Рафинерията в Кириши спря напълно след удар по двете ѝ работещи установки

🇷🇺🛢 Рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ спря напълно преработката на петрол след атаката с дронове в нощта срещу 30 август. Reuters съобщи, позовавайки се на два източника в отрасъла, че са поразени и двете работещи към момента инсталации за първична преработка – АВТ-6 и АТ-1.

Заедно те формират 48% от първичния капацитет на завода. АВТ-6 преработва 22 860 тона на денонощие, или 40% от общия капацитет, а АТ-1 – 4860 тона, или още 8%. Останалите две инсталации (АТ-6 и АВТ-2) осигуряват другите 52%, но към момента на удара не са работили. Четирите заедно формират целия капацитет на предприятието за първична преработка.

Именно тук е разликата спрямо предишното спиране. На 5 май Reuters съобщи за повреди едновременно по 3 от 4 инсталации за първична преработка; при сегашната атака са поразени двете, които са били в експлоатация. Пълното възстановяване на предприятието след ударите през пролетта така и не е било постигнато. Площадката се е върнала към частична работа едва седмици преди новата атака, след месеци ремонти, а през август „КИНЕФ“ е работил с натоварване от около 50%. Сегашното спиране премахва именно този възстановен производствен обем, а не целия проектен капацитет на рафинерията.

Обозначенията показват вида на инсталациите. АТ е атмосферна тръбна инсталация – съоръжението, което разделя суровия петрол на фракции при атмосферно налягане. АВТ добавя към нея вакуумен блок, в който тежкият остатък се разделя допълнително при понижено налягане. И двата типа стоят в началото на производствения поток и определят какво количество суров петрол изобщо може да постъпи за последваща преработка.

Затова спирането на първичната дестилация блокира и процесите след нея. Риформингът за производство на бензинови компоненти и хидроочистката на дизеловото гориво работят с фракции, получени именно в тези инсталации. Когато подаването от тях спре, последващите мощности остават без суровина независимо от собственото си техническо състояние.

АВТ-6 е най-производителната инсталация на площадката и не е поразявана за първи път. Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за удар по нея на 14 септември 2025 г., а в края на март 2026 г. заводът отново я спря след поредна атака. Сегашният случай е третото спиране на предприятието през тази година след тези от 26 март и 5 май.

„Киришинефтеоргсинтез“ е част от структурата на „Сургутнефтегаз“ и е втората по мощност рафинерия в Русия след Омската. Проектният ѝ капацитет е 20 млн. тона годишно срещу 22 млн. тона за завода в Омск, а делът ѝ в руската нефтопреработка е около 7%. Годишно предприятието произвежда близо 2 млн. тона бензин и 7 млн. тона дизел, като в северозападните области на Русия няма друг голям обект за преработка от подобен мащаб. Дизелът е основната му продукция, а част от количествата се изнасят през балтийските пристанища Приморск и Усть-Луга. Още през май Reuters определи завода като ключов доставчик както за вътрешния пазар, така и за износа.

Генералният щаб на Украйна потвърди удара по рафинерията в нощта срещу 30 август, както и атака срещу военното летище „Ейск“ в Краснодарски край. Според украински данни на летището са унищожени зенитен комплекс „Панцир-С1“, радарна станция „Сопка“ и склад за авиационни боеприпаси. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи същия ден за 42 свалени дрона над региона и пожар в промишлената зона, без да назове предприятието. Разстоянието от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Спирането идва на фона на вече свито производство в цялата страна. Към края на август руските заводи са произвеждали около 80 хил. тона бензин на денонощие при потребление от порядъка на 115 хил. тона. Забраната за износ на бензин остава в сила до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към средата на август в 58 от 89 руски региона са действали ограничения върху продажбите на дребно.

Срок за възстановяване на поразените инсталации не е обявен, а ремонтът зависи и от достъпа до вносно оборудване и компоненти. От януари 2025 г. „Сургутнефтегаз“ и дъщерните му дружества са под санкции на САЩ, което ограничава достъпа до катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части. АТ-6 и АВТ-2 остават извън експлоатация от пролетта, а след поразяването на АВТ-6 и АТ-1 рафинерията вече няма нито една работеща инсталация за първична преработка.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Рафинерията в Кириши под четвърти удар от март, пожар в промишлената зона

🇷🇺🔥🇺🇦 Пожар избухна в промишлената зона на град Кириши в Ленинградска област през нощта на 29 срещу 30 август, след като регионът беше атакуван от десетки ударни дронове. В 05:00 ч. московско време губернаторът Александър Дрозденко съобщи, че в областта са свалени 42 безпилотни апарата, а на терен работят екипи на спешните служби. Той не отбеляза засегнатото предприятие. Мониторинг канали, а след тях и „Украинска правда“, уточниха, че е поразен „Киришинефтеоргсинтез“ – втората рафинерия с най-голям капацитет за преработка в Руската федерация като цяло и единствена голяма в северозападната част на страната.

Към момента на публикуване украинската страна не е потвърдила официално за успешното попадение в целта. Предварителната локализация, споделена от украински канали в Telegram с добавени координати, поставя зоната на поражение в югоизточната част на заводската площадка, близо до четири технологични инсталации. Тези данни засега не са независимо потвърдени.

Първата е атмосферната тръбна инсталация АТ-1, проектирана за първична дестилация на суровия петрол. Другите са двете инсталации за каталитичен риформинг Л-35-11/1000 и ЛЧ-35-11/600, а също инсталацията за хидроочистка ЛЧ-24-9/2000.

Обозначенията произлизат от съветската система, при която самото число след наклонената черта показва проектната мощност в хиляди тонове годишно. АТ-1 е първичната инсталация, която разделя суровия петрол на фракции според температурата им на кипене и определя какво количество суровина може да постъпи за производствения процес.

Останалите три инсталации отговарят за вторичната преработка и качеството на крайния продукт. По време на риформинга молекулите на бензиновата фракция се преобразуват над платинов катализатор, с което се повишава октановото число до търговски приемливи стойности. Без този процес от първичната дестилация се получава нискооктанов полуфабрикат. При хидроочистката се отстранява сярата от дизеловата фракция – задължителна стъпка за производство на гориво, отговарящо на съответните екологични стандарти.

Двете технологични вериги са силно зависими една от друга. При риформинга като страничен продукт се отделя водород. В рафинерия без самостоятелна инсталация за производството му именно този водород захранва блока за хидроочистка. Ако риформингът бъде прекратен, инсталацията за обезсеряване остава без основния си реагент дори когато собственото ѝ оборудване не е повредено.

Разграничението има пряко практическо значение. Повреда по първичните инсталации намалява обема на преработка, докато поражения по риформинга и хидроочистката понижават качеството на крайния продукт. Рафинерия с работеща дестилация, но с повредена вторична преработка може да продължи разделянето на суровия петрол, но произвежда полуфабрикати, които не могат да се продават нито за бензин АИ-95, нито за дизелово гориво с ниско съдържание на сяра.

Руската държава веднъж вече отстъпи именно по отношение на изискванията за качество. Мерките срещу недостига на горива включват разрешение за продажба на бензин от класове „Евро-2“, „Евро-3“ и „Евро-4“. Това представлява сериозно облекчаване на стандартите за качество на продукта, а не трайно решение на проблема с произведените количества.

Уязвимостта на вътрешния пазар има и своето структурно измерение. Делът на АИ-95 в производството на бензин в Руската федерация е скочил от 39% през 2021 г. до 47% през 2025 г., а именно горивата с високо октаново число зависят в най-голяма степен от риформинга. Колкото по-сериозен дял от пазара заемат те, толкова по-чувствително е снабдяването към повреди в инсталациите за вторична преработка.

