Американски P-8A над Варна запълва празнина, която България не може да запълни сама

🇺🇸✈️🇧🇬 Противолодъчен и морски патрулен самолет P-8A „Посейдон“ започна операции в западната част на Черно море от летище Варна. Така НАТО отговаря на поредица удари с дронове по търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. Самолетът кацна на 18 октомври след полет от военноморската авиобаза Сигонела в Сицилия. На следващия ден направи няколко завоя над морето източно от Варна, част от тях на височина около 2700 метра, за което първо съобщи ItaMilRadar, който проследява военни полети по публични данни за въздушния трафик. Според изданието американски P-8A не е летял на мисия над Черно море от няколко месеца.

P-8A е военноморски вариант на пътническия самолет Boeing 737, преустроен за търсене на подводници и надводни цели. Разполага с морски радар, оптико-електронна и инфрачервена камера и различни средства за радиотехническо разузнаване. Ниската височина подсказва какво е търсил екипажът над акваторията на Черно море. Далечни емисии се прихващат от голяма височина, докато огледът на отделни съдове и следи по водата налага снижаване. От това ItaMilRadar стига до извода, че целта по-скоро е морско патрулиране, а не събиране на разузнавателни данни. Изданието уточнява, че точната задача не може да се потвърди по данни от проследяването и че не вижда пряка връзка с ударите по корабите.

Ден по-късно обаче министърът на отбраната направи тази връзка. На брифинг на 20 октомври Димитър Стоянов каза, че решението за изпращането на самолета е взето „съвместно“ с НАТО, след като България е поискала допълнителни средства за наблюдение. Първото писмо с искане за по-плътно радарно покритие и разузнавателна авиация е било изпратено още на 26 август, второто – на 13 октомври, след ударите край Крапец и Бяла. „Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно нужните функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов. Всички събрани данни постъпват в мрежата на НАТО и достигат до българските служби, когато е необходимо. Колко време P-8A ще остане над Черно море, министърът отказа да коментира: самолетът ще изпълнява мисии, „докато е необходимо“. Премиерът Румен Радев допълни, че престоят му зависи от обстановката.

Между 26 август и 13 октомври във водите на изключителната икономическа зона на България бяха ударени 4 търговски корааб. На 6 октомври морски и въздушни дронове удариха товарния кораб „ABLE“ и плаващия под флага на Того „ALFA WATAN“ на около 70 морски мили източно от Бяла и той потъна скоро след атаката. ABLE, натоварен с близо 6000 тона ечемик от Румъния за Турция, дни наред се носеше по водата, напусна зоната на 14 октомври на 33 мили от брега срещу Ахтопол и потъна край турския бряг. В нощта на 12 срещу 13 октомври бяха ударени още два съда. Малтийският „CHELSEA 3“ бе поразен на 18 мили източно от Бяла, а „HS DIGNITY“ потъна на 17 мили източно от Крапец. И двата случая са в прилежащата зона, на 3 до 6 мили отвъд границата на териториалното море. Последва удар срещу кораб в териториалните води на Румъния. Още на 5 октомври, на 30 мили южно от Сфънту Георге, бяха убити двама моряци от кораб за сухи товари. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за удара руски дронове, докато Букурещ не назова извършител.

Разстоянията до брега показват докъде стигат българските способности за извършване нанаблюдение. По думите на Стоянов в момента действат две безпилотни системи – на Сухопътните войски и на Съвместното командване на специалните операции, които наблюдават териториалното море на смени: „Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме.“ Териториалното море достига до 12 мили от брега. Нито един от руските удари край българския бряг не попада в неговите предели. Трета система с оптични, радарни и инфрачервени сензори ще започне работа до края на седмицата. За крайбрежните средства на ВМС и Морската администрация министърът беше пределно откровен: „Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме.“ Парите за модернизацията се очакват едва в бюджета за 2027 г.

Ограничени са и средствата за реакция. Пред парламента на 14 октомври Стоянов обясни, че задачите над морето се изпълняват основно от вертолети AS 532 „Cougar“ от авиобаза „Крумово“, тъй като Eurocopter AS 565MB Panther се намират в Румъния от декември 2025 г. без двигатели. 20-те анти-дрон системи, от които 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро засега съществуват единствено като заявка по европейския механизъм SAFE. Към 14 октомври подписването на меморандума с Испания за съвместната им покупка по инициативата Drone Edge тепърва предстоеше.

Поради тази причина помощта, поискана от НАТО на 16 октомври, надхвърля значително наблюдението: авиация, зенитно-ракетни комплекси, системи за борба с дронове и въздушен патрул – „на практика целия спектър“, по думите на Стоянов пред журналисти. Пред Reuters служител на НАТО каза, че посланиците на 32-те страни членки ще обсъдят искането през тази седмица. Ден по-рано Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте в Брюксел. Северната ни съседка предлага и съвместно черноморско командване на НАТО с участието на България и Турция. Рюте написа, че мерките за възпиране и отбрана ще бъдат променени „според необходимостта“. Конкретно решение не е обявено. Засега НАТО е изпратила един P-8A и два съюзнически екипа, сред които има специалисти по дронове и взривни вещества.

Очаква се експерти на съюзниците да съдействат за установяване извършителя на ударите. На 20 октомври министърът на транспорта Георги Пеев съобщи за „определени останки“ на борда на „CHELSEA 3“, който бе изтеглен в Бургас и има три пробойни в корпуса. Радев заговори за „физическите останки от дроновете“ и химически анализ на взривното вещество. Той допълни, че разчита специалистите, изпратени от съюзници, да установят типа на дрона със своята „високотехнологична апаратура“. Стоянов, чието ведомоство участва в разследването чрез „Военна полиция“, отговори същия следобед, че няма „идея какви са останките“ и дали колегата му говори за части от дрон или за последици от взрива. Произхода на находката ще обяви Военно-окръжната прокуратура в София, която води разследването. Ако анализът даде резултат, типът на дрона ще бъде установен по веществено доказателство, а не по думите на екипажа.

Има и друго обяснение за слабостта на защитата, и то не опира до сензорите. Още на 18 септември, след Съвета по сигурността, Стоянов говори за законодателни промени, които да уредят борбата с дронове. В същото време министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев призна сериозни пропуски в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Дори когато дронът бъде засечен, правомощията и средствата за свалянето му отвъд 12-те мили са друг проблем, който не се разрешава от един разузнавателен самолет. Затова и ведомството разглежда разузнавателните дронове и анти-дрон системи в две отделни програми: първите дават информация за обстановката, вторите трябва да свалят целта.

Каквото и решение да вземат посланиците на НАТО, до края на годината картината върху изключителната икономическа зона на България ще идва от съюзниците. Парите за модернизация на морското наблюдение се очакват в бюджета за догодина, а българските разузнавателни дронове обхождат териториалното море. Затова решението в Брюксел ще покаже по-скоро друго: дали алиансът ще даде и средствата да се свали засечен дрон, каквито един патрулен самолет не носи. Първият собствен поглед отвъд 12-те мили може да дойде от третата система с радар на борда, обещана до края на седмицата, ако бъде пусната над открито море, а не само над териториалните води. Дотогава P-8A ще лети над Черно море „докато е необходимо“.

F-35C кацна за първи път на самолетоносач от класа Ford

🇺🇸 Два изтребителя F-35C Lightning II кацнаха на палубата на бъдещия ядрен самолетоносач USS John F. Kennedy (CVN 79) в западната част на Атлантическия океан – първото такова на палубния вариант на стелт изтребителя F-35 на самолетоносач от клас Gerald R. Ford, най-новото поколение във ВМС на САЩ. Кадрите бяха публикувани на следващия ден в официалната медийна платформа на Пентагона (DVIDS). Самолетите бяха управлявани от изпитателни пилоти от ескадрилата VX-23, известна като Salty Dogs, базирана на летище Патаксънт Ривър в Мериленд, където се провеждат тестове на новите самолети на военноморската авиация.

Кацането е част от тестовете за съвместимост, с които флотът проверява как работи корабното оборудване за излитане и кацане с всеки отделен тип самолет. На борда ги провежда екип на обединената изпитателна група на F-35 от същата база, а изтребителят е снабден със специална измервателна апаратура, записваща данните от всеки тестов полет. На един от публикуваните кадри вторият самолет носи учебни управляеми бомби JDAM на външно окачване.

