Авария остави разрушителя USS Higgins без тяга в Тихия океан.

🇺🇸⚓️ „Инженерна авария“ е възникнала на борда на USS Higgins – разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke с управляемо ракетно оръжие, който в момента е разположен в Индо-Тихоокеанския регион, потвърдиха пред CNN представители на ВМС на САЩ.

Инцидентът е бил незабавно овладян от екипажа, като няма данни за пострадали, гласи официалното изявление на флота.

Въпреки че ВМС не използваха изрично термина „пожар“, в четвъртък CBS News цитира неназовани служители на флота, които са описали ситуацията като пожар, ограничен до един компонент от оборудването, който не е довел до разпространение на пламъци.

Въпреки това инцидентът е прекъснал захранването и задвижването на плавателния съд за няколко часа, твърди CNN в своя репортаж, според който прекъсването е превърнало 300 моряци на борда в „лесни мишени“, защото за известно време те не са били в състояние да контролират движенията на разрушителя.

„Първоначалните доклади сочат за електрическа неизправност, която може да е предизвикала искрене или дим, спрели веднага след изключване на захранването“, заяви комодор Матю Комър, говорител на 7-ми флот на САЩ, в изявление пред CNN в петък.  Електричеството и задвижването на разрушителя вече са възстановени, допълни той.

Това е четвъртият пожар в рамките на четири седмици, който нарушава дейността на флота. На 19 април трима моряци бяха ранени при избухване на пожар на USS Zumwalt, докато корабът беше на кея в корабостроителница в Паскагула, Мисисипи. На 14 април на самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower възникна малък пожар, докато беше извън строя за поддръжка.

През март пожар в пералното помещение на USS Gerald R. Ford принуди ядрения самолетоносач да акостира на пристанище в остров Крит, след като огънят прогони близо 600 моряци от леглата им.

ВМС не уточниха точното местоположение на USS Higgins в момента на възникване на аварията, а заявиха само, че корабът е бил в морето в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM).

Подробности за това как е започнал пожарът и степента на щетите в момента не са налични, като служител на Министерството на отбраната отбеляза пред CBS, че причината е в процес на разследване.

Запитванията за коментар към Информационната служба на ВМС (CHINFO) и 7-ми флот останаха без отговор до момента на публикуване.

Наречен на името на полковник Уилям Хигинс – ветеран от морската пехота от войната във Виетнам, попаднал в плен през февруари 1988 г. и впоследствие измъчван и убит от екстремисти, свързани с Хизбула – USS Higgins е пуснат на вода през 1999 г. Корабът е част от серията с над 70 разрушителя от клас Arleigh Burke в надводния флот на САЩ.

Известен като „гръбнака“ на флота, бойните способности на разрушителя са съсредоточени около системата Aegis. Според General Dynamics това е най-дългата и успешна програма за надводни бойни кораби в историята на американските ВМС.

USS Higgins е базиран в Йокосука, Япония, като част от 7-ми флот на ВМС – най-големият преден флот на САЩ, опериращ с 50 до 70 кораба и подводници, 150 самолета и повече от 27 000 моряци и морски пехотинци във всеки един момент.

Морски пехотинци от 31-ви експедиционен корпус с абордаж срещу товарен кораб.

🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.

Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.

Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.

Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.

Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.

Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.

Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.

Три самолетоносача са заедно в Близкия изток за първи път от навечерието на инвазията в Ирак през 2003 г.

🇺🇸⚓️ Пристигането на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN-77) в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) на 24 април оформи концентрация на военноморска мощ, каквато регионът не е виждал от подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г.

Заедно с вече разположените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72), трите авионосни ударни групи имат над 15 000 моряци и морски пехотинци, над 200 самолета и комбинирани способности за далекобойни стелт операции, електронна война и ПВО/ПРО от слой Aegis. Това натрупване не отговаря на стандартна ротация на сили, а представлява ясен сигнал за капацитет за ескалация близо 20 дни след влизане в сила на прекратяването на огъня и 8 седмици след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари по ядрените, ракетни и командни способности на режима в Техеран, започнала на 28 февруари с ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и над 900 удара по приоритетни цели.

Стратегическата логика на тройната концентрация надхвърля огневата мощ. Един самолетоносач осигурява присъствие, два дават свободата за непрекъснати полетни цикли, но три гарантират едновременно покритие на три отделни направления – северния Персийски залив за натиск върху бреговата ракетна инфраструктура на Революционната гвардия, Оманския залив за контрол върху морската блокада, наложена на 13 април, и северозападната част на Арабско море за прехващане на ирански доставки от Китай. Именно последната ос придоби оперативна тежест на 19 април, когато MV Touska – санкциониран ирански контейнеровоз – беше задържан в международни води на връщане от китайско пристанище.

