🇺🇦🎯🇷🇺 Роберт Бровди, ръководител на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, разкри точния мащаб на пораженията при удара срещу авиобаза „Шагол“ в Челябинск, и потвърди, че четири модерни руски изтребителя са били поразени от украинските дронове.
Подробната оценка на щетите, публикувана от „Мадяр“ вчера, следва първоначалното съобщение на Генералния щаб на ВСУ относно операцията от 25 април. Според ръководителя на СБС, сателитното разузнаване, проведено от щаба, е потвърдило, че поне три ударни средства с голям обсег са поразили успешно летището, разположено на 1700 км от украинската граница. Изображенията потвърждават различна степен на повреди по четири руски самолета: два изтребителя Су-57, един изтребител-бомбардировач Су-34 и един неуточнен изтребител „Сухой“.
Бровди подчерта значителния финансов и тактически удар, който атаката е нанесла на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Той изтъкна, че Су-34, оценяван на 35-50 млн долара, е основна ударна платформа за пускане на управляеми авиационни бомби срещу украински цели. Су-57 е най-модерният руски изтребител с цената, възлизаща на 100–120 млн долара за единица.
„Ловът на изтребители-бомбардировачи Су-34 и изтребители от пето поколение Су-57 е от решаващо значение за намаляване на ударния потенциал на врага“, заяви Бровди. Той отбеляза, че поразяването на тези самолети директно намалява честотата на руските въздушни удари, облекчава украинските мрежи за противовъздушна отбрана и спасява живота на цивилни.
Операцията в Челябинск е част от системна кампания на украинските СБС за поразяване на руски авиационни активи на собствената им територия. Съвсем наскоро Бровди докладва за друг удар по хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на площадка за кацане във Воронежка област, на около 150 км от фронтовата линия.
Те бяха ударени директно в двигателните отделения, докато са на земята за преглед и презареждане, при което е загинал поне един руски специалист по поддръжката. Операцията във Воронеж е проведена в координация от 429-а бригада „Ахил“, 43-та артилерийска бригада и Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).
🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.
Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.
Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.
🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.
Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.
Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.
Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.
В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.
Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.
Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.
Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.
🇺🇦🇷🇺 Украински дрон порази склад за боеприпаси на елитното звено за безпилотни системи „Рубикон“ на територията на Руската федерация, съобщиха днес анализатори от Telegram канала „CyberBoroshno“.
Съобщава се, че складът се е намирал в сградата на изоставена захарна фабрика в село Нова Таволжанка на територията на Белгородска област, в близост до държавната граница с Украйна и град Волчанск, разположен отвъд нея. Кадри, публикувани от канала, показват серия от експлозии, заснети от руски войници, принудени да потърсят прикритие от вторичните детонации в близко мазе.
Това не е първият случай, в който украинските сили атакуват инфраструктура, свързана с „Рубикон“. По-рано Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по логистична база на секретния руски център за безпилотни технологии в град Мангуш, разположен в окупираната част на Донецка област. Атаката, проведена през нощта на 17 април от звено за ударни дронове със среден обсег, е довела до мощни експлозии и мащабен пожар на обекта.
„Рубикон“ играе ключова роля в разгръщането на повечето ударни и разузнавателни дронове, използвани от руската армия във войната срещу Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, използвани предимно за нанасяне на удари по дълбокия украински тил. Известно е, че звеното има достъп до голямо разнообразие от системи, включващи конвенционални и fiber-optic дронове с изглед от първо лице (FPV), ударни платформи като „Мълния“ и „Ланцет“ и разузнавателни като ZALA, Орлан и SuperCam. Звеното се свързва и с употребата на морски дронове.
Освен това елементи на украинските специални сили многократно са поразявали руски военни обекти: склад за съхранение на оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“ край село Пасичне в окупирания Крим, както и пункт за дистанционно управление на дронове на „Рубикон“, разположен в село Високе в окупираната част на Запорожка област.
🚨 Украински дронове поразиха руската петролна рафинерия в град Туапсе на Краснодарския край през изминалата нощ, отбелязвайки трети успешен удар по ключовия обект в рамките на седмица, разпалил нова огнена стихия, съобщи руската опозиционна медия Astra.
Предварителен анализ на OSINT експерти, цитирани от изданието, предполага, че ударът е бил насочен към резервоарите, разположени в близост до инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-12.
Местните власти потвърдиха атаката и последвалия пожар, приписвайки инцидента на „падащи отломки“ след прехващане на украински дронове от средствата за противовъздушна отбрана. Спешните служби разгърнаха над 120 огнеборци и 39 единици специализирана техника за овладяване на пламъците.
Властите в града наредиха извънредна евакуация, след като в рафинерията избухна поредна огнена стихия, причинена от последния удар.
