Сателитна снимка: 8 унищожени резервоара в петролния терминал край Батайск

🇷🇺🔥 Почти всички резервоари на петролния терминал „Юг Руси“ край Батайск в Ростовска област са изпепелени след украинския удар с дронове през нощта срещу 10 октомври. Това съобщи Telegram каналът ABSreliable, който публикува доказателство под формата на сателитна снимка, на която се виждат 8 унищожени резервоара и още 3 силно обгорели, които едва ли ще бъдат използвани скоро. Отвисоко се виждат пропаднали покриви, изгорели корпуси и почерняла от огнената стихия земя в обвалованите площадки около тях. Каналът не посочва датата на заснемане.

Официално обектът се нарича „Нефтеналивен терминал НЗНП“ и принадлежи на АО „Новошахтински завод за нефтопродукти“. Името „Юг Руси“ идва от едноименната група компании, която през 2009 г. пусна първи етап на завода и терминала. Терминалът се намира в Заречна промишлена зона на областния град Ростов на Дон, на левия бряг на реката и на около 3 км северно от Батайск. През него минават петролни продукти за износ: кейовете му са дълги около 300 метра и приемат плавателни съдове от клас „река–море“ с тонаж от 3000 до 5000 т. Проектният капацитет на терминала е около 2,5 млн. тона годишно. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочва, че снабдява с горива и смазочни материали руските войски на южното направление и носи валутни приходи на руската държава.

През нощта на атаката областният губернатор Юрий Слюсар обяви, че от предишната вечер са отразени над 50 дрона в рамките на масирана въздушна атака срещу региона. „Възникна пожар. Пострадали няма“, написа той, без да назове обекта. Сутринта картината беше друга: Слюсар добави, че в няколко района на града са поразени жилищни сгради и хората от тях са евакуирани. Шестима души потърсиха медицинска помощ, а един от ранените се нуждаеше от спешна операция. Атаката е поразила и подвижен жп мост на участъка Ростов–Батайск. „Движението на влаковете в двете посоки е спряно“, написа губернаторът, след което Федералната пътническа компания съобщи за 25 закъснения на пътнически влакове. Няколко часа по-късно Слюсар обяви, че движението по моста е възстановено.

Спешните служби се бориха с огнената стихия, обхванала терминала, в продължение на два дни, а целият град остана под плътна димна завеса. Още в първите часове украинският канал Exilenova+ показа данните на НАСА за засечени от космоса топлинни аномалии в района. Местният канал „Ростов главный“ публикува видео с горящия обект и уточни, че „по слухове гори тръстика, но не е сигурно“. Независимият руски канал Astra установи по кадри на свои читатели, че гори терминалът на НЗНП. На 12 октомври, когато кадрите на очевидци вече не показваха открит огън, Astra изчисли, че поне 7 от 12-те големи резервоара са изведени от строя. Украинският мониторингов канал Supernova+, който публикува и видео с попадението, преброи 7 изгорели резервоара и още един, опърлен от огъня. Руската служба на „Радио Свобода“, която още в деня на удара показа сателитна снимка на горящия терминал, написа, че там не е останал нито един резервоар с гориво. На новата снимка от ABSreliable се виждат повече засегнати резервоари: 8 напълно унищожени и 3 силно обгорели.

Терминалът и преди е бил мишена на удар. На 9 юли Генералният щаб на ВСУ обяви, че „Юг Руси“ в Батайск е поразен, и съобщи за пожар на територията на обекта, като уточни, че резултатите се изясняват. Самият завод в Новошахтинск, близо до границата с окупираната Луганска област, също е бил удрян няколко пъти от началото на 2026 г. За удара от 10 октомври генщабът не е съобщавал, а руските власти към 28 октомври не са назовали терминала като засегнат.

Ударът изпревари с ден „енергийното примирие“, което президентът Доналд Тръмп обяви едностранно на 11 октомври, след като облекчи санкциите за руския дизел. Кремъл така и не потвърди участие. На закрит брифинг на 27 октомври президентът Володимир Зеленски разказа, че е разпоредил в продължение на 72 часа ударите да са насочени по други цели, без да се атакуват рафинериите. Паузата приключи на 15 октомври, когато Киев поднови ударите по руски рафинерии, първата от които беше тази в Рязан.

Дрон потопи кораб край Констанца: един загинал, трима моряци в неизвестност

🇷🇺⚓️🇷🇴 Товарният кораб KHORYV, плаващ под флага на Коморските острови, потъна днес сутринта на 13 морски мили (около 24 км) източно от пристанище Констанца, след като беше поразен от дрон. От 13-те членове на екипажа – 10 украинци и 3 азербайджанци – един загина, трима са в неизвестност, а останалите са спасени. Корабът се е намирал само на миля извън териториалните води на северната ни съседка, които се простират до 12 морски мили от брега, т.е. в изключителната икономическа зона на Румъния.

Президентът Никушор Дан свърза удара диркетно с Русия. Пред журналисти той каза, че корабът „е ударен от дрон“ малко извън териториалните води на страната, и нарече случая „събитие от процеса на ескалация, който Москва води в контекста на войната в Украйна“. Във Facebook Дан написа: „Тази атака е нов пример за трагичните последици от руската агресия срещу Украйна. Време е Русия да се отнесе сериозно към мирните инициативи на САЩ и Европа, да приеме предложенията за примирие и да сложи край на войната.“

Външният министър Дан Некулъеску, встъпил в длъжност два дни по-рано в новото правителство на Лука Никулеску, определи нападението като „грубо нарушение на международното право и на свободата на корабоплаването“. „Незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна ескалира и засяга директно търговското корабоплаване в Черно море“, написа той на своя профил в X.

Центърът за морска координация на Румънската морска администрация е получил сигнала около 10:00 ч. и 15 минути по-късно е повикал Агенцията за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM), чийто кораб SAR ARTEMIS излезе от пристанище Констанца. По данни на министерство на вътрешните работи корабът е понесъм тежки щети след пожар на борда, поради което се е преобърнал. Плаващ наблизо търговски кораб е извадил от водата 10 души – 9 оцелели и тялото на жертвата – и ги е прехвърлил към плавателен съд на Бреговата охрана. Министерство на здравеопазването съобщи, че и 9-те оцелели са ранени. Медицински пункт и линейки ги очакваха на брега. Хеликоптер на МВР не можа да излети заради слабата видимост и дъжда и това наложи издирването на тримата изчезнали да остане изцяло в ръцете на кораби на Бреговата охрана и ARSVOM. На кадрите, споделени от румънските власти, над вълните се вижда само малка част от преобърнатия корпус.

Гражданството на загиналия и на изчезналите момента не е уточнено. Министърът на отбраната Раду Опря, във втория си ден на поста, препрати към президента. На въпроса дали е потвърдено, че корабът е ударен от дрон, отговори: „Изявлението на президента беше в този смисъл.“ Официалните заключения ще бъдат оповестени, когато приключат всички разследвания. Опря обясни как е разпределена отговорността: извън териториалното море се намесва Бреговата охрана, а решението дали да бъдат поразявани дронове, които навлизат в румънска територия, е негово.

KHORYV е част от дълга серия удари по търговски кораби. По данни на Reuters за последните две седмици край бреговете на Румъния и България са поразени най-малко 7 товарни кораба, а 30 моряци са загинали или изчезнали. Корабите, поразени в последно време, или са стояли на котва край Сулина, или са плавали към нея. Каналът Сулина свързва река Дунав с Черно море и се превърна във водещия експорен маршрут от Украйна, откакто Русия ескалира атаките срещу нейните пристанища на Черно море. Край бреговете на Румъния ROYAD MAMMADOV потъна на 5 октомври с 2 загинали. На 14 октомври петролният танкер YARA J беше ударен на котва в териториалните води край Сулина. В нощта срещу 15 октомври край Сулина пламна танкерът WINE TRADER, а 7 души от екипажа му изчезнаха безследно.

Ударът дойде ден след заседанието на Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT), посветено точно на заплахите в Черно море. Три дни по-рано, на 20 октомври, Северноатлантическият съвет на НАТО се събра по искане на Румъния и България. Според Reuters алиансът обяви, че ще изпрати още самолети за морски патрули, радари и дронове, без да уточни какви. Некулъеску написа, че се координира с България и Турция, за да ускори развръщането на договорените средства за наблюдение.

Граждани на Азербайджан загиват не за първи път тази година във водите на Черно море. Според външно министерство в Баку капитанът на ATLAS BEY Самад Насруллаев е намерен мъртъв след нападение с дрон край Одеса на 14 юли. На 9 септември на сомалийския TEDY загинаха двама азерци – Аслан Алиев и Асим Гасимов. На 5 октомври на ROYAD MAMMADOV загина капитанът Рустам Хасанов. Безследно изчезнал се води Махамад Сюлейманзаде. След този случай Баку отново призова своите граждани да не работят на кораби по маршрути с висок риск. Трима азербайджанци бяха и на борда на KHORYV.

Въздушното пространство на Румъния, над което въоръжените сили вече свалиха дронове на няколко пъти, приключва на същите 12 морски мили, на които свършват и териториалните води. KHORYV потъна на миля отвъд тази граница – там, където по думите на Опря се намесва Бреговата охрана, чиито кораби заедно с ARSVOM продължават да търсят тримата изчезнали.

Руски FPV дрон прогори бронирания евакуационен бус на „Пролиска“ в Краматорски район

🇺🇦🎯🇷🇺 Руски камикадзе дрон с кумулативен противотанков заряд улучи брониран евакуационен бус на хуманитарната мисия „Пролиска“ край село Очеретине в Краматорски район и го запали отвътре. Секунди по-рано екипажът изскочи навън, предупреден от минувачи на пътя. Всички в буса оцеляха. През юни бронираната капсула на друга кола на групата издържа попадение от FPV дрон, спасявайки екипажа ѝ. Този път кумулативният заряд прогори капсулата на бронирания бус, дарен през август, а хората оцеляха, защото вече не бяха вътре.

Ударът е нанесен в 14:50 ч. Ръководителят на „Пролиска“ Йевген Каплин публикува във Facebook изявление, записано на видео. Украинските медии, сред тях „Укринформ“ и ZMINA, цитираха неговия разказ. Сутринта екипажите са извозвали от Краматорск и Словянск хора с ограничена подвижност, лежащи болни и ранени до междинен пункт за евакуация в Олександривка, където са ги предавали на втори екипаж с небронирани медицински коли. До обед са изведени 18 души. Бусът се е връщал само с екипа по трасето Олександривка – Краматорск за следващата група, когато дронът го застига при Очеретине. Селото сее намира в селищна община Олександривка, на около 15 км източно по права линия от едноименния град, и не бива да се бърка с друго село със същото име северно от Авдиивка. Мястото е на участъка, който доброволците изминават с брониран автомобил, преди да предадат евакуираните на небронирания транспорт.

По думите на Каплин секунди преди попадението минувачите „започнаха да бягат встрани от автомобила и да дават знаци на екипажа в него, за да го предупредят, че дронът приближава“. Ръководителят на групата, координаторът на евакуацията в Донецка област Йевген Ткачов, е наредил бусът веднага да спре и всички да напуснат. „Тези секунди спасиха живота на онези, които бяха в колата. Ударът беше нанесен, когато в колата вече нямаше членове на екипажа“, каза Каплин във видеото.

Дронът е ударил покрива „право в двуметровия стикер“ с името на организацията и надписа за евакуация. Зарядът е кумулативен, т.е. бойна част, която концентрира взрива в тясна метална струя, предназначена да пробива броня. Според поста той „проби и прогори от край до край бронираната капсула“ на автомобила и предизвика пожар вътре. Кадрите, които „Пролиска“ сподели, показват пламък, избиващ от покрива на бял бус с логото и надпис „Евакуация“, а след това и гъст дим над буса, чиято шофьорска врата е отворена.

