Бившият пратеник на Тръмп за Украйна застана зад ударите по руските рафинерии

🇺🇸🎙️🇺🇦 Украйна трябва сама да решава кои цели в Русия да атакува, включително рафинериите, които президентът Доналд Тръмп настоява да бъдат пощадени. Това заяви вчера Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант и специален пратеник на Доналд Тръмп за Украйна до края на 2025 г. Той говори пред Bloomberg Television в кулоарите на Варшавския форум за сигурност три дни след договорката на Тръмп и Путин за пускането на руския дизел на световния пазар и два дни след като Тръмп заяви, че е време украинците да си намерят нов президент.

Позовавайки се на опита си от войната във Виетнам, Келог описа допускането на неприкосновени убежища за противника като „голяма грешка във войната“. Горивната промишленост и рафинериите, настоява той, не могат да бъдат обявени за неприкосновени. „Всички трябва просто да отстъпим крачка назад и да оставим Украйна сама да решава какво ще прави и как ще атакува“, подчерта той. „Нека украинците правят онова, в което са много добри.“ Келог напомни, че Русия многократно е удряла украинската енергетика, училища и жилищни квартали, докато Киев поразява военни цели в Русия, сред тях и заводите за преработка на нефт. Според него Русия не печели войната, а само я проточва, и призова за спокойствие: „Мисля, че реториката някак ще се успокои от само себе си. [...] Вижте какво се случва на място.“

Позицията му противоречи на политиката, която Белият дом следва от 9 октомври насам. Тогава след като разговаря по телефона с Путин, Тръмп обяви в Truth Social, че Русия ще пусне на световния и американския пазар над 4 млн. тона дизел. Още на същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде лиценз, който разрешава неговата продажба и доставка, в това число вноса в САЩ, до 7 април 2027 г. Bloomberg свързва сделката с усилията на Тръмп да свали цените на горивата преди ключовите междинни избори на 3 ноември. На 10 октомври, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп прехвърли вината за високите цени на горивата върху Киев: „Казахме: правете с Русия каквото искате, само не удряйте рафинериите, защото това създава проблем за целия свят.“ И добави: „Предлагам да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка.“

Келог оспори и самата връзка между ударите и цените. Според него украинските удари влияят много малко на световния пазар на дизелово гориво, а сделката не е изгодна за Путин и няма да предизвика понижаване на цените на пазара. The New York Times отдава изключително високите цени на дизела основно на липсата на сигурност на доставките в Ормузкия пролив, който е де факто блокиран от Революционната гвардия като отговор на въздушната кампания, предприета от САЩ и Израел срещу режима в Иран, чиято първоначална вълна от 900 удара на 28 февруари доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и огромна част от висшето ръководство на Ислямската република. Маргарита Балмаседа, изследовател в сферата на енергетиката от университета „Сетън Хол“, също вижда причините за горивния дефицит в напрежението във водите на Ормузкия проток.

Келог говори в ден, в който Киев вече беше спрял ударите по рафинериите. На 11 октомври Зеленски заяви, че е готов да преустанови атаките срещу руските рафинерии, „ако Русия прекрати атаките си срещу нашата енергийна инфраструктура“, и настоя всяка форма на деескалация да бъде взаимна и подкрепена с „реални гаранции“. Часове по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между двете страни, влизащо в сила незабавно. В Киев не са били уведомени за него. Само няколко часа по-късно Русия порази ТЕЦ-5 в Харков, а според Зеленски на 11 октомври е атакувала общо шест енергийни обекта. Попитан на следващия ден защо нито Москва, нито Киев потвърждават примирието, Тръмп отговори: „Защото аз вече казах, че са се съгласили.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва засега „няма какво да каже“. На 13 октомври Зеленски съобщи, че от обявяването на примирието в продължение на два дни Украйна не е удряла рафинерии и енергийни обекти в Русия, но „Русия не послуша американския президент“.

Искането е било предадено на Киев и по други канали, като според европейски и украински източници е било придружено със заплахи. Financial Times съобщи, позовавайки се на европейски представители, че американски служители са предупредили европейските столици и Киев, че могат да прекратят обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие по PURL – механизма, чрез който европейските съюзници финансират доставките на американско оръжие за Украйна. Сходни данни публикува CNN. Washington Post добави, че сред хората, предали искането, е бил генерал Алексус Гринкевич, командващ силите на НАТО в Европа. На 12 октомври той говори на същия форум във Варшава и похвали украинската армия, че удържа руските сили „въпреки разликата в числеността“. Украински съветник по сигурността каза пред вестника, че Киев е разбрал посланията като предупреждение, че Вашингтон „може да прекрати обмена на данни от разузнаването и всичко, което минава през PURL“. Американски служител отрече пред Axios да е имало заплахи, а НАТО увери, че подкрепата продължава. На 13 октомври Тръмп отрече обменът да е прекратен. На същия ден Зеленски посочи, че западните партньори не са предупредили Украйна за балистичния удар срещу Киев вечерта на 12 октомври. Външният министър Андрий Сибиха обясни във Варшава, че атаката е останала незабелязана заради „специален вид оръжие, използвано от руската страна“.

Келог отказа да драматизира и личния сблъсък между Тръмп и Зеленски. Той определи думите на Тръмп, в това число идеята, че Зеленски трябва да се оттегли, като „шум“ и не очаква спорът да ескалира в подобна ситуация като скандала в Овалния кабинет от февруари 2025 г. „Мисля, че виждаме двама световни лидери, които по същество си приличат“, каза Келог. „И двамата са донякъде инати, и двамата говорят онова, което мислят.“ Според него решението за изборите в Украйна принадлежи на украинците: „Зависи от украинския народ, не от САЩ, нито от когото и да било друг.“ Той припомни, че при влязло в сила военно положение не се провеждат избори, макар 5-годишният президентски мандат да е изтекъл още през май 2024 г. Самият Зеленски обеща пред ABC News на 11 октомври да организира избори в страната, ако Москва се съгласи на 60-дневно прекратяване на огъня. На следващия ден Кремъл отхвърли идеята и повтори, че иска цялостно мирно споразумение.

Според Келог Путин действа от позиция на слабост, не на сила. Той се позова на оценки, които изчисляват руските загуби на до 1,5 млн. убити и ранени, многократно повече от загубите на Съветския съюз за цялата 10-годишна инвазия в Афганистан. Русия, твърди той, губи по около 30 000 души месечно и не е постигнала нито една от стратегическите си цели, затова натискът върху нея трябва да продължи. Сделката за дизела Келог описа като опит на Путин да извлече полза от момента: „Опитва се да се възползва от предстоящите избори в САЩ, опитва се да се възползва от президента Тръмп в момента. И повечето хора го прозират.“

Сделката срещна силна съпротива и вътре в редиците на Републиканската партия. На 11 октомври четирима от нейните сенатори (Сюзан Колинс, Лиза Мърковски, Том Тилис и Джон Къртис) заедно с трима демократи (Рон Уайдън, Джийн Шахийн, Ричард Блументал) заявиха, че „администрацията трябва незабавно да смени курса“, и напомниха, че през 2022 г. Конгресът изрично е забранил вноса на енергийни ресурси от Руската федерация. Министърът на финансите Скот Бесънт отвърна: „Ще го сторим с всички законови правомощия, които имаме.“ В Камарата на представителите републиканецът Брайън Фицпатрик готви законопроект за забрана покупките на руски петрол и обеща да го внесе за гласуване с петиция в обход на ръководството. На 12 октомври Тръмп защити решението си в Truth Social, като написа, че е направил правилния избор за американците.

Келог вече не говори от името на администрацията и неговите думи не променят политиката ѝ. Те показват обаче, че искането Киев да пощади рафинерии на държавата-агресор се оспорва дори от човека, доскоро отговарял за политиката на Тръмп по отношение на Украйна. На един и същ форум във Варшава говориха бившият пратеник, който призова публично Украйна сама да определя целите на ударите си, и настоящият командващ силите на НАТО в Европа, който според The Washington Post е бил сред хората, предали на Киев противоположното искане. Вестникът вижда в тези противоречиви сигнали дълбок разлом в американския подход към Русия: Тръмп търси помощ от Москва за по-евтино гориво в предизборния период, а военните я представят като нарастваща заплаха за Европа. Междувременно Кремъл не потвърди примирието, а според Зеленски не е отговорил на украинската пауза. Колко ще издържи тя, ще покажат три неща. Първото е дали Киев ще поднови ударите по рафинериите: на 12 октомври Зеленски предупреди, че Украйна ще отговори, ако Русия продължи да атакува енергийната ѝ система. Второто е дали доставките по PURL и обменът на разузнавателни данни ще продължат и тогава, а третото е дали първите 300 000 тона руски дизел реално ще постъпят на американския пазар.

