Украински дронове атакуват руска нефтена инфраструктура на 1500 км дълбочина

🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.

Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.

Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.

Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.

В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.

Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.

Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.

Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.

Последиците от удара срещу рафинерията в Туапсе се виждат от космоса.

🔥 Огнената стихия, обхванала петролната рафинерия в Туапсе, изпрати стълб от изгорели газове, който се разпростира на близо 380 км навътре в Европейска Русия, покривайки небето над 3 големи областни центъра – Майкоп, Ставропол и Армавир.

Сателитни данни от метеорологичния радар на Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) потвърждават, че токсичният облак наближава Будьоновск, който се намира се на 400 км от мястото на атаката. Мащабът на изгорелите газове е толкова колосален, че се забелязват от спътници с ниска резолюция, които обикновено са неспособни да уловят събития на земната повърхност, освен ако нямат мащаба на екологична катастрофа.

Това, което виждаме в Туапсе, не е просто поредната индустриална авария в условията на война, а методична дисекция на енергийния гръбнак на Руската федерация. Заводът, собственост на „Роснефт“, е ключов възел за износа на петролни продукти през Черно море, а неговото парализиране нанася двоен удар – върху държавната хазна и върху логистичните вериги, захранващи Южния военен окръг. Когато димът от един стратегически обект задушава градове на стотици километри разстояние, войната престава да бъде телевизионна картина за местното население и се превръща в осезаема, задушаваща реалност. Оперативният обсег на този удар демонстрира системната неспособност на руската въздушна отбрана да защити небето над критичната си инфраструктура, въпреки наситеността на региона с комплекси от типа С-400 и „Панцир-С1“.

Стратегическият залог в Туапсе е свързан с капацитета за рафиниране. Руската петролна индустрия, въпреки санкциите, остава основният двигател на военната машина, но тя е архитектурно тромава и технологично зависима от западни компоненти, чиято замяна е бавна и скъпа. Унищожаването на инсталации за първична преработка на петрол в такива мащаби води до принудителен износ на суров петрол вместо на скъпи деривати, което автоматично свива маржа на печалбата за Кремъл. Всеки час, в който факлите над Туапсе горят, е час, в който руската икономика губи не само гориво, но и репутационен капитал като „енергийна крепост“.

В дългосрочна перспектива този инцидент е симптом на разширяващата се пропаст в руската сигурност. Възможността на украинските сили – или на диверсионни групи, действащи в синхрон с тях – да поразяват цели с подобна точност и да предизвикват икономически, логистични и екологични трусове с подобен интензитет, много скоро ще принуди военното ръководство в Москва да направи болезнен избор. Генералният щаб трябва или да изтегли дефицитни системи за ПВО от зоната на активни бойни действия в Украйна, за да охранява рафинериите, или да приеме реалността, в която градовете на Южна Русия ще продължат да осъмват покрити от черни облаци.

Динамиката на конфликта се измества от позиционна война в калните окопи на Донбас към паралелна война на изтощение срещу икономическите центрове. Ако допреди година-две ударите по цели на руска територия бяха спорадични и по-скоро символични, днес те влизат в рамките на доктрина за лишаване на врага от ресурси в реално време.

Фактът, че последиците от удара по Туапсе се приближават към Будьоновск – град със значима военна история и индустриална база – изпраща ясно послание до висшето ръководство в Кремъл, че няма индустриален гигант на руска територия, който да е имунизиран срещу украинското възмездие. Битката за енергийната доминация навлиза в своята най-гореща фаза, а черното небе над Южна Русия е само видимият признак за прегряването на системата, която започва да се пропуква под тежестта на собствената си агресия.

Прокуратура засажда дървета в Туапсе на фона на затъмнение от пожара в рафинерията и „нефтени дъждове“

🇷🇺 Прокуратурата на Краснодарския край публикува отчет за озеленяването на град Туапсе по време на огромния пожар в местната петролна рафинерия и „нефтените дъждове“ в града, които продължават от няколко дни насам. На снимките служителите на ведомството позират на фона на стълбове черен дим, покрили небето над града.

Пресслужбата на ведомството нарече акцията „продължение на традицията за грижливо отношение към зеленото наследство на града“.

„Сега Чинаровата алея ще стане още по-зелена, а засадените дървета с времето ще израснат, напомняйки на жителите за значението на опазването на природата, историята и паметта“, гласи публикацията на официалния канал прокуратурата в Telegram.

