Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.

Два склада на Wildberries горят след дронова атака в Южна Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Два логистични центъра на Wildberries – водещия онлайн търговец в Русия – са в пламъци след атаки с дронове в южната част на страната през изминалата нощ. Поразените обекти са разположени в Краснодар и Невинномисск (Ставрополски край). С тях засегнатите бази от мрежата на компанията станаха 4 за 5 дни – серия, извела складовата логистика на руската електронна търговия от дълбокия тил, превръщайки я във водеща мишена за украински удари. Атаката и пожарите бяха потвърдени от руските регионални власти; Украйна засега не коментира събитията.

В Краснодар пламъците обхванаха действащия склад на Wildberries на улица „Тихорецка“ в североизточната част на града. Огнището беше посочено от Telegram канала Astra въз основа на кадри от очевидци – същите материали бяха споделени от украинския мониторинг канал Exilenova+. Според данни на оперативния щаб на Краснодарски край трима души са ранени и хоспитализирани, а отломки от дронове са повредили два жилищни блока в града и две къщи в станица Динска. Складът е бил евакуиран „съгласно изискванията за безопасност“, предаде ТАСС. Заради нападението са въведени временни ограничения за полети на всички летища в Краснодар, Калуга и Псков, както и на „Пулково“ в Санкт Петербург.

Почти едновременно пламна и складовият комплекс в покрайнините на Невинномисск. Губернаторът на Ставрополски край Владимир Владимиров потвърди, че дронове са поразили промишлената зона на града, и заяви, че няколко апарата са били свалени. Че горящият обект е именно логистичен център на Wildberries, първи съобщиха украинският канал Exilenova+ и руски регионални издания. Към момента липсва официално изявление от компанията за този обект. Трети пожар през същата нощ избухна на петролно депо в Армавир (отново в Краснодарския край), за което съобщи руското издание „Взгляд“, позовавайки се на оперативните служби.

През нощта срещу 18 юли украински далекобойни дронове поразиха два от най-големите складови обекта на Wildberries: логистичния център в Електростал край Москва (над 360 000 кв. м – най-големият в мрежата според The Moscow Times) и склада в Котовск, Тамбовска област. За центъра в Електростал са работили над 8000 души, а съоръжението в Котовск е проектирано да съхранява 54 милиона артикула – мащаб, който сам по себе си обяснява защо The Washington Post съобщи за успешен удар срещу „руската версия на Amazon“. Според равносметката на The Moscow Times тогава загинаха 8 души, а над 70 бяха ранени, което превръща операцията в най-кръвопролитния украински удар на руска територия от над две години. 7 от жертвите са били работници от нощната смяна в Котовск, съобщи губернаторът на Тамбовска област. За същата нощ Министерството на отбраната на Русия отчете 379 прехванати украински дрона над 19 региона.

Тогава президентът Володимир Зеленски лично потвърди операцията и благодари на Силите за отбрана, описвайки ударите като „справедлив отговор на всеки руски удар по нашите градове и общини“. По думите му складовете са използвани за доставка на „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“. От Wildberries категорично отхвърлят това: компанията заяви, че не обслужва военни доставки, а основателката ѝ Татяна Ким нарече атаките „ужасни събития“. Двете версии стоят една срещу друга без независим арбитър – украинската страна не е предоставила доказателства за военното предназначение на съоръженията, а руската не е допуснала независима проверка. Следственият комитет на Русия образува наказателни дела по текста за „терористичен акт“, съобщи „Интерфакс“ на 18 юли.

Икономическата цена на серията от атаки вече се измерва в милиарди. Руски анализатори, цитирани от The Moscow Times и bne IntelliNews, оценяват общите щети от ударите на 18 юли на около 100 млрд рубли (близо 1,3 млрд долара). Това ги нарежда сред най-скъпите щети върху търговска инфраструктура от началото на войната. По изчисления на bne IntelliNews над 1 млрд долара от сумата се пада на външни търговци, чиято стока е изпепелена в складовете. Само възстановяване на сградите се изчислява на 35,8 млрд рубли, като от строя е изваден около 7% от логистичния капацитет на компанията. Wildberries обяви компенсации за семействата на загиналите и ранените си служители и отстъпки за складово съхранение и транзит за засегнати търговци. Мащабът на новите цели подсказва, че финансовата сметка ще нараства: класация на Telegram канала Supernova+ показва, че складът в Краснодар има площ от 150 000 кв. метра – четвърти по големина в страната, докато този в Невинномисск, със своите близо 120 000 кв. метра, заема шесто място.

Хронологията на ударите очертава безмилостна последователност: четири поразени обекта на една и съща компания в четири различни региона в рамките на пет денонощия, при това подбрани сред ключовите звена на мрежата. С днешните удари беше утвърден подход, при който цивилната по предназначение логистична инфраструктура с двойна функция се третира като легитимна военна цел. Този дебат вече се води в самата Русия, където коментаторите са разделени между позициите за „законна цел“ и „военно престъпление“, отбелязва Meduza. Оттук нататък ни остава да следим едно – кой ще бъде следващият обект от складовата мрежа на Wildberries, изпепелен от украински дрон.

В ефира на Соловьов: отряди БАРС да приемат жени, болни и инвалиди

🇷🇺📺 Доброволческите отряди БАРС (Боен армейски резерв на страната) да бъдат отворени за всеки желаещ, независимо от пол и здравословно състояние, включително за „ранени, болни и инвалиди“. За това призова руският сенатор Алексей Кондратиев във „Вечер с Владимир Соловьов“ – основното политическо предаване в ефира на държавния канал „Россия 1“ – по време на дискусия за отбраната срещу украинските дронове.

„Хората имат право да защитават родината си. Няма значение дали си ранен, болен, инвалид и дали имаш каквито и да било други здравословни проблеми“, заяви Кондратиев. Той бе категоричен, че всеки желаещ трябва да получи правото да се присъедини към доброволческите формирования и да участва в бойните действия без оглед на пол и здраве. Темата за жените той разви чрез примера на родния си регион:

„Колкото до жените – просто започнах със споменаването на Тамбов. По време на Великата отечествена война 737-и зенитно-артилерийски полк, сформиран от млади комсомолки в Тамбовска област, започва бойния си път, отбранявайки небето над Тамбов, Мичуринск и Моршанск. Този полк стига чак до Берлин.“

Зад думите на Кондратиев стои биография на човек с военна кариера. 54-годишният полковник е ветеран от специалните части на ГРУ с опит от двете чеченски войни и Косово. Той е и бивш заместник-командир на 16-а отделна бригада със специално предназначение – съединение на военното разузнаване с гарнизон именно в Тамбов. След военната служба той преминава през кметството на Тамбов (2010–2015 г.) и Съвета на федерацията, а през 2022 г. заминава като доброволец на фронта в Украйна. Година по-късно към двата си ордена „За мъжество“ добавя трети и четвърти. Според разследване на „Украинска правда“ от октомври 2023 г. полковникът е сочен и за един от основните куратори на „доброволческите“ звена под егидата на военното разузнаване – мрежата около ЧВК „Редут“, прикриваща наемнически структури зад доброволна фасада. От септември 2025 г. Кондратиев отново представлява Тамбовска област в Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) – оттук е и уточението му, че „просто е започнал с Тамбов“.

Темата в студиото обаче беше повдигната от водещия. Соловьов, позовавайки се на исторически снимки на жени в съветската ПВО, се оплака, че много млади рускини искат да подпишат договор с БАРС, но законът ги спира. Причината е, че договорът за резерва изисква премината отбита военна служба – условие, което огромната част от жените в Русия не покриват. БАРС е система от договорни резервисти, изграждана от 2021 г. Тя е съставена от цивилни граждани, които поддържат готовност и периодично преминават военни сборове срещу месечно възнаграждение. От есента на 2025 г. именно те са гръбнакът на местните отряди за борба с дронове. Официални съобщения потвърждават съществуването на бариерата, за която говори водещият: обявите за набиране на кадри в „БАРС-Белгород“, публикувани от градската администрация, изрично търсят мъже на възраст от 18 до 65 години със статут на военнослужещи на договор – за борба с безпилотни летателни апарати, охрана на инфраструктура, издирване на диверсионни групи и евакуация на цивилни.

