Зеленски отстрани генералния прокурор на Украйна часове след излизането му от страната

🇺🇦⚖️ Украинският президент Володимир Зеленски отстрани генералния прокурор Руслан Кравченко с указ, броени часове след като стана известно, че същият е напуснал страната. Кравченко е преминал границата през нощта със служебен автомобил, твърдят местни медии, позовавайки се на източници от полицейските органи. Офисът му описа пътуването като задгранична командировка. Малко преди да замине Кравченко публикува обръщение на видео, в което посочва, че е подписал уведомление за подозрение срещу Семен Кривонос, директора на Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Именно бюрото от 10 дни разследва предполагаема престъпна схема в ръководената от Кравченко прокуратура.

Уведомлението за подозрение е процесуален акт, с който в Украйна официално се формулира подозрение за извършено престъпление. Кравченко смята, че Кривонос е заподозрян в подправяне на документи с цел получаване на неправомерна облага в особено големи размери, както и във фиктивно осиновяване, което и да послужи като основание за избягване на съдебна отговорност. Второ уведомление е подписано срещу човек, близък до ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). То се отнася до предполагаемо влияние върху съдии от Висшия антикорупционен съд, предлагане на облаги и съдействие за избягване на мобилизация. Кравченко твърди, че именно тези две разследвания са „поводът и истинската причина за нощния щурм“ срещу неговото ведомство.

Кривонос отговори на следобеден брифинг, че не е виждал документ на хартия, уведомление никой не му е връчвал и такъв документ не е постъпвал нито в бюрото, нито в антикорупционната прокуратура. Той описа публикуваното като непонятна измислица и „подозрение в Telegram“. „Не коментирам и не възнамерявам да коментирам глупости и подозрения в Telegram“, заяви Кривонос. Според него случващото се представлява безпрецедентна информационна атака, насочена към отклоняване на общественото внимание, паралелно с политизиране работата на антикорупционните органи.

В съвместно изявление НАБУ и САП определиха действията на Кравченко като „продължение на системна атака срещу независимите органи за борба с корупцията“. Украинската НПО „Център за противодействие на корупцията“, която следи разследванията, изказа и друга версия: подписване на уведомлението срещу Кривонос е било условието, срещу което на Кравченко е осигурена възможност да напусне страната. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение.

Указ №905/2026 отстранява Кравченко от длъжност на основание чл. 11, ал. 2 от Закон за правния режим на военното положение. Документът е кратък и не съдържа никакви мотиви. Цитираната наредба разрешава и отстраняването без предварително решение на Върховната рада, докато назначаването и освобождаването на генералния прокурор изискват участието на парламента. Още през сутрешните часове на деня Зеленски публично обяви: „За този генерален прокурор има само един изход: освобождаване от длъжност.“

Парламентарната комисия по правоохранителна дейност подкрепи единодушно със 17 гласа предложение за освобождаването му, отправено от президента. Пленарното гласуване е насрочено за 15 септември. До назначаването на нов ръководител правомощията се поемат от първият му заместник. Като най-вероятния изпълняващ длъжността се споменава Олексий Хоменко, който вече ръководеше ведомството от октомври 2024 г. до юни 2025 г., между оставката на Андрий Костин и назначаването на Кравченко.

Кравченко поема поста като най-младият ръководител на Генералната прокуратура след независимостта на страната. Кариерата му преминава през Бучанската окръжна прокуратура, която разследва военните престъпления в града, а от април 2023 г. води Киевската областна военна администрация. На 31 декември 2024 г. оглавява Държавна данъчна служба. Зеленски го предложи за генерален прокурор в средата на юни 2025 г. Върховната рада подкрепи назначението с 273 гласа, а указът беше издаден на 21 юни.

Непосредствената поредица от събития, довела до отстраняването му, започва на 4 септември. НАБУ и САП обявиха операция „Карфаген“ и задържането на Сергий Кропива, заместник-началник на департамент за международно правно сътрудничество в Офиса на генералния прокурор. Според разследващите Кропива е ръководил престъпна организация, събирала пари от колцентрове за телефонни измами срещу защита от намеса на правоохранителните органи и е изпирала получените средства. На един от записите се хвали, че разполага с правомощията на заместник-генерален прокурор, но не иска официално да заема длъжността, защото това би привлякло внимание.

Според материалите по делото групата е деляла колцентровете на „свои“ и „чужди“ в зависимост това дали плащат. Информацията за тяхната принадлежност към двете категории е предоставял ИТ експерт в групата. Разследващите твърдят, че претърсванията през февруари в колцентрове в Днипро, представени като удар по телефонните измами, всъщност са били наказателна мярка срещу неплащащите. Парите са събирани на обменно бюро на бул. „Леся Украинка“ в Киев. Кропива искал да придаде законен произход на общо 90,4 млн. гривни, или около 1,7 млн. евро. Част от средствата са били събрани още докато е работил в Одеска област.

Висшият антикорупционен съд постанови задържане под стража за Кропива с вариант за освобождаване срещу парична гаранция от 120 млн. гривни (близо 2,3 млн. евро). Прокуратурата беше поискала гаранция от 200 млн. гривни. За партньорката му Елизавета Ивахненко, с която живее на семейни начала, гаранцията е в размер на 20 млн. гривни, а за шофьора, събирал плащанията – 3 млн.

В публикуваните от НАБУ записи участниците споменават и човек, когото наричат само „шефа“. Бюрото не посочи име, но уточни, че той преди това е ръководил Държавната данъчна служба. В един от разговорите Кропива се обръща към него с бащиното име Андрийович. Руслан Андрийович Кравченко оглавяваше данъчната служба до назначаването си начело на прокуратурата. Това съвпадение насочва вниманието към него, но само по себе си не установява участие в престъпната схема. Кравченко не е обвиняем, не му е връчвано уведомление за подозрение и отрича да е знаел за престъпления.

На 4 и 5 септември разследващите претърсиха дома и служебния му кабинет. В жилището му са описани работни схеми, празни пликове и 4 ваучера на стойност по 50 хил. гривни за магазин за мъжко облекло. При негов подчинен в Офиса на генералния прокурор са намерени 50 хил. долара в брой, а при негова заместничка – часовник, подарен ѝ от Кропива. Според разследващите Кропива е уреждал ремонта на наетата от Кравченко къща в Козин и е организирал празнуването на рождения си ден в Мадрид през март. Кравченко признава, че е поискал помощ за ремонта, но твърди, че е възстановил разходите. Той настоява, че името му е използвано без негово знание. На 7 септември, след среща със Зеленски, подаде оставка.

Сблъсъкът между ръководството на прокуратурата и антикорупционните органи обаче предхожда операция „Карфаген“. На 22 юли 2025 г. Върховната рада прие закон №4555-IX, отнел процесуалната автономност на НАБУ и САП и подчинил работата им на генералния прокурор. Хиляди хора излязоха на протести в големите градове. На 31 юли парламентът върна ключовите гаранции за независимост на бюрото и антикорупционна прокуратура. Промените, засягащи самата прокуратура, останаха в сила.

Според разследвания на украински журналисти Кравченко е участвал активно в прокарването на закона и в замяна е получил възможност да включи разпоредби, обслужващи собствените му интереси. Две от тези промени са особено важни за последвалите назначения и разследвания. Конкурсите за назначения бяха премахнати за срока на военното положение. Така от август 2025 г. стана възможно хора с юридическо образование да бъдат назначавани без конкурс в централното управление или в областните прокуратури. Едновременно с това бяха разширени процесуалните правомощия на главния прокурор: той получи възможност да дава указания пряко на разследващия, без да минава през прокурора по делото, както и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори, като по този начин спира работата по тях.

По новите правила през август 2025 г. в Офиса на генералния прокурор беше назначен и Кропива. Дотогава той не е бил прокурор: работил е в киберполицията и като заместник-ръководител на Одеската областна администрация. Ръководната длъжност в прокуратурата получава без конкурс. Според Лабораторията за законодателни инициативи – украинска организация, която следи реформата в правосъдието – над 1000 души са назначени в системата по същия ред. Още 3 дни след встъпването си в длъжност Кравченко беше отменил и подготвяната система за кадрови резерв за ръководни позиции, по която ведомството и редица международни експерти бяха работили една година.