Организацията разполага с буса от два месеца. Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC) го предаде от името на правителството на Швейцария на 19 август, Световния ден на хуманитарната помощ, а евакуациите с него се финансираха от Хуманитарния фонд за Украйна, управляван от ООН. Каплин казва, че колата е работила по участъци, „които се контролират от дронове“, като за това време с нея са изведени над 500 жители на Донецка област. В края на август автомобилът превози хигиенни пакети и лекарства за останалите хора в прифронтовия град Святогирск и село Маяки в рамките на конвой от различни агенции на ООН. Тогава Каплин написа: „Ситуацията със сигурността в Донецка област става все по-тежка. Всеки ден руската армия използва авиобомби и артилерия, пътищата се контролират от безпилотни апарати от различен тип.“ Само няколко дни по-късно, на 1 септември, Путин обяви Святогирск за превзет. Областният управител Вадим Филашкин и командирът на 3-ти армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки опровергаха твърдението още на следващия ден, като Билецки дори записа видео от самия град.

7 месеца по-рано Ткачов беше зад волана на друг бус на мисията. На 20 март в Олексиево-Дружкивка дрон удари покрива на цивилен микробус, в който имаше 4 евакуирани, докато екипажът бавно минаваше през кръстовище и търсеше адреса на следващия човек. Попадението е било „точно до огромната хуманитарна емблема, която операторът на дрона не можеше да не забележи“. Двете жени, на 83 и 63 години, загинаха, а още двама евакуирани бяха ранени. Тогава Ткачов определи удара като внезапен: „Дронът падна отгоре, вероятно от голяма височина, преди това нищо не се чуваше.“ Каплин го нарече „стотният инцидент с атаки срещу екипа ни, но първият, довел до загинали хора“.

Отговорът тогава беше в две посоки. Ткачов обяви пред Kramatorsk Post, че евакуациите от Миколаивка и Дружкивка спират, „докато няма бронирани коли“, а тези от Краматорск и Словянск продължават. „На прифронтовите територии все още остават десетки хиляди хора и работата трябва да продължи“, каза той. Каплин поиска от международната общност да позволи на хуманитарните групи да използват средства за електронна война и да им помогне с бронирани коли: „Ако на колата имаше средства за електронна война, мисля, че последствията нямаше да са толкова тежки.“ Първата бронирана кола на мисията, закупена със средства на Хуманитарния фонд за Украйна, пристигна в Донбас на 24 май и курсовете от Дружкивка бяха подновени.

На 3 юни, след 10 дни работа, и тя беше ударена. FPV дрон улучи покрива над кабината на водача на улица в Дружкивка, докато екипажът отиваше за още 3 души, след като вече беше извел 7. Зад волана и този път беше Ткачов. Бронираната капсула пое удара. И Ткачов, и доброволецът с него бяха невредими. „Главното е, че тя издържа удара и спаси хората“, каза Каплин пред ZMINA и описа дрона като „обикновен FPV дрон, който не се управлява по оптично влакно“. Според него най-вероятно е можело дронът да бъде заглушен, ако хуманитарните екипи имаха право на тази защита. Бронираният бус, предаден през август, обслужваше евакуациите от Краматорск и Словянск, които доброволците не бяха спирали.

През март Каплин нарече удара в Олексиево-Дружкивка стотния инцидент с атаки срещу екипа, а сега вече отчита 120-ата атака срещу хората, транспорта, офисите и складовете на мисията. И двете числа са според преброяването на самата „Пролиска“. Сред по-тежките удари е ударът с авиобомба в Олександривка на 23 септември, където има пункт за предаване на евакуираните цивилни: той разруши жилищния блок, в който се намираше регионалният офис на „Пролиска“, а според областния управител Филашкин загинаха 5 души. Каплин нарича ударите по превозните средства с надписи „Евакуация“ целенасочени и ги определя като нарушение на международното хуманитарно право. Ткачов говори за своя случай още през март: „Те знаеха кой съм и с какво се занимавам. Това беше целенасочена атака.“

От поредицата атаки срещу колите на „Пролиска“ три удара позволяват да се сравни защитата, която дава бронята: тези през март, юни и октомври. И при трите случая дронът пристига отгоре. През март цивилният микробус не опази пътниците си. През юни бронираната капсула на първата собствена кола издържа. През октомври кумулативният противотанков заряд, създаден да пробива броня, прогори капсулата на дарения бус, а хората от екипажа бяха спасени не от бронята, а от няколко души на пътя, които видяха дрона преди тях и ги предупредиха. Видът на заряда обаче е известен само за удара през октомври: за юнския Каплин казва само, че дронът е „обикновен FPV, който не се управлява по оптично влакно“, а експерти трябваше да установят доколко е пострадала самата капсула. Затова съпоставката на трите случая не позволява да се уточни дали капсулата е пробита заради бойната част, различната кола или точката на попадение. Сигурно е друго: бронята веднъж опази доброволците, но веднъж изгоря, т.е. не дава гаранция.

Решаващо ще бъде с какъв автомобил „Пролиска“ ще продължи евакуациите по маршрута Краматорск – Олександривка. През юни мисията очакваше още 3 бронирани коли, а през март беше спряла курсовете само там, където няма бронирани автомобили. Ако на трасето излезе друга бронирана кола, организацията още залага на бронята; ако курсовете бъдат прекратени, докато има бронирани коли на разположение, това вероятно ще означава, че след удара с кумулативен заряд и тя вече не смята бронята за достатъчна защита за лежащо болните, които извежда от двата града.

Дрон уби двама в 24-етажен блок в Киев ден след възстановяването на предупрежденията

🇷🇺💥🇺🇦 Руски ударен дрон порази 24-етажен жилищен блок в Святошински район на Киев сутринта на 21 октомври и уби двама души. Дронът удари около 7 ч. на нивото на 20-ия етаж и предизвика пожар, съобщи кметът Виталий Кличко в Telegram. Спасителите откриха телата на загиналите в разрушения апартамент. Ранен е 46-годишен мъж, който минавал покрай сградата в момента на удара, а други двама души са пострадали в столицата и са настанени в болница. Ударът беше нанесен по-малко от денонощие, след като президентът Володимир Зеленски потвърди, че страната му отново получава предупреждения за изстрелването на руски балистични ракети – такива не беше получавала от около седмица.

Кличко съобщи за загиналите малко след 9:00 ч. – около 2 часа след първото съобщение за удара. Пожарът обхвана около 70 кв. метра и спасителите го потушиха. Атаките в столицата започнаха още преди това: към полунощ отломки от свален дрон паднаха на открито в същия Святошински район, вечерта бяха атакувани склад в Деснянски и гаражна кооперация в Святошински район, а към 6:00 ч. сутринта дрон падна върху паркирани коли в Деснянски. Почти по същото време друг дрон се заби на открито в Соломянски, този път без пожар. 7 автомобила са изгоряли, по данни на Държавната служба за извънредни ситуации и около 10 според полицията. Предишния ден руските удари по столицата раниха 21 души, съобщи кметът, а вечерта на 20 октомври дрон удари транспортен обект в Соломянски.

ВВС на Украйна съобщиха, че от 18:00 ч. на 20 октомври руската армия е изстреляла по страната крилати ракети „Искандер-К“ на 9К720 „Искандер“ откъм Ростовска област. Изстреляни са и 186 ударни дрона от типа „Шахед-136“ и сродни модели, сред тях 88 реактивни, както и евтини дронове имитатори „Пародия“, които служат за претоварване на ПВО. До 8:30 ч. тя е свалила или неутрализирала с електронна война 150 дрона, а още 10 са били във въздуха. Попадения има на 27 места, отломки са паднали на още 13. В сводката не се посочва колко са били ракетите и дали някоя е свалена.

Най-тежко след Киев пострада село Коротич в Харковска област. Дронове поразиха частна къща, убивайки 81-годишна жена и 83-годишен мъж, съобщи губернаторът Олег Синегубов. Поразени са 13 частни къщи. 11 цивилни, сред които бебе на 2 месеца и 8-годишно дете, са получили спешна помощ заради остър стрес. В Кременчуг руски дрон запали сградата на националния университет „Михайло Остроградски“ и рани 3-ма души, сред тях 16-годишен, който е настанен в болница с мозъчно сътресение.

Ударите стигнаха и до тила. В Полтава горяха административна сграда и складове. В Уман дронове удариха хипермаркет, поразиха хотел и раниха един човек. В село от Лвовска област пожар избухна в предприятие, а къща беше поразена в съседно село. Ранените там са двама.

Зеленски обяви подновените предупреждения на 20 октомври в Осло. По думите му вчера сутринта, на път за норвежката столица, е говорил с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за разузнаването, за Starlink, за ракетите прехващачи и за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot. Зеленски добави, че ще говори с Рубио отново в рамките на 48 часа. Washington Post обяви, че в Осло той се е срещнал и със специалния пратеник Стив Уиткоф.

През предходната седмица Киев посрещна балистичните ракети без предварителни сигнали. Руските удари на 12 и 13 октомври вечерта бяха нанесени без сирените в столицата да се задействат предварително. Това се случи едва когато ракетите вече падаха. Ударът от 13 октомври уби 2 души в 9-етажен блок в Деснянски. На 18 октомври Зеленски обяви, че предупрежденията са подновени, но още същата вечер ракетите отново удариха преди тревогата. В нощта срещу 19 октомври Русия атакува на две вълни. По думите на говорителя на ВВС Юрий Игнат за първата в около 23 ч. предупреждение не е имало, а за втората в 3 ч. информация е постъпила, но е оставало твърде малко време за реакция.

Във Вашингтон отричат, че е имало прекъсване. Президентът Доналд Тръмп заяви пред журналисти още на 13 октомври: „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“. Рубио отхвърли твърденията, че има прекъсване на обмена, и обясни липсата на предупреждения със софтуерен проблем в системата за ранно предупреждение на Киев. Прекъсването обаче започна ден след като Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което Кремъл така и не потвърди. Financial Times съобщи, че официални лица отвъд океана са заплашили да спрат обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие, ако не ударите по руските рафинерии не бъдат прекратени. Украйна временно ги спря, но Русия продължи да удря украинската енергетика. Подобна пауза вече е имало: в началото на март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп спря за около седмица предаването на разузнавателни данни на Киев и го поднови чак след разговорите в Джида на 11 март. Тогава прекъсването беше обявено публично, а сега се отрича.

Хронологията следва политически решения, а не отстраняване на техническа повреда. Предупрежденията изчезнаха веднага след заплахите и бяха подновени след разговор на украинския президент с държавния секретар, в който разузнаването е обсъждано заедно с Patriot и Starlink, а не след обявено отстраняване на повреда в украинската система. Затова е много вероятно спирането да е използвано като лост за натиск, а не да е резултат от технически срив. Версията на Рубио има собствена опора: преди втората вълна на 19 октомври сигнал все пак е постъпил, което е съвместимо и с постепенно възстановяване на техническия канал. Тази опора обаче е по-слаба, тъй като Вашингтон досега не е посочил каква е повредата, нито успя да обясни кога и как е отстранена.

Нощта срещу 21 октомври не постави на изпитание подновения канал. В сводката няма балистични ракети, а дронът, ударил блока на 20-и етаж, лети с часове и се следи от украинските акустични сензори и радари. Предупрежденията, които САЩ подновиха, се отнасят до друго. Украйна ги получава главно от сателитната система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа на ракетния двигател още при самото изстрелване. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания обясни пред Reuters, че европейските съюзници имат много ограничени възможности да я заместят, тъй като система с подобни възможности могат да осигурят само САЩ. Ако при следващия удар с балистични ракети по Киев ВВС обявят заплахата минути преди взривовете, каналът вече работи. Ако сирените още веднъж съвпаднат с взривовете, както на 12 и 13 октомври, обявеното подновяване е останало на думи. Друго развитие ще покаже връзката още по-ясно: изчезнат ли предупрежденията отново, щом Украйна поднови ударите по рафинериите, техническото обяснение отпада категорично като несъстоятелно.