Зад репликата в ефира обаче вече стои работеща държавна машина. През есента на 2025 г. – под натиска на украинските дронове и крилати ракети, чийто обхват беше разширен до цели на стотици, дори хиляди километри от границата (рафинерии, петролни депа, авиобази и оръжейни заводи), Москва отвори резерва за служба в тила. През октомври Министерството на отбраната внесе законопроект, позволяващ резервисти да се свикват на „специални сборове“ за охрана на енергийна, транспортна и петролна инфраструктура. В началото на ноември Путин го подписа с изричната уговорка, че става дума за доброволци и то единствено в собствения им регион, а ведомството обяви хиляди привлечени. Към средата на ноември сформирането на отряди (първият от които бе „БАРС-47“ в Ленинградска област) вече протичаше в най-малко 19 региона. Генералният щаб задължи предприятията да съставят мобилизационен резерв от собствените си служители до 4 март 2026 г., а върху заводите, които не запълваха квотите, започнаха да се налагат глоби. През април предписанията стигнаха и до частния бизнес: собствениците на рафинерии бе разпоредено да въоръжат охраната си и сами да поемат отбраната на въздушното пространство над обектите си. През май „БАРС-Воронеж“ обяви набор на „ловци на дронове“.

Историческата основа зад примера на Кондратиев е съвсем реална. С постановление на Държавен комитет за отбрана от 25 март 1942 г. в съветската ПВО са мобилизирани 100 000 комсомолки. До 10 април броят им надхвърля 120 000, а до края на войната през този род войски преминават около 177 000 жени – в оръдейни разчети, картечни и прожекторни постове, аеростатни части, наблюдение и свръзки. Мобилизацията през 1942 г. обаче има ясно обявена логика: жените заемат тиловите постове, за да освободят мъжете за фронта. Точно тази аритметика движи и днешната система – тиловата ПВО, разположена на стотици уязвими обекти в дълбочина, се конкурира за мъжки ресурс с фронта, който не престава да поглъща жива сила. Схемата на резерва съществува именно за да не бъдат отклонявани хора от щурмови части. Затова колкото по-широка е географията на украинските удари, толкова по-голям кръг от хора се търси за тази цел.

Единично изявление в токшоу не е равносилно на държавна политика: Кондратиев защити принцип, а не внесе законопроект. Освен това формулата му отива по-далеч от тиловата охрана – правото да „участваш в бойните действия“ не прави разлика между зенитния пост край рафинерията и предната линия, а уточнение в ефира така и не последва. За девет месеца обаче кръгът на привличаните към тиловата отбрана вече се разшири – от договорни резервисти, през заводски работници, до изговореното днес публично желание за включване на жени, болни и инвалиди. При запазване темпа на украинските удари бъдещото разширяване на този обхват е повече от вероятно. Под каква правна форма ще стане това – чрез облекчени изисквания за договора с БАРС, отделни формирования или тихо администриране по места – наличните данни все още не позволяват да се каже.

На този етап сигурна е само посоката: в петата година от „специалната военна операция“ на централната трибуна на руската държавна телевизия се обсъжда не дали жените, болните и инвалидите да застанат в противовъздушната отбрана, а как да им бъде разрешено.

Пожар в ЦНИИточмаш, създателя на „Винторез“, след атаката с дронове край Москва

🇺🇦🔥🇷🇺 При масираната атака с дронове срещу Московска област от изминалата нощ избухна пожар в Централния научно-изследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш). Институтът е известен като разработчик на безшумната снайперска винтовка ВСС „Винторез“ – емблематичното оръжие на руския спецназ.

Кадри, заснети от няколко различни гледни точки и публикувани в социалните мрежи, показаха гъст черен дим да се издига над подолския квартал Климовск. Независимият проект на руски журналисти в изгнание ASTRA анализира видеоклиповете и установи, че огънят гори именно на територията на института, който е собственост на държавната корпорация „Ростех“. Към момента на публикуване на информацията руските власти не са потвърдили официално за нанесени щети по съоръжението.

Основаният през 1944 г. ЦНИИточмаш е сред главните изследователски и развойни центрове на руската отбранителна индустрия. Той е част от „Ростех“ – държавния конгломерат, обединил стотици предприятия от военно-промишления комплекс. Институтът разработва и произвежда стрелково оръжие, боеприпаси, бойна екипировка и специализирана техника за армията и специалните служби. От неговите лаборатории са излезли някои от най-популярните руски оръжия: бойният комплект „Ратник“, безшумният автомат АС „Вал“, самозарядният пистолет СР-1 „Гюрза“ и най-популярната сред тях – снайперската винтовка ВСС „Винторез“.

„Винторез“ е създадена в института през 80-те години на миналия век за нуждите на тайни операции, при които изстрелът не трябва да издава позицията на стрелеца. По цялата дължина на цевта ѝ е вграден заглушител, а оръжието използва тежки дозвукови боеприпаси с калибър 9×39 мм (същите, с които работи и АС „Вал“). Тъй като куршумът не преминава звуковата бариера, изстрелът остава почти безшумен, но същевременно запазва достатъчно кинетична енергия, за да пробива бронежилетки на бойни дистанции. Приета на въоръжение в края на 80-те години за съветските спецслужби, ВСС оттогава е стандартна част от арсенала на силите за специални операции – от Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) до полицейските отряди със специално предназначение (ОМОН). Оръжието е активно използвано в редица конфликти: от Чеченските войни (1994-1996 и 1999-2009) и войната в Грузия (2008) до пълномащабната инвазия в Украйна.

Ролята на института отдавна надхвърля леко стрелково оръжие. ЦНИИточмаш произвежда специализирани транспортни контейнери за 152-милиметровия управляем артилерийски снаряд „Краснопол-М2“, а по данни на OSINT проекта Varta разработва материали и технологии за руската енергетика. Поради ключовото си място във военно-промишления комплекс, институтът е обект на санкции от страна на ЕС, САЩ, Украйна, Швейцария, Канада, Япония и Нова Зеландия.

Ударът по Климовск бе част от масирана нощна атака срещу цялата Московска област. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че в периода от 20:30 ч. на 19 юли до 5:00 ч. на 20 юли към Московска област са били изстреляни над 400 дрона. По негови думи по-голямата част от тях са били неутрализирани още в далечните подстъпи, а други 85 са прехванати непосредствено около столицата. Тези безпилотни апарати, които преодоляха противовъздушната отбрана, нанесоха удари по цялата южна дъга на руската столица. Пламна петролната база при село Лвовски до Подолск, както и „Коледино“ – най-големият сортировъчен център на Wildberries (комплексът, от чиято територия бяха заснети част от кадрите с горящия институт). Огън избухна и в логистичния парк „Южние врата“ в района на Домодедово – разпределителен възел с площ над 650 000 кв. метра, – както и в индустриалния комплекс „Гривно“. Дронове поразиха и жилищни сгради в Домодедово и Подолск, като руските медии съобщиха за най-малко 10 пострадали, 6 от които са хоспитализирани.

Атаката бе официално потвърдена от украинска страна. Участие в нея обяви 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), а президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са били насочени към обекти, доставящи „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“.

Нощта срещу 20 юли отбеляза втория масиран удар по московския тил в рамките на само три дни. Frontline Monitor припомня, че в нощта срещу 18 юли далекобойни дронове на същия 1-ви център на СБС поразиха разпределителни центрове на Wildberries в Електростал и Котовск (Тамбовска област) и петролна база в Ногинск (Московска област). Пожарите тогава отнеха живота на поне 8 души и раниха над 60, а това бяха най-тежките човешки загуби при украински удар на руска територия от над две години насам. Наблюдава се сериозно покачване на интензивността на атаките: докато на 18 юли Собянин отчете 370 дрона срещу областта (и 64 свалени край Москва), две нощи по-късно броят им нарасна на повече от 400 изстреляни.

Дали пламъците в Климовск са стигнали до лабораториите и производствените корпуси, или са обхванали периферията около тях, ще покажат сателитните снимки от следващите дни. Факт е обаче, че във втора поредна атака украинските дронове навлизат масово в Московска област в брой, който дори руските власти измерват в стотици. И този път димът се издигна не над обикновен склад или цистерна, а над института, въоръжавал руския спецназ от Чечения до Украйна.

СБУ удари с 13 дрона база на ФСБ в окупираната Херсонска област

🇺🇦🔥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакува координационен център на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупираната част на Херсонска област, където по предварителни данни в момента на удара е имало около 100 руски военнослужещи. Операцията беше проведена от Център за специални операции „Алфа“ и предизвика мащабен пожар на територията на комплекса, съобщи СБУ в изявление от същия ден, придружено от видеокадри.

