🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна атакуваха обекти на руската петролна индустрия през изминалата нощ, което предизвика силни пожари в Самарска област и Република Татарстан, става ясно от кадри, публикувани от местни жители и последвало официално изявление на СБС.
Според общността Exilenova+ дроновете са поразили химическия завод „Толиатикаучук“ в едноименния град на Самарска област. Кадри от района на предприятието показват гъст черен дим да се издига в небето след удара. Съобщава се, че руските средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и електронна война (РЕБ) в града са били активирани в опит да се справят с приближаващите безпилотни заплахи.
„Толиатикаучук“ е едно от най-големите промишлени предприятия в региона и стратегически обект на сектора за производство на петролни продукти, който държи близо една четвърт от пазара на синтетичен каучук в Русия.
В съоръжението се произвеждат 4 вида каучук и химически компоненти, използвани за производство на гуми и каучукови изделия, както и добавки за бензин за повишаване на октановото число, въглеводородни фракции и продукти за органичен синтез.
През нщта украински дронове атакуваха и ключово предприятие край Нижнекамск, град в Република Татарстан. Според Exilenova+ мишен на атаката е „Нижнекамскнефтехим“, който е сред основните руски производители на петролни продукти. В същото време в социалните мрежи се появиха сведения, според които поразеният обект е „ТАНЕКО“ – е една от най-новите и големи петролни рафинерии в цялата страна, която е стратегически актив на групата „Татнефт“ и произвежда над 20 вида петролни продукти от високо качество.
Точната цел в Нижнекамск все още не е потвърдена от независими източници, но докладите, идващи от района, сочат за удар по важен обект, свързан със руската нефтохимическа или рафинираща индустрия.
Двете атаки са част от системна кампания на Киев срещу руската енергийна индустрия, поддържаща военната икономика на Кремъл. Целите на украинските дронове включват петролни рафинерии, складове за съхранение на гориво и смазочни материали, нефтохимически заводи и свързани с транспорта производствени обекти.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове и ракети удариха Куйбишевската НПЗ в Самарска област, на чиято територия избухнаха няколко силни пожара. Заводът има проектен капацитет за преработка от около 7 млн. тона петрол годишно, като произвежда основно бензин, дизел, авиационен керосин и мазут.
🇺🇦💥🇷🇺 Серия от успешни удари рано сутринта днес отново изнесе далекобойната кампания на Украйна на близо 800 км дълбочина в Руската федерация – разстояние, което само допреди две години Москва смяташе за своя недосегаем индустриален тил.
По данни на Telegram канала Exilenova+ украински дронове са поразили Куйбишевската рафинерия в Самара, докато производствена площадка в Чебоксари, столицата на Чувашия, е била поразена от крилати ракети. Хронологията от изминалата нощ подсказва координиран замисъл: според губернатора на Самарска област Вячеслав Федорищев въздушна тревога е била обявена часове по-рано – индикация, че Киев е комбинирал ударни средства с различни профили през цялата нощ.
Куйбишевската рафинерия е една от трите мощности за преработка на „Роснефт" в Самарска област, заедно с Новокуйбишевска и Сизранска, което превръща региона в ключов гръбнак на руското производство на горива за нуждите на армията и за износ. Поразяването ѝ не е изолиран инцидент, а поредния епизод в систематична кампания за изтощаване на паричния поток и логистиката, които захранват войната. Тъкмо тази повторяемост, при която самарският възел е удрян нееднократно през последната година – превръща всеки нов инцидент по резервоарния парк от тактическо събитие в кумулативен натиск върху капацитета за ремонт и икономиката на застраховане на руската петролна индустрия.
Ударът по Чебоксари носи отделна логика. Негова цел е завода ВНИИР-Прогрес, известен като производител на навигационни и GNSS-модули (включително от семейството „Комета") за ударни дронове „Шахед", крилати ракети „Калибър" и балистични ракети „Искандер-М", а също така за авиационни бомби с УМПК. Ударът влиза във фина доктринална тенденция: пренасочване на огъня от платформите към тесните места във веригата на доставки, които правят руските прецизни боеприпаси устойчиви на електронно заглушаване.
