Онодера обяви пробна покупка на украински дронове от Япония

🇺🇦🤝🇯🇵 Япония ще купи дронове на украинска компания. Това обяви бившият министър на отбраната Ицунори Онодера, депутат от управляващата Либерално-демократична партия, по време на своето посещение в Киев, започнало на 30 септември, цитиран от Kyodo News Agency на 2 октомври 2026 г. Изделията, броят, купуващото ведомство и срокът на поръчка не се уточняват.

Онодера пристигна в Киев на 30 септември с влак от Полша. Влакът закъсня значително, а пътниците бяха три пъти извеждани от вагоните заради въздушни тревоги. Поканата идва от председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук, с когото Онодера се срещна в Полша на 29 септември. Пред Kyodo той каза, че е дошъл да покаже, че Япония е на страната на Украйна. На 30 септември разговаря с външния министър Андрий Сибига, а на 1 октомври със Зеленски, който подчерта, че в такива дни е важно представители на партньорите да видят какво се случва, докато вълни руски дронове „Шахед“ тероризират страната. Kyodo посочва, че междупартийната парламентарна дипломация към Киев се активизира: преди Онодера там бяха председателят на долната камара Ейсуке Мори на 14–15 септември и лидерът на Демократическата партия за народа Юичиро Тамаки на 21 септември.

На 3 октомври Онодера публикува две снимки от завод, който описва като един от многото тайни заводи за дронове в украинската столица. Според него производството е дълбоко под земята, в конструкция, която издържа удар от балистична ракета, и върви денонощно за дронове от всякакви размери и видове. Хиляди млади служители изработват щателно всяка отделна част, пише той, и добавя, че разрешени за заснемане кадри са само тези. Дронът, който държи в ръка, е прехващач, обяснява той: дрон за сваляне на вражески дронове, средство за самозащита срещу руските удари с дронове.

На корпусите на два от дроновете във втората снимка пише P1-SUN, а на единия има и логото с надпис SKYFALL. На стената вляво виси банер с рисунка на ракетообразен дрон и оранжев надпис. P1-SUN JetKiller е прехващач на украинската компания SkyFall срещу дроновете „Геран“ с турбореактивен двигател, и беше показан през юли на авиошоуто във Фарнборо. Нито Онодера, нито краткото японско съобщение на Kyodo за покупката назовават фирмата. Руските издания ТАСС и Ридус обаче пишат, че става дума за SkyFall. Надписите на снимките, планът на Kyodo за посещение на производител на прехващачи и съобщенията на двете руски издания сочат, че заводът и покупката са на една и съща компания: много вероятно е SkyFall. Поръчката може да е и на друг производител, защото по програмата в същите дни е предвидена среща с фирма за електронна война.

Програмата, публикувана от Kyodo на 30 септември, предвиждаше до 1 октомври посещение на украински производител на дронове-прехващачи, на фирма за електронна война и на места, пострадали от руските удари. Агенцията обяснява интереса с това, че Русия използва все по-често нови бързи реактивни дронове, а Украйна развива противодействие срещу тях. Според Зеленски от началото на 1 до 26 септември Русия е използвала над 2730 реактивни „Геран“, от които над 1500 (около 55%) са свалени или потиснати.

P1-SUN е един от украинските прехващачи за реактивни дронове със скорост до 370 км/ч, обсег до 30 км и таван до 9 хил. метра. Полетът трае до 15 минути, а масата на бойната глава е 500 грама. Компанията има планове за капацитет до 50 хил. прехващача месечно след началото на серийното производство през август. Говорител на SkyFall обясни пред американското издание Breaking Defense, че руските реактивни дронове достигат 400 км/ч, но не поддържат тази скорост по цялата траектория, и прехващачът ги настига в по-бавните отсечки. На 30 септември компанията публикува запис на унищожаването на „Геран-5“ с P1-SUN. Характеристиките и записът са по твърдения на производителя.

Какво точно купува Япония, не е известно. SkyFall произвежда не само прехващача P1-SUN, но и тежкия бомбардировъчен дрон Vampire и малките FPV дронове Shrike с управление през камера. Още през март Kyodo съобщи, че правителството проучва възможността за въвеждане на украински ударни дронове в силите за самоотбрана. Интересът към украинската въздушна отбрана не е само японски: през март Зеленски заяви, че 11 държави са поискали от Украйна сътрудничество във въздушната отбрана.

Министерство на отбраната на Япония вече върви по вътрешен път към този клас оръжие. На 25 август Terra Drone обяви, че е получила от Агенцията за придобиване, технологии и логистика (ATLA) към ведомството поръчка за дронове-прехващачи. Договорът е за серийно производство, а доставката за Морските сили за самоотбрана (JMSDF) е предвидена още за септември, пише японският всекидневник Nikkei. Агенцията е поставила условие производството да е в Япония, а четири компании са участвали в изпитания от юли. Това условие изключва готови украински дронове от поръчката, но Nikkei отбелязва, че Terra Drone е използвала украинския опит. Пробната покупка в Киев е обявена около пет седмици по-късно.

Покупката е по-лесният ход за Япония, защото върви в обратна посока на ограничението, спиращо износа за Украйна. На 21 април кабинетът на Санае Такаичи ревизира правилата за износ на оръжие, известни като принципи за трансфер на отбранително оборудване и технологии: отмени принципната забрана за износ на смъртоносно въоръжение, но запази забраната за страни във въоръжен конфликт. Износът остава възможен само към държавите с междуправителствено споразумение: по данни от юли те наброяват 17 и Украйна не е сред тях, а документът с нея се намира в заключителна фаза от февруари, без публикуван подпис. Тези правила уреждат какво Япония изпраща навън, а пробната покупка внася технология в Япония, затова не попада в обхвата им. Японският принос във военната област засега е небоен: вноската от 14,7 млн. долара на 30 май в механизма PURL, чрез който съюзниците плащат американско оръжие за Украйна, е само за радари и лични предпазни средства. Така Токио може да вземе от Киев онова, което още не може да му даде. Самият Онодера припомни, че в Япония има законови ограничения и ограничения на ниво държавна политика, и заяви, че при Такаичи правителството ще започне вътрешни обсъждания за следващите стъпки, използвайки визитата като подтик. Обсъжданията засягат доставки и продажби на оръжие за Украйна, включително прехващачи за Patriot, по данни на RBC-Ukraine.

Япония за първи път санкционира кораби от руския сенчест флот

🇯🇵🚫🇷🇺 Япония за първи път наложи санкции на кораби, според които ремонтът, застраховката и други услуги за 35 плавателни съда, свързани с т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, се нуждаят от специално разрешение от държавата. Разрешение е нужно и за заемите и гаранциите при покупката, продажбата и наемането им. Япония замразява и активите на 33 руски компании и 9 физически лица, спира износа за 4 фирми в Турция и ОАЕ и въвежда нова забрана за износ към Русия на стоки, които укрепват промишлената ѝ база. Мерките са обявени съвместно от министерствата на икономиката, външните работи и финансите. Това са първите японски ограничения срещу Москва от 12 септември 2025 г. и първите при настоящия премиер Санае Такаичи.

Корабите са вписани със своите номера в Международната морска организация (IMO), без посочени имена и знамена на държави. Според японската новинарска агенция „Джиджи“ това са плавателни съдове, които превозват руски суров петрол и помагат на Москва да заобикаля санкциите, а ограничаването на ремонта и застраховката трябва да намали приходите от продажбата на петрол. Режимът на санкции влиза в сила още в деня на неговото обявяване, но договорите, сключени преди него, могат да се изпълняват до 1 ноември. Съобщението не посочва кои стоки обхваща новата забрана.

С тази стъпка Япония насочва натиска не само към руския петрол, но и към танкерите, които го превозват. Досега нейните мерки срещу търговията с петрол на Руската федерация, включително таванът на цената, свален до 47,60 долара за барел през септември 2025 г. не засягаха конкретни танкери. Европейският съюз прилага същия инструмент в много по-големи мащаби: със своя пакет №21 от юли той вписа още 41 кораба и списъкът му достигна 673. „Джиджи“ определя решението на Япония като привеждане в съответствие с мерките на европейските държави, които втвърдиха линията си към Русия.