F-35C е вариантът на изтребителя от пето поколение на Lockheed Martin, създаден за самолетоносачи: с по-голямо крило, подсилен колесник и по-здрава кука за спирачното въже в сравнение с F-35A на ВВС. Класът Ford замени парните катапулти и хидравличните спирачни машини на стария клас Nimitz с електромагнитен катапулт EMALS и новата спирачна система AAG, която поема кацащи самолети. Проблеми с разработката и надеждността на двете системи бяха сред причините за забавянията при целия клас.

USS John F. Kennedy още не е въведен в строя, затова в официалните материали носи префикса PCU, който е абревиатура за pre-commissioning unit и се дава на корабите преди въвеждането в строй. ВМС го приеха предварително на 29 септември, след приемателните изпитания в морето през август. Това е последната стъпка преди официалната доставка: екипажът вече тества системите по време на плаване, докато заводът Newport News Shipbuilding на HII довършва последните проверки. Самата доставка е насрочена за пролетта на 2027 г. Бюджетните документи за фискалната 2026 година я предвиждат за март.

Срокът се измества от години. Според бюджета за фискалната 2013 г. корабът трябваше да бъде доставен през септември 2022 г. – т.е. закъснението вече е 54 месеца. През 2020 г. ВМС се отказаха от доставка на две фази и решиха Kennedy да получи оборудването за F-35C още при строежа; новият срок беше юни 2024 г. и по-късно беше отложен за юли 2025 г. Като причини за забавянето бюджетните документи посочваха довършването на спирачната система и на асансьорите за боеприпаси. През септември четири от общо 11 асансьора все още се изпитваха. Общата цена на кораба по същите бюджетни документи е около 13,2 млрд. долара, посочва Изследователската служба на Конгреса (CRS).

Решението за доставка в една фаза беше взето под натиск от Конгреса. Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. изисква Kennedy да може да приема и разгръща F-35C, преди да завърши първия си ремонт след доставката. Освен катапулта и спирачките за самолета са необходими по-здрави отражатели на газовата струя – подвижните щитове зад катапулта, които пазят хората и техниката по полетната палуба от изгорелите газове на двигателя. Нужни са още обезопасени помещения за системи за изпълнение на мисията и секретните данни на изтребителя, компютърни мрежи, свързващи системата му за обслужване и логистика с корабната инфраструктура, и работилници за поддръжка на покритието, намаляващо неговата радарна видимост.

Едно кацане обаче не превръща кораба в действаща база за F-35C. TWZ пише, че то не значи приключени изпитания, сертифициране или оперативна квалификация и че за да се превърне това постижение в бойна способност, предстои и изстрелване на F-35C с EMALS. Официалните материали на флота от 13 октомври показват само кацането.

Водещият кораб на класа, USS Gerald R. Ford, все още не може да приема F-35C. Той беше проектиран и построен, преди изискванията за интеграция на самолета да бъдат окончателно изяснени, и флотът отложи преустройствата за по-късен ремонт, вместо да забави доставката. Когато Ford премина своите изпитания за съвместимост през януари 2020 г., екипажът изстреля и прие 211 самолета от 5 типа за 16 дни в морето; F-35C не беше сред тях. На 16 май корабът се върна в Норфолк след 326 дни поход, най-продължителния за американски самолетоносач от Виетнамската война насам.

От 7 юли Ford се намира в корабостроителния завод в Норфолк за първи планов ремонт, който обикновено продължава 6-8 месеца. Още преди завръщането на Ford в Норфолк Forbes обяви, че подобрения за F-35C ще бъдат направени по време на престоя след края на похода. В подготовката ВМС на САЩ включиха преди всичко обновяване на отражателите на газовата струя, но не са съобщили дали по време на престоя са били предвидени и самите преустройства.

4 кораба от по-стария клас Nimitz вече са преминали тези преустройства: USS Carl Vinson, USS Theodore Roosevelt, USS Abraham Lincoln и USS George Washington. Първото кацане на F-35C изобщо също е на кораб от този клас: на 3 ноември 2014 г. изпитателен пилот от същата ескадрила VX-23 приземи самолет на USS Nimitz (CVN-68) край Сан Диего. Първото оперативно разгръщане се проведе през август 2021 г. на борда на USS Carl Vinson, а през първите дни на операция „Epic Fury“ срещу Иран в края на февруари F-35C на морската пехота излитаха от USS Abraham Lincoln в северната част на Арабско море.

Закъснението на Kennedy вече размести графика на целия флот. USS Nimitz, най-старият самолетоносач на САЩ в строя, трябваше да бъде изведен от състава през май 2026 г. През март флотът удължи службата му поне до март догодина, за да не падне броят самолетоносачи под 11 – минимум, определен от федералния закон. По бюджетния график доставката на Kennedy е предвидена за същия месец, до който беше удължена службата на Nimitz, затова смяната на най-стария с най-новия кораб не оставя времеви резерв.

Китай достигна същия етап по по-пряк път. „Fujian“, третият китайски самолетоносач и първият, разполагащ с електромагнитен катапулт, влезе в строя на 5 ноември 2025 г. в Саня на о-в Хайнан. Още на 22 септември 2025 г. ВМС на Народна освободителна армия обявиха, че стелт изтребителят J-35, палубният J-15T, както и самолетът за ранно предупреждение KJ-600 са изпълнили първите си излитания с катапулт и кацания със спирачно въже на кораба, а държавната телевизия CCTV показа и трите вида. Китай избра електромагнитен катапулт още за първия си самолетоносач с катапулт, без да преминава през десетилетията на използване на парни катапулти, предхождали американския EMALS. Преднината засяга само новото поколение кораби: F-35C участва в походи на борда на кораби от класа Nimitz от 2021 г. насам.

С кацането на 13 октомври класът Ford за първи път прие F-35C, но между кацането и достигането на бойна способност остават още 3 важни стъпки. Първата е изстрелване на F-35C с EMALS от палубата на Kennedy, втората е потвърждение от флота дали ремонтът на Ford в Норфолк включва преустройствата за самолета, а третата е спазването на срока за доставка, преди Nimitz да излезе от строя през март 2027 г. Дотогава най-новият палубен изтребител на флота ще продължи да се разгръща само на палубите на корабите от поколението, което класът Ford трябваше да смени.

Anduril влага $3,7 млрд в корабостроителница за подводниците Virginia край Балтимор

🇺🇸⚓ Anduril Industries ще изгради Arsenal-2, корабостроителен завод за 3,7 млрд. долара в Балтимор, където ще се произвеждат модули и възли за ядрените подводници от клас Virginia на ВМС на САЩ, чието производство от години върви със закъснения от плана. Флотът възложи договор за 2,9 млрд. долара на компанията, като плащанията са обвързани с реално произведеното. Президентът Доналд Тръмп обяви проекта на 6 октомври на площадката в Спароус Пойнт и съобщи, че федералната власт ще получи 40% дял в нея.

Основателят на Anduril Палмър Лъки, когото Тръмп поздрави от трибуната като свой приятел, по-късно на същия ден написа в X: „Anduril строи най-голямата корабостроителница в Америка от Втората световна война насам. Този сектор има нужда от смели инвестиции и решителни действия“. После направи един исторически паралел: „През 1790-те балтиморските клипери са най-бързите и най-съвършените ветроходи на своето време. Крал Джордж III нямаше никакъв шанс. Време е да приложим същата тактика.“ Компанията използва по-конкретен израз в собствената си публикация: Arsenal-2 е „най-мащабната инвестиция в нова американска корабостроителница от Втората световна война насам“. Тръмп използва трета формулировка и говори за „най-голямата нова корабостроителница в САЩ“.

Клиперите – бързи ветроходи с остри обводи, разработени в Чесапийкския залив – печелят световна слава срещу британската корона малко по-късно, във войната от 1812–1815 г. Тогава над 100 балтиморски капера – частни кораби с държавно разрешение да нападат търговските кораби на противника – взимат в плен 556 британски кораба за две години и половина.

Комплексът на Anduril ще заеме 186 000 кв. метра закрита площ върху 76 хектара в индустриалния парк Tradepoint Atlantic, бившия комплекс на Bethlehem Steel. На мястото има и сух док с дължина около 366 метра, построен в началото на 70-те години. „Спароус Пойнт помогна да се построи флотът, който спечели Втората световна война“, напомни изпълнителният директор на Anduril Браян Шимпф. Компанията започва с торпедните апарати, чието производство официалните представители посочват като едно от звената, които днес забавят общия производствен процес, и постепенно ще премине към по-сложни сглобки, включително цели носови и кърмови секции.

