Дронове удариха склада на Wildberries и рафинерията в Рязан

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха рано тази сутрин логистичния център на Wildberries в град Рязан, който гори вече часове наред. В рамките на същата атака беше поразена още Рязанската НПЗ – една от най-големите рафинерии в страната. Шестима души са настанени в болница, а губернаторът Павел Малков уточни, че няма опасност за живота им. Така двете направления на украинския натиск с голям обсег – към логистиката и горивния сектор – се засякоха в една и съща нощ над един и същ град.

В ранните часове на деня губернаторът направи три последователни изявления. В 5:29 ч. московско време той съобщи, че в областния център се отблъсква масирана атака с безпилотни летателни апарати (БПЛА), че въздушната отбрана работи и на територията на едно от предприятията е избухнал пожар. В 6:17 ч. той обяви отбой на тревогата и добави стандартната за руските власти формула: пожарът бил възникнал „след падане на отломки от БПЛА“ върху промишлена зона. В 8:37 ч. бяха уточнени и конкретни данни: 45 свалени дрона над Рязанска област през нощта, както и нанесени щети на частна къща и нежилищна сграда в самия град. Губернаторът обаче така и не съобщи кои точно предприятия са засегнати.

Имената им бяха оповестени от дежурните канали. Украинските Supernova+ и Exilenova+ споделиха редица любителски кадри, на които се вижда гъсти стълбове дим над комплекса. Пресслужбата на компания RWB прекъсна мълчанието си в 7:31 ч. със краткото съобщение, че логистичният обект в Рязан „е бил евакуиран в съответствие с изискванията за безопасност“. Мониторинговият проект ASTRA, който работи с мрежа от източници в руските региони, потвърди с анализ на кадрите и втората цел: дим над територията на завода. Според негов събеседник сирените в града са се задействали поне четири пъти през нощта, а взривове са се чували в различни квартали.

Засегнатият склад се намира в индустриалния парк „Рязански“, непосредствено до федерална магистрала М-5 „Урал“, като е сред най-големите разпределителни центрове на платформата извън Московска област. По данни на местното издание 62info проектната му площ е около 173 хил. кв. метра, от които въведените в експлоатация етапи заемат близо 84 000 кв. метра. Комплексът работи на денонощен режим и по време на удара малко след 5:00 ч. сутринта на смяна е имало служители.

До тази нощ складът в Рязан беше непокътнат. Кампанията срещу инфраструктурата на Wildberries започна на 18 юли с нанасяне на удари по Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където бяха осем души, а 82-ма бяха ранени (пожарът в Електростал бе гасен в продължение на четири дни). На 20 юли бе засегнат складът в Коледино (Подмосковието) без жертви и сериозни щети. На 22 юли последваха удари по Краснодар и Невиномиск в Ставрополския край – 1 загинал, 14 ранени и прекратяване работата на двата склада изцяло. На 23 юли бе атакуван Воронеж, чийто склад поднови дейността си след половин ден. На 24 юли атаките обхванаха 3 обекта едновременно: Шушари в Санкт Петербург, Новосаратовка в Ленинградска област и сортировъчния център в анексирания Симферопол.

Обобщението, направено от изданието „Медуза“ към 24 юли, показва мащаба на кампанията: 9 поразени склада и сортировъчни центъра с обща площ над 1,2 млн. кв. метра, което възлиза на близо 25% от всички складови площи на компанията (в края на 2025 г. те възлизаха на 5,2 млн. кв. метра). Разследващият проект „Агентство“ уточни, че през цялата седмица нито една друга цел в Русия не е поразявана така интензивно: от общо 21–22 успешни удара по промишлени и търговски обекти, поне 9 са били срещу Wildberries, спрямо 5 по обекти от петролния сектор. Загубите за самата платформа бяха оценени от „Комерсант“ – на 60 млрд рубли след първите 5 удара, а щетите за търговците с изгоряла стока – поне 150 млрд рубли (чиста печалба на компанията от 175 млрд рубли за изминалата година).

Киев дава няколко мотива за кампанията. След ударите по Електростал и Котовск президентът Володимир Зеленски отбеляза, че атакуваните складове съхраняват компоненти за дронове – теза, която настоятелно повтори и след атаките в Краснодар и Невиномиск. Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с Кремъл и данъчните приходи, които тя и търговците внасят, като същевременно призна, че целта на Украйна е да разклати руския дребен бизнес.

Тези връзки имат конкретно измерение: след развода на основателите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и последвалото сливане на Wildberries с рекламния оператор Russ, компанията е свързвана със Сюлейман Керимов – близък до Владимир Путин олигарх, считан за нейния задкулисен покровител. Мащабът също е внушителен. През 2025 г. оборотът на платформата надхвърли 6 трилиона рубли, в нея търгуват между 500 и 800 хиляди търговци, а по оценка на изследователската агенция Data Insight през нея преминават 52% от всички онлайн поръчки в Русия. В същото време анонимен украински служител изложи пред кореспондента на Financial Times Кристофър Милър и трети мотив: ударите по Wildberries са директен отговор на руските атаки срещу терминалите на „Нова пошта“ – най-голямата частна куриерска компания в Украйна, която в началото на 2026 г. обяви над 400 повредени или разрушени клона и терминала от началото на войната. Само от 18 юли насам руската армия е ударила поне три нейни обекта: в Киев, Харков и Одеса.

Твърдението за стоки с двойна употреба има своите основания. В самата платформа свободно се продават бойни FPV дронове, хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, мерници и бронеплочи, представяни като одобрени от руски център за безпилотни технологии „Рубикон“. Тези обяви бяха документирани от Defense Express и цитирани от CNN и Fortune. Отворен обаче остава въпросът дали точно атакуваните складове са обработвали военни поръчки, или само цивилни стоки. От юридическа гледна точка това е слабото място на кампанията: както отбелязва „Медуза“, един склад се превръща в законна военна цел само ако оръжията представляват съществена част от съхраненото в него, докато преобладаващото мнозинство от стоките в Wildberries имат изцяло гражданско предназначение.

Последиците от предишните удари се усетиха вътре в самата компания. Wildberries обеща компенсации от по 1 млн рубли за тежко пострадалите си служители и по 2 млн за семействата на загинали. На търговците започнаха доброволни изплащания за изгорялата стока, но разсрочени така, сякаш се продава с обичайна скорост. Първият транш остави мнозина разочаровани, още повече че компанията няма пряко юридическо задължение да компенсира щетите. Имената на повечето загинали не се съобщават. Служителка от склада на Електростал разказа пред „Важни истории“, че след удара директорът наредил да изчакат пожарникари, вместо да се отворят вратите на блоковете. Когато съседният корпус започнал да срутва, десетки хора се струпали и опитали да избягат през един-единствен тесен вход с турникет. Не е ясно дали държавата ще поеме част от щетите; засега Кремъл единствено осъди ударите и описа въпроса с обезщетенията като „сложен“.

Другият аспект от нощта в Рязан засяга съвсем различен отрасъл. Рязанската НПЗ на „Роснефт“ има обща проектна мощност от 17–18 млн тона годишно. През 2024 г. тя преработи 13,1 млн тона (почти 5% от целия обем на преработка в Русия). Заводът обаче беше изведен от строя още на 15 май, когато украински дрон порази негоивте инсталации за първична преработка. Според данни на браншови източници на Ройтерс работата му е спряна още на следващия ден, а „Новая газета Европа“ изчисли, че към началото на юли престоят е достигнал 46 дни. Така че ударът от 29 юли попадна върху вече неработещ капацитет.

Тежестта на тази атака се измерва през ролята на завода в общата мрежа. Рязанската рафинерия е една от четири, които в нормални условия снабдяват Москва и региона. Тя подава гориво по продуктопровод към помпената станция „Володарская“ – ключов възел от пръстеновидния продуктопровод около столицата, който украинските сили вече атакуваха през май. По данни на Ройтерс от началото на годината изцяло или частично са спрели работа 13 големи рафинерии, с което са изведени от строя около 25% от националния капацитет за преработка, 30% от производството на бензин и 44% от дизела. През юни производството на бензин спадна с 25% на годишна база (до около 90 000 тона дневно) при лятно потребление, оценявано от експерти на минимум 110 000 тона дневно. В отговор Кремъл забрани износа на дизел от 8 юли и започна преговори за внос. Обявените до момента хуманитарни доставки – 50 000 тона бензин от Казахстан през юли и август и 60–70 000 тона от Индия – покриват едва малка част от месечния недостиг, който „Медуза“ оценява на 300 до 500 000 тона.

Останалата част от атаката през нощта следваше добре познат маршрут. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за 295 дрона, свалени над 12 региона и акваторията на Азовско и Черно море, 112 от тях в небето над Московска област. В Таганрог отломки от ракета паднаха на многоетажна жилищна сграда и убиха жена; двама души бяха ранени, а живущите – евакуирани. По данни на губернатора Юрий Слюсар над Ростовска област са унищожени около 60 дрона и ракети. В Белгородска област дрон удари търговски обект в Новосадови и рани трима мъже, докато в село Майски шофьор беше хоспитализиран с множество осколочни рани. Входно-изходните полети бяха временно ограничени на четирите летища на Москва, както и летищата в най-малко 10 други региона.

Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

Украйна атакува 17 руски региона, „Фламинго“ порази завод за ПВО в Киров.

