renaissance Capital – финансова група, която някога беше собственост на милиардера и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, съобщи в сряда The Moscow Times.

Продажбата беше одобрена с указ, подписан от руския президент Владимир Путин, макар сумата по сделката да не е оповестена.

Citibank обяви плановете си за оттегляне от руския пазар още през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. – и предприе постепенно свиване на дейността, припомня The Moscow Times.

Между 2022 и 2025 г. кредитният портфейл на Citi в страната намаля с цели 98%, докато депозитите от физически и юридически лица спаднаха до 150 пъти.

Банката прекрати всички услуги за дебитни карти, спря всички преводи чрез Системата за бързи плащания (руския аналог на VISA и Mastercard) и закри своя последен клон за физически лица в столицата Москва в края на 2024 г. До октомври тя прекрати и всичките операции със спестовни сметки, според The Moscow Times.

Повечето западни банки се опитват да напуснат Русия още от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, но само някои от тях като френската Société Générale, нидерландската ING и американската Goldman Sachs и успяха да стигнат до сделки за продажба.

Raiffeisenbank остава най-голямата западна банка, която продължава да функционира в страната, но се намира под сериозен натиск от Кремъл, който блокира нейните опити да продаде бизнеса си, за да запази това, което Москва смята за жизненоважни „финансови мостове“ с Европа – ключов купувач на руски нефт и газ, отбелязва The Moscow Times.

По-рано беше съобщено, че руският филиал на Raiffeisen Bank International е извършвал транзакции за компании, доставящи материали за руската военна индустрия. Въпреки че през юли 2024 г. обяви намеренията си за значително намаляване на дейността си в страната, тя не се е оттеглила напълно.

Русия отбеляза рекордно висок бюджетен дефицит в размер на 3,49 трилиона лири.

📸 На снимка: REUTERS/Maxim Shemetov

🇷🇺💰 Русия отбеляза рекорден бюджетен дефицит от над 3 трилиона рубли за трета поредна година, на фона на рязкото повишение както в разходите, така и в приходите, причинено от инвестирането на мащабни икономически ресурси във войната.

Според предварителната оценка на финансовото министерство общият дефицит възлиза на 3,49 трилиона рубли (34,4 милиарда долара), като приходите се увеличават с 26% до 36,71 трилиона рубли, а разходите се покачват с 24,2% до 40,19 трилиона рубли.

Дефицитът се стеснява като процент от брутния вътрешен продукт до 1,7% от 1,9% през 2023 г., показват данните, но е значително по-висок от предварителните планове на министерството за дефицит в размер на 1,6 трилиона рубли от 0,9% от БВП.

Ако изключим ключовите приходи от нефт и газ обаче, дефицитът се разширява до 7,3% от БВП, в сравнение със 7% от БВП през 2023 г.

Разходите нараснаха рязко през декември до 7,15 трилиона рубли, надхвърляйки стойността на подобни разходи в края на годината през 2022 и 2023 г.

Въпросният скок включва някои предварителни разходи за тази година, посочиха от ведомството. Това може да му даде по-голяма гъвкавост тази година, когато задълженията на федералния бюджет вероятно ще се увеличат, ако Банката на Русия отново повиши основния си лихвен процент.

Централната банка задържа лихвите на 21% през декември, изненадвайки анализаторите, които прогнозираха рязко повишение, ден след като президентът Владимир Путин публично призова за „балансирано“ решение.

Москва очаква разходите тази година да нараснат до 41,47 трилиона рубли, от които 41% отиват за финансиране на въоръжените сили, полицията и службите за сигурност. Счита се, че нарастващите данъчни приходи намаляват фискалния дефицит до 0,5% от БВП.

През 2024 г. се наложи министерството да коригира плановете си на два пъти, след като възникна необходимостта от повече разходи.