Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

Четвъртият китайски самолетоносач получи носова секция и достигна 320 метра

🇨🇳⚓ Четвъртият китайски самолетоносач вече има сглобена носова секция, а корпусът е дълъг около 320 метра и широк 46 метра по ватерлинията. Носовата част се вижда на сателитни изображения от 21 август, заснети от Vantor и публикувани от американското издание TWZ. Размерите са изчислени от изданието въз основа на допълнителни кадри на Planet Labs.

Вторият съществен извод от снимките е темпът на сглобяване. В своя анализ на кадри от 4 май Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) описа кораб с дължина 286 метра, от незавършения нос до кърмата, и със същата широчина. 3 месеца и половина по-късно неговият корпус е по-дълъг с 34 метра. Занапред той ще нараства и във височина, и в ширина: бордовете на самолетоносачите се разширяват над ватерлинията, а полетната палуба надвисва над тях.

Проектът, който в открити регистри фигурира като „Тип 004“ – обозначение, което Пекин не е потвърдил – се строи поне от 2024 г. в същия сух док, където беше завършен „Ляонин“ и построен „Шандун“. Историята на този док проследява развитието на цялата китайска програма за самолетоносачи. „Ляонин“ е заложен в Съветския съюз като кораб от клас „Кузнецов“ под името „Рига“, по-късно е преименуван на „Варяг“ и така и не бива завършен. През 1998 г. украинските власти го продават на китайски търговци, през 2002 г. той е доставен в Далян, а през 2012 г. постъпва в състава на Военноморските сили на Народната освободителна армия (ВМС на НОАК). Заедно с „Шандун“ изстрелва самолетите си от трамплин и ги приема със спирачни въжета – схема, при която тежко натоварена машина просто не може да се откъсне от рампата.

Най-значимата хипотеза около „Тип 004“ остава без официално потвърждение. Във вътрешността му могат да бъдат видяни два отсека с размери около 15×15 метра, които CSIS описа въз основа на майските снимки като конструкции с характерните белези на екранирани реакторни шахти. TWZ посочва и наземни снимки от корабостроителния завод, показващи същата геометрия. Разположението и пропорциите съответстват на решенията, използвани при ядрените самолетоносачи на ВМС на САЩ, а от години се появяват китайски публикации за разработката на корабни реактори – както военни, така и комерсиални. Това прави ядреното задвижване силно вероятно, но засега неустановено: Пекин не е оповестил нищо за силовата установка, а предназначението на шахтите ще стане еднозначно едва след монтирането на оборудване в тях.

Ядрената тяга осигурява практически неограничен обхват по отношение на горивото за кораба и – което е още по-значимо за проект от най-ново поколение – голям резерв от електрическа мощност за катапултите, радарите и евентуални лазерни системи. „Фуцзиен“, третият китайски самолетоносач и първият с излитане чрез катапулт и кацане със спирачни въжета, вече използва електромагнитни катапулти в конвенционално задвижване. Същото решение се очаква и при „Тип 004“, но подкрепено от значително по-голям енергиен резерв.

Онова, което реакторът не решава, е снабдяването на въздушното крило. Самолетите изразходват гориво, екипажът се нуждае от храна, боеприпасите свършват, а корабите за ескорт си остават с конвенционално задвижване. Именно тази празнина трябва да се запълни от друг проект: в корабостроителница на остров Лунсюе край Гуанджоу се строи снабдителен кораб с дължина около 270 метра и широчина 37 метра, който според Janes и TWZ би бил най-големият специализиран военен снабдителен кораб в света. Той е спуснат на вода около средата на юли 2026 г. и според същата оценка е проектиран за бъдещите ударни групи на китайските самолетоносачи.

Пропорциите поставят новия самолетоносач над всичко, с което ВМС на НОАК разполагат днес. „Фуцзиен“ е дълъг около 303 метра по ватерлинията и 316 метра общо, а полетната му палуба е широка малко над 76 метра. Американският „Джералд Р. Форд“ е дълъг общо 337 метра и широк 78 метра по полетната палуба. Незавършеният корпус в Далян вече е по-дълъг от завършения „Фуцзиен“.

Боеспособността обаче се измерва със способностите на въздушното крило, а не с размерите на палубата. „Фуцзиен“ е приет на въоръжение на 5 ноември 2025 г. в базата Санян на остров Хайнан, в присъствието на президента Си Цзинпин. Авиогрупата му се изгражда около изтребителя J-35, катапултния вариант J-15T и самолета за далечно радарно откриване и управление KJ-600 – машина, която не може да се изстрелва от палубите с трамплин. Въвеждането на самолетоносача и достигането на пълна готовност от неговото крило обаче са разделени от години. „Фуцзиен“ излезе на първите си ходови изпитания на 1 май 2024 г. и достигна Санян едва през септември 2025 г.

Как би изглеждал завършеният кораб, започва да си личи и от обект на сушата. Пълноразмерният макет за изпитания в Ухан беше преустроен миналата година: полетната палуба е видимо по-широка, а надстройката – по-ниска и изтеглена назад към кърмата, както при американския клас „Форд“. Разширението е толкова значително, че ръбовете на палубата вече излизат над съседния път.

В момента същата конфигурация се преразглежда във Вашингтон. На 13 август президентът Доналд Тръмп подписа меморандум за национална сигурност, озаглавен *Rebuilding the United States Navy and America's Shipbuilding Industrial Base*. Документът дава на ВМС и Пентагона 60 дни да представят план за замяна на всички електромагнитни катапулти и оръжейни асансьори съответно с парни катапулти и хидравлични системи. Първият кораб, който може да се окаже засегнат от промените, е четвъртият от класа – „Дорис Милър“ (CVN-81). General Atomics, производителят на катапултната система, съобщи, че близо половината от предназначеното за него производство вече е завършено.

Дни по-късно Washington Post и The Hill съобщиха, че флотът проучва преместване на надстройката напред, към средата на корпуса, заради склонност на Тръмп към силуета на самолетоносачите от Втората световна война. Говорител на ВМС потвърди пред The Hill, че инженерите „са започнали да разработват варианти в изпълнение на намерението на президента“. Бившият началник на военноморските операции адмирал Гари Роухед алармира за ресурсите, които подобна преработка би отклонила от останалата инженерна работа. Разходите за нея се оценяват на няколко милиарда долара над базовата цена от около 13 милиарда долара за кораб.

Китайската и американската програма се движат в противоположни посоки по отношение на едни и същи технически въпроси. Пекин строи кораб, който наследява електромагнитните катапулти, изтеглената към кърмата надстройка и потенциално ядрено задвижване. Вашингтон пък разпореди изработването на план за връщане към парните катапулти и обмисля преместването на надстройката напред.

Това технологично разминаване обаче не носи еднакво значение във всеки един оперативен сценарий. При сценарий на конфликт в Тайванския проток самолетоносачът би бил второстепенен инструмент в ръцете на Китай: целите там се намират в обсега на континенталните летища и ракетните бригади, а голяма надводна цел в тесни води е по-скоро уязвимост, отколкото преимущество.

Стратегическата стойност на кораба е съвсем другаде: TWZ я сложи именно в продължителните операции в открития океан, далеч от бреговете на Китай и приятелските пристанища. На практика това е равносилно на възможност за развръщане на палубна авиация източно от Тайван, около втората островна верига, както и към Индийския океан – т.е. в райони, където Пекин няма собствени летища. Затова снабдителният кораб от Лунсюе върви редом с проекта за ядрен самолетоносач: продължителните операции на тези разстояния изискват и двете.

Кога тази способност ще стане реалност, остава въпрос на години. Пътят на „Фуцзиен“ дава приблизителна мярка: около 3 години и половина от спускането му на вода през юни 2022 г. до приемането на въоръжение, плюс вероятно още толкова до достигането на пълна готовност от авиогрупата.