В същото време аварийните служби продължават да гасят пожара на територията на рафинерията и морския терминал след ударите с дронове по Туапсе в нощта на 20 април. Смрадта и смогът се разпростряха до Горячий Ключ и Сочи и могат да достигнат до Краснодар, пише екологът Георгий Каваносян. Площта на нефтеното петно, възникнало в акваторията на Черно море след атаката с БПЛА, достигна 10 хиляди квадратни метра.

По-рано жителите на Туапсе се оплакаха от последици от „нефтения дъжд“. Покривите на къщите им се покриха с мазен слой и черни топчета, наподобяващи следи от изгорял петрол. Гражданите отбелязаха също, че в града липсват инструкции как да се действа при подобни извънредни ситуации. Роспотребнадзор отправи призив към жителите да не излизат навън без необходимост и да държат прозорците затворени. Въпреки това ведомството твърди, че не е установило превишаване на нормите за вредни вещества във въздуха.

Според информация на телеграм канала „Пост-“, властите в Краснодарския край са забранили на журналистите от местните издания да съобщават за последствията от ударите с безпилотни самолети и конкретно да говорят за екологичните последици от атаките.

Удар по Туапсе: Украински дронове парализираха ключов руски петролен терминал на Черно море.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове удариха черноморското пристанище Туапсе през изминалата нощ, при което загина един човек, друг беше ранен и избухна мащабен пожар в петролно депо в Краснодарския край на Руската федерация, съобщиха местните власти.

Това е втората атака срещу обекта за по-малко от седмица. Предишен пожар на същото място горя дни наред и изискваше намесата на повече от 150 пожарникари и персонал за спешна помощ, за да бъде потушен.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че атаката е предизвикала пожар в пристанището и значителни щети в града от падащи отломки. Счупени са прозорци на училище, детска градина, църква, музей и жилищна сграда. Повреден е и газопровод.

„Един мъж загина. Друг е ранен и му се оказва медицинска помощ“, написа той в Telegram.

Независимата медия Astra съобщи, че основната цел е била петролната рафинерия в Туапсе, собственост на „Роснефт“ – единственото предприятие за преработка на петрол на руското черноморско крайбрежие и важен експортно ориентиран център. След удара е избухнал голям пожар в района на резервоарите за съхранение.

Рафинерията се счита за стратегически важна, тъй като е директно интегрирана с експортния терминал на пристанище Туапсе, образувайки комбиниран център за рафиниране и корабоплаване. По-голямата част от продукцията ѝ се изнася, което я прави критично звено в руската морска търговия с петрол, а не просто вътрешен доставчик на гориво.

Обектът вече беше ударен по-малко от седмица по-рано, на 16 април, когато пожар горя три дни, преди да бъде потушен само часове преди последната атака. Бяха разположени повече от 150 пожарникари и близо 50 единици техника.

Рафинерията в Туапсе преработва до 12 милиона тона суров петрол годишно и се нарежда сред десетте най-големи рафинерии в Русия.

През последните месеци украински дронове многократно поразиха големи центрове за износ на петрол като пристанищата Уст-Луга и Приморск на Балтийско море, които обслужват значителен дял от руския износ на петрол, както и петролния терминал в Новоросийск.

Смята се, че през март Русия е загубила близо 1 милиард долара в рамките на седмица след многократните удари по нейните балтийски пристанища.

Киев представя ударите по обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация като отговор на продължаващите ракетни атаки и обстрели с дронове срещу украински градове и като усилие за намаляване на приходите на Кремъл от износ на петрол, използвани директно за финансиране на войната му.

Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента Зеленски и бивш началник на украинското военно разузнаване, заяви, че атаките срещу петролните терминали на „Роснефт“ засилват позицията на Украйна в текущите преговори. Той отбеляза, че някои от съюзниците на Украйна са призовали за пауза в ударите с оглед на растящите световни цени на енергията.

В същото време Русия разшири усилията си за защита на критичната инфраструктура, включващи разгръщане на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, мобилизация на запасняци за формиране на мобилни огневи отряди и засилване на сигурността в големи промишлени обекти.

Ирански дронове поразиха рафинерия и станция за обезсоляване на вода.

🇮🇷💥🇰🇼 Продължителен обстрел с ирански дронове порази обекти на критичната инфраструктура в Кувейт, включваща централата на Kuwait Petroleum Corporation (KPC), сградата на Министерство на петрола, правителствен комплекс и две електрически централи с опреснителни инсталации.