🇺🇦🚀🇷🇺 През изминалата нощ Украйна проведе една от най-масираните далекобойни атаки за годината – синхронен удар по петролни рафинерии, тръбопроводна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил, по две военни летища в окупирания Крим и логистичната мрежа на най-големия онлайн търговец в страната. В отделен, най-смъртоносния епизод крилата ракета „Фламинго“ порази завода за ПВО в град Киров: 6 убити и 26 ранени. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви прехванати 571 дрона над повече от дузина области, което според него е сред най-големите вълни, изпращани от началото на годината.

Ударът беше разпределен паралелно към цели от различен клас и на различна дълбочина, за да раздроби ПВО – почерк, който Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определя като своя далекобойна специална операция.

По данни на агенция ТАСС дроновете са били свалени над 17 региона: Белгородска, Брянска, Владимирска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Орловска, Псковска, Рязанска, Смоленска, Тверска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Крим, както и над Азовско и Черно море.

Числото 571 е руско твърдение за прехващане, а не независим брой изстреляни машини или поразени цели; за сравнение, ТАСС определи вълната като по-малка от рекордната на 26 юни, когато обявиха свалянето на 660 дрона.

Горивна и тръбопроводна инфраструктура

Основната тежест на удара легна върху петролния сектор. В официално изявление СБУ пое отговорност за пожара в депо на линейно-производствена диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия – възлов пункт по тръбопроводната мрежа на около 1350 км от украинска територия. На около 900 км пламна и мини-рафинерията „Новоспасский“ на НС-Ойл в едноименното селище в Уляновска област – предприятие с обявен годишен капацитет 600 000 тона суров петрол. Пожарът беше потвърден от областния управител. Трети засегнат обект е мини-рафинерията „1-ви завод“ в Калужка област, също с горящ резервоарен парк по описанието на СБУ.

Разстоянията очертават обхвата: Башкирия и Уляновск лежат отвъд река Волга, стотици километри навътре в тила, където руската ПВО е по-разредена, отколкото в граничния пояс. Ударите продължават кампанията, която Киев води от месеци срещу рафиниращите мощности и снабдителните възли на руската армия, и се вписват в поредица от пожари по петролни депа и станции през юли.

Военни обекти в окупирания Крим

В окупирания полуостров СБУ насочи дроновете към две авиобази. На летище „Белбек“ край Севастопол службата заяви, че е поразила радарна станция „Небо-У“, която засича въздушни цели на голяма дистанция и захранва системата за ранно предупреждение.

Друг удар порази склад за горива и смазочни материали в летище „Саки“. Оценката на понесените щети по тези обекти все още не е потвърдено от независим източник; руската страна традиционно омаловажава или премълчава пораженията по военни цели в Крим.

Заводът „Авитек“ в Киров – крилата ракета

Най-смъртоносният и технически най-отличим епизод на нощта не беше дронов. В ранните часове на деня крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point реализира попадение в завода „Авитек“ в град Киров, разположен на около 800 км североизточно от Москва и 1200 км от най-близката територия, контролирана от Украйна.

Заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и произвежда ракети-прехващачи за ЗРК „Тор“ и „Оса“, както и компоненти за бойната авиация. Загинаха 6 работници, а поне 26 са ранени; по данни на руски източници ударът е предизвикал пожар, оставяйки части от града без ток и вода.

Fire Point документира попадението с видео, а президентът Володимир Зеленски потвърди операцията, като описа предприятието като производител на „компоненти за самолетите и ракетните системи на окупатора, използвани в масираните удари срещу нашите градове“.

Ако мащабът на употребата ѝ се потвърди през следващите дни, това ще бъде сред най-осезаемите бойни приложения на новото украинско далекобойно оръжие досега.

Логистичната мрежа Wildberries

Успоредно с горивата и военните обекти украински дронове удариха складове на Wildberries – най-големия онлайн търговец в Русия. По потвърждение на съоснователката Татяна Ким и на президента Зеленски бяха ударени обекти в Шушари (южно от Санкт Петербург), комплексът „Уткина Заводь“ в Ленинградска област и склад в окупирания Симферопол. Персоналът е бил евакуиран, като не се съобщава за жертви. По оценки на компанията от предходния уикенд насам са засегнати 5 склада, или близо 10% от нейния логистичен капацитет – трети удар по мрежата за под седмица.

Зад спора за характера на тези складове стоят проверими факти. На платформата Wildberries се предлагат бойни дронове и гексакоптери, макари с оптично влакно, полетни контролери, механизми за пускане на боеприпаси, прицели и бронирани плочи – военни стоки и стоки с двойно предназначение, документирани от украинското издание Defense Express и потвърдени в репортажи на CNN и Fortune. Част от дроновете се рекламират като „одобрени“ от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“.

Въпросните обяви дават материална опора на твърдението на президента Зеленски, че мрежата „снабдява окупационната армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и военно снаряжение“. Кремъл и съоснователката Татяна Ким, известна като най-богатата жена в Русия, продължават да представят бизнеса като чисто граждански – търговец на потребителски стоки – уверение, което бива опровергано от обявите на самата платформа.

Мащаб, ответен удар и картина на нощта

Дроновата вълна е сред най-големите за годината по собствените данни на руското военно ведомство, но числото описва прехванатите машини, не поразените обекти – реалната щета се измерва по потвърдените пожари и попадения, а не по заявените свалени дронове. Украйна не обяви общ брой изстреляни апарати; СБУ формулира целта на операцията като понижаване на военния и икономическия потенциал на Русия и затрудняване на нейната отбрана.

Нощта беше двупосочна. Часове след украинската атака руската армия нанесе ответни удари по Украйна: две планиращи авиобомби (КАБ) паднаха върху Славянск около 10:40 часа, убивайки 5 цивилни и ранявайки 9 други, и повредиха сградата на почетното консулство на Латвия, заради което украинската прокуратура образува разследване за военно престъпление. Отделен руски ракетен удар срещу събитие на украинската отбранителна промишленост в Киевска област отне живота на около 10 души и рани най-малко 100 други. По сборни данни на международните агенции жертвите от двете страни за денонощието надхвърлят 20.

Нощта срещу 24 юли очерта широкообхватна далекобойна кампания, разгърната едновременно по горивна, военно-промишлена и логистична инфраструктура – от Башкирия и Уляновск в дълбокия тил до летищата в окупирания Крим – с крилата ракета срещу завод в Киров като най-скъпия епизод откъм човешки загуби. Потвърдените пожари по петролните обекти и жертвите в Киров очертават реалния резултат на една от най-масираните украински атаки за годината.

Сателитни снимки потвърждават: двете първични инсталации на „Салават“ са ударени

🇺🇦🛢️🇷🇺 Сателитни снимки потвърждават поражения по двете инсталации за първична дестилация на суров петрол в „Газпром Нефтехим Салават“, един от водещите комплекси за преработка на петрол на Руската федерация. Според кадрите АВТ-4 и съседните технологични естакади са понесли тежки поражения, докато по-ранни снимки вече фиксираха удар по АВТ-6; сериозно повреден е покривът на един от цеховете. Заводът край град Салават в Република Башкирия е разположен на около 1500 км от фронта, и беше последният голям производител на бензин в страната, останал незасегнат от далекобойната кампания от началото на 2026 г.

Ударът по рафинерията беше нанесен през нощта на 13-14 юли. Ударът беше оповестен в публикация на Силите за специални операции (ССО): по официално изявление дроновете на техните части за дълбочинни удари „достигнаха своите цели“, а „по предварителни данни са поразени критичната първична инсталация АВТ-6 и други производствени мощности на завода“. ССО описват операцията като проведена съвместно с „Черна искра“ – руско движение за въоръжена съпротива. Дроновете са прелетяли 1500 км разстояние по права линия до Башкирия – разстояние, постижимо с най-далекобойните безпилотни машини и поставяща цели в дълбочина на руския тил, на най-малко 1300 км от която и да било точка на съприкосновение.

Значението на удара се крие в това какво е поразено, не просто че е поразено. Атмосферно-вакуумните тръбни инсталации (АВТ) са входната врата на всеки завод за преработка на нефт: в тях суровият петрол се разделя на фракции, преди каквото и да е по-нататъшно преработване. Без работеща първична дестилация цялата производствена верига след нея спира – от бензина и дизела до нефтохимическите продукти надолу по потока. Затова поражение едновременно по АВТ-6 и АВТ-4 не е повреда на периферен възел, а удар по сърцето на завода. „Салават“ е проектиран да преработва около 10 млн тона петрол годишно и произвежда широка гама – от горива до полиетилен; спирането дори на част от първичните му мощности изважда от руския пазар обем, който на дневна база се оценява на порядъка на 11 000 тона доставено гориво, или към 5% от общото вътрешно потребление.

Тази цифра се нуждае от премерен прочит. 5% от общия обем на вътрешно търсене е осезаема загуба, но не на всяка цена трайна такава: атмосферно-вакуумните инсталации подлежат на възстановяване, поради което темповете на ремонта зависят от достъпа до оборудване, част от което е чуждестранно и попада под санкцинен режим. Най-точната оценка за ефекта от удара е не еднократният процент на изведен от строя капацитет, а периодът от време, през който той ще бъде извън строя и доколко другите претоварени руски рафинерии ще съумят да поемат разликата. Руската федерация засега не признава официално мащаба на пораженията. В предишни случаи Москва системно омаловажаваше подобни удари до „паднали отломки“ или „потушен без последствия пожар“ – риторика, насочена към прикриване на катастрофалните мащаби на щетите, понесени от руската петролна индустрия, срещу която независимите сателитни изображения представляват именно коректива, илюстрирал пораженията по конкретни, разпознаваеми инсталации.