Единственият предно базиран самолетоносач на САЩ тръгва към Близкия изток

🇺🇸⚓🛩 USS George Washington се насочва към Близкия изток, за да смени USS Abraham Lincoln, който стои в Северно Арабско море от края на януари и вече е в морето 265 дни. За подготвяната ротация съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона, докато кабинетът на началника на военноморските операции отказа да обсъжда плановете за който и да е самолетоносач, като посочи оперативната сигурност. Самото движение на групата обаче се вижда: тази седмица тя мина Малакския проток от Южнокитайско море към Индийския океан, придружена от крайцера USS Robert Smalls и разрушителите USS Shoup и USS Benfold.

Числата зад смяната са рекордни. USS Abraham Lincoln отплава от Сан Диего на 21 ноември 2025 г. с повече от 5000 моряци и морски пехотинци на борда, спря за един ден в Гуам на 11 и 12 декември и оттам не влезе в пристанище цели 208 денонощия. Предишният връх за американски самолетоносач държеше USS Dwight D. Eisenhower с 206 последователни дни в морето през 2020 г. и USS Theodore Roosevelt със 160 дни през 2002 г. Рекордът е обявен от офицер на борда, но официално не е потвърждаван от ВМС. Поредицата се прекъсна едва на 7 юли, когато корабът се отби в Оман за презареждане; моряците, които изобщо слязоха, останаха затворени в охраняем участък на пристанището. Разгръщането трябваше да приключи през май и оттогава е удължавано без обявена дата за завръщане.

Групата беше пренасочена към Близкия изток през януари, преди американската война срещу Иран. От 28 февруари авиокрилото ѝ CVW-9 с изтребители F-35C нанася удари по ирански цели в рамките на операция „Epic Fury“, а от 13 април USS Abraham Lincoln стана ключова опора на режима около иранските пристанища: на 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от палубата му извади от строя празния танкер „Маривекс“, плавал под флага на Палау. Общо 40 дни от разгръщането преминаха в непрекъснати бойни операции. Към днешна дата в северната част на Арабско море има втора авионосна ударна група начело със самолетоносача USS George H.W. Bush, а блокадата се държи с над 20 бойни кораба.

Точно това натоварване стигна до Конгреса. На 12 август сенаторът Ричард Блументал, член на комисията по въоръжените сили, изпрати до министъра на отбраната Пийт Хегсет, както и до временно изпълняващия длъжността министър на ВМС Хунг Као писмо със „сериозни притеснения“ за проточилото се разгръщане, изброявайки недостиг на основни припаси, замърсена вода, повредена канализация, влошено психическо здраве, рискове по палубата и прекъсната поща. Колегата му Рубен Галего поиска двупартийна делегация на Конгреса да посети кораба. 6 дни по-рано около 200 роднини на екипажа се срещнаха в Сан Диего с Као, с командващия военноморската авиация вицеадмирал Дъглас Верисимо с командващия надводните сили вицеадмирал Джоузеф Кейхил. Една съпруга разказа там, че на същия ден е получила съобщение от мъжа си, в което той пише, че се надява да не се събуди на следващата сутрин.

ВМС отричат част от описаното. Въз основа на данните, с които разполага командването, че не е установила ръст на докладваните суицидни мисли или опити за самоубийство в екипажа; признава прекъсванията на пощата, които обяснява с бойните действия, и съобщава, че праща допълнителни специалисти по психично здраве на борда. Потвърден е един случай: през юли моряк падна зад борда, беше изваден от водата със спасителна жилетка и без наранявания, а флотът го определи като епизод, свързан с психичното здраве. Разказите за няколко други опита идват от семейства и от действащи моряци, предадени от Stars & Stripes и Military Times, и не са потвърдени официално. В четвъртък Хегсет настоя, че сведенията за тежките условия на кораба са „напълно изопачени“, а всеки кораб, екипаж и капитан получава всичко, което може да му бъде осигурено; през април той и началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл нарекоха публикациите за недостиг на храна „фалшиви новини“.

На срещата в Сан Диего Као каза на семействата, че USS Abraham Lincoln ще бъде подменен от ударната група на USS Theodore Roosevelt, без да посочи кога. Седмица по-късно официалните лица описаха пред The Wall Street Journal друг кораб. USS Theodore Roosevelt се намира в Сан Диего след ученията RIMPAC 2026 и наскоро проведе плаване за близките на екипажа, тоест до Арабско море му остават и подготовка, и цял океан. USS George Washington вече мина в Индийския океан.

Цената на смяната се плаща в друг театър. USS George Washington е единствен американски самолетоносач с постоянна база извън континенталните щати; той стои в Йокосука от края на 2024 г., когато наследи USS Ronald Reagan, и излезе оттам на 10 май за първото си патрулиране през тази година. В края на юли групата действаше в Южнокитайско море, докато напрежението между Китай и Филипините се изостряше, а на 30 юли хвърли котва край Дананг за петдневен престой. Тръгването ѝ на запад оставя зоната на Седми флот без носач в момент, в който 11 американски кораба от този клас са разпределени така: 3 разгърнати, 3 в своите бази или в подготовка, 4 в ремонт и 1 в учебна роля. USS Harry S. Truman влезе през юни в процес по средносрочно презареждане на реактора, което ще го задържи до 2029 г. или по-късно; USS John C. Stennis се намира в същата процедура от 2021 г. и се очаква да бъде предаден през октомври; USS Ronald Reagan излиза от дока в Пюджет Саунд в края на август, но се връща към операции чак в началото на 2027 г.

Официалната версия, според която ротацията е решена преди оплакванията, отговаря на наблюдаваното до този момент. USS George Washington излезе от Йокосука през май за 6-месечно патрулиране и движението му на запад не се нуждае от ново решение, а Вашингтон така или иначе трябва да смени екипаж, подобрил всеки възможен предишен рекорд. Смяната на името обаче се случи за седмица: на 6 август семействата чуха USS Theodore Roosevelt, на 13 август официалните лица посочиха друг кораб. Вероятно натискът от Конгреса и от роднините промени не решението да има ротация, а кой я извършва и колко бързо. Ако е така, Пентагонът прехвърля износването от един екипаж върху друг и от един океан върху друг, без да сваля това, което го поражда – две авионосни ударни групи, задържани около крайбрежието на Иран, докато не дадат резултат преговорите за Ормузкия проток.

Пет атомни подводници за шест месеца: новото темпо на китайския флот

🇨🇳⚓🇺🇸 Китай е спуснал на вода пет атомни подводници през първата половина на 2026 г. – толкова, колкото САЩ спускат за три години и половина, при сегашния темп от 1,4 плавателни съда годишно. Новината е на френския ежедневник Le Figaro и обобщава наблюденията, трупани от месеци около корабостроителниците на Пекин, където на вода слизат вече не само конвенционални корпуси. Ако второто полугодие е сходно с първото, само в рамките на тази година ще се изравни по спускания с целия петгодишен период 2021–2025, който доскоро минаваше за безпрецедентен сам по себе си.

Флотът на Народната освободителна армия (НОАК) десетилетия наред можеше да се опише с една и съща формула: многоброен, но изоставащ там, където се решава подводната война – в атомния двигател, в безшумността, в далечния поход. Числата от последните пет години подкопаха тази формула, преди пет спускания от началото на тази година да я оставят окончателно в миналото. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) още през февруари отчете в анализа „Boomtime at Bohai“ към годишника Military Balance, че в периода 2021-2025 г. Китай е спуснал 10 атомни подводници с обща водоизместимост от 79 000 тона – срещу 7 американски с 55 500 тона за същия период.

Контрастът с предходния 5-годишен интервал е още по-осезаем: за 2016–2020 г. спусканията на Китай са едва 3 с обща водоизместимост от 23 000 тона, така че Пекин реално е спуснал повече атомни подводници за последните 5 години, отколкото за цялото предходно десетилетие. Авторите на анализа Хенри Бойд и Том Уолдин свързват това с разширената индустриална база: в периода 2019-2022 г. корабостроителницата „Бохай“ в Хулудао, историческият дом на китайското строителство на атомни подводници по крайбрежието на Бохайския залив, получи втори производствен корпус, който по оценка на института е позволил дългите серийни партиди. Точно проследяване на всеки отделен корпус продължава да зависи от изображенията от комерсиални сателити: Пекин не обявява нито залагането, нито спускането на своите подводници.

