Руски дрон порази локомотива на влака Киев–Варшава при Ягодин

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази локомотива на пътническия влак Киев–Варшава на около 2 км от пределите на Полша днес сутринта, като по чудо няма пострадали от удара. Държавният железопътен оператор „Укрзализниця“ съобщи, че дежурен от Централната мониторингова група е засякъл дрона и е подал сигнал за евакуация около 15 минути преди момента на попадение. Директно засегнати са локомотив и празният вагон непосредствено зад него, прикачван между тягата и пътническите места именно за такива случаи.

Малко преди удара от гара Ягодин потегли друг състав, който превозваше група съветници по сигурността от няколко страни членки на ЕС, заедно с бивши европейски ръководители, сред които бившият британски премиер Борис Джонсън и съветник на германския канцлер Фридрих Мерц. В отделен влак на същата гара е пътувал бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс. По думите на превозвача дипломатическият състав е тръгнал преди определения в разписанието час, като част от текущите промени в графиците, които правят железниците заради постоянната заплаха от удари. Именно това съвпадение е накарало „Укрзализниця“ да допусне, че целта може да е бил той, а не влакът, чийто локомотив пострада.

Журналистката Катерина Сергацкова, която е пътувала в района, описа евакуацията накратко така: „Казаха ни да се евакуираме незабавно, но нямаше укритие.“ Пътниците са били отведени встрани от вагоните, към близко езеро.

Дронът, поразил локомотива, принадлежи към реактивните варианти на „Шахед“. Вместо бутален двигател с витло те имат малък по размери турбореактивен двигател, който им позволява да развиват многократно по-висока скорост и стеснява прозореца, в който мобилните огневи групи и зенитните разчети могат да ги свалят. Част от тази серия лети с връзка от типа mesh – перманентен команден канал, чрез който курсът на полета може да бъде променян в реално време и носителят може да бъде насочен към цел, избрана в един или друг момент от полета. Украйна отбелязва, че и модемите за тази връзка, и реактивните двигатели са с китайски произход. Точно този клас обяснява и защо предупреждението дойде от мониторинг мрежа, не от ПВО: акустичните и визуалните постове по маршрута проследяват дрона, докато прехващането на подобна цел остава несигурно.

Нощната вълна засегна и самият граничен пункт Ягодин–Дорохуск – контролно-пропускателния пункт на полската граница с най-натоварен капацитет и един от каналите, по които военна и хуманитарна помощ се доставят в Украйна. Валентина Черниш, официален говорител на митническата служба за Волинска област, заяви пред „Суспилне“, че падащи отломки от дрон са запалили пожар в близка бензиностанция и в няколко паркирани там товарни камиона. Работата на пункта беше временно прекратена за времето на въздушната тревога, докато персоналът и хората на терминала се укриваха; към 10 часа сутринта транзитът е подновен.

Ударът във Волин е част от значително по-мащабан вълна от удари. През нощта на 13 септември руската армия е изстреляла общо 453 въздушни средства: ударни дронове „Шахед“ и „Гербера“, реактивни версии на „Шахед“, примамки „Пародия“ и малки крилати ракети С-8000 „Бандерол“. Украинската ПВО свали обща 405 дрона и 6 ракети. Атаката срещу цели в западните украински области продължи над 4 часа и обхвана Волин и Ривненско, което е рядкост за мащаби от подобен порядък. Освен локомотива при Ягодин пострада жп инфраструктура в Луцк и във Фастив, край столицата Киев. Според данни на областните власти към края на деня загиналите от руски удари на територията на страната бяха най-малко 11, а ранените около 96, като беше уточнено, че има вероятност броят им да расте. Най-тежко засегнати бяха Одеска, Днипропетровска, Донецка и Запорожка области.

Продължителността, а не единично попадение, е ефектът, който оказва най-сериозен негативен ефект на железниците. Докато самата въздушна тревога е активна, движението по самия маршрут спира, съставите се задържат на гарите по трасето, а разписанието се пренарежда в реално време – процедурата, която при настоящия удар изведе дипломатическия влак от Ягодин преди обявения по разписание час. Ривненска и Волинска са сред областите, най-отдалечени от позициите на пуск, и рядко се са обект на атаки в подобни мащаби, което прави изминалата нощ изключение по география, отколкото по брой изстреляни средства.

Полша предприе ответни мерки, още докато самото нападение беше в ход. Въоръжените сили на страната вдигнаха многоцелеви изтребители F-16 и разузнавателен самолет и приведоха наземни зенитнo-ракетни комплекси в пълна бойна готовност, докато паралелно беше обявена въздушна тревога в окръзите Влодава, Хелм и Красностав, както и в град Хелм и части от Люблинско воеводство. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че единият дрон се е взривил на 1 км от територията на страната, а друг – на около 5 км, и че въздушното пространство на страната не е било нарушено. Този подбор на изразни средства е ключов: тя отделя случая от инциденти, при които дрон пресича границата и задейства съюзни процедури.

Тежестта на уточнението идва от конкретен прецент. От 10 септември 2025 г. първото в историята участие на полски изтребители F-16, при което откриха огън по въздушни цели в собствено въздушно пространство, именно наличието или отсъствието на конкретно нарушение е онова, което решава дали случаят тръгва към консултации по съюзния договор. Този път нарушение не беше отчетено: задействаната въздушна тревога в Люблинско воеводство послужи преди всичко като предпазна мярка, вдигнатите самолети наблюдаваха, но в крайна сметка стрелба не се наложи. Интересът на Полша обаче е и напълно практически. През Дорохуск минава значителна част от товаропотока за Украйна и всяко едно затваряне на граничния преход, макар и за часове, изтласква камионите към съседните пунктове и удължава оборота на превозвачите.

Предупреждението за точно такъв сценарий беше отправено два дни по-рано. На 11 септември премиерът Доналд Туск заяви, че Руската федерация е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове и че Полша очаква подобни действия и по своите пунктове с Украйна. Оценката му стъпва на двата последни случая. В нощта срещу 9 септември ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на границата с Молдова в Одеска област: загинаха 2-ма души, 3-ма бяха ранени, сред тях гражданин на Молдова, други 16 души са били евакуирани от района, а един дрон нахлу във въздушното пространство на Молдова. Два дни по-късно, според Туск, директна заплаха срещу полско-украински граничен пункт е била осуетена благодарение на съвместните усилия, полагани от службите за сигурност на двете съюзнически страни. Полският премиер допълни, че е получил брифинг от директора на ЦРУ Джим Ратклиф за рисковете, които Москва създава в региона през следващите месеци.

Моделът има дори още по-ранна следа върху самите влакове. На 23 август реактивен ударен дрон „Шахед“ порази локомотив на пътнически влак в Одеска област – същият клас оръжие по същия тип цел, при същото съотношение между евтин носител и скъпа, трудна за защита инфраструктура, която има ключово значение за украинската логистика. Железницата е основната артерия, по която Украйна движи хора, техника и внос, и по която пътуват чужди делегации; освен това е единственият транспорт, който не е зависим от затворено небе.

Връщайки около година назад, реакцията на съюзниците беше породена от дълга поредица с инциденти по източния фланг, която на места имаше очевидни белези на руска хибридна намеса. В рамките на атаката от септември 2025 г. между 19 и 21 руски камикадзе дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша, в отговор на което местни и нидерландски изтребители свалиха най-малко 3 от тях, а отломки от още един нанесоха материални щети по къща до Люблин. Властите във Варшава взеха решение да задействат член 4 на НАТО, а два дни по-късно Алиансът започна специализирана мисия Eastern Sentry за укрепване на ПВО по източния фланг.

На 30 юли 2026 г. въздушен обект, характеризиран от премиера като крилата ракета Х-101, се разби в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Люблинско воеводство, на около 100 км от държавната граница, оставяйки кратер с ширина между 5 и 10 метра и без пострадали. В периода 24-26 юли изтребители F-16 от състава на румънските ВВС свалиха по един руски дрон в три последователни денонощия, след което беше установено от генералната прокуратурата в Букурещ, че първият е тип „Шахед“, използван от руските сили.

Тази верига обаче не се тълкува изцяло еднопосочно. Два от най-шумните инциденти от последната година се обърнаха, след като бяха огледани. Дронът, взривил се на 8 август 2026 г. край бившия граничен пункт „Кардам“, беше определен от Министерството на отбраната на правителството на Румен Радев като „Майя“, многоцелева платформа в режим на примамка с бойна глава, отклонена от руските средства за електронна война, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов изключи хипотезата за преднамерено действие, насочено срещу България. Последователните нахлувания на безпилотни летателни апарати във въздушното пространство на Литва, Латвия, Естония и Финландия през пролетта и лятото се оказаха украински дронове с голям обсег, чиято крайна дестинация бяха петролните терминали Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област на Руската федерация. По време на полета те често се оказваха изтласкани от мощните комплекси за електронно заглушаване, разположени от руското командване в региона. Рига и Талин приеха версията официално. Граничният инцидент, с други думи, невинаги означава това, което изглежда в първите часове.