Санкциите затрудняват допълнително ремонта на подобни съоръжения. С четвъртия си санкционен пакет от 15 март 2022 г. Европейският съюз забрани износа за Русия на стоки и технологии, подходящи за употреба в преработката на нефт и включени в приложение Х към съответния регламент.

На 10 януари 2025 г. Министерство на финансите на САЩ постави под блокиращи санкции „Сургутнефтегаз“ и неговите дъщерни дружества, в които изрично е включено поразеното днес производствено обединение. Това значи замразяване на активите под юрисдикцията на САЩ и риск от попадане под режим на вторични санкции за контрагентите, които продължат да работят с дружеството. Европейските и американски мерки не правят ремонта невъзможен, но силно ограничават пазара, от който могат да се набавят катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части.

„Киришинефтеоргсинтез“, известен още с търговското си название „КИНЕФ“, от 1993 г. влиза в структурата на „Сургутнефтегаз“. Проектната му мощност възлиза на около 20 млн. тона годишно, което го нареди сред водещите в Русия след Омската рафинерия. Преди серията от удари реалният му обем на преработка беше около 17,7 млн. тона, или 6,4% от общото производство на руските рафинерии.

Предприятието произвежда близо 80 вида нефтопродукти, сред които бензин, дизелово гориво, авиационен керосин, мазут, битум и линеен алкилбензол. Сведения на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна сочат, че заводът е сред топ 5 на най-големите руски производители на бензини с високо октаново число и участва директно в снабдяването на руската армия с горива и е единственият голям НПЗ в северозападната част на Русия, поради което регионът не разполага с втори собствен източник на светли нефтопродукти.

Рафинерията е свързана както с входа, така и с изхода на една и съща логистична верига. Суровият петрол пристига по магистралните тръбопроводи на „Транснефт“ и помпена станция „Кириши“, която беше ударена паралелно от украинските сили с рафинерията на 5 май. Готовата продукция се изнася в западна посока до Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море – и Уст-Луга, което се явява второ по този показател в страната. От началото на 2026 г. под украински обстрел попаднаха и помпена станция, и рафинерия, и терминал в Усть-Луга.

Кириши е многократна мишена на удари от 2025 г. насам. На 8 март не прекъсна преработката. По думите на Дрозденко отломки от дрон са повредили външната конструкция на един от резервоарите.

Ударът от 14 септември 2025 г. имаше далеч по-тежки последици. Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Украйна поразиха инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, на която според тях се падат близо 40% от мощността на завода. В нощта на 4 октомври следва нова атака, докато два дни по-късно Reuters съобщи, цитирайки свои източници от индустрията, че точно същата инсталация – най-производителната изобщо на площадката – е спряла принудително работа.

През 2026 г. честотата на атаките се удвои. На 26 март Дрозденко потвърди нанесени материални щети по промишлената зона и свалянето на най-малко 21 дрона. Пет дни по-късно Reuters съобщи, че рафинерията може да възстанови част от производството си в рамките на месец.

На 5 май последва най-тежкият удар. Reuters обяви, че 3 от 4 инсталации за първична преработка са били поразени, а рафинерията изцяло е преустановила работа. Тогава Генералният щаб на ВСУ потвърди удара и уточни, че е извършен заедно със Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност на Украйна, както и Силите за специални операции.

Поредицата продължи и през лятото. На 9 юли украински дронове отново достигнаха площадката. Според украински медии това беше третият удар по руски горивен обект само през онази сутрин, наред с цели в Тверска и Ставрополска област. Атаката от 30 август е четвъртата срещу рафинерията от март насам.

Колко бързо може да се възстанови предприятие от поражения в подобен мащаб, остава спорен въпрос без ясен отговор. На този етап няма публикувано потвърждение, че след удара през май заводът да се е върнал изцяло към проектния си режим. В същото време Reuters съобщи в началото на август, че през юли руската преработка на нефт се е възстановила достатъчно, за да поддържа износа, а добивът на петрол и кондензат е надхвърлил 9 млн. барела дневно.

Междувременно Ленинградска област се обособи като отделно направление на кампанията срещу руската петролна инфраструктура. В нощта срещу 14 август над региона бяха свалени 54 дрона, а на пристанището Уст-Луга избухна пожар. Това беше шестото попадение по терминала от началото на годината. По данни на Reuters през него през 2025 г. са преминавали около 700 хил. барела петрол дневно. Денонощие по-късно руската ПВО съобщи за още 21 свалени дрона.

Размерът на нощните вълни дронове расте и извън региона. За нощта на 29 август руското Министерство на отбраната обяви унищожаването на 313 дрона над няколко области и окупирания Крим. Разстоянието общо от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Мащабът на кампанията без съмнение си личи от цялостните данни. Френският анализатор Клеман Молен изчисли, че от началото на годината към 27 август са били атакувани 28 от близо 48 руски рафинерии. Сред тях са 17 от 20-те най-големи в страната. Според сметките му ударите само по предприятие за преработка на нефт са 81, а атаките по цялата петролна верига – от добива до износа – наближават 130.

Кириши при това не е най-често атакуваната цел. Според данни на Молен Ярославската рафинерия е била поразявана 6 пъти, а Илската, Саратовската, Сизранската и Туапсинската – по 5 пъти. Натрупани последици вече се усеща и на пазара на дребно. Пълната забрана за износ на бензин от Русия е удължена до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към 15 август 58 от общо 89 руски федерални региона са въвели ограничения върху продажбата на горива.

Изданието оценява временно изведените от експлоатация мощности за преработка на около 350 хил. тона дневно, или близо 39% от стандартния обем. Вносът от Беларус, Казахстан, Индия и Мароко достига около 400 хил. тона месечно, което покрива близо 12% от лятното потребление. От Индия са внесени 68 хил. тона, а от Мароко – 30 хил. тона. Недостигът не се проявява дотолкова с рязък скок на цените, колкото за квоти и опашки, тъй като цените на дребно се контролират административно.

Последиците излизат и извън руския пазар. В обзор от 30 юли Reuters отбеляза, че ударите срещу руските рафинерии задържат цените на горивата в Европа близо до рекордни равнища. Маржът при преработката на авиационен керосин остава над 80 долара за барел при исторически максимум от почти 109 долара.

Дали натискът ще доведе до трайно свиване на производството, зависи от съотношението между темпа на ремонтите и честотата на ударите. Досегашните данни не дават еднозначен отговор. След атаката от март Reuters предаде прогноза за частично възстановяване в рамките на месец, а през юли руската преработка на нефт се повиши достатъчно, за да компенсира част от предходния спад.

Заводът продължи да работи и между удара по ЕЛОУ-АВТ-6 от 14 септември и следващото нападение на 4 октомври 2025 г. Това показва, че пораженията по главната инсталация са били преодолени за седмици, а не за месеци. Срещу това обаче стои честотата на атаките. 4 удара по един и същ завод в рамките на около 5 месеца значат, че ремонтирани съоръжения могат да бъдат поразени отново, преди предприятието да се е върнало към проектната си мощност.

Ако този темп се запази, е вероятно „КИНЕФ“ да остане под проектната си мощност до края на годината. Само по себе си това обаче не означава непременно, че пазарът в Северозападна Русия ще бъде изваден от равновесие.

