Без открити отломки от дроновете България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО

🇧🇬📨🇪🇺 България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО, за да установи кой е ударил двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, след като за 6 дни не намери нито една отломка от дроновете. Премиерът Румен Радев изпрати писма до председателя на Съветач на ЕС Антонио Коща, до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте с призив въпросът да бъде разгледан приоритетно, тъй като е неотложен, съобщи снощи правителствената пресслужба. Отделно е поискано съдействие от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), тъй като „въпреки положените усилия от страна на България, не са намерени останки от дроновете, които биха позволили установяване на техния произход“.

В писмата се посочва и какво точно се очаква от съюзниците: Комисията и нейните агенции да съдействат за изследване на „всички налични материални доказателства, сателитни данни и цялата информация, която е събрана във връзка с нападението“. Радев пише, че България категорично осъжда военните удари срещу търговски кораби и цивилни моряци и че щом отговорността бъде установена безспорно, ще предприеме срещу извършителя всички възможни дипломатически и правни мерки съгласно международното право. Пресслужбата не назовава извършител.

Нападението беше извършено около 03:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври, на около 70 морски мили източно от град Бяла. Изключителната икономическа зона е ивицата отвъд 12-те мили териториални води, където държавата има суверенни права върху ресурсите. Товарният „ALFA WATAN“, построен през 1976 г. и плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а 10-членният му екипаж не е открит. От друга страна „ABLE“ под флага на Палау пламна, но 18-те моряци от екипажа му са прибрани от българския ро-ро кораб „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. По думите на Радев „ABLE“ е пътувал на юг с жито, а „ALFA WATAN“ – на север; по информация на „Флагман“ товарът му е бил сол от Египет.

Издирвателните действия на българските власти приключиха без находка. Издирването на екипажа беше прекратено в 17:00 ч. на 6 октомври, около 14 часа след удара, съобщи Румен Николов от Изпълнителната агенция „Морска администрация“; в морето са открити обърната лодка, три спасителни сала и отломки от оборудване, но не и хора. На 9 октомври два вертолета „Кугар“ спуснаха двама парашутисти-спасители от 24-та авиобаза „Крумово“ на борда на „ABLE“, а фрегатата „Верни“ обследва района. Двамата прекараха над половин час на кораба. Огледът установи тежки поражения от пожара и наводнено машинно отделение, а ударът е в надводната част, което според министъра на отбраната Димитър Стоянов сочи удар с надводен дрон, тоест безекипажен катер. „Бяхме десантирани за проверка на остатъци от дрон, да съберем и да снимаме частите, не намерихме такива“, каза старши сержант Иван Кацаров.

Корпусът на „ALFA WATAN“ остава недостъпен. Според специализирано морско издание той може да лежи на около 2000 метра. Коста Андреев, бивш заместник-командир на Военноморските сили, обяснява, че шелфът пред българския бряг свършва на 40–60 км навътре в морето, след което дълбочината рязко нараства. Затова за огледа е необходим кораб със система за динамично позициониране, която го задържа неподвижен над една точка. Корабът трябва да носи и дистанционно управляем подводен апарат. На 12 октомври Стоянов каза, че очаква колегите от транспортното министерство „да влязат във връзка с организациите, които могат да предоставят подводен дрон“, и че нови операции на ВМС и ВВС не се предвиждат. Транспортният министър Георги Пеев потвърди, че се обсъжда покупка на специализиран кораб за спасителни операции, без определен срок и с надежда за европейско финансиране.

Помощта от съюзниците засега не е достигнала до министерството на отбраната. Стоянов разказа, че след като на 8 август дрон се взриви на суша край Кардам, министерството е поискало от НАТО допълнителни радари и наблюдение и все още няма отговор: „Ще пуснем ново искане“. Сателитни снимки от партньорите също не са му предоставени. Фон дер Лайен нарече нападенията срещу гражданското корабоплаване „неприемливи“ още на 6 октомври, а на следващия ден Комисията обяви, че по искане на България и Румъния им предоставя сателитни изображения и че EMSA е предложила подкрепата си.

Докато няма веществено доказателство, държавата отказва да назове извършител. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 7 октомври Радев каза: „Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства.“ Съветът осъди нападението, предложи България да търси съгласие между шестте черноморски държави за мораториум върху бойните действия в морето и не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че сигурността му е застрашена. В неделя президентът Илияна Йотова обясни пред bTV, че ударът е извън териториалните води, че при зачестилите нападения трябва да се внимава кога се задейства член 4 и че нота ще бъде изпратена, когато има доказателства кой стои зад атаката.

Киев настоя, че отговорът е известен. Още вечерта на 6 октомври президентът Володимир Зеленски обвини Русия, каза, че украинските ВМС вече са в контакт с българските си колеги, и добави: „Украинските сили за отбрана не са провеждали никакви операции в този район на морето“. Радев отвърна след КСНС, че е получил „много ясни доклади“ от министъра на отбраната, началника на отбраната и шефове на службите: не е имало комуникация с украинската страна, „която да каже какъв е дронът“. Руското посолство в София заяви, че според публикуваното от министерството на отбраната на Русия двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили през нощта на 6 октомври“, а разследването трябва да открие произхода на дроновете.

На 8 октомври, ден след КСНС, Кирило Буданов, ръководителят на Офиса на президента на Украйна, дойде в София на поверителна визита, като се срещна с Радев. Министерският съвет потвърди това, след като за нея вече се говореше в мрежата: посещението е запазено в тайна по молба на Буданов от съображения за сигурност, а той е споделил вижданията на Украйна за мирно решение на войната. Радев подчерта, че тази среща е била по молба на госта. Не отговори дали са говорили за дроновете, макар според „Евроком“ да е бил питан пет пъти. Йотова заяви, че не е знаела за посещението.

Сирия не изчаква българското разследване. На 8 октомври Мазен Алуш от сирийската Главна дирекция за границите и митниците потвърди, че екипажът на „ALFA WATAN“ е бил от 10 души – девет сирийци и един египтянин, чиято съдба остава неизвестна. Дамаск е поискал от Международната морска организация и от българските морски власти независимо и прозрачно разследване, което да изясни и защо издирването е прекратено по-малко от денонощие след удара. Андреев посочва, че подобни издирвания обикновено продължават от 24 до 40 часа, но и че във вода от 18–20 градуса шансът човек да оцелее повече от седем часа е минимален.

Наличните данни сочат, че нанесеният удар вероятно е руски. Според Fakti.bg, „ALFA WATAN“ е плавал към устието на Дунав с крайна цел украинското пристанище Килия, а „ABLE“ е идвал от Дунав с жито. Москва не крие, че удря кораби, обслужващи Одеса и Черноморск: само за периода между 9 и 12 октомври руското министерство на отбраната съобщи за 4 поразени товарни кораба в пристанище Черноморск или по пътя до Одеса, които превозват според него военни товари или стоки с двойна употреба. Ден преди удара край Бяла в румънската зона потъна „ROYAD MAMMADOV“ с царевица от Измаил; двама моряци загинаха, като Зеленски обвини руски дронове. Позицията на посолството се основава единствено на публикуваната сводка.

Безекипажните катери, за чиято употреба Стоянов съди по пораженията на „ABLE“, обаче са преди всичко украинско оръжие в Черно море: на 6 октомври танкер във водите край Сочи пламна след като регистриран взрив, приписван на украински морски дронове, а на 5 юни украински морски дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Русия обаче вече има свои безекипажни катери: на 12 септември украинските ВМС показаха как техен катер потапя руски ударен дрон от типа „Оркан“. Умишлен украински удар срещу кораб, насочил се към украинско пристанище, трудно се обяснява, но не може да бъде изключена възможността за отклонил се дрон, докато няма открита отломка.

Отговорът зависи от два източника, които България не би могла да подсигури сама. Ако сателитните данни проследят апаратите до Крим или огледът под водата извади компоненти от руски дрон в корпуса на „ALFA WATAN“, оценката ще се потвърди; украински компоненти или следа към украинския бряг биха променили оценката в обратна посока. Дотогава единственият достъпен корпус „ABLE“ се отдалечава на юг от българските води, а най-важното доказателство може би лежи на 2 км под повърхността, там, където държавата не може да достигне без чужда техника.

Салам обеща наказание за пратката с C-4, без да назове „Хизбула“

🇱🇧🧨 Министър-председателят на Ливан Науаф Салам обеща да изправи пред съда всички замесени в пренасянето на стотици килограми взривни вещества към Бейрут, включващи пластичния експлозив C-4, който по думите му е използван в „печално известни политически покушения“ в новата история на страната. В обръщението си той нито веднъж не назова „Хизбула“, макар следствието да насочва пряко към нея: съдебни източници пред AFP описват двамата задържани с товара като членове на групировката, определена като терористична от ЕС, САЩ, Израел и десетки други държави.

Пратката беше спряна в началото на октомври на контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност в прохода Дахр ал-Байдар на шосето от Бейрут за Дамаск. Проходът свързва долината Бекаа със столицата. Превозното средство е пътувало към Голям Бейрут. Сведенията за съдържанието на пратката се разминават. Съдебни източници, цитирани от AFP, говорят за 250 кг взривно вещество от типа на тротила и 250 кг C-4, а съдебните служители, с които е говорила AP, посочват същото разпределение, но общо тегло от 780 кг. Ливански вестници и саудитската телевизия „Ал-Хадас“, позовавайки се на първоначалните данни от следствието, описват 562 кг тротил, 206 кг C-4, около 350 кг метални сачми и 5 празни метални корпуса за заряди с насочено действие, които концентрират силата на експлозията в една посока. Висш източник в службите за сигурност каза пред The National, че в товара е имало пирони и сачми, т.е. готови поразяващи елементи. Шофьорите са задържани, взривните вещества са предадени на армията, а делото е предадено на военния съд.