Атаката срещу Ягодин обаче е коренно различна по всички свои ключови характеристики. Тук няма спор за произхода на самото оръжие и не е отчетено нарушаване на чуждестранни граници: удар по украинска цел на украинска територия, извършен съвсем преднамерено от руски въоръжени сили. Неизвестното е друго: какво точно е било насочено срещу какво. Киев обаче изведе случая директно към политическия регистър. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи ударите като продължение на досегашните атаки в държавните граници на Украйна и заяви, че терорът на Путин започва да тропа директно по вратите на ЕС и НАТО, а към партньорите отправи призив за решително и недвусмислено разширение на ограничителните мерки: „Действайте сега: хвърлете цялата тежест на санкциите си върху агресивния режим на Путин. Нека накарате Москва да усети последиците от своя терор. Не половинчати решения, а безкомпромисни, силни стъпки. Пълно търговско ембарго. Пълна забрана за влизане. Пълни санкции над военната промишленост.“

Украински дронове поразиха завод на НОВАТЕК в Ямал на над 3000 км

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна заявиха, че техни дронове са достигнали за първи път Ямало-Ненецкия автономен окръг и са поразили Пуровския завод за преработка на газов кондензат на НОВАТЕК край Тарко-Сале – на над 3000 км по права линия от границите на Украйна.

Ударът от 9 септември е най-далечният за цялата война: предишният рекорд принадлежеше на петролната рафинерия в Омск, поразена на 6 юли на около 2500 км. Същата операция засегна Новоуренгойския завод за подготовка на кондензат за транспорт на „Газпром преработка“, на 18 км от Нови Уренгой. ССО обявиха ударите по двата завода вечерта на 9 септември като дело на Deep Strike подразделенията и ги нарекоха „най-дълбокото поразяване на Русия за цялата война“.

До 9 септември Ямал оставаше извън известната география на украинските далекобойни удари. В окръга се добива основната част от руския природен газ, там се намират находищата на „Газпром“ около Уренгой и Ямбург, и заводът за втечнен природен газ на НОВАТЕК на полуостров Ямал. Досега не е имало публично известен случай, при който украински дрон е достигал пределите на региона. Пълномощният представител на руския президент в Уралския федерален окръг Артьом Жога също говори за първа атака срещу „арктическата част“ на окръга.

Географията на украинските удари постепенно се разширява от началото на войната. Според инфографика на Министерство на отбраната на Украйна от 9 септември през 2022 г. украински апарати достигат Енгелс на около 650 км, а година по-късно – Псков на около 700 км. През 2024 г. удари достигат Салават в Башкортостан, на около 1500 км, а през 2025 г. – Антипино край Тюмен, на около 2000 км. С операцията срещу Нови Уренгой и Тарко-Сале границата на известния оперативен обсег се измества с още близо 1000 км на североизток.

Пуровският завод е едно от началните звена в експортната верига на НОВАТЕК. Той приема деетанизиран газов кондензат от находищата на компанията в Надим-Пур-Тазовския район, включително Източно-Таркосалинското и Юрхаровското, и го стабилизира до продукт, подходящ за транспорт и продажба. През 2024 г. предприятието е преработило 13,2 млн тона суровина, от които е произвело 9,9 млн тона стабилен газов кондензат и 3,3 млн тона широка фракция от леки въглеводороди и втечнени газове. НОВАТЕК отчита 13,4 млн тона преработена суровина за 2025 г. – същият обем, който цитират и украинските ССО.

Продукцията се транспортира по железница през гара Лимбей до комплекса на НОВАТЕК в пристанище Уст-Луга на Балтийско море. Там стабилният кондензат се разделя на петрохимична нафта, авиационно гориво, газьол и мазут, предназначени за износ по море.

Украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ локализира попадението в северната част на площадката на Пуровския завод, в района на инсталация за осушаване и пречистване на втечнени въглеводородни газове. Пропан-бутановата фракция напуска процеса на стабилизация с остатъчни количества вода и метанол. Метанолът се използва в сондажите и тръбопроводите в северните райони, за да спре образуването на газови хидрати при ниски температури, а част от него достига завода заедно със суровината. На следващ етап водата и остатъчният метанол се отстраняват, за да отговаря продуктът на изисквания за съхранение, транспорт и износ.

Ако въпросната инсталация действително е изведена от строя, заводът може да продължи да произвежда втечнени газове, но те може да съдържат прекомерни количества вода и метанол, което би затруднило изпълнението на експортните спецификации, съхранението и транспортирането му. Нито една от двете страни обаче не съобщава дали инсталацията действително е спряла работа и, ако да, за какъв период.

Ударът се различава от досегашната украинска кампания по характер на целите. Рафинериите преработват суров петрол в горива за вътрешния пазар и износ, докато Пуровският и Новоуренгойският завод са част от началния етап на веригата, чрез която нестабилният газов кондензат се превръща в търговски продукт. Без необходимата подготовка и стабилизация той не може да бъде транспортиран по железница и реализиран по същия начин на пазара. Затова удар по подобни мощности засяга не непосредствено производството на бензин и дизел, а потока от течни въглеводороди за износ и суровинната база на нефтохимическата промишленост.

Другият край на същата верига беше ударен 4 седмици по-рано. В нощта срещу 14 август Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по комплекса „НОВАТЕК-Уст-Луга“ в Ленинградска област, при който избухна пожар и според украинската страна бяха повредени две преработващи инсталации. Комплексът има капацитет от близо 8 млн тона стабилен кондензат годишно и получава суровина именно от Тарко-Сале. Така в рамките на около месец украинските удари засегнаха предприятия в двата края на експортния маршрут, по който НОВАТЕК превръща добивания в Ямал газов кондензат в течни продукти за световния пазар.

Руската страна публично потвърди само атаката срещу Нови Уренгой. Губернаторът на Ямало-Ненецкия автономен окръг Дмитрий Артюхов съобщи в Telegram в 17:24 ч., че атаката срещу „един от промишлените обекти на Нови Уренгой“ е била отбита. По думите му отломки от дрон са паднали на територията на обекта и са предизвикали пожар, а пострадали няма, тъй като персоналът е бил предварително евакуиран. Росавиация временно ограничи полетите от летището в Надим.

За Тарко-Сале и Пуровския район нито Артюхов, нито руските федерални ведомства публикуваха сведения за атаката. Затова твърдението за поразяването на завода на НОВАТЕК засега се основава на официалното съобщение на украинските ССО и на локализацията, публикувана от „Кибер Борошно“. Руското отраслово издание neftegaz.ru междувременно съобщи за топлинни аномалии, установени чрез спътникови данни на промишлената площадка край Нови Уренгой, включително в района на завода за подготовка на кондензат.

Новоуренгойският завод е по-голямото от двете предприятия, посочени от украинските ССО като поразени. Проектната му мощност е около 19,5 млн тона нестабилен кондензат годишно от находищата в Надим-Пур-Тазовския район, най-големия газокондензатен басейн в Русия. Според локализацията на „Кибер Борошно“ предполагаемият удар е в района на инсталация за подготовка на газовете от деетанизацията. Те съдържат етан и служат като суровина за Новоуренгойския газохимически комплекс, който произвежда полиетилен.

Предприятието вече веднъж е оставало без ключова деетанизационна мощност. През август 2021 г. старата инсталация УДК-1 изгаря при пожар. „Газпром“ изгражда нейния заместник в продължение на три години – съоръжение с мощност 8 млн тона годишно, въведено в експлоатация през октомври 2024 г. в присъствието на ръководителя на компанията Алексей Милер.

За атаката срещу Нови Уренгой украинската компания Fire Point на практика намекна, че нейна система стои зад удара. Пресслужбата ѝ разпространи локализацията с въпроса: „Познайте кой преодоля над 3300 км и успешно порази целта.“ Контекстът насочва към далекобойния дрон FP-1, макар компанията да не го посочва изрично в цитираното съобщение.

FP-1 е безпилотен апарат от самолетен тип с бойна част между 60 и 120 кг и цена около 55 хиляди долара според производителя. През юли Fire Point показа обновена версия с допълнителни резервоари в крилата и обявен максимален обсег до 3400 км – теоретично достатъчен за такава дистанция. За удара по Пуровски завод типът на използвания апарат не е обявен.

Значението на операцията е преди всичко в географията, а не непременно в загубения капацитет. През 2026 г. украинската кампания срещу руската горивно-енергийна инфраструктура беше насочена основно срещу рафинерии и терминали в европейската част на Русия и в Западен Сибир до Омск. На 9 септември тя за първи път достигна дълбоко в един от основните добивни райони, от които се захранват руските газови и газокондензатни потоци.

Директорът на фонд „Всичко за Победата“ загина в Крим, награден посмъртно

🇺🇦🎯🇷🇺 Анатолий Чернишов, изпълнителен директор в благотворителен фонд „Народен фронт. Всичко за Победата“, е починал в болница от травми, получени при експлозия в резултат на въздушен удар в село Скворцово, Симферополски район на окупирания Крим. Смъртта на 58-годишния ръководител на фонда беше съобщена на 5 септември от пресслужбата на организацията. Още на същия ден беше съобщено, че руският президент Владимир Путин е взел решение да го награди посмъртно с орден за „Мъжество“, а отличието е било връчено на семейството му лично от първия заместник-ръководител на администрацията на президента Сергей Кириенко.