СБУ отбелязва, че руската служба за вътрешна сигурност, наследник на съветското КГБ, е устроила базата в местен санаториуми. Курортният комплекс е изпълнявал двойна функция: координационен център и място за дислокация на личен състав, действал в окупираните територии на областта. Украинското разузнаване е установило на територията му над 70 превозни средства. Обектът е бил охраняван от въоръжени постове, с действащи контролно-пропускателни пунктове, инженерни заграждения и подземни укрития. Всичките 13 дрона, използвани в операцията, са попаднали в района на целта, твърди СБУ.

Коя точно почивна база е атакувана, службата не уточнява. Окупираната част на Херсонска област лежи на левия бряг на Днепър и обхваща и черноморското крайбрежие с курортните му селища; областният център Херсон и целият десен бряг бяха освободени от украинската армия през ноември 2022 г., след което реката се превърна в разделителна линия между двете армии.

„Тези специални операции нанасят значителни загуби на противника във временно окупираните територии, нарушават системите за командване и координация, принуждават Русия да прехвърля допълнителен личен състав за охрана на своите обекти и значително усложняват логистиката и осигуряването на подразделения на ФСБ“, се казва в изявлението на службата. Операцията е представена като част от широката кампания за подкопаване на военните способности на Русия.

Центърът „Алфа“, изпълнил удара, е елитното звено за специални операции на СБУ. Неговият доскорошен командир, генерал-майор Йевгени Хмара, в началото на януари оглави самата служба, а на 16 юли беше преместен начело на Министерство на отбраната като изпълняващ длъжността министър – решение, което президентът Володимир Зеленски мотивира с неговия опит в ударните операции.

СБУ изрично свърза удара с 40-дневната операция за натиск върху Москва, чийто план Зеленски обяви на 25 юни – кампания от далекобойни удари по военната и икономическата инфраструктура на руския тил, от рафинерии и горивни депа до логистика и противовъздушна отбрана, с декларираната цел агресорът да бъде тласнат към прекратяване на войната.

Настоящият удар идва седмица след поредната мащабна нощна атака на службата. В нощта срещу 13 юли дронове на СБУ поразиха 2 патрулни катера „Мангуст“ (проект 12150) в Черно море, 4 ферибота – „Ейск“, „Мария“, „Лаврентий“ и „Панагия“ – от двете страни на Керченския пролив, 3 стационарни радарни станции, и горивни резервоари и жп инфраструктура в окупирания Крим и Южна Русия. Публикувани кадри показват пожари на поразените места. На 17 юли Al Jazeera обобщи ефекта от кампанията срещу логистиката в Крим като фактическо откъсване на полуострова от руските доставки, тласнало го към енергийна криза.

За обектите на ФСБ в Херсонска област това е втори удар в рамките на два месеца. На 21 май президентът Зеленски съобщи, че дронове на същото звено са поразили неин щаб в окупираните територии на областта, източно от Днепър: по думите му руските загуби тогава възлизат на около 100 убити и ранени, а при удара е унищожен и зенитен ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“ – система на стойност 20 млн долара, посочва Kyiv Independent.

За под месец от началото на 40-дневната кампания СБУ обяви поразени катери, фериботи, радари и депа за гориво, а от май насам за втори път база на ФСБ в Херсонска област. Каквито и да се окажат понесените от конкретния удар загуби, тиловата опора на руската окупация, включително обектите на нейната служба за вътрешна сигурност, вече стои трайно в целевия списък на украинските дронове.

„Hornet“ порази автомобил на руска мобилна група ПВО в Донецка област

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон „Hornet“ порази автомобил на руска мобилна огнева група за ПВО на едно от логистичните трасета в Донецка област – и обърна наопаки логиката, върху който съществуват тези отряди: звеното, изпратено да сваля дронове по тиловите пътища, само стана плячка на такъв. Кадри от удара бяха публикувани от украинският Telegram канал KARYMAT, според описанието поразената машина принадлежи на мобилна група за ПВО, заела позиция край трасето.

Мобилните огневи групи са най-ниският и масов пласт на руската ПВО. Руското командване ги разположи в големи количества, след като украински далекобойни дронове започнаха да прекосяват стотици километри над окупираните територии към рафинерии, летища и складове в дълбочина: пикапи, микробуси и камиони с едрокалибрени картечници в каросерията, често допълнени с прожектори, термокамери и преносими зенитно-ракетни комплекси, дежурят на кръстовища и прави отсечки и се опитват да свалят нисколетящите апарати по техния маршрут. Практиката копира украинската: същите импровизирани отряди са използвани масово от Киев срещу „Шахедите“, а Москва възприе модела, когато украинските дронове стигнаха нейните рафинерии и авиобази. Логиката зад тях е проста аритметика: зенитна ракета за милиони не трябва да бъде похабявана срещу дрон за няколко хиляди долара, а скъпите комплекси са твърде малко, за да покрият пътна мрежа от хиляди километри. Същата аритметика обаче приковава екипажите към откритите пътища, където видимостта е най-добра – и точно там ги настигна новото поколение украински дронове.

Ловецът от кадрите е Hornet, еднопосочен ударен дрон от самолетен тип: фиксирано крило с размах 2,2 метра, излетно тегло около 15 кг, крейсерска скорост 100–120 км/ч с ускорение до 200 км/ч при атака, при пикиране към целта – до 300 км/ч. Обсегът му достига 150 км при над 2 часа във въздуха, изстрелва се от пневматичен катапулт, докато бойната част (кинетичен пенетратор от 1,5 или 4 кг или осколъчно-фугасен вариант) е оразмерена именно за автомобили, камиони и лека бронирана техника. Разработен от Swift Beat и се произвежда за украинските въоръжени сили при обявени планове, които се измерват в стотици хиляди бройки; един апарат струва между 5 и 12 хиляди долара – цената на употребяван автомобил.

Истинската стойност на дрона обаче не е в планера, а в софтуера. „Hornet“ се навигира визуално: камерите му сверяват терена под крилото с предварително заредени карти, така че апаратът не зависи от сателитен сигнал и не се поддава на заглушаване, а във финалната фаза алгоритмите му откриват и захващат целта самостоятелно. Алгоритмите работят на борден процесор от смартфон клас, а връзката с оператора, който одобрява избора на цел, минава по нестандартни честоти в лентата 1800–3800 мегахерца, през Starlink Mini терминали и LoRa протокол. Лети обичайно на 300–500 метра височина, по транспортни маршрути снижава под 200 метра, а при среща с противовъздушен огън може да се изкачи до 5 км. Русия провери на практика къде е сърцето на системата: през май нейни части плениха и разглобиха паднал Hornet, но, както отбеляза Euromaidan Press на 22 май, трофеят се оказа куха придобивка – хардуерът може да се копира, но без пакет със софтуера, който остана недостъпен, дронът е просто планер с камери.

Ударът в Донецка област не е изолирано попадение, а поредния епизод от систематична кампания, която продължава от месеци. Украинските части използват Hornet, за да прерязват руското снабдяване на 50 до 150 км зад фронтовата линия – дълбочина, в която попада почти цялата пътна мрежа на окупираната част от областта. Двата основни ловни коридора, според данни на Defense Express, са магистрала Р-280 от Ростов на Дон към Крим през Мариупол, Бердянск и Мелитопол и магистралата Донецк–Мариупол: по тях дронът дебне камиони с боеприпаси и цистерни с гориво. Показателно е, че системните загуби по тези маршрути признават самите руски военни канали – оценка, която тежи повече от всяка украинска сводка, защото идва от страната, която ги понася.

Изборът на цел не е случаен. Трасетата на окупираната Донецка област са артерите, по които се снабдяват руските части на този участък от фронта: по тях вървят боеприпасите, горивото и ротациите; по тях дежурят и мобилните групи, които трябва да опазят потока от украинските дронове. Дълбочина от 150 км означава, че за Hornet няма тихи отсечки – от Мариупол до тиловите кръстовища северно от Донецк всяка машина на пътя попада в обсега му.

Кой точно е натиснал спусъка над трасето, не се споменава, но операторите на Hornet в Донецка област не са шепа изпитатели отдавна. Дронът е в строя от пролетта на 2025 г. и според данни на изданието Militarnyi от май лети в голям брой украински части, сред които 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия, който използва апарата срещу техника и жива сила на до 160 км от фронтовата линия. Конструкцията при това не стои на едно място – производителят я третира като изпитателна платформа и вгражда опита от фронта към следващите серии.

