Азиатски доброволчески корпус се появи във ВСУ след закриването на легиона

🇺🇦🪖🌏 Във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съществува подразделение, набиращо доброволци на японски, китайски, корейски и английски език, наречено Азиатски доброволчески корпус. Първите данни за него изплуват онлайн през юли – около половин година след като бе закрит Чуждестранният легион, а неговите доброволци бяха разпределени по щурмови подразделения. Профилът на корпуса в X започна да публикува на 11 юли, а на 14 август онлайн платформата UNITED24 му посвети отделна поредица.

Корпусът се представя като част от ВСУ и приема кандидатури с 4 отделни формуляра – по един на всеки от изброените езици – за хора на възраст между 18 и 60 години. Емблемата му включва жълт щит със звяр, увит около копие. Държавният портал за набиране на чужденци предлага 6-месечен договор, като насочва кандидатите към формирования на Сухопътните войски, които вече разполагат с международни отделения, роти или батальони. Азиатският доброволчески корпус се вписва именно в този модел.

Място за такава част се отвори на 31 декември 2025 г. Тогава 4-те батальона в състава на Чуждестранния легион престанаха да съществуват. Първият и третият бяха обединени в 475-и щурмови полк, четвъртият стана основа на 157-и международен учебен център, а личният състав на втория беше прехвърлен в други части. Генералният щаб на ВСУ обясни решението с довода, че легионите вече са изпълнили своята роля и чуждестранните доброволци трябва вече да се интегрират в редовната щурмова структура. Представители на легиона предупредиха, че промяната може да доведе до спад в притока на доброволци.

Азиатският корпус не връща обратно разформированата структура, а следва по-стар модел. Грузинският легион от 2014 г. и беларуският полк „Кастус Калиновски“ от март 2022 г. организират доброволци около общ произход и език, а не защото просто са чуждестранни граждани. Названието „корпус“ следва същата практика, позната от беларуския и руския доброволчески корпус, и не се отнася до общата численост на личния му състав. Повечето бойци в редиците му идват от Япония, Китай, Тайван и Южна Корея.

Мрежата от чуждестранни подразделения не изчезна с разформироването на Чуждестранния легион към Сухопътните войски, а промени формата. Международният легион на Главно управление разузнаване (ГУР) се запази като отделна структура и продължи да действа през 2026 г. 52-и международен щурмови полк на Национална гвардия на Украйна (НГУ), стъпил върху международния батальон на бригадата „Азов“, набира доброволци от 40 държави. Азиатският корпус е още един елемент от тази мрежа, а не изключение от нея.

Извън собствените му канали в социалните мрежи съществуват най-малко две публични свидетелства във връзка с дейността на корпуса. На 14 август UNITED24 му посвети серия от пет графични карти със снимки на терен, докато Станислав „Осман“ Бунятов, командир в 24-и отделен щурмови батальон „Айдар“, съобщи, че неговите подчинени участват в операции в Запорожка област. Командир, войскови номер и численост на корпуса засега не са публично известни.

Каналът му изрично подчертава ролята на общия език. Публикациите са написани на английски, придружен от китайски или японски превод, и показват стрелкова подготовка, обучение за работа с РПГ и бой с нож в окоп. В едно от изявленията частта заявява, че Япония е подкрепяла Украйна още преди пълномащабната инвазия, а корпусът вече дава на японските доброволци място, от което да се включат във войната.

На 7 септември той публикува снимка на маса. Върху японско знаме с надпис „Всичко ще бъде Украйна“ са подредени чешка карабина CZ BREN със заглушител и холографски мерник, избеляла парашутна емблема и документи. Жълтият щит на частта е залепен върху цевната кутия на оръжието.

Документите включват японски учебни материали. Стр. 61 е озаглавена „Стрелба и движение“ – четвърта глава от пехотен наръчник. В нея се разглеждат карабина, картечница, 84-мм безоткатно оръдие и 89-мм ракетно устройство, а за военнослужещия е използван термин за обозначаване на личен състав от Силите за самоотбрана.

До страницата лежи ръчно изготвен лист за щурма, на който изходният рубеж е означен както на японски, така и на английски „Assault Position“. Отстрани са изброени елементи, които трябва да съдържа заповедта: кратко разпределение на целите, указания за щурма от ниво командир на взвод, последно съгласуване със съседното подразделение и преразпределяне на бойците, носещи боеприпасите.

Под листовете има алгоритъм по тактическа медицина на същия език, който включва раздел за оказване на първа помощ под обстрел и преглед по алгоритъма MARCH – M, A, R, C и H – който подрежда действията за ранен според тяхната спешност. В отворената тетрадка до него са записани дозировки: морфинов сулфат от 2 до 6 мг бавно венозно, с повторение през 5 минути при поддържане на систолично налягане над 100; налоксон при потиснато дишане; фентанил с изрична бележка за висок риск от предозиране. Същата тема е качена в YouTube канала на звеното, където е показана екипировката на бойния парамедик.

Това е общ работен език, който стига от заповед за щурм до дозировка на морфин. Японските доброволци във ВСУ не са ново явление. През първите дни на март 2022 г. около 70 японци подадоха заявления да се сражават за Украйна, голяма част от които са бивши военнослужещи от Силите за самоотбрана, съобщи тогава Mainichi.

За част от доброволците участието във войната донесе правен риск у дома. Японският наказателен кодекс предвижда от 3 месеца до 5 години лишаване от свобода за подготовка и заговор за командване на частна война срещу чужда държава, а отделен член – до 3 години за нарушаване на наредби. Южна Корея забрани на своите граждани да пътуват до Украйна на 12 февруари 2022 г. и преследва нарушители според Закон за паспортите с до една година затвор или глоба до 10 млн. вона. За нарушаване на забраната вече са няколко присъди, сред които на бивш капитан от военноморските специални части. Сеул потвърди смъртта на свой гражданин, сражавал се като доброволец в Украйна. Пекин многократно отправя призиви към гражданите си да стоят настрана от военни конфликти и особено от военни действия за която и да било страна. Тайван не налага изрична забрана, но разубеждава гражданите си да участват.

Постъпиха сведения за китайски граждани и от двете страни на фронта. На 9 април 2025 г. президентът Зеленски заяви, че разузнаването е установило 155 китайски граждани, сражаващи в руските редици – ден след такава няма в Донецка област. Пекин определи твърденията за безпочвени. През октомври 2025 г. The Guardian описа китайци, заминали по лични подбуди да воюват за Украйна. Снимката с бойци на Азиатския корпус, държали китайско знаме на разбита руска позиция, беше многократно препубликувана през август и достигна до чуждестранни издания.

През юли японски доброволец, изгубил левия си крак след 4 години на фронтовата линия, каза пред Kyodo, че чужденците се изпращат на опасни мисии без да получат адекватни инструкции и се запълват празнини по фронтовата линия. Тъкмо тук се пресича неговото оплакване с онова, което Азиатският корпус предлага на желаещите да се включат в редиците му: процедура за кандидатстване и учебни материали на майчиния им език.

Дали корпусът ще се превърне в трайна военна структура, или ще остане като инструмент за набиране на чуждестранни доброволци, може да бъде преценено по някои конкретни признаци: обявяване на войскови номер, назоваване на командир и появата на имена на негови загинали бойци в украинските регистри.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

Четири руски ракетни корвети минаха на 40 километра от Хокайдо

🇷🇺⚓🇯🇵 Четири руски бойни кораба, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети, преминаха на около 40 км от нос Соя, северния край на японския остров Хокайдо, на 14 август – ден след като руският президент Владимир Путин направи официална визита на Итуруп, най-големия от спорните Курилски острови. Обединеният щаб на Силите за самоотбрана на Япония съобщи за прехода на 16 август и уточни, че корабите не са навлизали в териториалните води на страната.