Фондът е регистриран в Москва на 25 юли 2014 г. и играе ролята на канал за финансиране и снабдяване на Общоруския народен фронт – обществено-политическо движение, създадено през 2011 г. по идея на Путин като обединение на организации около управляващата партия „Единна Русия“. Чернишов беше назначен за негов ръководител на 13 октомври 2025 г. Съветът на Европейския съюз включи движението в санкционния списък с пакет №10 от 25 февруари 2023 г. В мотивите изрично е посочена кампания „Всичко за Победата“ като механизъм, чрез който се събират парични и материални дарения за руски сили, воюващи в Украйна.

Доставяното благодарение на кампанията не представлява хуманитарна помощ, а автомобили, комплекси за електронна война, детектори за дронове и плавателни съдове. Една от основните задачи на средствата за електронна война е да нарушават радиоканалите, по които дроновете на врага получават командите си, наред с данни за спътникова навигация; детекторите засичат такива сигнали и предупреждават в случай на приближаващ се дрон. С други думи, става дума за бойно осигуряване, финансирано чрез изплащаните по кампанията дарения. На поклонението членове на фонда отбелязаха, че общата стойност на имуществото, разпределено под ръководството на Чернишов, възлиза на десетки милиарди рубли.

Нито едно от руските съобщения за смъртта му не уточнява конкретната дата на самата атака. „Известия“, Lenta.ru, Фонтанка и РАПСИ докладват единствено деня, в който фондът е обявил смъртта, а описанието на обстоятелствата е сведено само до „въздушна атака“ край Скворцово. Дневната сводка на Генералния щаб на ВСУ за 3 септември, както и за нощта срещу 4 септември споменава пункт за управление на безпилотни летателни апарати в района на Марийне и 2 автоматизирани поста за техническо разузнаване „Гренадер“ в Суворове и Рисове, всички изброени в окупирания Крим. Сводката за 2 септември и нощта на 3 септември отчита поразен десантен катер БК-16 и комплекс за електронна война „Красуха-4“ в Севастопол. Нито един обект от Симферополския район не фигурира в посочените сводки.

В същото време обаче изброените поименно цели представляват само част от общата картина на нощните удари. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за 490 унищожени дрона над 20 области, включително Московска, наред с Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно и Азовско море през нощта срещу 4 септември. През деня на 4 септември ведомството докладва още 480 прехванати дрона, а на другата сутрин бяха отчетени допълнителни 53. Полуостровът е сред водещите направления на украинската далекобойна кампания, стартирала към края на юни, когато президентът Володимир Зеленски обяви началото на масирани удари по руския тил и столицата Москва. Оттогава мишените в Крим включват военните летища „Саки“ и „Гвардейско“, складове за БпЛА от тип „Шахед“, зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф “ край Керч и различни плавателни съдове от военноморския флот.

Симферополски район също попада в обсега на кампанията. Летище „Гвардейско“ северно от едноименния град беше поразено на два пъти за под месец – през нощта на 7 август и отново на 31 август. В двата случая Генералният щаб на ВСУ определи крайната цел като място за съхранение, подготовка и пускове на ударни дронове. Скворцово е разположено в същия район, което не доказва автоматично каква е била конкретната цел на удара, при който е бил ранен Чернишов, но е напълно възможен сценарий, при който той е попаднал в зоната на поражение на атака по военна инфраструктура, а не да е бил набелязан персонално.

Украинските служби не са споменавали нито дума за смъртта му. В по-ранни публично известни операции, насочени срещу конкретни военни командири и длъжностни лица от руска страна, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) често съобщават за резултата или допускат информация за него изтече в медийното пространство, а Генералният щаб обикновено включва всичките си успешно поразени военни цели в сводките си. Отсъствието на такова съобщение не изключва целенасочена операция, но не дава и основание такава версия да бъде приемана като категорично установена.

Съвсем различен профил има ударът, нанесен само 48 часа преди това срещу цел на повече от 1000 км от окупирания Крим. На 3 септември в селището Пробуждение край град Енгелс в Саратовска област, стрелец на мотоциклет със скрито под шлема лице откри огън по генерал-майор Николай Варпахович, командир на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия и успя да се измъкне. Офицерът беше улучен в тялото и лицето и продължава да се намира в критично състояние. Съединението е базирано на летището Енгелс-2 и обединява два полка: 121-ви с Ту-160 и 184-ти с Ту-95МС. Бомбардировачите от двете формирования носят крилати ракети Х-101, които руската страна използва най-често за своите удари по украинските градове. ГУР посочва Варпахович като един от командирите, организирали ракетните удари по украински градове; През февруари 2026 г. украинските власти го обявиха задочно за заподозрян в нарушаване на законите и обичаите на войната, както и за умишлено убийство.

Самият Крим има самостоятелна хронология на целенасочени удари по отделни официални лица и военни ръководители, при които следваният оперативен модел е съвсем различен. На 13 ноември 2024 г. капитан I ранг Валерий Транковски загина в Севастопол от самоделно взривно устройство, поставено в автомобила му. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, дезертирал на руската страна през 2014 г. И в двата случая Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация съобщи, че е задържала местен изпълнител, вербуван за атаката.

Присъствието на Кириенко на връчването на ордена трудно може да се тълкува само като протоколен жест. Той е първи заместник-началник на президентската администрация от 5 октомври 2016 г. насам, отговорен за вътрешната политика, като през септември 2022 г. беше назначен да надзирава анексираните украински региони, а от есента на 2025 г. в неговия ресор попада и новото управление за стратегическо партньорство с обхват Абхазия, Южна Осетия, Молдова и Армения. Личното му участие дава на церемонията политическа тежест, която надхвърля значително обичайния протокол.

Още на първия ден бе изграден и публичният образ на Чернишов след смъртта му. Руските съобщения му приписват над 500 денонощия в зоната на „специалната военна операция“ и лично участие в отбраната на Курска област, а от фонда изтъкнаха, че въпреки тежките си травми не произнесъл дори и ругатня. По този начин директорът на структура, която дори Кремъл представя на външния свят като благотворителна, беше описан с биографията на човек, пряко свързан с бойните действия.

Орденът „Мъжество“ е учреден през 1994 г. за проявена смелост при защита на отечеството и се присъжда както на военни, така и на цивилни, въпреки че остава широко разпознаваем предимно като бойно отличие. В политически план посмъртното присъждане поставя дейността му – разпределяне на автомобили, активи за електронна война и детектори за дронове – в категорията принос към военните усилия, който заслужава държавна награда.

В този смисъл указът приписва повече на реалната функция на фондацията отколкото формалния ѝ статут: тя играе ролята на снабдително звено за руските въоръжени сили под формата на дарителска фондация.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Детонация на боеприпаси след дронов удар уби 37 души в Бучански район.

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от мощни детонации след удар по склад за боеприпаси в село Мила, Бучански район на Киевска област, уби 37 души и рани 42 други, от които 4 деца. Това съобщи началникът на Киевската областна военна администрация Тимур Ткаченко, като уточни, че данните не са окончателни: двама души все още се издирват, а разчистването продължава. 7 от ранените са били настанени в болница. Експлозиите започнаха, след като удар на руски камикадзе дрон предизвика пожар в предприятие, на чиято територия са били складирани боеприпаси.

До големият брой жертви се е стигнало не от самото попадение, а като резултат от вторични детонации на онова, което е било на съхранение в обекта. Бойната глава на дроновете „Шахед“ и руското им производно „Геран-2“ тежи между 50 и 90 кг и обикновено е достатъчна да унищожи отделен цех или покрив, докато в случая дронът се е врязал в съоръжението около 20:10 ч. на 28 август. Възникналият пожар е достигнал до складирани боеприпаси, което е задействало верижни детонации, които продължили без прекъсване през цялата нощ. При гасенето на огнената стихия е била повредена кола на пожарната служба, а магистралата М-06 Киев–Чоп е останала затворена между 15 и 32 км. В спешните действия на терен са взели участие не по-малко от 300 служители на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Този механизъм обяснява и защо сред жертвите са се оказали хора, пристигнали да помагат. Тарас Дидич, кмет на Дмитривска община, е бил сред първите, достигнали до горящото предприятие, за да окаже помощ на хората. Той намира смъртта си при последвала детонация. Обект, в който експлозии продължават часове наред след първоначалното попадение, застрашава и онези, които пристигат да гасят пожара и да спасяват пострадалите. Именно това отличава вторичната детонация от тази, настъпила непосредствено след удара: опасността не приключва със самото попадение, а се разгръща във времето и създава допълнителна зона на поражение.

Щетите се простират далеч извън периметъра на предприятието. Около 50 жилищни сгради са повредени в различна степен, а сред засегнатите сгради са пансион за възрастни хора и хора с увреждания. От района бяха евакуирани 381 души, сред които 59 деца. Ткаченко обяви 30 август за ден на траур в Киевска област: държавните знамена ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат ограничени.

В Дмитривка е разгърнат оперативен щаб, който приема заявки от местните жители, раздава топла храна и осигурява психологическа подкрепа. Там се организира и временното настаняване на хората, чиито домове са унищожени или засегнати. Информация и съдействие се предоставят в сградата на селския съвет.