Друг спорен въпрос е реакцията му на скандала с фиктивното удостоверяване на инвалидност, който през 2024 г. доведе до оставката на предшественика му Андрий Костин. Кравченко обеща да изясни случая, но вместо да предприеме конкретни действия за търсене на наказателна отговорност, изпрати жалби до квалификационно-дисциплинарната комисия. Около 80% от дисциплинарните преписки бяха прекратени. Наказателна отговорност не последва, а част от засегнатите възстановиха по съдебен ред признатата си инвалидност.

Кравченко от своя страна обвинява антикорупционните органи, че използват операцията за свои собствени цели. Според него тя е целяла достъп до материали по дела срещу ръководители и служители на НАБУ и САП. Той твърди, че при претърсванията техни представители са получили достъп до защитени документи, част от които са копирали и изнесли. По думите му ръководената от него прокуратура работи по десетки преписки за тежки престъпления, свързани със служители на бюрото и САП и са разпитани над 100 души. В представената информация няма публични данни, които да потвърждават заявените мащаби и предмет на тези разследвания.

Спорът има значение и за преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Клъстер 1 „Основи“ – групата от преговорни теми, включваща върховенството на закона и борбата с корупцията – беше отворен през юни 2026 г. Конкурсният подбор на генерален прокурор е сред 10 приоритетни реформи, договорени с Европейската комисия. На 14 септември говорителят на ЕК Гийом Мерсие заяви, че Брюксел не коментира отделни случаи, но независимостта на НАБУ и САП трябва да бъде защитена, за да могат двете институции да работят пълноценно.

Кадровите решения следват бързо, но правомощията на генералния прокурор остават непроменени. Ако законът бъде запазен в сегашния си вид, следващият ръководител също ще може да назначава без конкурс и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори. Именно затова само смяната на Кравченко не е достатъчна, за да се заключи, че натискът върху антикорупционните органи е приключил.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Разследване: Янукович живее в Сочи под чуждо име

🇺🇦🕵️🇷🇺 Избягалият бивш украински президент Виктор Янукович живее в Русия под чужда самоличност – на закътано имение в Сочи заедно с дългогодишната си спътница, а най-близкото му обкръжение е натрупало имоти и банкови влогове за милиони долари. Това разкрива разследване на украинското издание „Телебачення Торонто“, публикувано на 25 юли.

По данни на разследването Янукович пребивава в имението „Благодат“ на улица „Есауленко“ 15 в известния черноморску курорт заедно с Любов Полежай, която използва моминското си име Садикова. Самият имот с площ от около три хектара включва няколко къщи, обширни оранжерии, градина, параклис и езеро.

Централната находка е и най-предпазливо формулираната. Журналистите са установили мъж, който пътува със Садикова под името Олег Николаевич Леонов, и смятат, че зад въпросната самоличност се крие самият Янукович. Основанието им е косвено, но показателно: посочената рождена дата (9 юли 1950 г.) отговаря на тази на бившия президент, а фамилията Леонов е моминското име на майка му. Директно потвърждение не е налично; изводът стъпва върху съвпадението на данните, не на документ, който да свързва двете имена.

Разследването проследява и хората около Янукович. Бивши офицери от Управлението за държавна охрана на Украйна (УДО), напускали страната заедно с него през 2014 г., днес служат във Федералната служба за охрана на Русия (ФСО) и са разположени в Сочи. Прегледаните данни за полети показват, че същите тези хора редовно пътуват заедно с Полежай и нейни близки – знак, че продължават да осигуряват сигурността на обкръжението и десетилетие след бягството.

Имуществото около Садикова е подробно описано. Тя е събрала над 370 хектара земя в района на Сочи и над 2400 кв.м. недвижими имоти – 5 апартамента, 5 къщи и 4 търговски обекта – както и 2 апартамента в Москва с площ 102 и 147 кв.м. Само от отдаване под наем е получила над 50 млн рубли, около 640 хиляди долара; общата стойност на активите журналистите оценяват на над 8 млн долара.

Най-големият син на Янукович, Александър, живее в Русия под фамилията Соколов, заедно със съпругата си и двамата им сина. По данни на разследването до май 2026 г. той е разполагал с достъп до система за лицево разпознаване и следене, ползвана от руските служби за сигурност, и то с права да въвежда промени в нея. Полетните регистри го показват да пътува с висши служители на ФСБ, сред които бившият началник на Пета служба Сергей Беседа. Съпругата му Олена е придобила 27 000 кв.м. недвижими имоти в Русия, а през 2024 г. е държала около 3,5 млн долара само по банкови влогове. Тя и двамата ѝ сина имат не само руско гражданство, но и такова на Обединените арабски емирства.

Кръгът не се изчерпва с най-тесния. Бившата съпруга на Янукович, Людмила, според журналистите живее в окупирания Крим. А бившият главен прокурор на Украйна Виктор Пшонка и неговата съпруга са пътували из Русия под други имена – самият Пшонка под самоличността Виктор Федоров.

Виктор Янукович управлява Украйна от 2010 г. През ноември 2013 г. отказва да подпише отдавна подготвяно споразумение за асоцииране с Европейския съюз и изтегли кредит от Русия – обрат, който изкара милиони украинци по улиците на десетки градове. Протестите, известни като Революция на достойнството, доведоха до сблъсъци с десетки убити демонстранти в самия център на Киев. На 21 февруари 2014 г. Янукович избяга от пищната си резиденция „Межигиря“ край столицата, станала нарицателна за лукса на управлението му и днес превърната в музей на корупцията, и до броени дни изчезва от страната.

По данни на Държавното бюро за разследване на Украйна той преминава незаконно държавната граница с помощ от руската армия и служби за сигурност и е преведен през територията на Русия и окупирания Крим. Украинските следователи твърдят, че операцията е координирана именно от ФСО и одобрена на най-високо ниво в руското ръководство. Правосъдието го застигна задочно на два пъти: през януари 2019 г. съд в Киев го осъди на 13 години затвор за държавна измяна – заради писмото, с което отправя призив към Владимир Путин да въведе войски в Украйна; а на 28 април 2025 г. – нови 15 години, за организиране на бягството му и подстрекаване на охраната му към дезертьорство. Периодът на управлението му ще остане запомнено с корупция от огромни мащаби: следователи оценяват присвоеното от него и приближените му, известни като „Семейството“, на десетки милиарди долари.

След няколко предизвикателни пресконференции в Ростов на Дон през 2014 г. Янукович реално изчезна от публичното пространство. Появи се отново – макар само като име – в началото на пълномащабната война през 2022 г.: по данни на украинското разузнаване е бил придвижен до Беларус в очакване руските войски да превземат Киев, за да го обяви Москва за законен президент на Украйна. Планът се провали заедно с настъплението към столицата.

Разследването добавя към отдавна известното – че Янукович намери убежище в Русия – конкретиката: как е устроено това убежище и кой го поддържа. Данните за полети и имотни описи очертават обкръжение, поело функции в самия охранителен апарат на държавата домакин. Телохранителите, прекрачили границата през 2014 г., днес носят пагоните на ФСО. Синът е разполагал с работен достъп, при това с права да редактира, до система на руските служби. Полетите му вървят заедно с ръководител на ФСБ. Тези находки подреждат в една линия три отдалечени във времето точки – организираното от ФСО бягство през 2014 г., държания в Беларус кандидат за марионетно управление през 2022 г. и вплетеното днес в руските служби обкръжение – един и същ кръг от хора, задържан под крилото на една и съща държава 12 години след падането му, дори след като планът да бъде върнат на власт се провали.

📽️ Видео: Украинците се изумяват, след като сваленият украински президент Виктор Янукович настоява в първата си публична реч от бункер в Ростов на Дон, че не е бил свален от власт и ще продължи да се бори за бъдещето на Украйна, 28 февруари 2014 г.

Анализ: Балистичният удар по изложбата ARMADA и въпросът кой я допусна

🇺🇦🕯️ 10 души загинаха, а близо 100 бяха ранени, след като руска балистична ракета удари частен полигон в Бучанския район на Киевска област около 11:30 ч. в петък. Ударът е нанесен по време на отбранителна изложба, чиято програма и регистрация бяха предварително обявени онлайн.

