Американски изтребител порази танкера M/T Marivex, игнорирал инструкциите на военните.

🇺🇸💥🛢️ Американски изтребител порази петролен танкер във водите на Оманския залив днес, след като е нарушил морската блокада, наложена от САЩ на пристанищата на Иран, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM) в изявление, публикувано на социалната мрежа X.

В него се уточнява, че многоцелеви изтребител F/A-18 Super Hornet е изстрелял прецизно оръжие по петролния танкер M/T Marivex, след като екипажът на плаващия под флага на Палау кораб е игнорирал инструкциите на американските военни.

„Изтребителят F/A-18 Super Hornet порази с прецизен боеприпас машинното отделение и сектори за управление на кораба, след като екипажът отказа да изпълни разпорежданията на американските сили“, гласи изявлението на CENTCOM, което отбелязва, плавателният съд без товар „вече не плава към Иран“.

Всичко това идва докато САЩ продължава да налага морска блокада на иранските пристанище за ограничаване на търговското корабоплаване, свързано с ирански пристанища. Кампанията беше предприета след провала на мирните преговори в Исламабад и представлява по-нататъшна ескалация в конфликта, започнал на 28 февруари със съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, ликвидирали ръководството на режима в Техеран, начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Според политиката на САЩ блокадата е насочена към плавателни съдове от всички националности, подозирани в трансфер на петрол и други стоки от и към Иран, вместо да се налага пълното затваряне на ключовия Ормузки проток и околните морски маршрути.

Вашингтон твърди, че военноморската кампания е намалила значително износа на нефт от страната, нанасяйки сериозен удар върху икономиката на страната чрез съкращаване на потенциални приходи за милиарди долари

Държавният департамент на САЩ: Обстановката в Западна Азия „остава сложна и може да се промени бързо".

🇺🇸⚠️ Призивът на Бюрото за консулски въпроси към Държавния департамент на САЩ от четвъртък, според което е необходимо американските граждани в Западна Азия да проявяват „повишено внимание", защото обстановката „остава сложна и може да се промени бързо", беше публикувано синхронизирано от дузина посолства в региона.

Съобщението е продължение на извършените в началото на март евакуации на второстепенен персонал, с които Държавният департамент изведе 4000 свои служители и семейства, в условия на затворени летища и съкратени дипломатически мисии. Картата на тревогата очертава с почти топографска точност периметъра на война, която формално се намира в примирие от 8 април, но материално не е приключила нито за ден:

• 9 държави на Ниво 3 („Преосмислете пътуването" – Бахрейн, Израел, Западният бряг, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ)
• 6 държави на Ниво 4 („Не пътувайте" – Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Газа и Йемен).

Изявлението обаче умишлено остава сдържано – и тъкмо в разликата между спокойния чиновнически тон и материалната тежест отдолу се крие реалният сюжет. Защото примирието, постигнато с посредничеството на Пакистан в началото на април и продължено „безсрочно" от президента на САЩ Доналд Тръмп на 21 април, не доведе до изтегляне на силите, ангажирани в операции срещу Иран, а доведе до презареждане. И тази разлика – между деескалация и въоръжена пауза с поддържана готовност – може да бъде разчетена в траекторията на тежките военно-транспортни самолети, дислокацията на ударните групи на самолетоносачи и темпото, с което Пентагонът попълва изчерпаните си запаси.

Въздушният мост: подписът на устойчивата операция

Най-трудната за прикриване среда – стратегическата военно-транспортна авиация – дава и най-ясния сигнал. OSINT акаунтите, проследяващи трафика чрез публични ADS-B емисии на Flightradar24, документираха още в седмиците преди войната интензивност, несъвместима със стандартна ротация: в 8-дневния прозорец от 18 до 26 януари в региона кацнаха най-малко 42 тежки транспортни машини – 41 броя C-17A Globemaster III и 1 брой C-5M Super Galaxy, – разтоварили товари от САЩ, Великобритания и Германия във военновъздушни бази Ал Удейд (Катар), Мувафак ал-Салти (Йордания), Али ал-Салем (Кувейт), Принц Султан (Саудитска Арабия), а също така в базите на 5-ти американски флот в Бахрейн.

Ключова подробност е, че този въздушен мост от Северна Америка и Европа към Близкия изток не изчезна след влизането в сила на примирието. Според данни от мониторинг на въздушния трафик в рамките на 24 часа в края на април, най-малко 31 единици за стратегически въздушен транспорт са извършили доставки по направления, обслужващи операции в Израел, Саудитска Арабия и Джибути; броят на посочените мисии в рамките на 72 часа достигна 97 – поток, който с оглед на своите мащаби и интензивност говори за трайно материално осигуряване на бъдещи операции, а не изолирани случай. Към средата на май авторитетният италиански ресурс ItaMilRadar регистрира двупосочен въздушен мост на C-17 между Персийския залив и авиобаза Рамщайн в Германия – логистичния център на ВВС на САЩ в Европа – с междинни кацания във военноморска база Суда Бей (Крит) и летище София. Анализът на италианския автор улавя същността по-добре от всяка едно официално изявление:

„Стратегическият въздушен транспорт е това, което превръща едно разгръщане в устойчива операция."

С полезен товар до 77 тона на машина (боеприпаси, резервни части, бойни хеликоптери) двупосочният характер на потока (товар към Залива, оборудване и екипажи обратно) е класическият подпис на ротация и попълване на запасите, но не за изтегляне на сили.

Тук е мястото да уточним една дребна подробност: тези числа са базирани на оценки от публично проследяване на въздушния трафик, които остават частични по дефиниция, защото улавят самолетите, които летят с включени транспондери, и пропускат онези, които летят със спрени такива. Като посока обаче картината е устойчива през три отделни прозореца (януари, края на април, средата на май) и съвпада с публично обявена необходимост от презареждане.

Морето: от три самолетоносача към два – изтегляне на единица, но не на присъствие

На морския театър посоката на пръв поглед изглежда обратна, и точно тук прецизният анализ изисква да не се сбърка изтеглянето на един изхабен кораб с генерален обрат. В пика на кампанията в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) действаха три авионосни ударни групи едновременно – ситуация, което нямаше прецедент в последните десетилетия:

• USS „Abraham Lincoln" (CVN-72, в Арабско море от януари)
• USS „Gerald R. Ford" (CVN-78, разположен край израелските води към края на февруари)
• USS „George H.W. Bush" (CVN-77, разположен в региона на 23 април, при влязло в сила примирие)

Изтеглянето на „Ford", който премина Суецкия канал в северна посока на 1 май и се завърна в Норфолк на 16 май след близо 326 дни в морето, едно от най-дългите разполагания на самолетоносач от годините на Виетнамската война, с над 4500 души на борда – е реален, но частен случай, свързан с изчерпания ресурс на конкретен кораб, а не с реално намаляване на размера на силите.