Успоредно с разчистването беше започнато и разследване, чийто предмет не е руската атака, а действията на отговорните лица от съответните структури. Следователи от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция започнаха производство по чл.367 от Наказателния кодекс за служебна небрежност. Прокуратурата ще проверява дали взривоопасните материали са били разположени и съхранявани законно на територията на предприятието – т.е. защо боеприпасите са се намирали там и кой е разрешил това.

Президентът Володимир Зеленски изложи позицията на държавата още в деня на трагедията. „Има норми: боеприпаси до къщи и друга жилищна застройка не може да има. Задължително ще има съответни изводи“, заяви той, след като описа действията по ликвидиране на последиците.

Позиции изразиха и други държавни институции. Министерството на отбраната обяви, че разполагането на складове с взривни вещества в подобна близост до жилищни сгради е недопустимо и че всички отговорни лица трябва да извършат пълен одит на местата за съхранение на оръжие и боеприпаси. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) добави, че заповедта на главнокомандващия, забраняваща изрично изграждането на подобни складове край цивилни райони, остава в сила.

И Министерството на отбраната, и Генералният щаб подчертаха, че основната отговорност носи Русия като държава агресор. В същото време двете институции напомниха за действащата забрана и то в деня, когато евентуалното ѝ нарушаване стана предмет на разследване. Така въпросът дали тя е била спазена излезе на преден план още преди прокуратурата да излезе с окончателно становище за извършеното нарушение.

Подобна трагедия се разигра преди по-малко от два месеца и то отново в Бучански район. На 6 юли руска балистична ракета „Искандер“ порази склад за боеприпаси на предприятие в състава на „Укроборонпром“ в град Вишневе, разположен на 21 км югоизточно от град Буча. Последвала вторична детонация, при която загинаха 9 души и беше извършена принудителна евакуация на над 600 жители. Поразени бяха най-малко 200 обекта, сред които над 100 жилищни сгради. Зеленски определи случилото се като напълно ужасяващо и се закани да подведе под наказателна отговорност за виновните, наред с уволнения в „Укроборонпром“.

Премиерът Сергий Корецкий направи връзката между двата случая още в първите часове след трагедията, поставяйки ги в контекста на пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г. „За съжаление вече можем да констатираме, че след страшната трагедия във Вишневе не си взехме урок. На петата година от пълномащабното нашествие да се допускат едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви той.

Междувременно Министерство на отбраната на Руската федерация докладва, че е поразило съоръжения на компанията Fire Point, в които според него са били съхранявани ракети, дронове, компоненти за ускорители на твърдо гориво и бойни глави за крилатата ракета „Фламинго“. Украинската страна не уточни собственика на обекта и съобщава единствено за склад с боеприпаси, поради което твърдението за принадлежността му към Fire Point засега остава непотвърдена руска версия.

Fire Point е производителят на две от основните оръжейни системи, използвани в далекобойната кампания, насочена срещу цели надълбоко в руския тил: ударния дрон FP-1 с 1600 км обсег, наред с крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обсег достига 3000 км. С тях бяха поразени множество цели, намиращи се далеч отвъд обсега на западните оръжейни системи, доставени на Киев – ракетният завод във Воткинск през февруари, „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари през май и още веднъж през юни и водещият руски складов комплекс на Wildberries в Коледино край Подолск в Московска област на 16 август.

Няколко часа след удара по село Мила последва основната вълна от руската въздушна атака за изминалата нощ. Русия използва противокорабна ракета „Оникс“ и балистична ракета „Искандер-М“, които изстреля от окупирания Крим, наред с 267 дрона, сред които „Шахед“, „Гербера“ „Бандерол“, С8000 и имитиращия дрон „Пародия“. Дроновете бяха изстреляни от Курска, Орловска, Ростовска области (Милеровски район), наред с Краснодарски край (Приморско-Ахтарск) и окупираните Донецка област и Крим.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че към 8:30 ч. са неутрализирали 233 дрона над северните, южни, източни и централни области на страната. За отблъскването на атаката бяха задействани авиацията, зенитно-ракетни войски, подразделения за електронна война, отряди за БПЛА и мобилни огневи групи. ПВО потвърди за попадения на 15 точки, както и за паднали отломки на още 4 места.

Броят на жертвите в село Мила може да не е окончателно. Двамата души, които продължават да се водят за изчезнали, не са включени в потвърдените загинали, а тежко ранените остават в болница. Ткаченко изрично уточни, че окончателни данни за броя на жертвите засега няма.

Разследването по чл. 367 трябва да установи защо боеприпасите са били съхранявани на конкретния обект, кой е разрешил това и дали разстоянието до застроените жилищни площи е отговаряло на нормите. Същият въпрос беше поставен и след трагедията във Вишневе, когато Зеленски обеща наказания и уволнения. След по-малко от два месеца вторична детонация отново причини масови жертви в района, този път с над 4 пъти повече загинали.

Анализ: Ударите край Ейл, мълчанието на Анкара и версията за Емирствата

🇸🇴🎯 Въздушните удари по крайбрежието на Пунтланд са дело на ОАЕ, а не на Турция, и имат за цел да ѝ припишат отговорност за смъртта на цивилни рибари. Това твърди Башир Хаши Юсуф, популярният сомалийски журналист и военен анализатор, броени часове след нова атака по същото крайбрежие, при която загинаха най-малко девет души.

Началото на поредицата от събития е на 17 август. 8 въоръжени мъже превземат товарния кораб „Лутуф“ на около 3,5 морски мили от Марея, окръг Ейл. Корабът плава под камерунски флаг и е собственост на турска компания. По думите на държавен служител в Могадишу, цитиран от Associated Press, той превозва оръжие, комуникационна и сателитна техника за турския военен учебен център в Могадишу.

Екипажът се състои от 10 души: 6 индийци, турчин, грузинец и 2 сръбски охранители. Пиратите го откарват към брега при Гармаал, в окръг Дангорайо, и го задържат там. Същата група е свързвана и с отвличането на кораба „Суорд“ през април. Пиратството по това крайбрежие отново е в подем, като само през последните месеци бяха отвлечени няколко търговски кораба.

На 18 август малка лодка доставя кат – стимулиращо растение, което се дъвче от местните. На връщане към сушата лодката е поразена от въздуха. Четирима мъже загиват, а двама ранени са откарани в Гароуе.

Службите за сигурност на Пунтланд първоначално описват мъжете като заподозрени пирати и посочват, че ударът е бил нанесен от турски дрон. На погребението в Гармаал два дни по-късно роднините на жертвите също обвиняват Турция и заедно с местните старейшини настояват, че убитите са рибари.

На 21 август Министерството на сигурността и разоръжаването на Пунтланд излезе с официално изявление, в което определя загиналите като мирни жители и иска обяснение от държавата, разпоредила удара, без да я назове. В документа са посочени два отделни случая (на 18 и 20 август) и се говори за удари, нанесени от чуждестранни бойни кораби срещу мирни хора и тяхното имущество. Вторият случай е описан като обстрел от море, а не като въздушен удар.

Бившият външен министър Абдисаид Мусе Али беше по-категоричен и още ден преди това обвини Турция в „клане“ на негови сънародници. Исканията на Гароуе се свеждат до 4 въпроса, изброени от WardheerNews: кой е извършил удара, кой го е разрешил, какви разузнавателни данни са го обосновали и уведомени ли са били властите на Пунтланд.

Министерството отправи и обвинение: според него зад възраждането на пиратството по това крайбрежие стоят външни сили и покровители с политическо и финансово влияние.

Отговорът на федералните власти в Могадишу пристигна на 22 август и придаде неочакван обрат на спора. Заместник-министърът на отбраната Омар Али Абди заяви пред журналисти, че властите са предварително уведомени за удара, защити операцията и попита с какви доказателства разполага Пунтланд, че убитите са цивилни, а не пирати.

Абди добави, че федералното правителство е законният орган, който разрешава действия срещу пиратски групи по сомалийското крайбрежие, и обеща изчерпателен доклад.

Анкара запазва мълчание. BBC се обърна към турското външно министерство на 19 август и получи отговор, че ведомството не разполага с информация за случилото се. Турция публично поиска освобождаването на „Лутуф“, но нито потвърди, нито отрече, че е нанесла удара.

Подобна практика не е нова. Турската държава досега никога не е поемала отговорност за конкретен удар в Сомалия, запазвайки мълчание дори когато местни общности съобщават за десетки цивилни жертви при удари на турски дронове. Дни преди случая в Гармаал онлайн бяха разпространени кадри, които показват жители на Югозападния щат да горят турско знаме в знак на протест срещу удари, отнели човешки живот и добитък.

Турското присъствие във водите край Сомалия е част от дългосрочна военна политика. На 10 февруари парламентът в Анкара поднови с още 1 година мандата за военноморско разгръщане и остави обхвата, продължителността и оперативните подробности да бъдат определени от президента. Мисията започва през 2009 г. и е най-продължителната задгранична операция на турския флот.

През април корабна група, включваща фрегатата TCG Gökova, десантния кораб TCG Sancaktar и корветата TCG Bafra, придружи сондажния кораб Çağrı Bey до Могадишу. Турция е доставила на сомалийската армия безпилотни апарати Bayraktar TB2 и Akıncı, както и ударни хеликоптери T129 ATAK.