Новите имена в списъкa със замразени активи са предимно от руския военно-промишлен комплекс. Три от фирмите „Алабуга Девелопмент“, „Алабуга Машинери“ и „Дрейк“ са регистрирани на адрес в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан, където се произвеждат ударните дронове „Геран-2“, руската версия на иранския дрон камикадзе „Шахед-136“. В списъка влизат още „Мотовилихински заводи“, Тулският машиностроителен завод, „Барнаултрансмаш“, „Уралдронзавод“, фондът за оръжейни технологии „Лобаев“, 53-ти арсенал и криптоборсата Garantex Europe.

Сред деветимата са двама висши служители на държавната корпорация „Ростех“ – заместник-генералният директор Дмитрий Леликов и Василий Бровко и основателят на оръжейната марка Lobaev Arms Владислав Лобаев. Останалите са ръководители и собственици на руски компании, сред които генералният директор на „ВНИИР-Прогрес“ Владислав Костин. Износът е забранен за турската Solid Tarim Inovasyon от Аланя и за три компании, регистрирани в ОАЕ: Amegino FZE, Auto Parts East FZCO и MOTO Export DWC. Японската преса свързва тази забрана с опитите стоките да стигат до Русия през трети страни.

Официалните документи обясняват мерките с войната в Украйна и действията на другите водещи държави. Обществената телевизия NHK обаче свърза възможните нови ограничения с още един повод. На 14 август тя съобщи, че правителството обмисля по-строг натиск към Русия в отговор на посещението на президента Владимир Путин на Итуруп ден по-рано, първото му пътуване до южните Курилски острови, които Япония смята за своя територия. На 20 август главният секретар на кабинета Минору Кихара заяви, че Токио обсъжда варианти за отговор.

Пакетът на Япония идва ден след този на Обединеното кралство. На 1 октомври Даунинг Стрийг 10 добави 31 нови цели: 23 души и организации и 8 кораба. Сред корабите са 3 от сенчестия флот, 2 плавателни съда за зареждане с гориво в морето, и 3 руски газовоза за плаване в арктически ледове. Последните („Алексей Косигин“, „Константин Посиет“ и „Пьотър Столипин“) са от ледовия клас Arc7, който им позволява да плават в тежки условия без ледоразбивач, и са построени специално за проекта Arctic LNG 2. „Пьотър Столипин“ е вписан, преди да е влязъл в търговска експлоатация: през септември корабостроителен завод „Звезда“ го подготви за изпитания в движение. Списъкът включва 8 лица, обвинени в произволни арести и изтезания на украински цивилни, 7, отговорни за идеологическа обработка и милитаризация на украински деца, както и 7 рупора на руска дезинформация, 4 от които грузински граждани. „Удряме както приходите, които помагат да се поддържа руската агресия, така и извършителите на тези ужасяващи престъпления срещу украински цивилни, включително деца“, заяви министърът за Европа лорд Ууд от Анфийлд.

Същия ден Великобритания разшири съществуващите лицензи и към втечнения природен газ (LNG) „целево и за ограничен срок“, за да подкрепи енергийната сигурност на Южна Корея и Япония. Министерството на финансите на САЩ удължи до 18 декември изключението, което позволява доставки от проекта „Сахалин-2“ за Япония. По данни на оператора „Сахалинская енергия“ Япония е купила 58% от втечнения газ на проекта за 2025 г. Дългосрочните ѝ договори с него покриват около 9% от пълните обеми на японския внос на LNG. Японските компании Mitsui и Mitsubishi държат съответно 12,5% и 10% дял от проекта.

Кремъл отправи предварително предупреждение за отговор. На 31 август говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред „Интерфакс“, че страната си запазват правото на ответни стъпки, докато Токио следва западната санкционна политика, и че заместник-министърът Михаил Галузин е заявил това пред японския посланик Акира Муто на 18 август. Предишният пакет санкции от Токио получи отговор два месеца по-късно: на 11 ноември 2025 г. Русия наложи безсрочна забрана за влизане в страната на 30 японци, сред тях журналисти и учени.

Пхенян отхвърли призива да не провежда нов ядрен опит

🇰🇵 Северна Корея отхвърли международния призив да се откаже от провеждането на нов ядрен опит. Говорител на Министерство на външните работи го нарече „сериозна политическа провокация срещу нашата държава“, дело на „враждебни сили“, и определи КНДР като „отговорна ядрена държава“.

Изявлението беше разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) в четвъртък, 24 септември. По-рано същия ден тя публикува и позицията на външния министър Чхве Сон Хи, че волята на страната да пази ядреното си оръжие „през всички епохи“ е „необратима при всички случаи и ще остане непроменена завинаги“.

Отхвърленият документ е съвместно министерско изявление, прието на 22 септември в Ню Йорк от групата Приятели на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) с членове Австралия, Германия, Канада, Нидерландия, Финландия и Япония. Срещата беше проведена от японският министър на външните работи Тошимицу Мотеги и австралийската му колежка Пени Уонг, а повод бе 30-годишнината на договора. Всеки нов севернокорейски опит „би бил безотговорен и неприемлив“, пишат министрите. Те припомнят, че са осъдили всички шест опита на страната от 2006 г. насам, и настояват тя да изпълнява всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Искат също „пълно, проверимо и необратимо“ демонтиране на ядрената и балистичната му програма и призовават страната да се присъедини към ДВЗЯО.

Изявлението на Чхве отговаря на друга среща, която се проведе в Ню Йорк. В понеделник, 21 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН министрите на външните работи на САЩ, Южна Корея и Япония потвърдиха своя ангажимент към „пълната“ денуклеаризация на Северна Корея и отправиха призив към нея да се върне към диалог. Като министър на външните работи, заяви Чхве, тя „потвърждава и препотвърждава с най-силния тон“ тази воля, а положението на КНДР като ядрена сила „ще бъде вечно“.

Заявката за необратимост не е ново. Законът за политиката на ядрените сили през септември 2022 г. обяви ядрения статут на КНДР за необратим, а върховният лидер Ким Чен Ун подчерта, че няма да има преговори за денуклеаризация. Година по-късно изграждането на ядрените сили беше включено към конституцията, а 9-ият конгрес на Трудовата партия на Корея, който се проведе през февруари, кодифицира ядрения статут на страната като постоянна основа на държавната политика. Целта, към която тристранната среща се върна в понеделник, от четири години няма събеседник в Пхенян.

Договорът, който групата защитава, забранява „всеки опитен ядрен взрив или всякакъв друг ядрен взрив“ навсякъде по света. Отказът на Пхенян дойде точно 30 години след като ДВЗЯО беше открит за подписване в Ню Йорк на 24 септември 1996 г. Договорът, подписан от 188 страни и ратифициран от 179, все още не е влязъл в сила, тъй като това зависи от поименен списък от 44 държави, притежавали ядрени реактори по време на преговорите. От тях 9 не са ратифицирали: Египет, Израел, Индия, Иран, Китай, КНДР, Пакистан, Русия и САЩ. Индия, Пакистан и КНДР дори не са го подписали.

Последствието е практическо. Международната система за наблюдение на договора, мрежа от сеизмични, хидроакустични, инфразвукови и радионуклидни станции, работи и без той да влезе в сила. Тя регистрира шестте опита на Северна Корея, включително най-мощния от 3 септември 2017 г. Това той беше представен от Пхенян като изпитание на водородна бомба. Инспекция на място обаче е предвидена само след влизане в сила на договора, затова мрежата може да засече взрива, но не може да изпрати инспектори на мястото му. През октомври и ноември в Намибия тя ще провежда полево учение по такава инспекция, което остава тренировка за инструмент, недостъпен към момента.