Ударът по „Салават“ се вписва в модел, който Киев изгражда методично през цялото време от началото на годината: не единични акции за ефект, а систематична кампания срещу руската преработвателна индустрия в дълбокия тил на страната, недостъпна за фронтовата авиация. Логиката е икономическа, не териториална. Рафинериите са едри, неподвижни и трудни за опазване цели за украинските дронове, като всяка изведена от строя първична инсталация свива наличния бензин и дизел на вътрешния пазар, притиска приходите от износ, финансиращи войната, и принуждава Кремъл да отклонява допълнителни ресурси за ПВО, пръснати на хиляди кв. км. тил – ресурс, който не може да бъде едновременно над фронта, и над Поволжието и Урал

Фактът, че „Газпром Нефтехим Салават“ бе последният голям производител на бензин без досегашен удар, придава на тази нощ отделна тежест: с него украинската кампания затваря списъка на едрите незасегнати мощности и измества натиска към повторни удари по вече поразени заводи, точно преди да се възстановят.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

Анализ: Украйна събира далекобойните удари в постоянно командване срещу Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 Президентът Володимир Зеленски подписа указ за създаване на ново командване, натоварено да ръководи далекобойните удари по Русия – първият път, в който Киев поставя на постоянна щабна основа кампания, водена досега импровизирано, от разпръснати части и служби.

Указът, публикуван на президентския сайт и обявен в традиционното му вечерно обръщение, поставя пред структурата цел, формулирана без евфемизъм: да фокусира стратегическите способности върху прецизни удари и да свали военния потенциал на Руската федерация. Самият президент определи командването като предназначено за „глобално въздействие върху Русия в тази война“.

„Това командване трябва да съсредоточи 100% от наличните ресурси, за да намали още по-видимо руския военен потенциал. Командирът в това направление ще бъде силен и определено максимално опитен“, заяви Зеленски. Името на командира той не обяви – знак, че назначението още се обмисля, а не че се крие.

В обръщението президентът оповести втора нова структура – Обединените сили за бързо реагиране – нов род войски, замислен да слее щурмовите части, безпилотните системи и артилерията в бързо разгръщащо се формирование по фронта. За негов ръководител Зеленски посочи бригаден генерал Дмитро Волошин, командир на 8-и десантно-щурмов корпус и носител на званието Герой на Украйна, с когото вече е провел разговор; формалното назначение предстои. Ходът продължава широкото преустройство на украинската армия от началото на 2026 г. – прегрупирането в корпусна система, в чиито рамки самият 8-и корпус беше сглобен тази година от елитни аеромобилни и десантно-щурмови бригади. Целта е маневрената пехота да бъде споена с дроновете и артилерията, които днес решават сблъсъците по фронта, вместо те да остават разпилени по отделни бригади. Логиката е извлечена от 4 години война, в която наситеният с дронове фронт направи старото деление между десант, артилерия и безпилотни части все по-изкуствено.

Прекрояването на щурмовите части не идва във вакуум. Зад премереното изказване на Зеленски, че „преди всичко“ трябва да се промени „отношението към хората“ и че „правоохранителните органи предприемат процесуални стъпки“, стои скандалът около 425-и отделен щурмов полк „Скала“. Разследване на „Бабел“ от 23 юни описа най-малко 26 небойни смъртни случая сред мобилизирани между края на 2025 и пролетта на 2026 г., както и изтезания и малтретиране в учебните центрове на полка; командирът Юрий Гаркавий беше отстранен, а Държавното бюро за разследване образува приоритетно досъдебно производство. Щурмовите полкове, които новата структура предвижда да събере под единно командване, са именно средата, в която изплуваха злоупотребите – затова реформата се тълкува колкото като организационна крачка, толкова и като отговор на криза, която Киев вече не може да си позволи да подмине.

По-съществената от двете стъпки обаче е първата. Повече от година Украйна води далекобойните си удари като кампания, която самата тя нарича „санкции с голям обсег“ – настъпателна дронова офанзива по руския тил. Обявената в края на юни серия удари по руската енергетика и военна промишленост беше поредната ѝ вълна. На 1 юли украински дронове поразиха за втори път рафинерията в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия – един от най-едрите руски производители на масла – и завод в Пензенска област на около 600 км, който произвежда сензори за крилати и балистични ракети, авионика за изтребители и бомбардировачи и апаратура за разузнавателни спътници.

Мащабът, който Киев декларира, надхвърля отделния удар: само за юни, според данни на Министерство на отбраната, ударите са засегнали 11 рафинерии и 8 обекта на военно-промишления комплекс, включително артилерийския „Титан-Баррикади“ във Волгоград и завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари, а най-далечните цели са над 2000 км – от окупирания Крим и Краснодарски край до Западен Сибир.

Ключово за оценката на способността е, че тези цели лежат далеч отвъд обсега на западните системи, с които Украйна разполага – американските ATACMS и британско-френските Storm Shadow стигат до около 300 км; Волга и Урал достига единствено собственият украински арсенал: еднопосочните ударни дронове от типа „Лютий“ и крилатата ракета „Фламинго“. Досега кампанията се провеждаше успоредно от няколко ведомства – Силите за безпилотни системи (СБС) на майор Роберт „Мадяр“ Бровди, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), всяко със свои дронове и програми; новото командване застава над тях като координиращ пласт, обединяващ разпръснати средства на едно направление и да сложи край на паралелните разчети.

Създаването на командване е ход на организационно-стратегическо ниво. Само по себе си то не увеличава бойната способност на украинските сили по фронта, а институционализира темпа и координацията на една отделна линия на усилие – изтощаването на руската военно-индустриална и енергийна база. С други думи, Киев вече третира стратегическо-индустриалната ерозия не като импровизация, а като траен елемент от замисъла на войната; консолидирането на разпръснатите досега способности под общ щаб издава именно намерение да се поддържа, а не еднократен жест.

Според данни на Министерство на отбраната ударите по рафинерии през първите шест месеца на 2026 г. са 194 – 11 пъти повече от същия период на 2025 г. – и са извадили от строя 42% от прогнозния капацитет на Русия (около 700 000 барела дневно) при загуби за отрасъла, оценени на около 13,5 млрд долара от август 2025 г. насам. Независими оценки рисуват по-сдържана картина: анализ на фондация „Карнеги“ определят руския петролен сектор като наранен, но несломен – заводите се ремонтират, потоците се пренасочват, а адаптацията изяжда част от ефекта. Доказуемото е по средата: руското производство на горива през юни е спаднало с около 25% на годишна база и се движи под вътрешното търсене, а приходите от петрол и газ за първите пет месеца на годината – с близо 30%.

Оттук идва и истинският залог на новото командване. Въпросът никога не е бил дали Украйна е способна да поразява руските рафинерии, това беше доказано многократно, а дали може да поддържа темп, при който ремонтът изостава от ударите. Декларираните близо 194 удара по рафинерии за 6 месеца дават порядък от около 30 удара месечно – честота, чийто кумулативен ефект зависи от това дали изпреварва темповете на тяхното възстановяване. Постоянната щабна структура е именно опит този темп да се институционализира – да превърне поредицата отделни удари в устойчива кампания с натрупващ ефект вместо в серия ефектни епизоди. Самата кампания Киев вписа в политически разчет още към края на юни, когато Зеленски обяви серията дълбочинни удари като натиск, насочен към придвижване на Кремъл към масата за преговори.

Илският НПЗ горя при 17-и удар; Русия затвори износа на дизел

🇺🇦🔥🇷🇺 Илският НПЗ в Краснодарски край, една от най-големите рафинерии в Южна Русия, беше обект на удари от украински дронове през изминалата нощ, предизвиквайки силен пожар. Това съобщават местни жители, които публикуваха кадри от огнената стихия.

Днешният удар е поне 17-ият срещу рафинерията от началото на войната и поредното звено във въздушна кампания, която отдавна прескочи прага на единичния пожар и вече разклаща пазара на гориво по цялата територия на Руската федерация – от Калининград до Хабаровск. Предходният удар по нея беше нанесен на 2 юни, сочат данни на Генералния щаб на Украйна. Тогава безпилотни летателни апарати удариха една от колоните за преработка – предпочитана цел на кампанията, защото поразява не склад, а самото сърце на процеса по рафиниране и на практика го парализира, докато колоната не бъде възстановена.

Заводът не е случайна цел. Илският завод преработва близо 6,6 млн тона нефт и нефтопродукти годишно и захранва Южния военен окръг на Руската федерация, както и окупираните територии на Украйна – т.е. представлява логистичното рамо, което поддържа руската групировка по южния фронт. Разположен е на около 500 км от най-близката територия, контролирана от Киев, дълбоко в тила, където противовъздушна отбрана има, но е най-разредена, тъй като основната ѝ маса е изтеглена към фронта.

Какво оръжие е използвано, не беше оповестено веднага, но обикновено Киев поразява рафинериите с местно произведени дронове с голям обсег – евтин, многократно доказан инструмент, който при над 300 км дълбочина заобикаля именно тези пластове ПВО. Размерът на материалните щети остава неясен; при удари по същото съоръжение в миналото пораженията варираха от засегната колона за преработка до временно спиране.