Салам публикува изявлението днес сутринта в Х, а министърът на информацията Пол Моркос повтори тези думи по време на заседание на Министерски съвет. Текстът започва с „Нито снизхождение, нито затваряне на очите, а истина и отговорност“ и продължава с израз на благодарност към силите за сигурност, които са „спрели подозрителния камион“ и предали шофьорите му на разследващите. „Разбирам тревогата, обзела ливанците от новината за задържането на камиона и за неговия товар, особено тъй като C-4 е използван в няколко печално известни политически покушения в новата история на Ливан“, написа ливанският премиер в публикация на арабски. Той обеща разследването да бъде разширено, докато се установи самоличността на всички замесени „и на онези, които стоят зад тях“, и докато излязат наяве „плановете и целите им“. Той завърши своето обръщение с уверение, че управляващият кабинет „ще се отнесе с нужната твърдост към всяко оръжие извън рамките на законността, било то при притежаването, пренасянето или употребата му“.

Изтеклите сведения от следствието посочват онова, което Салам реши да премълчи. Източник от съдебната система заяви пред AFP, че единият задържан е син на функционер на Хизбула, а другият е член на групата. Местното издание „Нида ал-Ватан“ назова имената: Хайсам Амхаз от Набха и Али ал-Курди от Сааднайел, брат на лидера на Ливанските бригади на съпротивата в града. Ръководството на Хизбула сформира тези бригади през 1997 г. за млади мъже, които искат да воюват срещу израелската окупация на юга, без да се включват към самата партия. Повечето членове на бригадите не са шиити. Според съдебни служители, цитирани от AP, задържаните са заявили пред следователите, че са получили нареждане само да откарат товара от Баалбек до Бейрут и да го предадат на мъж с прякор „Зулфикар“ южно от столицата, без да им бъде казано за какво ще се използва товарът. Организацията отказа коментар пред AP и към 12 октомври не беше излязла с позиция.

Правното основание за обещаната твърдост е налице от 2 март. Броени часове след като Хизбула изстреля десетки ракети по Северен Израел в подкрепа на Иран, кабинетът на Салам обяви цялата военна дейност на групировката за незаконна. Последваха тримесечна война и нахлуване на израелската армия, която все още държи ивица буферна територия в южен Ливан. С примирието през юни двете държави се договориха за рамка, която предвижда разоръжаване на Хизбула, поетапно изтегляне на IDF и разгръщане на ливански войски на юг. Министърът на правосъдието Адел Насар написа, че следствието за задържаните експлозиви ще продължи докрай, а разоръжаването на незаконните групи и преследването на нарушителите на закона са част от необратим процес, който се ускорява.

C-4 е военно пластично взривно вещество: около 91% хексоген, свързан с пластификатор и полимер в мека маса, която се оформя на ръка според нужната форма на заряда. То не детонира от удар, изстрел или огън, а единствено с детонатор, затова се пренася без риск от случаен взрив. Скоростта на детонация възлиза на около 8000 м/с при около 6900 м/с за тротила, а по мощност 1 кг C-4 се равнява на около 1,34 кг тротил. Според описа на агенциите общата мощност на тротила и C-4 от Дахр ал-Байдар се равнява на близо 600 кг тротил, а според ливанския опис – на около 840 кг. На 14 февруари 2005 г. бомба в центъра на Бейрут уби бившия премиер на страната Рафик Харири и други 21 цивилни. Специалният трибунал, създаден с подкрепата на ООН, изчисли заряда ѝ на 2500 до 3000 кг в тротилов еквивалент, т.е. задържаното днес количество представлява между 1/5 и 1/3 от този заряд в тротилов еквивалент.

Трибуналът осъди задочно за атентата трима мъже, свързани с Хизбула: Салим Аяш през 2020 г. и Хасан Мерхи и Хусейн Онейси при обжалването през март 2022 г. Групировката отказва да ги предаде. Съдебният състав обаче не откри доказателства, че нейното ръководство е участвало в убийството. Журналистката и бивш министър Мей Шидиак загуби лявата си ръка и левия си крак на 25 септември 2005 г. при експлозия на бомба, заложена в колата ѝ. Комитетът за защита на журналистите цитира данни за 0,5 кг пластичен експлозив под шофьорската седалка, а тя каза, че нападателите са използвали комбинация от C-4 и тротил. „Оцелях по чудо, но много мои приятели, които заслужаваха да живеят, бяха убити“, припомни тя.

Не за първи път по това шосе е разкрит товар на Хизбула. На 9 август 2023 г. камион, пътувал от Бекаа за Бейрут, се преобърна в Кахале, село с предимно християнско население под Алей. Местни жители влязоха в престрелка с охраната на камиона, при които загинаха Фади Беджани от Кахале и член на Хизбула на име Ахмад Касас. Военните обявиха, че камионът е превозвал боеприпаси, и го прибраха, а партията призна, че камионът е неин. Тогава товарът излезе наяве случайно, след катастрофа. Този път камионът беше спрян на държавен контролен пост.

Самир Джаджа, лидерът на християнската партия „Ливански сили“, нарече случая най-опасния от години и каза пред L'Orient-Le Jour, че експлозивите „вероятно са били предназначени за употреба в самия Ливан“. Доводът му е конкретният маршрут: ако товарът е за войната с Израел, превозното средство е можело да поеме друг път към юга, а не към столицата. Джаджа настоява да бъде разкрита цялата командна верига, „дори ако включва Наим Касем“, генералния секретар на Хизбула. Според другата версия товарът е бил предназначен за фронта. AP отбелязва, че остава неясно дали експлозивите не са били предназначени за дроновете с управление по оптично влакно, използвани от групировката срещу израелските сили в южната част на страната. Дипломатически източник пред „Нида ал-Ватан“ посочи, че и такова предназначение не намалява тежестта на случая, защото тогава армията и силите за сигурност трябва да наложат властта на държавата и на юг.

Пратката от Дахр ал-Байдар не е единствената. На 12 октомври армията обяви, че в района на ал-Каср край Хермел е задържала 200 кг взривни вещества, опаковани в чували и подготвени за пренасяне от Сирия, а контрабандистите са избягали обратно през границата. В съобщението не се посочва за кого е бил товарът. Около две седмици по-рано военните съобщиха за 250 кг експлозив, задържан до сирийската граница.

Делото за Харири завърши с присъди за изпълнители, но без да докаже водещата роля на висши ръководни фигури в Хизбула. Обещанието на Салам също ще бъде проверено според това дали започналото следствие ще стигне отвъд непосредствените изпълнители. Ако военното правосъдие повдигне обвинения не само на двамата шофьори, но и срещу Зулфикар, хората, натоварили пратката в Баалбек, и функционерите, за които говорят източниците, премиерът ще е изпълнил обещанието си. Ако делото приключи с двамата задържани, неназованото име ще остане извън обвинителния акт така, както остана извън изявлението му.

Хиляди военни търгове разкриха разширения бункер на „Мъртвата ръка“ в Урал

От тук руският президент Владимир Путин възроди програма от ерата на Студената война за гарантиране на ответен удар срещу НАТО при сценарий на ядрена война. Базата е огромен подземен команден пункт, способен да издържи на нападение с американските бомби за поразяване на дълбоко разположени бункери. Това е стратегия за „деня на Страшния съд“, която цели да гарантира взаимно гарантирано унищожение в случай, че Русия е подложена на ядрен удар. Наличието на обекта беше разкрито в съвместно разследване на вестник The Sunday Times, датската медийна група Danwatch и центъра „Досие“. Използвайки методи на OSINT журналистиката, те се сдобиват с първите кадри на съоръжението и военната операция зад него, с доказателства за мащабните строителни дейности на мястото, както и с разузнавателна информация, която потвърждава, че програмата за ядрени ракети е напълно действаща.

🇷🇺 Руската федерация е разширила и модернизирала обект 1335, команден комплекс, скрит дълбоко под планинския масив Косвински Камък в Северен Урал. От тук при сценарий на ядрена война трябва да бъдат ръководени Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН). В него е разположено и обновеното звено за управление на „Периметър“, съветската резервна система за гарантиране на ответен ядрен удар, известна на запад като „Мъртвата ръка“.

В периода от 2018 г. до август 2024 г. Министерството на отбраната е обявило хиляди обществени поръчки за комплекса. Сред тях са най-малко 22 000 тона стомана, над 56 500 тона цимент и около 600 км кабели. Ново поколение на управляващото звено е на бойно дежурство в планината от 2023 г., пише генерал, който е бил назначен да ръководи разработката му.

Строежът е проследен в съвместно разследване, публикувано на 26 септември 2026 г. от датското издание Danwatch, британския вестник The Sunday Times и Центъра „Досие“, основан от Михаил Ходорковски. През 2024 г. в продължение на месеци датският разследващ екип е събирал документи от руската публична база данни за обществени поръчки. Властите в Москва системно са ограничавали достъпа до нея и изданието е стигнало до документите през мрежа от сървъри в Русия, Казахстан и Беларус. Така е натрупало над 2 млн. документа от военни търгове, а хиляди от тях се отнасят именно до обект 1335. Всички тези търгове са част от държавната отбранителна поръчка и са обявени от Главното военностроително управление № 8 от името на ведомството в Москва. Кремъл и неговият говорител Дмитрий Песков не отговориха на запитванията за коментар, изпратени от разследващите.