Тези два удара не са изключение. Те се наслагват върху серия операции от началото на юни, които очертават паралелен натиск по две отделни оси: стратегическия енергиен и индустриален тил и оперативната логистика на окупирания юг. В нощта на 7 юни украинското командване потвърди поразяване на моста при село Чонгар, една от малкото сухопътни връзки между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област в залива Сиваш. Същата нощ Силите за специални операции. (ССО) на Украйна съобщиха за удар по петролното депо при Йеди Куйу в източен Крим. Ден по-рано, на 6 юни, пилоти на дронове от 3-ти полк на ССО заявиха, че са установили въздушен контрол върху участък от сухопътния коридор, по който Русия снабдява полуострова – твърдение, което очертава тенденция към трайно отричане на маршрути, а не отделни удари.
Хронологичната рамка придава на кампанията и ясно политическо измерение. На 3 юни, докато делегациите пристигаха за Петербургския международен икономически форум – витрината, с която Кремъл демонстрира предполагаемия си имунитет срещу санкциите и международната изолация, украинският президент Зеленски лично потвърди удар по нефтен терминал в Ленинградска област. Изборът на точния момент за удара трудно може да се тълкува като случаен: поразяването на енергийна инфраструктура край Санкт Петербург в деня на откриване на форума е ясен сигнал за реномето на руската икономическа стабилност пред чуждестранните инвеститори.
Сглобена в едно, картината от първите 10 дни на юни показва кампания, която вече не се изчерпва с отделни ефективни удари, а действа като устойчива и непрекъсната система на изтощение. Тя атакува едновременно три различни слоя на руското военно усилие – рафиниращия капацитет, който превръща суровината в гориво за фронта и генерира средства за продължаване на войната; отбранително-промишлени възли, осигуряващи производство на „мозъка" на прецизните оръжия; и сухопътните артерии, които поддържат окупацията на юг.
Стратегически значима обаче е не съдбата на който и да било отделен обект, а постоянството на украинския натиск – Киев разширява систематично и непреклонно географията на своите цели и принуждава Москва да разпределя все по-оскъдната си противовъздушна отбрана върху територия, която доскоро не изискваше никаква.
🚨 Украински дронове поразиха химическия завод „КуйбишевАзот“ в град Толиати, Самарска област на Руската федерация, предизвиквайки пожар в един от производствените цехове на предприятието, става ясно от кадри, публикувани от OSINT общността Exilenova+
Публикуваните в мрежата видеозаписи показват пламъци и дим, издигащи се над части от индустриалния комплекс непосредствено след удара. Местни жители твърдят, че огънят е избухнал в Цех №11, въпреки че точната локация и степента на щетите все още не са официално потвърдени.
Заводът „КуйбишевАзот“ е един от водещите химически производители в Русия и произвежда широка гама от индустриални материали. Сред основните му продукти са капролактам, полиамид-6, технически прежди, амониева селитра, карбамид, амониев сулфат, амоняк и азотна киселина.
Предприятието се счита за един от най-големите производители на капролактам и азотни торове в страната, като доставя суровини за химическата и текстилната промишленост. Капролактамът, който е сред ключовите продукти на завода, намира широко приложение в производството на полиамидни пластмаси и синтетични влакна.
Пълният размер на щетите, причинени от нападението с дронове, тепърва предстои да бъде потвърден.
Вчера украинските военновъздушни сили нанесоха прецизен удар по завода за микроелектроника „Кремний ЕЛ“ в Брянск, унищожавайки ключови производствени мощности, обслужващи руската военна индустрия.
🇺🇦🔥🇷🇺 Дронове атакуваха Нефтегорския газопреработвателен завод в Самарска област през изминалата нощ, предизвикайки пожар в обекта, става ясно от изявление на местните власти и кадри, публикувани в социалните мрежи.
Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев потвърди удара и заяви: „Днес през нощта врагът атакува две промишлени площадки в региона“. По-късно той допълни, че няма съобщения за жертви и че на място работят аварийни екипи. Украинските власти все още не са коментирали нападението.
Губернаторът също така напомни на жителите за забраната за публикуване на снимки и видео на дронове, както и за последствията от тяхното разпространение.
Атаката е извършена по време на обявена тревога за дронове в региона. Кадри, споделени онлайн, показват пожар и сияние над промишлената зона в Нефтегорск след поредица от експлозии. Регионалните власти не предложиха подробна оценка на щетите.
Заводът в Нефтегорск е специализиран в преработката на съпътстващ нефтен газ от находища в Поволжието, сред които активи, свързани със „Самаранефтегаз“. Годишният му проектен капацитет възлиза на 0,7–0,75 милиарда кубически метра газ.
Заедно с Отрадненския газопреработвателен завод, той е част от Самарския клъстер на „Роснефт“, чийто общ годишен капацитет надхвърля 1,5 милиарда кубически метра.