Стълб дим над пристанището на Петербург, видян от пътнически самолет

🇷🇺🔥 Стълб черен дим се издига над пристанищния резервоарен парк на Санкт Петербург на кадри, заснети от борда на пътнически самолет днес по обяд, часове след нощната атака с дронове. Записът беше разпространен от Telegram канала Supernova+. По същото време пожарникари от Министерство на извънредните ситуации все още се бореха с огнената стихия в „Петербургския нефтен терминал“ и петролна база „Ручьи“.

Както Frontline Monitor вече съобщи, през нощта на 18 октомври дронове подпалиха двата обекта и удариха център за обработка на данни на ВКонтакте в Ленинградска област. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви 1015 свалени украински дрона над 17 региона.

През деня украинският производител Fire Point съобщи, че ударите са нанесени с неговите далекобойни ударни дронове FP-1. Според компанията под обстрел са били терминалът, базата „Ручьи“ и центърът за данни на VK в село Новосергиевка, Ленинградска област. „На територията на петролния терминал и на петролната база избухнаха пожари, съобщава се и за сериозни повреди в центъра за данни“, написа Fire Point. Генералният щаб на ВСУ не е поемал отговорност за масираната атака срещу региона.

Обектът е сред основните сървърни комплекси на VK, в който се съхраняват снимки, видеа и останалото съдържание на потребителите. Според публикувани по-рано данни той разполага с над 20 000 сървъра в 640 сървърни шкафа. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко потвърди, че там са повредени трансформаторно оборудване и складов комплекс, а VK продължава да настоява, че услугите работят нормално, въпреки множеството сигнали на потребители, които показват обратното. Павел Дуров, основател на „ВКонтакте“ и Telegram, написа, че е построил центъра преди 15 години и го е продал на VK преди 12. „Личи си, че е строен на съвест, стените са дебели. Но не го опазиха“, добави той.

Броят на пострадалите расте. Загиналият в Невски район е бил в автомобил, върху който паднали отломки, съобщи „Фонтанка“. В болниците на Петербург остават 5 ранени, един от тях в тежко състояние. Сред тях е мъж над 70 години от горялата 5-етажна сграда на проспект „Космонавтов“, който се намира в отделението по изгаряния. В Ленинградска област пострадалите достигнаха 10, от които 7 са настанени в болница, сред тях 5 деца. Дрозденко увеличи броя на свалените над областта дронове до 145. Подстанция „Восточная“ също е понесла поражения, а две трети от жителите на град Янино вече имат ток.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи украинските удари като „последни прояви на агония“ и заяви, че те „не могат да променят хода на събитията“.

Украйна удари Москва с най-малко 79 дрона, летищата временно спряха полетите

🇺🇦🎯🇷🇺 Най-малко 79 украински дрона достигнаха подстъпите на руската столица Москва през нощта, което принуди всички 4 летища на столичния авиационен възел да спрат приемането и изпращането на полети. Кметът Сергей Собянин съобщи за поредица от прехващания в месинджъра MAX, руската платформа, към която градските и регионалните власти масово преминаха от края на лятото на 2025 г. за сметка на Telegram. Росавиация потвърди наложени ограничения във „Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“.

Атаката започна късно снощи и продължи на вълни през 20–30 минути. В 23:44 ч. Собянин обяви отразена атака с 21 дрона. 13 минути по-късно той добави още 16 унищожени безпилотни самолета. В 00:19 ч. броят на свалените дронове на подстъпите към столицата достигна 49. Ново съобщение в 00:50 ч. доведе общия им брой до 59. Последното засега уточнение беше публикувано в 03:25 ч. Според него ПВО е свалила още 20 дрона, с което общият брой за нощта достигна 79. Броят е по официални руски данни без независимо потвърждение и може да нарасне значително в рамките на сутрешните сводйи, тъй като те обикновено се допълват в хода на деня.

Ограниченията за полетите започнаха във „Внуково“ и „Жуковски“ още преди полунощ и до 01:44 ч. бяха обхванали всички летища в столичния регион. „Шереметиево“ обяви сигнал „Ковер“ – руски протокол за временно затваряне на въздушния коридор над летището за кацане и излитане. 5 полета от Турция бяха върнати по средата на пътя заради ограниченията на „Внуково“, а над 20 самолета от други градове към руската столица също поеха обратно към летищата, от които са излетели. На самото „Внуково“ около 75 полета изчакваха разрешение за кацане или излитане, на „Шереметиево“ – 50, на „Домодедово“ – 10, а на „Жуковски“ – 7. Част от самолетите бяха пренасочени към летищата в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Ярославъл. Росавиация обясни спирането с нуждата да се осигури сигурността на гражданската авиация, без да уточнява заплаха за конкретна писта или терминал.

Според съобщение, придружено от екранна снимка от Flightradar24, по време на атаката 8 руски военни и правителствени самолета са били евакуирани от авиобаза „Чкаловски“ в рамките на 30 минути и се движат един след друг на изток. Посочени са три Ту-154М, два Ил-62 – един Ил-62М и един Ил-62МК, два Ан-148-100ЕА и един Ту-214ПУ – въздушен команден и комуникационен пункт за висшето политическо ръководство на страната. Крайната им дестинация засега е неизвестна.

Към момента на публикацията не се съобщава за пострадали или поразени сгради в самата столица. Някои места, където паднаха отломки от свалени дронове, работят екипи на спешните служби. В областта обаче последствията изглеждат по-сериозни: в нощните бюлетини се споменава мъж, ранен при удар с дрон над Ростовска област, а губернаторът Юрий Слюсар съобщи за пожар и поразени складове и производствени обекти в Аксай, както и за дронове над Чертковски район и Батайск. Мониторинг канали съобщиха, че дрон е поразил и центъра за данни на Yandex във Владимирска област – същия обект, който компанията обяви за напълно спрян след предходен удар на 11 октомври.

Нощната атака се вписва в интензивна серия от удари по Московска област през последните две седмици. На 6 октомври украински дронове поразиха ЛПДС „Володарская“ – най-голямата петролна база в региона, през която годишно преминават около 3 млн тона нефт и нефтопродукти за снабдяване на столични летища –„Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметиево“. Според руските власти в тогавашното нападение са участвали над 650 безпилотника. На 9 октомври нова атака затвори и четирите летища за часове и принуди самолет с руски правителствени служители да кръжи над столицата, преди да промени курса си към Санкт Петербург – първият документиран случай на подобно пренасочване, откакто се води пълномащабната война.

В нощта на 13-14 октомври Министерството на отбраната отчете 902 свалени дрона над цялата страна. 493 от тях се насочваха към Московска област, а 180 бяха неутрализирани в непосредствена близост до самата столица. Тогавашното затваряне на аерогарите продължи повече от 8 часа. Същата нощ, но на територията на Саратовска област, удар засегна център за данни на Сбербанк в Балаково. Губернаторът Роман Бусаргин съобщи за загинала жена и поразени жилищни сгради – напомняне, че липсата на жертви в самата Москва не е общо правило за цялата кампания, а особеност на района на столицата. Тази нощ вълна бележи петото поредно денонощие, в което Московска област обявява тревога за опасност от дронове – честота, описана от Росавиация и местните власти като нетипична дори за последните две години на войната. По абсолютен брой дронове тазнощният удар остава под пика от 13 срещу 14 октомври, когато 180 дрона бяха свалени в непосредствена близост до града; тогавашният налет и до днес е най-масираният, регистриран пряко над самата руска столица.

Самата Москва също е понесла трайни щети от подобна кампания – последиците за нея не се изчерпват с прехванати в небето дронове. Московският НПЗ на „Газпромнефт“ в район Капотня, най-големият в града, по данни на Reuters спря работа след удар на 20 май и поднови след няколко дни по-късно. След поредна серия от удари на 16 и 18 юни обаче, двете му основни инсталации за първична преработка бяха извадени от строя, а заводът спря отново за по-дълго. Според по-късна оценка на агенцията той няма да заработи и до края на есента. „Газпромнефт“ не е отговорила на запитванията на Reuters по случая. Тази нощ ударът е насочен към въздушния трафик и следва същата логика на натиск, прилагана по-рано тази година срещу самата инфраструктура за преработка на нефт за руската столица.

Обявеният брой дронове в отделните нощи варира в интервала 50-900 – разлика, която идва не от самото нарастване на атаките, а от различния обхват на отчитането. Собянин брои единствено дронове, насочени към столицата и областта, докато Министерството на отбраната съобщава общ брой за цялата територия на Руската федерация, включително южните и западните руски области по маршрута на дроновете, насочени към вътрешността на страната. Отчетът на Собянин и отчетът на Министерството не си противоречат: 79-те дрона от отчета на московския кмет са част от общия брой за Русия, която е била насочена конкретно към града.

Отвъд самата атака украинската кампания през последните седмици следва ясен модел: редуване на удари по петролна и логистична инфраструктура около Москва с опити да бъде парализиран въздушният трафик в столичния регион, без директно засягане на жилищни квартали. Към момента на публикуване на този текст сигналът „Ковер“ остава в сила за част от градския авиационен възел, а точният брой на отменените полети все още не е обобщен от самата Росавиация. За разлика от обичайната украинска сдържаност след удари дълбоко в руска територия, президентът Володимир Зеленски коментира мащаба на тазнощната кампания, макар и без да потвърждава конкретни цели:

„Просто ще има дронове в небето на Русия, в мащаб, който трябва да се вземе предвид“, предупреди той, с което потвърди отново септемврийската си закана руското небе да се превърне в „на практика затворено“. Следващите уточнения на московските власти вероятно ще увеличат крайния брой свалени дронове.

23 дрона от Афганистан за месец: Пакистан отвръща с въздушни удари

🇦🇫✈️🇵🇰 Пакистан отчита 23 камикадзе дронове, изстреляни от територията на Афганистан от началото на септември, поради което е връчил на талибанското правителство протестна нота за „провокативни нахлувания с дронове“. Нотата е предадена на 27 септември, а на следващия ден беше оповестена от говорителят на Министерство на външните работи на Пакистан Саджад Хайдер Хан. Дроновете, които властите в Исламабад показаха като свалени, имат неподвижно крило. На снимки и видеа France 24 разпозна на всеки от показаните апарати двигател DLE55 – едноцилиндров бензинов мотор за големи радиоуправляеми модели. Той се продава свободно, включително в китайската търговска платформа Alibaba.

На 23 септември пакистанската армия свали 8 дрона над северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, според източници от силите за сигурност, цитирани от The News и Express Tribune. 4 от тях са паднали край граничния пункт Торхам на пътя Пешавар-Джалалабад, а другите 4 – в планините около град Кохат. Два от свалените край Кохат са приземени на около 7 км от града от средства за електронна война, без кинетично въздействие. Министърът на информацията Атаула Тарар осъди „умишленото и незаконно нахлуване“, след което на 24 септември обяви въздушни удари срещу 10 цели в Афганистан, от които се предполага, че се изстрелват дронове. Ударите са били „умишлени, прецизни, премерени и съразмерни и строго ограничени до установени военни цели“, написа Тарар в X.

Според същите източници от силите за сигурност дроновете са били изстреляни от постове в провинциите Нангархар и Пактия под надзора на талибаните. Кабул отрича. Говорителят на талибанското правителство Забиулла Муджахид заяви още на 23 септември, че афганистанските сили не са нанасяли удари с дронове срещу Пакистан, а талибанските власти определиха твърденията като лишени от доказателства. Мустагфир Гурбаз, говорител на губернатора на югоизточната афганистанска провинция Хост, обяви, че ударите на 24 септември са поразили няколко места, включително край центъра на провинцията, без жертви.

Ударният дрон с неподвижно крило е безпилотен летателен апарат за еднократна употреба, който поразява целта с директен удар, при което последва детонация. Според експерта по дронове Марк Грозел апаратите имат размер около 2 метра и носят между 0,5 и 1 кг взривно вещество. „Военната им ефективност е много ограничена и могат лесно да бъдат прехванати. Бавни са и летят ниско. Трудно е да бъдат засечени: трудно се забелязват, но веднъж засечени, се свалят лесно“, обясни той пред France 24.