Зеленски отговори на Тръмп: дизелът поскъпва заради Ормуз, не заради ударите

🇺🇦⛽🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски отхвърли категорично обвинението, отправено към него от страна на Доналд Тръмп, че украинските удари по руските рафинерии са повишили цената на дизела в САЩ, и посочи за причина затворения Ормузки проток. „Всички разбират, че цените на дизела не зависят от нашите удари по дизела в Русия. Всички разбират, че зависят от блокирането на Ормуз, на Ормузкия проток“, подчерта Зеленски в интервю на живо за Fox News с водещия Бил Хемър по-рано днес.

Тръмп повтаря обвинението от около месец. На 13 септември в Дунбег, Ирландия той поиска от Зеленски да „спре да унищожава дизела в Русия“ и допълни: „Това не е заради Близкия изток.“ На 9 октомври, след телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, президентът на САЩ обяви, че Москва веднага ще достави на американския и световния пазар над 300 хиляди тона дизел и 500 хиляди тона през ноември. От там насетне трябва да последват 1 млн. и още 3 млн. тона „в кратък срок“. Министерството на финансите на САЩ разреши търговията с руското гориво до април 2027 г. На следващия ден, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп обвини Зеленски, че създава проблеми „на нашите фермери, на нашите животновъди, с дизела“, и обобщи: „Така че по-добре да спре, и то веднага.“ И добави: „Мисля, че е време Украйна да има нов президент.“

Пазарните данни подкрепят Зеленски. Преди войната с Иран през протока минаваха около 3,6 млн. барела рафинирани продукти на ден. Към 28 септември, по данни на компанията за проследяване на танкери Kpler, средният дневен обем за седмицата беше 677 хил. барела. Суровият петрол вече преминава през протока в количествата до началото на войната, но това не важи за горивата.

„Тази празнина е основната причина цените на дизела в САЩ и Европа да са близо до рекордните“, обясни Кийт Джонсън във Foreign Policy. Ударите по руските рафинерии, добавя той, само задълбочават недостига. По изчисления на Bloomberg руският износ на дизел и газьол се срина от нива до 1 млн. барела на ден през 2025 г. до около 80 хил. в първата седмица на август. Дефицитът на продукти, преминаващи през Ормузкия пролив, е около три пъти по-голям от спада в руския износ.

Затова и сделката с Москва трудно ще понижи цената. Пълният обещан обем от 4,8 млн. тона се равнява на около 36 млн. барела (при около 7,5 барела в тон). Този обем покрива недостига на продукти, преминаващи през пролива, за по-малко от две седмици, а първите 300 хил. тона – за под денонощие. Три дни след като беше обявена сделката средната цена на дизела в САЩ бе 6,27 долара за галон, по данни на автомобилния клуб AAA. Тя е само с около 5 цента по-ниска спрямо седмица по-рано и с 2,60 долара по-висока от година по-рано. Рекордът от 6,52 долара е от 22 септември.

В същото интервю Зеленски отговори и на призивите за нов президент. „Ако президентът Тръмп желае да смени лидера на Украйна, трябва да знае, че само нашият народ може да го смени“, заяви той, цитиран от Mediaite. Украйна е под военно положение от началото на пълномащабната война и върховният ѝ закон не допуска провеждане на избори, но Зеленски посочи сигурността като основна пречка: „Въпросът дори не е в закона.“ Той заяви, че е готов за вот, ако страната получи поне 60 дни без нанасяне на удари за неговата подготовка, и попита как биха гласували хората при непрекъснатите атаки с дронове и ракети. „Ако искат да спрат войната, трябва да преминат към примирие“, каза Зеленски.

Кремъл отхвърли условието още същия ден. „В Киев реално не искат да провеждат избори, това е напълно очевидно, а 60 дни примирие им трябват не за избори, а за да съберат сили, да излекуват раните си и да продължат войната“, каза пред журналисти говорителят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от „Интерфакс“. Според него Путин би бил готов да нареди да не се нанасят удари по Украйна „именно в деня на изборите“, ако Киев наистина ги проведе. За „енергийното примирие“, което Тръмп обяви в Truth Social на 11 октомври с думите „И двете страни са се съгласили“, Песков каза само, че контактите продължават.

Киев научи за обявеното примирие от медиите. Часове след публикацията руски удар порази ТЕЦ в Харков. През изминалата нощ руската армия изстреля 121 камикадзе дрона от тип „Шахед“, от които 76 с реактивен двигател, съобщиха ВВС на Украйна. Пред Варшавския форум за сигурност Зеленски заяви, че страната му ще спазва енергийно примирие, ако Русия прави същото, но то трябва да обхваща и енергийната система:

„В Украйна имаме само една рафинерия. И тя беше тежко повредена от руски удари много, много отдавна.“ Според The Kyiv Independent американски служители са заплашили, че ще спрат обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който съюзниците от НАТО купуват американско оръжие за Украйна – ако Киев удари руската енергетика по време на примирието. Заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса потвърди пред Financial Times, че е получил заплахи от администрацията.

Ударите по рафинериите са най-ефективното средство за натиск в ръцете на Киев. Според твърдението на Министерството на отбраната на Украйна те са извадили от строя 51% от капацитета на руските рафинерии, което принуди Москва да забрани износа на дизел през юли заради остър дефицит на собствения си пазар. Вашингтон иска Киев да се откаже едностранно от това средство за натиск и обяснява искането с цената на горивата в САЩ, три седмици преди ключовите междинните избори на 3 ноември. Ако горивният дефицит, преминаващи през Ормузкия пролив, остане три пъти по-голям от спада в руския износ, дизелът в Америка ще поевтинее, когато горивата от Персийския залив отново започнат да преминават през Ормуз, не когато акостират руските танкери.

САЩ разрешиха сделките с руски дизел до април 2027 г.

🇺🇸⛽🇷🇺 Министерството на финансите на САЩ разреши за половин година продажбата, доставката и вноса на руски дизел, включително в страната, почти паралелно с изявлението на президента Доналд Тръмп, че Владимир Путин се е съгласил да пусне милиони тонове гориво на световния пазар.

Общият лиценз № 135, който важи за всеки, без да е необходимо отделно заявление, е подписан в 14:43 ч. местно време на 9 октомври от Брадли Смит, директор на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), която прилага американските санкции. Той важи до 7 април 2027 г. По-малко от 3 минути след това Тръмп написа в Truth Social, че е приключил „изключително успешен разговор“ с Путин, а след още толкова министерството обяви, че издава разрешението „по указание на президента Тръмп“.

Документът разрешава всички сделки, забранени от двата основни пакета санкции срещу Русия от 2014 и от 2021 г. в случаите, когато са свързани с „продажба, доставка, разтоварване или внос, включително вноса в САЩ“ на дизел с руски произход. Единственото изключение засяга плащанията: те не могат да минават през сметки на руската Централна банка, Фонда за национално благосъстояние и Министерството на финансите в американски банки. Няма условия за купувача, пристанището или датата на товарене.

С това лицензът се различава от пролетните разрешения, издадени в първите седмици на войната с Иран. Лиценз № 133 от 5 март разреши на индийски клиенти да купуват само петрол, натоварен преди същата дата, а № 134 и продълженията му позволяваха до 16 май да бъдат продадени вече натоварените товари; вносът не се споменава в нито един от двата лиценза. Тогава министърът на финансите Скот Бесент нарече първия от тях „краткосрочна мярка“. Новото разрешение включва текущото производство и покрива всички забранени сделки, включително дизел на „Роснефт“, „Лукойл“, „Газпром нефт“ и „Сургутнефтегаз“, четирите най-големи петролни компании в Русия, които и днес са в списъка на САЩ на блокираните лица.

Двете столици представят по различен начин количествата, които Русия ще достави. Тръмп обяви, че Русия ще достави „веднага“ над 300 хил. тона, допълнителни 500 хил. през ноември и 1 млн „веднага след това“. После според състоянието на рафинериите си тя трябва да достави още 3 млн тона „в кратък срок“. Руският вицепремиер Александър Новак посочи пред ТАСС същите количества по месеци от октомври до декември, но описа различно последващото увеличение: „В перспектива обемът може да нарасне до 3 млн. тона на месец.“ Той обяви, че Русия „незабавно започва да отменя ограниченията за износ на дизел преди предвидените срокове“, и увери, че вътрешният пазар ще бъде „напълно снабден“. Заявлението на Путин на сайта на Кремъл потвърждава само „готовност“ за доставки на американския и световния пазар, без числа.

Ограниченията, които Новак обещава да отмени, са руски. Москва забрани на производителите да изнасят дизел през юли, след поредица от украински удари с дронове по заводите им, и на 30 септември удължи забраната до 31 октомври, за да запази, по думите на правителството, „стабилността на вътрешния пазар на горива“. За търговците без собствено производство тя важи до края на януари. Международната агенция по енергетика изчислява, че руското производство на дизелово гориво е спаднало с около 30%, а по данни на Vortexa, цитирани от Bloomberg, морският износ на дизел и газьол през септември е бил 144 хил. барела на ден – най-ниското ниво от над десетилетие. На 2 октомври Новак допусна частично подновяване на износа само ако производството надхвърли вътрешното търсене.