Анкара получи и права за проучване на въглеводороди в сомалийския шелф, а за охраната на сондажната площадка изпрати елитни части. Тя поддържа стотици военнослужещи в страната и обучава сомалийски специални подразделения. Около отвлечения „Лутуф“ са били наблюдавани турски разузнавателни дронове и морски хеликоптери.

На 23 август ударите бяха подновени. По данни на местните власти, цитирани от Hiiraan Online, поне 9 души са загинали при Аргеегто, между селищата Джиифле и Динауда-Дигдиг в окръг Годобджиираан. Местното издание Puntland Post съобщава за до 7 жертви.

Нито държава, нито военна структура пое отговорност. В района е имало съобщения за присъствие на турски военни кораби, а „Лутуф“ е бил откаран наблизо няколко дни по-рано. Съдбата на десетимата моряци на борда остава неизвестна.

На този фон се появи твърдението на Хаши Юсуф. Той е бивш редактор на вестник Xog-Ogaal и от месеци последователно критикува политиката на Абу Даби. На 29 октомври 2025 г. той описа бързореагиращата сила на пунтландския президент Саид Абдулахи Дени като копие на суданските Сили за бърза подкрепа, финансирано, обучавано и въоръжавано от Емирствата. От Могадишу Юсуф пише и срещу по-широкото емирско присъствие в страната.

Емирското присъствие в Сомалия обаче отслабва от началото на годината. На 26 декември 2025 г. Израел призна Сомалиленд и стана първата държава, предприела такава стъпка след обявяването на независимостта му през 1991 г. Според публикации на Middle East Eye Абу Даби е съдействал за преговорите, довели до признаването, което предизвика рязко влошаване на отношенията с Могадишу.

На 8 януари сомалийският кабинет забрани на емирските военни и товарни самолети да използват въздушното пространство на страната. Четири дни по-късно правителството анулира всички споразумения с Емирствата, включително тези за пристанищата Бербера, Босасо и Кисмайо. На 10 февруари Сомалия и Саудитска Арабия подписаха споразумение за военно сътрудничество.

Оттогава емирската база в Босасо приема предимно евакуационни полети. Между началото на 2024 и началото на 2025 г. обектът беше разширен с нови хеликоптерни площадки, хангари за безпилотни апарати и радар с покритие от повече от 400 километра над Аденския залив.

В дните непосредствено след забраната Middle East Eye регистрира средно по шест транспортни самолета Ил-76 дневно, натоварени с персонал и тежка техника. Босасо се намира на брега на Аденския залив. Ейл, Гармаал и Джиифле са на индоокеанското крайбрежие, от другата страна на полуострова.

Тук версията на Хаши Юсуф се сблъсква с видимо противоречие. Ако ударите са били емирски и са целели да припишат на Анкара отговорността за чужди жертви, най-пряко засегнат би бил самият Могадишу – най-близкият сомалийски партньор на Турция и правителството, което през януари прекрати споразуменията с ОАЕ.

Вместо това федералните власти обявиха, че са били предварително уведомени, и защитиха операцията. За да бъде версията на Юсуф вярна, заместник-министърът на отбраната би трябвало да прикрива чужд удар, който уврежда интересите на собствената му страна.

Твърдението обаче не е напълно лишено от косвени основания. Никой не пое отговорност за нито един от случаите. Ударът на 18 август е бил нанесен от въздуха, а този на 20 август – от море, което означава, че са използвани различни платформи.

Обвинението на Гароуе, че зад пиратството стоят външни покровители, няма конкретно назован адресат и може да бъде отнесено към повече от една страна. Товарът на „Лутуф“ е представлявал турско имущество, което значи, че отвличането на кораба е прекъснало турска снабдителна линия, независимо кой точно стои зад него.

Спорът се развива на фона на вече дълбоко влошени отношения, включително по въпроса за риболова. На 5 юли Пунтланд забрани на турската компания SOMTURK – рибарското подразделение на военния пенсионен фонд Oyak – да работи във водите под юрисдикцията на региона, обявил едностранно своята независимост на 23 юли 1998 г. Лицензът беше издаден от Могадишу за цялата морска зона на Сомалия, без съгласуване с Гароуе.

Крайбрежието на Пунтланд е сред най-богатите риболовни зони в страната, а сезонът за жълтопера риба тон продължава от ноември до април. Анализаторът Рашид Абди описа действията на Анкара като подкрепа за Могадишу в конфликта му с ръководството на Пунтланд. Шест седмици по-късно на същото крайбрежие загиват четирима души, които администрацията на региона определя като рибари.

Рано сутринта на 5 август силите на Гароуе превзеха с щурм базата на Пунтландските сили за сигурност в Галкайо, а след това и техния щаб в Босасо. Въпреки името си формацията не е подчинена на властите на щата: създадена е през 2002 г. от ЦРУ като подразделение за борба с тероризма със седалище в Босасо, което през октомври 2024 г. беше обявено за част от Сомалийската национална армия, с финансиране и снабдяване от федералните власти. Пунтланд отхвърли решението с аргумента, че според конституцията нямат право да признават или разполагат въоръжени групи на територията на щата без неговото съгласие.

Така формирование, изградено извън командването на Гароуе, беше ликвидирано в рамките на седмица. 17 дни по-късно същата федерална власт, чиито съюзници бяха изтласкани от Галкайо, заяви, че именно тя е законният орган, който разрешава употребата на сила по крайбрежието на Пунтланд.

Оттук нататък въпросът кой е стрелял придобива по-голяма тежест от въпроса какво точно е било ударено, тъй като интересите на страните предполагат различни версии за предполагаемия извършител. Пунтланд печели политически, ако убитите са рибари, а нападателят е чужд и е действал без неговото разрешение. Могадишу печели, ако те са пирати, а операцията е разрешена от федералното правителство.

Хаши Юсуф предлага трета версия, според която Анкара е жертва на чужда постановка, а ОАЕ продължава да действа срещу интересите на сомалийската държава дори след изтласкването си от страната. Нито една от трите версии не може да бъде доказана само с политическо изявление. Необходима е материална следа.

За рибарите от Нугаал практическата разлика между трите версии е нулева. За Сомалия въпросът кой може да разрешава употребата на сила по нейното крайбрежие стои редом с въпроса кой командва въоръжените формирования на самия бряг. През август вторият спор вече се води с оръжие в Галкайо и Босасо.

Ударите по складовете на Ozon свалиха акциите с 27% и спряха търговията

🇷🇺📉 Акциите на Ozon се сринаха с 27% до 2112,5 рубли в понеделник, което принуди Московската борса временно да спре непрекъснатата търговия с тях. Спадът последва серия украински удари, засегнали шест логистични обекта на втората по големина руска платформа за онлайн търговия в рамките на три поредни нощи. 5 от тях бяха поразени, а 6-ият бе превантивно евакуиран. Само за броени минути пазарната капитализация на компанията се срина със 185 млрд. рубли.

Прекъсването е част от стандартна процедура. При спад от над 20% търговията преминава от непрекъснат режим към дискретен аукцион – период, през който заявките се събират и изпълняват на една обща цена, вместо незабавно. Аукционът започна в 10:22 ч. местно време и приключи 30 минути по-късно, след което спадът се забави. В края на деня акциите на Ozon останаха с 19,3% под началното си равнище. От началото на годината те са загубили 47% от стойността си, което се равнява на 376 млрд. рубли.

Разпродажбата не се ограничи до Ozon. Акциите на АФК „Система“, която държи голям дял в маркетплейса, поевтиняха с 12,4% до 7,56 рубли – най-ниското им ниво от 2014 г. Индексът на Московската борса обхваща 46 от водещите руски компании. Вчера той се понижи с 2,5% до 2081 пункта. Акциите на Ozon участват при изчисляването на индекса на сините чипове, който включва най-ликвидните книжа на борсата, поради което сривът им допринесе за цялостното пазарно понижение.

Поредицата от удари започна на 22 август в Чапаевск, Самарска област, където бе поразен първият склад на компанията. Атаката е извършена с FP-1 – украински дрон с бойна глава между 60 и 120 кг и до 1600 км обсег. Използването му беше потвърдено от производителя Fire Point. Ozon съобщи за ранени и евакуира над 500 служители.

На следващия ден дрон удари складовия комплекс в Оренбург. От него бяха изведени повече от 300 души, доставките бяха преустановени, а наличните стоки – временно премахнати от витрината на платформата.

В нощта срещу 24 август ударите се пренесоха на юг и засегнаха три обекта едновременно. Пожарът в центъра край село Тюбе в Република Дагестан с площ 130 000 кв. метра, се виждаше от разстояние 10 км. Другите засегнати обекти са базата в Невинномиск, Ставрополски край, с площ 93 514 кв. метра, както и комплексът в Енем, Адигея, с площ 91 200 кв. метра. Складът в Адигейск беше евакуиран превантивно.

Обсегът на използваните дронове обяснява широката география на атаките. Центърът в Тюбе се намира на 800–900 км от най-близката точка под украински контрол – дълбоко в руския тил, където инфраструктура и складове се изграждат с презумпцията, че са извън непосредствена опасност.