„Уважаеми жители на ул. Кошкина, ул. Пушкина и прилежащите преки! Поради риск от разпространение на пожара, администрацията на община Туапсе ви моли да се евакуирате“, гласи публикация в Telegram канала на кмета Сергей Бойко. Той добави, че жителите ще бъдат транспортирани с автобуси до пункт за временно настаняване, организиран в местно училище.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев също призова жителите моментално да напуснат района „от съображения за безопасност“, описвайки ситуацията като „мащабен пожар“ в рафинерията.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди в изявление, че нощният удар е извършен от елементи на Силите за отбрана. Тази поредна опустошителна атака е част от системна кампания, насочена срещу инфраструктура за съхранение на горива, която вече понесе значителни щети през последните дни.
Анализ, базиран на сателитни снимки, разкрива, че украинските далекобойни дронове са унищожили или повредили сериозно повече от половината от капацитета за съхранение на горива в рафинерията в Туапсе. Според мониторинг група Exilenova+, публикувала изображения с висока резолюция на 26 април, огромни части от резервоарния парк изглежда са били поразени при поредицата от атаки.
Според отделна оценка, изготвена от мониторинг групата „Око Гора“, от общо 47 резервоара за съхранение с общ капацитет от близо 159 140 кубични метра, най-малко 28 са били или унищожени, или тежко увредени. От тях 24 резервоара или 52% от общия брой са напълно унищожени, докато 4 са понесли частични щети. Смята се, че към момента едва 18 резервоара остават непокътнати, което възлиза на 39% от общия му капацитет.
🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.
По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.
Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.
Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.
Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.
Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.
Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.
🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.
По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.
Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.
Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.
Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.
Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.
Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.
🇷🇺🔥🇺🇦 Руската армия нанесе удар с дрон „Геран-2“ по бензиностанция на веригата WOG в град Шостка в Сумска област. Това бележи поредна фаза от системната стратегия на руските сили, насочена към ерозиране на енергийната устойчивост и изостряне на хуманитарната ситуация за цивилното население в пограничните региони на Украйна.
Инцидентът, документиран на видео, показва точно попадение, предизвикало силна експлозия и тежки щети по обекта, което илюстрира уязвимостта на гражданската и индустриалната инфраструктура в непосредствена близост до фронтовата линия. Този акт не е изолиран тактически епизод, а част от широк оперативен план за създаване на „санитарни зони“ с методично унищожаване на възлите за разпределение за гориво-смазочни материали. Сумска област, която по-рано се превърна в ключов плацдарм за украинските операции в Курска област, е подложена на засилен натиск, целящ да парализира мобилността на украинските подразделения за поддръжка и да изостри хуманитарната ситуация за цивилното население. Използването на баражиращи боеприпаси в градска среда срещу обекти с висок риск от вторична детонация показва преминаването към тактика на „максимална щета“, при която психологическият ефект върху населението се съчетава с директно извеждане от експлоатация на енергийни активи.
Москва залага на евтини, масово произвеждани платформи за преодоляване на наличните местни средства за противовъздушна отбрана, а същевременно принуждава Киев да разпилява своите дефицитни ресурси за ПВО далеч от активните бойни действия. В геополитически план въпросните обстрели тестват способността на Украйна да поддържа действаща икономика в условията на перманентна заплаха за енергийния сектор, като същевременно сигнализират на западните партньори, че руското командване е готово да ескалира атаките срещу обекти с двойно предназначение. Динамиката на ударите в Сумска област подсказва, че руските сили поддържат своята стратегия на изтощение, насочена към прекъсване на логистичните вериги, които захранват украинската групировка на север.
Унищожаването на бензиностанции цели да доведе до дефицит на гориво за местните общности и логистиката на силите за отбрана, което в средносрочен план може да доведе до понижаване на оперативната им гъвкавост по това направление. Подобен модел на въздушен терор се адаптира към метеорологичните условия и нуждите на руското разузнаване за откриване на критично слаби места в украинския тил. Всеки такъв удар е внимателно калибриран, за да поддържа нивото на напрежение и да покаже, че нито един логистичен възел не е защитен, независимо от разстоянието му от активния фронт.
🇷🇺 Прокуратурата на Краснодарския край публикува отчет за озеленяването на град Туапсе по време на огромния пожар в местната петролна рафинерия и „нефтените дъждове“ в града, които продължават от няколко дни насам. На снимките служителите на ведомството позират на фона на стълбове черен дим, покрили небето над града.
Пресслужбата на ведомството нарече акцията „продължение на традицията за грижливо отношение към зеленото наследство на града“.