Самите търгове описват за какво служи бункерът. В един от тях е записано, че обект 1335 трябва да побере апаратура за системите за управление, свръзка и охрана, както и постоянни помещения за личния състав, който дежури и живее там. Изпълнителите трябва да притежават лиценз за работа с държавна тайна, който се издава от Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Служебни сгради, огради и складирани строителни материали до комплекса. Мащабът на разширението е проследен по поръчки за поне 22 000 тона стомана, над 56 500 тона цимент и около 600 км кабел от 2018 г. до август 2024 г.

Към стоманата и цимента се добавят 170 км стоманени тръби, около 41 000 стоманени елемента и 13 000 тона пясък и трошен камък. Електрическата мрежа е съставена от 14 000 лампи, 30 трансформатора и 21 подстанции, проектирани да издържат на земетресение и експлозии. За прокопаването са доставени 95 единици тежка строителна техника и 648 компонента за пробиване на скала. Поръчани са 182 агрегата за вентилация, както и филтри, които задържат химически и биологични агенти и радиоактивен прах. Част от материалите се произвежда на място: доставени са агрегат за първично трошене с челюстна трошачка и сортировъчна инсталация, които превръщат взривената скала в чакъл и пясък, а до един от входовете на комплекса е изграден бетонов възел. През 2019 г. е доставено и хладилно оборудване с обща мощност от около 5 мегавата. То отвежда топлинната енергия от свързочната, изчислителна и електрическа апаратура, която може да се наложи да работи без прекъсване.

Защитен костюм с противогаз на кадър от предоставена фотосерия. За подземния комплекс са поръчани вентилационни агрегати и филтри срещу химически и биологични агенти и радиоактивен прах – оборудване, нужно за работа в условия на замърсена външна среда.

Строителната документация споменава най-малко 24 отделни подземни помещения, до които достига система за сгъстен въздух. Разстоянието по права линия от главния до аварийните изходи е около 2,5 км. Косвински Камък е куполообразен масив, висок около 1,5 км и има обиколка около 40 км, като в него водят най-малко 4 оборудвани входа. Сателитните снимки, анализирани от екипа на Danwatch, показват мащабни изкопи до входовете и изходите и работа по още шест отвора, които приличат на нови входове в масива.

Старите аварийни изходи на комплекса „Грот“, обозначени върху сателитен изглед на Косвински Камък. Според строителната документация разстоянието по права линия между главния и аварийните изходи е около 2,5 километра. В подножието се вижда селището Китлим.

Бивши наборници от военно поделение 20003 в подножието на планинския масив описват вътрешността по спомени. Един от тях, който е бил вътре, сравнява залите с метро, макар веднага да уточнява, че самият той никога не е бил в метро. Друг не е стигал до тунелите, но служилите с него, които са прокарвали свързочни кабели, му разказвали, че разстоянията са толкова големи, че по тях може да се движи автобус.

Според The Sunday Times най-интензивната фаза на строителство е през 2020 и 2021 г. Вестникът свързва с бункера думите на президента Владимир Путин по време на съвещание с ръководството на министерството на отбраната в Сочи на 11 ноември 2020 г.: „Както ми докладваха, създаването на нов пункт за управление, включително на стратегическите ядрени сили, с практически абсолютна защита, е на финален етап.“ Къде се намира този пункт, Путин не каза.

Първият официален сигнал за възраждането на системата „Мъртва ръка“ се появява през 2020 г. с публикуването на стенограма от среща между Путин и висши военни ръководители. На срещата Путин обсъди създаването на система, гарантираща оцеляване на руската инфраструктура за командване и контрол на стратегическите ядрени сили след обезглавяващ удар. „Наясно сме, че много неща зависят от устойчивостта на тези системи и способността им да продължат да действат в условия на бойни действия“, заяви Путин. „Информираха ме, че изграждането на изключително защитен обект за управление на стратегическите ядрени сили (наред с други функции) е към своя край и че той ще притежава много висок запас на надеждност.“ Оттогава насам Путин има все по-силна параноя във връзка с евентуална американска атака и това, че САЩ са разработили бомби за поразяване на дълбоко вкопани бункери, способни да стигат цели, скрити дълбоко под земята, подобни на тези, използвани за поразяване на ирански ядрени обекти през 2025 и 2026 г.

Системата „Периметър“ е създадена в Съветския съюз през 70-те и 80-те години на миналия век за случай, в който ядрен удар унищожи висшето ръководство и основните командни пунктове и прекъсне обичайните канали за връзка. Тогава системата влиза в действие, за да предаде заповедта за ответен удар към силите, които са оцелели. Най-необичайният ѝ елемент са командните ракети: вместо ядрена бойна глава те носят радиоапаратура и в полет над страната излъчват кодираната заповед до оцелелите пускови установки. Павел Подвиг, експерт по ядрено разоръжаване и ръководител на проекта Russian Nuclear Forces, определя „Периметър“ преди всичко като комуникационна система, чиято основна идея е „дублиране, дублиране, дублиране“.

Съветска балистична ракета на военен парад на Червения площад в Москва, 1971 г. „Периметър“ възниква през Студената война като допълнение към ядрения арсенал: системата трябва да осигури достигането на заповедта за ответен удар до оцелелите ракетни комплекси. 📸 Снимка: Rolls Press/Popperfoto

Конкретното място за бункера избира Централното конструкторско бюро за тежко машиностроение, чиито специалисти участват в създаването и на „Периметър“. Определящи са свойствата на скалата: тя позволява радиовълните да преминават през голяма дебелина на масива. Строежът на съоръжението с кодовото име „Грот“ започва през 1982 г. В недрата се прокопава мрежа от подземни изработки, а основата на комплекса са радиоцентрове на дълги и къси вълни, разположени на дълбочина от десетки до стотици метри. Според американския журналист Дейвид Хофман, автор на отличената с наградата „Пулицър“ книга The Dead Hand, през 1985 г. Съветският съюз задейства „Периметър“ за първи път в новия подземен комплекс. Дълго време точното местоположение на „Грот“ погрешно е свързвано с друг подземен комплекс в Урал, Ямантау.

Резервен вход към обект 1335 в Косвински Камък, показан в разследването на Центъра „Досие“. Строежът на подземния комплекс започва през 1982 г., като в скалния масив са разположени радиоцентрове на дълбочина от десетки до стотици метри.

Част от тази история е записана на информационно табло в самото поделение, което роднина на наборник е заснел, а „Досие“ откри в социалната мрежа ВКонтакте. Таблото изрежда етапите на строежа, проведени изпитания и предназначение на подземните обекти. Според него през февруари 2000 г. през обект 1335 е минала команда за изстрелване на междуконтинентална балистична ракета „Топол-М“. През 2004 г. „Грот“ става основа на резервния пункт за управление на Генералния щаб с правилник, утвърден от министъра на отбраната и началника на щаба. В Китлим, селото под планината, през следващите години израства военно градче с жилищни блокове, детска градина, поликлиника и хеликоптерни площадки. Поръчката за около 1,5 млрд. рубли се изпълнява близо десетилетие и приключва окончателно през 2020 г.

Военно поделение 20003 в подножието на Косвински Камък. Именно снимка на информационно табло в поделението, открита от „Досие“ във VK, разкрива етапи от строителството на „Грот“, изпитания на защитената свръзка и предназначението на подземните съоръжения.

Модернизацията на самия „Периметър“ описва генерал-майор от запаса Виктор Халин. Той участва дейно в разработката на съветската версия от 1973 до 1975 г. и до 1990 г. служи в Главното управление за ракетно въоръжение. По думите му на 5 май 2005 г. Путин подписва таен указ за създаване на ново управляващо звено на „Периметър“, което да бъде разположено в обект 1335. Разработката се извършва от същото това конструкторско бюро за тежко машиностроение под ръководството на Халин. До 2010 г. изделието минава предварителни изпитания на стенд, след което е изпратено към обекта. През 2011 г. командващият РВСН Сергей Каракаев потвърждава публично в интервю, че „Периметър“ съществува.

Входът към подземния комплекс и картечна кула, обозначени върху наземен кадър от района на самото поделение. Зад видимата инфраструктура се намира съоръжението на „Грот“, което през 2004 г. става основа на резервен пункт за управление на руския Генерален щаб.

В брой 4 за 2025 г. на вестник „Ветеран-ракетчик“, издаван от ветеранската общност на РВСН, Халин пише, че „през 2023 г. в обект 1335 е поставено на бойно дежурство специално изделие от ново поколение“, което трябва да осигури употребата на стратегическите ядрени сили дори след нанесени обезоръжаващи удари по РВСН и обезглавяващи удари по военно-политическото ръководство на страната. Става дума за удари с прецизно ядрено или конвенционално оръжие по най-важните стратегически обекти на Руската федерация и съюзниците ѝ. Той назовава противника директно: САЩ или НАТО. Друг ветеран, полковник Ю. Андреев, цитиран от The Sunday Times, също пише, че обектът е бил поставен на бойно дежурство през 2023 г. след дълги години на експериментална работа.

Разположението на поделението спрямо Косвински Камък и увеличен кадър с обозначен вход към подземните съоръжения. Според разследването в масива водят поне четири оборудвани входа, свързани с комплекса за резервно управление на стратегическите ядрени сили.