CSIS Missile Threat пише, че иранският ударен дрон „Шахед-136“ (руско название: „Геран-2“) носи между 20 и 50 кг полезен товар. Това е от 20 до 100 пъти повече от заряда, който Грозел приписва на безпилотниците над Пакистан. Двигателят на „Шахед-136“ развива 50 конски сили. DLE55 е двутактов мотор с работен обем 55,6 куб.см. и мощност 5,5 конски сили, т.е. е около 9 пъти по-маломощен.

Грозел допуска два сценария: дроновете да са доставяни от чужда държава или да са „до известна степен самоделни“. „Днес направата на дрон с неподвижно крило вече не е толкова сложна“, каза той. Софтуерът за автопилот, който управлява траекторията, е широко достъпен, двигател и батерия се продават свободно от Alibaba, а корпусът може да бъде отпечатан на 3D принтер или да се изреже от стиропор и дори от балса. Пакистанската изследователка Садия Сулайман от университета „Каид-и-Азам“ в Исламабад написа за The Diplomat на 8 октомври, че талибаните се снабдяват паралелно с търговски платформи, системи, доставяни през регионални мрежи, и местно сглобена и преработена техника. Според нея свързаният с талибанската мрежа „Хакани“ 313-и батальон използва ударните дронове за еднократна употреба, а изстрелванията се извършват от Кандахар, Нангархар, Пактия и Пактика.

Пакистан и талибаните, доскорошни съюзници, се намират в състояние на открит конфликт от 27 февруари, когато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че между двете страни вече има „открита война“. Ескалацията започна с пакистанските удари срещу позиции на Техрик-е Талибан Пакистан (TTP) в Афганистан. Известна като пакистанските талибани, TTP извършва нападения на територията на Пакистан от близо две десетилетия и е призната за терористична организация от ООН, ЕС и самия Пакистан, който обвинява афганските талибани, че ѝ дават убежище и подкрепа. Талибаните настояват, че TTP е вътрешен пакистански въпрос. Когато Пакистан, който има въздушно превъзходство над Афганистан, извършва удари срещу предполагаеми позиции на TTP дълбоко на територията на Афганистан, той отговаря със сухопътни атаки и дронове.

Мухтар Вафаи, специалист по Афганистан и талибанското движение, проследява корените на тази връзка до борбата срещу съветската инвазия през 80-те години. Тогава афганци и пакистанци, идващи от едни и същи религиозни училища в Пакистан, заминавали да воюват със съветите. Според него двете талибански групи „вече не могат да бъдат разделени“ и на практика са една група. Като довод той цитира изявление на лидера на TTP Нур Вали Мехсуд, изречени на пущу през 2021 г. няколко месеца след падането на Кабул:

„Не сме две групи. Ние сме една група, с една програма, една идеология и един метод.“

От началото на конфликта талибаните използват малки FPV квадрокоптери, управлявани от оператор чрез картина на живо от бордовата камера. Те носят минохвъргачни мини за удари по позиции на пакистанската армия в погранични райони. По-големите дронове с неподвижно крило имат по-мощни двигатели и според France 24 са потенциално способни да прелетят стотици километри. На 27 февруари, в деня на изявлението на Асиф, Муджахид обяви „успешно проведени“ удари с дронове срещу Исламабад, Ноушера и Аботабад, а пакистански източници споделиха снимки на свалени безпилотници в предградие на столицата. Исламабад е на около 190 км по права линия от Торхам.

Между 27 февруари и 15 март талибаните поеха отговорност за 15 атаки с дронове в столицата и граничния регион Хайбер Пахтунхва, припомня Сулайман. На 13 март пакистанската армия обяви сваляне на „няколко примитивни дрона“, които не са достигнали целите си, сред които и главният щаб на армията в Равалпинди. Отломките ранили две деца в Куета и по един човек в Кохат и Равалпинди.

Септемврийският кръг на сблъсъците започна с атентат в Кохат. На 18 септември, по време на петъчната молитва, взрив избухна в джамията в полицейския комплекс на града, след което в него нахлуха въоръжени лица. Загинаха 21 души, сред тях 15 полицаи, а ранените са над 100, съобщава Express Tribune. Отговорност пое алиансът „Иттехад ул-Муджахидин Пакистан“ (Съюз на муджахидините на Пакистан), в който участват фракции с корени в TTP и се ръководи от базирания в Афганистан командир Хафиз Гул Бахадур. 5 дни след атаката край същия град паднаха 4 от 8-те дрона.

До края на септември Пакистан нанесе 3 серии въздушни удари по цели в Афганистан. При първата, на 21 септември, мисията на ООН в страната (UNAMA) потвърди 3-ма убити цивилни. Втората беше насочена по 10-те цели на 24 септември. При третата, през нощта на 30 септември, бяха поразени провинциите Кунар и Хелманд: Исламабад отчете 22 убити бойци, а UNAMA потвърди 10 убити цивилни, повечето от които деца.

Провинция Хайбер Пахтунхва, където се намират градовете Торхам, и Кохат, въведе извънредно положение на 11 октомври. Президентът Асиф Али Зардари временно отстрани регионалното правителство на партията на затворения бивш премиер Имран Хан по препоръка на федералния кабинет, който отправи обвинения, че „умишлено се оттегля от борбата с тероризма“. Министърът на правосъдието Азам Назир Тарар цитира ръст от 196% на насилието, извършвано от въоръжени групи в провинцията през последните години.

Срещу дронове с двигател за авиомоделизъм и 1 кг бойна глава Пакистан използва средства за електронно противодействие и противовъздушна отбрана, а отговаря с нанасяне на въздушни удари по цели дълбоко на територията на Афганистан. И на 13 март, и на 23 септември той обяви, че дроновете са били спрени, преди да достигнат целите си. Грозел вижда силата на този тип оръжие другаде. Те са евтини и всяка една група с малко ресурси, включително талибаните, вече може да ги произвежда, а ако някой от тях порази училищна сграда или склад за гориво, „последиците могат да бъдат катастрофални“.

„Основната им сила е психологическото въздействие“, казва той. Сулайман вижда и практическа стойност: малките дронове могат да наблюдават позиция, да набележат цел и да изпробват реакцията на ПВО, преди да бъдат използвани за пренос на експлозивен заряд. Докато дроновете падат, преди да достигнат целите си, това въздействие се измерва в протестни ноти и ответни удари отвъд границата. При първото сериозно попадение в такъв обект то би се измервало в жертви.

Взрив подпали танкер в румънските териториални води край Сулина

🇷🇴 Взрив подпали късно снощи танкера „YARA J“,  оставен на котва в териториалните води на Румъния край Сулина. Мястото е на 8–10 морски мили югоизточно от вълнолома на пристанището. Моряците съобщиха, че преди експлозията са чули двигател на дрон, а Службата за брегова охрана потвърди инцидента. Никой от екипажа не е пострадал. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируца заяви, че радарите не са засекли дрон, който да се доближава до кораба, а техническа проверка в Констанца ще установи дали е имало удар.

YARA J е 118-метров танкер за химикали и петролни продукти, построен през 2001 г. и плаващ под флага на Коморските острови. По данни на Брегова охрана корабът е бил в баласт, т.е. без товар, и застанал на котва в румънскоти териториални води. Мируца уточни, че танкерът е празен и изчаква в района от няколко дни. Контраадмиралът от запаса Сорин Леарски каза пред Digi24, че е стоял 19 дни пред Сулина, вероятно в очакване да влезе в Сулинския ръкав на река Дунав. Лидерът на Свободния синдикат на моряците Адриан Михълчою допусна, че корабът е щял да продължи към Украйна, и определи нападението като умишлено.

Според министъра сигналът за пожар е подаден по радиото в 20:23 ч. Румънската агенция за спасяване на човешки живот на море (ARSVOM) изпрати спасителен кораб SAR Apollo, но моряците сами потушиха огъня и обявиха, че не се нуждаят от помощ. В 21:30 ч. спасителите бяха върнати в базата. На борда има 17 души, по данни на телевизия Observator те са граждани на Сирия, Индия и Иран. Танкерът вдигна котва и пое към Констанца.

Мируца не потвърди версията за дрон. „На радарите на Министерството на отбраната не е засечен дрон, който да се приближава към този кораб“, заяви той в ефира на Digi24 и добави, че такъв не е засечен и от радарите на Бреговата охрана. По думите му техническата експертиза трябва да покаже дали причината е дрон, или нещо друго, когато танкерът пристигне в пристанището. Министърът обясни, че радарът показва само точка, чието изчезване може да има много причини, и нарече „нереалистично“ очакването всичко, което лети над Черно море, да бъде засечено и прехванато.

Въздушното пространство на Румъния беше нарушено същата вечер. По данни на ведомството в 20:04 ч. в него са навлязли две въздушни заплахи. В отговор бяха вдигнати под тревога два изтребителя F-18 от ВВС на Испания, участници в мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство, разположени в авиобаза „Михаил Когълничану“. Радарният контакт с едната цел е изгубен над Черно море. Другата цел е напуснала въздушното пространство на страната в 20:13 ч. в посока украинското Вилково, където беше унищожена от украинската ПВО край пристанище Рени, северно от Килийския ръкав. Мируца каза, че не е известно дали някоя от двете цели е ударила кораба.

„Това е сериозно обстоятелство, щом в румънските териториални води се случват такива инциденти“, заяви министърът. Според него страната не е във война и отговорът трябва да е дипломатически: „Дронове нямат работа в румънското въздушно пространство, независимо дали атакуват кораб, или не удрят нищо.“ Мируца обяви, че на 13 октомври е предложил на българския си колега Димитър Стоянов двете страни да подпишат общо писмо до НАТО. Вече му е изпратил писмото със своя подпис, а Стоянов се е съгласил да го подпише. Министърът настоява и за по-голямо съюзническо присъствие в Черно море. Министерството на външните работи в Букурещ обяви, че ще реагира публично, след като властите потвърдят обстоятелствата.

Към днес сутринта няма официален коментар по темата от Москва и Киев. Около 20 минути преди сигнала от „YARA J“ руското министерство на отбраната съобщи, че през деня е продължило ударите с дронове по логистични центрове и кораби, превозващи военни товари за Украйна. В съобщението му се посочва един поразен плавателен съд: сухотоварен кораб, превозвал товари с военно и двойно предназначение къ Одеса. Описанието не съвпада с празен танкер на котва край Сулина.

Пожарът край Сулина избухна ден след като руски дронове удариха два кораба край българския бряг, като единият от тях HS DIGNITY потъна източно от Крапец. Досегашните удари край брега на Румъния попадаха в изключителната икономическа зона, отвъд ивицата от 12 мили – през юли газовоз под либерийски флаг, плаващ към украинското пристанище Рени в делтата на река Дунав, беше ударен на 20 мили от брега. На 5 октомври ROYAD MAMMADOV беше ударен на около 30 мили южно от Сфънту Георге. Телевизия Observator и Михълчою определиха случая с „YARA J“ като първи в румънските териториални води.

Вчера президентите Илияна Йотова и Никушор Дан се договориха двете страни да действат заедно. Те ще настояват Черно море да бъде извънредна точка на срещата на европейските лидери в Брюксел, започнала днес. В интервю за NOVA Йотова допусна да бъде изпратено искане за консултации по чл. 4 на НАТО, който позволява на съюзник да свика консултации, когато смята, че неговата сигурност е застрашена. Според нея стъпката трябва да бъде внимателно обмислена и би тежала повече, ако я предприемат няколко държави заедно.