Цената на един FP-1 възлиза на около 55 000 долара. Съпоставката между тази сума и еднодневната загуба на пазарна капитализация не показва размера на преките материални щети, но илюстрира асиметрията на кампанията. Разходът за един удар е несравним с нужните средства за осигуряване на постоянно покритие на ПВО на всеки склад в 6 руски региона едновременно.

Трите засегнати комплекса в Тюбе, Невинномиск и Енем имат обща площ 314 714 кв. метра. Според оценки на анализатори, цитирани от „Лента“, поразените складове възлизат на до 19% от складовия капацитет на компанията. Числото е прогнозно, а самата Ozon не е публикувала одит на пораженията. В официалното си изявление платформата призна за засегнати съоръжения в Самарска и Оренбургска област, Краснодарския край и Дагестан.

Киев открито пое отговорност за кампанията. Министерство на отбраната потвърди, че обектите на Ozon са поразявани целенасочено, и ги определи като центрове за съхранение на стоки с двойна употреба. Според ведомството системните удари по тях „затрудняват работата на противника и се отразяват негативно на цялата икономика на Русия“. Генералният щаб отделно потвърди удара по първия център.

Кампанията срещу руските маркетплейси обаче не започна с Ozon. От 18 юли украински дронове атакуват складове на Wildberries – най-големия руски онлайн търговец. Първите удари бяха нанесени в Котовск, Тамбовска област, където загинаха седем души, и в Електростал край Москва.

До средата на август бяха засегнати 15 хъба, сред които най-големият склад в страната – комплексът край Коледино с площ 250 000 кв. метра. Сателитен анализ сочи 1,18 млн. кв. метра унищожена площ, равняваща се на 1/5 от капацитета на компанията. Асоциацията на доставчиците оцени директните загуби на 600–700 млрд. рубли, докато според други изчисления щетите са между 355 и 436 млрд. рубли.

Ключова разлика е, че Wildberries не е публична компания. В продължение на 5 седмици кампанията срещу нея нямаше диркетен борсов измерител: физическите разрушения можеха да бъдат оценени, но липсваше котировка, която да отразява промяната на риска в реално време. Ozon е листната на борсата и ударите по нейната складова мрежа получиха незабавен пазарен еквивалент. Секторът, доминиран от двете компании, формира около 5% от руския БВП.

Самите анализатори не разглеждат спадът от понеделник като пряка оценка на нанесените щети. Маряна Лазаричева от „Т-Инвестиции“ смята, че непосредственото отражение върху приходите е ограничено, тъй като „ключов фактор за волатилността остава не толкова текущата щета, колкото запазването на висока вероятност за повторни атаки“.

Павел Веревкин от „КИТ Финанс“ формулира същата неяснота като въпрос: дали случилото се е еднократен инцидент, или началото на системна кампания. С други думи, пазарът преоцени не цената на вече загубени стоки, а риска от нови удари през следващите седници.

Държавата реагира с фискални мерки. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че правителството разработва варианти за подкрепа и че те ще важат за Ozon в същата степен, както за Wildberries.

Паралелно са въведени и търговски облекчения. Комисионните за продажба са намалени с 3% за повечето категории, а от 30 август същото намаление обхваща и таксите за пласиране на стоки в отделните региони. Продавачите, чиито загуби надхвърлят 5% от годишните приходи, имат 12-месечна отсрочка за плащането на ДДС, данък върху печалбата, дълг по опростени данъчни режими и осигурителни вноски за времето от август 2026 до юли 2027 г. След изтичането на отсрочката задълженията ще могат да бъдат разсрочени.

По данни на „Ведомости“ Ozon все още не е поискала пряка помощ от бюджета, въпреки че през първата половина на август маркетплейсите вече са отправили общо искане за компенсации в размер на стотици милиарди рубли. Оценките за съвкупните щети в сектора достигат около 1 трлн. рубли, но това остава прогноза, а не установен размер на загубите.

Във вторник пазарът възстанови част от понеделнишкия спад. Акциите на Ozon поскъпнаха с около 3,5%, а индексът на Московската борса се повиши с 0,65% до 2084,64 пункта към обяд. Възстановяването остана частично и не върна книжата дори до нивото им от петък. То обаче подсказва, че движението е било преди всичко шокова преоценка на риска, а не фундаментална преоценка на целия бизнес.

Дали този риск ще се превърне в траен фактор, зависи от честотата на следващите удари. Ако атаките се запазят с настоящия темп, всяка следваща нощ вероятно ще намира негативно отражение в котировките: складовият капацитет се изгражда и възстановява за месеци, но може да бъде унищожен за часове.

Полкът „Да Винчи“ вече нанася самостоятелно удари с дронове FP-2 на 200 км в руския тил.

🇺🇦✈️ Видео показва оператори на Първи отделен щурмови полк „Да Винчи“ изстрелват своите ударни дронове FP-2 с обсег около 200 км и 105-килограмова бойна част. Така една пехотна щурмова част с основна задача да превзема позиции разполага със средство за поразяване на цели, разположени на дълбочина в руския тил – способност, доскоро запазена предимно за специализирани части.

Кадрите показват поредица от изстрелвания в тъмната част на денонощието от полева площадка в цъфнало слънчогледово поле. Всеки дрон излита от наклонена рампа с помощта на ускорител с твърдо гориво, който работи няколко секунди и осветява ярко околната местност, преди буталният двигател да поеме полета. Fire Point предлага системата както в стационарна версия, така и върху автомобилно шаси, маскирано като обикновен войскови камион. Мобилността има пряко оперативно значение, тъй като противникът активно издирва пусковите установки. На 30 май 2026 г. Киев сподели нощни кадри от изстрелване от полуремарке с поне 3 дрона върху стелажи, а на 3 юни руската страна показа поразен камион именно от този тип.

Самият дрон е разработен на базата на далекобойния FP-1 чрез внимателно премерен компромис: обсегът намалява от 1400 на 200 км, а масата на бойната глава нараства от 60 на 105 кг. Според Covert Shores това отговаря на около 120 кг тротилов еквивалент. Апаратът работи в два режима: автономно насочване срещу неподвижни цели и управление по радиоканал при атака срещу подвижни цели. Спътниковата връзка чрез Starlink Mini позволява на оператора да наблюдава изображението от камерата и да коригира траекторията в крайния етап от полета. Тиражираната единична цена е 54 000 евро, а към края на 2025 г. производителят обяви, че произвежда до 200 дрона от средния клас на ден. През май 2026 г. основателят и главен инженер на Fire Point Денис Штилерман заяви пред ТСН, че преработено крило вдигна полезния товар до 200 кг при обсег до 370 км.

Полкът може да използва това оръжие, защото отдавна вече не е онзи батальон от първите месеци на тази война. „Да Винчи“ прераства в полк на 5 април 2025 г. и към януари 2026 г. включва 5 щурмови батальона, пехотен батальон, артилерийски дивизион, разузнавателна група „Дике поле“ и две звена за дронове с ранг батальон. Следователно разчетите, стартовите площадки и снабдяването за тези мисии са част от щатните способности на формированието, не са набързо сглобени от отделна щурмова рота. Полкът е командван от Дмитро Филатов с позивна „Перун“, който бе удостоен със званието Герой на Украйна през декември 2025 г. През 2026 г. частта воюва по направления в Запорожка и Днепропетровска области, откъдето обсегът на FP-2 покрива сухопътния коридор към Крим.

Как полкът използва тези апарати, става ясно от операция, проведена през нощта на 6 срещу 7 юни 2026 г. Заедно с 475-и отделен щурмови полк CODE 9.2 той порази автомобилния мост в района на Чонгар, който свързва окупирания Крим с Херсонска област. „Решихме да ударим този мост, който е единственият път за превоз на личен състав, боеприпаси и гориво“, обясни пред „Украинска правда“ командирът на 475-и полк с позивна „Флинт“. Филатов беше още по-конкретен: според него ударите прекъсват горивните доставки за руската 37-а мотострелкова бригада, чиито разчети за ударни дронове остават без бензин за генераторите на позициите. Нанесените щети обаче изглеждат относително оскъдни. Руски онлайн публикации показаха пробойни с диаметър около един метър в настилката, докато носещите елементи на съоръжението устояха.

Именно икономиката на тази мисия прави дроновете от средния клас привлекателни за армейските части. Изданието lb.ua изчисли, че един дрон може да унищожи цел, която е по-скъпа от него около 10-60 пъти, а минималната стойност на поразеното снабдяване при успешен удар възлиза на 400 000 до 600 000 евро. Описаният от изданието списък с цели се явява почти изцяло логистичен: вагони с боеприпаси, цистерни с гориво, маневрени локомотиви, ремонтни влакове с кранове, жп платно и депата.

От май 2026 г. съотношението се измества още повече в полза на атакуващата страна, тъй като FP-1 и FP-2 започнаха да носят неуправляеми авиационни ракети С-8 – четири според Aerospace Global News и до осем според lb.ua. Осколъчният вариант разпръсква около 2000 поразяващи елемента, а бетонобойният може да пробие до 800 мм стоманобетон. При тази конфигурация носителят престава да бъде еднократен: той може да атакува няколко цели в рамките на една мисия, вместо да се разбие в първата. Първи публично известни кадри се появиха между 12 и 17 май и показват удари по подвижни групи на ПВО. Ударът от 17 май, насочен към защитения свързочен възел на Черноморския флот край Мирне в окупирания Крим е проведена от 1-ви отделен център за безпилотни системи – т.е. от специализирано, а не от линейно формирование.