В същата публикация Халин твърди, че военно-политическото ръководство „вече разполага с практически надежден технически инструментариум за осъществяване на възмездие както в автоматизиран, така и в автоматичен режим“. В първия режим голяма част от операциите протичат без човек, но на определен етап решението трябва да се потвърди от оператор. Във втория, след предварително привеждане на системата в съответното състояние, последователността може да бъде изпълнена докрай без необходимост от човешко решение. Съветският „Периметър“ оставяше последното решение на човек, а според Халин съвременната му версия може да мине и без това. Автоматиката му е обновена, а способностите са разширени с мобилни и силно защитени пунктове за управление и сателитни радиолинии за предаване на бойни команди. Подвиг поставя акцента другаде: според него човекът е „важно звено в цялата тази верига на вземане на решения“. Алгоритмите на системата са засекретени и степента на автоматизацията ѝ не може да се провери отвън.

Конферентна зала с изображения на ракетни пускове и военни плакати. Разследването описва и наземната инфраструктура за личния състав: близо до комплекса е изградено военно градче с жилища, клуб, детска градина и поликлиника, завършени окончателно през 2020 г.

Халин отбелязва още, че изграждането на комплекса с командни ракети „Сирена-М“ е финализирано. През декември 2019 г. тогавашният заместник-министър на отбраната Алексей Криворучко обяви, че следващата година ще бъде сключен договор за изработване на този подвижен комплекс, с доставка до 2025 г. Според „Досие“ новото поколение командни ракети е изградено на база на ракетата-носител на РС-24 „Ярс“. През ноември 2024 г. Каракаев обяви, че едно ракетно съединение ще бъде превъоръжено с мобилен комплекс „Сирена-М“ до 2026 г. според седмичника „Звезда“ на Министерството на отбраната.

Сред поръчките за обект 1335 има и западна продукция: топлоизолация на датската Rockwool и спирателна арматура на Danfoss, италианска изолация K-Flex, швейцарски клапани Belimo и строителни платформи на френската Haulotte. Част от тези доставки са извършени след влизането в сила на първите ограничения на износа на стоки с военно и двойно предназначение, въведени от ЕС в отговор на незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. Вносни изделия продължават да се появяват в документацията и след февруари 2022 г. въпреки значително по-строгия режим на международни санкции.

Нови пътища и строителни площадки край подземния комплекс. Сателитните изображения допълват сведенията от военните поръчки, по които разследващите проследяват разширяването на обект 1335 и доставките на десетки хиляди тонове строителни материали.

Том Рьосет от Норвежкия щабен колеж разглежда строежа като част от по-широк процес: „Разширяването на обект 1335 следва мащабно обновяване на ядрените сили, което има висок приоритет във Въоръжените сили на Руската федерация.“ Ученията на стратегическите ядрени сили също продължават. На 2 април 2026 г. екипажи на мобилните ракетни комплекси „Ярс“ изведоха пусковите установки в определените райони за бойно патрулиране в Сибир и пръснаха подразделенията по полеви позиции. След продължителни маршове те смениха позиции, отработиха защита от условни въздушни удари и действия в условия на радиоактивно заразяване, докато армейска авиация и дронове разузнаваха маршрутите и търсеха условни диверсанти. Министерството на отбраната съобщи за учението с позоваване на заместник-командващия РВСН генерал-лейтенант Андрей Бурбин. „Ярс“ е сред основните системи на руския ядрен арсенал: ракетата РС-24 има обсег на поразяване до 11 000 км и носи няколко бойни блока с индивидуално насочване. Командните ракети на „Периметър“ са предназначени да предадат заповедта за ответен удар на оцелели пускови установки като тези.

Danwatch е открил стотици снимки от поделението в подножието на Косвински Камък, но само една, която изглежда направена в тунелите. Над четири десетилетия след първите изкопи вътрешността на планината се описва по поръчки за тоалетни, кранове, гумени уплътнения и светлоотразителни жилетки, за сейфове, електромагнитни ключалки и инфрачервени датчици. Анди Уебър, бивш помощник-министър на отбраната на САЩ по програмите за ядрена, химическа и биологична отбрана, заяви пред The Sunday Times, че няма основания да смята обекта за нещо различно от „Периметър“. Според The Sunday Times публичността на много от търговете вероятно е умишлен ход, насочен към чуждите разузнавания. Путин отдавна се опасява от обезглавяващ удар, който да лиши ръководството от възможност да разпореди ответен пуск, каза Уебър и обобщи: „Каква полза от такава система, ако другата страна не знае за нея? Путин иска насреща да знаят, че системата работи.“

Внучката на Путин е записана на границата като Елза Игоревна Тихонова

🇷🇺 Разследващото издание „Проект“ съобщава, че 8-годишната дъщеря на балетиста Игор Зеленски и Катерина Тихонова, представена в журналистически материали като внучка на президента Владимир Путин, фигурира в изтекла база данни на руската гранична служба като Елза Игоревна Тихонова.

Изданието се позовава на записи за две пътувания с частен самолет – до Мюнхен през 2019 г. и Хърватия през 2021 г. „Агентство“ публикува разкритието на своя канал в Telegram, където обяви, че другата седмица ще публикува още по-голямо изследване на базата данни, озаглавено „Спътници“, което ще проследи къде, кого и с какви самолети пътуват руските държавни служители.

За детето беше съобщено още от май 2022 г. Тогава руското разследващо издание „Важные истории“, както и немското списание Der Spiegel публикуват данни, че поддържа връзка с президента Зеленски и дъщеря от него, родена през 2017 г. Дни по-късно „Медуза“, телевизия „Настоящее время“ на Радио Свободна Европа/Радио Свобода и Центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски съобщават, че актът за раждане е издаден от службата по гражданско състояние в московския Тверски район и посочва Зеленски като баща.

„Важные истории“ е разполагало тогава със сканирано копие от паспорта на момичето, но съзнателно не е публикувало името му, а само бащиното – Игоревна. Към вечерта на 25 септември Кремъл и семейството не са коментирали новата публикация. Записите от граничната база не са проверени независимо.

Разследващите допускат, че момичето е кръстено на Елза от анимационния филм на Disney „Замръзналото кралство“. Като косвен аргумент посочват интереса на Тихонова към американското кино: на сватбата през 2013 г. с Кирил Шамалов, син на приятеля на Путин Николай Шамалов, тя изпълнява песен от анимационния филм „Анастасия“. Това обстоятелство обаче не установява причината за избора на името.

Според публикуваните данни момичето носи фамилията на майка си, а бащиното му име е образувано от името на бащата. Семейният кодекс позволява на родители с различни фамилии да изберат коя от двете да носи детето, а бащиното име по правило се образува от името на бащата.

Тихонова е фамилията, с която по-малката дъщеря на Путин от брака му с Людмила Путина е публично известна. Тя ръководи фонда „Иннопрактика“ към Московския държавен университет. През април 2022 г. Министерството на финансите на САЩ я включва в санкционния си списък като пълнолетна дъщеря на руския президент, с името Катерина Владимировна Тихонова.

Игор Зеленски няма роднинска връзка с украинския президент Володимир Зеленски. Той е бил водещ солист на Мариинския театър и New York City Ballet, а от 2011 до 2016 г. ръководи балета на московския Музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. Според „Настоящее время“ именно там се сближава с Тихонова, която започва да посещава спектаклите.

През септември 2016 г. Зеленски поема Баварския държавен балет в Мюнхен. Напуска на 4 април 2022 г. „по лични семейни причини“, както съобщава Баварската държавна опера. По-късно генералният ѝ директор Серж Дорни заявява, че сам го е подтикнал да си тръгне, в разговор с авторите на телефонни мистификации Вован и Лексус, представили се за украински министър.

Първото от двете пътувания, описани в новата публикация, е от 11 ноември 2019 г., малко преди Елза да навърши две години. Според граничните записи семейството лети до Мюнхен със самолет на германската чартърна компания Air Hamburg, днес част от VistaJet, и остава там точно два месеца.

„Проект“ посочва, че семейството е придружавано от около 10 души. Сред тях са бавачките Анна Табанкова, Наталия Снитко, Наталия Летникова и Людмила Архицка; преподавател по английски; преподавател по френски и арабски; Наталия Братан, която изданието определя като вероятна асистентка на Тихонова; и служителят на Федералната служба за охрана – ФСО – Артьом Куц. На борда е и Светлана Скрипак, чиято роля разследващите не успяват да установят от биографичните ѝ данни.

Според същата база през 2021 г. семейството прекарва седмица в Хърватия. Този път няма бавачки и преподаватели, но пътуват четирима служители на ФСО. На борда е и Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и специален представител на Путин за инвестиционното и икономическото сътрудничество с чужбина.

Съпругата му Наталия Попова е първа заместничка на Тихонова в „Иннопрактика“ поне от 2019 г. „Проект“ я описва като нейна колежка, приятелка и честа спътница. По данни на разследващите самолетът Bombardier Global 5000 принадлежи на офшорна компания на Алексей Репик, председател на бизнес сдружението „Деловая Россия“.

Журналистически разследвания са описвали и други имена, под които живеят членове или предполагаеми членове на семейството на Путин. От брака му с Людмила Путина е и по-голямата сестра на Тихонова – Мария Воронцова.

През ноември 2020 г. „Проект“ посочва Елизавета Кривоногих, родена през 2003 г., като предполагаема трета дъщеря на Путин. Майка ѝ Светлана Кривоногих е съакционерка в банка „Россия“, а самата Елизавета е известна в социалните мрежи като Луиза Розова.