Ударът по Илск не стои сам. През последните месеци Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна превърнаха руската индустрия за преработка на недт в основна линия на усилие и собствената си сметка са поразили почти 43% от заявения капацитет на страната. Само за първата половина на тази година бяха нанесени близо 200 успешни удара по руски рафинерии – темп, който не оставя на ремонтните екипи дъх между пораженията. Не по-малко значим от честотата е обхватът. На 6 юли камикадзе дронове за първи път поразиха най-голямата рафинерия в цяла Русия – тази в Омск, Западен Сибир, която е собственост на Газпром нефт и се намира на около 2500 км от границата, с което отбеляза един от най-далечните удари в цялата война. Заводът, който сам поема близо 10% от националния капацитет, прекрати дейност след поражението; надградените далекобойни дронове на украинската компания Fire Point, използвани от СБС за нанасяне на удар срещу завода, поставиха дори Сибир в обсега на украинската кампания. По думите на украински командири, за около енда година две дузини руски съоръжения са понесли щети – от леки поражения до пълно спиране, а някои бяха извеждани от строя за продължителни периоди от време.

Ефектът се натрупва не само в подобна дълбочина, но и по-близо до фронта. Само ден преди атаката срещу Илск, през нощта срещу 9 юли, дронове подпалиха петролни депа в Твер и Ставрополски край: пожарът в Твер се разрастна в дълготраен, докато този в Ставропол принуди властите да обявят местно извънредно положение. Поотделно всеки от тези удари е поносим за система като руската, но съберем ли техния кумулативен ефект, той оказва натиск там, където Москва е най-чувствителна – колонките за бензин.

Кумулативният ефект вече излезе от периметъра на горящите заводи и се разля в руската икономика. На 8 юли – след седмици, в които украинските удари методично и ежедневно унищожаваха руска енергийна инфраструктура – правителството в Москва взе решение за налагане на забрана за износ на дизел поне до края на месеца. Мярката, обявена от вицепремиера Александър Новак редом с президента Владимир Путин, обхваща и производителите, т.е. затваря пазара докрай. Реакция на международната борса беше рязка: цените на дизела нарастнаха с около 13% до многогодишни върхове, притиснати допълнително от продължаващите смущения в доставките, причинени от новата ескалация в Персийския залив. Руската федерация, която доскоро осигуряваше около 11% от световния дизел, се готви да внася до 400 000 тона нефтопродукти месечно, за да покрие вътрешния недостиг.

У дома натискът се усеща осезаемо. В над 20 региона въведоха купонна система за гориво: продажби до 20 литра на автомобил заедно със забрана за пълнене на туби – с оглед на 20% спад в производството на бензин. Забраната за дизел дойде след няколко седмици на по-меки мерки, които се оказаха неспособни да спрат колапса: по-рано Русия беше ограничила и износа на бензин, което доведе до появата на празни колонки и километрични опашки дори в столицата, където политическата чувствителност спрямо цената на литъра е най-остра. Забраните за износ, скокът на цените и ограниченията в продажбите очертават една и съща крива: кампанията по рафинериите вече не разходва само руски резервоари, но и руското търпение. Киев от своя страна смята енергийните обекти за легитимна цел с кристално ясен довод – горивото и приходите от него движат военната машина на Кремъл.

Новосибирск вдигна първа тревога за опасност от дронове – те обаче удариха по Омск.

🚨🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война Новосибирск, разположен на повече от 3500 км от държавните граници на Украйна, обяви въздушна тревога, наложи забрана на полети от летище „Толмачово“ и разпрати указания за укриване по домовете на местното население. А когато накрая небето беше проверено, в него нямаше нито една вражеска единица. Ударът, който имаше значение, беше нанесен през същия ден в съседния Омск – по най-голямата петролна рафинерия в Русия.

Масовите оповестявания тръгнаха в 21:45 часа на 6 юли. Единната държавна система за предупреждение и ликвидиране на извънредни ситуации разпрати указания до всички жители на Новосибирск да останат по домовете, да се отдалечат от прозорците и да потърсят укритие в помещения с носещи стени и далеч от прозорци, а онези в автомобил и на открито бяха посъветвани да се доберат до най-близкото сигурно място. За един град, който досега се докосваше до войната само през новинарските емисии, това беше стряскащо и непознато преживяване.

Губернаторът Андрей Травников уточни, че тревогата е била обявена въз основа на оценка за настоящата обстановка в съседен регион и отделни сигнали от граждани, които твърдели, че са видяли безпилотници в небето. Няколко часа по-късно той увери, че цялостна проверка на въздушното пространство е открила нула опасни дрона над Новосибирска област, поради което режимът на въздушна заплаха около полунощ беше отменен. Въпреки това Федералната агенция за въздушен транспорт вече беше наложила временна забрана за полети на летище „Толмачово“ – стандартна мярка при съмнение за въздушна опасност, която продължи около половин час.

Тежестта пада именно тук: тревогата, затвореното летище и часовете под прикритие в Новосибирск бяха предизвикани от дронове фантоми – резултат на сигнали от граждани и предпазливост, не на реален рояк в небето над областния център. Истинският удар беше нанесен на стотици километри от там, като руската система за оповестяване задейства фалшива тревога.

По-рано на същия ден украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация и последното голямо съоръжение от този клас, оставало извън обсега на украинските удари. Генералният щаб и Силите за специални операции на Украйна потвърдиха удара и определиха завода за последния от 11-те водещи производители на бензин в страната, който е оставал да достигнат. При удара бяха използвани далекобойни дронове от типа FP-1, които прелетяха около 3000 км до крайната цел, като според други сведения маршрутът възлиза на 3400 км. Което и от двете да е вярно, това е най-дълбокият удар, нанесен от украински дронове от началото на войната.

Ударът попадна в инсталация за първична преработка на суров петрол – ЕЛОУ-АВТ-11 с годишен проектен капацитет от 8,4 млн тона – предизвиквайки няколко пожара в комплекс, който поема около 10% от целия  капацитет за рафиниране на страната. Заводът на „Газпром нефт“ преработва приблизително 21 млн тона суров петрол годишно, нареждайки се сред водещите доставчици на бензин, дизел и авиационно гориво за вътрешния руски пазар. Публикуваните онлайн кадри показват голям пожар на територията на завода.

Новосибирск не е изолиран епизод, а поредна стъпка в едно движение, което навлиза все по-надълбоко в Руската федерация. Тревогата дойде в условията на тежка среднощна атака: Русия обяви през нощта на 5 срещу 6 юли, че нейните сили за ПВО са свалили 613 от 625 украински дрона, насочени дълбоко в руския тил. От края на май режимът за въздушна заплаха все по-често е активен в области, които изобщо не бяха докосвани от войната допреди година. Тогава режим на тревога беше въведен паралелно във всички шест региона на Уралския федерален окръг – Свердловска, Челябинска, Курганска и Тюменска област, както и Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг, като последният се намира на повече от 2100 км от границите на Украйна. На 10 юни жителите на Омска област чуха първите известия за дронова тревога; по-малко от месец по-късно заводът им се оказа обхванат в силни пламъци.

Сибир престана да бъде тил. За едно денонощие Украйна показа и физическия обхват на далекобойната си кампания – дрон, прелетял 3000 км, за да извади от строя последната непокътната голяма рафинерия – и психологическия ѝ обхват: губернатор, който затваря летище и изпраща всички към укритията заради шепа непроверени сигнали от граждани за предполагаеми дронове, каквито така и не се появиха. Руската система за известяване, настроена за условията на ежедневна война на дронове, която доскоро спираше на западната граница, вече се задейства в градове, които се страхуват дори от самата възможност. Всяка нова област, чула сирената за първи път, разширява не толкова фронта, колкото географията на местата, където руснаците вече не се чувстват на сигурно място.

Русия се готви за първи път от началото на войната да внесе самолетно гориво от Япония след украинските удари.

🇷🇺🤝🇯🇵 Русия се готви да внесе пратка самолетно гориво с произход от Япония, докато се бори с нарастващ вътрешен недостиг на горива, предизвикан от успеха на украинските удари по петролните рафинерии и други критични възли на енергийната инфраструктура. Това съобщава Ройтерс на 3 юли, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Според източниците се очаква през първата половина на юли в Чиба, Япония, да бъдат натоварени най-малко 200 000 барела авиационно гориво. Товарът първоначално ще бъде транспортиран до Южна Корея, където в трансакцията според съобщенията участват няколко търговски компании.

Два от източниците посочват, че се очаква горивото да бъде прехвърлено на друг танкер – най-вероятно чрез операция „кораб-кораб“ край южнокорейското пристанище Йосу – преди да бъде отпътувано към Русия. Крайната дестинация на товара на руска територия не се разкрива.

Ройтерс отбелязва, че тази доставка ще бъде един от малкото известни случаи на внос на чуждестранно самолетно гориво в Русия от началото на пълномащабната война. Според данни за проследяване на кораби от Kpler, последната регистрирана доставка е била през февруари 2022 г., когато приблизително 22 000 барела авиационно гориво са били транспортирани от Йосу до пристанище Владивосток в Руския далечен изток.

Нуждата от внос възниква след продължителна украинска кампания, насочена срещу руския петролно-рафиниращ сектор. Като цяло, от началото на пълномащабната инвазия Украйна е извършила най-малко 158 атаки срещу руски рафинерии, като под прицел са попаднали най-малко 24 от 33-те най-големи съоръжения в страната, всяко от които е с капацитет за преработка на над един милион метрични тона суров петрол годишно.

Украинските дронове задълбочават руската горивна криза; СБС отчита 1150% ръст.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна са увеличили със 1150% ударите в оперативната и стратегическата дълбочина на Руската федерация от началото на годината – цифра, обявена на 3 юли от техния командир Роберт Бровди. Отчетът, публикуван от самия „Мадяр", обобщава операциите през юни, чийто документиран ефект – влошаващата се горивна криза в Русия – трудно може да се постави под съмнение.