Потвърждение за допълнително изостряне на проблема би било получаването на ново съобщение за пълно спиране на рафинерията в Кириши, придружено от нов ръст на руския внос на светли петролни продукти и разширяване на ограниченията за региона спрямо нивото от август. Признаци за отслабване на натиска би било подновяването на редовните товарения на дизелово гориво от Приморск през следващите седмици и намаляването на броя на регионите с ограничения върху продажбите до под 50.

Рафинерията в Орск спря напълно, ремонтът опира до вносно оборудване

🇺🇦⛽🇷🇺 Петролната рафинерия „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област прекрати изцяло работа след последната украинска атака с дронове, а връщането в експлоатация се усложнява от факта, че засегнатото оборудване е западно производство и не може да бъде набавено лесно. Губернаторът на областта Евгений Солнцев съобщи на 13 август, че ремонтът може да отнеме до половин година.

„Оборудването е вносно и предвид санкциите ремонтът може да отнеме до шест месеца. Заводът е спрян напълно“, написа той на своите профили в социалните мрежи. По думите му ударът е засегнал „ключова инфраструктура, която в момента не може да бъде възстановена“.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара в нощта срещу 11 август. Орск се намира на около 1500 км от територията на Украйна, в югоизточния край на Оренбургска област, близо до границата с Казахстан; по разчета на Reuters разстоянието до най-близката точка под украински контрол е близо 1900 км. Предприятието е част от промишлената група „Сафмар“, преработва към 6 млн тона петрол годишно и произвежда над 30 продукта – от автомобилни горива до мазут, битум и авиационен керосин. Номиналната мощност е около 115 200 барела дневно по данни на Reuters, т.е. малко над 2% от нормалния за сезона руски обем и малко над 3% от този, който страната поддържаше през юли. Ударите по завода не започват сега: той е бил цел през октомври и ноември 2025 г. и в края на април тази година.

Солнцев обяви тревога за въздушна опасност след 4 часа сутринта. Източници на Reuters отбелязаха, че са поразени инсталации за преработка, а според анализа на Militarnyi на кадри от мониторингови канали става дума за инсталация за хидроочистка на дизел или за хидрокрекинг комплекс, с поне две отделни огнища на пожара.

Хидроочистката и хидрокрекингът обясняват и защо възстановяването може да отнеме такова дълго време. Първичната дестилация само разделя суровината на фракции; вторичната преработка е тази, която свива съдържанието на сяра и превръща тежките остатъци в дизел и бензин с търговско качество. Именно тези мощности са едни от най-сложните и уязвими части на една рафинерия. Значителна част от използваните технологии е лицензирана от западни компании, а ключово оборудване – от компресори и топлообменници до катализатори и управляваща електроника – също идва от западни компании. Американското инженерно дружество UOP и швейцарската ABB в продължение на години са доставяли оборудване и части за водещи руски заводи, но спряха новите поръчки след февруари 2022 г. и потвърдиха това пред Reuters; ABB заяви, че не планира завръщане, след като изпълни заварените договори. Вахтанг Парцвания описва в анализ за Riddle от 29 юли какво означава това на практика: ремонт, който преди е отнемал седмици, се разтяга в месеци заради заобиколните канали за доставка, заместители с по-ниско качество и аварийната работа без съдействие от производителя.

На Солнцев се пада и задачата да преведе областта през периода без работещата местна рафинерия и същия ден той описа как властите се подготвят за това. „Подготвяме се за най-лошия сценарий. Ще се наложи да разчитаме на внесено гориво. Логистиката вече се пренастройва. От 287-те бензиностанции работят 80%“, каза губернаторът. Приоритет при зареждането получават спешните и специализираните автомобили.

Спирането на Орск е част от по-широка картина, която вече свали руската нефтопреработка до най-ниското ѝ равнище от близо четвърт век. През юли заводите в страната са преработвали по около 3,6 млн барела дневно при сезонна норма от 5,3 – 5,6 млн за периода 2020 – 2025 г., тоест с около една трета по-малко. Това е най-ниското ниво от май 2002 г., изчислява Bloomberg. Само през юли са атакувани 18 рафинерии, сред тях Омската – най-голямата в страната, на над 2500 км от украинската граница. Заедно с пет големи танкера, пет пристанищни обекта и два тръбопровода общият брой на нападенията срещу петролни активи през месеца достига 30 – вторият най-висок месечен резултат след 32 през май. Недостигът вече се усеща и на дребно: в поне 16 области отново има опашки и ограничения на продажбите, а бензин А-92 и А-95 вече не се предлага на част от станциите на „Газпром“ и „Лукойл“. Правителството отговаря с административни мерки: забраната за износ на бензин и дизел беше удължена до януари 2027 г., а задължителната квота за борсови продажби беше намалена от 15 на 10% до 31 декември.

Два дни след Орск кампанията се пренесе в Башкортостан. В нощта срещу 13 август украинските сили поразиха „Газпром нефтехим Салават“, който е един от най-големите нефтохимически комплекси в Русия, с мощност до 10 млн тона годишно и с доставки за руската армия. Обектът е на около 1300 км от украинската граница, а ударът е дело на оператори от Първи отделен център на Силите за безпилотни системи заедно с други съставни части на украинските сили. Върху завода се пада около 2,7% от капацитета за преработка на Руската федерация. Областният губернатор Радий Хабиров съобщи за 16 свалени дрона над Салават и още 5 над Чишмински район, като обясни пожара с падането на отломки; при атаките през деня 2 души са били ранени и настанени в болница. Същата нощ пламна промишлената зона, в която Wildberries строи комплекс от 186 800 квадратни метра; строежът не е завършен, стока в него не се съхранява, а работниците са били евакуирани предварително. За рафинерията това е вторият удар в рамките на месец: атаката от 14 юли извади от строя две първични дестилационни инсталации и спря работата, а отраслови източници на Reuters оцениха тогава ремонта на седмици до месеци.

Русия обаче разполага с механизми за адаптация и затова спирането на Орск не означава срив на цялата система. Сергей Вакуленко посочва в анализ за Carnegie от 22 юни, че страната пренасочва суровината към износ, вместо да я преработва: в края на април морският износ на петрол достигна 3,8 млн барела дневно – около половин милион над средното за 2023 – 2025 г. От есента на 2025 г. властите позволиха бензин по стандарт Евро-3 да се продава като Евро-5 и така наведнъж върнаха на пазара количества, които дотогава бяха негодни за продажба. Пренасочването и разхлабеният стандарт обаче преместват проблема, без да го решават: суровият петрол на борда на танкер не пълни колонките в Оренбург, а разрешаването на по-ниско качество е по същество еднократен ход, който не може да бъде повторен.

Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.

Пет рафинерии за седмица: СБУ затваря 40-дневната операция, Буданов я продължава

🇺🇦🎯🇷🇺 Пет руски рафинерии, авиобаза „Ханская“ край Майкоп с два унищожени изтребителя Су-35 и четири радарни станции в Краснодарски край – това са само част от отчетените успехи в рамките на последната седмица от 40-дневната кампания, насочена към създаването на условия, които да принудят Путин да седне на масата за преговори.