В книгата си „Царят в собствена персона“, издадена през октомври 2025 г., Роман Баданин и Михаил Рубин съобщават, че Иван и Владимир, които представят като синове на Путин и бившата олимпийска шампионка по художествена гимнастика Алина Кабаева, носят фамилията Спиридонови – в чест на дядото на Путин. Според книгата във Франция Кривоногих използва името Елизавета Руднова, с фамилията на покойния медиен мениджър и приятел на Путин Олег Руднов.

Роман Фаасен, син на Воронцова от първия ѝ брак с нидерландския бизнесмен Йорит Фаасен, носи фамилията на баща си. Според екипа на Алексей Навални той е нидерландски гражданин.

На 18 юни 2025 г. Путин за първи път публично споменава внучка, отбелязва тогава ТАСС. На среща с ръководители на световни агенции по време на Петербургския международен икономически форум той се връща към свое по-ранно изказване, че негови близки учат китайски. Обяснява, че е имал предвид внучка си, която има възпитателка от Пекин и говори свободно с нея на китайски. Не уточнява за коя внучка става дума.

Данни от граничната служба на ФСБ са изтичали и преди. През август 2024 г. „Агентство“ публикува записи за пътуванията на дъщерите и бившата съпруга на Путин от база, появила се за кратко в услуга за достъп до изтекли данни.

Според тези записи Тихонова е летяла три пъти в един самолет със Зеленски и малкото им дете. След септември 2021 г. в базата няма записи за нейни пътувания в чужбина. Изданието допуска тогава две обяснения: че е престанала да пътува или че използва друго име.

Обявеното изследване „Спътници“ може да изясни докога стигат новите данни и дали включват по-късни пътувания. Ако в тях има записи след есента на 2021 г. със същите имена, това би подкрепило обяснението, че предишната база е била непълна. Липсата на такива записи обаче сама по себе си няма да установи дали пътуванията са прекратени или се използва друга самоличност. Пътувания на познати охранители и бавачки също не са достатъчни, за да се докаже кой ги придружава.

Видеото с Остин Тайс е заснето до сирийска военна позиция

🇸🇾🎥🇺🇸 Геолокация на видеото от 2012 г., на което американският журналист Остин Тайс се вижда жив в плен, подкрепя версията, че записът е постановка на режима на Башар Асад, целяща да представи похитителите като джихадисти. Според епизода „Where is Austin Tice?“ на разследващата поредица Embedded на BBC Radio 4 и NPR кадрите са заснети на две места в планините по сирийско-ливанската граница, едното от които е долина срещу военна позиция в район, контролиран по това време от сирийската арабска армия.

Геолокацията е дело на Томас Бордо, специализиран в OSINT разследвания журналист и беше представена в епизода от 22 септември 2026 г. Репортерът Джош Бейкър и продуцентката Сара Обейдат провериха тези места на терен. Резултатът добавя нова връзка с правителствените сили към сведенията и документите за задържането на Тайс от режима, но сам по себе си не установява кои са мъжете във видеото.

Тайс, бивш капитан от морската пехота на САЩ и студент по право в Джорджтаунския университет, изчезва на 13 август 2012 г. в района на Дарая, югозападно предградие на Дамаск, където отразява войната като журналист на свободна практика. Според разследването шофьорът, на когото се доверява, го предава на милиция, лоялна на режима. През септември 2026 г. BBC идентифицира шофьора като Хамид Абу Обейд.

В края на септември 2012 г. в YouTube изплува запис, озаглавен „Остин Тайс е още жив“. В него се виждат три автомобила по коларски път и мъже с кефии и автомати. Тайс е с вързани очи и ръце. Изваждат го от багажник и го повеждат по склона, докато той се опитва да произнесе мюсюлманското изповедание на вярата на несигурен арабски. Накрая се чува гласът му на английски: „О, Исусе.“

Самите кадри не установяват кой ги е заснел. Лицата нямат отличителни знаци, YouTube каналът е създаден специално за публикуването на записа, а никоя групировка не поема отговорност за отвличането. Липсва и обяснение кой държи заложника и какво иска срещу освобождаването му. Американски анализатори още тогава допускат постановка, без да могат да я докажат.

След падането на режима BBC открива документи на сирийското разузнаване, за които твърди, че са били проверени от нейния екип и от правоохранителни органи и показват, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск. Неизяснен остава въпросът как е създаден записът, представящ похитителите му като джихадисти.

Бордо търси отговора във фона на кадрите. При 25 кадъра в секунда записът с ниско качество съдържа стотици изображения на един и същ терен. След стабилизиране и наслагване част от детайлите се виждат по-ясно, отколкото в отделен кадър: очертанията на планинското било, завоят на пътя около група дървета, изораното поле и отделни камъни.

По оценката на разследващия дължината на сенките насочва към снимане около пладне. Съпоставянето на очертанията на билото с модел на релефа стеснява търсенето до участъци с обща площ около 50 кв. км. в Сирия.

Проверката на място изисква две експедиции в планините по границата с Ливан. Първите координати отвеждат Бейкър по обрасла пътека, по която при лошото време може да се премине само с мотоциклет. В долината екипът намира големия камък от кадрите. Според използваната карта мястото е малко отвъд границата, на ливанска територия.

До второто място се стига след няколко часа преход. Там екипът открива долина с дълъг коларски път, характерното дърво от записа и съвпадащи очертания на склоновете. На противоположния склон се намира военен бункер. Според реконструкцията, ако камерата беше насочена наляво, сирийската позиция щеше да попадне в кадър. Вместо това тя остава извън него. Разследването посочва, че през 2012 г. този район е бил под контрола на правителствените сили.

Облеклото, оръжията, скандиранията и заглавието могат да бъдат подбрани по такъв начин, че да внушават дадена принадлежност. Релефът дава възможност тази привидност да бъде проверена спрямо конкретно място. Геолокацията не идентифицира мъжете, но подкрепя версията за постановка, когато се разглежда заедно със сведенията за контрола над района и задържането на Тайс.

Към предполагаемия организатор на видеото поредицата стига по друга следа. В аудиозапис, получен при разследването на шофьора, командир от силите на режима назовава Луна ал-Шибл. До 2010 г. тя е водеща в Al-Jazeera, а след това работи за сирийската държавна телевизия, ръководи президентския медиен офис по време на въстанието и от ноември 2020 г. е специален съветник на Асад.

Нейна приятелка, работила за съпругата на сваления президент Асма ал-Асад, разговаря с екипа на ВВС при условие за анонимност заради получени заплахи. По думите ѝ ал-Шибл е създавала материали, които представят опозицията като терористична заплаха, включително за американците – послание, вписващо се във видеото с Тайс.

Същата жена твърди, че през 2024 г. ал-Шибл ѝ признала: „Аз го заснех. Събрах хора, преоблякох ги и го заснех.“ Бейкър твърди, че бивши служители на разузнаването и хора от президентския дворец поотделно са потвърдили пред екипа участието на ал-Шибл, одобрението на Асад и избора на планински терен, който да наподобява район под контрола на въстаниците. Приписваното на ал-Шибл признание обаче е известно от разказа на една свидетелка.

Според същата свидетелка точно след снимането Тайс успява да види лицето на ал-Шибл. Приятелката ѝ смята това за възможна причина той да не бъде освободен: на свобода журналистът може да я разпознае и да разкрие нейното участие в постановката, което да постави под съмнение и останалите ѝ пропагандни материали. Това е нейно предположение, а не установен мотив за продължилия арест. На въпроса дали именно затова Тайс не е освободен тя отговаря, че е възможно.

Ал-Шибл не може да отговори на тези твърдения. На 2 юли 2024 г. нейният автомобил катастрофира по пътя Дамаск–Яафур. Три дни по-късно тя умира от мозъчен кръвоизлив в болница в Дамаск. Месец по-рано е отстранена заедно със съпруга си от Централния комитет на партията Баас, а брат ѝ, бригаден генерал, е задържан по обвинение в сътрудничество с Израел. Опозиционни източници твърдят, че автомобилът е бил ударен умишлено. Това твърдение не установява връзка между смъртта ѝ и случая „Тайс“. Режимът пада пет месеца по-късно.

Съдбата на журналиста след снимането остава неизвестна. През октомври 2025 г. CNN разговаря с Басам ал-Хасан, бивш съветник на Асад, свързан със задържането на Тайс. Той заявява, че Асад е разпоредил екзекуцията на американеца. Телевизията не успява да потвърди смъртта му.

BBC и NPR съобщават, че не намират доказателство за убийство, и посочват сведения, че през 2024 г. Асад е изпратил пратеник за разговори с американците за Тайс. Подобен контакт обаче не доказва автоматично, че по същото време журналистът е жив. Различните сведения оставят отворени въпросите кога за последно е имало надеждна информация за състоянието му и какво се е случило след това. От 2018 г. ФБР предлага награда от един милион долара за информация по случая.

Значението на геолокацията е в новия прочит на запис, който е публично достъпен от 14 години и е гледан от разследващи, дипломати и роднини. Съчетаването на обработка на кадрите, моделиране на релефа и достъп до доскоро недостъпен терен позволява старият материал да бъде проверен по нов начин. Подобен подход може да се прилага и към видеозаписи от Украйна, когато липсват метаданни или установен автор. И там обаче доказването на самото място трябва да се разграничава от установяването на извършителите и техните намерения.