На 1 октомври, на форума „Валдай“, Путин отхвърли като нелепо предложението Русия да прекрати ударите по украинските кораби, ако Украйна спре ударите по рафинериите. Според него дори тогава санкционният режим не би позволил на Русия да изнася повече дизел, който е „толкова нужен в САЩ“. Осем дни по-късно Вашингтон премахна пречките, произтичащи от американските санкции.

Мащабът обяснява скептицизма на пазара. През януари 2026 г. преди забраната за производителите Русия изнесе по море 4 млн. тона дизел и газьол, по данни на LSEG, цитирани от Reuters. Обещаните „веднага“ 300 хил. тона са под 10% от износа през този месец, а дори 3-те милиона месечно, за които говори Новак, не стигат нивото от януари. Том Клоза от Gulf Oil описа съобщението като „поредния шум от Truth Social“ и посочи пред Newsweek, че след украинските удари Русия няма как да увеличи доставките със значителни количества. Фючърсите на дизела поевтиняха с 4% в петък, отчита NBC News, докато индексът IMOEX2 на Московската борса, който включва и вечерната търговия, скочи с 4%.

У дома Тръмп се бори с цените на горивата, които са близо до рекордните си нива. Галон (3,8 литра) дизел струва средно 6,23 долара, по данни на AAA, след рекорда от 6,52 долара на 22 септември. От началото на войната с Иран на 28 февруари горивото е поскъпнало с близо 70%, изчисли NBC News. NPR и Newsweek свързват сделката с междинните избори на 3 ноември. Самият Тръмп нарече по-ниските цени за фермери, животновъди и превозвачи свой „най-голям приоритет“ и пред репортери благодари на Путин. Още на 13 септември, в ирландския Дунбег, той посочи, че Зеленски „трябва да спре да унищожава дизела в Русия“, защото това „вреди на света“.

Киев отговори същата вечер. „Всяко облекчаване на санкциите срещу Русия без ясна и трайна договорка за деескалация е очевидна слабост“, категоричен е президентът Володимир Зеленски. „Подаръците за Путин няма да донесат нито мир, нито каквато и да е полза за цивилизования свят“, а Русия ще се отблагодари за дизела „с още терор и подлости“. Разрешението да продава петролни продукти той нарече „инвестиция във войната“. Зеленски повтори и предложението, което Киев вече е отправял към Вашингтон: „Украйна няма да подпалва руските нефтопреработвателни предприятия, ако Русия не разрушава нашата енергетика.“ В петък сутринта той обяви удар по рафинерията на „Лукойл“ в Ухта, на 1900 км от украинската граница, ден след поредния удар по тази в Омск, най-голямата руска петролна рафинерия. Също на 9 октомври украинските преговарящи започнаха двудневни разговори в Маями с пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, а Зеленски каза, че те са използвани „като димна завеса“.

Оценката на Кремъл за разговора имаше съвсем друг тон. Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, разказа, че навръх рождения ден на руския президент Уиткоф е предал желанието на Тръмп да го поздрави лично по телефона. Според Ушаков Путин е заявил пред Тръмп, че украинските удари в дълбокия руски тил няма да спрат руското настъпление по цялата фронтова линия, а за тристранни преговори „сега ситуацията е друга“ и Путин ще реши кога да бъдат подновени. Новак заяви положителната руска оценка за американските стъпки към „постепенно възстановяване на нормалната търговия с енергоносители“.

Решението идва три седмици след като Тръмп подписа закона „Линдзи Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран, който го задължава да вдигне митата върху всички руски стоки до 500% и да наложи първите мерки до 18 октомври. За неговото прилагане Зеленски настоя в петък пред двупартийна делегация на Конгреса в Киев. Републиканецът Дон Бейкън заяви, че горивата трябва да поевтинеят, но „купуването на руско гориво е грешният отговор“. В Европа лицензът не променя правния режим: ЕС наложи пълна забрана на вноса на петролни продукти от Руската федерация от февруари 2023 г. Забрана на горивата, произведени от руска суровина в трети страни, беше въведена от януари 2026 г. Върховният представител на ЕС Кая Калас каза през март, че американското решение за руския петрол „не би могло да дойде в по-лош момент за Украйна“.

Съпоставката показва, че лицензът разхлабва санкциите там, където те отдавна не бяха главната спирачка. Русия изнесе 4 млн. тона през януари, когато „Роснефт“ и „Лукойл“ вече бяха под санкции; износът спадна до най-ниското си ниво от повече от десетилетие едва след въвеждането на собствената ѝ забрана и след летните удари по заводите. Колко гориво ще бъде изнесено оттук нататък, зависи от руските рафинерии, т.е. от това дали Украйна ще продължи да ги удря, а точно това Тръмп поиска от Зеленски да спре. По този начин мярката вероятно ще натежи повече на украинската кампания срещу рафинериите, отколкото върху цената на галон в Америка. На Кремъл тя носи приходи и конкретна стъпка от Вашингтон в съответствие с тезата на Путин от „Валдай“, че санкциите спират износа на руско гориво.

Украински дронове удариха рафинерията в Перм и завод на „Алмаз-Антей“ в Уляновск

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха рафинерия „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез“ в Перм, разположена на 1500 км от границата и завод за електронни компоненти „Искра“ в Уляновск според независимото руско издание ASTRA и украинската група Exilenova+. Двата източника разпознаха обектите по кадри на очевидци. Exilenova+ публикува съобщения и записи на местни жители почти в реално време.

Губернаторът на Пермски край Дмитрий Махонин съобщи за нападени промишлен обект без пострадали. Управителят на Уляновска област Алексей Русских докладва за поражения на промишлени съоръжения и граждански обекти инфраструктура и 8 ранени, сред които 1 дете. Нито един от двамата не каза поименно засегнатото предприятие. До сутринта на 25 септември украинските военни не бяха коментирали ударите.

В Пермски край тревогата за опасност от дронове е задействана малко преди 5 ч. сутринта местно време. Махонин писа, че от ранните сутрешни часове зенитно-ракетни комплекси, електронна война и мобилни огневи групи спират масирана атака. По думите му групите свалят дронове с картечен огън от автомобили.

Записи на местни жители показват пожар в района на рафинерията. Exilenova+ посочи, позовавайки се на анализ на публични източници, че гори АВТ-5 – една от инсталациите за първична атмосферно-вакуумна дестилация. През тях минава суров петрол в началото на преработката, преди последващите процеси за производство на бензин, дизел и авиационно гориво. ASTRA определи атаката като поредна срещу същото предприятие.

„Лукойл-Пермнефтеоргсинтез“ (ПНОС) преработва над 13 млн. тона петрол годишно и по данни на Reuters е седмата рафинерия в Русия по обем на преработката. Предприятието е обект на поредица удари до края на април. На 7 май Генералният щаб на ВСУ обяви ново попадение, а на 8 май Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви, че е поразила рафинерия и помпена станция на „Транснефт“ в Перм. В началото на май преработката беше спряна за неопределено време.

На 29 юли от строя излезе АВТ-5, на която се падат около 34% от капацитета на ПНОС. На 21 август беше поразена АВТ-4 с дял от около 40%. След августовския удар отраслови източници на Reuters съобщиха, че рафинерията е преустановила работа изцяло и ремонтът може да отнеме до две седмици. Според същите източници АВТ-5 не работи от юли месец. Дали е била пусната отново преди 25 септември, публично не е известно.

В Уляновск източниците посочиха като поразен обект завод „Искра“. Русских уточни, че петима от ранените възрастни се намират в средно тежко състояние, а двама носят с леки травми наранявания.

„Искра“ е част от „Алмаз-Антей“ – един от водещите концерни на руския военно-промишлен комикс, който произвежда зенитно-ракетни комплекси С-400, „Бук“ и „Тор“. Заводът извършва доставки на компоненти за производители на радиоелектронна апаратура, изчислителна техника и средства за връзка. Сред изделията му са транзистори и други полупроводникови елементи, свръхвисокочестотни модули и корпуси от LTCC – многослойна керамика с ниска температура на изпичане, използвана за компактни микровълнови модули.

„Искра“ доставя на Ярославския радиозавод транзистори за телевизионните предаватели на управляемата ракета въздух–земя Х-59М2. Предавателят изпраща изображението от телевизионната глава на ракетата към самолета носител, откъдето операторът я насочва към целта.

За „Авитек“ в Киров, друго предприятие на концерна, има сведения за удар с крилата ракета „Фламинго“ на 24 юли, при който са загинали шестима души. Заводът произвежда ракети за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и „Оса“.

Губернаторът на Воронежка област Александър Гусев съобщи за свалянето на 88 дрона над областния град и 6 района на областта. По негови данни тук са били ранени четирима души. Две жени с осколъчни рани са откарани в болница в средно тежко състояние, а на двама мъже е оказана помощ на място.

Гусев допълни още, че отломки са засегнали фасади и прозорци на жилищни кооперации, леки автомобили и „няколко нежилищни и производствени сгради“. На места са избухнали пожари. Той не назова конкретно засегнато предприятие. Exilenova+ публикува снимка на пожар във „Воронежсинтезкаучук“ – предприятие на нефтохимическия холдинг СИБУР за синтетични каучуци и термоеластопласти с годишен капацитет над 385 хил. тона.