Движението им е било следено от патрулен самолет Lockheed P-3 Orion от 2-ро авиокрило на Морските сили за самоотбрана (JMSDF), който е събирал данни за маршрута. Четирите съда носят бордови номера 916, 946, 971 и 978 и принадлежат на Тихоокеанския флот на Руската федерация.

Преходът им през август е проследен в две направления. Същата четворка е засечена на 9 август на около 70 км северозападно от японския остров Ребун, преди да премине на изток през протока Лаперуз, наричан от японците Соя. Наблюдаваното на 14 август е обратният преход по същия маршрут на запад. Това значи, че плаването е започнало четири дни преди пристигането на Путин на Итуруп.

Корабите са от проект 12411М „Молния-1“ (НАТО класификация: Tarantul III). Серията въведена в състава от началото на 80-те години на миналия век и се различава от по-ранните варианти предимно по главното си въоръжение: вместо П-15 „Термит“ носи комплекса 3М80 „Москит“.

„Москит“ (НАТО класификация: SS-N-22) е свръхзвукова противокорабна ракета, която лети с около Мах 2,5 ниско над водата и достига Мах 3 на височина, с обсег от 120 до 250 км според конкретната версия. Всеки кораб носи по 4 такива ракети, 76-милиметрово оръдие АК-176М, 2 шестцевни 30-милиметрови установки АК-630М за близка отбрана и преносими зенитни ракети „Игла-1“. Съдовете развиват скорост до 41 възела, имат далечина на плаване около 1600 морски мили (2963 км) при икономичен ход от 14 възела и екипаж от около 40 души.

Четирите кораба, идентифицирани от японската страна, са R-298, влязъл в строя през 1990 г., R-19 от 1992 г., R-24 от 1994 г. и най-новият сред тях – R-29, приет на въоръжение през 2003 г. Семейството е познато и на българските ВМС: ракетната корвета „Мълния“ от по-ранния вариант 1241.1, построена през 1983 г., влиза в състава на флота в края на 1989 г.

Островът, който Путин посети предния ден, е основнен военен център на архипелага. На Итуруп се намират щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия, летище „Буревестник“ – едно от най-големите по цялата островна дъга – и зенитно-ракетна система С-300В4, разположена там постоянно от декември 2020 г.

Бреговият противокорабен комплекс „Бастион“ е разположен на Итуруп от 2017 г., а „Бал“ – на съседния Кунашир от същата година. По оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2022 г. руският гарнизон на Южните Курили наброява около 3500 военнослужещи.

На 13 август руският президент посети предприятие за риба, болница и училище и проведе разговор със сахалинския губернатор Валерий Лимаренко, командващия Тихоокеанския флот адмирал Виктор Лиина, началника на граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Сахалинска област Сергей Махорин и изпълняващия длъжността командир на 68-и гвардейски армейски корпус Алексей Шведов. Това беше първото посещение на Путин на архипелага. Дмитрий Медведев го изпревари с 16 години, когато като президент посети Кунашир през 2010 г.

Токио отговори с официален протест. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги привика руския посланик Николай Ноздрев и заяви, че „Северните територии, включително островът Еторофу (Итуруп), са неотменна част от територията на Япония както исторически, така и от гледна точка на международното право“.

Премиерът Санае Такаичи определи визитата като „абсолютно неприемлива“ и напомни, че многократните настоявания от страна на Япония към руския президент да не посещава четирите острова. Правителството обмисля ответни мерки, включително разширяване на действащите икономически санкции.

От руска страна тонът беше още по-остър. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви на 13 август, че японският премиер „може да си бъбри колкото иска, че Курилите са исторически японски, но това бъбрене няма да промени нищо“, защото островите „бяха, са и ще бъдат руска земя“, а „всеки, който не разбира това, ще се сблъска с чудовищните последици от своята заблуда“.

Спорът продължава вече 8 десетилетия. Съветският съюз овладява Курилите в последните дни на Втората световна война през 1945 г. С Договора от Сан Франциско от 1951 г. Япония се отказва от „всички права, основания и претенции към Курилските острови“, без обаче да признава съветския суверенитет над тях.

Съвместната декларация от 1956 г. прекратява състоянието на война между двете страни и предвижда два от островите (Шикотан и Хабомай) да бъдат предадени на Япония след сключване на мирен договор. Такъв обаче никога не е подписан, а по-големите острови Кунашир и Итуруп изобщо не са част от тази договорка.

Японската позиция е, че Северните територии – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай – не са част от Курилските острови, от които страната се е отказала в Сан Франциско. Русия, от своя страна, твърди, че суверенитетът ѝ над тях е законна последица от резултата на Втората световна война.

Дипломатическият канал по спора е затворен от 4 години. След като Япония се присъедини към западните санкции срещу Русия през 2022 г., Москва преустанови преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на бивши японски жители на островите и спря съвместните стопански проекти там.

През 2025 г. руското министерство на външните работи обяви, че не вижда перспектива за диалог с Токио по мирния договор. На Итуруп самият Путин също не се върна към някогашната идея за постигането на ясен компромис на основата на декларацията от 1956 г., а вместо това говори за „генетичния код на победители“ у руснаците.

Дипломатическото напрежение през август започна още преди визитата на Итуруп. На 4 август японското министерство на отбраната публикува годишната Бяла книга по отбраната, която акцентира върху военното разрастване на Китай, ядрената и ракетната програма на Северна Корея и задълбочаващото се сближаване между Москва и Пекин.

Документът напомня и появата на Си Цзинпин, Путин и Ким Чен-ун един до друг на военния парад през септември 2025 г., както и последвалите съвместни руско-китайски полети на далечни бомбардировачи покрай въздушното пространство на Япония.

Разходите за отбрана през финансовата 2026 г. за първи път надхвърлиха 9 трилиона йени (57,1 милиарда долара), а целта те да достигнат 2% от БВП беше изпълнена предсрочно. Министърът на отбраната Шиниро Коидзуми определи средата за сигурност около страната като най-тежката след Втората световна война.

В оценка от 13 август Институтът за изследване на войната (ISW) приема, че визитата на Путин на Итуруп вероятно е част от отговора на Кремъл именно на въпросния документ и има за цел да отслаби усилията на Такаичи за укрепване на японските отбранителни способности.

Морското придвижване обаче се вписва в тенденция, която е налице автономно от политическия календар. Обединеният щаб отчита устойчива ескалация на руската и китайската военноморска дейност по японското крайбрежие. През май руски конвой от 10 бойни кораба премина протока Цушима, а само през седмицата около 26 юни през японските проливи преминаха 10 китайски военни кораба и пет руски.

Говорителят на щаба заяви тогава, че честотата не е необичайно висока, но че операциите „определено се разширяват и засилват“. Той допълни, че съвпадението между руските и китайските маневри през тези дни изглежда случайно.

Източният етап от преход през август също предхожда посещението на Путин на Итуруп. Протокът Лаперуз е един от малкото морски изходи от Охотско море – акваторията, затворена от Курилската островна дъга, която осигурява прикритие за руските стратегически подводници в Далечния изток.