Окончателното сглобяване остава в двете компании, които строят подводници от клас Virginia: Electric Boat на General Dynamics в Гротън, Кънектикът, и Newport News Shipbuilding на HII във Вирджиния. Процедурите по издаване на лицензи и подготовката на терена започват веднага. Началото на работата е планирано за 2030 г. Достигането на пълния капацитет – за 2031 г. Дотогава Anduril ще отработва технологията в завод с площ около 15 000 кв. метра в окръг Ориндж, Калифорния, който се очаква да заработи около 2028 г. Там торпедните апарати ще преминат процедура за сертифициране по SUBSAFE, програма за сертифициране на системите, от които зависи херметичността на корпуса.

Electric Boat и Newport News предават заедно около 1,3 подводници Virginia годишно. Флотът иска две, плюс по една стратегическа подводница с балистични ракети от клас Columbia, и очаква да стигне този темп към 2031–2032 г. Директорът на подводните програми във ВМС вицеадмирал Роб Гоше определи общия принос на Arsenal-2 на 9 млн. производствени часа годишно, или 15% допълнителен капацитет за клас Virginia. Този проект следва плана, представен от Гоше през септември: сглобяването на компоненти да се изнесе извън Гротън и Нюпорт Нюз, така че модулите да пристигат в двата завода вече оборудвани. Същия модел следва и Factory 4 на Hadrian в Черокий, Алабама, обявена през март. Тя струва 2,4 млрд. долара, от които 900 млн. идват от флота. Площта ѝ от около 204 000 кв. метра е съпоставима с тази на Arsenal-2.

Досегашните забавяния ВМС обясняват с късни доставки на материали и недостиг на работна ръка. Новият обект е насочен към проблема с доставките, но недостигът на работна ръка го засяга пряко: Anduril смята да набира хора от гимназиите, професионалните програми и авиационната и автомобилната промишленост и да обучава онези, които никога не са работили в корабостроенето. Затова резултатът зависи и запълване на 3100-те работни места с нови хора, а не кадри, изтеглени от Гротън и Нюпорт Нюз.

От същата производствена база зависи и , тристранният отбранителен пакт между САЩ, Великобритания и Австралия. (AUKUS) На 5 декември 2025 г. след 5-месечен преглед Пентагонът потвърди, че продажбата на Австралия на поне 3 подводници от клас Virginia ще започне през 2032 г. Те ще дойдат от промишленост, която и сега не покрива плана на собствения си флот.

Общото финансиране възлиза на 6,6 млрд. долара: 3,7 млрд. идват от частния капитал на Anduril и 2,9 млрд. от бюджета на флота. Тръмп спомена и възможни бъдещи покупки за общо 21 млрд. долара, без да уточнява от кого и за какво. За държавния дял той заяви: „Американските данъкоплатци ще получат 40% дял в новата корабостроителница. Ние получаваме 40%.“ Anduril уточни, че дялът ще бъде в новото дъщерно дружество, което ще управлява обекта, а не самата компания. Какви права предоставя той и какво ще влага държавата срещу него, не е оповестено. Администрацията на Тръмп вече придоби дялове срещу държавни средства през 2025 г. – 10% в Intel и до 15% в производителя на редкоземни магнити MP Materials.

Мериленд и окръг Балтимор поемат до 13% от частната инвестиция, т.е. до около 481 млн. долара. Сумата отчасти се състои от нови бюджетни средства, които подлежат на одобрение от Общото събрание на щата и окръжния съвет. Срещу това щатът очаква над 3100 нови постоянни работни места и годишна стойност на произведените стоки и услуги над 2 млрд. долара. Това е най-мащабната частна инвестиция в щата от над десетилетие.

Губернаторът на Мериленд Уес Мур не присъства. Демократът, който ще участва за втори мандат на идните избори на 3 ноември, съобщи, че са му отказали думата, въпреки че именно неговият екип е съдействал за сделката, и заяви, че ще остави „цирка“ да бъде проведен и без него. Белият дом го обвини, че се тръшка, защото иска той да е в центъра на събитието.

Така Anduril навлиза във веригата на доставки за ядрени подводници с екипаж. Компанията, основана през 2017 г. от Лъки и неговите съдружници, досега строеше главно безекипажни системи. Безпилотният боен самолет Fury, замислен да лети заедно с пилотирани изтребители, се произвежда в Arsenal-1 – завода за около 1 млрд. долара южно от Кълъмбъс, Охайо. През март производствените му линии заработиха четири месеца преди обещания срок. Подводните дронове Ghost Shark и Dive-XL се произвеждат в Сидни, докато Dive-LD – в Роуд Айлънд.

Името на Спароус Пойнт беше публично свързано с Anduril на 4 август 2026 г. Тогава The Wall Street Journal писа, че компанията възнамерява да вдигне там завод за безекипажни надводни плавателни съдове. Тогава Лъки отрече публикацията: „Казахме на репортера, че не е вярно, но той реши вместо това да се довери на източниците си.“ Документите на компанията за Arsenal-2 изброяват само компоненти за Virginia, макар че Тръмп включи в речта си и „автономни подводници“.

Във Вашингтон американското корабостроене обикновено се сравнява с китайското. Несекретен слайд на разузнаването на ВМС на САЩ (ONI) от 2023 г. оценява капацитета на Пекин на около 23,2 млн. тона срещу под 100 хил. тона за Америка. Разликата е над 200 пъти и включва гражданското корабостроене. Arsenal-2 не е проектиран да преодолее тази разлика, измерена в тонове. Той допълва производствени часове към един от най-сложните видове кораби, които индустрията в САЩ умее да строи, но го прави много по-бавно от планираното.

Американски MH-60R включи код 7700 над Червено море и изчезна от проследяването

🇺🇸🚁🇸🇦 Хеликоптер MH-60R Seahawk на ВМС на САЩ включи аварийния код 7700 над Червено море и скоро след това изчезна от публичните данни за проследяване на въздушния трафик. Въпросният код е международен сигнал за обща авария и не утонява каква е тя. По данни на Flightradar24 машината с позивна VVHR512 е летяла на около 145 метра височина, когато кодът е бил излъчен. Това се случва в 00:20 ч. на 6 октомври по българско и местно време. Към момента флотът не е излязъл с информация за съдбата на хеликоптера и екипажа, нито за причината за сигнала.

Flightradar24, онлайн платформа за проследяване на полети, получава позицията на машината от наземни приемници, които улавят автоматичното излъчване на транспондера (ADS-B). Платформата води машината за военна, на ВМС на САЩ. Регистрация в данните няма, а 24-битовият адрес на транспондера, уникалният му идентификатор, е AE501D. Следата започва в 00:19:20 ч. и съдържа 195 позиции до 00:33:59 ч. По-ранни записи няма. Най-дългата пауза между два съседни записа в следата е 32 секунди. В първия запис той е на 145 метра височина и се движи със 111 възела; през следващата минута и половина завива наляво и поема в посока север-северозапад. На тази височина остава до около 00:23:40 ч. и после за около половин минута слиза на 91 метра, където се задържа почти 5 минути.

Скоростта му, около 118 възела през по-голямата част от следата, започва да спада около 00:27 ч. и около две минути по-късно стига до 19 възела. През последните около 3 минути и половина скоростта е между 7 и 12 възела по курс около 220°. Височината се колебае между 15 и 50 метра. Нулева стойност платформата записва за пръв път в 00:32:50 ч. или 13 минути и половина след първата позиция. След 31-секундна пауза в данните височината в 00:33:26 ч. е отново над 50 метра. Последният запис, от 00:33:59 ч. е отново стига нулата при скорост от 9 възела. Той е над морето, на 23,609° с.ш. и 38,174° и.д.: около 55 км на юг-югоизток от Янбу, град на западното крайбрежие на Саудитска Арабия. Първата позиция от записа е на около 70 км от града. Във Flightradar24 полетът е записан със статус „кацнал в 21:44 UTC“, въпреки последната получена позиция да е от 00:33:59 ч.

Нетипичното снижаване на летателния апарат доведоха до вълна спекулации от потребители на социалните мрежи, които тиражираха непотвърдена информация, че хеликоптерът е катастрофирал в акваторията на Червено море. Официално потвърждение няма. Машините могат да изчезнат от сайтовете за проследяване и при ограничено покритие на приемниците, и когато екипажът изключи транспондера.