Сред 9-те държави е не само Северна Корея. Руската федерация оттегли своята ратификация през ноември 2023 г. и обясни решението си с изравняване на позицията със САЩ, които са подписали договора, но не са го ратифицирали. На 30 октомври 2025 г. президентът Доналд Тръмп нареди на Министерството на войната да започне изпитания на ядрени оръжия „на равна основа“ с останалите сили, въпреки че не са провеждали опитен взрив от 1992 г. Вашингтон обвинява Пекин в провеждането на таен опит през юни 2020 г., макар че според германския институт SWP публично достъпните доказателства не са категорични.

Тази асиметрия се забелязва в изявлението от 22 септември. Към ядрените сили то се обръща безименно и отправя призив към „съответните държави“ да спазят националните си мораториуми. Единствената страна, посочена по име, е КНДР. Тя остава и единствената, провеждала ядрени опити от началото на века, тъй като последните детонации извън нея са тези на Индия и Пакистан от май 1998 г. Затова призивът засяга Пхенян по-пряко от всеки друг, но опира на договор, който САЩ, Русия и Китай не са ратифицирали.

На същия ден KCNA обяви изпитания на 240 мм реактивни системи за залпов огън, проведени във вторник, 22 септември. По данни на агенцията ракетите, оборудвани с „автономна система за точно насочване“, са поразили цел на 100 км по балистична траектория и на 115 км в комбиниран планиращ режим. Картата на екрана в публикуваните снимки обаче позволи на изданието NK News да установи мястото на пуск и целта, малка скала край северозападните брегове, и разстоянието до нея възлиза на едва 50-60 км. Изпитанието, част от 5-годишния план за модернизация на артилерията и ракетните войски, е било наблюдавано от Пак Чон Чхон, заместник-председател на Централната военна комисия, който е наредил „най-смъртоносните и разрушителни ударни сили“ да бъдат концентрирани по „южната граница“. Той се завърна обратно на този пост към края на август, след като беше изключен от комисията по време на партийния конгрес февруари. Системата е конвенционална, но при заявения обсег от граничната ивица покрива целия Сеул, разположен на едва 40-50 км от демилитаризираната зона.

Нито едно от изявленията в четвъртък не обявява опит и не уточнява срок. Сеул от години държи оценка, че полигонът Пунгери е готов за седми опит и той зависи само от решението на върховния лидер Ким Чен Ун, а Пхенян не е провеждал опит от септември 2017 г. Денуклеаризацията като цел на преговорите е изпразнена от съдържание, докато забраната на опитите се крепи на национални мораториуми, отдавна поставени под въпрос от големите сили. Нов ядрен опит от Северна Корея в следващите месеци е малко вероятен, защото 9-годишната пауза продължава, а изявленията днес остават в рамките на досегашните формули. Оценката би се разклатила при появата на признаци на работа в тунелите на Пунгери на търговски сателитни снимки, при изявление на държавните медии на Пхенян, което представя опита като право на ядрена сила, или при първи опитен взрив на някоя от големите сили, който да отнеме на призива от 22 септември последния му довод. Дотогава договорът действа като норма без механизъм: държи, докато някой не се реши да я наруши пръв.

📽️ Видео: Австралийският министър на външните работи Пени Уонг води последната сесия на Приятели на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО).

Първата среща Зеленски–Такаичи опря до японските правила за износ на оръжие

🇺🇦🤝🇯🇵 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че японските технологии за ПВО могат да помогнат на страната му да премине зимата, а японският премиер Санае Такаичи обеща подкрепата за Киев да продължи и санкциите срещу Руската федерация да останат в сила. Двамата се срещнаха на 22 септември в седалището на ООН в Ню Йорк – за първи път, от встъпването на Такаичи на власт през октомври 2025 г. Конкретна договореност за доставка на японски ракети за ПВО не е обявена.

Зеленски благодари за енергийната помощ, санкционните решения и хуманитарните проекти. В официално съобщение той посочи, че Япония разполага с напреднали технологии за защита на живота, особено в ПВО, които биха помогнали на Украйна през предстоящата зима, ако Русия отново отхвърли мирните преговори. Такаичи увери Зеленски, че „Япония ще бъде до Украйна“ и „тази политика няма да се промени“ и подчерта нуждата от обединена подкрепа за Киев в името на справедлив и траен мир. Зеленски я покани да посети Киев.

Същата покана беше отправена и седмица по-рано. На 15 септември председателят на долната камара на японския парламент Ейсуке Мори посети Киев начело на делегация. Зеленски описа визитата като израз на уважение в дни на постоянни руски атаки и отбеляза, че Украйна винаги ще се радва да посрещне Такаичи. Тогава също бяха обсъдени енергийната подкрепа преди зимата и японското участие в PURL – механизма, по който партньорски държави финансират американско въоръжение и оборудване за Украйна.

Киев търси сътрудничество в технологиите за безпилотни системи и борба с руските дронове, а също така способности да получи прехващачи за попълване на изтънелите си запаси. Интересът е взаимен: японското правителство се интересува преди всичко от морските безпилотни системи, с които Украйна натрупа боен опит. Общото изказване на Зеленски за японски технологии за ПВО обаче не уточнява какви системи или форми на сътрудничество са били обсъдени в Ню Йорк.

Потенциалните доставки зависят от частично облекчените правила за износ на японската държава. На 21 април 2026 г. кабинетът на Такаичи ревизира Трите принципа за трансфер на отбранително оборудване и технологии и правилата за тяхното прилагане. Промените разшириха съществено възможностите за износ на въоръжение в рамките на режим, чиито ограничения датират от 1967 г. Това обаче не означава общо разрешение за оръжейни доставки към Украйна.

За готовото въоръжение остава принципното ограничение за износ към държави, в които се водят военни действия. Изключения са възможни при особени обстоятелства, свързани с японската сигурност. Режимът разграничава такива доставки от трансфера на компоненти, небойно оборудване и определени форми на съвместно или лицензно производство.

Друга предпоставка по общия ред за износ на готово оръжие е международно споразумение с държавата получател. Данни от юли показват, че 17 държави имат подписани споразумения с Япония за трансфер на военно оборудване и технологии. Украйна не е сред тях. Още през февруари заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Игор Жовква заяви, че работата по такъв документ вече се намира на финален етап. Той го определи като ключов за съвместното производство и разполагането им в Украйна. Подписването му обаче не е обявено в представените сведения.

Скоро след ревизията на ограниченията през април украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов я оцени по-предпазливо: „Това ни позволява да разговаряме. Теоретично е много голяма крачка напред.“ По същото време обаче японското министерство на външните работи подчерта, че засега страната няма намерение да предоставя оръжие.

Япония вече е сред участниците в PURL, но ограничава вида на финансираните доставки. На 30 май 2026 г. тя се включи с вноска от 14,7 млн. долара, предназначена изрично за небойно оборудване – радари и лични предпазни средства. Според цитираните данни през механизма минават около 95% от доставяните на Киев ракети за Patriot, а общият обем на вноските от 29 страни надхвърля 6,7 млрд. долара. Следователно Токио подпомага украинската отбрана, но не финансира ракетите, от които тя изпитва недостиг.

Финансовият принос на Япония извън военната област е значителен. Бюджетната подкрепа за Украйна след февруари 2022 г. надхвърля 9,8 млрд. долара. Само от началото на 2026 г. по проекти на Световната банка са преведени 850 млн. долара. Ангажиментът по ERA – механизма за заеми за Украйна, чието обслужване се покрива с приходи от замразени руски държавни активи – възлиза на над 3 млрд. долара. От него около 1,8 млрд. долара вече са постъпили в украинския бюджет.

Япония произвежда и ракети PAC-3 за системите Patriot. Mitsubishi Heavy Industries ги изработва по лиценз на Lockheed Martin, а посочваният производствен обем е около 30 годишно. Предвижда се той да се удвои след преодоляване на ограниченията в доставките на самонасочващи глави от Boeing – развитие, очаквано от 2027 г. нататък.

През ноември 2025 г. Япония изнесе за първи път такива ракети за САЩ при изричното условие да останат под техен контрол и да не бъдат предавани на трета страна. Доставките на Украйна бяха от американските запаси, а не пряко предоставяне на японските ракети.