Кувейтската държавна информационна агенция KUNA съобщи, че пожар е избухнал в петролния комплекс в район Шуайх след атака с дрон, а сградата е била незабавно евакуирана. Пожарните екипи са овладели огъня, съобщи KPC в изявление, предадено от Bloomberg.

Министерството на финансите на Кувейт потвърди, че ирански безпилотник е ударил офис комплекс, в който се помещават министерства, като е нанесена значителна материална щета без пострадали. Министерството на електричеството и водите съобщи, че две енергийни мощности са извадени от експлоатация след удари по две електроцентрали с опреснителни станции за вода. Ведомството добави, че аварийните екипи работят за поддържане на стабилно и непрекъснато електроснабдяване в емирството. Във всички инциденти не са регистрирани жертви, според държавните медии.

От иранска страна няма официален коментар по последните удари. При предишни атаки по инфраструктура в Кувейт обаче Революционната гвардия отрече отговорност и обвини Израел, като заяви, че ударите срещу опреснителни станции са „знак за низостта на ционистките окупатори", съобщи Al Jazeera.

Атаките са част от ескалираща серия удари по кувейтска инфраструктура, започнала с началото на войната на 28 февруари. Кувейт беше обект на многократни удари, включително по международното летище, военна база Camp Buehring, рафинерията Мина Ал-Ахмади с капацитет от около 450 000 барела дневно и станции за опресняване на вода – при един от ударите на 30 март загина индийски гражданин, съобщи Al Jazeera. На 3 април дронове предизвикаха пожар в Мина Ал-Ахмади, а Kuwait Petroleum потвърди, че няколко съоръжения на рафинерията са били в пламъци. Кувейт е изключително зависим от опреснена вода, която заема над 90% от цялата питейна вода в страната.

В ход е масирана украинска атака с дронове срещу Европейска Русия.

🚨 Стотици украински ударни дронове навлязоха по няколко направления във въздушно пространство на Руската федерация, отправяйки се основно към Ленинградска област. Към 22:55 часа московско време картата на полетните маршрути, публикувана от местни мониторинг канали, илюстрира плътна мрежа от ударни БПЛА, насочени от югозапад през Брянска, Смоленска и Калужка област на север към Псков и Велики Новгород, както и на изток към Тула, Орел и Рязан.

Друга група безпилотници лети по южното направление от Ростовска и Воронежка към Волгоградска област. Регистрирани са и реактивни дронове в пограничните райони между Белгородска и Харковска област. Според предварителни оценки става дума за около 280 конвенционални и 3 реактивни дрона, макар тези данни да не претендират за абсолютна точност, а по-скоро са ориентировъчни.

Атаката се провежда в момента, поради което информацията е непълна и ще бъде обновена на по-късен етап. Обхватът на навлизане от Балтика до Южен Урал повтаря и надгражда модела от последните седмици, с който Киев насочва систематично вълни от дронове за нанасяне на ударо по енергийна и логистична инфраструктура дълбоко в руския тил.

По-рано днес бяха обявени резултатите от атаката от предишната нощ. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че до 07:00 ч. тази сутрин са прехванати 147 украински дрона над 11 области: Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Смоленска, Тулска и Калужка област, Краснодарския край, Адигея, Башкортостан и окупирания Крим, както и над акваториите на Черно и Азовско море.

За първи път от дълго време дроновете достигнаха до Урал – целта им беше рафинерията „Башнефт-Новоил" в Уфа, част от „Роснефт", на около 1400 км от украинската граница. Според руското независимо издание „Астра" обектът е бил поразен успешно. Губернаторът Радий Хабиров потвърди в Telegram, че ПВО е свалила няколко дрона при подхода, но отломки са довели до пожар в индустриална зона, докато друг дрон е ударил жилищна сграда без пострадали.

Тревога за въздушна опасност беше обявена в сутрешните часове на деня в Ленинградска област, въпреки че беше отменена бързо, без потвърждение за нарушение на въздушното пространство от страна на безпилотни. Регионът обаче остава приоритетна цел. Само в последната седмица на март пристанището Уст-Луга, ключов терминал за износ на петролни продукти, въглища и зърно на Балтийско море, беше ударено 5 пъти за 10 дни.

Осем резервоара, всеки с 30 000 кубически метра, бяха повредени от пожар, което представлява около една четвърт от складовия капацитет на терминала. Сателитни снимки, публикувани от Reuters, показват щети и по пристанищните кейове

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Гори една от водещите американски рафинерии в Тексас.