Към тази морска геометрия се добавя USS Tripoli (LHA-7), пристигнал на 28 март от Йокосука с амфибийната група USS San Diego и USS New Orleans с качена 31-ва морска експедиционна част, наброяваща около 2200 морски пехотинци. America-class по конструктивен профил е по-близо до лек самолетоносач, отколкото до класически десантен кораб, а неговите 18 изтребителя от пето поколение F-35B Lightning II с вертикално излитане му позволяват да оперира далеч от плътността на крайбрежната противокорабна отбрана на Ислямската република, удължавайки досега на стелт авиацията до набелязаните цели в южен Иран.

Военно-техническият баланс на тройката носители заедно с амфибийната група, в по-пълен орден на бойни задачи, включва:

– 72 F/A-18E Super Hornet (едноместни)
– 24 F/A-18F Super Hornet (двуместни)
– 12 F-35C Lightning II (стелт, палубна версия)
– 18 F-35B Lightning II (СВВП, на USS Tripoli)
– 36 EA-18G Growler (електронна война, базирани на F/A-18F)
– 48 MH-60R/S Seahawk (многоцелеви хеликоптери)
– 6–12 MV-22B Osprey или C-2 Greyhound (логистично осигуряване)
– 9 разрушителя клас Arleigh Burke (Aegis BMD/защита от крилати ракети и рояци дронове)
– 3 кораба за крайбрежна отбрана от клас Independence в противоминна конфигурация
– USS Tripoli (LHA-7) с амфибийна готовност и самостоятелно авиокрило
– USS San Diego (LPD-22) и USS New Orleans (LPD-18) – десантен док
– над 10 000 моряци, морски пехотинци и авиатори, ангажирани в блокадата

Кампанията е натрупала над 13 000 удара и над 155 поразени или унищожени плавателни съда от иранския лфот, а блокадата е пренасочила 34 кораба обратно към пристанища в Иран. Белият дом маркира преминаването към "икономическа фаза" – формулировка, описваща замяната на честотата на удари с продължителен натиск върху износа на ирански петрол.

Двуседмичното примирие, договорено на 8 април с посредничество от Пакистан, е нарушавано от двете страни, но запазва преговорната рамка отворена. На 7 април Москва и Пекин блокираха проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за ескорт на търговски кораби, формално защитавайки тезата за "комплексен прочит на конфликта", а на практика отказвайки легитимация на американската блокада. В същото време служители на Пентагона потвърдиха, че руски сателитни канали дават на иранското командване оперативни данни за позициите на американския флот – асиметрична подкрепа без ясен отпечатък, която трансформира блокадата във взаимно разузнавателно надлъгване.

Възпиращият потенциал на трите самолетоносача не е насочен срещу иранските военноморски активи, а срещу сценария за разширяване на регионалния конфликт от страна на йеменските хути в Червено море, ливанската Хизбула и мрежата от шиитски милиции в Ирак. Геополитическият залог се свежда до само един въпрос: ще успее ли Вашингтон да използва ефективно това безпрецедентно натрупване, за да принуди Иран към реални преговори или ще се изтощи в продължителна въздушна и морска война.

Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол между Шри Ланка и Индонезия.

🇺🇸⚔️🇮🇷 ВМС на САЩ извършиха абордаж по „право на посещение“ на подложения на санкции танкер M/T Majestic X, превозвал ирански петрол, в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Това съобщи Министерство на войната на САЩ, уточнявайки, че корабът е спрян въз основа на статута си на плавателен съд без национална принадлежност.

Според данните за корабния трафик, цитирани от Associated Press, танкерът е засечен в същия район между Шри Ланка и Индонезия, където във вторник бе задържан друг танкер – M/T Tifani, с товар от около 2 милиона барела ирански суров петрол, натоварени на остров Харг на 5 април и преминали през Ормузкия проток на 9 април. И двата плавателни съда са били на път към Джоушан, основното китайско пристанище за внос на санкциониран петрол.

От Министерството на войната заявяват, че операциите по глобално морско правоприлагане ще продължат с цел „разстройване на незаконните мрежи и прехващане на кораби, които осигуряват материална подкрепа на Иран, където и да оперират те“. В позицията се подчертава, че „международните води не могат да служат за щит на санкционирани субекти“.