Към 1 юни авторитетният Fleet and Marine Tracker на USNI News към Военноморския институт на САЩ потвърди, че и Lincoln, и Bush продължават дейност в Арабско море в подкрепа на операция Epic Fury и на наложената от средата на април морска блокада на иранските пристанища. Два самолетоносача поддържат двойно присъствие спрямо нормата за мирно време. В същото време флотът удължи експлоатационния срок на USS Nimitz (CVN-68) до март 2027 г. – резерв, който нямаше да се държи извънредно в готовност при сценарий с изтегляне на сили от театъра.

Десантният компонент на флота изисква по-предпазлив прочит, отколкото допускаше първоначалната картина. За момента е известно, че готовата за десант група (ARG) около USS Tripoli (LHA-7) с елементи на 31-ви морски експедиционен отряд на Морската пехота остава в Арабско море в подкрепа на блокадата. Съдбата на втората група, сформирана около USS Boxer (LHD-4) с 11-ат експедиционен отряд, чието разгръщане бе ускорено през март – обаче не е такава, за каквато я представяха първоначалните съобщения за движение към театъра. Най-новите данни от проследяване сочат, че на 30 май напуска Сингапур и се движи на изток през Сингапурския проток към Южнокитайско море, при това с разпръсната тройка кораби. С други думи: присъствието на Boxer в Близкия изток от началото на юни не е потвърдено и по-скоро изглежда като опровергано – констатация, която налага да се разгранича от предишните си твърдения за подсилване на десантните единици. Точният прочит на движенията е по-скромен: запазен е десантният компонент (една група), но няма подсилване с втора такава.

Сушата, противовъздушната отбрана и изпразнените погреби

Готовността на сухопътните сили е поставена в режим на изчакване, не премахната. Командният ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия беше изпратен в Близкия изток още около 24 март, за да се установи изнесено напред командване и контрол, при обмисляно (но без потвърждение, че е изпълнено) последващо разполагане на бригадна бойна група (BCT) от порядъка на 3000 души. Тук индикаторът за траен ангажимент е, че дивизията отмени своята традиционна All American Week заради разполаганията. Дисциплината при анализ обаче изисква и обратната уговорка: авторитетното издание War on the Rocks описа евентуалния план за десантно овладяване на петролния терминал на остров Харг като оперативно неблагоразумна, тъй че присъствието на 82-ра следва да се чете преди всичко като сигнал за готовност и инструмент за натиск в преговорите, а не като предвестник на неизбежни операции.

Най-красноречиво обаче е състоянието на боеприпасите, тъй като именно то определя дали паузата е свободен избор или логистична принуда. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), който беше цитиран в репортаж на CBS News, оценява, че САЩ може би са изразходвали над половината от всичките си предвоенни запаси на поне четири критични боеприпаса, сред които крилатите ракети BGM-109 Tomahawk. Адмирал Самюъл Папаро, ръководител на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM), свидетелства пред Сената на 22 април, че мащабиране на производството „ще отнеме 1-2 години" и че „има крайни предели на запасите". Оценка на CSIS посочва, че връщането на запасите до предвоенните нива ще отнеме период от 1-4 години. Прехвърлянето на боеприпаси между отделните театри беше признато официално – сенатор Джак Рийд изброи изтеглени към CENTCOM самолетоносачна група, десантна група, средства за противоракетна отбрана и различни видове боеприпаси, а до 48 прехващача за системата THAAD бяха прехвърлени от Корея към Близкия изток още през март. Администрацията поиска над 70 млрд долара за ракетни доставки за фискалната 2027 г. – близо тройно увеличение, – а пакет за чуждестранни военни продажби (FMS) за Тайван на обща стойност от 14 млрд долара беше замразен, за да се съхранят наличности от скъпите и модерни прехващачи.

САЩ действително изтеглят сили – но от Ирак, по предварително договорен с федералните власти в Багдад график (около 2500 души до есента на 2026 г с прехвърляне към Иракски Кюрдистан за операции в рамките на международната коалиция срещу Ислямска държава). Това е процес, който се развива отделно и независимо от ескалацията срещу Иран, и не бива да бъде тълкуван по различен начин. Извън него портретът е на сила, която не приключва война, а спешно възстановява своите способности, преди да поведе следваща фаза.

Стратегически синтез

Прочетена на фона на този анализ, фразата „обстановката остава сложна и може да се промени бързо", спира да бъде заклинание и превръща в точно техническо описание. Промяната, която ведомството посочва, не е външна изненада, която Вашингтон ще претърпи отстрани; тя е опция, за която във Вашингтон се подготвят методично. Въздушният мост, който се сгъсти, вместо да се разсее с оглед на примирието, двата самолетоносача, които все още действат във водите на Арабско море, изнесеният команден ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия и трескавото попълване на изчерпаните запаси описват състояние, което военното планиране нарича не „мир", а въоръжена пауза с поддържана готовност за подновяване.

Логиката на тази поза е симетрична на безизходицата в дипломатически план. Докато двете страни разглеждат меморандум за разбирателство, който би продължил примирието с допълнителни 60 дни, спорадичните атаки продължават: в началото на юни кувейтска батарея „Patriot" PAC-3 свали ирански „Fateh-110" над авиобаза Али ал-Салем, а отломките раниха 5-ма американци и унищожиха дрон MQ-9. Успоредно американски изтребители поразиха ирански средства за ПВО. Всеки такъв епизод изхабва точно дефицитните боеприпаси, които войната вече източи: оценка на CSIS сочи, че САЩ са изстреляли над 53% от запасите си на прехващачи THAAD и около 45% от PAC-3, а към арсенала им не е постъпвала нито една THAAD от юли 2023 г.

Що се отнася до реалният смисъл на консулската стълбичка на тревогата. 9-те държави на Ниво 3 са не просто рискови дестинации – те са домакини на базите (Ал Удейд, Принц Султан, Али ал-Салем, Мувафак ал-Салти), през които които минава въздушният мост и военната мощ, която всеки момент може отново да се отпри срещу Иран. 6-те държави на Ниво 4 очертават активния фронт. Разположена между двете, бележката за „повишено внимание" не дава предупреждение за хипотетична буря – тя признава косвено, че машината, която е способна да я отприщи, никога не е била спирана, а единствено беше поставена на празен ход, с пълни резервоари.

САЩ навигират „невидими“ кораби през Ормузкия проток при пълно затъмнение.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски военни са съдействали на търговски кораби да преминат през блокирания Ормузки проток с изключени светлини и навигационни маяци, за да избегнат сблъсъци с други плавателни съдове в близките води, съобщи The Wall Street Journal.