Нейният срок изтича в началото на август, но тя очевидно няма да спре дотук. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, който до началото на януари беше ръководител на Главно управление на разузнаването (ГУР), заяви пред репортер на ТСН, че ударите ще продължат, но отказа да ги ангажира с конкретни срокове: „Ще продължим... Главното е резултатът.“

Операцията беше утвърдена от президента Володимир Зеленски на 25 юни и възложена на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) с обявената цел да подтикне Кремъл към прекратяване на военната му агресия срещу страната. Зеленски я описа като изпълнение на планове за налагане на „далекобойни санкции“ и „санкции със среден обсег“ – евфемизъм за мащабна кампания на ракетни и дронови удари по руския тил. Равносметката, която СБУ обяви на 3 август за периода от 27 юли до 2 август, е най-плътната от всичките ѝ шест седмици. Поразени са водещите рафинерии на Лукойл в Перм и Волгоград, както и трите рафинерии на „Башнефт“ в Уфа (УНПЗ, Новойл и Уфанефтехим), както и пристанищни съоръжения в Таман. На военното летище край Майкоп бяха унищожени не само двата Су-35, но и два учебни самолета L-39 Albatros, наред с депо за съхранение на гориво; в Евпатория бяха ударени два хангара и производствен цех на авиационния завод; в Краснодарски край са извадени от строя три радарни станции „Подлет-К1“ и една „Каста-2Е2“. От СБУ уточниха, че поместеният списък не претендира за изчерпателност.

Предходните седмици очертават същия почерк, но със значително по-широк географски обхват. На 24 юли украински дронове достигнаха линейна производствено-диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия на около 1350 км от украинската граница, и мини-рафинерията „Новоспаски“ в Уляновска област, разположена на 900 км от границата с Украйна. Поразени са петролен терминал във Висоцк, Ленинградска област, рафинерията във Ярославъл, „1-ви завод“ в Калужка област, голям ракетен катер от проект 12418 „Молния“ във водите на Каспийско море, платформата за добив на газ „Филановски“ в същата акватория, два товарни кораба, подложени на международни санкции и радар на зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ в покрайнините на Ростов на Дон. На 29 юли беше поразена и рафинерията в Рязан, въпреки че не работи от 15 май, когато украински дронове извадиха от строя нейните инсталации за първична обработка; кумулативният материален ефект там пада върху ремонтните срокве и резервоарния парк, а не действащ капацитет – такъв към настоящия момент няма.

Измеримият резултат от кампанията се забелязва най-отчетливо в горивния отрасъл. Още през първата седмица на юни преработката на петрол в Руската федерация падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 2005 г. насам, сочат данни на Energy Intelligence. Към края на юли Financial Times оцени, че над 30% от действащите и 45% от номиналните мощности за преработка са изведени от строя, докато Генералният щаб на Украйна посочва 42,74% от общата проектна мощност. Обемите на производство на автомобилен бензин през юни спадна с над една четвърт спрямо година по-рано. Правителството наложи забрани върху износа на бензин и керосин, а от 8 юли и на дизел. От средата на юни почти всички федерални субекти от Калининград до Камчатка ограничиха свободната продажба на гориво по колонките: 40 литра на човек в Курганска, Омска и Самарска област; трийсет в Липецка, Саратовска и в Мордовия; 20 в Дагестан и 15 в Забайкалския край. Крим премина на купони още през първите дни на юни. Недостигът се покрива с внос, чиито обеми издават колко тежък всъщност е дефицитът: беларуските продажби на дизел се утроиха, Индия достави поне 60 000 тона гориво, водят се преговори с Казахстан, вчера беше извършена и първа доставка по море от Мароко.

На 16 юли The Guardian описа същата картина отвън: безкрайни опашки пред бензиностанции, една от които достигна 35 км, ежедневен режим на тока в окупирания Крим и вътрешно политическо напрежение заради липсата на достатъчно ефективни средства за ПВО. Професорът по стратегически изследвания Филипс О'Брайън формулира замисъла директно: основното е опитът да се предизвика петролна криза в Руската федерация. Този опит е успял на гражданския пазар. Дали е стигнал до бойните части, е много по-трудно да бъде проверено, защото купоните в Крим и ограниченията в Дагестан се разпознават лесно, а разходът на гориво в едно мотострелково съединение няма как лесно да изтече в публичното пространство.

По-надеждният показател за фронта идва отстрани. През юли руската армия е напреднала с 37,85 кв.км (по 1,22 на ден) – в оспорваните сектори проникването достига 121,56 кв.км. – при 455,74 кв.км през юли 2025 г. Темпът е паднал 12 пъти. Загубите за същия месец, обобщени от Института за изследване на войната (ISW) са 42 860 военнослужещи, което представлява абсолютния месечен рекорд до този момент в цялата война: по 353 загуби на 1 кв.км. превзета територия и 1132 на 1 кв.км. трайно окупирана земя. ISW обаче приписва бавното темпо преди всичко на операциите на украинските сили за отбрана, а не на дефицита на гориво из дълбокия тил. Двете обяснения не се изключват, но тежестта на второто остава непотвърдена.

Оценката на Буданов за руското военно-политическо ръководство е по-категорична от неговите резултати. „Засега виждам, че те вярват, че ще постигнат целите по военен път. Това е погрешно твърдение и всички тези години го доказват“, подчерта той. „Войната по същество за тях се намира в задънена улица. Да, има някакви бойни действия – с придвижване, без придвижване, има и наше придвижване, но стратегически тя отдавна е в задънена улица.“ Числата от фронта подкрепят това описание: при 1132 загуби на всеки кв.км. Москва заплаща за минималния си напредък колосална цена, която не ѝ дава оперативен резултат. Онова, което те не подкрепят, е изводът за принудата. Самият Буданов ясно посочва, че Кремъл все още смята, че военното решение на поставените пред него цели е реалистичен сценарий. Запитан за предполагаемата мобилизация след изборите за парламент в Русия наесен, и целите зад нея, топ разузнавачът не отговори по същество: „Не бързайте, моля.“

Отпадането на крайната дата има оперативен смисъл. Ефектът от ударите по рафиниращите мощности се задържа единствено ако ремонтът изостава от тях – и точно върху сроковете на ремонта кампанията може да въздейства кумулативно. Рязанската НПЗ е христоматиен пример за това: прекратила работа на 15 май, тя беше ударена още веднъж на 29 юли, което отложи допълнително връщането ѝ, без да отнема нито един работещ барел. Обявеният срок предоставяше на Москва дата, след която да планира възстановяването на мощностите; премахването му отнема тази отправна точка.

Дронове удариха склада на Wildberries и рафинерията в Рязан

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха рано тази сутрин логистичния център на Wildberries в град Рязан, който гори вече часове наред. В рамките на същата атака беше поразена още Рязанската НПЗ – една от най-големите рафинерии в страната. Шестима души са настанени в болница, а губернаторът Павел Малков уточни, че няма опасност за живота им. Така двете направления на украинския натиск с голям обсег – към логистиката и горивния сектор – се засякоха в една и съща нощ над един и същ град.

В ранните часове на деня губернаторът направи три последователни изявления. В 5:29 ч. московско време той съобщи, че в областния център се отблъсква масирана атака с безпилотни летателни апарати (БПЛА), че въздушната отбрана работи и на територията на едно от предприятията е избухнал пожар. В 6:17 ч. той обяви отбой на тревогата и добави стандартната за руските власти формула: пожарът бил възникнал „след падане на отломки от БПЛА“ върху промишлена зона. В 8:37 ч. бяха уточнени и конкретни данни: 45 свалени дрона над Рязанска област през нощта, както и нанесени щети на частна къща и нежилищна сграда в самия град. Губернаторът обаче така и не съобщи кои точно предприятия са засегнати.