Министерството на външните работи на Иран вече определи абордажа на Tifani и предишно спиране на товарен кораб като „пиратство в морето и държавен тероризъм“, според изявление на негов говорител пред държавната телевизия.

Двата случая са първите публично обявени прехващания на танкери с ирански петрол, извършени на над 2000 морски мили от Персийския залив – извън непосредствения периметър на въведената на 13 април блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток. Блокадата беше разпоредена от президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Ислямабад на 11–12 април и се провежда под командването на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на CENTCOM, цитирани от Stars & Stripes, в първите 24 часа от блокадата в операцията са участвали над 10 000 военнослужещи, повече от дузина бойни кораба и десетки летателни апарати; шест търговски кораба са били пренасочени обратно към ирански пристанища, без опити за пробив.

Прехващането на Majestic X показва, че правоприлагащият периметър на САЩ излиза далеч отвъд Персийския и Оманския залив и обхваща маршрутите към основните азиатски купувачи на ирански петрол. Според анализ на CNN пренасянето на въоръжената кампания в Индийския океан може да затрудни края на войната между САЩ и Иран, предвид потенциалното вплитане на интересите на Китай – основен купувач на иранския санкциониран износ.

Абордажът по „право на посещение“ е допустим съгласно член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), когато военен кораб има основателни подозрения, че плавателен съд е без националност – статут, който често се използва от санкционираните ирански и руски „сенчест флот“, за да се избегне идентификация и застраховане. Практиката на прехващания на танкери, асоциирани с износа на ирански петрол, се засили след завръщането на администрацията на Доналд Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран.

Не е посочено какво е конкретното състояние на екипажа и товара на M/T Majestic X след абордажа, нито дали корабът ще бъде ескортиран до пристанище за задържане.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол в Индо-Пасифика.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.

Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.

„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.

Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.

Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.

Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.

Лазерна революция в Атлантика: ВМС на САЩ изпитаха LOCUST срещу дронове от борда на самолетоносач.

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ проведоха бойна стрелба с лазерното оръжие LOCUST, проектирано от компаниите BlueHalo и AeroVironment, на борда на USS George H.W. Bush (CVN 77), ядрен самолетоносач от клас „Nimitz“.

Военният анализатор Джаред Келър беше сред първите, които съобщиха за проведеното изпитание, след като в публичното пространство се появиха първите официални кадри. Снимки, публикувани в портала DVIDSHub, показват контейнеризираната система LOCUST, разположена на полетната палуба на самолетоносача за тест, проведен на 5 октомври 2025 г. във водите на Атлантическия океан.

По време на събитието системата успешно е открила, проследила и неутрализирала няколко дронове, което според ВМС е крайъгълен камък по пътя към оперативното внедряване на способности за насочена енергия. Снимките бяха разпространени по-рано този месец, съвпадайки с началото на ежегодното изложение Sea-Air-Space – водещата конференция на военноморската индустрия.

Платформата LOCUST е проектирана за откриване и проследяване на дронове с многолентови радиочестоти и осигурява 360-градусово сканиране. С помощта на оптичен лазер с висока мощност, системата е способна да пробие вражеската цел във въздуха, извеждайки я от строя. Мощността ѝ обикновено попада в диапазона от 20 kW, което е напълно достатъчно за борба с малки дронове, като е проведена демонстрация и на версия, чиято мощност възлиза на 26 kW.

Това, което прави изпитанието на борда на USS George H.W. Bush особено значимо, е платформата. Ядрените самолетоносачи са най-ценните надводни активи на ВМС – плаващи крепости, чиито палуби са изключително натоварени. Демонстрацията, че лазерно оръжие тип „plug-and-play“ може да бъде инсталирано и използвано в такава среда, без да пречи на полетите, е важна стъпка към интеграцията във флота. Контейнерният формат позволява бързо разгръщане на различни класове кораби без нужда от постоянни структурни промени.

За разлика от конвенционалните боеприпаси, лазерните системи имат цена на изстрел, близка до нула. Това ги прави изключително привлекателни като контрамерка срещу рояци от дронове – заплаха, превърнала се в едно от основните тактически предизвикателства на съвременната война, от Украйна до Червено море.

Тестът на ВМС пренася инерцията от сухопътните сили в морската област, където заплахата от безпилотните системи е особено осезаема. От края на 2023 г. хутите в Йемен използват дронове и ракети срещу търговски и военни кораби, принуждавайки ВМС да използват скъпи прехващачи за сваляне на многократно по-евтини безпилотни апарати. Една система за насочена енергия, способна да неутрализира дронове срещу цена от няколко долара за електричество, фундаментално променя тази икономическа сметка.