Искането на Украйна отразява недостига на прехващачи спрямо интензивните руски удари. По думите на Зеленски през 2026 г. страната разполага с два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото година по-рано, докато Русия изстрелва месечно двойно повече балистични ракети. През август той заяви, че 5% от американския запас от ракети за Patriot биха били достатъчни, за да може Украйна да премине зимата.

На 22 септември в Ню Йорк Зеленски обсъди и друг възможен отговор на този недостиг. На срещата си с Доналд Тръмп той постави въпроса за лицензно производство на прехващачи за Patriot в Украйна, а след разговора заяви, че американският президент гледа положително на идеята. Японският опит показва, че такива ракети вече се произвеждат по лиценз и извън САЩ. Това обаче само по себе си не означава, че е договорено японско участие в евентуално украинско производство.

Основата на двустранното сътрудничество беше положена с подписването на споразумение за подкрепа и сътрудничество в сферата на сигурността през юни 2024 г. В същото време се влошиха рязко отношенията между Япония и Русия. След японските санкции заради нахлуването в Украйна Москва прекрати през март 2022 г. преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на Курилските острови и се оттегли от съвместните стопански проекти.

Разширяването на способностите за отбранително сътрудничество съвпада и с промени в самата Япония. Бялата книга по отбраната от 4 август 2026 г. посочва за първи път разходи над 9 трлн. йени и достигнат праг от 2% от БВП две години по-рано от предвиденото. Този курс среща и обществена съпротива. На 19 април, два дни преди ревизията на правилата за износ, над 30 000 души се събраха пред парламента в Токио срещу облекчаването на ограниченията за оръжейния износ и срещу конституционната ревизия.

Обещанието на Такаичи продължава вече установена политика на санкции, хуманитарна и енергийна помощ и сътрудничество по икономическата сигурност. Преминаването към доставки на прехващачи би изисквало допълнителни решения. Двустранното споразумение за трансфер би било важна стъпка, но няма автоматично да разреши износа на ракети за Украйна. Напредъкът ще се измерва и с конкретно одобрение, определени количества и срокове за доставка. Срещата в Ню Йорк очерта украинското искане, но неговото изпълнение засега остава открит въпрос.

Азиатски доброволчески корпус се появи във ВСУ след закриването на легиона

🇺🇦🪖🌏 Във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съществува подразделение, набиращо доброволци на японски, китайски, корейски и английски език, наречено Азиатски доброволчески корпус. Първите данни за него изплуват онлайн през юли – около половин година след като бе закрит Чуждестранният легион, а неговите доброволци бяха разпределени по щурмови подразделения. Профилът на корпуса в X започна да публикува на 11 юли, а на 14 август онлайн платформата UNITED24 му посвети отделна поредица.

Корпусът се представя като част от ВСУ и приема кандидатури с 4 отделни формуляра – по един на всеки от изброените езици – за хора на възраст между 18 и 60 години. Емблемата му включва жълт щит със звяр, увит около копие. Държавният портал за набиране на чужденци предлага 6-месечен договор, като насочва кандидатите към формирования на Сухопътните войски, които вече разполагат с международни отделения, роти или батальони. Азиатският доброволчески корпус се вписва именно в този модел.

Място за такава част се отвори на 31 декември 2025 г. Тогава 4-те батальона в състава на Чуждестранния легион престанаха да съществуват. Първият и третият бяха обединени в 475-и щурмови полк, четвъртият стана основа на 157-и международен учебен център, а личният състав на втория беше прехвърлен в други части. Генералният щаб на ВСУ обясни решението с довода, че легионите вече са изпълнили своята роля и чуждестранните доброволци трябва вече да се интегрират в редовната щурмова структура. Представители на легиона предупредиха, че промяната може да доведе до спад в притока на доброволци.

Азиатският корпус не връща обратно разформированата структура, а следва по-стар модел. Грузинският легион от 2014 г. и беларуският полк „Кастус Калиновски“ от март 2022 г. организират доброволци около общ произход и език, а не защото просто са чуждестранни граждани. Названието „корпус“ следва същата практика, позната от беларуския и руския доброволчески корпус, и не се отнася до общата численост на личния му състав. Повечето бойци в редиците му идват от Япония, Китай, Тайван и Южна Корея.

Мрежата от чуждестранни подразделения не изчезна с разформироването на Чуждестранния легион към Сухопътните войски, а промени формата. Международният легион на Главно управление разузнаване (ГУР) се запази като отделна структура и продължи да действа през 2026 г. 52-и международен щурмови полк на Национална гвардия на Украйна (НГУ), стъпил върху международния батальон на бригадата „Азов“, набира доброволци от 40 държави. Азиатският корпус е още един елемент от тази мрежа, а не изключение от нея.

Извън собствените му канали в социалните мрежи съществуват най-малко две публични свидетелства във връзка с дейността на корпуса. На 14 август UNITED24 му посвети серия от пет графични карти със снимки на терен, докато Станислав „Осман“ Бунятов, командир в 24-и отделен щурмови батальон „Айдар“, съобщи, че неговите подчинени участват в операции в Запорожка област. Командир, войскови номер и численост на корпуса засега не са публично известни.

Каналът му изрично подчертава ролята на общия език. Публикациите са написани на английски, придружен от китайски или японски превод, и показват стрелкова подготовка, обучение за работа с РПГ и бой с нож в окоп. В едно от изявленията частта заявява, че Япония е подкрепяла Украйна още преди пълномащабната инвазия, а корпусът вече дава на японските доброволци място, от което да се включат във войната.

На 7 септември той публикува снимка на маса. Върху японско знаме с надпис „Всичко ще бъде Украйна“ са подредени чешка карабина CZ BREN със заглушител и холографски мерник, избеляла парашутна емблема и документи. Жълтият щит на частта е залепен върху цевната кутия на оръжието.

Документите включват японски учебни материали. Стр. 61 е озаглавена „Стрелба и движение“ – четвърта глава от пехотен наръчник. В нея се разглеждат карабина, картечница, 84-мм безоткатно оръдие и 89-мм ракетно устройство, а за военнослужещия е използван термин за обозначаване на личен състав от Силите за самоотбрана.

До страницата лежи ръчно изготвен лист за щурма, на който изходният рубеж е означен както на японски, така и на английски „Assault Position“. Отстрани са изброени елементи, които трябва да съдържа заповедта: кратко разпределение на целите, указания за щурма от ниво командир на взвод, последно съгласуване със съседното подразделение и преразпределяне на бойците, носещи боеприпасите.

Под листовете има алгоритъм по тактическа медицина на същия език, който включва раздел за оказване на първа помощ под обстрел и преглед по алгоритъма MARCH – M, A, R, C и H – който подрежда действията за ранен според тяхната спешност. В отворената тетрадка до него са записани дозировки: морфинов сулфат от 2 до 6 мг бавно венозно, с повторение през 5 минути при поддържане на систолично налягане над 100; налоксон при потиснато дишане; фентанил с изрична бележка за висок риск от предозиране. Същата тема е качена в YouTube канала на звеното, където е показана екипировката на бойния парамедик.

Това е общ работен език, който стига от заповед за щурм до дозировка на морфин. Японските доброволци във ВСУ не са ново явление. През първите дни на март 2022 г. около 70 японци подадоха заявления да се сражават за Украйна, голяма част от които са бивши военнослужещи от Силите за самоотбрана, съобщи тогава Mainichi.

За част от доброволците участието във войната донесе правен риск у дома. Японският наказателен кодекс предвижда от 3 месеца до 5 години лишаване от свобода за подготовка и заговор за командване на частна война срещу чужда държава, а отделен член – до 3 години за нарушаване на наредби. Южна Корея забрани на своите граждани да пътуват до Украйна на 12 февруари 2022 г. и преследва нарушители според Закон за паспортите с до една година затвор или глоба до 10 млн. вона. За нарушаване на забраната вече са няколко присъди, сред които на бивш капитан от военноморските специални части. Сеул потвърди смъртта на свой гражданин, сражавал се като доброволец в Украйна. Пекин многократно отправя призиви към гражданите си да стоят настрана от военни конфликти и особено от военни действия за която и да било страна. Тайван не налага изрична забрана, но разубеждава гражданите си да участват.