Имената им бяха оповестени от дежурните канали. Украинските Supernova+ и Exilenova+ споделиха редица любителски кадри, на които се вижда гъсти стълбове дим над комплекса. Пресслужбата на компания RWB прекъсна мълчанието си в 7:31 ч. със краткото съобщение, че логистичният обект в Рязан „е бил евакуиран в съответствие с изискванията за безопасност“. Мониторинговият проект ASTRA, който работи с мрежа от източници в руските региони, потвърди с анализ на кадрите и втората цел: дим над територията на завода. Според негов събеседник сирените в града са се задействали поне четири пъти през нощта, а взривове са се чували в различни квартали.

Засегнатият склад се намира в индустриалния парк „Рязански“, непосредствено до федерална магистрала М-5 „Урал“, като е сред най-големите разпределителни центрове на платформата извън Московска област. По данни на местното издание 62info проектната му площ е около 173 хил. кв. метра, от които въведените в експлоатация етапи заемат близо 84 000 кв. метра. Комплексът работи на денонощен режим и по време на удара малко след 5:00 ч. сутринта на смяна е имало служители.

До тази нощ складът в Рязан беше непокътнат. Кампанията срещу инфраструктурата на Wildberries започна на 18 юли с нанасяне на удари по Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където бяха осем души, а 82-ма бяха ранени (пожарът в Електростал бе гасен в продължение на четири дни). На 20 юли бе засегнат складът в Коледино (Подмосковието) без жертви и сериозни щети. На 22 юли последваха удари по Краснодар и Невиномиск в Ставрополския край – 1 загинал, 14 ранени и прекратяване работата на двата склада изцяло. На 23 юли бе атакуван Воронеж, чийто склад поднови дейността си след половин ден. На 24 юли атаките обхванаха 3 обекта едновременно: Шушари в Санкт Петербург, Новосаратовка в Ленинградска област и сортировъчния център в анексирания Симферопол.

Обобщението, направено от изданието „Медуза“ към 24 юли, показва мащаба на кампанията: 9 поразени склада и сортировъчни центъра с обща площ над 1,2 млн. кв. метра, което възлиза на близо 25% от всички складови площи на компанията (в края на 2025 г. те възлизаха на 5,2 млн. кв. метра). Разследващият проект „Агентство“ уточни, че през цялата седмица нито една друга цел в Русия не е поразявана така интензивно: от общо 21–22 успешни удара по промишлени и търговски обекти, поне 9 са били срещу Wildberries, спрямо 5 по обекти от петролния сектор. Загубите за самата платформа бяха оценени от „Комерсант“ – на 60 млрд рубли след първите 5 удара, а щетите за търговците с изгоряла стока – поне 150 млрд рубли (чиста печалба на компанията от 175 млрд рубли за изминалата година).

Киев дава няколко мотива за кампанията. След ударите по Електростал и Котовск президентът Володимир Зеленски отбеляза, че атакуваните складове съхраняват компоненти за дронове – теза, която настоятелно повтори и след атаките в Краснодар и Невиномиск. Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с Кремъл и данъчните приходи, които тя и търговците внасят, като същевременно призна, че целта на Украйна е да разклати руския дребен бизнес.

Тези връзки имат конкретно измерение: след развода на основателите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и последвалото сливане на Wildberries с рекламния оператор Russ, компанията е свързвана със Сюлейман Керимов – близък до Владимир Путин олигарх, считан за нейния задкулисен покровител. Мащабът също е внушителен. През 2025 г. оборотът на платформата надхвърли 6 трилиона рубли, в нея търгуват между 500 и 800 хиляди търговци, а по оценка на изследователската агенция Data Insight през нея преминават 52% от всички онлайн поръчки в Русия. В същото време анонимен украински служител изложи пред кореспондента на Financial Times Кристофър Милър и трети мотив: ударите по Wildberries са директен отговор на руските атаки срещу терминалите на „Нова пошта“ – най-голямата частна куриерска компания в Украйна, която в началото на 2026 г. обяви над 400 повредени или разрушени клона и терминала от началото на войната. Само от 18 юли насам руската армия е ударила поне три нейни обекта: в Киев, Харков и Одеса.

Твърдението за стоки с двойна употреба има своите основания. В самата платформа свободно се продават бойни FPV дронове, хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, мерници и бронеплочи, представяни като одобрени от руски център за безпилотни технологии „Рубикон“. Тези обяви бяха документирани от Defense Express и цитирани от CNN и Fortune. Отворен обаче остава въпросът дали точно атакуваните складове са обработвали военни поръчки, или само цивилни стоки. От юридическа гледна точка това е слабото място на кампанията: както отбелязва „Медуза“, един склад се превръща в законна военна цел само ако оръжията представляват съществена част от съхраненото в него, докато преобладаващото мнозинство от стоките в Wildberries имат изцяло гражданско предназначение.

Последиците от предишните удари се усетиха вътре в самата компания. Wildberries обеща компенсации от по 1 млн рубли за тежко пострадалите си служители и по 2 млн за семействата на загинали. На търговците започнаха доброволни изплащания за изгорялата стока, но разсрочени така, сякаш се продава с обичайна скорост. Първият транш остави мнозина разочаровани, още повече че компанията няма пряко юридическо задължение да компенсира щетите. Имената на повечето загинали не се съобщават. Служителка от склада на Електростал разказа пред „Важни истории“, че след удара директорът наредил да изчакат пожарникари, вместо да се отворят вратите на блоковете. Когато съседният корпус започнал да срутва, десетки хора се струпали и опитали да избягат през един-единствен тесен вход с турникет. Не е ясно дали държавата ще поеме част от щетите; засега Кремъл единствено осъди ударите и описа въпроса с обезщетенията като „сложен“.

Другият аспект от нощта в Рязан засяга съвсем различен отрасъл. Рязанската НПЗ на „Роснефт“ има обща проектна мощност от 17–18 млн тона годишно. През 2024 г. тя преработи 13,1 млн тона (почти 5% от целия обем на преработка в Русия). Заводът обаче беше изведен от строя още на 15 май, когато украински дрон порази негоивте инсталации за първична преработка. Според данни на браншови източници на Ройтерс работата му е спряна още на следващия ден, а „Новая газета Европа“ изчисли, че към началото на юли престоят е достигнал 46 дни. Така че ударът от 29 юли попадна върху вече неработещ капацитет.

Тежестта на тази атака се измерва през ролята на завода в общата мрежа. Рязанската рафинерия е една от четири, които в нормални условия снабдяват Москва и региона. Тя подава гориво по продуктопровод към помпената станция „Володарская“ – ключов възел от пръстеновидния продуктопровод около столицата, който украинските сили вече атакуваха през май. По данни на Ройтерс от началото на годината изцяло или частично са спрели работа 13 големи рафинерии, с което са изведени от строя около 25% от националния капацитет за преработка, 30% от производството на бензин и 44% от дизела. През юни производството на бензин спадна с 25% на годишна база (до около 90 000 тона дневно) при лятно потребление, оценявано от експерти на минимум 110 000 тона дневно. В отговор Кремъл забрани износа на дизел от 8 юли и започна преговори за внос. Обявените до момента хуманитарни доставки – 50 000 тона бензин от Казахстан през юли и август и 60–70 000 тона от Индия – покриват едва малка част от месечния недостиг, който „Медуза“ оценява на 300 до 500 000 тона.

Останалата част от атаката през нощта следваше добре познат маршрут. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за 295 дрона, свалени над 12 региона и акваторията на Азовско и Черно море, 112 от тях в небето над Московска област. В Таганрог отломки от ракета паднаха на многоетажна жилищна сграда и убиха жена; двама души бяха ранени, а живущите – евакуирани. По данни на губернатора Юрий Слюсар над Ростовска област са унищожени около 60 дрона и ракети. В Белгородска област дрон удари търговски обект в Новосадови и рани трима мъже, докато в село Майски шофьор беше хоспитализиран с множество осколочни рани. Входно-изходните полети бяха временно ограничени на четирите летища на Москва, както и летищата в най-малко 10 други региона.

Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

Украйна атакува 17 руски региона, „Фламинго“ порази завод за ПВО в Киров.

🇺🇦🚀🇷🇺 През изминалата нощ Украйна проведе една от най-масираните далекобойни атаки за годината – синхронен удар по петролни рафинерии, тръбопроводна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил, по две военни летища в окупирания Крим и логистичната мрежа на най-големия онлайн търговец в страната. В отделен, най-смъртоносния епизод крилата ракета „Фламинго“ порази завода за ПВО в град Киров: 6 убити и 26 ранени. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви прехванати 571 дрона над повече от дузина области, което според него е сред най-големите вълни, изпращани от началото на годината.

Ударът беше разпределен паралелно към цели от различен клас и на различна дълбочина, за да раздроби ПВО – почерк, който Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определя като своя далекобойна специална операция.

По данни на агенция ТАСС дроновете са били свалени над 17 региона: Белгородска, Брянска, Владимирска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Орловска, Псковска, Рязанска, Смоленска, Тверска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Крим, както и над Азовско и Черно море.

Числото 571 е руско твърдение за прехващане, а не независим брой изстреляни машини или поразени цели; за сравнение, ТАСС определи вълната като по-малка от рекордната на 26 юни, когато обявиха свалянето на 660 дрона.

Горивна и тръбопроводна инфраструктура

Основната тежест на удара легна върху петролния сектор. В официално изявление СБУ пое отговорност за пожара в депо на линейно-производствена диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия – възлов пункт по тръбопроводната мрежа на около 1350 км от украинска територия. На около 900 км пламна и мини-рафинерията „Новоспасский“ на НС-Ойл в едноименното селище в Уляновска област – предприятие с обявен годишен капацитет 600 000 тона суров петрол. Пожарът беше потвърден от областния управител. Трети засегнат обект е мини-рафинерията „1-ви завод“ в Калужка област, също с горящ резервоарен парк по описанието на СБУ.

Разстоянията очертават обхвата: Башкирия и Уляновск лежат отвъд река Волга, стотици километри навътре в тила, където руската ПВО е по-разредена, отколкото в граничния пояс. Ударите продължават кампанията, която Киев води от месеци срещу рафиниращите мощности и снабдителните възли на руската армия, и се вписват в поредица от пожари по петролни депа и станции през юли.

Военни обекти в окупирания Крим

В окупирания полуостров СБУ насочи дроновете към две авиобази. На летище „Белбек“ край Севастопол службата заяви, че е поразила радарна станция „Небо-У“, която засича въздушни цели на голяма дистанция и захранва системата за ранно предупреждение.

Друг удар порази склад за горива и смазочни материали в летище „Саки“. Оценката на понесените щети по тези обекти все още не е потвърдено от независим източник; руската страна традиционно омаловажава или премълчава пораженията по военни цели в Крим.

Заводът „Авитек“ в Киров – крилата ракета

Най-смъртоносният и технически най-отличим епизод на нощта не беше дронов. В ранните часове на деня крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point реализира попадение в завода „Авитек“ в град Киров, разположен на около 800 км североизточно от Москва и 1200 км от най-близката територия, контролирана от Украйна.

Заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и произвежда ракети-прехващачи за ЗРК „Тор“ и „Оса“, както и компоненти за бойната авиация. Загинаха 6 работници, а поне 26 са ранени; по данни на руски източници ударът е предизвикал пожар, оставяйки части от града без ток и вода.

Fire Point документира попадението с видео, а президентът Володимир Зеленски потвърди операцията, като описа предприятието като производител на „компоненти за самолетите и ракетните системи на окупатора, използвани в масираните удари срещу нашите градове“.

Ако мащабът на употребата ѝ се потвърди през следващите дни, това ще бъде сред най-осезаемите бойни приложения на новото украинско далекобойно оръжие досега.

Логистичната мрежа Wildberries

Успоредно с горивата и военните обекти украински дронове удариха складове на Wildberries – най-големия онлайн търговец в Русия. По потвърждение на съоснователката Татяна Ким и на президента Зеленски бяха ударени обекти в Шушари (южно от Санкт Петербург), комплексът „Уткина Заводь“ в Ленинградска област и склад в окупирания Симферопол. Персоналът е бил евакуиран, като не се съобщава за жертви. По оценки на компанията от предходния уикенд насам са засегнати 5 склада, или близо 10% от нейния логистичен капацитет – трети удар по мрежата за под седмица.

Зад спора за характера на тези складове стоят проверими факти. На платформата Wildberries се предлагат бойни дронове и гексакоптери, макари с оптично влакно, полетни контролери, механизми за пускане на боеприпаси, прицели и бронирани плочи – военни стоки и стоки с двойно предназначение, документирани от украинското издание Defense Express и потвърдени в репортажи на CNN и Fortune. Част от дроновете се рекламират като „одобрени“ от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“.

Въпросните обяви дават материална опора на твърдението на президента Зеленски, че мрежата „снабдява окупационната армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и военно снаряжение“. Кремъл и съоснователката Татяна Ким, известна като най-богатата жена в Русия, продължават да представят бизнеса като чисто граждански – търговец на потребителски стоки – уверение, което бива опровергано от обявите на самата платформа.

Мащаб, ответен удар и картина на нощта

Дроновата вълна е сред най-големите за годината по собствените данни на руското военно ведомство, но числото описва прехванатите машини, не поразените обекти – реалната щета се измерва по потвърдените пожари и попадения, а не по заявените свалени дронове. Украйна не обяви общ брой изстреляни апарати; СБУ формулира целта на операцията като понижаване на военния и икономическия потенциал на Русия и затрудняване на нейната отбрана.

Нощта беше двупосочна. Часове след украинската атака руската армия нанесе ответни удари по Украйна: две планиращи авиобомби (КАБ) паднаха върху Славянск около 10:40 часа, убивайки 5 цивилни и ранявайки 9 други, и повредиха сградата на почетното консулство на Латвия, заради което украинската прокуратура образува разследване за военно престъпление. Отделен руски ракетен удар срещу събитие на украинската отбранителна промишленост в Киевска област отне живота на около 10 души и рани най-малко 100 други. По сборни данни на международните агенции жертвите от двете страни за денонощието надхвърлят 20.

Нощта срещу 24 юли очерта широкообхватна далекобойна кампания, разгърната едновременно по горивна, военно-промишлена и логистична инфраструктура – от Башкирия и Уляновск в дълбокия тил до летищата в окупирания Крим – с крилата ракета срещу завод в Киров като най-скъпия епизод откъм човешки загуби. Потвърдените пожари по петролните обекти и жертвите в Киров очертават реалния резултат на една от най-масираните украински атаки за годината.

Сателитни снимки потвърждават: двете първични инсталации на „Салават“ са ударени

🇺🇦🛢️🇷🇺 Сателитни снимки потвърждават поражения по двете инсталации за първична дестилация на суров петрол в „Газпром Нефтехим Салават“, един от водещите комплекси за преработка на петрол на Руската федерация. Според кадрите АВТ-4 и съседните технологични естакади са понесли тежки поражения, докато по-ранни снимки вече фиксираха удар по АВТ-6; сериозно повреден е покривът на един от цеховете. Заводът край град Салават в Република Башкирия е разположен на около 1500 км от фронта, и беше последният голям производител на бензин в страната, останал незасегнат от далекобойната кампания от началото на 2026 г.