Сред загиналите е Валентина Савицка – ръководител на Центъра за международно сътрудничество и стратегически комуникации към Управлението за държавна охрана (УДО). За смъртта ѝ съобщи нейният съпруг Игор Соловей, ръководител на Центъра за стратегически комуникации (Spravdi), който потвърди пред изданието „Детектор медиа“ обстоятелствата около случая.

„В моето семейство е страшна скръб: нехора убиха моето любимо момиче и грижовна съпруга, любяща майка и дъщеря Валентина Савицка“, написа Соловей в социалните мрежи. „Спомнете си любимата ми, тя беше невероятна, най-добрият човек на света.“

Управлението за държавна охрана отговаря за физическата защита на президента и висшите държавни институции. Савицка не е била оперативен служител, а е ръководела международните връзки и стратегическата комуникация на структурата. Съпругът ѝ Игор Соловей оглавява институция, която се занимава с противодействие на руската дезинформация и с въпроси, свързани с информационната сигурност.

Първоначалната информация сочеше най-малко 6 загинали. До края на деня броят им нарасна до 10, а ранените – с различна степен на тежест – достигнаха около 100 души. Киевската областна администрация обяви 25 юли за ден на траур в памет на жертвите.

Ракетата не изглежда да е поразила случайно място с множество хора. Полигонът край село Капитанивка, разположен близо до Житомирското шосе, е бил домакин на Defense Demo Day & Defense Expo Critically Protected – практическа демонстрация, организирана от ARMADA, Асоциацията на производителите на безпилотни системи и свързани технологии.

Официално обявената цел на събитието е била представяне на комплексни решения за защита на критична инфраструктура от съвременни въздушни заплахи.

ARMADA обединява десетки украински производители на дронове и свързани технологии. Форматът „Demo Day“ е създаден като платформа за среща между разработчици и потенциални военни потребители, на която бойни и разузнавателни безпилотни системи се демонстрират в реални условия.

Присъствието на представители на Командването на Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, създаден от Украйна за водене на дронова война – показва, че събитието е било свързано с реални отбранителни интереси и потенциални доставки, а не е било обикновена индустриална презентация.

Изложба, посветена на защитата от въздушни атаки, сама стана обект на подобна атака. Фактът, че ракетата е разрушила и над 20 частни къщи, два хотела, ресторант и повече от 30 автомобила в района, показва, че полигонът не е представлявал изолиран военен обект далеч от населени места, а площадка в близост до обитаема зона.

Русия е изстреляла три балистични ракети от север около обяд. Украинската противовъздушна отбрана е свалила една от тях, а другите две са поразили Бучанския район.

Украинските източници определиха използваните средства като ракета „Искандер-М“ и ракета от комплекса С-400, използвана в балистичен режим. Този клас оръжия се движи по балистична траектория и предоставя ограничено време за реакция, което значително затруднява прехващането.

Фактът, че две от три изстреляни ракети са достигнали района на целта, показва, че дори сравнително плътната противовъздушна отбрана около Киев не гарантира пълна защита срещу балистични заплахи. Именно затова този тип оръжия се използват за удари по цели с висока стойност.

Дневна балистична атака срещу Киевска област сама по себе си е сравнително рядко явление. Повечето руски удари по региона се извършват през нощта и са предимно с използване на безпилотни апарати. Тази атака обаче идва в особено интензивен период от руската въздушна кампания в края на юли и се различава от масираните удари срещу градски райони.

Използването на скъпа балистична ракета посред бял ден срещу конкретно и ограничено във времето събитие е фактор, който подсказва предварително целеуказване въз основа на разузнавателна информация, а не произволно попадение.

Руското министерство на отбраната потвърди удара и заяви, че е поразило умишлено изложба на „украински и чуждестранни безпилотни апарати, включително перспективни образци“, които според Москва се използват за атаки срещу цивилни цели на руска територия.

Сред представените системи действително е имало далекобойни ударни дронове от типа, с който Киев извършва удари по цели дълбоко в руска територия. Именно този клас оръжия Москва посочва като основание да представи изложбата като легитимна военна цел.

Твърдението за характера на целта обаче е направено без представяне на публични доказателства. Президентът Володимир Зеленски определи атаката като поредно брутално нападение срещу цивилни, за което Русия трябва да понесе отговорност. Материалните щети в жилищните райони около полигона и близо стоте ранени трудно се съчетават с представата за напълно изолиран военен обект.

Броени часове след удара Главната прокуратура на Украйна образува едновременно две наказателни производства.

Първото – по член 438 от Наказателния кодекс, свързан с нарушаване на законите и обичаите на войната – е насочено срещу Русия.

Второто – по член 367, алинея 3, за неправомерно изпълнение на служебни задължения – е насочено навътре, към лицата, които са организирали и допуснали провеждането на събитието.

Тази втора стъпка е необичайна. Украинската държава започна разследване срещу собствените организатори в същия ден, в който Русия нанесе удара. Разпоредбата предвижда наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при служебна небрежност, довела до тежки последици.

„Войната не освобождава никого от отговорност за управленските решения“, заяви главният прокурор Руслан Кравченко. „Напротив, тя изисква максимален професионализъм, предпазливост и осъзнатост на всяка крачка.“

Разследването трябва да установи кой е разрешил провеждането на събитието, кой е одобрил мястото, времето и формата му, какви мерки за сигурност са били предвидени и дали рисковете са били реално оценени в условията на военно положение. Разследване срещу собствени структури в момент, когато противникът е нанесъл смъртоносен удар, носи значителен политически риск. То може да бъде възприето както като знак за институционална отчетност, така и като опит за прехвърляне на отговорността. Кое от тези две тълкувания ще надделее зависи от резултатите от производството.

Производството по член 438 следва вече познатия модел при разследването на предполагаеми руски военни престъпления. Украйна е регистрирала десетки хиляди случаи от началото на пълномащабното нашествие, но само ограничена част от тях достигат до реално съдебно преследване на конкретни извършители.

Практическата стойност на голяма част от тези дела е предимно документална – създаване на доказателствена база за бъдещо установяване на отговорност.

Въпреки това ударът по площадка, разположена в близост до жилищни райони и довел до почти сто ранени извън самата изложба, засилва аргумента за възможна непропорционалност, независимо от това дали целта е имала военен характер.

Двете производства не се изключват взаимно. Едното търси отговор на въпроса кой е изстрелял ракетата, а другото – кой е допуснал събирането на хора на място, което може да е било уязвимо за такъв тип удар.

Именно вторият казус превърна трагедията в обществен скандал.

В украинските социални мрежи бързо се появиха снимки на рекламния плакат за събитието и покана с регистрационен линк, чрез който записалите се участници са можели да получат информация за мястото на провеждане. Информацията, която първоначално е циркулирала в затворени професионални канали, впоследствие е излязла извън тях.

Експертът по радиотехнологии и електронна война Сергий Бескрестнов – известен с позивната „Флеш“, чиито анализи се следят внимателно от украинската отбранителна общност – отдавна предупреждава за три основни риска: провеждане на събития на места без достатъчно укрития, публично рекламирани обекти и локации в обсега на руски балистични ракети.

Според критиците изложбата на ARMADA е нарушавала и трите принципа едновременно. Изданието Washington Post определи реакцията в Киев като открито възмущение.

Зад конкретния случай стои по-дълбоко структурно напрежение: украинският сектор на отбранителните технологии се разви изключително бързо благодарение на стотици стартъпи и частни производители, за които публичните демонстрации и професионалните контакти са основен път към финансиране, партньорства и нови поръчки.

Този модел стимулира иновациите, но постоянно създава напрежение с изискванията за оперативна сигурност. Причината е проста: събитие, което трябва да представи продукт и да привлече интерес, по природа се стреми към видимост. Военната логика обаче изисква обратното – ограничаване на информацията и намаляване на предвидимостта.

Бескрестнов не за първи път отправя подобни предупреждения. Същият спор се появи и след предишни удари по украински полигони, но практиката се запази, защото икономическите и организационните стимули на отбранителната индустрия често се движат в посока, противоположна на максималната предпазливост.

Оттук нататък доказателствената картина става по-сложна. Фактът, че събитието е било публично обявено, е установен. Но няма доказателства, че именно разпространената покана е предоставила на руската страна информацията, необходима за нанасянето на удара.