„Сега Чинаровата алея ще стане още по-зелена, а засадените дървета с времето ще израснат, напомняйки на жителите за значението на опазването на природата, историята и паметта“, гласи публикацията на официалния канал прокуратурата в Telegram.
В същото време аварийните служби продължават да гасят пожара на територията на рафинерията и морския терминал след ударите с дронове по Туапсе в нощта на 20 април. Смрадта и смогът се разпростряха до Горячий Ключ и Сочи и могат да достигнат до Краснодар, пише екологът Георгий Каваносян. Площта на нефтеното петно, възникнало в акваторията на Черно море след атаката с БПЛА, достигна 10 хиляди квадратни метра.
По-рано жителите на Туапсе се оплакаха от последици от „нефтения дъжд“. Покривите на къщите им се покриха с мазен слой и черни топчета, наподобяващи следи от изгорял петрол. Гражданите отбелязаха също, че в града липсват инструкции как да се действа при подобни извънредни ситуации. Роспотребнадзор отправи призив към жителите да не излизат навън без необходимост и да държат прозорците затворени. Въпреки това ведомството твърди, че не е установило превишаване на нормите за вредни вещества във въздуха.
Според информация на телеграм канала „Пост-“, властите в Краснодарския край са забранили на журналистите от местните издания да съобщават за последствията от ударите с безпилотни самолети и конкретно да говорят за екологичните последици от атаките.
🇺🇦🔥🇷🇺 Украинската армия нанесе удари с дронове срещу военната инфраструктура и жп транспорта на няколко места в Ростовска област на Руската федерация през изминалата нощ, предизвиквайки тежки смущения в жп мрежата на региона, съобщи руското опозиционно издание Astra.
Жители на Новочеркаск и близките райони съобщиха за серия от силни експлозии. Astra информира за атака в близост до жп линия в село Персиановски, разположено в Октомврийски район. Според изданието, на около 1,6 км от мястото на взрива се намира военна част № 22179, а на около 800 метра в миналото се е намирала ремонтна база № 3658.
Ударът е довел до значителни закъснения на гара Лихая, като местни доклади потвърждават, че движението на влаковете е било временно спряно след атаките. Регионалният губернатор Юрий Слюсар заяви, че над 40 дрона са били прехванати от системите за ПВО. Той обаче потвърди, че нападението е довело до повреди в контактната мрежа на железницата, което е засегнало пропускателната способност на линията.
Тези логистични прекъсвания в Ростовска област се случиха паралелно с поредица от удари с дронове по петролната рафинерия в Туапсе на руското черноморско крайбрежие. Според репортажи на Astra от 20 април, анализът на визуалните доказателства от мястото показва, че множество резервоари за съхранение на гориво в складовата база на съоръжението са се запалили след масирана атака с дронове.
Медията съобщава, че пожарът е обхванал значителна площ от рафинерията, като са засегнати до десет отделни резервоара в секцията на обекта, намираща се близо до пристанището. Регионалните власти потвърдиха инцидента, като губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че „в морското пристанище е избухнал пожар“. Той отбеляза също, че отломки от дронове са нанесли щети на сгради в целия град, включително на гражданска инфраструктура.
През последните месеци украинските подразделения за дронове вземат на прицел и руската военна железопътна логистика, фокусирайки се специално върху влакове с гориво и локомотиви в окупираните територии. Според доклад на Defense Express от 3 април, тези операции са част от систематични усилия за разрушаване на логистичната мрежа, поддържаща руските войски, излизайки извън рамките на защитните мерки срещу удари с дронове с голям обсег по цивилна инфраструктура.
🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удари по ключови елементи от руската мрежа за противовъздушна отбрана в южния и югоизточния театър на бойните действия. Това съобщи командващият СБС Роберт Бровди, според когото са засегнати както разузнавателния, така и огневия слой на ПВО, включително радар от новия зенитно-ракетен комплекс С-350 „Витяз“, самоходен модул от серията „Тор“ и зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, всички разгърнати по различни участъци от окупираните украински територии.
В Запорожкия сектор оператори от 414-та отделна бригада „Птиците на Маджар“ са поразили радар 50Н6Е, ключов сензорен компонент на С-350. Комплексът се смята за един от най-новите руски зенитни системи със среден обсег, способен да съпровожда голям брой въздушни цели едновременно. Радарът открива обекти на разстояние до 60 км и на височина до 25 км, което го прави централен елемент в ешелонираната отбрана на руското небе. Според украински оценки серийното разгръщане на С-350 все още е ограничено, което повишава оперативната тежест на всяка унищожена цел от този вид.