Непотвърдени съобщения от местни канали в Telegram сочат, че може да са се запалили няколко резервоара за съхранение, а някои източници смятат, че горят до пет резервоара. Тези данни не са потвърдени от независими източници.
🔙 Frontline Monitor припомня: Снощи украински крилати ракети „Фламинго“ удариха Воткинския завод в руската република Удмуртия – ключов производител на балистични ракети и системи „Искандер“. OSINT анализи цитират геолокирани кадри на повредени цехове, а руските власти потвърдиха за атаката.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.
Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.
Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.
Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.
Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.
Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.
🇺🇦💥🇷🇺 Украинската армия извърши поредната си атака с безпилотни самолети, нанасяйки поражения по обекти на енергийната индустрия на Руската федерация в Самара и Оренбург.
В Оренбург местните жители съобщиха в социалните мрежи за взривове в завода за преработка на газ, цитирани от мониторинг канала Supernova+ в Telegram. Руски източници посочват, че в 3:00 ч. през нощта в областта е обявена заплаха от удари с дронове, а час по-късно Росавиация съобщи за временни ограничения за излитане и кацане на самолети в летището на Оренбург.
Руски канали като Shot съобщиха, че в града са чути между 5 и 7 взрива, при което в небето са били видяни ярки светкавици. Местните жители твърдят, че е противовъздушната отбрана е работила активно, но впоследствие един от районите е започнал да се задимява.
Frontline Monitor припомня, че в началото на годината дронове атакуваха същия завод в Оренбург, което наложи работниците да бъдат евакуирани. Заводът е специализиран в преработка на природен газ и газов кондензат и произвежда природен газ, елементарна сяра, пропан, бутан, смеси от втечнени газове и други компоненти, използвани в химическата промишленост.
Преди това заплаха от удари с дронове беше обявена и в Новокуйбишевск и Самара. На летището в Самара също бяха въведени временни ограничения за излитане и кацане на самолети.
Рано сутринта стана ясно, че Новокуйбишевският НПЗ отново е бил подложен на удари, след което на територията му е избухнал силен пожар.
Политическият консултант Александър Антонюк обясни в ефира на 24 Канал, че около 40% от руските НПЗ вече са поразени, нанасяйки удар върху руската икономика и логистика. Според него въз основа на наличните ресурси Украйна избира най-важните цели и затова атаките ѝ са насочени към НПЗ, а не например към Москва.
🔥 Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация продължава вече пети ден след украинската атака с дронове миналата седмица, съобщава изпълняващият длъжността губернатор на региона.
Рафинерията в Новошахтинск преработва суров петрол предимно за износ и притежава годишен капацитет от около 5 милиона тона, което се равнява на близо 100 000 барела дневно.
„Площта на пожара в завода за нефтопродукти в Новошахтинск вече е намалена. От 21 август огнеборците се борят с пожара в завода, който беше поразен в резултат на вражеска атака“, съобщи губернаторът Юрий Слюсар в публикация на своя Telegram канал в неделя.
По думите му в операцията за овладяване на ситуацията участват 412 служители на спешните служби и 150 единици техника, включително пожарни влакове.
През юли и август 2025 г. Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това е тактика, която тя прилага от 2024 г., за да наруши работата на руската военна машина и основния ѝ източник на приходи. Кампанията в последните месеци се отличава със стратегическа дълбочина, тъй като са ударени обекти, намиращи се далеч от фронтовата линия, и са нанесени значително по-мащабни и дългосрочни щети в сравнение с предишни атаки.
Хроника на атаките:
▪️ 2 август: Украински дронове удариха рафинерия Новокуйбишевск на „Роснефт“ в Самарска област, повреждайки ключова инсталация за преработка на суров петрол, която осигурява 80% от продукцията на обекта. Рафинерията е изведена напълно от експлоатация и се очаква да остане така най-малко един, а потенциално няколко месеца.
▪️ 2 август: Ударена беше Рязанската рафинерия, ключов доставчик на гориво за Централна Русия и столицата Москва. Две инсталации за преработка на суров петрол бяха повредени, поради което приемът на суров петрол през август беше намален до 60%.
▪️ 10 август: Украински дрон порази петролна рафинерия на „Лукойл“ в Република Коми в атака, поставила рекорд за разстояние - над 2000 км от границите на Украйна. Същия ден беше спряна дейността и на рафинерията на „Роснефт“ в Саратов.