MH-60R Seahawk, произвеждан от Sikorsky, е многоцелеви хеликоптер, проектиран да действа от кораби и от наземни бази. Според флота основните му задачи са откриване и поразяване на подводници и надводни кораби, електронна война, командване и контрол. Към 5 октомври в Червено море действат 3 разрушителя с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ на ВМС на САЩ – USS Oscar Austin (DDG-79), USS Jason Dunham (DDG-109) и USS Gonzalez (DDG-66), сочат приблизителните им позиции в USNI News Fleet & Marine Tracker, обновен в 14:48 ч. източно време, преди сигнала 7700. Засега няма потвърдени сведения към кой конкретен кораб или коя част принадлежи хеликоптерът.

На 1 юли 2026 г. друг хеликоптер от същото семейство, MH-60S от състава на ядрения самолетоносач USS George H. W. Bush (CVN-77), направи аварийно кацане във водите на Арабско море в 03:30 ч. източно време и трима от четиримата членове на екипажа бяха спасени, докато издирването на четвъртия (102 часа върху водна повърхност от около 36 000 кв.км.) беше прекратено на 5 юли. Към тази дата причината за аварията остава предмет на разследване.

📸 Снимка: Многоцелеви хеликоптер MH-60R Sea Hawk от състава на 77-ма ескадрила за морски ударни операции, базиран на ядрения самолетоносач USS George Washington (CVN-73), изстрелва топлинни капани по време на учение за координация на удари и разузнаване в Южнокитайско море, 12 август 2026 г. (U.S. Navy / Seaman Anthony Vilardi)

САЩ и Великобритания потопиха фрегатата Klakring с ракети и торпедо край Хебридите

🇺🇸⚓️🇬🇧 USS Klakring, изведена от служба фрегата от клас Oliver Hazard Perry, беше потопена от кораби, самолет и подводница на ВМС на САЩ и Кралския флот на Обединеното кралство, по време на учение в Северния Атлантик, на 280 км от полигона на Хебридските острови покрай северозападния бряг на Шотландия.

Последният удар беше нанесен от торпедо Mk 48 от новата атакуваща подводница USS Massachusetts, след като корпусът беше поразен от противокорабни ракети SM-6, NSM и Sea Venom. Потапянето е кулминацията на учението Atlantic Thunder 2026, което 6-и американски флот ръководи в периода от 14 до 25 септември.

Klakring е фрегата от класа Oliver Hazard Perry с дължина 138 метра и водоизместимост около 4100 тона. Тя е въведена в експлоатация на 20 август 1983 г. и изведена на 22 март 2013 г. и оттогава стои в резерва във Филаделфия, откъдето е пренесена на буксир през Атлантическия океан. САЩ и Великобритания поделиха разходите за това: според капитан I ранг Келечи Ндукве, командир на 65-та оперативна група от 6-ти флот, САЩ са платили буксирането, а Великобритания е платила за полигон. Преди стрелбите специалисти от два центъра на ВМС на САЩ, Naval Surface Warfare Center Carderock и Naval Information Warfare Center Pacific, монтираха по корпуса датчици, които да регистрират поражението от всяко едно попадение. Според 6-и флот събраните данни ще помогнат за бързото откриване на отказите в корабните системи и на нуждите от ремонт при истинско бойно поражение.

Затова ударите следват предварително определен ред, при който датчиците записват всяко попадение поотделно. „Започнахме с боеприпаса с най-голям обсег, затова SM-6 беше първа, и после минахме към по-малък обсег“, обясни Ндукве пред UK Defence Journal. Първата ракета изстреля разрушителят USS Paul Ignatius от клас Arleigh Burke. SM-6 е създадена за ПВО и ПРО, но има и вариант за поразяване на надводни цели, който беше тестван на максималния си обсег. Ндукве нямаше как да уточни разстоянието, тъй като обсегът на ракетата е класифициран; оценките от открити източници, които цитират USNI News и Navy Lookout, варират между 240 и 400 км. Според командира именно далечината отличава тазгодишното издание от предишното: „В миналите издания на Atlantic Thunder не успявахме да изпитаме на най-голямото разстояние и мисля, че това е най-голямата промяна в сравнение с тях.“

След това идва ред на HMS Portland, британска фрегата от тип 23, базирана в Плимут, която изстреля Naval Strike Misile (NSM) – 400 кг ракета, летяща ниско над водата почти със скоростта на звука, поразявайки цел на над 160 км, и улучи целта. „Да бъда първият, който изстрелва бойна NSM и постига попадение, е момент, с който много се гордея“, каза старшина Джеймс Кениън от екипажа на Portland. Кралският флот изстреля NSM за първи път година по-рано, през септември 2025 г. от HMS Somerset на норвежкия полигон Андьоя; ракета с бойна глава по истински кораб британски екипаж изпраща за първи път сега. NSM заменя Harpoon на фрегати тип 23 и разрушители тип 45, но засега я носят само HMS Somerset (F82) и HMS Portland (F79), след като през юли флотът обяви, че извежда от служба третата фрегата HMS Richmond. По данни на Navy Lookout британският запас от ракетата идва от наличностите на норвежкия флот.

Третата ракета беше Sea Venom, изстреляна от вертолет AW159 Wildcat на 815-а военноморска авиационна ескадрила, действал от палубата на Portland. Ракетата е предназначена да поразява кораб с размерите на корвета и да изважда от строя фрегати, разрушители и по-големи цели, а един Wildcat носи до 4 подобни. Sea Venom е обявена за първоначално боеготова през 2025 г. по време на далечния поход на британската ударна група със самолетоносач, известен като операция Highmast. При Klakring за първи път ракета беше изстреляна от Wildcat по реална морска цел, а екипажът изпълни целия цикъл от откриване и разпознаване на целта до нанасяне на удар, обяви Кралският флот. Ндукве потвърди попадението. В предишното издание на Atlantic Thunder на 7 септември 2022 г. цел е сестринската фрегата USS Boone; тогава HMS Westminster стреля по нея с две ракети Harpoon, а нейният хеликоптер Wildcat използва леките ракети Martlet.

В стрелбите също така участваха морски патрулни самолети P-8 Poseidon на ВМС на САЩ и Кралските ВВС и многоцелеви изтребители F-15E Strike Eagle на ВВС на САЩ. Според Navy Lookout излитат от британската база Лейкънхийт и хвърлят бомби по фрегатата; официалните съобщения ги посочват само като участници.

Корпусът потъна след торпедото на USS Massachusetts, атомна ударна подводница от класа Virginia. Mk 48 ADCAP е тежкото торпедо на американските подводници: с калибър 533 мм, акустично насочване и 295 кг бойна глава. Massachusetts влезе в състава на флота през март в Бостън, доакто на 17 август ВМС на САЩ обявиха, че е готова за бойни задачи, без да е минала през следходов ремонт. Това е престой от няколко месеца в корабостроителница, в който обичайно се отстраняват недостатъците, открити при изпитанията. ВМС на САЩ обясниха решението с отличното техническо състояние на подводницата и спешната нужда от бойни възможности във флота, а вицеадмирал Роб Гошер, директор на програмите за подводници, го описа като „пресметнат риск“. Останките на Klakring лежат на дълбочина около 1800 м. Според Ндукве потапянето е одобрено предварително от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, а корпусът ще се превърне в естествен риф.

Първоначално Atlantic Thunder е насрочено за май, а причина за отлагането с 4 месеца не беше обявена. Документът, с който през август 2025 г. британското министерство на отбраната покани индустрията да участва, насрочи провеждането му край Хебридите на 11-22 май. Целта му е „да валидира веригите за поразяване на надводни цели, да изгради устойчиви мрежи за поразяване и да отправи стратегическо послание с кинетична демонстрация“. В съобщението на 6-и флот Ндукве казва: „Това учение с потапяне не само потвърди мощта на американските и британските настъпателни оръжия, но и отправя към противниците ясно послание, че ВМС на САЩ и Кралският флот остават съюзническа сила в готовност.“

Голяма част от поисканото в документа засягаше безекипажни подводни системи, включително сканиране с висока резолюция на дълбочина до 1800 метра. В самото учение такива системи не са използвани в нито един етап, потвърди Ндуквея. Европейското командване на САЩ (EUCOM) съобщи, че подводни дронове ще оглеждат тепърва останките на дъното, за да установят какви са щетите, нанесени от оръжията. Отделно от Atlantic Thunder, на 13 септември, британският подводен дрон XV Excalibur изстреля американско торпедо Mk 48 на подводния полигон за изпитания BUTEC край Кайл ъв Локалш. Торпедото беше инертно, а опитът беше извършен в рамките на втория стълб на тристранния отбранителен пакт на САЩ, Великобритания и Австралия (AUKUS), посветен на бързата разработка на нови способности. Кралският флот го описва като първото от поредица изпитания, чиято крайна цел са безекипажни апарати с торпеда в реални операции.