Разликата между изключителната икономическа зона и териториалното море е правна, а не само в самото разстояние до брега. В първата крайбрежната държава има права над ресурсите, докато втората е част от държавната ѝ територия. Затова огледът в Констанца ще изясни повече от причината за един пожар: ако по корпуса бъдат открити следи от дрон, ударите срещу кораби в Черно море ще са стигнали до суверенните води на Румъния, държава от НАТО.

Дронове удариха още два кораба край България, единият потъна при Крапец

🇷🇺🚨🇧🇬 Дронове удариха още два търговски кораба край българския бряг през изминалата нощ, а един от тях потъна източно от Крапец. HS DIGNITY, кораб за генерални товари под флага на Гвинея-Бисау, е потънал на около 17 морски мили източно от брега. По предварителни данни на МВР на борда му са били 18 души – 5 са извадени от морето, а официалните данни за броя на издирваните се разминават: посочват се 11 или 13 души. CHELSEA 3 под малтийски флаг, регистриран в Одеса и собственост на Украйна, беше поразен на 18 мили източно от Бяла и остана на повърхността, а всичките 15 членове на екипажа му са спасени. Така за седмица в българската икономическа зона са ударени 4 кораба: първите два, на 6 октомври, бяха на 70 мили навътре в морето.

„Дрон ни уцели три пъти. Руски дрон!“, каза пред БНТ моряк от CHELSEA 3. Екипажът – 7 украинци и 8 души от Азербайджан – пристигна около 07:30 ч. на Морска гара във Варна, където го чакаха линейки. Държавата не назова извършител. Премиерът Румен Радев посочи, че България няма ясни доказателства, за да обвини която и да е от страните, но логиката сочи, че „резултатът е в полза на Руската федерация“. Същото повтори и няколко часа по-късно пред руския посланик Елеонора Митрофанова.

Сигналът за бедствие от „CHELSEA 3“ е постъпил в 01:30 ч. Според екипажа, чийто разказ Радев предаде на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, „CHELSEA 3“ е бил атакуван от три въздушни дрона, ударили палубата и борда. Моряци, слезли в морската столица, описаха пред Радио Варна друга картина: по думите им три дрона са се сблъскали с кораба по водата, а пожар на борда не е имало. Изпълняващият длъжността главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов говори за кораб, „ударен най-вероятно от три дрона“. Дали те са връхлетели по въздуха, или по вода, властите не са уточнили.

Екип на Главна дирекция „Гранична полиция“ е стигнал до „CHELSEA 3“ при много бурно море и евакуира всички хора на борда. Директорът главен комисар Антон Златанов обясни, че граничните патрулни съдове дежурят денонощно както по южната, така и по северната морска граница. Николов допълни, че МВР води разговори с партньори за финансиране и обмен на опит, за да оборудва морската граница със системи за борба с дронове. 8 моряци са ранени, 3 от които са приети в Клиниката по изгаряния на Военноморската болница във Варна. Това са двама граждани на Азербайджан на 42 и 33 години и украинец на 58 години. И тримата имат термични изгаряния втора степен, а единият и лека черепно-мозъчна травма. Министерство на отбраната уверява, че животът им не е в опасност, а останалите петима са прегледани в болница „Света Анна“ и освободени.

„CHELSEA 3“ е дълъг 137 метра. Отплавал е от турското пристанище Гиресун на 10 октомври и пътувал за молдовското пристанище Джурджулещ на Дунав. Според областния управител на Варна Марио Смърков той е бил празен: на предишния си курс е превозил слънчоглед от Молдова до Турция и сега се е връщал. Властите не са съобщили сведения за щетите и за изтичане на гориво в морето.

Сигналът за втория кораб е постъпил около 4 часа след първия, каза Николов. Радев научи за него по време на заседанието и го обяви веднага: корабът е потънал, „има един спасен член на екипажа“. По-късно стана ясно, че спасените вече са петима. Моряците са били във водата и са се държали за плаващи предмети при вълнение над 4 бала, а в спасяването им са се включили преминаващи търговски съдове, обясни Златанов. По информация на специализирания портал Maritime.bg четирима са качени на борда на „AZOV CONCORD“ под флага на Сейнт Китс и Невис, а петият е прибран от „SKANDI ASSERTER“ под датски флаг.

Николов посочи, че по първоначални данни екипажът на „HS DIGNITY“ е наброявал 18 души, предимно сирийци, както и трима египтяни. Смърков говори за 11 издирвани, а областният управител на Добрич Руслан Страхилов съобщи за 13. Вторият брой отговаря на разликата между предварителния брой на екипажа и броя на спасените. Кметът на Шабла Мариян Жечев каза пред БНТ, че около един час след полунощ в общината е бил чут силен взрив. Точният час на удара по „HS DIGNITY“ не е обявен.

Съдът е построен през 2008 г. Има дължина от 123 метра и товароподемност 8642 тона. Според справка в морската база данни Equasis, цитирана от Maritime.bg, корабът се управлява от ливанска компания, а негов собственик е фирма, регистрирана на Маршаловите острови. Порталът цитира пет източника в държавните институции, за да го идентифицира като потъналия кораб; същото име е посочено в позиция на президента Илияна Йотова. На 5 октомври „HS DIGNITY“ е отплавал от пристанище Мостаганем в Алжир, насочвайки се към румънския дунавски град Браила, където е трябвало да пристигне на 15 октомври. Какъв е бил товарът му, не е известно. Последните му координати в системата за автоматична идентификация (AIS) са в района ма Бяла и са подадени преди повече от 14 часа. Според Maritime.bg е възможно да е продължил с изключен сигнал. Дълбочината на мястото на потъването е около 100 метра.

Разстоянията в официалните изявления се разминават с няколко мили. Радев говори за 18 мили източно от Бяла и 17 мили източно от Крапец, докато Николов посочи около 15 мили от Бяла. В официална позиция на Йотова са посочени 17 мили източно от Варна за „CHELSEA 3“ и 15 мили източно от Крапец за „HS DIGNITY“. Така ударите са нанесени на 3-6 мили отвъд 12-те мили ивица на териториалните води, в които държавата упражнява пълен суверенитет. Двете точки попадат в прилежащата зона – ивицата до 24-тата миля, в която по Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната страна има право да спира и наказва нарушения на своите митнически, фискални, имиграционни и санитарни закони. Паралелно с това те са в изключителната икономическа зона, където България има суверенни права върху ресурсите.

Поредицата от удари започна в румънските води. На 5 октомври край бреговете на северната ни съседка пламна и потъна „ROYAD MAMMADOV“, товарен кораб с турски собственик, натоварен с царевица; според румънските власти 2-ма моряци са загинали, а 11 бяха спасени. В нощта срещу 6 октомври, около 03:00 ч. дронове удариха първите два кораба в българската зона, на около 70 морски мили източно от Бяла. „ALFA WATAN“ под флага на Того потъна, а 10-членният му екипаж, 9 сирийци и 1 египтянин, не е открит и досега. Издирването е прекратено в 17:00 ч. същия ден. „ABLE“ под флага на Палау пламна, но всички 18 моряци от екипажа бяха прибрани от българския ферибот „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. И двата съда се управляваха от компании в Турция. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че въоръжените сили на страната не са провеждали операции в този район, а руското посолство в София посочи, че те не фигурират сред целите в сводката на руското министерство на отбраната.

На 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Йотова осъди удара и предложи мораториум върху бойните действия в Черноморския регион. Съветът не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че неговата сигурност е застрашена. Радев каза тогава, че по характера на товара и посоката на корабите „резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия“, но че без доказателства не може да се твърди, че ударът е руски. На същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря по телефона с Владимир Путин и според турската Дирекция по комуникациите подчерта значението на усилията за безопасно корабоплаване в Черно море.

При огледа на „ABLE“ на 9 октомври не бяха открити отломки от дрон. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съди по пораженията в надводната част, че „ABLE“ е ударен от надводен дрон, т.е. безекипажен катер. На 12 октомври Радев поиска с официални писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте техническа помощ за разследването. В същия ден Стоянов каза, че искането на министерството до НАТО за допълнителни радари, отправено след експлозията на дрон край Кардам през август, още е без отговор. Следващите два удара дойдоха седмица след първите, без да е открита нито една отломка.

Днес сутринта Радев определи новото нападение като абсолютно недопустимо и съобщи, че постоянните представители на България в НАТО и в ЕС са уведомени. В телефонни разговори с Рюте и фон дер Лайен той призова за съвместни усилия за спиране на атаките и отново поиска помощ за наблюдение на морското и въздушното пространство. Според пресслужба на кабинета двамата са изразили солидарност и готовност за съюзническа подкрепа при изясняване на инцидентите. Радев обяви, че ще започне разговори с Турция и Румъния във връзка с общи предложения за безопасността на корабоплаването и ще постави въпроса на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Стоянов проведе разговори със своите румънски и турски колеги Раду Мируца и Яшар Гюлер и ги призова към по-интензивно наблюдение и обмен на разузнавателни данни с участието на структурите на НАТО.

Срещата с Митрофанова се проведе в Министерски съвет. Според пресслужбата Радев е казал пред нея, че България не разполага с ясни доказателства относно произхода на дроновете, но „няма логика Украйна да унищожи собствените си кораби“, а резултатите от ударите са в полза на Русия. Митрофанова е отговорила, че разбира тази логика, но няма никаква информация от руското министерство на отбраната за последните нападения, и не е изключила те да са провокация на трета страна.

Руското министерство на отбраната от няколко дни докладва за удари по плавателни съдове, но в сводките му районът край България не се споменава. Сутрешната му сводка от 13 октомври говори за нощни групови удари, включително по „морски съдове, използвани за доставка на военни товари за Украйна“, и посочи само един поразен кораб: сухогруз в Бугския лиман, устието на Южен Буг под Николаев, за който твърди, че е превозвал военни товари и товари с двойна употреба за пристанището в Николаев. Вчера ведомството обяви, че през деня по море са поразени още два сухогруза, единият за Николаев, другият за Одеса, без да посочи имена и координати.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха написа: „Последното нападение на Русия срещу търговски кораби край териториалните води на България, при което са ранени граждани на Азербайджан и Украйна, отново показва, че Москва съзнателно пренебрегва живота на цивилните и морската сигурност в Черно море“. Той отправи призив към партньорите да наложат по-строги санкции и добави: „Черно море е жизненоважна артерия за световната продоволствена сигурност. Русия го атакува, за да превърне глада в оръжие и да държи света като заложник“.

„Това е неприемливо. Остро осъждам нападенията с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България“, написа от своя страна Фон дер Лайен, която настоя отговорните да понесат отговорност. Рюте заяви, че НАТО вече е засилило военното си присъствие по източния фланг и ще продължи да следи обстановката, като при необходимост ще промени разполагането на силите си за възпиране и отбрана.

Президентът Йотова осъди ударите в писмена позиция: „България остро осъжда поредните случаи на удари по търговски кораби в Черно море, които представляват грубо погазване на международното хуманитарно и морско право“. Според нея „ескалацията на войната доведе до нарастване на инцидентите в близост до българските брегове и превръща Черно море във военна зона“. Йотова настоя за бързо разследване заедно със съюзниците, за деескалация чрез дипломация и преговори и за спешно изпълнение на препоръките на КСНС от 7 октомври. Позицията не посочва Руската федерация като извършител. Министърът на външните работи Велислава Петрова написа в X, че повтарящите се удари срещу търговски съдове в непосредствена близост до териториалните води на България са напълно неприемливи.