От снощи в Луганск гори хипермаркет за строителни материали „Стройцентр“ на ул. „Андрей Линьов“ 124. Анализатор на ASTRA идентифицира сградата по снимки на очевидци. До 2014 г. там работи хипермаркет на украинската верига за дома и строителството „Епицентър“. На същата година той попада под окупация. На записите, описани от ASTRA, се чуват стрелба и двигател на дрон, а след проблясък се вижда взрив.

Украински канали описват сградата като логистичен възел на руската армия. Засега обаче не са показвали публични доказателства за нейното военно или двойно предназначение, включително кадри на техника или складирани боеприпаси. Окупационните власти не коментираха атаката, а отговорност за нея до момента не е поета от никоя украинска структура.

За Перм основният въпрос е дали последният удар е прекъснал още веднъж работещо производство, или е засегнал инсталация, която още подлежи на ремонт. Reuters отбелязва, че при атаките на 29 юли и 21 август са поразени инсталации за първична дестилация. Към същия тип съоръжение насочва и анализ, публикуван от Exilenova+ по-рано днес. Тези инсталации са нужни за началния етап на преработката; ако необходимите мощности не работят, рафинерията не може да преработва суров петрол.

Сроковете за реконструкция обаче се различават. След удара на 21 август източниците на Reuters оцениха ремонта на до две седмици. За рафинерията в Орск, поразена на 11 август, губернаторът Евгений Солнцев посочи срок до шест месеца, като обясни, че оборудването е вносно, а санкциите забавят доставките.

Между августовския удар по Перм и този днес са изминали 35 дни – 2 пъти и половина над прогнозирания двуседмичен срок. Ако ремонтът реално е приключил в подобен срок и преработката е била възобновена, новото попадение може да е предизвикало ново прекъсване. Изминалото време само по себе си обаче не доказва, че рафинерията е възстановила работата си, а руската петролна индустрия изпитва затруднения да си набави резервни компоненти в условие на санкции.

Хронологията на ПНОС показва и ограничението на подобни прогнози. АВТ-5, поразена на 29 юли, все още не е работела при съобщението на Reuters за августовския удар близо четири седмици по-късно. Така поне една от първичните инсталации е останала извън строя значително по-дълго от срока, посочен за ремонта след пораженията по АВТ-4.

Ако пожарът днес е засегнал АВТ-5, а тя все още не е била пусната, новите удари могат да забавят нейното възстановяване, без да отнемат допълнително работещ капацитет. Ако е била в експлоатация и още веднъж е изведена от строя, рафинерията би загубила инсталация с около една трета от общия си капацитет. Това не значи непременно, че предстои равностоен спад на действителните обеми на преработка: той зависи от натоварването преди удара и състоянието на останалите мощности.

В Уляновск потенциалните последици засягат различна верига на производство. Силен пожар в завода за производство на електронни компоненти може да има негативно отражение върху крайни производители, ако прекъснат доставките. Наличните сведения не показват дали това се е случило. Губернаторът съобщи за повредена промишлена инфраструктура, а публикуваните записи показват моментите на попаденията, без да разкриват състоянието на оборудването в сградите.

Московска област не пусна сирени при най-големия удар, докато течеше вотът

🇷🇺 Московска област остана без сирени за въздушна тревога и SMS известия за местното население при мащабната украинска атака към региона през нощта на 19 срещу 20 септември, последния ден от изборите за Държавна дума. При много по-малки атаки властите са използвали и двата метода за известяване. Институтът за изследване на войната (ISW) стига до заключение, че столичните власти са поставили високата избирателна активност над защитата на цивилните.

Властите ограничиха мобилния интернет – обичайна мярка  по време на украински атаки, предназначена да затрудни дроновете, които използват мобилните мрежи. Този път обаче ограниченията бяха въведени без публично известие. Жителите се оплакваха от липсата на сведения в Telegram канала на губернатора Андрей Воробьов, докато коментарите в него не бяха изключени. Известен руски военен блогър, близък до Кремъл и цитиран от ISW, алармира, че подобно отношение подкопава доверието във властите, а подобни ограничения на връзката по думите му „не помагат особено“.

Системата за предупреждение в Московска област съществува, като е била задействана в отговор на много по-незначителна заплаха. Във вечерните часове на 2 юни, когато два дрона летяха към столицата, руската държавна система за реагиране при извънредни ситуации за първи път изпрати официално съобщение до телефоните в областта: „В Московска област е обявена заплаха от безпилотни летателни апарати. Останете у дома и не се приближавайте до прозорците или отидете в укритие.“ Съобщението предупреди за спиране на мобилния интернет. Тогава властите предварително обявиха мярката, която на 20 септември въведоха без предупреждение.

ISW описва нощния удар като най-мащабния украински удар с ракети и дронове срещу стратегически цели в Московска област от началото на войната. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че ПВО е прехванала над 1600 дрона над цялата страна, сред които 450 на подстъпите към Москва. Воробьов отчете 249 свалени или заглушени дрона над 17 общини в областта.

Областните власти съобщиха за 3 убити и 20 ранени, включително деца. Сред жертвите са 74-годишен мъж от Орехово-Зуевски окръг и 44-годишна жена от Раменское, където пожар изпепели покрива на 21-етажен жилищен блок, от който бяха евакуирани 400 души. В Нови Котелники изгоряха апартаменти от висок блок, докато в Софьино избухна пожар в логистичен комплекс с площ около 290 000 кв. метра. „Медуза“ съобщи, че е била поразена и ТЕЦ-22 в Дзержински, която снабдява с топлина и електроенергия югоизточната част на Москва и съседни райони. Летищата Внуково, Домодедово, Шереметиево и Жуковски ограничиха работа и около 100 полета закъсняха или бяха отменени.

Удар понесе и рафинерия „Газпромнефт-Москва“ в квартал Капотня, на около 16 км от Кремъл. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за голям пожар и повредена основна инсталация за първична преработка на суров петрол. Сред посочените като поразени съоръжения са дестилационната инсталация АВТ-6, комбинираната инсталация за преработка и инсталацията за изомеризация.

Заводът е сред най-големите в Русия, с капацитет за преработка на 12 млн. тона годишно, и при нормална работа покрива близо 40% от столичния пазар на горива. Украинската компания Fire Point заяви, че нейни далекобойни ударни дронове FP-1 са поразили завода, който е спрял работа изцяло. Това е поне четвъртата атака срещу него от май месец насам, след ударите на 17 май, 16 юни и 18 юни. След юнските атаки Reuters цитира източници в бранша, според които рафинерията едва ли ще възобнови работа преди 2027 г. От това изявление на Fire Point не става ясно дали преди последния удар е била възстановена част от преработката.

Атаката продължава украинската кампания на удари по руската рафинерийна промишленост, която не спря и след призивите, отправени от Вашингтон. На 13 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп публично поиска Киев да спре ударите по рафинерии, защото според него те повишават цените на дизела по света. На другия ден той обяви, че двете страни са постигнали съгласие да не атакуват енергийни обекти, въпреки сведенията, че в Киев не са знаели за такава договорка. Москва не прие предложението. По информация на Financial Times руският президент Владимир Путин не желае подобно споразумение преди зимата, защото разчита ударите по украинската енергетика през студените месеци да принудят Киев да направи отстъпки. Володимир Зеленски многократно потвърди, че Украйна е готова на взаимен мораториум върху ударите по енергийни обекти.

Капотня е последната цел в дълга серия от удари по руската нефтопреработка. В нощта срещу 13 септември дронове поразиха рафинерия ТАНЕКО на „Татнефт“ в Нижнекамск, Република Татарстан, на около 1200 км от Украйна, и подпалиха резервоар. През същата нощ украински удари поразиха инсталация за първична преработка и резервоарен парк на „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан, Краснодарски край, който остава един от най-големите независими рафинерии в Южна Русия, с проектен капацитет от около 5,2 млн. тона суров петрол годишно.

Новите удари засягат отрасъл, в който обемите на преработка вече са ниски. Според сметки на Bloomberg през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Забраната за износ на бензин и дизел е удължена до края на януари 2027 г., като от септември за дизела действат изключения.

Според ISW украинските сили не са ударили целенасочено избирателни секции или друга инфраструктура за провеждането на избори. Задействане на сирените и изпращане на съобщения можеше да предупредят милиони жители за заплахата от украинските дронове в московското небе няколко часа преди отварянето на секциите. Официално отчетената избирателна активност в Русия достигна 59,32% – почти 8% пункта над тази на изборите през 2021 г.

Властите ограничиха полетите и мобилната връзка, прилагайки мерки за сигурност на въздушния трафик и за затрудняване на дроновете, но не предупредиха пряко населението. Това обаче има прецедент отпреди изборите. На 18 юни, по време на най-мащабната към онзи момент атака, когато също горя рафинерията в Капотня, жители на Котелники и Орехово-Зуево се оплакваха, че не са получили „нито един SMS, нито една сирена“. Властите в Орехово-Зуево обясниха, че предупреждения се подават „според текущата оперативна обстановка и само при непосредствена заплаха“.