Klakring е четвъртият изведен от служба американски корпус, потопен на учение от началото на годината. На 27 юни по време на Valiant Shield във Филипинско море потъна десантният кораб-док USS Juneau, като и там последния удар беше нанесен с торпедо от подводница, в този случай японска. През юли, по време на многонационалното учение RIMPAC край хавайския остров Кауаи, бяха потопени крайцерът USS Mobile Bay на 12-и и универсалният десантен кораб USS Peleliu на 17-и. Планът за корабостроене от май предвижда за такива учения още 6 корпуса, сред тях 3 крайцера от класа Ticonderoga и фрегатата USS De Wert от същия клас като Klakring.

Данните от датчиците ще се обработват месеци и ще бъдат споделени между американския и британския флот, посочи Ндукве, а следващото издание на Atlantic Thunder вече се планира за 2028 г. Кралският флот излиза от стрелбите край Хебридите с две ракети, изпитани срещу истинска цел, и малко носители за тях: според публикация на Navy Lookout планът от 2022 г. за въоръжаване на 11 кораба с NSM още не е стигнал до разрушителите. Дали това ще се промени, ще проличи по две неща: обявяването на пълна оперативна готовност на Sea Venom, която се очаква до края на годината, и появата на NSM на разрушителите тип 45.

Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

Четвъртият китайски самолетоносач получи носова секция и достигна 320 метра

🇨🇳⚓ Четвъртият китайски самолетоносач вече има сглобена носова секция, а корпусът е дълъг около 320 метра и широк 46 метра по ватерлинията. Носовата част се вижда на сателитни изображения от 21 август, заснети от Vantor и публикувани от американското издание TWZ. Размерите са изчислени от изданието въз основа на допълнителни кадри на Planet Labs.

Вторият съществен извод от снимките е темпът на сглобяване. В своя анализ на кадри от 4 май Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) описа кораб с дължина 286 метра, от незавършения нос до кърмата, и със същата широчина. 3 месеца и половина по-късно неговият корпус е по-дълъг с 34 метра. Занапред той ще нараства и във височина, и в ширина: бордовете на самолетоносачите се разширяват над ватерлинията, а полетната палуба надвисва над тях.

Проектът, който в открити регистри фигурира като „Тип 004“ – обозначение, което Пекин не е потвърдил – се строи поне от 2024 г. в същия сух док, където беше завършен „Ляонин“ и построен „Шандун“. Историята на този док проследява развитието на цялата китайска програма за самолетоносачи. „Ляонин“ е заложен в Съветския съюз като кораб от клас „Кузнецов“ под името „Рига“, по-късно е преименуван на „Варяг“ и така и не бива завършен. През 1998 г. украинските власти го продават на китайски търговци, през 2002 г. той е доставен в Далян, а през 2012 г. постъпва в състава на Военноморските сили на Народната освободителна армия (ВМС на НОАК). Заедно с „Шандун“ изстрелва самолетите си от трамплин и ги приема със спирачни въжета – схема, при която тежко натоварена машина просто не може да се откъсне от рампата.

Най-значимата хипотеза около „Тип 004“ остава без официално потвърждение. Във вътрешността му могат да бъдат видяни два отсека с размери около 15×15 метра, които CSIS описа въз основа на майските снимки като конструкции с характерните белези на екранирани реакторни шахти. TWZ посочва и наземни снимки от корабостроителния завод, показващи същата геометрия. Разположението и пропорциите съответстват на решенията, използвани при ядрените самолетоносачи на ВМС на САЩ, а от години се появяват китайски публикации за разработката на корабни реактори – както военни, така и комерсиални. Това прави ядреното задвижване силно вероятно, но засега неустановено: Пекин не е оповестил нищо за силовата установка, а предназначението на шахтите ще стане еднозначно едва след монтирането на оборудване в тях.

Ядрената тяга осигурява практически неограничен обхват по отношение на горивото за кораба и – което е още по-значимо за проект от най-ново поколение – голям резерв от електрическа мощност за катапултите, радарите и евентуални лазерни системи. „Фуцзиен“, третият китайски самолетоносач и първият с излитане чрез катапулт и кацане със спирачни въжета, вече използва електромагнитни катапулти в конвенционално задвижване. Същото решение се очаква и при „Тип 004“, но подкрепено от значително по-голям енергиен резерв.

Онова, което реакторът не решава, е снабдяването на въздушното крило. Самолетите изразходват гориво, екипажът се нуждае от храна, боеприпасите свършват, а корабите за ескорт си остават с конвенционално задвижване. Именно тази празнина трябва да се запълни от друг проект: в корабостроителница на остров Лунсюе край Гуанджоу се строи снабдителен кораб с дължина около 270 метра и широчина 37 метра, който според Janes и TWZ би бил най-големият специализиран военен снабдителен кораб в света. Той е спуснат на вода около средата на юли 2026 г. и според същата оценка е проектиран за бъдещите ударни групи на китайските самолетоносачи.

Пропорциите поставят новия самолетоносач над всичко, с което ВМС на НОАК разполагат днес. „Фуцзиен“ е дълъг около 303 метра по ватерлинията и 316 метра общо, а полетната му палуба е широка малко над 76 метра. Американският „Джералд Р. Форд“ е дълъг общо 337 метра и широк 78 метра по полетната палуба. Незавършеният корпус в Далян вече е по-дълъг от завършения „Фуцзиен“.

Боеспособността обаче се измерва със способностите на въздушното крило, а не с размерите на палубата. „Фуцзиен“ е приет на въоръжение на 5 ноември 2025 г. в базата Санян на остров Хайнан, в присъствието на президента Си Цзинпин. Авиогрупата му се изгражда около изтребителя J-35, катапултния вариант J-15T и самолета за далечно радарно откриване и управление KJ-600 – машина, която не може да се изстрелва от палубите с трамплин. Въвеждането на самолетоносача и достигането на пълна готовност от неговото крило обаче са разделени от години. „Фуцзиен“ излезе на първите си ходови изпитания на 1 май 2024 г. и достигна Санян едва през септември 2025 г.

Как би изглеждал завършеният кораб, започва да си личи и от обект на сушата. Пълноразмерният макет за изпитания в Ухан беше преустроен миналата година: полетната палуба е видимо по-широка, а надстройката – по-ниска и изтеглена назад към кърмата, както при американския клас „Форд“. Разширението е толкова значително, че ръбовете на палубата вече излизат над съседния път.

В момента същата конфигурация се преразглежда във Вашингтон. На 13 август президентът Доналд Тръмп подписа меморандум за национална сигурност, озаглавен *Rebuilding the United States Navy and America's Shipbuilding Industrial Base*. Документът дава на ВМС и Пентагона 60 дни да представят план за замяна на всички електромагнитни катапулти и оръжейни асансьори съответно с парни катапулти и хидравлични системи. Първият кораб, който може да се окаже засегнат от промените, е четвъртият от класа – „Дорис Милър“ (CVN-81). General Atomics, производителят на катапултната система, съобщи, че близо половината от предназначеното за него производство вече е завършено.

Дни по-късно Washington Post и The Hill съобщиха, че флотът проучва преместване на надстройката напред, към средата на корпуса, заради склонност на Тръмп към силуета на самолетоносачите от Втората световна война. Говорител на ВМС потвърди пред The Hill, че инженерите „са започнали да разработват варианти в изпълнение на намерението на президента“. Бившият началник на военноморските операции адмирал Гари Роухед алармира за ресурсите, които подобна преработка би отклонила от останалата инженерна работа. Разходите за нея се оценяват на няколко милиарда долара над базовата цена от около 13 милиарда долара за кораб.

Китайската и американската програма се движат в противоположни посоки по отношение на едни и същи технически въпроси. Пекин строи кораб, който наследява електромагнитните катапулти, изтеглената към кърмата надстройка и потенциално ядрено задвижване. Вашингтон пък разпореди изработването на план за връщане към парните катапулти и обмисля преместването на надстройката напред.

Това технологично разминаване обаче не носи еднакво значение във всеки един оперативен сценарий. При сценарий на конфликт в Тайванския проток самолетоносачът би бил второстепенен инструмент в ръцете на Китай: целите там се намират в обсега на континенталните летища и ракетните бригади, а голяма надводна цел в тесни води е по-скоро уязвимост, отколкото преимущество.