Въпреки успеха, висшето командване остава премерено. Наскоро адмирал Джеймс Килби заяви, че не е готов да се ангажира с мащабни договори за покупка, докато не се постигне „надеждно постоянен резултат в бойна обстановка“. Тестът на CVN 77 е именно този вид оперативно значими данни, от които флотът се нуждае, за да постугне пълна интеграция.

CENTCOM публикува видео от превземането на иранския товарен кораб.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски морски пехотинци от универсалния десантен кораб USS Tripoli (LHA 7) превзеха иранския товарен кораб „Touska“ в северната част на Арабско море снощи, след като разрушителят USS Spruance (DDG 111) извади от строя двигателя му с огън от 127-мм оръдие MK 45.

Операцията приключи след близо шестчасово преследване, по време на което екипажът на плавателния съд многократно е пренебрегвал предупрежденията на американските военни, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM).

По данни на командването „Туска“ е плавал под ирански флаг към пристанище Бендер Абас със скорост около 17 възела. След като е отказал да спре, американският разрушител е произвел няколко изстрела в машинното отделение, обездвижвайки кораба. Два хеликоптера MH-60S Seahawk от борда на USS Tripoli са прехвърлили екипи за абордаж (VBSS), които в тъмната част на денонощието са се спуснали по въжета на палубата, след което са поели контрола над плавателния съд.

Действието е първата директна принудителна акция на американски военни срещу кораб, откакто Вашингтон обяви морска блокада на пристанищата, обслужващи иранския износ. Блокадата беше въведена в отговор на ограниченията, които Техеран наложи за преминаването през Ормузкия проток – тесния коридор, през който минава значителна част от световния трафик на петрол и втечнен газ.

Президентът Доналд Тръмп потвърди задържането и посочи, че корабът е спрян след „пробиване на дупка“ в машинното отделение, предаде CNBC. Върховното военно командване „Хатам ал-Анбия“ осъди операцията и се закани да отговори. Засега не е ясно каква ще бъде съдбата на товара и екипажа, въпреки че според CNN сред обсъжданите варианти е корабът да бъде третиран като „военна плячка“.

ВМС на САЩ показаха столовите на USS Abraham Lincoln и USS Tripoli след вирални твърдения за недостиг на храна

🇺🇸⚓️🍱 ВМС на САЩ публикува снимки, които показват работата на столовите служби на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) и десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), и двата разгърнати в Арабско море в близост до Иран, в отговор на появили се и впоследствие опровергани спекулации относно изчерпващи се хранителни запаси и влошени условия на борда, предизвикани от логистични ограничения в резултат на продължаващата война с Иран.

Публикацията е реакция на кадри, разпространени от близки на моряци и морски пехотинци през последните дни, включително снимки на оскъдни порции – малко количество месо с една тортиля за обяд, варени моркови и суха котлета за вечеря – както и оплаквания за липса на пресни плодове и зеленчуци и повреден кафе-автомат на USS Tripoli, който е в морето от над месец, откакто е напуснал пристанището си в Япония. На 17 април офисът на началника на военноморските операции излезе с изявление, че „USS Abraham Lincoln и USS Tripoli разполагат с достатъчно хранителни запаси, за да осигуряват на екипажите си здравословни ястия“, и определи докладите за недостиг и лошо качество на храната като „неверни“.

Контекстуално публикуваните снимки се появяват в момент, в който логистичното напрежение около операция Epic Fury беше допълнително видимо от временното спиране на пощата към 27 военни пощенски кода в театъра на бойните действия – мярка, която вече е отменена, след като активните бойни операции преминаха в режим на прекратяване на огъня от 8 април.

USS Abraham Lincoln е ядрен самолетоносач от клас Nimitz, а USS Tripoli – десантен кораб от клас America. Двата плавателни съда са ключови елементи от американските способности за проектиране на военноморска мощ по света.

USS Canberra патрулира в Арабско море: 23 кораба са върнати от американската блокада.

🇺🇸⚓️ USS Canberra (LCS-30), крайбрежен боен кораб от ВМС на САЩ, провежда патрули в акваторията на Арабско море в рамките на блокадата, наложена срещу иранските пристанища. Централното командване (CENTCOM) заяви, че общо 23 плавателни съда са се подчинили на указанията му да обърнат курс и да не преминават към ирански пристанища или крайбрежни зони.