Опозицията обвини властта, че слабият ѝ отговор след 6 октомври е довел до новите удари. На брифинг в парламента бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев започна с уговорката, че партията му подкрепя „спирането на кръвопролитната война и загубата на човешки животи“. „Това обаче не означава абдикация от защита на националната сигурност и отстъпление от отбрана на националните ни интереси“, каза той. „Миналата седмица ние предупредихме. Ако България не даде достатъчно твърд и разбираем от страна на агресора отговор на случилото се в Черно море, няма да закъснее повторението на тази случка. И днес виждаме именно това. Отново два кораба ударени, вече обаче само на три мили от българските териториални води.“

Според Георгиев управляващите не са приели първите удари като достатъчно сериозни, тъй като са били в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води, и това е послужило за основание да не се задейства член 4. Сега „бойните действия неимоверно наближават българската територия“. Той припомни, че на КСНС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е бил „може би единственият, който изрично каза и посочи кой е агресорът в тази война“, и определи поканата към Митрофанова като „димка“. „Днес при наличие на нова атака премиерът Радев повтори абсолютно същото, което и миналата седмица, никакъв нов елемент, освен димката за извикването на руския посланик. Всеки, който поне малко разбира от международни отношения и дипломатически протокол, знае, че посланикът не е равен на министър-председател“, заяви Георгиев. По думите му първо е трябвало да се задействат други нива в Министерството на външните работи: демарш, т.е. официално дипломатическо изявление, или вербална нота, официален писмен документ в трето лице.

Георгиев твърди, че „до миналата година, когато управляваше ГЕРБ, подобни инциденти не е имало“, тъй като партията е използвала национални и международни механизми, за да покаже, че България няма да търпи такова поведение край границите си. Кабинетът на Росен Желязков, воден от ГЕРБ, подаде оставка на 11 декември 2025 г. Първите удари по кораби в българските води бяха нанесени на 6 октомври 2026 г. Вместо да кани посланика, Радев е можел да се обади на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, на Путин или на Ердоган, „който през миналата седмица разговаря с президента Путин“, и да попита „в прав текст: на вас ли дължим тази агресия в близост до границите си? Руски ли са дроновете?“. Вместо това „седмица и четири взривени кораба по-късно“, България все още се колебае дали дроновете са руски, или може да са украински, заяви Георгиев. „Ами днес сред засегнатите хора от екипажите на корабите са и украинци. […] Съмнявам се, че украинската страна се опитва да убие и свои хора, не само да наруши своите вериги на доставки и на продоволствие.“

Депутатът Даниел Митов, също бивш външен министър, говори за „отказ от парламентаризъм“: според него управляващото мнозинство не е осигурило кворум нито преди седмица, нито днес. „Беззъбото, мекушаво, доброжелателно отношение към агресията винаги води до едно, до увеличаване на агресията“, каза Митов. Той изброи форматите, които според него властта е можела да задейства дори без член 4: консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители, във Военния комитет на НАТО и в Съвета НАТО–Украйна. „Черноморското дъно се е превърнало в чакалня за българската дипломация“, посочи той. ГЕРБ събира подписи за извънредно заседание на парламента със закрита част, на което управляващият кабинет и службите да изложат какво знаят. Митов твърди, че според чуждестранни партньорски служби информацията „недвусмислено“ сочи към руски дронове.

„Демократична България“ беше още по-категорична в твърденията си. Според позицията на партията още на КСНС една от службите е докладвала, че по данни на партньорско разузнаване „несъмнено става дума за Русия“. Съпредседателят Ивайло Мирчев каза от трибуната на парламента: „Снишаването на Радев и на Йотова пред Путин не работи. Това видяхме в последните часове, когато бяха потопени нови кораби.“ От ДБ поискаха Митрофанова да бъде извикана в Министерство на външните работи, където да получи протестна нота, Москва да поеме ангажимент да не напада търговски кораби в родната икономическа зона и покрай териториалните ни води, НАТО да разположи ПВО по крайбрежието, а премиерът Радев и ръководителите на службите да бъдат изслушани в парламента.

Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски свърза последните удари с решенията на КСНС: „Миналата седмица на Консултативния съвет беше заета беззъба позиция, незаконно приета поради липса на кворум.“ Според него „цялата държава е под камуфлаж. Няма мнозинство, няма депутати, няма Министерски съвет, няма президент“.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи призив: „Държавата първо да спре да се преструва, че проблем няма.“ Той поиска незабавна проверка на запасите от петрол и горива, прибиране в страната на запасите, държани в чужбина, задействане на изготвените от 2022 г. планове за затворено за корабоплаване Черно море и разговори с Гърция и Турция за алтернативни маршрути на доставките.

Петър Витанов от управляващата партия „Прогресивна България“ определи случилото се като „абсолютно недопустимо и неприемливо“ и заяви: „Ние още след първия случай посочихме, че най-вероятно логиката показва, че става дума за руски дронове, сега мисля, че това се потвърждава.“ Според него „българските институции сами по себе си не могат да решат този проблем“ и е нужен единен европейски отговор.

„Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов е кандидат за президент, поиска неутралитет, спиране на доставките на оръжие за Украйна и роля на посредник: „Днес позицията на България може да е само една – на посредник между воюващите страни за осигуряване на мир в Черно море.“

Цената вече се плаща и на сушата. Пресслужбата на правителството отбеляза, че макар да не е страна във войната, България понася „значителни икономически и финансови щети“. Застраховките поскъпват, налице е „отказ да бъдат превозвани товари до български пристанища“, а това застрашава доставките на петрол за рафинерията в Бургас. Особеният търговски управител на компаниите на „Лукойл“ у нас Евгени Симеонов каза пред БНТ, че застраховката на петролен танкер в Черно море е поскъпнала за последните месеци от около 200 000 до 2,5 млн. долара на кораб. Още на 18 септември Съвместният комитет по военни рискове, чрез който лондонският застрахователен пазар определя зоните с повишен риск, разшири рисковата зона почти до цялото Черно и Азовско море. Според изчисление на Maritime.bg тя се увеличи около 2,4 пъти, до 411 200 кв. км. Извън нея са оставени само ивиците от 12-морски мили в териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия. Кметът на Шабла предупреди, че случилото се може да засегне икономиката на района.

За следващите стъпки вече са посочени дати. На 15-16 октомври Радев ще постави въпроса пред Съвета на ЕС. ГЕРБ и ДБ настояват за извънредно заседание на парламента, а издирването на изчезналите моряци от „HS DIGNITY“ продължава с плавателни съдове на „Гранична полиция“ и пренасочени търговски кораби. За открита отломка, която да покаже произхода на дроновете, не беше съобщено нито след 6 октомври, нито сега. Местата на ударите от изминалата нощ се намират на 3-6 мили от ивицата, която застрахователите в Лондон все още оставят извън рисковата зона, и на под 35 км от брега при Бяла и Крапец.

Руски реактивен дрон удари детска градина край Киев, мъж избяга за секунди

🇷🇺💥🇺🇦 Руски реактивен дрон се взриви в двора на частно училище и детска градина в жилищен комплекс в село Святопетривске, Бучански район на Киевска област, в 17:22 ч. на 8 октомври, докато децата и учителите се намираха в укритието. Камера за наблюдение е записала как мъж на алея пред детската площадка хуква секунда и половина преди огнено кълбо от детонация да погълне мястото, на което преди миг беше застанал.

Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) съобщи вечерта, че от удара на дрона се е запалила беседка на територията на заведението, всички са били в укритие и пострадали няма. Киевската областна военна администрация уточни, че в момента на удара там са били именно децата и учителите. Началникът ѝ Тимур Ткаченко описа щетите: повредени са самото заведение и детската площадка до него „в един от жилищните комплекси“ и остъкляването на многоетажните блокове. Според „Главком“ въпросното детска градина е частната „Умка Grand“ на бул. „Тарас Шевченко“ 12 в комплекса „Петривски квартал“, където има и училище със същото име.

На записа, който се разпространи в социалните мрежи, часовникът на камерата показва 17:22:14 ч. Мъж се разхожда по алеята между тревните площи, на крачки от беседките. 4 секунди по-късно рязко се обръща и тича към сградата, от която снима камерата. Секунда и половина по-късно взривът изпълва кадъра, а той продължава да тича. Когато огненото кълбо угасва, ъгълът на площадката гори, а пред блоковете на комплекса се издига дим. Самоличността на мъжа не е съобщена.

Минути преди удара ВВС водеха реактивни дронове над самия Киев. В 17:15 ч. те пуснаха предупреждение за такъв дрон над Оболон, в 17:20 ч. – над Нивки. В същата поредица в 17:18 ч. посочиха Вишневе и Боярка, в 17:21 ч. – Борщагивка и отново Вишневе и Боярка. Святопетривске е на около 3 км западно от Вишневе. На ударните дронове с реактивен двигател, които украинците наричат „реактивни шахеди“, се противодейства по-трудно от витловите. На 4 октомври президентът Володимир Зеленски изчисли дялът на прехващане на 50–55%, понякога 60%. При обикновените дронове „Шахед-136“ дялът на свалените е 85–92%.

Областната администрация вижда в удара умисъл. В изявлението си вечерта тя писа, че руснаците отново воюват с училища, деца, цивилни, магазини и хранителни складове, отхвърли, че ударът е случайност или грешка, и го нарече „съзнателният им начин да водят война“. Описанието ѝ подсказва, че на площадката е паднал целият дрон с бойната си част: случая в Святопетривске тя нарича удар срещу училище, а за друго детско заведение на същия ден говори за „отломки от вражеска цел“. Още през април 2026 г. говорителят на ВВС Юрий Игнат обясни, че руските дронове ретранслират сигнала си един към друг в mesh мрежа по радиоефира и „благодарение на тази мрежа операторът на територията на Русия може да управлява един или друг дрон в реално време“. Към 9 октомври обаче Киев не е съобщил дали дронът над Святопетривске е обстрелван от ПВО или отклонен с електронна война. В такъв случай той би паднал със същия взрив, без площадката да е била точката, към която е насочен.

Другото заведение е детска градина във Фастивски район: отломките паднаха в двора ѝ, когато децата вече бяха у дома, и раниха пазача и домакина. В Бучански район дронове удариха и складови помещения същия ден: трима души са ранени, а на 9 октомври спасителите откриха под развалините тялото на жена. В друго населено място на района жена е ранена с открита фрактура на дясната подбедрица. По-късно онази вечер дронове удариха съседната Софиивска Борщагивка: двама души получиха остра стресова реакция, пламна къща, а блоковете наоколо бяха с избити прозорци. Сводката на областната управа за денонощието отчете 41 повредени обекта в 5 района и 9 ранени.

На 9 октомври от 8:00 ч. служители на центъра за административни услуги на Билогородската община започнаха да приемат заявления за обезщетение направо на територията на „Умка“, съобщи „Главком“. На собствениците на апартаменти с избити прозорци раздават фолио, с което да ги затворят временно.

Ударът дойде в делничен ден, в час, когато в заведението още имаше деца. От записа остава секундата и половина, с която мъжът на алеята изпревари взрива, а от официалните съобщения – укритието, в което децата и учителите бяха в 17:22 ч.

Молдова е готова да приеме нова вълна украински бежанци през зимата

🇲🇩🏠🇺🇦 Молдова е готова да приеме всички украинци, които потърсят безопасност, ако руските удари отново превърнат зимата в Украйна в хуманитарна криза. Това заяви президентът Мая Санду в речта си при откриването на третото издание на Moldova Security Forum в Кишинев. „Над милион украинци, бягащи от войната, са влезли в Молдова от 2022 г. насам, а около 100 000 са намерили дом тук. Ако зимата в Украйна се окаже толкова тежка, колкото всички очакват, готови сме да посрещнем всички, които имат нужда да бъдат в безопасност“, каза тя. Обещанието идва в период на почти ежедневни нахлувания на руски дронове и ракети в молдовското небе: по думите на Санду само за последната седмица 9 руски дрона са нарушили въздушното пространство на страната.