В отделен удар в района на Мелитопол оператори от 1-и Отделен център на СБС поразиха система Тор-М2КМ. Комплексът представлява автономен боен модул от серията „Тор“, предназначен да прикрива както сухопътни съединения, така и военноморски групировки; модулната му архитектура позволява монтиране на различни носители и мобилно преместване между позиции. Същото звено на 1-и Отделен център отчете повреждане на комплекс Панцир-С1 в окупирания Мариупол. Панцир-С1 е зенитен ракетно-артилерийски комплекс с близък обсег, използван за прикритие на военни обекти и далекобойни ПВО системи; руски източници нееднократно са го определяли като едно от най-ефективните средства срещу далекобойни дронове. По оценка, изготвена от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), стойността на един комплекс Панцир-С1 възлиза на около 15-20 милиона долара.
Ударите са част от системна украинска кампания за разреждане на руския ПВО слой, което следва да отвори коридори за последващи безпилотни и ракетни операции в дълбочина. Според сведения от Бровди, цитирани от Euromaidan Press, само през първите 16 дни на април украинските СБС са поразили 16 зенитни комплекса и радари на руските сили – темп, който при запазване би могъл да свие осезаемо радарното покритие в южния участък на фронта.
Като оперативна оценка може да се отбележи, че комбинираното поразяване на далекобоен радар (50Н6Е), мобилна зенитна платформа със среден и малък обсег (Тор-М2КМ) и терминална точкова защита (Панцир-С1) в рамките на едно-единствено обявление следва логиката на системно унищожаване на различните нива на ешелонирана ПВО, а не отделни инцидентни успехи, което от своя страна е неоспоримо доказателство за високата ефективност на украинските операции с дронове.
🇷🇺🇺🇦💥 Руската армия нанесе удар с камикадзе дрон срещу дома на Сергий Бескрестнов, съветник към Министерството на отбраната на Украйна, известен с псевдонима си Flash, през изминалата нощ, при което той беше ранен, а сградата беше разрушена до основи.
Според публикация на Бескрестнов във Facebook, „управляем реактивен Шахед“ е ударил стената на къщата му по време на среднощната атака. „Тази нощ руснаците се опитаха да ме убият. Управляем реактивен Шахед удари стената на дома ми. Вече нямам дом. Ранен съм, но най-важното е, че оцелях като по чудо“, написа той.
Бескрестнов потвърди, че е получил травми и в момента се намира в болница. Публикуваните от него снимки сочат, че вероятно е понесъл наранявания по главата, макар че подробностите за състоянието му остават оскъдни.
По-късно той уточни, че руската армия е изстреляла общо четири реактивни дрона тип „Шахед“ по време на нападението. По думите му, той е предвиждал сценария, при който се превръща в мишена на руските удари, но увери, че инцидентът няма да спре работата му.
Известен с позивната „Флаш“, той служи като съветник на министъра на отбраната по технологичните въпроси от януари. Според по-ранни изявления, направени от министъра Михайло Федоров, Бескрестнов е „един от най-силните практически експерти в областта на дроновете, електронната война и анализа на вражески системи“.
Дейността му е фокусирана върху комуникациите, електронната война и контрамерките на руски безпилотни системи. Бескрестнов беше сред първите, които публично предупредиха, че Русия е започнала да разполага FPV дронове с машинно зрение и реактивни варианти на „Шахед“.
ВВС на Украйна съобщи в ежедневния си доклад от днес, че руските военни са изстреляли общо 142 дрона от различен тип през нощта, включително реактивни версии на „Шахед“. Атаката е започнала вчера вечерта, като е била проведена от осем направления, включително Курск, Брянск, Орел, Милерово, Шаталово, Приморско-Ахтарск, както и окупираните територии в Донецка област и Крим.
ПВО подразделенията, включващи авиация, зенитно-ракетни войски, части за електронна война, безпилотни системи и мобилни огневи групи, бяха разгърнати за отблъскване на удара. Към 08:00 часа украинските сили са свалили или потиснали 113 дрона в северната, южната и източната част на страната.
Въпреки това 28 дрона достигнаха своите цели на 18 места, а отломки от прехванати апарати бяха отчетени на други 6 места. Ударите са предизвикали материални щети по жилищни сгради и инфраструктура в редица области, включително Киевска, Харковска, Николаевска и Днипропетровска (Кривой Рог), където съобщения от местните власти инфорират за ранени сред цивилното население и разрушения.
По-рано анализатори и украински експерти предупредиха, че Русия развива способностите на своите дронове отвъд традиционните боеприпаси тип „loitering munitions“, въвеждайки високоскоростни реактивни варианти и по-сложни, мрежови системи за атака.
🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.
Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.
От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.
Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.
„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.
Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.
🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове удариха черноморското пристанище Туапсе през изминалата нощ, при което загина един човек, друг беше ранен и избухна мащабен пожар в петролно депо в Краснодарския край на Руската федерация, съобщиха местните власти.
Това е втората атака срещу обекта за по-малко от седмица. Предишен пожар на същото място горя дни наред и изискваше намесата на повече от 150 пожарникари и персонал за спешна помощ, за да бъде потушен.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че атаката е предизвикала пожар в пристанището и значителни щети в града от падащи отломки. Счупени са прозорци на училище, детска градина, църква, музей и жилищна сграда. Повреден е и газопровод.
„Един мъж загина. Друг е ранен и му се оказва медицинска помощ“, написа той в Telegram.
Независимата медия Astra съобщи, че основната цел е била петролната рафинерия в Туапсе, собственост на „Роснефт“ – единственото предприятие за преработка на петрол на руското черноморско крайбрежие и важен експортно ориентиран център. След удара е избухнал голям пожар в района на резервоарите за съхранение.
Рафинерията се счита за стратегически важна, тъй като е директно интегрирана с експортния терминал на пристанище Туапсе, образувайки комбиниран център за рафиниране и корабоплаване. По-голямата част от продукцията ѝ се изнася, което я прави критично звено в руската морска търговия с петрол, а не просто вътрешен доставчик на гориво.
Обектът вече беше ударен по-малко от седмица по-рано, на 16 април, когато пожар горя три дни, преди да бъде потушен само часове преди последната атака. Бяха разположени повече от 150 пожарникари и близо 50 единици техника.
Рафинерията в Туапсе преработва до 12 милиона тона суров петрол годишно и се нарежда сред десетте най-големи рафинерии в Русия.
През последните месеци украински дронове многократно поразиха големи центрове за износ на петрол като пристанищата Уст-Луга и Приморск на Балтийско море, които обслужват значителен дял от руския износ на петрол, както и петролния терминал в Новоросийск.
Смята се, че през март Русия е загубила близо 1 милиард долара в рамките на седмица след многократните удари по нейните балтийски пристанища.
Киев представя ударите по обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация като отговор на продължаващите ракетни атаки и обстрели с дронове срещу украински градове и като усилие за намаляване на приходите на Кремъл от износ на петрол, използвани директно за финансиране на войната му.
Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента Зеленски и бивш началник на украинското военно разузнаване, заяви, че атаките срещу петролните терминали на „Роснефт“ засилват позицията на Украйна в текущите преговори. Той отбеляза, че някои от съюзниците на Украйна са призовали за пауза в ударите с оглед на растящите световни цени на енергията.
В същото време Русия разшири усилията си за защита на критичната инфраструктура, включващи разгръщане на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, мобилизация на запасняци за формиране на мобилни огневи отряди и засилване на сигурността в големи промишлени обекти.
🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че военнослужещи от Центъра за специални операции „Алфа“ са провели комплексна операция в окупираната територия на Автономна република Крим, при която са поразени три руски бойни кораба.
Целите са включвали големите десантни кораби на Черноморския флот на Руската Федерация „Ямал“ и „Азов“, както и трети боен кораб от неустановен тип. СБУ посочва също данни за вероятно поразяване на патрулен катер за борба с диверсионна дейност от проект 21980 „Грачонок“.
Освен това според СБУ дронове на „Алфа“ са повредили антенен блок от комуникационна система „Делфин“, радарна станция МР-10М1 „Мис-М1“ и резервоари с гориво в нефтобаза „Югторсан“. СБУ представя ударите като част от системна кампания за отслабване на боеспособността на Черноморския флот и подкопаване на логистиката, която позволява на Русия да използва полуострова като военна база.
„Ямал“ и „Азов“ са десантни кораби от проект 775 (НАТО: клас „Ropucha“), построени в Полша през 80-те години на миналия век и пребазирани в Севастопол като част от Черноморския флот. Всеки от тях може да превозва до 500 тона техника и до 225 десантчици. Двата кораба вече бяха атакувани веднъж при мащабна украинска атака с крилати ракети на 23–24 март 2024 г. Тогава „Ямал“ получи критични повреди и пое вода, а „Азов“ беше също поразен в пристанището на Севастопол. Ако днешните твърдения на СБУ се потвърдят, това би означавало или повторно поразяване на частично ремонтирани кораби, или довършване на плавателни съдове, които и досега не бяха върнати в пълна оперативна готовност.
Катерите от проект 21980 „Грачонок“, от своя страна, са малки противодиверсионни кораби, използвани за охрана на военноморски бази – загубата на такъв съд би ограничила допълнително способността на руските военни да отбраняват самия периметър на Севастополския залив.