В сметката на дрона вече присъства далеч по-едър дивеч от автомобил с картечница. 4-ти отделен отряд на Центъра за специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия на Украйна унищожи с Hornet ЗРК „Тор“ в Луганска област – система за около 25 млн долара, свалена от апарат, който по сметката на Defense Express струва около 5000 пъти по-малко. А че конструкцията отдавна е надскочила импровизация, показва посоката на технологичния трансфер: американската армия прие на въоръжение изпитания в Украйна дрон и от май месец насам обучава с него свои военнослужещи – рядка траектория, при която оръжие тръгва от украинското бойно поле към американския арсенал, а не обратно.

Сателитни кадри потвърдиха: Ту-95МС в Енгелс е унищожен необратимо

🇺🇦✈️🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-95МС, поразен при украински удар с дронове по авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, е безвъзвратно унищожен. Сателитни снимки от 19 юли показват машината с изцяло откъсната опашна секция и разрушения, достигащи до вътрешния отсек, където обичайно се носят крилатите ракети.

Кадрите бяха публикувани от OSINT канала AviVector, който проследява руската бойна авиация чрез сателитни данни. Независимо от тях, изследователският проект „Схеми“ на Радио „Свободна Европа“ разпространи изображения на Planet Labs от същия ден, на които самолетът изглежда буквално разцепен на две.

Сателитните изображения разсейват неяснотата около резултатите от удара в първите дни след него. Когато Frontline Monitor съобщи за атаката в нощта на 16 юли, Москва не признаваше загубата на самолет, а руското министерство на отбраната отчете 375 свалени дрона над 18 региона. В същото време повечето независими оценки се разминаваха: някои мониторинг канали локализираха пожара в зона за паркиране на самолети, докато сателитната система за откриване на пожари FIRMS не отчете горене на територията на самата база.

Ден по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са изминали около 800 км от украинската граница и са унищожили Ту-95 в „Енгелс-2“. От СБУ описаха критични поражения и напълно отсечена опашка, а украинското издание Militarnyi уточни, че използваните дронове са аналози на типа „Шахед“. Новите изображения категорично потвърждават тази информация. Ситуацията повтаря вече познат модел за същата база – през март 2025 г. унищожаването на склад с 96 крилати ракети в „Енгелс-2“ също беше доказано чрез сравнителни сателитни кадри седмици след самия удар.

Кадрите разкриват и детайл, който липсваше в първоначалните съобщения. Според AviVector, в авиобаза „Енгелс-2“ от дълго време са разположени два бомбардировача Ту-95МС, преминаващи през техническа поддръжка, ротация на екипажи и тренировъчни полети. Именно един от тях е понесъл невъзстановимите щети. Въпреки че Москва запази мълчание за загубата в дните след атаката, тя се нарежда в поредицата далекобойни операции, които Киев ескалира от края на юни. В изявление от 17 юли Зеленски подчерта: „Справедливо и активно се защитаваме“, като добави, че същата нощ са поразени и обекти на руската петролна индустрия. „Увеличаваме цената, която Русия плаща за агресията срещу държавата и хората ни“, категоричен бе президентът.

Ту-95МС е основният носител на далекобойни крилати ракети в руската стратегическа авиация. Тези машини не навлизат във въздушното пространство на Украйна – те излитат, набират височина над руска територия и изстрелват ракети Х-101 по украинските градове и енергийна инфраструктура от дистанция, която ги държи извън обсега на украинската ПВО. Тъй като са практически недосегаеми във въздуха, тяхната уязвимост е единствено на земята, където ги търсят украинските дронове. Въпреки че тяхната конструкция е наследена от съветската епоха, флотът премина през няколко вълни на модернизация.

Най-значимата от тях – до стандарта Ту-95МСМ – включва изцяло нови двигатели, авионика и навигация, както и възможност за окачване на до 8 крилати ракети Х-101 или Х-102 под крилете. Към 2024 г. според публични оценки, цитирани от украински отбранителни експерти, Русия е разполагала с приблизително 31 единици Ту-95МС и 27 модернизирани Ту-95МСМ. Производството приключва през 1992 г. и оттогава нито един нов Ту-95 не е излизал от завод. Москва може да ремонтира и надгражда наличните машини, но не и да ги замени. Това означава, че всяка загуба безвъзвратно смалява този флот от под 60 единици.

Този удар идва повече от година след операция „Паяжина“ на СБУ от юни 2025 г., при която дронове, изстреляни от укрити товарни ремаркета дълбоко в руския тил, повредиха или унищожиха десетки машини на четири руски летища едновременно. Вследствие на това Русия дислоцира далекобойната си авиация в повече бази, премествайки значителна част от самолетите в авиобазата „Украинка“ в Амурска област (Далечния изток) – на няколко хиляди километра от украинската граница. Въпреки това „Енгелс-2“ запази своята роля на пункт, в който бомбардировачите се въоръжават с ракети преди ударни мисии. Именно там двата Ту-95МС, документирани от AviVector, са престоявали продължително време.

Базата е мишена на украински удари още от декември 2022 г. При първата атака с дронове тогава бяха повредени два Ту-95, а впоследствие „Енгелс-2“ претърпя поражения по горивното депо, склада за боеприпаси, а сега – и директно по машините на стоянките. Следващият отговор за съдбата ѝ отново ще дойде от орбита. Евентуално изтегляне на оцелелия втори Ту-95МС на изток би индикирало, че ролята на „Енгелс-2“ като преден пункт на далекобойната авиация се свива. Ако той остане на място, ракетните кампании срещу Украйна ще продължат да се провеждат от писта, за която украинските дронове току-що доказаха, че позволява прецизно поразяване на конкретна машина. А за флот, който не може да бъде попълнен с нови самолети, математиката е неумолима – бройката им може само да намалява.

Една снимка е по-силна от хиляди думи.

🇷🇺🔥 Тънка струя вода срещу стена от черен дим, която сякаш поглъща небето. Този кадър, заснет по-рано днес в Подмосковието, нагледно илюстрира руското безсилие пред поредния украински дронов удар. Складът е в пламъци, а хеликоптерът, увиснал пред огромния тъмен облак, изглежда като капка в морето.

Пожарът в логистичния център на Wildberries е поредното напомняне, че фронтът отдавна не свършва на границата. Дроновете достигат артериите на логистиката дълбоко в тила – там, където се трупат гориво, боеприпаси и резервни части. Привидното спокойствие изчезва в километрични стълбове дим, а едно-единствено попадение е достатъчно, за да изпепели ресурси, събирани с месеци.

Водата от хеликоптера се изпарява, преди дори да е докоснала огъня. Това не е просто физично явление, а сурова метафора: уикендната идилия край руската столица беше заменена от лицето на войната – същото, срещу което украинците се изправят ежедневно вече пета година.

Нова масирана дронова вълна удари руския тил – около 410 апарата по руски данни

🇺🇦✈️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна изстреляха нова масирана вълна от ударни дронове към руския дълбок тил през нощта срещу вторник, което бележи поредния и един от най-интензивните епизоди в 40-дневната кампания, с която Киев методично пренесе войната към Москва и нейните индустриални центрове.

Местни мониторинг канали съобщиха за около 410 безпилотни апарата, насочени към европейската част на страната. Украинската страна, вярна на практиката си да не коментира удари по руска територия, не обяви нито брой, нито конкретни цели. Отбелязаните данни са условни: предполагаемият брой дронове и техните маршрути в руското въздушно пространство идват от възстановки на OSINT наблюдатели, които стъпват на обявените въздушни тревоги по места. Именно затова картите на приблизителните траектории са по-скоро моментна снимка на паниката, отколкото прецизен отчет за резултатите. Последиците тепърва предстои да бъдат уточнени.

Само денонощие по-рано, през нощта на неделя срещу понеделник Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 342 прехванати дрона от самолетен тип в рамките на 12 часа. Атаките бяха насочени към 11 региона – Волгоградска, Брянска, Курска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Адигея, окупирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море. В село Пионерский на 40 км западно от Москва дрон се вряза в жилищни къщи и подпали пет от тях. Според изявление на местния губернатор Андрей Воробьов са загинали трима души, а други трима са ранени, като над самата Московска област са били свалени 81 дрона. В Солнечногорск двама души пострадаха при попадение в жилищен блок, докато в Белгородска област загина жена. Според украинския мониторинг канал Exilenova+ значителна част от щетите всъщност са причинени от падащи отломки при работата на руската ПВО. Руското клише „паднаха отломки“ обаче отдавна не изключва директни попадения – сателитните снимки нееднократно са доказвали обратното, така че тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета.