🇺🇸🛢️ Експлозия разтърси петролната рафинерия на Valero Energy в Порт Артър, Тексас, преди около час, изпращайки стълб от черен дим и пламъци над индустриалния комплекс. Очевидци от околните квартали съобщиха пред KPLC News за силна експлозия, разтърсила домовете им.

Шерифът на окръг Джеферсън Зена Стивънс заяви пред KFDM, че вероятна причина за експлозията е авария в индустриален нагревател. Няма данни за пострадали. Властите издадоха заповед за укриване на място за западната част на Порт Артър като предпазна мярка.

Рафинерията в Порт Артър е една от най-големите в САЩ с преработващ капацитет от 435 000 барела суров петрол на ден, като произвежда бензин, дизелово и реактивно гориво. Всяко прекъсване в работата на обект от подобни мащаби има пряко отражение върху вътрешния пазар на горива.

Инцидентът се случва в момент на остра енергийна криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток и продължаващата военна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Техеран. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) се закани, че „нито литър петрол" няма да премине през пролива от началото на конфликта на 28 февруари. Около 20% от световния износ на петрол преминава през този воден маршрут, а затварянето му беше описано от анализатори като най-мащабното прекъсване на енергийните доставки от петролната криза през 80-те години на миналия век.

Цените на суровия петрол от сорт Брент прескочиха 100 долара за барел на 8 март за първи път от 4 години, достигайки връх от 126 долара.

Последиците за американските граждани са непосредствени. Средната цена на галон обикновен бензин в САЩ достигна 3,91 долара, по данни на AAA – ръст от 25% спрямо същия период на миналата година и скок от 33% само за последния един месец от началото на конфликта. Goldman Sachs прогнозира, че през март и април средната цена ще се задържи около 98 долара за барел, преди евентуално да започне да спада.

Рафинерията „Базан“ в Хайфа подновява работа след иранската ракетна атака.

🇮🇱 Петролната рафинерия „Базан“ в северния град Хайфа информира Фондовата борса в Тел Авив, че след иранската ракетна атака в четвъртък, външна инфраструктурна компания, засегната от отломки от прехванати ракети, е подновила работа в неделя. Очаква се всички останали дейности, прекъснати от удара, да бъдат възстановени в следващите дни.

Първоначалните оценки за преките физически щети от атаката са пренебрежимо малки, заявиха от „Базан“, а пропуснатите ползи се очаква да бъдат „незначителни“.

Въпреки това компанията предупреди, че пълното установяване на всички възможни щети включва „сложни процедури“, обвързани с „множество елементи на несигурност“, което изисква изключителна предпазливост и оперативна гъвкавост.

Оттам добавят, че някои неизправности и повреди могат да станат видими едва в процеса на работа, а връщането към пълен капацитет ще зависи от наличността на части, оборудване и работна ръка.

По време на войната срещу Иран миналия юни „Базан“ беше ударена два пъти. Трима работници загинаха при пожар, предизвикан от ракетен обстрел.

Украински дронове поразиха рафинерия в Самарска област и пристанище на Черно море.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.

Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.

Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.

Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.

Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.

Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.

Петролна рафинерия гори във Венецуела.

🇻🇪 Огромен пожар избухна в петролен проект в източна Венецуела, където е разположен завод за преработка на петрол Petrocedeno, съобщават местните медии и източници в държавната компания PDVSA.

Заводите за преработка на суров петрол в пояса на Ориноко, основен регион на Венецуела за добив на петрол, са ключови за превръщането на тежкия суров петрол в сортове за износ в чужбина.

Работник от близък обект споделя, че преди избухването на пожара се е чула силна експлозия, поради това, че огънят е пламнал в непосредствена близост до дестилационната кула. Друг източник изрази съмнения, че огнената стихия вероятно се е разнесла и към завода за нафта.

Трети източник съобщи, че към мястото на инцидента са изпратени линейки, но засега няма официално потвърдени данни за пострадали. Извършена е евакуция на персонала от съоръжението.

Саратовската петролна рафинерия беше ударена от дронове.

🇺🇦💥🇷🇺 Петролната рафинерия в Саратовска област на Руската федерация, беше атакувана от украински дронове, съобщават местни канали в Telegram, публикувайки кадри от експлозии в съоръжението.

Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин написа в Telegram, че дронове са повредили гражданска инфраструктура, но не потвърди дали самата рафинерия е била ударена. Руски медии съобщиха, че регионалното летище е въвело временни ограничения за полети след инцидента.