▪️ 14 август: Рафинерията във Волгоград също беше поразена от дрон, което предизвика пожар и разлив на петрол. Това съоръжение, което произвежда бензин, дизел и авиационно гориво, осигурява 5,6% от общия капацитет за рафиниране на Руската федерация.
▪️ Края на август: Удари бяха нанесени срещу обекти в Ленинградска и Самарска област, включително Сизранския завод за преработка на петрол, специализиран в горива за руската армия. Атака с дрон срещу нефтопровод „Дружба“ спря временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.
❗ Тези атаки извадиха от строя значителна част от индустриалния капацитет за рафиниране на територията на Руската федерация – най-малко 10%, а по-вероятно над 13% – и доведоха до остър недостиг на бензин в различни региони на страната. В отговор Русия спря износа на бензин в опит да стабилизира вътрешния пазар, но това не успя да предотврати рекордно високите цени на горивата на едро и дребно.
Най-мрачната прогноза за руската икономика
Ако украинските атаки продължат със сегашния си темп в близките няколко седмици, перспективите за руската икономика безспорно изглеждат мрачни, което ще изостри съществуващите уязвимости. Най-мрачната прогноза би включвала комбинация от преки и непреки икономически сътресения, водещи до задълбочаване на кризата.
▪️ Остър недостиг на гориво и скок на цените: Продължаващите атаки биха парализирали способността на Русия да произвежда петролни продукти като бензин и дизел. Въпреки че Русия разполага с известен капацитет за съхранение на суров петрол, той е ограничен и бързо ще се изчерпи, което ще доведе до „излишък на суров петрол“, който страната не може да преработи. Това ще принуди Русия или да намали добива на суров петрол – пряк удар върху основните ѝ приходи от износ – или да изнася повече суров петрол на потенциално по-ниски цени. Във вътрешен план недостигът ще стане повсеместен, което ще засегне не само гражданския транспорт, но и селското стопанство и военната логистика. Цените ще продължат да се покачват, подхранвайки общественото недоволство и подкопавайки твърденията на Кремъл за икономическа стабилност.
▪️ Намаляване на приходите и бюджетен дефицит: Загубата на капацитет за рафиниране пряко влияе върху способността на Русия да изнася петролни продукти с добавена стойност. Въпреки че износът на суров петрол все още осигурява значителен дял от приходите на страната, неспособността за преработване в по-ценни стоки като дизел и бензин ще намали размера на общите приходи от износа. Това, в съчетание с падащите световни цени на петрола и наложените санкции от международната общност, ще задълбочи допълнително бюджетния дефицит на Русия. Правителството вече е изправено пред значителен такъв, а по-нататъшният спад на приходите от петрол и газ ще натовари способността му да финансира военните усилия и социалните програми.
▪️ Икономическа контракция и стагнация: Руската икономика показва признаци на забавяне още преди скорошната серия от украински безпилотни атаки. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на Русия за текущата година, а Централната банка на Руската федерация прогнозира близък до нулевия растеж до края на годината. Продължаващите атаки вероятно ще тласнат икономиката към рецесия. Гражданските сектори отдавна вече се борят с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка (отчасти поради привличането на военнослужещи за военните усилия в Украйна) и спад на инвестициите. Петролният сектор, който беше основен двигател на растежа по време на инвазията, сега е на прага на шок в предлагането, който вероятно ще доведе до свиване на икономическата активност.
▪️ Системна нестабилност: Съвкупният ефект от този натиск може да доведе до системна криза. Правителството може да прибегне до по-отчаяни мерки, като например контрол на цените, което в условията на пазарна икономика може да доведе до повсеместен недостиг и черни пазари, напомнящи за съветската епоха. Високата инфлация и отслабването на рублата, съчетани с нарастващите разходи за внос, допълнително ще намалят покупателната способност на руските граждани. Тъй като икономическите трудности стават по-видими и лични, те биха могли да увеличат общественото недоволство и да поставят под въпрос обществения договор, който е в основата на управлението на Путин.
В разигралия се мрачен сценарий продължаващите атаки, съчетани със насрещния вятър в икономиката и международните санкции, не само биха нарушили военните усилия на Русия, но и биха могли да предизвикат по-дълбока икономическа и социална криза, която да постави под въпрос стабилността на руската държава, макар последното звучи по-скоро като химера, с оглед на самосъзнанието на руското общество към днешна дата.