Наличните оценки описват производство, разпределено между 3 отделни центъра – Хулудао на север, Ухан на средното течение на Яндзъ и Шанхай в устието на същата река – с общ темп от 1 балистична и 2 ядрени атакуващи подводници годишно. Корпусите от тази вълна не принадлежат на едно семейство. В Хулудао и по оперативните бази сателитните изображения уловиха седмата и осмата от Type 094 – клас „Jin“, които са описвани от IISS като елемент от оформящата се пълна ядрена триада на Пекин; от началото на тази година институтът наблюдава шест лодки от класа, разпределени в няколко бази. Успоредно с тях се появява Type 093B във все по-нарастваща бройка, обозначен и като „Shang III“ – ударна атомна подводница, носител на крилати ракети, при част от корпусите с вертикални пускови установки (VLS), които по оценки от снимките наброяват до 24 клетки. Установките са функционална разлика: докато по-ранните китайски ударни лодки разчитаха само на торпедните си апарати, корпус с две дузини вертикални клетки може да изстреля залп от крилати ракети по корабна група и брегова цел от дистанция – профил, който американската класификация отдавна отделя в собствена категория. От 2022 г. до февруари 2026 г. IISS изброи общо 9 подобни корпуса (устойчиви две лодки годишно) и ги посочва като междинно стъпало преди следващото поколение Type 095. През февруари тази година към картината беше добавен корпус, който институтът обозначи като Type 09V – нов клас носител на крилати ракети, свързван по непотвърдени данни с хиперзвуковата противокорабна ракета YJ-19.

В края на май и началото на юни сателитни снимки показаха 120-метров корпус с необичайно ниска рубка и Х-образни кормилни плоскости в басейна за довършване на шанхайската корабостроителница „Jiangnan“ – завод, който дотогава никога не беше спускал атомна подводница. Оценка на онлайн изданието Naval News сочи, че новата подводница е именно такава – първата за „Jiangnan“, при това от нов, все още необозначен ударен клас; втори, външно идентичен корпус се появи в Хулудао само броени дни преди това. Два съда от един нов клас, спуснати почти едновременно от два корабостроителници на 1000 км разстояние помежду им, предполагат зрял, стандартизиран проект, а не опит за прототип. А и „Jiangnan“ не е специализирана в строителство на подводници: на същия остров Чансин е построен третият китайски самолетоносач „Fujian“. Така китайските корабостроителници, доказано способни да произведат ядрени подводници, стават цели три („Бохай“ в Хулудао, „Учан“ в Ухан и „Цзяннан“ в Шанхай). САЩ имат две: Newport News във Вирджиния и Electric Boat в Кънектикът. Сред 5-те спускания тази година вече се разпознават корпуса от февруари, който е обозначен като Type 09V, вероятният девети Type 093B от началото на годината и двойката от новия клас.

Сравнението, наложено във френската специализирана преса, е с 2018 г. Тогава корабостроенето в Китай изненада западните наблюдатели с темпото на надводно строителство – серийните разрушители Type 052D и големите Type 055. Краят на онова десетилетие завари китайския флот най-многобройния в света по брой корпуси, по оценките на разузнаването на ВМС на САЩ. Тогава изненадата беше на повърхността на водата, а сега повтаря под нея – в сегмента, който дълго минаваше за най-сигурното американско предимство.

В същото време американският календар върви в обратна посока. Програмата Virginia, гръбнак на ударния подводен флот на САЩ – доставя от 2022 г. насам по 1,1–1,3 плавателни съда годишно при поставена цел от 2, а имайки предвид ангажимента по AUKUS да бъдат продадени 3-5 лодки на Австралия – 2,33. През май началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл заяви, че 2 лодки годишно ще са реалност едва в началото на следващото десетилетие – отстъпление от обещанието от 2023 г. на министъра на ВМС тогава Карлос Дел Торо, който сочеше 2028 г. Стратегическата програма Columbia се движи със същия знак и първата лодка от класа, District of Columbia, изостава с 12-18 месеца от договорния срок, General Dynamics в края на април потвърди доставка към края на 2028 г. В същото време бюджетните документи на флота за 2027 г. все още вписват март 2029 г., а на първи патрул лодката се очаква чак през 2030 г. И това не идва от липса на средства: от 2018 г. насам Конгресът налива милиарди в подводна индустриална база, но темпото продължава да опира в тавана на двете корабостроителници и обтегнатите им вериги на доставки, а част от наличните ударни подводници чакат реда си за ремонт в задръстените ремонтни докове – натрупване, на което Изследователската служба на Конгреса посвещава отделно приложение в своя доклад за китайската военноморска модернизация.

Спускането на вода не е равносилно на бойна способност. Всеки от петте корпуса има пред себе си месеци, а по-често години дострояване, изпитания и сглобяване на екипаж; 9 спуснати съда Type 093B не означават 9 единици на бойно дежурство днес. Западни оценки, включително доклад на Изследователската служба на Конгреса (CRS), продължават да отреждат на американските подводници качествено предимство – основно в безшумност и сензори, натрупано с десетилетия еволюция, и в съюзната противолодъчна мрежа, опъната от Япония до Австралия. Но променливата, която 2026 г. измества, не е качеството на отделната единица, а капацитетът за производство: втори корпус в Хулудао, три активни корабостроителници, серийни спускания по двойки и работна ръка, организирана за дълги партиди. Предимство от този вид не се купува с бюджетен ред – както показва самият американски опит от последните осем години.

Оценка на Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) прогнозира, че китайският подводен флот ще нарасне от 65 (2025 г.) до 80 единици (2035 г.) и все по-голям дял ще се пада на ядрените. При запазване на текущите криви – пет китайски спускания за полугодие срещу американски темп, който ще достигне около две лодки годишно най-рано в началото на 2030 г. Разликата в числеността на атомните флотилии в Тихия океан най-вероятно ще започне да се стопява още преди Type 095 да влезе в серийно производство. За пълно изравняване обаче дори това няма да е достатъчно в следващото десетилетие, докато САЩ държат около 50 ударни подводници в строя.

📸 Снимка: Четири подводници на доковете на китайската корабостроителница „Бохай“: нова 120-метрова ядрена подводница от неизвестен клас, ядрена подводница от Type 095, подводница с балистични ракети (SSBN) от Type 094A и полупотопяем спомагателен кораб. Всички изглежда се намират в последния етап от строителство и оборудване.

Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

Blue Angels водят 120 самолета над Статуята на свободата за America250

🇺🇸🗽🎆 Blue Angels, аеробатична ескадрила на ВМС на САЩ, прелетя ниско над Статуята на свободата малко след 10 часа сутринта на 4 юли, повеждайки строй от над 120 военни самолета нагоре по река Хъдсън в най-мащабното авиошоу над Ню Йорк от десетилетия.

Кадрите, заснети точно над короната на статуята, уловиха момента, в който водещото звено от сини F/A-18 Super Hornet се изравни с вдигнатия факел, преди целият строй да направи завой покрай Долен Манхатън в кулминацията на Sail4th 250 – морско-въздушния венец на America250, националните тържества по случай 250 години от обявяването на американската независимост.

Ревът на двигателите се чуваше на километри. Градската служба за извънредни ситуации на Ню Йорк обяви предварително, че прегледът ще е „много силен и продължителен“ по цялото крайбрежие на река Хъдсън и западната страна на острова, и посъветва жителите да носят защита за ушите. Стотици хиляди души се бяха струпали по кейовете от двата бряга на пристанището – гледката към водата и небето беше безплатна, а от Батъри Парк, Хобокен и Джърси Сити панорамата обхващаше едновременно корабите долу и самолетите горе.