В четвъртък Пентагонът отчете 13 принудително върнати съда, което показва, че темпото на прехващанията се е удвоило в рамките на 48 часа. Блокадата покрива Оманския залив и част от Арабско море източно от Ормузкия пролив, обхващайки цялото крайбрежие на Ислямската република, съобщи USNI News.

Освен USS Canberra в района са разгърнати значителни сили – авионосна ударна група, ескадра миночистачи, прехвърлени към Близкия изток, и още разрушители, каквито бяха ангажирани при прехващането на кораби под ирански флаг. Паралелно с това на 11 април два американски военни съда преминаха през Ормузкия пролив, за да маркират нов коридор за търговски кораби, макар тази инициатива да остана частично неосъществена след като Техеран отново затегна режима на преминаване през пролива.

USS Canberra е тримаран от клас Independence, проектиран за операции в плитки води и бързо прехвърляне на десантни сили и беше въведен на въоръжение през 2023 г. в Сидни, превръщайки се в първият кораб на ВМС на САЩ, пуснат на вода от територия на чужда държава.

Морската блокада има преки икономически последици върху Иран: анализатори от The Jerusalem Post споделят оценка, че при поддържане на рестрикциите икономиката на страната може да се изправи пред срив в рамките на три месеца заради блокиране на износа на петрол от Харг и другите крайбрежни терминали.

Именно тази логика тревожи режима в Техеран, който я цитира като основание за ответните си мерки. По-рано днес иранското военно командване обяви възстановяване на „строгия контрол“ над Ормузкия пролив и обвини САЩ в „пиратство“, след което извърши серия от нападения срещу танкер и контейнеровоз североизточно от Оман.

Три ирански танкера пробиха американската блокада в Ормузкия проток

🇮🇷🛢️ Три ирански петролни танкера, пренасящи общо пет милиона барела суров петрол, се превърнаха в първите натоварени кораби, напуснали Персийския залив през Ормузкия проток след влизането в сила на американската блокада. Това съобщиха за АФП от компанията за проследяване на товари Kpler.

Корабите Deep Sea, Sonia I и Diona, които са под санкции от страна на САЩ, преминаха през стратегическия проток вчера. Те отплаваха от иранския остров Харг, след като бяха натоварени съответно на 2, 8 и 9 април, сочат данни на фирмата за морска логистика.

Иран блокира протока, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Техеран на 28 февруари, които ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и голяма част от военно-политическото ръководство на режима. Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища от понеделник, в условията на примирие, с цел да попречи на Техеран да изнася своя петрол.

Нито един ирански танкер не беше напускал Залива, натоварен със суров петрол, от 10 април насам.

От Kpler заявиха, че са използвали сателитни изображения, за да проследят корабите, и потвърждават пред AFP, че и трите плавателни съда са прекосили протока в сряда. Техните крайни дестинации са непотвърдени, но от няколко години насам и трите кораба обикновено транспортират товарите си до района на Сингапур.

В този регион са засечени прехвърляния на товари от кораб на кораб, при които суровината се премества на други танкери, насочени към Китай, показват данни на Global Fishing Watch и Kpler. Трите кораба последно са прехвърлили товари с ирански суров петрол край Сингапур през март.

Предишният товар на Deep Sea беше доставен от кораба Utopia Quest в пристанище Янтай, Северен Китай, на 30 март. Товарът на Diona беше доставен от Indigo Ray в петролен терминал на пристанище Дундзякоу, което също се намира в Северен Китай, на 10 април. Товарът на Sonia I е бил прехвърлен на Adeline G, чиято крайна дестинация остава неизвестна.

Иран заплаши да блокира Червено море, Оманско море и Персийския залив.

🇮🇷⚠️ Иранските военни предупредиха, че ще блокират търговското корабоплаване през Червено море, Персийския залив и Оманско море, ако морската блокада от страна на САЩ продължи.

В изявление, излъчено от иранската държавна телевизия, ръководителят на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“ заяви, че ако САЩ не преустановят блокадата и продължат да „създават несигурност за иранските търговски кораби и петролни танкери“, това ще се счита за „прелюдия“ към нарушаване на примирието.

„Могъщите въоръжени сили на Ислямската република няма да позволят продължаването на какъвто и да е износ или внос в Персийския заливо, Оманско море и Червено море“, заяви Али Абдолахи.

Евентуален опит за блокада на Червено море вероятно ще включва активиране на Ансар Аллах – групировката на йеменските хути, подкрепяна от Иран.