Саратовската нефтена рафинерия произвежда над 20 вида петролни продукти, включително бензин, дизел, мазут и битум. През 2023 г. заводът е преработил около 4,8 милиона тона суров нефт, според Генералния щаб на Украйна.

Саратов е важен индустриален център, разположен на около 150 км от границата с Казахстан и на около 600 км източно от най-близката фронтова линия в Украйна.

20 руски региона започват мобилизация на резервисти.

🇷🇺 Властите в близо 20 региона на Руската федерация са стартирали кампании за набиране на резервисти, които ще отговарят за охраната на критична инфраструктура, съобщава вестник „Комерсант“.

Мярката идва след приемането на закон, подписан от президента Владимир Путин на 4 ноември. Той позволява мобилизацията на резервисти за „специални учебни сборове“ с цел защита на „критични и други важни обекти“. Използването им е разрешено не само по време на война, но и в мирно време.

Специални резервни звена започнаха да бъдат сформирани в поне 19 региона на страната. Някои от тях обявиха създаване на такива групи още преди подписването на закона. Властите в Ленинградска област съобщиха, че БАРС звено е било създадено само пет дни след внасянето на законопроекта в Държавната дума – долната камара на руския парламент.

Кампании за набиране се провеждат в републиките Татарстан и Башкирия, Нижегородска област, Красноярски край и други руски региони. В Башкирия т.нар. „мобилни противопожарни групи“ ще пазят рафинериите на Башнефт, дъщерно дружество на Роснефт, от украинските удари с дронове. Сред критичните обекти са рафинерията Уфанефтехим, както и съоръжения на Газпром.

От 2024 г. подобни БАРС формирования действат в пограничните Белгородска, Брянска и Курска области, където също участват в отблъскването на дронове. Регионалните власти в Брянск и Курск планират да създадат допълнителни отряди, пише „Комерсант“.

Всичко това идва на фона на резкият спад на доброволно сключените договори с Въоръжените сили на Руската федерация. В крайна сметка призованите могат лесно да се окажат на фронтовата линия в Украйна – новата редакция на закона, приета наскоро, не включва изрични ограничения за служба само в родния си регион, а условията на службата, нейната продължителност и подготовка остават неясни.

Актуализирана карта на руските региони с дефицит на гориво.

🇷🇺 Икономическият коментатор Станимир Добрев актуализира картата на руските региони, където медийни репортажи съобщават за дефицит на гориво.

В нея той добави още три региона: Томска и Кемеровска области, както и Република Башкирия, която е един от водещите региони на Руската федерация в добива и преработката на нефт.

Добрев отбелязва, че дефицит на гориво се обсъжда и в социалните мрежи в Чечня, Калмикия и Ярославска област, която също разполага с голяма рафинерия, която вече беше мишена на атаки от украински дронове. Руските медии обаче мълчат за тези региони, затова те все още не са отбелязани на картата.

Междувременно руското министерство на енергетиката обяви, че планираните ремонти в руските нефтени рафинерии (които често се провеждат през есента) са отложени за по-късни дати. Започва да става очевидно, че в условията на остър дефицит руската държава не може да си позволи да спре работата на отделни рафинерии за обслужване, въпреки че това вероятно ще създаде нови проблеми в бъдеще.

Петролната рафинерия в град Уфа беше поразена от украински дронове.

🇺🇦💥🇷🇺 Петролната рафинерия в град Уфа, столицата на Република Башкирия, беше поразена рано тази сутрин от ударните дронове на Центъра за специални операции „А“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Башнафта-УНПЗ се намира на 1400 км от Украйна и представлява едно от водещите съоръжения за преработка на нефт в рамките на Руската федерация, осигуряващо гориво и смазочни материали за въоръжените сили, според източници на УНИАН в украинските спецслужби.

Според информацията след експлозиите на територията на завода са пристигнали пожарни екипи, а над обекта се е издигнал огромен стълб от черен дим. Според предварителни данни огнената стихия е възникнала в инсталацията за преработка на суров нефт ЕЛОУ-АВТ-6.

„Това е третата атака на СБУ в Башкортостан в последния месец, извършена на 1400 км разстояние от Украйна. Тези удари доказват, че в дълбокия тил на Русия няма безопасни места. СБУ е способна да достигне до всички обекти на вражеска територия, подпомагащи войната срещу Украйна“, заяви източник от СБУ.