Руското разузнаване разполага с множество средства за наблюдение на Киевска област, а голямо дневно събиране на хора на открит полигон може да бъде открито и без предварително публикуван адрес. По-предпазливият извод е, че публичната реклама вероятно е намалила цената на целеуказването, но не може да се твърди, че сама по себе си е направила удара възможен. Това разграничение е важно. То разделя евентуален пропуск в процедурите за сигурност от по-широкия факт, че противникът активно разузнава територията и търси уязвими цели. Именно тази разлика ще трябва да установи разследването, преди да бъде определена конкретна вина.

Материалните последици от атаката са реални и тежки. Сред загиналите има специалисти и разработчици – хора с опит и знания, които Украйна няма да може бързо да замени. Въпреки това производството на безпилотни системи не зависи от конкретен полигон или изложение. Стойността на целта за Русия вероятно се е определяла именно от концентрацията на хора и експерти на едно място. Събирането на специалисти, свързани с развитието на украинската безпилотна програма, е превърнало един удар в значителна загуба на човешки капитал и опит.

Но отвъд непосредствения материален ефект стои и политическият сигнал. Като пое публична отговорност за унищожаването на отбранителна изложба и за удара срещу хора, свързани с украинските дронови технологии, Москва демонстрира, че разглежда цялата отбранително-индустриална база на Украйна и нейните кадри като легитимни цели и възнамерява да ги преследва там, където успее да ги открие.

Това не представлява напълно нова доктрина, а по-скоро по-ясно заявено продължение на вече наблюдавана практика. През 2025 г. руски удари срещу украински полигони по време на строеви занятия отново поставиха въпроси за оперативната сигурност. Моделът е сходен: концентрация на хора на предвидимо място, последвана от ракетен удар и последващо разследване защо подобно струпване е било допуснато.

Двете наказателни производства очертават неудобна симетрия, която самият Кравченко посочи. Русия ще атакува онези цели, които успее да открие. Задачата на украинската страна е да не превръща собствените си структури в лесно откриваеми обекти. Събирането на стотици хора – сред тях служители на държавната охрана и структури за стратегическа комуникация – на предварително обявено място в обсега на балистични ракети е решение, чиято рискова оценка разследването трябва да анализира подробно.

Войната обяснява защо ракетата е била изстреляна от руска страна. Тя обаче не обяснява напълно защо конкретната цел е била толкова уязвима.

Наказателното производство срещу организаторите, независимо от необходимостта от проверка на действията им, трудно ще реши основния проблем, който има структурен характер. Докато публичността носи договори, инвестиции и възможности за развитие, а мерките за сигурност изискват допълнително време, средства и ограничения, изкушението за провеждане на открити демонстрации ще остане.

Какъв ще бъде резултатът от производството по член 367 остава по-малко предвидимо от обществената реакция, която то предизвика. Вероятно разследването ще търси конкретни пропуски при организирането и съгласуването на публично обявено събитие в район, който е в обсега на балистични ракети. По-несигурно е дали то ще достигне до персонална отговорност, предвид политическата чувствителност на подобно дело във военно време.

Оценката за евентуална небрежност би се засилила, ако бъде установено, че мястото и времето на събитието са били достъпни в отворени източници преди удара. Тя би отслабнала, ако се докаже, че полигонът е разполагал с необходимите укрития, че информацията е била ограничена само до проверени участници или че основните детайли са станали публични едва след атаката.

До тогава остава един предпазлив, но ясен извод: Без промяна в дисциплината на оперативната сигурност същият модел може да се повтори – с нови жертви и нови разследвания след поредния удар.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Бомба в раница рани тежко семейството на олигарха Ермолаев в Монако.

🇲🇨💥🇺🇦 Бомба, скрита в раница и оставена във входа на жилищна сграда, рани тежко 3-членно семейство в Монако преди около час – двойка на възраст между 50 и 60 години в критично състояние и 13-годишно дете с по-леки наранявания.

Заснет от охранителни камери мъж е оставил раницата във фоайето на сграда на Rue Reverend-Pere-Louis-Frolla, на границата с френската община Босолей, малко преди да детонира в момента, в който семейството пристига на мястото. След това извършителят бяга пеша през границата и към момента се води издирване. Държавният министър на княжеството определи случилото се като „много вероятно атентат“, докато властите го посочиха по-предпазливо като „злонамерен акт“ и засега не извеждат терористичен мотив като водеща версия.

По данни на френската полиция пострадалите са украински и руски граждани – факт, който предполага двойно гражданство и още не е изяснен. Украински издания, сред които „Украинска правда“ и порталът АНТИКОР, още същата вечер съобщиха, че целта е семейството на Вадим Ермолаев – едно от най-богатите имена в украинския бизнес, но обект на санкции. Разследването обаче засега не потвърждава нито самоличността на пострадалите, нито дали самият Ермолаев е един от тях, или става дума за негови близки; разминаването между украинските и западните твърдения държи това твърдение непотвърдено, поради което всичко което следва до края на текста, стъпва върху нея условно.

Ермолаев, роден през 1968 г. в Днипро, изгражда състоянието си около корпорация Alef – конгломерат от около дузина предприятия в областите производство, строителство и селско стопанство, сред които Alef Estate, която издигна някои от най-високите сгради в Днипро, производители на строителни системи AXOR и Miroplast, както и алкохолното звено „Алеф-Винал“. Списание Focus го нарежда на 23-о място в класацията на най-богатите украинци за 2020 г. Forbes го поставя дори по-нагоре в годините на най-голям ръст. През 2019 г. се отказва от украинско гражданство и става гражданин на Кипър – ход, който по-късно ще тежи в обвиненията срещу него. Името му изплува в разследването на „Украинска правда“ за батальон „Монако“ – серия за украински богаташи, депутати и магистрати, прекарали войната на Лазурния бряг, където според местни издания заможни украинци заемат мястото, опразнено от напусналите руски олигарси; Ермолаев беше забелязан там да слиза от Bentley. Държавното бюро за разследвания на Украйна провери обстоятелствата около напускането на страната на над 80 нейни богаташи.

В края на декември 2023 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна наложи 10-годишен режим на Ермолаев (указ №850/2023), който включва замразяване на активите и пълна забрана за стопанска дейност. Основанието, по данни на Службата за сигурност на Украйна, е сериозно: в разследване по наказателно дело №42023000000000610 след анексията на Крим през 2014 г. Ермолаев пререгистрирал алкохолния си бизнес на полуострова с подставени лица по руското законодателство и години наред плащал данъци в руския бюджет – т.е. финансирал държавата агресор. Самият Ермолаев отрича категорично: твърди, че никога не е имал активи в Русия, че е загубил предприятията си в Крим още през 2014 г. В края на същата година той отбеляза, че руска ракета е унищожила негов самолет и техника за 23 млн евро. През юни 2025 г. Върховният съд отхвърли иск на бизнесмена за отмяна на санкциите, с което съдебната битка срещу указа на Зеленски приключи в негов ущърб.

Сянка хвърля и неговото обкръжение. През декември 2025 г. в Кипър беше задържан синът му Артур Ермолаев – фигура, свързвана от украински публикации с измамни кол-центрове и съдебни производства в Естония. Това е среда, в която санкциониран бизнес продължава да работи в сянка през номинали и роднини, по описанието на разследващи издания – конфигурация, която по презумпция умножава кредиторите, бившите партньори и противниците с открита сметка.

Способът на нападението стеснява тълкуването повече, отколкото подсказва официалната предпазливост. Заряд в раница, оставен във фоайето и взривен в точния момент, когато приближава семейство, е метод на поръчково покушение, а не на безразборен терор, насочен към максимум жертви и публичен ефект. Извършителят, изчакал целта и избягал пеша през френската граница, сочи към целенасочена операция срещу определен човек. В тази светлина самата квалификация на властите – „много вероятно атентат“, но без терористичен мотив – се тълкува последователно: атаката изглежда насочена, а не идеологическа.

Кому е изгодно – въпросът, който украинските медии веднага насочиха към Москва, опира в противоречие. Ако пострадалите наистина са семейството на Ермолаев, което остава непотвърдено, руската отмъстителна следа е по-слаба, отколкото изглежда на пръв поглед: човек, когото Украйна го санкционира именно за запазен бизнес и платени данъци в окупирания Крим, е нелогична мишена за руска саморазправа – обвиненията го обрисуват по-скоро като полезен за Москва, отколкото като неин враг. Едновременно с това версията му за унищожен от руска ракета самолет и фактът, че е украинец под украински санкции, не изключват изцяло държавна следа, но не ѝ дават и самостоятелна тежест. На наличните данни руският мотив остава възможен, но недоказан и вътрешно проблематичен.