Юнският случай не изключва оценката на ISW за изборен мотив, но показва, че липсата на предупреждения не е възникнала с вота. Наличните сведения не позволяват да бъде установено дали властите са действали заради изборите, дали са следвали вече прилаган подход, или са съчетали двете. Не може да се установи и как липсата на предупреждения е повлияла върху избирателната активност.

Реакцията при бъдещи атаки със сходен мащаб извън изборния период може да помогне за оценка на тези обяснения. Подновяването на предупрежденията би подкрепило хипотеза за действителен изборен мотив на 20 септември. Продължаващото отсъствие на сирени и съобщения би насочила към траен проблем със способностите за уведомяване на населението, при който жителите разчитат на местни чатове вместо на официална информация.

Пожар в ярославската рафинерия, кадри на огън на военно летище в Ростов

🇷🇺🔥🇺🇦 Украински дронове удариха авиобаза „Ростов на Дон – Централни“ и НПЗ „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославъл през изминалата нощ, съобщи Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Според него на летището са поразени два транспортни самолета Ан-26, един Ан-12 и три вертолета. На самолетната стоянка е избухнал пожар, последван от детонация. В Ярославъл, по същите данни, е поразена АВТ-3 – най-голямата инсталация за първична преработка на петрол в завода, където също е възникнал пожар.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е нанесла удара по летището с далекобойни дронове на Центъра за специални операции „Алфа“. Президентът Володимир Зеленски заяви, че заводът е бил ударен в съвместна операция на СБУ, Силите за безпилотни системи (ССО), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). Руските власти докладват за щети по рафинерията, но не споменават поражения по военното летище. Губернаторът на Ростовска област описа удара като отблъснат от ПВО и съобщава за повредена от отломки подстанция.

Първите видеа от Ростов се появиха след 01:30 ч. местно време в Exilenova+ – украински мониторинг канал, който събира видеа от очевидци по местата на удари и ги публикува с подчертано проукраински изявления. Каналът последователно показа взривове над града, голям пожар, стрелба на мобилни огневи групи срещу дроновете, а след това и попадение на фона на вече разгорелия се огън.

Руското независимо издание ASTRA сравни ориентирите в кадрите с картата и установи, че пожарът е на територията на „Централни“, на улица „Оганова“ 51 в северозападната част на града. Според проверката едно от огнищата се разразило в района на самолетна стоянка. Това е мястото, което по-късно посочиха и СБУ, и Генералният щаб на ВСУ.

Губернаторът Юрий Слюсар представи различна версия. По думите му Ростов е бил подложен на масирана въздушна атака, като ПВО е унищожила над 50 дрона над областния център, Батайск, Каменск-Шахтински, Таганрог и още 10 района. Той съобщи, че отломки са повредили трансформаторна подстанция, оставяйки без ток Ворошиловски, Ленински, Октябърски и Кировски район. Засегнати са и шест частни къщи, но няма пострадали.

Регионалното издание на „Аргументи и факти“ добавя, че паднали отломки са предизвикали пожар, който бързо е бил овладян, без да уточни мястото. Военната цел не се споменава в изявленията на губернатора. Министерство на отбраната отчита общо 641 свалени безпилотника над повече от 20 области, сред които Ростовска и Ярославска, между вечерта на 16 и сутринта на 17 септември.

„Централни“ е летище от първи клас на Министерство на отбраната в Ростов на Дон, където е разположен и щабът на Южния военен окръг. До декември 2017 г. то обслужва гражданските полети. След откриването на новото летище „Платов“ редовните полети бяха преместени там, а старата писта остана за военни нужди.

Ан-12 е четиримоторен турбовитлов транспортен самолет, а Ан-26 е по-малък двумоторен такъв за къси разстояния. Украински медии описват летището като ключов логистичен възел за руската групировка на юг. Украинската страна не посочва типовете на поразените вертолети.

Това не е първия успешен удар по летище в областта този месец. За нощта срещу 6 септември Генералният щаб на ВСУ съобщи за поразени летище, радар „Подлет“ и 2 броя „Панцир-С1“ в Ростовска област. Според The Moscow Times ударът е бил по същия обект в Ростов.

В края на август цел на ударите беше Милерово, на около 200 км северно от Ростов и на 170 км от фронта. Там се намира 31-ви изтребителен авиационен полк със самолети Су-30СМ и Су-35. 429-а отделна бригада на безпилотните системи „Ахил“ на 27 август порази радарна станция „Небо-У“, а на 30 август СБС атакува радари РСП-27 и „Небо-СВ“. Публикувани впоследствие от украинското специализирано издание Militarnyi сателитни снимки показват унищожен склад за боеприпаси и разрушения в техническата част, обслужваща самолетите.

В Ярославъл аталата започна около 02:00 ч. Губернаторът Михаил Евраев съобщи, че ПВО отблъсква тежка атака, сваляйки 65 дрона, но рафинерията е поразена и обхваната от пожари. Отломки са избили прозорци на няколко жилищни блока и са нанесли щети по автомобили, без да има пострадали. Изходът от града към Москва по магистрала М-8 беше затворен, междуградските автобусни линии бяха спрени, а общественият транспорт беше пренасочен по обходни маршрути. По-късно сутринта губернаторът обяви, че пожарите са напълно потушени.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред топ 5 най-големи руски рафинерии, с производствен капацитет от 15 млн. тона годишно. „Роснефт“ и „Газпром“ имат равни дялове в предприятието през компанията „Славнефт“. Заводът е сред основните доставчици на гориво за столицата. По данни на Reuters, цитирани от The Moscow Times, той произвежда годишно около 2,6 млн. тона бензин и 4 млн. тона дизел. Капацитетът на АВТ-3 е около 17 хил. тона петрол дневно – близо 40% от общия капацитет за първична преработка на комплекса, разпределен между три инсталации.

АВТ-3 беше засегната и при предишния удар на 28 август, когато бяха поразени АВТ-3 и АВТ-4, а заводът се наложи да прекрати около 3/4 от първичната си преработка. От 31 август ЯНОС спря продажбите на горива на борсата в Санкт Петербург. Не е публично известно дали АВТ-3 е подновила работа преди попадението от днес. При нападението на 28 август отломки от свален дрон удариха междуградски автобус, убивайки един човек и ранявайки 27.

По изчисления на експерти, работещи с публично достъпни източници (OSINT), цитирани от УНН, атаката от изминалата нощ е причинила най-малко 9-ти пожар в ЯНОС от началото на 2026 г. 4 от предишните 8 бяха регистрирани през пролетта – на 28 март, 26 април, 8 и 22 май. Останалите 4 са през лятото – на 6 и 16 юли, 6 и 28 август. Ярославъл се намира на около 700 км от най-близката точка на украинската граница.

Ударите продължават на фона на спад в руската нефтопреработка. По данни на Bloomberg към началото на август, през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела петрол дневно – най-ниското ниво от май 2002 г. и около 1/3 под обичайното за сезона. Само през юли са поразени 18 рафинерии, а недостиг на гориво е отчетен в най-малко 16 региона. Правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до януари 2027 г.

АВТ-3 е поразена за втори път в рамките на три седмици. Ако инсталацията е подновила работа след удара през август и новите повреди отново я спрат, заводът би загубил достъп до около 40% от капацитета си за първична преработка. Ако тя все още е била в ремонт, новите щети могат да забавят възстановяването ѝ. Без по-конкретни данни за състоянието преди и след нападението допълнителният спад в преработката не може да бъде определен.

Рафинерията в Кириши спря напълно след удар по двете ѝ работещи установки

🇷🇺🛢 Рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ спря напълно преработката на петрол след атаката с дронове в нощта срещу 30 август. Reuters съобщи, позовавайки се на два източника в отрасъла, че са поразени и двете работещи към момента инсталации за първична преработка – АВТ-6 и АТ-1.

Заедно те формират 48% от първичния капацитет на завода. АВТ-6 преработва 22 860 тона на денонощие, или 40% от общия капацитет, а АТ-1 – 4860 тона, или още 8%. Останалите две инсталации (АТ-6 и АВТ-2) осигуряват другите 52%, но към момента на удара не са работили. Четирите заедно формират целия капацитет на предприятието за първична преработка.

Именно тук е разликата спрямо предишното спиране. На 5 май Reuters съобщи за повреди едновременно по 3 от 4 инсталации за първична преработка; при сегашната атака са поразени двете, които са били в експлоатация. Пълното възстановяване на предприятието след ударите през пролетта така и не е било постигнато. Площадката се е върнала към частична работа едва седмици преди новата атака, след месеци ремонти, а през август „КИНЕФ“ е работил с натоварване от около 50%. Сегашното спиране премахва именно този възстановен производствен обем, а не целия проектен капацитет на рафинерията.