По-рано на 18 септември далекобойни дронове на СБУ предизвикаха мощна експлозия в комплекса „Газпром Нефтохим Салават“, след удар по инсталацията ЕЛОУ-АВТ-4, която се явява ключова за първоначалното пречистване на нефта от вода и соли, преди той да бъде превърнат в бензин, дизел, керосин и мазут.

Шест дни по-късно, на 24 септември, дронове на СБУ отново поразиха въпросния комплекс, като по време на атаката бяха реализирани няколко точни попадения, предизвиквайки силен пожар и високи стълбове черен дим.

Тези атаки демонстрират все по-неоспоримите възможности на украинските специални служби за нанасяне на удари по стратегически обекти в дълбокия тил на Руската федерация, което усложнява значително логистиката и снабдяването на руските военни.

Първа поява на украински дронове в Тюменска област на Руската федерация.

🇺🇦💥🇷🇺 Губернаторът на Тюменска област на Руската федерация съобщи за инцидент с три дрона на украинската армия, свалени на територията на рафинерия „Антипински“, която се намира в микрорайон Антипино на град Тюмен.

Според официални източници оперативните действия на спешните служби са предотвратили детонацията на дроновете. Не са докладвани жертви и щети по завода за преработка на нефт.

Местни жители докладваха за два силни взрива около 19:00 часа тази вечер, последвани от движение на пожарни коли и полицейски кордони в близост до завода. В социалните мрежи и Telegram канали бяха публикувани видеокадри с колони от автомобили на спешните служби, а очевидци споделят за временно прекъсване на мобилната връзка в района.

Тюмен се намира отвъд Урал в Азиатската част на Русия, на над 2000 км от границата с Украйна. Това е най-далечната точка, засегната от тези атаки досега, което показва ескалацията на украинските далекобойни удари. Този инцидент е първи по рода си в областта след началото на пълномащабната инвазия.

Frontline Monitor следи развитието на събитията в реално време. Актуалният конфликт продължава да разширява обхвата си и застрашава ключови обекти на енергийната инфраструктура дълбоко в руска територия.

Удари от дронове подпалиха петролна рафинерия в Кириши, Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха през изминалата нощ петролната рафинерия в Кириши, Ленинградска област на Руската федерация, което доведе до силен пожар, за който местните власти твърдят, че по-късно е бил потушен.

Очевидци споделиха, че са били свидетели на избухването на пожара в рафинерията. Регионалният губернатор Александър Дрозденко потвърди атаката с дронове и пожара, без да уточнява името на обекта, като увери, че огънят е бил напълно потушен.

„Противовъздушната отбрана унищожи седем безпилотни летателни апарата над Кириши. Пожарът в индустриалната зона е потушен“, написа Дрозденко в Telegram.

Видео и снимки, публикувани от независимото руско издание Astra, показват огромна експлозия и пламъци, издигащи се от рафинерията.

Съоръжението, което се намира се на над 800 км от границата с Украйна, се нарежда сред водещите руски рафинерии. Тя беше мишена на поне три по-ранни нападения – през септември и март 2025 г. и през март 2024 г.

Украинската армия пое отговорност за ударите през септември и март 2025 г., но на този етап не е коментирала последната атака.

Само ден по-рано украински дронове поразиха химическия завод в Пермския край в Русия, което временно прекъсна работата на един от водещите производители на азотни торове в страната, който доставя и химикали за взривни вещества. Украински дронове удариха успешно петролна рафинерия в Оренбургска област по-късно същия ден.

През последната година украинските войски засилиха атаките си срещу руската петролна индустрия и други компоненти от военно-промишления комплекс на страната, което предизвика нарушаване на операциите и влошаване с недостига на гориво в цялата страна.

Киев счита руските петролни рафинерии за легитимна военна цел, тъй като представляват основен източник на средства за поддържане на военната машина на Москва.

Русия ще внася бензин от Китай след спиране на близо 40% от мощностите на НПЗ

🇷🇺⛽️🇨🇳 Руските власти подготвят мерки за започване на внос на бензин от Китай и други азиатски държави, за да компенсират недостига на горива, който обхвана страната след атаките с дронове срещу големи заводи за преработка на нефт.

Москва планира да закупи бензин също от Южна Корея и Сингапур, съобщава вестник Комерсант. За целта е предвидено сваляне на вносните мита за горива, доставяни през конкретни пропускателни пунктове в Далечния Изток. В същото време държавата ще покрива разликата между световните и вътрешните цени за вносителите със средства от държавния бюджет.