Ударът по рафинерията беше нанесен през нощта на 13-14 юли. Ударът беше оповестен в публикация на Силите за специални операции (ССО): по официално изявление дроновете на техните части за дълбочинни удари „достигнаха своите цели“, а „по предварителни данни са поразени критичната първична инсталация АВТ-6 и други производствени мощности на завода“. ССО описват операцията като проведена съвместно с „Черна искра“ – руско движение за въоръжена съпротива. Дроновете са прелетяли 1500 км разстояние по права линия до Башкирия – разстояние, постижимо с най-далекобойните безпилотни машини и поставяща цели в дълбочина на руския тил, на най-малко 1300 км от която и да било точка на съприкосновение.

Значението на удара се крие в това какво е поразено, не просто че е поразено. Атмосферно-вакуумните тръбни инсталации (АВТ) са входната врата на всеки завод за преработка на нефт: в тях суровият петрол се разделя на фракции, преди каквото и да е по-нататъшно преработване. Без работеща първична дестилация цялата производствена верига след нея спира – от бензина и дизела до нефтохимическите продукти надолу по потока. Затова поражение едновременно по АВТ-6 и АВТ-4 не е повреда на периферен възел, а удар по сърцето на завода. „Салават“ е проектиран да преработва около 10 млн тона петрол годишно и произвежда широка гама – от горива до полиетилен; спирането дори на част от първичните му мощности изважда от руския пазар обем, който на дневна база се оценява на порядъка на 11 000 тона доставено гориво, или към 5% от общото вътрешно потребление.

Тази цифра се нуждае от премерен прочит. 5% от общия обем на вътрешно търсене е осезаема загуба, но не на всяка цена трайна такава: атмосферно-вакуумните инсталации подлежат на възстановяване, поради което темповете на ремонта зависят от достъпа до оборудване, част от което е чуждестранно и попада под санкцинен режим. Най-точната оценка за ефекта от удара е не еднократният процент на изведен от строя капацитет, а периодът от време, през който той ще бъде извън строя и доколко другите претоварени руски рафинерии ще съумят да поемат разликата. Руската федерация засега не признава официално мащаба на пораженията. В предишни случаи Москва системно омаловажаваше подобни удари до „паднали отломки“ или „потушен без последствия пожар“ – риторика, насочена към прикриване на катастрофалните мащаби на щетите, понесени от руската петролна индустрия, срещу която независимите сателитни изображения представляват именно коректива, илюстрирал пораженията по конкретни, разпознаваеми инсталации.

Ударът по „Салават“ се вписва в модел, който Киев изгражда методично през цялото време от началото на годината: не единични акции за ефект, а систематична кампания срещу руската преработвателна индустрия в дълбокия тил на страната, недостъпна за фронтовата авиация. Логиката е икономическа, не териториална. Рафинериите са едри, неподвижни и трудни за опазване цели за украинските дронове, като всяка изведена от строя първична инсталация свива наличния бензин и дизел на вътрешния пазар, притиска приходите от износ, финансиращи войната, и принуждава Кремъл да отклонява допълнителни ресурси за ПВО, пръснати на хиляди кв. км. тил – ресурс, който не може да бъде едновременно над фронта, и над Поволжието и Урал

Фактът, че „Газпром Нефтехим Салават“ бе последният голям производител на бензин без досегашен удар, придава на тази нощ отделна тежест: с него украинската кампания затваря списъка на едрите незасегнати мощности и измества натиска към повторни удари по вече поразени заводи, точно преди да се възстановят.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

Анализ: Украйна събира далекобойните удари в постоянно командване срещу Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 Президентът Володимир Зеленски подписа указ за създаване на ново командване, натоварено да ръководи далекобойните удари по Русия – първият път, в който Киев поставя на постоянна щабна основа кампания, водена досега импровизирано, от разпръснати части и служби.

Указът, публикуван на президентския сайт и обявен в традиционното му вечерно обръщение, поставя пред структурата цел, формулирана без евфемизъм: да фокусира стратегическите способности върху прецизни удари и да свали военния потенциал на Руската федерация. Самият президент определи командването като предназначено за „глобално въздействие върху Русия в тази война“.

„Това командване трябва да съсредоточи 100% от наличните ресурси, за да намали още по-видимо руския военен потенциал. Командирът в това направление ще бъде силен и определено максимално опитен“, заяви Зеленски. Името на командира той не обяви – знак, че назначението още се обмисля, а не че се крие.

В обръщението президентът оповести втора нова структура – Обединените сили за бързо реагиране – нов род войски, замислен да слее щурмовите части, безпилотните системи и артилерията в бързо разгръщащо се формирование по фронта. За негов ръководител Зеленски посочи бригаден генерал Дмитро Волошин, командир на 8-и десантно-щурмов корпус и носител на званието Герой на Украйна, с когото вече е провел разговор; формалното назначение предстои. Ходът продължава широкото преустройство на украинската армия от началото на 2026 г. – прегрупирането в корпусна система, в чиито рамки самият 8-и корпус беше сглобен тази година от елитни аеромобилни и десантно-щурмови бригади. Целта е маневрената пехота да бъде споена с дроновете и артилерията, които днес решават сблъсъците по фронта, вместо те да остават разпилени по отделни бригади. Логиката е извлечена от 4 години война, в която наситеният с дронове фронт направи старото деление между десант, артилерия и безпилотни части все по-изкуствено.

Прекрояването на щурмовите части не идва във вакуум. Зад премереното изказване на Зеленски, че „преди всичко“ трябва да се промени „отношението към хората“ и че „правоохранителните органи предприемат процесуални стъпки“, стои скандалът около 425-и отделен щурмов полк „Скала“. Разследване на „Бабел“ от 23 юни описа най-малко 26 небойни смъртни случая сред мобилизирани между края на 2025 и пролетта на 2026 г., както и изтезания и малтретиране в учебните центрове на полка; командирът Юрий Гаркавий беше отстранен, а Държавното бюро за разследване образува приоритетно досъдебно производство. Щурмовите полкове, които новата структура предвижда да събере под единно командване, са именно средата, в която изплуваха злоупотребите – затова реформата се тълкува колкото като организационна крачка, толкова и като отговор на криза, която Киев вече не може да си позволи да подмине.

По-съществената от двете стъпки обаче е първата. Повече от година Украйна води далекобойните си удари като кампания, която самата тя нарича „санкции с голям обсег“ – настъпателна дронова офанзива по руския тил. Обявената в края на юни серия удари по руската енергетика и военна промишленост беше поредната ѝ вълна. На 1 юли украински дронове поразиха за втори път рафинерията в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия – един от най-едрите руски производители на масла – и завод в Пензенска област на около 600 км, който произвежда сензори за крилати и балистични ракети, авионика за изтребители и бомбардировачи и апаратура за разузнавателни спътници.

Мащабът, който Киев декларира, надхвърля отделния удар: само за юни, според данни на Министерство на отбраната, ударите са засегнали 11 рафинерии и 8 обекта на военно-промишления комплекс, включително артилерийския „Титан-Баррикади“ във Волгоград и завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари, а най-далечните цели са над 2000 км – от окупирания Крим и Краснодарски край до Западен Сибир.