Оттук нататък полето за реакция на Токио остава сравнително ограничено. Официалният дипломатически протест вече беше отправен с привикването на руския посланик, а действащ мирен договор, който Япония би могла да замрази или денонсира, няма. Преговорният канал също беше затворен от Москва именно в отговор на предишния кръг японски санкции.

Разширяването на санкциите остава една от малкото практически мерки, които японското правителство публично обявява, че разглежда. Но предното такова решение през 2022 г. беше последвано от прекъсване на оставащите канали за разговор по териториалния спор от страна на Москва.

САЩ потвърдиха японския суверенитет над Северните територии след визитата на Путин

🇺🇸🇯🇵🇷🇺 Държавният департамент на САЩ потвърди, че признава японския суверенитет над Северните територии – четири острова в южния край на Курилския архипелаг, които Съветският съюз анексира през последните дни на Втората световна война. Говорител на ведомството го заяви на 13 август пред агенция Kyodo, часове след като руският президент Владимир Путин слезе на Итуруп за първа визита на оспорваните острови.

„Йомиури“ публикува по-пълния текст на отговора. В него Вашингтон „отдавна признава“ суверенитета на Япония, „остро се противопоставя на всяко действие, подкопаващо мира и стабилността в Индо-Пасифика“, а японско-американският съюз е „крайъгълен камък на свободен и отворен Индо-Пасифик“, като в момента е „по-здрав от когато и да било“.

Признанието не е ново. Държавният секретар Джон Фостър Дълес връчва на 7 септември 1956 г. паметна бележка на японския посланик във Вашингтон Тани, а на следващия ден посланик Джон Алисън предаде същия текст на външния министър Мамору Шигемицу в Токио. В нея Вашингтон заключава, че Еторофу и Кунашири, заедно с Хабомай и Шикотан, които са част от Хокайдо, винаги са били част от самата Япония и по справедливост трябва да бъдат признати за намиращи се под японски суверенитет. Поводът тогава беше друг: Шигемицу е поискал американското становище в разгара на японско-съветските преговори за мирен договор, а САЩ имат правно основание да се произнесат като страна по договора от Сан Франциско. Двете страни оповестиха бележката на 12 септември; тя излезе в бюлетина на Държавния департамент на 24 септември 1956 г. Формулировката от 13 август 2026 г, се позовава именно на тази давност.

Самото посещение продължи един ден. Путин обиколи предприятие за преработка на риба, болница и училище в Курилск, срещна се с местни жители и губернатора на Сахалинска област, а Кремъл публикува видео от острова; руските медии съобщиха, че са го почерпили с хайвер. Пристигна от Сахалин, където на 12 август ръководи съвещание за сигурността на източните граници, докато наблизо се провеждаха учения на Тихоокеанският флот. Дмитрий Медведев беше първият руски лидер, стъпил на архипелага, през 2010 г. като президент, и се върна няколко пъти като министър-председател.

Ден преди да отлети за Итуруп, Путин отхвърли японските санкции като непровокирани. „Япония определи Русия като основен източник на заплахи. Бих искал да отбележа, че ние не заплашваме Япония. Напротив, тя има териториални претенции към нашата страна“, каза той. Пред ТАСС той заяви, че принадлежността на Курилите към Русия е закрепена в международни документи, а японската дипломация е сменила позицията си след периода, в който Москва градеше отношения с Шиндзо Абе.

Япония отговори в рамките на деня. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата категорично недопустима, защото наранява чувствата на японския народ и противоречи на последователната позиция на страната, и предупреди, че това ще затрудни възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план. Външният министър Тошимицу Мотеги призова руския посланик Николай Ноздрев и му заяви, че визитата ще се отрази изключително негативно на двустранните отношения; по думите му Северните територии са неразделна част от японската територия исторически и по международно право.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха определи пътуването като умишлен опит Япония да бъде сплашена, напрежението да се изостри, а незаконната окупация да се превърне в нещо обичайно. Нито едно посещение и нито едно изминало време не узаконяват окупацията, написа той.

Спорът е най-големият нерешен въпрос между Москва и Токио. Съвместната декларация от октомври 1956 г., подписана от премиера Ичиро Хатояма и съветския премиер Николай Булганин, сложи край на войната и възстанови дипломатическите отношения, но не постигна съгласие за принадлежността на малките острови – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай; в нея е записано, че Хабомай и Шикотан ще бъдат върнати на Япония след сключване на мирен договор. Токийската декларация от 1993 г. изброи и четирите острова поименно. През ноември 2018 г. в Сингапур Абе и Путин се договориха да ускорят преговорите на основата на декларацията от 1956 г., но месец по-късно Путин повдигна възможността американски войски да бъдат разположени на островите след мирен договор, а през юли 2020 г. Русия вписа в конституцията си забрана за отстъпване на територия. След като кабинетът на Фумио Кишида въведе санкции през 2022 г., Руската федерация отказа да продължи преговорите и едностранно прекрати безвизовия обмен. Посещенията на гробища от бивши жители не се провеждат от 2020 г., а средната им възраст е 88,5 години според данни на nippon.com. На островите днес живеят около 20 хиляди руски граждани; депортираните оттам японци през 1945 г. са били около 17 хиляди.

Санкциите, които Путин нарече непровокирани, Япония въведе заедно с останалите от Г-7 и подкрепи с финансова и небойна помощ за Киев. Икономическата връзка обаче не е прекъсната, а част от нея се държи отворена именно от Вашингтон. „Сахалин-2“ – проект, в който „Газпром“ държи над 70%, Mitsui – 12,5%, а Mitsubishi – 10% – доставя на Япония между 3,6 и 3,9 милиона тона втечнен природен газ годишно, близо 10% от вноса ѝ за 2025 г. Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ подновява разрешението за проекта; действащият генерален лиценз 55F смени предишния през юни и позволява сделките до 18 декември 2026 г. Вашингтон настояваше Токио да излезе от проекта, а Такаичи отговори на Доналд Тръмп, че енергийната сигурност прави това трудно.

Риболовната дейност също продължава. През март 2026 г. Агенция по риболова на Япония и руската страна се разбраха за квота от 2050 тона сьомга и пъстърва в изключителната икономическа зона на Япония, както и за такса за риболовно сътрудничество между 180 и 313,13 милиона йени, същата като миналата година, а корабите излязоха през април.

Признаването на суверенитета не струва на САЩ нито санкция, нито ресурс, нито промяна в поведението ѝ към Русия, а позоваването на давността изключва каквото и да е ново задължение. Практическата политика на същия този Вашингтон върви в обратна посока, защото пази законния коридор, по който японският газ идва от руски проект. Възможно е отговорът да е бил рутинен: изреченията за крайъгълния камък и съюза, по-здрав от когато и да било, са стандартният език на съюзническото уверение и стоят в същия абзац. Рутинният отговор обаче щеше да спре до тях, а назоваването на суверенитет над земя, която Русия държи и на която президентът ѝ току-що е бил, е избор. Токио го получи в момент, в който САЩ настоява Япония да напусне руски енергиен проект, а Такаичи вече е отказала. Следващата проверка вече има дата: на 18 декември 2026 г. изтича лицензът, който държи „Сахалин-2“ извън обхвата на американските санкции.