Морската блокада на Иран: първите 24 часа без пробив, дипломацията търси нов шанс

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че през първото денонощие от налагането на морската блокада на иранските пристанища нито един кораб не е успял да я преодолее. Шест търговски съда, плаващи от ирански пристанища в Оманския залив, са изпълнили указанията на военноморските сили и са обърнали курс.

Към момента не са докладвани случаи на принудително прехващане. Блокадата, в която вземат участие повече от 10 000 американски моряци, морски пехотинци и авиационен персонал, над дузина бойни кораба и десетки самолети, е насочена единствено към плавателни съдове, пътуващи от и до ирански пристанища. Уточнено бе, че свободното корабоплаване през Ормузкия проток за дестинации извън Иран не се спря. В същото време през протока наскоро преминали над 20 търговски кораба, което показва частично възстановяване на трафика през този критичен за глобалната търговия пункт.

Дипломатическият процес между Вашингтон и Техеран остава в неопределеност, но не е прекъснат. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че е „много вероятно" преговорите да бъдат подновени преди изтичането на двуседмичното примирие, в сила от 8 април. Маратонските разговори в Исламабад приключиха без резултат през уикенда, но президентът Тръмп намекна, че нов кръг може да се проведе в рамките на следващите два дни. Външните министри на Саудитска Арабия, Египет и Пакистан ще се срещнат тази седмица с турския си колега, за да обсъдят предложенията, представени на Техеран. Според запознати с преговорите източници, цитирани от американски медии, Вашингтон е поискал от Иран да се откаже от обогатяването на уран за 20 години, макар самият Тръмп да заяви пред New York Post, че не одобрява тази идея.

На петролните пазари надеждите за възобновяване на диалога оказаха осезаемо влияние. Американският суров петрол поевтиня с близо 8%, достигайки най-ниските си нива от март, а цените на WTI паднаха под 92 долара за барел, според CNBC. Международната агенция по енергетика (МАЕ) ревизира драстично прогнозите си: глобалното търсене на петрол ще се свие с 80 000 барела дневно през 2026 г. – обрат спрямо очаквания ръст от 730 000 барела, прогнозиран преди месец. Агенцията предупреди, че спадът от 1,5 милиона барела дневно през второто тримесечие ще бъде най-рязкото свиване от пандемията от COVID-19 насам. Загубата от 10,1 милиона барела дневно от световните доставки през март представлява най-голямото прекъсване на петролния пазар в историята, според МАЕ.

Войната е нанесла тежки щети и на иранската икономика. Правителствен говорител оцени загубите на страната на около 270 милиарда долара, макар според оценка на самото иранско правителство от 11 април щетите може да надхвърлят 300 милиарда и потенциално да достигнат 1 трилион долара.

Тръмп междувременно разшири своите дипломатически атаки отвъд Близкия изток. В интервю за италианския Corriere della Sera той заяви, че е „шокиран" от италианския премиер Джорджа Мелони, обвинявайки я в липса на смелост заради отказа ѝ да подкрепи военните действия и да съдейства за отварянето на Ормузкия проток. Мелони – която бе единственият европейски лидер на инаугурацията му през 2025 г. – отвърна, че истинското приятелство изисква откровеност, включително когато позициите се разминават. В публикация на Truth Social Тръмп се обърна и към Обединеното кралство, което призова кабинетът на Киър Стармър да започне добив в Северно море, наричайки отказа му „абсолютно безумен" и определяйки находища като „едни от най-великите в света".

Успоредно с иранския фронт, Израел и Ливан обявиха, че ще започнат директни преговори за всеобхватен мир, първият такъв двустранен контакт от над 30 години. На 14 април държавният секретар Марко Рубио беше домакин на среща с посланиците на двете страни във Вашингтон, след която страните се съгласиха да проведат мирни преговори на взаимно уговорени място и време. Хизбула осъди инициативата, генералният секретар на организацията Наим Касем определи разговорите като „безвъзмездна отстъпка" пред Израел и САЩ и призова ливанското правителство да се оттегли.

ВМС на САЩ признаха за катастрофата на дрон за 238 милиона долара в Персийския залив.

🇺🇸🛩️ ВМС на САЩ най-накрая потвърдиха загубата на разузнавателен дрон MQ-4C Triton, разбил се на 9 април по време на операции срещу Иран. Обстоятелствата, предизвикали загубата на апарата, остават неясни, но официално инцидентът беше класифициран като произшествие. Дронът изчезна внезапно от сайтовете за мониторинг на въздушния трафик, докато летеше над Персийския залив, но все още не е ясно точно къде се е разбил.