Ключово за оценката на способността е, че тези цели лежат далеч отвъд обсега на западните системи, с които Украйна разполага – американските ATACMS и британско-френските Storm Shadow стигат до около 300 км; Волга и Урал достига единствено собственият украински арсенал: еднопосочните ударни дронове от типа „Лютий“ и крилатата ракета „Фламинго“. Досега кампанията се провеждаше успоредно от няколко ведомства – Силите за безпилотни системи (СБС) на майор Роберт „Мадяр“ Бровди, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), всяко със свои дронове и програми; новото командване застава над тях като координиращ пласт, обединяващ разпръснати средства на едно направление и да сложи край на паралелните разчети.

Създаването на командване е ход на организационно-стратегическо ниво. Само по себе си то не увеличава бойната способност на украинските сили по фронта, а институционализира темпа и координацията на една отделна линия на усилие – изтощаването на руската военно-индустриална и енергийна база. С други думи, Киев вече третира стратегическо-индустриалната ерозия не като импровизация, а като траен елемент от замисъла на войната; консолидирането на разпръснатите досега способности под общ щаб издава именно намерение да се поддържа, а не еднократен жест.

Според данни на Министерство на отбраната ударите по рафинерии през първите шест месеца на 2026 г. са 194 – 11 пъти повече от същия период на 2025 г. – и са извадили от строя 42% от прогнозния капацитет на Русия (около 700 000 барела дневно) при загуби за отрасъла, оценени на около 13,5 млрд долара от август 2025 г. насам. Независими оценки рисуват по-сдържана картина: анализ на фондация „Карнеги“ определят руския петролен сектор като наранен, но несломен – заводите се ремонтират, потоците се пренасочват, а адаптацията изяжда част от ефекта. Доказуемото е по средата: руското производство на горива през юни е спаднало с около 25% на годишна база и се движи под вътрешното търсене, а приходите от петрол и газ за първите пет месеца на годината – с близо 30%.

Оттук идва и истинският залог на новото командване. Въпросът никога не е бил дали Украйна е способна да поразява руските рафинерии, това беше доказано многократно, а дали може да поддържа темп, при който ремонтът изостава от ударите. Декларираните близо 194 удара по рафинерии за 6 месеца дават порядък от около 30 удара месечно – честота, чийто кумулативен ефект зависи от това дали изпреварва темповете на тяхното възстановяване. Постоянната щабна структура е именно опит този темп да се институционализира – да превърне поредицата отделни удари в устойчива кампания с натрупващ ефект вместо в серия ефектни епизоди. Самата кампания Киев вписа в политически разчет още към края на юни, когато Зеленски обяви серията дълбочинни удари като натиск, насочен към придвижване на Кремъл към масата за преговори.

Илският НПЗ горя при 17-и удар; Русия затвори износа на дизел

🇺🇦🔥🇷🇺 Илският НПЗ в Краснодарски край, една от най-големите рафинерии в Южна Русия, беше обект на удари от украински дронове през изминалата нощ, предизвиквайки силен пожар. Това съобщават местни жители, които публикуваха кадри от огнената стихия.

Днешният удар е поне 17-ият срещу рафинерията от началото на войната и поредното звено във въздушна кампания, която отдавна прескочи прага на единичния пожар и вече разклаща пазара на гориво по цялата територия на Руската федерация – от Калининград до Хабаровск. Предходният удар по нея беше нанесен на 2 юни, сочат данни на Генералния щаб на Украйна. Тогава безпилотни летателни апарати удариха една от колоните за преработка – предпочитана цел на кампанията, защото поразява не склад, а самото сърце на процеса по рафиниране и на практика го парализира, докато колоната не бъде възстановена.

Заводът не е случайна цел. Илският завод преработва близо 6,6 млн тона нефт и нефтопродукти годишно и захранва Южния военен окръг на Руската федерация, както и окупираните територии на Украйна – т.е. представлява логистичното рамо, което поддържа руската групировка по южния фронт. Разположен е на около 500 км от най-близката територия, контролирана от Киев, дълбоко в тила, където противовъздушна отбрана има, но е най-разредена, тъй като основната ѝ маса е изтеглена към фронта.

Какво оръжие е използвано, не беше оповестено веднага, но обикновено Киев поразява рафинериите с местно произведени дронове с голям обсег – евтин, многократно доказан инструмент, който при над 300 км дълбочина заобикаля именно тези пластове ПВО. Размерът на материалните щети остава неясен; при удари по същото съоръжение в миналото пораженията варираха от засегната колона за преработка до временно спиране.

Ударът по Илск не стои сам. През последните месеци Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна превърнаха руската индустрия за преработка на недт в основна линия на усилие и собствената си сметка са поразили почти 43% от заявения капацитет на страната. Само за първата половина на тази година бяха нанесени близо 200 успешни удара по руски рафинерии – темп, който не оставя на ремонтните екипи дъх между пораженията. Не по-малко значим от честотата е обхватът. На 6 юли камикадзе дронове за първи път поразиха най-голямата рафинерия в цяла Русия – тази в Омск, Западен Сибир, която е собственост на Газпром нефт и се намира на около 2500 км от границата, с което отбеляза един от най-далечните удари в цялата война. Заводът, който сам поема близо 10% от националния капацитет, прекрати дейност след поражението; надградените далекобойни дронове на украинската компания Fire Point, използвани от СБС за нанасяне на удар срещу завода, поставиха дори Сибир в обсега на украинската кампания. По думите на украински командири, за около енда година две дузини руски съоръжения са понесли щети – от леки поражения до пълно спиране, а някои бяха извеждани от строя за продължителни периоди от време.

Ефектът се натрупва не само в подобна дълбочина, но и по-близо до фронта. Само ден преди атаката срещу Илск, през нощта срещу 9 юли, дронове подпалиха петролни депа в Твер и Ставрополски край: пожарът в Твер се разрастна в дълготраен, докато този в Ставропол принуди властите да обявят местно извънредно положение. Поотделно всеки от тези удари е поносим за система като руската, но съберем ли техния кумулативен ефект, той оказва натиск там, където Москва е най-чувствителна – колонките за бензин.

Кумулативният ефект вече излезе от периметъра на горящите заводи и се разля в руската икономика. На 8 юли – след седмици, в които украинските удари методично и ежедневно унищожаваха руска енергийна инфраструктура – правителството в Москва взе решение за налагане на забрана за износ на дизел поне до края на месеца. Мярката, обявена от вицепремиера Александър Новак редом с президента Владимир Путин, обхваща и производителите, т.е. затваря пазара докрай. Реакция на международната борса беше рязка: цените на дизела нарастнаха с около 13% до многогодишни върхове, притиснати допълнително от продължаващите смущения в доставките, причинени от новата ескалация в Персийския залив. Руската федерация, която доскоро осигуряваше около 11% от световния дизел, се готви да внася до 400 000 тона нефтопродукти месечно, за да покрие вътрешния недостиг.

У дома натискът се усеща осезаемо. В над 20 региона въведоха купонна система за гориво: продажби до 20 литра на автомобил заедно със забрана за пълнене на туби – с оглед на 20% спад в производството на бензин. Забраната за дизел дойде след няколко седмици на по-меки мерки, които се оказаха неспособни да спрат колапса: по-рано Русия беше ограничила и износа на бензин, което доведе до появата на празни колонки и километрични опашки дори в столицата, където политическата чувствителност спрямо цената на литъра е най-остра. Забраните за износ, скокът на цените и ограниченията в продажбите очертават една и съща крива: кампанията по рафинериите вече не разходва само руски резервоари, но и руското търпение. Киев от своя страна смята енергийните обекти за легитимна цел с кристално ясен довод – горивото и приходите от него движат военната машина на Кремъл.