В случая с Тайс документ на бившия режим за организиране на снимките би подкрепил директно версията за постановка. Установяването кой е използвал бункера през есента на 2012 г. би изяснило военния контрол върху мястото. Данни, че долината е преминавала под различен контрол по онова време, биха отслабили извода, основан на близостта до позицията. Засега геолокацията усилва връзката между видеото и режима, но не дава отговор на най-важния въпрос – какво е станало с Остин Тайс.

Зеленски отстрани генералния прокурор на Украйна часове след излизането му от страната

🇺🇦⚖️ Украинският президент Володимир Зеленски отстрани генералния прокурор Руслан Кравченко с указ, броени часове след като стана известно, че същият е напуснал страната. Кравченко е преминал границата през нощта със служебен автомобил, твърдят местни медии, позовавайки се на източници от полицейските органи. Офисът му описа пътуването като задгранична командировка. Малко преди да замине Кравченко публикува обръщение на видео, в което посочва, че е подписал уведомление за подозрение срещу Семен Кривонос, директора на Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Именно бюрото от 10 дни разследва предполагаема престъпна схема в ръководената от Кравченко прокуратура.

Уведомлението за подозрение е процесуален акт, с който в Украйна официално се формулира подозрение за извършено престъпление. Кравченко смята, че Кривонос е заподозрян в подправяне на документи с цел получаване на неправомерна облага в особено големи размери, както и във фиктивно осиновяване, което и да послужи като основание за избягване на съдебна отговорност. Второ уведомление е подписано срещу човек, близък до ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). То се отнася до предполагаемо влияние върху съдии от Висшия антикорупционен съд, предлагане на облаги и съдействие за избягване на мобилизация. Кравченко твърди, че именно тези две разследвания са „поводът и истинската причина за нощния щурм“ срещу неговото ведомство.

Кривонос отговори на следобеден брифинг, че не е виждал документ на хартия, уведомление никой не му е връчвал и такъв документ не е постъпвал нито в бюрото, нито в антикорупционната прокуратура. Той описа публикуваното като непонятна измислица и „подозрение в Telegram“. „Не коментирам и не възнамерявам да коментирам глупости и подозрения в Telegram“, заяви Кривонос. Според него случващото се представлява безпрецедентна информационна атака, насочена към отклоняване на общественото внимание, паралелно с политизиране работата на антикорупционните органи.

В съвместно изявление НАБУ и САП определиха действията на Кравченко като „продължение на системна атака срещу независимите органи за борба с корупцията“. Украинската НПО „Център за противодействие на корупцията“, която следи разследванията, изказа и друга версия: подписване на уведомлението срещу Кривонос е било условието, срещу което на Кравченко е осигурена възможност да напусне страната. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение.

Указ №905/2026 отстранява Кравченко от длъжност на основание чл. 11, ал. 2 от Закон за правния режим на военното положение. Документът е кратък и не съдържа никакви мотиви. Цитираната наредба разрешава и отстраняването без предварително решение на Върховната рада, докато назначаването и освобождаването на генералния прокурор изискват участието на парламента. Още през сутрешните часове на деня Зеленски публично обяви: „За този генерален прокурор има само един изход: освобождаване от длъжност.“

Парламентарната комисия по правоохранителна дейност подкрепи единодушно със 17 гласа предложение за освобождаването му, отправено от президента. Пленарното гласуване е насрочено за 15 септември. До назначаването на нов ръководител правомощията се поемат от първият му заместник. Като най-вероятния изпълняващ длъжността се споменава Олексий Хоменко, който вече ръководеше ведомството от октомври 2024 г. до юни 2025 г., между оставката на Андрий Костин и назначаването на Кравченко.

Кравченко поема поста като най-младият ръководител на Генералната прокуратура след независимостта на страната. Кариерата му преминава през Бучанската окръжна прокуратура, която разследва военните престъпления в града, а от април 2023 г. води Киевската областна военна администрация. На 31 декември 2024 г. оглавява Държавна данъчна служба. Зеленски го предложи за генерален прокурор в средата на юни 2025 г. Върховната рада подкрепи назначението с 273 гласа, а указът беше издаден на 21 юни.

Непосредствената поредица от събития, довела до отстраняването му, започва на 4 септември. НАБУ и САП обявиха операция „Карфаген“ и задържането на Сергий Кропива, заместник-началник на департамент за международно правно сътрудничество в Офиса на генералния прокурор. Според разследващите Кропива е ръководил престъпна организация, събирала пари от колцентрове за телефонни измами срещу защита от намеса на правоохранителните органи и е изпирала получените средства. На един от записите се хвали, че разполага с правомощията на заместник-генерален прокурор, но не иска официално да заема длъжността, защото това би привлякло внимание.

Според материалите по делото групата е деляла колцентровете на „свои“ и „чужди“ в зависимост това дали плащат. Информацията за тяхната принадлежност към двете категории е предоставял ИТ експерт в групата. Разследващите твърдят, че претърсванията през февруари в колцентрове в Днипро, представени като удар по телефонните измами, всъщност са били наказателна мярка срещу неплащащите. Парите са събирани на обменно бюро на бул. „Леся Украинка“ в Киев. Кропива искал да придаде законен произход на общо 90,4 млн. гривни, или около 1,7 млн. евро. Част от средствата са били събрани още докато е работил в Одеска област.

Висшият антикорупционен съд постанови задържане под стража за Кропива с вариант за освобождаване срещу парична гаранция от 120 млн. гривни (близо 2,3 млн. евро). Прокуратурата беше поискала гаранция от 200 млн. гривни. За партньорката му Елизавета Ивахненко, с която живее на семейни начала, гаранцията е в размер на 20 млн. гривни, а за шофьора, събирал плащанията – 3 млн.

В публикуваните от НАБУ записи участниците споменават и човек, когото наричат само „шефа“. Бюрото не посочи име, но уточни, че той преди това е ръководил Държавната данъчна служба. В един от разговорите Кропива се обръща към него с бащиното име Андрийович. Руслан Андрийович Кравченко оглавяваше данъчната служба до назначаването си начело на прокуратурата. Това съвпадение насочва вниманието към него, но само по себе си не установява участие в престъпната схема. Кравченко не е обвиняем, не му е връчвано уведомление за подозрение и отрича да е знаел за престъпления.

На 4 и 5 септември разследващите претърсиха дома и служебния му кабинет. В жилището му са описани работни схеми, празни пликове и 4 ваучера на стойност по 50 хил. гривни за магазин за мъжко облекло. При негов подчинен в Офиса на генералния прокурор са намерени 50 хил. долара в брой, а при негова заместничка – часовник, подарен ѝ от Кропива. Според разследващите Кропива е уреждал ремонта на наетата от Кравченко къща в Козин и е организирал празнуването на рождения си ден в Мадрид през март. Кравченко признава, че е поискал помощ за ремонта, но твърди, че е възстановил разходите. Той настоява, че името му е използвано без негово знание. На 7 септември, след среща със Зеленски, подаде оставка.

Сблъсъкът между ръководството на прокуратурата и антикорупционните органи обаче предхожда операция „Карфаген“. На 22 юли 2025 г. Върховната рада прие закон №4555-IX, отнел процесуалната автономност на НАБУ и САП и подчинил работата им на генералния прокурор. Хиляди хора излязоха на протести в големите градове. На 31 юли парламентът върна ключовите гаранции за независимост на бюрото и антикорупционна прокуратура. Промените, засягащи самата прокуратура, останаха в сила.

Според разследвания на украински журналисти Кравченко е участвал активно в прокарването на закона и в замяна е получил възможност да включи разпоредби, обслужващи собствените му интереси. Две от тези промени са особено важни за последвалите назначения и разследвания. Конкурсите за назначения бяха премахнати за срока на военното положение. Така от август 2025 г. стана възможно хора с юридическо образование да бъдат назначавани без конкурс в централното управление или в областните прокуратури. Едновременно с това бяха разширени процесуалните правомощия на главния прокурор: той получи възможност да дава указания пряко на разследващия, без да минава през прокурора по делото, както и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори, като по този начин спира работата по тях.

По новите правила през август 2025 г. в Офиса на генералния прокурор беше назначен и Кропива. Дотогава той не е бил прокурор: работил е в киберполицията и като заместник-ръководител на Одеската областна администрация. Ръководната длъжност в прокуратурата получава без конкурс. Според Лабораторията за законодателни инициативи – украинска организация, която следи реформата в правосъдието – над 1000 души са назначени в системата по същия ред. Още 3 дни след встъпването си в длъжност Кравченко беше отменил и подготвяната система за кадрови резерв за ръководни позиции, по която ведомството и редица международни експерти бяха работили една година.

Друг спорен въпрос е реакцията му на скандала с фиктивното удостоверяване на инвалидност, който през 2024 г. доведе до оставката на предшественика му Андрий Костин. Кравченко обеща да изясни случая, но вместо да предприеме конкретни действия за търсене на наказателна отговорност, изпрати жалби до квалификационно-дисциплинарната комисия. Около 80% от дисциплинарните преписки бяха прекратени. Наказателна отговорност не последва, а част от засегнатите възстановиха по съдебен ред признатата си инвалидност.

Кравченко от своя страна обвинява антикорупционните органи, че използват операцията за свои собствени цели. Според него тя е целяла достъп до материали по дела срещу ръководители и служители на НАБУ и САП. Той твърди, че при претърсванията техни представители са получили достъп до защитени документи, част от които са копирали и изнесли. По думите му ръководената от него прокуратура работи по десетки преписки за тежки престъпления, свързани със служители на бюрото и САП и са разпитани над 100 души. В представената информация няма публични данни, които да потвърждават заявените мащаби и предмет на тези разследвания.