По-плътна доказателствена следа има хипотезата за бизнес или криминален конфликт. Санкциониран оборот от алкохол, който продължава в сянка през подставени лица; милиардни потоци, които при замразяване сменят разпоредители и пораждат спорове; син, задържан на Кипър и свързван с криминални схеми – това е среда, която произвежда противници едновременно с мотив и със средства за поръчково насилие. Професионално изпълненият заряд с близък достъп пасва по-скоро на този профил, отколкото на държавно ликвидиране, което обичайно избира по-чисти и по-отричаеми способи. Без следствени данни обаче и тази версия остава хипотеза, не извод.

Двете най-силни уговорки изпреварват всяко следващо тълкуване: засега нито е потвърдено, че конкретната цел е Ермолаев, нито е установен извършителят или поръчителят. Оценката ще бъде избистрена в конкретни посоки – официално потвърждение на самоличността на ранените от разследването в Монако; сведения дали извършителят е действал сам, или като част от организирана престъпна група; евентуална връзка на избягалия мъж с разпознаваемо криминално обкръжение. Дотогава сигурно е единствено, че в едно от най-охраняваните места в Европа целенасочен бомбен атентат рани цяло семейство, включително дете, а най-вероятният прочит на способа сочи поръчково посегателство, чийто адресат и мотив тепърва трябва да бъдат назовани.

Видео от побой над руски военнослужещ в 83-ти мотострелкови полк.

🇷🇺 На рускоезичен канал в Telegram публикува кратко видео, който показва как руски военнослужещи от 83-ти мотострелкови полк пребиват наскоро пристигнал войник директно на бойна позиция в гориста местност.

Кадрите не съдържат ясни ориентири, които да позволят независимо геолокиране. Въпреки това посочената част се вписва в отлично документирана картина на системно вътрешно насилие в руската армия, която може да се проследи както през историята на 138-ма бригада в Каменка, така и през редица разследвания за екзекуции на фронта и прикриване на жалби от военната прокуратура.

83-ти мотострелкови полк е сравнително ново звено. Той е създаден през 2024 г. в рамките на 69-та гвардейска мотострелкова дивизия към 6-та общовойскова армия на Ленинградски военен окръг. Самата дивизия възниква след преобразуване на 138-ма гвардейска отделна мотострелкова бригада, базирана в Каменка, Ленинградска област. След развръщане в Украйна подразделението последователно провежда операции в района на Купянск и Вовчанск в състава на руската групировка „Север“.

Министерството на отбраната на Руската федерация му приписа превземането на граничното село Меловое в Харковска област, а по-късно и участието в овладяването на Вовчанск. Към пролетта на 2026 г. полкът действа в един от секторите с най-висока ротация и загуби по фронта.

Историята на 138-ма бригада хвърля особено важна светлина върху случващото се. Още през 2009 г. войници от нейните редици подават сигнали за системни побои и издевателства от страна на сержанти. Разследване, което тогава е отразено от вестник „Коммерсант“, потвърждава случаи на масово насилие, които водят до наказателни дела и отстраняване на командири на различни нива. Въпреки последвалата реорганизация в дивизия през 2024 г. няма публични данни за сериозна реформа на дисциплинарната система и командната култура. Именно върху това наследство по-късно е изграден и 83-ти полк.

Темата за вътрешното насилие в руските части придобива още по-голям мащаб след началото на инвазията в Украйна. Най-подробно тя е документирана от независимото издание „Вёрстка“, което публикува база данни с общо 101 руски военнослужещи, обвинени в убийства на свои съратници на фронта – практика, известна сред самите войници като „обнуление“. В десетки от случаите става дума за командири на взводове и батальони, а мотивите постепенно се изместват от дисциплинарни нарушения към конфликти около надбавки, компенсации при смърт и изнудване на новопристигнали войници. Описаните методи варират от разстрели до изпращане на бойци в щурм без оръжие или защитно оборудване.

Разследванията очертават и институционалния механизъм, който позволява подобни практики да продължават почти безнаказано. Според The Moscow Times и „Вёрстка“ Главната военна прокуратура на Руската федерация фактически е ограничила разглеждането на жалби срещу командири за побои, изнудване и престъпни заповеди с аргумента, че тези дела биха затруднили „специалната военна операция“. Въпреки десетките хиляди подадени сигнали, само единични случаи достигат до съд, а повечето уличени офицери просто биват прехвърлени в други подразделения.

На този фон видеото, свързвано с 83-ти полк, изглежда не като изолиран инцидент, а като поредно проявление на вече утвърден модел. Масовите загуби, ускореното попълване на личния състав с мобилизирани, доброволци и затворници и високата степен на изтощение в части от фронта създават среда, която постепенно превръща вътрешното насилие в част от ежедневната практика. Данни на „Медиазона“ и други независими руски проекти показват рязък ръст както на бойните загуби, така и на тежките престъпления, извършени от военнослужещи по време на престоя им в Украйна и след тяхното завръщане от фронта.

Паралелно с това тези практики започват да се пренасят извън зоната на активни бойни действия. Свидетелства от гарнизони в Далечния изток описват побои и изтезания заради спорове около изплащане на бойни надбавки, а много от тези разследвания свързват завърнали се от Украйна военнослужещи с тежки престъпления на руска територия. Потвърдени кадри показват руски войници, държани в импровизирани наказателни ями, връзвани за дървета или принуждавани да се нараняват взаимно.

Публикуваното видео допълва вече очертан модел. 83-ти мотострелкови полк съчетава няколко фактора, които многократно се появяват в подобни случаи: ускорено формирано подразделение, наследена култура на насилие от предходни структури и участие в сектор с тежки загуби и постоянен натиск върху личния състав. Дали този случай ще доведе до официално разследване остава неясно, но досегашната практика на военната прокуратура на Руската федерация подсказва, че подобни инциденти рядко водят до реални последици за командването.

Така хронологията от Каменка през 2009 г. през 138-ма бригада и 69-та дивизия до 83-ти мотострелкови полк днес очертава приемственост, при която вътрешното насилие не е отклонение от нормата, а трайно свойство на руските подразделения. Войната в Украйна не създаде този модел, но значително ускори и разшири неговото проявление.

Перу разследва трафик на хора след измамно вербуване на граждани за войната на Русия в Украйна

🇵🇪⚖️🇷🇺 Специализираната прокуратура на Перу за престъпления с трафик на хора започна разследване след получени жалби, че граждани на страната са били вербувани с измама да се бият във войната на Русия срещу Украйна, съобщи правителството на 1 май.

Близки на предполагаемите жертви на трафик съобщиха, че техните любими хора са получили подвеждащи предложения за работа като охранители или на други позиции в Русия, придружени с обещания за финансови възнаграждения. След пристигането на новобранците в Русия, те твърдят, че са били принуждавани да взимат участие в операции на бойното поле срещу Украйна.

Прокуратура в столицата Лима е образувала предварително производство за „предполагаемо престъпление срещу човешкото достойнство, по-конкретно под формите на трафик на хора и трафик на хора при утежняващи обстоятелства“, се казва в правителственото изявление. Старши прокурор Росио Гала Галвес ще оглави работна група с висши държавни служители и правоприлагащи органи за координиране на действията за справяне с рисковете, засягащи перуанците в Русия.

Прокуратурата призова обществеността да остане бдителна за потенциални експлоататорски оферти за работа и увери, че ще продължи да работи за евентуалната репатриране на перуанските граждани, станали жертва на трафик.

Москва вербува чуждестранни бойци от развиващите се страни от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и често примамва новобранци с обещания за високи заплати, социални придобивки и руско гражданство. Документирани са и доклади за принуда и неправомерен натиск при наемането на чужденци.