В общата картина FP-1 и FP-2 отговарят за около 60% от общия обем на украинските удари, насочени към руска територия, сочи оценка, споделена от Штилерман на изложението Eurosatory през юни 2026 г. Janes отчита между 5 и 20 ударени цели дневно с двата дрона. Разделението на задачите е ясно. Рафинериите в дълбочина на руска територия като поразената на 22 август в Новокуйбишевск, са цел за FP-1. FP-2 нанася удари в първите 200 км зад фронтовата линия, където се намират повечето горивни цистерни, вагоните с боеприпаси, ремонтните влакове и позициите на дроновите разчети.

Русия въвежда контрамерки по две ключови посоки, но всяко от тях си има своите ограничения. От есента на 2025 г. срещу FP-1, Ан-196 „Лютий“ и E-300 се използват безпилотни прехващачи, изстрелвани на групи срещу отделен дрон. Едни го настигат отзад, а други се насочват челно към него. Дори когато не постигат директно сваляне, те увеличават нужните време и ресурси за провеждане на атакуващи мисии. Естествен контраход (полетът на по-голяма височина) подменя една заплаха с друга, защото там самият дрон попада в обсега на класическата зенитна отбрана.

Електронната война има по-ограничен ефект при автономен режим. Когато дронът лети при отсъствието на постоянна връзка с оператор, командният канал не съществува и няма как да бъде прекъснат. Към средата на 2026 г. Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ (RSIS) в Сингапур публикува собствена оценка, според която руската електронна война не е догонила темпа на развитие на безпилотните системи. Изтеглянето на складовете по-назад и тяхното разпръскване също не предлагат смислено решение на този проблем, тъй като колоните за снабдяване продължават да остават в обсега на FP-2.

Ударът срещу Чонгар беше резултат от съвместна операция с далекобойно звено. Новата серия през нощта обаче показва вече установена рутина вътре в самия полк: подготвена площадка, последователни пускове и собствен разчет. Трансферът на способности за нанасяне на удари в оперативна дълбочина към линейните части вероятно ще бъде една от посоките на развитие за украинската армия в следващите няколко месеца. Производството на дронове от среден клас вече е достатъчно масово, за да позволи подобно разширяване, а размяната на дрон за 54 000 евро срещу колона с гориво е икономически изгодна за атакуващата страна.

Насрещният аргумент обаче е основателен: Fire Point продава дроновете на държавата, а разпределението им остава решение на висшето военно командване. То има причини да задържи ударни средства с подобен обсег при частите, които могат да съгласуват неговата употреба с другите средства за огнево поразяване.

Дрон удари гръцки танкер край Новоросийск след близо три седмици затишие

🇺🇦🛢️🇬🇷 Танкерът „Скирос“ беше ударен от дрон в Черно море в неделя вечерта, 16 август, малко след като натовари партида на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) край Новоросийск. Атаката прекъсна близо 3-седмично затишие в участък и представлява първият удар по плавателен съд, обслужващ КТК, откакто в края на юли Вашингтон постигна договореност с Киев маршрутът да бъде пощаден. Позовавайки се на добре осведомени източници, Bloomberg разкри, че товарът е бил с руски произход.

Кадри, излъчени от гръцката телевизия „Скай“, показват как дронът прелита веднъж над района, връща се и поразява мостика на петролния танкер, където избухва пожар. Гръцката компания IMS със седалище Пирея, която управлява съда, съобщи, че няма пострадали и не е установено замърсяване. Размерът на щетите не е оповестен. „Скирос“ е танкер тип „суецмакс“ с товароподемност 159 021 тона, построен през 2009 г. Той плава под флага на Либерия, регистриран е на дружеството Canis Minor и събира 1 млн. барела. Данните от автоматичната система за идентификация (AIS) преди инцидента го показват на път към товарен терминал на КТК.

Никой не пое отговорност за атаката. Представител на Генералния щаб на Украйна заяви, че не разполага с информация, която да коментира. Моделът на действие обаче е познат, а Киев вече е публикувал собствени кадри от такива операции. На 1 август морски дрон удари танкер от тип афрамакс „Бурда“ край Таман, след което украинската страна споделя запис от удара. „Бурда“ също е управляван от IMS, което прави „Скирос“ втория съд на един и същ оператор от Пирея, поразен в рамките на две седмици. Флотът на компанията има численост от над 30 кораба.

Ударът през август край Таман беше повратен и по една друга причина. „Бурда“ е сред първите плавателни съдове извън руския сенчест флот, поразени открито, като в същата операция украински морски дронове потопиха контейнеровоза „Янина“, свързан с „Росатом“, на около 130 морски мили от Новоросийск. По този начин кампанията, започнала срещу сенчестия флот, вече достига до западен тонаж, който не е подложен на санкции и се използва по обичайни търговски договори.

Гръцкото корабоплаване усеща последиците най-силно. При същите съоръжения на 30 юли бяха ударени два танкера под гръцко управление. IMS, оглавявана от Мариос Ялуглу, добави „Скирос“ към своя флот тази година. Корабът е една от четирите придобивки на компанията от октомври насам на обща стойност около 150 млн. долара. Само за две седмици два нейни танкера бяха поразени – единият от морски, а другият от въздушен дрон.

Договоркатаа, поставена на изпитание от новия удар, беше постигната преди под три седмици. По данни на Financial Times вицепрезидентът Джей Ди Ванс е поискал от украинския президент Володимир Зеленски по време на телефонен разговор на 31 юли Киев да прекрати ударите по инфраструктурата на КТК и чуждите танкери, които я обслужват. Украйна се е съгласила при три условия: съдът да не е под украински санкции, да не е руска собственост и да не превозва руски товар. От този разговор до неделя нито един танкер при терминала не беше поразен.

Именно третото условие определя как може да се тълкува неделната атака. Bloomberg пише, че „Скирос“ е натоварил суров петрол с руски произход, което би го поставило извън защитата на договорката. Splash247 посочва, че произходът на товара остава непотвърден, а данните от AIS показват маршрут на танкера, но не и съдържание на товарните му танкове. Разликата е ключова: през КТК преминава предимно казахстански петрол, докато руският формира между 5 и 10% от износа по маршрута. Договорка, чиято граница минава през произхода на отделните барели, на практика оставя проверката в ръцете на страната, нанасяща удара.

Интересът на САЩ в конкретния маршрут е пряк. КТК извежда добива от казахстанските находища, в които дялове притежават Chevron и ExxonMobil, и осигурява около 2% от световните петролни доставки. Серията удари през юли сви износа в него от около 1,9 млн. до близо 1,3 млн. барела дневно. Казахстан се принуди да ограничи производството до степен, която Reuters определи като спад с повече от половината. Според Financial Times Киев е приел искането на САЩ, тъй като се надява да получи лиценз за производство на прехващачи за Patriot и няколкостотин ракети преди зимата.

Събитията от миналия месец обясняват защо САЩ изобщо се намесиха. Последното публично изявление на КТК за удар по танкер е от 30 юли. В 01:48 ч. московско време дрон удари „Нисос Сифнос“, плавал под флаг на Маршаловите острови, докато товареше на изнесеното товарно устройство №3 партида на Tengizchevroil – дъщерно дружество на Chevron. Пожарът в приемните манифолди бе потушен от екипажа и 3-те помощни плавателни съда на консорциума. Нямаше пострадали или разлив. Само през юли при съоръженията или на подстъпите към тях бяха поразени поне осем танкера, товаренето беше спирано неколкократно, а към края на месеца ръководството обсъди пълно прекратяване на работата, преди да реши да я продължи.

Натискът към Новоросийск не отслабна и след договорката. На 14 август Русия преустанови товаренето на съседния терминал „Шесхарис“ заради заплаха от дронове, а танкерът, който трябва да бъде зареден там, напусна района. През терминала минават 700 хил. барела руски петрол дневно, отделно от казахстанския поток през КТК. В понеделник Москва обяви, че е поразила три товарни кораба и танкери в Одеса, за които твърди, че са превозвали военни товари и гориво. Украинските власти съобщиха за повреден граждански кораб под флага на Того и четирима ранени в пристанището.

Атаката срещу „Скирос“ очертава границите на американския натиск. Той не прекрати кампанията, а само успя да промени леко условията, при които тя се води: Киев прие да не атакува самия маршрут и неговата инфраструктура, но запази правото да поразява руския износ независимо къде се товари. Така въпросът е изменен от това дали Украйна ще нанася удари край Новоросийск към онова какво се намира в товарните резервоари на отделните съдове. Съдържанието им обаче е обстоятелство, което САЩ и консорциумът не могат да установят отвън, докато купувачът и продавачът мълчат.

Възможно е обяснението да е по-просто от нарушаване на договорка. Киев има осезаема причина да я спазва: обещаният лиценз за производство на прехващачи струва повече от един танкер, а Генералният щаб не поема отговорност за атака, която би могла да осуети получаването му. При тази интерпретация целта е избрана премерено именно защото нейният товар е отговарял на условието, което допуска удар.