100-те хиляди украинци, останали в страната, са около 4% от 2,4 млн. население, отчетено на официалното преброяване през 2024 г. Дорин Речан, бивш премиер и днес специален пратеник на Санду по въпроси на развитието и устойчивостта, потвърди по време на същия форум, че властите разглеждат сценарий с нова вълна бежанци и че Молдова има опит при извънредни ситуации. Подготовката по думите му върви по три линии: хуманитарна, логистична и енергийна. Енергийните системи на двете държави са тясно свързани, затова Кишинев се готви да защити собствената си инфраструктура и да помогне на Украйна с логистика и енергия. Сама Молдова не може да осигури на съседката си нужните количества ток, но през територията ѝ може да мине електроенергия от Румъния. Дорота Длоухи-Сулига, която ръководи отдела за Европейския механизъм за подкрепа на мира в Европейската служба за външна дейност, увери, че ЕС ще продължава да подпомага украинската енергийна система, включително с генератори. Тя не уточни дали Брюксел подготвя отделен план за Молдова и другите държави, които могат да приемат нова вълна бежанци.

Миналата зима руските удари по украинската енергийна мрежа предизвикаха продължителни прекъсвания на тока и парното при минусови температури. Премиерът Сергий Корецки заяви на 27 септември в общия национален телемаратон „Единни новини“, че Украйна влиза в тази зима по-подготвена. Повече критични обекти имат резервно захранване, ключовите обекти са по-добре защитени, натрупани е повече резервно оборудване и части, а ремонтните екипи и техниката са повече. Русия обаче също е натрупала запаси от реактивни дронове и ракети, предупреди той. Андраш Рац, заместник-генерален директор по научните изследвания на Унгарския институт за международни отношения, каза на форума, че тази година ударите по украинската енергетика са започнали пет седмици по-рано, отколкото предишните есени, за да бъде тя разрушена преди студовете. Той очаква по-интензивни и по-концентрирани удари по енергийната и пътна инфраструктура, както и нови атаки по граничните пунктове. Ако зимата се окаже толкова тежка, колкото миналата, според Рац е реалистично стотици хиляди, а може би и милиони украинци да потърсят убежище в чужбина.

Граничните пунктове, през които би преминала такава вълна, са подложени на удари още отсега. В нощта на 9 септември руски камикадзе дронове поразиха украинския пункт „Старокозаче“ срещу молдовското село Тудора. Двама души загинаха, трима бяха ранени, а пътнически автобус и няколко леки автомобила бяха унищожени, по данни на Държавната гранична служба (ДПСУ) и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна. На 5 октомври сутринта снаряд порази пункта „Паланка“, отскочи от земята и порази редовен автобус, който изчакваше пред бариерата. Служител на молдовската гранична полиция бе леко ранен, а пунктът затвори за няколко часа. 2 дни по-късно министърът на вътрешните работи Даниела Мисаил-Никитин обяви, че по пунктовете се изграждат защитни зони, в които гранични полицаи, служители и пътуващи да се укриват при атака с дронове. Молдовските служители вече са изтеглени от два съвместни пункта на украинска територия, „Крива“ и „Паланка“, и ще бъдат изтеглени и от останалите, за да работят от молдовската страна на границата.

Нарушенията на въздушното пространство зачестяват. Само през септември бяха отчетени над 20 дрона, повече отколкото през цялата 2025 г. Председателят на парламента Игор Гросу даде по-дългата поредица: от 2022 г. насам ракети, дронове и техни отломки са нарушили молдовското небе 88 пъти, а 50 от случаите датират от началото на 2026 г. – повече нарушения от тези за предходните близо 4 години война сумарно. Санду изброи и другите начини, по които страната понася последиците от войната. По-рано тази година руски удари по украинска инфраструктура замърсиха водите на Днестър и оставиха 300 000 молдовски граждани без питейна вода за седмица. Друг удар порази електропровод, по който понякога минават 2/3 от електрическата енергия на Молдова. „Така войната стига до Молдова: по въздуха, водата и електрическата мрежа“, каза президентката.

Най-сериозният от последните случаи стана факт на 3 октомври сутринта. Между 7:45 и 8:00 ч. системата за мониторинг на молдовското въздушно пространство засече 5 цели, а министърът на отбраната Анатолие Носатий уточни, че става въпрос за 3 ракети и 2 дрона. Ракетите са „Бандерол“, евтина реактивна ракета на руската компания „Кронщат“, която украинското военно разузнаване определя като лека крилата ракета, но украинските ВВС причисляват към барражиращите боеприпаси. През нощта на 3 октомври руската армия е изстреляла „Бандерол“ по Одеска област, която споделя дълга сухопътна граница с Молдова. Експлозии са чути в 10 населени места от 4 района. В село Крокмаз, район Щефан Водъ, където на 9 август падна руски дрон, сега отново се случи същото, но дестинацията беше лозе, подпалвайки суха растителност наоколо и избивайки прозорците на близката къща. Пострадали няма. По-късно министерството на отбраната отчете и шести неоторизиран полет, открит при анализа на данните. „Осъждам руската атака срещу Украйна тази сутрин. Нейната война опасно достига до Молдова“, написа Санду в X и добави, че „Москва излага на риск човешки животи в цяла Европа и трябва да бъде спряна“.

Същия ден Министерството на външните работи привика назначения руски посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота, втора в рамките на три дни. На 1 октомври той беше привикан заради 3 руски дрона, навлезли в Молдова на 30 септември. 2 от тях паднаха и се взривиха на молдовска територия, единият край Иванча в район Орхей. Озеров отговори, че Москва е готова за съвместно разследване, но досега Кишинев е отбягвал експертната работа. „Нашите специалисти са готови да дойдат и да видят дали наистина става дума за руски дронове, какви точно и по каква причина са се появили там“, отбеляза той пред журналисти. Дипломатът постави под въпрос произхода на обекти, сред които има 3 ракети „Бандерол“, разработени в Русия.

Гросу призна, че защита на небето над страната не може да бъде осигурена за една нощ, нито могат да се наваксат 30 години липса на финансиране в отбраната за 4 години. По думите му бюджетът е нараснал от под 900 млн. леи през 2022 г. до почти 2 млрд. леи през 2026 г. Помощта по Европейския механизъм за подкрепа на мира от 2021 г. насам надхвърля 300 млн. евро, сред които одобрените тази година 120 млн. за ПВО система със среден обсег, която Санду определи като водещият приоритет на страната, а министърът на външните работи Михай Попшой призна, че нужното оборудване не може да бъде доставено веднага.

Обещанието на Санду и данните за дроновете засягат един и същ участък: общата граница с Одеска област. Ударите, които според Рац могат да изтласкат стотици хиляди украинци зад граница, падат върху пунктове, през които голяма част от тях биха минали, и над молдовски села в атаките срещу Одеска област. Деветте нарушения за седмица в началото на октомври надвишават средния септемврийски темп от около пет на седмица. Докато Русия удря Одеския регион, нарушенията на молдовското небе вероятно ще продължат и през зимата с темп, сравним или надвишаващ този през септември. Потвърждение за негативния сценарий биха били над 20 нарушения месечно през ноември и декември и повторение на ударите по пунктовете на молдовската граница. Отслабването му би личало по спад на нарушенията и по връщането на молдовските служители в съвместните пунктове. За бежанската страна решаващи ще бъдат потокът през „Паланка“ и „Крива“ при първите големи прекъсвания в Одеска област и дали ЕС ще оповести отделен план за страните на първа линия. Засега Кишинев обещава убежище от другата страна на граница, на която самите гранични полицаи вече имат нужда от укрития.

Товарен кораб потъна край Румъния след пожар: 11 спасени, има загинали

🇷🇴⚓️🇰🇳 Товарният кораб Royad Mammadov потъна днес в Черно море край бреговете на Румъния, след като на борда му избухна пожар. Министерство на вътрешните работи на Румъния съобщи, че 11 души от екипажа са спасени, а 2 са загинали. Според Румънската морска администрация (ANR) един моряк все още се издирва, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. Местните медии пишат, че плавателният съд е бил ударен от дрон.

Румънската агенция за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM) посочва, че Морският център за координация на спасяването в Констанца (MRCC) е поискал намесата ѝ в 10:37 ч. заради кораба, който се намирал в района на морските платформи. ANR и МВР датират тревогата към 11:00 ч. SAR Apollo потегля в 10:39 ч. от Сулина, SAR Ares поема в 10:45 ч. към района южно от платформите, докато SAR Artemis тръгва от Дана 72 в пристанище Констанца. Бреговата охрана определи свое плавателно средство за координатор на място, а Генералният инспекторат на авиацията към МВР изпрати вертолет.

Мястото се намира извън 20 км териториални води на Румъния, но в нейната изключителна икономическа зона, която се простира до 320 км от брега, където държавата разполага с права върху ресурсите, но не и суверенитета, упражняван върху териториалните си води. Румъния води операцията, защото плавателният съд е близо до нейния бряг. Мястото се описва по различни ориентири: Бреговата охрана го постави на около 9 морски мили югоизточно от платформата Pescăruș на OMV Petrom, първите съобщения говореха за около 20 мили от брега, а според МВР пожарът е избухнал на около 30 мили южно от Сфънту Георге.

Royad Mammadov е кораб за генерални товари, построен през 2006 г. Има 139 метра дължина и 6933 тона товароподемност и плава под флага на Сейнт Китс и Невис. Според VesselFinder последното му пристанище е Измаил в делтата на река Дунав на 18 септември, курсът е към Равена в Италия, а пристигането му е било планирано за 12 октомври. HotNews и Radio România Constanța го описват като натоварен със зърно. Онлайн порталът War & Sanctions на украинското военно разузнаване (ГУР) съдържа запис на кораб със същия IMO 9356969 (постоянният номер на корпуса, който не се променя със смяната на име и флаг) с името Angora 4 и предишно име Mir Jalal Pashayev. Записът е обновен на 25 май 2026 г. и сочи като основание превоз на карбамид за руското АД „Апатит“, отбелязвайки, че Angora 4 е посещавал руски пристанища. В същия запис собственикът е MG Shipping 5 Co Ltd, търговският управител е Spring Marine Denizcilik, а управителят по Международния кодекс за управление на безопасността е Palmali Gemicilik ve Acentelik, и двамата в Турция. Същите три компании води и MagicPort. Румънските медии го описват като турски.

Първото съобщение на ANR, цитирано към 12:15, гласеше, че капитанът е ранен, а 13 членове на екипажа са в неизвестност. PRO TV пише, че на борда са били 14 моряци. До 13:20 ч. МВР обяви, че 11 души са спасени и че са установени двама загинали; вертолетът на Генералния инспекторат на авиацията вдигна ранените с лебедка. ANR уточни, че 3 ранени моряци са прибрани от вертолета, други 8 в добро състояние са взети от спасителните съдове, един моряк още се търси, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. МВР и ANR не броят загиналите еднакво: МВР пише за двама, а ANR – за едно тяло и един издирван. По сметката на МВР, както и по тази на ANR, спасените, загиналите и издирваните са общо 13. Ако на борда са били 14 души, както пише PRO TV, един остава извън сметките, а нито едно от публикуваните съобщения не го споменава.

За удар с дрон пишат Radio România Constanța и Informat, които се позовават на първите съобщения и на неуточнени източници. Източници на PRO TV твърдят, че корабът е бил ударен от два или три дрона, а Radio România Constanța съобщава, като цитира неназован източник, за експлозия на борда, последвана от пожар. Комюникетата на ANR, ARSVOM и МВР говорят за пожар и не назовават нито причина, нито извършител.

На 27 август в изключителната икономическа зона на страната потъва друг кораб. Progress IV, тръгнал от украинското пристанище Рени в делтата на Дунав към Турция, се запалва на 20 морски мили югоизточно от Сфънту Георге; и 12-те членове на екипажа, 8 украинци и 4 азери, са спасени от Бреговата охрана и от друг търговски кораб. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируцэ заяви, че по аварийната система Progress IV съобщава, че е ударен от нещо – дрон, а президентът Никушор Дан призна, че не е ясно от кого и от какво е ударен, и призова да няма догадки. На 28 август прокуратурата в Констанца образува дело срещу неизвестен извършител, което включва управление на безпилотен летателен апарат с взривни материали. Публикуваните съобщения на прокуратурата не назовават извършител.