Обявените удари съвпадат по време с нощните експлозии в Севастопол, за които руски канали съобщиха за масиран удар с дронове, пожар в зоната на пристанището Казачя бухта и работа на ПВО „от всички позиции“. Назначеният от Москва ръководител на града Михаил Развожаев потвърди единствено удара по „резервоар с остатъчно гориво“ без пострадали, което съвпада с твърдението на СБУ за удар по нефтобазата „Югторсан“.
По-ранни съобщения на Крымский ветер и местни Telegram абонати посочваха стрелба на ПВО в близост до Севастополска ТЕЦ, прелитащи дронове над Ленинския район, както и експлозии край летищата „Саки“ в Новофедоровка и „Кача“. Свидетели сравняваха силата на детонациите с предишни попадения на крилати ракети Storm Shadow, без да се изключва използването на украинската крилата ракета „Фламинго“.
Обявлението на СБУ се вписва в по-широката тенденция през последните месеци, при която Украйна комбинира удари по флота, крайбрежните системи за наблюдение и петролно-логистичната инфраструктура на полуострова, за да ограничи използването на Крим като оперативна база.
🇺🇦🚀🇷🇺 Украинската армия провежда масирана атака с повече от 250 ударни дрона срещу територията на Руската федерация и окупирания Крим. Това съобщи мониторинг каналът Dronebomber в Telegram, който публикува карта с ориентировъчни траектории на полетите.
Показаните маршрути очертават атака по три основни направления. Първото следва посока Брянска, Смоленска и Калужка област, което представлява относително късия вход от територията на Украйна. Вторият централен вектор на атака навлиза ьдълбоко в европейската част на Русия през Курска, Воронежка, Липецкка и Тамбовска области. Третият маршрут обхваща Черноморския басейн – Крим, Новоросийск, Краснодарски край и Ростовска област. Реактивните дронове, отбелязани със сини стрелки, са разпределени в две по-тесни зони: около Курск и Суми и източно от Ростов на Дон.
Разликата между двата типа дронове е функционална. Ударните дронове често са с бутален или електрически двигател, сравнително ниска скорост и разчитат на насищане на противовъздушната отбрана. Реактивните от своя страна притежават турбореактивен двигател и поддържат значително по-висока скорост и оперативен обхват, докато прехватът им от руската отбрана е технически по-сложен.
Украйна разкри публично първия си собствено произведен дрон-ракета „Паляница“ през август 2024 г. – обявен от президента Володимир Зеленски на Деня на независимостта. През декември 2024 г. в серийно производство влезе и дронът „Пекло“, а през следващото лято украинската компания Fire Point обяви FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обхват надхвърля 3000 км. В публикацията на Dronbomber не се уточнява какъв точно реактивен тип е използван в настоящата вълна.
Ако бъде потвърдено от ежедневната сутрешна сводка на Министерство на отбраната на Руската федерация, числото от 250 дрона би наредило атаката от тази нощ сред най-мащабните такива през последните месеци. Традиционно с подобни вълни украинската страна атакува петролни рафинерии, военни летища, складове за съхранение на боеприпаси и обекти на енергийната мрежа, разположени дълбоко в руския тил.
Следим ситуацията в развитие и ще ви информираме своевременно при наличие на повече информация.
🪖📢🇷🇺 Властите в Ленинградска област обявиха разширяване на мерките за противовъздушна отбрана и свикване на резервисти. Причина за това са ескалиращите удари с украински дронове срещу ключова инфраструктура, обяви днес областният губернатор Александър Дрозденко.
Във обръщение, записано на видео, Дрозденко определи региона като „фронтова зона“ и отправи призив към местните жители да „стиснат зъби“, обявявайки планове за укрепване защитата на въздушното пространство срещу безпрецедентните украински атаки.
„За сформиране на отряди за мобилни огневи групи се планира привличането на резервисти. Ще предложим тригодишни договори чрез регионалния военен комисариат за охрана на ленинградското небе“, заяви той.
Решението беше предшествано от заседание на областния оперативен щаб, на което присъстваха федерални служители, представители на службите за сигурност и обекти от стратегическата инфраструктура в региона.
Според губернатора предстои да бъдат сформирани допълнителни мобилни звена, които ще бъдат нагърбени със задачата да подсилят наличните сили за ПВО в региона, които в момента възлизат на около 80 автономни групи.
Очаква се новите звена да бъдат фокусирани върху отбраната на съоръжения от критичната инфраструктура и подпомагането на 6-а армия на ВВС и ПВО, а също и на други военни части в състава на Ленинградски военен окръг.
Регионалните власти вече насърчават онези от жителите, които имат известне боен опит, сред които ветерани от съветските и руските въоръжени сили, да се включат към новите сили за отбрана. Дрозденко посочи, че те ще бъдат формално назначени на работа в предприятията, които са разпределени да охраняват.