През ноември 2025 г. президентът на Южна Африка Сирил Рамапоса разпореди да бъде проведено разследване на обстоятелствата, довели до вербуването на 17 граждани на страната за предполагаема наемническа дейност във войната. През февруари 2026 г. Рамапоса благодари на руския президент Владимир Путин за осигуряването на освобождаването на мъжете. Министерство на външните работи на Индия заяви през декември, че най-малко 200 нейни граждани са били наети в руската армия от началото на войната насам, като най-малко 26 са убити, а 7 се водят изчезнали.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна докладва, че Кремъл се подготвя за вербуване най-малко 18 500 чужденци във въоръжените сили до края на годината. Координационният щаб за третиране на военнопленници сподели, че към 30 март е идентифицирал 27 407 чужди граждани, сражаващи се на страната на агресора, спрямо 18 000 през ноември. Те произлизат от най-малко 135 различни държави, като гражданите на Северна Корея са най-големия контингент.

Унгария е лобирала в ЕС за премахване на санкции срещу Русия по нареждане на Кремъл

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарският външен министър Петер Сиярто е лобирал в ЕС за изваждането на санкционирани руснаци и компании от списъците по поръчка на Кремъл, сочи медийно разследване, оповестено за първи път днес.

Изготвено от VSquare, Frontstory, Delfi Estonia, The Insider и ICJK, то хвърля нова светлина върху докладваната задкулисна комуникация между Сиярто и руския му колега Сергей Лавров. Според сведенията унгарският топ дипломат е работил за премахването на санкциите срещу Гулбахор Исмаилова, сестрата на Алишер Усманов – руско-узбекски олигарх от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.

Прихванат телефонен разговор от август 2024 г. показва, че Лавров лично е помолил Сиярто да съдейства за изваждането на Исмаилова от санкционния списък по искане на нейния брат, предава VSquare. Твърди се, че правителството на Словакия също е замесено в съвместните унгарско-руски усилия за отслабване режима на санкции срещу Кремъл.

Разговорите между двамата министри в периода 2023-2025 г. разкриват, че Сиярто е предавал директно на Кремъл актуални сведения от кухнята на ЕС, включително за различни дискусии на високо ниво, провеждани при закрити врата. VSquare пише, че унгарският външен министър е изглеждал „почтителен“ в дискусиите си с Лавров. Анонимен източник от европейско разузнаване твърди пред изданието, че форматът на дискусията наподобява „разузнавач, който работи със своя актив“.

По-рано Washington Post съобщи, че Сиярто редовно е информирал Лавров за дискусиите в Брюксел – нещо, което по-късно самият той призна. Друг теч на информация от началото на март показа, че през 2020 г. той е поискал от Лавров съдействие за оказване на влияние върху изборния процес в Словакия.

Нови материали, публикувани от VSquare днес, показват, че Сиярто е „докладвал“ на заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация Павел Сорокин за усилията на Будапеща да отмени санкциите на ЕС срещу субекти, свързани със „сенчестия флот“ от петролни танкери, използвани от Москва за заобикаляне на международните санкции.

Коментирайки разследването, Сиярто не отрече констатациите и дори ги омаловажи с твърдението, че те не разкриват нищо ново. Нещо повече, той не се поколеба да отправи обвинения към унгарски журналисти, че сътрудничат на „чужди разузнавателни служби“.

„От четири години казваме, че санкциите са провал и нанасят повече вреда на ЕС, отколкото на Русия“, пише Сиярто на профила си в X. „Унгария никога няма да се съгласи да санкционира лица или компании, които са от ключово значение за нашата енергийна сигурност, за постигане на мир или такива, които нямат причина да бъдат в списъка.“

Унгария отдавна е считана за най-приятелски настроената към Кремъл държава в ЕС и многократно наложи  вето на гласуванията за налагане на нови, по-тежки санкции срещу Русия, както и за предоставяне на военна и хуманитарна помощ за Украйна. Сиярто, дългогодишен дипломат в правителството на Виктор Орбан, често посещава Русия по време на пълномащабната война. През декември 2021 г. Лавров го награди с „Орден на дружбата“ – отличие за чуждестранни служители, чиято работа е помогнала за укрепване на двустранните отношения с Русия.

Новите разкрития идват под две седмици преди парламентарните избори в страната, където управляващата партия ФИДЕС на Виктор Орбан изостава след опозиционната „Тиса“. Със задълбочаване на разделението между двете партии, ФИДЕС все по-често обвинява „чужди разузнавателни служби“ в опит да повлияят на изборите чрез местни журналисти и опозицията.

Саболч Пани, разследващ репортер на VSquare и един от авторите на последното разследване, е обвинен от унгарските власти в шпионаж – ход, който беше остро заклеймен от медийни наблюдатели и правозащитни групи като политически мотивиран.

Украински журналист откри незаконната дъщеря на Путин в Париж.

🇷🇺🔍🇫🇷 Разследващ журналист на украинския канал ТСН успя да намери една дъщерите на руския президент Владимир Путин, която срещна в малка художествена галерия в Париж, за да я попита за отношението ѝ към политиката на нейния баща и войната в Украйна.

Жената, представена като Елизавета Кривоногих-Руднова, известна още като Луиза, живее в Париж и работи в галерия L в 20-ия район на града, където рядко минават туристи. Разследвания, проведени по-рано, установиха, че тя е дъщеря на Путин и Светлана Кривоногих, една от най-богатите жени в Руската федерация. Физическата ѝ прилика с руския лидер е описана като поразителна.

Журналистът Дмитрий Святненко се приближи към нея след откриването на изложба в галерията в сряда вечерта, след което я попита дали подкрепя политиката на баща си, на което тя отговори: „А аз какво общо имам?“

Святненко ѝ предложи да се обади на баща си, за да му каже да спре обстрелите над Киев, на което тя отговори с „Е, разбира се.“

Разговорът, воден на улицата, продължи с предложение от журналиста да ѝ купи билет за полет до Киев, където ще има възможност да се „изяви като ПВО, по-добро от всички Патриоти“, на което тя отговори: „Е, представяте ли си как сега ще тръгна?“

В самия край на не особено дългия разговор между двамата тя изрази дълбоко съжаление относно случващото се:

„За съжаление, не мога да помогна по никакъв начин. Много съжалявам. Наистина много съжалявам, че всичко това се случва. За съжаление, не съм отговорна за тази ситуация.“

В репортажа се отбелязва, Луиза е била придружавана от мъже, сред които вероятно охранител, а безжичният микрофон на журналиста внезапно е спрял да работи по време на интервюто, за което той предположи, че може да е бил заглушен. Разговорът все пак е записан с резервен микрофон на камерата.

Галерията L е малко пространство с две стаи, където се провеждат изложби-продажби на не повече от 20 картини. Събитието привлече около десетина посетители, които се разотидоха след 21 часа, но персоналът остана да допие алкохолните напитки от презентацията.

Повече детайли за Елизавета Кривоногих-Руднова са налични в разследване на ТСН. Кремъл не е коментирал твърденията за роднинската ѝ връзка с Путин, който рядко обсъжда личния си живот публично.

Андрий Ермак подаде оставка от поста си.

🇺🇦 Андрий Ермак, ръководител на президентската администрация, е подал оставка след обиск на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) в неговите имоти днес, съобщи президентът Володимир Зеленски.

Оставката идва в момент, когато Украйна е разтърсена от най-мащабния корупционен скандал по времето на Зеленски, в който са замесени лица от близкото му обкръжение. По-рано този месец бяха повдигнати обвинения на осем души за схема с държавния ядрен монополист „Енергоатом“. Като главен организатор беше посочен Тимур Миндич – един от най-близките хора до Зеленски.

Министрите на правосъдието Херман Халущенко и енергетиката Светлана Гринчук са уволнени, но засега не са им повдигнати обвинения. Миндич напусна страната преди да има повдигнати обвинения и беше санкциониран и обявен за издирване от президента Зеленски.

„Украинска правда“ съобщи, че и Ермак е замесен в корупционния скандал, като следователите го наричат „Али Баба“.

По-рано главният антикорупционен прокурор Олександър Клименко заяви, че според разследването „Али Баба провежда срещи и дава задачи на правоохранителните органи, за да преследват детективи на НАБУ и антикорупционни прокурори“.

Един от луксозните имоти край Киев, финансирани чрез схемата, е бил предназначен за именно за Ермак, твърди източник от правоохранителните органи пред Kyiv Independent.

Въпреки острите критики Зеленски отказа да уволни Ермак и го изпрати да ръководи украинската делегация на преговорите с делегация на САЩ в Швейцария, след като президентът Доналд Тръмп представи спорен мирен план с множество отстъпки към Москва.