Собственици на кораби и служители на Пентагона споделят пред изданието, че САЩ са съветвали корабите кога да изгасят светлините и по какъв начин да се справят със заплахата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Някои плавателни съдове са изключвали своите системи, докато преминават през участък от Персийския залив, който беше прочистен от американските сили по-рано този месец в рамките на „Project Freedom“ – инициатива на президента Доналд Тръмп за насочване на корабоплаването, която беше временно спряна заради съпротива от страна на съюзниците в Залива.

Един от корабите, прекосили протока по този начин по-рано тази седмица, е гръцки петролен танкер, натоварен с 2 млн барела суров петрол, който според информацията е бил блокиран във водите на Персийския залив от началото на март. В крайна сметка той се е придвижил покрай бреговете на Оман и сега плава към крайната си дестинация в Индия.

По-малко от 5 кораба дневно са изключвали своите системи по време на транзита си през Ормузкия проток от 2 март насам, според данни на разузнавателната компания Kpler, публикувани от Wall Street Journal. Не е известно колко от тях са били навигирани от американските военни. Данните сочат, че повечето кораби са преминавали по маршрута, одобрен от Иран.

Капитан Тим Хокинс, официален говорител на Централното командване на САЩ, заяви пред американското издание, че непрекъснато комуникират и координират своите действия с корабите, които пресичат протока.

Четирима ирански моряци са загинали при удар на американски изтребители.

🇮🇷 Местни ирански канали в социалните мрежи съобщават за удар на американски изтребители срещу два бързоходни катера на флота на Революционната гвардия в Персийския залив, при който са загинали четирима моряци – Аббас Еслами, Хосейн Сотуде, Абдолреза Голзар и Гхорат Зарнегар.

Според местни източници, новината е събитие през последните 48 часа, а нейното публикуване е забавено умишлено, за да не се оказва излишен натиск върху продължаващите преговори.

Към момента на публикуване липсва официално съобщение от Революционната гвардия. Имената не присъстват и в стандартната иранска база данни на шахиди golzar.info. При обичайния модел на работа на иранските власти загубите в личен състав се обявяват в рамките на няколко часа със снимки и биографични данни.

WSJ: САЩ задържаха ирански танкер от „сенчестия флот“ в среднощна операция в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 The Wall Street Journal съобщи в ексклузивен материал, че през изминалата нощ американски сили са задържали свързан с Иран петролен танкер, докато пресича водите на Индийския океан. Пентагонът и Централното командване на САЩ все още не са коментирали официално информацията.

Skywave от танкер от иранския „сенчест флот“, плаващ под фалшив флаг. Корабът е пуснат на вода през 2005 г. и според базата данни Equasis е продаден на неизвестен купувач през март 2025 г. Въпросната продажба съвпада като време с налагането на американски санкции срещу танкера, известен по онова време с името Blue Gulf. На 31 март 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) наложи санкции на корабните компании United Tankers (Маршалови острови) и Lake View Ship Management Private Limited (Индия) заради участието им в търговия с ирански петрол.

По това време САЩ съобщиха, че танкерът е регистриран в Палау. Според Equasis в момента той е регистриран в Коморските острови (нелегитимна регистрация), а други бази данни твърдят, че плава под флага на Ботсвана.

The Wall Street Journal посочи, през февруари танкерът е бил натоварен с ирански петрол на остров Харг, след което се е насочил на изток. AIS сигналът му понастоящем показва, че е преминал през китайското пристанище Циндао и текущата му дестинация е Хор Факан. От изданието не успяха да потвърдят дали е бил разтоварен, но отбелязват, че корабът се е намирал в район, известен с трансферите на петрол от кораб на кораб.

Танкерът е преминал през пролива Малака, като се появиха съобщения, че САЩ следят движението му. The Wall Street Journal твърди, че е бил взет на абордаж през нощта, докато се е намирал по средата на маршрута между Малайзия и Шри Ланка. Официално потвърждение от страна на САЩ все още не е издадено.

Задържането на кораба съвпада с действията на администрацията на Тръмп, насочени към допълнителен натиск в рамките на икономическата блокада на Ислямската република. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи днес, че е пренасочило още един кораб, с което общият им брой става 89, и публикува видео от своите действия.

През април САЩ спряха други два танкера в Индийския океан – Majestic X и Tifani. За тях също беше отбелязано, че плават под фалшив флаг и участват в търговията с ирански петрол. Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) вече внесе в съда искания за конфискация на посочените танкери.

OFAC обяви, че налага санкции на 19 танкера, свързани с петролната индустрия на Ислямската република, като част от кампания, която администрацията нарече „Economic Fury“.

Два самолета E/A-18G Growler се разбиха на авиошоу в САЩ, екипажите са невредими.

🇺🇸✈️ Два палубни самолета за електронна война E/A-18G Growler от ВМС на САЩ се разбиха по време на демонстрация на авиошоуто „Gunfighter Skies“, проведено в авиобаза „Маунтин Хоум“, щата Айдахо днес.

И четиримата членове на двата екипажа са невредими, тъй като са успели да катапултират, уточняват местни медии. Към момента няма данни за пострадали на земята.

Снимка, публикувана от KBTV, и видео в социалните мрежи изглежда показват сблъсък във въздуха, при който двата изтребителя се удрят един в друг, след което падат на земята, докато и четиримата членове на екипажа на двуместните самолети катапултират. Официално изявление от ръководството на базата потвърди, че инцидент е прекратил авиошоуто.

Инцидентът е станал на около 3 км северозападно от военновъздушна база „Маунтин Хоум“ в щата Айдахо по време на авиошоуто Gunfighter Skies, съобщи говорител на базата пред Task & Purpose.

Кадри, споделени в социалните мрежи, показват как два самолета E/A-18G Growler летят в непосредствена близост един до друг, преди по необичаен начин да се вклинят един в друг и да започнат да се преобръщат неконтролируемо във въздуха. Виждат се четири парашута, които се отдалечават от машините, докато двата летателни апарата се разбиват в земята и експлодират. На кадрите от различни ъгли се забелязва гъст черен дим от мястото на катастрофата.

Изданието Idaho Statesman цитира диктора на авиошоуто, който е обявил: „Имаме четири отворени парашута. Екипажите успяха да катапултират“, а по-късно е потвърдил информацията, че те са „открити в безопасност“.