„Договорната служба ще бъде до три години, а времето, прекарано в казармени условия, ще варира от два до шест месеца в зависимост от решението на резервиста“, каза той.
По думите му от началото на годината ПВО мрежата в региона е отговорна за прехващането на 243 украински дрона. Тези мерки обаче идват след поредица от тежки украински удари в края на март, насочени към големи руски центрове за износ на петрол на Балтийско море, сред които пристанищата Приморск и Уст-Луга. Двете съоръжения временно преустановиха работа след атаките, тъй като на територията им се разразиха мащабни пожари, нарушили морските доставки на петрол.
🔙 Frontline Monitor припомня: Дизелово-електрически подводници от състава на Балтийския флот са видяни с наскоро инсталирани анти-дрон решетки в морската база в Кронщад край Санкт Петербург, подчертавайки степента на предпазливост от страна на руското военноморско командване, което очевидно изпитва опасения от украински удари далеч отвъд Черноморския регион.
🎯 Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по секретна логистична база на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“ в град Мангуш, разположен в окупираните територии на Донецка област. Атаката е извършена от подразделение за безпилотни удари със среден обсег през изминалата нощ.
„Рубикон“ участва в разгръщането на почти всички налични ударни и разузнавателни дронове на руската армия срещу Силите за отбрана на Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, уточняват от ССО.
Известно е, че елитното подразделение използва голямо разнообразие от дронове, сред които FPV дронове с оптични влакна, конвенционални дронове, ударни модели като „Мълния“ и „Ланцет“, разузнавателни системи ZALA, SuperCam и Орлан и дори морски дронове.
„Унищожаването на логистичните центрове на врага намалява значително неговата бойна ефективност“, гласи още изявлението. Това не е първият случай, в който украинските спецчасти поразяват военна инфраструктура на „Рубикон“ в украинските територии под руска окупация. На 17 февруари те поразиха склад за оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“, разположен край село Пасичне в Крим, и станция за дистанционно пилотиране на дронове в село Високе в окупираната Запорожка област, където голям брой украински дронове поразиха целта.
Няколко дни преди удара, на 15 февруари, руски военнослужещ, който твърди, че е бил част от елитното звено „Рубикон“, дезертира в редиците на украинската армия, предоставяйки ценна информация за структурата и операциите на подразделението.
🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.
По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.
Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.
🇺🇦 Първи корпус „Азов" към Националната гвардия на Украйна публикува видео, в което отбелязва, че неговите ударни дронове са наложили контрол върху логистичните маршрути на руската армия около областния град Донецк.
„Отсега нататък всички военни цели, които се придвижват по пътищата около Донецк, ще бъдат унищожавани. Окупаторите нямат безопасен тил", заявиха от съединението, цитирано от Gordon.ua. Сред посочените зони на поражение са селищата Зугрес, Андриевка, Старобешево, Горловка и Лисичанск, както и т.нар. околовръстна магистрала на областния град.
Във видеото, публикувано в Telegram канала на корпуса, се вижда прелитане на украински безпилотен апарат над „Донбас Арена" – 50-хилядният стадион на „Шахтьор" Донецк, проектиран от ArupSport и открит през 2009 г. Футболното бижу беше затворено през май 2014 г. – броени дни след като Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, навлезе със своя отря през държавната граница в Донецка област, за да превземе административни сгради в Словянск и Донецк, принуждавайки украинската армия да започне антитерористична операция (АТО). Донбас Арена беше поразявана от артилерийски обстрел многократно през август и октомври същата година. Разследване на вестник „Украинска правда" от 2025 г. разкрива, че стадионът се използва денонощно за тренировки на военнослужещи от руската армия, поради което има поддържан вид, за разлика от всички останали спортни обекти в региона. Прелитането на украински разузнавателен дрон над обекта е символичен акт – демонстрация на оперативен обхват дълбоко в руския тил.
Историята на „Азов" е неразделна част от хода на руско-украинската война. Звеното е основано на 5 май 2014 г. като доброволчески батальон със специални задачи към патрулната полиция, по инициатива на крайнодесния активист Андрий Билецки с финансовата подкрепа на Игор Коломойски. Първоначално действа като милиция в Харков, като провежда първата си значима бойна операция по време на Първата битка за Мариупол през май 2014 г. когато помага за освобождаването на града от сепаратистите. През септември е преобразуван в полк, а на 11 ноември 2014 г. е интегриран официално в Националната гвардия на Украйна като „Отряд за специални операции «Азов»" към 12-а оперативна бригада. Билецки напуска командването още през октомври 2014 г.