Обозначенията показват вида на инсталациите. АТ е атмосферна тръбна инсталация – съоръжението, което разделя суровия петрол на фракции при атмосферно налягане. АВТ добавя към нея вакуумен блок, в който тежкият остатък се разделя допълнително при понижено налягане. И двата типа стоят в началото на производствения поток и определят какво количество суров петрол изобщо може да постъпи за последваща преработка.

Затова спирането на първичната дестилация блокира и процесите след нея. Риформингът за производство на бензинови компоненти и хидроочистката на дизеловото гориво работят с фракции, получени именно в тези инсталации. Когато подаването от тях спре, последващите мощности остават без суровина независимо от собственото си техническо състояние.

АВТ-6 е най-производителната инсталация на площадката и не е поразявана за първи път. Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за удар по нея на 14 септември 2025 г., а в края на март 2026 г. заводът отново я спря след поредна атака. Сегашният случай е третото спиране на предприятието през тази година след тези от 26 март и 5 май.

„Киришинефтеоргсинтез“ е част от структурата на „Сургутнефтегаз“ и е втората по мощност рафинерия в Русия след Омската. Проектният ѝ капацитет е 20 млн. тона годишно срещу 22 млн. тона за завода в Омск, а делът ѝ в руската нефтопреработка е около 7%. Годишно предприятието произвежда близо 2 млн. тона бензин и 7 млн. тона дизел, като в северозападните области на Русия няма друг голям обект за преработка от подобен мащаб. Дизелът е основната му продукция, а част от количествата се изнасят през балтийските пристанища Приморск и Усть-Луга. Още през май Reuters определи завода като ключов доставчик както за вътрешния пазар, така и за износа.

Генералният щаб на Украйна потвърди удара по рафинерията в нощта срещу 30 август, както и атака срещу военното летище „Ейск“ в Краснодарски край. Според украински данни на летището са унищожени зенитен комплекс „Панцир-С1“, радарна станция „Сопка“ и склад за авиационни боеприпаси. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи същия ден за 42 свалени дрона над региона и пожар в промишлената зона, без да назове предприятието. Разстоянието от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Спирането идва на фона на вече свито производство в цялата страна. Към края на август руските заводи са произвеждали около 80 хил. тона бензин на денонощие при потребление от порядъка на 115 хил. тона. Забраната за износ на бензин остава в сила до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към средата на август в 58 от 89 руски региона са действали ограничения върху продажбите на дребно.

Срок за възстановяване на поразените инсталации не е обявен, а ремонтът зависи и от достъпа до вносно оборудване и компоненти. От януари 2025 г. „Сургутнефтегаз“ и дъщерните му дружества са под санкции на САЩ, което ограничава достъпа до катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части. АТ-6 и АВТ-2 остават извън експлоатация от пролетта, а след поразяването на АВТ-6 и АТ-1 рафинерията вече няма нито една работеща инсталация за първична преработка.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Рафинерията в Кириши под четвърти удар от март, пожар в промишлената зона

🇷🇺🔥🇺🇦 Пожар избухна в промишлената зона на град Кириши в Ленинградска област през нощта на 29 срещу 30 август, след като регионът беше атакуван от десетки ударни дронове. В 05:00 ч. московско време губернаторът Александър Дрозденко съобщи, че в областта са свалени 42 безпилотни апарата, а на терен работят екипи на спешните служби. Той не отбеляза засегнатото предприятие. Мониторинг канали, а след тях и „Украинска правда“, уточниха, че е поразен „Киришинефтеоргсинтез“ – втората рафинерия с най-голям капацитет за преработка в Руската федерация като цяло и единствена голяма в северозападната част на страната.

Към момента на публикуване украинската страна не е потвърдила официално за успешното попадение в целта. Предварителната локализация, споделена от украински канали в Telegram с добавени координати, поставя зоната на поражение в югоизточната част на заводската площадка, близо до четири технологични инсталации. Тези данни засега не са независимо потвърдени.

Първата е атмосферната тръбна инсталация АТ-1, проектирана за първична дестилация на суровия петрол. Другите са двете инсталации за каталитичен риформинг Л-35-11/1000 и ЛЧ-35-11/600, а също инсталацията за хидроочистка ЛЧ-24-9/2000.

Обозначенията произлизат от съветската система, при която самото число след наклонената черта показва проектната мощност в хиляди тонове годишно. АТ-1 е първичната инсталация, която разделя суровия петрол на фракции според температурата им на кипене и определя какво количество суровина може да постъпи за производствения процес.

Останалите три инсталации отговарят за вторичната преработка и качеството на крайния продукт. По време на риформинга молекулите на бензиновата фракция се преобразуват над платинов катализатор, с което се повишава октановото число до търговски приемливи стойности. Без този процес от първичната дестилация се получава нискооктанов полуфабрикат. При хидроочистката се отстранява сярата от дизеловата фракция – задължителна стъпка за производство на гориво, отговарящо на съответните екологични стандарти.

Двете технологични вериги са силно зависими една от друга. При риформинга като страничен продукт се отделя водород. В рафинерия без самостоятелна инсталация за производството му именно този водород захранва блока за хидроочистка. Ако риформингът бъде прекратен, инсталацията за обезсеряване остава без основния си реагент дори когато собственото ѝ оборудване не е повредено.

Разграничението има пряко практическо значение. Повреда по първичните инсталации намалява обема на преработка, докато поражения по риформинга и хидроочистката понижават качеството на крайния продукт. Рафинерия с работеща дестилация, но с повредена вторична преработка може да продължи разделянето на суровия петрол, но произвежда полуфабрикати, които не могат да се продават нито за бензин АИ-95, нито за дизелово гориво с ниско съдържание на сяра.

Руската държава веднъж вече отстъпи именно по отношение на изискванията за качество. Мерките срещу недостига на горива включват разрешение за продажба на бензин от класове „Евро-2“, „Евро-3“ и „Евро-4“. Това представлява сериозно облекчаване на стандартите за качество на продукта, а не трайно решение на проблема с произведените количества.

Уязвимостта на вътрешния пазар има и своето структурно измерение. Делът на АИ-95 в производството на бензин в Руската федерация е скочил от 39% през 2021 г. до 47% през 2025 г., а именно горивата с високо октаново число зависят в най-голяма степен от риформинга. Колкото по-сериозен дял от пазара заемат те, толкова по-чувствително е снабдяването към повреди в инсталациите за вторична преработка.

Санкциите затрудняват допълнително ремонта на подобни съоръжения. С четвъртия си санкционен пакет от 15 март 2022 г. Европейският съюз забрани износа за Русия на стоки и технологии, подходящи за употреба в преработката на нефт и включени в приложение Х към съответния регламент.

На 10 януари 2025 г. Министерство на финансите на САЩ постави под блокиращи санкции „Сургутнефтегаз“ и неговите дъщерни дружества, в които изрично е включено поразеното днес производствено обединение. Това значи замразяване на активите под юрисдикцията на САЩ и риск от попадане под режим на вторични санкции за контрагентите, които продължат да работят с дружеството. Европейските и американски мерки не правят ремонта невъзможен, но силно ограничават пазара, от който могат да се набавят катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части.

„Киришинефтеоргсинтез“, известен още с търговското си название „КИНЕФ“, от 1993 г. влиза в структурата на „Сургутнефтегаз“. Проектната му мощност възлиза на около 20 млн. тона годишно, което го нареди сред водещите в Русия след Омската рафинерия. Преди серията от удари реалният му обем на преработка беше около 17,7 млн. тона, или 6,4% от общото производство на руските рафинерии.

Предприятието произвежда близо 80 вида нефтопродукти, сред които бензин, дизелово гориво, авиационен керосин, мазут, битум и линеен алкилбензол. Сведения на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна сочат, че заводът е сред топ 5 на най-големите руски производители на бензини с високо октаново число и участва директно в снабдяването на руската армия с горива и е единственият голям НПЗ в северозападната част на Русия, поради което регионът не разполага с втори собствен източник на светли нефтопродукти.

Рафинерията е свързана както с входа, така и с изхода на една и съща логистична верига. Суровият петрол пристига по магистралните тръбопроводи на „Транснефт“ и помпена станция „Кириши“, която беше ударена паралелно от украинските сили с рафинерията на 5 май. Готовата продукция се изнася в западна посока до Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море – и Уст-Луга, което се явява второ по този показател в страната. От началото на 2026 г. под украински обстрел попаднаха и помпена станция, и рафинерия, и терминал в Усть-Луга.

Кириши е многократна мишена на удари от 2025 г. насам. На 8 март не прекъсна преработката. По думите на Дрозденко отломки от дрон са повредили външната конструкция на един от резервоарите.

Ударът от 14 септември 2025 г. имаше далеч по-тежки последици. Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Украйна поразиха инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, на която според тях се падат близо 40% от мощността на завода. В нощта на 4 октомври следва нова атака, докато два дни по-късно Reuters съобщи, цитирайки свои източници от индустрията, че точно същата инсталация – най-производителната изобщо на площадката – е спряла принудително работа.