Ударите отново взеха на прицел енергийната и петролната инфраструктура – сърцевината на украинската стратегия, че приходите от тях финансират военната машина на Кремъл. В село Вязники, Старополски край пламна петролна база до жп гарата. Това е вторият подобен обект в селото, поразен в рамките на седмица. Предишният пожар беше свързан от местния губернатор и изданието Astra с депо на „Роснефт-Ставрополь“. В Краснодарски край избухна пожар в промишлено съоръжение в Темрюкски район, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира сериозни топлинни аномалии в района на Порт Кавказ – ключов логистичен възел, който свързва континентална Русия с окупирания Крим. Напрежението достигна и столицата, където и четирите московски летища („Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“) въведоха временни ограничения на полетите.

Паралелно с това беше развито и морското измерение на кампанията. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди съобщи, че само в неделя са поразени 14 руски кораба (от които 10 танкера и 4 ферибота), а за последната седмица общият им брой е достигнал 90. Един от танкерите беше атакуван на входа на Азово-Черноморския канал. По думите на местния губернатор Юрий Слюсар той е бил празен и не е имало риск от екологичен разлив. Тези атаки са част от координирани украински усилия за пресушаване на горивния поток към руската армия и изолиране на полуострова – натиск, който вече принуди кримските власти да обявят извънредно положение заради недостиг на гориво.

Наблюдаваната ескалация не е поредица от случайни инциденти, а стратегия, която беше ясно декларирана от президента Володимир Зеленски на 26 юни, когато той обяви 40-дневна операция от далекобойни удари срещу Крим, Москва и руския тил като цяло. Целта е очевидна, а именно да се принуди Кремъл да прекрати войната. „Когато не сто, а хиляда дрона започнат да достигат Москва и когато той сам го усети и види, ще го посъветват да се премести някъде отвъд Урал“, заяви наскоро Зеленски. С това той открито обвърза тези удари с оказването на натиск върху президента Владимир Путин и руския политически елит, концентриран в Москва и Санкт Петербург. През първата половина на юли темпото на ударите вече бележи рекорди: през нощта срещу 7 юли Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за над 450 свалени дрона – най-масираната въздушна атака от близо две години, а ден по-рано, на 6 юли, украински дронове изминаха близо 3000 км, за да достигнат за първи път най-голямата руска рафинерия в Омск.

Дали вълната от тази нощ ще се впише в тази възходяща крива, предстои да разберем, когато през деня се появи по-ясна картина на пораженията в руските региони. Засега обаче едно е сигурно: интензивността на украинската далекобойна кампания не отслабва, а московското небе – с редуващите се затворени летища, горящи петролни бази и жертви в предградията – все по-често осъмва в режим на тревога, превръщайки извънредното положение в ежедневие.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Новосибирск вдигна първа тревога за опасност от дронове – те обаче удариха по Омск.

🚨🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война Новосибирск, разположен на повече от 3500 км от държавните граници на Украйна, обяви въздушна тревога, наложи забрана на полети от летище „Толмачово“ и разпрати указания за укриване по домовете на местното население. А когато накрая небето беше проверено, в него нямаше нито една вражеска единица. Ударът, който имаше значение, беше нанесен през същия ден в съседния Омск – по най-голямата петролна рафинерия в Русия.

Масовите оповестявания тръгнаха в 21:45 часа на 6 юли. Единната държавна система за предупреждение и ликвидиране на извънредни ситуации разпрати указания до всички жители на Новосибирск да останат по домовете, да се отдалечат от прозорците и да потърсят укритие в помещения с носещи стени и далеч от прозорци, а онези в автомобил и на открито бяха посъветвани да се доберат до най-близкото сигурно място. За един град, който досега се докосваше до войната само през новинарските емисии, това беше стряскащо и непознато преживяване.

Губернаторът Андрей Травников уточни, че тревогата е била обявена въз основа на оценка за настоящата обстановка в съседен регион и отделни сигнали от граждани, които твърдели, че са видяли безпилотници в небето. Няколко часа по-късно той увери, че цялостна проверка на въздушното пространство е открила нула опасни дрона над Новосибирска област, поради което режимът на въздушна заплаха около полунощ беше отменен. Въпреки това Федералната агенция за въздушен транспорт вече беше наложила временна забрана за полети на летище „Толмачово“ – стандартна мярка при съмнение за въздушна опасност, която продължи около половин час.

Тежестта пада именно тук: тревогата, затвореното летище и часовете под прикритие в Новосибирск бяха предизвикани от дронове фантоми – резултат на сигнали от граждани и предпазливост, не на реален рояк в небето над областния център. Истинският удар беше нанесен на стотици километри от там, като руската система за оповестяване задейства фалшива тревога.

По-рано на същия ден украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация и последното голямо съоръжение от този клас, оставало извън обсега на украинските удари. Генералният щаб и Силите за специални операции на Украйна потвърдиха удара и определиха завода за последния от 11-те водещи производители на бензин в страната, който е оставал да достигнат. При удара бяха използвани далекобойни дронове от типа FP-1, които прелетяха около 3000 км до крайната цел, като според други сведения маршрутът възлиза на 3400 км. Което и от двете да е вярно, това е най-дълбокият удар, нанесен от украински дронове от началото на войната.

Ударът попадна в инсталация за първична преработка на суров петрол – ЕЛОУ-АВТ-11 с годишен проектен капацитет от 8,4 млн тона – предизвиквайки няколко пожара в комплекс, който поема около 10% от целия  капацитет за рафиниране на страната. Заводът на „Газпром нефт“ преработва приблизително 21 млн тона суров петрол годишно, нареждайки се сред водещите доставчици на бензин, дизел и авиационно гориво за вътрешния руски пазар. Публикуваните онлайн кадри показват голям пожар на територията на завода.

Новосибирск не е изолиран епизод, а поредна стъпка в едно движение, което навлиза все по-надълбоко в Руската федерация. Тревогата дойде в условията на тежка среднощна атака: Русия обяви през нощта на 5 срещу 6 юли, че нейните сили за ПВО са свалили 613 от 625 украински дрона, насочени дълбоко в руския тил. От края на май режимът за въздушна заплаха все по-често е активен в области, които изобщо не бяха докосвани от войната допреди година. Тогава режим на тревога беше въведен паралелно във всички шест региона на Уралския федерален окръг – Свердловска, Челябинска, Курганска и Тюменска област, както и Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг, като последният се намира на повече от 2100 км от границите на Украйна. На 10 юни жителите на Омска област чуха първите известия за дронова тревога; по-малко от месец по-късно заводът им се оказа обхванат в силни пламъци.

Сибир престана да бъде тил. За едно денонощие Украйна показа и физическия обхват на далекобойната си кампания – дрон, прелетял 3000 км, за да извади от строя последната непокътната голяма рафинерия – и психологическия ѝ обхват: губернатор, който затваря летище и изпраща всички към укритията заради шепа непроверени сигнали от граждани за предполагаеми дронове, каквито така и не се появиха. Руската система за известяване, настроена за условията на ежедневна война на дронове, която доскоро спираше на западната граница, вече се задейства в градове, които се страхуват дори от самата възможност. Всяка нова област, чула сирената за първи път, разширява не толкова фронта, колкото географията на местата, където руснаците вече не се чувстват на сигурно място.

Капанът на Кремъл: Схемата за принудителна мобилизация на чужденци в Украйна.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кадрите започват с образ, който самият запис не обяснява: тъмнокож мъж в елементи от руска военна униформа насред плантация в източна Украйна, с частично свалено облекло, секунди преди да бъде застигнат от украински дрон. Причината за състоянието му остава извън рамката на видеото – Frontline Monitor има своя версия, но няма да гадае. Това, което кадърът улавя несъмнено, е финалът: дронът се снижава, изравнява се с човека на земята и записът прекъсва там, където свършват стотици подобни клипове от тази война – рязко, без епилог.

Като изолиран случай сцената не носи особена тежест. Значението ѝ идва от това, че отдавна не е изолирана. Кадри с африкански мъже в руска униформа, преследвани из украинските полета от FPV дронове, се появяват в украински военни канали в „Телеграм“ с такава честота, че сами по себе си вече са новина: това, което преди година беше рядкост, днес се е превърнало в почти ежедневен жанр. Записът от плантацията е поредният му епизод – и именно затова въпросът кой е човекът под дрона е по-съществен от начина, по който приключва сцената.