Стратегическата стойност на кораба е съвсем другаде: TWZ я сложи именно в продължителните операции в открития океан, далеч от бреговете на Китай и приятелските пристанища. На практика това е равносилно на възможност за развръщане на палубна авиация източно от Тайван, около втората островна верига, както и към Индийския океан – т.е. в райони, където Пекин няма собствени летища. Затова снабдителният кораб от Лунсюе върви редом с проекта за ядрен самолетоносач: продължителните операции на тези разстояния изискват и двете.

Кога тази способност ще стане реалност, остава въпрос на години. Пътят на „Фуцзиен“ дава приблизителна мярка: около 3 години и половина от спускането му на вода през юни 2022 г. до приемането на въоръжение, плюс вероятно още толкова до достигането на пълна готовност от авиогрупата.

Единственият предно базиран самолетоносач на САЩ тръгва към Близкия изток

🇺🇸⚓🛩 USS George Washington се насочва към Близкия изток, за да смени USS Abraham Lincoln, който стои в Северно Арабско море от края на януари и вече е в морето 265 дни. За подготвяната ротация съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона, докато кабинетът на началника на военноморските операции отказа да обсъжда плановете за който и да е самолетоносач, като посочи оперативната сигурност. Самото движение на групата обаче се вижда: тази седмица тя мина Малакския проток от Южнокитайско море към Индийския океан, придружена от крайцера USS Robert Smalls и разрушителите USS Shoup и USS Benfold.

Числата зад смяната са рекордни. USS Abraham Lincoln отплава от Сан Диего на 21 ноември 2025 г. с повече от 5000 моряци и морски пехотинци на борда, спря за един ден в Гуам на 11 и 12 декември и оттам не влезе в пристанище цели 208 денонощия. Предишният връх за американски самолетоносач държеше USS Dwight D. Eisenhower с 206 последователни дни в морето през 2020 г. и USS Theodore Roosevelt със 160 дни през 2002 г. Рекордът е обявен от офицер на борда, но официално не е потвърждаван от ВМС. Поредицата се прекъсна едва на 7 юли, когато корабът се отби в Оман за презареждане; моряците, които изобщо слязоха, останаха затворени в охраняем участък на пристанището. Разгръщането трябваше да приключи през май и оттогава е удължавано без обявена дата за завръщане.

Групата беше пренасочена към Близкия изток през януари, преди американската война срещу Иран. От 28 февруари авиокрилото ѝ CVW-9 с изтребители F-35C нанася удари по ирански цели в рамките на операция „Epic Fury“, а от 13 април USS Abraham Lincoln стана ключова опора на режима около иранските пристанища: на 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от палубата му извади от строя празния танкер „Маривекс“, плавал под флага на Палау. Общо 40 дни от разгръщането преминаха в непрекъснати бойни операции. Към днешна дата в северната част на Арабско море има втора авионосна ударна група начело със самолетоносача USS George H.W. Bush, а блокадата се държи с над 20 бойни кораба.

Точно това натоварване стигна до Конгреса. На 12 август сенаторът Ричард Блументал, член на комисията по въоръжените сили, изпрати до министъра на отбраната Пийт Хегсет, както и до временно изпълняващия длъжността министър на ВМС Хунг Као писмо със „сериозни притеснения“ за проточилото се разгръщане, изброявайки недостиг на основни припаси, замърсена вода, повредена канализация, влошено психическо здраве, рискове по палубата и прекъсната поща. Колегата му Рубен Галего поиска двупартийна делегация на Конгреса да посети кораба. 6 дни по-рано около 200 роднини на екипажа се срещнаха в Сан Диего с Као, с командващия военноморската авиация вицеадмирал Дъглас Верисимо с командващия надводните сили вицеадмирал Джоузеф Кейхил. Една съпруга разказа там, че на същия ден е получила съобщение от мъжа си, в което той пише, че се надява да не се събуди на следващата сутрин.

ВМС отричат част от описаното. Въз основа на данните, с които разполага командването, че не е установила ръст на докладваните суицидни мисли или опити за самоубийство в екипажа; признава прекъсванията на пощата, които обяснява с бойните действия, и съобщава, че праща допълнителни специалисти по психично здраве на борда. Потвърден е един случай: през юли моряк падна зад борда, беше изваден от водата със спасителна жилетка и без наранявания, а флотът го определи като епизод, свързан с психичното здраве. Разказите за няколко други опита идват от семейства и от действащи моряци, предадени от Stars & Stripes и Military Times, и не са потвърдени официално. В четвъртък Хегсет настоя, че сведенията за тежките условия на кораба са „напълно изопачени“, а всеки кораб, екипаж и капитан получава всичко, което може да му бъде осигурено; през април той и началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл нарекоха публикациите за недостиг на храна „фалшиви новини“.

На срещата в Сан Диего Као каза на семействата, че USS Abraham Lincoln ще бъде подменен от ударната група на USS Theodore Roosevelt, без да посочи кога. Седмица по-късно официалните лица описаха пред The Wall Street Journal друг кораб. USS Theodore Roosevelt се намира в Сан Диего след ученията RIMPAC 2026 и наскоро проведе плаване за близките на екипажа, тоест до Арабско море му остават и подготовка, и цял океан. USS George Washington вече мина в Индийския океан.

Цената на смяната се плаща в друг театър. USS George Washington е единствен американски самолетоносач с постоянна база извън континенталните щати; той стои в Йокосука от края на 2024 г., когато наследи USS Ronald Reagan, и излезе оттам на 10 май за първото си патрулиране през тази година. В края на юли групата действаше в Южнокитайско море, докато напрежението между Китай и Филипините се изостряше, а на 30 юли хвърли котва край Дананг за петдневен престой. Тръгването ѝ на запад оставя зоната на Седми флот без носач в момент, в който 11 американски кораба от този клас са разпределени така: 3 разгърнати, 3 в своите бази или в подготовка, 4 в ремонт и 1 в учебна роля. USS Harry S. Truman влезе през юни в процес по средносрочно презареждане на реактора, което ще го задържи до 2029 г. или по-късно; USS John C. Stennis се намира в същата процедура от 2021 г. и се очаква да бъде предаден през октомври; USS Ronald Reagan излиза от дока в Пюджет Саунд в края на август, но се връща към операции чак в началото на 2027 г.

Официалната версия, според която ротацията е решена преди оплакванията, отговаря на наблюдаваното до този момент. USS George Washington излезе от Йокосука през май за 6-месечно патрулиране и движението му на запад не се нуждае от ново решение, а Вашингтон така или иначе трябва да смени екипаж, подобрил всеки възможен предишен рекорд. Смяната на името обаче се случи за седмица: на 6 август семействата чуха USS Theodore Roosevelt, на 13 август официалните лица посочиха друг кораб. Вероятно натискът от Конгреса и от роднините промени не решението да има ротация, а кой я извършва и колко бързо. Ако е така, Пентагонът прехвърля износването от един екипаж върху друг и от един океан върху друг, без да сваля това, което го поражда – две авионосни ударни групи, задържани около крайбрежието на Иран, докато не дадат резултат преговорите за Ормузкия проток.

Пет атомни подводници за шест месеца: новото темпо на китайския флот

🇨🇳⚓🇺🇸 Китай е спуснал на вода пет атомни подводници през първата половина на 2026 г. – толкова, колкото САЩ спускат за три години и половина, при сегашния темп от 1,4 плавателни съда годишно. Новината е на френския ежедневник Le Figaro и обобщава наблюденията, трупани от месеци около корабостроителниците на Пекин, където на вода слизат вече не само конвенционални корпуси. Ако второто полугодие е сходно с първото, само в рамките на тази година ще се изравни по спускания с целия петгодишен период 2021–2025, който доскоро минаваше за безпрецедентен сам по себе си.

Флотът на Народната освободителна армия (НОАК) десетилетия наред можеше да се опише с една и съща формула: многоброен, но изоставащ там, където се решава подводната война – в атомния двигател, в безшумността, в далечния поход. Числата от последните пет години подкопаха тази формула, преди пет спускания от началото на тази година да я оставят окончателно в миналото. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) още през февруари отчете в анализа „Boomtime at Bohai“ към годишника Military Balance, че в периода 2021-2025 г. Китай е спуснал 10 атомни подводници с обща водоизместимост от 79 000 тона – срещу 7 американски с 55 500 тона за същия период.