Спорът има значение и за преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Клъстер 1 „Основи“ – групата от преговорни теми, включваща върховенството на закона и борбата с корупцията – беше отворен през юни 2026 г. Конкурсният подбор на генерален прокурор е сред 10 приоритетни реформи, договорени с Европейската комисия. На 14 септември говорителят на ЕК Гийом Мерсие заяви, че Брюксел не коментира отделни случаи, но независимостта на НАБУ и САП трябва да бъде защитена, за да могат двете институции да работят пълноценно.

Кадровите решения следват бързо, но правомощията на генералния прокурор остават непроменени. Ако законът бъде запазен в сегашния си вид, следващият ръководител също ще може да назначава без конкурс и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори. Именно затова само смяната на Кравченко не е достатъчна, за да се заключи, че натискът върху антикорупционните органи е приключил.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Разследване: Янукович живее в Сочи под чуждо име

🇺🇦🕵️🇷🇺 Избягалият бивш украински президент Виктор Янукович живее в Русия под чужда самоличност – на закътано имение в Сочи заедно с дългогодишната си спътница, а най-близкото му обкръжение е натрупало имоти и банкови влогове за милиони долари. Това разкрива разследване на украинското издание „Телебачення Торонто“, публикувано на 25 юли.

По данни на разследването Янукович пребивава в имението „Благодат“ на улица „Есауленко“ 15 в известния черноморску курорт заедно с Любов Полежай, която използва моминското си име Садикова. Самият имот с площ от около три хектара включва няколко къщи, обширни оранжерии, градина, параклис и езеро.

Централната находка е и най-предпазливо формулираната. Журналистите са установили мъж, който пътува със Садикова под името Олег Николаевич Леонов, и смятат, че зад въпросната самоличност се крие самият Янукович. Основанието им е косвено, но показателно: посочената рождена дата (9 юли 1950 г.) отговаря на тази на бившия президент, а фамилията Леонов е моминското име на майка му. Директно потвърждение не е налично; изводът стъпва върху съвпадението на данните, не на документ, който да свързва двете имена.

Разследването проследява и хората около Янукович. Бивши офицери от Управлението за държавна охрана на Украйна (УДО), напускали страната заедно с него през 2014 г., днес служат във Федералната служба за охрана на Русия (ФСО) и са разположени в Сочи. Прегледаните данни за полети показват, че същите тези хора редовно пътуват заедно с Полежай и нейни близки – знак, че продължават да осигуряват сигурността на обкръжението и десетилетие след бягството.

Имуществото около Садикова е подробно описано. Тя е събрала над 370 хектара земя в района на Сочи и над 2400 кв.м. недвижими имоти – 5 апартамента, 5 къщи и 4 търговски обекта – както и 2 апартамента в Москва с площ 102 и 147 кв.м. Само от отдаване под наем е получила над 50 млн рубли, около 640 хиляди долара; общата стойност на активите журналистите оценяват на над 8 млн долара.

Най-големият син на Янукович, Александър, живее в Русия под фамилията Соколов, заедно със съпругата си и двамата им сина. По данни на разследването до май 2026 г. той е разполагал с достъп до система за лицево разпознаване и следене, ползвана от руските служби за сигурност, и то с права да въвежда промени в нея. Полетните регистри го показват да пътува с висши служители на ФСБ, сред които бившият началник на Пета служба Сергей Беседа. Съпругата му Олена е придобила 27 000 кв.м. недвижими имоти в Русия, а през 2024 г. е държала около 3,5 млн долара само по банкови влогове. Тя и двамата ѝ сина имат не само руско гражданство, но и такова на Обединените арабски емирства.

Кръгът не се изчерпва с най-тесния. Бившата съпруга на Янукович, Людмила, според журналистите живее в окупирания Крим. А бившият главен прокурор на Украйна Виктор Пшонка и неговата съпруга са пътували из Русия под други имена – самият Пшонка под самоличността Виктор Федоров.

Виктор Янукович управлява Украйна от 2010 г. През ноември 2013 г. отказва да подпише отдавна подготвяно споразумение за асоцииране с Европейския съюз и изтегли кредит от Русия – обрат, който изкара милиони украинци по улиците на десетки градове. Протестите, известни като Революция на достойнството, доведоха до сблъсъци с десетки убити демонстранти в самия център на Киев. На 21 февруари 2014 г. Янукович избяга от пищната си резиденция „Межигиря“ край столицата, станала нарицателна за лукса на управлението му и днес превърната в музей на корупцията, и до броени дни изчезва от страната.

По данни на Държавното бюро за разследване на Украйна той преминава незаконно държавната граница с помощ от руската армия и служби за сигурност и е преведен през територията на Русия и окупирания Крим. Украинските следователи твърдят, че операцията е координирана именно от ФСО и одобрена на най-високо ниво в руското ръководство. Правосъдието го застигна задочно на два пъти: през януари 2019 г. съд в Киев го осъди на 13 години затвор за държавна измяна – заради писмото, с което отправя призив към Владимир Путин да въведе войски в Украйна; а на 28 април 2025 г. – нови 15 години, за организиране на бягството му и подстрекаване на охраната му към дезертьорство. Периодът на управлението му ще остане запомнено с корупция от огромни мащаби: следователи оценяват присвоеното от него и приближените му, известни като „Семейството“, на десетки милиарди долари.

След няколко предизвикателни пресконференции в Ростов на Дон през 2014 г. Янукович реално изчезна от публичното пространство. Появи се отново – макар само като име – в началото на пълномащабната война през 2022 г.: по данни на украинското разузнаване е бил придвижен до Беларус в очакване руските войски да превземат Киев, за да го обяви Москва за законен президент на Украйна. Планът се провали заедно с настъплението към столицата.

Разследването добавя към отдавна известното – че Янукович намери убежище в Русия – конкретиката: как е устроено това убежище и кой го поддържа. Данните за полети и имотни описи очертават обкръжение, поело функции в самия охранителен апарат на държавата домакин. Телохранителите, прекрачили границата през 2014 г., днес носят пагоните на ФСО. Синът е разполагал с работен достъп, при това с права да редактира, до система на руските служби. Полетите му вървят заедно с ръководител на ФСБ. Тези находки подреждат в една линия три отдалечени във времето точки – организираното от ФСО бягство през 2014 г., държания в Беларус кандидат за марионетно управление през 2022 г. и вплетеното днес в руските служби обкръжение – един и същ кръг от хора, задържан под крилото на една и съща държава 12 години след падането му, дори след като планът да бъде върнат на власт се провали.

📽️ Видео: Украинците се изумяват, след като сваленият украински президент Виктор Янукович настоява в първата си публична реч от бункер в Ростов на Дон, че не е бил свален от власт и ще продължи да се бори за бъдещето на Украйна, 28 февруари 2014 г.

Анализ: Балистичният удар по изложбата ARMADA и въпросът кой я допусна

🇺🇦🕯️ 10 души загинаха, а близо 100 бяха ранени, след като руска балистична ракета удари частен полигон в Бучанския район на Киевска област около 11:30 ч. в петък. Ударът е нанесен по време на отбранителна изложба, чиято програма и регистрация бяха предварително обявени онлайн.

Сред загиналите е Валентина Савицка – ръководител на Центъра за международно сътрудничество и стратегически комуникации към Управлението за държавна охрана (УДО). За смъртта ѝ съобщи нейният съпруг Игор Соловей, ръководител на Центъра за стратегически комуникации (Spravdi), който потвърди пред изданието „Детектор медиа“ обстоятелствата около случая.

„В моето семейство е страшна скръб: нехора убиха моето любимо момиче и грижовна съпруга, любяща майка и дъщеря Валентина Савицка“, написа Соловей в социалните мрежи. „Спомнете си любимата ми, тя беше невероятна, най-добрият човек на света.“

Управлението за държавна охрана отговаря за физическата защита на президента и висшите държавни институции. Савицка не е била оперативен служител, а е ръководела международните връзки и стратегическата комуникация на структурата. Съпругът ѝ Игор Соловей оглавява институция, която се занимава с противодействие на руската дезинформация и с въпроси, свързани с информационната сигурност.

Първоначалната информация сочеше най-малко 6 загинали. До края на деня броят им нарасна до 10, а ранените – с различна степен на тежест – достигнаха около 100 души. Киевската областна администрация обяви 25 юли за ден на траур в памет на жертвите.

Ракетата не изглежда да е поразила случайно място с множество хора. Полигонът край село Капитанивка, разположен близо до Житомирското шосе, е бил домакин на Defense Demo Day & Defense Expo Critically Protected – практическа демонстрация, организирана от ARMADA, Асоциацията на производителите на безпилотни системи и свързани технологии.

Официално обявената цел на събитието е била представяне на комплексни решения за защита на критична инфраструктура от съвременни въздушни заплахи.

ARMADA обединява десетки украински производители на дронове и свързани технологии. Форматът „Demo Day“ е създаден като платформа за среща между разработчици и потенциални военни потребители, на която бойни и разузнавателни безпилотни системи се демонстрират в реални условия.

Присъствието на представители на Командването на Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, създаден от Украйна за водене на дронова война – показва, че събитието е било свързано с реални отбранителни интереси и потенциални доставки, а не е било обикновена индустриална презентация.

Изложба, посветена на защитата от въздушни атаки, сама стана обект на подобна атака. Фактът, че ракетата е разрушила и над 20 частни къщи, два хотела, ресторант и повече от 30 автомобила в района, показва, че полигонът не е представлявал изолиран военен обект далеч от населени места, а площадка в близост до обитаема зона.