По думите на Бровди в рамките на месеца СБС са нанесли 2359 удара в дълбочина (500-2000 км), насочени към 172 съоръжения, свързани с военната индустрия и горивно-енергийната мрежа. Друг пласт са ударите на средна дълбочина (150-300 км), 3406 на брой, които са поразили или унищожили 1682 цели. В най-близкия пояс (25-150 км), украинските оператори са изпълнили 2747 бойни мисии, в рамките на които са унищожили или поразили 1265 обекта. Приоритетни цели остават предприятията, чиито приходи финансират войната на Кремъл, заводите за оръжие и компоненти, логистичните възли, горивната инфраструктура, стратегическите и тактическите съоръжения, бойната техника и живата сила.

Тристепенната логика зад тези числа е ядрото на украинската ударна кампания и обяснява защо ударите на средна дълбочина далеч надхвърлят по брой дълбочинните: нощните набези срещу радари, зенитно-ракетни комплекси и командни пунктове на стотици километри зад фронта прокарват коридори, през които дроновете могат да достигнат защитените цели навътре в руската територия. По-рано се появиха сведения, че през юни операторите на СБС са поразявали руска цел средно на всеки 52 секунди и са убивали или ранявали по един войник на всеки 4 минути.

„Свършен факт: птицата-2026 донася хапещите специални ефекти на войната на територията на окупатора – вече няма спокоен тил за червея из цялата европейска част на Московия. Засега европейската част, а после ще видим", написа Бровди в типичния си стил, изреждайки статистиката в тона, който придружава повечето му публични отчети.

Самоотчетът обаче не виси във въздуха – пазарът на горива в Руската федерация разказва същата история. Към края на юни нормиране на бензина беше въведено в над половината руски региони, като продажбите на редица места бяха ограничени до 20–30 литра на автомобил, а пълненето на туби – забранено. Русия удължи забраната за износ на бензин и авиационно гориво до края на юли – рестрикция, каквато модерната история на страната не помни. По оценки на индустриални експерти Русия е загубила до една трета от капацитета си за производство на бензин, а обемите на рафиниране паднаха до най-ниското си ниво от 21 години; част от анализите говорят за извадена от строя близо една трета от преработвателния капацитет. Кремъл потвърди, че обмисля внос на нефтопродукти – необичайна стъпка за един от водещите износители на петрол в света.

Признанието дойде и от най-високо място. На 29 юни президентът Владимир Путин за първи път публично призна недостига на гориво и щетите по рафинериите вследствие на украинските удари – рядка публична отстъпка, която затваря пространството за твърдения, че кампанията няма стратегически ефект. От март насам независими преброявания фиксират над 50 украински удара по руски рафинерии, петролни депа, терминали и енергийни обекти в Русия и анексирания Крим.

Темпото не спадна и в началото на юли. В нощта срещу 2 юли украински дронове удариха рафинерията в Кстово, Нижегородска област, на около 800 км от границата, и предизвикаха голям пожар в предприятието. През същото денонощие СБС извадиха от строя 12 електрически подстанции и разпределителна станция за газ, като ударите тежко засегнаха енергийната мрежа в окупираните части на Крим, Луганск и Донецк.

Данните, изнесени от Бровди трябва да се четат като това, което са – самоотчет на командващия една от най-успешните украински кампании, поднесен без независима проверка на всяка отделна цифра. Но пропорцията, която описват числата, съвпада с онова, което потвърдиха пазарите на гориво, регионалните власти и накрая лично самият Путин: руският тил, дълго смятан за недосегаем, все по-често гори, а горивото – суровината, която движи и икономиката, и войната – стана първата очевидна цена.

Горивната криза в Русия продължава да се изостря.

🇷🇺🚫⛽️ Русия, третият по големина производител на петрол в световен мащаб, чийто добив достига 9 млн барела дневно, се сблъсква с парадоксална ситуация, в която не може да осигури гориво за собствените си бензинови колонки. Дълги опашки, простиращи се на километри, се образуват в цялата страна, а над половината от 83 региона на Русия докладват за сериозен недостиг. Това е пряк резултат от засилената кампания с украински дронове срещу рафинерии, която става все по-честа и ефективна.

За правителство, което представя войната като „специална военна операция“, празните колонки са проблем, от който няма лесен изход. Кризата се изостри рязко през юни, когато украинските дронове засилиха ударите си по обекти дълбоко в руската територия. Рафинерията „Капотня“ в Москва беше ударена два пъти, което я извади от строя най-малко до края на годината. Фактът, че дроновете са преодолели гъстата ешалонирана ПВО около ключовия енергиен възел на Москва, сигнализира, че нито един руски обект вече не е защитен.

Москва се опитва да запълни дефицита с внос от Беларус и Казахстан, а също и със сложни преговори с Индия за обратно изкупуване на преработен руски суров петрол. Всички тези усилия обаче не могат да са достатъчни, за да компенсират загубите. Правителството обмисля промени в данъчния кодекс, за да субсидира вноса, което допълнително ще натовари държавните финанси.

Точните размери на щетите остават скрити, тъй като Кремъл засекрети статистиката за добива и цените на горивата. Въпреки това данните сочат спад в капацитета за преработка с 28% спрямо предходни години след ударите по „Капотня“ и ТАНЕКО. Сегашният дневен дефицит се оценява на 25 000 тона петрол.

Кризата започна да придобива и политически измерения. Скорошна анкета на Gallup показва, че 60% от руснаците смятат, че икономическата ситуация в страната се влошава – най-високият дял за последните 20 години. Инфлацията, подклаждана от растящите цени на горивата, принуди Централната банка да поддържа високи лихвени проценти, което задушава инвестициите в невоенните сектори. При бюджетен дефицит от 6 трилиона рубли за първите пет месеца, прогнозата за икономически растеж от 0.4% за 2026 г. изглежда все по-трудно постижима.

📽️ Видео: Километрична опашка от автомобили на бензиностанция на „Роснефт“ в град Атамановка, Читински район на Забайкалския край, която се простира на 4 км дължина и включва 600-800 автомобила.

За пети път от началото на пролетта: Украински дронове поразиха рафинерията НОРСИ.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Четвъртата по големина петролна рафинерия в Руската федерация беше поразена от украински дронове рано сутринта на 2 юли – осем дни след като предишна атака извади от строя инсталация за първична обработка на суров петрол и спря работата на целия завод.

Новият пожар избухна в „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ (НОРСИ), разположен в покрайнините на Кстово в Нижегородска област, на около 450 км източно от столицата Москва. За удара съобщиха както украински, така и руски канали в Telegram, а черен дим, издигнал се над промишлената зона, беше заснет от очевидци още по първи петли.

Дроновете са достигнали района през тъмната част на нощта. Първият сигнал по традиция дойде от украинския канал Exilenova+, който публикува кадри от горящото съоръжение. Украинското издание „Милитарний“ направи обзор на снимки и видео, показващи пламъци и гъст черен дим над комплекса, и съобщи, че жители на Кстово и околните населени места са забелязали дронове в небето малко преди експлозиите. Часове по-късно колоната дим над промишлената зона оставаше видима от километри – картина, която контрастира с официалните руски твърдения за нощта.

Губернаторът на Нижегородска област Глеб Никитин потвърди атаката в Telegram, без да спомене рафинерията. По негови думи, цитирани от украински издания, отломки от свалени дронове са нанесли „некритични щети“ на един промишлен обект и няколко жилищни сгради. Украинската страна обаче посочи директно НОРСИ като цел на удара. Съветникът на украинския министър на отбраната Серхий Стерненко заяви, че дронове са поразили именно рафинерията. Мащабът на щетите от 2 юли не е обявен публично и не може да бъде независимо потвърден по наличните източници.

Значението на удара се разбира в контекста на предходните атаки и техническото състояние на завода. На 24 юни украински дронове повредиха CDU-5 – една от първичните дестилационни инсталации, които разделят суровия петрол на фракции за последваща преработка в бензин, дизел и други продукти. По данни на Reuters, базирани на двама източници от петролния сектор, инсталацията преработва около 12 000 тона суров петрол на денонощие – приблизително една четвърт от капацитета на целия завод. След удара рафинерията преустанови работа изцяло. Спирането имаше незабавно пазарно отражение: Санктпетербургската международна стокова борса прекрати продажбите на бензин и дизел, произведени от НОРСИ. Според Kyiv Independent спирането се очаква да засили нарастващия недостиг на горива в Русия, като по информация на същите източници заводът е имал теоретична възможност да възстанови частична работа чрез незасегнати мощности – възможност, която новият удар потенциално допълнително усложнява.

Значението на тази пауза се определя от мащаба на самия завод. Основана през 1958 г. НОРСИ е четвъртата по обем петролна рафинерия в Русия, най-голямата в структурата на „Лукойл“ и вторият по големина производител на бензин в страната. Проектният ѝ капацитет достига около 17 млн тона суров петрол годишно. Преди серията удари заводът произвеждаше близо 5 млн тона бензин годишно, над 5 млн тона дизел, около 2 млн тона мазут, около 0,5 млн тона битум, както и авиационно гориво, смазочни материали и над 50 различни нефтопродукти. Освен това Кстово е ключов доставчик на горива за московска област, а подобен обем не може да бъде лесно компенсиран чрез пренасочване към други рафинерии, които също са под удар – включително московската рафинерия, засегната при предходни атаки през юни.