Контрастът с предходния 5-годишен интервал е още по-осезаем: за 2016–2020 г. спусканията на Китай са едва 3 с обща водоизместимост от 23 000 тона, така че Пекин реално е спуснал повече атомни подводници за последните 5 години, отколкото за цялото предходно десетилетие. Авторите на анализа Хенри Бойд и Том Уолдин свързват това с разширената индустриална база: в периода 2019-2022 г. корабостроителницата „Бохай“ в Хулудао, историческият дом на китайското строителство на атомни подводници по крайбрежието на Бохайския залив, получи втори производствен корпус, който по оценка на института е позволил дългите серийни партиди. Точно проследяване на всеки отделен корпус продължава да зависи от изображенията от комерсиални сателити: Пекин не обявява нито залагането, нито спускането на своите подводници.

Наличните оценки описват производство, разпределено между 3 отделни центъра – Хулудао на север, Ухан на средното течение на Яндзъ и Шанхай в устието на същата река – с общ темп от 1 балистична и 2 ядрени атакуващи подводници годишно. Корпусите от тази вълна не принадлежат на едно семейство. В Хулудао и по оперативните бази сателитните изображения уловиха седмата и осмата от Type 094 – клас „Jin“, които са описвани от IISS като елемент от оформящата се пълна ядрена триада на Пекин; от началото на тази година институтът наблюдава шест лодки от класа, разпределени в няколко бази. Успоредно с тях се появява Type 093B във все по-нарастваща бройка, обозначен и като „Shang III“ – ударна атомна подводница, носител на крилати ракети, при част от корпусите с вертикални пускови установки (VLS), които по оценки от снимките наброяват до 24 клетки. Установките са функционална разлика: докато по-ранните китайски ударни лодки разчитаха само на торпедните си апарати, корпус с две дузини вертикални клетки може да изстреля залп от крилати ракети по корабна група и брегова цел от дистанция – профил, който американската класификация отдавна отделя в собствена категория. От 2022 г. до февруари 2026 г. IISS изброи общо 9 подобни корпуса (устойчиви две лодки годишно) и ги посочва като междинно стъпало преди следващото поколение Type 095. През февруари тази година към картината беше добавен корпус, който институтът обозначи като Type 09V – нов клас носител на крилати ракети, свързван по непотвърдени данни с хиперзвуковата противокорабна ракета YJ-19.

В края на май и началото на юни сателитни снимки показаха 120-метров корпус с необичайно ниска рубка и Х-образни кормилни плоскости в басейна за довършване на шанхайската корабостроителница „Jiangnan“ – завод, който дотогава никога не беше спускал атомна подводница. Оценка на онлайн изданието Naval News сочи, че новата подводница е именно такава – първата за „Jiangnan“, при това от нов, все още необозначен ударен клас; втори, външно идентичен корпус се появи в Хулудао само броени дни преди това. Два съда от един нов клас, спуснати почти едновременно от два корабостроителници на 1000 км разстояние помежду им, предполагат зрял, стандартизиран проект, а не опит за прототип. А и „Jiangnan“ не е специализирана в строителство на подводници: на същия остров Чансин е построен третият китайски самолетоносач „Fujian“. Така китайските корабостроителници, доказано способни да произведат ядрени подводници, стават цели три („Бохай“ в Хулудао, „Учан“ в Ухан и „Цзяннан“ в Шанхай). САЩ имат две: Newport News във Вирджиния и Electric Boat в Кънектикът. Сред 5-те спускания тази година вече се разпознават корпуса от февруари, който е обозначен като Type 09V, вероятният девети Type 093B от началото на годината и двойката от новия клас.

Сравнението, наложено във френската специализирана преса, е с 2018 г. Тогава корабостроенето в Китай изненада западните наблюдатели с темпото на надводно строителство – серийните разрушители Type 052D и големите Type 055. Краят на онова десетилетие завари китайския флот най-многобройния в света по брой корпуси, по оценките на разузнаването на ВМС на САЩ. Тогава изненадата беше на повърхността на водата, а сега повтаря под нея – в сегмента, който дълго минаваше за най-сигурното американско предимство.

В същото време американският календар върви в обратна посока. Програмата Virginia, гръбнак на ударния подводен флот на САЩ – доставя от 2022 г. насам по 1,1–1,3 плавателни съда годишно при поставена цел от 2, а имайки предвид ангажимента по AUKUS да бъдат продадени 3-5 лодки на Австралия – 2,33. През май началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл заяви, че 2 лодки годишно ще са реалност едва в началото на следващото десетилетие – отстъпление от обещанието от 2023 г. на министъра на ВМС тогава Карлос Дел Торо, който сочеше 2028 г. Стратегическата програма Columbia се движи със същия знак и първата лодка от класа, District of Columbia, изостава с 12-18 месеца от договорния срок, General Dynamics в края на април потвърди доставка към края на 2028 г. В същото време бюджетните документи на флота за 2027 г. все още вписват март 2029 г., а на първи патрул лодката се очаква чак през 2030 г. И това не идва от липса на средства: от 2018 г. насам Конгресът налива милиарди в подводна индустриална база, но темпото продължава да опира в тавана на двете корабостроителници и обтегнатите им вериги на доставки, а част от наличните ударни подводници чакат реда си за ремонт в задръстените ремонтни докове – натрупване, на което Изследователската служба на Конгреса посвещава отделно приложение в своя доклад за китайската военноморска модернизация.

Спускането на вода не е равносилно на бойна способност. Всеки от петте корпуса има пред себе си месеци, а по-често години дострояване, изпитания и сглобяване на екипаж; 9 спуснати съда Type 093B не означават 9 единици на бойно дежурство днес. Западни оценки, включително доклад на Изследователската служба на Конгреса (CRS), продължават да отреждат на американските подводници качествено предимство – основно в безшумност и сензори, натрупано с десетилетия еволюция, и в съюзната противолодъчна мрежа, опъната от Япония до Австралия. Но променливата, която 2026 г. измества, не е качеството на отделната единица, а капацитетът за производство: втори корпус в Хулудао, три активни корабостроителници, серийни спускания по двойки и работна ръка, организирана за дълги партиди. Предимство от този вид не се купува с бюджетен ред – както показва самият американски опит от последните осем години.

Оценка на Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) прогнозира, че китайският подводен флот ще нарасне от 65 (2025 г.) до 80 единици (2035 г.) и все по-голям дял ще се пада на ядрените. При запазване на текущите криви – пет китайски спускания за полугодие срещу американски темп, който ще достигне около две лодки годишно най-рано в началото на 2030 г. Разликата в числеността на атомните флотилии в Тихия океан най-вероятно ще започне да се стопява още преди Type 095 да влезе в серийно производство. За пълно изравняване обаче дори това няма да е достатъчно в следващото десетилетие, докато САЩ държат около 50 ударни подводници в строя.

📸 Снимка: Четири подводници на доковете на китайската корабостроителница „Бохай“: нова 120-метрова ядрена подводница от неизвестен клас, ядрена подводница от Type 095, подводница с балистични ракети (SSBN) от Type 094A и полупотопяем спомагателен кораб. Всички изглежда се намират в последния етап от строителство и оборудване.

Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

Blue Angels водят 120 самолета над Статуята на свободата за America250

🇺🇸🗽🎆 Blue Angels, аеробатична ескадрила на ВМС на САЩ, прелетя ниско над Статуята на свободата малко след 10 часа сутринта на 4 юли, повеждайки строй от над 120 военни самолета нагоре по река Хъдсън в най-мащабното авиошоу над Ню Йорк от десетилетия.

Кадрите, заснети точно над короната на статуята, уловиха момента, в който водещото звено от сини F/A-18 Super Hornet се изравни с вдигнатия факел, преди целият строй да направи завой покрай Долен Манхатън в кулминацията на Sail4th 250 – морско-въздушния венец на America250, националните тържества по случай 250 години от обявяването на американската независимост.

Ревът на двигателите се чуваше на километри. Градската служба за извънредни ситуации на Ню Йорк обяви предварително, че прегледът ще е „много силен и продължителен“ по цялото крайбрежие на река Хъдсън и западната страна на острова, и посъветва жителите да носят защита за ушите. Стотици хиляди души се бяха струпали по кейовете от двата бряга на пристанището – гледката към водата и небето беше безплатна, а от Батъри Парк, Хобокен и Джърси Сити панорамата обхващаше едновременно корабите долу и самолетите горе.