„Спасителните екипи са на мястото на събитието“, заяви говорителят на базата. „В ход е разследване. Повече подробности ще бъдат оповестени, когато станат налични.“

EA-18G Growler е модификация на изтребителя FA-18, оборудвана с оръжия и системи за водене на електронна война, включително откриване и атакуване на вражески радарни позиции. Повечето ескадрили Growler от ВМС на САЩ са базирани в Уидби Айлънд, щата Вашингтон, където се намира първоначалният тренировъчен център за пилоти и офицери по управление на полетите, зачислени към този тип самолети.

Тазгодишното издание на Gunfighter Skies е първото от осем години насам. През 2018 г. делтапланерист загина при катастрофа по време на същото събитие. В двудневното авиошоу вземат участие както ретро самолети, така и изтребители от ВМС и ВВС на САЩ.

Стратегическата подводница USS Alaska акостира в Гибралтар: трета такава визита от 25 години насам.

🇺🇸⚓️🇬🇮 Стратегическа подводница от клас „Охайо“ USS Alaska (SSBN-732) от състава на ВМС на САЩ влезе в пристанището на Гибралтар, което бележи едва третото публично известно акостиране на американска стратегическа подводница в британската отвъдморска територия през последните 25 години и второто за самата USS Alaska, която посети същата база през юни 2021 г.

Местните власти въведоха забранена зона с радиус 200 метра около Южния мол, а британски кралски морски пехотинци бяха прехвърлени с транспортни самолети на Кралските военновъздушни сили (RAF) за подсилване на охраната, потвърди Gibraltar Broadcasting Corporation.

USS Alaska е сред 14-те атомни подводни крайцери със стратегическо назначение от клас „Охайо“, въведени в строя през 1986 г. Има дължина от 171 м и водоизместимост при потапяне от 18 750 тона – най-големият вид от състава на американския флот. Стандартното ѝ въоръжение включва 20 пускови шахти за междуконтинентални балистични ракети Trident II D5 с практически обсег над 7400 км. Всяка ракета може да носи до 8 разделящи се ядрени бойни глави W76 или W88. По време на патрул една такава подводница концентрира близо една четвърт от стратегическата ядрена ударна мощ на САЩ. Според официални изявления на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) публичните визити на стратегически подводници се извършват с конкретна цел: „да уверят съюзниците, че ще бъдем там с възможностите, с които разполагаме, ако някога са подложени на ядрена атака“.

Хронологията на визитите на американски SSBN в Гибралтар е оскъдна и затова всяко от тях притежава особена тежест. Първото известно влизане на подводница от клас „Охайо“ във водите на Средиземно море през протока на Гибралтар през 1995 г. – USS Maryland (SSBN-738).

Между 1999 г. и 2021 г. нито една от тези подводници не е акостирала официално в базата. През юни 2021 г. USS Alaska прекъсна близо 20-годишното отсъствие на стратегически подводници непосредствено преди струпване на руски сили по украинската граница. През ноември 2022 г. USS Rhode Island (SSBN-740) повтори визитата си, но този път след пълномащабната инвазия в Украйна. Завръщането на USS Alaska на 10 май се вписва в същия модел – рядко, но целенасочено демонстриран оперативен ход с очевидно външно политическо послание.

Към 10 май се очертават 3 паралелни линии на напрежение, които обясняват избора на момента. Първо, войната срещу Украйна продължава: едностранно обявеното от Москва примирие в периода 8–10 май на практика не се спазва, а руското министерство на отбраната отчете повече от 1300 нарушения само на 10 май.

Второ, Иран продължава да разполага с неизвестни количества обогатен уран след съвместните удари по 2025 г. Тезата беше потвърдена от Бенямин Нетаняху в публично изявление пред CBS News, което беше излъчено в същия период. Трето, по южния фланг на НАТО Мароко провежда изпитания на патрулния кораб „Аванте 1800“ в района на Гибралтар, а пристанището обработва засилен трафик на американски и британски военни кораби. Посещението на USS Alaska се пресича именно с тези три линии на напрежение.

Истинската същност на стратегическата самоувереност е видимостта. Стратегическите подводни плавателни съдове обичайно провеждат патрули в условия на пълна секретност; повечето мисии останаха неразкрити до тяхното завръщане в базата. Когато Министерство на отбраната съзнателно разпространи снимки и допуска появата на подводницата в чуждо пристанище, това изпълнява задача, формулирана в докладите на STRATCOM пред Конгреса: видимо потвърждение, че разширеното ядрено възпиране (extended deterrence) функционира.

От Гибралтар подводницата, въоръжена с Trident II D5, е способна да покрие Европейска Русия, Близкия изток, крайбрежните ивици на Северна Африка и значима част от Централна Азия. Реалният обсег и разпределение на ударите не зависят от точката на престой, но самото присъствие в Гибралтар е политически сигнал за Москва и Техеран.

Оперативните последици се ограничават предимно до сигнална и логистична функция. Подводницата трябва да извърши кратък престой за презареждане и ротация на част от екипажа, без да е обявено публично разполагане в Средиземно море. Британската страна засилва патрулите в Гибралтарския проток с участието на Royal Marines и Royal Gibraltar Police. Корабоплаването в региона до 200 метра около Южния мол остава ограничено до второ нареждане. Общата картина обаче е ясна: Пентагонът увеличава честотата на оповестените визити на SSBN по южния фланг на НАТО – в условия на продължаващи мирни преговори между САЩ и Иран, които до момента не успяват да постигнат пробив, докато войната в Украйна продължава с досегашната висока интензивност.

САЩ отвърнаха на масирана иранска атака в Ормузкия пролив: Подробности за сблъсъка

🇺🇸⚔️🇮🇷 Силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) атакуваха военни обекти на територията на Иран, отговорни за серия от „непровокирани“ удари с ракети, дронове и малки лодки срещу американски разрушители във водите на Ормузкия пролив, съобщи пресслужбата на CENTCOM.

„На 7 май американските сили прехванаха непровокирани ирански атаки и отговориха с удари при самозащита, докато разрушители с управляеми ракети от ВМС на САЩ преминаваха Ормузкия пролив към Оманския залив“, гласи съобщение за пресата, публикувано от CENTCOM. Целите включваха площадки за изстрелване на дронове и ракети, пунктове за командване и контрол, както и възли за разузнаване и наблюдение.

В официалното изявление се посочва, че иранските сили са атакували разрушителите с управляеми ракети от клас Arleigh Byrke – USS Truxtun (DDG 103), USS Rafael Peralta (DDG 115) и USS Mason (DDG 87), докато са били в международния морски коридор. Нито един американски обект не е понесъл щети. Междувременно иранските държавни медии съобщиха, че търговски обекти на кея Бахман на остров Кешм са били засегнати при размяна на удари между двете страни.

CENTCOM от своя страна подчерта, че американската страна „не търси ескалация“, но се намира „в готовност да защити американските сили“.