Доставките ще бъдат извършвани от трите компании – Роснефт, Промсиреимпорт и ННК, което ще позволи пренасочването на около 150 хиляди тона бензин месечно от сибирските рафинерии към централните части на Русия.

Освен това правителството планира да увеличи вноса на бензин от Беларус и да премахне забраната за използване на монометиланилин – добавка, която повишава октановото число, позволявайки увеличаване на производството. Поради високата токсичност и риска за здравето, включително онкологични заболявания, тя е забранена в повечето страни по света, а в Русия се използваше до 2016 г.

Въпреки мерките за защита на енергийните обекти, все още има опасност от влошаване на ситуацията с доставките на нефтопродукти за вътрешния пазар, предупреди Комерсант, цитирайки писмо от вицепремиера Александър Новак до премиера Михаил Мишустин.

Към края на септември в страната са спрени рекордните 38% от общия обем мощности на НПЗ (338 хиляди тона на ден). Около 70% от тези прекъсвания са резултат от атаки с дронове, успяли да поразят 20 000 от началото на август.

През септември още четири рафинерии спряха производство – „Кинеф“ в Ленинградска област, Рязанския НПЗ на „Роснефт“, Новокуйбишевски НПЗ и Астраханския ГПЗ на „Газпром“.

Русия създава мобилни звена за борба с дронове за защита на енергийната си инфраструктура

🇷🇺 Русия е започнала сформиране на мобилни отряди за борба с дронове за охрана на енергийната инфраструктура на фона на нарастващи украински удари, които парализираха рафинериите на страната и доведоха до най-тежкия недостиг на горива от три десетилетия насам.

Мярката идва, след като атаките срещу заводите за преработка на нефт продължават да намаляват производството на горива, като според различни оценки 20–25% от рафиниращия капацитет вече е извън строя.

Новите звена, заимствани до голяма степен от украинската практика, са замислени да локализират и свалят бавни, далекобойни дронове, преди да успеят да достигнат критична инфраструктура. Кадри от обучението на първите 20 отряда показват използване на леки камиони и джипове, включително модифицирани ГАЗ и УАЗ, въоръжени с двойно монтирани тежки картечници.

Руски служители представят тези формирования като спешен отговор на нарастващата заплаха, но военни експерти предупреждават, че ефектът им ще бъде ограничен.

Украинската кампания за удари с далекобойни дронове, навлизаща в четвъртата си година, поразява рафинерии дълбоко в руския тил, включително обекти с ключова роля за вътрешното производство на бензин. Нанесените щети предизвикаха криза с горивата, невиждана от 90-те години на миналия век, които нарушиха снабдяването и принудиха Москва да подсили защитата на останалите заводи.

Решението за разгръщане на мобилни звена за борба с дроновете отразява нарастващите трудности пред руската противовъздушна отбрана в борбата с безпилотните самолети, способни да изминават стотици километри, след което да нанасят високоточни удари. Според експерти обаче решението е по-скоро временна мярка, отколкото цялостно решение.

Въпреки бързото им разполагане, специалисти смятат, че подобни „отряди от последна инстанция“ трудно ще предотвратят повечето атаки. Въоръжението им позволява да поразяват мишени на ниска височина, но възможностите за прехващане на дронове, летящи по-високо от обсега на стрелковото оръжие, са минимални.

В Украйна, където подобни мобилни групи се използват широко, тяхната ефективност е оценявана като ниска. Операторите на дронове вече адаптират маршрутите си, за да избягват подобни засади, като летят на височини извън обхвата на оръжията.

Все по-често военните стратези в Киев залагат на прехващане „дрон срещу дрон“ като по-ефективна мярка. Дронове прехващачи, способни да преследват и унищожават вражески безпилотни летателни апарати във въздуха, показват далеч по-добри резултати от стрелбата от земята.

Украйна инвестира значителни ресурси в разработка и внедряване на такива системи, разглеждани от нея като ключови за противодействие на мащаба на иранските платформи „Шахед“ и местните им аналози.

Украинските удари с дронове по руски рафинерии нарушават доставките и износа на дизел

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските удари по руските петролни рафинерии доведоха до сериозни смущения в местните доставки и намалиха износа на дизел до най-ниските му нива от 2020 г. насам. От началото на август 16 от 38 руски рафинерии бяха ударени, някои многократно, включително една от най-големите инсталации за преработка на горива в Рязан, чийто капацитет стига 340 000 барела дневно, разположена близо до Москва.