„9 април 2026 г. (Местоположението е скрито – OPSEC) MQ-4C се разби, няма пострадал персонал“, се посочва в последния публичен доклад от Командването за военноморска безопасност.

Очаквано, инцидентът е категоризиран като „Клас А“ – произшествия, които причиняват щети в размер на над 2 млн. долара или водят до фатални случаи. Бюджетните документи на ВМС оценяват единичната цена на MQ-4C на малко над 238 милиона долара. Към миналата година флотът разполагаше с общо 20 такива дрона.

Предполагаше се, че дронът се е разбил миналата седмица. Точно преди прекъсването на данните от въздушния трафик беше регистрирана огромна и внезапна загуба на височина – от обичайните 15 000 до по-малко от 3 000 метра. По това време дронът изглежда се е насочвал обратно към базата си Сигонела в Италия след мисия над Персийския залив и Ормузкия проток.

Транспондерът на дрона е започнал да излъчва код 7700 (сигнал за спешна ситуация по време на полет). Имаше и твърдения, че първоначално е бил подаден код 7400 – знак за загуба на комуникация с наземните оператори. Макар последно да е засечен в международното въздушно пространство в посока Иран, няма доказателства, че е паднал на територията на страната.

Не е известно какви стъпки се предприемат за извличане на останките. Всеки Triton носи мощен AESA радар и авангардни системи за електронно разузнаване. Ако противник се добере до тях в запазено състояние, това би представлявало сериозна разузнавателна загуба. Въпреки че няма индикации за вражески огън, останките биха могли да се използват за пропаганда, особено от страна на Иран.

През 2019 г. Техеран свали модела BAMS-D, предшественик на Triton и веднага демонстрира неговите останки. Самият MQ-4C е базиран на дизайна на RQ-4 Global Hawk, но е оптимизиран за дълги мисии над водни басейни.

Междувременно днес още един MQ-4C беше забелязан на рутинна мисия над залива – първият подобен полет от 9 април насам, което вероятно бележи края на кратка пауза в операциите след катастрофата. Тези дронове играят ключова роля в наблюдението на региона на фона на крехкото примирие и усилията на САЩ да наложат блокада на иранските пристанища и да подсигурят свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.

USS George H.W. Bush заобикаля Африка за участие в блокадата срещу Иран

🇺🇸 Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) се намира по крайбрежието на Намибия, обикаляйки Африка, за да се присъедини към нарастващата групировка на ВМС на САЩ в Арабско море в рамките на блокадата на Ормузкия проток, научи USNI News.

Корабът, който бе разгърнат в края на март, не плава през Гибралтарския проток към Средиземно море, което е типичния маршрут за самолетоносачите от Източното крайбрежие, насочили се към Близкия изток. Вместо това самолетоносачът и неговата ескортна група, включваща разрушителите USS Donald Cook (DDG-75), USS Mason (DDG-87) и USS Ross (DDG-71), плават около Африка, потвърдиха двама служители на отбраната пред USNI News в понеделник. Бързият танкер-заредител USNS Arctic (TAOE-8) също действа в състава на ударната група.

Маршрутът позволява на самолетоносача и ескорта му да избегнат транзит през Червено море и Баб ел-Мандеб и евентуална заплаха от страна на йеменските хути, които нанасяха удари с дронове и ракети по морски трафик в региона през 2024 и 2025 г.

Придвижването му около Африка съвпада с началото на морската блокада на Ормузкия проток след неделното съобщение на президента Доналд Тръмп. По-късно Централното командване на САЩ (CENTCOM) разпространи изявление, което обяснява как американските сили ще осъществят блокадата на решаващия воден път, който е основна точка на напрежение, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран в края на февруари.

„Блокадата ще се прилага безпристрастно срещу плавателни съдове на всички нации, влизащи или напускащи пристанища на Иран и крайбрежни зони, включително всички пристанища на Иран в Арабския залив и Оманския залив“, се казва в изявлението на CENTCOM от неделя. „Силите на CENTCOM няма да възпрепятстват свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища.“

Известие до моряците, издадено в понеделник и получено от USNI News, отбелязва, че т.нар. „гратисен период“, по време на който се позволява на неутрални кораби в ирански пристанища да отплават, е изтекъл в 10:00 часа сутринта източно време в понеделник.

„След този час всеки съд, навлизащ или напускащ блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане“, гласи известието.