От средата на юли ударите по търговски кораби в Черно море, в хода на войната между Русия и Украйна, ескалираха рязко. Според британската фирма за анализ на морските рискове Ambrey, между юли и края на септември са нанесени най-малко 210 такива удари: 125 фирмата приписва на Украйна, а 88 на Русия. Лондонските застрахователи са разширили зоната с висок риск, защото съдовете се удрят все по-на юг.

Отделен случай е Emil. На 4 октомври ВВС и ВМС на България откриха с два вертолета „Кугър“ изоставен и дрейфуващ кораб на 40 морски мили източно от нос Шабла. Родното министерство на отбраната уточнява, че пожарът и отказът на техниката са били предизвикани от удар с дрон в района на пристанище Одеса на 5 август, че екипажът е напуснал плавателния съд, който е продължил да се носи на юг от румънската към българската изключителна икономическа зона. ВМС издадоха известие до мореплавателите за съд без екипаж и без управление.

Руското министерство на отбраната съобщи на 5 октомври, че неговите сили са ударили кораб за сухи товари с военно имущество, един в пристанище Черноморск и други в северозападната част на Черно море, на път към Одеса. В съобщението не са назовани кораби.

Към 14:30 ч. операцията продължава. Спасителите и вертолетът на румънското МВР бяха извадили 11 души, един моряк още се издирваше, а за тялото на друг се изчакваше да бъде вдигнато от спасителния сал. При Progress IV на 27 август и 12-те души от екипажа бяха спасени живи; при Royad Mammadov спасените са 11, а броят на загиналите не е еднакъв в сметките на МВР и ANR.

Дронове атакуваха летището Ханская, СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове атакуваха през нощта срещу 4 октомври авиобаза Ханская край Майкоп в Република Адигея, където избухна пожар. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили многоцелеви изтребител Су-35, фронтови бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Военното летище се намира на 500 км от територията под украински контрол.

За атаката първи писа на 4 октомври проектът Exilenova+. Около 05:00 ч. той разкри, че жители на Майкоп, столицата на Адигея, докладват за експлозии и пожар в района на летището, а около час по-късно добави, че дроновете са действали над региона през цялата нощ, и показа снимки и видео на дронове над града и на огъня. Според същото издание към сутринта на 4 октомври местните власти не са коментирали случая. Кадрите показват дрон, който лети към Ханская, а на отделни снимки от околностите се вижда огъня край съоръжението. Очевидци, цитирани от Factum.press, говорят за сирени и експлозии, а Kyiv Post говори за чути двигатели на дронове и стрелба на ПВО от около 01:00 ч. и силни експлозии и големи пожари.

Руски канали, които следят въздушната обстановка, са отчели дронове и работа на ПВО в Адигея и около Ханская. Според Militarnyi съобщенията за заплаха от дронове в района започнали в 01:42 и продължили до 05:34 ч. Системата на NASA за засичане на пожари (FIRMS), която ползва данни от геостационарна орбита, е регистрирала термални аномалии в околностите на летището. Kyiv Post допълва, че геолокирани кадри в социалните мрежи потвърждават огъня в обекта. Telegram каналът „ЧП Майкоп“ също е потвърдил пожар, но без да посочи мястото му.

В изявлението на СБУ се уточнява, че Су-35 и Су-34 са носители на планиращи бомби (КАБ), които Русия използва масово по фронта и срещу градовете на Украйна. Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е основният тактически ударен самолет на Въздушно-космическите сили за пускане на управляеми бомби от разстояние, а Су-35 е един от най-съвременните изтребители на страната. СБУ оценява ориентировъчната експортна стойност на Су-35 на около 100 милиона долара, а на Су-34 на около 50 милиона, и заявява, че ударите по градове, по гражданска и по критична инфраструктура няма да останат без отговор.

Вечерта Exilenova+ публикува сателитни изображения на последствията и описва като показващи следи от щети на територията на базата. В текста към тях проектът пише, че по предварителни данни са унищожени Су-34 и Су-35, както и че е поразен склад за боеприпаси. Самите изображения не позволяват независимо да се потвърди унищожаването именно на двата самолета, а според Kyiv Independent размерът на щетите все още не може да бъде проверен от независим източник.

Ръководителят на Република Адигея Мурат Кумпилов обяви, че ПВО е прехванала 28 дрона над Майкоп и предградията и че няма загинали и пострадали. Властите съобщиха за повредени покриви и прозорци на няколко частни къщи, а градската управа обеща нужната помощ. В изявлението на Кумпилов военни обекти не се споменават и до 4 октомври властите в Русия не са докладвали за щети по авиобазата. Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 559 свалени дрона за нощта. Отчетът покрива времето от 20:00 на 3 октомври до 08:00 ч. на 4 октомври и посочва, че дронове са засечени в няколко региона, сред които Адигея, както и окупирания Крим и над Черно и Азовско море.

Адигея е автономна република в Южна Русия, изцяло обградена от Краснодарския край. Ханская е на около 6 км северозападно от нейната столица Майкоп и на около 3 км източно от станица Ханская. До 2009 г. там е базиран 761-ви учебен авиационен полк, а на негово място е сформирана 272-ра учебна авиационна база (военна част 55661), която принадлежи към Краснодарското висше военно авиационно училище за пилоти. Според Kyiv Post, въпреки учебното си обозначение, летището служи и като разпръснато място за предно базиране на тактическа авиация, а NV пише, че руските сили го използват за презареждане на самолети, които нанасят ракетно-бомбени удари по Украйна. Сателитни кадри от последните месеци, цитирани от Kyiv Post, показват там Су-24, Су-30, Су-34 и Су-35С, реактивните учебни самолети L-39, хеликоптери Ми-8 и транспортни самолети.

Базата е била цел на украински удари и преди. На 10 октомври 2024 г. Генералният щаб на ВСУ потвърди за удар по склад за боеприпаси на територията на базата, и посочи, че ударът е бил нанесен от СБУ, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО), като там са базирани Су-34 и Су-27, използвани във войната срещу Украйна. Тогавашният ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко писа за унищожен склад за горива, а NV съобщи, че там са базирани 57 самолета и хеликоптера. Източници от разузнаването, цитирани от Hromadske, назовават 12 броя Су-34, 4 броя Су-35С и 37 броя учебни L-39. На 25 декември 2025 г. Генералният щаб обяви за удар по военно летище край Майкоп и пожар, резултатът от които са били проверявани. В същото съобщение се споменава удар по пристанище Темрюк в Краснодарския край. На 29 декември каналът ASTRA информира за експлозии на съоръжението. Руското министерство на отбраната отчете 89 свалени дрона за нощта, 11 от които над Адигея, а според Ukrinform кадри от работата на ПВО са геолокирани на улица в Майкоп на около 6,5 км от базата. На 14 март 2026 г. Генералният щаб съобщи за нов удар по инфраструктурата на Ханская и посочи, че руските сили я използват активно за оперативно-тактическа авиация. В съобщенията му от декември 2025 и март 2026 г. обектът е наименуван „Майкоп“.

По-малко от три седмици преди това, на 15–16 септември, според Генералният щаб съобщи за поразяване на руски изтребители Су-24 на летище Саки в окупирания Крим. Ударът е част от , в която според щаба са поразени и площадка за изстрелване на дронове край Донецк, наземни станции за управление на дронове в Донецка и Запорожка област, склад за боеприпаси в Луганска област, хранилища за гориво в Луганска и Запорожка област и две автоматизирани системи за наблюдение в Крим. Размерът на щетите по самолета се уточнявал.

Руски реактивен дрон удари край „Ягодин“, Полша вдигна изтребители

🇺🇦💥🇷🇺 Руски реактивен дрон се разби в горски масив до село Старовойтове, разположено на около 2 км от граничния пункт „Ягодин–Дорохуск“ във Волинска област, а ударната вълна предизвика леки материални щети по сградата на пункта. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители, докато сирените за въздушна тревога бяха активирани в Люблинско войводство, а преходът в Дорохуск беше евакуиран.

Ударът е потвърден от Волинската областна военна администрация. Временно изпълняващият длъжността ръководител Роман Романюк съобщи, че по време на въздушната тревога е бил засечен реактивен дрон от тип „Геран“, който е попаднал в граничната зона на международен пункт „Ягодин“ в Ковелски район.

„Сигнали за ранени и загинали не са постъпвали“, добави той. Мониторинг канали отчитаха курса на дрона към „Ягодин“ още преди експлозията, а Командването на ВВС го проследи във въздушното пространство на региона, насочен в посока границата. Реактивните варианти са по-бързи от класическия витлов дрон, което оставя малко време за реакция на средствата за ПВО.

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че реактивният дрон се е разбил от украинската страна на държавната граница, на 2 км от прехода в Дорохуск, и въздушното пространство на Полша не е нарушавано. Оперативното командване вдигна изтребители и приведе в повишена готовност наземните системи за ПВО и радарно разузнаване. Малко преди 17:00 ч. местно време Правителственият център за сигурност (RCB) изпрати предупреждение до жителите на Люблинско войводство: „Заплаха от въздушно нападение. Намерете безопасно място.“ В Дорохуск граничните проверки бяха прекратени, след което пунктът беше евакуиран. Летищата в Люблин и Жешув временно спряха полетите, за да не пречат на бойната авиация. Тревогата беше отменена по-малко от половин час по-късно и самолетите се завърнаха в базите си.

Това далеч не е първият такъв случай за полското командване. „Недалеч от пункта в Дорохуск отново удари безпилотен летателен апарат на Руската федерация, отново близо до Ягодин“, каза пред TVN24 говорителят му подполковник Яцек Горишевски. На 13 септември „Шахед“ улучи локомотива на жп влака Киев–Варшава на гара Ягодин, на около 2 км от Полша, до пункта пламнаха бензиностанция и няколко камиона. В ранните часове на 15 септември полски и съюзнически самолети излетяха заради поредния руски удар с реактивни дронове по Западна Украйна. На 17 септември дрон падна на 4 км от границата до Дорохуск, а премиерът Доналд Туск съобщи за „много мощен взрив“ и допусна, че отново е поразена бензиностанция. Преди това на 2 септември Полша евакуира за около половин час преходите в Дорохуск и Зосин заради руски удари в граничната зона.

По-рано Туск отправи предупреждение относно възможността за подобен развой. На 11 септември, два дни след като ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на украинско-молдовската граница, той заяви, че Русия е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове, като Полша очаква същото по своите точки за преминаване на украинската граница. „Ягодин–Дорохуск“ е водещият товарен митнически пункт на границата между двете страни, а през гара Ягодин минава и редовната жп линия Киев–Варшава. Един ден след удара по гарата Туск обяви нова организация на движението: митничари, гранични служители, полиция и военни трябва да работят така, че на подстъпите към пунктовете да не се образуват опашки, с особено внимание към камионите с гориво.

Веригата за реакция на полското командване се задейства веднага при подхода на реактивен безпилотен летателен апарат към границата, дори когато въздушното пространство е непокътнато, а цената за това я плащат на земята: спиране на проверките, евакуация на гранични пунктове, затваряне на международни летища. Промяната в правилата за стрелба, подготвен от Варшава, засяга различен сценарий. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви на 23 септември, че визуалната идентификация на целта ще бъде заменена с т.нар. положителна идентификация по радарни данни, а сутринта на 28 септември, часове преди удара, повтори, че процедурите ще бъдат променени „в следващите дни“. Така се скъсява пътят от засичането до огъня над полска територия, докато ударите край „Ягодин“ на 13, 17 и 28 септември останаха по украинската страна, на няколко километра от линията. Томчик обаче изтъква, че командването ползва и данни от украински, американски и натовски радари, „така че идентификацията настъпва много по-рано“. Ако по-ранната радарна картина скъси тревогите, промяната ще стигне и до прехода. Проверката ще дойде със следващия реактивен дрон по курс към Люблинско: ако и тогава проверките в Дорохуск спрат, новите правила ще се окажат мярка за полското небе, но не и за товарния поток между Полша и Украйна.