Под самолетите се разгърна втората половина от зрелището, Международният парад на ветроходите. Около 48 високомачтови кораба от клас А и клас Б, представящи 20-ина държави, поеха от Веразано-Нароус край Санди Хук, минаха покрай Статуята на свободата и продължиха нагоре по река Хъдсън до моста „Джордж Вашингтон“ – маршрут от близо 16 морски мили. Корабите тръгнаха около 9:30 часа, а въздушният преглед започна около 10:15 ч. Така за повече от час над водата се преплетоха платната на епохата на ветроходите и реактивните следи на съвременната авиация. По течението стоеше на котва и смесена флотилия, съставена от американски и съюзнически бойни кораби, подредени за международния военноморски преглед, покрай които ветроходите минаваха с поздрав.

Международният характер на събитието беше сред най-разпознаваемите му черти. Освен домакините Blue Angels и американския демонстрационен екип с F-16 Viper, над пристанището се включиха и чуждестранни пилотажни групи. Френската Patrouille de France остави синьо-бяло-червена диря в небето – трибагреникът на Франция, разпънат над устието на Хъдсън. По описания на организаторите в програмата взеха участие и британските Red Arrows, и екипът Al Fursan на ОАЕ, макар отделни съюзнически машини да фигурираха и на паралелния въздушен парад над Вашингтон същия ден, поради което съставът над пристанище Ню Йорк се проследява по-предпазливо. Общата картина обаче беше недвусмислена: над 120 самолета от САЩ и техни съюзници в единен церемониален строй.

Blue Angels летят с F/A-18 Super Hornet – тежкия боен изтребител на палубната авиация, пребоядисан в характерното синьо и златно на ескадрилата. Именно тяхното шесторно звено носеше открояващия почерк на прегледа: плътните ромбовидни формации, минаването на ниска височина над водата и синхронните завои, при които разстоянието между машините се свива до метри. За разлика от бойните мисии, тук нямаше нищо друго освен геометрия и дим – демонстрация на майсторство, не на сила.

Sail4th 250 беше замислен като най-голямото събиране на високомачтови кораби в пристанище Ню Йорк от едно поколение насам и като централен акцент от America250 – годината, в която САЩ отбелязват четвърт хилядолетие от Декларацията за независимостта от 1776 г. Изборът на място има своя символика: Статуята на свободата, покрай която минаха и корабите, и самолетите, остава най-разпознаваемият символ на САЩ, а пристанището – историческата порта, през която поколения имигранти за пръв път са виждали този бряг. Съчетанието на ветроходи от XIX век и реактивната авиация на XXI в общ кадър се превърна в композиция, търсена именно заради този контраст.

Денят премина без съобщени инциденти във въздуха. Бреговата охрана на САЩ отстрани един ветроход – шхуната „Клиъруотър“ – от парада заради политически транспаранти, но останалата част от програмата се разви по план. Към обяд, след като последният строй отмина моста, ревът над Манхатън заглъхна и остави след себе си бавно разсейващите се цветни дири над реката, а вечерта градът продължи отбелязването на празника с традиционните заря и фойерверки.

За няколко часа над водата Ню Йорк показа рядко съчетание – историческото платно и съвременната мощ, домакини и съюзници, в церемония, чийто мащаб беше самото послание за юбилея. Кадрите над короната на Статуята на свободата, поредните от този ден, уловиха точно тази среща.

Американски военнослужещ се издирва след аварийно приводняване на MH-60S в Арабско море

🇺🇸🚁🌊 Един американски военнослужещ се издирва в Арабско море, а трима негови колеги бяха спасени и се намират в стабилно състояние, след като палубен вертолет MH-60S Seahawk от самолетоносача USS George H.W. Bush извърши аварийно кацане във водата в сряда, 1 юли.

Пети флот на САЩ – военноморско командване с щаб в Манама, Бахрейн, отговарящо за водите около Арабския полуостров – съобщи за инцидента още на същия ден и подчерта, че няма индикация аварията да е причинена от враждебно действие. Това е вторият американски хеликоптер, паднал в тези води за под месец, и вторият пореден случай, в който отговорът на въпроса „обстрел или авария“ трябва да се даде, преди спасителната операция изобщо да е приключила.

По изявление на командването инцидентът е станал около 3:30 ч. източно време – късният предиобед местно време. „Части на ВМС на САЩ в региона в момента издирват другите все още изчезнали членове на екипажа. Причината за инцидента се разследва“, гласи съобщението на Пети флот от 1 юли. 3 от 4-членния екипаж бяха извадени от водата и се възстановяват на борда на самолетоносача; четвъртият остава в неизвестност и засега няма сведения за откриването му. Командването не уточнява кои кораби и самолети участват в издирването, а името на издирвания не се уточнява – по установената практика неговата самоличност се оповестява едва след като бъдат уведомени близките. Часовете при това имат значение: дори в топлите води на Арабско море през юли човек зад борда се бори с вълнението, дехидратацията и умората, а периметърът на търсене се разширява с всяко отместване на течението.

Падналата машина принадлежи на HSC-5 „Nightdippers“ – вертолетна ескадрила за морски бой от състава на седмо палубно авиокрило (Carrier Air Wing 7), базирана в Норфолк, Вирджиния. MH-60S – морският вариант от фамилията H-60 с широки плъзгащи се врати от двете страни на кабината, официално именуван Knight Hawk, но и във флота вървящ под общото име Seahawk – поема черната работа на ударната група: пренася хора и товари между корабите, поддържа специалните операции и носи дежурството по издирване и спасяване. Заедно с противолодъчния MH-60R той образува гръбнака на вертолетната авиация на флота. Именно такава машина обикновено вади падналите във водата – този път тя самата стана обект на операцията.

Аварийното приводняване е една от най-опасните маневри в морската авиация дори за опитни екипажи. Тъй като вертолетът носи двигателите и главния редуктор високо над кабината, центърът на тежестта е горе – и при потапяне машината е склонна да се преобърне с кабината надолу. Затова палубните екипажи редовно тренират евакуация от преобърната, пълнеща се с вода кабина в специални тренажори; но дори с подготовка излизането от потъващ вертолет в открито море остава борба със секунди – в тъмна, обърната наопаки кабина, под напора на нахлуващата вода.

George H.W. Bush – най-новият самолетоносач от клас Nimitz, в строя от 2009 г. – отплава от Норфолк на 31 март, един месец след началото на войната с Иран, и стигна до региона по маршрута около нос Добра надежда; от 23 април корабът действа в зоната на Централното командване на САЩ (CENTCOM), която обхваща Арабско море и подстъпите към Ормузкия проток. По данни на Stars and Stripes в Близкия изток в момента служат около 50 000 американски военнослужещи.

Фонът е война, прекратена по средата. Съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ срещу Иран започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, един от които ликвидира върховния лидер Али Хаменей; примирието от 8 април, договорено с посредник Пакистан, я замрази, а на 17 юни Тръмп и президентът Масуд Пезешкиан подписаха т.нар. „Исламабадски меморандум“ – 60-дневно удължаване, по силата на което двете страни договарят окончателните условия: от ядрената програма и режима на плаване през Ормузкия пролив до вдигането на санкциите и пакет за възстановяване от порядъка на 300 млрд. долара. Меморандумът свали морската блокада срещу Иран и отвори протока, но се задържа трудно – беше нарушаван неведнъж и от двете страни – и американските военни в региона остават в повишена готовност.

В такава среда всяка паднала машина се чете под лупа, а прецедентът отпреди три седмици показва защо. На 9 юни армейски вертолет AH-64 Apache падна в Оманския залив край Ормузкия проток по време на патрул над регионалните води. Двамата членове на екипажа бяха открити и извадени за около 2 часа от безпилотен катер Corsair на Task Force 59, създаденото в Бахрейн съединение на Пети флот за безпилотни системи – в спасителна операция, която ще остане в историята като първата, изпълнена от морски дрон на американските сили. Тогава президентът Доналд Тръмп обяви, че машината е свалена от ирански сили, и се закани да отговори; публично потвърждение на тази версия от военното разследване няма и до ден-днешен. За случая от 1 юли Пети флот каза обратното още в своето първо съобщение: нищо не сочи към враждебно действие. Отвъд близостта във времето и водите двата инцидента нямат връзка помежду си – различни машини, различни родове войски, но и различни обстоятелства. Общ е фонът: море, наситено с американска техника, и примирие, което превръща всяко падане на машина в политически въпрос още преди екипажът да е изваден.