Назначен през 2020 г. Ермак натрупа безпрецедентно влияние в украинското правителство. Въпреки широките критики Зеленски заяви, че му се доверява напълно и отхвърляше твърденията, че Ермак има прекомерна власт.

„Ермак е силен мениджър. Уважавам го заради резултатите му. Той прави това, което му казвам, и изпълнява задачите“, отбеляза Зеленски в интервю за Bloomberg миналата година.

„Той дойде с мен, с мен ще си тръгне. И няма да остане на никакви постове“, заяви президентът през 2021 г.

Националното антикорупционно бюро обискира дома и офиса на Андрий Ермак

🇺🇦 Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) съобщи, че извършва обиски в дома и кабинета на ръководителя на президентската администрация Андрий Ермак.

Ермак е разследван по най-голямото корупционно дело при управлението на президента Зеленски: скандала около държавния ядрен монополист „Енергоатом“, по който започна дело и са повдигнати обвинения на осем души, а за главен организатор се смята близкия сътрудник на президента Тимур Миндич.

„Днес детективите на НАБУ и САП извършват процесуални действия в дома ми. Следователите не срещат никакви пречки. Квартирата им е предоставена с пълен достъп, на място са моите адвокати и сътрудничат пълноценно със закона. От моя страна оказвам пълно съдействие“, написа Ермак в Telegram.

Според източници на вестник „Дзеркало тижня“ обиските се провеждат както в кабинета на Ермак на ул. „Банкова“ в Киев, така и в неговия апартамент.

Ермак вече дълго време е призоваван да подаде оставка, но Зеленски отказва да го уволни и дори го назначи за ръководител на украинската делегация в преговорите за мир.

Източник от правоохранителните органи съобщи пред Kyiv Independent, че една от луксозните вили край Киев, финансирани с корупционната схема в „Енергоатом“, е предназначена именно за Андрий Ермак. От президентската администрация не отговориха на запитванията за коментар.

На 24 ноември „Украинска правда“, цитира свои източници в силовите структури, според които Ермак е замесен в корупционния скандал, а следователите го наричат с псевдонима „Али Баба“.

По-рано главният антикорупционен прокурор Олександър Клименко заяви, че според разследването „Али Баба провежда срещи и раздава задачи на правоохранителни органи, да преследват детективи на НАБУ и антикорупционни прокурори“.

„Обикновено обиски се правят непосредствено преди да бъдат повдигнати обвинения на евентуални заподозрени. Затова означава, че днес или съвсем скоро можем да очакваме официални обвинения срещу Андрий Ермак“, коментира пред Kyiv Independent Дария Калениук, изпълнителен директор на Центъра за действие срещу корупцията.

„В партията засега няма особена реакция. Повечето хора сякаш отдавна знаят всичко. Преобладава мълчание. Само отделни колеги отбелязват последните събития. Някои може би са в шок. Някои се надяваха, че повече няма да има последствия и че назначаването на Ермак за шеф на преговорната делегация слага точка на историята. Оказа се обаче, че това е само началото“, сподели депутат от „Слуга на народа“, пожелал да остане анонимен.

„Президентът със сигурност трябва да уволни Ермак. Мисля, че това коренно ще промени начина, по който Зеленски управлява страната. Но като цяло е добра новина“, отбеляза Ярослав Железняк, народен депутат от опозиционната партия „Голос“.

Чешка фирма е продавала на Украйна китайски дронове с до 20-кратна надценка.

🇨🇿🇺🇦 Разследване на Radiožurnál установи, че през 2023 г. чешката фирма Reactive Drone е продавала китайски дронове на Украйна на цена, която е 10 пъти по-висока от търговската, а година по-късно – вече срещу 20 пъти по-висока.

„Само за две години фирмата е купила дронове за около 36 милиона чешки крони, а ги е продала на украинската армия за 692 милиона крони“, споделя източник, запознат с хода на разследването.

Маржа от близо 95% сам по себе си не е престъпление, но много по-интересно е какво се е случило после с парите. Според полицейските органи компанията не е искала да плати данък на печалбата, като е превела по-голямата част от сумата по сметки в Китай – точно 638 милиона крони.

Затова детективите повдигнаха обвинения за укриване на данъци не само на самата фирма, но и на нейния управител и счетоводител. Схемата е проста: с фиктивни фактури за стока, която никога не е получавана, те изкуствено намалявали данъчната основа и така дължали на държавата значително по-малко данъци.

Според източници на Чешкото радио обаче щетата от 130 милиона крони най-вероятно ще нарасне допълнително. Фирмата е продължила да работи по същата схема и тази година и то в значително по-големи обеми.

„Сумата не е окончателна и може да се увеличава с напредъка на доказването“, сподели говорителят на централата Ярослав Ибехей.

Полицията извърши мащабна акция, при която бяха иззети счетоводни книжа, електронни данни и други доказателства. Със съдействие от Главна данъчна дирекция и Финансовия аналитичен отдел разследващите органи блокираха 384 милиона крони (18 милиона долара) по фирмените сметки.

„Предвид факта, че бяха обезпечени средства в размер на стотици милиони крони, щетите за държавния бюджет ще могат да бъдат възстановени изцяло“, се посочва в прессъобщение на полицията.

Управителят на компанията получи мярка за неотклонение „задържане под стража“, докато нейната счетоводителка е признала вината си, поради което е била пусната на свобода с парична гаранция. Reactive Drone се занимава с търговия на дронове и свързаното с тях оборудване от март 2023 г.

Все още не е ясно защо дроновете са продавани на украинската страна с толкова огромна надценка. Адвокатът на обвинения управител Марек Айхлер засега отказва да даде коментар: „Все още нямам разрешение от клиента си да говоря по случая“, заяви той пред журналиста на Radiožurnál.

Министерството на отбраната на Украйна не отговори на изпратените от редакцията въпроси.

Украинска компания включи Майк Помпео в своя консултативен съвет.

Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео говори на четвъртия ден от Националната конвенция на републиканците на форума Fiserv в Милуоки, Уисконсин, САЩ, 18 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Elizabeth Frantz

🇺🇦🤝🇺🇸 Водещият украински производител на дронове и крилати ракети обяви, че е включил бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео в своя консултативен съвет – ход, насочен към засилване на контрола върху дейността на компанията на фона на разследване от антикорупционните органи.

Fire Point, чийто дрон FP-1 изиграва ключова роля в далекобойните удари на Украйна по територията на Руската федерация, заяви, че с назначаването на Помпео, който беше държавен секретар от 2018 до 2021 г. по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, „привежда структурата си на управление в съответствие с водещите международни стандарти“.

Фирмата, която разработи и крилатата ракета „Фламинго“, която Украйна се надява да произвежда масово в рамките на разрастването на собствения си отбранителен сектор, е обект на разследване от украинските органи за борба с корупцията заради завишени цени, съобщи Kyiv Independent.

„Стратегическите прозрения и дълбокото разбиране на глобалните процеси от страна на секретаря Помпео ще бъдат безценни, докато продължаваме да се развиваме и да укрепваме практиките си на управление“, гласи изявление на компанията, без да се споменава разследването.

Според датския министър на отбраната в близките месеци Fire Point планира да построи завод за ракетно гориво в Дания.

Борбата с корупцията и подобряването на корпоративното управление са от решаващо значение за Киев, докато се стреми да получи допълнителна военна и финансова помощ от Запада в борбата ѝ срещу руската агресия, намираща се в четвъртата си година, както и за кандидатура за членство в Европейския съюз.

Членове на Силите за сигурност на Сирия са арестувани за събитията в Суейда.

🇸🇾 Членове на сирийските сили за сигурност и военни са задържани в рамките на разследване на сектантското насилие в южната провинция Суейда през юли, което отне стотици човешки животи.

Ръководителят на сирийския комитет, разследващ насилието в Суейда, проведе пресконференция в столицата Дамаск, за да говори за напредъка, но не оповести броя на жертвите, като заяви, че това ще стане в окончателния доклад, очакван до края на годината.

В средата на юли въоръжени групи, свързани с друзкия духовен лидер шейх Хикмат ал-Хиджри, се сблъскаха с местни бедуински кланове, което предизвика намеса на правителствените сили, които на практика застанаха на страната на бедуините. Това от своя страна провокира военна намеса от страна на Израел в полза на друзите, които имат значително присъствие и в Израел. Стотици цивилни, предимно друзи, бяха убити, много от тях от правителствени бойци.