Атаката от 2 юли е петият регистриран удар по обекта от началото на пролетта и хронологията на кампанията срещу НОРСИ показва не серия от изолирани попадения, а последователно засягане на различни елементи от производствения цикъл. На 5 април дронове подпалиха два обекта на територията на завода и поразиха ТЕЦ „Новогорковская“, която снабдява промишлената зона с електричество, топлина и пара. Спътникови данни за активни пожари на NASA регистрираха огнища в района, докато губернаторът Никитин съобщи за свалени 30 дрона и локализирани пожари, като още тогава приписа щетите на паднали отломки – интерпретация, която се повтаря и при последващите атаки.

На 18 май експлозии отново разтърсиха Кстово и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди операцията на следващия ден. На 20 май втори удар засегна АВТ-6 – най-голямата дестилационна инсталация на рафинерията, с капацитет от около 190 000 барела на денонощие, или близо половината от общия капацитет на завода, според aгенция Reuters, която се позовава се на двама източници със знание за ситуацията. При този удар са регистрирани пожари на два промишлени обекта.

На 24 юни беше засегната CDU-5, което доведе до пълно спиране на рафинерията и прекъсване на търговията с нейни горива. На 2 юли, преди подновяване на работата, промишлената зона отново беше обхваната от пожари. Хронологията – първо енергийна инфраструктура, после двете ключови първични инсталации, повторен удар по вече спрян завод – очертава модел на постепенно, но трайно извеждане от експлоатация.

Кстово се намира на около 800 км от държавната граница на Украйна, което значи, че всеки удар е преминавал през няколко ешелона на ПВО мрежата. Официалните съобщения на руските власти при всички случаи говорят за свалени дронове и щети от отломки, но повторяемостта на пожари в рамките на същия промишлен комплекс очевидно съвпада с украинските твърдения за директни попадения по съоръженията.

НОРСИ не е изолиран случай, а част от мощна украинска кампания за нанасяне на далекобойни удари по руски мощности за нефтопреработка. Тази кампания, според украински и западни източници, има две стратегически цели: да намали приходите от суровини, които захранват руския военен бюджет, и да затрудни логистиката на армията, която зависи от дизел и бензин.

Ефектите вече се проявяват осезаемо в руската вътрешна икономика. Отделни региони въвеждат ограничения върху продажбите на горива, наблюдават се ценови колебания и временни забрани за износ, а правителството обсъжда допълнителни мерки за стабилизиране на пазара. Спирането на един от най-големите производители допълнително засилва натиска върху системата.

Осем дни след предходния удар рафинерията не само не е подновила работа, но отново е засегната от пожар. Ако новият удар е ограничен до периферни съоръжения, въздействието може и да остане локализирано. Но ако са засегнати ключови мощности, нужни за рестарт, подновявянето на производството може да бъде отложено за неопределено време – в момент, в който руската рафинираща индустрия вече действа под кумулативен натиск от серия последователни атаки.

Дронова опасност над Курган: дим край Курганмашзавод на 2000 км

🇷🇺🏭🇺🇦 Въздушна тревога беше обявена над цялата Курганска област в Урал, а местни канали в Telegram съобщиха за силни експлозии в самия град Курган, разположен на над 2000 км от украинската граница, което го нарежда сред най-отдалечените руски промишлени центрове, докладвали подобна заплаха от началото на пълномащабната инвазия. Позовавайки се на геолокационен анализ на онлайн снимки и видеа, руското издание Astra съобщи за дим, издигащ се от територията на Курганмашзавод – един от водещите производители на бронирана техника в страната.

Тревогата беше обявена около 12:02 ч. украинско време. Към момента няма официално изявление, което да потвърждава причината за съобщените взривове или каквито и да е щети по промишлени обекти, а точното място на инцидента и мащабът на евентуалните поражения не могат да бъдат независимо проверени. Astra от своя страна посочва предпазливо, че публикуваните кадри „изглежда показват“ дим от завода, докато липсва потвърждение на място.

Областните власти обявиха именно „дронова опасност“, но нито Киев е поел отговорност за удар по Курган, нито е идентифицирано средство за поражение. На разстояние от порядъка на 1800 км по права линия, които делят Курган от Украйна, и около 400 км югоизточно от Екатеринбург – в обхват попадат ударните дронове от типа Ан-196 „Лютий“ с оценен обсег около 2000 км и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ на Fire Point с обсег до 3000 км. Кое от двете е стигнало до Курган, на този етап не е известно.

Курганмашзавод е ключово предприятие за руската отбранителна индустрия, произвеждащо бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3 и модернизираните им варианти, чието производство и обновяване се поддържа от предприятието през цялата пълномащабна война за практически всички руски механизирани съединения. Заедно с военната продукция то изработва и гражданско оборудване, сред което верижни спомагателни машини и техника за горското стопанство. Курганска област събира и други едри производства – Курганския автобусен завод, инженерния „Химмаш“, производители на противопожарна техника и стоманени мостови конструкции, както и фармацевтичната „Синтез“, един от най-големите руски производители на антибиотици.

Заплахата над Курган не е безпрецедентна. Още през пролетта украински дронове за първи път достигнаха Екатеринбург и Челябинск на около 1700 км, а самата Курганска област вече е обявявала режим на дронова опасност – включително на 5 и 29 май тази година. Така 1 юли бележи не първия сигнал за тревога над този отдалечен тил, а поредната стъпка в методичното разширяване на украинския далекобоен обсег навътре в руската територия – дълбочина, която доскоро оставаше извън досега на повечето украински системи.

На фона на неяснотата около Курган, същия 1 юли Украйна нанесе два потвърдени удара дълбоко в Русия. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че са поразени за втори път в рамките на седмица петролната рафинерия в Уфа – един от най-едрите руски производители на смазочни материали, на повече от 1300 км от фронтовата линия; мониторинг каналът Exilenova+ идентифицира обекта като рафинерията на „Башнефт“. Първият удар по комплекса беше на 25 юни, когато украински дронове поразиха две рафинерии в града.

„За втори път санкционните ни отговори на проточваната от Русия война достигнаха рафинерията в Уфа“, пише Зеленски.

Вторият удар е по стратегически военно-промишлен обект в Пензенска област, на около 600 км от фронта. По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), това е Научно-изследователски институт по физически измервания (НИИФИ) – водещ руски производител на космически, авиационни и военни прибори, част от холдинга „Руски космически системи“ под шапката на Роскосмос и под санкции на САЩ и Украйна. Институтът изработва сензори за крилати и балистични ракети, сред които „Искандер“, „Калибър“ и Х-101, както и авионика за самолети като Су-34 и Ту-95МС. Областният губернатор Олег Мелниченко потвърди за атаката, при която отломки повредили електропроводи и паднали върху недовършена сграда, без да съобщи за пострадали.

Двата удара се вписват в широка кампания срещу руския дълбок тил, чийто мащаб украинската страна открои именно през този период: по обобщени данни само за юни далекобойните операции са засегнали 11 отделни рафинерии, 8 отбранителни завода и възли за космическа свръзка. Министерство на отбраната на Руската федерация от своя страна заяви, че за изминалата нощ силите му са прехванали и унищожили 179 украински дрона над множество региони – гранични и централни, както и над Черно и Азовско море; число, което, дори да е надценено, очертава мащаба на нощната атака.

„Всеки ден изпълняваме плана си за далекобойни санкции. Това е напълно справедлив отговор на всичко, което Русия прави срещу нас“, заяви Зеленски.

Уфа и Пенза са удари срещу физически капацитет – преработка на петрол и производство на компонентите за ракетите, с които руската армия поразява градовете на Украйна – този капацитет е реално засегнат. Курган е непотвърден за момента случай: дори публикуваните кадри да отговарят на истински удар, при непотвърдени щети материалният ефект остава неизмерим. Въпреки всичко това е ясна демонстрация на обсег, който само ще се засилва оттук насетне.

Оттук нататък ключовият въпрос не е дали Киев може да достигне тези цели – очевидно е, че вече може да ги достига – а дали може да поддържа темп, при който тяхното възстановяване изостава от ударите; повторното поразяване на Уфа само за седмица е първи индикатор в тази посока. При запазване на текущата траектория най-вероятният сценарий е Украйна да продължи своя все по-дълбок натиск върху руския тил, без единичен удар да носи стратегически прелом.

Криза на доверието: Руснаците изтеглиха близо 2 трилиона рубли от банките на фона на войната и срива на рублата.

🇷🇺💰📉 Руската банкова система е изправена пред източване на пари в брой за пети пореден месец, след като в периода от февруари до юни гражданите и бизнесът са теглили средно по 380,7 млрд рубли (4,89 млрд долара) месечно. Това прави масиран отлив от общо 1,903 трлн рубли (24,48 млрд долара), съобщи The Moscow Times.

По данни, публикувани от Централната банка на Руската федерация, обемът на парите в обращение е скочил с още 449,7 млрд рубли (5,78 млрд долара) само през юни, което бележи 18% ускорение в сравнение с май, когато в икономиката се вляха 386,2 млрд рубли (4,96 млрд долара) на хартиени носители. Тази тенденция достигна най-високия си пик през април, когато регулаторът отчете рекорден отлив за един месец в размер на 607,3 млрд рубли (7,81 млрд долара).

Експертите посочват, че тези цифри сочат към дълбоко вкоренена структурна промяна в местната икономика, а не временно колебание. Юрий Беликов, управляващ директор в „Експерт РА“, отбеляза, че сред населението се е оформила трайна тенденция за презапасяване с пари в брой. Той смята, че бизнесът преминава в сивата икономика, за да избегне все по-тежкото данъчно бреме, а обикновените граждани предпочитат физическите банкноти, за да се предпазят от евентуални сривове в интернет и банковата система.