Американски изтребител порази танкера M/T Marivex, игнорирал инструкциите на военните.

🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.

В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.

„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.

Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.

Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари

Държавният департамент на САЩ: Обстановката в Западна Азия „остава сложна и може да се промени бързо".

🇺🇸⚠️ Призивът на Бюрото за консулски въпроси към Държавния департамент на САЩ от четвъртък, според което е необходимо американските граждани в Западна Азия да проявяват „повишено внимание", защото обстановката „остава сложна и може да се промени бързо", беше публикувано синхронизирано от дузина посолства в региона.

Съобщението е продължение на извършените в началото на март евакуации на второстепенен персонал, с които Държавният департамент изведе 4000 свои служители и семейства, в условия на затворени летища и съкратени дипломатически мисии. Картата на тревогата очертава с почти топографска точност периметъра на война, която формално се намира в примирие от 8 април, но материално не е приключила нито за ден:

• 9 държави на Ниво 3 („Преосмислете пътуването" – Бахрейн, Израел, Западният бряг, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ)
• 6 държави на Ниво 4 („Не пътувайте" – Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Газа и Йемен).

Изявлението обаче умишлено остава сдържано – и тъкмо в разликата между спокойния чиновнически тон и материалната тежест отдолу се крие реалният сюжет. Защото примирието, постигнато с посредничеството на Пакистан в началото на април и продължено „безсрочно" от президента на САЩ Доналд Тръмп на 21 април, не доведе до изтегляне на силите, ангажирани в операции срещу Иран, а доведе до презареждане. И тази разлика – между деескалация и въоръжена пауза с поддържана готовност – може да бъде разчетена в траекторията на тежките военно-транспортни самолети, дислокацията на ударните групи на самолетоносачи и темпото, с което Пентагонът попълва изчерпаните си запаси.

Въздушният мост: подписът на устойчивата операция

Най-трудната за прикриване среда – стратегическата военно-транспортна авиация – дава и най-ясния сигнал. OSINT акаунтите, проследяващи трафика чрез публични ADS-B емисии на Flightradar24, документираха още в седмиците преди войната интензивност, несъвместима със стандартна ротация: в 8-дневния прозорец от 18 до 26 януари в региона кацнаха най-малко 42 тежки транспортни машини – 41 броя C-17A Globemaster III и 1 брой C-5M Super Galaxy, – разтоварили товари от САЩ, Великобритания и Германия във военновъздушни бази Ал Удейд (Катар), Мувафак ал-Салти (Йордания), Али ал-Салем (Кувейт), Принц Султан (Саудитска Арабия), а също така в базите на 5-ти американски флот в Бахрейн.

Ключова подробност е, че този въздушен мост от Северна Америка и Европа към Близкия изток не изчезна след влизането в сила на примирието. Според данни от мониторинг на въздушния трафик в рамките на 24 часа в края на април, най-малко 31 единици за стратегически въздушен транспорт са извършили доставки по направления, обслужващи операции в Израел, Саудитска Арабия и Джибути; броят на посочените мисии в рамките на 72 часа достигна 97 – поток, който с оглед на своите мащаби и интензивност говори за трайно материално осигуряване на бъдещи операции, а не изолирани случай. Към средата на май авторитетният италиански ресурс ItaMilRadar регистрира двупосочен въздушен мост на C-17 между Персийския залив и авиобаза Рамщайн в Германия – логистичния център на ВВС на САЩ в Европа – с междинни кацания във военноморска база Суда Бей (Крит) и летище София. Анализът на италианския автор улавя същността по-добре от всяка едно официално изявление:

„Стратегическият въздушен транспорт е това, което превръща едно разгръщане в устойчива операция."

С полезен товар до 77 тона на машина (боеприпаси, резервни части, бойни хеликоптери) двупосочният характер на потока (товар към Залива, оборудване и екипажи обратно) е класическият подпис на ротация и попълване на запасите, но не за изтегляне на сили.

Тук е мястото да уточним една дребна подробност: тези числа са базирани на оценки от публично проследяване на въздушния трафик, които остават частични по дефиниция, защото улавят самолетите, които летят с включени транспондери, и пропускат онези, които летят със спрени такива. Като посока обаче картината е устойчива през три отделни прозореца (януари, края на април, средата на май) и съвпада с публично обявена необходимост от презареждане.

Морето: от три самолетоносача към два – изтегляне на единица, но не на присъствие

На морския театър посоката на пръв поглед изглежда обратна, и точно тук прецизният анализ изисква да не се сбърка изтеглянето на един изхабен кораб с генерален обрат. В пика на кампанията в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) действаха три авионосни ударни групи едновременно – ситуация, което нямаше прецедент в последните десетилетия:

• USS „Abraham Lincoln" (CVN-72, в Арабско море от януари)
• USS „Gerald R. Ford" (CVN-78, разположен край израелските води към края на февруари)
• USS „George H.W. Bush" (CVN-77, разположен в региона на 23 април, при влязло в сила примирие)

Изтеглянето на „Ford", който премина Суецкия канал в северна посока на 1 май и се завърна в Норфолк на 16 май след близо 326 дни в морето, едно от най-дългите разполагания на самолетоносач от годините на Виетнамската война, с над 4500 души на борда – е реален, но частен случай, свързан с изчерпания ресурс на конкретен кораб, а не с реално намаляване на размера на силите.

Към 1 юни авторитетният Fleet and Marine Tracker на USNI News към Военноморския институт на САЩ потвърди, че и Lincoln, и Bush продължават дейност в Арабско море в подкрепа на операция Epic Fury и на наложената от средата на април морска блокада на иранските пристанища. Два самолетоносача поддържат двойно присъствие спрямо нормата за мирно време. В същото време флотът удължи експлоатационния срок на USS Nimitz (CVN-68) до март 2027 г. – резерв, който нямаше да се държи извънредно в готовност при сценарий с изтегляне на сили от театъра.

Десантният компонент на флота изисква по-предпазлив прочит, отколкото допускаше първоначалната картина. За момента е известно, че готовата за десант група (ARG) около USS Tripoli (LHA-7) с елементи на 31-ви морски експедиционен отряд на Морската пехота остава в Арабско море в подкрепа на блокадата. Съдбата на втората група, сформирана около USS Boxer (LHD-4) с 11-ат експедиционен отряд, чието разгръщане бе ускорено през март – обаче не е такава, за каквато я представяха първоначалните съобщения за движение към театъра. Най-новите данни от проследяване сочат, че на 30 май напуска Сингапур и се движи на изток през Сингапурския проток към Южнокитайско море, при това с разпръсната тройка кораби. С други думи: присъствието на Boxer в Близкия изток от началото на юни не е потвърдено и по-скоро изглежда като опровергано – констатация, която налага да се разгранича от предишните си твърдения за подсилване на десантните единици. Точният прочит на движенията е по-скромен: запазен е десантният компонент (една група), но няма подсилване с втора такава.

Сушата, противовъздушната отбрана и изпразнените погреби

Готовността на сухопътните сили е поставена в режим на изчакване, не премахната. Командният ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия беше изпратен в Близкия изток още около 24 март, за да се установи изнесено напред командване и контрол, при обмисляно (но без потвърждение, че е изпълнено) последващо разполагане на бригадна бойна група (BCT) от порядъка на 3000 души. Тук индикаторът за траен ангажимент е, че дивизията отмени своята традиционна All American Week заради разполаганията. Дисциплината при анализ обаче изисква и обратната уговорка: авторитетното издание War on the Rocks описа евентуалния план за десантно овладяване на петролния терминал на остров Харг като оперативно неблагоразумна, тъй че присъствието на 82-ра следва да се чете преди всичко като сигнал за готовност и инструмент за натиск в преговорите, а не като предвестник на неизбежни операции.