Отговорът почти сигурно се крие в един от най-бързо разрастващите се елементи на руското военно усилие. През последната година Москва е изградила тих канал за привличане на хора от почти всяка африканска държава към фронта в Украйна. Мащабът, доколкото изобщо може да бъде измерен, идва основно от украински източници: към май 2026 г. Киев твърди, че в редовете на руската армия служат над 28 000 чужди граждани, а украинското външно министерство говори за повече от 1400 граждани от 36 африкански държави, установени на фронта. През март Европейският парламент, позовавайки се на собствени оценки, определи набирането от Африка като организирана схема, обхващаща хиляди хора. Отделно разследване, цитирано от американски медии, проследява руската вербовъчна мрежа до граждани на около 130 държави – мащаб, който отговаря на индустриална операция, отколкото до спорадична практика.

Африканците не са единственият външен ресурс: към същата украинска оценка Киев добавя и около 14 000 севернокорейски военнослужещи, изпратени по държавна линия. Но за разлика от тях – дошли по силата на споразумение между две правителства – африканците пристигат поединично, често подведени и без очевидно съгласие, което ги превръща в безгласна буква. Логиката зад двата потока е сходна и Атлантическият съвет я формулира директно: колкото повече се увеличават руските загуби на фронта, толкова по-настойчиво Москва търси жива сила извън собствените си граници, за да отложи нова вътрешна мобилизация.

Механизмът е описан достатъчно последователно от CNN, Foreign Policy и Africa Center for Strategic Studies, за да не се възприема като спорен. Ядрото му е измамата. Вербовъчни мрежи таргетират хора от бедни региони чрез социалните мрежи с обещания за цивилна работа, образование или гражданство. След пристигането в Русия документите им често се отнемат, а под натиск те са принуждавани да подписват договори с армията.

Оттам пътят е кратък и еднопосочен – към най-опасните участъци на фронта, с минимална подготовка, слабо оборудвани и, според свидетелства на оцелели пред CNN, с прояви на расово насилие от страна на командири. Обучението се измерва в дни, а не в седмици, а разпределението им в щурмови групи от първа линия ги поставя в зоната с най-висока смъртност. „Бягаш или умираш“, обобщава един от потърпевшите. Именно тази комбинация – чужденци без език, без връзки и без реален изход, използвани като разходна пехота – прави подобни кадри статистически предвидими.

Съществува и втори канал, по-малко видим от обявите за вербуване. Според украинското военно разузнаване Русия все по-често оказва натиск върху хора, които вече се намират на нейна територия – трудови мигранти, студенти или търсещи убежище – поставяйки ги пред избор между фронта и депортация или затвор. Разследване на New York Times от май 2026 г. описва случаи, в които африкански граждани, наети за цивилна работа, впоследствие се озовават на украинския фронт без реално информирано съгласие. В този модел границата между доброволец и принудително мобилизиран се размива напълно, а удобният за Москва наратив за „чужди доброволци срещу заплащане“ губи опора.

За африканските държави това се превръща в деликатен дипломатически проблем. Част от тях поддържат близки отношения с Москва или зависят от нея за зърно, оръжие и услуги по линия на бившата „Вагнер“, днес трансформирана в „Африкански корпус“ под контрола на руското министерство на отбраната. Откритото обвинение срещу Кремъл носи риск от политически и икономически последици, затова реакциите остават предпазливи – предупреждения към гражданите, ограничени репатрирания, но рядко директни обвинения. Информационната празнина се запълва от украинска страна, където всеки пленен африкански войник и всеки подобен клип се превръщат в аргумент пред международната аудитория.

На оперативно ниво отделният случай не променя хода на бойните действия. Фронтовата линия не реагира на него, а самият удар е част от ежедневната рутина на дроновата война. Значението му е в друго – като индикатор за състоянието на руската жива сила. Обръщането към Африка не е идеологически избор, а следствие от недостиг: вътрешното набиране не покрива темпа на загубите, а нова мобилизация остава политически рискова. Украинското военно разузнаване (ГУР) оценява, че Русия се стреми да привлече до 20 000 чужди бойци през 2026 г. – не като разширение, а като компенсиране на дефицит.

В този контекст всеки подобен клип е по-малко история за отделен човек и повече симптом на структурен недостиг: армия, която компенсира липсата на собствени войници с външен ресурс. Внесените бойци се концентрират именно в най-опасните щурмови роли, където загубите са най-високи, което прави употребата им функционално еквивалентна на „заместваща пехота“. Африка е най-новият, но не първият източник – преди това същите мрежи са насочвани към Непал, Централна Азия, Куба и Индия. Географията се сменя, моделът остава.

Записът има и информационна функция, независимо от конкретната съдба на човека в него. Украинските канали разпространяват подобни кадри, за да покажат на потенциални новобранци в чужбина какво реално означава обещанието за „работа“ в Русия. Не може да се твърди, че всеки такъв клип е заснет с тази цел, нито че всеки показан човек е бил измамен – но като съвкупност тези записи функционират като контранаратив на руската вербовъчна пропаганда.

Вероятността тази тенденция да се задълбочава е висока. Докато руските загуби остават значителни и докато вътрешната мобилизация носи политически риск, външният наем на жива сила ще остане най-достъпният резерв. Ако потоците продължат – нови кадри, нови идентифицирани граждани, разширяване към нови държави – това ще потвърди устойчивостта на модела. Обратен сценарий би изисквал или рязко увеличаване на вътрешния набор, или ефективно затваряне на външните канали – нито едно от двете не се наблюдава.

В този смисъл кадърът от плантацията вероятно няма да остане изключение, а част от по-дълга поредица, която ще се разгръща дотогава, докато една страна има нужда от хора за фронта, а другаде има хора, които могат да бъдат излъгани или принудени да ги запълнят.

Украинските дронове задълбочават руската горивна криза; СБС отчита 1150% ръст.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна са увеличили със 1150% ударите в оперативната и стратегическата дълбочина на Руската федерация от началото на годината – цифра, обявена на 3 юли от техния командир Роберт Бровди. Отчетът, публикуван от самия „Мадяр", обобщава операциите през юни, чийто документиран ефект – влошаващата се горивна криза в Русия – трудно може да се постави под съмнение.

По думите на Бровди в рамките на месеца СБС са нанесли 2359 удара в дълбочина (500-2000 км), насочени към 172 съоръжения, свързани с военната индустрия и горивно-енергийната мрежа. Друг пласт са ударите на средна дълбочина (150-300 км), 3406 на брой, които са поразили или унищожили 1682 цели. В най-близкия пояс (25-150 км), украинските оператори са изпълнили 2747 бойни мисии, в рамките на които са унищожили или поразили 1265 обекта. Приоритетни цели остават предприятията, чиито приходи финансират войната на Кремъл, заводите за оръжие и компоненти, логистичните възли, горивната инфраструктура, стратегическите и тактическите съоръжения, бойната техника и живата сила.

Тристепенната логика зад тези числа е ядрото на украинската ударна кампания и обяснява защо ударите на средна дълбочина далеч надхвърлят по брой дълбочинните: нощните набези срещу радари, зенитно-ракетни комплекси и командни пунктове на стотици километри зад фронта прокарват коридори, през които дроновете могат да достигнат защитените цели навътре в руската територия. По-рано се появиха сведения, че през юни операторите на СБС са поразявали руска цел средно на всеки 52 секунди и са убивали или ранявали по един войник на всеки 4 минути.

„Свършен факт: птицата-2026 донася хапещите специални ефекти на войната на територията на окупатора – вече няма спокоен тил за червея из цялата европейска част на Московия. Засега европейската част, а после ще видим", написа Бровди в типичния си стил, изреждайки статистиката в тона, който придружава повечето му публични отчети.

Самоотчетът обаче не виси във въздуха – пазарът на горива в Руската федерация разказва същата история. Към края на юни нормиране на бензина беше въведено в над половината руски региони, като продажбите на редица места бяха ограничени до 20–30 литра на автомобил, а пълненето на туби – забранено. Русия удължи забраната за износ на бензин и авиационно гориво до края на юли – рестрикция, каквато модерната история на страната не помни. По оценки на индустриални експерти Русия е загубила до една трета от капацитета си за производство на бензин, а обемите на рафиниране паднаха до най-ниското си ниво от 21 години; част от анализите говорят за извадена от строя близо една трета от преработвателния капацитет. Кремъл потвърди, че обмисля внос на нефтопродукти – необичайна стъпка за един от водещите износители на петрол в света.