Постъпиха сведения за китайски граждани и от двете страни на фронта. На 9 април 2025 г. президентът Зеленски заяви, че разузнаването е установило 155 китайски граждани, сражаващи в руските редици – ден след такава няма в Донецка област. Пекин определи твърденията за безпочвени. През октомври 2025 г. The Guardian описа китайци, заминали по лични подбуди да воюват за Украйна. Снимката с бойци на Азиатския корпус, държали китайско знаме на разбита руска позиция, беше многократно препубликувана през август и достигна до чуждестранни издания.

През юли японски доброволец, изгубил левия си крак след 4 години на фронтовата линия, каза пред Kyodo, че чужденците се изпращат на опасни мисии без да получат адекватни инструкции и се запълват празнини по фронтовата линия. Тъкмо тук се пресича неговото оплакване с онова, което Азиатският корпус предлага на желаещите да се включат в редиците му: процедура за кандидатстване и учебни материали на майчиния им език.

Дали корпусът ще се превърне в трайна военна структура, или ще остане като инструмент за набиране на чуждестранни доброволци, може да бъде преценено по някои конкретни признаци: обявяване на войскови номер, назоваване на командир и появата на имена на негови загинали бойци в украинските регистри.

Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

Четири руски ракетни корвети минаха на 40 километра от Хокайдо

🇷🇺⚓🇯🇵 Четири руски бойни кораба, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети, преминаха на около 40 км от нос Соя, северния край на японския остров Хокайдо, на 14 август – ден след като руският президент Владимир Путин направи официална визита на Итуруп, най-големия от спорните Курилски острови. Обединеният щаб на Силите за самоотбрана на Япония съобщи за прехода на 16 август и уточни, че корабите не са навлизали в териториалните води на страната.

Движението им е било следено от патрулен самолет Lockheed P-3 Orion от 2-ро авиокрило на Морските сили за самоотбрана (JMSDF), който е събирал данни за маршрута. Четирите съда носят бордови номера 916, 946, 971 и 978 и принадлежат на Тихоокеанския флот на Руската федерация.

Преходът им през август е проследен в две направления. Същата четворка е засечена на 9 август на около 70 км северозападно от японския остров Ребун, преди да премине на изток през протока Лаперуз, наричан от японците Соя. Наблюдаваното на 14 август е обратният преход по същия маршрут на запад. Това значи, че плаването е започнало четири дни преди пристигането на Путин на Итуруп.

Корабите са от проект 12411М „Молния-1“ (НАТО класификация: Tarantul III). Серията въведена в състава от началото на 80-те години на миналия век и се различава от по-ранните варианти предимно по главното си въоръжение: вместо П-15 „Термит“ носи комплекса 3М80 „Москит“.

„Москит“ (НАТО класификация: SS-N-22) е свръхзвукова противокорабна ракета, която лети с около Мах 2,5 ниско над водата и достига Мах 3 на височина, с обсег от 120 до 250 км според конкретната версия. Всеки кораб носи по 4 такива ракети, 76-милиметрово оръдие АК-176М, 2 шестцевни 30-милиметрови установки АК-630М за близка отбрана и преносими зенитни ракети „Игла-1“. Съдовете развиват скорост до 41 възела, имат далечина на плаване около 1600 морски мили (2963 км) при икономичен ход от 14 възела и екипаж от около 40 души.

Четирите кораба, идентифицирани от японската страна, са R-298, влязъл в строя през 1990 г., R-19 от 1992 г., R-24 от 1994 г. и най-новият сред тях – R-29, приет на въоръжение през 2003 г. Семейството е познато и на българските ВМС: ракетната корвета „Мълния“ от по-ранния вариант 1241.1, построена през 1983 г., влиза в състава на флота в края на 1989 г.

Островът, който Путин посети предния ден, е основнен военен център на архипелага. На Итуруп се намират щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия, летище „Буревестник“ – едно от най-големите по цялата островна дъга – и зенитно-ракетна система С-300В4, разположена там постоянно от декември 2020 г.

Бреговият противокорабен комплекс „Бастион“ е разположен на Итуруп от 2017 г., а „Бал“ – на съседния Кунашир от същата година. По оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2022 г. руският гарнизон на Южните Курили наброява около 3500 военнослужещи.

На 13 август руският президент посети предприятие за риба, болница и училище и проведе разговор със сахалинския губернатор Валерий Лимаренко, командващия Тихоокеанския флот адмирал Виктор Лиина, началника на граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Сахалинска област Сергей Махорин и изпълняващия длъжността командир на 68-и гвардейски армейски корпус Алексей Шведов. Това беше първото посещение на Путин на архипелага. Дмитрий Медведев го изпревари с 16 години, когато като президент посети Кунашир през 2010 г.

Токио отговори с официален протест. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги привика руския посланик Николай Ноздрев и заяви, че „Северните територии, включително островът Еторофу (Итуруп), са неотменна част от територията на Япония както исторически, така и от гледна точка на международното право“.

Премиерът Санае Такаичи определи визитата като „абсолютно неприемлива“ и напомни, че многократните настоявания от страна на Япония към руския президент да не посещава четирите острова. Правителството обмисля ответни мерки, включително разширяване на действащите икономически санкции.

От руска страна тонът беше още по-остър. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви на 13 август, че японският премиер „може да си бъбри колкото иска, че Курилите са исторически японски, но това бъбрене няма да промени нищо“, защото островите „бяха, са и ще бъдат руска земя“, а „всеки, който не разбира това, ще се сблъска с чудовищните последици от своята заблуда“.

Спорът продължава вече 8 десетилетия. Съветският съюз овладява Курилите в последните дни на Втората световна война през 1945 г. С Договора от Сан Франциско от 1951 г. Япония се отказва от „всички права, основания и претенции към Курилските острови“, без обаче да признава съветския суверенитет над тях.

Съвместната декларация от 1956 г. прекратява състоянието на война между двете страни и предвижда два от островите (Шикотан и Хабомай) да бъдат предадени на Япония след сключване на мирен договор. Такъв обаче никога не е подписан, а по-големите острови Кунашир и Итуруп изобщо не са част от тази договорка.

Японската позиция е, че Северните територии – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай – не са част от Курилските острови, от които страната се е отказала в Сан Франциско. Русия, от своя страна, твърди, че суверенитетът ѝ над тях е законна последица от резултата на Втората световна война.

Дипломатическият канал по спора е затворен от 4 години. След като Япония се присъедини към западните санкции срещу Русия през 2022 г., Москва преустанови преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на бивши японски жители на островите и спря съвместните стопански проекти там.

През 2025 г. руското министерство на външните работи обяви, че не вижда перспектива за диалог с Токио по мирния договор. На Итуруп самият Путин също не се върна към някогашната идея за постигането на ясен компромис на основата на декларацията от 1956 г., а вместо това говори за „генетичния код на победители“ у руснаците.

Дипломатическото напрежение през август започна още преди визитата на Итуруп. На 4 август японското министерство на отбраната публикува годишната Бяла книга по отбраната, която акцентира върху военното разрастване на Китай, ядрената и ракетната програма на Северна Корея и задълбочаващото се сближаване между Москва и Пекин.

Документът напомня и появата на Си Цзинпин, Путин и Ким Чен-ун един до друг на военния парад през септември 2025 г., както и последвалите съвместни руско-китайски полети на далечни бомбардировачи покрай въздушното пространство на Япония.

Разходите за отбрана през финансовата 2026 г. за първи път надхвърлиха 9 трилиона йени (57,1 милиарда долара), а целта те да достигнат 2% от БВП беше изпълнена предсрочно. Министърът на отбраната Шиниро Коидзуми определи средата за сигурност около страната като най-тежката след Втората световна война.