Путин стъпи на Итуруп ден след ученията на Тихоокеанския флот

🇷🇺⚓🇯🇵 Владимир Путин посети остров Итуруп на 13 август – за първи път през 26-те си години начело на Русия. Итуруп е най-големият от четирите острова от южната група на Курилските острови, които са претендирани от Япония под името Северни територии. Путин пристигна там направо от ученията на Тихоокеанския флот, където ден по-рано отхвърли японските претенции към архипелага. Токио привика руския посланик Николай Ноздрев, а премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“ на неформален брифинг в своята резиденция.

Програмата на деня беше подчертано гражданска. Кремъл разпространи кадри, на които Путин обикаля цеховете на комплекс за преработка на риба „Ясний“, разглежда изложена риба и опитва различни видове хайвер. Той посети още болницата и училището в Курилск и разговаря с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. На думите на губернатора, че местните помагат на войниците с „всичко за победата“, Путин отвърна: „Такива са хората ни. Генетичен код на победител.“ Пред настоятеля на храма „Богоявление“ в Курилск обеща да помисли и за строеж на нова църква.

Военният контекст остана извън кадър, но беше само на ден разстояние. На 12 август Путин наблюдаваше заключителния етап на флотските учения от борда на ракетния крайцер „Варяг“. Маневрите започнаха на 4 август и включиха около 60 бойни кораба и плавателни съдове, около 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи. Оттам президентът предупреди, че Руската федерация ще отговори огледално на опитите нейни търговски кораби да бъдат задържани „в която и да е точка на Световния океан“, и нарече западните планове за подобни действия пиратство. За Япония заяви, че Русия не я заплашва и няма претенции към нея, докато Токио за първи път причислява страната у към основните източници на заплаха в доктрината си и въведе непровокирани санкции. Принадлежността на Курилите към Русия, допълни той, е била закрепена в следвоенните международни документи.

Итуруп обаче има военна тежест, която рибният комбинат не показва. Охотско море е почти затворен морски басейн, ограден от Камчатка, Курилската дъга, Сахалин и Хокайдо, и е районът, в който руският Тихоокеански флот разполага своите стратегически подводници. Във Вилючинск на Камчатка се намират 5 ракетоносеца от клас „Борей-А“, всеки способен да носи по 16 балистични ракети „Булава“. Курилската дъга образува естествената преграда на този басейн, а проливите са неговите изходи към Тихия океан.

Най-широките и най-дълбоките от тях се намират в средната и северната част на архипелага, далеч от териториалния спор с Япония: Буссол достига дълбочина над 2200 метра и през него преминава около 60% от водата, изтичаща от Охотско море към океана, а Крузенщерн достига около 1760 метра. На юг ключови са проливът Екатерина между Кунашир и Итуруп и проливът Фриз между Итуруп и Уруп. Те са по-плитки, но се намират най-близо до пристанищата на Приморие и Сахалин, както и до японския бряг. От 4-те спорни острова единствено Итуруп граничи и с двата пролива.

От тази география произтича и военната роля на острова. Щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия се намира в селището Горячие Ключи на самия Итуруп, а полковете ѝ са разположени в Горний и Лагунное на Кунашир. От 2016 г. на Итуруп е разгърнат бреговият противокорабен комплекс „Бастион“, а на Кунашир – „Бал“. В края на 2020 г. на Итуруп беше разгърнат и дивизион С-300В4 от 38-а зенитно-ракетна бригада.

Картината обаче се промени след началото на войната в Украйна, след като японското министерство на отбраната установи, че С-300В4 на Итуруп и Кунашир вече не се наблюдават, като допуска, че системите са били прехвърлени за използване в Украйна. Противокорабни комплекси остават част от по-широката руска система за ограничаване на достъпа до района на Охотско море и контрол на подходите към него. Визитата на Путин не добавя нова техника към тази конфигурация, но поставя политически подпис върху военното присъствие, изграждано от години.

Японският протест дойде по два канала. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги отбеляза, че Северните територии, включително Итуруп, са исторически и юридически неотменна част от Япония и че кабинетът протестира решително срещу посещението; външното министерство привика посланик Ноздрев. Такаичи говори по-подробно. Тя припомни, че Путин още през януари 2024 г. е заявил своето намерение да посети непременно Северните територии и че оттогава Токио многократно е настоявал пред Кремъл това да не се случва. Посещението, каза тя, наранява чувствата на японския народ и втвърдява антируските настроения в страната, а възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план става все по-трудно. Тя изрази надежда руската страна да осъзнае много сериозно тежестта на въпроса.

Оценката на Путин за японските доктринални документи определя по-точно общата им посока, отколкото йерархията на посочените в тях заплахи. Бялата книга на японското министерство на отбраната за 2026 г., публикувана в началото на август, определя Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, а Северна Корея като все по-сериозна и непосредствена заплаха. Русия присъства в нея по две от основните линии: разгръщането на съвременна военна техника в Далечния изток, сред които брегови противокорабни ракети и модерни изтребители, и задълбочаващото се военно партньорство с Пекин и Пхенян. Министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми определи обстановката около страната си като най-тежката от края на Втората световна война насам.

Спорът продължава вече цели 81 години. Съветските войски окупират Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай през последните дни на войната и впоследствие депортират около 17 000 японски жители; днес на островите живеят около 20 000 руски граждани. Съвместната декларация от 1956 г. предвижда предаване на Шикотан и Хабомай на Япония след сключването на мирен договор, но Токио впоследствие настоява за всичките четири острова и договор така и не е подписан. Диалогът между Шиндзо Абе и Путин от 2016 до 2019 г. беше последният сериозен опит за напредък; самият Путин се позова на него на 12 август, след като заяви, че Япония оттогава е променила позицията си. След началото на войната в Украйна и въвеждането на японските санкции Москва прекрати консултациите по мирния договор през 2022 г., а Токио се върна към формулировката „незаконно окупирани“. Такаичи все пак официално поддържа курса към договор: през февруари нарече факта, че въпросът остава нерешен след 80 години, „безкрайно тъжен“, а през юли описа възстановяването на посещенията на японци при гробовете на предците им като приоритет в отношенията с Москва.

Датата също не е неутрална. Посещението се състоя два дни преди 81-ата годишнина от края на войната и ден след като Северна Корея изстреля ракета във водите край Япония в навечерието на съвместни учения на САЩ и Южна Корея. Отношенията на Токио с Пекин също са дълбоко замразени заради изказването на Такаичи от ноември 2025 г. за възможна японска военна намеса при криза около Тайван; Китай възстанови забраната за внос на японски морски дарове и прекрати срещите на високо равнище.

Материалният баланс около архипелага не се промени на 13 август. Промени се политическата цена на всяко бъдещо японско предложение: държавният глава, който би трябвало да го приеме от руска страна, вече лично е стъпил на спорната територия и е обявил нейната принадлежност за въпрос, който е решен от следвоенни документи. Вероятно Путин ще запази това и занапред – демонстрации на суверенитет чрез граждански формати, без непременно да обявява нови военни разгръщания, каквито в настоящите условия на продължаваща война срещу Украйна остават трудно постижими.

Пхенян обеща нови военни опции срещу Япония след пуска на „Томахоук“

🇰🇵⚔️🇯🇵 Северна Корея ще изгради „допълнителни военни опции“ заради превъоръжаването на Япония, заяви Ким Йо Джонг, сестрата на върховния лидер Ким Чен Ун. Изявлението ѝ, разпространено от Корейската централна информационна агенция (KCNA), идва седмица след първото изстрелване на крилата ракета BGM-109 Tomahawk от японски военен кораб.