Според представители на Пентагона, това нападение е било по-ожесточено и продължително от залпа, пред който два от трите кораба бяха изправени само преди броени дни. По време на сблъсъка, продължил няколко часа, рояци от ирански бързоходни катери са маневрирали толкова близо, че разрушителите са били принудени да открият огън, за да ги отблъснат.

Американските бойни кораби и поддържащата авиация са организирали ешелонирана отбрана, използвайки 5-инчови артилерийски оръдия и системи за близък бой (CIWS). Екипажи с малкокалибрени оръжия, разположени на палубите също са влезли в битка с иранските катери. Хеликоптери „Apache“ са изстреляли ракети „Hellfire“ и са използвали 50-калибровo оръдие, а допълнителни изтребители са осигурявали близка въздушна поддръжка. Към момента не се съобщава за жертви или материални щети по корабите.

Тези събития представляват едни от най-директните сблъсъци между двете страни, откакто сключиха примирие преди над месец с цел постигане на дългосрочно мирно споразумение. Въпреки че министърът на войната Пийт Хегсет потвърди, че примирието остава в сила, а държавният секретар Марко Рубио обяви окончателния край на операция „Epic Fury“, двете враждуващи страни продължават битката за контрола върху стратегическия морски път, през който преминава една пета от световните доставки на петрол и сериозен дял от доставките на втечнен природен газ.

Иран е опитал да атакува американски разрушители с противокорабни ракети.

🇮🇷⚠️ Интензивна работа на противовъздушната отбрана е докладвана в Шахран, северозападен квартал на Техеран. Силни експлозии са регистрирани в различни точки от провинцията на иранската столица, които включват военни съоръжения в подножието на планината Алборз, разположена северно от града.

По предварителни данни, публикувани от кореспондента на израелското армейско радио Дорон Кадош, Техеран е предприел масиран ракетен удар по американски разрушители от клас Arleigh Burke в отговор на американски удар по ирански танкери, нанесени днес като част от усилията за налагане на морска блокада на режима.

По непотвърдени данни от местни източници, около 7-8 противокорабни ракети са били изстреляни от различни точки по крайбрежието на Ормузкия пролив.

Военно-политическото ръководство на Израел заяви, че „внимателно следи развитието на ситуацията“.

САЩ отричат твърденията на Иран за ракетен удар по техен кораб край Ормузкия проток

🇮🇷⚔️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция не са атакували кораб на ВМС на САЩ край пристанищния град Джаск на Ормузкия проток, потвърди американски служител за The Jerusalem Post в понеделник следобед.

Опровержението идва, след като Fars News Agency съобщи, че две ракети са ударили фрегата на ВМС на САЩ, което я е принудило да се върне обратно. Според свързаната с Корпуса новинарска агенция ракетите са били изстреляни, след като САЩ са „нарушили протоколите за сигурност при преминаване и навигация край Джаск с намерението да преминат през Ормузкия проток“.

Инцидентът се случва, след като по-рано в понеделник ирански служители отправиха предупреждение, че предложението на САЩ за ескортиране и насочване на търговски плавателни съдове през Ормузкия проток би представлявало нарушение на примирието.

В изявление на централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ се отправя предупреждение към ВМС на САЩ да не навлизат в Ормузкия проток. „Многократно сме заявявали, че сигурността на Ормузкия проток е под контрола на въоръжените сили на Ислямска република Иран и при всякакви обстоятелства безопасното преминаване трябва да бъде координирано с въоръжените сили.“

Изявлението изрично заплашва с нападение всички чуждестранни военни сили, по-конкретно американските, които се опитват да навлязат или да се приближат до протока. Освен това иранският флот представи карта на района на Ормузкия проток под техен контрол.

Районът започва на запад с линия между най-западната точка на иранския остров Кешм и емирството Ум ал-Кувейн в ОАЕ. На изток районът завършва с линия между иранската планина Мобарак и емирство Фуджейра.

Не стана ясно веднага дали и до каква степен заявената от тях зона на контрол се е променила.

Часове преди старта на Project Freedom, UKMTO докладва удар по кораб на 78 морски мили от Фуджейра.

🇬🇧‼️🇦🇪 Центърът за морска търговска информация на Обединеното кралство (UKMTO) обяви рано сутринта днес, че плавателен съд е докладвал удар от неизвестен снаряд на 78 морски мили северно от Фуджейра, пристанище на Обединените арабски емирства.

Според първоначалното съобщение целият екипаж се намира в безопасност. Разстоянието поставя инцидента в подходите към Ормузкия проток, на разстояние, което излиза извън стандартния обсег на иранските системи за брегова отбрана с малък радиус, в самата зона, където трябва да премине първият ескорт по операция Project Freedom.

Президентът Доналд Тръмп обяви операцията на предния ден с публикация в Truth Social, в която обяви нейното начало за понеделник сутрин местно време. Заявеният американски пакет включва разрушители с управляеми ракети, над 100 сухопътни и палубни самолета, безпилотни платформи в различни области и 15 000 войници и моряци.

Рамката е оперативният компонент на мащабна дипломатическа рамка, наречена „Maritime Freedom Construct", която се намира в процес на изграждане, координирно между Държавния департамент и Пентагона от края на април. Тя се ръководи едновременно от Държавния департамент във Вашингтон и от Централното командване (CENTCOM) във Флорида, а инструкциите към американските посолства изрично изключват преговори с Русия, Китай, Беларус, Куба и Иран.

Контекстът на инцидента е низ от ескалации от началото на годината. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха въздушна кампания срещу режима в Иран, в самото начало на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Иран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток чрез комбинация от минирани полета, заплахи срещу търговски кораби и атаки от малки катери на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). От 13 април САЩ поддържа собствена военноморска блокада срещу иранските пристанища, създавайки „двойна блокада". Според данни на International Chamber of Shipping трафикът през протока е спаднал с над 90%, а около 20 000 моряци остават блокирани в режим на изчакване по близките пристанища.

Атаката от изминалата нощ е най-малко 24-ият регистриран инцидент в района от началото на ескалацията. Ден по-рано кораб за насипни товари попадна под обстрел от няколко малки катера на 11 морски мили западно от Сирик в иранската провинция Хормозган, при който екипажът оцеля. На 22 април, друг товарен кораб съобщи за обстрел в близост до пролива. През март UKMTO фиксира серия от удари с „неизвестни снаряди" на разстояния от 7 до 23 морски мили от Фуджейра, част от които бяха приписани официално на падащи фрагменти от свалени ракети, докато други останаха некласифицирани.

Дистанцията от 78 морски мили северно от Фуджейра прави настоящия инцидент изключение, тъй като поставя удара навътре в протока, в близост до крайбрежната линия на Иран и точно по фарватера на първия предвиден американски конвой.