Признанието дойде и от най-високо място. На 29 юни президентът Владимир Путин за първи път публично призна недостига на гориво и щетите по рафинериите вследствие на украинските удари – рядка публична отстъпка, която затваря пространството за твърдения, че кампанията няма стратегически ефект. От март насам независими преброявания фиксират над 50 украински удара по руски рафинерии, петролни депа, терминали и енергийни обекти в Русия и анексирания Крим.

Темпото не спадна и в началото на юли. В нощта срещу 2 юли украински дронове удариха рафинерията в Кстово, Нижегородска област, на около 800 км от границата, и предизвикаха голям пожар в предприятието. През същото денонощие СБС извадиха от строя 12 електрически подстанции и разпределителна станция за газ, като ударите тежко засегнаха енергийната мрежа в окупираните части на Крим, Луганск и Донецк.

Данните, изнесени от Бровди трябва да се четат като това, което са – самоотчет на командващия една от най-успешните украински кампании, поднесен без независима проверка на всяка отделна цифра. Но пропорцията, която описват числата, съвпада с онова, което потвърдиха пазарите на гориво, регионалните власти и накрая лично самият Путин: руският тил, дълго смятан за недосегаем, все по-често гори, а горивото – суровината, която движи и икономиката, и войната – стана първата очевидна цена.

Дронове на СБУ удариха „Саки“ и „Гвардейско“ в окупирания Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе удар с дронове срещу две руски военни летища в окупирания Крим, поразявайки за втори път тази седмица самолетните хангари на авиобаза „Саки“ и складове за дронове „Шахед“ на съседното летище „Гвардейско“. По предварителни данни на СБУ под ударите на „Саки“ са попаднали седем изтребителя и фронтови бомбардировача, които са унищожени или повредени, макар оценката за пораженията да остава непотвърдена от независим източник на този етап.

Според изявлението на СБУ дроновете са поразили седем хангара на „Саки“, в които се съхранява авиационна техника. В момента на удара вътре е имало изтребители Су-30СМ и Су-30, както и фронтови бомбардировачи Су-24 – самолети, които формират гръбнака на руската тактическа авиация над южния театър. СБУ отбелязва, че става дума за предварителни сведения; независимо потвърждение на типовете машини и на мащабите на пораженията към момента липсва, а сателитни или снимкови материали все още не са публикувани.

Ударът е вторият по „Саки“ за последните няколко дни. По-рано тази седмица, на 1 юли, СБУ вече съобщи за поражение на хангари на същото летище, за които се твърди, че са укривали изтребители Су-30 и Су-30СМ. При онази атака службата отчете пет попадения, а един хангар, където според нея се е намирал Су-30СМ, е бил опожарен – обстоятелство, което Киев представи като косвено потвърждение за успешно поразена цел. Повторното връщане към същата база в рамките на дни очертава преднамерена схема за оказване на систематичен натиск върху конкретна инфраструктура, докато тя запази оперативна стойност.

Успоредно със „Саки“ дроновете са ударили военното летище „Гвардейско“ край Симферопол в централната част на полуострова. Там, по данни на СБУ, са поразени два хангара, използвани за складиране на камикадзе дронове „Шахед“ и авиационна техника. За разлика от „Саки“, където целта са пилотирани бойни самолети, „Гвардейско“ е представено като склад – възел, през който минава арсенала от еднопосочни дронове, с които Москва нанася нощните си удари по украинския тил.

Двете летища са сред ключовите бази на руската военна авиация в окупирания Крим. Оттам руски тактически самолети редовно излитат, за да нанасят ракетни и бомбени удари по Украйна и да поддържат руските сили в Южна Украйна – включително с планиращите авиобомби, превърнали се в едно от най-тежките оръжия срещу украинската отбрана в Запорожка и Херсонска област. Всяка машина, извадена от строя на пистата, е боен полет по-малко над фронта; в тази логика Киев обосновава атаките срещу летищната инфраструктура като пряко облекчение за войските на предната линия.

Според службата ударите са част от 40-дневна операция, разпоредена от президента Володимир Зеленски за увеличаване на натиска върху Русия. Кампанията, обявена в края на юни, свързва серия далекобойни удари – по Крим, по руския тил и по самата Москва – в единен политически замисъл: да се съчетаят военният натиск, стратегическото послание и дипломатическият сигнал в опит Русия да бъде принудена да върви към край на войната. В официалната реторика на Киев тези удари се описват като „санкции“ със среден и голям обсег – евфемизъм за дронова кампания, чиято цел е да подкопае усещането за сигурност на дълбокия руски тил. Ударите по „Саки“ и „Гвардейско“ се вписват в същия ход, който през последните дни включи и поразени руски плавателни съдове и зенитно-ракетен комплекс С-400 в окупирания Керч.

Целта на настоящата атака, уточнява СБУ, е била инфраструктурата на летището, включително хангарите за съхранение на бойни самолети. „СБУ продължава да изпълнява задачите, поставени от президента на Украйна, и системно намалява военния потенциал на Русия. Всяка наша специална операция значи по-малко вражески самолети, логистика, складове, техника и инфраструктура, които поддържат руската агресия. Ще продължим да прилагаме максимален натиск върху противника както на фронтовата линия, така и дълбоко в тила, лишавайки го от способността да води война срещу Украйна“, заяви ръководителят на СБУ Йевгени Хмара.

Генерал-майор Хмара, дългогодишен командир на елитното звено „Алфа“ на СБУ, оглави ведомството като изпълняващ длъжността на 5 януари, след като досегашният му ръководител Васил Малюк подаде оставка в рамките на мащабно кадрово разместване, разпоредено от Зеленски. Малюк – под чието ръководство СБУ извърши някои от най-показните далекобойни и диверсионни операции срещу Русия – беше пренасочен да отговаря за асиметричните операции на службата, а не отстранен от нейната бойна работа. Хмара, офицер с нисък публичен профил и обширен опит в специалните операции, наследи именно тази линия на дълбочинен натиск, чието продължение са и ударите в Крим.

Крим остава във фокуса на тази кампания по разбираеми причини. Полуостровът е едновременно логистична спойка на руското присъствие в Южна Украйна и изнесена платформа, от която Москва проектира сила както по фронта, така и в дълбочина. Атакувайки летищата „Саки“ и „Гвардейско“, складовете за „Шахед“, корабите и системите за противовъздушна отбрана, Киев се стреми да превърне полуострова от тил в застрашена зона и да отнеме на руското командване лукса да разчита на неприкосновеността на базите зад фронтовата линия.

Каква част от заявените поражения ще се потвърди, ще стане ясно скоро – сателитни снимки, геолокирани кадри или руско признание за загуби, каквото рядко идва бързо. Дотогава оценката за „поне седем“ поразени машини остава на нивото на украинската служба, която я обяви: правдоподобна в контекста на повтарящите се удари по същата база, но неутвърдена. Онова, което не се нуждае от потвърждение, е самата схема – Киев връща дроновете си към „Саки“ в рамките на дни и обявява намерението да не спира, докато руската авиация в Крим не бъде системно деградирана.

За пети път от началото на пролетта: Украински дронове поразиха рафинерията НОРСИ.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Четвъртата по големина петролна рафинерия в Руската федерация беше поразена от украински дронове рано сутринта на 2 юли – осем дни след като предишна атака извади от строя инсталация за първична обработка на суров петрол и спря работата на целия завод.

Новият пожар избухна в „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ (НОРСИ), разположен в покрайнините на Кстово в Нижегородска област, на около 450 км източно от столицата Москва. За удара съобщиха както украински, така и руски канали в Telegram, а черен дим, издигнал се над промишлената зона, беше заснет от очевидци още по първи петли.

Дроновете са достигнали района през тъмната част на нощта. Първият сигнал по традиция дойде от украинския канал Exilenova+, който публикува кадри от горящото съоръжение. Украинското издание „Милитарний“ направи обзор на снимки и видео, показващи пламъци и гъст черен дим над комплекса, и съобщи, че жители на Кстово и околните населени места са забелязали дронове в небето малко преди експлозиите. Часове по-късно колоната дим над промишлената зона оставаше видима от километри – картина, която контрастира с официалните руски твърдения за нощта.