Най-красноречиво обаче е състоянието на боеприпасите, тъй като именно то определя дали паузата е свободен избор или логистична принуда. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), който беше цитиран в репортаж на CBS News, оценява, че САЩ може би са изразходвали над половината от всичките си предвоенни запаси на поне четири критични боеприпаса, сред които крилатите ракети BGM-109 Tomahawk. Адмирал Самюъл Папаро, ръководител на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM), свидетелства пред Сената на 22 април, че мащабиране на производството „ще отнеме 1-2 години" и че „има крайни предели на запасите". Оценка на CSIS посочва, че връщането на запасите до предвоенните нива ще отнеме период от 1-4 години. Прехвърлянето на боеприпаси между отделните театри беше признато официално – сенатор Джак Рийд изброи изтеглени към CENTCOM самолетоносачна група, десантна група, средства за противоракетна отбрана и различни видове боеприпаси, а до 48 прехващача за системата THAAD бяха прехвърлени от Корея към Близкия изток още през март. Администрацията поиска над 70 млрд долара за ракетни доставки за фискалната 2027 г. – близо тройно увеличение, – а пакет за чуждестранни военни продажби (FMS) за Тайван на обща стойност от 14 млрд долара беше замразен, за да се съхранят наличности от скъпите и модерни прехващачи.

САЩ действително изтеглят сили – но от Ирак, по предварително договорен с федералните власти в Багдад график (около 2500 души до есента на 2026 г с прехвърляне към Иракски Кюрдистан за операции в рамките на международната коалиция срещу Ислямска държава). Това е процес, който се развива отделно и независимо от ескалацията срещу Иран, и не бива да бъде тълкуван по различен начин. Извън него портретът е на сила, която не приключва война, а спешно възстановява своите способности, преди да поведе следваща фаза.

Стратегически синтез

Прочетена на фона на този анализ, фразата „обстановката остава сложна и може да се промени бързо", спира да бъде заклинание и превръща в точно техническо описание. Промяната, която ведомството посочва, не е външна изненада, която Вашингтон ще претърпи отстрани; тя е опция, за която във Вашингтон се подготвят методично. Въздушният мост, който се сгъсти, вместо да се разсее с оглед на примирието, двата самолетоносача, които все още действат във водите на Арабско море, изнесеният команден ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия и трескавото попълване на изчерпаните запаси описват състояние, което военното планиране нарича не „мир", а въоръжена пауза с поддържана готовност за подновяване.

Логиката на тази поза е симетрична на безизходицата в дипломатически план. Докато двете страни разглеждат меморандум за разбирателство, който би продължил примирието с допълнителни 60 дни, спорадичните атаки продължават: в началото на юни кувейтска батарея „Patriot" PAC-3 свали ирански „Fateh-110" над авиобаза Али ал-Салем, а отломките раниха 5-ма американци и унищожиха дрон MQ-9. Успоредно американски изтребители поразиха ирански средства за ПВО. Всеки такъв епизод изхабва точно дефицитните боеприпаси, които войната вече източи: оценка на CSIS сочи, че САЩ са изстреляли над 53% от запасите си на прехващачи THAAD и около 45% от PAC-3, а към арсенала им не е постъпвала нито една THAAD от юли 2023 г.

Що се отнася до реалният смисъл на консулската стълбичка на тревогата. 9-те държави на Ниво 3 са не просто рискови дестинации – те са домакини на базите (Ал Удейд, Принц Султан, Али ал-Салем, Мувафак ал-Салти), през които които минава въздушният мост и военната мощ, която всеки момент може отново да се отпри срещу Иран. 6-те държави на Ниво 4 очертават активния фронт. Разположена между двете, бележката за „повишено внимание" не дава предупреждение за хипотетична буря – тя признава косвено, че машината, която е способна да я отприщи, никога не е била спирана, а единствено беше поставена на празен ход, с пълни резервоари.

САЩ навигират „невидими“ кораби през Ормузкия проток при пълно затъмнение.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски военни са съдействали на търговски кораби да преминат през блокирания Ормузки проток с изключени светлини и навигационни маяци, за да избегнат сблъсъци с други плавателни съдове в близките води, съобщи The Wall Street Journal.

Собственици на кораби и служители на Пентагона споделят пред изданието, че САЩ са съветвали корабите кога да изгасят светлините и по какъв начин да се справят със заплахата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Някои плавателни съдове са изключвали своите системи, докато преминават през участък от Персийския залив, който беше прочистен от американските сили по-рано този месец в рамките на „Project Freedom“ – инициатива на президента Доналд Тръмп за насочване на корабоплаването, която беше временно спряна заради съпротива от страна на съюзниците в Залива.

Един от корабите, прекосили протока по този начин по-рано тази седмица, е гръцки петролен танкер, натоварен с 2 млн барела суров петрол, който според информацията е бил блокиран във водите на Персийския залив от началото на март. В крайна сметка той се е придвижил покрай бреговете на Оман и сега плава към крайната си дестинация в Индия.

По-малко от 5 кораба дневно са изключвали своите системи по време на транзита си през Ормузкия проток от 2 март насам, според данни на разузнавателната компания Kpler, публикувани от Wall Street Journal. Не е известно колко от тях са били навигирани от американските военни. Данните сочат, че повечето кораби са преминавали по маршрута, одобрен от Иран.

Капитан Тим Хокинс, официален говорител на Централното командване на САЩ, заяви пред американското издание, че непрекъснато комуникират и координират своите действия с корабите, които пресичат протока.

Четирима ирански моряци са загинали при удар на американски изтребители.

🇮🇷 Местни ирански канали в социалните мрежи съобщават за удар на американски изтребители срещу два бързоходни катера на флота на Революционната гвардия в Персийския залив, при който са загинали четирима моряци – Аббас Еслами, Хосейн Сотуде, Абдолреза Голзар и Гхорат Зарнегар.

Според местни източници, новината е събитие през последните 48 часа, а нейното публикуване е забавено умишлено, за да не се оказва излишен натиск върху продължаващите преговори.

Към момента на публикуване липсва официално съобщение от Революционната гвардия. Имената не присъстват и в стандартната иранска база данни на шахиди golzar.info. При обичайния модел на работа на иранските власти загубите в личен състав се обявяват в рамките на няколко часа със снимки и биографични данни.

WSJ: САЩ задържаха ирански танкер от „сенчестия флот“ в среднощна операция в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 The Wall Street Journal съобщи в ексклузивен материал, че през изминалата нощ американски сили са задържали свързан с Иран петролен танкер, докато пресича водите на Индийския океан. Пентагонът и Централното командване на САЩ все още не са коментирали официално информацията.

Skywave от танкер от иранския „сенчест флот“, плаващ под фалшив флаг. Корабът е пуснат на вода през 2005 г. и според базата данни Equasis е продаден на неизвестен купувач през март 2025 г. Въпросната продажба съвпада като време с налагането на американски санкции срещу танкера, известен по онова време с името Blue Gulf. На 31 март 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) наложи санкции на корабните компании United Tankers (Маршалови острови) и Lake View Ship Management Private Limited (Индия) заради участието им в търговия с ирански петрол.

По това време САЩ съобщиха, че танкерът е регистриран в Палау. Според Equasis в момента той е регистриран в Коморските острови (нелегитимна регистрация), а други бази данни твърдят, че плава под флага на Ботсвана.

The Wall Street Journal посочи, през февруари танкерът е бил натоварен с ирански петрол на остров Харг, след което се е насочил на изток. AIS сигналът му понастоящем показва, че е преминал през китайското пристанище Циндао и текущата му дестинация е Хор Факан. От изданието не успяха да потвърдят дали е бил разтоварен, но отбелязват, че корабът се е намирал в район, известен с трансферите на петрол от кораб на кораб.

Танкерът е преминал през пролива Малака, като се появиха съобщения, че САЩ следят движението му. The Wall Street Journal твърди, че е бил взет на абордаж през нощта, докато се е намирал по средата на маршрута между Малайзия и Шри Ланка. Официално потвърждение от страна на САЩ все още не е издадено.