Стремителното бягство от дигитални сметки към физическа валута предизвика критики от висши финансови мениджъри, които се опасяват, че въпросните средства напускат трайно официалната банкова мрежа. Тарас Скворцов, заместник-председател на Сбербанк, говори по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, като нарече скока на парите в обращение „много тревожен момент“.

Той посочи, че парите, изтеглени от банките, не се връщат обратно в институциите, заявявайки: „Не виждаме ръст в събирането на пари в брой, нито ръст в депозитите чрез устройства за самообслужване, банкомати или терминали в банковата система. Това означава, че днес парите в брой остават в ръцете на населението.“

Официалните показатели на централната банка сочат, че към 1 май гражданите на Руската федерация държат безпрецедентните 17,7 трлн рубли (227,67 млрд долара) спестявания изцяло в брой. Това представлява близо 88% от цялото парично предлагане в страната, което централната банка оцени на 20,09 трлн рубли (258,41 млрд долара) в края на април. Финансови наблюдатели поясниха, че този огромен масив от хартиена валута в момента стои в сейфове или е скрит по домовете.

Пазарните експерти свързват това поведение с цялостната системна нестабилност, която за момента оказва натиск върху обществото. Наталия Милчакова, анализатор на Freedom Finance Global, подчерта, че руснаците търсят сигурност в парите в брой поради нарастващата геополитическа и макроикономическа несигурност. Тя подчерта, че тревожността се засилва заради зачестилите атаки с дронове и липсата на видимо решение за пълномащабната военна агресия срещу Украйна.

Въпреки постоянния спад на банковите резерви, някои фигури на финансовия пазар твърдят, че този феномен все още не застрашава техническото оцеляване на наличните сметки.

Инвестиционният банкер Евгений Коган обясни, че макар масова паника, водеща до предсрочно ликвидиране на депозити, теоретично да може да предизвика замразяване на публични активи, в момента подобно масово теглене не се наблюдава. Той отхвърля слуховете за предстоящо замразяване на активи като неоснователни, като подчертава, че „подобна стъпка би нанесла огромен удар върху финансовата система и същевременно не би решила нито един реален проблем на държавата“.

Продължителната украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура дълбоко на територията на Руската федерация, изваждайки от строя близо 25% от общия капацитет за рафиниране на страната и съкращавайки вътрешното производство на бензин. За да преодолее огромния вътрешен дефицит, Кремъл беше принуден да предприеме скъп спешен внос на чуждестранен бензин, което предизвика масово търсене на чужди валути и дестабилизира рублата.

Полиция и Росгвардия патрулират бензиностанциите в Иркутск заради горивния дефицит

🇷🇺🇺🇦⛽ Наряди от Росгвардия и полицията започнаха патрули на бензиностанциите в Иркутска област, за да овладеят многочасовите опашки и да пресекат опити за презапасяване с гориво, съобщи The Moscow Times. Мярката идва броени дни след като губернаторът Игор Кобзев обяви повишена готовност заради недостига на бензин – административно състояние, което изпрати силовите структури да контролират реда пред колонките за пръв път.

На място служителите насочват автомобилите към конкретни колонки, ограждат периметъра и налагат строга забрана за наливане на гориво в туби извън резервоара на колата. Към полицията и гвардията са се включили служители на иркутската кметска администрация и на отдела за борба с икономическите престъпления, чиято задача е да спрат неоторизираното източване на гориво. По данни на руски държавни медии разгръщането е свило чакането пред бензиностанциите до 2-3 часа – от предишни забавяния от 9-12 часа.

Въведената мярка е насочена основно срещу прекупвачите. В рамките на денонощие органите на реда са задържали четирима души, направили опит да препродават бензин онлайн на спекулативни цени. В един от случаите е задържан 20-годишен жител на Иркутск, предлагал гориво в интернет платформа по 250 рубли (3,22 долара) за литър. Полицията е иззела от него десетки туби, които той е планирал да напълни на местна бензиностанция, преди да ги препродаде. Шофьорите, хванати да нарушават забраната за туби, подлежат на административна глоба от 1000 (12,8 долара) до 30 000 рубли (385,8 долара).

„Ситуацията с горивото в града остава напрегната“, отбеляза заместник-кметът на Иркутск Сергей Гаврин, според когото почти всеки водач се опитва да купи допълнителен бензин за резерв, което забавя колоните. Гаврин потвърди, че органите на реда ще поддържат денонощно присъствие на станциите, за да следят за спазването на правилата.

Иркутск не е изключение, а поредната точка по една разширяваща се карта. По-рано този месец шест руски региона въведоха авариен режим за разпределяне на горивото, за да осигурят с приоритет спешните служби и да ограничат спекулата; самият Кобзев нареди на „Роснефт“ да продава на частни лица до 50 литра дневно на автомобил. Към 24 юни най-малко 55 от 83-те субекта на Руската федерация съобщаваха за ограничения върху продажбите на бензин и дизел – задължителни или въведени от самите вериги.

Дефицитът има единна и добре документирана причина. Поредица от украински удари с дронове по руски рафинерии извади от строя между четвърт и една трета от рафиниращия капацитет на страната – над 20 удара от месец март насам, поразили 8 от 10 най-големи рафинерии. В първата седмица на юни преработката падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 21 години насам. Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня беше ударена 2 пъти за 3 дни, на 16 и 18 юни, а по индустриални данни преработката там е спряна за месеци напред. На 28 юни президентът Владимир Путин за първи път призна „известен дефицит“ на гориво и обеща да подсили защитата на петролните обекти и да увеличи производството – ден, в който нов украински удар подпали поредната рафинерия.

Хронология на дефицита

• 31 май: Крим и Севастопол минават на купони за бензин – първата територия с режим на разпределяне.
• 3 юни: бензиностанции в Москва, Санкт Петербург и северна Русия въвеждат лимити на продажбите при опасения за общонационален недостиг.
• 16 и 18 юни: украински дронове удрят два пъти Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня; преработката е спряна за продължителен период.
• 21 юни: пълна забрана за свободна продажба на гориво на физически лица в Крим и Севастопол – зареждат само спешни служби, полиция, градски транспорт и комунални работници.
• 22–23 юни: Омск, Иркутск, Бурятия и Забайкалски край въвеждат лимити от 20 до 40 литра на автомобил и забрана за туби; кризата стига Сибир.
• 24 юни: Най-малко 55 от 83-те регионални субекта съобщават за ограничения.
• 26 юни: Крим и Севастопол обявяват извънредно положение; независими преброявания дават около 56 региона с режим.
• 28 юни: Путин признава „известен дефицит“; Кобзев обявява режим на повишена готовност в Иркутска област.
• 29 юни: Полиция и Росгвардия започват денонощно да патрулират бензиностанции в Иркутск.

Руските власти представят опашките отчасти като резултат от паника и презапасяване, както призна и Гаврин, водачите купуват в резерв и сами удължават колоните. Но това е следствие от реален недостиг, който идва от загубения капацитет за рафинирнае. Това, че контролът върху на една бензинова опашка в Сибир – на хиляди километри от фронта – вече изисква полиция и Национална гвардия, илюстрира нагледно какви са мащабите на последиците от украинските удари. Признанието на Путин само огласи това, с което десетки региони вече се опитват да се справят с наряди, глоби и дневни дажби.

Украински дронове удариха рафинерии в Славянск и Ярославска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ две ключови предприятия за преработка на нефт – рафинерията „Славянск ЕКО“ в Краснодарския край и завод в Ярославска област. Това съобщи в Деня на Конституцията президентът Володимир Зеленски. Двата обекта се намират съответно на около 300 км от фронтовата линия и на близо 700 км от украинската граница – обхват, поставящ голяма част от руския стратегически тил в зоната на поражение.

Украинските удари се вписват в систематична кампания, насочена към енергийния гръбнак на руската военна и цивилна икономика – серия далекобойни удари по рафинерии, горивни депа и нефтопроводи, чиято цел е не еднократен ефект, а трайно свиване на капацитета за рафиниране, захранващ армията и държавния бюджет.

„Денят на Конституцията на Украйна започна много точно за нашите воини. Тази нощ далекобойните санкции достигнаха две нефтени рафинерии в Русия“, пише Зеленски в публикация по повод националния празник. Той определи операциите като инструмент за натиск: „Продължаваме операциите, които отслабват способността на Русия да води тази война. Всяка наша далекобойна санкция намалява ресурсите, които захранват руската военна машина, и приближава поредната стъпка към мира. Ще продължим да отговаряме на руския терор.“

Руските регионални власти също признаха нощните атаки. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за пожар в рафинерията в Славянск на Кубан, както и за повреди по електропровод и газопровод. „Славянск ЕКО“ е независим преработвателен комплекс с проектен капацитет до 5,2 млн тона суров петрол годишно; през 2023 г. заводът е преработил около 4,19 млн тона и остава един от ключовите експортно ориентирани рафиниращи активи в Южна Русия. Поразяването на обекта засяга както доставките на гориво, така и валутните постъпления, които поддържат военните разходи.

В Ярославска област властите потвърдиха отделна атака с дронове през нощта. Губернаторът Михаил Евраев обяви, че движението по магистралата от Ярославъл към Москва е временно ограничено. Рускоезични канали в Telegram посочиха, че сред целите е едноименната рафинерия, но местните власти не назоваха официално засегнатото съоръжение.