Под самолетите се разгърна втората половина от зрелището, Международният парад на ветроходите. Около 48 високомачтови кораба от клас А и клас Б, представящи 20-ина държави, поеха от Веразано-Нароус край Санди Хук, минаха покрай Статуята на свободата и продължиха нагоре по река Хъдсън до моста „Джордж Вашингтон“ – маршрут от близо 16 морски мили. Корабите тръгнаха около 9:30 часа, а въздушният преглед започна около 10:15 ч. Така за повече от час над водата се преплетоха платната на епохата на ветроходите и реактивните следи на съвременната авиация. По течението стоеше на котва и смесена флотилия, съставена от американски и съюзнически бойни кораби, подредени за международния военноморски преглед, покрай които ветроходите минаваха с поздрав.

Международният характер на събитието беше сред най-разпознаваемите му черти. Освен домакините Blue Angels и американския демонстрационен екип с F-16 Viper, над пристанището се включиха и чуждестранни пилотажни групи. Френската Patrouille de France остави синьо-бяло-червена диря в небето – трибагреникът на Франция, разпънат над устието на Хъдсън. По описания на организаторите в програмата взеха участие и британските Red Arrows, и екипът Al Fursan на ОАЕ, макар отделни съюзнически машини да фигурираха и на паралелния въздушен парад над Вашингтон същия ден, поради което съставът над пристанище Ню Йорк се проследява по-предпазливо. Общата картина обаче беше недвусмислена: над 120 самолета от САЩ и техни съюзници в единен церемониален строй.

Blue Angels летят с F/A-18 Super Hornet – тежкия боен изтребител на палубната авиация, пребоядисан в характерното синьо и златно на ескадрилата. Именно тяхното шесторно звено носеше открояващия почерк на прегледа: плътните ромбовидни формации, минаването на ниска височина над водата и синхронните завои, при които разстоянието между машините се свива до метри. За разлика от бойните мисии, тук нямаше нищо друго освен геометрия и дим – демонстрация на майсторство, не на сила.

Sail4th 250 беше замислен като най-голямото събиране на високомачтови кораби в пристанище Ню Йорк от едно поколение насам и като централен акцент от America250 – годината, в която САЩ отбелязват четвърт хилядолетие от Декларацията за независимостта от 1776 г. Изборът на място има своя символика: Статуята на свободата, покрай която минаха и корабите, и самолетите, остава най-разпознаваемият символ на САЩ, а пристанището – историческата порта, през която поколения имигранти за пръв път са виждали този бряг. Съчетанието на ветроходи от XIX век и реактивната авиация на XXI в общ кадър се превърна в композиция, търсена именно заради този контраст.

Денят премина без съобщени инциденти във въздуха. Бреговата охрана на САЩ отстрани един ветроход – шхуната „Клиъруотър“ – от парада заради политически транспаранти, но останалата част от програмата се разви по план. Към обяд, след като последният строй отмина моста, ревът над Манхатън заглъхна и остави след себе си бавно разсейващите се цветни дири над реката, а вечерта градът продължи отбелязването на празника с традиционните заря и фойерверки.

За няколко часа над водата Ню Йорк показа рядко съчетание – историческото платно и съвременната мощ, домакини и съюзници, в церемония, чийто мащаб беше самото послание за юбилея. Кадрите над короната на Статуята на свободата, поредните от този ден, уловиха точно тази среща.

Американски военнослужещ се издирва след аварийно приводняване на MH-60S в Арабско море

🇺🇸🚁🌊 Един американски военнослужещ се издирва в Арабско море, а трима негови колеги бяха спасени и се намират в стабилно състояние, след като палубен вертолет MH-60S Seahawk от самолетоносача USS George H.W. Bush извърши аварийно кацане във водата в сряда, 1 юли.

Пети флот на САЩ – военноморско командване с щаб в Манама, Бахрейн, отговарящо за водите около Арабския полуостров – съобщи за инцидента още на същия ден и подчерта, че няма индикация аварията да е причинена от враждебно действие. Това е вторият американски хеликоптер, паднал в тези води за под месец, и вторият пореден случай, в който отговорът на въпроса „обстрел или авария“ трябва да се даде, преди спасителната операция изобщо да е приключила.

По изявление на командването инцидентът е станал около 3:30 ч. източно време – късният предиобед местно време. „Части на ВМС на САЩ в региона в момента издирват другите все още изчезнали членове на екипажа. Причината за инцидента се разследва“, гласи съобщението на Пети флот от 1 юли. 3 от 4-членния екипаж бяха извадени от водата и се възстановяват на борда на самолетоносача; четвъртият остава в неизвестност и засега няма сведения за откриването му. Командването не уточнява кои кораби и самолети участват в издирването, а името на издирвания не се уточнява – по установената практика неговата самоличност се оповестява едва след като бъдат уведомени близките. Часовете при това имат значение: дори в топлите води на Арабско море през юли човек зад борда се бори с вълнението, дехидратацията и умората, а периметърът на търсене се разширява с всяко отместване на течението.

Падналата машина принадлежи на HSC-5 „Nightdippers“ – вертолетна ескадрила за морски бой от състава на седмо палубно авиокрило (Carrier Air Wing 7), базирана в Норфолк, Вирджиния. MH-60S – морският вариант от фамилията H-60 с широки плъзгащи се врати от двете страни на кабината, официално именуван Knight Hawk, но и във флота вървящ под общото име Seahawk – поема черната работа на ударната група: пренася хора и товари между корабите, поддържа специалните операции и носи дежурството по издирване и спасяване. Заедно с противолодъчния MH-60R той образува гръбнака на вертолетната авиация на флота. Именно такава машина обикновено вади падналите във водата – този път тя самата стана обект на операцията.

Аварийното приводняване е една от най-опасните маневри в морската авиация дори за опитни екипажи. Тъй като вертолетът носи двигателите и главния редуктор високо над кабината, центърът на тежестта е горе – и при потапяне машината е склонна да се преобърне с кабината надолу. Затова палубните екипажи редовно тренират евакуация от преобърната, пълнеща се с вода кабина в специални тренажори; но дори с подготовка излизането от потъващ вертолет в открито море остава борба със секунди – в тъмна, обърната наопаки кабина, под напора на нахлуващата вода.

George H.W. Bush – най-новият самолетоносач от клас Nimitz, в строя от 2009 г. – отплава от Норфолк на 31 март, един месец след началото на войната с Иран, и стигна до региона по маршрута около нос Добра надежда; от 23 април корабът действа в зоната на Централното командване на САЩ (CENTCOM), която обхваща Арабско море и подстъпите към Ормузкия проток. По данни на Stars and Stripes в Близкия изток в момента служат около 50 000 американски военнослужещи.

Фонът е война, прекратена по средата. Съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ срещу Иран започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, един от които ликвидира върховния лидер Али Хаменей; примирието от 8 април, договорено с посредник Пакистан, я замрази, а на 17 юни Тръмп и президентът Масуд Пезешкиан подписаха т.нар. „Исламабадски меморандум“ – 60-дневно удължаване, по силата на което двете страни договарят окончателните условия: от ядрената програма и режима на плаване през Ормузкия пролив до вдигането на санкциите и пакет за възстановяване от порядъка на 300 млрд. долара. Меморандумът свали морската блокада срещу Иран и отвори протока, но се задържа трудно – беше нарушаван неведнъж и от двете страни – и американските военни в региона остават в повишена готовност.

В такава среда всяка паднала машина се чете под лупа, а прецедентът отпреди три седмици показва защо. На 9 юни армейски вертолет AH-64 Apache падна в Оманския залив край Ормузкия проток по време на патрул над регионалните води. Двамата членове на екипажа бяха открити и извадени за около 2 часа от безпилотен катер Corsair на Task Force 59, създаденото в Бахрейн съединение на Пети флот за безпилотни системи – в спасителна операция, която ще остане в историята като първата, изпълнена от морски дрон на американските сили. Тогава президентът Доналд Тръмп обяви, че машината е свалена от ирански сили, и се закани да отговори; публично потвърждение на тази версия от военното разследване няма и до ден-днешен. За случая от 1 юли Пети флот каза обратното още в своето първо съобщение: нищо не сочи към враждебно действие. Отвъд близостта във времето и водите двата инцидента нямат връзка помежду си – различни машини, различни родове войски, но и различни обстоятелства. Общ е фонът: море, наситено с американска техника, и примирие, което превръща всяко падане на машина в политически въпрос още преди екипажът да е изваден.