През 2026 г. честотата на атаките се удвои. На 26 март Дрозденко потвърди нанесени материални щети по промишлената зона и свалянето на най-малко 21 дрона. Пет дни по-късно Reuters съобщи, че рафинерията може да възстанови част от производството си в рамките на месец.

На 5 май последва най-тежкият удар. Reuters обяви, че 3 от 4 инсталации за първична преработка са били поразени, а рафинерията изцяло е преустановила работа. Тогава Генералният щаб на ВСУ потвърди удара и уточни, че е извършен заедно със Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност на Украйна, както и Силите за специални операции.

Поредицата продължи и през лятото. На 9 юли украински дронове отново достигнаха площадката. Според украински медии това беше третият удар по руски горивен обект само през онази сутрин, наред с цели в Тверска и Ставрополска област. Атаката от 30 август е четвъртата срещу рафинерията от март насам.

Колко бързо може да се възстанови предприятие от поражения в подобен мащаб, остава спорен въпрос без ясен отговор. На този етап няма публикувано потвърждение, че след удара през май заводът да се е върнал изцяло към проектния си режим. В същото време Reuters съобщи в началото на август, че през юли руската преработка на нефт се е възстановила достатъчно, за да поддържа износа, а добивът на петрол и кондензат е надхвърлил 9 млн. барела дневно.

Междувременно Ленинградска област се обособи като отделно направление на кампанията срещу руската петролна инфраструктура. В нощта срещу 14 август над региона бяха свалени 54 дрона, а на пристанището Уст-Луга избухна пожар. Това беше шестото попадение по терминала от началото на годината. По данни на Reuters през него през 2025 г. са преминавали около 700 хил. барела петрол дневно. Денонощие по-късно руската ПВО съобщи за още 21 свалени дрона.

Размерът на нощните вълни дронове расте и извън региона. За нощта на 29 август руското Министерство на отбраната обяви унищожаването на 313 дрона над няколко области и окупирания Крим. Разстоянието общо от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Мащабът на кампанията без съмнение си личи от цялостните данни. Френският анализатор Клеман Молен изчисли, че от началото на годината към 27 август са били атакувани 28 от близо 48 руски рафинерии. Сред тях са 17 от 20-те най-големи в страната. Според сметките му ударите само по предприятие за преработка на нефт са 81, а атаките по цялата петролна верига – от добива до износа – наближават 130.

Кириши при това не е най-често атакуваната цел. Според данни на Молен Ярославската рафинерия е била поразявана 6 пъти, а Илската, Саратовската, Сизранската и Туапсинската – по 5 пъти. Натрупани последици вече се усеща и на пазара на дребно. Пълната забрана за износ на бензин от Русия е удължена до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към 15 август 58 от общо 89 руски федерални региона са въвели ограничения върху продажбата на горива.

Изданието оценява временно изведените от експлоатация мощности за преработка на около 350 хил. тона дневно, или близо 39% от стандартния обем. Вносът от Беларус, Казахстан, Индия и Мароко достига около 400 хил. тона месечно, което покрива близо 12% от лятното потребление. От Индия са внесени 68 хил. тона, а от Мароко – 30 хил. тона. Недостигът не се проявява дотолкова с рязък скок на цените, колкото за квоти и опашки, тъй като цените на дребно се контролират административно.

Последиците излизат и извън руския пазар. В обзор от 30 юли Reuters отбеляза, че ударите срещу руските рафинерии задържат цените на горивата в Европа близо до рекордни равнища. Маржът при преработката на авиационен керосин остава над 80 долара за барел при исторически максимум от почти 109 долара.

Дали натискът ще доведе до трайно свиване на производството, зависи от съотношението между темпа на ремонтите и честотата на ударите. Досегашните данни не дават еднозначен отговор. След атаката от март Reuters предаде прогноза за частично възстановяване в рамките на месец, а през юли руската преработка на нефт се повиши достатъчно, за да компенсира част от предходния спад.

Заводът продължи да работи и между удара по ЕЛОУ-АВТ-6 от 14 септември и следващото нападение на 4 октомври 2025 г. Това показва, че пораженията по главната инсталация са били преодолени за седмици, а не за месеци. Срещу това обаче стои честотата на атаките. 4 удара по един и същ завод в рамките на около 5 месеца значат, че ремонтирани съоръжения могат да бъдат поразени отново, преди предприятието да се е върнало към проектната си мощност.

Ако този темп се запази, е вероятно „КИНЕФ“ да остане под проектната си мощност до края на годината. Само по себе си това обаче не означава непременно, че пазарът в Северозападна Русия ще бъде изваден от равновесие.

Потвърждение за допълнително изостряне на проблема би било получаването на ново съобщение за пълно спиране на рафинерията в Кириши, придружено от нов ръст на руския внос на светли петролни продукти и разширяване на ограниченията за региона спрямо нивото от август. Признаци за отслабване на натиска би било подновяването на редовните товарения на дизелово гориво от Приморск през следващите седмици и намаляването на броя на регионите с ограничения върху продажбите до под 50.

Рафинерията в Орск спря напълно, ремонтът опира до вносно оборудване

🇺🇦⛽🇷🇺 Петролната рафинерия „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област прекрати изцяло работа след последната украинска атака с дронове, а връщането в експлоатация се усложнява от факта, че засегнатото оборудване е западно производство и не може да бъде набавено лесно. Губернаторът на областта Евгений Солнцев съобщи на 13 август, че ремонтът може да отнеме до половин година.

„Оборудването е вносно и предвид санкциите ремонтът може да отнеме до шест месеца. Заводът е спрян напълно“, написа той на своите профили в социалните мрежи. По думите му ударът е засегнал „ключова инфраструктура, която в момента не може да бъде възстановена“.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара в нощта срещу 11 август. Орск се намира на около 1500 км от територията на Украйна, в югоизточния край на Оренбургска област, близо до границата с Казахстан; по разчета на Reuters разстоянието до най-близката точка под украински контрол е близо 1900 км. Предприятието е част от промишлената група „Сафмар“, преработва към 6 млн тона петрол годишно и произвежда над 30 продукта – от автомобилни горива до мазут, битум и авиационен керосин. Номиналната мощност е около 115 200 барела дневно по данни на Reuters, т.е. малко над 2% от нормалния за сезона руски обем и малко над 3% от този, който страната поддържаше през юли. Ударите по завода не започват сега: той е бил цел през октомври и ноември 2025 г. и в края на април тази година.

Солнцев обяви тревога за въздушна опасност след 4 часа сутринта. Източници на Reuters отбелязаха, че са поразени инсталации за преработка, а според анализа на Militarnyi на кадри от мониторингови канали става дума за инсталация за хидроочистка на дизел или за хидрокрекинг комплекс, с поне две отделни огнища на пожара.

Хидроочистката и хидрокрекингът обясняват и защо възстановяването може да отнеме такова дълго време. Първичната дестилация само разделя суровината на фракции; вторичната преработка е тази, която свива съдържанието на сяра и превръща тежките остатъци в дизел и бензин с търговско качество. Именно тези мощности са едни от най-сложните и уязвими части на една рафинерия. Значителна част от използваните технологии е лицензирана от западни компании, а ключово оборудване – от компресори и топлообменници до катализатори и управляваща електроника – също идва от западни компании. Американското инженерно дружество UOP и швейцарската ABB в продължение на години са доставяли оборудване и части за водещи руски заводи, но спряха новите поръчки след февруари 2022 г. и потвърдиха това пред Reuters; ABB заяви, че не планира завръщане, след като изпълни заварените договори. Вахтанг Парцвания описва в анализ за Riddle от 29 юли какво означава това на практика: ремонт, който преди е отнемал седмици, се разтяга в месеци заради заобиколните канали за доставка, заместители с по-ниско качество и аварийната работа без съдействие от производителя.

На Солнцев се пада и задачата да преведе областта през периода без работещата местна рафинерия и същия ден той описа как властите се подготвят за това. „Подготвяме се за най-лошия сценарий. Ще се наложи да разчитаме на внесено гориво. Логистиката вече се пренастройва. От 287-те бензиностанции работят 80%“, каза губернаторът. Приоритет при зареждането получават спешните и специализираните автомобили.

Спирането на Орск е част от по-широка картина, която вече свали руската нефтопреработка до най-ниското ѝ равнище от близо четвърт век. През юли заводите в страната са преработвали по около 3,6 млн барела дневно при сезонна норма от 5,3 – 5,6 млн за периода 2020 – 2025 г., тоест с около една трета по-малко. Това е най-ниското ниво от май 2002 г., изчислява Bloomberg. Само през юли са атакувани 18 рафинерии, сред тях Омската – най-голямата в страната, на над 2500 км от украинската граница. Заедно с пет големи танкера, пет пристанищни обекта и два тръбопровода общият брой на нападенията срещу петролни активи през месеца достига 30 – вторият най-висок месечен резултат след 32 през май. Недостигът вече се усеща и на дребно: в поне 16 области отново има опашки и ограничения на продажбите, а бензин А-92 и А-95 вече не се предлага на част от станциите на „Газпром“ и „Лукойл“. Правителството отговаря с административни мерки: забраната за износ на бензин и дизел беше удължена до януари 2027 г., а задължителната квота за борсови продажби беше намалена от 15 на 10% до 31 декември.