Задържането на кораба съвпада с действията на администрацията на Тръмп, насочени към допълнителен натиск в рамките на икономическата блокада на Ислямската република. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи днес, че е пренасочило още един кораб, с което общият им брой става 89, и публикува видео от своите действия.

През април САЩ спряха други два танкера в Индийския океан – Majestic X и Tifani. За тях също беше отбелязано, че плават под фалшив флаг и участват в търговията с ирански петрол. Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) вече внесе в съда искания за конфискация на посочените танкери.

OFAC обяви, че налага санкции на 19 танкера, свързани с петролната индустрия на Ислямската република, като част от кампания, която администрацията нарече „Economic Fury“.

Два самолета E/A-18G Growler се разбиха на авиошоу в САЩ, екипажите са невредими.

🇺🇸✈️ Два палубни самолета за електронна война E/A-18G Growler от ВМС на САЩ се разбиха по време на демонстрация на авиошоуто „Gunfighter Skies“, проведено в авиобаза „Маунтин Хоум“, щата Айдахо днес.

И четиримата членове на двата екипажа са невредими, тъй като са успели да катапултират, уточняват местни медии. Към момента няма данни за пострадали на земята.

Снимка, публикувана от KBTV, и видео в социалните мрежи изглежда показват сблъсък във въздуха, при който двата изтребителя се удрят един в друг, след което падат на земята, докато и четиримата членове на екипажа на двуместните самолети катапултират. Официално изявление от ръководството на базата потвърди, че инцидент е прекратил авиошоуто.

Инцидентът е станал на около 3 км северозападно от военновъздушна база „Маунтин Хоум“ в щата Айдахо по време на авиошоуто Gunfighter Skies, съобщи говорител на базата пред Task & Purpose.

Кадри, споделени в социалните мрежи, показват как два самолета E/A-18G Growler летят в непосредствена близост един до друг, преди по необичаен начин да се вклинят един в друг и да започнат да се преобръщат неконтролируемо във въздуха. Виждат се четири парашута, които се отдалечават от машините, докато двата летателни апарата се разбиват в земята и експлодират. На кадрите от различни ъгли се забелязва гъст черен дим от мястото на катастрофата.

Изданието Idaho Statesman цитира диктора на авиошоуто, който е обявил: „Имаме четири отворени парашута. Екипажите успяха да катапултират“, а по-късно е потвърдил информацията, че те са „открити в безопасност“.

„Спасителните екипи са на мястото на събитието“, заяви говорителят на базата. „В ход е разследване. Повече подробности ще бъдат оповестени, когато станат налични.“

EA-18G Growler е модификация на изтребителя FA-18, оборудвана с оръжия и системи за водене на електронна война, включително откриване и атакуване на вражески радарни позиции. Повечето ескадрили Growler от ВМС на САЩ са базирани в Уидби Айлънд, щата Вашингтон, където се намира първоначалният тренировъчен център за пилоти и офицери по управление на полетите, зачислени към този тип самолети.

Тазгодишното издание на Gunfighter Skies е първото от осем години насам. През 2018 г. делтапланерист загина при катастрофа по време на същото събитие. В двудневното авиошоу вземат участие както ретро самолети, така и изтребители от ВМС и ВВС на САЩ.

Стратегическата подводница USS Alaska акостира в Гибралтар: трета такава визита от 25 години насам.

🇺🇸⚓️🇬🇮 Стратегическа подводница от клас „Охайо“ USS Alaska (SSBN-732) от състава на ВМС на САЩ влезе в пристанището на Гибралтар, което бележи едва третото публично известно акостиране на американска стратегическа подводница в британската отвъдморска територия през последните 25 години и второто за самата USS Alaska, която посети същата база през юни 2021 г.

Местните власти въведоха забранена зона с радиус 200 метра около Южния мол, а британски кралски морски пехотинци бяха прехвърлени с транспортни самолети на Кралските военновъздушни сили (RAF) за подсилване на охраната, потвърди Gibraltar Broadcasting Corporation.

USS Alaska е сред 14-те атомни подводни крайцери със стратегическо назначение от клас „Охайо“, въведени в строя през 1986 г. Има дължина от 171 м и водоизместимост при потапяне от 18 750 тона – най-големият вид от състава на американския флот. Стандартното ѝ въоръжение включва 20 пускови шахти за междуконтинентални балистични ракети Trident II D5 с практически обсег над 7400 км. Всяка ракета може да носи до 8 разделящи се ядрени бойни глави W76 или W88. По време на патрул една такава подводница концентрира близо една четвърт от стратегическата ядрена ударна мощ на САЩ. Според официални изявления на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) публичните визити на стратегически подводници се извършват с конкретна цел: „да уверят съюзниците, че ще бъдем там с възможностите, с които разполагаме, ако някога са подложени на ядрена атака“.

Хронологията на визитите на американски SSBN в Гибралтар е оскъдна и затова всяко от тях притежава особена тежест. Първото известно влизане на подводница от клас „Охайо“ във водите на Средиземно море през протока на Гибралтар през 1995 г. – USS Maryland (SSBN-738).

Между 1999 г. и 2021 г. нито една от тези подводници не е акостирала официално в базата. През юни 2021 г. USS Alaska прекъсна близо 20-годишното отсъствие на стратегически подводници непосредствено преди струпване на руски сили по украинската граница. През ноември 2022 г. USS Rhode Island (SSBN-740) повтори визитата си, но този път след пълномащабната инвазия в Украйна. Завръщането на USS Alaska на 10 май се вписва в същия модел – рядко, но целенасочено демонстриран оперативен ход с очевидно външно политическо послание.

Към 10 май се очертават 3 паралелни линии на напрежение, които обясняват избора на момента. Първо, войната срещу Украйна продължава: едностранно обявеното от Москва примирие в периода 8–10 май на практика не се спазва, а руското министерство на отбраната отчете повече от 1300 нарушения само на 10 май.

Второ, Иран продължава да разполага с неизвестни количества обогатен уран след съвместните удари по 2025 г. Тезата беше потвърдена от Бенямин Нетаняху в публично изявление пред CBS News, което беше излъчено в същия период. Трето, по южния фланг на НАТО Мароко провежда изпитания на патрулния кораб „Аванте 1800“ в района на Гибралтар, а пристанището обработва засилен трафик на американски и британски военни кораби. Посещението на USS Alaska се пресича именно с тези три линии на напрежение.

Истинската същност на стратегическата самоувереност е видимостта. Стратегическите подводни плавателни съдове обичайно провеждат патрули в условия на пълна секретност; повечето мисии останаха неразкрити до тяхното завръщане в базата. Когато Министерство на отбраната съзнателно разпространи снимки и допуска появата на подводницата в чуждо пристанище, това изпълнява задача, формулирана в докладите на STRATCOM пред Конгреса: видимо потвърждение, че разширеното ядрено възпиране (extended deterrence) функционира.

От Гибралтар подводницата, въоръжена с Trident II D5, е способна да покрие Европейска Русия, Близкия изток, крайбрежните ивици на Северна Африка и значима част от Централна Азия. Реалният обсег и разпределение на ударите не зависят от точката на престой, но самото присъствие в Гибралтар е политически сигнал за Москва и Техеран.

Оперативните последици се ограничават предимно до сигнална и логистична функция. Подводницата трябва да извърши кратък престой за презареждане и ротация на част от екипажа, без да е обявено публично разполагане в Средиземно море. Британската страна засилва патрулите в Гибралтарския проток с участието на Royal Marines и Royal Gibraltar Police. Корабоплаването в региона до 200 метра около Южния мол остава ограничено до второ нареждане. Общата картина обаче е ясна: Пентагонът увеличава честотата на оповестените визити на SSBN по южния фланг на НАТО – в условия на продължаващи мирни преговори между САЩ и Иран, които до момента не успяват да постигнат пробив, докато войната в Украйна продължава с досегашната висока интензивност.