Разрушителят JS Chokai (DDG-176) изстреля ракетата на 29 юли в Тихия океан, а Министерство на отбраната на Япония съобщи за изпитанието на следващия ден. ВМС на САЩ осигуриха полигон, наблюдаваха морско и въздушно пространство и участваха в планирането. Chokai е кораб от клас Kongo с бойна система Aegis, влязъл в строя през 1998 г.; преоборудването му беше извършено в Сан Диего в периода от септември 2025 до март 2026 г. Оръжието е подзвуково, лети ниско с турбовентилаторен двигател и излита от вертикална пускова установка Mk 41; версията Block IV достига около 1600 км, а Block V надхвърля 1800 км.

Ким Йо Джонг описа Япония като „държава военен престъпник, ускоряваща превръщането си във военна държава, възползвайки се от острата и променлива тенденция на сегашната международна обстановка“. Освен изпитанието тя посочи участието на японски сили в американско учение във Филипините през май. Според нея двете доказват, че японският стремеж към способност за изпреварващ удар е стигнал „етапа на реалното деяние“.

Освен това тя обвини САЩ, че са предали ракетите, преустроили кораба за тях и осигурили всичко нужно за изпитанието, включително мястото на изстрелване. „Заявявам ясно, по пълномощие, че въоръжените сили на КНДР и военното ръководство ще изградят допълнителни военни опции“, заяви тя, без да уточни какви. Според нея един ефективен начин е „да накараме Япония да усети, че нейната сигурност е изложена на по-голяма опасност заради алчността ѝ“.

Програмата зад това изстрелване е мащабна. Токио е поръчало 400 ракети Tomahawk, чрез които 200 от версията Block IV и 200 от Block V, за около 1,03 млрд долара, с доставки между финансовите 2025 и 2027 г. Освен „Чокай“ носители ще станат още четири разрушителя с Aegis: „Киришима“, „Хагуро“, „Мьоко“ и „Атаго“. Преустройството на петте кораба е разчетено на 113,6 млрд йени, или около 694 милиона долара.

Изстрелването от 29 юли е само най-видимото от няколко паралелни отстъпления от следвоенната рамка на Япония. Основата е положена през декември 2022 г., когато Токио преработи трите документа за сигурност и въведе „способност за контраудар“, скъсвайки с доктрината за строго отбранителна армия. От 31 март в лагера Кенгун на остров Кюшу е разположен удълженият вариант на противокорабна ракета Type 12 с 1000 км обсег на поразяване срещу близо 200 км на изходния модел, заедно с хиперзвуковия планиращ снаряд (HVGP); министерството предвижда разгръщане и в Камифурано на Хокайдо, и в Ебино в префектура Миядзаки. През май войници от японските сухопътни сили изстреляха две ракети Type 88 от позиция на брега в северозападен Лусон и потопиха изведен от експлоатация филипински кораб. Това беше първото японско противокорабно оръжие, изстреляно извън националната територия, а контингентът от 1400 души в учението „Баликатан“ беше първата бойна част на Япония на филипинска земя след Втората световна война.

Успоредно с това правителството на Санае Такаичи изтегли напред целта от 2% от БВП за отбрана, около 11 трлн йени или 70 млрд долара, и подготвя нова ревизия на трите документа до края на 2026 г. Тече и дебат за третия от неядрените принципи, който забранява внасянето на ядрено оръжие на японска земя. Такаичи отхвърли на 24 февруари ядрено споделяне по аналогия на НАТО, но министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми заяви през юли, че ядрената политика трябва да се обсъжда без табу.

Япония аргументира своите усилия за превъоръжаване с обстановката около островите си. В бялата книга за отбраната, публикувана на 4 август, министерството описва средата за сигурност като най-тежката и сложна от края на Втората световна война и нарича военните дейности на Северна Корея „още по-сериозна и непосредствена заплаха“ за японската национална сигурност „отколкото когато и да било“. Документът посочва още, че Пхенян доставя на Русия балистични ракети, артилерийски боеприпаси и друга техника от 2023 г. и севернокорейски сили участват в реални бойни действия. Главният секретар на кабинета Минору Кихара отхвърли през юни сходно обвинение на Ким Чен Ун като „не по същество“ и повтори официалната формула, че японските способности остават „минимално необходими“.

Какво точно би било новото в тези опции, Ким Йо Джонг не каза. Пхенян стреля към Японско море редовно през цялата година: първите изстрелвания за 2026 г. бяха на 4 януари и паднаха близо до японската ИИЗ, което накара Коидзуми да свика извънредна пресконференция; на 6 март разрушителят „Чхве Хьон“ изпита стратегическа крилата ракета; на 16 март последваха 10 снаряда от реактивни системи за залпов огън; на 19 април 5 балистични ракети с касетъчни бойни глави поразиха островна мишена, което беше седмото за годината изстрелване на балистична ракета; на 26 май бяха изпитани нова лека универсална пускова установка и тактически крилати ракети; на 11 юли от района на Сунан излетяха около 10 балистични ракети. Обсегът на севернокорейската стратегическа крилата ракета „Хвасал-2“ се оценява между 1500 и 2000 км, което покрива Япония до последния ѝ остров.

Такаичи поиска среща с Ким Чен Ун два дни след своето встъпване в длъжност през октомври 2025 г. и потвърди намерението си на 16 февруари, за да придвижи въпроса за отвлечените японски граждани през 70-те и 80-те години; Токио е признало 17 такива случая, а на 31 май премиерката присъства на събрание на семействата им. Още през март Ким Йо Джонг отсече, че среща няма да има: „Ако премиерът на Япония се стреми да реши свой едностранен въпрос, който ние не признаваме, държавното ни ръководство няма да има намерение да се среща или да седи лице в лице с нея.“ За Пхенян темата за отвличанията е приключена.

Северна Корея не е единствената, която реагира на тестовете. Говорителят на китайското министерство на външните работи Лин Дзиен определи японското далекобойно оръжие като излизащо „далеч отвъд рамките на самоотбраната“ и обвини Токио в ускорено ремилитаризация, а Пекин представи изстрелването като първото на настъпателно оръжие от Япония извън територията ѝ след Втората световна война. Русия върви по своя линия: Мария Захарова нарече разполагането на американски ракетни системи на японска земя за учения заплаха за руския Далечен изток, а Сергей Лавров определи като „сериозен сигнал“ готовността на Такаичи да преразгледа неядрените принципи.

Русия се готви за първи път от началото на войната да внесе самолетно гориво от Япония след украинските удари.

🇷🇺🤝🇯🇵 Русия се готви да внесе пратка самолетно гориво с произход от Япония, докато се бори с нарастващ вътрешен недостиг на горива, предизвикан от успеха на украинските удари по петролните рафинерии и други критични възли на енергийната инфраструктура. Това съобщава Ройтерс на 3 юли, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Според източниците се очаква през първата половина на юли в Чиба, Япония, да бъдат натоварени най-малко 200 000 барела авиационно гориво. Товарът първоначално ще бъде транспортиран до Южна Корея, където в трансакцията според съобщенията участват няколко търговски компании.

Два от източниците посочват, че се очаква горивото да бъде прехвърлено на друг танкер – най-вероятно чрез операция „кораб-кораб“ край южнокорейското пристанище Йосу – преди да бъде отпътувано към Русия. Крайната дестинация на товара на руска територия не се разкрива.