В оценка от 13 август Институтът за изследване на войната (ISW) приема, че визитата на Путин на Итуруп вероятно е част от отговора на Кремъл именно на въпросния документ и има за цел да отслаби усилията на Такаичи за укрепване на японските отбранителни способности.

Морското придвижване обаче се вписва в тенденция, която е налице автономно от политическия календар. Обединеният щаб отчита устойчива ескалация на руската и китайската военноморска дейност по японското крайбрежие. През май руски конвой от 10 бойни кораба премина протока Цушима, а само през седмицата около 26 юни през японските проливи преминаха 10 китайски военни кораба и пет руски.

Говорителят на щаба заяви тогава, че честотата не е необичайно висока, но че операциите „определено се разширяват и засилват“. Той допълни, че съвпадението между руските и китайските маневри през тези дни изглежда случайно.

Източният етап от преход през август също предхожда посещението на Путин на Итуруп. Протокът Лаперуз е един от малкото морски изходи от Охотско море – акваторията, затворена от Курилската островна дъга, която осигурява прикритие за руските стратегически подводници в Далечния изток.

Оттук нататък полето за реакция на Токио остава сравнително ограничено. Официалният дипломатически протест вече беше отправен с привикването на руския посланик, а действащ мирен договор, който Япония би могла да замрази или денонсира, няма. Преговорният канал също беше затворен от Москва именно в отговор на предишния кръг японски санкции.

Разширяването на санкциите остава една от малкото практически мерки, които японското правителство публично обявява, че разглежда. Но предното такова решение през 2022 г. беше последвано от прекъсване на оставащите канали за разговор по териториалния спор от страна на Москва.

САЩ потвърдиха японския суверенитет над Северните територии след визитата на Путин

🇺🇸🇯🇵🇷🇺 Държавният департамент на САЩ потвърди, че признава японския суверенитет над Северните територии – четири острова в южния край на Курилския архипелаг, които Съветският съюз анексира през последните дни на Втората световна война. Говорител на ведомството го заяви на 13 август пред агенция Kyodo, часове след като руският президент Владимир Путин слезе на Итуруп за първа визита на оспорваните острови.

„Йомиури“ публикува по-пълния текст на отговора. В него Вашингтон „отдавна признава“ суверенитета на Япония, „остро се противопоставя на всяко действие, подкопаващо мира и стабилността в Индо-Пасифика“, а японско-американският съюз е „крайъгълен камък на свободен и отворен Индо-Пасифик“, като в момента е „по-здрав от когато и да било“.

Признанието не е ново. Държавният секретар Джон Фостър Дълес връчва на 7 септември 1956 г. паметна бележка на японския посланик във Вашингтон Тани, а на следващия ден посланик Джон Алисън предаде същия текст на външния министър Мамору Шигемицу в Токио. В нея Вашингтон заключава, че Еторофу и Кунашири, заедно с Хабомай и Шикотан, които са част от Хокайдо, винаги са били част от самата Япония и по справедливост трябва да бъдат признати за намиращи се под японски суверенитет. Поводът тогава беше друг: Шигемицу е поискал американското становище в разгара на японско-съветските преговори за мирен договор, а САЩ имат правно основание да се произнесат като страна по договора от Сан Франциско. Двете страни оповестиха бележката на 12 септември; тя излезе в бюлетина на Държавния департамент на 24 септември 1956 г. Формулировката от 13 август 2026 г, се позовава именно на тази давност.

Самото посещение продължи един ден. Путин обиколи предприятие за преработка на риба, болница и училище в Курилск, срещна се с местни жители и губернатора на Сахалинска област, а Кремъл публикува видео от острова; руските медии съобщиха, че са го почерпили с хайвер. Пристигна от Сахалин, където на 12 август ръководи съвещание за сигурността на източните граници, докато наблизо се провеждаха учения на Тихоокеанският флот. Дмитрий Медведев беше първият руски лидер, стъпил на архипелага, през 2010 г. като президент, и се върна няколко пъти като министър-председател.

Ден преди да отлети за Итуруп, Путин отхвърли японските санкции като непровокирани. „Япония определи Русия като основен източник на заплахи. Бих искал да отбележа, че ние не заплашваме Япония. Напротив, тя има териториални претенции към нашата страна“, каза той. Пред ТАСС той заяви, че принадлежността на Курилите към Русия е закрепена в международни документи, а японската дипломация е сменила позицията си след периода, в който Москва градеше отношения с Шиндзо Абе.

Япония отговори в рамките на деня. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата категорично недопустима, защото наранява чувствата на японския народ и противоречи на последователната позиция на страната, и предупреди, че това ще затрудни възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план. Външният министър Тошимицу Мотеги призова руския посланик Николай Ноздрев и му заяви, че визитата ще се отрази изключително негативно на двустранните отношения; по думите му Северните територии са неразделна част от японската територия исторически и по международно право.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха определи пътуването като умишлен опит Япония да бъде сплашена, напрежението да се изостри, а незаконната окупация да се превърне в нещо обичайно. Нито едно посещение и нито едно изминало време не узаконяват окупацията, написа той.

Спорът е най-големият нерешен въпрос между Москва и Токио. Съвместната декларация от октомври 1956 г., подписана от премиера Ичиро Хатояма и съветския премиер Николай Булганин, сложи край на войната и възстанови дипломатическите отношения, но не постигна съгласие за принадлежността на малките острови – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай; в нея е записано, че Хабомай и Шикотан ще бъдат върнати на Япония след сключване на мирен договор. Токийската декларация от 1993 г. изброи и четирите острова поименно. През ноември 2018 г. в Сингапур Абе и Путин се договориха да ускорят преговорите на основата на декларацията от 1956 г., но месец по-късно Путин повдигна възможността американски войски да бъдат разположени на островите след мирен договор, а през юли 2020 г. Русия вписа в конституцията си забрана за отстъпване на територия. След като кабинетът на Фумио Кишида въведе санкции през 2022 г., Руската федерация отказа да продължи преговорите и едностранно прекрати безвизовия обмен. Посещенията на гробища от бивши жители не се провеждат от 2020 г., а средната им възраст е 88,5 години според данни на nippon.com. На островите днес живеят около 20 хиляди руски граждани; депортираните оттам японци през 1945 г. са били около 17 хиляди.

Санкциите, които Путин нарече непровокирани, Япония въведе заедно с останалите от Г-7 и подкрепи с финансова и небойна помощ за Киев. Икономическата връзка обаче не е прекъсната, а част от нея се държи отворена именно от Вашингтон. „Сахалин-2“ – проект, в който „Газпром“ държи над 70%, Mitsui – 12,5%, а Mitsubishi – 10% – доставя на Япония между 3,6 и 3,9 милиона тона втечнен природен газ годишно, близо 10% от вноса ѝ за 2025 г. Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ подновява разрешението за проекта; действащият генерален лиценз 55F смени предишния през юни и позволява сделките до 18 декември 2026 г. Вашингтон настояваше Токио да излезе от проекта, а Такаичи отговори на Доналд Тръмп, че енергийната сигурност прави това трудно.

Риболовната дейност също продължава. През март 2026 г. Агенция по риболова на Япония и руската страна се разбраха за квота от 2050 тона сьомга и пъстърва в изключителната икономическа зона на Япония, както и за такса за риболовно сътрудничество между 180 и 313,13 милиона йени, същата като миналата година, а корабите излязоха през април.

Признаването на суверенитета не струва на САЩ нито санкция, нито ресурс, нито промяна в поведението ѝ към Русия, а позоваването на давността изключва каквото и да е ново задължение. Практическата политика на същия този Вашингтон върви в обратна посока, защото пази законния коридор, по който японският газ идва от руски проект. Възможно е отговорът да е бил рутинен: изреченията за крайъгълния камък и съюза, по-здрав от когато и да било, са стандартният език на съюзническото уверение и стоят в същия абзац. Рутинният отговор обаче щеше да спре до тях, а назоваването на суверенитет над земя, която Русия държи и на която президентът ѝ току-що е бил, е избор. Токио го получи в момент, в който САЩ настоява Япония да напусне руски енергиен проект, а Такаичи вече е отказала. Следващата проверка вече има дата: на 18 декември 2026 г. изтича лицензът, който държи „Сахалин-2“ извън обхвата на американските санкции.