Конкурентното обяснение също намира опора в събитията през последните две седмици. Поразяването на два кораба на един и същ гръцки оператор в рамките на 14 дни е повторение, което трудно би могло да се счита единствено с произхода на отделните партиди. То по-скоро подсказва, че Киев е заменил ударите по инфраструктурата с атаки срещу тонажа, който я обслужва.

Проверката на двете хипотези вероятно ще дойде бързо и ще се основава на два видими признака. Първият е дали КТК ще публикува известие за удара и по този начин ще признае косвено удар за инцидент в своите съоръжения, вместо да го представи като произшествие в открито море. Вторият е дали натоварването при изнесените устройства ще продължи без прекъсване.

Ако консорциумът запази мълчание и корабите продължат да зареждат по график, разграничението според произхода на товара почти сигурно е запазено. Ако КТК отново спре работа, посредничеството от САЩ ще е изчерпало своя ефект за под един месец.

Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.

Свален дрон уби шестима на плаж до почивна база на ракетен завод

🇷🇺💥🇺🇦 Шестима души, трима от които деца, загинаха, а най-малко 47 бяха ранени, след като мобилен отряд на руската противовъздушна отбрана свали украински дрон над пълен с турист плаж в Архипо-Осиповка по-рано днес, при което машината се взриви сред тях. Курортното селище влиза в градския окръг на Геленджик, а участъкът от крайбрежната ивица, където се разби дронът, се намира точно до почивна база „Рассвет“ – филиал на АО „ВПК НПО машиностроения“ – дружеството, което проектира и произвежда хуперзвукови ракети „Оникс“ и „Циркон“.

Броят на пострадалите при инцидента беше посочен от губернатора на Краснодарски край Вениамин Кондратиев и регионалният оперативен щаб и нарастваха през целия ден: от 3 загинали и 13 пострадали в първите изявления до 6 убити и 47 ранени привечер. 17 души бяха настанени по спешност в болниците на Геленджик, Туапсе и Горячий Ключ, четирима са в тежко състояние, двама от тях деца.

Кадрите, споделени от украинския мониторинг канал Supernova, показват как дронът се приближава ниско към брега на фона на стрелба, губи управление, рязко сменя курса и се взривява на пясъка. Експертите на руското издание ASTRA разпознаха в звуковата следа работа на ПВО непосредствено преди пикирането, а изданието „Верстка“ описа същата последователност. Кадрите, публикувани от ВЧК-ОГПУ и Rucriminal.info, показват момента на поразяване във въздуха и последвалото падане на плажа. Оперативният щаб на Кубан се ограничи само с твърдението, че „атаката е водена срещу гражданска инфраструктура“, без да спомене, че дронът е бил свален от собствената им отбрана точно над плажа.

Според Supernova, целта на атаката е била „личната база“ на „НПО машиностроения“, където са почивали изцяло конструктори на ракети, като на дрона са му оставали само 300 метра до целта; каналът посочва и че на самия плаж е разположена позиция на мобилна огнева група. „Рассвет“ е филиал на предприятието: базата е обявена като такава на сайта на „НПО машиностроения“, вписана е в регистъра за класификация на средствата за настаняване на името на дружеството и работи в Архипо-Осиповка като място за отдих на служителите на обединението от далечната 1969 г. След пълна реконструкция, при която старите постройки са съборени, тя отново отваря врати преди няколко години на около 150 метра от водата и продава места и на външни гости. За откриването ѝ след ремонта съобщи администрацията на самия Реутов.

„НПО машиностроения“ е едно от остриетата на ракетната индустрия в Руската федерация. Обединението е част от корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ и разработва противокорабни ракети от семейството П-800 „Оникс“, хиперзвукова ракета 3М22 „Циркон“, планиращия боен блок „Авангард“, както и спътници за разузнавателни цели. На 15 юни украински дронове стигнаха до самия Реутов: пожар избухна в хранително предприятие на под 600 метра от пределите на съоръжението. Това е вторият удар по града от септември 2022 г. насам. Архипо-Осиповка отстои на около 650 км по права линия от района на Одеса, т.е. дълбоко в обхвата на украинските средства за далекобойни удари, които от две години работят по цялото крайбрежие на Черно море в Краснодарски край.

Мобилните огневи групи са най-ниското и евтино средство на ПВО срещу тези машини: екипи с картечници и леки зенитни установки, монтирани на пикапи и камиони, разположени по трасетата, по които дроновете влизат навътре. Те стрелят с директен мерник срещу цели на малка височина, а поразеният дрон пада там, където го застигне огънят, с неизразходвания си боен товар. Именно това се случва над плажната ивица на Архипо-Осиповка, както е видно от кадрите: пикиране от малка височина и експлозия по бреговата линия, а не разпръснати отломки над широк периметър.

Предупреждението в селото е дадено в 8:34 ч. и е отменено 10 минути по-късно. Очевидци описват съвсем друго. „Никакъв звук от сирени. Нищо нямаше“, каза един от тях пред местното издание 93.ru. Плажовете са били пълни; кадрите от минутите преди удара показват брегова ивица без свободно място, а извеждане на хората от водата не е провеждано. „Бяхме на плажа, вече нямаше как да си тръгнем, скрихме се зад една издатина и се покрихме с шезлонги“, разказва плажуваща. Коментиращи в местната група във „Вконтакте“ говорят за два дрона: единият е кръжал над Криница, минавайки на два пъти над плажа, преди да поеме „към Архипка“, другият след прехващането се вряза в планината. На място бяха изпратени пет линейки от Геленджик, още три от Туапсински район и специализирана бригада по медицина на катастрофите от Краснодар. Летището в Геленджик въведе ограничения още в 5:21 ч. и беше затворено сутринта, а режим „опасност от безпилотни апарати“ беше задействан в Анапа, Новоросийск, Темрюк и Туапсински район. Извънредно положение в селото не е въвеждано, поради което туристите не са получавали указание, а до вечерта местните власти опровергаха съобщенията, че се събират хуманитарна помощ и кръводарители за пострадалите. Затварянето на въздушното пространство над района се отрази също и на областния център Краснодар, където се очакваха закъснения по южните направления от летище „Пашковски“. Преди сезона Кондратиев прогнозира 9 млн гости за Краснодарски край.

Губернаторът описа случилото се като „циничен и безчовечен терористичен акт по отношение на децата“, който „не може да има оправдание“, и обеща подкрепа за семействата на загиналите и за ранените; кметът на Геленджик Алексей Богодистов разгърна оперативен щаб в курортното селище. Киев не е потвърждавал удар по крайбрежието на Краснодарски край. В отчета на Генералния щаб за деня фигурират поразени цели на окупационните сили в Крим, но Геленджик и Архипо-Осиповка в него не се споменават, а единственото описание на целта откъм украинска страна остава това на мониторингов канал, не на военно ведомство.

Плажовете под руски контрол на Черно море са били арена на войната и преди. На 23 юни 2024 г. на Учкуевка и Любимовка в северните покрайнини на Севастопол загинаха 4-ма души, сред тях деца, а близо 150 бяха ранени, след като касетъчни елементи от американска ракета ATACMS се разпръснаха над брега; по руската версия 4 от 5 ракети били свалени, а бойната част на петата се взривила във въздуха над града. Тогава руското външно министерство призова посланика на САЩ и обяви удара за пряка отговорност на Вашингтон.

Ударът в Архипо-Осиповка идва само денонощие след най-масираната вълна украински дронове, насочени към началото на седмицата. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация от 20:00 ч. на 2 август до 7:00 ч. сутринта на следващия ден са прехванати 131 украински дрона над Белгородска, Брянска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Смоленска и Тулска област, над Краснодарски край, Крим и водите на Черно море. Плажът беше поразен извън този отчетен период, в отделен дневен епизод, което обяснява и защо тревогата дойде толкова късно и се задържа толкова кратко. През същото денонощие дрон подпали склад на Wildberries във Владимирска област, в Валуйски район на Белгородска област 13-годишно момче загина, още две деца бяха ранени. В окупирания Крим властите съобщиха за трима убити и двама ранени.

Селото се намира на около 40 км по брега югоизточно от самия Геленджик, а на около 22 км по права линия от него, между Прасковеевка и Криница, се намира комплекс, станал известен като „двореца на Путин“. По разследване на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, сградата се простира широко 17 700 кв. метра, установена безполетна зона, прилежащите 7000 хектара принадлежат на ФСБ, а за строежа са били похарчени не по-малко от 100 млрд рубли; разследването определя постройката като най-мащабния частен жилищен дом в Руската федерация. По-нагоре по същия бряг е Новоросийск с петролен терминал и морска база „Шесхарис“, чието поразяване Генералният щаб на ВСУ потвърди на 23 май заедно с петролната база „Грушевая“.

Крайбрежието между Анапа и Туапсе събира в тясна ивица военноморска база, петролен терминал, летище и почивна база на ракетно предприятие, а между тях лежат курортни селища, които очакваха девет милиона гости това лято. Отбраната се води със средствата, с които се води навсякъде по руската територия: дронът се сваля там, където бъде застигнат. На 3 август това се случи над плаж, от който никой не беше изведен, защото предупреждението продължи десет минути. Според собственици на квартири част от почиващите са се върнали във водата още същия следобед.