Ройтерс отбелязва, че тази доставка ще бъде един от малкото известни случаи на внос на чуждестранно самолетно гориво в Русия от началото на пълномащабната война. Според данни за проследяване на кораби от Kpler, последната регистрирана доставка е била през февруари 2022 г., когато приблизително 22 000 барела авиационно гориво са били транспортирани от Йосу до пристанище Владивосток в Руския далечен изток.

Нуждата от внос възниква след продължителна украинска кампания, насочена срещу руския петролно-рафиниращ сектор. Като цяло, от началото на пълномащабната инвазия Украйна е извършила най-малко 158 атаки срещу руски рафинерии, като под прицел са попаднали най-малко 24 от 33-те най-големи съоръжения в страната, всяко от които е с капацитет за преработка на над един милион метрични тона суров петрол годишно.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.

Проекция на сила в Западния Пасифик: Системен анализ на експедиционната метаморфоза на PLAN.

🇨🇳 Завръщането на авионосната ударна група (CSG) на самолетоносача Liaoning (CV-16) в неговото родно пристанище Циндао по-рано днес отбелязва ключова доктринална и технологична метаморфоза във Военноморските сили на Народната освободителна армия (PLAN). Продължилото над 40 дни плаване отвъд Първата островна верига не беше рутинно демонстративно присъствие, а мащабен тест на нова модерна експедиционна архитектура.

За първи път Пекин интегрира в единен оперативен контур авионосни способности, специализирана океанска противоподводна отбрана (ПЛО) и амфибийни десантни сили от следващо поколение, демонстрирайки зрялост, която предизвиква директно настоящата архитектура на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.

Дълго време западното военно планиране гледаше на ранните китайски авионосни групи като на силно уязвими формирования, ограничени от капацитета на по-старите платформи за ескорт – и това не бе далеч от истината. Разгръщането през последните два месеца обаче демонстрира радикална промяна в подхода. В ядрото на ПВО и ПРО щита на групата застана тежък разрушител Wuxi (бордов номер 104) от супермодерния клас Тип 055 (Renhai-клас), подпомаган от ескадрен миноносец за зонална отбрана Kaifeng (Тип 052D). Въпросната мрежово-центрична структура дава на съединението дълбока радарна картина и капацитет за управление на въздушния бой далеч отвъд пределите на визуалната видимост.

Истинската иновация в ескорта обаче е оперативният дебют на многоцелевата фрегата Luohe (бордов номер 545) от най-новия клас Тип 054B (Jiangkai III). Със своята пълна водоизместимост между 5500 и 6000 тона и интегрирано електрическо задвижване (IEP), Тип 054B решава критичния дефицит на PLAN по отношение на автономността и океанското патрулиране. Способността на Luohe да поддържа постоянна скорост от над 30 възела в бурните води на Филипинско море позволява на фрегатата да се движи в синхрон с ударната група, координирайки сложни противоподводни операции чрез новия палубен хеликоптер Harbin Z-20F.

Синергията с Тип 075: Формулиране на експедиционна заплаха

От гледна точка на доктриналното развитие, най-значимият елемент от 40-дневното учение беше съвместната кампания на CSG на Liaoning с десантната група, водена от универсалния десантен кораб (LHD) Anhui (бордов номер 33) от Тип 075. Този тактически съюз представлява концептуален скок. Докато корабите от Тип 075 имат огромен капацитет за вертикално обхващане и стоварване на десант чрез хеликоптери и десантни катери на въздушна възглавница (LCAC), те остават критично уязвими за далекобойна противникова авиация.

С оперативното сливане на двете групи Китай демонстрира разпределение на задачите в реално време:

• Завоюване на въздушно превъзходство: Въздушното крило на Liaoning изолира оперативния район, неутрализирайки заплахи от патрулна и тактическа авиация на противника.
• Ешелонирана отбрана: Разрушителите от Тип 055 и 052D изграждат чадър срещу противокорабни ракети около десантните сили.
• Проекция на сухопътен компонент: Anhui играе ролята на тактически център за въздушно-наземни операции, способен да стовари значителни сили извън обсега на бреговата отбрана.

Тази синергия има преки последствия за сигурността на източния бряг на Тайван, като доказва капацитета на PLAN да проектира реална и устойчива амфибийна заплаха в зони, които доскоро бяха считани за относително защитени от китайските наземни ракетни комплекси.

Ролята на J-15T: Качественият скок в палубната авиация

Технологичната модернизация на въздушното крило на Liaoning подчертава още повече нарастващата бойна мощ на съединението. По време на разгръщане през май беше потвърдено оперативното използване на новата модификация изтребители Shenyang J-15T. За разлика от базовите модели, J-15T е оборудван с мощна активна фазирана антенна решетка (AESA), модерни китайски двигатели от фамилията WS-10 и поддръжка на ракети с голям обсег PL-10 и PL-15.

Въпреки че J-15T е концептуално разработен за катапултните системи (EMALS) на бъдещия самолетоносач Fujian, неговата експлоатация от трамплина на Liaoning носи незабавни тактически дивиденти. Новият радар позвоялва значително по-ранно откриване на цели и повишена устойчивост на средствата за електронна война на противника. Оперативното ограничение на максималното излетно тегло (MTOW), наложено от отсъствието на катапулт на CV-16, се компенсира с координирани сесии за дозареждане с гориво във въздуха, подпомагани от стратегическите самолети-цистерни YY-20 на ВВС.

Тактическата зрялост на китайските палубни пилоти беше демонстрирана още по-рано, по време на инцидента от 6 декември 2025 г. край Окинава, когато китайски машини (J-15B/T) осъществиха двукратен радарен захват (radar lock-on) на японски изтребители F-15J над международни води. Този сблъсък илюстрира нарастващата асиметрия в региона: по-старите радарни системи на Сили за морска самоотбрана на Япония (JMSDF) срещат сериозни трудности срещу навлизащите китайски платформи с AESA радари и специализираните самолети за РЕБ като J-15D.

Логистична устойчивост и ремонтна инфраструктура

Излизането на PLAN в далечни води на подобни разстояние за такъв продължителен период от време (Япония регистрира над 170 излитания на самолети в рамките на няколко дни в края на май) изисква желязна логистична поддръжка. Ролята на големия снабдителен кораб Hulunhu (Тип 901) с неговата 45 000-тонна водоизместимост се оказва критична за осигуряване на тонове авиационно гориво и муниции в ход.

Паралелно с това, Пекин децентрализира успешно своята инфраструктура за ремонт на кораби. Анализът на сателитни данни от началото на годината, които показват влизането на втория самолетоносач Shandong (CV-17) в новия голям сух док на военноморска база Юлин в Хайнан за планова поддръжка, потвърждава, че Китай вече разполага с две отделни стратегически направления за тежък ремонт на големи надводни кораби, което от своя страна освобождава капацитет в традиционната корабостроителница в Далиан и гарантира, че PLAN е способна да поддържа постоянна ротация на авионосните си групи в Западния Пасифик.

Геополитически изводи

Операцията на ударната група на Liaoning през май и юни 2026 г. изпраща ясен сигнал до Вашингтон, Токио и Манила. Военноморските сили на Народната освободителна армия вече не са просто „брегова отбрана с дълъг обсег“, нито се намират в доскорошния обучителен етап. Демонстрирайки съвместни амфибийни и авионосни операции, подсигурени от специализиран океански ескорт (Тип 054B и Тип 055), Пекин де факто налага нова оперативна реалност в Западния Пасифик – реалност, в която способността на САЩ и техните съюзници да оперират необезпокоявано извън Първата островна верига е сериозно разклатена.