САЩ стартира операция Project Freedom – ескорт на търговски кораби в Ормузкия проток.

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) започва операция „Project Freedom" за възстановяване на търговското корабоплаване през Ормузкия проток, след като президентът Доналд Тръмп издаде заповед в неделя, ден преди нейното начало.

За операцията са ангажирани разрушители с управляеми ракети, над 100 летателни апарата, базирани в морето и на сушата, безпилотни платформи в няколко среди и 15 000 военнослужещи. Командир е адмирал Брад Купър, който от 2025 г. оглавява CENTCOM и е първият офицер от флота на този пост от Уилям Фалън през 2008 г.

Project Freedom върви успоредно с друга американска операция в близка акватория – блокадата на иранските пристанища, влязла в сила на 13 април. Двете задачи имат противоположна функция: блокадата затваря достъпа към и от иранските терминали, а новата операция отваря коридор за заседналите неутрални търговски кораби.

Общи са командването, районът и голяма част от използваните бойни единици. Към началото на май блокадата спря 49 танкера с около 69 милиона барела суров петрол, които Иран не може да изведе на пазара. В региона остават 3 американски ударни групи начело със самолетоносачи, 10 разрушителя с управляеми ракети, както и 2 десантни кораба на Корпуса на морската пехота.

Първите бойни кораби, които минаха през протока след началото на войната, USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112), влязоха в Персийския залив в началото на април, за да открият навигационни коридори за операциите на миночистачи. Кризата започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел извършиха въздушни удари срещу Иран и ликвидираха върховния лидер аятолах Али Хаменей.  Като отговор Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) забрани преминаването през Ормузкия проток, започна абордажи на търговски кораби и постави няколко десетки морски мини в района. На 11 март Военноморските сили на САЩ потопиха 16 ирански минопоставача. Според оценка на Пентагона пълното разчистване на мините ще отнеме до шест месеца.

Мащабът на блокирания трафик е безпрецедентен. Около една четвърт от световния морски пренос на петрол и големи обеми горива и торове минава през Ормузкия проток. Международната агенция по енергетика определи затварянето на маршрута като най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята на пазара – по-тежко от петролните шокове през 70-те години на XX век. Близо 2000 кораба остават заседнали в Персийския залив. Алтернативният път през Червено море също се намира под риск, след като хутите подновиха ударите си срещу търговски кораби и Израел на 28 февруари.

Project Freedom получи политическа надстройка от друга обявена наскоро структура, Maritime Freedom Construct (MFC). Държавният секретар Марко Рубио одобри телеграма на 28 април, очертаваща рамката като съвместно начинание между Държавния департамент и Пентагона. Държавният департамент поема функцията на център за с партньорските държави и корабната индустрия, докато Централното командване във Флорида управлява оперативната морска координация, обмена на разузнавателни данни в реално време и директните контакти с екипажите.

Командването е поставено в ситуация да изпълнява едновременно две противоположни мисии. „Подкрепата ни за тази отбранителна мисия е съществена за регионалната сигурност и глобалната икономика, докато в същото време поддържаме военноморската блокада", заяви адмирал Купър. На практика всеки кораб, преминаващ през протока, ще бъде сортиран по флаг, маршрут и крайна точка – ескорт за неутралните, връщане назад за всичко, насочено към или излизащо от ирански пристанища. Тръмп предупреди, че всяка пречка пред операцията „ще бъде посрещната със сила".

Непосредствените последици вече се очертават. Купувачите на петрол от Азия (Китай, Индия, Япония и Южна Корея) губят достъп до иранския суров петрол, а застрахователните премии за корабоплаване в Персийския залив остават в кризисни нива. Ходът на CENTCOM поставя партньорските държави пред дипломатически избор – формално членство в MFC означава видимо подреждане до Вашингтон срещу Техеран, докато ползването на американската защита de facto идва без членство, но и без глас в приоритета на ескортите. Първото изпитание на операцията ще бъде измеримо в две числа: колко от блокираните 2000 кораба ще успеят да преминат през пролива в следващите дни и дали Иран ще се опита да възпрепятства ескортите.

Адмирал Купър посети USS Milius – CENTCOM отчете 49 пренасочени кораба от началото на блокадата.

🇺🇸 Началникът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър посети разрушителя USS Milius (DDG 69) на 2 май, докато патрулираше регионални води в подкрепа на американската блокада срещу Иран. На борда Купър се обърна към екипажа по корабната система за комуникация 1MC и разговаря с моряците, пред които подчерта значението на текущата мисия. По данни на CENTCOM към същата дата 49 кораба са били принудени да променят курса си или да се върнат в пристанищата си на тръгване от началото на операцията.

USS Milius е ракетен разрушител от клас Arleigh Burke, оборудван с бойната система Aegis и вертикални пускови установки за ракети Tomahawk, Standard Missile-2/6 и противоподводни оръжия RUM-139. Корабът е сред поне 10 американски надводни единици, ангажирани в операцията, заедно с ударната група на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln и патрулни самолети Boeing P-8 Poseidon. По данни на CENTCOM от началото на блокадата на 13 април, над 10 000 американски военнослужещи са били прехвърлени за изпълнение на задачата.

Блокадата на иранското крайбрежие беше въведена със заповед на президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Исламабад. Според CENTCOM операцията обхваща „цялото иранско крайбрежие", а всеки кораб, влизащ или излизащ от блокираната зона без разрешение, подлежи на „прехващане, отклоняване и задържане". САЩ декларира, че блокадата не засяга трафика през Ормузкия пролив към пристанища извън Иран, но самият пролив остава затворен от Техеран – като пряк отговор на отказа на Вашингтон да отмени морската блокада.

Операцията е следствие от ескалацията, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместните удари на Израел и САЩ по ирански военни и държавни обекти, при които беше ликвидиран върховният водач Али Хаменеи. Иран отговори с блокиране на Ормузкия пролив, което постави началото на американската военна кампания за неговото отваряне.

CENTCOM отчете 45 пренасочени плавателни съда на 1 май и 49 на следващия ден. На 29 април адмирал Купър обяви, че 41 от танкерите са превозвали общо 69 милиона барела нефт – количество, отговарящо на над 6 млрд долара блокирани приходи за Техеран.

По-голямата част от прехващанията се ограничават до радиоконтакт от американски разрушител или прелитане на P-8 Poseidon, след което капитаните променят курса доброволно. Към края на април обаче поне 4 търговски кораба бяха взето на абордаж и претърсени физически от американски сили. На 28 април морски пехотинци от 31-ва Експедиционна морска единица се качиха на M/V Blue Star III в Арабско море, който беше освободен след проверка, че маршрутът му не предвижда влизане в иранско пристанище – първият случай, в който качен кораб не е задържан от началото на операцията. Преди това два кораба бяха задържани в Индийския океан, а един в Оманския залив след предупредителен огън от американски кораб.