САЩ отвърнаха на масирана иранска атака в Ормузкия пролив: Подробности за сблъсъка

🇺🇸⚔️🇮🇷 Силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) атакуваха военни обекти на територията на Иран, отговорни за серия от „непровокирани“ удари с ракети, дронове и малки лодки срещу американски разрушители във водите на Ормузкия пролив, съобщи пресслужбата на CENTCOM.

„На 7 май американските сили прехванаха непровокирани ирански атаки и отговориха с удари при самозащита, докато разрушители с управляеми ракети от ВМС на САЩ преминаваха Ормузкия пролив към Оманския залив“, гласи съобщение за пресата, публикувано от CENTCOM. Целите включваха площадки за изстрелване на дронове и ракети, пунктове за командване и контрол, както и възли за разузнаване и наблюдение.

В официалното изявление се посочва, че иранските сили са атакували разрушителите с управляеми ракети от клас Arleigh Byrke – USS Truxtun (DDG 103), USS Rafael Peralta (DDG 115) и USS Mason (DDG 87), докато са били в международния морски коридор. Нито един американски обект не е понесъл щети. Междувременно иранските държавни медии съобщиха, че търговски обекти на кея Бахман на остров Кешм са били засегнати при размяна на удари между двете страни.

CENTCOM от своя страна подчерта, че американската страна „не търси ескалация“, но се намира „в готовност да защити американските сили“.

Според представители на Пентагона, това нападение е било по-ожесточено и продължително от залпа, пред който два от трите кораба бяха изправени само преди броени дни. По време на сблъсъка, продължил няколко часа, рояци от ирански бързоходни катери са маневрирали толкова близо, че разрушителите са били принудени да открият огън, за да ги отблъснат.

Американските бойни кораби и поддържащата авиация са организирали ешелонирана отбрана, използвайки 5-инчови артилерийски оръдия и системи за близък бой (CIWS). Екипажи с малкокалибрени оръжия, разположени на палубите също са влезли в битка с иранските катери. Хеликоптери „Apache“ са изстреляли ракети „Hellfire“ и са използвали 50-калибровo оръдие, а допълнителни изтребители са осигурявали близка въздушна поддръжка. Към момента не се съобщава за жертви или материални щети по корабите.

Тези събития представляват едни от най-директните сблъсъци между двете страни, откакто сключиха примирие преди над месец с цел постигане на дългосрочно мирно споразумение. Въпреки че министърът на войната Пийт Хегсет потвърди, че примирието остава в сила, а държавният секретар Марко Рубио обяви окончателния край на операция „Epic Fury“, двете враждуващи страни продължават битката за контрола върху стратегическия морски път, през който преминава една пета от световните доставки на петрол и сериозен дял от доставките на втечнен природен газ.

Иран е опитал да атакува американски разрушители с противокорабни ракети.

🇮🇷⚠️ Интензивна работа на противовъздушната отбрана е докладвана в Шахран, северозападен квартал на Техеран. Силни експлозии са регистрирани в различни точки от провинцията на иранската столица, които включват военни съоръжения в подножието на планината Алборз, разположена северно от града.

По предварителни данни, публикувани от кореспондента на израелското армейско радио Дорон Кадош, Техеран е предприел масиран ракетен удар по американски разрушители от клас Arleigh Burke в отговор на американски удар по ирански танкери, нанесени днес като част от усилията за налагане на морска блокада на режима.

По непотвърдени данни от местни източници, около 7-8 противокорабни ракети са били изстреляни от различни точки по крайбрежието на Ормузкия пролив.

Военно-политическото ръководство на Израел заяви, че „внимателно следи развитието на ситуацията“.

САЩ отричат твърденията на Иран за ракетен удар по техен кораб край Ормузкия проток

🇮🇷⚔️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция не са атакували кораб на ВМС на САЩ край пристанищния град Джаск на Ормузкия проток, потвърди американски служител за The Jerusalem Post в понеделник следобед.

Опровержението идва, след като Fars News Agency съобщи, че две ракети са ударили фрегата на ВМС на САЩ, което я е принудило да се върне обратно. Според свързаната с Корпуса новинарска агенция ракетите са били изстреляни, след като САЩ са „нарушили протоколите за сигурност при преминаване и навигация край Джаск с намерението да преминат през Ормузкия проток“.

Инцидентът се случва, след като по-рано в понеделник ирански служители отправиха предупреждение, че предложението на САЩ за ескортиране и насочване на търговски плавателни съдове през Ормузкия проток би представлявало нарушение на примирието.

В изявление на централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ се отправя предупреждение към ВМС на САЩ да не навлизат в Ормузкия проток. „Многократно сме заявявали, че сигурността на Ормузкия проток е под контрола на въоръжените сили на Ислямска република Иран и при всякакви обстоятелства безопасното преминаване трябва да бъде координирано с въоръжените сили.“

Изявлението изрично заплашва с нападение всички чуждестранни военни сили, по-конкретно американските, които се опитват да навлязат или да се приближат до протока. Освен това иранският флот представи карта на района на Ормузкия проток под техен контрол.

Районът започва на запад с линия между най-западната точка на иранския остров Кешм и емирството Ум ал-Кувейн в ОАЕ. На изток районът завършва с линия между иранската планина Мобарак и емирство Фуджейра.

Не стана ясно веднага дали и до каква степен заявената от тях зона на контрол се е променила.

Часове преди старта на Project Freedom, UKMTO докладва удар по кораб на 78 морски мили от Фуджейра.

🇬🇧‼️🇦🇪 Центърът за морска търговска информация на Обединеното кралство (UKMTO) обяви рано сутринта днес, че плавателен съд е докладвал удар от неизвестен снаряд на 78 морски мили северно от Фуджейра, пристанище на Обединените арабски емирства.

Според първоначалното съобщение целият екипаж се намира в безопасност. Разстоянието поставя инцидента в подходите към Ормузкия проток, на разстояние, което излиза извън стандартния обсег на иранските системи за брегова отбрана с малък радиус, в самата зона, където трябва да премине първият ескорт по операция Project Freedom.

Президентът Доналд Тръмп обяви операцията на предния ден с публикация в Truth Social, в която обяви нейното начало за понеделник сутрин местно време. Заявеният американски пакет включва разрушители с управляеми ракети, над 100 сухопътни и палубни самолета, безпилотни платформи в различни области и 15 000 войници и моряци.

Рамката е оперативният компонент на мащабна дипломатическа рамка, наречена „Maritime Freedom Construct", която се намира в процес на изграждане, координирно между Държавния департамент и Пентагона от края на април. Тя се ръководи едновременно от Държавния департамент във Вашингтон и от Централното командване (CENTCOM) във Флорида, а инструкциите към американските посолства изрично изключват преговори с Русия, Китай, Беларус, Куба и Иран.

Контекстът на инцидента е низ от ескалации от началото на годината. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха въздушна кампания срещу режима в Иран, в самото начало на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Иран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток чрез комбинация от минирани полета, заплахи срещу търговски кораби и атаки от малки катери на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). От 13 април САЩ поддържа собствена военноморска блокада срещу иранските пристанища, създавайки „двойна блокада". Според данни на International Chamber of Shipping трафикът през протока е спаднал с над 90%, а около 20 000 моряци остават блокирани в режим на изчакване по близките пристанища.

Атаката от изминалата нощ е най-малко 24-ият регистриран инцидент в района от началото на ескалацията. Ден по-рано кораб за насипни товари попадна под обстрел от няколко малки катера на 11 морски мили западно от Сирик в иранската провинция Хормозган, при който екипажът оцеля. На 22 април, друг товарен кораб съобщи за обстрел в близост до пролива. През март UKMTO фиксира серия от удари с „неизвестни снаряди" на разстояния от 7 до 23 морски мили от Фуджейра, част от които бяха приписани официално на падащи фрагменти от свалени ракети, докато други останаха некласифицирани.

Дистанцията от 78 морски мили северно от Фуджейра прави настоящия инцидент изключение, тъй като поставя удара навътре в протока, в близост до крайбрежната линия на Иран и точно по фарватера на първия предвиден американски конвой.