Мощно земетресение с магнитуд 8,2 разтърси Филипините.

🇵🇭 Мощно земетресение с магнитуд 8,1 по Рихтер разтърси остров Минданао, втория най-голям остров на Филипините, разположен в южната част, което предизвика опасност от цунами в крайбрежните региони в страните от Източна Азия. Към момента няма информация за жертви и материални щети, но публикувани онлайн кадри показват множество рухнали сгради в различни градове на страната.

Епицентърът е бил на 24,7 км западно-югозападно от Буриас, близо до Минданао – втората по големина група острови на страната и най-южната такава. Трусът е регистриран в 11:37 ч. местно време на дълбочина от 35 км, съобщи Геоложката служба на САЩ.

Тихоокеанският център за предупреждение за цунами обяви, че по някои крайбрежни райони на Филипините е възможно да бъдат ударени от вълни цунами с височина до 3 метра. Вълни до 1 метър могат да достигнат някои брегове на Индонезия и Малайзия. По-малки вълни цунами са възможни в Тайван, Япония, Папуа-Нова Гвинея,  Гуам и няколко островни държави и територии в западната част на Пасифика. Жителите са усетили трусовете в индонезийските провинции Северно Сулавеси и Северно Малуку.

Национална агенция за управление на извънредни ситуации (NEMA) на Нова Зеландия оповести, че съвместно с научно-изследователския институт GNS Science оценява дали земетресението е предизвикало цунами, което би могло да засегне Нова Зеландия.

„Ако на това място е генерирано цунами, вероятността то да достигне Нова Зеландия в рамките на следващите поне 10 часа е малка“, посочват от организацията. „Това национално предупреждение е издадено въз основа на бърза оценка на предварителните данни за земетресението. Ситуацията може да се промени с получаването на повече данни. Ще предоставим актуализирана информация веднага щом приключим с допълнителния анализ.“

През изминалата година южната част на Филипините беше поразена от други две силни земетресения – трус с магнитуд 6,9 в края на септември бе последван от нов, с магнитуд 7,4, само седмица по-късно.

Една от най-застрашените от бедствия страни по земнот кълбо, Филипините са чест потърпевш от земетресения и вулканични изригвания поради разположението си върху т.нар. „Огнен пръстен“ – дъга от сеизмични разломи около океана, която обхваща Северна и Южна Америка (Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, САЩ, Канада) и Индо-Пасифика (Русия, Япония, Тайван, Филипини, Индонезия, Папуа-Нова Гвинея, Соломонови острови, Вануату, Фиджи, Тонга, Нова Зеландия). Освен това Филипините са връхлитани от около 20 тайфуна и тропически бури всяка година.

Японски депутат призова правителството да изпрати ракети Patriot на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Японският депутат Мацузава Шигефуми призова правителството на своята страна да предостави зенитни ракети Patriot на Украйна, в отговор на продължаващите мащабни ракетни удари по украински градове.

Шигефуми, член на Камарата на съветниците на Япония, повдигна въпроса по време на заседание на Комисия по външни работи и отбрана, където се обърна лично към министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми.

Според него Киев продължава да се защитава срещу безразборните руски ракетни удари, но е изправен пред недостиг на ракетни прехващачи, което води до тежки загуби. Той се аргументира с факта, че неотдавнашното облекчаване на правилата за износ на отбранителна продукция от страна на островната държава е направило възможно обмислянето на такива доставки.

„Въпреки че все още има няколко препятствия за преодоляване при доставката на ракети Patriot за Украйна, те със сигурност не са непреодолими!“ каза Мацузава.

Депутатът призова ръководството на отбраната да вземе политическо решение в рамките на т.нар. принцип на „проактивния пацифизъм“ – концепция, използвана в японската политика за сигурност, за да се обоснове по-активна роля в поддържането на глобалната стабилност.

„Президентът Зеленски се стреми да получи ракети Patriot. Сега е моментът Япония да предприеме осезаеми, проактивни мерки! Министър Коидзуми, призовавам Ви да демонстрирате лидерство в името на проактивния пацифизъм. Необходимо е политическо решение“, заяви Мацузава.

Япония е сред страните с лиценз за производство на ракети PAC-3 за системата за противовъздушна отбрана Patriot, които могат да неутрализират балистични ракети. Mitsubishi Heavy Industries произвежда прехващачи и играе ключова роля в глобалната верига за доставки на компонентите за тях.

В допълнение към доставката на собствени системи Patriot, Япония също така е изнасяла ракети за САЩ. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви, че е завършило доставките на произведените в страната ракети PAC-3.

В момента Япония експлоатира 24 зенитни батареи Patriot с около 120 пускови установки. 6 подразделения за ПВО защитават стратегически важни райони в цялата страна.

Призивът идва в момент, когато Украйна продължава да търси повече прехващачи Patriot от партньорите си, за да се защити срещу руските балистични и крилати ракети. За нея допълнителните ракети PAC-3 остават сред най-критичните инструменти за защита на градове, инфраструктура и военно-промишлени обекти от засилващата се ракетна кампания на врага.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Япония официално се включи към програмата „Приоритетни нужди на Украйна“ (PURL), като задели над 14,6 милиона долара за финансиране на придобиването на необходимо военно оборудване за Украйна.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.

Гръцки танкер е сред малкото петролни кораби, прекосили Ормузкия проток.

🇬🇷🛢️ Гръцки танкер отплава от Персийския залив за Индия по-рано днес, след като прекоси Ормузкия пролив в един от малкото курсове на плавателни съдове, превозващи суров петрол през тесния воден път тази седмица, показват данни от проследяването на плавателни съдове.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до де факто затваряне на пролива, което блокира стотици кораби и предизвика безпрецедентни сътресения в глобалните енергийни доставки.

Плаващият под либерийски флаг танкер „Каролос“, който може да превозва до 1 милион барела петрол, плава към западното индийско пристанище Сика, след като прекоси Ормузкия пролив вчера, сочат анализи на Kpler.

Корабът е бил натоварен максимално след престой на петролния терминал на пристанище Басра на 10 май, сочи още анализът на Kpler. Специалистите по обработка на данни SynMax установиха, че газенето на кораба се е увеличило на 14 май, което е солидна индикация, че е приел товар.

Dynacom, базираната в Гърция компания мениджър на „Каролос“, която е един от основните гръцки участници в транспорта на петрол през пролива след избухването на войната в края на февруари, не отговори на запитване за коментар от страна на Ройтерс.

Отделно, танкер за суров петрол под панамски флаг на японската рафинираща група Eneos е преминал пролива в четвъртък, според данни за проследяване на морския трафик от LSEG.

САЩ изпратиха изтребители F-22 Raptor на база Кадена в Япония

🇺🇸✈️🇯🇵 Стелт изтребители F-22 Raptor от две ескадрили на ВВС на САЩ пристигнаха на авиобаза Кадена на японския остров Окинава в рамките на поредна ротация на най-способния американски изтребител за въздушно превъзходство в Западния Пасифик, съобщава пресслужбата на ВВС на САЩ.