Икономическият ефект се измерва на две различни нива. По данни на анализатора на петролните пазари Kpler товаренето на суров нефт и кондензат от ирански пристанища е спаднало от 2,1 милиона барела дневно преди блокадата до 567 000 барела дневно през втората половина на април – пряко следствие от блокадата. Отделно от това, иранската блокада на Ормузкия пролив, през който преминава около 20% от целия световен петролен трафик, причинява далеч по-широк удар по глобалните пазари. Сортът „Брент“ достигна 126 долара за барел на 30 април – най-висока стойност за последните 4 години.

Международната агенция по енергетика определи кризата като „най-голямата в историята на световния пазар на петрол". На потребителския пазар в САЩ средната цена на бензина достигна 4,39 долара за галон към 1 май по данни на AAA – ръст от 1,16 долара спрямо предкризисното ниво от под 3 долара преди 28 февруари 2026 г. Регионалните пикове са по-високи – в Калифорния средната цена надхвърли 6 долара за галон, а отделни места в Лос Анджелис обявиха цени над 8 долара.

Иранската реакция остава ограничена до квалифициране на блокадата като „пиратство". Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) се намират бойна готовност в Персийския залив, а на 17 април Техеран временно обяви Ормузкия пролив за отворен за корабоплаване, преди да го затвори отново на следващия ден заради отказа на Вашингтон да отмени блокадата. Иранският арсенал от около 6000 морски мини и асиметричните способности на флота остават основният източник на риск за корабоплаването в зоната. Самият Тръмп описа дейността на американския флот като „пиратска" в свое изказване на митинг във Флорида.

Визитата на адмирал Купър изпълнява няколко функции. Първо, тя е сигнал за продължаващия ангажимент на върховното оперативно командване с блокадата. Второ, тя подчертава, че блокадата няма да бъде прекратена едностранно от американска страна – позиция, която Тръмп потвърди многократно, описвайки  операцията като „невероятна". Енергийни анализатори обаче поставят под въпрос темпото на въздействие – по оценки на CNBC и Bloomberg Иран разполага с около 26 дни наземна складова мощност и до 50 млн. барела плаваща такава, което му дава до 76 дни преди принудителни съкращения на добива. Трето, визитата на конкретен разрушител от клас Arleigh Burke потвърждава, че те остават основната платформа за прехващане, вместо по-големите крайцери или фрегати, което съответства на наличната структура на американския надводен флот в региона.

Авария остави разрушителя USS Higgins без тяга в Тихия океан.

🇺🇸⚓️ „Инженерна авария“ е възникнала на борда на USS Higgins – разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke с управляемо ракетно оръжие, който в момента е разположен в Индо-Тихоокеанския регион, потвърдиха пред CNN представители на ВМС на САЩ.

Инцидентът е бил незабавно овладян от екипажа, като няма данни за пострадали, гласи официалното изявление на флота.

Въпреки че ВМС не използваха изрично термина „пожар“, в четвъртък CBS News цитира неназовани служители на флота, които са описали ситуацията като пожар, ограничен до един компонент от оборудването, който не е довел до разпространение на пламъци.

Въпреки това инцидентът е прекъснал захранването и задвижването на плавателния съд за няколко часа, твърди CNN в своя репортаж, според който прекъсването е превърнало 300 моряци на борда в „лесни мишени“, защото за известно време те не са били в състояние да контролират движенията на разрушителя.

„Първоначалните доклади сочат за електрическа неизправност, която може да е предизвикала искрене или дим, спрели веднага след изключване на захранването“, заяви комодор Матю Комър, говорител на 7-ми флот на САЩ, в изявление пред CNN в петък.  Електричеството и задвижването на разрушителя вече са възстановени, допълни той.

Това е четвъртият пожар в рамките на четири седмици, който нарушава дейността на флота. На 19 април трима моряци бяха ранени при избухване на пожар на USS Zumwalt, докато корабът беше на кея в корабостроителница в Паскагула, Мисисипи. На 14 април на самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower възникна малък пожар, докато беше извън строя за поддръжка.

През март пожар в пералното помещение на USS Gerald R. Ford принуди ядрения самолетоносач да акостира на пристанище в остров Крит, след като огънят прогони близо 600 моряци от леглата им.

ВМС не уточниха точното местоположение на USS Higgins в момента на възникване на аварията, а заявиха само, че корабът е бил в морето в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM).

Подробности за това как е започнал пожарът и степента на щетите в момента не са налични, като служител на Министерството на отбраната отбеляза пред CBS, че причината е в процес на разследване.

Запитванията за коментар към Информационната служба на ВМС (CHINFO) и 7-ми флот останаха без отговор до момента на публикуване.

Наречен на името на полковник Уилям Хигинс – ветеран от морската пехота от войната във Виетнам, попаднал в плен през февруари 1988 г. и впоследствие измъчван и убит от екстремисти, свързани с Хизбула – USS Higgins е пуснат на вода през 1999 г. Корабът е част от серията с над 70 разрушителя от клас Arleigh Burke в надводния флот на САЩ.

Известен като „гръбнака“ на флота, бойните способности на разрушителя са съсредоточени около системата Aegis. Според General Dynamics това е най-дългата и успешна програма за надводни бойни кораби в историята на американските ВМС.

USS Higgins е базиран в Йокосука, Япония, като част от 7-ми флот на ВМС – най-големият преден флот на САЩ, опериращ с 50 до 70 кораба и подводници, 150 самолета и повече от 27 000 моряци и морски пехотинци във всеки един момент.

Морски пехотинци от 31-ви експедиционен корпус с абордаж срещу товарен кораб.

🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.

Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.

Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.

Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.

Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.

Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.

Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.

Три самолетоносача са заедно в Близкия изток за първи път от навечерието на инвазията в Ирак през 2003 г.

🇺🇸⚓️ Пристигането на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN-77) в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) на 24 април оформи концентрация на военноморска мощ, каквато регионът не е виждал от подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г.

Заедно с вече разположените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72), трите авионосни ударни групи имат над 15 000 моряци и морски пехотинци, над 200 самолета и комбинирани способности за далекобойни стелт операции, електронна война и ПВО/ПРО от слой Aegis. Това натрупване не отговаря на стандартна ротация на сили, а представлява ясен сигнал за капацитет за ескалация близо 20 дни след влизане в сила на прекратяването на огъня и 8 седмици след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари по ядрените, ракетни и командни способности на режима в Техеран, започнала на 28 февруари с ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и над 900 удара по приоритетни цели.