Два дни след Орск кампанията се пренесе в Башкортостан. В нощта срещу 13 август украинските сили поразиха „Газпром нефтехим Салават“, който е един от най-големите нефтохимически комплекси в Русия, с мощност до 10 млн тона годишно и с доставки за руската армия. Обектът е на около 1300 км от украинската граница, а ударът е дело на оператори от Първи отделен център на Силите за безпилотни системи заедно с други съставни части на украинските сили. Върху завода се пада около 2,7% от капацитета за преработка на Руската федерация. Областният губернатор Радий Хабиров съобщи за 16 свалени дрона над Салават и още 5 над Чишмински район, като обясни пожара с падането на отломки; при атаките през деня 2 души са били ранени и настанени в болница. Същата нощ пламна промишлената зона, в която Wildberries строи комплекс от 186 800 квадратни метра; строежът не е завършен, стока в него не се съхранява, а работниците са били евакуирани предварително. За рафинерията това е вторият удар в рамките на месец: атаката от 14 юли извади от строя две първични дестилационни инсталации и спря работата, а отраслови източници на Reuters оцениха тогава ремонта на седмици до месеци.

Русия обаче разполага с механизми за адаптация и затова спирането на Орск не означава срив на цялата система. Сергей Вакуленко посочва в анализ за Carnegie от 22 юни, че страната пренасочва суровината към износ, вместо да я преработва: в края на април морският износ на петрол достигна 3,8 млн барела дневно – около половин милион над средното за 2023 – 2025 г. От есента на 2025 г. властите позволиха бензин по стандарт Евро-3 да се продава като Евро-5 и така наведнъж върнаха на пазара количества, които дотогава бяха негодни за продажба. Пренасочването и разхлабеният стандарт обаче преместват проблема, без да го решават: суровият петрол на борда на танкер не пълни колонките в Оренбург, а разрешаването на по-ниско качество е по същество еднократен ход, който не може да бъде повторен.

Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.

Пет рафинерии за седмица: СБУ затваря 40-дневната операция, Буданов я продължава

🇺🇦🎯🇷🇺 Пет руски рафинерии, авиобаза „Ханская“ край Майкоп с два унищожени изтребителя Су-35 и четири радарни станции в Краснодарски край – това са само част от отчетените успехи в рамките на последната седмица от 40-дневната кампания, насочена към създаването на условия, които да принудят Путин да седне на масата за преговори.

Нейният срок изтича в началото на август, но тя очевидно няма да спре дотук. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, който до началото на януари беше ръководител на Главно управление на разузнаването (ГУР), заяви пред репортер на ТСН, че ударите ще продължат, но отказа да ги ангажира с конкретни срокове: „Ще продължим... Главното е резултатът.“

Операцията беше утвърдена от президента Володимир Зеленски на 25 юни и възложена на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) с обявената цел да подтикне Кремъл към прекратяване на военната му агресия срещу страната. Зеленски я описа като изпълнение на планове за налагане на „далекобойни санкции“ и „санкции със среден обсег“ – евфемизъм за мащабна кампания на ракетни и дронови удари по руския тил. Равносметката, която СБУ обяви на 3 август за периода от 27 юли до 2 август, е най-плътната от всичките ѝ шест седмици. Поразени са водещите рафинерии на Лукойл в Перм и Волгоград, както и трите рафинерии на „Башнефт“ в Уфа (УНПЗ, Новойл и Уфанефтехим), както и пристанищни съоръжения в Таман. На военното летище край Майкоп бяха унищожени не само двата Су-35, но и два учебни самолета L-39 Albatros, наред с депо за съхранение на гориво; в Евпатория бяха ударени два хангара и производствен цех на авиационния завод; в Краснодарски край са извадени от строя три радарни станции „Подлет-К1“ и една „Каста-2Е2“. От СБУ уточниха, че поместеният списък не претендира за изчерпателност.

Предходните седмици очертават същия почерк, но със значително по-широк географски обхват. На 24 юли украински дронове достигнаха линейна производствено-диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия на около 1350 км от украинската граница, и мини-рафинерията „Новоспаски“ в Уляновска област, разположена на 900 км от границата с Украйна. Поразени са петролен терминал във Висоцк, Ленинградска област, рафинерията във Ярославъл, „1-ви завод“ в Калужка област, голям ракетен катер от проект 12418 „Молния“ във водите на Каспийско море, платформата за добив на газ „Филановски“ в същата акватория, два товарни кораба, подложени на международни санкции и радар на зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ в покрайнините на Ростов на Дон. На 29 юли беше поразена и рафинерията в Рязан, въпреки че не работи от 15 май, когато украински дронове извадиха от строя нейните инсталации за първична обработка; кумулативният материален ефект там пада върху ремонтните срокве и резервоарния парк, а не действащ капацитет – такъв към настоящия момент няма.

Измеримият резултат от кампанията се забелязва най-отчетливо в горивния отрасъл. Още през първата седмица на юни преработката на петрол в Руската федерация падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 2005 г. насам, сочат данни на Energy Intelligence. Към края на юли Financial Times оцени, че над 30% от действащите и 45% от номиналните мощности за преработка са изведени от строя, докато Генералният щаб на Украйна посочва 42,74% от общата проектна мощност. Обемите на производство на автомобилен бензин през юни спадна с над една четвърт спрямо година по-рано. Правителството наложи забрани върху износа на бензин и керосин, а от 8 юли и на дизел. От средата на юни почти всички федерални субекти от Калининград до Камчатка ограничиха свободната продажба на гориво по колонките: 40 литра на човек в Курганска, Омска и Самарска област; трийсет в Липецка, Саратовска и в Мордовия; 20 в Дагестан и 15 в Забайкалския край. Крим премина на купони още през първите дни на юни. Недостигът се покрива с внос, чиито обеми издават колко тежък всъщност е дефицитът: беларуските продажби на дизел се утроиха, Индия достави поне 60 000 тона гориво, водят се преговори с Казахстан, вчера беше извършена и първа доставка по море от Мароко.

На 16 юли The Guardian описа същата картина отвън: безкрайни опашки пред бензиностанции, една от които достигна 35 км, ежедневен режим на тока в окупирания Крим и вътрешно политическо напрежение заради липсата на достатъчно ефективни средства за ПВО. Професорът по стратегически изследвания Филипс О'Брайън формулира замисъла директно: основното е опитът да се предизвика петролна криза в Руската федерация. Този опит е успял на гражданския пазар. Дали е стигнал до бойните части, е много по-трудно да бъде проверено, защото купоните в Крим и ограниченията в Дагестан се разпознават лесно, а разходът на гориво в едно мотострелково съединение няма как лесно да изтече в публичното пространство.

По-надеждният показател за фронта идва отстрани. През юли руската армия е напреднала с 37,85 кв.км (по 1,22 на ден) – в оспорваните сектори проникването достига 121,56 кв.км. – при 455,74 кв.км през юли 2025 г. Темпът е паднал 12 пъти. Загубите за същия месец, обобщени от Института за изследване на войната (ISW) са 42 860 военнослужещи, което представлява абсолютния месечен рекорд до този момент в цялата война: по 353 загуби на 1 кв.км. превзета територия и 1132 на 1 кв.км. трайно окупирана земя. ISW обаче приписва бавното темпо преди всичко на операциите на украинските сили за отбрана, а не на дефицита на гориво из дълбокия тил. Двете обяснения не се изключват, но тежестта на второто остава непотвърдена.

Оценката на Буданов за руското военно-политическо ръководство е по-категорична от неговите резултати. „Засега виждам, че те вярват, че ще постигнат целите по военен път. Това е погрешно твърдение и всички тези години го доказват“, подчерта той. „Войната по същество за тях се намира в задънена улица. Да, има някакви бойни действия – с придвижване, без придвижване, има и наше придвижване, но стратегически тя отдавна е в задънена улица.“ Числата от фронта подкрепят това описание: при 1132 загуби на всеки кв.км. Москва заплаща за минималния си напредък колосална цена, която не ѝ дава оперативен резултат. Онова, което те не подкрепят, е изводът за принудата. Самият Буданов ясно посочва, че Кремъл все още смята, че военното решение на поставените пред него цели е реалистичен сценарий. Запитан за предполагаемата мобилизация след изборите за парламент в Русия наесен, и целите зад нея, топ разузнавачът не отговори по същество: „Не бързайте, моля.“

Отпадането на крайната дата има оперативен смисъл. Ефектът от ударите по рафиниращите мощности се задържа единствено ако ремонтът изостава от тях – и точно върху сроковете на ремонта кампанията може да въздейства кумулативно. Рязанската НПЗ е христоматиен пример за това: прекратила работа на 15 май, тя беше ударена още веднъж на 29 юли, което отложи допълнително връщането ѝ, без да отнема нито един работещ барел. Обявеният срок предоставяше на Москва дата, след която да планира възстановяването на мощностите; премахването му отнема тази отправна точка.