„Неутралните съдове все още могат да бъдат обект на правото на посещение и претърсване за определяне наличието на контрабанден товар“, продължава съобщението на CENTCOM. „Хуманитарни пратки, включващи храна, медицински консумативи и други стоки от съществено значение за оцеляването на цивилното население, ще бъдат разрешени при условие на инспекция.“

В понеделник по време на участие в Атлантическия съвет началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл говори за съображенията за блокадата на Ормузкия проток, включително риска от мини, степента на оспорваност на въздушното пространство и това дали съюзници и партньори ще се присъединят към акцията.

„Искам да кажа, че това е мащабно начинание, което трябва да се проведе тук, за да бъде ефективно“, подчерта Кодъл. „И разбира се, всичко това е рамкирано от правна структура – правила за ангажиране, правните аспекти на това, наличието на добра и стабилна правна база, която гарантира способността за налагане на блокада.“

Американски самолетоносач не е преминавал през Баб ел-Мандеб, откакто USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) премина през протока през декември 2023 г., малко след като хутите започнаха кампанията срещу търговското корабоплаване в Червено море. Американски разрушители, преминавали през Баб ел-Мандеб през последните години, бяха подложени на продължителни атаки от подкрепяната от Иран групировка.

Преди Тръмп да обяви блокадата, в събота два разрушителя с управляеми ракети плаваха през Ормузкия проток и за кратко провеждаха операции в Персийския залив, няколко дни след като администрацията на Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран, докато продължаваха преговорите между делегации на двете страни.

USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112) навлязоха в протока, за да поставят началото на действия по „създаване на условия за разчистване на мини“, разкри тогава USNI News. Преговорите между САЩ и Иран в крайна сметка се провалиха.

Базираната в Япония амфибийна група, начело с десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), амфибийния транспортен док USS New Orleans (LPD-18) и док-десантния кораб USS Rushmore (LSD-47) е разположена в Арабско море в момента.

Ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), включваща разрушителя от клас Arleigh Burke USS Spruance (DDG-111) и USS Frank Petersen Jr. (DDG-121), също се намира в Арабско море, където операции се провеждат от още седем самостоятелно разгърнати разрушителя с управляеми ракети.

САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.

Медицински екип от ВМС на САЩ посреща астронавтите на „Артемида II“ при завръщането им на Земята.

🇺🇸🌊 Първото лице, което екипажът на мисията „Артемис II“ ще види при завръщането си на Земята, е на моряк от Военноморските сили на САЩ.

Лейтенант-командир Джеси Уанг, старши главен медицински специалист Лади Олдридж, главен медицински специалист Влад Линк и медицински специалист първи клас Стив Капала формират водолазния медицински екип, който ще отвори капсулата „Орион“ при завръщането ѝ на Земята, ще направи предварителна оценка за състоянието на екипажа и ще съдейства за тяхното безопасно и ефективно извеждане от капсулата.

Те трябва да окажат индивидуална помощ на Кристина Кук, Джеръми Хенсън, Рийд Уайзман и Виктор Глоувър. Подготовката за тази мисия е дългогодишен процес за четиримата членове на медицинския екип в ролята им на първи медицински лица за контакт в капсулата.

Често работещи в експедиционни военни части, медицинските кадри от водолазния състав към ВМС на САЩ са сертифицирани водолази и минават през специализирано обучение. Това ги прави експерти по декомпресионни заболявания и други специфични медицински състояния под морското равнище. Тяхната мисия е да се грижат и да гарантират безопасността на военнослужещите с водолазна квалификация при провеждането на операции.

Успешно приводняване!

НАСА потвърди приводняването на „Артемис II“ и четиримата астронавти на борда на капсулата „Орион“ в Тихия океан. Космическият кораб се спусна във водата в 17:07 ч. местно време след пътешествие около Луната и обратно, продължило 10 дни.

Бързоходни катери на Военноморските сили на САЩ със спасителни екипи се приближават към „Орион“, който в момента се люлее във водите на Тихия океан край Сан Диего, показват кадри от хеликоптер на ВМС.

Първите кадри на астронавтите обаче вероятно ще видим след около час. Системите на кораба трябва да бъдат изключени, а екипажът трябва да изпълни строга последователност от задачи след кацането, преди люкът да се отвори. Освен това НАСА съобщи за технически смущения в комуникацията на спасителните екипи с капсулата.

Служителите по прибирането ще изградят „предна веранда“ от надуваема платформа до капсулата в Тихия океан, преди люкът да бъде отворен и членовете на екипажа да бъдат извадени.

Командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистът по мисията Кристина Кук от НАСА, както и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция, току-що се превърнаха в първите хора, пътували до Луната и завърнали се безопасно на Земята след екипажа на „Аполо 17“ през декември 1970 г.