Русия е изстреляла три балистични ракети от север около обяд. Украинската противовъздушна отбрана е свалила една от тях, а другите две са поразили Бучанския район.

Украинските източници определиха използваните средства като ракета „Искандер-М“ и ракета от комплекса С-400, използвана в балистичен режим. Този клас оръжия се движи по балистична траектория и предоставя ограничено време за реакция, което значително затруднява прехващането.

Фактът, че две от три изстреляни ракети са достигнали района на целта, показва, че дори сравнително плътната противовъздушна отбрана около Киев не гарантира пълна защита срещу балистични заплахи. Именно затова този тип оръжия се използват за удари по цели с висока стойност.

Дневна балистична атака срещу Киевска област сама по себе си е сравнително рядко явление. Повечето руски удари по региона се извършват през нощта и са предимно с използване на безпилотни апарати. Тази атака обаче идва в особено интензивен период от руската въздушна кампания в края на юли и се различава от масираните удари срещу градски райони.

Използването на скъпа балистична ракета посред бял ден срещу конкретно и ограничено във времето събитие е фактор, който подсказва предварително целеуказване въз основа на разузнавателна информация, а не произволно попадение.

Руското министерство на отбраната потвърди удара и заяви, че е поразило умишлено изложба на „украински и чуждестранни безпилотни апарати, включително перспективни образци“, които според Москва се използват за атаки срещу цивилни цели на руска територия.

Сред представените системи действително е имало далекобойни ударни дронове от типа, с който Киев извършва удари по цели дълбоко в руска територия. Именно този клас оръжия Москва посочва като основание да представи изложбата като легитимна военна цел.

Твърдението за характера на целта обаче е направено без представяне на публични доказателства. Президентът Володимир Зеленски определи атаката като поредно брутално нападение срещу цивилни, за което Русия трябва да понесе отговорност. Материалните щети в жилищните райони около полигона и близо стоте ранени трудно се съчетават с представата за напълно изолиран военен обект.

Броени часове след удара Главната прокуратура на Украйна образува едновременно две наказателни производства.

Първото – по член 438 от Наказателния кодекс, свързан с нарушаване на законите и обичаите на войната – е насочено срещу Русия.

Второто – по член 367, алинея 3, за неправомерно изпълнение на служебни задължения – е насочено навътре, към лицата, които са организирали и допуснали провеждането на събитието.

Тази втора стъпка е необичайна. Украинската държава започна разследване срещу собствените организатори в същия ден, в който Русия нанесе удара. Разпоредбата предвижда наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при служебна небрежност, довела до тежки последици.

„Войната не освобождава никого от отговорност за управленските решения“, заяви главният прокурор Руслан Кравченко. „Напротив, тя изисква максимален професионализъм, предпазливост и осъзнатост на всяка крачка.“

Разследването трябва да установи кой е разрешил провеждането на събитието, кой е одобрил мястото, времето и формата му, какви мерки за сигурност са били предвидени и дали рисковете са били реално оценени в условията на военно положение. Разследване срещу собствени структури в момент, когато противникът е нанесъл смъртоносен удар, носи значителен политически риск. То може да бъде възприето както като знак за институционална отчетност, така и като опит за прехвърляне на отговорността. Кое от тези две тълкувания ще надделее зависи от резултатите от производството.

Производството по член 438 следва вече познатия модел при разследването на предполагаеми руски военни престъпления. Украйна е регистрирала десетки хиляди случаи от началото на пълномащабното нашествие, но само ограничена част от тях достигат до реално съдебно преследване на конкретни извършители.

Практическата стойност на голяма част от тези дела е предимно документална – създаване на доказателствена база за бъдещо установяване на отговорност.

Въпреки това ударът по площадка, разположена в близост до жилищни райони и довел до почти сто ранени извън самата изложба, засилва аргумента за възможна непропорционалност, независимо от това дали целта е имала военен характер.

Двете производства не се изключват взаимно. Едното търси отговор на въпроса кой е изстрелял ракетата, а другото – кой е допуснал събирането на хора на място, което може да е било уязвимо за такъв тип удар.

Именно вторият казус превърна трагедията в обществен скандал.

В украинските социални мрежи бързо се появиха снимки на рекламния плакат за събитието и покана с регистрационен линк, чрез който записалите се участници са можели да получат информация за мястото на провеждане. Информацията, която първоначално е циркулирала в затворени професионални канали, впоследствие е излязла извън тях.

Експертът по радиотехнологии и електронна война Сергий Бескрестнов – известен с позивната „Флеш“, чиито анализи се следят внимателно от украинската отбранителна общност – отдавна предупреждава за три основни риска: провеждане на събития на места без достатъчно укрития, публично рекламирани обекти и локации в обсега на руски балистични ракети.

Според критиците изложбата на ARMADA е нарушавала и трите принципа едновременно. Изданието Washington Post определи реакцията в Киев като открито възмущение.

Зад конкретния случай стои по-дълбоко структурно напрежение: украинският сектор на отбранителните технологии се разви изключително бързо благодарение на стотици стартъпи и частни производители, за които публичните демонстрации и професионалните контакти са основен път към финансиране, партньорства и нови поръчки.

Този модел стимулира иновациите, но постоянно създава напрежение с изискванията за оперативна сигурност. Причината е проста: събитие, което трябва да представи продукт и да привлече интерес, по природа се стреми към видимост. Военната логика обаче изисква обратното – ограничаване на информацията и намаляване на предвидимостта.

Бескрестнов не за първи път отправя подобни предупреждения. Същият спор се появи и след предишни удари по украински полигони, но практиката се запази, защото икономическите и организационните стимули на отбранителната индустрия често се движат в посока, противоположна на максималната предпазливост.

Оттук нататък доказателствената картина става по-сложна. Фактът, че събитието е било публично обявено, е установен. Но няма доказателства, че именно разпространената покана е предоставила на руската страна информацията, необходима за нанасянето на удара.

Руското разузнаване разполага с множество средства за наблюдение на Киевска област, а голямо дневно събиране на хора на открит полигон може да бъде открито и без предварително публикуван адрес. По-предпазливият извод е, че публичната реклама вероятно е намалила цената на целеуказването, но не може да се твърди, че сама по себе си е направила удара възможен. Това разграничение е важно. То разделя евентуален пропуск в процедурите за сигурност от по-широкия факт, че противникът активно разузнава територията и търси уязвими цели. Именно тази разлика ще трябва да установи разследването, преди да бъде определена конкретна вина.

Материалните последици от атаката са реални и тежки. Сред загиналите има специалисти и разработчици – хора с опит и знания, които Украйна няма да може бързо да замени. Въпреки това производството на безпилотни системи не зависи от конкретен полигон или изложение. Стойността на целта за Русия вероятно се е определяла именно от концентрацията на хора и експерти на едно място. Събирането на специалисти, свързани с развитието на украинската безпилотна програма, е превърнало един удар в значителна загуба на човешки капитал и опит.

Но отвъд непосредствения материален ефект стои и политическият сигнал. Като пое публична отговорност за унищожаването на отбранителна изложба и за удара срещу хора, свързани с украинските дронови технологии, Москва демонстрира, че разглежда цялата отбранително-индустриална база на Украйна и нейните кадри като легитимни цели и възнамерява да ги преследва там, където успее да ги открие.

Това не представлява напълно нова доктрина, а по-скоро по-ясно заявено продължение на вече наблюдавана практика. През 2025 г. руски удари срещу украински полигони по време на строеви занятия отново поставиха въпроси за оперативната сигурност. Моделът е сходен: концентрация на хора на предвидимо място, последвана от ракетен удар и последващо разследване защо подобно струпване е било допуснато.

Двете наказателни производства очертават неудобна симетрия, която самият Кравченко посочи. Русия ще атакува онези цели, които успее да открие. Задачата на украинската страна е да не превръща собствените си структури в лесно откриваеми обекти. Събирането на стотици хора – сред тях служители на държавната охрана и структури за стратегическа комуникация – на предварително обявено място в обсега на балистични ракети е решение, чиято рискова оценка разследването трябва да анализира подробно.

Войната обяснява защо ракетата е била изстреляна от руска страна. Тя обаче не обяснява напълно защо конкретната цел е била толкова уязвима.

Наказателното производство срещу организаторите, независимо от необходимостта от проверка на действията им, трудно ще реши основния проблем, който има структурен характер. Докато публичността носи договори, инвестиции и възможности за развитие, а мерките за сигурност изискват допълнително време, средства и ограничения, изкушението за провеждане на открити демонстрации ще остане.

Какъв ще бъде резултатът от производството по член 367 остава по-малко предвидимо от обществената реакция, която то предизвика. Вероятно разследването ще търси конкретни пропуски при организирането и съгласуването на публично обявено събитие в район, който е в обсега на балистични ракети. По-несигурно е дали то ще достигне до персонална отговорност, предвид политическата чувствителност на подобно дело във военно време.

Оценката за евентуална небрежност би се засилила, ако бъде установено, че мястото и времето на събитието са били достъпни в отворени източници преди удара. Тя би отслабнала, ако се докаже, че полигонът е разполагал с необходимите укрития, че информацията е била ограничена само до проверени участници или че основните детайли са станали публични едва след атаката.

До тогава остава един предпазлив, но ясен извод: Без промяна в дисциплината на оперативната сигурност същият модел може да се повтори – с нови жертви и нови разследвания след поредния удар.