Путин стъпи на Итуруп ден след ученията на Тихоокеанския флот

🇷🇺⚓🇯🇵 Владимир Путин посети остров Итуруп на 13 август – за първи път през 26-те си години начело на Русия. Итуруп е най-големият от четирите острова от южната група на Курилските острови, които са претендирани от Япония под името Северни територии. Путин пристигна там направо от ученията на Тихоокеанския флот, където ден по-рано отхвърли японските претенции към архипелага. Токио привика руския посланик Николай Ноздрев, а премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“ на неформален брифинг в своята резиденция.

Програмата на деня беше подчертано гражданска. Кремъл разпространи кадри, на които Путин обикаля цеховете на комплекс за преработка на риба „Ясний“, разглежда изложена риба и опитва различни видове хайвер. Той посети още болницата и училището в Курилск и разговаря с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. На думите на губернатора, че местните помагат на войниците с „всичко за победата“, Путин отвърна: „Такива са хората ни. Генетичен код на победител.“ Пред настоятеля на храма „Богоявление“ в Курилск обеща да помисли и за строеж на нова църква.

Военният контекст остана извън кадър, но беше само на ден разстояние. На 12 август Путин наблюдаваше заключителния етап на флотските учения от борда на ракетния крайцер „Варяг“. Маневрите започнаха на 4 август и включиха около 60 бойни кораба и плавателни съдове, около 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи. Оттам президентът предупреди, че Руската федерация ще отговори огледално на опитите нейни търговски кораби да бъдат задържани „в която и да е точка на Световния океан“, и нарече западните планове за подобни действия пиратство. За Япония заяви, че Русия не я заплашва и няма претенции към нея, докато Токио за първи път причислява страната у към основните източници на заплаха в доктрината си и въведе непровокирани санкции. Принадлежността на Курилите към Русия, допълни той, е била закрепена в следвоенните международни документи.

Итуруп обаче има военна тежест, която рибният комбинат не показва. Охотско море е почти затворен морски басейн, ограден от Камчатка, Курилската дъга, Сахалин и Хокайдо, и е районът, в който руският Тихоокеански флот разполага своите стратегически подводници. Във Вилючинск на Камчатка се намират 5 ракетоносеца от клас „Борей-А“, всеки способен да носи по 16 балистични ракети „Булава“. Курилската дъга образува естествената преграда на този басейн, а проливите са неговите изходи към Тихия океан.

Най-широките и най-дълбоките от тях се намират в средната и северната част на архипелага, далеч от териториалния спор с Япония: Буссол достига дълбочина над 2200 метра и през него преминава около 60% от водата, изтичаща от Охотско море към океана, а Крузенщерн достига около 1760 метра. На юг ключови са проливът Екатерина между Кунашир и Итуруп и проливът Фриз между Итуруп и Уруп. Те са по-плитки, но се намират най-близо до пристанищата на Приморие и Сахалин, както и до японския бряг. От 4-те спорни острова единствено Итуруп граничи и с двата пролива.

От тази география произтича и военната роля на острова. Щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия се намира в селището Горячие Ключи на самия Итуруп, а полковете ѝ са разположени в Горний и Лагунное на Кунашир. От 2016 г. на Итуруп е разгърнат бреговият противокорабен комплекс „Бастион“, а на Кунашир – „Бал“. В края на 2020 г. на Итуруп беше разгърнат и дивизион С-300В4 от 38-а зенитно-ракетна бригада.

Картината обаче се промени след началото на войната в Украйна, след като японското министерство на отбраната установи, че С-300В4 на Итуруп и Кунашир вече не се наблюдават, като допуска, че системите са били прехвърлени за използване в Украйна. Противокорабни комплекси остават част от по-широката руска система за ограничаване на достъпа до района на Охотско море и контрол на подходите към него. Визитата на Путин не добавя нова техника към тази конфигурация, но поставя политически подпис върху военното присъствие, изграждано от години.

Японският протест дойде по два канала. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги отбеляза, че Северните територии, включително Итуруп, са исторически и юридически неотменна част от Япония и че кабинетът протестира решително срещу посещението; външното министерство привика посланик Ноздрев. Такаичи говори по-подробно. Тя припомни, че Путин още през януари 2024 г. е заявил своето намерение да посети непременно Северните територии и че оттогава Токио многократно е настоявал пред Кремъл това да не се случва. Посещението, каза тя, наранява чувствата на японския народ и втвърдява антируските настроения в страната, а възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план става все по-трудно. Тя изрази надежда руската страна да осъзнае много сериозно тежестта на въпроса.

Оценката на Путин за японските доктринални документи определя по-точно общата им посока, отколкото йерархията на посочените в тях заплахи. Бялата книга на японското министерство на отбраната за 2026 г., публикувана в началото на август, определя Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, а Северна Корея като все по-сериозна и непосредствена заплаха. Русия присъства в нея по две от основните линии: разгръщането на съвременна военна техника в Далечния изток, сред които брегови противокорабни ракети и модерни изтребители, и задълбочаващото се военно партньорство с Пекин и Пхенян. Министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми определи обстановката около страната си като най-тежката от края на Втората световна война насам.

Спорът продължава вече цели 81 години. Съветските войски окупират Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай през последните дни на войната и впоследствие депортират около 17 000 японски жители; днес на островите живеят около 20 000 руски граждани. Съвместната декларация от 1956 г. предвижда предаване на Шикотан и Хабомай на Япония след сключването на мирен договор, но Токио впоследствие настоява за всичките четири острова и договор така и не е подписан. Диалогът между Шиндзо Абе и Путин от 2016 до 2019 г. беше последният сериозен опит за напредък; самият Путин се позова на него на 12 август, след като заяви, че Япония оттогава е променила позицията си. След началото на войната в Украйна и въвеждането на японските санкции Москва прекрати консултациите по мирния договор през 2022 г., а Токио се върна към формулировката „незаконно окупирани“. Такаичи все пак официално поддържа курса към договор: през февруари нарече факта, че въпросът остава нерешен след 80 години, „безкрайно тъжен“, а през юли описа възстановяването на посещенията на японци при гробовете на предците им като приоритет в отношенията с Москва.

Датата също не е неутрална. Посещението се състоя два дни преди 81-ата годишнина от края на войната и ден след като Северна Корея изстреля ракета във водите край Япония в навечерието на съвместни учения на САЩ и Южна Корея. Отношенията на Токио с Пекин също са дълбоко замразени заради изказването на Такаичи от ноември 2025 г. за възможна японска военна намеса при криза около Тайван; Китай възстанови забраната за внос на японски морски дарове и прекрати срещите на високо равнище.

Материалният баланс около архипелага не се промени на 13 август. Промени се политическата цена на всяко бъдещо японско предложение: държавният глава, който би трябвало да го приеме от руска страна, вече лично е стъпил на спорната територия и е обявил нейната принадлежност за въпрос, който е решен от следвоенни документи. Вероятно Путин ще запази това и занапред – демонстрации на суверенитет чрез граждански формати, без непременно да обявява нови военни разгръщания, каквито в настоящите условия на продължаваща война срещу Украйна остават трудно постижими.

Пхенян обеща нови военни опции срещу Япония след пуска на „Томахоук“

🇰🇵⚔️🇯🇵 Северна Корея ще изгради „допълнителни военни опции“ заради превъоръжаването на Япония, заяви Ким Йо Джонг, сестрата на върховния лидер Ким Чен Ун. Изявлението ѝ, разпространено от Корейската централна информационна агенция (KCNA), идва седмица след първото изстрелване на крилата ракета BGM-109 Tomahawk от японски военен кораб.