Съдията Хатем Наасан, ръководител на разследващия комитет, каза, че са изслушали засегнатите от насилието, включително „свидетели и жертви“.

„Постигнахме положителни резултати“, заяви Наасан пред репортери в столицата, като добави, че членове на силите за сигурност и военните, „за които е доказано, че са извършили нарушения въз основа на разследванията на комитета и видеа, публикувани в социалните мрежи“, са задържани. Той не уточни колко са те, като добави, че след разпит са предадени на съдебните власти.

Наасан омаловажи предположенията, че чуждестранни бойци са участвали в насилието в Суейда. Той каза, че някои чуждестранни бойци са задържани и разпитани, като добави, че те са действали самостоятелно, влизайки в града, и никой от тях не е член на сирийските въоръжени или сили за сигурност.

„Това, което ни стана ясно, е, че някои чуждестранни бойци са влизали в град Суейда случайно и индивидуално“, каза Наасан.

След актовете на насилие през юли много хора в Суейда сега искат някаква форма на автономия в федерална система. По-малка група призовава за пълно разделяне.

Китай изключи двама висши военни лидери в антикорупционна чистка.

Джан Юся, новоизбраният заместник-председател на Централната военна комисия, полага клетва заедно с членовете на комисията Джан Шънмин, Лиу Джънли, Хе Вейдонг, Ли Шанфу и Мяо Хуа, на церемония след избирането им по време на четвъртата пленарна сесия на Националния народен конгрес в Голямата зала на народа в Пекин, 11 март 2023 г.
📸 Снимка: Greg Baker/Pool via Reuters

🇨🇳 Министерството на отбраната на Китай обяви, че двама висши военни лидери са изключени от Комунистическата партия и армията заради обвинения в корупция, отбелязвайки най-високопоставените офицери, засегнати от кампанията за борба с корупцията, започнала през 2023 г.

Хе Вейдонг, вторият по ранг генерал в страната, и адмирал Мяо Хуа, бивш политически офицер, са поредните мишени на кампания за борба с корупцията в Народната освободителна армия (PLA). Изключването на Хе е първо такова на действащ генерал от Централната военна комисия след Културната революция (1966-1976). Той не е бил виждан публично от март, но започналото разследване срещу него досега не беше оповестено от китайските власти.

Говорителят на министерството Джан Сяоган съобщи, че Хе, Мяо и седем други висши военни служители „са нарушили сериозно партийната дисциплина и са обвиняеми в тежки престъпления, свързани с длъжността, включително огромни суми пари“. Нарушенията им са с „тежък характер и с изключително вредни последици“, гласи изявлението, което описва това като „значителен успех в антикорупционната кампания на партията и армията“.

Изключването на 68-годишния Хе има последици извън военната сфера, тъй като той беше член и на Политбюро, втория най-значим орган в партията, съставен от 24 души. Като един от двамата заместник-председатели на военната комисия, Хе беше третата най-влиятелна фигура в PLA и се смяташе за близък съратник на президента Си Дзинпин, главнокомандващ на армията.

Командна структура на Народната освободителна армия на Китай.
🔍 Източник: ChinaPower Project

Съобщението дойде броени дни преди заседанието на Централния комитет на Комунистическата партия, елитен орган с над 200 висши служители, което ще бъде проведено в Пекин. Очаква се на това заседание да бъдат взети нови кадрови решения, сред които изключване и замяна на членове на Централния комитет.

„Си определено прави чистка. Официалното отстраняване на Хе и Мяо значи, че той може да назначи нови членове на Централната военна комисия, която е почти наполовина празна от март“, обясни Уен-Ти Сунг, анализатор в Глобалния китайски хъб на Атлантическия съвет.

Мяо беше отстранен от Централната военна комисия през юни, след като през ноември миналата година срещу него започна разследване за „сериозни нарушения на дисциплината“.

В изявлението се споменават още Хе Хунджун, служител в Департамента за политическа работа, Уан Сюбин от Центъра за съвместни операции на Централната военна комисия, бившият командващ Източния военен театър Лин Сянгян, както и двама бивши политически комисари на армията и флота. Експерти отбелязват, че много от тези служители не са били виждани публично от месеци.

Бившият командир на Народната въоръжена полиция Уан Чунин, който също е споменат в изявлението, е отстранен от националния законодателен орган миналия месец заедно с други трима генерали от армията.

Изключването на Хе засяга човек с богат оперативен опит и дългогодишни контакти с китайския лидер Си Дзинпин. Двамата са работили заедно във Фудзиен и Джъдзян през края на 90-те години, когато Си беше заместник-секретар на партията и губернатор на провинцията в периода 1995-2002 г.

Хе се присъедини към военната комисия, след като беше начело на Източния военен театър във Фудзиен, който е насочен към Тайван и ще бъде ключов при конфликт със самоуправляващия се остров, който Пекин счита за своя територия.

През 2022 г. Хе беше повишен директно до заместник-председател на военната комисия, без да премине обичайния етап на членство в Централния комитет, състоящ се от 205 души. Пентагонът смята, че Хе е имал ключова роля в планирането на военни учения с бойни стрелби около Тайван след визитата в Тайпе на Нанси Пелоси, тогавашен председател на Камарата на представителите на САЩ през август 2022 г. Тези учения бяха най-агресивните действия на Пекин срещу острова през последните години.

Израелски агент проникнал в редиците на Хизбулла – пеел на погребенията на жертвите си.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Медиите в Ливан са в трескаво напрежение през последните дни след разкритията за израелски агент, действал под прикритие в сърцето на Хизбула. Според съобщенията, става дума за шиитски религиозен певец, който е участвал в погребенията на висшите членове на групата и дори пял в тяхна памет, въпреки че именно той е помогнал за ликвидирането им.

Мохамад Салех е фигура, добре позната в шиитските среди в Ливан. Според разследването той е поддържал връзка с израелската служба за външно разузнаване Мосад поне от октомври 2024 г. като е предоставял информация за местонахождението на ключови фигури от висшето командване на Хизбулла. Местни издания твърдят, че Салех е имал снимки с почти всеки от убитите командири, а с някои от тях – точно преди смъртта им, което само засилва подозренията за дълбоко планирана операция.

Разкритията стават напълно случайно, докато ливанските власти разследват Салех по подозрение в извършване на финансова измама. При проверка на мобилния му телефон са открити аудио записи и кореспонденция с израелски служители, в които се обсъждат конкретни цели и локации на членове на групировката.

Случаят доведе до вътрешен шок в редиците на Хизбулла, където доверието в близкото обкръжение по традиция се поставя под въпрос, особено след съкрушителните удари на Израел миналата есен, когато операцията с пейджърите и серията от въздушни атаки срещу южните предградия на Бейрут на практика обезглави групировката.

Анализатори коментират, че Израел е успял да използва нестандартен подход – използвайки шпиони не в класическия смисъл на думата, а интегрирани фигури с публичен облик, възприемани като част от общността. Това затруднява разпознаването и разследването и създава морална и психологическа криза вътре в самата организация. Хизбула все още не е направила официално изявление, но близки до групата медии твърдят, че е в ход вътрешно разследване, след което се очакват чистки в нейните редици.

Нетаняху твърди, че половината израелци са против държавна комисия за събитията около 07/10/2023 г.

🇮🇱 Според новинарския сайт Ynet, израелският премиер Бенямин Нетаняху е повишил глас на среща с войници от резерва, осъждайки перспективата за създаването на държавна комисия за разследване на провалите около терористичната атака на Хамас на 7 октомври 2023 г.

„Половината нация иска председателят на Върховния съд Исак Амит да вземе решение и всичко ще е наред. Половината нация няма да приеме това и затова единственият начин да се направи това е да се измъкнем от тези две организации“, цитиран е Нетаняху.

След това министър-председателят повишил глас и ударил по масата, добавяйки: „Мислите ли, че някой тук наистина знае какво се е случило? Всеки път откривам интересни неща.“

Въпреки твърдението му, последните проучвания на общественото мнение показват недвусмислено, че огромното мнозинство от израелските граждани подкрепят създаването на държавна разследваща комисия за събитията около 7 октомври 2023 г. Едно от последните проучвания, проведено миналия месец, установи, че 75% от израелците подкрепят подобна идея.