Според анализаторите на Energy Aspects атаките са нарушили над 1 милион барела дневно от руския капацитет за рафиниране. Ако текущото темпо се запази, износът на дизел през септември ще падне до най-ниското си месечно ниво от 2020 г., сочат данни от OilX и Vortexa, проследяващи товарите.

„Това изглежда е най-ефективната кампания, която Украйна е водила досега“, отбеляза Бенедикт Джордж, ръководител на отдела за ценообразуване на петролни продукти в Европа в Argus Media, компания, отразяваща цените на суровините.

Русия е вторият по големина износител на дизел в света, като половината от товарите отиват за Турция, следвана от пазари в Западна и Северна Африка и Бразилия, тъй като ЕС и Обединеното кралство не внасят директно гориво от Русия. Въпреки че Москва наложи забрани за износ на бензин през по-голямата част от тази година, продажбите на дизел в чужбина до този момент не бяха ограничени.

Джордж посочи, че Турция се е обърнала към Индия и Саудитска Арабия за компенсиране на недостига, а цените на дизела са се вдигнали този месец до 25-30 долара за барел над тези на референтния суров петрол Brent. Това е най-високото ниво от лятото, когато 12-дневната война между Израел и Иран изстреля цените до 15-месечен връх поради опасения за доставките.

Амрита Сен, съосновател на Energy Aspects, отбеляза, че ефектът от атаките се проявява с известно забавяне на пазарите заради огромните мащаби на Руската федерация. „Рафинерия спира работа, но може да минат три седмици, докато дизелът от нея стигне до пристанището“, обясни тя.

Несигурността около доставките на дизел и суров петрол поддържа високите цени в момент, когато много анализатори очакваха спад.

Във вторник украинският президент Володимир Зеленски призова американския си колега Доналд Тръмп да подкрепи по-строги санкции срещу Москва по време на срещата им на Общото събрание на ООН. По-рано този месец Зеленски подчерта успеха на ударите с дронове, заявявайки, че „най-ефективните санкции – тези, действащи най-бързо – са пожарите в руските петролни рафинерии, терминали и складове за петрол“.

Миналата седмица Зеленски отбеляза пред репортери, че Украйна увеличава производството на дронове с далечен обсег и ескалира своите удари по руската енергийна инфраструктура, за да доближи войната до Кремъл. „Когато броят на дроновете ни настигне този на руснаците, те ще усетят недостига на гориво и загубите. Вече наблюдаваме това все повече. Повече дронове достигат целите си“, каза той.

Десетките поразени петролни и газови инсталации включват и разположени на над 1000 км от държавната граница с Украйна, според официални лица в Киев и независими експерти. Миналия четвъртък украински дронове изминаха 1400 км, за да атакуват нефтохимическия завод „Газпром Нефтехим Салават“ в Република Башкортостан. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви, че поема отговорност за удара, който нея предизвикал „силен пожар“ в центъра на инсталацията.

Друга украинска атака същия ден беше насочена срещу една от най-големите руски рафинерии във Волгоград, на около 1000 км южно от Москва. В събота Украйна порази още две руски рафинерии в Саратов и Новокуйбишевск, южно и източно от Москва, стана ясно от изявления на служители в Киев, които по-късно бяха потвърдени от руското министерство на отбраната.

Украинските атаки с дронове принудиха Москва временно да спре интернет услугите, което доведе до смущения за потребители, компании и обществени услуги.

Русия все още не е изправена пред недостиг на дизел, чието производство надхвърля потреблението на вътрешния пазар с над 50%. Дизелът е ключов за селскостопанския сектор, както и за военните части, особено танкове. Други превозни средства, включително тези за транспорт на ранени, искат бензин, който е в недостиг.

Все повече руски региони, включително окупираните територии, се сблъскват с недостиг на бензин. Цените на едро скочиха с повече от 40% от януари насам.

Джордж припомни, че Украйна проведе подобна, макар и по-слаба кампания на удари с дронове миналата есен, когато „Русия има нужда от дизел за своите трактори, а много от водещите европейски рафинерии спират за планирана поддръжка през този период“.

През последните месеци Русия засили своите въздушни удари срещу военна и гражданска инфраструктура в Украйна, включително по енергийни съоръжения, отбранителни фабрики и железопътни линии. Масиран удар в края на август засегна сериозно сградите на мисията на ЕС и Британския съвет в Киев, заедно с десетки други сгради.

По-рано този месец руски дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша и Румъния, а изтребители прелетяха над Естония, което доведе до широко осъждане и задейства консултации в НАТО по процедурата на член 4.