Произходът на звеното е обвързан с крайнодесни организации като „Патриот на Украйна" и Социал-национална асамблея, а оригиналната му символика включва знака „Волфсангел". Русия експлоатира активно тази история като обосновка за манипулативния наратив за „денацификация" и през август 2022 г. обявява формированието за терористична организация. През юни 2024 г. обаче Държавният департамент на САЩ вдигна ограниченията за използване на американски оръжия от бригадата, потвърждавайки, че тя е преминала проверката по закона „Лийхи" без установени нарушения на правата на човека.
Най-героичната глава в историята на „Азов" остава отбраната на Мариупол по време на руската обсада на града през април и май 2022 г. След пълномащабната инвазия полкът е сред основните защитници на пристанищния град. В началото на април бойците се оттеглят в металургичния завод „Азовстал", който се превръща в символ на украинската съпротива. На 16–17 май около 2500 украински военнослужещи, сред които Денис Прокопенко, командир на „Азов", се предават. Част от тях са държани в Оленовка, където през юли 2022 г. при спорен взрив загиват най-малко 50 души. През септември 2022 г. Украйна разменя олигарха Виктор Медведчук срещу 215 военнопленници, включително Прокопенко и неговия заместник Святослав Паламар, при условие да останат в Турция до края на войната.
През февруари 2023 г. Министерство на вътрешните работи на Украйна обяви сформирането на нова бригада „Азов" в рамките на инициатива с името „Настъпателна гвардия", създадена от оцелели от Мариупол, ветерани и доброволци. Прокопенко се завръща в Украйна през юни 2023 г. и поема отново командването два месеца по-късно.
На 15 април 2025 г. бригадата е реорганизирана в Първи корпус „Азов", най-голямото формирование в състава на Националната гвардия, с указ №160 на МВР. Корпусът обединява пет бригади: 1-ва президентска оперативна бригада „Буревий", 12-а бригада специално предназначение „Азов", 14-а оперативна бригада „Червона калина", 15-а оперативна бригада „Кара-Даг" и 20-а оперативна бригада „Любарт".
На 25 февруари 2026 г. Зеленски присвоява звание бригаден генерал на Прокопенко, става ясно от репортаж на вестник „Украинска правда".
„Азов" играе ключова роля в отбраната на Донецка област. През август 2025 г. е разгърнат в Покровски сектор, за да блокира руския пробив, напреднал над 23 км в дълбочина към пътя Доброполие–Краматорск. До ноември частите му ликвидират руски клин от 40 кв. км северно от Покровск, отвоюват шест селища в областта (Грузке, Весело, Нововодяне, Петровка, Рубижне и Золотий Колодяз) и стабилизират фланговете, защитаващи Покровск и Мирноград.
През броени дни „Азов" използва за първи път наземна роботизирана система за гасене на пожар, предизвикан от руски удар по Краматорск. През март организира в Киев конференция „MITS x Azov Corps: Defense Technology Horizons 2026" съвместно с представители на страни членки на НАТО и украински производители в сферата на отбраната, посветена на интеграцията на авангардни технологии в бойните операции. Прокопенко подчерта, че съвременните технологии трябва да са „прости за употреба и оперативно съвместими в рамките на системите за командване и контрол".
Заявлението на „Азов" не е изолиран случай – то вписва се в продължаващите украински усилия, насочени към систематично поразяване на руската логистика в оперативна дълбочина. Според геолокализирани данни, които Институтът за изучаване на войната (ISW) анализира, украинските сили са нанесли поне 41 безпилотни удара на средно разстояние през януари, 61 през февруари и 115 през март – трикратен ръст само за тримесечие.
За периода март 2025 – март 2026 г. Atlantic Council документира над 365 подобни удара в зоната от 20 до 300 км от линията на съприкосновение, насочени срещу складове, командни пунктове, транспортни възли, радарни системи и зенитно-ракетни комплекси. В конкретния случай с Донецк ударните дронове на „Азов" са действали на дълбочина над 60 км от фронта – посред бял ден и без видим опит за противодействие от страна на руската противовъздушна отбрана, отбелязва Focus.ua.
Сред вероятните платформи, използвани за подобни мисии, местни издания посочват дронове от самолетен тип „Бабай" (обсег до 60 км) и „Жук" (до 45 км), а по-новите средни ударни системи като FP-2 и „Булава" разшириха обхвата допълнително. Украинските производители разработиха модели с подобрена навигация, устойчивост на руската електронна война и възможност за корекция на траекторията по време на полет, като почти всички са с изцяло местно производство, според изследване на Atlantic Council. ISW оценява, че тази кампания вероятно ще затрудни съществено руските настъпателни планове за пролетта и лятото на 2026 г.