Международен контекст
Случаят с Новошахтинск подчертава уязвимостта на руската енергийна инфраструктура – ключов сектор за финансирането на нейната военна агресия срещу Украйна. Ограниченията върху руските петролни приходи вече играят важна роля в глобалната стратегия за отслабване на Кремъл. В този процес международните санкции, въведени и разширявани след 2014 г., остават решаващ фактор.
Администрацията на Доналд Тръмп изигра ограничена, но ключова роля в затягането на икономическия натиск над Москва, въвеждайки мерки в енергийния и финансовия сектор и разширявайки обхвата на санкциите срещу руските компании и олигарси. Изброените мерки, заедно със санкциите на ЕС и партньорските нации от Г-7, ускоряват изолацията на Москва от международните пазари и намаляват нейния достъп до критични технологии за добив и преработка.
Перспективата за още по-строги мерки, включително налагането на пълна забрана на износ на руски нефт и газ за определени пазари, има потенциала да подейства като катализатор на икономическия колапс, който да доведе до дестабилизация на режима в Кремъл.
🇷🇺✈️ Безпрецедентна група самолети на Кремъл, Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Министерство на отбраната на Руската федерация бяха засечени да излитат в рамките на минути от различни летища в покрайнините на Москва, отправяйки се в източна посока.
Необичайно високата концентрация на правителствени самолети, излитащи по едно и също време от района на столицата и последвалото заглушаване и изключване на транспондери повдигнаха въпроси относно провеждането на координирана евакуация или спешна операция.
Според данни от публично достъпни платформи за мониторинг на въздушния трафик, част от тези самолети са поели курс към Самара и Казан – два ключови военно-логистични центъра, намиращи се дълбоко в руска територия. Други машини преустановиха излъчването на транспондерния сигнал почти веднага след тяхното излитане или предаваха невалидни кодове, което силно затрудни техния мониторинг. Все още няма официална информация за крайната дестинация или целта на полетите.
Сред излетелите машини е засечен и специализиран самолет Ту-214ПУ-СБУС – въздушен команден пункт, предназначен за осигуряване на връзка между висшето военно-политическо ръководство на Кремъл, щабовете и командните обединения на руските въоръжени сили. Присъствието на подобни самолети подсилва спекулациите за евентуална кризисна координация. Ан-148С на ФСБ също бяха регистрирани като изходящи полети от московски летища
В същото време руската армия осъществи една от най-варварските си атаки с крилати и балистични ракети и дронове камикадзе по столицата Киев от началото на пълномащабната война – с повече от 250 дрона и поне 20 ракети. Противовъздушната отбрана на Киев посочи, че е прехванала общо 245 дрона и 6 ракети. Според президента Володимир Зеленски, „всяка такава атака доказва, че причина за продължаването на войната е Москва“.
Експерти подчертават, че макар движението на самолети на Министерство на отбраната на Руската федерация да не е необичайно, синхронизираните излитания, използването на множество въздушни платформи с най-различно предназначение и липсата на прозрачност говорят съвсем недвусмислено за координирани действия от най-високо ниво в държавното ръководство, каквито до момента не са наблюдавани от началото на войната.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове атакуваха петролната рафинерия в Сизран, Самарска област през нощта на 4 март 2025 г. След експлозиите в района е избухнал пожар, според руски източници и Андрий Коваленко от Центъра за противодействие на дезинформацията.
Публикации в социалните мрежи от руснаци, оплакващи се от експлозиите започнаха да се появяват около 01:00 часа местно време. В района на рафинерията е избухнал силен пожар, като в интернет се появиха първите кадри, съобщава Осторожно новости.
Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията, потвърди атаката и напомни, че през февруари петролната рафинерия в Сизран вече е спряла работа след друго нападение. Той посочи и особеностите на тази рафинерия.
„Капацитетът ѝ за рафиниране е 8,9 милиона тона нефт годишно, което я прави една от средните рафинерии в Русия. Продуктите ѝ включват гориво, авиационен керосин и битум. През 2015 г. заводът премина изцяло към производство на продукти по стандарт Евро-5. Преработва нефт от Западен Сибир и Самарска област“, пише Коваленко.
Той също така добави, че рафинерия от подобно ниво играе важна роля в доставките на гориво за руската армия и също така е част от нейната логистика.
📌 Склад за гориво в Чортковски район на Ростов на Дон също беше атакуван от украински дронове.
В Ростовска област беше обявена въздушна тревога заради предполагаемо нападение с безпилотни самолети, като според първоначалните съобщения, руската противовъздушна отбрана е отбила атаката край Новошахтинск.