Самолетите са от 90-а изтребителна ескадрила към съвместна база Елмендорф-Ричардсън, Аляска, и от 27-а изтребителна ескадрила към съвместна база Лангли-Юстис, Вирджиния. На Кадена те ще действат съвместно с бомбардировачи, разузнавателни и изтребителни самолети от четвърто и пето поколение, които вече са базирани там.

Екипажите и техниците на F-22 ще се интегрират с оперативните и техническите групи на 18-о крило, както и със съюзнически и партньорски сили, с цел усъвършенстване на бойните тактики, укрепване на оперативната съвместимост и поддържане на бойна готовност.

F-22 Raptor съчетава стелт конфигурация, която свежда до минимум радарното отражение, радар AN/APG-77 с активна фазирана антенна решетка, усъвършенствани пасивни сензори, както и тягово векториране за изключителна маневреност. Неговата способност да открива и поразява противника на големи дистанции при минимална радиолокационна сигнатура му осигурява асиметрично предимство във въздушния бой.

Авиобаза Кадена, определяна като „крайъгълен камък на Тихия океан“, заема южната част на остров Окинава, което ѝ осигурява пряк оперативен достъп до Тайванския пролив, Корейския полуостров и Южнокитайско море. В нея е постоянно базирано 18-о крило, което е най-голямото бойно крило на ВВС на САЩ.

Разполагането се извършва в подкрепа на двустранния съюз между Япония и САЩ в сферата на сигурността с оглед на нарастващата дейност на китайската военна авиация в близост до японското въздушно пространство. Японските изтребители за прехват са вдигани по тревога с рекордна честота през последните години в отговор на тази активност.

В съобщението се отбелязва, че ротациите на Кадена поддържат текущата мисия, като едновременно с това подготвят базата за бъдещото пристигане на F-15EX Eagle II — модернизиран вариант на F-15, закупуван за замяна на по-старите модели F-15C/D. Очаква се F-15EX да осигури постоянно присъствие на съвременни изтребители в Кадена, допълвайки ротационните разполагания на F-22.

Всички посещаващи екипажи са преминали инструктаж във връзка с местните процедури за ограничаване на шума, тъй като Окинава е сравнително малък по размери остров с многобройно население, а присъствието на американски военни остава чувствителен въпрос за местната общност.

📽️ Видео: F-22 Raptor от 27-а изтребителна ескадрила на ВВС на САЩ по време на разполагане в RAF Lakenheath, Обединеното кралство, април 2026 г.

Стратегическо послание към Пекин: САЩ, Филипините и Япония тренират унищожаване на китайски десантни машини.

🇺🇸🤝🇵🇭 По време на съвместното военно учение „Рамо до рамо“ (Shoulder-to-Shoulder) съюзническите сили на САЩ и Филипините използваха симулирана мишена на кораб край остров Батаан, върху която беше монтирана китайска амфибийна бойна машина ZBD-05 като макет за стрелба с бойни боеприпаси.

Учението събра блио 800 души личен състав от САЩ, Филипините и Япония за комбинирано обучение по възпиране на амфибийни сили по крайбрежието на Лаоаг в северен Лусон, а на медиите беше разрешено да наблюдават процеса. Около 40 военнослужещи от Бригадата за бързо амфибийно разполагане на Япония – специализирана част за отбрана на острови, базирана в Сасебо, префектура Нагасаки – участваха заедно със силите от Филипините и САЩ. Те стреляха с пушки, безоткатни оръдия и минохвъргачки по цели, сред които безпилотни лодки, конфигурирани да симулират настъпваща десантна група.

Присъствието на японското звено само по себе си е значимо – Бригадата за бързо амфибийно разполагане беше създадена специално за защита на югозападната островна верига на Япония срещу точно такива атаки, каквито учението целеше да отбие. Разгръщането ѝ във Филипините за тристранно обучение отразява доколко тясно се е сближило отбранителното планиране на трите страни около споделена оценка на заплахите.

ZBD-05, която послужи за основна мишена, е основната верижна амфибийна бойна машина на пехотата на Народната освободителна армия на Китай (НОАК), създадена специално за фазата на десантиране на брега. Тя достига сушата на собствен ход, въоръжена е с 30-мм автоматично оръдие и противотанкови ракети, като е проектирана да осигури бронирана огнева мощ на брега достатъчно бързо, за да потисне защитниците преди пристигането на следващите вълни от войски.

През последните години Китай проведе многократни мащабни амфибийни учения, в които ZBD-05 и нейният вариант – амфибийният танк ZTD-05 – играят централна роля в началната атакуваща вълна. Това отразява как НОАК е структурирала първата фаза на всеки потенциален сценарий за инвазия в Тайван около бързи бронирани десанти, подкрепени от силен огън. Изборът на макет точно на това превозно средство за мишена при стрелбите не беше случаен – той беше послание за това за какво всъщност се подготвя учението.

Китай разширява своя амфибиен капацитет отвъд специализираните военни съдове. Последните доклади подчертават включването от страна на НОАК на граждански Ро-Ро фериботи (roll-on/roll-off) за увеличаване на военните превози по море. Преоборудването на търговски кораби за транспортиране на сили и техника дава възможност за прехвърляне на бройки, които сам по себе си специализираният амфибиен флот на Китай не може да поддържа. Този подход умножава броя на платформите, налични за мащабна операция по пресичане на протока, без да изисква пропорционални инвестиции в целенасочено изградени военноморски десантни кораби. Това привлече вниманието на отбранителните аналитици, които следят как Китай запълва празнината между заявените си амфибийни амбиции и реалния си транспортен капацитет.

На този фон тристранното учение в Лаоаг придобива специфична оперативна логика. Северното крайбрежие на филипинския остров Лусон се намира в географския коридор между континентален Китай и Тайван. Съюзническото военно присъствие там, което може надеждно да оспори амфибийни операции в тези води, има пряко отношение към всеки сценарий, включващ китайски военни действия в Тайванския проток. Югозападните острови на Япония, включително архипелагът Рюкю, се намират в северния край на същия географски коридор. И за трите държави способността да откриват, прицелват и унищожават амфибийни бойни машини и платформите, които ги пренасят, преди или по време на десанта, не е абстрактно изискване на учението – това е основният дефанзивен проблем, пред който биха се изправили при ескалация на конфликта около Тайван в по-широк регионален сблъсък.

Използването на безоткатни оръдия и минохвъргачки със стрелково оръжие в компонента с бойни стрелби отразява практическия акцент върху видовете оръжия, с които силите за отбрана на островите действително биха разполагали в ранните фази на мисия по отблъскване на десант. Преносимите противотанкови оръжия, способни да поразяват амфибийни машини в зоната на прибоя или на плажа, са инструментите, на които разчитат леката пехота и островните гарнизони, преди да бъдат въведени в действие по-тежки системи. Обучението за стрелба конкретно срещу силует на ZBD-05 гарантира, че когато войските от трите страни срещнат тази машина в реален сценарий, те вече ще имат отработен практически опит.

Серията учения „Рамо до рамо“ е постоянен елемент от съюзническите отношения между САЩ и Филипините, но нейното тристранно разширяване с включване на японски сили и изричната ѝ ориентация към отбиване на амфибийни атаки срещу заплахи от китайски вид е значима еволюция. Трите държави притежават различни, но припокриващи се интереси в сигурността на водите и островите между Лусон и Тайван. Ученията, които отработват комбинирано отблъскване на десант в подобна специфична география, изграждат оперативната съвместимост и споделеното разбиране на обстановката, от които се нуждае коалиционната отбрана.