Разрушителят JS Chokai (DDG-176) изстреля ракетата на 29 юли в Тихия океан, а Министерство на отбраната на Япония съобщи за изпитанието на следващия ден. ВМС на САЩ осигуриха полигон, наблюдаваха морско и въздушно пространство и участваха в планирането. Chokai е кораб от клас Kongo с бойна система Aegis, влязъл в строя през 1998 г.; преоборудването му беше извършено в Сан Диего в периода от септември 2025 до март 2026 г. Оръжието е подзвуково, лети ниско с турбовентилаторен двигател и излита от вертикална пускова установка Mk 41; версията Block IV достига около 1600 км, а Block V надхвърля 1800 км.

Ким Йо Джонг описа Япония като „държава военен престъпник, ускоряваща превръщането си във военна държава, възползвайки се от острата и променлива тенденция на сегашната международна обстановка“. Освен изпитанието тя посочи участието на японски сили в американско учение във Филипините през май. Според нея двете доказват, че японският стремеж към способност за изпреварващ удар е стигнал „етапа на реалното деяние“.

Освен това тя обвини САЩ, че са предали ракетите, преустроили кораба за тях и осигурили всичко нужно за изпитанието, включително мястото на изстрелване. „Заявявам ясно, по пълномощие, че въоръжените сили на КНДР и военното ръководство ще изградят допълнителни военни опции“, заяви тя, без да уточни какви. Според нея един ефективен начин е „да накараме Япония да усети, че нейната сигурност е изложена на по-голяма опасност заради алчността ѝ“.

Програмата зад това изстрелване е мащабна. Токио е поръчало 400 ракети Tomahawk, чрез които 200 от версията Block IV и 200 от Block V, за около 1,03 млрд долара, с доставки между финансовите 2025 и 2027 г. Освен „Чокай“ носители ще станат още четири разрушителя с Aegis: „Киришима“, „Хагуро“, „Мьоко“ и „Атаго“. Преустройството на петте кораба е разчетено на 113,6 млрд йени, или около 694 милиона долара.

Изстрелването от 29 юли е само най-видимото от няколко паралелни отстъпления от следвоенната рамка на Япония. Основата е положена през декември 2022 г., когато Токио преработи трите документа за сигурност и въведе „способност за контраудар“, скъсвайки с доктрината за строго отбранителна армия. От 31 март в лагера Кенгун на остров Кюшу е разположен удълженият вариант на противокорабна ракета Type 12 с 1000 км обсег на поразяване срещу близо 200 км на изходния модел, заедно с хиперзвуковия планиращ снаряд (HVGP); министерството предвижда разгръщане и в Камифурано на Хокайдо, и в Ебино в префектура Миядзаки. През май войници от японските сухопътни сили изстреляха две ракети Type 88 от позиция на брега в северозападен Лусон и потопиха изведен от експлоатация филипински кораб. Това беше първото японско противокорабно оръжие, изстреляно извън националната територия, а контингентът от 1400 души в учението „Баликатан“ беше първата бойна част на Япония на филипинска земя след Втората световна война.

Успоредно с това правителството на Санае Такаичи изтегли напред целта от 2% от БВП за отбрана, около 11 трлн йени или 70 млрд долара, и подготвя нова ревизия на трите документа до края на 2026 г. Тече и дебат за третия от неядрените принципи, който забранява внасянето на ядрено оръжие на японска земя. Такаичи отхвърли на 24 февруари ядрено споделяне по аналогия на НАТО, но министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми заяви през юли, че ядрената политика трябва да се обсъжда без табу.

Япония аргументира своите усилия за превъоръжаване с обстановката около островите си. В бялата книга за отбраната, публикувана на 4 август, министерството описва средата за сигурност като най-тежката и сложна от края на Втората световна война и нарича военните дейности на Северна Корея „още по-сериозна и непосредствена заплаха“ за японската национална сигурност „отколкото когато и да било“. Документът посочва още, че Пхенян доставя на Русия балистични ракети, артилерийски боеприпаси и друга техника от 2023 г. и севернокорейски сили участват в реални бойни действия. Главният секретар на кабинета Минору Кихара отхвърли през юни сходно обвинение на Ким Чен Ун като „не по същество“ и повтори официалната формула, че японските способности остават „минимално необходими“.

Какво точно би било новото в тези опции, Ким Йо Джонг не каза. Пхенян стреля към Японско море редовно през цялата година: първите изстрелвания за 2026 г. бяха на 4 януари и паднаха близо до японската ИИЗ, което накара Коидзуми да свика извънредна пресконференция; на 6 март разрушителят „Чхве Хьон“ изпита стратегическа крилата ракета; на 16 март последваха 10 снаряда от реактивни системи за залпов огън; на 19 април 5 балистични ракети с касетъчни бойни глави поразиха островна мишена, което беше седмото за годината изстрелване на балистична ракета; на 26 май бяха изпитани нова лека универсална пускова установка и тактически крилати ракети; на 11 юли от района на Сунан излетяха около 10 балистични ракети. Обсегът на севернокорейската стратегическа крилата ракета „Хвасал-2“ се оценява между 1500 и 2000 км, което покрива Япония до последния ѝ остров.

Такаичи поиска среща с Ким Чен Ун два дни след своето встъпване в длъжност през октомври 2025 г. и потвърди намерението си на 16 февруари, за да придвижи въпроса за отвлечените японски граждани през 70-те и 80-те години; Токио е признало 17 такива случая, а на 31 май премиерката присъства на събрание на семействата им. Още през март Ким Йо Джонг отсече, че среща няма да има: „Ако премиерът на Япония се стреми да реши свой едностранен въпрос, който ние не признаваме, държавното ни ръководство няма да има намерение да се среща или да седи лице в лице с нея.“ За Пхенян темата за отвличанията е приключена.

Северна Корея не е единствената, която реагира на тестовете. Говорителят на китайското министерство на външните работи Лин Дзиен определи японското далекобойно оръжие като излизащо „далеч отвъд рамките на самоотбраната“ и обвини Токио в ускорено ремилитаризация, а Пекин представи изстрелването като първото на настъпателно оръжие от Япония извън територията ѝ след Втората световна война. Русия върви по своя линия: Мария Захарова нарече разполагането на американски ракетни системи на японска земя за учения заплаха за руския Далечен изток, а Сергей Лавров определи като „сериозен сигнал“ готовността на Такаичи да преразгледа неядрените принципи.

Русия се готви за първи път от началото на войната да внесе самолетно гориво от Япония след украинските удари.

🇷🇺🤝🇯🇵 Русия се готви да внесе пратка самолетно гориво с произход от Япония, докато се бори с нарастващ вътрешен недостиг на горива, предизвикан от успеха на украинските удари по петролните рафинерии и други критични възли на енергийната инфраструктура. Това съобщава Ройтерс на 3 юли, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Според източниците се очаква през първата половина на юли в Чиба, Япония, да бъдат натоварени най-малко 200 000 барела авиационно гориво. Товарът първоначално ще бъде транспортиран до Южна Корея, където в трансакцията според съобщенията участват няколко търговски компании.

Два от източниците посочват, че се очаква горивото да бъде прехвърлено на друг танкер – най-вероятно чрез операция „кораб-кораб“ край южнокорейското пристанище Йосу – преди да бъде отпътувано към Русия. Крайната дестинация на товара на руска територия не се разкрива.

Ройтерс отбелязва, че тази доставка ще бъде един от малкото известни случаи на внос на чуждестранно самолетно гориво в Русия от началото на пълномащабната война. Според данни за проследяване на кораби от Kpler, последната регистрирана доставка е била през февруари 2022 г., когато приблизително 22 000 барела авиационно гориво са били транспортирани от Йосу до пристанище Владивосток в Руския далечен изток.

Нуждата от внос възниква след продължителна украинска кампания, насочена срещу руския петролно-рафиниращ сектор. Като цяло, от началото на пълномащабната инвазия Украйна е извършила най-малко 158 атаки срещу руски рафинерии, като под прицел са попаднали най-малко 24 от 33-те най-големи съоръжения в страната, всяко от които е с капацитет за преработка на над един милион метрични тона суров петрол годишно.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.