По-късно обаче местни жители съобщиха за избухването на пожар в петролната база в Чертково, който беше заснет на видео. Областният губернатор потвърди, че са били чути експлозии, преди да бъде съобщено за пожар в едно от съоръженията.
„Персоналът на петролното депо беше евакуиран и няма съобщения за жертви. Пожарникарите са на място и са започнали да гасят огъня, но все още е трудно да се направи това поради интензивния огън“, съобщават руски медии.
🇷🇺⚔️🇺🇦 Главното разузнавателно управление на Украйна твърди, че през нощта на 16 срещу 17 април е бил унищожен руски транспортен хеликоптер Ми-8 на военното летище "Кряж" в град Самара. Вероятно става дума за саботаж, а не за удар с далекобойно оръжие.
Ми-8 е хеликоптер от съветската епоха, използван най-често като транспортен самолет както от руските военни, така и от цивилните правителствени служби. Приблизителната цена на хеликоптера е около 10-15 милиона долара.
„Агресорът използва този хеликоптер във войната срещу Украйна за транспортиране на оръжие и личен състав“, съобщава агенцията.
Депутатът от Държавната дума на Руската федерация Александър Хинштейн публикува в канала си в Telegram видеообръщение на предполагаеми руски военнопленници от Самарска област до областния управител Дмитрий Азаров.
„Получих огромен брой съобщения за жители на района на Самара, които са били заловени от украинци. Някои от тях са били в плен от три години“, пише Александър Хинштейн.
Парламентаристът се обърна към ръководството на руското министерство на отбраната и комисаря по правата на човека „с молба за съдействие за бързото освобождаване на бойците“.
Във видеото мъжете молят Дмитрий Азаров „да помогне за бързото освобождаване от плен“. Според един от затворниците много от тях са с наранявания с различна степен на тежест.
„Бих искал да помоля това да бъде предадено на властите, така че всичко това да допринесе за нашето освобождение“, казва мъжът пред камерата. Друг военнопленник каза, че на мнозина им липсва крайник и не са били разменяни дълго време.
Украинските сили предприеха множество атаки срещу Русия на 16 март, като убиха най-малко трима души в руския граничен град Белгород и удариха петролна рафинерия в района на Самара, казаха руски официални лица.
Мъж и две жени загинаха при украинския обстрел, при който бяха ранени и други трима в Белгород, написа областният управител Вячеслав Гладков в Telegram.
Служителят добави, че петима души също са ранени, когато украински дрон удари кола в село Глотово, на около 2 километра от украинската граница.
Украински удар с дрон предизвика пожар в петролна рафинерия, която принадлежи на руския петролен гигант Роснефт в района на Самара, на около 850 километра югоизточно от Москва, каза областният управител Дмитрий Азаров. Няма незабавни съобщения за жертви.
Видеоклипове в социалните медии показват изображения на горящи сгради. Азаров каза, че е осуетена атака срещу друга рафинерия.
Атаките идват ден след удар с руска балистична ракета, който уби най-малко 20 души и рани повече от 70 други в южния украински град Одеса.
Две ракети Искандер-М, изстреляни от окупирания от Русия Крим, удариха жилищен район в Одеса на 15 март, каза губернаторът Олег Кипер.
Няколко от жертвите бяха медици и спасители, които бяха убити от втора ракета, след като се втурнаха към мястото, за да лекуват хора, ранени при първоначалния удар, добави Кипер.
Във вечерно видео обръщение на 15 март украинският президент Володимир Зеленски обеща, че Русия ще получи „справедлив отговор“ от силите на Киев.
На 16 март Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) съобщи, че е задържала 61-годишен руснак за планиране на терористична атака от името на Украйна на транссибирски железопътен възел в района на Свердловск в Уралските планини.
Държавната информационна агенция ТАСС цитира ФСБ, че мъжът е бил вербуван от разузнавателните служби на Киев в западния украински град Лвов и изпратен в Русия. Агенцията каза, че мъжът е признал обвиненията и сътрудничи на разследването.
Украйна по-рано заяви, че е насочена към Транссибирската железопътна линия, ключов маршрут за руски товари, преминаващи през страната.
Украинските атаки от 16 март идват, когато Русия навлезе във втория ден от гласуването на президентските избори, които почти сигурно ще удължат управлението на Владимир Путин с още шест години, след като той смаже несъгласието. Путин обвини Киев, че се опитва да провали изборите.