Губернаторът на Нижегородска област Глеб Никитин потвърди атаката в Telegram, без да спомене рафинерията. По негови думи, цитирани от украински издания, отломки от свалени дронове са нанесли „некритични щети“ на един промишлен обект и няколко жилищни сгради. Украинската страна обаче посочи директно НОРСИ като цел на удара. Съветникът на украинския министър на отбраната Серхий Стерненко заяви, че дронове са поразили именно рафинерията. Мащабът на щетите от 2 юли не е обявен публично и не може да бъде независимо потвърден по наличните източници.

Значението на удара се разбира в контекста на предходните атаки и техническото състояние на завода. На 24 юни украински дронове повредиха CDU-5 – една от първичните дестилационни инсталации, които разделят суровия петрол на фракции за последваща преработка в бензин, дизел и други продукти. По данни на Reuters, базирани на двама източници от петролния сектор, инсталацията преработва около 12 000 тона суров петрол на денонощие – приблизително една четвърт от капацитета на целия завод. След удара рафинерията преустанови работа изцяло. Спирането имаше незабавно пазарно отражение: Санктпетербургската международна стокова борса прекрати продажбите на бензин и дизел, произведени от НОРСИ. Според Kyiv Independent спирането се очаква да засили нарастващия недостиг на горива в Русия, като по информация на същите източници заводът е имал теоретична възможност да възстанови частична работа чрез незасегнати мощности – възможност, която новият удар потенциално допълнително усложнява.

Значението на тази пауза се определя от мащаба на самия завод. Основана през 1958 г. НОРСИ е четвъртата по обем петролна рафинерия в Русия, най-голямата в структурата на „Лукойл“ и вторият по големина производител на бензин в страната. Проектният ѝ капацитет достига около 17 млн тона суров петрол годишно. Преди серията удари заводът произвеждаше близо 5 млн тона бензин годишно, над 5 млн тона дизел, около 2 млн тона мазут, около 0,5 млн тона битум, както и авиационно гориво, смазочни материали и над 50 различни нефтопродукти. Освен това Кстово е ключов доставчик на горива за московска област, а подобен обем не може да бъде лесно компенсиран чрез пренасочване към други рафинерии, които също са под удар – включително московската рафинерия, засегната при предходни атаки през юни.

Атаката от 2 юли е петият регистриран удар по обекта от началото на пролетта и хронологията на кампанията срещу НОРСИ показва не серия от изолирани попадения, а последователно засягане на различни елементи от производствения цикъл. На 5 април дронове подпалиха два обекта на територията на завода и поразиха ТЕЦ „Новогорковская“, която снабдява промишлената зона с електричество, топлина и пара. Спътникови данни за активни пожари на NASA регистрираха огнища в района, докато губернаторът Никитин съобщи за свалени 30 дрона и локализирани пожари, като още тогава приписа щетите на паднали отломки – интерпретация, която се повтаря и при последващите атаки.

На 18 май експлозии отново разтърсиха Кстово и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди операцията на следващия ден. На 20 май втори удар засегна АВТ-6 – най-голямата дестилационна инсталация на рафинерията, с капацитет от около 190 000 барела на денонощие, или близо половината от общия капацитет на завода, според aгенция Reuters, която се позовава се на двама източници със знание за ситуацията. При този удар са регистрирани пожари на два промишлени обекта.

На 24 юни беше засегната CDU-5, което доведе до пълно спиране на рафинерията и прекъсване на търговията с нейни горива. На 2 юли, преди подновяване на работата, промишлената зона отново беше обхваната от пожари. Хронологията – първо енергийна инфраструктура, после двете ключови първични инсталации, повторен удар по вече спрян завод – очертава модел на постепенно, но трайно извеждане от експлоатация.

Кстово се намира на около 800 км от държавната граница на Украйна, което значи, че всеки удар е преминавал през няколко ешелона на ПВО мрежата. Официалните съобщения на руските власти при всички случаи говорят за свалени дронове и щети от отломки, но повторяемостта на пожари в рамките на същия промишлен комплекс очевидно съвпада с украинските твърдения за директни попадения по съоръженията.

НОРСИ не е изолиран случай, а част от мощна украинска кампания за нанасяне на далекобойни удари по руски мощности за нефтопреработка. Тази кампания, според украински и западни източници, има две стратегически цели: да намали приходите от суровини, които захранват руския военен бюджет, и да затрудни логистиката на армията, която зависи от дизел и бензин.

Ефектите вече се проявяват осезаемо в руската вътрешна икономика. Отделни региони въвеждат ограничения върху продажбите на горива, наблюдават се ценови колебания и временни забрани за износ, а правителството обсъжда допълнителни мерки за стабилизиране на пазара. Спирането на един от най-големите производители допълнително засилва натиска върху системата.

Осем дни след предходния удар рафинерията не само не е подновила работа, но отново е засегната от пожар. Ако новият удар е ограничен до периферни съоръжения, въздействието може и да остане локализирано. Но ако са засегнати ключови мощности, нужни за рестарт, подновявянето на производството може да бъде отложено за неопределено време – в момент, в който руската рафинираща индустрия вече действа под кумулативен натиск от серия последователни атаки.

Украински дронове удариха рафинерии в Славянск и Ярославска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ две ключови предприятия за преработка на нефт – рафинерията „Славянск ЕКО“ в Краснодарския край и завод в Ярославска област. Това съобщи в Деня на Конституцията президентът Володимир Зеленски. Двата обекта се намират съответно на около 300 км от фронтовата линия и на близо 700 км от украинската граница – обхват, поставящ голяма част от руския стратегически тил в зоната на поражение.

Украинските удари се вписват в систематична кампания, насочена към енергийния гръбнак на руската военна и цивилна икономика – серия далекобойни удари по рафинерии, горивни депа и нефтопроводи, чиято цел е не еднократен ефект, а трайно свиване на капацитета за рафиниране, захранващ армията и държавния бюджет.

„Денят на Конституцията на Украйна започна много точно за нашите воини. Тази нощ далекобойните санкции достигнаха две нефтени рафинерии в Русия“, пише Зеленски в публикация по повод националния празник. Той определи операциите като инструмент за натиск: „Продължаваме операциите, които отслабват способността на Русия да води тази война. Всяка наша далекобойна санкция намалява ресурсите, които захранват руската военна машина, и приближава поредната стъпка към мира. Ще продължим да отговаряме на руския терор.“

Руските регионални власти също признаха нощните атаки. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за пожар в рафинерията в Славянск на Кубан, както и за повреди по електропровод и газопровод. „Славянск ЕКО“ е независим преработвателен комплекс с проектен капацитет до 5,2 млн тона суров петрол годишно; през 2023 г. заводът е преработил около 4,19 млн тона и остава един от ключовите експортно ориентирани рафиниращи активи в Южна Русия. Поразяването на обекта засяга както доставките на гориво, така и валутните постъпления, които поддържат военните разходи.

В Ярославска област властите потвърдиха отделна атака с дронове през нощта. Губернаторът Михаил Евраев обяви, че движението по магистралата от Ярославъл към Москва е временно ограничено. Рускоезични канали в Telegram посочиха, че сред целите е едноименната рафинерия, но местните власти не назоваха официално засегнатото съоръжение.

Ударите бележат третия ден на 40-дневна стратегическа операция, одобрена от Зеленски и провеждана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), чиято цел е да се засили натискът върху Путин за прекратяване на войната. Кампанията се фокусира върху продължителни далекобойни удари по военни, логистични, енергийни и промишлени обекти, които поддържат руското военно усилие.

Тази операция стъпва върху рязка ескалация, която Институтът за изследване на войната (ISW) проследява от март. По геолокализирани данни руската нефтена инфраструктура е понесла най-малко 18 удара през април, 33 през май и 28 само за първите три седмици на юни. Обхватът също расте: на 21 юни Зеленски съобщи, че новите дронове на украинската компания Fire Point са поразили цели на дълбочина до 2070 км, като в близко бъдеще ще достигат до 3000 км. 10 дни преди ударите по Славянск и Ярославъл,, 992 дрона атакуваха обекти в над 10 руски региона, сред които Московската петролна рафинерия, един от най-големите преработвателни заводи в страната.

Поразяването на „Славянск ЕКО“ и завод в Ярославска област в същата нощ показва логиката на кампанията в чист вид: не зрелищен единичен удар, а натрупване, което поетапно отнема на горивото и приходите от износ, върху които стъпва руската военна машина. С разширяващия се обсег на украинските дронове все по-малко рафиниращи мощности в европейската част на Русия остават извън обхват – а именно непрекъснатостта на тези удари, а не отделната им сила, определя тяхната стратегическа тежест.