Стратегическата логика на тройната концентрация надхвърля огневата мощ. Един самолетоносач осигурява присъствие, два дават свободата за непрекъснати полетни цикли, но три гарантират едновременно покритие на три отделни направления – северния Персийски залив за натиск върху бреговата ракетна инфраструктура на Революционната гвардия, Оманския залив за контрол върху морската блокада, наложена на 13 април, и северозападната част на Арабско море за прехващане на ирански доставки от Китай. Именно последната ос придоби оперативна тежест на 19 април, когато MV Touska – санкциониран ирански контейнеровоз – беше задържан в международни води на връщане от китайско пристанище.

Към тази морска геометрия се добавя USS Tripoli (LHA-7), пристигнал на 28 март от Йокосука с амфибийната група USS San Diego и USS New Orleans с качена 31-ва морска експедиционна част, наброяваща около 2200 морски пехотинци. America-class по конструктивен профил е по-близо до лек самолетоносач, отколкото до класически десантен кораб, а неговите 18 изтребителя от пето поколение F-35B Lightning II с вертикално излитане му позволяват да оперира далеч от плътността на крайбрежната противокорабна отбрана на Ислямската република, удължавайки досега на стелт авиацията до набелязаните цели в южен Иран.

Военно-техническият баланс на тройката носители заедно с амфибийната група, в по-пълен орден на бойни задачи, включва:

– 72 F/A-18E Super Hornet (едноместни)
– 24 F/A-18F Super Hornet (двуместни)
– 12 F-35C Lightning II (стелт, палубна версия)
– 18 F-35B Lightning II (СВВП, на USS Tripoli)
– 36 EA-18G Growler (електронна война, базирани на F/A-18F)
– 48 MH-60R/S Seahawk (многоцелеви хеликоптери)
– 6–12 MV-22B Osprey или C-2 Greyhound (логистично осигуряване)
– 9 разрушителя клас Arleigh Burke (Aegis BMD/защита от крилати ракети и рояци дронове)
– 3 кораба за крайбрежна отбрана от клас Independence в противоминна конфигурация
– USS Tripoli (LHA-7) с амфибийна готовност и самостоятелно авиокрило
– USS San Diego (LPD-22) и USS New Orleans (LPD-18) – десантен док
– над 10 000 моряци, морски пехотинци и авиатори, ангажирани в блокадата

Кампанията е натрупала над 13 000 удара и над 155 поразени или унищожени плавателни съда от иранския лфот, а блокадата е пренасочила 34 кораба обратно към пристанища в Иран. Белият дом маркира преминаването към "икономическа фаза" – формулировка, описваща замяната на честотата на удари с продължителен натиск върху износа на ирански петрол.

Двуседмичното примирие, договорено на 8 април с посредничество от Пакистан, е нарушавано от двете страни, но запазва преговорната рамка отворена. На 7 април Москва и Пекин блокираха проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за ескорт на търговски кораби, формално защитавайки тезата за "комплексен прочит на конфликта", а на практика отказвайки легитимация на американската блокада. В същото време служители на Пентагона потвърдиха, че руски сателитни канали дават на иранското командване оперативни данни за позициите на американския флот – асиметрична подкрепа без ясен отпечатък, която трансформира блокадата във взаимно разузнавателно надлъгване.

Възпиращият потенциал на трите самолетоносача не е насочен срещу иранските военноморски активи, а срещу сценария за разширяване на регионалния конфликт от страна на йеменските хути в Червено море, ливанската Хизбула и мрежата от шиитски милиции в Ирак. Геополитическият залог се свежда до само един въпрос: ще успее ли Вашингтон да използва ефективно това безпрецедентно натрупване, за да принуди Иран към реални преговори или ще се изтощи в продължителна въздушна и морска война.

Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол между Шри Ланка и Индонезия.

🇺🇸⚔️🇮🇷 ВМС на САЩ извършиха абордаж по „право на посещение“ на подложения на санкции танкер M/T Majestic X, превозвал ирански петрол, в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Това съобщи Министерство на войната на САЩ, уточнявайки, че корабът е спрян въз основа на статута си на плавателен съд без национална принадлежност.

Според данните за корабния трафик, цитирани от Associated Press, танкерът е засечен в същия район между Шри Ланка и Индонезия, където във вторник бе задържан друг танкер – M/T Tifani, с товар от около 2 милиона барела ирански суров петрол, натоварени на остров Харг на 5 април и преминали през Ормузкия проток на 9 април. И двата плавателни съда са били на път към Джоушан, основното китайско пристанище за внос на санкциониран петрол.

От Министерството на войната заявяват, че операциите по глобално морско правоприлагане ще продължат с цел „разстройване на незаконните мрежи и прехващане на кораби, които осигуряват материална подкрепа на Иран, където и да оперират те“. В позицията се подчертава, че „международните води не могат да служат за щит на санкционирани субекти“.

Министерството на външните работи на Иран вече определи абордажа на Tifani и предишно спиране на товарен кораб като „пиратство в морето и държавен тероризъм“, според изявление на негов говорител пред държавната телевизия.

Двата случая са първите публично обявени прехващания на танкери с ирански петрол, извършени на над 2000 морски мили от Персийския залив – извън непосредствения периметър на въведената на 13 април блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток. Блокадата беше разпоредена от президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Ислямабад на 11–12 април и се провежда под командването на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на CENTCOM, цитирани от Stars & Stripes, в първите 24 часа от блокадата в операцията са участвали над 10 000 военнослужещи, повече от дузина бойни кораба и десетки летателни апарати; шест търговски кораба са били пренасочени обратно към ирански пристанища, без опити за пробив.

Прехващането на Majestic X показва, че правоприлагащият периметър на САЩ излиза далеч отвъд Персийския и Оманския залив и обхваща маршрутите към основните азиатски купувачи на ирански петрол. Според анализ на CNN пренасянето на въоръжената кампания в Индийския океан може да затрудни края на войната между САЩ и Иран, предвид потенциалното вплитане на интересите на Китай – основен купувач на иранския санкциониран износ.

Абордажът по „право на посещение“ е допустим съгласно член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), когато военен кораб има основателни подозрения, че плавателен съд е без националност – статут, който често се използва от санкционираните ирански и руски „сенчест флот“, за да се избегне идентификация и застраховане. Практиката на прехващания на танкери, асоциирани с износа на ирански петрол, се засили след завръщането на администрацията на Доналд Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран.

Не е посочено какво е конкретното състояние на екипажа и товара на M/T Majestic X след абордажа, нито дали корабът ще бъде ескортиран до пристанище за задържане.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол в Индо-Пасифика.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.

Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.

„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.

Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.

Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.

Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.