Ударите бележат третия ден на 40-дневна стратегическа операция, одобрена от Зеленски и провеждана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), чиято цел е да се засили натискът върху Путин за прекратяване на войната. Кампанията се фокусира върху продължителни далекобойни удари по военни, логистични, енергийни и промишлени обекти, които поддържат руското военно усилие.

Тази операция стъпва върху рязка ескалация, която Институтът за изследване на войната (ISW) проследява от март. По геолокализирани данни руската нефтена инфраструктура е понесла най-малко 18 удара през април, 33 през май и 28 само за първите три седмици на юни. Обхватът също расте: на 21 юни Зеленски съобщи, че новите дронове на украинската компания Fire Point са поразили цели на дълбочина до 2070 км, като в близко бъдеще ще достигат до 3000 км. 10 дни преди ударите по Славянск и Ярославъл,, 992 дрона атакуваха обекти в над 10 руски региона, сред които Московската петролна рафинерия, един от най-големите преработвателни заводи в страната.

Поразяването на „Славянск ЕКО“ и завод в Ярославска област в същата нощ показва логиката на кампанията в чист вид: не зрелищен единичен удар, а натрупване, което поетапно отнема на горивото и приходите от износ, върху които стъпва руската военна машина. С разширяващия се обсег на украинските дронове все по-малко рафиниращи мощности в европейската част на Русия остават извън обхват – а именно непрекъснатостта на тези удари, а не отделната им сила, определя тяхната стратегическа тежест.

Украинските удари по руските рафинерии предизвикаха системен дефицит от Крим до Владивосток.

🇷🇺🚫⛽️ Картата, която икономическият анализатор Станимир Добрев периодично обновява, почервеня в мащаб, невиждан до този момент: по неговите данни за 7 дни към отчетения недостиг на бензин и дизел са добавени 32 руски региона, 13 от които – в деня на публикацията – 21 юни.

„Нов рекорд – 32 за 7 дни; при това темпо още 2 седмици и цяла Русия е червена“, обобщава Добрев в профила си в X, придружавайки текста с актуализирана карта на засегнатите области. Картата не е изолирано твърдение: всеки отбелязан регион е подкрепен от конкретна публикация – регионална медия, официално съобщение или сигнал в социалните мрежи, а съвкупната картина се потвърждава от водещите международни издания. Всички тези сигнали съвпадат с институционално потвърдения спад на капацитета на петролните рафинерии в Руската федерация. Силата на картата се крие в обобщението – тя нанася на едно платно онова, което поотделно се губи в десетки разпокъсани новини и онова, чието назоваване официалната статистика на Москва се опитва всячески да избегне: горивният дефицит престана да бъде аномалия, изолирана до отделни руски региони и се превърна в системно явление, което обхвана едновременно индустриалното Поволжие, Урал, Северен Кавказ и Далечния изток.

Зад разрастващото се червено поле стои една добре позната причина – украинската кампания за далекобойни удари по руската петролна индустрия, която от началото на годината еволюира от отделни акции към системно изтощаване на критичен сектор. По украински данни от началото на годината са нанесени най-малко 20 удара по петролна инфраструктура – рафинерии, терминали за износ и тръбопроводи – със загуби над 7 млрд долара, а темпото на операциите в дълбочина е на път да надхвърли 800 удара от началото на тази календарна година.

Логиката на кампанията не се крие в единичния пробив, а цикличността: украинските дронове поразяват едни и същи заводи последователно, за да удължат престоя за ремонт и все по-често те попадат в хидрокрекинг възли – сърцето на производството на високооктанов бензин. Терминалът за износ и рафинерията в курортния град Туапсе на Черно море бяха поразени три пъти през април и още два пъти през май; този модел на връщане към вече ударена цел се превърна в отличителния почерк на годината.

Кумулативният ефект може да е видим не само в опашките пред бензиностанциите, но и също така в конкретни макропоказатели. По оценка на аналитичната компания OilX средните обеми на преработка са се свили до 4,58 милиона барела дневно през май – със 700 000 барела по-малко спрямо година по-рано и най-ниското равнище от октомври 2009 г. Дълбочинните удари са извадили от строя между 17-20% от капацитета за рафиниране, като в отделни дни пиковете доближават 40%. Това е спад, който не може да бъде обяснен със сезонна поддръжка: загубата на преработка се пренася надолу по веригата на дистрибуцията и изплува като физическа липса на гориво на хиляди километри от засегнатите заводи.

Преломът в символен план настъпи в средата на юни, когато кампанията достигна самата столица. На 18 юни 2026 г. украинските сили предприеха масиран удар по Москва с близо 200 дрона, чиято основна мишена беше Московския НПЗ в район Капотня, собственост на „Газпром нефт“. По данни на отраслови източници, цитирани от международни медии, ударът от 16 юни вече беше повредил основен възел за преработка, който отговаря за около 53% от капацитета на завода, и беше спрял работата му. Московската рафинерия покрива над една трета от горивния пазар на столичния регион, а появата на ограничения в сърцето на руската държава, където цените на колонките се доближиха до 100 рубли за литър, е политически най-чувствителният симптом от цялата криза: дефицитът престана да бъде проблем на периферията.

Именно географският обхват прави ситуацията качествено различна от предишните дефицити. Недостигът се сгъсти в индустриалното Поволжие, където ограничения или пълно отсъствие на гориво бяха отчетени в Пенза, Самара и Уляновск; премина през Урал и достигна земите отвъд него, включително Свердловска и Челябинска област и петролна република като Башкортостан; обхвана дъгата на Северен Кавказ от Дагестан през Северна Осетия до Ставрополския край; и – което е най-показателно за дълбочината на проблема – достигна Далечния изток и Сибир, където недостиг беше регистриран в Приморския край с Владивосток, в Хабаровск и в Иркутска област. Когато горивен дефицит се появи едновременно в Приморието, и в Псковска и Архангелска области на северозапад, обяснението „местни логистични затруднения“ е изгубило всякаква тежест: проблемът е в обема на националното производство, който се разпределя през все по-празна тръба. Картата на Добрев визуализира тъкмо този внушителен географски мащаб – от Черно море до крайбрежието на Тихия океан – и тъкмо затова е отличен ориентир.

Пред продължаващото свиване на производството наборът от мерки на Кремъл видимо се изчерпва. Забраната за износ на бензин, въведена като аварийна мярка още през лятото на 2025 г., беше удължена до 31 юли 2026 г. и разширена върху производители и прекупвачи. Правителството позвои на рафинерии да произвеждат гориво с понижени екологични стандарти, за да забави изчерпването на запасите. Най-красноречивият ход обаче е друг: една от най-големите петролни сили в света се готви да внася бензин по море – до края на месеца първи танкер с гориво се очаква да пристигне на пристанище в Европейска Русия. Това е кризисна мярка за овладяване на щетите, не стратегия – признание, че вътрешното производство вече не покрива вътрешното търсене.

Най-острият ръб на кризата минава през анексирания Крим, където логистичната изолация умножава ефекта от всеки пропуснат танкер или ударен терминал. Първо губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев определи таван от 20 литра гориво на автомобил с право на повторно зареждане едва след 7 дни, обосновавайки мярката с „логистични затруднения“. От 7 юни физическите лица бяха лишени от възможност да зареждат със закупени купони от най-голямата верига на полуострова, а продажбата започна да се регулира чрез лични QR кодове от бот в приложението Max според наличните количества за деня. На 21 юни окупационните власти в Севастопол обявиха пълна забрана за продажбата на гориво, с което могат да бъдат снабдявани единствено държавните автомобили и спешни служби. Подредени хронологично, тези стъпки очертават не временно прекъсване, а контролиран режим на недостиг.

Чуват се и възражения, че мащабът на кризата е преувеличен, и това има своите основания. The Moscow Times оценява недостига като „контролируем“, а самите окупационни и регионални власти го отдават на логистика и сезонно лятно търсене, наслагано върху планова поддръжка. Лятото по правило опъва горивния баланс, а част от спрените мощности действително са подложени на планов ремонт. Но подобна теза трудно може да обясни две неща – географската широчина, която обхваща региони без обща логистична верига, и инструментите, към които прибягва Москва. Удължаването на забраните за износ и морски внос на бензин не е сезонна корекция, а реакция на структурен недостиг на преработен продукт. А когато аналитичните оценки фиксират най-ниските нива на преработка от 15 години насам, тежестта на доказателството се измества от „временно затруднение“ към „ерозия на капацитет“.

Стратегическият залог на тази криза надхвърля цената на горивото по колонките. Украйна откри лост, действащ безотказно далеч отвъд фронтовата линия, без да изисква пробив на бойното поле: поразявайки отново и отново ограничен брой възли с висока стойност, тя превръща руското гориво в уязвимост, засягаща всеки един шофьор от Калининград до Владивосток. Кремъл разполага с реални буфери – стратегически резерви, преразпределяне на потоци, административен контрол на цените – и колапс не е непосредственото вероятно развитие. Но всеки от тези буфери е краен, а кампанията срещу рафинериите се ускорява по-бързо, отколкото върви ремонтът на рафинериите. При запазване на тази траектория най-вероятният сценарий не е внезапен срив, а все по-тежък режим на нормиране, който тръгв от окупираните територии и периферията и достига индустриалното ядро – и който за първи път прави цената на войната осезаема в ежедневието на руския гражданин. Картата на Добрев е красноречив индикатор именно за тази посока.