Белгия постави три задължителни условия за репарационния заем.

🇧🇪🇪🇺 Белгия постави своите три ключови условия, които Европейският съюз е необходимо да изпълни, за да се възползва от нейната подкрепа по предложения „репарационен заем“ за Украйна, финансиран от печалбите от замразените руски активи.

Белгийският премиер Барт Де Вевер изложи своята позиция в публикация в X, като предупреди, че използването на замразените руски средства, държани от белгийската клирингова къща Euroclear, може да има потенциално сериозни последици както за Белгия, така и за целия ЕС.

Де Вевер подчерта, че въпреки твърдата подкрепа на страната му за Украйна, сегашното предложение на ЕС трябва да бъде подобрено, за да бъдат намалени финансовите и правните рискове.

Премиерът настоява за „пълна взаимна отговорност за всички рискове“, като отбеляза, че по силата на двустранни инвестиционни договори претенциите за обезщетение при незаконно отчуждаване могат да надхвърлят значително реалната стойност на активите – включително лихви и пропуснати ползи.

„От наша гледна точка гаранциите трябва да покриват всички потенциални финансови задължения още от първия ден“, заяви той.

Белгия иска да се гарантира, че Euroclear ще разполага с достатъчно средства в случай на ответните мерки – било то съдебни искове, санкции, арбитраж и дори споразумение с руската централна банка.

Освен това тя настоява за пропорционален и справедлив принос от всички страни-членки, в които се съхраняват руски активи. Де Вевер изтъкна, че финансовата отговорност трябва да бъде споделена не само в Европа, а в идеалния случай и между всички членове на по-широката коалиция в подкрепа на Украйна.

„Логично е всички държави членки с руски активи да вземат участие в тази операция“, предположи той.

Де Вевер призна, че планът на Европейската комисия върви в правилната посока, но за момента все още не покрива минималните изисквания на Белгия. Все пак той потвърди силната подкрепа за Киев от страна на родината си:

„Ние сме лоялни към Украйна. Винаги ще избираме мира, свободата и демокрацията. Готови сме да правим жертви – но не може да се изисква от нашата държава невъзможното. Такава е позицията на правителството и се надявам да имам подкрепата на парламента.“

По-рано белгийският премиер заяви, че Русия няма да загуби войната в Украйна, описвайки подобни очаквания като „приказка и пълна илюзия“. По думите му именно поради тази причина замразените активи в крайна сметка ще трябва да бъдат върнати на Кремъл, след като войната приключи.

Citibank напусна Русия след продажба на местното си подразделение

Общински служител се опитва да изгони мъж, заспал на стълбите пред клон на Citibank в Москва, 2 април 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇸🏦🇷🇺 Citibank, една от най-големите западни финансови институции, опериращи в Русия от 90-те години на миналия век, завърши излизането си на страната с продажбата на местното си дъщерно дружество на Renaissance Capital – финансова група, която някога беше собственост на милиардера и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, съобщи в сряда The Moscow Times.

Продажбата беше одобрена с указ, подписан от руския президент Владимир Путин, макар сумата по сделката да не е оповестена.

Citibank обяви плановете си за оттегляне от руския пазар още през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. – и предприе постепенно свиване на дейността, припомня The Moscow Times.

Между 2022 и 2025 г. кредитният портфейл на Citi в страната намаля с цели 98%, докато депозитите от физически и юридически лица спаднаха до 150 пъти.

Банката прекрати всички услуги за дебитни карти, спря всички преводи чрез Системата за бързи плащания (руския аналог на VISA и Mastercard) и закри своя последен клон за физически лица в столицата Москва в края на 2024 г. До октомври тя прекрати и всичките операции със спестовни сметки, според The Moscow Times.

Повечето западни банки се опитват да напуснат Русия още от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, но само някои от тях като френската Société Générale, нидерландската ING и американската Goldman Sachs и успяха да стигнат до сделки за продажба.

Raiffeisenbank остава най-голямата западна банка, която продължава да функционира в страната, но се намира под сериозен натиск от Кремъл, който блокира нейните опити да продаде бизнеса си, за да запази това, което Москва смята за жизненоважни „финансови мостове“ с Европа – ключов купувач на руски нефт и газ, отбелязва The Moscow Times.

По-рано беше съобщено, че руският филиал на Raiffeisen Bank International е извършвал транзакции за компании, доставящи материали за руската военна индустрия. Въпреки че през юли 2024 г. обяви намеренията си за значително намаляване на дейността си в страната, тя не се е оттеглила напълно.

Русия отбеляза рекордно висок бюджетен дефицит в размер на 3,49 трилиона лири.

📸 На снимка: REUTERS/Maxim Shemetov

🇷🇺💰 Русия отбеляза рекорден бюджетен дефицит от над 3 трилиона рубли за трета поредна година, на фона на рязкото повишение както в разходите, така и в приходите, причинено от инвестирането на мащабни икономически ресурси във войната.

Според предварителната оценка на финансовото министерство общият дефицит възлиза на 3,49 трилиона рубли (34,4 милиарда долара), като приходите се увеличават с 26% до 36,71 трилиона рубли, а разходите се покачват с 24,2% до 40,19 трилиона рубли.

Дефицитът се стеснява като процент от брутния вътрешен продукт до 1,7% от 1,9% през 2023 г., показват данните, но е значително по-висок от предварителните планове на министерството за дефицит в размер на 1,6 трилиона рубли от 0,9% от БВП.

Ако изключим ключовите приходи от нефт и газ обаче, дефицитът се разширява до 7,3% от БВП, в сравнение със 7% от БВП през 2023 г.

Разходите нараснаха рязко през декември до 7,15 трилиона рубли, надхвърляйки стойността на подобни разходи в края на годината през 2022 и 2023 г.

Въпросният скок включва някои предварителни разходи за тази година, посочиха от ведомството. Това може да му даде по-голяма гъвкавост тази година, когато задълженията на федералния бюджет вероятно ще се увеличат, ако Банката на Русия отново повиши основния си лихвен процент.

Централната банка задържа лихвите на 21% през декември, изненадвайки анализаторите, които прогнозираха рязко повишение, ден след като президентът Владимир Путин публично призова за „балансирано“ решение.

Москва очаква разходите тази година да нараснат до 41,47 трилиона рубли, от които 41% отиват за финансиране на въоръжените сили, полицията и службите за сигурност. Счита се, че нарастващите данъчни приходи намаляват фискалния дефицит до 0,5% от БВП.

През 2024 г. се наложи министерството да коригира плановете си на два пъти, след като възникна необходимостта от повече разходи.